НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
5
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
5
:
142
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева
,
ТОМ 25
Тогава се повдигна, в Бургаското братство имаше една
нива
, подарена от една сестра, която обработвахме общо.
К: За Бъчваров нищо не знам. обаче, той излиза до 1909 г., след туй спира, Бъчваров издава вече "Родина", едно списание в голям формат, в което препечатва пак тези статии на Учителя, но вече не пише на Учителя, но просто темпераментите само. Аз и тях имам, обаче, са абсолютно същите. Тях ги намерих тогава при прочистването на книгите на брата, подредих тогава, имаше много беседи, направихме братска библиотека, подвързахме ги всички, имахме абсолютно цялото течение от печатаните беседи на Учителя. Много хубаво бяха подредени, направихме ги, въобще един порядък турихме.
Тогава се повдигна, в Бургаското братство имаше една
нива
, подарена от една сестра, която обработвахме общо.
И преди аз да вляза в Братството, и след като влязох. Оряха я хората, плащахме им, ние жънехме, и прихода от слънчоглед или от жито събирахме и давахме в братската каса. По тоя начин значи помагахме на общите си нужди. Сега, ний нямахме салон, Салона беше в къщата, която брат Сотиров подари, но тази кризата на квартири, едни хора влязоха без никакво разрешение под нас точно. И когато ний пеем горе, те долу спят, дигаха шум, правеха ни доста шумно, доста неприятности.
към текста >>
2.
Стихове на Димитър Сотиров
,
Димитър Сотиров
,
ТОМ 25
В тези страдания нови дни изгаряха, нека никога духът ти не
унива
От бурите върху тебе що връхлитат.
В бурите житейски сявга беше мощният подслон, затова приеми ученически смирен поклон. написано: 27 декември 1966 г. A3 ТЕ ТЪРСИХ В дните раншни връща се моята мисъл, когато сред нас беше Той, Мъдреца свят, и светлите дни в живота ми е писал, да уча великия Божи промисъл. Закона на Битието да ми е познат, по пътя на моя живот аз се спирам, И в трепет душевен обръщам все глава, назад по изминатия път се взирам, И с радост безценните зърна събирам на Неговите мъдри и вечни Слова. Душата ми благодари за тези дни, които под Негова закрила бяха, Та, ако нявга ме живота нарани, подкрепа да получа, да ми каже: Стани!
В тези страдания нови дни изгаряха, нека никога духът ти не
унива
От бурите върху тебе що връхлитат.
Чрез тях милостта на Бога те облива. А твойто аз с Вечното в света се слива, та скърбите далеч от теб да отлетят. И в тези Слова, напътствие свещено, аз виждам светлият Му образ, че живей, и вярвам в присъствието Му нетленно, както в Божието Слово неизменно, за което духът ми вечно ще копней. Аз те търсих, защото исках пак да зърна Твоя образ благ и беловласа Ти глава, готов бях малката тревичка да прегърна, Но да Те видя, да чуя Твоите слова. Не можах да Те срещна Която с такава любов ти нам съгради, макар, че те търсех като слънце ранобудно, Да бъда пак при тебе, тъй както по-преди.
към текста >>
От неудачите в живота ти не
унивай
, за всяка човешка душа са път неотменим, Те златни са зърна и в тях винаги откривай на съвършенството законът неотменим.
Какво е и Духът, как се проявява той? Озарен ли е от възвишени завети? Та все да е могъщ в дни на борба и покой, и в пътя ни житейски неспирно да свети? Какво е и всичко, което ни обгражда, което с нас живее, но с нас не умира, каква е тази сила, която го ражда, и в това творчество смисъл да намира? Един е отговора на тези въпроси, Всичко това от Едного се е създало Той цялата Вселена в себе си носи и се именува: Велико Начало.
От неудачите в живота ти не
унивай
, за всяка човешка душа са път неотменим, Те златни са зърна и в тях винаги откривай на съвършенството законът неотменим.
От неудачите в живота вяра не губи, не само тебе срещат пречки и страдания. Помни! На избрани те са орисани съдби, За да придобият върховните познания. От неудачите в живота него ти познай, приеми го с радост, като необходим товар, от страданията прекрасен свят си ти създай, и благодари сърдечно за този ценен дар. От неудачите в живота, живот съгради! Основа да му бъде Висшето прозрение.
към текста >>
3.
6. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 12 юни 1920 година, Бургас
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Добрите хора са убити във войната, защото в миналото, когато Христос ги е попитал дали са готови да умрат и проповядват Неговото учение, те са отказали, отрекли се: един купил
нива
, друг волове.
6. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ 12 юни 1920 година, Бургас Крайната сиромашия ражда лицемерието. Ако си готов, тя ражда и малките добродетели. Крайно голямото богатство ражда жестокосърдечието, ако си готов, ражда милосърдието. Добро всякога трябва да се прави. Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае, а то значи, като правите някому добро, той да не знае, че ти му правиш добро и тогава на старини няма добро, да ти отвръщат със зло.
Добрите хора са убити във войната, защото в миналото, когато Христос ги е попитал дали са готови да умрат и проповядват Неговото учение, те са отказали, отрекли се: един купил
нива
, друг волове.
Сега Христос ги среща в Астралния мир и пита: "Готови ли сте сега да умрете за Моето учение? " - "Да", отговарят те. Сега има депутация от 25 милиона души, които искат мира от Астралния свят да слезе на Земята. Сега се иска юнаци, герои да са хората. "Старо кърпи, ново носи." - Старите идеи да се носят, Новото учение да се прилага.
към текста >>
Когато ралото мине през
нивата
, разваля корените на тревата, разваля мравуняците, обръща ги и резултата ще се види после, след като се обърне земята.
Събрали се инженерите да изчислят какво сътресение опитал слона. Той казал, че нищо не усетил. И сега хората мислят, че ще попречат. Всеки паяк трябва да стои далеч от хобота на слона и опашката му, иначе, ще ги помете. Всяка идея помита, и хората трябва сега да стоят далеч от нея, да не ги помете.
Когато ралото мине през
нивата
, разваля корените на тревата, разваля мравуняците, обръща ги и резултата ще се види после, след като се обърне земята.
Сега е разрушителният принцип, после ще дойде творческия. Сега се излива кармата на европейските народи и в света изобщо, а после ще дойде творчеството. Болшевиците сега вкарват насила на сватбата на младоженеца в Царството Божие. Болшевиците са сиромаха Лазар, който отива на мъчение. Цар, избран е като един актьор.
към текста >>
4.
9. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 29 декември 1912 г., село Подима
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Съдействувайте ни с настъпванието на годината да принесеме своята слаба мощ на Божествената
нива
, като последни слаби работници по волята на Отца.
По волята на Благия Небесен Отец да изчезне завинаги лъжливото Учение и да настъпи Светлината, Истината, Правдата. Нека О, Христе, пояждающий огън да огори всяка пръчка, която не дава плод. Учителю, с настъпванието на Новата 1913 г. поднасяме пред Вас нашите най-покорни и послушни със слабите ни сили поздрави от все душа! Приемете ги Учителю!
Съдействувайте ни с настъпванието на годината да принесеме своята слаба мощ на Божествената
нива
, като последни слаби работници по волята на Отца.
И слабите труженици, подкрепени с Божията десница правят чудеса. Настоящата война ежечасно това доказваше. Вам всичко е известно. Нека О, Господи Иисусе Христе настъпващата година донесе светлина на поробените Твои верующи, като съзнаят, че само милостта Божия им дарува тая жива светлина и се поклонят пред Твоя свят образ, а господарите на поробените да съзнаят, че не е тъмнината и лъжовното учение, физическата сила и материалното въоръжение, които могат да владеят. Те вече съзнават, че грубата сила си отлетява безвъзвратна, за да отвори и почисти пътя на В идел ината.
към текста >>
5.
10. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 28 февруари 1913 г., село Подима
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Ако и слаб и немощен Твой раб, приеми ме Господи за един от постоянните работници на Твоята Божествена
нива
.
На милостта Ти О, Боже и с моето производство в майор бе вече безпределна. "Не нам, не нам, а имени Твоему."[1] Аз падам на колене и Те моля, Отче Святи, запази ме от пътя на съблазните и изкушенията. Дай ми чисто сърдце, бистър силен ум, възвишена душа. Святия дух да ме ръководи всякога в пътя на Правдата, Истината и Живота. Нека тая и всички световни награди бъдат за Твоята Слава.
Ако и слаб и немощен Твой раб, приеми ме Господи за един от постоянните работници на Твоята Божествена
нива
.
Аз вярвам О, Боже, че ще посея поне една семка, че ще поправя поне една паднала душа в пътя на спасението й. Всякога си ме послушвал Господи и сега ще ме послушаш. Амин! Учителю, не ще ли да падне Одрин? Нима тоя град ще бъде още в тъмница? Не е ли волята на Отца да пусне Светлина в тия дни още своите Божествени лъчи и в тоя град!
към текста >>
6.
11. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 16 март 1913 г., село Подима
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Това е най-голямото ми щастие - да работя на Твоята
нива
.
Но нека бъде волята Твоя Отче Святий! Аз Ти благодаря Господи, ако ми отвориш и благословиш път към братята в Теб верующи и съвместно да Ти песнопеем, хвалиме и благодариме за всички големи милости, които щедро изля в тая война върху Твоя избран народ. Аз Ти благодаря Господи, ако ми позволиш да работя и по-нататък за Свободата на поробения верующ, за да може той по-смело с по-силна вяра да заработи за своя и на ближния си прогрес. Всяко Твое желание о Велики Учителю е свята заповед! Приеми и моя скромен труд за нейното осъществление.
Това е най-голямото ми щастие - да работя на Твоята
нива
.
Ти ще ми помагаш, за да бъде добър работник. Целувам десницата Ви Учителю! Ваш предан, покорен и послушен ученик Минчо Сотиров. P.P. Поздравявам всички братя в София! Нека бъдат добри и приемат поздравите на своя малък и слаб брат, който по професия казват "касапин".
към текста >>
7.
12. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 11/14 април 1913 г., село Подима
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Съдействувайте ми и за в бъдеще Учителю, да се повдигам ако и слаб, немощен, за възвишаване и облагородяване душата ми, прочистване сърдцето ми, обогатяване ума ми и развиване всички ония добродетели и качества, които са необходими, за да бъда един последен поне работник на Божествената
нива
.
12. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 11/14 април 1913 г., село Подима Подима 11/14 април 1913 Учителю! В настоящите минути на велика радост, когато черпиме поука и опитност, като нагледно се доказва на света как търпението побеждава пречките, спънките, неприятностите, как Божествената Любов, съвършената чистота и истина унищожават омразата, злото. И всички тия победи са за Славата Божия, за въдворяване Господното Царство на Земята. Аз се пренасям от бойното поле към Вас Учителю и моля приемете моите послушания за вярност и преданост във Вашата Велика Слава Господи Иисусе, като коленопреклонно и тайнствено шепна: "Христос Возкресе! " И целувам десницата Ви!
Съдействувайте ми и за в бъдеще Учителю, да се повдигам ако и слаб, немощен, за възвишаване и облагородяване душата ми, прочистване сърдцето ми, обогатяване ума ми и развиване всички ония добродетели и качества, които са необходими, за да бъда един последен поне работник на Божествената
нива
.
С Вашето съдействие само Учителю аз ще преодолея всички неблагоприятни условия в моята професия, които се опитват да попречат на правилния прогресивен ход в пътя на живота. Велики са Твоите дела Отче Святий. Света вече почва да чувствува Твоята несъкрушима сила и невъзможността му да противодействува на това, на ония събития, които Си предопределил да станат. О Исусе Христе, Твоето Царство се въдворява! Да бъде благословено Името Ти и във всичките векове и по-скоро зацарува Правдата и Истината!
към текста >>
8.
24. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 10 август 1914 г., неделя, Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Нека и най-слабите труженици на Божествената
нива
повярват, че "който оре с надежда трябва да оре, който вършее, с надежда да е участник в надеждата си." И да очакват да пожънат плътското след като са посяли духовното.
Да се озари всяка человеческа душа и да съзнае, че трябва и може да живее само с Божествените истини и че трябва "Господу Богу нашему да се поклони и само нему да послужи". Да тръгне Българския народ, Славянството, человечеството в пътищата Господни, за да не изкусяват повече Господа Бога нашего. Йоан 8;29. Нека милостите Божий се изливат изобилно и за в бъдеще върху Неговите работници - да им дава помощта си, за да правят всякога що е угодно Отцу и не остават сами. 1 Коринтяни 9;10,11.
Нека и най-слабите труженици на Божествената
нива
повярват, че "който оре с надежда трябва да оре, който вършее, с надежда да е участник в надеждата си." И да очакват да пожънат плътското след като са посяли духовното.
Нека всички участници в срещата отнесат със себе си силата на животворящия Свят Дух, за да отопляват сърдцата на избрания от Бога народ, за да се прояви той в пълнота в пътя на Божествената Любов Задушевен поздрав на участниците! Съдействувайте ми в пътя на духовния растеж. Ваш Верен, покорен, послушен ученик М. Сотиров, неделя. 10 Август 1914 г. Бургас
към текста >>
9.
27. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 22 март 1915 г., Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Благопожелавам Учителю да се увеличават работниците на Божествената
нива
, да бъде приет между тях и слабите ми сили по Божия милост.
27. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 22 март 1915 г., Бургас Учителю, Поднасям моите и от страна на всички членове от дома ми сърдечните поздравления за Светлия Възкресен ден Христов! Целуваме десницата Ти! Молиме съдействието Ти за ръководство Господне, за подкрепа Христова, за да можеме да следваме всякога при всички условия на живота Неговите пътища, да растеме в познаване и прилагане Неговите истини, за да възкръсне всецяло Христос в нашите сърдца.
Благопожелавам Учителю да се увеличават работниците на Божествената
нива
, да бъде приет между тях и слабите ми сили по Божия милост.
Да се подобри и възрасти плода на Духа в сърдцата на българския народ и неговите управници, в сърдцата на Славянството и Неговите водители към обединение в сърдцата на цялото человечество, за да дойде Царството Христово на Земята и всички в Негово име възгласяме: "Христос Возкресе! " Учителю, от седмица най-малкия син Матейчо боледува. Изглежда че е от стомах и инфлуенца. Моля за съдействие и указание - упътвание за неговото лекуване, за по-скорошното оздравление, ако това е Волята Божия при всичко, че вярата ми е непоколебима в неговото оздравление. Но мъчи се с това боледуване.
към текста >>
10.
28. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 9 май 1915 г., Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Моля за Божията благословия - Твоето съдействие, да расте той в пътищата Господни, за да бъде достоен работник от Божествената
нива
, за да прославлява с делата си Господа Бога нашего.
28. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 9 май 1915 г., Бургас Бургас Събора 9 май 1915 г. Учителю, Днес 9 май синът ми Матей навършва една годишна възраст.
Моля за Божията благословия - Твоето съдействие, да расте той в пътищата Господни, за да бъде достоен работник от Божествената
нива
, за да прославлява с делата си Господа Бога нашего.
Учителю, разчитам на Вашата щедрост и моля да ми дарите Вашия портрет. Той ще ми бъде един скъпоценен дар, пазен всякога в тайна и по ваше нареждане. Благословете дома. Целувам десницата Ви. Ваш верен и послушен ученик М. Сотиров
към текста >>
11.
35. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 29 май 1916 г., Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Ако и временно военен ревизор, контрольор в Бургаски окръг, вярвам Господ да ми помага и аз като най-млад работник на Неговата
нива
да поработя и принеса плод - много ми е дадено досега от Небето.
Присъствуват и някой други жени вън от кръжока и те. При тая ми дейност тук в Карнобат и доколкото можах и по селата гдето имах случай да отида. Моля и всякога съм разчитал на съдействието Ти Учителю. Дано моята работа принесе плод за прославление Името Божие на Земята. Предстои ми сега път към Ямбол и Сливен.
Ако и временно военен ревизор, контрольор в Бургаски окръг, вярвам Господ да ми помага и аз като най-млад работник на Неговата
нива
да поработя и принеса плод - много ми е дадено досега от Небето.
Всякога и е помагало, а аз колко малко съм направил за Тебе О, Господи Боже! Изявили са желание някои да прочетат беседата "Новораждане". Понеже не ми е разрешено досега това, моля ако ми бъде позволено да я преписват, някъде, то да я давам. Добре виждам, че желанието е много силно и ще бъде с полза. Досега са я искали в Карнобат при Войникова и акушерката.
към текста >>
12.
37. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 27 юни 1916 г., вторник, Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Като посветявам тоя чин в служение на Господа Бога, вярвам и разчитам и на Вашето съдействие, за да бъда един от достойните най- слаби поне работници на Божествената
нива
.
37. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 27 юни 1916 г., вторник, Бургас Учителю, Получих чина Подполковник от 30 май т. год.
Като посветявам тоя чин в служение на Господа Бога, вярвам и разчитам и на Вашето съдействие, за да бъда един от достойните най- слаби поне работници на Божествената
нива
.
Нека и чрез моите дела, мисли и желания се прослави Името Божие. Целувам десницата Ви Учителю! Верен, послушен и предан всякога ваш покорен ученик! М. Сотиров Вторник 27 юни 1916 г. Бургас
към текста >>
13.
78. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 9/22 март 1918 г., Вардище
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
С Вашето съдействие ще бъда примерен труженик в Божието дело на Земята, скромен съработник на Божествената
нива
и смирен ученик при прилагане Божествените Истини в живота.
78. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 9/22 март 1918 г., Вардище 9 стар стил/22 март 1918 г. позицията Вардище Учителю, Встъпвайки в Новата благодатна Господня година, поднасям Ви моите поздрави на послушания, вярност и преданост пред Господа!
С Вашето съдействие ще бъда примерен труженик в Божието дело на Земята, скромен съработник на Божествената
нива
и смирен ученик при прилагане Божествените Истини в живота.
Съдействувайте ми както всякога. Помощта ми е от Господа, Неговият жезъл и Неговата тояга, те ме утешават. Учителю, както знаете вече сме от 15-того наново на старата ни позиция преди Бр. Дол - Търново с едно удължаване на позицията вдясно на "Червената стена" - по крайния й източен скат, надвесен над Търново. Две дружини в 1-а линия и една във втора.
към текста >>
14.
89. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 22 септември 1918 г., Вардище
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
С Вашето съдействие ще работим на Божията
нива
.
Последните събития на фронта, неуспехите, резултатите на наши грешки ще дадат и дадоха своя резултат и върху вътрешността и върху добрите труженици, които се стремят да вървят само в пътя на Божествените закони. Иска се усилия от по-силните, за да се въздействува на слабите и парира тяхното малодушие, докато не е дало своя отрицателен резултат. Аз напълно вярвам Учителю, че както всякога и сега не ще оставите на нови изпитания избрания народ. Ще му съдействувате, за да изпълни своята мисия за Славата Божия и въдворяване Царството Божие на Земята. Частно за нас, винаги и сега разчитаме Учителю на Вашето съдействие, за да се запази духа в нас, в полка и се възвеличи Името Господне в делата ни - в делата на сподвижниците в пътищата Господни.
С Вашето съдействие ще работим на Божията
нива
.
Целувам Десницата Ви и заради всички. Ваш верен, послушен, предан ученик. P.S. Днес ме събудиха в 4 ч. пр. пл. Станах и направих що Духът ме ръководи, макар че бях легнал към 1 часа.
към текста >>
15.
101. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 1 март 1920 п, Ямбол и РАЗПИСКА за препоръчано писмо № 1612
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Ако и най- малкия и най-слабия от братята с Твоята помощ Господи ще принеса полза - плод на Твоята
нива
.
Сектора почва от десния брод на р. Тунджа, с. Фикел, продължава на изток по сухи пътища, граница до морския бряг на Черно море. Върви по целия морски бряг и свършва северно от Варна до точката, от която почва сухопътната ни Добруджанска граница. В тая ми длъжност, в новия пограничен сектор, благословете Учителю да се прослави Господ Бог Наш чрез делата ми и славата ми.
Ако и най- малкия и най-слабия от братята с Твоята помощ Господи ще принеса полза - плод на Твоята
нива
.
Съдействувайте и сега Учителю. Благословете и моя дом: другарката ми Александра и чадата Марийка, Димитър, Еленка, Маттей - да бъдат здрави духом и тялом, мъдри и разумни, Боголюбиви и прилежни във всяко благо начинание. Да бъде Господи моят дом станция на Твоите светли Духове и Светлина, Истина, Правда, Мъдрост, обвити в Твоята Любов, да бликат по всички посоки, защото всички и всичко сме Твои Господи! В Твоята власт. Целувам Десницата Ти Учителю!
към текста >>
16.
106. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 11/24 ноември 1920 г., Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Благословете и съдействувайте Живите Ви Слова да се осветят в нас в живи дела и принесат плод на Божествената
нива
.
106. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 11/24 ноември 1920 г., Бургас 11/24 ноември 920 г., Бургас Учителю! Празднувайки днес Именния ми ден - Свети Великомъченик Мина, поднасям Ви и моля приемете моите поздрави на послушание, вярност и преданост в пътя на затвърдявание и прилагание на дело Божествените истини чрез Мъдростта и Любовта.
Благословете и съдействувайте Живите Ви Слова да се осветят в нас в живи дела и принесат плод на Божествената
нива
.
Целуваме десницата Ви Учителю всички от дома и за приятелите тук. Ученика Ви Минчо.
към текста >>
17.
116. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, април 1922 г., Великден, Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Като сме встъпили вече в Новата година на растеж, да ни съдействувате, за да просветнат и се повдигат умовете ни в Божията Мъдрост, разум и знания, да се облагородяват сърцата ни в чистата и Божествена Любов, да се осветяват, да развеселяват душите ни в хваление и песнопение Богу и Господу нашему за Негова слава и величие и да бъдеме, ако и от малките Негови съработници на
нивата
Му.
116. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ април 1922 г., Великден, Бургас Учителю! За Светлите Възкресни Христови дни поднасяме Ви всички от дома най-сърдечни поздравления и честити праздненства! Христос Воскресе! Целуваме Десницата Ви Господня Сине Божий! Молиме Вашето благословение.
Като сме встъпили вече в Новата година на растеж, да ни съдействувате, за да просветнат и се повдигат умовете ни в Божията Мъдрост, разум и знания, да се облагородяват сърцата ни в чистата и Божествена Любов, да се осветяват, да развеселяват душите ни в хваление и песнопение Богу и Господу нашему за Негова слава и величие и да бъдеме, ако и от малките Негови съработници на
нивата
Му.
Мирът Христов да бъде в домът ни Господен, който пък да бъде станция на светлите Духове и жилище на окултното Бяло Братство. Н.Л. К. Б. Л. Ваши верни и предани ученици Александра, Марийка, Димитър, Еленка, Маттей, Минчо Сотирови Бургас Възкресение Христово 1922 г.
към текста >>
18.
117. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 9 май 1922 г., понеделник, Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Молиме Ви за Вашето благословение и съдействие да расте Маттей в духовно, умствено и физическо състояние, за да бъде Верен и Истинен син на Небето и съработник на Божествената
нива
.
117. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 9 май 1922 г., понеделник, Бургас Учителю! Днес 9 май ст.ст. чадото Божие, малкия ни син Маттей встъпва в 9 годишна възраст.
Молиме Ви за Вашето благословение и съдействие да расте Маттей в духовно, умствено и физическо състояние, за да бъде Верен и Истинен син на Небето и съработник на Божествената
нива
.
Особено се нуждае сега от физическо и умствено развитие. Нека Учителю Духът Божий да ни ръководи всички в дома в пътя на Мир и Любов за благодарение и хваление, Вярност и Истина за Славата на Отца Нашего на Небеса. Н. Л. К. Б. Л. Целуваме Десницата Ви Учителю в Господа на Силите Ваши послушни слаби ученици Минчо Сотирови понеделник, 9 май ст.ст. 1922 г.
към текста >>
19.
137. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 26 февруари 1925 г., четвъртък, Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
И изобщо моля Вашите Учителски наставления и съвети за дейността ми и моля съдействувайте да не попадна в грешка, а да бъда всякога добър работник на Божията
нива
- на Божието лозе - да бъда пръчка с преизобилен плод.
И сам да остана, обещанието ми в мене - пред Бога ще изпълня. А ако обича някой друг, нека присъствува." Това е вкратце Учителю. Вие Учителю, Който всичко знаете, моля в интереса на Божието дело в града ни и да бъда изпълнител само на Волята Божия, съобщете ми: трябва ли да се преустановят тия събрания, както биле преустановени казват същите приятели във всички градове и даже в София. Така им казали бр. Кирил Паскалев и Добран Гарвалов, като бяха напоследък през януари тук.
И изобщо моля Вашите Учителски наставления и съвети за дейността ми и моля съдействувайте да не попадна в грешка, а да бъда всякога добър работник на Божията
нива
- на Божието лозе - да бъда пръчка с преизобилен плод.
Но дайте ми сок от лозата, която сте Вие Учителю. Н. Л. К. Б. Л. Целувам Ви Десницата. Ваш всякога верен, предан, послушен ученик М. Сотиров. Бургас 26.II.1925 г, четвъртък -------------------------------- [1] Бележка на съставителя: В писмото са поставени сгънати две банкноти по 1000 лева.
към текста >>
20.
141. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 22 октомври 1926 г., петък, Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Учителю, Като встъпвам днес в 52-та ми годишна възраст, моля Вашето благословение и съдействие да бъда полезен работник на Божията
нива
и принеса плод преизобилен, ако и като най-малък служител за Славата Божия и всичката ми дейност да бъде само за Славата на Отца Твоего и Отца Нашего, Господи!
141. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 22 октомври 1926 г., петък, Бургас Бургас 9/22 октомври 1926 г. петък копие Н.Л.К.Б.Л.
Учителю, Като встъпвам днес в 52-та ми годишна възраст, моля Вашето благословение и съдействие да бъда полезен работник на Божията
нива
и принеса плод преизобилен, ако и като най-малък служител за Славата Божия и всичката ми дейност да бъде само за Славата на Отца Твоего и Отца Нашего, Господи!
Нека Духът на Любовта ме ръководи, Духът на Мъдростта ме просветлява и увеличава знанията. Духът на Истината ме освобождава от всякакъв робски гнет и разширява свободата на душата и Духът Святий ме подкрепя за победа над всяка сила Божия. Целувам Десницата Ви Учителю. Ваш верен, предан, послушен ученик. Минчо Сотиров
към текста >>
21.
143. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 15 май 1927 г., неделя, Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
И вярвам, че със съдействието на Божествения Дух - с Вашите напътвания и нашето послушание ще растеме и дадеме преизобилен плод на Божието лозе като добри работници на жетвата на Божествената
нива
.
143. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 15 май 1927 г., неделя, Бургас неделя 15 май 927, Бургас Н.Л.К.Б.Л. Учителю, От завръщанието ми от София и досега мога да се похваля за Славата Божия всичко върви към просветление, към хармонирание. Членовете на обществото, приятелите, братя и сестри съзнавайки необходимостта от сплотеност каквато ни препоръчахте да имаме, от мир - какъвто пожелахте ни да имаме и донесох, вяра твърда - каквато ни задължихте да култивираме в себе си работят в тая насока.
И вярвам, че със съдействието на Божествения Дух - с Вашите напътвания и нашето послушание ще растеме и дадеме преизобилен плод на Божието лозе като добри работници на жетвата на Божествената
нива
.
Наистина от някои от старите приятели има една въздържаност, хладнина, студенина в моето съдействие за по-интензивна работа, но то така си е било и по-рано. Обаче младите приятели са ревностни - активност и заинтересованост проявяват и във всичко любознателни. Имат нужда от поддръжка и напътствие от Господа. Тури се начало на хор - засега 8-10 души. И с Вашето съдействие тоя път ще се затвърди - заздрави и възрастне за Славата Божия.
към текста >>
22.
147. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 27 юли / 9 август 1927 г., Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Молиме Ви благословете и ръководете ни наставнически, за да принесеме преизобилен плод на Божествената
нива
за въдворявание Царството Божие на Земята.
Учителю, Преди 20 години на днешния ден - 27 юлий 1907 г. В М Ч Пантелеймон в гр. Бургас е основан от бр. Пеню Киров духовния кръжок, който без прекъсвание е продължавал своя живот. Днес - тая вечер събрание на благодарствена молба по случай 20 годишнината от основаванието на кръжока ни, поднасяме нашите ученически поздрави на вярност и преданост в делото за Славата Божия.
Молиме Ви благословете и ръководете ни наставнически, за да принесеме преизобилен плод на Божествената
нива
за въдворявание Царството Божие на Земята.
Целуваме Десницата Ви. За учениците Ви. Ваш предан, верен, послушен ученик Минчо Сотиров Бургас 9 август 1927 г. / 27 юлий стар стил
към текста >>
23.
149. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 9 / 22 октомври 1927 г., събота, Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Благословете Учителю през тая година и с Вашето съдействие да принеса плод преизобилен чрез непрестанно прилежание и работа на Божествената
Нива
- Божественото лозе за Славата Божия!
149. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 9 / 22 октомври 1927 г., събота, Бургас С.Б.Л.И.П.Ж. Учителю, Встъпвайки днес в 53-та годишна възраст - от преселението ми на Земята - поднасям моите ученически поздрави на вярност, преданост и послушание към Господа.
Благословете Учителю през тая година и с Вашето съдействие да принеса плод преизобилен чрез непрестанно прилежание и работа на Божествената
Нива
- Божественото лозе за Славата Божия!
Целувам Десницата Ви Учителю. С.Б.Л.Е.Л. Вам В. Верен, предан, послушен ученик Минчо Сотиров Бургас 9/22 октомври 1927 г., събота
към текста >>
24.
164. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 20 април 1930 г., Възкресение, Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Учителю, В днешния възкресен тържествен ден, поднасям Ви ученическите ми поздрави за вярност, преданост, послушание, прилежание и растеж, за да принеса плод преизобилен на Божествената
нива
под ръководството на Господа за Славата Божия!
164. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 20 април 1930 г., Възкресение, Бургас (чернова) копие Б.Л.Н.П.Ж.
Учителю, В днешния възкресен тържествен ден, поднасям Ви ученическите ми поздрави за вярност, преданост, послушание, прилежание и растеж, за да принеса плод преизобилен на Божествената
нива
под ръководството на Господа за Славата Божия!
Господи, Ти ме ръководи за Славата на Отца Твоего и Отца нашего. Учителю, за моята душа днешния ден и обед е единствения най-велик, най-тържествен от всичките ми 55 Великденски обеди. Чувствувам, че това бе най-разкошната царска трапеза, която откога съм имал в дома и вън от дома: десетина хапки хляб и 2 гаванки сол и мерудия. Започнах с песни на цигулката, по 3 от песнопойката и окултно упражнение и 3 гласни и завърших обеда с песни на цигулката и устни. Виждам се задоволен, облекчен и участник в обедите на най-бедните семейства, които в сегашните ликвидационни и юбилейни години са петимни за корица хлебец, за да нахранят и тялото си и душата си и умът си и да повдигнат духът си и да призоват благословението на Великия Божи Дух върху своята Душа.
към текста >>
25.
6. ОБРЪЩЕНИЕ към братята и сестрите в Господа от Минчо Сотиров по случай 9 / 22 март 1923 г., Бургас
,
Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
,
ТОМ 25
Братя и сестри успех в мъдрия и разумен живот, Божествена хармония във всичките ни мисли, желания и действия и плод преизобилен на Божествената
нива
за въдворяване Царството Божие на Земята в пълнота!
Без страх - без тъмнина, а с X и със светлина в борбата ни с враговете Божий. "Дерзайте. Аз победих света." - Ни остави свещен завет. Духа на Учителя на живота Христос. Дерзайте братя и сестри и ще победим и ние своя чрез същия Дух на Любовта Мъдростта и Истината. Благопожелавам да си благопожелаеме Люб.
Братя и сестри успех в мъдрия и разумен живот, Божествена хармония във всичките ни мисли, желания и действия и плод преизобилен на Божествената
нива
за въдворяване Царството Божие на Земята в пълнота!
Амин. 9/22 Март 1923 г. Бургас Минчо Сотиров
към текста >>
26.
8. НА КОЕ МЯСТО ЩЕ СЕ ЯВИ ШЕСТАТА РАСА
,
Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
,
ТОМ 25
Тогавашните условия за развитие са потребни и сега - потребна е торна
нива
за разсадник.
да намериме духовния й център. Всяка облагородена култура има своята леха за образуване разсада - разсадника на ония овощни дръвчета, които ще бъдат разнесени на времето си по разни страни, за да бъдат разсадени за самостоятелен живот и растеж, за да дадат плод преизобилен. Всякога за духовното периодично повдигане на човечеството, явявал се е и е работил Божествения Дух - Христовия Дух, под разни имена, в Слово - плът. В пълнота Той работи преди 2 000 години. Сега пак работи.
Тогавашните условия за развитие са потребни и сега - потребна е торна
нива
за разсадник.
За да определиме мястото за възможните сега находящи се условия, ще се възползуваме от физическите закони. По закона за отражението, като имаме център Средиземното море, ще намериме, че на обетованата земя на Ханаанската земя, на Палестина сега съответствува Балканския полуостров с център България - Македония. Ето тук трябва да се роди зачатъка на шестата раса - оттук ще работи Христовия Дух и Той вече работи. Той е посял своите семки. Зачатъка, разсада е израстнал, обработва се и израстлите вече, присадените, готовите за разсаждане дръвчета ще се изваждат - те са децата в 9-ия месец в утробата на майката "земя", ще се извадят и ще им се даде самостоятелен живот, за да дадат от себе си плод облагороден, който плод съдържа и ще даде от своя страна нови семки за разсаждане.
към текста >>
Душата на българина е силно наторена
нива
, на която могат да виреят всякакви семена - зависи от градинаря й какви семена ще посее.
Зачатъка, разсада е израстнал, обработва се и израстлите вече, присадените, готовите за разсаждане дръвчета ще се изваждат - те са децата в 9-ия месец в утробата на майката "земя", ще се извадят и ще им се даде самостоятелен живот, за да дадат от себе си плод облагороден, който плод съдържа и ще даде от своя страна нови семки за разсаждане. Българското племе ще изпълнява функцията на черния дроб в общия всесветски организъм. Българското племе е юдиното коляно в славянския род от дванадесет племена. И сега Господ зове - Той работи в славянския род. Българите не могат да се отделят - трябва да изпълнят своята небесна мисия, колкото и да се стремят да отбият това течение на първоизточника - на Божествената любов.
Душата на българина е силно наторена
нива
, на която могат да виреят всякакви семена - зависи от градинаря й какви семена ще посее.
Затова е избрано българското племе за духовен център на бъдещето човечество - начатък на шестата раса. И Господ е казал: "Българите може да останат 300 000 души, но мисията възложена им от Мен, те трябва да я изпълнят." Нито за отменение, нито за отлагане има вече време - без службата на черния дроб кръвта не може да се прочисти, Любовта не може да се влее чиста в сърцето и от там да се разнесе по целия организъм - тялото и главата. А те са физическия и умствения човек, които трябва да получат своята жизненост, своята прана от Духът на Любовта, от Духовния човек. Следователно, единия връх на триъгълника имаме - българите. Той е "Муссалла", който съответствува на "Синай".
към текста >>
27.
11. МОЛИТВА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ, 11 май 1930 г., Бургас
,
Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
,
ТОМ 25
Господи, излей Великата Си благодат над нас и Ти ни съдействувай да започнем святия и чист живот, за да привлечем и дадем прием на светлите духове, да се вселят в нас като съзнателно слушаме техния глас, за да извършим благата Ти воля на земята, като работници на Твоята свята
нива
за идването на Царството Божие на земята. 3.
11. МОЛИТВА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ 11 май 1930 г., Бургас (с почерка на Минчо Сотиров е отбелязано кога е получена) (печатен текст) 1. Молим Ти ся Господи, Ти ни съдействувай да се въдвори Божествения Мир и хармония в сърцата и душите на верующите и в домовете на братята и сестрите от Духовната верига и кружоците в България, а така също и в нашите домове, за да Те прославим с плодовете си на живота пред человеците. 2.
Господи, излей Великата Си благодат над нас и Ти ни съдействувай да започнем святия и чист живот, за да привлечем и дадем прием на светлите духове, да се вселят в нас като съзнателно слушаме техния глас, за да извършим благата Ти воля на земята, като работници на Твоята свята
нива
за идването на Царството Божие на земята. 3.
Господи, молим Ти ся изпрати Ангелските Си сили и светлите духове върху нас и нашите домове, с които да работим за въдворение на Великите Ти принципи на: Любовта, Мъдростта и Истината, за прославление Името Божие на Земята. (Меркурий), 11.05.1930 г., Бургас, (Слънце) начало.
към текста >>
28.
24. КРАТКА БИОГРАФИЯ ЗА ЖИВОТА НА БРАТ МИНЧО СОТИРОВ ГОСПОДИНОВ
,
Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
,
ТОМ 25
където е работил като скромен труженик със себеотрицание и самопожертвувание на Божествената
нива
личен и любим приятел, брат в Господа на брата Пеню Киров след неговото заминаване 1918 г.
Намерен същия ден вечерта между 18-19 часа мъртъв, от две наши сестри, застанал на колене пред Пентаграма и Антиминса в молитвено състояние, засмян с вдигната дясна ръка за поздрав. Погребан в неделя - 12 декември в с. Тополица, Айтоско. Поканен от Учителя е постъпил в Братството в гр. Бургас. През 1905 г.
където е работил като скромен труженик със себеотрицание и самопожертвувание на Божествената
нива
личен и любим приятел, брат в Господа на брата Пеню Киров след неговото заминаване 1918 г.
е бил ръководител на Братството в гр. Бургас до края на живота си. Брат Минчо Сотиров бе предан, послушен, смел, доблестен във всяко отношение. Със силно волеви характер, точен, изпълнителен работник на духът на Истината. Като истински апостол до последния час на своя живот той не жалеше ни време, ни здраве, за да изпълни дълга си към ближния.
към текста >>
29.
34. Минчо Сотиров в архивите на МВР. Протокол от разпит - 27.01.1959 г., гара Ц. Церковски, Поляновградско
,
Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
,
ТОМ 25
Преди да се продаде чифлика, Минчо Сотиров закупи една
нива
на гара Църковски и построи жилище за живеене и навес.
Собственичката на чифлика по това време беше вдовица с двама сина и една дъщеря. Тогава се носеше слух, че същата има много задължения и веднага с идването на Минчо Сотиров всички надписи на постройки в чифлика, едър земеделски инвентар носят името Минчо Сотиров. По това време в мен остана убеждението, че той е купил чифлика, но това не се потвърди, тъй като след 9.IX.1944 г. собственичката Александрия В. Нейчева продаде чифлика на Държавата.
Преди да се продаде чифлика, Минчо Сотиров закупи една
нива
на гара Църковски и построи жилище за живеене и навес.
След като държавата изкупи чифлика, същия се премести заедно с Александрия в жилището на гарата, където живя няколко години и след това се премести в с. Тополица, Айтоско, където почина преди две години. Аз лично съм запитвал Александрия на каква база им почиват отношенията с Минчо Сотиров, тъй като предполагах, че те са омъжени. Същата отрича това, като ми казваше, че била благодарна на Минчо Сотиров, че й се притекъл на помощ в най-трудния момент. Религиозното убеждение както на Александрия, така и на Минчо Сотиров беше дъновистко и това те не скриваха от обществото.
към текста >>
30.
18. НЯКОИ СЛУЧАИ С УЧИТЕЛЯ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Далеч някъде, в една непожъната
нива
селянин ни извика.
Беше лято, слънцето печеше силно, нивите бяха узрели за жътва, Пътят беше равен, шосето гладко и изправно. Неочаквано и без никаква външна причина колата хлопна, наклони се наляво, застърга нещо по шосето и спря. Шофьорът и аз слязохме да видим какво е станало. Констатирахме, че задното ляво колело липсва. Потърсихме го, но не можахме да го намерим.
Далеч някъде, в една непожъната
нива
селянин ни извика.
Недейте търси там, елате, аз ще ви кажа къде е колелото. Сред непожънатата нива, на повече от 100 - 150 метра намерихме колелото, което ни показа добрият селянин. Без негова помощ, ние не бихме могли да намерим колелото сред непожънатите ниви. Попитах шофьора: "А сега какво ще правим? "Той ми отговори, че стази кола не можем да продължим.
към текста >>
Сред непожънатата
нива
, на повече от 100 - 150 метра намерихме колелото, което ни показа добрият селянин.
Шофьорът и аз слязохме да видим какво е станало. Констатирахме, че задното ляво колело липсва. Потърсихме го, но не можахме да го намерим. Далеч някъде, в една непожъната нива селянин ни извика. Недейте търси там, елате, аз ще ви кажа къде е колелото.
Сред непожънатата
нива
, на повече от 100 - 150 метра намерихме колелото, което ни показа добрият селянин.
Без негова помощ, ние не бихме могли да намерим колелото сред непожънатите ниви. Попитах шофьора: "А сега какво ще правим? "Той ми отговори, че стази кола не можем да продължим. Количката беше малка, аз ще я върна, каза той с някой камион назад, а вие ще продължите с някое друго минаващо превозно средство. Така и стана.
към текста >>
31.
Съдържание
,
,
ТОМ 26
На Божията
нива
1937 г. 3.1.5.24.
Оръжие 3.1.5.19. Ураган 3.1.5.20. Стълбище 3.1.5.21. Орел 3.1.5.22. Прошка 3.1.5.23.
На Божията
нива
1937 г. 3.1.5.24.
Учителят 3.1.5.25. Учителю! 3.1.5.26. Беседи 3.1.5.27. И в бурята 3.1.5.28. Бран 1938 г. 3.1.5.29. Къде отиват 3.1.5.30.
към текста >>
32.
ФЕВРУАРИЙ [1919 г.] - НОЕМВРИЙ [1919 г.]
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
И ние седим върху слога на една
нива
.
Всичко чудно се пречупи през моята призма и сякаш на един дъх се изля. Обработвам го още същата вечер под големия глобус на стаята върху голямата лакирана маса. Едно младо италианче днес ми направи компания. Едно младо прекрасно същество. Слънце грее, небето е повече от хубаво, по-хубаво от всякога.
И ние седим върху слога на една
нива
.
Бялата ми рокля и тюлена шапка рязко очертават буйните ми кестеняви коси. То седи до мене, това мило, красиво и чисто дете на юга и ме гледа с обожание. На гърдите ми се развява резедава копринена лента - той я взима в нежните си пръсти и я целува. После ме гледа като гълъб, който е клъвнал зрънце. Този ден е музика от край до край.
към текста >>
33.
ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Завирам се в
нивата
царевици да си мия главата.
Грабвам кошчето с кромида и заявявам:-Господ е винаги дежурен. Те се смеят. Викат ми „сестричката” - тия търновските болярки и се радват, че се отървали да не „плачат” от лютивината на лука. Драго ми е, драго! Душата ми наистина е крилата, волна, добра, чиста и красива.
Завирам се в
нивата
царевици да си мия главата.
Насапунисах се, току-що почвам. Някой вика с цяло гърло: вика, мене вика. Обаждам се и аз с цяло гърло: - Какво има? - Учителят те вика, обажда се гласът. Доизмивам се криво-ляво, изливам кофата върху главата си и я връзвам с бяла чалма.
към текста >>
34.
7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Тъжна е любимата ми като китно поле след наводнение, като
нива
след градушка, като градина след порой.
Стоя така и сама си приказвам. Тогава що съм аз, ако не злина, себичност, суета. А тя ми бе по-вярна от майка и - всичко в света. Не смея да я приближа. Ако ме обича, тя ще усети, че я зовя с пламенна молитва.
Тъжна е любимата ми като китно поле след наводнение, като
нива
след градушка, като градина след порой.
О, Асавита! 24 февруари 1927 г. 24 февруари 1927 г. четвъртък Небе, ти ми даде здраво тяло. Много рядко се уморявам при тежка работа.
към текста >>
35.
2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Да работим смирено на Божията
нива
, благословението Му е близко!
Неизказано се радвам, само като от далеч чувствувам, че се вслушвате в словата на последното ми писмо. Бъдете винаги блага към всички. Постоянствувайте в тази благост, приложете великата черта на великия човек: „Желаеш ли да си свидетел на чудеса, добрините си отправяй и към ония, които не обичаш! ” Може би това ще намерите, че е много силно за Вас, но имам да Ви съобща нещо в следното ми писмо,което вярвам ще Ви насърчи да ме послушате. Завършвам със зовът на душите ни, да останем верни на Оня що ни е призвал, да сме верни на Учителя и делото Му, да помагаме на ония що изпадат в униние и се разочароват.
Да работим смирено на Божията
нива
, благословението Му е близко!
В. В. Асавита. 16 ОКТОМВРИ 1927 г. БЕЛЕЖКА ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: Кога сте без работа нагъвайте беседи в братската печатница. Придобийте бързина в работата - ще Ви възнагради. Ето ви работа на Асавита.
към текста >>
36.
24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Тогава той надникна на прозореца, седна върху него и каза: „Како Олгичке, аз ще ти купя една голяма
нива
(разпери ръчичките си), която мно-ого, мно-ого да ражда.” Слънце осия стаята ми.
После и Славчо, моят прекрасен Славчо ми донесе голям портокал. Сладкият малък пророк. Веднъж аз седях в стаята си и работех. Навън грееше слънце и птичките пееха. Почувствувах мъка за живота, който протичаше край мене.
Тогава той надникна на прозореца, седна върху него и каза: „Како Олгичке, аз ще ти купя една голяма
нива
(разпери ръчичките си), която мно-ого, мно-ого да ражда.” Слънце осия стаята ми.
Пръстчетата ми трескаво заработиха, като че ли изпълнени с нова сила. Славчо, миличък Славчо. Ти ще пораснеш, чедо мое, учен мъж ще станеш и аз вечно ще те благославям. Колко е мъдър този малък богаташ! Колко е добър!
към текста >>
Зная, че са му давали подкуп да се подпише за отчуждаването на една
нива
и проектирания път Кортен - Твърдица да изкриви по желанието на стопанина.
Ето го, миличкият и непознат за мене родител. Никакви спомени не са отпечатани в съзнанието ми за него. Че той ме е оставил едвам тригодишна и винаги е странствувал далече от дома. В Нова Загора, внезапно е починал. Казват от отрова... Мама казва, че бил неподкупен.
Зная, че са му давали подкуп да се подпише за отчуждаването на една
нива
и проектирания път Кортен - Твърдица да изкриви по желанието на стопанина.
Но, той не приел - планът от инженера останал същия, но баща ми платил с живота си. Бил рус, със сини очи, голяма брада и коса, ала Христо Ботев. Обичал песента. Новозагорки - тогава деца разправяха, че свирел на кавал, децата се събирали край него да играят и той свирейки, играел с тях. Бил отличен песнопевец.
към текста >>
37.
1.4. МОЯТ БАЩА извадки от дневниците
,
Олга Славчева
,
ТОМ 26
Зная, че са му давали подкуп да се подпише за отчуждаването на една
нива
и проектирания път Кортен - Твърдица да изкриви по желанието на стопанина.
Ето го, миличкият и непознат за мене родител. Никакви спомени не са отпечатани в съзнанието ми за него. Че той ме е оставил едвам тригодишна и винаги е странствувал далече от дома. В Нова Загора, внезапно е починал. Казват от отрова... Мама казва, че бил неподкупен.
Зная, че са му давали подкуп да се подпише за отчуждаването на една
нива
и проектирания път Кортен - Твърдица да изкриви по желанието на стопанина.
Но, той не приел - планът от инженера останал същия, но баща ми платил с живота си. Бил рус, със сини очи, голяма брада и коса, ала Христо Ботев. Обичал песента. Новозагорки - тогава деца разправяха, че свирел на кавал, децата се събирали край него да играят и той свирейки, играел с тях. Бил отличен песнопевец.
към текста >>
• Работел в Нова Загора по строежа на проектирания път Кортен -Твърдица като „кондуктор”.Той бива отровен понеже отказва да приеме подкуп и изкриви пътя така, че да не засегне нечия
нива
.
• Слугувал е при един Т. Сейменски чорбаджия. [Търново Сеймен -Симеоновград] • Самоук, обичал книгите, учил чужди езици, пишел стихове. • Доброволец в Сръбско-българската война. Има отличие за участие във войната.
• Работел в Нова Загора по строежа на проектирания път Кортен -Твърдица като „кондуктор”.Той бива отровен понеже отказва да приеме подкуп и изкриви пътя така, че да не засегне нечия
нива
.
• След това майката на Олга Славчева се омъжва повторно и Олга има втори баща - офицер. (Някой път тя го нарича „татко”, а някой път „очув”, което означава втори баща, пастрок.) • Когато говори за баща си, тя казва, че имал брада и коса ала Христо Ботев. В писмо до Асавита от 17 декември 1927 г., Олга Славчева прилага портрет на баща си, който Асавита връща с кратко писмо от 1 февруари 1928 г.
към текста >>
38.
3.1. Поезия
,
ЛИТЕРАТУРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
ТОМ 26
На Божията
нива
1937 г. 3.1.5.24.
Оръжие 3.1.5.19. Ураган 3.1.5.20. Стълбище 3.1.5.21. Орел 3.1.5.22. Прошка 3.1.5.23.
На Божията
нива
1937 г. 3.1.5.24.
Учителят 3.1.5.25. Учителю! 3.1.5.26. Беседи 3.1.5.27. И в бурята 3.1.5.28. Бран 1938 г. 3.1.5.29. Къде отиват 3.1.5.30.
към текста >>
39.
3.2.1.3. Възвръщането
,
3.2.1. Изповеди
,
ТОМ 26
Аз съм майка на невръстните, но връстните вече не стъпят на майчините колене, а работа вършат на
нивата
на баща си.
Обви ме в светлата си мантия, подобна на утринно небе и ме турна до коленете на баща ми. Той ме погали, съедини ръцете ни с възрадвания брат. Тогава се устрои дивен празник. Цялото небо пееше. Баща ми гладеше бялата си брада, брат ми играеше самец хоро пред всички възрадвани царедворци, майка ми завита в синкав вуал с милиарди бисери обсипан ми прати въздушна цалувка и ми прошъпна: „Дете мое, аз ти дадох тяло, баща ти духът, аз те родих, но Той те обезсмърти.
Аз съм майка на невръстните, но връстните вече не стъпят на майчините колене, а работа вършат на
нивата
на баща си.
Тогава... О, небе и вси небесни певци, от где извря спътникът ми от чужбина, моята светла любов? Баща ми весело му кимна да се приближи при него. Съедини ръцете ни. А той ми каза: „Сега не познаваш ли ме кой съм? " И вярно е, че го познах.
към текста >>
40.
3.3.1. Спомени на Олга Славчева, записани от Мария Райчева
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
Казах Му: „Учителю, Вие говорите в беседите Си, че в новата култура волът сам доброволно ще иде при господаря си, да го впрегне да иде на
нивата
, без да чака да го теглят насила.
Скоро се завърнах в София, целунах ръка на Учителя и Той многозначително ми каза: „Добре дошла! " През 1921 година към Великден, трябваше да отида в Югославия, в Цариброд, да видя майка си. Тежка гранична зона. Пътувах с открит лист. Отидох при Учителя на „Опълченска" №66 да Му кажа, че заминавам за една седмица.
Казах Му: „Учителю, Вие говорите в беседите Си, че в новата култура волът сам доброволно ще иде при господаря си, да го впрегне да иде на
нивата
, без да чака да го теглят насила.
Ето, аз сама ида при Вас и Ви моля да ми кажете какво мога да направя за моите братя българи оттатък границата." Учителят изневиделица сложи на масата една раница и я напълни с беседи. Знаех, че листче българска литература не може да се пренесе. Турнах раницата на гърба си и се качих на влака. Слезнах на Царибродската гара. Прегледвачката ме вкара в една стая, погледа ме, погледа ме и рече: „Хайде, иди код матер!
към текста >>
Ето тука има жито в едно чувалче, посей тази
нива
, тя е разорана".
Есента през 1927 г. имаме братски събор на Изгрева. След свършването на събора, някои от провинцията оставаха за още някой ден. Един селянин, брат, остава и той. Учителят се приближава при него и му казва: „Умееш ли да сееш"?
Ето тука има жито в едно чувалче, посей тази
нива
, тя е разорана".
Това е плодна градина, под чиято лоза по средата понастоящем е гробът на Учителя Той взе чувалчето и изсипа житото в една кофа. Взе да сее. Ходи по браздите и сее, и сее. По едно време вижда, че житото почти се свършва и с него не може да досее останалата значителна част от нивата. Тогава той оставил кофата и отишъл до Учителя, който стои към средата на нивата и казва: „Учителю, житото се свършва, няма да стигне за цялата нива." Учителят не отговаря нищо, дълбоко замислен.
към текста >>
По едно време вижда, че житото почти се свършва и с него не може да досее останалата значителна част от
нивата
.
Учителят се приближава при него и му казва: „Умееш ли да сееш"? Ето тука има жито в едно чувалче, посей тази нива, тя е разорана". Това е плодна градина, под чиято лоза по средата понастоящем е гробът на Учителя Той взе чувалчето и изсипа житото в една кофа. Взе да сее. Ходи по браздите и сее, и сее.
По едно време вижда, че житото почти се свършва и с него не може да досее останалата значителна част от
нивата
.
Тогава той оставил кофата и отишъл до Учителя, който стои към средата на нивата и казва: „Учителю, житото се свършва, няма да стигне за цялата нива." Учителят не отговаря нищо, дълбоко замислен. И продължава братът да говори на Учителя: „Може би ще трябва да отида в града, да купя още, но вече се свечерява." Учителят продължава да мълчи, все едно, че никой няма при него. Тогава, казва, братът селянин, се засрамих от себе си и си рекох: „Ще ида да сея, та каквото ще да стане! " Взимам кофата и почвам да сея, а житото не се свършва. Сея, сея, и вече посях и последната бразда и чак тогава житото се свърши.
към текста >>
Тогава той оставил кофата и отишъл до Учителя, който стои към средата на
нивата
и казва: „Учителю, житото се свършва, няма да стигне за цялата
нива
." Учителят не отговаря нищо, дълбоко замислен.
Ето тука има жито в едно чувалче, посей тази нива, тя е разорана". Това е плодна градина, под чиято лоза по средата понастоящем е гробът на Учителя Той взе чувалчето и изсипа житото в една кофа. Взе да сее. Ходи по браздите и сее, и сее. По едно време вижда, че житото почти се свършва и с него не може да досее останалата значителна част от нивата.
Тогава той оставил кофата и отишъл до Учителя, който стои към средата на
нивата
и казва: „Учителю, житото се свършва, няма да стигне за цялата
нива
." Учителят не отговаря нищо, дълбоко замислен.
И продължава братът да говори на Учителя: „Може би ще трябва да отида в града, да купя още, но вече се свечерява." Учителят продължава да мълчи, все едно, че никой няма при него. Тогава, казва, братът селянин, се засрамих от себе си и си рекох: „Ще ида да сея, та каквото ще да стане! " Взимам кофата и почвам да сея, а житото не се свършва. Сея, сея, и вече посях и последната бразда и чак тогава житото се свърши. Тогава, развълнуван отивам при Учителя и извиквам: „Учителю, житото се преумножи!
към текста >>
41.
3.3.2. Как се запознах с Ив. Вазов и Ст. Михайловски
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
И пак Зевс, но при друга роля, когато например хока и се кани да набие
ревнивата
си съпруга.
В театъра съм. Гледах: „Кога се смеят боговете". Будевска отлично игра неподвижната, а после и оживялата статуя. Артистът Кършовски игра много разпалено в ролята си на божество. Стори ми се, че по би му подхождала ролята на Самаго Зевса, и то, когато захвърля нещастния Хефеста от Олимп, та чак на остров Лемнос, и така окуци на вечни времена великия майстор ковач.
И пак Зевс, но при друга роля, когато например хока и се кани да набие
ревнивата
си съпруга.
Похвалих се на Учителя, че Михайловски ми е простил за моето еретичество и ме моли да му помогна в преписване на драмите му. - Иди, зарадва се Той, иди! Но докато аз се наканя до есента, добрият човек внезапно напусна света.
към текста >>
42.
3.4.2. Ролята на учителя в обществото
,
3.4. Реферати
,
ТОМ 26
У древните славяни, па и в много села днес в България е имало следното: когато някоя вдовица е болна и не може да пожъне
нивата
си, която с един ден закъснение би се изронила, всички селяни се притичват, поженват я, овършават я и прибират житото в нейния хамбар.
Например, ще им каже така: всички листа, клони и корени на едно дърво са във взаимна зависимост. Ето защо тяхното благуване е в хармоничната връзка между тях. Както отделните индивиди на едно общество, така и всеки народ по отделно не е ли само една клонка, един лист на това голямо дърво. И какво би станало, ако клоните и листата си противодействуват и съперничат. Учителят в своите сказки и разговори ще им говори за красотата на известни черти на славянската раса, които трябва да се запазят.
У древните славяни, па и в много села днес в България е имало следното: когато някоя вдовица е болна и не може да пожъне
нивата
си, която с един ден закъснение би се изронила, всички селяни се притичват, поженват я, овършават я и прибират житото в нейния хамбар.
Когато някой селянин си прави къща, всички селяни се притичвали и съграждали къщата безплатно. Когато един оратор говори, ако знае върху дадена материя само това, което изказва, той не може да има оная сила. Когато изнася известен материал, той трябва да изнася най-малко 1/100 от това, което знае по този въпрос. Само тогава той ще има свободата на избора на материала и ще говори с вътрешно убеждение. Ето защо, учителят трябва да следи науката, прогреса във всички области на културата и да бъде с чутка душа за най-ранните краски на зазоряването на нови ценности в човешката култура, за да може да ги влее в средата, в която живее.
към текста >>
43.
Съдържание
,
,
ТОМ 28
Нива
, а не кутия 9.
Трите фази 4. Горящата къпина 5. Ученикът и изпитите 6. Неуязвим за злото 7. Слушане, разбиране и приложение 8.
Нива
, а не кутия 9.
Призиви на времето 10. Законът на процентите - единството 11. Господар или ученик 12. “Вода газите, жадни ходите" 13. Прашката на Давида 14.
към текста >>
44.
1. Едно столетие
,
Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА
,
ТОМ 28
Той пося голямата
нива
със сити, живи и доброкачествени семена.
Пред Неговото дело, живот и образ ние заставаме, за да изразим всичката обич и почит на които човек е способен на земята, за да изразим не само нашите чувства, не и за да разкажем какво е направил Той, но и да се вдълбочим в живота Му, учението и се проникнем най-вече от живия пример и преживеем дълбоко в душата неповторимото събитие. Учителят живя учението. Той показа и доказа, че то е жизнеспособно и приложимо. Неговата сила беше там, че думи и дела се покриваха напълно. Той обогати столетието като го насити с много светлина и топлина и го нарече “Златно”.
Той пося голямата
нива
със сити, живи и доброкачествени семена.
Плодовете - чистата и добрата пшеница щеше да стане хляб и живот за народите. За себе си Той преживя величествения момент на богата жътва - последната Му разходка беше през класилата житна нива. Неговата работа - “малката работа” беше извършена изискано, до съвършенство.
към текста >>
За себе си Той преживя величествения момент на богата жътва - последната Му разходка беше през класилата житна
нива
.
Той показа и доказа, че то е жизнеспособно и приложимо. Неговата сила беше там, че думи и дела се покриваха напълно. Той обогати столетието като го насити с много светлина и топлина и го нарече “Златно”. Той пося голямата нива със сити, живи и доброкачествени семена. Плодовете - чистата и добрата пшеница щеше да стане хляб и живот за народите.
За себе си Той преживя величествения момент на богата жътва - последната Му разходка беше през класилата житна
нива
.
Неговата работа - “малката работа” беше извършена изискано, до съвършенство.
към текста >>
45.
2. Учителят
,
Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА
,
ТОМ 28
Новото ще бликне като фонтан, като извор, като
нива
разлюляна от обилен плод.
Чрез тези важни принципи единствено може да се съхранява и изгражда живота. Затова и Той единствено с тях борави и гради сградата на Своето учение - една здрава и съвършена архитектурна цялост споена с най-мощната спойка - спойката на любовта, на мъдростта и на истината. От тази спойка човечеството нямаше да се освободи, защото веднаж свалена на земята, тя щеше да насити атмосферата и хората щяха да я дишат чрез въздуха, пият чрез водата и ядат чрез хляба. Учителят идва на Земята, за да дава и изпълва. Земята е изпълнена, Земята е посята.
Новото ще бликне като фонтан, като извор, като
нива
разлюляна от обилен плод.
За тази вода и за този хляб хората са жадни, защото те са, които дават тон на живота. Неговата сила, с която Той разполагаше когато е бил на земята, сега става по-голяма, когато е вън от нея. За жителите на Земята няма по-голям и по-желан приятел от Учител. Защото Той е който може да я обогати с духовни съкровища, които не изчезват. Човек трябва да бъде готов за тях - да приготви място в себе си и да ги възприеме като дар.
към текста >>
Идеалите на двадесетия век ще поникнат, веща ръка е посяла
нивата
, класовете ще бъдат тежки и сити.
Големият Приятел е приближил всичко и всички до сърцето си. Няма живо същество застанало на Неговия праг, обременено от някаква нужда да не е получило отговор. Той очерта прав и здрав път по който могат да минат всички, които търсят и жадуват истината. Светът се превърна на просторен дворец и над него небе осеяно със слънце и звезди. Милостта и Любовта на Бога се излива към отруденото човечество.
Идеалите на двадесетия век ще поникнат, веща ръка е посяла
нивата
, класовете ще бъдат тежки и сити.
Следващите поколения ще опитат тия плодове. Ключовете - великите принципи бяха връчени на човека. Това можеше да направи само Той - Великия Учител, за Когото предстоеше да се говори. Нека сам за себе си да се нарича Неизвестния. Като светлината, която всичко разкрива, а тя остава неразкрита.
към текста >>
46.
4. Добрата земя
,
Глава 3. Принципите на Учението.
,
ТОМ 28
Един сеяч сее на
нивата
си, голямата
нива
- земя.
Не искаме да коментираме върху любовта, такава, каквато е изразена в Евангелието и в лекциите на Учителя. Искаме само да уловим, ако това ни се удаде, живия трепет, да вдъхнем живителния аромат и отпием глътка от скъпоценния й сок. Неизброими лежат формите и образите, човек в редки мигове се потапя в многообразната й красота и топлина и към него се стичат хиляди ручеи за да го освежат и напоят. Човек всред голямото богатство се чувствува беден по простата причина, че не вижда, или не иска да вижда, не слуша, или не иска да слуша онова, което шуми и пее вътре в него, разкривайки нееднократно съкровищата, които лежат в човешкото сърце и човешкия ум. Какво се крие зад образите на тази притча, къде лежи тайната на тия четири вида хора, които живеят на земята, живеят по времето на Христа, живеят и днес.
Един сеяч сее на
нивата
си, голямата
нива
- земя.
Притчата звучи точно, тя е къса по форма, а речеш ли да тръгнеш след нея натъкваш се на четири вида почви, на четири вида хора и на четири вида събития. Една епична поема, която в пазвите си крие живота на човека, всичко за него. Прилича на вълшебен лешник, който всичко побира. Семената на този сеяч попадат на четири вида почви и оттам резултатите са четири. Едната на каменистата, другото в храстите, третото на пътя, четвъртото едва попада на добрата земя.
към текста >>
47.
6. “Говоря ли Истината?
,
Глава 5. Учителят и истината
,
ТОМ 28
” Великите учители на човечеството приличат на добрите стопани, които добре хранят своите птици, щедро им дават зрънца; приличат и на добрия земеделец, който подбира семената и добре посява разораната си
нива
.
“Говоря ли истината или не, правилен ли е основния тон на моята музика или не.” Кой има право да се произнесе? Само този, който е музикант и който разбира. Онова, което Той донесе едновременно е светлина и въздух, вода и хляб. Основните елементи за живот. За да се разберат качествата на тези елементи, те трябва да се опитат и след като се опитат, тогава ще се видят резултатите и по тях вече може да се произнесе - "Говоря ли истината или не?
” Великите учители на човечеството приличат на добрите стопани, които добре хранят своите птици, щедро им дават зрънца; приличат и на добрия земеделец, който подбира семената и добре посява разораната си
нива
.
Такива стопани могат да очакват добри резултати. Никой на тази земя не прави нещо, ако от тази работа не очаква известни резултати - нивата трябва да роди плод, кокошката трябва да снесе яйца, кравата трябва да дава мляко. Велик закон заставя всички живи същества да приемат и да дават нещо, независимо дали е растение, животно или човек. Безплодието се смята най-голямата неудача и нещастие, защото с него се нарушава великия закон, нарушава се правилната обмяна между две същества от които едното взима и дава както и другото. В обикновения живот, когато липсва плод, хората си служат с огън - изгарят дървото.
към текста >>
Никой на тази земя не прави нещо, ако от тази работа не очаква известни резултати -
нивата
трябва да роди плод, кокошката трябва да снесе яйца, кравата трябва да дава мляко.
Онова, което Той донесе едновременно е светлина и въздух, вода и хляб. Основните елементи за живот. За да се разберат качествата на тези елементи, те трябва да се опитат и след като се опитат, тогава ще се видят резултатите и по тях вече може да се произнесе - "Говоря ли истината или не? ” Великите учители на човечеството приличат на добрите стопани, които добре хранят своите птици, щедро им дават зрънца; приличат и на добрия земеделец, който подбира семената и добре посява разораната си нива. Такива стопани могат да очакват добри резултати.
Никой на тази земя не прави нещо, ако от тази работа не очаква известни резултати -
нивата
трябва да роди плод, кокошката трябва да снесе яйца, кравата трябва да дава мляко.
Велик закон заставя всички живи същества да приемат и да дават нещо, независимо дали е растение, животно или човек. Безплодието се смята най-голямата неудача и нещастие, защото с него се нарушава великия закон, нарушава се правилната обмяна между две същества от които едното взима и дава както и другото. В обикновения живот, когато липсва плод, хората си служат с огън - изгарят дървото. Всяко безплодие в природата е наказуемо. Като Велико същество Учителят обилно пръска семената и естествено е да чака и плода.
към текста >>
Законът повелява благата да се разпределят общо между всички живи същества от човек на човек, като пълноводната река, която напоява еднакво и
нивата
и градина и цялата равнина през която минава.
Малко са запасите, които растенията пазят за себе си, малко е количеството на млякото, което животните изразходват за своите малки, останалото се дава на човека. Само човекът не разбира този велик порядък, израз на любовта като принцип в живота, който повелява на всичко живо да споделя благата с другите. И никъде другаде сякаш този закон не е толкова строг при изпълнението, както в една окултна школа. Което даром си получил, даром трябва да го дадеш. Учителят влиза в контакт с една определена среда от хора, най-благоприятната в случая и чрез тази среда Той влиза в контакт с цялото човечество.
Законът повелява благата да се разпределят общо между всички живи същества от човек на човек, като пълноводната река, която напоява еднакво и
нивата
и градина и цялата равнина през която минава.
Учениците не са само такива, защото слушат Учителя и Го следват, не и за това, че възприемат или разбират учението, но и за това, че след като го приложат го правят достояние на всички, жадуващи за истината души. Пробният камък на ученика е именно там - да бъде като нива, която ражда жито, като лоза отрупана с плод. Като всичко живо и той трябва да участвува в този велик порядък, чийто основен белег е даване; как другояче ще докаже, че е разбрал и приложил учението? Голямото съкровище трябва да стане достояние на всички - опитано като сита пшеница, като прясна вода, като сладки плодове, като въздух и светлина. Учението трябва да бъде поднесено на всички копнеещи души, за да опитат сладостта на новото, което опреснява човешкия ум, подхранва човешкото сърце и извисява човешката душа, укрепва духа и подарява здраве на тялото.
към текста >>
Пробният камък на ученика е именно там - да бъде като
нива
, която ражда жито, като лоза отрупана с плод.
И никъде другаде сякаш този закон не е толкова строг при изпълнението, както в една окултна школа. Което даром си получил, даром трябва да го дадеш. Учителят влиза в контакт с една определена среда от хора, най-благоприятната в случая и чрез тази среда Той влиза в контакт с цялото човечество. Законът повелява благата да се разпределят общо между всички живи същества от човек на човек, като пълноводната река, която напоява еднакво и нивата и градина и цялата равнина през която минава. Учениците не са само такива, защото слушат Учителя и Го следват, не и за това, че възприемат или разбират учението, но и за това, че след като го приложат го правят достояние на всички, жадуващи за истината души.
Пробният камък на ученика е именно там - да бъде като
нива
, която ражда жито, като лоза отрупана с плод.
Като всичко живо и той трябва да участвува в този велик порядък, чийто основен белег е даване; как другояче ще докаже, че е разбрал и приложил учението? Голямото съкровище трябва да стане достояние на всички - опитано като сита пшеница, като прясна вода, като сладки плодове, като въздух и светлина. Учението трябва да бъде поднесено на всички копнеещи души, за да опитат сладостта на новото, което опреснява човешкия ум, подхранва човешкото сърце и извисява човешката душа, укрепва духа и подарява здраве на тялото. Ако си музикант, ще разбереш хубавата музика. Как ще разбереш учението, как ще разбереш “Говоря ли истината?
към текста >>
Ако си
нива
, посей семето и от плода ще разбереш.
Голямото съкровище трябва да стане достояние на всички - опитано като сита пшеница, като прясна вода, като сладки плодове, като въздух и светлина. Учението трябва да бъде поднесено на всички копнеещи души, за да опитат сладостта на новото, което опреснява човешкия ум, подхранва човешкото сърце и извисява човешката душа, укрепва духа и подарява здраве на тялото. Ако си музикант, ще разбереш хубавата музика. Как ще разбереш учението, как ще разбереш “Говоря ли истината? ” Опитай го.
Ако си
нива
, посей семето и от плода ще разбереш.
Опитай силата на Неговите семена. Опитай принципите, правилата, законите. Те са живи семена. Приложи учението и после се произнеси. И след като го опиташ, остава да го дадеш на други и те да го опитат.
към текста >>
Раздай се като пълноводна река, като пшенична
нива
, като слънцето.
Приложи учението и после се произнеси. И след като го опиташ, остава да го дадеш на други и те да го опитат. При взимането и при даването се изразява отношението на Учител и ученик. Онова, което си получил трябва да го дадеш. Координирай живота си с този основен закон, ако искаш да живееш богат и смислен живот отвътре.
Раздай се като пълноводна река, като пшенична
нива
, като слънцето.
Там е дълбокия смисъл на ученичеството, то е докосването магическия жезъл на любовта. То е доказателство, че ученикът не само е слушал добре, учил е добре, но и живял е добре. Приложил е онова, което е научил. Дал е от благата, които щедро получи и на другите. Учителят нищо друго не чака, освен това - да знаеш да взимаш и да знаеш да даваш, да учиш и да прилагаш, да разбираш и да вземеш вярно и точно основния тон на живота - тона на истината.
към текста >>
48.
4. Двете имена
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Този глад и тази жажда са намирали отзвук и идея само в тази родена вече идея на Земята, засияла в страниците на Стария завет, избуяла като пшенична
нива
в Евангелието, където щедро тя блести в много образи.
Обикновеното тълкувание ни отвежда до един свят на любов, на мъдрост, на истина, на правда, на добро - цяла поредица от добродетели и принципи, които не са нито далечни, нито чужди на човека, не е било време да не е оперирал с тях. Смята се, че реда в това царство е съвършен, хармонията абсолютна, мирът и радостта ненарушими. Божиите работи според евангелските разбирания са безупречни, съвършени. Следователно на място и естествен е копнежа на човешката душа към това царство, тоя ожидан рай, тази обетована земя, която през всичките времена е привличала погледите на верующите. Всичко онова, което на Земята се предлага като блага, не е било в състояние да задоволи глада на човека - глад за великото, непознатото, “нереалното”.
Този глад и тази жажда са намирали отзвук и идея само в тази родена вече идея на Земята, засияла в страниците на Стария завет, избуяла като пшенична
нива
в Евангелието, където щедро тя блести в много образи.
Езикът на символа и на притчата е дълбок и ярък; тонът и ароматът на този език стига до човешката душа и човек се чувствува осенен от Христовата светлина. Идеята получава релефност и първообразът е чист и мистичен. Човек можеше не само да бленува, но можеше и да се вглъбява. Ония, които щяха да се приближат отвътре до смисъла, щяха да преживеят всичкия пламък, красота и радост от идеята - реалността й и блясъка. И ако Царството Божие бе някакво далечно и чуждо понятие, нещо ефимерно и несъществуващо, несъвместимо за земния порядък, защо Христос, тъкмо Той, а не някой друг, свали тази идея, облече я в многообразните образи на притчите, тази достъпна и ясно изразна форма, за да направи от нея непосредствена и жива реалност?
към текста >>
49.
7.3. Молитвата на ученика
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
В тоя най-сгъстен и преходен час на тревожния век, само ученикът можеше да каже: “Обичам Те”... Беше се случило нещо необикновено -
нивата
се люлееше от класили жита, потоците шумяха пълноводни и щедри и Слънцето изливаше светлина и топлина от отворените и чисти небеса.
Не бе лесно да се стигне до този основен тон, за да се изтръгне от сърцето на ученика магическите думи: Господи, обичам Те! Звучи необикновено признанието, дали веднъж по безкрайния си път, изпълнен с много страдания и изпитания, е повтарял тези свещени и кратки слова? Думата обичам бе позната, загубила от блясъка си, сега звучеше нова и възродена, защото зад нея Един кротко казваше: “Опитай, опитай и този път! ” Сега копнежът цъфна като крин и очите жадни търсят и чакат. Часът на ученика е ударил: “При всичките противоречия и страдания, които си ми дал, Твоята Любов е моя идеал.” - втората част на молитвата ти, зазвучала като апотеоз на новата пролет, като част на симфония, дошли да докоснат със своята магичност душата на ученика.
В тоя най-сгъстен и преходен час на тревожния век, само ученикът можеше да каже: “Обичам Те”... Беше се случило нещо необикновено -
нивата
се люлееше от класили жита, потоците шумяха пълноводни и щедри и Слънцето изливаше светлина и топлина от отворените и чисти небеса.
Нещо се беше случило и ученикът отзвуча с пълнота. Земята стана подножие, небето купол, благоухаеше ожиданата пролет и един живот като жертвоприношение издигаше хвалата си. Стрелката блестеше и сочеше чистия и прав път и сигналите нататък звучаха като тонове на позната и сладка музика. Всичко бе чисто, светло, прекрасно. Ученикът стоеше пред Своя Учител и внимателно слушаше - свещените думи бяха и песен и молитва; душата имаше криле и можеше да литне в безкрая, за да докосне нозете на Безконечния и каже: “Готов съм да изпълня Твоята воля, както Ти си определил, както Ти желаеш, защото Те обичам, защото Твоята Любов е моя идеал." Образът на ученика е очертан релефно в зората на новия ден.
към текста >>
50.
3. Братството
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Нека не кажем дали
нивата
се люлее от узрели жита, не е лесно да се говори дори за неща, които имат съкровен и дълбок характер, пък и не е нужно, но ще кажем само това, когато времената се промениха, когато в нашия свят настъпиха нови социални положения, когато официално започна да се говори за колектив и за колективен живот -.
На 2400 метра височина, където братството прекарваше летния си отдих, ние бяхме успели да реализираме един общ колективен живот подчинен на един ум и една воля - тия на общото. Само споменаваме за това мероприятие при което идеята получаваше своя дълбок замисъл и блестеше в своята величествена красота. Ние живеехме идеята за колективното съзнание - новото, което идваше в света. Когато огледахме този живот, ние разбрахме какво се бе случило с нас, какво бе реализирано на земята, и какво понесохме в умовете, сърцата, душите си, като залог на онова, което ние трябваше да проявим. Зърното бе посадено от веща ръка, зърното бе сито и живо, земята на която падна то беше благоприятна.
Нека не кажем дали
нивата
се люлее от узрели жита, не е лесно да се говори дори за неща, които имат съкровен и дълбок характер, пък и не е нужно, но ще кажем само това, когато времената се промениха, когато в нашия свят настъпиха нови социални положения, когато официално започна да се говори за колектив и за колективен живот -.
ние, смеем да кажем, бяхме най-готовите хора и възприехме всичките мероприятия на държавата като нещо, което очаквахме, като нещо, което беше необходимо и естествено, идеята за колектива е една, какви ръце ще манипулират с нея не е тема на нашата размисъл. Затова и ние бяхме добри изискани и честни работници във всичките сфери на нашето социалистическо устройство. Ние бяхме не само подготвени отвън, но бяхме и изградени отвътре. Човечеството ще опита идеята, тя ще се наложи, доброволно ще бъде приета или по необходимост, не е важно, ала човечеството ще опита идеята и ще преживее скритата цена в нея - радостта на живота, която побратимяването във света ще бъде поднесена на човека. Това ще бъде малкият плюс в който се крият големи възможности, разкривайки светли и надеждни перспективи.
към текста >>
51.
4. Веригата
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Като
нива
добре разорана и още по-добре посята братството щеше да се разраства, за да закрепи здравите си корени в добрия чернозем на българския народ - братство не може да се образува от какъв да е човешки материал, нито от кой да е ваятел.
И тези трима първи ученици на Учителя не се стърпели да не кажат: “Учителю, Събор с трима души! ”, но се отзовали с абсолютна точност на уреченото място и време. И първият събор се състоял по всичките правила, и основите на братството бяха положени. Тези ученици бяха първите на Учителя и те като нас се чувствували в средата си, единственото място на тоя свят в което се чувствуваме добре и с право, намираш там съкровен блян на човечеството, намираш братството. Както първият слънчев лъч при изгряването на слънцето огрява най-напред само върховете на планините, така също идеята добива бавно своето значение и сила за ония, които са готови да я възприемат и приложат.
Като
нива
добре разорана и още по-добре посята братството щеше да се разраства, за да закрепи здравите си корени в добрия чернозем на българския народ - братство не може да се образува от какъв да е човешки материал, нито от кой да е ваятел.
Ние опитахме това и тази опитност ни струва много скъпо. Братство има само там, където царува Любовта, където царува доверието, където царува безкористието - без тези три елемента братството е гола фраза, опит на честолюбци, които имат манията да мислят, че тази работа е проста и лесна, само да си дадеш малко труд. Те имат манията още да мислят, че са родени да бъдат ръководители, наставници, учители - физиономията на такива честолюбци ни е добре позната. На земята не съществува нещо по-красиво, по-прекрасно и по-светло от тази човешка общност, наречена братство: тя ни приближава до семейството и нещо повече от него. Атмосферата там е любов, доверие, мекота, красота.
към текста >>
52.
6. Писани и неписани закони
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Две същества се разкриват пред очите: едното обикновения човек - ученикът да го назовем - от "кол и от въже” и другото - Необикновения човек, Който успя от тези хора незнатни, бедни, очукани от живота, които нямат ни волове, ни синове и дъщери за женене, нито
нива
да оре и посее, ала богат с вътрешен усет, мигом да се отзове на богатата гощавка, редка, епохална и от тях да направи нещо.
Само за това ли? Не. Няколко думи приковаха нашето внимание, почувствувахме познатото вълнение, че се намираме пред нещо велико - един трепет, сигнал и стрелка, които ни сочат най-светлия път, който ни показаха някога, за да преживеем сега съкровения миг, който след като обогати Него, обогати и нас - “Не мога да причупя думата Му” - изразът е обикновен и звучи като български фолклор. Благодарни сме, че простата форма е оцеляла и изразителността е недокосната. Намираш се в друга среда, дишаш друг въздух и се приближаваш до Него - това е Неговата среда, аура, както я наричат окултистите; аура на мисъл, на чувство, на отношение: “Не мога да пречупя думата Му”. Нямаш вече желание да коментираш, да анализираш, да се произнасяш.
Две същества се разкриват пред очите: едното обикновения човек - ученикът да го назовем - от "кол и от въже” и другото - Необикновения човек, Който успя от тези хора незнатни, бедни, очукани от живота, които нямат ни волове, ни синове и дъщери за женене, нито
нива
да оре и посее, ала богат с вътрешен усет, мигом да се отзове на богатата гощавка, редка, епохална и от тях да направи нещо.
И тъкмо този успя да улови този блестящ миг, за да каже след малко: Хубави са тия мои съученици с които съм седял на един чин, с които съм споделял радости и скърби, които ме наричаха брат или сестра, които ми се притичваха на помощ, когато имах нужда, които ме гледаха с обич, които обичах. И продължаваш в същия дух: Които и Той ги обичаше - Учителя и работеше с тях и ги учеше и ги търпеше, как мога аз обикновения човек да пречупя Неговата дума и де се отвърна от тях? И не само думата на Моя Учител, но и думата на Моя Бог. Така казваме ние учениците и се радваме, че през най-студената човешка зима, ние бяхме под завет - завета на братството. И всички вече ти се виждат такива, каквито изглеждаха и на Него.
към текста >>
53.
4. Неуязвимият
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Ние сме безкрайно благодарни, че станахме
нива
и градина, разорана и посята от ръцете на най-добрия Сеятел.
Добре познавахме силата на общото, радостта, че се чувствуваш едно цяло, колективното изявление на онова, което се таеше дълбоко в сърцата ни за нас беше нещо свещено. В света има неща, които никога не се обезценяват, те са валидни и ценни през всичките времена и за всичките светове. Науката ни учи, че нищо не се губи. И ако този закон е верен за грубата материя, чийто отличителен белег е преходността, колко повече това ще бъде вярно за духовните ценности, за духовните съкровища и идеи, които създават, моделират и поддържат живота на формите, докато те са нужни. Нещо непокътнато и здраво стои вътре в нас, отлято съвършено от ръката на Майстор - Ваятел, който знаеше кое къде да сложи, как да гради и как да моделира най-същественото у един човек - убеждението.
Ние сме безкрайно благодарни, че станахме
нива
и градина, разорана и посята от ръцете на най-добрия Сеятел.
Ние не тъгуваме. “Зад голямата скръб не е Бог" в редки моменти си спомняме за тъжните епизоди из нашия живот. Опитваме се тогава без горест и без мъка по право без горчивина, да се върнем на тях, да ги оглеждаме и да разберем цената на оня скъпоценен сок, който живота е отлял в тях. Днес ние мислим за много неща, които някога сме отминавали, не поради нехайно отношение, а поради неразбиране, поради липса на навика да се задълбочаваме - тогава това като, че ли беше невъзможно - днес работим и учим по своему, намирайки един от методите, най-подходящия за всяка отделна индивидуалност. Той е дал нещо за всички.
към текста >>
Той се разхожда сам между класовете на една узряла и натежала от плод
нива
.
Опитаха се, ала пред тях, както навремето пред православните свещеници стоеше Той, Неуязвимият човек, който не притежаваше нито тяхната власт, нито тяхната сила, нито техните пари, затова Той не се бори, както се борят те, не се бори нито тогава, нито сега, нито никога нямаше да се бори. Той мина край тях спокоен и невредим и най-вече неуязвим, мина достойно след като свърши всичко. Странно съвпадение, незабравима картина, която израства сега, тъкмо сега, за да се затвърди идеята за голямото и закръгленото дело, което Той завърши в пълнота и съвършенство. В с. Мърчаево Софийско, където Той живя част от последната година един художник направи репродукция от една фотография.
Той се разхожда сам между класовете на една узряла и натежала от плод
нива
.
Онова, което прави впечатление е големия контраст между нивата, която е буйна и златиста и Неговият образ, Който далеч не напомня доволното и радостно лице на жътваря при такъв богат урожай. Лицето на Учителя е замислено, сериозно и бихме казали тъжно. Защо? Ние няма да отговорим. Люлеещите се жита, сити и зрелите класове не отнемат нищо от тая тъга, която лъха от Него и от целия пейзаж вън от нивата с едно небе, лишено от щедрия блясък на лятното слънце. Ще кажем само, че Той знаеше, че настъпваше края на една сватба, края на едно голямо празненство, казано с езика на Евангелието - Женихът се готвеше да напусне земята - идваше зимата, сурова и студена погледнато с нашите очи и разбиране и моментът, когато Той беше казал: "Ще дойде ден, когато аз ще напусна катедрата." Беше дошъл.
към текста >>
Онова, което прави впечатление е големия контраст между
нивата
, която е буйна и златиста и Неговият образ, Който далеч не напомня доволното и радостно лице на жътваря при такъв богат урожай.
Той мина край тях спокоен и невредим и най-вече неуязвим, мина достойно след като свърши всичко. Странно съвпадение, незабравима картина, която израства сега, тъкмо сега, за да се затвърди идеята за голямото и закръгленото дело, което Той завърши в пълнота и съвършенство. В с. Мърчаево Софийско, където Той живя част от последната година един художник направи репродукция от една фотография. Той се разхожда сам между класовете на една узряла и натежала от плод нива.
Онова, което прави впечатление е големия контраст между
нивата
, която е буйна и златиста и Неговият образ, Който далеч не напомня доволното и радостно лице на жътваря при такъв богат урожай.
Лицето на Учителя е замислено, сериозно и бихме казали тъжно. Защо? Ние няма да отговорим. Люлеещите се жита, сити и зрелите класове не отнемат нищо от тая тъга, която лъха от Него и от целия пейзаж вън от нивата с едно небе, лишено от щедрия блясък на лятното слънце. Ще кажем само, че Той знаеше, че настъпваше края на една сватба, края на едно голямо празненство, казано с езика на Евангелието - Женихът се готвеше да напусне земята - идваше зимата, сурова и студена погледнато с нашите очи и разбиране и моментът, когато Той беше казал: "Ще дойде ден, когато аз ще напусна катедрата." Беше дошъл. Неговите думи никога нямаха обратен смисъл.
към текста >>
Люлеещите се жита, сити и зрелите класове не отнемат нищо от тая тъга, която лъха от Него и от целия пейзаж вън от
нивата
с едно небе, лишено от щедрия блясък на лятното слънце.
Мърчаево Софийско, където Той живя част от последната година един художник направи репродукция от една фотография. Той се разхожда сам между класовете на една узряла и натежала от плод нива. Онова, което прави впечатление е големия контраст между нивата, която е буйна и златиста и Неговият образ, Който далеч не напомня доволното и радостно лице на жътваря при такъв богат урожай. Лицето на Учителя е замислено, сериозно и бихме казали тъжно. Защо? Ние няма да отговорим.
Люлеещите се жита, сити и зрелите класове не отнемат нищо от тая тъга, която лъха от Него и от целия пейзаж вън от
нивата
с едно небе, лишено от щедрия блясък на лятното слънце.
Ще кажем само, че Той знаеше, че настъпваше края на една сватба, края на едно голямо празненство, казано с езика на Евангелието - Женихът се готвеше да напусне земята - идваше зимата, сурова и студена погледнато с нашите очи и разбиране и моментът, когато Той беше казал: "Ще дойде ден, когато аз ще напусна катедрата." Беше дошъл. Неговите думи никога нямаха обратен смисъл. Работата бе приключена, концертът се свърши, вълшебната приказка пресекна. Онова, което остави представляваше голямо съкровище, богат духовен залеж и капитал. Историята нямаше да подмине този факт - случилото се в началото на декември на 1957 година, когато това съкровище бе отнесено, за да го хвърли в пещите под топилните.
към текста >>
54.
8. Недялчо
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Ние сме много благодарни на Недялчо и за него никога не можем да си спомним другояче, освен като за работник на Божията
нива
“без тържик и тояга” да разнася учението на Учителя - формите, да, формите бяха тежко нещо, като неповратливи камъни те винаги спъваха прогреса на света, защото винаги затвърдените форми дърпат назад и забавят развитието на новото.
Той добре е послушал Учителя. Ала ние, които стоим сега и имаме време да мислим за много неща, продължаваме да размишляваме и казваме по този повод - Недялчо, добрия Недялчо с вечно усмихващите очи, с чистосърдечието си и с искреното желание да върши волята на Бога, да направи нещо за делото на Учителя, постигна напълно въжделението си, желанието му напълно биде изпълнено. Нито една река не бива да се отбие или върне от течението й. Недялчо взе живо участие при напечатването на беседите на Учителя. Той стана един от главните фактори десетки течения да бъдат отпечатани и Словото да стигне до нас през онова тежко време, когато хартията беше най-дефицитен артикул, когато да се борави с хартия беше опасна и отговорна работа.
Ние сме много благодарни на Недялчо и за него никога не можем да си спомним другояче, освен като за работник на Божията
нива
“без тържик и тояга” да разнася учението на Учителя - формите, да, формите бяха тежко нещо, като неповратливи камъни те винаги спъваха прогреса на света, защото винаги затвърдените форми дърпат назад и забавят развитието на новото.
Липсата на разнообразие, липсата на вродена индивидуалност, липсата на гъвкавост е била винаги неразделната част на всички фанатици, на всички схоластици, на всички сатрапи и диктатори, независимо дали те упражняват насилието си над хората, или на техните умове и души. Учителят мигновено се пренасяше в различните светове, прескачаше праговете, видоизменяше формите, координираше живота с устрема и пулса на времето. Затова всичко у Него имаше оригинален и необикновен израз. Животът на цялото братство беше израз на това основно разбиране и на този жив и различен пулс на живота, благодарение на което формите се изливаха разнообразни, живи, свежи. Недялчо изпълни набелязания си план, послуша Учителя и свърши една работа, като даде пример, как може да служи.
към текста >>
55.
Послесловие
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Нивата
щеше да се люлее от натежали класове и жито щеше да има за всички.
Затова едни рушат, други градят. Учителят очерта пътя на правилното и хармоничното развитие и рече: “Съществува Велика Реалност”. По новия път той мина пръв защото Той живя учението, живя го на земята и условията не бяха благоприятни и доказа, че може да се живее по нов начин, с нов морал, с нови схващания, като постави за основа великите принципи: Любовта, Мъдростта и Истината. Кой би дръзнал да оспори този живот. Той живя учението си и не само го живя, но и го оползотвори като го пося в богатия чернозем при идеално съчетание на светлината, топлината, въздуха и влагата.
Нивата
щеше да се люлее от натежали класове и жито щеше да има за всички.
Нямаше да става нужда житото да се продава, да се купува, да се мери и тегли и да се търгува с него. Ония, които бяха видели Учителя, чули и опитали плода на Словото Му щяха да кажат: Има Бог и щяха да добавят, защото Той живя на земята. Той живя и стана живото доказателство за Великото, което нямаше да има сила, която да разруши, както нямаше да има сила, която да обезцени и разруши Неговото дело. Светът този път нямаше да успее да се освободи от Неговата мисъл, от идеята за Реалността, от идеята за Бога, от идеята за Любовта и братството, неща, които станаха видими, реални през нашето сгъстено материалистическо време. Бавно се събуждаше човекът от вековната си дрямка и през някое пролетно утро щеше да отвори очи и щеше да каже: Колко е светло!
към текста >>
56.
Б. ШКОЛАТА НА ЛЮБОВТА. ИЗГРЕВЪТ И ШКОЛАТА
,
Буча Бехар
,
ТОМ 28
Нива
, а не кутия 9.
Трите фази 4. Горящата къпина 5. Ученикът и изпитите 6. Неуязвим за злото 7. Слушане, разбиране и приложение 8.
Нива
, а не кутия 9.
Призиви на времето 10. Законът на процентите - единството 11. Господар или ученик 12. “Вода газите, жадни ходите" 13. Прашката на Давида 14.
към текста >>
57.
3. Пред прага на Школата
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Близо един век, казваме ние, близо един век ще кажат историците, за да се подготви почвата, богатия чернозем, хлебородната
нива
, която щеше да бъде дълбоко разорана от неумолимите зъбци на плуга - световния плуг, страданията и бурите, които бяха сгъстили небето на двадесетия век, събрало всичката тревога и мъка на ред поколения.
Значението на една школа, като тази която Учителят откри в началото на второто десетилетие на нашия век, имаше епохално значение, не само за нас, не само за българския народ, за славянството, но и за цялото човечество. Школата на Учителя ще си остане едно от великите знамения на нашия век, който старателно криеше въведението на новото, като подготвяше усилено условията на онова, което 21 век щеше да донесе. Краят на една култура винаги бележи началото на друга. Ще има достатъчно ярки следи по които ще тръгнат новите поколения, за да получат ценностите, които бяха приготвени за тях, тоя жив и пламтящ сбор на едно многовековно усилие да се запази чист и здрав съсъдът, където щеше да се излее драгоценния елей. Школата беше едно от великите условия, за да се изпълни задачата, възложена на славянството в лицето на българския народ.
Близо един век, казваме ние, близо един век ще кажат историците, за да се подготви почвата, богатия чернозем, хлебородната
нива
, която щеше да бъде дълбоко разорана от неумолимите зъбци на плуга - световния плуг, страданията и бурите, които бяха сгъстили небето на двадесетия век, събрало всичката тревога и мъка на ред поколения.
Някои се чудеха и търсеха причини, обвиняваха и се оплакваха и нищо не разбираха, някои никак не се чудеха, не търсеха причини, те знаеха, че светът се подготвяше за нова сеитба и за тях не беше трагедия, че богатите хора щяха да станат бедни, щастливите нещастни, здравите болни. Промените, бурите, катаклизмите нямаха никакво значение, те мереха нещата с необикновени мерки. В света се подготвяше нещо велико. Плугът никак не се интересуваше от нарушеното спокойствие на мравките, на червеите, на бръмбарите. Земята трябваше да се разоре и се подготви за сеитба - такава беше неумолимата логика на сеяча, такава бе и тази на живата природа, която редеше своите планове.
към текста >>
58.
12. Двете школи
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
“Добрият стопанин не изтръгва преждевременно плевелите, а чака докато
нивата
узрее и после прибира житото, а плевелите изгаря.” Непоклатим стоеше закона и с обикновена сила не можеше да се изтръгнат упоритите корени.
Оттам и двете течения изразени и обособени като две школи функционират. Еднакво те имат право на живот, като израз на оня велик закон на равновесието, допуснат като необходимост в природата и живота. Идеята за антиподите стоеше жизнеспособна и непокътната и водеше своето начало от съществуването на деня и нощта, светлината и тъмнината, електромагнитните полюси, приливите и отливите до атома, законът проникваше целия живот, балансираше силите, уравновесяваше, твореше новите форми и тласкаше живота напред, влагайки ново съдържание в материалния свят. Да се унищожи злото, това значеше да се унищожи, живота. Христос беше вложил сила в тази обикновена формула, която с право се смяташе магическа.
“Добрият стопанин не изтръгва преждевременно плевелите, а чака докато
нивата
узрее и после прибира житото, а плевелите изгаря.” Непоклатим стоеше закона и с обикновена сила не можеше да се изтръгнат упоритите корени.
Съществуваше само един начин, един метод. Учителят го разви до най-висша степен, като го направи достояние на всички, споен здраво от личния пример: “Нова мисъл ви е нужно, ново разбиране - не търсете отрицателното у човека, намерете най-хубавата черта и нея дръжте - това е хигиена, злото е зараза, не се докосвайте до него, противопоставяйте доброто, за да запазите чистотата си, здравето си.” Злото беше нещо вметнато в живота на земята, неизбежен елемент на физическия свят, където има нечистотии, а докато са те, нужни ще бъдат и канали през които те да се изтичат. "Лошите хора, злите хора са канали, не им се сърдете, бъдете снизходителни, те правят голямо добро и ви предпазват от тия нечистотии.” Въпросът нататък се задълбочаваше, началото на тая нишка се простираше далеч, за да стигне до оня слой на човешкото общество и култура, където злото се явяваше като организирана сила, позната от далечно време още, обособена като братство, като школа, която имаше свои цели. В тия именно цели лежеше разликата между двете школи - Бялата и Черната. Само тънкото око на добрия, светлия човек можеше да долови тънката краска, която се преплиташе с другото, за да изглежда еднаква.
към текста >>
59.
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
Б. ШКОЛАТА НА ЛЮБОВТА. ИЗГРЕВЪТ И ШКОЛАТА
,
ТОМ 28
Нива
, а не кутия 9.
Трите фази 4. Горящата къпина 5. Ученикът и изпитите 6. Неуязвим за злото 7. Слушане, разбиране и приложение 8.
Нива
, а не кутия 9.
Призиви на времето 10. Законът на процентите - единството 11. Господар или ученик 12. “Вода газите, жадни ходите" 13. Прашката на Давида 14.
към текста >>
60.
7. Слушане, разбиране и приложение
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Не кутия, а
нива
, не пустиня, а цветуща градина, това целеше и Той, защото и човекът и ученикът и цялата култура на народите трябваше да бъде израз на приложението - неразривна връзка между идеи и дела.
Всичко има вкус на бистра планинска вода и на чист пшеничен хляб. Нямаме претенции да кажем, че всичко приложихме - не желаем обаче да подценим или надценим онова, което успяхме да уловим с невръстните си пръсти. Малкото, което опитахме и преживяхме се дължи на приложението. Не бихме се докоснали до темата, която е стояла най-близко до нас, ако жаждата да получим желаната искра не е горяла в нашите сърца. Отдавна бяхме разбрали, че живота и онова, което можем да отлеем в него съставляваха съкровена цел в нашето ученичество.
Не кутия, а
нива
, не пустиня, а цветуща градина, това целеше и Той, защото и човекът и ученикът и цялата култура на народите трябваше да бъде израз на приложението - неразривна връзка между идеи и дела.
Приложението засягаше физическото и психическото здраве на човека. Негово съкровено желание беше да се приложи учението, за да се освежи, обогати човека, защото виждаше, колко бедни, неуки и нездрави бяха хората, чийто страдания най-много се дължаха на невежеството и на зла воля. Той искаше да направи цялото човечество сънаследници на съкровищата, които донесе на света. “От изобилието, в което живея, ви давам и на вас. Дигнете се високо и се освободете от дребнавостите на живота, не се интересувайте какво правят другите и как живеят.
към текста >>
61.
8. Нива, а не кутия
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
8.
НИВА
, А НЕ КУТИЯ Учениците в училището и студентите в университета имат една и съща цел - да придобият известни знания, за да се ползуват от тях в живота.
8.
НИВА
, А НЕ КУТИЯ Учениците в училището и студентите в университета имат една и съща цел - да придобият известни знания, за да се ползуват от тях в живота.
Със зрелостното свидетелство и с университетската диплома имат за цел да уредят живота си. Образованието е средство за препитание. Цял живот след това човек разчита на онова знание или сръчности, които е получил по време на учението си; то е капитал, който се слага в обръщение. До колко човек може да използува разумно този капитал, до толкова той може да си уреди добър и заможен живот. Целите в обикновения човешки живот лежат определени -познат ни е този ред.
към текста >>
Ученикът не си е дал труд да изоре
нивата
, да я натори, да я посее, да направи онова, което обикновения селянин прави.
Ние си представяме живо този градинар - ученик, който грижливо е подредил знанията си, знания, които с не малко чувство на превъзходство ги показва след което наново затваря кутията си и я скривя. Ученикът може да блести от знания и красноречие, но с него се е случило нещо, което не е съобразено с програмата на школата. Грижливо е подредил всичко, ала то е външната страна на въпроса - отнесъл се е небрежно към важния, основния проблем. Тия знания не му помагат, от тях нищо не може да извлече, за да помогне на себе си и на ближните си. Те представляват жито затворено в хамбар, лишено по този начин от живия досег със земята.
Ученикът не си е дал труд да изоре
нивата
, да я натори, да я посее, да направи онова, което обикновения селянин прави.
Това е естествен процес, познат на всички. Ученикът трябва да се справи с него, за да преживее вярата и радостта, че семето след като грижливо е било посадено, непременно ще поникне и възрасти; ще дойде дъжда, ще дойде топлината и светлината и ще свършат останалата работа. Негова главна задача е била да го посее. Как другояче земеделецът ще се радва на жътвата и как ще се сподоби с хляба?... Ученикът минава по същия път.
към текста >>
Той ще опита плодовете на своите знания - ще изсипе семената от кутията в торбата, ще впрегне каруцата и ще посее разораната си
нива
.
Има ли цена затворената кутия? Нека да е пълна с различни семена от различни сортове от хубави по хубави, а той стои гладен, гол и бос. Какво ще постигне земеделецът, ако държи житото затворено в хамбара? То остава неразбрано и неизползувано. По същия начин тече и живота на ученика.
Той ще опита плодовете на своите знания - ще изсипе семената от кутията в торбата, ще впрегне каруцата и ще посее разораната си
нива
.
Човек може да разбира науката за числата, но ако не си служи с тях каква полза има от това знание? Човек може да разбира от ноти, но когато не пее, за какво му е това знание? Окултното знание за ученика, това са семената, които той трябва да посее и след това да чака благословението - дъждът и светлината, за да поникнат, растат и зреят. Истинско знание имаме, когато опитваме плода, а не само когато го притежаваме, гледаме го, възхищаваме се и го изнасяме на показ. Всичко до момента на опитването е механическо разбиране на идеите, на учението, механическо е и отношението към Учителя, Който щедро дава семената, за да се посеят.
към текста >>
Ако семето не е посято и да се изсипе най-благодатния дъжд и да се излее най-меката топлина и светлина, какво ще помогнат те на непосятата
нива
?
Окултното знание за ученика, това са семената, които той трябва да посее и след това да чака благословението - дъждът и светлината, за да поникнат, растат и зреят. Истинско знание имаме, когато опитваме плода, а не само когато го притежаваме, гледаме го, възхищаваме се и го изнасяме на показ. Всичко до момента на опитването е механическо разбиране на идеите, на учението, механическо е и отношението към Учителя, Който щедро дава семената, за да се посеят. Всичко вън от това е обикновено вярване, че Бог ще ни помогне, че всичко ще се нареди. Да, всичко ще се нареди и Бог ще помогне, но кога?
Ако семето не е посято и да се изсипе най-благодатния дъжд и да се излее най-меката топлина и светлина, какво ще помогнат те на непосятата
нива
?
Какъв смисъл има тази вяра, тази надежда? За какво ни е това знание? Великите постижения не се реализират с такава “вяра", такъв човек има механически разбирания за живите закони на реалността. Учителят при всичките условия иска от учениците дълбоко и вътрешно участие в процеса на изграждането духовното тяло на ученика - Велик реалист, Той винаги е искал от учениците да бъдат точни, трезви, реалисти и да се справят с великите закони на живота, които няма да се променят заради желанията, разбиранията и прищевките на ония, които мечтаят за лесни пътища. Лесни пътища няма и не може да има, когато се строи най-великото нещо на земята - човекът.
към текста >>
“Ученикът трябва да има
нива
, а не кутия” - казва Учителят.
В една школа могат да се срещнат ученици от двете категории: едни, които грижливо събират семената, знаят всичко за тях, радват се на тях, показват ги на другите, ала лично те не могат да ги използуват, не могат с тях да нахранят себе си и другите. Срещат се и други, които нищо не слагат в кутия, не знаят качествата на семената, не си губят времето да ги разпределят, нищо не говорят за тях, нямат време дори да се възхищават от тях, ала те владеят изкуството на сеяча - посяват ги - на странниците, които гладни се спират пред техния праг, те имат какво да им предложат - трапеза, хляб, вода и огнище да се сгреят. Смисълът на живота на ученика е именно в това - да си служи със съкровищата, които е придобил, за да живее той и тия покрай него. Ученикът в една окултна школа няма нужда от кутия за семена. Учителят отрече всичките кутии дали са те обикновени или златни, украсени със скъпоценни камъни.
“Ученикът трябва да има
нива
, а не кутия” - казва Учителят.
към текста >>
62.
17. Листчетата
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
В усилената работа може да има чисти и нечисти неща, в една
нива
растат и жито и плевели, но никой не бива да се бърка в работата на земеделеца преждевременно да отскубне плевелите; никой не бива да се бърка и в работата на професора, нито в работата на ученика.
Идеята тук е ясна. Второто нещо, което трябва да се разбере е разграничението, което се налага, за да знаеш кое в даден момент е чисто, кое е нечисто, кое трябва да задържиш и кое да изгориш. Задачата е сложна. Връзката, обаче, между първото отношение - отношение към слугинята и второто към листчетата - нашето вътрешно богатство е непреривна. В случая ученикът, който представлява професора, учения, който в своя кабинет или в своята лаборатория непрекъснато прави своите опити и бавно трупа своите знания - листчетата си, живата следа от неговата творческа мисъл, за да се домогне един ден до нещо съществено и цялостно.
В усилената работа може да има чисти и нечисти неща, в една
нива
растат и жито и плевели, но никой не бива да се бърка в работата на земеделеца преждевременно да отскубне плевелите; никой не бива да се бърка и в работата на професора, нито в работата на ученика.
Само той може да се произнесе, какво е чисто и какво е нечисто, само той може да знае това, никой няма право да се меси в неговата работа и да се разпорежда, какво да задържи и от какво да се освободи. В човека има един дълбок интимен свят, където зреят идеите, постиженията, успехите, само той има право да се разпорежда с тях, само Учителят може да наднича в този свят. Те са които могат да определят тяхната значимост. Затова ученикът в процеса на работата и учението е сам, не за друго, а за да избегне срещата със “слугинята”. Понякога човек е склонен да покаже своята идея, да сподели своите планове, да направи достояние на света преждевременно своите постижения или принципи в работата си.
към текста >>
63.
3. Достоен за срещата с него
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
Когато си гладен и някой приятел ти поднесе пресен хляб, ще питаш ли, от коя
нива
е пшеницата, кой омеси хляба и в коя пещ е бил опечен?
3. ДОСТОЕН ЗА СРЕЩАТА С НЕГО 1.
Когато си гладен и някой приятел ти поднесе пресен хляб, ще питаш ли, от коя
нива
е пшеницата, кой омеси хляба и в коя пещ е бил опечен?
Когато си жаден и приятел ти поднесе чаша вода, дали ще питаш откъде е тази вода и какви са нейните качества? Не питаш, когато през някоя зимна нощ след дълго пътуване, измръзнал и уморен се спреш на прага на някоя хижа и там те посрещне топлото огнище, откъде са дървата и кой накладе огъня. Нищо не искаш да знаеш, когато слънцето изгрее и прогони нощните сенки и заедно с това тежките мисли. Не питай приятеля си - защо си внимателен към мене, обичаш ли ме? Редки моменти са те, когато към тебе пристъпват нозете на онова светло същество, чийто име не смеем да назовем, онова същество, което с любвеобилните си ръце задоволява нашия глад, жаждата и ни насища с топлина и светлина.
към текста >>
Предстои му трудно пътешествие, изпълнено с много приключения, докато най-после през знойните летни дни
нивата
ще се люлее от вечерния вятър и златистите ръкойки ще се точат под мургавите ръце на жетварите.
Без тази идея животът ти никога не би изглеждал дълбок като морските глъбини и просторен като небесните. Опитай се да живееш с тази идея, за да разбереш стойността на всеки отлитащ и прииждащ миг - еднакво за теб крият големи съкровища. 5. Никой не смущава спокойния сън на житното зърно. Веднъж посято в земята, земеделецът не се връща към нея, за да проверява, какво става в тъмните пазви, където някога през ранното утро той бе дошъл тук с торба през рамо, за да скрие семето в браздите. Сеитбата бе минала и житното зърно напряга сили да разпукне коравата си ризка, за да започне похода си нагоре и да се закрепи здраво надолу.
Предстои му трудно пътешествие, изпълнено с много приключения, докато най-после през знойните летни дни
нивата
ще се люлее от вечерния вятър и златистите ръкойки ще се точат под мургавите ръце на жетварите.
Тогава полето ще екне от песен и тежките коли ще отнесат ситото зърно към хамбарите. Същата нощ нечута приказка ще си разказват житните зърна и от техните малки влюбени сърца ще се излее поема - доволни сме, никой не смути нашия покой, когато бяхме долу и имахме толкова работа, никой не наруши нашия устрем нагоре, сами ни оставихте и ние достойно свършихме нашата работа. Добре свършихме работата си и обилно възнаградихме селския труд. Добре, че никой не дръзна да порови земята и да провери живи ли бяхме и какво правим. Когато посадиш нещо, не бутай земята.
към текста >>
Не рови
нивата
, не проверявай тече ли живота в посятото семе, не проверявай богатството, което
нивата
трупа капка по капка.
Тогава полето ще екне от песен и тежките коли ще отнесат ситото зърно към хамбарите. Същата нощ нечута приказка ще си разказват житните зърна и от техните малки влюбени сърца ще се излее поема - доволни сме, никой не смути нашия покой, когато бяхме долу и имахме толкова работа, никой не наруши нашия устрем нагоре, сами ни оставихте и ние достойно свършихме нашата работа. Добре свършихме работата си и обилно възнаградихме селския труд. Добре, че никой не дръзна да порови земята и да провери живи ли бяхме и какво правим. Когато посадиш нещо, не бутай земята.
Не рови
нивата
, не проверявай тече ли живота в посятото семе, не проверявай богатството, което
нивата
трупа капка по капка.
Не се меси в работата на природата. Покривай го грижливо, след като си го посадил, напоявай го, ала не се докосвай до него. Не се меси и в работата на пчелите, когато пълнят питите с мед, не се меси в работата на всичко живо, което в тъмно през дългите или къси нощи работи неуморно, за да стане тлъста пшеницата, царевицата и всичките плодове, които под корава или горчива черупка приготовляват сладка ядка. Не искай да проникнеш в тая интимна тайна. Не мери ръста на детето, нека си расте незнайно и неизвестно, не му създавай грижи да следи колко е пораснало за едно денонощие.
към текста >>
Не питай и отминавай тези въпроси, които не само са неуместни, но и вредни, все едно, че ровиш
нивата
, буташ яйцето, хляба, детето.
Не се меси и в работата на пчелите, когато пълнят питите с мед, не се меси в работата на всичко живо, което в тъмно през дългите или къси нощи работи неуморно, за да стане тлъста пшеницата, царевицата и всичките плодове, които под корава или горчива черупка приготовляват сладка ядка. Не искай да проникнеш в тая интимна тайна. Не мери ръста на детето, нека си расте незнайно и неизвестно, не му създавай грижи да следи колко е пораснало за едно денонощие. Не искай най-после да знаеш и ти от кои си - на първо или на последно място си застанал, от лявата или от дясната страна на Отца си, от избраните ли си, от напредналите, или от слушателите, имаш ли много знания или малко. Не бутай нощвите на добрата домакиня, която знае, кога хляба ще втаса.
Не питай и отминавай тези въпроси, които не само са неуместни, но и вредни, все едно, че ровиш
нивата
, буташ яйцето, хляба, детето.
Важното е всеки ден да увеличаваш съкровищата си, всеки ден да прибавяш по нещо. Само така правилно ще се развиваш, също като житното зърно, както пиленцето в яйцето, както малкото дете. Не питай от кои си. Ако този въпрос много те занимава, ще знаеш, че всичко е свършено - непременно ще се спънеш. За тебе е важно да растеш и богатееш без да се спираш на всеки хвърлей да проверяваш богатството си.
към текста >>
64.
5. Обичай
,
Глава 4. Идеалът на ученика
,
ТОМ 28
Не владеем изкуството да обичаме, не сме си дали труд да разберем, къде се крие причината на неудачите в живота и коя живителна сила ни липсва, за да цъфтят цветята в нашата градина, за да зреят плодовете, за да класи богато нашата
нива
.
Всичките противоречия, несгоди, неудачи, тревоги и страдания се държат на това, че човекът не е овладял изкуството да обича. Любовта е магическата пръчица, която върши чудеса. Народният епос е пълен със свежи примери на тази вечно млада идея. Истината е вечна и забвението на времето не докосва тази небесна жителка, която в скромна дреха обикаля света, спира се пред всеки дом и чука на всяко човешко сърце. Не се живее без Любов, а въпреки това човек не й устройва радушен прием, за да насити неговия живот с обилна светлина и топлина.
Не владеем изкуството да обичаме, не сме си дали труд да разберем, къде се крие причината на неудачите в живота и коя живителна сила ни липсва, за да цъфтят цветята в нашата градина, за да зреят плодовете, за да класи богато нашата
нива
.
Слънцето оживотворява всичко, ала онова невидимото слънце, което никога не изгрява и никога не залязва не стига до нас - бледи са лъчите на нашата обич и не стигат до човешкото сърце, за да го стопят и оживят, за да му предадат жизненост, здраве и радост. Какво пречи на човека да не прояви обичта си, какво пречи да не помрачи радостта на простия човек, да не накърни неговия мир? Никой няма право да ограби ближния си в който и свят да е, нямат морал крадците на материални неща, както и на духовни. Не им отнемай онова, което не можеш да им го дадеш; не се намесвай в техния живот и не разбърквай разписанието на неговото движение. Единственото нещо на което имаме пълно право, това е да обичаме.
към текста >>
65.
3. Салонът - големият салон
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Словото на Учителя притежаваше космическа сила, съдържаше нещо универсално и сега бързаше при най-благоприятни условия, при най-благоприятната среда, при най-тихите и чисти моменти на ранните утрини да стигне до всички; бързаше сега да се разлее като струи на жива вода, като лъчи на изгряващо слънце, като въздух и хляб, за да се наситят всички; и като живи сити семена да бъдат посети в разораната
нива
с богатия чернозем наторен от многото страдания и човешка мъка.
Тук човешката мисъл сякаш добиваше не само своята плътност, но и своята динамичност, стигаше се до там да се материализира сякаш и се получи искра. Една факла гореше и всеки смирено се навеждаше да запали своята; едно слънце лъчеизпускане и всеки бързаше да улови един лъч. Учителят говореше. Акустичното Му Слово проникваше, излъчваше се, насищаше въздуха, излиташе от салона и обхващаше всичките слоеве на земната атмосфера. Извършваше се нещо неподозиращо, несъвместимо с обикновените човешки схващания.
Словото на Учителя притежаваше космическа сила, съдържаше нещо универсално и сега бързаше при най-благоприятни условия, при най-благоприятната среда, при най-тихите и чисти моменти на ранните утрини да стигне до всички; бързаше сега да се разлее като струи на жива вода, като лъчи на изгряващо слънце, като въздух и хляб, за да се наситят всички; и като живи сити семена да бъдат посети в разораната
нива
с богатия чернозем наторен от многото страдания и човешка мъка.
Беше школа. И ние знаехме това, съзнаваме го и днес и смеем да кажем не само че сме щастливи от това, не само че изпитваме радост и гордост, че сме родени в България и имахме среща с най-големия Поданик на земята, но и с най-големия българин, който някога се е родил в България. Учителят, школата, университета всичко лежи ясно, прекрасно като голям пролетен ден и вече знаеш, кое правеше Изгрева най-светлото, най-чистото, най-тихото място, най-великолепното бихме казали не само в нашата страна, не само на Балканите, не и на Европа, но в целия свят. Светлината, голямата светлина, обилната и щедра, която се разливаше през нашето изжадняло за нея столетие; Светлината, която извираше от един дълбок и кристален извор - извора на Мъдростта и Истината - тия две крила, тия две ръце на Любовта, разпростряла се над цялата планета. Малко е да се каже това.
към текста >>
66.
19. Школата
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Като в класила
нива
школата търпеше плевелите, ала времето и воденичния камък, големите сита, кога да е щяха да си кажат думата и да наложат неумолимата си присъда.
Школата изискваше вяра, убеждение, устойчивост - никакви компромиси, съмнение и отклонение от правата линия - основната в школата - чистота и всеотдайност. От ученика се изискваше абсолютна верност към всичко, което засяга неговия живот и живота на школата и към делото на Учителя. Съмнението, недоверието, неискреността бяха равносилни на духовна смърт, на самоубийство. На земята нямаше по-строга, по-взискателна програма от тази на школата. Нека нейните врати да бяха достъпни и на прага да нямаше ангел с огнен меч.
Като в класила
нива
школата търпеше плевелите, ала времето и воденичния камък, големите сита, кога да е щяха да си кажат думата и да наложат неумолимата си присъда.
И нямаше да остане ни един от онези, които се нареждаха като ученици, да не се разбере житен клас ли е бил, или обикновен плевел - паразит. Рядко строга и пречудна програма, казваме ние, за първи път приложена на земята по закона на свободата и на любовта, защото не друго, а свободата и любовта бяха двете основни начала, които стояха на този свещен праг - величествен опит и пръв по рода си да се пристъпи към човека с тези двете: Любовта и свободата. Школата изискваше с абсолютна последователност най-важното, най-същественото - главното: Приложението. Без приложение нямаше школа, нямаше ученичество, нямаше изобщо напредък. Школата не търпеше статичност, нито застояли води в които не ставаха непрекъснато втичания и изтичания - пресния и жизнен елемент се вливаше изключително само с прилагането на всички методи, начини, правила и задачи, които се даваха в школата.
към текста >>
67.
16. Безначална и безкрайна: есе (8.XII.1976 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Ангелът, не бе само дума, понятие, а точно определен факт - същество, изградено хармонично по всичките правила, за да бъдат съработници, жетвари в една голяма
нива
, която тепърва искаше работна ръка.
; някои Го измервали от глава до пети, за да разберат какво Той може; трети, ония недоволници от положението си, поглеждайки завистливо към облика му, други надяващи бързо да пораснат духовно, очакващи от Него по магичен начин да им помогне, други пък, които мислеха, че много даваха, а насреща нищо не получаваха, а в последна сметка и ония, които спазиха всяка етика, жест, действие и думи, за да си послужат с тайния си език и критически да я насочат срещу Него. И всичко това Той усещаше, с най-чувствителната система, каквато притежаваше, виждаше го с онова зрение, което никога не лъжеше, чуваше го с невидимите си антени по които всичко, насочено срещу Него, стигаше до Него, за да докосне накрая всеобемащото сърце, изпълнено с неподозираща любов и търпимост, с които Той посрещаше и изпращаше всичките. Ние изпитвахме чувство на радост, че край Него имало ангели - видими и невидими, с които Той общувал, ангели - добри люде, които не питаха: “Кой си ти"; не настояваха да им открие тайни; не поставяха неуместни въпроси; не насилваха и не просеха внимание и обич; не недоволствуваха и бяха винаги благодарни при всичките условия. Това бяха ангелите - добрите хора, ученици, които никога не си служеха с лъжа, ученици, за които беше казал Той, че Го разбирали от един поглед, от една дума, отлични работници - ангелите от този видим, или от онзи невидим свят. Вече не беше важно, доволни сме, че те съществуваха, че те образуваха онова ядро, онова средище на Неговата скрита школа, където се ковяха бъдещите ученици и работници.
Ангелът, не бе само дума, понятие, а точно определен факт - същество, изградено хармонично по всичките правила, за да бъдат съработници, жетвари в една голяма
нива
, която тепърва искаше работна ръка.
За нас бе важно да знаем от коя категория сме; дали някога сме си позволявали да Го оглеждаме “от глава до пети”; дали някога сме скривали или не сме казали истината; дали сме се съмнявали в Него; дали сме били недоволни и неблагодарни от положението и от благата, които ни се даваха, от светлината, която искреше. Времето оттогава скочи далеч - 1933 година отшумя, когато Той се спира на тоя проблем, но времето има ли сила и власт тук, при нас, за нас, застанали на онова място, когато с цялата физическа и метафизическа сетивност усещаме, че всеки час дефилираш пред очите на Безконечността, и пред очите на твоя Учител, който никога не е напущал земята, или казано другояче - никога не си останал без Него. Отношенията Учител - ученик обхващат вечността. Тези отношения през вечността трябва да си останат кристално чисти, наситени с вяра, с чистота, с почит, с искреност, с любов. Само тогава може да става дума за Учител, за ученик, за школа, за атмосфера на доверие, на искрена любов, които предават мекота и красота на отношенията между Учител и ученик.
към текста >>
68.
23. Младенците: есе (4.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Намираш се нейде далеч, много далеч от всичката условност на тази постановка, която днес от вси страни крещи за нещо крайно обикновено, загубило отдавна своята цена, и си стъпил на една височина, от която открива се една безбрежност - една чиста красота, една
нива
, посята, една градина ухаеща, едно велико бъдеще и един човек Господи, нов, роден, за да слуша Него, за да се радва, че е на небеса, роден, “за да възлюби своя Бог”, избрал добрата страна като Мария.
Разбираш сега, че всичко е било много огромно и шеметно високо. Докосва твоята интимност, оная дълбока душевност, в която не смееш да пристъпиш. Но Той, Учителят направи нещо свръх - нещо небивало, нещо необхватно. Можеше да се очаква, да се бленува, да се желае, но че то стана в такива мащаби никой не можеше да го допусне. Затова и тогава и днес, в тоя час на 1977 година, през това утро, вълнението като планински поток се стига и не знаеш как да го изразиш, как да го окачествиш, как да го изразиш по време, когато на всичките духовни ценности е обърнат гръб.
Намираш се нейде далеч, много далеч от всичката условност на тази постановка, която днес от вси страни крещи за нещо крайно обикновено, загубило отдавна своята цена, и си стъпил на една височина, от която открива се една безбрежност - една чиста красота, една
нива
, посята, една градина ухаеща, едно велико бъдеще и един човек Господи, нов, роден, за да слуша Него, за да се радва, че е на небеса, роден, “за да възлюби своя Бог”, избрал добрата страна като Мария.
Това е раждането на ученика, пътят на ученика - новото в света. Бяха се изредили епохите - Той ги очерта и те дефилираха сега. Човекът бе орал земята, сега вече четвъртата категория, човекът, който дойде да учи най-прекрасния, най-великият, който се поднасяше като венец. Една арка блестеше там и един семафор се бе въздигнал и пътят бе успешен. Път, който сега, блажени бяхме, че очите ни го видяха и че ушите ни слушаха за Него.
към текста >>
69.
29. Симфония на ученичеството. Гемиджийското въже: есе (13.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Специалният клас беше свидна Негова творба и този час, този неделен час, беше специален, носеше отличителните белези и определената идея - да посее тая хлебородна
нива
с най-ситите семена, да извае от тая младост истински хора, саможертвени работници, - ученици - факли, които да сочат направлението, които да съхранят ценностите, духовните разбира се, да образуват факли, който да подложи здравия си гръб на реакцията, която вече се готвеше стръвно за последния си двубой.
Затова и този час имаше неотразимата красота на ученически, на учебен, на школен, на университетски час. Какво изпитаха учениците тогава е нещо, което трудно може да се каже. То е намиране на онова, по което съзнателно и безсъзнателно си ожидал, чакал, то е среща с онова, което сякаш по магичен начин ще спре хода на времето, и ти ще си останеш за цял живот не само ученик, но и млад, то е намирането на извора от който завинаги ще черпиш вода и жаждата никога няма да те мори. Имаше и още нещо, което още не съзнаваше, но което бавно узряваше и което едва сега можеш да го уточниш, да го съзреш, да го преживееш - избора на твоя път и на попрището ти да се наредиш до всички умни, разумни, добри хора, които ратуваха благото на всички хора по света. Младостта сияеше, беше се обрекла на нещо високо и възвишено, и беше щастлива.
Специалният клас беше свидна Негова творба и този час, този неделен час, беше специален, носеше отличителните белези и определената идея - да посее тая хлебородна
нива
с най-ситите семена, да извае от тая младост истински хора, саможертвени работници, - ученици - факли, които да сочат направлението, които да съхранят ценностите, духовните разбира се, да образуват факли, който да подложи здравия си гръб на реакцията, която вече се готвеше стръвно за последния си двубой.
Ние сега не искаме, повтаряме да правим разбор на това съборно Слово, нито да коментираме, нито дори да цитираме. Книгата с 466 страници е налице, всеки може от нея да направи настолна книга, както направихме ние. Ние целим друго - от една страна висока точка надземна сега съзерцаваме цялата тази неделна постановка - очите ни са на Него и на черната дъска. Материалът на тази лекция се изяснява фигуративно - помним тая линия. Думата земни пластове ти звучи наивно като слушаш за мозъчните пластове, които имали нещо общо с тия на земята.
към текста >>
Нивата
посята със едри и сити семена избуя.
Беше важно за Него да го имат Неговите ученици. Нататък вече цяла поредица от норми - отличителни белези на тия, които нямаше да остареят, нямаше да се подхлъзват, нямаше да се продават, нямаше да се отклоняват от тоя светящ път на зазоряване. Беше много важно това, тоя кадър, тоя клас букет, тая възторжена младост да бъде спечелена, да бъде запалена и вдъхновена не само до като траят дните на събора, а за цял живот. Беше най-важна тази задача, нека повторим тази фраза - да бъде изградена тя, да бъдат оформени тези характери, да личи по всичко, че са минали през Него. Идеята светеше, идеята процъфтя и даде плод.
Нивата
посята със едри и сити семена избуя.
Целеше от тая младост да направи здрави по ум, по сърце и по тяло хора, които да устояват на страданията и изпитанията. В лекцията става дума за едно гемиджийско въже: “Представете си, че ви го дават да го скъсите и за тази цел ви дават една шевна игла... Ще разнищваш конците един по един, без да ги късаш и без да правиш възли”. Воля, постоянство, сръчност - изводите са на лице. Говори се още за пластове - грапави, глинести, тинести. “Де се намират те?
към текста >>
70.
30. Страдание и любов: есе (17.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Книгата, колкото и инкриминирана да е от съвремието, колкото издевателствата да са били извършени в миналото над нея, тя оцеля, тя съществува и всеки може да проследи живота и пътя на този апостол - Христов ученик, дръзновен работник в Божията
нива
, казано по евангелски.
30. СТРАДАНИЕ И ЛЮБОВ есе 17.I.1977 г. Казал го е, изпял го. Как е стигнал до това свято откровение, до това свято възвишение, няма да питаме, няма и да търсим отговора.
Книгата, колкото и инкриминирана да е от съвремието, колкото издевателствата да са били извършени в миналото над нея, тя оцеля, тя съществува и всеки може да проследи живота и пътя на този апостол - Христов ученик, дръзновен работник в Божията
нива
, казано по евангелски.
Този избраник изведе от пътя за Дамаск, където се състояла оная знаменателна среща между Христа и бъдещия апостол. Тоя просветен мъж, римски гражданин, живущ в гр. Tape, прочут по това време с науката и образованието - Павел е учел в този град и като завършил науките, изпратен бил в Ерусалим в училището на Гамалана, който се смята за един от забележителните познавачи на отеческата му вяра -един от равините. Възползувал се от наставленията на Гамалана станал учен по закона Мойсеев, предаден на строгите обичаи и ритуали на фарисеите и защитник на юдейството, противник следователно на Христа. Но се случва друго.
към текста >>
71.
35. Синтезът - заключителен акорд: есе (27.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Синтезът - ще се спреш на него, непременно, ще трябва, не може да се подмине този час, не можеш да не огледаш в детайли всичко, да правиш опити, да изградиш от всичко програма, програма ясна, точна определена, ученикова за всеки ден - и накрая онова, което може да се вземе като заключителен акорд не на цялата стройна система на идеи и знания и познания, дадени през този събор, а като дълбока грижа, загриженост и любов, като на земеделеца, който след като е посял
нивата
, с трепет чака поникването на семето.
Искаме да не питаме, никой не би ни отговорил - и то ще остане в скрития запис, съхраняващ малките чудеса. Пред Него - Учителят, Който намира, че още не е дал достатъчно и всичко, е изправен ученика с неговата неутолима жажда, чакащ и копнеещ, пред нас е Той - поднесъл като скъп дар този забележителен синтез. Сумирано е всичко, което бе казано в осмата беседа през тези дни, наредени като скъпоценни бисери. Идеите са подредени,... меко и светящо в правилни норми, начини, опити, които обхващат радостното всекидневие на ученика, звучат нови, макар, че за тях вече си чул, знаеш някои, но казаното сега излъчва някаква особена светлина, аромат и най-вече топлота. Учителят е слязъл до ученика, приближил се до сами него, усещаш всичко като ласка, като грижа, като обич, която прелива, пърха, звучи и не знаеш къде да я туриш.
Синтезът - ще се спреш на него, непременно, ще трябва, не може да се подмине този час, не можеш да не огледаш в детайли всичко, да правиш опити, да изградиш от всичко програма, програма ясна, точна определена, ученикова за всеки ден - и накрая онова, което може да се вземе като заключителен акорд не на цялата стройна система на идеи и знания и познания, дадени през този събор, а като дълбока грижа, загриженост и любов, като на земеделеца, който след като е посял
нивата
, с трепет чака поникването на семето.
Беше велик земеделец, велик сеяч. Благословен да е този час, който ни разкри красотата на едно дело и светящата перспектива за ученика по време на най-големия хаос в света. За нас тоя свят и този век бяха “по-светли от пладне”. Просим пак извинение за дългия увод, ние знаем от опит знаем, че няма нищо по-блестящо, по-кристално и по-важно от онова, което Той е казал. Какво сме ние - обикновените хора с копнежа да бъдем ученици.
към текста >>
72.
2. Суша: разказ на Буча Бехар от Песен над равнините Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939, с. 6-84.
,
Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР
,
ТОМ 28
Баща и син замръкват на
нивата
.
Трудно се ореше. А царевица беше това, трябваше да се копае. Тук-таме се виждаха жълти зърна, несмогнали да се сгушат в пазвите на майката земя и жадно да се впият в нейната суха гръд. Стойко взема едно зърно, пипва го, обръща го в ръката си и го хвърля обратно. - Кораво!...
Баща и син замръкват на
нивата
.
Връщат се уморени и несигурни в своята стъпка. Вред такова. Всичко беше посято. Летните посеви много отдавна се гушеха под земята и се мъчеха да разберат, какво става и накъде да вървят. Едва закрепени в сухата пръст те правеха сетни усилия да видят простора и слънцето.
към текста >>
73.
4.4. На тръгване: 2.VIII.1954 г.
,
Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР
,
ТОМ 28
Тя ще ме отнася там горе всред хубостта и безгрижието на планинския свят, тя ще пои и моята хлебородна
нива
.
Слушам сега. Песента на златистата долина се носи до мен. Аз виждам равните пътища, аз виждам пъстрия работен ден. И от двата тона ще изплета нова и жива мелодия. Тя ще звучи винаги край мен.
Тя ще ме отнася там горе всред хубостта и безгрижието на планинския свят, тя ще пои и моята хлебородна
нива
.
Тя ще ми звучи по всяко време на моя дълъг работен ден. Планината ще бъде в мен. Спусне ли се облак, извие ли се буря, нагоре ще съм аз към рилските върхове. В планината или в долината, аз искам да слушам винаги песента на рилските върхове, да гледам всякога безбрежната хубост на рилското небе, и да сещам в сърцето си дълбоката радост на простия планински живот, когато съм при теб, хубава наша планина, Рила, спокойно засияла в скута на нашата спретната страна. 2.VIII.1954 г.
към текста >>
74.
4. Песен над равнините Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939. 94 с. Отзиви: 15.VII.1939 г., 18.VII.1939 г.
,
Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)
,
ТОМ 28
Също така е доловен преломът, който настъпва у дядо Добри, бащата на Нейко, да прибере сина си под общата стряха и да му даде
нива
за обработване, след като получава известие, че Нейко ще пристигне с току що явилия се на света едноименен внук на дядо Добри.
Той не е образен, но завладява със своята искреност и живост на диалога. Авторката умее да развива сполучливо в разказ своя замисъл. Тя е на път да достигне до съвършенство техниката на разказа. Като най-добър по замисъл и художествено изпълнение изпъкват разказите: “Нивите”, “Пред Великден”, “Двете”. В “Нивите” майсторски е обрисуван копнежът на Нейко задомен в балканско село към бащините ниви в равна Тракия.
Също така е доловен преломът, който настъпва у дядо Добри, бащата на Нейко, да прибере сина си под общата стряха и да му даде
нива
за обработване, след като получава известие, че Нейко ще пристигне с току що явилия се на света едноименен внук на дядо Добри.
Разказът Пред Великден изпъква с възвишения образ на дядо Грую с неговата дейна любов към ближния, с която се явява като олицетворение на християнска добродетел и нравственост. В разказът Двете сполучливо е изобразена борбата между девойките Минка и Златка, влюбени у Тодора и завладени първата от гордост, втората от ревност и омраза, докато тия чувства променят духовния образ на едната и другата и карат Тодора да доведе от друго село “отмяна" на майка си. Разказите “Песен над равнините" може да се одобрят за читалищата и училищните библиотеки. Предвид на добрите чувства, които са вдъхновявали авторката изобразявайки с обич българския живот на село, като е създала дори някои възвишени образи биха могли да се препоръчат за същите библиотеки, въпреки някои недостатъци на езика, най-вече в употребата на глаголните времена, които недостатъци надяваме се авторката ще превъзмогне в бъдеще. София, 18 юлий 1939 г.
към текста >>
75.
56. Отпечатването на „Агни йога”. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
Житна
нива
или житни зърна така и между житото отровни зърна, това се явява в моето съзнание.
И аз не знам какво да кажа, и аз не знам. Има и други въпроси, до които не съм могъл да дойда, да ги разреша. Но гледай какво, цялата литература е писана от жената на Рьорих, като тя служи за медиум, тъй да се каже, чрез нея други сили се изявяват. В.К.: Значи, понеже за Бо-Ин-Ра бях слушал, че Учителят казва, че той е един окултист обърнат с главата надолу. С.К.: Виж да ти кажа, аз ако мога да ти намеря, ще видиш, аз като съм прочел Бо-Ин-Ра, когато Георги Радев издаде вече книга, дошъл съм до впечатлението, така в мене, само че не знам в кой брой е на вестник „Братство", дошъл съм до впечатлението така в мене, че това е като един образ, който се явява в съзнанието ми.
Житна
нива
или житни зърна така и между житото отровни зърна, това се явява в моето съзнание.
И макар, че Георги Радев безкрайно го уважавам, и го почитам, и го смятам за наш най-голям интелектуалец, разбираш ли, и действително така беше, въпреки туй писах си мнението за тоз известен брат, че прочитането ми дава такава представа, че това са житни зърна примесени с отровни така. И смятам, че наистина така е, без да зная мнението на Учителя, без да зная. Обаче после се оказа, че Учителя е казал: „Не, не! ” И си викам тъй, ако аз, после си викам де, ако Георги Радев, който е бил до самия Учител и е направил такава голяма грешка и Учителят е можел да го предпази, но не е направил, щото той статиите за „Агни йога” ги печата дълги години в „Житно зърно” и Учителят само с една дума можеше да го спре, само да му загатне разбираш ли? Обаче Учителят оставя да се проявяваме.
към текста >>
76.
91. Статията „Основите на братската задруга”, продължение / Сава Калименов, - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 88, 25.03.1934, с. 2.
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
Малкото материални сили и средства на задругата, когато при тях е живота, инициативата и творчеството, ще се увеличат и ще вземат постепенно надмощие над многото сили и средства на стария капиталистически свят, от който се е оттеглил живия живот, който
прогнива
и се разпада сам по себе си, защото нему липсва основната обединяваща идея за справедливостта, която единствена свързва частите в едно неразривно органическо цяло.
Братската задруга ликвидира напълно, в своята собствена област, с днешния обществен строй на частната собственост, вършейки това по най-разумния, естествения, мирен ненасилствен начин, и чрез това изгражда истинския нов свят в самите недра на стария, който, по силата на един естествен неотменим закон, ще изгние, ще се саморазруши, когато силите, които са му давали живот, се оттеглят от него и почнат да действуват за изграждането на новите форми на живота. На братската задруга е възложена мисията да обнови живота по най-разумния, по най-правия път, и затова без съмнение, тя ще намери силите и средствата, които й са нужни за това. Животът ще й ги даде, като нейно неотмемливо право, тъй както на всеки дошел на земята човек той дава нужните му условия. Ние и по-рано казахме, че за Братската задруга, в начало, не е нужно много - разбрано по отношение на материалните средства. Защото малкото там, където има една жива, разумна, организираща идея, ще порасте, ще стане много.
Малкото материални сили и средства на задругата, когато при тях е живота, инициативата и творчеството, ще се увеличат и ще вземат постепенно надмощие над многото сили и средства на стария капиталистически свят, от който се е оттеглил живия живот, който
прогнива
и се разпада сам по себе си, защото нему липсва основната обединяваща идея за справедливостта, която единствена свързва частите в едно неразривно органическо цяло.
Силата на Братската задруга лежи именно в реализирането на тази идея за справедливостта; в това, че всичко е на всички, че няма експлоататори и експлоатирани, насилници и насилвани. Защото само при тия условия може да се достигне едно цялостно материално и духовно единство, а всекиму е известно, че „съединението прави силата”. Работата, дейността на Братската задруга е многостранна, тъй както животът е многостранен. Нейната задача не се ограничава само в това, да създаде нови икономически и духовни отношения между отделните хора, но да създаде или, по-право, да възстанови първичните, естествени отношения на своите членове към майката природа и към Върховната Реалност, която ни обкръжава и прониква - към Бога. Ние мислим, че Братската задруга, която не притежава земя, т.е.
към текста >>
77.
110. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. / 110.1. Големият брат. Из беседа, държана на 31.12.1938 г. 12 ч. вечерта
,
,
ТОМ 30
През тази година трябва да извадите от хамбара всички хубави семена и да ги посадите на
нивата
си.
Новата година носи всички условия за добър живот. Който иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия за това именно, тази година. Който мисли, че ще може да държи своя стар живот, пълен с лоши мисли и желания, той ще се разтопи като лед и ще се изпари като вода. Новата година е за добрите хора. Тя носи благоприятни условия за всичко, което ви е дадено.
През тази година трябва да извадите от хамбара всички хубави семена и да ги посадите на
нивата
си.
Който търси истината, той първо трябва да намери душата, т.е. да съзнае, че има душа и живее в нея. Душата говори на човека чрез всичко, което го заобикаля. Слънцето, което грее, вятърът, който вее, реките, които текат, цветята, които растат, това е все говор на душата - великата майка на човечеството. Когато човек не слуша душата си, тя се оттегля от него и той се стопява, както ледът от слънчевите лъчи.
към текста >>
78.
110.3. Малкият:брат. Из беседа, държана на 1 януари 1939 г., София-Изгрев.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Лицата на другите мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от
нивата
, видял тържество в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство.
Светлината и топлината - това е изявление на Божията любов. Затова е казано в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога". Това значи: ние живеем и се движим в светлината и топлината. Сега като наблюдавам лицата на хората, намирам, че някой от тях мязат по лице на блудния син, който се е върнал при баща си разкаян и смирен. Затова именно баща му го прегръща и целува, и в негова чест дава угощение.
Лицата на другите мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от
нивата
, видял тържество в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство.
Той останал недоволен от поведението на баща си и го осъдил в несправедливост. Защо да не светне лицето на този син, като чуе, че малкият му брат се е върнал жив и здрав? Защо и той, като баща си, не се затича към него да го прегърне и целуне? Тази година изисква от всички хора да изправят мнението си и възгледа си, който имат за Баща си. Не дръжте в ума си мислите на големия син, който не оценява живота, който се отчайва от работата си и казва, че животът му е дотегнал.
към текста >>
79.
1.5. Славянската стихия / Георги Томалевски. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 268, 15.11.1940, с.3
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Коравите длани на тия народи проправят браздите на една просторна
нива
, из която ще поникнат младите стъбла, ще заякнат на слънцето и ще дадат тежки, невиждани до сега плодове.
Ние няма да го назоваваме с име. То е онова, заради което изпостнялата душа на Запада, все по-често и по-често търси между славянската действителност сюжети за своето творчество и сокове за своя живот. Неустроени още, динамични, пълни с трагизъм и воля за жертва, недостатъчно още обуздани и жестоки, те са, които гледат през сумрачните хоризонти към зората на изгряващия ден. Бликащата сила в тяхната млада снага създава страшни трусове и трагични противоречия. Те винаги имат напрегнати мишци, но тъжни и замислени очи, защото всякога са недоволни от направеното и всякога започват отново.
Коравите длани на тия народи проправят браздите на една просторна
нива
, из която ще поникнат младите стъбла, ще заякнат на слънцето и ще дадат тежки, невиждани до сега плодове.
Като водач, знаме и представител на всички славяни светът познава огромния гигант, прегърнал половината от земния глобус - Русия. Тая необятна страна крие в себе си такива несметни материални и духовни богатства, че разраснали се в цялата си мощ, те биха станали знак, под който ще се развива животът по цялата планета. Някаква широка тръпка пробягва по нас, когато си помислим за оня идващ ден, през който, като дихание долитнало от широките степи, като очарование от волната, пропита с тъжен копнеж песен, душата на славянството ще стане душа на човечеството, пробудило се от съня, окъпано в слънце, кръстено в огъня и любовта. Русия - но не Русия на един или друг режим, а бъдната, предопределена от съдбата, безсмъртната и велика славянска прамайка, ще поведе своите народи, а после и всички останали, към далечните хоризонти на бъдещето, за да изпълни своята мисия. Тая Русия ще има внедрени в душата си, както молитвения трепет на прострелия ръце страдалец, така и напевите на сибирските вериги, които тая мъченица е влачила по окървавелите си ръце; ще има пророческите слова на своите предтечи, гръмовния трясък на бунта, пламналия устрем на борците и грохота на електрическите юзини.
към текста >>
80.
19. Новогодишен привет / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 270, 1.01.1941, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Като парчето глина в ръцете на грънчаря, като твърдия мраморен блок под длетото на ваятеля, като неразорана и непосята
нива
пред плуга на земеделеца, се изправя пред нас новата 1941 година.
19. НОВОГОДИШЕН ПРИВЕТ Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 270,1.01.1941, с. 1.
Като парчето глина в ръцете на грънчаря, като твърдия мраморен блок под длетото на ваятеля, като неразорана и непосята
нива
пред плуга на земеделеца, се изправя пред нас новата 1941 година.
В какво ще превърнем тази мека глина? Каква статуя ще изваем от този твърд мрамор? Как ще изорем и с какво ще засеем тази целина -неразораната още нива на 1941 година? Нека помним, и нека никога не забравяме: Има неща предопределени - от целият процес на досегашното историческо развитие; от сложната съвокупност на наличните външни и вътрешни, материални и духовни условия; от независещата от нас действителност; от Бога. Безразлично е в случая как ще се изразим.
към текста >>
Как ще изорем и с какво ще засеем тази целина -неразораната още
нива
на 1941 година?
13, бр. 270,1.01.1941, с. 1. Като парчето глина в ръцете на грънчаря, като твърдия мраморен блок под длетото на ваятеля, като неразорана и непосята нива пред плуга на земеделеца, се изправя пред нас новата 1941 година. В какво ще превърнем тази мека глина? Каква статуя ще изваем от този твърд мрамор?
Как ще изорем и с какво ще засеем тази целина -неразораната още
нива
на 1941 година?
Нека помним, и нека никога не забравяме: Има неща предопределени - от целият процес на досегашното историческо развитие; от сложната съвокупност на наличните външни и вътрешни, материални и духовни условия; от независещата от нас действителност; от Бога. Безразлично е в случая как ще се изразим. Но има и неща, които зависят от нас, именно от нас, и само от нас: от нашия ум, от нашата воля, от нашето сърдце. Има неща, които ние ще определим - да станат или да не станат, и по какъв начин да станат, през тази 1941 г., в която току що встъпваме. Както и да е ограничен от условията, човек все пак има един изходен път, има известна свобода, с която може да подтикне събитията и нещата в живота си в едно или в друго направление.
към текста >>
81.
2.4. Бъди творец.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Какво пося ти в Божията
нива
?
За какво друго се роди? За какво друго ти живееш? Минутите минават. Часовете минават. Дните, годините минават.
Какво пося ти в Божията
нива
?
Няма какво? - Посей едно овощно дърво. Обичай го. Пази го. Мисли за него.
към текста >>
Божията
нива
ви очаква!
Стани, не спи! Стани, о братко мой! Станете всички, кръстени с огнен знак. Станете всички синове и дъщери на Бога! Станете, стига толкова сън!
Божията
нива
ви очаква!
Гръдта свещена на майката земя ви чака: човешката Душа ви чака. С Любовта на Бога, нашият Велик Баща, се опашете. С вярата се окрилете, с Истината се просветлете, С Мъдростта на Бога правия път вий намерете! Предутрин е! Станете!
към текста >>
На Божията
нива
вий идете!
С Любовта на Бога, нашият Велик Баща, се опашете. С вярата се окрилете, с Истината се просветлете, С Мъдростта на Бога правия път вий намерете! Предутрин е! Станете! Излезте!
На Божията
нива
вий идете!
И - сейте, сейте, сейте! Великият Орач, Великият Сеяч зове ви: на Бога помощници, на Бога сътрудници, на Бога съпричастници да станете във Великото дело. Хвърляйте златното семе! Хвърляйте чиста пшеница! В нежните пазви на човешката душа, в скритите гънки на човешкото сърце, в потайните глъбини на човешкато съзнание, хвърляйте златното семе на Любовта, хвърляйте златното семе на Мъдростта, хвърляйте златното семе на Истината, на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина!
към текста >>
И хвърляйте в Божията
нива
!
Сейте! Сейте! Сейте! Всичко дребнаво, лично, ограничено човешко, отхвърляйте, отвейте! Само златното Божие зърно запазете, отсейте.
И хвърляйте в Божията
нива
!
Хвърляйте в пазвите на Майката - Земя. Посявайте в човешката Душа златното Божие зърно. Сейте Доброто, сейте Истината, сейте Мъдростта! Сейте Любовта! Сейте Безсмъртието!
към текста >>
82.
5.7. Закона на единството.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Времето и пространството - Вечността и Безкрайността -са твоята
нива
, в която ти посяваш безсмъртни семена.
Нима времето има край? По-рано или по-късно, с по-голяма или по-малка сила, за добро или за зло, всяко действие на отделната клетка, на отделната единица, се отразява върху Цялото, върху всяка негова отделна част. Такъв е великият Закон за Единството. Безсмъртието на живота е канавата, върху която той изгражда своето дело. Времето и пространството са арената, в която се проявяват неговите сили.
Времето и пространството - Вечността и Безкрайността -са твоята
нива
, в която ти посяваш безсмъртни семена.
В това е нашето безкрайно могъщество. В това е нашето безкрайно величие, нашата нетленна красота. В това е и нашата безкрайна отговорност: нашият вътрешен, свещен, морален дълг: да мислим, да чувствуваме, да вършим само доброто, само разумното, истинското, красивото, великото. Да станем проводници на великата Любов, на великата Мъдрост, на великата Истина. Да отворим душите си, сърцата си, и умовете си за светлината и красотата, за любовта.
към текста >>
83.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 31
Пашитни и оратни коне на Божията
нива
– стр.809 5.
СКАЗАНИЕ ЗА ЧЕЛОВЕКА ЗЕМЕН И НЕБЕСЕН. Биографични данни на Вергилий Кръстев – стр.800 1. Сказание за человекът небесен – стр.801 2. Сказание за человекът земен – стр.802 3. Голямото отклонение и съдбата на един лекар – стр.806 4.
Пашитни и оратни коне на Божията
нива
– стр.809 5.
Жътвата е готова, но ги няма жътварите на „Изгревът" – стр.812 6. Дървото на живота и дървото на познаване на Доброто и Злото в „Изгревът" – стр.814 7. Чествуванията на Георги Куртев и за град Айтос – стр.816 8. Спирането и отменянето на концерта посветен на годишнина от рождението на Петър Дънов и слизането на Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно – стр.818 9. Как се воюваше срещу концерт-рециталите на „Изгревът" – стр.819 10.
към текста >>
84.
19.9. Обърнатото братство с корема си нагоре
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Та Учителят беше орал, орал, орал в тази българска
нива
, и беше сял още толкова много семето на Словото на Бога.
Вие виждали ли сте как някой селянин оре с плуг земята, или с рало обръща оранта нагоре? Ами обръща я нагоре, за да се получи угар. Пък след месеци дойде още веднъж - обърне този угар, за да може да посее семето. Така, че не може да има оран, не може да има посев и след това да се посее житото, ако не се обърнат нещата с корема нагоре, и с краката нагоре. Това е в природата.
Та Учителят беше орал, орал, орал в тази българска
нива
, и беше сял още толкова много семето на Словото на Бога.
Така, че само едно зрънце да беше влезло в нечия човешка глава, за да поникне там и да даде плод! - Едно, единствено зрънце! Но това не стана. Едно семенце, едно зърно беше влезнало в Мария. То беше изкласило, но дойдоха онези другите, отсекоха го и го изядоха.
към текста >>
85.
4. Пашитни и оратни коне. 4.1. Пашитни и оратни коне
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
И вървя от автор на автор - в пълна нелегалност работя с този музикант - аз му жъна
нивата
.
Ами няма кой да ожъне житата, които бяха посадени от времето на Учителя - изорани, посадени. И което е най-важно - заедно с житните класове бяха избуяли и бурените. И тогава, трябваше някой да жъне. И ме изпратиха мен, мен ме изпратиха да жъна - сам. И вървя аз, и жъна.
И вървя от автор на автор - в пълна нелегалност работя с този музикант - аз му жъна
нивата
.
След това отивам и ожънвам нивата на другия музикант, на третия, на четвъртия, на петия. Ами те са 10-15 музиканти. Ами техните ниви бяха неожънати. И те така щеше да дойде бурята, да завее вятъра и дъжда - и това всичко щеше да се скапе, и да падне на земята. Та аз бях този, който беше жътвара.
към текста >>
След това отивам и ожънвам
нивата
на другия музикант, на третия, на четвъртия, на петия.
И което е най-важно - заедно с житните класове бяха избуяли и бурените. И тогава, трябваше някой да жъне. И ме изпратиха мен, мен ме изпратиха да жъна - сам. И вървя аз, и жъна. И вървя от автор на автор - в пълна нелегалност работя с този музикант - аз му жъна нивата.
След това отивам и ожънвам
нивата
на другия музикант, на третия, на четвъртия, на петия.
Ами те са 10-15 музиканти. Ами техните ниви бяха неожънати. И те така щеше да дойде бурята, да завее вятъра и дъжда - и това всичко щеше да се скапе, и да падне на земята. Та аз бях този, който беше жътвара. Сам - сам жъна от сутрин до вечер - години наред!
към текста >>
86.
4.2. Защо изчезна Песнарката на Мария Тодорова
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
С това, трябва да се запознаете, за да видите как се жъне на
нива
, която е готова за жънене - нещо, което е ожънато като снопи и се пази 40 години, и как след това се вършее.
Ами горяха ги или ги изпращаха във фабриката за претопяване, книжната фабрика, която се намираше на гара Искър. И така аз съм работел в пълна нелегалност, и съм съхранявал тези неща. И след това аз задвижих този въпрос, създадох цяла организация. И което беше най-интересното - аз за няколко години - 3 години, успях да издам оригиналите от Словото на Учителя - 59 томчета. А как съм я създал тази организация, как съм я изпълнил и през какви етапи съм преминал, през какви противодействия и борби с враговете на „Изгревът" - това може да прочетете в том XVI отзад, където е описан каталога на книгите, и са описани всички истории през които аз съм минал.
С това, трябва да се запознаете, за да видите как се жъне на
нива
, която е готова за жънене - нещо, което е ожънато като снопи и се пази 40 години, и как след това се вършее.
Та това беше следващия харман, който аз направих. След това продължих да работя върху „Изгревът". Този харман си върви непрекъснато. Това гумно аз вършея всяка година. Всяка година аз вършея и изкарвам по два тома.
към текста >>
Аз ожънах нейната
нива
, бях сам жътвар, пречеха ми всички.
Том V не трябва един път да го прочетете - най-малко пет пъти, защото е № 5. И тогава ще видите какво значи вътрешна Школа, и какво означава външна Школа. И тогава ще разберете какво означават думите на Учителя, които са написани специално за Мария Тодорова, и които стоят отначалото, където Учителят казва, че Той е убеден, че тя ще остане вярна до края. И добавя, че много рядко се случва да останат хора верни до края. Тя остана вярна до края, но тя не можа да си свърши работата.
Аз ожънах нейната
нива
, бях сам жътвар, пречеха ми всички.
Аз вързах снопите, аз ги докарах в моя дом и те стояха доста години - от 1972 г. като снопи до 1992 г. Това са колко години? - 20 години. След което аз овършах първия харман, и влезнаха спомените на Мария Тодорова в I том.
към текста >>
Те вече следват и завършват Консерватория, обаче голяма част от тях са деца на последователи на Учителя Дънов, и които ужким знаят песните на Учителя, но те нищо не свършиха - никаква работа, защото те не искаха да жънат на чужда
нива
.
И сега, кое е най-интересното? Най-интересното е, че тези музиканти, които в момента са музиканти - те не можаха да осъществят приемствеността на музикантите от времето на Школата на Учителя и себе си. Тогава тези музиканти по времето на Школата на Учителя, когато Учителят си заминават, те са около 45-50 години. Минават още 25 години, те стават на 65-70 г. Тези младите музиканти, които идват, те вече са завършили музикални училища.
Те вече следват и завършват Консерватория, обаче голяма част от тях са деца на последователи на Учителя Дънов, и които ужким знаят песните на Учителя, но те нищо не свършиха - никаква работа, защото те не искаха да жънат на чужда
нива
.
Там е цялата работа. Те искаха да жънат на собствената си нива, а тяхната нива беше празна и пуста, защото никой не беше изорал тяхната нива, никой не беше посял семето от Словото на Учителя и от песните на Учителя на тяхната нива, и на тази нива не беше пораснал нито един стрък от жито, а бяха пораснали само бурени и бодили и магарешки тръни. Това е! И в момента те не искат да жънат чужда нива, а си искаха собствената. А в собствената си нива те не можеха да ожънат нищо, защото не бяха посели от Словото на Учителя и не беше поникнало нищо, макар че знаеха да свирят песните на Учителя.
към текста >>
Те искаха да жънат на собствената си
нива
, а тяхната
нива
беше празна и пуста, защото никой не беше изорал тяхната
нива
, никой не беше посял семето от Словото на Учителя и от песните на Учителя на тяхната
нива
, и на тази
нива
не беше пораснал нито един стрък от жито, а бяха пораснали само бурени и бодили и магарешки тръни.
Тогава тези музиканти по времето на Школата на Учителя, когато Учителят си заминават, те са около 45-50 години. Минават още 25 години, те стават на 65-70 г. Тези младите музиканти, които идват, те вече са завършили музикални училища. Те вече следват и завършват Консерватория, обаче голяма част от тях са деца на последователи на Учителя Дънов, и които ужким знаят песните на Учителя, но те нищо не свършиха - никаква работа, защото те не искаха да жънат на чужда нива. Там е цялата работа.
Те искаха да жънат на собствената си
нива
, а тяхната
нива
беше празна и пуста, защото никой не беше изорал тяхната
нива
, никой не беше посял семето от Словото на Учителя и от песните на Учителя на тяхната
нива
, и на тази
нива
не беше пораснал нито един стрък от жито, а бяха пораснали само бурени и бодили и магарешки тръни.
Това е! И в момента те не искат да жънат чужда нива, а си искаха собствената. А в собствената си нива те не можеха да ожънат нищо, защото не бяха посели от Словото на Учителя и не беше поникнало нищо, макар че знаеха да свирят песните на Учителя. И какво като знаеха? Нищо не направиха.
към текста >>
И в момента те не искат да жънат чужда
нива
, а си искаха собствената.
Тези младите музиканти, които идват, те вече са завършили музикални училища. Те вече следват и завършват Консерватория, обаче голяма част от тях са деца на последователи на Учителя Дънов, и които ужким знаят песните на Учителя, но те нищо не свършиха - никаква работа, защото те не искаха да жънат на чужда нива. Там е цялата работа. Те искаха да жънат на собствената си нива, а тяхната нива беше празна и пуста, защото никой не беше изорал тяхната нива, никой не беше посял семето от Словото на Учителя и от песните на Учителя на тяхната нива, и на тази нива не беше пораснал нито един стрък от жито, а бяха пораснали само бурени и бодили и магарешки тръни. Това е!
И в момента те не искат да жънат чужда
нива
, а си искаха собствената.
А в собствената си нива те не можеха да ожънат нищо, защото не бяха посели от Словото на Учителя и не беше поникнало нищо, макар че знаеха да свирят песните на Учителя. И какво като знаеха? Нищо не направиха. Така че това поколение не можа да осъществи връзката. Ще ви дам и най-хубавия пример: когато се прави първия запис на Паневритмията по аранжировка на Филип Стоицев, това е 1972 г., месец март, в тази група от 28 човека, участват десетина-дванадесет човека, които са музиканти-инструменталисти, които са студенти в Музикалната консерватория.
към текста >>
А в собствената си
нива
те не можеха да ожънат нищо, защото не бяха посели от Словото на Учителя и не беше поникнало нищо, макар че знаеха да свирят песните на Учителя.
Те вече следват и завършват Консерватория, обаче голяма част от тях са деца на последователи на Учителя Дънов, и които ужким знаят песните на Учителя, но те нищо не свършиха - никаква работа, защото те не искаха да жънат на чужда нива. Там е цялата работа. Те искаха да жънат на собствената си нива, а тяхната нива беше празна и пуста, защото никой не беше изорал тяхната нива, никой не беше посял семето от Словото на Учителя и от песните на Учителя на тяхната нива, и на тази нива не беше пораснал нито един стрък от жито, а бяха пораснали само бурени и бодили и магарешки тръни. Това е! И в момента те не искат да жънат чужда нива, а си искаха собствената.
А в собствената си
нива
те не можеха да ожънат нищо, защото не бяха посели от Словото на Учителя и не беше поникнало нищо, макар че знаеха да свирят песните на Учителя.
И какво като знаеха? Нищо не направиха. Така че това поколение не можа да осъществи връзката. Ще ви дам и най-хубавия пример: когато се прави първия запис на Паневритмията по аранжировка на Филип Стоицев, това е 1972 г., месец март, в тази група от 28 човека, участват десетина-дванадесет човека, които са музиканти-инструменталисти, които са студенти в Музикалната консерватория. И всички тези студенти тогава, сега са вече някъде към 60 годишни и са музиканти, но те не свършиха тази работа, която аз свърших, защото те не искаха да жънат, да бъдат жътвари, обикновени жътвари, да ги пече слънцето, да ги пече жегата, да стават сутрин, да жънат без да има кой да им донесе вода и няма кой да ги нахрани.
към текста >>
87.
4.4. Как изчезнаха двата Черни тефтера с песните на Учителя
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Аз овършах тяхната
нива
.
И кое е най-интересното? Най-интересното е, че те не записаха нищо. А онова, което е останало, то е публикувано в „Изгревът" и благодарение на моя милост. Защо казвам на моя милост? Ами защото аз бях вързан с въже отвънка и отвътре.
Аз овършах тяхната
нива
.
Първо ожънах, докарах снопите, овършах тяхното гумно и моето гумно, техния харман и го сложих в чували. Напълних го с пшеница и на всеки чувал бях написал: „Жито от хармана на Мария Тодорова", „на Галилей Величков" и т.н. Но това се дължи на това, че аз се явих и като жътвар и човек, който вършееше, човек, който беше събрал житото, съхраняваше го, закарах го на воденица. Там то бе смляно на воденицата. След това се опече хляб и този хляб го предадох.
към текста >>
88.
13.2. Българският народ кой ще величае? Вселяване духа на убития Стефан в Савел - Павел
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Когато искат
нивата
да роди повече, пращат овцете в нея да я тъпчат; за нивите знаят този закон, но за себе си не го знаят.
Ако питате защо биха Христа, Той ще ви отговори: „Аз страдах, за да сте свободни вие". Когато тук, на земята, те удари някой, една нишка, която те държи вързан с твоята зла съдба, се скъсва. Ето защо казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата". Само силният може да бие, и, когато бие силният, то е благодат. Селяните какво правят?
Когато искат
нивата
да роди повече, пращат овцете в нея да я тъпчат; за нивите знаят този закон, но за себе си не го знаят.
Та, най-после, нека ви потъпчат малко овцете на света. Христос казва: „За това се родих". Раждането се разбира тук не външно, а вътрешно - във всеки ум и всяко сърце, за да засвидетелствува тази Истина. Когато Истината започне да се ражда във вас, вие ще захванете да чувствувате свободата."
към текста >>
89.
1.1. „Изгревът, том XXI, с. 538-541
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Отсега трябва вече да се готвим за събора и да се молим на Господаря на
Нивата
да уреди всичко добре и благополучно.
Ний трябва да сеем на вся къде. А вий не се опасявайте - гдето и да идете, Аз нема да ви забравя, ще ви посещавам. Нека изпълним волята на Небесния Баща. Аз мисля да изляза, но не съм определил времето. Имам още малко работа, която трябва да се привърши.
Отсега трябва вече да се готвим за събора и да се молим на Господаря на
Нивата
да уреди всичко добре и благополучно.
Да премахне големите спънки на пътя. В.В. [Ваш верен] (Свещеният подпис) П. К. Дънов ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО КЪНЧО СТОЙЧЕВ ОТ 11.5.1913 ГОДИНА Любезни К. П. Стойчев, Получих вашето писмо. Върху ребуса ще говорим, когато се дадат всичките отговори.
към текста >>
90.
16. Канализацията в една окултна Школа
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
За да съществува една окултна Школа, е необходима канализация, през която да преминават и да се оттичат всички нечистотий, предизвикани от човешките умове, сърца и постъпки, от три
нива
. 16.2.
16. КАНАЛИЗАЦИЯТА В ЕДНА ОКУЛТНА ШКОЛА Въведение от Вергилий Кръстев 16.1.
За да съществува една окултна Школа, е необходима канализация, през която да преминават и да се оттичат всички нечистотий, предизвикани от човешките умове, сърца и постъпки, от три
нива
. 16.2.
Всички дисхармонични мисли в умовете на хората, трябва да им се изкарат от умовете. Стопаните в една къща правиха комини, слагаха кюнци и димът от печката се отправяше през комина и над покрива. Остане ли пушека в стаята, всичко се опушва и човек загива. Същото това става и в ума и главата на човека. Пушекът от мислите на човек, трябва да се изкара през кюнците, през покрива към небето.
към текста >>
91.
18.2. Какви борби съм водил за съхранение на Словото на Учителя и историята на Школата му.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
18.2.2. Други бяха орали и посял и
нивата
.
Но ме хванаха, завързаха ме и ме откараха да вършея на чуждо гумно и на чужд харман. Бой с тояги и бой с камшици, докато ме накарат да вършея около стожера на гумното! Аз трябваше да овършея чужд харман. Българите казват така: „Който кон се хване, той вършее." Аз бях този кон. Разбрахте ли добре?
18.2.2. Други бяха орали и посял и
нивата
.
Но тя израстна, но нямаше ги жътварите да ожънат житото. И мен ме хванаха да жъна житото, да го слагам на „ръкойки", да го връзвам в снопи, да правя „кръстец", да го карам в двора и да го овършея. Вие ставали ли сте нощем и с лопата да хвърляте житото нагоре, да може вятъра да отвее люспите, бодилите и плевелите? Не сте го правили и нищо не знаете! А аз знам, защото ме вързаха отвън и отвътре, и няма мърдане!
към текста >>
92.
XIII. СКАЗАНИЕ ЗА ЧЕЛОВЕКА ЗЕМЕН И НЕБЕСЕН
,
Биографични данни на Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Пашитни и оратни коне на Божията
нива
– стр.809 5.
XIII. СКАЗАНИЕ ЗА ЧЕЛОВЕКА ЗЕМЕН И НЕБЕСЕН, ПРЕБИВАВАЩ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА БИОГРАФИЧНИ ДАННИ НА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Сказание за человекът небесен – стр.801 2. Сказание за человекът земен – стр.802 3. Голямото отклонение и съдбата на един лекар – стр.806 4.
Пашитни и оратни коне на Божията
нива
– стр.809 5.
Жътвата е готова, но ги няма жътварите на „Изгревът" – стр.812 6. Дървото на живота и дървото на познаване на Доброто и Злото в „Изгревът" – стр.814 7. Чествуванията на Георги Куртев и за град Айтос – стр.816 8. Спирането и отменянето на концерта посветен на годишнина от рождението на Петър Дънов и слизането на Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно – стр.818 9. Как се воюваше срещу концерт-рециталите на „Изгревът" – стр.819 10.
към текста >>
93.
4. Пашитни и оратни коне на Божията нива
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
4. ПАШИТНИ И ОРАТНИ КОНЕ НА БОЖИЯТА
НИВА
41.
4. ПАШИТНИ И ОРАТНИ КОНЕ НА БОЖИЯТА
НИВА
41.
Дойде определеното време за мен. Отвориха ми един-два центрове в мозъка, в него нахлу друга светлина и в ума ми започнаха да се явяват други идеи. Имаше една астроложка Катя Антонова, която ми каза: „Виждаш ли, твоята планета Меркурий - тя тука преминава, и на 27 години се събуждаш за духовна работа." И точно така стана. По-късно намерих това знание в Словото на Учителя, Който казва: „Години наред светлината блъска, блъска мозъка на някого си, докато му отвори някои център, за да може да чете Словото Ми." Същото се случи и с мен. Отвориха ми няколко центъра в мозъка, отвориха ми се очите и умът за един друг свят.
към текста >>
94.
6. Дървото на живота и дървото на познаване на Доброто и Злото в „Изгревът
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
И корените без дърво не могат - те
изгниват
.
Най-доброто разрешение е в следното съотношение: на 100 души - 75 човека са лоши и 25 човека да са добри. 75% да са от Черната ложа и 25% от Бялата ложа. Това е идеалното съотношение в една окултна Школа, за да може да съществува. Тези 75% са корените на едно дърво, а 25% е стъблото и клоните на дървото. Дървото не може без корени - то изсъхва!
И корените без дърво не могат - те
изгниват
.
В една окултна Школа е същото. На Изгрева е било същото. Ето защо в „Изгревът" присъствува злото и Черната ложа в 75%, а доброто в 25% чрез Бялата ложа. И двете ложи държат „Изгревът", заключен с по 9 катинара. Това е отговора на всички обвинения срещу мен и „Изгревът".
към текста >>
95.
3. Конската торба
,
,
ТОМ 31
По онези години селянина трябва да има
нива
да посади пшеница,
нива
за царевица,
нива
за ечемик,
нива
за овес за зоб на конете, ливади да коси за конете.
Той е ръководител на тамошното Бяло Братство, състоящо се от десетина човека. Те се събират в една стара къща в една стаичка, която е наполовина в земята, с малко прозорче и е винаги тъмно, макар и денем. Съберат се тези 10 човека и след час стане така задушно, че не могат нито да четат, нито да слушат. Тогава решават да си построят салон. Един друг брат, на име бай Иван, подарява една ливада близо до гората.
По онези години селянина трябва да има
нива
да посади пшеница,
нива
за царевица,
нива
за ечемик,
нива
за овес за зоб на конете, ливади да коси за конете.
Нямаш ли тези ниви, ти не си селянин и умираш от глад. Умували как да започнат да строят. Намерили майстори за строежа, уговорили за материалите за строеж - но това трябва да се заплаща! Брат Чернев взима една конска торба, слага я пред всички и казва: „Който може и когато си иска да сложи в конската торба, за да почнем строежа." А знаете ли какво е конска торба? Тя се слагаше на главата на коня, слагаше се по две шепи овес и се завързваше по особен начин да не се изхлузи от главата му.
към текста >>
96.
ПОСВЕЩЕНИЕ: Десятъкът за Господа: разговори с Учителя Дънов в Горницата при салона на Изгрева
,
Представя: Вергилий Кръстев
,
ТОМ 32
То е доброто, което ти правиш, то е
нивата
, в която ти ще посадиш.
То не може да не я даде. Ти направи Доброто и го хвърли във водата, то не може да не принесе своята полза. То е семе. Ти го посей. Нивите са хорските мозъци, в които ти ще посадиш семето.
То е доброто, което ти правиш, то е
нивата
, в която ти ще посадиш.
Доброто, което правиш, то е посятото на нивата и то ще възрасте! 9. Ангелите от духовния свят със своите рала орат върху нивите си, а това са мозъците на човеците и там посаждат своите семена. А тези семена представляват идеите от духовния свят. И тогава една мисъл влиза в мозъка на човека, забива се в неговия ум и той си казва: „Ето, една мисъл ми дойде в главата.” Да, тя е дошла, но тя не е твоя. Това е порасналото семе, посято от ангелите в твоя мозък.
към текста >>
Доброто, което правиш, то е посятото на
нивата
и то ще възрасте!
Ти направи Доброто и го хвърли във водата, то не може да не принесе своята полза. То е семе. Ти го посей. Нивите са хорските мозъци, в които ти ще посадиш семето. То е доброто, което ти правиш, то е нивата, в която ти ще посадиш.
Доброто, което правиш, то е посятото на
нивата
и то ще възрасте!
9. Ангелите от духовния свят със своите рала орат върху нивите си, а това са мозъците на човеците и там посаждат своите семена. А тези семена представляват идеите от духовния свят. И тогава една мисъл влиза в мозъка на човека, забива се в неговия ум и той си казва: „Ето, една мисъл ми дойде в главата.” Да, тя е дошла, но тя не е твоя. Това е порасналото семе, посято от ангелите в твоя мозък. Затова пази я, наглеждай я, охранявай я, да не би да дойде някое говедо и да я опасе, когато тя е още стрък от трева.
към текста >>
И ще станеш на опасана и гола
нива
, или ливада.
9. Ангелите от духовния свят със своите рала орат върху нивите си, а това са мозъците на човеците и там посаждат своите семена. А тези семена представляват идеите от духовния свят. И тогава една мисъл влиза в мозъка на човека, забива се в неговия ум и той си казва: „Ето, една мисъл ми дойде в главата.” Да, тя е дошла, но тя не е твоя. Това е порасналото семе, посято от ангелите в твоя мозък. Затова пази я, наглеждай я, охранявай я, да не би да дойде някое говедо и да я опасе, когато тя е още стрък от трева.
И ще станеш на опасана и гола
нива
, или ливада.
Говеда са това. Не е шега работа! 10. В духовният свят, там семената също растат. И там са повече, защото се умножават. Половината ще е за тебе, а половината, другата, ще дадеш.
към текста >>
97.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Чака те голяма работа на Божията
нива
.
Вие скоро ще излезете на свобода от затвора. В това бъдете напълно уверени! Аз чувствам вътрешно това. Гответе се, мобилизирайте се, защото идват такива моменти, че нема да имате време за ядене и почивка. Така от всички страни ще ни атакуват да им говорим.
Чака те голяма работа на Божията
нива
.
Като се освободите, ще говорим подробно за предстоящата ни работа. Славата на Бялото Братство тепърва иде, само след няколко години. С голяма радост чета вашите писма. Те са вдъхновени. Това писмо след като го прочетеш, унищожи го.
към текста >>
На житното зрънце беше добре на
нивата
в житния клас с другите зрънца.
Той е път на човечеството. Тъй Невидимия свят трасира пътя. Трябва да имаме търпение и упование. Той винаги е с нас. [4 октомври 1960 г., Пазарджик] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе.
На житното зрънце беше добре на
нивата
в житния клас с другите зрънца.
Но може ли то да остане там завинаги? Дойде време и то напусна нивата, житния клас, Слънцето. Дойде друго време - за друга работа. Условията се менят. С това Бог ни учи, че те не са най-същественото.
към текста >>
Дойде време и то напусна
нивата
, житния клас, Слънцето.
Трябва да имаме търпение и упование. Той винаги е с нас. [4 октомври 1960 г., Пазарджик] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе. На житното зрънце беше добре на нивата в житния клас с другите зрънца. Но може ли то да остане там завинаги?
Дойде време и то напусна
нивата
, житния клас, Слънцето.
Дойде друго време - за друга работа. Условията се менят. С това Бог ни учи, че те не са най-същественото. Те са дадени, за да се придобие нещо. То е важното - Божествената мисия, която всеки има да изпълни, всяко същество.
към текста >>
98.
III. Мисли на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Няма по-голямо благословение от това да бъдеш призован за работник на Божията
нива
!
Те ще поникнат като дойде времето им. И най-малките цветенца подържат всемирната красота. Всички, които работят за Божието Дело, за тях се молим. И ние да бъдем Твои работници всякога. В света се извършва една велика работа за Господа.
Няма по-голямо благословение от това да бъдеш призован за работник на Божията
нива
!
Всичко в света работи, за да се приготви материята за тялото на Новия човек. „Аз съм Пътят, Истината и Живота.” Следвай своя път към Бога. Това е същественото. Ние принадлежим на този Велик Живот, на този свят живот. Ние го обичаме и сме предадени на него.
към текста >>
Какъв дъх има узрялата
нива
!
” Който може да се радва и на малката тревичка, и на скромното цветенце, близко е до Царството Божие. Формите и движенията в природата Наблюдавайте багрите и песните в природата. Изучавайте ги! От тях може да черпите мотиви, изразни средства. Вижте лъскавите клончета на бялата брезичка, вижте трепета на листата на трепетликата!
Какъв дъх има узрялата
нива
!
Полета на птиците, грацията на дивите животни! Великият Божествен живот изпълня Всемира! Човек трябва да пребъдва в него и да го познава. Любовта към Бога Тя е път на спасение. Ние проповядваме един живот, живота на Бога.
към текста >>
99.
3. Чистият живот: I год. на ООК, първите лекции.
,
Боян Боев
,
ТОМ 32
Ако всички ние приемем Любовта и я приложим, живота ще се оправи, но не с користолюбива цел, а ще дойда на
нивата
да й помогна, но нема да ми плащаш.
Обичта, която може да имаме, е най-мъдра и безкористна. Физическият живот в тази обич губи своя смисъл. Ако ние се върнем и изпълним Божия закон, какво ще бъде? Пак в рая ще бъдем. Човешкият дух пак ще бъде върнат в първото си положение, където е започнал - при Господа в рая.
Ако всички ние приемем Любовта и я приложим, живота ще се оправи, но не с користолюбива цел, а ще дойда на
нивата
да й помогна, но нема да ми плащаш.
Сега, при днешния строй е с плащане. Но ние ще се родим, ще излезем от пашкулите си. Новата култура изисква много умни хора. Между всички ви има една връзка. Най-първо ние трябва да възприемем Божественото, и като го възприемем, и ние ще бъдем в състояние да извършим нещо.
към текста >>
100.
Статия 1. Няма да осъмне добре.
,
,
Събори 1926 -1927г.
Онзи вол, който оре през целия ден на
нивата
, не се движи доброволно, господарят му е с остен подир него.
Сега, като отнесете същия закон по отношение към вас, ще разберете, какво значи да добиете свобода. Когато искаме другите да работят заради нас, тогава ще почувствуваме, какво нещо е ограничението. Някой казва: аз станах роб на хората. Да, щом караш хората да работят заради тебе, ти сам се ограничаваш. Когато носят на ръце едно дете, пренасят го от едно място на друго, то е ограничено, не се движи със своите крака.
Онзи вол, който оре през целия ден на
нивата
, не се движи доброволно, господарят му е с остен подир него.
Значи, волът ще-не ще движи се, не е свободен. В този случай никой не работи за него, но и той сам не работи за себе си. Да оставим тия примери настрана, но трябва да знаете, че свободата се придобива само, когато работим за Господа. Когато Бог работи заради нас, ние сме в едно естествено ограничение. Когато Бог работи, ние се учим.
към текста >>
НАГОРЕ