НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
151
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Онази мисъл, която е послужила да
вдъхне
в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот.
“ Человек не е можал да остане сляп завинаги към тази истина. Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род. Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука.
Онази мисъл, която е послужила да
вдъхне
в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот.
Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята. Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар. Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда. Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило.
към текста >>
Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се
вдъхновява
от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане.
Има ли някой да оспорва това? Нека ни докаже противното. – „Майки, майки иска Франция“, казва Наполеон Великий. Но тези майки не са създавани без Добродетел. За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта.
Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се
вдъхновява
от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане.
Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот.
към текста >>
5. Онази мисъл, която
вдъхнала
в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот.
4. Не било възможно човек да остане завинаги сляп за тази истина. Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството. Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука.
5. Онази мисъл, която
вдъхнала
в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот.
Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда. Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети.
към текста >>
Ако всички хора се ръководят и
вдъхновяват
от този принцип и изпълняват изискванията на този велик закон, то той непременно ще произведе присъщите за него резултати и ще принесе своите благи плодове:
5. И действително, фактите показват, че всички велики хора, благодетели на човечеството, са се родили от добри и благородни майки. За тези майки са се дали най-святите жертви. Ако някой оспорва това, нека ни докаже противното. „Майки, майки иска Франция” – казва Наполеон Велики.[25] Но такива майки не се създават без добродетел.[26] 6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и сестри, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на Любовта.
Ако всички хора се ръководят и
вдъхновяват
от този принцип и изпълняват изискванията на този велик закон, то той непременно ще произведе присъщите за него резултати и ще принесе своите благи плодове:
– мир; – благоденствие; – успех; – духовно просвещение; – повдигане.
към текста >>
Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела,
вдъхновявала
е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38]
Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена.
Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела,
вдъхновявала
е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38]
13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом!
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Началата ще ни са
вдъхнат
от възпитанието, щом потърсим помощта му.
Този въпрос е вън от нашата област. Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“. Но нека се повърнем пак на предмета си. Добрата почва ще ни се даде от Природата, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания. Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети.
Началата ще ни са
вдъхнат
от възпитанието, щом потърсим помощта му.
Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование.
към текста >>
Обаче Любовта
вдъхнала
в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание.
Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения.
Обаче Любовта
вдъхнала
в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание.
От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи. Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена.
към текста >>
Те са били
вдъхновени
с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички.
От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества. От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа. Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството.
Те са били
вдъхновени
с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички.
А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази. Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот. Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога.
към текста >>
Любовта
вдъхнала
в душата му:
Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения.
Любовта
вдъхнала
в душата му:
– нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба.
към текста >>
Тази борба се
вдъхновява
от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци.
7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота.
Тази борба се
вдъхновява
от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци.
3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме. Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения. 4. Защо е всичко това? Кой знае!
към текста >>
Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и
вдъхновяват
те.
3. Попитайте сърцето колко сила, колко енергия изпраща то посредством кръвта в мозъчните клетки. В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115]. Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи. 4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото.
Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и
вдъхновяват
те.
5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът. Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа. С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества. 6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа. Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас.
към текста >>
Тези души се
вдъхновявали
от велики мисли.
С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества. 6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа. Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството.
Тези души се
вдъхновявали
от велики мисли.
Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество.
към текста >>
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го
вдъхнови
да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм.
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го
вдъхнови
да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
към текста >>
3.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
И
вдъхна
Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа.
Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла.
И
вдъхна
Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа.
Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си.
към текста >>
4.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
И
вдъхна
Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух.
Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла.
И
вдъхна
Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух.
Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовно развит да проумее духовния напредък. Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение.
към текста >>
5.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Неговата десница ще ме укрепи и Словото му ще ме
вдъхнови
.
„Не чрез сила, не чрез крепост говори Господ, но чрез Духът ми". 19. Душата ми е немощна, но Господ е силен. Сърцето ми е слабо, но Господ Бог е крепък. Умът ми е в недоумение, но Господ, Спасителят ми, е моята надежда. Той ще ме избави и спаси докрай.
Неговата десница ще ме укрепи и Словото му ще ме
вдъхнови
.
Духът му ще възобнови сърцето ми и любовта му ще запали божествения огън в душата ми и неговата мъдрост и знанието на светия му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина. Мир да бъде от Господа. Тази Божия милост чакам. Излиянието на светия му Дух да ме ободри, да ме укрепи. Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него.
към текста >>
Повърни ония светли мисли, дай ми онова вътрешно
вдъхновение
, направи моята душа да принесе плод достоен.
Имай тихо упование на него. Очаквай с увереност и ще те посети благият му Дух, който носи всичките небесни добрини, благословения и дарби и ще ти даде според както му се вижда за добре. Въздай хвала и благодарение на Господа и той ще ти помага. Той ще снеме всеки товар от душата ти и ще изпъди всяка тъмнина от ума ти и ще направи сърцето ти да порасне в познанието и мъдростта. Господи, както в първите дни на твоята любов, така действам.
Повърни ония светли мисли, дай ми онова вътрешно
вдъхновение
, направи моята душа да принесе плод достоен.
Господи, ти, който си ме слушал винаги, ще ме послушаш пак, в теб ще се хваля винаги. Всичко, което придобивам, искам да носи твоето благословение. Амин. 13/20 Псалом. „Господ да те послуша в скръбен ден.
към текста >>
6.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни
вдъхновения
, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син.
Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци.
Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни
вдъхновения
, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син.
За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е.
към текста >>
7.
Петър Дънов - №2
Аз се радвам, че можах да Ви предам тия благословения от Небето, които ми бяха дадени особено за Вази, защото сам Духът Господен ме ръководи и ми
вдъхна
това, което ви писах.
по обяд [бел. на П. К.] Варна, 26 септ[емврий] 1898 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 18 того приех и се много зарадвах, като се научих, че Господ Ви е дал такава радост да имате.
Аз се радвам, че можах да Ви предам тия благословения от Небето, които ми бяха дадени особено за Вази, защото сам Духът Господен ме ръководи и ми
вдъхна
това, което ви писах.
„Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в правда и истина. Ето Аз съм Този, Който ги ръководя и пазя и им давам сила и живот, за да ходят в Моята виделина." Видите, приятели мои, колко Господ ви люби и мисли за вас. Макар да сте бедни и отхвърлени от света , обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето царство, да се радвате с Него заедно на Небесната слава. Ето Господ казва: „Не бойте се, още малко Ме почакайте и ще ви видя, и ще Ме видите да се възцаря в Своята слава в тоя свят".
към текста >>
8.
Петър Дънов - №19
Това ми се
вдъхна
от Господа през тоя месец.
Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда."
Това ми се
вдъхна
от Господа през тоя месец.
Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня. Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля. Но чакам още да приема Обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа.
към текста >>
9.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Аз се радвам, че можах да Ви предам тия благословения от Небето, които ми бяха дадени особено за Вази, защото сам Духът Господен ме ръководи и ми
вдъхна
това, което ви писах.
по обяд [бел. на П. К.] Варна, 26 септ[емврий] 1898 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 18 того приех и се много зарадвах, като се научих, че Господ Ви е дал такава радост да имате.
Аз се радвам, че можах да Ви предам тия благословения от Небето, които ми бяха дадени особено за Вази, защото сам Духът Господен ме ръководи и ми
вдъхна
това, което ви писах.
„Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в правда и истина. Ето Аз съм Този, Който ги ръководя и пазя и им давам сила и живот, за да ходят в Моята виделина." Видите, приятели мои, колко Господ ви люби и мисли за вас. Макар да сте бедни и отхвърлени от света , обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето царство, да се радвате с Него заедно на Небесната слава. Ето Господ казва: „Не бойте се, още малко Ме почакайте и ще ви видя, и ще Ме видите да се възцаря в Своята слава в тоя свят".
към текста >>
10.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Това ми се
вдъхна
от Господа през тоя месец.
Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда."
Това ми се
вдъхна
от Господа през тоя месец.
Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня. Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля. Но чакам още да приема Обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа.
към текста >>
11.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Със своя мил поглед и блага реч той
вдъхновявал
и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината.
Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони.
Със своя мил поглед и блага реч той
вдъхновявал
и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината.
Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята. Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива? Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път. От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род.
към текста >>
12.
02 ПИСМО
Защото сам Духът Господен Ме ръководи и Ми
вдъхна
това, което ви писах.
Варна, 26. IX. 1898 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви от 18 го приех и се много зарадвах, като се научих, че Господ ви е дал такава радост да имате. Аз се радвам, че можах да ви предам тия благословения от Небето, които ми бяха дадени особено за вази.
Защото сам Духът Господен Ме ръководи и Ми
вдъхна
това, което ви писах.
Пиши и им кажи, Ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в Правда и Истина. Ето, Аз съм този, който ги ръководи и пази и им давам сила и живот, за да ходят в моята виделина. Видите, приятели Мои, колко Господ ви Люби и мисли за вас. Макар да сте бедни и отхвърлени от света, обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето Царство да се радвате с Него заедно на Небесната Слава. Ето, Господ казва: не бойте се, още малко Ме почакайте и ще ви видя и ще Ме видите да се възцаря в Своята Слава в тоя свят.
към текста >>
13.
14 ПИСМО
Аз съм отначало и всякога ще бъда." Това Ми се
вдъхна
от Господа през тоя месец.
Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас. Ето, трудът ви няма да остане без да принесе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее над всяка Моя твар и които Го приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват и ще бъдат Мои Синове и дъщери и Аз техен Господ. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете и ще ви дам Моята радост, Моя Мир, Който никой няма да ви отнеме, защото Аз съм истий днес и утре.
Аз съм отначало и всякога ще бъда." Това Ми се
вдъхна
от Господа през тоя месец.
Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня. Сегиз-тогиз ми минава една мисъл, да тръгна да посетя България и да разглася Живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата Блага Воля. Но чакам още да приема обещанието. И не Ми е известно още дали сам ще Ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене заедно за подкрепа.
към текста >>
14.
91 ПИСМА до Мария Казакова
На други Бог е говорил чрез
вдъхновение
, такива са Исай и Еремия.
„Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи! Какво велико значение. „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." ,,Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят". С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша стенен.
На други Бог е говорил чрез
вдъхновение
, такива са Исай и Еремия.
По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината".
към текста >>
Може: чрез видение, чрез внушение, чрез
вдъхновение
.
" Да, той е Божественият младоженец на всички души. Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията на Божията Любов. Не, Господ не ни е забравил, но той ни привлича с нишките на своята Любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел. Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата.
Може: чрез видение, чрез внушение, чрез
вдъхновение
.
Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата „внушение", то е средство, по което една мисъл може да ни се предаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч.
към текста >>
15.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог
вдъхнал
в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е.
Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва на листата като един обект за храна, за какъвто ги е считала по-преди по необходимост, а вече миролюбиво каца на листа, без да му причини никаква вреда. Сега тя не го поврежда, понеже вниманието ѝ е насочено към друга посока – към сока на цветята. Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим с примера за сътворението на човека.
Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог
вдъхнал
в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е.
проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад.
към текста >>
16.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде
вдъхновение
за разрешението на тая благородна задача.
Това разрушение на формите ние наричаме смърт. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите условия, които природата създава. И на днешното човечество е дадена една велика обществена задача за разрешение и то трябва да я разреши съобразно законите на живата математика и геометрия. Съвременните негови математици трябва да им хвърлят светлина върху тези закони. В това отношение тяхната социална наука ще им даде упътвания в тая насока.
Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде
вдъхновение
за разрешението на тая благородна задача.
Ако това стане, съвременните народи ще стигнат в своето развитие оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. При черната раса са се развивали низшите чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при бялата раса получават развитието си умствените му сили. Новата раса обаче, която сега иде, има за цел да развива силата на неговия дух в реализирането на заветните идеали, за да може той да стане господар и да използува всички придобити сили не за зло, а за добро. Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега. Културните народи могат да се приготвят за идването на шестата раса.
към текста >>
17.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно, ние всякога трябва да се
вдъхновяваме
от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай.
Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления – лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. – се дължат на неразумното, на тия излишни киселини у човека. И затова умният българин казва: „Много кисел станал“ или „вкиснал се“. Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване.
В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно, ние всякога трябва да се
вдъхновяваме
от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай.
Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата ни и лицето ни добиват най-правилна форма, крайниците ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите. Защото само добрият и разумният човек пълен с мисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на Земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория до сега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло.
към текста >>
18.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта
– Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да
вдъхнат
в своите избрани.
Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук? – Не, то ще губи само времето си. Да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили. А кое е по нашите сили? – Това е разумният живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда.
– Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да
вдъхнат
в своите избрани.
Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелствува на първо място майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни условия. Но кой народ днес прилага тоя закон? Нито един народ не е постигнал още това. В пълния смисъл на думата такъв идеален народ няма още. Напротив, всички търсят разумния живот там, където не може да се намери.
към текста >>
19.
***
Ученикът във Великия Път на Светлината се
вдъхновява
от нещо по-възвишено, отколкото човек може да мисли.
Две неща трябва да има ученикът: ДОСТОЙНСТВО И СМИРЕНИЕ. Ученикът сам трябва да се съди, преди да е дошъл съдът от вън. Той не трябва да прави бързи заключения за неща, с които не е опознат добре. Той трябва да познава всяка душа на мястото, дето тя се намира. Защото на светлината едни неща растат, други цъфтят, трети връзват, а четвърти зреят.
Ученикът във Великия Път на Светлината се
вдъхновява
от нещо по-възвишено, отколкото човек може да мисли.
Той трябва да покаже, че в него Безграничният е вложил нещо добро. Всичко така да бъде, както Господ е казал! Ученикът трябва да изнесе товара си до край. И да го занесе дар на Бога и дар на дома си. Духът му не трябва да отпада.
към текста >>
20.
МОЛИТВА 'ДА ДОЙДАТ ГОСПОДНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ В ЖИВОТА МИ'
Неговата десница ще ме укрепи и Словото Му ще ме
вдъхнови
.
Не чрез сила, не чрез крепост говори Господ, но чрез духа ми. Душата ми е немощна, но Господ е силен. Сърцето ми е слабо, но Господ Бог е крепък. Умът ми е в недоумение, но Господ, Спасителят ми, е моята надежда. Той ще ме избави и спаси докрай.
Неговата десница ще ме укрепи и Словото Му ще ме
вдъхнови
.
Духът Му ще възобнови сърцето ми и Любовта Му ще запали Божествения огън в душата ми и Неговата Мъдрост и Знание на СВетия Му Дух ще ми бъдат Всегдашна виделина. Мир да бъде от Господа. Тази Божия милост чакам. Излиянието на Светия Му Дух да ме ободри, да ме укрепи. Това Слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със Своята небесна Светлина, да прогледам както слепия и да стана мъдър както мъдрият и от Неговия род да приема печат на Любовта Му, сила на Духа Му, знание и мъдрост от Самия Него.
към текста >>
21.
МОЛИТВА МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ
Подкрепи всички Свои работници, дай им сили, знание, любов и
вдъхновение
да работят с радост за Великото Ти дело.
Стори това, което си казал, че всички ще Ти се поклонят и ще прославят Твоето име. Подкрепи ръководителите на народите да възприемат началата на Всемирното Бяло Братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за братството и обединението на народите. Нека цялото Небе да работи с Учителя и неговата мисия да се увенчае с успех. Словото на Учителя да озари всички съзнания, да бъде възприето и приложено навсякъде в света. Събуди духа на българския народ, на Славянството и на всички народи, които Ти си призовал, за да изпълнят своята мисия.
Подкрепи всички Свои работници, дай им сили, знание, любов и
вдъхновение
да работят с радост за Великото Ти дело.
Изпрати още работници на Твоята нива. Простри Своето благословение над нас, които нищо не можем да направим без Твоята сила и благодат. Ние искаме да живеем по закона на Любовта, за да можем чрез нея да решим въпросите, които седят пред вратите на нашите души, и да ходим в Твоя свят път. Изпращай ни всеки ден Своя Мир и Своята радост. Простри и днес ръката Си върху нас.
към текста >>
22.
МОЛИТВИ ЗА ЗАМИНАЛИ
Създай радост на тия души и
вдъхни
им надежда, че скоро ще ги изпратиш на Земята да продължат своята еволюция, при пълно опомняне, за да довършат делото на Твоето спасение.
МОЛИТВИ ЗА ЗАМИНАЛИ МОЛИТВА НА ВСЕЛЕННАТА МИЛОСТ Господи на Вселенната Милост, Ти, Който си направил човека на Земята и си вложил Духа Си в него, за да го издигнеш до себе Си, молим Ти се, послушай молбата ни сега, спомни си за заминалия (заминалата) в другия свят (споменава се името на брата или сестрата), спомни си за всички заминали братя и сестри, бащи и майки, синове и дъщери, близки и далечни роднини по плът и всички добри человеци и ги благослови с всичкото Си благословение.
Създай радост на тия души и
вдъхни
им надежда, че скоро ще ги изпратиш на Земята да продължат своята еволюция, при пълно опомняне, за да довършат делото на Твоето спасение.
Господи, ние се радваме, че си ни дал възможност да ходатайствуваме пред Тебе за заминалите ни близки и увереността, че молбата ни ще бъде чута от Тебе и те ще се наслаждават на радост, която отдавна очакват. Благословен си Ти, Господи, благословено е името Ти сега и през всичките векове. Амин. УПОКОЙ, ГОСПОДИ, ДУШАТА Упокой, Господи, душата на заминалия брат (сестра) .
към текста >>
23.
ФОРМУЛИ - Всички
С този ключ ще призовавате Духа на
вдъхновението
.
Милостта Божия да пребъде в нас през всичките дни на нашия живот. Формула 154 Мерухим, Мерухим, Мерухим. Али Бехар. Махатма Аум.
С този ключ ще призовавате Духа на
вдъхновението
.
Формула 155 Да дойде Божият мир във всяка човешка душа, която живее в Божието Велико Слово. Нека всички да се обединят и да работят в името на Единния и Вечен Бог! Формула 156 Ако нарушиш мира си, повтаряй си думите:
към текста >>
Господи, понеже в началото Ти
вдъхна
живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе.
Така да бъда и аз през всичките векове. Амин. Формула 334 Моят живот е израз на Великото начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико начало. Формула 335
Господи, понеже в началото Ти
вдъхна
живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе.
При изгиварянето на тези думи, леко се прекарва десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх. После показалецът се прекарва леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и Духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия. Същата формула се повтаря и с погалвапе на лявата вежда. А когато се произнася следващата формула, десният показалец се прекарва по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо.
към текста >>
24.
ФОРМУЛИ - (148-167) 'Моя Мир ви давам'
С този ключ ще призовавате Духа на
вдъхновението
.
Милостта Божия да пребъде в нас през всичките дни на нашия живот. Формула 154 Мерухим, Мерухим, Мерухим. Али Бехар. Махатма Аум.
С този ключ ще призовавате Духа на
вдъхновението
.
Формула 155 Да дойде Божият мир във всяка човешка душа, която живее в Божието Велико Слово. Нека всички да се обединят и да работят в името на Единния и Вечен Бог! Формула 156 Ако нарушиш мира си, повтаряй си думите:
към текста >>
25.
ФОРМУЛИ - (331-344) 'Аз в тях и Ти в мене'
Господи, понеже в началото Ти
вдъхна
живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе.
Така да бъда и аз през всичките векове. Амин. Формула 334 Моят живот е израз на Великото начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико начало. Формула 335
Господи, понеже в началото Ти
вдъхна
живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе.
При изгиварянето на тези думи, леко се прекарва десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх. После показалецът се прекарва леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и Духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия. Същата формула се повтаря и с погалвапе на лявата вежда. А когато се произнася следващата формула, десният показалец се прекарва по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо.
към текста >>
26.
Да дойдат Господните благословения в живота ми
Неговата десница ще ме укрепи и словото Му ще ме
вдъхнови
.
Зах. 4:6 Душата ми е немощна, но Господ е силен. Сърцето ми е слабо, но Господ Бог е крепък. Умът ми е в недоумение, но Господ, Спасителят ми, е моята надежда. Той ще ме избави и спаси докрай.
Неговата десница ще ме укрепи и словото Му ще ме
вдъхнови
.
Духът Му ще възобнови сърцето ми и любовта Му ще запали Божествения огън в душата ми и Неговата мъдрост и знание на Святия Му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина. Мир да бъде от Господа. Тази Божия милост чакам. Излиянието на Святия Му Дух да ме ободри, да ме укрепи. Това Слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със Своята небесна светлина, да прогледам както слепия и да стана мъдър както мъдрия и от Неговия род да приема печат на любовта Му, сила на Духа Му, знание и мъдрост от Самия Него.
към текста >>
27.
Мисията на Учителя
Подкрепи всички свои работници, дай им сили, знание, любов и
вдъхновение
да работят с радост за Великото Ти дело.
Стори това, което си казал, че всички ще Ти се поклонят и ще прославят Твоето име. Подкрепи ръководителите на народите да възприемат началата на Всемирното Бяло братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за братството и обединението на народите. Нека цялото Небе да работи с Учителя и неговата миеш да се увенчае с успех. Словото на Учителя да озари всички съзнания, да бъде възприето и приложено навсякъде в света. Събуди духа на българския народ, на славянството и на всички народи, които Ти си призовал, за да изпълнят своята мисия.
Подкрепи всички свои работници, дай им сили, знание, любов и
вдъхновение
да работят с радост за Великото Ти дело.
Изпрати още работници на Твоята нива. Простри своето благословение над нас, които нищо не можем да направим без Твоята сила и благодат. Ние искаме да живеем по закона на любовта, за да можем чрез нея да решим въпросите, които седят пред вратите на нашите души, и да ходим в Твоя свят път. Изпращай ни всеки ден своя мир и своята радост. Простри и днес ръката Си върху нас.
към текста >>
28.
Молитва за заминалите Молитва на вселенната милост
Създай радост на тия души и
вдъхни
им надежда, че скоро ще ги изпратиш на земята да продължат своята еволюция, при пълно опомняне, за да довършат делото на Твоето спасение.
Молитва за заминалите Молитва на вселенната милост Господи на вселенната милост, Ти, който си направил човека на земята и си вложил Духа Си в него, за да го издигнеш до Себе си, молим Ти се, послушай молбата ни сега, спомни си за заминалия/заминалата в другия свят (произнася се името), спомни си за всички заминали братя и сестри, бащи и майки, синове и дъщери, близки и далечни роднини по плът и всички добри человеци и ги благослови с всичкото Си благословение.
Създай радост на тия души и
вдъхни
им надежда, че скоро ще ги изпратиш на земята да продължат своята еволюция, при пълно опомняне, за да довършат делото на Твоето спасение.
Господи, ние се радваме, че си ни дал възможност да ходатайстваме пред Тебе за заминалите ни близки и увереността, че молбата ни ще бъде чута от Тебе и те ще се наслаждават на радост, която отдавна очакват. Благословен си Ти, Господи, благословено е името Ти сега и през всичките векове. Амин.
към текста >>
29.
Формули 162-183 Моя мир ви давам
С този ключ ще призовавате Духа на
вдъхновението
.
Милостта Божия да пребъде в нас през всичките дни на нашия живот. формула 168 Мерухим, Мерухим, Мерухим. Али Бехар. Махатма Аум.
С този ключ ще призовавате Духа на
вдъхновението
.
формула 169 Да дойде Божият мир Във всяка човешка душа, която живее в Божието велико слово. Нека всички да се обединят и да работят в името на Единния и Вечен Бог! формула 170 Ако нарушиш мира си, повтаряй си думите:
към текста >>
30.
Формули 356 - 373 Аз в тях и Ти в мене
Господи, понеже в началото Ти
вдъхна
живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе.
Задържане: Господи, благодаря Ти, че си в мен. Издишване: Господи, благодаря Ти, че остави Твоето благоволение в мен. формула 359 Моят живот е израз на Великото начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико начало. формула 360
Господи, понеже в началото Ти
вдъхна
живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе.
При изговарянето на тези думи, леко се прекарва десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх. После показалецът се прекарва леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия. Същата формула се повтаря и с погалване на лявата вежда. А когато се произнася следващата формула, десният показалец се прекарва по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо:
към текста >>
31.
Формули 406 - 415 Прибежище в скръбни времена
• В истината влизат следните думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра,
вдъхновение
, доброта, упование.
•Под думата „цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. • Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване, просвещение, разум. • В категорията „разум" влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. • В индивидуализирането на душата влизат и следните неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене. • В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление.
• В истината влизат следните думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра,
вдъхновение
, доброта, упование.
•Думите, които обясняват вярност: съзвучие, хубост, невинност, смирение, сладост. формула 412 Казвайте си: Господи, искам да изправя погрешката си. Дай ми време и възможност да я изправя.
към текста >>
32.
Формули 448 - 463 Не чрез сила, не чрез крепост говори Господ, но чрез Духа ми
Да
вдъхне
в сърцата на верующите Божествената ревност, да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота.
Да благослови и нас със Своята милост, за да вършим добрата воля Божия всякога. Ние призоваваме Господа на милостта, който я е изявил. формула 454 Размишление върху Божията правда Да се въдвори Божията правда на земята във всичката нейна пълнота Да осени първо всички домове.
Да
вдъхне
в сърцата на верующите Божествената ревност, да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота.
формула 455 Зная положително, че Бог е вложил в моята душа и в моя дух велики работи. И сега моето велико желание е да разработя всичко това, което Господ е вложил в мен, и да бъда винаги благодарен и верен. Работа с псалмите Буден е този същият дух, който прониква през всичките псалми, който от дълбините на человеческата душа постоянно излиза и се отправя към Бога; ту в радост, ту в скръб, ту в моления, ту в славословия.
към текста >>
33.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
А най-много, което ми
вдъхна
особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...
След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора. Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говорението ми се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение.
А най-много, което ми
вдъхна
особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...
— Драгий ми синко - рече. Ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от местото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек голям грешник, както и в мира... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения.
към текста >>
34.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА
на Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори." След прочитането г-н Дънов се
вдъхнови
от Духа Господен и ни попита разбираме ли думите на прочетеното.
и винаги се откриваха и закриваха с Молитвата Господня. ПЪРВО СЪБРАНИЕ 11 август 1906 г. Господин Дънов прочете 7 гл. от Ев.
на Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори." След прочитането г-н Дънов се
вдъхнови
от Духа Господен и ни попита разбираме ли думите на прочетеното.
За да получим нещо - продължи той, - трябва да турим в действие ума, сърцето и волята си... Религията има за цел да ни научи как да живеем. Знанието и мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия. Съзнателният живот произлиза от бялата светлина. Тя е Божествена.
към текста >>
35.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
Христос беше, Който
вдъхна
Дух в устата на человека, на Адама.
Овцата е взета като символ на Добродетелта. Тя е ед-но същество без защитник, но под ръководството на един пастир, добър овчар, във всяко отношение породата на тази овца ще се подобри. Но ако падне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид да вземе нейното мляко и нейната кожа. Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души.
Христос беше, Който
вдъхна
Дух в устата на человека, на Адама.
И затова жилището на душата, това са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата. А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище - сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един человек се обсебва, ще забележите, че най-нап-ред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането, душата се постоянно излъчва.
към текста >>
Тя е силата и
вдъхновението
на техния живот.
Вярата е едно качество на децата. Чрез тази вяра се развива техният слаб живот. Чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката. Чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца.
Тя е силата и
вдъхновението
на техния живот.
Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника; той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че той не ни разбира; да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание.
към текста >>
36.
ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ
Това ми се
вдъхна
от Господа през този месец.
Ето, трудът ви няма да остане без да принесе своя плод и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее на всяка Моя твар и които Го приемат, ще оживеят и ще бъдат Мои синове и дъщери, и Аз - техен Господ. Слушайте, вам говоря - които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при Мене и ще изцелеете и ще ви дам Моята радост, Моя мир, който никой няма да ви отнеме, защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм отначало и всякога ще бъда..."
Това ми се
вдъхна
от Господа през този месец.
Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание, да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня. Сегиз-тогиз ми минава една мисъл да тръгна да посетя България И да възглася Живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали и големи, що е Неговата Блага Воля. Но чакам още да приема Обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа.
към текста >>
37.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
При всички случаи в живота си тя беше с изобилно
вдъхновение
.
Започна се доста интензивна работа. Главен инициатор за поддържане на групата беше гражданката Гергина Минкова, основна учителка. За нея може да се разкаже много. Имаше проникновена интуиция, голямо смирение, широка душа, буден ум, разумни чувства и богато сърце. Не можеше в нея да не се види идеалът за човек.
При всички случаи в живота си тя беше с изобилно
вдъхновение
.
Когато човек биваше с нея, всичко в живота изглеждаше лесно, макар и тя самата да беше поставена при не-хармонични условия. В противовес на нейните разбирания, мечти и идеали за съвършена красота и чистота, нейният мъж беше по професия кръчмар, който обичаше да прави компания на „нощните птици". Но всичко това тя понасяше с голяма разумност. Идейният живот за нея беше Алма-матер. Младите момчета от групата с голям стремеж прегърнаха идеята и желанието да се домогнат до скритите духовни сили, да развият способности за ясночуване и ясновиждане, да се запознаят основно със спиритични-те явления, да изучат окултните науки астрология, френология, графоло-гия, хиромантия, особено ирисова диагностика.
към текста >>
Сестра Еленка Джамбазова, ревностна девойка, смело и
вдъхновено
разучаваше Евангелието и доста изчерпателно тълкуваше Божествените истини.
Когато човек биваше с нея, всичко в живота изглеждаше лесно, макар и тя самата да беше поставена при не-хармонични условия. В противовес на нейните разбирания, мечти и идеали за съвършена красота и чистота, нейният мъж беше по професия кръчмар, който обичаше да прави компания на „нощните птици". Но всичко това тя понасяше с голяма разумност. Идейният живот за нея беше Алма-матер. Младите момчета от групата с голям стремеж прегърнаха идеята и желанието да се домогнат до скритите духовни сили, да развият способности за ясночуване и ясновиждане, да се запознаят основно със спиритични-те явления, да изучат окултните науки астрология, френология, графоло-гия, хиромантия, особено ирисова диагностика.
Сестра Еленка Джамбазова, ревностна девойка, смело и
вдъхновено
разучаваше Евангелието и доста изчерпателно тълкуваше Божествените истини.
Тя също като Гергина Минкова беше поставена при неблагоприятни условия. Тези хора бяха най-изявените от групата в Добрич, която постепенно се разрастваше. Разпалената от нас искра не остана тайна. Скоро църквата ревниво се намеси, нададе тревога, наричайки ни сектанти, рушители на църквата и на тогавашния социално-по-литически строй. Но благодарение на подготовката за Балканската война, на властта не и остана време да се занимае с това „зло".
към текста >>
Но всяко трудно положение се понася, когато е подкрепено от някакъв
вдъхновител
, а такъв вече имах: това беше вярата ми в Реалното и Безсмъртното, в Съществата, които живеят и мислят за нас.
трябваше да напусна град Добрич и групата. Бях повикан като моряк във варненската флота. След няколко месеца същата година се обяви Балканската война и трябваше всички от групата да постъпят в редовете на армията. Групата почти се разформирова. Трябваше да се нагаждам и свиквам с новото си казармено положение.
Но всяко трудно положение се понася, когато е подкрепено от някакъв
вдъхновител
, а такъв вече имах: това беше вярата ми в Реалното и Безсмъртното, в Съществата, които живеят и мислят за нас.
Редовно бях в писмена връзка с добрите мои приятели от групата в Добрич. Особено съм задължен на сестра Гергина Минкова, която със своите писма построяваше истински мост на надеждата, по който лесно се ходи. Тя проявяваше наистина сестрински грижи, изразяващи се в светлина, топлина и благост. Нейният духовен чар ще остане за мен паметен във вековете! Всички останали приятели също кореспондираха помежду си, като подчертаваха красивото, идейното, чистото и братското.
към текста >>
По това време във Варна често идваше и Петко Епитропов, който
вдъхновено
ни разказваше за Христа и за Учителя.
Принудихме се да наемем стая за молитвените си събрания в къщата на сестра София Георгиева, на улица „Братя Миладинови" 77. Събранията ставаха всяка неделя от 10 ч. Ня-махме още беседи от Учителя, а се четеше Евангелието и се тълкуваше от четящия. Безспорно предимство имаше извисеният наш брат Илия Стойчев, директор на банка във Варна. Беше доста посветен в окултните науки, особено по хиромантия, астрология, графология и френология.
По това време във Варна често идваше и Петко Епитропов, който
вдъхновено
ни разказваше за Христа и за Учителя.
През 1919, 1920 и 1921 г. се състояха годишни Братски събори във Велико Търново, на които присъстваха някои от братската група. През 1922 г. се откриха Окултните школи, а на Събора в Търново се дадоха инструкциите за тях. Школата на Общия окултен клас се провеждаше в четвъртък вечер, а на Младежкия окултен клас - в петък вечер.
към текста >>
Всеотдайни в работата, внасящи в Братството
вдъхновение
, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева.
Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов*, за чиято всестранна работа има да се каже много; така също и за Кръстьо Христов. Дойде и семейството на Мария Пенчева. Особени са заслугите на нейната дъщеря Дафинка, която работеше всеотдайно за Братството. Също така като нея работеше и Виктория Христова. Предани сестри бяха Милка Периклиева** и Стефанка Данаилова.
Всеотдайни в работата, внасящи в Братството
вдъхновение
, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева.
Към 1922 г. се запозна с окултната наука и възприе Учението на Бялото братство Тодор Дренски и неговата съпруга Мара Дренска. Тодор Дренски беше един от най-преданите и издигнати братя, който основно познаваше окултизма и служеше най-предано на Братството и Учителя. Също и сестра Люба Стойкова обичаше и служеше на Учителя и Братството. Един от първите предани братя беше Панчо Георгиев, който посвети
към текста >>
Братята и сестрите играха с голямо
вдъхновение
.
През 1929 г. се замисли създаването на театрална група в Братството, чиито пиеси да бъдат чисто братско дело. Аз оформих символичната драма „Девор" и „Тайнственият ключ". Въпреки големите неудобства и тесния салон, приспособихме сцената с разни паравани. Тези, които взеха участие в представленията, бяха Васил Став-рев, Милка Периклиева, Велко Пет-рушев и Надежда Беделева (в „Девор"), Михаил Ангелов, Милка Периклиева, Мара Ставрева и други (в „Тайнственият ключ").
Братята и сестрите играха с голямо
вдъхновение
.
Това беше първата драматургична проява в братствата на България. Всяка сутрин в неделя се провеждаше Паневритмия на Ташла-тепе, а впоследствие - на братското лозе. Музиката се изпълняваше от братята Стоян Георгиев - акордеонист, Ангел Тодоров - цигулар и от други музиканти. Братството честваше празниците, дадени от Учителя: 22 март -първия ден на Пролетта или пролетното равноденствие, 12 юли - рождения ден на Учителя, 22 септември - есенното равноденствие и 27 декември - заминаването на Учителя в отвъдния свят. През 1954 г.
към текста >>
38.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
Тази покана ми
вдъхна
доверие и аз приех.
Овошките цъфнаха. *Зафира Димитрова Иванова - родена на 3 юни 1911 г. във Варна, учителка по литература, ученичка на Учителя Беинса Дуно от 1927 г., играла забележителна роля в живота на Варненското братство (бел. състав.) Един ден квартирантът слезе на двора да се мие, видя ме между метлите и ми поднесе китчица момини сълзи. При това ме покани да го придружа на гости у негови познати за Великден.
Тази покана ми
вдъхна
доверие и аз приех.
И макар че нямах официални дрехи, облякох ученическата престилка и отидохме на гости в един дом на ул. „Македония" малко преди 10 ч. сутринта. Влязохме в една стая за молитва и аз за първи път чух Словото на Учителя, чийто портрет висеше на стената. Така влязох в Братството. Първата беседа, която чух, беше „Марта и Мария".
към текста >>
39.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1906
Г-н Дънов прочете 7-а глава от Евангелието от Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.“18 След прочитането г-н Дънов се
вдъхнови
от Духа Господен и ни попита разбираме ли думите на прочетеното.
Съборът стана в дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Железкова11, трая пет дни. При старите членове на събора – Пеню Киров, Тодор Стоянов, Петко Гумнеров12, Димитър Голов13, Илия Стойчев14, Тодор Бъчваров15, Гина Гумнерова16, Мария Казакова и д-р Георги Миркович (последният почина в родния си град през 1905 г.) – тая година се прибавиха други два члена: г-жа Анастасия д-р Железкова и Михалаки Георгиев17. Събранията ставаха сутрин от 8 до 12 ч. и следобед от 2 до 5 ч., и винаги се откриваха и закриваха с Молитвата Господня. Първо събрание, 11 август
Г-н Дънов прочете 7-а глава от Евангелието от Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.“18 След прочитането г-н Дънов се
вдъхнови
от Духа Господен и ни попита разбираме ли думите на прочетеното.
За да получим нещо – продължи той, – трябва да турим в действие ума, сърцето и волята си. Религията има за цел да ни научи как да живеем. Знанието и Мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия. Съзнателният живот произлиза от бялата светлина – тя е Божествена. Това е първата сфера.
към текста >>
40.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Христос беше, който
вдъхна
Дух в устата на човека, на Адама.
Овцата е взета като символ на Добродетелта. Тя е едно същество без защитник, но под ръководството на един пастир, добър овчар, във всяко отношение породата на тази овца ще се подобри. Но ако падне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид да вземе нейното мляко и нейната кожа. Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души.
Христос беше, който
вдъхна
Дух в устата на човека, на Адама.
И затова жилището на душата, това са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата. А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище – сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един човек се обсебва, ще забележите, че най-напред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането душата постоянно се излъчва.
към текста >>
Тя е силата и
вдъхновението
на техния Живот.
На всинца ви трябва покаяние, да се родите от Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всекиго.“ Тези думи са пояснение на 63-ти стих от 6-а глава на Йоанна. Духът е онова, което дава Живота. Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката – чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца.
Тя е силата и
вдъхновението
на техния Живот.
Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника – той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира, да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание.
към текста >>
41.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, Вяра,
вдъхновение
, доброта, упование; който иска да познае Истината, не може без тия помагала.
Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, Светлина, Знание, съсредоточение, осияване, просвещение, разум. В категорията разум влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума индивидуализиране - значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене. В растенето на Живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление.
В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, Вяра,
вдъхновение
, доброта, упование; който иска да познае Истината, не може без тия помагала.
Сега да вземем думата вярност; за да бъде човек верен, трябва да има съзвучие - тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които я обясняват: хубост, невинност, смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя. Освен тия думи може да намерите и други в българския език, с които може да правите известни упражнения. Защото когато искате да изработите една черта, във вас трябва да имате една дума - тя ще бъде методът, начинът, оръдието, чрез което ще приложите силата и.
към текста >>
42.
Писма до Мария Казакова
На някой от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Даниила и Езекиила, които могат да се нарекат „зрящи медиуми” или посредници само във висша степен; на други Бог е говорил чрез
вдъхновение
, такива са Исайя и Еремия.
„Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стоиш, е свято”. Какви чудни думи, какво велико значение! „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе. Не бой се, няма смърт за онзи, който Люби.” И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва, че „ Бог не е Бог на умрелите, но на живите и в Него всички живеят”. С влизането, обаче, на обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието общение се изменя.
На някой от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Даниила и Езекиила, които могат да се нарекат „зрящи медиуми” или посредници само във висша степен; на други Бог е говорил чрез
вдъхновение
, такива са Исайя и Еремия.
По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качат и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-великолепна сцена на духовния мир, върху която се полага Новият Завет на Евангелската вест, на която Христос става Начало и Глава. Първият Адам бе жива душа, а вторият — животворящ Дух, слезнал от Небето. И действително, пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни: „Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение”. И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина?
към текста >>
Може чрез видение, чрез внушение, чрез
вдъхновение
.
” Да, Той е Божественият младоженец на всички души. Само в Неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел — да влезем в обятията на Божията Любов. Не, Господ не ни е забравил, но Той ни привлича с нишките на Своята Любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел. Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата.
Може чрез видение, чрез внушение, чрез
вдъхновение
.
Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателно. Думата внушение е средство, по което една мисъл може да ни се придаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение, много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч.
към текста >>
43.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра,
вдъхновение
, доброта, упование.
Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категорията "разум" влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума "индивидуализиране", значи, душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление.
В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра,
вдъхновение
, доброта, упование.
Който иска да познае Истината, не може без тия помагала. Сега, да вземем думата „вярност"; за да бъде човек верен, трябва да има съзвучие; тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които я обясняват: хубост, невинност, смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя. Освен тия думи, може да намерите и други в българския език, с които може да правите известни упражнения.
към текста >>
44.
1920_2 Спомени на Борис Николов
Върнах се с голямо
вдъхновение
.
И най-вече от Учителя, който държеше сказки се провеждаха разговори с Него. Това беше един съдбоносен миг. Тази среща предопредели моя път. И аз останах неизменно при Него през целия си живот чак до днес. Съборът завърши и аз, след като си заверих документите, качих се на влака и се връщам в Габрово.
Върнах се с голямо
вдъхновение
.
С необикновено възприятие, че не мога да го изразя. Не мога да намеря думи да го изкажа на родителите си. Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в лозето. Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка.
към текста >>
45.
1920_3 Спомени на Петър Камбуров
Никога преди това, 20-годишен младеж, не бях преживявал такива молитвени
вдъхновения
, каквито там, на колибата, дето Той, Великият Учител, провеждаше своите свещени събори, там дето Бялото Братство е изляло своето велико благословение.
В колибата имаше останали от събора толкова много продукти -захар, ориз, картофи, лук, че можеше да се изхрани не един човек, а дори и едно многолюдно семейство. Когато паднаха дебели снегове, не излизах със седмици. Реших да използвам времето най-рационално за духовна работа — четене, свирене, размишление. Не само че не скучаех, но не усетих как минават дните един след друг. Свирех по няколко часа на ден, но най-силни преживявания имах вечер след молитва, преди да си легна.
Никога преди това, 20-годишен младеж, не бях преживявал такива молитвени
вдъхновения
, каквито там, на колибата, дето Той, Великият Учител, провеждаше своите свещени събори, там дето Бялото Братство е изляло своето велико благословение.
Чувствах влиянието на светли сили, с които като че ли бе напоена цялата сграда. Една вечер преживях нещо необикновено. Изправих се на молитва както всяка вечер, преди да си легна, и започнах с песента „Тебе поем". Обикновено тази песен се пее, като вторият куплет се повтаря три пъти. Но аз продължих 30 пъти.
към текста >>
46.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е
вдъхновен
очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово.
И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност).
Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е
вдъхновен
очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово.
Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним. Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя. Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922).
към текста >>
47.
1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми
Да кажем Учителя го е дал по
вдъхновение
или по интуиция.
Обаче, като свършихме всичко това, си спомнихме: „Ама ние имаме Пентаграм, даден от Учителя. Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него? " Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада.
Да кажем Учителя го е дал по
вдъхновение
или по интуиция.
Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука.
към текста >>
Значи науката и
вдъхновението
бяха дали едни и същи резултати.
Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него? " Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада. Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция.
Значи науката и
вдъхновението
бяха дали едни и същи резултати.
Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325)
към текста >>
(На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите
вдъхновяват
.
Брат Христо го попита: - Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата? - Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172) ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
(На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите
вдъхновяват
.
На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото.
към текста >>
48.
1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
Ще дойде
вдъхновение
в умовете и в сърцата на хората и тогава човек ще може да работи сръчно.
„А, кооперации ще има, това ще има – сега в туй няма какво да се месим, тия неща са на мястото си. Нашето Учение няма нищо общо с кооперациите. В нашето Учение влиза още един принцип, че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически, по 2-3 часа на ден колективен труд. Да кажем, че са събрани 1000 души заедно, семейни дори да са; ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски. Този колективен труд ще дойде.
Ще дойде
вдъхновение
в умовете и в сърцата на хората и тогава човек ще може да работи сръчно.
(111-112 стр.) Ако всички работим по 3-4 часа физически труд на ден, нашият труд малко нещо ще ни даде. При такъв случай само можем да образуваме едно братство, една примерна комуна. Сега, за пример, няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха.
към текста >>
49.
1924_2 Биографична справка за Марин Камбуров
То става извор на творческо
вдъхновение
и съдържание на живота му.
от дъщеря му Стефанка Камбурова - Делкинова Марин Камбуров, брат на Петър Камбуров, е роден през 1902 г. в Стара Загора. Оженва се за арбанасченката Зефира и имат три дъщери. Словото на Учителя оформя неговия мироглед.
То става извор на творческо
вдъхновение
и съдържание на живота му.
До последния си дъх той е пример на ученик с будно съзнание, посветил всички мигове от живота си на учение и служене за слава Божия. В продължение на 50 години от своя живот Марин Камбуров изпя 233 песни, в които възпява Любовта, Мъдростта, Доброто, смирено прекланя глава и благоговее пред своя Учител и величието на Твореца. Той никога не е имал работно бюро и кабинет. Песните му са родени сред природата, по време на работа или почивка. Текст и мелодия бликат спонтанно и в повечето случаи заживяват без корекции.
към текста >>
Много години, преди да се събуди в него музата на творческо
вдъхновение
, при една от срещите на двамата братя Петър и Марин Камбурови с Учителя, последният им казва: „Той, Марин, рекох, има силна музикална памет." И наистина, Марин Камбуров помни и пее възторжено до края на живота си всичките си песни, изпратени на земята чрез неговия дух от световете на светлината.
До последния си дъх той е пример на ученик с будно съзнание, посветил всички мигове от живота си на учение и служене за слава Божия. В продължение на 50 години от своя живот Марин Камбуров изпя 233 песни, в които възпява Любовта, Мъдростта, Доброто, смирено прекланя глава и благоговее пред своя Учител и величието на Твореца. Той никога не е имал работно бюро и кабинет. Песните му са родени сред природата, по време на работа или почивка. Текст и мелодия бликат спонтанно и в повечето случаи заживяват без корекции.
Много години, преди да се събуди в него музата на творческо
вдъхновение
, при една от срещите на двамата братя Петър и Марин Камбурови с Учителя, последният им казва: „Той, Марин, рекох, има силна музикална памет." И наистина, Марин Камбуров помни и пее възторжено до края на живота си всичките си песни, изпратени на земята чрез неговия дух от световете на светлината.
към текста >>
50.
1926_1 От 1926 година до наши дни
Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие -
вдъхновението
у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят.
Ето какво пише Елена Андреева: „Това беше един голям събор. Но съборите в Търново бяха по-тържествени, защото тук (бел. състав. – в София) идваха от града други, странични хора и разводняваха нещата. Софиянци не бяха дисциплинирани – с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си това или онова и онази мистична атмосфера, която трябваше да бъде, не се създаваше." („Изгревът" на Бялото Братство", т.1, София, 1993, стр. 584). И действително, всички си спомнят за особената, мистична атмосфера на съборите в Търново, а тя се е проявявала дори в изпълнението на песните: „Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново.
Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие -
вдъхновението
у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят.
Ние бяхме проводници и изразявахме аурата, която то създаваше на съборите." (пак там, стр. 533) Търновските събори остават като един етап в Школата. Те ще се запомнят с гостоприемството на търновци. Галилей Величков, хвалейки изгревяни, си спомня и за Търново: „Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича.
към текста >>
51.
001. За книгата и нейния автор
Изхождайки от принципите на приемствеността, ние вярваме, че предлаганият летопис, макар и публикуван 20 години след написването му, може да породи размисъл и
вдъхновение
у всеки човек със светли убеждения, познания, разбирания и желание да служи за изграждането на онова бъдещо човешко общество, в което хората ще живеят като братя и сестри на майката Земя и Небесния Творец.
Семейният дух за отстояване на национални и духовни ценности е повлиял върху формиране на мирогледа на Петър Дънов. Но в течение на своя жизнен път и духовно подвизаване той надминава националните рамки и придвижва далече напред своето виждане и философия за развитието на човечеството като едно цяло, макар и състоящо се от различни вероизповедания и народи. Наследил от своите родители и деди силен просвещенски дух, Беинса Дуно през целия си живот се стреми да предаде дълбокото знание за същността на човека и пътищата за повдигане на неговото съзнание. Словото, което се изявява чрез него, е отправено не само към българите. То придобива общочовешко значение и разкрива необходимостта от пробуждане на онова светло съзнание у хората, което е в състояние да опази и развие живота върху планетата Земя като част от вселен-ския организъм.
Изхождайки от принципите на приемствеността, ние вярваме, че предлаганият летопис, макар и публикуван 20 години след написването му, може да породи размисъл и
вдъхновение
у всеки човек със светли убеждения, познания, разбирания и желание да служи за изграждането на онова бъдещо човешко общество, в което хората ще живеят като братя и сестри на майката Земя и Небесния Творец.
Марта Александрова Георгиева Ева Александрова Георгиева
към текста >>
52.
003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго
Вдъхновител
и движеща сила на първия фронт става Георги Сава Раковски, който тласка българския народ към въоръжено въстание.
Раздвиженото национално самочувствие в скоро време приема форма на едно спонтанно изявено негодувание срещу робската действителност. В кратко време разрастващият се протест на българския народ намира свои изразители, които го повеждат към революционно негодувание и въоръжено въстание. Различните форми на потисничество стават причина да се обособят два рево-лю-ционни подхода и да се създадат два фронта за борба. Единият е насочен срещу султанския деспотизъм и спахийско-феодалната система на Османската империя и се изразява във въоръжена борба под лозунга “Свобода или смърт”. Другият фронт приема формата на повсеместно негодувание срещу църковната асимилация от гръцката цариградска патриаршия.
Вдъхновител
и движеща сила на първия фронт става Георги Сава Раковски, който тласка българския народ към въоръжено въстание.
Под негово въздействие, ръководство и организация се провеждат браилските четнически бунтове от 1841 г., дейността на формираната през 1862 г. Българска легия в Белград, четите на Филип Тотю и Панайот Хитов (1867 г.), на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), всеотдайната жертвеност на Левски (1873 г.), за да завършим с героичния подвиг на Христо Ботев (1876 г.). Вторият фронт, на който воюва другата група български възрожденци, е публицистичното поприще на нашата патриотична интелигенция, изразяващо се в разобличаване на османските зверства срещу българската рая, от една страна, и борбата за отхвърляне на гръцката църковна асимилация, упражнявана от страна на цариградската патриаршия, от друга. Първата официално изразена международна подкрепа на поробените християнски народи от Балканския полуостров, в това число и на българите, започва Кючук-Кайнарджайския мирен договор (1774 г.) в чл. 7 от който Османската империя признава на руския император пълно и действително опекунство над православните народи в пределите на Турция и по-специално признава правото на Русия да покровителства в църковно отношение християните във Влашко и Молдавско2, с тенденция това право да се разпростре и върху населението на българските земи.
към текста >>
53.
004. Жизненият път и дело на Константин Дъновски
Тези сказания за чедата на Родопа са живи в съзнанието на всеки родопчанин, изявени не само чрез техните
вдъхновени
песнопения и нравствено извисяване, но и във всеотдайната им жертвоготовност.
Нямаме желание да изпреварваме нормалния ход на изложението и да правим предварителни оценки на дейността на Константин Дъновски, но безспорно е, че той е в челната фаланга на онези възрожденски дейци, които се борят за национална българска църква и народностна просвета. Константин А. Дъновски е роден на 20 август 1830 г. в китното родопско село Устово, бившето село Селище, в семейството на патриотични родопски българи. Той е чедо на оная Родопа, която още от дълбока древност ражда личности като Орфей, чиито имена са свързани с неизтляващи легенди.
Тези сказания за чедата на Родопа са живи в съзнанието на всеки родопчанин, изявени не само чрез техните
вдъхновени
песнопения и нравствено извисяване, но и във всеотдайната им жертвоготовност.
Историята на родопчани, под въздействието на която през хилядолетията се е формирал техният светоглед и бит, е колкото героична, толкова и наситена със самобитна духовна хуманност. Прокопий Кесарийски, съвременник на римския император Юстиниан, свидетелства, че още през 549 г. целите тракийски планини – Родопите – са би-ли за-се-лени с будни и отзивчиви славянски племена.8 Кога славяните са навлезли в Родопите не може да се установи. Известно е обаче, че преселването на славяните в пределите на Родопската област е било посрещнато от местните тракийски племена с радост и те са били приети едва ли не като техни избавители. Говорейки за траките от Родопския край, които не са оказали никаква съпротива срещу нашествието на славяните, Иван Дуйчев пише: “Свободолюбивото планинско население, което в мина-лото така героично е отстоявало своята независимост срещу римските войски и се е бунтувало срещу Източната римска империя, сега е посрещнало новите нашественици – славяните – не като врагове, а като съюзници в борбата си против тях.”9
към текста >>
54.
005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването
Тази също така убедителна версия за произхода на името Устово приляга не само затова, че то дава на света талантливи майстори-медникари, но и затова, че оттук води родоначалието си ненадминатият майстор на духа – свещеник Константин Дъновски,
вдъхновен
възрож-денец, борец за църковна свобода, известен като отец Константин.
И сега все още ще чуете старите хора от Устово и околията му да казват Остово, с първа гласна о и ударение върху втората гласна о, а не Устово, както се произнася сега името на това село. Старото наимено-вание Остово се запазва до към 1860-1863 г., след което учите-лите и по-интелигентните хора от селото започват да го наричат Устово, с ударение на първата гласна.12 В подкрепа на това етимологично твърдение Атанас Примовски8 се позовава на един близък вариант за произхода на думата Устово. Калайджията от устовския род Перпелийски поправял казаните и другите медни съдове на юруците и като добър майстор добил голямо уважение между тях и околното население. Юруците го обикнали и нарекли махалата му “селище на устата”, “Устовото селище”, т.е. селото на майстора медникар.
Тази също така убедителна версия за произхода на името Устово приляга не само затова, че то дава на света талантливи майстори-медникари, но и затова, че оттук води родоначалието си ненадминатият майстор на духа – свещеник Константин Дъновски,
вдъхновен
възрож-денец, борец за църковна свобода, известен като отец Константин.
Ако огледате добре околностите на Устово, ще забележите, че измежду издигащите се височини доми-нира върхът, наречен Петровица. Този връх завършва с поляна, на която още се намират останки от ста-ра-та църква “Св. Петър”10. Местното население тачи този хрис-тиян-ски светец като свой патрон и покровител, в чието възпоминание издига храма. А по-късно свещеник Кон-стан-тин дава неговото име на своя син Петър. Нека още един път подчертаем, че всички жители на Устово са българи, отличаващи се с ясно оформено народностно съзнание, което те изявяват с доблест и себеотрицание при отстояване на своите национални и верски права.10 “Устово спада – пише Атанас Саламбашев – към малкото родопски селища, населени само с българихристияни.
към текста >>
Както ще видим по-долу, Константин Дъновски се радва на значителни музикални заложби, които му дават възможност да пресъздаде
вдъхновени
песнопения в източноправославното църков-но служене.
Една много характерна черта на родопчаните от този край е тяхната тясна връзка с музиката.10 В цитирания труд на Ст. Н. Шишков се казва, че “ако родопчанинът скърби, утешава се с песен, ако ли е весел и радостен, развлича се пак с песен. Било в гората за дърва, било на работа или в разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен. Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители.” По отношение характера на родопската песен същият автор дава следната преценка: “Напевът на песента е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни”, като веднага допълва, че “всички песни са взети от живота.”10 Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и дъбрави, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците.
Както ще видим по-долу, Константин Дъновски се радва на значителни музикални заложби, които му дават възможност да пресъздаде
вдъхновени
песнопения в източноправославното църков-но служене.
С не по-малко музикален заряд е и синът му Петър, автор на много духовни песни, които се пеят от неговите последователи в цял свят. Заговорите ли със стари хора от Устово за Константин Дъновски, те ще се позамислят малко и след като засияе по лицето им бодра усмивка и с асоциация на радостни преживявания, ще отговорят: “Знам го, как да не го зная, дядо Костадина. Той живя малко между нас, но го помним. Паметна по нас е фамилията Доуновски.” Ще ви направи впечатление, че старите жители изговарят името Доуновски, а не Дъновски. В Родопския край твърдите гласни ъ и û в корена на думите се изговарят оу или оа.10 По тази причина фамилното име Дъновски тук се произнася все още като Доуновски.
към текста >>
55.
013. Възрожденска дейност в с. Хадърджа
Неговите обществени изяви водят началото си още от третото десетилетие на ХІХ век — тогава, когато
вдъхновителят
на Българското революционно национално-освободително движение Георги Сава Раковски е още невръстно дете, а Левски, Бенковски, Ботев, Каблешков и други не са били родени.
Благодарение на солидните за времето си познания по славянобългарска, гръцка и турска писменост той блести с ума си и е ценен съветник на всички. Цялата му обществена дейност е под знака на голямата му любов към “братушките”, с които той се запознава и общува през време на Руско-турската война (1828-1829 г.) в качеството на преводач. Оттогава той винаги държи и разчита на помощта на руския народ за освобождаването от двойното робство – народностно и църковно. Атанас Чорбаджи е пръв във всяка подхваната от него патриотична инициатива. Той не чака да му се правят внушения отвън, за да стане техен проводник, а сам по собствено убеждение и разчитайки на личните си възможности, става техен спонтанен осъществител.
Неговите обществени изяви водят началото си още от третото десетилетие на ХІХ век — тогава, когато
вдъхновителят
на Българското революционно национално-освободително движение Георги Сава Раковски е още невръстно дете, а Левски, Бенковски, Ботев, Каблешков и други не са били родени.
към текста >>
56.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”
Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му по всичкото му телосложение, а най-много, което ми
вдъхна
особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот...”
След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко – рече ми той, – за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш в Света гора. Аз му разказах без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам в Света гора и какво е желанието и намерението ми – също така, като една изповед.” От разказа на Константин Дъновски става ясно, че решението за отдаването му на отшелничество е израз на протеста срещу потискащата робска действителност. “Във време на говореното ми старият свещеник се виждаше много спокоен, слушаше ме с внимание и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си.
Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му по всичкото му телосложение, а най-много, което ми
вдъхна
особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот...”
Не може да не спрем вниманието си върху описаната сцена със стария свещеник, която красноречиво говори за т.нар. проявление на Светия Дух. Странното “изменение на погледа му и всичкото телосложение”, както и “появяването на пламен огнений над главата му” свидетелстват за явление от стила на древните християнски мистерии, описани в Новия завет, към раздела “Деяния на апостолите” (ст. 3-4, гл. ІІ), където се казва: “Явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях.
към текста >>
Пред събралото се множество са се явили
боговдъхновени
люде, пророчествуващи, че “Бог пожелал да дари свобода на българското и влашкото племе и отхвърли дългогодишното им елинско иго, поради което и Св.
Случаят с прехвърлянето на иконата на Св. Димитрий Солунски от Солун в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век. В неговата византийска история той обяснява, че въодушевлението на въстаналите българи се дължало на това, че светецът отвръща очи от ромеите и взема под свое покровителство българите. “За случая – пише историкът – двамата братя Асен и Петър организирали тържествено богослужение в търновската църква “Св. Димитрий”, за което стана дума по-горе.
Пред събралото се множество са се явили
боговдъхновени
люде, пророчествуващи, че “Бог пожелал да дари свобода на българското и влашкото племе и отхвърли дългогодишното им елинско иго, поради което и Св.
Димитрий напуснал своя храм и хвръкнал при тях, за да ги брани и подпомага в подетото от тях дело.” Друга легенда във връзка със Св. Димитрий Солунски, засягаща България, е свързана със смъртта на цар Калоян (1207 г.). По време на своето царуване Калоян е водил редица победоносни войни, при които освобождава българските земи от византийско иго, присъединява области от Македония, разбива унгарското нашествие от север, а през август 1207 г. се озовава пред стените на Солун, като го обсажда.
към текста >>
57.
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт
Въпреки че походът на Владислав ІІІ Ягело срещу османците е бил
вдъхновяван
от най-добри чувства и възвишени цели за освобождаване на Божи гроб от чуждо иго, всички виждат в разгрома на християните възмездие срещу клетвопрестъпничеството.
Обратът на битката е толкова неочакван за османците, че техните хронисти единодушно го обясняват с вмешателството на Аллаха и Божието възмездие за безчестно потъпкания току-що сключен мирен договор, подписан при особено тържественост, между Владислав ІІІ Ягело и султан Мурад ІІ. Разказаното около битката край Варна получава една и съща нравствена оценка както от страна на османците, и по-специално от султан Мурад ІІ, така и от отец Константина. В съзнанието на мюсюлманите поражението на обединените християнски сили през 1444 г. е преплетено с представата за Божие възмездие, поради грубо потъпкване на тържествено дадената клетва. Отец Константин в своето “Откровение” говори за “срамното престъпване от страна на християнските народи на дадена клетва”, за “умножение на греховете им”, за “препълване чашата на търпението и изливане на Божия гняв върху измамниците”.
Въпреки че походът на Владислав ІІІ Ягело срещу османците е бил
вдъхновяван
от най-добри чувства и възвишени цели за освобождаване на Божи гроб от чуждо иго, всички виждат в разгрома на християните възмездие срещу клетвопрестъпничеството.
Коварството и непочтеността, като средство за изправление на каквито и да било деяния, не могат да бъдат оправдани с нищо. Не е достатъчно да сме въодушевени само от добри подбуди и цели. Едновременно с тях е необходимо да се подберат и подходящи средства за тяхното осъществяване. Изобщо каквото и да е деяние, не е ли положено на почтени основи, не може да разчита на траен успех. Селото, намиращо се в непосредствена близост до бойното поле, турците преименоват на Хадърджа, в чест на героя Коджа Хъдър.
към текста >>
58.
021. Християнските грехове и гонението на богомилите
Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските
вдъхновени
борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство.
Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”. Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България.
Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските
вдъхновени
борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство.
Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание. Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство. Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето. Нима отрицанието на богомилството и изгонването на богомилите от България не е израз на неразбиране на историческата повеля на времето, за което българският народ заплати скъпо със свободата си? Какво добро може да очаква онзи народ, който вместо да даде тласък за възход напред като водеща нация, дезертира и се плъзга по линиите на гражданската и църковна разруха?
към текста >>
59.
025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение
Георгий” се препълвала с черкуващи се българи, които със затаен дъх слушали
боговдъхновеното
песнопение на отца Константина на роден език.
След дълго настояване от страна на Рачински гръцкият митрополит Порфирий разрешил един път седмично църковнослуженето във варненската църква “Свети Геор-гий” да става на старобългарски език, за да се черкува руският консул. Тези служби започнали от март 1860 г. и били възложени на отец Константин. За целта владиката Порфирий бил избрал съботния ден, тъй като се разчитало на заетостта на гражданите и се е смятало, че тогава ще има най-малко богомолци в църквата. За голяма изненада на гръцкия владика точно през съботните дни църквата “Св.
Георгий” се препълвала с черкуващи се българи, които със затаен дъх слушали
боговдъхновеното
песнопение на отца Константина на роден език.
Това завоевание отец Константин възприема като първа възможност за осъществяването на възложената му мисия от стария свещеник в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. Друга инициатива, която провежда Рачински, е построяването във Варна на свой семеен параклис, под претекст, че там ще се черкуват той и семейството му. Сведения за този параклис намираме дадени от Георги Димитров в книгата му “Княжество България”, където се казва: “През 1861 г., със съдействието на руския консул във Варна Рачински и със средствата на вдовицата на убития в Руско-турската война от 1828-1829 г. генерал Воронцов, се построява в дома на руския консул параклис, където се е служело на старобългарски.”
към текста >>
60.
026. Дейност на Атанас Георгиев в Цариград
Въпреки че отец Константин не фигурирал официално като неин член, тъй като все още работел в гръцката митрополия, той е бил
вдъхновителят
на всички родолюбиви инициативи на българите във Варна и вземал най-активно участие в осъществяването им.
За радост на всички в скоро време от Цариград се получил разрешителният ферман, което изненадало неприятно гърците и гагаузите гъркомани във Варна. Заминаването на Атанас Чорбаджи в Цариград и личното му активно участие в центъра на черковно-националната борба на българския народ срещу гръцката фенерска патриаршия съвпада по време с второто заточение на Иларион Макариополски в Мала Азия. Оказало се, че Атанас Чорбаджи бил в Цариград точно тогава, когато е имало нужда от нови, ентусиазирани патриотични българи, които в отсъствие на Иларион Макариополски да продължат борбата с неотслабваща сила. С не по-малка енергия и настойчивост се водила същата борба и във Варненско от отец Константин. Българската училищна община във Варна се превърнала в естествен национален център на българщината в североизточния край на полуострова.
Въпреки че отец Константин не фигурирал официално като неин член, тъй като все още работел в гръцката митрополия, той е бил
вдъхновителят
на всички родолюбиви инициативи на българите във Варна и вземал най-активно участие в осъществяването им.
Успехът на варненските българи обаче не е бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите, или по-точно казано, народностите са били представлявани в лицето на тяхната църква и на църковните им водители. Тъй като българите християни от Варна са се представяли официално от гръцката цариградска патриаршия, последната винаги ги е злепоставяла пред турските власти. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни граждани, продължавал да бъде официален представител на варненските българи. Фактическото положение на нещата обаче било съвсем друго. С пробива, направен от Иларион Макариополски в Цариград и отделянето на Българската църква от Вселенската гръцка патриаршия, настъпва съществена промяна в църковното служение на българите.
към текста >>
61.
030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски
Всичко това утвърдило отец Константин не само като борец, просветител и свещеник, но и като талантлив административен
вдъхновител
и ръководител на всички родолюбиви инициативи в този край.
На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на отца Константина всички български свещеници и селски първенци от епархията, в който събор е бил изработен и приет “Привремений законник”. Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейният председател – в случая отец Константин – за неин църковен глава. Документът уреждал правата и задълженията на свещениците от епархията и отношенията на градовете и селата към новата българска църковна община. Така била създадена една стройна централизация на народностната българска верска общност, тъй необходима за случая.
Всичко това утвърдило отец Константин не само като борец, просветител и свещеник, но и като талантлив административен
вдъхновител
и ръководител на всички родолюбиви инициативи в този край.
Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, като уреждал църковните им дела, освещавал нови храмове и ги присъединявал към българската църква.21 По личните признания на варненския гръцки митрополит Йоаким отец Константин се е бил превърнал в “глава на варненските и околни българи”21, а в едно възторжено писмо, отправено до поп Захария от с. Аврен от 1866 г., отец Константин бил окачествен като “наш деспот ефенди български”, което означавало, че му е гласувано доверие, като му се давало възможност да обладава голяма власт и разпоредителство в неговите ръце21. Безспорен документ за голямата дейност, която провежда отец Константин в църковно и културно-просветно отношение сред българите от Варна и Варненско, са докладите и изобщо кореспонденцията, които варненският гръцки владика Йоаким води с гръцкия патриарх в Цариград. Там е предадена много релефно борбата между двамата църковни дейци и е охарактеризирано делото на отец Константин като водач и защитник на българското население от този край.
към текста >>
62.
031. Период след Освобождението
Той винаги е бил в първата фаланга на всяка инициатива,
вдъхновяван
от месианската му поръка, която навремето си през 1854 г.
031. Период след Освобождението След освобождението на България отец Константин застава начело на смесения епархийски съвет. От този му пост той се отдава на обществена дейност за уредба на народностните работи в епархията. Отец Константин е живата история на патриотичните борби за верска свобода на будните българи от Варна и Варненско.
Той винаги е бил в първата фаланга на всяка инициатива,
вдъхновяван
от месианската му поръка, която навремето си през 1854 г.
получава в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. С будна съвест и борчески дух той води неуморна борба срещу елинските фанариоти и се бунтува срещу османските насилници. Отец Константин доживява и вижда плодовете на своята борба – освобождението на българите от Варна и Варненско от фанариотски гнет и политическо освобождение на българския народ от османско иго. След освобождението на България отец Константин продължава неотклонно да работи за издигането на българите от Варна и Варненско в духовно и културно отношение.
към текста >>
Сега той е пак в непосредствена близост до мястото, където преди повече от половин век се бе включил в църковното свещенослужение, от което черпи сили и
вдъхновение
.
там го заварва неговото пенсиониране, където остава да живее до към началото на 1901 г. Тясно свързан с миналото на Варна, той се завръща отново в този скъп за спомените му град. Междувременно почива неговата съпруга Добра. Останал самотен, той превръща живота си в единочество, за какъвто живот си е мечтаел от младини. Във Варна той се настанява да живее в една малка стая към свещоливницата до сградата на храма “Св. Богородица”.
Сега той е пак в непосредствена близост до мястото, където преди повече от половин век се бе включил в църковното свещенослужение, от което черпи сили и
вдъхновение
.
През последните години от живота си той решава да се уедини напълно от света, като се премества да живее в една малка таванска стаичка на варненския храм “Св. Арахангел Михаил”, където през 1865 г. пръв бе отслужил на старобългарски език църковна литургия. Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир. В ранните часове на деня, още преди изгрев, с молитви и песнопения от своята килия той посреща всеки нов ден.
към текста >>
63.
ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Правило ми е впечатление, че когато Учителят държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше,
вдъхновяваше
се.
Не се чувстваше никакво насилие и задължение. Разбира се, към Него имахме всички необходимото уважение и внимание. Около Учителя имаше ред и чистота и най-главното - Истина и Свобода. Учителят не обичаше да се налага, да изисква, да командва. Той действаше по закона на Свободата и отстояваше човешките души да се изявяват по закона на Любовта.
Правило ми е впечатление, че когато Учителят държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше,
вдъхновяваше
се.
За нищо друго не е говорил така вдъхновено, както, когато говореше за Бога. Заговореше ли за Бога, вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от Него. Така беше, когато държеше беседите си; така беше и когато говореше с другите. В библиотеката на Учителя имаше много книги - научна, художествена и окултна литература. Как се набираха тези книги?
към текста >>
За нищо друго не е говорил така
вдъхновено
, както, когато говореше за Бога.
Разбира се, към Него имахме всички необходимото уважение и внимание. Около Учителя имаше ред и чистота и най-главното - Истина и Свобода. Учителят не обичаше да се налага, да изисква, да командва. Той действаше по закона на Свободата и отстояваше човешките души да се изявяват по закона на Любовта. Правило ми е впечатление, че когато Учителят държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше, вдъхновяваше се.
За нищо друго не е говорил така
вдъхновено
, както, когато говореше за Бога.
Заговореше ли за Бога, вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от Него. Така беше, когато държеше беседите си; така беше и когато говореше с другите. В библиотеката на Учителя имаше много книги - научна, художествена и окултна литература. Как се набираха тези книги? Някой Му подари книги и Той ги препращаше към библиотеката.
към текста >>
Заговореше ли за Бога,
вдъхновението
идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от Него.
Около Учителя имаше ред и чистота и най-главното - Истина и Свобода. Учителят не обичаше да се налага, да изисква, да командва. Той действаше по закона на Свободата и отстояваше човешките души да се изявяват по закона на Любовта. Правило ми е впечатление, че когато Учителят държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше, вдъхновяваше се. За нищо друго не е говорил така вдъхновено, както, когато говореше за Бога.
Заговореше ли за Бога,
вдъхновението
идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от Него.
Така беше, когато държеше беседите си; така беше и когато говореше с другите. В библиотеката на Учителя имаше много книги - научна, художествена и окултна литература. Как се набираха тези книги? Някой Му подари книги и Той ги препращаше към библиотеката. Освен на български, имаше и книги на френски, английски и руски език.
към текста >>
64.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
Тогава беше
вдъхновен
, радост бликаше от Него, вживяваше се.
Гласът на Учителя беше бас-баритон - поне така го определяха музикантите. Той говореше тихо, спокойно, без напрежение. Гласът беше мек, равномерен, тих, но не глух; проницателен, но не остър, нито твърд. Когато държеше беседите и лекциите си, говореше равномерно, рядко повишаваше гласа си, за да подчертае това, което казва. Най-често така се случваше да повиши гласа си, когато говореше за Бога.
Тогава беше
вдъхновен
, радост бликаше от Него, вживяваше се.
Създаваше се една вълна, която обхващаше всички, които слушаха и разбираха. Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато Учителят говореше вдъхновено. Това вдъхновение се предаваше и на слушателите. Повечето от тях излизаха вдъхновени, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение. Когато отидох на беседа, първото нещо, което на мен ми направи впечатление, бе лицето на Учителя.
към текста >>
Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато Учителят говореше
вдъхновено
.
Гласът беше мек, равномерен, тих, но не глух; проницателен, но не остър, нито твърд. Когато държеше беседите и лекциите си, говореше равномерно, рядко повишаваше гласа си, за да подчертае това, което казва. Най-често така се случваше да повиши гласа си, когато говореше за Бога. Тогава беше вдъхновен, радост бликаше от Него, вживяваше се. Създаваше се една вълна, която обхващаше всички, които слушаха и разбираха.
Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато Учителят говореше
вдъхновено
.
Това вдъхновение се предаваше и на слушателите. Повечето от тях излизаха вдъхновени, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение. Когато отидох на беседа, първото нещо, което на мен ми направи впечатление, бе лицето на Учителя. Той застана на катедрата и аз видях едно дълбоко съсредоточено лице в себе си. Аз не бях виждала друго същество такова и това остави отпечатък в съзнанието ми.
към текста >>
Това
вдъхновение
се предаваше и на слушателите.
Когато държеше беседите и лекциите си, говореше равномерно, рядко повишаваше гласа си, за да подчертае това, което казва. Най-често така се случваше да повиши гласа си, когато говореше за Бога. Тогава беше вдъхновен, радост бликаше от Него, вживяваше се. Създаваше се една вълна, която обхващаше всички, които слушаха и разбираха. Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато Учителят говореше вдъхновено.
Това
вдъхновение
се предаваше и на слушателите.
Повечето от тях излизаха вдъхновени, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение. Когато отидох на беседа, първото нещо, което на мен ми направи впечатление, бе лицето на Учителя. Той застана на катедрата и аз видях едно дълбоко съсредоточено лице в себе си. Аз не бях виждала друго същество такова и това остави отпечатък в съзнанието ми. Много силно впечатление ми направи.
към текста >>
Повечето от тях излизаха
вдъхновени
, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение.
Най-често така се случваше да повиши гласа си, когато говореше за Бога. Тогава беше вдъхновен, радост бликаше от Него, вживяваше се. Създаваше се една вълна, която обхващаше всички, които слушаха и разбираха. Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато Учителят говореше вдъхновено. Това вдъхновение се предаваше и на слушателите.
Повечето от тях излизаха
вдъхновени
, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение.
Когато отидох на беседа, първото нещо, което на мен ми направи впечатление, бе лицето на Учителя. Той застана на катедрата и аз видях едно дълбоко съсредоточено лице в себе си. Аз не бях виждала друго същество такова и това остави отпечатък в съзнанието ми. Много силно впечатление ми направи. След това, аз Го виждах много пъти така, когато идваше на беседи.
към текста >>
65.
СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'
Те
вдъхновяваха
десетки художници, които идваха да ги рисуват.
Подпорките едва ги издържаха. Всички външни хора, които идваха на разходка край Изгрева се спираха в почуда да ги гледат. Учителят, в противовес на съвременните агрономи, не позволяваше да се кастрят дърветата и затова те раждаха много повече плод. А малката цветна градина от два триъгълника привличаше стотици любители да й се радват и вдъхват прекрасния аромат. Особено розите.
Те
вдъхновяваха
десетки художници, които идваха да ги рисуват.
Всичко, на което Учителят обръщаше внимание и до което се докосваше, ставаше красиво, голямо, силно, ароматно, сладко... А на какво не обръщаше внимание? За Него всичко беше важно, всичко имаше значение, за всичко намираше време да се спре при него, да му каже някоя дума. Борис Николов
към текста >>
66.
УЧЕНИЦИ
Той говори убедително на висок академичен стил с такова
вдъхновение
, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов.
Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая.
Той говори убедително на висок академичен стил с такова
вдъхновение
, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов.
Учителят обаче мълчи, нито дума не казва. Колкото повече говори братът, толкова Учителят става по-строг. Свършва братът, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко.
към текста >>
67.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
В тая чиста среда на планината прекарваше в размишление, получаваше идеи и
вдъхновение
.
"Един от даровитите български художници е Борис Георгиев. Той знаеше, че при духовно повдигане, само при връзка с Божествения свят може да се създават картини, които да повдигат душите и затова твореше във височините на Алпите, в една свещена атмосфера, дето по-лесно може да се свързва с Бога. Там прекарваше зимно време, като си имаше една колиба всред снеговете. Живееше там със сестра си. Той казваше: "Не мога да рисувам в градска обстановка".
В тая чиста среда на планината прекарваше в размишление, получаваше идеи и
вдъхновение
.
И затова неговите картини имат такова въздействие върху душите". /Борис Георгиев често е гостувал на хората от село Мечкюр, Пловдивско, където навремето е имало комуна на толстоисти. Като е гостувал там, той е оставил много картини, които е нарисувал./ Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя. На една от своите беседи, Учителят се спря за миг и каза: "Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с мен.
към текста >>
68.
МАРИЯ ТОДОРОВА
На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха, изпълниха с голямо
вдъхновение
службата, дори не бързаха да си отидат, както правеха при други случаи.
Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине и това стана.
На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха, изпълниха с голямо
вдъхновение
службата, дори не бързаха да си отидат, както правеха при други случаи.
Откъде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе, аз не мога да кажа. Обикновено, когато някой от Братството си заминава, не викат свещеници. Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат. Но дойдоха свещениците и погребаха тялото й по църковен обряд. После се сетих, че Учителят я беше взел със себе си и беше ни освободил от нашия ред, който изпълнявахме в тези случаи.
към текста >>
69.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и
вдъхновява
от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми.
А лично ние чухме какво Учителят му бе казал и какво го грози. Така че го задигнаха онези сили, които смятаха, че той им пречи. Мария Тодорова Теософското движение водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение.
Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и
вдъхновява
от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми.
Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за кавито те тъй много говореха в своята литература. Пишеха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. Образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества.
към текста >>
70.
ПОСЛУШАНИЕ
Ако Йордан беше написал и издал тази книга, непременно щеше да бъде разстрелян така, както направиха с неговият
вдъхновител
Любомир Лулчев.
Йордан Андреев решава да напише книга за Хитлер и да го възвеличае като гениален пълководец и водач на новото човечество. Отива при Учителя и най-възторжено Му разказва каква книга иска да напише. Учителят строго го погледнал и още по-строго му казал: "Хитлер е глупак, а ти си два пъти по-голям глупак от него, защото искаш да изкараш един глупак гений". Йордан си подвил опашката, прибрал се в бараката и изгорил онова, което бил започнал да пише за Хитлер. Хитлер падна и Германия загуби войната.
Ако Йордан беше написал и издал тази книга, непременно щеше да бъде разстрелян така, както направиха с неговият
вдъхновител
Любомир Лулчев.
А ето изминаха 30 години, той още си живее. Борис Николов Сестра Цветана Арнаудова, актриса, разказва: "Изгубих мъжа си, а след мъжа си изгубих детето - дванадесет годишно: мъдрец го наричаха. За какво още имаше да живея? Нишките на живота ми бяха изтънели.
към текста >>
71.
ПАНЕВРИТМИЯ
Той беше съсредоточен,
вдъхновен
- лицето Му беше като пламък.
Упражненията се раждаха едно след друго. Нощем до късно можеше да се чуе цигулката Му в Неговата стаичка. На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят уточняваше, поправяше, разработваше.
Той беше съсредоточен,
вдъхновен
- лицето Му беше като пламък.
С каква любов работеше и с какво увлечение. Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне.
към текста >>
Олга започва да усеща едно
вдъхновение
, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява , погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения.
Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от невидимия свят и то не на "гости", а по работа, дадена от Учителя. Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът.
Олга започва да усеща едно
вдъхновение
, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява , погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения.
И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е?
към текста >>
В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за
вдъхновението
.
Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем". Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло.
В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за
вдъхновението
.
Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ.
към текста >>
Познатото чувство на
вдъхновение
- мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си.
Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеяла, че дори и да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът.
Познатото чувство на
вдъхновение
- мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си.
Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от Слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията. Изпратена съм за теб и идвам от Божествения свят". Олга записва всичко. Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст.
към текста >>
72.
МУЗИКА
Като Го виждаха, Неговото присъствие ги
вдъхновяваше
.
А около Него имаше винаги по двама-трима приятели. Почти целият Изгрев беше в залата. Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то салонът тутакси се пълни. А Учителят беше в града известен, познаваха Го и като присъстваше на такива места, всички се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше. Особено много се радваха изпълнителите.
Като Го виждаха, Неговото присъствие ги
вдъхновяваше
.
В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха музикални същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева". Мария Тодорова Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от Учителя.
към текста >>
Той я изпълняваше свободно, пееше я според
вдъхновението
, а с него идваше и ритъмът на песента.
При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа". Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха. Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели. Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента.
Той я изпълняваше свободно, пееше я според
вдъхновението
, а с него идваше и ритъмът на песента.
А сега, като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Борис Николов Това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта. Учителят казва в беседа: "Добре е да се изпълнява широко песента!
към текста >>
Пеем с такова
вдъхновение
, небивало
вдъхновение
.
Около Него се е събрал все млад и музикален народ. Започват да се чуват и алтови гласове и тенори. А ето, обади се и бас. Гръмна хор. Хор, сякаш, подготвян от дни и седмици, не от един час само.
Пеем с такова
вдъхновение
, небивало
вдъхновение
.
По едно време по прозорците се струпват лица на млади момичета ученички. Той стана. И ние след Него излязохме. На вратата ни посрещна преподавателката на тези ученички от училището за милосърдни сестри при Червен кръст. Тя като да се извиняваше, каза: "Привлече ни хубавото пеене, хубавата песен.
към текста >>
Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено
вдъхновение
и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят.
Имаше неподражаем глас. Учителят много обичаше да разговаря и да музицира с нея. Тя свиреше на пиано, правеше акомпи и композираше песни. Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера.
Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено
вдъхновение
и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят.
Ирина Кисьова беше алт. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя. Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура.
към текста >>
Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с
вдъхновение
, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя.
Приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. Тогава той бе изявен композитор на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Той бе светило в онова време, както и по-късно. Неговото музикално творчество е от висотата на един талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Добри Христов направи хармонизацията на песента.
Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с
вдъхновение
, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя.
Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от Учителя чуха неодобрението Му за хармонизацията. Учителят направи строга забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават Духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - това е само външната страна на нещата; това е само подготовката, техническата страна - да бъдеш професионалист. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента.
към текста >>
73.
ЗДРАВНИ СЪВЕТИ
Но помня, какво Му казал след това Учителя: "Не, неговата задача е да
вдъхне
на болния вяра, че ще оздравее и ще живее!
Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: "Ако човек може да повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма си така, че те стават по-силни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло да е, ще оздравее! " Той съветваше и нас, когато видим някой болен, колкото и да не знаем, колкото и да не можем да му помогнем, да му кажем: "Ще мине! " И въобще, винаги да държим положителна мисъл, че ще мине. Разказа ми веднъж нашият брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: "Коя е най-важната задача на лекаря, когато се намери пред един умирающ болен? " Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила.
Но помня, какво Му казал след това Учителя: "Не, неговата задача е да
вдъхне
на болния вяра, че ще оздравее и ще живее!
" Наталия Накова Записки от беседите на Учителя Следвайте Моя път и всякаква болест от вас ще изчезне. - Ама не съм учен.
към текста >>
74.
ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
Тук са държани едни от най-
вдъхновените
беседи на Учителя.
Още в 4 часа, когато започват големите летни дни, ние ставахме, събуждани от песента "Събуди се, братко мили", изпята от сестрите. Пристъпвахме полека един след друг по тясната пътека и излизахме на Молитвения връх. Всеки сядаше на мястото, което си е избрал и прекарвахме в мълчание, съзерцание и размишление, гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на Слънцето. Щом Слънцето изгрее, ние правехме нашата молитва общо. Изпявахме песни и след това Учителят държеше кратка беседа.
Тук са държани едни от най-
вдъхновените
беседи на Учителя.
Самата обстановка, изгревът на Слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща. Беседите, държани тук, са отпечатани и достъпни за всички. Те ще останат епоха в живота на човечеството. На самия връх на една скала приготвихме удобно място за сядане на Учителя. От това място Той държеше беседите си, а наоколо по камъните бяха насядали братя и сестри.
към текста >>
Самата обстановка, изгревът на Слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това
вдъхновява
и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща.
Пристъпвахме полека един след друг по тясната пътека и излизахме на Молитвения връх. Всеки сядаше на мястото, което си е избрал и прекарвахме в мълчание, съзерцание и размишление, гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на Слънцето. Щом Слънцето изгрее, ние правехме нашата молитва общо. Изпявахме песни и след това Учителят държеше кратка беседа. Тук са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя.
Самата обстановка, изгревът на Слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това
вдъхновява
и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща.
Беседите, държани тук, са отпечатани и достъпни за всички. Те ще останат епоха в живота на човечеството. На самия връх на една скала приготвихме удобно място за сядане на Учителя. От това място Той държеше беседите си, а наоколо по камъните бяха насядали братя и сестри. Понякога се събираха 100, 200 до 500 души.
към текста >>
Гледката оттук бе незаменима - долини наоколо, върхове, просторите
вдъхновяват
.
Друга формула, която издялахме с длето, гласи: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората какъв трябва да бъде ученика в пътя си. На самия връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше. Той е четвъртит като стол. Наоколо ние сядахме и прекарвахме чудни часове на братски, идеен живот, на единство.
Гледката оттук бе незаменима - долини наоколо, върхове, просторите
вдъхновяват
.
Вижда се билото на Балкана, Мусала, а при ясно време и Белмекен. Наблюдава се цяла верига от върхове и била. В подножието на Молитвения връх лежат долините, които идват от Рупите и от Урдинските езера. Тук човек може да се нарадва на чиста и девствена природа! Като отместим поглед на юг срещу нас се намира "Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, под формата на Пен- таграм.
към текста >>
75.
ПЛАНИНИ И УЧЕНИЧЕСТВО
Там горе човек може да пише поезия, защото идва
вдъхновение
от посещението на светли същества, които обитават високите планини.
Те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях. За развитието на ума и на Божественото у човека, той трябва да се изкачва по високите планини. Планината е акумулатор на грамадна енергия. Там владее чистота. В тази чистота и светла атмосфера, човек може по-лесно да влезе във връзка със светлите същества и да прояви своята Божествена природа.
Там горе човек може да пише поезия, защото идва
вдъхновение
от посещението на светли същества, които обитават високите планини.
Изкачвате ли се по високите върхове, вие се освобождавате и повдигате мислите и чувствата си. Щом сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто у себе си. При пристигане на планинско място, казвайте: "Добри и светли същества, пазители на това място, приемете ни на гости при вас и нека Божието Благословение да бъде над вас", а при напускане на това място: "Добри и светли същества, пазители на това място, благодарим ви за гостоприемството. Останете си с мир и нека Божието Благословение бъде над вас". Сега запример, сте дошли на планината да получите нещо от нея: да се обновите, да си починете, да трансформирате състоянията си.
към текста >>
76.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Учителят ми
вдъхна
вяра: "Ще му мине.
Местният лекар го лекувал цял месец, но с нищо не помогнал. За станалото след това братът разказва: "Най-после лекарят ми рече: "Господин Гръблев, аз не мога да направя нищо повече и ви съветвам да заведете детето в София и да му направите трепанация". Отговорих му, че предпочитам момчето ми да си отиде, отколкото да направят трепанация и то да остане идиот. Още на другия ден взех влака и отидох в София, за да питам Учителя какво да правя. Казах му, че лекарят препоръчва да се направи трепанация, но аз не съм съгласен.
Учителят ми
вдъхна
вяра: "Ще му мине.
Ще вземеш едно памуче, ще го натопиш в зехтин и ще го сложиш в ухото - това ще направиш няколко пъти и ще му мине. Ще трябва малко да затоплиш зехтина." Благодарих Му, сбогувах се и си заминах. Още на другия ден направих, каквото Той ми препоръча и след седмица момчето ми беше съвършено здраво. Повиках лекаря и му показах оздравялото дете. Той само се почуди, без да може да каже нищо."
към текста >>
Приближавам се до нея и казвам: "Сестра, вие много хубаво и с
вдъхновение
играете днес Паневритмията." Тя се обръща засмяна: "Днес аз не играех, а плувах в небесния простор като риба, защото в кръвта ми тече рибешка сила и флуида на рибите от океана.
Като си попълни недоимъка, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата предаде точно думите на Учителя. Болната сестра имаше сили толкова, колкото да поклати с клепачите на очите, че е съгласна. Купиха консерва риба и започнаха да й дават от рибата на малки хапки. Малко по малко за една седмица състоянието на сестрата се подобри. На втората седмица тя вече играеше Паневритмия.
Приближавам се до нея и казвам: "Сестра, вие много хубаво и с
вдъхновение
играете днес Паневритмията." Тя се обръща засмяна: "Днес аз не играех, а плувах в небесния простор като риба, защото в кръвта ми тече рибешка сила и флуида на рибите от океана.
За мен това е Небесен океан от слънце, въздух и вода. А аз пред теб не съм сестра, а една златна рибка от приказките." Аз занемявам. Не очаквах такъв отговор и такова обяснение. Приказката за златната рибка от морето се бе пренесла на Изгрева и се бе реализирала в своята пълнота. Галилей Величков
към текста >>
Голяма радост изпитвах от почувстваното и преживяното и като са върнах вкъщи, с
вдъхновение
написах "Привет към Учителя".
- Там, дето живеете, удобно ли Ви е? - (живеех в малката къщичка на сестра Стефова) - Да, Учителю, удобно ми е, благодаря - отговорих тихичко и отминах. Никога никой досега не ме е запитвал с бащинска милост за състоянието ми. Останала съм сираче на 6 месеца, след Сръбската война, не знаех баща и бащинска милост. В момента я почувствах и се обогатих с представата за баща и бащинска милост.
Голяма радост изпитвах от почувстваното и преживяното и като са върнах вкъщи, с
вдъхновение
написах "Привет към Учителя".
Ана Шишкова Преди години страдах от разстроен стомах. Заведоха ме в Окръжната болница на лечение, където бях повече от месец, но не ми помогнаха. От продължителното лекуване бях толкова отслабнала, че едва се движех. Ето защо писах на Учителя чрез брат Боев.
към текста >>
77.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
Светията се моли дълго време, докато се
вдъхнови
и тогава му идат нови мисли.
Щом се намерите в затруднение, помолете се сърдечно и веднага служебни същества ще ви се притекат на помощ. Човек трябва да се моли на Бога, за да не Го застави да оттегли лицето си от него. Страшно нещо е Бог да скрие лицето си от човека. Тогава настъпва такъв мрак, студенина, каквито никога не е изпитвал в живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление, наблюдение.
Светията се моли дълго време, докато се
вдъхнови
и тогава му идат нови мисли.
Дето и да се намирате, в каквото положение да се намирате, отделяйте време да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да се молиш съзнателно, това значи, да отправяш енергиите си към разумното в света. Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад? Дето е Разумното, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг - безразлично.
към текста >>
78.
МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Вдъхни
ми Любов и ме озари с Твоята Правда,
което е за успеха на Царството Ти на Земята. Укрепи духът ми да мога да победя всички страсти И да мога да се боря против всички напасти и изкушения. Изпрати ми Твоята благост, да мога с търпение да понасям всичко, отредено от Твоята Ръка.
Вдъхни
ми Любов и ме озари с Твоята Правда,
да мога да успявам в живота си и да бъда полезен за себе си, за ближните си, за окръжающите ме, за обществото, славянството и за цялото човечество, за веригата, за тези, които съдействат за Царството Божие, за българския народ, за духовенството, за учителите,
към текста >>
79.
СЛЪНЦЕ И УПРАЖНЕНИЯ
Ако разправяте на хората за вашите специфични работи, ако им кажете, че Слънцето изпраща специфична светлина за вас в еди-кой си час, хората, които не разбират този закон, ще ви изпратят своите нечисти мисли и с това ще попречат на
вдъхновението
ви или на разположението ви.
По този начин ние навлизаме от частното към общото, при което отделните опитности се съединяват и образуват общите опитности. Ако искате животът ви да върви както трябва, бъдете будни за тази светлина. Пък, ако желаете да се лутате, спете, колкото искате. Обаче, трябва да знаете, че не е позволено да разправяте на други, кога иде вашата светлина. Това е един свещен момент в живота ви, който ще задържите само за себе си.
Ако разправяте на хората за вашите специфични работи, ако им кажете, че Слънцето изпраща специфична светлина за вас в еди-кой си час, хората, които не разбират този закон, ще ви изпратят своите нечисти мисли и с това ще попречат на
вдъхновението
ви или на разположението ви.
Що се отнася до общата светлина, за нея може да говорите, колкото искате. Това, което ви говорих за Слънцето, съставлява 1/3 от цялата Истина. Същото нещо се отнася и до духовното Слънце у човека, както и до Божественото Слънце у него. Значи, в живота на човека всеки ден има три важни момента, които ако той може да долови, ще се развива нормално. Като ставате сутрин, най-първо се запитвайте какво трябва да правите днес, защо сте дошли на Земята и т.н.
към текста >>
80.
РАЗВИВАНЕ НА ДАРБИ И ДОБРОДЕТЕЛИ
В истината влизат следните думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра,
вдъхновение
, доброта, упование.
Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категория "разум" влизат: разсъждение, съжаление, съобразяване, внимателност, стремление. На български няма дума за индивидуализиране, което значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление.
В истината влизат следните думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра,
вдъхновение
, доброта, упование.
Който иска да познае истината, не може без тия помагала. Сега ще вземем думата вярност. За да бъде човек верен, трябва да има съзвучие. Тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които обясняват верността.
към текста >>
81.
ХРИСТОС И ЕСЕИТЕ
През 1928 г., заедно с писателя-нобелист Ромен Ролан, който дълбоко се
вдъхновил
от Евангелието на есеите, основали Общество по биогенетика.
Едмонд Бордо Шекли Едмонд Бордо Шекли е получил докторска степен в Парижкия университет, а другите си научни степени - във Виенския и Лайпцигския университети. Бил е също и професор по философия и експериментална психология в Клужския университет. Известен филолог, специалист по санскритски, арамейски, гръцки и латински, той говорел също и десет съвременни езика. През целия си живот Едмонд Бордо Шекли е написал повече от 80 книги по философия и древни култури, които са публикувани в много страни.
През 1928 г., заедно с писателя-нобелист Ромен Ролан, който дълбоко се
вдъхновил
от Евангелието на есеите, основали Общество по биогенетика.
Евангелието на есеите е преведено на 26 езика и е издадено в милиони екземпляри. По неофициални данни Ромен Ролан финансира проучване върху Свещените писания, което дава възможност на Едмонд Шекли да проникне във Ватиканската библиотека и да преведе прочутото Евангелие на есеите. Предисловие от Едмонд Шекли - превел от арамейски "Евангелие на есеите" "Евангелието на Мира на Иисус Христос от ученика Йоана" е напълно автентичен текст, взет от намиращите се във Ватикана "Свитъци от Мъртво море". Ето какво пише във връзка с това преводачът му от оригинала Едмонд Шекли:
към текста >>
82.
ШЕСТАТА РАСА
Тази истина, която е
вдъхновявала
и
вдъхновява
най-великите синове на човечеството в тяхната работа, ще стане един ден по силата на закона за социализиране на благата достояние на всички човеци на Земята.
Цялата Земя ще бъде като една кооперация. В бъдеще, когато Доброто царува, благата ще бъдат еднакво разпределени между хората и те ще имат добри отношения помежду си. Когато всички хора станат добри и умни, тогава благата ще бъдат общи. Сега всички работят поотделно. Като работят заедно, няма да има недоимък и животът ще бъде по-сносен.
Тази истина, която е
вдъхновявала
и
вдъхновява
най-великите синове на човечеството в тяхната работа, ще стане един ден по силата на закона за социализиране на благата достояние на всички човеци на Земята.
Тогава ще се установи онзи строй, за който днешните хора мечтаят и който строй се мъчат да осъществят с такива малки и непригодни средства. В основата на този нов строй на Земята ще залегне онова начало, което е заложено в основата на космическия свят - животът за Цялото. В Шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в това число и бялата раса са придобили. Тогава хората ще разберат, че цялото развитие на раси и народи от всички исторически времена и епохи, от създание мира досега, ще бъдат олицетворение на едно цяло, което ще ползва придобивките на всички участващи в това цяло съставки. Това е оня велик процес на социализиране на благата, но той се прилага по един разумен закон.
към текста >>
83.
ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА
Накрая някой се престрашаваше след известно подканване, но то ставаше измолено, измъчено и не носеше в себе си онзи изблик на
вдъхновение
, който имаше при общото изпяване от всички на дадена от Учителя песен.
А когато имаше концерти, те се подготвяха и пееха с много трепет, вълнение и разбира се, с известен страх. Защо бе това, аз не можах да разбера. Имат глас, могат да пеят и Великият Миров Учител ги умолява да изпеят не кои да е песни, а онези, които бе дал и онези, които се причисляваха към братските песни. Та това бе цяло благословение - да пееш по молба на Учителя! И досега не мога да си отговоря на този въпрос.
Накрая някой се престрашаваше след известно подканване, но то ставаше измолено, измъчено и не носеше в себе си онзи изблик на
вдъхновение
, който имаше при общото изпяване от всички на дадена от Учителя песен.
Бяхме се върнали от Мърчаево през есента на 1944 г. Учителят бе на Изгрева и всички, които бяхме около Него, подразбирахме, че нещо ще става, но не допускахме, че Учителят е решил да си заминава. Усетихме, че здравето Му е разклатено в Мърчаево, но не допускахме каквато и да е мисъл, че ще ни предстои раздяла с Него. Бяхме в клас, в салона. Учителят отново каза: "Изпейте ми някоя песен от братските песни!
към текста >>
84.
УЧИТЕЛЯ В МЕН
В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и
вдъхновяващата
мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите апостоли” или в посланията на апостол Павел.
Най-същественото, разбира се, се случва между кориците и приложенията – там автор, текст и читател се опитват да вникнат един в друг и да стигнат до триединно съгласие. Иначе казано, преиздадената книга всякога е нова, доколкото неизбежно носи оригиналната и различна гледна точка на различните поколения читатели. „Учителя” се появява през 1947 г. като пръв опит за цялостно представяне на учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като философска система и нова школа на езотеричното християнство. Авторите са четирима от най-близките му ученици – Методи Константинов (1902-1976), Боян Боев (1883-1963), Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991).
В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и
вдъхновяващата
мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите апостоли” или в посланията на апостол Павел.
Апостолическият жанр се случва само в редките звездни мигове от човешката история, когато се прогласяват нови учения и се създават нови културни течения. Същността на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в някакво специфично негово тълкувание. Единствено можем да го определим като Слово, преживяно в пратениците Му. И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател. Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането.
към текста >>
85.
ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА НА ОБЩЕСТВОТО
Умееше да разпръсне облаците, да облекчи натоварените, да изпрати лъч Светлина на изгубилите пътя си, да подаде ръка на отпадналите, да
вдъхне
вяра в обезверените, да помогне на болните.
На нажалените Той даваше утеха, на изпадналите в съмнение – Светлина, на отчаяните – подтик за работа, на болните – начин да се лекуват. Учителя работеше много, без да дава вид, че работи. Във всяко време се чукаше на Неговата врата. При Него се вървяха непрекъснато посетители, всеки със своите скърби, неволи, болести, противоречия. Той изслушваше търпеливо, внимателно всички.
Умееше да разпръсне облаците, да облекчи натоварените, да изпрати лъч Светлина на изгубилите пътя си, да подаде ръка на отпадналите, да
вдъхне
вяра в обезверените, да помогне на болните.
Това беше голяма и трудна работа, за която се изискваше търпение, сила и най-вече Любов. Понякога човек чувства нужда да разкрие пред някого душата си, да изкаже болката си. Ала малцина са онези, които умеят да слушат, защото и слушането е магия, както и говоренето. Учителя умееше от погрешките на хората да извлече най-хубавите правила за Живота. На слабостите на човека Той противопоставяше Добродетелите, на безверието – Вярата, на лицемерието и лъжата – Истината, на омразата – Любовта.
към текста >>
Често при Него идваха възторжени хора,
вдъхновени
от един висок идеал, лицата им озарени от една вътрешна светлина.
Те действат успокоително на душата и ободрително на Духа. На учениците Той даваше методи за лекуване чрез повдигане на мисълта и чувствата, понякога чрез молитва, а в някои случаи с пост. Учителя казва: Чистотата на мислите, чувствата, желанията и тялото е условие за здравето. Живей и се движи винаги в Любовта.
Често при Него идваха възторжени хора,
вдъхновени
от един висок идеал, лицата им озарени от една вътрешна светлина.
Те имаха нужда от подкрепа повече от другите. Учителя помагаше така, че всичко изглеждаше, като че естествено е дошло. Ала Той никога не говореше за това. Той знаеше, че всяко Добро е дело на Бога, на тази Разумна сила във Вселената, която помага, а сама винаги остава скрита. Учителя казва:
към текста >>
86.
УЧРЕДЯВАНЕ НА ШКОЛИТЕ
Говорът на Учителя е свободен акт и затова, когато Учителя говори отвътре, ученикът се
вдъхновява
.
Учителя идва като вътрешна разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя в душата на ученика. Мнозина възприемат известна мисъл по внушение и мислят, че това е техният Учител, който им говори отвътре. Има обаче грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие.
Говорът на Учителя е свободен акт и затова, когато Учителя говори отвътре, ученикът се
вдъхновява
.
Ала и когато Учителя говори отвън чрез думите на някой език, Неговият говор има определени качества. Учителя употребява всяка дума на мястото ¢. Той знае защо е употребил една дума и какво въздействие ще произведат нейните трептения. Понятието Учител е строго определено в Живата Природа. Учител е само Онзи, у Когото няма никакво насилие.
към текста >>
87.
НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ
Тези преценки са пълни – по форма, съдържание и смисъл,
вдъхновени
и пророчески.
Една друга, по-хубава дреха е приготвена. Същественото – това са човешките души и Духове; след това идват човешките сърца и умове и човешката воля, с които трябва да работим. В Своите беседи Той посочва пътя как да се излезе от противоречията, как да се разрешат мъчнотиите според Великата Божествена наука, която Той проповядва, и то не само в личния, но и в обществения живот, в живота на народите и на цялото човечество. В Неговите беседи е хроникирана цялата история на съвременната епоха. Всички по-важни събития и явления Той разгледа в светлината на Божественото учение и направи Своите преценки.
Тези преценки са пълни – по форма, съдържание и смисъл,
вдъхновени
и пророчески.
Неговата мисъл докосна и миналото – пътя, който човечеството е извървяло досега. Той хвърли светлина върху него, посочи погрешките и отклоненията, които човек е направил, и начина, по който да се изправят сега. Докато човек не се върне и изправи погрешките от миналото, не може да върви напред; те всякога ще го спъват в пътя му. Човек е свързан с миналото, работи в настоящето, принадлежи на бъдещето. Учителя насочваше погледа напред, нагоре, към светлото бъдеще, което иде.
към текста >>
88.
ЖИВОТЪТ В ПЛАНИНИТЕ
Учителя постепенно въвежда ученика във великото училище на Природата, която е неизчерпаем извор на знание, сила, творчество и
вдъхновение
.
Като идеш на планината, трябва да знаеш да трансформираш енергията, която тя ти дава. Ако не я трансформираш, нищо не печелиш. Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на Живота. У ч и т е л я
Учителя постепенно въвежда ученика във великото училище на Природата, която е неизчерпаем извор на знание, сила, творчество и
вдъхновение
.
Ученикът трябва да влезе в нейните свещени чертози, да я обикне, защото тя дарява своите блага само на онези, които отиват при нея с Любов. Защо отиваме в свещеното царство на планините? За да освободим душата си от всички грижи и ограничения, да се вслушаме в това, което ще ни каже планината. Личността със своите дребни и лични интереси замлъква, за да проговори човекът. Човек се пробужда и чувства, че един лъх от Вечното докосва душата му; той чувства Вечното начало, което лежи в основата на неговото същество, и слуша тихия глас в глъбините на своята душа.
към текста >>
89.
ЕЛ-ШАДАЙ
Учителя
вдъхна
в нас обич към Природата, Красотата и Свободата.
Когато ходите на планинските върхове, пазете чистота. Това е най- простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което Разумната Природа е създала. По този начин вие ще се свържете с Напредналите същества в Невидимия свят, които ще ви помагат. Всичко, каквото виждате около вас, е създадено от Разумното начало. Следователно обхождайте се добре с всичко това, което То е създало.
Учителя
вдъхна
в нас обич към Природата, Красотата и Свободата.
Той свързва всяко движение в нея с духовния ни път. Така планината стана за нас източник на Знание и Сила. Учителя казва: Ние сме дошли на планината по Божие благоволение и се ползваме от въздуха, от водата, от светлината заради Доброто в нас. Тогава дайте ход на Доброто в себе си, изявете го навън.
към текста >>
90.
МУСАЛА
Той
вдъхна
тази Любов и в нашите души.
Името му е на древен език и значи Божи връх. Учителя казва: Най-високият връх е Любовта към Бога. Любовта възкресява всичко, до което се докосне. С такава Любов Учителя обгърна Мусала, Божия връх.
Той
вдъхна
тази Любов и в нашите души.
За него Той създаде песен. Мусала стана за нас школа. Учителя казва: Като сте дошли на Мусала, задачата ви е да се свържете с всички добри хора, които желаят подобрението на човечеството. После трябва да се свържете с всички същества от Духовния и Божествения свят, които работят за повдигането на човечеството.
към текста >>
91.
СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
Тревите, цветята, бистрите води на езерата, големите мълчаливи върхове, песните на птичките, всичко тук те
вдъхновява
.
Всяко от тях си има име и свой характер. Тази долина е свещена долина за ученика. Когато за първи път установихме нашия лагер с Учителя край Второто езеро през 1929 г., ние открихме един кът от Рая. Светъл мир и чистота изпълваха долината. Бяха топлите дни на лятото.
Тревите, цветята, бистрите води на езерата, големите мълчаливи върхове, песните на птичките, всичко тук те
вдъхновява
.
Тук светлината танцува, скалите се молят, цветята цъфтят, потоците пеят, езерата съзерцават величието на Бога. Тук душата се моли, пее и съзерцава красотата на Божия живот. Оттогава ние идваме всяко лято тук. Край тези езера живяхме с години с нашия обичан Учител. И както навсякъде, дето се докосне Неговата магическа пръчка, така и тук всичко се разхубави още повече.
към текста >>
Някой път
вдъхновен
поет излее душата си в стихове или майстор на лъка показва изкуството си.
От време на време ние поглеждаме към тъмния скалист склон горе и когато там блесне малка бяла светлинка и почне да се движи бавно към нас, знаем, че нашият обичен Учител идва. Когато Той седне между нас, ние чувстваме пълнота, като че имаме всичко. Отблясъците на огъня играят по кроткото Му хубаво лице, обкръжено с бели сребристи коси. Понякога ние дълго мълчим, слушаме огъня и се вглеждаме в буйните му пламъци. Огънят е нещо свещено.
Някой път
вдъхновен
поет излее душата си в стихове или майстор на лъка показва изкуството си.
Ала от всичко най-много обичаме да пеем песните на Учителя. Някои от тях са за ранни утрини, други – за дневна слънчева светлина, а някои подхождат за тихия покой на вечерта край огъня. Тогава в нощта към звездите се издигат нашите песни. Вечерният ритъм на Живота се чувства в тях, както в звездите, в песента на водите, в играта на пламъците, в устрема на искрите, в прохладния дъх на пространството. Всичко се слива в една единна вечна хармония.
към текста >>
92.
ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА
Те дойдоха горе, при свещените, чисти Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново
вдъхновение
от Словото на Учителя.
Ясно се чувстваше, че всички хора на Земята са близки, сродни, членове на едно семейство. Идейното общение на народите – ето най-късия и най-сигурния път за тяхното взаимно опознаване, единение и сътрудничество. Коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на Земята и ги обединява в едно цяло? Служенето на Бога. Съграждане на Земята на един нов свят – свят на хармония, красота, мир, свобода и братство.
Те дойдоха горе, при свещените, чисти Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново
вдъхновение
от Словото на Учителя.
С тия нови сили те слязоха долу, за да градят един нов свят, да работят за светлата, красива идея, която изгря в душите им. Гостите от Франция при разни случаи държаха няколко слова. Един от братята каза: “Учителю! Братя и сестри!
към текста >>
93.
ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ
Учителя пееше хубаво и
вдъхновено
.
Тя придаваше красота и искреност на всяка Негова постъпка. Естествеността дава условия за проява на Любовта. Учителя имаше мек, приятен, нисък глас. Той говореше обикновено тихо, без никакви риторични ефекти, ала, макар и тих, гласът Му проникваше далеч. Той говореше със спокойни, плавни, хармонични движения, изразителни и ясни, както Неговото Слово.
Учителя пееше хубаво и
вдъхновено
.
Той имаше приятен, дълбок глас. Често пееше песните, които ни предаваше. Показваше ни как трябва да се изпълняват или ги свиреше на цигулка. И най-простите упражнения Той предаваше тъй изразително, с такова преживяване, че те се изпълваха със съдържание и смисъл. У Него всяко движение беше музика, всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка.
към текста >>
Резултатите насърчаваха и
вдъхновяваха
работниците.
Тъй се установява едно живо общение и сътрудничество с Разумната Природа. Резултатите, които се получаваха, бяха удивителни. Природата е отзивчива, чувствителна – тя реагира на всяка наша проява. С учителите на децата и възпитателите Той беседваше надълго върху тяхната работа, даваше им много ценни знания, методи и правила, които те прилагаха, разработваха и после обсъждаха резултатите с Него. Тъй се създаваше една нова педагогика, построена върху дълбоко познаване на човешката душа и законите на Живата Природа.
Резултатите насърчаваха и
вдъхновяваха
работниците.
Голяма част от идеите на Учителя за образованието са изложени в книгата Учителя за образованието12. Понякога при Него идваха артисти. Повечето от тях очакваха да получат само общи идейни упътвания. Ала онези, които Го запитваха във връзка с работата си, оставаха учудени от дълбоките разбирания на Учителя върху тяхното изкуство. Той даваше тълкуване на движенията, на позите, на изразите.
към текста >>
Той знаеше как да ги посреща, знаеше как да
вдъхне
в нас едно свещено отношение към тях.
Тогава като че ли всичко е светло и прекрасно. Любовта също се чувства, без да бъде изказана. Тя се долавя от душите. Една вътрешна Пълнота, една вътрешна Радост изпълва всички. Небесни пратеници посещаваха Учителя.
Той знаеше как да ги посреща, знаеше как да
вдъхне
в нас едно свещено отношение към тях.
Всяка работа Учителя започваше с молитва. И след свършването на всяка работа пак благодареше с молитва. Той казва: Разумният, Невидимият свят участва във всичките ни дела тук, на Земята. С молитвата ние призоваваме Неговата помощ.
към текста >>
94.
МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ
По-късно Учителя даде песните
Вдъхновение
, Вехади, Аум.
Пееше я по различни начини, докато посредством песента разкриеше нейното съдържание за нас. Така чрез една дума само, чрез музиката, която тя съдържа, Той ни въвеждаше в един красив свят. Тази дума ставаше ключ да се отваря този свят. Веднъж Учителя изпя думата благост. От нея той създаде песен за Светлината.
По-късно Учителя даде песните
Вдъхновение
, Вехади, Аум.
Това са мантри, свещени песни, песни за хармонизиране с Божественото в Природата. В тях има сила. Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят бодрост, здраве и Радост в душата. Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота. От този вид песни са Сладко, медено, Тъги, скърби са богатство, Блага дума на устата и други.
към текста >>
Учителя възпяваше красивите явления на Живота
вдъхновено
, с простота и сила.
Когато говори Любовта, тя говори тихо. Тихото пеене облагородява. Силното пеене е повече волево. Учителя казва: Когато искате да предадете нещо възвишено, благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо.
Учителя възпяваше красивите явления на Живота
вдъхновено
, с простота и сила.
Вземаше най-хубавите, най-чистите образи, обгръщаше ги с Любов, проникваше ги със Светлина, докато през тях започваше да струи вечната Виделина на великия, неизменния свят. Тогава тези образи се изпълваха със съдържание и смисъл. Между окултните упражнения, които Учителя ни даде, има малък химн на изгряващото Слънце. Той започва с простите и ясни слова: Изгрява Слънцето,
към текста >>
Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител,
вдъхновител
, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение.
По музиката на българина съдеше къде и как се е отклонил той от Правия път. Учителя работи върху нея години, докато възстанови нейната първична чистота, и даде няколко образци на чиста народна песен. Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен. Внесли са в нея мотиви на скръб, отчаяние, безнадежност, неверие, омраза, отмъщение, изменили са съдържанието, изопачили са мелодията и ритъма. В нея са проникнали и чужди влияния.
Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител,
вдъхновител
, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение.
Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха. Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение. Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата.
към текста >>
От нея черпи
вдъхновение
и сила всяко живо същество.
То е израз на онзи висш живот на Любовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово. Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа.
От нея черпи
вдъхновение
и сила всяко живо същество.
Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет. Хармония, в която Любовта внася Живот. Хармония, в която Мъдростта внася Светлина.
към текста >>
95.
ЧОВЕКЪТ НА ЛЮБОВТА ВНАСЯ ВДЪХНОВЕНИЕ И ПОДЕМ ВЪВ ВСИЧКИ
ЧОВЕКЪТ НА ЛЮБОВТА ВНАСЯ
ВДЪХНОВЕНИЕ
ЧОВЕКЪТ НА ЛЮБОВТА ВНАСЯ
ВДЪХНОВЕНИЕ
И ПОДЕМ ВЪВ ВСИЧКИ Само онзи люби истински, който произвежда Радост в душите на окръжаващите. Като дойде при теб онзи, който има истинска връзка с теб, ще внесе в съзнанието ти разширение и ти ще се зарадваш. Любовта е преди всичко за самия човек, който люби, а после и за окръжаващите. Когато обичате някого, вашата Светлина огрява онзи, когото обичате.
към текста >>
96.
КРАСОТАТА – УСЛОВИЕ ЗА ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА
Когато човек има
вдъхновение
, става красив – изразява Красотата на Великия.
Бог е Красота. Бог е единственият източник на Красотата. Всяко нещо е красиво, доколкото в него има отблясък на Божественото. Учителя казва: Колкото човек идва по-близо до Бога, става по-красив.
Когато човек има
вдъхновение
, става красив – изразява Красотата на Великия.
Когато се казва, че един човек ви обича за Красотата, това е вярно, защото тя е израз на Истината. Няма по-голяма красота в света от Истината. Красотата е път за познаване на Истината.
към текста >>
97.
ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО РАЗВИВА ЗАЛОЖБИТЕ И ДАРБИТЕ В ЧОВЕКА
Поетът, музикантът, проповедникът и прочее, ако работят за пари, губят от таланта и
вдъхновението
си.
При личния живот човек губи възприемчивостта си към идеите, които идат от висшите светове. Животът за Цялото носи разцъфтяване на всички спящи сили, заложби и дарби. Някой работи върху даден философски, научен или художествен проблем. Ако той прави това за свое лично издигане, у него няма да се събуди истинско творчество. Ако работи за другите, за Цялото, за Бога, той привлича положителните сили в Природата, които го движат напред, развиват се дарбите му, пред него се отварят широки хоризонти за постижения.
Поетът, музикантът, проповедникът и прочее, ако работят за пари, губят от таланта и
вдъхновението
си.
Никога поетът, музикантът, художникът, ученият и прочее не могат да създадат нещо ценно, ако не преживеят Единния живот, ако не влязат в Живота на Цялото. Великото в света се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. Всеки човек има безгранични възможности. Ако си имаш знания и ги даваш на околните с Любов, ще се създадат условия да получиш по-големи. Посадените семена могат да стоят дълго време в земните недра.
към текста >>
98.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА
Участниците са
вдъхновени
от една обща идея, от един общ интерес.
То го спира, навежда се и завързва обущата му. Друга картина: група младежи виждат, че една кола, тежко натоварена, не може да се изкачи по стръмния път. Те бутат колата, за да премине стръмнината. Музикант дава концерт в един беден квартал, без да вземе пари. Имаме организирани трудови общежития.
Участниците са
вдъхновени
от една обща идея, от един общ интерес.
Човек влага труда си за общото. Интересите на общото са над личните интереси. Формата на труда в последната категория примери Учителя нарича работа. Коя е подбудата при работата? При нея подтикът е Любовта!
към текста >>
99.
НОВАТА ВЪЛНА
Всички благородни подтици, идеи,
вдъхновения
в човечеството идат от Него.
Какво се разбира в този пасаж под хълма Сион, под изразите града на живия Бог, небесния Йерусалим? Това е именно онзи Разумен център, който работи в Природата. Тук под Събора на първородните се разбират онези членове на Всемирното Братство, които са над сегашната човешка раса. А където се говори за Духовете на праведниците, стигнали до съвършенство, се загатва вече за онези същества от сегашната човешка раса, които са завършили своето човешко развитие и са почнали да помагат във великата творческа работа на Всемирното Братство. Този Разумен Център ръководи градежа на Новата култура.
Всички благородни подтици, идеи,
вдъхновения
в човечеството идат от Него.
Напредналите Светли същества от висшите йерархии са близо до Земята и работят за Новата култура. Всички издигнати и благородни души от всички раси и епохи, които са работили за повдигането на човечеството, и днес продължават да работят. Мойсей, Буда, Хермес, всички пророци, както и Христос, Учителя на учителите, както са работили някога, и днес работят. В Книга на пророк Даниил е казано (гл. 2): Цар Навуходоносор сънувал следния сън.
към текста >>
100.
НОВИТЕ УСЛОВИЯ
Учителя описва тази епоха
вдъхновено
.
В съзнанието на хората проникват нови мисли, нови чувства, нови идеи. Един нов живот незабелязано прониква. Човек става по-отзивчив за Доброто. Започва да вижда нещата в една нова светлина, да ги разбира правилно. Човечеството се подготвя за една нова култура.
Учителя описва тази епоха
вдъхновено
.
Той я съзерцава като пророк и я облича в най-хубавите поетични образи на човешкия език: Във Великия Божи закон се крие разнообразието на цялата Вселена. Има вече системи, които са извън лошите условия на Живота, и съществата там водят Ангелски живот. Нашата система обаче още не е минала изкуплението си. Скоро и тя ще мине през границите на Тринадесетата сфера и ще придобие своето изкупление.
към текста >>
НАГОРЕ