НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
128
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Не са виновни само хората за
жестокостите
, неправдите и насилията.
Когато видиш Божията ръка да действува даже и във враговете ти, приветствувай и благодари. Много институти и организации са се създавали за благото на човека. Но всички те са се израждали и са се обръщали против него. Това е защото човек не е свързан и все още е във властта на Злото. „Нашата борба не е против плът и кръв".
Не са виновни само хората за
жестокостите
, неправдите и насилията.
Това са духове, бесове, които ги обсебват. Бялото Братство работи да освободи човека от тяхното влияние. Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия вън и вътре в човека, за да бъде той свободен от тях. Школата на Учителя е път на Освобождение. Това е святата наша работа. 14.
към текста >>
2.
ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
А когато се появят известни съгласувания, резултата се отдава или на дресировката, или на някакво принудително въздействие, често пъти получавано по линия на грубости и
жестокост
.
За някои, подобни моменти отминават без следа. Това е естествено. Не се прониква лесно зад завесата на видимото. А животното отстои на значителна дистанция от нас. За обикновените хора, разбираеми допирни точки с животните няма.
А когато се появят известни съгласувания, резултата се отдава или на дресировката, или на някакво принудително въздействие, често пъти получавано по линия на грубости и
жестокост
.
За УЧИТЕЛЯ живота на малката клетка и многото клетки, организирани в хармоничен организъм, бе разбираем, познат и близък. Своите опити, наблюдения, дори и разговори с различни представители на животинското царство Той споделяше с нас и са описани в Неговото слово. Онези, които успеят да се доберат до публикуваните беседи, разговори, ще се убедят, че няма да намерят в световната литература други разкази за паяка и мухата, за котката и мишката, за комарите и пчелите, за мравките и пеперудите, в които да се разкрива същината на тяхното поведение и характер. Като бисер в световната мъдрост ще остане знаменитият диалог между УЧИТЕЛЯ и един червей, влачейки се по мократа земя. Подобни разкази по време на беседи и приятни разговори бяха желани, защото УЧИТЕЛЯТ ни въвеждаше в един свят, който нито познавахме, нито допускахме, че може да бъде достъпен.
към текста >>
Не без вълнение са направени първите стъпки по зелената морава и каменливата пътека на селската църква - единствен свидетел на масовата
жестокост
.
Там се намират черепите на убитите по времето на прочутото баташко клане. В ранната утрин, на път към селото, беловласите приятели разговаряли за мрачните дни на турското робство, когато цели селища са били опожарявани и затривани, а населението им или избито, или отвлечено. Спомените за мъчителните дни внесли тъга и мъка в душите им. Разговорите скоро секнали. Смълчаната група продължила своя път към селото.
Не без вълнение са направени първите стъпки по зелената морава и каменливата пътека на селската църква - единствен свидетел на масовата
жестокост
.
Пред струпаните черепи застанал в мълчание УЧИТЕЛЯТ. А приятелите знаят, че това мълчание е тайнство. Тайнство, валидно най-вече за заминалите в отвъдните светове. Тайнство, пропито с любов, мир и светлина, което може да озари душите и на тези, чиито бездушни черепи напомнят за най-драматичното минало. След не дълго мълчание УЧИТЕЛЯТ излиза от църквата и вкупом групата напуска селото.
към текста >>
3.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Не е вярно, дето Вие отговорихте на едно запитване, че тези
жестокости
ги е вършила само католическата църква.
Мистицизмът винаги изключва посредниците между Бога и верующите, особено когато тези посредници не са на мястото си. Той е непосредствена връзка между Твореца и творението. Мистикът не се движи към Бога по отъпкани пътища. Там са изключени всякакви владици и попове и за това пък съществува една мистична черква, на която, както казахме, глава е Христос и която е била гонена и преследвана от официалните черкви през всичките векове. Всичките мистици, пророци, включително и Христос, са били гонени, преследвани, убивани и живи изгаряни от представителите на официалните църкви.
Не е вярно, дето Вие отговорихте на едно запитване, че тези
жестокости
ги е вършила само католическата църква.
Това, което българите са теглили от гръцкото православие, ще го помним на вечни времена. Чрез това. православие през десет века половината български народ е бил подлаган на погърчване. Сити сме вече на гръцки църкви. Българската духовна мисъл е надраснала отдавна елинското православие. 14.
към текста >>
4.
270. ЛУЧКА
,
,
ТОМ 5
Но каква
жестокост
можеше да има това бяха напластени неща у човека и точно сега изплуваха на повърхността и се виждаха как плуват.
270. ЛУЧКА Та когато споменаваме за ревността на сестрите по между им да не смятате, че това бяха безобидни неща. Това бяха задачи за разрешаване, това бяха уроци, които трябваше да усвояваме и да научим за нашето сегашно и бъдещо развитие. Да не смятате, че това беше много лесно и съвсем безобидно - напротив понякога се виждаше как светът искри, после падат светкавици, че бури и накрая дъжд: виждаш някоя сестра седнала и плаче ли плаче. Явно, че накрая след бурята и гръмотевицата е дошъл и дъждът и тя сега се изплаква. Беше понякога жестоко погледнато отстрани.
Но каква
жестокост
можеше да има това бяха напластени неща у човека и точно сега изплуваха на повърхността и се виждаха как плуват.
Това бяха несигурни, неустойчиви величини, които ако човек се опитваше да се доближи до тях или се облегне, или стъпи върху тях веднага политаше надолу в бездната, пропадаше и на изпита. Несигурни неща бяха, а ревността бе най-несигурната. Но каква енергия съдържа тя, какъв устрем имаше при нея, стремеше се да завладее всичко. Но явно не винаги се отдаваше тя да просъществува. Около Учителят имаше винаги много хора и когато някой злоупотребяваше с ревността си към другите беше достатъчно Учителят да погледне някого, да раздвижи нещата и те се преобръщаха в съвсем други променени условия.
към текста >>
5.
77. ЛЯТО 1939-то
,
,
ТОМ 6
Малките повърхностни, случайни познания, които сами са ми се натрапвали ми говорят за това, че тя не е допринесла нищо добро на света - само раздори, крамоли, войни, революции, безлюбие, насилие, егоизъм, лъжи,
жестокост
и т.н., и т.н... Животът, светът нямат нужда от нея.
Аз винаги и до ден днешен се чувствувам дете - дете, което нищо не знае и не разбира от големите въпроси на света и живота. От политика пък хабер си нямах. Никога не съм се интересувала и занимавала с политика. Докато има толкова красиви неща в живота: музика, поезия, изкуство, наука, защо да се докосвам до нея? За мене тя е била винаги нещо нечисто.
Малките повърхностни, случайни познания, които сами са ми се натрапвали ми говорят за това, че тя не е допринесла нищо добро на света - само раздори, крамоли, войни, революции, безлюбие, насилие, егоизъм, лъжи,
жестокост
и т.н., и т.н... Животът, светът нямат нужда от нея.
Без нея те биха си съществували по-добре. И религията! А всичкият упадък и разгром - на политиката. Да ме извинят големите политици. Това е само мое мнение.
към текста >>
6.
79. В МЪРЧАЕВО
,
,
ТОМ 6
Такава проява на
жестокост
не бях виждала досега от Учителя.
Там се слагаше винаги общ обед на двора. Винаги имаше гости от София или даже и от провинцията. След обеда Учителят оставаше дълго време на масата (която беше на двора) и говореше, говореше... Брат Боев беше винаги неотстъпно до Него и записваше, записваше... Ще разкажа един знаменателен момент от онова време: Един ден, след като бяхме привършили обеда и Учителят разговаряше със заобикалящите Го, дойдоха до масата няколко кокошки и един петел от Темелковите. Учителят посегна с ръка и много лесно улови петела, който не се съпротиви. Тогава го сложи на скута си и започна така жестоко да го мачка, че аз се уплаших да не умре петелът в ръцете Му.
Такава проява на
жестокост
не бях виждала досега от Учителя.
Какво значи това? Някакъв символ е, но какво иска да каже с него, не разбрах. След като го помачка не много дълго време, хвана го за краката, провеси го с главата надолу и рече: „Така Сталин ще чете Отче наш с главата надолу! " И пусна петела. Той отърси краката и главата си няколко пъти, плесна с крила и весело изкукурига.
към текста >>
7.
31. ОЖЕСТОЧЕНИЕ
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Жестокостта
го погълна.
За третото лице ми каза: „Той нека да седне и да напише всичко каквото е правил като шеф за учреждението си." А за второто лице ми : „Той сега ще научи, ще разбере какво нещо е ожесточението". Всичко се изпълни според думите на Учителя. Първият си помогна сам. Казах на третия и той си написа изложението, което му помогна да получи оправдателна присъда. Вторият изчезна безследно и никой не го видя, нито чу.
Жестокостта
го погълна.
А този вторият беше едно мило, добро, сърдечно дете като малък. Но условията на живота му по едно време бяха такива, че опропастиха много неща в него. Бях попитала веднъж Учителя за него. „Как може такъв човек да се върне отново в пътя на Доброто? " Отговори ми: „Само по пътя на Страданието".
към текста >>
После се яви
жестокостта
, както я беше предрекъл Учителя, защото той сам си я беше извикал, чрез действията си.
А този вторият беше едно мило, добро, сърдечно дете като малък. Но условията на живота му по едно време бяха такива, че опропастиха много неща в него. Бях попитала веднъж Учителя за него. „Как може такъв човек да се върне отново в пътя на Доброто? " Отговори ми: „Само по пътя на Страданието".
После се яви
жестокостта
, както я беше предрекъл Учителя, защото той сам си я беше извикал, чрез действията си.
към текста >>
8.
35. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ НА СВЕТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Срещна ме и каза: „Тази
жестокост
, която става към евреите, ще бъде карма на германците.
И така Англия го подлъга и го насочи на изток. Аз бях по това време на Изгрева и когато съобщиха това на Учителя, Той започна да се разхожда на поляната и говореше: „Ама умни са, много са умни тези англичани и това не може да им се отрече и никой не може да им оспори това. С този акт те преместиха лоста и войната се премести вече на изток". И ние доживяхме да видим и се убедим в това. Когато Хитлер започна акция срещу евреите и започна да ги гори в газови камери, Учителят беше много разтревожен.
Срещна ме и каза: „Тази
жестокост
, която става към евреите, ще бъде карма на германците.
Напиши една мелодия за мъките и страданията на евреите! " Аз я имах темата на мелодията в себе си. Почнах да я пиша, но не я завърших. Както винаги. Учителят не беше съгласен и не поддържаше онази кампания, която започнаха германците срещу Русия.
към текста >>
9.
30. БОГАТСТВО И СИРОМАШИЯ В ЖИВОТА
,
,
ТОМ 8
Такава една модулация, не можеш да си представиш какъв Дух беше Учителят, да може да повдигне, защото това бяха страшни течения при това знаеш какво беше, как загиваха хора, че евреите ги претопяваха, че такава
жестокост
, която беше през II.световна война и всичко става.
Д: Тука си мълча и съм свит. В: А през време на Школата на Учителя, това бяха най-хубавите дни. Д: Той каза: "Един ден ще разбереш, че тука са ти най-хубавите дни". Действително. Сега като го гледам, такава пълнота, защото виж какво, имаше тревожен момент, тревожни времена, събития, войни и т.н., всички живеят в тревоги. Като влезеш сутринта на беседата Учителят като те подеме и те заведе е-е в един свят толкова далече от всичкото, след това отидем на поляната, изиграем Паневритмията.
Такава една модулация, не можеш да си представиш какъв Дух беше Учителят, да може да повдигне, защото това бяха страшни течения при това знаеш какво беше, как загиваха хора, че евреите ги претопяваха, че такава
жестокост
, която беше през II.световна война и всичко става.
Ние сме присъствали, ние живеем в същото време и да ни измъкне така от това нещо и говори за Учението, великите работи, на едно Божествено учение в една такава тревожна обстановка. Много тревожно беше всичко това. Бомбардираха София, гърмяха. В: Аз искам да се върнем в Мърчаево при онези събития 1944 г. през време, когато е обявена войната от СССР на България.
към текста >>
10.
09 - 94. КАМШИКЪТ НА ПРИРОДАТА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Две години след тая
жестокост
над Караман, в семейството на Тодор се роди дете.
94. КАМШИКЪТ НА ПРИРОДАТА Един ден кучето на Тодор - нашия съсед, удави едно агне. Още същата вечер стопанинът, като се научи за станалото, страшно се ядоса и реши да отмъсти на кучето за извършеното покушение върху живота на агнето. Вечерта той мина край Караман, хвана го, върза го и каза: „Карамане, ще плащаш за агнето." Кучето гледаше стопанина с доверие, без да знае каква съдба го очаква. На следния ден Караман остана без крака. Мина време и всички забравиха за мъчителната смърт на Караман.
Две години след тая
жестокост
над Караман, в семейството на Тодор се роди дете.
Радваха му се близки и роднини, но най-много му се радваха родителите ми, защото им бе първо дете и на него възлагаха всички надежди. Какво голямо бе разочарованието им, когато детето стана на 2-3 години, а не можеше да стъпи на ходилата си. - В селото всички се научиха, че детето на Тодор е без крака, т.е. с негодни крака. Някои по-стари хора говореха, че това е наказание за извършения от него грях.
към текста >>
11.
09 - 95. ЖЕСТОКИЯТ ОБЛОГ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Рали получил похвала за извършената
жестокост
.
95. ЖЕСТОКИЯТ ОБЛОГ Отдавна, много отдавна, касапите в едно селище се обложили върху следното: кой от тях ще може да одере живо агне за най-малко време. Облогът бил спечелен от Рали - един млад касапин. Рали одрал агне за шест минути. Другите касапи му признали първенството, като се отказали от състезанието.
Рали получил похвала за извършената
жестокост
.
Той като че бил човек без сърце. Всички от потомството на Рали от този ден - денят на облога, добили прозвището „живодерови". И тъй си останало това име. Не минало много време от облога, когато един ден Рали се връщал от града, където бил ходил на пазар, завалява дъжд, засвяткало се, загърмяло, пада гръм и го убива на пътя. Тъй завършва историята на Рали Живодеров.
към текста >>
12.
09 - 267. ЕДНА ДУША СЕ РАЖДА (ЧИЧО РОСЕН)
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Погнусих се от тая
жестокост
на двуногия звяр.
Този, който го караше, по всичко личеше, че бе закоравял джелатин. Той си изкара ножа и взе да боде вола отзад, по бутовете. Червената алена кръв течеше и багреше земята и всичко наоколо. Волът взе да мучи, подложен на безжалостните удари на касапите. Локвата кръв ставаше все по-голяма.
Погнусих се от тая
жестокост
на двуногия звяр.
Бях готов да отида да се бия с тия озверени хора. Но това не бе всичко. Тогава касапите, излезли извън себе си от яд - как тъй волът да не се подчини на тяхната воля, отрязаха главата му, както бе прав. Горкият вол в този миг политна и падна на земята. Сви се сърцето ми от тази невиждана досега жестокост.
към текста >>
Сви се сърцето ми от тази невиждана досега
жестокост
.
Погнусих се от тая жестокост на двуногия звяр. Бях готов да отида да се бия с тия озверени хора. Но това не бе всичко. Тогава касапите, излезли извън себе си от яд - как тъй волът да не се подчини на тяхната воля, отрязаха главата му, както бе прав. Горкият вол в този миг политна и падна на земята.
Сви се сърцето ми от тази невиждана досега
жестокост
.
Осъдих убийците на кроткия и снажен вол. Осъдих и тия, които се трупаха около поразения труп, за да си купят прясно месо. И те, наравно с касапите, бяха виновни за смъртта на вола. И те бяха съучастници в това убийство. Аз целият от гняв треперех против убийците на невинния вол.
към текста >>
13.
І.03.04. СВЕТИ ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Той продължил с
жестокостите
си към пленниците, които ги измъчвали и чак тогава ги убивали.
Провалът на двата похода се дължал на появилото се чудо, че войниците усещали, виждали че някой ги напада от небето с всякакво оръжие. В този случай Св. Димитър, който е бил покровител на новообразуваната българска държава я е охранявал и пазел. След това Иванко избягал при императора, който го направил управител на Пловдивската област и бил полезен за ромеите. Властта преминала в Петър, той завладял Търново и е обявен за втори път за цар на българите.
Той продължил с
жестокостите
си към пленниците, които ги измъчвали и чак тогава ги убивали.
Разорявали всичко. С тях били куманските наемници, които плячкосвали всичко. Петър бил мразен от сънародниците си и той бил убит, пронизан с меча на свой сънародник. И в двата случая Асен и Петър са убити с меч след свади със своите приближени, които в своята ярост ги насекли. Сбъднали се молитвите към Св.
към текста >>
Бил надминал
жестокостта
на своите братя, поради което византийците го наричали Скилойоан, т.е.
жената на цар Асен I била пленена от ромеите. Те я върнали, но взели за заложник най-малкия брат Калоян в Константинопол. След това той бяга от там и към 1197 г. идва при брат си Петър и му става пръв помощник. След убийството на Петър, той взел престола и започнал да управлява с огън и меч.
Бил надминал
жестокостта
на своите братя, поради което византийците го наричали Скилойоан, т.е.
„Кучето Иван". Той се назовал „Ромеоубиец", като заявявал, че мъсти на византийците за онова зло, което някога император Василий е извършил, като ослепил 15000 българи Бил наричан „мъж на кръвта" и че непрекъснато измислял все нови и нови начини за умъртвяване. Но към еретиците (богомили и павликяни) бил благосклонен, защото ги имал за съюзници и те го смятали за бич Божий срещу ромеите.
към текста >>
14.
ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
По-нататък той пише: „Посочвайки на събития, подобни на станалото недавно в Кандия, гърците могат да ни обвинят, че ние от равнодушие към вселенската Църква не предупреждаваме такива печални явления." Тук обер-прокурорът е имал предвид въстанието на гръцкото население на о-в Крит, предизвикано от насилията и
жестокостите
на местните управители.
А за да не увеличаваме с участието си в работите на Изток опасностите, които застрашават Църквата, ние сме длъжни всякога да помним високото наше призвание, като на едничък мощен православен народ, да се явяваме на Изток не защитници на коя да е партия, а покровители на всички православни и на цялото православие изобщо [срещу това императорът пише: „не ние защищаваме партиите, а гърците"] и да бъдем миротворци за осички враждуващи единоверци наши. [Императорът бележи: „Съвършено справедливо, и ние така и действуваме."] Опасно е за нас под влиянието на политическата разпря да внасяме нашето самовластно намисане в работите на старинната православна иерархия, да се явяваме не нейни защитници, а само съдии и обличители и да преследваме злоупотребе-нията й с такава строгост, която не всякога е применима в нашето собствено отечество". Императорът протестира срещу тия думи, като пише: „Ние сме не съдии и не обличители; ако пък посочваме на злоупотребенията на гърците, то това е само за полза на общата православна Църква". От направените към тоя пасаж бележки на императора става явно, че последният не се съгласявал нито с едно от заключенията на обер-прокурора и най-категорично опровергава и отхвърля всичките му опасения за съдбата на православната Църква като такава, които не почиват върху правилно разбиране смисъла на развиващите се около българския църковен въпрос събития. Но в своите предричания граф Толстой отишъл още по-надалеч.
По-нататък той пише: „Посочвайки на събития, подобни на станалото недавно в Кандия, гърците могат да ни обвинят, че ние от равнодушие към вселенската Църква не предупреждаваме такива печални явления." Тук обер-прокурорът е имал предвид въстанието на гръцкото население на о-в Крит, предизвикано от насилията и
жестокостите
на местните управители.
Тая предпоставка Александър II намерил за неуместна и затова пита: „Как можахме да ги предупредим, когато нямахме там и консул? " Въз основа обаче на нея граф Толстой продължава: „Но ако би те окончателно да се убедят, че източната Църква не може да очаква от нас деятелна помощ и че ние защищаваме нс православието против друговерието, а само българите против гърците, тогава това би произвело всеобщо охлаждение към нас, възбудило би негодувание във всички привърженици на източната Църква, а в масата на гръцкия народ и духовенство разни страсти, които тъй мъчно се укротяват в тях! " На това съждение Александър II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и духовенството) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог! " но веднага възразява: „Но какво пък ще бъде, когато всички турски славяни преминат в католичество или в уния? " За обер-прокурора такъв разрив е възможен, защото той по-нататък пише: „Като повод към това могат всякога да послужат ония разногласия между гърците и нас, които са сетнини от нашето едно и половина-вековно отдалечение от Изток и се прикриват само с взаимната любов на православните Църкви." Граф Толстой предвижда дори и отговорностите, в случай, че стане подобно нещо.
към текста >>
15.
56. НИКОЛА АНТОВ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Антов се проявил със своята
жестокост
и отмъстителност.
Ще нарушаваш ли обещанието си? Нати, петел, нати петел! " И при всяка дума следвали неспирно удари гдето завърне. Изплашили се и присъствуващите, но никой не можал да се намеси. Значи този човек видял и патил.
Антов се проявил със своята
жестокост
и отмъстителност.
Но, не помним ли всички съвременници от ония години, когато беше в Братския съвет, как постъпи със сестра Елена Андреева, с брат Боян Боев? Чувствуше горкият, че в очите на мнозина беше само компрометиран човек, а той искаше да го почитат. Подочул е, че някои се изказват не добре за живота и проявите му, а това го раздразняше. Действително той излезе от релсите на правилния живот. Взе да пристига на Изгрева пиян /казвал ми е, че някой лекар му препоръчал да употребява бира/ и в това състояние, на път за дома си, не изпуска случая да похули или напсува ония, които не го обичат.
към текста >>
16.
6. ФОРМИ И СЪДЪРЖАНИЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Саблест тигър е живял преди около триста хиляди години, но с чудовищни зъби, изразяващи неговата
жестокост
.
6. ФОРМИ И СЪДЪРЖАНИЕ Учителят казва: „Когато един вълк изяде едно агне, той става малко по-добър". Заедно с това и нещо се променя във външния вид на живата форма. Тези промени във формите стават извънредно бавно - мерено с човешките мерки за време. Така например, ние познаваме тигъра като кръвожадно Животно, но все пак е много по-добър от своя предшественик, така наречения саблест тигър, защото сегашният може да се дресира.
Саблест тигър е живял преди около триста хиляди години, но с чудовищни зъби, изразяващи неговата
жестокост
.
Бяхме се събрали на Изгрева веднъж около Учителя пред стаичката Му. По двора весело и безгрижно пееше и се разхождаше една сестра, дошла някъде иззад океана, потънала в охолство и материално изобилие, даващи й права и достъп до всички. Една сестра от групата ни, малко завистливо подхвърли пред Учителя за охолството и безгрижието на тази сестра. Учителят я погледна и каза: „Тази сестра сега е пратена на Земята за почивка". В.К. Тази сестра в хубава форма е изпратена на почивка.
към текста >>
17.
8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
А качествата на невежествените хора са: тяхната ограниченост,
жестокост
и насилие.
безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива. Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория - разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо Божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежествените хора.
А качествата на невежествените хора са: тяхната ограниченост,
жестокост
и насилие.
Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза. Значи, водата не се нуждае от изменения, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да бъде мека и подвижна, а - да бъде устойчива. Следователно, когато ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравняваме с водата: животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество. Туй е, което ние разбираме във висшата наука, живот.
към текста >>
18.
7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Неговите
жестокости
над покорените от него народи не могат да останат неизплатени.
За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес. Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи. Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ. Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ.
Неговите
жестокости
над покорените от него народи не могат да останат неизплатени.
Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др. Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмедие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава.
към текста >>
19.
32. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тяжести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и
жестокост
на първите, и за крайното изтощаване на вторите.
Това е безспорно. Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии. С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите. Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения.
Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тяжести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и
жестокост
на първите, и за крайното изтощаване на вторите.
Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи.
към текста >>
20.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои
жестокости
.
Съзнателно или несъзнателно не знам. Всред многото си изрядни статии, той тук-там сее гибелни семена по разни направления - религиозни, политически и другояче. Ще кажа само по няколко мисли върху онова, което той е писал. Той е краен левичар почти във всяко отношение. Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив.
Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои
жестокости
.
В една статия в „Зорница" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ. Маркъм говори за народно единство, а сам посява студенина между гражданите и селяните, между заможните и сиромасите. Той често окайва селяните, задето работели за гражданите, а сами те ходели с цървули и живеели в мизерия. Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните. В други свои статии, пак в „Свят", разправя, какво видял на бал, сетне се простира в нещастието на селяните, как те работили от сутрин до вечер, за да могат гражданите да ходят на бал и да седят на канапета.
към текста >>
21.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
Аз си казах в себе си, че това здание е синоним на кръвопитие и
жестокост
, защото избиват невинните животни.
Вървейки, на едно място аз изоставих учениците си и отминах напред. Отидох в едно здание, Горско стопанство, голямо, хубаво външно, с красив изглед. Не се отбих в него, а продължих, да стигна в друго, по-нанагоре. Стигнах при него. Едното било уж на горската власт, а това, на което стигнах, било на Ловната организация, на Берковската.
Аз си казах в себе си, че това здание е синоним на кръвопитие и
жестокост
, защото избиват невинните животни.
Тамо видях много инструменти. Дойде ми на ума, че изоставих изморените си ученици назад. Потърсих някой да пратя някой с коне да ми дигнат багажа и го донесат, също и да доведат децата, с които върви Цеко. След това се заприказвах с някои наши братя от Упанишада, Недружелюбни се отнесоха. Гледам, че е тук и Учителят, обаче аз като съм пристигнал, не съм се погрижил за Него.
към текста >>
22.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
продължение 1
,
ТОМ 16
Милосърдието ограничава
жестокостта
. 27.
Които се потриват и не щат да работят, изсъхват, а които работят, получават светлина. Забелязал съм, като мине една отрицателна мисъл, пресича тока и загасва крушката и това трае 1 ^ 2 минути, докато трансформирам лошата мисъл и я заместя с добра. Затова, всяка лоша мисъл или желание, като дойдат, нека хлопат отвън, нека обикалят около сърцето и около ума, но ти не ги пускай вътре. Сега трябва трезва мисъл. На злото туряй доброто, то ограничава злото.
Милосърдието ограничава
жестокостта
. 27.
Разговор с Учителя след беседата в 10 ч сутринта на 28.ХI.1937 год., неделя Това, което днес получихте в 1 час, в древността са го получавали в продължение на 20-годишен живот в Египет и 10-годишен - в Палестина и то след като са го прилагали в живота си. А вие сега сте щастливи в това отношение и понеже ви се предава изобилно, не може да го приложите и да го изживеете, та само го слушате. А то трябва да се живее и прилага. Добродетелите са генералите, полковниците, които водят борбата със злото у вас. Само доброто е, което ограничава злото.
към текста >>
23.
3. Вегетарианството у Дънов
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Но как може да дойде тоя мир, когато хората проявяват своята
жестокост
върху своите по- малки братя, животните?
- Ние не бихме имали нищо против това да се изяде една кокошка или едно агне - стига те самите да пожелаят това. Ако те толкова много обикнат своя господар, че пожелаят да се принесат в жертва заради него... - Хората никога не биха употребили месо, ако биха видели с какви чувства на смъртен ужас е напоено то, Заедно с месото човек внася в своите тъкани основата на тоя смъртен ужас. И нека не се чудим след това, ако хората стават нервни, неспокойни, гонени от тежки кошмари. Това са сенките на тоя ужас, пренесени върху човешката душа. - Ние говорим за мир между народите и между хората.
Но как може да дойде тоя мир, когато хората проявяват своята
жестокост
върху своите по- малки братя, животните?
Жестокостта, упражнявана към животните, се пренася лесно и към близките на човека, към неговите братя човеци. - При изобилието, с което ни огражда Майката Природа, яденето на месо е само един изживян атавизъм, един печален спомен от мрачното минало, през което е минало човечеството по пътя на своето развитие. - Казвам: Хранете се с любовта. Само любовта като храна може да ви преобрази, да преобрази недоволството в доволство. - Житният хляб и сиренето дават сила на човека и той може да копае лозето си.
към текста >>
Жестокостта
, упражнявана към животните, се пренася лесно и към близките на човека, към неговите братя човеци.
Ако те толкова много обикнат своя господар, че пожелаят да се принесат в жертва заради него... - Хората никога не биха употребили месо, ако биха видели с какви чувства на смъртен ужас е напоено то, Заедно с месото човек внася в своите тъкани основата на тоя смъртен ужас. И нека не се чудим след това, ако хората стават нервни, неспокойни, гонени от тежки кошмари. Това са сенките на тоя ужас, пренесени върху човешката душа. - Ние говорим за мир между народите и между хората. Но как може да дойде тоя мир, когато хората проявяват своята жестокост върху своите по- малки братя, животните?
Жестокостта
, упражнявана към животните, се пренася лесно и към близките на човека, към неговите братя човеци.
- При изобилието, с което ни огражда Майката Природа, яденето на месо е само един изживян атавизъм, един печален спомен от мрачното минало, през което е минало човечеството по пътя на своето развитие. - Казвам: Хранете се с любовта. Само любовта като храна може да ви преобрази, да преобрази недоволството в доволство. - Житният хляб и сиренето дават сила на човека и той може да копае лозето си. Кой копае днес лозето: който пие вино и ракия или който яде чист пшеничен хляб?
към текста >>
24.
18. Езикът на Зодиака
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Чувствителни за грубостите,
жестокостите
и пошлостите в света, те изпадат понякога в меланхолия.
Родените под този знак са хора на изящната обхода - деликатни, нежни, учтиви. Те притежават едно естествено чувство за справедливост и равновесие. Миролюбиви, правдиви и естествено вежливи - те често застават като арбитри между хората. За едно само може да им се натекне - обичащи премного равновесието и спокойствието, те мъчно пристъпват към действие и към прилагане на хубавите си идеи. Затова понякога изглеждат нехайно-равнодушни и сякаш високомерни.
Чувствителни за грубостите,
жестокостите
и пошлостите в света, те изпадат понякога в меланхолия.
Иначе, те са изобщо жизнерадостни натури - обичат културните удоволствия, музиката, театрите, отбраното общество, всред които забравят своите неприятности. При добре развити умствени способности, хората, родени под знака Везни, лесно успяват в науките и изкуствата - музика, литература и особено живопис. Констатирана е склонност към архитектура, инженерство и техника. Болестни предразположения: разстройство в черния дроб и бъбреците, а също и чревни разстройства. Вените също са обект на заболявания.
към текста >>
У нисшия тип нерядко срещаме
жестокост
и агресивност.
Очите им са характерни - в тях дреме някаква особена хипнотична сила — като у змията. Брадата е енергична, волева. Хората от типа Скорпион се отличават със силна воля — ако са издигнати, и със силни, буйни страсти - ако принадлежат към нисшия уровен. Изобщо у Скорпион се срещат два полярни типа - силни натури с голямо самообладание и воля, и люде на силните, необуздани страсти, на които те са играчка. Но изобщо тоя тип хора са положителни, прями, често пъти груби, резки и сурови.
У нисшия тип нерядко срещаме
жестокост
и агресивност.
Енергични, те са способни на упорит труд. Имат критичен и твърде проницателен ум - долавят неща, за които другите често нямат око. Независими и горди, те не обичат да бъдат подвластни, но затова пък драговолно властвуват. Долавящи известни скрити страни на събитията и явленията в живота, чувствителни за контрастите в света, те често чувствуват своето превъзходство над другите и не се боят да го изразят по пътя на иронията и сарказъма. Това им поведение, очевидно сблъсква хората и им навлича тяхното недоброжелателство и дори вражда.
към текста >>
25.
36. Животът на старозаветните – I
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Ние всички достатъчно ясно помним ужасните
жестокости
и изстъпления на недавна миналите Балканска и Европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътствуващи войните, които са водили евреите, както и с околните племена и народи, така и помежду си.
В епизода с Лота, Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и за свързаните с нея източници на блага. В този със Содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране.
Ние всички достатъчно ясно помним ужасните
жестокости
и изстъпления на недавна миналите Балканска и Европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътствуващи войните, които са водили евреите, както и с околните племена и народи, така и помежду си.
Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни. Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всяка крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от жестокостта на хората през време на война. След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски”), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседека, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното място от Битие: „И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго.
към текста >>
Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всяка крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от
жестокостта
на хората през време на война.
Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране. Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите Балканска и Европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътствуващи войните, които са водили евреите, както и с околните племена и народи, така и помежду си. Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни.
Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всяка крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от
жестокостта
на хората през време на война.
След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски”), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседека, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното място от Битие: „И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята; благословен Бог Вишний, който предаде враговете ти в ръката ти. И Аврам му даде десятък от всичко”.
към текста >>
26.
(Продължение)
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност,
жестокост
.
Хайндел и др. Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие.
Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност,
жестокост
.
Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>
Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност,
жестокост
, коварство.
Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие.
Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност,
жестокост
, коварство.
Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>
27.
10. Главни значения и аналогии на планетите
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза,
жестокост
.
Радев, Синдбад - д-р Вайс и др. Слънце - Първична сила, жизнена енергия, топлина; Блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истинолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбив, деспотизъм. Луна - Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост.
Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза,
жестокост
.
Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран - Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздяла, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбив, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун - Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност.
към текста >>
Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство,
жестокост
.
Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина.
Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство,
жестокост
.
Уран - Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздяла, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбив, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун - Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси. Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност.
към текста >>
28.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
А в нисшата си природа се изразява в различни форми на ограничение, което се явява като студ,
жестокост
, равнодушие, небрежност, скъперничество, недоверие, страхливост, меланхолия, апатия и пр.
Сатурн управлява минералното царство. Като студена енергия, той подкосява живота и затова, там, където действа в органическия свят ограничава проявите на живота до минимум. Затова болестите му идат отпростуда и липса на жизненост, и засягат частите, които той владее, а именно — костите, зъбите и пр. В заключение ще кажа, че и Сатурн, както и всяка от останалите планети, има две проявления - нисше и висше, които са свързани с двата полюса на планетното течение - защото както казах, всяко планетно течение е поляризирано. Във висшето си проявление Сатурн дава разумност, причинно мислене и трезв, и ясен поглед за нещата.
А в нисшата си природа се изразява в различни форми на ограничение, което се явява като студ,
жестокост
, равнодушие, небрежност, скъперничество, недоверие, страхливост, меланхолия, апатия и пр.
Неговото място в хороскопа е от голямо значение - и той или издига човека до най-високото положение в живота или го сравнява със Земята. Най-често той издига човека високо и ако не може да оцени и използва тези условия, които му дава, той го сгромолясва и сравнява със Земята. Такива примери има много в историята. Такъв за пример е пътя на Наполеон, такъв е пътя и на Хитлер. Него не го очаква по-завидна съдба от тази на Наполеон - както бързо се въздигна, още по-бързо ще се сгромоляса, и то в момента, когато се мисли за най-неуязвим.
към текста >>
29.
Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове
,
,
ТОМ 18
Ползата от преминаването през чистилището е тази, че човек като страда, тъй както другите са страдали от неговата нечестност,
жестокост
, нетолерантност и други слабости, се научава на ред добродетели, които ще прояви в следващия си живот.
Те са очаквали разрушаване на съзнанието и не могат да се помирят с мисълта, че като са умрели, пак са живи. До тях обикновено не достига никаква помощ, защото те са се оградили като в крепост в своето самочувствие и страдат от всички най-много. И понеже те са водили един живот напълно материалистичен, те едва ли имат някакъв съзнателен живот в по- висшите области на духовния свят и още по-малко в умствения свят, където душите изучават изкуството да си построяват тела по първообразите, които съществуват в умствения свят. И затова материалистично настроените хора, които се издигат най-много до четвъртата област на духовния свят, си построяват едно тяло, което е предразположено към туберкулоза. Така те ще разберат преходността на земния живот и ще се обърнат към Бога.
Ползата от преминаването през чистилището е тази, че човек като страда, тъй както другите са страдали от неговата нечестност,
жестокост
, нетолерантност и други слабости, се научава на ред добродетели, които ще прояви в следващия си живот.
Ако човек още тук на Земята се стреми да се коригира всеки ден от направените погрешки, той още тук на Земята ще премине чистилището и като напусне тялото, ще замине направо за небесния свят. Учителят дава в това отношение следния съвет: всяка вечер ученикът преди да си легне, да си даде отчет за извършеното през деня, като изправя мислено направените погрешки и си пожелае да не ги повтаря. Така човек постепенно се пречиства и при смъртта си ще замине направо за небето и няма да преживее страданията на чистилището. Също при преценка на направеното през деня да отбележим и доброто и да пожелаем на другия ден да го увеличим. Така чрез разкаянието и поправянето на погрешките още през време на физическия живот, като сме съзнали погрешките си, ние изгонваме от подсъзнателната памет картините за извършените погрешки и те няма да се отпечатат в астралното тяло на панорамата от миналия живот.
към текста >>
30.
7. СЛЪНЦЕТО
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Най-големите
жестокости
, всички видове войни и революции в човешкия живот се подготвят и устройват от люде с дисхармонично съчетание на Слънцето с Плутон.
Нимфи или Ундини - майки на изворите и земните води. Гноми - духове - пазители на подземните богатства. СЛЪНЦЕТО в съвпад, паралел, съвпад в скоби, опозиция или квадрат с ПЛУТОН Людете с дисхармония между Слънцето и Плутон са нарушили Божествения закон и нямат правилни отношения към земята, растенията и тялото си изобщо. Такива люде отбягват да обработват земята, не обичат физическия труд, не подбират качествена храна, отличават се с голяма лакомия и са склонни към употреба на неестествена храна и питиета. Такива люде са създали месоядството, приготовлението и употребата на спиртни питиета, на упоителни средства, с които те постоянно рушат организма си.
Най-големите
жестокости
, всички видове войни и революции в човешкия живот се подготвят и устройват от люде с дисхармонично съчетание на Слънцето с Плутон.
Колкото пo-голяма е дисхармонията между Слънцето и Плутон, толкова по-големи са вероятностите такъв човек да бъде носител, изявител и служител на най-пакостните и разрушителни Плутонови влияния. Колкото по-голяма е дисхармонията между Слънцето и Плутон в даден хороскоп, толкова по-големи са низшите склонности у такъв човек, поради което той винаги е готов на всякакви безнравствени деяния, на всякакви престъпления и е податлив към влиянията на най-низшите мисли, чувства и желания. Такива люде не признават никакъв Бог, потъпкват всякаква нравственост, не зачитат никакъв ред и законност в живота. Те се ръководят само от своите низши инстинкти и желания, от жаждата за удоволствия, от ненасита за богатства и да упражняват своето господство и власт, като не признават права на другите и тиранизират всички. Понеже Слънцето е представител на Бога и чрез него човек получава всички Божествени благословения, а Плутон е представител на ада и чрез него идват най-големите злочестини в света, затова когато Слънцето и Плутон са в хармония, човек е подчинил своя ад на Божественото начало и всяко зло в живота на такъв човек се преобръща на добро.
към текста >>
31.
9. МЕРКУРИЙ
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Такива люде се отличават със следните отрицателни Марсови качества: припряност, прибързаност, нетърпеливост, нервозност, избухливост, гневлиаост, свадливост, увлечение в спорове, побойничество, безразсъдство, болезнено честолюбие,
жестокост
, отмъстителност, омраза.
Всички аспекти между Меркурий и Марс на младини предразполагат човека към спортни игри. Една от най-любимите специалности на люде, на които Меркурий е ръководен от Марс, е военната служба и специалностите, в които се борави с железни инструменти - зъболекарство, хирургия и др. В такива области те имат най-голям успех. Хармоничните съчетания между Меркурий и Марс създават най-сръчните, най- работоспособните и най-продуктивните работници, в областта, за която те са годни. МЕРКУРИЙ в опозиция, съвпад, съвпад в скоби, квадрат, паралел, полуквадрат с МАРС В зависимост от силата на дисхармоничния аспект между Меркурий и Марс, умът на човека по-силно или по-слабо попада под отрицателните Марсови влияния и придобива отрицателните Марсови качества.
Такива люде се отличават със следните отрицателни Марсови качества: припряност, прибързаност, нетърпеливост, нервозност, избухливост, гневлиаост, свадливост, увлечение в спорове, побойничество, безразсъдство, болезнено честолюбие,
жестокост
, отмъстителност, омраза.
Съществено е, че проявите на тези качества са скоропреходни - те бързо и от най- незначителни поводи възникват и бързо прегарят. Ако Меркурий получава най-силни дисхармонични аспекти от Марс, умът на човека е ръководен от дисхармонични Марсови качества и човек е негоден за работа и успехи в никаква наука и изкуство. Люде с дисхармония между Меркурий и Марс, според силата на дисхармонията, внасят раздори и разрушения между човеците, с мислите, чувствата, словата и делата си. Те са без чувство за дълг и отговорност пред Бога, природата, човечеството и обществото. Те са поклонници на физическата сила и ловкост, мислят и говорят често за оръжие и винаги носят със себе си хладно или огнестрелно оръжие.
към текста >>
32.
10. ВЕНЕРА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Когато Венера и Марс са в дисхармония и Марс в същото време получава дисхармонични аспекти от другите злосторници, ревността, подозрителността и
жестокостта
в такъв случай са неизмерими.
Накъсо [казано], дисхармонията между Венера и Марс създава всички видове грехове, смущения, страдания, недоразумения, заблуждения и противоречия между момците и момите. В зависимост от силата на дисхармонията между Венера и Марс, човек е повече или по-малко груб, насилник, ревнив в любовта, брутален, лишен от съзнание за дълг и отговорност, безнравствен, еротичен, сластолюбив. Тези дисхармонии управляват половите страсти и афектациите. Ако Венера и Марс са в дисхармония, а същевременно Венера има лоши съчетания и с другите злосторници, при това не получава подпомагащ аспект от добротворците, тогава безнравствеността и разпуснатостта е проявена в най-крайните си форми. Такъв човек е роб на низшите си желания и си служи с всички средства да ги задоволи.
Когато Венера и Марс са в дисхармония и Марс в същото време получава дисхармонични аспекти от другите злосторници, ревността, подозрителността и
жестокостта
в такъв случай са неизмерими.
Такъв човек е готов на всички видове насилия и на убийства, за да утоли кипежа на страстите си и да задоволи желанията си. Когато Венера е дисхармония с Марс и същевременно Венера има хармонично съчетание със Слънцето или с Юпитер, в такъв случай дълго у човека се води вътрешна борба между висшето и низшето, между изкушенията и нравственото съзнание, но надмощие ще вземе стремежът към чистота, нравственост и хармония, съобразяването с Божествените закони. Общо казано, в мъжки хороскоп Венера показва какви са стремежите и наклонностите на човешките чувства, тяхната сила, качество и трайност. В женски хороскоп Венера означава привлекателността на жената, способностите й да задържа любовта и чувствата на мъжа. Следователно, до каква степен мъжът правилно ще възприема любовта, правилно ще я разбира и проявява спрямо жената, това ще бъде показано от хармоничните съчетания между Венера и Марс с добротворците.
към текста >>
33.
11. МАРС
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Такива люде могат да проявят изключително силна омраза, подозрителност,
жестокост
, отмъстителност, болезнена ревнивост, непримиримост, низка подлост, измамничество, предателство, шпионство, злорадство, коварство и др.
Ако дисхармонията между Марс и Сатурн е ръководна в хороскопа, т. е., ако е най-силна или най-високо в хороскопа, ако Слънцето при това няма хармонична връзка със Сатурн или Марс, в такъв случай човек е в състояние да върши най-чудовищни престъпления. Но ако Марс и Сатурн са в дисхармония, но Слънцето е в хармонир и с двете светила, в такъв случай човек често ще изпада в изкушения и съблазни, но ще има голяма нравствена вътрешна борба, накрая Слънчевото естество ще победи. Често тези борби представят тежки душевни драми. При дисхармонията между Марс и Сатурн, в зависимост от нейната сила, могат да се породят у човека най-низшите, най-отровните, най-разрушителните чувства, желания и качества.
Такива люде могат да проявят изключително силна омраза, подозрителност,
жестокост
, отмъстителност, болезнена ревнивост, непримиримост, низка подлост, измамничество, предателство, шпионство, злорадство, коварство и др.
подобни отрицателни качества. Най-жестоките убийци непременно имат от гореказаните съчетания между Марс и Сатурн в хороскопа си. При тези аспекти, в зависимост от силата на дисхармонията, човек е подлаган на всевъзможни тежки изпитания и ако ги победи, минава в разреда на гениалните. Ако бъде победен от тях, минава към типовете като Юда, предателя на Христа. 11. 3.
към текста >>
Люде с такива аспекти могат да извършат най-големите
жестокости
и престъпления, като смятат при това престъпленията си за подвизи.
Такива личности с гордост се кичат с името „крайни индивидуалисти”. Мислите и желанията на такива люде всякога са свързани с отрицателните прояви в човешкия живот, те винаги се стремят с насилие да прокарат своите убеждения, през повечето часове на деня душевното им състояние е ядовито и пълно с безпокойство, нещо, което разстройва главната им нервна система, черния дроб, жлъчката и стомаха им. Дисхармоничният аспект между Марс и Уран докарва още на младини редица болести у човека. При дисхармония между Марс и Уран, ако същевременно Марс и Уран получават хармонично съчетание от Слънцето, човек ще съзнава своите отрицателни качества и ще се стреми да ги поправи. Но когато Марс и Уран са в дисхармония и същевременно имат дисхармоничен аспект със Слънцето, или със злосторници, в такъв случай отрицателните качества на човека са непоправими.
Люде с такива аспекти могат да извършат най-големите
жестокости
и престъпления, като смятат при това престъпленията си за подвизи.
11. 4. АСПЕКТИ НА МАРС С НЕПТУН МАРС в тригон, на 72° или в секстил с НЕПТУН При хармония на Марс с Нептун, според силата на хармонията съдим доколко човеке организирал и подчинил своята низша природа животинското у себе си и го е поставил в услуга на общочовешка идеали, на ангелската любов, на висшите желания и стремежи на душата на благородните чувства. Люде с такава хармония са готови на всякакъв пожертвувателност, добри служители са на висшите духовни течени? смели и храбри са в преследването на висшите си идеали, готови са zi се борят за своите висши разбирания. Това е така, защото пр* хармонията между Марс и Нептун имаме благотворно съчетание на силата, смелостта и готовността за съзнателна саможертва.
към текста >>
Когато има най-голяма дисхармония между нехармоничен Сатурн и нехармоничен Марс, но с по-силен Сатурн, в такъв случай най-лошите качества на Марс и най-лошите качества на Сатурн действат заедно, но понеже Сатурн ръководи, по-силни ще бъдат неговите отрицателни качества - силна омраза,
жестокост
, недоверие, подозрителност, ревност, скъперничество, краен егоизъм.
Хармонията между Марс и Юпитер е свидетелство, че човек е подчинил животинското си естество на висшия си разум. В такъв човек нравствеността стои на първо място. Когато между хармонизиран Марс и Сатурн има най-силна хармония, а Сатурн е по-силен по положение и знак, в такъв случай Марс усилва положителните качества на Сатурн - устойчивостта, постоянството, издръжливостта, търпеливостта, справедливостта, работоспособността и системността. При такива съчетания Сатурновото влияние е благотворно. Когато има силна хармония между хармонизиран Марс и хармонизиран Сатурн, но Марс е по-силен по знак и по дом, Сатурн дисциплинира положителните качества на Марс - работоспособност, предприемчивост, решителност, изпълнителност, дисциплинираност, точност, услужливост, пожертвователност.
Когато има най-голяма дисхармония между нехармоничен Сатурн и нехармоничен Марс, но с по-силен Сатурн, в такъв случай най-лошите качества на Марс и най-лошите качества на Сатурн действат заедно, но понеже Сатурн ръководи, по-силни ще бъдат неговите отрицателни качества - силна омраза,
жестокост
, недоверие, подозрителност, ревност, скъперничество, краен егоизъм.
Идеалът на такива личности е да бъдат диктатори, пред волята, на които да се прекланя цял свят. Ако при същите съчетания на Марс и Сатурн, Марс е по-силен, най-силните Марсови качества се проявяват, засилени от Сатурновите отрицателни качества, така че люде с такива аспекти са в състояние да извършат най-жестоки, достигащи до чудовищност престъпления. Ала при най-лошите съчетания на Марс и Сатурн, каквито са съвпадът и опозицията, ако само Слънцето дава добър аспект на единия от тях, човек преминава през нравствена борба и ако направи нужното усилие, може да преобърне всичко в добро. Когато имаме най-голяма хармония между хармонизирани Марс и Уран, а Уран има ръководно положение, в такива случаи Марс усилва най-добрите дарби, способности и качества на Уран. Следователно, Уран ще придаде любов към окултните науки и дарби и способности за тяхното проучване, а Марсовото положително влияние ще прибави голямо постоянство в това, необикновена работоспособност, изпълнителност, неуморност, ще направи човека верен на обещания, готов на усилия и жертви за защита и разпространение на идеите си, изпълнен със съзнание за дълг и отговорност, всякога борчески настроен, готов да преодолява всички мъчнотии и изпитания, смел и решителен при всички условия, приспособителен, съобразителен, похватен и предвидлив.
към текста >>
Такива люде притежават едновременно безразсъдна смелост на Марс, неговата бруталност и
жестокост
, животинските му желания и стремежи, заедно с най-голямата подлост и свирепа и студена омраза и разрушител ност на Плутон.
Дисхармонията между Марс и Нептун, според нейната сила, може да се смята едно от най- лошите съчетания в хороскопа, защото тя дава объркване на схващанията за висше и низше, което е начало на най-големите престъпления и най-голямото разложение в живота. Когато Марс и Плутон имат най-голямата хармонична връзка и същевременно Марс и Плутон са предимно хармонично съчетани с другите светила, в такива случаи физическата сила и енергия на човека са феноменални. Такива люде са от типа на Херкулеса, особено, когато Марс е по-силен и заема ръководно положение. Такива люде са неуморни, особено що се отнася до физическата дейност, издръжливи са срещу всички най-неблагоприятни природни условия. Дисхармонията между Марс и Плутон, особено, когато Марс и Плутон са нехармонични, създава едно от най-лошите и злокобни влияния, защото в такива случаи лошите влияния на Марс и тези на Плутон действат задружно, като се взаимно подсилват.
Такива люде притежават едновременно безразсъдна смелост на Марс, неговата бруталност и
жестокост
, животинските му желания и стремежи, заедно с най-голямата подлост и свирепа и студена омраза и разрушител ност на Плутон.
Човек, роден под дисхармоничното съчетание между Марс и Плутон може да се уподоби на тигър, свиреп вълк или отровна змия. Всякога трябва да се има предвид, че Марс има отношение към силите, качествата и проявите на животинското естество у човека, т. е. на силите и качествата, които човек приема от животните и които трябва да бъдат обработени от неговия разум и така да бъдат оползотворени за висши цели. Следователно, когато в даден хороскоп Марс има както хармонични, така и дисхармонични съчетания с останалите светила, светилата, с които Марс има хармонично съчетание ще ни покажат в какво направление и с какви методи и сили човек обработва животинските качества на Марс и ги оползотворява, а дисхармоничните съчетания на Марс с другите светила ще ни покажат до каква степен и в каква област на човешкия живот животинското естество на Марс внася нечистота, безредие, дезорганизация, разрушителност и какви загуби и болести той ще донесе. Колкото повече хармонични съчетания с добротворците има Марс, толкова повече такъв човек е подчинил животинските си сили за размножаването, развитието, дейността и проявлението на висшите качества и добродетели, с други думи толкова повече низшето аз, свързано с Марс, е подчинено на висшето аз, което работи чрез добротворците.
към текста >>
34.
13. САТУРН
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Такива люде са често обсебвани от най-низши духове и могат да извършат най-големи
жестокости
и престъпления.
Колкото по-голяма е дисхармонията между Венера и Сатурн, толкова в по-голяма степен човек ще бъде ограничен и лишен от благословенията на любовта. Сатурн в хармония с Марс, когато Сатурн е предимно хармоничен, показва до каква степен човек е успял да дисциплинира и подчини у себе си животинското си естество, съзнателно да го направлява и оползотворява. При хармония между Марс и Сатурн човек разполага с голяма физическа сила, с голяма предприемчивост и постоянство, поради което постига своите идеали в материалния свят. При тази хармония човек развива ценни добродетели, най-главните, от които са смелост и търпеливост. Сатурн в дисхармония с Mapс, когато Сатурн е предимно дисхармонично съчетан, показва, че у такъв човек съществуват много порочни и разрушителни склонности.
Такива люде са често обсебвани от най-низши духове и могат да извършат най-големи
жестокости
и престъпления.
Дисхармонията между Сатурн и Марс показва до каква степен човек се поддава на влиянието на животинското си естество. Сатурн в хармония с Юпитер, когато Сатурн е и с преобладаващи хармонии, показва доколко човешкото естество се е подчинило на висшия ангелски разум, доколко човек се ръководи от него в мисли, желания и дела. Колкото по-голяма е хармонията между Юпитер и Сатурн, толкова по-силни и по-трайни са творческите сили и способности у човека, неговите стремежи и неговите заслуги за осъществяване на общочовешки идеали. При хармония между Сатурн и Юпитер имаме задружно действие на редица висши дарби, добродетели и способности: вярата, съвестността, религиозността, благоразумието, управлявани от Юпитер, и търпението, постоянството и издръжливостта, управлявани от Сатурн. Сатурн в дисхармония с Юпитер, когато Сатурн е с преобладаващи дисхармонични аспекти, показва количеството, силата и трайността на лишенията, ограниченията, противоречията, тъмнината, изобщо неблагоприятните условия, които пречат на развитието, дейността и проявите на Юпитеровите дарби и способности, на творческите сили на разума.
към текста >>
Сатурн в дисхармония с Плутон и в преобладаващи дисхармонии с другите светила показва, че такъв човек в минали животи е извършил най-големи
жестокости
и престъпления с мислите, чувствата, желанията, делата и словата си по отношение на цели общества и народи.
Хармонията между Сатурн и Нептун е свидетелство до каква степен човек в миналите си животи е служил на Божествената любов чрез изкуството, главно като творец. Всяка хармония между Сатурн и Нептун показва доколко човек е изявил Правдата главно чрез изящните изкуства. Сатурн в дисхармония с Нептун, когато Сатурн има преобладаващи дисхармонии, показва доколко човек в минали животи е нарушил правдата и доколко е внесъл заблуди, лъжа, тъмнина, безредие, изопачаване, нечистота главно в областта на изящните изкуства. Сатурн в хармония с Плутони в преобладаващи хармонии с другите светила, показва, че такъв човек е минал през най-големи изпитания и страдания, слизал е до дъното на ада, но не се е поддал на изопачаване, лъжа и насилие. Хармонията между Сатурн и Плутон е свидетелство, че такъв човек, и при най-неблагоприятни условия, се ръководи от Правдата.
Сатурн в дисхармония с Плутон и в преобладаващи дисхармонии с другите светила показва, че такъв човек в минали животи е извършил най-големи
жестокости
и престъпления с мислите, чувствата, желанията, делата и словата си по отношение на цели общества и народи.
Такъв човек е погазил всяка правда у себе си, не признава никакви разумни сили и закони и е готов да издигне себе си като Божество. Колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Сатурн с другите светила, толкова по-силни, по-постоянни и по-устойчиви са добродетелите, дарбите и способностите, които той дава на човеците. Сатурн усилва добродетелните качества и способности на онова светило, с което има хармонично съчетание. Сатурн с преобладаващи хармонични съчетания прави здравето на човека постоянно, организмът устойчив против всякакви неблагоприятни условия. Човек с хармоничен Сатурн има постоянни идеи, схващания и разбирания, верен е на убежденията си и е честен, справедлив, добросъвестен, порядъчен и работоспособен.
към текста >>
Ако дисхармоничните влияния на Сатурн са главно върху сърцето на човека, такъв човек се отличава със силна омраза,
жестокост
, студенина, ревност, алчност, славолюбие, краен егоизъм и силно скъперничество.
Силната и трайна омраза откриват много силна Сатурновска дисхармония в хороскопа на проявяващи тази омраза. Колкото повече и по-силни са Сатурновските дисхармонии, толкова по-силно е у такъв човек непослушанието му към Божествените закони и Божието слово, толкова по-силни са съмненията му в справедливия Божествен ред и толкова по-тежко е неговото черногледство. Само люде с твърде дисхармоничен Сатурн могат да кажат: „Ако Господ беше справедлив и всезнаещ, нямаше да устрои такъв свят, в който има страдания”. Когато преобладаващите Сатурнови дисхармонични съчетания са главно върху ума на човека, той се отличава с неверие, необикновена гордост, презрение към другите, с жажда за власт и богатства, добити по всички нечестни начини. Такъв човек се стреми да играе роля на Божество, а всички други да му се подчиняват.
Ако дисхармоничните влияния на Сатурн са главно върху сърцето на човека, такъв човек се отличава със силна омраза,
жестокост
, студенина, ревност, алчност, славолюбие, краен егоизъм и силно скъперничество.
Ако преобладаващите дисхармонични Сатурнови влияния са главно върху физическото естество, върху тялото на човека, тогава те се изразяват в тежки и продължителни болести, лишават също човека от условия и възможности да се ползва от материални блага. Такъв човек не може никога нито сладко да яде, нито сладко да пие, нито сладко да спи. Посредством формите си Сатурн упражнява главно влияние върху ума и затова всяка дисхармония във формите на лицето откриват доколко е силно Сатурновото дисхармонично влияние върху ума на човека. Посредством своите цветове - тъмно-кафяв и черен, Сатурн влияе върху чувствата и затова дисхармонията на Сатурн в чувствата на човека се изразява чрез кафяво-черния цвят на кожата. Оттук и поговорката: „Почернял човекът от мъка”.
към текста >>
35.
14. УРАН
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Ако при дисхармония между Уран и Плутон, Плутон се издига към меридиана, човек може да прояви всички най-големи
жестокости
и да употреби всички най-големи престъпления, за да придобие материални богатства.
УРАН в съвпад, паралел, съвпад в скоби, опозиция или квадрат с ПЛУТОН Когато Уран има една от горните дисхармонични връзки с Плутон, умствените и духовни противоречия у човека са толкова по-силни, колкото по-силна е дисхармонията между тези светила в неговия хороскоп. Всяка дисхармония между Уран и Плутон показва борбата, която съществува между духовната и материална същност на човека, между любовта му към всичко велико и прекрасно и лошите неща, които носи отминали животи. Дисхармонията между тези две светила показва, че човек още не е разграничил в себе си духовната от материалната си същност. Колкото по-голяма е дисхармонията между Уран и Плутон, толкова по-големи и по-силни са изпитанията, изкушенията, противоречията, ограниченията, лишенията и заблужденията, през които човек трябва да мине. При дисхармония между Уран и Плутон, ако Уран се издига, човек се стреми да стане диктатор на света, да изнамери средства и оръжия да покори света.
Ако при дисхармония между Уран и Плутон, Плутон се издига към меридиана, човек може да прояви всички най-големи
жестокости
и да употреби всички най-големи престъпления, за да придобие материални богатства.
Най-висшият идеал на такъв човек са материалните богатства. 14.3. ОБЩО ЗА УРАН И СЪЧЕТАНИЯТА МУ С ДРУГИТЕ СВЕТИЛА Уран е известен в митологията като родоначалник и баща на всички други Богове. Оттук следва, че посредством хармоничните Уранови влияния човек може да има правилни схващания и разбирания за същността и проявите на всички други светове. Докато човек не попадне под хармоничното влияние на Уран, той още няма достъп в окултната школа, не е придобил висше знание и светлина и не може да разбира същността и проявите на другите светове. В преданието, че Уран е „баща” на всички Богове, е скрита велика истина, че само чрез хармоничното Ураново влияние у човека могат да се родят, развият и проявят всички Божествени дарби и способности.
към текста >>
36.
16. ПЛУТОН
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Колкото по-голяма е дисхармонията между Плутон и Марс, толкова по-голяма е алчността,
жестокостта
и по-силни са грабителските наклонности на човека.
Плутон в дисхармония с Венера прави човека нещастен в любовта, при което нещастието винаги е свързано със загуба на материални средства, с неуредици в използването на материални богатства. Хармонията на Плутон с Марс придава на човека необикновена физическа енергия и издръжливост. Такъв аспект имат почти всички борци. Човек с такъв аспект се отличава с необикновена физическа работоспособност, с издръжливост до края на живота си. Дисхармонията на Плутон с Марс придава на човека силни животински наклонности, животински инстинкти, непокорство, чрезмерна лакомия, безредие и нечистота, поради което още в млада възраст е придобиват редица болести.
Колкото по-голяма е дисхармонията между Плутон и Марс, толкова по-голяма е алчността,
жестокостта
и по-силни са грабителските наклонности на човека.
Ако в хороскопа няма други благоприятни съчетания с добротворците, такъв човек може да извърши най-големи жестокости. Хармонията на Плутон с Юпитер е в помощ на висшия творчески Юпитеров разум, затова такива люде успяват да съчетават по най-благороден и полезен начин своите висши идеи и замисли с придобиването и оползотворяването на най-големи материални богатства. Всяка хармония между Плутон и Юпитер свидетелства, че идеите и замислите на човека ще имат материални условия и възможности за тяхното приложение. Дисхармонията на Плутон с Юпитер показва, че много благородни идеи, замисли и стремежи от Юпитерово естество няма да имат възможност да се осъществят. Всяка дисхармония между Плутон и Юпитер показва несъответствие, неразбиране, заблуждение между висшите стремежи на човека и придобиването на средства за тяхното реализиране.
към текста >>
Ако в хороскопа няма други благоприятни съчетания с добротворците, такъв човек може да извърши най-големи
жестокости
.
Хармонията на Плутон с Марс придава на човека необикновена физическа енергия и издръжливост. Такъв аспект имат почти всички борци. Човек с такъв аспект се отличава с необикновена физическа работоспособност, с издръжливост до края на живота си. Дисхармонията на Плутон с Марс придава на човека силни животински наклонности, животински инстинкти, непокорство, чрезмерна лакомия, безредие и нечистота, поради което още в млада възраст е придобиват редица болести. Колкото по-голяма е дисхармонията между Плутон и Марс, толкова по-голяма е алчността, жестокостта и по-силни са грабителските наклонности на човека.
Ако в хороскопа няма други благоприятни съчетания с добротворците, такъв човек може да извърши най-големи
жестокости
.
Хармонията на Плутон с Юпитер е в помощ на висшия творчески Юпитеров разум, затова такива люде успяват да съчетават по най-благороден и полезен начин своите висши идеи и замисли с придобиването и оползотворяването на най-големи материални богатства. Всяка хармония между Плутон и Юпитер свидетелства, че идеите и замислите на човека ще имат материални условия и възможности за тяхното приложение. Дисхармонията на Плутон с Юпитер показва, че много благородни идеи, замисли и стремежи от Юпитерово естество няма да имат възможност да се осъществят. Всяка дисхармония между Плутон и Юпитер показва несъответствие, неразбиране, заблуждение между висшите стремежи на човека и придобиването на средства за тяхното реализиране. Дисхармонията на Плутон с Юпитер показва още много пречки, изпитания, заблуждения, които пречат на висшия разум на човека да работи и се проявява творчески, означава също липса на средства за осъществяването на Юпитеровите идеи и замисли.
към текста >>
37.
18 ЗНАЧЕНИЕ НА АСТРОЛОГИЧНИТЕ ДОМОВЕ И ГРАДИНИ
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
V-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни е свидетелство и указание за сърдечните богатства на човека, изобщо, за неговия сърдечен живот, за сърдечните му прояви и постижения, за неговите добри и лоши настроения и разположения, за неговата правилна или неправилна деятелност спрямо духовния свят, изобщо за неговата благодарност или неблагодарност, за неговото милосърдие или
жестокост
и пр.
Посредством тези сили се изграждат всички форми, както на духовното, така и на физическото тяло. 18.6. V ДОМ Значението на V-я астрологичен дом и градина V-ят астрологичен дом и градина с всичките им данни, са свидетелства и указания за количеството, качествата, мощността, трайността и плодотворността на духовните сили, които човек придобива чрез сърцето си и които сили са необходими за образуването, раждането на сърдечните чувства, желания, стремежи и копнежи. Следователно, за количествата, качествата, силата, трайността и плодотворността на сърдечните чувства и желания, на сърдечните стремежи и копнежи, може да се съди по данните, намиращи се в V-я астрологичен дом и градина. Придобитите духовни сили чрез V-я астрологичен дом и градина служат освен за образуването на сърдечни чувства и желания, но също така и за образуването на магнетични и топлинни сили за дейността на симпатичната нервна система на физическото тяло, както и за нейното устройство и за нейната дейност изобщо. Следователно, за количеството, качествата, мощността, трайността и плодотворността на магнетичните и топлинни сили, които възприема и оползотворява физическото тяло на човека, може да се съди по указанията от данните на V-я дом Тъй като V-ят астрологичен дом и градина има отношение към производителността, деятелността, проявите и постиженията на сърдечните чувства и желания, то по данните на V-ят астрологичен дом и градина се съди за съградените чувства и отношение на човека, както към поколението, така също и към противоположния пол, защото поколението е последица от половата деятелност.
V-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни е свидетелство и указание за сърдечните богатства на човека, изобщо, за неговия сърдечен живот, за сърдечните му прояви и постижения, за неговите добри и лоши настроения и разположения, за неговата правилна или неправилна деятелност спрямо духовния свят, изобщо за неговата благодарност или неблагодарност, за неговото милосърдие или
жестокост
и пр.
Общо казано, V-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни, е свидетелство и указание за чистотата и порядъка или нечистотата и безпорядъка, които човек създава с чувствата и желанията си в духовния свят. V-ят астрологичен дом и градина свидетелства още за количеството, качествата, силата, трайността и плодотворността на приятелите или враговете, които човек си е създал в духовния свят чрез чувствата и желанията си. В V-ят астрологичен дом и градина се раждат, произвеждат и придобиват плодовете на човешките сърдечни щастие или нещастия. V-ят астрологичен дом и градина свидетелства още за количеството, качествата, силата, трайността и плодотворността на любовта, която човек проявява към духовния свят и за заплатата, която получава от този свят срещу любовта си. 18.7. VI ДОМ Значението на VІ-я дом астрологичен дом и градина VІ-ят астрологичен дом и градина с всичките си данни е свидетелство и указание за количеството, качествата, мощността, трайността и плодотворността на силите, които човек придобива от духовния свят за устройството, развитието, животът, дейността, проявите и постиженията на духовния човешки ум, а също така тези сили служат за устройството, дейността и развитието на главния мозък и главната нервна система на физическото тяло.
към текста >>
38.
4. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ЗНАКА РИБИ
,
,
ТОМ 19
Изобщо, през научния деканат на знака Риби, тъмнината и
жестокостите
на религиозния фанатизъм на черквата е в страшна битка със светлината на Реформацията и Ренесанса.
Първа стъпка срещу могъществото на Йезуитите се предприема в Португалия През 1759 г. португалският йезуитски орден бива закрит. Във Франция по същото време се предприемат сериозни мерки срещу ордена. Папа Климент на 21 юли 1773 г. издава грамота срещу ордена, но папата, страхувайки се от революционния дух на времето, отново възстановява ордена.
Изобщо, през научния деканат на знака Риби, тъмнината и
жестокостите
на религиозния фанатизъм на черквата е в страшна битка със светлината на Реформацията и Ренесанса.
Върху мрачния небосклон на Средновековието се появяват нови звезди, особено в областта на науката Това са първите научни пионери на Реформацията: Коперник, Кеплер и Галилей. В течение на втория деканат, се утвърждават нови научни истини. Земята се замества като световен център от Слънцето, Символически разтълкувано физическото, земното, трябваше да се върти около духовното, чийто символ е Слънцето. Едно от големите събития през средните векове е било откриването на новия континент – Америка. Този континент, който през XX столетие е предназначен да играе особена роля, ще оформи особено ролята си през третия деканат на Рибите.
към текста >>
39.
3. ПЛАНЕТИТЕ
,
,
ТОМ 19
Следват и тези на Марс, жаждата, подтика към активност, движения, а в някои случаи при лоши аспекти, да руши и прибягва към
жестокости
.
На стари години, когато активността на мозъчните центрове намалява, тогава интересите на човека се притъпят, променя се и главата, като бавно намалява. При раждането на детето, най-първо се изявяват силовите течения на Луната, която създава и оформя мозъчните центрове и на стомашната система. Те именно тласкат детето към ядене, нуждата и необходимостта да се нахрани. Идват след това тези на Меркурий, при които детето проявява интерес и внимание към всичко, което го заобикаля. На Венера - чувствата, Любовта.
Следват и тези на Марс, жаждата, подтика към активност, движения, а в някои случаи при лоши аспекти, да руши и прибягва към
жестокости
.
Ако Звездното тяло е оформило мозъчните центрове, създадени и от другите планети, то постепенно по-късно се проявяват и способностите, пък и всичко друго, което те дават. В сегашното развитие на човешкия род, големият дял от хората поради още недобре оформени мозъчни центрове от Звездното тяло, ръководещи по-висшите прояви на човека, а едва са се пооформили тези на Луната, Меркурий, Венера и Марс, и то в своят елементарен стадий. И наистина стремежите на тези хора са предимно в удоволствието от яденето, пиенето, удоволствията, които добре развитият стомах дава. Следват стремежите за личната изгода, интересът във всяка работа за лична полза, което е влиянието на Меркурий, Жаждата от чувствени наслади, дадено от влиянието на Венера. И после стремежът към запазване на всичко придобито, а при лоши аспекти, придобиване по нереден начин.
към текста >>
40.
7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА
,
,
ТОМ 19
Тя действа злобно вьрху Земята и върху живота на нея, а в човека създава и оформява онези центрове в мозъка му, които го правят злобен, критичен, подозрителен, отмъстителен до
жестокост
, затворен, неблагодарен към всичко.
В своята първична проява, обаче, създава лакомията, грандоманията, оформя всички големи заблуди, за да подмами и използва другите. Най-после Саабей им показваше друга една по-малка, с жълтеникава светлина звезда, също да се движи по тази дъга, но вече съвсем бавно. Нея той всякога гледаше сериозен и замислен. И наричаше я Каин-Ману, което ще рече „зъл човек”. На нея злият бог има голяма власт и сила.
Тя действа злобно вьрху Земята и върху живота на нея, а в човека създава и оформява онези центрове в мозъка му, които го правят злобен, критичен, подозрителен, отмъстителен до
жестокост
, затворен, неблагодарен към всичко.
И казваше за такива хора Саабей: - Аз не познавам по-неблагодарно нещо от тях. За там - казваше им той напоследък - пратен един от най-силните братя на Слънчевото общество, богът на най-голямата мъдрост, който разполага с могъщи средства за оправяне на тези качества. Когато у човека те са облагородени, човек добива непоклатима устойчивост в Божествените принципи, търсене на истината, дълбочина на мисълта, система във всяко начинание, разумна използване на силите и средствата, с които човек разполага. Саабей знаеше, че има още планети, които поради голямата си близост и преголямото отдалечение от Слънцето, не можеха да се видят, защото човека имаше качества, прояви и способности, които не се покриваха с видимите за нашите очи. Своето учение той проповядваше всред един народ, населяващ земята около дълбокия залив, където се вливаха реките Тигър и Ефрат, а също и земите около техните долни течения.
към текста >>
41.
5. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ДОЙНОВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
Проявявал е най-големи
жестокости
във войните, които е водел (като Наполеон Бонапарт), „Понеже е мислил, че всичко, което е придобил от войната, трябва да е за него, намери остров „Света Елена” - Учителят.
Това ще го накаpa да се обърне към Божествената Мъдрост -Уран, кьм астролоrnята, на която в миналото е бил голям противник и гонител (-Уран опозиция Нептун, опозиция Плутон) и да намери причините на нещата в живото си. (Слънце опозиция Плутон) - в миналото е нарушавал Божествените закони и сега няма правилно отношение към земята, растенията и тялото си. Не обича и отбягва да обработва земята, не обича физическият труд (но Сатурн в VI дом му напомня често за себе си през живота му). Не подбира качествена храна, проявява голяма лакомия и е склонен към употреба на неестествени храни и питиета. Употребявал е спиртни питиета и упоителни средства, които ако ги използва в този му живот, разрушават организма му.
Проявявал е най-големи
жестокости
във войните, които е водел (като Наполеон Бонапарт), „Понеже е мислил, че всичко, което е придобил от войната, трябва да е за него, намери остров „Света Елена” - Учителят.
Понеже Плутон е в X дом, над Слънцето в IV дом, и в този живот е искал да придобие голямо богатство, без да подбира средствата. Слънцето е Бог в неговия хороскоп, а Плутон е адът. Задачата му е да подчини своя ад Плутон на Бога, на Учителя, като го слуша във всичко. Обаче както всички хора, и той не го слушаше. Като младеж от 1923 г.
към текста >>
42.
6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
Проявявал е
жестокости
и е имал силно желание да забогатее.
Характерът е прям, открит и често недодялан, понеже е погълнат изцяло от целите, който преследва й не си губи времето в любезности и учтивости. Човек на действието с много предприемчив дух. (Слънце съвпад Плутон) - в миналото е нарушава Божествените закони и не е имал правилно отношение към земята, растенията и тялото си. Не е обичал физическия труд, отбягвал е да обработва земята и не е подбирал качествени храни. Проявявал е голяма лакомия и е използвал неестествени храни и питиета, упоителни средства, които, ако ги използва в този живот, ще разрушат организма му.
Проявявал е
жестокости
и е имал силно желание да забогатее.
Атакуван е от низши мисли, чувства е желания. Имал е важната задача да подчини своя ад (Плутон) на Бога (Слънцето) и да го слуша във всичките прояви на живота си. Учителят му промени хороскопа и Петър направи много да се коригира. Обработваше с любов Земята и така отправяше низшите си сили към центъра й. За всичко слушаше Учителя.
към текста >>
Проявявал е
жестокости
и е бил атакуван от низши мисли, чувства и желания.
Характерът прям, открит и често недодялан, понеже е погълнат изцяло от целите, които преследва и не си губи времето в любезности и учтивости. Той е човек на действието, с много предприемчив дух. (Слънце съвпад Плутон): в миналото е нарушавал Божествените закони и не е имал правилно отношение към земята, растенията и тялото си. Не е обичал физическия труд, отбягвал е да обработва земята, не е подбирал качествена храна. Проявявал е голяма лакомия и е използвал неестествена храна и питиета, упоителни средства, които, ако ги използва в този живот, рушат организма му.
Проявявал е
жестокости
и е бил атакуван от низши мисли, чувства и желания.
Имал е задачата да подчини своя ад (Плутон) на Бога - Слънцето и да го слуша във всичките прояви на живота си. В това отношение Петър направи много - слушаше Учителя, копаеше земята и беше вегетарианец и плодоядец. (Луна секстил Венера, точен секстил Юпитер, квадрат Сатурн (съвпад Нептун - разменени знаци) съвпад Хирон, съвпад Лилит). Луна в XI дом дава много приятели, особено сред жените. Наранена - тези, които ще отиват при него под маската на приятели, ще търсят личните си изгоди и ще му причинят много неприятности.
към текста >>
43.
7. ИВАН АНТОНОВ ИЗВОРСКИ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
В миналото, като китайски император е проявявал големи
жестокости
във войните, които е водил.
Обича да изучава тайното в природата. Ще се издигне в обществото чрез приятели, които имат видно обществено положение. Голям идеалист. (Слънце квадрат Плутон) показва, че е нарушавал Божествените закони и не е имал правилно отношение към земята, растенията и тялото си. Отбягва да обработва земята, не обича физическия труд и понякой път проявява лакомия в яденето.
В миналото, като китайски император е проявявал големи
жестокости
във войните, които е водил.
Минал е през големи изкушения, изпитания и противоречия предизвикани от тъмните същества на ада, които са го ръководили. Иван е имал много трудната задача да подчини своя ад (Плутон) на Бога (Слънцето), да се откаже от разрушителните си качества и само да гради. Господар на хороскопа му е Слънцето, но то е в III дом, а най-високо в хороскопа му е поставен Плутон, в XI дом, само с най-отрицател ни аспекти ( - Плутон квадрат Слънце, опозиция Луна, опозиция Сатурн, опозиция Уран - много силен ад). Плутон определя характера му и грубото му отношение към околните на младини. Тази планета той е издигнал като Бог в живота и отношенията си към хората.
към текста >>
44.
9. ПЕТЪР МАНЕВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
(Сатурн ретрограден опозиция Плутон) - в миналото е проявявал много
жестокост
и насилия с мислите, чувствата, желанията и делата си към цели общества и народи, като се е стремил да придобие богатство с всички средства.
Ще работи върху окултните науки и астрологията задълбочено, тайно затворен в себе си. Преследван е от властта заради идеите си. Понеже и двете планети са ретроградни, ударите срещу Манев са били омекотени. (Сатурн ретрограден опозиция, паралел Нептун) показва, че в миналото не е проявявал Божествената любов, не се е жертвал за близните си, а тях е жертвал за себе си. Чувствата му са подтиснати и е изложен на измами, кражби и парични загуби.
(Сатурн ретрограден опозиция Плутон) - в миналото е проявявал много
жестокост
и насилия с мислите, чувствата, желанията и делата си към цели общества и народи, като се е стремил да придобие богатство с всички средства.
Такова е било положението му до идването в братството. Погазвал е Божията правда. Постоянно е имал атаки от низши мисли, от тъмните същества на Плутон, с които се е справил след влизането му в Братството. Уран в XІ дом е в своя дом и е много силен. Роденият прави странни и ексцентрични познанства с изобретателни и оригинални хора (с братята и сестрите в Братството).
към текста >>
45.
ПОСЛЕСЛОВИЕ
,
,
ТОМ 20
Те направиха това само веднъж, а ний Го разпъваме всеки ден: с всяка неправда,
жестокост
или лъжа, която правим или участваме, ний отново забиваме гвоздеите в свещеното Му тяло.
ПОСЛЕСЛОВИЕ «Туй, дето се дели политиката от нравствеността, е едно от гос- подствуващите заблуждения, една от злините на нашия век. От хрис- тиянско гледище и в границите на християнския мир тия две облас- ти: нравствеността и политиката, ако не се сливат, трябва да бъдат най-тясно свързани помежду си.» Рус. философ Соловьов След 2000 години, ний, Християни божем, не се отличаваме с нищо почти от тия, които Го разпънаха.
Те направиха това само веднъж, а ний Го разпъваме всеки ден: с всяка неправда,
жестокост
или лъжа, която правим или участваме, ний отново забиваме гвоздеите в свещеното Му тяло.
И виждаме вече до какво положение стигнахме... Който и да си, който четеш тия редове, ако в тебе е останало поне искрица от човешко съзнание, обещай пред себе си да престанеш да вършиш неп-равди, лъжи и жестокости; потърси Народните Будители и им подай ръка за взаимна работа, защото жетвата е много и работници са нужни. А времето иде, близо е вече, когато Любов ще зацари - Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост! Будни бъдете - хлопайте, и ще ви се отвори, искайте - и ще ви се даде! Времето, когато добрите хора, мъже и жени, от всички съсловия, партии и среди, ще си подадат ръка, ще вземат управата на тая страна и ще покажат на останалите, че не законите са лоши и че не с трупание на нови и нови ще се оправи страната ни, а със свестни и безкористни работници, които имат свещени идеали и са готови да посветят живота си за тяхното реализиране - е наближило. Един е основният закон, без който всички други губят смисъл: обичта към себеподобния - да правиш само това, което би искал на тебе да правят.
към текста >>
И виждаме вече до какво положение стигнахме... Който и да си, който четеш тия редове, ако в тебе е останало поне искрица от човешко съзнание, обещай пред себе си да престанеш да вършиш неп-равди, лъжи и
жестокости
; потърси Народните Будители и им подай ръка за взаимна работа, защото жетвата е много и работници са нужни.
ПОСЛЕСЛОВИЕ «Туй, дето се дели политиката от нравствеността, е едно от гос- подствуващите заблуждения, една от злините на нашия век. От хрис- тиянско гледище и в границите на християнския мир тия две облас- ти: нравствеността и политиката, ако не се сливат, трябва да бъдат най-тясно свързани помежду си.» Рус. философ Соловьов След 2000 години, ний, Християни божем, не се отличаваме с нищо почти от тия, които Го разпънаха. Те направиха това само веднъж, а ний Го разпъваме всеки ден: с всяка неправда, жестокост или лъжа, която правим или участваме, ний отново забиваме гвоздеите в свещеното Му тяло.
И виждаме вече до какво положение стигнахме... Който и да си, който четеш тия редове, ако в тебе е останало поне искрица от човешко съзнание, обещай пред себе си да престанеш да вършиш неп-равди, лъжи и
жестокости
; потърси Народните Будители и им подай ръка за взаимна работа, защото жетвата е много и работници са нужни.
А времето иде, близо е вече, когато Любов ще зацари - Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост! Будни бъдете - хлопайте, и ще ви се отвори, искайте - и ще ви се даде! Времето, когато добрите хора, мъже и жени, от всички съсловия, партии и среди, ще си подадат ръка, ще вземат управата на тая страна и ще покажат на останалите, че не законите са лоши и че не с трупание на нови и нови ще се оправи страната ни, а със свестни и безкористни работници, които имат свещени идеали и са готови да посветят живота си за тяхното реализиране - е наближило. Един е основният закон, без който всички други губят смисъл: обичта към себеподобния - да правиш само това, което би искал на тебе да правят. Бъдещето е на тия, които са го разбрали и го прилагат в живота си.
към текста >>
46.
V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА
,
СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА
,
ТОМ 20
Вълната на селото е отбита с една реакция и
жестокост
, която далеко надминава справедливата реакция - това е по-скоро злоба и отмъщение.71 Една част от народа гони и унищожава друга част.
Тоя говор го интересуваше, изглежда, но още не можеше да схване какво собствено искаше да му каже. Генко спря за малко, загледа се някъде над главата на царя, като да виждаше нещо, някаква картина, и започна пак, малко по-бавно. - Когато пътищата на един човек са справедливи, Бог го примирява с враговете му - и външни, и вътрешни. Или, инак казано, вярно схващане на външните условия и справедлива преценка на собствените сили, винаги дава вярно заключение, правилно приложение, разумна дейност. Страната изживява един преходен период.
Вълната на селото е отбита с една реакция и
жестокост
, която далеко надминава справедливата реакция - това е по-скоро злоба и отмъщение.71 Една част от народа гони и унищожава друга част.
Това е болезнено явление. Не може в здрав човек единият крак да рита другия. Това положение е ненормално. Селската интелигенция направи погрешка, но градската отвърна с ожесточение и престъпление. Убийствата и безследните из-чезвания са вече система, ежедневни събития.
към текста >>
47.
VIII. АТЕНТАТЪТ В ЦЪРКВАТА «СВ. НЕДЕЛЯ» ДНИ НА УЖАС
,
А. АТЕНТАТЪТ
,
ТОМ 20
Жестокостите
, за които никога не бяха публикували официални отчети, нагре-ни от мълвата, стигаха до фантастични размери.
Във Фердинанд избухна бунт. Артилерията трябваше да се намеси. Появиха се «шпиц-команди» - и българин кла българин, както и турци-те не са го клали. Това го заяви един държавник публично и нямаше причини да се съмняваме в истинността му. Бунтът бе потушен с ужасна бруталност.
Жестокостите
, за които никога не бяха публикували официални отчети, нагре-ни от мълвата, стигаха до фантастични размери.
Никой с точност не сочеше, не можеше да посочи сигурни числа, но личности изчезнали - винаги. И жалко бе, че това често бяха най-ценните, най-искрените, най-будните, най-предприемчивите хора в дадено място. Опитите да се обявяват комуни - траещи по няколко дни тук-там, дадоха само възможност и предлог да се отмъщава на лични неприятели, да се даде ход на злоба, събудена по много причини, но избрали сега сгоден момент и повод да се прояви. Няколко души бяха съдени и обесени, други - без присъда убити. Минков, Янков и другарят им - убити в къщата на последния.
към текста >>
48.
11. От миналото на българите II. (Продължение)
,
(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 3, стр. 82-84)
,
ТОМ 20
Някъде земята се проваля под краката на натежалите със своите желания и
жестокост
человеци!
Нима Земята, която датува в своя живот от милиони и милиони години, според геологията, не носи едва от вчера человека в своите пазви? Защото как ще наречем тия 5-8000 години, освен едно историческо вчера? Малката светлина, която не дава възможност да се изпълни околният мрак с «факти», които съществуват дълбоко покрити и чакат своя ден да разправят дивните приказки на един живот, от който ние доловихме последните затихващи вълни от една почиваща култура, от трохите на религия, величава и чудна, която в своето поваляне беше се разсипала на късове, стоящи пред нас вече почти като олицетворение на безсмислието... Тъкмо тия трохи, това последно ехо на отлетялата от вековете песен, достигнаха до грижливо напрегнатите слухове на нашите историци - и те взеха края за начало, което тепърва отново се разгъна пред очите на техните предели. От искрите на един величав огън, от последните лъчи на залязващото слънце се запалиха нови огньове, сляха се лъчи с тия на изгрева на една нова епоха, на нова цивилизация, която на непосветените в световния ход на нещата се струваше единствена, начална... В упадващи раси, които се бяха борили за своето съществувание и надмощие, шепа хора са спасявали цивилизацията на цяла една епоха, са били малките искри, в които огънят тлееше, без да загасне, знанието извратяваше, без да изчезне съвсем най-после... При катастрофи са бягали като разтревожени мравуняци от мястото на катастрофата. А след тях, смъртта като капризно дете, което смачква с пръста си светулки, е минавала по техните следи - и там оставяла само мрака... При това вдигание на завесата на миналото, ние се натъкваме на странните картини на миналите цивилизации, на далечните епохи, при което известните наши дати за начало на човешка култура са само едва вчерашен ден.
Някъде земята се проваля под краката на натежалите със своите желания и
жестокост
человеци!
На друго място една шепа пясък засипва изцяло всичко онова, което е дишало живот, както се засипва някой мравуняк[1]. На трето място огънят, безпощадният бой и жестокост, стигаща до безумие, пръска цветовете на една човешка градина по широките необработени полета или тъмните гори на неизвестните далечни земи, за да послужат по-после отново за разсадник на живот... В тия междинни епохи ония, които носят здравото в себе си, преодоляват трудностите. Силите на природата им дават средства да започнат отново градеж. В същото време ония индивиди, племена и раси, които са отивали изключително по пътя на личното дегенериране, затъват постепенно в животинщината, губят знания, после - възпоменания, още по-после, и образ и подобие човешки... И нашите историци и географи, намиращи ги при края на един процес, смятат това за един статистически факт и турят началото в средата на един живот, който продължава и сега и който никога не се е прекъсвал. И както вече казахме, ако това не е известно, то е защото трябва по-силна светлина, и тогава видимият мрак ще се изпълни моментално с «факти», които ще говорят сами за себе си.
към текста >>
На трето място огънят, безпощадният бой и
жестокост
, стигаща до безумие, пръска цветовете на една човешка градина по широките необработени полета или тъмните гори на неизвестните далечни земи, за да послужат по-после отново за разсадник на живот... В тия междинни епохи ония, които носят здравото в себе си, преодоляват трудностите.
Малката светлина, която не дава възможност да се изпълни околният мрак с «факти», които съществуват дълбоко покрити и чакат своя ден да разправят дивните приказки на един живот, от който ние доловихме последните затихващи вълни от една почиваща култура, от трохите на религия, величава и чудна, която в своето поваляне беше се разсипала на късове, стоящи пред нас вече почти като олицетворение на безсмислието... Тъкмо тия трохи, това последно ехо на отлетялата от вековете песен, достигнаха до грижливо напрегнатите слухове на нашите историци - и те взеха края за начало, което тепърва отново се разгъна пред очите на техните предели. От искрите на един величав огън, от последните лъчи на залязващото слънце се запалиха нови огньове, сляха се лъчи с тия на изгрева на една нова епоха, на нова цивилизация, която на непосветените в световния ход на нещата се струваше единствена, начална... В упадващи раси, които се бяха борили за своето съществувание и надмощие, шепа хора са спасявали цивилизацията на цяла една епоха, са били малките искри, в които огънят тлееше, без да загасне, знанието извратяваше, без да изчезне съвсем най-после... При катастрофи са бягали като разтревожени мравуняци от мястото на катастрофата. А след тях, смъртта като капризно дете, което смачква с пръста си светулки, е минавала по техните следи - и там оставяла само мрака... При това вдигание на завесата на миналото, ние се натъкваме на странните картини на миналите цивилизации, на далечните епохи, при което известните наши дати за начало на човешка култура са само едва вчерашен ден. Някъде земята се проваля под краката на натежалите със своите желания и жестокост человеци! На друго място една шепа пясък засипва изцяло всичко онова, което е дишало живот, както се засипва някой мравуняк[1].
На трето място огънят, безпощадният бой и
жестокост
, стигаща до безумие, пръска цветовете на една човешка градина по широките необработени полета или тъмните гори на неизвестните далечни земи, за да послужат по-после отново за разсадник на живот... В тия междинни епохи ония, които носят здравото в себе си, преодоляват трудностите.
Силите на природата им дават средства да започнат отново градеж. В същото време ония индивиди, племена и раси, които са отивали изключително по пътя на личното дегенериране, затъват постепенно в животинщината, губят знания, после - възпоменания, още по-после, и образ и подобие човешки... И нашите историци и географи, намиращи ги при края на един процес, смятат това за един статистически факт и турят началото в средата на един живот, който продължава и сега и който никога не се е прекъсвал. И както вече казахме, ако това не е известно, то е защото трябва по-силна светлина, и тогава видимият мрак ще се изпълни моментално с «факти», които ще говорят сами за себе си. Те говорят на нас, ще кажат нещо и вам! (Следва) ___________________________ [1] Сахара, Арабия, Гоби или Шамо са места, където нявга са цъфтели цивилизации!
към текста >>
49.
ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ
,
,
ТОМ 20
И днес най-много викат за разрушения морал тия, които отдавна са се простили с него; за реда и държавата - тия, които фактически не признават други ред, освен свойта Воля, и друга държава - вън от тая, която техните широки или ограничени разбирания или интерес им диктуват... В тая величествена борба, която трая две столетия, когато от едната страна се употребиха всички
жестокости
, а от другата се отговаряше с кротко търпение и непоколебима надежда във Вечното - насилниците бяха победени!...
Новодошлите бяха неразбираеми - странни хора, те твърдяха още по-странни работи! Те признаваха някакво по-друго величие от това на императорите; говореха за някакво по-друго царство, което неминуемо ще дойде; вярваха в други идеали, които не живи, а умрелите и възкръсналите носеха и щяха да реализират!... И разлагащото се тогава общество се нахвърли върху тия хора, които то нарече с най-лошите имена - върху същите тия хора, които съвременната християнска църква смята като своя основа и тачи като светци! Сами тънещи в оргии, те обвиниха тия идеалисти в най-грозен разврат; отцеубийците отричаха морал в тях, а палачите на цели народи ги обвиняваха в кръвожадност! И ето, пред очите ни се разтваря картината на гоненията, на зверщината, на изгарянията... Инеели чудно, че и днес, след 20 столетия, след толкова изминати дни и път на култура божем, человечеството посреща свой-те новатори по същия начин!
И днес най-много викат за разрушения морал тия, които отдавна са се простили с него; за реда и държавата - тия, които фактически не признават други ред, освен свойта Воля, и друга държава - вън от тая, която техните широки или ограничени разбирания или интерес им диктуват... В тая величествена борба, която трая две столетия, когато от едната страна се употребиха всички
жестокости
, а от другата се отговаряше с кротко търпение и непоколебима надежда във Вечното - насилниците бяха победени!...
Но и самото християнство се зарази с ония нечистотии, които пълнеха средата, в която то трябваше да съществува... И неговата победа след не много се превръща в негово поражение. То, уморено от продължителното усилие, направи една малка крачка, почти залитна настрана - и това завинаги го отдели от неговия източник; то допусна съществующата държавна форма, примири се с нея - нещо повече - възприе я и я узакони - и с това очерта цялото си бъдеще! Държавата в това време, като форма, беше дело на езически схващания. В основата й лежаха правни норми, които нямат нищо общо с Християнството. Тя беше резултат от живота на една друга култура, на други народи, с други идеали.
към текста >>
50.
(78) Срещи с Учителя и с царя на 22.V.1940 г.
,
,
ТОМ 20
Небивала по
жестокост
е тая война.
Българите да бъдат умни, защото Англия и Германия може да се споразумеят и тогава и други ще пострадат, но, разбира се, човещина трябва. Ако са по-умни, добре ще е. Умни да бъдат, да изчакат. Да не къса плода преди да е узрял, нито пък като презрее. Германия, като свърши там работата си, ще се обърне насам и на Италия няма да бъде добре.
Небивала по
жестокост
е тая война.
Те са неизбежни работи. Англия го подозира - царя, и те не са готови да приемат това, което той ги съветва. Французите пострадват за нищо и тогава. Англия е гъвкава в политиката, но постъпиха глупаво, като не дадоха на Германия колонии да се заглавиква; направиха най-глупавото: нагряват котела, а няма отдушник - една неестествена метода, защото ще пръснат котела.»531 След връщането от разговора с царя: «Англия я предупредих, но те не вярваха (че няма да спечелят войната). Лошото е в неразбиране на работите, че може да дадат преднина на източните народи.
към текста >>
51.
11. ПРИДОБИВАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ: Утринно слово от Учителя, държано на 31.ІІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 160 ÷ 162
,
,
ТОМ 21
Мъдростта на човека осветява лицето му, и
жестокостта
на лицето му се променява.” (1 ст.) - В този стих Соломон хвали мъдреца.
София, 1941, стр. 160 ÷ 162 Размишление. Ще прочета 8 глава от „Еклисиаст”. „Кой е както мъдрият? И кой знае изяснението на словесата?
Мъдростта на човека осветява лицето му, и
жестокостта
на лицето му се променява.” (1 ст.) - В този стих Соломон хвали мъдреца.
Същевременно се казва, че жестокият изменя лицето си. Наистина, когато стане жесток, човекизменя и лицето си, и характера си. Най-големи промени стават с човек, който се намира под влиянието на Луната. Както Луната се пълни и празни, така и човек се мени, Соломон се намирал под влиянието на Луната, вследствие на което характерът му бил много разнообразен и променчив. Той ту се радвал, ту скърбял; ту бил доволен, ту недоволен.
към текста >>
52.
- 12. ПРИДОБИВАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ: Утринно слово от Учителя, държано на 31.ІІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 165 ÷ 167
,
,
ТОМ 21
Без страдания
жестокостта
и грубостта на човека не могат да се смекчат.
Обаче той забравя, че един ден страданията ще дойдат и върху неговата глава. Много естествено. Страданията трябва да дойдат и върху него, да го смекчат. В това отношение страданията са метод, чрез който природата си служи за смекчаване на грубите чувства на човека. Като страда известно време, той постепенно отстъпва, започва да мисли, да влиза в положението на бедните и на страдащите.
Без страдания
жестокостта
и грубостта на човека не могат да се смекчат.
Искате ли да познаете какво чувства има човек, изучавайте промените, които стават в очите, устата и лицето му. Който не познава признаците на грубостта, всякога се лъже от външността на човека. Гледате някой човек усмихнат, весел и мислите, че е добър, мек по характер. Обаче достатъчно е да се вгледате в ъглите на очите и на устата му, за да разберете, че чувствата му са крайно груби. Лицето е главен изразител на всички промени, които стават с чувствата на човека.
към текста >>
53.
- 13. ПРИДОБИВАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ: Утринно слово от Учителя, държано на 31.ІІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 174 ÷ 177.
,
,
ТОМ 21
Соломон казва, че
жестокостта
изменя лицето.
13. ПРИДОБИВАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ: Утринно слово от Учителя, държано на 31.ІІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 174 ÷ 177 .
Соломон казва, че
жестокостта
изменя лицето.
Много естествено. Когато престане да върши волята Божия, човек огрубява, става жесток. Човек трябва да върши нещо: ако не прави добро, ще прави зло; ако не прави зло, ще прави добро - друг изход няма. Доброто и злото са полюси, между които човек неизбежно се движи. Каже ли някой, че не обича хората, това значи, че ги мрази; ако не мрази, ще обича - няма друг избор.
към текста >>
54.
43. КОЙ ИСКА МЯТЕЖИ И РЕВОЛЮЦИИ? (бр. 17, 19.V.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
Каква
жестокост
наистина в такъв случай, да караш свои сънародници да се подлагат от необходимост на избиване, след като си им приготвил, разбира се, хубав капан!
17, 19.V.1924 г., София, стр. 1) „Решили сме да чистим държавните, общинските и окръжните учреждения от комунистите - нека излязат вън и да извоюват свободата си с мятежи и революции.” (От речта на министър Русев* в казиното от 11 т.м.) Не, това не е сън - не е празна приказка - български министър, запасен генерал подтиква български граждани да правят мятежи, да устройват революции, за да си извоюват свободата! Четем в колоните на един вестник и не вярваме на очите си - нима може да стигне самозабравата дотам? Или картечниците са нагласени и това е една покана за останалите утре без хляб, да дойдат и подложат телата си под техните куршуми? И господин министърът е вероятно много сигурен в силата на своите картечници, ако тъй уверено ги кара да правят „революции и мятежи”?
Каква
жестокост
наистина в такъв случай, да караш свои сънародници да се подлагат от необходимост на избиване, след като си им приготвил, разбира се, хубав капан!
В кои векове живеем? Ако интернационалистът не обича своето отечество, националистът и патриотът по тоя начин ли пък манифестира „любовта” си към това „мило” отечество? Ами ако тези революции и мятежи, към които той насочва значителна част от българския народ, въпреки очакванията на генерала, успеят, мисли ли той какво ще стане след това? Нима България трябва да върви от смут на смут, от мятеж на мятеж, от катастрофа на катастрофа, за да стигне до тъмното робство, от което току-що е излязла? Опомнете се, господине - българин сте, български министър, запасен генерал, при това!
към текста >>
55.
76. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 21, 2.VI.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Кражби, позор, несправедливости,
жестокости
, насилия, убийства, каквито по-рано цели години не са ставали, сега се редят в една неделя, надминаващи по
жестокост
и величина всичко минало.
76. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 21, 2.VI.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 21, 2.VI.1930 г., София, стр. 2) Драги братя, Светът около нас ври.
Кражби, позор, несправедливости,
жестокости
, насилия, убийства, каквито по-рано цели години не са ставали, сега се редят в една неделя, надминаващи по
жестокост
и величина всичко минало.
В привидно най-идеалните начинания се откриват користни подбуди; в най-истинските уж думи - само проповеди на заинтересувани хора, които поставят капан, омайват със своята песен доверчивата птичка. Брат забива в гърдите на брата си ножа, или му тегли куршума с по-голямо равнодушие, отколкото към едно добиче; баща продава сина си, син изиграва баща; хора от една къща се ненавиждат, съседи от една махала се псуват, селяни от едно село се избиват помежду си. Защо? Защото Иван мисли, че ако дойде еди-коя си партия, ще се оправи България, а Стоян мисли, че това ще направи друга партия!... И като че ли всичко в света се руши, няма устои, няма нещо постоянно, няма нещо, което да спира и радва душата. Не всичко в света е старо, не всичко се руши, макар че на пръв поглед така да се вижда.
към текста >>
56.
4. КАКВО КАЗВА НАРОДНИЯТ СЪД ЗА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЧРЕЗ КОГОТО СА СПАСЕНИ ЕВРЕИТЕ
,
V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма
,
ТОМ 21
За евреите и еврейския въпрос аз моля да се имат предвид писмените показания на г-н Цион - главен равин, приложени към делото, а също така и днес представеното писмо-показание, а също така да се има предвид дневника му, където той многократно осъжда
жестокостите
спрямо евреите.” 3) И най-важно е, че Народният обвинител по процеса - Ат.
Аз се спрях много на това писмо още по-горе, когато очертах как и защо е действувал така или иначе той, но тук пак трябва да спомена, че както много други работи, така го каза и г-н главният обвинител, въпросите се поставят при „свършени факти”, както се казва, та и тук присъдата спрямо тия осъдени, мисля четирима, вече била произнесена, касаело се само да не се привежда в изпълнение смъртната присъда, против което изпълнение въобще Лулчев като човек и верующ е бил винаги против, и Лулчев, за да убеди царя да отмени същата, може би е казал думите: „добре, за назидание на другите като тях”. Но това още говори ли, че той въобще е одобрявал смъртните присъди? Не може ли всеки гражданин да каже тия думи, а не е ли целта на законите, които са създавани, които и сега се създават, за предпазване, една превантивна мярка за хората? Ясно е, че тия думи, както те са казани, са случайни или с друга цел, а не за одобрение. Впрочем, цялата дейност на Лулчев говори противното - именно, че той е против смъртните присъди като човек и верующ християнин.
За евреите и еврейския въпрос аз моля да се имат предвид писмените показания на г-н Цион - главен равин, приложени към делото, а също така и днес представеното писмо-показание, а също така да се има предвид дневника му, където той многократно осъжда
жестокостите
спрямо евреите.” 3) И най-важно е, че Народният обвинител по процеса - Ат.
Армянов, пледира пред съда за наказание на Лулчев чрез затвор. Но други го осъждат на смърт. А на тези, на които е заповядано да произнесат смъртната присъда - имената и подписите им стоят под присъдата от 1 февруари 1945 г. 4) А защо бе осъден на смърт - причината е посочена. Непослушанието към Учителя Дънов довежда да се задвижи неговата карма и да се изпълни.
към текста >>
57.
XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова
,
,
ТОМ 21
(Ние бяхме гъбари и добре познавахме гъбите, но когато печурката е расла в близост с отровна гъба, тя поема част от отровата й.) В миналото е проявявала големи
жестокости
при всички видове войни и революции, подготвяни лично от тях.
(Слънце квадрат и половина и паралел Плутон). Тези аспекти говорят, че родената в миналото е нарушавала Божествените закони и не е имала правилно отношение към земята, растенията и тялото си изобщо. Такива хора отбягват да обработват земята, не обичат физическия труд, не подбират доброкачествена храна и се отличават с голяма лакомия и имат склонност да употребяват неестествени храни и питиета. Подобни хора на нея са създали месоядството на земята и приготовляването и употребата на спиртни питиета и упоителните средства, които, ако сега ги използва, те постоянно ще разрушават организма й. Аз съм я спасявал няколко пъти през нощта от силни отравяния от гъби печурки.
(Ние бяхме гъбари и добре познавахме гъбите, но когато печурката е расла в близост с отровна гъба, тя поема част от отровата й.) В миналото е проявявала големи
жестокости
при всички видове войни и революции, подготвяни лично от тях.
Често тя е атакувана от най-пакостните Плутонови влияния. Това са старите атавистични навици, които човек трябва да изгони от себе си и да постави най-високо в живота си (хороскопа) Бога, Слънцето, което да ръководи и крепи живота й. Майка ми е родена в неделя (както Учителят препоръчва да се раждат новите хора на земята). Тя е поставила над всичко в живота си Бога и не понася тежките последици на отрицателните аспекти, а сама се чисти от старите утайки, останали от миналото. Понеже Плутон се намира в зодиакалния знак Близнаци, показва, че тя е направила много отклонения в областта на човешката наука (дадена от мене като философ Аристотел), където е преподавала лъжливи учения, с които е заблуждавала учениците си, и сега болезнено изправя погрешките си.
към текста >>
58.
XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 21
И той е бил строг, достигал дори и до
жестокост
.
Три хиляди лева от пенсията си давал за храна, 2000 - за бедни и 500 - за авиаторска литература. Знаел е добре и окултни науки - хиромантия, философия, астрология и други. Имал е богата познания в много области. Непрекъснато е имал да изплаща карма с жени - защото още като Соломон е имал 300 жени и 600 наложници. Преследван е бил непрекъснато от жени - като например Елена Андреева, която много го е обичала, стенографката на братството, и с която по-късно той се разделя; Невена Неделчева - с която също е дружал и живял дълго време при нея; Веса Колева и други, които са го обичали.
И той е бил строг, достигал дори и до
жестокост
.
С моята майка също имал много добри отношения, но с нея се е държал добре, като приятел. Като живеел при Невена Неделчева, при него са идвали хора. Невена ги е гонела и хукала, държала се е лошо с тях. Накрая, по настояване на Учителя, тя отива в Скопие, Македония, учителка, и остава там две години, където се разболява и едва оживява. След като се завърнала, тя била пак болна.
към текста >>
59.
22. ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА
,
,
ТОМ 22
А досега затвора беше станал синоним на ада - място на най-големи
жестокости
и страдания.
Царете и князете са станали работници, а простите са станали царе. Царят се съблякъл, защото го е срам, че не е изпълнил както трябва задачата си. Той беше изпратен не да съди хората, но да бъде възпитател. Това е задачата на всеки държавник - да възпитава и назидава, а не да съди и наказва. Според мен, затвора трябва да бъде истинско училище, истинско възпитателно заведение.
А досега затвора беше станал синоним на ада - място на най-големи
жестокости
и страдания.
Това не трябва да съществува в новия свят. Ако искат българите, ще им дам една идея какви трябва да бъдат затворите. За в бъдеще като осъдят някого на 5 години затвор, този затворник, млад момък, да го пратят при някой български селянин да му служи без пари. Пет години ще учи при този селянин земеделие. А сега в затворите само ги хранят без да работят нещо, нито четат нещо, само чакат да излязат от затвора, и пак да направят нещо лошо.
към текста >>
60.
Светозар Няголов - Хороскопите в поредицата „Изгревът
,
,
ТОМ 22
Първо: Учителят изнася, че той е бил 11 пъти китайски император, в който период е проявил голяма
жестокост
и има да плаща карма оттогава и природата му е сложила белег за това, че като цар има неплатена карма и на Асцендента му изгрява зодиакалният знак Лъв.
Юпитер в Скорпион в 11 дом дава богати и влиятелни приятели, които от малък ще му помагат да се издигне в държавата. Дава общителен характер и склонност към удоволствия. Плодовит брак с повече деца и достатъчно средства за да ги издържа. Юпитер квадрат Луна намалява паметта му и разсъдителните му способности,от което следват много кавги и неприятности (Иван обаче притежаваше феноменална памет!) ит н. Ще ти обясня някои неща, които не са ти ясни, Ковачев.
Първо: Учителят изнася, че той е бил 11 пъти китайски император, в който период е проявил голяма
жестокост
и има да плаща карма оттогава и природата му е сложила белег за това, че като цар има неплатена карма и на Асцендента му изгрява зодиакалният знак Лъв.
Подобен на него и Николай Дойнов - бившето величие Наполеон Бонапарт, не разрешил правилно кармата си и на Асцендента му изгрява последният градус на знака Лъв. И аз съм бил цар, но съм си изплатил кармата и не ми изгрява з. знак Лъв, а Стрелец. Второ: Иван Антонов имаше феноменална памет. Къде е показана в твоя хороскоп, Ковачев?
към текста >>
61.
VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
В нея няма никаква
жестокост
.
Не да ме изиграят, не да го изиграя. Аз го наричам това култура. Не смущавайте хората с вашите глупости! Най-напред, говорете ясно! Бог е Любов и тя е разумна.
В нея няма никаква
жестокост
.
Ако жестокостта съществува, тя съществува по съвсем други причини. Ако един лист се отдели от дървото, падне на земята, там ще има гниение. Ще мине пак през корените и пак наново ще дойде в дървото. Цялото човечество представлява едно дърво. Всеки един от вас е един лист на това дърво.
към текста >>
Ако
жестокостта
съществува, тя съществува по съвсем други причини.
Аз го наричам това култура. Не смущавайте хората с вашите глупости! Най-напред, говорете ясно! Бог е Любов и тя е разумна. В нея няма никаква жестокост.
Ако
жестокостта
съществува, тя съществува по съвсем други причини.
Ако един лист се отдели от дървото, падне на земята, там ще има гниение. Ще мине пак през корените и пак наново ще дойде в дървото. Цялото човечество представлява едно дърво. Всеки един от вас е един лист на това дърво. Като се откъснат от дървото, дойде бурята и те търкаля.
към текста >>
62.
II . ХОРОСКОП на Сава Симеонов Стоянов
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 23
Лъв на Асцендента показва, че в минала инкарнация е бил цар и е проявявал брутални насилия и
жестокости
към «непослушните» си подчинени.
Децата на слънчевия Лъв са почтени, верни и обичат истината и светлината. Той стои над всички хитрости и винаги сочи правдата. Волята му е силна и крепка и хубавите качества му помагат да се издигне в живота на положение да бъде почитан. Притежава добро красноречие и спечелва сърцата на хората с личната си привлекателност; особено привлекателен е за противния пол. Низшата природа на родения трябва да бъде обуздана, да бъде твърде въздържан, макар че от тази му слабост няма да следват големи неприятности и дълбоки сърдечни огорчения.
Лъв на Асцендента показва, че в минала инкарнация е бил цар и е проявявал брутални насилия и
жестокости
към «непослушните» си подчинени.
Не е проявил Божията Любов (Нептун ретрограден), а е действал постоянно с грубите сили на Марс (Нептун ретрограден опозиция и паралел Марс). В този живот ще се учи да проявява Божията Любов, за да изправи грешките и престъпленията си, макар и наполовина от нейната цялост (Нептун е ретрограден) и да се справи с грубите животински сили на Марс във Водолей, които внезапно понякога го изпълват с неудържими пориви. Тази задача го е отклонила и спряла - да не проявява човешката и ангелската любов, представител на която е планетата Венера (Венера ретроградна) в зодиакалния знак Скорпион, където е заточена и не може да се прояви правилно, макар и с половината от качествата си (Венера ретроградна), понеже Венера е ретроградна, а и чувствата, които подхранва, изгарят в огъня на Плутон, който е в паралел с Венера. Ако хвърлим един бегъл поглед върху хороскопа на родения, ще забележим, че над хоризонта има 4 планети, а под хоризонта - 6, което говори, че роденият ще има един скрит вътрешен живот, подклаждан от отличните духовни условия, които родителите му са създали (Юпитер в 4-ти дом), които ще започнат да се изявяват след 30-годишната му възраст. Това се подсилва и от Слънцето, което е под хоризонта.
към текста >>
63.
6.10. Елена М.Стоун
,
,
ТОМ 24
Тогава народът в Македония страдаше страшно от
жестокостите
и тиранията на турското управление.
Но при тази препълнена чаша с горчивини, мис Стоун не се отчая и не изгуби присъствие духа. Със своите благородни обноски към четниците тя спечели доверието и съчувствието им. Безбоязнените революционери всичко са били готови да сторят за да облекчат участта на двете жени и бебето. По-сетне, в своите статии и многобройни речи в Америка, мис Стоун потвърди пред всички, че "четниците не бяха разбойници или бандити, но група от разпалени македонски патриоти служещи под знамената на Революционния комитет". Те бяха прибягнали до тая крайна мярка с двояка цел: първо да намерят парични средства за въоръжаване и второ, да причинят схватка между Турция и Съединените Държави.
Тогава народът в Македония страдаше страшно от
жестокостите
и тиранията на турското управление.
Първоначално за освобождението на пленниците, водителите на четата поискаха 110,000 долара откуп. По съвета на председателя Рузвелт, Американския Борд направи позив към народа за събиране искания откуп. В късо време две трети от исканата сума се събра, и след дълги преговори четниците склониха да освободят жените срещу събраната сума 68,200 долара. Начинът, уговорен за предаване на откупа сам по себе си съставлява една глава пълна с драматизъм. Това бе възложено на двамата мисионери - докторите И. X.
към текста >>
64.
4.3.5. Българският поет и публицист в Америка
,
,
ТОМ 24
В 1876 г., когато Гладстон писа за
жестокостите
над българското население, и в 1877 г.
Г-н Ватралски иде от една страна много по-хубава, отколкото повечето от нас можем да знаем, и той води един живот, на който бихме завидели. В своето стопанство в Красно село, три мили далеч от София, той обработва земя и дървета, пише стихове и. статии, мисли и се вдълбочава - и всичко това прави в преснотата на въздуха. Г-н Ватралски не е наследил рай - няма такова нещо на тази земя, но когато той говори за Красно село и за Витоша, покрита със сняг, аз мисля, че такива места, като това, трябва да са добри приюти за уморени журналисти. Тогава, продължава авторът да разправя, надълго и нашироко за овчарския живот на Стояна във Вакарел, как той е смущавал баща си с безброй въпроси и е искал винаги да знае повече и повече.
В 1876 г., когато Гладстон писа за
жестокостите
над българското население, и в 1877 г.
Русия обяви война на Турция, работите се влошили и във Вакарел, и през зимата населението почнало да бяга, за да спаси живота си от разярените турци. Тогава Стоян е бил на 17 години и майка му казала да бяга. Той послушал майка си и хванал пътя през Балкана. Но едвам извървял няколко километра, ето че башибозуци го настигнали, и един от тях измъкнал ятагана си, за да му отреже главата. Стоян паднал на снега и почнал да плаче, сочейки към небето: - Вие знаете, и Бог знае, че аз не съм ви сторил нищо.
към текста >>
65.
4.3.17. Житейската философия на Ватралски
,
,
ТОМ 24
Правдата по своето естество е строга, и трябва да бъде; ала без милост, тя често се обръща на
жестокост
.
Защо човек трябва да обича милост, или да милува обич? а) Защото тя има облагородително въздействие. Както казва Шекспир: "Тя бива двояко благословение: и за тоя, който дава, и за който получава". б) Защото тя е назначена да смекчава правосъдието, присъдата върху човешкото поведение изобщо. Това е необходимо, поради слабостта на човека и строгостта на правдата.
Правдата по своето естество е строга, и трябва да бъде; ала без милост, тя често се обръща на
жестокост
.
Освен това, и може би, най-главно: в) Защото милостта, тая практична любов, е пружина на християнския, правдивия или идеалния живот. Тя е едновременно и динамика за най-хероични, благородни подвизи, и предпазва от грях. Както казва апостола: Любете се взаимно; "защото, който люби другиго, изпълнява закона". "Следователно, любовта е изпълнение на закона". (Римл.13:10) * * * 3.
към текста >>
Мъст, злоба и
жестокост
не ти са позволени.
"Нека бъдем милостиви Както и правдиви". - Лонгфело. * * * 4. Прочее, да обичаш милост Въодушевявай се в живота си от съчувствие. Предпочитай благоволно да постъпваш спрямо всички и, ако е възможно при всички обстоятелства.
Мъст, злоба и
жестокост
не ти са позволени.
Изискванията на милостта са върховни, с едно само ограничение: - изискванията на абсолютна правда. Още: Да обичаш милост. Милостив бъди самобитно. Не по заповед. Не защото си чул или чел препоръка за това.
към текста >>
66.
5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори.
,
,
ТОМ 24
964/1927 г.) '"До раждането на Исуса Христа човечеството преживявало болезнен нравствен кризис, отпаднало духовно, то се задъхвало в атмосферата на грубия материализъм и неизменните им спътници: егоизма, безсърдечие,
жестокост
, разтление на нравите и всякакви други пороци, злото растяло неудържимо усилията на най-просветените и издигнатите духом, на мъдреците и гениите, не били в състояние да спрат широкото разрастване на злото във всички области на живота"... "Ние сме свидетели как материализмът на нашето време е заел мястото на Христа в много заблудени човешки души, и е вече успял да разкъса и дълбоко набразди, да принизи до степен на животинското, да обезобрази целия живот".
Ще има със свещица да го дирим и зърнем физическият му мил образ, но, уви, ще бъде късно и непостижимо! За още по-релефното усилване тезата ни ще предадем дословно някои от мислите що със собствените си уста ни говори Софийският митрополит г. Стефан по случай историческият празник на Рождество Христово, с които твърде сполучливо и на място той допълва както предговорът, така и заключителната част на настоящия ни скромен труд. Ето що той казва: (Виж в. "Д. С". Бр.
964/1927 г.) '"До раждането на Исуса Христа човечеството преживявало болезнен нравствен кризис, отпаднало духовно, то се задъхвало в атмосферата на грубия материализъм и неизменните им спътници: егоизма, безсърдечие,
жестокост
, разтление на нравите и всякакви други пороци, злото растяло неудържимо усилията на най-просветените и издигнатите духом, на мъдреците и гениите, не били в състояние да спрат широкото разрастване на злото във всички области на живота"... "Ние сме свидетели как материализмът на нашето време е заел мястото на Христа в много заблудени човешки души, и е вече успял да разкъса и дълбоко набразди, да принизи до степен на животинското, да обезобрази целия живот".
"Време е заслепените да прозрат и заблудените да разберат, че измяната на Христа е тежко престъпление на човека пред самия себе си, пред своя народ и пред света"... "Да, и днес този болезнен кризис, ще добавим ние, с всички следващи го лоши пороци бушува и кипи в заспалите сърца и души на грамадното множество, между християнските народи и неговите водители; в сърцата и душите на които, макар да са се изминали цели 2000 години Христос не се е родил, а за това красноречиво свидетелствува грубото и флагрантно нарушение първата над първите Христови заповеди, касателно проповедите му, с която се казва: "Даром ви ги давам, даром ги давайте". Прочее, за да бъдем истински християни; нека скъсаме вече връзките си с хубавите сладки слова и проповеди; нека счупим перата си; нека подирим пълното си душевно разкаяние, защото всинца сме грешни, кой по-малко, кой повече, и след всичко това, нека отворим широко сърцата си, за да се роди в нас Христос, истинският Христос с делата си, който от 2000 години постоянно хлопа на закоравелите ни сърца! И тогаз, ведно с всички духовни вождове и водители едногласно след хубавите думи на уважаемия Стефан Софийски с неговия възглас се провикнем: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш словата на вечния живот". Христос ще чуе молбата ни, и ехото на любовта - когато истината говори - ще ни подскаже!
към текста >>
67.
7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ
,
,
ТОМ 24
при тяхното появяване в мина "Злата" (семейството му беше евакуирано, заради бомбардировките над София) и изказванията, които беше направил за извършваните
жестокости
и убийства, определиха неговото включване в списъците за ликвидиране.
Държеше на своята, макар относителна свобода, и отбягваше скъпо заплатени служби и постове или участие в партии и политическия живот в страната. През целия си живот той печелеше приятели и доверие с трудолюбието и честността си. Обичаше хората и бе обичан, разбираше слабостите им, не ги съдеше, но към себе си беше строг. Преди 9.IX.1944 г., като очевидец на действията на армията и жандармерията в Трънския балкан срещу така наречените "шумци" (партизани), той не остана спокоен. Помощта, която получаваха партизанските чети (Славчо Трънски) през 1944 г.
при тяхното появяване в мина "Злата" (семейството му беше евакуирано, заради бомбардировките над София) и изказванията, които беше направил за извършваните
жестокости
и убийства, определиха неговото включване в списъците за ликвидиране.
Той, също така, не одобри скалъпения процес след 9.IX. 1944 г. срещу широкия социалист Кръстьо Пастухов и като юрист, подписа протестното писмо. Репресивният комунистически апарат арестува и изпрати всички, подписали писмото в лагери и затвори. На 4 април 1948 г.
към текста >>
68.
227. Такава е съдбата на всеки град и всеки народ, който не приеме Божествения пратеник
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Дали запустението ти не дойде като резултат на това, че Той при своите си дойде и своите Го не приеха, не познаха, а Той остана сам, отхвърлен от власт и църква, отлъчен като последен отстъпник от вярата, от святата православна църква, разкарван като последен престъпник по обществена безопасност за разпит, интернирван, поругаван от пресата като антихрист и самозванец, който минава за Христос, чието име стана прозвище сред "културното" българско общество... Ти, нещастни граде, на самозабравените, падна под огъня на справедливото възмездие за глупостта и
жестокостта
си и ето, бягането ти стана зиме, както Христос бе предсказал.
227. Такава е съдбата на всеки град и всеки народ, който не приеме Божествения пратеник Селцето спи под дебелата снежна покривка, приютило десетки бежанци от разрушеният град, изминали дългия заледен 24 км път от града пеша: кои повлекли пружини от легла, като шейни, върху които седят свити на кълбо измръзнали деца, кои с огромен товар на плещи, задъхани, отчаяни, изплашени, бягат от прокобеният град, като бегълците след изригването на Везувий. Преживеният ужас на 10 януари прогони останалите там жители във всички посоки и старият град напълно запустя, обронил беловласа глава над мрачните си развалини в печална размисъл. Ти, граде, който носиш името Мъдрост, къде се дяна твоята Мъдрост, та те сполетя това нещастие? Дали вината ти не е в това, че десетилетия наред в тебе отседнал Божият Пратеник възвестяваше Вечната Мъдрост, чийто глас остана глас в пустиня?
Дали запустението ти не дойде като резултат на това, че Той при своите си дойде и своите Го не приеха, не познаха, а Той остана сам, отхвърлен от власт и църква, отлъчен като последен отстъпник от вярата, от святата православна църква, разкарван като последен престъпник по обществена безопасност за разпит, интернирван, поругаван от пресата като антихрист и самозванец, който минава за Христос, чието име стана прозвище сред "културното" българско общество... Ти, нещастни граде, на самозабравените, падна под огъня на справедливото възмездие за глупостта и
жестокостта
си и ето, бягането ти стана зиме, както Христос бе предсказал.
Такава е съдбата на всеки град и всеки народ, който не приеме Божествения Пратеник. Христос каза на учениците си: "А където не ви приемат, когато напущате този град, изтърсете праха от обувките си за свидетелство срещу него! " Не се ли сбъднаха сега тези думи на Великият Пророк? Плачеше градът и бягаше в мрака на нощта под ледения небесен саван, който смръщено го гледаше под надвисналите си черни завеси. Ударите върху него се сипеха на вълни, като че ли силите на разрушението се бяха зарекли да не оставят в него камък върху камък.
към текста >>
69.
2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
1248 на югоизточните склонове на масива, северно от Битоля... Падналата мина, или голям калибър снаряд, заравяйки се в земята, изхвърлял пръст на височина 2-3 метра и повече, и измежду тая пръст се виждаха разкъсани на още по дребни части ръце, крака, корпуси на тялото, вследствие пръскането на снарядите и мините на десетки парчета... И така, в ужасите на войната ще се видят изровени от земята и разпокъсани на парчета и телата на погребаните умрели и убити..., и тях
жестокостта
на противника не оставя на спокойствие... Колкото пък за по-дребния огън: картечен, пушечен, гранатохвъргачен, окопно-оръдеен, не ще се спираме - той бе в пренебрежение пред голямокалибрения... Виждайки тая фаза на боя, за да не бъде полка изненадан от една бърза и вихрена атака на противника, трябваше полковата поддръжка да се изведе напред и приближи към своите частици, които при нужда налагаше й се да ги подкрепи и отбие атаките на противника - на атакуващия.
1248 Бдински полк. От ранна утрин още, по всичко личеше, че днес противника - французите са решил и да предприемат решителна атака и на всяка цена да заемат в. 1248, явния гоним обект на тяхната досега подготовка и воюване и което вече им костува грамадни загуби на хора и материали... Ясно личеше как те вливаха последователно пресни части в предните си бойни редове. Днес французите вкарват в бойно разположение и действие нова дивизия, срещу бойния участък на Бдинския полк, а Бдинци са все същите, в един и същ състав, без подкрепа от гдето и да било, без подсилване състава на полка, който бе вече твърде много намалял, но останалите бойци достойно изпълваха отсъстващите си другари чрез усилване моралната си стойност... Непрестанният артилерийски разнокалибрен огън правеше адски разрушения и всички фортификационни постройки биваха неузнаваеми; минния огън бе в разгара си... Тия "съвършенства" на съвременната техника, не пожалиха днес и гробовете на убитите и погребани до с. Снегове, чинове от полка, находящи се югоизточно от к.
1248 на югоизточните склонове на масива, северно от Битоля... Падналата мина, или голям калибър снаряд, заравяйки се в земята, изхвърлял пръст на височина 2-3 метра и повече, и измежду тая пръст се виждаха разкъсани на още по дребни части ръце, крака, корпуси на тялото, вследствие пръскането на снарядите и мините на десетки парчета... И така, в ужасите на войната ще се видят изровени от земята и разпокъсани на парчета и телата на погребаните умрели и убити..., и тях
жестокостта
на противника не оставя на спокойствие... Колкото пък за по-дребния огън: картечен, пушечен, гранатохвъргачен, окопно-оръдеен, не ще се спираме - той бе в пренебрежение пред голямокалибрения... Виждайки тая фаза на боя, за да не бъде полка изненадан от една бърза и вихрена атака на противника, трябваше полковата поддръжка да се изведе напред и приближи към своите частици, които при нужда налагаше й се да ги подкрепи и отбие атаките на противника - на атакуващия.
А и един преграден огън от страна на противника, би направил невъзможно такова едно предвижване, или ще бъде съпряжено с големи загуби, както бе това на 13 март... Привлече се полковата поддръжка напред. Залегнаха скритом, незабелязано от окото на противника, ротите от полковата поддръжка, като се настаниха добре в окопите /резервите/ и в ходовете за съобщения по самата кота 1248 - северно от самия тригонометрически пункт... Стрелбата на противника беснееше по разни посоки. Ако и доста ясно времето, мъгла обаче се бе образувала от праха земя, който падащите снаряди и мини издигаха във вид на облаци нагоре, а и самите снаряди и мини по своето неизброимо количество, образуваха облак, под сянката на който Бдинския полк отпочиваше, за да се хвърлят кат олъвове разярени срещу атакуващия, ако би имал смелостта да напада и опитва да завзема даже и педя от тяхната отбранителна позиция. Командирът на полка застанал между своите верни защитници на най-важния пункт от дивизионната позиция, наблюдаваше към противника и от време на време слизаше от наблюдението си се вглеждаше в полковите чада, за да им каже, както и другите началстващи лица, по някоя ободрителна думица... Всички гледаха и се радваха за готовността на всекиго от отбраната, да се пожертвува за общото благо, включващо в себе си честта на българското оръжие, честта на родината, на българското племе... Снарядите на противника зачестиха да падат в по-голямо количество около полковата поддръжка. Дали противника не предугади за местонахождението на повече и то сгъстени части от полка, или искаше да прави разрушения и в тила на бойците от първата линия, за да не им даде възможност да се спират, но липса на удобни места за задържане при една успешна за него атака... Командирът на полка се обърна към находящите се около него войници, сврели се като пилци около майка си и им казва: "Момчета, много сте сгъстено тук събрани..., недай Боже да падне един снаряд, какви жертви ще дадем!...
към текста >>
70.
3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
До вечерта и през цялата нощ земята кипеше и гореше от масата желязо, с такава
жестокост
изпращано от врага.
Противникът бе отстъпил и на десния си фланг, така щото там не стана нужда от контраатака. Тежки загуби понесе тази наша дружина (II), но победата бе на бдинци, котата 1248 - обекта на противника, беше далеч от него. Още по-ценна е тази победа, защото бе спечелена от шепа борци, бити непрекъснато цели 4 денонощия от барабанния огън на повече от 150 оръдия и безброй минохвъргачки и защото противникът покри бойното поле с много жертви и изразходва стотици хиляди снаряди! Но, французката покрусена гордост и измамена самоувереност трябваше да бъдат отмъстени! И започна тогава с по-голяма свирепост барабанния огън, с видимо желание да се запали, изгори и избие всичко живо, останало тук - върху разрушената позиция.
До вечерта и през цялата нощ земята кипеше и гореше от масата желязо, с такава
жестокост
изпращано от врага.
Нищо от развалините не можа да се поправи през нощта, макар че дружината бе усилена с работници от I дружина. Тъмнина бе навред, тъмно беше и в душите на изморените бойци, които търсеха отмора в нейните дълбини. Но, не би, защото и 14 март се роди в страшен ужас - барабанния огън бе още по-силен и личеше, че числото на стрелящите батареи и тежки минохвъргачки бе увеличено с нови такива. А една 18 см. дългобойна батарея от към село Бистрица, Битолско, просто нанизваше на големите си бели снаряди останалите здрави до с.
към текста >>
71.
10. УЧИТЕЛЯТ ЗА ДУХОВЕНСТВОТО И ВЪТРЕШНИЯ ГЛАС; 10.1. ДУХОВЕНСТВОТО И ПРЕДСТОЯЩАТА ВОЙНА
,
ЩЕ БЪДЕТЕ СВОБОДНИ: Неделна беседа; 11 февруари 1923 г.
,
ТОМ 25
И в миналото, и сега, хората се отличават с голяма
жестокост
.
Всички виждат предстоящата катастрофа, но не знаят, как да я избегнат. От векове несъзнателни, механични сили се събирали в бентовете, и днес напрежението е толкова голямо, че катастрофата е неизбежна. Още малко и бентовете ще се пропукат. Енергията, която се събирала в хората, води към голяма опасност. Тази енергия и досега стои неизползувана.
И в миналото, и сега, хората се отличават с голяма
жестокост
.
Днес милиони хора стават жертва на човешкото безумие. И след това се оправдават с външни причини. Днес всички управници, всички хора търсят начин да избегнат предстоящата война. Духовенството, духовните хора трябва да дойдат в услуга на държавниците, да им покажат пътя на спасението. Това значи, всички хора да отправят ума си към Бога и да се молят.
към текста >>
72.
Стихове на Димитър Сотиров
,
Димитър Сотиров
,
ТОМ 25
Но егоизъм, неправда,
жестокост
С веригите плътта бе окована, и всичко отрицателно бе фокус на тежка и непоносима рана.
Всички знаем, че неизменно Ти над нас, крепко, неуморно бдиш, че Духът Ти нам винаги шепти: "Расти в живота, Без да съгрешиш! " За нас Твоите прояви бяха окрилящото вдъхновение в душите ни Божественото вляха, да станем дом на просветление. Няма Те, но знаем, пак си сред нас, Защото Словото Ти все звучи И пак ни топли Твоя бащин глас, че в него Мъдрост и Любов личи. Край нас и в нас бе мрак и тегота И тръпнеше душата в изнемога. Було непрогледно беше над света, духът ми бе покрусен и в тревога.
Но егоизъм, неправда,
жестокост
С веригите плътта бе окована, и всичко отрицателно бе фокус на тежка и непоносима рана.
Проблясъците бегли, краткотрайни, За освобождение и за възход, Духът Ти търсеше пътища незнайни що извеждат на спасителния брод. Години, векове така минаха В падения и мъки непосилни, но дойде ден и всички ни огряха на светлината лъчи изобилни. И тез лъчи навсякъде проникват, Те викат към живот новото в света, добродетелите чрез тях поникват, а чрез тях е всичко с цвят и красота. В живота ни мощно греят тез лъчи и към върховете светли сочат път, по който бдят невидимите очи, че богоизбраните чада вървят. И тръгваме от радост озарени След Словото на Учителя Велик, да работим от Него вдъхновени на висшата Любов чрез благият език.
към текста >>
73.
34. ПРОЩАВАНЕ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Трябва да победим съмнението, разединението, омразата и завистта, злобата и
жестокостта
.
34. ПРОЩАВАНЕ "Прости ни прегрешенията наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници." Мойсеевият закон е: "Око за око и зъб за зъб", а Христовият да се прощава 77 пъти по 7. Даже и на кръста Той казва: "Прости им, Господи, защото те не знаят какво вършат." Учителят казва: "Външното прощаване е за хората, а вътрешното е за тебе." Чрез прощаването човек трансформира отрицателните енергии в положителни. Прощаването е борба между разрушителните сили и творческите. И затова победата трябва да бъде на страната на последните. Всяка душа сама трябва да се обърне към Господа и сама да си помогне, но преди всичко трябва да намери сили в себе си, за да прости.
Трябва да победим съмнението, разединението, омразата и завистта, злобата и
жестокостта
.
Не съди, не критикувай. Простиш ли, ти спираш потока на злото. Пази съзнанието си от злото. Не се раздвоявай и не се разколебавай. Нека Бог да се всели в нас чрез любовта, прошката и доброто.
към текста >>
74.
21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Мисля, че това е
жестокост
-когато съдбата Ви изправи пред подобна дилема, а не досегашните мисли, които споделях с моята сестра Хелмира.
Желая, ръката на А..., която ще Ви помага, да е тъй благословена, както на други, които са Ви помагали! Едно е важно, дружбата Ви с него и в бъдаще да остане „дружба на една добродетелна жена с един учен мъж.” Няма що, заставяте ме да Ви опиша опасността на която се излагате. А... преди всичко е мъж, той покрай некрасивото Ви лице и мила душа, открива във Вас хубаво тяло и използвайки Вашите чувства, ще се стреми да Ви направи своя метреса. В противовес, трябва да знаете, че Вие можете да бъдете само негова законна жена и то когато го видите, че е дошъл „да служи на Вашия Бог”. И така, ще можем ли да видим А... в братството, а Вас - негова „мила женица”?
Мисля, че това е
жестокост
-когато съдбата Ви изправи пред подобна дилема, а не досегашните мисли, които споделях с моята сестра Хелмира.
Виждате как лесно и от еднаж се разрешиха въпросите? Жестокостта ни винаги остава надмината от нашето великодушие. През времето, когато ще считате, че щастието Ви е намерило, спомняйте си това което сме си казали, поглеждайте и на по-малките от Вас. Ако намирате за нужно, работете върху едного от тия що Ви обичат и създайте един нов Александър; както Ви казах, един ден той ще Ви е нужен. Мога от сега да Ви уверя, че А... няма да остане вечно при Вас и затова ще трябва с някого да го замените, когато дойде този фатален час на раздяла.
към текста >>
Жестокостта
ни винаги остава надмината от нашето великодушие.
А... преди всичко е мъж, той покрай некрасивото Ви лице и мила душа, открива във Вас хубаво тяло и използвайки Вашите чувства, ще се стреми да Ви направи своя метреса. В противовес, трябва да знаете, че Вие можете да бъдете само негова законна жена и то когато го видите, че е дошъл „да служи на Вашия Бог”. И така, ще можем ли да видим А... в братството, а Вас - негова „мила женица”? Мисля, че това е жестокост -когато съдбата Ви изправи пред подобна дилема, а не досегашните мисли, които споделях с моята сестра Хелмира. Виждате как лесно и от еднаж се разрешиха въпросите?
Жестокостта
ни винаги остава надмината от нашето великодушие.
През времето, когато ще считате, че щастието Ви е намерило, спомняйте си това което сме си казали, поглеждайте и на по-малките от Вас. Ако намирате за нужно, работете върху едного от тия що Ви обичат и създайте един нов Александър; както Ви казах, един ден той ще Ви е нужен. Мога от сега да Ви уверя, че А... няма да остане вечно при Вас и затова ще трябва с някого да го замените, когато дойде този фатален час на раздяла. Да обичаме Учителя, въпреки видимото несъдействие от Негова страна; да пазим за Него свещени мисли, защото само тогава работите ни ще се уреждат. С радост бих приела поканата Ви да ви посетя, но ето че трябва да остана скрита и в бъдаще.
към текста >>
75.
2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Топорът играе безжалостно по нея, както някога турската сабя над главите ни... Назадничавост ни сковава още,
жестокост
, която ни уеднаквява почти с тия от които се освободихме.
Когато се убедих ,че вече не пуши, когато изгребах с дърво всичката пепел на страна, тогава се успокоих и продължих пътя си. Тук-таме брадва пък нанесла тежки рани по китни букаци и млади дъбчета. Сякаш сълзи струят по раните, сякаш гората плаче. Този тих шепот сега на гората не беше нищо друго, а ридание, потрепването на клоните - въздишка. Досегашната ми радост се сменява с дълбока скърб при това ужасно бойно поле при неравен бой... Гората напразно се брани и моли със своите многолистни клони, но кой я чува.
Топорът играе безжалостно по нея, както някога турската сабя над главите ни... Назадничавост ни сковава още,
жестокост
, която ни уеднаквява почти с тия от които се освободихме.
С бързи крачки се отдалечавам да не гледам вече тия страшни белези на жестокост. Идеше ми да заплача заедно с гората, да прегърна тия полуизгорели трупове и да им вдъхна живот. Настигам другарите си при един завой за върха. До тук равният път свършва при една разкошна поляна, отдето почва стръмният, но къс път за „Българка”. Провираме се през драките на млади гори, пълзим задъхани нагоре да се изкачим и да погледнем на шир и на длъж.
към текста >>
С бързи крачки се отдалечавам да не гледам вече тия страшни белези на
жестокост
.
Тук-таме брадва пък нанесла тежки рани по китни букаци и млади дъбчета. Сякаш сълзи струят по раните, сякаш гората плаче. Този тих шепот сега на гората не беше нищо друго, а ридание, потрепването на клоните - въздишка. Досегашната ми радост се сменява с дълбока скърб при това ужасно бойно поле при неравен бой... Гората напразно се брани и моли със своите многолистни клони, но кой я чува. Топорът играе безжалостно по нея, както някога турската сабя над главите ни... Назадничавост ни сковава още, жестокост, която ни уеднаквява почти с тия от които се освободихме.
С бързи крачки се отдалечавам да не гледам вече тия страшни белези на
жестокост
.
Идеше ми да заплача заедно с гората, да прегърна тия полуизгорели трупове и да им вдъхна живот. Настигам другарите си при един завой за върха. До тук равният път свършва при една разкошна поляна, отдето почва стръмният, но къс път за „Българка”. Провираме се през драките на млади гори, пълзим задъхани нагоре да се изкачим и да погледнем на шир и на длъж. След няколко минутно усилие ето ни на самия връх.
към текста >>
76.
2. Учителят
,
Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА
,
ТОМ 28
С фината нервна система, която притежават, те усещат всичките ужаси на земята неправдата и насилието,
жестокостта
и лъжата и въпреки това се стараят всячески да намалят отровното им жило.
Те познават законите на Живата природа и си служат с тях където намерят за необходимо. Всичкото богатство което притежават, те го поставят в услуга на човечеството за неговото повдигане, в услуга на всичко що живее и пъпли на земята. Техният живот е непрекъсната и безмерна жертва. Животът на земята за тях е груба среда, но те я понасят с радост, като слизат до човека с единствената цел да му помагат, да го повдигат, да го направляват в този път, който води към върха. Както лъха на добродетелите стига до тях, така също и този на злото ги докосва, но те знаят как да се справят с него, защото владеят магията на превръщането и злото превръщат на добро.
С фината нервна система, която притежават, те усещат всичките ужаси на земята неправдата и насилието,
жестокостта
и лъжата и въпреки това се стараят всячески да намалят отровното им жило.
Те могат да разтеглят времето и да намалят до минимум напрежението. За това те никога не бързат. Търпеливо изчакват да изтече злото - последната дума винаги има доброто. Те виждат тъмата в която човечеството живее, затова те го обгръщат с любов и с обилна светлина, за да му помогнат да се справи със противоречията, задачите и страданията. Живота им се движи между два свята на противоположни сили, които те винаги всячески гледат да урегулират, за да получат нещо полезно за човека.
към текста >>
На земята, където
жестокостта
, насилието и несъвършенството на хората си позволяват безразсъдно да пропиляват живота на човека, оценявайки го най-ефектно, небосклоните се помрачават и земята разгневена разтваря гръдта си, за да погълне престъпленията на хората.
Пред Неговите очи живота е вечната и святата същност с нищо незаменимата есенция, която трябва да се пази осторожно, да се не разсипе нито капка от нея, да се съхранява грижливо, защото диханието на Вечността е вложило безсмъртната си частичка. За запазването на тази скъпоценност Той е готов всичко да направи, с всичко да се бори, за да се не разсипе, за да се въдвори първоначалната чистота и святост. Животът не е случайно явление и неоценими са съкровищата, които са скрити в него. Цялата Вселена участвува в неговото изграждане, велики агенти го подържат, движението го оживява, светлината го храни, топлината го поддържа и като венец любовта го носи в своите майчински длани. На земята не биха се намерили средства, сили и възможности да се придобие една десето милиардна частичка от тази скъпоценна течност, за всичките земни съкровища човекът не би жертвувал и атом от тая есенция.
На земята, където
жестокостта
, насилието и несъвършенството на хората си позволяват безразсъдно да пропиляват живота на човека, оценявайки го най-ефектно, небосклоните се помрачават и земята разгневена разтваря гръдта си, за да погълне престъпленията на хората.
Странен е нейния ред и морал, който никъде не повелява да се разлива кръв неповинна. Учителят се опълчва срещу всичките видове насилия. “В какъвто и да е вид, аз го отричам". Една от главните задачи на човечеството е да се справи с безогледното разполагане на човешкия живот. Няма по-голямо престъпление от убийството в каквато и да е форма - то е идея от най-тъмни и реакционни сили.
към текста >>
77.
7. Моите думи.
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Невъзможно е върху насилието,
жестокостта
, неправдата да се гради нов живот за който всички мечтаят.
Науката, възпитанието, изкуството се оказаха слаби да подпомогнат на човечеството - войните не са нищо друго, а израз, че човечеството е много назад в своята култура, възпитание, човещина. Великите реформатори идват и казват - този ред трябва да умре, тази система на управление трябва да се смени с нова, тази религия трябва да се смени с нова. Всичко трябва да се обнови. Това не го е казал само един. Обновлението трябва да стане отвътре навън, а не обратното.
Невъзможно е върху насилието,
жестокостта
, неправдата да се гради нов живот за който всички мечтаят.
Невъзможно е това. Смешно е да се говори за прогрес, за духовен напредък, за култура, когато войните още съществуват, когато още не е Намерен начин да се уреждат държавническите конфликти по други начини. Нашето време е преходно. Уловихме един миг от него и светлината на една светкавица проряза тъмните хоризонти на света. Епохата, която сега идва носи в пазвите си новото, което иде да обнови човечеството и да тласне културата към нови хоризонти.
към текста >>
78.
9. В името на какво ще ме съдите.
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Когато четем тази беседа изпитваме дълбоко вълнение и дълбока радост едновременно, че през едно преходно и бурно време, наситено с тревогата, насилието и
жестокостта
на двадесетия век, се бе случило едно събитие, което безшумно премина и изпълни огромната си задача.
По този повод Учителя ни подарява цяла беседа. В нея разкрива вътрешния смисъл за новия човек, мистичното съдържание на идеята за идването на Христа и за познаването на Христовото учение. Правдата трябва да изпълни сърцето, Истината - човешкия ум, а Святостта човешката воля, Святостта ще бъде като звено между Правдата и Истината. “Светлите мисли, чистите чувства и добрите постъпки са единственото условие за идването на Христа. Само при такъв човек Христос може да дойде и да направи жилище в него.” "Без Истината в ума, без Правдата в сърцето и без Святостта във волята Христос не може да дойде." “Аз съм, следователно, човекът в Когото Христос живее - т.е. Любовта.” Казано е всичко.
Когато четем тази беседа изпитваме дълбоко вълнение и дълбока радост едновременно, че през едно преходно и бурно време, наситено с тревогата, насилието и
жестокостта
на двадесетия век, се бе случило едно събитие, което безшумно премина и изпълни огромната си задача.
Видяхме Човека, Който носеше в сърцето си Правдата, в ума си Истината и Святостта като съединително звено. Видяхме Кой беше Той. "Ще ме познаете - продължава Той - когато Правдата влезе във вашите сърца, Истината във вашите умове и Святостта стане съединителна връзка между тях, тогава ще ме разберете.” Великото и необикновеното се приближи при нас, или ние при него и когато животът ни зазвучи в същата гама, тогава ще Го разберем. Човек може да разбере величието на трите принципа - Правдата, Истината и Святостта, само тогава, когато е успял да приобщи сърцето, ума и волята си за техните животворни струи. Нечистия, как ще разбере чистия?
към текста >>
79.
2. Огнената вълна
,
Глава 3. Принципите на Учението.
,
ТОМ 28
Народите дойдоха до убеждението, че в света става все по-тясно за насилието, за диктатурите, каквито и да са те, за лъжата, за
жестокостта
, за неправдата.
Всичките сътресения - духовни, социални, икономически, държавни, обществени, семейни и лични не бяха нищо друго, а признак, че вълната действуваше в пълен ход. Пролетта беше настъпила, слънцето напичаше и ледовете се топяха. Дали хората разбираха или не онова, което ставаше, не беше от значение, вярното, обаче, беше това, че всички опитваха огненото дихание на епохата, пулса на новото, пукането на ледовете, всичко това нямаше да спре, докато определената работа не приключи, крайната цел не бъде постигната. Раждането на новото съзнание, реализирането идеята за братството между народите, разрешаването на всички противоречия между народите с мирни средства, ликвидирането завинаги с войната, новото отношение между хората и народите това бяха новите лозунги на двадесетия век, които чакаха да се реализират не на думи, а на дело. Ледовете се топяха вътре в човешкия ум и сърце, хората бавно стигаха до идеята, че нямаше друг изход за уреждането на всички конфликти и противоречия, освен само един - мирния - любовния.
Народите дойдоха до убеждението, че в света става все по-тясно за насилието, за диктатурите, каквито и да са те, за лъжата, за
жестокостта
, за неправдата.
Съвременния човек усеща, че нещо става, някакъв страшен безизход, някакъв хаос, който не разбираш откъде и защо идва. Липсата на перспектива отежнява положението, хоризонтите са помръкнали и безсмислието на живота обхваща големи размери. Няма изгледи живота да навлезе в нормални релси и човечеството да си отдъхне както през “старото доброто време”. Кризата не е само в материалния свят, но и в духовния, там тя се вдълбочава и сякаш получава своето критично състояние. Имаш усещането, че пътуваш по океанските води и бурята е толкова страшна, че вече не си сигурен ще стигнеш ли спасителния бряг или не.
към текста >>
80.
3. Синтезът
,
Глава 4. Мъдростта
,
ТОМ 28
Ако истината действува без любов, ражда се гордостта, високомерието,
жестокостта
.
Любовта, мъдростта и истината са вечни и неделими. Те изграждат целокупния живот. Ако любовта действува без мъдростта, има опасност животът да се обърне на блато; ако любовта действува без истина, той се превръща на насилие. Ако мъдростта действува без любов ражда се чрезмерна сухота -животът се превръща на пустиня. Ако отсъствува истината ражда се неправдата.
Ако истината действува без любов, ражда се гордостта, високомерието,
жестокостта
.
Отнеме ли мъдростта от истината тя остава безплодна. На запад, където модерните окултисти са работели само с мъдростта за сметка на сърцето, са развили ума, запада е лишен от влага. На изток, където са работили само с истината се натъкнаха на гордостта и на фанатизма Задачата на изтока и на запада остана нерешена. Липсваше единство. Нарушен е бил великия закон на единството.
към текста >>
81.
6. Новата мисъл
,
Глава 4. Мъдростта
,
ТОМ 28
Следователно, всичко това трябва да бъде облято със светлина - нова, обилна, която да въоръжи човека със знания, за да бъдат прерязани пътищата на невежеството, трябва да бъде въоръжен с методи как да облагороди сърцето, за да бъдат прерязани пътищата на
жестокостта
и безлюбието, трябва да научи изкуството да живее по нов начин.
Новата светлина не е нищо друго, а елемент на новото, което идва в света, новото в развитието на човека, който минава в нова фаза, нов етап по време, когато материалистичната мисъл се сили да задуши зародиша на духовното, грижливо посято в човека, вътре в неговите съкровени глъбини, познато и наглеждано и съхранявано от древността от великите Учители и приятели на човечеството. Решителен е поврата, който настъпва с идването на Учителя, Който се обръща с лице към важните проблеми свързани с дълбоката, вътрешната същност на човека, където един живот като цвете, като житен клас никне, зрее, благоухае. Никой друг преди Учителя не е говорил толкова много за ума и за сърцето на човека, за мислите и чувствата, строго поставени във видове и категории, разграничени и определящи единствено те, пътя на човека, живота му, еволюцията му. Цялото учение на Учителя е насочено нататък към великия процес на новораждане. Зад този процес стоят мислите, чувствата, желанията, постъпките на човека.
Следователно, всичко това трябва да бъде облято със светлина - нова, обилна, която да въоръжи човека със знания, за да бъдат прерязани пътищата на невежеството, трябва да бъде въоръжен с методи как да облагороди сърцето, за да бъдат прерязани пътищата на
жестокостта
и безлюбието, трябва да научи изкуството да живее по нов начин.
Новите методи, съобразени с живите закони на природата, приложени в живота, дават не само новата светлина, а дават основата на новата мисъл - важен момент от духовното развитие на човека. От човека и от ученика се иска само работа, учение, приложение, за да гради и изпълни междините на мисълта, за да изпълни със съдържание паузите и в резултат се получи стройната система на новата мисъл. В нея ще функционират лъчите на новата светлина. “Мислете, работете - казва Учителя - онова, което ви давам ще ви послужи като скеля на новата мисъл.” Колко е възможен и лек, процесът на строителството, когато план и материали чака човека. Методът на Учителят е бил винаги творчески - не готови знания, а откривани, придобити, изработени с усилие, с работа и труд.
към текста >>
82.
5. Истината и Той
,
Глава 5. Учителят и истината
,
ТОМ 28
Учителят е първият случай, Който приживе остана неуязвим на Земята, необезпокояван от човешката
жестокост
и глупост, които, се опитаха да попречат на Неговото дело, но не успяха.
И те носеха Истината. Гониха и разпънаха Христос. Пак заради Истината. Гониха старите християни, апостолите, гониха учени. Всички, защото оповестяваха истината.
Учителят е първият случай, Който приживе остана неуязвим на Земята, необезпокояван от човешката
жестокост
и глупост, които, се опитаха да попречат на Неговото дело, но не успяха.
Приемът не беше похвален, нито гостоприемен дори и Истината не се прие радушно, тя стана достояние на малцина. За Истината човечеството не беше готово. Ще кажат - и Той рано се роди. Ония, които си позволяват скромния коментар, казват и да, и не. Намират, обаче, че разписанието е било идеално.
към текста >>
83.
2. Един пасаж от Словото на Учителя
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Няма авторитети, няма корони, няма владишки патерици, няма ; одежди обшити със злато, няма религия, няма култове, храмове, парламенти, езичници и вярващи, няма насилие, лъжа,
жестокост
, защото ей Богу, защото там царува любовта, това познато нам понятие, макар етимологически.
А има нещо друго, което застава много близко до нас, усещаме уханието, красотата и като, че ли искаме да бленуваме вечно за него, да, така става. Кой не мечтае за любов. Един свят на абсолютна свобода, няма държавна организация, която да пази реда и накара хората насила да бъдат морални. Един свят, където има една конституция - превъзходна, според която служиш не за пари, а защото си влюбен. Като по магия се стопяват не само заблужденията, глупостите, недомислията, но и техните вековни борби, войни, революции.
Няма авторитети, няма корони, няма владишки патерици, няма ; одежди обшити със злато, няма религия, няма култове, храмове, парламенти, езичници и вярващи, няма насилие, лъжа,
жестокост
, защото ей Богу, защото там царува любовта, това познато нам понятие, макар етимологически.
Ние като, че ли се развълнувахме и сгорещихме, затова и не желаем да коментираме, решително се отказваме от това. Но нали сме родени през двадесетия век, нали се погрижиха да ни впрегнат в работа, за да се научим да мислим, нека ни е жива диалектиката, ще си позволим само да обобщим -тя нали много обича обобщенията, изказванията, докладите по по-актуалните въпроси. За нас въпроса за един такъв свят е много актюелен. Пристъпваме с изострени вече сетива, не само външни, и нека ни е позволено да кажем и вътрешни. Оглеждаме тази панорама и виждаме далечната перспектива, която като всички мечтатели желаем да приближим до нашия земен, строго материален свят.
към текста >>
84.
11. Ако можеш да докажеш
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Те раждат импулса, те обогатяват човечеството с духовни ценности, те облагородяват видовете, като намаляват силата на змийската отрова или притъпяват
жестокостта
на свирепите животни, те са, които подобряват растителните видове и предават лечебност на билките, те дават тласък към развитието и усъвършенствуването на нови сръчности и изкуства, те променят климатичните зони, като увеличават топлите зони и гонят студа на север.
Великите учители раждат епохите. Те са, които дават тон и направление на науката, на изкуствата, те раждат културата. Нека историците се ровят в паметниците и търсят причините и последствията - зад всичко, което сме свикнали да зовем развитие и прогрес духовен и материален стоят великите личности, пламтящите факли от чиято светлина се палят огньовете през всичките времена - забележителните личности стоят там и чертаят пътищата на човечеството. Те носят скромното име - Учители. Влиянието, което упражняват новите идеи засягат живота на цялото човечество, те оплодяват човешките умове, те вдъхновяват учени и поети, те стоят зад голямата музика, зад науката и философията.
Те раждат импулса, те обогатяват човечеството с духовни ценности, те облагородяват видовете, като намаляват силата на змийската отрова или притъпяват
жестокостта
на свирепите животни, те са, които подобряват растителните видове и предават лечебност на билките, те дават тласък към развитието и усъвършенствуването на нови сръчности и изкуства, те променят климатичните зони, като увеличават топлите зони и гонят студа на север.
И след всичко това, ще дойдат тия от “категорията" и ще питат: ‘Ти кой си, как се казваш, откъде идваш, истина ли говориш? " Те казват още: “Ако можеш да ни докажеш, ще те приемем." Тогава великият човек - Учителят ще отговори: “И да ви кажа и да ви задоволя във вашите искания, пак няма да ми повярвате.” Ще ги погледне и ще продължи да разкрива реалността на тези, които чакат, ожидат, разбират и непрестанно казват: Говори, ние слушаме! Винаги е било така, доказателствата не помагат при такива случаи, упорито питаха по време на Христа: “Ти кой си и ако си син Божи, кажи ни? ” Упорито питат и днес, те са същите с незрящи очи, дебели глави и сърца. “Ако ни кажеш кой си, ще ти повярваме." Вечната трагедия, до която стигат всички, които търсят доказателства - изпущат сладката ядка, а ядат черупките.
към текста >>
85.
6.7. “Странник съм в този свят”
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Беше страшна и незабравима година, когато
жестокостта
и насилието бяха стигнали връхната си точка.
Но нека в този задълбочен час, когато се приближаваме до неговото богато и светло ежедневие, разлистим последната страница на големия музикален сборник. Защо? Там е отбелязана последната песен, последния тон на една голяма картинна изложба. Защо се спираме на този тон, може би и заради това, което бе дълбоко изживяно не само от Него, но и от самите нас. Нека спрем вниманието на тази година -1941, когато в света бушуваше войната. Земята се гърчеше под ударите на разтопена стомана, картечният огън разрушаваше не само плодовете на културата, а унищожаваше и милиони хора.
Беше страшна и незабравима година, когато
жестокостта
и насилието бяха стигнали връхната си точка.
Не искаме сега да си спомняме за тези години, но думите са неумолими, годината е написана четливо под тази последна песен, която Учителят даде на Витоша, на Бивака “Ел Шадай” - това богато със слънчев блясък, място, с щедрата чешмичка на няколко разкрача, с голямата скала, която сякаш будна като войн стоеше над малката полянка с вид на кошара, топла и уютна, защото Той е отсядал винаги на това избрано място на един хвърлей от планинския път, а толкова защитено от много хора и от много шум. “Ел Шадай” - 16.VI.1941 год. Един дълъг пролетен ден, всичката разливаща се красота от кристално синьото небе, от зеленеещите се гърбове на планината, от уханието на цъфтящите планински цветя. Ужасите на войната бяха далеч, ала не прониква ли страданието, мъката, неволята и ужаса всяко отзивчиво човешко сърце? Не хвърлят ли те призрачната си мрежа и чувствителните хора не долавят ли, че на земята вилнее насилието и дихание на ужас се изтръгва от невинните жертви... Планината за нас ще си остане най-хубавото и най-познатото, най-любимото място - нещо като роден край, където единствено се чувствуваме най-добре.
към текста >>
86.
2. Побратимяване
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Те добре знаят, че братството не се реализира с насилие и
жестокост
, с борба или война.
Побратимяването е задача на епохата ни, узрял плод, който бялата раса трябва да поднесе на идните поколения. То е новото, което ще влезе в голямата съкровищница на човечеството. И нека онези, които най-много приказват за братство и които злоупотребяват с тази дума, знаят че братството не е продукт на политически борби и войни. Братството е велика идея, за която са ратували най-много ония, които най-малко са участвували в политически борби, в неговите военни походи и издевателствата на всички насилници, които са се опитвали да въдворят ред на земята с меч. Идеята за братството е най-мирната революция, която изгрява в душите на великите люде - тези синове на светлината, които започват реформата от вътре навън - това са хора на истината, които приличат на запалени факли.
Те добре знаят, че братството не се реализира с насилие и
жестокост
, с борба или война.
Условията и нуждата от тях само узряват по-бързо по време на братоубийствените войни, всред хаоса на човешкото насилие и жестокост - тогава се раждат ония, които добре разбират, че братство се постига само чрез Любовта. Корените на това ухаещо цвете наречено братство лежат другаде. То подразбира благодатно време, слънчева пролет - много топлина и светлина, които да налеят най-хубавия, най-желания и най-сладкия плод на земята - братството. През мъката, страданията и издевателствата на нашия век, човечеството ще прозре в зората на изгряващия ден, неутолимата жажда по братството и ще направи сетни усилия да го реализира.
към текста >>
Условията и нуждата от тях само узряват по-бързо по време на братоубийствените войни, всред хаоса на човешкото насилие и
жестокост
- тогава се раждат ония, които добре разбират, че братство се постига само чрез Любовта.
То е новото, което ще влезе в голямата съкровищница на човечеството. И нека онези, които най-много приказват за братство и които злоупотребяват с тази дума, знаят че братството не е продукт на политически борби и войни. Братството е велика идея, за която са ратували най-много ония, които най-малко са участвували в политически борби, в неговите военни походи и издевателствата на всички насилници, които са се опитвали да въдворят ред на земята с меч. Идеята за братството е най-мирната революция, която изгрява в душите на великите люде - тези синове на светлината, които започват реформата от вътре навън - това са хора на истината, които приличат на запалени факли. Те добре знаят, че братството не се реализира с насилие и жестокост, с борба или война.
Условията и нуждата от тях само узряват по-бързо по време на братоубийствените войни, всред хаоса на човешкото насилие и
жестокост
- тогава се раждат ония, които добре разбират, че братство се постига само чрез Любовта.
Корените на това ухаещо цвете наречено братство лежат другаде. То подразбира благодатно време, слънчева пролет - много топлина и светлина, които да налеят най-хубавия, най-желания и най-сладкия плод на земята - братството. През мъката, страданията и издевателствата на нашия век, човечеството ще прозре в зората на изгряващия ден, неутолимата жажда по братството и ще направи сетни усилия да го реализира.
към текста >>
87.
5. Живото тяло на братството
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Една дума блести над целия този екран, думата е премного светла и съдържателна - премного я обичаме ние, да е легнала близо до сърцето ни, стои като залог и като завет на най-реалното, най-великото, което бе направено на Земята през най-бурното време, през един век просмукан от миризмите на омразата,
жестокостта
, насилието - да, тъкмо тогава, Той го направи.
Има внушителен вид, вижда се катедрата и пияното отдясно и големия инструмент бас, там са и стативите. На входа е застанал брат Симеонов. По съборите той даваше тон и ръководеше пеенето. Диригент той не беше, ала беше душата на хоровото пеене - общото пеене, което винаги звучеше необикновено, вдъхновено, патетично. Завесата се затваря, вълнението притихва, а животът те кара не вече само да гледаш, не и да се вълнуваш, но да мислиш.
Една дума блести над целия този екран, думата е премного светла и съдържателна - премного я обичаме ние, да е легнала близо до сърцето ни, стои като залог и като завет на най-реалното, най-великото, което бе направено на Земята през най-бурното време, през един век просмукан от миризмите на омразата,
жестокостта
, насилието - да, тъкмо тогава, Той го направи.
Тази дума беше: Братство, блян и надежда, цел и идеал на едно поколение възпитано и изработено от най-големия Майстор на нашето време. Идеята бе прозвучала мощно, задушевно и тя ни докосна по магически начин, за да отзвучим крепко на нея. Изразът бе даден, зад израза стоеше съдържанието. Ще кажат някои днес: бледо е отражението, несъвършен - ще кажат другите. Днес всичко може да се говори за братството, ала ние само не ще се произнесем громко за братството, ние ще мълчим, но нямаме желание да скрием истината.
към текста >>
88.
1. Търново
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
Впрочем не, няма да я кажем, няма да я сричаме - ще кажем само, че беше въпрос на принцип, важен, главен, решающ тъкмо през нашето време и през нашия век на отявлена
жестокост
и безлюбие.
Правеше го Той. Имаше нещо зад всичко, една ръка редеше този ред и една мисъл предаваше красота на ежедневието, което никога вече нямаше да бъде ежедневие. Пружините бяха скрити за обикновените зрители и за обикновените историци, които винаги подхождат сухо и повърхностно - Събор?... Какво значи събор на братството, събор свикан от Него?... За нас тайната лежеше открита, тя ни гледаше право в очите и ние бавно и почти тържествено я сричаме.
Впрочем не, няма да я кажем, няма да я сричаме - ще кажем само, че беше въпрос на принцип, важен, главен, решающ тъкмо през нашето време и през нашия век на отявлена
жестокост
и безлюбие.
Той правеше това, Той чертаеше тая чудна панорама да изглежда всичко непринудено, естествено, красиво, топло, светло, блестящо. Той даваше тон. Не беше така лесно и просто, както изглеждаше. Живият център функционираше идеално. Среща с Учителя през тези дни имаха всички.
към текста >>
89.
5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
Границата на хармонията винаги опира до границата на хаоса - бялата раса стоеше няма и изтръпнала и никаква морална сила, никакъв хуманизъм като останки от миналото столетие, развяващи се сега като дрипели, можеха да й връчат кураж и смелост, за да мобилизира силите си и се пребори с настъпващия враг - беше страшно да се мисли дори, безскрупулността,
жестокостта
и насилието бяха безгранични, сякаш и парализираха народите.
Годината не беше пределна само от политическо и военно гледище, тя не беше пределна само за човечеството, в частност и за нас - една кулминационна и един връх, който се издига като пламтяща факла, за да се разпръсне след миг на хиляди искри, стигащи до всичките краища на нашата изтръпнала земя. Дали стигаха тътнежите на онова, което летеше вече към земята, обезпокояващи и криещи смъртна уплаха? Нацизмът шумно и нагло развяваше своите знамена и се готвеше с едно махване на железния си пестник да промени не само географската карта на света, но да въведе нов нечуван “ред” на земята. Всичко се огъваше и трошеше като долнокачествено стъкло и в света нямаше етика и сила, които да спрат надигащата се маса от нови цивилизовани вандали. Гърчовете бяха още далечни и глухи и сеизмографите на човешката съвест долавяха раздиращия вик, без да могат да се противопоставят с морални и материални сили и пресекат мътнокървавия поток, който щеше да залее изнурения свят.
Границата на хармонията винаги опира до границата на хаоса - бялата раса стоеше няма и изтръпнала и никаква морална сила, никакъв хуманизъм като останки от миналото столетие, развяващи се сега като дрипели, можеха да й връчат кураж и смелост, за да мобилизира силите си и се пребори с настъпващия враг - беше страшно да се мисли дори, безскрупулността,
жестокостта
и насилието бяха безгранични, сякаш и парализираха народите.
Тогава се случват епохалните събития, тогава настъпват тези чудни слънчеви мигновения, дошли в последния момент, изтръгнати от утробата на незнайното макар и с желязна схватка, за да възстановят равновесието. Светът беше зашеметен, когато Съветска Русия влезе в съюз с Хитлерова Германия. Един страшен миг, като предсмъртна тръпка сякаш изживяха всички европейци, които можеха да мислят и един удар на нож се заби в сърцата на всички, които живееха с някаква чиста идейност. Днес може да се питаме: Какъв ли би бил облика на света, ако този съюз би просъществувал и дали големия пай от войните нямаше да се падне пак на “господарите” на моретата и океаните - макар, че войните никога не отделят от кървавата и скържавата лапа каква да е ценност? Човечеството не можеше да понесе този чудовищен брак незаконен и нечист, както изглеждаше тогава в светлината на тридесет и деветата година.
към текста >>
Имаме чувството, че в света си бяха дали среща старото и новото, лъжата и истината, свободата и насилието, любовта и
жестокостта
.
Всред гъстия настъпил хаос тогава лумнаха светлини и перспективата бързо се очерта - неприятелите се поляризираха и играта вече престана да се води задкулисно - изрази се направо гърди, срещу гърди. Намесиха се всички останали, които имаха резерв на морална сила и се наредиха като съюзници до една страна, чийто идеологичен и политически строй беше противоположен на техния Дребнавостите бяха турени на страна и ежбите на площадните журналистически среди бяха забравени и англичаните и американците подадоха ръка на Русия, на Славянството, което намери сили да се противопостави на съвременните варвари, които целяха не само квадратните метри на земята, но и душата на света. Русия се вдигна на крак и Сталин обеща на Бога, ако спечели войната да отвори вратите на православната църква. Историята е покъртителна, не защото големите атове, плуващи в някакъв мътен поток наречен дипломация, се бореха за пазари за канали, за злато, за суровини, а защото народите мъничко още вярваха, че трябва с нож да защитят педята земя, честта и дома. Тежко е след двадесет години да се връщаме на това време и на тези събития, когато отпреди половин век се въодушевявахме от идеята за братството, идея, която най-бурния век щеше да ни я поднесе като плод, който най-много щеше да се опита, именно - сладчината и укрепителната мощ не беше вече нещо далечно и нереално.
Имаме чувството, че в света си бяха дали среща старото и новото, лъжата и истината, свободата и насилието, любовта и
жестокостта
.
И през тази именно година те щяха да се гледат очи в очи, за да се реши съдбата на едната и другата за сетен път, за вечни времена. “Лъжата ще се опита още веднъж да се лансира като истина, но няма да успее” беше казал Учителят. Народите вече не вярваха, народите бяха престанали вече да се вслушват в обещанията на вождовете, народите не искаха вече да бъдат спечелени за една кауза, която не им гарантираше мира, а им вещаеше само смърт и тъма, тъма и смърт. Народите бяха уморени и дълбоко в богатите слоеве на народите се подготвяха условия за един нов Ренесанс, който жадуваха да нарекат не вече с изтърканата и опорочена фраза “хуманизъм” тя звучеше фалшиво и лицемерно - народите жадуваха за правда. Нея я нямаше, тя трябваше да дойде.
към текста >>
Рядка година, която устрои финално тържество и се сключи величествен съюз между народите в навечерието на най-големите издевателства и
жестокости
, които щяха да се извият като унищожителен ураган над света.
Небето още беше безоблачно. От много държави бяха дошли гости - поканата за събора стигна до много народи. От Франция имаше най-голяма група; приблизително такава имаше от Латвия и Естония. Гости имаше от Югославия, Гърция, Швейцария, Германия, Италия. Сезонът беше великолепен.
Рядка година, която устрои финално тържество и се сключи величествен съюз между народите в навечерието на най-големите издевателства и
жестокости
, които щяха да се извият като унищожителен ураган над света.
Двадесетият век преживяваше най-острата криза и тъкмо по това време на Рила, в най-закотвеното място на Балканите на един връх, наречен “Молитвен” свещено място и средище на напреднали и възвишени същества, свързано с най-чистите и шеметни светове, се даваха беседите “Езикът на любовта”. Говореше Той. Ние слушахме. Слушаме и сега, когато светът сякаш се съвзема и опомня. Първа бледа ивица на изток светлее, когато будни дочакахме народите да жадуват за братство и да си подават ръката хора от петте континента.
към текста >>
Страницата е отшумяла и някога и някъде през вечността, вероятно ще се потърси отчет за тоя ден и час, когато човекът е бил поканен в надвечерието на най-големите издевателства,
жестокости
и насилия да манифестира своята дълбока човечност.
Какво не се направи за човека през това време, и какви перспективи не бяха открити! Всичко лежеше богато, щедро, достъпно, като любовен акт на Невидимия свят, който никога сякаш не е погледнал към човечеството така снизходително и така топло, както сега. Той не само закръгли тази картина, но ясно даде да се разбере, че условията бяха великолепни и от човека се искаше само усилия и готовност да прояви онова, което беше скрито като кълн в сърцето, в ума и във волята на човека. Предложи премия на смелчаците, които ще се заемат да направят опита. Ние чухме тази беседа и вероятно предложението ни направи впечатление, ала от тези три забележителни месеца не е останала никаква следа.
Страницата е отшумяла и някога и някъде през вечността, вероятно ще се потърси отчет за тоя ден и час, когато човекът е бил поканен в надвечерието на най-големите издевателства,
жестокости
и насилия да манифестира своята дълбока човечност.
Постиженията бяха равни на изкачването и овладяването на Монт - Еверест - най-високата точка на нашата земя. Великите неща звучат просто, да, те винаги звучат просто и колко от значение е било през тая последна мирна година, човечеството да е дръзнало да се изкачи на тая височина; колко важно, колко необходимо е било да се даде отпор и решителен удар на тъмнината, която сега, като никога се опитваше с всички средства да дескридитира човека, да го сведе до първобитно състояние и малко повече дори - беше чудовищна идеята, беше апокалиптичен опита на тъмната световна реакция, намерила тогава своя инструмент в лицето на един, който носеше името човек!... Дали притежаваше човекът морални сили и здрав ли беше гръбнакът? Късно е вече да се питаме. Обикновените учители в човешките училища за класни упражнения никога не дават задачи, които да не могат да се решат -никога не дават материал, който не е бил предварително проучен, овладян, за да могат учениците да работят уверено и получат желания резултат.
към текста >>
90.
3. Среща
,
Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето
,
ТОМ 28
Изпълваше се в края на краищата един определен план, а не друг и тогава можеше да дадеш воля на сърцето си и да му кажеш - излей накипялата си болка - годините на сгъстената
жестокост
и глупост изтекоха; времето е друго и глъбините на небето откриват в снишения небосвод и в близко стоящите звезди, предопределението на една светяща съдба.
Нищо, абсолютно нищо не можеше да помрачи блясъка на това творение, което блестеше в хиляди багри, дишаше живот, светлина, красота - великолепният дар чакаше сега човекът. Планината по чуден начин отразяваше настъпилото, беше съхранила страничка от живота на Необикновения и нямаше да престане да ни поднася рецитала на неповторимото. Беше настъпил оня час, ден и век, когато беше възможно да се направи на човека този подарък - той го очакваше с острата жажда на пустинник. Пролетта идваше и човешкото сърце трепна. Нека годините да минават, богати или оскъдни, бурни или спокойни - виждаш накрая, че всичко се е случило, както е трябвало да стане, а не както човешкото, обикновеното мислене го прекроява.
Изпълваше се в края на краищата един определен план, а не друг и тогава можеше да дадеш воля на сърцето си и да му кажеш - излей накипялата си болка - годините на сгъстената
жестокост
и глупост изтекоха; времето е друго и глъбините на небето откриват в снишения небосвод и в близко стоящите звезди, предопределението на една светяща съдба.
Планината, която до преди изглеждаше огромна и мощна, по магичен начин се е снишила и тя, станала е мека и ласкава като майка и ти казва нежно: Не се плаши, не тъгувай, а простичко се наплачи. От кога не сме се срещали, а сме стари приятели... Помниш ли?..... Часът за срещата най-после дойде... Това е миг, както при идването на пролетта. Вече не е студено, снеговете изчезват за часове, ледовете се пукат горе, потоците се свличат надолу, водопадите шумно викат: бу-у ... Разтвори сърцето си и излей набралата се през много години, когато не сме се срещали болка, изтръгни я пласт по пласт, камък по камък, и изкърти онова, което бурите и пороищата през тези години са натрупали. Дошъл си на планината след много години отсъствие, дошъл си на Рила, дошъл си на Йеди-Гьол!...
към текста >>
91.
4. Неуязвимият
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
“Не убивайте нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство, а ги трансформирайте - превърнете ги на добри, на правилни - те ще ви бъдат нужни.” Но системата беше тежка като чудовище, възпитанието беше още далеч да се справи със старите форми на насилие, на
жестокост
, на робството, неща от които хората трудно се освобождаваха.
Никой Мъдрец и никой адепт и ни един от Великите учители на човечеството не е излязъл на двубой със злото. Те избягват дори да говорят за него, стискат устни и сякаш не са чули въпроса. Знаменателни са думите на Христа, които би трябвало да станат програма в живота на отделния човек и на цели народи: “Не противи се злому". Сила се иска, за да се изпълни този кратък и обикновено звучащ стих, който в сърцевината криеше вярна, реалната философия на живота. “Не убивайте" -нееднократно щеше да каже Той и ние свидетелствуваме за това, чухме го и се опитахме да го запишем в сърцата си.
“Не убивайте нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство, а ги трансформирайте - превърнете ги на добри, на правилни - те ще ви бъдат нужни.” Но системата беше тежка като чудовище, възпитанието беше още далеч да се справи със старите форми на насилие, на
жестокост
, на робството, неща от които хората трудно се освобождаваха.
Системата ореше върху човешките глави и не искаше да знае количеството на кръвта, която се проливаше и нямаше милост, нямаше сърце, ни слух ни очи, за да прозре пътя на една отживяла култура, на един остарял и негоден морал, израз най - вече на човешкото безлюбие. Незабравими останаха тези дни - края на 1944 година, те бяха като заключителен акорд, сгъстеното Слово и драгоценният сок на всичко онова, което искаше да запише с огнени слова - главното, което трябваше да помним за винаги. Задачите лежаха не само пред нас, но и пред всичките народи, пред които щяха сега да изпречат изпитанията, конфликтите и големите недоразумения, които щяха да обхванат всичките хора на земята - огньовете, които пламваха вътре в самия човек. Войната щеше да се пренесе на по-широк и по-дълбок фронт и тя щеше да въвлече всички в този водовъртеж и нямаше да остане човек незасегнат, нямаше да има човек да не се интересува от мирната конференция в Женева, от съвещанията на Обществото на народите, от подмолните войни, които се водеха в колониалните страни, от схватките между бели и черни по джунглите на Африка и от развитието на международните отношения. Двадесетият век беше забележителен, края на една епоха и началото на друга, края на една култура, чийто плодове отдавна бяха обрулени - човечеството жадуваше за нови перспективи, за нови постижения, за нова етика, за нов живот.
към текста >>
На нищо вече не можеше да се разчита, защото поражението вече беше станало; то беше като свидетелство за
жестокостта
и насилието, което бушуваше през петдесетте години на нашия век.
Тя беше получила вече благословението по други пътища и не чакаше нищо от никого, за да благослови великите преобразования с кортеж от мощи, с целувания на кръста и с всичките форми на един преминал вече ритуал, на един институт, където още беше в сила изповядването на греховете и всичките ония форми, които нямаха вече силата и очарованието да бъдат привлечени сърцата на хората, на масите, които бяха възлюбили новата религия на труда. Всичко от страна на този институт и на всичките ония, които се стремяха да покорят тези маси, беше проиграно. Губеше се време, ценни минути летяха. Хората бавно се научиха да мислят - хората мислеха и отчитаха. Онова, с което се опитваха да ги хранят духовно, представляваше останки от престаряла философия, дъвкана през вековете - нямаше вече нищо ново, което можеше да се поднесе на порасналия човешки дух и на изострените духовни нужди.
На нищо вече не можеше да се разчита, защото поражението вече беше станало; то беше като свидетелство за
жестокостта
и насилието, което бушуваше през петдесетте години на нашия век.
Човекът беше обезобразен. “Съвременната философия - каза Той през тези дни на 1944 година - е отрязала главата на човека и я турила отделно; съвременната философия извадила стомаха на човека и него е турила отделно" Нищо по-страшно не бихме могли да си представим от тази картина, която представя човек без глава, вместо глава шапка, човек без дробове, човек без стомах. Какво страшно поражение? Най-главните системи разпръснати. Къде да търсим тогава човекът, когато той нямаше глава с която да мисли?
към текста >>
92.
3. Човекът с една пушка
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Числото двадесет и пет е позната формула на узаконено насилие и
жестокост
.
Но човекът със здравата логика и здравия гръб се опъна и им каза: Не мога. Защо не можеш? Защото не искам. Как така не искаш? Не мога да нося две пушки, не искам да стрелям... Не дочакал да се изкаже малкият началник, веднага докладва на по-големия, този на най-големия и последният дал заповед да му стоварят двадесет и пет пръчки на гърба за нарушаване на дисциплината.
Числото двадесет и пет е позната формула на узаконено насилие и
жестокост
.
Здравият гръб на нашия герой през първия ден на бунта ги опитва. Те не спряха, обаче, до тук, защото и другият не спря до тук. Можеха да го застрелят, можеха, беше война и цената на човешкия живот беше спаднала под тази на един кон дори. Не го убиха. На земята все пак царуваше невидимо правдата, човекът от равното поле имаше добра звезда и любеща майка, при това той имаше и Учител с Когото той бе решил да се разберат докрая и най-главно те се обичаха.
към текста >>
93.
5. Съчетанието на звездите
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
От единия до другия край на земята
жестокостта
и насилието снове и смъртта тъче своите савани; огньовете горят и на изток и на запад и на север и на юг и няма изгледи скоро да изгаснат.
Не беше важно това. Той беше казал:”Ще се опитат да разпънат наново Любовта, ала няма да успеят. На земята вече не може да се намери дърво, от което да направят кръст, толкова голям е Христос днес. Но вярното е, че тоя свят ще бъде разпънат на кръст и това ще го видите.” Опитваме се да гледаме и да разбираме. Нека не говорим, то е друга тема.
От единия до другия край на земята
жестокостта
и насилието снове и смъртта тъче своите савани; огньовете горят и на изток и на запад и на север и на юг и няма изгледи скоро да изгаснат.
Правят опит с Божествени средства да постигнат човешки цели. Нека си правят опита с лъжата и насилието да въведат новия ред. Ние тогава пък и сега сме заети премного с личната си драма и с нашите съкровени цели на ученици. Изпълнени с непоколебима вяра ние чакахме, дълбоко вярвахме в добрите аспекти на звездите, в силата и блясъка на Неговата звезда. Вярвахме, че Той пак ще се върне при нас.
към текста >>
94.
26. По повод едно предсказание
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Ония, които бяха Негови съвременници, родени в първите години на нашия век, бяха свидетели на всичките събития по света, чийто сигнали макар и бавно са стигали до тях - ние бяхме в това число и бяхме свидетели не на една световна катастрофа, ние преживяхме най-острите конфликти и опитахме всичката
жестокост
на века.
В този скъп съсъд има нещо, което е премного ценно. Човекът участвува в целокупния живот, той е клетка от космическия човек. За тази скъпоценност се грижат специални същества, човекът не е комета скитаща без път и цел и без определена мисия. Кога ще се случи катастрофата, как ще стане тя? Всеки би задал този въпрос и Учителят щеше да отговори: “В човешките общества”, там щеше да има големи петрубации.
Ония, които бяха Негови съвременници, родени в първите години на нашия век, бяха свидетели на всичките събития по света, чийто сигнали макар и бавно са стигали до тях - ние бяхме в това число и бяхме свидетели не на една световна катастрофа, ние преживяхме най-острите конфликти и опитахме всичката
жестокост
на века.
Ако на Земята имаше сеизмограф за обществените и политическите борби, стрелката през никое време не би била така неспокойна и тревожна, както през нашето столетие. Нашето впечатление е, че през никое време човечеството не бе преживяло такива напрежения и вътрешни противоречия. Картината за свършването на света напълно се схожда с всичко, което бе станало и продължава да става на земята през този тревожен и бурен век и не само вън от човека, а и вътре в него. Никога науката, религията, изкуствата, човешкия ум и сърце не са били така раздвижени и подхвърлени на противоречия, смущения и дълбоки духовни депресии, както през нашето време. А и никога условията да се освободи човекът от старите изопачени идеи за живота, за любовта, за истината, за свободата, за морала, за семейството, не са били толкова благоприятни, както сега.
към текста >>
95.
6. Школата на любовта
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
“Ако ще учим, ще учим в името на Любовта, ако работим, ще работим в името на Любовта и животът ни ще почива изключително върху Любовта"... Рядко явление през едно време, наситено с много противоречия, насилие, безлюбие,
жестокост
, едно време за което Той каза: “Никога човечеството не е чувствувало такава въпиюща нужда от любов, както през двадесетото столетие.” Само гладните имат нужда от хляб и жадните от вода.
И добре запомнихме казаното. Любовта в школата е основния кодекс. Школата бе образувана по закона на Любовта, Любовта единствено можеше да поддържа нейния живот. Това е великия опит, който се правеше. Любовта.бе разменната монета между Учители и ученици, между ученици и ученици.
“Ако ще учим, ще учим в името на Любовта, ако работим, ще работим в името на Любовта и животът ни ще почива изключително върху Любовта"... Рядко явление през едно време, наситено с много противоречия, насилие, безлюбие,
жестокост
, едно време за което Той каза: “Никога човечеството не е чувствувало такава въпиюща нужда от любов, както през двадесетото столетие.” Само гладните имат нужда от хляб и жадните от вода.
Целият свят жадуваше и гладуваше за нещо велико, което да го задоволи напълно - и колкото давещият се нуждае от въздух, толкова и светът се нуждае от любов. В школата на Учителя се говореше най-много за Любовта. В тази дума светът беше влял какво ли не съдържание, от много употреба, думата беше загубила своята сила, ала в Неговата уста тя оживяваше, Той й предаваше нов блясък, ново съдържание и нов смисъл. Той я разглеждаше при нови аспекти и я поставяше в първоначалните й доспехи. Тя се разливаше сега като кристалните води на дълбок извор - чиста, топла, свежа и заливаше света, внасяше новото, човечното, прекрасното, благородното, възвишеното.
към текста >>
96.
13. Най-голямата височина на земята - Специалният клас
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
На земята си бяха дали среща лъжата и истината, насилието и свободата, глупостта и разумността, любовта и
жестокостта
, тъмнината и светлината.
Под думата окултна школа в този смисъл за който става дума тук, се подразбира онези циклични периоди от историята, характерна с голям духовен напредък, с обилна светлина, която се влива в умовете на ония, които през вековете са копнели да бъдат ученици в тези школи. Те нямат нищо общо с оная безкрайна върволица от спекуланти, които са извращавали правата философия и чистите знания за душата и за живота, използувайки за свои лични цели методите и законите, които окултната наука им разкрива. Днес можем да говорим за това рядко, изключително явление, каквото представлява откриването на школата. Разбор на миналото няма да направим, на изток и на запад има многобройна литература - нашия поглед е обърнат към нашето време, през нашето столетие и към нашата страна, където бе открита школата на Учителя. Събитието е станало през наши дни през един важен исторически момент, когато на земята щяха да се кръстосват две шпаги, две учения диаметрално противоположни по своите принципи и цели.
На земята си бяха дали среща лъжата и истината, насилието и свободата, глупостта и разумността, любовта и
жестокостта
, тъмнината и светлината.
Епохата бе наситена с тревога и напрежения и тя бе наситена не само с вътрешните ефекти - трескавия и шеметен импулс, който бележеше изумителния развой на техниката и разцвета на науката, не и с големите преобразования на градовете и държавите, със строежите, където основните материали бяха желязото и бетона. Имаше нещо много по-важно и по-значимо от целия този набег в материалния живот - строежа на човека, преобразованието на човека. Да се претвори съзнанието на човека, да се роди човека с едно ново виждане за света и живота, нова любов и обновена съвест бе най-колосалната работа, която уви не можеше да се достигне чрез никакъв материален възход и с никакви обикновени човешки средства. Развитието на човешкото съзнание, повдигането на човешката душа, облагородяването на човешкото сърце нямаха нищо общо с динамиката на времето, с материалната култура. Всичко беше поляризирано от атома, до метода и до мирогледа, който ковеше две съдби, два живота, два свята съвършено различни.
към текста >>
97.
13. Прашката на Давида
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Правата мисъл и правото чувство представляват ценза на истинския човек-този ценз спасява човека от умствена и сърдечна проказа, спасява го от лъжата в умствения свят и от
жестокостта
в сърдечния.
Правата мисъл и чувство са достояние само на човека. Животното не може да мисли и да чувства право. Животните живеят елементарно в един крайно ограничен свят. Интересите на животните спират до личното, когато човекът започва там, където свършва личността. Всичко, което вън от личното е права мисъл и право чувство - те единствено ни дават идея за истинския човек.
Правата мисъл и правото чувство представляват ценза на истинския човек-този ценз спасява човека от умствена и сърдечна проказа, спасява го от лъжата в умствения свят и от
жестокостта
в сърдечния.
Човекът на правата мисъл и правото чувство е здрав, верен на убежденията си, правдив, чистосърдечен, устойчив в трите свята - физически, умствен, сърдечен. Такъв човек не се подкупва, не се съблазнява, не се лъже. Той е човек с убеждение, с идеал. Той е господар на себе си. Разбирането и знанията за тези два свята лежат най-близко до душата на ученика.
към текста >>
98.
9. Под сянката на лешниците
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Нямахме нищо общо с подобна
жестокост
.
Как и с какво да го сравниш; по съдържание то беше не само дълбоко и красиво, то бе наситено бихме казали с обич, с любов, нови отношения, които добиваха плътност, устойчивост през едно крайно преходно време. Всеки час прекаран под сянката на лещака не се забравя, нека не се видят многото повторения, лещакът тук беше и основната контура. Лешниковите насаждения, които живи бяхме за наша скръб да присъствуваме на тяхното поражение и на тяхната кончина. Неумолимия топор беше ги изкоренил до корен пред очите ни настръхнахме, както един ден на Бивака на Витоша един горски пред очите ни застреля една кучка, която беше бременна. Тогава още разбрахме, че нещо ще се случи, ние само можахме да охнем и да стискаме зъби, горският беше готов да застреля и нас, ако му кажем дума - чухме, че някой писна и толкова.
Нямахме нищо общо с подобна
жестокост
.
Още виждаме белите сърцевини на клоните и разпъртушинените листа по цялото протежение като сразени войници, легнали покорно над дръвника - тия велики мълчаливци, тая сеч и тази разруха имаше какво да каже, имаше в какво да обвинява нашата угледна, ала ледена цивилизация. В царството на живата природа всеки обект, всяко същество, което носеше дихание на живот беше еднакво ценно, независимо от кое царство произхожда, там няма важни и неважни обекти, няма малки и големи неща. Всичко беше важно, ценно, голямо. Беше като знак и поличба за всичко, което вече летеше към нас и към целия свят. Гледахме цялата постановка - тя беше вече драстично поразена, пейзажът помрачен и сгъстен до неузнаваемост.
към текста >>
99.
6. На междата на две епохи (14.VI.1969 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Цяла серия от възможности, широк диапазон от действия, когато покорените пари тръгват по света, за да станат изразители не на власт, на
жестокост
или насилие, а на нещо друго, което днес в нашето сурово материално време звучи далечно, несъвременно, невъзможно.
Не е въпрос да се порицава богатството и богатите, важно беше да се проследи историческата зараза, която парите имаха поради една причина. Учителят я каза класически просто и за това тя звучи поразително мощно: “Казвам им, че трябва да ми се подчиняват". Силата на човека не се състоеше в притежанието на парите, не касата изпълнена със звонкови монети, не предава нещо повече на притежателя. Има нещо друго, което може парите да предадат на човека, но за това се иска знания и безупречен морал - да знае какво да прави с тях, да им бъде той господар, а не обратно. “От парите искам пълно подчинение”.
Цяла серия от възможности, широк диапазон от действия, когато покорените пари тръгват по света, за да станат изразители не на власт, на
жестокост
или насилие, а на нещо друго, което днес в нашето сурово материално време звучи далечно, несъвременно, невъзможно.
Едно, обаче, не може да се унищожава с никакви средства, то не търпи промяна и е действало през всички времена - непокътната стои Истината, недокоснат стои Морала на живата природа. Ярък и твърд в гръбначния стълб на човека - красотата на човешкото тяло изключително зависи от тоя строг съдник. Той определя и духовния гръбнак на човека - дали парите ще го носят, или той ще носи парите, дали те ще станат господар на човека, или обратното. Беше много важно, беше съдбоносно за човека, независимо кои школи господствуваха, какво лозунги се вдигаха, какви знамена се вееха. Той ставаше на междата на две епохи и властно казваше: “От парите искам пълно подчинение”.
към текста >>
100.
7. Мярката (2.IX.1969 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Знаеше какво става в света, най-вече знаеше какво става вътре в човека - борбите, въжделенията, идеалите, победите и пораженията, големите страдания и неокачествимите набези на лъжата, насилието, неправдата и
жестокостта
.
Ала в началото и в края на века стоеше Той. Никога не спеше и с будни очи гледаше всичко, навсякъде, всички. Светът лежеше открит до най-големите си глъбини и човешките общества в куп или отделно дефилираха пред Него и не една резка от големия или от малкия живот можеше да избегне от Неговото око. Той виждаше по особен начин, необикновен. Невъзможно бе да се формулира, защото граничеше до неповторимите неща - не правим опит дори да докоснем тази част от живота Му.
Знаеше какво става в света, най-вече знаеше какво става вътре в човека - борбите, въжделенията, идеалите, победите и пораженията, големите страдания и неокачествимите набези на лъжата, насилието, неправдата и
жестокостта
.
Стоеше настрана и службата Му беше неоспорима - беше дошъл именно затова и възстановителният процес се извършваше по всичките правила на една нова законност, нова етика, но неразбрана за човека, нова логика. Не се съобразяваше с приетите норми, не изразяваше мисълта си по общоприетите правила. Словесните средства не се подчиняваха на никакви установени традиции. Речта Му бе ясна, точна, отривиста, абсолютно логична - акустична. Един ден щяха да се проучат щателно методите.
към текста >>
НАГОРЕ