Търсене в текстове за 'Шило'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

прах и пепел в небесното пространство, отгдето не биха се върнали вече никога. Самосъхранението по необходимост на своята природа и стремление е родило себелюбието (егоизма), майката на всички днешни пороци. Себелюбието, от своя страна, според вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски. Тия паметници стоят на първо място като истински свидетели за онова, което се е вършило в миналото. Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време. Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта. Всички тия знаменити дела, нечестиви пороци на егоизма и днес съществуват и владеят, само разбира се в по-цивилизован образ. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, кога влезе в человека, да съдържа каква-годе истина. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“. Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се
към текста >>

2. 13.Червено тефтерче

всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш до себе си, да сме до тебе, да сме твои съпътници, да те придружаваме в небесните сфери, към които духът ти ще се въздигне. Ето ние сме сбор велик, който иска да те приеме и ни станеш началник, велик предводител Бог и Господ Крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш, но това уединение е наложено отгоре, от вечната и неизменна воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове! Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение. Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики
към текста >>

3. Петър Дънов - №19

според Бога; не според человеческа сила, но според Божията. Ние ще възложим всичко на Него, защото е казано: възложете товара си на Господа. Благословен е Този наш Господ, Който ни обича и милва с Гореща любов. Аз се моля за вази Бог да ви укрепява в Дух и сила, да растете във всяка благодат и мъдрост Божия. Моля се щото Бог да осуети всичките лукави замисли на Дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии (Откр. 20). На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най- добрите знаци, които Бог ми е подарил — да видя, че Неговата сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече. Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вас. Всичко ми е позволено, казва а[постол] Павел на едно място, но не и всичко за назидание. [I Кор. 6:12] Нашият брат от село Хотанца се вика Петър Тихчев77. На Козлова аз му писах и му съобщих, което му беше нужно. Вярвам да е получил вече отдавна моето писмо. Поздравете го от мене пак. Господ е верен, няма неща невъзможни за Него. Нашият
към текста >>

4. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

според Бога; не според человеческа сила, но според Божията. Ние ще възложим всичко на Него, защото е казано: възложете товара си на Господа. Благословен е Този наш Господ, Който ни обича и милва с Гореща любов. Аз се моля за вази Бог да ви укрепява в Дух и сила, да растете във всяка благодат и мъдрост Божия. Моля се щото Бог да осуети всичките лукави замисли на Дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии (Откр. 20). На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най- добрите знаци, които Бог ми е подарил — да видя, че Неговата сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече. Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вас. Всичко ми е позволено, казва а[постол] Павел на едно място, но не и всичко за назидание. [I Кор. 6:12] Нашият брат от село Хотанца се вика Петър Тихчев77. На Козлова аз му писах и му съобщих, което му беше нужно. Вярвам да е получил вече отдавна моето писмо. Поздравете го от мене пак. Господ е верен, няма неща невъзможни за Него. Нашият
към текста >>

5. 14 ПИСМО

според Бога, не според человеческа сила, но спород Божията. Ние ще възложим всичко на Него. Защото е казано: възложете товара си на Господа, Благословен е Този Наш Господ, Който ни обича и милва с гореща Любов. Аз се моля за вази Бог да ви укрепява в Дух и Сила, да растете във всяка благодат и Мъдрост Божия. Моля се, щото Бог да осуети всичките лукави замисли на дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но неговото време се е свършило, негова час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии. (Откр. 20) На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса Нашия Спасител поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най-добрите знаци, които Бог ми е подарил да видя, че Неговата сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече. Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вази. Всичко Ми е позволено, казва ап. Павел на едно място, но не и всичко за назидание. Нашият брат от село Хотанци се вика Петър Тихчев." На Козлов аз му писах и му съобщих, което му беше нужно. Вярвам да е получил отдавна вече моето писмо. Поздравете го от мене пак. Господ е верен, няма неща невъзможни за Него. Нашия пр. Козлов ще се научи, но може би
към текста >>

6. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

Кумлудже Бою... Суджескюй Злати... Гевреклер Хаджи Дойчу... Гюндойду Бою... Чятмата Димитър... Куюджук. Дядо Атанас съобщил това решение и на 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъстствали първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Хадърча протокол и упълномощили дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак. В това събрание се решило и йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат. Дядо Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаването на Ат. Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници. И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към Българската
към текста >>

7. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

добришкия представител Хаджи Иван Вълков от името на всичките българи на Варненския окръг (санджак). Хаджи Иван Вълков е роден в Ески Джумая (град Търговище). В Добрич бил известен под название Джумалъ Хаджи Чорбаджи. От Джумая се преселил в Добрич през 1833 г., отдето неговите двама синове Стоянчо и Господин се преселили във Варна през 1854 г. X. Вълков се поминал на 130-годишна възраст; в еничарско (кърджалийско) време той бил на 18 години. Помнел седем войни. В това събрание се решило още да се моли правителството, за да позволи да се отвори във Варна българско училище. Атанас подир това заминал за Цариград. По неговото настояване и със съдействието на варненския мютесарафин Ашир бей и мюфтията Кълъчлълъ Мемиш ефенди наскоро бил получен ферманът за училището. Атанас след толкова трудове за българската черковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Егри Капу, като предал Богу дух на 20 юлий 1865 г. Атанас стоял в Цариград четири години на свои разноски. Поминал се по времето на холерата. Той думал: „Дордето не видя да се упътят български владици в Българско, аз няма да си отида от тук." Роднините на Атанаса имали намерение да донесат от Цариград останките му и да ги погребат в черковния двор на село Николаевка. Донесена била обаче само надгробната плоча, която е поставена върху гроба на един роднина на Атанаса, който бил убит от разбойници. Плочата е мраморна - 1.70 м дълга и 0.85 м широка и 0.20 м дебела. По краищата тя е украсена с лозови вейки
към текста >>

8. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Тюлев, Хр. Попович и свещ. К. Дъновски. В първото си заседание, станало на 11 май, общината разгледа молбата на Кою Чорбаджи от град Балчик, за да се изпрати зет му Димитр в Цариград при Илариона Макариополски, който да го ръкоположи за свещеник в град Балчик. След един месец се върна Димитр като свещеник. Гърците във Варна останали смаяни от тая решителна постъпка на българите. (Варненският владика наклеветил Димитра пред правителството по внушение на цариградския патриарх; решило се да се изпроводи Димитр под стража в Цариград. За да избави Димитра, свещеник К. Дъновски се споразумял с варненския католически свещеник Дамян (Di Aurigo), с когото се добре познавал още от Пловдив. Последният изпратил телеграма (шифрирана) до папския викар г. Брюнони в Цариград (в колегията St. Benoit на лазаристите), че ще пристигне свещеник Димитр, който желаел да стане униатин. Гавазите на г. Брюнони го завели при него, макар че турците и гавазите от гръцката патриаршия искали да го вземат насила от католическите гавази. На 20 декември 1860 г. била отворена униатска черква в Пера и Димитр е служил в нея като първи униатски свещеник; той получил титла велик иконом. Когато се развали унията, Димитр се върнал през месец юни 1861 г. и е станал пак свещеник в Балчик (до 1865 г.). За унията във Варненски окръг нека отбележим следното: „На 24 януарий 1861 г. варненският Порфирий изпратил дякона си Агатангела с емирнаме в Добрич да събере владичината по 50 гроша на венчило. Властта
към текста >>

9. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ

според Бога; не според челове-ческата сила, но според Божията. Ние ще възложим всичко на Него, защото е казано: „Възложете товара си на Господа". Благословен е този наш Господ, Който ни обича и милва с гореща Любов. Аз се моля за вази Бог да ви укрепва в Дух и Сила, да растете във всяка благодат и мъдрост Божия. Моля се, щото Бог да осуети всичките лукави замисли на дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в Бездната, за да не изкушава вече чадата Божии. На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние, заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най-добрите знаци, които Бог ми е подарил, да видя, че Неговата Сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече, Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вази. Всичко ми е позволено, казва Ап. Павел на едно място, но не е всичко за назидание. Нашият брат от с. Хотанца се казва Петър Тихчев. На Козлова аз му писах и му съобщих, което му беше нужно. Вярвам да е получил вече отдавна моето писмо. Поздравете го от мен пак. Господ е верен, няма неща, невъзможни за Него. Нашият приятел Козлов ще се научи, може би, малко
към текста >>

10. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

скалите, за него има много легенди. Световноизвестен туристически обект. Векове са минали, но неговата слава на символ от ранното Християнство е свежа. Място за молитва и медитация. Случи се така, че една сестра през една неделна утрин изкачила сама Каменна могила. Тя била в бяла рокля и изпълнявала Шестте гимнастически упражнения. Тъкмо при последното упражнение по могилата минало едно турче. Като видяло жената в бяло на колене да духа с протегнати напред и настрани ръце, уплашило се и хукнало надолу. Кого де срещало, разправяло, че на върха има самодива. Сестрата, която изпълняваше Шестте упражнения, беше варненка. Казваше се Стойна. Тя беше шивачка. После от Варна замина за София. Ходеше по къщите да шие и така чрез разговори проповядваше Учението на Учителя. Тя беше един от стълбовете на „Изгрева". * * * Учителя също се е качвал на Каменна могила. Това не беше по вкуса на църквата. Един свещеник обадил в полицията, че г-н Петър Дънов е на Камен връх и там държи беседи. Няколко полицаи се качили и арестували Учителя. Имали заповед да го заведат в Околийското управление. Между хората на Дънов имало няколко офицери. Те обещали, че ще отговарят за арестувания и че ще идат в околийското с него. Стражарите си отишли. Само един тръгнал напред с Учителя. Като минавали край вилата на д-р Жеков, Учителя поискал да си вземе шапката. Стражарят не му позволил и го ударил по врата с приклада на пушката си. Като влезли в стаята на околийския управител, заварили една майка,
към текста >>

11. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

нещо е и с народите. Няма нужда да се разтваряме и да ни знае светът - каква нужда от туй, да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото, като да си разкриеш стомаха, вените, мозъка и прочее - неща не само безполезни, но и вредни. Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. Захлупеното мляко, казва поговорката, котката го не лочи 254. В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, [уж] защото Господ го изпратил. Но мисионерите отговорили, че ако наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи, че той сам е отишъл при тях. Мисионерите са прави, защото ако те имаха пари и ги не дадяха, щяха даса отговорни. Когато Господ ни даде някои благословения с особено предназначение, ако ги употребим не на място, ние ще сме отговорни 255. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които са се изпонапили в Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода 256. Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимому, като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото
към текста >>

12. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит. псевдоним, 1922). Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно
към текста >>

13. 026. Дейност на Атанас Георгиев в Цариград

Атанас Чорбаджи съобщил решението от 11 май 1860 г. и на 21 май същата година. Всички присъстващи единогласно приели съставения в с. Хадърджа протокол и се присъединили към него, като упълномощили дядо Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да го връчи лично и да говори от името на българите от Варненския санджак (окръг), че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква. В това събрание се решило да се помоли турското правителство да издаде ферман-разрешително за откриването във Варна на българско училище и българска църква. След като получил тези пълномощия, дядо Атанас Чорбаджи се отправил за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си. За отбелязване е, че пребиваването му в Цариград е станало на собствени негови разноски, въпреки че е бил на обществена служба. Първата акция на Атанас Чорбаджи в Цариград е била да поднесе лично на Иларион Макариополски молбата на варненските българи до Високата порта за откриването на българско училище и църква във Варна. За радост на всички в скоро време от Цариград се получил разрешителният ферман, което изненадало неприятно гърците и гагаузите гъркомани във Варна. Заминаването на Атанас Чорбаджи в Цариград и личното му активно участие в центъра на черковно-националната борба на българския народ срещу гръцката фенерска патриаршия съвпада по време с второто заточение на Иларион
към текста >>

14. 030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски

българската черква във Варна за наша майка, та да ни варди в духовните ни черковни работи.”20 Все в този смисъл отец Константин започва да играе почетната роля на “деспот ефенди български”, т.е. като автономен български разпоредител.21 С течение на времето турската власт, като преце-нявала целесъобразността на битовите мероприятия и инициативи, предприемани от Варненската българска църковна община, започнала да им съдейства и да ги подпомага. Онова, което в близкото минало се вършило за охраняване правата на българите и българщината във Варна и Варненско от Атанас Чорбаджи, сега изцяло минало в ръцете на отец Константин. С разрастване функциите на Варненската българска църковна община се налагали по-големи разходи, поради което настъпили финансови затруднения. Търсейки изход от това положение, решило се начело на Варненската българска църковна община да застане лице с по-висок духовен сан, чийто авторитет да импонира на българите и да ги стимулира към по-големи парични помощи. През септември на 1867 г. свещеник Константин Дъновски се оттегля от председателския пост и се озовава в с. Хадърджа. На негово място Иларион Макариополски изпраща от Цариград архимандрит Панарет. Въпреки че тази незаслужена с нищо смяна засегнала честолюбието на отец Константин, той не престанал да се интересува и да се грижи за българските християни от Варненската епархия като за свои чада. Нещо повече, разполагайки с повече свободно време, сега той е имал възможност да се включва в по-широк
към текста >>

15. АСЕН АРНАУДОВ

Арнаудов бе най-талантливият ни музикант. Ще разкажа нещо интересно, което би изкушило някои читатели. Асен ми разказа, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя. Аз го гледах изненадано. За мен това беше нахалство и дори му го казах. Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче. Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя. Другите биха се срамували да направят това. Веднъж Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре!" и му дал подходящ съвет. Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата. След като го прочитал, той питал дали да изпрати това писмо или не. Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно искрено отношение на едно човешко сърце, което се отваряше пред Учителя и пред Бога. Аз така го възприемам. Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губил времето на Учителя, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат Учителят в какви ли не неща. Като музикант, Асен остави следа в музикалния живот на "Изгрева". Той участва в записването на Паневритмията и на много песни. Елена Андреева Сега ще ви разкажа един случай от времето на Втората световна
към текста >>

16. ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ

можеше да се поеме малко разредено картофено пюре. Отпостването ставаше и със спаначена супа като се пиеше само водата. Поради неспазване на това правило, някои пострадаха. Друго залитане беше, когато някой реши сам да прави пост продължително време без да пита Учителя. Имахме и трагични случаи и някои си заминаха заради такива своеволия. При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия. Постът не е шега работа. Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученикът. Житният режим се започва първата сряда на месец февруари, когато Луната започне да спада. Един кг. жито (пшеница) се разделя на 10 части по 100 грама. Първите 100 грама се слагат в съд с вода в понеделник, два дни преди започване на житния режим, за да може житото да омекне. В сряда това жито се разделя на три части - за закуска, обяд и вечеря. Изяжда се бавно като се дъвче много добре. Добре е преди започване на режима да се вземе очистително или да се направи клизма. Когато се започва режима в сряда сутринта, се казва формулата: " Божията любов носи изобилния и пълен живот. " (три пъти) След нея се казва формулата за житния режим: "Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дни." (три пъти) Тази формула
към текста >>

17. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

на пейката отвън пред салона, минаха пет - шест часа, а аз седя и чакам. А Учителят си гледа Неговата работа, приема и изпраща гости. Седя аз и си казвам в себе си: "Учителю, знам, че не ме приемате и че имам някаква грешка. Ама какво да правя като не я виждам, за да се коригирам. Помогнете ми". След малко Той идва при мене на пейката и пита: "Кажи, каквото имаш да казваш, че съм много зает". Аз бързо в няколко изречения разказах всичко и че състоянието на майка ми се е влошило от млечния компрес и всички смятат у дома, че съм убиец на майка си. Учителят не ми каза нищо, отдалечи се така, както дойде, а аз останах на същото място и чаках. Ама това чакане стана много дълго - от 8 часа сутринта до 10 часа вечерта. Беше се стъмнило, аз седя на пейката и чакам. Учителят отвори вратата, мина покрай мене, но без да си обърне главата към мен, а гледайки напред пред себе си каза: "Вяра, вяра, вяра" и си продължи нататък. Аз станах и си тръгнах и посред нощ се прибрах у дома. Знаех, че Учителят нямаше да ме приеме, защото беше ми казал какво да направя, а аз се усъмних в това, което правех и бях дошла при Него за помощ. Бях нарушила закона на вярата. А за тази вяра Той непрекъснато говореше и тя беше онази вътрешна връзка на общение на човешкия дух с Бога, която трябва да се запази, за да може по нея като по жица да протече Божествената сила, която лекуваше. Бях изгубила тази вътрешна връзка и бях дошла при Него за помощ. А стоейки на пейката дванадесет часа, аз без да
към текста >>

18. ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

"Търся работа, но всички места са вече раздадени." - "Тъй ли! Я чакай." Влиза той в една стая, във втора, след малко идва с формуляр. "Подпиши го!" Пак влиза тук и там и след малко се явява със заповед за назначение. Милка не вярва на очите си, а заповедта си е заповед и Милка остана в София. Ако не беше изчистила чешмата, нямаше да се уреди и нейната работа. Животът е неразривно свързан. Трябва да изчистиш нещо отвън, което е свързано със същото, което е в теб задръстено и е запушило извора на живота да тече в теб. Това са съотношения. Чистенето започва отвън, после отвътре и накрая идва отпушването. Борис Николов Идва един брат в Мърчаево и разказва на Учителя какви мъчнотии, какви несгоди е имал. Учителят мълчи, а навън е зима, сняг дълбок. След малко Учителят излиза вън, взема една дървена лопата и почва да разрива снега по пътеките. Братът върви след Него и все Му говори за своите несре- ти. А Учителят мълчи, чисти снега от пътеките. Като очистил пътеките, Учителят се обръща към брата, който все стои до Него и се оплаква, и му казва: "Може да си отиваш, твоите работи ще се оправят." Той си тръгва. На следващия ден му съобщават, че е назначен на работа. Някой преди това беше очистил собствената му пътека от снега. Борис Николов Изпаднах в особено дисхармонично състояние, за което нямаше никаква явна причина. Нещо измъчваше душата ми, без да мога да си помогна. Тормозех се дълго време, но не исках да безпокоя Учителя. Най-после нещо вътре ме застави почти насила да
към текста >>

19. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

той разбива с ръка стъклото, промушва я през направения отвор, завърта ключа, отключва вратата и влиза в малката стая на приемната. Не Го намира тук и отива в салона, насочва се към Учителя и Му нанася ударите. Ръцете му били окървавени от собствената му кръв, когато е порязал ръцете си при счупването на прозореца. Така лицето на Учителя беше окървавено от чуждата кръв. Някоя от сестрите се развикала, вдигнала се врява и онзи побягнал. Когато аз пристигнах, всичко бе привършило. Побойникът бе избягал. Инцидентът бе приключен и Учителят си бършеше кръвта от лицето с кърпичка. Това, което ще ви кажа, никой не го знае, освен мен. Това е една велика тайна за Великия Учител, която Учителят сподели именно с мен. Отивайки там, аз видях събрани много хора, разтревожени и застанали на групи пред салона - около 40-50 души, а вътре в салона една суматоха. Питам какво е станало - никой не може да каже от уплаха. Обичта към Учителя и тревогата ми, че е станало нещо, ме накара да отида веднага при Него в салона. Той с една кърпичка си бършеше лицето, излизайки от салона. Вената на челото Му отляво бе наранена и течеше кръв. С носната си кърпа Той я притискаше. Учителят бе застанал пред салона, а аз съм до Него и Го наблюдавам. На челото отляво вената бе накълцана и от нея течеше кръв. Това трябва да се знае, защото по-късно братята разказваха, че не е била пролята кръвта на Учителя, а това е било от разрязаната ръка на побойника. За кръвта от разрязаната ръка на побойника
към текста >>

20. УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО

Христа блаженства не са само девет." Мълчание. Изненада. Зададените въпроси ни смутиха. Погледнахме плахо Учителя и наострихме слух в очакване някой от нас да вдигне завесата на миналото и да продължи изреченото от Христа Слово на планината. Очакваният отнейде глас не проговори. Явно въпросите бяха от най-трудните. Завесата, спусната пред съзнанията от векове, бе много тежка. Не бе по силите ни да разчетем страниците на минали преживявания. Времето, дългото време е извършило своето - пълната забрава бе неоспорим факт. Учителят долови безсилието ни, но продължи настойчиво да ни оглежда. Искаше от нас не мълчаливо спотайване, а откровен и смел отговор. Тогава с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически усет, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: "А вие, брат Велев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед. Възхищавахте се от Неговата мъдрост, продължете блаженствата!" Доверието, с което Учителят обгърна брата, го поласка и той с пълен глас откровено отговори: "Учителю, не мога да си спомня!" Мълчанието наново се възцари и ние пак сведохме глави. Учителят не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Велева и запита: "А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от Блаженствата? Били сте на планината с Христа." - Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня! - тихо отговори сестрата и сведе поглед върху тетрадката си.
към текста >>

21. ЛЮБОВТА НОСИ СВЕТЛИНА ЛЮБОВТА Е УСЛОВИЕ ЗА ЗНАНИЕ И РАЗУМНОСТ

ЛЮБОВТА Е УСЛОВИЕ ЗА ЗНАНИЕ И РАЗУМНОСТ Колкото Любовта на човека е по-голяма, толкова и мисълта му е по-обширна. Здравата мисъл иде от Светлината, която Любовта носи в себе си. Когато човек не е озарен от лъчите на Любовта, тогава Мъдростта и Истината не идват. Щом едно същество живее в Любовта, не мислете, че е невежа, макар и да не е свършило голямо училище. У ч и т е л я Любовта внася просветление в съзнанието на човека. Тя показва правия път. Лъчите на Любовта проникват през привидната реалност на нещата и разкриват тяхната същина. Само в Светлината на Любовта човек може да познае ближните си и всичко живо, което го заобикаля. За да познаеш света, трябва да го гледаш с очите на Любовта. Правата мисъл започва с Божията Любов. Безлюбието води към криви възгледи и разсъждения. Ако мислите, без да любите, бих казал, че не сте от най-умните хора. Вие не мислите. Може да мисли само онзи, който люби. Ти не можеш да разбираш нещата, ако не обичаш. Любовта води към истинското Знание. Великата наука за Любовта включва в себе си всички други науки. Който има Любовта, може да се справи с всички положения в живота си. Истинското Знание се придобива само в Любовта. Затова Учителя казва: Човек трябва да учи с Любов. Любовта е същественото нещо в живота, а другите работи идват след нея. Знанието не трябва да се отделя от Любовта. Тя усилва мисълта. Любовта носи Разумното. Тя е път към Разумността. Само при Любовта може да има Разумен живот. Без Любов човек не може да
към текста >>

22. Пета част

Много съществено е това, което е казал Христос. Без светлина в света не може да има еволюция... Преди милиарди и милиарди години праведните са били при Отца и са придобили тази светлина. И благодарение на нея светът сега вижда. Това е светлината на праведните. Кои са те? Светлите ангели, служителите на Бога, които са просветнали Следователно сегашната светлина е един изблик на тази правда. И ако те престанеха да светят, да живеят в правда, с нас всичко на Земята би се свършило. Ако ме запитате защо има нужда от правда, ще ви отговоря по следния начин: За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина. А животът има нужда от нея, защото тя ще се прояви в Царството на Отца ви. Тогава може би ще попитате: "Тук на Земята ще дойде ли правдата?" На Земята никаква правда няма да дойде! Откакто светът е засветувал, Земята е пълна само с неправди и кости. Докато се свърши тази епоха, тя ще бъде пълна с кости. И всички съвременни хора ще оставят своите кости. Защо? Защото на Земята няма правда. И съвременните хора страдат от безправие, страдат от липса на светлина. Когато говорим за правдата, казвате: "Аз съм честен човек, баща ми е бил справедлив." Да, баща ви е бил справедлив като обикновените праведни хора, но аз говоря само за онези, които искат да бъдат ученици. Някой ще попита: "Мога ли да бъда ученик на Христос?" Можеш да бъдеш ученик на Христа, но твоята правда трябва да дава истинска светлина, а не обикновената светлина на газта и електричеството.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0190958976746