НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
2
:
65
резултата в
48
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
18. Абсолютен във всичко: есе (10.XII.1976 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Затова неизбежна беше категоризацията: “На вас не ви са позволено много неща, вие коренно трябва да се различавате от другите, животът ви трябва да бъде необикновен.” За учениците е изключена лъжата, насилието,
жестокостта
, омразата и всичките ония дребни погрешки, които човек има като арсенал, ненужен и вреден, добавяме ние.
Ние се спираме на нея, защото тя изцяло влезе не само в живота на школата, не само и в многото теми на беседите, но и в интимния свят на ученика, привлякъл се от светлината на Учителя си, дошъл като малък, скромен -само с копнежа ученик да учи. Нееднократно Той щеше да се обръща към него, за да даде ония основни правила, без които ученикът не може да бъде такъв в една школа. Думата светеше и ония, които я слушаха много имаше да мислят за нея. Какво криеше, какво подразбираше и най-вече, какво ангажираше? Съществуваше една граница, не поставена от някой, не, но от съчетанията, от ценза и от ранга, между света в който живееха обикновените хора - ученици и между тия, които учеха науката за живота -необикновени в своя начин на мислене, на желания, на увереност.
Затова неизбежна беше категоризацията: “На вас не ви са позволено много неща, вие коренно трябва да се различавате от другите, животът ви трябва да бъде необикновен.” За учениците е изключена лъжата, насилието,
жестокостта
, омразата и всичките ония дребни погрешки, които човек има като арсенал, ненужен и вреден, добавяме ние.
Строго принципен трябва да бъде ученикът. За него характерна си остава оная забележителна формула, която Учителя я поднесе като дар през един школен час: “Сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога.” Най-високият връх на земята, сравнен с тая формула, не представлява никаква трудност колкото тази - един изграден по всичките правила човек, почти съвършен. Думата ученик сама по себе си представляваше шеметен връх. Как звучеше, както Той я казваше, с думи не може да се изрази. То бе съчетание на внимание, на грижа, на топла обич.
към текста >>
2.
31. Зад големия хаос на вековете: есе (19.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Също като месоядните животни, като вълка например, който ръмжи срещу всяко друго животно, приближило се към неговата гощавка със святкащи от омраза и
жестокост
очи.
Да бъдеш индивидуалист, значи да бъдеш краен материалист в духовния живот”, заключава Той. Причината - стоеше тя настървена като звяр, забил острите си зъби и нокти в човешкото сърце и човешкия ум, където се развиваха и зрееха големите желания и големите амбиции. Малката морфологична частичката “аз”, това лично местоимение, състоящо се от две незначителни буквички, една невзрачна сричка, заемаше огромно пространство, заседнала на най-главно място вътре в човека и упражняваше своето пораженско влияние. “Азът” изпълваше света, насищаше атмосферата, наводняваше целия обществен строй и цялото междудържавническо пространство. То не идваше от обществата, от народите и отделните племена, нито дори от цялата раса с подчертано превъзходство, то идваше от дребната, малката човешка личност, свила се в своята черупка като невестулка в своята дупка с протегнати нозе и крака, с впити очи не другаде, а насочена изцяло към паницата, неговата собственост, неприкосновена за никой друг, предпочитащ само своето лично благо, предпочитащ дори сам да яде, без да дели хапката с друг.
Също като месоядните животни, като вълка например, който ръмжи срещу всяко друго животно, приближило се към неговата гощавка със святкащи от омраза и
жестокост
очи.
Не е пресилено, макар, че сравнението е драстично - всичките борби за надмощие, за надпревара, всичките състезания - азът да вземе първото място, азът да спечели най-голямата победа, азът да бъде по-богат от другите, азът да ратува, да хитрува, да измести другия от служебния стол, от висок пост, от голямото предприятие, корпорация, сдружение и пр. пр., което носи огромни материални ресурси. Защо да е той, а да не съм аз?... Има нещо много тънко в цялата тази физична и метафизична ситуация, в основата на човешките желания и материални набези, които не се коват в далечна и чужда наковалня, а в собствената, личната. Вината на всичко това не може да се търси ни в обществения строй, нито в държавния, защото целия този сложен апарат е съставен не от хора от друга планета, и не замесени от друга кал, а от тия същите, малките, дребните, егоистични душички, които не виждат по-далеч от носа си, както се казва, но, които добре виждат начините и пътищата по които тази река на материални блага може да тече само към тях и да пои само тяхната градина.
към текста >>
3.
33. Йоанна 18 глава: есе (22.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
“Любовта, казва Учителя не е била там” -
жестокостта
като нощ бе сковала сърцата и умовете на тия, от чиято дума зависеше съдбата Му.
Нощта се спуща като рог. Всичко е вече сгъстено до непроницаемост. Оставен е сам на себе си. Чашата не е отменена. Учениците ровеха кабалистиката и първосвещениците крещят: “Варава” по милост на Пилат, предпочел Варава последната възможност.
“Любовта, казва Учителя не е била там” -
жестокостта
като нощ бе сковала сърцата и умовете на тия, от чиято дума зависеше съдбата Му.
Любовта не присъствува на разпятието. “Нам не ни е позволено да убием.” Зловещата сянка на фашизма застрашително и узаконено се вдигаше, огромна и масивна, за да разпростре острите си нокти и зъби като чудовище - хищник над целия свят. Тепърва тая сянка щеше да мори хората, най-вече ония, които “свидетелствуваха Истината". Историята е тягостна и кървава, на това човечество, на това най-голямо заблуждение и хиляди хора продължаваха да стават жертва на фашисткия терор в своите многообразни форми. Това е осемнадесета глава, която Той не подмина, която и ние не подминахме, за да се срещнем лице с лице с Неговата драма и трагедия.
към текста >>
4.
9.3. Писмо до Учителя: Стара Загора, 27.II.1943 г.
,
Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)
,
ТОМ 28
Това, Учителю, не бива да става тук, достатъчно
жестокости
вече проявиха в другите страни.
И аз на свой ред. Бях свикнала с всичко, което до сега ставаше и с всичките акции, предприети срещу нас. Може би надеждата, че края е близо ни крепеше. Това, обаче, което се чува за това, което смятат да правят с евреите и тук, ми се вижда много страшно. В лагери, а след тях и в тях какво става!...
Това, Учителю, не бива да става тук, достатъчно
жестокости
вече проявиха в другите страни.
В една България поне нека се покажат по-човечни. Учителю, прострете Вашата десница и защитете един народ, на който днес само Бог може да му помогне.* В Книгата на Йов е казано: “Всичко му вземи, само душата му остави! ” Нека да вземат всичко и тук, но защо ще ги убиват по тоя начин!... Със скръб е изпълнена душата ми и аз казвам не е право, не е човечно това, което се прави. Аз не зная как ще се понесе това.
към текста >>
5.
10. Бягството от затвора
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Но и го гледаш и виждаш едно благородно лице, една човечна физиономия, една интелигентна физиономия, никакви следи да речем от някаква такава злоба, така
жестокост
, изостаналост, млад човек свършил правото, това е то.
На земята тюфлеци имаше за всеки един и не са ме извикали, нито ме разпитват, обаче дошъл да се разхожда само така. Гледай да ти кажа, много интересно изследването. Сега нали у мене имаше една много страшна омраза против военен, против прокурор, против съдия, против полицай, всичко туй за мене абсолютно не го признавам, че е човек. За мен един прокурор, един полицай, един военен, това не са хора, туй беше напластено в моето съзнание. По-късно разбрах, че този човек, как да ти кажа, той е един млад човек, ама толкоз симпатичен, разбираш ли, то едно бяло лице, умно лице, тъй симпатичен, нали само един поглед съм хвърлил аз на него и то после, аз не съм го видял.
Но и го гледаш и виждаш едно благородно лице, една човечна физиономия, една интелигентна физиономия, никакви следи да речем от някаква такава злоба, така
жестокост
, изостаналост, млад човек свършил правото, това е то.
И с един поглед, това ми е впечатлението. Макар, че представите ми за такива още до късно така, пък и сега мразя полицаите, даже и сега. А и такова впечатление ми направи. По-късно Табаков ми каза. А неговата квартира пък била непосредствено до затвора, от другата тия, дето съм ги преминал дворовете е била негова квартира там.
към текста >>
6.
11. Прехвърляне през Дунава в Румъния
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Виж какво сега, то изглежда, че някаква пропаганда е имало там, че българите вършели
жестокости
, че очи вадели, че уши рязали, ей такова нещо, което не е отговаряло на истината, обаче внушено им там.
В.К.: И след това какво стана? С.К.: В Букурещ обаче доколкото си спомням дали отначало тръгнахме пеш или към края, обаче знам, че май, че към края беше, да, отначало с влак и после пеш така ни караха известно време през няколко села и това беше една неприятност или то ний не сме го почувствали, щото не ни засегна, не сме го усетили. Но констатация на един факт: нашите пазачи не са ни нагрубили, нито са се отнесли нещо, но си спомням, че през едно населено място, като че ли село или гара е било, тогаз вървяхме вече пеш. А тези жителите там, населението като разбираха, че сме българи и че сме заловени, те не могат моментално да разберат по каква причина или защо, просто като че ли искаха да се нахвърлят върху нас и с някакви думи, които аз така ги изтълкувах, така ги разбрах, че те искаха да кажат, че сме разбойници. Задават ни въпрос, ний вършили сме това в някакъв смисъл.
Виж какво сега, то изглежда, че някаква пропаганда е имало там, че българите вършели
жестокости
, че очи вадели, че уши рязали, ей такова нещо, което не е отговаряло на истината, обаче внушено им там.
И заради туй, туй го казвам, за да има една представа как в населението, така се инжектират неверни представи, които да поддържат неприязън, антагонизъм между народите. Та тия хора ей така се отнасяха към нас, като към престъпници, но от пазачите никой не е посегнал, нито да ни нагруби даже с думи. И тогаз, и по-късно. Туй така от самото население го проявиха. И ако те биха се опитали да ни нападнат, сигурно щяха да ни защитят онези, но не са.
към текста >>
7.
27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Ролята на малките народности не се състои да маймунствуват в подражаване на големите държави, да се предават на милитаризма и на всички ужаси и
жестокости
, свързани с него, а в това, че като са свободни от тежестите и грубостите на милитаризма, да вървят според силите си напред по пътя на нравствения прогрес, като указват и пътя на големите народи”... Малко бяха хората, които можаха да схванат великата мисия, която предписваше на нашия народ Ясно-Полянския пророк - толкова малко, както и в цяла Европа, която се оказа тъй неподготвена и чужда за една велика, нравствена и възродителна роля.
/Вж. ц.стат. с. 166/. По-късно, по повод арестуването на г. Шопов заради отказа му от военна служба, Лев Толстой изпраща следното писмо до редакцията на българския вестник „Свободна мисъл”, редактиран от д-р Петков, в което дава съвети за пътя, по който трябва да върви българския народ, в своето духовно развите: - „Малките народи, като България, Сърбия, Швейцария и др. очевидно нищо не могат да постигнат чрез грубата сила. Те винаги в борбата чрез силата ще бъдат задушавани от неизмеримо по-могъщите държави Австрия, Германия, Франция, Англия и Русия.
Ролята на малките народности не се състои да маймунствуват в подражаване на големите държави, да се предават на милитаризма и на всички ужаси и
жестокости
, свързани с него, а в това, че като са свободни от тежестите и грубостите на милитаризма, да вървят според силите си напред по пътя на нравствения прогрес, като указват и пътя на големите народи”... Малко бяха хората, които можаха да схванат великата мисия, която предписваше на нашия народ Ясно-Полянския пророк - толкова малко, както и в цяла Европа, която се оказа тъй неподготвена и чужда за една велика, нравствена и възродителна роля.
И както Европа, таки и ние българите, понесохме и понасяме горчивините на своята слепота, за да разберем макар и късно, великата правдивост на ония съвети, които Толстой отправяше към всички ни... В нашия обществен и литературен живот името на Толстой се среща непосредствено след освобождението. В осемдесетте години на миналия век, когато започват да си пробиват път у нас социалистическите учения, името на Толстоя се реди заедно с тия на Чернишевски, Писарев и Бакунин - повече като знамена на едно ново учение, без да се прави някаква разлика в идеите им. По-късно, през деветдесетте години, Толстоевия анархизъм постепенно се изяснява. Тогава се превеждат „Кройцеровата соната” /1890/, „Изповед” /1889/, „Възкресение” /1900/ и др., които правят цяла епоха в живота на нашата интелигенция. До 1900 година са преведени повече от 20 нравоучителни съчинения и статии на Толстоя.
към текста >>
8.
30. Колонията на „Възражданци” в България; Задачите на колонията на „Възражданци“,
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Съзнавайки и чувствувайки цялата несправедливост,
жестокост
и безсмисленост на живота на безгрижния гражданин, който стои със своите безбройни нужди на гърба на производителя на най-важните продукти на човешкия живот - земеделеца - съзнавайки това, ние искахме да излезем от своето привилегировано положение.
1, Разкази и статии. София: книгоизд. Възраждане, [1923], с. 83-87. Христо Досев Какви бяха целите и задачите на нашата колония? Какво ни тласкаше към този неизвестен, труден, пълен с лишения живот?
Съзнавайки и чувствувайки цялата несправедливост,
жестокост
и безсмисленост на живота на безгрижния гражданин, който стои със своите безбройни нужди на гърба на производителя на най-важните продукти на човешкия живот - земеделеца - съзнавайки това, ние искахме да излезем от своето привилегировано положение.
Искахме да излезем от редовете на потребителите и да влезем в редовете на производителите. Искахме да не бъде нашия живот в тежест на никого, никой да не прегъва гръб и да не изморява тялото си, за да ни нахрани и облече. Ние знаехме, че като преминем в трудовия живот, пак ще се ползуваме от трудовете на другите хора. Но, първо, ние искахме да опростим живота си толкова, че да получаваме всичко необходимо или със свой труд или като си обменяме непосредствено с околните трудящи се хора продуктите на трудовете си. Второ, ние знаехме, че като поддържаме живота си изключително от труда на ръцете си, ние с това внасяме в бюджета на обществото точно толкова, колкото получаваме.
към текста >>
9.
33. Колонията на „Възражданци” в България. Характеристика на общинарите.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Антонов, с един кръг от едномишленици, опитал да възпита себе си в духа на Нитчше - да убие в себе си всяко чувство на симпатия, жалост и любов към хората и животните и да развие вместо тях
жестокостта
към всичко и всички, запазвайки уважение само към себе си.
От това време Антонов стана наш близък другар и постоянен сътрудник на „Възраждане”. Във всички номера на нашето списание започнаха да се явяват негови стихове -хубави, обмислени, дишащи живот и вяра в живота. Нашият мрачен поет откриваше малко по малко пред нас своята душа и своя минал живот. Увличайки се в младостта си от социализма, той скоро се разочаровал от него, като не намерил в него смисъл на своя живот. След това го увлича Нитчше със своята проповед за „свръхчовека".
Антонов, с един кръг от едномишленици, опитал да възпита себе си в духа на Нитчше - да убие в себе си всяко чувство на симпатия, жалост и любов към хората и животните и да развие вместо тях
жестокостта
към всичко и всички, запазвайки уважение само към себе си.
В тази кампания на „последователи” на Нитчше съзрява плана да отидат заедно с революционните чети в Македония и там убивайки, да възпитават у себе си безразличие към хората и техните страдания. „Аз - разказваше Антонов - изпитах възторг и радост при преминаването на пограничните планини. „Ето, скоро ще настъпи часа на великия урок” - мислех си аз. Но още не успели да стъпим в Македония и турците ни оградиха. При вида на това люлеещо се море от червени фесове, слушайки бесните викове на турците и свиренето на летящите куршуми, аз замрях на мястото си от ужас.
към текста >>
По рано аз се радвах, че през
жестокост
и равнодушие към животните аз повдигам себе си.
След дълги мъчения, удаде ни се да се промъкнем незабелязани през границата. Аз съм жив и свободен. Но с мене стана нещо, нещо в мен се скъса. Целият ми живот изведнъж замря. Аз вървях, движех се, но бях като мъртъв.
По рано аз се радвах, че през
жестокост
и равнодушие към животните аз повдигам себе си.
Аз живеех със злорадство. А сега безвъзвратно изгубих и това. Аз видях себе се като жалък, страхлив човек, който трепери за своя живот и няма сили да го отнеме от другите. И ето, оттогава се минаха няколко години и аз се движех като автомат - у мене нямаше нито мисли, нито радост, нито стремежи. В мене нямаше живот.
към текста >>
10.
44. Статията „Ново учение” / П.Г.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Нещо повече - по причина на това, че сме изгубили мярката за реално и нереално, за временно и вечно, която би ни научила, че страданията са необходимо условие за раждането на нещо ново, нещо по-добро в нас или вън от нас - ний сме готови по-скоро да я обвиним в
жестокост
, отколкото да я признаем за нежна майка, която в своята грижливост, проникната от безкористна любов, оставя своите деца сами да добият опитност, да изпитат както сладките, така и горчивите плодове на своята деятелност, за да могат да застанат сами на нозете си.
Всичко чувствува, всичко е живо в тая Природа, част от която сме и самите ний. Има едно дълбоко скрито съзнание, което дреме в глъбините и на най-„мъртвата” вещ и което може да се прояви в известни действия, а също и да почувствува и отговори на това, което му се изпраща - омраза или любов. Вън от това - Природата е дълбоко разумна! Трудно е за нас, обикновените хора, да добием макар и смътна представа за разумността, за целесъобразността, за предвидливостта, за пълната хармония, с които е проникната тя и които регулират всички нейни прояви. Трудно е затова, защото - толкова малка е нашата светлина относно целите, средствата, методите, с които работи тя; толкова малко разбираме нейните настойчиви предупреждения към престъпилите законите й, нейните лекарства и операциите, които тя прави на болните поради това престъпване общества, народи, индивиди; в такъв ужас изпадаме, когато тя ни сложи в своите реторти за да ни пречисти и обнови, тъй се замайваме, когато сложи целия наш живот с неговите мисли, чувства, действия в своите умно направени сита, с които отделя зърното от къклицата, тъй-малко разбираме ний въобще от всичките й действия, че сме наклонни да виждаме навсякъде в тях безмслици, отсъствие на предначертаност, на хармония и целесъобразност.
Нещо повече - по причина на това, че сме изгубили мярката за реално и нереално, за временно и вечно, която би ни научила, че страданията са необходимо условие за раждането на нещо ново, нещо по-добро в нас или вън от нас - ний сме готови по-скоро да я обвиним в
жестокост
, отколкото да я признаем за нежна майка, която в своята грижливост, проникната от безкористна любов, оставя своите деца сами да добият опитност, да изпитат както сладките, така и горчивите плодове на своята деятелност, за да могат да застанат сами на нозете си.
Така, всички страдания, които тя ни изпраща и които констатираме навсякъде в живота, са необходимост за нашето растене и, при това, са следствия от минали наши погрешки. Природата нищо не дава даром и никого не наказва незаслужено и без това да е необходимо за негово добро, за негова поука. Понякога, като всеки грижлив настойник, тя задържа капитала на своите деца за известно време, но тя знае своите сметки и в края на краищата никому на остава длъжна. Природата има своята външна и вътрешна страна. Това, което обикновено се нарича „природа", т.е.
към текста >>
11.
60. Българи, сърби и Македонската организация.
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
„Българите, българския народ начело със своите водачи са много виновни пред своите братя - сърбите; малки и големи началници, подчинени и командващите -те извършиха там през войната невъобразими
жестокости
, от които настръхва косата на човека.” Аз имам сведения, после ще ти кажа, че наистина нашите там пари са вземали, изнудвали са, вършели са престъпления.
Ний на всяка цена искаме да запълним бездната зинала между двата народа, която тъй старателно бе изкопана от старото поколение. А затова е нужно „Воля за мир” и ново... Чакай сега, тука ли или на друго място аз обвинявах така българите. Чакай да видим, ей това е, този текст: А затова е нужно разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А, ето що говори тя: „Българите”, виж кавички, обаче то е мое, не е чуждо.
„Българите, българския народ начело със своите водачи са много виновни пред своите братя - сърбите; малки и големи началници, подчинени и командващите -те извършиха там през войната невъобразими
жестокости
, от които настръхва косата на човека.” Аз имам сведения, после ще ти кажа, че наистина нашите там пари са вземали, изнудвали са, вършели са престъпления.
„България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после намерили село без кучета, те безчинствуваха, позориха семейна и национална чест погазвайки в калта свещеното, братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото те безсъвестно се гавреха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ”. Българи, защо не си посипите главите си с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото тъй постъпихте, тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена на жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото”.
към текста >>
Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена на
жестокостите
, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото”.
„Българите, българския народ начело със своите водачи са много виновни пред своите братя - сърбите; малки и големи началници, подчинени и командващите -те извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека.” Аз имам сведения, после ще ти кажа, че наистина нашите там пари са вземали, изнудвали са, вършели са престъпления. „България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после намерили село без кучета, те безчинствуваха, позориха семейна и национална чест погазвайки в калта свещеното, братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото те безсъвестно се гавреха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ”. Българи, защо не си посипите главите си с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото тъй постъпихте, тъй безчовечно?
Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена на
жестокостите
, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото”.
В.К.: Каква беше реакцията? С.К.: Ами виж какво, реакцията беше, че няколко дена след излизане на туй, дойде този, как се казва в полицията тогаз, как беше тоз ръководител, полицейския пристав, още бе съдебен пристав, той е към съда, пък този е полицейския пристав, който беше, непосредствено след околийския началник. Околийския началник, пък той началник така административен от Севлиево. Дойде той един ден и поиска тия вестници и колкото имаше ги взе. Но както казах и тогаз, той пак беше близък на семейството ни, в смисъл на баща ми близък.
към текста >>
12.
61. Статията „Воля за мир” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 9, 5.10.1929, с. 1
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
Малки и големи началници, подчинени и командващи - те извършиха там през войната невоъобразими
жестокости
, от които настръхва косата на човека... България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар.
А воля за мир - това ще рече не само да имаме „желание” за мир, но да хармонираме всичките си постъпки, всичките си думи и дела с това желание и да сме решени на всяка цена и с всички жертви да запазим мира и в мирно и във военно време. Да разбираме правилно нещата - това значи да съзнаем своята виновност, своята собствена отговорност и да знаем, че ако ние правим истински жертви за мира, то ние от това не само няма да изгубим, но и ще спечелим. А за това е нужно: разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А ето що говори тя: „Българите, българският народ, начело със своите водачи, са много виновни пред своите братя - сърбите!
Малки и големи началници, подчинени и командващи - те извършиха там през войната невоъобразими
жестокости
, от които настръхва косата на човека... България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар.
А после, намерили село без кучета, те безчинствуваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ? ”* Българи! Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото?
към текста >>
Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за
жестокостите
, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото?
Малки и големи началници, подчинени и командващи - те извършиха там през войната невоъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека... България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после, намерили село без кучета, те безчинствуваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ? ”* Българи! Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно?
Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за
жестокостите
, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото?
Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбите към вас”? Та не можете ли да разберете, че над вас, като индивиди и народи, стои една висша, абсолютно безпристрастна Божествена Справедливост, която отмерва всекиму според заслугите и че вие днес плащате данъците на своето безрасъдство? Не можете ли да разберете, че така Бог, природата, животът, историята, както щете го кажете, учи тези „които не вземат от малко"? И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак? ” Народите са все още като малки деца, та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях!
към текста >>
Като така, целият български народ е виновен за
жестокостите
, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях.
Та не можете ли да разберете, че над вас, като индивиди и народи, стои една висша, абсолютно безпристрастна Божествена Справедливост, която отмерва всекиму според заслугите и че вие днес плащате данъците на своето безрасъдство? Не можете ли да разберете, че така Бог, природата, животът, историята, както щете го кажете, учи тези „които не вземат от малко"? И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак? ” Народите са все още като малки деца, та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях! А всеки народ представлява от себе си едно духовно цяло, един духовен организъм, който с всичките си части е солидарно отговорен за своите дела.
Като така, целият български народ е виновен за
жестокостите
, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях.
И той има да отговаря пред безпристрастните везни на Божието правосъдие. Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта. И друг път няма: или разкаяние, смирение и духовно възкресение, или - изплащане, пълно и неминуемо „до последния кодрант”. Божията Правда е неумолима и нищо друго не ще ни спаси: нито „родолюбивите” организации, нито някакво бъдещо възраждане на „българската национална мощ”! Та нима не е ясно, че ние жънем тъкмо това, което сме посели със собствените си ръце и че даже, ако още веднъж успеем да се издигнем и наложим с насилие, пак същия ще бъде крайния резултат?
към текста >>
13.
128.2. Статията „Царството Божие на земята” / Пламен [Сава Калименов]. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 312, 22.09.1943, с.1.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
И ще тръгнат по светлите стъпки на Тогова, който и днес стои разпнат на кръста на човешката
жестокост
на земята.
Потърси го! Идва вече Царството Божие на Земята. Учителят дойде да ни донесе тази свещена и сладка истина. То идва първом в сърцата и душите на най-будните. А утре по всички части на света ще чуят гласа на Бога и ще пробудят готовите души.
И ще тръгнат по светлите стъпки на Тогова, който и днес стои разпнат на кръста на човешката
жестокост
на земята.
Затова дойде Учителят! А Българският народ е разсадника, в който ще бъдат отгледани чистите Божествени семена, благодатните плодове, които ще [....]. Царството Божие по всички други части на света. Българското слово ще блесне като огнен меч и от всички страни и народи ще се стичат гладните и жадните да черпят от неговата светлина. Защото Бог, който е направил света, ще изпълни думата си. Пламен
към текста >>
14.
135. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Пред прага на Новата епоха. Отечествения фронт в природата, човека и обществото. Резюме от беседата, 22.10.1944 г.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
А до сега затвора беше станал синоним на ада -място на най-големи
жестокости
и страдания.
Царете и князете са станали работници, а простите са станали царе. Царят се съблякъл, защото го е срам, че не е изпълнил както трябва задачата си. Той беше изпратен не да съди хората, но да бъде възпитател. Това е задачата на всеки държавник - да възпитава и назидава, а не да съди и наказва. Според мен, затвора трябва да бъде истинско училище, истинско възпитателно заведение.
А до сега затвора беше станал синоним на ада -място на най-големи
жестокости
и страдания.
Това не трябва да съществува в новия свят. Ако искат българите, ще им дам една идея какви трябва да бъдат затворите. За в бъдеще като осъдят някого на 5 години затвор, този затворник, млад момък да го пратят при някой български селянин да му служи без пари. Пет години ще учи при този селянин земеделие. А сега в затворите само ги хранят, без да работят нещо, нито четат нещо, само чакат да излязат от затвора и пак да направят нещо лошо.
към текста >>
15.
136. Ето, един идеен човек!
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Аз и анархист като бях и терорист като бях, мечтая да убивам, кървища да лея и тогаз бях с добри желания, щото не съм мислил това да го правя с някаква жажда, някаква
жестокост
, ами в името на доброто на човечествто, разбираш ли, и тогаз.
Учителят ми отговори с две думи: „Малко повече воля! ”. Значи отговори ми напълно на тез съвети, които аз можех да му искам. Защото, гледай какво, аз за мене това е действителния, истинският помня, най-верният и най-нужният отговор. Да ти поясня защо. Щото ти си външно лице, може да не ти е ясно, но на мене ми е ясно, щото у мене добри желания колкото искаш, добри желания нали.
Аз и анархист като бях и терорист като бях, мечтая да убивам, кървища да лея и тогаз бях с добри желания, щото не съм мислил това да го правя с някаква жажда, някаква
жестокост
, ами в името на доброто на човечествто, разбираш ли, и тогаз.
И Учителя, понеже Той ме вижда тъй както на длан. Той вижда какво има в душата, знае всичко и минало, и знай, че колкото за добри желания, те толкоз изобилстват в мене, ми казва: „Малко повече воля! " Значи, защото за да реализира човек тия желания трябва да има вътрешна сила, пък аз действително я нямах. Той веднъж ми каза, че имам воля, сега след години, щото аз така исках на тази тема да Го закача така, гледа ми ръката Той тогаз, но... В.К.: Ти отиваш при Него, Той ти гледа ръката. С.К.: Не тогаз.
към текста >>
16.
1.5. Славянската стихия / Георги Томалевски. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 268, 15.11.1940, с.3
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Светът е имал сила, ум,
жестокости
, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност.
Тя ще носи тоя трепет и ще го вдъхне на народите, които е събрала в своята фамилия. И нещо друго ще имат тия пробудени народи. Пред неговото величие ще паднат ничком всички, защото цивилизацията и напредъка ще се поемат от яките, измъчени до тогава ръце на славянството. Ние сме още далеч от образа, който ще придобият в бъдеще народите, но в сумрачните часове на утрото се долавят лъчите на надеждата. В предвкусващ пророчески сън виждаме небесната красота, която залива мрачните покрити с кърви полета и долини.
Светът е имал сила, ум,
жестокости
, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност.
Новото човечество ще има тая любов като жива сила, а не само като мъртъв ритуал. Сега мнозина не вярват в това. Но натам сочат сигналите на времето - към бъдещата, освободената славянска стихия, която чака своето възкресение. Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм. Нейната физиономия се мени непрестанно, защото ръката на една съдба удря с тежък млат по нейната снага и я готви за идещия ден.
към текста >>
17.
1.12. Славянската стихия / Георги Томалевски. Из книгата „Сигнали”: есета. София: Хемус, 1940. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 320 (5), 15.11.1944, с. 1.
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Светът е имал сила, ум,
жестокости
, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност.
Като водач, знаме и представител на всички славяни, светът познава огромния гигант, прегърнал половината от земния глобус - Русия. Тая необятна страна крие в себе си такива несметни материални и духовни богатства, че разрастнали се в цялата си мощ, те биха завладели душата на света и биха станали знак, под който ще се развива животът по цялата планета. Някаква широка тръпка пробягва по нас, когато си помислим за оня идващ ден, през който, като дихание долитнало от широките степи, като очарование от волната, пропита с тъжен копнеж песен, душата на славянството ще стане душа на човечеството пробудило се от съня, окъпано в слънце, кръстено в огъня и любовта - двете стихии на славянската душа. Ние сме още далеч от отраза, който ще придобият в бъдеще народите, но и в сумрачните часове на утрото се долавят лъчите на надеждата. В предвкусващ пророчески сън виждаме необятната красота, която залива мрачните, покрити с кърви полета и долини.
Светът е имал сила, ум,
жестокости
, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност.
Новото човечество ще има тая любов като жива сила, а не само като мъртъв ритуал. Сега мнозина не вярват в това. Но натам сочат сигналите на времето - към бъдещетата, освободената славянска стихия, която чака своето възкресение. Славянската стихия! Тя е всякога нова, свежа, и носи пресен хлад, който нахлува като гостенин в топла стая със зачервени от мраз бузи и ни поздравява с бодър дух.
към текста >>
18.
27. Ще победи любовта / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 283, 1.10.1941, с.1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Ние можем да се съмняваме само тогава, когато пред очите ни и над главите ни се разстилат тъмните облаци на безлюбието, на
жестокостта
, на тъмнината, на лъжата.
27. ЩЕ ПОБЕДИ ЛЮБОВТА! Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 283, 1.10.1941, с. 1. Ние можем да се съмняваме само тогава, когато очите ни са замъглени от кривото схващане на живота, породено от това, че го наблюдаваме само в известни негови откъслеци, а не в неговата пълнота и цялост, не в неговата непрекъсната верига.
Ние можем да се съмняваме само тогава, когато пред очите ни и над главите ни се разстилат тъмните облаци на безлюбието, на
жестокостта
, на тъмнината, на лъжата.
Ние можем да се съмняваме само тогава, когато не виждаме слънцето на Истината, скрито зад човешките своеволия и измами. Реалността на нашето съмнение е реалността на мъглата, реалността на тъмнината, на лъжата. А колко реални са те? - Само докато трае нощта, само докато дойде деня и изгрее слънцето. Ние не можем да се съмняваме, защото нашето слънце никога не залязва.
към текста >>
19.
33. Мир, Братство и Любов между всички хора и народи по цялата земя / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 288.1.01.1942. с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Ще изчезне злобата, ще изчезне умразата, ще изчезне завистта,
жестокостта
и насилието, но никой никога и с нищо не ще може да осуети триумфа на Братството, на Мира и на Любовта и да намали поне с йота тяхната сила, тяхното величие и красота.
Много идеали ще рухнат и пред лицето на истината ще се окажат само грандиозни химери, само лъжливи божества, сътворени от човека кумири, пред олтаря на който са принасяни безброй кръвни жертви... Много илюзии ще се изпарят, много заблуждения ще се изкоренят, много лъжливи, фанатични, тесногърди, противоестествени схващания ще бъдат отречени и осъдени завинаги от самия живот. Но никога, никога в живота на човека и на човечеството, никога, тук на нашата земя и в цялата вселена, не ще бъде намалена нито на косъм ценността, действителността и всемощната, спасителна, обновяваща, подмладяваща и възкресяваща сила на три велики и вечни истини в живота: Мир, Братство и Любов! Ще рухнат с вековен труд и с много усилия изградени кумири. Ще рухнат скъпи на човека заблуждения. Ще се пръсне тъмнината, която сковава човешкото съзнание и кара човека да нарича своите братя „врагове".
Ще изчезне злобата, ще изчезне умразата, ще изчезне завистта,
жестокостта
и насилието, но никой никога и с нищо не ще може да осуети триумфа на Братството, на Мира и на Любовта и да намали поне с йота тяхната сила, тяхното величие и красота.
Всичко ще отмине, но те ще пребъдат! Всичко може да се обезцени, но те не ще изгубят стойността си! Всичко може да ни излъже, да не оправдае очакванията ни и да ни донесе само разочарования, но никога, никога Братството, Мира и Любовта не ще се окажат лоши водачи и лъжливи пътеуказатели в живота на хората и народите, стига те да бъдат следвани искрено, с пълна вяра и упование в тяхната непобедима сила и мощ. Ний, хората трябва да имаме една здрава, непоклатима и сигурна мярка за нещата. Ако искаме да схващаме правилно, да не се излъгваме в очакванията си, да не се разочароваме в идеалите си, ний трябва да разбираме кое е временно и бързопреходно и кое е вечно; кое е човешко, ограничено и относително, и кое е Божествено, абсолютно и безгранично.
към текста >>
20.
2. Към българина. Т. 1. 2.1. Българино!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
„Ликвидация на века"-Ликвидация на Злото, на кармата, на тежките задължения, произлизащи от страшните престъпления, от пролетите потоци невинна кръв, от неправдите, насилията,
жестокостите
вършени от безумието на станалия оръдие на злото човек, през дългия низ на многовековната му история.
Такава ще бъде крайната равносметка - такъв ще бъде окончателния баланс на тази хилядолетна борба между двете враждуващи сили в света. Такъв ще бъде резултата от предстоящите събития съдбоносни, които се надигат над хоризонта на близкото бъдеще и в скоро време ще се разиграят на световната сцена... .ЛИКВИДАЦИЯ НА ВЕКА". „ВТОРО ПРИШЕСТВИЕ". „КРАЯТ НА СВЕТА" - указани в Апокалипсиса /Откровението/ са сега. Сега са, сега предстоят най-съдбоносните събития в историята на Човечеството.
„Ликвидация на века"-Ликвидация на Злото, на кармата, на тежките задължения, произлизащи от страшните престъпления, от пролетите потоци невинна кръв, от неправдите, насилията,
жестокостите
вършени от безумието на станалия оръдие на злото човек, през дългия низ на многовековната му история.
Всеки ще плати за това, което е извършил. НЯМА ТОЧКА НА ЗЕМНОТО КЪЛБО, НИТО ПЪК ПОД ЗЕМЯТА, КЪДЕТО ПРЕСТЪПНИКЪТ ДА МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ, ДА ИЗБЯГА ОТ СВОЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ. „Второ Пришествие" - Второ идване на Христа, не вече като човек облечен в плът, във физическа форма, а като безгранична СВЕТЛИНА, като безгранична ЛЮБОВ, като Велика РАЗУМНОСТ, като Велик СЪВЪРШЕН БОЖЕСТВЕН ЖИВОТ - в душите, в сърцата и умовете на Хората... Иде вече ХРИСТОС! - Иде не да се роди втори път в яслите на Витлеем, а да се роди в недрата на всяка пробудена душа човешка, на всяка душа, която Го търси и която жадува за Доброто. „Краят на света" - краят на злото в света!
към текста >>
Или да си останеш в черупката на своя ЕГОИЗЪМ, на своята отделност, на своето себелюбие - в тъмнината, в студа, безверието, лъжата и
жестокостта
на безлюбието и да УМРЕШ.
Защото навремето си, са отказвали да приемат Любовта... Защото се самоизключвали, защото са се самоотрекли от Живота. Защото животът е само в Любовта! Защото безлюбието е СМЪРТ! БЪЛГАРИНО! Днес ти си изправен пред една Велика, съдбоносна дилема: Да приемеш Доброто, да приемеш Любовта, да приемеш Божественото; Да разшириш Душата си до безкрайност, за да обгърнеш в нея всичко в света и да живееш.
Или да си останеш в черупката на своя ЕГОИЗЪМ, на своята отделност, на своето себелюбие - в тъмнината, в студа, безверието, лъжата и
жестокостта
на безлюбието и да УМРЕШ.
Да умреш с физическата и духовна смърт на тези, за които не ще има вече място на земята... Казва Великият Учител: Земята ще бъде пречистена! Земята ще бъде очистена от злите хора. Не ще им се дава вече място и възможност да се раждат на земята. Всеки, който упорствува в злото, всеки, който се откаже да приеме Любовта, ще бъде отхвърлен - ще изостане от хода на еволюцията, ще бъде изпратен в други сфери на живота - на изправление! И там ще бъде - „плач и скърцане със зъби"... БЪЛГАРИНО!
към текста >>
21.
2.2. Великият и вечен природен закон - добро и зло (1972 г.).
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Толкова
жестокости
, насилия и безумия човешки!
Как вие го разбирате философски, това е друга работа. Ако роптаете против злото, ЗАЩО ГО ДЪРЖИТЕ В СЕБЕ СИ? " УЧИТЕЛЯТ /,Да възлюбиш Господа" - с. 158/ Но толкова зло, толкова страдания има в живота! Толкова заблуждения, падения, грешки!
Толкова
жестокости
, насилия и безумия човешки!
Предателство и братоубийство, целувката на Юда, отровата на змията, въжето на палача, ножа на убиеца. Насилия и робство. Сляпа човешка гордост и надменност. „ПРАВОТО" на силния, потискането на слабия. Невинни жертви за Доброто.
към текста >>
Тъмнина,
жестокост
, безумие и безпътица човешка!
Тя някога, ще се превърне в Ангел! Така е Господ наредил. Така е писал във Великата Книга на живота. Така ще бъде. Зло, страдание, смърт!
Тъмнина,
жестокост
, безумие и безпътица човешка!
Временни сенки! Канава, фон, върху които се разкрива Великата Картина на живота. Няма смърт! Има само Живот! ЖИВОТЪТ Е ВЕЧЕН!
към текста >>
Омраза,
жестокост
, заблуда, завист, ревност!
Има само Светлина. А тъмнината е само сянка, само временно отсъствие на Светлина. Зло? - колкото е реална тъмнината по отношение на светлината, толкова е реално злото по отношение на Доброто. Толкова е реална омразата по отношение на Любовта, толкова реална е лъжата, по отношение на Истината. Зло, страдание, смърт!
Омраза,
жестокост
, заблуда, завист, ревност!
Временни сенки, преходни сенки на живота. Учебни помагала, спомагателни средства в нашето училище - земята, в нашия несъвършен човешки свят, в тази преходна степен от безкрайната еволюция на живота. Утре те ще станат излишни. Ще отпаднат като стара дреха. Като мъртвата кора на дървото.
към текста >>
Ще се забрави
жестокостта
.
На нашия несъвършен живот. На нашите човешки заблуди. Но с поглед нагоре, напред ще вървим. Ще отмине злото. Ще се забрави омразата.
Ще се забрави
жестокостта
.
Ще изчезне лъжата. Ще просветне ума ни: Мир и Любов, Красота и Щастие Ще зацаруват на нашата земя. Ще дойде Царството Божие на земята, Както е горе на Небето! Но много уроци имаме да учим тук, в земното училище. Много ценности Духовни ще трябва да придобием още.
към текста >>
22.
3.6. Най-силният удар.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Трепери, разридай се, потъвай в безната ти, стар свят - свят на лъжата, на робството, на безлюбието, на насилието, на
жестокостта
!
Нищо не може да изцапа, да изкаля, да унищожи туй, което Бог е вложил в глъбините на човешката душа! Ще победи доброто, ще победи истината, ще победи Любовта! Ще победи Божественото! Мечът на Божественото Слово е вдигнат! Съкрушителният удар е нанесен.
Трепери, разридай се, потъвай в безната ти, стар свят - свят на лъжата, на робството, на безлюбието, на насилието, на
жестокостта
!
Изгрей ти, Слънце на Истината! И тогава, преди две хиляди години, и днес, и завинаги, човешката душа е жадна за истинска красота, за истинска любов, за истинска мъдрост. Човешката душа жадува за безкрайното Съвършенство - за Бога! И ще Го намери - ще намери пътя към Него! При всички условия, след всички изпитания, където и да се намира, през каквито и пътища да мине, „блудният син" ще се върне при Отца си: човешката душа ще се върне при Бога!
към текста >>
23.
3.7. Всички сили - за делото на Бога!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
- Тя е била, е, и завинаги ще бъде Извора на живота, смисъла на живота, съвършенството в живота; тя е спасението, освобождението, възкресението на човека; туй, което единствено му дава сили да се издигне над несъвършеното, над злото - над робството, над ограничението, над насилието,
жестокостта
, омразата, разединението, братоубийството, заблуждението.
над всичко земно, човешко - съществува. Любовта, Разумността, Красотата, Истината, Съвършенството - великият Идеал на човечеството, на безграничния космичен живот - съществуват! Защо да спорим за думи? Както искате, така наричайте Великата Реалност. Тя е!
- Тя е била, е, и завинаги ще бъде Извора на живота, смисъла на живота, съвършенството в живота; тя е спасението, освобождението, възкресението на човека; туй, което единствено му дава сили да се издигне над несъвършеното, над злото - над робството, над ограничението, над насилието,
жестокостта
, омразата, разединението, братоубийството, заблуждението.
ВСИЧКИ СИЛИ - ЗА ДЕЛОТО НА БОГА! Всички сили - в служба на Доброто, на Истината, на Свободата, на Красотата, на Любовта! Злото е в насилието! Злото е в мисълта, че имаме право да отнемаме свободата на другите, че имаме право да ги заставяме да мислят и действуват както ние искаме. Злото е в мисълта, че свободата се отнася само да нас, а не до другите; че ние трябва да имаме свобода, не и другите.
към текста >>
Злото е в омразата, в завистта, в ревността, в
жестокостта
, в насилието, тази безумна, безогледна, жестока, безчовечна борба за живот.
Злото е в егоизма - в желанието да имаме, да заграбим колкото се може повече, без да държим сметка за другите. Злото е в това, че вярваме в лъжата - че за нас истина е това,което е удобно, изгодно, полезно за нас; че всяко нещо - всяка мисъл, всяко действие, всеки стремеж, всяко вярване, трябва да се нагодят според нашите лични егоистични интереси, според нашите предварително изготвени схеми на мислене и живот. Злото е в желанието да задоволяваме непрестанно всичките си прищевки. Злото е в лакомията, в многото ядене и пиене, в претъпкването на стомаха с много, с изобилна храна. В жестоката и безогледна борба, към която ни подтиква желанието ни да натрупваме - да се запасяваме и осигуряваме.
Злото е в омразата, в завистта, в ревността, в
жестокостта
, в насилието, тази безумна, безогледна, жестока, безчовечна борба за живот.
Злото е в нас, в самите нас, не вън от нас! Яж малко - за да бъдеш здрав и силен! Яж малко - за да бъдеш красив! За да не изгубиш красотата си! Яж малко - за да имаш будна мисъл, да имаш светъл ум!
към текста >>
24.
3.8. Ела, Божествен огън!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Ние го сплетохме - с живота си, с престъпленията си, с гордостта си, с
жестокостта
си, с отклонението си от правия път, С това, че забравихме Бога: с това, че се отрекохме от Истината, от Красотата, от Свободата, от Доброто, от Любовта.
Няма друг изход, няма друго спасение, няма друго разрешение на трудната задача, пред която сме застанали днес, освен страданието. Дошли сме до крайната точка по пътя на злото. Дошли сме само на крачка от бездната. В пътя на нашите безбройни заблуждения, в пътя на нашето безкрайно отклонение, дошли сме, озовали сме се пред задачата на Сфинкса, пред въпроса, зададен на Едипа... Ще отговорим, ще разрешим правилно задачата си, или: ще бъдем погълнати, ще бъдем тласнати в бездната! Гордиевият възел е пред нас!
Ние го сплетохме - с живота си, с престъпленията си, с гордостта си, с
жестокостта
си, с отклонението си от правия път, С това, че забравихме Бога: с това, че се отрекохме от Истината, от Красотата, от Свободата, от Доброто, от Любовта.
С това, че се възгордяхме - от много знания, от много постижения, от земно могъщество. С това, че останахме глухи за Божествения Зов. С това, че останахме слепи пред свещения образ на Бога във великото чудо на Природата. С това, че приехме, разбрахме, заживяхме живота като временна, несериозна, краткотрайна игра, като дяволска шега, като натрапена ни от случайността безсмислица. Защото лишихме душите си от светлина, сърцата си - от топлина.
към текста >>
25.
4.3. Заключение.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Омразата, завистта,
жестокостта
, насилието и алчността, са овладели съзнанието на мнозина, навсякъде по света.
Това са видели малцината Прозорливци. Така е наредил Бог! Дълги години, столетия, хилядолетия, ни делят от това велико Бъдеще: от Шестата Раса на светящите, на просветналите същества, на достигналите съвършенство люде. И, с поглед към нея, имайки я в перспектива, подготвяйки се отдалеч за нея, /след редица земни животи ще дочакаме и нея/, нека сега се спрем на настоящата задача: на това, което непосредствено ни предстои. Безброй заблуждения, безброй предразсъдъци, и съзнателни, коварни лъжи, са оплели, оковали са със страшни вериги човешката душа.
Омразата, завистта,
жестокостта
, насилието и алчността, са овладели съзнанието на мнозина, навсякъде по света.
Егоизмът човешки - личен, семеен, национален, расов, класов, е почти навсякъде, с редки изключения, мерило за добро и зло, за истина и лъжа, за полезно и вредно. Злото на егоизма, на себичността, е истинското, най-голямо и най-страшно зло, оплело, оковало по всички възможни начини, човека, човечеството, човешката душа. Това най-голямо зло, да победим, лично, вътре в себе си, а след това в обществен, национален, расов, класов и идеологичен мащаб, - това е най-важната, належаща, неотложна повеля на времето. То е, което ни предстои. То е, без което няма крачка напред, няма движение, няма достигане на идеала.
към текста >>
26.
5.2. Има бъдеще!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Нито е същество, изпълнено с
жестокост
, с омраза, с желание да съди, да наказва, да отмъщава.
„Няма завинаги изгубени души" - каза Великият Учител. Тия свещени, обнадеждващи, окриляващи слова на Божествената истина каза Този, който бе пратен от Бога да възвести Новата Ера, да проправи пътя към нея в съзнанието на хората, да ни даде начините, методите, средствата, за да можем да влезем в нея - да ни въведе в нея. Защото Бог, Който живее във Вечността, Който е създал човешката душа за Вечността, Който е създал непостижими за сегашното ни съзнание: красота, величие, съвършенство, хармония, любов - за тази именно Вечност, която ни очаква, която Той е предопределил за наше велико Наследство, Той не я е създал за вечни мъки, за вечни страдания: няма завинаги загубени души. Такова нещо може да допусне, да приеме, да вярва в него само едно ограничено човешко съзнание, което е много далеч от правилното разбиране на Бога. Бог не е фикция.
Нито е същество, изпълнено с
жестокост
, с омраза, с желание да съди, да наказва, да отмъщава.
Бог е Вселюбов - велика, безгранична, всемогъща, всеобхватна сила на Любовта, която е създала и поддържа всичко, чийто живот изпълва безграничната Вселена, без която нито човек, нито което и да било живо същество, не би могло да съществува нито за миг. Бог е Върховната Разумност, Великата Мъдрост, които виждаме въплотени във всички живи организми, във всички процеси на природата, във великите и вечни закони на живота, на света. „В Бога ний живеем, движим се и съществуваме". Ние сме клетки в Божието тяло. Ние сме малки частици от Божието Всеединство.
към текста >>
27.
5.9. Задача № 1
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Плащат, изобщо, за своите престъпления, за своята
жестокост
за своето зверство, за своето безумие.
Ще бъде убит мъжът ти. Ще бъде убит брат ти, баща ти. Във войните, в природните бедствия, катаклизми, хората плащат. Плащат за пролятата кръв на животните. Плащат за причинените страдания на своите по-малки братя.
Плащат, изобщо, за своите престъпления, за своята
жестокост
за своето зверство, за своето безумие.
За всичко се плаща. Няма нищо случайно. Не! В света на Бога всичко е обусловено от една разумна, логична, неизбежна, Божествено справедлива Причинност. Нищо, незаслужено от тебе, не ще те постигне. Никакво зло, семето на което не си посял сам ти, преди години, десетилетия, столетия, хилядолетия, не ще те засегне.
към текста >>
28.
5.10. Махни оградата!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Стига подозрения, обвинения, неразбиране,
жестокости
, измами, лъжи.
Нека името човек зазвучи наистина гордо! Нека се възвърне доверието на брата човек. Нека се тури край на злото - на разединението, на отделността. Стига омраза! Стига делене!
Стига подозрения, обвинения, неразбиране,
жестокости
, измами, лъжи.
Стига кръвопролития, вражди, войни. Махнете всички, всички прегради. Братството, единството, любовта да зацарят тук, и навред по цялата земя. Мирът, истинският мир да дойде. Мир между хората - между всички хора, между всички народи.
към текста >>
Не може за
жестокостта
, за коравосърдечието.
Не може? Не е още време? Няма условия? Не може за глупостта. за заблудата.
Не може за
жестокостта
, за коравосърдечието.
Не може за слепотата, за омразата. Не може за отживялото, за тъмното минало - за злото. За доброто - всичко може! За разумността - всичко може. За любовта - всичко може!
към текста >>
Свобода от злото, свобода от насилието, от омразата, от лъжата, от завистта, от робството, от
жестокостта
.
Осъзнайте се, почувствувайте се свободни сами. Без насилие, без страх, без омраза, без кървави борби, отхвърлете всяко робство, всяко насилие, всяка лъжа. Това ще направиш ти, младо поколение! Ти ще разрешиш задачата на века! Ти ще влезеш в царството на свободата.
Свобода от злото, свобода от насилието, от омразата, от лъжата, от завистта, от робството, от
жестокостта
.
Свобода на мисълта, свобода на съвестта, свобода на труда, на творчеството, идейността; свобода на доброто, красивото, истинното. Свобода на живота. Свобода на истинския човек. Махни оградата! Премахни я в сърцето си.
към текста >>
29.
5.12 Добре дошли братя!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
В гъстата атмосфера на нашите низки, престъпни мисли, чувства, постъпки - на омраза, егоизъм,
жестокост
, на пъклени планове, които обгръщат земята, те слизат като водолази, облечени в бронята на своята чистота.
Нашите по-големи, по-силни, по-напреднали от нас Братя. Те идват да ни помогнат, идват да ни спасят: да ни избавят от злото. Тежка е тяхната задача. Жертвата, която правят за нас. Живеейки в среда отличаваща се от нашата: в светлина, красота, чистота, знания, любов, не познавайки злото, омразата, лъжата, убийството, войната, те слизат тук, на земята, като в дълбока бездна, като в дъното на ада, като в изпълнена с вредни изпарения яма, гдето трудно се диша, която трудно се понася от техните чисти души.
В гъстата атмосфера на нашите низки, престъпни мисли, чувства, постъпки - на омраза, егоизъм,
жестокост
, на пъклени планове, които обгръщат земята, те слизат като водолази, облечени в бронята на своята чистота.
Но те трябва да направят това. И го правят. Подтикнати от една Върховна Разумност, от една велика Любов, от една крайна необходимост - да ни спасят: пред прага на катастрофата, пред бездната на една атомна война, от мрака на безверието, на лъжата, на братоубийството, на злото. Не се вразумиха хората! Жителите на нашата хубава, но все още завладяна от злото земя.
към текста >>
30.
5.13. Иде! Няма да има вече врагове! Той да обнови света!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Ще го чуят и тези, които смятат, че „целта оправдава средствата” - че с омраза, насилие и
жестокост
може да се постигне нещо добро.
Пътят, пътищата на хората без Бога, това са пътищата на Каина. - Каине, къде е брат ти? Не е далеч деня, когато всички ще чуят този глас. Ще го чуят тези, чиито ръце са окървавени с братска кръв. Ще го чуят и тези, които смятат, че могат да служат едновременно на Бога и на Мамона.
Ще го чуят и тези, които смятат, че „целта оправдава средствата” - че с омраза, насилие и
жестокост
може да се постигне нещо добро.
И страшен ще бъде Божият Глас тогава, когато Той дойде да поиска сметка от човека - какво е направил той със свободата, с благата, с условията, които му са дадени. Дал ли ни е Бог свобода? - Дал ни е. Дал ли ни е всички блага? - Дал ни е.
към текста >>
Страшен ще бъде Божият глас за този, който е опетнил душата си, сърцето си, ума си, живота си, с престъплението на лъжата, омразата,
жестокостта
, насилието, братоубийството.
Дал ли ни е всички блага? - Дал ни е. Дал ли ни е всички условия за развитие? - Дал ни е. Какво направихме, какво правим ний с тях?
Страшен ще бъде Божият глас за този, който е опетнил душата си, сърцето си, ума си, живота си, с престъплението на лъжата, омразата,
жестокостта
, насилието, братоубийството.
Бог ще изиска от нас кръвта на брата ни. Бог ще подири сметка за всички неправди, за всички злини, които сме сторили на ближните си, на братята си. А животните, чиято кръв проливаме, за да се храним с труповете им, не са ли и те „наши по-малки братя”? Не е без Счетоводство - без план, без организация, без отговорност великият Божи свят, в който живеем. Всеки от нас си има своята партида: всекиму ще се подири сметка за стореното, секиму ще се отдаде заслуженото.
към текста >>
За да могат - тази Божествена Хармония, тази велика Разумност, и тази велика Любов - да слязат тук, на земята, и да изпълнят с красота и величие нашия земен човешки живот, необходимо е да ликвидираме всичките си стари сметки -всичките си вземания-давания със злото, с насилието, с лъжата, себичността,
жестокостта
.
Има една върховна Инстанция, където грешки, несправедливости, злоупотреби, не стават. Има един Съд на върховната Правда, безпристрастен и неподкупен, Има награда за доброто и осъждане - за злото. Ако не бе така, животът наистина би бил хаос и безсмислица. А животът в безграничната Вселена, фактически, е Божествена Хармония. Той е безкрайно велика Песен на безбройните Божии светове: въплощение на безкрайно велика Разумност, на безкрайно велика, всеобгръщаща Любов.
За да могат - тази Божествена Хармония, тази велика Разумност, и тази велика Любов - да слязат тук, на земята, и да изпълнят с красота и величие нашия земен човешки живот, необходимо е да ликвидираме всичките си стари сметки -всичките си вземания-давания със злото, с насилието, с лъжата, себичността,
жестокостта
.
Идва времето да се тегли Голямата Равносметка на милионогодишния живот на човека на земята. Затова идва Той: да ни очисти, да ни освободи от злото, да ни спаси. Затова идва Той: да вземе и да даде - да отнеме от душите ни злото, тъмнината, заблуждението; да внесе в нас мира, истината, любовта, разумността. Затова идва Той: да сложи основите и да изгради Царството си, тук, на земята, както е Горе, на небето. Той иде!
към текста >>
31.
5.15. Светът не е материален!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Опустошете, разрушете, обезлюдете една страна, подложете на огън и меч, на безкрайни страдания,
жестокости
, лагери на смъртта, безумно, нечовешко, сатанинско насилие върху човека /това ний, хората, правим/, не ще минат и двадесет години, животът отново ще бликне, ще се разцъфти в още по-голяма сила и красота.
Могъщата сила на живота, която винаги тържествува над смъртта. Безкрайната сила на Любовта, която винаги тържествува над омразата. Величествената сила на Светлината, която винаги тържествува над тъмнината. Доброто - над злото. Сковете в мраз и лед земята, водата, сърцата - напролет всичко ще се раздвижи, ще се съживи.
Опустошете, разрушете, обезлюдете една страна, подложете на огън и меч, на безкрайни страдания,
жестокости
, лагери на смъртта, безумно, нечовешко, сатанинско насилие върху човека /това ний, хората, правим/, не ще минат и двадесет години, животът отново ще бликне, ще се разцъфти в още по-голяма сила и красота.
Нови, по-жизнерадостни поколения ще се родят. Нови, по-красиви, по-здрави, по-хигиенични домове ще се издигнат. Фабрики, работилници, заводи ще се построят. Градини, полета ще се разцъфтят. Още по-силно сърцата ще затуптят.
към текста >>
32.
Единно човечество
,
2. Човек и Бог
,
ТОМ 30
И -толкова по-зле за това човечество, толкова по-зле за тази прехвалена съвременна култура - култура основана на егоизма, на насилието и
жестокостта
!
Време е вече човечеството да свърши с този позор, с това варварство на двадесетия век! Време е всички да разберем, че цялото човечество представлява един жив организъм, в който отделните органи - народите, трябва да действуват задружно, хармонично, без взаимни борби, без стремеж за грубо надмощие един над други! Време е оръжията да бъдат изгорени и прековани в сърпове и плугове, границите между народите да бъдат сринати и всичките вкупом да си подадат ръка за мирен живот, за общ напредък и общо щастие! Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача - задачата на общочовешкото обединение, ако то няма силата и смелостта с жертви и с любов да претопи омразата, да унищожи военнолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма, много по-страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживяни и забравени! Нека знаят тези, които вдъхват в младежта национализъм, шовинизъм, „патриотизъм” и военолюбие, които насаждат и раздухват омразата против съседни народи, нека знаят, че те копаят гроба на своя народ, че те са съдружници в сатанинското дело, което цели да хвърли в бездната на саморазрушението цялото съвременно човечество!...
И -толкова по-зле за това човечество, толкова по-зле за тази прехвалена съвременна култура - култура основана на егоизма, на насилието и
жестокостта
!
Това ще бъде нейната предсмъртна песен, с която тя ще отиде в гроба! И тогава, из развалините на живота ще се издигне Новото Човечество, което ще разреши неразрешените задачи на днешното поколение и ще изгради Новата Култура. Тази Нова Култура ще бъде общочовешка култура - култура на обединеното единно човечество, в което всички хора ще бъдат братя, а народите - равноправни членове на един общ организъм. Тогава ще пресъхнат непрестанно проливаните днес реки от човешка кръв, земята ще си отдъхне от многовековните борби, смутове и сътресения и радост, мир, любов и щастие ще слезат от небето да царуват тук навеки!
към текста >>
33.
15.4. Папа Йоан XXIII за Учителя
,
СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/
,
ТОМ 30
Изглежда, че тази обновителна тенденция се затвърдява, защото и сега често в световната преса се дават съобщения за акции и изказвания на католически водачи против насилията,
жестокостите
и неправдите, вършени от някои правителства в различни части на света.
Той се постара да я освободи от нейната откъснатост, от нейната незаинтересованост от живота, от парливите въпроси на деня, от световните събития и да я направи заинтересован участник във всичко, от което зависи съдбата на народите и на човечеството. И тогава ние чухме, за пръв път в историята на Католическата църква, да се заговори за нейната инициатива за обединението на Християнските църкви. /За целта бе свикан събор в Рим, в който участвуваха представители на всички християнски църкви/. Тогава видяхме Католическата църква, в лицето на своя папа, да се проявява като активен борец за мир в света, като застъпник за по-голяма социална справедливост, като противник на всички видове насилия в света. Под влиянието на този обновителен дух, на много места в света се появиха католически водачи, които вземат живо участие в живота на народа и са проводници на прогресивни идеи и инициативи.
Изглежда, че тази обновителна тенденция се затвърдява, защото и сега често в световната преса се дават съобщения за акции и изказвания на католически водачи против насилията,
жестокостите
и неправдите, вършени от някои правителства в различни части на света.
В това отношение, с проявяваните принципност. безрезервност и безстрашие, не държейки сметка за преследванията, на които се натъкват от страна на държавните власти, тия католически водачи далеч превъзхождат представителите на Протестантските и на Православната църкви, които обикновено се приспособяват навсякъде според времето и условията, в пълен компромис между учението на Христа и изискванията на светската власт. ---------------------------------------------------- "Забележка на съставителя. За папа Йоан XXIII виж в „Изгревът", том IV, с. 276-277, под № 51.
към текста >>
34.
15.7. Българската Православна църква за Учителя.
,
СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/
,
ТОМ 30
От „Палещите искри” ние виждаме, че Учителят не за час или два, а през целия си живот е бил подложен на това живо изгаряне, че Той през целия си живот е бил разпънат на кръста, издигнат за Него от човешкото невежество, от човешката омраза и
жестокост
.
А няма досега нищо, казано от Учителя, което да не се е сбъднало или на което да не предстои да се сбъдне. Движението на Всемирното Бяло Братство, което основа Мировият Учител, е същото това Богомилско движение, което преди хиляда години положи началото на реформацията в Европа и света. „Богомилите са сегашните ученици на Бялото Братство" каза Учителят. Те са същите тези, които разпалиха и разнесоха из цяла тогавашна Европа Божествения огън на Братството, на Истината и на Любовта, те са същите, които бяха гонени, измъчвани, живи изгаряни навред в Европа от католическото и от православното духовенство, те са същите, които са дошли сега отново - този път да победят! Как отговори Учителят на всички тези преследвания, хули, клевети, с които го обсипваше, като с ураганен огън православното духовенство.
От „Палещите искри” ние виждаме, че Учителят не за час или два, а през целия си живот е бил подложен на това живо изгаряне, че Той през целия си живот е бил разпънат на кръста, издигнат за Него от човешкото невежество, от човешката омраза и
жестокост
.
Учителят изнесе до край своето тежко бреме, Той изтърпя страдания, каквито обикновеният човек не може дори да си представи. И как отговори Той на своите гонители? За да отговорим на този въпрос, ще приведем един малък пример. Софийският митрополит по времето на Учителя, владиката Стефан, който беше тогава духовен глава на Православната църква в България, трябва да му признаем, беше един от малцината просветени и будни представители на църквата. Въпреки това, той играеше една двулична и може да се каже коварна роля по отношение на Учителя и учението.
към текста >>
35.
1. Съборите на Бялото Братство. Съборът през 1922 г.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
1.8. Атаките срещу Учителя Дънов са особено безмилостни към Него, стигащи до
жестокост
.
За Съборите във Велико Търново виж „Изгревът", том V, с. 355-384. Описани са много случки и събития. 1.7. Някои от приятелите, които са присъствували, бяха подканени да разкажат за онези предишни години, и те бяха публикувани в „Изгревът". Всеки разказваше онова, което си припомняше, и така успяхме да съберем и да възстановим тези събития. Да, успяхме!
1.8. Атаките срещу Учителя Дънов са особено безмилостни към Него, стигащи до
жестокост
.
Това сме го описали, застъпено при различни автори. Отговорът на Учителя ще намерите в публикуваните събори от 1922 г. Това е един невероятен материал, който трябва да се изучава с години. Десетки години! 1.9. За подготовката на събора през 1922 г.
към текста >>
36.
3. Петър Филипов (1913-1984 г.). Бележки на съставителя - Вергилий Кръстев
,
Павел Василев, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Единствено баща ми споделяше с нас за
жестокостта
и неправдата, която се извършваше спрямо Братството [2].
За събиране в малки групи за молитва и четене Словото на Учителя, най-подходящо беше слизането в града. Под формата на гостуване, в определени дни идваха и у нас сестри - приятелки на майка ми Милка Василева. Такъв беше животът в тези години. От този период, за връзката на татко с брат Петър, не мога да кажа много. Когато го срещах, той беше винаги много сериозен, вглъбен в себе си, много внимателен и при ръкуване ме гледаше в очите, като при някои случаи малко ми задържаше ръката.
Единствено баща ми споделяше с нас за
жестокостта
и неправдата, която се извършваше спрямо Братството [2].
Наистина властимащите, на които им се даде така да действат, по липса на свидетели и документални доказателства срещу Братството и неговото Ръководство, извикаха баща ми и му зададоха въпроса: „Василев, докога ще ни пречиш, за да издадем пресъда? " Разбира се, те сториха своето пъклено дело. В спомените ми има моменти, когато съм срещал брат Петър Филипов в Разсадника на Борисовата градина. Там имаше работилница, в която той изработи за децата пързалка и костенурката за парка. Във времето, брат Петър претърпя злополука със счупване на десния крак, което стана и причина за неговото пенсиониране.
към текста >>
37.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Те живеят и днес, и то c нови образи, образи на човешката
жестокост
и безумие.
Всички форми, всички величества трябва да отпаднат, да остане само чистия живот, вечния живот. Прераждането не е въпрос на вярване, а въпрос на виждане, на опит. Вечните типове от историята се повтарят, те са живи и днес - и добрите и злите. Значи трябва да ги разпознава само човек. Те носят сега други имена: и Нерон, и Калигула, и Пилат, и Каяфа, живели някога.
Те живеят и днес, и то c нови образи, образи на човешката
жестокост
и безумие.
Образите на доброто, на вечното и те живеят днес. И днес ще срещнете Христа. Може да Го видите и да разговаряте с Него. И днес ще срещнете Сократа. Те са светилата на човечеството .... Навсякъде срещам Вечния Живот, а хората живеят с илюзията, че всичко преминава безвъзвратно.
към текста >>
Не са виновни само хората за
жестокостите
и неправдите и насилията.
Ние мислим за човека не по това, което той говори, а според неговите дела. Когато видиш Божията ръка да действува, даже и във враговете ти, застани с благоговение, приветствай я и благодари. Много институции и организации са се създавали за благото на човека, но всички те са се израждали и са се обръщали против него. Това е, защото човек е несъвършен, все още е в областта на злото. Нашата борба не е против плът и кръв.
Не са виновни само хората за
жестокостите
и неправдите и насилията.
Това са духове, бесове, които ги обсебват. Бялото Братство работи да освободи човека от тяхното влияние. Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия отвън и отвътре в човека, за да бъде той свободен от тях. Школата на Учителя е път на освобождение. Това е святата наша работа.
към текста >>
38.
2.56. Михаил Ковачът
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
В този поглед се четеше непоколебима
жестокост
.
Михаил беше отличен майстор. Но той беше мълчалив, затворен, тъжен. Не съм виждал на лицето му усмивка. Той беше чист татарски тип -мургав, скули изпъкнали, вежди сключени, мустаци увиснали. Но очите му-всичко беше в очите.
В този поглед се четеше непоколебима
жестокост
.
Но същевременно се пооткрадваше и милост, съчувствие. Цялото лице беше като изписана книга. Бурен живот беше прекарал той. Всичко това беше изрязано дълбоко и представляваше трагична смесица от нещо свенливо, стеснително, което като че просеше снизходителност. Този път в Ковачницата беше тихо - от куминя не се издигаше пушек, наковалнята не пееше.
към текста >>
39.
1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
Виждаме, че неговият Плутон ретрограден е целият само с отрицателни аспекти, какъвто е например Плутон на брат Иван Антонов - астрологът, който в миналото е бил китайски император 11 пъти и е проявил големи
жестокости
.
Ще му правят много магии, с които мъчно ще се справя. МС в Скорпион, с главата на Дрекона, която има Юпитерово благородно влияние. Това говори за отлични отношения на Бялото братство към неговото свръхсъзнание, като постоянно му е казвано какво да прави, а от него се е искало само да слуша. Плутон ретрограден е в зодиакалния знак Близнаци. Показва, че той е направил много заблуждения, отклонения и провали в науката, с което е насочил много души в крива посока в живота и затова небето не му даде възможност да стане професор, макар че имаше много знания.
Виждаме, че неговият Плутон ретрограден е целият само с отрицателни аспекти, какъвто е например Плутон на брат Иван Антонов - астрологът, който в миналото е бил китайски император 11 пъти и е проявил големи
жестокости
.
Борис не е бил по-долу от него. Както споменах по-горе, той е бил голям завоевател и с изключителна жестокост се е справял с враговете си, като е унищожавал цели племена, дори и цели народи. Всичко е подлагал на сеч и огън, а в този живот е дошъл от невидимия свят, където е пребивавал дълго време да учи да живее разумно без насилие, а само с доброто и любовта. Дошъл е да разреши тази карма лично пред лицето на Бога - Учителя Беинса Дуно. Да изплати стотиците полици от злото, което е причинил на милиони души.
към текста >>
Както споменах по-горе, той е бил голям завоевател и с изключителна
жестокост
се е справял с враговете си, като е унищожавал цели племена, дори и цели народи.
Това говори за отлични отношения на Бялото братство към неговото свръхсъзнание, като постоянно му е казвано какво да прави, а от него се е искало само да слуша. Плутон ретрограден е в зодиакалния знак Близнаци. Показва, че той е направил много заблуждения, отклонения и провали в науката, с което е насочил много души в крива посока в живота и затова небето не му даде възможност да стане професор, макар че имаше много знания. Виждаме, че неговият Плутон ретрограден е целият само с отрицателни аспекти, какъвто е например Плутон на брат Иван Антонов - астрологът, който в миналото е бил китайски император 11 пъти и е проявил големи жестокости. Борис не е бил по-долу от него.
Както споменах по-горе, той е бил голям завоевател и с изключителна
жестокост
се е справял с враговете си, като е унищожавал цели племена, дори и цели народи.
Всичко е подлагал на сеч и огън, а в този живот е дошъл от невидимия свят, където е пребивавал дълго време да учи да живее разумно без насилие, а само с доброто и любовта. Дошъл е да разреши тази карма лично пред лицето на Бога - Учителя Беинса Дуно. Да изплати стотиците полици от злото, което е причинил на милиони души. Такъв тежък дълг, може да се разреши и изплати само пред лицето на Бога. Ако той не беше дошъл при нозете на Учителя, щеше да си замине в Сатурновия период до 30 годишна възраст.
към текста >>
40.
3. Гавраил Велев Величков. Роден 21.11.1909 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
Обича спорта, в който не се проявяват
жестокости
и движенията на чист въздух в планината.
9h30" Пловдив На Асцендентът му изгрява зодиакалният знак Стрелец, който му дава високо тяло с права стойка. Притежава големи ръце и крака. (Което показва, че е много трудолюбив и постоянно ходи по екскурзии.) Костната структура често натежава на тялото и с напредъка на възрастта може да се прегърби. Очите му са тъмни и добри, а косата тъмнокестенява. Тялото му е много активно и се нуждае от много почивка, тъй като възстановителните му сили са над средните.
Обича спорта, в който не се проявяват
жестокости
и движенията на чист въздух в планината.
Има скитнически наклонности и ако не е достатъчно развит може да заложи всичкото си състояние, за да спечели на лотария или тото. Той представлява горната човешка част на Стрелеца - човек, който се е издигнал над животинската природа и е насочил лъка си към безграничното пространство, означаващо най-високото ожидание на човешката душа. Роденият има много висок морал. Под този знак родени произхождат стълбовете на църквата и любимите управници на народите, прославени заради честността е справедливостта си. Има предразположение за счупване на костите на бедрата, което при друг изгряващ знак не се случва.
към текста >>
41.
23. Новогодишна беседа: 31 дек. 1941 г. срещу 1 ян. 1942 г., 12 часа полунощ
,
Боян Боев
,
ТОМ 32
”
Жестокостта
е по-голяма.
Всички лъжи ще се разкрият. Всички зулуми, които са станали, всичко това ще рухне, старият порядък, всичко това, което имаме, ще рухне, ще рухне от светлината, която иде. Този порядък така както върви, не може да отиде по-далеч. Осите на колата са така натоварени, че не ще могат да издържат, ще се строшат, нищо повече. Казват: „Защо е така?
”
Жестокостта
е по-голяма.
Всички трябва да се въоръжите с любовта и със знанието, със свободата и с истината, за да можете да издържите изпитанията. Не само външно, но и вътрешно във вас ще ви изпитват. И като Петър може да се отречете три пъти. Това ще бъде. Вий ще кажете: „Я да си поживеем ние тук, какво ще мислим за онзи свят!
към текста >>
42.
4. Бялата ложа подготвя тялото на царя Юдейски
,
Въведение
,
ТОМ 33
Царят Юдейски най-после идва, и то когато условията на живота са най-лоши, положението на народа най-тежко, егоизмът и
жестокостта
са на своя връх, когато една бременна жена в един цял град, няма къде да роди!
Страданията и мъките на народа, това са чукът и длетото на скулптора - живот, който вае здравия, издръжливия, моралния и най-красивия образ на човешкия характер. Страданията каляват и правят податлива материята за работата на духа, те пречистват материята, от която ще бъде изградено тялото на царя Юдейски, за да може то да издържи високите напрежения и силните вибрации. Защото един такъв велик дух като Христовия, не може да се роди и изяви в едно обикновено тяло, построено от обикновена материя! За Неговата проява трябва специална материя, която може да се приготви само в лабораторията на страдащите души! Затова е казано, че от Авраама до Христа са 42 рода, които подготвят тялото на бъдещия цар.
Царят Юдейски най-после идва, и то когато условията на живота са най-лоши, положението на народа най-тежко, егоизмът и
жестокостта
са на своя връх, когато една бременна жена в един цял град, няма къде да роди!
Бъдещият цар Юдейски Се ражда в яслите на овцете. Бихме казали, че е закърмен от овца, в противовес на закърмените от вълчица. Овцата е символ на най-алтруистичното същество, което всичко дава: вълна, мляко, децата си, кожата си, месото и тора си. Йоан Кръстител беше изпратен преди Христа, за да направи пътищата на Христа прави, но той се отклони от своята задача. Изобличи Ирода, и беше обезглавен.
към текста >>
43.
176. Великите идеи се дават на виждащите и можещите
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
176. ВЕЛИКИТЕ ИДЕИ СЕ ДАВАТ НА ВИЖДАЩИТЕ И МОЖЕЩИТЕ Христов прояви
жестокост
, от чекмеджето на бюрото си извади едно огледало и им даде да се видят и каза: „Лицата на двамата Ви показват явна „симулация”, нали?
176. ВЕЛИКИТЕ ИДЕИ СЕ ДАВАТ НА ВИЖДАЩИТЕ И МОЖЕЩИТЕ Христов прояви
жестокост
, от чекмеджето на бюрото си извади едно огледало и им даде да се видят и каза: „Лицата на двамата Ви показват явна „симулация”, нали?
” - После се обузда, стана кротък и продължи тихо да им говори: - Както виждате, на мен е дадено да зная нещата, а на професор Кръсников и Фройд и други като тях, като слепци да напипват нещата! Но великите идеи не се напипват, те се дават на хората и учените и великите посветени в тайните на битието, на виждащите и можещите. И после на учените, на слепците остава да доказват на другите слепци какво са напипали. Вие и всички като Вас мислите, че причината на заекването е в уплахата, което е все едно да кажете, че причината за Първата Световна война е убийството в Сараево, станало на 28 юни 1914 г. от 18 годишния сърбин Принципо.
към текста >>
44.
330. Аз съм смирен към Бога и Учителя, защото над мен е Бог, а всичко останало е под мене
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Ти виждаш собствената си
жестокост
в мене.
Пенка се спря, бавно се обърна и го загледа въпросително. - Но и Вие господин Христов трябва да се коригирате, защото сте много жесток към враговете си, надменен сте и нямате никакво смирение! - Ще ти отговоря отзад напред: - Аз съм смирен към Бога и пред Учителя, защото над мене е Бог и Учителя, а всичко останало е под мене! Пред децата и пред глупавите аз не се смирявам, защото това няма да ги ползва. Когато един човек е жесток съм себе си, той мисли, че другите са жестоки.
Ти виждаш собствената си
жестокост
в мене.
Винаги гледай мислите ти да се съвпадат с реалността, и всяка мисъл която не съвпада с реалността, я изхвърляй от главата си. Аз така правя. Пазил ме е Бог за момент да съм си помислил, чети може да ми бъдеш враг! Или ако моите врагове са като тебе, работата ми е много лека!
към текста >>
45.
2. Биографични данни за Любомир Лулчев
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
И той е бил строг, достигал дори и до
жестокост
!
Три хиляди лева от пенсията си давал за храна, 2000 - за бедни и 500 - за авиаторска литература. Знаел е добре и окултни науки - Хиромантия, Философия, Астрология и други. Имал е богати познания в много области! Непрекъснато е имал да изплаща карма с жени - защото още като Соломон, е имал 300 жени и 600 наложници. Преследван е бил непрекъснато от жени - като например Елена Андреева, която много го е обичала - стенографката на Братството, и с която по-късно той се разделя; Невена Неделчева - с която също е дружал и живял дълго време при нея; Веса Колева и други, които са го обичали.
И той е бил строг, достигал дори и до
жестокост
!
С моята майка също имал много добри отношения, но с нея се е държал добре, като приятел. Като живеел при Невена Неделчева, при него са идвали хора. Невена ги е гонела и хокала, държала се е лошо с тях. Накрая, по настояване на Учителя, тя отива в Скопие, Македония, учителка, и остава там две години, където се разболява, и едва оживява! След като се завърнала, тя била пак болна.
към текста >>
46.
5. Човешкият глас и Ангелската музикална школа (6.01.1941, понеделник, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
След хиляди години на мълчалива
жестокост
във водата, рибите стават птици и влизат в Божествената школа на въздуха.
В тяхното царство цари гробно мълчание и студенина. Те живеят при най-малката топлина. Техните чувства не са развити. Всяко живо същество издава някакъв звук, само те мълчат. Растенията и плодовете пеят, когато растат.
След хиляди години на мълчалива
жестокост
във водата, рибите стават птици и влизат в Божествената школа на въздуха.
Там те усъвършенстват и разработват своя гласов орган. - Учителю, казах аз, често следим и изучаваме пеенето на различните птици в гората. Учителят продължи: - Те по цели дни и нощи непрекъснато се упражняват. Техният идеал е славеят, те се стремят него да достигнат. Брат Христо каза: - Веднъж броихме със сестрата вариациите на славея и стигнахме до 32 вариации.
към текста >>
47.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
В грижата си да се укрепи за много векове тогавашната османска власт си служеше не с нормите на законността, но с най-гибелните средства на
жестокостта
.
ИСТОРИЧЕСКИ СПОМЕН писан в Кишинев през 1855 г. по време на войната на Русия срещу Франция, Англия и Турция за защита на православието 1. Събитията, които предхождаха падането преди пет века на нашия народ изцяло под властта на най-жестоката династия на османското племе, като че преопределиха това събитие. Народът ни изгуби не само човешките си права и чувства, но и самата идея за това, което се нарича личност. Той се вскоти и принизи до най-крайна степен.
В грижата си да се укрепи за много векове тогавашната османска власт си служеше не с нормите на законността, но с най-гибелните средства на
жестокостта
.
В основата на нейната вътрешна политика залегна максимата за прякото и непрякото заличаване на народите и племената, които тя бе поробила, и особено на по-войнствените и на по-многобройните. При постигане на тази своя цел османските власти си послужиха, първо, с потурчването, второ, с ятагана и, трето, със заличаването на всеки исторически спомен и знание в съзнанието на тези народи, че някога са били свободни и неподчинени на никого. В резултат на тези действия на властта поробените народи достигнаха до неописуемо състояние. 2. По това време голяма част от нашия български народ, може би за да избегне някаква по-голяма опасност, се реши да приеме исляма, както това сториха и всичките родопски жители, които днес се наричат помаци. Те превърнаха християнските си храмове в джамии и манастирите в дервишки вертепи, но запазиха и досега старите си народни обичаи и език.
към текста >>
В тази своя дейност фанариотите си служели със суеверието на народа и на самото духовенство, както и с невежеството, което владеело народа, и
жестокостите
на властта.
Най-сетне турската власт унищожи независимия и автокефален патриаршески престол на България, като го предаде в ръцете на вселенския константинополски патриарх. Тогава българската свещена йерархия бе заменена с гръко-фанариотската. Тази нова йерархия е не само вярна на турската политическа система, но побърза с вълчи апетит да ограби българския народ. Като отне от него всякаква представа за славното му минало, отне и силата му, служейки си с всякакъв вид непозволени средства. Фанариотският клир се бореше всячески да промени толкова нашият народ, щото след време да не остане и следа за неговото историческо минало.
В тази своя дейност фанариотите си служели със суеверието на народа и на самото духовенство, както и с невежеството, което владеело народа, и
жестокостите
на властта.
Този клир грижливо следял за отдалечаване на всякакъв вид знание, което е насочено срещу системата на управление и интересите на патриаршията. Фанариотите твърдели, че народността е нещо отвратително и противно на самата наша християнска религия. 4. За постигането на тези свои планове фанариотите направиха много с въвеждането и основаването на своя език на училища, премахвайки нашия народен език както от кореспонденцията, така и от богослужението и църквите, макар че това противоречи на думите на ап. Павел и на здравия разум, както и на всеобщата представа по този въпрос на цялото човечество. И за да доведат докрай тази адска политика, фанариотите започнаха да унищожават всичките книги, писани на нашия народен език, било ръкописни или печатни, като казват, че те са без стойност и значение.
към текста >>
48.
3.6.4. Преселването на сливенци.
,
,
ТОМ 35
„Като напуснаха завинаги своето отечество, те отплащаха на враговете си с безразсъдна, зверска
жестокост
: те ги колеха тайно един по един, където им се попаднеше случай, и подпалваха къщята им.
Дал, в повестта „Сливенка”, че из пътя, при една почивка, младите сливенци решили да избият старите, за да не се мъчат и да не им пречат по пътя - ще е по-скоро поетическа волност. Сливенци уж се отметнали от това си решение само когато русите ги заплашили с оръжието си). Ако се уповаваме на Селимински, излиза, че сливенци стигат в Бургас девет дена след тръгването си от Сливен. Вероятно, тук те са чакали и останалите бежанци от югоизточна България. Ето как скицира очевидеца Владимир Дал сливенското емигриране: „Дни, недели и месеци се изминаха; мирът беше подписан, тържествата се свършиха, увеселителните огнйове изгоряха...” „Сливенци си удържаха думата: след като получиха позволение, те се натовариха на огромни коля със семействата и покъщнината си и потеглиха из същия път, по който бяхме дошли и ние".
„Като напуснаха завинаги своето отечество, те отплащаха на враговете си с безразсъдна, зверска
жестокост
: те ги колеха тайно един по един, където им се попаднеше случай, и подпалваха къщята им.
Когато говоряха за тях, те треперяха с цялото си тяло и като си стискаха зъбите, бледнееха от умраза и злост. Там хората не се раждат с такава кръв както у нас; лошото управление и всичко наоколо учи първобитната им душа на отмъщение и саморазправа. Те не правят разлика между понятията: отмъщение, самоуправа и справедливост - за тях те са все едно.” „По тесните улици на Сливен се блъскаха коля и пешеходци, талиги, камили и волове - всичко това беше се смесило в една буйна, шумна тълпа; радостните викове, грубите проклятия, плачът и викът на децата, скърцането на ненамазаните колелета, мученето и цвиленето на животните - всичко това се сливаше в един хаос - целият град беше се дигнал, беше потеглил. Един 70-годишен старец - турчин, с извехтяла чалма, напипваше стените с ръце и вървеше без да знае къде отива; лицето му бе окървавено; някой на прощаване бе му извадил очите през последната нощ и го пуснал да се скита по света. Конница от сливенци, с тъмнокафени потури и салтамарки и с черни калпаци, тичаха край него и замахваха срещу му с камшик; слепия не можеше да види заканванията им, а само боязливо се свиваше към стената като чуваше проклятията хвърлени върху него; тая побесняла тълпа, която напускаше тихите си жилища, прахът на дедите си, лозята, градините и райското место-положение на отечеството си, скоро се изгуби и потегли по пътя към Камчията.
към текста >>
Дал, несъмнено, колкото се отнася до характеристиката на сливенските сурови нрави през това време, гледа с очилата на чужденец и не познава патилата на сливенци и българите въобще под турците, като причина за отмъщения и
жестокост
от страна на първите към последните.
След тях Сливен се запали, задими и купчини прах и пепел показваха мястото, дето недавна се намираше цял град. При първата почивка сливенци се събраха на съвет и решиха да погубят всички престарели хора, които им бяха без полза из пътя. Те дойдоха да доложат това на новото си началство, обаче, всички убедявания и увещавания на това последнето бяха напразни; те не ги разбираха и пак настояваха на своето мнение, като казваха, че старите им са само товар, пък от друга страна не искат доброволно да останат в земята си. Трябваше най-после да им се обясни хубаво и ясно, че убийците ще бъдат разстреляни; срещу такава логика нямаше вече никакво възражение; просителите се поклониха низко и си отидоха”... (op. cit. 45-48).
Дал, несъмнено, колкото се отнася до характеристиката на сливенските сурови нрави през това време, гледа с очилата на чужденец и не познава патилата на сливенци и българите въобще под турците, като причина за отмъщения и
жестокост
от страна на първите към последните.
Види се, след минаването на Източния Балкан над Месемврия, сливенските емигранти до тук конвоирани от едно отделение донски казаци, след това до Дунава са били поверени на полка на Бакпенов или Катасанов (ср. ibid., р. 49). При Бургас преселническите кервани са чакали останалите бежанци от Новозагорско, Старозагорско и въобще от югоизточна България и Одринско. По това време Бургас е бил главната руска квартира. Тук се е намирал Дибич, генерал Обручев и т. н.
към текста >>
НАГОРЕ