НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
104
резултата в
62
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или
субстанция
на предмета.
Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир. Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование. От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго. Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина. Навярно това се потвърждава и от постоянните стълкновения на самите религиозни системи една с друга.
Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или
субстанция
на предмета.
Обаче тия частни интереси упражняват голямо влияние върху душевното ни настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват от пътя на духовното ни просвещение. Тогава става необходима нужда от наша страна да изпитваме всяко религиозно произведение дали има солта на Истината, или не. И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята длъжност да го турим настрана като человеческо заблуждение. Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения. В света няма вечни форми.
към текста >>
Тия три свята със своите закони, сили и
субстанции
съставляват полето и областта на истинската наука.
Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували? Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново.
Тия три свята със своите закони, сили и
субстанции
съставляват полето и областта на истинската наука.
От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата.
към текста >>
Тези три свята именно, със своите сили и
субстанции
, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука.
Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос.
Тези три свята именно, със своите сили и
субстанции
, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука.
2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи:
към текста >>
Това е Magnum Opus на алхимиците,
субстанцията
, притежаваща силата да превръща по-малко благородните метали в чисто злато.
[7] Раболепие – безлично самоунижение за угода на някой силен или богат; угодничество, сервилност. [8] „Необходимостта” е другото име на VІ Херметичен принцип („Причина и следствие”). В западния свят е познат като Закон за наследствеността, а на Изток – Закон на Кармата. В християнството е познат като Закон на Божествената справедливост. [9] Нарича се също „прах на проекцията”.
Това е Magnum Opus на алхимиците,
субстанцията
, притежаваща силата да превръща по-малко благородните метали в чисто злато.
От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена. [10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит. 12 гл. и др. [11] Вж.
към текста >>
– небе), подобно на етерното тяло, е невидима
субстанция
, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира.
[26] Учителят: „Христос казва: Жените ще спасят света. Наполеон казва: Франция се нуждае от майки. Аз разбирам „майка” в широк смисъл. Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.” [27] Етерът (гр.
– небе), подобно на етерното тяло, е невидима
субстанция
, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира.
Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и др. Според херметичната наука се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер. Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята. Учителят за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат. Частицата „ет” е първичното начало, от което нещата се раждат.
към текста >>
Тази
субстанция
пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и др.
Наполеон казва: Франция се нуждае от майки. Аз разбирам „майка” в широк смисъл. Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.” [27] Етерът (гр. – небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира.
Тази
субстанция
пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и др.
Според херметичната наука се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер. Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята. Учителят за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат. Частицата „ет” е първичното начало, от което нещата се раждат. „Тер” е това, което отглежда нещата на земята.
към текста >>
Субстанциален
(лат.
[57] Биос (гр.) – живот. В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”. [58] В окултната наука съществува следното деление: 1. Есенциален (лат. – същност) свят или свят на принципи. 2.
Субстанциален
(лат.
– под-стоене) свят или свят на закони. 3. Материален свят или свят на факти. Светът може да се раздели и на три големи класа явления, известни като трите Велики нива: 1. Велико Физическо ниво. 2. Велико Ментално ниво. 3.
към текста >>
2.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените
станции
на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов.
Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази.
И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените
станции
на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов.
И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки.
към текста >>
3.
Биографични бележки
Хотанца
, Русенско.
Ражда се в семейството на видния възрожденски деец Константин Дъновски. Дядо по майчина линия му е Атанас Георгиев родолюбив българин, радетел за църковна независимост. Петър Дънов завършва средно образование във Варна и Свищов. Занимава се с музика и е талантлив цигулар. Една година е учител в с.
Хотанца
, Русенско.
През август 1888 г. заминава за САЩ, където следва богословие и медицина. В 1895 г. се завръща в България. През следващата 1896 г.
към текста >>
4.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
1887-1888г. - учителства в местното училище на село
Хотанца
, Русенско.
Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма. Като гимназист във Варна П. Дънов взима и уроци по цигулка. Любовта към музиката го съпътства до края на дните му. 1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов.
1887-1888г. - учителства в местното училище на село
Хотанца
, Русенско.
1888 г., м. август - заминава за Съединените американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско училище в град Свищов. 1890г., лятото - завършва двугодишния теологичен курс за специални студенти в методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси. 1892г. - завършва като редовен студент пълния курс на обучение в семина¬рията Дрю, гр.
към текста >>
5.
09.РАЗГОВОР ШЕСТИ
И когато тази божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените
станции
на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е изражение на видимата Господня любов.
Тия наредби, тази велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите небето, за вас Господ е създал всичко това, за да ви привлече по-близо до себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, помагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да пренесат божествената мисъл, която се отправя към вас.
И когато тази божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените
станции
на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е изражение на видимата Господня любов.
И какво е това поръчителство, което един Божий пратеник донася от Бога до вашата душа, освен засвидетелствуване, че неговата верност, неговата милост, благост за вас не се е изменила. Не е ли той, който постоянно изпраща своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду него и тебе и че Бог е отвърнал лицето си от тебе, и е като неприятел? Не. Напротив. Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон казва: той ще ме присади с по-добро клонче, оголените корени той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази, а на мястото на повехналите листа той ще направи така, че да прораснат нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки.
към текста >>
6.
Петър Дънов - №16
Имате поздравление и от други двама братя:70 от село
Хотанца71
, които Господ е призовал в делото.
Приемете Д-ра като брат в Господа, аз ви го препоръчвам. Той е участник. Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето Обещание и Бог е силен да го пази в Името Си.
Имате поздравление и от други двама братя:70 от село
Хотанца71
, които Господ е призовал в делото.
3а другите неща сам д-р М[иркович] ще ви разправи подробно. Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21; „Мир ви давам, Моя мир ви оставям." [Йоан 14:27] „Всяка пръчка в Мен, която принася плод, очистя се, за да даде повече." [Йоан 15:2] Поздрави нарочно бр. Тодора. С търпение ще очакваме Обещанието и когато Бог Благий благоволи, ще сторим всичко, което ни е определено да извършим за Него. Амин.
към текста >>
71.
Хотанца
- село в Русенско.
(У., №16, 14.03.1899 г.) 70. Виж бел. №68 към писмо №15 на П. Дънов. (У., №16, 14.03. 1899 г.)
71.
Хотанца
- село в Русенско.
Там след завършване на Американското научно-богословско училище в Свищов през 1887 г. младият Петър Дънов учителства една учебна година (1887/1888). (У., №16, 14.03.1899 г.)
към текста >>
7.
Петър Дънов - №18
Мен ми писа един приятел75 от село
Хотанца
, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви.
Господ ни е съобщил много неща, и то все добри. Ние очакваме сега Неговото Слово, Което, кога дойде, ще разбуди всички. Желая да зная как сте? Бодри ли сте духом, а и пламенни в молитва? През седмицата имате ли молитва?
Мен ми писа един приятел75 от село
Хотанца
, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви.
Аз му се обещах по-после да му сторя тази услуга. Така се казва: „Времената са зрели, положението е сериозно". Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да з[а]емат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение.
към текста >>
8.
Петър Дънов - №19
Нашият брат от село
Хотанца
се вика Петър Тихчев77.
Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вас. Всичко ми е позволено, казва а[постол] Павел на едно място, но не и всичко за назидание. [I Кор. 6:12]
Нашият брат от село
Хотанца
се вика Петър Тихчев77.
На Козлова аз му писах и му съобщих, което му беше нужно. Вярвам да е получил вече отдавна моето писмо. Поздравете го от мене пак. Господ е верен, няма неща невъзможни за Него. Нашият пр[иятел] Козлов ще се научи, но може би малко късно, но не вреди.
към текста >>
- в
Хотанца
(Русенско); 1899-1900 - помощник в Русе и
Хотанца
; 1901-1902 г.
Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото. Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник. Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г. - в Русе и Русенско; 1890-1894 г. - в Силистра; 1895-1898 г.
- в
Хотанца
(Русенско); 1899-1900 - помощник в Русе и
Хотанца
; 1901-1902 г.
- Орхание (Ботевград); 1903 г. - Инджекьой (с. Тополи, Варненско); 1904 г. - Силистра и Тутракан; 1905 г. - помощник в Русе и Косуй (Пожарево, Разградско); 1906-1908 г.
към текста >>
- в
Хотанца
.
- Орхание (Ботевград); 1903 г. - Инджекьой (с. Тополи, Варненско); 1904 г. - Силистра и Тутракан; 1905 г. - помощник в Русе и Косуй (Пожарево, Разградско); 1906-1908 г.
- в
Хотанца
.
В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.). През месец май на 1909 г. пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П.
към текста >>
9.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Имате поздравление и от други двама братя:70 от село
Хотанца71
, които Господ е призовал в делото.
Приемете Д-ра като брат в Господа, аз ви го препоръчвам. Той е участник. Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето Обещание и Бог е силен да го пази в Името Си.
Имате поздравление и от други двама братя:70 от село
Хотанца71
, които Господ е призовал в делото.
3а другите неща сам д-р М[иркович] ще ви разправи подробно. Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21; „Мир ви давам, Моя мир ви оставям." [Йоан 14:27] „Всяка пръчка в Мен, която принася плод, очистя се, за да даде повече." [Йоан 15:2] Поздрави нарочно бр. Тодора. С търпение ще очакваме Обещанието и когато Бог Благий благоволи, ще сторим всичко, което ни е определено да извършим за Него. Амин.
към текста >>
71.
Хотанца
- село в Русенско.
(У., №16, 14.03.1899 г.) 70. Виж бел. №68 към писмо №15 на П. Дънов. (У., №16, 14.03. 1899 г.)
71.
Хотанца
- село в Русенско.
Там след завършване на Американското научно-богословско училище в Свищов през 1887 г. младият Петър Дънов учителства една учебна година (1887/1888). (У., №16, 14.03.1899 г.) №15 гр. Бургас, 28 март 1899 г.
към текста >>
Мен ми писа един приятел75 от село
Хотанца
, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви.
Господ ни е съобщил много неща, и то все добри. Ние очакваме сега Неговото Слово, Което, кога дойде, ще разбуди всички. Желая да зная как сте? Бодри ли сте духом, а и пламенни в молитва? През седмицата имате ли молитва?
Мен ми писа един приятел75 от село
Хотанца
, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви.
Аз му се обещах по-после да му сторя тази услуга. Така се казва: „Времената са зрели, положението е сериозно". Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да з[а]емат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение.
към текста >>
Нашият брат от село
Хотанца
се вика Петър Тихчев77.
Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вас. Всичко ми е позволено, казва а[постол] Павел на едно място, но не и всичко за назидание. [I Кор. 6:12]
Нашият брат от село
Хотанца
се вика Петър Тихчев77.
На Козлова аз му писах и му съобщих, което му беше нужно. Вярвам да е получил вече отдавна моето писмо. Поздравете го от мене пак. Господ е верен, няма неща невъзможни за Него. Нашият пр[иятел] Козлов ще се научи, но може би малко късно, но не вреди.
към текста >>
- в
Хотанца
(Русенско); 1899-1900 - помощник в Русе и
Хотанца
; 1901-1902 г.
Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото. Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник. Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г. - в Русе и Русенско; 1890-1894 г. - в Силистра; 1895-1898 г.
- в
Хотанца
(Русенско); 1899-1900 - помощник в Русе и
Хотанца
; 1901-1902 г.
- Орхание (Ботевград); 1903 г. - Инджекьой (с. Тополи, Варненско); 1904 г. - Силистра и Тутракан; 1905 г. - помощник в Русе и Косуй (Пожарево, Разградско); 1906-1908 г.
към текста >>
- в
Хотанца
.
- Орхание (Ботевград); 1903 г. - Инджекьой (с. Тополи, Варненско); 1904 г. - Силистра и Тутракан; 1905 г. - помощник в Русе и Косуй (Пожарево, Разградско); 1906-1908 г.
- в
Хотанца
.
В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.). През месец май на 1909 г. пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П.
към текста >>
10.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и
танцувални
вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък на баща му.
Точно в това време те се завръщаха заедно с П. Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува.
Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и
танцувални
вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък на баща му.
Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището. Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал. По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи. Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща на хотел, спяхме заедно на едно легло в моята скромна стаичка. Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого.
към текста >>
11.
№82 (Петър Дънов)
96 Хотел „Централ“ в Пловдив се е намирал на улица „
Станционна
“ (от„
станция
“ – гара).
С искрен поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов Адрес: Хотел ,Дентрал"96. --------------------------------------------------
96 Хотел „Централ“ в Пловдив се е намирал на улица „
Станционна
“ (от„
станция
“ – гара).
Според една обява от 1905 година той „е единственият и луксозно мобелиран хотел в града ни. В него почитаемият пасажер може да живее и фамилиарно, с много евтино възнаграждение. При казания хотел има и съседна европейска гостилница и ресторант. Цени на стаите – извънредно умерени“. През1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са затворени завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“.
към текста >>
Улица „
Станционна
“ през 1920година е преименувана на днешната „Иван Вазов“ по случай 70-годишнината на писателя Иван Вазов и 50-годишната му творческа дейност.
Според една обява от 1905 година той „е единственият и луксозно мобелиран хотел в града ни. В него почитаемият пасажер може да живее и фамилиарно, с много евтино възнаграждение. При казания хотел има и съседна европейска гостилница и ресторант. Цени на стаите – извънредно умерени“. През1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са затворени завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“.
Улица „
Станционна
“ през 1920година е преименувана на днешната „Иван Вазов“ по случай 70-годишнината на писателя Иван Вазов и 50-годишната му творческа дейност.
към текста >>
12.
№95 (Пеню Киров)
Изначало чувах гласове, които вече ги сравнявах като на мухляците, след тях други – като на грамофона, и най на третата
инстанция
– химна, който се пееше от голямо множество, нещо като от милиони человеци, но един глас от средата даваше тон на хора.
А пък химна с какво да ти го сравня, не зная, защото няма в человечеството подобно нещо. Нямаме такава мярка, нямаме понятие нито във фантазията си. И тогава разбрах Павловите думи, че чул словеса неизречими. Впрочем аз само гласа слушах, без да разбирам думите. Но как да ти го опиша?
Изначало чувах гласове, които вече ги сравнявах като на мухляците, след тях други – като на грамофона, и най на третата
инстанция
– химна, който се пееше от голямо множество, нещо като от милиони человеци, но един глас от средата даваше тон на хора.
След тази утрин аз непрекъснато чувам да се пее, но не толкова ясно, както него ден. Това продължава и до днес, та почна и [през] деня да ми се открива да слушам. Но както в четвъртък заран се чува добре, понякога другите дни не е тъй. Веднъж само дойде един, та изпя две турски песни, на които и гласовете, и думите ми са познати, но онова не беше така. Друга заран пък дошли едни духове, та седнали отгоре ми като на пън, като лежах, и се разговаряха за историята на Черното море.
към текста >>
13.
Речник на остарели и чужди думи
пост-рестант (фр.) вид пощенска услуга, при която писмата остават в пощенската
станция
до потърсване от получателя; до поискване.
по (ост.) след. повидимому (рус.) както изглежда, разбира се. повинен (ост.) виновен. повседневно (диал.) всекидневно. поминувам (ост.) живея, прекарвам.
пост-рестант (фр.) вид пощенска услуга, при която писмата остават в пощенската
станция
до потърсване от получателя; до поискване.
потон (ост.) дървен таван. права ръка (рус.) дясна ръка правдини (ост.) човешки, обществени права за мирен и творчески живот. предида (ост.) идвам преди друг някой, предшествам го. прежен (ост.) предишен.
към текста >>
14.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8
96 Хотел „Централ“ в Пловдив се е намирал на улица „
Станционна
“ (от
бел. №80. 94 Меричлери е град в Южна България и се намира в община Димитровград, област Хасково. В близост е до град Чирпан. 95 Става дума за списание „Виделина“(1902-1910).
96 Хотел „Централ“ в Пловдив се е намирал на улица „
Станционна
“ (от
„станция“ – гара). Според една обява от 1905 година той „е единственият и луксозно мобелиран хотел в града ни. В него почитаемият пасажер може да живее и фамилиарно, с много евтино възнаграждение. При казания хотел има и съседна европейска гостилница и ресторант. Цени на стаите – извънредно умерени“. През
към текста >>
„
станция
“ – гара).
94 Меричлери е град в Южна България и се намира в община Димитровград, област Хасково. В близост е до град Чирпан. 95 Става дума за списание „Виделина“(1902-1910). 96 Хотел „Централ“ в Пловдив се е намирал на улица „Станционна“ (от
„
станция
“ – гара).
Според една обява от 1905 година той „е единственият и луксозно мобелиран хотел в града ни. В него почитаемият пасажер може да живее и фамилиарно, с много евтино възнаграждение. При казания хотел има и съседна европейска гостилница и ресторант. Цени на стаите – извънредно умерени“. През 1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л
към текста >>
Улица „
Станционна
“ през 1920 година е преименувана на днешната „Иван Вазов“ по случай 70- годишнината на писателя Иван Вазов и 50-годишната му творческа дейност.
В него почитаемият пасажер може да живее и фамилиарно, с много евтино възнаграждение. При казания хотел има и съседна европейска гостилница и ресторант. Цени на стаите – извънредно умерени“. През 1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са затворени завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“.
Улица „
Станционна
“ през 1920 година е преименувана на днешната „Иван Вазов“ по случай 70- годишнината на писателя Иван Вазов и 50-годишната му творческа дейност.
97 От последното изречение се разчита само: „Ще пре... и сега…“ 98 Сп. „Виделина“ започва да излиза на 1 декември 1902 г. 99 Това име се появава още само веднъж – в отговора на П. Дънов от 4 януари 1903 г.
към текста >>
15.
11 ПИСМО
Имате поздравление и от дру ги двама братя от село
Хотанци
, които Господ е призовал в Делото Си.
„Онзи, когото сте видели, той е вождът Господен." Името Му знаете. Приемете д-ра като брат в Господа, Аз ви го препоръчвам. Той е участник, Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето обещание и Бог е силен да го пази в Името Си.
Имате поздравление и от дру ги двама братя от село
Хотанци
, които Господ е призовал в Делото Си.
За другите неща сам д-р Миркович ще ви разправи подробно. Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом. Чет. Псалом 98, 27, 23. Второ Петрово Послание 1, 20, 21. Миг ви давам, Моя Мир ви оставям.
към текста >>
16.
13 ПИСМО
Мен ми писа един приятел в село
Хотанци
, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви.
Господ ни е съобщил много неща, и то все добри. Ние очакваме сега Неговото Слово, Което кога дойде, ще разбуди всички. Желая да зная как сте. Бодри ли сте духом, а и пламенни в молитва. През седмицата имате ли молитва?
Мен ми писа един приятел в село
Хотанци
, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви.
Аз му обещах за по-после да му сторя тези услуги. Така се казва - времената са зрели, положението е сериозно. Словото Божие иде с голяма сила, кога пристигне, ще има чудно движение напред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да заемат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение.
към текста >>
17.
14 ПИСМО
Нашият брат от село
Хотанци
се вика Петър Тихчев." На Козлов аз му писах и му съобщих, което му беше нужно.
Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вази. Всичко Ми е позволено, казва ап. Павел на едно място, но не и всичко за назидание.
Нашият брат от село
Хотанци
се вика Петър Тихчев." На Козлов аз му писах и му съобщих, което му беше нужно.
Вярвам да е получил отдавна вече моето писмо. Поздравете го от мене пак. Господ е верен, няма неща невъзможни за Него. Нашия пр. Козлов ще се научи, но може би малко късно, но не вреди.
към текста >>
18.
Повече светлина
– По светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, и къде трябва да се поправи, дали всички спирни
станции
са запасени с достатъчно храна за пътниците.
По какво се отличава поетът? – По силата на своята Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек? – По силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да сподели техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва, най-сетне, да се отличава държавникът и политическият деец?
– По светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, и къде трябва да се поправи, дали всички спирни
станции
са запасени с достатъчно храна за пътниците.
Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да приличаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го какво да направят с това богатство, а той отговорил: „Ако тези книги съдържат това, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни; следователно и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат“. Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато на някои народни водачи се предоставят богатствата на новите идеи като една необходимост, те да не постъпват като Омара, т.е.
към текста >>
19.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
Съставителите нямат претенция за научен исторически труд, затова подзаглавието „Документална хроника" е знак за авторска
дистанция
, дори за пълно авторско отсъствие.
Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) във Варна Издателство Бяло Братство София • 1999 С ТОЗИ НОЖ ОБСАЖДАМЕ ВАРНА (вместо увод) Тази книга е първи опит да се съберат и подредят хронологично документални материали за един велик дух и за един велик град, взаимно оплодили битието си в едно конкретно историческо пространство.
Съставителите нямат претенция за научен исторически труд, затова подзаглавието „Документална хроника" е знак за авторска
дистанция
, дори за пълно авторско отсъствие.
Още повече че след книгите на Георги Томалевски и Атанас Славов едва ли може да се добави нещо към жанра на авторизираната историография.* Но колкото и да ни убеждават историците в безпристрастната обективност на историческите документи, кой днес би повярвал, че животът на историята и нашето разбиране за него съвпадат. Или че историята и нейната физически представяща я събитийност са неразчленимо слети. Очевидно и у най-неподготвения съвременен читател се налага ново умонастроение, което схваща единството на историята не толкова субстанциално, колкото екзистенциално. Това ново умонастроение е истински удовлетворено, когато се опитва да разгадава и тълкува знаците на историческите образи и събития. По този начин, освободени от диктата на обективността, те стават притежание на индивидуалното ни съзнание, претърпяват почти метафизическо превръщане и започват обратно да ни диктуват повелите на натрупаната в тях култура.
към текста >>
Очевидно и у най-неподготвения съвременен читател се налага ново умонастроение, което схваща единството на историята не толкова
субстанциално
, колкото екзистенциално.
С ТОЗИ НОЖ ОБСАЖДАМЕ ВАРНА (вместо увод) Тази книга е първи опит да се съберат и подредят хронологично документални материали за един велик дух и за един велик град, взаимно оплодили битието си в едно конкретно историческо пространство. Съставителите нямат претенция за научен исторически труд, затова подзаглавието „Документална хроника" е знак за авторска дистанция, дори за пълно авторско отсъствие. Още повече че след книгите на Георги Томалевски и Атанас Славов едва ли може да се добави нещо към жанра на авторизираната историография.* Но колкото и да ни убеждават историците в безпристрастната обективност на историческите документи, кой днес би повярвал, че животът на историята и нашето разбиране за него съвпадат. Или че историята и нейната физически представяща я събитийност са неразчленимо слети.
Очевидно и у най-неподготвения съвременен читател се налага ново умонастроение, което схваща единството на историята не толкова
субстанциално
, колкото екзистенциално.
Това ново умонастроение е истински удовлетворено, когато се опитва да разгадава и тълкува знаците на историческите образи и събития. По този начин, освободени от диктата на обективността, те стават притежание на индивидуалното ни съзнание, претърпяват почти метафизическо превръщане и започват обратно да ни диктуват повелите на натрупаната в тях култура. За съвременния наблюдател всеки исторически документ е семиотична система и функционира в съзнанието му с духовния импулс и с психичните енергии на културата, която го е породила. Може да се твърди, че всеки исторически документ съдържа скрита мъдрост и ни подтиква към езотерична интерпретация. „ Учителя във Варна " на пръв поглед продължава документалната поредица, започната в двата тома на „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", публикувани през 1995 и 1996 г.
към текста >>
20.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна
Констанцева
, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София.
Правдолюб Истинолюбиви** (в съкращения) Вместо предговор. Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот. През 1979-1980 г.
излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна
Констанцева
, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София.
Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация. Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71):
към текста >>
21.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА
Защото вземете, например, две дървета: щом много се сближат, изсъхват; когато [докато] за да виреят, трябва да съществува известна
дистанция
помежду тях.
И всичко така като струвате [вършите], ще се подобри лицето и душата ви и ще станете по-кра-сиви и вътрешно, и външно. Човек може да бъде красив само когато Господ е в него, защото Красотата е Божествен атрибут. Тия от Веригата, които са по-слаби, ще имаме още едно събрание, за да се помолим за тях, та да се подобри положението им. И аз ще ви кажа какви работи не сте довършили, та да ги свършите. Вие трябва да пазите, да не се сближавате много един до друг.
Защото вземете, например, две дървета: щом много се сближат, изсъхват; когато [докато] за да виреят, трябва да съществува известна
дистанция
помежду тях.
Спрямо человеците всякога трябва да даваш толкова, колкото вземаш. Няма желание, няма мисъл у вас, която да не се осъществи. Всичките ще се осъществят на своето си време. Няма желание или нещо, което вашата душа е пожелала, та да ви се не даде. Само че не бива да бързате, да изваждате вложеното в банката предварително в аванс.
към текста >>
22.
ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ
Имате поздравления и от други двама братя от село
Хотанца
, които Господ е призовал в делото.
Приемете Д-pa като брат в Господа, аз ви го препоръчвам. Той е участник. Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето обещание и Бог е силен да го пази в Името Си.
Имате поздравления и от други двама братя от село
Хотанца
, които Господ е призовал в делото.
За другите неща сам Д-р М. ще ви разправи подробно. Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри, и пламенни духом. Чет. Пс. 98: 23,27; Второ Петрово: 1; 20, 21.
към текста >>
Хотанца
се казва Петър Тихчев.
Аз се радвам като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вази. Всичко ми е позволено, казва Ап. Павел на едно място, но не е всичко за назидание. Нашият брат от с.
Хотанца
се казва Петър Тихчев.
На Козлова аз му писах и му съобщих, което му беше нужно. Вярвам да е получил вече отдавна моето писмо. Поздравете го от мен пак. Господ е верен, няма неща, невъзможни за Него. Нашият приятел Козлов ще се научи, може би, малко късно, но не вреди; по-добре някога, отколкото никога.
към текста >>
23.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
На поляната на братското лозе още се играят паневритмични
танци
.
Често идваха гости. Тихо беше само когато хората възлизаха на Рила. * * * 1996. Вече е средата на октомври.
На поляната на братското лозе още се играят паневритмични
танци
.
Една година есента беше мека и топла и ние играехме Паневритмия до Коледа. През пролетните утрини много млади хора се качват на Каменна могила, за да изживеят радостната тръпка от слънцепосрещането. През пролетта върхът изглежда виолетово-синкав. През есента, когато листата се обагрят оранжево-червени, храстите на смрадликата изглеждат като запалени клади... И днес там пак вее вятър и пеят волни птички.
към текста >>
24.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.
Защото вземете например две дървета: щом много се сближат, изсъхват; когато, за да виреят, трябва да съществува известна
дистанция
помежду тях.
И всичко така като струвате, ще се подобри лицето и душата ви, и ще станете по-красиви и вътрешно, и външно. Човек може да бъде красив само когато Господ е в него, защото Красотата е Божествен атрибут. Тия от Веригата, които са по-слаби, ще имаме още едно събрание, за да се помолим за тях, та да се подобри положението им. И аз ще ви кажа какви работи не сте довършили, та да ги свършите. Вие трябва да пазите да не се сближавате много един до друг.
Защото вземете например две дървета: щом много се сближат, изсъхват; когато, за да виреят, трябва да съществува известна
дистанция
помежду тях.
Спрямо човеците всякога трябва да даваш толкова, колкото вземаш. Няма желание, няма мисъл у вас, която да не се осъществи – всичките ще се осъществят на своето си време. Няма желание или нещо, което вашата душа е пожелала, та да ви се не даде. Само че не бива да бързате, да изваждате вложеното в банката предварително в аванс. Не се насилвайте, защото с насилие и мъчене работата не се върши.
към текста >>
25.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Това закъснение бе следствие от спирането на трена на
станцията
Дъбник 107, гдето чакахме повече от един час, докато дойде от Плевен друга машина, за да потегли влакът.
Преди срещата. Тазгодишната среща беше определена да стане в град Търново от 14 август 1910 г. От София тръгнахме ние с Гина, Димитър Голов, Иван Тачев, Васил Узунов, Михалаки Георгиев и Тодор Стоименов от Бургас, и то на 12 август, четвъртък, с бързия сутрешен влак, който тръгва в 7.30 ч. И понеже на 11 август, сряда, вечерта в София валя изобилен дъжд, то и при нашето заминаване времето беше облачно, клонящо да завали, но не валя. Такова си остана времето до пристигането ни в Търново към 5 ч.
Това закъснение бе следствие от спирането на трена на
станцията
Дъбник 107, гдето чакахме повече от един час, докато дойде от Плевен друга машина, за да потегли влакът.
Защото машината, която го взе от Плевенската гара, се развали, пукнали се някои от тръбите и два-три километра от станция Дъбник, докато тренът достигна само по инерция, благодарение на която като по чудо спря пред гарата. И с това се създаде възможност да се депешира в Плевен, отгдето достигна друга машина, та ни потегли. Иначе, ако машината се пукнеше всред пътя, кой знае колко щяхме да чакаме. Казваха, че машината, която дойде от Плевен да замени развалената, била същата, с която тръгнахме от София, но която била заменена в Плевен с развалената. На 12 август, петък, откъм 10 ч.
към текста >>
Защото машината, която го взе от Плевенската гара, се развали, пукнали се някои от тръбите и два-три километра от
станция
Дъбник, докато тренът достигна само по инерция, благодарение на която като по чудо спря пред гарата.
Тазгодишната среща беше определена да стане в град Търново от 14 август 1910 г. От София тръгнахме ние с Гина, Димитър Голов, Иван Тачев, Васил Узунов, Михалаки Георгиев и Тодор Стоименов от Бургас, и то на 12 август, четвъртък, с бързия сутрешен влак, който тръгва в 7.30 ч. И понеже на 11 август, сряда, вечерта в София валя изобилен дъжд, то и при нашето заминаване времето беше облачно, клонящо да завали, но не валя. Такова си остана времето до пристигането ни в Търново към 5 ч. Това закъснение бе следствие от спирането на трена на станцията Дъбник 107, гдето чакахме повече от един час, докато дойде от Плевен друга машина, за да потегли влакът.
Защото машината, която го взе от Плевенската гара, се развали, пукнали се някои от тръбите и два-три километра от
станция
Дъбник, докато тренът достигна само по инерция, благодарение на която като по чудо спря пред гарата.
И с това се създаде възможност да се депешира в Плевен, отгдето достигна друга машина, та ни потегли. Иначе, ако машината се пукнеше всред пътя, кой знае колко щяхме да чакаме. Казваха, че машината, която дойде от Плевен да замени развалената, била същата, с която тръгнахме от София, но която била заменена в Плевен с развалената. На 12 август, петък, откъм 10 ч. сутринта времето в Търново започна полека да се разведрява и до вечерта съвсем се разясни, така щото нощта на 13 срещу 14 август беше съвсем ясна и чиста, времето - тихо и много приятно.
към текста >>
107 Дъбник – става дума за железопътната
станция
на
Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот. Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др. 106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни.
107 Дъбник – става дума за железопътната
станция
на
към текста >>
26.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
На всяка
станция
ще ни посрещат, защото този път е дълъг - има разни духове, царства, страни и държави.
И ти не си готов, защото тежиш десет хиляди килограма. Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите. А не че не мога да ви докажа всичко - всичко мога да ви докажа, но сега именно не мога да го направя главно защото нямате билет за път. Когато отиваме на разходката в пространството, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен билет само пари не давам. В това място, гдето ще отидем, разноските ни ще поемат, но за билет пари не давам.
На всяка
станция
ще ни посрещат, защото този път е дълъг - има разни духове, царства, страни и държави.
Така най-напред ще ви се изпречат четири велики царства. Първото е царството на гномите, духовете, които образуват твърдата материя и разполагат с наряди320 и лаборатории; златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят. Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границите на царството на ундините - духовете на водата, които са добре разположени към вас. После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство; те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ви приемат радушно... Дядо П.
към текста >>
Хотанца
, Русенско, по време на неговото учителстване там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“.
Гумнеров: „руно“. 328 Който направи това на едного от малките ми... – перифраза на Матея 18:6: И който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене... 329 От плодовете им ще ги познаете – цитат на Матея 7:20. 330 „Напред, напред за слава“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно, създадена през 1888 г. в с.
Хотанца
, Русенско, по време на неговото учителстване там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“.
331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно. 332 В българския правопис до реформата през 1946 г. ъ или ь се е пишело в края на всяка дума, завършваща със съгласна. 333 Трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотво- риш – намек за тайнството на Светия Граал в езотеричното християнство: човешкото Етерно тяло се символизира с чаша, която окултният ученик трансформира чрез жертвената кръв на Христос. 334 Две хиляди – в протокола на Д.
към текста >>
27.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
107 Дъбник – става дума за железопътната
станция
на Долни Дъбник, Плевенско.
Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот. Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др. 106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни.
107 Дъбник – става дума за железопътната
станция
на Долни Дъбник, Плевенско.
108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров. 109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов. Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г. в Стражица. 110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов.
към текста >>
Хотанца
, Русенско, по време на неговото учителстване там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“.
Гумнеров: „руно“. 328 Който направи това на едного от малките ми... – перифраза на Матея 18:6: И който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене... 329 От плодовете им ще ги познаете – цитат наМатея 7:20. 330 „Напред, напред за слава“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно, създадена през 1888 г. в с.
Хотанца
, Русенско, по време на неговото учителстване там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“.
331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ –песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно. 332 В българския правопис до реформата през 1946 г. ъ или ь се е пишело в края на всяка дума, завършваща със съгласна. 333 Трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотво- риш – намек за тайнството на Светия Граал в езотеричното християнство: човешкото Етерно тяло се символизира с чаша, която окултният ученик трансформира чрез жертвената кръв на Христос. 334 Две хиляди – в протокола на Д.
към текста >>
28.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
Завещал ни е много интересна самобитна музика, многообразна, включваща различни елементи: духовни, народни, религиозни,
танцови
.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ Учителя П.К.Дънов е държал около 7500 беседи, засягащи всички духовни и житейски въпроси. Бил е много добър музикант, забележителен цигулар, имал е приятен баритонов тембър, свирил е и на пиано.
Завещал ни е много интересна самобитна музика, многообразна, включваща различни елементи: духовни, народни, религиозни,
танцови
.
Изключителен интерес представлява Паневритмията (висш космичен ритъм), своеобразно отражение на Неговото учение с помощта на изразните средства на три изкуства: хореография, музика и поезия. Учителя ни остави една велика наука, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Боян Боев
към текста >>
29.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
На всяка
станция
ще ни посрещат, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни и държави.
Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите. А не че не мога да ви докажа всичко. Всичко мога да ви докажа, но сега именно, не мога да го направя, главно защото нямате билет за път. Когато отиваме на разходката в пространството, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен билет само пари не давам. В това място, гдето ще отидем, разноските ни ще поемат, но за билет пари не давам.
На всяка
станция
ще ни посрещат, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни и държави.
Така, най-напред ще ви се изпречат четири велики царства: първото е Царството на гномите – духовете, които образуват твърдата материя и разполагат със снаряди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят. Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границите на Царството на ундините – духовете на водата, които са добре разположени към вас. После ще се срещнем с Царството на силфите – въздушното царство. Те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас; затова ще ви приемат радушно...
към текста >>
30.
1922_2 Спомени на Петър Камбуров
Направих лехите и едновременно с насаждането на семената на определена
дистанция
, слагах по няколко шепи тор.
През пролетта на 1922г., като видях колко каруци с дини се доставиха и консумираха на миналогодишния събор, реших да посея и произведа дини за нуждите на събора. Да не става нужда да се купуват от пазара. За целта наех една нива от три декара, в съседство с нашето Дойново лозе. Наех орач да я изоре дълбоко, а по-нататъшната работа извърших сам. С ръчна количка извозих необходимото количество прегорял овчи тор от една близко намираща се кошара.
Направих лехите и едновременно с насаждането на семената на определена
дистанция
, слагах по няколко шепи тор.
Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините. В резултат, те буйно поникнаха и докато съседните бостани бяха едва кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасли. Общо казано, можеше да се очаква богата реколта. И тъй като работата стана много, наемах работнички от село Беляковец за прекопаване на лозята, бостана, също така и за посяване на един декар царевица. Но един горещ юнски ден, към 20 юни, един черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви.
към текста >>
31.
1926_6 Спомени на Павлина Даскалова
Покрай Севлиевското шосе, близо до сегашната
бензиностанция
, имахме 19,5 декара лозя, овощни градини и ниви.
ме назначиха музикален ръководител на всички детски градини, поради липса на по-подходяща колежка. Аз имах хубав глас и пеех в Оперетата, свирех и на акордеон. Впоследствие завърших задочно музикална педагогика в гр. Русе. На новата служба работех по четири часа на ден и имах много свободно време на разположение. Брат Стамат Тодоров, ръководител на Братството в Търново, се издържаше от земеделие.
Покрай Севлиевското шосе, близо до сегашната
бензиностанция
, имахме 19,5 декара лозя, овощни градини и ниви.
През 1960 г. ГНС ги раздаде на предприятия, и то само на ръководните им кадри. Нашето място беше дадено на Транспред, с директор Марко Марков, главен счетоводител Стефан Тотев и др. Брат Стамат остана без никакви доходи. Като честен човек, свикнал да изкарва прехраната си сам, той много се разстрои и се разболя.
към текста >>
32.
УЧИТЕЛЯТ
Петър Дънов е бил две години начален учител в село
Хотанца
, Русенско.
Имало един билет за пълно освобождаване от военна служба и няколко билета за съкратена военна служба. Петър се явява пред комисията и казва: "Аз ще изтегля билетчето". Бръква в сандъчето, изважда билета и го показва на комисията. Така Той се освобождава от военна служба. След това никога не е викан от военните - нито през войните, нито след това.
Петър Дънов е бил две години начален учител в село
Хотанца
, Русенско.
През 1888г. отива да учи в САЩ като стипендиант на протестантите. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън. На 15 октомври 1890г. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет в Бостонския университет през годините 1891-1893.
към текста >>
33.
ЖЕНИТБА
Не се доближавай много до човека, запазвай
дистанцията
.
Той търси почитанието от жената. Мъжът иска да бъде почитан и уважаван. Жененето не е щастие. Ако вие се жените, за да бъдете щастливи, лъжете се. Когато се сплитат двама души, изгубват свободата си.
Не се доближавай много до човека, запазвай
дистанцията
.
Опасността в сегашната женитба е, че като се оженят, двойниците им се преплитат и това причинява големи страдания. Който е женен, женен да си остане, и добре да живее с жена си. Който не се е женил, да не се жени. Не му е времето за женитба сега. Не са дни и години за женитба сега.
към текста >>
34.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна
инстанция
.
На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели, както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора. Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания.
Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна
инстанция
.
Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от Учението църква. Ако някой се опита на направи църква, Аз ще я разруша". Това бе категоричното Му становище за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело. Друг път Той заяви: "Ако от Моето учение направите религия, Аз ще я разруша." Елена Андреева
към текста >>
35.
ПАНЕВРИТМИЯ
Гледат някак особено, радостно, стъпват леко, сякаш
танцуват
.
Мария Тодорова Веднъж пристигнах от село за лятната ваканция сутринта в 7 часа. Учителят в мое отсъствие същата пролет е дал за пръв път няколко паневритмич- ни упражнения. Никой не беше ми писал и аз не знаех нищо за това. Когато стъпих на Изгрева и се отправих към поляната, идвайки от нея, ме срещнаха познати сестри и братя, които не мога сякаш да позная.
Гледат някак особено, радостно, стъпват леко, сякаш
танцуват
.
Обиколих полянката. Учителят се беше вече прибрал. Всички се бяха прибрали. Нямаше никой, но се носеше една тържественост, една лекота, нещо празнично. По-късно надникнах в трапезарията, в кухнята.
към текста >>
Там сестрите също сякаш
танцуваха
.
Обиколих полянката. Учителят се беше вече прибрал. Всички се бяха прибрали. Нямаше никой, но се носеше една тържественост, една лекота, нещо празнично. По-късно надникнах в трапезарията, в кухнята.
Там сестрите също сякаш
танцуваха
.
Готвят и пеят някакви нови красиви мелодии. Тогава седнах и написах едно писмо в Стара Загора на моите обични приятели - Бучка и кака Райна за танцуващите сестри: "Не зная какво е станало с тях. Те са променени. Те не ходят, а танцуват, не говорят, а пеят. От всичко тука лъха музика и красота".
към текста >>
Тогава седнах и написах едно писмо в Стара Загора на моите обични приятели - Бучка и кака Райна за
танцуващите
сестри: "Не зная какво е станало с тях.
Всички се бяха прибрали. Нямаше никой, но се носеше една тържественост, една лекота, нещо празнично. По-късно надникнах в трапезарията, в кухнята. Там сестрите също сякаш танцуваха. Готвят и пеят някакви нови красиви мелодии.
Тогава седнах и написах едно писмо в Стара Загора на моите обични приятели - Бучка и кака Райна за
танцуващите
сестри: "Не зная какво е станало с тях.
Те са променени. Те не ходят, а танцуват, не говорят, а пеят. От всичко тука лъха музика и красота". Когато на другата сутрин ме заведоха на полянката и се завъртя колелото на Паневритмията, тогава разбрах всичко, защото го опитах. И тогава написах второ писмо, което завърши така: "Старите подмладява, а младите прави да летят - Паневритмията, дадена от нашия обичен Учител!
към текста >>
Те не ходят, а
танцуват
, не говорят, а пеят.
По-късно надникнах в трапезарията, в кухнята. Там сестрите също сякаш танцуваха. Готвят и пеят някакви нови красиви мелодии. Тогава седнах и написах едно писмо в Стара Загора на моите обични приятели - Бучка и кака Райна за танцуващите сестри: "Не зная какво е станало с тях. Те са променени.
Те не ходят, а
танцуват
, не говорят, а пеят.
От всичко тука лъха музика и красота". Когато на другата сутрин ме заведоха на полянката и се завъртя колелото на Паневритмията, тогава разбрах всичко, защото го опитах. И тогава написах второ писмо, което завърши така: "Старите подмладява, а младите прави да летят - Паневритмията, дадена от нашия обичен Учител! " Наталия Накова
към текста >>
Преди години, на Изгрева дойде немски професор-хореограф.Той пътуваше по света и изучаваше
танците
на народите.
От всичко тука лъха музика и красота". Когато на другата сутрин ме заведоха на полянката и се завъртя колелото на Паневритмията, тогава разбрах всичко, защото го опитах. И тогава написах второ писмо, което завърши така: "Старите подмладява, а младите прави да летят - Паневритмията, дадена от нашия обичен Учител! " Наталия Накова
Преди години, на Изгрева дойде немски професор-хореограф.Той пътуваше по света и изучаваше
танците
на народите.
Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни горе край гората, които играят сутрин". Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на "Изгрева". Неделя - свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтели, а наоколо са боровете.
към текста >>
Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм
танците
на народите, но по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил."
Професорът е учуден. Той за пръв път се среща с живота на Братството. Записва някои от упражненията със своята стенография, следи с интерес упражненията, ритъма, движенията. Той разбира този език. След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят.
Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм
танците
на народите, но по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил."
Борис Николов От 22 март до 22 септември, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо и съсредоточено и с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на слънцето. След това се нареждахме и правехме първите 6 ежедневни упражнения. Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях.
към текста >>
Паневритмията - това са
танци
на слънцето и на слънчевите лъчи, прости и съвършени.
Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки, Учителят затваряше очи и наистина като че ли заспиваше. Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя. Аз напускам тялото Си и отивам да работя на друго място". Ето така седят нещата, когато Учителят играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията. Елена Андреева
Паневритмията - това са
танци
на слънцето и на слънчевите лъчи, прости и съвършени.
Учителят каза веднъж в Мърчаево: "Ако не беше Паневритмията, много лошо щеше да бъде на света и на българите". Ако не бяхме играли Паневритмия, положението на българите щеше да бъде много по-тежко от сега. Ние сме свързани с българския народ, ние сме свързани с човечеството. Каквото правим - отразява се върху Цялото Човечество. Добре че играхме Паневритмията.
към текста >>
36.
МУЗИКА
Песните и
танците
на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас.
МУЗИКА Спомени на ученици Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. Написаните и известни досега песни и мелодии на Бялото Братство са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя, а останалите 152 са дадени от Учителя.
Песните и
танците
на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас.
Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение. Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др., Учителят отиваше на техните концерти. Отиваше понякога и на опера. За гласовото изкуство всякога се е произнасял особено ласкаво - "Хубавият глас е голям дар за човека" - казваше често Той. И приведе веднъж една случка, станала с голямата певица Аделина Пати.
към текста >>
Аз по цяла нощ свиря и три позиции не мога да превзема, а Той
танцува
по грифа и то много чисто.
- Учителят свири така, както си знае. При дърпането на лъка върху струните, лъкът трябва да върви успоредно на "магаренцето", а тук не е така. Той е поставил лъка си под ъгъл и свири "неправилно", бих казал, неакадемично. Проблемите на тази лява ръка, с която работи по грифа на цигулката, ги няма. А има резултати и то фантастични, завидни просто и не мога да си обясня как става всичко това.
Аз по цяла нощ свиря и три позиции не мога да превзема, а Той
танцува
по грифа и то много чисто.
Даже с това нещо ме е стимулирал. Искам да кажа, че аз не бях случаен цигулар. От Изгрева само аз можех да спечеля всички конкурси за виола и за цигулка и да свиря както в Царския оркестър на виола, така и в Оркестъра на радиото - на виола, а след това станах кон- церт-майстор на цигулките. Така че моята преценка е точна и не е от някакъв любител-цигулар. Атанас Минчев
към текста >>
37.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
След като не получих никакво облекчение, наложи ми се пак да прибягна до последната
инстанция
- Учителят.
Елена Иларионова През есента на 1925 г. заболях от ангина пекторис. Също както през 1922 г. при главоболието, опитах да си помогна сам с всички познати средства, даже и с помощта на официалната медицина.
След като не получих никакво облекчение, наложи ми се пак да прибягна до последната
инстанция
- Учителят.
Ето защо отидох на ул. "Опълченска" 66, но болката ми бе толкова голяма, че аз чаках свит на един стол. Когато Учителят влезе, аз едва можех да се повдигна да Му целуна ръка и пак се сгънах на стола. Казах Му със задъхвания и прекъсвания бедата си и Го помолих да ми каже какво да правя. Учителят стоеше прав до малката масичка, която ни разделяше и видимо беше много радостен, почти се усмихваше, когато му говорех.
към текста >>
38.
БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА
Работех в един институт, където всички новини, които идваха от 160
радиостанции
трябваше да се систематизират и да се изготви един бюлетин, който да се предава на Министерския съвет.
Борис Николов Аз заемах известни постове, които после различно се тълкуваха от братята. Те не можеха да разберат, че тези държавни служби помагаха Учението на Учителя безпрепятствено да върви в своя ход, както беседите да се издават без всякаква цензура. По-късно го разбраха. Така успях, след като съм бил чист и честен, да изляза невредим от тези постове.
Работех в един институт, където всички новини, които идваха от 160
радиостанции
трябваше да се систематизират и да се изготви един бюлетин, който да се предава на Министерския съвет.
Това бе една чисто информационна задача и затова аз бях най-осведоменият човек в България за това, което става по света. Винаги отивах при Учителя и Му докладвах последните новини. Но аз никога не съм вършил неща, които са противоположни на моите идеологически разбирания или в разрез с моята съвест. Този институт тогава се наричаше Дирекция на пропагандата. Тук на Изгрева беше пристигнал главният секретар на министър-председателя.
към текста >>
39.
ОГРАЖДАНЕ И ЗАЩИТА
За да вървят, трябва да съществува известна
дистанция
помежду им.
Всеки човек носи в себе си положителни и отрицателни сили, с които пръв той трябва да се справя. Колкото и да е добър и учен един човек, ако животът му е противоположен на твоя, ти трябва да се пазиш от него. Където ходи, каквото прави, с когото да се среща, човек непрекъснато е изложен на чужди влияния. Като знае това, той трябва да е буден, да се пази. Вие трябва да се пазите, да не се сближавате един до други, защото вземете пример, щом две дървета много се сближат, изсъхват.
За да вървят, трябва да съществува известна
дистанция
помежду им.
Когато човек е далеч, по-лесно може да му се повлияе, отколкото, когато е близо. Окултният ученик винаги се огражда мислено. Той трябва да пази своята аура непроницаема за влиянията на преходното. Мисълта за Бога огражда неговата аура със своята светлина. Молете се винаги, за да бъдете в контакт с Разумния свят и да се запазите от примамката на нисшите духове.
към текста >>
40.
КОЙ СПАСИ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ
Като служител в тази дирекция през мен минаваха всички новини от 120 чужди
радиостанции
.
Оти- дох в неговия кабинет и той ми връчи заповед, в която бе написано, че съм определен да придружавам всички евреи, които ще бъдат изпратени на еше- лони в Полша. Попитах го защо аз съм назначен за тази работа, а не някой друг? Отговори ми, че аз съм висш служител в Дирекцията на пропагандата, че тя се приема със симпатия от германците, че в мен имат доверие и накрая, че съм учил в Полша и знам полски език. Бях не само изненадан, но и шокиран и не можах да кажа нито една дума повече. Взех заповедта и уплашен забързах към Изгрева при Учителя.
Като служител в тази дирекция през мен минаваха всички новини от 120 чужди
радиостанции
.
Узнах, че в Полша гер- манците избиват евреите в концлагери. Значи аз трябваше да заведа всички български евреи да бъдат избити там! Целият разтреперан пристигнах на Изгрева и предадох заповедта на Учителя, с която съм назначен да придружавам евакуацията на българските евреи в Полша. Учителят ме попита: "Какъв е въпросът? " - "Учителю, вече няколко години всички евреи от окупираните територии от Германия се изпращат в концлагерите в Полша, където ги избиват." Учителят хвърли на земята моята заповед, стана изключително строг и ми нареди: "Веднага иди и извикай Лулчев!
към текста >>
41.
ПОБЕДА НА ДОБРОТО
Сега ще бъде гледано във висшите
инстанции
и сега се предвиждат големи наказания.
Много се лъжете. По-нещастни от грешните и лоши хора няма. Бог ще уволни всички стари служители и ще остави само ония, които са доказали своята честност и искреност в служенето си. А за грешните делото ще бъде голямо. То е отлагано много пъти досега.
Сега ще бъде гледано във висшите
инстанции
и сега се предвиждат големи наказания.
Чрез страдание ще се оправи светът. Трябва да се увеличат страданията на лошите хора. Тогава ще се спаси светът. Досега все по-добрите хора са страдали, нека отсега страдат и лошите. Ще ги турим да бъдат дежурни.
към текста >>
42.
ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ
Върху подвижните повърхнини на езерото, светлината ни показва своите чудни
танци
.
Водите, Слънцето, доброто разположение на всички проясниха лицето на Учителя. Той се усмихна, изпяхме много от песните Му. Поведе се разговор. Винаги съм си мислил, че братският живот е свойствен на душата. Той е скрит в нея и щом се създават условия, той се явява.
Върху подвижните повърхнини на езерото, светлината ни показва своите чудни
танци
.
Какви светлини, какви отблясъци, какъв ритъм! Така е, когато човек живее в Рая! Раят не е безвъзвратно загубен, както си мислят хората. Човек пак може да го намери, да живее в него и Господ да го учи, защото в същината си, Раят е училище за човешката душа. Учителят винаги влагаше идея при изкачване на връх Мусала.
към текста >>
43.
УЧИТЕЛЯ В МЕН
Ретината рисува от светлината само конкретни образи, а единствено зеницата преживява трептенията на светлината и се оставя да бъде път, по който тя да
танцува
.
Единствено можем да го определим като Слово, преживяно в пратениците Му. И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател. Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея. Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина.
Ретината рисува от светлината само конкретни образи, а единствено зеницата преживява трептенията на светлината и се оставя да бъде път, по който тя да
танцува
.
Днес, почти половин век след написването си, книгата на четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има съдбата на апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в превод на различни езици (руски, френски, полски). Въпреки че читателят от XXI век сравнително трудно би могъл да почувства едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например: „Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно. В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз. Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа да преобразува творчески свръхсетивните си тела.
към текста >>
44.
ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ
Хотанца
, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5.
В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя. Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен. От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език. Завършил е средното си образование във Варна и Свищов. След това отива една година учител в с.
Хотанца
, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5.
Свещеник Константин Дъновски (около 1910 г.) Константин Дъновски и жена му Добра Чорбаджиатанасова; зад тях – първите им деца Мария и Атанас От най-ранни години проявява голяма обич към музиката.
към текста >>
Хотанца
, Русенско, от есента на 1887 до лятото на 1888 г.
Дадено на Отца Константина Дъновски, през юношеството му, в гр. Солун, на 10 април 1854 год.” (виж „Учителя във Варна”, Бяло Братство, София, 1999) 4 Майката на Петър Дънов - Добра Чорбаджиатанасова - е дъщеря на видния възрожденец и борец за църковна независимост от с. Хадърча (днес Николаевка), Варненско, Атанас Георгиев (1805-1865). 5 Във Варна Петър Дънов завършва Петокласната мъжка гимназия (1879-1884), в Свищов - Американското методистко училище (1884-1886), а учителства в с.
Хотанца
, Русенско, от есента на 1887 до лятото на 1888 г.
6 Петър Дънов заминава за Съединените американски щати през август 1888 г., записва се студент в Методистката теологическа семинария Дрю, гр. Медисън, щат Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа “Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава редовно занятията и в Медицинския факултет на Бостънския университет.
към текста >>
45.
СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
Тук светлината
танцува
, скалите се молят, цветята цъфтят, потоците пеят, езерата съзерцават величието на Бога.
Тази долина е свещена долина за ученика. Когато за първи път установихме нашия лагер с Учителя край Второто езеро през 1929 г., ние открихме един кът от Рая. Светъл мир и чистота изпълваха долината. Бяха топлите дни на лятото. Тревите, цветята, бистрите води на езерата, големите мълчаливи върхове, песните на птичките, всичко тук те вдъхновява.
Тук светлината
танцува
, скалите се молят, цветята цъфтят, потоците пеят, езерата съзерцават величието на Бога.
Тук душата се моли, пее и съзерцава красотата на Божия живот. Оттогава ние идваме всяко лято тук. Край тези езера живяхме с години с нашия обичан Учител. И както навсякъде, дето се докосне Неговата магическа пръчка, така и тук всичко се разхубави още повече. Всичко оживя и почна да говори на език, разбран за нашите души.
към текста >>
46.
ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ
Една свещена
дистанция
, едно свещено пространство имаше, което никой не си позволяваше да преодолее.
Никога никой от нас не знае Учителя да е изискал нещо от него или да го е принудил да направи нещо. Всяко нещо, направено с Любов, носи благословение за околните и за този, който го прави. В живота на Учителя се чувстваше космичен ритъм. Някакво велико, светло, радостно бъдеще проникваше във всичко, което Учителя вършеше и говореше – онова многоочаквано бъдеще, за което душите жадуват от незапомнени времена и са го въплътили в идеята на Спасителя, на Месия, Който иде. Всеки, който се приближаваше до Учителя, чувстваше доколко може да се приближи.
Една свещена
дистанция
, едно свещено пространство имаше, което никой не си позволяваше да преодолее.
Един вътрешен закон определяше това разстояние за всеки. И макар заобиколен винаги от нас, Учителя беше самотен. Високия планински връх Слънцето огрява най-рано. Долините сияят, когато той приема благословението на светлината. Той бодърства, когато другите още спят.
към текста >>
47.
МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ
Много от народните песни и
танци
водят началото си от древните окултни школи.
Всеки миг се приближаваше с почитание, слагаше своя дар и отминаваше с мълчалив поклон. Такава пълнота се чувстваше в присъствието на Учителя, даже и когато не говореше. Мнозина от братята и сестрите, които присъстваха, бяха музиканти. Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие.
Много от народните песни и
танци
водят началото си от древните окултни школи.
В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения. Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения.
към текста >>
Движенията се менят, следват мелодията и ритъма, те наподобяват някаква старинна везба, красив
танц
, богат с движения, мелодия и ритъм.
То е разработено върху мотиви от български народни песни и игри. Слънчевите лъчи се изпълняват от групи, разположени във вид на дванадесет лъча. Играчите са обърнати с лице към центъра. Двойките са разположени една зад друга. Когато има повече играчи, образува се и един кръг от двойки около лъчите.
Движенията се менят, следват мелодията и ритъма, те наподобяват някаква старинна везба, красив
танц
, богат с движения, мелодия и ритъм.
На него най-подхожда да бъде огрян от Слънцето. Мотивите са взети от българските народни песни, ала те греят в своята чиста, нова премяна. Идеите, вложени в тази сложна и богата игра, могат да се преведат приблизително така: От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на Живота. Чрез това движение всички същества получават подтик в своя възходящ път.
към текста >>
48.
ОБЩЕНИЕ С НЕВИДИМИЯ, РАЗУМНИЯ СВЯТ
Хората на Шестата раса или на Новата култура ще се отличават от сегашните по това, че техните
радиостанции
ще бъдат отворени.
Учителя казва: В пътя на Любовта ще намериш майка си. В пътя на Мъдростта ще намериш баща си. В пътя на Истината ще намериш себе си. В Шестата раса ще има нови пътища за съобщение с Разумния свят – невидим за сегашните хора.
Хората на Шестата раса или на Новата култура ще се отличават от сегашните по това, че техните
радиостанции
ще бъдат отворени.
Радиостанциите на сегашните хора са затворени, вследствие на което те не могат да влизат в общение с Възвишения свят. В Новата култура човек ще развие онези сетива, с които да схваща и най-фините прояви на Природата. Ще развие своята чувствителност и деликатност, лесно да разбира и да се досеща. Като придобие тези качества, той пръв ще се ползва. Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и сърцето.
към текста >>
Радиостанциите
на сегашните хора са затворени, вследствие на което те не могат да влизат в общение с Възвишения свят.
В пътя на Любовта ще намериш майка си. В пътя на Мъдростта ще намериш баща си. В пътя на Истината ще намериш себе си. В Шестата раса ще има нови пътища за съобщение с Разумния свят – невидим за сегашните хора. Хората на Шестата раса или на Новата култура ще се отличават от сегашните по това, че техните радиостанции ще бъдат отворени.
Радиостанциите
на сегашните хора са затворени, вследствие на което те не могат да влизат в общение с Възвишения свят.
В Новата култура човек ще развие онези сетива, с които да схваща и най-фините прояви на Природата. Ще развие своята чувствителност и деликатност, лесно да разбира и да се досеща. Като придобие тези качества, той пръв ще се ползва. Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и сърцето. Учителя казва:
към текста >>
49.
НОВИЯТ АДАМ
От всяка
станция
ще ви се обаждам като по радио, за да знаете къде съм.” Това значи, че новият човек няма да умира.
Този Живот е реален, не е нещо фантастично, нито е извън Земята. Бъдещият Живот ще е по-реален от настоящия. Едно от качествата на Новия Адам е това, че Той няма да умира. Той ще живее колкото иска. Като живее 200, 300, 1000 години, той ще извика приятелите си и ще им каже: “Приятели, викат ме вече от онзи свят и аз реших да си замина.
От всяка
станция
ще ви се обаждам като по радио, за да знаете къде съм.” Това значи, че новият човек няма да умира.
Обаче, докато се създаде този нов човек, телата на съвременните хора трябва да претърпят коренно преобразувание. Новият човек ще бъде създаден по образ и подобие Божие. Ние сме почнали от първия Адам, направен от пръст, а трябва да свършим с втория, с безсмъртния Адам, който носи Божията Любов в себе си. Вторият Адам е, за когото се казва, че е Дух животворящ. Той е Син на Възкресението.
към текста >>
50.
МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ
Всякой влак, като тръгва, дава на
станциите
съобщение: „Моля, отворете път, да не стане сблъскване.“ Хората на света правят така.
Той да ни хармонизира. Така ще влезем в правия път на постиженията. Който отива на работа, най-първо трябва да се помоли, та като започне работата, да го пазят. Отправете погледа си към Разумното в света и помощта ще дойде! Молитвата е най-приятната работа.
Всякой влак, като тръгва, дава на
станциите
съобщение: „Моля, отворете път, да не стане сблъскване.“ Хората на света правят така.
И ние ще поискаме от Небето път, за да минем. Иначе може да стане сблъскване. Ако се случи да сте мрачни, неразположени и небето е покрито с облаци, качете се на висок планински връх, отправете ума си към Бога и към всички Напреднали Същества и след малко време ще забележите, че някъде ще се отвори едно ясно място на небето и вие ще познаете, че това е отговор на вашата молитва. Аз наричам молитвата дишане за душата. С дишането на душата става едно пречистване.
към текста >>
На планината сме като при
радиостанция
– да изпращаме оттук своите мисли.
Малцина са, които живеят толкова високо, колкото ние. Тук даже и говедарите не са направили колиби. Те слизат долу да спят. Човек може да изпрати по въздуха своята мисъл. Като седим тук, ние ще изпращаме нашите добри мисли на всички хора по целия свят – Божествените мисли!
На планината сме като при
радиостанция
– да изпращаме оттук своите мисли.
А пък онези същества, които разбират природните закони, те ще ги предават от станция на станция. Нищо не се губи. Тези места тук са добри за съзерцание и молитва! Те могат да се използват за мистична работа. А пък за външна работа може да се използва това място, като се говори за външните лица, които минават през тези места.
към текста >>
А пък онези същества, които разбират природните закони, те ще ги предават от
станция
на
станция
.
Тук даже и говедарите не са направили колиби. Те слизат долу да спят. Човек може да изпрати по въздуха своята мисъл. Като седим тук, ние ще изпращаме нашите добри мисли на всички хора по целия свят – Божествените мисли! На планината сме като при радиостанция – да изпращаме оттук своите мисли.
А пък онези същества, които разбират природните закони, те ще ги предават от
станция
на
станция
.
Нищо не се губи. Тези места тук са добри за съзерцание и молитва! Те могат да се използват за мистична работа. А пък за външна работа може да се използва това място, като се говори за външните лица, които минават през тези места. Светът днес минава през сито: ще има пресяване и тези, които са годни, ще ги турят настрана, а другите ще паднат долу.
към текста >>
51.
МУЗИКАТA
Българските народни песни по-рано са били религиозни
танци
, а после са станали хороводни.
Музиката е носител на велика култура. В музиката сега се внася нов ритъм – съединение на западната и източната музика. В Египет, в Халдея, в древните времена музиката е била инволюционна. А сега започва еволюционната музика. Тогава се е отивало във все по-гъста материя, нещата са се раздробявали, а сега става разширение, от малкото се отива към голямото.
Българските народни песни по-рано са били религиозни
танци
, а после са станали хороводни.
Бъдещето носи големия подем на музиката в славянството. Хубаво е да се даде един концерт със заглавие „Новата музика.“ Чрез новата музика искам да върна красотата на вашите лица. Новото ще победи чрез музиката. От Невидимия свят ще дойдат музиканти, които ще организират света.
към текста >>
52.
ЗАКОН ЗА МИСЪЛТА
– Как се обяснява, че нестинарите могат да
танцуват
върху разпалена жарава, без да се увредят.
Някой заминава за другия свят и се пита: „Какво зло съм направил, че умрях? “ А пък то, всичко е за добро. Взема му се тази форма, за да му се даде много по-добра и по-добри условия. Наскоро бяха станали нестинарските игри в Странджанско. По този повод една сестра запита Учителя:
– Как се обяснява, че нестинарите могат да
танцуват
върху разпалена жарава, без да се увредят.
Учителят каза: – У нестинарите се увеличават трептенията на етерния двойник. Те трябва да станат по-силни от трептенията на огъня и тогава последните не могат да проникнат в тялото и да го повредят.
към текста >>
53.
11 август 1914 година, сутринта, понеделник
На всяка
станция
ще ни посрещнат, защото този път е дълъг има разни духове, царства, страни, държави.
Трябва да поолекнете. Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение във вибрациите. Не, че не мога да ви покажа всичко всичко мога да ви покажа, но именно сега не мога да го направя, защото нямате билет за път. като отиваме на разходка из провинцията, аз ще ви дам всичко за из пътя, но само за пътен билет пари не давам. На това място, където ще отидем, ще поемат всичките наши разноски, но пари за билет няма да ни дадат.
На всяка
станция
ще ни посрещнат, защото този път е дълъг има разни духове, царства, страни, държави.
Най-напред пред нас ще се изпречат четири царства: Първото е царството на гномите духовете, които образуват твърдата материя и разполагат с уреди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят. Като преминем тяхното царство, ще стигнем до границата на царството на ундините духовете на водата, които, може да се рече, са най-добре разположени към нас и за това ще ни приемат най-радушно. Царството на саламандрите духовете на огъня, духове сериозни, положителни, твърде сдържани и лаконични. Те са като англичаните, само с пръст ще ни посочат пътя, без да говорят.
към текста >>
54.
СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
Човешкото съзнание минава през три степени: степен есенциална, степен
субстанциална
и степен материална.
Много време е нужно на човека, докато дойде до образа, който Бог носи в мисълта си... Не е лесно да дойде човек до онова велико съвършенство, да остане тих и спокоен при всички условия и във всичко да вижда добрата страна. Съвършеният човек нито се обижда, нито другите обижда. Той вижда и предвижда нещата, знае как да постъпва и какво да говори. Човек е дошъл на земята да се учи, да познае себе си и своя ближен.
Човешкото съзнание минава през три степени: степен есенциална, степен
субстанциална
и степен материална.
Есенциалната страна включва принципите на живота, субстанциалната законите на живота, а материалната страна фактите на живота. За да избегне моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата вселена всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност.
към текста >>
Есенциалната страна включва принципите на живота,
субстанциалната
законите на живота, а материалната страна фактите на живота.
Не е лесно да дойде човек до онова велико съвършенство, да остане тих и спокоен при всички условия и във всичко да вижда добрата страна. Съвършеният човек нито се обижда, нито другите обижда. Той вижда и предвижда нещата, знае как да постъпва и какво да говори. Човек е дошъл на земята да се учи, да познае себе си и своя ближен. Човешкото съзнание минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална.
Есенциалната страна включва принципите на живота,
субстанциалната
законите на живота, а материалната страна фактите на живота.
За да избегне моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата вселена всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела те имат.
към текста >>
Не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на човека, но трябва да гледате на него като на жива, разумна
станция
, през която той влиза в съприкосновение с целия космос.
И когато започне да осъществява тези възможности, той постепенно се трансформира, изкачвайки се стъпало след стъпало по спиралата на живота. От обикновен човек той става талантлив, после гениален, след това светец и най-после учител. 18 милиона години хората живеят на Земята и още работата им не е довършена, не се е построило човешкото тяло както трябва. В своето развитие те са едва на 10 години. Всички знания на човека, придобити в течение на изминалите години са написани в неговия мозък...
Не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на човека, но трябва да гледате на него като на жива, разумна
станция
, през която той влиза в съприкосновение с целия космос.
Коя е радиостанцията в човека? Неговото будно съзнание. Да имаш будно съзнание, това означава да имаш възможност да приемаш и предаваш мисли, чувства и желания от всички станции. Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло той може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно.
към текста >>
Коя е
радиостанцията
в човека?
От обикновен човек той става талантлив, после гениален, след това светец и най-после учител. 18 милиона години хората живеят на Земята и още работата им не е довършена, не се е построило човешкото тяло както трябва. В своето развитие те са едва на 10 години. Всички знания на човека, придобити в течение на изминалите години са написани в неговия мозък... Не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на човека, но трябва да гледате на него като на жива, разумна станция, през която той влиза в съприкосновение с целия космос.
Коя е
радиостанцията
в човека?
Неговото будно съзнание. Да имаш будно съзнание, това означава да имаш възможност да приемаш и предаваш мисли, чувства и желания от всички станции. Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло той може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно. Докато е на земята, човек мисли, че другият свят е идеален.
към текста >>
Да имаш будно съзнание, това означава да имаш възможност да приемаш и предаваш мисли, чувства и желания от всички
станции
.
В своето развитие те са едва на 10 години. Всички знания на човека, придобити в течение на изминалите години са написани в неговия мозък... Не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на човека, но трябва да гледате на него като на жива, разумна станция, през която той влиза в съприкосновение с целия космос. Коя е радиостанцията в човека? Неговото будно съзнание.
Да имаш будно съзнание, това означава да имаш възможност да приемаш и предаваш мисли, чувства и желания от всички
станции
.
Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло той може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно. Докато е на земята, човек мисли, че другият свят е идеален. Всъщност не е така. Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за този, който има будно съзнание да вижда и да разбира ясно.
към текста >>
55.
Осма част
Като казвам същата, подразбирам същата по
субстанция
и есенция, а не по форма.
Не е въпросът кой те е целунал, а кого си целунал това е въпросът. Значи има два вида целувки... Христовото учение с неговите основни принципи може да се приложи още сега. И след хиляди и милиони години пак същото ще бъде. Любовта и до края на века, и след това ще бъде същата.
Като казвам същата, подразбирам същата по
субстанция
и есенция, а не по форма.
Виждали ли сте как изгрява слънцето сутрин? Така е и с Любовта. Тя ще се усилва до зенита си, после ще залезе, а при новото зазоряване пак ще се усили. Затова е необходимо да се подготвим да изнесем великото Божията Любов. Ако тази, която беше въодушевила Мария Магдалена, като целуваше краката на Христа, хората я приложат, светът днес би се спасил.
към текста >>
Цялата философия е в това да познаем Бога в неговото есенциално проявление, както той самият се познава; да го познаем в неговото
субстанциално
проявление и да го познаем във всички негови материални проявления в света.
Виждали ли сте как изгрява слънцето сутрин? Така е и с Любовта. Тя ще се усилва до зенита си, после ще залезе, а при новото зазоряване пак ще се усили. Затова е необходимо да се подготвим да изнесем великото Божията Любов. Ако тази, която беше въодушевила Мария Магдалена, като целуваше краката на Христа, хората я приложат, светът днес би се спасил.
Цялата философия е в това да познаем Бога в неговото есенциално проявление, както той самият се познава; да го познаем в неговото
субстанциално
проявление и да го познаем във всички негови материални проявления в света.
Ето това е велика наука. И всички съвременни борби, които сега съществуват, не са нищо друго освен познаване на онзи истински Бог, който ще внесе великата Любов, която служи за растене, за цъфтене, за връзване и узряване на този плод. Върху вътрешния смисъл на Любовта няма да се спирам, понеже това е основна задача, която вие трябва да проучвате. Да говоря за нея, то е така безсмислено, както да ви говоря за трансцеденталната математика. Всички числа имат свои съотношения.
към текста >>
56.
Петнадесета част
В него те са
субстанцията
.
Значи триене или търкане е необходимо в света, за да дойде светлината. Но един ден, когато научите законите на разумната природа, лесно ще произвеждате светлина. Който иска да служи като Христа, трябва да постави живота си на известни принципи. За физическия свят материалните неща са реални. За чувствения свят, или за света на сърцето, чувствата са реални.
В него те са
субстанцията
.
За умствения свят пък мислите са реални, а за причинния причините. За света на Любовта реална е само Любовта. Какво разбрахте от това? Ще кажете, че всичко е материя. Материята не подразбира само сбор от безброй частици.
към текста >>
57.
Беинса Дуно
През 1932 година на поляната на Изгрева край София се ражда Паневритмията - свещеният кръгов
танц
, чиито движения и музика са дадени от Учителя.
От 1922 г. нататък Учителя редовно извежда учениците си в планината на_Витоша и на Мусала. От 1929 г. ежегодно се прави летен лагер на Рила, в местността Седемте рилски езера. Това е „лятната духовна школа“, в която учениците са стимулирани да осъществяват по- тясна връзка с природата, да се ползват от нейните блага, да се справят с неблагоприятните условия на планината, както и да работят върху своите взаимоотношения.
През 1932 година на поляната на Изгрева край София се ражда Паневритмията - свещеният кръгов
танц
, чиито движения и музика са дадени от Учителя.
В следващите години все повече ученици и последователи от страната се събират и обединяват в кръга на Паневритмията, която надхвърля националните граници и в момента вече се играе на петте континента. През зимата на 1944 г. Учителя завършва земния си път. Последните му думи са „Една малка работа се завърши добре“. Рано сутринта на 27 декември духът му напуска този свят.
към текста >>
58.
Предисловие
Отива да учи
танци
във Франция през 1938 година и специализира там като хореограф.
Редовното посещение на беседите му тя започва от 1920 година, а след откриването на редовната окултна Школа през 1922 година и до нейния край тя е неизменно на пианото в салона на Изгрева. Високообразована и мъдра сестра, безкрайно предана на своя Учител, много точна в преценките и описанията си, Мария Тодорова е и с високо чувство за отговорност. Строга, но справедлива, тя приема като своя лична задача правилното и точно описание на движенията в Паневритмията и тъй като е една от тези непосредствено обучени от Учителя сестри, допринася със своята висока култура и последователност изключително много за това. Тя също беше една от нашите любими учителки по Паневритмия, от която научихме много. ЯРМИЛА МЕНТЦЛОВА (1907-1983) По произход тя е чехкиня, но е родена в България.
Отива да учи
танци
във Франция през 1938 година и специализира там като хореограф.
Последователка е на Айсидора Дънкан, която е имала школа за така наречения „свободен танц“. С професия на танцьорка и хореограф, тя се завръща в България през 1943 година и за първи път е заведена на Изгрева и се запознава с Учителя през 1944 година. Ето един интересен спомен за срещата и с Учителя от сестра Мария Златева (виж том I на „Изгревът на Бялото Братство“): „Беше към 20 декември 1944 г. Аз и сестра Ярмила Ментцлова се разхождахме по кръга на поляната, гдето сутрин играехме гимнастиките. Бяхме приятно изненадани, когато видяхме Учителя - блед, заметнат с пелерината си, да се приближава към нас.
към текста >>
Последователка е на Айсидора Дънкан, която е имала школа за така наречения „свободен
танц
“.
Високообразована и мъдра сестра, безкрайно предана на своя Учител, много точна в преценките и описанията си, Мария Тодорова е и с високо чувство за отговорност. Строга, но справедлива, тя приема като своя лична задача правилното и точно описание на движенията в Паневритмията и тъй като е една от тези непосредствено обучени от Учителя сестри, допринася със своята висока култура и последователност изключително много за това. Тя също беше една от нашите любими учителки по Паневритмия, от която научихме много. ЯРМИЛА МЕНТЦЛОВА (1907-1983) По произход тя е чехкиня, но е родена в България. Отива да учи танци във Франция през 1938 година и специализира там като хореограф.
Последователка е на Айсидора Дънкан, която е имала школа за така наречения „свободен
танц
“.
С професия на танцьорка и хореограф, тя се завръща в България през 1943 година и за първи път е заведена на Изгрева и се запознава с Учителя през 1944 година. Ето един интересен спомен за срещата и с Учителя от сестра Мария Златева (виж том I на „Изгревът на Бялото Братство“): „Беше към 20 декември 1944 г. Аз и сестра Ярмила Ментцлова се разхождахме по кръга на поляната, гдето сутрин играехме гимнастиките. Бяхме приятно изненадани, когато видяхме Учителя - блед, заметнат с пелерината си, да се приближава към нас. Когато бяхме съвсем близо, той каза на Ярмила: „Вие, сестра, ще оправите гимнастиките!
към текста >>
С професия на
танцьорка
и хореограф, тя се завръща в България през 1943 година и за първи път е заведена на Изгрева и се запознава с Учителя през 1944 година.
Строга, но справедлива, тя приема като своя лична задача правилното и точно описание на движенията в Паневритмията и тъй като е една от тези непосредствено обучени от Учителя сестри, допринася със своята висока култура и последователност изключително много за това. Тя също беше една от нашите любими учителки по Паневритмия, от която научихме много. ЯРМИЛА МЕНТЦЛОВА (1907-1983) По произход тя е чехкиня, но е родена в България. Отива да учи танци във Франция през 1938 година и специализира там като хореограф. Последователка е на Айсидора Дънкан, която е имала школа за така наречения „свободен танц“.
С професия на
танцьорка
и хореограф, тя се завръща в България през 1943 година и за първи път е заведена на Изгрева и се запознава с Учителя през 1944 година.
Ето един интересен спомен за срещата и с Учителя от сестра Мария Златева (виж том I на „Изгревът на Бялото Братство“): „Беше към 20 декември 1944 г. Аз и сестра Ярмила Ментцлова се разхождахме по кръга на поляната, гдето сутрин играехме гимнастиките. Бяхме приятно изненадани, когато видяхме Учителя - блед, заметнат с пелерината си, да се приближава към нас. Когато бяхме съвсем близо, той каза на Ярмила: „Вие, сестра, ще оправите гимнастиките! “ „Учителю, аз не мога да ги дам правилно.
към текста >>
59.
Основи на Паневритмията
И тук, както и навсякъде, пак опитът ще бъде последната
инстанция
.
И нейният отговор са този подем, тая светлина в ума, сърцето и волята на човека, радостта, която го изпълва, и този идеализъм, който протича през него. Чрез Паневритмията човек влиза в разговор с творческите сили на Природата - той говори на нейния език. Това е влизане в един свят, в който тя туря на негово разположение своите сили, своите възможности, своите идеи. Ето един начин реален, конкретен, и при това красив за физическа обнова и за укрепяване и облагородяване на ума, чувствата и волята. При тия движения човек добива прозрение за оня ритъм, който прониква всемира, за вечната музика, която гради и твори във всички процеси на Природата.
И тук, както и навсякъде, пак опитът ще бъде последната
инстанция
.
За действието на всяко паневритмично движение може да говори най-ясно самият опит. Чрез опита човек може да види, че всяко нейно движение събужда нови извори у него - подмладява го. Тези движения вливат в тялото своята хармония, своя ритъм, своята музика, идеите, на които са носители, и това прави тялото здраво, силно, стройно и красиво. Те внасят красота както в човешкото тяло, тъй и в човешките движения и във вътрешния му живот - в света на неговите мисли, чувства и постъпки. Паневритмията е външна страна, външен, физически израз на нещо Велико, на една Велика Реалност.
към текста >>
60.
Паневритмия 1941г.
И тукъ, както и навсѣкѫде, пакъ опитътъ ще бѫде последната
инстанция
.
И нейниятъ отговоръ сѫ този подемъ, тая свѣтлина въ ума, сърдцето и волята на човѣка, радостьта, която го изпълва, и този идеализъмъ, който протича презъ него. Чрезъ паневритмията човѣкъ влиза въ говоръ съ творческитѣ сили на природата — говори на нейния езикъ. Това е влизане въ единъ свѣтъ, въ който тя туря на негово разположение своитѣ сили, своитѣ възможности, своитѣ идеи. Ето единъ начинъ реаленъ, конкретенъ и при това красивъ за физична обнова и за укрепяване и облагородяване на ума, чувствата и волята. При тия движения човѣкъ добива прозрение за оня ритъмъ, който прониква всемира, за вѣчната музика, която гради и твори въ всички процеси на природата.
И тукъ, както и навсѣкѫде, пакъ опитътъ ще бѫде последната
инстанция
.
За действието на всѣко паневритмично движение може да говори най-ясно самиятъ опитъ. Чрезъ опита човѣкъ може да види, че всѣко нейно движение събужда нови извори у него — подмладява го. Тѣзи движения вливатъ въ тѣлото своята хармония, своя ритъмъ, своята музика, идеитѣ, на които сѫ носители, и това прави тѣлото здраво, силно, стройно и красиво. Тѣ внасятъ красота както въ човѣшкото тѣло, тъй и въ човѣшкитѣ движения и въ вѫтрешния му животъ — въ свѣта на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Паневритмията е външна страна, външенъ, физиченъ изразъ на нѣщо Велико, на една Велика Реалность.
към текста >>
61.
88. Малкият планински извор (т .17)
(2) Нежни цветя край него цъфтят, приказки чудни тихо редят, Нимфи игриви тук
танци
плетят, в губера росен, стъпки трептят.
88. Малкият планински извор (т .17) музика: Учителя текст: Стоянка Илиева Блика и пее извора чист, с поглед невинен, ведър, лъчист. В скута планински родил се в зори, трепетна радост, бодро звучи. Бистри струи пеят, капчици блестят. (2) Разлива свежест, красота, мълви за Любовта. В сърцето на човека, отеква песента.
(2) Нежни цветя край него цъфтят, приказки чудни тихо редят, Нимфи игриви тук
танци
плетят, в губера росен, стъпки трептят.
Нощем се оглеждат в извора звезди. (2) И блика, дава той безспир. Тъй дава Любовта. В сърцето на човека, изгрява радостта. (2)
към текста >>
62.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Великият Дух изпи в Гетсиманската градина горчивата чаша и каза в Христа: „Затова се родих, за да свидетелствувам за Истината." Великият Дух в Ян Хуса каза: „Ако щат в
Констанц
(мястото, дето го изгориха) всички керемиди дяволи да станат, аз ще отида за Христа." Великият Дух се прояви в майката на благородния Симфорин, когото караха на кладата, защото устоял на своите убеждения.
онова, което носи в душата си. Само плодовете, които е отгледал в градината на своята душа, може да предложи. С чужди дарове той не може да се натовари и да ги раздава. В реалния свят на душите това е невъзможно. Тъй щото, който има любовта, който има Духа, ще носи плодовете на Духа, които споменах преди малко.
Великият Дух изпи в Гетсиманската градина горчивата чаша и каза в Христа: „Затова се родих, за да свидетелствувам за Истината." Великият Дух в Ян Хуса каза: „Ако щат в
Констанц
(мястото, дето го изгориха) всички керемиди дяволи да станат, аз ще отида за Христа." Великият Дух се прояви в майката на благородния Симфорин, когото караха на кладата, защото устоял на своите убеждения.
Майката, вървейки след него, насърчаваше го с думите: „Сине мой, върви напред, да се не поколебаеш; днес ще влезеш в истинския, красив живот! " Това е майката, дала сърцето си наХриста. Човек има една свещена задача в своя живот. Една свещена работа има да извърши той. Тя е: да се подготви Бог да се изяви чрез него.
към текста >>
НАГОРЕ