НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
3
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
3
:
154
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1956 г.
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената
нива
.
В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта; един морал - моралът на Мъдростта: една истина - носителка на Свободата; един идеал, високият Идеал, за който Учителят казва: „Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и по име ги зове." Тези основни положения са четирите струни на Учителевата цигулка, с която той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: „Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре." Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ.
Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената
нива
.
Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф - библиотека, пълна с книги и два, три стола.
към текста >>
2.
23. ЗАМИНАВАНЕТО НА ПАША 12 февруари 1972 година
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Отиде си един безпримерен труженик - работил неуморно дълги години на духовната
нива
.
И тъй, на Паша казваме: Сбогом, до следващата наша среща, до следващото наше виждане. Днес нашите хубави мисли и чувства ще я съпътствуват до „Дома Господен", където я очакват онези, които я обичат, защото Любовта е, която устройва срещите между душите. Братският съвет. СЪОБЩЕНИЕ Известяваме на всички братя и сестри, приятели и близки, че на 12.02.1972 година нашата обична сестра ПАША ПЕТРОВА ТЕОДОРОВА На 84 години се пресели в отвъдния свят. Нека душата й да намери мир и светлина в ония небесни селения, в които тя твърдо и неизменно вярваше.
Отиде си един безпримерен труженик - работил неуморно дълги години на духовната
нива
.
Следата, която остави в земния си живот, е светла слънчева пътека. От братята и сестрите и близките й. 12.02.1972 година. СЛОВО от сестра Стоянка Илиева при погребението на Паша Теодорова Един узрял плод се откъсна и падна, но не на земята. Две светли ръце го поеха, те ще го отнесат нагоре към Слънцето, откъдето идваха живителните струи през дългите години, докато той зрееше.
към текста >>
3.
25. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
И често казваше: „
Ревнива
съм, Милке, за Учителя,
ревнива
съм.
Там беше д-р Борова, Невена Неделчева, отчасти Елена Андреева, аз Елена по-късно не съм я виждала, де, ама то в младите години е била тя. Елена беше също негова приятелка. И кой още ходеха. Най, как да кажа, привързани към Учителя бяха Савка и Паша. Паша в никакъв случай не допускаше такива неща. Не.
И често казваше: „
Ревнива
съм, Милке, за Учителя,
ревнива
съм.
Не давам лошо да се говори. Не давам неистина да се говори." И права беше. И затуй и аз приех това нейното. Ревнива съм за Учителя. И като гледам сега някои, които защитавах и се бутат по ръководството, които не са заслужили, които имат такива... В.К.: Да, човешки истории.
към текста >>
Ревнива
съм за Учителя.
Паша в никакъв случай не допускаше такива неща. Не. И често казваше: „Ревнива съм, Милке, за Учителя, ревнива съм. Не давам лошо да се говори. Не давам неистина да се говори." И права беше. И затуй и аз приех това нейното.
Ревнива
съм за Учителя.
И като гледам сега някои, които защитавах и се бутат по ръководството, които не са заслужили, които имат такива... В.К.: Да, човешки истории. На какво се дължи това, че след заминаването на Учителя тази власт, новата комунистическата власт се настрои срещу братството, срещу Учителя и срещу привържениците? М.Г.: Той Лулчев каза така. Те го питаха, той ли ви научи така да говорите ли, не знам какво беше. Пък той вика: „Господа, казва, ако аз бях слушал думите Му, които Той говореше, аз нямаше да съм сега пред вас тука!
към текста >>
4.
4. ЗИМАТА СВЪРШИ. ПРОЛЕТТА ДОЙДЕ И ВЪЗРАСТНАХА БУРЕНИТЕ И ЗАДУШИХА ЖИТНИТЕ КЛАСОВЕ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
Пролетта дойде и възрастнаха бурените и задушиха житните класове в
нивата
!
Но поникнаха първо бурените и плевелите и задушиха всичко, дори и тук-там изкласилите житни класове. Бурените и тръните покриха всичко и затриха всичко. Житните класове бяха задушени и унищожени. Пълен провал за едните и пълен успех за представителите на Черната ложа. Зимата свърши.
Пролетта дойде и възрастнаха бурените и задушиха житните класове в
нивата
!
Аз не бях от онези житни класове, които ги задушиха и затриха. Аз съм от останалите зърна в хамбара, които стопанинът на дома Господен бе оставил за всеки случай да ги има на разположение. И аз бях длъжен да поникна, да възрастна като житен клас и да дам зърно преизобилно, когато му дойде времето! И аз бях длъжен да съхраня Словото, да го отпечатам в Оригинала му и да го оставя за следващите поколения българи и останалото човечество. И аз бях длъжен в житен сноп да събера онези единични класове, израстнали между бурените и тръните и да ги включа в библиотека „Житен клас" на поредицата на „Изгревът".
към текста >>
5.
6. ОТ ЕЛ ШАДАЙ ДО МАХАБУР
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
Участниците благодарят на брат Ганев и на другите музиканти за усилията им, и им пожелават здраве и сили за работа на благодатната
нива
и през тази година.
6. ОТ ЕЛ ШАДАЙ ДО МАХАБУР РИЛЦИ (ДИМИТЪР КОЧЕВ) XI. 1971 г. Паневритмия Няколкостотин крачки западно от изгревната поляна, в горския парк - „Парка на свободата", на малка площадка през 1970 г. с вещо ръководство, неуморно брат Петър Ганев ръководеше паневритмичните упражнения. И наши приятели, и външни хора участваха с радост в чудната ритмика при утринната ведрина.
Участниците благодарят на брат Ганев и на другите музиканти за усилията им, и им пожелават здраве и сили за работа на благодатната
нива
и през тази година.
Ел Шадай При ясно време и тихи дни полянката с каменната подкова е свежа и притихнала в слънчев огрев. Чешмичката до брезовото семейство неспирно шепти и примамва минувачите. В мразовити дни около прихлупената колиба е оживено. Задимено и мрачно е вътре. Но я брат Влад, я Кирчо или Кольо ще ви срещнат, ще предложат чай или супица непринудено, братски.
към текста >>
6.
10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО (Елена Андреева)
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
„Портрет на Учителя", „В
нивата
" от Влаевски, картина „На творчески сили в природата".
Магда ми го даде навремето, защото и ние дадохме пари и тя ми го донесе. Елена: Да. Вижте сега, дрехите на Учителя много лошо са съхранени. В.Кр.: Е, не може да се съхраняват. В.Кр.: Сега друг портрет при Мария Райкова Сотирова, ул 5.
„Портрет на Учителя", „В
нивата
" от Влаевски, картина „На творчески сили в природата".
Тук пише, че първият е от Влаевски и че вторият е от Цветана Симеонова, Това е твоя почерк. Елена: Не е моя. М.М.: Аз мисля, че го видях у Влаевски тоз портрет. Елена: Влаевски, да. В.Кр.: Да, у Влаевски.
към текста >>
5, пише портрет на Учителя, „В
нивата
" - Влаевски, картина „Творческите сили в природата" - от Цветана Симеонова.
В.Кр.: Историята мълчи. Елена: Да. Не, добре, че е така. В.Кр.: Прибра се тя, добре. В.Кр.: Сега Мария Райкова Сотирова от ул.
5, пише портрет на Учителя, „В
нивата
" - Влаевски, картина „Творческите сили в природата" - от Цветана Симеонова.
Сега къде ли са тези портрети, не се знае. Коя е тая Мария Райкова Сотирова, ул. 5? Елена: Мария Райкова? М.М.: Да не би да е на Жечо Панайотов, на жена му сестра? Елена: Не, на Мария не сме давали.
към текста >>
7.
VI. СОТИР КОСТОВ (1914-1992 г.)
,
,
ТОМ 13
„Енергията ви на всички
нива
трябва да расте непрекъснато, защото това означава приближаване към Бога и вечно подмладяване.
На умственото поле се занимаваше, като проникваше в смисъла на всяко изречение от беседите на Учителя. На духовно поле той беше в непрекъсната молитва. От този пример ние много скоро осъзнахме, че това е най- същественото в живота. В това се заключава изпълнението на Божията воля. Не напразно бай Сотир все повтаряше: „Работа, работа и работа." Под „работа" той разбираше единствено работа за Бога.
„Енергията ви на всички
нива
трябва да расте непрекъснато, защото това означава приближаване към Бога и вечно подмладяване.
Затова Учителят казва: „Аз не правя разлика между Любов и работа." Всичко, което ви намалява енергията, е срещу Божията воля и ви състарява." Бай Сотир още като малък вижда астралните тела на хората. Вървейки след погребална кола, той виждал „мъртвия" седнал в ковчега и се чудел защо погребват жив човек. Тогава не е имало кой да му обясни тези неща. Като по- голям, с един свой приятел правят изчисления и установяват, че в момента Христос е на земята. Започва търсене, като се вглежда във всички известни личности в света.
към текста >>
8.
VII. КАРТИНИ НА ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 13
Под N 35 - Портрет на Учителя на
нивата
, 70/53 см., от Михаил Влаевски.
VII. КАРТИНИ НА ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА От инвентаризационния опис на имуществото на Верска Общност „Бяло братство", намерено при инвентаризацията на 1 декември 1957 г., комисия в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов и Влад Пашов намерили следните данни за картини на художници: 1. Вещи в Салона - Молитвения дом. Под N 34 - Портрет на Учителя, 85/65 см., от Цветана Щилянова.
Под N 35 - Портрет на Учителя на
нивата
, 70/53 см., от Михаил Влаевски.
Под N 36 - Образ на Христа, 70/60 см., от Ст. Иванов. Под N 37 - Портрет на Учителя - профил, 67/57 см., от Михаил Влаевски Под N 38 - Портрет на Учителя - анфас, 85/65 см., от Михаил Влаевски Под N 39 - Картина от 5-тото езеро 110/84 см., от Цветана Симеонова. Под N 40 - Картина „Творческите сили на природата", 90/80 см., от Цветана Симеонова. Под N 41 - Картина „Паневритмия", 115/88 см., от Цветана Симеонова. Под N 42 - Картина „Вярата", 100/70 см., от Цветана Симеонова.
към текста >>
9.
ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Придобиване здраве Ако искате да бъдете здрави, освободете ума и сърдцето си от непотребни мисли и чувства, които след време
загниват
и правят кръвта нечиста.
Когато в мисълта се вмъкнат безпокойни и криви чувства, зрението отслабва. Пазете се от чувствени вълнения. Хранене. след N 227 За да се развива правилно, човек трябва да се храни с оглед на четирите положения едновременно: да бъде здрав, силен, добре разположен по чувства и умен. Болести. след N 232 Някои болести не са нищо друго освен резултат на заклинания от миналото. Болести. след N 240 Всяка пакост, злина или неправда, направена на някого, човек възприема неговото недоволство или заклинание, което внася дисхармония в организма и предразположение към болести.
Придобиване здраве Ако искате да бъдете здрави, освободете ума и сърдцето си от непотребни мисли и чувства, които след време
загниват
и правят кръвта нечиста.
Ако кръвта ви е нечиста, внесете Любовта в живота си. Тя е единствената сила, която чисти, оживява, развеселява и възкресява. приятел и приятели след N 241 Няма по-голяма печалба от тази, да спече- лите един приятел. Няма по-голяма загуба от тази, да загуби човек един добър приятел. Като живеете в настоящето, гледайте да печелите нови приятели, а старите да не губите. Привилегия.
към текста >>
10.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II ЧАСТ Записани от Савка Керемедчиева и дешифрирани от нейните стенограми от Борис Николов 1970 -1976 г. 500
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
501 Като отидеш при някой твой приятел, и той работи на
нивата
, почни и ти да работиш с него.
Душа. „Ще мислиш, че си душа и на хората ще гледаш като на души." (Учителят към Аверуни) Тази мисъл събуди съзнанието на Ученика, тя влезе като светлина в него. Обич. Ти, за да обичаш личността, трябва да обичаш душата. Ти като обичаш Бога, ще обичаш и човека. Правило.
501 Като отидеш при някой твой приятел, и той работи на
нивата
, почни и ти да работиш с него.
Винаги да течеш, а не да изтичаш. Без страх. 502 Без страх и без тъмнина. От мъки и страдания излиза се с мъдрост и Любов. (05.03.1922 г.) Духът.
към текста >>
11.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 941-960
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Като дойде радостта, ще я изпратиш на
нивата
да работи.
Трябва да дой- де някое страдание, за да спечелите нещо. Известни енергии се събират в скръбта и страданията. Като дойде скръбта, да се радваш. Като дойде радостта, пак да се радваш. Като дойде скръбта, ще я приемеш вътре.
Като дойде радостта, ще я изпратиш на
нивата
да работи.
Обичта 955 Ако десет души имат един хляб, ако тези десет души се обичат, хлябът се увеличава. Ако не се обичат, хлябът се намалява. Когато у вас се яви безлюбието, вий затваряте Божествения кран, откъдето идат Божиите блага. Музиката. 956 Музиката в света е начин за тониране на умствения, чувствения и физическия живот. „Който прави волята на Отца моего, той ми е брат, сестра и майка." Благодарността.
към текста >>
12.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1201-1220
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Който влезне в Любовта - на
нивата
ще бъде посят, ще се радва на Слънцето.
Звездите греят, защото Бог ни обича. Страдаме, защото Бог ни обича. Новата епоха. 1211 Новата епоха, това е Божията Любов. Без Любов, Господ ще смели всички хора, на брашно ще ги направи.
Който влезне в Любовта - на
нивата
ще бъде посят, ще се радва на Слънцето.
Желая на всички ви да бъдете на нивата. Дайте път. 1212 Дайте път на Любовта, да се прояви тя чрез вашата мисъл, чрез вашите чувства, чрез вашите постъпки. Зад Любовта седи Божият Дух. Подсъзнание, съзнание, самосъзнание.
към текста >>
Желая на всички ви да бъдете на
нивата
.
Страдаме, защото Бог ни обича. Новата епоха. 1211 Новата епоха, това е Божията Любов. Без Любов, Господ ще смели всички хора, на брашно ще ги направи. Който влезне в Любовта - на нивата ще бъде посят, ще се радва на Слънцето.
Желая на всички ви да бъдете на
нивата
.
Дайте път. 1212 Дайте път на Любовта, да се прояви тя чрез вашата мисъл, чрез вашите чувства, чрез вашите постъпки. Зад Любовта седи Божият Дух. Подсъзнание, съзнание, самосъзнание. 1213 Кристалите, това са души, които сега тръг- ват от Божествения свят към земята.
към текста >>
13.
ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV 111-140
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Ти посяваш една
нива
от 20 декара с жито.
113 Научете се да обичате. Мъчно е да обичаш един човек, който не те обича. Но ти трябва да го обичаш. Когато обичаш понякой път ти казваш: Защо? Понеже в момента не получаваш нищо.
Ти посяваш една
нива
от 20 декара с жито.
И казваш: „Напразно я посадих, да бях изял житото! " Но идущата година ще имаш богата жътва. Желая един ден всички, които сте обичали, да пожънете плодовете на вашата любов. Възкресението на Любовта 114 Ако Любовта на тези, които ни обичат, не ни изведе от смърт в живот, тогаз каква е тази любов? Когато обичаме някого, той трябва да премине от смърт в живот.
към текста >>
14.
ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 81-100
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Чисто семе пшеничено, да се сее на
нивата
, на
нивата
красивата, да се чисти през зимата, да се радва на живота всичко сято на полето, на полето от Небето.
Тил да бъде тя. Това е основната задача за идующата година. 26.ХІІ.1926 г. Коледарска песен. 85 Давай, давай, давай... Всичко давай, давай, давай.
Чисто семе пшеничено, да се сее на
нивата
, на
нивата
красивата, да се чисти през зимата, да се радва на живота всичко сято на полето, на полето от Небето.
27.XII.1926 г. понеделник. Космическото съзнание. 86 Космическото съзнание, там вярата е неп- реривна. В новото сърце на човека, Христос ще влее Духа си. Повече духовност ще има тогава.
към текста >>
15.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
Продължение 2
,
ТОМ 14
Но Гале, на
нивата
да бъдем всички, че работа ни чака там.
Грехът се почва в сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята. И ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва. Затова и Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли. Време е вече, когато всички трябва да се утешат в Истината на Божието Присъствие.
Но Гале, на
нивата
да бъдем всички, че работа ни чака там.
Поздрави Учителя от всички в дома ни. От вчера съм в Ямбол и утре, с Божията Воля, се запътвам за София и Изгрева. В трена ще бъде и Василка, която иде от Айтос. Всичко добро и хубаво и до скоро виждане! С.Б.Л. Твой съученик Аверуни.
към текста >>
16.
VII.ФОРМУЛИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ШКОЛАТА
,
От тетрадката на Тереза Керемидчиева
,
ТОМ 14
Формула : „Господи, Ти си всемилостив и всепростителен, помогни ми да бъда работник на Твоята
нива
.
Да чуя днес Твоя глас. Кажи ми какво да направя зарад и Теб." 5 За Божието дело. Формула : „Учителю , аз те поздравявам, аз те благославям, аз ти благодаря за всичко, което правиш за нас (мен). Аз ще работя за Твоята мисия, за Божието дело. Помогни ми." 6 Работникът.
Формула : „Господи, Ти си всемилостив и всепростителен, помогни ми да бъда работник на Твоята
нива
.
Дай ми широко поле за работа, това е моята задача пред вечността, в това е моята радост." 7 Познаване. Формула : „Господи, помогни ми да Те позная, както Ти ме познаваш . Помогни ми да имам първоначалната чистота и невинност , която съм имал преди създанието на света. Те са в мене, помогн и ми да ги изявя." 8 Единството на Битието. Формула : „Господи, искам да обичам .
към текста >>
17.
БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година
,
Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.
,
ТОМ 14
След това отива на
нивата
не може да пее.
Всяка дума има енергия. Енергията от всяка твоя дума се връща в душата ти (кога се изповядаш) и ти се очистваш. Ще ви приведа един пример. Това стана в едно село в Русенска околия с един евангелски проповедник, но тогава не бил още проповедник. Набил жена си.
След това отива на
нивата
не може да пее.
Тежко му е, ще се пукне, нищо не може да работи. Минава се целия ден, не може да работи. После на другия ден пак. Какво трябва да прави? Казах му: Ще се изповядаш, ще се простиш с жена си, ти си паднал пред нейните очи.
към текста >>
После като направи това, светна, почна да пее, впрегна, отиде на
нивата
и почна да работи.
Минава се целия ден, не може да работи. После на другия ден пак. Какво трябва да прави? Казах му: Ще се изповядаш, ще се простиш с жена си, ти си паднал пред нейните очи. С изповядването ще се повдигнеш в нейните очи.
После като направи това, светна, почна да пее, впрегна, отиде на
нивата
и почна да работи.
Закон е това. Ще искаш прошка от жена си. Не казвайте: „Да мине така, да ми прости така". Не, не, ученикът трябва непременно да се изповяда. Само така може да виреете, да бъдете благословени от Бога.
към текста >>
18.
РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година
,
I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927
,
ТОМ 14
Единият от тях си имал една магаричка с едно магаренце, работил си с нея
нивата
, лозето и много скромно се препитавал - все бил беден.
Вие пратите работник на лозето си, но като го пореже и вие ще плачете с него заедно. Добрия работник пък ще оставите сам да върши работата си - не ще го учите нито упътвате, нито ще му казвате: „Добре ми порежете лозето". Така че добре ще работите, ще се молите. Съвети не давайте - трябва да се спазват правилата, иначе борбата в църквата може да се пренесе и в окултното братство. Пример с двамата дервиши.
Единият от тях си имал една магаричка с едно магаренце, работил си с нея
нивата
, лозето и много скромно се препитавал - все бил беден.
Един ден магаричката умряла. Той се отчаял - единственото средство за препитание изгубил. От благодарност към нея, направил й един хубав гроб и го украсил. Минаващи пътници като видели тоя хубав гроб, помислили, че това е гроб на някой велик дервиш и почнали да правят молитви на него и да принасят дарове. Разчуло се, че на тоя гроб ставали и изцеления на болни.
към текста >>
Както вчера идва министър Ляпчев сам, за да се осведоми кой му е изорал
нивата
и я е засял - дали не сме ние, понеже е съседна на нашето място, или други са сторили това.
Бързина не трябва. Ако имаше окултисти управници в България, щяха да имат и Тракия и Македония, и Добруджа. Сега иде време да се оправи тая грешка. Идва конфедерацията на народите и ще стане по-добре отколкото се очаква. Не велика България, а умни българи се искат.
Както вчера идва министър Ляпчев сам, за да се осведоми кой му е изорал
нивата
и я е засял - дали не сме ние, понеже е съседна на нашето място, или други са сторили това.
Ако не беше умен, щеше да прати стражар. Сега второто нещо, което искам от вас е: Всеки месец, всеки един от вас ще ми пише по едно писмо за положението и аз или ще отговоря веднага, или по късно, но да не ви смущава това закъснение от моя страна. Вие все ще ми пишете по едно писмо на месец. Брат Д. Цанев - Иска да ни се даде нещо повечко, като членове на окултното общество.
към текста >>
19.
БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.
,
,
ТОМ 14
Ако вие 40-50 души се помолите Бог да й помогне и идете на
нивата
, и вземете сърпа и пожънете, вие ще свършите работата, ще се извърши волята Божия и ще знаете, че чрез вас Бог работи.
През другото време сте свободни. Можете да се молите един за други да ви се оправят работите. Вие ще кажете: „Как ще се оправят работите? " Например една вдовица закъсала, няма КОЙ да й помогне. Вие казвате: „Господ ще й помогне".
Ако вие 40-50 души се помолите Бог да й помогне и идете на
нивата
, и вземете сърпа и пожънете, вие ще свършите работата, ще се извърши волята Божия и ще знаете, че чрез вас Бог работи.
Ако хората на земята имат тази свещена идея, то светът не би бил в това положение, в което е сега. Един почне една работа, пънка се, пънка се, умори се и казва: „Тази работа не е за мене! " Дойде втори, пънка се, пънка се и той казва, че тази работа не е за него. Всички така казват. 100 души, ако се съединят ще видят че тази работа е за тях.
към текста >>
Ние виждаме човек цял ден оре на
нивата
, вечерно време е капнал от умора и ляга да си почине.
Още по-трудно е да караш неспособният да учи. А съвсем трудно е да караш куцият да ходи. Вие живеете в материалистичен век на усилена външна дейност, която има връзка почти с животинското царство. Животното докато има нужда ходи, хойка цял ден. Щом се наяде, легне да спи.
Ние виждаме човек цял ден оре на
нивата
, вечерно време е капнал от умора и ляга да си почине.
На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга, и спи. Питам: От такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи", то е изтощение. В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма", тогаз питам, каква придобивка имаш?
към текста >>
Та, ако това жито го пренесеш на
нивата
и там поникне то се увеличава.
Искаш да добиеш пари, но ако не можеш да ги впрегнеш на някаква работа, защо тиса? Да допуснем, че те направят библиотекар на една библиотека, в която има всички свещени книги, откакто светът се е създал досега, това, което Бог е написал. И ти да кажем през целият си живот ги пренасяш от един долап в друг, изтупваш праха им, но нито една книга не си отворил да прочетеш, тогава какво те ползува това? Това е все едно да пренасяш житни зърна от един хамбар в друг. Но това жито така не се увеличава.
Та, ако това жито го пренесеш на
нивата
и там поникне то се увеличава.
Това е реалността. С други думи в реалността винаги има една малка придобивка. Всякога когато придобиеш колкото и микроскопично да е то, то е една реалност. Ние трябва да се научим да работим, за да се освежим, за да се подмладим. Аз наричам работата процес на подмладяване.
към текста >>
Посял си
нивата
си и мислиш за Царството Божие, но мислиш и за
нивата
си, мислиш, че нямаш волове и пр.
И вие на своите истински приятели думата им на две не правите. Направиш ли я на две тогаз не си истински приятел. Ак о ние Словото Божие го направим на две, например седнеш и почнеш да се молиш, но не можеш да концентрираш умът си, тогаз ти правиш Словото Божие на две. Защото като седнеш да мислиш за Царството Божие, ще дойдат други работи в умът ти. Например женен си - ще дойдат жена ти, децата ти, приятелят ти, ако си политическо лице, ще дойде мисъл какво ще стане с тебе, с политиката и пр., имаш дългове да плащаш.
Посял си
нивата
си и мислиш за Царството Божие, но мислиш и за
нивата
си, мислиш, че нямаш волове и пр.
тези мисли ще нахлуят в ума ти. Ти не си отговорен, но това показва, че много дупки имаш, през които много посторонни неща влизат в съзнанието ти. Ти ще вземеш мистрията и ще замажеш, ще затулиш тези обезпокоителни дупки. Няма да оставиш нито една, през която да влиза мисъл за жена ти. за децата ти, за коня ти.
към текста >>
20.
2. ПРЕМЕСТВАНЕ В ГРАД СЛИВЕН
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
И така, багажът ни е приготвен, взета е от село една кола „чит", такава, с която се прекарват снопи от
нивата
на хармана.
Наверно, това е било свързано и с повишение на заплатата. Баща ми приел да напусне Ямбол, но за това е имало и други причини, за които по- долу ще напиша нещо. Ние сме вече три деца, майка ни и баща ни. Сестрата на майка ни е вече омъжена за търговеца на жита Андон Царев, родом от гр. Сливен, но работата му беше на гара Стралджа.
И така, багажът ни е приготвен, взета е от село една кола „чит", такава, с която се прекарват снопи от
нивата
на хармана.
Натоварено е на нея каквото може и се отправя за Сливен. Останала е вкъщи част от покъщнината ни, но която не видяхме повече! Видяхме се качени в един файтон-лондо, впрегнато с два червени коня и така поехме пътя от Ямбол за Сливен, към новата съдба на нашето семейство. Това са няколко часа път, а ние децата сме весели, радваме се на това пътуване. На смръкване, вече навлизаме в Сливен, но погледът ми е все към „Сините камъни"; интересуват ме, прави ми впечатление, че по височините на Балкана се виждат запалени огньове.
към текста >>
21.
42. РЕВНОСТТА
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Тя беше много
ревнива
.
Казал й: „Ти по-добър от Жечо няма да намериш. Дръж се за него". Действително, когато сме се разговаряли с нея, при срещите ни, бе ми казала вече своите разбирания за отношенията между мъже и жени: „Видя ли мъж да обръща внимание на друга жена, свършено е приятелството ми с него! " Както и да е, поправихме приятелството си и често прекарвахме заедно. Тя си дружеше с млади сестри, но като виждаше, че всяка си има приятел някой брат, пак ме потърсваше за компания, било на екскурзия или за някаква услуга.
Тя беше много
ревнива
.
Ако говоря с някоя сестра, след това имах с нея обяснения. Така цял живот. Така бе устроена, беше много чувствителна на чужди влияния.
към текста >>
22.
47. ПОСТРОЯВАНЕ НА КЪЩАТА НИ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Това ще стане с още няколко братя, тъй като се продава една голяма
нива
1012 декара.
47. ПОСТРОЯВАНЕ НА КЪЩАТА НИ Следва да опиша първо покупката на мястото на Изгрева, което стана през 1928 г. Една година по-рано, брат Тодор Стоименов ми повери, че има възможност да си купя около един декар място на Изгрева.
Това ще стане с още няколко братя, тъй като се продава една голяма
нива
1012 декара.
Учителят е определил кои да купят тия места, но трябва да приготвя парите в по-кратък срок. При заплащането ще ни се издаде нотариален акт. Мястото, което е определено за мен, ми се видя доста далече от салона, обаче другите места бяха вече определени за кого ще бъдат. Отидох при Учителя да Му благодаря, че ме е предвидил да взема и аз място. Казах Му, че ще съм далече от салона, но Той ме успокои да се съглася.
към текста >>
Така продължи владението на мястото до 1934 година - всеки си знаеше своето място, обработвахме си го, засяхме плодни дръвчета и мястото от
нива
, стана питомно, хубав дворен парцел-градина.
Това вече е насърчение, че ще можем да внесем и другата част постепенно. Така и стана: при голямо ограничение на домашните разходи, можах да внасям макар и малки суми. Така в определеният срок довнесох и остатъка от 9 000 лева. Издаването на нотариалният акт струваше още 1000 лева, така щото цялото място един декар закръглено ми струваше 20 000 лева. По някакви съображения тогава, записах и моето място на името на сестра ми Надежда, като се издаде общ нотариален акт за моето и тяхното место, на името на сестра ми Надежда.
Така продължи владението на мястото до 1934 година - всеки си знаеше своето място, обработвахме си го, засяхме плодни дръвчета и мястото от
нива
, стана питомно, хубав дворен парцел-градина.
Извърши се и дворищната, и улична регулация. След предаване от мястото ни за улица и към някои съседи, мястото ни остана 723 кв. метра. Когато дойде ред да строим, трябваше вече нотариалният акт да бъде на името на Веска. Но преди това, отношенията на моите близки към мен и Веска бяха взели особен вид. Леля ни Анастасия /баба Ташка/ , която от няколко години живееше у сестра ми Надежда, изказа идеята, че купеното от мен място не е само за мен, но трябвало да участвуват и другите - майка ми или брат ми Иван.
към текста >>
23.
2. МЯСТОТО И ПОЛЯНАТА НА БАУЧЕР
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
След като са купили мястото са отивали на поляната, която е била
нива
отначало и са правили молитви, пеели са песни и Учителят каже нещо, държи кратка сказка докато дойде времето да слизат в града и да започнат работа.
Какво правеха приятелите? Разправяше ми една сестра, че преди да го купят мястото е било оградено с една лека ограда. Изправяли се до оградата и са посрещали слънцето. Тогава нямаше тази борова гора, която е днес. Тогава те бяха много малки борчета.
След като са купили мястото са отивали на поляната, която е била
нива
отначало и са правили молитви, пеели са песни и Учителят каже нещо, държи кратка сказка докато дойде времето да слизат в града и да започнат работа.
Първите години поляната е празна. В началото на 1923 година, съвсем неочаквано и изненадващо за мене, се озовах в София, за да следвам в университета. В София дойдох заедно с моя по-голям брат Борис, които вече следваше, Беше си дошъл в родният ни град Габрово, по случаи коледните и новогодишни празници, които съвпадаха и със семестриалната ваканция, каквато по онова време имаше, и през която също се приемаха за записване студенти. Казвам неочаквано и изненадващо, защото насоката на живота ми се очертаваше в съвсем друго направление. Аз напуснах фалиралите работилници на баща ми.
към текста >>
24.
15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
А Жечо беше засял 60 декара
нива
с тези култури, а те искаха грижливо окопаване.
Тогава вече селяните почнаха да проявяват и симпатия към нас. Постепенно ние свикнахме с полската работа. Даже някои неща правехме по-добре и от селяните. Тежки класове бяха увиснали по нивите. Но пролетните посеви, царевицата и слънчогледа искаха големи грижи, окопаване, почистване от плевели, работи, които много ни изморяваха.
А Жечо беше засял 60 декара
нива
с тези култури, а те искаха грижливо окопаване.
Този тежък труд ни пороби. Книгите, които носехме, останаха неотворени, за музика и занимание с нашите музикални инструменти, не можеше също да се мисли. Науката и изкуството за един интелигентен човек е не само едно приятно занимание, но и една необходимост, тъй като те задоволяват в него известни потребности, нужди на природи създадени и развити вече в него. Тъй както физическата храна е еДна необходимост за нашето тяло. Щом като тази храна не се достави в стомаха, човек усеща нейната липса, глад.
към текста >>
25.
19. ДИШАНЕ, ПРАНА И ЕТЕРЕН ДВОЙНИК
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Да речем, че някой трябва да отиде на
нивата
да работи, обаче не се е хранил преди това няколко дена, изтощен е, няма сили да работи.
Прана се съдържа не само във въздуха, но и в храната, която приемаме. Тази Прана оттам най-добре може да се приеме, като всяка хапка се дъвче много добре, защото Праната се приема главно от нервите, които са на езика, небцето и венците. Като се дъвче храната повече и по- добре, тези нерви имат повече време и ще могат по-добре да възприемат тази Прана. Стомахът и червата, приемат само по-грубата част от храната. Че наистина Праната се приема от нервите на устната кухина и че е носител на живота се вижда от следните факти: За да се смели храната в стомаха и червата, и да се приеме от самият организъм са нужни няколко часа.
Да речем, че някой трябва да отиде на
нивата
да работи, обаче не се е хранил преди това няколко дена, изтощен е, няма сили да работи.
Но щом се нахрани, той без да чака необходимите часове за смилането и приемането от организма на храната, без да чака смляната храна да отиде в кръвта, а оттам в тъканите, човека веднага добива сила и е способен вече да отиде на нивата и да работи. Откъде е взел той тази сила? Само от Праната, приета от нервите на устната кухина. Така се обяснява и следният факт. Всеки човек, който добре дъвче храната си се насища с по-малко храна, отколкото онзи, който бързо приема храната, без да я дъвче по-дълго в устата си.
към текста >>
Но щом се нахрани, той без да чака необходимите часове за смилането и приемането от организма на храната, без да чака смляната храна да отиде в кръвта, а оттам в тъканите, човека веднага добива сила и е способен вече да отиде на
нивата
и да работи.
Тази Прана оттам най-добре може да се приеме, като всяка хапка се дъвче много добре, защото Праната се приема главно от нервите, които са на езика, небцето и венците. Като се дъвче храната повече и по- добре, тези нерви имат повече време и ще могат по-добре да възприемат тази Прана. Стомахът и червата, приемат само по-грубата част от храната. Че наистина Праната се приема от нервите на устната кухина и че е носител на живота се вижда от следните факти: За да се смели храната в стомаха и червата, и да се приеме от самият организъм са нужни няколко часа. Да речем, че някой трябва да отиде на нивата да работи, обаче не се е хранил преди това няколко дена, изтощен е, няма сили да работи.
Но щом се нахрани, той без да чака необходимите часове за смилането и приемането от организма на храната, без да чака смляната храна да отиде в кръвта, а оттам в тъканите, човека веднага добива сила и е способен вече да отиде на
нивата
и да работи.
Откъде е взел той тази сила? Само от Праната, приета от нервите на устната кухина. Така се обяснява и следният факт. Всеки човек, който добре дъвче храната си се насища с по-малко храна, отколкото онзи, който бързо приема храната, без да я дъвче по-дълго в устата си. Когато човек се удари на някое място усеща болка, той бърза да допре ръката си на това място.
към текста >>
26.
13. НАЙ-ГОЛЯМОТО ЧУДО НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Баща и син, наши приятели, селски стопани в миналото, имали между другото една
нива
край река от едната страна и път от другата.
13. НАЙ-ГОЛЯМОТО ЧУДО НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ И създаде Бог човека по образ свой - малкият бог - човека. Командният център на цялата човешка дейност е неговия мозък, това е най-голямото чудо на планетата Земя. Човешкият мозък е най- висшата организирана материя на Земята.
Баща и син, наши приятели, селски стопани в миналото, имали между другото една
нива
край река от едната страна и път от другата.
Ред години я засявали с разни култури, но все нищо не ставало. Някой път суша, друг път киша или град, много пъти реката отвличала или хората минавали с коли и го отъпквали, или добитък изяждал каквото поникне. Най-после, една година решили пак да го засеят, но не за себе си, дали обещание, че каквото се роди на тази нива, ще бъде за Учителя и Братството. И каква била тяхната изненада? През тази година нивата дала такова плодородие, каквото те никога не са очаквали.
към текста >>
Най-после, една година решили пак да го засеят, но не за себе си, дали обещание, че каквото се роди на тази
нива
, ще бъде за Учителя и Братството.
Командният център на цялата човешка дейност е неговия мозък, това е най-голямото чудо на планетата Земя. Човешкият мозък е най- висшата организирана материя на Земята. Баща и син, наши приятели, селски стопани в миналото, имали между другото една нива край река от едната страна и път от другата. Ред години я засявали с разни култури, но все нищо не ставало. Някой път суша, друг път киша или град, много пъти реката отвличала или хората минавали с коли и го отъпквали, или добитък изяждал каквото поникне.
Най-после, една година решили пак да го засеят, но не за себе си, дали обещание, че каквото се роди на тази
нива
, ще бъде за Учителя и Братството.
И каква била тяхната изненада? През тази година нивата дала такова плодородие, каквото те никога не са очаквали. Връзката, направена от тези братя с онези велики разумни същества проводници на тези сили, разчистили пътя за тяхното по-безпрепятствено проявление. В.К. Помниш ли ги тези хора, кои бяха? Н.Д. Нищо не мога да си спомня за този случай.
към текста >>
През тази година
нивата
дала такова плодородие, каквото те никога не са очаквали.
Баща и син, наши приятели, селски стопани в миналото, имали между другото една нива край река от едната страна и път от другата. Ред години я засявали с разни култури, но все нищо не ставало. Някой път суша, друг път киша или град, много пъти реката отвличала или хората минавали с коли и го отъпквали, или добитък изяждал каквото поникне. Най-после, една година решили пак да го засеят, но не за себе си, дали обещание, че каквото се роди на тази нива, ще бъде за Учителя и Братството. И каква била тяхната изненада?
През тази година
нивата
дала такова плодородие, каквото те никога не са очаквали.
Връзката, направена от тези братя с онези велики разумни същества проводници на тези сили, разчистили пътя за тяхното по-безпрепятствено проявление. В.К. Помниш ли ги тези хора, кои бяха? Н.Д. Нищо не мога да си спомня за този случай. Знам, помня, че са ми го казвали, но не мога да си спомня. В.К. Аз съм срещал и други такива случаи, когато решат нещо да дадат на Бога, изведнъж вече има друг ход. Н.Д.
към текста >>
27.
39. НИКОЛАЙ И ЦАНКА ЗА РОДА ДОЙНОВИ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
А за онази
нива
, която е имала на времето, която е имала разни копия, мечове, където е имало някакво сражение, помниш ли?
Н.Д. Не знам какво е било там, обаче е било развалина. Имало е църкви, постройки и т.н. било е някакво древно селище. И като деца ходехме често там, но бяха разкопали още, само остатъци на стените. После археолозите са копали и са намерили повече стени. В.К.
А за онази
нива
, която е имала на времето, която е имала разни копия, мечове, където е имало някакво сражение, помниш ли?
Н.Д. В Етъра, където е роден моя баща има една местност казва се Кокаляне. Там са ми разправяли, че първите старите жители са намерили кокали. И от историята знаем, че са ставали сражения там, но подробности не мога да ти кажа. Затуй са го нарекли Кокаляне, защото са намерили кости там. То е над Етъра, точно и аз не знам къде е, може би по-добре Борис да знае. В.К.
към текста >>
28.
5. ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
И тъй законът е: ония, които управляват народа, трябва да се самопожертвуват за него, за да живеят за себе си... Когато земеделецът придобива тор, той не тори себе си, а тори
нивата
си.
Или по-ясно казано: никой не се самопожертвува за себе си и никой не живее за себе си. Или: онзи, който не се самопожертвува за другите - за ближните - той не може да живее за себе си. Или: който се жертвува за ближните, той живее за себе си. И земята, която не е наторявана, не ражда, не може да произведе живот. Раждането, както и самопожертвуването, е живот.
И тъй законът е: ония, които управляват народа, трябва да се самопожертвуват за него, за да живеят за себе си... Когато земеделецът придобива тор, той не тори себе си, а тори
нивата
си.
Управниците, които събират богатства, строят грамадни къщи и дворци, и трупат всевъзможни други имущества, не торят ли себе си? А пък, който тори себе си, всякога умира: такъв е законът... Този е смисълът, който Христос е вложил в думите си: да се отречеш от себе си - т.е. никога да не се ториш. Или, ще поясним: народът не съществува, за да тори своите управляващи, а за да бъде торен от тях. Думата „управление" значи торене, а не значи насилие или ограбване.
към текста >>
29.
23. ВЕЛИКА СЛАВИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Истинските служители на Бога са безкористни работници на Неговата
нива
, те се отказват от власт, заплати и палати, и тръгват между народа да проповядват Словото Божие и да го поучават на всички добродетели.
Те, обаче, можеха да избегнат тая своя участ, ако, вместо да поддържат и насърчават режимите на мракобесието, кнута, каторгата, заточението, цензурата и всевъзможните други начини на мъчение и гонение, биха взели страната на народа и биха се застъпили за неговото право да се развива свободно в пътя на истината, любовта и братството. Но руското духовенство, за да запази властта си и своето привилегировано положение в държавата, се солидаризира с гонителите на истинското Христово учение и изпита болшевишката чрезвичайка. Това бе наказание от Бога. Не би било чудно, ако такова наказание се приложи и другаде, дето заслепеното духовенство използува държавната власт, за да черпи от нея сила и бюджетни средства, и да държи народа в мрак и робство. Това не са служители на Бога.
Истинските служители на Бога са безкористни работници на Неговата
нива
, те се отказват от власт, заплати и палати, и тръгват между народа да проповядват Словото Божие и да го поучават на всички добродетели.
Ако народът остане доволен от тия проповеди и поучения, ако той оцени тая служба, сам ще поддържа своите служители. Но съвременните духовници във всички страни, бюрократизирани до самозабрава, като същински „сладкодумни гости на държавната трапеза", се страхуват да напуснат топлите чиновнишки места и сигурните заплати, за да разчитат на народната поддръжка. Това е явно доказателство, че те нямат вяра в собствените си сили, не се въодушевяват от висок идеал, нямат чувство на самопожертвуване за общо добро, нямат любов към ближния... А хора без любов не могат да служат на великия принцип на любовта, завещан от Христа. Така, главният виновник за страданията на славянските народи и за междуславянските ежби е духовенството. Едно прясно доказателство за това е последната война между сърбите и българите.
към текста >>
30.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
И украси със тях и увенчай душата, коя
унива
в скръб, под гнета на теглата, -душата, срещната в небесни синини!
Продължава се втората фигура с думите: "Да се освети Божието Име в душата ми" първата фигура с думите: "Да дойде Царството на Животворещия Дух" и втората фигура с думите: "Да бъде Неговата свята и блага воля" - ръцете се спущат надолу с думите: Аумен, аумен, аумен. (Тъй да бъде, тъй да бъде, тъй да бъде). Тази магическа операция за ограждане от всякакви зловредни духовни влияния и действия може да се прави и във всеки момент на почувствана опасност за здравето, живота или някое застрашено материално благо. Тя създава непроницаема астрална броня около човешкото същество... ТРИУМФ Пробуден в блясъка на свят неуловим, духът ми днес трепти от свръхнебесна радост - духът ми днес пои се в свръхедемска сладост от пълните гърди на щедри Елохим! Лети, о дух крилат, в простори недогледни, хвърлил, ръждясали във мрак, окови ледни, и от Великото Сърдце ти донеси сапфири, бисери, рубини и - венци!
И украси със тях и увенчай душата, коя
унива
в скръб, под гнета на теглата, -душата, срещната в небесни синини!
И в сйяния триумф на тайната сърдечна, о мощен дух, вкуси хармонията вечна - живей в любовен химн блажените си дни!... 28. V. 1923 г. "Всемирна летопис", Г. Ill, кн.
към текста >>
31.
XX. БЪЛГАРИЯ ГОРИ, ЗАПАЛЕНА ОТ БЪЛГАРИ ПО ПЛЪТ, НО ЧУЖДЕНЦИ И ВРАГОВЕ ПО ДУХ. БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗРУШАВА.
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
В гасенето на пожарите от държавните лесничейства са използвани 71 леки автомобила „
Нива
", 35 джипове, 129 - УАЗ, 57 товарни автомобила, 24 булдозери, 40 водоноски, 157 моторни триони и други.
в страната избухнаха 320 горски пожара, като бяха опожарени 82 908,5 дка, от които 36 546,2 дка широколистни гори. Само за 7-те месеца на 2000 г. в горския фонд избухнаха 657 горски пожара, като са опожарени 309 615 дка горска площ, в т.ч. 63 758 дка иглолистни гори; 212576 дка широколистни и 33 281 дка незалесени и нелесопригодни горски площи. В потушаването на пожарите от държавните лесничейства взеха участие 2138 човека, а от ЕАД - 928 човека.
В гасенето на пожарите от държавните лесничейства са използвани 71 леки автомобила „
Нива
", 35 джипове, 129 - УАЗ, 57 товарни автомобила, 24 булдозери, 40 водоноски, 157 моторни триони и други.
България е обхваната в пламъци от всички краища. Горят стърнища, гори, ливади, ниви и къщи на хора, които нямат никаква вина за проявената от други престъпна небрежност, умишлените палежи, за проявената роднинска завист, користни и комерсиални цели. Ние, българските лесовъди, категорично се разграничаваме от унищожаването на българската природа и нашия вековен лесовъдски труд по създаването на нови гори и отглеждането на зеленото богатство на страната - гората. Противопоставяме се и правим всичко възможно да бъде спряно това безумие по опожаряването на природата на България! ГОРСКИ ПОЖАРИ Възникнали до 2 октомври 2000 г.
към текста >>
32.
6. КОБИЛАТА УБИЙЦА
,
,
ТОМ 16
баща ми беше на
нивата
с колата, с каруцата с двата коня.
И като си дойдоха, баща ми каза да го откараме до гарата. И Хумбоджиев гледаше да не закъснеем и все ми викаше: „Карай бързо, да не закъснеем и да не изпуснем влака за Шумен." Навреме бяхме на гарата, обаче времето бе студено, та се простуди конят и започна да кашля. Не след дълго време конят умря. А баща ми оживя. На 23 април 1916 год.
баща ми беше на
нивата
с колата, с каруцата с двата коня.
Една кобила имахме, която бе луда кобила и си бе прехвърлила крака през щранга. Баща ми решил да я оправи, та хванал крака на кобилата, за да го прехвърли през щранга. Тя го ритнала силно в корема и той паднал на място. Конете избягали и започнали да пасат, а баща ми останал да се превива. Един съсед на нивата видял, че баща ми не може да стане, отишъл, впрегнал каруцата си, натоварил баща ни и го докара у дома.
към текста >>
Един съсед на
нивата
видял, че баща ми не може да стане, отишъл, впрегнал каруцата си, натоварил баща ни и го докара у дома.
баща ми беше на нивата с колата, с каруцата с двата коня. Една кобила имахме, която бе луда кобила и си бе прехвърлила крака през щранга. Баща ми решил да я оправи, та хванал крака на кобилата, за да го прехвърли през щранга. Тя го ритнала силно в корема и той паднал на място. Конете избягали и започнали да пасат, а баща ми останал да се превива.
Един съсед на
нивата
видял, че баща ми не може да стане, отишъл, впрегнал каруцата си, натоварил баща ни и го докара у дома.
През нощта баща ни се помина. Когато го къпеха и обличаха, видяха, че слабините му са били насинени и от удара в корема е настъпила смъртта. Погребахме го с голяма скръб, на погребението надойде много народ. По-късно веднъж големият ми брат ме остави у дома да работя нещо. А малкият ми брат Иван, като отишъл да оре на нивата, минал по едно мостче с разкъртени дървета и кобилата убийца си счупила крака.
към текста >>
А малкият ми брат Иван, като отишъл да оре на
нивата
, минал по едно мостче с разкъртени дървета и кобилата убийца си счупила крака.
Един съсед на нивата видял, че баща ми не може да стане, отишъл, впрегнал каруцата си, натоварил баща ни и го докара у дома. През нощта баща ни се помина. Когато го къпеха и обличаха, видяха, че слабините му са били насинени и от удара в корема е настъпила смъртта. Погребахме го с голяма скръб, на погребението надойде много народ. По-късно веднъж големият ми брат ме остави у дома да работя нещо.
А малкият ми брат Иван, като отишъл да оре на
нивата
, минал по едно мостче с разкъртени дървета и кобилата убийца си счупила крака.
А кон със счупен крак вече не е кон. Затова брат ми Иван отсякъл с брадвата главата на кобилата убийца. Джамбазите бяха натрапили на баща ми тая луда кобила, която не ни даваше да я впрегнем дори. Извикахме един циганин, та й одра кожата за опинци на циганетата.
към текста >>
33.
26. ИДЕАЛИ И КОМУНИ
,
,
ТОМ 16
Тогава тя отиде в другата стая нещо да вземе, а аз прочетох: „Когато отидете при някоя
нива
, която е избуяла, погледнете хубаво житото и се порадвайте на неговото развълнувано положение при подухването на вятъра.
Кои бяха членове и имаше ли млади хора и т. н., момичета, момчета? ПГ: Всички бяха стари хора. Дори ходих у една стара учителка, пенсионерка, която живееше в железничарското училище. Като влязох, тя ме посрещна и гледам - отворена книга на масата.
Тогава тя отиде в другата стая нещо да вземе, а аз прочетох: „Когато отидете при някоя
нива
, която е избуяла, погледнете хубаво житото и се порадвайте на неговото развълнувано положение при подухването на вятъра.
От кладенец, който е на север, вода не пийте." Тъкмо прочетох такива някои съвети и тя, като влезе, каза: „Не, няма да пипаш, тази беседа е само за братя и сестри, а не за вънкашни хора." И сграбчи томчето и го скри. Така, млади хора нямаше в тази комуна. Работеха само това младо семейство, а всичките други бяха старци. Даже и Явашев, който си бе дал там имота и нивите, като бяхме през 1922 г. на събора в Търново, след като Учителят говори, че човек трябва да се отдава на молитва, на съзерцание къмто Бога, и зададе въпрос: „Брат Явашев, в дадения момент Вие за какво мислите?
към текста >>
34.
52. СНИМКАТА „УЧИТЕЛЯТ В ЖИТОТО
,
,
ТОМ 16
Като излязохме нагоре, чак над горичката, тръгнахме към гората и аз рекох: „Учителю, отбийте се, тук в
нивата
, да направя една снимка в житото!
Я да бягаме! Окъпахме се набързо, облякохме се и си отидохме. На другия ден Учителят каза: „Хайде да отидем нагоре! " Отидохме, Учителят седя на извора, пи топла вода и тръгнахме нагоре. Житата бяха пораснали вече до пояс.
Като излязохме нагоре, чак над горичката, тръгнахме към гората и аз рекох: „Учителю, отбийте се, тук в
нивата
, да направя една снимка в житото!
" И Учителят се отби и аз приготвих апарата и Го фотографирах. Но когато проявих стъклото, видях, че в житото зад Него Невена Неделчева и Лулчев застанали отзад във фон, виждат се на снимката. А пък д-р Жеков, като ги видял, извил се малко другояче, така, че ги изключил от кадъра. И затова снимката на д-р Жеков е по-сполучлива - понеже ги няма във фона фигурите на Лулчев и на Невена Неделчева. Но тази снимка я има у много хора, ще я видиш - „Учителят в житото".
към текста >>
35.
3. ЛЕТЕН ДЕН - ЖЪТВА Е...
,
,
ТОМ 16
С' сладък глас блага дума ми каза: „Ставай, дъще, на
нива
трябва да се ходи.
Не я изсвирих. Но им изсвирих някои от братските песни с цигулката. И най-после им казах, че ще им изпея една народна песен. Викнах аз и запях песента на Учителя „В летен ден", В песнарката е дадена със заглавие „Ставай, дъще! " В летен ден в ранни зори майка ми тихо се приближи.
С' сладък глас блага дума ми каза: „Ставай, дъще, на
нива
трябва да се ходи.
Ставай, че баща ти вънка мен и тебе със колата чака." А жените казаха: „Много хубава песен, ама нема думи. Кажи песента до края! " Аз вдигнах рамене и казах: „Няма думи." А те казват: „Какъв си ти учител, щом думи не можеш да сложиш на една песен? " Аз мълча, защото знам, че тази песен е от Учителя. Как да им обясня всичко това!
към текста >>
Тя, без да спира, продължи по-нататък и даде втория куплет на песента: Слънцето кога изгрей, ти на
нивата
трябва да си.
Там Весела Несторова свири на пианото, а Галилей Величков приглася с цигулката. Кажи на Веса да създаде още думи на песента! " И аз слязох от горницата долу в салона и виждам на пианото Веса да свири, а Галилей й приглася с цигулката. „Сестра Веса, Учителят каза за песента "В летен ден" да създадеш още думи." А тя ми каза: „Я ми изпей първия куплет! " И аз викнах и го изпях.
Тя, без да спира, продължи по-нататък и даде втория куплет на песента: Слънцето кога изгрей, ти на
нивата
трябва да си.
С' сърп в ръка, с песен ти деня започни. Ставай, дъще, слънце в дома да не те завари. Ставай, че моми и момци вси към нивите са веч тръгнали. Ето, Учителят слиза от горе и влиза в салона. Казвам Му: „Учителю, сестра Веса създаде втори куплет." Подкани ме: „Я го изпей!
към текста >>
Нива
е, дъще, животът, где доброто семе се сей.
Откъде им идват на главата такива мисли на тия жени селянки? Когато се евакуирахме в село Мърчаево от бомбардировките, като ми кажеше Учителят: „Пеню, я изпей „В летен ден", аз Му я изпявах много пъти и Той всеки път се радваше от сърце на тази песен. Но ето, дойде време да каже: „Сега ще създадем трети куплет. Дойде време да се сее и трябва на воловете да се сложи рало, да орат! " Гледам, мигам, чудя се това откъде съм го слушал, па си спомних, че това бе желанието на онези селянки в село Алдомировци - да имат и трети куплет на песента.
Нива
е, дъще, животът, где доброто семе се сей.
Кат израсне, живот внася то във нас. Ставай, дъще, любовта днес мен и тебе чака. Ставай, тя ни носи свойта нова, жива премяна. Ставай, че животът вънка мен и тебе с благост вече чака! След като Учителят ми издиктува новите думи, ми каза: „Хайде, изпей я още веднъж, ама цялата, с всички думи, казани досега." Аз я изпях.
към текста >>
- „Ето, сега имаш „В летен ден" с три куплета да пееш."
Нивата
е изорана, посадена и насадена със семе, житото е пораснало и вече цъфти и идва време за жътва.
Кат израсне, живот внася то във нас. Ставай, дъще, любовта днес мен и тебе чака. Ставай, тя ни носи свойта нова, жива премяна. Ставай, че животът вънка мен и тебе с благост вече чака! След като Учителят ми издиктува новите думи, ми каза: „Хайде, изпей я още веднъж, ама цялата, с всички думи, казани досега." Аз я изпях.
- „Ето, сега имаш „В летен ден" с три куплета да пееш."
Нивата
е изорана, посадена и насадена със семе, житото е пораснало и вече цъфти и идва време за жътва.
Събирайте жътвари, защото идва жътва, жътварите са малко, а нивата, гдето изорахме и посадихме, е голяма. Изминаха много лета от този ден. Учителят си замина още тогава, през времето, когато даде третия куплет на тази песен. А беше есента на 1944 година. Беше посадил Словото Си в душите ни, беше оставил от него за посев и за следващите поколения и столетия.
към текста >>
Събирайте жътвари, защото идва жътва, жътварите са малко, а
нивата
, гдето изорахме и посадихме, е голяма.
Ставай, дъще, любовта днес мен и тебе чака. Ставай, тя ни носи свойта нова, жива премяна. Ставай, че животът вънка мен и тебе с благост вече чака! След като Учителят ми издиктува новите думи, ми каза: „Хайде, изпей я още веднъж, ама цялата, с всички думи, казани досега." Аз я изпях. - „Ето, сега имаш „В летен ден" с три куплета да пееш." Нивата е изорана, посадена и насадена със семе, житото е пораснало и вече цъфти и идва време за жътва.
Събирайте жътвари, защото идва жътва, жътварите са малко, а
нивата
, гдето изорахме и посадихме, е голяма.
Изминаха много лета от този ден. Учителят си замина още тогава, през времето, когато даде третия куплет на тази песен. А беше есента на 1944 година. Беше посадил Словото Си в душите ни, беше оставил от него за посев и за следващите поколения и столетия. Но винаги посаждахме повече, отколкото можехме да приберем.
към текста >>
36.
1923 година
,
,
ТОМ 16
3) Да привлече Бог Своите избрани синове, които работят, на Своята Си
нива
.
Птичките пееха в захлас и посред тая дивна хармония слънцето величествено се показа. Турихме началото на място на поповци, където ще посрещат изгрева. Сутринта към молитвата прибавихме и новото за деня, което бе от Учителя, то е следното: Наряд за празника Равноденствие Тази година посрещането и отпразнуването на астрономичната година - 9й стар стил и 22 март нов стил - ще се извърши в следния ред. А) Пред обед Молитвено общо събрание, по установения ред досега, със следната добавка: 1) Да се прослави Името Божие на земята, да се изпълни Волята Божия и да се въдвори Царството Божие на земята в неговата пълнота. 2) Да премахне и разсипе Бог всички ония врагове и разпръсне всички лоши мисли, желания и действия, които пречат и спъват Божието дело.
3) Да привлече Бог Своите избрани синове, които работят, на Своята Си
нива
.
Да излее благодатната Си струя от любов, мир и хармония в техните души и сърца. Да дойде просвета в техните умове и да се яви Божията виделина в техните очи, за да извършат Благата Му Воля на Земята. 4) Да благослови Бог през тази година всички засети храни, всички зеленчуци и плодни дървета с изобилие. Забележка: Това се отнася само до свободните от работа братя и сестри. Б) Следобед 1) Преповторение на предобедната молитва с горната добавка - пункт от 1 до 4.
към текста >>
37.
1925 година
,
,
ТОМ 16
А от друга страна, мен ми бе жал за училището, понеже обичах децата и да имам работа с тях и мислех, че човек може да работи на Божията
нива
и като учител.
И особно като чух като казваше Учителят при езерата, че оня, който ще служи на Бога, то няма нужда да иска знания, понеже в Бога има и богатство, и ученост, и знания и че Учителят казва, че най-хубаво е да започнем с най-мъчното, понеже то е най-лесно и че най-лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лесен. И оттова и много други работи, особно на езерата, питах Учителя що да правя - дали да следвам или да учителствувам. Той ми казва, че „най-добре е да служиш на Бога, но за да не почнеш да съжаляваш, че не си следвал, то започни с учителството, после със студентството и после с живота. Защото много важно е това, ако ти кажа, то после ще има каене, че защо не си направил това и това." И затова ми каза да следвам сега музикалните курсове. Имайки всякога мисълта, че като чиновник, аз постоянно съм ограничен, то мен начесто ми идеше мисълта да скъсам с учителството.
А от друга страна, мен ми бе жал за училището, понеже обичах децата и да имам работа с тях и мислех, че човек може да работи на Божията
нива
и като учител.
И така, из ден в ден в борби, в съмнения аз следвах Академията и след като ми съобщиха, че съм изключен, аз, като изкарах Академията, отидох да чукам камъни на брат Бертоли в мозаичната му циментова работилница. Там първия и втория ден прекарах такива мъки и душевни борби под влиянието на тежкия чук, който ми направи на ръцете десети на-петнайсет пришки, мен ми дойде тъга, и до плач, защо аз да се мъча като грешен тука. Но изтърпях нея седмица, докато се науча, че се разрешава съборът да бъде в Търново, на 23 август сутринта да се открие. Аз си дойдох, за да доведа всичките братя и сестри от нашия край на събор. Дойдох си и заварих Иван и Иванца болни, няма кой да им вършее.
към текста >>
38.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Направих договор на жителя Мъстън Абигугов за купуването на една
нива
от Етар Османов.
10.IV.1929 год., сряда, с. Крепча Станах от сън къде 5 1/2 ч. Измих се, посвирих а после - молитва. След това се заготвих да допиша писмото на Еленка, което в събота писах, а не можах да предам в Попово, също в понеделник пощата не мина да вземе писмата, защото аз му обещах, че няма да пращам писма, за да не си трепе коня до Крепча 2 пъти да дохожда. Изкарах часа във II отделение и пратих Бейтулата заедно с Ш и IV да отидат за пясък, за да се доизмаже училището.
Направих договор на жителя Мъстън Абигугов за купуването на една
нива
от Етар Османов.
И започнах да чета 2 гл. от „Посланията към Римляните". 11 .IV.1929., четвъртък След учебните часове потеглих за Цар-Асен, в 6 ч бях вече тамо. Вечерта спах у Неделчо Николов, Дошел бе Пантелей Пенев от Хайдар, запознах се с Хумбаджиева от гр. Попово, учителка засега в Цар-Асен.
към текста >>
Вечерта докопахме на стъмняване
нивата
.
Ненов, Колго Рапев, Никола Цонев и докато си поприказвам, нашите легнали, та аз не исках да ги разбудя и легнах гладен. 10.VI.1929 год., понеделник Ходих до нашия папур в Мандрълъка. Дойде и кака заедно с Георгя и булката му. Копаха ни по за 30 лева, задето аз съм им плащал техните ниви 9 год. на бирника и общината.
Вечерта докопахме на стъмняване
нивата
.
Кака си дойде у дома, а Георги и булката си отидоха в Ковачевец, Вечерта много изморен си легнах след храна да спя. Спал съм дълбоко. 11 .VL1929 год., вторник Станах и като излязох, ето Найчо потегля за Попово и заедно с него стигнах в Попово. Отбих се на Бончо. Вземах на мама 1/2 кило дървено масло, за да пие сутрин и вечер по една лъжица за засилване и оздравяване на стомаха, това Учителят го каза.
към текста >>
И що хубави мисли и идеи хвърли великият ни Учител в духовната ми
нива
, семенца, които трябва да поникнат и завържат, узреят и станат годен плод за гладните духом хора, също и аз.
Невидима ръка сякаш ме притискаше. Искаше ми се да пея, мъка да разтуша. Но като че от тоновете излизаше нещо, което действуваше на нервите ми и ги успокояваше и изтънчаваше, та те долавяха нещо дълбоко и още по-дълбоко. Пях след това „Тъги, скърби, вдигай, слагай" и състоянието се хармонизира. Четох резюмето „Накла ли огъня"от неделната беседа на 21.IV.1929 год.
И що хубави мисли и идеи хвърли великият ни Учител в духовната ми
нива
, семенца, които трябва да поникнат и завържат, узреят и станат годен плод за гладните духом хора, също и аз.
Учителят казва: „Всеки един от нас трябва да победи вътрешния си страх, за да стане герой." „Хората от новото учение могат да излязат от затвора." „Ние трябва да имаме определено верузва ще кажете: „Има защо да се живее." „Цялата земя е пълна с богатства, злато и пр. Онзи, който има знания и любов към Бога, може да разполага с всички богатства, които всички добри хора имат в света, и с всичките богатства на земята. „Най-първо трябва да образуваме вътрешна връзка. Ще се уединиш, ще се молиш, ще размишляваш." „Докато не срещнеш Христа, ти човек не можеш да станеш; и когато човек срещне Христа, у него ще стане вътрешна промяна. Той ще стане мощен и силен." Вечерта отидох в Опака.
към текста >>
39.
1931 година
,
,
ТОМ 16
Народът е
нива
, която трябва да се оре и сее.
Има легло за 6 души. Заедно с Учителя правихме сметка колко ще се подслоняват. Но Колю Нанков правеше една много по-голяма от моята и много по-хубава. Инфлуенцата, която беше ни хванала тия дни, днеска вече сме по-свободни от нея, както аз, така и Еленка. Четох вечерта „Здравна просвета" и Еленка бе, че и „Ново човечество", та се вдъхнових от добрите хора по лицето на земята, които работят за духовно осъзнаване на човечеството, и драго ми стана, че има сол на земята и че част от нея трябва да бъда и аз, и да не се обезсърчавам в работата, която ми предстои като учител.
Народът е
нива
, която трябва да се оре и сее.
Макар да реагира - ори и сей, плодовете някога ще бъдат горчиви! 27.II.1931 год. Сънувах, че сме братството някъде на екскурзия, но ще си отиваме вече и то нещо през Стара планина за към Водица. Много багажи. Но ние с наш Ивана си имаме хубави коне, та в каруцата напълнихме много багаж на наши хора.
към текста >>
40.
Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.
,
Пеню Ганев
,
ТОМ 16
Там стоя с работен добитък, за да ора
нивата
, но като че имаме тамо много ниви.
Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче. Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора
нивата
, но като че имаме тамо много ниви.
Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън! " Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност.
към текста >>
Стоя аз на
нивата
и една сутрин рано потеглих за дома.
се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън! " Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат.
Стоя аз на
нивата
и една сутрин рано потеглих за дома.
Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
към текста >>
Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на
нивата
, затова рекох да си поотида, да се поразходя.
Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам.
Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на
нивата
, затова рекох да си поотида, да се поразходя.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха.
към текста >>
41.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.
,
,
ТОМ 16
В една
нива
, от север и запад заградена с плет.
Спомних си тълкуването на съня, че нощес хвърках насън. До вечерта говорихме с Еленка и пяхме новите песни, дадени от Учителя. 24.XI.1933 год., петък Събудих се в 2 1/2 ч и не можах да заспя повече. Молих се, мислих и т. н. Събудих се, че сме с Учителя и други братя и сестри някъде, но не зная къде е мястото.
В една
нива
, от север и запад заградена с плет.
Тая нива уж че от [...? ]. Учителят припомни, или някой от другите пресъстзуващи, или аз ли подех въпроса, не помня добре, че тук имало много змии, да се пазим. И аз си спомних, че уж тук, в тая нива, съм виждал много пъти пепелянки змии. Започнахме да търсим, дал някоя не ще намерим да се припекува на слънцето. И ето, след малко някои извикаха: „Ето една змия!
към текста >>
Тая
нива
уж че от [...?
До вечерта говорихме с Еленка и пяхме новите песни, дадени от Учителя. 24.XI.1933 год., петък Събудих се в 2 1/2 ч и не можах да заспя повече. Молих се, мислих и т. н. Събудих се, че сме с Учителя и други братя и сестри някъде, но не зная къде е мястото. В една нива, от север и запад заградена с плет.
Тая
нива
уж че от [...?
]. Учителят припомни, или някой от другите пресъстзуващи, или аз ли подех въпроса, не помня добре, че тук имало много змии, да се пазим. И аз си спомних, че уж тук, в тая нива, съм виждал много пъти пепелянки змии. Започнахме да търсим, дал някоя не ще намерим да се припекува на слънцето. И ето, след малко някои извикаха: „Ето една змия! " Аз се завтекох, обаче ме бе страх, като не съм обут със спортните обуща, заедно с брича гащи и гетите.
към текста >>
И аз си спомних, че уж тук, в тая
нива
, съм виждал много пъти пепелянки змии.
Молих се, мислих и т. н. Събудих се, че сме с Учителя и други братя и сестри някъде, но не зная къде е мястото. В една нива, от север и запад заградена с плет. Тая нива уж че от [...? ]. Учителят припомни, или някой от другите пресъстзуващи, или аз ли подех въпроса, не помня добре, че тук имало много змии, да се пазим.
И аз си спомних, че уж тук, в тая
нива
, съм виждал много пъти пепелянки змии.
Започнахме да търсим, дал някоя не ще намерим да се припекува на слънцето. И ето, след малко някои извикаха: „Ето една змия! " Аз се завтекох, обаче ме бе страх, като не съм обут със спортните обуща, заедно с брича гащи и гетите. Кога съм облечен добре долу, не ме е страх от змиите. Но ето, някои я избъчнаха и я носеха на тояга, обаче аз забелязах, че тя има бяло на шията околовръст, задушите и че тя е водна змия и се успокоихме.
към текста >>
Мойсей казва: кога женеш, недооженвай съвсем
нивата
си, остави класове в нея, за да има за бедните.
* Лекцията еотпечатанавтомчето „Вечният порядък", стр.69 - Щ, ИК„Жануа-98", С. 1998 г. (Бел. М. И.) Никога не се лакоми да ядеш повече, отоколкото трябва. Всякога оставяйте малко гладни.
Мойсей казва: кога женеш, недооженвай съвсем
нивата
си, остави класове в нея, за да има за бедните.
Като ядеш, не доизяждай всичко в чинията си, остави нещо в нея. Човек, който всичко дояда в чинията си, работите му не вървят добре. Същият закон се отнася и до мислите. Не желай да разбереш една мисъл докрай, това е лакомия. Не желай да бъдеш такъв поет, музикантан, че да няма втори като тебе.
към текста >>
42.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Разменихме хубави мисли за работата, която ни предстои на Божията
нива
.
Вечерта Еленка дохожда и ме повика на разговор. Понеже днес аз преписвах на брата Георги Димитров, началник станцията на Кръстец, нотите на „Българската рапсодия", „Радост и скръб" и „Към обетованата земя", затова в 7 ходих да търся брата да му ги предам, но той още не се бе завърнал. Днес и без това имах много силна хрема и затова трябваше да пазя стаята. Вечерта брат Боев отива у Еленкини и тя дойде да ме вика на разговор. Отидох, след като предадох нотите.
Разменихме хубави мисли за работата, която ни предстои на Божията
нива
.
Тъй например, оригинална е за мене мисълта от Учителя, предадена ми чрез брата Боев, че да се изберат групички от по няколко души и т. н., 12 души. Когато двама отидат на работа в низините, 10 души да държаттил, да се молят, да им изпращат подкрепа, да ги държат във връзка с Бога. След един месец, като се върнат тия двама, други пък двама ще отидат да работят, а десетима ще държат тил, ще се молят, ще подкрепят, ще дават оттука и така ще се сменуват. Когато ще отидеш да работиш, или искаш да пробудиш някого, то първо ще се молиш за тая душа.
към текста >>
Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в
нивата
, в правата [посока].[/b] [b][b]6.IV.1934., К.-Кафтан[/b][/b] [b]Събудих се в 5 ч и станах.
Много багаж съм навзел. Измежду който моята чанта, пълна с нещо, на Еленка раницата - тая, която сега тя има, и много други дреболии, толкова, че аз се чудя как ще ги взема, и най-после трябва да закарам някой чужд велосипед до мястото, където отивам, но шосето е много равно, хубаво. Аз се чудя как ще нося толкова багаж, но аз го накачих по меня си, награбих чантата, цигулката, чайника и много други дребосъци и пак освободих малко от дясната ръка, за да тикам велосипеда. Както го тиках, аз започнах да стъпвам на педала му и да увисвам отстрана и да го направлявам по надолното гладко шосе. По едно време аз се убедих, че мога и да го покача, затова се спрях, натурях всичките дребосъци в Еленкината раница (сегашната й нова раница) и се покачих на колелото и се уверих, че без зор, леко-леко ще си отида и то много бързо.[/b] [b]*[/b] [b]Душевно съм добре днеска, с малки изключения.
Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в
нивата
, в правата [посока].[/b] [b][b]6.IV.1934., К.-Кафтан[/b][/b] [b]Събудих се в 5 ч и станах.
За първи път след десетдневен студ днес е топло. Ясно небе и хубаво сухо време.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът. Аз вървя по пътя, който отива нагоре по долината, а от източната страна иде висок път, който пресича тоя и пак от запад се повдига нависоко. Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един циганин иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му. Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме.
към текста >>
43.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Разменихме хубави мисли за работата, която ни предстои на Божията
нива
.
Вечерта Еленка дохожда и ме повика на разговор. Понеже днес аз преписвах на брата Георги Димитров, началник станцията на Кръстец, нотите на „Българската рапсодия", „Радост и скръб" и „Към обетованата земя", затова в 7 ходих да търся брата да му ги предам, но той още не се бе завърнал. Днес и без това имах много силна хрема и затова трябваше да пазя стаята. Вечерта брат Боев отива у Еленкини и тя дойде да ме вика на разговор. Отидох, след като предадох нотите.
Разменихме хубави мисли за работата, която ни предстои на Божията
нива
.
Тъй например, оригинална е за мене мисълта от Учителя, предадена ми чрез брата Боев, че да се изберат групички от по няколко души и т. н., 12 души. Когато двама отидат на работа в низините, 10 души да държаттил, да се молят, да им изпращат подкрепа, да ги държат във връзка с Бога. След един месец, като се върнат тия двама, други пък двама ще отидат да работят, а десетима ще държат тил, ще се молят, ще подкрепят, ще дават оттука и така ще се сменуват. Когато ще отидеш да работиш, или искаш да пробудиш някого, то първо ще се молиш за тая душа.
към текста >>
44.
1934 година Продължение
,
,
ТОМ 16
Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в
нивата
, в правата [посока].
Измежду който моята чанта, пълна с нещо, на Еленка раницата - тая, която сега тя има, и много други дреболии, толкова, че аз се чудя как ще ги взема, и най-после трябва да закарам някой чужд велосипед до мястото, където отивам, но шосето е много равно, хубаво. Аз се чудя как ще нося толкова багаж, но аз го накачих по меня си, награбих чантата, цигулката, чайника и много други дребосъци и пак освободих малко от дясната ръка, за да тикам велосипеда. Както го тиках, аз започнах да стъпвам на педала му и да увисвам отстрана и да го направлявам по надолното гладко шосе. По едно време аз се убедих, че мога и да го покача, затова се спрях, натурях всичките дребосъци в Еленкината раница (сегашната й нова раница) и се покачих на колелото и се уверих, че без зор, леко-леко ще си отида и то много бързо. * Душевно съм добре днеска, с малки изключения.
Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в
нивата
, в правата [посока].
6.IV.1934., К.-Кафтан Събудих се в 5 ч и станах. За първи път след десетдневен студ днес е топло. Ясно небе и хубаво сухо време. Сън. Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът. Аз вървя по пътя, който отива нагоре по долината, а от източната страна иде висок път, който пресича тоя и пак от запад се повдига нависоко.
към текста >>
45.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
Ето, един турчин оре
нивата
си.
" И като се наместих добре, установих, че това не е тояга, а механизъм, прост по конструкция, обаче с него се хвърка много добре. И това откритие е било мое собствено изобретение. Разсъждавам си и говоря на себе си, да не би това да е сън, но се установява, че не е сън. Аз си размишлявам, че това ще стане достояние на учените, че тоя уред е прост и че всички хора без пари всеки ще може да лети. Хвръкнах и бързо летя.
Ето, един турчин оре
нивата
си.
Аз го видях и кривнах вдясно над едни планински пропасти, измежду едни големи дъбови дървета. Отидох много бързо в ливадите. Всички се радват. Там е Учителят. Слънцето след малко ще изгрее.
към текста >>
Там е и наш Иван, Торим някаква си
нива
, а торта е човешки извержения.
Душевно състояние нерадостно, тягостно, но нещо средна хубост. Учебният ден мина добре. 22.II.1935 год., петък Събудих се в 5 и 20. Прочетох от младежкия клас I година лекцията „Картата". Сънувал съм, че се намирам около едно село, гара.
Там е и наш Иван, Торим някаква си
нива
, а торта е човешки извержения.
И то редки, та кога един друг товареше, цръкна, та може би ме изцапа по гърба. После ставаха някакви подпирания на една вода, която бе пълноводна и водата се разливаше, та туряхме тор и земя, за да се не отбива водата. След това имаше един в земята изкопан трап, като кубична стая. И някой ми викаше: „Ето, лягай сега, та да полежим." А трапът е влажен. Едно дете на 2 ^ 3 години е легнало и ще спи.
към текста >>
Излязох на края
нива
със зелено жито и ръж човешки бой.
Вървяхме някъде и те ме въведоха в чужда, непозната колиба. Тамо, както бях седнал, видях, че някой е клал нещо кокошки, агне, а кръвта е събрал в едно шише. Изобщо кръв видях в тая колиба. Излязохме. Вървя из една гора, която е уж чужда градина, та я поят. Газя бос из водата.
Излязох на края
нива
със зелено жито и ръж човешки бой.
След това се качих на трен донякъде и пр.[/b] [b][b]2.ХI.1935 год., събота[/b][/b] [b]Време ясно, ветровито, хладно. До обед учих. Следобед отидох за заплатата си в Годеч. Георги Събев повторно ме уведомява, че сумата 3000 лева, която ми е дал взаем за постройка на къщата ми, в 8.Х1. т. г. да му изпратя, че ще купува място.
към текста >>
46.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
На всеки е даден дял от Божията
нива
и всеки ще работи, ще мисли, да свърши работата си добре.
Който не стане добър, умен и силен, главата му ще пати. Сега е време всички да станем добри, умни и силни. По-добро време от сегашното няма. Всеки за себе си ще работи да стане добър, умен и силен. Всеки сам ще свърши работата, която му е определена.
На всеки е даден дял от Божията
нива
и всеки ще работи, ще мисли, да свърши работата си добре.
Никаква сила в света не е в състояние да попречи на вашата работа. Ако досега сте бивали спъвани, причината се крие във вашата слабост. Никой не може да препятствува на силния. Примерът Слон и паяжини. Слонът представлява любовта.
към текста >>
47.
VIII. Документи на Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
173 - 174, Борис Николов описва как е купена една голяма
нива
и как е раздробена. 2.
Всички вещи са оценени от чиновниците на заложна къща или т. нар. оказионен магазин, който е към „Всестранни услуги" гр. София. Парите се предават на тях, а за сметка на това изгревяни откупуват вещите на Изгрева. 2. Как се откупуваха местата на Изгрева и как се защищаваха (Бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 1. В „Изгревът" том I, стр.
173 - 174, Борис Николов описва как е купена една голяма
нива
и как е раздробена. 2.
За раздробяването на местата на Изгрева виж „Изгревът" том I, стр. 585-593, том V стр. 718 - 721. 3. Представяме един договор, при който се вижда, че Гена Папазова купува 300 м2, Райна 2 2 2 2 Захариева - 555 м , Стоянка Илиева - 300 м , Юрданка Писинова - 300 м , Никола Антов - 300 м и тримата: Славчо Печеников, Борис Николов и Димитър Стоянов - 537 м . Така се раздробяват местата и не се изпълняват думите на Учителя, че всеки трябва да купи по 1000 м2, т. е.
към текста >>
Елена Хаджи Григорова е една от онази група, която закупуват една
нива
от около 2600 кв.
при Софийското областно инженерство и подписано от архитекти. Отдолу личат подписите на 8-те стопани. Утвърждаване е резолюцията на инженера от 7.VIII.1935 г. Така че идва ред и къщата на Пеню Ганев да бъде разрушена и да се построят там новите легации на СССР, а семейството получава за къщата апартамент в „Дианабад", в който си заминават двамата съпрузи, а днес там живее синът им Петър Ганев. VII. Как Пеню Ганев се сдоби с място и къща на Изгрева (Бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 1.
Елена Хаджи Григорова е една от онази група, която закупуват една
нива
от около 2600 кв.
м и си я разделят по 600 кв. м. Виж „Изгревът" том II стр. 173 - 174. 2. Елена чрез писмо № 3330 от 14.VIII.1934 г. притежава 592 кв.
към текста >>
Григорова, учителка, о София, продава на Пеню Ганев Бобев, учител, от село Водица, Водишка община, Поповска околия, (1/2) една втора идеална част от своето собствено място (нерегулирано) от (592) петстотин деветдесет и два квадратни метра цялото, съставляващо част от цялата
нива
от (2,6) два декара и шест ара, находящо се в землището на село Слатина, Слатинска община, Софийска околия, на местността „Къро", при съседи на цялата
нива
: Боне Митов, от две страни Баучер и братя Колеви, за сумата (3000) три хиляди лева.
13 табл. З.П.И. 10 лв. Всичко 60 лв. По кв. № 26861/935 Съдържание: Вписва се нотариален акт № 146 том IX с дата 31.VII.1945 година, издаден от I нотариус на Софийския областен съд, с който Елена Мици Накева X.
Григорова, учителка, о София, продава на Пеню Ганев Бобев, учител, от село Водица, Водишка община, Поповска околия, (1/2) една втора идеална част от своето собствено място (нерегулирано) от (592) петстотин деветдесет и два квадратни метра цялото, съставляващо част от цялата
нива
от (2,6) два декара и шест ара, находящо се в землището на село Слатина, Слатинска община, Софийска околия, на местността „Къро", при съседи на цялата
нива
: Боне Митов, от две страни Баучер и братя Колеви, за сумата (3000) три хиляди лева.
Купувач: (подпис: П. Ганев) Нотариус: (подпис: не се чете) (печат) (марка за 5 лв., фонд съдебни сгради) На партидната книга том 181 страница 56 Столична голяма община (Таксови марки за 3 лв. и за 10 лв., печат) VI Кметско Представителство № 9268, 21.X.1940 г. София-Слатина Удостоверение VI-то Кметско Представителство на Столичната Голяма Община, София-Слатина, удостоверява, че на името на Пеню Ганев Бобев, жител на София-Слатина, по данъчните книги на представителството за периода 36/40 година на стр. 2345 има записано къща с дворно място с данъчна оценка 51 800 лева.
към текста >>
48.
X. Бракът на Изгрева
,
,
ТОМ 16
Ще прекараш половата си енергия надолу, ще се жениш, ще раждаш деца, ще ореш с твоите волове собствената си
нива
или ще ореш чужди ниви, ще сееш семената си и ще чакаш да дойде време за жътва.
Или нагоре, към Високия Идеал на всяка една човешка душа - да се добере до Словото на Учителя и да приложи онова, което му е потребно на човека и доколкото може, да го осъществи чрез живота си. Затова ще прекараш половата си енергия нагоре по каналите на гръбначния си стълб и гръбначния си мозък, за да стигне до малкия мозък и оттам да се препрати до т. нар. център на хилядолистника, който се намира на върха на главния мозък. И само там можеш да се сдобиеш с приемателна станция - да приемаш Словото на Учителя и чрез живота си да го предаваш на другите като Висок идеал. Другият път е обикновеният човешки път.
Ще прекараш половата си енергия надолу, ще се жениш, ще раждаш деца, ще ореш с твоите волове собствената си
нива
или ще ореш чужди ниви, ще сееш семената си и ще чакаш да дойде време за жътва.
И така, ще дойде това време за жътва, но градушка се яви и очука и побие вдън земя всичко посято и ти оставаш гол и бос, гладен и жаден. Тогава ще разбереш, че си си пропилял живота между българите и че си се разминал със Словото на Учителя Петър Дънов, дадено чрез българско четмо и писмо. Това е. Ето това е притчата от Учителя за запушените и отпушените канали.
към текста >>
49.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
Първа част
,
ТОМ 16
Когато хамбарът се изпразни, а
нивата
се напълни, земеделецът трябва да се радва.
IV.Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА 1. Разговор с Учителя на 18.111.1923 год., София Вяра непреодолима, физическите почиствания са едно Божие благословение. И когато благословенията дойдат, човек трябва да се радва.
Когато хамбарът се изпразни, а
нивата
се напълни, земеделецът трябва да се радва.
Когато богатството се обърне в знание и скърбите - в радост, слабостите - в сила, двоумението - в трезва мисъл, бързината - в търпение, жаждата - в мир и гладът - в доброта, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си. Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Великото и малкото само Любовта ги обединява. И когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят. Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си.
към текста >>
50.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
продължение 1
,
ТОМ 16
Когато имате страдания, вие сте посети на
нивата
.
Идея за служене Идеята за служене да остане във вашето съзнание и всеки да служи както намира за добре и да се радва на служенето си. В любовта всички са слуги и се уважават едни други, а в безлюбието всички са господари. Умният човек може да служи. Заложби, дарби Вие всички имате много заложби и дарби, но не ги проявявате, понеже сте в хамбаря. Аз трябва да ви извадя и да ви посея.
Когато имате страдания, вие сте посети на
нивата
.
А щом се радвате, вие сте в хамбаря. Който скърби, ще влезе в хамбаря, а щом се зарадвате, ще излезете от хамбаря навън. Сутрин Сутрин започвайте с любовта, вярата и надеждата, за да получите благословението на тези добродетели. За да познаваш човека, трябва да го обичаш, а щом не го обичаш, той има маска. За да обичаш човека, трябва да видиш в него, че той има една велика душа като цялата вселена.
към текста >>
51.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
продължение 2
,
ТОМ 16
Трябва да промениш тази форма." После като птица я хващат в курника и я колят, казват й; „Ти като птица няма да останеш." После като вол я впрягат на
нивата
.
Любовта по малко идва, да приготви нервната система, защото тя е толкова силна, че ако изведнъж дойде, тя ще разтопи нервната система. У животните нервната система не може да приеме любовта. У един светия нервната система е така силна, че той може да приема и да издържа на повече любов. Недоволен, закъснял Щом се усеща недоволен, закъснял в пътя си, трябва да усили хода си. Рибата Рибата я пекат, защото искат да й кажат: „Ти като риба не трябва да останеш.
Трябва да промениш тази форма." После като птица я хващат в курника и я колят, казват й; „Ти като птица няма да останеш." После като вол я впрягат на
нивата
.
Искат да му кажат: „Ти в тази форма не трябва да оставаш, а трябва и тази форма да промениш." На човека страданията искат да му кажат: „Човек не трябва да останеш, а трябва да промениш и тази форма, да станеш ангел." Един ненапреднал дух, като дойде, отнема тялото му и го обсебва - тогава човек подлудява. Значи този човек е бил глупав, че си е дал тялото да му го обсебят. Напредналите духове, когато идват, те не обсебват тялото, а внасят просветление в съзнанието на човека. 12 е закон на жертвата. В 13 - бащата и синът е там, затова бащата е толкова строг, затова трябва да премине към 14 и 15: да дойде майката - любовта, законът на жертвата, и тогава числото става щастливо.
към текста >>
Като си спасен, ще отидеш на
нивата
- това е възраждане.
Един лош човек като бие един добър, ще му се натъртят ръцете и ще се откаже. Като залюбиш Господа, грехът ще се премахне, ще го печеш като риба. Ние сме в Христа, но трябва да го съзнаем, да се обърнем към Него. Христос казва: „Без Мене не можете нищо да направите." Роденият от Бога грях не прави и не умира, а всеки, който умира, не е роден от Бога. Покаянието Покаянието, значи, това е един товар, една раница, която трябва да се снеме.
Като си спасен, ще отидеш на
нивата
- това е възраждане.
Като отиде да работи, той ще бъде осиновен. Новораждане е това. После иде посвещение и възкресение. Грешникът трябва да се покае, но праведният каква нужда има от покаяние? На болния ще му кажеш да се лекува.
към текста >>
52.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Сън. Сънувах, че съм някъде на
нива
и съм работил.
При всичките състояния на живота си, дръж положителното. Добрата положителната мисъл, чувство и доброто пожелание, вярата, Висшият разум са пътеводната звезда, Ариаднината нишка, които ще те изведат из подземното царство, от царството на мрака в това на светлината, на свободата. В Бога е радостта, в Него е животът, в Бога са условията, в Бога са всичките условия на живота. Тях да следим, тях да искаме! Светлина очаква тогава, който излезе от сянката на илюзиите и дойде до Вечната духовна канара, на която не ще се поклати и от която ще почерпи сили за все по-ново, за все по-хубаво!
Сън. Сънувах, че съм някъде на
нива
и съм работил.
Работил съм много. От силната работа, от копанта, ръцете ми, понежи са меки, учителски, не работили полска работа, затова дланите изведнъж надебелели. Преди започването работата, на лявата си ръка съм имал някаква рана и то долу в хълмовете на пръстите. И тая рана се подсърдила, инфектирала и ръката ми затекла. Донесе ядене Еленка и когато ми съгледа ръката в това състояние, се изплаши и се чуди какъв съвет да ми дава.
към текста >>
Аз, като учител, хората ме заведоха да видя, че някой си, забравих кой именно, беше им пожънал
нивата
.
Чувствувам се в гърдите малко болезнено около сърцето, но от предната част. С децата се много тревожа и затова се изхабявам и изтощавам много. 6.ХI. 1934 год., вторник Сън. Сънувах, че съм някъде. Лятно време е и много хора женат.
Аз, като учител, хората ме заведоха да видя, че някой си, забравих кой именно, беше им пожънал
нивата
.
Минавах из под хубав присад, но много едър, неимоверно едър. Върху плета бе паднал един присад жълт, зрял, който се наранил от една вършина. Аз го вземах, погледнах го и го оставих, като се присегнах, та си откъснах по-малък. Станчо Раденков ми каза: „Е, защо остави най-хубавата круша за стопаните? Толкова ли не смееш да вземеш от тях нещо хубаво?
към текста >>
53.
1. Великият Учител
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
А аз искам да бъда свободна, искам да работя на Божията
нива
, искам да Ти помагам.
Зная само едно - че съм готова на всичко. Аз виждам, че имаш нужда от ученици, от работници, но как да почна? Дай ми методи, дай ми начини, аз искам да работя. Учителството не ме задоволява, нещо повече - като учителка аз се чувствувам дълбоко оскърбена и унизена, като учителка се чувствувам ограничена и обвързана във вериги. Нямам простор, нямам свобода!
А аз искам да бъда свободна, искам да работя на Божията
нива
, искам да Ти помагам.
Докога ще живея като робиня? Учителю, дай ми знания, дай ми сила, дай ми методи и начини за работа! " Като бурно море се вълнуваше душата ми и с устремен поглед към Него аз чаках да чуя тихият Му глас и да спре със силата Си бурното море, което бушуваше в мене. Спокоен и тих като небето, Той ме окъпа в чистия Си поглед и като музика прозвуча Словото Му: „Вярно е, че днес учителството е станало посмешище, но може да се осмисли. Пишете писма и пращайте по 10 беседи в месеца на познати и приятели.
към текста >>
Брат Звездински, като видя готовността ми за работа, с ентусиазъм започна да описва смисъла и значението от един живот, иждивен на Божията
нива
.
Чувствах се, че се намирам в един нов свят, где светлина, свобода и мир царуват. Окрилена и доволна, аз станах, целунах десницата на Учителя, благодарих Му и с леки стъпки излязох от стаята Му. Навън всичко ми се виждаше ново: светлината ми се виждаше по-светла, а слънцето - по-ярко от други път. Изпълнена с радост, като птичка полетях към стаята си, за да се потопя още веднъж в оня небесен мир, в който изживях няколко минути при Учителя. Преди да влезна в стаята си, срещнах брат Звездински, когото поканих и разказах всичко за срещата си с Учителя.
Брат Звездински, като видя готовността ми за работа, с ентусиазъм започна да описва смисъла и значението от един живот, иждивен на Божията
нива
.
От неговите уста почнаха да се леят ред методи и начини за работа, с които той си е служил. Аз се почувствувах наново на крилете на ангелите и с бързината на светлината се носех в небесата. С внимание слушах това, което от никого досега не бях чула. Аз разбирах, че тъкмо сега Учителят чрез брата отговаря на въпросите ми, които Му бях задала. Аз бях щастлива, истински щастлива, както никога.
към текста >>
Скъп ми беше този брат, този безмълвен работник на Божията
нива
.
Аз бях щастлива, истински щастлива, както никога. Обсипана бях с методи, с правила, начини и средства, с които може да се работи духовно. Аз вече се чувствувах силна и въоръжена и в момента още исках да полетя, да се намеря вън от оградата, при моите братя и сестри и при моите бащи и майки, които ме чакаха да обърша сълзите им, да им дам ръката си, да ги подигна, да им се усмихна, да им покажа пътя и да им занеса радостната вест, че Учителят е дошел и че ги вика на Неговата трапеза. Искаше ми се да обърна всички, всички, които страдат, и да разбия веригите им на духовното робство и да ги въведа в новия живот на свободата! Мил ми беше брат Звездински, защото чрез него Учителят ми проговори и чрез него ми показа друмищата, по които за в бъдеще ще бродя при изпълнението ми на свещения дълг.
Скъп ми беше този брат, този безмълвен работник на Божията
нива
.
Аз се разделих с него и останах в стаичката си, сама да плавам в широкото море на блаженството и свободата... Като прелетна птица, дошла отдалечен край в пролетта на новия живот, аз бях в нетърпение и искаше ми се час по-скоро да хвръкна на свобода. Да изпълня волята Божия, за която съм дошла - ето свободата, в която исках да живея. Да обгръщам с мисълта си всичко живо, да я пращам като слънчева струя по целия мир, да бъда като слънце, да грея и топля душите - ето свободата, в която исках да полетя, ето смисъла на живота, в който исках да се облека. Да припкам по пътищата, по градовете и селата, по паланки и колиби, заради моя Учител, заради Неговите идеали - ето свободата, ето живота, ето Истината и пътя, за които Христос ни говореше преди двайсет века и за който днес Учителят е дошел. Унесена в тези мисли, аз чаках деня, чаках часа, свещения момент, за да направя първата стъпка към свободата, която ме чакаше.
към текста >>
54.
2. Първите стъпки. Запали се новият светилник 5.VIII.1933 г.
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
На 5ий август 1933 г., вторник, сутринта, се срещнах с брат Звездински и решихме да излезем и отидем на свещената
нива
, която ни чакаше.
2. Първите стъпки. Запали се новият светилник 5.VIII.1933 г. Във време, когато житата се събираха, във време, когато плодовете зрееха и слънцето най-силно печеше, във време на сезона на трескава работа от всеки работник, тогава, в това златно време, аз направих първата стъпка и влязох в градината на живота, където ме чакаше моят Учител.
На 5ий август 1933 г., вторник, сутринта, се срещнах с брат Звездински и решихме да излезем и отидем на свещената
нива
, която ни чакаше.
Облякох се с най-новата си дреха, взех беседи, обадих се на Учителя и тръгнахме... Това беше първата ми стъпка! Да бъде благословена! 8.VIII.1933 г. Беше на 8ий август, когато Учителят, заедно с учениците Си, потегли за планината Витоша. Аз и брат Звездински първи се изкачихме и пристигнахме на Бивака.
към текста >>
55.
4.Първи стъпки. Духовна работа със светли мисли
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
За първи път като работник на Божията
нива
, в Духа на Великия Учител.
4.Първи стъпки. Духовна работа със светли мисли 5.VIII. 1933 г. Събота. Време хубаво, слънце, небе ясно. Отлично състояние: ентусиазъм, готовност и преданост.
За първи път като работник на Божията
нива
, в Духа на Великия Учител.
Празнично облечена, в най-хубавата дреха, с пълна чанта беседи, целунах ръка на Учителя и потеглих за града, придружена от брата Звездински. Минахме през красивата алея на боровата гора. Срещнахме много работници и работнички млади, които радостни и с песни вървяха на работа. Ний вървяхме напред, а те - след нас, сякаш намериха своите водачи, които им показват пътя към високия идеал на човешката душа. След като окъпахме душите им в най-светли мисли и чувства, ний приближихме две девици, които се унасяха в своите песни, и им предложихме по една от беседите на Учителя.
към текста >>
Минавайки през голямата навалица от разнообразен свят, в съзнанието ни се представи необятната благодатна Божия
нива
, която много отдавна очаква своите работници да посеят семената на новия живот и новата култура.
Ний вървяхме напред, а те - след нас, сякаш намериха своите водачи, които им показват пътя към високия идеал на човешката душа. След като окъпахме душите им в най-светли мисли и чувства, ний приближихме две девици, които се унасяха в своите песни, и им предложихме по една от беседите на Учителя. Усмихнати, те ги приеха с радост и тържествено обещаха, че ще ги прочетат. След като им пожелахме духовно обновление и след като им показахме пътя за Изгрева, да видят и чуят Учителя, ний се разделихме сърдечно. Те си продължиха пътя, а ний стремително се насочихме към бурното море на многолюдния град, като ловци на души разумни, които чакат светлина и свобода за нов Божествен живот.
Минавайки през голямата навалица от разнообразен свят, в съзнанието ни се представи необятната благодатна Божия
нива
, която много отдавна очаква своите работници да посеят семената на новия живот и новата култура.
към текста >>
56.
10. Духовна работа. За село Слатина
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Вдъхновени и готови за духовна работа на широката Божия
нива
.
10. Духовна работа. За село Слатина 14.VIII.1933 г. Време хубаво. Топло слънце и добро състояние. Понеделник. Село Слатина.
Вдъхновени и готови за духовна работа на широката Божия
нива
.
Тайна молитва. Намерихме се на открито. Югоизточната част на широкото Софийско поле се разстилаше пред нас, обсипано с кръстци от жито и овес. Пред великолепието на тази картина не може човек да измине, без да благоговее пред онова велико разумно начало, което щедро е изсипало своята любов в пълните класове с жито. Слънцето печеше.
към текста >>
57.
11. Духовна работа. За село Мърчаево
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
С громки и живи слова напомнихме на брат Симеон, че времето, в което живеем, ни повелява да работим на Божията
нива
; да проучим и приложим методите и законите, които Учителят ни е разкрил в школата, и да пръскаме светлина на душите, които още живеят в блатото на старата култура.
Чувствувахме се силни не с нашите сили, а със силата на Учителя и на ония разумни същества, които ни придружаваха. Преди да навлезем в селото, настигнахме двама пътници от друго село, на които дадохме беседи. Срещата ни със семейството на брат Симеон, кмет на селото, беше сърдечна. Вечерта дойдоха и други братя, на които прочетохме беседа и пяхме песни. На другия ден, сряда, имахме школа, след която насаме разговорите ни с брат Симеон взеха оная насока, която беше цел на нашето посещение.
С громки и живи слова напомнихме на брат Симеон, че времето, в което живеем, ни повелява да работим на Божията
нива
; да проучим и приложим методите и законите, които Учителят ни е разкрил в школата, и да пръскаме светлина на душите, които още живеят в блатото на старата култура.
А за да се успее в това, необходимо е братята и сестрите от селото да открият общия окултен клас, да четат беседи всяка неделя и редовно да изпълняват наряда. С ръководенето на тази работа нагърбихме брат Симеон, който представляваше душа и двигател на братския кръжок в селото. Последният с радост ни слушаше и на всичко се съгласяваше. След братския обед и обща молитва ние се разделихме братски, а брат Симеон ни изпрати на далечно разстояние от селото. Нему се искаше никогаш да не се разделя с нас, защото идеите на Учителя, които ни свързваха и с които живеехме, ни спояваха като едно цяло, като една душа, като едно сърце.
към текста >>
Вдъхновен и ентусиазиран за духовна работа на Божията
нива
, братът пое високия пост да ръководи групата в общия клас, в наряди и в неделните беседи, за да се чувствува братският кръжок като един орган от голямото тяло на Бялото Братство.
А за да се успее в това, необходимо е братята и сестрите от селото да открият общия окултен клас, да четат беседи всяка неделя и редовно да изпълняват наряда. С ръководенето на тази работа нагърбихме брат Симеон, който представляваше душа и двигател на братския кръжок в селото. Последният с радост ни слушаше и на всичко се съгласяваше. След братския обед и обща молитва ние се разделихме братски, а брат Симеон ни изпрати на далечно разстояние от селото. Нему се искаше никогаш да не се разделя с нас, защото идеите на Учителя, които ни свързваха и с които живеехме, ни спояваха като едно цяло, като една душа, като едно сърце.
Вдъхновен и ентусиазиран за духовна работа на Божията
нива
, братът пое високия пост да ръководи групата в общия клас, в наряди и в неделните беседи, за да се чувствува братският кръжок като един орган от голямото тяло на Бялото Братство.
Връщайки се, спряхме във Владая, където с кмета на селото имахме дълъг разговор. Наведохме му много примери из живота и му доказахме, че светът, тъй както върви, отива на надолнище и ще загине катастрофално и че поради това, според духа на новото време, необходимо е този свят да завърти колелото на живота в оная насока, дето има разумност, дето има любов, мир и свобода. Той ни слушаше с внимание и се съгласяваше с Истините, които му разкривахме. Дадохме му една беседа и се разделихме по братски, а ние продължихме пътя. В Княжево срещнахме един македонец, който наскоро е дошел от Америка.
към текста >>
58.
12. Опитност
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
А за семето, което той ще сее на Божията
нива
, да не мисли, а да предостави на Бога, Който ще го възрасте и ще му даде плодове. 3.
12. Опитност 21. VIII. 1933 г. Изгрев в стаята. 1. Тайната за постигане един възвишен, чист и свят живот е в непреривната работа на човека в областта на Божията Любов, Мъдрост и Истина. 2. Какво се изисква от окултния ученик - непрекъсната духовна работа, чист и свят живот.
А за семето, което той ще сее на Божията
нива
, да не мисли, а да предостави на Бога, Който ще го възрасте и ще му даде плодове. 3.
Празният живот на човека представлява важно условие за попълването му с мрачни, долни и разрушителни мисли, чувства и постъпки, които му носят неминуема смърт. 4. Методи за работа, дадени на 16.VIII.1933 г., сряда, под крушата на пътя от Мърчаево за Владая. По плана за проучване на беседите на Учителя, да вадим подходящ материал за реферати по разни въпроси, които ще държим пред женските съюзи и пред разните въздържателни и вегетариански дружества в България.
към текста >>
59.
14. При Учителя на разговор
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Отидох при Него не вече като разбунтувана, която търся изход и начин да излея стихийно насъбралите се идеи и копнежи в сърцето ми, а като верен работник, който достойно се връща и носи плодове от
нивата
, дето с радост е работил.
14. При Учителя на разговор 21.VIII. 1933 г., понеделник Вчера, на 20 август, неделя, след сутринните упражнения заприказвах с Учителя, а Той ме покани на разговор в стаята Му.
Отидох при Него не вече като разбунтувана, която търся изход и начин да излея стихийно насъбралите се идеи и копнежи в сърцето ми, а като верен работник, който достойно се връща и носи плодове от
нивата
, дето с радост е работил.
Ний се разговаряхме. Аз Му направих едно кратко описание на работата ни с брат Звездински, която свършихме в града и в околните села и Му показах безброй методи, които ни се дадоха в духа, на който работихме и ще работим за в бъдеще. Най-сетне сърдечно Му благодарих за всичко, което Ми е дал и ме е научил, и си отидох доволна.
към текста >>
60.
15. Писмо
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Насади
нивата
, която Бог ти е дал - твоето сърце, твоя ум и твоята воля, и на тях разчитай!
Тогава с право приемете и моето писмо, мислите на което не са мои, а са взети из книгата на Великия живот, по която пишат само мъдреците. Ето някои от мислите на Мъдреца: „Мисли като Бога. Върши това, което Той иска, и ти ще реализираш копнежите на своята душа. Дръж в ума си свещената идея: да мислиш за всичко, което Бог е направил за тебе от начало на създаването досега. Не влагай надежди в дядо си, в баба си, сиреч не очаквай те да умрат, за да получиш наследството им; или другояче казано: не върви по стъпките на старата, отживяла култура!
Насади
нивата
, която Бог ти е дал - твоето сърце, твоя ум и твоята воля, и на тях разчитай!
В тази нива е Божественото, него разработвай и на него се надявай. То е най-малкото добро, вложено в душата на всеки човек. Дръж се за най-малкото добро в себе си, за най-малкия ключ, с който можеш да отваряш както твоето сърце, така и сърцата на всички добри хора. Да обичаш човека, това подразбира да откриеш в него една добродетел. Да обичаш човека, значи да виждаш Бога в него.
към текста >>
В тази
нива
е Божественото, него разработвай и на него се надявай.
Ето някои от мислите на Мъдреца: „Мисли като Бога. Върши това, което Той иска, и ти ще реализираш копнежите на своята душа. Дръж в ума си свещената идея: да мислиш за всичко, което Бог е направил за тебе от начало на създаването досега. Не влагай надежди в дядо си, в баба си, сиреч не очаквай те да умрат, за да получиш наследството им; или другояче казано: не върви по стъпките на старата, отживяла култура! Насади нивата, която Бог ти е дал - твоето сърце, твоя ум и твоята воля, и на тях разчитай!
В тази
нива
е Божественото, него разработвай и на него се надявай.
То е най-малкото добро, вложено в душата на всеки човек. Дръж се за най-малкото добро в себе си, за най-малкия ключ, с който можеш да отваряш както твоето сърце, така и сърцата на всички добри хора. Да обичаш човека, това подразбира да откриеш в него една добродетел. Да обичаш човека, значи да виждаш Бога в него. Виждаш ли Бога в човека, това подразбира познаване на нещата, т. е.
към текста >>
61.
16. Писмо (до Д-р Димчев)
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Това показва, че те не бяха никакви орденци, никакви въздържатели, а просто на просто те бяха едни забити пияни колове, участта на които всеки може да предрече -
изгниване
и явна смърт.
Аз разбрах, че това са принципите на орденците. Зарадвах се, защото действително тези принципи са велики и заслужават да живее човек с тях и за тях. Но фактите показваха нещо друго: водачите на движението на сцената събираха лаври и се увенчаваха със слава и гордост, а техните чада - голяма група орденци, всячески се мъчеха да осмиват и да апострофират техните бащи (водачи) и да разрушават съграденото. Всичко това беше едно противоречие на ония принципи, които видях написани на бялото знаме. Що показва това?
Това показва, че те не бяха никакви орденци, никакви въздържатели, а просто на просто те бяха едни забити пияни колове, участта на които всеки може да предрече -
изгниване
и явна смърт.
Защо бе така? Много просто: защото не знаеха това, което трябва да знае разумният човек, не знаеха и не прилагаха законите на техните принципи: „Вярност, Братство, Истина". Още, това показва, че те не знаят законите, които са писани в природата и в човека - закони, които, ако се прочетат, разберат и приложат, ще дадат един истински живот и един истински образ както на индивида, така и на обществото. Но не е само това. Тази картина ни се представя и в лицето на всички организации: въздържателни, вегетариански, духовни, партизански и др., с други думи, днес в лицето на съвременното човечество ний виждаме колове, които безжизнено стърчат като надгробни знаци, за да рухнат един ден изгнили.
към текста >>
62.
27. Беседа от Учителя на 9.VIII.1935 г., петък, 5 ч сутринта
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Цветето се радва и цъфти, защото ти отиде при него; и когато ти почнеш да мислиш за друго, то от скръб
изгнива
и умира, изгубва своето ухание.
Що се...... 2 големи противоречия, несъвместими. Те произтичат [от това,] че учениците Му очакваха да ги посрещне светът с венци. А Христос казва: „Мен като изгониха, и вас ще изгонят." Щом не обичаш, ти си от света, ти си гонител, това е състояние. Нещата могат да се проявят по два начина. Онова цвете, което за пръв път цъфти, то ухае и ти чувствуваш неговия аромат и радост.
Цветето се радва и цъфти, защото ти отиде при него; и когато ти почнеш да мислиш за друго, то от скръб
изгнива
и умира, изгубва своето ухание.
Хляба за кого го пекат, за кого претърпява страдания? Също и житото го мелят за вас, а вие го затваряте във вас и го държите във вас, докато не ви даде всичко и после го изхвърляте навън. Вие се радвате, когато то страда и скърбите, когато то си отива, излиза от затвора. Ти си актьор на житото, представяш скръбта и радостта на житото. То не е реалното, а реално е, когато тебе почнат да пекат, ти почнеш да скърбиш, ти си житото, а който се радва, той е, който взима.
към текста >>
63.
7. Из беседа от Учителя на 26 .VII.1932 г., 5 ч сутринта
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Търси
нива
, която е орана, градина, която е копана и лозе, което е брано.
Не уповай на безсилието. Търси общението на разумното. Приемай този, който никога не е канен. Нахрани този, който никога не е нахранван. На гнило дърво не се качвай.
Търси
нива
, която е орана, градина, която е копана и лозе, което е брано.
На път врата не поставяй. На лед къща не съграждай. Три неща помни и никога не ги забравяй. Туй, което не се забравя, то е вярното. Това, което се забравя, то е преходното.
към текста >>
64.
9. Из беседата от Учителя на 27.VII.1932 г., 5 ч сутринта
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Смешно е, когато ... Щом желаеш да се жениш, това е, че искаш да живееш, да разбираш, да си свободен, да служиш, да копаеш на лозето, на
нивата
, и пр.
Господ ти казва да бъдеш добър, услужлив, да работиш, да учиш, да бъдеш търпелив, а ти не искаш. Мъж е този, който е всякога желателен, също и жената, и като се яви той, дати причини радост и пр. Това е... Мъжът на земята е временна залъгалка. Те са упражнения за великото. Момичето трябва да играе на кукли, но да има идея.
Смешно е, когато ... Щом желаеш да се жениш, това е, че искаш да живееш, да разбираш, да си свободен, да служиш, да копаеш на лозето, на
нивата
, и пр.
- това значи, че ти си женен. Когато се родиш, ти си женен за живота и търсиш този, който ти е дал живот. Мъж е слънцето, а жена е семето, което расте. Трябва да се радваш на слънцето. Ако ще умреш, на планината умри, на високо.
към текста >>
65.
16. Из беседата от Учителя на 3.VIII.1932 г.
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
По-добре житото да не е в хамбаря, а да хвърлиш житото на
нивата
.
Тя прави на хората и най-голямото добро, и най-голямото зло. Богатството е окъпано, остава сиромашията да се окъпе и кой как се е опитал да се справи с нея, намирали го или в затвора, или със счупен крак, пукната глава... 59 гл. Исайя. Царството Божие - когато се справите със сиромашията. Тя е най-лошата. Ако сиромашията те съблазнява, разреши тази задача.
По-добре житото да не е в хамбаря, а да хвърлиш житото на
нивата
.
Да знаеш да отваряш сърцето си, то е едно изкуство. Всяко страдание е, че сиромахът те е налагал, ти оживяваш и плащаш.[1] Във всякой даден случай да знае човек как да постъпва, да възпитава себе си. Това е най-важното. [1] Преди това изречение Учителят разказва анекдот („Ценното из книгата на великия живот", С., 1932 г., с. 95-96): Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дьлжи.
към текста >>
66.
17. Из беседата от Учителя на 4.VIII.1932 г.
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
При Бога с едно око не ходи и на
нивата
с един крак не ходи.
Винаги да гледа на доброто в себе си и да не се спира на погрешките, и да не се цапа. Трябва да се изхвърлят всички излишни неща. Два пъти ти не може да направиш една погрешка. Един опит направете - по един час на ден да живеете във всичките хора, да чувствувате техните радости и скърби, да бъдат като ваши. Туй, което можеш да направиш, никога не давай друг да направи заради тебе.
При Бога с едно око не ходи и на
нивата
с един крак не ходи.
Извади окото на дявола, който те блазни.
към текста >>
67.
18. Беседа от Учителя на 20.VII.1932 г., 5 ч сутринта
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Ще посеем
нивата
, която Бог ни е дал - нашия ум, сърце и воля.
Ще турите вашата дреха на служенето и вашия пояс на служенето. Правата мисъл да остане във вас: Да се освободите. Ще поддържате това, което Бог е направил отначало с вас. Ще трябва да забравите старото, щом дойде новото, новите условия, които Бог ти дава. На първо място трябва да имаш качеството на разбирането, за да пазиш дрехата, която ти се дава, защото много мъчно се приготовляват тези дрехи.
Ще посеем
нивата
, която Бог ни е дал - нашия ум, сърце и воля.
Ще се положим на това, което Бог е вложил вътре в нас. Днес ще почистим лагера и всеки ще направи и едно вътрешно почистване. Хубавото е, че имате всичко преизобилно дадено, ще използувате, ще отворите касите си. Всеки казва, че е болен, че нямал пари, че бил лош. Пред мен не минава това.
към текста >>
68.
20. Из беседата от Учителя на 9.VIII.1932 г.
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Домът е за детето,
нивата
- за младия, перото - за стария, а леглото - за уморения.
Когато умният цари, мирът възлиза. Там, дето мравята се дави, човекът се забавлява. А дето мравята се забавлява, човекът спи. Глупавият слуша с едното си ухо, а умният - с двете, а глухият и от двете не се интересува. Детето лази, младият се издига, старият се прегърбва, а умореният [си] почива.
Домът е за детето,
нивата
- за младия, перото - за стария, а леглото - за уморения.
Ако си в дома, млад си; ако си на нивата, момък си; ако държиш перото, стар си; ако си на леглото, уморен си от живота вече. Не разваляй това, което природата е наредила! Не й давай съвет какво да прави! С нея на състезание не ходи и насила нищо от нея не вземай! Вземай, когато добрият ти дава и давай, когато умният от тебе иска!
към текста >>
Ако си в дома, млад си; ако си на
нивата
, момък си; ако държиш перото, стар си; ако си на леглото, уморен си от живота вече.
Там, дето мравята се дави, човекът се забавлява. А дето мравята се забавлява, човекът спи. Глупавият слуша с едното си ухо, а умният - с двете, а глухият и от двете не се интересува. Детето лази, младият се издига, старият се прегърбва, а умореният [си] почива. Домът е за детето, нивата - за младия, перото - за стария, а леглото - за уморения.
Ако си в дома, млад си; ако си на
нивата
, момък си; ако държиш перото, стар си; ако си на леглото, уморен си от живота вече.
Не разваляй това, което природата е наредила! Не й давай съвет какво да прави! С нея на състезание не ходи и насила нищо от нея не вземай! Вземай, когато добрият ти дава и давай, когато умният от тебе иска! Дом без врата и училище без прозорец подобни са.
към текста >>
69.
1. На път към Слънцето
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Четири часът: ний сме пред
нивата
.
На път към Слънцето 3.VII. 1935 г., сряда, 3 ч сутринта. Небето осияно със звезди. Време ясно, приятно. Откъм изток подухва лек утринен ветрец.
Четири часът: ний сме пред
нивата
.
Житото зрее и от утринния ветрец класовете се люлеят на вълни. Очарователна гледка! На изток хоризонтът ясен. Зазорява се! Аз стъпих с десния крак в нивата и откъснах 12 класа узряло жито, с които направих посещение на Стоянка в новата й къща и я дарих с китка житни класове.
към текста >>
Аз стъпих с десния крак в
нивата
и откъснах 12 класа узряло жито, с които направих посещение на Стоянка в новата й къща и я дарих с китка житни класове.
Четири часът: ний сме пред нивата. Житото зрее и от утринния ветрец класовете се люлеят на вълни. Очарователна гледка! На изток хоризонтът ясен. Зазорява се!
Аз стъпих с десния крак в
нивата
и откъснах 12 класа узряло жито, с които направих посещение на Стоянка в новата й къща и я дарих с китка житни класове.
В 5 ч бяхме по местата си в клас. Евангелие от Йоана, 21 гл., 22 ст.
към текста >>
70.
2. (4. VII. 1935 г., четвъртък, 4 ч сутринта, Изгрев.)
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
В 4.55 ч бяхме пред
нивата
.
2. 4. VII. 1935 г., четвъртък, 4 ч сутринта, Изгрев. Потеглихме в 4.30 ч сутринта. Време тихо, приятно. Небето ясно.
В 4.55 ч бяхме пред
нивата
.
Източният хоризонт ясен, над линията надлъж се простира един облак като цепелин и други, малки, разпръснати. Изтокът оранжев, облачетата почват да стават оранжеви и все по-светли. В 5 ч слънцето величествено се показа в оранжево-жълто сияние. Рядка хубост и красота. Не ни се напуска мястото и очарователната гледка.
към текста >>
71.
3. ( 5. VII. 1935 г., петък. 3.30 ч сутринта, Изгрев.)
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
В 4 ч сме вече пред
нивата
, красивата, пълна с наедрели класове жито.
1935 г., петък. 3.30 ч сутринта, Изгрев. В 3.30 ч сутринта потеглихме. Небето ясно и звездно. Време приятно.
В 4 ч сме вече пред
нивата
, красивата, пълна с наедрели класове жито.
Зората на изток се показва и хоризонтът розов. Стояхме до 4.30 и си потеглихме за клас.
към текста >>
72.
4. ( 6.VII. 1935 г., събота. 3.30 ч сутринта, Изгрев.)
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Отбихме се навътре в нивите, спряхме се до една
нива
, засята със захарно цвекло.
4. 6.VII. 1935 г., събота. 3.30 ч сутринта, Изгрев. Потеглихме в 4.05 ч сутринта и отидохме до седмий километър. Простор чудесен.
Отбихме се навътре в нивите, спряхме се до една
нива
, засята със захарно цвекло.
Слънцето ни огря по пътя. Изгревът беше великолепен. Източният хоризонт беше ясен, първо розов, после почна да става оранжев и при изгрева - оранжевожьлт, златист. Небето чисто, ясно, синьо. Спряхме се до цвеклото, направихме си молитвата, след това седнахме на размишление.
към текста >>
Минахме покрай старата
нива
, която бяха ожънали.
Отправихме мисълта си към централното слънце. Аз си казах думата, помолих се за което ми тежи на душата. Изпяха една песен с музика и аз си потеглих насам. Те ме туриха на трена на един слънчев лъч и заедно с няколко от тях, придружиха ме, отпътувахме за Земята и за миг аз се намерих на Земята, на място, при Савка. В 5 и 15 ч тръгнахме си обратно за Изгрева, доволни и щастливи.
Минахме покрай старата
нива
, която бяха ожънали.
Аз си събрах от изостаналите класове. Като пристигнахме на Изгрева, Учителят беше вън, седнал на пейките. Аз Го поздравих, целунах Му ръка, разправих Му докъде отидохме - един час път натам и един час връщане. Внимателно и с разположение ме изслуша. Казах си, което ми тежеше на душата.
към текста >>
73.
5. Опитване на вярата
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Спряхме на старата
нива
, помолихме се, седнахме, а по шосето минаваха автомобили, пълни с пияни хора, чувахме песни на пиянски женски гласове.
Небето покрито със звезди. Близо до кантонера минахме покрай един автомобил, хората бяха будни. Ние усилихме хода до бързо ходене. Чухме ги да казват: „Е, не бойте се, спокойно вървете! " Доста се уплашихме и не смеехме да отидем на новото място.
Спряхме на старата
нива
, помолихме се, седнахме, а по шосето минаваха автомобили, пълни с пияни хора, чувахме песни на пиянски женски гласове.
Минахме един изпит, за да си видим и примерим силите си. Оказа се, че не сме силни и че вярата ни е слаба. Върнахме се в 4.50 ч сутринта, готови бяхме за наряд.
към текста >>
74.
6. Изгревът на слънцето
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Пред една
нива
видяхме щъркел изправен, като че ли прави ревизия.
Време приятно, свежо, топло, лятно утро! Отбихме се наляво от шосето при кръстци жито към 5 ч, за да посрещнем изгрева, първия лъч на слънцето. На изток хоризонтът изпърво розов, после взе да става оранжев, жълт и тук изведнъж над бреговата линия се яви оранево-жълта завеса, слънцето се показа всред завесата и картината все продължава да се променя. Прекарахме няколко минути в наблюдения на изтока и слънцето, на бързите промени и съзерцание и към 5.15 напътихме се нататък към 7 км. Стигнахме, поогледахме се наоколо и към 6.15 потеглихме за връщане.
Пред една
нива
видяхме щъркел изправен, като че ли прави ревизия.
В 7 ч бяхме на Изгрева. На поляната направих си упражненията и поканих Ангел и Пеньо на закуска, на мляко. Дойде и Асен, а след малко дойде и Катя с братчето си.
към текста >>
75.
7. Петровден
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
В 4 ч тръгнахме, спряхме на малката
нива
през първото шосе.
7. Петровден 12.VII.1935 г., петък, 3.45 ч. сутринта, Изгрев. Петровден. Чисто, свежо лятно утро. Въздух пресен, след дъжд. Небето ясно.
В 4 ч тръгнахме, спряхме на малката
нива
през първото шосе.
Изправихме се пред кръстците срещу източния хоризонт. Зора се зазорява. Хоризонтът чист, ясен. Над бреговата линия малки разпръснати облаци. Яви се розова линия на светлото поле, съединяваща облаци, които изобразяват разни фигури в човешки образи.
към текста >>
Отбихме се на една
нива
, направихме пет минути размишление и пак потеглихме нататък, доволни и радостни.
Даде се изобилно, мощно слово, което засегна всички области на живота! Укрепени духом, всички към 6.30 ч от клас отидохме на поляната и под звуците на величествената музика на голям оркестър направихме си сутренните окултни гимнастически упражнения. Целунахме ръка на Учителя и разменихме няколко мисли по нашето пътуване и потеглихме. Часът беше 7.45. Вървим царски по шосето, потопени в размисъл на утринното слово, разменяме мисли сегиз-тогиз.
Отбихме се на една
нива
, направихме пет минути размишление и пак потеглихме нататък, доволни и радостни.
Преди да тръгнем, тук аз измих обущата си, това Савка малко притесни, но нищо, тя извлече три ценни правила през това време. Чувствувахме голямо празненство и тържество. Стигнахме до село Горубляне към 9.40 ч. Върнахме се обратно, без да се спираме и към 11.10 ч бяхме на Изгрева. Приготовляваше се супата.
към текста >>
76.
9. Концертът
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Спряхме на първата
нива
през първото шосе зад редица кръстци жито, срещу зората.
9. Концертът 17. VII. 1935 г., сряда. 3.35 ч сутринта, Изгрев Тръгнахме в 4 ч сутринта.
Спряхме на първата
нива
през първото шосе зад редица кръстци жито, срещу зората.
Хоризонтът ясен, предвещава великолепен изгрев. Размишление, молитва. Небето ясно. Топло, приятно. В 4.40 ч бяхме в салона на клас.
към текста >>
77.
25. Деца на слънцето
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
При стъпването ни на
нивата
с обрания слънчоглед, слънцето показа първата си усмивка на светлото си лице и преди да кажа думата си, то ме изпревари тази сутрин и пръв ми продума, каза: „Деца на слънцето ще се назовете, ако постоянствувате да ме посрещате всяка заран, ако слушате и работите като мен." Особени чувства на радост, на мир и на подем на духа си почувствувах.
Време приятно, топло. Небе ясно и тук-таме прошарено с леки, бели и розови облаци. Изтокът в светла омара. Бреговата линия, откъдето слънцето ще се покаже, очертана със златиста линия. Оранжево-жълто сияние.
При стъпването ни на
нивата
с обрания слънчоглед, слънцето показа първата си усмивка на светлото си лице и преди да кажа думата си, то ме изпревари тази сутрин и пръв ми продума, каза: „Деца на слънцето ще се назовете, ако постоянствувате да ме посрещате всяка заран, ако слушате и работите като мен." Особени чувства на радост, на мир и на подем на духа си почувствувах.
Едно рядко блажено състояние изпитвах.
към текста >>
78.
21. Разговор с Учителя на 9.IX.1933 г. в големия салон при новото пиано
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Когато слънцето изгрява, ти не се обръщай на
нивата
, а хвани се първата работа - да се молиш, това е работа.
Жертвата е на място, когато се пече хлябът. А каква полза, ако горят дървата, а хлябът не се пече? Аз ще горя, а ти ще печеш. Човек да не остава сам. Когато човек остане сам, той е един капнал лист, останал вън от цялото; листото пак трябва да се качи горе.
Когато слънцето изгрява, ти не се обръщай на
нивата
, а хвани се първата работа - да се молиш, това е работа.
Изобилие трябва, изобилие. Човек, за да разбере Божиите пътища, той трябва да бъде в изобилие. Докато е вечерно време, за твоята свещ трепериш, но когато изгрее слънцето, защо ти е твоята свещ! Оставй я, нека си гори, и си замини. Ти ще кажеш: „Какво ще стане с моята свещ?
към текста >>
79.
25. Писмо от Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 29.IX.1933 г.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
[настоящата година] на Учителевата
нива
.
Чакаме благодатната есен, сезона на плодовете, за да ги вкусим и раздадем на другите. Винаги животът ми е бил хубав и съдържателен - истинска школа, за което се радвам от сърце. Благодаря на Учителя, Който ни донесе светлина и осмисли живота ни. Не мисля за друго освен: да се уча, да добия чистота, да работя - най-същественото. ' С умиление и възторг си спомням за работата ни през VIII н. г.
[настоящата година] на Учителевата
нива
.
Това беше през целия месец август - най-благодатното време през тази година. Това беше цяла вечност! Братски поздрав: Звездински ДИМИ-Три. Сестро, прочети писмото, което пращам на Пеню.
към текста >>
80.
28. Писмо на Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.XI.1933 г.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Чудни опитности човек придобива в работата на Божията
нива
.
Азбучникът на IX серия не е доизкаран. Като го привърша, щети изпратя и него. Друго нещо особено няма. Всеки се приготвя за зимата. Хубав е животът, кога се работи!
Чудни опитности човек придобива в работата на Божията
нива
.
Учителят е доволен, връзките с Него се засилват, добиват се хубави методи за работа и какво ли не. Видях Божията нива, тя била много голяма и искала работници. Не било достатъчно да има само работници, ами трябвало да се знае да се работи. А това било не само изкуство, ами цяла наука. Вчера Учителят на нас говори по този въпрос и останах много доволен от онова великото, от онези тайни, които се крият в самата работа, в самия човек, в самия живот, които трябва обязателно да ги знае работникът.*) Каквото си пишем по тези въпроси, не ги споделяй абсолютно с никого!
към текста >>
Видях Божията
нива
, тя била много голяма и искала работници.
Друго нещо особено няма. Всеки се приготвя за зимата. Хубав е животът, кога се работи! Чудни опитности човек придобива в работата на Божията нива. Учителят е доволен, връзките с Него се засилват, добиват се хубави методи за работа и какво ли не.
Видях Божията
нива
, тя била много голяма и искала работници.
Не било достатъчно да има само работници, ами трябвало да се знае да се работи. А това било не само изкуство, ами цяла наука. Вчера Учителят на нас говори по този въпрос и останах много доволен от онова великото, от онези тайни, които се крият в самата работа, в самия човек, в самия живот, които трябва обязателно да ги знае работникът.*) Каквото си пишем по тези въпроси, не ги споделяй абсолютно с никого! Моля ти се! Похвали се и ти с нещо!
към текста >>
Знаеш ли, че едномесечната ни работа на Божията
нива
се равнява на цели векове. Защо?
Ще дойде този час! Единственото нещо, за което не ме бива и за което не съм способен, това е да забравя тези, които са мои приятели, които са мои близки, които обичам, почитам и уважавам заради Бога. Заради Учителя. Възможно ли е да те забравя? За нищо на света!
Знаеш ли, че едномесечната ни работа на Божията
нива
се равнява на цели векове. Защо?
Защото животът беше крайно интензивен и напоен със смисъл и съдържание. Наистина, и аз не помня такова нещо. Тогава, какво същество трябва да бъда, за да пренебрегна една душа, която ми е толкова ценна и мила? Ти си работник истински, пряма, чиста, готова на жертви, изпълнена с идеализъм. Ето тези души са моите братя и сестри в Бога и Учителя.
към текста >>
И оттогава вече не съм на работа, а си работя на Учителевата
нива
.
Чакат ни в града. Още 15 минути остават, а аз не съм се и приготвил. Ще прекараме зимата в малката стаичка. Аз не се залових на работа. Отидох да работя преди 1 месец и не работих 3,4 часа, ме изпъдиха, въпреки хубавото ми, безпогрешно работене.
И оттогава вече не съм на работа, а си работя на Учителевата
нива
.
Хайде, сестро Еленке, прощавай, ако с нещо съм прибързал в писмото си, понеже е писано набързо. Братски поздрав: Д. Звездински.
към текста >>
81.
16. Резюме от беседа на Учителя от 14.VIII.1935 г.
,
VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев
,
ТОМ 17
Едните отиват на
нивата
, посяват ги и имат страдания, а другите - под хромела на воденицата; под него минава по-голямата част от съвременното човечество, така измират, изчезват.
Роденият от Духа е господар на положението, господар на външните условия. Той не е в зависимост, като сегашният човек, от икономическите условия. Пример: Болният се нуждае от помощта на другите, а здравият е свободен, не се нуждае от външна помощ, сам всичко може да си извърши. Та, великата наука в живота има два пътя, по които хората вървят. Едните остават в хамбара, а пък другите излизат вън от хамбара.
Едните отиват на
нивата
, посяват ги и имат страдания, а другите - под хромела на воденицата; под него минава по-голямата част от съвременното човечество, така измират, изчезват.
Разбира се, и този процес си има добрата страна - които сега умират, научават нещо, а следващите поколения придобиват нещо. За нас е важен сегашният процес, който става, онова, което човек сега може да направи, което отвън няма да дойде. Отвън са само условията, а пък всичките възможности, които човек може да направи, са вложени вътре в него. Христос казва: „Ако житното зърно не падне в земята, то само остава, но ако падне в земята, то дава плод." Грамадна е разликата. Всеки човек трябва да мине през страданието на нивата, дето има растеж и плод, отколкото страданията на хромела, воденицата.
към текста >>
Всеки човек трябва да мине през страданието на
нивата
, дето има растеж и плод, отколкото страданията на хромела, воденицата.
Едните отиват на нивата, посяват ги и имат страдания, а другите - под хромела на воденицата; под него минава по-голямата част от съвременното човечество, така измират, изчезват. Разбира се, и този процес си има добрата страна - които сега умират, научават нещо, а следващите поколения придобиват нещо. За нас е важен сегашният процес, който става, онова, което човек сега може да направи, което отвън няма да дойде. Отвън са само условията, а пък всичките възможности, които човек може да направи, са вложени вътре в него. Христос казва: „Ако житното зърно не падне в земята, то само остава, но ако падне в земята, то дава плод." Грамадна е разликата.
Всеки човек трябва да мине през страданието на
нивата
, дето има растеж и плод, отколкото страданията на хромела, воденицата.
Човешка наредба е да се слага житото под хромела. Всичката борба на живота е: ние се стремим да избавим житото от хромела. Роденият от Духа, той е благородният човек, човек, който има друго съзнание, за него човек не е мъртъв, за него човек за човека не е вълк, но човек за човека е брат. Това е човещина. Братството е братство само за човека.
към текста >>
Единият (първият) ще мине по пътя на хромела, воденицата, другият - по пътя на
нивата
.
Аз не говоря за умирането на черупките. Ако човек изгуби черупката, той живее в новата форма. Човек трябва да се облече в нова форма, която да съдържа в себе си безсмъртието. Една форма, която да не е подложена на сегашните лоши условия да се видоизменя. Това е подразбирал Христос с думите: „Роденото от Духа Дух е, роденото от плътта плът е." Роденият по плът ще живее по един начин, а роденият по Дух ще живее по друг начин.
Единият (първият) ще мине по пътя на хромела, воденицата, другият - по пътя на
нивата
.
В единия ще има плод. Които са родени от Бога, те образуват братство. Сега виждаме, че сегашното братство четири поколения изглажда. Хората, които са били братя, първи, втори, трети, четвърти братовчеди, престава вече роднинството между тях в четири поколения. Значи, след 100 или 200 години сегашното братство се изглажда.
към текста >>
не може да влезеш в Царството Божие." Тогава Христос му каза: „Роденото от Духа Дух [е], роденото от плът плът е." Разликата в двата процеса е: Допуснете, че един човек мяза на едно житено зърно; онази, благата ръка, която ще го вземе от хамбара, ще го тури в малка торбичка и ще му каже: „Аз те посявам на
нивата
.
Слънцето изгрява за чадата Божии, за ония, които са родени. За тях слънцето има смисъл. Само родените от Бога ще влязат в Царството Божие. Ако някои сте минали по този път, ще знаете, ще проверите, а пък които се приготовляват, имат приготвени условия. Христос казва на Никодима, на такъв един учен човек: „Ако не се родиш изново.
не може да влезеш в Царството Божие." Тогава Христос му каза: „Роденото от Духа Дух [е], роденото от плът плът е." Разликата в двата процеса е: Допуснете, че един човек мяза на едно житено зърно; онази, благата ръка, която ще го вземе от хамбара, ще го тури в малка торбичка и ще му каже: „Аз те посявам на
нивата
.
Ти ще имаш малко страдания, ти ще растеш, ще цъфнеш и ще завържеш." Житото ще провери това. Същата ръка ще го пожъне. Другата блага ръка ще те вземе [от] хамбара и ще те прекара на воденицата, ще ти каже: „Ти ще минеш под камъка, ще станеш на брашно и тогава ще те продаваме на увеличена цена." Аз предпочитам да си посеян на нивата и да дадеш плод. То е Божественото, а пък хромелът е човешкият порядък на нещата. Под думата „воденица" разбирам неразбраните неща, които хората са създали.
към текста >>
Другата блага ръка ще те вземе [от] хамбара и ще те прекара на воденицата, ще ти каже: „Ти ще минеш под камъка, ще станеш на брашно и тогава ще те продаваме на увеличена цена." Аз предпочитам да си посеян на
нивата
и да дадеш плод.
Ако някои сте минали по този път, ще знаете, ще проверите, а пък които се приготовляват, имат приготвени условия. Христос казва на Никодима, на такъв един учен човек: „Ако не се родиш изново. не може да влезеш в Царството Божие." Тогава Христос му каза: „Роденото от Духа Дух [е], роденото от плът плът е." Разликата в двата процеса е: Допуснете, че един човек мяза на едно житено зърно; онази, благата ръка, която ще го вземе от хамбара, ще го тури в малка торбичка и ще му каже: „Аз те посявам на нивата. Ти ще имаш малко страдания, ти ще растеш, ще цъфнеш и ще завържеш." Житото ще провери това. Същата ръка ще го пожъне.
Другата блага ръка ще те вземе [от] хамбара и ще те прекара на воденицата, ще ти каже: „Ти ще минеш под камъка, ще станеш на брашно и тогава ще те продаваме на увеличена цена." Аз предпочитам да си посеян на
нивата
и да дадеш плод.
То е Божественото, а пък хромелът е човешкият порядък на нещата. Под думата „воденица" разбирам неразбраните неща, които хората са създали. Под „нива" разбирам онова, което Бог е създал, онзи, Божият път, който ние ще минем, за да придобием знание, което Бог ни е определил, за да се роди Духът (и да се образува братството) вътре. И тогава Любовта ще се прояви. Тогава всички хора ще могат да живеят както те искат.
към текста >>
Под „
нива
" разбирам онова, което Бог е създал, онзи, Божият път, който ние ще минем, за да придобием знание, което Бог ни е определил, за да се роди Духът (и да се образува братството) вътре.
Ти ще имаш малко страдания, ти ще растеш, ще цъфнеш и ще завържеш." Житото ще провери това. Същата ръка ще го пожъне. Другата блага ръка ще те вземе [от] хамбара и ще те прекара на воденицата, ще ти каже: „Ти ще минеш под камъка, ще станеш на брашно и тогава ще те продаваме на увеличена цена." Аз предпочитам да си посеян на нивата и да дадеш плод. То е Божественото, а пък хромелът е човешкият порядък на нещата. Под думата „воденица" разбирам неразбраните неща, които хората са създали.
Под „
нива
" разбирам онова, което Бог е създал, онзи, Божият път, който ние ще минем, за да придобием знание, което Бог ни е определил, за да се роди Духът (и да се образува братството) вътре.
И тогава Любовта ще се прояви. Тогава всички хора ще могат да живеят както те искат. Защото у всички хора има желание да живеят добре. „Роденото от Духа Дух е" - значи разумно е то, а пък „роденото от плът плът е". „Грее слънцето" Тайна молитва.
към текста >>
82.
19. Беседа от Учителя от 23.VIII.1935 г. * Даването
,
VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев
,
ТОМ 17
Попитай се сега тъй: Да си купя ли
нива
?
Туй, което тече, е вода. Туй, което стои, е камък. Туй, което лъха, е въздух. Туй, което те нуди, е сила. Три неща спъват човека: нивите му, воловете му и женитбата.
Попитай се сега тъй: Да си купя ли
нива
?
- Това е първата спънка. Да си купя ли волове? - Това е втората спънка. Да се оженя ли? - Това е третата спънка.
към текста >>
83.
5. Педагогическа лекция
,
IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
То е като един земеделец, който, като сее житото, във време на жетва отива и оженва
нивата
.
Ако можеш да предадеш своите недъзи и своите добродетели, ти си силен човек. Една погрешка, след като я поправиш, тя вече не те безпокои. Неутрализираш, не харчиш сила [...][1]. Една добродетел след като насадиш в едно дете, ти от нея печелиш. Туй дете един ден ще ти върне туй благо.
То е като един земеделец, който, като сее житото, във време на жетва отива и оженва
нивата
.
Тя казва: „Ти ме пося - туй, което дадох, ожени го и напълни хамбаря." От доброто, което вършите, ще дойде печалба. От погрешки- те, които изправите, ще се освободите от вашите задължения. Една погрешка, ако не се поправи, тя е като пукната стомна. Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е едно отверстие, в което се губи човешката мисъл - не самата мисъл, но произведението на мисълта се губи, произведението на човешките чувства се губи, произведението на човешката воля се губи.
към текста >>
84.
13. Задачата на ученика във Всемирната Велика Бяла Школа
,
IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Писанието казва: „Голяма е
нивата
Господня, а малко са жетварите." Следователно една от задачите на ученика във всемирната Бяла школа е да стане добър и достоен жетвар на
нивата
Господня.
Задачата на ученика е да изпълнява упътванията на Учителя си, също и неговите наставления, с цялото си сърце, ум и душа. (Аз се стремя да стана ученик.) Най-първо ученикът трябва да се смири, да започне да работи върху своя ум, сърце и воля. Задачата на ученика в школата е да живее според принципите и законите на тая школа - да живее, като измени вътрешния си живот. Това, що Учителят учи в школата, ученикът трябва да следи и изпълнява и проучава с пълно внимание и да бъде активен в изпълнението. Защото крайната цел на Учителя е нещо много повече, отколкото ученикът може да си представи.
Писанието казва: „Голяма е
нивата
Господня, а малко са жетварите." Следователно една от задачите на ученика във всемирната Бяла школа е да стане добър и достоен жетвар на
нивата
Господня.
За да проявим някоя природна сила в живота си, ние трябва да спазим известни закони и правила, по които тя може да се прояви. Питам се: Мога ли да бъда ученик на всемирната Бяла школа? Имам ли силна вяра, любов и послушание към своя Учител, мога ли да обичам всички както себе си? Ако притежавам тия качества и ги прилагам в живота си - тогава ще бъда ученик на Всемирната Бяла школа. Ученикът трябва да учи и работи заедно с Учителя си.
към текста >>
85.
92. Евангелието
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
„Дир" значи държи; „ек" - пренадено за
нивата
; „тор" - тор.
92. Евангелието „Ди-рек-тор".
„Дир" значи държи; „ек" - пренадено за
нивата
; „тор" - тор.
Изкуство е да се пее Евангелието. Не трябва да се пее: „Във време оно (по-високо), но така: „Във време оно „ (по-ниско накрая). Много хубаво може да се пее. Не е лесно да се пее Евангелието. Трябва да се пее хубаво.
към текста >>
86.
105. Съотношения
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
" Вълкът казал: „Благодари, че не ти откъснах главата, че всичко, което до днес е влизало в моята уста, съм го разкъсвал." Има сега една религиозна
нива
, неработена, с много бодили.
12) Линията „а" и линията „b" са свързани, но в един свят, непонятен за нас. Вълк имал кост в гърлото. Обещал много нещо на един щъркел, да му я извади. Щъркелът му я извадил. После щъркелът казал: „Обещаното?
" Вълкът казал: „Благодари, че не ти откъснах главата, че всичко, което до днес е влизало в моята уста, съм го разкъсвал." Има сега една религиозна
нива
, неработена, с много бодили.
Трябва да се обработи. Ти трябва да обработиш своята нива. Никой не може да възнесе молитва за тебе. И ти трябва с него да се молиш заедно. Ако не си туриш и ти ума, заедно с него да се молиш, не може.
към текста >>
Ти трябва да обработиш своята
нива
.
Обещал много нещо на един щъркел, да му я извади. Щъркелът му я извадил. После щъркелът казал: „Обещаното? " Вълкът казал: „Благодари, че не ти откъснах главата, че всичко, което до днес е влизало в моята уста, съм го разкъсвал." Има сега една религиозна нива, неработена, с много бодили. Трябва да се обработи.
Ти трябва да обработиш своята
нива
.
Никой не може да възнесе молитва за тебе. И ти трябва с него да се молиш заедно. Ако не си туриш и ти ума, заедно с него да се молиш, не може.
към текста >>
87.
4. Сп. „Зорница, год. 51, бр. 11 (18.III.1931), с. 3, Вл. Русалиев
,
VI. Очерци за Мара Белчева
,
ТОМ 17
Заслушана във топлия ти глас На Твойта
нива
зрее - златен клас.
„Зорница", год. 51, бр. 11 (18.III.1931), с. 3 Нашите писатели МАРА БЕЛЧЕВА О, докога ще ме изпитваш, Боже? Усмихнеш се, и ето всичко може.
Заслушана във топлия ти глас На Твойта
нива
зрее - златен клас.
И блесналият сърп не ме тревожи. Света десница върху мен положи И като струна пее до захлас, В дъхът Ти, Боже, шеметний ми час. И в преграда между Теб и мен, И тъмен облак Твоя глед засеня, - Като кошмар в дълбокия ми сън. Притискат ме небето и земята Бучи изпод нощта река - душата: При Теб ли бяга тя, от Теб ли вън? Из „Избрани песни" За нея най-добре би могло да се каже, че е минала през страшните светлосенки на Рембрант.
към текста >>
88.
5.7. Съборите в София
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Бяхме се настанили върху прясно оженатата
нива
южно от поляната, гдето по-късно бяха построени бараките на Влад Пашов и Ганка Парлапанова.
През тия години бях в провинцията и идването ми в София, на Изгрева, беше моята най-голяма радост. Нямаше още братски стаи и често ми се случваше да гостувам по домовете на братя и сестри в града - практика, внедрена и досега всред братството. През учебната 1925-1926 г. салонът беше вече свежо измазан, блестеше със снежната си белота, с огромните си прозорци към изток, заемащи цялата дълга стена на постройката, Също както върху поляната в Търново, и тук, като че изникнали изпод земята, бяха построени по поляните разнообразните палатки на гостите-съборяни. Нашата хасковска група беше настанена в единствената, малка, триъгълна палатка от платнища, които аз бях донесъл.
Бяхме се настанили върху прясно оженатата
нива
южно от поляната, гдето по-късно бяха построени бараките на Влад Пашов и Ганка Парлапанова.
Казаните за готвене бяха настанени пак върху големи камъни наблизо до кухнята, с готовност да хранят около хиляда гости. Традициите и тук се спазваха неотменно. Цигулката засвирваше много преди изгрева на слънцето: „Събуди се, братко мили, от дълбок сън ти стани! " Измъкваха се полуоблечени братя и сестри към тоалетните места и умивалните, за да могат по-скоро да заемат местата си всред дългите стотина метра редици, срещу мълчаливите преобразования на източното небе. Синкавото, после розово, после златистожълто небе ставаше ярко-пламтящо около навдигналата се глава на изгрялото слънце.
към текста >>
89.
13. Учителят в Дългопол, Варненско
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Един ден, като се завръщали от
нивата
, ги посрещнала бабата на Учителя по майка и казала: - Петър проговори като възрастен: „Бабо, направи ми люлка, че искам да спя!
На западната страна на Дългопол се намирала местността Карабурун, сега се именува Камен дял. Там Учителят открил един извор, който нарекъл „Бялата вода". Построил шатра и стоял със сестра Си Мария 20 дена, където пила и се мила с откритата от Учителя вода и оздравяла. [1] Сестра Мария разправя за Учителя, че изминали цели 3 години, а Учителят като дете не проговорил нито дума в това време. Майка му Добра много се тревожела и страхувала да не е ням.
Един ден, като се завръщали от
нивата
, ги посрещнала бабата на Учителя по майка и казала: - Петър проговори като възрастен: „Бабо, направи ми люлка, че искам да спя!
" След това вече започнал да говори. ------------------------------------------------ [1] За Бялата вода вж. „Изгревът" том X, с. 9 и 10. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>
90.
20.2. Задачата на сестра Олга
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Казах Му: - Учителю, Вие говорите, че в новата култура волът сам доброволно иде при господаря си, да го впрегнат и да иде на
нивата
, без да чака да го теглят насила.
20.2. Задачата на сестра Олга През 1921 г. трябваше за Великден да посетя майка си в Цариброд, в Югославия. Пътувах с открит лист. Отидох при Учителя и Му казах, че отивам за една седмица в Цариброд.
Казах Му: - Учителю, Вие говорите, че в новата култура волът сам доброволно иде при господаря си, да го впрегнат и да иде на
нивата
, без да чака да го теглят насила.
Ето, аз ида сама при Вас и моля да ми кажете: какво мога да направя за моите братя българи оттатък границата? Учителят взе една раница, напълни я с беседи. Знаех, че лист с българска литература не можеше да се пренесе, беше много строго. Турих раницата на гърба си и се качих на влака. Слязох на Царибродската гара.
към текста >>
91.
35. Сестра Марина Карагьозова
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Сестра Ненова тогава даде на разположение на братството
нивата
си от 20 декара, на четири километра от Бургас.
През 1931 г. мъжът ми беше преместен в Бургас. Там веднага попаднахме в естествената си среда. Ние започнахме да посещаваме беседите и се свързахме с братството. Бяхме най-редовни на събранията, посещавахме редовно сутринните гимнастики на Булеварда, ходехме на екскурзии на „Белия баир", както нарекохме височината край Бургас.
Сестра Ненова тогава даде на разположение на братството
нивата
си от 20 декара, на четири километра от Бургас.
Ние ходехме наедно да я работим - садяхме слънчоглед. Мъжът ми нареждаше така дежурствата си, че можеше да бъде най-редовен на събранията. Толкова предан беше той, така много му допадаше хубавият братски живот! Когато избухна войната през 1939 г., аз заболях от нерви. Дали изживявах ужаса на пострадалите, струваше ми се, че някакъв обръч ме стяга през гърдите.
към текста >>
92.
63. Руси Караиванов от с. Ветрен. 63.2. Спасяване от смърт на трима комунисти
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Едната намерих на
нивата
и почнах да й разправям за отговора на Учителя.
Казвам Му: - Учителю, имам писмо от нелегални, които молят, да можеш да им помогнеш, да не ги екзекутират. Исках да Му дам писмото да го чете. Учителят ми каза: - Няма нужда, иди и им кажи, че не само че няма да ги екзекутират, но и в най-скоро време ще бъдат пуснати на свобода. Това беше месец март 1944 г. Върнах се на село и се срещнах с жените на осъдените.
Едната намерих на
нивата
и почнах да й разправям за отговора на Учителя.
Тя се разплака и казваше: - Дали ще е вярно? Аз я уверих и казвам: - Ще се обеся на тази върба, ако не излезе вярно. После намерих другата и й купих билет, да отиде до Стара Загора, да им каже, че няма да бъдат обесени. Същите тези затворници излязоха на 9-й септемврий от затвора. Единият е жив, а другият по-късно (1955 г.) се самоуби по други причини.
към текста >>
93.
68. Учителят за Хитлер и Сталин. 68.1. Бъдещето на славяните
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
- Вижте, Учителю - рече той, - какво пише тук в тая книга Хитлер: „Славяните ще станат тор на германската
нива
".
68. Учителят за Хитлер и Сталин Верка Куртева разказва следното: 68.1. Бъдещето на славяните Една вечер Учителят беше на вечеря у брат Симеонов. Беше приготвен чай. В стаята влезе брат Методи Константинов. Той носеше в ръката си някаква книга.
- Вижте, Учителю - рече той, - какво пише тук в тая книга Хитлер: „Славяните ще станат тор на германската
нива
".
Учителят се стресна. Както държеше лъжичката в ръката Си, Той я остави. Остави и сякаш напълно забрави чая Си. Замисли се дълго и каза, като че повече на Себе си: - Ще видим кой на кого ще стане тор! Повече Учителят не говори тая вечер нищо.
към текста >>
94.
22. Кои са изменниците на българския народ?
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Който всяка сутрин е ставал рано и е работил на
нивата
си, не е ли спечелил нещо?
Но един вестникар, да пише лъжа, не му се прощава. Ни един свещеник, учител, майка или баща да говорят лъжа, това не им е простено. Сега и вие като застанете, вашият живот, не трябва да туряте на старите основи, ние трябва да реформираме живота си. Сега мнозина казват: „Толкова години какво сме спечелили? " Ами че онзи, който е работил в света, не е ли спечелил нещо?
Който всяка сутрин е ставал рано и е работил на
нивата
си, не е ли спечелил нещо?
Но онзи, който е пращал другиго да копае, проблематично е дали ще спечели. Сега толкова години аз съм се старал да ви дам един метод да работите като мене."
към текста >>
95.
14. Новогодишна молитва
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Нива
обилно жито да ражда!
Както изглежда - зло побеждава... Второ пришествие кат че настава - Бедний по-беден горкий умира. Чулът народний веч се съдира... Здраво с вериги стягай злината! Нек да живее в мир добрината! Дай на мъжете разум, търпение, А на жените - скромност, смирение! И на децата - воля да учат, Дарби душевни веч да отключат.
Нива
обилно жито да ражда!
Щедро да жъне, който посажда! Дай ни на всички - мъдрост и знание Богу да служим — силно желание. - Олга Славчева
към текста >>
96.
26. Луната в земеделието и градинарството
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Оказва се, че дърветата, отсечени при пълнолуние, трудно съхнат и дори по някой път бързо
загниват
.
През пролетта, когато Слънцето е в Телец, от 21 април до 21 май, или в Близнаци, от 21 май до 21 юни, благоприятни часове за садене на цветя са след обяд между 21/2 и 6 часа. Много още тънкости трябва да се спазват при разните видове растения. Така за пример, едни правила важат при отглеждане на растения, които дават плодовете си под земята, подобно картофите, а други - при отглеждане на растения, чиито плодове се раждат на открито, под непосредственото влияние на разните природни агенти. Както поменах още в самото начало, не само за сеенето и за саденето, а и за всички други работи, свързани със земята и растителността, има известни благоприятни моменти, които трябва да се спазват. Интересни са наблюденията, които са правени във връзка, например, със сеченето на дървета, предназначени за строителен материал.
Оказва се, че дърветата, отсечени при пълнолуние, трудно съхнат и дори по някой път бързо
загниват
.
Напротив, материалът от дървета, които са сечени няколко дни преди новолуние или при новолуние, съхне добре и незагнива. Това е, без съмнение, във връзка с циркулацията на соковете в растенията, която е подчинена на Луната, то са подчинени на нея и всички ритмични процеси в природата, в това число и приливите и отливите. Но в тази статия аз няма да се спирам върху астрологичното обяснение на тия явления, защото тя има за цел да засегне само бегло въпроса за ролята, която играе Луната в стопанския живот на народа, а също и да наведе читателя на мисълта, че областта на приложната астрология открива широко поле за експерименти. Ако се освободим от предразсъдъка да смятаме за суеверия тия прости емпирични правила, които засега се срещат само в популярните астрологични календари и се заловим да ги проверим най-добросъвестно в земеделската и градинарска практика, ако ги вмъкнем, с една реч, в опитните станции като обект за систематични статистични проучвания, тогава много от тия правила ще се окажат негли ценни монети, изпоцапани и потъмнели от времето, с полуизтрити надписи, но направени от чисто старо злато. Това старо злато за нас е ценно, то е което ни интересува и ако го вложим в съкровищницата на съвременното знание, ще изгубим ли нещо?
към текста >>
Напротив, материалът от дървета, които са сечени няколко дни преди новолуние или при новолуние, съхне добре и
незагнива
.
Много още тънкости трябва да се спазват при разните видове растения. Така за пример, едни правила важат при отглеждане на растения, които дават плодовете си под земята, подобно картофите, а други - при отглеждане на растения, чиито плодове се раждат на открито, под непосредственото влияние на разните природни агенти. Както поменах още в самото начало, не само за сеенето и за саденето, а и за всички други работи, свързани със земята и растителността, има известни благоприятни моменти, които трябва да се спазват. Интересни са наблюденията, които са правени във връзка, например, със сеченето на дървета, предназначени за строителен материал. Оказва се, че дърветата, отсечени при пълнолуние, трудно съхнат и дори по някой път бързо загниват.
Напротив, материалът от дървета, които са сечени няколко дни преди новолуние или при новолуние, съхне добре и
незагнива
.
Това е, без съмнение, във връзка с циркулацията на соковете в растенията, която е подчинена на Луната, то са подчинени на нея и всички ритмични процеси в природата, в това число и приливите и отливите. Но в тази статия аз няма да се спирам върху астрологичното обяснение на тия явления, защото тя има за цел да засегне само бегло въпроса за ролята, която играе Луната в стопанския живот на народа, а също и да наведе читателя на мисълта, че областта на приложната астрология открива широко поле за експерименти. Ако се освободим от предразсъдъка да смятаме за суеверия тия прости емпирични правила, които засега се срещат само в популярните астрологични календари и се заловим да ги проверим най-добросъвестно в земеделската и градинарска практика, ако ги вмъкнем, с една реч, в опитните станции като обект за систематични статистични проучвания, тогава много от тия правила ще се окажат негли ценни монети, изпоцапани и потъмнели от времето, с полуизтрити надписи, но направени от чисто старо злато. Това старо злато за нас е ценно, то е което ни интересува и ако го вложим в съкровищницата на съвременното знание, ще изгубим ли нещо? г.
към текста >>
97.
8. По колелото на зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Ти, която ни роди през огъня на сърцето си, ти, която чакаш да те позовем, да откъснеш узрелия житен клас от нашата
нива
и да го отнесеш в небесната житница, преминала чертата и синора, които отделят живота от смъртта.
Не е ли пълно с отровна скръб сърцето ти, че то не те познава, а ти не можеш да го приближиш и да избършеш с топли устни тия едри, много печални сълзи? Навън бушува късния повей от планината и ридае, защото без обич е останала земята! Сирак е човек без тебе, любов небесна! Трънаци са пътищата му, рани глождат нозете и сърцето му, безответна хладина го огражда! Прекрасна девице!
Ти, която ни роди през огъня на сърцето си, ти, която чакаш да те позовем, да откъснеш узрелия житен клас от нашата
нива
и да го отнесеш в небесната житница, преминала чертата и синора, които отделят живота от смъртта.
Ти, небесна майко, която ще ни направиш силни, ти, която ще ни направиш безсмъртни... Тъжна е земята без обич! Бродници без радост са людете без теб. По мрачни друмища стъпва ногата им, защото ти още не си запалила светилника пред тях. Корави и студени камъни са сърцата им, защото ти не си ги докоснала с пръст, за да рукнат пробудени и шумящи водите на нов живот! Капки кръв има по камъните на земята.
към текста >>
Тогава, когато детето и семето на
нивата
се възправят, преминали през земята, вятъра, водата и огъня, ти ще откъснеш най-хубавия клас от богатата
нива
и ще го отнесеш през колелото на зодиака към небесната житница, като дар от новия, възродения човек.
Корави и студени камъни са сърцата им, защото ти не си ги докоснала с пръст, за да рукнат пробудени и шумящи водите на нов живот! Капки кръв има по камъните на земята. Затова са скръбни долините, и хълмовете ридаят, затова са тъжни и песните на прибиращите се жътвари. Ти ще слезеш, велико небесно сърце! Видиш ли там, сред черните угари на изоставените ниви, по които минаха мрачни конници, там, небесна майко, един ранобуден младеж, с млада още като нова фиданка снага, впряга едри бели воловци, за да оре земята, да пръсне семето - златното жито, хлябът и животът!...
Тогава, когато детето и семето на
нивата
се възправят, преминали през земята, вятъра, водата и огъня, ти ще откъснеш най-хубавия клас от богатата
нива
и ще го отнесеш през колелото на зодиака към небесната житница, като дар от новия, възродения човек.
G. N. [Georg Nordmann]
към текста >>
98.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
Кое е туй, което свързва теб, невидимото житно зърно, заровено в земята, с класа, узрял на Божията
нива
?
7. Житно зърно Неделчо [Попов] Житно зърно, Г, XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 208 Посвещава се на Георги Радев Ако не те хвърляха в жертва, житно зърно, не би ти дало плод. Заровено в земята, Божия сила те възрасна, и ти ставаш житен клас. Твоята смърт е жертва благодатна, защото ти от смърт минаваш в живот.
Кое е туй, което свързва теб, невидимото житно зърно, заровено в земята, с класа, узрял на Божията
нива
?
Не си ли ти сега и клас, стебло, и корен? И где си ти в тоя миг? Не си ли ти като едно от поточетата малки, слели се в голямата река, която оросява красивите долини? Не си ли ти едно и сто, не си ли ти без- бройно, че щедро храниш човеците по цялата земя? Другарю мой, не си ли ти златно житно зърно?
към текста >>
Нека Божият мир изпълва душата на неуморния работник на Неговата
нива
- Георги Радев.
Той бе рядко, изключително дарена натура: математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум - всичко му се поддаваше [удаваше], - никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна”, не съдържаше непреодолими трудности за него... Като прибавим към това голямата му любов, беззаветната му преданост към учението, ясно е, че с преминаването на Георги Радев отвъд границите на нашия земен живот, ние претърпяваме една голяма, много голяма загуба... Но… всичко е за добро. Защото такава е била волята Му. Жорж пак ще дойде на земята. Може би в едно време на много по-голяма, от сегашната, светлина. И това, което той тогава ще донесе и ще даде на света, ще бъде възприето оценено и използувано от много повече люде, отколкото това бе в този му живот.
Нека Божият мир изпълва душата на неуморния работник на Неговата
нива
- Георги Радев.
Редакцията 11. Езикът на природата Георги Радев Братство (Севлиево), бр. 16 (311), 25.VII.1943, с. 3 Природата е проникната от дълбока разумност. И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по големите канари на метафизиката - доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата.
към текста >>
99.
11. САТУРН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА
,
,
ТОМ 19
Тази сравнително малка скорост придава на импулсите му качество, което в човешкия мозък се отразява като една бавна асимилация, бавно приемане, бавно нагаждане към всички
нива
.
В човешкия мозък това естество на импулсите се отразява като едно своенравие, една упоритост, една дебелоглавщина, което е в значителен размер. Своенравието отхвърля всякакви внушения, съвети, препоръки и приема само своето като меродавно. Мъчно се съгласува с когото и да било, това прави човека също крайно резервиран и мъчнодостъпен. Отразява се още и с една критичност към всичко, един значителен устрем да не се одобряват порядките и нещата и да се критикуват често пьти по един безогледен начин. Времето, което е необходимо на планетата, за да направи една обиколка около Слънцето, е 29 1/2 земни години, като се движи на своята орбита с една скорост от 9.64 километра в секунда.
Тази сравнително малка скорост придава на импулсите му качество, което в човешкия мозък се отразява като една бавна асимилация, бавно приемане, бавно нагаждане към всички
нива
.
Носи елементите на здрав консерватизъм, изключва бързите импулси към мислене, емоции и действие. Към всяко нещо се пристъпя бавно и поради добре развит мислов мир, задълбочено и по възможност всестранно обсъдено. Сатурн е втората по големина планета в слънчевата система с диаметър 120,500 километра, която носи елемента на голяма инерция. С други думи, мъчно се задвижва кьм мисъл, чувство и действие, но задвижи ли се веднъж, мъчно се спира. Тук можем да имаме случаите на мързеливи и инертни прояви.
към текста >>
100.
Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
4. Един ми казва така; ,,Аз съм роден на
нивата
, когато са жънели
нивата
.
Неща смешни, забавни, но и трагични, защото показват колко е бил заспал и изостанал този народ. Учителят Дънов го освобождава от турското робство, организира просветата му и му предава Словото на Бога. А този народ още спи. И утре ще спи. А докога?
4. Един ми казва така; ,,Аз съм роден на
нивата
, когато са жънели
нивата
.
Слънцето е било на две копрали от земята.” Значи е било при залез слънце. А знаете ли какво значи „копраля”? Това е една прьчка към метър и половина – два метра дълга, на единия и край е поставено шило и с него се ръга задниците на впряга на колата си от крави или волове. А които оре с тях на другия край слага едно четвъртито желязо, за да може с него да изчиства, когато оре, да изчиства от пръстта ралото. Вие виждали ли сте рало?
към текста >>
С него се оре
нивата
, за да се засее с жито или царевица.
Слънцето е било на две копрали от земята.” Значи е било при залез слънце. А знаете ли какво значи „копраля”? Това е една прьчка към метър и половина – два метра дълга, на единия и край е поставено шило и с него се ръга задниците на впряга на колата си от крави или волове. А които оре с тях на другия край слага едно четвъртито желязо, за да може с него да изчиства, когато оре, да изчиства от пръстта ралото. Вие виждали ли сте рало?
С него се оре
нивата
, за да се засее с жито или царевица.
А колко първобитно е устроено, само с един палешник, а това е желязото, с което се оре. 5. Друг ми казва: „Аз съм роден, когато слънцето е било на 2 педи от залеза си.” Да, ама тогава не е имало астрологически таблици, за да провери например че на 28 август слънцето залязва в еди-колко си часа и минути. И тогава да сметне колко време се заключва в тези две педи от човешката ръка. 6. Друг ми казва: „Роден съм при първи петли.” Вие чували ли сте кога петлите пеят за първи път? Тогава хората са си лягали рано, заедно с кокошките, понеже те най-рано се прибират за спане в курника си.
към текста >>
НАГОРЕ