Търсене в текстове за 'благоразу'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

горите ще се подвижат пред силата на Словото ми. Искай от мен велики неща за себе си и ще ти дам според желанието на сърдцето ти и ще ме прославиш. Възвиши душата си към моят престол, въз[з]ови ме в милост[т]а ми и ще ти отговоря. Не се смущавай с.16 духом. Не считай мойте наказания за нещастие, те са бич на благословения. Мъчнотиите не зимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка. Скърбите приемай на радо сърдце, те са целителен балсам за твоята душа. Бъди благ и благоразумен в всичките си пътища, не се отстранявай от показанията иа моя свят закон. Ходи с незлобие на сърдцето си и мирът ти ще прозябне като утрен[н]ата роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присътствувам с теб. Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи. Проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствувай в всичките си пътища и моят Свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият. Защото моето желание е да те приготвя за своето дело, с.17 да ти Възвестя славата и величието си, които от веки крия в себе си за тебе. Защото Аз, Господ твой така благоволявам да възведа името ти помежду мойте избрани да те представя в тяхното общение, да ти назнача местото на моето с[л]ужение и да им изявя своята воля. Знай, че денят е близо, небето чака дорде приемиш силата на Словото ми, което скоро от Мен ще приемиш. Ще излея Духът си изобилно от горе ти и ще прозябнеш както Сароново цвете. И видът ти в оня ден ще бъде славен. Всички ще пожелаят да те
към текста >>

2. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

3.03.1899 - 16.10.1900 3 март 1899 година 8. „Реките да плескат с ръце купно и горите да се радуват пред Господа, защото иде да съди земята. Ще съди вселената с правда и народите с правота" (98 Псалом). „Ако мисли някой, че е пророк или духовен, нека узнае, че това, което ви пиша е заповед Господня. Но, ако не разумява някой, да не разумява. За това, братя, имайте ревност да пророчествате и не възбранявайте да говорят езици. Всичко да бива благоразумно и редовно" (I Коринтяни 14:37-40). 9. „Господ е виделина моя и спасение мое" (Псалом 27). 12. „Господ царува. Облечен е във великолепие" (Псалом 93). „И това най-първо да знаете, че никое пророчество от Писанието не бива от собствено разяснение на този, който пророчествува. Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Светаго движими говореха светите човеци Божии" (II Петър 1:20-21). 13. „Да се посрамят всички, които служат на изтуканите, които се хвалят с идолите: поклонете Му се всички богове." 15. „И колкото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни человеци, които да са способни и други да научат" (II Тимотей 2/2). „И мнозина ще последват техните развращения, поради което пътят на Истината ще се похули. И от любостяжение ще ни употребяват като търговия с престорени думи, тяхното осъждение отколе приготвено не се забавя и тяхната погибел не дреме" (II Петър 2:2-9). 16. Ето обещанието е вярно. Словото на Господа Бога великаго ще пристигне скоро. Пристигането му ще
към текста >>

3. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

ще престанат. И няма да има причина да се преследваме и ненавиждаме един друг. Ние ще познаем, както казва Павел, че сме едно тяло в Христа Исуса. Нашите радости и нашите скърби ще бъдат едни. В нас ще живее един дух и ум. Доволството ни ще бъде пълно. Ние ще бъдем тъй благи и изпълнени с Духът на Правдата, Милостта и Любовта, щото не ще се чува вече ръмженето на духа на лукавия, духът на разединение, на омраза, на гняв, на гордост, сластолюбие, похотливост. Не, ние ще бъдем люде благоразумни, люде пълни с почитанието на Истината. Нас ще ни управлява тогава малко дете-кърмилниче, защото Господ ще е наш светилник. Какъв ще е онзи ден, когато се пробудим в пълното съзнание, когато възприемем царството Божие, когато изхвърлим всяка лукава мисъл и всяко лукаво желание и се очистим, както болен человек от нечистата си кръв. Ще станем хора здрави по ум и сърце. Главната спънка в живота са лукавите мисли и лошите желания. От тях като се освободим, делото е извършено. Ето защо ние трябва да се приближим при Господа, да се обърнем към него и Той да се обърне към нас и ще ни помилва, както баща милва своите деца. В какво има да се съмняваме повече? Съмнението, двоумението са присъщи на слабите и на тъмнината, която все още владее. Онзи, който е загубил пътя си, показва, че се е отклонил от първото си направление. Неговият ум е в тъмнота. Той не знае къде е и къде се намира. Той не знае на къде отива и на какво място ще излезе. Неговите понятия са смътни, пълни с неопределеност.
към текста >>

4. Петър Дънов - №50

причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света". [II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца.
към текста >>

5. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света". [II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца.
към текста >>

6. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа? От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя на истината. А за по-нататък имат думата: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто гръб трупат богатства. Те могат да им внушат благоразумие." Така завършва протойерея своята брошурка. К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така? Отговора го дава самият протоиерей в брой 26 на в. „Нова Епоха" от 26 юни 1904 г., публикувайки едно „Предизвикано обяснение". „Обаче работата излиза съвсем другояче. Ако се вярва на бургаския протестански проповедник Пачеджиев, автор на брошурката „Ти победи!" бил не Тодор Стоянов, а Николай Велчев. Той я прочел в ръкопис на 5-имата бургаски протестанти като проповед и отсетне я напечатал. Явява се въпросът защо е взет като автор на брошурата Т. Стоянов, а не Велчев? На това има да отговорим: защото, когато ни се поднасяше от Т. Стоянов, Н. Велчев беше при нас и блуждаеше разсеяно, като хич да няма хабер от тази работа. Но сега вече положително знаем, че авторът на безбожните глупости по адрес на гражданите, на Църквата, на чиновничеството, на учителството и на духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а
към текста >>

7. 39 ПИСМО

обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество, а да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света. И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си: добродетел, за да може вярата ви чрез нейното превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото Име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея: „благоразумие" и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни предаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бог любиви, то Господ иска да приложим на нашето знание: въздържание, с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй като и самото въздържание може да се преобърне па постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието: търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението: благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се превърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието: братолюбие, за да се поразширят тесните ни сърца, но
към текста >>

8. 115 ПИСМО

известно всичко. Не бързайте да пишете. Аз ще уредя мъчните работи по друг път. Божествената сила не се е съкратила. Господ от горе е предвидил всичко, което има да стане в Русия и в целия славянски дом. Адът се вълнува отдолу, но докато е Господ на кораба, няма защо да се боите. Нека се радват враговете. Това е техният час. Но тези, които са с нас, са повече. Времето не е далече, бъдещето ще покаже, че в Божиите решения, макар и да има забава, обаче отмена няма. Бъдете мъдри, бъдете и благоразумни и дълготърпеливи. Не давайте святи неща на тия, които не са готови, да не би да се възползуват лукавите за ваша суета. Укрепвайте във вярата, дръжте се крепко за Истината. Мен ще ми е много повече радостно да виждам вашата любов да се усилва към Господа, вашия ръководител, и да е съвършена, понеже това е и смисълът на живота. Желая да има мир и задружност помежду всинца ви. Мен ми са неприятни вътрешните раздори. Не казва ли Отец, че вам е благоволил да даде царство. И трябва да бъдете всички готови за това, което ви се готви. Наоколо ви има радост и веселие. Не разбирате ли, че Небето ви се радва. А тази земя и тя трябва да стане място за живеене. И в нея трябва да се изпълни волята Божия тъй, както е горо на Небето. Аз ще ви изпратя на всинца ви моите благословения и ще приемете мира ми, Моя Мир. Всяко добро дело трябва да расте постепенно. Ваш верен П. К.
към текста >>

9. 182 ПИСМО

навън всеки страх. Аз ще сторя всичко за вас, вървете по благословения път на Истината. Нейният живот е благ. Да не ви дотяга, когато Господ ви изправя. Сърцето всякога трябва да бъде пълно с благодарност. Да бъде като добър Извор, от който да можем всякога да черпим живата вода на живота. Да бъде място, гдето Господ да обитава. Използувайте всички блага. Гледайте на живота с окото на вярата. Животът отсега иде. Истинският живот иска търпение, постоянство, приложение, трудолюбие, благоразумие, смелост, решителност, самоотверженост, безкористие, съжаление, низхождение, радост. Умът, сърцето и волята трябва да съставляват едно неразривно съдружие за постигане светлите мисли на живота, реализирането на Божествената Воля на Земята. Все, що Господ е отредил, е добро. Това е опитността на всички добри хора в миналото и в настоящето, това ще бъде и опитността на всички ония в бъдещето. Вървете по пътя, който съм ви посочил, следвайте Великите Истини, които сте чули. Ваш В. П. К. Дънов
към текста >>

10. За Мѫдростьта

да те умѫдрятъ на спасение чрѣзъ вѣрата въ Христа Исуса. II Тимот. 3; 15. Защото вашето послушание е на всички извѣстно; и тъй, колкото за васъ радвамъ се. Искамъ пакъ да бѫдете мѫдри на доброто, а прости на злото. Рим 16; 19 И тъй гледайте какъ съ прѣдупазване да ходите, не както глупави, но както прѣмѫдри: Ефес. 5; 15. Ако ли нѣкой отъ васъ е оскуденъ отъ мѫдрость, да проси отъ Бога който дава богато на всички и не укорява, и ще му се даде. Иак. 1; 5. И ако призовешъ благоразумието, И възвисишъ гласъ къмъ разума; Прич. 2; 3. Защото мѫдростьта е по-добра отъ многоцѣнни камене; И всичко желателно не се сравнява съ нея. Прич. 8; 11 И духътъ Господень ще почине на него, Духъ на мѫдрость и разумъ, Духъ на съвѣтъ и на сила, Духъ на знание и на страхъ Господень; Исаия 11;2
към текста >>

11. 150–200

ученикът влезе в Любовта, там има вече други закони. Любовта е нещо духовно. В Любовта няма раздяла. В Божествената Любов няма прекъсване; тя вечно расте. 151 Към Любовта, Светлината, Истината. Дръж мислите си всякога над земните работи. Повдигай мисълта си нагоре към Любовта, към Светлината, към Истината. 152 Изненада. Нищо не трябва да изненадва ученика. Той трябва винаги да е спокоен. Той знае, че има един Божествен план, който урежда нещата. И затова нищо не го учудва. 153 Благоразумие. В живота на ученика се изисква благоразумие! Ученикът избягва всеки спор. Благоразумието е дъщеря на Любовта и Знанието. 154 Чувствителност. Езерните води затрептяват от най-нежния зефир. Ученикът трябва да стане по-чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат от горе. 155 Бялата Светлина. Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата Светлина. 156 Истинският дом. Истинският дом на ученика е вътре в душата му. Той няма дом отвън. 157 Бог. Велико е да се служи на Бога. При Бога е винаги хубаво. 158 Божествената Любов. Както се печем на Слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов. 159 Любовта Ученикът като люби Бога, се чисти. А може да се изчисти и чрез страданията. Любовта е една жива сила, едно течение, което постоянно иде от Бога и трябва да минава през нашите души. 160 Любов. Когато ученикът живее в Любовта, лесно разрешава всички въпроси и за него не съществуват противоречия. 161 Съсредоточаване.
към текста >>

12. ВЪЗВЕСТЯВАНЕ НА НОВАТА ЕПОХА

навън всеки страх. Аз ще сторя всичко за Вас. Вървете по благословения път на Истината. Нейният живот е благ. Да не Ви дотяга, когато Господ Ви изправя. Сърцето всякога трябва да бъде пълно с благодарности. Да бъде като добър извор, откъдето да можем всякога да черпим живата вода на живота. Да бъде място, гдето Господ да обитава. Използвайте всички блага. Гледайте на живота с окото на вярата. Животът отсега иде. Истинският живот иска търпение, постоянство, прилежание, трудолюбие, благоразумие, смелост, решителност, самоотвержение, безкористие, съжаление, снизхождение, радост. Умът, сърцето и волята трябва да съставляват едно неразривно съдружие за постигане светлите мисли на живота, реализирането на Божествената воля на Земята. Все, що Господ е отредил, е добро. Това е опитността на всички добри хора в миналото и в настоящето, това ще бъде и опитността на всички ония в бъдещето. Вървете по пътя, който съм ви посочил; следвайте великите Истини, които сте чули. Ваш В. Подпис (П.К.ДъноВ) Б.Г.Б.Н.С.И.В.14 Празникът на пролетта Прочет на Евангелията: Матей 28:1-20; Марко 16:12-20; Лука 21:19-53; Йоан 21:1-25. Мнозинството не схващат важността на днешния ден, но за някои ще остане паметен, защото днес приключва една епоха и започва друга -нова. Някои може да кажат: „Защо?“. Защото, ако оттук минеше знаменит композитор и дадеше един концерт, мнозинството ще е на работа. Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикално изкуство, ще е един знаменит ден.
към текста >>

13. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

лв. Атанас и Георги Попов 400 лв. Костадин Тюлев 200 лв. Христо Попов 200 лв. Янаки Жеков 200 лв. Хаджи Рали Мавродиев 200 лв. Еснафите: абаджийски 100 лв. кюркчийски 100 лв. дюлгерски 100 лв. бакърджийски 100 лв. калайджийски 100 лв. калбурджийски 100 лв. Търговци, гърци са записали: Димитрокопуло 100 лв. Сакалука 100 лв. Иванис Чико 100 лв. Георги Филибели 100 лв. Мухтията Ибиш Ефенди подари от вакуфите 400 лв. Един гражданин 800 лв. Събрали се десет хиляди лева и по съвета на благоразумните българи решено било да се дадат на гръцката община, с условие да се издържа български учител при гръцкото училище, който три пъти в седмицата да преподава български език на българските деца. Гърците отказали на тая българска отстъпка. Тогава Българската община решава да купи за три хиляди лева мястото, гдето е старата българска черква „Св. Архангел Михаил". Документът за мястото е бил взет върху Кюркчи Коста Димитров, почетен и състоятелен българин. Първото българско училище се открило на 1-й септември 1860 г. в къщата на Балтаджи Пейко. Първият български учител е бил Константин Т. Арабаджиев; числото на учениците е било 28. Иван Церов казва, че имало 25 момчета и 15 момичета. Училището имало два етажа. Горният етаж се състоял от три стаи и служил собственно за училищно помещение; двете стаи били класни, а третята служила за тургане на училищни потребности. Свещ. К. Дъновски извърши водосвет с позволение на гръцкия владика. Г. Димитров (Княжество България, I, 1895, стр. 240) казва, че
към текста >>

14. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА

Знанието и мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия. Съзнателният живот произлиза от бялата светлина. Тя е Божествена. Това е първата сфера. Бялата краска съответства на седемте краски. Човек има пет лица: четири че-ловечески и едно Божествено. Человеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви от человеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си. Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.н. ореол, виден за ясновидците. Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и характерът му. Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният - червен, мъдрият - син и пр. Ореолът на светията е лъчезарен, светложълт. В ума и сърцето има по два центъра: положителен и отрицателен. Между ума и сърцето винаги трябва да има хармония. ВТОРО СЪБРАНИЕ 13 август 1906 г. Прочете се от Ев. от Йоана, гл.14, cm. 1-14. Говори се върху пространството и времето, които съществуват в Духовния мир. Ние тук, на Земята, сме в отрицателен
към текста >>

15. Годишна среща на Веригата - Варна, 1906

живеем. Знанието и Мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия. Съзнателният живот произлиза от бялата светлина – тя е Божествена. Това е първата сфера. Бялата краска съответства на седемте краски. Човек има пет лица – четири човечески и едно Божествено. Човеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви от човеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът – в благоразумие, страстта – във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си. Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.нар. ореол, виден за ясновидците. Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и характерът му. Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният – червен, мъдрият – син, и прочее. Ореолът на светията е лъчезарен, светложълт. В ума и сърцето има по два центъра – положителен и отрицателен. Между ума и сърцето винаги трябва да има хармония. Второ събрание, 13 август Прочете се от Евангелие от Йоанна 14:1-14. Говори се върху пространството и времето, които съществуват в Духовния мир. Ние тук, на Земята, сме в отрицателен полюс,
към текста >>

16. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

привидно, външно съгласие, а да настане между членовете и същинско съгласие. Ние сега сме съгласни, защото Господ е помислил за ядене и други нужди тук на събора, но щом се разотидем, всякой се скрие в своята черупка. А ние трябва да имаме Вяра, защото светът черпи от нас. Плашим се от много работи, когато трябва да имаме Истината заедно с един свят, който да ни служи като опорна точка в Живота. Не да имаме страх, защото страхът е за грешните хора, докато добрият човек трябва да бъде благоразумен. Затова сега вложете мисълта, че можете да направите много нещо. Вие казвате, че само ако сте царе и разполагате с войска и прочее, ще може да направите много нещо, но като имаме около си царе, защо не виждаме да го правят? Даже ако сте министри, ще измените направлението си и ще гледате да бръкнете в някой джоб, а като царе ще наложите данък. Да, има нещо у нас, което ни липсва, а то е, че нямаме сол, а то трябва да я имаме. Съвременните хора са обезсолени, защото те са изгубили Истината у себе си. А знаем, че които се обезсоляват, изхвърлят се навън, за да се тъпчат. Сега, Истината е киселината, която трябва да реагира в човека, за да причини осоляването. Щом ние изгубим Истината и останем без Бога, такива по Божие повеление се изнасят навън, за да се не засмърдяват. Следователно причината за падането на човешката душа е, защото е изгубила Истината в Небето. Затова мисията на Христа е да осоли хората. А пък човек, който не се нагорещи отдолу и не влезе огън под него, не може да се осоли.
към текста >>

17. Писма до Мария Казакова - 1905

известно всичко. Не бързайте да пишете. Аз ще уредя мъчните работи по друг път. Божествената сила не се е съкратила. Господ отгоре е предвидил всичко, което има да стане в Русия и в целия Славянски дом. Адът се вълнува отдолу, но докато е Господ на кораба, няма защо да се боите. Нека се радват враговете. Това е техният час. Но тези, които са с нас, са повече. Времето не е далеч, бъдещето ще покаже, че в Божиите решения, макар и да има забава, обаче отменение няма. Бъдете мъдри, бъдете и благоразумни и дълготърпеливи, не давайте свети неща на тия, които не са готови, да не би да се възползуват лукавите за ваша щета. Укрепвайте във вярата, дръжте се крепко за Истината. Мен ще ми е много повече радостно да виждам вашата Любов да се усилва към Господа, вашия Ръководител, и да е съвършена, понеже това е и смисълът на живота. Желая да имате мир и задружност помежду всинца ви. Мен ми са неприятни вътрешните раздори. Не казва ли Отец, че вам е благоволил да ви даде Царство. И трябва да бъдите всички готови за това, което ви се готви. Наоколо ви има радост и веселие. Не разбирате ли, че Небето Ви се радва. А тази земя, и тя трябва да стане място на живеение. И в нея трябва да се изпълнява Волята Божия, тъй както и горе на Небето. Аз ще ви изпратя на всинца ви моите благословения и ще приемете Мира ми, моя Мир. Всяко добро дело трябва да расте постоянно. Ваш верен: П.К.Дънов * * * София, 11.ІІ.1905 г. Любез. сестро М. Казакова, Вашето писмо получих. Разбирам Вашето положение. В тоя живот
към текста >>

18. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

привидно, външно съгласие, а да настане между членовете й същинско съгласие. Ние сега сме съгласни, защото Господ е помислил за ядене и други нужди тук на събора, но щом се разотидем, всякой се скрие в своята черупка. А ние трябва да имаме вяра, защото светът черпи от нас. Плашим се от много работи, когато трябва да имаме истината заедно с един свят, който да ни служи като опорна точка в живота. Не да имаме страх, защото страхът е за грешните хора, докато добрият човек трябва да бъде благоразумен. Затова сега вложете мисълта, че можете да направите много нещо. Вие казвате, че само ако сте царе и разполагате с войска и прочее, ще може да направите много нещо, но като имаме около си царе, защо не виждаме да го правят? Даже ако сте министри, ще измените направлението си и ще гледате да бръкнете в някой джоб, а като царе, ще наложите данък. Да, има нещо у нас, което ни липсва, а то е, че нямаме сол, а то трябва да я имаме. Съвременните хора са обезсолени, защото те са изгубили истината у себе си, а знаем, че които се обезсоляват, изхвърлят се навън, за да се тъпчат. Сега, истината е киселината, която трябва да реагира в човека, за да причини осоляването. Щом ние изгубим истината и останем без Бога, такива по Божие повеление се изнасят навън, за да се не засмърдяват. Следователно, причината за падането на човешката душа е защото е изгубила истината в небето. Затова мисията на Христа е да осоли хората. А пък човек, който не се нагорещи отдолу и не влезе огън под него, не може да се
към текста >>

19. 1914_2 Писма до семейство Иларионови

вceки страх. Аз ще сторя вcичкo за Вас. Вървете по благословения път на Истината. Нейният живот е благ. Да не Ви дотяга, кoгaтo Господ Ви изправя. Сърцето всякога трябва да бъде пълно с благодарности. Да бъде кaтo добър извор, oткъдeтo да можем всякогa да черпим живата вода на живота. Да бъде място, гдето Господ да обитава. Използувайте вcички блага. Гледайте на живота с oкoтo на вярата. Животът отсега иде. Истинският живот иcкa търпение, постоянство, прилежание, трудолюбие, благоразумие, смелост, решителност, самоотвержение, безкopиcтиe, съжаление, снизхождение, радост. Умът, сърцето и волята трябва да съставляват едно неразривно съдружие за постигане светлите мисли на живота, реализирането на Божествената воля на земята. Все, що Господ е отредил, е добро. Това е опитността на вcички добри хора в миналото и в настоящето, това ще бъде и опитността на вcички ония в бъдещето. Вървете по пътя, който съм ви посочил; следвайте великите Истини, кoитo cтe чули. Ваш В.Подпис (П.К.ДъноВ) Б.Г.Б.Н.С.И.В. * * * София, 4.III.1914г. (Върху плика е написано: „Да се отвори в събота вечер на 27, кога се съберете всички наедно. Отворете го към средата на събранието ви. Това е съобщението ви за тоя месец. След като го прочетете, коленичете и благодарете на Бога.") Приложете сол на вашия живот. Съпротивете се на всички лоши желания. Слушайте увещанието на Духа, кoйтo ви говори благо кaтo на синове и дъщери и ви noкaзвa пътя на живота. Той се обръща към вас и ви кaзвa: Чада мои, не презирайте
към текста >>

20. 1915_1 Спомени* на Иван Данаилов

учи социални науки в Мюнхен, а после в Женева. Били са много близки. Още от 1912 г. става началник на военното духовенство. Умира на 30 април 1917 г. в София. Погребан е в манастира „Св. Троица" в гр. Търново. (Извадки от ОИМ, отдел „Възраждане", инв.№ 102, с.395) Протосингел на владиката Йосиф е йеромонах Амбросий. Той заема тази длъжност от 1913 г. до 1918 г. СПОМЕНИ НА ИВАН ДАНАИЛОВ ОТ ЯМБОЛСКО През съборните дни един от братята, търновски адвокат и народен представител, има неблагоразумието да каже на един търновски гражданин, радославист* (тогава Радославов беше министър-председател), че нашият Учител е предсказал, че в започналата Първа световна война ще победи групата начело с Англия. Вярно е, че Учителя каза това пред една трупа от пет-шест души, между които бях и аз, разбира се, поверително. Този радославист съобщил това на търновския комендант и той наредил да разтурят събора ни и така стана. Даде се заповед всички събрани, които не са търновци, да напуснат Търново в срок от 24 часа. Учителя замина с група казанлъчани за Казанлък. На гара Царева ливада, като се разделихме, аз уведомих, че водя със себе си нашия брат от Търново Минко Костакиев – отличен медиум, който при сеансите изпада в пълен транс и Духът говори чрез него. И той беше един от поканените на този събор. Казал за Учителя: „Пратен съм от Бога. Трябва да знаете, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание. Пратен съм от Бога за въдворяване Царството Божие на земята. Бог говори чрез
към текста >>

21. ИГНАТ КОТАРОВ

в този момент е в смъртна опасност. Понеже приятелите знаят, че при Учителя няма нищо случайно, си записват часа и деня, когато Учителят задава непрекъснато въпроси за Игнат Котаров. След една седмица донасят вест от Игнат за неговото премеждие. Учителят се усмихнал: "Игнат палеше фенер горе на Черни връх, а пък ние запалихме в Мърчаево сто фенера за него". След известно време Игнат идва в Мърчаево, научава цялата история и благодари на Учителя. Учителят му казва: "Игнате, Игнате, благоразумието украсява човека и го води в правия път!" Игнат се насълзява, излиза вън и разказва целия случай. Ние слушаме и дойде време да го опишем. Борис Николов Често приятелите го срещаха по екскурзии на Витоша, където той по къси панталони тичаше по горските пътеки. Каляваше тялото си. Каляваше и духа си до почетна старост. Веднъж той ме покани на гости, разговорът ни се проточи и стана въпрос за Учителя. Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах. Учителят имаше много главоболия с мен. Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство." Галилей Величков Игнат беше от ония наши приятели, които обичаха близостта с природата. Него често ще го срещнете само с едни къси гащи, бос и гологлав. Веднъж Учителят го среща така и му казва: "Не е хубаво, рекох, така да ходиш. Ето, има сестри, не бива да те гледат така." - "Ами аз използвам слънцето, нали Вие така ни учите!" - "Не е прилично - така не ви уча" - казал Учителят. - "Вие мене не харесвате, че не било прилично, а тези гъски
към текста >>

22. СТРАХ И СМЕЛОСТ

се освободите от човешкия страх, не от Божествения страх. Вие искате да се освободите от Божествения страх. Като се усилва Божественият страх, усилва се милосърдието; а при усилване на човешкия страх, усилва се жестокосърдечието. Милосърдието е Божествена сила. Който е милосърден, той е силен. А ако си жестокосърдечен, ще те сполетят най-големите нещастия. Докато държиш страха вън от себе си, той е на място. Щом го пуснеш вътре, той не е на мястото си. Външният страх се превръща в благоразумие. Вътрешният страх ограничава човека. Казано е в Писанието: Страхливият няма да наследи Царството Божие. Страхът е едно негативно качество на нисшия ум. Страхливият да възприема и да се облива с портокаловия цвят като средство за балансиране на силите. С този цвят той може да се лекува. Страхът показва, че има същества в тебе, които ги е страх. Страхът естествено възниква, той показва, че минаваш през област, дето има опасности. Страхът е предпазно средство. Прави умствени маневри срещу това, от което най-много те е страх. Ще си представите мислено, че някой ви обижда. Вие сега ще се стараете да не се разгневите. Ако не можете да правите тия маневри мислено, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите. Ние трябва да сме смели, дори от смъртта не трябва да се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето как седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови за най-лошото и ако искат да ни бият, можем да кажем: "Бийте!" Може би да
към текста >>

23. ГРЕШКИ И СЛАБОСТИ

Те не са по-големи от силата му. Даже нещо повече: Силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Затова именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение. Кое съди човека? - Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението. Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: Слаб съм аз. Ако искаме да побеждаваме страха, гнева, страстта и духовната гордост, трябва гневът да преобръщаме в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля, а духовната гордост - в проява на живота, т.е. да живеем, както подобава, да намерим истинския смисъл в живота или да я превърнем в стремеж. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука. Положителна наука е тази, която открива на човека вътрешния смисъл на явленията в живота и Природата. За пример, някой се оплаква, че на окото, на носа или на ухото му излязла някаква пъпка. Понеже минава за учен, той казва, че тази пъпка се дължи на нечиста кръв. Това обяснение не е достатъчно. Той трябва да знае защо пъпката е излязла на окото, а не на носа. Или защо е излязла на носа, а не на ухото. Ако пъпката е излязла на окото, с това Природата му обръща внимание да бъде изправен към Истината; ако пъпката е на носа, той трябва да се научи да мисли право; ако е на ухото - да слуша добре, да бъде мъдър. Болките на краката говорят за мързела, за леността на човека. Болките на главата говорят за недоволството и невежеството на човека. Друго нещо, което руши виделината, е
към текста >>

24. 13 август 1911 г., събота

не само привидно, външно съгласие, а пълно, вътрешно съгласие между членовете. Ние сега сме в съгласие, защото Господ ни е осигурил тук на събора и храната, и всичко, от което имаме нужда. Щом се разотидем обаче, всеки се скрива в своята черупка. А трябва да имаме вяра, защото светът черпи от нас. Нужно ни е да притежаваме Истината заедно с един свят, който да ни служи като опорна точка в живота, а не да имаме страх, защото страхът е за грешните хора, а добрият човек трябва да бъде благоразумен. Затова вложете сега у вас мисълта, че може да направите много неща. Вие казвате, че само ако сте царе и разполагате с войска ще може да направите нещо. Но като имаме около нас сега царе, защо не виждаме да правят нещо? Даже ако сте министри, ще измените направлението си и ще гледате да бръкнете в някой джоб, а като царе ще наложите данъци... Има нещо у нас, което ни липсва, а то е, че нямаме сол. А трябва да имаме. Съвременните хора са се обезсолили, защото са изгубили Истината в себе си а знаем, че които се обезсолят ги изхвърлят навън, за да бъдат стъпкани. Сега Истината е киселината, която трябва да реагира в нас, за да причини осоляване. Които изгубят Истината и останат без Бога, тях ги изнасят навън, за да не засмърдят. Следователно причината за падението на човешките души е, че те са изгубили на Небето Истината. Затова мисията на Христос е да осоли. А човек, под когото не влезе огън, не може да се осоли. Страданията в живота са едно кипене, в което се извършва реакцията, причиняваща
към текста >>

25. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

хора, на хиляда няколко светии, а на две хиляди години един велик учител. Геният е тяло на светията, светията облекло на учителя, а учителят проява на Бога. Има друго слънце в самия човек, което му служи като пътеводител. То носи различни имена. Някои го наричат Божествено начало в човека, други светла идея и т.н. Мисълта е Божественият свят в човека. Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх. Той не мисли какво ще стане и какво ще кажат хората. В него има благоразумие. А благоразумният човек знае, че Бог не се изменя днес да е един, утре друг... Било е време, когато хората са виждали всичко без телескоп: каналите на луната, жителите на планетите, но днес всичко това е загубено. Защо? Защото са се отклонили от пътя си... Главата на бъдещия човек ще бъде гола, но ще бъде красиво оформена, с известна дължина и широчина на черепа; с определена височина на главата, с красиви линии, с чело добре оформено. То няма да бъде ниско и тясно, но широко и високо. В бъдещия човек ще бъде добре застъпена разумността, паметта, прозорливостта, благоразумието. Още като видите човека, по тялото му ще го познаете. От него ще излиза светлина. Всяко чувство и всяка способност на човека изпускат известно количество светлина и топлина. Влюбеният, например, изпуска повече светлина и топлина от онзи, който не е влюбен. Като се приближите до човек, който е влюбен във вас, ви е приятно. По какво се различава разумният човек? Той никога не се занимава с миналото, нито пък се
към текста >>

НАГОРЕ

1.6837539672852