Търсене в текстове за 'Чудо'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 119 резултата в 69 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Това действително е едно велико чудо!
В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години. За това време ще отброим 7,9.1021 броя атоми.[47] 4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления?
към текста >>

2. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Но чудното е, че онова, което мислим за празно, то за чудо е пълно.
В средата на това безбройно множество два първоначални атома, x плюс y (да допуснем, че са кислород и водород), които се спущат един против друг с такава сила и се сграбчват и хващат, като че ли почват някоя частна разправия за неща стари, както человеците на тази земя често правят. Чудим се защо е тази свада, т.е. това явление – търсим някоя причина, но не виждаме никоя, не можем по никой начин да отгадаем това вътрешно произшествие. Най после идваме до заключението, че всичко това не значи нищо. Така въобще покриваме своето честолюбиво невежество – няма нищо, празна работа. Но чудното е, че онова, което мислим за празно, то за чудо е пълно. Кой някога си е въобразявал, че в една капка вода могат да живеят хиляди и милиони животинки. Мислим обаче случката за маловажна, но работата става сериозна. Съседните атоми, които досега се гледаха спокойни и безопасни същества, стават опасни. В един миг хиляди и милиарди сподвижници се вече намират на мястото, хванати един с други, да се навалят към двамата първи, към средоточието на схватката, т.е. към първия център на тежестта.
към текста >>

” Но онова, което мислим за празно, то всъщност е пълно, то е истинско чудо!
6. И ето, всред това безбройно множество два първоначални атома X и Y – да допуснем, че това са кислород и водород – се спускат един срещу друг с невъобразима сила и здраво се сграбчват, както често правят хората, когато помежду им избухне някакъв спор или кавга. На пръв поглед това действие изглежда необяснимо, то е сякаш безпричинно. По никакъв начин не можем да си обясним този сблъсък. 7. Най-после идваме до заключението, че всичко това нищо не значи. За да прикрием своето честолюбиво невежество, казваме: „Нищо особено, празна работа! ” Но онова, което мислим за празно, то всъщност е пълно, то е истинско чудо! Бихме ли могли да си представим, че например в една капка вода има хиляди и милиони частици?! 8. Мислим си, че случката е маловажна, но работата става сериозна. Ето че и съседните атоми, индиферентни дотогава, биват обхванати от същото безпокойство и стават опасни. В един миг безброй много атоми, захванати по два, започват да се трупат около първите два – там, където е средоточието на схватката, т. е. около първия център на тежестта.
към текста >>

3. Пеню Киров - №14

[Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света.
На 17 февруари т[ази] година към 5 ч. сутринта в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня. Дойде при мене и аз го помолих, като му казах: „Любез. господине, поноси поне бр. Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори. После се наведе и ме прегърна и целуна по устата. И аз го целунах и пак взе да говори и аз го запитвах. В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо. Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което запомних, и него си взе от ума ми.
към текста >>

4. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

[Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света.
На 17 февруари т[ази] година към 5 ч. сутринта в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня. Дойде при мене и аз го помолих, като му казах: „Любез. господине, поноси поне бр. Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори. После се наведе и ме прегърна и целуна по устата. И аз го целунах и пак взе да говори и аз го запитвах. В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо. Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което запомних, и него си взе от ума ми.
към текста >>

5. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

И все пак чудото стана.
Датата беше определена - това беше първият конгрес на Бялото Братство в България - юли 1900 г. Трудно беше за нас двамата с П. Киров да се откъснем от службата си. Имахме тогава един строг началник, който определяше отпуските. Не беше възможно да се мисли, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме. И все пак чудото стана. Когато излезе разписанието за отпуските на чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса. Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на ума и да вземе да ни спре. Затова решихме да тръгнем пеш. Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на гръб. Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини.
към текста >>

6. №76 (Пеню Киров)

Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление.
Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения. Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва. Така към нейната схлупена квартира бързо започват да прииждат хора. Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора. Точността на предсказанията й се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява й се Света Богородица, като й посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души.
към текста >>

7. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13

Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление.
Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения. Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва. Така към нейната схлупена квартира бързо започват да прииждат хора. Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора. Точността на предсказанията се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява се Света Богородица, като посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души.
към текста >>

8. МОЛИТВИ ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ

Като изтръгнеш всяко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, разпростри над мене Твоята чудотворна благодат и животворна сила.
Амин. МОЛИТВА ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ Боже, Силни и Крепки лекар над всички лекари, носител на всяко разположение и бодрост, ела и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота. Измий ме от всяко зловредно влияние на лошите и пакостливи духове, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънка дух. Направи от тялото ми Твой храм и от душата ми създай скъпоценна съкровищница на Твоите заповеди и добродетели. Като изтръгнеш всяко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, разпростри над мене Твоята чудотворна благодат и животворна сила. като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух. Далеч отстрани от мен всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, казана от нашия противник, защото Ти си, Боже, Силният и Крепкият лекар над всички лекари - най-вещ и най-могъщ. Амин. МОЛИТВА ЗА ЗДРАВЕ ЖИВОТВОРНА СТРУЯ О, Господи, направи молитвата ми животворна струя, чрез която скудостта на моето "Аз" да може да продължи съществуванието ми.
към текста >>

9. Молитва за духовно и физическо здраве

Като изтръгнеш всяко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, разпростри над мене Твоята чудотворна благодат и животворна сила, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух.
Молитва за духовно и физическо здраве Боже, силни и крепки лекар над всички лекари, носител на всяко разположение и бодрост, ела и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота. Измий ме от всяко зловредно влияние на лошите и пакостливи духове, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънка дух. Направи от тялото ми Твой храм и от душата ми създай скъпоценна съкровищница на Твоите заповеди и добродетели. Като изтръгнеш всяко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, разпростри над мене Твоята чудотворна благодат и животворна сила, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух. Далеч отстрани от мен всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, казана от нашия противник, защото Ти си, Боже, силният и крепкият лекар над всички лекари - най-вещ и най-могъщ. Амин.
към текста >>

10. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий**, който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на свети Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерието на Рождество Христово и Богоявление, Великата Събота, Петдесетница и Преображение Христово, но най-сетне бил предаден от най-верния си и обесен с омофора*** си на ден Великден, с него наедно свети Архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни избесени и изклани... Едного само като с чудо Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл аз чувствувам някакво олекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя свети залог - имай го в пазвата си, при сърдцето си...
Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински язик на рибата буквите* носят знаковете: Исус Христос - Божий Син, Спасител). И тогава напечатва сто петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светлия град Йерусалим на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е блогочестивим*), но всичко това е било много тайно - страха ради Iудейска. Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите Патмос и Кипър и най-сетне, след дванадесетгодишно бавение, върнал се в Света гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий**, който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на свети Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерието на Рождество Христово и Богоявление, Великата Събота, Петдесетница и Преображение Христово, но най-сетне бил предаден от най-верния си и обесен с омофора*** си на ден Великден, с него наедно свети Архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни избесени и изклани... Едного само като с чудо Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл аз чувствувам някакво олекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя свети залог - имай го в пазвата си, при сърдцето си... Аз го приех като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: — Връчвам ти тоя Свети Престол Божий**** за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщий Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира друг по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на молене и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение.
към текста >>

Божествената Евхаристия*****, която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род.
Аз го приех като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: — Връчвам ти тоя Свети Престол Божий**** за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщий Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира друг по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на молене и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия*****, която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари. Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Свети Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединение на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молящите се, че всичко Негово обещание ще се изпълни непременно. И Всетителят присъвокупил, че между всички славянски народи Бог храни едно особено благоволение към най-много страдалото между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Светаго Духа, да могат да се съединят единомислием в едно тяло и един дух, както говори и Дух Свети чрез язиците на апостолите: Ето това е пътят, от Светото Провидение приготвен за това славянско племе, чрез който, като следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар-пророка: „Се что добро, или что красно, но еже жити братий в купе"** и тогава тоя злочест град, отечество на славянските просветители, ще бъде нов славянски Втори Йерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно...
към текста >>

11. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

Защото преди да можете да помогнете на вашите умрели и преди да ги намерите да им помогнете, ще се явят около вас други в астрал-ния мир, които тоже ще искат помощ, та вие ще се намерите в чудо.
Отгоре не искат да ви направят спънка, напротив - това е една хигиена за съдействие на вашето физическо тяло. И така, за през тази година остават следните правила: 1/ всякой петък в седмицата ще се молите за уякване на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума си имената на всичките във Веригата; а последният петък се определя за пост и молитва; 2/ които пък искат да се молят за умрелите, да струват това в петък преди Рождество, петък преди Великден и онзи преди Голяма Св. Богородица. И това всичко се определя за една година. При все че ще се молите за умрелите, през горните три петъка пак не ще можете да им помогнете, освен ако се молите за тях с дълбочината на всичкото ви сърце. С повдигането на този въпрос - да се молите и за умрелите ви - правите една грешка, защото за да можете да помогнете за аст-ралния мир, трябва вие да сте се повдигнали. Защото преди да можете да помогнете на вашите умрели и преди да ги намерите да им помогнете, ще се явят около вас други в астрал-ния мир, които тоже ще искат помощ, та вие ще се намерите в чудо. Както казах, личните ви пликове утре ще ви се дадат и това, което ще бъде писано в тях, хвърля Светлина върху Пътя, в който трябва да вървите. В съдържанието на писаното в плика се дават на всекиго по три думи, да ги разберете и ако сторите това, ще вървите успешно в Пътя си. Обмислете всичко, за което ще се молите утре заран, отнасящо се лично до вас, за вашите материални и духовни нужди. Искайте благоволението Божие за отстранение на всички препятствия, които спъват Неговото Царство. Ще се молите всякой един да напредвате в избраната ви стъпка.
към текста >>

12. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Не мислел за друго, освен за помъдрелия бивш болник, седнал в краката на Исус пред смаяната от чудото тълпа.
„Нещо се случи с мен - спомня си по-късно той, - сълзи, ридания. Исках да стана светец, пророк. Това беше истинска трансформация. Плаках три дни и три нощи, молех Бога за прошка..." Не след дълго някакъв работник му подарява „Новия завет". Поразила го историята за изцелението на обладания от бесове. Не мислел за друго, освен за помъдрелия бивш болник, седнал в краката на Исус пред смаяната от чудото тълпа. Когато бил на 12 години, опитал да пости. С двама приятели се уединили в някаква колиба край Гебед-жанското езеро и уплашили до смърт родителите си. Четял много - Жул Верн, Рамачарака, Луи Жакойо. Дори в конюшнята си направил „химическа лаборатория". На 13-годишна възраст прочел книга за живота на Буда, година по-късно - брошура с теософските схващания за духовните тела и чак-рите у човека.
към текста >>

13. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

Защото преди да можете да помогнете на вашите умрели и преди да ги намерите, за да им помогнете, ще се явят около вас други в Астралния мир, които тоже ще искат помощ, та вие ще се намерите в чудо.
Отгоре не искат да ви направят спънка, напротив – това е една хигиена за съдействие на вашето физическо тяло. И така, за през тази година остават следните правила: първо, всякой петък в седмицата ще се молите за уякчаване на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума си имената на всичките във Веригата; а последният петък се определя за пост и молитва; второ, които пък искат да се молят за умрелите, да струват това в петък преди Рождество, петък преди Великден и онзи преди Голяма Св. Богородица. И това всичко се определя за една година. При все че ще се молите за умрелите, през горните три петъка пак не ще можете да им помогнете, освен ако се молите за тях с дълбочината на всичкото ви сърце. С повдигането на този въпрос – да се молите и за умрелите ви – правите една грешка, защото за да можете да помогнете за Астралния мир, трябва вие да сте се повдигнали. Защото преди да можете да помогнете на вашите умрели и преди да ги намерите, за да им помогнете, ще се явят около вас други в Астралния мир, които тоже ще искат помощ, та вие ще се намерите в чудо. Както казах, личните ви пликове утре ще ви се дадат и това, което ще бъде писано в тях, хвърля Светлина върху Пътя, в който трябва да вървите. В съдържанието на писаното в плика се дават на всекиго по три думи да ги разберете и ако сторите това, ще вървите успешно в Пътя си. Обмислете всичко, за което ще се молите утре заран, отнасящо се лично до вас, за вашите материални и духовни нужди. Искайте благоволението Божие за отстранение на всички препятствия, които спъват Неговото Царство.
към текста >>

14. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Защото машината, която го взе от Плевенската гара, се развали, пукнали се някои от тръбите и два-три километра от станция Дъбник, докато тренът достигна само по инерция, благодарение на която като по чудо спря пред гарата.
Тазгодишната среща беше определена да стане в град Търново от 14 август 1910 г. От София тръгнахме ние с Гина, Димитър Голов, Иван Тачев, Васил Узунов, Михалаки Георгиев и Тодор Стоименов от Бургас, и то на 12 август, четвъртък, с бързия сутрешен влак, който тръгва в 7.30 ч. И понеже на 11 август, сряда, вечерта в София валя изобилен дъжд, то и при нашето заминаване времето беше облачно, клонящо да завали, но не валя. Такова си остана времето до пристигането ни в Търново към 5 ч. Това закъснение бе следствие от спирането на трена на станцията Дъбник 107, гдето чакахме повече от един час, докато дойде от Плевен друга машина, за да потегли влакът. Защото машината, която го взе от Плевенската гара, се развали, пукнали се някои от тръбите и два-три километра от станция Дъбник, докато тренът достигна само по инерция, благодарение на която като по чудо спря пред гарата. И с това се създаде възможност да се депешира в Плевен, отгдето достигна друга машина, та ни потегли. Иначе, ако машината се пукнеше всред пътя, кой знае колко щяхме да чакаме. Казваха, че машината, която дойде от Плевен да замени развалената, била същата, с която тръгнахме от София, но която била заменена в Плевен с развалената. На 12 август, петък, откъм 10 ч. сутринта времето в Търново започна полека да се разведрява и до вечерта съвсем се разясни, така щото нощта на 13 срещу 14 август беше съвсем ясна и чиста, времето - тихо и много приятно.
към текста >>

15. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата„изпълнение".
Желание има в някои духове да изядат всичките благословения, които тук се дават за вас, а вие да си отидете с празни ръце и празни торби. Има дух, който всяка година е много и много крал, но тази година не искам да му дадем да краде. Вследствие на тия спънки и недоразумения нашите приятели Отгоре закъсняха да се явят днес. А с тях щяха да се явят и д-р Миркович, и Мария Казакова, но закъсняха. Сега ще почакаме. Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата„изпълнение". Срещу всяка дума се постави номер поред. Така срещу думата „Господ", написана най-напред от П. Киров, се постави цифрата 1 (редът, по който се написаха думите, вървя отдясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов); срещу думата„правда", написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2; срещу думата „смирение", написана от П. Гумнеров, се означи цифрата 3; срещу „послушание" се постави 4, срещу „любов" - 5, срещу „милост" - 6, срещу „послушание" - 7, „смирение" - 8, „възвишение" - 9, „чудо" - 10, „дълготърпение" - 11, „надежда" - 12, „вяра" - 13, „мъдрост" -14, „помощ" - 15, „смирение" - 16, „милосърдие" -17, „правда" - 18, „смирение" - 19, „любов" - 20, „слава" - 21, „милост" - 22, „любов" - 23, „сърце" - 24, „живот" - 25, „свят" - 26, „търпение" - 27, „съзнание" - 28, а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение" се тури цифрата 29.
към текста >>

Гумнеров, се означи цифрата 3; срещу „послушание" се постави 4, срещу „любов" - 5, срещу „милост" - 6, срещу „послушание" - 7, „смирение" - 8, „възвишение" - 9, „чудо" - 10, „дълготърпение" - 11, „надежда" - 12, „вяра" - 13, „мъдрост" -14, „помощ" - 15, „смирение" - 16, „милосърдие" -17, „правда" - 18, „смирение" - 19, „любов" - 20, „слава" - 21, „милост" - 22, „любов" - 23, „сърце" - 24, „живот" - 25, „свят" - 26, „търпение" - 27, „съзнание" - 28, а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение" се тури цифрата 29.
Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата„изпълнение". Срещу всяка дума се постави номер поред. Така срещу думата „Господ", написана най-напред от П. Киров, се постави цифрата 1 (редът, по който се написаха думите, вървя отдясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов); срещу думата„правда", написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2; срещу думата „смирение", написана от П. Гумнеров, се означи цифрата 3; срещу „послушание" се постави 4, срещу „любов" - 5, срещу „милост" - 6, срещу „послушание" - 7, „смирение" - 8, „възвишение" - 9, „чудо" - 10, „дълготърпение" - 11, „надежда" - 12, „вяра" - 13, „мъдрост" -14, „помощ" - 15, „смирение" - 16, „милосърдие" -17, „правда" - 18, „смирение" - 19, „любов" - 20, „слава" - 21, „милост" - 22, „любов" - 23, „сърце" - 24, „живот" - 25, „свят" - 26, „търпение" - 27, „съзнание" - 28, а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение" се тури цифрата 29. По разпоредба на г-н Дънов всички горни числа от 1 до 29 се изписаха поотделно на 29 книжки, от които всякой от нас взе по една, като един вид жребий. Като си вземахме всякой един по една книжка, върху която беше написана една от горните цифри, г-н Дънов произнесе следната реч, разбрана и схваната така: Върху отношението на написаното ще бъде текстът на словото - това са духове, които работят чрез вас. Първото число е Господ. Господ - това е първото Същество, което излиза от Бога, от безпределния, незнайния Бог.
към текста >>

Числото 10, то е чудо - хората искат винаги в света чудеса.
Понеже на нея човек не може да прави зло, то примирявам се с човека, който ме е обидил. После иде числото 7, което е също като числото 6, само е прибавено послушанието. Числото 8 е смирението и когато човек иска да смири някого, дава му цифрите 2,4 и 8. И Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири. [Числото] 9 представлява възвишеност - всичките Възвишени духове - и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили. Числото 10, то е чудо - хората искат винаги в света чудеса. С думата чудо иска да се каже: Господ да извади Истината и да я покаже на света. Страданието например е едно чудо, понеже не си го очаквал. Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползваме. Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата бога, които воюват - тия две числа воюват. Първият бог е дълготърпението и той е дълготърпелив спрямо другия бог, който иска да го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна.
към текста >>

С думата чудо иска да се каже: Господ да извади Истината и да я покаже на света.
После иде числото 7, което е също като числото 6, само е прибавено послушанието. Числото 8 е смирението и когато човек иска да смири някого, дава му цифрите 2,4 и 8. И Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири. [Числото] 9 представлява възвишеност - всичките Възвишени духове - и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили. Числото 10, то е чудо - хората искат винаги в света чудеса. С думата чудо иска да се каже: Господ да извади Истината и да я покаже на света. Страданието например е едно чудо, понеже не си го очаквал. Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползваме. Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата бога, които воюват - тия две числа воюват. Първият бог е дълготърпението и той е дълготърпелив спрямо другия бог, който иска да го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията.
към текста >>

Страданието например е едно чудо, понеже не си го очаквал.
Числото 8 е смирението и когато човек иска да смири някого, дава му цифрите 2,4 и 8. И Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири. [Числото] 9 представлява възвишеност - всичките Възвишени духове - и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили. Числото 10, то е чудо - хората искат винаги в света чудеса. С думата чудо иска да се каже: Господ да извади Истината и да я покаже на света. Страданието например е едно чудо, понеже не си го очаквал. Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползваме. Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата бога, които воюват - тия две числа воюват. Първият бог е дълготърпението и той е дълготърпелив спрямо другия бог, който иска да го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплътява в двете, та сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим.
към текста >>

Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползваме.
И Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири. [Числото] 9 представлява възвишеност - всичките Възвишени духове - и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили. Числото 10, то е чудо - хората искат винаги в света чудеса. С думата чудо иска да се каже: Господ да извади Истината и да я покаже на света. Страданието например е едно чудо, понеже не си го очаквал. Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползваме. Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата бога, които воюват - тия две числа воюват. Първият бог е дълготърпението и той е дълготърпелив спрямо другия бог, който иска да го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплътява в двете, та сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим. Не е било време, нито ще дойде такова, когато Господ да не е бил дълготърпелив126.
към текста >>

Значи при всичките животни, които са искали да придобият Знание и Мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е Мъдростта.
Тук едното се въплътява в двете, та сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим. Не е било време, нито ще дойде такова, когато Господ да не е бил дълготърпелив126. [Числото] 13 - това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал. [Числото] 14 - то представлява две числа по 7. То е Мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство. Значи при всичките животни, които са искали да придобият Знание и Мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е Мъдростта. Всичките сили, които работят в полето на Мъдростта, си имат свой ръководител. Числото 15 е пак законът на еволюцията, която се повтаря, понеже 5 плюс 1 е равно на 6. То е помощ. Числото 16 е преповторение на числото 8, което е смирение. [Числото] 17 - то е милосърдие, защото в 8, което се образува от 1 плюс 7, има падане и слабост.
към текста >>

16. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

В тези най-усилни времена Христос ни е събрал - ето, това е едно чудо.
" Да, ние ще го оправим и ще го оправим сега. Турили сме вече огъня на четирите страни на света и всичко ще се запали и ще гори - чума, холера, земетресения и всевъзможни страдания. Св. Илия всичко ще разруши и когато той направи всичко на каша, тогаз Христос ще прибере житото. Св. Илия сега вършее и неговата тояга е четиридесет оки, и не се церемони. И след като той се разправи, ще се появи и ще дойде Христос, за да заговори Духът на Любовта. В тези най-усилни времена Христос ни е събрал - ето, това е едно чудо. И Господ, за да ни събере, така е наредил работите, че България да кротува - затова тя държи неутралитет, когато навсякъде другаде се бият. Затова и кротуват засега Гърция, Турция и Румъния. Това е едно от най-големите чудеса, които Христос върши. В България свещениците щяха да имат събрание на 20 август, но го отложили, защото времената са лоши. Но ние нашето събрание не го отлагаме, защото за нас лошо време няма.
към текста >>

17. Писма до Мария Казакова - 1904

Епископа Мирликийскаго Чудотвореца, в дома на Залъмоолу, дето живееше и сам.
Константин има камбана в морето. Той взе всичко за сериозно и повика няколко рибари та отидоха на казаното място и извадиха камбаната, която тежеше 14 пуда**. Между това, г-н Рачински се научи от мене за всичките ми случайности в Солун... И така, през зимата си отиде в Русия, а през марта на сетната година дойде с всички принадлежности за църква и на 12 април 1861 г. биде отворена и осветена в името на св. Николая Арх. Епископа Мирликийскаго Чудотвореца, в дома на Залъмоолу, дето живееше и сам. Третий въпрос. Телеграма отправих на 19 февр. 1896 г. до самия император на Русия, в която му донесох за благословението му от 1747, 1820 и 1854 г. Не получих никакъв отговор.
към текста >>

18. Спомени на Елена Иларионова -1905

Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо.
Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова дума, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър. Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб. На другата сутрин Учителя изведе Костадина на един висок царибродски баир. В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния. Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел. Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо. Аз ще почакам да се завърнат и да се запозная с гостенина ви”. Като се завърнаха, запозна се с Учителя. Остана дълго време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси. Учителя му каза: „Има и други сили извън земните, които помагат”. Това стана известно между другите офицери.
към текста >>

19. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата „изпълнение“.
Законът е такъв, че за погрешките, които правите, на вас, ако удрят по една, на мен стоварват по три плесници. Желание има в някои духове да изядат всичките благословения, които тук се дават за вас, а вие да си отидете с празни ръце и празни торби. Има дух, който всяка година е много и много крал, но тази година не искам да му дадем да краде. Вследствие на тия спънки и недоразумения нашите приятели от Горе закъсняха да се явят днес, а с тях щяха да се яват и д-р Миркович, и Мария Казакова, но закъсняха. Сега де почакаме. Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата „изпълнение“. Срещу всяка дума се постави номер по ред. Така срещу думата „Господ“, написана най-напред от Пеню Киров, се постави цифрата 1. (Редът, по който се написаха думите, вървя от дясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов). Срещу думата „правда“, написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2.
към текста >>

Срещу „послушание“ се постави 4; срещу любов — 5; срещу милост — 6; срещу послушание — 7; смирение — 8; възвишение — 9; чудо — 10; дълготърпение — 11; надежда — 12; вяра — 13; мъдрост — 14; помощ — 15; смирение — 16; милосърдие — 17; правда — 18; смирение —19; любов — 20; слава — 21; милост — 22; любов — 23; сърце — 24; живот — 25; свят — 26; търпение — 27; съзнание — 28; а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение“ се тури цифрата 29.
(Редът, по който се написаха думите, вървя от дясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов). Срещу думата „правда“, написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2. Срещу думата „смирение“, написана от П. Гумнеров, се означи цифрата 3. Срещу „послушание“ се постави 4; срещу любов — 5; срещу милост — 6; срещу послушание — 7; смирение — 8; възвишение — 9; чудо — 10; дълготърпение — 11; надежда — 12; вяра — 13; мъдрост — 14; помощ — 15; смирение — 16; милосърдие — 17; правда — 18; смирение —19; любов — 20; слава — 21; милост — 22; любов — 23; сърце — 24; живот — 25; свят — 26; търпение — 27; съзнание — 28; а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение“ се тури цифрата 29. По разпоредба на г-н Дънов всички горни числа от 1 до 29 се изписаха по отделно на 29 книжки, от които всякой от нас взема по една, като един вид жребий. Като си вземахме всякой един по една книжка, върху която беше написана една от горните цифри, г-н Дънов произнесе следната реч, разбрана и схваната така: — Върху отношението на написаното ще бъде текстът на словото — това с а духове, които работят чрез вас. Първото число е Господ. Господ — това е първото Същество, Което излиза о т Бога, от безпределния, незнайния Бог.
към текста >>

Числото десет, то е чудо.
На нея човек понеже не може да прави зло, то примирявам се с човека, който ме е обидил. После иде числото 7, което е също като числото 6, само е прибавено послушанието. Числото 8 е смирението и когато човек иска да смири някого, дава му цифрите 2, 4 и 8. И Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири. Девет представлява възвишеност, всичките възвишени духове и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили. Числото десет, то е чудо. Хората искат винаги в света чудеса. С думата „чудо“ иска да се каже Господ да извади истината и да я покаже на света. Страданието, например, е едно чудо, понеже не си го очаквал. Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползуваме. Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, Които воюват.
към текста >>

С думата „чудо“ иска да се каже Господ да извади истината и да я покаже на света.
Числото 8 е смирението и когато човек иска да смири някого, дава му цифрите 2, 4 и 8. И Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири. Девет представлява възвишеност, всичките възвишени духове и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили. Числото десет, то е чудо. Хората искат винаги в света чудеса. С думата „чудо“ иска да се каже Господ да извади истината и да я покаже на света. Страданието, например, е едно чудо, понеже не си го очаквал. Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползуваме. Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, Които воюват. Тия две числа воюват. Първият Бог е дълготърпението и То е дълготърпеливо спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна.
към текста >>

Страданието, например, е едно чудо, понеже не си го очаквал.
И Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири. Девет представлява възвишеност, всичките възвишени духове и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили. Числото десет, то е чудо. Хората искат винаги в света чудеса. С думата „чудо“ иска да се каже Господ да извади истината и да я покаже на света. Страданието, например, е едно чудо, понеже не си го очаквал. Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползуваме. Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, Които воюват. Тия две числа воюват. Първият Бог е дълготърпението и То е дълготърпеливо спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията.
към текста >>

Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползуваме.
Девет представлява възвишеност, всичките възвишени духове и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили. Числото десет, то е чудо. Хората искат винаги в света чудеса. С думата „чудо“ иска да се каже Господ да извади истината и да я покаже на света. Страданието, например, е едно чудо, понеже не си го очаквал. Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползуваме. Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, Които воюват. Тия две числа воюват. Първият Бог е дълготърпението и То е дълготърпеливо спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплотява в двете, т а сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим.
към текста >>

Значи, при всичките животни, които са искали да придобият знание и мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е мъдростта.
Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплотява в двете, т а сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим. Тринайсет. Това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал. Четиринайсет — то представлява две числа по седем. То е мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство. Значи, при всичките животни, които са искали да придобият знание и мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е мъдростта. Всичките сили, които работят в полето на мъдростта, си имат свой ръководител. Числото 15 е пак законът на еволюцията, която се повтаря, понеже 5+1=6. То е помощ. Числото 16 е преповторение на числото 7, което е смирение. Седемнайсет — то е милосърдие, защото в 8-те, което се образува от 1+7, има падане и слабост.
към текста >>

20. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

Като се завърна Костадин здрав и невредим, разказва как здраво са били обградени, но по чудо се спасили.
Учителя помисли и ми каза: - Добре тогава. В този момент дойде Драган Попов малко смутен, повика Учителя настрани и му съобщи, че имало официално тайно съобщение, че в Пирин планина от гърците са обградени няколко наши полка, между които и костадиновия 27-ми полк. Учителя, все тъй мълчалив, съсредоточен, след няколко време каза: - Няма да падне косъм от главата на Костадина и всички ще се освободят. Като се завърна Костадин здрав и невредим, разказва как здраво са били обградени, но по чудо се спасили. ---- *1 Спомените са отнасят за междусъюзническата воина, румънците навлизат в България през юни и юли 1913 год., след което са изгонени. (Бел. състав.)
към текста >>

21. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

В тези най-усилни времена Христос ни е събрал – ето, това е едно чудо.
Турили сме вече огъня на четирите страни на света и всичко ще се запали и ще гори: чума, холера, земетресения и всевъзможни страдания. Свети Илия всичко ще разруши. И когато той направи всичко на каша, тогаз Христос ще прибере житото. Свети Илия сега вършее и неговата тояга е четиридесет оки и не се церемони. И след като той се разправи, ще се появи и ще дойде Христос, за да заговори Духът на Любовта. В тези най-усилни времена Христос ни е събрал – ето, това е едно чудо. И Господ, за да ни събере, така е наредил работите, че България да кротува. Затова тя държи неутралитет, когато навсякъде другаде се бият. Затова и кротуват засега Гърция, Турция и Румъния. Това е едно от най-големите чудеса, които Христос върши. В България свещениците щяха да имат събрание на 20-ти август, но го отложили, защото времената са лоши.
към текста >>

22. 1921_3 Спомени на Петър Камбуров

Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си.
Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна. Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг, укротени, почнаха бавно да се предвижват на изток, към Арбанаси. Тогава един от братята извика: – Учителю, вие спряхте бурята! – Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа.
към текста >>

Казал й, че сестра Тереза след един час ще се завърне, ще се съживи.* Това второ чудо (след спирането на бурята) Учителя извърши, защото бе недопустимо, при един олтар, дето се предават велики духовни истини, да се занимават и с погребение.
Той каза на всички да се отстранят на 20-30 крачки, да не остава никой близо до нея. Мнозина, в това число и аз, наблюдавахме произшествието. В това време Учителя направи няколко обиколки около тялото, като гледаше към небето. След това повика сестра Е. Иларионова и я постави на пост, да пази тялото. Казал й, че сестра Тереза след един час ще се завърне, ще се съживи.* Това второ чудо (след спирането на бурята) Учителя извърши, защото бе недопустимо, при един олтар, дето се предават велики духовни истини, да се занимават и с погребение. Тереза живя още 50 години. * И действително, разказва после Е. Иларионова, след един час започна да се появява руменина по бузите й и накрая отвори очи и стана. (Бел.състав.)
към текста >>

23. 1923_3 Спомени на Петър Камбуров

" И стана чудо.
Всичко се развиваше добре — и лозята, и бостана. Но пак към 20 юни, тъкмо по обед, когато се прибирах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: „Ето пак иска да се повтори миналогодишният случай." Преди да вляза в колибата се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, и викнах с всички сили: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо. Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята, цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение. Когато Учителя дойде в началото на август, аз му разказах подробно случая. „Това случайно ли стана, Учителю, или поради моята силна молитва? " Учителя каза: „Рекох, имал си една реална опитност."
към текста >>

24. 012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев

Така по чудо дядо Георги бива спасен от смърт, което той отдал на Божието покровителство.20
Осъдените били отведени на пристанищния пристан. Първа била изпълнена присъдата срещу отца Михаила и някои други свещеници, които били изпратени в бездните на морето. Към втората група подсъдими бил причислен дядо Георги. Според процедурата по изпълнението на смъртните присъди, пашата присъствал лично на лобното място. В момента на изпълнението на присъдата, когато трябвало осъдените от втората група да бъдат качени на лодката и откарани навътре в морето, изневиделица връхлетяла страшна буря, която така изплашила пашата, че в изстъпление на ужас той извикал: “Баашладъм халал християнларън джянларън” (подарявам душите на останалите християни). Така по чудо дядо Георги бива спасен от смърт, което той отдал на Божието покровителство.20 След потушаването на гръцката завера настъпило за-тишие, което не било задълго. През 1828-1829 г. се започва Руско-турската война. Руските войски преминават Дунава и навлизат в най-източните територии на полуострова. Пред неприятелската угроза при отстъплението си османците подлагали на разорение българските села и прогонвали населението им.
към текста >>

25. 016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза

Като по чудо с.
се издава височайши ферман за осветяването на църквата, при която церемония присъствал дори и самият гръцки владика Порфирий. Църквата била наименована “Свети Атанасий Александрийски”, която съ-щес-твува и се използва за църковно служение и до днес. Село Хадърджа започнало да се сочи за пример в цялата околия. За неговия пълен разцвет обаче попречва Кримската война (1853-1856 г.). През време на войната селата по цяла Добруджа били ограбвани и опустошавани от османския аскер. Като по чудо с. Хадърджа оцеляло от разорение, и то пак благодарение на Атанас Чорбаджи, който се застъпил лично пред пашата във Варна и получил един бюлюк (отделение) войска, която опазила непокътнато селото до края на войната. Така дядо Атанас Чорбаджи съумял да спаси селото си, за което получил признателност от всички. Големите успехи и постижения на Атанас Чорбаджи не са били в състояние да задоволят амбициите и плановете на ентусиазирания Константин Дъновски. Заобикалящата го робска действителност и безпомощност, в която се намирал целият български народ, го обезсърчавала и тласнала към песимизъм. Пълният с ентусиазъм и воля за живот юноша е свидетел на безкрайните нещастия на безправната християнска рая.
към текста >>

26. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново.
Невъзможността на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят Солун жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения. От края на VІ век нататък, та дори до ХІІІ век легендите за чудесата на Св. Димитрий Солунски се отнасят до спасяването на Солун от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св. Димитрий Солунски, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св. Димитрий Солунски. При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново. От това са се възползвали братята Асен и Петър. Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит. В едно от житията на Св. Димитрий Солунски е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св. Димитрий, лето Господне 1185.
към текста >>

При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св.
Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит. В едно от житията на Св. Димитрий Солунски е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св. Димитрий, лето Господне 1185. В малката тогава твърдина Търново, двамата братя Асен и Петър издигнали нов великолепен храм. При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св. Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм. Сега била “избягала” от там, “прехвръкнала” до Хемус, което било знак, че от този момент чудотворецът закриля българския народ.”30 Случаят с прехвърлянето на иконата на Св. Димитрий Солунски от Солун в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век. В неговата византийска история той обяснява, че въодушевлението на въстаналите българи се дължало на това, че светецът отвръща очи от ромеите и взема под свое покровителство българите.
към текста >>

Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм.
В едно от житията на Св. Димитрий Солунски е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св. Димитрий, лето Господне 1185. В малката тогава твърдина Търново, двамата братя Асен и Петър издигнали нов великолепен храм. При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св. Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм. Сега била “избягала” от там, “прехвръкнала” до Хемус, което било знак, че от този момент чудотворецът закриля българския народ.”30 Случаят с прехвърлянето на иконата на Св. Димитрий Солунски от Солун в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век. В неговата византийска история той обяснява, че въодушевлението на въстаналите българи се дължало на това, че светецът отвръща очи от ромеите и взема под свое покровителство българите. “За случая – пише историкът – двамата братя Асен и Петър организирали тържествено богослужение в търновската църква “Св.
към текста >>

Сега била “избягала” от там, “прехвръкнала” до Хемус, което било знак, че от този момент чудотворецът закриля българския народ.”30
Димитрий Солунски е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св. Димитрий, лето Господне 1185. В малката тогава твърдина Търново, двамата братя Асен и Петър издигнали нов великолепен храм. При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св. Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм. Сега била “избягала” от там, “прехвръкнала” до Хемус, което било знак, че от този момент чудотворецът закриля българския народ.”30 Случаят с прехвърлянето на иконата на Св. Димитрий Солунски от Солун в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век. В неговата византийска история той обяснява, че въодушевлението на въстаналите българи се дължало на това, че светецът отвръща очи от ромеите и взема под свое покровителство българите. “За случая – пише историкът – двамата братя Асен и Петър организирали тържествено богослужение в търновската църква “Св. Димитрий”, за което стана дума по-горе.
към текста >>

Димитрий Солунски да направи чудо и да им помогне.
Друга легенда във връзка със Св. Димитрий Солунски, засягаща България, е свързана със смъртта на цар Калоян (1207 г.). По време на своето царуване Калоян е водил редица победоносни войни, при които освобождава българските земи от византийско иго, присъединява области от Македония, разбива унгарското нашествие от север, а през август 1207 г. се озовава пред стените на Солун, като го обсажда. Обкръжени от калояновите войски и лишени от храна и вода, солунчаните призоват Св. Димитрий Солунски да направи чудо и да им помогне. Според легендата, молбата на солунчани била чута и Св. Димитрий, възседнал бял кон, се появява всред стана на българите и собственоръчно поразил с копието си цар Калояна. Вестта за смъртта на царя внесла смут всред българските войски. Обсадата на града била преустановена и Солун бил спасен. Също така тази сцена, изобразена на каменен барелеф, намираме и в Третяковската галерия (иконописната приземна зала) в Москва.
към текста >>

27. 022. Антиминсът – символ на духовна мисия

“Един екземпляр от тези антиминси като по чудо Бог запазва за продължение на почнатото дело – освобождението на България – завършва разговора си старият свещеник в църквата “Св.
След тези разговори той отлитографира сто петдесет и три антиминса, символизиращи Божието благоволение, въздеяние по благодат. Йеромонах Теофаний предприема дълга обиколка, като отслужва църковни служби, респективно принася безкръвни жертви. Първата служба е станала в гр. Йерусалим на самия ден на Велика събота 1747 г. След това йеромонах Теофаний ходил в Синай, в Александрия, Антиохия, островите Патмос и Кипър и най-накрая след дванадесетгодишно обхождане се връща в Света гора, където предава Богу дух. “Един екземпляр от тези антиминси като по чудо Бог запазва за продължение на почнатото дело – освобождението на България – завършва разговора си старият свещеник в църквата “Св. Димитрий Солунски”. – Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение на съвестта си и сърцето ми се прелива в едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго и ти предавам тоя свят залог – антиминса, – имай го в пазвата си при сърцето си като реликва и знак на Божието благоволение.” “Аз го приех – пише Константин Дъновски, – като целунах ръката му и го скрих в пазвата си. Той, старият свещеник, продължи: “Връчвам ти тоя свети престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица... В деня на освещаването на тоя свети престол (1746 г.) са произнесени молитви и прилежни прошения за избавление на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата, и в същия ден Бог благоволил да открие по един божествен начин на молещите се, че Неговото обещание ще се изпълни. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност... Ето това е пътят от Светото провидение, приготвен за това славянско племе.” Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г.
към текста >>

28. 025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение

биде отворен и осветен този параклис на името на “Свети Никола” архиепископа Мириклийского Чудотвореца, в домът на Залъмоглу, където живееше и самия той.”
Константин” лежи потънала камбана. Той взе всичко присърце, повика няколко рибари, та отидоха на казаното място и извадиха камбана, която тежеше около 14 пуда. Между това Рачински се научи от мене за всичките ми случайности в Солун. През зимата си отиде в Русия. През март на същата година дойде с всички принадлежности за обзавеждане на църковен параклис и на 12 април 1861 г. биде отворен и осветен този параклис на името на “Свети Никола” архиепископа Мириклийского Чудотвореца, в домът на Залъмоглу, където живееше и самия той.” От горните сведения се вижда тясната връзка и сътрудничество между Рачински и отец Константин, в резултат на което се получават конкретни придобивки за българите във Варна. Писаното в горецитираното писмо относно руския параклис се покрива с изследването на проф. д-р Петър Ников, където се казва, че през втората половина на 1860 г. Рачински заминал за Петербург, за да издейства построяването във Варна на руска църква и при нея – българско училище. По този въпрос той сондира мнение и със самия руски император.
към текста >>

29. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо.
Щом е Божествено, то ще успее. Затова Учителят беше спокоен - 7500 беседи остават в едно време, когато материализмът и сталинизмът нахлуват в тая страна. Учителят не се тревожеше и аз съм уверен, че Словото ще се съхрани. Димитър Грива Записки от беседите на Учителя Най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо. По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята. Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите. То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината на Словото на Великия Учител. Зад Мен стои цялото Небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони.
към текста >>

По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята.
Затова Учителят беше спокоен - 7500 беседи остават в едно време, когато материализмът и сталинизмът нахлуват в тая страна. Учителят не се тревожеше и аз съм уверен, че Словото ще се съхрани. Димитър Грива Записки от беседите на Учителя Най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо. По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята. Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите. То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината на Словото на Великия Учител. Зад Мен стои цялото Небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони. Моите идеи са идеи на Бога, на великия Дух, които проникват цялото Битие.
към текста >>

Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите.
Учителят не се тревожеше и аз съм уверен, че Словото ще се съхрани. Димитър Грива Записки от беседите на Учителя Най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо. По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята. Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите. То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината на Словото на Великия Учител. Зад Мен стои цялото Небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони. Моите идеи са идеи на Бога, на великия Дух, които проникват цялото Битие. Моето слово не е литература.
към текста >>

30. УЧЕНИЦИ

Споделил с един свой стар познат какво чудо му е дошло на главата.
А те вместо да млъкнат и да се грижат за него, отворили и двете едни големи усти и го обсипали с нови, непознати за него думи и упреци. Той узнал от тях, че семейният му живот с тях е карма, че той е задължен да ги храни, понеже си изплащал кармата. Упреквали го, че е материален човек, а те са духовни и се чудели как още го търпят и живеят с него. Бил изостанал в еволюцията си, понеже се грижел само за материалното. Чудел се какво да прави материалният човечец. Споделил с един свой стар познат какво чудо му е дошло на главата. Онзи му казал: "Абе, защо не ги изгониш да отидат да живеят там на Изгрева? " - "Не става - те са непрекъснато там от сутрин до вечер, за какво да ги гоня." - "Добре де, ама кой ги храни тогава? " - "Сами се хранят, но с мойте пари." - "Много ти е тежко положението тогава. Отиди при Дънов и се оплачи на него." - "Ще отида, защо да не отида. Ще го питам направо очи в очи.
към текста >>

31. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Обърна се към мен и ми каза: "Николай, всяко нещо се плаща." Аз всякога съм чувствал, че някаква чудовищна съдба ме преследва, за да ме погълне. Разбрах.
В това отношение, срещу мен се породи голяма завист. Хора, които ми се представяха за приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и бях взет под око, тъй като, според тях, имах необходимите елементи, за да поднесат на народа търсения от тях показен процес. Един ден съм на Изгрева в беседката. Учителят дойде и седна до мен. Изразът му беше угрижен, замислен, измъчен. Обърна се към мен и ми каза: "Николай, всяко нещо се плаща." Аз всякога съм чувствал, че някаква чудовищна съдба ме преследва, за да ме погълне. Разбрах. Нищо не казах, само няколко сълзи се отрониха от очите ми. Учителят стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли. От този момент почна много сериозния дял от моя живот и въжето на врата ми беше сложено. Но благодарение чудната намеса на Учителя, премина всичко благополучно. Въжето се стопи и останах жив, за да мога да напиша тези редове.
към текста >>

32. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

Всички се видяхме в чудо, какво да правим.
Учителят направи молитва за обяд и ето Магдалена пристига последна и иска да седне до Учителя. Но там вече седеше Николай. Тя започна да вика, да се кара, а той не става. Стана цяла суматоха. Учителят като видя това, стана и напусна столовата. Всички се видяхме в чудо, какво да правим. Най-после Николай отиде при Учителя да се извини и Го помоли да дойде на обяд. Той му каза така: "Разпределете пейките на толкова номера, колкото хора сте и хвърлете жребий. И който, където му се падне, там да седне." Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребий и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което седеше тя до Учителя. Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя. Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на Учителя и веднага го туряше в устата си.
към текста >>

33. ЦАНКА ЕКИМОВА

Аз не смеех да питам по този въпрос, защото Мария ме гонеше и смяташе, че съм чудовище.
Промълвих: "Учителю, мисля, че е светотатство да Ви занимавам с това противоречие, но понеже Вие поставяте въпроса сам, то аз имам молба пред Вас. Моля Ви се, посочете ми погрешката, за да се коригирам." Учителят стана много сериозен: "Сестра, вие нямате никаква погрешка". Аз със сълзи на очи пророних: "Учителю, аз не съм виновна, че съм се родила в това семейство с Борис, който ми е рожден брат." Стоях пред Него като пред Бога. Учителят положи няколко пъти ръцете си над главата ми и ме благослови. После добави: "Мария ги прави тия номера, защото нейната единствена цел е да заеме официалното място при Борис като съпруга." Ние знаехме за тяхната връзка и че живеят заедно, но не знаехме какво бе становището на Учителя. Аз не смеех да питам по този въпрос, защото Мария ме гонеше и смяташе, че съм чудовище. Учителят бе строг и изрече бавно следното: "Както на един принц не му е позволено да взима за жена една слугиня от народа, така и на Борис не му е позволено да вземе Мария за жена. Аз не съм съгласен и Небето не е съгласно и на него не му е позволена тази връзка. И няма да позволи." Учителят бе много недоволен. Казах на Борис, но той не ме послуша. Казах на родителите си и узнаха всички.
към текста >>

34. СПИРИТИЗЪМ

Видели се в чудо.
Една сестра се качила на стола, започнала да кукурига като петел, размахва криле, т.е. ръце, да лети. А другите станали, движели се из стаята, издават звуци на различни птици, размахват крилете си, т.е. ръце и подскачат, защото искат да хвръкнат като птици. Така минало много време, духовете не искали да ги освободят, понеже се хранят с тяхната енергия. Видели се в чудо. Тогава онези, които били извън веригата, които само са наблюдавали и не били обсебени от духовете, се сещат, че Учителя е в гр. Казанлък в този ден и е бил отседнал в дома на брат Дуков. Тичат при Него, разказват уплашено какво им се е случило, а Той казал: "Да прочетат молитвата "Отче наш". Занесли съобщението, започнали да четат всички на глас "Отче наш" и полека-лека се освободили. Ръцете им се прибрали, спуснали са се към телата им, защото били разперени през цялото време, наподобяващи крила на птици.
към текста >>

35. МУЗИКА

Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство.
Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя. Една певица, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа, бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна. Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас. Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни. Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя. Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към Него да Го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя.
към текста >>

36. СЛЪНЦЕ

И какво чудо - никаква следа от миомата.
Майка ми имаше големи кръвоизливи и лекарите казаха, че е миома на матката. Трябвало да се оперира, да се изреже матката и яйчниците, защото при такива непрекъснати кръвоизливи, както лежи, така ще си замине неусетно. Майка ми пита чрез писмо Учителя, който й казал да се пече на слънце от сутрин до обед най-късно през един бял чаршаф. Слънцето ще я излекува. Майка ми се пече цялата пролет и лято и наесен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да отиде на операция в София. И какво чудо - никаква следа от миомата. За лекарите беше чудо - там, където трябва да играе ножа, как може слънцето да стопи тая буца. Нейната вяра и упование в думите на Учителя, постоянството в изпълнение на съветите Му и силата на чудотворните лечебни действия на слънчевите лъчи, я излекуваха. Мария Младенова Всяка казана дума от Учителя е хвърлен камък, както каже, тъй става. Ето и писмото от Учителя по този повод: "Л.
към текста >>

За лекарите беше чудо - там, където трябва да играе ножа, как може слънцето да стопи тая буца.
Трябвало да се оперира, да се изреже матката и яйчниците, защото при такива непрекъснати кръвоизливи, както лежи, така ще си замине неусетно. Майка ми пита чрез писмо Учителя, който й казал да се пече на слънце от сутрин до обед най-късно през един бял чаршаф. Слънцето ще я излекува. Майка ми се пече цялата пролет и лято и наесен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да отиде на операция в София. И какво чудо - никаква следа от миомата. За лекарите беше чудо - там, където трябва да играе ножа, как може слънцето да стопи тая буца. Нейната вяра и упование в думите на Учителя, постоянството в изпълнение на съветите Му и силата на чудотворните лечебни действия на слънчевите лъчи, я излекуваха. Мария Младенова Всяка казана дума от Учителя е хвърлен камък, както каже, тъй става. Ето и писмото от Учителя по този повод: "Л. К. Гешева,
към текста >>

Нейната вяра и упование в думите на Учителя, постоянството в изпълнение на съветите Му и силата на чудотворните лечебни действия на слънчевите лъчи, я излекуваха.
Майка ми пита чрез писмо Учителя, който й казал да се пече на слънце от сутрин до обед най-късно през един бял чаршаф. Слънцето ще я излекува. Майка ми се пече цялата пролет и лято и наесен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да отиде на операция в София. И какво чудо - никаква следа от миомата. За лекарите беше чудо - там, където трябва да играе ножа, как може слънцето да стопи тая буца. Нейната вяра и упование в думите на Учителя, постоянството в изпълнение на съветите Му и силата на чудотворните лечебни действия на слънчевите лъчи, я излекуваха. Мария Младенова Всяка казана дума от Учителя е хвърлен камък, както каже, тъй става. Ето и писмото от Учителя по този повод: "Л. К. Гешева, Земният живот е велико училище.
към текста >>

Отвори очите си, да видиш голямото чудо на света - изгряването на Слънцето.
Ако не ставате рано, ако не дишате ранния чист и свеж въздух, вие няма за изплатите полиците си навреме, нито ще получите парите от своите длъжници. Когато човек страда, той трябва да има търпение да почака изгряването на Слънцето. Изгрее ли Слънцето, всичките му страдания и противоречия изчезват. Изгревът на Слънцето носи Божиите благословения, носи всичи възможности за реализиране на човешките желания. Когато Слънцето изгрява, дръжте очите си отворени. Отвори очите си, да видиш голямото чудо на света - изгряването на Слънцето. По-голямо чудо от това няма. Станеш ли сутрин да поздравиш Слънцето и след това започнеш да работиш, ти можеш и учен и богат, и здрав да станеш. Ти можеш да развързваш и да завързваш, както и когато пожелаеш. Някой казва: защо трябва да посрещам Слънцето? - Ако не посрещаш Слънцето, живот няма да имаш.
към текста >>

По-голямо чудо от това няма.
Когато човек страда, той трябва да има търпение да почака изгряването на Слънцето. Изгрее ли Слънцето, всичките му страдания и противоречия изчезват. Изгревът на Слънцето носи Божиите благословения, носи всичи възможности за реализиране на човешките желания. Когато Слънцето изгрява, дръжте очите си отворени. Отвори очите си, да видиш голямото чудо на света - изгряването на Слънцето. По-голямо чудо от това няма. Станеш ли сутрин да поздравиш Слънцето и след това започнеш да работиш, ти можеш и учен и богат, и здрав да станеш. Ти можеш да развързваш и да завързваш, както и когато пожелаеш. Някой казва: защо трябва да посрещам Слънцето? - Ако не посрещаш Слънцето, живот няма да имаш. Нямаш ли живот, от тебе нищо не може да стане.
към текста >>

37. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Благодарих й и много се зарадвах за това чудодейно излекуване.
Учителят се позамисли и каза: "Ако имаш вяра, можеш". И нареди ми това лечение, което ти виждаше. Всеки ден аз се обливах със стоплената вода на слънцето. Но не се избърсвах абсолютно, а леко само попивах с един чаршаф водата. Така ми беше казал Той и слава Богу и на Учителя, тумора полека-лека изчезна и вече съм здрава". Благодарих й и много се зарадвах за това чудодейно излекуване. Наталия Накова Живеехме с брат ми на Изгрева. Къщата му беше точно под поляната, на която играехме Паневритмия. Беше 15 май. Валеше хубав, ситен дъжд.
към текста >>

38. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Не е ли чудо?
Веднъж брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече на огнището. Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото пръст, на всички, които бяхме около Него. Тогава никому не направи впечатление, че с такава гъба Учителят почерпи толкова много хора. Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христос, с петте хляба и двете риби? Из спомените на Борис Николов, Елена Андреева, Николай Дойнов Записки от беседите на Учителя Високите върхове са динамични центрове. Те представляват резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще.
към текста >>

39. РАБОТА

Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да работи.
Това означава законът за Високия Идеал. Мария Златева (липсва стр. 437 от книгата - ще бъде добавена допълнително) Записки от беседите на Учителя Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да работи. Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да учи. Природата се е видяла в чудо, докато вкара в тази природа на човека движението, този пръв елемент на започващия порядък. Леността е от човека, работата - от Бога. На нивата орало, на лозето - мотика, а на жътвата - сърп. Във всички хора трябва да се яви желание да работят на своя Баща.
към текста >>

Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да учи.
Мария Златева (липсва стр. 437 от книгата - ще бъде добавена допълнително) Записки от беседите на Учителя Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да работи. Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да учи. Природата се е видяла в чудо, докато вкара в тази природа на човека движението, този пръв елемент на започващия порядък. Леността е от човека, работата - от Бога. На нивата орало, на лозето - мотика, а на жътвата - сърп. Във всички хора трябва да се яви желание да работят на своя Баща. В който час те намери господарят ти и те кара на работа, не се отказвай.
към текста >>

Природата се е видяла в чудо, докато вкара в тази природа на човека движението, този пръв елемент на започващия порядък.
(липсва стр. 437 от книгата - ще бъде добавена допълнително) Записки от беседите на Учителя Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да работи. Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да учи. Природата се е видяла в чудо, докато вкара в тази природа на човека движението, този пръв елемент на започващия порядък. Леността е от човека, работата - от Бога. На нивата орало, на лозето - мотика, а на жътвата - сърп. Във всички хора трябва да се яви желание да работят на своя Баща. В който час те намери господарят ти и те кара на работа, не се отказвай. Във всички анали на Природата няма случай, дето някой да е работил с Любов и да е изгубил нещо.
към текста >>

40. Съдържание

Чудотворни изцеления 66
Съдържание: Ясновидство 7 Предсказания 29 Лечителство и изцеления 39 Чудотворни изцеления 66 Чудотворство 91 Възкресение106 Човеколюбив и помощ108 Божествена закрила 114 Да познаеш Господа 127
към текста >>

Чудотворство 91
Съдържание: Ясновидство 7 Предсказания 29 Лечителство и изцеления 39 Чудотворни изцеления 66 Чудотворство 91 Възкресение106 Човеколюбив и помощ108 Божествена закрила 114 Да познаеш Господа 127 Бог133
към текста >>

41. ЯСНОВИДСТВО

За мен това беше истинско чудо и наистина беше съвсем необяснимо.
Имаше много молитви и всяка молитва си имаше име, обаче аз не знаех това. Учителят ме запита, не помня ли нещо от молитвата. А аз Му казах, че в момента нищо не си спомням. Зная само това, че молитвата ми хареса много и ми допадна на душата. Учителят се замисли и след това каза: "Кажи на сестрата да Ви даде "Молитвата за Царството." Голяма беше изненадата ми, когато после сестрата ми даде молитвата и видях, че Учителят ми даде точно тази молитва, която аз най- много бях харесал и че Той знаеше коя молитва искам, а аз не знаех това. За мен това беше истинско чудо и наистина беше съвсем необяснимо. Но това беше тогава, а сега вече на мен ми е всичко ясно и аз много добре разбирам смисъла и значението на този факт. Тодор Божков За Учителя нямаше скрито и покрито. Той знаеше за нашите нужди, за страданията, през които преминавахме. Понякога Той се доближаваше незабелязано до нас и ни помагаше.
към текста >>

42. ПРЕДСКАЗАНИЯ

В три часа след пладне чудовищен трясък от поставена над централното кубе бомба с часовников механизъм, разтърсва из основи църквата и цялото централно кубе се събаря върху главите на препълнената с хора черква.
в църквата "Света Неделя", Учителят среща една група приятели и казва: "В България ще стане голямо събитие, тук в София, и ще пратим един от вас да види кое и как". Изпраща се Начо Петров. Като голям чиновник в общината, той има пропуск и влиза в църквата "Св. Неделя" по време на погребалното опело на убития от комунистите запасен генерал Константин Георгиев, бивш началник щаб на армията и градоначалник на София. Присъстват много официални лица. В три часа след пладне чудовищен трясък от поставена над централното кубе бомба с часовников механизъм, разтърсва из основи църквата и цялото централно кубе се събаря върху главите на препълнената с хора черква. Под развалините намират смъртта си над 150 човека, а ранените са двойно повече. Начо Петров е бил до един прозорец и само прах от мазилката поръсва главата му. Отворил прозореца и изскочил. Останал жив - видял атентата и пораженията от него. Николай Дойнов
към текста >>

43. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Ние, родителите, опирайки се на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма да се случи и че Учителят ще направи с нея чудо и животът на Веска ще бъде спасен.
През тази година нашата скъпа и единствена рожба Веска, която беше учителка по музика в 36-то единно училище в София, се разболя от менингит. През време на лечението в болницата тя получи парализа на дясната телесна половина. Беше поставена на лечение при други болни от същата болест, с тази разлика само, че те бяха в по-лека форма и не бяха парализирани. Поради парализата, на нас ни бе разрешено да бъдем при нея, за да я обслужваме. Лекарите и няколко професора полагаха всички усилия, за да помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени, че краят ще бъде злополучен и за тях съдбата на Веска беше предрешена. Ние, родителите, опирайки се на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма да се случи и че Учителят ще направи с нея чудо и животът на Веска ще бъде спасен. Професорите, между които имаше и най-близък роднина, ме подготвяха да бъда готов за един възможен лош край. Аз казах това на жена си, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето си да замине. Аз останах при болната, а майката се завърна в празната къща, самотна, с голяма скръб и болка в душата. Започва да се моли на Бога и Учителя да запазят живота на Веска. След това тя заспива и насън й се явява Учителят.
към текста >>

На другия ден бях пак мокра, но по чудо кръвотечението спря.
Но аз реших, каквото и да става с мене, ще отида. И отидох. Като стигнахме на Мусала, там валя цяла нощ дъжд и сняг. Бях мокра. На върха се качих с един скъсан сандал. На другия ден бях пак мокра, но по чудо кръвотечението спря. Бях добре. Но като се върнах, по неизвестни причини, краката ми се подуха. Едва вървях. По едно време, като вървях, срещнах Учителя. Той веднага ми видя краката и ме попита какво е това.
към текста >>

Този случай на лечение за мен е едно чудотворство.
Докато носех водата, вътрешното ми състояние се промени. Какво точно става, не можех да си обясня. Някакви енергии се задействаха. Прибрах се и след половин час се получи раздвижване в стомаха. Не се наложи да нося втори път вода, защото на следващата сутрин изпитвах глад. Този случай на лечение за мен е едно чудотворство. Необяснимо е как водата лекува стомах, туберкулоза, сърдечни болести, без да има пряко съприкосновение между водата и тялото или с болния орган. Някакви много дълбоки закони действат, които са неизвестни и непроучени. Веднъж прочетох в една беседа от Учителя, че по стените на стомаха има налепена слуз, която пречи на храносмилането и на пълноценното усвояване на храната. Ако искаме да изчистим тази слуз, трябва да се обърнем към клетките на стомаха, които са разумни, да я изхвърлят навън. След като прочетох това, веднага се обърнах към клетките на стомаха: "Не знаех досега, че сте разумни, моля ви изхвърлете слузта от стомаха навън." На другия ден голямо количество слуз, подобно на желе, беше изхвърлено.
към текста >>

44. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ Спомени на ученици Имаше един младеж, който следваше в Прага. През лятото по време на ваканцията се връща в България. Неговата рождена сестра е от Братството и тя го завежда на Изгрева. Този брат се казваше Руси Николов.
към текста >>

Мина край нас, проговори ни нещо и пак бих употребила същата дума, която при необикновени случаи се изтръгва от устата: "Чудо!
Ние я познавахме добре и не можехме да помислим, че се е провинила зле, за което Учителят да е толкова строг към нея. Тази лечебна разходка, така я нарекох, така още повече я наричам днес, продължи един час, а може би и два часа. Дали и тя казваше нещо, не мога да кажа, защото нейният глас съвсем не се чуваше. Важно е последното, което видяхме аз и още една сестра. Болната сестра се отдели от Учителя и тръгна към бараката, в която живееше. Мина край нас, проговори ни нещо и пак бих употребила същата дума, която при необикновени случаи се изтръгва от устата: "Чудо! Наистина чудо". Сестрата, болната, беше съвсем добре - очите оправени, погледът спокоен, равен; устата изправена, кракът и ръката й се движат леко, свободно, както по-рано, когато беше здрава. Погледахме и въздъхнахме спокойни, но нищо не й казахме. Как се излекува сестрата? Лекарства тя не взе, облъчвания не прави, лекар не я лекува.
към текста >>

Наистина чудо".
Тази лечебна разходка, така я нарекох, така още повече я наричам днес, продължи един час, а може би и два часа. Дали и тя казваше нещо, не мога да кажа, защото нейният глас съвсем не се чуваше. Важно е последното, което видяхме аз и още една сестра. Болната сестра се отдели от Учителя и тръгна към бараката, в която живееше. Мина край нас, проговори ни нещо и пак бих употребила същата дума, която при необикновени случаи се изтръгва от устата: "Чудо! Наистина чудо". Сестрата, болната, беше съвсем добре - очите оправени, погледът спокоен, равен; устата изправена, кракът и ръката й се движат леко, свободно, както по-рано, когато беше здрава. Погледахме и въздъхнахме спокойни, но нищо не й казахме. Как се излекува сестрата? Лекарства тя не взе, облъчвания не прави, лекар не я лекува. Лекарят беше Учителят.
към текста >>

Но трябва да има една външна физическа причина, за да се обосновава това велико чудо, което направи Учителят с мене.
Щом духнах в шишенцето и то едвам, едвам, защото нямах вече никакви сили, плацентата падна, но с помощта на Учителя тя падна, като духнах в шишенцето. Така аз бях спасена от кръвотечение. Той ми помогна да се спася. Наистина беше странно и необяснимо, че това съвсем леко духване в малкото шишенце ме спаси. Аз почувствах, че Учителят беше взел вече предварителни мерки, за да ме спаси. Но трябва да има една външна физическа причина, за да се обосновава това велико чудо, което направи Учителят с мене. Пътищата, по които Той помагаше и спасяваше, дори и от смърт, бяха незнайни и необясними от съвременната медицина. За да прикрива своите методи на духовна помощ, Той си служеше с най-различни средства, за да не се прочуе със Своите чудеса. А такива Той правеше почти всеки ден с нуждаещите се и любящи за Него души. За Него беше достатъчно да каже на някой болен брат или сестра: "Изпий, рекох, чашка гореща вода или сварете си, рекох, чорбичка от картофки, или разтрийте се с чист зехтин", а можеше да препоръча и екскурзия на болните и те по чудо оздравяваха. А понякога Той помагаше незнайно, без болния дори да Му е казал за състоянието си.
към текста >>

За Него беше достатъчно да каже на някой болен брат или сестра: "Изпий, рекох, чашка гореща вода или сварете си, рекох, чорбичка от картофки, или разтрийте се с чист зехтин", а можеше да препоръча и екскурзия на болните и те по чудо оздравяваха.
Аз почувствах, че Учителят беше взел вече предварителни мерки, за да ме спаси. Но трябва да има една външна физическа причина, за да се обосновава това велико чудо, което направи Учителят с мене. Пътищата, по които Той помагаше и спасяваше, дори и от смърт, бяха незнайни и необясними от съвременната медицина. За да прикрива своите методи на духовна помощ, Той си служеше с най-различни средства, за да не се прочуе със Своите чудеса. А такива Той правеше почти всеки ден с нуждаещите се и любящи за Него души. За Него беше достатъчно да каже на някой болен брат или сестра: "Изпий, рекох, чашка гореща вода или сварете си, рекох, чорбичка от картофки, или разтрийте се с чист зехтин", а можеше да препоръча и екскурзия на болните и те по чудо оздравяваха. А понякога Той помагаше незнайно, без болния дори да Му е казал за състоянието си. Тогава нямаше нужда Той да препоръчва физически мерки. След срещата си с Учителя, внезапно болният оздравяваше. Наистина това бяха необясними методи за медицината. Но трябва да подчертая от своя личен опит, че помощта Му беше духовна.
към текста >>

В това време пристигна лекарят да провери състоянието на болния и като не го намери на леглото, възкликна: "Тук е станало някакво чудо!
Налях от нея една чаша и Той с малка лъжичка подаде на Костадин да пие. След половин час му помогна да стане от леглото, а малко по-късно болният се поразходи из стаята. Костадин се почувства здрав, но беше още много слаб. Учителят го насърчи, че вече може да отиде в казармата, но Костадин не се решаваше. На другия ден Той го изведе на разходка до един много висок връх. В това време пристигна лекарят да провери състоянието на болния и като не го намери на леглото, възкликна: "Тук е станало някакво чудо! " Остана, за да разбере какво се е случило и кой е гостенинът ни. Като се запозна с Учителя, разговоряха дълго и лекарят се убеди, че има и други сили, извън земните, които помагат. Тогава офицерите поканиха Учителя да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На една от тях Учителят посочи един офицер: "Например, госпожата на този офицер да не му се сърди и да не се заема да го изправя да бъде редовен домакин, защото неговите домашни чувства не са развити." Като се върнахме вкъщи, добави: "Това семейство имат едно дете, живо погребано.
към текста >>

Само Той стоеше тих и неизказано смирен, както и през целия си живот - сякаш не Той правеше Чудото.
- "Хубаво си видял - казах му аз. - Блажен си, че си видял! " Ординарецът си тръгна дълбоко замислен, а аз си казах, че за този, за когото няма време и пространство, не беше мъчно да бъде цял в светлина. През всичкото това време, докато Учителят престоя у нас, войникът винаги благоговейно, смирено стоеше пред Него. И не само той, но и аз, и другарят ми, когото Учителят излекува, Го гледахме с любов и благоговение. Само Той стоеше тих и неизказано смирен, както и през целия си живот - сякаш не Той правеше Чудото. Сега, когато си спомням за тогава и за всички други случаи, си мисля: "Само Големите могат да бъдат така смирени в своето величие! " Елена Иларионова През есента на 1925 г. заболях от ангина пекторис.
към текста >>

И така, сестра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че животът му е в опасност и Учителят ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота.
Стефка Няголова Няколко дни преди заминаването на Учителя от Земята, дойде в дома ми наша сестра от Братството - Пенка Белева и ме помоли да отидем на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание много тежко болен. Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в Братството и много предана, изпълнителна и непоколебимо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя. Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високообразован човек, владеещ няколко езика и със западноевропейско възпитание и образование. Той също добре познаваше Учителя и имаше непоколебима вяра, голяма преданост и любов към Него. И така, сестра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че животът му е в опасност и Учителят ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота. Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота. На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от наши братя и сестри, Учителят е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че безполезно е да отивам, защото няма да мога да изпълня молбата й. Тя обаче беше непреклонна, настояваше и молеше, въпреки всичко това, да отида и се явя пред Учителя и да му кажа, че Стефан е болен и е в много тежко положение. Аз упорствах, не исках да се съглася, защото мислех, че е безполезно и безсмислено всичко това, но пред нейната непреклонност и неотстъпчивост реших да отида, като казах в себе си, да отида само за опит, че каквото е определено, това да бъде, така поне ще бъда оправдан пред нея и пред себе си, че съм имал доброто желание да сторя това.
към текста >>

45. ЧУДОТВОРСТВО

ЧУДОТВОРСТВО
ЧУДОТВОРСТВО Спомени на ученици Една вечер Учителят гостувал на наш брат в София и останал там до дванайсет часа през нощта. По това време имаше полицейски час, след който никой не можеше свободно да се движи из улиците. Братът, който бил вое-нен, предложил на Учителя да го изпрати до дома Му, за да не Му се случи някаква неприятност. Но Учителят отвърнал, че няма нужда да го изпращат и си тръгнал сам.
към текста >>

Това е чудо на чудесата!
" - "Има" - отговори Учителят. Учителят тури чайниците на таксито и си тръгна пеша, а пък офицерът пусна леката кола и отиде на Изгрева. Там го посреща г-н Дънов. Офицерът се чуди: "Той ми ги даде горе, аз с леката кола тръгнах, а Той ме посрещна долу. Как си отиде Той, как можа да се прехвърли? Това е чудо на чудесата! " Офицерът се чуди как става това. Той се движел с лека кола, Учителят вървял пеш, а го посрещнал на Изгрева. Аз също се чудя как е станало това. Значи Той умее да си разлага тялото и да се движи през пространството и така го е изпреварил. Пеню Ганев
към текста >>

После посятото поникна, стана едно жито за чудо и приказ и същият брат дойде да участва, когато тя бе пожъната.
Братът продължи, а житото не се свършва вече. Пося братът цялата нива, а в крината остана още жито. Изумен беше братът, изумени бяха всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара с половин кофа жито. Онези чудеса, които Христос бе извършил преди 2000 години като с пет хляба и две риби нахрани 5000 души, то ние ги видяхме и тук на Изгрева. Видяхме силата на умножението небесно. После посятото поникна, стана едно жито за чудо и приказ и същият брат дойде да участва, когато тя бе пожъната. Има запазени житни класове от същата нива в дома на брат Темелко в село Мърчаево. А братът беше от едно село Бургаско. През 1972 г. на Рила един брат ме прегърна, "Не ме ли познаваш? " Казвам: "Не мога да си спомня." - "Аз съм братът, който преди години пося нивата на Изгрева.
към текста >>

И ти си един от недоволните, че нищо не съм ви показал досега, не съм ви направил някое чудо, а само съм приказвал.
Прибрах се малко засрамен и твърде развълнуван, легнах пак, но не можах да заспя. От време на време поглеждах към вратата - разбира се, никакъв турчин не се яви. Когато мина времето за почивка и като чух, че другите братя са станали, станах и аз. Току-що излязох от палатката и гледам - срещу мене на десетина крачки стои Учителят, гледа ме и се пуши от смях. Приближих го, Той ме пита: "Е, почина ли си, добре ли спа, не сънува ли някой лош сън? И ти си един от недоволните, че нищо не съм ви показал досега, не съм ви направил някое чудо, а само съм приказвал. Аз ти изпратих само един безплътен турчин, да ти опитам куража и ти едва не се побърка от страх. Ами ако ви разтворя ас- трала с неговите ужаси, знаеш ли, че половината от вас ще полудеят? И кой ще плаща за това? Само аз! Някои искат да съм им дал сили да работят.
към текста >>

Няма по-голямо чудо от това на светлината.
Имаше всичко на Изгрева. Тук бе мястото, където Духът Господен обитаваше. Стефка Няголова Вие търсите чудеса. Та чудесата са около вас. Няма по-голямо чудо от това на светлината. Няма по-голямо чудо от това на водата и на въздуха. Няма по-голямо чудо от това на хляба. На нито една планета няма такива чудеса, както на Земята, които са ежедневни за вас и които вие не виждате. Учителят
към текста >>

Няма по-голямо чудо от това на водата и на въздуха.
Тук бе мястото, където Духът Господен обитаваше. Стефка Няголова Вие търсите чудеса. Та чудесата са около вас. Няма по-голямо чудо от това на светлината. Няма по-голямо чудо от това на водата и на въздуха. Няма по-голямо чудо от това на хляба. На нито една планета няма такива чудеса, както на Земята, които са ежедневни за вас и които вие не виждате. Учителят
към текста >>

Няма по-голямо чудо от това на хляба.
Стефка Няголова Вие търсите чудеса. Та чудесата са около вас. Няма по-голямо чудо от това на светлината. Няма по-голямо чудо от това на водата и на въздуха. Няма по-голямо чудо от това на хляба. На нито една планета няма такива чудеса, както на Земята, които са ежедневни за вас и които вие не виждате. Учителят
към текста >>

46. ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Това чудо Учителят извърши, защото беше несъвместимо при един олтар, дето се предават велики духовни истини, да се занимават с погребения.
Той каза всички да се отстранят на 20-30 крачки. Мнозина, в това число и аз, наблюдавахме. Учителят направи няколко обиколки около тялото, като гледаше към небето. След това повика сестра Елена Иларионова и я постави на пост да пази и й казал, че сестра Тереза след един час ще се върне, ще се съживи. "И действително, разказва после сестра Иларионова, след един час започна да се появява руменина по бузите й и накрая отвори очи и стана". Това чудо Учителят извърши, защото беше несъвместимо при един олтар, дето се предават велики духовни истини, да се занимават с погребения. След това сестра Тереза живя още 50 години. Петър Камбуров
към текста >>

47. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

Когато войната приключила и брат Иларионов се връща в дома си, жена му подробно му разказала за разговорите, които бе водила с Учителя през ония решителни за живота му дни, когато той по чудо бил спасен от смърт и от пленничество.
"Голяма ще бъде мъката ми, Учителю. Нека се върне." Учителят пак се качва горе. В това време се явява при Иларионов и го извежда назад, извън обкръжението. Сръбският пост ги видял, но останал пасивен по непонятни нам причини. Учителят пак слязъл долу при сестра Иларионова, като й казал, че съпругът й е спасен. Когато войната приключила и брат Иларионов се връща в дома си, жена му подробно му разказала за разговорите, които бе водила с Учителя през ония решителни за живота му дни, когато той по чудо бил спасен от смърт и от пленничество. Георги Събев Бащата на Петър и Марин Камбурови, старият Стефан Камбуров, отива войник през Балканската война. Минава при Учителя и Му съобщава, че заминава войник, но се опасява, ако падне убит, какво ще стане със семейството му. Учителят го изслушва внимателно и го успокоява: "Ако се озовеш в опасност, повикай ме с думата "Учителю! ". Стефан се разделя с Учителя и заминава на фронта.
към текста >>

По чудо тя не беше избухнала.
Засегна и нашата улица "Тракия". Цялата улица бе обсипана с бомби. Нашата къща остана като остров всред разрушенията. Всички бяха засегнати - кой без покрив, без стена и т.н. Откъм североизток имаше една голяма бомба от 250 кг, на един метър от къщата ни, побита в земята, а крилата й нагоре стърчат. По чудо тя не беше избухнала. Гледахме я с брат ми. Ако беше избухнала, щеше да разруши къщата. Имаше паднали запалителни бомби на тавана и покрива. Паднали, но след това угаснали. Можеха да причинят пожар.
към текста >>

48. РАБОТА ЗА БОГА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО

Всичко може да стане с тебе, но в края на краищата ще стане такова чудо, каквото хората никога не са виждали.
Дойдете ли до Божественото, дали Го разбирате или не, То всякога е право. Дойдете ли до Божественото, там първо се действа, а после се мисли. Ти искаш да служиш на Бога, но започваш да мислиш какво ще стане с тебе, ако тръгнеш в този път. Решиш ли веднъж да служиш на Бога, повече не мисли. Ще те колят ли, ще те бесят ли, ще те режат на парчета ли - за нищо не мисли. Всичко може да стане с тебе, но в края на краищата ще стане такова чудо, каквото хората никога не са виждали. Ако Христос се боеше, Той не би дошъл до Възкресението. Знайте, че колкото и да сте повдигнати или долностоящи, ако Бог не обърне внимание на вас, нищо не сте, нито щяхте да съществувате. Не търсете материални блага! Те сами ще дойдат. Имайте добри приятели.
към текста >>

49. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА

Лошите духове, които бяха във въглищата, чрез изгарянето им се освободиха и днес хората се намират в чудо - не знаят как да се справят с тях.
Напразно се мъчат те да установят един ред мимо нейния ред. Напразно се мъчат да разрешат парливите проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, със свои похвати. Някой мислят, че са господари на земното богатство, но те се лъжат. Знаете ли какво нещастие донесоха въглищата на човечеството? И добрият, и лошият живот на предпотопните животни, превърнали се вече във въглища, се внесе в човешкия живот. Лошите духове, които бяха във въглищата, чрез изгарянето им се освободиха и днес хората се намират в чудо - не знаят как да се справят с тях. Спасението им е в растенията. Те трябва да се умножават, за да погълнат излишната въглена киселина от въздуха. Само така животът ще се нормализира. В бъдеще хората трябва да заместят въглищата с електрическа енергия. Анормалната човешка мисъл е причина за земетресенията.
към текста >>

50. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

" И за чудо на смаяната публика и двата трамвая успели да спрат едва на няколко крачки от него.
Отгоре и отдолу идвали трамваи и той по средата. Трамваите идвали с голяма скорост. Време за бягане нямало. Бил пред катастрофа, пред неминуема смърт. Братът успял да извика само: "Учителю! " И за чудо на смаяната публика и двата трамвая успели да спрат едва на няколко крачки от него. Братът остава жив и здрав и продължил пътя си към Изгрева, а публиката още се чудела какъв Учител призовава тоя старец. За тях, за случайните зрители, било чудно, но братът, на когото животът бил спасен, знае кого призовава и кой му помогна. След тази опитност братът още по-добре опозна кой бе Учителят. Ив.Гарвалов В първите години Учителят бе дал задача на учениците всеки сам да се качи на Витоша.
към текста >>

51. КОЙ СПАСИ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

Но ако се пренесем във времето, когато ставаше поголовното избиване на евреите в Европа, при онова страхотно, неумолимо диктаторство на Хитлер върху завладените територии, ще се види, че това съвсем не е нещо лесно и обикновено, а е равносилно на истинско чудо. То
Спомени на ученици Единствено и само в България евреите бяха оставени живи и запазени от яростта на своя враг. На кого принадлежат заслугите за това добро дело? - Преди всичко това се дължи на нашия Учител и на Неговото влияние всред най-големите фактори на тогавашната власт. Може би сега, при днешните обстоятелства, това събитие да се оценява като нещо лесно и обикновено. Но ако се пренесем във времето, когато ставаше поголовното избиване на евреите в Европа, при онова страхотно, неумолимо диктаторство на Хитлер върху завладените територии, ще се види, че това съвсем не е нещо лесно и обикновено, а е равносилно на истинско чудо. То говори твърде много за онези, които тогава имаха куража, мъдростта и избирането да го направят. Това е повече от подвиг, повече от граждански и човешки дълг и беше извършено с риск за собствения живот, за спася- нето живота на други хора. Това говори за хуманността, великодушието, морала и духовната висота на тия, които го извършиха, както и за голямото прозрение и далновидност за значението на този факт в бъдеще. Жалко, че и досега не е оценен, както трябва! Един път към 8 часа сутринта бях при Учителя по моя частна работа.
към текста >>

52. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

По време на една от прекрасните беседи, които нашият незабравим Учител изнасяше всеки неделен ден в 10 часа преди обяд, Той направи чудото.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД Спомени на ученици По време на една от прекрасните беседи, които нашият незабравим Учител изнасяше всеки неделен ден в 10 часа преди обяд, Той направи чудото. Ние не се учудвахме на чудесата на Учителя - живеехме в тях, виждахме ги на всяка стъпка и бихме се учудили, бихме търсили причина- та, ако те отсъстват. Но те бяха всякога. Бяха навсякъде. Говори Учителят, вдига всяко съзнание във висините, вдига целия салон заедно с всички слушатели, откривайки Велики закони и хвърляйки обилно светлина, както върху тях, така и върху обикновения човешки живот разглеждайки неговото минало, настояще и бъдеще. Изведнъж, между скъпоценните думи, слушателите чуват: "Сега всеки да си поиска това, което му е нужно." А видимите слушатели в момента са повече от триста души.
към текста >>

Учителят скочи и забърза към задния двор, постоя известно време срещу връхлитащия вятър, направи определени движения после се върна при нас и каза: "Какво чудо щеше да стане с Търново, ако не бях тук!
Когато през 1913 г. стана земетресението в Търново и Горна Оряховица се срещнах с Учителя, Който беше дошъл да види разрушенията. С Драган Попов Го придружавахме и след като Учителят разгледа пораженията в Горна Оряховица и Лясковец, се върнахме в Търново у Иларионови. Седнахме на двора около една масичка. По време на разговора видяхме, че от запад се задава страшна буря. Учителят скочи и забърза към задния двор, постоя известно време срещу връхлитащия вятър, направи определени движения после се върна при нас и каза: "Какво чудо щеше да стане с Търново, ако не бях тук! " След това научихме, че ураганът изкоренил край града грамадни 40- 50-годишни дървета. След земетръса, резултатът от тази буря беше ужасен, но ако Учителят не беше я отклонил, можеше да унищожи Търново. Стефан Тошев Съгласно благоустройствения план на Мусман, нашата къща на Изгрева оставаше в центъра на два кръстосващи се пътя. Това налагаше тя да бъде разрушена.
към текста >>

53. ДУХОВЕНСТВОТО

Братът до мене каза: "Сестра, сега ще стане библейско чудо и Силите Господни ще се изявят!
След малко се окопитиха и митрополитът започна да ръкомаха и вика: "Искаме диспут, искаме диспут и умоляваме гражданите да дойдат в 2 часа в салона за диспут! " Учителят каза: "Който иска диспут, сега да го проведе, след обяд не може да има диспут! " Но сега те не бяха готови за диспут, защото бяха проспали цялата беседа, всички им се смееха и не можеха нищо да кажат и да възразят на изнесената беседа от Учителя. Те отново започнаха да ръкомахат и викат: "След обяд в 2 часа диспут! " Ние запяхме песента "Братство и единство" и целият салон лека-полека се изпразни. Братът до мене каза: "Сестра, сега ще стане библейско чудо и Силите Господни ще се изявят! " Ние излязохме, подредихме се и с песни отидохме в лозето. Някои от приятелите останаха в салона да видят какво ще стане в 2 часа, защото бяха убедени в правотата на думите на Учителя, че в този час диспут не може да има. Небето беше ясносиньо, времето беше чудесно. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира последните думи на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети - буря, а нашите братя мълчаха и се чудеха какво може да стане.
към текста >>

54. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

Това бе голямо чудо - да се види как се вселява Духът в Учителя, как развърза езика Му и как чрез Него отново започна да тече Словото на Бога.
Доста песни изпяхме. Учителят стана и изведнъж започна да говори съвършено, като че ли нищо не е било, а преди това говореше завалено. Тогава явно видях как Духът влезе в Него и развърза езика Му. Учителят изнесе много хубава беседа! След нея всички запяхме, просълзени от радост. Това бе голямо чудо - да се види как се вселява Духът в Учителя, как развърза езика Му и как чрез Него отново започна да тече Словото на Бога. След беседата отидохме на полянката и изиграхме Паневритмията. След това Го заобиколихме и плачейки от радост, целувахме ръката Му. Той също плачеше. Бяхме потресени от станалото пред всички ни чудо и благодаряхме на Бога. За мен остана паметно да видя вселяването на Великия Божи Дух на Словото на Бога чрез устата на Учителя.
към текста >>

Бяхме потресени от станалото пред всички ни чудо и благодаряхме на Бога.
След нея всички запяхме, просълзени от радост. Това бе голямо чудо - да се види как се вселява Духът в Учителя, как развърза езика Му и как чрез Него отново започна да тече Словото на Бога. След беседата отидохме на полянката и изиграхме Паневритмията. След това Го заобиколихме и плачейки от радост, целувахме ръката Му. Той също плачеше. Бяхме потресени от станалото пред всички ни чудо и благодаряхме на Бога. За мен остана паметно да видя вселяването на Великия Божи Дух на Словото на Бога чрез устата на Учителя. Мария Златева
към текста >>

55. СОЦИАЛНИ БЕДСТВИЯ

Ония, които са градили къщи и трупали имоти, ще се видят в чудо, когато всичко изгубят и се намерят на пътя.
Няма да остане страдание, което човечеството да не изпита. И парите, и богатството нищо няма да ползува при тези страдания. Идат благоприятни условия за цялото човечество. Това са големите страдания, през които ще минат всички хора, всички народи. На ония, които са трупали милиони, косата им ще настръхне от ужас, когато банките една след друга почнат да пропадат. Ония, които са градили къщи и трупали имоти, ще се видят в чудо, когато всичко изгубят и се намерят на пътя. Ония, които са имали стопанство и са отглеждали добитък, кокошки, патици, горчиво ще съжаляват, когато дойде върху добитъка и патиците им мор и останат с празни обори и кокошарници. Това е положението, което очаква всички ония, които са вървели по пътя на втория син. Духовните хора ще се приспособят веднага към новите условия, а светските хора и материалистите ще се лутат, ще бягат по Земята, покой няма да имат. Ще дойдат граждански войни. Те ще бъдат ужасни.
към текста >>

56. ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ

След нея вече няма да воюват, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не са очаквали.
Той ще дойде и в следващата война. Хората сега се приготовляват и ако се отвори една война, ще измрат около 50 милиона души. Ако и тогава не поумнеят, ще се отвори нова война, още по-ожес- точена, в която ще умрат 550 милиона души. Това не го искам аз, но казвам, че човешките мисли, чувства и постъпки определят тази война, в която ще измрат по-малко от 50 милиона души. Ако и тогава не поумнеят, ще дойде по-страшна война. След нея вече няма да воюват, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не са очаквали. Тогава ще се прекъснат всички съобщения, железниците, телеграфите, телефоните и ще минат най-малко сто години, за да могат да се възстановят отношенията на един народ с друг. До това време те ще бъдат съвършено изолирани. (Живият хляб, 1932-1933 г.) Те всички народи ще се въоръжават и приготвят за война, но ще стане такова земетресение, че не ще помислят за война. И война няма да има повече.
към текста >>

57. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ

Те ще употребят тези две изключения - изключението на Слънцето и на Земята; ще настане едно ново чудо, за което в Писанието се казва, че иде ново Небе и нова Земя - ново човечество.
И умът ни е леко наклонен. Един ден, когато Земята се изправи перпендикулярно на своята ос, ще имаме умерен климат, добри условия за живот, умът ни ще бъде просветен, сърцето топло, волята силна, ще се спазват Божиите закони. И така, трябва да проникне Христос в света. Това е, което носи Братството, което проповядва Христос. И тези светли братя слизат сега. Те ще употребят тези две изключения - изключението на Слънцето и на Земята; ще настане едно ново чудо, за което в Писанието се казва, че иде ново Небе и нова Земя - ново човечество. Аз казвам: На старото човечество ние туряме един кръст. Господ да го прости и за в бъдеще ще живеем със законите на новата Земя, на новото човечество. Това иска Братството. Тъмните сили вече са победени в астралния свят, сега тук се води борба, за да бъдат победени. Като победят светлите сили на Земята, ще дойде новото Небе и новата Земя.
към текста >>

58. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА

На моите думи Той каза само "Да", но аз видях чудо - Учителят седеше пак на стола, както по-рано, но вече съвършено здрав, прав, със спокойно изражение на лицето.
Аз отивах в горната стая на Учителя да Му чета това, което до този момент беше напечатано. Един ден отидох, видях, че Учителят не беше никак добре, но ме покани да седна. Когато разгъвах шпалтите да чета, от време на време поглеждах Учителя и сърцето ми се свиваше от мъка. Въздържах се да не издам мъката си, но почувствах, като че някой забоде дълбоко в сърцето ми нож. За да трансформирам състоянието си, аз заговорих със задавен глас: "Ех, Учителю, ако аз бих могла само да си представя какъв товар носите Вие, на пихтия бих станала." Само това можах да кажа и млъкнах... Пак поглеждам към Учителя и какво виждам! На моите думи Той каза само "Да", но аз видях чудо - Учителят седеше пак на стола, както по-рано, но вече съвършено здрав, прав, със спокойно изражение на лицето. Въртя шпалтите в ръцете си, но още не чета. Гледам смаяна, някак си объркана към Учителя и не зная кое е истинското състояние - първото или сегашното, здрав ли е Учителят, или болен. Успокоих се малко, но съм в недоумение и си мисля дали грешката не е в мене? Вярно ли видях? И кое от двете състояния е действителното?
към текста >>

59. ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ

Това бе първото чудо, което Учителят направи за мен.
Така завърши тази епоха - времето, когато Всемировият Учител слезе на Земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество. Ние присъствахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на Земята. Мария Златева Аз извиках: "Учителят ни даде три ябълки! " И това беше вярно. Това бе първото чудо, което Учителят направи за мен. Почнаха да се готвят за погребението. Донесоха ковчега и сложиха тялото Му вътре. Тялото на Учителя беше огъваемо, а не втвърдено като на останалите мъртъвци. Това беше второто чудо, което видях. Катя Грива
към текста >>

Това беше второто чудо, което видях.
" И това беше вярно. Това бе първото чудо, което Учителят направи за мен. Почнаха да се готвят за погребението. Донесоха ковчега и сложиха тялото Му вътре. Тялото на Учителя беше огъваемо, а не втвърдено като на останалите мъртъвци. Това беше второто чудо, което видях. Катя Грива Поради късния отговор от Москва, тленните останки на Учителя останаха в салона цели пет дни при нас, за да видим още една проява на необикновеното. Цели пет дни лежи покойник в салона, на открито, а тялото не се разлага. И външни хора, и нашите се питат: "Защо е така? " Едни казват: "Студено е вън", други: "Защото е слаб, защото е вегетарианец, не яде месо".
към текста >>

Всички търсеха да стане някакво чудо.
Тогава започнаха всички да хвърлят бучки пръст, според обичая. Но всички хвърляха към краката, а не към главата на ковчега. Хвърляха, що хвърляха, натрупа се една голяма камара пръст. По едно време се чу някакво срутване. Всички се огледаха и изтръпнаха. Всички търсеха да стане някакво чудо. Искаше се на мнозина пред техните очи да се види как Учителят се възнася към Небесата. Учителят се беше възнесъл преди няколко дни и напуснал тялото си, а ние, малките човеци, трябваше да погребем тялото. Та Той се беше погрижил за това. Мен ме определи да копая гроба, Боянчо го подготви да направи ковчега, трети - да знаят къде да бъде погребан. Той се беше погрижил за всичко приживе, а ние сега трябваше да го изпълним.
към текста >>

Иска им се някакво чудо.
С това срутване какви ли не приказки се изприказваха. Говориха какви ли не неща. А никой не дойде да ме пита какво е положението. Да ни пита нас, Гради Минчев, Атанас Минчев и другите, които сме живи досега, та да им разкажем как са нещата. Ама те знаят много добре, че ние знаем каква е истината, но на тях им се иска да бъде другояче. Иска им се някакво чудо. Ние преминахме с Учителя цялата Школа. Видяхме как Словото Му се претворяваше в Сила и Живот. Та какво по-голямо чудо от това за нас, обикновените човеци на Земята! Дори на четиридесетия ден пръстта върху гроба пак бе хлътнала. Ще хлътне, защото тежестта беше много голяма.
към текста >>

Та какво по-голямо чудо от това за нас, обикновените човеци на Земята!
Да ни пита нас, Гради Минчев, Атанас Минчев и другите, които сме живи досега, та да им разкажем как са нещата. Ама те знаят много добре, че ние знаем каква е истината, но на тях им се иска да бъде другояче. Иска им се някакво чудо. Ние преминахме с Учителя цялата Школа. Видяхме как Словото Му се претворяваше в Сила и Живот. Та какво по-голямо чудо от това за нас, обикновените човеци на Земята! Дори на четиридесетия ден пръстта върху гроба пак бе хлътнала. Ще хлътне, защото тежестта беше много голяма. Нали под дъските и гредите до ковчега на Учителя имаше най-малко метър разстояние. А тези греди, поставени в дупки, изкопани в жълт пясък, поддадоха и всичко слегна надолу. Ако знаех, че така ще се развият нещата, никога нямаше да се съглася да правим гроб по славянски обичай.
към текста >>

60. ПРЕДИСЛОВИЕ

В това кратко време от няколко десетки земни години Учителя внесе този Живот, предаде това Знание, събуди спящите Сили на душата, извърши великото чудо на пробуждането и се оттегли.
За този път е необходимо Знание – Светлина. Пътят е приложение на това Знание. Учителя го даде изобилно. Той създаде един малък свят, подходящи условия и среда. Той реализира в един момент този живот на бъдещето. В това кратко време от няколко десетки земни години Учителя внесе този Живот, предаде това Знание, събуди спящите Сили на душата, извърши великото чудо на пробуждането и се оттегли. В този кратък миг са вложени силите, зародишите и възможностите на бъдещата култура, тъй както в семката са вложени качествата, силите, възможностите на голямото дърво, което ще се развие и принесе плод. В този смисъл, когато говорим за Учителя, ние разбираме Великия Разумен свят – всички Възвишени същества, които работят над човешките души и ги повдигат. Всички светли идеи, всички благородни пориви, цялото знание и култура на човечеството се дължи на тях. Ние ги наричаме Големите братя, Белите братя, които бдят над нас. Те са извели човечеството из мрака на вековете, те го водят към светли бъднини.
към текста >>

61. ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

Намерил се в чудо.
При тази красота почнали да я обикалят синове на римските патриции, за да я привлекат. Един ден я видял императорът Нерон и й казал да иде в двореца му. Тя отива. Нерон мислел да си поиграе с нея, да разполага с нея като красавица. Вечерта тя останала, но когато той се опитал да я хване, тя простряла ръката си към него и той се вдигнал във въздуха. Намерил се в чудо. Той за пръв път срещал такова нещо. Тогава в него се зародил голям страх, погледнал я и казал: “Моля ти се.” Като си дръпнала ръката, той се спуснал на земята. Тогава тя си излязла навън. Всички, които се опитвали да я спрат, увисвали във въздуха. В целия Рим тя станала известна.
към текста >>

62. ЗАЛОЖБИТЕ В ЧОВЕШКAТА ДУША

Станало е чудо с нея.
Един приятел ми разправяше следното: „Обядвам и лягам да си почина. След това виждам, че съм прав сред стаята, а на леглото е тялото ми. Един човек ми казва като посочва леглото: „Това си ти.“ Тогава аз казах: „Ако онзи съм аз, аз, който гледам, кой съм?.“ Той е бил излъчен. Казах му: „Ти втори път и да искаш такова нещо, не можеш да имаш.“ Питаш гъсеницата с какво се храни. Тя казва: „С черничеви листа.“ Обаче представете си, че тя става пеперуда. Станало е чудо с нея. И тя не знае как. Техните философи са проповядвали, че някой път се случва, щото на една гъсеница да ª израснат крила. И всички гъсеници са писали, спорили: „Възможно ли е това? Не е възможно, както сега сме създадени, да ни пораснат крила.“ Първата гъсеница се излюпва, израстват ª крила. Тези, на които израстват крила казват на другите: „Ние вече се отказваме от черничевите листа.“ Аз ви цитирам един факт, който е верен.
към текста >>

63. ВЪВЕДЕНИЕ

Западните учени го определят като чудо на Деветнадесетото столетие, но за нас то е памет от старата ни култура.
Изживеният опит показва, че всяка организация, оформила се в името на една възвишена идея, стига до познатия човешки порядък зараждане, развитие, кулминация, упадък, без възможността постоянно да я отстоява, а в практиката си дори се изправя често срещу нея. Така се получи и с Христовата идея при опита да се защити от организацията на християнските църкви. Отдалечаването на църквата от същността на християнския дух, това, че средновековната църковна култура канонизира кръста на най-страшните мъчения Христовите, като знак за учението на Любовта и милостта; създаването на йерархична пирамида, съперничеща на военната; това, че църквата се раздели на различни вери и въвлече християнския свят в жестоки взаимни борби показва, че тя продължава да стои пред Разпятието далеч от Възкресението... При такава историческа обстановка, сред един народ, който по естество е духовен, но по дух и убеждение антиклерикал, се поражда и най-антиклерикалното учение Богомилското. Близко до душевните дълбини на българския народ, сякаш родени от него и за самия него, то скоро разкрива надмощието си над европейското схоластично мислене. Хиляда години по-късно, същите духовни рефлекси откриваме в Българското Възраждане. Западните учени го определят като чудо на Деветнадесетото столетие, но за нас то е памет от старата ни култура. За Възраждането се е писало и говорило много. Бихме напомнили една мисъл, изказана от историк на далечна източна страна и записана от българския писател Николай Райнов: „Когато на един народ му е определено да преживее нещо велико, в него се раждат велики духове, за да го реализират". Да си припомним също така ярко отразената богомилска традиция във възрожденската ни поезия. Ботев в своя вътрешен храм, със своята вяра и със своята най-антиклерикална и духовна молитва, опоетизира истински святото начало у себе си и народа си. Със същото духовно озарение, със същата тази твърда вяра, в която човек се чувствува всякога пречистен ще продължи Вазов в „Молитва в планината".
към текста >>

64. 20 август 1927, 7 часа сутринта

И този ангел се вижда в чудо, мисли си, дали наистина някога е бил ангел, или е сънувал това!
И на неговите очи се виждат по няколко сълзи. Докато той е на небето между ангелите, в Божествения свят, където няма никакви противоречия, живее по-добре, но като слезе на земята, като се намери в онази гъста материя, между хората на греха, между тези дебели глави, между тяхното неразбиране, казва: „На Небето ние не живеем така." Като го слушат да говори тъй, хората му казват: „За какво небе говориш? Да не си сънувал нещо? Не те ли виждаме как си облечен? И ти си обикновен човек като нас." Имат право хората. И този ангел се вижда в чудо, мисли си, дали наистина някога е бил ангел, или е сънувал това! Туй състояние е много вярно от психологическа гледна точка, всички сте го изпитвали. Някой път мислите, че сте много праведни, вървите гордо, изправени, казвате си: „Аз съм стабилен човек, нищо в света не може да ме поклати." Да, така е, но докато си между праведни хора. Намерите ли се между грешни хора, така се опетнявате, че не може да се познаете. И тогава казвате: „Дали съм аз или не? Че съм аз, зная, но как е станало това, че толкова съм се опетнил, не зная." Опетняването на човека е външно състояние, дошло някъде от живота.
към текста >>

65. 21 август 1927, 7 часа сутринта

Всичко което ви е радвало и веселило, всичко което сте знаели в живота, всичко в което сте вярвали и на което сте се уповавали, всичко с което сте решавали великите задачи на вашия живот изчезва, и вие оставате сам, не знаете какво да правите, намирате се в чудо.
От неговото небе няма да остане нито Слънцето, нито Месецът, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек нито животно, нито растение от никъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустинята. Когато говори, няма да познава и себе си, ще се намери в страшно противоречие с живота. Това противоречие се нарича смърт. Всичко което ви е радвало и веселило, всичко което сте знаели в живота, всичко в което сте вярвали и на което сте се уповавали, всичко с което сте решавали великите задачи на вашия живот изчезва, и вие оставате сам, не знаете какво да правите, намирате се в чудо. Питам: Какво ще правите като се намерите в такова положение? И гласът на Господа няма да чувате, и той ще се скрие от вас. Именно за този час Писанието казва: Ще хлопате и няма да ви се отвори. Тогава ще се намерите в положението на Христа, когато беше на кръста, и като него ще извикате от дълбочината на душата си: „Елой, елой, лаба савахтани." Сега на вас ви е мъчно понякога когато ви изоставят.
към текста >>

66. 22 август 1927, 7 часа сутринта

Ако има някъде такъв дом, той ще бъде първото чудо в света, първата запалена свещ.
В този дом царуват мир, радост и веселие. Отношенията между мъжа и жената, между всички деца са любовни, всички работят абсолютно еднакво, навред се чува музика и песен, никакво противоречие не се явява между тях. В целия дом владее чистота и ред, никъде няма петно. Кажете ми, знаете ли някъде в България такова семейство, каквото ви описвам? Такъв е образът на този дом, чиито членове четат книгата на Любовта. Ако има някъде такъв дом, той ще бъде първото чудо в света, първата запалена свещ. Като ви говоря това, вие ще кажете че туй са мечти, илюзии. Не, аз не описвам даже хилядната част от самата реалност. Като видял този дом, апостол Павел казал: „Нито ухо е чувало, нито око е видело, нито на ум е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които го любят." И затова Той казва: „От сега нататък не искам вече аз да живея, а нека в мен живее Онзи, който носи Любовта." Казвам: Аз не искам да напускате света. Не, вие ще минете през този свят, но трябва да бъдете герои.
към текста >>

67. 93. МОЛИТВА ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ (лично)

Боже, като изтръгнеш всяко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, простри над мене Твоята чудодейна благодат и животворна сила, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух.
93. МОЛИТВА ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ (лично) Боже, Силни и Крепки лекарю на всички лекари и носителю на всяко небесно разположение и бодрост, дойди и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота. Измий ме, Боже, от всяко зловредно влияние на лошите и пакостливи духове и спаси тялото ми и душата ми. Боже, направи от тялото ми Твой храм, а от душата ми създай скъпоценна съкровищница на Твоите заповеди и добродетели. Боже, като изтръгнеш всяко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, простри над мене Твоята чудодейна благодат и животворна сила, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух. Боже, далеч отстрани от мен всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, навяна от нашия противник, защото Ти Си, Боже, лекар над лекарите - най-вещ и най-могъщ. Господи Боже, кажи само реч, за да оздравее нашият ум и нашето сърце. Кажи само реч, Господи Боже, за да просветне умът ни, да оздравее сърцето ни и да се всели Твоята Любов в нас, за да вършим Твоята Воля. Амин
към текста >>

68. 81. Към Рила

81. Към Рила музика: Чудомир Кантарджиев текст: Маргарита Недялкова Към Рила с мощна мисъл летим ний всеки ден, в гърдите с туй желание живеем в цвят нетлен.
81. Към Рила музика: Чудомир Кантарджиев текст: Маргарита Недялкова Към Рила с мощна мисъл летим ний всеки ден, в гърдите с туй желание живеем в цвят нетлен. в гърдите с туй желание живеем в цвят нетлен. Отново ще се срещнем при рилските очи тук чудната цигулка с нов тон ще зазвучи. тук чудната цигулка с нов тон ще зазвучи. Душите ни - цигулки ще леят красота, защото в тях ще свири Доброто, Любовта. защото в тях ще свири Доброто, Любовта.
към текста >>

69. 124. Пети Божествен ден (към тема №43)

И рече Бог: Да се родят във водата риби и морски чудовища и птици да хвъркат над Земята по небесния простор, всички според вида си.
124. Пети Божествен ден (към тема №43) музика: Учителя текст: Битие, I гл. И рече Бог: Да се родят във водата риби и морски чудовища и птици да хвъркат над Земята по небесния простор, всички според вида си. И стана така. И видя Бог, че всичко бе добро. И благослови ги Бог И стана вечер и стана утро, пети ден.
към текста >>

НАГОРЕ

0.22721695899963