Търсене в текстове за 'преданост'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Петър Дънов - №39

От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място.
Ний живеем вече във вечността. Ако и да сме тука засега, но то е за кратко време. Не забравяйте да сеете доброто семе. Каквото има да стане, то ще стане. При това помнете, че Времената и Годините са в Божиите ръце. От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място. Да Му възнасяме хвалби и благодарения. Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър духом. Аз ще пиша и на Д-ра, а също и на бр. Тодора. Крепете се взаимно, молете се един за друг. Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина.
към текста >>

2. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място.
Ний живеем вече във вечността. Ако и да сме тука засега, но то е за кратко време. Не забравяйте да сеете доброто семе. Каквото има да стане, то ще стане. При това помнете, че Времената и Годините са в Божиите ръце. От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място. Да Му възнасяме хвалби и благодарения. Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър духом. Аз ще пиша и на Д-ра, а също и на бр. Тодора. Крепете се взаимно, молете се един за друг. Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина.
към текста >>

3. №52 /Петър Дънов/

Вярност, преданост, единодушие в Любовта, това е важното.
Нашите приятели в Н[ови] п[азар] ги оставих много добре9. Някои от по-последните съобщения, които съм приел, ще Ви ги съобщя с някое друго писмо. Има силна борба, но Онзи, Който е откъм нас, е силен. Ние ще приемем помощ Отгоре, и то наскоро. Силата ще се удвои и делото ще тръгне. Вярност, преданост, единодушие в Любовта, това е важното. Колко са славни въжделенията за Този, който ни придружава в живота. Скръб или радост, все що е дошло, е добро. Надявам се да се видим пак, може би наскоро. Поздрави бр. Тодор. Кажи му: Томува, на Когото е дал обещание, Го крепи.
към текста >>

4. 40 ПИСМО

Вярност, преданост, единодушие в Любовта, това е важното.
Някои от по-последните съобщения, които съм придобил, ще ви ги съобщя в някое друго писмо. Има силна борба, но Онзи, Който е откъм нас, е силен. Ние ще приемем помощ от горе, и то наскоро. Силата ще се удвои. И делото ще тръгне. Вярност, преданост, единодушие в Любовта, това е важното. Колко са славни въжделенията за този, Който ни придружава в живота. Скръб или радост все що е. Поздрави бр. Тодор. Кажи му, томува, на когото е дал обещание, няма нито един да е забравил. „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде Царство." Молете се усърдно за успеха на общото дело.
към текста >>

5. 107 ПИСМО

Преданост трябва към Господа.
Да се въздигне една душа, да се облагороди едно сърце, да се просвети един ум не е лесна работа. Помнете това. Иска се време, иска се труд и постоянство. От моя страна аз ще помогна на г-жа Недялкова. Нека има тихо упование и няма да бъде излъгана в надеждите си. Преданост трябва към Господа. Сега бъдете всички весели и радостни. Помагайте си, насърчавайте се, укрепвайте се. Ходете сдружено духом. Жертвувайте всичко, което можете, за да се весели Господ помежду ви и да ви направи сила и мощ. Приемете всинца моя искрен поздрав.
към текста >>

6. 31 ПИСМО

От нас Господ иска да Му служим верно с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място.
Ние живеем вече във вечността. Ако и да сме тука засега, но то е за кратко време. Не забравяйте да сеете доброто семе. Каквото има да стане, то ще стане. При това помнете, че времената и годините са в Божиите ръце. От нас Господ иска да Му служим верно с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място. Да Му възнасяме хвалби и благодарности Поздравете Николая, надявам се той да е бодър и весел духом. Аз ще пиша и на д-pa, а също и на брат Тодора. Крепете се взаимно, молете се един за друг. Аз и Господ Исус ще присъегвуваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина.
към текста >>

7. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя.
След няколко минути мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: — Не съм противен на Волята Божия, защото е свята. А той ми рече: — Не е достатъчен отговорът ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне. И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох с едно страхопочитание: — Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, всичко, което сте ми казали и ще ми кажете. Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: — Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.
към текста >>

8. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Всички те със своята преданост подсилиха чувствително братския живот.
През 1917 г., по време на войната, Учителя беше интерниран от София във Варна. Отседна на най-горния етаж на тогавашния хотел „Лондон", сред града. Братската група често го посещаваше. Той ни говореше за Новия живот, за Великото, което иде на земята, и за първи път ни изпя песните „Мирът вече иде" и „Стани, стани". През този период в Братството дойдоха братята Арабаджиеви -Христо, Васил и Петър, братята Терзистоеви - Никола, Петър и Ангел, също и Васил Ставрев*. Всички те със своята преданост подсилиха чувствително братския живот. През 1918 г. във Варна дойде семейство Люба и Манол Иванови. Още през 1905 г. Манол Иванов** е имал възможността да присъства на сказка по френология, изнесена от Учителя по времето, когато обикалял България с цел да изучи характерните черти на българина. В началото на 1918 г.
към текста >>

9. Писма до Мария Казакова - 1904

Преданост трябва към Господа.
Да се въздигне една душа, да се облагороди едно сърце, да се просвети един ум не е лесна работа. Помнете това. Иска се време, иска се труд и постоянство. От моя страна, аз ще помогна на г-жа Недялкова. Нека има тихо упование и няма да бъде излъгана в надеждата си. Преданост трябва към Господа. Сега бъдете всички весели и радостни, помагайте си, насърчавайте се, укрепявайте се. Ходете сдружено духом. Жертвайте всичко, което можете, за да се всели Господ помежду ви и да ви направи сила и мощ. Приемете всинца моя искрен поздрав. Ваш верен: П.К.Дънов
към текста >>

10. 1921_3 Спомени на Петър Камбуров

работих с голяма енергия, преданост и любов.
СПОМЕНИ НА БРАТ ПЕТЪР КАМБУРОВ През цялата пролет и лято на 1921г. работих с голяма енергия, преданост и любов. Съзнавах и чувствах, че Учителя през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо, направено не както трябва. Най-първо вдигнах двете лозя – в двора на колибата, около 3дка; и другото – отвъд Беляковското шосе, т.нар. „Дойново лозе". После обработих нивата, след това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме. През април окопах лозята сам и без никаква помощ.
към текста >>

11. 1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3

И наистина, през следващите години, до 1928 г., когато почина шефът, аз изпращах по 15-20 души наши хора от Изгрева и от провинцията и те всякога показваха най-високи качества на честност и преданост в работата.
Бог благославя малкото, придобито по честен път, а многото, придобито с лъжа, измама или кражба, носи проклятие и десетократно по-голяма загуба! Разбира се, човекът си отиде. По-късно се разбра (някой ми го каза), че той бил изпратен от шефа, за да провери дали "гредата" на честността е стабилна или прогнила. От този момент аз станах едва ли не най-довереното лице на шефа. Кантарите, дето работеха нашите хора, всякога показваха не дефицит, а излишък (от процентите, които снемахме за кал и пр.) Това обстоятелство способства през следните години да се предпочитат хора от Бялото Братство. И наистина, през следващите години, до 1928 г., когато почина шефът, аз изпращах по 15-20 души наши хора от Изгрева и от провинцията и те всякога показваха най-високи качества на честност и преданост в работата. Веднъж дойде при мене един млад човек на име Йордан Делинешев. Той бил вегетарианец и отчасти запознат с идеите на Бялото Братство. Запознахме се и си поговорихме. От тогава идваше почти всеки ден след работно време за разговор. Един ден той ми каза, че в селото имало условия да се изнесе сказка за Бялото Братство.
към текста >>

12. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя.
И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.” След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: “Не съм противен на волята Божия, защото е свята.” А той ми рече: “Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.” Насочилият се към Света гора Константин Дъновски е имал намерение да се посвети на монашество, та чрез молитви да угоди Богу и да получи благоволението на Небето за освобождението на българския народ. Отклонявайки това му намерение, старият свещеник настоява да се върне там, където го е определил Божият промисъл. Той го съветва да не бяга от света, а да се включи всеотдайно в служба на народа, като за пример посочва жертвоготовността на Авраам и апостол Петър.
към текста >>

13. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Аз се бях свила до Него с чувството за преданост и с едно човешко участие, което можех да му предложа.
Ако някой ни видеше отстрани и чуеше разговора ни, щеше да си каже, че Учителят и Марийка вървят по поляната и си говорят обикновени неща и че нищо особено няма при тях. Особеното беше останало там в стаята му. Раз- брах какво е носил Учителят върху плещите си и какво представлява една микроскопична частица от този товар. Това, което е носел, никой не може да издържи. Той прие моето съчувствие и отвари врата, за да видя и усетя този ад. Аз се бях свила до Него с чувството за преданост и с едно човешко участие, което можех да му предложа. Та какво можеше да бъде моето човешко съчувствие. Беше прашинка и почти ненужно. Но то бе изречено в мига, кога- то човек трябваше да се определи дали се жертва за Бога. И това бе онова, което аз без да исках сторих от чувството си за преданост към Учителя и към Бога. Това бе важното и това бе изпит за мен.
към текста >>

И това бе онова, което аз без да исках сторих от чувството си за преданост към Учителя и към Бога.
Той прие моето съчувствие и отвари врата, за да видя и усетя този ад. Аз се бях свила до Него с чувството за преданост и с едно човешко участие, което можех да му предложа. Та какво можеше да бъде моето човешко съчувствие. Беше прашинка и почти ненужно. Но то бе изречено в мига, кога- то човек трябваше да се определи дали се жертва за Бога. И това бе онова, което аз без да исках сторих от чувството си за преданост към Учителя и към Бога. Това бе важното и това бе изпит за мен. Мария Тодорова След като започнаха бомбардировките животът на Изгрева се промени. Учителят правеше ежедневни разходки от София до Симеоново. След като мy показахме едно чудно място в Симеоново, което Той нарече "Райски кът", Той възприе идеята да се проучи възможността да намерим места.
към текста >>

14. ПАНЕВРИТМИЯ

Спомня си също с какъв възторг и преданост са почнали работа първия ден.
Когато Весела отива при Учителя и Го пита защо се случи всичко това, Той й отговаря: "Определеното за Паневритмията време изтече". Весела Несторова си отива у дома напълно съкрушена. Тя си спомня как на 25 юли 1942 г. Учителят й казва, че започват курсовете по обучение на Паневритмията на младите учители по физкултура. Спомня си с каква радост Той й предава тази новина. Спомня си също с какъв възторг и преданост са почнали работа първия ден. Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши. Така че Весела Несторова присъства на един етап от несполучливия опит за приложение на Паневритмията в българските училища. Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ. Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа. Това означава, че Учителят оцени по достойнство нейната работа.
към текста >>

15. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Той също добре познаваше Учителя и имаше непоколебима вяра, голяма преданост и любов към Него.
Не бил останал никакъв белег. Стефка Няголова Няколко дни преди заминаването на Учителя от Земята, дойде в дома ми наша сестра от Братството - Пенка Белева и ме помоли да отидем на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание много тежко болен. Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в Братството и много предана, изпълнителна и непоколебимо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя. Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високообразован човек, владеещ няколко езика и със западноевропейско възпитание и образование. Той също добре познаваше Учителя и имаше непоколебима вяра, голяма преданост и любов към Него. И така, сестра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че животът му е в опасност и Учителят ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота. Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота. На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от наши братя и сестри, Учителят е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че безполезно е да отивам, защото няма да мога да изпълня молбата й. Тя обаче беше непреклонна, настояваше и молеше, въпреки всичко това, да отида и се явя пред Учителя и да му кажа, че Стефан е болен и е в много тежко положение.
към текста >>

16. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ

Да, това говори за вяра, това говори и за преданост към Учителя.
Отива на върха съвсем самичка, прекарва нощта, посреща изгрева и на другия ден се връща обратно. Все пак това е сила на духа. Аз не се реших да направя това. Нямах нейната смелост да го направя сама. И аз чух от Учителя, че трябва да се отиде, имах повече възможност, бях здрава и силна, но се убоях. Да, това говори за вяра, това говори и за преданост към Учителя. Елена Андреева На много места в своите беседи Учителят дава една съвсем проста задача: След като изядем една ябълка, семките да ги посеем. Години наред, като събера семки от ябълки, ги заравях в градината. Но като се обръща през пролетта, тези семки се изгубваха и така не можех да разбера какъв е смисълът от тази задача. Отидох при един човек от село, който се занимава с овощарство - бай Величко.
към текста >>

17. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

И те, вдъхновени от Неговото Слово за вечния живот, проникнало в клетките на техния духовен организъм, Му се отзоваваха с нежно чувство и преданост.
Обични братя и сестри, На мен се наложи в един важен момент, при видимото отсъствие на любещия ни и светъл Учител, да открия пред братята-ръководители и всички братя и сестри този наш духовен събор. И като ви поздравявам с „Добре дошли! " от мое име и от името на Братския съвет, пожелавам ви даденото от Бога дело на Учителя да расте чрез учениците от сила в сила, за славата на Божието Име и за благото на всички души по лицето на земята. Учителят, добрият и светъл Божествен Учител, чийто Дух работи непрекъснато в душите на своите предани ученици, ся семето на безграничната Любов, Мъдрост и Истина близо половин век и вкуси от ранните плодове на своето Боговдъхновено Слово по върховете на Витоша, Мусала и Рила, заедно със своите ученици. Той излъчваше от себе си топлота, светлина и любов към своите ученици. И те, вдъхновени от Неговото Слово за вечния живот, проникнало в клетките на техния духовен организъм, Му се отзоваваха с нежно чувство и преданост. По Божие повеление добрият ни и светъл Учител на 27 декемврий миналата година, в ранни зимни зори напусна плътта, облече се Той в светлата дреха на безсмъртието, която е имал преди създание мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос. Обични братя и сестри, всички ние, които сме слушали и възприели Неговото Божествено Слово, виждаме неговата величина и грандиозност; то е предназначено за всички души по лицето на земята, безразлично от каква народност са. Преди войната още, неговите ученици от различни народности и страни пропътуваха хиляди километри и дойдоха в България да се срещнат с Учителя си. Колко мила и красива бе тази среща в свещените дебри на тайнствената Рила! За нас е радостен фактът, че Невидимият свят - Божият Промисъл- е избрал България като огнище на тия висши общочовешки духовни идеали.
към текста >>

0.15453386306763