НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
Биографични бележки
е Атанас Георгиев родолюбив българин, радетел за църковна независимост. Петър Дънов завършва средно образование във Варна и Свищов. Занимава се с музика и е талантлив цигулар. Една година е учител в с. Хотанца, Русенско. През август 1888 г. заминава за САЩ, където следва богословие и медицина. В 1895 г. се завръща в България. През следващата 1896 г. отпечатва първа част на книгата “Науката и възпитанието. Началата на человеческий живот”. Годините 1895-1900 Учителя прекарва в
уедине
ние и самота, в размишление, в молитва и дълбока “вътрешна работа”. В 1898 г. Петър Дънов отправя послание към българския народ и славянството. През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях. На 6 април 1900 г. ги призовава на среща във Варна. На първата сбирка през юли Учителя кани само трима ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. От 1901 г. Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове. Започват ежегодните събори, провеждани през август: 1901-1902 г. в Бургас, 19031909 г. във Варна, от 1910-1925 г. във Велико Търново, 1926-1928 г. в София и на Витоша, а от 1929 г. до днес на Седемте Рилски езера. През 1906 г. Дънов се установява в София. От 1901 г. в продължение на 11 години Учителя обхожда страната, говори, поучава и прави френологични изследвания. След 1920 г. започва нов период в работата на Дънов. През 1922 г. открива младежка окултна школа,
към текста >>
2.
Неподправеният Петър Дънов
за цялото човечество.” • • • Много са издадените томове със сказки и беседи на Учителя само в България са над четиристотин заглавия. Известно е, че това са записаните от учениците му слова. Един истински Учител тълкува, представя, съветва според хората, с които беседва, и същевременно напътства така, че по възможно най-достъпен и благ начин да ги запознае с волята на Великия Разумен Свят. Ето защо още по-интересно е писаното от самия Дънов, и то в онези години на размисъл и
уедине
ние, на осъзнаване на отредената му мисия сред хората. В Българския исторически архив към Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” се съхраняват дванадесет писма на Петър Дънов, адресирани до д-р Георги Миркович един от тримата му първи ученици. Това дава възможност да се публикува нещо от самия Учител, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на учението му. Представените архивни документи са от фонда на д-р Георги Миркович (НБКМ-БИА, ф. № 95) и са регистрирани в серия II В от № 3091 до № 3101 общо 24 ръкописни листа. Предаването на текста е съобразено с нуждата по-широк кръг читатели да го възприемат без затруднения. Писмата са представени според днешните правописни правила. Това е направено дотолкова, доколкото не пречи за точното възприемане на чувствата и идеите на Дънов и за запазване на неговия стил. Старите буквени знаци са заменени с тези, които се употребяват в съвременния правопис. Краесловните ь и ъ са премахнати. С оглед на
към текста >>
3.
Биографични бележки
му е Атанас Георгиев родолюбив българин, радетел за църковна независимост. Петър Дънов завършва средно образование във Варна и Свищов. Занимава се с музика и е талантлив цигулар. Една година е учител в с. Хотанца, Русенско. През август 1888 г. заминава за САЩ, където следва богословие и медицина. В 1895 г. се завръща в България. През следващата 1896 г. отпечатва първа част на книгата “Науката и възпитанието. Началата на человеческий живот”. Годините 18951900 Учителя прекарва в
уедине
ние и самота, в размишление, в молитва и дълбока “вътрешна работа”. В 1898 г. Петър Дънов отправя послание към българския народ и славянството. През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях. На 6 април 1900 г. ги призовава на среща във Варна. На първата сбирка през юли Учителя кани само трима ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. От 1901 г. Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове. Започват ежегодните събори, провеждани през август: 19011902 г. в Бургас, 19031909 г. във Варна, от 19101925 г. във Велико Търново, 19261928 г. в София и на Витоша, а от 1929 г. до днес на Седемте Рилски езера. През 1906 г. Дънов се установява в София. От 1901 г. в продължение на 11 години Учителя обхожда страната, говори, поучава и прави френологични изследвания. След 1920 г. започва нов период в работата на Дънов. През 1922 г. открива младежка окултна школа, а
към текста >>
4.
13.Червено тефтерче
и горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш радостта да те придружаваме винаги в твоя път, в който ходиш, път на благодат, на светлина, която произвежда радост и веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш до себе си, да сме до тебе, да сме твои съпътници, да те придружаваме в небесните сфери, към които духът ти ще се въздигне. Ето ние сме сбор велик, който иска да те приеме и ни станеш началник, велик предводител Бог и Господ Крепкий. Ние съзираме сега твоето
уедине
ние и твоята тегота, която сега носиш, но това
уедине
ние е наложено отгоре, от вечната и неизменна воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето
уедине
ние се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове! Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение. Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква
към текста >>
5.
Петър Дънов - №50
спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно
уедине
ние, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца. Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов. Любов, която е завервание на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе. Да любим тъй, както Бог люби. „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него. " Защото тези добрини, като се намират у вас и като се умножават, ще ви направят да не сте празни, нито безплодни в познаванието на Господа Нашего Исуса Христа. Така, както се въдворявате в Истината, ще ви се „даде вход във вечното Царство на Господа Нашего и Исуса Христа". Нека прочее да се стремим към пълнотата на съвършенството, гдето царува умът и Духът на Господа. Нека прочее усърдно да се
към текста >>
6.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно
уедине
ние, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца. Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов. Любов, която е завервание на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе. Да любим тъй, както Бог люби. „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него. " Защото тези добрини, като се намират у вас и като се умножават, ще ви направят да не сте празни, нито безплодни в познаванието на Господа Нашего Исуса Христа. Така, както се въдворявате в Истината, ще ви се „даде вход във вечното Царство на Господа Нашего и Исуса Христа". Нека прочее да се стремим към пълнотата на съвършенството, гдето царува умът и Духът на Господа. Нека прочее усърдно да се
към текста >>
7.
№71 (Пеню Киров)
Киров) гр. Бургас, 12 април 1903 г. [до] гр. Плевен Любез. ми бр. Дънов, Днес получих писмото ти от 9-и того и бързам да ти отговаря. Тука някак всичко е изменено. Празниците прекарах мъртвешки, с
уедине
ние, никой не ме посети, и аз – никого, освен първия ден, в който се събрахме с приятелите, за да се разделим. Причините са малко и ясни: упрекват ме, че съм искал да ги властвам и че не съм приемал някои техни мнения. Не мога да разбера, властване ли се счита, ако помежду едни съмишленици изявиш някоя необходимост, като да се държи пост, или да пребъдем в молитва и други такива? По таквизи причини аз им казах, за да не бъда спънка на вярата им, [че] ги напускам, но те може и без мене да се събират, и им казах да се молят и постят и каквото Господ изиска от техните сърца, него да направят. Ако е да се събираме и подкрепяме, аз пак съм готов да работя помежду им. Ако ли се изисква от тях да останат свободни, аз нямам нищо против тях, но ще им остана пак един духовен приятел. На 21-ви март се помина една от сестрите ми, [в]следствие на раждане на близнаци, и остави 5 деца, от които вече две са при мене. И едно от малките близнаци, като нямаше кой да го гледа, понеже го оставиха като едно животинче да умре от глад и негледане, решихме с брат си да го изгледаме на наша сметка за наше, като го дадохме на една жена да го гледа. Но понеже аз вече не съм на работа, защото напуснах бр. Велчеви още на 20-ти март по причина на техните груби отношения и онеправдания, за което се отнесох
към текста >>
8.
№85 (Пеню Киров)
[до] гр. Варна Любез. брате Дънов, Отворената Ви карта, а също и книгата, отдавна съм получил. Завчера получих и затвореното Ви писмо, от което много нещо разбрах. За мен ще кажа, че аз засега съм жив-умрял: мрачност, отчаяние, нервозност и измъчвание до дъното на душата... Речи, че иде до повече от полуда. Такова униние, такава беззаинтересованост от всичко, че никой не ми е за нещо да го зная. Сам за себе си не намирам цел, защо живея! Едничко, що ме успокоява, е тъмна стая, тихо
уедине
но място, а аз го нямам – аз не съм свободен. Всички наоколо ми ме предизвикват, на всяка стъпка ми се краде душата. О, десет години пълен с радостни надежди живот – изгубих го безвъзвратно, без да знам причините! Но защо ли пък да ти се окайвам – не е ли по-добре да мълча, догде изчезна от лицето на земята. Снощи много се молих. Тази нощ сънувах, че една змия бягаше и аз я погнах и убих добре. Такъв сън и по-рано сънувах, но все аз съм победителят. Днес съм малко спокоен и ако не бе така, надали и щях да ти пиша. Защото в друго настроение ако ти пиша, то сигурно знай, че ще те наскърбя много. За да ми поотмине, преди няколко дни ходих в Карнобат и по-далече, там, в едно село, гдето намерих едно братово ми дете, [на] около 3 и половина години, без подслон, понеже брат ни и жена му отдавна измряха. Това дете настаних при сестра ми, която и тя от миналата година остана вдовица с две деца. Като се върнах в Карнобат, купих от тукашния пазар една биволица за доене, която закарах в Бургас. Но с
към текста >>
9.
39 ПИСМО
спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието: търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението: благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се превърне на фарисейство, вътрешно
уедине
ние, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието: братолюбие, за да се поразширят тесните ни сърца, но тъй и като братолтобието може да вземе тесни граници, да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието: Любов. Любов, която е за вярване на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе. Да Любиш тъй, както Бог Люби. „Бог толкова възлюби света, щото даде сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него." Защото тези добрини, които се намират у вас и които се умножават, ще ви направят да не сте празни, нито безсолни в познаванието на Господа Нашего Исуса Христа. Така, както се въдворяват в Истината, ще ви се даде вход във вечното Царство на Господа Нашего и Исуса Христа. Нека прочие да се стремим към пълнотата на съвършенството, гдето царуват умът и Духът на Господа. Нека прочие усърдно да се молим за
към текста >>
10.
1–50
си при изпълнение на Божествените Закони. 28 Мълчание. Не разправяй опитностите си, комуто и да е, докато не изработиш нещо в себе си, на което да се осланяш. 29 Духът. Върши всичко под зоркото око на Духа! 30 С Бога. Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта. Вън от Бога се създава греха. 31 Съзерцание. Съзерцанието – това са ония свещени минути, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика. На ученика е необходимо съзерцание, за да може да се справи със себе си. 32 Уединение. На ученика е необходимо известно време за
уедине
ние, за да уякне. Тъй укрепва мисълта му. 33 Пази Свободата. Пази душата си всякога свободна! 34 Чистота. Чистотата е среда, в която живее ученикът. Няма по-хубаво нещо за ученика от нея! 35 Божествената Любов. Моралът на ученика е Божествената Любов! 36 Растене. Под слънчевите лъчи цветята цъфтят и плодовете зреят. Душата на ученика расте само в Божията Любов! 37 Характер. Ученикът има характер, когато не изменя Любовта си. Мени ли я, той няма Любов. 38 Свобода. В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога. Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок мир. Той е свободен. 39 Девствена душа. Ученикът трябва да живее чист девствен живот! Само тогава той може да се чувства като жива душа – душа девствена. 40 Идеалът. Изпитанията не са по-силни от идеала на ученика. Затова ученикът се познава само при изпитанията. Ученикът е по-силен от условията, защото седи над тях. – Той носи в себе си Божественото. А има и души на условията, но те
към текста >>
11.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
- Хаджи Атанас Георгиев - е също известен възрожденец и голям родолюбец, посветил дълги години от живота си на борбата за църковна свобода и създаване на българско училище. Средното си образование младият Петър Дънов получава във Варна и Свищов. През 1888 г. заминава за САЩ, учи една година медицина, а след това завършва богословие в Бостънския университет. Завръща се в България през 1895 г. и се установява в гр. Варна при сестра си. Следващите пет години Петър Дънов прекарва в
уедине
ние, във вътрешна работа, за да добие „озарение отвътре" за това, което му предстои да извърши в следващите десетилетия, а именно да подготви умовете и сърцата на хората за новата Шеста раса, за Новата Култура, която иде вече на земята. Особено важна за него е годината 1897, която внася коренен прелом в неговия живот. Върху него слиза Духът на Истината, за който говори Христос в Евангелието от Йоана, глава 14. Така в Петър Дънов се вселява Всемировият Учител на бъдното човечество, което става на няколко етапа. Междувременно, през 1896 г. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание", в която излага основните си идеи, които по-късно развива в своите беседи и лекции. През 1898 г. той изнася пред варненското благотворително дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", в която определя мисията, с която е изпратен на земята: „ Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога, нашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви
към текста >>
12.
Спомени на Елена Иларионова - 1907
ИЛАРИОНОВА Учителя се запозна с наши приятели, които често идваха при него да разговарят по разни въпроси. Канеха го по домовете си. Присъствуваха и други техни познати. Така събрани, Учителя ни обясняваше за духовния свят, тълкуваше Библията, прекарвахме в песни и молитви. Разотивахме се весели и доволни. Лятото прекарвахме в колибата. Там идваха много хора, които се интересуваха от него, и той на всички даваше добри съвети и помагаше в болестите им. Повече прекарваше в пост и
уедине
ние. Ние с благоговение гледахме на него и не смеехме да го смущаваме в работата му. Веднъж седеше в беседката на лозето и се занимаваше с нещо. Извика ме и ме попита; „Имаш ли някой роднина Иван?“ — Брат ми, отговорих аз. Той се позамисли и каза : „Не.“ Изредих всички, които имахме в рода си с това име. „Бащата на майка ти как се казва?“ — Иван — отговорих, но той си е заминал, когато майка ми е била още дете и ние никога не сме го споменавали и мислили за него. Защо ме питате, Учителю? ― „Защото иска разрешение да ви види. Ти си му светнала. На духовете не всякога и не всичко е позволено да виждат.“ Веднъж ми разказваше за вечния живот. Както бяхме седнали на земята, чи описваше един кръг и по него ми обясняваше, че прекъсвания няма. До мене забелязах много правилно жълто кръгче, за което предположих, че е сламка. „Учителю, вижте в какъв правилен кръг се е завила тази сламка.“ Поразчовърках малко и извадих една широка златна халка с монограм „Е“. Това е за тебе. Емануил, който присъства
към текста >>
13.
001. За книгата и нейния автор
автора към живота и рода на Учителя Беинса Дуно е събуден не само от дълбокото му отношение към неговото духовно учение, но и от интереса му към историческите условия, обстоятелства, събития и личности, способствали за изграждането и опазването на народностен дух, национално и духовно съзнание на българския народ, преминал през най-големи изпитания в своето развитие. Обстоятелството, че родната му къща във Варна е граничела с двора на храм “Св. Архангел Михаил”, където в
уедине
ние завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя. Образът на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ. Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки. Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години. Заедно те работят неотстъпно за организиране на
към текста >>
14.
005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването
изискваха и царските (султан-ските) повели – божият човек (Патриарх Евти-мий) да бъде изпратен на заточение.”11 По този начин усамотените планински кътове приемат в своите дебри най-будното българско население на полуострова. Това бил цветът на българската управляваща върхушка – боляри, двор-цови сановници, църковници, висши военни, изобщо дворцовият административен ръководен и духовен елит, чиито родови връзки се губят в тъмното робско минало. Принудителното разселване в отдалечените и
уедине
ни места, както и забягването на преследвани българи в планински села се превръща в начин на консервация на най-надеждната част на българското племе, притаено далеч от очите на османските власти, съхранило се в безопасност в течение на столетия. При примитивен междуселищен транспорт и последвалата от това слаба народностна миграция, планинските селища закрилят през смутните години на робство будните български синове. Нямайки достатъчно орна земя за зе-меделие, те проявяват своята пробивна мощ в областта на за-наятите, битовата ръчна промишленост и народностна просвета. По този начин ятаганът в ръката на палача не само че не постига своята цел, но се превръща в носител на благодат за потиснатите народи. Със създаването на благоприятни условия за премахване на вековното робс-тво в неподозираните от никого планински селища лумват първите призиви за борба срещу угнетителите. Внуците и правнуците на разселените тук някогашни български първенци, прогонени от старите престолни центрове на поробена
към текста >>
15.
016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза
в служене Богу. Докато Левски захвърля калугерското расо и поема пътя на въоръжената революционна борба, Константин Дъновски се готви да напусне гражданската борческа арена и да се отдаде на молитвено съзерцание, за да изпроси от Бога свобода на страдащия български народ. Това не се осъществява благодарение на едно внушение, за което става дума по-късно. Раздвояването, което преживява младият Константин Дъновски, и неговото колебание да изостави житейските борби и да се отдаде на
уедине
ние, съответства на двете школи в християнството. Първото е чрез отделянето от света и посветяване на молитва и единочество; типичен представител на тази школа у нас е Св. Иван Рилски, който се уединява в дебрите на Рила и не общува с никого. Другата школа – школата на Свети Климент Охридски, чийто основоположник се посвещава на всеотдайно служене на народа чрез средствата на културата и просветата, без това да го освобождава да прави връзка с Бога, признавайки го за върховен разпоредител и ръководещ всичко. Така младият Константин Дъновски идва до онзи остър завой в своя живот, откъдето решава да поеме пътя на изолираност от света. За тази цел той избира най-тихия отшелнически кът – българския Хилендарски манастир в Атон. Прибягването към отшелничество не е чуждо на българските духовници. Още в началото на ХІV век гръцкият монах Григорий Синаит основава в Панония (Странджа планина) монашеско общежитие на исихасти. Исихазмът е религиозно-мистично учение, разпространено всред византийското
към текста >>
16.
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител. Мария Тодорова Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни. Тогава в "Парахода" наставало безпокойство. Стенографките закоп- нявали да видят отново Учителя, да разменят накоя дума, както и да целунат десницата Му, да получат Неговото благословение. Разказваше веднъж сестра Савка. След едно такова продължително
уедине
ние, видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да Му целуне ръка, като му казала "Учителю." Тогава Той се обърнал строго към нея: "Аз не съм вашият Учител." - "А кой сте?" - го запитала тя. - "Един от Неговите напреднали ученици. Дойдох да пазя тялото." - "А къде е нашият Учител?" - "На конгрес на Слънцето" - отговорил той. "По израза на лицето му аз разбрах - разказваше сестра Савка - че не е нашият Учител." - "А кога ще се върне Учителят?" - "Когато свърши конгресът." Веднъж, при един разговор, Учителят каза: "Вие виждате тялото ми и казвате: "Ето Учителят", защото не ме познавате. Тялото е конят, който човек язди. Сляза от коня или автомобила и си продължавам нагоре по планината, а вие стоите при автомобила ми и мислите, че виждате Учителя. Но това вярно ли е?" Не е вярно. Където е Духът, там е и Учителят. Георги Куртев Веднъж Учителят и няколко братя отиват на Витоша на екскурзия. Между тях са били и брат Захари Желев от Казанлък, Тодор Бъчваров, Тодор Стоименов и др.
към текста >>
17.
ЛИЧЕН ЖИВОТ
от беседите на Учителя Няма по-голямо нещастие за човека от самотията: да живее сам, без хора около себе си, да не чуе две думи от своя ближен, да няма с кого две думи да сподели. Уединен, усамотен, отдалечен от хората, това е криво разбрана самотия. Да се усамоти, да се отдалечи човек от хората, това значи да се откаже от злото в тях и да заживее с доброто, с тяхната любов. Това значи да се свърже човек с Бога. А тъй, да се отдалечи от хората, изобщо, това подразбира да остане той с едно голо съзнание. Каква по-голяма сиромашия от тази? В самотията няма никакво повдигане. В свързването с Бога е смисълът на живота. В изпълнение на Божията Воля е силата на човека. Всички хора - добри и лоши, са проводници на Божието благословение. Закон е: Ако вярвате в това, благословението ще дойде; ако не вярвате, благословението няма да дойде. Който каже, че няма нужда от другиго, то е от лукаваго. Всеки, с когото сте в съприкосновение, е необходим за вашето повдигане. Всички хора, които влизат във вашата сфера, това са възможности за вас. Всички хора, които ви ограждат и вие попадате в тяхната сфера, вие сте възможности за тях, те са за вас условия. Така и вие не можете да подигнете себе си, ако не подигнете другите. Направете опит в това и ще видите, че не може да се усъвършенствате, ако не помагате на другите. Павел казва, че не прие да помага на ангелите, а на человеците. Под думата "религиозен живот" не значи само да сме в религиозно настроение и да вярваме. Някои приятели
към текста >>
18.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
молитвата? - Вътрешен процес, в който сърцето и душата вземат участие. Молитвата е въпрос на вътрешния живот в човека. Ако сърцето и душата не вземат участие в молитвата, човек взема само външни пози, без вътрешно съдържание и смисъл. Това не е молитва, но позиране - външна маска. Молиш ли се по този начин, няма да получиш отговор на молитвата си. Докато огнището на сърцето ти не се сгорещи, молитвата ти не може да отиде при Бога. Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си,
уедине
ние, никой да не вижда, че се молите. При това, вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъдат така далеч, че и с игла да ви боднат, да не усетите. Когато иска да се предаде на размишление, човек трябва да застане прав, със спуснати ръце отстрани на тялото, десният крак малко напред. Това положение показва, че той е във връзка с възвишения свят, отдето слизат разумни същества да му помагат. Според мене, най-добрият начин за молене е човек да бъде прав. Ще застанеш прав и няма да гледаш нито към земята, нито нагоре, но направо в посока перпендикулярна на челото - под ъгъл 45 градуса. Това е правата посока на нашето движение. Когато гледа нагоре, човек се увлича от слънцето, от звездите, а това пречи на молитвата му. Следователно, молиш ли се, направо ще гледаш под 45 градуса. Някой коленичи и така се моли на Бога. Той не знае, че като коленичи, влиза в съгласие със земята, а в разногласие с небето. Друг повдига ръцете си нагоре, моли се. Така поставени
към текста >>
19.
МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Твоята Правда, да възсияе Твоята Истина, да се въдвори Твоята Любов и да се вселиш Ти, Господи Исусе Христе, Единният син на Бога живаго в пълнотата Си в моята душа. И да се вселиш Ти, Сий в пълнотата Си, в моята душа. Единний Сий, Великият Отец на всичките бащи - Господ Исус Христос. И да бъде слава на Господа Бога, Отца, изявен в Духа на Своето Слово през всичките векове. Амин Молитва, която ще се чете във време на голяма нужда. Кога ще се чете, да се избере чисто място и да е
уедине
но. При това, иска се да сме чисти във всяко отношение, да няма в нас нищо зло, защото Бог ще го про- израсте, както и доброто. МОЛИТВА НА БЯЛОТО БРАТСТВО Господи, благослови Всемирното Бяло Братство, което сега присъства между българите и славянството. Укрепи Духа Му. Дай вяра, упование и надежда в Тебе на тия, които следват Твоя път, да се съвземат и да Те славят през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи, Боже наш, това заради великото Си Име, с Което Си знаен през всичките векове горе на Небето и долу на Земята. Направи да се освети Името Ти пред всички ония, които спъват Твоето Свято Дело и да знаят, че Ти Си само Един, в Когото няма измяна и Който Си всякога силен да помагаш и да избавяш. Разпръсни враговете на Твоето Царство, Господи, от пред Лицето Си и ние ще Те славим с чисто сърце, когато ни помогнеш да превъзмогнем лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето Свято Дело. Ти, Господи, сам действай сега с крепката Си Ръка. Стори това заради Господа нашего Исуса
към текста >>
20.
ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/
тъй като поддържате в себе си множество лоши мисли, а също мерзости се гнездят във вашето тяло и във вашето съзнание. Ако вие желаете Словото на Живия Бог да прониква във вас, не осквернявайте нито вашето тяло, нито вашето съзнание. Защото тялото е храм на Духа, а Духът е храм на Бога. Затова вие трябва да очистите този храм, за да може Господарят на храма да се посели в него и да заеме мястото, достойно за Него. За да избегнете всички изкушения на своето тяло и на своето съзнание,
уедине
те се под сянката на небето Господно. Възродете самите себе си и се въздържайте от приемане на храна! Защото истина ви казвам: само с пост и молитва могат да бъдат изгонени сатаната и всичката му коварност. Върнете се в своя дом и постете в
уедине
ние и нека никой не види как вие постите. Живият Бог ще види това и голяма ще бъде вашата награда. Постете до този момент, докато Велзевул и всичката негова нечистота не ви напуснат и ангелите на нашата Майка-Земя се явят да ви служат. Защото, истина ви казвам: докато не постите, никога няма да се освободите от властта на сатаната и от всички болести, изходящи от него. Постете и се молете с усърдие, от всичкото си сърце, надявайки се да получите сила от Живия Бог и от нея своето изцеление. По време на поста избягвайте синовете човешки и търсете обществото на ангелите на вашата Майка-Земя, защото този, който търси усърдно, той ще намери. Търсете чистия въздух в гората или в полето, защото в тях вие ще намерите Ангела на въздуха. Събуйте се и снемете
към текста >>
21.
ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО
ОБЩЕСТВОТО През 1896 г., непосредствено след пристигането Си в България, Учителя слага под печат книгата Науката и възпитанието7. В този Свой труд Той излага в сбита форма дълбоките принципи, закони и методи, върху които по-после развива цялото свое философско и духовно схващане за вечните начала на Живата Природа и човека. Годините от 1895 до 1900 Учителя прекарва в
уедине
ние и самота, в размишление и съзерцание, в молитва и дълбока вътрешна работа8. В едно писмо от онова време до един от Своите първи ученици Той говори така за Своята работа на един красив и старинен език: Аз съм тук и се подвизавам за Господа. Упражнявам се в търпението и на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението и викам искреността на помощ. Украсявам челото си с учтивостта, Доброто и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово Име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом. П. Дънов след завръщането си от САЩ Отначало още Учителя е срещал голямо противодействие от традиционните разбирания на средата, в която се е движел. Обаче с благост и търпение е превъзмогвал всичко. Целомъдрие, чистота и святост обгръщат Учителя в онова най-ранно време и после през всичките дни на живота Му тази атмосфера царува около Него. За Своята мисия, за Божието дело Той говори със смирение и упование в
към текста >>
22.
РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ
Демокрит е вече научно обоснована. Днешното индивидуализиране на съзнанието много ярко е отразено и в литературата, например в някои разкази на френския белетрист Ги дьо Мопасан, особено в неговия разказ Самотата. Един от героите на този разказ казва: “От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами. И всички наши усилия и всичките ни постъпки са насочени към това да избягаме от това
уедине
ние. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе, се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни. Едни чувстват това по-силно, а други по-слабо – това е всичко. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тази самота. Откак съзнах самотата на моето същество, струва ми се, че всеки ден все повече се потопявам в едно тъмно подземие, чийто край не намирам, чийто край не знам. Ние сме повече отделени един от друг, отколкото тези звезди, и главното, повече сме изолирани, тъй като мисълта е неизповедима.” Това индивидуализиране на съзнанието ясно е изразено в книгата на Макс Щирнер14 Едничкият и неговата собственост. Тази книга не можеше да се напише в друго време (например хиляда години по-рано), а само в ХІХ век. Тя е израз на онази фаза, през която е минавало човешкото съзнание, тя е важен симптом за историята на човечеството през ХІХ век. Основната идея на тази книга може да
към текста >>
23.
НОВАТА МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ
по резултатите. Днешното положение е илюстрация на негодността на всички досегашни методи на общества, народи и раси. Без правилна връзка с външната Природа – светлина, въздух, вода и храна – организмът не може да бъде здрав. Също така и един народ без хармонични външни отношения с другите народи не може да бъде и вътрешно добре, защото другите народи са условия, среда, в която може да се развие правилно и той. Сега иде вече фазата на разумното сдружаване на народите. Мина времето на
уедине
ното им съществуване. Новият етап, в който преминава днес човешкото съзнание и култура, е побратимяване на народите. Учителя казва: Всички народи ще се обединят, и то така, че по-големите народи ще покровителстват малките, и така ще престане борбата между народите. Всеки народ да се стреми да стане велик по Дух, Мъдрост и Любов, а не голям – да владее и управлява малките народи. Благата трябва да бъдат условия за всички народи. Това ще рече, че новата световна организация трябва да почива на великия природен закон – Живот за Цялото. Това свързване между народите ще роди новия човек, новата човешка култура. Международното политическо съперничество и стопанска конкуренция ще се заменят с взаимопомощ и международно сътрудничество. Това е новото схващане, на което принадлежи бъдещето, и то непременно ще се наложи на човечеството. То узрява в съзнанието му, защото е в хармония със сегашната фаза в развоя му. Учителя казва: Съвременните народи трябва да знаят като главен фактор в живота си
към текста >>
24.
МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ
да устои на всички тези противодействия, които среща в околната среда, трябва да има силна вяра, да се моли за съдействие от Бога и от Напредналите Същества. Без тяхно съдействие той по никой начин няма да може да се освободи от тези постоянни влияния на средата, в която е потопен, на тази гъста материя, в която сме поставени. Тези влияния се явяват в различни форми. И за да не попада под влиянието на околната среда, необходимо е човек всеки ден да има съзерцание и молитва, дълбоко
уедине
ние в себе си, общение с Бога и с Напредналите същества. Отпадането се дължи на околните влияния, на материята, в която сме потопени. Единственото средство са молитвата и съзерцанието. Но във време на съзерцание всички врати за външния свят трябва да бъдат затворени. За всичко, което е вълнувало човека в околната среда, той трябва да бъде напълно затворен. Работата върху себе си, върху своето усъвършенстване непременно трябва да бъде подкрепена с молитва. Молитвата е единственият път, по който можем да работим за нашето повдигане. Чрез молитвата ние се свързваме с тези Същества, които ни помагат. Без тях нищо, не можем да направим. При молитвата идва тази светлина, която ни помага да схванем нещата. Тогава се уяснява нашата задача. При съзерцанието мисълта ни да бъде насочена към Бога, ангелите, звездите, слънцето. В Америка един работник изпаднал в нужда. Веднъж минавал покрай дома на един банкер. Последният оставил голяма торба със звонкови монети на прозореца. Работникът задигнал
към текста >>
25.
ИЗУЧАВAНE НА ПЛАНИНАТА
научите нещо. Тук вие сте на училище. Ще изучавате растенията, както ботаникът ги изучава. Ще ги изучавате, както лекарят, за да научите, какви лечебни свойства се крият в тях. Ще изучавате минералите, както минералогът ги изучава. Ако не можете да изучите външния свят, как ще изучите вътрешния? Ще дойде време, когато чрез апарати ще може да се възпроизведе цялата минала история на тези планини и то както външната им история, така и вътрешния им живот. Смисълът на живота не е в
уедине
нието. Бог е създал хората да работят заедно. Всяка душа е излязла от Бога! Привилегия е да общуваш с един човек, с една мушичка, с едно живо същество. Привилегия е да общуваш с тях, понеже са създадени от Бога. Като минаваш и навсякъде виждаш работите на Бога, ще добиеш висше образование. Оня, който владее Божествената наука, като види планината, знае през кое пространство е минала Земята. Пространството не е празно. Като идехме от Сапарево, казваха, че тук няма извори. Аз казах, че има. Защото аз чувствах изворите, чувствах нишки, които ме свързват с еманациите на изворите. И ги намерих. Стига човек да има интуиция, като се успокои, може да почувства де има извори. Духовният човек изведнъж знае де има извор, но физическият човек не е чувствителен. Трудно се предава от духовния човек на физическия. Не само духовният човек трябва да знае, но и слугата – физическият човек – трябва да е умен и да възприема.
към текста >>
26.
Пета част
поставя всичко в ред и порядък, Който се грижи и размишлява върху прогреса, както и за условията на всички същества, които е създал. Пред Неговите очи и пред Неговия ум това стои ясно. И Той е предвидил всичко така, че нищо не е пропуснал. И ако вие ме попитате защо не може да живеете добре, ще ви отговоря: слепите, глухите и немите хора могат ли да живеят добре? Някой може да казва, че е учен, а всъщност няма никаква ученост. В миналото щеше да чакате тридесет години, прекарани в
уедине
ние, и да ви се дадат много изпити, за да чуете тези думи, които аз ви казвам. Сега пак ще кажете: "Чудна работа, този строй не бил строй, това учение не било учение, нашите съвременни майки не били майки. Е, какво сме ние тогава?" Ще попитате още: "Нали сме християнски народ, служим на Христа, познаваме учението му?" 1914 година показа какви са християнските народи. 25 милиона християни станаха жертви на бойното поле, а и още 25 милиона останаха осакатени, значи всичко 50 милиона. А Христос е казал: "Не убивай!" Тогава как ще оправдаят съвременните християнски народи тези свои деяния. Те не са християнски, а езически, но под християнска табела. И сега е дадена заповед от природата да не остане неотупан от греховете му и неочистен народ. И ако някои останат неочистени, те ще бъдат малки остатъци от тази стара култура. Това е, което казва Христос за онези, които не са извършили Божията воля. Сега в тези народи има зародиш на ново човечество, от който ще се яви един народ на братство, на
към текста >>
НАГОРЕ