НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
230
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите
благородни
подбуждения и стремления.
Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен.
Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите
благородни
подбуждения и стремления.
Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят. Раболепствал е пред силите на управляющите, молил се е на Природата, принасял и жертви и всесъжения по всякой начин и то само да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и неговите всесъжения и пожертвувания са оставали ялови, без да принесат каква-годе полза. Природата, която поетите велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и добродетел, не се е интересувала да знае за детинските мисли и желания на человека.
към текста >>
И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи,
облагородило
ли ги е образованието?
Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера. Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй.
И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи,
облагородило
ли ги е образованието?
Попитай обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас? Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи. Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува. Този факт ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос. На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания.
към текста >>
Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото
благородно
влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца.
Може ли да се предполага, че в това има каква-годе истина? Действително, свършекът на света ще дойде, но на кой свят – ето въпросът. Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век. Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага. Става ясно тогава, че у нас истинските начала на науката са едвам хванали корен.
Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото
благородно
влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца.
Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо. Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава.
към текста >>
И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички
благородни
преобразувания.
Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо. Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото.
И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички
благородни
преобразувания.
В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят.
към текста >>
Тук има една необорима истина, че под влиянието на
благородните
сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката.
Тук има една необорима истина, че под влиянието на
благородните
сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича.
към текста >>
За
благородни
цели се изискват и
благородни
средства – този е общият закон, неизменяемият път на Истината.
Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава. Йезуитско учение – този път няма да изведе никого на добро бъдеще. Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта. Но такова едно поведение на кой и да е человек не може да се оправдае от мерилото на висшето Добро.
За
благородни
цели се изискват и
благородни
средства – този е общият закон, неизменяемият път на Истината.
Така работи и действа Духът, когато произвожда и ражда нещо добро. „Според семето – и плодът“ – казва поговорката. Не знаем ли, че всичките благодетели и добродетели в человечеството са се родили и произлезли от добри и благородни майки? За тях са се дали най-светите жертви. Има ли някой да оспорва това?
към текста >>
Не знаем ли, че всичките благодетели и добродетели в человечеството са се родили и произлезли от добри и
благородни
майки?
Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта. Но такова едно поведение на кой и да е человек не може да се оправдае от мерилото на висшето Добро. За благородни цели се изискват и благородни средства – този е общият закон, неизменяемият път на Истината. Така работи и действа Духът, когато произвожда и ражда нещо добро. „Според семето – и плодът“ – казва поговорката.
Не знаем ли, че всичките благодетели и добродетели в человечеството са се родили и произлезли от добри и
благородни
майки?
За тях са се дали най-светите жертви. Има ли някой да оспорва това? Нека ни докаже противното. – „Майки, майки иска Франция“, казва Наполеон Великий. Но тези майки не са създавани без Добродетел.
към текста >>
Под такива условия животът ни ще развие онези
благородни
чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало.
Нека ни докаже противното. – „Майки, майки иска Франция“, казва Наполеон Великий. Но тези майки не са създавани без Добродетел. За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта. Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане.
Под такива условия животът ни ще развие онези
благородни
чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало.
Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
към текста >>
Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески
благородни
качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот.
Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески
благородни
качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят.
към текста >>
Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която
облагородява
и възвишава человеческата душа в Добродетел.
Тя ще има същото влияние и сила в душата ни, когато и да е и където и да е, под какъвто вид, форма и образ и да ни се представи. Стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. Религията ще си стои там, гдето си е била. А за в бъдеще, ако иска да има почит и влияние, тя е длъжна да промени своето настоящо наклонение. Има нужда да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частен интерес, а не Божий.
Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която
облагородява
и възвишава человеческата душа в Добродетел.
Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега. Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило. Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня.
към текста >>
Какви жертви се правят от всички
благородни
хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата!
Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят. Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското. Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието. Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството!
Какви жертви се правят от всички
благородни
хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата!
И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета. Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека.
към текста >>
Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на
благородни
мисли и добри желания в Живота на человека.
Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум.
Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на
благородни
мисли и добри желания в Живота на человека.
От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки.
към текста >>
7.
Благородните
цели изискват
благородни
средства
2. Сърце – възпитание, себевладеене 3. Неизменният ред в природата 4. Обуздаване на низшето естество 5. Съвременното образование 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото
7.
Благородните
цели изискват
благородни
средства
8. Смисълът на човешкото битие 9. Вярата и религията 10. Що е наука и що – възпитание ІІ. Науката 1. Що е наука
към текста >>
4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите
благородни
подбуди и стремежи.
Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение. 2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар. Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии.
4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите
благородни
подбуди и стремежи.
Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание. Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32). 3. Неизменният ред в природата 1. В течение на хиляди години човек е бил роб и сляп, верен поклонник на материалния свят. Раболепствал[7] е пред силата на управляващите, молел се е на природата, принасял ú е жертви, за да придобие нейната милост и благоволение.
към текста >>
Облагородяващото
му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората.
11. Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията. Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността. Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага. 12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на науката едва са пуснали корен в човека. Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе.
Облагородяващото
му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората.
13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба. 14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18].
към текста >>
Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички
благородни
преобразования.
Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18]. 15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават.
Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички
благородни
преобразования.
17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света.
към текста >>
18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на
благородните
сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].
16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката.
18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на
благородните
сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].
19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече.
към текста >>
7.
Благородните
цели изискват
благородни
средства
– сластолюбието; – егоизмът и стремежът към забогатяване.[22] 11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество. За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи. Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23]
7.
Благородните
цели изискват
благородни
средства
1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна. Тази храна може да се придобие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто. 2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания. 3. „Целта оправдава средствата” е и си остава едно чисто йезуитско учение.[24] Този път няма да изведе никого до добър резултат. Колкото и да оправдават хората постъпките си с целта, която преследват, тези постъпки в никакъв случай не могат да бъдат оправдани, щом се приложи абсолютната мярка на Върховното Добро.
към текста >>
4.
Благородните
цели изискват
благородни
средства.
1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна. Тази храна може да се придобие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто. 2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания. 3. „Целта оправдава средствата” е и си остава едно чисто йезуитско учение.[24] Този път няма да изведе никого до добър резултат. Колкото и да оправдават хората постъпките си с целта, която преследват, тези постъпки в никакъв случай не могат да бъдат оправдани, щом се приложи абсолютната мярка на Върховното Добро.
4.
Благородните
цели изискват
благородни
средства.
Това е всеобщ космически закон, това е неизменният критерий на Истината. Така работи и действа Духът, когато ражда нещо добро. „Каквото е семето, такъв е и плодът", казва поговорката. 5. И действително, фактите показват, че всички велики хора, благодетели на човечеството, са се родили от добри и благородни майки. За тези майки са се дали най-святите жертви.
към текста >>
5. И действително, фактите показват, че всички велики хора, благодетели на човечеството, са се родили от добри и
благородни
майки.
Колкото и да оправдават хората постъпките си с целта, която преследват, тези постъпки в никакъв случай не могат да бъдат оправдани, щом се приложи абсолютната мярка на Върховното Добро. 4. Благородните цели изискват благородни средства. Това е всеобщ космически закон, това е неизменният критерий на Истината. Така работи и действа Духът, когато ражда нещо добро. „Каквото е семето, такъв е и плодът", казва поговорката.
5. И действително, фактите показват, че всички велики хора, благодетели на човечеството, са се родили от добри и
благородни
майки.
За тези майки са се дали най-святите жертви. Ако някой оспорва това, нека ни докаже противното. „Майки, майки иска Франция” – казва Наполеон Велики.[25] Но такива майки не се създават без добродетел.[26] 6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и сестри, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на Любовта. Ако всички хора се ръководят и вдъхновяват от този принцип и изпълняват изискванията на този велик закон, то той непременно ще произведе присъщите за него резултати и ще принесе своите благи плодове:
към текста >>
7. При такива условия у човека ще се развият онези
благородни
чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината.
– мир; – благоденствие; – успех; – духовно просвещение; – повдигане.
7. При такива условия у човека ще се развият онези
благородни
чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината.
Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
към текста >>
2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки
благородни
качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му.
2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки
благородни
качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.
към текста >>
Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която
облагородява
, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта.
2. На това питане ще отговорим направо. Истината е Истина през всичките векове. Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. 3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение. Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес.
Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която
облагородява
, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта.
4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”.
към текста >>
Какви жертви се правят от всички високо напреднали и
благородни
хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата!
12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38] 13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата!
Какви жертви се правят от всички високо напреднали и
благородни
хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата!
14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание.
към текста >>
8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на
благородни
мисли и добри желания в живота на човека.
Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40]
8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на
благородни
мисли и добри желания в живота на човека.
Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен.
към текста >>
Това е Magnum Opus на алхимиците, субстанцията, притежаваща силата да превръща по-малко
благородните
метали в чисто злато.
[7] Раболепие – безлично самоунижение за угода на някой силен или богат; угодничество, сервилност. [8] „Необходимостта” е другото име на VІ Херметичен принцип („Причина и следствие”). В западния свят е познат като Закон за наследствеността, а на Изток – Закон на Кармата. В християнството е познат като Закон на Божествената справедливост. [9] Нарича се също „прах на проекцията”.
Това е Magnum Opus на алхимиците, субстанцията, притежаваща силата да превръща по-малко
благородните
метали в чисто злато.
От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена. [10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит. 12 гл. и др. [11] Вж.
към текста >>
Възпитанието има връзка повече с
облагородяването
на чувствата и волята.
и ІІІ, също и дял трети – 5. [14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на човека, т.е. изработване на пълния му и съвършен душевен образ. В този смисъл образованието включва в себе си обучението и възпитанието. Обучението има връзка повече с развитието на ума и обогатяването му със знания.
Възпитанието има връзка повече с
облагородяването
на чувствата и волята.
[15] Хередитарен (лат.) – наследствен; вж. бел. № 8. [16] „Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, Аз съм.”(Йоан 8:58). В Кабала на иврит Адам означава “червена земя”, което е почти идентично с Athamas или Thomas, което на гръцки е преведено Дидумос (двойният). Адам Кадмон (ивр.) е Първоначалният човек, Небесният човек, който не е паднал в греха.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
От под неговият покрив ние всички трябва да излезем
благородни
съграждани на бъдещето Царство.
Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов.
От под неговият покрив ние всички трябва да излезем
благородни
съграждани на бъдещето Царство.
Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас. Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак. Това Царство е царство на истинския Дух – царството на Правдата. В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа.
към текста >>
А тази
благородна
цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото.
Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота.
А тази
благородна
цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото.
Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи!
към текста >>
Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва,
благородни
средства и разумни начала.
Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото.
Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва,
благородни
средства и разумни начала.
Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата.
към текста >>
Истините и
благородни
средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети.
Сега въпросът с нас не е дали да се раждаме, или да се не раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Този въпрос е вън от нашата област. Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“. Но нека се повърнем пак на предмета си. Добрата почва ще ни се даде от Природата, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания.
Истините и
благородни
средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети.
Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация.
към текста >>
И вместо да произведе и възпита от него едно
благородно
същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни.
До това време человек се управлявал само от страха на природния свят. Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението. То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички.
И вместо да произведе и възпита от него едно
благородно
същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни.
И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност. Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък
към текста >>
Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в
благородното
си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно.
Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота. В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт.
Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в
благородното
си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно.
Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото.
към текста >>
Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита
благородни
същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго. Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци. Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата.
Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита
благородни
същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо. Не може да бъде другояче. С първата еволюция на самосъхранението в душата се пробужда и втората – на дълга. С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта. Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния.
към текста >>
Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и
благородно
дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия.
С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта. Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство.
Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и
благородно
дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия.
Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите. Това подобрение е основата на всички обществени преобразования. Има ли някой, който се съмнява в казаното? Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос.
към текста >>
От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и
благородни
качества, според изискванията на върховния закон на Духа.
Тук, в този лабиринт, всичките реформи се създават. Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват. Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа. От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества.
От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и
благородни
качества, според изискванията на върховния закон на Духа.
Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството. Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички. А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази.
към текста >>
Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и
благородно
.
Учени-математици с тънки изчисления са намерили да е приблизително една двайсет и пет милиона част от диаметъра на два сантиметра и полвина или една милиона част от диаметъра на един милиметър. От тази дълбочина, от тази ничтожна величина за нашето понятие Природата е трябвала да приготвя настоящата видима вселена пред очите ни. За колко хиляди и милиони, и милиони векове на миналото тя е трябвало да събира и сгрупирва тия малки частици? Кой знае, тя е трябвало с неописуема търпеливост и внимание да събира и сгрупирува атоми, да образува молекули, маси, слънца, планети и най-после – цели системи. Тук е било необходимо труд и постоянна деятелност, за да се произведе и създаде нещо порядъчно, нещо велико и хармонично в естеството на своето устройство.
Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и
благородно
.
Това го желаят и нашите приятели социалисти демократи. Това те и мечтаят, както и ние. Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент. „Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия.
към текста >>
От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с
благородния
живот.
Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент. „Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия. Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация. Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината.
От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с
благородния
живот.
Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер.
към текста >>
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други
благородни
учреждения, които носят възпитателен характер.
От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други
благородни
учреждения, които носят възпитателен характер.
Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние. Без тия елементи силата няма значение самата по себе си. Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се роди онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство. Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността за своя живот.
към текста >>
Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и
благородно
.
Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни.
Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и
благородно
.
Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат.
към текста >>
Всякой человек има „-изъм“, но в едно той служи за
благородни
дела, а в другиго – за подли.
Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат. Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела? Може би, ще каже някой, егоизмът. Но защо едно его да върши злото, а друго его – доброто?
Всякой человек има „-изъм“, но в едно той служи за
благородни
дела, а в другиго – за подли.
Може би ще се намери някой друг да каже с общото определение, че грехът е причината на всичко това. Но грехът сам по себе си е последствие от предидущи причини. Може би ще се намери друг да каже, че падането на Адама в Едемския рай е причината. Но нима с падането на един камък може да се събори една цяла къща и нима с изяждането на една ябълка могат да се повлекат толкова злини в света? То ще бъде много интересно, ако някой може да ни докаже това с научна последователност.
към текста >>
Миризливите тъмници, несправедливите закони, острите саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и
благородно
в нашия живот.
Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт на тази очевидна истина, то проклятията и злините никога няма да се отстранят от вратата на дома ни, нещастията не ще закъснеят да ни нападнат. „Безумният страда от ума си и немарливият – от немарението си, казва една източна поговорка. И право е казал един философ, че немарливостта е майка на всички злини. Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер. Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
Миризливите тъмници, несправедливите закони, острите саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и
благородно
в нашия живот.
Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация от природния, груб и себелюбив человек, на когото всичкото желание е да тъпчи другите. Духът на дълга ни диктува да търсим по-добър и человеколюбив път. В този стар път хиляди и милиони души са погинали и хиляди и милиони человеци са страдали. Всякой пръст от земя е вече облян с человеческа кръв. Нима това е человеческо, нима това е християнско?
към текста >>
Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този
благороден
Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота.
Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески.
Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този
благороден
Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота.
Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.
към текста >>
8]4. Постигането на
благородни
цели
Двата велики закона на развитието. І. Живи, разумни сили на природата 1. Вътрешното сродство на Цялото и неговите части 2. Съграждане Царството Божие на земята 3. Причините и последствията
8]4. Постигането на
благородни
цели
5. Еволюцията на организмите 6. Природата като жив организъм 7. Смъртта ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение
към текста >>
1. От този общ дом всички трябва да излязат като
благородни
граждани на бъдещото Царство.
Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала: – в пътя на действителната Истина; – в пътя на истинската Добродетел; – в пътя на истинската Любов. 2. Съграждане Царството Божие на земята
1. От този общ дом всички трябва да излязат като
благородни
граждани на бъдещото Царство.
Това Царство не е далеч, то работи вече в света. Пътят за идването му се строи и рано или късно то ще се въдвори на земята. Тогава славата на всички други царства ще изчезне пред него – Царството на истинския дух, Царството на правдата. 2. В него човек ще се повдигне над силите и стихиите на физическия свят и ще ги овладее. Ще осъзнае:
към текста >>
Тази
благородна
цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото.
Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел. Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж. 6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота.
Тази
благородна
цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото.
7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва; – благородни средства; – разумни начала. 8. При тези условия ние ще бъдем в състояние да положим истинската основа на възпитанието, от което произтича бъдещото повдигане на всяко общество и народ от целокупното човечество.
към текста >>
–
благородни
средства;
Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж. 6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота. Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото. 7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва;
–
благородни
средства;
– разумни начала. 8. При тези условия ние ще бъдем в състояние да положим истинската основа на възпитанието, от което произтича бъдещото повдигане на всяко общество и народ от целокупното човечество. 3. Причините и последствията[85] 1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не! „Денят се познава от сутринта” – казва народната поговорка.
към текста >>
4. Постигането на
благородни
цели[88]
11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание. Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7).
4. Постигането на
благородни
цели[88]
1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме. Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва, благородни средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те? – добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони; – истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит; – разумните начала ще ни бъдат дадени от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа.[90]
към текста >>
Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва,
благородни
средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те?
12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание. Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме.
Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва,
благородни
средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те?
– добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони; – истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит; – разумните начала ще ни бъдат дадени от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа.[90] 2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов.
към текста >>
– истинските и
благородни
средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит;
Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме. Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва, благородни средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те? – добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони;
– истинските и
благородни
средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит;
– разумните начала ще ни бъдат дадени от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа.[90] 2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура.
към текста >>
И вместо да създаде от него едно интелигентно и
благородно
същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни.
14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества.
И вместо да създаде от него едно интелигентно и
благородно
същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни.
17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност. Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено. Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ? За това ще стане въпрос по-нататък.
към текста >>
Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие
благородното
му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек.
6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт.
Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие
благородното
му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек.
Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.
към текста >>
Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас
благородни
същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме.
Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас
благородни
същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
4. Защо е всичко това? Кой знае! Трябва да има нещо или пък да няма нищо. Не може да бъде другояче. Какво именно е направила природата, за да издигне човека на един по-висок уровен?
към текста >>
Само при това условие в него можело да възрасне семето на добродетелта и
благородните
постъпки.
Заедно с първата цивилизация на себелюбието в неговия дух прониква и втората – на Любовта. Така действа Мировият Дух. Някак несъобразно с нашите възгледи той замества първата еволюция, на първобитния човек, с втората – на духовния. 6. Докато първият закон карал човека да заграбва и обсебва всичко само за себе си, то вторият закон го принуждавал обратното – да дава от своето, за да помогне на страдащите си братя и ближни; и не само това, но и да се грижи и промисля за тяхното добро. 7. Благодарение на това на човека се открила великата истина, че като прави добро на другите, той гради собственото си щастие и благополучие.
Само при това условие в него можело да възрасне семето на добродетелта и
благородните
постъпки.
8. Така той започнал ясно да съзнава, че само Любовта ще го направи един ден наследник на земята, която ще му даде всичките си благословения и неизчерпаеми съкровища. 8. Домът – инкубатор на доброто 1. Под влиянието на закона на Любовта човекът престанал да се интересува само от себе си и от своето щастие. Разумът му се освободил от дългото робство и той започнал сериозно да мисли как да подобри живота на другите. Това подобряване лежи в основата на всички обществени преобразования.
към текста >>
6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и
благородни
качества според изискванията на Върховния закон на Духа.
Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те. 5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът. Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа. С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества.
6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и
благородни
качества според изискванията на Върховния закон на Духа.
Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко.
към текста >>
1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и
благородно
.
11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена. 12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично. 10. Подобряване живота на човечеството
1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и
благородно
.
2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла. Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.”
към текста >>
6. Днес всеки почтен човек трябва да върши
благородни
дела, а не да вдига шум и врява.
3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла. Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината.
6. Днес всеки почтен човек трябва да върши
благородни
дела, а не да вдига шум и врява.
Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора. 7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер.
към текста >>
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други
благородни
учреждения, които имат възпитателен характер.
6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора. 7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други
благородни
учреждения, които имат възпитателен характер.
8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл. 9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство. Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си.
към текста >>
Тя е силата, която е създала всичко добро и
благородно
в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща.
Тя е силата, която е създала всичко добро и
благородно
в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали. В него не живее вече човешки дух, а животински. Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава. 3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане. С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат.
към текста >>
Всеки човек има „изъм”, но у едного той е впрегнат да върши
благородни
дела, а у другиго се проявява необуздано и безотговорно.
За съжаление трябва да признаем, че това не е така. Тия пороци съществуват много повече между богатите и образовани хора, които поне не са принудени да крадат и да лъжат като бедните и прости люде, при които това е един от начините за оцеляване. 5. Кой ги заставя тогава да вършат това? Някой може би ще каже: „Егоизмът! ” Но защо едно „его” върши зло, а друго – добро?
Всеки човек има „изъм”, но у едного той е впрегнат да върши
благородни
дела, а у другиго се проявява необуздано и безотговорно.
6. Може би ще се намери някой друг да изкаже най-общото определение, че грехът е причина за всичко това. Но грехът сам по себе си е последица от някакви предходни причини.[127] 7. Трети може би ще каже, че падението и изгонването на Адам от Едемския рай е причината за всички беди. Но нима ако падне един камък, се събаря цялата къща? И нима от изяждането на една ябълка могат да произлязат толкова злини в света?
към текста >>
10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и
благородно
в нашия живот.
Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят. 8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка. И с право е казал един философ, че „немарливостта е майка на всички злини”. 9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и
благородно
в нашия живот.
Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив човек, единственото желание на когото е да потиска другите. 11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път. В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали. Всяка педя земя е напоена с човешка кръв. Нима това е човешко?!
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни
благородни
и
неблагородни
средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции.
Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество. Има философи, които гледат с презрение на Живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва.
Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни
благородни
и
неблагородни
средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции.
Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години. Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце.
към текста >>
Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и
благороден
, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват.
Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае? “ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан. За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение. Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин.
Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и
благороден
, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват.
Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на младенци. Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту към една, ту към друга посока. Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът. Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на Природата, която ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, към онова, което не видим да схванем, и към онова, което не знаем да научим. Времето носи всичко поред, а нуждата прилага всяко нещо наред.
към текста >>
Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим
благородното
и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.
Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност.
Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим
благородното
и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.
Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието?
към текста >>
9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни,
благородни
или
неблагородни
средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения.
Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва.
9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни,
благородни
или
неблагородни
средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения.
10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования. 11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот. Тя няма да освободи човека от отговорност пред закона на Дълга и правдата. 12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21).
към текста >>
Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и
благороден
, където царуват радост, мир и блаженство.
6. За да се премахне злото, Истината трябва да се внушава във всеки ум, да се представя във всичките ú видове, форми и степени пред всеки човек. И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно просвещение. 6. Повдигане на човешката душа 1. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин. Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще.
Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и
благороден
, където царуват радост, мир и блаженство.
2. Нашите умове обаче постоянно се смущават и колебаят поради нови впечатления, подобно умовете на младенци. Всевъзможни течения и промени постоянно ни увличат и ни тласкат ту в една, ту в друга посока. Няма спокойствие! „Борба непрестанна е този наш живот” – казва поетът. 3. Природата не престава да действа върху човешкия мозък със своите енергии, като ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, да прозрем това, което е невидимо, и да изучим онова, което е непознаваемо.
към текста >>
– Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси
благородното
и възвишеното, да обича Истината.
5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало. 6. Това Начало е: – Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена; – Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; – Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство;
– Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси
благородното
и възвишеното, да обича Истината.
7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144]
към текста >>
4.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това
благородно
и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.
Призванието 2006 Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:
Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това
благородно
и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят.
към текста >>
Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото
благородно
знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.
Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината, сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд.
Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото
благородно
знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.
Времето е близо и при вратата на този свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар.
към текста >>
За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя
благородна
черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.
Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце.
За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя
благородна
черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено.
към текста >>
5.
Разговор Първий. Упътвание
Следователно, ако условията са такива, че изискват за постигането подходящи средства за постигането на едно
благородно
дело, то е вече време да се потърсят те където и да са.
То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче, да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този живия Бог Господ на виделината и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат Неговите удобрения. Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнаж ще покажат своето произхождение и своето естество. Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба.
Следователно, ако условията са такива, че изискват за постигането подходящи средства за постигането на едно
благородно
дело, то е вече време да се потърсят те където и да са.
В тия условия се изпълня послушанието на волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни, в Словото Му, че онези, които го любят, всичко, което им се случи, им съдействува за добро.
към текста >>
6.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
Те само на глед се показват да имат благообразие и
благородство
.
Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли тебе, твоят мощен дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволяват временните неща и облаги? – Не. Казвам, те са измама. В тях няма храна, няма това, което търсиш.
Те само на глед се показват да имат благообразие и
благородство
.
Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето? Не. В Небесния дом не могат да влезнат неща, в които грехът е проникнал. Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли где са ония славни същества, които някогаш запълняха предверията на Славното Небе, и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота, бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища.
към текста >>
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето,
благородството
на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето,
благородството
на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.
към текста >>
7.
Разговор Седмий. Заключение
Желанията им за всяко добро и
благородно
дело ще се изпълнят.
Той сам ще ви посети всинца ви наскоро и ще ви благослови взаимно, за да успявате във всяка добродетел и благост. Вашият живот трябва да се промени. Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят. Те са Божии благословения. Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели, приятели на Господа Исуса, да не поставят спънки сами на живота си.
Желанията им за всяко добро и
благородно
дело ще се изпълнят.
Великите работи на Царството Божие не се мерят както работите на тоя свят. Ако тяхните сърца да бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа, и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса. Но и те, както и мнозина други, се спъват тука. Да, Вяра. Тя е необходима.
към текста >>
8.
ТРИТЕ НЕЩА
Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и
облагородяване
състои в тяхното възприемане.
21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, ни придаде нито една педя на живота.
Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и
облагородяване
състои в тяхното възприемане.
Пълнотата обаче на съвършения и свят Живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на Спасението. Той може да всади в твоята душа истинското Познание и Мъдрост за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти?
към текста >>
9.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за
благородството
на душата му,
Всяка неправда, колкото и малка и да е Аз съзирам и навреме исправям. Никое дело, колкото и потайно и да е, не може да избегни моя поглед и всяко деяние не остава от да не приеме това, което заслужава. Аз съм този Бог, този съдия в всичко праведен и давам всекиму това, което му се пада. Едни възнаграждавам, други наказвам, едни привличам, други отхвърлям. Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мен според своето достойнство, според своята доброта, която е приел.
Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за
благородството
на душата му,
с.12 че е упазил святостта на името ми и честта на Домът ми. Ако някой злоупотреби с своята добродетел, изврати своята свобода в злодействие против моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действува противозакон[н]о и да изнасилва добротата на другите. Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си свойте последствия. При мене идват само тези, които ме любят и са едно по добродетел с мен.
към текста >>
Що имами ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който обива и смазва всичко
благородно
в нашата душа?
Да се отречем с.75 от себе си за Неговата любов. Каквото и има да ни се случи, то е наша участ, която трябва да посрещнем с християнско търпение. Не само това, но и да се радваме в сърдцето си, че сми се сподобили да участвуваме в страданията заедно с Него.
Що имами ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който обива и смазва всичко
благородно
в нашата душа?
Нищо! Ето, що е животът ни в тоя свят, ако не една верига, сплетена от мъчнотии, страдания, скърби и съмнения, които ни обкражават на всяка страна. Ний сме приследвани от съдбата, която постоян[н]о ра[з]стройва и разсипва нашите мечти. Несполуки и нещастия ни приследват на всяка стъпка. Но има ли нещо необикновено в това?
към текста >>
10.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за
благородството
на душата му, че е опазил светостта на името ми и честта на дома ми.
Всяка неправда, колкото и малка да е, аз съзирам и навреме оправям. Никое дело, колкото и потайно да е, не може да избегне от моя поглед и всяко деяние не остава от да не приеме това, което заслужава. Аз съм този Бог, този съдия във всичко праведен и давам всекиму това, което му се пада. Едни възнаграждавам, други наказвам, едни привличам, други отхвърлям. Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мене според своето достойнство, според своята доброта, която е приел.
Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за
благородството
на душата му, че е опазил светостта на името ми и честта на дома ми.
Ако някой злоупотребява със своята добродетел, изврати своята свобода в зло действие и е против моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действа противозаконно и да изнасилва добротата на другите. Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си своите последствия. При мене идват само тези, които ме любят и са едно по добродетел с мене. На които дългата и изпитана вярност ги приближава все по-близо до моя върховен и благ Дух. Тези, които ме познават и признават за върховен Баща, за техен единствен Бог и създател, на тях аз откривам своите мисли, разяснявам вечните си планове, на тях изказвам величието на своята сила и изявявам своята всегдашна слава - те всички са завет мой — синове, на които винаги показвам своето благо лице.
към текста >>
Що имаме ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който убива и смазва всичко
благородно
в нашата душа?
Всички ще се посрамят, които уповават на своите сили и на своята мъдрост. Трябва и ние, както и нашият Господ Исус да понесем своя кръст, като пожертвуваме своя живот за царството Божие. Да се отречем от себе си за Неговата любов. Каквото има да ни се случи, то е наша участ, която трябва да посрещнем с християнско търпение. Не само това, но и да се радваме в сърцето си, че сме се сподобили за да участваме в страданията заедно с него.
Що имаме ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който убива и смазва всичко
благородно
в нашата душа?
- Нищо. Ето що е животът ни в този свят, ако не една верига, сплетена от мъчнотии, страдания, скърби и съмнения, които ни обкръжават отвред. Ние сме преследвани от съдбата, която постоянно разтърсва и разсипва нашите мечти. Несполуки и нещастия ни преследват на всяка стъпка. Но има ли нещо необикновено в това?
към текста >>
11.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
Що казва пророкът: „Ще се
възблагороди
ли Господ в тисящи овни или в тми реки от елей.
Според както е писано: „Който събира много, нему се преумножава, а който малко събира, не му достига". А благодарение Богу за всичко това, което вложи у нас (II Коринтяни 8:15). Има много неща в този свят да събираме и много неща да припечелим, но важното е, че трябва да богатеем в Господа и да турим съкровищницата си там, гдето крадец и молец не влизат, защото във всичко само Господ остава неизменяем. „И чух, казва Йоан, друг ангел от олтаря, че казваше: Ей, Господи Боже, вседържителю истинни и праведни са твоите съдби" (Откровение 16:7). Затова нашата обхода във всичко трябва да е съвършена.
Що казва пророкът: „Ще се
възблагороди
ли Господ в тисящи овни или в тми реки от елей.
Да дам ли първородния си заради престъплението си. Плодът на утробата си, заради грехът на душата си? Той ти показа, о, человече, що трябва, що е доброто и що иска Господ от тебе, освен да правиш праведното и да обичаш милост и да ходиш смирено с Бога твоего" (Михей 6: 7-9). (Иезекия 12) Защото не трябва да се облащаваме с привлекателностите на този свят, в който всичко прехожда като дреха, и всичко се изменя като дим. Почвата, на която се крепят неговите закони и наредби, е песъчлива почва.
към текста >>
Всичко добро и
благородно
на тоя свят се е родило от добродетелта и истината.
Защото дойде Йоан Кръстител, нито хляб яде, нито вино пи и казвате: Бяс има. Дойде син человечески, яде и пи и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците". Това много добре представя днешното положение на нашия род, който в своята мъдрост постоянно се хвали, като че е вникнал във всичките тайни на създанието, да ядем и да пием. Всички говорят: това ще ни остане. Това е върхът на световното безумство.
Всичко добро и
благородно
на тоя свят се е родило от добродетелта и истината.
„Ще отворя в притчи устата си, ще изрека скритото от Създание мира." Господ се обещава в края на времената да изяви своята мъдрост на своите избрани и ще изпълни земята със своето знание. Затова Господ Исус казва на всякой, който слуша словото на царството и не го разбира, че идва лукавият и грабва посятото в сърцето му. На всеки, който не познава своя създател, това ще му е заплатата. Веселието на живота ми се състои в познание на Истината. „И направи ги като великолепен свой кон в бой" (Зах. 10:3).
към текста >>
12.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
Те само на глед се показват да имат благообразие и
благородство
.
Много по-обширни са неговите владения. Могат ли тебе, твоя мощен дух, който ламти и желае да разпери своите криле и да литне към небето, да те задоволят временните неща и облаги? - Не. Казвам, те са измама. В тях няма храна, няма това, което търсиш.
Те само на глед се показват да имат благообразие и
благородство
.
Не можеш ли да видиш поне един, който ги е възприел, да е станал по-добър или да се е приближил до небето? Не. В небесния дом не могат да влезат неща, в които грехът е проникнал, не. В небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях и петно, колкото и малко да е то. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли къде са ония славни същества, които някога запълваха предверието на славното небе и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота бидоха изгонени на вечно заточение от небесните жилища.
към текста >>
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето,
благородството
на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Това е общ неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества от най-малките до най-великите са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-висока среда, за по-високо положение. Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето,
благородството
на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата.
към текста >>
13.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Животът седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и
облагородя
ване седи в тяхното възприемане.
Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията воля, а доброто мислене е неговата любов. Добре да се храниш е: да възприемем всичко, както Бог е определил за живота. Добре да живеем е да изпълняваме всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислим е: да разсъждаваме и мислим и да гледаме това, което Господ е създал. Но каквото и да мислиш друго, освен вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота.
Животът седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и
облагородя
ване седи в тяхното възприемане.
Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването на Бога и възприемането на неговата чиста любов. Там, дето Духът Божии живее и действа, има мир и радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти бъде всичко и да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдростта за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти?
към текста >>
Да стане майка е по-
благородно
и по-добро.
Вътрешните възмущения в душата ти са предизвестие, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майката почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще се мине много време и неговият глас ще се чуе, глас на радост, вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, тя почва да се стреми да излезе от тясната ограда на баща си. Това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия духовен живот.
Да стане майка е по-
благородно
и по-добро.
Такова състояние я довежда в съприкосновение с друг живот, много по-богат, отколкото първия. Така и ти, без да искаш да се впускаш на по-дълги умувания, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеше да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и мислите ти вземат характер на действителност, затова трябва да влезеш в съюз с Бога и нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната любов може да роди нещо ново за теб.
към текста >>
14.
11.РАЗГОВОР СЕДМИ
Желанията им за всяко добро и
благородно
дело ще се изпълнят.
При това и други мъчнотии има, самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духа на този свят, става и тя за тяхна спънка. И както е казал Господ, „горко на книжниците, които взеха ключовете на знанието на царството Божие, че нито сами влизат, нито пущат тези, които искат да влязат." Но ти в нищо се не смущаваш от нине, защото аз ти казвам, верен е Господ, той сам ще посети наскоро всинца ви и ще благослови, за да успявате във всяка добродетел и благост. Вашият живот трябва да се промени. Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят, те са Божии благословения. Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели и приятели на Господа Исуса да не поставят спънка сами на живота си.
Желанията им за всяко добро и
благородно
дело ще се изпълнят.
Великите работи на царството Божие не се мерят, както работите в тоя свят. Ако техните сърца бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса. Но и те, както и мнозина други, се спъват тука. Вяра е необходима. Без вяра не може да се угоди Богу.
към текста >>
15.
05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Да предположим, че ний във време на питането сме били в разположение твърде добро към Бога и за каквото сме питали, е било за
благородна
цел - цел за спасението на душата ни.
Ний много пъти питаме нещо от възвишения невидим свят и те като се съобразяват с работата как стои в него час или пък с обстоятелствата, с които е обкръжена тя, като не изгубват изпредвид и нашето душевно настроение тогаз, понеже немалко и от него зависи предвидливостта им, казват самата истина според както се намира работата ни в това време или ни дават да подразбираме като как ще се извърши тя. Дохожда определеното време и казаната работа в точност не се [е] изпълнила или пък никак не е изпълнена. Казваме: „И това не е вярно". Но дали право се произнасяме? Да видим сега.
Да предположим, че ний във време на питането сме били в разположение твърде добро към Бога и за каквото сме питали, е било за
благородна
цел - цел за спасението на душата ни.
То в същото това време и за нашите работи поглеждат, изучават и ни казват края им за в наша полза. Прочее, ето противоречието: ний с течение на времето Дяволът действа да сменяваме мислите си или пък само разклоненията на мислите да изпълняваме, а основата да остава същата, в което време той (Дяволът) се вмъква и в окръжаващите причини на работата и попречва да се изпълни казаното, за което никой друг не е виноват, [а] тъкмо самите ний. Защото Бог ни дава всичко това съгласно сърцата ни. Но ний, като не обръщаме внимание на себе си, т.е. на сърцата си, веднага казваме съгласно световната философия, съгласно стъпалото, на което умствения ни уровен се намира, и съгласно това, което нашият ум, подбутнат от Дявола, изнамери.
към текста >>
16.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Человеците с человеческа душа се познават по своето
благородство
на душата.
Има много злини в света, но и слабата воля е между тях. Има много неприятели человек, но и чувствата му са между тях. И така с жива вяра, желязна воля, правда, любов и истина ще победим всичко. Из „Какво нещо е светът": По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове.
Человеците с человеческа душа се познават по своето
благородство
на душата.
Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр. са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове.
към текста >>
Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-
благородната
професия - учителството.
На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път. Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота.
Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-
благородната
професия - учителството.
След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца.
към текста >>
17.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и
благородство
в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса.
В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина.
Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и
благородство
в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса.
Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва.
към текста >>
18.
№58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и
благородно
.
И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме.
Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и
благородно
.
Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по- велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: ,Ще се заселя в тях и ще живея с тях." [II Кор. 6:16] Това е то, онова съществено очаквание, което всякой търси.
към текста >>
19.
№73 (Петър Дънов)
Оттук тръгват редица
благородни
начинания.
--------------------------------- 76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година. По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея. Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит.
Оттук тръгват редица
благородни
начинания.
В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници.
към текста >>
20.
№74 (Петър Дънов)
Ний сме призвани да воюваме, и то
благородно
.
5:22] Дръжте се яко за Господа и не бойте се. Ако Той е откъм нас, кой ще бъде против нас? Кога се изпитва нашата вяра, нека да бъдем твърди в служението си. А след всичко имайте Любов. Бъдете [с]низходителни.
Ний сме призвани да воюваме, и то
благородно
.
Аз познавам къде е болното място, но тази е добрата Воля на нашия благ Господ и благ Небесен Баща - да ни укрепи и уякчи духом в сила и мощ. Знанието Господне е приятно. Не само вие, аз съм срещал хиляди мъчнотии и препятствия отвсякъде. Зная източника на злото, но Господ ще се възцари най-после. Този път, по който вървите сега, е Божият път, радвайте се, че Великият Му свят Дух ви ръководи и утешава.
към текста >>
21.
№ 67 (Пеню Киров)
Аз им казвам: аз не съм против това им
благородно
дело на протестантите, но против този низък, измамлив начин, с който [са] си послужили.
Тогава се обяснява защо ставало това и им се поднася да запишат по една сума на един лист, която ще изплащат в срок [от] 5 години – за да купят църквата им. Това събрание правиха по такъв начин 2 пъти. Аз предупредих нашите приятели, че те има къде да помогнат по-рано. Тъй че, ако имат повече, тогава навсякъде да помогнат. Но те, както се заключава от думите им, от себелюбие, от срам от присъстващите, записали за по 5 години да внасят известна сума.
Аз им казвам: аз не съм против това им
благородно
дело на протестантите, но против този низък, измамлив начин, с който [са] си послужили.
Те можеха от амвона да направят това. А на приятелите казвам, че „вие още това, което имате да дължите на Бога, не сте издължили“, за което им прочетох Исайя, 44. При горните причини е една и таз, че не благоволяват да се събираме и като напред. Един ако намеря, двама няма. Това е трудно.
към текста >>
22.
№124 (Петър Дънов)
Когато някой каже, че има вяра, казвам: „Уважавам те – ти имаш
благороден
баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия!
Третата категория: вяра – бащата, кротост –майката, въздържание – тяхното дете. И тъй, аз казвам: според закона на подобието вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ „За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение. Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители – майка ти не те е родила по Божествен начин.“ Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра.
Когато някой каже, че има вяра, казвам: „Уважавам те – ти имаш
благороден
баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия!
“ „Ама не вярвам в този баща...“ „Ти си последен негодник“. Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, че кротостта е майка – тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта – значи имаш майка. „Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без майка.“Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и майка(кротост), а самият той е въздържанието.
към текста >>
23.
ПОСЛЕСЛОВ
„…Всяка душа е подобна на един свят козмически, ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на Земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и
благородно
.
Може да почувства как идват на Земята, посяват се и покълват малко по малко космичните идеи за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, валидни за цялото човечество – навсякъде по местата, където Петър Дънов и Пеню Киров са пребивавали. Ето какво пише П. Дънов в писмо до П. Киров от 2 май 1901 г. от Варна:
„…Всяка душа е подобна на един свят козмически, ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на Земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и
благородно
.
Любовта докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенствуванието на нашата душа... И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: „Ще се заселя в тях и ще живея с тях“. Това е то онова съществено очаквание, което всякой търси. То е Господ на Любовта“. „…Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот“.
към текста >>
24.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7
Оттук тръгват редица
благородни
начинания.
Казакова вж. и бел. № 12). По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея. Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит.
Оттук тръгват редица
благородни
начинания.
В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г.
към текста >>
25.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20
Когато някой каже, че има вяра, казвам: „Уважавам те – ти имаш
благороден
баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия!
Третата категория: вяра – бащата, кротост – майката, въздържание – тяхното дете. И тъй, аз казвам: според закона на подобието вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ „За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение. Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители – майка ти не те е родила по Божествен начин.“ Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра.
Когато някой каже, че има вяра, казвам: „Уважавам те – ти имаш
благороден
баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия!
“ „Ама не вярвам в този баща...“ „Ти си последен негодник“. Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, че кротостта е майка – тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта – значи имаш майка. „Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без майка.“ Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и майка (кротост), а самият той е въздържанието.
към текста >>
26.
45 ПИСМО
Всяка душа е подобна на един свят космически и населен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и
благородно
.
И разбира се, трябва да съблюдаваме кога минаваме тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души и според както мислим и чувствуваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участвуваме.
Всяка душа е подобна на един свят космически и населен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и
благородно
.
Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенствуването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: „Ще се заселя в тях и ще живея с тях". Това е то, онова съществено очакване, което всякой търси.
към текста >>
27.
57 ПИСМО
Ний сме призвани да воюваме, и то
благородно
.
Дръжте се яко за Господа и не бойте се. Ако Той е откъм нас, кой ще бъде против нас? Кога се изпитва нашата вяра, нека да бъдем твърди в служението си. А след всичко имайте Любов. Бъдете снизходителни.
Ний сме призвани да воюваме, и то
благородно
.
Аз познавам къде е болното място, но тази е добрата Воля на Нашия благ Господ и благ Небесен Баща да ни укрепи и уякчи духом в сила и мощ. Знанието Господне е приятно. Не само вие, аз съм срещал хиляди мъчнотии и препятствия отвсякъде. Зная източника на злото, но Господ ще се възцари най-после. Този, по който вървите сега, е Божият път, радвайте се, че Великият Му свят Дух ви ръководи и утешава.
към текста >>
28.
91 ПИСМА до Мария Казакова
Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова
благородно
семе на духовния живот, и да развие в него непоклатима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство.
Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най-ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. „Чух гласа Ти, казва Адам, но се побоях." Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение, и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра.
Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова
благородно
семе на духовния живот, и да развие в него непоклатима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство.
И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи! Какво велико значение. „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." ,,Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят". С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени.
към текста >>
Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверил откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи
благородно
произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка.
Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не е едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие, и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка.
Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверил откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи
благородно
произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка.
Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображенията на много предмети ние го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената.
към текста >>
29.
107 ПИСМО
Да се въздигне една душа, да се
облагороди
едно сърце, да се просвети един ум не е лесна работа.
Положете вярата за основа и всичко може да се съгради. Вяра, сестри, вяра, всичко ще излезе на добър край. Вложете дълбоко тая мисъл в сърцето си Изпитвайте какво е благоугодно Богу. И когато Господ ви е ръководител и защитник, няма от кого да се плашите. Търпение, само тогава ще можем да изправим злото и да дадем място на доброто.
Да се въздигне една душа, да се
облагороди
едно сърце, да се просвети един ум не е лесна работа.
Помнете това. Иска се време, иска се труд и постоянство. От моя страна аз ще помогна на г-жа Недялкова. Нека има тихо упование и няма да бъде излъгана в надеждите си. Преданост трябва към Господа.
към текста >>
30.
145 ПИСМО
С други думи, приготовлявай се за един по-висок и
благороден
живот.
Люб. г-н И. Писмото ви получих, засега съм занят. Към края на този месец, ако остана малко по-свободен, ще дойда да ви посетя. Животът понякога се вижда да е пълен с много невзгоди, но Бог, Който направлява всичко, е добре предвидил последствията. Человек не само живее в този свят, но същевременно се и учи.
С други думи, приготовлявай се за един по-висок и
благороден
живот.
Турете тези мисли в ума си. Бъдещето носи добри неща в себе си. Предай моя сърдечен поздрав на Е. Добрите приятели от невидимия свят са винаги на ваша помощ. Те се грижат повече за вашето добро, отколкото вие сами.
към текста >>
31.
147 ПИСМО
Да се обработи, да се развие и
облагороди
душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света.
Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Е.? Как си ти? Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи. Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно грозде, доброто чукане изобилно масло, така и доброто учение дава прекрасен характер.
Да се обработи, да се развие и
облагороди
душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света.
Душата, това е блаженството на человека. Без нея человек е суха кост. Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек. Тя е, която ни свързва с Небето, с Бога и всички същества. Когато тя е запазена от греха, тя е тъй прекрасна, както лазурното небе, и тъй сияюща, както светлото Слънце.
към текста >>
32.
149 ПИСМО
Развивайте душата си, възпитавайте сърцето си и ума си и
облагородявайте
характера си, защото в силата на душата и ума е скрито блаженството.
Люб. И. Получих твоето писмо. Аз ми е приятно, като виждам, че ти и Е. правите добри усилия да използувате благата, които от горе ви се изпращат. Вървете напред, този път е пълен с неизчерпаеми блага и богатства.
Развивайте душата си, възпитавайте сърцето си и ума си и
облагородявайте
характера си, защото в силата на душата и ума е скрито блаженството.
Като минете през изпита, да станете достойни за призванието, към което и двама ви приготовляват. Аз мисля да дойда в Търново, но то ще бъде малко по-сетне. Вярвам да сте останали доволни от идването на Бъчваров и Керемидчиев. Предайте добрите ми пожелания на целия кръжок. Спънките, които спъват добрия вървеж, ще ги отстраним.
към текста >>
33.
155 ПИСМО
И каква по-
благородна
работа би вършил человек на земята?
Вярвам да сте бодри всички, па няма причина защо и да не сте, царство ви се дава. Сега това Царство изисква добри граждани и служители. И надявам се вие да гледате по-надалеч в бъдещето и да се въодушевявате малко по-другояче от обикновено. Потребно е въодушевление на Духа. Да се живее с великата мисъл, да се движи человек от закона на Любовта, да се слеят великите пътища на Мъдростта и Истината, това е щастие, това е блаженство.
И каква по-
благородна
работа би вършил человек на земята?
Той трябва да се ползва от всичко, с което Небето го е заобиколило. Всичко има смисъл, всичко има значение за оня, който разбира, на когото умът и сърцето са отворени да схваща и разбира. Слепият се движи в тъмнина. Имащият очи, в светлина. Глухият в безсмислие, имащият слух, в хармония.
към текста >>
34.
176 ПИСМО
Това е Царство на сила, Царство на ред, Царство на хармония и Любов към всичко, което е добро, възвишено и
благородно
.
България и тя ще играе своята роля на сцената и ще се види от играта доколко добре е проучила своята роля. Человек едновременно представлява и нищожество, и величие. По формата на своята външна обвивка той е като мехур, който чезне минутно. Но по размери на своя вътрешен Дух той е сила велика, която се стреми да твори и да добие свобода на своя израз. И прави са думите: „Царството Божие е вътре".
Това е Царство на сила, Царство на ред, Царство на хармония и Любов към всичко, което е добро, възвишено и
благородно
.
Моят поздрав вам и на другите. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
35.
177 ПИСМО
Дребнавото ще се замени с великото и
благородното
.
Мислите на образования свят сега са средоточени към него. Това е то третото Б. Царство, сега стават неговите разграничения. Не бойте се, бъдещето носи велики блага в себе си за всички. Старите дрехи ще се заменят с нови.
Дребнавото ще се замени с великото и
благородното
.
Това е ребусът, който бях ви задал да го разгадавате. Разбирате ли сега думите Бог, Борба, Посвещение? Да имате вече ясна представа. От невидимия свят ви го разгадаха в своята ясна форма. Числата сега са ясни и разбираеми с останалите пояснения.
към текста >>
36.
187 ПИСМО
Всички сте вече вкусили от тоя свят, знаете неговата сила и
благородство
.
Прилив и отлив. За праведните сега настава прилив, за света отлив. Оставете дребнавите работи настрана. Ако има нещо добро, възвишено, което да внесе светлина и подем на сърцето, на душата, това търсете. Другото е опитано.
Всички сте вече вкусили от тоя свят, знаете неговата сила и
благородство
.
Защо да се стои в това непоносимо състояние. Лъжите вън. Поставете Истината за ваш учител. Моят поздрав. В. В.
към текста >>
37.
192 ПИСМО
Само онзи се повдига,
облагородява
, който го пази.
Бъдете смели и решителни с вяра да посрещнете което небето е отредило. Земята е само условие за живота на Небето, гдето се реализира. Тук е всичко преходно, а горе е постоянното. Гледайте на всичко от горе, както Бог гледа. В света законът за личността, за душата, за народите, за человечеството е един и същ.
Само онзи се повдига,
облагородява
, който го пази.
Неправдата не ползува. Господ е жив и Той въздава всекиму според каквото заслужава безразлично. Ваш В. В. (Свещеният подпис) _
към текста >>
38.
206 ПИСМО
Няма по-възвишено и
благородно
на земята от Добрия живот, живот изживян и употребен за Господа на Любовта.
Л. Е. И. Получих вашето писмо. Добре сте сторили с вашето излизане. Смелост, ще бъде Волята Божия на земята. Мисленето на хората ще остане за тяхна сметка.
Няма по-възвишено и
благородно
на земята от Добрия живот, живот изживян и употребен за Господа на Любовта.
Стихът, върху който говорих на 9/22, бе „Царството Божие с Любов се взема, с обич се държи и с Дух се крепи". Така се пояснява неразбрания смисъл: „Царството Божие насила се не взема". И непросветените от Духа се стараят да го завладеят със сила, като някоя вещ, и да му станат господари. Размишлявайте върху думите. Когато излезе тази беседа, тогава ще се осведомите на по-обширно.
към текста >>
39.
220 ПИСМО
Бъдете Мъдри, умни и интелигентни, добри, правдиви, честни,
благородни
, безстрашливи, с вяра, която мести планините.
Там, вие в Търново, се страхувате от бурите на морето. Иде време и сега е, когато целият свят ще разбере, че има Бог и Този Бог е абсолютно справедлив и въздава на всички според заслугата. Иде ден да видим кой от кого ще се отрича. Помнете, не е страхът, който ще ви въведе в Царството Божие, но Любовта. Не са търговските съображения, а безкористието в неговата пълнота.
Бъдете Мъдри, умни и интелигентни, добри, правдиви, честни,
благородни
, безстрашливи, с вяра, която мести планините.
Трябва да бъдете нещо повече от хора, не по обикновеному хора за ядене и пиене, а служители на Бога, Синове на Светлината. Моят поздрав на всички. (Свещеният подпис)
към текста >>
40.
231 ПИСМО
Те са добър лост във всяко
благородно
дело.
София, 10. VI. 1909 г. Любез. д-р Дуков, Получих вашето писмо. Радва ме желанието и стремежът ви.
Те са добър лост във всяко
благородно
дело.
Да се повдигне душата, да се очисти и облагороди сърцето, да се озари и възпита ума - това съставлява смисъла на живота. Да се развият добрите мисли, добрите желания, добрите чувства - това съставлява такова богатство, такова вътрешно щастие, което с нищо не може да се замени. И няма по-велика наука от тая, която може да ни даде ключа на знанието и мъдростта, които да покажат пътя, Истината и Живота. Пътят - това е животът в тялото, Истината - това е животът на Душата и ума. Животът - това е Духът във всичките свои действия.
към текста >>
Да се повдигне душата, да се очисти и
облагороди
сърцето, да се озари и възпита ума - това съставлява смисъла на живота.
1909 г. Любез. д-р Дуков, Получих вашето писмо. Радва ме желанието и стремежът ви. Те са добър лост във всяко благородно дело.
Да се повдигне душата, да се очисти и
облагороди
сърцето, да се озари и възпита ума - това съставлява смисъла на живота.
Да се развият добрите мисли, добрите желания, добрите чувства - това съставлява такова богатство, такова вътрешно щастие, което с нищо не може да се замени. И няма по-велика наука от тая, която може да ни даде ключа на знанието и мъдростта, които да покажат пътя, Истината и Живота. Пътят - това е животът в тялото, Истината - това е животът на Душата и ума. Животът - това е Духът във всичките свои действия. Има тясна свръзка между всичките неща в природата.
към текста >>
41.
233 ПИСМО
Във време на тежки изпити и страдания в человешката душа се събуждат най-
благородните
и възвишени качества и се развиват за нейно добро.
Животът на земята се вижда да е сплетен от много нишки и тъкани, които го правят тъмен и непонятен. Много събития, случки, постъпки, деяния, стремежи зли и добри, мисли и желания низки и възвишени, са видоизменили неговата първоначална чистота, следствие на което сега се появяват неговите пертурбации. Корабът, който се намира всред развълнувания океан, две неща са му потребни: здравото на устройството и умението на капитана да го направлява. Няма ли тия качества, вълните решават въпроса. Вън от това ония в кораба не трябва да малодушевствуват, но да изпълнят своя дълг, както се иска, и да останат верни на своето звание докрай.
Във време на тежки изпити и страдания в человешката душа се събуждат най-
благородните
и възвишени качества и се развиват за нейно добро.
Това, което от гледището на земния живот съставлява лишение, за бъдещия това е придобивка. Имайте вяра, ний ще сторим това, което е най- добро. Гледайте нагоре и напред, защото избавлението е оттам. Трябва да се очисти человешката душа и да стане годна за Божествения живот. Да се направлява человек от действието на Божествената Любов и да се ръководи от Истината на Негова Дух - това съставлява здравето, щастието и блаженството на человешката душа.
към текста >>
42.
245 ПИСМО
Това, което въздига очите и
облагородява
душата, то е вярата, послушанието, надеждата, Любовта и готовността да вършим Волята на Небесния Баща, тъй както е Нему угодно.
(... ) Люб. д-р Дуков, Славка да има търпение и упование, да се подвизава с пълна вяра в Господа. Това, което Господ отрежда, то ще дойде на своето определено време.
Това, което въздига очите и
облагородява
душата, то е вярата, послушанието, надеждата, Любовта и готовността да вършим Волята на Небесния Баща, тъй както е Нему угодно.
Душата може да се ползува само тогава, когато се озарява от Духа на Господа. Времето е потребно като елемент за вътрешното развитие. Защото нещата принасят своите благословения само тогава, когато се изпращат от Небето. Аз желая вие и двамата да градите живота си на здравата канара, да растете полека, но сигурно, и да добиете вътрешната опитност на Духа, която да ви крепи и ръководи във време на изпитанията. Да бъдете всякога бодри и весели духом и благодарни на всичко, тъй както се нарежда от невидимия свят на Светлите Духове, гдето Господ Царува.
към текста >>
43.
252 ПИСМО
Умните, добрите,
благородните
, самоотвержените ще разберат, а глупавите и алчните ще останат да се справят със своята карма, със своята съдба.
Когато се изминат 42 месеца, 1260 дни, трите дена и половина, войната е към своя край на физическото поле. Мир иде за добрите и чадата Божии, на които е дадено да наследят земята. Важно е да се въдвори Царството Божие на земята между народите, потребно е да се изпълни Волята Божия от просветените и Неговите чада и да се слави Неговото Име от всички, които приемат Любовта за закон. Затова Господ Мой действува и Той скоро ще се прояви. Събитията ще си вземат своя естествен ход.
Умните, добрите,
благородните
, самоотвержените ще разберат, а глупавите и алчните ще останат да се справят със своята карма, със своята съдба.
Надейте се на бъдещето, което иде е велико и славно за всички народи и племена по лицето на земята. Евреите се прославиха с разпъването на Христа и създадоха съвременното християнство. Гърците изгориха училището на Питагора и отровиха Сократа. Българите не знаят още кой път да хванат. Да разпнат Христа няма си място, това е право на евреите, защото е казано, между своите си дойде и своите Му Го не познаха.
към текста >>
44.
256 ПИСМО
За предпочитане е чистото сърце,
благородната
душа, възвишеният ум, светлият характер пред всяко друго богатство.
Има закони в природата, които по своя замах и обмисленост съставляват нещо велико от творческия принцип на Бога. България минава през най-благословения път на Божието Царство. Тя минава по същия път, по който Нейният Господ преди хиляди години е минал, спасител на света. Има скърби, има страдания, има заплювания, ругания, има и плесници, има трънен венец, но има и възкресение, има слава, има сила, власт и венец на радост от Оня, Който наблюдава съдбините. По-добре е да умре някой и възкръсне, отколкото да се сплуе в грях.
За предпочитане е чистото сърце,
благородната
душа, възвишеният ум, светлият характер пред всяко друго богатство.
И нашият Велик Баща иска ний да сме достойни синове, достойни служители на Неговото Царство. Да ви не смущават вестникарските празнословия. Сега има думата Нашият Господ и Той ще я каже на своето време. Не се съмнявайте, сега сме много добре. Ний избрахме най-малкото зло.
към текста >>
45.
274 ПИСМО
Бодра, свежа, силна за
благороден
труд, за
благородна
работа.
Храна простичка, хлебец, солчица и чиста водица. Това са основните елементи на Разумния живот. Чистота на сърцето, какво по-голямо благо от това за страдующата душа. Да гледа природата, да вижда Божието лице, което дава смисъл на всички неща, да слуша Негова глас, да се храни с Неговите думи, това е съдържанието на всичкия живот вън и вътре. Желая ви тази радост, този мир.
Бодра, свежа, силна за
благороден
труд, за
благородна
работа.
Животът отсега започва. Той носи в себе си своето минало, своето бъдеще и своето настояще. Когато душите възкръснат, когато всички оживеят, когато всички станат от мъртвите и забравят своите стари пътища, ще проумеят защо Бог създаде света и защо внесе живота, и ще намерят вътрешната връзка. В. В. П. К. Дънов
към текста >>
46.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот
Следователно новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходящата му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум,
благородна
душа и крепък и възвишен дух.
И тогава казваме: „Размътете водата си, отворете прозорците си и наместо смърт ще дойде живот за вас“. Когато се казва истината, не трябва да се затварят ушите, но да се отварят; да не се заблуждават умовете, но да отбулят; да не се ограждат сърцата с крепости, но да се заобикалят с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно човек да говори не за себе си, но за другите; да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях – разрушените им градове и всичките гробове – това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите ѝ.
Следователно новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходящата му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум,
благородна
душа и крепък и възвишен дух.
Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват: „Ние умряхме по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата. Нашите градове, нашите идеали се разрушиха по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство. Вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно! “ Новото човечество казва: „Брат брата си трябва да обича; дом домовете да обича; общество обществата да обича; народ народите да обича; а всички народи целокупно да обичат човечеството, което е техният стар баща“.
към текста >>
Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали, или да има
благородни
учители и свещеници?
и след туй дойдат всички нещастия върху тоя дом (болест, страдание и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното. А сега светът е пълен с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете им. Защо? – Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силни оръжия: пушките и топовете ли или онези честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери?
Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали, или да има
благородни
учители и свещеници?
Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит. Тия принципи трябва да се приложат навсякъде – във всички области на живота. Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта – неговата сила, умът – направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал.
към текста >>
47.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
Светлината за организма представлява ония принципи, от които всеки човек и народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината – това са ония
благородни
чувства и възвишени стремежи на неговото сърце, които чувства, подкрепени от волята, го подтикват към осъществяването на великите цели на живота му.
За тази цел тя изисква от всекиго следните условия: 1) Семето или зародишът на живота трябва да има сила в себе си, за да се прояви. 2) На това семе природата дава почвата, влагата и другите два необходими елемента – топлината и светлината. Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила и разумност в себе си, т.е. ако един народ или индивид няма интелигентност в себе си, той не може да се прояви. След това първо условие трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност.
Светлината за организма представлява ония принципи, от които всеки човек и народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината – това са ония
благородни
чувства и възвишени стремежи на неговото сърце, които чувства, подкрепени от волята, го подтикват към осъществяването на великите цели на живота му.
До сега всички народи са се стремели да прилагат, според знанията и силата си, тези изисквания на природата. Но в своя напредък те са пренебрегнали външните условия и не са могли да постигнат целите си във всичката им пълнота. Така при обстоятелствата, в които са се намирали, те са изпаднали в положението на онова семе, което расте в мочурлива почва, и не са давали резултати. Или пък влагата им изчезвала съвършено и тогава са живеели в обратния процес – на изсъхването. Най-сетне, липсвали са им и светлина, и топлина; тогава е ставало общо смразяване, всяко растене е преставало.
към текста >>
Най-възвишените и
благородни
чувства, върху които се изгражда духовната култура на хората, се намират още в латентно състояние, а те трябва да се проявят във всичката си сила, за да донесат великото благо, което е скрито в тях.
Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията – с една реч всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, от който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, проявяването силата на човешката душа.
Най-възвишените и
благородни
чувства, върху които се изгражда духовната култура на хората, се намират още в латентно състояние, а те трябва да се проявят във всичката си сила, за да донесат великото благо, което е скрито в тях.
Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат в най-скоро време тая насока, те ще бъдат заставени за това от природата чрез изтощаване на тяхната нервна система; ще станат всички неврастеници и така, дали го желаят или не, ще бъдат принудени да напуснат старите понятия, разбирания и стремежи и да тръгнат по новия път. Вземете за пример един богат човек, който е научен да яде все пищна храна – неговата нервна система скоро отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не е в състояние да приема повече такава храна. Тогава този човек се съгласява да се храни с най-простата храна – с мляко. А с мляко се хранят само децата.
към текста >>
Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде вдъхновение за разрешението на тая
благородна
задача.
Това разрушение на формите ние наричаме смърт. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите условия, които природата създава. И на днешното човечество е дадена една велика обществена задача за разрешение и то трябва да я разреши съобразно законите на живата математика и геометрия. Съвременните негови математици трябва да им хвърлят светлина върху тези закони. В това отношение тяхната социална наука ще им даде упътвания в тая насока.
Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде вдъхновение за разрешението на тая
благородна
задача.
Ако това стане, съвременните народи ще стигнат в своето развитие оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. При черната раса са се развивали низшите чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при бялата раса получават развитието си умствените му сили. Новата раса обаче, която сега иде, има за цел да развива силата на неговия дух в реализирането на заветните идеали, за да може той да стане господар и да използува всички придобити сили не за зло, а за добро. Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега. Културните народи могат да се приготвят за идването на шестата раса.
към текста >>
Бъдещето принадлежи, именно, само на онези
благородни
народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали.
Латинската раса създаде инквизицията – и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси. Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира.
Бъдещето принадлежи, именно, само на онези
благородни
народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали.
Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования.
към текста >>
48.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и
благородни
, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло.
Следователно, по същия закон на аналогията, от устройството на човешкия мозък, от наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от удължението на нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, гдето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата.
Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и
благородни
, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло.
Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърждава, както земната история, така и съвременната наука. Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство.
към текста >>
В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички
благородни
пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай.
Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления – лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. – се дължат на неразумното, на тия излишни киселини у човека. И затова умният българин казва: „Много кисел станал“ или „вкиснал се“. Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване.
В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички
благородни
пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай.
Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата ни и лицето ни добиват най-правилна форма, крайниците ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите. Защото само добрият и разумният човек пълен с мисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на Земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория до сега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло.
към текста >>
Следователно ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си не чрез метода на отричането, а чрез метода на допущането, не чрез метода на разрушението, а – на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а – на обичта и
благородството
, т.е.
Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една „илюзия“. Един от неговите слушатели обаче го обрал и проповедникът започнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „Защо се оплаквате, Вие сте освободени от излишното в живота“... Парите са едно средство, внесено от хората, за да създадат работа на всички хора. Служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тези пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: „Парите са непотребни в този смисъл“.
Следователно ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си не чрез метода на отричането, а чрез метода на допущането, не чрез метода на разрушението, а – на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а – на обичта и
благородството
, т.е.
чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато започнем разумно да изучаваме живата разумна природа и да виждаме във всяко живо същество една жива съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът – при разглеждане условията на самия живот, сърцето – когато изучаваме съдържанието на тоя живот, и волята – когато разглеждаме разумните резултати на живота. Трябва да се знае, всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешният смисъл на самия живот. Следователно формата, съдържанието и смисълът са свързани; формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисълът с човешката воля.
към текста >>
49.
Повече светлина
Чистият портокален цвят произвежда
благородното
индивидуализиране, а нечистият подхранва егоизма.
Светлинните вибрации, като по-силни, се разпространяват в средата направо, понеже по-лесно преодоляват препятствията. От космоса идат към Земята други светлинни вибрации и като дойдат до Земята, те се видоизменят и се ражда оная обикновената светлина. Зад обикновената светлина седят други енергии от по-висок род, а зад последните седи нещо разумно. Всеки цвят има органическо и психическо действие. Чистият червен цвят произвежда оживотворяване, но ако се възприема нечист червен цвят, той произвежда дразнене в човека.
Чистият портокален цвят произвежда
благородното
индивидуализиране, а нечистият подхранва егоизма.
Чистият жълт цвят произвежда вътрешно равновесие на чувствата: уравновесяване, мир, тишина, спокойствие, а ако е приет в нечист вид, образува болезнено състояние – разни болести. Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение: на мисли, на чувства, проявяване на благородни чувства и пр. А в нечист вид произвежда съхнене – и физическо, и психическо. Синият цвят в голямо количество и в чист вид причинява подем, разширение на чувствата, проявяване на най-възвишени чувства в човека. А в малко количество и в неестествен вид произвежда противоположното: съмнение, безверие, обезверяване.
към текста >>
Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение: на мисли, на чувства, проявяване на
благородни
чувства и пр.
Зад обикновената светлина седят други енергии от по-висок род, а зад последните седи нещо разумно. Всеки цвят има органическо и психическо действие. Чистият червен цвят произвежда оживотворяване, но ако се възприема нечист червен цвят, той произвежда дразнене в човека. Чистият портокален цвят произвежда благородното индивидуализиране, а нечистият подхранва егоизма. Чистият жълт цвят произвежда вътрешно равновесие на чувствата: уравновесяване, мир, тишина, спокойствие, а ако е приет в нечист вид, образува болезнено състояние – разни болести.
Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение: на мисли, на чувства, проявяване на
благородни
чувства и пр.
А в нечист вид произвежда съхнене – и физическо, и психическо. Синият цвят в голямо количество и в чист вид причинява подем, разширение на чувствата, проявяване на най-възвишени чувства в човека. А в малко количество и в неестествен вид произвежда противоположното: съмнение, безверие, обезверяване. Тъмносиният цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост в убеждение, в чувства. А в нечист вид: непостоянство.
към текста >>
И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и
благородно
, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали.
С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви – по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някакво чувствуване; за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.
И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и
благородно
, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали.
Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най-чувствителни към светлината. Учени хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
към текста >>
Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и
благородно
в живота.
От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви – по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някакво чувствуване; за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината.
Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и
благородно
в живота.
Най-хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най-чувствителни към светлината. Учени хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, както светлината разкрива пред нас далечните светове, целия космос и ни донася новини от там, така и нашите мисли, нашите идеи, нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качествата на този принцип – на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината.
към текста >>
Така ще се зародят у нас най-
благородните
чувства.
И реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално. По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето съзнание; трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията.
Така ще се зародят у нас най-
благородните
чувства.
Тази светлина трябва да се прокара в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „Какво да правим? “ – ще ви отговорим с езика на природата, ще ви отговорим категорично: „Решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно“.
към текста >>
Още преди хиляди години е казано, че умният и
благородният
човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината.
И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето съзнание; трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради.
Още преди хиляди години е казано, че умният и
благородният
човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината.
А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „Какво да правим? “ – ще ви отговорим с езика на природата, ще ви отговорим категорично: „Решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно“. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако миналите поколения бяха действували по горния начин, не щяха да дойдат сегашните резултати.
към текста >>
“ – ще ви отговорим с езика на природата, ще ви отговорим категорично: „Решете искрено да мислите ясно, да чувствувате
благородно
и да действувате безкористно“.
Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „Какво да правим?
“ – ще ви отговорим с езика на природата, ще ви отговорим категорично: „Решете искрено да мислите ясно, да чувствувате
благородно
и да действувате безкористно“.
Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако миналите поколения бяха действували по горния начин, не щяха да дойдат сегашните резултати. Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема.
към текста >>
В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики,
благородни
, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще лекува всички болни.
Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа – агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят – всички спорове ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоменание, видяно на съне.
В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики,
благородни
, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще лекува всички болни.
И право е казал пророкът на миналото, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората. Дошло е време, когато всички трябва да действуват по този начин.
към текста >>
50.
Към великата цел.
Сега идат на реда си славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбиране на туй общочовешко обединение – възвишеното,
благородното
в света.
Макар и да работят неуморно с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, то латинската раса внесе култура за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и до известна степен спомогна за разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизиране. Тя обаче ограничи туй евангелизиране със своите правови разбирания, т.е. че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот.
Сега идат на реда си славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбиране на туй общочовешко обединение – възвишеното,
благородното
в света.
И те трябва да направят този малък опит в себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. Следователно тия сили, заложени в славяните, за да се развият, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т.е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб на своя брат или съсед!
към текста >>
51.
***
Само в него човешката душа добива възвишеното,
благородното
: Любовта и Мъдростта в техните Божествени прояви.
Съхранявайте Божествения Пламък във вас като най-ценното за човешкия дух. В този Пламък израстват всички добри мисли и чувства. В Него те растат, цъфтят и зреят.
Само в него човешката душа добива възвишеното,
благородното
: Любовта и Мъдростта в техните Божествени прояви.
Божествената наука, на която Природата и цялата Вселена са само външна проява, носи на избраните души, които се вслушват в гласа на Духа, Великото Благо: изявяване, проявяване, опознаване, сближаване. Това са живите процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разбирайте правилно Неговите упътвания с радост и Веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовта.
към текста >>
Това са живите процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и
благородна
работа.
Съхранявайте Божествения Пламък във вас като най-ценното за човешкия дух. В този Пламък израстват всички добри мисли и чувства. В Него те растат, цъфтят и зреят. Само в него човешката душа добива възвишеното, благородното: Любовта и Мъдростта в техните Божествени прояви. Божествената наука, на която Природата и цялата Вселена са само външна проява, носи на избраните души, които се вслушват в гласа на Духа, Великото Благо: изявяване, проявяване, опознаване, сближаване.
Това са живите процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и
благородна
работа.
Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разбирайте правилно Неговите упътвания с радост и Веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовта. Търси Светлината, при която можеш да четеш. Търси топлината, която не изгаря нещата, но при която те зреят.
към текста >>
52.
***
Чистотата и Любовта си синоними на разумност и
благородство
.
Любовта говори на душите за радости и скърби. Речта ѝ е кратка и съдържателна. Любовта е пълна с Мир и Вяра, която превъзхожда всеки ум. Бог е Любов безгранична и света. Тая Любов е абсолютно разумна, чиста от всякакъв примес.
Чистотата и Любовта си синоними на разумност и
благородство
.
Не всичко, което може да се нарече любов, е Любов. Любовта познава само оня, Който живее в нея. Сигурността в живота на ученика седи в учението на разумната Любов, която никога не отпада, а постоянно расте. Всичко, което отпада, не е любов – това е сянка на живота. Имай вяра жива, неизменна, постоянна.
към текста >>
53.
***
В изявената, проявена и осъществена Любов на Бога душата разкрива своите най-
благородни
черти.
Любов, от която блика живот, е същинска Любов. Мъдрост, от която блика светлина, е истинска Мъдрост. Истина, от която иде Свободата, е самата Истина. Там Духът цари! Там, дето има светлина, там дето има чистота духовна и свобода Божествена, Духът се изявява.
В изявената, проявена и осъществена Любов на Бога душата разкрива своите най-
благородни
черти.
Имай живот и любов в душата; светлина и мъдрост в ума; чистота и мекота в сърцето; свобода и истина в Духа. Умът със светлина се озарява и с мисли се населява. Водната повърхност на сърцето със зеленина и живот се изпълва. Приемай Божествената топлина на Любовта; ангелската светлина на Мъдростта: чистотата на сърцето и силата на Духа. И ти влизаш в пътя на растежа на своята душа.
към текста >>
Великите идеи живеят в
благородните
души; светлите мисли – в светлите умове; и чистите желания – в чистите сърца.
В тази Светлинка душата чува гласа на Оня, Който я води! Ръката може да хване само образувалия се плод от Светлината; окото може да види слугата, който го донася; и умът може да прочете писмото на оня, който го праща. Свещеният плод на живота трябва с всичката Чистота да се хваща. Душата на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божествения Дух. Само с тая чистота и с тоя трепет ученикът може да се доближи да види Свещеното Лице на Истината и да разбере ВЪЗХОДЯЩИЯ ПЪТ на Любовта.
Великите идеи живеят в
благородните
души; светлите мисли – в светлите умове; и чистите желания – в чистите сърца.
Съвършеният е вън от всяка съблазън. За него са чужди нисшите човешки прояви. Душата му е пълна с Любов, Мъдрост и Истина. Бог е Светлина, в която зреят плодовете на Добродетелта. Само Бог е Любов.
към текста >>
54.
1–50
Душата на ученика трябва да бъде изпълнена само с една
благородна
мисъл:
Ученикът не очаква своето щастие от вън. Той се учи и работи над себе си и в света, без да се прехласва от него. Привидното щастие в света, това е стражарят в затвора: той отваря вратите, изкарва затворниците и после отново ги вкарва вътре. 44 Мисълта на ученика.
Душата на ученика трябва да бъде изпълнена само с една
благородна
мисъл:
Делото Божие! 45 Помни. Помни само едно: Ти си жива душа, която люби Бога!
към текста >>
55.
100–150
А в душата си храни винаги най-възвишеното и
благородното
.
Там търси той правилните методи за живот и чистота. 137 Сърдце, ум, душа. Ученикът има сърдцето на дете. По ум той е възрастен.
А в душата си храни винаги най-възвишеното и
благородното
.
138 Аурата. Ученикът винаги се огражда мислено. Той трябва да пази своята аура непроницаема за влиянията на преходното. Мисълта за Бога огражда неговата аура със своята Светлина.
към текста >>
56.
350–400
Най-
благородното
качество на ученика е да бъде досетлив и много внимателен към другите.
384 Новият морал. Ученикът трябва да действува съгласно Новия морал: Да обича Бога и да говори Истината. 385 Досетливост.
Най-
благородното
качество на ученика е да бъде досетлив и много внимателен към другите.
Бъди досетлив към другите тъй, както Бог е досетлив към тебе. Бъди досетлив, както разумната природа, която се вслушва в зова на най-малките бубулечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага. Бъди досетлив, какво Божият Дух иска ти да направиш. Това е досетливост, да знаеш да угодиш на Бога в себе си и в другите. 386
към текста >>
57.
400–450
Да
облагороди
и изчисти сърдцето си;
Ученикът трябва да расте! 406 Воля, сърдце и ум. Задачата на ученика е трояка: Да развие и уякчи волята си;
Да
облагороди
и изчисти сърдцето си;
Да просвети и укрепи ума си. 407 Любов и чистота. Ученикът като люби, придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата.
към текста >>
Тя е най-възвишеното и
благородното
.
Ако Любовта не може да даде Мир, тя не е Любов. 445 Истина и Любов. Ученикът трябва всякога да действува с Истина и Любов. Любовта всякога оправя нещата.
Тя е най-възвишеното и
благородното
.
А Истината го освобождава. Тя е силата, която движи човека по вечния Път! 446 Истината. Когато дойде ученикът да каже една лъжа, нека си спомни думите на Учителя:
към текста >>
58.
450–500
Сила и
благородство
.
450–500 450
Сила и
благородство
.
Силен е ученикът само когато не прави зло. И в това седи неговото благородство! 451 Знание и Любов. Ученикът трябва да се стреми към знанието с Любов.
към текста >>
И в това седи неговото
благородство
!
450–500 450 Сила и благородство. Силен е ученикът само когато не прави зло.
И в това седи неговото
благородство
!
451 Знание и Любов. Ученикът трябва да се стреми към знанието с Любов. Знание, придобито без Любов, огрубява; а знание, придобито с Любов, облагородява. Това е истинско знание!
към текста >>
Знание, придобито без Любов, огрубява; а знание, придобито с Любов,
облагородява
.
Силен е ученикът само когато не прави зло. И в това седи неговото благородство! 451 Знание и Любов. Ученикът трябва да се стреми към знанието с Любов.
Знание, придобито без Любов, огрубява; а знание, придобито с Любов,
облагородява
.
Това е истинско знание! 452 Мир. Ученикът трябва да бъде тих всякога. Не само привидно, но дълбоко в душата си да има мир.
към текста >>
59.
501 - 550
Има един жив Христос на Любовта, Който живее в нашите души и във всяко
благородно
подбуждение.
Това са отношения в света. Човек трябва да работи съобразно Божествените закони. Каква радост е, когато човек победи един свой недъг, а когато не иска да го победи, тогава има скръб. 531 Живият Христос.
Има един жив Христос на Любовта, Който живее в нашите души и във всяко
благородно
подбуждение.
Вътре в нашите души - това е живият Христо - дали Той е в сърцето на един прост човек, на един съдия, учител, беден човек, на едного животно, все едно. 532 Основният тон. Любовта е основният тон, семето, което е посято. Мъдростта - това е цветът, който е цъфнало.
към текста >>
60.
Светът на великите души
Благородните
сърца -
СЛОВОТО НА ПЛАНИНАТА ПРИВЕТ към Светлите умове, Съвършените души,
Благородните
сърца -
- към всички , които мислят , които познаваме и които ни познават - в света на реалното и неизменното. Почвата, която стои, е твърда. Дървото, което стои и расте, е търпеливо. Водата, която тече, е чиста. Въздухът, който вее, е свеж.
към текста >>
Красива мисъл,
благородно
чувство и добра постъпка са верни приятели.
- За да дойде радостта. Защо трябва да живееш? - За да придобиеш щастието. Защо трябва да бъдеш красив? - За да те посети любовта.
Красива мисъл,
благородно
чувство и добра постъпка са верни приятели.
Истинският приятел трябва да бъде красив, благороден и добър. ПРОБНИЯТ КАМЪК Ходи в светлия път на живота, де огън гори, де вода тече, де въздух лъха, де трева никне, де цвят цъфти, де риба плува, де птица хвърка, де човек мисли, де духът бъдеще чертае и истината цари. Отваряй очите-си, когато добродетелта се усмихва. Слушай, когато истината говори.
към текста >>
Истинският приятел трябва да бъде красив,
благороден
и добър.
Защо трябва да живееш? - За да придобиеш щастието. Защо трябва да бъдеш красив? - За да те посети любовта. Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни приятели.
Истинският приятел трябва да бъде красив,
благороден
и добър.
ПРОБНИЯТ КАМЪК Ходи в светлия път на живота, де огън гори, де вода тече, де въздух лъха, де трева никне, де цвят цъфти, де риба плува, де птица хвърка, де човек мисли, де духът бъдеще чертае и истината цари. Отваряй очите-си, когато добродетелта се усмихва. Слушай, когато истината говори. Работи, когато духът на мъдростта бъднини чертае.
към текста >>
В пътя на свободата се изпитва
благородството
на душата и милосърдието на сърцето.
Път без светлина, къща без врата, река без вода празни работи са. Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели на човека са. Вслушвай се в наставленията надуха си и в упътванията на душата си, за да ти бъде всякога добре. В пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека. В пътя на знанието се изпитва ума и волята на човека.
В пътя на свободата се изпитва
благородството
на душата и милосърдието на сърцето.
Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои. Там, дето камъкът пада, малкото зрънце стои. Когато листата от дървото на живота слизат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва.
към текста >>
Ум, населен със светли мисли, сърце, обитаемо от светли чувства, и воля, изразителна на
благородни
постъпки, са вечните подтици на Духа на доброто.
Те винаги са здрави, сочни като пресните плодове. Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата земя. Не плачи за нейните изсъхнали листа. Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата земя. Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.
Ум, населен със светли мисли, сърце, обитаемо от светли чувства, и воля, изразителна на
благородни
постъпки, са вечните подтици на Духа на доброто.
Непрестанно следвай този път. Когато господарят идва, вратата се отваря. Когато господарят влиза, вратата се затваря. Когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря. Когато Духът влиза, вратата на твоето сърце се затваря.
към текста >>
С това човек
облагородява
чувствата си.
С тоя метод на четене тая книга ще донесе богати плодове: Човек ще се научи да влада мисълта си. Ще се научи да концентрира мисълта си. От друга страна тоя метод ще развие у него интуицията. Чрез такова съсредоточаване на мисълта ще дойдем до един вътрешен Проблясък, ще се развият свръхсъзнателните центрове.
С това човек
облагородява
чувствата си.
Като се съсредоточаваме върху божествените Истини и Добродетели, ние привличаме към нас съответните енергии, които ще развият тия добродетели у нас. И по тоя начин човек става господар на своите постъпки, и всяко нещо ще върши на своето време. Той ще намери пътя към правите постъпки. А само на правите мисли, правите чувства и правите постъпки може да се разчита. Защото за да владее човек своите мисли, те трябва да бъдат прави.
към текста >>
61.
МОЛИТВА МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ
Благодарим Ти за светлите мисли, възвишените чувства и
благородните
подтици, които Светия Ти Дух ни дарява.
Благословен си. Господи, Който ни ръководиш в пътя на Своята Виделина и ни благославяш чрез Духа на своята безкрайна Милост и безмерна Любов, чрез която се изявява Твоята Слава. Сърцата ни имат тихо упование в Любовта, Която ни съживява. Благодарим Ти за хубавия живот, който си ни дал, за всички добрини, които непрестанно правиш заради нас. Всички блага, с които ни обсипваш и обграждаш, идват от Тебе.
Благодарим Ти за светлите мисли, възвишените чувства и
благородните
подтици, които Светия Ти Дух ни дарява.
Виделината на Твоята Мъдрост да просветли умовете на всички народи. Истината Ти да възсияе във всички души и Любовта Ти да протече през всички сърца, за да влязат народите в света на Любовта и да познаят, че Животът иде от Тебе. Стори това, което си казал, че всички ще Ти се поклонят и ще прославят Твоето име. Подкрепи ръководителите на народите да възприемат началата на Всемирното Бяло Братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за братството и обединението на народите. Нека цялото Небе да работи с Учителя и неговата мисия да се увенчае с успех.
към текста >>
62.
УТРИННА МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш българския народ, святата му Верига, духовенството, управниците, министрите, земеделците, учителите, трудещите се в
благороден
труд, всички майки и бащи, които вършат благата Ти Воля и всички добри хора, които работят за идването на Твоето Царство на Земята.
УТРИННА МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Произнася се на колене. Господи, Боже на силите, в името на Христа, чрез което име Ти си благоволил да те призоваваме, ние, твоите чеда, идем тази сутрин и припадаме пред Твоите нозе.
Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш българския народ, святата му Верига, духовенството, управниците, министрите, земеделците, учителите, трудещите се в
благороден
труд, всички майки и бащи, които вършат благата Ти Воля и всички добри хора, които работят за идването на Твоето Царство на Земята.
Да простреш десницата Си над тях и да ги помилваш, Господи, възвиси лицето Си над тях и дарувай им мир. Благослови тоя народ в превъзмогване всички ухищрения на лукавия и всичките му тъмни сили. Молим Ти се, благослови душата и духа на тоя народ, за да Те хвали и слави през всичките векове на бъдещето. Амин.
към текста >>
63.
ВЕЧЕРНА МОЛИТВА
Научи ме, Господи, на Твоя закон, освежи душата ми, освежи ума ми,
облагороди
сърцето ми, за да се проявявам тъй, както Ти желаеш; да нагодя живота си по Твоите закони и по Твоите принципи, да наследя Твоя Живот.
ВЕЧЕРНА МОЛИТВА
Научи ме, Господи, на Твоя закон, освежи душата ми, освежи ума ми,
облагороди
сърцето ми, за да се проявявам тъй, както Ти желаеш; да нагодя живота си по Твоите закони и по Твоите принципи, да наследя Твоя Живот.
Господи, озарен от лъчите на Твоята Любов, викам към Тебе с радостен глас: Велик Си Ти, благи наш Небесен Баща! Излей върху мен Благодатта на Вечния Си Дух, за да Те Виждам и да Ти служа Винаги! Господи, в ранните утринни зори, когато размишлявам за Тебе и Твоето величие, струи от светлина се сипят като бистър поток в ума ми и образуват светлата нишка, която ме свързва с Тебе, мой Отец! Тогава Те чувствувам при мене и получавам Твоята помощ, която ме крепи. И като бистър извор на чисти влияния, които в този момент се нижат безчет пред мене и лъхат в мене благоуханието на целия Всемир, душата ми се събужда и почива в блаженство и запява във възторг:
към текста >>
64.
ФОРМУЛИ - Всички
Красив и
благороден
е онзи, който носи Истината в себе си.
Най-силното нещо в света е Мг>дростта. Най-красивото нещо в света е Истината. Като знаете това, кажете си: Велик е онзи, който има Любов. Силен е онзи, който има Мъдрост.
Красив и
благороден
е онзи, който носи Истината в себе си.
формула 82 Аз съм дошъл на Земята да придобия Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добротата. Докато не придобиеш трите велики добродетели, няма да бъдеш никога силен. Аз съм дошъл да донеса Доброто, Правдата, Истината, Мъдростта, Любовта! Щом си натоварен с всички добродетели, чудеса ще станат с теб.
към текста >>
Искам да дам ход на Божественото в себе си, да бъда
благороден
, справедлив, музикален, със стремеж към красивото и да се отнасям добре към хората.
Обърни се към Слънцето и му кажи: Носи поздрав на моя Баща и Му кажи, че от днес ние сме готови да възстановим хармонията, която сме нарушили. Благословен Господ Бог Наш, Който е изпратил Слънцето да се ползваме от неговата топлина и светлина. Формула 201 Сутрин за известно време поставяйте пръстен със скъпоценен камък на всеки пръст и казвайте:
Искам да дам ход на Божественото в себе си, да бъда
благороден
, справедлив, музикален, със стремеж към красивото и да се отнасям добре към хората.
Формула 202 Сутрин направи 20 вдишки и 20 пъти кажи: Господи, вярвам В Тебе ! Повдигай субективния си ум по-горе от обективния. През лявата ноздра се приема магнетичното (слънчево•] течение, което има връзка със слънчевия възел, а пре; дясната се приема електрическото (лунно) течение, коепи. има връзка с главния мозък.
към текста >>
Аз искам да бъда
благороден
.
Аз съм създаден да бъда силен. Аз съм създаден да бъда разумен. Аз искам да бъда честен. Аз искам да бъда справедлив. Аз искам да бъда разумен.
Аз искам да бъда
благороден
.
Формула 351 Научи ме, Господи, как да прилагам Божественото учение! Формула 352 Когато се събудиш, нека сърцето ти да трепне и да кажеш: Бог е наш Отец!
към текста >>
Аз искам да стана
благороден
.
Затварям ума си за физическия свят, отварям го за Духовния, Ангелския и Божествения свят. Затварям устата си за физическия свят, отварям я за Духовния, Ангелския и Божествения свят. Формула 354 Сутрин седнете в леглото си и изнесете ръце пред себе си. Когато допрете палците си към показалците, кажете:
Аз искам да стана
благороден
.
Когато допрете палците до средните пръсти, кажете: Аз искам да стана справедлив. Когато допрете палците до безименните пръсти, кажете: Аз искам да стана ученолюбив. Когато допрете палците до малките пръсти, кажете:
към текста >>
65.
ФОРМУЛИ - (69-84) 'Глава на Твоето Слово е Истината'
Красив и
благороден
е онзи, който носи Истината в себе си.
Най-силното нещо в света е Мг>дростта. Най-красивото нещо в света е Истината. Като знаете това, кажете си: Велик е онзи, който има Любов. Силен е онзи, който има Мъдрост.
Красив и
благороден
е онзи, който носи Истината в себе си.
формула 82 Аз съм дошъл на Земята да придобия Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добротата. Докато не придобиеш трите велики добродетели, няма да бъдеш никога силен. Аз съм дошъл да донеса Доброто, Правдата, Истината, Мъдростта, Любовта! Щом си натоварен с всички добродетели, чудеса ще станат с теб.
към текста >>
66.
ФОРМУЛИ - (186-202) 'Създание ново'
Искам да дам ход на Божественото в себе си, да бъда
благороден
, справедлив, музикален, със стремеж към красивото и да се отнасям добре към хората.
Обърни се към Слънцето и му кажи: Носи поздрав на моя Баща и Му кажи, че от днес ние сме готови да възстановим хармонията, която сме нарушили. Благословен Господ Бог Наш, Който е изпратил Слънцето да се ползваме от неговата топлина и светлина. Формула 201 Сутрин за известно време поставяйте пръстен със скъпоценен камък на всеки пръст и казвайте:
Искам да дам ход на Божественото в себе си, да бъда
благороден
, справедлив, музикален, със стремеж към красивото и да се отнасям добре към хората.
Формула 202 Сутрин направи 20 вдишки и 20 пъти кажи: Господи, вярвам В Тебе ! Повдигай субективния си ум по-горе от обективния. През лявата ноздра се приема магнетичното (слънчево•] течение, което има връзка със слънчевия възел, а пре; дясната се приема електрическото (лунно) течение, коепи. има връзка с главния мозък.
към текста >>
67.
ФОРМУЛИ - (348-365) 'Царството Божие вътре във вас е'
Аз искам да бъда
благороден
.
Аз съм създаден да бъда силен. Аз съм създаден да бъда разумен. Аз искам да бъда честен. Аз искам да бъда справедлив. Аз искам да бъда разумен.
Аз искам да бъда
благороден
.
Формула 351 Научи ме, Господи, как да прилагам Божественото учение! Формула 352 Когато се събудиш, нека сърцето ти да трепне и да кажеш: Бог е наш Отец!
към текста >>
Аз искам да стана
благороден
.
Затварям ума си за физическия свят, отварям го за Духовния, Ангелския и Божествения свят. Затварям устата си за физическия свят, отварям я за Духовния, Ангелския и Божествения свят. Формула 354 Сутрин седнете в леглото си и изнесете ръце пред себе си. Когато допрете палците си към показалците, кажете:
Аз искам да стана
благороден
.
Когато допрете палците до средните пръсти, кажете: Аз искам да стана справедлив. Когато допрете палците до безименните пръсти, кажете: Аз искам да стана ученолюбив. Когато допрете палците до малките пръсти, кажете:
към текста >>
68.
Утринна молитва за благословението на българския народ
Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш българския народ, святата му верига, духовенството, управниците, министрите, земеделците, учителите, трудещите се в
благороден
труд, всички майки и бащи, които вършат благата Ти воля и всички добри хора, които работят за идването на Твоето царство на земята.
Утринна молитва за благословението на българския народ Произнася се на колене. Господи, Боже на силите, в името на Христа, чрез което име Ти си благоволил да те призоваваме, ние, твоите чеда, идем тази сутрин и припадаме пред Твоите нозе.
Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш българския народ, святата му верига, духовенството, управниците, министрите, земеделците, учителите, трудещите се в
благороден
труд, всички майки и бащи, които вършат благата Ти воля и всички добри хора, които работят за идването на Твоето царство на земята.
Да простреш десницата Си над тях и да ги помилваш. Господи, възвиси лицето Си над тях и дарувай им мир. Благослови тоя народ в превъзмогване всички ухищрения на лукавия и всичките му тъмни сили. Молим Ти се, благослови душата и духа на тоя народ, за да Те хвали и слави през всичките векове на бъдещето. Амин.
към текста >>
69.
Мисията на Учителя
Благодарим Ти за светлите мисли, възвишените чувства и
благородните
подтици, които Святият Ти Дух ни дарява.
Отправяме нашите души към Тебе, извор на всяка благодат, който даваш живот и здраве на Твоите деца и ги утешаваш във всяко време. Благословен си, Господи, който ни ръководиш в пътя на своята виделина и ни благославяш чрез Духа на своята безкрайна милост и безмерна любов, чрез която се изявява Твоята слава. Сърцата ни имат тихо упование в любовта, която ни съживява. Благодарим Ти за хубавия живот, който си ни дал, за всички добрини, които непрестанно правиш заради нас. Всички блага, с които ни обсипваш и обграждаш, идват от Тебе.
Благодарим Ти за светлите мисли, възвишените чувства и
благородните
подтици, които Святият Ти Дух ни дарява.
Виделината на Твоята мъдрост да просветли умовете на всички народи. Истината Ти да възсияе във всички души и любовта Ти да протече през всички сърца, за да влязат народите в света на любовта и да познаят, че животът иде от Тебе. Стори това, което си казал, че всички ще Ти се поклонят и ще прославят Твоето име. Подкрепи ръководителите на народите да възприемат началата на Всемирното Бяло братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за братството и обединението на народите. Нека цялото Небе да работи с Учителя и неговата миеш да се увенчае с успех.
към текста >>
70.
Вечерна молитва
Освежи душата ми, освежи ума ми,
облагороди
сърцето ми, за да се проявявам тъй, както Ти желаеш, да нагодя живота си по Твоите закони и по Твоите принципи, да наследя Твоя живот.
Вечерна молитва Научи ме, Господи, на Твоя закон.
Освежи душата ми, освежи ума ми,
облагороди
сърцето ми, за да се проявявам тъй, както Ти желаеш, да нагодя живота си по Твоите закони и по Твоите принципи, да наследя Твоя живот.
Господи, озарен от лъчите на Твоята любов, викам към Теб с радостен глас: Велик си Ти, благи наш Небесен Баща, излей върху мен благодатта на вечния Си Дух, за да Те виждам и да Ти служа винаги. Господи, в ранните утринни зори, когато размишлявам за Тебе и Твоето величие, струи от светлина се сипят като бистър поток в ума ми и образуват светлата нишка, която ме свързва с Тебе, мой Отец. Тогава Те чувствам при мене и получавам Твоята помощ, която ме крепи. И като бистър извор на чисти влияния, които в този момент се нижат безчет пред мен и лъхат в мене благоуханието на целия всемир, душата ми се събужда и почива в блаженство и запява във възторг: Хвала на великото Ти име, Царю на вековете!
към текста >>
71.
Божието желание
Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и
облагородяването
седи в тяхното възприемане.
Първата храна е Неговото слово, добрият живот е Неговата Божия воля, а доброто мислене е Неговата любов. Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за живота. Добре да живееш значи да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш значи да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да придаде ни една педя живот.
Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и
облагородяването
седи в тяхното възприемане.
Пълнотата обаче на съвършения и здрав живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има мир и радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко, и да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание на мъдростта за Божиите наредби. Варна, 18 август 1909 г.
към текста >>
72.
Формули 76-96 Глава на Твоето слово е истината
Красив и
благороден
е онзи, който носи истината в себе си.
Най-силното нещо в света е мъдростта. Най-красивото нещо в света е истината. Като знаете това, кажете си: Велик е онзи, който има любов. Силен е онзи, който има мъдрост.
Красив и
благороден
е онзи, който носи истината в себе си.
формула 89 Основа на знанието е истината. Само истината е, която разкрива творческата деятелност на Бога. формула 90 Истината носи свобода за разумните.
към текста >>
73.
Формули 203 - 219 Създание ново
да бъда
благороден
, показалец
Обърни се към слънцето и му кажи: Носи поздрав на моя Баща и Му кажи, че от днес ние сме готови да възстановим хармонията, която сме нарушили Благословен Господ Бог наш, който е изпратил слънцето да се ползваме от неговата топлина и светлина. формула 218 Сутрин за известно време поставяйте пръстен със скъпоценен камък съответно на всеки пръст и казвайте: Искам да дам ход на Божественото в себе си, палец
да бъда
благороден
, показалец
справедлив, среден музикален, със стремеж към красивото безимен и да се отнасям добре към хората. кутре формула 219 Сутрин направи 20 вдишки и кажи 20 пъти:
към текста >>
74.
Формули 374 - 393 Царството Божие вътре във вас е
Аз искам да бъда
благороден
.
Аз съм създаден да бъда силен. Аз съм създаден да бъда разумен. Аз искам да бъда честен. Аз искам да бъда справедлив. Аз искам да бъда разумен.
Аз искам да бъда
благороден
.
формула 378 Научи ме, Господи, как да прилагам Божественото учение! формула 379 Когато се събудиш, нека сърцето ти да трепне и да кажеш:
към текста >>
Аз искам да стана
благороден
.
Аз съм добър и способен човек, не съм проявил още способностите си, но един ден ще ги проявя. Днес съм неизлюпено яйце, но когато намеря квачката, която е определена да ме измъти, от мен ще излезе човек с дарби и способности. формула 381 Сутрин седнете в леглото си и изнесете ръце пред себе си. Когато допрете палците си към показалците, кажете:
Аз искам да стана
благороден
.
Когато допрете палците до средните пръсти, кажете: Аз искам да стана справедлив. Когато допрете палците до безимените пръсти, кажете: Аз искам да стана ученолюбив. Когато допрете палците до малките пръсти, кажете:
към текста >>
75.
Формули 431 - 447 Всяко дихание да хвали Господа
Дойде ли човек до това положение, мислите му се изправят, чувствата му се
облагородяват
, постъпките му стават възвишени, работите му тръгват напред.
Отворете сърцето си за Божественото и не мислете какво ще стане с вас. Отворете ума си за възвишените и светли мисли и не се грижете за утрешния ден. Имайте вяра, че Божественото е в сила да разработи своите пътища. Божественото е същественото, върху което човек трябва да работи. Чрез Божественото ще се свържете с добрите хора, със светиите, с ангелите и с Бога.
Дойде ли човек до това положение, мислите му се изправят, чувствата му се
облагородяват
, постъпките му стават възвишени, работите му тръгват напред.
към текста >>
76.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА
Те трябва да се
облагородят
, като се превърне гневът в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля.
Това е първата сфера. Бялата краска съответства на седемте краски. Човек има пет лица: четири че-ловечески и едно Божествено. Человеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви от человеческо естество.
Те трябва да се
облагородят
, като се превърне гневът в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля.
Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си.
към текста >>
77.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и
облагородяването
седи в тяхното възприемане.
Първата храна е Неговото Слово; добрият живот е Неговата Божия Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш значи да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш значи да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да предаде нито една педя живот.
Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и
облагородяването
седи в тяхното възприемане.
Пълнотата, обаче, на съвършения и здрав Живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание на Мъдростта за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти?
към текста >>
Аз желая вие да растете - Словото да расте у вас, да бъдете
благородни
духом, та да порастете по дух и ум.
Волята Божия е да възлюбим ближния си както себе си. Това е добре, ако го струвате; но да давате предпочитание на домашните ми заради мене, то е една грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от седем-осем години. От вас аз искам да любите Господа и ако имате Любов към Него, покажете я към нуждаещите. Аз за себе си нищо не искам. А ако вие искате да покажете към мене любовта си, можете да я покажете, само когато любите ближния си както себе си.
Аз желая вие да растете - Словото да расте у вас, да бъдете
благородни
духом, та да порастете по дух и ум.
Това е, което ще ме радва. Всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, гдето те искат да ви противопоставят на някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото могат да ви убеждават в нещо и да ви карат да извършите нещо, което е против Волята Божия. Колкото до тяхното спасение - за спасението на домашните ви, не се безпокойте, защото законът е такъв, че щом се повдигнат вибрациите у вас, тогава и те, домашните ви, ще се ползват. Вземете д-р Миркович: докато той беше жив, неговите племеннички не искат и да знаят за Истината, а откакто той си отиде, те почнаха да се инте-ресуват.
към текста >>
78.
ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ
Но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява нашето битие, всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и
благородно
.
Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжени с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нас, в нашите души и, според както мислим и чувствуваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето; да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме Великите Дела Божии, в които сме призвани да участ-вуваме. Всяка душа е подобна на един космически свят, ненаселен отпърво и необработен.
Но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява нашето битие, всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и
благородно
.
Тя докарва да се оплодотворяват в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъ-вършенствуването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем! Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: Ще се заселя в тях и ще живея с тях. Това е то онова съществено очакване, което всеки търси.
към текста >>
79.
СЪРАБОТНИЦИТЕ
благородни
варненки, начело пак с Анастасия д-р Желязкова, учредяват Дружество за въздигание и издържа-ние на старопиталище.
председател на управителния съвет е Анастасия д-р Желязкова, а през периодите 1898-1899 и 1901-1904 тя е негов член. Съгласно устава си, благотворителните цели на Дружество „Майка" били да помага на бедните българки в града, да издържа бедни способни ученички в местните български училища, да приучва на обществен живот гражданките на Варна, да се грижи за умственото и нравственото развитие на своите членове и да създаде в града техническо девическо училище. По предложение на председателката Анастасия д-р Желязкова през 1897 г. „Майка" открива първото професионално училище във Варна, наречено „Трудолюбие". Пет години след прочитане на „Възвание"-то, на 23 юни 1903 г.
благородни
варненки, начело пак с Анастасия д-р Желязкова, учредяват Дружество за въздигание и издържа-ние на старопиталище.
На 3 август същата година под председателството на митрополит Симеон дружеството приема името „Милосърдие" и избира за председател на първото си настоятелство Анастасия д-р Желязкова. На 24 февруари 1914 г. последната е преизбрана на същия пост и във второто настоятелство, а през 1918 г. е обявена за почетен председател. За свой патронен празник „Милосърдие" определя 19 август, Преображение Господне -денят, в който по традиция Учителя открива годишните събори на Бялото Братство.
към текста >>
80.
ТОДОР СТОИМЕНОВ
Тия принципи ще преобразят света като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и
благородство
в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса.
На връх Великден 1900 г. щастието ни бе голямо - двамата с Пеньо Киров се срещнахме във Варна лично с г-н Дънов. Аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е Видимият представител на Невидимото Велико Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи под различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина.
Тия принципи ще преобразят света като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и
благородство
в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса.
Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Христос казва наистина „Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великия революционер в полето на Духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците." През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София на Изгрева. Учителя му дал духовното име Азаил.
към текста >>
81.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
За принципи в живота и възприеха въздържанието, вегетарианството, моралът, чистата мисъл, свещените чувства и
благородните
постъпки, ревностното изучаване на окултните истини.
Същата година си набавихме и първата неделна беседа от Учителя - „Ето Човекът". Групата бързо растеше и през 1914 и 1915 г. животът и се обособи като независима братска общност, свободна от която и да е църква. Ходенето на църква се почти прекрати. Групата търсеше научната стойност на нещата.
За принципи в живота и възприеха въздържанието, вегетарианството, моралът, чистата мисъл, свещените чувства и
благородните
постъпки, ревностното изучаване на окултните истини.
През август 1915 г. за пръв път се срещнах с Учителя. Намерих го при баща му, свещеник Константин Дъновски, в църквата „Св. Архангел Михаил". Когато отидох при тях, двамата седяха пред църквата и раз-говаряха.Щом приближих, Учителя стана, отиде в стаята на баща си и ми донесе стол.
към текста >>
82.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с
благородство
и всеотдайност.
Според спомени на негови роднини, ражда се след полунощ, по първи петли и то преждевременно - в края на осмия месец. Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца - дъщеря и син. Дъщерята, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст. Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско. Доля Димитрова била религиозна жена, омъжва се на 14-годишна възраст и на 24 години ражда Михаил.
Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с
благородство
и всеотдайност.
Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра. „Тя имаше дарби, защото преливаше от любов", спомня си по-късно за нея той. Веднъж запалил сламата в един сеновал, селяните хукнали да го гонят, а той се скрил в бабиния си дом. Изобщо, след всяка детска щуротия винаги намирал при баба Астра убежище. Михаил Иванов постъпва в Началното училище в Сербци.
към текста >>
83.
ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски
Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези
благородни
прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено.
ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор" от Веселин Петрушев* Петър Списаревски В нашата драматична литература, където се изнасят цели сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки, където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващи се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор" се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са например драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсе-на, Метерлинка и пр., с тенденция да се налучка пътят, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар - свободата на духа, брутално по-хитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни.
Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези
благородни
прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено.
В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство.
към текста >>
84.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1906
Те трябва да се
облагородят
, като се превърне гневът в деятелност, страхът – в благоразумие, страстта – във воля.
Това е първата сфера. Бялата краска съответства на седемте краски. Човек има пет лица – четири човечески и едно Божествено. Човеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви от човеческо естество.
Те трябва да се
облагородят
, като се превърне гневът в деятелност, страхът – в благоразумие, страстта – във воля.
Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си.
към текста >>
85.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и
облагородяването
седи в тяхното възприемане.
Първата храна е Неговото Слово; добрият живот е Неговата Божия Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш, значи да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш, значи да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да придаде нито една педя Живот.
Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и
облагородяването
седи в тяхното възприемане.
Пълнотата обаче на съвършения и здрав Живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание на Мъдростта за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти – Мъдрост?
към текста >>
Да стане майка, е по-
благородно
и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия.
Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло.
Да стане майка, е по-
благородно
и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия.
Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен. Обаче, за да се даде действителност на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб.
към текста >>
Аз желая вие да растете – Словото да расте у вас, да бъдете
благородни
духом, та да порастете по дух и ум.
Волята Божия е да възлюбим ближния си, както себе си – това е добре, ако го струвате. Но да давате предпочитание на домашните ми заради мен, то е една грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от седем-осем години. От вас аз искам да любите Господа и ако имате Любов към Него, покажете я към нуждаещите. Аз за себе си нищо не искам. А ако вие искате да покажете към мен любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си, както себе си.
Аз желая вие да растете – Словото да расте у вас, да бъдете
благородни
духом, та да порастете по дух и ум.
Това е, което ще ме радва. Всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, гдето те искат да ви противопоставят на някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото могат да ви убеждават в нещо и да ви карат да извършите нещо, което е против Волята Божия. Колкото до тяхното спасение, за спасението на домашните ви не се безпокойте. Защото законът е такъв, че щом се повдигнат вибрациите у вас, тогава и те, домашните ви, ще се ползват.
към текста >>
86.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими ни са
високоблагородни
чувства и отваряне на духовните очи.
След като се изпя „Отче наш", г-н Дънов дойде при нас, зае мястото си на масата и между другото каза: Имате поздравление от Приятелите, които сега присъстват, и тяхното присъствие ние усещаме от изражението на днешния ден. Времето днес е навсякъде ясно, никъде облак не се забелязва, без вятър, съвсем тихо и слънчевият пек е поносим, даже желателен. Въобще всичко в атмосферата е приятно. Ако можем да нагласим душата си, ние през тази година ще получим големи благословения.
За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими ни са
високоблагородни
чувства и отваряне на духовните очи.
А всичко това става с Божествената сила. И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани.
към текста >>
87.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Благородните
дела, които вършат хората на Земята, показват, че Христос е между нас - тук, на Земята.
Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори. Знайте, че вие имате у себе си прашката, защото притежавате и ум, и сърце. А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката.169 Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле - Той е постоянно на Земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да се спре да разправя за Своята сила или за вашата мисия.
Благородните
дела, които вършат хората на Земята, показват, че Христос е между нас - тук, на Земята.
Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате. Човек без изкушения и мъчнотии ще прилича на морските гъби, които стоят все на едно и също положение и съзнание. 170 Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание, до което се намираме днес.171 Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да съзнаят колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянства дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени, духом отслабнали и пропаднали.
към текста >>
Малките животни са причинили напластяването, в което са израснали бурените, които впоследствие са се
облагородили
в сочните плодове, от които човечеството се толкоз продоволства и наслаждава.
Аз казвам: защото са изгубили свещта си, която трябвало да не изпущат, докато не намерят друга. Друго - някои казват, че в Книгата Господня било казано: „Да сеем с време и без време." Тук трябва да сте внимателни - кога е това „с време и без време"? Седете си вкъщи и не сейте там и тогава, гдето и когато Господ не е орал. Та преди да отидем да работим негде, трябва да внимаваме Господ дали е предшествал пред нас и дали е орал. Как мислите се е образувала материята?
Малките животни са причинили напластяването, в което са израснали бурените, които впоследствие са се
облагородили
в сочните плодове, от които човечеството се толкоз продоволства и наслаждава.
Така и тръните и бодилите в човешката душа Бог преобръща в Добро. И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналото на живота вие сте били грешни. А от тия ваши грехове вие трябва да извлечете поука, като се ползвате в Живота, без ни най-малко да се повръщате назад. Дяволът може да се подчини само когато го държите гладен - не го нахранвайте добре, а му давайте по малко хлебец, както старите българи са хранили мечките си с по малко брашънце. Виждате от картината (сочи Пентаграма, Фиг.
към текста >>
А да слугува човек на своята душа, значи да привлича и присвоява всички
благородни
качества, които я повдигат.
Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, не може да се закачи на Духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа иска с едно свое желание да влезе в Небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите Ми да пребъдат във вас." Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания. А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може да ви подтикне и към Добро. И когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата.
А да слугува човек на своята душа, значи да привлича и присвоява всички
благородни
качества, които я повдигат.
Мнозина са опитали като как да впрегнат духовете. Как впрягат земеделците воловете? Изпърво добитъкът се малко поколебава, подскача, докато най- после започне да кротува. Така е с духовете. Дойде ли един дух при вас, впрегнете го.
към текста >>
88.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
За да станеш красив, трябва да имаш най-
благородни
чувства и разположения.
Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че Реалността е сянка. Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията на Природата. Щом ние и противодействаме, ние получаваме също противодействия и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив.
За да станеш красив, трябва да имаш най-
благородни
чувства и разположения.
Тук например четем: „Очите ти ще видят царя в красотата му."253 Защо ние страдаме в тоя свят? Защото се уповаваме на хора, които са като нас изменчиви. А като се уповаваме на Господа, Господ ще даде заповед на Своите слуги, които ще изпълнят волята Му. Който е маловерен, прочее, нека предизвика синята краска в себе си и тогава ще се махне маловерието. По-нататък имаме виолетовата краска.
към текста >>
В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, и затова и двамата зачеват, и то зачеват много
благородно
.
Египет в мистическо отношение представлява физическият свят, Асирия представлява Умственият човек, а Израил - чисто Духовният човек. Нека ви обадя, че с тия последните краски много мъчно може да се работи, та затова вие ще започнете с петте краски, защото, виждате, ние имаме пет пръста. А за да можем да работим с последните краски, трябва да имаме по-високо организиране. Духът винаги гледа да използва по-ниския живот, за да го предаде на по- високи вибрации. Някой се чуди как може да храни една майка едно дете, но то живее с това тяло и не се освобождава, докато не се формира друго.
В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, и затова и двамата зачеват, и то зачеват много
благородно
.
И един човек в духовно отношение, щом не е заченат с нищо, той се чувства нещастен. Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но при все това съвременното общество само в механическо отношение е много напреднало, но в духовно е останало много назад. Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща такава. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бога всичко е добро, а по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенстваме, има лошо и добро. Но ние не бива да правим компромис със злото и Доброто, а следва да бъдем или на страната на Доброто, или на страната на злото.
към текста >>
Затова повдигнете се като хора разумни и
благородни
.
А за мен пак ще ви кажа и повторя, че аз искам да ви дам пример как да любите Господа - това е всичката моя задача. И ако сполуча, добре; ако не сполуча, пак добре. Един човек може да бъде велик и без да го знае някой. Вие имате деца, домове, искате да ги възпитавате и аз искам да ви покажа как трябва да постигнете тия работи. Този народ се нуждае от хора и ако вие спъвате за повече работата, Господ ще си намери други хора, но не е хубаво нито за вас, нито за народа да спъваме един вървеж.
Затова повдигнете се като хора разумни и
благородни
.
Желанието ми е да изчезне дисхармонията във вас, която причинява редица пакости. Така по причина на ланските недоразумения и свади почина зетят на г-н Петър Тихчев, замина детето на г-н Никола Ватев и се ослепи детето на г-н Иван Дойнов. Виждате, значи, печалните резултати и това още повече нека усили у вас желанието да се изглади неприятността между вас, защото това е, което спъва и мен. И ако вие следвате да ме спъвате, до 1914 г. аз ще си разреша сам работите.
към текста >>
И навсичко онуй, което е във вас най-
благородно
и възвишено, дайте храна и подтик.
Човешкият живот е ограничен - човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре. Затова колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете. Защото в Живота има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, именно тогава е, когато трябва да се повдигнем. Нашата работа през тази година е да се използват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата.
И навсичко онуй, което е във вас най-
благородно
и възвишено, дайте храна и подтик.
Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението - не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова. Колебание може да има (то често пъти е в реда на нещата), но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е червей. Не бива да влизат във вашия ум мисли например като: „Дали следвам Господа? ", и прочее, защото аз знам, че вие всички ще излезете от това блато, в което се намирате. Имате хиляди ръце на ваши братя, които се простират из Невидимия свят, за да ви помогнат.
към текста >>
Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази Любов, която
облагородява
и възвисява.
Всякоя една болест показва, че има в сърцето на човека нещо нечисто, а когато ние бъдем чисти напълно, ще бъдем вечно радостни. А когато дойдат страданията на Земята, това показва, че Господ е дошъл и ни чисти - и да знаем, че печелим в такъв случай. На Земята ние сме малки деца, правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас. Докато ако Ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били низринати съвършено от Небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме.
Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази Любов, която
облагородява
и възвисява.
Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни. А като свършим нашето развитие на Земята, тогава ще се радваме с Христа. После, не изпускайте предвид, че знанието не ползва, а Чистотата е, която ползва. Едно важно условие е Чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползваме. И тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия Живот.
към текста >>
И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в
благородство
и духовен подем.
При вечерята хлябът е зелената краска, а виното - червената, Любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл. Но тия житни зърна носят и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса - значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си.
И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в
благородство
и духовен подем.
В 5 ч. подир обед, след като биде добре наредена трапезата в Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на дванадесетте души и на всички други поля, та си измиха ръцете. Изчетохме „Добрата молитва" и по указание на г-н Дънов К. Иларионов, П. Киров, П.
към текста >>
Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо
благородно
- то е един закон неумолим.
Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото посредством основата. Тази основа е Бог, който работи, за да се развива душата. И затова, когато тази основа започне да се разстройва, настъпва и смъртта. Ето защо ние трябва да се пазим да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце. А пък нещастията в Живота, те са потребни, защото човек трябва да копае.
Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо
благородно
- то е един закон неумолим.
При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми; а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йов. А и Христос е изказал най-великите слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат роди нещо, ако сте охолни.
към текста >>
И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-
благородно
, защото е изтощила своите сили.
Намислено е - или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в Невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото - само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв. Обаче ако това съзнание не дойде, ще се дадат може би милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата.
И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-
благородно
, защото е изтощила своите сили.
На съвременната европейска цивилизация и трябва сол, защото навсякъде царува разврат. И един човек, който не разбира Правдата и пътя Божий, би казал: „По-добре да си отида от този свят! " Но и във всичко това има нещо добро, а то е семето Христово, което ще закваси света. Със света ние не бива да вървим, не бива да искаме да изменим неговото течение, а само трябва да се държим далече от силното течение, та да не може то да ни засяга. Мнозина от вас сте ангажирани материално в света и искате условия за съществуване.
към текста >>
89.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Към църквите ще имате всичките
благородни
желания, защото ето - и ние ще работим и работим за нейното повдигане.
Затова вие трябва да произнасяте името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони. Това - едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте Ангелски чина да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. ПредБогане еправодаосъждаме Църквата - не сме ние, които ще осъдим Църквата, а Христос е, който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди.
Към църквите ще имате всичките
благородни
желания, защото ето - и ние ще работим и работим за нейното повдигане.
Православната, Католическата и Протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 ч. вечерта свършихме, за да се подкачи бдението, което трая до 7 ч. и което се извърши с влизане в горницата един по един. 12 август, вторник
към текста >>
На тази
благородна
дума Любовь всичко във Вселената прави отзив.
И на Христа помагаха Ангелите, но Му помагаха само след като пости и след като можа да произнесе както се следва думата Любовь - дума, която засегна света. „Но - ще кажете - защо се не обърнаха евреите? " Но тия евреи, които не се обърнаха, това е съвременна Европа. А когато Христос дойде във вас, с вас става цял преврат. А пък когато Христос казва: „Аз Съм вратата"362, това е думата Любовь.
На тази
благородна
дума Любовь всичко във Вселената прави отзив.
Няма същество, което след като разбере тази дума, да не изпълни това, което тя съдържа в себе си. Онези, които чуят думата Любовь, ще възкръснат и ще оживеят. Под звука на тази магическа дума като че ли се намираме в Третото небе. И първото нещо, което иска да ни научи Христос, то е как да произнасяме тази дума. Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума.
към текста >>
90.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Господ казва: ,Аз зная, че е груб, но Аз работя върху него." Стойте малко далече, ако някой е много груб - не сте длъжен да отивате да го
облагородявате
.
Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не Си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям съдбата си" 376, Господ ще послуша и ще помогне. Ще направя още някои бележки и ще заключа тази обща беседа. Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в Духа, душата и сърцето. Може да съзнаете, че някой има недостатъци - не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа.
Господ казва: ,Аз зная, че е груб, но Аз работя върху него." Стойте малко далече, ако някой е много груб - не сте длъжен да отивате да го
облагородявате
.
Турете между него и себе си едного, двама, трима, десет, двадесет души - не се приближавайте. И тогава нека търсим тия учтивости в хората, макар от света. Аз съм срещал светски жени, много учтиви в своите обноски - прекрасно качество. А у нас, като влезем в християнството, мислим, че трябва да бъдем прямолинейни, откровени. Господ всякой ден е определил колко думи трябва да кажем и затуй казва Христос, че за всяка реч, която не е турена в твоите уста от Бога, Господ ще те държи отговорен.
към текста >>
Ще работите изключително за себе си, в най-
благородния
смисъл.
Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение - да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си. Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, уякчаването, укрепването на ума, сърцето и душата.
Ще работите изключително за себе си, в най-
благородния
смисъл.
И затуй събратята ще се разделят на две категории: жените ще се събират отделно, мъжете - също отделно. Сега е общо събрание, после може да ви разделя на още две; ще наредим така, че мъжете да се събират сутрин, а жените - вечер. И ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото учение. Доста философия! Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философията, и ви се радвам.
към текста >>
И тъй, религията е една от най-старите науки, която
облагородява
човечеството.
Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух. И когато ви потрябва Истината, която е глава на Славата Божия, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник. И Бялото Братство си служи с примамка на човека, но туря добри форми, защото лошите форми оттласкват хората. В Африка жената, колкото е по-черна, толкоз е по-красива, а у нас е обратното - колкото е по-бяла, толкоз е по-красива. Следователно мерки за формите едното и другото братство имат много.
И тъй, религията е една от най-старите науки, която
облагородява
човечеството.
Ние не можем да повлияем на съвременното общество, ако не знаем как да изменяме формите. Социалистите, без да знаят, са дошли до някои важни форми: най-първо, да се даде [на всички] еднакво хляб. И беднякът работи за тази форма, той поддържа социализма под формата на евтин хляб. После, обещават му, че няма да работи дванадесет часа, а само осем, а тия форми са приемливи. Светските хора по се приближават към изучаването на формите, отколкото ние, които философстваме.
към текста >>
Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и Мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните
благородни
израстъци, едните удове, членове, с които си служи.
В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към Добро и ще вземете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота - Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство. Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби"; ами как ще те люби, когато не знае да люби.
Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и Мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните
благородни
израстъци, едните удове, членове, с които си служи.
Ако някой иска да ви помилва леко, вие ще ли да дадете? Какво бихме казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце - това Любов ли е? Така бръкват котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка, дробовете и сърцето навън. Оженили се и след една-две години един на друг си свалят маските и останат празни мехове; оставете този стар дяволски мех, турете го на огъня, пукнете го и като се обърне на вар, замажете къщата си. Една жена уморила един мъж, уморила втори, трети и пак все мъже търсила - тя търсила да яде сърцата, дробовете, мустаците на мъжете.
към текста >>
Онзи, който иска да се отърве, ще трябва да каже: „Мен ми трябва вар; понеже строя голяма къща, трябват и такива камъни за печене." Кажете си, че вашият мъж е
благороден
, пълен с Любов, с Мъдрост, Истина, нежен, великодушен, герой, винаги готов да се жертва за вас, а че тоя, който ви бие два-три пъти на ден, той е привиден мъж, той не е истински ваш мъж.
И сега, главната мисъл, която искам да остане във вас в практическо отношение, е да имате стремеж да излезете към Виделината. Не обръщайте внимание, че вашият мъж или вашата жена са лоши. Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Бога, а трябва да го съсредоточат към Него, към Виделината - Той е, който ще ви изведе към Виделината. Някой казва: „Аз не искам да правя добро" - ако не искаш да правиш Добро, винаги ще бъдеш долу в избата, в стария мех. В който ден влезеш в него, ще се зароди борба.
Онзи, който иска да се отърве, ще трябва да каже: „Мен ми трябва вар; понеже строя голяма къща, трябват и такива камъни за печене." Кажете си, че вашият мъж е
благороден
, пълен с Любов, с Мъдрост, Истина, нежен, великодушен, герой, винаги готов да се жертва за вас, а че тоя, който ви бие два-три пъти на ден, той е привиден мъж, той не е истински ваш мъж.
Някой казва: „Аман от моята жена" - тя не ти е жена, тя ти е слугиня. Твоята жена е благородна, от царско произхождение - нейната душа е пълна с Любов, готова да се жертва за теб. Тази, която те изнудва, тя не ти е жена, тя те лъже. Долу тия маски на слугини! Нека мъжете и жените раждат деца.
към текста >>
Твоята жена е
благородна
, от царско произхождение - нейната душа е пълна с Любов, готова да се жертва за теб.
Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Бога, а трябва да го съсредоточат към Него, към Виделината - Той е, който ще ви изведе към Виделината. Някой казва: „Аз не искам да правя добро" - ако не искаш да правиш Добро, винаги ще бъдеш долу в избата, в стария мех. В който ден влезеш в него, ще се зароди борба. Онзи, който иска да се отърве, ще трябва да каже: „Мен ми трябва вар; понеже строя голяма къща, трябват и такива камъни за печене." Кажете си, че вашият мъж е благороден, пълен с Любов, с Мъдрост, Истина, нежен, великодушен, герой, винаги готов да се жертва за вас, а че тоя, който ви бие два-три пъти на ден, той е привиден мъж, той не е истински ваш мъж. Някой казва: „Аман от моята жена" - тя не ти е жена, тя ти е слугиня.
Твоята жена е
благородна
, от царско произхождение - нейната душа е пълна с Любов, готова да се жертва за теб.
Тази, която те изнудва, тя не ти е жена, тя те лъже. Долу тия маски на слугини! Нека мъжете и жените раждат деца. Сега все слуги и слугини раждат, децата на тях мязат. Когато дойде онзи царски син и царска дъщеря, тогава децата им ще бъдат благородни - това е Христовото учение.
към текста >>
Когато дойде онзи царски син и царска дъщеря, тогава децата им ще бъдат
благородни
- това е Христовото учение.
Твоята жена е благородна, от царско произхождение - нейната душа е пълна с Любов, готова да се жертва за теб. Тази, която те изнудва, тя не ти е жена, тя те лъже. Долу тия маски на слугини! Нека мъжете и жените раждат деца. Сега все слуги и слугини раждат, децата на тях мязат.
Когато дойде онзи царски син и царска дъщеря, тогава децата им ще бъдат
благородни
- това е Христовото учение.
Сега ние сме пуснали тия дяволски микроби у нас, които всякой ден внасят нещо лошо в нашите изби и без да се сещаме, казваме, че мъжът бил лош, жената била лоша. В Индия има известна секта, последователите на която не се женят и за да продължат своята секта, крадат чуждите деца и вербуват по този начин свои адепти. Злото осем хиляди години е вербувало своите адепти от нас. Хората са роби, крадени деца, те имат майки и бащи, които осем хиляди години ги търсят от Небето. Защо е тази война?
към текста >>
Вярваме в духовете на Виделината, които работят, които изработват нашата Свобода, които просвещават нашите умове, които
облагородяват
нашите сърца - в тях ние вярваме.
Какво ще направят старите мехове? Разбира се, ще се пукнат. Тия, които са тук, ще видят, че има и друг свят. - „Има духове, ама лоши са, пазете се" - лошите духове са долу, където живеем; вън, във Виделината, са добри. - „Ама вярвате ли в духове, вие сте лош" - а вие не вярвате, които живеете между тия микроби.
Вярваме в духовете на Виделината, които работят, които изработват нашата Свобода, които просвещават нашите умове, които
облагородяват
нашите сърца - в тях ние вярваме.
Долу ония духове, които ни мислят злото! Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него - и практично, и целесъобразно. Така цялата Земя ще се преобрази в плодна градина и ще станем хора плодоядни, а не месоядни. Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали кучешки зъби.
към текста >>
Трябва да станете много деликатни, ръцете ви и езикът ви трябва да се
облагородят
, защото сърцата ви са огрубели.
Той вика пред вашите изби - направил е стълба, отворил е вратата и вика: „Излезте навън" (обаждат се: Амин). Някои казват: „Дълги години сме живели в този затвор; като излезем, ще ни се повредят очите." - няма да им се повредят очите. - „Да ни турят превръзки" - никакви превръзки не ви трябват. Ще излезете всинца пред Христовата виделина и ще разберете дълбокия смисъл на Любовта. Сега - научете закона на Божествената Любов, научете се как да любите.
Трябва да станете много деликатни, ръцете ви и езикът ви трябва да се
облагородят
, защото сърцата ви са огрубели.
И като излезете на дневната Виделина, колко хубави работи има да видите. И там ще учите закона как да се обичате. Като излезете извън своя затвор, ще научите закона за Любовта. И в Новата епоха ще говоря пак за Любовта. Сега ви оставям, докато се разпукнат вашите стари мехове.
към текста >>
91.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Ашладисвам (тур.) –
облагородявам
чрез присаждане.
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ Аджеба (тур.) – израз за подчертаване на въпрос. Антидот (лат.) – противоотрова. Антикаджия (диал.) – вехтошар, антиквар. Аслъ (тур.) – наистина, така е.
Ашладисвам (тур.) –
облагородявам
чрез присаждане.
Аязмо (гр.) – лековит извор. Базиргян (тур.) – търговец, търгаш. Безконечно, безконечност (рус.) – безкрайно, безкрайност. Бъхтя (разг.) – бия, блъскам. Владам (ост.) – владея.
към текста >>
92.
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА
Красивата сграда на бъдещия общ европейски дом вече излиза от сенките на
благородното
стремление и придобива контурите на жадувана реалност.
Базата за взаимно разбирателство притежава изключително солиден теоретичен фундамент: Бог е Един за всички люде, ние вярваме искрено в Него и изповядваме Иисус Христос като Негов Единороден Син, Изкупител и Спасител на рода човешки. Благовестието на Учителя от Назарет е Божествена перла на небесната премъдрост, откриващо Пътя към духовното Царство, където властват Любовта, Мъдростта и Истината. Евангелието е едно за всички хора и за всички времена, а Всевишният единствен има право да съди кои от нас живеят според него и кои са се отклонили или отпаднали от Пътя. Съвременният живот в нас и около нас сам поражда практическото основание за мирно и добронамерено съжителство на различни религии, учения и теоретични концепции. Повече от всякога до днес е въпиюща нуждата да изграждаме духовни мостове помежду си, да приемаме веруюто на инакомислещия, да съзидаваме в Духа безкористно и мащабно.
Красивата сграда на бъдещия общ европейски дом вече излиза от сенките на
благородното
стремление и придобива контурите на жадувана реалност.
Сигурно не е толкова далече и денят, когато същата тази идея ще израсне в плът и кръв за цялото човечество. Макар и все още неутолими, поразително хищни и ненаситно разрушителни в малкото и голямото, силите на мрака безнадеждно губят позиции. Техен бе вчерашният ден. Днес сме свидетели на могъщата битка за надмощие, в която Светлината е неизбежният победител. Утре е въплътеното мечтание за хармония, братство и човешко съпричастие.
към текста >>
93.
Писма до Мария Казакова
Знам историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова
благородно
семе на духовния живот и да развие в него непоколебима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство.
В най-ранна възраст Той е говорил със звук. В съзнанието на Адама Бог е говорил с глас, както баща към сина си. „Чух гласа ти, казва Адам, но се убоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията от това вътрешно отчуждаване и мрака, който настана за Адамовото потомство. Тъй щото, бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род и да постави Ноя за начатък на нов род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра.
Знам историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова
благородно
семе на духовния живот и да развие в него непоколебима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство.
И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на горящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стоиш, е свято”. Какви чудни думи, какво велико значение! „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе. Не бой се, няма смърт за онзи, който Люби.” И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва, че „ Бог не е Бог на умрелите, но на живите и в Него всички живеят”.
към текста >>
Но тъй като всички умове не са еднакво развити, както помежду нас, тъй и помежду духовете, става така, че една мисъл минава през много среди, докато вземе форма най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи
благородно
произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка.
Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ние сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не едно леко и приятно внушение? Внушението е от няколко степени: първо, в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие; и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и низшите духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник В други посредством силата на ума, стига умовете да се намират на еднаква степен на подготовка.
Но тъй като всички умове не са еднакво развити, както помежду нас, тъй и помежду духовете, става така, че една мисъл минава през много среди, докато вземе форма най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи
благородно
произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка.
Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображението на много предмети ние ги приемаме в обратна форма? Прочее, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ние приемаме чрез силата на ума, а съдържанието — чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на духовния живот, приспособени към различни цели на вселената.
към текста >>
94.
Писма до Мария Казакова - 1904
Да се въздигне една душа, да се
облагороди
едно сърце, да се просвети един ум не е лесна работа.
Вяра, сестри, вяра и всичко ще излезе на добър край. Вложете дълбоко тая мисъл в сърцето си. Изпитвайте какво е благоугодно Богу. А когато Господ ви е ръководител и защитник, няма от кого да се плашите. Търпение, само тогава ще можем да изправим злото и да дадем място на доброто.
Да се въздигне една душа, да се
облагороди
едно сърце, да се просвети един ум не е лесна работа.
Помнете това. Иска се време, иска се труд и постоянство. От моя страна, аз ще помогна на г-жа Недялкова. Нека има тихо упование и няма да бъде излъгана в надеждата си. Преданост трябва към Господа.
към текста >>
95.
Писма до семейство Иларионови - 1906
С други думи, приготовлява се за един по-висок и
благороден
живот.
Писмото Ви получих. Засега съм занят. Към края на този месец, ако остана малко по-свободен, ще дойда да Ви посетя. Животът понякогаш се вижда да е пълен с много незгоди, но Бог, Който направлява всичко, е добре предвидил последствията. Человек не само живее в този свят, но същевременно се учи. учи.
С други думи, приготовлява се за един по-висок и
благороден
живот.
Турете тези мисли в ума си, бъдещето носи добри неща в себе си. Предай моя нарочен поздрав на Елена. Добрите приятели от невидимия свят са винаги на ваша помощ. Те се грижат повече за вашето добро, отколкото вие сами. Със сърдечен поздрав, ваш:
към текста >>
Да се обработи, да се развие и
облагороди
душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света.
Как е Елена? Как си ти? Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи. Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане ― изобилно грозде, доброто чукание ― изобилно масло. Така и доброто учение дава прекрасен характер.
Да се обработи, да се развие и
облагороди
душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света.
Душата, това е блаженството на человека. Без нея человек е суха кост. Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек. Тя е, която ни свързва с небето, с Бога и с всички същества. Когато тя е запазена от греха, тя е тъй прекрасна, както лазурното небе, и тъй сияюща, както светлото слънце.
към текста >>
Развивайте душата си, възпитавайте сърцето и ума си и
облагородявайте
характера си, защото в силата на душата и ума е скрито блаженството.
Любез.Иларионов, Получих твоето писмо. Аз ми е приятно, като виждам, че ти и Елена правите добри усилия да използувате благата, които отгоре ви се изпращат. Вървете напред. Този път е пълен с неизчерпаеми блага и богатства.
Развивайте душата си, възпитавайте сърцето и ума си и
облагородявайте
характера си, защото в силата на душата и ума е скрито блаженството.
Като минете през изпита, да станете достойни за призванието, към което и двама ви приготовляват. Аз мисля да дойда в Търново, но то ще бъде малко по-сетне. Вярвам да сте останали доволни от идването на Бъчваров и Керемедчиев. Предайте добрите ми пожелания на целия кръжок. Спънките, които спъват добрия вървеж, ще ги отстраним.
към текста >>
96.
Писма до семейство Иларионови - 1908
И каква по-
благородна
работа би вършил человек на земята?
Царството ви се дава. Сега това Царство изисква добри граждани и служители. И, надявам се, вий да гледате по-надалеч в бъдещето и да се въодушевлявате малко другояче от обикновено. Потребно е въодушевлението на Духа. Да се живее с великата мисъл, да се движи человек от закона на Любовта, да се следят великите пътища на Мъдростта и Истината, това е щастие, това е блаженство.
И каква по-
благородна
работа би вършил человек на земята?
Той трябва да се ползува от всичко, с което небето го е заобиколило. Всичко има смисъл, всичко има значение за оня, който разбира, на когото умът и сърцето са отворени да схваща и разбира. Слепият се движи в тъмнина, имащият очи — в светлина. Глухият — в безсмислие, имащият слух — в хармония. Елена как върви с френологията?
към текста >>
97.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими са ни
високоблагородни
чувства и отваряне на духовните очи, а всичко това става с Божествената сила.
След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата тишина и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтара. След като се изпя „Отче наш“, г-н Дънов дойде при нас, зае мястото с и на масата и между другото каза: — Имате поздравление от приятелите, които сега присъствуват и тяхното присъствие ние усещаме по времето и израза на днешния ден. Ако можем да нагласим душата си, ние през тази година ще получим големи благословения.
За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими са ни
високоблагородни
чувства и отваряне на духовните очи, а всичко това става с Божествената сила.
И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е сила Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. Ако този свят в нещо ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда.
към текста >>
98.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Благородните
дела, които вършат хората на земята, показват, че Христос е между нас, тук, на земята.
А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката. (I Цар.17;40). Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле. Той е постоянно на земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, Който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да спре да разправя за Своята или за вашата мисия.
Благородните
дела, които вършат хората на земята, показват, че Христос е между нас, тук, на земята.
Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате. Човек без изкушения и мъчнотии ще мяза на морските гъби, които стоят все на едно и също положение. Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание. Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да осъзнаят, колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянствува дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия.
към текста >>
Малките животни са причинили напластяването, в което са израснали бурените, които са се впоследствие
облагородили
в сочните плодове, от които човечеството се толкоз продоволствува и наслаждава.
Тук трябва да сте внимателни. Кога е това „с време и без време“? Седете си вкъщи и не сейте там и тогава, гдето и когато Господ не е орал. Та, преди да отидем да работим негде, трябва да внимаваме Господ дали е предшествувал пред нас и дали е орал. Как мислите се е образувала материята?
Малките животни са причинили напластяването, в което са израснали бурените, които са се впоследствие
облагородили
в сочните плодове, от които човечеството се толкоз продоволствува и наслаждава.
Така и тръните и бодилите в човешката душа Бог може да преобръща в добро. И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналото на живота вие сте били грешни. А от тия ваши грехове вие трябва да извлечете поука, като се ползувате в живота, без ни най-малко да се повръщате назад. Дяволът може да се подчини само когато го държите гладен — не го нахранвайте добре, а му давайте по малко хлебец, както старите българи са хранили мечките си с по малко брашанце. Виждате от картината (сочи Пентаграма), че главата на дявола мистически е вътре в нас.
към текста >>
И когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата; а да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички
благородни
качества, които я подигат.
В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, най-много не може да се закачи на духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа иска с едно свое желание да влезе в небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите ми да пребъдат във вас.“ Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче, както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания. А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може да ви подтикне и към добро.
И когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата; а да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички
благородни
качества, които я подигат.
Мнозина са опитали като как да впрегнат духовете. Как впрягат земеделците воловете? Изпърво добитъкът се малко поколебава, подскача, докато най-после започне да кротува. Така е с духовете. Дойде ли един дух при вас, впрегнете го.
към текста >>
99.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
И на всичко онуй, което е във вас най-
благородно
и възвишено, дайте храна и подтик.
Пътят, по който сега вървим, е път твърде естествен, та затова не бива да се оплакваме от никаква работа. Човешкият живот е ограничен; човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре; затова колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете. Защото в живота има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, именно тогава е, когато трябва да се подигнем. Нашата работа през тази година е да се използуват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата.
И на всичко онуй, което е във вас най-
благородно
и възвишено, дайте храна и подтик.
Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението — не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова. Колебание може да има; то често пъти е в реда на нещата, но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е черв10. Не бива да влизат във вашия ум мисли, например, като „Дали следвам Господа? “ и прочее, защото аз знам, че вие всички ще излезете от това блато, в което се намирате. Имате хиляди ръце на ваши братя, които се простират из невидимия свят, за да ви помогнат.
към текста >>
100.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази любов, която
облагородява
и възвисява.
Сега ще влизате в горницата по 9 души, ще се молите по 5 минути тихо и то за туй, което ви Духът продиктува. Всякоя една болест показва, че има в сърцето на человека нещо нечисто, а когато ние бъдем чисти напълно, ще бъдем вечно радостни. А когато дойдат страданията на земята, това показва, че Господ е дошъл и ни чисти; и да знаем, че печелим в такъв случай. На земята ние сме малки деца, правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас, докато ако ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били изринати съвършено от небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме.
Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази любов, която
облагородява
и възвисява.
Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни. А като свършим нашето развитие на земята, тогава ще се радваме с Христа. После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува. Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползуваме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри.
към текста >>
И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в
благородство
и духовен подем.
В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си.
И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в
благородство
и духовен подем.
В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете. Изчетохме „Добрата молитва“ и по указание на г-н Дънов К. Иларионов, П. Киров, П. Гумнеров, Д.
към текста >>
НАГОРЕ