НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
148
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за
организиране
на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39]
10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за
организиране
на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39]
3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие.
към текста >>
5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел
организирането
на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.
към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното.
5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел
организирането
на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.
От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
– че не му е отредено да бъде управляван от страстите,
неорганизираните
, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието.
Тогава славата на всички други царства ще изчезне пред него – Царството на истинския дух, Царството на правдата. 2. В него човек ще се повдигне над силите и стихиите на физическия свят и ще ги овладее. Ще осъзнае: – че не е роден да бъде роб, а свободен; – че не е създаден да вярва сляпо, а разумно;
– че не му е отредено да бъде управляван от страстите,
неорганизираните
, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието.
3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас.
към текста >>
Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ
организиъм
, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много.
6. Дяволюция 1. Всички тия „знаменити” дела, нечестиви пороци на егоизма, и днес съществуват и се ширят по света, само че в по-цивилизован вид. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, когато влезе в човека, съдържат известна истина. 2. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията владее и мрачния дух на този паднал ангел, с тази разлика само, че в неговото естество той произвежда „дяволюция”. 3. Несъмнено този господар на крайния егоизъм постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на природата.
Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ
организиъм
, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много.
4. Трудът и честността, които бяха посочени на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали. Честният труд в наше време се счита за унизителен. Да се работи, но как? Ето това е важният въпрос! 5. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтън[113] в „Изгубеният рай”, бил изгонен от небето за свои минали грехове и беззакония, понеже нарушил мира и блаженството на небесните жители.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Тялото е
организирано
от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума.
Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист.
Тялото е
организирано
от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума.
Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума.
към текста >>
4.
Биографични бележки
чрез Манол Иванов се включва в
организирания
от великия везир Али паша и началника на т. нар.
През лятото на 1866 г. се завръща в Сливен, където се запознава с Михаил Чайковски (Садък паша). През 1867 г. представя пред Високата порта проект за българско образователно дело, който на практика е отхвърлен от Мидхад паша, ратуващ за смесени българо-турски училища. От 1869 г.
чрез Манол Иванов се включва в
организирания
от великия везир Али паша и началника на т. нар.
“Черен кабинет” Шнайдер паша шпионаж в средите на българското революционно движение, но с родолюбива цел да се използват отпусканите пари за целите и задачите на българските революционери. От 1867 до 1869 г. е градски лекар в Лом и Видин. В края на 1869 г. е арестуван във връзка с делото на Васил Ганчев Плевналията, и е изпратен в Цариград, където престоява в затвора до 1874 г.
към текста >>
5.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
1900г., лятото -
организира
във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата.
1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна. 1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен. 1899г., октомври - 1900 г. - живее при баща си свещеник Константин А. Дъновски в град Нови пазар.
1900г., лятото -
организира
във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата.
Присъстват първите му ученици Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен. 1900г. до 1942 г. - провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша. 1901г. до 1912 г. - пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи.
към текста >>
1927г. -
организира
край София селището „Изгрев" (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици.
Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м. декември 1944 година. 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал". 1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен салон в София на ул. „Оборище" 14.
1927г. -
организира
край София селището „Изгрев" (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици.
Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася беседите си. 1929г. - открива Школата на планината Рила. 1930г., 21 септември - започва изнасянето на Неделните утринни слова, които продължават до мессц април 1944 година. 1934г. - предлага Паневритмията: цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм".
към текста >>
1944г., началото - по време на въздушните бомбардировки над София
организира
евакуирането на част от „Изгрева" в ссло Мърчаево, Софийско.
1929г. - открива Школата на планината Рила. 1930г., 21 септември - започва изнасянето на Неделните утринни слова, които продължават до мессц април 1944 година. 1934г. - предлага Паневритмията: цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм". 1939г., 22 март - записва посланието към учениците си „Вечният завет на Духа".
1944г., началото - по време на въздушните бомбардировки над София
организира
евакуирането на част от „Изгрева" в ссло Мърчаево, Софийско.
Установява се в дома на своя ученик Темелко Темелков (сега домът е музей). Връща се на Изгрева на 19 октомври 1944 година. 1944г., 20 декември - изнася своята последна беседа пред Общия окултен клас. 1944г., 27 декември - напуска физическия свят. Тялото му е положено на Изгрева.
към текста >>
6.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Телата, които страдат в тоя свят, са онези, които са слабо
организирани
или нямат сила да се противят на външните влияния на природата.
Ти съзираш един предмет или една вещ и ти се нрави и ти искаш да я присвоиш, но случаят не ти дава, ти се дразниш от несполуката. Сега да допуснем, че ти сполучваш да задоволиш желанието си, но един ден ние, което е нейната храна. Тук се явява потреба от вярата. Със сърце вярва някой за оправдание и с уста бива изповядването за спасение, защото казва Писанието: „Всеки, който вярва в Бога, няма да се посрами. „Много пъти като се отвлича человек от истината и забравя пътя, посочен му от Господа, сам си създава нещастията и страданията.
Телата, които страдат в тоя свят, са онези, които са слабо
организирани
или нямат сила да се противят на външните влияния на природата.
Така и душата, която е далеч от живота, е слаба да се противи на влиянията на злото, нея в такъв случай я увличат поривите на временните побуждения, най-малките причини стават понякога носители на големи нещастия. Какво накара Адама да вкусва от забраненото дърво? Едно просто на вид желание да си похапне и от забраненото ястие, в което му се струваше, че ще има някаква тайна облага или сила да придаде нещо на духа му. Но ето че вкуси и какво придоби? Усети се, че беше гол.
към текста >>
7.
Пеню Киров - №7
Дънов да финансира и
организира
отпечатването на „Призванието".
................... 31. Затворено писмо - обикновено писмо, запечатано в плик. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П.
Дънов да финансира и
организира
отпечатването на „Призванието".
За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел. Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл. 5:9-11; Кол. 1:20) и дори когато Неговата смърт се разглежда като жертва, ударението пада върху кръвта Му, пролята чрез смърт, което прави „жертвоприношението" действено.
към текста >>
8.
Петър Дънов - №20 (отворена карта)
Жечков, чийто син Димитър Жечков е един от ентусиастите, участвали в
организирането
на толстоистката комуна в с.
81. Кантората е на дружеството „Русчо Вълков Миркович и Сие", където акционери са Русчо Вълков Миркович, брат на д-р Миркович, самият д-р Георги Вълков Миркович и наследниците на Русчо. Тя е създадена в Бургас през 1888 г. като клон на основното дружество с централа в Цариград. Предметът на дейност е търговия с български и европейски стоки. Управител е Георги Д.
Жечков, чийто син Димитър Жечков е един от ентусиастите, участвали в
организирането
на толстоистката комуна в с.
Айлан Кайряк (дн. с. Ясна поляна), Бургаско през 1907 г. (У., №20, 06. 05.1899 г.)
към текста >>
9.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Дънов да финансира и
организира
отпечатването на „Призванието".
................... 31. Затворено писмо - обикновено писмо, запечатано в плик. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П.
Дънов да финансира и
организира
отпечатването на „Призванието".
За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел. Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл. 5:9-11; Кол. 1:20) и дори когато Неговата смърт се разглежда като жертва, ударението пада върху кръвта Му, пролята чрез смърт, което прави „жертвоприношението" действено.
към текста >>
10.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Жечков, чийто син Димитър Жечков е един от ентусиастите, участвали в
организирането
на толстоистката комуна в с.
81. Кантората е на дружеството „Русчо Вълков Миркович и Сие", където акционери са Русчо Вълков Миркович, брат на д-р Миркович, самият д-р Георги Вълков Миркович и наследниците на Русчо. Тя е създадена в Бургас през 1888 г. като клон на основното дружество с централа в Цариград. Предметът на дейност е търговия с български и европейски стоки. Управител е Георги Д.
Жечков, чийто син Димитър Жечков е един от ентусиастите, участвали в
организирането
на толстоистката комуна в с.
Айлан Кайряк (дн. с. Ясна поляна), Бургаско през 1907 г. (У., №20, 06. 05.1899 г.) №17
към текста >>
11.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Руската дипломация, уплашена от успеха на униатите,
организира
отвличането на архиепископ Йосиф Соколски (в заговора участва и Петко Р. Славейков).
Ръкополагането се извършва на 14 април с. г. Литургията по време на церемонията се съслужва от Соколски на църковнославянски език, с който акт се изтъква важността и уникалността на славянската книжовност. На приема на 26 април 1861 г. във Ватикана д-р Георги Миркович и Драган Цанков получават от папа Пий 1Х медали, придружени с грамоти за заслуги. Според д-р Миркович това е един изключително сполучлив дипломатически ход в борбата между три империи, който дава нова насока за разрешаването на Източния въпрос.
Руската дипломация, уплашена от успеха на униатите,
организира
отвличането на архиепископ Йосиф Соколски (в заговора участва и Петко Р. Славейков).
През 1861 г. заедно с всички атрибути на униатската архиепископия той е заселен принудително в Киев. Това слага край на движението. През 1860 г. в Цариград пристига и Атанас Георгиев, дядото на Петър Дънов, който е избран да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква.
към текста >>
Пръв
организира
честването на празника на Светите братя Кирил и Методий в Болград.
След неуспеха на Униатската идея през 1861 г. Драган Цанков напуска Цариград, а д-р Миркович заминава за Влашко, където става градски лекар в Болград и същевременно лекар на Българската гимназия там. От 30 януари до 12 август 1864 г. той е временен директор на същата гимназия. Поддържа високо ниво на учебен и възпитателен процес но се сблъсква с несъгласието на училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци.
Пръв
организира
честването на празника на Светите братя Кирил и Методий в Болград.
В края на1864 г. д-р Миркович заминава от Болград за Браила, където е частно практикуващ лекар. Остава там до 1866 г. поради участието си в народните работи. По-късно отива в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински става един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет, след което се завръща в Сливен.
към текста >>
Поради обществената си дейност и
организиране
на революционното движение във Видинския саджак в края на 1869 г.
Идеята е с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунава да преминат чети като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците. В този план косвено се включват и чуждите консули, които изпращат до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска Църква. След проверка турското правителство открива противоречия в съобщенията, но опитът, който има с българското четническо движение, го кара да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана. Така на 28 февруари 1870 г. е основана Българската екзархия.
Поради обществената си дейност и
организиране
на революционното движение във Видинския саджак в края на 1869 г.
д-р Миркович е предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил, с амбиция като доверено лице на властта да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх). Осъждат го на смърт. Присъдата е заменена с доживотна каторга, благодарение на прочутия възрожденски адвокат Илия Цанов. Окован във вериги, д-р Миркович е изпратен от Лом в Цариград - по Дунава до Русе, оттам пеша през Сливен (за назидание на съгражданите му) и през Одрин до Цариград. Престоява в затвора няколко месеца при нечовешки условия, поради което заболява.
към текста >>
12.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното
организиране
на Братския живот.
Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П. Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на съборите. След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт. От чиновническата си работа Т.
Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното
организиране
на Братския живот.
Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години.
към текста >>
13.
№60 (Пеню Киров)
Българската мисия на Църквата на адвентистите от седмия ден е
организирана
през 1911 г.
През 1839 г. Е. С. Попов, американски адвентист от български произход, проповядва в Русе с помощта на Яков Гринберг – български евреин, баптист, книгоразпространител на Британското библейско дружество. Последният е покръстен през 1896 г. в Русе и така станал първият наш адвентист.
Българската мисия на Църквата на адвентистите от седмия ден е
организирана
през 1911 г.
от К. Мотцер (Германия). 69 Става дума за о.з. подполковник Димитър Георгиев Обрешков, живеещ във Варна. Роден е в с.
към текста >>
14.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7
Българската мисия на Църквата на адвентистите от седмия ден е
организирана
през 1911 г.
През 1839 г. Е. С. Попов, американски адвентист от български произход, проповядва в Русе с помощта на Яков Гринберг – български евреин, баптист, книгоразпространител на Британското библейско дружество. Последният е покръстен през 1896 г. в Русе и така станал първият наш адвентист.
Българската мисия на Църквата на адвентистите от седмия ден е
организирана
през 1911 г.
от К. Мотцер (Германия). 69 Става дума за о.з. подполковник Димитър Георгиев Обрешков, живеещ във Варна. Роден е в с.
към текста >>
15.
267 ПИСМО
Един организъм трябва да има не само огромна маса вещество, но то трябва да е
организирано
, но не само трябва да е
организирано
, но то трябва да има съзнателен живот, но не само живот, тоя живот трябва да роди велики мисли, но не само мисли, тия мисли трябва да са носителки на силна воля, Божествена.
Вестникарите говорят това, което те знаят. Бъдещето е в ръцете на Господа, Който регулира съдбините на народите. Какво иде и какво има да стане - това е скрито от очите на света. За онези, които живеят добре, това бъдеще е светло, а за тия, които живеят зле, е мрачно и не може да бъде другояче. Вън от това едно дърво трябва да има не само външен изглед, но и плодове.
Един организъм трябва да има не само огромна маса вещество, но то трябва да е
организирано
, но не само трябва да е
организирано
, но то трябва да има съзнателен живот, но не само живот, тоя живот трябва да роди велики мисли, но не само мисли, тия мисли трябва да са носителки на силна воля, Божествена.
Когато хората почнат да проумяват това, тяхното бъдеще ще бъде велико и светло. Желая Божествената Любов да роди във вас всички: Божествения живот, Божествената Воля и така да сте съпричастници на това бъдеще. Вяра, воля, интелигентност, търпение, надежда. Това са съотношенията на съзнателния живот. Виделината трябва да дойде първом отвътре и тогава да се появи отвънка.
към текста >>
16.
БЕЛЕЖКИ
В средата на 19 в.в Париж Алан Кардек създава от спиритизма учение -
организира
общество на спиритисти, дружество за спиритически изследвания, издава две представителни за движението книги: „Книга на духовете" и „Книга на медиумите".
Учителя получава от ангел Елохим, ръководител на българите и славянството „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което прочита пред събрание на благотворителното дружество „Милосърдие". 6. Тодор Стоименов (1872 - 1952) заедно с Пеню Киров работи в градския съд в Бургас, счетоводител и финансист, служител в дружество „Сингер" в София, касиер на братството. 7. Спиритизъм, лат. Spirit - дух. Практики за връзка с духове на заминали от физическия свят.
В средата на 19 в.в Париж Алан Кардек създава от спиритизма учение -
организира
общество на спиритисти, дружество за спиритически изследвания, издава две представителни за движението книги: „Книга на духовете" и „Книга на медиумите".
При спиритическите сеанси духовете, за да се изявят, черпят ектоплазма от медиум. През 19 в. спиритическите сеанси масово се практикуват в САЩ и Европа. След Освобождението окултна вълна залива България и спиритическите сеанси, по мнението на практикуващите ги, трябва да отговорят на много нови въпроси. В първите години, а и по време на школата, последователи на учението на Бялото братство се увличат по спиритическите практики.
към текста >>
Учението привлича все повече последователи, в градове и села се
организират
групи и братства (над 60 през 30-те години), най-често със собствени салони за събирания и работа.
Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа. В този храм трябва да принасяте жертви и хваления. Слаби сте сйце. Вас ви влече външното." Първите ученици са присъствали редовно на службите, участвали са в църковни хорове. По-късно Учителя се превръща в неоспорим духовен фактор и водач, а словото му - в единствено прибежище за учениците.
Учението привлича все повече последователи, в градове и села се
организират
групи и братства (над 60 през 30-те години), най-често със собствени салони за събирания и работа.
Църквата губи енориаши, а духовеството се чувства идейно ограбено. През 1922 г. архиерейски събор обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от православната църква. Посланието на събора е публикувано в бр. 22 и 23 на „Църковен вестник" от 30 септември 1922 година.
към текста >>
22. Димитър Голов, книжар, писар (бързописец) в градския съд в София, участвува в срещите и на съборите, води протоколи,
организира
издаването на беседите.
Установява се за дълго в САЩ. 19. Мария Казакова, гимназиална учителка, участва в срещите и води протоколи на съборите след 1906 година. 20. През август 1904 г. във Варна се е състояла поредната четвърта среща на Веригата. 21. Има се пред вид съпругата на Пеню Киров и нейните родители.
22. Димитър Голов, книжар, писар (бързописец) в градския съд в София, участвува в срещите и на съборите, води протоколи,
организира
издаването на беседите.
След преместването си в София през 1904 г. Учителя живее в дома му. 23. Елена и Константин Иларионови. Константин е военен, ръководител на братството в Търново. Учителя полага особени грижи за неговото здраве.
към текста >>
църковни служители
организират
подписка сред търновското гражданство, което дава повод на правителството на Стамболийски да забрани събора.
Един от близките съратници на Учителя. 38. Извън града е съществувала градина и лозе с двуетажна постройка, стопанисвани от братството в Търново. Там са се провеждали и съборите. В много градове и села последователи на учението са предоставяли или дарявали имоти за общо ползване и работа. 39. През 1923 г.
църковни служители
организират
подписка сред търновското гражданство, което дава повод на правителството на Стамболийски да забрани събора.
През 1924 г. събор не се е състоял. Последният събор в Търново е от 23 до 29 август 1925 година. 40. Д-р Дуков от Казанлък. При посещенията си в града Учителя често гостува в неговия дом.
към текста >>
17.
Сегашното положение на човечеството
При сегашните условия разумният живот е изпратил тия
неорганизирани
елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания.
По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки. Така се явява дъждът, носител на най-великото благо за развитието на растенията и за поддържане на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин, както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и други подобни в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл (законът на самопожертвуването), та всички капки да се изпратят на Земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу на работа. По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е повдигнала нагоре за известна цел – за да съгради водните капки или да им даде стабилен скелет.
При сегашните условия разумният живот е изпратил тия
неорганизирани
елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания.
Следователно, по същия закон, ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени фактори в плът и кръв. Ще припомним тук едно свидетелство от стария завет: един от еврейските пророци, Езекиил, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: „Могат ли тия кости да оживеят? “ А пророкът отговорил: „Могат, Господи, ако Ти кажеш“. И тогава Господ казал на пророка: „Проречи сега тия кости да се съберат“.
към текста >>
И пророкът е произнесъл вече това магическо слово и ние виждаме вече тия кости да се събират и
организират
, да се обличат в мускули, в плът и кръв и да се обвиват в кожа.
Това са всички съвременни обществени прояви, които са резултат на висящи, неразрешени общочовешки въпроси. И сега Господ наново пита пророка: „Тия кости на съвременното човечество могат ли да оживеят? Могат ли да се съединят и обединят, да образуват едно цяло за въдворяването на Божието царство на Земята? “ И пророкът отговаря: „Може, Господи, ако Ти кажеш“. И този живият Господ казва на пророка: „Изкажи тогава мощното слово в Моето име“.
И пророкът е произнесъл вече това магическо слово и ние виждаме вече тия кости да се събират и
организират
, да се обличат в мускули, в плът и кръв и да се обвиват в кожа.
Заражда се вече една нова идея за братство; например Обществото на народите, стремежът за сближение на народите, за взаимодействие, за икономическо разбиране между народите, за даване свобода на подтиснатите и пр. Остава още последният момент, да каже пророкът: „Да дойде Духът“. Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и всички ще се намерят пред свършения факт на обединеното човечество в закона на човешкото братство. Тогава ще бъде денят на общото възкресение на всички народи по лицето на Земята. На тия живи кости, които са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горе споменатите две течения; топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото – отгоре надолу.
към текста >>
18.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
Тя именно е първоначалната монада, която е
организирала
цялото колективно човечество.
От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е. проява на Божественото. Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма.
Тя именно е първоначалната монада, която е
организирала
цялото колективно човечество.
По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: всички онези, които работят Земята, и онези, които разпространяват човешките произведения, образуват стомашната му система, те доставят соковете. А всички онези, които се борят за благото на човечеството, организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля. Бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатичната нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения; след него иде процесът на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е.
към текста >>
А всички онези, които се борят за благото на човечеството,
организират
мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля.
Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма. Тя именно е първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: всички онези, които работят Земята, и онези, които разпространяват човешките произведения, образуват стомашната му система, те доставят соковете.
А всички онези, които се борят за благото на човечеството,
организират
мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля.
Бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатичната нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения; след него иде процесът на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всички индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всичките сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (свят на силите), на чувствения и на мисловния.
към текста >>
Бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите
организират
мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатичната нервна система и пр.
Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма. Тя именно е първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: всички онези, които работят Земята, и онези, които разпространяват човешките произведения, образуват стомашната му система, те доставят соковете. А всички онези, които се борят за благото на човечеството, организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля.
Бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите
организират
мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатичната нервна система и пр.
Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения; след него иде процесът на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всички индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всичките сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (свят на силите), на чувствения и на мисловния. Расите, народите, обществата, домът, индивидът – всички са тясно свързани помежду си.
към текста >>
19.
Повече светлина
Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в
дезорганизирането
на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал.
Следователно, като казваме „повече светлина“, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си живот. Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липсата на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вътре тя е малко; условия няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека. Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му.
Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в
дезорганизирането
на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал.
Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме този факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва, трансформира се в тях нощно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на дините и пъпешите: всеки може да направи един малък опит: като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израсне някой път нощно време по една педя, а денем растенето и е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира.
към текста >>
20.
Към великата цел.
Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, то латинската раса внесе култура за
организирането
на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и до известна степен спомогна за разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизиране.
Сега като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично – само помежду си, – но обединение общочовешко. Славяните трябва да се ползуват от положителната и отрицателна страна на еврейската, латинската и англосаксонската култури. Виждаме, че у тия култури плюсът и минусът се неутрализират. Макар и да работят неуморно с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък.
Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, то латинската раса внесе култура за
организирането
на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и до известна степен спомогна за разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизиране.
Тя обаче ограничи туй евангелизиране със своите правови разбирания, т.е. че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбиране на туй общочовешко обединение – възвишеното, благородното в света. И те трябва да направят този малък опит в себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко.
към текста >>
21.
***
А Мъдростта е силата, която
организира
нещата.
Търси топлината, която не изгаря нещата, но при която те зреят. Ти си приятното в живота. Те са носителите на Истината. А самата Истина е Глава на Разумното във всяка душа. Любовта е първият плод на Духа.
А Мъдростта е силата, която
организира
нещата.
Любовта никога не спи, не заспива; тя всякога в Истината будна стои. Човекът на Любовта е в Истината. Не оня, който говори за Любовта, но който я има в своята душа. Човекът на Мъдростта е в Свeтлината. Не оня, който говори за Мъдростта, но който я има в своя Дух.
към текста >>
22.
300–350
По този начин се
организира
духовното тяло.
Тогава те развиват неговите висши центрове. Когато енергиите остават долу, те се застояват, стават разрушителни и предизвикват експлозии. 330 Мислите. Повдигай мислите си винаги нагоре към Божественото.
По този начин се
организира
духовното тяло.
331 Божественото. В живота на ученика трябва да се прояви Божественото. В него е пълнотата на живота. 332
към текста >>
23.
МОЛИТВА - ТИ СИ, ГОСПОДИ, КОЙТО ВСИЧКО ПРОЩАВАШ
Ти си, Господи, Който всичко прощаваш, Който всичко създаваш, Който всичко
организираш
и Който всичко уравновесяваш.
МОЛИТВА ТИ СИ, ГОСПОДИ, КОЙТО ВСИЧКО ПРОЩАВАШ Вдига се дясната ръка нагоре с изпънат показалец и се произнася:
Ти си, Господи, Който всичко прощаваш, Който всичко създаваш, Който всичко
организираш
и Който всичко уравновесяваш.
В името на Твоята Велика Любов, Мъдрост и Истина да ме посети Светлината, Истината, Силата, Здравето, Красотата и Добродетелта. Вдига се лявата ръка нагоре с изпънат показалец и се произнася: Ей, Господи, в името на Твоето велико космично съзнание, Което всичко прониква, всичко създава, всичко организира и уравновесява, то в Твое име да ме напусне всяка мъчнотия, която пречи на моя ум, сърце и воля, да напусне още сега ума, сърцето, дома и държавата ми. Амин.
към текста >>
Ей, Господи, в името на Твоето велико космично съзнание, Което всичко прониква, всичко създава, всичко
организира
и уравновесява, то в Твое име да ме напусне всяка мъчнотия, която пречи на моя ум, сърце и воля, да напусне още сега ума, сърцето, дома и държавата ми.
ТИ СИ, ГОСПОДИ, КОЙТО ВСИЧКО ПРОЩАВАШ Вдига се дясната ръка нагоре с изпънат показалец и се произнася: Ти си, Господи, Който всичко прощаваш, Който всичко създаваш, Който всичко организираш и Който всичко уравновесяваш. В името на Твоята Велика Любов, Мъдрост и Истина да ме посети Светлината, Истината, Силата, Здравето, Красотата и Добродетелта. Вдига се лявата ръка нагоре с изпънат показалец и се произнася:
Ей, Господи, в името на Твоето велико космично съзнание, Което всичко прониква, всичко създава, всичко
организира
и уравновесява, то в Твое име да ме напусне всяка мъчнотия, която пречи на моя ум, сърце и воля, да напусне още сега ума, сърцето, дома и държавата ми.
Амин.
към текста >>
24.
Tu cu, Господи, който Всичко прощаваш
Ти си, Господи, който всичко прощаващ, който всичко създаваш, който всичко
организираш
и който всичко уравновесяваш.
Tu cu, Господи, който Всичко прощаваш Вдига се дясната ръка нагоре с изпънат показалец и се произнася:
Ти си, Господи, който всичко прощаващ, който всичко създаваш, който всичко
организираш
и който всичко уравновесяваш.
В името на Твоята велика любов, мъдрост и истина да ме посети светлината, истината, силата, здравето, красотата и добродетелта. Вдига се лявата ръка нагоре с изпънат показалец и се произнася: Ей Господи, в името на Твоето велико космично съзнание, което всичко прониква, всичко създава, всичко организира и уравновесява, то в Твое име да ме напусне всяка мъчнотия, която пречи на моя ум, сърце и воля, да напусне още сега ума, сърцето, дома и държавата ми. Амин.
към текста >>
Ей Господи, в името на Твоето велико космично съзнание, което всичко прониква, всичко създава, всичко
организира
и уравновесява, то в Твое име да ме напусне всяка мъчнотия, която пречи на моя ум, сърце и воля, да напусне още сега ума, сърцето, дома и държавата ми.
Tu cu, Господи, който Всичко прощаваш Вдига се дясната ръка нагоре с изпънат показалец и се произнася: Ти си, Господи, който всичко прощаващ, който всичко създаваш, който всичко организираш и който всичко уравновесяваш. В името на Твоята велика любов, мъдрост и истина да ме посети светлината, истината, силата, здравето, красотата и добродетелта. Вдига се лявата ръка нагоре с изпънат показалец и се произнася:
Ей Господи, в името на Твоето велико космично съзнание, което всичко прониква, всичко създава, всичко
организира
и уравновесява, то в Твое име да ме напусне всяка мъчнотия, която пречи на моя ум, сърце и воля, да напусне още сега ума, сърцето, дома и държавата ми.
Амин.
към текста >>
25.
Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА
Благодарение на тая родолюбива дейност на Атанас Чорбаджи и поради слабостта и
неорганизираността
още на варненските българи на село Хадърча се паднало да заеме на първо време едно особено средищно положение във възродителните усилия на българите във Варненска околия.
войната свършва и К. Дъновски отново събира децата. На следващата година той е ръкоположен за свещеник. На негово място е назначен Петър Атанасов. През същата година е извикан и втори свещеник - Иван Громов.
Благодарение на тая родолюбива дейност на Атанас Чорбаджи и поради слабостта и
неорганизираността
още на варненските българи на село Хадърча се паднало да заеме на първо време едно особено средищно положение във възродителните усилия на българите във Варненска околия.
По такъв начин създаденото в Хадърча българско просветно национално огнище не останало без влияние върху развитието изобщо на народните работи в областта. Атанас Чорбаджи се намирал във връзка с български търговци във Варна. К. Дъновски, който станал негов зет, се преместил във Варна, където внесъл високия български дух на своя тъст, както сам той казва. Понякога по време на служба в гръцката църква произнасял евангелието или някои ектении на славянски. Когато с акта на 3 април 1860 г.
към текста >>
Забележително е, че не във Варна, дето българите се чувствали още слаби и
неорганизирани
, а в село Хадърча било свикано за целта на 21 май 1860 г.
Атанас Чорбаджи се намирал във връзка с български търговци във Варна. К. Дъновски, който станал негов зет, се преместил във Варна, където внесъл високия български дух на своя тъст, както сам той казва. Понякога по време на служба в гръцката църква произнасял евангелието или някои ектении на славянски. Когато с акта на 3 април 1860 г. цариградските българи начело с Иларион Макариополски провъзгласили основаването на отделна самостойна Българска църква, както в другите краища на България, така и във Варненска околия българите се раздвижили и подкрепили тази инициатива.
Забележително е, че не във Варна, дето българите се чувствали още слаби и
неорганизирани
, а в село Хадърча било свикано за целта на 21 май 1860 г.
по споразумение между дядо Ананас и варненските български първенци едно събрание от представители на българите във Варненско, а именно от селата Девня, В. Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлий, Кумлуджа, Суджаскьой, Гевреклер, Гюнлоглу, Чатмата и Куюджук. На него било решено, че се отказват оттук нататък от Цариградската гръцка патриаршия и нейните владици и признават за свое църковно началство новата Българска църква в Цариград начело с Иларион Макариополски. Това решение, подписано от всички представители първенци, придружено от особено писмо на варненските българи, било изпратено в Цариград на Макариополски с покана да посети и обиколи Варненско. По такъв начин село Хадърча заело едно особено средищно положение във Варненска околия.
към текста >>
26.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
Благодарение на тази родолюбива дейност на Атанаса Чорбаджи и поради слабостта и
неорганизираността
още на варненските българи, на с.
Той беше изпратен в 1861 г. като представител на Варненската епархия в Цариград. Обстоятелството, че той остана да действа в Цариград и не замина, както други представители от други епархии сториха, показва, че е бил човек, въодушевен от делото. Той живееше при българската църква. Във време на чумата (1865 г.) той заболя и умря в Цариград".
Благодарение на тази родолюбива дейност на Атанаса Чорбаджи и поради слабостта и
неорганизираността
още на варненските българи, на с.
Хадърджа се паднало да заеме на първо време едно особено средищно положение във възродителните усилия на българите от Варненската околия. По такъв начин създаденото в Хадърджа българско просветно-наци-онално огнище не останало без влияние върху развитието изобщо на народните работи в областта. Атанас Чорбаджи се намирал във връзка с българските търговци във Варна. Свещеник пък Константин Дъновски, който станал негов зет, се преместил за свещеник във Варна, дето внесъл високия български дух на своя тъст и, както сам разказва, понякога във време на службата в гръцката църква във Варна произнасял Евангелието или някои ектении на славянски. Когато с акта на 3 април 1860 год.
към текста >>
И забележително е, че не във Варна, дето българите се чувствали още слаби и
неорганизирани
, а в с.
По такъв начин създаденото в Хадърджа българско просветно-наци-онално огнище не останало без влияние върху развитието изобщо на народните работи в областта. Атанас Чорбаджи се намирал във връзка с българските търговци във Варна. Свещеник пък Константин Дъновски, който станал негов зет, се преместил за свещеник във Варна, дето внесъл високия български дух на своя тъст и, както сам разказва, понякога във време на службата в гръцката църква във Варна произнасял Евангелието или някои ектении на славянски. Когато с акта на 3 април 1860 год. цариградските българи, начело с Илариона Макариополски, провъзгласили основаването на отделна самостойна Българска църква, както в другите краища на България, така и във Варненско българите се раздвижили и подкрепили тая народна инициатива.
И забележително е, че не във Варна, дето българите се чувствали още слаби и
неорганизирани
, а в с.
Хадърджа било свикано за целта на 21 май 1860 год. (по споразумение между дядо Атанаса и варненските български първенци) едно събрание от представители на българите във Варненско, именно от варненските села Девня, Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлии (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндогду, Чатма и Куюджук, в което било решено, че се отказват от Цариградската гръцка патриаршия и нейните владици и признават оттук нататък за свое църковно началство новата Българска самостойна църква в Цариград, начело с Илариона Макариополски. Това решение, подписано от всички представители-първенци, придружено с особено писмо на варненските българи, било изпратено в Цариград на Илариона Макариополски, с покана да посети и обиколи Варненско. Ив. К. Радов, в „Атанас Чорбаджи", стр.
към текста >>
27.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага
организираното
Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина."
Там в графата „година на поканване на събор" е посочена годината 1899. В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.". Следва саморъчният му подпис с червено мастило. Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216):
„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага
организираното
Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина."
Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г.
към текста >>
28.
СЪРАБОТНИЦИТЕ
тя участва в учредяването на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, а на следната година, като член на управителния съвет на дружество „Майка",
организира
представянето на „Възвание"-то.
Нитче, 1899), „Раят. Мисловният мир" от К. У. Летбитер (Издава редакцията на списание „Родина", София) и на няколко неголеми спири-тични статии, отпечатвани в редактираното от д-р Георги Миркович в Сливен списание „Нова светлина" (1890-1896 г). Това е вероятно и времето, когато се запознава с Учителя Петър Дънов. Съвсем правдоподобно е предположението, че през 1897 г.
тя участва в учредяването на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, а на следната година, като член на управителния съвет на дружество „Майка",
организира
представянето на „Възвание"-то.
Анастасия Узунова-Желязкова се явява пръв варненски ученик на Учителя Беинса Дуно. По документални данни годишната среща на Веригата на Бялото Братство през 1906 г. се провежда от 11 до 15 август в дома и на ул. „Стефан Карад-жа". До 1909 г.
към текста >>
29.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
Руската дипломация, уплашена от успеха на униатите,
организирала
отвличането на архиепископ Йосиф Соколски (в заговора участвал и Петко Р. Славейков).
Тя се стремяла, като велика сила, сама да представлява и защищава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепяла Патриаршията. През март 1860 г. делегация, в която влизали Драган Цанков, д-р Миркович и Йосиф Соколски, отишла в Рим и била приета от папа Пий IX. Той ги наградил със златен орден, а Йосиф Соколски бил обявен за архиепископ на Българската униатска църква. Според д-р Миркович, това било един изключително сполучлив дипломатически ход в борбата между три империи, който дал нова насока за разрешаването на Източния въпрос.
Руската дипломация, уплашена от успеха на униатите,
организирала
отвличането на архиепископ Йосиф Соколски (в заговора участвал и Петко Р. Славейков).
През 1861 г., заедно с всички атрибути на униатската архиепископия, той бил заселен принудително в Киев. Това сложило край на движението. Драган Цанков напуснал Цариград, а д-р Миркович заминал за Влашко, където бил поканен за директор на гимназията във Волград. Там той приложил просветителските си идеи за обучение, но влязъл в несъгласие с училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци. Оттам заминал за Браила и от 1863 до 1864 г.
към текста >>
заради обществената си дейност и
организиране
на революционното движение във Видинския саджак д-р Миркович бил предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гръкофил и туркофил, с амбиции, като доверено лице на властта, да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх).
В този план косвено се включили и чуждите консули, които изпратили до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска църква. След проверка турското правителство открило противоречия в съобщенията, но опитът, който имало с българското четническо движение, го накарало да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана. Така на 28 февруари 1870 г. била основана Българската екзархия. През 1870 г.
заради обществената си дейност и
организиране
на революционното движение във Видинския саджак д-р Миркович бил предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гръкофил и туркофил, с амбиции, като доверено лице на властта, да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх).
Осъден на вечна каторга, окован във вериги, д-р Миркович бил изпратен пеша до Цариград, където престоял в затвора до 1872 г. След смъртта на Али паша бил прехвърлен в Диарбекир. Наклеветен, че готви бунт, бил препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - Мердин. Там той лекувал безплатно заточеници и затворници. През 1875 г.
към текста >>
30.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.
Организира
купуването на къщата в Арбанаси, където е съставен Завета на цветните лъчи на Светлината.
*20 Пасхални съсъди – става дума за набор от мистерийни атрибути, изработени по поръчка на Учителя Беинса Дуно. Състоят се от тринадесет сребърни чаши (една голяма с образа на Христос и дванадесет по-малки). *21 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, дългогодишен ръководител на Великотърновското братство. Роден в Габрово, завършва земния си път в София. Завършва военно училище в Русия, служи като капитан в Плевенския и Търновския гарнизон, граничен офицер в Цариброд.
Организира
купуването на къщата в Арбанаси, където е съставен Завета на цветните лъчи на Светлината.
Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). *22 Анастас Бойнов (1848–1936) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път във Велико Търново. Адвокат, първоначално председател на спиритическия клуб в града.
към текста >>
31.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Няколко месеца преди това Англия и другите Велики държави предлагат план за
организиране
на Македония като автономия, отхвърлен по-късно от младотурците.
От 9 до 10 ч. вечерта се събрахме горе, гдето имахме един вид упражнение за духовно развитие. 24 Каквото се извърши в Македония – най-вероятно става дума за събитията, свързани с Младотурската революция, която започва на 3 юли 1908 г. с въстанието на Ресенския османски гарнизон в Македония, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. В събитията е участвала и ВМРО, привлечена от лозунгите на младотурците за равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност.
Няколко месеца преди това Англия и другите Велики държави предлагат план за
организиране
на Македония като автономия, отхвърлен по-късно от младотурците.
25 Перифраза на Битие 11:6,7: И рече Господ: Ето един народ и всички имат един език, и начнаха да правят това; и сега не ще може да им се възбрани всичко, което са намислили да правят. Елате да слезем и да смесим там езика им, защото единият да не разумява езика на другия. 16 август, събота В 4 ч. сутринта имахме хвалебно събрание горе.
към текста >>
32.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Прочее, ние имаме работа с един свят
организиран
, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг.
И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, който ви говори и иска вашето повдигане. Знайте, че Господ е нашата слава и величие. И ако разберем така Живота, ще ни настане Светлина и Виделина. Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно. Защото „на когото е много дадено, много се и иска", а на вас, щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска.
Прочее, ние имаме работа с един свят
организиран
, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг.
И понеже вие сте, които се готвите за Небето и за Духовния свят, то членовете от Духовната верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция. Но вие трябва да докажете, че заслужавате това. Ще работите в света всякой в своето място. Някои от вас, зная това, пъшкат от дълговете си, но тия дългове ги имат знаете ли защо? Причините на всичко това ви са известни.
към текста >>
33.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
А за да можем да работим с последните краски, трябва да имаме по-високо
организиране
.
Радостта е плод на аметистовата краска. Светостта принадлежи на същата краска. И когато тази краска преодолее в нас, ще примири петте ни чувства, които сега са в явно противоречие (чете). Египет в мистическо отношение представлява физическият свят, Асирия представлява Умственият човек, а Израил - чисто Духовният човек. Нека ви обадя, че с тия последните краски много мъчно може да се работи, та затова вие ще започнете с петте краски, защото, виждате, ние имаме пет пръста.
А за да можем да работим с последните краски, трябва да имаме по-високо
организиране
.
Духът винаги гледа да използва по-ниския живот, за да го предаде на по- високи вибрации. Някой се чуди как може да храни една майка едно дете, но то живее с това тяло и не се освобождава, докато не се формира друго. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, и затова и двамата зачеват, и то зачеват много благородно. И един човек в духовно отношение, щом не е заченат с нищо, той се чувства нещастен. Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но при все това съвременното общество само в механическо отношение е много напреднало, но в духовно е останало много назад.
към текста >>
34.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Организира
купуването на къщата в Арбанаси, където е съставен Завета на цветните лъчи на Светлината.
20 Пасхални съсъди – става дума за набор от мистерийни атрибути, изработени по поръчка на Учителя Беинса Дуно. Състоят се от тринадесет сребърни чаши (една голяма с образа на Христос и дванадесет по-малки). 21 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, дългогодишен ръководител на Великотърновското братство. Роден в Габрово, завършва земния си път в София. Завършва военно училище в Русия, служи като капитан в Плевенския и Търновския гарнизон, граничен офицер в Цариброд.
Организира
купуването на къщата в Арбанаси, където е съставен Завета на цветните лъчи на Светлината.
Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 22 Анастас Бойнов (1848–1936) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път във Велико Търново. Адвокат, първоначално председател на спиритическия клуб в града. В неговата вила се провеждат годишните срещи на Веригата в периода между 1910 и 1915 г.
към текста >>
Няколко месеца преди това Англия и другите Велики държави предлагат план за
организиране
на Македония като автономия, отхвърлен по-късно от младотурците.
Родена в Плоещ, Румъния, завършва земния си път във Велико Търново.Първоначално работи като учителка, по-късно основава частно училище в дома си. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 24 Каквото се извърши в Македония – най-вероятно става дума за събитията, свързани с Младотурската революция, която започва на 3 юли 1908 г. с въстанието на Ресенския османски гарнизон в Македония, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. В събитията е участвала и ВМРО, привлечена от лозунгите на младотурците за равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност.
Няколко месеца преди това Англия и другите Велики държави предлагат план за
организиране
на Македония като автономия, отхвърлен по-късно от младотурците.
25 Перифраза на Битие 11:6,7: И рече Господ: Ето един народ и всички имат един език, и начнаха да правят това; и сега не ще може да им се възбрани всичко, което са намислили да правят. Елате да слезем и да смесим там езика им, защото единият да не разумява езика на другия. 26 Всички събития и проповеди на Учителя Беинса Дуно от 15 август 1909 г. са протоколирани от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов.
към текста >>
35.
ВЪВЕДЕНИЕ
През 1925 година православните архиреи в Търново събират подписи против
организирането
на съборите в града.
През 1922 г. Светият Синод и Търновският владика Филип вземат решение да се отлъчат от Църквата всички бели братя-дъновисти, а Учителя е обявен за самоотлъчил се. Първа от Църквата е отлъчена Гина Папазова от с.Дебелец (от свещеник Кънчо Паунски), а след това и всички останали. Уволняват учители, офицери и пр. и пр.
През 1925 година православните архиреи в Търново събират подписи против
организирането
на съборите в града.
Същата година съборът е разтурен на четвъртия ден. От следващата година съборите се провеждат в София. Едно тъжно съвпадение ни връща назад в историята. През 1211 година в Търновград на Църковния събор, организиран от цар Борил, богомилите са осъдени по най-жесток начин, анатемосани са и на практика принудени да напуснат България. Кой загуби от това, всички се досещате; кой спечели също знаем.
към текста >>
През 1211 година в Търновград на Църковния събор,
организиран
от цар Борил, богомилите са осъдени по най-жесток начин, анатемосани са и на практика принудени да напуснат България.
и пр. През 1925 година православните архиреи в Търново събират подписи против организирането на съборите в града. Същата година съборът е разтурен на четвъртия ден. От следващата година съборите се провеждат в София. Едно тъжно съвпадение ни връща назад в историята.
През 1211 година в Търновград на Църковния събор,
организиран
от цар Борил, богомилите са осъдени по най-жесток начин, анатемосани са и на практика принудени да напуснат България.
Кой загуби от това, всички се досещате; кой спечели също знаем. А ако хората трябва да се учат от грешките си, нима това не важи и за държавите, та посрещаме духовните вестители по такъв начин? С тези въпроси посрещаме днешния ден и ни се иска с написаното в тези страници да си припомним какво е било, да се огледаме сега и да си пожелаем мир и любов. Павлина Даскалова
към текста >>
36.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
По този въпрос сестра Мария Тодорова казва: „Представете си, че сте през онази епоха в Търново, където Учителя започва да
организира
съборите на Бялото Братство.
На първия събор, състоял се в Търново (1910 г.), на Учителя е зададен следният въпрос: „Какво значение има за българския народ събирането тази година на Веригата в Търново? " Учителя отговаря: „Ние се срещаме в Търново през тази година, за да решат духовете какво трябва да правят с България. Събрахме се в Търново още и затова, защото всички духове са живяли тук и затова се събират. Те гледат сметката на България и резултатът от тази сметка ще бъде известен бъдещата година."
По този въпрос сестра Мария Тодорова казва: „Представете си, че сте през онази епоха в Търново, където Учителя започва да
организира
съборите на Бялото Братство.
А защо там ли? За това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от вечността, от времето на зараждането на живота на земята и от времето на организирането на този живот от Духа. На много места Учителя беше споменавал, че във В. Търново се срещат много земни, електромагнитни и електрически влияния от цяла България с влиянията, които идат от Хималаите, Алпите и Америка. Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете от минали епохи на земята.
към текста >>
За това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от вечността, от времето на зараждането на живота на земята и от времето на
организирането
на този живот от Духа.
Учителя отговаря: „Ние се срещаме в Търново през тази година, за да решат духовете какво трябва да правят с България. Събрахме се в Търново още и затова, защото всички духове са живяли тук и затова се събират. Те гледат сметката на България и резултатът от тази сметка ще бъде известен бъдещата година." По този въпрос сестра Мария Тодорова казва: „Представете си, че сте през онази епоха в Търново, където Учителя започва да организира съборите на Бялото Братство. А защо там ли?
За това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от вечността, от времето на зараждането на живота на земята и от времето на
организирането
на този живот от Духа.
На много места Учителя беше споменавал, че във В. Търново се срещат много земни, електромагнитни и електрически влияния от цяла България с влиянията, които идат от Хималаите, Алпите и Америка. Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете от минали епохи на земята. Учителя отиде във В. Търново да използва онова космическо течение и онова влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него, и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо." (Виж „Изгревът" на Бялото Братство", София, 1993 г.)
към текста >>
37.
Писма до Мария Казакова
Тук трябва да поясним, че когато се завръща от Америка, Учителя заварва
организиран
спиритизъм сред българската интелигенция.
Тук се намирам. Както виждаме, в това писмо Учителя разяснява някои важни духовни въпроси. Това Той прави и в много от следващите си писма до своите първи ученици. И това е съвсем естествено, като се има предвид, че Школата се открива много по-късно. Писмата са били най-добрата възможност за Учителя да даде на своите ученици знанията, съставящи основата на Новото учение.
Тук трябва да поясним, че когато се завръща от Америка, Учителя заварва
организиран
спиритизъм сред българската интелигенция.
Ето какво си спомня по този въпрос сестра Мария Тодорова: „Когато се отвори Школата през 1922 г, ние заварихме възрастни приятели, които бяха съратници на Учителя още от началото на века. Всички без изключение бяха минали през спиритизма. Спиритизмът като явление беше широко застъпен през онези години. Учителя бе казал, че спиритизмът е допуснат като едно явление и необходимост, за да се покаже и чрез него да се докаже, че има бариера между физическия и невидимия свят.
към текста >>
38.
ОРГАНИЗАЦИЯТА
Когато наближаваше датата на събора, се образуваше комитет, който да го
организира
.
Охраната вършеше една важна работа. Тя не допускаше външни хора в лагера и по този начин се предпазвахме от кражби и други неприятности. Караулен началник беше брат Петко Христов, капитан, ръководител на Шуменското братство.“ А в писмо на Боян Боев от 10.11.1950 г. четем: „...В първите години съборът се свикваше от средата на август и продължаваше една седмица и повече.
Когато наближаваше датата на събора, се образуваше комитет, който да го
организира
.
Специална квартирна комисия в Търново настаняваше гостите на квартира в околните частни къщи и в хотелите на града, а по-късно гостите се настаняваха в околните вили на палатки. Специална домакинска комисия се грижеше за домакинството: за общите обеди и вечери, за ремонтиране на вилата. В съборните дни, в ранна сутрин всички се нареждахме в двора на вилата пред изгрев слънце. След молитви и песни се изпълняваха гимнастически упражнения. След това почваше беседата.
към текста >>
39.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Прочее, ние имаме работа с един свят
организиран
, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг.
Дяволът е много хитър и иска да ви препятствува, но когато го изгоните измежду вас и от вас, всичките ви работи ще се оправят. И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и иска вашето подигане. Знайте, че Господ е нашата слава и величие. И ако разберем така живота, ще ни настане светлина и виделина. Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно, защото „на когото е много дадено, много се и иска“, а на вас щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска.
Прочее, ние имаме работа с един свят
организиран
, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг.
И понеже вие сте, които се готвите за небето и за духовния свят, то членовете от духовната Верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция; но вие трябва да докажете, че заслужавате това. Ще работите в света всякой в своето място. Някои от вас, зная това, пъшкат от дълговете си, но тия дългове ги имат знаете ли защо? Причините на всичко това ви са известни. Така щото, ще оставим теоретическата страна на въпроса и ще пристъпим към работа.
към текста >>
40.
ИЗ ПРОТОКОЛА НА ГОДИШНАТА СРЕЩА ПРЕЗ 1912 ГОДИНА
А за виолетовата и аметистовата казва, че с тях „много мъчно може да се работи“, защото за тях „трябва да имаме по-високо
организиране
“.
Необходимо е „внимателно и благоговейно прочитане. При това „най-първо трябва да възстановите вашия мир“, а ако преди упражненията имат някакво неразположение, да прочетат първо розовата краска. Другото условие е: „Когато видите една краска, не бива да се образува критическо положение и да казвате: Без тази краска не може ли? “ Необходимо е и да знаят в кой ден коя краска да използват, „защото на всеки ден съответства известна краска“. Като начало Учителя им препоръчва да започнат работа с петте основни краски, така както имат пет пръста.
А за виолетовата и аметистовата казва, че с тях „много мъчно може да се работи“, защото за тях „трябва да имаме по-високо
организиране
“.
Освен това Учителя посочва на всеки поотделно какво трябва да чете, според нуждите му, и ги предупреждава: „Да почнете да прилагате което можете, защото има стихове за краските, за които някои очи на приятелите не са готови“. Накрая Учителя казва, че всички, които искат да приложат тези правила, да ги приложат и че Христос иска те да ги приложат, и това е първият урок. Но в случай, че не изпълнят този урок, ще има обратна сила - ще послужи за проклятие. Много подробно Учителя обяснява цветовете и тяхното въздействие чрез стиховете, дадени в книгата, при откриването на годишната среща на Веригата на 15 август 1912 г., Света Богородица. Според тези обяснения, цветовете (краските) имат следното въздействие:
към текста >>
41.
1 Вместо увод
Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на
организираната
неправда и
организираното
насилие.
Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи. Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията.
Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на
организираната
неправда и
организираното
насилие.
Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство. Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва П. Дънов – Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важното е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората.
към текста >>
42.
1914_1 Спомени на Елена Иларионова
На 9 март (22 март н.ст.) Той за първи път
организира
тържествено честване на духовната Нова година (което по-късно става традиция на Братството).
1914 година През 1914 г. Учителя тържествено отбелязва едно събитие, което оказва огромно въздействие, не само на цялото съвременно човечество, но ще продължи да определя съдбините на идните поколения, за хилядолетия напред.
На 9 март (22 март н.ст.) Той за първи път
организира
тържествено честване на духовната Нова година (което по-късно става традиция на Братството).
Ала този път това не е просто поредната Нова година, а началото на една Нова епоха в човешката история – ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ. На състоялия се в един голям салон в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника на нашето общество и ви съобщавам следния реален факт: днес, в Невидимия свят, Светлите невидими духове също празнуват. Там празнуват, защото всички членове на Черната ложа са изгонени, изхвърлени от астралния свят. Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината, от членовете на обществото на Сатаната. Но всички те са слезли тук, на земята, както когато се измита втория етаж на една двуетажна сграда, всичкият боклук от втория етаж пада на първия, на долния етаж.
към текста >>
43.
1919_1 1919 година
След тригодишно прекъсване, комитетът по
организиране
на съборите подготвя провеждането на поредния събор.
1919 година След войната броят на членовете на Бялото Братство бързо се увеличава.
След тригодишно прекъсване, комитетът по
организиране
на съборите подготвя провеждането на поредния събор.
Учителя, както винаги, е непосредственият ръководител на този комитет. Съборът започва на 19 август - Преображение и продължава до 26 август. Тази година Учителя държи две публични беседи за търновското гражданство, за първи път в Търново. Първата е „Мировата любов" в читалище „Надежда", през първия ден на събора, а втората е „Космичната обич", на 24 август, в Модерния театър. Според документите, наемът за салона в читалище Надежда е бил платен от търговеца Иван Дивитаков – 20 лева, а наемът за Модерния театър – 50 лева – от А.
към текста >>
44.
1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.
Второто число представя онзи принцип, който отдолу възраства,
организира
нещата.
(52-53 стр.) В групите, които ще образувате от по 10 или 12 души, трябва да вложите познаване и разбиране. Ще ви обясня, защо ви казвам това и какъв е законът. Първото число означава онзи велик принцип на Бога, който създава, твори нещата. Когото запишат за пръв на групата, той стои като емблема на принципа, който създава.
Второто число представя онзи принцип, който отдолу възраства,
организира
нещата.
Третото число е закон на равновесие. Четвъртото – закон на справедливост. Ще разчитате на четвъртия, защото той е честен, не краде. Ако бях образувал организация по този Божествен закон, четвъртия бих направил касиер. Ако измените мястото на този, който има числото три, ще измени реда на нещата.
към текста >>
45.
1921_1 1921 г. – ПИСМА
Работата, която Учителя дава на събора за през годината, е насочена изключително навътре, към създаване на една вътрешна
организираност
и хармонични връзки между учениците.
1921 г. – ПИСМА Тази година съборът отново започва на 19 август, Преображение, и продължава до 25 август. По традиция, през първия ден Учителя изнася публична беседа за търновското гражданство – „Пробуждане на колективното съзнание".
Работата, която Учителя дава на събора за през годината, е насочена изключително навътре, към създаване на една вътрешна
организираност
и хармонични връзки между учениците.
Дадени са различни форми за групова работа, както в рамките на едно селище, така и в рамките на цялата страна. Целта е развитие на индивидуалните дарби и обмен на знания и умения. Организацията е вътрешна, по закона на Любовта, макар че вече се поставя въпроса за ръководителите. За тях Учителя казва, че трябва да са от Бога, да работят най-много и то по закона на Любовта. Тази година се повдига и въпроса за същността на учението на Учителя.
към текста >>
46.
1921_16 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 1
Ние искаме да се
организираме
, за да работим.
Когато видите лицето на този, живия Христос, вие ще бъдете радостни. (294 стр.) Ръководителите и организацията Сега да се повърна към практическата страна, т.е. към реалната страна, която е съществена за нас.
Ние искаме да се
организираме
, за да работим.
Организациите могат да бъдат механически, когато няма тясна, вътрешна връзка у частите. Връзката може да бъде органическа, т.е. вътрешна, но ако в тази вътрешна, органическа връзка няма съзнание, т.е. няма разбиране между частите, не се постига целта. Какъв е великият закон вътре в Природата?
към текста >>
Всички ония, които започват с механически начин на
организиране
, се увеличават отвънка, а всички ония, които започват с органическия, се увеличават отвътре.
Организациите могат да бъдат механически, когато няма тясна, вътрешна връзка у частите. Връзката може да бъде органическа, т.е. вътрешна, но ако в тази вътрешна, органическа връзка няма съзнание, т.е. няма разбиране между частите, не се постига целта. Какъв е великият закон вътре в Природата?
Всички ония, които започват с механически начин на
организиране
, се увеличават отвънка, а всички ония, които започват с органическия, се увеличават отвътре.
(134-135 стр.) Да оставим всички Божествени връзки сами да действат по един път и Господ да образува Божествена организация, която да почива на закона на Любовта. Дойде ли Любовта, тя ще ни организира. Щом се организираме, ние ще бъдем на мястото си и ще почнем да действаме, да функционираме като един нормален, Божествен организъм. Тогава волята, сърцата, умовете ви ще действат правилно, всичко ще бъде правилно, няма да усещате никакво стеснение, връзките помежду ви ще станат нормални и приятни.
към текста >>
Дойде ли Любовта, тя ще ни
организира
.
няма разбиране между частите, не се постига целта. Какъв е великият закон вътре в Природата? Всички ония, които започват с механически начин на организиране, се увеличават отвънка, а всички ония, които започват с органическия, се увеличават отвътре. (134-135 стр.) Да оставим всички Божествени връзки сами да действат по един път и Господ да образува Божествена организация, която да почива на закона на Любовта.
Дойде ли Любовта, тя ще ни
организира
.
Щом се организираме, ние ще бъдем на мястото си и ще почнем да действаме, да функционираме като един нормален, Божествен организъм. Тогава волята, сърцата, умовете ви ще действат правилно, всичко ще бъде правилно, няма да усещате никакво стеснение, връзките помежду ви ще станат нормални и приятни. (201 стр.) Туй, което ни свързва, то е Божественият принцип, който действа в нас, и ние искаме този принцип да действа и във всички хора. Той е, който ни свързва.
към текста >>
Щом се
организираме
, ние ще бъдем на мястото си и ще почнем да действаме, да функционираме като един нормален, Божествен организъм.
Какъв е великият закон вътре в Природата? Всички ония, които започват с механически начин на организиране, се увеличават отвънка, а всички ония, които започват с органическия, се увеличават отвътре. (134-135 стр.) Да оставим всички Божествени връзки сами да действат по един път и Господ да образува Божествена организация, която да почива на закона на Любовта. Дойде ли Любовта, тя ще ни организира.
Щом се
организираме
, ние ще бъдем на мястото си и ще почнем да действаме, да функционираме като един нормален, Божествен организъм.
Тогава волята, сърцата, умовете ви ще действат правилно, всичко ще бъде правилно, няма да усещате никакво стеснение, връзките помежду ви ще станат нормални и приятни. (201 стр.) Туй, което ни свързва, то е Божественият принцип, който действа в нас, и ние искаме този принцип да действа и във всички хора. Той е, който ни свързва. Щом го има между нас, ние сме братя, ако го няма – не сме братя.
към текста >>
47.
1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2
– Как да се
организира
една братска комуна?
И като се съберем, всякога да има между нас едно голямо разнообразие. Да знаем и да работим, и да пишем, и да пеем, и да свирим, и да четем, всичко да можем. Господ иска от всичко по малко да знаем, та да кажат другите, че: тези хора знаят всичко. (145-146 стр.) Идеи за комуна
– Как да се
организира
една братска комуна?
– С Любов, с Мъдрост и с Истина. С Любов, защото тия, които образуват комуната, трябва да се обичат тъй, че да жертват всичко един за друг. После, възгледите, които имат, да не стават причина никога за някакъв спор между тях, и да не се лъжат един друг. (247 стр.) Може да направите в един град следния опит за работа: съберете се 2-3 семейства, за една година поне да се храните заедно, без да си слагате някакви ограничения, да видим как ще направите опита.
към текста >>
48.
1922_1 1922 година
Тази година беседите на събора са изцяло посветени на идеите за Школата:
организиране
на учебния процес, обособяване на класовете, първите опити в Школата, изисквания към ученика в Школата.
Учителя на 24.02.отваря Школата и казва:„Отварянето на Школата тук, в България, е велик акт, велико събитие на земята. В Школата се проявят мощните сили на невидимия свят, на светлите напреднали същества, които работят за повдигане на цялото човечество." Тази окултна школа Учителя нарича Школата на Бялото Братство, която за първи път се открива за всички, които желаят да се учат. Нарича я още Божествена Школа, Христова Школа. До събора през месец август Учителя държи беседи пред Младежкия и Общия окултен клас в София. На събора той официално обявява, че Школата е открита за учениците от цялата страна и който желае, да постъпи в нея.
Тази година беседите на събора са изцяло посветени на идеите за Школата:
организиране
на учебния процес, обособяване на класовете, първите опити в Школата, изисквания към ученика в Школата.
Девети септември (22.IХ - нов стил) е обявен за Празник на труда и от него ден започват учебните занятия в Школата. Групите от провинцията трябва да минат курса, който е бил вече преподаден на софиянци. Всеки град си избира свой представител в София, който отговаря за изпращането на нужните бройки от поредната лекция. През 1922 год. се поставя в молитвената стая големия цветен Пентаграм, на върха с Учителя.
към текста >>
49.
1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'
Всички братя и сестри пристигнахме
организирано
от колибата.
Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах никакво смущение по лицата на по-възрастните братя. След вечеря Учителя се обърна към всички ни и запита: „Преди или след закуска желаете да отидем в салона? " – Отговорихме, че желаем да тръгнем по-рано, без закуска. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА В читалището се бяха събрали владици и свещеници от няколко места на България, да оспорват учението на Учителя.
Всички братя и сестри пристигнахме
организирано
от колибата.
Сестрите бяха облечени с бели рокли и имаха бели копринени кърпи на главите си, братята от града бяха с бели яки и връзки, а от селата – с бели ризи. Събрани от разните краища на България, ние бяхме към хиляда души. Когато Учителя почна да говори, събраните свещеници започнаха да вдигат голям шум. Той тихо и спокойно ги замоли да имат търпение да го изслушат. Това повече ги раздразни и те се проявиха не като представители на църквата, но като обикновени прости хора.
към текста >>
50.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
Въз основа на сравнението правят свои заключения,
организирайки
текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие.
А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията.
Въз основа на сравнението правят свои заключения,
организирайки
текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие.
Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем:
към текста >>
51.
1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него
-- Щом не искаш доброволно, ще дойдат
неорганизираните
сили на природата и ще се справят с тебе по закона на петоъгълника, но обърнат с върха надолу.
Ако в стая, където има Пентаграм се говори лошо, действа лошо, мисли се лошо, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния -положително и отрицателно. (12) Като ученици бъдете готови да изправяте грешките си сами. Обидиш някой. Иди при него да се извиниш. -- Не искам.
-- Щом не искаш доброволно, ще дойдат
неорганизираните
сили на природата и ще се справят с тебе по закона на петоъгълника, но обърнат с върха надолу.
Не чакайте да се приложи Божия закон насила. (11, 33) ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО Представете си, че започвам да се движа от точка 1, 2, 3 и т, н. (фиг. 3) На какво се дължи това движение?
към текста >>
52.
1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
Но всичко това, което се говори, няма да стане в 2-3 години, трябват ни поне 20 години, за да
организираме
тази Школа както трябва.
Този модел не е измислен. Разбирате ли? Трябва да работим, да работим, искам всинца да работим, за да превъзмогнем всички мъчнотии. Или по-добре да ви кажа: ще ги превъзмогнем! (215 стр.)
Но всичко това, което се говори, няма да стане в 2-3 години, трябват ни поне 20 години, за да
организираме
тази Школа както трябва.
Не мислете, че само две години ни трябват. Вие ще кажете: „Дотогава дали ще бъдем живи? " Ще продължим живота ви, ако искате да живеете, можем да го продължим с 10, 20 години, за да да учите, а можем и да го съкратим. И едното, и другото можем да направим. (115 стр.)
към текста >>
53.
1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3
– бе
организирана
една голяма екскурзия за десет дни из Стара планина.
Смляхме житото и за един-два месеца го изядохме. Нали на трапезата се събирахме най-малко по десетина души! И все още купувахме. През лятото на 1924 г. събор не се състоя и по инициатива на братята от Габрово - Георги Николов и др.
– бе
организирана
една голяма екскурзия за десет дни из Стара планина.
От Арбанаси отидохме в Габрово аз и брат ми Марин, сестра Гена Папазова от с. Дебелец и Стоянка Илиева – учителка в с. Стражица. Имаше братя и сестри от Търново, Русе, Свищов, Севлиево и др. Първата вечер от Габрово отидохме на Габровския манастир, дето нощувахме на т.нар. „Папратлива поляна".
към текста >>
54.
1925_1 1925 година
Правителството на Цанков си разчиства сметките с комунистите, а те се
организират
на малки групи из цяла България.
Георгиев избухва експлозия. Църквата е полуразрушена и са убити 100 души и ранени 150. По една случайност царят не е бил в момента сред присъстващите, а се е придвижвал към църквата. Акцията е дело на ЦК на БКП. В резултат започва терор и се обявява военно положение.
Правителството на Цанков си разчиства сметките с комунистите, а те се
организират
на малки групи из цяла България.
В Търново са открити две такива конспирации: на 23 ученика от гимназиите, осъдени от 5 до 15 години затвор и друга, на възрастни, оглавявана от юристите Димитър Иванов и Бранков. На 3 юли е връчен обвинителен акт на община Търново и временно на кметското място е назначена тричленна комисия: д-р Димитър Раев, Стефан Куманов и Владимир Даскалов. Стефан Куманов е обущар, член на камарата на занаятчиите, живее на ул."Стефан Стамболов" 39. Владимир Даскалов е генерал от запаса, многократно награждаван за военните си заслуги, варненец, женен за търновка. Д-р Димитър Раев е юрист, родом от Стражица, женен за търновка с три деца, живее на ул."Стефан Стамболов" 41.
към текста >>
55.
1925_8 Забрана на съборите на Бялото Братство в Търново
ЗАБРАНА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
ОРГАНИЗИРАНО
ОТ ВЛАДИКАТА ФИЛИП И ГРАДСКАТА УПРАВА
ЗАБРАНА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
ОРГАНИЗИРАНО
ОТ ВЛАДИКАТА ФИЛИП И ГРАДСКАТА УПРАВА
По времето на управлението на тричленната кметска комисия се организира изгонването на Учителя от Търново. Първо се прави опит за разтурване на събора на 29 август вечерта, когато той вече е приключил, като арестуват Учителя. По-късно, през есента, започва събирането на подписи за забрана на съборите в града. Акцията срещу Учителя започва на 12 септември, с голяма статия на първа страница на вестник „Борба", която завършва с думите: „Ако властта може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове... Що се отнася до търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим." Вероятно в тази акция са взели участие и тримата кметове: членът на занаятчийската камара и генералът са осигурили подкрепата на своите съсловия, а юристът е оформил работата юридически.
към текста >>
По времето на управлението на тричленната кметска комисия се
организира
изгонването на Учителя от Търново.
ЗАБРАНА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ОРГАНИЗИРАНО ОТ ВЛАДИКАТА ФИЛИП И ГРАДСКАТА УПРАВА
По времето на управлението на тричленната кметска комисия се
организира
изгонването на Учителя от Търново.
Първо се прави опит за разтурване на събора на 29 август вечерта, когато той вече е приключил, като арестуват Учителя. По-късно, през есента, започва събирането на подписи за забрана на съборите в града. Акцията срещу Учителя започва на 12 септември, с голяма статия на първа страница на вестник „Борба", която завършва с думите: „Ако властта може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове... Що се отнася до търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим." Вероятно в тази акция са взели участие и тримата кметове: членът на занаятчийската камара и генералът са осигурили подкрепата на своите съсловия, а юристът е оформил работата юридически. Църквата е съдействала активно – подписи са се събирали и в църквите, а редакторът на вестник „Борба" Иван Хлебаров, вероятно повлиян от своя роднина Тодор Хлебаров (иконом и протосингел на Търновската митрополия от 1918 г.
към текста >>
56.
1926_6 Спомени на Павлина Даскалова
имаше за децата двадесет-дневно лятно училище,
организирано
от Братството.
извикахме приятелите от цяла България на среща в Търново. Аз бях впечатлена от приятелите от Русе и Габрово. Помня, че баща ми и Петър Филипов, сладкар от Русе, искаха да купят под самата вила една много голяма нива за Братството и поръчаха табела със сини букви на бял фон: „Път към Бялото Братство". Сложиха я на Севлиевското шосе, за да се знае къде е отклонението към вилата. Две години, 1946-47 год.
имаше за децата двадесет-дневно лятно училище,
организирано
от Братството.
От търновското братство бяхме 5 братски деца. Първата година отидоха децата на адвоката Христо Геров – Роланд и Игор, и детето на Нено Тотев – Иванчо. Втората година първа смяна беше брат ми Йосиф. Втора смяна бяхме все гимназисти – Павлина, Игор, Роланд и Ваньо. Ръководителят на школата – Георги Тахчиев, психолог, ни изнасяше такива лекции по Словото на Учителя, че аз се върнах в Търново преобразена духовно.
към текста >>
57.
001. За книгата и нейния автор
Заедно те работят неотстъпно за
организиране
на български училища и за утвърждаването на българския език в социалното и духовното общуване във Варненска област, където гръцкото, турското и гагаузкото влияние са били особено силни.
Обстоятелството, че родната му къща във Варна е граничела с двора на храм “Св. Архангел Михаил”, където в уединение завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя. Образът на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ. Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки. Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години.
Заедно те работят неотстъпно за
организиране
на български училища и за утвърждаването на българския език в социалното и духовното общуване във Варненска област, където гръцкото, турското и гагаузкото влияние са били особено силни.
По-късно те се сродяват и Константин се оженва за Добра, дъщеря на Атанас Георгиев-Чорбаджи и майка на Петър Дънов. Семейният дух за отстояване на национални и духовни ценности е повлиял върху формиране на мирогледа на Петър Дънов. Но в течение на своя жизнен път и духовно подвизаване той надминава националните рамки и придвижва далече напред своето виждане и философия за развитието на човечеството като едно цяло, макар и състоящо се от различни вероизповедания и народи. Наследил от своите родители и деди силен просвещенски дух, Беинса Дуно през целия си живот се стреми да предаде дълбокото знание за същността на човека и пътищата за повдигане на неговото съзнание. Словото, което се изявява чрез него, е отправено не само към българите.
към текста >>
58.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”
“За случая – пише историкът – двамата братя Асен и Петър
организирали
тържествено богослужение в търновската църква “Св.
Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм. Сега била “избягала” от там, “прехвръкнала” до Хемус, което било знак, че от този момент чудотворецът закриля българския народ.”30 Случаят с прехвърлянето на иконата на Св. Димитрий Солунски от Солун в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век. В неговата византийска история той обяснява, че въодушевлението на въстаналите българи се дължало на това, че светецът отвръща очи от ромеите и взема под свое покровителство българите.
“За случая – пише историкът – двамата братя Асен и Петър
организирали
тържествено богослужение в търновската църква “Св.
Димитрий”, за което стана дума по-горе. Пред събралото се множество са се явили боговдъхновени люде, пророчествуващи, че “Бог пожелал да дари свобода на българското и влашкото племе и отхвърли дългогодишното им елинско иго, поради което и Св. Димитрий напуснал своя храм и хвръкнал при тях, за да ги брани и подпомага в подетото от тях дело.” Друга легенда във връзка със Св. Димитрий Солунски, засягаща България, е свързана със смъртта на цар Калоян (1207 г.).
към текста >>
59.
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт
Организираният
поход на християните срещу мюсюлманите обаче става в името на правдата и справедливостта, срещу бруталността и завоевателското нашествие на иноверците.
Първо, че и двете армии в битката при Варна през 1444 г. са се ръководили лично от държавните им глави: на християните – от крал Владислав ІІІ Ягело, а на мюсюлманите – от султан Мурад ІІ. Това ни дава основание да считаме, че и от двете страни се е придавало особено значение за изхода на тази битка. Походът на обединените християнски войски срещу нашествието на османците в континента при победен край би могъл да бъде решителен удар срещу мюсюлманските нашественици. Второ, историята на войните е пълна с находчиви тактически хитрини, дипломатически стратегии и др.
Организираният
поход на християните срещу мюсюлманите обаче става в името на правдата и справедливостта, срещу бруталността и завоевателското нашествие на иноверците.
Непочтеното в случая е, че именно в името на такива високи цели християните са си послужили с най-долнопробно клетво-престъпничество. Султан Мурад ІІ, възмутен от постъпката на Владислав ІІІ Ягело, с основателно негодувание моли силите небесни да станат съдници за погазената клетва. Султан Мурад ІІ не отправя молбата към Аллах, а се обръща към Исуса Христа, призовавайки го като арбитър срещу християнското безчестие. Тази форма на търсене въздаяние за несправедливостта е многократно по-силна по своето психологическо въздействие от една отправена молба за помощ към Аллаха. За да си изясним за какво клетвопрестъпничество става дума и в каква недобросъвестност е обвиняван крал Владислав ІІІ Ягело, налага се една историческа справка.
към текста >>
уния с Византия и
организира
кръстоносен поход срещу османското нашествие.
Султан Мурад ІІ не отправя молбата към Аллах, а се обръща към Исуса Христа, призовавайки го като арбитър срещу християнското безчестие. Тази форма на търсене въздаяние за несправедливостта е многократно по-силна по своето психологическо въздействие от една отправена молба за помощ към Аллаха. За да си изясним за какво клетвопрестъпничество става дума и в каква недобросъвестност е обвиняван крал Владислав ІІІ Ягело, налага се една историческа справка. Ако въпросният поход срещу османците би завършил благоприятно за християните, би следвало да се очаква предотвратяване на османското нашествие на Балканския полуостров и прогонването им в Мала Азия, респективно българският народ не щеше да преживее османско робство. След навлизането на османците в пределите на полуострова и надвисналата угроза от падането на византийската столица Константинопол в мюсюлмански ръце папа Евгений ІV сключва на 28 юли 1442 г.
уния с Византия и
организира
кръстоносен поход срещу османското нашествие.
Начело на този поход застава младият току-що встъпил на престола двадесетгодишен полски крал Владислав ІІІ Ягело, съвместно с увенчания с бойни победи унгарски воин Ян Хуниади. В акцията по похода са привлечени сръбският деспот Георги Бранкович, Венецианската република, Дубровнишката република, като впоследствие се присъединяват босненци, сърби, власи, албанци.33 В решителното сражение на 3 ноември 1443 г. войските на обединените християнски народи разбиват османските отряди при Ниш. Скоро след това пада в християнски ръце и София.
към текста >>
Непосредствено след завършването на похода, балканските народи, и по-специално албанците под водачеството на Скендербег и черногорския войвода Стефан Черноевиц, започват
организиране
на нов поход срещу Турция.
След остри схватки и под напора на лютата зима, въпреки поражението на османските войски при София на 5 януари 1444 г., обединените християнски войски започват изтегляне обратно, като през Ниш напускат полуострова, понесли със себе си много плячка и пленници. В началото на февруари 1444 г. войските на Владислав и Хуниади се завръщат в Буда, посрещнати с големи почести като победители. Така завършва т.нар. “дълъг поход” на обединените европейски сили.
Непосредствено след завършването на похода, балканските народи, и по-специално албанците под водачеството на Скендербег и черногорския войвода Стефан Черноевиц, започват
организиране
на нов поход срещу Турция.
Същевременно византийският император, заинтересован от подновяването на похода, търси връзки с Венеция, Дубровник, с унгарските владетели и поляците, с босненците и др. за прогонването на османците от завзетите земи на полуострова. Венеция и Папската курия са били резервирани по отношение участието си в този нов военен поход. Въпреки това обаче те не преставали да се интересуват от разгрома на нашествениците и заявявали, че “винаги са защитавали интересите на християнството и ще продължат това тежко тяхно задължение”. В тази обстановка Владислав ІІІ Ягело свиква дър-жавния съвет, където се решава подновяването на воен-ните действия срещу османците.
към текста >>
60.
021. Християнските грехове и гонението на богомилите
Вместо да почувстват духа на социално обновление, което е носило в утробата си богомилството, българските църковни власти и държавници го обругават и
организират
жестоко преследване срещу неговите последователи.
Озарено от високите идеали на християнството, богомилството не се подвоумява да встъпи в открита борба срещу проявите на разложение на църковното духовенство, от една страна, и разгулността на феодалната върхушка (царстващ дом и болярство), създатели и крепители на средновековните порядки, от друга страна. По своята същност богомилството представлява далечен предтеча на реформаторски религиозни движения, появили се много по-късно в Западна Европа. Ако не бе безжалостно потъпкано от църквата и държавата, то би могло да се утвърди и да стане движеща духовна вълна. През втората половина на ХІ и началото на ХІІ век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление, от една страна, и срещу гражданската власт за извоюване на една справедлива социална основа. Същевременно през двувековното византийско владичество (1018-1185) богомилството отстоява борбата срещу чуждото верско потисничество.
Вместо да почувстват духа на социално обновление, което е носило в утробата си богомилството, българските църковни власти и държавници го обругават и
организират
жестоко преследване срещу неговите последователи.
Гоненията срещу богомилите започват още от времето на цар Петър І (927-969) и продължават векове, за да загасне жаравата им на полуострова и да продължат делото си на Запад. През 1211 г. цар Борил съвместно с духовенството свиква голям църковен събор срещу богомилите, последван от масови гонения, които по своя обсег и жестокост не отстъпват на Вартоломеевата нощ, а по характера си имат твърде общо със средствата за борба на Светата инквизиция на Запад. Тези издевателства стават у нас, в България, 360 години преди Вартоломеевата нощ. Организираното преследване срещу богомилите продължава и по времето на царуването на цар Иван Александър, когато в Търново се свиква нов църковен събор през 1350 г.
към текста >>
Организираното
преследване срещу богомилите продължава и по времето на царуването на цар Иван Александър, когато в Търново се свиква нов църковен събор през 1350 г.
Вместо да почувстват духа на социално обновление, което е носило в утробата си богомилството, българските църковни власти и държавници го обругават и организират жестоко преследване срещу неговите последователи. Гоненията срещу богомилите започват още от времето на цар Петър І (927-969) и продължават векове, за да загасне жаравата им на полуострова и да продължат делото си на Запад. През 1211 г. цар Борил съвместно с духовенството свиква голям църковен събор срещу богомилите, последван от масови гонения, които по своя обсег и жестокост не отстъпват на Вартоломеевата нощ, а по характера си имат твърде общо със средствата за борба на Светата инквизиция на Запад. Тези издевателства стават у нас, в България, 360 години преди Вартоломеевата нощ.
Организираното
преследване срещу богомилите продължава и по времето на царуването на цар Иван Александър, когато в Търново се свиква нов църковен събор през 1350 г.
Гоненията срещу богомилите ги принуждават да емигрират извън границите на България. Прокудените богомили-емигранти търсят спасение в Корсика, Сар-диния, Сицилия, Италия, Босна, Херцеговина, Франция и др. Това придвижване на българските богомили започва от Х и продължава до ХІV век. Преселили се на Запад, емигрантите-богомили са разнасяли идеите на богомилството. Местното население ги наричали Българска ерес или само българи.
към текста >>
Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня,
организиран
в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”.
Това придвижване на българските богомили започва от Х и продължава до ХІV век. Преселили се на Запад, емигрантите-богомили са разнасяли идеите на богомилството. Местното население ги наричали Българска ерес или само българи. По тази причина двама от прапрадедите на Наполеон Бонапарт фигурират в родословното му дърво с прозвището българите.84 Така например в потомствената стълбица на Наполеон фигурира и някой си Гийом Български (Guieum de Bulgar (1034-1077), който не е българин, защото неговите родови предходници са корсиканци, но като последовател на богомилската ерес са го наричали българина. Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето.
Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня,
организиран
в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”.
Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство. Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание.
към текста >>
Вместо да се
организират
за съвместен отпор срещу мюсюлманските нашественици, византийци и българи взаимно се обезсилват, като сключват сепаративни мирни договори с османците, след което последните лесно се справят поотделно с едните и с другите.
Когато цар Иван Александър се възкачва на престола (1331 г.), османците напират на границата на византийските владения в Мала Азия и са пред вратите на Константинопол. Без да си даде сметка за застрашаващата го голяма опасност на нашествениците от Мала Азия, цар Иван Александър лавира между двамата претенденти за византийския престол, като се съюзява ту с единия, ту с другия претендент и с това помага косвено османците по-лесно да разгромят Византия и да се настанят на Балканския полуостров. Към средата на ХІV век мюсюлманските нашественици достигат Мраморно море и стават господари на галиполската крепост Цимпе. С тази придобивка те се настаняват на предмостова позиция на полуострова. Тази ценна военностратегическа изгода те получават от византийския василевс Кантакузин не в резултат на военни действия, а като договорна компенсация за оказаната им военна подкрепа срещу династичните домогвания на Иван Палеолог (1352 г.).
Вместо да се
организират
за съвместен отпор срещу мюсюлманските нашественици, византийци и българи взаимно се обезсилват, като сключват сепаративни мирни договори с османците, след което последните лесно се справят поотделно с едните и с другите.
Такъв е случаят през 1363 г., когато цар Иван Александър се споразумява с Мурад ІІ за съвместно нападение срещу Иван Палеолог. Стъпили здраво на Балканския полуостров, османците още на следващата 1364 г. нападат българите. Оттук нататък събитията се развиват в полза на нашествениците, докато се стигне до пълния разгром на християнските народи, населяващи полуострова. Всички, които са влизали в непосредствен военен допир с османците, са получавали реалната представа за тяхната военна мощ, окриляна от необуздан фанатизъм.
към текста >>
Вместо да се
организират
срещу нея чрез съвместен отпор, те си позволяват игра с огъня и, разбира се, изгарят в него.
Стъпили здраво на Балканския полуостров, османците още на следващата 1364 г. нападат българите. Оттук нататък събитията се развиват в полза на нашествениците, докато се стигне до пълния разгром на християнските народи, населяващи полуострова. Всички, които са влизали в непосредствен военен допир с османците, са получавали реалната представа за тяхната военна мощ, окриляна от необуздан фанатизъм. Имайки предвид това, ние недоумяваме как застрашените Византия и България не виждат грозящата ги опасност.
Вместо да се
организират
срещу нея чрез съвместен отпор, те си позволяват игра с огъня и, разбира се, изгарят в него.
Към всички тактически грешки, които прави цар Иван Александър в своята държавническа дейност, трябва да се прибави и неговият неправилен ход по отношение разделянето на България между двамата му сина. Естествен приемник на цялата държавна власт след смъртта на Иван Александър би трябвало да бъде първородният му син Иван Страцимир. За да угоди обаче на властническите капризи на втората си жена Сара, от която има втори син Иван Шишман, Иван Александър извършва още приживе разделяне на България между тях двамата. На законния престолонаследник Иван Страцимир той дава управлението на Видинската област, а на втория си син Иван Шишман предоставя централ-ната част на държавата като Търновско българско царство. Този акт на разединение на българската държава е предшестван от самоволното отделяне на българските боляри Балик и Добротица, които се обявяват за самостоятелни феодални владетели в Карвунската област (днешна Добруджа, Балчишко) до Козяк (днешен Обзор).
към текста >>
61.
025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение
Трябвало да се получи тяхното съгласие и подкрепа за
организирана
борба срещу елинизма и категорично да се откажат от гръцкия владика и цариградската фенерска патриаршия.
Като разбрали това, гърците започнали да доносничат пред турското правителство за закриването както на училището, така и на църквата. С това се започнала открита борба между българи и гърци. По това време дядо Атанас Чорбаджи се готвел да замине за Цариград като представител на варненските българи по църковния въпрос. Преди да отпътува обаче, той решил, в споразумение с варненските първенци х. Рали, Сава Георгиевич, Велизар Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и др., да свика събрание в село Хадърджа, където да поканят и първенци от околните села, за да се занимаят с националната и църковна борба на българите.
Трябвало да се получи тяхното съгласие и подкрепа за
организирана
борба срещу елинизма и категорично да се откажат от гръцкия владика и цариградската фенерска патриаршия.
Едва след това той искал да замине за Цариград, като отнесе на ръка тяхното решение. Събранието станало на 21 май 1860 г. в с. Хадърджа при извора Хърлята, под една вековна круша. На събранието присъствали първенци от цялата околия.
към текста >>
62.
026. Дейност на Атанас Георгиев в Цариград
След отделянето на Българската църква от фенерската гръцка патриаршия всички църковни служби, за които става дума по-горе, както и самата черковна литургия се извършвала в
новоорганизираните
български църкви на старобългарски език.
Тъй като българите християни от Варна са се представяли официално от гръцката цариградска патриаршия, последната винаги ги е злепоставяла пред турските власти. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни граждани, продължавал да бъде официален представител на варненските българи. Фактическото положение на нещата обаче било съвсем друго. С пробива, направен от Иларион Макариополски в Цариград и отделянето на Българската църква от Вселенската гръцка патриаршия, настъпва съществена промяна в църковното служение на българите. До този момент всички христия-ни, неза-ви-симо дали са българи, или гърци, се чер-кува-ли общо в гръцките църкви, като всички църковни тре-би – кръщения, сватби, погребения, панихиди и дру-ги – се извършвали на гръцки език от гръцки свещени-ци.
След отделянето на Българската църква от фенерската гръцка патриаршия всички църковни служби, за които става дума по-горе, както и самата черковна литургия се извършвала в
новоорганизираните
български църкви на старобългарски език.
Точно тук, при тази важна стъпка във Варна и Варненско отец Константин повече от всеки друг е дал своя неоценим принос за повдигане на народностното съзнание на българите. При това трябва да се има предвид, че той е действал сам, без да има близката подкрепа на Атанас Чорбаджи, който по това време е бил в Цариград. Отделянето на българите християни във Варна от фенерската цариградска патриаршия допринесло твърде много за повишаване на самочувствието им и способствало за подемането с по-голяма сила борбата за национална политическа свобода от османско иго. Изобщо важна предпоставка за повдигане революционния дух и вдъхване вяра за победа в борбата срещу политическия гнет на османците е изиграла извоюваната църковна независимост.
към текста >>
63.
030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски
отец Константин
организира
във Варна ученическото дружество “Просвещение”, от-крива подписка за издигане здание за девическо училище и осъществява маса други родолюбиви инициативи.
Освен това между архимандрит Панарет и Варненската българска община възникнали някакви недоразумения, което предизвикало неговото отзоваване през март 1870 г. По предложение на Иларион Макариополски председателството на общината било наново възложено на свещеник Константин Дъновски, който продължил с още по-голяма ревност да се грижи за варненските българи. В началото на 1870 г. отец Константин бива избран от Варненската епархия като делегат на Народния църковен събор на българите в Цариград. От началото на 1871 г.
отец Константин
организира
във Варна ученическото дружество “Просвещение”, от-крива подписка за издигане здание за девическо училище и осъществява маса други родолюбиви инициативи.
Като логически завършек на неуморната дейност на отец Кон-стан-тин е образуването на Варненско-Преславската епархия, за митрополит на която бил ръкоположен на 2 де-кември 1872 г. архимандрит Симеон. На 17 март 1873 г. варненските българи издигнали за председател на епархийския смесен съвет отец Константина. От 1876 г.
към текста >>
64.
УЧИТЕЛЯТ
Той беше един от първите измежду ония, които проявяваха интерес към театралното изкуство, имаше установено мнение за отделни пиеси и автори, сам участваше в театралните представления, които
организираше
нашето училище и играеше централни роли.
Познаваше всички религиозни учения и живота на техните създатели - Христос, Буда, Конфуций, различните ордени и секти; имаше становище за всяка една поотделно. Говореше за Кант и за Галилей, за Сократ и Платон, за Кропоткин и Плеханов, за Маркс и Енгелс. Познаваше Белински и Добролюбов, Бакунин и Херцен. И ние се удивлявахме как е възможно да се поберат толкова знания в главата на един ученик от 6-7 клас! Често ние посещавахме театралните представления на гостуващи в Свищов театри.
Той беше един от първите измежду ония, които проявяваха интерес към театралното изкуство, имаше установено мнение за отделни пиеси и автори, сам участваше в театралните представления, които
организираше
нашето училище и играеше централни роли.
Обичаше музиката. Владееше няколко инструмента и особено цигулката. Като бъдещи учители-педагози, това беше задължително за всички; Петър Дънов я владееше до виртуозност и участваше в почти всички наши забави и вечеринки със самостоятелно изпълнение. Ние му предричахме бъдеще на безспорен цигулар. По-късно, когато животът ни раздели, аз завърших в Кюстендил и станах учител, а той - някъде в чужбина завършил няколко факултета."
към текста >>
65.
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Стопанският живот на събора се
организираше
от няколко практични братя.
Прочитахме стиха, който се е паднал, и го записвахме в тетрадките, които си носехме. Наблюдавахме картината. Горницата представляваше свято място, където душите обещаваха пред Бога, че през цялата година ще служат на Бога, ще си служат със Словото Божие и ще четат това, което им се даде като бъдеща работа през годината. Това бе място, където душите обещаваха да служат на Бога. То бе като храм.
Стопанският живот на събора се
организираше
от няколко практични братя.
Между тях беше Петко Епитропов - висок, представителен, с голяма брада. Той работеше в застрахователно дружество. Като застрахователен агент обикаляше цяла България и използваше случая да посещава местните братства. Имаше помощници: Гумнеров, Иларионов и др. Те се грижеха за всичко - доставяха продукти, хляб, организираха общата братска трапеза.
към текста >>
Те се грижеха за всичко - доставяха продукти, хляб,
организираха
общата братска трапеза.
Стопанският живот на събора се организираше от няколко практични братя. Между тях беше Петко Епитропов - висок, представителен, с голяма брада. Той работеше в застрахователно дружество. Като застрахователен агент обикаляше цяла България и използваше случая да посещава местните братства. Имаше помощници: Гумнеров, Иларионов и др.
Те се грижеха за всичко - доставяха продукти, хляб,
организираха
общата братска трапеза.
На събора се събираха 500-1000 души. За тях се направиха дълги маси под брястовете в лозята и беше много приятно и удобно. Обзаведе се кухня, където сестрите дежуреха на смени. Имаше по два-три казана и д-р Жеков стоеше до тях и се грижеше за хигиената. Повечето от приятелите си бяха опънали палатки в лозята и там живееха.
към текста >>
Бурята, развихрила се с гръм, светкавици и дъжд, попречи на владиците да
организират
търновското гражданство в борба срещу Учителя.
По тази причина учениците на Бялото Братство на земята правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора, да се получи отчасти и от учениците. Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. През август 1922 се състоя съборът на Бялото Братство в Търново. Той бе знаменателен. Там се развихри черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя.
Бурята, развихрила се с гръм, светкавици и дъжд, попречи на владиците да
организират
търновското гражданство в борба срещу Учителя.
До 1925 г. включително, съборите на Бялото Братство бяха в Търново. Но през 1926 г. започна една голяма акция срещу Братството под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди. Предизвикаха подписка между гражданите на Търново, с което се искаше дъновистите да не провеждат съборите си в Търново.
към текста >>
66.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
Към него се включиха и други и те трябваше да
организират
печатането на беседите.
Това бяха средства, набирани доброволно, които се даваха в името на една идея. И от тези пари се взимаха за печатане на беседите. След продажбите част от сумите се възстановяваха. По това време се основа един редакционен комитет от възрастни приятели с литературни познания. В него влизаше Стефан Белев, който по това време имаше много преводи от чужди автори на окултна литература, дядо Благо - Стоян Русев, поет и писател.
Към него се включиха и други и те трябваше да
организират
печатането на беседите.
Но случи се така, както винаги, че когато се съберат много хора от умни по-умни, работа не вършат. Тук стана същото. Много разговори, много приказки, разисквания, а резултатите - малки. По това време Стефан Камбуров от Казанлък, който беше печатар и имаше печатница, поиска да издава беседи. Учителят изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи.
към текста >>
Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той
организира
материалната част и изпълнението.
Но случи се така, както винаги, че когато се съберат много хора от умни по-умни, работа не вършат. Тук стана същото. Много разговори, много приказки, разисквания, а резултатите - малки. По това време Стефан Камбуров от Казанлък, който беше печатар и имаше печатница, поиска да издава беседи. Учителят изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи.
Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той
организира
материалната част и изпълнението.
Оттука излезнаха няколко томчета беседи. Петър Камбуров завърши естествени науки в София и после стана учител в Казанлък. През целия си живот той е съдействал за издаването на беседи. Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото Братство. Тук се издадоха "Сила и живот" 10, 11, 12 и 13 серия.
към текста >>
Друг, който взе инициативата за
организирането
на печата бе Никола Ватев от Русе.
Тук се издадоха "Сила и живот" 10, 11, 12 и 13 серия. Друг печатар от семейство Камбурови бе Никола Камбуров, който имаше печатница в Стара Загора. Така започнаха да излизат беседите. Първо се занесе до Учителя, Той я прегледа, одобри я и след това започваха да печатат и да продават напечатаните беседи. Слави Камбуров - третият брат откри печатница в Нова Загора,
Друг, който взе инициативата за
организирането
на печата бе Никола Ватев от Русе.
Той организира цяло издателство. Подготвяше отпечатването на беседи и разпространението им,като ги продаваха на костуеми цени. Печалба от това нямаше. В Русе Борис Малджиев имаше печатница и там се печатаха беседи. Но и те се въодушевиха и издадоха само няколко беседи.
към текста >>
Той
организира
цяло издателство.
Друг печатар от семейство Камбурови бе Никола Камбуров, който имаше печатница в Стара Загора. Така започнаха да излизат беседите. Първо се занесе до Учителя, Той я прегледа, одобри я и след това започваха да печатат и да продават напечатаните беседи. Слави Камбуров - третият брат откри печатница в Нова Загора, Друг, който взе инициативата за организирането на печата бе Никола Ватев от Русе.
Той
организира
цяло издателство.
Подготвяше отпечатването на беседи и разпространението им,като ги продаваха на костуеми цени. Печалба от това нямаше. В Русе Борис Малджиев имаше печатница и там се печатаха беседи. Но и те се въодушевиха и издадоха само няколко беседи. Така че някои от беседите бяха издадени от Никола Ватев, а някои от Борис Малджиев, но главната заслуга бе на Никола Ватев.
към текста >>
Аз бях
организирал
и книговезница, където беседите се подвързваха.
При печатането на беседите на Учителя всички работеха всеотдайно. Паша Теодорова и Елена Андреева дешифрираха стенограмите от времето, когато Учителят говореше. Паша Теодорава вземаше дешифрираната стенограма, напечатана на пишеща машина и редактираше текста, след което го подготвяше за печат. Печатари бяха Димитър Стоянов и Влад Пашов, както и Кирчо-Лъвчето (Кирил Михайлов), а също и някои други братя и сестри.
Аз бях
организирал
и книговезница, където беседите се подвързваха.
Директор на печатницата беше Никола Антов, за което получаваше заплата. А жена му работеше в книговезницата. Така че той беше осигурен със заплата за препитанието си. В книговезницата работеха и други братя и сестри, които получаваха минимално възнаграждение. Борис Николов
към текста >>
67.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
Като офицер взема участие в конкурса, който Военното министерство
организира
за първите български авиатори, спечелва конкурса и единствен отива да следва авиация в Англия.
/1886-1944/ Най-големият син в осемдетното семейство на пощенски чиновник - Любомир Лулчев, е роден на 1 ноември 1886 г. - ден на будителите, в гр. Кнежа. Завършва гимназия в Русе, следва две години медицина в Букурещ, след което постъпва във Военното училище в София. Завършва го с отличие и е произведен офицер-подпоручик.
Като офицер взема участие в конкурса, който Военното министерство
организира
за първите български авиатори, спечелва конкурса и единствен отива да следва авиация в Англия.
Завършва авиационната школа в Англия като пилот No 319 от Английските кралски въздушни сили. Взема участие в Балканската война. Верен на своите разбирания за справедливост, той идва до стълкновение със своя началник и бива уволнен. Продължава своята борба, доказва своето право и бива възстановен отново в армията с чин капитан. Идва Европейската война 1915-1918г.
към текста >>
68.
ИВАН АНТОНОВ
Игнат е бил с голяма физическа сила, но
неорганизирана
, не била канализирана и я използвал и за неприятни цели.
Лулчев се вклинил там и доста задачи е трябвало Учителят да решава с него. Много от последователите на Учителя, които са мислели себе си за последователи, са били и последователи на Лулчев. Тия същите приятели той ги издърпвал, така да се каже, и ги е занимавал отделно. Интересното е, че своите лекции той държал в долния край на Изгрева, където са били тоалетните. На Изгрева с голяма физическа сила са се отличавали Игнат Котаров и Иван Антонов.
Игнат е бил с голяма физическа сила, но
неорганизирана
, не била канализирана и я използвал и за неприятни цели.
Той влиза в конфликт с Лулчев, разчитайки на силата си. Но Лулчев е бил свързан със силите на черната ложа и е владеел някакви такива закони, че Игнат е пострадал - за малко не си е отишъл от този свят. Станало е някакво развиване на пъпа и ако Учителят не се е намесил, може би Игнат е щял да си замине. Интересното е, че Лулчев не е смеел да се справи по същия начин с бай Иван. Нещо повече, бай Иван е имал такова негативно отношение и презрителност към него, че даже не му говорел.
към текста >>
69.
ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ
Братският живот се
организира
около Него по същия начин: Обща кухня, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един връх, който беше близо до селото, остър връх, на който се излизаше всеки ден.
Братя и сестри държаха много изпити в дома на Темелко пред Учителя. Учителят бе много огорчен от събитията. Той виждаше безумието на войната. Говореше малко. Но по цял ден приемаше гости от София и от страната.
Братският живот се
организира
около Него по същия начин: Обща кухня, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един връх, който беше близо до селото, остър връх, на който се излизаше всеки ден.
Беше още зимата на 1944 година, бяха паднали снегове, но Учителят излизаше сутрин. Той никога не се застояваше в стаята си. Всякога предпочиташе да излезе на открито, да направи една разходка. За общия обяд, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри. Тук бе Василка Иванова от Айтос, която се грижеше за бита на Учителя.
към текста >>
70.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да
организира
издаването на Словото на Учителя.
Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар. За да не са близки постройките, а да имате място да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме.
Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да
организира
издаването на Словото на Учителя.
На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара.
към текста >>
Намери се втори човек, който да
организира
превода и подготовката за печат.
Двете картички се изплъзнаха от ръцете ми и паднаха на земята. Аз ги прескочих и тръгнах след Учителя към беседката, където се бяха събрали братя и сестри. Те бяха Го вече наобиколили и разговаряха с Него. И денем, и нощем тук беше Школа, и то - на Бялото Братство. Случи се така, че Любомир Лулчев от "Изгрева" даде идеята да се преведе на български една книга от Мория, със заглавие "Агни Йога".
Намери се втори човек, който да
организира
превода и подготовката за печат.
Трети финансира издаването на тази книга. Четвърти я отпечата в издателство "Братство" в Севлиево. Още в самото начало Учителят им забрани да правят това, но никой не го послуша. А рядко Учителят забраняваше. Той оставяше учениците да се проявяват свободно, защото Духът в Него бе Духът на Истината, а този Дух на Истината създаваше Света на Свободата.
към текста >>
71.
ПАНЕВРИТМИЯ
За тази цел било необходимо да се
организира
курс за учителите по физкултура от цялата страна.
От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр. Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата. Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците. А впоследствие да се разшири и до всички училища в България.
За тази цел било необходимо да се
организира
курс за учителите по физкултура от цялата страна.
Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците. "След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох Му го и Той го одобри. Оставих Му един екземпляр. Втори екземпляр занасох на Лулчев и той го одобри. От него разбрах, че той е задействал главния секретар Йоцов със съгласието на цар Борис.
към текста >>
Сега главният въпрос бе да се
организира
курс по Паневритмията.
"-"О, да, Учителю, много ми е приятна! Тя е при това тъй музикална! Би свършила задачата по-добре от мене даже! " Докладваха на министъра за решението, което бяхме взели с Учителя.
Сега главният въпрос бе да се
организира
курс по Паневритмията.
Само след няколко дни получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за учители за летните детски училищни игрища. Срещнах се веднага с Учителя и Му казах за това назначение. Той от своя страна нареди да кажат на Весела Несторова да ме потърси. При срещата ми с нея тя изрази своята голяма радост. Подадохме си ръце.
към текста >>
72.
ХРАНЕНЕ
Онзи, който иска да реформира, да
организира
своето тяло, най-първо трябва да се храни с жито, ориз, царевица, а после с плодове.
Следователно, ако не знаете как да се отнасяте с плода, вие влизате в разрез с всички тия съзнания. Няма да мине много време и вие ще изпитате последствията на вашето невнимание и невнимателното отношение към плода. Ние се радваме на благата, но забравяме, че във всяко благо се крие Бог. Ако ние се храним с жито и плодове, животът ни ще бъде по-чист. Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата.
Онзи, който иска да реформира, да
организира
своето тяло, най-първо трябва да се храни с жито, ориз, царевица, а после с плодове.
Ечемикът не е за препоръчване. Той предизвиква затлъстяване на организма. Ръжта е хубава за ядене. Грахът лекува неврастения. Някой казва: Страдам от ипо- хондрия - Яж жито!
към текста >>
73.
ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ
Ако бяхте правили този житен режим по-рано, щяхте да имате здрави зъби и нервната ви система щеше да бъде по-добре
организирана
.
През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, освен сурово жито, изчистено, измито, без никакъв прах. Този опит нека направят тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Ако ви се вижда много 2-3 месеца направете го за една седмица. Накиснете 100 грама жито в чаша вода, вземете и го дъвчете добре. Ако ви се пие вода, пийте колкото искате.
Ако бяхте правили този житен режим по-рано, щяхте да имате здрави зъби и нервната ви система щеше да бъде по-добре
организирана
.
Тези, на които зъбите са слаби, нека сварят житото. Но да го сварят малко, без сол, без захар. Опитайте, но няма да ядете нищо друго. Ако почувствате нещо дисхармонично, ще спрете опита с житния режим. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните и благородни сили на живота.
към текста >>
74.
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА
Той трябва да има добре
организирано
физическо тяло.
Важно е, че те се намират пред закон на "причини и последствия" и го изпитват на собствения си гръб. Съществува една последователност в света. Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване. Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината.
Той трябва да има добре
организирано
физическо тяло.
Влезе ли в духовния свят, той трябва да има добре организирано астрално тяло. За умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да спазва закона на последователността. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела. Хората искат някой път Природата да ни стане роб, да ни даде всички удоволствия, а ние само да ядем и да пием, да ни даде дрехи, автомобили, къщи, да не пипне децата ни.
към текста >>
Влезе ли в духовния свят, той трябва да има добре
организирано
астрално тяло.
Съществува една последователност в света. Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване. Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има добре организирано физическо тяло.
Влезе ли в духовния свят, той трябва да има добре
организирано
астрално тяло.
За умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да спазва закона на последователността. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела. Хората искат някой път Природата да ни стане роб, да ни даде всички удоволствия, а ние само да ядем и да пием, да ни даде дрехи, автомобили, къщи, да не пипне децата ни. Ние искаме Небето да гледа на нас с всичкото си почитание и уважение, а ние само да се разхождаме.
към текста >>
За умствения свят пък трябва да има добре
организирано
умствено тяло.
Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване. Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има добре организирано физическо тяло. Влезе ли в духовния свят, той трябва да има добре организирано астрално тяло.
За умствения свят пък трябва да има добре
организирано
умствено тяло.
Който е развил и трите си тела, той може да спазва закона на последователността. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела. Хората искат някой път Природата да ни стане роб, да ни даде всички удоволствия, а ние само да ядем и да пием, да ни даде дрехи, автомобили, къщи, да не пипне децата ни. Ние искаме Небето да гледа на нас с всичкото си почитание и уважение, а ние само да се разхождаме. Отлично е това, което искаме, но питам: Това, което желаем за себе си, искаме ли го и за другите?
към текста >>
75.
ЛЮБОВ
Любовта
организира
нещата.
Живот без любов е живот на велики несрети. Живот без знание е живот на велики несрети. Живот без истина е живот на велики огорчения. Без Любов нищо не се постига. Това е велик, основен закон.
Любовта
организира
нещата.
Единственото нещо, което разрешава трудните задачи, е Любовта. Без Любов те не се разрешават. Един от законите на Бялото Братство гласи: Не се позволяват никакви отношения, никакви сделки между същества, които нямат Любов в сърцето си. Ако Любовта не ги свързва и не работи в тях, никакви отношения не им се позволяват. Само Любовта сближава хората.
към текста >>
76.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
Организирането
на духовното тяло на човека става чрез молитва и съзерцание.
Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога. Колко е красиво сутринта като станеш да се разговориш с Първата Причина на света. Който не се интересува от нея, постоянно губи силите си, остава назад, не напредва. Който не се моли, е напуснал училището. Който не се моли, той не се учи, защото човек се учи при молитвата.
Организирането
на духовното тяло на човека става чрез молитва и съзерцание.
Когато човек няма организирано духовно тяло, при заминаване отива при гроба и присъства при разлагането на физическото тяло - тогаз изпитва страданията на ада. А когато духовното тяло е организирано, то при заминаване, човек направо влиза в него и няма нищо общо с физическото тяло и с гроба. Силен е този, който може да издържи на всички изпитания. Някой казва: Аз боледувам, помолих се, но молитвата ми не се прие. Ти не се обезсърчавай.
към текста >>
Когато човек няма
организирано
духовно тяло, при заминаване отива при гроба и присъства при разлагането на физическото тяло - тогаз изпитва страданията на ада.
Колко е красиво сутринта като станеш да се разговориш с Първата Причина на света. Който не се интересува от нея, постоянно губи силите си, остава назад, не напредва. Който не се моли, е напуснал училището. Който не се моли, той не се учи, защото човек се учи при молитвата. Организирането на духовното тяло на човека става чрез молитва и съзерцание.
Когато човек няма
организирано
духовно тяло, при заминаване отива при гроба и присъства при разлагането на физическото тяло - тогаз изпитва страданията на ада.
А когато духовното тяло е организирано, то при заминаване, човек направо влиза в него и няма нищо общо с физическото тяло и с гроба. Силен е този, който може да издържи на всички изпитания. Някой казва: Аз боледувам, помолих се, но молитвата ми не се прие. Ти не се обезсърчавай. Пак се помоли и ще получиш отговор; молитвата ти ще бъде приета.
към текста >>
А когато духовното тяло е
организирано
, то при заминаване, човек направо влиза в него и няма нищо общо с физическото тяло и с гроба.
Който не се интересува от нея, постоянно губи силите си, остава назад, не напредва. Който не се моли, е напуснал училището. Който не се моли, той не се учи, защото човек се учи при молитвата. Организирането на духовното тяло на човека става чрез молитва и съзерцание. Когато човек няма организирано духовно тяло, при заминаване отива при гроба и присъства при разлагането на физическото тяло - тогаз изпитва страданията на ада.
А когато духовното тяло е
организирано
, то при заминаване, човек направо влиза в него и няма нищо общо с физическото тяло и с гроба.
Силен е този, който може да издържи на всички изпитания. Някой казва: Аз боледувам, помолих се, но молитвата ми не се прие. Ти не се обезсърчавай. Пак се помоли и ще получиш отговор; молитвата ти ще бъде приета. Колко пъти трябва да се моли болният?
към текста >>
77.
ОТВЪДЕН СВЯТ
Раят се отличава по това, че няма клозети, защото материята е толкова чиста и
организирана
и организмите толкова съвършени, че всичко асимилират.
Оня свят е в междупланетното пространство. В това пространство има невидими, прозрачни небесни тела на Слънчевата система. Заминалите хора отиват там. Какво нещо е раят? - Раят, тъй както аз го познавам, е една земя без нечистотии; една земя, пълна с ухания, с най-хубави растения и цветя, с най-хубавите изворчета, с най-хубавата музика, която съществува и с най- хубавите училища, с най-хубавите домове, с най-хубавите яденета.
Раят се отличава по това, че няма клозети, защото материята е толкова чиста и
организирана
и организмите толкова съвършени, че всичко асимилират.
Докато хората достигнат до тази висока култура, много време ще мине. Истинската култура съществува само при абсолютната чистота. Колко има да работи върху себе си, човек ще познае само когато отиде в невидимия свят между възвишени и напреднали същества. Само там той ще може да сравни какво представят неговата ученост и неговото знание, неговата музика и неговото изкуство. Достатъчно е да чуе един от тамошните певци и музиканти да пее, да свири, за да пожелае веднага да слезе на Земята отново да започе учението си.
към текста >>
Цял живот тя е работила върху него, превръщала е нисшето във висше,
организирала
го е и сега слиза, за да го вземе със себе си.
Докато се смущава от всяка болест, от всяка неприятност в живота, човек е в областта на смъртта. Той е смъртен човек. Когато умре човек, всичко оставя на Земята. Единственото нещо, което взема със себе си, е капиталът, вложен в неговия мозък. Когато човек умира, душата му стои до главата - чака последното му издихание, за да вземе веднага тоя капитал.
Цял живот тя е работила върху него, превръщала е нисшето във висше,
организирала
го е и сега слиза, за да го вземе със себе си.
Тя взема само есенцията на мозъка. При смъртта животът започва да се изтегля от краката и ръцете нагоре към горния край на главата и оттам излиза. Има една нишка, която съединява духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса, човек се връща; но ако се скъса, не може да се върне. Тези, които умират, отиват в чистилището; тези, които заминават - в рая, а тези, които са бракувани, чакат прераждане. Умирането не е страшно.
към текста >>
78.
МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО
Западът
организира
света външно, а славянството ще внесе вътрешното съдържание, смисъла на живота.
У западните народи умът е развит. В славянската раса са развити чувствата, сърцето. Славяните сега носят силите на душата - Любовта. Те са хора на човеколюбието. Те носят културата на братството.
Западът
организира
света външно, а славянството ще внесе вътрешното съдържание, смисъла на живота.
Погрешно е да се мисли, че славянството трябва да господарува, да заповядва на другите народи. Напротив, то ще бъде полето, където ще се проявят техните положителни качества. Мисията на славяните е да внесат Любов и Добро. Славяните днес са израснали духовно и те са най-подходящият материал за работа на Духа. Ето защо бъдещето е на славянството.
към текста >>
79.
РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК
Съвременните хора искат да създадат, да
преорганизират
най-напред човечеството, после обществото, дома и най-после индивидите.
Когато изправим умовете си, и светът ще се оправи. Ако вечер сядате с най-скромни яденета, светът ще се оправи. Ако всички хора се съгласят да мислят правилно, да влизат всеки един в положението на другиго вътрешно, ако само вътрешно се разбираха, то веднага щеше да се оправи светът. Вие тогава ще сте готови да си услужвате. Човек има много стари неща, които трябва да изгори, че да не остане ни помен от тях.
Съвременните хора искат да създадат, да
преорганизират
най-напред човечеството, после обществото, дома и най-после индивидите.
Този път, обаче, е неправилен. Ще ви приведа следното сравнение: Вземете най-видните музиканти, които са завършили своето музикално образование. Те владеят това изкуство и може да образувате от тях, какъвто искате оркестър. Но, ако не са добри музиканти и десет най-видни диригенти да дойдат да ги дирижират, ще видите какво ще излезе. Хората се стремят към едно физическо подобрение на строя.
към текста >>
80.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
В
организирания
живот всяка част живее за себе си, но живее и за цялото.
Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към нови форми. Твори се един нов морал и този нов морал, чиято първа заповед е "живот за цялото", ще пресъздаде коренно света. Това е великата задача, която трябва да се разреши на Земята, това е път към вечния живот. Така старите ще се подмладят и младите ще станат силни.
В
организирания
живот всяка част живее за себе си, но живее и за цялото.
В неорганизирания свят частите живеят изключително за себе си. В организирания свят хората се познават напълно, в неорганизирания - отчасти се познават. Следователно, когато частите не са свързани помежду си, тогава се говори за неорганизиран свят. Като проследите личния, семейния, обществения, религиозния, духовния живот на съвременните хора, навсякъде виждате тази неорганизираност. От осем хиляди години се явиха множество философски и педагогически системи на възпитание, но нито една от тях не е дала това, което животът изисква. Защо?
към текста >>
В
неорганизирания
свят частите живеят изключително за себе си.
Сегашният свят преминава към нови форми. Твори се един нов морал и този нов морал, чиято първа заповед е "живот за цялото", ще пресъздаде коренно света. Това е великата задача, която трябва да се разреши на Земята, това е път към вечния живот. Така старите ще се подмладят и младите ще станат силни. В организирания живот всяка част живее за себе си, но живее и за цялото.
В
неорганизирания
свят частите живеят изключително за себе си.
В организирания свят хората се познават напълно, в неорганизирания - отчасти се познават. Следователно, когато частите не са свързани помежду си, тогава се говори за неорганизиран свят. Като проследите личния, семейния, обществения, религиозния, духовния живот на съвременните хора, навсякъде виждате тази неорганизираност. От осем хиляди години се явиха множество философски и педагогически системи на възпитание, но нито една от тях не е дала това, което животът изисква. Защо? - Защото във всички досегашни системи все има нещо ограничено, неразбрано, недоказано.
към текста >>
В
организирания
свят хората се познават напълно, в
неорганизирания
- отчасти се познават.
Твори се един нов морал и този нов морал, чиято първа заповед е "живот за цялото", ще пресъздаде коренно света. Това е великата задача, която трябва да се разреши на Земята, това е път към вечния живот. Така старите ще се подмладят и младите ще станат силни. В организирания живот всяка част живее за себе си, но живее и за цялото. В неорганизирания свят частите живеят изключително за себе си.
В
организирания
свят хората се познават напълно, в
неорганизирания
- отчасти се познават.
Следователно, когато частите не са свързани помежду си, тогава се говори за неорганизиран свят. Като проследите личния, семейния, обществения, религиозния, духовния живот на съвременните хора, навсякъде виждате тази неорганизираност. От осем хиляди години се явиха множество философски и педагогически системи на възпитание, но нито една от тях не е дала това, което животът изисква. Защо? - Защото във всички досегашни системи все има нещо ограничено, неразбрано, недоказано. Всяка философска система разглежда въпросите от свое становище.
към текста >>
Следователно, когато частите не са свързани помежду си, тогава се говори за
неорганизиран
свят.
Това е великата задача, която трябва да се разреши на Земята, това е път към вечния живот. Така старите ще се подмладят и младите ще станат силни. В организирания живот всяка част живее за себе си, но живее и за цялото. В неорганизирания свят частите живеят изключително за себе си. В организирания свят хората се познават напълно, в неорганизирания - отчасти се познават.
Следователно, когато частите не са свързани помежду си, тогава се говори за
неорганизиран
свят.
Като проследите личния, семейния, обществения, религиозния, духовния живот на съвременните хора, навсякъде виждате тази неорганизираност. От осем хиляди години се явиха множество философски и педагогически системи на възпитание, но нито една от тях не е дала това, което животът изисква. Защо? - Защото във всички досегашни системи все има нещо ограничено, неразбрано, недоказано. Всяка философска система разглежда въпросите от свое становище. Всеки въпрос трябва да се изяснява от гледището на цялото човечество като общ, велик организъм.
към текста >>
Като проследите личния, семейния, обществения, религиозния, духовния живот на съвременните хора, навсякъде виждате тази
неорганизираност
.
Така старите ще се подмладят и младите ще станат силни. В организирания живот всяка част живее за себе си, но живее и за цялото. В неорганизирания свят частите живеят изключително за себе си. В организирания свят хората се познават напълно, в неорганизирания - отчасти се познават. Следователно, когато частите не са свързани помежду си, тогава се говори за неорганизиран свят.
Като проследите личния, семейния, обществения, религиозния, духовния живот на съвременните хора, навсякъде виждате тази
неорганизираност
.
От осем хиляди години се явиха множество философски и педагогически системи на възпитание, но нито една от тях не е дала това, което животът изисква. Защо? - Защото във всички досегашни системи все има нещо ограничено, неразбрано, недоказано. Всяка философска система разглежда въпросите от свое становище. Всеки въпрос трябва да се изяснява от гледището на цялото човечество като общ, велик организъм. Значи човечеството е велик организъм, държавите - негови системи, обществата - органи на тези системи, а индивидите - клетки на системите.
към текста >>
81.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
Същата тази мисъл ще го
организира
.
"Виждаш ли този хаос в света? Аз го създадох! Моята мисъл е силна. Моята мисъл е мощна. Същата тази мисъл ще преобрази света.
Същата тази мисъл ще го
организира
.
И няма да остане човек в света с крива мисъл. Няма да остане човек в света да греши! " Горните мисли ми каза Учителят в 1943 г., един ранен пролетен ден през месец март, когато бях отишла в Неговата горна, малка стаичка да Му прочета няколко шпалти от една беседа, която се печаташе по това време. Когато четях, Учителят ме прекъсна.
към текста >>
82.
БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ И МИСИЯ
Той я прониква и
организира
и действа във всички същества.
И всичко, каквото поискам от Него, всичко става. Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало. На болни и сиромаси съм помагал и помагам. Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва, а вярата трябва да бъде един непреривен процес. Господ, за Когото ви говоря, е жив в цялата Природа.
Той я прониква и
организира
и действа във всички същества.
Той говори във всяка душа и сърце. Говоря ви за Него, с Когото съм в общение - познавам гласа Му, държа Учението Му, върша Волята Му и служа на Духа Му, а радостта ми е в Неговото живо Слово. Този, Който ми диктува, е Елохим - Един от Великите Князе на Небето, Велик Служител Божий, Който е нарочно пратен от Господа на Силите, да изпълни Неговата Воля. Аз съм Елохим, Ангел на завета Господен. Аз ви говоря за Бога, за Вечния Извор на Любовта, затова няма да очаквате щастие от мене, а от Извора.
към текста >>
83.
ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО
Както тук, така и в провинцията, той
организира
някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията и нямаща нищо с установената в нас източно-православна вяра.
на Вътрешните работи и Народното здраве №7050 от 25 юни, 1917 г. Господин Министре, По повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София.
Както тук, така и в провинцията, той
организира
някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията и нямаща нищо с установената в нас източно-православна вяра.
Без да иска позволение отдето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. Във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки), намятат върху си бели воали, за да символизират "божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че той сам може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е "Божествен човек", втори "прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга, черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада, наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите.
към текста >>
84.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Спомням си, че навремето владиците
организираха
подписка сред търновското гражданство и след като получиха болшинството от подписите на населението, ги представиха пред властите и те забраниха съборите в гр. Търново.
Една сутрин Учителят каза: "Тази нощ се търкулна един бръмбар! " Малко по-късно дойдоха туристи и донесоха вестници от София, от които научихме, че секретарят на синода - този, който беше попречил за събора, е умрял внезапно. Мария Милева Не само горният случай, а можем да изредим много случаи, когато ония, които са пречили на Божието дело, са платили с живота си. Така е било с всички, които са ползвали служебното си положение, за да пречат на Божието дело.
Спомням си, че навремето владиците
организираха
подписка сред търновското гражданство и след като получиха болшинството от подписите на населението, ги представиха пред властите и те забраниха съборите в гр. Търново.
После те бяха прехвърлени в София. Там също забраняваха събори и веднъж Изгревът бе блокиран с полиция и не позволиха на приятелите от града да дойдат на събора. Във връзка с тези забрани, Учителят каза следното: "Аз, когато разбера, че не ме искат, повече не стъпвам там. В Търново не ме искаха - аз не стъпих повече там." И този град замря.
към текста >>
85.
СЪСТАВЯНЕ НА ЕВАНГЕЛИЕТО
След тази победа той се заема да
организира
църковен събор, който има за цел утвърждаване на християнството като официална религия в Римската империя.
СЪСТАВЯНЕ НА ЕВАНГЕЛИЕТО След победата си над Максенций под стените на Рим през 312 г., Константин I, наречен Велики (280-337 г.), придобива реална власт над Римската империя.
След тази победа той се заема да
организира
църковен събор, който има за цел утвърждаване на християнството като официална религия в Римската империя.
Това е един амбициозен проект, тъй като епископите в империята наброяват доста над 2 000. Дванадесет години подготовка не се оказват прекалено много. Константин изпраща вестоносци във всички провинции, той убеждава, заплашва, скланя и успява да събере 2 048 епископи през 325 г. От събралите се 2 048 епископи, повече от две трети гласуват против. Въпреки това, Константин обявява християнството за официална религия, като впоследствие започва да преследва и уволнява епископите, които са се осмелили да изявят несъгласие.
към текста >>
86.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ
Тя ще
организира
Китай и другите азиатски държави и ще подеме война с бялата раса на живот и смърт.
говореше за тези събития и начерта на черната дъска два кръга - единият със стрелка с посока нагоре, другият със стрелка с посока надолу. Първият, който сочи нагоре - това е бъдещето на бялата раса, която отива към възход, другият кръг със стрелката надолу е азиатската и черната раса, от които в разстояние на 100 години няма да остане и помен от нея. Тя предстои да изчезне. Бъдещето е на бялата раса. Последната война, казва Учителят, ще бъде с жълтата раса, с Япония.
Тя ще
организира
Китай и другите азиатски държави и ще подеме война с бялата раса на живот и смърт.
Ще бъде продължителна, жестока и ще дойдат чак до Дарданелите, но ще бъдат върнати, защото водите и въздухът са замърсени: ще дойдат нови болести, холера, епидемии - ще мрат като мухи. Ще бъде унищожение на голяма част от човечеството. Учителят каза: "След 100 години" - като се започне от 1940 г., пада се 2040 г. Георги Добрев Записки от беседите на Учителя
към текста >>
87.
КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА
Невидимият свят е
организиран
много добре.
В невидимия свят имат желание да намалят страданията на хората, които са станали непоносими за човешкия дух. Възвишените същества от Невидимия свят, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в Новата култура - хора с чисти сърца и светли умове. Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на Земята, за да уреждат човешките работи? Те ще се изявят чрез готовите за работа хора,които живеят на Земята. Новото поколение, което се ражда, ще обнови света.
Невидимият свят е
организиран
много добре.
Сега се подготвя нещо за оправянето на света. Ние сме пред едни от най-важните опити в света. От Невидимия свят слизат напреднали същества. Те идват да изменят условията на живота. Те ще оправят света.
към текста >>
88.
НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ
Те строят нова вселена, нов свят, в който могат да живеят само хора с идеално
организирани
тела, умове и сърца.
Господ да го прости и за в бъдеще ще живеем със законите на новата Земя, на новото човечество. Това иска Братството. Тъмните сили вече са победени в астралния свят, сега тук се води борба, за да бъдат победени. Като победят светлите сили на Земята, ще дойде новото Небе и новата Земя. Сега всички ангелски йерархии, всички разумни, възвишени същества са заети с велика работа.
Те строят нова вселена, нов свят, в който могат да живеят само хора с идеално
организирани
тела, умове и сърца.
Млади и стари, всички са длъжни да разрешат задачите си чрез великата Божия Любов. Пред вас се открива велико бъдеще! Земята влиза в нови условия, които вие не можете да си представите. И Луната, която виждате, и тя започва да се изменя. След време ще се яви нова Луна.
към текста >>
89.
НОВИЯТ ЧОВЕК
Той идва да
организира
нещата и носи ум и живот в себе си.
Бъдещият човек, човекът на Любовта, ще притежава такава грамадна сила, че нищо не може да устои пред нея. Той ще бъде в състояние да увеличава по своя воля топлината си и светлината си толкова, че да станат те хиляди пъти по-силни от тия на слънчевата светлина и топлината на Земята. Човек, който има топлина и светлина хиляди пъти по-силна от тая на Слънцето, може да ослепи и най-многобройната и най-силната армия, да разтопи нейните оръжия. Той ще може да разтопи касите на всички банкери, да стопли всички замръзнали сърца, да премахне всички прегради, които човешкият егоизъм е поставил на пътя. Новият човек, който идва, е синтез от всичко най-хубаво, което досега е постигнато от човека.
Той идва да
организира
нещата и носи ум и живот в себе си.
Той ще покаже пътищата, по които може да се оправи светът. Сега се преустройва и човек, и целият свят, затова са големи и страданията. Новият човек ще бъде господар на смъртта. И в сегашния човек са вложени велики дарби и способности, но са още в спящо състояние. За пример, в мозъка му има един апарат, с който в 24 ч.
към текста >>
90.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
В духовния свят българите са
организирани
и оттам ще дойдат делегати, колонисти, които ще
организират
България.
- Ще ви завъртя колелото отляво към дясно, тогава всички ангели, всички добри хора ще заработят и вие ще се повдигнете. Това Учение ще почнете да го разбирате след хиляди години. И българите ще разберат след хиляди години какво добро съм им направил. Спасението иде от Бога. Бог е, Който спасява хората.
В духовния свят българите са
организирани
и оттам ще дойдат делегати, колонисти, които ще
организират
България.
Българите ще се изправят тогава, когато дойдат между тях тия 144 000 души, за които се говори в Писанието. Те не са само евреи. Между тях има китайци, индуси, тибетци, египтяни, англичани, французи, германци, както и българи. Вие ще имате много, много работа един ден. Тогава ще се срещнете с тях.
към текста >>
91.
ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ
Учителят извика брат Боян и му каза: "Може ли да
организираш
едно отиване до Мусала за една не много голяма група?
Те се грижеха за Учителя, за целия Му бит и обслужване. При последните екскурзии с Учителя се чувстваше една умора в Него, макар че се държеше със силата на Духа си. Усещаше се, че организмът няма вече тази енергия, но Той пак не даваше да се разбере, че е затруднен. Ходеше по-бавно, даваше по- често почивки и така можа да направи последните екскурзии и да посети любимите си места като си взе сбогом с тях. Беше през 1942 г., когато живеехме сред ужасите на Втората световна война.
Учителят извика брат Боян и му каза: "Може ли да
организираш
едно отиване до Мусала за една не много голяма група?
" Брат Боян само това и чакаше: "Може, Учителю, как да не може." Учителят се усмихва: "Хубаво." Брат Боян тича при мене. "Учителят иска да отидем на Мусала." Сядаме да обмислим. Продоволствени мъчнотии нямахме, макар да бяха военни години и продуктите се раздаваха с купони. Най-трудно бе да се намери кола до Чам Кория. Коли имаше, но бензин нямаше.
към текста >>
92.
ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ
Беше
организирано
поклонение.
Това е израз на почит, на признателност и обич към Учителя. Никой нямаше да дойде от града при този студ, ако нямаше защо и за кого да дойде. Те бяха получили нещо от Учителя, което отвътре ги караше да дойдат. Беше тъжен ден за всички ни. Елена Андреева
Беше
организирано
поклонение.
Братя и сестри се изреждаха да стоят пред Него, за да си вземат сбогом. Няколко фотографи правеха снимки. Най-сполучливата снимка е на Пеню Ганев, който засне главата на Учителя в профил. Той ми разказваше, че като гледал как художниците се мъчели с молив да нарисуват профила на Учителя и по-специално носа Му, Той се ядосал на неумението им, затова поставил триножника с фотоапарата и направил една изключителна снимка. Но имаше един учител по рисуване в една от софийските гимназии, който седеше на столче и рисуваше ръцете на Учителя - така умело и професионално, със всички гънки, жили, вени, че беше нещо повече от фотография.
към текста >>
93.
БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ
За да се покаже силата на едно учение, трябва да влезеш в една по-
неорганизирана
материя и тя да се
организира
и да се подготви за живота.
Сега няма да има загуба. В Природата събитията не се повтарят. Това, което стана с богомилите, втори път няма да стане! За това Учение се работи тук, всред българите, които представляват сравнително една по-твърда почва. С това ще се опита силата на Учението.
За да се покаже силата на едно учение, трябва да влезеш в една по-
неорганизирана
материя и тя да се
организира
и да се подготви за живота.
Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото и ако се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде по-лесно. България е най-трудната страна за приемане и приложение на новото Учение. Ако българите го приемат, колко по-лесно ще го приемат другите страни! Тук, в България, ще се учите на една твърда почва.
към текста >>
94.
ПРЕДИСЛОВИЕ
Тя ще
организира
вътрешния и външния живот и ще създаде Новата култура на Любовта и братството.
В такъв важен момент Учителя идва, както е идвал във всички по-важни моменти от живота на човечеството. Той носи знанието, силите и методите за работа, необходими в пътя, който предстои. Върху това знание ще бъде изградена Новата култура. Любовта влиза днес като една нова Сила в човешките души. Досега тя се е проявявала частично, сега тя става ръководна сила.
Тя ще
организира
вътрешния и външния живот и ще създаде Новата култура на Любовта и братството.
Изключителна епоха е, когато Учител идва между човеците, живее между тях и заедно с тях. Той става център, около който новите сили, новите идеи почват да действат; един нов Живот почва да се изгражда. Този Живот намира отзвук в човешките души и тогава се почва едно чудно явление – създаването на един нов свят. Животът и Знанието са едно. Всички, които търсят Знанието, се наричат ученици на Живота.
към текста >>
95.
УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ
В първите години Учителя говореше в салона, но скоро той стана малък, тъй като броят на братята и сестрите растеше всяка година според онзи естествен вътрешен закон, по който Разумният Божествен център
организира
нещата.
Великото само дава, а ти само прилагай това, което ти се дава. След изгрева на Слънцето започват гимнастическите упражнения. Те са хармонични движения, свободни, плавни, изпълняват се бавно и съсредоточено. При всяко упражнение се произнася една мисъл. След упражненията всички се отправят към мястото, дето Учителя говори.
В първите години Учителя говореше в салона, но скоро той стана малък, тъй като броят на братята и сестрите растеше всяка година според онзи естествен вътрешен закон, по който Разумният Божествен център
организира
нещата.
Сега Учителя говори от открита беседка под големите ясени. Словото на Учителя през съборните дни хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват душите.Учителя постепенно разкрива великото Божествено знание за Живата Разумна Природа,за силите, които работят в нея, за съществата, които я населяват, за човешката душа и пътя й към Бога, за силите, вложени в нея. Той даде методи и правила как тези сили да се развият и насочат правилно, за да служат за нейното повдигане. Всяка стъпка в този труден път Учителя подготвя внимателно. Всяко нещо, което Той дава, не надхвърля силите и възможностите на човека.
към текста >>
96.
МУСАЛА
Животът ни в планините по-късно доби
организиран
вид.
МУСАЛА
Животът ни в планините по-късно доби
организиран
вид.
Освен до близката Витоша Учителя устройваше летуване и в по-далечните наши планини – в първите години към Мусала, най-високия връх на Рила. Той също се превърна за нас в символ, възрасна в душите ни като жив идеал, към който вечно да се стремим. Името му е на древен език и значи Божи връх. Учителя казва: Най-високият връх е Любовта към Бога.
към текста >>
97.
УЧИТЕЛ И УЧЕНИК
А Мъдростта е силата, която
организира
нещата.
Търси Светлината, при която можеш да четеш. Търси Топлината, при която плодовете зреят. Те са приятните в Живота – носители на Истината. А самата Истина е глава на разумното в Живота. Любовта е първият плод на Духа.
А Мъдростта е силата, която
организира
нещата.
Човекът на Любовта е в Истината; не оня, който говори за Любовта, но който я има в душата си. Човекът на Мъдростта е в Светлината; не оня, който говори за Мъдростта, но който я има в своя Дух. Човекът на Добродетелта е в творческата Мирова воля; не оня, който говори за Добродетелта, но който я има в своето сърце. Къде е Истината? – Там, дето душата, Духът и сърцето са свободни.
към текста >>
98.
ТРИТЕ ФОРМИ НА ЛЮБОВТА
Нисшата човешка природа е
неорганизирана
и когато тя управлява човека, той е окован във вериги, той е в затвор, в плен на инстинктите на живота.
Любов към себе си не значи човек да обича своята личност, но да прояви Божественото в себе си. В това проявление той чувства скърбите и радостите на хората като свои, стреми се да им помага да разрешат задачите на живота си, както и разумно да използват условията. У човека живее едно висше Начало, което трябва да се изяви. Тъй човек се стреми към културата на Синовете Божии. Любов към себе си значи човек да чувства в своите глъбини Божественото, да го цени и да му даде път да се изяви.
Нисшата човешка природа е
неорганизирана
и когато тя управлява човека, той е окован във вериги, той е в затвор, в плен на инстинктите на живота.
Любов към себе си значи човек да разпали този свещен огън, който гори в глъбините на душата му, да вземе надмощие, да подчини всички други сили, да ги организира и да ги насочи в служба на това Вечно начало, което е първоначалният подтик и крайната цел на Битието, т.е. Божественото съвършенство. Учителя казва за тези три връзки следното: Трябва да обичаме Бога като едно Цяло. Когато говорим за Любовта към ближните, разбираме проявлението на Бога в целия Всемир.
към текста >>
Любов към себе си значи човек да разпали този свещен огън, който гори в глъбините на душата му, да вземе надмощие, да подчини всички други сили, да ги
организира
и да ги насочи в служба на това Вечно начало, което е първоначалният подтик и крайната цел на Битието, т.е.
В това проявление той чувства скърбите и радостите на хората като свои, стреми се да им помага да разрешат задачите на живота си, както и разумно да използват условията. У човека живее едно висше Начало, което трябва да се изяви. Тъй човек се стреми към културата на Синовете Божии. Любов към себе си значи човек да чувства в своите глъбини Божественото, да го цени и да му даде път да се изяви. Нисшата човешка природа е неорганизирана и когато тя управлява човека, той е окован във вериги, той е в затвор, в плен на инстинктите на живота.
Любов към себе си значи човек да разпали този свещен огън, който гори в глъбините на душата му, да вземе надмощие, да подчини всички други сили, да ги
организира
и да ги насочи в служба на това Вечно начало, което е първоначалният подтик и крайната цел на Битието, т.е.
Божественото съвършенство. Учителя казва за тези три връзки следното: Трябва да обичаме Бога като едно Цяло. Когато говорим за Любовта към ближните, разбираме проявлението на Бога в целия Всемир. Да любим себе си, това значи да пазим резултатите на тази Любов!
към текста >>
99.
ПРОЯВИ И МЕТОДИ НА ЛЮБОВТА
Защото нисшето,
неорганизираното
в един човек, това е нещо външно в него.
Вие мислите, че тя е нищо. Не, един велик свят има във всяка душа. Да я познаеш със закона на Любовта, това значи да познаваш света, в който тя живее. Без Любовта хората си остават непознати, чужди едни на други. Когато виждаш в един човек неговите недъзи, слабости, отрицателните му качества, нисшето в него, ти не го познаваш.
Защото нисшето,
неорганизираното
в един човек, това е нещо външно в него.
Това са петна по дрехите му. Грехът е нещо външно в човека и не образува истинската му природа. Доброто, възвишеното в човека е самият човек. А щом не го познаваш, не можеш да образуваш истинска връзка с него. Само ако се познаваме, можем да работим заедно.
към текста >>
100.
ЛЮБОВ КЪМ ВРАГА. МИЛОСТТА
Силите на Любовта имат много по-силни трептения, отколкото силите на нисшата природа, защото първите идат от света на свръхсъзнанието и са в състояние да
организират
нисшата природа и по този начин да я обезвредят.
С Любовта! Единствената сила, която побеждава злото, е Божествената Любов. Когато не обичаш врага си, има възможност да слезеш на неговия уровен, но когато го обичаш, има възможност да го повдигнеш на своя уровен. Както високата температура може да стопи всички метали, тъй и Любовта, проявена към врага, преобразява последния; затова той капитулира, т.е. злото в него се разтопява.
Силите на Любовта имат много по-силни трептения, отколкото силите на нисшата природа, защото първите идат от света на свръхсъзнанието и са в състояние да
организират
нисшата природа и по този начин да я обезвредят.
Врагът, това е една сила в Природата, следователно и една сила на твоята душа. Ти не можеш да я унищожиш, но можеш да я използваш за твоето повдигане. Само чрез Любовта може да насочите тези сили да работят за Доброто. Казано е: “Любете враговете си.” Не е лесно да се разбере този стих. Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и е направил ред пакости?
към текста >>
НАГОРЕ