НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
23
резултата в
18
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
Неутралното държане на властта
окуражила
българите и на 17 февруарий в новата българска църква била отслужена вече тържествена редовна литургия, както и на всеки празник след това, в която името на патриарха било изхвърлено и вместо него се поменувало името на Илариона Макариополский.
Михаил Чавдаров, „Петдесетгодишнината и пр.", стр. 27). Обаче паметта е излъгала К. Дъновски; писмото на Рали х.Мавридов показва ясно, че първата литургия, която се е предвиждало първоначално да се отслужи на 14-ти, е станала на 17 февруарий. На вечернята имало пак много народ, както и на следния ден. Опитите на гърците да интригуват пред управителя, за да попречат на службата, не дали никакъв резултат и те отнесли работата до патриарха в Цариград.
Неутралното държане на властта
окуражила
българите и на 17 февруарий в новата българска църква била отслужена вече тържествена редовна литургия, както и на всеки празник след това, в която името на патриарха било изхвърлено и вместо него се поменувало името на Илариона Макариополский.
В своите крилати младенчески надежди варненските българи се носили тогава с идеята да съберат средства и построят хубава църква „Св. св. Кирил и Методий", но тая мечта не могла да се осъществи преди Освобождението. Първи църковни епитропи станали Киро Патриков, Спас Димитров, Кожухар Коста Димитров, Константин Димитров и Хаджи Никола Абаджията.
към текста >>
2.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Окуражих
се.
Изпитах доста голямо напрежение и страх, но я записах. На другия ден трябваше да започна да я дешифрирам. Взех тетрадката, разтворих я и като видях какви куки съм писала, уплаших се и се хванах за главата: „Ами сега!? Как ще разчета толкова много куки с бързо и едро писане? ". Тогава почувствах присъствие в себе си, изреченията така леко се редяха едно след друго, че ми правеше удоволствие да пиша, да пиша, докато напиша всичко.
Окуражих
се.
Нямаше го вече предишното напрежение, а и говорът на брат Велко от бавен стана обикновен и лекциите -все по-дълги. Когато ги дешифрирах, винаги имаше Присъствие в мен, за да не се изопачи някоя дума. Мина известно време. Четирима души от нашата група бяха отделени и върховното ръководство създаде Върховна вътрешна школа. В нея влязоха: Велко Петрушев (той беше проводникът), аз, Христо Арабаджи-ев и Стоян Димитров.
към текста >>
3.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
С нашите мисли трябва да
окуражим
мнозината, които са изтощени и обременени в борбата на живота, да помогнем на ближните си - към това се стремим и то е намерението ни.
Бъдете, прочее, свободни и по сърце, и по ум. Тази година ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя. Та целта е нашите мисли и желания така да засегнат всички наши приятели, които са в зародиш, щото да могат да се ползват от тях.
С нашите мисли трябва да
окуражим
мнозината, които са изтощени и обременени в борбата на живота, да помогнем на ближните си - към това се стремим и то е намерението ни.
Не бива да се стесняваме и да се питаме защо ли ни викат от Господ, защото този въпрос е излишен пред обширния простор за работа. Аз искам тия от вас, които имат някои важни въпроси, на които желаят да се отговори, да си ги формулират и напишат на книжки, които да ми предадат. Тук вие съставлявате само един конус, така че на физическото поле ви трябва широка основа, докато в Духовния свят е потребна само една точка. Подир изпяването на „ С нами Бог" 161 и „ Ангел вопияше" събранието се преустанови до довечера, когато в 8,25 ч. то наново се продължи.
към текста >>
4.
1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг
Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи
куража
, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита.
С влизането на човека в този път, започват изпитанията му. Когато е в вачалото на своя път, на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. . . Стълбата с удобни стъпала в началото сочи за по-леките изпити на ученика. Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в живота на човека.
Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи
куража
, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита.
Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш.
към текста >>
5.
029. Константин Дъновски – първи български свещеник във Варна
Държанието на турските управници във Варна
окуражило
българите и на 17 февруари 1865 г.
Гърците и гагаузите-гъркомани незабавно започнали да негодуват срещу дръзката постъпка на отца Константина. Гърците направили интриги пред турските власти във Варна, като настоявали да се забрани църковнослужението в новоприспособената църква “Св. Арахангел Михаил”. Оплакванията им обаче не дали никакъв резултат, тъй като отец Константин бил уредил предварително въпроса с Ибиш Ефенди. Тогава гърците отнесли оплакванията си до цариградския патриарх.
Държанието на турските управници във Варна
окуражило
българите и на 17 февруари 1865 г.
в новата църква “Св. Арахангел Михаил” била отслужена редовна тържествена литургия пак от отец Константин, съвместно с още двама други български свещеници.(X) Литургията била проведена изцяло на старобългарски, като в нея вместо името на гръцкия патриарх се споменавало името на Иларион Макариополски. По този начин отец Константин, който бил първият учител във Варненско, станал и първи български свещеник във Варна. По-подробно перипетиите по откриването на първата българска църква във Варна са разказани от самия свещеник Константин Дъновски в неговите “Спомени”.20 Още по-драматично тези събития са предадени в писмото на варненския първенец и непосредствен участник в тези събития Рали х. П. Маврудиев, адресирано до Петко Р.
към текста >>
6.
ИВАН АНТОНОВ
Никой обаче нямал такъв
кураж
.
Нашите приятели редовно посещавали Витоша. Пътят за Бивака отначало бил през Драгалевци, но после го изменили през Симеоново. Пътят, по който минават през Симеоново, за да се изкачат в планината, минавал покрай една къща, в която имало много едро и зло куче. То редовно ухапвало някой от нашите приятели. Веднъж Учителят казал: "Ако има някой, който да хване това куче за опашката и да го хвърли, то ще спре да хапе хората".
Никой обаче нямал такъв
кураж
.
Но бай Иван решил да се справи с това куче. Мислил, мислил как да стане това и най-после намерил начин, но му трябвал още един партньор. Намерил един наш приятел, който се съгласил. Разказал му плана си: "Ти ще минеш напред и ще гледаш да привлечеш вниманието на кучето. То ще прескочи оградата, за да те подгони.
към текста >>
Но имаше целия
кураж
да живее така.
Бай Иван нямаше пенсия, не получаваше никаква пенсия и интересно е, че през време на комунизма се провеждаха избори, пародия на изборите, и на него му носеха редовно някакви формуляри. Всички данни трябваше да се попълнят: име, положение семейно, социално и т.н., не можеше да идеш дори да гласуваш, без да ти знаят родословието напред и назад. Всичко трябваше да се попълни и бай Иван, там, където пишеше социално положение, пишеше "Боледува и гладува, благодарение на народната власт". Наистина, той нямаше никаква пенсия. Материално не беше обезпечен, не знаеше, кога ще получи средства.
Но имаше целия
кураж
да живее така.
Не отиде да се моли на никого, на народната власт най-малко, да иска социална пенсия, не отиде да иска от никого. Нямаше вече физически възможности да работи, където и да било, по причина, че беше със здравето не добре, не виждаше вечерно време. Повтарям, че имаше куража да живее така. Аз живеех на Изгрева и не съобразявам, че голяма част от нашите възрастни сестри бяха госпожици и аз се обръщах към тях с "Бабо". А те като ми се озъбят - ще ме ликвидират.
към текста >>
Повтарям, че имаше
куража
да живее така.
Наистина, той нямаше никаква пенсия. Материално не беше обезпечен, не знаеше, кога ще получи средства. Но имаше целия кураж да живее така. Не отиде да се моли на никого, на народната власт най-малко, да иска социална пенсия, не отиде да иска от никого. Нямаше вече физически възможности да работи, където и да било, по причина, че беше със здравето не добре, не виждаше вечерно време.
Повтарям, че имаше
куража
да живее така.
Аз живеех на Изгрева и не съобразявам, че голяма част от нашите възрастни сестри бяха госпожици и аз се обръщах към тях с "Бабо". А те като ми се озъбят - ще ме ликвидират. Пък аз бях буен характер. И понеже се ядосват, аз още повече ги бабувам. На Витоша една сутрин бай Иван бели картофите, аз нося дърва, глася чайниците, и виждам, че Олга Славчева пристига.
към текста >>
7.
МУЗИКА
Учителят му изсвирва един кратък мотив на цигулката, усмихнал се
окуражително
и казал: "Рекох, напишете музиката!
Дошъл при Учителя и Му разказал какви са новините и някои случки от фронта. Учителят го слушал внимателно. Като разговаряли, Учителят извадил текста на едно стихотворение "Сърдечния зов", което е било написано от брат Зур- ков и подарено на Учителя. Последният го оглежда внимателно и го подава на Ковачев: "Можете ли да напишете музика върху този текст? " Ковачев го прочита, размишлява, но не може нищо да му дойде в главата.
Учителят му изсвирва един кратък мотив на цигулката, усмихнал се
окуражително
и казал: "Рекох, напишете музиката!
" Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен. Разделя се с Учителя и като свършва войнишката му отпуска, заминава на фронта в своя полк. Минават няколко дни и му идва мисъл, че е време да напише музиката по текста, даден от Учителя, да разработи мотива и че друго по-подходящо време няма да има. Като че ли някой говори отгоре над главата му: "Напишете музиката - сега или никога! " Той се стресва, че е дал обещание да напише музика, влиза в палатката и се залавя за работа.
към текста >>
8.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Един от професорите дори каза така: "Тази майка със своята любов и грижи спаси живота на дъщеря си."
Окуражени
и малко успокоени, ние продължихме режима със соковете и зехтина и все пак бяхме неспокойни пред неизвестността и пред възможните изненади на тежката и неизлечима болест.
Подобрението започна да се чувства осезаемо. След една седмица то беше установено категорично. В събота обикновено минаваше професорска визитация. Всички професори останаха изненадани и зарадвани от голямата промяна на болната и от външния й вид. Весето беше най-зле, а в момента по външен вид тя беше най-добре.
Един от професорите дори каза така: "Тази майка със своята любов и грижи спаси живота на дъщеря си."
Окуражени
и малко успокоени, ние продължихме режима със соковете и зехтина и все пак бяхме неспокойни пред неизвестността и пред възможните изненади на тежката и неизлечима болест.
Постепенно съзнанието на Веска се възвърна, картината с температурата и другите изследвания даваше по-добри резултати. Ние се изтощихме много с майка й и все още не бяхме сигурни в крайния резултат. Една сутрин Весето ни зарадва с един хубав сън, който сънувала през нощта. Насън й се явил Учителят и между нещата, които казал, някои от които тя не запомнила, най-важното било това: "Внимавай, защото след пет години ще дойда пак да те проверя какво си направила! "
към текста >>
Учителят наново излезе и се суетеше тук-там, явно беше, че нарочно се бави, за да Му се обадя, но аз все още нямах
кураж
.
Учителят бил зает с подреждането на една барака. Зарадвал се братът, че му се удало удобен случай да се срещне с Учителя. Но след като работата свършила, Учителят се прибрал в стаята си. На брата му се свило сърцето, че изпуснал сгодния случай. Той разказва: "Но ето, че след малко
Учителят наново излезе и се суетеше тук-там, явно беше, че нарочно се бави, за да Му се обадя, но аз все още нямах
кураж
.
Ето, че най-после Учителят дойде при мене, като ме поздрави с леко кимване на глава. Чак сега вече добих кураж, станах, отидох при Него и го попитах за болестта на майка ми. Тогава Той ми каза: "Ще вземете маслини и ще ги счукате с костилките, ще счукате и чесън и ще ги размесите. От това лекарство ще взема по една чаена лъжичка три пъти на ден преди ядене." Лекуването продължи около един месец и майка ми оздравя.
към текста >>
Чак сега вече добих
кураж
, станах, отидох при Него и го попитах за болестта на майка ми.
Но след като работата свършила, Учителят се прибрал в стаята си. На брата му се свило сърцето, че изпуснал сгодния случай. Той разказва: "Но ето, че след малко Учителят наново излезе и се суетеше тук-там, явно беше, че нарочно се бави, за да Му се обадя, но аз все още нямах кураж. Ето, че най-после Учителят дойде при мене, като ме поздрави с леко кимване на глава.
Чак сега вече добих
кураж
, станах, отидох при Него и го попитах за болестта на майка ми.
Тогава Той ми каза: "Ще вземете маслини и ще ги счукате с костилките, ще счукате и чесън и ще ги размесите. От това лекарство ще взема по една чаена лъжичка три пъти на ден преди ядене." Лекуването продължи около един месец и майка ми оздравя. Стоян Димитров - Варна В критичната си възраст леля Райна се разболя от Дюринг, болест, която и сега не могат да лекуват.
към текста >>
9.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
Георги не бе човек, който лесно се отчайва, но след като бе ходил при толкова много лекари и специалисти, без да могат да помогнат, взе да губи
кураж
, като неговата вяра във всемогъществото на медицината взе да се разколебава.
Но болестта на племенницата му промени обичайния ход на нещата. Росица се нуждаеше от лекуване и трябваше да се търсят лекари - специалисти. Росица се нуждаеше от лекуване, а не от умуване. Много лекари и много болници вече бяха посетени за 10-15 дни, но никакъв резултат или надежда. Всеки лекар, при който отиваха, преглеждаше болното дете, предписваше лекарства и ги изпращаше, но полза никаква.
Георги не бе човек, който лесно се отчайва, но след като бе ходил при толкова много лекари и специалисти, без да могат да помогнат, взе да губи
кураж
, като неговата вяра във всемогъществото на медицината взе да се разколебава.
Тогава брат Тахчиев му казал: "Колега, хайде да те заведа при нашия Учител! И Той е доктор. Завършил е медицина и богословие. Може да ти помогне." Съгласил се Георги и отишли при Учителя, макар че не му било лесно да признае, че лекарите не са в състояние да му помогнат. Но нали поговорката казва, че нуждата закон изменя, така и Георги се принудил, от голяма любов към племенницата си се съгласил да отиде за помощ при тоя, когото най-много бе осмивал и отричал.
към текста >>
10.
ЧУДОТВОРСТВО
Окуражих
се, повдигнах плата, който служеше за врата - палатката беше празна.
Току-що си бях легнал, с полуотворени очи, унасях се вече в дрямка, гледам, в палатката ми влиза един грамаден турчин, въоръжен до зъби с ножове и пищови. Още с влизането си, измъкна грамадния ятаган и го вдигна високо, за да го стовари върху врата ми. Аз извиках, скочих ужасен и изхвръкнах от палатката. Обърнах се да видя гони ли ме, но за голяма изненада нямаше никой. Приближих се до палатката, ослушах се - вътре никакъв шум.
Окуражих
се, повдигнах плата, който служеше за врата - палатката беше празна.
Чак тогава разбрах, че съм имал посещение от астралец. Прибрах се малко засрамен и твърде развълнуван, легнах пак, но не можах да заспя. От време на време поглеждах към вратата - разбира се, никакъв турчин не се яви. Когато мина времето за почивка и като чух, че другите братя са станали, станах и аз. Току-що излязох от палатката и гледам - срещу мене на десетина крачки стои Учителят, гледа ме и се пуши от смях.
към текста >>
Аз ти изпратих само един безплътен турчин, да ти опитам
куража
и ти едва не се побърка от страх.
От време на време поглеждах към вратата - разбира се, никакъв турчин не се яви. Когато мина времето за почивка и като чух, че другите братя са станали, станах и аз. Току-що излязох от палатката и гледам - срещу мене на десетина крачки стои Учителят, гледа ме и се пуши от смях. Приближих го, Той ме пита: "Е, почина ли си, добре ли спа, не сънува ли някой лош сън? И ти си един от недоволните, че нищо не съм ви показал досега, не съм ви направил някое чудо, а само съм приказвал.
Аз ти изпратих само един безплътен турчин, да ти опитам
куража
и ти едва не се побърка от страх.
Ами ако ви разтворя ас- трала с неговите ужаси, знаеш ли, че половината от вас ще полудеят? И кой ще плаща за това? Само аз! Някои искат да съм им дал сили да работят. Давал съм.
към текста >>
11.
КРИТИКА
Кураж
, братя." Тъй завършил речта си и се върнал на Изгрева при Учителя.
Борис Николов Веднъж един брат се приближил до Учителя с цел да го пита нещо, но Учителят го преварил и му казал да отиде в гробищата като се спира при всеки гроб, да говори най-хубавите думи, най-похвалните и после да иде при Него. Братът послушал съвета на Учителя, отишъл в гробищата и като се спирал на всеки гроб, обръщал се към покойника или покойницата и ги хвалел с най-похвални думи. След това, преди да напусне това място на мълчанието, произнесъл им едно слово, като казал приблизително следното: "Вие, братя мъртъвци, бяхте умни хора, някои от вас дори бяха гениални, но хората не ви оцениха, защото не ви разбраха, но не се отчайвайте. Имайте търпение, един ден и вие ще бъдете признати и оценени.
Кураж
, братя." Тъй завършил речта си и се върнал на Изгрева при Учителя.
Учителят го изслушал внимателно и му казал: "Сега, рекох, пак ще отидете там, при мъртвите, но сега ще им говорите всичко най-лошо, което ви дойде до устата." /Вие тук всички сте вагабонти, крадци, развратници, разбойници, подлеци, пияници, ревниви и завистливи и тъй напразно сте похабили живота си. Вие всички тук сте лицемери и т.н./ Ходил той от гроб на гроб и всички ругаел, докато най-после се уморил и се върнал при Учителя да му докладва какво е направил. "Как изпълни възложената задача? - го попитал Учителят. Какво ви казаха умрелите, когато ги хвалехте?
към текста >>
12.
КОЙ СПАСИ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ
говори твърде много за онези, които тогава имаха
куража
, мъдростта и избирането да го направят.
Единствено и само в България евреите бяха оставени живи и запазени от яростта на своя враг. На кого принадлежат заслугите за това добро дело? - Преди всичко това се дължи на нашия Учител и на Неговото влияние всред най-големите фактори на тогавашната власт. Може би сега, при днешните обстоятелства, това събитие да се оценява като нещо лесно и обикновено. Но ако се пренесем във времето, когато ставаше поголовното избиване на евреите в Европа, при онова страхотно, неумолимо диктаторство на Хитлер върху завладените територии, ще се види, че това съвсем не е нещо лесно и обикновено, а е равносилно на истинско чудо. То
говори твърде много за онези, които тогава имаха
куража
, мъдростта и избирането да го направят.
Това е повече от подвиг, повече от граждански и човешки дълг и беше извършено с риск за собствения живот, за спася- нето живота на други хора. Това говори за хуманността, великодушието, морала и духовната висота на тия, които го извършиха, както и за голямото прозрение и далновидност за значението на този факт в бъдеще. Жалко, че и досега не е оценен, както трябва! Един път към 8 часа сутринта бях при Учителя по моя частна работа. Останах незадоволен от тази среща, защото Учителят нищо не ми каза за работата, по която бях отишъл, а през всичкото време ми говори за много лошото положение, в което се намираха тогава евреите.
към текста >>
13.
СОЦИАЛНИ БЕДСТВИЯ
В най-големите страдания, човек да има Мир, Вяра и Любов, да не се
обезкуражава
.
И където е било вода, ще стане сухо. Тези, които ще се спасят, ще влязат в Царството Божие, дето ще бъде небивала красота. Бъдете будни вие, защото нито косъм няма да падне от "лавата на праведния. Всички ще минат през изпитания. Будни бъдете, защото, които издържат на всички изкушения и изпитания, те ще влязат в Царството Божие.
В най-големите страдания, човек да има Мир, Вяра и Любов, да не се
обезкуражава
.
към текста >>
14.
ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА
И достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тук, за да придобием
кураж
и вяра.
Без това Братство ние сме само инвалиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота. Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия Мир. После, ние ще се стараем да бъдем работници на Светлината. Ще почнем работа с доверие – без да чакаме другите да почнат. Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще работим, ще вършим добри дела – творчески и съграждащи.
И достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тук, за да придобием
кураж
и вяра.
Учителю, с всичката си душа, с всичката си сила ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в пътя ни към Светлината на Истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на Земята, за доброто на всички хора.” Беседи на Учителя има преведени на много езици: на френски, английски, немски, руски, сръбски, хърватски, чешки, латвийски, естонски, италиански, шведски, есперанто и прочее. Учителя с гости от чужбина --------------------------------------------------------------------- 11 Става дума за Михаил Иванов (1900-1986), който през 1937 г.
към текста >>
15.
СТРАДАНИЕТО – ПЪT KЪM ЛЮБОВТА
Когато при страданието се ожесточаваш и
обезкуражаваш
, то се превръща в мъчение.
Много наши страдания и опасения са безпредметни. Те са само въображаеми неща. По някой път се чудите на вашите страхове и скърби. След като минат виждате, че те са били детинска работа. Има разлика между мъчение и страдание.
Когато при страданието се ожесточаваш и
обезкуражаваш
, то се превръща в мъчение.
Тебе те е повлякъл пороят, мислиш, че всичко е свършено, обаче има невидими същества, които непрекъснато работят и се стараят да те освободят от този порой. Те мислят за нас. Затова и в най-големите страдания човек не трябва да се обезсърчава. Разумната Природа повече милее за нас, отколкото ние сами. Бог дава условия на човека, за да учи.
към текста >>
16.
Свещеният час
Като премине този час на размишление, трябва да се почувствувате
окуражени
, опреснени, с чисто сърце, за да можете с нови сили да прекарате останалото време от деня.
Не четете ли по този начин беседите, Библията или която и да е книга, те ще ви се видят еднообразни и вие ще потърсите някакво развлечение, но развлечението не е наука. Работете всички, за да придобиете концентрация в мисълта си. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, нека си определи един свещен час за работа. Този свещен час може да бъде или сутрин или следобед или вечер. През това определено време прекарвайте в дълбоко размишление, за да се справяте с всички трудности, които ви се изпречват на пътя.
Като премине този час на размишление, трябва да се почувствувате
окуражени
, опреснени, с чисто сърце, за да можете с нови сили да прекарате останалото време от деня.
На другия ден пак ще прекарате свещения час в размишление. През този свещен час ще се разговаряте с всички окултни ученици на тази Школа, в която сте и вие. Всички окулТни ученици по целия свят, както и в духовния свят, се интересуват от вашия най-малък духовен прогрес. Те се интересуват от вас само за този малък успех. И когато вие се намерите в някакво затруднение, те веднага ви идват на помощ.
към текста >>
17.
СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
Когато при страданието се ожесточавате и
обезкуражавате
, то се превръща в мъчение.
Много наши страдания и опасения са безпредметни. Те са само въображаеми. Понякога се чудите на вашите страдания и скърби. След като преминат, вие виждате, че те са били неоснователни. Има разлика между мъчение и страдание.
Когато при страданието се ожесточавате и
обезкуражавате
, то се превръща в мъчение.
Разберете ли, че страданието е благо, чрез което Бог ви говори и работи върху вас, не след много време то ще премине, а вие ще придобиете една голяма дарба. Чрез страданието разумната природа ви казва, че сте се отклонили от пътя и трябва отново да го намерите. Ако в продължение на една година държите в съзнанието си някой наистина щастлив човек, силите, които работят в него, ще потекат и към вас. Задачата на всеки човек е най-напред да се свърже с Бога и Божията любов да потече чрез него. Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите, на възвишените същества.
към текста >>
18.
Единадесета част
И в това отношение да се
окуражаваме
.
Но ако седна да размишлявам за страдащите и поискам да им помогна, дори само в мислите си, аз съм вътрешно добър човек. Ако и вие действате по същия начин, добри хора сте. Престане ли човек да мисли за другите, а мисли единствено за себе си, той потъмнява. Така го виждат на Небето. Затова се казва в Писанието, че трябва да живеем в святост и благочестие.
И в това отношение да се
окуражаваме
.
Всички онези хора, които се жертват за ближните си, каквито и да са, те са благото на един народ, а всички, които не се жертват, са извън това благо. А за да люби някой себе си, той трябва първо да люби ближния си, спазвайки трите закона: Любов към Бога, Любов към душата си и Любов към ближния. Който люби Бога, живее в Божествения свят; който люби душата си и не се измъчва, живее в духовния свят; а който люби ближния си, се намира във физическия свят. Това е светата троица. Единственото същество, което ви люби, то е Бог.
към текста >>
НАГОРЕ