Търсене в текстове за 'творчес'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

(1812) нанесло непоправим удар върху империята. Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І. Пълният му разгром бил на 18.06.1815 г. при Ватерло. До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена. Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди. Може само от актьори да се играе. Като му изучавали черепа, се установило, че имал най-големи размери на обективните си способности. Дължината на челото му била близо 35 см. Силно били развити математическите и творческите му способности. Наполеон Велики имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но нещо му липсвало. Защо го изпратили на остров Св. Елена? Един от необикновените хора, един от силните земни царе, беше заточен на на този остров, където и си умря. Изпратиха го, защото не си удържа на обещанието.” (Обещанието му е било да обедини Европа.) [26] Учителят: „Христос казва: Жените ще спасят света. Наполеон казва: Франция се нуждае от майки. Аз разбирам „майка” в широк смисъл. Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.” [27] Етерът (гр. – небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира. Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и
към текста >>

2. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

е работила над нея, силата, що е действала в създаването й, умът, който е теглил постройката й, остават тайна. Авторът на великия мировия свят е скрит във вечността. Накъдето и да Го търсим, на която страна и да гледаме за стъпките Му, не можем да намерим никаква следа, която да ни даде каква-годе загадка – дали е тук, или там; дали е напред заминал, или назад останал; дали е надолу слязъл, или нагоре възлязъл. Навсякъде забелязваме да е присъствал и създания на Своята творческа сила оставил във всяко направление – направо, наляво, нагоре, надолу, но пътят на Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание, завсегда скрил от погледите на всички смъртни. Усещаме като да присъства моментално навсякъде и в едно и също време да действа вътре и вън от нещата, но не можем да кажем, че е в това място или в онова. И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“. Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството. Обаче основите на този дом не се виждат да се крепят някъде. Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота. 1896 г., Варна 5 5 "Науката и възпитанието.
към текста >>

3. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини. Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание. Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време,
към текста >>

4. №82 (Петър Дънов)

него почитаемият пасажер може да живее и фамилиарно, с много евтино възнаграждение. При казания хотел има и съседна европейска гостилница и ресторант. Цени на стаите – извънредно умерени“. През1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са затворени завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“. Улица „Станционна“ през 1920година е преименувана на днешната „Иван Вазов“ по случай 70-годишнината на писателя Иван Вазов и 50-годишната му творческа
към текста >>

5. Речник на остарели и чужди думи

хранопровод. преломване (ост.) разчупване, пречупване. придирям (ост.) изисквам много. по (ост.) след. повидимому (рус.) както изглежда, разбира се. повинен (ост.) виновен. повседневно (диал.) всекидневно. поминувам (ост.) живея, прекарвам. пост-рестант (фр.) вид пощенска услуга, при която писмата остават в пощенската станция до потърсване от получателя; до поискване. потон (ост.) дървен таван. права ръка (рус.) дясна ръка правдини (ост.) човешки, обществени права за мирен и творчески живот. предида (ост.) идвам преди друг някой, предшествам го. прежен (ост.) предишен. прение (рус.) препирня, разискване. привременно (ост.) временно. прикосна се (книж.) допра се, докосна се. причастник (ост.) участник в нещо. прощение (ост.) прошка. раб, рабче (ост.) става дума за раб Божий; предан човек на Бога. радо (ост.) драго. развяска (рус.) развръзка. разправям (диал.) уреждам, разпореждам се с нещо. разтлян (ост.) разложен, изгнил, развален. разумение (ост.) разбиране, проумяване. ревност, ревнувам (ост.) голямо залягане на работа; усърдие, грижливост. рикая (книж.) надавам животински вик, рева. свеня се срамувам се, стеснявам се. свише (цсл.) Отгоре, от небесните висини, от Бога. сеанс (фр.) 1. Спектакъл; 2. Определено време, в което се извършва нещо; 3. Събиране, заседание. сетнина (ост.) последствие, резултат. симидчия (ар.-тур.) човек, който прави или продава симиди – малки хлебчета, приготвени от бяло брашно, със специална мая. славословие (ост.) величаене с думи. слог
към текста >>

6. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8

живее и фамилиарно, с много евтино възнаграждение. При казания хотел има и съседна европейска гостилница и ресторант. Цени на стаите – извънредно умерени“. През 1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са затворени завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“. Улица „Станционна“ през 1920 година е преименувана на днешната „Иван Вазов“ по случай 70- годишнината на писателя Иван Вазов и 50-годишната му творческа дейност. 97 От последното изречение се разчита само: „Ще пре... и сега…“ 98 Сп. „Виделина“ започва да излиза на 1 декември 1902 г. 99 Това име се появава още само веднъж – в отговора на П. Дънов от 4 януари 1903 г. 100 Става дума за кн. ІІ от януари 1903 г., Г. І на сп. „Виделина“, където на с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“. Вж. Учителя Петър Дънов, „Той иде“, Бяло Братство, С, 2004 г. 101 Това писмо се публикува за първи път. 102 Стар софийски квартал в западната част на града. Граничи с кв. „Ючбунар“ и ул. „Опълченска“, където Петър Дънов е живял от началото на 1905 до 1927 г. на номер 66 (70) в дома на сем. Гумнерови. 103 Указаният следващ брой на сп. „Виделина“, Г. І, е кн. ІV-V от 1903 г. От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото
към текста >>

7. 256 ПИСМО

Никой не може да каже в живота кое е най-доброто. Самият живот на земята е съчетание от радости и скърби, от сполуки и разочарования, от придобивки и загуби. Загубата в едно отношение е печалба в друго. Хвърленото и загубеното семе на нивата е именно и печалбата на следующата година. Печалбата в едно отношение е загуба в друго. На земята един трябва да умре, за да направи място на двама. Има закони в природата, които по своя замах и обмисленост съставляват нещо велико от творческия принцип на Бога. България минава през най-благословения път на Божието Царство. Тя минава по същия път, по който Нейният Господ преди хиляди години е минал, спасител на света. Има скърби, има страдания, има заплювания, ругания, има и плесници, има трънен венец, но има и възкресение, има слава, има сила, власт и венец на радост от Оня, Който наблюдава съдбините. По-добре е да умре някой и възкръсне, отколкото да се сплуе в грях. За предпочитане е чистото сърце, благородната душа, възвишеният ум, светлият характер пред всяко друго богатство. И нашият Велик Баща иска ний да сме достойни синове, достойни служители на Неговото Царство. Да ви не смущават вестникарските празнословия. Сега има думата Нашият Господ и Той ще я каже на своето време. Не се съмнявайте, сега сме много добре. Ний избрахме най-малкото зло. И благодарим, че Господ ни изведе в безопасност, сега вече да му мислят нашите врагове. Светло е бъдещето, което иде. Стойте верни на местата си. Господ обича да има врагове. Затова
към текста >>

8. Влиянието на Слънчевата Енергия

може да се познае, кога има набрана повече прана в природата. Така че слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва четири вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към Земята, а есента и зимата – отлив. Затова най-благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март. Всички онези организми, които са здраво устроени, се ползуват от тази енергия, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още повече: от 22 март Земята работи по-творчески. Творческите ѝ сили са в дейност. Когато на пролет положителната слънчева енергия се увеличава на Земята, тогава творческата дейност на Земята се увеличава и затова имаме по това време този силен растеж; най-голямата органическа работа се свършва тогаз. Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира. Денят може да се раздели на 4 периода от по 6 часа: от 12 часа полунощ до 6 часа сутринта – това е пролетта; от 6 часа сутринта до 12 часа на пладне – това е лято; от 12 часа на пладне до 6 часа вечерта (до залязването на Слънцето) – това е есен. А от 6 часа вечерта до 12 часа полунощ е зима. Поради въртенето на Земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата по-къса. Зимно време е обратно. Ние, хората на Земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията; те разбират закона за растенето по-добре. Слънчевата енергия слиза върху Земята като обширна струя, опасва я от Северния
към текста >>

9. Повече светлина

– това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината – това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане“ ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи, мъчни за разбиране от някои в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цветове – от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, виолетовият – от 739 билиона, а ултра-виолетовият – от 833 билиона трептения. Туй е границата или областта на светлината, в която, тук във физическия свят, тя може да се прояви. Или другояче казано: това е точката, до която са стигнали до сега хората в развитието на възприемчивостта си. Това е така по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се доказва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане без присъствието на светлина. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината,
към текста >>

10. ***

зреят. Ти си приятното в живота. Те са носителите на Истината. А самата Истина е Глава на Разумното във всяка душа. Любовта е първият плод на Духа. А Мъдростта е силата, която организира нещата. Любовта никога не спи, не заспива; тя всякога в Истината будна стои. Човекът на Любовта е в Истината. Не оня, който говори за Любовта, но който я има в своята душа. Човекът на Мъдростта е в Свeтлината. Не оня, който говори за Мъдростта, но който я има в своя Дух. Човекът на Добродетелта е в творческата Мирова Воля. Не оня, който говори за Добродетелта, но който я има в своето сърце. Де е Истината ? Там, дето душата, духът и сърцето ся свободни! Любовта изтича от Бога и носи живот. Тя носи всичко в себе си. Всички цeнни неща в живота идат като резултат от нея. В изявената Любов, която носи мир, радост, светлина, топлина, чистота, истина в живота, е Божията Любов. Мисли, чувства и действия, заченати в нея, имат смисъл. В нея живейте, за да разберете Божията Мисъл за самите
към текста >>

11. ***

НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ! – Души, които служат на Господа на всичката Пълнота, Животворящият огън във всичко. Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето – Великия копнеж на душите им. За тях настоящето, дейността им и Животът е Любовта, Виделината, Истинната, Свободата. Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват красотата и простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на Космоса. От там иде силата на Живота, светлата мисъл на Духа! В Него се вместват всички Велики блага! Това е път на Едного, път на Съвършеното. Това е път на недостижимото – път към Свещените Извори на Живота! Така се открива, изявява Вечният, Безграничният: Аз съм Път на Любовта! Аз съм Път на Мъдростта! Аз съм Път на Истината! Гдето е Животът, Виделината, Свободата, там съм. КЪМ ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА Красив е Пътят на Възхода! Човешката душа върви по него. Някъде стъпва по остри камъни. Някъде пътят е стръмен, и главоломни пропасти са от двете му страни. Понякога пътят е тесен като острието на нож. Лицето ѝ я светли. В очите ѝ се чете една чудна светлина на възторг и умиление. Ярка звезда блести над главата ѝ. Тя ѝ помага винаги. и всякога ходи с нея. Тя пръска лъчите си наоколо и осветлява пътя ѝ. Грамадни сенки от околните канари играят край нея. Пътят е труден, но тя не усеща умора. Няма никакъв товар на гърба си, но се чувствува богата и силна! Тя е радостна. Едно Слънце
към текста >>

12. 501 - 550

Божествен живот. Любовта трябва да бъде посята в душата, за да дойде изобилието. Посей Любовта в душата си и изворите ще потекат. 534 С принципите хората се хранят, със законите се учат, а с фактите събират знанието. Ученикът. Учениците са свободни говорят Истината, прилагат Мъдростта. Ученикът трябва да учи. Като учи, Учителят е при него. Като не учи - Учителят му Го няма. Защо ти е Учител, като не учиш? 535 Чистият живот. Не смесвайте чистия с нечистия живот. Животът е проява на творческата космична сила. Човекът е една чаша, в която Бог е вложил чистия живот. Дяволът и той има една чаша и казва: "Смесете ги двете чаши". Два противоположни живота не може да ги прелеете. 536 Бог. Човек кого може да обича? Бога, Който го е създал. - И как да Го обича? - Ще мисли за него. Ще чете за всичко, което Той е направил. Словото на Учителя ще пребъдва в сърцата ви, с него ще живеете. 537 Реалното. Свещта ли е реална или светлината? Реална е светлината. Когато свещта стане светлина, туй е реалното, туй, което може да види, да те упъти към Бога, да живееш в Любовта. 538 Верен. Какво значи верен? - Който е опазил свещената Истина неопетнена. 539 Учителят. Никога не е бил на земята. Той слиза само до онова положение на съзнанието, където може да го разберете. Аз съм като светлината, която никъде не може да се спира. Докато държите прозорецът си отворен, влизам. Щом го затворите - заминавам. Докато мислите, присъствувам; щом не мислите, отивам си. 540 Две неща. Две неща ще държите: Благото
към текста >>

13. Формули 76-96 Глава на Твоето слово е истината

на истината и живота. И всичките ни мисли, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени с живата истина, която изтича от Духа на любовта. формула 88 Най-важното нещо в света е любовта. Най-силното нещо в света е мъдростта. Най-красивото нещо в света е истината. Като знаете това, кажете си: Велик е онзи, който има любов. Силен е онзи, който има мъдрост. Красив и благороден е онзи, който носи истината в себе си. формула 89 Основа на знанието е истината. Само истината е, която разкрива творческата деятелност на Бога. формула 90 Истината носи свобода за разумните. Любовта носи живот за благите. формула 91 Аз съм дошъл на земята да придобия любовта, мъдростта, истината, правдата, добротата. Докато не придобиеш трите велики добродетели, няма да бъдеш никога силен. Аз съм дошъл да донеса доброто, правдата, истината, мъдростта, любовта. Щом си натоварен с всички добродетели, чудеса ще станат с теб. формула 92 Аз съм добър и разумен човек, защото Бог ме създаде. Аз затова се родих, за да свидетелствам за истината. формула 93 Твоето слово е истина. Осветил си сърцата ни и ни прати Духа Твой святий, Утешителят да ни припомни и научи всичко, що си казал. Отче, Ти, който си ме възлюбил преди създанието на този мир, освети всички, които вярват чрез Твоята истина, за да познае светът, че Ти си проводил Господа. формула 94 Само пътят на истината обяснява пътя на знанието и пътя на любовта. Чрез светлата любов се постига красотата на живота. формула 95 Вдигнете ръцете си нагоре с отворени
към текста >>

14. Формули 394 - 405 Отец ми работи, и аз работя

простор. От царуването на добродетелта да придобия прилежание към доброто и добре да постъпвам винаги. От царуването на мъдростта да придобия знанието, като поставя всяко нещо на мястото му. Размишление над петте стъпки За да стъпи в духовния път на ученичеството, или Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното писание. Така той среща Великия учител Христос и е в непрекъснато общение с Него. Пътят на живото дело, на постоянното творчество има пет посвещения. Планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота символизират петте стъпки на възлизането на човешката душа. Може да съзерцавате Пентаграма, където тия пет посвещения са изразени символично. Всеки, който иска да върви по пътя на Христа, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа. И само тогава ще завършим нашата човешка еволюция. Само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която е спрял Ноевият ковчег. В Свещеното писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Мойсей и Разбойника на кръста. Авраам се удостои да бъде наречен Приятел на Бога. Но това високо положение
към текста >>

15. Формули 416 - 430 Аз съм хлябът на живота

и затова Той предизвиква любовта. Пасивният принцип произвежда любовта, а активният я проявява. Тези два принципа Бог като ги съвкупи, ще възпроизведе живота, съзнанието вътре във вас. Да се съберем в името Божие, то ще рече, да се съберем в и с Неговата сила. Името Божие е сила, а не само понятие. Христос казва „двама или трима", съберем ли тези числа, ще получим числото пет, и тогава излиза, че там гдето са петте основни принципа - истина, правда, любов, мъдрост, добродетел, петте творчески сили, там е и Господ -в деня, който настъпи съзнанието у вас, ще възкръснете. формула 426 Живата вода е Христовото знание. формула 427 Ако Ме любите, ще опазите Моето слово. Като произнесете този стих, връвта, с която сте вързани за нещо или за някого, ще падне и ще настъпи светлина в ума ви. Недоразумения, караници, всичко, което имате помежду си, късайте с този стих. формула 428 Доброто е нишка, която съединява човека с Бога. Това е контакт на човешката душа с Бога. Доброто е тангентата на окръжността. Чистота, красота, хармония, това са силите, с които Бог работи и чрез които се проявява. формула 429 Усърден молитвен зов на душата се възнася нагоре през вековете: Ти, Безграничният, Същина на всички същини, Силният в силните, Силният в слабите, Безсмъртният в безсмъртните, Безсмъртният в смъртните, Любещият в любещите, Любещият в безлюбещите, ела и ме поведи в пътя на светлината. Той иде! Той е, който е бил, е и ще бъде. формула 430 Господ ни люби, когато пазим заповедите Му, и ще ни
към текста >>

16. Формули 448 - 463 Не чрез сила, не чрез крепост говори Господ, но чрез Духа ми

4 Със Своето слово Той изпълва небесата и милиардите слънца. 5 Пътят на невъзможното и непостижимото е път на реалното благо, път на всички трайни ценности в живота. 6 Непостижимото и невъзможното ни въвеждат в царството на непресъхваемата радост и ни разкриват изворите на безконечните дарования на Духа. 7 Пълнотата на всичката пълнота, Твоите творения легнаха във всичко. 8 Великият копнеж който сгрява душата, ни разкрива красотата на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на космоса. 9 Пътят към свещените извори на живота. 10 Безграничният. формула 456 Да предаваме в ръцете Божии всичко и да очакваме с търпение всичко. Делото е Господне. Няма нужда да поставяме за препятствие другите, Той знае: нашата длъжност е вярност. формула 457 Когато си изложен на големи опасности, кажи: Господи, Ти всякога си благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе ще оставя съдбата си. формула 458 Там, където е любовта, мъдростта и истината, там е Бог. Всичко в света се осмисля при любовта. Всичко в света се огражда при мъдростта. Всичко в света се запазва само с истината. формула 459 Господи, благодаря ти за всичката Твоя милост, която ми даваш. Да бъде, Господи, Твоето слово като меден сок в нашите умове. Твоето слово е живот. Твоят Дух е любов. Ти си, Господи, нашата виделина и опора. В Теб е нашата сила. формула 460 Любовта е път за кристализиране на човешката душа. Мъдростта е път за пречупване на Божествената светлина. Истината е път за
към текста >>

17. ВЪЗВЕСТЯВАНЕ НА НОВАТА ЕПОХА

ползвате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начинът е ваша работа да го намерите. („Поздрав за Новата 1914 година към всички“, 6 януари) В беседата за Празника на пролетта от 9 (22)* март същата година Учителя възвестява началото на Новата епоха: Мнозинството не схващат важността на днешния ден, но за някои ще остане паметен, защото днес приключва една епоха и започва друга - нова. Това е и спасението, което Божият Дух осъществява в душите на всички хора - спасение, водещо до творчески подем и разумна обмяна със силите на Живата Природа, защото именно днес започва нова епоха в Духовния свят. Великият белег на Новата епоха е Свободата. Така от 1914 г. 22 март става празник, който и до днес се чества от Бялото Братство. 1914 г. бележи и възкресението на Христос в човешките души като индивидуално посвещение в тайните на Духа - тайни, откриващи се постепенно на всяка човешка душа, пробудена от Словото на Живота. На 16 (29) март, само седем дни след беседата за Празника на пролетта, е произнесена и първата официално стенографирана неделна беседа: „Ето Човекът“, която дава началото на проявата на Христовата Светлина като вътрешна светлина в човешкия дух. Същата година се случва и още едно посвещение на всички ученици в Школата на Живота - трансформацията на „г-н Дънов“ в Учителя на Бялото Братство, което е едно екзистенциално пробуждане на всички човешки души за величието на Духа, призоваващ ги в Новата култура. И какво е познаването на Учителя вътре в нас - именно познаване
към текста >>

18. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

сили, човешката енер-гия.Третото течение е свързано с човешкото чувство. Четвъртото - с човешката мисъл. Петото - със съзнанието на човека. Шестото течение е течението на Живота. Седмото течение е свързано с висшето проявление на человека, с човешкия дух. Тия течения могат да се разредя-ват и сгъстяват и според това разре-дяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние, затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят. Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност. Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш. Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате. В умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни. Леността е знак за сгъстяване на течението. Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи. Не е шумът, който показва работа, а плодът е, който показва работата.
към текста >>

19. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да [се] твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип той развива тях самите - самите духове, а
към текста >>

20. ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски

две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме
към текста >>

21. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

сили, човешката енергия; третото течение е свързано с човешкото чувство, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух. Тия течения могат да се разредяват и сгъстяват и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние. Затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава Доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят. Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност. Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш. Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате. В Умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни. Леността е знак за сгъстяване на течението. Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи. Не е шумът, който показва работа, а плодът е, който показва работата.
към текста >>

22. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете. И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не
към текста >>

23. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

съвременните християни не могат да разберат Евангелието? Защото всеки го чете и разбира от тяхно лично гледище. Какво нещо е търпението - неволята ли? Не, търпението е смелост и решителност, владане на себе си и липса на всякакъв страх. Търпението е за тия хора, които имат здраве и сила. То е за силните, а не за слабите хора. Любовта, гдето е в Рая, е примесена с малко егоизъм, а истинската Любов е в самата Мъдрост. Мъдростта - това е второто проявление на Бога и то е Неговият творчески акт; а пък Любовта е в по-горната сфера, гдето Истината е най-чиста. От майката, т.е. от капитала, никога не давайте, а давайте от лихвата. В прочетената глава вие виждате, че се казва: „Просете" - значи, когато молите и поискате да ви се даде каквото и да е благо, вие трябва да просите за вътрешната духовна Светлина, за да се разкрие същественото, което ви е потребно да разберете. На 21 октомври 1909 г., сряда, бяхме на обяд в трапезарията. Г-н Дънов в разговора си с мен и Гина изказа следните важни мисли: Тези, които умират, ги пущат в Чистилището (Пургаторум). Тези, които [ги] бракуват (тези, които заспиват), те чакат прераждане. Тези, които заминават, отиват в Рая. Грешните се мъчат. Тези, които се стремят да се усъвършенстват, те се трудят, а пък тези, които помагат на другите, те работят. На 8 ноември 1909 г., неделя, Архангеловден, в присъствието на Д. Голов, И. Тачев, Т. Бъчваров, Сп. Димитров и ние двамата г-н Дънов между другото каза: Гневът, яростта, страстите са отрицателни
към текста >>

24. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други - повече страници, но във всеки случай не повече от двадесет и една. Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21-годишен - двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта - това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия Дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай. Това, което виждате на Земята, съществува и вътре в душата - всички растения и животни съществуват и в душата. Следователно когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест - ето как се пръкват болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че и вие ще бъдете звезди, планети - и за вас ще пишат
към текста >>

25. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други – повече страници, но във всеки случай, не повече от двадесет и една. Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21 годишен – двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само приготовителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта – това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай. Това, което виждате на земята, съществува и вътре в душата: всички растения и животни съществуват и в душата. Следователно, когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест – ето как се пръкнуват болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че и вие ще бъдете звезди, планети; и за вас ще
към текста >>

26. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

да ви събудя. Такъв е законът. Защото, ако се предадете на такова влияние, вие ще станете оръдие, другото въздействие не може да бъде в дадения случай. Тогава движението ще бъде отгоре надолу, няма да бъде настрани. (222 стр.) * Гантен, гантиран (арх.) - който е с ръкавица; от фр. ганти - ръкавици (бел. ред.) За събитията В България трябва да се създадат по-добри условия, защото те сега са много дисхармонични. В България силите, които действат, са повече разрушителни, отколкото творчески. Който иска да разрушава, нека дойде в България, тук творчество няма. Посетете горите, ще видите дърветата изсечени. Посетете една чешма, ще видите – някой дошъл, ударил с брадвата си. Тук надделява разрушаващият елемент над творческия. Този народ е като една стихия, която постоянно руши. Затова европейските държави му слагат букаи, окови. Господ казва: „На това малко дете, наречено България, ще му сложите два вида букаи". А то, като не се е научило, казва: „Много ми са тези букаи". Не, точно на мястото си са, за да се научи да върви караишкин. Не трябва да се плашим. Туй, което сега става с българите, е най-голямото добро, което им се дава. Господ сам се е заел да ги възпитава, методи има и калъпи има, ще те сложи в тях, може да риташ, калкото искаш и докато риташ, от калъп в калъп ще минаваш. Докато не престанеш да риташ, няма избавление, няма да те освободи. (22-23 стр.) Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в
към текста >>

27. 1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг

стъпки в пътя за повдигане на човешката душа. Те представляват пет стъпки в пътя на човешкото развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него. Тези пет стъпки не са описани в окултната литература. Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество. Той е именно Пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този Път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1) ШИРОКАТА ВРАТА - КЪМ ИСТИНАТА Първата картина — стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Намираме се във върха на Добродетелта, в началото на синия лъч на Истината, по който ще се движим. Ти се стремиш към известна посока, за да се освободиш от затвора. Отварят вратата и ти казват: Ето от тук можеш да излезеш. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина. (11, 24) Тогава ще ти се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии
към текста >>

28. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

аз им заповядвам; те са низши, а Божествения Дух – Той е абсолютен, на Него аз се подчинявям. Той е Дух на свобода, Дух на Истина, Дух на Любов, на Мъдрост, на Правда, на Добродетел, на Милосърдие. Той съдържа всичко в себе си. (200 стр.) Сега, първото нещо, което ще почувствате от поздрава на белите братя тази година, ще бъде, че онези, които вярно изпълнят обещанието, което са дали (бел. ред. – за Школата), ще почувстват в душата си небивал мир – мир, който ще бъде като една творческа енергия вътре в душите им, мир на ума, сила на сърцето и на волята. Воля в какво? – Воля на любов ще имате, воля да любите. Човек, който люби, той има воля. (14 стр.) Сега, житното зърно – вие – ще бъдете посети, ще растете. При туй растене вас ще ви бара една разумна ръка – Божествената ръка. Да не помислите: „Е, той, нашият Учител, той нарежда тъй работите." Ако помислите тъй, нищо няма да успеете. Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път, как да работите. Може да дойде внушението отвън, а после може да дойде отвътре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което търсих вънка, ще го намеря вътре в себе си, зарадвах се и се успокоих." Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас. То е житното зърно посято и ние ще му дадем
към текста >>

29. 1924_2 Биографична справка за Марин Камбуров

КАМБУРОВ от дъщеря му Стефанка Камбурова - Делкинова Марин Камбуров, брат на Петър Камбуров, е роден през 1902 г. в Стара Загора. Оженва се за арбанасченката Зефира и имат три дъщери. Словото на Учителя оформя неговия мироглед. То става извор на творческо вдъхновение и съдържание на живота му. До последния си дъх той е пример на ученик с будно съзнание, посветил всички мигове от живота си на учение и служене за слава Божия. В продължение на 50 години от своя живот Марин Камбуров изпя 233 песни, в които възпява Любовта, Мъдростта, Доброто, смирено прекланя глава и благоговее пред своя Учител и величието на Твореца. Той никога не е имал работно бюро и кабинет. Песните му са родени сред природата, по време на работа или почивка. Текст и мелодия бликат спонтанно и в повечето случаи заживяват без корекции. Много години, преди да се събуди в него музата на творческо вдъхновение, при една от срещите на двамата братя Петър и Марин Камбурови с Учителя, последният им казва: „Той, Марин, рекох, има силна музикална памет." И наистина, Марин Камбуров помни и пее възторжено до края на живота си всичките си песни, изпратени на земята чрез неговия дух от световете на
към текста >>

30. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, т.е. Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя беше София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ. Така че, София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой. Всички женски образи в литературното му творчество имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано в нейната кореспонденция. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман или започвал нещо да пише. Тогава у дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водила в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Мария Тодорова На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: "Кажете ни, г-н Дънов, на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи? Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно на "Епопея на
към текста >>

31. МИХАИЛ ИВАНОВ

от книжките на Михаил на масата Му. Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването. Обръща се към нея и казва: "Ела тук". Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така както се хваща мръсен парцал, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество. Но понеже е гузна, че е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това. А след тази случка, другите две сестри, без да знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там. Учителят посочва с пръст книгите на Михаил и изрича: "Изнесете тези трици оттук!" Те бързо-бързо изнасят купа с книгите. Много пъти Учителят е говорил в Своите беседи, че съвременната окултна литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на черната ложа. Човек трябва да се храни с Божествения хляб, който е Словото Господне. Ние знаехме, че Словото Господне е Словото на Всемировия Учител, Който бе на "Изгрева" и ние бяхме при Него. Първата сестра, която бе гузна и
към текста >>

32. ПАНЕВРИТМИЯ

на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове. Тези учители бяха насочени там от Министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата?" Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите, от които съм ползвала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област. Най- после, като видя, че заобикалям въпроса, който го интересуваше, ме запита: "Нещо друго прилагате ли?" Аз не отговорих. Мълчах. След минута мълчание, той ми каза: "С Паневритмията не се ли занимавате? Знаете ли за нея?" -"Да, зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея" - смело казах аз и започнах да разбирам накъде бие работата. Въздъхнах с облекчение, като разбрах, че за добро съм повикана и отговорих: "Досега не съм прилагала тези упражнения",- "Помислете как може да се приложи в българските училища и ми донесете доклад за тази възможност при пръв удобен случай". Разбрах задачата си, станах и напуснах Министерството, изпратена любезно от главния секретар. Оттам като с криле се озовах на "Изгрева". Явих се при Учителя и с възторг Му разказах за случилото се в Министерството със секретаря Йоцов. Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза". Учителят сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи
към текста >>

33. МУЗИКА

ученици Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. Написаните и известни досега песни и мелодии на Бялото Братство са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя, а останалите 152 са дадени от Учителя. Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение. Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др., Учителят отиваше на техните концерти. Отиваше понякога и на опера. За гласовото изкуство всякога се е произнасял особено ласкаво - "Хубавият глас е голям дар за човека" - казваше често Той. И приведе веднъж една случка, станала с голямата певица Аделина Пати. Тя трябвало да изтегли от пощата значителна сума, но нямала у себе си документи за самоличност. Тогава започнала да пее всред салона. Директорът на пощата, като чул как тя пее, казал: "Такъв Божествен глас може да има само Аделина Пати, това е повече от документ за самоличност". Николай Дойнов Когато големи музиканти изнасяха концерти в София, Учителят не пропускаше нито един техен концерт. Някои от тези музиканти, по покана на наши приятели, идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя, когато бяха поканени в частни домове. Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала
към текста >>

34. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

носете. Носете вода, ако искате да се подмладите. Болният да носи вода със стомна. Така се подобрява кръвообращението, ще се развие дихателната система, ще се предизвика изпотяване. От друга страна, като носиш вода, приемаш нейния магнетизъм. Така могат да се лекуват много болести. Не пийте водата от северен извор, но от южен. Когато излизате на разходка или екскурзия, избирайте за пиене води, които имат южно изложение, защото изворите на води, поставени в такова положение имат творческа енергия, те са здравословни. Доказано е, че снежната вода стимулира организмите на растенията, животните и хората. Дестилираната вода има лечебен ефект при пиене. Ако вземеш една чаша дестилирана вода и в продължение на два часа да пиеш капка по капка, ти ще обновиш организма си. Мисълта обновява организма. Сега вие правите точно обратното, бързо ядете, бързо пиете вода, бързо работите, бързо се движите. Казвам, никога не бързайте - нито в мисълта, нито в храненето, нито в говоренето. Нека всичко става по-бавно, но обмислено. Тази е най-простата философия, която осмисля живота. Лятно време топлете вода на слънце и се измивайте със слънчева вода. Вода, която е огряна от слънце, особено до обяд, е лековита, както за пиене, така и външно. Горещата вода, приета на глътки, чисти нервната система от наслоявания, които подпушват мислите и чувствата на човека. Който иска да запази здравето си, да продължи живота си, той трябва да запази подвижността на тялото си. За тази цел човек трябва да не
към текста >>

35. ХРАНЕНЕ

да бъдете здрави. Здравето зависи от правилното хранене. Който има здрави зъби и дъвче добре храната си, не боледува. Ако дъвчеш само на лявата страна или само на дясната страна, не можеш да бъдеш здрав. Ако широко отваряш устата си при хранене, въздухът пречи на правилното храносмилане, тогава не можеш да бъдеш здрав. Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене...Спре ли се при най-сладката хапка, в организма са натрупва една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви. На ученика не се позволява да яде бързо. Яденето е благрродна работа, ще я свършиш по всички правила. За сутрешната закуска трябва да употребявате половин час, за обяд - около 40-50 минути и за вечеря пак половин час. Който се храни бавно, с разположение и съзнателно, той всякога ще бъде здрав. От вашето дъвчене ще се познае до каква степен на развитие сте дошли. Който правилно дъвче, той и правилно мисли. Който бързо яде, рано умира. Като дъвчите сакъз, чистите несъзнателно зъбите си, а едновременно с това приижда кръв във венците и така зъбите се хранят и засилват. Яденето и пиенето в света е предаване на духовна енергия, която се възприема от храната. Човек трябва да се храни с такава храна, от която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие. Ние живеем в един век на преправени храни, фалшифицирани - изопачено е природното им състояние. Днес е изопачен естественият усет за
към текста >>

36. НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ

образува една среда на Любовта, за да може от този център да се изпратят мощни вълни на Любовта в целия свят. Да се разлее тази Любов по света, да достигне до душите на хората и да ги събуди. Защо съм ви събрал тук в Школата? За да ви подготвя за проводници през бъдещите векове. Всички вие до един - и най-малкият - ще бъдете в следващите векове проводници. Ще ви се дадат знания, сили, дарби, магическа сила на Словото, мощно съдействие от Невидимия свят, всички благоприятни условия за творческа работа. За какво ще проповядвате? - Идеите на Новата култура, идеите на шестата раса. Затова проучвайте внимателно беседите и лекциите, за да се подготвите за тази важна работа, която ви предстои. Защо съм ви събрал тук в Школата? Вие не сте от Бялото Братство. Един член на Бялото Братство разполага с всички знания и сили, той владее ключовете на природните сили и работи за повдигане на човечеството и цялата природа. А вие сте ученици на Бялото Братство. Аз ви подготвям да влезете в това Велико Братство, да станете Бели Братя. Във всяка Школа на 100 души най-малко 10 ще има тъмни духове. Може да бъдат 20%, 30% до 50% в една Школа, да се разделят половината бели, половината черни, но минимум 10% трябва да бъдат. Без тия 10% Школата не може да съществува. Защото отрицанието трябва да има през кого да изтича. Отделните братя и сестри са 1444 на брой. От тях има вече една част в Братството и друга още ще се попълни. И те ще дойдат непременно. Но не всички, които са в Братството, са от тези
към текста >>

37. ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА

защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота и т.н. Така той си пробива път и през най-непроходимите места и се свързва с великото, с мощното в Природата. Никога не предавай на другите твоя начин на мислене, то е само за тебе. Мислите ли да правите нещо, не говорете нищо; само кажете: "Господи, ела ми на помощ". Човек трябва да влезе в съзнателна връзка със силите, които строят организма му. Само по този начин той ще уреди живота в себе си, ще се добере до законите на творчеството и на съзнателната работа и тогава ще може да помогне и на другите, и на обществото. Който пее и говори правилно, той може да мисли право. Търпелив човек е, който мисли; а нетърпелив човек е, който не мисли. Яденето е един метод, един процес на мисълта. Който правилно дъвчи, той правилно и мисли. Който бързо ходи, той бързо мисли. Някой върви бавно, заплеснал се някъде. И всякога противоречията в живота произтичат от факта, че между чувствата и мислите няма хармония. Видите ли, че даден човек много яде и пие, ще му кажете, че го чакат големи страдания. Яденето и пиенето се отнасят до света на чувствата. В умствения свят законът за яденето е точно обратен: Който яде много в умствения свят, той малко страда; който яде малко, много страда. Каквото е храната за тялото, това са мислите за душата и причината за всички ваши неприятности в живота ви и в домовете ви са вашите мисли, тъй като всяка една мисъл е център, който привлича другите към нея. Ако възприемем една добра мисъл, тя е във
към текста >>

38. МЯСТОТО НА БЪЛГАРИТЕ В ОБЩОЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

морал, новата обхода, новата религия, новата наука за живота, то българинът ще се излекува, а заедно с него ще се излекува цялото човечество. Ако българинът мисли добре и правилно, ще мисли и разсъждава правилно цялото човечество. Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура. Избрахме българския народ, понеже той представлява черния дроб на човечеството. А в черния дроб се намира единственият орган - жлъчката. Ако жлъчката заболее, черният дроб не функционира правилно, храносмилането се затруднява и отравянето на организма е неизбежно. Ако черният дроб оздравее, храносмилането е добро, то и вегетацията на организма е хармонична. Добър и здрав черен дроб - добри чувства. Добър черен дроб - по-малко жлъч и омраза. Добър черен дроб - чиста и несмущаваща мисъл. Черният дроб трябва да функционира, за да образува жлъчката. Изчезне ли черният дроб и жлъчката, и храносмилането не може да се извършва. Следователно, ако българите изчезнат от света, ще има запичане, а от това - и големи страдания. Благодарете, че сте българи и не се безпокойте какво ще стане с вас! Черният дроб е оная материя, която е създала света. Господ е създал света чрез черния дроб. Знаете ли какви киселини, какви сили са действали при
към текста >>

39. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО

време. А след това ще дойде Шестата раса. У всички славянски народи ще се въплътят напреднали души. И това е вече почнало. Тия изпитания, през които минават славянските народи, ще родят нещо хубаво. Те постепенно ще дойдат до Любовта, ще свършат с Любовта. Богомилите сега идат отново. Животът минава в нова фаза. В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на живот за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми. Днес всички се интересуват за съдбата на славянството. Русия, като представителка на славянството, ще мине през големи изпитания, през специфичен път на развитие. Отсега нататък идат за нея изпитания. Ако сте живи до това време, ще видите през какви изпитания ще мине тя - разумни изпитания. Това се отнася не само за Русия, но и за Европа, за цялото човечество. Всички ще минат през разумни изпитания. Като минат през големите изпитания, хората ще кажат: "Не се живее така!" Има и друг път в живота! Тази промяна, която сега става в Русия, се дължи на действието на много напреднали същества - братя на Любовта, предци на човечеството, които ще се вселят в славянските народи. Те ще докарат велик духовен подем. Тези същества, които слизат сега в славянството, именно те докарват тяхното обединение и работят за мисията им. Тези идеи, които аз говоря тук, ще бъдат приети в Русия и там ще се играе Паневритмията. Русия е връзката между Изтока и Запада. Тя е посредник между
към текста >>

40. ЛЮБОВ

разреши всички въпроси и противоречията ще изчезнат. Любовта - това е великата истина на живота. Новият социален строй ще се основава на Любовта. Тя е метод, чрез който се разрешават всички противоречия - народни и международни. За изграждане на новия международен строй трябва да се приложи принципът на Любовта. Вторият принцип е Мъдростта. Любовта носи живота, а Мъдростта ще донесе светлина и знание за неговото изграждане. Третият принцип е Истината, която носи свобода, простор за творчество и проявление. Онези, на които съзнанието е будно, които са узрели, трябва да убедят целия свят, че съвременният строй трябва да се измени по какъвто и да е начин. Хората трябва да се убедят, да им се каже, че е дошло време, когато въпросите трябва да се разрешават с Любов. И ако ние не направим това, ако ние закъснеем, въпросът пак ще се разреши, но вече не в наша полза. Този въпрос няма да се разреши отвън. За нас е важно да се запали първият въглен и от него ще се запалят всички други въглени. Днес хората очакват Христос да дойде втори път на Земята, за да оправи света. Не! По външен път светът не може да се оправи! Христос трябва да дойде в сърцата и умовете на хората като вътрешна сила, която да ги обедини в едно цяло. Тази вътрешна сила е Любовта. Само чрез Любовта хората могат да работят в единство. Само чрез нея те могат да осъществят мир. Само Любовта е в състояние да оправи света! Светът ще се оправи като се приложат трите закона: Любов към Бога, Любов към ближния и Любов към
към текста >>

41. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

Спътникът в живота ми, като виждаше промяната в мен, зачудваше се, а после ставаше ласкав и приветлив. Оттогава се изминаха много години, през които слънцето не грееше непрестанно, но и когато имаше нощи на тъга, мъка и скръб в мен, там негде в душата ми, грееше друга светлина, която ме крепеше и насочваше във верния път на живота. Тази светлина идваше от думите на Учителя, от Неговите очи, които ме гледаха благо и от Неговото присъствие, което винаги събуждаше в мен импулс за творческа работа. Сега, като слушам някои сестри да говорят за Учителя, виждащи Го с духовните си очи, понякога и аз въздъхвам, загдето и аз не мога да Го виж- дам така. Но като се обърна и погледна моя живот, аз Го виждам там като основен стълб, който ме е крепил и помагал през всичките дни. Тогава се усмихвам на себе си и казвам: "Нима мога да искам да видя Учителя в по-голямо величие от това, че Той е носител на живота и че днес мога да кажа, че живея, защото Учителят ми възвърна живота. Амин." Записал: д-р Стефан Кадиев Беше съборен ден. Всичко бе празнично на Изгрева. Само аз, не зная защо, бях тъжна, без видима причина. Беседата свърши, изиграхме Паневритмията. Мъката не ме напущаше. Всички се спуснаха да поздравят Учителя. Аз не исках в такова състояние да отивам при Него и се скрих в палатката След малко Учителят пратил Бучка - да отида веднага при Него. Аз се трогнах до сълзи: хиляден народ е край Него весел, само една душа е смутена, натъжена и Той вижда това! Никой не знаеше за това мое
към текста >>

42. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

А там имам най-голяма нужда от Неговата помощ и запитах: "Но това, Учителю, за къде важи? За Изгрева или за провинцията?" - Това важи за сега, за утре и завинаги! Това важи за тук, за провинцията, за вечността и за Вселената! Това важи и за целия Космос, за цялата Вселена и завинаги! Когато ме повикате и ме извикате с чистотата на сърцето си, чрез светлината на ума си и със силата на Духа, то аз ще дойда от края на Вселената при вас и ще ви помогна! Това е един вътрешен закон на Миротворчеството и Миросъзнанието на Вселената, че Бога е навсякъде и във всичко. Това е Всьо и Вся! Той е във всичко и навсякъде - на Небето, на Земята и във Вселената! Той е навсякъде и във всичко: на физическия свят, в Духовния свят и в Божествения свят. Това е загадката и силата на тази мистична тайна и Божи закон. Аз днес ви я откривам и я оставям за учениците на Школата. Думите "Учителю, Благи!" са ключ, който се намира в Словото на Великия Учител. С този ключ може да борави само ученикът. А ученик е онзи, който изучава Словото, прилага го и живее по него." Учителят беше заел една особена поза, излъчваща категоричност и безотказност. Този велик закон бе свален от Всемировия Учител за учениците от Школата на Великото Всемирно Бяло Братство. Цанка Екимова Веднъж попитаха Учителя с какви възможности разполага Великият Учител. Тогава Той каза за себе си: "Аз съм най-богатият човек в света и най-видният лекар в света. Само на Балканския полуостров имам дванадесет милиарда в злато. На друго място -
към текста >>

43. БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ

ви ще раждат десет пъти повече, отколкото досега, лозята ще дават толкова много плод, че не ще може да се обере. Докато един народ работи според законите на Природата, той е осигурен. Никой не може да го мръдне от неговото място. Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура. Българите духовно трябва да се повдигнат. В материалното на тях не им върви. У тях трябва да се развие вярата, да бъдат носители на Божественото. България се нуждае от герои, от хора с характер, с добродетели, с вяра, които могат да издържат на всички условия. Сега иде неприятел. Вътрешното разлагане, желанието на човека да се осигури, да живее само за себе си, трябва да се премахне. Няма защо да се осигурявате. Още със слизането си на Земята, човек се е осигурил. Желая българите да бъдат извор, от който да изтича великата Любов. Желая ви да бъдете образец на чистата, необятна Любов, на Знанието и на Мъдростта, свободни от всякаква корист. Желая ви да бъдете носители на Правдата и на Истината, които ще ви направят свободни. В България трябва да се изпълни следното: Между другото да се приложи новото възпитание в училищата, да се приложи преди всичко Паневритмията в него. България трябва да бъде първата държава, от която да излязат
към текста >>

44. УЧИТЕЛЯ В МЕН

XXI век сравнително трудно би могъл да почувства едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например: „Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно. В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз. Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа да преобразува творчески свръхсетивните си тела. Езотеричната наука го нарича Свети Дух, Дух на Истината или Единия Велик Учител. След две хилядолетия Светият Дух вече не е само космичен посредник между Божественото и човешкото, а се е превърнал в органична същност на човешкия Аз – неотделимо вътрешно битие на Великия Учител в съзнанието на всеки от нас. Може би затова Учителя Беинса Дуно перифразира знаменития стих на апостол Павел по следния начин: „За окултните ученици този стих трябва да се измени. Добре е да се изостави частичката не и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен.” Текстовете в третото издание на „Учителя” изобилстват от категории, изписани с главна буква. Несъмнено, знаковото им предназначение се състои в другостта на прочита, различен от разговорното езиково значение на такива понятия като живот, обич, топлина, светлина, радост, знание, истина, природа и много други. Всички те са намерили място в семиотичната мрежа на азбучния показател, който се публикува
към текста >>

45. ПРЕДИСЛОВИЕ

в Битието, да разбере своите задачи в необятния път към съвършенството, който се губи в безграничността. Тази книга има за цел да посочи как Учителя разкрива един Живот, който е съобразен с висшите форми на Битието и който ще бъде идеал за цялото човечество. Тази книга посочва един висш Живот, подробно изразен в беседите и лекциите на Учителя и който е вечният копнеж на човешката душа. Този Живот ще бъде реализиране на вечния блян на човечеството за Красота, Истина, Свобода и творчество. Защото е дошъл моментът, когато цялата подготовка на човешкия ум, сърце, воля, душа и Дух, която подготовка са извършили Великите Учители на миналото, днес да намери своя конкретен израз, да се реализира – човечеството да влезе в един нов Живот. Сега Учителя посочва пътя за осъществяване на това, което са говорили Великите Учители на миналото и особено Христос. Така ще имаме резултат, от който ще могат да се ползват както отделната личност, така и обществото, народите и човечеството. Тази книга е предназначена за душите, които търсят пътя на Истината. И като го намерят, ще го покажат на своите братя, залутани в безпътицата на съвременната цивилизация. Изгрев – София, 1947
към текста >>

46. Дял първи Животопис и творчество

и творчество ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЕПОХАТА Историческите епохи в културния живот на отделните народи и на цялото човечество са нещо живо. Те подлежат на същите цикли, на същото развитие, както живите същества. Най-първо се зачеват, после се раждат, растат, дохождат до своя разцвет и като дадат израз на своите духовни и материални ценности, отстъпват мястото си на следващите епохи, които се зачеват с още по-голям вътрешно-прогресивен потенциал. Човечеството в своето вековно развитие е преживяло изгрева и залеза на много епохи. Всяка епоха има своите задачи и постижения във Великия Божествен план и само в него тя може да бъде разбрана. Постиженията в една култура се определят от отношението на човека към Вечните Божествени принципи – Любовта, Мъдростта и Истината. Когато човек изгуби връзката си с тях, животът изгубва всякакъв смисъл, човек изпитва вътрешна пустота, изгубва посоката на своето движение, изпада в безпътица. Това е период на застой, движение в затворен кръг. От този момент човек почва да губи Живота, Светлината, Свободата си. Той става лекомислен, отрича духовните ценности, Разумното начало, Вечния живот, изгубва пътя към съвършенството. Съмнението и недоволството изпълват душата му. Той става подозрителен и враждебен към всички. Страхът – древният закон на животинското царство – постепенно го обзема. В това положение човек е изложен на опасността да загуби Свободата си. В този момент от Великия източник на Живота идва една нова вълна, един нов подтик,
към текста >>

47. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

зове, а понякога предупреждава. Христос казва: “Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат.” Беседите Си Учителя илюстрира богато с примери и анекдоти, а понякога с легенди и приказки, които Той сам създава. В тях Той облича вечните истини в прекрасни образи и символи. Една мека светлина струи от тях. Тя не очертава нещата ярко, но оставя всеки да почерпи, което му е необходимо. Много от тези легенди и приказки остават като едни от най-хубавите образци от този род творчество. Някъде Учителя дава малката легенда за царския син на адитите, който пожелал да има вечно горяща свещ. Тогава един от мъдреците на баща му му подарил такава. За целта той превърнал в свещ любещата душа на една млада овчарка. Царският син много се зарадвал на подаръка. Само едно нещо той на могъл да си обясни – защо, когато гледал свещта, очите му се пълнели със сълзи. Като чуете тази легенда, пред вас застават редица неразрешени въпроси. Наистина коя е връзката между Знанието и Любовта? Защо царският син плаче? Когато излезе от утробата на майка си, малкото дете заплаква. То казва: “Мамо, без теб аз погивам.” Майката го взема на ръцете си и казва: “Не бой се, ти си в моята ръка на Любовта. Аз ще положа всички грижи за теб.” Плачът символизира началото на съзнателния Живот. Няма област от човешкия живот, която Учителя да не е засегнал в многобройните Си беседи. Няма въпрос, върху който да не е хвърлил светлина, няма мъчнотия и противоречие, от което да не е посочил изход. В това
към текста >>

48. ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

й. Той казва: За нас Природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която проявява. Важни моменти от живота на Природата са пролетните и есенни равноденствия и лятното и зимно слънцестояния. Пролетното равноденствие на 22 март е от особено значение, защото тогава влизат в действие нови сили в живота на Природата. Затова от астрономично гледище 22 март може да се вземе като начало на Новата година, като начало на един нов период на творчество в живота на Природата. В този ден Слънцето влиза в знака Овен. Началото на пролетта се празнува като символ за онази пролет в човешката душа и култура, за която копнее човек и която той очаква като свой скъп блян. Празникът на лятното слънцестоене – 22 юни, най-дългият ден в годината – е друг важен момент в живота на Природата. Тогава става смяна на силите, които действат в нея. Есенното равноденствие – 22 септември – е важно като нова смяна в живота на Природата, смяна, която важи за всички природни царства. Зимното слънцестоене – 22 декември – е важно, защото оттогава денят започва да расте и започват да прииждат нови сили. Човек трябва да познава тези моменти и в своята външна и вътрешна работа да се съобразява с тях. Има едно съответствие между онова, което става отвън – във външната Природа, и това, което става в човешката душа. Защото Животът е един, единен и неделим. Човек е дете на Великата Разумна Природа. Той участва във всички моменти от нейния живот, свързан е със силите,
към текста >>

49. ЖИВОТЪТ В ПЛАНИНИТЕ

Планините представляват акумулатори на енергия, а човек представлява трансформатор. Като идеш на планината, трябва да знаеш да трансформираш енергията, която тя ти дава. Ако не я трансформираш, нищо не печелиш. Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на Живота. У ч и т е л я Учителя постепенно въвежда ученика във великото училище на Природата, която е неизчерпаем извор на знание, сила, творчество и вдъхновение. Ученикът трябва да влезе в нейните свещени чертози, да я обикне, защото тя дарява своите блага само на онези, които отиват при нея с Любов. Защо отиваме в свещеното царство на планините? За да освободим душата си от всички грижи и ограничения, да се вслушаме в това, което ще ни каже планината. Личността със своите дребни и лични интереси замлъква, за да проговори човекът. Човек се пробужда и чувства, че един лъх от Вечното докосва душата му; той чувства Вечното начало, което лежи в основата на неговото същество, и слуша тихия глас в глъбините на своята душа. Защо на планината човек се чувства съвсем друго същество? Горе душата е свободна от обикновените тревоги на делничния живот. Там Духът се чувства свободен, отхвърлил всички вериги и прегради, които го спъват, за да се изяви в своята красота и сила. За да ти проговори планината, трябва да дойдеш в съзвучие с нейната душа, тъй както са в съзвучие два инструмента, които свирят заедно. Тогава ти и тя ставате едно. Тогава ти се
към текста >>

50. ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА

че Братството е една велика сила на Новата култура, която иде. Без това Братство ние сме само инвалиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота. Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия Мир. После, ние ще се стараем да бъдем работници на Светлината. Ще почнем работа с доверие – без да чакаме другите да почнат. Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще работим, ще вършим добри дела – творчески и съграждащи. И достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тук, за да придобием кураж и вяра. Учителю, с всичката си душа, с всичката си сила ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в пътя ни към Светлината на Истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на Земята, за доброто на всички хора.” Беседи на Учителя има преведени на много езици: на френски, английски, немски, руски, сръбски, хърватски, чешки, латвийски, естонски, италиански, шведски, есперанто и прочее. Учителя с гости от чужбина --------------------------------------------------------------------- 11 Става дума за Михаил Иванов (1900-1986), който през 1937 г. емигрира във Франция. През 1953 г. в Бонфен той създава Fraternite Blanche Universelle (Всемирно Бяло Братство). Известен е сред последователите си в чужбина като Омраам Микаел
към текста >>

51. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Търси Светлината, при която можеш да четеш. Търси Топлината, при която плодовете зреят. Те са приятните в Живота – носители на Истината. А самата Истина е глава на разумното в Живота. Любовта е първият плод на Духа. А Мъдростта е силата, която организира нещата. Човекът на Любовта е в Истината; не оня, който говори за Любовта, но който я има в душата си. Човекът на Мъдростта е в Светлината; не оня, който говори за Мъдростта, но който я има в своя Дух. Човекът на Добродетелта е в творческата Мирова воля; не оня, който говори за Добродетелта, но който я има в своето сърце. Къде е Истината? – Там, дето душата, Духът и сърцето са свободни. Живейте в Любовта, за да разберете Божията мисъл за самите вас. Великото и малкото са в хармония само в Любовта, в която Бог се изявява. Два пътя водят към Бога: пътят на Любовта и пътят на Мъдростта. Пътят на Любовта е приятен за ходене, по него и децата ходят. Но пътят на Мъдростта е стръмен и скалист, пълен с препятствия. Той минава през най- високите върхове, където бури вилнеят. През този път ученикът може да мине само със своя Учител. Любовта е най-добрата подготовка за възприемане на Мъдростта. Приложете живия Огън на Любовта, живата Светлина на Мъдростта; живата Сила на Истината. Любовта, от която блика Животът, е истинска Любов. Мъдростта, от която блика Светлина, е истинска Мъдрост. Истината, от която иде Свободата, е самата Истина. Там Духът цари. Бог е Светлина, в която зреят плодовете на Добродетелта. Великите идеи живеят в
към текста >>

52. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

УЧИТЕЛЯ Когато Природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, Ангелите пеят. У ч и т е л я Музиката съпътстваше Учителя навсякъде. Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха. Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него. Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално. В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение. Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот. Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота. Тя всякога е отговаряла на неговите изисквания. В онези първи времена музиката е била проникната с молитвен дух. Песните са били благодарствени – псалми и хваления на Вечния. Тази музика завари Учителя и я запази. Защото Той винаги започваше оттам, докъдето човек беше достигнал. Подобряваше това, което намираше, и след това започваше да полага основите на новото и да гради по-нататък. Учителя нищо не пренебрегваше. Той използваше и най-малката придобивка като градивен елемент, намираше нейното място. Наистина смирението е качество на великите души. Той казва: Ако си на път и
към текста >>

53. ЧАСТ ВТОРА МИРОВАТА ЛЮБОВ – ИЗТОЧНИК НА ЖИВОТА

влиза в това царство. Той посочи Любовта като път за човешките души. Учителя разработи тази велика наука за Любовта. Той хвърли светлина върху нейните прояви и методи, върху нейното всемогъщество, върху нейната всепобедна сила, която преодолява всички мъчнотии, стопява всички прегради, разрушава всички окови и затвори, извежда човека от тях и му показва пътя към Свободата. Със Словото на Учителя за пръв път в историята на човечеството се хвърля мощна светлина върху тази Божествена, творческа сила, върху чудесата, които тя върши, и перспективите, които тя отваря пред човечеството. Учителя ни въвежда в света на Любовта, неподозиран досега за нас по своето величие, мощ и красота. В Неговите беседи и лекции най-много се говори за Любовта. Цели пет десетилетия Учителя ни разкрива чудните прояви и методи на Любовта. С това, което Учителя е казал за Любовта, Той вдига само крайчеца на завесата, за да се види величието на силите, които работят в Природата, и да се създаде нужната подготовка за нейното разбиране. Учителя казва: Няма по-интересно нещо за изучаване от проявите на Любовта. От великата наука за Любовта ще дадем по-долу само едно кратко очертание, само контурите на някои нейни основни прояви и методи, за да се видят възможностите и просторите, които се откриват пред човечеството. Законите и методите, които даваме тук, са извлечени от беседите и лекциите на Учителя, където Той обстойно ги излага и
към текста >>

54. ЛЮБОВТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО

ПРИНЦИП В БИТИЕТО ЛЮБОВТА СЕ ОСНОВАВА НА ЕДИНСТВОТО НА ЖИВОТА Кои са дълбоките причини, които подтикват човека да обича Възвишеното, Божественото в света, подобните си и всяко живо същество? Това е напълно естествено, защото всички живи същества са клончета и листа във Великия космичен организъм. Те са близки, сродни, понеже един и същ Живот минава през тях и този общ Живот ги обединява. Любовта произтича от единството, което съществува в света24. Където и да се проявява, тя е израз на това единство. Учителя казва: Всички души са свързани помежду си по такъв начин, че образуват нещо цяло, неразривно. От гледище на тази Любов светът представлява велик организъм, в който Бог живее и работи. Човек трябва да съзнава себе си като уд на Божествения организъм. Като дойде Любовта в нас, ще познаем, че във всички хора прониква един и същ принцип. СВЕТЪТ Е ПОСТРОЕН И ОБГЪРНАТ ОТ ЛЮБОВТА Любовта е майка на света. Тя е създала всички организми, всички същества. Тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта. У ч и т е л я Учителя казва: Първото нещо, основният принцип, това е Любовта; не сегашната ви любов, но Любовта, която е създала целия Космос, Любовта, от която произтичат всички живи сили в Природата – всичко. Всяко движение е движение на Любовта. Слънцето, Земята, целият Космос, приливи и отливи, всичко, което се движи, става по закона на Любовта, т.е. разумно. Движението показва, че има Живот; Животът показва, че има Любов; Любовта показва,
към текста >>

55. ТРИТЕ ФОРМИ НА ЛЮБОВТА

я съзнават. Например върху един камък се излива толкова вода, колкото и върху околната растителност. Обаче камъкът не приема тази вода в себе си, вследствие на което може да каже, че Бог не го обича. Водата минава и заминава по неговата повърхност. Който има твърдостта на камъка, не може съзнателно да приема Божията Любов. Какво трябва да правите тогава? Станете меки! Когато човек има Любов към Бога, той възприема това, което иде от Великия космичен център. Той вече влиза в пътя на творчеството и възхода. Тогава човек е във връзка с Целокупния живот и енергиите на Цялото, творческите и строителни сили на целия Всемир се вливат в него. Първото условие за изпълнение Волята Божия е да бъде човек във връзка с Първичната причина, с Възвишения Разумен свят. Учителя казва: Всички трябва да се научите да изпълнявате Волята Божия. Волята Божия – това е един всемирен закон. Нейното изпълнение е един временен акт, който се проявява в даден случай. Този акт подразбира благото на всички същества без изключение. Да изпълниш Волята Божия в даден момент подразбира да направиш едно благо, което да се отнася до всички същества без изключение. Това е великият закон. С това схващане и изпълнение Волята Божия човек може да стане велик. Защо хората днес не успяват? Защото Любовта им към Бога е микроскопическа. Празен е животът без Любов към Великото Разумно начало. С това Начало ли е, човек има всичко – здраве, богатство, сила и любов! Човек трябва да възлюби Бога и да издържа на всички условия!
към текста >>

56. ПРОЯВИ И МЕТОДИ НА ЛЮБОВТА

Земята. Желая ви да имате тази опитност, да се свържете с тази Реалност, да се домогнете до нея. Посещението на Любовта е един от великите моменти в човешкия живот. Момент, за който той се е приготовлявал от хилядолетия. Всички скърби и радости, всички опитности, които е събирал, са го подготвяли да разбере и приеме Любовта, когато тя го посети. Това е момент, когато човек излиза от тъмните подземия на личния живот и влиза в един необятен, красив свят, където има всички условия за подем и творчество. Този момент е като изгрева на Слънцето. Няма по-красиво нещо от оня ден, в който човек почувства, че е във връзка с Великия живот. Всеки човек, който има тази опитност, през където мине, носи благословение и всичко, което пожелае, може да направи. Любовта трае само един кратък момент. В този момент именно човек се запалва и започва да свети. Кой го запалва? Запалва го едно Същество, но кое е то никой не го вижда. Моментът, в който Любовта се проявява, е кратковременен. Може неприятелят ви само един път да ви е ударил с тоягата си, но вие дълго време усещате болката. Ден, два, три, седмица и повече вие се оплаквате от болка в крака. Тъй щото това, което наричат любов, е последствие, отражение на онова посещение, което Любовта ти е направила. Един път само ви е посетила и вие дълго време помните нейното посещение. Любовта трае само една секунда. И секунда да трае Любовта, тя е велика, мощна Сила. Първоначално посещението на Любовта трае само един миг, защото тя е толкова силна, че човек
към текста >>

57. ЛЮБОВ И ОБИЧ

единият е активен, а другият – пасивен. Двамата не могат да бъдат едновременно активни. Онзи, който изпраща Любовта, той има Любов. А онзи, който я приема и оценява, той е пасивният полюс на Любовта. Той има Обич. По въпроса за Любовта и Обичта Учителя казва: Думата Любов употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива към периферията, а думата Обич употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на Битието. Любовта е творчески процес, а Обичта е процес, който съгражда. Любовта твори, а Обичта съгражда. Мнозина говорят за Любовта и Обичта, но ги смесват. Любовта идва отгоре надолу, а Обичта отдолу нагоре. Любовта представлява артериалната кръв, Обичта – венозната. Оценявай любовта на всеки човек, защото това е Любовта на Великото Разумно начало. Не отклонявай и най-малката вадичка, която идва в твоята градина. По въпроса за Любовта и Обичта Учителя дава и следното допълнително обяснение: който люби, е активният полюс. Който обича – пасивният. Но тия полюси не остават винаги в същото положение. Като люби известно време, човек става пасивен. У него има вече желание да го обичат. Ето защо, който люби, след известно време става пасивен, а когото любят, от пасивен става активен и започва да люби. Така че след време онзи, който дава Любовта, започва да я приема, а който я приема, започва да я дава. Положителните сили дават, а отрицателните вземат. Който се е научил правилно да взема, той ще може и правилно да дава.
към текста >>

58. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЪЩЕСТВА ОБИЧА ЧОВЕК, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ПРИТОЦИ СЕ ВЛИВАТ В НЕГО

ОБИЧА ЧОВЕК, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ПРИТОЦИ СЕ ВЛИВАТ В НЕГО Всяко същество е свързано с изворите на Живота. Колкото повече същества обгръща твоята Любов, толкова повече влизаш в досег с изворите на Живота, с творческите сили на Природата и повече получаваш. Учителя казва: Колкото по-голям брой Разумни същества влизат в кръга на вашата Любов, толкова по-голяма Интелигентност и Доброта ще добиете. Те са притоците на
към текста >>

59. ЛЮБОВТА ПРЕОБРАЗЯВА ЧОВЕКА

Любовта във всички свои действия се изявява като велика творческа Сила. Тя произвежда физически и духовен преврат у хората. Когато Любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя. У ч и т е л я Когато любовта посети човека, тя е в състояние да го прероди, да направи преврат в неговия характер – лошият става добър, слабият – силен, ленивият – прилежен. Любовта може да обърне към Бога и най-големия грешник. Учителя казва: Ако жената може да подобри характера на мъжа си, тя има Любов. Ако мъжът направи същото с жена си, има Любов. Един млад момък бил известен като най-лош и най-буен, никой не смеел да се доближи до него. Но случило се, че той обикнал една мома. От този момент той станал мек, внимателен, отстъпчив към всички. Тази мома с някаква магическа сила могла да смекчи неговото сърце. Тази магическа сила е
към текста >>

60. ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

– НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ Природата глупавите забавлява, умните учи, на мъдрите разкрива своите тайни. У ч и т е л я МЪДРОСТТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА Аз не разбирам под думите Жива Природа това, което съвременните естественици разбират. За нас тя е нещо велико не само в своето устройство, но и поради онази Интелигентност и Разумност, които проявява. Вселената представлява сбор от мислещи Същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят. У ч и т е л я Красота и Мъдрост виждаме и в най-малките прояви на Природата. Удивление и възторг изпълват човека, когато се наведе над някое цветенце и изучава мъдрото устройство и служба на всичките му части. У него се събужда такова благоговение пред тази проява на Разумната Природа, каквато се събужда, когато гледа хармонията на великия звезден свят! Наченки от тази Разумност забелязваме още в минералното царство. В кристалите се проявява волята на веществото да има форма и воля да я съхранява. Значи тази воля се проявява в две направления. Обаче къде се проявява Разумността? У кристалите се забелязва тенденция, стремеж да се приближават към най-устойчивата, най-съвършената форма – сферата. Това се постига по няколко начина – или чрез умножаване на стените на простите форми, или чрез комбинации и срастване на няколко кристални форми, като се притъпяват ръбовете и върховете със стени. Тъй се получават по-закръглени форми, които са и по-устойчиви. Кристалът проявява и други
към текста >>

61. МЪДРОСТТА НОСИ СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

значи изучаване външната страна на явленията – фактите. Изучаване на Природата по съдържание значи изучаване на Силите, които организират и строят формите. Изучаване на Природата по смисъл значи изучаване на Разумното, което дава направление на Силите, които създават формите и които приготовляват общото развитие в Природата. Изучаването на Природата по форма, съдържание и смисъл ни довежда до Великата Божествена Мъдрост, която хвърля светлина във всички области на живота и ни дава творчески методи за работа и приложение. Изследването на Природата от това тройно гледище ни дава пълна картина за действителността. Съдържанието обяснява формата. Смисълът обяснява съдържанието. Съдържанието дава ключ за разбиране процесите във формите. Смисълът дава ключ за разбиране процесите в съдържанието. И тъй, между процесите в тези три дяла на Природата има връзка, съответствие и единство. Какво разбираме под думите Жива Разумна Природа? Това значи, че Природата не се изчерпва само с външните форми, но че зад тях има вътрешна, разумна страна. Изучаването на Природата от това тройно гледище ни довежда до съзнателно отношение към нея. Изучаването на Природата по форма – това е изучаване първия том от великата книга на Природата. Изучаването й по съдържание е вторият том. Изучаването й по смисъл – третият
към текста >>

62. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА РАЗУМНАТА ПРИРОДА

Следване методите на Природата – това е един от основните принципи на Новото учение. Навсякъде Природата ни учи как да работим. Изследвайте методите на Природата, начините, с които тя си служи. У ч и т е л я Природата е великият източник на Знание. Всяко явление в нея кара човека да мисли с възторг за нейното величие. Тя е вечно млада, с неизчерпаем, бликащ Живот. Всяко най-малко отклонение от нейните закони води към страдание. Всяко съгласуване с тях води към Сила, Радост и творчество. Трябва с благоговение да учим уроците, които тя ни дава. Тя е най-великата учителка, най-великата възпитателка. Учителя казва: Изучавайте езика на Природата, защото в този език ще намерите скрити ония велики закони, които трябва да приложите и в своя Живот. Тя е изпитвала и изпробвала методите си в течение на милиони години. Те са сигурни, понеже са пропити от една велика Мъдрост. Ето защо внимателно трябва да изучим нейните методи и да ги приложим в нашия живот. Ще дадем само няколко примера за пояснение. В Природата ритъмът е всеобщ закон. Виждаме го в смяната на деня и нощта, в смяната на годишните времена, в приливите и отливите, в ритъма на сърцето, в дишането и прочее. Този метод на Природата може да се приложи и навсякъде в човешкия живот. Например в дишането, работата, мисленето. Ябълката пуска в почвата корените си, нагоре – стъбло, листа, цветове и плодове. Коренът пуска разклонения във всички посоки, изтегля от почвата хранителни материали и ги праща нагоре към листата,
към текста >>

63. ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ИСТИНАТА И СВОБОДАТА – ИДЕАЛ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Природа с нейните сили и закони. Човек е гражданин на тази Мирова държава. Нейните закони действат както в целия Всемир, тъй и в човешкото тяло, ум, сърце и душа. Тези закони са задължителни за всички същества. В тяхното спазване и изпълнение се състои правилното развитие, благополучие и свободата на всички граждани на тази Мирова държава. Имало е време, когато цели народи, цели култури са познавали и спазвали законите на Мировата държава. Тогава са наставали епохи на подем, творчество и разцвет. Тези култури са се задържали хилядолетия. Обаче, когато човек е изгубвал това знание, когато е нарушавал законите на Разумната Природа, неизбежно е идвал упадък и унищожение на културата. Днес човек е горд със своето познание за Природата, със своите постижения и завоевания, ала това е външно, механично знание. По отношение на дълбоките закони, които направляват Живота, човек и днес е тъй невежа, както и в миналото. Вътрешните закони на Живота той малко познава, поради което страданията и противоречията в живота са се увеличили. Три велики закона устройват Мировата държава: Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта, която дава Живот на всички същества. Мъдростта, която дава Разумност – съхранява Живота. Истината, която дава Свобода на всички. Всяко същество – и най-малкото – има тези свещени права като гражданин на Мировата държава. Степента, в която то ги притежава, определя неговото положение в тази държава. Никой няма право да го лишава от тези права. Човек или народ, който
към текста >>

64. СЛУЖЕНЕТО НА БОГА – УСЛОВИЕ ЗА ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА

– УСЛОВИЕ ЗА ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА Истината има връзка с волята. Тя се проявява в действие. У ч и т е л я Истината съдържа Силата, творческата мощ, двигателя, който реализира нещата. Божественият стремеж за действие идва от Истината. Когато следва този Божествен стремеж, човек познава Истината. Ето защо служенето на Бога е условие за познаване на
към текста >>

65. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО РАЗВИВА ЗАЛОЖБИТЕ И ДАРБИТЕ В ЧОВЕКА

РАЗВИВА ЗАЛОЖБИТЕ И ДАРБИТЕ В ЧОВЕКА Когато работиш за Бога, силата Му се влива в теб. У ч и т е л я При личния живот човек губи възприемчивостта си към идеите, които идат от висшите светове. Животът за Цялото носи разцъфтяване на всички спящи сили, заложби и дарби. Някой работи върху даден философски, научен или художествен проблем. Ако той прави това за свое лично издигане, у него няма да се събуди истинско творчество. Ако работи за другите, за Цялото, за Бога, той привлича положителните сили в Природата, които го движат напред, развиват се дарбите му, пред него се отварят широки хоризонти за постижения. Поетът, музикантът, проповедникът и прочее, ако работят за пари, губят от таланта и вдъхновението си. Никога поетът, музикантът, художникът, ученият и прочее не могат да създадат нещо ценно, ако не преживеят Единния живот, ако не влязат в Живота на Цялото. Великото в света се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. Всеки човек има безгранични възможности. Ако си имаш знания и ги даваш на околните с Любов, ще се създадат условия да получиш по-големи. Посадените семена могат да стоят дълго време в земните недра. Те ще стоят там, докато слънчевата светлина, топлината и влагата ги подтикнат към развитие. И заложбите на човешката душа по същия начин могат да стоят спящи и с хилядолетия да чакат своето развитие. За да се развият, и за тях трябва да дойдат Светлината, Топлината и Влагата. Това става при Живот за Цялото! Когато Животът за Цялото влезе в
към текста >>

66. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО И МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЖИВОТ

не след дълго ще почувстват зависимостта от неблагоприятното състояние на първите. Стопанската катастрофа в много европейски държави след Първата световна война и техният разгром предизвика стопанска криза както в Стария, тъй и в Новия свят. Както всеки орган има специфична задача, мисия в организма, тъй е и с всеки народ. Всеки народ е специфичен възприемател и трансформатор на енергиите, които идат от целия видим Всемир и от невидимите светове към Земята. Ето защо свободното творчество на всеки народ е необходимо, за да не се лиши цялото човечество от ценния внос, който едничък само този народ може да направи в общочовешката култура. Кое определя на всеки народ тази или онази роля в общочовешкия организъм? Това зависи от специалната морфологично-психическа структура на даден народ. Всеки човек и народ има специфична мисия от общочовешки характер, т.е. мисия, свързана с предназначението и Живота на цялото човечество. Ето защо всеки народ е важен елемент в международната общност. Всъщност под народ разбираме Божественото, което работи в народа. Всички народи имат известни хубави черти. И като се съединят народите, това Добро ще се прелее в другите и ще образува нов стимул. Народите са необходими един за друг. Те се допълват и си помагат не само в стопанския живот, но и във висшите области на Живота. Геният на даден народ може да дойде до особени открития в науката и техниката, може да стане носител на нова мисъл, на нови идеи, които са необходими за цялото човечество.
към текста >>

67. НОВАТА ФОРМА НА ТРУДА Е СВОБОДНО ТВОРЧЕСТВО

ТРУДА Е СВОБОДНО ТВОРЧЕСТВО Тези, които работят от Любов, са свободни. Работата е висша дейност – път за освобождение. У ч и т е л я Новата форма на труда представлява широк замах на човешката душа. И само тогава трудът ще се освободи от онези рамки, които ограничават душата. Творчеството е велик извор на щастие, на Радост. Творчество има там, където има Свобода. Човек се проявява в своята Свобода само тогава, когато работи от Любов към Великия, към Цялото, към всички. Тогава той се издига до светлите сфери на Свободата. Тогава падат всички вериги, които спъват човешкия Дух. Работата – новият начин на дейност – е винаги свързана със Свободата. Днес човек е роб на труда. При новото разбиране на труда човек ще добие своята Свобода. Само при труда, в който е вложена Любовта, човек е свободен. Само тогава работи. Иначе се мъчи или
към текста >>

68. ТРУД И КРАСОТА

някаква надница. Тя извършва своята работа по необходимост, по принуждение, за да изкара нещо. Но същата тази работа при друг случай може да бъде извършена със свещен трепет. Да си представим, че тя е майка и получава известие, че нейният любим син пристига от странство след дълга раздяла. С каква Любов тя се заема да му ушие нова риза и когато дойде, да го зарадва! С каква Любов я украсява! През целия ден тя е възбудена, радостна. Тази работа е привлекателна за нея, подбужда я към творчество. Какво ценно нещо тя влага от себе си в тая риза! Ако художник е украсил стените на болницата с картини доброволно, даром, от Любов към болните, тогава в тази болница атмосферата ще бъде чиста и болните ще се чувстват по-добре. В тая болница освен външната красота ще има и друга, невидима Красота – нещо, вложено от душата на художника. По този начин чрез новото разбиране на труда ще внесем една невидима атмосфера на Красота, която ще прониква средата, в която работим. Има значение с какви мисли и чувства изработваш един предмет. Учителя казва: За да бъде хранително житото, човек трябва да го сее с Любов и да го жъне с Любов. Като работиш едни обуща с отрицателни мисли и чувства, като се караш, ругаеш и гневиш, това ще почувства онзи, който ги носи. Ако тези, които строят една къща, имат лоши мисли, ако говорят лоши думи, това ще почувстват тези, които живеят в нея. Когато се направят обуща с Любов, това също ще почувства онзи, който ги носи. Има хора, на които енергията е много тягостна.
към текста >>

69. ЕСТЕСТВОТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС

ПРОЦЕС Историята е творчество на човешкия Дух. У ч и т е л я Божествената наука хвърля светлина върху историята на човечеството. Някой може да каже: “Нямат ли значение за историческия развой на човечеството стопанските, икономическите причини, средствата и начинът на производство?” Те имат значение, но те представят само една трета от истината. Има три свята – физически, Духовен и Божествен. Духовният и Божественият светове съществуват и техните енергии вземат участие и играят роля в историческия процес, и то първостепенна. Тези три свята не действат отделно. Всъщност те са един свят. Енергиите им действат едновременно. Така се изгражда философия на историята на съвсем нови основи. Тя си служи с други методи на изследване. В нея се разглеждат от по-дълбоко гледище законите, причините за слизане и възлизане на културите, мисията и задачата на всяка култура във великия процес на общочовешкия възход. Тези култури не трябва да се разглеждат откъслечно, а от гледището на великия Божествен план. И тогава вместо хаос в историческия процес ще виждаме строга закономерност. Това по-дълбоко разбиране на историята дава задоволителен отговор на историческите проблеми. Културите се сменят в безкрайния низ на вековете. Но тук няма едно безсмислено, вълнообразно движение на слизане и възлизане. Ако изучим по-подробно законите на историческия процес, ще видим разумност и висш смисъл в него. Историческият процес е частен случай на общия еволюционен процес. Затова казаното по-горе
към текста >>

70. ЕДИН ЗАКОН ЗА КУЛТУРИТЕ

КУЛТУРИТЕ Гребенът на всяка нова културна вълна не е равен по височина на предидущия. Тук важи един исторически закон, който Учителя формулира така: При инволюционния процес гребенът на всяка нова културна вълна е по-нисък от гребена на предидущата. А при еволюционния процес е обратно. Учителя дава следното разяснение върху този закон: Например в инволюционните култури на Индия, Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим винаги забелязваме възход, разцвет, творчество на духовни ценности, но след това идва упадък, духовно обедняване и огрубяване, механизиране на културата. Този упадък е по-голям от възхода. Тъй че общата линия на развитието е слизане, инволюция. А при еволюционния процес всеки нов възход е по-голям от предидущия упадък. Общата линия на развитието е възлизане. Учителя обяснява това с приложения тук
към текста >>

71. НУЖДА ОТ ПРОУЧВАНЕ ЗАКОНИТЕ ЗА СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА КУЛТУРИТЕ

ЗАКОНИТЕ ЗА СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА КУЛТУРИТЕ Ако разгледаме историческия развой на човечеството, най-първо ще видим голям хаос – расите, културите са се сменяли една след друга на пръв поглед без никакъв план и без никакъв закон. Къде остана знаменитата Атлантска култура? Загинали са и културите на древния Китай, Индия, Персия, Египет, Асирия, Вавилон, Гърция, Рим и прочее. Някой би могъл да каже, че и днес виждаме в тези страни известна култура. Тя е пренесена отвън, не е творчество, родено от гения на народната душа, както е било в миналото. Кои са причините за всичко това? Някой може да мисли, че всичко това е станало случайно. Но там, където един вижда случайност, друг съзира действието на строго определени закони. Да се знаят законите за слизането и възлизането на народите е от голямо значение, понеже те хвърлят светлина върху въпрос, които има голяма важност и за днешно време: култура, която се съобразява с тези закони, може да се предпази от ненормалното слизане и израждане и може да намери сигурен път към възход. Ще кажем няколко думи върху законите за слизане и възлизане на културите, но предварително ще разгледаме факторите за обновяване на
към текста >>

72. ДВА ЗАКОНА ЗА СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА КУЛТУРИТЕ

народ или раса на новите сили, които идат в Живота. В края на краищата новото побеждава и заема своето място. Невъзможно е да се спре вечният поток на Живота. Той е неудържим, стремителен и мощен. Всички народи, които са се противопоставяли на новото – на изгряващото, са изгубвали своите предимства, макар и по-рано да са били начело на културния ход на човечеството, и са се израждали. А пък тези народи, които са го приемали, са получавали тласък, постигали са разцвет и творчество. Противопоставянето на новите идеи, на новите форми на Живота води към упадък на културата. Когато едно общество се кристализира, когато се втвърди в известни форми на Живота и изгуби своята пластичност, става неспособно да възприеме новите идеи. На пластичната глина можем да придадем каквато форма искаме. Когато тя изгуби своята пластичност, не е пригодна да изрази нови форми. Нещо подобно става и в човешкия организъм. Когато той остарее и добие склероза или втвърдяване на тъканите, става неспособен да бъде проводник на струите на Живота. При Разумния живот това втвърдяване на тъканите се избягва – последните запазват своята пластичност и това удължава живота. Това важи и за живота на обществата, културите и расите. Всяко общество, всяка култура, всяка раса, като се втвърди, от този момент започва упадък. Това е една от причините за загиване на културите. За да се избегне този процес, трябва културата да запази в себе си онази пластичност, чрез която да може да изменя своите форми под
към текста >>

73. НОВАТА ВЪЛНА

разбира в този пасаж под хълма Сион, под изразите града на живия Бог, небесния Йерусалим? Това е именно онзи Разумен център, който работи в Природата. Тук под Събора на първородните се разбират онези членове на Всемирното Братство, които са над сегашната човешка раса. А където се говори за Духовете на праведниците, стигнали до съвършенство, се загатва вече за онези същества от сегашната човешка раса, които са завършили своето човешко развитие и са почнали да помагат във великата творческа работа на Всемирното Братство. Този Разумен Център ръководи градежа на Новата култура. Всички благородни подтици, идеи, вдъхновения в човечеството идат от Него. Напредналите Светли същества от висшите йерархии са близо до Земята и работят за Новата култура. Всички издигнати и благородни души от всички раси и епохи, които са работили за повдигането на човечеството, и днес продължават да работят. Мойсей, Буда, Хермес, всички пророци, както и Христос, Учителя на учителите, както са работили някога, и днес работят. В Книга на пророк Даниил е казано (гл. 2): Цар Навуходоносор сънувал следния сън. Вижда един голям човек, чиято глава била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, пищялите му – от желязо и нозете му – отчасти железни, отчасти глинени. Един камък ударил образа в нозете му, които били от желязо и глина, и ги съкрушил. Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото съкрушили купно и станали на прах, и вятърът ги вдигнал и не се намерило за
към текста >>

74. НОВИТЕ УСЛОВИЯ

в които има по- възвишени духовни сили. Слънчевата система сега влиза в една нова зона на Духа. Онези хора, които са готови, ще възприемат тази вълна. Слънчевата система навлиза в по-благоприятна среда. Това има своето отражение и върху живота на Земята – върху всички същества и най-вече върху човека. Създават се вече условия за един по-възвишен живот. Нови идеи, нови мисли, чувства и стремежи се събуждат в човешката душа. Човечеството навлиза в един космичен период на творчество и разцвет във висшите области на Духа. В това отношение казваме, че човечеството днес влиза постепенно в областта на космичната пролет. Новото иде като пролетта. Симптомите на тази космична пролет се долавят в живота, науката, изкуството. Навсякъде се чувства, че иде нещо ново. То ще донесе освобождение на човешкия Дух, за да може да прояви той творческите си сили и заложби. Новият човек с по-тънкия си усет ще долавя вътрешния живот на Природата. Ще влезе в общение с Разумните същества, които работят в нея. Физическият свят вече се подготвя за идването на Новата култура. Разумният свят, Разумните същества вече действат и започват да пречистват физическия свят, да създават по-добри условия, при които човек може да расте, да се развива и работи. Както лозето се пречиства, като се премахват развалените листа, сухите клони и паразитите, тъй и Невидимият свят е почнал вече да подготвя по-добри условия за онези, които искат да живеят според неговите закони. Където тези Разумни същества
към текста >>

75. НА РАБОТА!

задачите, които ще реализираме в нашата програма. Постъпвайте, както Светлината постъпва – тя ви оставя своя живот и не ви казва, че ви обича. Постъпвайте, както ябълката постъпва – тя се раздава на всички. Постъпвайте, както изворът постъпва – той се раздава на всички. Раздавайте се на всички, за да получите всичко! Приложението на Любовта – това е работа! Новото учение изправя погрешките на миналото, изправя и допълва сегашното знание и въвежда човека в истинския, безграничния, творчески Живот, който дава всички условия за човешкото развитие. Всичко, което ви говоря, влиза вече в Живота. Никой не може да се отклони от влиянието на моята мисъл! Тя ще произведе своя ефект. Като казвам м о я т а м и с ъ л , разбирам новата мисъл, мисълта на Живия Бог, с Когото съм свързан. Защото както Бог мисли, така и Аз мисля. Методи Константинов (1902-1976) и Учителя Боян Боев (1883-1963) и Учителя Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов
към текста >>

76. ПАНЕВРИТМИЯТA

направиш упражненията с ръцете и краката. И тогава през целия ден ще ти върви добре. Бог и всички добри хора ще бъдат с тебе. Всемирното хармонично движение на цялото Битие е паневритмия. Когато човек прави тези движения, той е в хармония с цялото Битие. Тогава възприема Божественото благословение, понеже всичко е Божие. Когато при паневритмичните движения стъпваме на единия или на другия крак, това стимулира чакрите, става смяна на положителните и отрицателните течения, на творческите и съграждащите течени. При паневритмията мисълта се свързва с музиката и с движението. Трябва да играете, за да се подмладите. С паневритмията човек постепенно придобива мекота. Тези движения на паневритмията са разумни. Те са подготвителни движения. Те имат магическа мощ и влияят върху целия свят, а не само върху нас. Тези движения са взети от Природата, от целия всемир и са в хармония с космичния ритъм.
към текста >>

77. НОВОТO

там, му казал после: „Знаеш ли, че този беше Христос?“ Свещеникът казал: „Така ли? Тогава щях да намеря пари.“ Когато обичаме някого, намираме пари. Казано е: „За всяка празна дума ще даваш ответ.“ В думите има сила, по-малка или по-голяма. Някой път страдате. Защо? Защото сте казали нещо, което не сте направили. А пък друг път се радвате, защото сте казали нещо и сте го направили. Божественото е: като кажеш, да го направиш. Езикът на посветените има сила. Той е творческо слово. Искате да знаете кой е първоначалният, Божественият език. Като изговорите една дума от този език, ако сте скръбен, скръбта изчезва; ако сте болен, болестта изчезва; ако сте беден, беднотията изчезва. Тялото разбира този език. Песента „Махар Бену“ не можете да изпеете вярно, ако не слезете да помагате. Слизате да помагате между тези, които Бог благославя. – Забелязано е, че песните на някои народи, които дълги години са били под робство, са повечето тъжни. – Има друго робство по-тежко. Това е робството на греха, в което човечеството е от много хиляди години. Сега вече е наближил краят на това робство. Божествената светлина е проникнала Земята, но трябва възприемател у човека. В неговото съзнание вече се образува нова мрежа, с която да хваща тази светлина. Тази мрежа се образува у всички духовни хора и някои от тях почват да долавят известни неща от Невидимия свят. Когато новата мрежа почне да се образува, челото се повдига постепенно нагоре. В бъдеще разстоянията от
към текста >>

78. ВЪВЕДЕНИЕ

във вътрешния и външния ни живот, в най-интимните и най-грандиозни страници на историята ни. В целия този процес от духовни течения, още от дълбоката първооснова на националната ни култура и до днес продължават усилията за по-вярно разчитане и тълкуване на старата ни традиция. И въпреки широката и все по-добра историческа осведоменост, натрупана от времето, различните духовни нива на проблемите, подсказват трудността при разкриването им. Явления с по-висша еманация и синтези на творческия дух, със своята си логика за истина, изискват и по-широко езотерично тълкуване. Ако ролята на културата е да ги спасява, редно е да погледнем и към българските „спасени и недоспасени" явления, в нелеката ни историческа съдба, с така накъсаната й хронология. Трудно се обясняват взаимовръзки и взаимоотношения на отделни събития или направо чезнат и се размиват във времето, какъвто е случаят с богомилското учение без чието присъствие на Запад е абсурдно да си представим Реформацията и европейската цивилизация. Допустимо е да не сме дооценили някои събития и загубили шанса да се реализираме и пречистим в аурата на възможни светли идеи, да сме забавили развитието на националното ни мислене и култура. Трябва да се съгласим, че придобитите ценности в най-висшата духовна сфера са съхранени в генетичния ни код и независимо от отдалечеността на времето и историческата забрава при известни условия се проявяват. Приемем ли един път генетичният феномен като фактор на благословение в нашето развитие,
към текста >>

79. ШКОЛАТА

След „Наука и възпитание" и „Възванието към народа ми", творческата и духовна дейност на Учителя Беинса Дуно се разгръща в ежегодни срещи, започнали от 1890 г., за които нямаме пълни „бележки" до 1909 г. След тази година, съборите продължават през. август в гр. Търново с по-голям брой присъствуващи. От тях са останали по-пълни стенографски бележки, известни като протоколи на Веригата. На срещите са били поканени братя и сестри, чийто брой се е движил между 30 и 60 души. Войната през 1913 г. ги прекъсва за кратко време, а на 8 август 1915 г. са забранени от комендантството в града. Следват страници от протоколите от срещите на Веригата от 1909 до 1915 година: 15 август 1909 г., събота, 10.30 часа сутринта Годишната среща беше открита от г-н Дънов с встъпително слово: На тазгодишната среща ще направим първата стъпка на Веригата. Тази верига, в която сме свързани и която опасва цялата земя, върви отгоре надолу и не действува еднакво при всички народи. Но щом вашата душа е добра, ще имате съдействието на всички добри хора по цялото земно кълбо, защото вие работите за Бога. Ще дойде време, когато ще познавате тези ваши братя, които си имат своите отличителни белези и се разпознават, но те никога няма да дойдат при вас, за да ви се препоръчат. И така, когато срещнете тези ваши братя, ще ги познаете по вътрешната си връзка с тях и няма да стане въпрос за вашата религиозна принадлежност или за ваший път. Те са хора, които само помагат на света u мълчат. Има някои, които говорят,
към текста >>

80. 11 август 1914 година, сутринта, понеделник

раз крива вътрешните качества на нещата, т.е. Виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, а и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света и е започнала своята дейност, това е Виделината. Д е н я т, за който се говори в петия стих, е символ на Виделината, която е положителна сила, докато нощта е символ на тъмнината, отрицателна си ла. Тук се описва един период, за който може да кажем, че е период на борба на най-висшите духове, които са взели участие в творческия акт на Вселената. По-нататък се говори за небесната твърд: „И рече Бог: Да бъде Твърд сред Водите, и да раздели Водите от Водите. И направи Бог Твърд; и раздели Водите, кои то бяха под Твърдта, от Водите, които бяха над Твърдта; тъй и стана. И Бог нарече Твърдта Небе. И настъпи вечер, и настъпи утро Ден втори." Твърд защо Бог направиja3и Твърд? За да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат в земни те неща. Ако вие имате лаборатория, заграждате я, за да не влезе някое дете и нанесе там повреди колко повече основания имаше Господ да направи преграда между земното и небесното, определяйки с това развитието на човешката душа! Тази преграда показа мястото, откъдето хората са започнали да слизат надолу, както екваторът е мястото, откъдето хората отиват на север. Образуват се два противоположни полюса тъй развитието на корените в едно дърво показва процеса на нашата човешка еволюция, докато развитието на клоните показва пътя, по който ангелите са минали. Но понеже има
към текста >>

81. 21 август 1927, 7 часа сутринта

ще можете вие сами да извадите тази клечка от земята, т.е. да я създадете сами, да разделите Виделината от Тъмнината? Когато казваме че се задоволяваме с малко, подразбираме Божествения и духовния живот. Във физическия живот, колкото повече имате толкова по-зле. Някой пита: „Как ще придобия Небето, как ще мога да вляза в духовния свят?" Казвам: За да влезете в духовния свят трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможността да приложи своята сила в малък мащаб, за да види по какво се различава Новият живот от стария. Новият живот е живот на пречистване. След това настъпва истинското творчество. Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят. Всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик. Затова вие ще си кажете: Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея Новия живот. Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик трябва да твори, да създава в себе си шест дни, т.е. шест периода, докато дойде до пробуждането на своето съзнание. Като дойдете до работата, трябва да имате образци, трябва да знаете какво изисква Новият живот от вас и как трябва той да дойде. Щом Новият живот дойде, всичко, което сега виждате, вече няма да ви интересува. Този живот трябва да бъде съобразен с Божията любов, с
към текста >>

82. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, където тя е влязла. Светлината постоянно обикаля света. Когато тази светлина озари една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които човек може да преживее. В него се заражда и непреривно засиява едно благородно нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим. Светлината това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Въпросното за същността на светлината е въпрос за високо напреднали хора, които са по-различно устроени от съвременните. Дълго време е нужно, докато телата на хората дойдат до такава степен на развитие, че да могат да възприемат живите явления в природата в истинския им вид. Щом се прояви любовта, се ражда животът. А щом животът се яви, явява се светлината. А тази светлина има много степени на проява. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи. Ето защо за ясновидците, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят.
към текста >>

83. Първа част

следвате пътя от сърцето нагоре към вашия ум, и да мислите за Бога. Много са въпросите, които занимават човешкия ум, с които човечеството се е занимавало и в миналото. Такива въпроси ще има и в бъдеще. Ще ви дам едно кратко определение на понятието "Дух". Той е светлината, която слиза отгоре, от Слънцето, и има пряко съприкосновение с нашия живот... Затова Бог казва: "Аз няма да сляза, а ще проводя през пространството Своя Дух да принесе на хората Моето благословение." Този Дух, тази творческа способност, именно гради всичко в нас и това, което притежаваме, на Него се дължи... Духът има пряко общение с нашата душа. И чрез промените, които стават в душевния ни мир, добиваме понятие за Неговия произход. Без душата нямаше да имаме никакво схващане за Духа. Душата със своя начин на мислене представлява в нас Божественият свят. 1/1 ако има у нас нещо Божествено, то е светлата душа, която мисли. Ето защо, когато говорим за човека, трябва да имаме предвид нея. Щом отделите от човека разумната душа, той остава формено животно с четири крака. Духът се проявява в човешката душа. Поради това човек за разлика от другите същества ходи прав... Някои искат да живеят на Небето, но къде е то? Под думата "Небе" разбирам едно състояние, където съществува пълен порядък, при който хората спазват своите права и задължения към другите... Под "сърце" разбираме корените на нашия живот; а под "ум" клоните и листата отвън. Вие знаете, че в природата съществува съотношение между корените и клончетата. На
към текста >>

84. Втора част

нея, пък и животните не могат да ме разберат." А Бог му отговори: "Много добре, аз ще ти сътворя другар като теб, който ще ти помага." И така на сцената се появи този велик закон, който движи света. И никакво развитие, никакво облагородяване не би имало, ако той не съществуваше. Не гледайте само външната страна на нещата... Най-голямото благословение е, когато човек знае да създава и отхранва. Как може човек да не сътвори една добра мисъл или едно добро желание в себе си? Раждането е творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо. Онзи принцип, за който Христос казва: "Отец живее в Мене, но никой не го е видял." Бог никой не е видял, никой не е видял Бащата на света, а познаваме майката. Бог се явява в нас като майка, която твори, храни и възпитава. И казва се в Писанието: "Христос дойде на Земята да ни изяви Отца." Според същия закон човекът, който е слязъл от Небето, първоначално е приличал на онова малко пясъче, безформено, нищожно, скрито в морската мида, но Божественият Дух, след като е работил дълго време, го е превърнал в един бисер. Ако имате сега някаква цена, следва да благодарите на туй Божествено съзнание, което е работило дълго време над вас... Всичко, което ви дава цена, то са ония ваши благородни мисли, желания и дела, които един Божествен Дух е начертал върху вас. Само чертите, които може да постави Бог върху вашия мозък, върху вашето сърце и душа, те ви дават цена. И съвременните учени хора твърдят, че толкова мисли може да произведе вашият мозък,
към текста >>

85. Шеста част

тях гласи, че колкото повече давате, толкова повече отгоре ще получите. Ако това не можете да разберете, как ще разберете по-абстрактните истини. Под "събудена душа" разбирам душата, в която се е пробудило Божественото съзнание. Такава душа е взела изпита на живота и не иска да бяга от Земята, а казва: "Сега ще живея тук при всички условия . Така ще живея, както Господ иска."... А под думата "закон" аз имам предвид закона не на правата линия, а закона на квадрата. Защото всички творчески енергии при съвременната еволюция се движат в квадрат. А той е най-ужасното нещо и изисква голямо хладнокръвие. За тези, които не го разбират, е много опасен. Но има и живи квадрати. Кои са те? Според живата геометрия мъжът и жената образуват правата линия, най-късото разстояние между две точки. Следователно тя трябва да се постави между тях. Така умът и сърцето ще се съединят, за да влязат в съприкосновение. А пътят, по който тази права линия може да се движи, е пътят на квадрата. Затова той е опасен, защото е място на движение. И който не разбира това движение, може да бъде пометен... Само живите същества могат да образуват точка и център. Математиците казват, че точката е нещо въображаемо, което не заема никакво пространство, но го владее. Точката няма собственост, но владее собствеността... Във всички закони се забелязва една периодичност, която зависи от вътрешните закони на битието. Известни неща се преповтарят в определени епохи, времена, дни, месеци, години и векове. И
към текста >>

86. Осма част

човекът слязъл до дъното на Битието, почти нищо не останало от нея... Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", т.е. да възлюбиш ближната, сродната душа. Имайте предвид, че когато взимам думата "душа", аз я употребявам като една мярка. Ако не можете да любите близката си душа, ако не можете да обичате душата, с която сте излезли, никого не можете да любите. "Като себе си", казва Христос, а не извън себе си. От думите "като себе си", от онзи човек, който може да люби, започва творчеството на Земята... "Да възлюбиш ближния си като себе си!" Не да го любиш, а да го възлюбиш, е точната дума. В българския език има два глагола: "възлюбвам" и "любя". Думата "възлюбвам" е по-силна от думата "любя". Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване... Двете сродни души са двата полюса, където се ражда живота. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене, и ще започне истинската еволюция. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора са получили малко прозрение. Когато придобиеш истинското знание, тогава ще намериш другия полюс на своя живот или пътя на своето възлизане. Това, което наричаме "посвещение", става, когато намерите учителя си, а той своите ученици. Цялата тайна е в
към текста >>

87. Предисловие

г. и се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната. След завръщането си тя веднага отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Тя е един от самоотвержените работници за Новото около Учителя. Педагог по професия и талантлив музикант по призвание, тя влиза в духовния кръг около Учителя, за да остане завинаги в тази животворна и мистична среда, даряваща я с постоянен прилив на творческа енергия. По поръчение на Учителя разработва композиции по неговата музика. Като преводач прави преводи на посочени от него беседи на английски език. Той многократно й е подчертавал голямото значение и необходимост да се преведе Словото на английски език и по тази задача тя работи всеотдайно и безкористно до края на земния си път. Като музикант и надарена с природна пластичност и естетика, В. Несторова взима дейно участие и в Паневритмията и особено в „Слънчеви лъчи“. Ето какво споделя тя в автобиографичната си книга „Път към светлината“: „След една беседа (през 1942 г.), на която Учителя бе дал следния завършек: „Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила“, ми дойде идея да напиша думи за упражненията „Слънчеви лъчи“ и да ги пеем. Отидох на полянката и вдъхновено започнах да ги пиша. Но реших, че най-напред трябва да попитам Учителя дали е съгласен да напиша стиховете. Той одобри идеята и аз седнах сред полянката на Изгрева и започнах да пиша. Думите идваха леко, ритмично...
към текста >>

88. Основи на Паневритмията

„висш“. „Ев“ е това, от което излиза всичко; то означава същината, реалното, същественото в света. А ритъм значи правилност в движението или във всеки друг външен израз на нещата. Представката „пан“ означава, че се говори за един ритъм, който царува в целокупната Природа, в основите на цялото Битие. Тогава според езиковия произход на думата „Паневритмия“ можем да я наречем „космичен висш ритъм“. Нека кажем няколко думи за основите и законите на Паневритмията. Тя е хармонично творческо изявление на Божественото начало във Вселената. В красивия свещен час, когато цялата Природа тръпне от радост при изгрев слънце, се образува живият кръг на Паневритмията. В ранно утро, всред цветя и цъфнали дървета, почват ритмичните и движения. Кои са тези, които образуват живия кръг на Паневритмията? Те са, които искат да влязат в един свят на поезия, свобода и творчество. В основите на Паневритмията седят следните седем принципа: 1. Принцип на разумността. Той гласи: Всичко е ум и разум. Всичко в света е разумно. 2. Принцип на съответствието. Той може да се изясни така: Между всички неща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това със следните думи: „Каквото има горе, има го и долу“. Например има съответствие между идея, тон, форма, движение, цвят, число. Има съответствие между химичните елементи и краските. Явления, съответни на раждане и смърт, срещаме в разните области на живота. Или друг пример: има морски прилив и отлив, приливи и отливи в различните годишни
към текста >>

89. 1. Пробуждане

стъпка напред с левия крак, едновременно ръцете се свалят на височина на гърдите, длани, обърнати надолу, пръсти, насочени напред, като палците и показалците се допират. (Дланите са обърнати една срещу друга, леко раздалечени, с пръсти, насочени напред и нагоре, с допрени палци, показалци и средни пръсти.) Обяснение: Това упражнение изразява събиране в себе си и проявяване навън. Ръцете, които са върху раменете, се разтварят настрани. Значи първо даваме. Това е мъжкият принцип, творческото начало. Туй, което имаме, трябва да го дадем навън. След това ръцете отново се прибират на раменете, значи отново възприемаме от Природата онова, което ще ни даде. Това е женският принцип, възприемащото начало. Тези две състояния се сменят. Когато ръцете се простират настрани, те изпращат и приемат енергии. Пръстите са предаватели, през които се пращат енергии, а междините между пръстите са възприемателни антени. Когато това упражнение се прави с будно съзнание, то подтиква човека към тая идея за възприемане и даване на това, което Природата дава. Чрез тия движения тая плодотворна идея се праща в света. Това упражнение се нарича „Пробуждане“, понеже когато у човека се роди идеята за даване на възприетото, това вече е признак за пробуждане на съзнанието му. Това е надрастване рамките на ограничения личен живот и влизане в по-широката област на целокупния живот. То е начало на проявата на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и прояви в своята красота.
към текста >>

90. Паневритмия 1938

25. СТѪПКА ПО СТѪПКА. — PAS À PAS. 26. НА РАНИНА. — DE GRAND MATIN. 27. ДИШАНЕ — RESPIRATION 28. ПРОМИСЪЛЪ —PROVIDENCE (заключително упражнение Exercice finale) Да пребѫде Божиятъ миръ и да изгрѣе Божията радость и Божието веселие въ нашитѣ сърдца! (3 пѫти) Que la paix de Dieu vive en nos coeurs et que Sa pure joie et Sa sainte allégresse y brillent. (trois fois) ПРИБАВКА — SUPPLÉМЕNT. ПЕНТАГРАМЪ.— PENTAGRAMME. ПРИНЦИПИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало въ вселената. ПАНЕВРИТМИЯТА ВНАСЯ ЖИВОТЪ СИЛА, РАДОСТЬ И КРАСОТА ВЪ ЧОВѢШКАТА ДУША. Днесъ на всѣкѫде се говори за обнова, за нови пѫтища и пр.. Обаче не е достатъчно измѣнението само на механичната страна, на външната форма на нѣщата. Ако хората останатъ съ старото съзнание, съ старото разбиране на живота, тогава нищо нѣма да се постигне. Трѣбва единъ новъ мирогледъ, ново разбиране на живота, ново отношение къмъ задачитѣ на живота. Трѣбва да се изучатъ законитѣ за повдигане на народитѣ и за тѣхното израждане. Колко много народи и раси въ миналото сѫ се издигали до завидна висота и следъ това сѫ слизали отъ сцената на живота. Всички тѣ сѫ били кристализирани въ форми, неспособни за по-нататъшно развитие — отклонени отъ великитѣ закони на живота. Разбира се, за повдигането на единъ народъ или раса е нужно подобрение на хигиеничнитѣ условия на живота, подобрение на икономичното положение на маситѣ и пр.. Днесъ се разглежда въпросътъ за бѫдещето на расата
към текста >>

91. Паневритмия 1941г.

това, отъ което излиза всичко; то означава сѫщината, реалното, сѫщественото въ свѣта. А ритъмъ значи правилность въ движението или въ всѣки другъ външенъ изразъ на нѣщата. Представката „пан“ означава, че се говори за единъ ритъмъ, който царува въ цѣлокупната природа, въ основитѣ на цѣлото Битие. Тогава, споредъ езиковния произходъ на думата „паневритмия“, можемъ да я наречемъ „космиченъ висшъ ритъмъ“. Нека кажемъ нѣколко думи за основитѣ и законитѣ на паневритмията. Тя е хармонично творческо изявление на Божественото начало въ вселената. Въ красивия свещенъ часъ, когато цѣлата природа тръпне отъ радость при изгрѣвъ слънце, се образува живиятъ крѫгъ на паневритмията. Въ ранно утро, всрѣдъ цвѣтя и цъвнали дървета, почватъ ритмичнитѣ ѝ движения. Кои сѫ тѣзи, които образуватъ живия крѫгъ на паневритмията? Тѣ сѫ, които искатъ да влѣзатъ въ единъ свѣтъ на поезия, свобода и творчество. Въ основитѣ на паневритмията седятъ следнитѣ седемь принципа: 1. Принципъ на разумностьта. Той гласи: Всичко е умъ и разумъ. Всичко въ свѣта е разумно. 2. Принципъ на съответствието. Той може да се изясни така: Между всички нѣща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това съ следнитѣ думи: „Каквото има горе, има го и долу“. Напр. има съответствие между идея, тонъ, форма, движение, цвѣтъ, число. Има съответствие между химичнитѣ елементи и краскитѣ. Явления, съответни на раждане и смърть, срѣщаме въ разнитѣ области на живота. Или другъ примѣръ: Има морски приливъ и
към текста >>

92. 4. ФОРМУЛИ ПРИ ХРАНЕНЕ

и от вида на храната, която имат, и искат да получат още повече от съществата в невидимия свят. Това говори за голямата лакомия, която съществува у човека. Преди хранене: 1. Божията Любов носи изобилния и пълен живот. (3 пъти) 2. Само проявената Божия Любов носи изобилния и пълен живот. След 1-ва или 2-а формула добавяме: а) Божият Дух носи всичките блата на живота; б) Господи, прийди и благослови храната, както Си благословил душата. Нека силите на тази храна се превърнат на творчески мисли, чувства, дела и слова, с които постоянно да осветяваме Името Ти, да Те славословим и да изпълняваме волята Ти. Ела, Боже, да ядем. Нахрани десет гладни, десет отрудени души; в) Господи, благодаря Ти за хляба, който Си ми дал, искам да бъда чист и устойчив като житното зърно. (3 пъти) г) При пиене на вода: Както водата разхлажда, така и моите чувства да разхлаждат и освежават уморен и жаден пътник. (3 пъти) Ако произнасяте формулите [(в) и (г)\ всеки ден при хранене в продължение на една година, сърцето ви ще се обнови и подмлади. д) Благославяш ни, Господи, и опитваме изобилието на Твоята благост. При завършване казваме формула 1 (3 пъти) след това: Божият Дух носи всичките блага на живота. Поставяме лявата ръка с длан към стомаха, върху нея дясната и казваме: Господи, молим Ти се, помогни ми да се смели храната в стомаха ми, да се превърне в сладка медена кашичка, в жива сила, която да подкрепи организма ми. (3 пъти) 3. Когато започваме да се храним, при първата хапка казваме:
към текста >>

93. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

е кръстопът на невидимите светли сили, облечени във властта да обновят и просветят душите, предназначени да влязат в йерархията на шестата светеща раса. Човек е преди всичко духовно същество. Той ще не ще, по закона на разумността или по закона на необходимостта, ще влезе в релсите на своя духовен възход, защото природните закони не търпят дисхармония. Всичко, що е обмислено, е дело на плътските пожелания. Затова се казва: „Да се не похвали нито една плът", защото духът е творческата сила - той носи победа. Плътта, според степента на своето развитие, може да послужи като орган за проява на духа. Без духа плътта е най-жалката останка от човека; и добрите му приятели, баща или майка, брат или сестра, мъж или жена казват: „Махнете го по-скоро." Духът е разумната проява, правата мисъл и същина на човека. Без него човек е жив умрял. Духът - това е любимецът на човешката душа. Те не могат един без друг. А плодовете на Духа са: Любов, радост, мир в Божествения свят; търпение, благост, милосърдие в ангелския, в духовния свят; вяра, кротост и въздържание във физическия свят. Следователно учениците на физическото поле, като първа стъпка в духовната йерархия, трябва да се отличават с вяра, кротост и въздържание. Чрез вяра ученикът се приближава към своя Създател, отдето черпи сили и всички възможности - красота, доброта, разумност за своя възход. Чрез кротост той неуморно гради своето духовно тяло. Чрез въздържание той разходва само лихвите от своите духовни капитали. А
към текста >>

НАГОРЕ

2.4347019195557