НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
153
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата
редакция
, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф.
Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си. Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон.
Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата
редакция
, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф.
От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение. Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво! " изразяваха своето доволство от музицирането. Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво". Ето, че във втората част трябваше да прозвучи "Фир Фюр Фен".
към текста >>
2.
2_18 Кой управлява света?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Решил, че все пак трябва да отиде в
редакцията
на вестника и да го поздрави за неговото прозрение.
Така че, той се е домогнал до Истината. Истината и за мен е свещена. Затова няма да отговаряш на този автор и на този вестник! " Иван Антонов стои като статуя, изваяна от ръка на ваятел с Божествен дар. Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине.
Решил, че все пак трябва да отиде в
редакцията
на вестника и да го поздрави за неговото прозрение.
Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия? " Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм! " Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията. - Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така. Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината".
към текста >>
Взел вестника, запътил се към
редакцията
и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия?
Истината и за мен е свещена. Затова няма да отговаряш на този автор и на този вестник! " Иван Антонов стои като статуя, изваяна от ръка на ваятел с Божествен дар. Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине. Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение.
Взел вестника, запътил се към
редакцията
и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия?
" Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм! " Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията. - Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така. Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината". И след това ще ти я изпея." Онзи журналист го гледа втренчено, а Иван спокойно отваря калъфа на цигулката и му изсвирва мелодията.
към текста >>
3.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Това е първата
акция
на американските въздушни сили в континента.
През 1941 година са бомбардирани 25 населени места в България. Пуснати са 252 бомби. Загиват 115 души и 162 са ранени. Следващата година- 1942 - на 12 юни, 30 американски четиримоторни бомбардировача излизат от базите на Суецкия канал, прелитат през България и бомбардират нефтените кладенци край гр. Плоещ, Румъния.
Това е първата
акция
на американските въздушни сили в континента.
Открива се един въздушен коридор на американските самолети през България. Те летят по един и същ път, по едно и също време, като редовни рейсове на въздушна поща. Така те прелитат на 6 и 14 септември 1942 година, както и на 18-22 септември, също- на 17 ноември., както и на 3 и 4 декември 1942 година. Те отиват, бомбардират Плоещ и се връщат обратно. На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над София, започва да се дава въздушна тревога чрез свирене и прекъсване на сирените.
към текста >>
4.
2_49 Незнайният войн на Бялото Братство
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
По-късно Паша забравя, че е дала тези оригинали за печат и започва да прави своя
редакция
за предстоящото за печат томче.
Впоследствие те разказваха за начина, по който Учителят слушал и начина, по който е възприемал това, което се чете. Дотогава никой не смееше да го изкаже гласно, за да не обиди Паша и да не би да се обезличи нейния огромен труд. 5. Някои приятели, присъствували на беседа, понякога харесват някоя беседа и пожелават да я публикуват отделно, в отделна книжка, на собствени разноски. Поискват от Паша оригинала, публикуват го и книгата излиза от печат. Такива отделни книжки има над двадесет.
По-късно Паша забравя, че е дала тези оригинали за печат и започва да прави своя
редакция
за предстоящото за печат томче.
Така излизат томчета беседи и когато се сравняват с отделните книжки, вижда се една голяма разлика. Особено показателен е случаят с томчето "Трите живота". Оригиналното издание е от 1922 година. Второто издание, от 1942 година, е напълно променено. Но това не е по указание на Учителя, а резултат на свободната редакция на Паша.
към текста >>
Но това не е по указание на Учителя, а резултат на свободната
редакция
на Паша.
По-късно Паша забравя, че е дала тези оригинали за печат и започва да прави своя редакция за предстоящото за печат томче. Така излизат томчета беседи и когато се сравняват с отделните книжки, вижда се една голяма разлика. Особено показателен е случаят с томчето "Трите живота". Оригиналното издание е от 1922 година. Второто издание, от 1942 година, е напълно променено.
Но това не е по указание на Учителя, а резултат на свободната
редакция
на Паша.
Всеки може да сравни и да направи извод. 6. В следващия етап, Паша започва много свободно да редактира Словото на Учителя. От 1945 до 1950 година излизат към петдесет томчета, които са свободно редактирани от Паша. Ние, съвременниците на Школата, не бяхме съгласни с това. Паша се защитаваше така - че е работила при Учителя и че Му е чела всяка беседа.
към текста >>
При сравнение на свободната
редакция
на Паша с оригинала, виждаме, че тя води до съвсем други заключения и изводи. 7.
Но се разбра и друго. Винаги е присъствувала, дори за броени минути, и някоя друга сестра и е виждала по израза на лицето на Учителя, че Той изобщо не е съгласен и не одобрява такова редактиране. Но Той мълчи. Оставя ги свободни. Днес, по някоя случайност, има запазени оригинални беседи от времето на Паша, както и издадени томчета.
При сравнение на свободната
редакция
на Паша с оригинала, виждаме, че тя води до съвсем други заключения и изводи. 7.
Накрая брожението и несъгласието с Паша достигна своя финал. Брат Неделчо Попов стана и пред всички изобличи Паша в свободна редакция на Словото. Тогава имаше Просветен съвет. Пред него той изнесе и показа оригиналите и издадените томчета. Показа и онези отделни книжки, както и онези томчета, свободно редактирани от Паша.
към текста >>
Брат Неделчо Попов стана и пред всички изобличи Паша в свободна
редакция
на Словото.
Но Той мълчи. Оставя ги свободни. Днес, по някоя случайност, има запазени оригинални беседи от времето на Паша, както и издадени томчета. При сравнение на свободната редакция на Паша с оригинала, виждаме, че тя води до съвсем други заключения и изводи. 7. Накрая брожението и несъгласието с Паша достигна своя финал.
Брат Неделчо Попов стана и пред всички изобличи Паша в свободна
редакция
на Словото.
Тогава имаше Просветен съвет. Пред него той изнесе и показа оригиналите и издадените томчета. Показа и онези отделни книжки, както и онези томчета, свободно редактирани от Паша. Получи се голям смут. Паша беше объркана, защото не можеше да каже нищо пред фактите.
към текста >>
Оказа се, че всеки от тях при
редакцията
беше оставил свой почерк и отпечатък.
Тогава Борис Николов, като председател на Братския съвет, поиска да разреши по свой начин тази задача. На всеки един от членовете на Просветния съвет и на още няколко братя от провинцията той раздаде по едно оригинално копие, за да го подготви за печат. Те работиха около шест месеца. След шест месеца се събраха и всички представиха оригинала и своето копие, подготвено за печат. Събра се комисия и прегледа всичко.
Оказа се, че всеки от тях при
редакцията
беше оставил свой почерк и отпечатък.
Можеше спокойно, като се прочете редакцията, да се разбере кой е редактирал. Тогава стана един брат от провинцията, на когото забравихме името, поднесе оригинала и каза: Братя, ето Го Словото Божие. Човешките ръце не могат да се докоснат до Словото Божие. Само човешките очи могат да го докосват и четат и човешките души да пият от живата вода на Словото. Затова, братя, за мен е кощунство и богохулство да посягаме върху Словото на Бога.
към текста >>
Можеше спокойно, като се прочете
редакцията
, да се разбере кой е редактирал.
На всеки един от членовете на Просветния съвет и на още няколко братя от провинцията той раздаде по едно оригинално копие, за да го подготви за печат. Те работиха около шест месеца. След шест месеца се събраха и всички представиха оригинала и своето копие, подготвено за печат. Събра се комисия и прегледа всичко. Оказа се, че всеки от тях при редакцията беше оставил свой почерк и отпечатък.
Можеше спокойно, като се прочете
редакцията
, да се разбере кой е редактирал.
Тогава стана един брат от провинцията, на когото забравихме името, поднесе оригинала и каза: Братя, ето Го Словото Божие. Човешките ръце не могат да се докоснат до Словото Божие. Само човешките очи могат да го докосват и четат и човешките души да пият от живата вода на Словото. Затова, братя, за мен е кощунство и богохулство да посягаме върху Словото на Бога. Аз не мога.
към текста >>
Аз също съм за това - да се печата оригиналното Слово, без
редакция
.
Някои му знаеха името, но други не го знаеха. Онези, които го знаеха, скоро го забравиха. А този незнаен брат с незнайното име реши задачата. Решението, което той посочи, е най-правилното. Защото Словото на Бога остава во веки веков.
Аз също съм за това - да се печата оригиналното Слово, без
редакция
.
Който иска да работи върху Словото на Учителя, може да си направи извадки и резюмета и да си подрежда материала както иска. Но Словото на Учителя трябва да бъде отпечатано в оригинал. Така този безименен брат разреши въпроса. Във всяка страна има паметник на незнайния войн, на онзи войн, загинал за свободата наотечеството си и чието име е останало непознато или забравено. Пред този паметник всички официални държавни лица и държавни ръководители от чужбина поднасят цветя и свеждат глава в знак на почит и уважение към саможертвата на Незнайния войн.
към текста >>
5.
3_04 Росни китки
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" Аз стоях разтреперана, защото познавах цялата обстановка около тези случаи на своеволие за промяна в песните на Учителя и знаех, че тази
реакция
на Учителя ще доведе до големи последици върху много хора.
Учителят ме извика горе в стаята Си. Когато влезнах при Учителя, за пръв Го видях така ядосан, че фучеше като буря, разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от моите песни росни китки не стават! " Аз излязох тичешком и на бегом намерих Асен Вапурджиев, който се учуди, че се втурвам при него задъхана, уплашена и разстроена. Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан. А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода!
" Аз стоях разтреперана, защото познавах цялата обстановка около тези случаи на своеволие за промяна в песните на Учителя и знаех, че тази
реакция
на Учителя ще доведе до големи последици върху много хора.
А той се смее и показва, че това не можело да го разтревожи и че щял да проучи този въпрос! Аз го оставих да си го проучва и отидох, и съобщих на Учителя, че Асен се прави на важен. Учителят ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност! " Не след дълго време животът на Асен Вапурджиев изведнъж се обърка. Направи куп нелепости: жени се, разженва се, надроби разни каши, а пък после не искаше да си ги сърба.
към текста >>
6.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това бе основната причина за острата
реакция
на всички към проблема за песните на Учителя.
Получиха се такива дисхармонични състояния при изучаване песните на Учителя, че това бе трудно обяснимо. Невероятна борба. Разгоряха се лични амбиции, засегна се чуждо себелюбие, намесиха се лични, неизживени комплекси от психологическо естество - всеки искаше да се прояви в дадена насока. И понеже тук всички пееха, свиреха на инструменти, всеки смяташе, че разбира повече от другия, дори стигнаха дотам, да смятат, че са по-големи музиканти от онези, школуваните музиканти в света, които свиреха и пееха по сцените на концертните зали. Може би музикантите развиваха повече чувствителността си от другите, работейки с музиката - техният етерен двойник се разширяваше и излизаше от тялото, човекът ставаше по-чувствителен към външни влияния и остро реагираше на чуждо вмешателство.
Това бе основната причина за острата
реакция
на всички към проблема за песните на Учителя.
Те бяха свикнали да ги пеят по свой начин, който се различаваше от първоначалния нотен текст, даден от Учителя. С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека. Но Кирил като най-амбициозен като всеки македонец, измести останалите и сам издаде песните, като направи най-голямата грешка, че не представи нотния текст предварително на Учителя за Неговото мнение и одобрение. Ако го беше сторил това, нямаше да се получат последвалите събития. Но непослушанието е голяма сила и голяма работа.
към текста >>
7.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така че атаките и
реакцията
срещу мен се осъществиха много бърже и без много-много усилия от Кирил Икономов.
Беше много лесно да се настроят срещу мен поради това, че още по времето на Учителя бях поставена в положение да бъда гонена, преследвана и хулена. А защо беше допуснато това? Учителят беше ми казал по този въпрос: "Може Бог да съизволи да бъдеш най-гонената, най-хулената, най- отхвърлената, но с радост всичко да понесеш". Попитах го: "Защо, Учителю? " Той ми отговори само с една дума: "Бог така съизволява".
Така че атаките и
реакцията
срещу мен се осъществиха много бърже и без много-много усилия от Кирил Икономов.
А той бе изострена до крайност личност и като прибавим македонския му инат - беше абсолютно невъзможно да се работи с него. Дойде се до сблъсък на живот и смърт. Аз съм длъжна да опиша тези неща. Беше създадена комисия от десет човека - изтъкнати братя и сестри - приятели, музиканти, едни от първите на "Изгрева", преминали през времето на цялата Школа. Те познаваха много добре обстановката, но някои от тях се правеха, че сега за пръв път научават нещата.
към текста >>
8.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Въпросът беше за издаване на песните под моя
редакция
и то така, както Учителят бе ни ги предал.
После се даваше на някои от музикантите да я прегледат и Учителят посочваше Асен Арнаудов да я види и чак след това Учителят нареждаше да се запише в голямата тетрадка. Най- често ги записваше сестра Кисьова, която беше също добра музикантка. От всички музиканти единствено Асен Арнаудов ме подкрепи, след като му дадох оригинала на песните. Като ги разгледа той каза: "О-о, момичето ми, то има право! " Тогава той застана на моя страна - застъпи се за мен.
Въпросът беше за издаване на песните под моя
редакция
и то така, както Учителят бе ни ги предал.
Някой път на Учителя Му предаваха записани песни от разни музиканти на "Изгрева". Аз споменах вече, че тук всички бяха музиканти, всички имаха претенции, че са неповторими и като тях втори няма, нито на "Изгрева", нито по света. Учителят вземаше тези нотни листчета, после ги оставяше настрана - не искаше да обиди онези, които бяха положили труд. В тези нотни листове имаше много неверни неща, но ги даваха, като знаеха много добре, че не са точни, даваха ги, за да ги има и техните листове в общия кюп, че да останат, та в бъдеще техните имена да бъдат записани "както на небето, така и на земята". Смешно, нали?
към текста >>
9.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Споменах за обществената
реакция
, предвождана от владици, свещеници и църквата, както и подведени граждани срещу Учителя.
"Рибарската мрежа на Черната ложа" Съборът на Всемирното Бяло Братство в Търново през лятото на 1922 година беше знаменателен в много отношения. Тогава Учителят обяви, че се отваря Школата на Бялото Братство за пръв път на земята и че неин ръководител е Великият Учител на Вселената.
Споменах за обществената
реакция
, предвождана от владици, свещеници и църквата, както и подведени граждани срещу Учителя.
На 19 август, в десет часа сутринта, в местното читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското гражданство и за приятелите. Тя трябва да се проучи добре от всички. Учителят даде отпор срещу нападките. В два часа същия ден над Търново се разрази буря. Мълнии и светкавици, и силите Господни не позволиха на владиците да организират обществен отпор срещу Учителя под формата на диспут.
към текста >>
10.
3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Освен това имаше и голяма
реакция
на приятелите срещу мен - защо съм включила нейните песни.
Настоявал я, но се вижда защо е настоявал - да му се впише и на него името. Ние си замълчахме, но когато се поместиха песните, наредихме да се махнат онези думи, че песните са дадени чрез Лиляна и Кръстю. Махнахме тези думи, смятахме, че не е необходимо да ги има. В забележките отбелязахме, че са дадени чрез ученик и толкоз. Това доведе до бесни реакции от нейна страна срещу мене.
Освен това имаше и голяма
реакция
на приятелите срещу мен - защо съм включила нейните песни.
Да се чудиш или да се кръстиш! Вместо тя да е благодарна, че помествам песните, които са дадени чрез нея от Учителя и вместо Братството да се радва, че сме включили нови песни на Учителя, то нещата се извъртяха така, че всички се опълчиха срещу мене. А за реакцията на Кирил Икономов и неговите приятели срещу мен да не говорим. За тях разказах по-рано. Упрекнаха ни, че това не са песни на Учителя, но аз и Борис Николов имахме много доказателства, че това са песни на Учителя.
към текста >>
А за
реакцията
на Кирил Икономов и неговите приятели срещу мен да не говорим.
В забележките отбелязахме, че са дадени чрез ученик и толкоз. Това доведе до бесни реакции от нейна страна срещу мене. Освен това имаше и голяма реакция на приятелите срещу мен - защо съм включила нейните песни. Да се чудиш или да се кръстиш! Вместо тя да е благодарна, че помествам песните, които са дадени чрез нея от Учителя и вместо Братството да се радва, че сме включили нови песни на Учителя, то нещата се извъртяха така, че всички се опълчиха срещу мене.
А за
реакцията
на Кирил Икономов и неговите приятели срещу мен да не говорим.
За тях разказах по-рано. Упрекнаха ни, че това не са песни на Учителя, но аз и Борис Николов имахме много доказателства, че това са песни на Учителя. Какви бяха тези доказателства? Първо: Знаехме и виждахме, че тя ходи при Учителя и че Той работи с нея. Второ: Тя беше школувана, надарена певица от кариерата и пееше в Софийската народна опера.
към текста >>
11.
3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
На следващия ден тя застава пред Учителя за работа - да Му чете поредната беседа, за да се види, дали Учителят ще одобри дешифрирането и
редакцията
на беседата.
Паша си отишла и тръгнала да търси пари на заем - от тук, от там - никой нямал толкова пари по това време. Случило се така, че не могла да събере нито един лев. И понеже случайни неща за учениците в Школата няма, тя трябвало да бъде изпитана, за да се види как ще се разреши задачата с десятъка. Накрая Паша се престрашава, като прави предварително молитва пред Бога и Му обещава, че след като направи покупката, ще върне парите там, откъдето ги е взела. Паша взима от парите каквото й трябва и купува това, което й е било нужно.
На следващия ден тя застава пред Учителя за работа - да Му чете поредната беседа, за да се види, дали Учителят ще одобри дешифрирането и
редакцията
на беседата.
Когато влезнала в стаята на Учителя, тя чува Неговите строги думи: "Паша е апаш. Паша е апаш, който краде от десятъка на Господа! " "Ами аз, Учителю, обещах пред Бога да възстановя парите веднага следващия месец". "Апашът си е винаги апаш, когато краде от десятъка на Господа. Който краде от десятъка на Господа, той губи благоволението на Господа, губи условията, които Небето му предоставя.
към текста >>
Дали това беше карма, дали това бе нарушение на закона за десятъка, дали това бе нарушение на закона, който управлява неприкосновеността на Словото, понеже Паша бе допуснала в някои издания доста свободна
редакция
- това ние не знаем.
" и играта свършва. Който е хванат, като апаш е хванат и му е сложен печат на гърба. Паша разбира, че въпросът става много сериозен за нея и че това току-така няма да й се размине. Няколко години след заминаването на Учителя, зрението на Паша намаля и дойде време, когато тя ослепя. Някой бе отрязал условията, в които тя бе дошла да работи за Школата на Учителя.
Дали това беше карма, дали това бе нарушение на закона за десятъка, дали това бе нарушение на закона, който управлява неприкосновеността на Словото, понеже Паша бе допуснала в някои издания доста свободна
редакция
- това ние не знаем.
На този въпрос аз ще се спра в други глави на моя разказ, но в случая ние говорим за десятъка и за онези Сили, които го управляват. Те създават духовните закони в Школата. Учителят си замина и остави цяло Братство с няколко хиляди свои съмишленици и ученици. Остави цял "Изгрев", а Братствата в провинцията имаха салони и много имот. Учителят остави и много парични средства, които бяха събрани при Него от онзи десятък, който всеки един ученик отделяше за Господа.
към текста >>
12.
3_55 Учителят и толстоистите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в
редакцията
е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка.
Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише. Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение.
Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в
редакцията
е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка.
Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото. София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им.
към текста >>
13.
3_56 Богомилското учение и Дървото на живота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Голяма част от тях са се увличали в социални борби и предизвикват
реакция
от страна на болярите.
Окото на човека е емблема на Истината. Богомилите бяха смели хора, ходеха и порицаваха всички отдолу нагоре до царя включително, за техните грешки и озлобиха царе и феодали, както и духовенството, и църквата. Не случайно първият събор срещу богомилското учение е по времето на Борил, през 1217 година в Търново, и там е запалена първата клада, и първите богомили изгоряха на нея. Тази клада се прехвърли на запад и така започна епохата на Инквизицията. Затова богомилското учение успя, защото много дръзко изнасяха Истината, а с това - и недъзите на управляващите по онова време, след което всички ги погнаха.
Голяма част от тях са се увличали в социални борби и предизвикват
реакция
от страна на болярите.
Започва вътрешна разруха. Това е причината , поради която България пада под византийско робство за цели сто и десет години. По- късно, Асен и Петър се облягат на богомилите и освобождават България. Цар Иван-Асен II също се обляга на богомилите и не случайно той освобождава всички пленени византийци да си отидат по домовете им. И когато тръгва на поход на юг, навсякъде богомилите му отварят крепостите, защото той приема тяхната идея за ненасилие.
към текста >>
14.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ние поставихме условие, че всички преведени от български на френски беседи, ще минават през наша
редакция
.
Защото той захвърли и изгори онази табела с реклама, която трябваше да носи на гърба си като реклама на онази фирма от България, която го бе изпратила в Париж. Така той си основа своя собствена фирма, започна да си издава свои неща и освен това се дегизира в образа на Учителя, за да ни заблуди и да заблуди французите, че неговата фирма е истинска. А това е една имитация на великия имитатор Михаил с индуско название и титла "Омраам". Така седят нещата. По-късно те искаха ние да им прехвърлим правото за издаване на беседи.
Ние поставихме условие, че всички преведени от български на френски беседи, ще минават през наша
редакция
.
Наши братя и сестри, които знаят френски, ще проверяват дали Словото на Учителя се превежда по оригинала или имитаторът Михаил променя и изопачава нещата така, както той си знае. Те смятаха това за обида, а ние се хванахме за коремите от смях, защото го познавахме. През 1956 година французите на Михаил дойдоха тук в София с неговата секретарка Стела и поискаха да им отстъпим правото за печат. Отначало Боян Боев, Борис Николов и останалите се съгласиха. Но аз скочих, направих скандал и им извадих всички оригинали и изказвания на Учителя за него.
към текста >>
15.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Руси Караиванов се връща у дома на село и поисква с телеграма от
редакцията
на вестник "Братство" и лично от издателя на този вестник, Сава Калименов, двеста броя.
А сега какво ще стане? Ето - германските войски са разгромили руската армия и наближават Москва. Очаква се Москва да падне и германците да завладеят Русия. Как тогава славянството ще изпълни своята мисия, след като я няма Русия? " Учителят го изглежда от глава до пети и му казва: "Отговорът на този въпрос ще намериш в следващия брой на вестник "Братство".
Руси Караиванов се връща у дома на село и поисква с телеграма от
редакцията
на вестник "Братство" и лично от издателя на този вестник, Сава Калименов, двеста броя.
Получава поредния брой и какво да види - уводната статия е озаглавена "Славянството". Тази редакторска статия е подписана от Пламен. Това е псевдонимът на Сава Калименов, с който той се подписва по онова време. С едър шрифт е написано следното: "Славянството трябва да осъзнае своята сила! Тази сила не е човешка, а Божествена.
към текста >>
16.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Затова аз смятам, че вашият материал може да се помести със всички забележки, които ми дадохте и допълнения, но с моята
редакция
, като отдолу, накрая на материала ще има забележка, която ще бъде предадена дословно така, както я отбелязвам тук пред вас, без да се промени нито една дума от мен.
Музиката Му бе творчески акт на Божествения Дух и творение на Божествената Душа. Амин. Записвал между 1976 - 1980 година д-р Вергилий Кръстев Уважаема сестра Мария Златева, След последната ни среща, аз продължавам да умувам и смятам, че Вашият материал е от изключително историческо значение за Школата, отнасящ за музикалния живот на "Изгрева". В това съм убеден. Освен това съм убеден, че освен мен няма друг, който да го изнесе както сега, така и след време. Ако не се изнесе този материал сега, ще трябва да се чака още най-малко десет години, като не се знае тогава дали ще има условия за печат.
Затова аз смятам, че вашият материал може да се помести със всички забележки, които ми дадохте и допълнения, но с моята
редакция
, като отдолу, накрая на материала ще има забележка, която ще бъде предадена дословно така, както я отбелязвам тук пред вас, без да се промени нито една дума от мен.
А тя е следната: Забележка : Този материал бе записан и след дълго умуване бе преразказан от д-р Вергилий Кръстев. Всички тълкувания от редакторска намеса остават за сметка на редактора, а всички похвали отиват и се записват на името на Мария Златева, които тя безспорно и изключително заслужава. Изнесеният материал е автентичен и достоверен, както и исторически ценен за следващите поколения. Той е изваден от направени магнетофонни записи на Мария Златева, както и от оригиналния й ръкопис, като са включени всички нейни забележки, които тя направи при прегледа на предоставения материал за печат от редактора. Нейното възражение се състои в това, че редакторската намеса ще покаже, че друг е обработвал материала.
към текста >>
17.
5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Издаването на песните беше една смела
акция
.
Аз бях добре опаковал хартията, покривът беше сигурен и не течеше и така ние изчаквахме удобен за печат момент. Сестрата през това време е в непрекъсната молитва към Бога. Така те прескочиха и другата, съседна барака с останалата хартия, защото онзи, който се бе покатерил по стълбата и падна, беше се ударил здравичко и реши, че е по-важно да е жив и здрав, отколкото да търси нещо, което я го има, я го няма. Така Невидимият свят ни запази хартията. Ако я бяха намерили, двете сестри щяха да пострадат и накрая аз и Неделчо Попов трябваше да отговаряме пред властите.
Издаването на песните беше една смела
акция
.
Ние рискувахме живота си. Ако бяха намерили хартията, веднага щяха да ни изпратят в концлагер без всякакъв съд, а тогава, непосредствено след 9 септември 1944 година, малцина се връщаха живи от тези концлагери. По тази стълба преди това бе качена цялата хартия - 1500 кг - на двете таванчета на двете съседни бараки, понеже беше използувана една и съща стълба. На другата вечер след тази проверка, през нощта ние изнесохме хартията и я прибрахме на още по-скришно място. Когато дойде време да се печатат песните на Учителя, Неделчо Попов организира нещата така, че хартията бе закарана нощно време и се печаташе в полиграфическия институт - там, където се печатаха топографските карти на военните власти - това беше секретна печатница.
към текста >>
18.
5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Всякога, когато не се допусне една Божествена идея, в противоположната страна на физическия свят ще се появи известна
реакция
.
А то е следното: "Българите не могат да се убедят още в Силата Божия. Но ще се убедят. Ще се убедят, че има други закони, които направляват нещата. Със спирането на събора тук (9 септември 1923 година) дойде земетресението в Япония. Една връзка има.
Всякога, когато не се допусне една Божествена идея, в противоположната страна на физическия свят ще се появи известна
реакция
.
Това показва, че цялото човечество е като един организъм. Може един ден да стане следното: В Америка да откажат свикването на събор и да дойде земетресение в България. Българите, които са в астралния свят, те сега треперят при земетресението в Япония. За да се намерят причините на земетресението в Япония, трябва да се види в Божествения свят. Българите ще бъдат викани на съд.
към текста >>
19.
5_60 Кой е ръководителят на Братството в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Влиянието им е подобно на онова на катализаторите в химията, елементи, които само с присъствието си улесняват една
реакция
.
Във всяко общество има хора, които са духовни центрове, те са центрове на духовен живот. Божият Дух се проявява чрез тях. Независимо дали говорят или мълчат - те вършат своята работа. Те са, които привличат душите, пробуждат ги и ги просвещават - те вършат работата си главно с присъствието си. Те трябва да присъствуват, за да се извърши един процес правилно.
Влиянието им е подобно на онова на катализаторите в химията, елементи, които само с присъствието си улесняват една
реакция
.
Те са необходими, за да може Божият Дух да се проявява. Те са, които образуват вътрешната верига. В Духовния свят в това седи организацията. Там няма друга управа, друго ръководство. Там Духът управлява и се проявява чрез когото си иска, но не чрез случайни хора, неподготвени, незнаещи, неможещи и невежи.
към текста >>
20.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
По-късно, като излезе Песнарката на Мария, ние видяхме друга
редакция
на песните.
Така че всички имаха отношение към записването на песните и издаването на Песнарката, независимо дали бяха компетентни или познанията им бяха на средно музикално ниво. Първото издание на песните бе направено от Кирил Икономов. Доколкото знам, той се е консултирал за всичко с Учителя. Освен това, ние сме пяли песните така, както Кирил ги бе записал. Затова между нас, които пеехме тези песни, и Кирил нямаше никакви различия по принцип.
По-късно, като излезе Песнарката на Мария, ние видяхме друга
редакция
на песните.
И не бяхме съгласни с нейното твърдение, че тя ги е дала както са по оригинала! Защо ли? Защото ние никога не видяхме този оригинал! Ако бяхме го видели, този оригинал, тогава щяхме да изпаднем в още по-голямо противоречие! А то е - защо, след като е имало оригинал от Учителя, ние пеехме песните в друга редакция, а Кирил ги бе издал така, както ги пеем и както бе се съгласил Учителят да се издадат?
към текста >>
А то е - защо, след като е имало оригинал от Учителя, ние пеехме песните в друга
редакция
, а Кирил ги бе издал така, както ги пеем и както бе се съгласил Учителят да се издадат?
По-късно, като излезе Песнарката на Мария, ние видяхме друга редакция на песните. И не бяхме съгласни с нейното твърдение, че тя ги е дала както са по оригинала! Защо ли? Защото ние никога не видяхме този оригинал! Ако бяхме го видели, този оригинал, тогава щяхме да изпаднем в още по-голямо противоречие!
А то е - защо, след като е имало оригинал от Учителя, ние пеехме песните в друга
редакция
, а Кирил ги бе издал така, както ги пеем и както бе се съгласил Учителят да се издадат?
С това противоречие ние не можехме да се справим. Ако изданието на Мария бе направено по времето на Учителя, нямаше да има никакъв спор, защото щяхме де знаем, че това е Негово решение, защото никой от "Изгрева" нямаше да издаде нещо без Неговото съгласие, особено когато се касаеше за песните на Учителя, които за нас бяха свещени! Аз бях очевидка как Мария Тодорова и Кирил Икономов бяха седнали веднъж да работят по песните. Присъствувах, когато двамата, Мария и Кирил, спореха за нещо как да бъде записано. Аз не съм нито музикант, нито теоретик, за да имам мнение.
към текста >>
21.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Това предизвика ответна верижна
реакция
и по Братствата в провинцията.
А много преди това, една инициативна група, с писмо Ц-79-06-1 от 3 октомври 1990 година, се бе зачислила и регистрирала като Духовно общество "Всемирно Бяло Братство" именно при православната българска църква и религиозните секти. И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове, си избираше Върховен братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти. Те си избраха единодушно Върховен братски съвет. Какво стана по-нататък? Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две.
Това предизвика ответна верижна
реакция
и по Братствата в провинцията.
Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства. Следващият етап на тази верижна реакция премина направо върху самия комитет, където се бяха зарегистрирали. Първо се разцепи Българската православна църква и се създадоха два синода. Старият синод бе обявен като нелегитимен, а новият бе зарегистриран и обявен за законен. После дори и ръководството на мохамеданската религия в България се разцепи на две мюфтийства с двама мюфтии.
към текста >>
Следващият етап на тази верижна
реакция
премина направо върху самия комитет, където се бяха зарегистрирали.
Те си избраха единодушно Върховен братски съвет. Какво стана по-нататък? Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две. Това предизвика ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията. Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства.
Следващият етап на тази верижна
реакция
премина направо върху самия комитет, където се бяха зарегистрирали.
Първо се разцепи Българската православна църква и се създадоха два синода. Старият синод бе обявен като нелегитимен, а новият бе зарегистриран и обявен за законен. После дори и ръководството на мохамеданската религия в България се разцепи на две мюфтийства с двама мюфтии. Верижната реакция се прехвърли върху всички духовни общества, религиозни секти и църкви. Това разцепление не подмина никого.
към текста >>
Верижната
реакция
се прехвърли върху всички духовни общества, религиозни секти и църкви.
Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства. Следващият етап на тази верижна реакция премина направо върху самия комитет, където се бяха зарегистрирали. Първо се разцепи Българската православна църква и се създадоха два синода. Старият синод бе обявен като нелегитимен, а новият бе зарегистриран и обявен за законен. После дори и ръководството на мохамеданската религия в България се разцепи на две мюфтийства с двама мюфтии.
Верижната
реакция
се прехвърли върху всички духовни общества, религиозни секти и църкви.
Това разцепление не подмина никого. Започнаха да се разделят и разцепват обществени групи, политически партии, правителство, парламент и всички структури в държавата. А защо стана така? Отговорът е много прост и очевиден! Окултните закони, по които бяха построени формулите на тези три изречения на песента "Писмото" задействуваха мигновенно.
към текста >>
22.
8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Тя имаше навика да превежда свободно от български на френски, като правеше своеобразна
редакция
, защото смяташе, че ако не се редактирал текстът, то французите нищо нямало да разберат.
Но той бе раздаван в онези времена на преследване, без да се упомене кои са съставителите на този труд. Дори някои го притежаваха, без да знаят кои са го съставили. По-късно аз намерих една художничка, която направи скици на отделните упражнения така, както аз ги показвах. Един екземпляр предадох на Анина Бертоли заедно със скиците, за да бъде преведен на френски и да се издаде във Франция. Тя го издаде в нейното издателство, но нейният превод бе доста свободен и аз не останах доволна от него.
Тя имаше навика да превежда свободно от български на френски, като правеше своеобразна
редакция
, защото смяташе, че ако не се редактирал текстът, то французите нищо нямало да разберат.
Защо тя мислеше така, това не мога да кажа. Така тя превеждаше свободно някои текстове от Словото на френски и ги издаваше в едно редактирано от нея списание, наречено "Житно зърно". Ярмила и Мария извикаха фотографа Васко Искренов и той фотографира всяко едно упражнение така, както те го показваха. Направиха го сами, без да ме извикат. Не ми казаха, може би смятаха, че за мен няма място.
към текста >>
23.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
По-късно Борис Николов направи нова
редакция
на това, което Боян Боев лично бе записал и лично бе дешифрирал.
Ние бяхме стенографки на Учителя, Той бе поел нашата издръжка и Той лично се грижеше за нас. Стенограф на "Изгрева" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на Учителя, така и всички частни разговори на приятелите с Него - както на "Изгрева", така и на различни екскурзии, където сме ходили. Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил Учителят. Така приятелите му разказваха много интересни случки, които той записваше. Той дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на Доброто", който не бе отпечатан.
По-късно Борис Николов направи нова
редакция
на това, което Боян Боев лично бе записал и лично бе дешифрирал.
Аз смятам, че оригиналът на Боян Боев трябва да остане такъв, какъвто е. Борис няма право да пипа труда на Боян Боев! Ако иска да работи, да дешифрира своите бележници, в които стенографираше, а да не посяга на чужд труд! Брат Боев дешифрира от своите стенограми един голям материал, обхващащ 1 000 страници, който бе напечатан в четири екземпляра. Това са разговори на Учителя с приятелите на "Изгрева".
към текста >>
Предаде ми и неговата
редакция
на труда на Боян Боев, защото той смяташе, че брат Боян пише много обстоятелствено.
През пролетта на 1992 година научих, че ще бъде издадена книгата "Изворът на Доброто" като на корицата било отбелязано, че авторът на този труд е Борис Николов. Аз се възмутих от тази лъжа и лично предупредих много лица, че ще бъдат дадени под съд за лъжа, за плагиатство и за кражба. Тогава написах лично препоръчано писмо до Мария Кисова, в което много точно описах как стоят нещата, които тя знаеше предварително много добре. Но тя и нейните познати искаха да впишат името на Борис Николов като автор, за да го възвеличат, макар че знаеха, че това не е вярно. Още през 1972 година, лично Борис Николов бе ми предал оригиналния труд на Боян Боев за съхранение.
Предаде ми и неговата
редакция
на труда на Боян Боев, защото той смяташе, че брат Боян пише много обстоятелствено.
Аз се възпротивих на това и тогава Борис Николов остави този проблем да бъде решен от мен, след като ми предаде двата оригинала. Издателите на "Изворът на Доброто" бяха предупредени и те промениха, и добавиха, че Словото на Учителя е записано от Боян Боев, а съставителството е от Борис Николов. Така те решиха да излязат от това неудобно положение, в което бяха поставени поради незнание и поради лъжата на другите. Дойде време - и тази книга излезе. Не беше отпечатан оригиналът на Боян Боев, а преработеният оригинал на Борис Николов.
към текста >>
При сравнение на това издание дори и с оригиналната
редакция
на Борис Николов, има голяма разлика.
Аз се възпротивих на това и тогава Борис Николов остави този проблем да бъде решен от мен, след като ми предаде двата оригинала. Издателите на "Изворът на Доброто" бяха предупредени и те промениха, и добавиха, че Словото на Учителя е записано от Боян Боев, а съставителството е от Борис Николов. Така те решиха да излязат от това неудобно положение, в което бяха поставени поради незнание и поради лъжата на другите. Дойде време - и тази книга излезе. Не беше отпечатан оригиналът на Боян Боев, а преработеният оригинал на Борис Николов.
При сравнение на това издание дори и с оригиналната
редакция
на Борис Николов, има голяма разлика.
Материалът е разбит на части, а голяма част от материала е изхвърлен. Има някои цели пасажи изменени и променени. Най-обидното е, че на няколко места думата "Господ" от оригинала е заменена с думата "Бог". Това означава, че онези, които са работили върху материала, нямат елементарни познания, че Господ е едно, а Бог - друго. Хора без познание нямат право да се добират до Словото на Учителя, защото то е наказуемо според Духовните закони, чрез които е свалено Словото на Учителя.
към текста >>
24.
8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
За югославската
акция
25 000лв. 6.
Ето извадки от техния протокол: "Активната дейност на комитета на ОФ "Изгрева": дъновисти-Комунисти до 13 декември 1945 год. 1. Записани и събрани за заема на свободата 2 500 000 лв. 2. За Помощна организация, събрани 150 000 лв. 3. За войската 120 000 лв. 4. За югославските деца 130 000 лв. 5.
За югославската
акция
25 000лв. 6.
За Първа българска армия - за подаръци 50 000 лв. 7. За болниците и фронта, събрани 35 000 лв. Независимо от това, женското дружество изпрати на фронта: чорапи, пуловери, ръкавици и други разни подаръци, сладкиши и пр. Също избра за югославската акция разни дрехи, почисти ги и ги изкърпи. Посрещнахме общо Червената армия, настанихме ги на квартири с всичките му нужди като инвентар и др.
към текста >>
Също избра за югославската
акция
разни дрехи, почисти ги и ги изкърпи.
За югославските деца 130 000 лв. 5. За югославската акция 25 000лв. 6. За Първа българска армия - за подаръци 50 000 лв. 7. За болниците и фронта, събрани 35 000 лв. Независимо от това, женското дружество изпрати на фронта: чорапи, пуловери, ръкавици и други разни подаръци, сладкиши и пр.
Също избра за югославската
акция
разни дрехи, почисти ги и ги изкърпи.
Посрещнахме общо Червената армия, настанихме ги на квартири с всичките му нужди като инвентар и др. Женското дружество посрещна три пъти Първа българска армия. Посети болниците няколко пъти, занесе храни и изнесе музикални номера. Това е актив на другарите дъновисти-комунисти, заедно със сестрите от женското дружество." Това е част от един изключителен протокол, който е за чудо и за приказ. Чудо на чудесата, приказка за устата, и мехлем за ушите на човеците от "Изгрева".
към текста >>
25.
10_02 ПРОТОКОЛ
,
,
ТОМ 1
Паневритмия под
редакцията
на Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева. 4.
"Българо- съветска дружба" 17 се събра работна група по изучаване, проучване на документацията на Паневритмията с цел да се създаде една единна група. Групата бе в състав: Крум Въжаров, Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Павлина Даскалова, Ина Дойнова, Вергилий Кръстев, Йоанна Стратева, Веселина Маркова, Мария Митовска. Групата единодушно възприе като работни официални документи следните издадени и неиздадени материали: 1. Паневритмия, издание София 1939 год. 2. Паневритмия, издание София 1941 год. 3.
Паневритмия под
редакцията
на Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева. 4.
Паневритмия, издание на Ярмила Ментцлова, Париж 1983 год. Работната група на Ярмила, Мария Тодорова и Елена Андреева се явява най-компетентната за своето време, защото Ярмила е по професия хореограф, Мария Тодорова е музикант и е автор на II. издание на песните на Учителя, а Елена Андреева е една от трите стенографки на Учителя. Така че техният колективен труд се явява II. издание на Паневритмията, най-точно и авторитетно.
към текста >>
26.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Редакцията
на беседите от Паша Теодорова1 82.
Творчески живот на Изгрева 77. Художници на Изгрева 78. Портретът на Учителя 79. Ръцете на Учителя 80. Стенографите на Учителя 81.
Редакцията
на беседите от Паша Теодорова1 82.
Редактиране на стенограмите 83. Как се отпечатваха беседите 84. Печатарската барака на ул. “Оборище” 14 85. Задачата с левчето 86.
към текста >>
27.
53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
започна една голяма
акция
срещу Братството под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди.
53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА До 1925 г. включително съборите на Бялото Братство бяха в Търново. Но през 1926 г.
започна една голяма
акция
срещу Братството под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди.
Предизвикаха подписка между гражданите на Търново, с което се искаше дъновистите да не провеждат съборите си в Търново. Преди това те осъществиха и положиха много труд за своята пропаганда против Учителя като се почне най-вече от 1922 година до 1925 г. Като се изключат нашите приятели около 20-30 човека всички граждани на Търново се подписаха срещу съборите на Бялото Братство. Така търновци забраниха съборите с подписа си. И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века.
към текста >>
28.
80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това е оригиналното Слово на Учителя без никаква
редакция
.
Ето това е един случай, за да видите как точно, стриктно е работил Димитър Голов при записване Словото на Учителя и как накрая се постара чрез сина си да бъде точен и изпълнителен, така както е бил винаги. Затова когато Никола отиде в точно уречения ден и час намери както протоколите на масата, така и сина му на леглото, който бе починал. Ето, така работи Небето. По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография. Той стенографира първите беседи на Учителя и те бяха отпечатани в „Сила и Живот" от първи до четвърти том.
Това е оригиналното Слово на Учителя без никаква
редакция
.
Той беше стенограф на депутатите в Народното събрание и знаеше правилата на стенографа, че не трябва да променя нито една дума. Имаше закон за стенографите: те подписваха декларация пред съда за точна стенограма. Така, че той точно спази всичко точ в точ. Веднъж Олга Славчева запитва Учителя, какви беседи и кои точно от беседите да се дават на интересуващите се от Учението. Учителят отговаря: „Сила и Живот" от първа до шеста серия, там съм изложил основите на Учението на Бялото Братство." Започнаха някои да си водят записки от думите на Учителя.
към текста >>
29.
81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
81.
РЕДАКЦИЯТА
НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА След като една от стенографките разчете, дешифрира и напише на пишеща машина в четири екземпляра една беседа, която е сверявала от четири тетрадки, то тогава тази беседа беше само една разчетена стенограма.
81.
РЕДАКЦИЯТА
НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА След като една от стенографките разчете, дешифрира и напише на пишеща машина в четири екземпляра една беседа, която е сверявала от четири тетрадки, то тогава тази беседа беше само една разчетена стенограма.
Тя не можеше така да се публикува. Затова сестра Паша взимаше и редактираше тази беседа и я подготвяше за печат, като я написваше на пишеща машина. След това отиваше при Учителя й Му четеше беседата. Той слушаше и даваше своите забележки като някои места допълваше или някои места коригираше. След това Паша се връщаше в своята барака и я обработваше отново съгласно препоръките на Учителя.
към текста >>
Но имаше млади братя от братството, които не искаха да се правят редакции на беседите и бяха срещу
редакцията
на Паша.
Това е факт. Но Учителят тогава вероятно й бе дал малко повече свобода. А Учителят бе за едно по-свободно издаване на беседата, но без да се правят съществени изменения. Както Словото, така и музиката не могат да бъдат фиксирани, когато се дават направо от извора. Дори когато говориш ще поразтеглиш един израз, друг път ще го кажеш с друг тон.
Но имаше млади братя от братството, които не искаха да се правят редакции на беседите и бяха срещу
редакцията
на Паша.
Аз не съм съгласен с тях, защото тя ги редактираше още по времето на Учителя. А ние бяхме виждали как Паша чете беседите на Учителя. Значи Учителят одобряваше нейното редактиране. Учителят го е приел и аз съм бил винаги в защита на Паша. Може да има малки различия, но стилът е запазен.
към текста >>
Нейната
редакция
беше приета от Учителя и тя продължаваше да работи по същия начин.
Остави Паша да си работи така, както си е работила досега." Паша не може да направи изменения вредни на Словото. Също и други наши приятели когато работехме се придържахме строго условно. При редактирането съществени промени не се правят. Някои от младите братя повдигнаха въпроса отново против редактирането на Паша, че е изменила Словото на Учителя. Аз не бях съгласен с това становище.
Нейната
редакция
беше приета от Учителя и тя продължаваше да работи по същия начин.
Няма какво да се борим против това. Аз направих един опит. На тези, които протестираха най-много дадох беседи нередактирани и казах: „Редактирайте тези беседи, за да видим какво ще направите." Опитите излезнаха абсолютно несполучливи. Те не можаха нищо да направят. Казах им: „Ето какво сте направили." Отворих им очите.
към текста >>
Но ето сега пред мен стои един млад брат и ми поднася различни издания и иска от мене да му намеря в две различни страници от двете различни издания един и същи израз от
редакцията
на Паша.
Казах им: „Ето какво сте направили." Отворих им очите. И Паша остана да редактира беседите както ние сме ги издавали досега. По този въпрос винаги съм бил в защита на Паша. Тя работи съвестно, преумори се и си изгуби дори зрението. Според мене работата на Паша беше образцова както по времето на Учителя така и след Неговото заминаване.
Но ето сега пред мен стои един млад брат и ми поднася различни издания и иска от мене да му намеря в две различни страници от двете различни издания един и същи израз от
редакцията
на Паша.
Няма и не мога да намеря. Той ми показва оригинална разчетена беседа по времето на Учителя и след това ми показва отпечатана беседа. Посочва ми големите различия. Аз гледам и не вярвам на очите си. Но фактите са факти.
към текста >>
30.
82. РЕДАКТИРАНЕ НА СТЕНОГРАМИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Другите направиха опита, но се оказа, че
редакцията
е направена много по-лошо от тази на Паша.
Паша бе много смутена и разстроена. Тогава аз си спомням за опита на Учителя и реших да направя същото. Тогава на всеки един дадох по една годишнина от дешифрираните беседи да ги редактират. След време те се събраха и донесоха редактираните беседи. Един брат се отказа и каза, че не може изобщо да помисли за' редактирането, защото го е страх от Словото и благоговее пред Него.
Другите направиха опита, но се оказа, че
редакцията
е направена много по-лошо от тази на Паша.
Сверявахме редакцията и оригинала - имаше големи разлики, дори по-големи от редакцията на Паша. Значи и едните и другите променят. Ами тогава? А трябваше беседите да се печатат. Тогава реших понеже Паша бе работила при Учителя, то аз я оставих да работи по същия начин.
към текста >>
Сверявахме
редакцията
и оригинала - имаше големи разлики, дори по-големи от
редакцията
на Паша.
Тогава аз си спомням за опита на Учителя и реших да направя същото. Тогава на всеки един дадох по една годишнина от дешифрираните беседи да ги редактират. След време те се събраха и донесоха редактираните беседи. Един брат се отказа и каза, че не може изобщо да помисли за' редактирането, защото го е страх от Словото и благоговее пред Него. Другите направиха опита, но се оказа, че редакцията е направена много по-лошо от тази на Паша.
Сверявахме
редакцията
и оригинала - имаше големи разлики, дори по-големи от
редакцията
на Паша.
Значи и едните и другите променят. Ами тогава? А трябваше беседите да се печатат. Тогава реших понеже Паша бе работила при Учителя, то аз я оставих да работи по същия начин. Тя работи до някъде.
към текста >>
31.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Редакцията
на „Житно зърно" се помещаваше в салона на „Оборище" 14.
Сътрудниците работеха безвъзмездно, нямаше хонорари, нито заплати. Редовно се изпращаха писма за нови абонати и за изплащане на вноските. През втората годишнина на списанието Учителят подсети на събора в Търново 1923 г. да се организира издаването на книжнината. Това подтикна приятелите и те създадоха редакционен комитет в София, в който влязоха 5 братя и пет сестри с литературни наклонности.
Редакцията
на „Житно зърно" се помещаваше в салона на „Оборище" 14.
По-късно като главен редактор се оформи Георги Радев. Но първите години се движеше от Георги Марков и Методи Константинов. Днес списание „Житно зърно" едва ли го има някъде напълно запазено от всичките му годишнини. Много от нашите поетеси писаха първите си стихове там. Накрая то стана като един извор на сведения за братския живот за следващите поколения.
към текста >>
32.
99. АНТИМИНСЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като работят известно време, решават, че е дошло времето тази
акция
да се разпръсне към всички поробени народи.
Тогава на избрани монаси от Атон, които могат да мислят и могат да се молят с молитвен дух, възниква в тях идеята да се организират и да започнат обща молитва към Бога за освобождението им от агарянско иго. И започват да работят. Но се подбират само верни хора, изпитани, които няма да прегрешат, защото ако турците научат, че те са направили такова съзаклятие срещу тях, то те ще разорят манастирите в Атон и ще избият всички. Така почва тази първа група монаси в Атон, представители от всички поробени народи от турците, да се събират в определено време, където правят обща молитва и специално молебствие към Небето, да освободи тези народи от турско иго. Значи времето е било дошло за такава обща молитва.
Като работят известно време, решават, че е дошло времето тази
акция
да се разпръсне към всички поробени народи.
И решават да изпратят монаси в Сърбия - сърби, в Румъния - румънци, в България - българи, в Гърция - гърци, които да подберат между населението хора с молитвен дух, които да се включат в тази обща молитва. Значи кръгът се разширява за общата молитва, участват и представители на народите. В знак на това; че даден човек е посветен в тази акция и е приел да изпълнява общата молитва, му се дава един Антиминс. Той бива окачен на стената и към него са дадени правила за работа с него и какви молитви в какви дни да се четат. И когато влезнеш в един дом и видиш, че на стената е закачена картината Антиминса, на която е изографисано свалянето на Христа от кръста, означаващо, че след смъртта идва Възкресението, т. е.
към текста >>
В знак на това; че даден човек е посветен в тази
акция
и е приел да изпълнява общата молитва, му се дава един Антиминс.
Така почва тази първа група монаси в Атон, представители от всички поробени народи от турците, да се събират в определено време, където правят обща молитва и специално молебствие към Небето, да освободи тези народи от турско иго. Значи времето е било дошло за такава обща молитва. Като работят известно време, решават, че е дошло времето тази акция да се разпръсне към всички поробени народи. И решават да изпратят монаси в Сърбия - сърби, в Румъния - румънци, в България - българи, в Гърция - гърци, които да подберат между населението хора с молитвен дух, които да се включат в тази обща молитва. Значи кръгът се разширява за общата молитва, участват и представители на народите.
В знак на това; че даден човек е посветен в тази
акция
и е приел да изпълнява общата молитва, му се дава един Антиминс.
Той бива окачен на стената и към него са дадени правила за работа с него и какви молитви в какви дни да се четат. И когато влезнеш в един дом и видиш, че на стената е закачена картината Антиминса, на която е изографисано свалянето на Христа от кръста, означаващо, че след смъртта идва Възкресението, т. е. освобождението, то трябва да знаеш, че този дом участвува в общото молебствие за освобождаването на поробените народи от турско иго. И така монасите тръгват, уж с тефтери да събират помощи за манастира, а те разпръсват Антиминса и привличат хора да участвуват в общата молитва. Така започва възраждането в поробените народи.
към текста >>
В тази
акция
има само един провал.
След това започват политическите акции с четите, с революционните комитети, но това всичко се предшествува от молитвите на Атонските монаси. Значи политическото пробуждане на народите се предшествува от молитвите на монасите. Значи първо се издигне глас към небето „Помогнете ни" и Небето се отзовава на този глас и започва да пробужда народите. Възникват политическите борби, докато се дойде до гръцкото въстание 1827/28 г. и освобождението на Гърция, и докато се дойде до Руско-турската война през 1877/78 г., с която война се освобождават поробените народи.
В тази
акция
има само един провал.
Бил е ангажиран и Цариградския Патриарх Григорий VII.Обаче неговият протосингел, който е бил грък, издава на турците, че Патриарха прави молитва пред Бога за освобождейие на народите от турско робство. Тогава турците, познаващи силата на молитвата и на съзаклятието, озверени посичат Патриарха пред олтаря на връх Великден. Посичат и още много замесени съзаклятници. Но понеже съзаклятието е тайно, хиляди хора замесени в него остават неразкрити. До тука провалът спира.
към текста >>
33.
105. АЛХИМИЯТА
,
,
ТОМ 2
На другия ден взема една епруветка, поставя разтвор от син камък, взема една желязна тел, отива при Учителя и Му казва: „Учителю, ще Ви покажа една химическа
реакция
.
В какво състояние беше Учителят преди един момент? Сътресението, което преживях беше толкова силно, че забравих моето състояние, излязох от затвора. Пак огря слънцето. Пак се върна живота в мен, пред това страдание на Учителя". Сестрата е учителка по химия в гимназията.
На другия ден взема една епруветка, поставя разтвор от син камък, взема една желязна тел, отива при Учителя и Му казва: „Учителю, ще Ви покажа една химическа
реакция
.
Подобна на нея Вие направихте вчера, само че алхимическа. В епруветката имаме бакърен сулфат. А това е желязна тел, потапяме телта в епруветката, постепенно бакъра се отделя от разтвора, облепя се по телта, желязото от телта минава в разтвор, който става зелен. Това направихте и Вие с мене вчера, когато ми показахте Вашето състояние. Моето състояние ми се видя нищожно и аз се освободих от него.
към текста >>
34.
106. ЖИВАТА АЛХИМИЯ
,
,
ТОМ 2
Може би тази грижа на Учителя предизвика
реакция
в някои сестри и братя или по някои други причини, но тази сестра беше станала прицел на недобри мисли и чувства.
106. ЖИВАТА АЛХИМИЯ Имаше една сестра, върху която Учителят работеше и искаше да й помогне, да се справи със своето състояние, да си проясни съзнанието, за да се издигне над обикновените противоречия.
Може би тази грижа на Учителя предизвика
реакция
в някои сестри и братя или по някои други причини, но тази сестра беше станала прицел на недобри мисли и чувства.
И ето веднъж сестрата получава нещо като мозъчен удар, устата й се изкривява, почва да ходи трудно и едва говори. Учителя я среща на полянката и почва да се разхожда с нея насам, нататък и през всичкото време й говори строго, кара й се, както рядко други път е правил. Чуват се строги и силни думи, така че сестрата ги чувствува като удари, като градушка. Учителя й говори със сила, разтърсва я тъй силно, че след един час сестрата се връща при другите сестри съвършено излекувана. Нито следа от удара и парализата, нито смущение в говора, нито затруднение в движенията.
към текста >>
35.
136. ДЕНЯТ НА ЖРЕБИЕТО СЕ ОТЛАГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Пак почна
акцията
против Братството.
136. ДЕНЯТ НА ЖРЕБИЕТО СЕ ОТЛАГА Денят е 17 август 1958 г.
Пак почна
акцията
против Братството.
Пак искаха да вземат Изгрева. Както по време на Христа и сега хвърлиха жребие за дрехите Му. Няколко дни преди да си замине Учителят, един от прокурорите на Народния съд казва на една наша сестра: „Взето е решение Учителят да бъде задържан." Сестрата и нейния другар смутени от това идват на Изгрева и казват това на техни близки. Учителят си замина на 27 декември, сряда, 5 часа и 45 минути сутринта. В четвъртък идват трима души от властта с лека кола, търсят Учителя.
към текста >>
Акцията
против Братството, която беше замислена тогава, се отложи за няколко години.
Учителят си замина на 27 декември, сряда, 5 часа и 45 минути сутринта. В четвъртък идват трима души от властта с лека кола, търсят Учителя. Пипат брат Ради: „Къде е Дънов? " Брат Ради ги познал, разбрал за какво идват и им казва: „Елате с мене! " Завежда ги в салона, където вече е било изложено тялото на Учителя.
Акцията
против Братството, която беше замислена тогава, се отложи за няколко години.
Накрая хвърлиха жребие и си разделиха дрехите Му, а Него Го повисиха на кръста. Така дойде време, че взеха Изгрева, изгориха книгите на Учителя и накрая разрушиха Изгрева през 1972 г. А какво ще стане по-нататък? Ще прочетете и ще го научите в Евангелие на Лука, гл. 23, стих 28-34.
към текста >>
36.
2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Когато ние разбрахме, че беседите на Учителя са инкримирани и че те ще посегнат на тях, тогава ние с брат Боян предприехме широка
акция
.
Когато обещае нещо ще го изпълни точно. Беше отличен работник на Учителя. Той стенографи-раше всички беседи на Учителя, а също и всички частни разговори, които при разни случаи Учителят водеше с приятелите, било на екскурзии, било на вечери, било при частни посещения при Учителя. И накрая всички тези материали по мое настояване той ги извади от стенограмите, събра ги наедно и се получи материала „Разговорите на Учителя". Това бе един огромен материал, от който ние извадихме и подредихме в четири книги.
Когато ние разбрахме, че беседите на Учителя са инкримирани и че те ще посегнат на тях, тогава ние с брат Боян предприехме широка
акция
.
Всеки разговор с Учителя, който той бе записал, той го извади отделно и под формата на писма до приятелите, те бяха изпратени до всички ръководители на Братствата. Щом дешифрира следващия разговор, той го напише в няколко копия, а сестрите го размножат и отново се препраща. Така успяхме да ги запазим. Можеха да се изземат на някое място, но все пак щеше да остане някое копие и да се запази. Така ние взехме грижата да се съхранят.
към текста >>
37.
4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
При направената проверка се оказа, че тя преди преписването беше започнала да прави
редакция
върху текста на оригиналния материал, с която се променяше оригинала на Словото.
Имаше опасност да ги загубим след като избледнее мастилото. Тряваше да взема мерки, да се съхранят и предадат на следващото поколение. По настояване на един млад брат с когото работех този въпрос го раздвижих. Предадох да се препишат оригиналите в четири нови екземлпяра на Лалка Кръстева. Тя организира преписването на оригинала и после ми го връщаше заедно с копие на преписаните беседи.
При направената проверка се оказа, че тя преди преписването беше започнала да прави
редакция
върху текста на оригиналния материал, с която се променяше оригинала на Словото.
Аз не бях съгласен с такава постановка. Младия брат с когото работех непрекъснато ми показваше оригинала и редактираните беседи от Лалка. От редакторската намеса имаше вече промяна на Словото на Учителя. Аз не бях съгласен с това, но бях вече задвижил този въпрос и трудно можеше да се спре. Освен това бяха години, когато неприятелите ми вървяха по петите ми, но не можеха да ме уловят и да се доберат до неиздадените беседи, за да ги намерят и унищожат.
към текста >>
Беше започнато да се прави
редакция
на Словото и Учителя спря тази дейност.
Но правдата е на друго място и тя се движи от Божественият Дух. Отношенията ни се разкъсаха по най-драматичен начин и те никога вече не дойдоха при мен, нито аз отидох при тях. Петър Филипов си замина на 20.М.1984 г., а Боян Златарев на 22 май 1986 г. Така беше спряна тази задача с преписването на оригиналите. А тя беше спряна поради нарушение на окултните закони от Словото на Учителя.
Беше започнато да се прави
редакция
на Словото и Учителя спря тази дейност.
Опитаха се да откраднат материалите от мен, за които аз отговарях. Небето взе мерки и задигна онези, които извършиха нарушението. Те са причина да се разбие това копие. След време проверете оригинала и редакцията на Лалка Кръстева. Аз съм проверил и имам извод за това.
към текста >>
След време проверете оригинала и
редакцията
на Лалка Кръстева.
А тя беше спряна поради нарушение на окултните закони от Словото на Учителя. Беше започнато да се прави редакция на Словото и Учителя спря тази дейност. Опитаха се да откраднат материалите от мен, за които аз отговарях. Небето взе мерки и задигна онези, които извършиха нарушението. Те са причина да се разбие това копие.
След време проверете оригинала и
редакцията
на Лалка Кръстева.
Аз съм проверил и имам извод за това. Вие също ще си направите извод и тогава ще разберете какво представлява окултния закон за неприкосновеността на Словото на Учителя. А онези, които нарушават закона ще отговарят. Какво стана по-нататък? Георги Йорданов, комуто дадох два куфара да съхранява не пожела да върне материалите, но ми донесе двата куфара празни.
към текста >>
38.
5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
По някаква случайност днес има запазени такива оригинални годишнини, на които личат нейните опити за
редакция
и промяна на Словото на Учителя.
Те и до сега смятат, че материала е преписан дословно от оригинала. В предварителната уговорка между нея и Борис Николов е залегнало изискването на Борис да се преписва дословно материала, за да се запази за следващите поколения, понеже мастилото от оригиналния препис е започнало да избледнява. Уговорката е, чрез преписа да се обновят и опреснят беседите чрез новия препис. Но не и да се коригират и да се правят своеволни редакции. Но това не е спазено от Лалка Кръстева.
По някаква случайност днес има запазени такива оригинални годишнини, на които личат нейните опити за
редакция
и промяна на Словото на Учителя.
На места зачеркванията са толкова силни, че е унищожен първоначалния текст. Днес това всеки може да провери и да се убеди в това, което изнасяме. Сваленият архив от Резньовете не идва при Борис Николов. Отношенията им са обтегнати и тя ги препраща на други места. По това време тя издига една теза, според която уж лично Учителят я е упълномощил да прави такава редакция.
към текста >>
По това време тя издига една теза, според която уж лично Учителят я е упълномощил да прави такава
редакция
.
По някаква случайност днес има запазени такива оригинални годишнини, на които личат нейните опити за редакция и промяна на Словото на Учителя. На места зачеркванията са толкова силни, че е унищожен първоначалния текст. Днес това всеки може да провери и да се убеди в това, което изнасяме. Сваленият архив от Резньовете не идва при Борис Николов. Отношенията им са обтегнати и тя ги препраща на други места.
По това време тя издига една теза, според която уж лично Учителят я е упълномощил да прави такава
редакция
.
Това не е вярно. Защо ли? Защото през 1943/44 г. тези, които са преминали през времето на Школата 1922-1944 г. са вече 45-50-ГОДИШНИ.
към текста >>
Така че тезата на Лалка Кръстева, че Учителят я е упълномощил да прави
редакция
е една лъжа.
А когато Лалка Кръстева идва и се среща с Учителя тя е била девойка. В онова време всички млади момичета се интересуват от три неща: какво да учат, за кого да се омъжат и какво ще им се случи в недалечно бъдеще. Четвърто няма. От стотици опитности, които съм записвал от сестрите се доказва точно това. И това е естествено.
Така че тезата на Лалка Кръстева, че Учителят я е упълномощил да прави
редакция
е една лъжа.
Дори стенографката Елена Андреева, когато видя редакцията на Лалка Кръстева върху нейния оригинален текст бе толкова разгневена и дръпна една такава обвинителна реч срещу Лалка Кръстева, която е запазена на магнетофонен запис и всеки може да я чуе при добро желание. Какво става с откраднатия архив на Резньовете? Оригиналните, но вече подправени текстове се прехвърлят от Лалка Кръстева на неизвестни за нас лица. От редактираните беседи се правят четири копия, които се дават на четири различни места на определени от нея лица. А тези лица днес не знаят, че беседите са променени чрез редакцията на Лалка Кръстева.
към текста >>
Дори стенографката Елена Андреева, когато видя
редакцията
на Лалка Кръстева върху нейния оригинален текст бе толкова разгневена и дръпна една такава обвинителна реч срещу Лалка Кръстева, която е запазена на магнетофонен запис и всеки може да я чуе при добро желание.
В онова време всички млади момичета се интересуват от три неща: какво да учат, за кого да се омъжат и какво ще им се случи в недалечно бъдеще. Четвърто няма. От стотици опитности, които съм записвал от сестрите се доказва точно това. И това е естествено. Така че тезата на Лалка Кръстева, че Учителят я е упълномощил да прави редакция е една лъжа.
Дори стенографката Елена Андреева, когато видя
редакцията
на Лалка Кръстева върху нейния оригинален текст бе толкова разгневена и дръпна една такава обвинителна реч срещу Лалка Кръстева, която е запазена на магнетофонен запис и всеки може да я чуе при добро желание.
Какво става с откраднатия архив на Резньовете? Оригиналните, но вече подправени текстове се прехвърлят от Лалка Кръстева на неизвестни за нас лица. От редактираните беседи се правят четири копия, които се дават на четири различни места на определени от нея лица. А тези лица днес не знаят, че беседите са променени чрез редакцията на Лалка Кръстева. След ноември 1989 г.
към текста >>
А тези лица днес не знаят, че беседите са променени чрез
редакцията
на Лалка Кръстева.
Така че тезата на Лалка Кръстева, че Учителят я е упълномощил да прави редакция е една лъжа. Дори стенографката Елена Андреева, когато видя редакцията на Лалка Кръстева върху нейния оригинален текст бе толкова разгневена и дръпна една такава обвинителна реч срещу Лалка Кръстева, която е запазена на магнетофонен запис и всеки може да я чуе при добро желание. Какво става с откраднатия архив на Резньовете? Оригиналните, но вече подправени текстове се прехвърлят от Лалка Кръстева на неизвестни за нас лица. От редактираните беседи се правят четири копия, които се дават на четири различни места на определени от нея лица.
А тези лица днес не знаят, че беседите са променени чрез
редакцията
на Лалка Кръстева.
След ноември 1989 г. и след като настъпиха нови условия за печат, един от поверените лица на Лалка Кръстева предава едно копие от непечатаните беседи да се подготви за печат. Но това лице не знае, че те са редактирани и променени. На сцената се явява Мария Кисова, която прави втора редакция на първата редакция на Лалка Кръстева. Така се явяват две лица едно след друго, които променят Словото на Учителя.
към текста >>
На сцената се явява Мария Кисова, която прави втора
редакция
на първата
редакция
на Лалка Кръстева.
От редактираните беседи се правят четири копия, които се дават на четири различни места на определени от нея лица. А тези лица днес не знаят, че беседите са променени чрез редакцията на Лалка Кръстева. След ноември 1989 г. и след като настъпиха нови условия за печат, един от поверените лица на Лалка Кръстева предава едно копие от непечатаните беседи да се подготви за печат. Но това лице не знае, че те са редактирани и променени.
На сцената се явява Мария Кисова, която прави втора
редакция
на първата
редакция
на Лалка Кръстева.
Така се явяват две лица едно след друго, които променят Словото на Учителя. Накрая това томче е издадено под заглавието „ИЗНОВО" на издателска къща „Сила и Живот" гр. Бургас с главен организатор Крали Кралев с ! 5В^954-8146-02-9.Това са неделни беседи от 1931/32 г. Ето това е пътя на една кражба и съдбата на откраднатия архив на Борис Николов и всички лица наредени в една верига.
към текста >>
те отпечатаха трето томче под заглавие „Живот, светлина и свобода", том 111,1932г., неделни беседи с 13БМ-954-8146-11-8, като вписаха отзад, че това е
редакция
на Лалка Кръстева и по този начин решиха да си измият ръцете от всякаква отговорност.
Своевременно бяха уведомени тези лица за действията си, но те отхвърлиха предупрежденията. Отпечатаха второ томче под надслов „ВЗЕМИ ДЕТЕТО" -1931/32 г., том II, неделни беседи отново на издателска къща „Сила и живот" с ! 5В^954-8146-03-7. Поместеният текст също не е оригинален, а редактиран и изменен. Лицата, които отпечатаха това томче бяха уведомени писмено, че отпечатват променено Слово, но нищо не ги спря. През 1994 г.
те отпечатаха трето томче под заглавие „Живот, светлина и свобода", том 111,1932г., неделни беседи с 13БМ-954-8146-11-8, като вписаха отзад, че това е
редакция
на Лалка Кръстева и по този начин решиха да си измият ръцете от всякаква отговорност.
В началото на месец февруари на 1994 е. в един апартамент, дома на Йотка Иванова Младенова се събра една група, на която трябваше да се покажат няколко оригинални беседи и редакцията на Лалка Кръстева, за да бъдат уведомени и всички да се убедят в целенасоченото изменение на Словото на Учителя. Там бяха Нестор Илиев, Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Петър Ганев, Вергилий Кръстев и домакинята Йотка с дъщеря си. Всички стояха спокойни и очакваха да дойде избраното ръководство на издателство „Братство". Но те не дойдоха, защото знаеха, че ще им се покажат оригинални беседи и при това изменени и при това отпечатани вече от издателска къща „Сила и живот" - Бургас.
към текста >>
в един апартамент, дома на Йотка Иванова Младенова се събра една група, на която трябваше да се покажат няколко оригинални беседи и
редакцията
на Лалка Кръстева, за да бъдат уведомени и всички да се убедят в целенасоченото изменение на Словото на Учителя.
5В^954-8146-03-7. Поместеният текст също не е оригинален, а редактиран и изменен. Лицата, които отпечатаха това томче бяха уведомени писмено, че отпечатват променено Слово, но нищо не ги спря. През 1994 г. те отпечатаха трето томче под заглавие „Живот, светлина и свобода", том 111,1932г., неделни беседи с 13БМ-954-8146-11-8, като вписаха отзад, че това е редакция на Лалка Кръстева и по този начин решиха да си измият ръцете от всякаква отговорност. В началото на месец февруари на 1994 е.
в един апартамент, дома на Йотка Иванова Младенова се събра една група, на която трябваше да се покажат няколко оригинални беседи и
редакцията
на Лалка Кръстева, за да бъдат уведомени и всички да се убедят в целенасоченото изменение на Словото на Учителя.
Там бяха Нестор Илиев, Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Петър Ганев, Вергилий Кръстев и домакинята Йотка с дъщеря си. Всички стояха спокойни и очакваха да дойде избраното ръководство на издателство „Братство". Но те не дойдоха, защото знаеха, че ще им се покажат оригинални беседи и при това изменени и при това отпечатани вече от издателска къща „Сила и живот" - Бургас. Затова издателите от тази къща не пожелаха да дойдат, защото щяха да бъдат изобличени, че печатат промененото Слово. Затова същата година те отпечатаха трета книжка от променено Слово на Учителя, но за, да се оправдаят отбелязаха отзад, че е редакция на Лалка Кръстева.
към текста >>
Затова същата година те отпечатаха трета книжка от променено Слово на Учителя, но за, да се оправдаят отбелязаха отзад, че е
редакция
на Лалка Кръстева.
в един апартамент, дома на Йотка Иванова Младенова се събра една група, на която трябваше да се покажат няколко оригинални беседи и редакцията на Лалка Кръстева, за да бъдат уведомени и всички да се убедят в целенасоченото изменение на Словото на Учителя. Там бяха Нестор Илиев, Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Петър Ганев, Вергилий Кръстев и домакинята Йотка с дъщеря си. Всички стояха спокойни и очакваха да дойде избраното ръководство на издателство „Братство". Но те не дойдоха, защото знаеха, че ще им се покажат оригинални беседи и при това изменени и при това отпечатани вече от издателска къща „Сила и живот" - Бургас. Затова издателите от тази къща не пожелаха да дойдат, защото щяха да бъдат изобличени, че печатат промененото Слово.
Затова същата година те отпечатаха трета книжка от променено Слово на Учителя, но за, да се оправдаят отбелязаха отзад, че е
редакция
на Лалка Кръстева.
Другият представител на издателство „Братство" също не се яви, защото същото лице, същата година издаде книгата „Великата майка" с 13БМ-954-8091 -10-0 беседи на Учителя пред сестрите, чиято редакция беше целенасочено и умишлено променена. Ето затова не се явиха. Доказателство? Проверете оригиналните беседи и издадените беседи и сами ще се определите кому да вярвате. Ето това е съдбата на откраднатия архив от „Резньовете" на Борис Николов. Изнасяме тази грозна история, за да се знае кой съхрани архива на Учителя, кой го открадна, кой промени Словото и кой отпечата промененото Слово.
към текста >>
Другият представител на издателство „Братство" също не се яви, защото същото лице, същата година издаде книгата „Великата майка" с 13БМ-954-8091 -10-0 беседи на Учителя пред сестрите, чиято
редакция
беше целенасочено и умишлено променена.
Там бяха Нестор Илиев, Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Петър Ганев, Вергилий Кръстев и домакинята Йотка с дъщеря си. Всички стояха спокойни и очакваха да дойде избраното ръководство на издателство „Братство". Но те не дойдоха, защото знаеха, че ще им се покажат оригинални беседи и при това изменени и при това отпечатани вече от издателска къща „Сила и живот" - Бургас. Затова издателите от тази къща не пожелаха да дойдат, защото щяха да бъдат изобличени, че печатат промененото Слово. Затова същата година те отпечатаха трета книжка от променено Слово на Учителя, но за, да се оправдаят отбелязаха отзад, че е редакция на Лалка Кръстева.
Другият представител на издателство „Братство" също не се яви, защото същото лице, същата година издаде книгата „Великата майка" с 13БМ-954-8091 -10-0 беседи на Учителя пред сестрите, чиято
редакция
беше целенасочено и умишлено променена.
Ето затова не се явиха. Доказателство? Проверете оригиналните беседи и издадените беседи и сами ще се определите кому да вярвате. Ето това е съдбата на откраднатия архив от „Резньовете" на Борис Николов. Изнасяме тази грозна история, за да се знае кой съхрани архива на Учителя, кой го открадна, кой промени Словото и кой отпечата промененото Слово. Всеки извърши онова, което неговия Господар му заповяда.
към текста >>
39.
6. ПРОДАЖБА НА ОТКРАДНАТИЯ АРХИВ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Димитър Калев прави също своя
редакция
на оригинала.
И което е най-интересното, това е същата теза на Михаил Иванов от Франция, като се опита да се обяви за учител на Бялото Братство. По-късно издателство „Хелиопол" взе един цитат от предговора на Димитър Калев и го цитира като завършва със следния цитат: „Всекиму е определено да извърши със Словото един малък опит колкото и несъвършен в човешките очи да изглежда той". Оказа се издателят на „Хелиопол" е върл застъпник на Михаил Иванов. Ето как накрая нещата се събират в едно. Центърът на Михаил Иванов от Франция се задействува в България чрез негови подържници.
Димитър Калев прави също своя
редакция
на оригинала.
Някои от София сравняват отпечатания текст от неговата книжка с текст на отпечатана вече беседа. Обвиняват го, че е променил Словото. Той връща своят отговор с едно ксерокс копие на оригинала, с което доказва, че неговата редакция има по-малко промени от отпечатаната беседа по времето на Паша Теодорова. Всички замлъкват, понеже никой не знае каква е историята с редакцията на Паша. А тя е известна и е описана в този том, който отпечатваме.
към текста >>
Той връща своят отговор с едно ксерокс копие на оригинала, с което доказва, че неговата
редакция
има по-малко промени от отпечатаната беседа по времето на Паша Теодорова.
Ето как накрая нещата се събират в едно. Центърът на Михаил Иванов от Франция се задействува в България чрез негови подържници. Димитър Калев прави също своя редакция на оригинала. Някои от София сравняват отпечатания текст от неговата книжка с текст на отпечатана вече беседа. Обвиняват го, че е променил Словото.
Той връща своят отговор с едно ксерокс копие на оригинала, с което доказва, че неговата
редакция
има по-малко промени от отпечатаната беседа по времето на Паша Теодорова.
Всички замлъкват, понеже никой не знае каква е историята с редакцията на Паша. А тя е известна и е описана в този том, който отпечатваме. Накрая се стига до следното: един открадва архива, втори го държи в дома си, трети го продава, четвърти го купува, пети променя оригинала и шести го издава. Ето това е пътят на кражбата, определен от Духа на Заблуждението. Какво следва по-нататък?
към текста >>
Всички замлъкват, понеже никой не знае каква е историята с
редакцията
на Паша.
Центърът на Михаил Иванов от Франция се задействува в България чрез негови подържници. Димитър Калев прави също своя редакция на оригинала. Някои от София сравняват отпечатания текст от неговата книжка с текст на отпечатана вече беседа. Обвиняват го, че е променил Словото. Той връща своят отговор с едно ксерокс копие на оригинала, с което доказва, че неговата редакция има по-малко промени от отпечатаната беседа по времето на Паша Теодорова.
Всички замлъкват, понеже никой не знае каква е историята с
редакцията
на Паша.
А тя е известна и е описана в този том, който отпечатваме. Накрая се стига до следното: един открадва архива, втори го държи в дома си, трети го продава, четвърти го купува, пети променя оригинала и шести го издава. Ето това е пътят на кражбата, определен от Духа на Заблуждението. Какво следва по-нататък? От закупените материали Димитър Калев подготвя със своя редакция едно томче на беседи на Учителя държани пред сестрите.
към текста >>
От закупените материали Димитър Калев подготвя със своя
редакция
едно томче на беседи на Учителя държани пред сестрите.
Всички замлъкват, понеже никой не знае каква е историята с редакцията на Паша. А тя е известна и е описана в този том, който отпечатваме. Накрая се стига до следното: един открадва архива, втори го държи в дома си, трети го продава, четвърти го купува, пети променя оригинала и шести го издава. Ето това е пътят на кражбата, определен от Духа на Заблуждението. Какво следва по-нататък?
От закупените материали Димитър Калев подготвя със своя
редакция
едно томче на беседи на Учителя държани пред сестрите.
Тези беседи имат своя история, която е непозната за днешното поколение. След като прави своя редакция Димитър Калев изпраща текста, за да го прегледат някои компетентни лица в София. Същите лица бяха предупредени да не се издава променено Слово, а да се издаде Самият оригинал, в който не бе необходима никаква промяна на текста. Но това не се направи. Издаде се от издателство Бяло Братство - София през 1994 г.
към текста >>
След като прави своя
редакция
Димитър Калев изпраща текста, за да го прегледат някои компетентни лица в София.
Накрая се стига до следното: един открадва архива, втори го държи в дома си, трети го продава, четвърти го купува, пети променя оригинала и шести го издава. Ето това е пътят на кражбата, определен от Духа на Заблуждението. Какво следва по-нататък? От закупените материали Димитър Калев подготвя със своя редакция едно томче на беседи на Учителя държани пред сестрите. Тези беседи имат своя история, която е непозната за днешното поколение.
След като прави своя
редакция
Димитър Калев изпраща текста, за да го прегледат някои компетентни лица в София.
Същите лица бяха предупредени да не се издава променено Слово, а да се издаде Самият оригинал, в който не бе необходима никаква промяна на текста. Но това не се направи. Издаде се от издателство Бяло Братство - София през 1994 г. „Великата майка", том 1 с ! 5ВМ 954-8091-10-0 Издателят беше предупреден и бе уведомен, че оригиналът е променен.
към текста >>
40.
20. НЕДЕЛЧО ПОПОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
За хартията получавахме документ от
редакцията
на в-к „Работническо дело" и „Земеделско знаме".
Обзаведохме в една барачка на Изгрева развиването на тези роли и нагъвахме хартията на формат какъвто ни трябва. Купихме печатарски нож, за да се реже. Турихме в бараката три-четири сестри и започваха да разгъват ролите и нагъват хартията. Ето така ние имахме източник на хартия почти неограничено. Заради тази идея на Неделчо Попов, защото той организира закупуването ние не спряхме нито един ден печатницата на Изгрева.
За хартията получавахме документ от
редакцията
на в-к „Работническо дело" и „Земеделско знаме".
Плащахме на сестрите и ги водехме на работа към печатницата. Тъй че имахме печатарски работници, книговезница и работници за развиване на хартия. Имахме си и директор - Никола Антов, който съдействуваше и може да се изкаже похвала на него за тази му дейност, щом можахме да издадем за шест години 51 томчета. Хайде издайте, отпечатайте и вие за 6 години 51 томчета, та да ви видим колко струвате! За закупуването на хартията още от самото начало Братския съвет и финансовия съвет, чийто председател бе Никола Антов взеха решение.
към текста >>
41.
25. КОЙ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ОБИСКА НА ИЗГРЕВА НА 6.ХII.1957 г.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Акцията
беше проведена до край.
25. КОЙ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ОБИСКА НА ИЗГРЕВА НА 6.ХII.1957 г. Писмо на Борис до сестра му Цанка „Цанке, някои писма, които ти изпратихме не си ги получила за това е този проблем. Тук направихме всичко, което е възможно, за да спрем унищожението на беседите, но напразно.
Акцията
беше проведена до край.
Подадохме жалби и изложения до прокуратурата, министерството, президиума, Централен комитет на партията, БАН, предприехме срещи, имахме разговори с държавници и общественици, всички изказват съчувствие, не одобряват мярката, но нищо не могат да направят. На 10.1. т.г. ходихме делегация от 12 души във Вътрешното министерство. /Бяха дошли от Айтос, Бургас и Поморие 9 души и от София 3 - всичко 12/. Тук трябваше да изслушаме присъдата и изпълнението й.
към текста >>
42.
6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
След това се явяват и други, които пък искат да правят нова
редакция
на излезналата книга „Учителят" и „Разговорите при седемте Рилски езера".
Тя се прибира в онези рамки и в онази форма, чрез която е съществувала по времето на Учителя. Един от неговите завети към учениците е: „Не се обличайте в други форми освен в тези, които съм ви дал". А онези, които прокарват решението на Учителя и го изпълвянат е именно властта. А че това е комунистическата власт, това няма никакво значение. От значение е само това, че се явява един, който да изпълни волята на Учителя и той я изпълнява.
След това се явяват и други, които пък искат да правят нова
редакция
на излезналата книга „Учителят" и „Разговорите при седемте Рилски езера".
Не само редакция, но и преразказване на целия материал. Смята се, че в книгата изнесеният материал не е литературно обработен. Един от застъпниците на тази теза е Димитър Кочев. Работи години и прави своя литературна редакция и предава най-тържествено своите папки на Борис Николов. А той по онова време е следвал в Австрия, идвал е от време на време на Изгрева и нито е стенографирал ред от беседите на Учителя, нито път е литератор.
към текста >>
Не само
редакция
, но и преразказване на целия материал.
Един от неговите завети към учениците е: „Не се обличайте в други форми освен в тези, които съм ви дал". А онези, които прокарват решението на Учителя и го изпълвянат е именно властта. А че това е комунистическата власт, това няма никакво значение. От значение е само това, че се явява един, който да изпълни волята на Учителя и той я изпълнява. След това се явяват и други, които пък искат да правят нова редакция на излезналата книга „Учителят" и „Разговорите при седемте Рилски езера".
Не само
редакция
, но и преразказване на целия материал.
Смята се, че в книгата изнесеният материал не е литературно обработен. Един от застъпниците на тази теза е Димитър Кочев. Работи години и прави своя литературна редакция и предава най-тържествено своите папки на Борис Николов. А той по онова време е следвал в Австрия, идвал е от време на време на Изгрева и нито е стенографирал ред от беседите на Учителя, нито път е литератор. Той завършва индустриална химия.
към текста >>
Работи години и прави своя литературна
редакция
и предава най-тържествено своите папки на Борис Николов.
От значение е само това, че се явява един, който да изпълни волята на Учителя и той я изпълнява. След това се явяват и други, които пък искат да правят нова редакция на излезналата книга „Учителят" и „Разговорите при седемте Рилски езера". Не само редакция, но и преразказване на целия материал. Смята се, че в книгата изнесеният материал не е литературно обработен. Един от застъпниците на тази теза е Димитър Кочев.
Работи години и прави своя литературна
редакция
и предава най-тържествено своите папки на Борис Николов.
А той по онова време е следвал в Австрия, идвал е от време на време на Изгрева и нито е стенографирал ред от беседите на Учителя, нито път е литератор. Той завършва индустриална химия. Освен него и други решавате да се подвизават с такава работа. Какъв е изводът? Силите, които воюват срещу Словото на Учителя търсят проводници и изпълнители, чрез които да променят Чистотата на Словото.
към текста >>
Другата страна на този въпрос се отнася за свободната
редакция
на стенографката Паша Теодорова, която често пъти редактира свободно беседите на Учителя и от тях тя прави литературно изложение на Словото на Учителя.
Какъв е изводът? Силите, които воюват срещу Словото на Учителя търсят проводници и изпълнители, чрез които да променят Чистотата на Словото. Това е едната страна. А има и друга. А тя е по-изтънчена и безмилостна към Словото.
Другата страна на този въпрос се отнася за свободната
редакция
на стенографката Паша Теодорова, която често пъти редактира свободно беседите на Учителя и от тях тя прави литературно изложение на Словото на Учителя.
Този въпрос е разгледан подробно във втори и трети том. Ето накратко историята на онези тълкуватели на Словото на Учителя, които се пръкнаха на Изгрева, изкочиха на бял свят, за да променят пътя на Школата още от самото начало след заминаването на Учителя. Тези опити са правени и до ден днешен. Днес също излизат тълкуватели на Словото на Учителя. Явяват се пре-разказвачи на Словото на Учителя, които търсят трибуни.
към текста >>
43.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Верижната
реакция
на убийствата се развива между българи, а те са родни братя и кармичната развръзка може да се проточи далеч през бъдните векове!
И двете събития засягат УЧИТЕЛЯ. Най-драматично и с тежки, болезнени последици е второто събитие - безпрецедентният побой. При първият случай Учителят рязко прекъсва приемите, прекратява общия обед, не общува с никого, строг и мълчалив, усилено разрешава изхода от братоубийствените безредици. А как ги разрешава - за нас е неизвестно! Много по-късно Той споделя: „На мен и на невидимият свят събития от подобен характер са много неприятни.
Верижната
реакция
на убийствата се развива между българи, а те са родни братя и кармичната развръзка може да се проточи далеч през бъдните векове!
Чувството за отмъщение е мъчно погасимо, а наближава краят на века и не е в интерес на добрата съдба на България да петнят общонародното съзнание с отрицателни чувства! " Второто събитие - побоя, се отрази на Неговото здраве. Юмручният удар в лявото слепоочие причини десностранна пареза. Засегнатият десен крак и дясна ръка затрудниха движението на УЧИТЕЛЯ. Въпреки тежкоподвижният език Той продължи лекциите и приемите.
към текста >>
44.
ІІІ.64. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Боян Боев не изтърпя и слезна в
редакцията
на вестника, намери редактора и журналиста, показа му статията, предаде му дешифрирания текст и ги запита: „Вие кому служите?
Не всички владееха стенография. И предаваха впоследствие неточно разговора. Обикновено при тези срещи присъстваше и Боян Боев, който стенографираше целият разговор. После той го сравняваше с онова от отпечатания вестник и негодуваше: „Тези хора не говорят по Истината и не живеят по Истината." Веднъж беше дошъл един журналист, срещнал се с Учителя, но и Боян Боев присъствал на разговора, записал всичко и после го дешифрира и го прехвърли като текст на няколко листа бяла хартия. Излезна статията във вестника на журналиста и онова, което бе записал Боян Боев не отговаряше на статията във вестника.
Боян Боев не изтърпя и слезна в
редакцията
на вестника, намери редактора и журналиста, показа му статията, предаде му дешифрирания текст и ги запита: „Вие кому служите?
На лъжата, или на Истината? Този народ с какво го храните - с лъжи, или Истини? Ами знаете ли, че този народ, като го храните с лъжи, ще дойде време и всички ще ви изхвърли от редакцията, и ще ви изпрати патки да пасете на село." И напуснал. Думите му се оказаха пророчески. След 9.IX.1944 година комунистите дойдоха на власт и покрай другите вестници ликвидираха и този вестник.
към текста >>
Ами знаете ли, че този народ, като го храните с лъжи, ще дойде време и всички ще ви изхвърли от
редакцията
, и ще ви изпрати патки да пасете на село." И напуснал.
После той го сравняваше с онова от отпечатания вестник и негодуваше: „Тези хора не говорят по Истината и не живеят по Истината." Веднъж беше дошъл един журналист, срещнал се с Учителя, но и Боян Боев присъствал на разговора, записал всичко и после го дешифрира и го прехвърли като текст на няколко листа бяла хартия. Излезна статията във вестника на журналиста и онова, което бе записал Боян Боев не отговаряше на статията във вестника. Боян Боев не изтърпя и слезна в редакцията на вестника, намери редактора и журналиста, показа му статията, предаде му дешифрирания текст и ги запита: „Вие кому служите? На лъжата, или на Истината? Този народ с какво го храните - с лъжи, или Истини?
Ами знаете ли, че този народ, като го храните с лъжи, ще дойде време и всички ще ви изхвърли от
редакцията
, и ще ви изпрати патки да пасете на село." И напуснал.
Думите му се оказаха пророчески. След 9.IX.1944 година комунистите дойдоха на власт и покрай другите вестници ликвидираха и този вестник. А редакторът му изпратиха в затвора, заедно с онзи журналист, поради политическите му възгледи. Та онези, които писаха лъжи срещу Учителя, провериха цената на лъжата и накрая отидоха патки да пасат и ум да събират. Има една такава българска пословица: „Ум царува, ум робува, ум патки пасе!
към текста >>
45.
ІІІ.95. ВОЙНИШКИТЕ ПОДАРЪЦИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
По цялата страна започна една
акция
за събиране на топло облекло за войниците.
През пролетта на 1940 година германските войски влезнаха в България и заставиха нашето правителство да вземе участие в предстоящите бойни действия. Аз бях мобилизиран като обикновен войник и никой не знаеше пътищата на мобилизационните войски. Бяхме събрани в казармите. Всички знаеха за нерадостната съдба на войника от предишните войни. Това събуди едно състрадание към войнишкото тегло.
По цялата страна започна една
акция
за събиране на топло облекло за войниците.
Учителят откликна на този зов за повече състрадание към войниците и пожела братството да се включи в повсеместното събиране на по-топло облекло. За много кратко време Неговата приемна се изпълни с колети и пакети, изпратени от провинцията, или лично предадени от верни приятели. Няколко седмици подред се плетяха вълнени шапки, шалове, чорапи, ръкавици. Бяха ушити десетки кожухчета. Подаръците се сортираха от дежурните сестри.
към текста >>
Ето защо в тази
акция
за събиране дарове за войниците, Учителят включи и Бялото Братство, за да се изяви с най-пълна степен милосърдието.
Ние, мобилизираните войници, получихме подаръците. Всеки един от нас получи пакет с най-добро пожелание и завръщане. Войникът тук, във военните части, е разпънат на кръст от неговата лична съдба и от неговата карма. Ако бъде изпратен на бойната линия, трябва да устои на най-трудния проблем на земята - кървавата карма. Това е най-трудният и тежък изпит за душата.
Ето защо в тази
акция
за събиране дарове за войниците, Учителят включи и Бялото Братство, за да се изяви с най-пълна степен милосърдието.
За нас вещите имат значение на вложената мисъл и идея, когато те се поднасят. Тук Школата на Учителя изигра великолепно ролята си. Мощният поток от добри мисли и пожелания бяха онази защитна дреха, която може да изведе всекиго невредим в идеята за доброто. В съдбите на мнозина приятели по време на Балканската и Европейска-та война, Учителят взе дейно участие и възрастните приятели бяха свързани с най-невероятни избавления от смъртта. В моят пакет, бях приятно изненадан да видя, че има една бяла вълнена шапка, оплетена от дебела вълна, топъл шал, чорапи и една риза със сини раета.
към текста >>
46.
ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
От гледна точка на сравнението, утвърдените темпа, изразени вече с метрономни стойности за определени ноти, бяха с минимални отклонения в плюс, или минус от първообразната
редакция
.
В нашите редици имаше добри музиканти с отлично ритмично чувство, те внимателно наблюдаваха Учителя и успяваха да синхронизират движенията му с тези на паневритмичния кръг. За нас музикантите-цигулари бе твърде удобно подобно наблюдение, тъй като Учителят правеше своите движения в значително по-малък кръг около самите нас. Не след дълго, същите музиканти поискаха от него да се образува група от играещите, да се обучи и усвои най-правилните ритмични движения. Така и стана. При най-редовни занимания на поляната и в салона на Изгрева, при изпълнение на музиката на „живо" под прякото наблюдение на Учителя, групата усвои най-добрите темпа и впоследствие те станаха неоспорима норма.
От гледна точка на сравнението, утвърдените темпа, изразени вече с метрономни стойности за определени ноти, бяха с минимални отклонения в плюс, или минус от първообразната
редакция
.
Така, още през времето на Учителя, проблема за темпата бе разрешен и утвърден. Изводът от въпросния опит засяга всички изпълнители на Паневритмията, било на „живо", било при магнетофонен запис. Неотменна необходимост при всички случаи е справката със зафиксираните темпа. Още няколко думи по отношение на бъдещите магнетофонни записи. Освен споделените по-горе изисквания да се има предвид, че не са за предпочитане нито „случайни записи", нито „случайни хрумвания" на неподготвени инструменталисти.
към текста >>
47.
3.53. Анатемата и владиката Симеон Варненски
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Тогава, вероятно вие сте чули, че в България Православната църква беше подела една неприязнена
акция
и дори жестока срещу Учението Му из цяла-та страна.
" И след тази дума свещеникът се обърна към мен, а аз очаквах неприязнено за мене поведение от него. За голяма моя изненада, мога да кажа и за радост, той внимателно, усмихнато ме попита: „Наистина ли е това, което каза, че сте дъновист? " „Истина е." „Откога сте Вие в това Братство, тамо при г-н Дънов? " „След като дойдох в България от Белград от Югославия, оттогава съм в това Братство". „Тогава -казва, аз ще ви разкажа нещо историческо във връзка с Вашия Учител г-н Дънов.
Тогава, вероятно вие сте чули, че в България Православната църква беше подела една неприязнена
акция
и дори жестока срещу Учението Му из цяла-та страна.
И така се стигна до там, че Св. Синод се събра на съвещание, да бъде изключен и анатемосан г-н Дънов за Неговата дейност, с която Той руши Православието в страната. Обаче за моя радост, аз водех протокола в Св. Синод и това, което ще Ви разкажа, никой друг не знае, а именно: Варненският владика Симеон, като председател, изслуша всичките владици от страната и всички се изказаха отрицателно против Учението на г-н Дънов. И най-после взе думата самият председател - Варвенският владика Симеон и каза: „Изслушах вас всичките и Вашите отрицателни изказвания против този човек.
към текста >>
48.
6.09. Учителят и четирите категории съзнания
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тяхната психологическа характерност се изразява чрез
реакцията
на озлоблението.
9. Учителят и четирите категории съзнания Величието на Учителя се състоеше преди всичко в това, че Той действаше по алхимичен начин върху различните съзнания, които Го заобикаляха. Според Него на земята се въплъщават четири категории съзнания, които слизаха на земята чрез различните вериги души. Тези четири вида съзнания протичат чрез различните системи на организма във всяка душа, но поотделно доминира едно от тях във всяка душа. Тези съзнания не представляват нещо статично. Различните категории на съзнанията са: Старозаветните, които се занимават предимно с проблемите на стомаха.
Тяхната психологическа характерност се изразява чрез
реакцията
на озлоблението.
Втората категория са Новозаветните - които живеят предимно с гърдите, т.е. разрешават проблемите на чувствата, в света на съблазните. Третата категория - това са душите на Праведните, които са изпълнени със скръб от неправдите в живота и най-сетне - Учениците, които живеят предимно с главата и се учат във висшето училище на живота. Старозаветните живеят в квадрата на физическия свят, Новозаветните се движат между двата полюса на елипсата, Праведните учат тайната на кръга, а Учениците - разгадават великата спирала на живота. Учителят, като велик Мъдрец, отваря широко вратите за покаяние на Старозаветните, дава правила и методи на Новозаветните - как да се справят със съблазните на живота: на Праведните дава сила, за да помагат на първите две категории души, а на Учениците - непрестанно разкрива тайните на Великата Божествена Мъдрост, за да станат добри проводници на трите принципа в Битието, символизирани чрез равностранния триъгълник: Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>
49.
6.20. Международната обстановка и България
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Силите на
реакцията
и прогресивните сили бяха изправени едни срещу други.
20. Международната обстановка и България Веригата от събития, които описваме в психическата лаборатория на Учителя, се извършваха при една крайно критична международна обстановка, която даваше колосално отражение във вътрешния стопански и политически живот на България. Тези следвоенни години се намираха под знака на една всеобща криза. Хаос цареше не само в стопанските международни отношения, но се разгръщаше и една духовна безпътица, човечеството трябваше да се лекува от страшната разруха, която причини Първата световна война. Докато западните страни, специално Съединените щати, се намираха пред едно голямо свръх производство, на север великият руски народ извършваше едно голямо обществено преобразуване, един труден социален опит, да разреши трудните стопански проблеми, които го разпънаха на кръст, между антагонизма на двата стопански фактора - капитала и труда. При тази неопределена и еруптивна международна обстановка, България се гърчеше от тежки стопански несгоди, вследствие на репарациите след войните, а също така от неправилните ориентации в нейната висша политика.
Силите на
реакцията
и прогресивните сили бяха изправени едни срещу други.
Опитите на земеделското съсловие и тяхното правителство на Александър Стамболийски през 1920-1923 г. да се справи с тази тежка обстановка, останаха напразни. Тяхната некомпетентност и слаба обществена пластичност предизвикаха всички обществени сили срещу тях. България преминаваше през тежки кармични положения. Непрестанните атентати, политически македонски убийства, разяждаха и така изтерзания обществен организъм на България от последиците на Първата световна война.
към текста >>
50.
6.26. Погледът на мъдреца
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Всичките тези действия бяха като
реакция
срещу света на самосъзнанието, където личността доминира и иска да наложи своята воля, като използва тежкото положение, при което се намират обществата и народите.
Същото явление се забелязваше на международна почва. Белегът на тази криза беше редицата диктатури, които се създадоха почти в по-голямата част на Европа. Такива диктатури се създадоха в Италия, в Полша, в Испания, в Турция и др. Характерни бяха особено през 1926 г. големите заговори и атентати, които се създадоха почти във всички европейски държави.
Всичките тези действия бяха като
реакция
срещу света на самосъзнанието, където личността доминира и иска да наложи своята воля, като използва тежкото положение, при което се намират обществата и народите.
Наистина, човечеството се намираше при много трудни задачи. Тези малки алюзии, които правим за будния поглед на ученика, ще му разкрият големите функционални линии, които преминават като основна нишка между действията на окултната школа на Учителя и събитията, които се извършват в народите и човечеството. През тази същата година (1926), през август, трябваше да стане нашият събор, в който взимат участие не само ръководителите от кръжоците в различните градове на България, но и много представители и членове на братството. Съборът беше разрешен, по искане на ръководителите, от министър-председателя на България. Сутринта, в деня на откриването на събора, който щеше да се състои на Изгрева, аз придружих Учителя от дома му на ул.
към текста >>
51.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Теософията дойде на световната арена като една
реакция
срещу материализма, който отричаше този метафизичен свят.
Но и българите го обичаха. Бяха превели много негови книги. Аз го виждам него като колос - художник в литературата, но понякога прекалява в своите морални проповеди. Не всеки може да издържи такава проповед. Учителят казва: „По-добре е един човек по негативен път да дойде до свободата, отколкото по пътя на внушението".
Теософията дойде на световната арена като една
реакция
срещу материализма, който отричаше този метафизичен свят.
Елена Блаватска представляваше много интересен субект. Учителят имаше особено специално разположение към Елена Блаватска. Тя е рускиня. Имала е един много бурен живот. Особено отначало Елена Блаватска била принудена от нейния дядо, който е бил губернатор в Тбилиси, да се ожени за техерански губернатор, възрастен човек.
към текста >>
52.
6.39. Равносметката
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Голяма група от светли същества ще се всели през 1975 г., защото тогава Бялото Братство ще предприеме важна
акция
за Делото Божие.
И в който град да влезе човек, ще бъде член на този град. Цялата земя ще представлява едно съвършено цяло. Това са думи на Учителя за Новата епоха. Великите души през епохата на Водолей, които ще дойдат, ще уредят новите форми на живота, предварително ще разрушат кумирите на хората, било от религиозен, или културен характер. Според Учителя първата група от тези напреднали същества се е вселила през 1945 г.
Голяма група от светли същества ще се всели през 1975 г., защото тогава Бялото Братство ще предприеме важна
акция
за Делото Божие.
Ще настъпят изненадващи открития в областта на стратосферата, проучвания на газовете, на различни радиации, вибрации и ритми. Даже за тази година - 1975 г. мога да кажа, че е определено астрологически следното: „Планетата Юпитер, която е символ на Бялото Братство, ще бъде в областта на Овена, който дирижира във всички области на живота. Забележка на редактора: Този документален магнетофонен запис бе правен през септември 1974 г. Наистина през 1975 г.
към текста >>
53.
6.52. НЕИЗБЕЖНИЯТ ЗАВОЙ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Правителството и армията, чувствайки своята несигурност, предприемаха действия на отчаяна
реакция
и терор.
Първото опомняне настъпи от нападенията на американските бомбардировачи на 14 и 24 ноември 1943 г. и 10 и 20 декември 1943 г. Руските войски все повече и повече изтласкваха немските войски от територията на Русия. Партизанското движение в България и в нейните съседи се разрастваше. В българския народ се събуди пасивната съпротивителна сила, която действаше бавно, незабелязано, но сигурно.
Правителството и армията, чувствайки своята несигурност, предприемаха действия на отчаяна
реакция
и терор.
София на 10.I.1944 г. беше жестоко бомбардирана през деня и нощта от американците. Тези бомбардировки продължиха през месеците март, април, май и юни. Положението ставаше безизходно. Усилено се заговори за смяна на политическия курс.
към текста >>
54.
6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Аз им предадох решението на Учителя, че трябва да предприемат тази
акция
и да се стигне до завой в политиката.
Долу в село Владая ме чакаха няколко човека, за да им съобщя решението на Учителя. Аз трябваше да им го кажа, а те трябваше да отидат и да вземат властта. Докато не стана този интересен момент и докато не се взе решение от Невидимия свят, то Учителят не ми позволи да тръгна. Чак когато се разрешиха нещата, Той ми каза: "Сега иди и им предай решението на Небето". Долу ме чакаха Стоил Стефанов и още един.
Аз им предадох решението на Учителя, че трябва да предприемат тази
акция
и да се стигне до завой в политиката.
Решението бе предадено на Стоил Стефанов и той го предаде на Багрянов и чак тогава той се съгласи. Можете да срещнете в Словото на Учителя как Той заявява, че ние не се занимаваме с политика. Това означава, че Той не се занимава с дребното политиканство. Но когато дойдат важни моменти за един народ и човечество, Той тогава слага своята десница, за да разреши тези политически възли в историята на народа ни и на човечеството. Багрянов, след като дойде на власт на 1 юни 1944 г., трябваше да направи завой във външната политика, като задоволи някои изисквания на СССР.
към текста >>
55.
6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Действително след това
редакцията
, която отпечата книгата каза, че това е едно послание към отруденото човечество.
Когато свърши този дълъг разговор с Учителя, Той величествено се изправи, а вятърът развяваше косата и брадата Му. Имаше много могъщо в Него и ми каза: „Аз и на двете ложи, и на двата блока - Изтока и Запада, ще им дам такъв обед и така ще им говоря, както никой през вековете не им е говорил." И точно тогава Той ми даде идеята за това Послание и за онази книга, която впоследствие написах „Световна астросоциология", в която се говори за Новото човечество и за Обществото на обединените нации. Учителят ми го-вори за двете Общества на народите. Първото бе „Общество на народите" и второто бе „Общество на обединените нации", а третото общество, което ще дойде е „Общество на Новото човечество". Учителят ми даде подтик да напиша тази книга.
Действително след това
редакцията
, която отпечата книгата каза, че това е едно послание към отруденото човечество.
Разбра по дух, че това е Послание. Този момент никога няма да забравя, когато Учителят ми даде импулс да напиша тази книга. След разговора мълком тръгнахме, понеже слънцето беше залязло. Той ме извика горе в Неговата спалня, каза ми да се кача най-горе в стъклената тераса и да донеса Неговия балтон. След това ме накара да съблека моя балтон, който беше красиво изработен във Варшава, да го закача на тавана и да облека Неговия.
към текста >>
56.
6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В мене тогава настъпи една голяма
реакция
, понеже аз по природа съм антивоенен.
Просто не могат да не говорят за тази личност, понеже комунистите се свързаха с него, като го убиха. А пък един мой познат каза следното: „Не смея да мисля за него, а камо ли да говоря за него, за да не пострадам". Този въпрос е от капитално значение за една личност, която е играла роля в Школата. Още в самото начало, когато говорих за котвата и след като я направих виждам, че Любомир Лулчев около нея прави елипса. Той беше във военна униформа, с чин полковник.
В мене тогава настъпи една голяма
реакция
, понеже аз по природа съм антивоенен.
Това още като дете ми се е вгнездило в подсъзнанието, защото в Балканската война аз видях един човек, който избиваше турците - военнопленници. Аз толкова много се възмутих и се потресох от гледката, и когато винаги става въпрос за насилие, за кърваво насилие, аз съм най-големият противник. И когато видях, че този човек, униформен офицер, прави с кирка елипса около моята котва, в мене настана един смут и аз отидох при Учителя с един гняв. „Учителю, защо му позволявате на него да чертае около тази котва, когато тя е символ на най-великото нещо в живота? " Учителят ми каза тихо: „Не го критикувай, това е кучето, което ще пази котвата." Това ме силно впечатли.
към текста >>
Той знаеше, че всяка негова
реакция
ще се отрази на отношението му към Учителя и няма после да има възможност да поучава другите.
И затуй един ден Той в клас каза: „Туй нещо, което Аз съм казал, не само че добре не бе предавано, но и не бе изпълнено. И затуй нещо ще се държи сметка." Тогава много добре се разбра за кого се отнася. Отнасяше се за Лулчев, който в това време стоеше прав в салона, а всички други бяха седнали на столовете, макар че пред него също имаше стол за сядане. Лулчев никога не смееше да реагира на Учителя. Беше много внимателен към Учителя.
Той знаеше, че всяка негова
реакция
ще се отрази на отношението му към Учителя и няма после да има възможност да поучава другите.
В Тъмната Ложа това е закон: „Силният се подчинява на по-силния, за да може да владее по-слабия." В резюме можем да кажем, че Лулчев беше много смел човек и решителен. И когато предприемаше известни неща, пред нищо не се спираше. Значи в него имаше известни качества, които го издигнаха като крупна индивидуалност. Пък имаше и известни недостатъци, което е напълно естествено. Високите върхове граничат с големите бездни.
към текста >>
57.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Всяко нещо, което има
реакция
показва, че не е Божествено.
Същото е и с Учението на Учителя. Той няма да Го остави. Няма сила, която ще го спре. Учителят казва така: „Аз за вашия личен живот един косъм от брадата си не давам, но за Учението всичко е предвидено и вратите Му са отворени навсякъде". При друг случай Учителят казва: „Божественото е движение без реакции и съпротива.
Всяко нещо, което има
реакция
показва, че не е Божествено.
То не съдържа Цялото, то е частично. То е едно отражение." Изводът е, че един просветен съвет не е фактора, който разпространява Учението на Учителя. Учението на Учителя се разпространява чрез Светлината, чрез Виделината в Духовния свят и чрез Славата на Божествения свят. Една от главните творчески инициативи на просветния съвет беше изнасянето на редица цикли от сказки в нашия салон, в които и аз взех живо участие. Но когато този съвет се опита да издаде нещо по-голямо, например някакъв труд за учението, се оказа крайно неподходящ за подобна задача.
към текста >>
58.
6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Голяма
реакция
, голям шум, големи критики и страхотен хаос.
На едно събрание се повдига въпроса, че е необходимо да се отпечата книга на Учителя. Борис вдига големите си ръце и казва: „Такава книга едва ли може да излезе след хиляда години." На следващия път, когато се събира просветният съвет, Боян и Борис поднасят на всеки член от съвета по една книга. Подаряват я и като им ги подариха книгите, то направиха от тях най-големите си врагове. Всички изпадат в ужас. Как е възможно, преди една седмица Борис да говори едно, че такава книга ще излезе след хиляда години, а тя излиза само след седем дни.
Голяма
реакция
, голям шум, големи критики и страхотен хаос.
Като видях това, казах на Борис: „Борисе, аз не съм в Братския съвет, но понеже аз движих тази работа, на следващия ви съвет ще им изнеса един доклад и ще изясня всичко." Аз отидох с твърди крачки и със смело слово можах да обясня нещата, всички слушаха, но скърцаха със зъби. Всеки мисли, че е пръв над останалите. Главната агитаторка на този смут беше жената на Славянски - Люба. Всички интелектуалци смятаха, че са пренебрегнати, излъгани и измамени. След като взех разрешение за печат, след една година излезе книгата.
към текста >>
59.
6.75. РАЗРИВЪТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Аз стоя на становището: Колкото едно Учение е по-силно, толкова срещу него настъпва по-голяма
реакция
.
„Разрушението на физическия свят е градеж в Духовния свят. Разрушението в Духовния свят е градеж на физическия свят." Те са инволюционни и еволюционни процеси. И човек, за да разглежда дадени явления, трябва да ги разглежда не в отсечка и в даден момент, а в голямо движение и перспектива. Само тогава може да се произнесе за смисъла им - какво е било и за какво е било. Иначе са празни приказки.
Аз стоя на становището: Колкото едно Учение е по-силно, толкова срещу него настъпва по-голяма
реакция
.
Колкото е по-слабо, никой не му обръща внимание. Вижте в едно Християнство колко мъченици създаде. На Петър му отрязаха главата с трион, а Йоан го изгориха. Тази идея, за да се утвърди в съзнанието на хората трябваше да минат три века. Днес с Учението на Учителя е същото.
към текста >>
60.
6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Но след френския превод и след
редакцията
, която претърпя, издателят решава и слага горното име.
Родена е като творчески тип, макар че милосърдието е силно застъпено у нея. Тези две сътруднички играят голяма роля в моето творчество. Ще спра вниманието ви към един човек, който има моята благодарност. Това е издателят на книгата: „Новата култура в ерата на Водолея". Оригиналът на този мой труд носеше името „Мъдростта".
Но след френския превод и след
редакцията
, която претърпя, издателят решава и слага горното име.
Така че има разлика в текста на френския превод и българския оригинал. Има някои съкращения. Аз останах доволен от изданието, както и от сполучливото заглавие. Каква се Жерард Низе. Този човек съм го виждал само на снимка.
към текста >>
61.
7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Това доведе до голяма
реакция
от идеологическите пазители на комунизма.
Казах му: „Защо не я предупредите, че това е литература на Черната Ложа, че Учител на Любомир Лулчев на Изгрева бе Мория и че Мория е враг на Славянството". Никола Нанков ми отговори, че това не може да каже по съвсем други причини. Казах му: „Отидете със Сава Калименов, вие сте вече възрастни хора, осемдесет годишни старци и заради побелелите ви глави тя ще ви приеме. Кажете й Истината за тази литература според Учителя. А тя има право на избор." Те не го направиха.
Това доведе до голяма
реакция
от идеологическите пазители на комунизма.
Тя бе атакувана от много страни. Дойде време и тя си замина. Ако тя знаеше Истината, тя щеше да има право на избор, А можеше да избере правият път и сега щеше да бъде още жива. А тя плати с живота си за това отклонение. Ето защо аз помествам Истината за Мория и „Агни Йога".
към текста >>
62.
7.10. ДИМИТЪР ГРИВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Отначало Грива бе задоволен, но след като усети общата
реакция
, бе смутен и разколебан.
Аз исках да ги поема и запазя, той обеща, но после промени решението си. Най-интересното е, че след този запис на Паневритмията не се получи някакъв обрат в музикалния живот в онези години, когато всичко бе под възбрана и не бе позволено да се изнасят концерти с музика на Учителя. След това музикантите от Изгрева отхвърлиха разработката на Димитър Грива на Паневритмията и след като някои я слушаха, се отказаха от нея. Онези, които я финансираха, вече съжаляваха, че са дали пари. Получи се обратен ефект.
Отначало Грива бе задоволен, но след като усети общата
реакция
, бе смутен и разколебан.
Аз оцених по достойнство неговия опит, защото аз знаех и бях убеден, че никой от музикантите не е готов за работа по музика на Учителя. Правеха се опити, някои сполучливи, други не, но това беше в обсега на опитите. Музикантите бяха разединени. И не бяха подготвени за една такава работа. След години Димитър Грива имаше идеята да направи един документален филм за Учителя, като изисква от мен да му съдействам със снимки.
към текста >>
63.
7.12. НИКОЛА НАНКОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
И това предизвика бурната
реакция
на Галилей Величков и Никола Нанков срещу Георги.
Не ме послуша. Пуснаха книгата без автор и без имената на сътрудниците. Всички знаеха, че Георги Томалевски е написал тази книга и го хвалеха. Но никой не знаеше имената на сътрудниците, освен Георги. Той не ги каза на останалите, а читателите на книгата знаеха, че това е труд на Томалевски.
И това предизвика бурната
реакция
на Галилей Величков и Никола Нанков срещу Георги.
Никола крещеше пред мене: „Ограбиха ми материалите! " А Галилей беше изключително възмутен. Дори Никола написа към 11 страници, нещо като критика, срещу книгата на Георги Томалевски, като бе извадил и доказваше с фактически материал за някои неточности в биографичния очерк, направен от Георги Томалевски. Но другото, за което го обвиняваше, не посмя да го напише. Затова аз го описвам.
към текста >>
64.
7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Но Елена Николова предприе тази
акция
, за да докаже, че аз съм изменил написаното на Елена Андреева, което тя бе публикувала.
Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение. Беше написан в четири екземпляра, текстът съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев. Завещател: подпис /Елена Андреева/ Приемник: /Д-р Вергилий Кръстев/ 07.09.1987 г. Свидетел: гр. София /Марийка Великова Иванова/ Ето така стояха нещата по документи - черно на бяло.
Но Елена Николова предприе тази
акция
, за да докаже, че аз съм изменил написаното на Елена Андреева, което тя бе публикувала.
А това са различни текстове. А как стоят нещата е отбелязано в протокола, който публикувам. Там е написано. Аз си замълчах, защото знаех, че имам документи и смятах да ги публикувам, когато се издадат спомените на Елена Андреева. Но ето сега съм принуден да ги публикувам, за да се защитя от лъжите и от организираната лъжа, която е насочена да отрови всички последователи на Учителя Дънов.
към текста >>
65.
7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Тя е застъпник за
редакция
на Словото на Учителя и за промяна Словото на Учителя като смята, че има качества да прави това.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО" Божанка Ганева. От две години тя възглави няколко лица на война срещу мене. Попречи и подведе синът на Пеню Ганев - Петър Ганев, който е неин съпруг и му внуши да не ми се даде онази тетрадка със спомените на Пеню Ганев, когото аз бях накарал да ги напише и чиято работа аз съм свършил. Тя попречи да се довърши онова, което съм работил с Пеню Ганев. Тя подведе Петър Ганев и го настрои срещу мен и в края на краищата го провали по всички линии.
Тя е застъпник за
редакция
на Словото на Учителя и за промяна Словото на Учителя като смята, че има качества да прави това.
Тя с Елена Николова организираха атака по всички линии срещу мен и се опитаха да настроят мнозина. Така те подведоха онези, които се подписаха и по този начин ги натикаха в „Тресавището". Тя няма оправдание за нищо, защото всички обвинения повдигнати срещу мен в това писмо предварително тя и съпругът й бяха информирани как стоят нещата и то лично от мен в дома на Пеню Ганев и в стаята, в която той обитаваше, докато бе жив. Мария Майсторова. Какво общо има тя с Учителя и с Неговото Слово?
към текста >>
66.
12. НИКОЛА НАНКОВ
,
,
ТОМ 4
И това предизвика бурната
реакция
на Галилей Величков и Никола Нанков срещу Георги.
Не ме послуша. Пуснаха книгата без автор и без имената на сътрудниците. Всички знаеха, че Георги Томалевски е написал тази книга и го хвалеха. Но никой не знаеше имената на сътрудниците, освен Георги. Той не ги каза на останалите, а читателите на книгата знаеха, че това е труд на Томалевски.
И това предизвика бурната
реакция
на Галилей Величков и Никола Нанков срещу Георги.
Никола крещеше пред мене: „Ограбиха ми материалите! " А Галилей беше изключително възмутен. Дори Никола написа към 11 страници, нещо като критика, срещу книгата на Георги Томалевски, като бе извадил и доказваше с фактически материал за някои неточности в биографичния очерк, направен от Георги Томалевски. Но другото, за което го обвиняваше, не посмя да го напише. Затова аз го описвам.
към текста >>
67.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
,
ТОМ 4
Но Елена Николова предприе тази
акция
, за да докаже, че аз съм изменил написаното на Елена Андреева, което тя бе публикувала.
Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение. Беше написан в четири екземпляра, текстът съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев. Завещател: подпис /Елена Андреева/ Приемник: /Д-р Вергилий Кръстев/ 07.09.1987 г. Свидетел: гр. София /Марийка Великова Иванова/ Ето така стояха нещата по документи - черно на бяло.
Но Елена Николова предприе тази
акция
, за да докаже, че аз съм изменил написаното на Елена Андреева, което тя бе публикувала.
А това са различни текстове. А как стоят нещата е отбелязано в протокола, който публикувам. Там е написано. Аз си замълчах, защото знаех, че имам документи и смятах да ги публикувам, когато се издадат спомените на Елена Андреева. Но ето сега съм принуден да ги публикувам, за да се защитя от лъжите и от организираната лъжа, която е насочена да отрови всички последователи на Учителя Дънов.
към текста >>
68.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Тя е застъпник за
редакция
на Словото на Учителя и за промяна Словото на Учителя като смята, че има качества да прави това.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО" Божанка Ганева. От две години тя възглави няколко лица на война срещу мене. Попречи и подведе синът на Пеню Ганев - Петър Ганев, който е неин съпруг и му внуши да не ми се даде онази тетрадка със спомените на Пеню Ганев, когото аз бях накарал да ги напише и чиято работа аз съм свършил. Тя попречи да се довърши онова, което съм работил с Пенка Ганев. Тя подведе Петър Ганев и го настрои срещу мен и в края на краищата го провали по всички линии.
Тя е застъпник за
редакция
на Словото на Учителя и за промяна Словото на Учителя като смята, че има качества да прави това.
Тя с Елена Николова организираха атака по всички линии срещу мен и се опитаха да настроят мнозина. Така те подведоха онези, които се подписаха и по този начин ги натикаха в „Тресавището". Тя няма оправдание за нищо, защото всички обвинения повдигнати срещу мен в това писмо предварително тя и съпругът й бяха информирани как стоят нещата и то лично от мен в дома на Пеню Ганев и в стаята, в която той обитаваше, докато бе жив. Мария Майсторова. Какво общо има тя с Учителя и с Неговото Слово?
към текста >>
69.
8. СТАРАТА ФАНЕЛА
,
,
ТОМ 5
Там му хареса много, върна се у дома, но вече не разказваше на майка ми нищо, за да не предизвика у нея
реакция
; Беше разказал само, че се чувствувал много добре на чистия въздух горе в планината, че е бил на един хубав курорт и нищо повече не бе промълвил.
Тя отново идваше да ми помогне и да разреши още един пореден конфликт между мене и родителите ми. Борбата продължаваме, а Школата на Учителя също продължаваше. Борба и Школа - това бяха двете най-важни неща в този етап на моят живот. Думите на Учителя се сбъднаха. Баща ми пожела да го заведа на лагер на седемте рилски езера.
Там му хареса много, върна се у дома, но вече не разказваше на майка ми нищо, за да не предизвика у нея
реакция
; Беше разказал само, че се чувствувал много добре на чистия въздух горе в планината, че е бил на един хубав курорт и нищо повече не бе промълвил.
Баща ми горе се възроди, движеше се свободно между нас и само слушаше, наблюдаваше и мълчеше. Когато баща ми си замина от този свят той ми се изяви чрез един брат по чисто медиумичен начин и каза: „Мико, прости ми ако съм те обидил в нещо. Моето място беше горе на Изгрева". След седем дни сънувам един от заминалите братя на Школата преди време, че идва при мене на сън и ми говори: „Учителят ме изпрати да посрещна баща ти и да го въведа в Школата". Та така по този начин си разрешихме кармата с баща ми, дъщеря му го заведе при Учителя, а жена му противодействаше, а пък приятелите го заведоха след смъртта му в другата Школа горе в невидимия свят.
към текста >>
70.
29. ПРИДРУЖИТЕЛЯТ
,
,
ТОМ 5
А
реакцията
на младите към възрастните също бе неправилна и затова Той даде един урок на всички.
Стоим и не знаем какво да правим. Така Учителят слезна да изпрати сестрата до града, а нас остави сами в планината да си довършим екскурзията. Това бе един урок, който зашемети всички, мълчахме и никой дума на продума. Учителят ни показа не само колко е голяма неговата грижа и обич към нас, но ни даде пример как трябва братята да се отнасят към нас и помежду си. Тяхното желание на възрастните братя към младите бе егоистично.
А
реакцията
на младите към възрастните също бе неправилна и затова Той даде един урок на всички.
Знаем, че Учителят бе правил отделни разходки с някои братя и сестри, когато около него бяха събрани по 5-6 човека. Понякога е правил екскурзии и с 1-2 придружители, Всичко е имало и всички видове примери сме имали, но сега това се случи за пръв път. Братята и сестрите останаха горе сами да се разпореждат с поляната, а ние младите постепенно един по един се измъквахме и заслизахме към града. А те останаха горе сами да си бъдат баш като старши и заслужили братя. Ние се върнахме на Изгрева сами, а сестрата бе спечелила най-много от всички, тя се върна с Учителя, говорейки и споделяйки с него през целия си път.
към текста >>
71.
53. БОЖИЕТО ОКО
,
,
ТОМ 5
Те знаеха да пазят мълчание, защото Учителят ги бе предупредил, че -ова са свещени неща, а от друга страна те виждаха
реакцията
на общество--о и възмущението на това общество срещу Дънов, който бил се провъзгласил за Христос.
Една от причините бе, че духовенството го атакуваше открито както и обществеността и го упрекваха, че богохулства понеже се провъзгласил за жив Христос и за доказателство бяха му поместили един негов порт-оет в един от вестниците. От тогава Учителят не позволи да бьде сниман може би десет години. С него имаме снимки от 1926 и 1927 г., а преди това около десет години Учителят не разрешаваше никаква фотографска снимка с -его или с приятелите. Но за сметка на това Школата продължаваше, нашите опитности с него вървяха една след друга, а пък понякога възрастните приятели се разприказваха и споделяха съкровени тайни от онова време, когато Учителят се изявявал по Библейски и по Евангелски, т.е. с невероятни чудеса.
Те знаеха да пазят мълчание, защото Учителят ги бе предупредил, че -ова са свещени неща, а от друга страна те виждаха
реакцията
на общество--о и възмущението на това общество срещу Дънов, който бил се провъзгласил за Христос.
За тях Учителят беше самозванец, а той отговори много просто и по обикновеному и това, което ще го кажа ще го намерите в първите серии на „Сила и живот". Учителят бе казал: „Любовта, която е в мене е Божията любов. Любовта, която е в мене е Бог". Ето по-добро обяснение от -ова няма. Но ние младите в Школата започнахме да виждаме Учителя по друг начин.
към текста >>
72.
68. СЪЖИТЕЛСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Добре, че небето бе ме поставило в някаква магнетична обвивка, че ме съхрани, защото щях да отреагирам много бързо и много остро и направо се уплаших от себе си за
реакцията
, която би изкочила от мен.
Тя се наприказва, направи ме на „мат и маскара" и какво ли не още и като ме заплю окончателно и унижи завинаги с презрителен поглед си отиде. Аз стоях още дълго време в онова чудно състояние, после отидох и разказах всичко на Учителя. Той ме изслуша и каза: „Ти си постъпила правилно и си издържала изпита си по един Божествен начин". Слезнахме от Витоша, онази беше разказала на всички, че окончателно ме е разгромила като неин враг и че вече съм унищожена и не съм за нищо. Аз вървя отново в онова приповдигнато настроение, все едно че нищо не е станало с мен.
Добре, че небето бе ме поставило в някаква магнетична обвивка, че ме съхрани, защото щях да отреагирам много бързо и много остро и направо се уплаших от себе си за
реакцията
, която би изкочила от мен.
На другия ден Учителят ме срещна и каза: „Аз й говорих и й се скарах, че така е постъпила с теб, но знаеш ли какво ми каза: „И Христос в храма вдигна камшика и би". След като Учителят ми предаде думите на Райна Стефанова той се засмя. И аз се засмях. Каква широта имаше Учителя. Той се смееше на духовете за техните обяснение, когато не искаха да се признаят за виновни.
към текста >>
73.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
Ако някога кажа нещо, то ще се събуди една
реакция
срещу мене.
Те идваха, гощавах ги, отиваха си и после коментираха и по такъв начин, че бе за учудване. Чувах и ми предаваха коментарите, които след време преминаваха в нападки и злостни клевети, но аз пак ги посрещах, гощавах ги и пак след това чувах по мой адрес какви ли не работи. Ето това бе наистина чудновато, като че ли ги посрещах и гощавах само за това, за да им дам повод след това да бъда хулена, чернена и клеветена. Та онова, което ми беше казал на времето Учителя се сбъдваше и се движеше в моя път без грешка. И от тогаз почна това изпитание.
Ако някога кажа нещо, то ще се събуди една
реакция
срещу мене.
И така 50 години изкарах с тази орисия, макар че Учителят бе казал: „Всичко с радост да понесеш". Но не винаги можех да се справя с този товар и да го нося с радост. Рожденият брат на Станка беше участвал във войната и бе паднал в плен. Тя се тревожеше много, непрекъснато плачеше, не можеше да работи, предаваше тревогата си върху мен и всичко това беше толкова потискащо, че създаваше напрежение у дома. Тогава аз една сутрин реших да отида при Учителя и го помолих да помогне на Станкиния брат, за да се завърне от плен жив и здрав.
към текста >>
74.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
Ако някога кажа нещо, то ще се събуди една
реакция
срещу мене.
Те идваха, гощавах ги, отиваха си и после коментираха и по такъв начин, че бе за учудване. Чувах и ми предаваха коментарите, които след време преминаваха в нападки и злостни клевети, но аз пак ги посрещах, гощавах ги и пак след това чувах по мой адрес какви ли не работи. Ето това бе наистина чудновато, като че ли ги посрещах и гощавах само за това, за да им дам повод след това да бъда хулена, чернена и клеветена. Та онова, което ми беше казал на времето Учителя се сбъдваше и се движеше в моя път без грешка. И от тогаз почна това изпитание.
Ако някога кажа нещо, то ще се събуди една
реакция
срещу мене.
И така 50 години изкарах с тази орисия, макар че Учителят бе казал: „Всичко с радост да понесеш". Но не винаги можех да се справя с този товар и да го нося с радост. Рожденият брат на Станка беше участвал във войната и бе паднал в плен. Тя се тревожеше много, непрекъснато плачеше, не можеше да работи, предаваше тревогата си върху мен и всичко това беше толкова потискащо, че създаваше напрежение у дома. Тогава аз една сутрин реших да отида при Учителя и го помолих да помогне на Станкиния брат, за да се завърне от плен жив и здрав.
към текста >>
75.
122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 5
Аз още от дете се противопоставях на общественото мнение, дори правех точно противоположното, за да предизвикам
реакция
и да се отдалеча по този начин от него и да се разгранича от него.
Тя търсеше всички форми и кодекси и то все на зън да бъдат външни, да бъдат изискани и изнесени пред погледа на всички и да са опънати по конец в редица. Може би това бе останало у нея от майка й, която бе немкиня. Учителят искаше една свободна мисъл при учениците. Човек трябва да разглежда същината им, а да не се скачва и да се съединява с външните форми. Това е много трудно за схващане, защото външнаЛфор-ма е необходима понякога, за да закрепи човешкото съзнание, за да може да се закрепи стремежа му към изучаване на същината на даден въпрос.
Аз още от дете се противопоставях на общественото мнение, дори правех точно противоположното, за да предизвикам
реакция
и да се отдалеча по този начин от него и да се разгранича от него.
Бунтувах се вътрешно. Когато Учителят ме сближи с Борис то старите сестри шушукаха и ме критикуваха. Обикновено те бяха седнали на пейката или по столове и си разправят разни неща, а аз минавам с Борис и нарочно го хващам под ръка пред тях и те се ококорват и ни гледат. Ама аз тогава съм била млада - двадесет и пет годишна. После следващият път пак го направя, а те вече като ме виждаха, че наближавам вдигаха си дългите рокли нагоре, половин метър над земята и искаха да кажат „минава мърша".
към текста >>
76.
176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 5
В
редакцията
на в.
176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО Движението на Всемирното Братство се разпростира нашироко по света. В много държави като например Полша, Латвия, Чехия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, Съединените щати и др, Всемирното Братство има своите предани последователи, които работят усилено за разпространението на неговите идеи, с поглед отправен към България, към светлата фигура на Учителя, който е извора на новото Божествено Учение. Много чужденци, в различни страни, учат вече български език, с единствената цел да се ползуват от беседите на Учителя и да ги превеждат на своите родни езици. Беседи има вече преведени и издадени на английски, френски, германски, полски,.латишки, японски и есперантски езици.
В
редакцията
на в.
„Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни. Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе?
към текста >>
Тук даваме едно току-що получено в
редакцията
ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България.
Беседи има вече преведени и издадени на английски, френски, германски, полски,.латишки, японски и есперантски езици. В редакцията на в. „Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни. Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото.
Тук даваме едно току-що получено в
редакцията
ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България.
Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава.
към текста >>
77.
184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
,
ТОМ 5
После жена му проведе цяла
акция
срещу мен и настрои братята и сестрите и мнението им към мен се оформи в най-лоша окраска.
Всички ме гледаха и смятаха, че аз съм вече любовница на Толев, женен и при това възрастен мъж. Дори възрастните сестри когато минавах покрай тях те вдигаха дългите си рокли до земята и казваха: „Мърша, мирише на мърша". Това беше тогава специален маниер на тогавашните жени, че като вдигнат дългите си рокли както тогава бе модата да се носят чак до земята, че като ги вдигнат да се видят не само глезените, но и краката и тогава казваха „Мирише" и започват да газят и тъпчат с крака, т.е. трябва да се стъпче тази мърша и никаквица. Та мършата бях аз, миришех на мърша и бях никаквица.
После жена му проведе цяла
акция
срещу мен и настрои братята и сестрите и мнението им към мен се оформи в най-лоша окраска.
Тогава за морала имаха друго мнение. Говорим за външния морал, а пък за вътрешния много не се гледаше, защото търсеха външното благоприличие. Така веднъж в салона на Дурн ферайн" аз минавам, а жена му хваща дрехата си е два пръста и с жест извиква нависоко: „Вижте, вижте - гнило, от по-гнило". Тогава въшките по хората не бяха рядкост, а с този жест тя показваше освен, че съм въшка, но съм и гнида, която се е загнездила по ревера на нейната рокля и показва, че всички трябва да се пазят от мен, за да не въшлясат чрез мен. Та гнидите, които се загнездваха по реверите на дрехите се наричаха „гнило".
към текста >>
Но Толев все повече ме ухажваше, аз не можах да издържа нито ухажването му, нито нападките на възрастните сестри, нито ожесточената
акция
на жена му, макар че Учителят настояваше да бъда любезна с него.
Това бе един негов метод - от начало всичко, което му бе казано той трябваше да го каже, да освободи съзнанието на онзи, който му е казал, после предаваше на оногова, комуто трябваше и чакаше отговора. Отговорът решаваше задачата. Аз отговорих, че няма такова нещо и следващият път когато жената на Толев отива при Учителя да се оплаква от мен той й казва, че такова нещо няма, т.е. предава моят отговор. Той знаеше всичко, знаеше как се движат тези фигури на шахматната дъска, но използваше един друг закон, който аз тогава за пръв път научих.
Но Толев все повече ме ухажваше, аз не можах да издържа нито ухажването му, нито нападките на възрастните сестри, нито ожесточената
акция
на жена му, макар че Учителят настояваше да бъда любезна с него.
Накрая не издържах и казах: „Никакви любезности, било каквото било и край". Отидох при Учителя, а той ми каза: „Ти на нея трябва да й благодариш. Тя ти прави едно добро. Тя те предпазва. Ако не беше тя щеше да бъде по-лошо за теб.
към текста >>
78.
192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ
,
,
ТОМ 5
Синодът и църквата подемат
акция
срещу Учителя и започват да подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу него като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти.
българската армия на фронта от продължителната война и неблагополучията в продоволствията тя е разколебана, деморализирана, а цялата страна е в разруха. Учителят изнася своите беседи редовно на ул. „Опълченска" 66 и в други наети салони и посетителите се увеличават, а църквите в големите градове се изпразват от богомолци. Мъжете са на фронта, а жените трябва да орат, да копаят и да се занимават с мъжка работа и да отглеждат и да хранят многолюдна челяд. Коне, волове, добитък - всичко е реквизирано и е на фронта.
Синодът и църквата подемат
акция
срещу Учителя и започват да подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу него като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти.
Тогава започва разследване от софийския градоначалник Свинаров като се извикват последователно свидетели, които дават показания. Въз основа на тези показания той пише рапорт до министъра на вътрешните работи Радославов. Дава мнението си Петър Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. Този рапорт е запазен благодарение на това, че е публикуван в списание „Духовна култура", кн. 11 и 12 от 1922 г.
към текста >>
79.
196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ
,
,
ТОМ 5
Отпечатаният материал накрая поради известни съображения не се поставя името на Учителя Дънов, а се поставят три хикса (XXX), а когато статията е написана от Иван Толев по идеи на Учителя и
редакцията
е по-свободна тогава накрая се поставя само един хикс (X).
Приклекнал най-отпред с военна униформа в чин подполковник и с орден за храброст е Любомир Лулчев. Тази снимка бе много трудно разчетена от нас през 1975 г. понеже всички обозначени лица отдавна бяха покойници. Списание „Всемирна летопис" с редактор Иван Толев започва да издава списанието от 1922 г, В уводните статии той поставя материал, който накрая е подписан по някога с три хикса (XXX), а понякога с един хикс (X). Обикновено той е отивал при Учителя Дънов и Учителят лично му е диктувал материала за уводната статия.
Отпечатаният материал накрая поради известни съображения не се поставя името на Учителя Дънов, а се поставят три хикса (XXX), а когато статията е написана от Иван Толев по идеи на Учителя и
редакцията
е по-свободна тогава накрая се поставя само един хикс (X).
Разбира се, че това не остава скрито и покрито за онези, които воюват срещу Учителя, защото за да осигури разпространението на списанието сред привържениците на Учителя той споменава, че тези статии са диктувани от Учителя Дънов, така че това предизвиква онези, които воюват срещу Учителя и започват яростни атаки срещу списанието. Включва се и Иван Грозев, теософ и във вестник „Мир" от 1926 г. помества статия, в която обвинява списанието и Иван Толев, че то е станало орган на дъновистите. За да се защити лично Иван Толев в година IV на кн. 8, на стр.
към текста >>
„Мир",
редакцията
ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна Летопис" не е орган на никакви „дъновисти".
IV, 1926 г. ВЕСТИ Опровержение. По повод на статията, написана от г. Ив. Грозев и публикувана в брой 7812 от 16^И. т.г. на в.
„Мир",
редакцията
ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна Летопис" не е орган на никакви „дъновисти".
Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието ,че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирна Летопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че това, което се пише във „Всемирна Летопис" не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко, че има изобилен и интересен материал в това отношение.
към текста >>
80.
197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
,
ТОМ 5
Балабанов, до
редакцията
се съобщава: „Умолява се
редакцията
да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране.
Тройката: проф. Д-р Ст. Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следва, че и той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение, и Никола Т. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са. Ето фактите: С писмо под N 28264 от 5.ХИ925 г., подписано от началника на бюрото Н. Т.
Балабанов, до
редакцията
се съобщава: „Умолява се
редакцията
да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране.
Ако редакцията не направи това в 10-дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени". Няма съмнение, че това писмо, в което от последната закана, явно личи решението да бъде отменена на всяка цена препоръката на списанието, е било адресирано след предварително споразумение с проф. Консулов, който бе написал един подлистник във в. „Слово", брой 1004 от 8.Х.1925 г., насочен против „Всемирна летопис" и пълен с всевъзможни лъжи и измислици. Вследствие на тоя подлистник Министерството разгласи почти във всички столични вестници, че списанието ще се подложи на рецензия (вж. „Слово,-бр.
към текста >>
Ако
редакцията
не направи това в 10-дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени".
Д-р Ст. Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следва, че и той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение, и Никола Т. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са. Ето фактите: С писмо под N 28264 от 5.ХИ925 г., подписано от началника на бюрото Н. Т. Балабанов, до редакцията се съобщава: „Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране.
Ако
редакцията
не направи това в 10-дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени".
Няма съмнение, че това писмо, в което от последната закана, явно личи решението да бъде отменена на всяка цена препоръката на списанието, е било адресирано след предварително споразумение с проф. Консулов, който бе написал един подлистник във в. „Слово", брой 1004 от 8.Х.1925 г., насочен против „Всемирна летопис" и пълен с всевъзможни лъжи и измислици. Вследствие на тоя подлистник Министерството разгласи почти във всички столични вестници, че списанието ще се подложи на рецензия (вж. „Слово,-бр. 1006 от 10.Х.1925 г.).
към текста >>
Редакцията
ни, още на другия ден след получаването на писмото, отговори на Министерството: Съобщава се, че исканите годишнини от списанието „Всемирна летопис" са изпратени в Министерството още на 14.Х. т.г.
Няма съмнение, че това писмо, в което от последната закана, явно личи решението да бъде отменена на всяка цена препоръката на списанието, е било адресирано след предварително споразумение с проф. Консулов, който бе написал един подлистник във в. „Слово", брой 1004 от 8.Х.1925 г., насочен против „Всемирна летопис" и пълен с всевъзможни лъжи и измислици. Вследствие на тоя подлистник Министерството разгласи почти във всички столични вестници, че списанието ще се подложи на рецензия (вж. „Слово,-бр. 1006 от 10.Х.1925 г.).
Редакцията
ни, още на другия ден след получаването на писмото, отговори на Министерството: Съобщава се, че исканите годишнини от списанието „Всемирна летопис" са изпратени в Министерството още на 14.Х. т.г.
препоръчано, срещу пощ. разписка N 4136. (вследствие искането на същото Министерство). София, 7.ХИ925 г. Тогава гл.
към текста >>
81.
201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД
,
,
ТОМ 5
По повод на общественото мнение, което бе настроено срещу него Учителят многократно сподели следното: „В сегашното общество, както тук в България вестниците искат да противодействуват, създават една
реакция
от една страна, от друга страна духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение, туй движение да го спрат, или най-малко да го опорочат.
Учителят беше много огорчен както от българите, така от духовенството и църквата, от журналистите и вестниците и накрая от държавната власт. Веднъж се върна от едно такова следствие и каза: „Ще накарам всички българи да познаят Бога. Това е моята задача. Да науча българите да се кланят на Живият Бог, Който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура. Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци носители на Новата култура".
По повод на общественото мнение, което бе настроено срещу него Учителят многократно сподели следното: „В сегашното общество, както тук в България вестниците искат да противодействуват, създават една
реакция
от една страна, от друга страна духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение, туй движение да го спрат, или най-малко да го опорочат.
Ние знаем всичко, което се върши. Тия хора Аз зная защо искат това: те искат да отнемат спе- • челената енергия. Те искат да се съсипе туй общество, и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия. Но няма да бъда това. Аз съм казал: нито пет пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем.
към текста >>
82.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
Редакцията
му се намира на ул.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ Тодор Бъчваров е уредник на списание „Родина", което излиза 14 години от началото на века, прекъсва по времето на войните и след това отново продължава.
Редакцията
му се намира на ул.
„Опълченска" 67, т.е, тя е срещу ул. „Опълченска" 66 където е дома на Гумнерови, в който живее Учителя. След войните той урежда библиотека „Духовен живот" и издава много малки книжки с духовна литература. Той издава една малка книжка през 1922 г. озаглавена „Заветници на свободата ни" (мистична случка).
към текста >>
83.
232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ
,
,
ТОМ 5
След това те биваха предавани на Паша Теодорова, която от своя страна правеше нова
редакция
и така получената беседа се предаваше за печат.
Онзи труд, който положиха стенографките остана да живее като напечатано Слово. Ето защо Учителят се грижеше тогава по негово време за тях и те бяха под особеното му внимание и наблюдение. Ние, останалите не ревнувахме, защото всяка знаехме какво означава този непосилен труд да се стенографира, когато другите в салона само слушаха или се ослушваха или се оглеждаха насам-натам. Да се дешифрира стенографирания материал, когато другите едва ли поглеждаха в тетрадките онова, което сами бяха записали беше един огромен труд. Да се проверяват трите тетрадки, стенограмите от трите стенографки, след това от тях да се прави една дешифрирана беседа беше един огромен труд като всяка една от стенографки-те влагаше своят дан и постепенно беседите бяха дешифрирани.
След това те биваха предавани на Паша Теодорова, която от своя страна правеше нова
редакция
и така получената беседа се предаваше за печат.
А това бе колосален труд и аз се чудя как тя издържа на това непосилно бреме. Тя, Паша бе най-работливата, а Савка мързелуваше както и Елена понякога също мързелуваше, но когато я накарваха и пришпорваха тя работеше. Савка се увлече по други неща, нея я обожествяваха приятелите за близостта, която имаше с Учителя, която я допусна до себе си, а пък Елена се увлече в своят любовен и драматичен роман с Любомир Лулчев. Така че само Паша успя да издържи до края. Савка си замина от този свят през май 1945 г., остана Елена Андреева, която бе впрегната от Борис Николов за една огромна работа и тя успя да дешифрира в разстояние на десет години всички останали не-дешифрирани беседи, те бяха напечатани на пишеща машина в четири екземпляра и така останаха неиздадени и нередактирани, така както ги бе оставил Учителя.
към текста >>
Беше недоволен от
редакцията
на Паша и от промените, които тя беше сложила в нейната
редакция
, И това недоволство той го изразяваше с мълчание и строгост.
", а това ми подсказа, че моята работа бе друга и че аз можех да си водя бележки и да си ги чета за моя собствена нужда така както и стана. Така че аз можех да проверя и да сравня с онова, което излезе от печат с моите записки на стенограма от моите тетрадки. Така сравних беседата и се оказа, че има разлики. И тези разлики не бяха малки. Чак тогава разбрах защо Учителят мълчеше.
Беше недоволен от
редакцията
на Паша и от промените, които тя беше сложила в нейната
редакция
, И това недоволство той го изразяваше с мълчание и строгост.
Ако беше възразил на Паша и бе я упрекнал, че променя Словото всичко това щеше да се стовари върху нея, да я изведе от релсите, от един начин на работа и бях съвсем сигурна, че нямаше да може да продължи да работи. Щеше да се спъне. В нея личният елемент беше на преден план и не се ли задоволяваше той, тя не можеше дв работи. Ако Учителят я беше спрял с упреци тя нямаше да може да работи. И да искаше да работи личният елемент щеше да я спре, да я спъне и отхвърли от тази работа.
към текста >>
И сега когато се повдига въпроса като тоя защо е допуснато да се променя Словото на Учителя със свободна и безотговорна
редакция
, което не е нищо друго освен посегателство върху Словото му, то аз ще отговоря така.
Затова Учителят мълчеше и търпеше. Да, Учителят изтърпя много неща, това беше цяло издевателство върху него. Тук не е въпросът дали това беше Паша или някой друг. Другият щеше да постъпи също като нея ако не и по-лошо от нея. Но Учителят изтърпя.
И сега когато се повдига въпроса като тоя защо е допуснато да се променя Словото на Учителя със свободна и безотговорна
редакция
, което не е нищо друго освен посегателство върху Словото му, то аз ще отговоря така.
Щом Учителят изтърпя и ние ще изтърпим на посегателството върху Словото му, А онези, които не са доволни от моят отговор бих им казала така: да бяхте дошли през време на Школата. А сега нямате думата за упреци. Имате право само да благодарите за това, което можеха да дадат стенографките и онова, което можахме да запазим, а това не е малко. А за упреците ще кажа нещо друго: останаха непечатани към 50 тома беседи на Учителя. Намерете ги и ги отпечатайте по онзи начин, така както бе ги дешифрирала стенографката Елена Андреева след заминаването на Учителя.
към текста >>
84.
238. НЕЗАМЕНИМАТА ПАША
,
,
ТОМ 5
Не беше съгласен с
редакцията
на Паша, но не продума дума.
Аз слушам и Учителят също слушаше внимателно. По едно време Учителят намръщи вежди и пита: „Какво, какво Паша? ". Паша повтори изречението. Учителят замълча и нищо не каза. Не беше съгласен, но нищо не каза.
Не беше съгласен с
редакцията
на Паша, но не продума дума.
Ако беше се противопоставил и направил бележка в мое присъствие и беше я коригирал, то Паша непременно щеше да влезне в противоречие и нямаше да може да продължи да работи. А тя си беше изработила един стил и в този стил вместваше много от изреченията на Учителя, за да бъдат в по-добро стилово изражение. А пък за мен беше чиста литературна обработка. И така понякога се губеше смисъла на първоначалната беседа на Учителя. И сега Учителят смръщи вежди пред мен.
към текста >>
85.
250. ТЪРПИМОСТ
,
,
ТОМ 5
Така аз давам повода от моя страна и идва
реакцията
на протест от тяхна страна.
При посещенията си при Учителя вероятно съм се задържала много и съм отнела времето и на другите, които са чакали да го посетят. А Учителят беше такъв, че не можеше да изгони човек, който идва с вътрешна нагласа, че отива при Бога. Понякога отклоняваше посетителите, но по много деликатен и фин начин. При една от поредните срещи при него аз съм се задържала повече от колкото трябва и точно се случва, че Савка и Паша са изчаквали отвън пред вратата да дойде техния ред. Това е довело до протести от тяхна страна, докато ако аз бях чакала никога не бих упрекнала Учителя защо се е задържал някой посетител толкова дълго време при него.
Така аз давам повода от моя страна и идва
реакцията
на протест от тяхна страна.
На следващия ден аз се приближавам до него. Обръща се, вижда ме и ме повиква да се приближа. Той беше този път намусен и ми съобщи: „Ти повече при мене няма да идваш! " Аз мълча. Аз бях си казала, че съм се обрекла на Бога и си казах още на себе си, че щом не ме искат, няма да ходя при Учителя.
към текста >>
86.
257. ИСТИНАТА ЗА САВКА
,
,
ТОМ 5
По-късно се оказа, че има различия дори и волности в
редакцията
на Паша в сравнение с оригиналната стенограма, което разпали много спорове и се стигна до драматични събития след заминаването на Учителя.
257. ИСТИНАТА ЗА САВКА Постепенно с годините около Савка закръжиха много сестри и някои от братята. Тя беше любезна с тях, внимателна, услужваше им с някои беседи, ръкописи от стенограмите, които лично дешифрираше. Трите стенографки Паша, Савка и Елена Андреева стенографираха, после дешифрираха и накрая правеха от трите стенограми един препис, който представляваше оригиналната стенограма. След това тази стенограма, която бе оригинална Паша я взимаше, редактираше я, подготвяше за печат и с един и същ метод и стил.
По-късно се оказа, че има различия дори и волности в
редакцията
на Паша в сравнение с оригиналната стенограма, което разпали много спорове и се стигна до драматични събития след заминаването на Учителя.
Аз лично не вземах участие, макар че бях също стенографка и можех добре да стенографирам, но се отказах още от самото начало поради сблъсъците, които имаше между трите стенографки и мен. Отидох при Учителя и изложих желанието си, че и аз мога да стенографирам. Но той ме изгледа сериозно: „Малко ли ти е тази работа, която ти се дава? " Аз се учудих, защото смятах, че това, което върша не беше работа. После разбрах, че мястото на което бях поставена от Учителя отвън така и онова вътрешно място, което заемах бе голяма работа.
към текста >>
Виждам, че Учителят е недоволен от
редакцията
на Паша.
Той слушаше, но беше строг и мълчеше. Паша четеше и аз слушах. Паша привърши и попита дали той има забележки. Той не отговори, но даде да се разбере, че може да върви и да даде книгата под печат. Аз стоя и мълча.
Виждам, че Учителят е недоволен от
редакцията
на Паша.
Аз отварям устата си да кажа: „Ама, Учителю, това, което чухме като че ли е друго Слово". Но той ме спря с жест: „Мълчи, защото няма друг, който да работи! " Аз си замълчах, но в впоследствие виждах, че тя прави корекции, променя стила на Учителя, дори думи и изречения, стараеше се да го предаде във форма, която да бъде по-приемлива и да има вид и стил. Това беше тогавашното разбиране, защото отвън от света ни се смееха и подиграваха, че при нас всичко било просто, дори просташки и не знам си какво още. Ето защо се представяше Словото на Учителя в някаква прилична и стилова форма.
към текста >>
87.
259. МЯСТОТО, КОЕТО ВСЕКИ СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ
,
,
ТОМ 5
Савка изобщо не очакваше такава
реакция
от Учителя.
Тя ги събра, написа ги в едно тефтерче и на Рила в присъствие на приятелите тя демонстративно ги поднася на Учителя като с това подчертаваше, че Учителят само на нея ги е дал. Трябваше всички да видят как тя ги поднася и как Учителят ги приема, за да може един път за винаги да се затворят устата на онези, които говорят по неин адрес и да се отворят очите на онези, които не искат да видят, че тя е най-приближената на Учителя. Но тук Учителят приложи най-неочакван метод. Учителят не прие тефтерчето. „Не може да ми се подарява онова, което аз съм дал за учениците".
Савка изобщо не очакваше такава
реакция
от Учителя.
Тя видя, че се изложи пред всички, наскърби се и се отдалечи и се прибра в палатката. След това пред сестри Аламанчеви споделила, че ще отиде да се удави в езерото. Учителят реагира много остро като научи за това. Изпрати след нея Милка Аламанчева да я проследи до 3-то езеро. Така и така тя не се удави, но това беше един урок за нея.
към текста >>
88.
260. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ И БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЯКА ЕДНА ДУША
,
,
ТОМ 5
„Идва днес при мен Савка изговори срещу тебе, Аз й казах: „Забранявам ти да говориш срещу Марийка пред мен." Аз го изгледах, а той стоеше невъзмутим и чакаше моята
реакция
и дали ще се досетя какво искаше да ми каже с тази оценка за мен от Савка.
260. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ И БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЯКА ЕДНА ДУША Всеки един от нас на Изгрева правеше стъпка по стъпка по своя път. Бях при Учителя, за да споделя едно мое преживяване. Той ме изслуша и когато очаквах той да ми каже нещо по него, изведнъж ме насочи към съвсем друга посока.
„Идва днес при мен Савка изговори срещу тебе, Аз й казах: „Забранявам ти да говориш срещу Марийка пред мен." Аз го изгледах, а той стоеше невъзмутим и чакаше моята
реакция
и дали ще се досетя какво искаше да ми каже с тази оценка за мен от Савка.
Значи Учителят й беше забранил да говори срещу мен пред него. Това означаваше, че аз също трябва да си забраня да не говоря пред Учителя за нея лоши неща. Учителят мълчи, гледа някъде полувисоко и ме изчака да види какво ще кажа. Аз вдигам глава: „Учителю, и аз ще си забраня да говоря срещу нея, но разрешавате ли само да споделям само с вас, а вие ще си казвате тежката дума". Той се усмихна.
към текста >>
89.
265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА
,
,
ТОМ 5
И това довеждаше до вътрешна
реакция
у нас, въздигаше се един свят, един стар свят у нас, който искаше да се бори с всички допустими и недопустими средства, за да защити себе си, а в случая да защити и запази мястото, което е заемал.
Ние бяхме седнали на различни места в Школата и бяхме предметно учение както за нас самите, така бяхме и предметни помагала за останалите ученици. Всеки един от останалите беше една част и частица от тази лаборатория, от тази вътрешна лаборатория, където ръката на Учителя преместваше понякога местата ни или самите нас, за да създаде нови условия, за да видим как ще се справим при новите обстоятелства и при новите възникнали противоречия. А това бе много ужасяващо. Заемал си някакво място, смяташ, че то е твое по право, по заслуга и по достойнство. Идва момент когато те преместват на друго място, а твоето място го заема друг и то, което бе най-важното винаги в тези случаи смятахме, че онзи, който заема мястото ни е много по-недостоен от нас самите.
И това довеждаше до вътрешна
реакция
у нас, въздигаше се един свят, един стар свят у нас, който искаше да се бори с всички допустими и недопустими средства, за да защити себе си, а в случая да защити и запази мястото, което е заемал.
Сега четейки от страни това може да изглежда наивно и смешно, но тогава нещата бяха другояче, тогава бе въпрос на живот и смърт както казват някои. Само онзи, който е бил в Школата, който е вкусил и пил от словесното мляко от Словото на Учителя знаеше да цени своето място и го отстояваше. Говоря за онези, които бяха вкусили от тази Небесна Благодат и за онези, които знаеха да ценят и да отстояват. За онези, останалите, които идваха да слушат една-две беседи, те отново си заминаваха по пътя и потъваха в житейските грижи, за тези хора аз изобщо не говоря. А онези, които ни бяха посетили не бяха малко, дори и ония, които останахме при Учителя бяхме малко, а многото и мнозината идваха, престояваха и ни напускаха.
към текста >>
90.
28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО
,
,
ТОМ 6
Аз отидох да взема брат си от
редакцията
, в която работеше, да отидем да обядваме някъде.
Всичко, което ми говори в тези два часа беше предупреждения, които по-късно ми послужиха в живота и избавяха от грешки. А едно от тях се изпълни още същия ден вечерта, от което аз бях поразена тогава. Е, казва, ще дойде някой и ще ти каже: „Млада си, хубава си, живот те очаква. Какво си тръгнала в този път. Той е за стари хора." Когато излязох от там, наближаваше обед.
Аз отидох да взема брат си от
редакцията
, в която работеше, да отидем да обядваме някъде.
Той си взе отпуска за целия следобед, за да ме разведе из София, че на другия ден трябваше да си заминавам за Стара Загора. Целият следобед и вечерта прекарахме заедно. Аз вървях край него и не вървях, а някак си се плъзгах над земята. Толкова леко ми беше. И всичко беше толкова светло и красиво, че аз непрестанно бъбрех и бъбрех, възхищавайки се от всичко.
към текста >>
91.
7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД
,
,
ТОМ 6
След като си заминаха те в мене стана една
реакция
, настъпи едно съмнение и малодушие.
Ще го направите ли", питам ги аз. „Ще го направим, г-н капитан", отговарят те. „В петък - продължавам аз, - ще излезете при дебелите дървета, които са между селата ви, ще си направите молебена заедно двете села без да колите никакви кочове, никакъв курбан, защото Господ кръв 142 не ще, а иска добри дела. И дъжд ще вали. (Между двете села имаше десетина високи и големите дървета, запазени от дълго време, около които имаше известна светлина - някакво старо светилище).
След като си заминаха те в мене стана една
реакция
, настъпи едно съмнение и малодушие.
Казвам си: чакай бе, че дъжда ти в джоба си ли го имаш? Аз с такава сигурност го казах и хората го приеха с такова доверие, като че аз имам власт върху това и ще им го дам. Ами ако не вали ще стана за смях пред всички... Седя си на бюрото и си държа главата с двете ръце. А пък фелдфебела - не мога да го погледна, ще рече капитанът е луд. Изпаднах в едно такова униние, че даже от смущение не можах да вечерям... Заранта станах към 3 часа сутринта, приготвих се и излязох близко до щаба в едно чисто място, в една млада гора до границата, където хора не ходят.
към текста >>
92.
11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 6
Акцията
не бе напълно организирана.
Всичкото имущество, заедно с архивите, бе иззето. Попадналите списъци на партийните членове бяха използвани за тормоз над тях. Властта беснееше, народа се изпоплаши и по-страхливите започнаха да се крият. Властта използува това и започна да арестува по-активните другари. По-буйните се обявиха за нелегални и заедно с някои анархисти поеха Балкана.
Акцията
не бе напълно организирана.
Нямаше продоволствие, нямаше уредени квартири. Точно през това време властта предприе хайка и на площад „Хаджи Димитър" в Сливен. Започнаха да излагат убити партизани и насила караха гражданите да ги гледат за назидание. Това ужаси народа и го възмути. Той временно сви своите бойни знамена и наново започна да се организира за реванш.
към текста >>
93.
44. РАЗВРЪЗКИ И ЧОВЕШКИ СЪДБИ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Точно на 15 май през нощта се провежда
акция
срещу всички фабриканти.
Събудих се, записах си съня и се чудя какво това означава. Сън ли е, предупреждение ли е, символика ли е или предстоящо събитие? Трябваше да се изчака. Ето, че дойде 15 май. Бяха изминали 20 дни от моят сън.
Точно на 15 май през нощта се провежда
акция
срещу всички фабриканти.
Минава въоръжена охрана от къща на къща, прибират индустриалците и фабрикантите. Натоварват ги на камиони и ги карат на остров Белене в концентрационен лагер. Много от тях измряха там. Онези, които останаха се върнаха след много години като старци и развалини. Едвам се движеха болни и съсипани.
към текста >>
94.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Става една силна вътрешна
реакция
.
Преди да направиш погрешката помисли. Понеже всички свещени книги не се преведени, танците са в непреведените книги. Библията е една много малка част от свещените книги. Зад всяко едно движение има една мисъл. Много тежка работа е докато се освободим от старите работи.
Става една силна вътрешна
реакция
.
Когато дойде Христос беше ли написано неговото учение, после се написа. И сега това, което се дава сега се пише. Водата като тръгне от извора, тя ще си намери пътя. Животът си носи своите правила. Нас правила предварително не ни трябват.
към текста >>
95.
ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Щом Божественото съзнание се събуди у единия, непременно ще извика
реакция
у другия, не може иначе.
Това се дължи на неговото обикновено съзнание. Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с Божественото във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее. А по-рано е бил съвсем сериозен. Измени се, защото твоето Божествено съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото Божествено съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание. Следователно между нас се образува връзка.
Щом Божественото съзнание се събуди у единия, непременно ще извика
реакция
у другия, не може иначе.
Всички неприятности в живота произтичат от факта, че ние разясняваме нещата механически. Казват: „Съдбата му е такава". Не, съдбата не е такава. Ти казваш: „Аз ще докажа на професора, че зная". Не се стреми към това.
към текста >>
96.
3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Още не са затихнали коментарите и впечатленията от събора както и последиците от
акцията
на търновското духовенство и някои видни граждани срещу Учителя.
Правителството накърнява и засяга интересите на богатите, на офицерството и идва в конфликт с академичната интелигенция. След завършване на събора на Бялото Братство на 25.VIII.1922 г. гостите на събора се разотиват по своите места. Част от гостите на събора остават в устроеният лагер-палатки в лозето. За тях Учителят изнася последователно в разстояние на двадесет и пет дни беседи по различни теми.
Още не са затихнали коментарите и впечатленията от събора както и последиците от
акцията
на търновското духовенство и някои видни граждани срещу Учителя.
По този повод на 26.VIII.1922 г. в беседата „Новия и стария живот" Той казва следното: „Сега аз зная какво мислят търновци за нас. Те си казват: „Тези хора искат да съсипят България". Досега България толкова пъти е била съсипвана, че аз ли ще я съсипвам! Не, те искат да струпат греховете си върху мене, но аз ще им докажа, че техните грехове са си техни.
към текста >>
Казвам: изхвърлете мъртвите кръстове и поставете живите." В такава обстановка създадена от правителство, опозиционни партии, българско духовенство се предприема от Конституционния блок една предварително замислена
акция
.
Питат ме дали вярвам в кръста. Аз в живите кръстове вярвам, не в сребърни, златни и други - не вярвам. Прав ли съм? Някой ще каже, че със своето Учение господин Дънов разрушава държавата. Не, с лъжи се разрушава държавата.
Казвам: изхвърлете мъртвите кръстове и поставете живите." В такава обстановка създадена от правителство, опозиционни партии, българско духовенство се предприема от Конституционния блок една предварително замислена
акция
.
Той решава да свика събор в Търново на 17.IX.1922 г., който да се използва срещу управлението на БЗНС, за да съборят впоследствие земеделското правителство. В същото това време министър Райко Даскалов, който оглавява Министерството на вътрешните работи (от 5.1.1922 ^ 9.11.1923 г.) създава така наречената Оранжева гвардия, съставена от активисти на Земеделската партия от млади борбени мъже, въоръжени с бели дебели сопи. За противодействие на събора на Конституционния блок в Търново той организира на същата дата в Търново събор на цвекло-производителите заедно с конгрес на инвалидите, вдовиците и сираците от войните. Предстоящ е бил сблъсък между „Блокът" и Дружбашите" - така наречените активисти на земеделските дружби, които участвуват в оранжевата гвардия. С „Манифест към работния български народ" от 12.IX.1922 г.
към текста >>
БЗНС обявява Отечеството в опасност и призовава своите членове да превърнат
акцията
на Конституционния блок в народен съд над виновниците за Националните катастрофи.
Той решава да свика събор в Търново на 17.IX.1922 г., който да се използва срещу управлението на БЗНС, за да съборят впоследствие земеделското правителство. В същото това време министър Райко Даскалов, който оглавява Министерството на вътрешните работи (от 5.1.1922 ^ 9.11.1923 г.) създава така наречената Оранжева гвардия, съставена от активисти на Земеделската партия от млади борбени мъже, въоръжени с бели дебели сопи. За противодействие на събора на Конституционния блок в Търново той организира на същата дата в Търново събор на цвекло-производителите заедно с конгрес на инвалидите, вдовиците и сираците от войните. Предстоящ е бил сблъсък между „Блокът" и Дружбашите" - така наречените активисти на земеделските дружби, които участвуват в оранжевата гвардия. С „Манифест към работния български народ" от 12.IX.1922 г.
БЗНС обявява Отечеството в опасност и призовава своите членове да превърнат
акцията
на Конституционния блок в народен съд над виновниците за Националните катастрофи.
В страната расте недоволство срещу правителството на Стамболийски. Офицерите са недоволни от малките заплати, македонците от ВМРО са враждебни, в страната присъствуват белогвардейски войски на генерал Врангел, които били обезоръжени от правителството на Стамболийски и им е било забранено да ходят по улиците с военните си царски руски униформи. Хиляди привърженици на двата лагера потеглят към Търново с влак. Правителството на БЗНС прикачва няколко вагона натоварени с полицаи, миньори, селяни и активисти от Оранжевата гвардия. Влакът тръгва от София.
към текста >>
97.
9. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Учителят отново ме приема и аз Му разказвам как в града е подета
акция
срещу Него по всички линии и че Го упреквали, че е бил самозванец и се превъзнасял като Христос.
Накрая като се разделяхме на стъпалата и Той тръгна да се изкачва към Неговата стая, по едно време се обръща към мен и казва: „Симеоне, ние сме най-умните хора на света". Посочи себе си и след това посочи с пръст нагоре към Небето. Ние - говореше за себе си и за онези от духовния свят и за „чистия Дух на Истината". Учителят се прибра в стаята, а аз се прибрах в града. На следващия ден аз отново съм горе на Изгрева, защото смятах, че въпросът още не е разрешен окончателно за мен.
Учителят отново ме приема и аз Му разказвам как в града е подета
акция
срещу Него по всички линии и че Го упреквали, че е бил самозванец и се превъзнасял като Христос.
Той ме слуша и каза: „Симеоне, аз всеки ден се разговарям с Христос. Не е било време, когато да не срещна Христа и да не разговарям с Христа". Аз кимвам с глава в знак, че съм разбрал всичко и си тръгвам. Вървя и си мисля какво съм разбрал? Не можех да отговаря на себе си какво съм разбрал, но усетих в себе си, че всички въпроси, които ме вълнуваха бяха намерили своя отговор в думите на Учителя.
към текста >>
98.
35. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ НА СВЕТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Когато Хитлер започна
акция
срещу евреите и започна да ги гори в газови камери, Учителят беше много разтревожен.
Англия изпрати Чембърлейн при Хитлер и те сключиха спогодба като Англия се съгласи без война Хитлер да погълне Чехословакия. И така Англия го подлъга и го насочи на изток. Аз бях по това време на Изгрева и когато съобщиха това на Учителя, Той започна да се разхожда на поляната и говореше: „Ама умни са, много са умни тези англичани и това не може да им се отрече и никой не може да им оспори това. С този акт те преместиха лоста и войната се премести вече на изток". И ние доживяхме да видим и се убедим в това.
Когато Хитлер започна
акция
срещу евреите и започна да ги гори в газови камери, Учителят беше много разтревожен.
Срещна ме и каза: „Тази жестокост, която става към евреите, ще бъде карма на германците. Напиши една мелодия за мъките и страданията на евреите! " Аз я имах темата на мелодията в себе си. Почнах да я пиша, но не я завърших. Както винаги.
към текста >>
99.
2. ГАРАНЦИЯ
,
Колю Йорданов
,
ТОМ 6
2. ГАРАНЦИЯ По едно време брат Лулчев го извикал да постъпи пласьор към една
редакция
.
2. ГАРАНЦИЯ По едно време брат Лулчев го извикал да постъпи пласьор към една
редакция
.
Взели го без гаранция (обикновено искали винаги гаранция), но понеже бил човек от Братството, а хората от Братството се ползвали с голямо доверие. Така започнал да обикаля България . Учителят извикал брат Райчев от Велико Търново, който е бил военен и му възложил да иде в Русе, където имало братско стопанство, да провери какви са причините, че не дават никакви приходи. Брат Райчев отишъл в Русе. Това е било около 1937 г., но там се разболява и се наложило да изпратят други хора.
към текста >>
100.
2. МЕКИЦИ НА РИЛА
,
Русава Стойчева
,
ТОМ 6
Ето на снимката личат баща ми, Шарлота от
Фракция
.
Така бяха доволни всички, особено чужденците. Вероятно, когато баща ми е ходил при Учителя, там е разговарял за това как ще бъде реализирана тази идея - да се правят мекици на Рила, това не беше лесна работа. И ето тази идея се осъществи. Имахме много интересни запознанства с много хора от Братството, както и с чужденци. Особено имаше една чужденка Шарлота, която имаме дори на снимка, когато правим мекиците и ги пържим.
Ето на снимката личат баща ми, Шарлота от
Фракция
.
Дорчето в бяло и един брат Борис - учител от Ямбол, с черен костюм, аз правя мекиците, горе е Кирчо от Петрич, Стоянчо, горе някой свири на цигулка. а Верка Куртева е с китара, фактически това е една снимка, която документира правенето на мекици на Рила през 1939 г. От ляво в бялото е брат Крум Въжаров, който личи по профила. Баща ми е роден през 1893 г. в с.
към текста >>
НАГОРЕ