НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
38
резултата в
29
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Благовестието
хлопа вече пред нашите врата.
Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар. Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда. Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта.
Благовестието
хлопа вече пред нашите врата.
Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага?
към текста >>
Благовестието
тропа вече на нашата врата.
7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда. Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети. Времето за това е наближило. Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12].
Благовестието
тропа вече на нашата врата.
4. Обуздаване на низшето естество[13] 1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот. 2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех. 3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля.
към текста >>
2.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви
благовествувам
Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.
Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.
Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви
благовествувам
Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.
Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
към текста >>
3.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Следователно ний, които сми чули и приели това обещание за Божието упокоение,
благовестввано
нам в Христа, в тия последни дни трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята.
19 Евр[еите] 4. И тъй, остава упокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Го- с.71 спода Бога нашего. Това е живот вечен да познаят тебе единаго, истинаго Бога и Исуса, когото си пратил.
Следователно ний, които сми чули и приели това обещание за Божието упокоение,
благовестввано
нам в Христа, в тия последни дни трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята.
Подобава ни да пазим сьрдцата си в всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките Божий обещания с сърдечна детинска вяра, като новородени в Него младенци. 22. И Господ тогава ще предиди пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с мана от небето и пои с вода, която с.72 ще извира изпод подножието му. Той ще ни опаши с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Бог Господ наш е приготвил за свойте избрани, за свойте святий царе и свещеници негови, гдето ще му служим винаги.
към текста >>
4.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Следователно, ние, които сме чули и приели това обещание за Божието упокоение,
благовествувано
нам в Христа в тия последни дни, трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята.
Светът иска забавление. И трябва да ти благодари, че ако не беше ти, той в скучности трябваше да умре. Но благодарение на тебе, който постоянно бъбриш и пишеш своите семковщини, то го поне веселиш. 19 юни, Послание към Евреем. И тъй, остава успокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Бога, в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Господа Бога нашего: „Това е живот вечен да познаят Тебе единнаго, истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил".
Следователно, ние, които сме чули и приели това обещание за Божието упокоение,
благовествувано
нам в Христа в тия последни дни, трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята.
Подобава ни да пазим сърцата си във всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките божии обещания със сърдечна, детинска вяра, като новородени в Него младенци. 22. И Господ тогава ще предиде пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с манна небесна и пои с вода, която ще извира из под подножието му. Той ще ни опаше с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Господ Бог наш е приготвил за своите избрани, за своите святи царе и свещеници негови, гдето ще му служат винаги. Утеготен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да придаде пред тебе и спомни, че той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби. Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е ръка на любов, не се съмнявай в моите думи, опитай ги и виж, че са думи истинни, за които аз свидетелствам с живота си и с пълнотата на сърцето си.
към текста >>
5.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено
благовести
ето на Евангелието, а не Църквата има власт над човека.
Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията.
Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено
благовести
ето на Евангелието, а не Църквата има власт над човека.
Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност.
към текста >>
6.
Петър Дънов - №19
Активната си
благовестителска
работа извършва: 1882-1889 г.
Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед. Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото. Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник.
Активната си
благовестителска
работа извършва: 1882-1889 г.
- в Русе и Русенско; 1890-1894 г. - в Силистра; 1895-1898 г. - в Хотанца (Русенско); 1899-1900 - помощник в Русе и Хотанца; 1901-1902 г. - Орхание (Ботевград); 1903 г. - Инджекьой (с.
към текста >>
7.
Пеню Киров - №21
Моля Бога нека ти даде най-голяма радост, за която ти е желанието, и дано часът да е ударил вече, както това се нам
благовества
, за да се изпълнят сърцата ни с Божествената радост, както са сега изпълнени с мира Му.
Веднъж зет му беше дошъл при мене да ми се кара и искаше да ме бие. Та ми казва така: „По- добре на публичните [домове] да ходи, кръвник да е, пияница да е и не знам що си, но това вервание ваше да остави". И колко не хули изригна върху Господа Исуса Христа. Приеми сърдечните ни поздравления и на двама ни с бр. Тодор. Твой любящ те верен в Христа Господа: П. Киров
Моля Бога нека ти даде най-голяма радост, за която ти е желанието, и дано часът да е ударил вече, както това се нам
благовества
, за да се изпълнят сърцата ни с Божествената радост, както са сега изпълнени с мира Му.
Целувам те. Същий .................. 90. Името Уфестет не се среща другаде, освен в това писмо. (П.К., №21, 15.07.1899 г.)
към текста >>
8.
Пеню Киров - №25
Писано е, че Той каза на учениците си: „Идете и
благовествувайте
Царството Небесно и който повярва, да се кръсти в Името на Отца и Сина и Св.
Отвореното Ви писмо получих, благодаря Ви за него. Относително за по-добре да се осветля по въпроса, ето що ще Ви кажа. Ще Ви изложа тук много кратко моята вяра. Аз вярвам в Бога Отца и вярвам, че Той проводи първородния Си Син да примири человека от земята с Него (но само който вярва в Него и пази заповедите Му). И така като вярвам, признавам, че сме длъжни да изпълним поученията на този Спасител.
Писано е, че Той каза на учениците си: „Идете и
благовествувайте
Царството Небесно и който повярва, да се кръсти в Името на Отца и Сина и Св.
Дух" [Мат. 28:19]. И водим от Духа на Истината, намирам, че трябва да пребъдваме във възпоменанието (преломвание хлябът и виното). И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен? " [Мат. 19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите!
към текста >>
да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да
благовествуваме
Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи!
И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен? " [Мат. 19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите! ", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е.
да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да
благовествуваме
Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи!
" [Мат. 3:2] и да проповядваме евангелската истина. Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението.
към текста >>
9.
Пеню Киров - №35
И още, не казва ли и Словото, че законът и пророците до Йоана [Кръстител] бяха, а оттогаз насетне Царството Небесно се
благовества
и че ний работим по новия дух, а не по ветхата буква, Римляни 7:6.
Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е. да се отрича. Защото при всичко че по закон е сътворен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния человек, т.е. няма я вярата. А в нея, вярата, има любовта и закона, така щото този двигател (вярата) на нашите души прави ни не със сила да любим Бога и да пазим закона, който сега е не закон, а повеление, но от добра воля, изхождаща от разбирание.
И още, не казва ли и Словото, че законът и пророците до Йоана [Кръстител] бяха, а оттогаз насетне Царството Небесно се
благовества
и че ний работим по новия дух, а не по ветхата буква, Римляни 7:6.
Сега като е тъй, т.е. като знаем, че всяко нещо, извършено със сила на[д] человека, то е закон, [за]щото неговата воля е била ограничена, както е случаят с кръщението в православната и др. църкви. Оттук излиза, че законът се изпълнява само на лице, а не от добра воля и сърце. И затова кръщението, тази дреха, с която се обличаме в Христа, като не става от вяра, с добра воля и сърце, а само на лице, тя не може и да ни се вмени сега. Но да кажем, че ни е [сложена], но никой разум не може да се съгласи с това.
към текста >>
10.
Пеню Киров - №40
Бъдете готови за
благовестители
.
Не се устрашавайте в нищо, имайте Любов Божествена помежду си, защото само тогава ще получите всичко, що ви е нужно. Вдайте се в ръцете Божии и ще почувствате неговото чудно подкрепление. Не се надявайте на человеци, защото в тях има повече оскърбление, а по-малко добродетели. Щ,е се обърнете в Господа всецяло, и то за скоро време, само бдете и молете се. Щ,е разнесете славата Божия по всите краища на земята.
Бъдете готови за
благовестители
.
Аз се радвам много за вас. Лицето Божие ще просветне във вас. Аз съм пратеник Божий, не ви лаская. Вярвайте в думите ми, съмнението ви ще изчезне. Мъдрост ще ви се даде, само не се колебайте, това е условието.
към текста >>
11.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Активната си
благовестителска
работа извършва: 1882-1889 г.
Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед. Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото. Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник.
Активната си
благовестителска
работа извършва: 1882-1889 г.
- в Русе и Русенско; 1890-1894 г. - в Силистра; 1895-1898 г. - в Хотанца (Русенско); 1899-1900 - помощник в Русе и Хотанца; 1901-1902 г. - Орхание (Ботевград); 1903 г. - Инджекьой (с.
към текста >>
Моля Бога нека ти даде най-голяма радост, за която ти е желанието, и дано часът да е ударил вече, както това се нам
благовества
, за да се изпълнят сърцата ни с Божествената радост, както са сега изпълнени с мира Му.
Веднъж зет му беше дошъл при мене да ми се кара и искаше да ме бие. Та ми казва така: „По- добре на публичните [домове] да ходи, кръвник да е, пияница да е и не знам що си, но това вервание ваше да остави". И колко не хули изригна върху Господа Исуса Христа. Приеми сърдечните ни поздравления и на двама ни с бр. Тодор. Твой любящ те верен в Христа Господа: П. Киров
Моля Бога нека ти даде най-голяма радост, за която ти е желанието, и дано часът да е ударил вече, както това се нам
благовества
, за да се изпълнят сърцата ни с Божествената радост, както са сега изпълнени с мира Му.
Целувам те. Същий .................. 90. Името Уфестет не се среща другаде, освен в това писмо. (П.К., №21, 15.07.1899 г.)
към текста >>
Писано е, че Той каза на учениците си: „Идете и
благовествувайте
Царството Небесно и който повярва, да се кръсти в Името на Отца и Сина и Св.
Отвореното Ви писмо получих, благодаря Ви за него. Относително за по-добре да се осветля по въпроса, ето що ще Ви кажа. Ще Ви изложа тук много кратко моята вяра. Аз вярвам в Бога Отца и вярвам, че Той проводи първородния Си Син да примири человека от земята с Него (но само който вярва в Него и пази заповедите Му). И така като вярвам, признавам, че сме длъжни да изпълним поученията на този Спасител.
Писано е, че Той каза на учениците си: „Идете и
благовествувайте
Царството Небесно и който повярва, да се кръсти в Името на Отца и Сина и Св.
Дух" [Мат. 28:19]. И водим от Духа на Истината, намирам, че трябва да пребъдваме във възпоменанието (преломвание хлябът и виното). И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен? " [Мат. 19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите!
към текста >>
да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да
благовествуваме
Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи!
И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен? " [Мат. 19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите! ", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е.
да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да
благовествуваме
Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи!
" [Мат. 3:2] и да проповядваме евангелската истина. Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението.
към текста >>
12.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
И още, не казва ли и Словото, че законът и пророците до Йоана [Кръстител] бяха, а оттогаз насетне Царството Небесно се
благовества
и че ний работим по новия дух, а не по ветхата буква, Римляни 7:6.
Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е. да се отрича. Защото при всичко че по закон е сътворен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния человек, т.е. няма я вярата. А в нея, вярата, има любовта и закона, така щото този двигател (вярата) на нашите души прави ни не със сила да любим Бога и да пазим закона, който сега е не закон, а повеление, но от добра воля, изхождаща от разбирание.
И още, не казва ли и Словото, че законът и пророците до Йоана [Кръстител] бяха, а оттогаз насетне Царството Небесно се
благовества
и че ний работим по новия дух, а не по ветхата буква, Римляни 7:6.
Сега като е тъй, т.е. като знаем, че всяко нещо, извършено със сила на[д] человека, то е закон, [за]щото неговата воля е била ограничена, както е случаят с кръщението в православната и др. църкви. Оттук излиза, че законът се изпълнява само на лице, а не от добра воля и сърце. И затова кръщението, тази дреха, с която се обличаме в Христа, като не става от вяра, с добра воля и сърце, а само на лице, тя не може и да ни се вмени сега. Но да кажем, че ни е [сложена], но никой разум не може да се съгласи с това.
към текста >>
Бъдете готови за
благовестители
.
Не се устрашавайте в нищо, имайте Любов Божествена помежду си, защото само тогава ще получите всичко, що ви е нужно. Вдайте се в ръцете Божии и ще почувствате неговото чудно подкрепление. Не се надявайте на человеци, защото в тях има повече оскърбление, а по-малко добродетели. Щ,е се обърнете в Господа всецяло, и то за скоро време, само бдете и молете се. Щ,е разнесете славата Божия по всите краища на земята.
Бъдете готови за
благовестители
.
Аз се радвам много за вас. Лицето Божие ще просветне във вас. Аз съм пратеник Божий, не ви лаская. Вярвайте в думите ми, съмнението ви ще изчезне. Мъдрост ще ви се даде, само не се колебайте, това е условието.
към текста >>
13.
МОЛИТВА НА ДВАЙСЕТТЕ - ИЗЯВИ СЕ ЧРЕЗ НАШИЯ УЧИТЕЛ
Господи, изяви тайната на Твоето
Благовестие
чрез нашия Учител.
МОЛИТВА НА ДВАЙСЕТТЕ ИЗЯВИ СЕ ЧРЕЗ НАШИЯ УЧИТЕЛ
Господи, изяви тайната на Твоето
Благовестие
чрез нашия Учител.
Направи ни съвършени, да изпълним Твоята Воля, да се освети Твоето име и да се въдвори Твоето Царство на Земята. Това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която усещаме в тоя свят. Амин.
към текста >>
14.
Молитва на двайсетте Изяви се чрез нашия Учител
Господи, изяви тайната на Твоето
благовестие
чрез нашия Учител.
Молитва на двайсетте Изяви се чрез нашия Учител
Господи, изяви тайната на Твоето
благовестие
чрез нашия Учител.
Направи ни съвършени, да изпълним Твоята воля, да се освети Твоето име и да се въдвори Твоето царство на земята. Това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която усещаме в тоя свят. Амин.
към текста >>
15.
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА
Благовестието
на Учителя от Назарет е Божествена перла на небесната премъдрост, откриващо Пътя към духовното Царство, където властват Любовта, Мъдростта и Истината.
И очевидно неговото обяснение лежи в дълбочината на проникновено и обективно прозрение относно закономерностите на глобалното развитие на планетарната разумна общност и нейната поанта - човешкото мислене. А мъдрият ще отчете и проявата на принципи и закономерности, оставащи все още забулени за окото на емпиричното и рационално познание. Не бива да избегнем и друг значим въпрос: необходима ли е толерантност и веротърпимост между православните християни и следовниците на Учителя Петър Дънов в България? И ако „да" - мнение, към което безрезервно се придържаме, - защо и на каква основа? Базата за взаимно разбирателство притежава изключително солиден теоретичен фундамент: Бог е Един за всички люде, ние вярваме искрено в Него и изповядваме Иисус Христос като Негов Единороден Син, Изкупител и Спасител на рода човешки.
Благовестието
на Учителя от Назарет е Божествена перла на небесната премъдрост, откриващо Пътя към духовното Царство, където властват Любовта, Мъдростта и Истината.
Евангелието е едно за всички хора и за всички времена, а Всевишният единствен има право да съди кои от нас живеят според него и кои са се отклонили или отпаднали от Пътя. Съвременният живот в нас и около нас сам поражда практическото основание за мирно и добронамерено съжителство на различни религии, учения и теоретични концепции. Повече от всякога до днес е въпиюща нуждата да изграждаме духовни мостове помежду си, да приемаме веруюто на инакомислещия, да съзидаваме в Духа безкористно и мащабно. Красивата сграда на бъдещия общ европейски дом вече излиза от сенките на благородното стремление и придобива контурите на жадувана реалност. Сигурно не е толкова далече и денят, когато същата тази идея ще израсне в плът и кръв за цялото човечество.
към текста >>
16.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
„ Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога, нашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви
благовествувам
Истината и Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина да просвети всеки ум, да възобнови всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство - коляното Юдино, ще стане огнище.
Така в Петър Дънов се вселява Всемировият Учител на бъдното човечество, което става на няколко етапа. Междувременно, през 1896 г. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание", в която излага основните си идеи, които по-късно развива в своите беседи и лекции. През 1898 г. той изнася пред варненското благотворително дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", в която определя мисията, с която е изпратен на земята:
„ Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога, нашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви
благовествувам
Истината и Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина да просвети всеки ум, да възобнови всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство - коляното Юдино, ще стане огнище.
На вас, славянското семейство, се отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде, наближава. Вас ви очаква едно светло бъдеще. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Братът на страдащите пристига във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят". През 1898 г. Учителя влиза във връзка със своите първи ученици и ги кани на събор на Бялото Братство, състоял се през 1900 г.
към текста >>
17.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената
благовестническа
и пастирска дейност.
Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса.
При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената
благовестническа
и пастирска дейност.
По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение.
към текста >>
Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото
благовестие
и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39).
4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап.
Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото
благовестие
и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39).
Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>
18.
КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела
Благовестителя
.
Святият Дух слиза от Небето, влиза в Благочестивия старец и говори чрез него. "Заради това, послушай съвета ми - да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му дал един свитък, а това било Анти- минсът, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: "След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие".
Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела
Благовестителя
.
След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин е закътан Антиминсът като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна. Учителства една година в с. Хатърджа, оженва се за дъщерята на чорбаджи Атанас, на име Добра. През 1857 г.
към текста >>
19.
ШЕСТАТА РАСА
Ангелът на
Благовестието
е, който носи Новото Учение.
На Шестата раса й трябват 300 000 години да се развива. Шестата раса е почнала в своето най-слабо начало. Представители на Шестата раса сега има навсякъде. Те вече постепенно ще вземат ръководството в свои ръце. И Толстой ще дойде в Шестата раса.
Ангелът на
Благовестието
е, който носи Новото Учение.
След 1000 години ще има начатъци на Божествената Наука, след 350 000 години тя ще заеме широки размери, а след 150 милиона години ще бъде приета навсякъде като официална наука. Казвате: "Да се говори за толкова далечни времена, това ни обезсърчава." Аз се радвам на дългите срокове, на далечните времена. Когато ми се говори за къси срокове, аз затварям ушите си. Когато се говори за големи пространства и далечни времена, имаме предвид Божествените закони. Те работят там.
към текста >>
20.
ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС И ВЪДВОРЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА
Ангелът на
благовестието
е, Който носи Новото Учение.
Бъдете мъже, за да бъдете освободени чрез Възкресението. Трябва непременно по-рано да бъдете съдени. При това съдене едно само е необходимо: да се молим на Господ да бъде милостив към нас. Не да плачете да ви помогне, а трябва да имате дълбоко смирение. След това ще дойдем на Земята с Христа и тогава няма да има бракове като сегашните, защото жената ще пребъде в небесен живот.
Ангелът на
благовестието
е, Който носи Новото Учение.
От 1914 г. е започнало съденето на света и ще продължи до 1999 г. През целия XX век ще бъде съдбата на света. През XXI век - връщане при Баща си, като блудния син. Той е векът на установяване на нов порядък в света, съгласно изискванията на Господното Царство и силен духовен подем.
към текста >>
21.
Дял първи Животопис и творчество
Неговият живот стана синтез и символ на тази култура, която Той
благовества
.
За създаването на по-малките исторически периоди, за тяхното изграждане вземат участие гениите на човечеството, талантливите души, както и милионите безименни работници. В началото на всяка култура един Небесен пратеник иде и чрез езика на един народ дава конкретен, словесен израз на новото. От Неговото Слово можем да съдим за вечното богатство, което иде от Великия Разумен свят. В ХІХ век, когато една по една гаснеха духовните ценности в мрака, който се разстилаше над човечеството, една светлина блясна и откри новия път на възход – това беше идването на Учителя. Чрез Своя живот Учителя показа какъв трябва да бъде човекът на Новата култура.
Неговият живот стана синтез и символ на тази култура, която Той
благовества
.
След огненото кръщение на човечеството при днешните събития, в пламъците на страданието ще изгорят и ще се ликвидират всички минали противоречия на индивидите, народите и расите. Сред развалините на стария свят ще се роди човекът на Божествената Любов, която ще обедини народите, за да се почувстват като живи удове на едно цяло. В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина. Пред човечеството се откриват нови хоризонти. Ние сме на границата между две епохи.
към текста >>
22.
ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ
Учителя
благовества
днес тази култура на цялото човечество.
Когато пролетта настъпва, Слънцето започва да се повдига, топлината се усилва, денят става по-голям. Аналогичен процес се наблюдава и в съзнанието, когато настъпва нова култура. Онова, което става в Природата, става и в човека, в човешката душа, в човешкото съзнание. Съвременната култура на Бялата раса завършва своята задача, изпълва своето предназначение. Нейните постижения, както и придобивките на всички минали култури, са богатство; те ще влязат като условия в идващата нова култура, чийто признаци вече се чувстват.
Учителя
благовества
днес тази култура на цялото човечество.
Тя има своята програма, своите задачи. Сравнена със сегашната, тя ще бъде култура на истинско Братство. Нейните задачи Учителя очертава така: Съзнателният Живот да дойде чрез Любовта. Светлата Интелигентност – чрез закона на Мъдростта.
към текста >>
23.
ЛЮБОВТА Е КОЛЕКТИВЕН АКТ
” Защото запалката на Великата Любов е дошла и това Велико
благовестие
се е докоснало до неговата душа.
Любовта си има своя запалка. Тя може да се донесе от Небето. Един Ангел ще я донесе. Великото Разумно начало ще изпрати специално един Ангел да я донесе. Когато дойде Любовта в един човек и стане промяна в него, ще питат: “Защо този човек е такъв?
” Защото запалката на Великата Любов е дошла и това Велико
благовестие
се е докоснало до неговата душа.
Когато някой човек те обича, то може някое Възвишено същество да те обича чрез него. Учителя казва: Радвайте се, когато Любовта на един от тези Синове на Светлината ви посети. Стремете се към Любовта на Синовете на Светлината, за да се преобразите, да добиете нов живот.
към текста >>
24.
В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА
Кой може да
благовества
?
Работите на човека ще се оправят, когато дойде до пълно отчаяние, но и при това положение е готов да забрави своето нещастие, за да помогне на ближния си. Това е проповядвал Христос. Това е учението на Любовта. Обичайте хората, както градинарят обича цветята си. Той не ги къса, не ги държи в ръцете си да увяхнат, но всяка сутрин ги полива и разкопава.
Кой може да
благовества
?
Онзи, на когото душата е пълна с Любов, Мъдрост и Истина. Всички ние сме изпратени на Земята да благовестваме. Какво трябва да се благовества? Че Животът е плод на Божията Любов. Ти не можеш да обърнеш към Бога един човек, ако не го обичаш.
към текста >>
Всички ние сме изпратени на Земята да
благовестваме
.
Това е учението на Любовта. Обичайте хората, както градинарят обича цветята си. Той не ги къса, не ги държи в ръцете си да увяхнат, но всяка сутрин ги полива и разкопава. Кой може да благовества? Онзи, на когото душата е пълна с Любов, Мъдрост и Истина.
Всички ние сме изпратени на Земята да
благовестваме
.
Какво трябва да се благовества? Че Животът е плод на Божията Любов. Ти не можеш да обърнеш към Бога един човек, ако не го обичаш. Не може светът да се обърне без Любов! Казано е: “Идете и проповядвайте в света, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Каква по-голяма сигурност може да очаква човек от тази?
към текста >>
Какво трябва да се
благовества
?
Обичайте хората, както градинарят обича цветята си. Той не ги къса, не ги държи в ръцете си да увяхнат, но всяка сутрин ги полива и разкопава. Кой може да благовества? Онзи, на когото душата е пълна с Любов, Мъдрост и Истина. Всички ние сме изпратени на Земята да благовестваме.
Какво трябва да се
благовества
?
Че Животът е плод на Божията Любов. Ти не можеш да обърнеш към Бога един човек, ако не го обичаш. Не може светът да се обърне без Любов! Казано е: “Идете и проповядвайте в света, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Каква по-голяма сигурност може да очаква човек от тази? Достатъчно е да проповядва Словото Божие и Любовта, за да бъде с Христа до скончанието на века.
към текста >>
25.
Четвърта част
Това е
благовестието
, което преди 2 хиляди години Христос донесе за обновление на човечеството.
Разпространете това учение сред народа. Само така, а не по друг начин всеки народ ще може да се издигне. Който иска да опита, нека приложи това учение и ще види резултатите. То е една положителна наука. Всеки народ, всяко общество и всеки дом, които работят така, ще бъдат благословени.
Това е
благовестието
, което преди 2 хиляди години Христос донесе за обновление на човечеството.
Който има уши да слуша, нека слуша. За да обясни кой може да влезе в Царството Небесно, Христос взема една обикновена форма, ясна за всички, която съществува от създанието на света децата. Това, което радва домовете, което радва света, то са децата. Дом без деца това е пустиня без извор, без трева. Защо човек трябва да стане като малко дете, та да стигне до Небето?
към текста >>
26.
Съдържание
МОЛИТВА ЗА
БЛАГОВЕСТИЕ
77.
МОЛИТВА ОБЕЩАНИЕ 72. МОЛИТВА КЪМ ГОСПОДА 73. МОЛИТВА ЗА ПРОСВЕЩЕНИЕ 74. МОЛИТВА НА ВРЕМЕНАТА 75. МОЛИТВА ЗА ТЪРЖЕСТВОТО НА ДУХА НА ЦАРСТВОТО 76.
МОЛИТВА ЗА
БЛАГОВЕСТИЕ
77.
МОЛИТВА ЗА СЛОВОСЛОВИЕТО 78. МОЛИТВА ПОМОГНИ НА СТРАДАЩИТЕ 79. МОЛИТВА ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ 80. МОЛИТВА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК 81. КРАТКА МОЛИТВА 82.
към текста >>
27.
76. МОЛИТВА ЗА БЛАГОВЕСТИЕ
76. МОЛИТВА ЗА
БЛАГОВЕСТИЕ
Господи, изяви ни тайната на Твоето
Благовестие
чрез нашия Учител.
76. МОЛИТВА ЗА
БЛАГОВЕСТИЕ
Господи, изяви ни тайната на Твоето
Благовестие
чрез нашия Учител.
Направи ни съвършени да изпълним Твоята Воля. Да се освети Твоето Име и да се въдвори Твоето Царство на Земята. Това е желанието на нашата душа. Тази е нуждата, която усещаме в този свят. Амин 24.05.1939г.
към текста >>
28.
110. На Христа запейте
Благовествува
и рече: “Вий сте мои, аз Съм ваш, хората са всички братя, Бог Отец е Татко наш.
110. На Христа запейте музика: И. Г. П. текст: Елена Казсиаклиева На Христа запейте химни нови в тоз тържествен час, Той е Божи Син, изпратен на Земята зарад нас. Той живота Си положи, от греха да ни спаси, като смъртник в гроба слезе, мъртвите да възкреси. И когато се прослави, Нов Завет ни даде Той, най-великия от всички, Любовта — Закона Свой.
Благовествува
и рече: “Вий сте мои, аз Съм ваш, хората са всички братя, Бог Отец е Татко наш.
Един друг се залюбете, тъй се служи на Отца; и Отец ви всички люби, като Негови Деца. Аз съм жив хляб от Небето, аз съм истинска лоза, Словото ми опазете, заживейте в Любовта! Само в нея е живота, нейна е радостта, тя създава всяко благо, тя едничка, Любовта. Тъй ни учеше тогава, тъй ни шепне и сега, и възкръсват ми в душата тези Негови Слова. Дадена на 15.
към текста >>
29.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Неговият живот е синтез и символ на новата култура, които Той
благовествува
.Това е единствено и неповторимо явление.
Чрез езика на един народ Той може да даде конкретен словесен израз на онова велико богатство, което иде от Божествения свят. Неговото Слово съдържа знанието за новата култура. В нея това знание има да се приложи и принесе плод. Всяка дума, с която Учителят си служи, е строго определена и пълна със съдържание. Чрез своя живот Учителят внася нови сили в човешката душа; дава потик на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля да се развиват.
Неговият живот е синтез и символ на новата култура, които Той
благовествува
.Това е единствено и неповторимо явление.
И тъй, когато днес се засрещнете с противоречия от какъвто и да е характер, да знаете, че те се дължат на новото, което вече действува в света. То е още слабо, неопределено, неясно очертано, едва доловимо, ала то носи в себе си бъдещето. Днес всеки съзнателен човек трябва да различава новото от старото. Старото е мощно, силно, авторитетно, неговите форми са завършени, строго определени, то господствува сега в света. То прилича на стар аристократ, с почтена бяла брада, безупречно облечен, добре устроен в живота.
към текста >>
НАГОРЕ