Търсене в текстове за 'извод'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 40 резултата в 29 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

16. В резултат на своите изчисления Елард Гор стига до следния извод: “Ако на такова огромно разстояние се намира звезда, каквата е ά Центавър (т.е.
– Обширното пространство, което разделя нашата вселена от нейния най-близък съсед, вероятно поглъща светлината от външната вселена. Това пространство действа като космично було, което винаги скрива от нашия поглед всички други възможни вселени. 14. Струве[72] твърди, че подобно поглъщане на светлината действително съществува дори и в границите на нашата Слънчева система. 15. Възможно е обаче нещата да изглеждат по съвсем друг начин, когато се отнасят до пространството между вселените. Светлината, излъчена дори и от най-близката до нас външна вселена, изминавайки разстоянието между вселените (9.107 светлинни години), може да се окаже съвършено невидима дори и с най-съвременната техника поради голямата отдалеченост и поглъщането на средата. 16. В резултат на своите изчисления Елард Гор стига до следния извод: “Ако на такова огромно разстояние се намира звезда, каквата е ά Центавър (т.е. на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина. Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок. 7 км).” 17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава. Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен.
към текста >>

За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека.
[45] Френологията (гр. френо – ум и логос – наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н. Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека. [46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж. глава „Гравитация”). Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им. Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин.
към текста >>

[56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”.
[55] Гравитация (лат.) – взаимно притегляне на телата. Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й. Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях. Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон. Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”. [56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”. [57] Биос (гр.) – живот. В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”. [58] В окултната наука съществува следното деление: 1. Есенциален (лат. – същност) свят или свят на принципи. 2.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Второ, действующите сили са ценят според качествата на производящата енергия, която или ни ползва, или ни вреди лично или общо.
Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността. Това е общо правило. И Христос казва на едно място в Евангелието: „От плодовете им ще ги познаете.“ Може ли трънка да роди смокини или пък смокиня – трънки? Разбира се от самото естество, че не може. От тази очевидна истина следват две неща: първо, предметите и вещите са ценят според своята стойност, а пък тази стойност напълно зависи от самото естество на предмета или вещта. Второ, действующите сили са ценят според качествата на производящата енергия, която или ни ползва, или ни вреди лично или общо. Ползата се указва от въздигането и съживлението на организма, в които душата действа, а вредата са забелязва от разстройството на този същ организъм. От този общ закон ние сме придобили едно истинско мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска природа и какви не са подходящи и не съобразни. С по ясни думи, всяка деятелност определя качествата на своето естество от последствията и резултатите си. Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой един от нас би избрал онова, което е истинно и добро за себе си и другите. Но за жалост в ежедневния живот това не е така.
към текста >>

1. От казанато по-горе могат да се направят следните два извода:
И Христос казва на едно място в Евангелието: „По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или пък смокиня от репей? ”(Мат. 7:16). Разбира се от само себе си, че не може. 4. Разумът да владее над страстите 1. От казанато по-горе могат да се направят следните два извода: – нещата в природата се оценяват според тяхната стойност, а тази стойност напълно зависи от самото им естество; – силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото. 2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм. 3. Този общ закон е дал на ума на човека едно истинско мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са. С други думи, всяка дейност определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си.
към текста >>

3. Пеню Киров - №40

За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества.
той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н. За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 144. Става въпрос за повиквателна за запас.
към текста >>

4. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества.
той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н. За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 144. Става въпрос за повиквателна за запас.
към текста >>

5. №93 (Петър Дънов)

Лашев (производни от Граблашев).
Константинов от Русе – не са открити данни за него. 140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария. Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян.
към текста >>

6. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12

Лашев (производни от Граблашев).
140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов). Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ, автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария. 025]Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян.
към текста >>

7. 253 ПИСМО

Това са седем стъпала, седем съзвучия, седем краски, седем дни на живота, от които три основни и четири производни.
Царството Божие, което е идеал за земното человечеството, ще се въдвори в своята красота. Тогава науката, знанието, мъдростта, хармонията ще тържествуват в силата на седем думи: 1) Люби Господа. 2) Обичай ближния си. 3) Търси съвършенството. Какъв обилен материал за размишление съдържат тия седем думи. Това са седем стъпала, седем съзвучия, седем краски, седем дни на живота, от които три основни и четири производни. И след дълго изпитване на тоя език аз намерих тия седем думи да образуват тия седем емблема на человешкия развой. Едно време тия седем думи бяха известни на Египет, Индия, Вавилон, Сирия, Палестина и Гърция. Докато тия народи знаеха тия думи, там всичко вървеше добре. Когато ги забравиха, те осиромашаха, те изпаднаха. Аз искам сега да ви дам тия седем думи на тоя народ и ако той ме послуша и ако той ги приложи в живота си, той ще стане основа, олтар за една нова култура, за бъдещето, за една наука, обоснована на по-пълно разбиране на физическото, духовното и Божественото.
към текста >>

8. КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Валсерпъ Айн

ИЗВОД
след 1900 г. Защото през 1900 г. има натрупан още един ден разлика между стар и нов стил. Оставям на читателя да прецени дали Учителя Петър Дънов е роден на Петровден, следвайки традицията на църковния календар, който в периода 1916 - 1968 г. се е чествал на 12.VII, а след това отново на 29.VI или на 11.VII.1864 г., следвайки системата на актуализиране на календара. ИЗВОД Ако се интересуваме от църковния празник, Учителя Петър Дънов е роден на Петровден, т.е. 29.VI до 1915 г. включително, на 12.VII за 1916 - 1968 г. включително и на 29.VI.от 1969 г. включително. Ако се интересуваме от астрономическата (действителната) дата, той е роден на 11.VII.1864 г.
към текста >>

9. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

132 Съединен с памук – става дума за метода за производство на нитроцелулоза (от памучни влакна, сярна и азотна киселина), която заедно с нитроглицерин е главна съставка на динамита.
128 Непотребни изкушения – в протокола на П.Гумнеров: непотребни изключения. 129 Който е тялото, а вие сте душата – в протокола на Д. Голов: който е тялото, душата. 130 Ако те са извън Веригата, непременно – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 131 Популярна религиозна песен в Евангелската петдесятна църква. 132 Съединен с памук – става дума за метода за производство на нитроцелулоза (от памучни влакна, сярна и азотна киселина), която заедно с нитроглицерин е главна съставка на динамита. 133 Перифраза на Йоанна 14:13: И каквото попросите в мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. 134 Перифраза на Матея 6:33: Но търсете първом царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи. 135 „Достойно ест“ – популярно църковно православно песнопение. 136 Симпатичната нервна система или симпати- кова нервна система – дял от вегетативната (автономна) нервна система, състоящ се от ганглии и нервни сплетения; най-голямото симпатиково нервно сплетение е чревното, известно още като слънчев възел или стомашен мозък.
към текста >>

Наряд (ост.) – предписание за производство на определени предмети или материали.
Медлено, медлен (рус.) – бавно, бавен. Меншество (рус.) – малцинство. Мир (ост.) – свят. Модус (лат.) – начин, метод, способ. Мъзга (тур.) – дървесен сок. Наряд (ост.) – предписание за производство на определени предмети или материали. Начатък (ост.) – начало. Нищелки (ост.) – част на домашен тъкачен стан, която опъва основата и заплита вътъка. Обленяване (ост.) – леност, лентяйство. Обхода, обхождам (ост.) – отношение, отнасям се. Обязан, обязаност (ост.) – задължен, задължение.
към текста >>

10. ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА

Изхождайки от официално приетата в БПЦ дефиниция за „секта", стигаме до единствено правилния извод: Бялото Братство не е и не може да бъде секта поради простата причина, че никога не е представлявало формална част от Църквата и следователно никога не се е отделяло от нея1.
В последните години у нас твърде много се говори и пише за т.нар. секти. Некомпетентни журналисти и тенденциозно настроени псевдоспециалисти побързаха да причислят към тях и Бялото Братство, създадено на българска земя от П. Дънов през 1900 г. под името Духовно общество „Всемирно Бяло Братство". Доколкото „секта" е понятие от каноническия и догматически категориален апарат на Църквата, то в случая меродавна би следвала да бъде оценката на класическото християнско богословие. Изхождайки от официално приетата в БПЦ дефиниция за „секта", стигаме до единствено правилния извод: Бялото Братство не е и не може да бъде секта поради простата причина, че никога не е представлявало формална част от Църквата и следователно никога не се е отделяло от нея1. А доколко терминът „секта" за кратък период от време бе изпълнен изцяло с негативно съдържание заради не дотам безкористните изяви на наши и чуждоземни спекуланти със Словото и защо стана така точно в преходната ни епоха - това вече е съвсем отделен въпрос. И очевидно неговото обяснение лежи в дълбочината на проникновено и обективно прозрение относно закономерностите на глобалното развитие на планетарната разумна общност и нейната поанта - човешкото мислене. А мъдрият ще отчете и проявата на принципи и закономерности, оставащи все още забулени за окото на емпиричното и рационално познание. Не бива да избегнем и друг значим въпрос: необходима ли е толерантност и веротърпимост между православните християни и следовниците на Учителя Петър Дънов в България? И ако „да" - мнение, към което безрезервно се придържаме, - защо и на каква основа?
към текста >>

11. Спомени на Елена Иларионова -1905

Там мястото е непроизводително.
Учителя влязъл в една от тях. Домакинята го приела с радост. На огнището на една верига висяло котле с няколко зърна боб. Тя им предложила вечеря от това ядене и хляб, толкова чер и клисав, като че ли от кал замесен. Учителя после ми донесе парченце от тоя хляб и ми каза: „Вземах тоя хляб да ти покажа какви страдания има по хората, каква беднотия. Там мястото е непроизводително. На вас големи блага е дал Бог.” Пренощували в тая къща и на сутринта, при хубав слънчев ден, продължили пътя си. Стигнали до една дълбока река. Спрели се, защото с нищо не можело да се премине, а наоколо никой нямало. Костадин започнал да се безпокои — какво ще правят на това пусто място. Да се върнат назад е невъзможно, преминали вече опасни пътища.
към текста >>

12. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи.
Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес.
към текста >>

Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения.
За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39).
към текста >>

Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36).
Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри.
към текста >>

Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес.
Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним. Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга").
към текста >>

Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение?
Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

13. 1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3

На четвъртия ден дойде при мене един цвеклопроизводител –целият дрипав, ризата му дупка до дупка, съдрана, панталонът му - също.
Най-големи злоупотреби (кражби) при приемането на цвеклото се извършваха именно тук, затова кантарът беше спрян за известно време. Като отидох аз, веднага започна приемането. Аз водех приемателния дневник, като следях същевременно и теглото на кантара. По няколкостотин коли минаваха дневно. Така хармонично вървеше работата три - четири дни. На четвъртия ден дойде при мене един цвеклопроизводител –целият дрипав, ризата му дупка до дупка, съдрана, панталонът му - също. Повика ме настрани и ме заговори: – Господин Камбуров, както виждаш, положението ми е окаяно. Работя с цялото си семейство – четири деца, жена ми и аз – и не мога една риза да си купя! Гладуваме на общо основание! А ония там, във фабриката, на меките кресла ядат труда ни, смучат кръвта ни.
към текста >>

Имахме също и картофи собствено производство, но и те не достигаха.
Аз останах, а другите братя бяха освободени и се завърнаха в Арбанаси. Вечер се връщах там, а сутрин отивах в захарната фабрика, която е на около пет километра от с. Арбанаси. Сега вече имахме пари да изкараме зимата и пролетта на 1925 г. Но към лятото пак се наложи да започнем качамачения режим. Тази година произведохме доста лук и ядохме качамак с лук. Имахме също и картофи собствено производство, но и те не достигаха. Когато идваха гости, варяхме и предлагахме предимно картофи, които бяха много вкусни.
към текста >>

14. 1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция - изработени стъпала и площадки - по постройките.
Днес колело ще се счупи, утре - аръша** на колата, и аз, по неволя, все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпускаше исканата сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук, в София, има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти си некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомотът скъсан, конят болен; е, какъв каруцар си ти, бе? " Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница за циментово-мозаечни изделия. Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция - изработени стъпала и площадки - по постройките. С работата си покривах предварително направения дълг към Бертоли. Нещо като текуща сметка - от една страна вземах, от друга изплащах. Но вземането беше повече, затова и той постоянно ме мъмреше, уж дано се постегна. А разходите ми бяха по-големи от приходите ми. Болният катър изяждаше едва ли не половината от приходите ми.
към текста >>

15. 003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго

Това помрачава техните отношения и дава основание на турците да се опълчат срещу Русия и да поверят църковната опека на християнските народи на гръцката патриаршия в Цариград, със седалище в квартала “Фенер”, откъдето води прозвището си “Фенерско духовенство” и производното от това име фанариоти.
Първата официално изразена международна подкрепа на поробените християнски народи от Балканския полуостров, в това число и на българите, започва Кючук-Кайнарджайския мирен договор (1774 г.) в чл. 7 от който Османската империя признава на руския император пълно и действително опекунство над православните народи в пределите на Турция и по-специално признава правото на Русия да покровителства в църковно отношение християните във Влашко и Молдавско2, с тенденция това право да се разпростре и върху населението на българските земи. Такава интервенция на Русия по отношение на църковните въпроси на християнските народи е била призната много по-рано, още при съглашението на европейските държави с Турция от 1699 г. в Карловец, Австрия, без обаче да се е получила някаква практическа полза от това. През XIX век по различни поводи Русия води редица войни срещу Турция. Това помрачава техните отношения и дава основание на турците да се опълчат срещу Русия и да поверят църковната опека на християнските народи на гръцката патриаршия в Цариград, със седалище в квартала “Фенер”, откъдето води прозвището си “Фенерско духовенство” и производното от това име фанариоти. По този начин върху християните на Балканския полуостров и в частност върху българите се учредява нова опека, този път фанариотска. С това се увеличава потискането на националното самочувствие у българите и се унижава тяхното лично достойнство. Независимо от всичко обаче българи, сърби, гърци, румънци търсят спасение от агарянското иго и от верската зависимост в лицето на Русия, която фигуративно назовават Дядо Иван. Една историческа справка изяснява как се поражда у поробените българи надеждата, че освобождението им ще дойде от Русия. През 1550 г.
към текста >>

16. УЧИТЕЛЯТ

Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му.
Тогава имаше гонение срещу Братството и Учителя от духовенството и правителството. Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказките, често пъти спираха съборите. Уплашила се осиновената дъщеря на Иларионови и взима, та изгаря френологичните карти. Но от тях има запазени 50 броя и може да се види как е работил Учителят. Това е едно продължително изследване черепа на българите - изследване дарбите и способностите, които българинът носи. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му. Всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа, трябва да бъде докосната от ръцете на Учителя. А това е цяло благословение за тази човешка глава и с това се дава тласък, отваря се път в духовното подвизаване на този човек. Това е една огромна работа. По-късно споделя пред учениците: "Аз съм изучавал характера на българите цели 11 години. Правил съм най-щателни измервания на главите им с пергели.
към текста >>

17. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, обущарите сами правеха обувки.
Като определи среща навън в града, отиваше на часа. Часовникът му винаги беше в ръката. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях - скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя - на бял лист очертано с молив ходилото Му. Обущата Му бяха грижливо и хубаво направени. По обувките Му не можеше да се види прах, нито кал, както лете, така и зиме. Даваше да Му кърпим чорапи много рядко, Той толкова много дрехи имаше, такова изобилие, че нямаше нужда да се кърпи. Много имаше - всеки Му подаряваше.
към текста >>

18. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Изводът бе, че на тази оса не трябваше да давам път, трябваше да си остане във водата.
Когато се ободрих напълно, отидох на поляната, където играехме гимнастическите упражнения. Гледам, Учителят е там. Като ме видя, усмихна се, приближи се към мен и ми каза: "Ти малко се уплаши, знаеш ли какво значи това? " - "Не зная" - отговорих аз. "Това значи, че ти не трябва да даваш път на злото". Изводът бе, че на тази оса не трябваше да давам път, трябваше да си остане във водата. Замислих се и си спомних един разговор, който съм имал с Него: "Когато човек има да разрешава някой въпрос, то и Бялата и черната ложа му дават своите препоръки. Той е свободен да избира. Избере ли препоръките на доброто, злите агенти се оттеглят и човек остава да се проявява под влиянието на добрите сили. Не давай път на злото! Пазете се от препоръките на тъмните адепти, защото без да се усетите, те ще ви заробят".
към текста >>

19. РАБОТА

Днес всички хора са производители и се стремят към изобилие.
Това не е работа, то е мъчение, труд. Работа се върши винаги с любов; трудът служи на дълга, а мъчението става чрез насилие. Всичко това става от тази частна собственост. Не се насилвайте, защото с насилие и мъчение работа не се върши. Ако се трудите повече, отколкото са силите ви, това е от лукаваго. Днес всички хора са производители и се стремят към изобилие. Не, хората трябва да се върнат към първоначалната култура, на която девизът е бил: Малко, но хубаво. Малко говори, но хубаво място да хване. Малко направи, но хубаво, всеки да остане доволен. Като отиваш на работа, излез с лицето си навън. Обърнеш ли се с гърба си, работите ще останат назад.
към текста >>

Добре е да търгува човек, но да бъде сам и производител, и продавач.
Ден на мисъл, на работа, на учене. Аз искам да бъдете весели. Кога? - Когато завършите работата си. Искам да бъдете сериозни. Кога? - Когато вършите работа. Добре е да търгува човек, но да бъде сам и производител, и продавач. Светът се издържа не с капитали и пари, а с труд. Всички казват: "Дайте пари! " Не, трудът е, който поддържа света! Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси - това не са нито маси, нито екземпляри, нито елементи - а това са ония работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят. Аз наричам това "Свещения труд", който поддържа света.
към текста >>

20. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

А милият ни брат Тахчиев само се усмихвал и мълчал, като оставял Георги сам да дойде до известни изводи пред настъпилата промяна в здравословното състояние на момичето.
Минавало полунощ, когато най-после умората надвила и той задрямал. В този момент Росица се събужда, почувствала се добре и почнала да вика от радост: "Вуйчо, вуйчо, утре и аз ще дойда на Витоша." Виковете на Росица събудили току-що заспалия вуйчо. Сега вече Георги не се чудел защо г-н Дънов не я прегледал и не е предписал лекарства, а се чудел как е оздравяла Росица, след като при толкова лекари я бяха водили, без да й помогнат. А ето тук, на Изгрева, г-н Дънов само бе я помилвал, тя бе заспала лесно и се събудила здрава. За чудене работа - си думал гласно той. А милият ни брат Тахчиев само се усмихвал и мълчал, като оставял Георги сам да дойде до известни изводи пред настъпилата промяна в здравословното състояние на момичето. Когато се развиделявало, всички вече били стегнати и готови за път. Учителят тръгнал пръв и след него цялата група. Там били и нашите герои. Георги сега вече не се чудел как ще носи Росица, защото тя била оздравяла и тичала напред, а се чудел как ще се яви при Учителя, тъй като вчера бе Го оскърбил с недоверието си и цяла нощ се бе бунтувал против Него, преди събуждането на Росица. Тя припкала напред, пред всички.
към текста >>

21. ЛЮБОВ

Оттук дохождаме до извода: За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога.
Каквато е любовта на сина към бащата, такава ще бъде любовта му към всички хора. Ако синът не обича майка си, той не може да обича и другите жени. Каквато е любовта на сина към майката, такава ще бъде любовта му и към всички жени. Ако човек не обича майка си, баща си, брата си, сестра си, той не може да обича и другите хора. Казано е в Писанието, че Бог е възлюбил Истината в човека. Оттук дохождаме до извода: За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Да възлюби човек Бога, това значи да възлюби ближния си, защото Бог живее в ближния на човека. Първото отношение, към което човек трябва да се стреми, е да възлюби ближния си заради Бога, Който живее в него. Щом възлюби ближния си, и ближният му ще го обича. Не може ли човек да обича ближния си, и ближният му няма да го обича. Не може ли човек да обича Бога, и Бог няма да го обича.
към текста >>

22. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Като извод се налагало, прокурорът да вземе мерки срещу такива разпространители на идеи, защото щели да заразят всички българи и да полудеят.
През 1922 и 1923 г. църквата и духовенството заангажираха и някои български учени да дадат отпор и да изобличат Учението на Учителя Дънов от гледна точка на науката. Тогава излезе една малка книга с надслов: "Дъно- визмът и теософията под светлината на науката". Авторът търсеше да намери доказателства, че тези две течения - дъ- новизмът и теософията - са заблуждения. За доказателства той цитираше, че почти всички велики реформатори и гении на човечеството са боледували от сифилис, което заболяване е стимулирало и активирало интелектуалната им дейност. Като извод се налагало, прокурорът да вземе мерки срещу такива разпространители на идеи, защото щели да заразят всички българи и да полудеят. Тогава теософското движение у нас е наброявало стотици привърженици, а на съборите на Бялото Братство в Търново са се събирали по 1 000-2 000 човека. Книгата е написана и отпечатана. Изведнъж дясната ръка на автора се парализира. Ходи на лекари - няма цяр. Накрая отива на лечение на баните при село Вършец.
към текста >>

23. ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ

Хората ще започнат да умират от студ и глад, понеже няма да има и селскостопанско производство на храни.
Ще им помогнат французите, които ще ударят с ракети стартовите площадки на арабите. Когато последните тръгнат да завладяват Швейцария, ще бъдат залети от повдигащите се води и арабинът 666, който сега живее в Сирия, ще загине с армията си и войната ще свърши. След нея ще настане епоха на мирно развитие на останалите живи хора. Ако хората не използват в ограничени количества атомната енергия за военни цели - до пет обикновени атомни бомби ще се наруши енергийният баланс на Земята и около нея ще се образува дебел слой от облаци, които няма да пропускат слънчевата светлина и топлина. Това ще доведе до постоянна зима на Земята. Хората ще започнат да умират от студ и глад, понеже няма да има и селскостопанско производство на храни. Христос дойде, но какво уреди? Тъй, както хората разбират уреждането на нещата, Той нищо не уреди. Той дойде и Римската империя Го разпна. После Христос дойде в 1914 г., но 6 000 души измряха. Той им каза: "Не се бийте!
към текста >>

24. КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ

Признак за пробуждане на Колективното съзнание е явяването на социализма като движение, което има за цел средствата за производство да станат колективна собственост.
И тъй, човешкото съзнание, което в ХIХ век намали до крайна степен своята широта и обхващаше само индивида, сега отново започва да се разширява. Днес вече наблюдаваме признаци за събуждането на Колективното съзнание. Анархизмът на Кропоткин изразява развитието у съвременния човек на усета към Свободата, който усет изключва всяко насилие, а идеята за взаимопомощ у Кропоткин показва, че съвременният човек отново се възвръща към колективния живот, само че запазва придобивките на съвременната епоха, а именно усета към Свободата. Развитието на Колективното съзнание днес се изразява в усилването на кооперативното движение; кооперативната идея прониква във всички области на живота. Събуждането на колективното съзнание се изразява и в стремежа за обединение, за сдружаване на хората. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е явяването на социализма като движение, което има за цел средствата за производство да станат колективна собственост. Социализацията, национализацията или етатизацията на много видове производства е израз на пробуждане на Колективното съзнание. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е появата на международни езици. Това показва, че всички народи започват да се чувстват като едно цяло, като едно голямо семейство. За нас е важна вътрешната идея на есперанто. Създателят на есперанто д-р Заменхоф твърди, че главната му подбуда да даде есперанто на света е вътрешната идея на този международен език, а именно обединение, побратимяване на всички народи в едно цяло.
към текста >>

Социализацията, национализацията или етатизацията на много видове производства е израз на пробуждане на Колективното съзнание.
Днес вече наблюдаваме признаци за събуждането на Колективното съзнание. Анархизмът на Кропоткин изразява развитието у съвременния човек на усета към Свободата, който усет изключва всяко насилие, а идеята за взаимопомощ у Кропоткин показва, че съвременният човек отново се възвръща към колективния живот, само че запазва придобивките на съвременната епоха, а именно усета към Свободата. Развитието на Колективното съзнание днес се изразява в усилването на кооперативното движение; кооперативната идея прониква във всички области на живота. Събуждането на колективното съзнание се изразява и в стремежа за обединение, за сдружаване на хората. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е явяването на социализма като движение, което има за цел средствата за производство да станат колективна собственост. Социализацията, национализацията или етатизацията на много видове производства е израз на пробуждане на Колективното съзнание. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е появата на международни езици. Това показва, че всички народи започват да се чувстват като едно цяло, като едно голямо семейство. За нас е важна вътрешната идея на есперанто. Създателят на есперанто д-р Заменхоф твърди, че главната му подбуда да даде есперанто на света е вътрешната идея на този международен език, а именно обединение, побратимяване на всички народи в едно цяло. Международният език есперанто не можеше да се появи и да има успех например преди две хиляди години.
към текста >>

25. ЕСТЕСТВОТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС

Някой може да каже: “Нямат ли значение за историческия развой на човечеството стопанските, икономическите причини, средствата и начинът на производство?
ЕСТЕСТВОТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС Историята е творчество на човешкия Дух. У ч и т е л я Божествената наука хвърля светлина върху историята на човечеството. Някой може да каже: “Нямат ли значение за историческия развой на човечеството стопанските, икономическите причини, средствата и начинът на производство? ” Те имат значение, но те представят само една трета от истината. Има три свята – физически, Духовен и Божествен. Духовният и Божественият светове съществуват и техните енергии вземат участие и играят роля в историческия процес, и то първостепенна. Тези три свята не действат отделно. Всъщност те са един свят.
към текста >>

26. ВЪВЕДЕНИЕ

Отправим ли поглед назад към вътрешното съдържание и смисъла на духовните сили, движили живота ни, усетим ли сенките на дедите ни, които са ни наблюдавали през хилядолетията, непременно ще дойдем до простия човешки извод, че и днес ни наблюдават с надежда и укор, че пътят на духовната ни биография е път през тайнствата на историята ни.
Ако ролята на културата е да ги спасява, редно е да погледнем и към българските „спасени и недоспасени" явления, в нелеката ни историческа съдба, с така накъсаната й хронология. Трудно се обясняват взаимовръзки и взаимоотношения на отделни събития или направо чезнат и се размиват във времето, какъвто е случаят с богомилското учение без чието присъствие на Запад е абсурдно да си представим Реформацията и европейската цивилизация. Допустимо е да не сме дооценили някои събития и загубили шанса да се реализираме и пречистим в аурата на възможни светли идеи, да сме забавили развитието на националното ни мислене и култура. Трябва да се съгласим, че придобитите ценности в най-висшата духовна сфера са съхранени в генетичния ни код и независимо от отдалечеността на времето и историческата забрава при известни условия се проявяват. Приемем ли един път генетичният феномен като фактор на благословение в нашето развитие, необходимо е изново да променим културно-историческата си гледна точка. Отправим ли поглед назад към вътрешното съдържание и смисъла на духовните сили, движили живота ни, усетим ли сенките на дедите ни, които са ни наблюдавали през хилядолетията, непременно ще дойдем до простия човешки извод, че и днес ни наблюдават с надежда и укор, че пътят на духовната ни биография е път през тайнствата на историята ни. Ние не познаваме философията на Тангра, но историческите й следи с основание ни карат да смятаме, че тя е стъпила на здрави, непоклатими основи, отвеждаща българина към шеметни космически висини, внушаваща му грандиозни асоциации за света. Една философия, далеч от условностите на европейските религии и църкви, където висшите духовни принципи се смесват и объркват даже с гражданските закони; философия на онази езическа духовност, която днес с всичките си колебания и съмнения, със съвременната си формула за духовност, не я разбираме. Прабългарите идват по нашите земи със свои забележителни реалности и белези: календара и юртата; високото духовно откровение и веротърпимостта. Наличието на календара определя най-ранното начало на българското летоброене отпреди 6000 години и говори за широки познания, за една истина, за светогледа на прабългарите. Подвижният им сглобяем дом юртата, е строена по посока изток-запад.
към текста >>

27. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Изводът, който може да се направи от тези примери, е следният: изпълнете навреме всички обещания, които сте дали в душата си към Първата Причина.
Това животно не може да се нахрани с малко. Мамонтът е изчезнал от физическия свят, но и досега съществува в астралния свят, вследствие на което в хората се пораждат ред ненаситни желания. Тези желания са подобни на мамонта, който мисли само за ядене и пиене, забелязано е, че който живее в света на желанията, той иска да бъде знаменит, учен, умен, силен, всички да говорят за него. Добре е това, но то трае кратко време. Ще дойде ден, когато човек ще изгуби всичко това и отново ще почне да се повдига. Изводът, който може да се направи от тези примери, е следният: изпълнете навреме всички обещания, които сте дали в душата си към Първата Причина. Каквато друга работа да ви се яви, отложете я. Първо изпълнете задължението и обещанието си Към Бога. Имаш среща с Бога иди навреме. По никой начин не отлагай срещата си. Като свършиш работата си с Бога, ще бъдеш свободен да изпълниш всички останали задължения.
към текста >>

28. Шеста част

Вие можете да си направите извода.
Сега някои мислят, че като са мъже, техният грях не се "хваща", а само грехът на жената. Да, но пък грехът на Небето се "хваща", там той е жена. Това, което на Земята не се "хваща", на Небето се "хваща", а това, което на Земята се "хваща", на Небето не се "хваща". Мъжете и жените трябва да живеят абсолютно чист и свят живот без никакъв примес от площаден морал. Мъжете казват: "Може и иначе." Може, но тогава ще си натрупат една карма, от която ще страдат ред поколения, и децата им, и внуците им, и ще се питат откъде идват страданията им. Вие можете да си направите извода. И така всички мъже и жени сте равни. Едните "горе", а другите "долу". Жената, която е слаба на Земята, е силна на Небето, а мъжът, който е силен на Земята, е слаб на Небето. Следователно тези величини се уравновесяват. И тогава тази Любов трябва да започне отгоре надолу, като се преплете с Мъдростта.
към текста >>

29. Четиринадесета част

Изводът какъв е?
Атмосферата около тях се сгъстила. Нищо не виждали, но нещо започнало да ги гнети. Положението им постепенно се влошавало от тежкия въздух и те започнали да се задушават. Коя е била причината за това? С вдишките и издишките те сами са си създали затруднението, като са отровили въздуха. Изводът какъв е? Както въглената киселина се отразява вредно върху нас, така и ние можем да се задушим от своите мисли, чувства и действия. Ще кажете, че знаете това. Не го знаете. Всяко знание, което не се прилага в живота, не е истинско. Не става въпрос за теоретическите разбирания...
към текста >>

0.19453692436218