Търсене в текстове за 'Цена'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 99 резултата в 73 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом?
Бородин, – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг. Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността. Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката?
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи.
Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи. Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно.
към текста >>

Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място.
Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек. Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си. За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго. Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци. Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата. Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
към текста >>

Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела.
– нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж.
към текста >>

Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота.
Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме.
към текста >>

3. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Тия са важните неща на живота: познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо.
В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско. Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. Святи бъдете, казва Господ, защото и Аз съм свят. Тия са важните неща на живота: познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб, и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна, да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят.
към текста >>

4. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение.
Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти, е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети отгоре. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов.
към текста >>

5. Писмо № 8

С настоящето си Ви изпращам цената за брошурата на Гервасий в марки.
№ 8 1900 март 8, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 8 мар.[т] 1900 Люб.[езний] д-р Миркович. С настоящето си Ви изпращам цената за брошурата на Гервасий в марки. Имате нарочно поздрав. Желае да знае как се поминувате засега. Надявам се Вашите домашни да полагат най-добрите си услуги за Вашето добро. Всяко добро дело извършено, ще приеми и своето възнаграждение. Надейте се на Божията Милост и благост и Господ ще Ви помогни.
към текста >>

6. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Познанието на истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо.
В небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички малки и големи живеят в непреривните връзки на любовта. Там всички са синове, свещенници, царе, всички са служители на Бога. „Род избран, семе царско." Но изпитът е тук, долу, където е съдено всекиму, който се роди, да премине през всички истини на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на святостта. „Свети бъдете, казва Господ, защото аз съм свет." Тези са важните места. Познанието на истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог, и който я възприеме, ще бъде свободен и блажен. Господ сам е жива вода и истински хляб и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят, без да се е променил вътрешно, ти ще бъдеш като глупец, който иска да разбере пътищата на мъдростта и постановленията на виделината.
към текста >>

7. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Тия наредби, тази велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение.
Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са взети отгоре. Естеството в съвокупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява действията на всичките твари и създания. Тия наредби, тази велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите небето, за вас Господ е създал всичко това, за да ви привлече по-близо до себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, помагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да пренесат божествената мисъл, която се отправя към вас. И когато тази божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е изражение на видимата Господня любов.
към текста >>

8. №100 (Петър Дънов)

Цената не е 4½ лв., а 2 лв.
Варна, 9 юлий 1904 г. Люб. бр. Киров, Двете Ви писма получих, а така също и книгата. Вчера ходих в книжарницата на г-н [Атанас Вълюв] Велчев. Питах за картата на България, но ми казаха, че се е изчерпала и нямали засега нито един екземпляр. Цената не е 4½ лв., а 2 лв. И в другите книжарници нямало. Ако им дойдат занапред, може ще се сподобиете с една. Книгата, която обещаваше повидимому, не съдържа някои неща важни. Така и в живота много неща излизат фалш – много обещава, малко дава. С вашето положение засега ще се примирявате.
към текста >>

9. 91 ПИСМА до Мария Казакова

Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава.
„Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." ,,Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят". С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша стенен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината". И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи вечността и блаженството.
към текста >>

10. 95 ПИСМО

Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, които сте определени да наследите небето.
Този свят е училище, наредено за нашето възпитание. И слушайте що казва Духът Господен: „Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети от горе. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, които сте определени да наследите небето. За вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост. То е съдържанието, което е просмукано в тях; духът, който вее; всички други неща са средства, спомагала, стъпала, удобства, улеснения едно от друго по-приспособими да пренесат Божията мисъл, която се отправя към вашето сърце. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изразява видимата любов на Господа." И колко велика е тая любов!
към текста >>

11. 174 ПИСМО

Значи на сцената излиза трета група, която настоява на своето право да вземе участие във вашия живот.
На момичето рокля, на момчето гащи. При ядене и на двете сокове и плодове. Сега да дойдем до друг род размишления. Играчките, дрешките изискват ум. А соковете, плодовете, топлина. Значи на сцената излиза трета група, която настоява на своето право да вземе участие във вашия живот. Да представим тая философска работа в проста ученическа задача. Първо, играчки, дрешки, сокове, плодове: 1+2+3+4 = 10. Второ, учение и работа: 5+6 =11. Трето, ум и топлина: 7+8 = 15. А знаете ли тия три сбора какво означават?
към текста >>

12. 176 ПИСМО

България и тя ще играе своята роля на сцената и ще се види от играта доколко добре е проучила своята роля.
Така и сега в тоя духовен стремеж на Небето появява се Истината, с която человешката душа и Дух се облича като с дреха. Влива се Божествената Любов и пулсът на духовния стремеж на человешкото сърце започва своята велика работа. Появяват се мислите на светлото бъдеще на Божието Царство, което иде да тури в чсловешкия Дух ред и порядък на нещата. И велика е тая мисъл, когато человек чувствува присъствието на Господа, Който направлява и урежда всичко, а человек изпълнява Неговата мисъл. Въодушевлявайте се с това, което носи животът в тоя свят. България и тя ще играе своята роля на сцената и ще се види от играта доколко добре е проучила своята роля. Человек едновременно представлява и нищожество, и величие. По формата на своята външна обвивка той е като мехур, който чезне минутно. Но по размери на своя вътрешен Дух той е сила велика, която се стреми да твори и да добие свобода на своя израз. И прави са думите: „Царството Божие е вътре". Това е Царство на сила, Царство на ред, Царство на хармония и Любов към всичко, което е добро, възвишено и благородно.
към текста >>

13. 251 ПИСМО

Ембрионическата перспектива скоро ще слезе от сцената и ще се яви органическата, и само тогава ще се явят по-правилните очертания на външните форми, които да дадат правилен израз на развиващите се закони, които ръководят съдбините на тоя народ.
Засега мога да ви кажа само това: събитията, които озадачават вашия ум, се развиват доволно нормално и следят един път строго определен. Не се безпокойте от външния вид на нещата. Законите на Небето са неизменяеми и само след време ще видите добрите резултати от висшето ръководство, което Господ влага в света. Политическите събития, които сега - се развиват на Б. П., имат двояка перспектива: първата е ембрионическа, втората - органическа. Ембрионическата перспектива скоро ще слезе от сцената и ще се яви органическата, и само тогава ще се явят по-правилните очертания на външните форми, които да дадат правилен израз на развиващите се закони, които ръководят съдбините на тоя народ. Работите с Гърция и Сърбия ще се уредят добре, стига този народ и неговите управляющи да имат разумното търпение и такт на отмерени действия. Онзи, Който ръководи съдбините на тоя народ, бодърствува и пред Негова взор нищо не се пропуща. Той ще сведе всичко към добро и тогава всички ще познаят, че Господ е всесилен да стори всичко, което Той желае. Ний гледаме засега да смекчим до известна степен кармическите причини на миналото и да отклоним новите кармични сплитания. Атмосферата, която е станала малко тежка, ще се измени, ще дойде Божественото проветрение, ще подухнат топлите южни ветрове на Любовта и всичко ще си влезе наново в реда.
към текста >>

Българският народ сега е на сцената и желаем той добре да си изиграе ролята във всяко направление.
И всякога ще чувате да казва природата (...) и всичко в нея и видя Господ, че всичко, което прави и е направил, че е добро. Може да има временни страдания, но те са само мярка на благата, които стоят зад тях. Аз бих желал не само вий, но целият този народ да се проникне с мисълта, че Господ е с него. Този Господ, Който в миналото е водил съдбините на много народи, Този Господ, Който в миналото е правил и произвеждал много култури и сега подготвя Нова Господ Великий, Който се явява сега да съедини человечеството в едно цяло по Дух и Сила и да влее Нови стремежи на съвременното человечество. Да му покаже нови хоризонти за живота на бъдещето Славно е и Велико е това, което сега става в света. Българският народ сега е на сцената и желаем той добре да си изиграе ролята във всяко направление. Това ще хвърли малко светлина във вашата душа, което сега ви пиша. Има неща, за които не е дошло още време да се говори, но достатъчно и това на оногова, който схваща. В. В. П. (Свещеният подпис) _>_
към текста >>

14. БЕЛЕЖКИ

казах: България да не се намесва, а да пази неутралитет, защото България така ще спечели, ще й дадат достатъчно земя за цената на неутралитета, а ако се намеси, ще загуби.
35. Учителя чрез лица от обкръжението на Фердинанд е отправял съвети, които монархът не е следвал. „Аз предупредих Фердинанд за 4 неща: 1. През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Дедеагач, Кавала и много други земи. 2. В 1914 г. казах: България да не се намесва, а да пази неутралитет, защото България така ще спечели, ще й дадат достатъчно земя за цената на неутралитета, а ако се намеси, ще загуби. Те не ме послушаха. 3. След като се намеси България в Първата световна война, казах в 1917 г., че България ще загуби и затова навреме да вземат мерки. Аз исках доброто на България. Те какво направиха? Интернираха ме във Варна.
към текста >>

15. Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон

Ако с търкане махнем нещо написано и оставим бяла книга, то тази книга няма да добие цена, а ще изгуби.
От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата. И ако вие заличите тия символи, образи на характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея? Ако с търкане махнем нещо написано и оставим бяла книга, то тази книга няма да добие цена, а ще изгуби. Следователно по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е от езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се е отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го туря в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: „Спри се и тръгни в противоположна посока“. А при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един–два дена или една година, всичко е в ред и порядък – живият организъм продължава своята работа без спиране. Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм.
към текста >>

16. 1–50

Той търси вечната идея, която работи в тях и им дава цена.
Тогава той може да работи с Учителя си. 24 Разбиране. Формите са обвивката. Те не смущават ученика. Той търси вечната идея, която работи в тях и им дава цена. Така той се свързва с областта на Духа, с вътрешния живот на битието. 25 Съзнанието на ученика. Ученикът е винаги в клас. Той знае и съзнава всеки миг, че е ученик.
към текста >>

17. 400–450

Само Любовта е, която може да смекчи нещата, а умът да им даде цена.
Любов и смисъл. Ученикът трябва да знае, че живот без Любов не е възможен. В Любовта всички неща се осмислят. 431 Любов и ум. Само Любовта е, която може да смекчи нещата, а умът да им даде цена. Мекотата е външният израз на Любовта. 432 Изкуствени желания. Ученикът трябва да се пази от изкуствени желания, те съсипват. Естествените желания на душата, те са здравословни за ученика и служат за неговото повдигане.
към текста >>

18. Светът на великите души

След като се извърши една работа, само тогава тя придобива своята сила и цена.
Когато си болен, почивай. Когато си сиромах, радвай се. Когато си богат, плачи. Извади гнилото от въжето, за да се избавиш от голямата беда, която те очаква. Запали свещта на твоя живот, за да се осмисли целия живот. След като се извърши една работа, само тогава тя придобива своята сила и цена. Семката пониква, когато се посее. Водата измива, когато се полее. Свещта свети, когато се запали. Всяка добра работа е начало на разумното в света. Лъчът показва изгрева на слънцето.
към текста >>

19. ПСАЛОМ 44 - Петък

и не си имал печалба от цената им.
10. Направил си ни да ся върнем назад пред врага и мразящите ни разграбят имота ни за себе си. 11. Предал си ни като овци за ястие, и разпръснал си ни между езичниците. 12. Продал си своите люде за нищо, и не си имал печалба от цената им. 13. Направил си ни укор на съседите ни, присмех и поругание на онези, които са около нас. 14. Направил си ни притча между езичниците, киванне между народите. 15. Всякой ден бесчестието ми е пред мене,
към текста >>

20. Псалом 44

12 Продал си своите люде за нищо, и не си имал печалба от цената им.
7 Защото Ти ни избави от враговете ни, и посрамил си онези, които ни мразят. 8 В Бога ще се хвалим всякой ден, и името Ти во век ще песнословим. 9 Но Ти си отхвърлил и посрамил си нас и не излизаш вече с нашите войнства. 10 Направил си ни да се върнем назад пред врага и мразещите ни разграбят имота ни за себе. 11 Предал си ни като овци за ястие, и разпръснал си ни между езичниците. 12 Продал си своите люде за нищо, и не си имал печалба от цената им. 13 Направил си ни укор на съседите ни, присмех и поругание на онези, които са около нас. 14 Направил си ни притча между езичниците, кивание между народите. 15 Всякой ден безчестието ми е пред мене, и срамът на лицето ми ме покри 16 от гласа на оногози, който хули и укорява, от лицето на врага и отмъстителя. 17 Всичко това дойде върху нас, обаче ний не Те забравихме и не станахме неверни на завета Ти.
към текста >>

21. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Незабелязан на тази сцена свидетел бил пазачът на черквата-джамия, стар благочестив турчин.
Амин.**** " Дядо поп не довършва разказа си в тази брошура и с това той прикрива най-мистериозните факти в своя живот и които той е доверил на верующия. Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, станал невидим. Чак тогава младежът Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това тъй силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан на тази сцена свидетел бил пазачът на черквата-джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и му казал: — Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир. Същият дух и в други важни моменти на живота на свещеник Константин му се е явявал. В най-големия разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна една вечер младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове-гърци, които го нападнали, за да го убият. С мъка той се изтръгнал от опасността, като оставил част от расото си в ръцете им.
към текста >>

22. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Въпреки големите неудобства и тесния салон, приспособихме сцената с разни паравани.
Един от първите предани братя беше Панчо Георгиев, който посвети живота си за братското дело; също и Панчо Попниколов и съпругата му Веселина Попниколова. През 1929 г. се замисли създаването на театрална група в Братството, чиито пиеси да бъдат чисто братско дело. Аз оформих символичната драма „Девор" и „Тайнственият ключ". Въпреки големите неудобства и тесния салон, приспособихме сцената с разни паравани. Тези, които взеха участие в представленията, бяха Васил Став-рев, Милка Периклиева, Велко Пет-рушев и Надежда Беделева (в „Девор"), Михаил Ангелов, Милка Периклиева, Мара Ставрева и други (в „Тайнственият ключ"). Братята и сестрите играха с голямо вдъхновение. Това беше първата драматургична проява в братствата на България. Всяка сутрин в неделя се провеждаше Паневритмия на Ташла-тепе, а впоследствие - на братското лозе. Музиката се изпълняваше от братята Стоян Георгиев - акордеонист, Ангел Тодоров - цигулар и от други музиканти.
към текста >>

23. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т.
Но „много"-то все пак трябва да се каже. И то -непредубедено, точно, дори с преднамерено хладно историческо сърце. Може би, защото всички досегашни мемоаристи са тъкмо обратно - прекомерно емоционални и неисторични. Мария Тодорова нарича Михаил Иванов „самозванец", „попаднал в мрежата на Черната ложа" и т.н. Методи Константинов с присъщата на стила си абстрактна интелектуалност го представя като символ на една отминала културна епоха: „.. .Аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т. I, IV, Житен клас, София, 1993, 1995). Един или друг, Михаил Иванов печели всички тези квалификации заради биографията си в периода от Събора на Бялото Братство в Търново през 1919 г. до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г. публикува първата си книга с лекции, озаглавена "Amour, Sagesse, Verite" („Любов, Мъдрост, Истина"), от юли 1948 г.
към текста >>

24. ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски

Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм.
В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.) В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти.
към текста >>

Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм.
В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не! Като научни дисциплини ний ги почитаме, понеже са продукт на разума, чист от пристрастие, стремящ се към истината. Такъв материализъм се преследва само от рутината на сковани мозъци. Говорим за оня материализъм, който се състои в подчинение на духа (с всичките му божествени атрибути) под властта на плътта, на материята, който е поставен в услуга на нейните унизителни за личното достойнство изисквания.
към текста >>

25. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

След като си замине, хиляди хвалебствени речи да издумаш, щедри софри да слагаш, да съжаляваш за нестореното, нищо няма цена.
Нищо не разбрах. Във всеки случай жената си отиде крайно разочарована. А пък клетият съпруг щеше да изкупва някаква вина цял живот. Тези хора повече не дойдоха. Казват, че каквото добро направят на живия, то е истинското добро. След като си замине, хиляди хвалебствени речи да издумаш, щедри софри да слагаш, да съжаляваш за нестореното, нищо няма цена. * * * Може би ще извърша непростима погрешка, ако премълча името на нашия брат Ангел Ангелов. Знае го цяла България - от съборите и от летните лагери на Рила. Той е архитект, цигулар, художник и композитор. Много е популярен и винаги е там, където трябва да се свири.
към текста >>

26. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочее и ще се спъва работата повече.
У вас има колебания, които тоже трябва да престанат непременно. Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора на трапезарията и които всички гледате? Те значат или война със Земята и мир с Небето, или друг път няма. Аз ви дадох Пентаграма миналата година и вследствие на него в някои домове какви не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочее и ще се спъва работата повече. Защото не бива да изпущаме предвид, че в духовния Живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. Да, трябва да се пазите и ако искате да ме опитвате, спрямо мен ходете с разкрити карти. Защото аз най-после искам да зная с приятели или с неприятели имам работа, с мен или против мен сте? А за мен пак ще ви кажа и повторя, че аз искам да ви дам пример как да любите Господа - това е всичката моя задача.
към текста >>

27. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Преди години в един от американските щати, а именно в град Бостън, се разиграла следнатасцена: всред улицата на града се разхождало лице с царски одежди - корона на главата и мантия върху снагата му.
Вие сте в едно училище и аз искам да наблюдавам най-напред човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците. Проучвайте и тяхното лице. Главата и лицето са писмо, което говори за човека: очите, носът, устата, езикът, ушите - всичко говори, всеки уд на човека говори. Някои хора, само като погледнат ухото или окото ти, ще познаят какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в град Бостън, се разиграла следнатасцена: всред улицата на града се разхождало лице с царски одежди - корона на главата и мантия върху снагата му. И онези, които от по-отдалеч го видели в гръб, вече си казали: „НС, ето цар, свършена работа! " А то какво се оказа - оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и прочее.
към текста >>

28. Писма до Мария Казакова

Във втората стадия пред нас се открива много по-великолепна сцена на духовния мир, върху която се полага Новият Завет на Евангелската вест, на която Христос става Начало и Глава.
„Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе. Не бой се, няма смърт за онзи, който Люби.” И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва, че „ Бог не е Бог на умрелите, но на живите и в Него всички живеят”. С влизането, обаче, на обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието общение се изменя. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Даниила и Езекиила, които могат да се нарекат „зрящи медиуми” или посредници само във висша степен; на други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исайя и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качат и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-великолепна сцена на духовния мир, върху която се полага Новият Завет на Евангелската вест, на която Христос става Начало и Глава. Първият Адам бе жива душа, а вторият — животворящ Дух, слезнал от Небето. И действително, пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни: „Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение”. И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина? Тя е думата, която е изразил Господ да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни каза за безсмъртието, за бъдещето на душата.
към текста >>

29. Писма до Мария Казакова - 1903

Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, за вас, които сте определени да наследите небето.
Този свят е училище, нареден за нашето възпитание. И слушай, що казва Духът Господен, защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети отгоре. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изражда** живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, за вас, които сте определени да наследите небето. За вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост; то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, спомагала, стъпала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими, да принесат Божията милост, която се отправя към Вашето сърце. И когато тази Божествена милост проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изражда видимата Любов на Господа.
към текста >>

30. 1926_11 Съдържание

Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква – взаимоотношения върху сцената на обществения живот (историко-философски обзор от Елеотон) ... 212
Спомени на Гена Папазова ... 207 Спомени на Георги Попов ... 208 Спомени на Георги Овчаров ... 208 Писма до семейство Иларионови ... 209 Имало ли е диспут в читалище „Надежда" ... 210 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква – взаимоотношения върху сцената на обществения живот (историко-философски обзор от Елеотон) ... 212 Интервюта, дадени на събора, от Учителя ... 223 ПЕНТАТРАМЪТ ... 228 Същност ... 229 Външен кръг ... 231 формулата ... 231
към текста >>

31. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Преди години, в един от американските щати, а именно Бостон, в един град се разиграла следната сцена: всред улицата на града разхождало се лице с царски одежди – корона на главата и мантия върху снагата му.
Вие сте в едно училище и аз искам да наблюдавам, най-напред, човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците. Проучвайте и тяхното лице. Главата и лицето са писмо, което говори за човека: очите, носът, устата, еэикът, ушите – всичко говори – всеки уд на човека говори. Някои хора, само като погледнат ухото или окото ти, ще познаят какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години, в един от американските щати, а именно Бостон, в един град се разиграла следната сцена: всред улицата на града разхождало се лице с царски одежди – корона на главата и мантия върху снагата му. И онези, които от по-отдалеч го видели в гръб, вече си казали: „На, ето цар и свършена работа! " А то, какво се оказа? Оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота, ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете.
към текста >>

32. 1915_2 СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ

За цената на своя неутралитет тя ще получи всички земи на Санстефанска България".
На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили. Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1915 г. През лятото отиват при Учителя и го запитват, какво да се прави. Учителя казва: „България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет тя ще получи всички земи на Санстефанска България". Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й – личния адютант на Фердинанд – занасят съвета на Учителя. Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с ръка отзад и казва: „Това може да се говори само на моя задник." Така той приема съвета на Учителя. Когато занасят думите му на Учителя и неговата грозна постъпка, Той казва простичко и ясно: „Този задник скоро ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук." И това се сбъдна впоследствие. Ние бяхме свидетели.
към текста >>

33. 1920_2 Спомени на Борис Николов

След малко на сцената излезе същият човек, който никога не бях виждал досега и който според моите спомени ми е познат от миналото.
Влезнахме в салона. Разположихме се. След малко в салона дойдоха и търновски граждани. Салонът се изпълни от край до край. А ние седнахме в единия край. След малко на сцената излезе същият човек, който никога не бях виждал досега и който според моите спомени ми е познат от миналото. Красив, спретнат, с дълга коса и брада. Попитах хазайката до мен: „Кой е този човек? " Това е Учителя Дънов". Той държа първата сказка, която съм чул тук на 19 август 1920 г., неделя, Преображение. Тя се казва „Новото човечество".
към текста >>

34. 1921_7 Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов

Чисто и просто го виждам като един актьор на сцената.
ПРОБЛЕМЪТ МИХАИЛ ИВАНОВ И КРЪСТЬО ХРИСТОВ СПОМЕНИ НА Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ („Изгревът" на Бялото Братство", т.IV, София, 1995) Искам да предупредя, че когато разглеждам проблема с Михаил, аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто го виждам като един актьор на сцената. Ако не беше Учителя, той щеше да бъде в България един обикновен гимназиален учител. Нищо нямаше да излезе от него. Но понеже той играеше известна роля, затова стана и проблем. Не се стърпях и запитах Учителя, каква е неговата роля в Школата. Учителя ми даде един пример, който ме порази и ми показа, какво представлява Михаил и какво има да върши.
към текста >>

35. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др.
към текста >>

А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр.
Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие.
към текста >>

36. 1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него

Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби.
Учителя отбелязва за дадените 1911 г. Пентаграми): Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовеност. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не изпълнявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положение. (3,241) Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои домове какви ли не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. (З, 230) Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителя като видя, че с нея отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея, преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея, бяха обърнати в обратна посока.
към текста >>

37. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Най-първо трябва да се очисти вашето сърце, после да се очисти вашият ум и най-после да се приготви волята ви, че като ви изведа от тялото ви, да видите Школата, и като се върнете, да кажете: „Сега съм решил на всяка цена да изпълнявам волята Божия".
Вие казвате: „Ще умрем". Няма нищо. Всичко ще се запази. (153 стр.) За да ви въведа в Школата, непременно трябва да ви извадя от тялото вънка. Най-първо трябва да се очисти вашето сърце, после да се очисти вашият ум и най-после да се приготви волята ви, че като ви изведа от тялото ви, да видите Школата, и като се върнете, да кажете: „Сега съм решил на всяка цена да изпълнявам волята Божия". Ще имате един жив опит, но време се изисква. Време се изисква – целия ви живот. (214 стр.) ...Това са морални правила, които дълбоко ще вложите. И само така ще дойдем до другата страна на Школата за изучаване на природните сили и впрягането им в работа.
към текста >>

Аз бях на сцената.
(121 стр.) Някои ще кажат за мене, че вчера (бел. ред. – 19, събота), там, в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го. Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, където комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бяха нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената." Чувам по едно време „пиу,пиу! " Идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш! " Другият казва: „Какво стои този там на сцената, 100 души го вардят! " И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме". Че вие сте хората, които трябва да помогнете.
към текста >>

Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената." Чувам по едно време „пиу,пиу!
Някои ще кажат за мене, че вчера (бел. ред. – 19, събота), там, в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го. Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, където комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бяха нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената." Чувам по едно време „пиу,пиу! " Идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш! " Другият казва: „Какво стои този там на сцената, 100 души го вардят! " И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме". Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така?
към текста >>

" Идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш!
– 19, събота), там, в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го. Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, където комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бяха нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената." Чувам по едно време „пиу,пиу! " Идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш! " Другият казва: „Какво стои този там на сцената, 100 души го вардят! " И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме". Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? – Защото Бог живее във всичките сърца и каквото каже, всичко става, няма изключение.
към текста >>

" Другият казва: „Какво стои този там на сцената, 100 души го вардят!
Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, където комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бяха нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената." Чувам по едно време „пиу,пиу! " Идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш! " Другият казва: „Какво стои този там на сцената, 100 души го вардят! " И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме". Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? – Защото Бог живее във всичките сърца и каквото каже, всичко става, няма изключение. (197 стр.)
към текста >>

38. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Не може да не спрем вниманието си върху описаната сцена със стария свещеник, която красноречиво говори за т.нар.
— Синко – рече ми той, – за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш в Света гора. Аз му разказах без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам в Света гора и какво е желанието и намерението ми – също така, като една изповед.” От разказа на Константин Дъновски става ясно, че решението за отдаването му на отшелничество е израз на протеста срещу потискащата робска действителност. “Във време на говореното ми старият свещеник се виждаше много спокоен, слушаше ме с внимание и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му по всичкото му телосложение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот...” Не може да не спрем вниманието си върху описаната сцена със стария свещеник, която красноречиво говори за т.нар. проявление на Светия Дух. Странното “изменение на погледа му и всичкото телосложение”, както и “появяването на пламен огнений над главата му” свидетелстват за явление от стила на древните християнски мистерии, описани в Новия завет, към раздела “Деяния на апостолите” (ст. 3-4, гл. ІІ), където се казва: “Явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух”.
към текста >>

Също така тази сцена, изобразена на каменен барелеф, намираме и в Третяковската галерия (иконописната приземна зала) в Москва.
Димитрий Солунски да направи чудо и да им помогне. Според легендата, молбата на солунчани била чута и Св. Димитрий, възседнал бял кон, се появява всред стана на българите и собственоръчно поразил с копието си цар Калояна. Вестта за смъртта на царя внесла смут всред българските войски. Обсадата на града била преустановена и Солун бил спасен. Също така тази сцена, изобразена на каменен барелеф, намираме и в Третяковската галерия (иконописната приземна зала) в Москва. В легендата за смъртта на Калояна византийският историк Георги Акрополит31 казва, че Солунският покровител го пробожда с копието си в знак на несъгласие с политиката за прехвърлянето на българската източноправославна църква в лоното на римокатолическата. През 1204 г. Калоян сключва уния с римската курия, като получава папската титла “рекс” (крал), а търновският епископ бива провъзгласен за “примас”, с което българските граждански и църковни власти признават върховенството на римокатолическия папа и напуска източноправославието. Чрез нововъзприетата държавническа линия Калоян, сътрудничейки на Западната римска империя, респективно на римокатолическата църква, въвлича България във война с новообразуваната на Балканския полуостров Латинска държава, с която Рим враждува. Проектираното отхвърляне на източноправославието не се споделяло от православните християни, населяващи Балканския полуостров, и според легендите не се е нравило и на самия солунски светец.
към текста >>

39. 030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски

Изнесеното в тези доклади от варненския гръцки митрополит придобива още по-висока цена и поради това, че същият гръцки митрополит малко след това бива избран за вселенски патриарх на източноправославната гръцка църква под името Йоаким ІІІ.
Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, като уреждал църковните им дела, освещавал нови храмове и ги присъединявал към българската църква.21 По личните признания на варненския гръцки митрополит Йоаким отец Константин се е бил превърнал в “глава на варненските и околни българи”21, а в едно възторжено писмо, отправено до поп Захария от с. Аврен от 1866 г., отец Константин бил окачествен като “наш деспот ефенди български”, което означавало, че му е гласувано доверие, като му се давало възможност да обладава голяма власт и разпоредителство в неговите ръце21. Безспорен документ за голямата дейност, която провежда отец Константин в църковно и културно-просветно отношение сред българите от Варна и Варненско, са докладите и изобщо кореспонденцията, които варненският гръцки владика Йоаким води с гръцкия патриарх в Цариград. Там е предадена много релефно борбата между двамата църковни дейци и е охарактеризирано делото на отец Константин като водач и защитник на българското население от този край. Изнесеното в тези доклади от варненския гръцки митрополит придобива още по-висока цена и поради това, че същият гръцки митрополит малко след това бива избран за вселенски патриарх на източноправославната гръцка църква под името Йоаким ІІІ. Оригиналите на тези доклади, съставляващи кореспонденцията от 142 листа в размер 40/25 см. се съхраняват в архива на Варненския археологически музей под сигнатура ССІ ХХХVІ. По-долу ще направим само няколко извадки от тези доклади, за да характеризираме как варненският гръцки владика Йоаким преценява дейността на отец Константин. Тук трябва да имаме предвид, че преценката се дава от човек, който се мъчи да оклевети дейността на българския възрожденец свещеник Константин Дъновски. В доклада си от 13 април 1865 г.
към текста >>

40. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

В тази част, която се продължи, се направиха две стъпала и се построи допълнително сцена.
Подготовката за строителната работа беше извършена от Бертоли. Той беше много акуратен човек. Отначало много се радвахме на нашия салон, но скоро той стана тесен. Тогава се наложи да се разшири по дължина с още два прозореца. Това бе предложение на Бертоли и бяха направени две допълнителни колони от мрамор. В тази част, която се продължи, се направиха две стъпала и се построи допълнително сцена. Салонът стана по-дълъг. При нас винаги имаше концерти и затова ни бе необходима сцена. Пристройката бе направена през 1936 г. Купихме хубаво пиано "Фингер", а след това и малък хармониум, който беше до катедрата на Учителя. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова, която беше завършила Музикална академия.
към текста >>

При нас винаги имаше концерти и затова ни бе необходима сцена.
Отначало много се радвахме на нашия салон, но скоро той стана тесен. Тогава се наложи да се разшири по дължина с още два прозореца. Това бе предложение на Бертоли и бяха направени две допълнителни колони от мрамор. В тази част, която се продължи, се направиха две стъпала и се построи допълнително сцена. Салонът стана по-дълъг. При нас винаги имаше концерти и затова ни бе необходима сцена. Пристройката бе направена през 1936 г. Купихме хубаво пиано "Фингер", а след това и малък хармониум, който беше до катедрата на Учителя. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова, която беше завършила Музикална академия. Катедрата беше с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които Учителят се изкачваше, имаше стол и масичка (40/65 см), на която Той поставяше Библията и там изнасяше своята беседа.
към текста >>

41. УЧЕНИЦИ

" Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение.
А Иван Радославов след като загуби салона на "Оборище" и къщата си, след като обраха парите му, дойде да живее в една барака на Изгрева. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Накрая, ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си и казваше: "Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно. Брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят. Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал. Пред Великата Божия Любов всичко старо отстъпва, мълчи, слуша и се учи. На събора в Търново беше и Петко Гумнеров.
към текста >>

42. ГЕОРГИ РАДЕВ

След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи.
По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях. Когато Мария споменала за наредбата на Цанков, Учителят казал: "Това щеше да се уреди, защото над министър-председателя седи Бог". Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент. В същото време професор Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. От двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи. Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата. Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: "Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте, както намерите за добре". Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти.
към текста >>

За него съм заплатил с голяма цена".
Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга "Учителят говори", като за издаването й материал му предоставиха стенографките Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга, тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя. По-късно Учителят заяви: "Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа. За него съм заплатил с голяма цена". Но Жорж заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това, Той добави само едно изречение: "Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб, понеже той е проекция на чувствения свят. Белият дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани, те скършват и пречупват стеблата на дърветата.
към текста >>

Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена.
Беше го срам, че ще му се смеят. А трябваше три пъти на ден с две стомни да носи вода от изворчето на Дианабад до Изгрева, но не рачи. Отива отново при Учителя: "Ами сега, като си болен, не ти ли се смеят? Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят, когато си болен". Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, но понеже е влезнал в Школата, то затова животът му е продължен. Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена. Ние знаем това, но това Жорж не го знае. Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие. А сега обяснява на Учителя, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине. Плаче пред Учителя. Учителят му казва: "Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог.
към текста >>

43. НЕПОСЛУШАНИЕ

Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал.
Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си." А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва "пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце. Но и литературата и поезията не му са убягнали. Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал. Наталия Накова Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Когато основали комуна, те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец. Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения, решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им да се увенчае с успех и им посочил къде има вода. Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил, отишли да копаят на стотина метра под това място.
към текста >>

Той продължил да пие и накрая умря на оперната сцена на операта "Евгений Онегин", пеещ арията на Евгений.
В София имаше един оперен певец, казваше се Събчо Събев. Имаше собствена певческа школа в София. Но пиеше много. Беше отишъл при Учителя и Той му бе казал: "Ако не престанете да пиете, то след две години ще си заминете от този свят." Събчо бе отговорил: "Господин Дънов, дори и след един месец да умра, не мога без пиене и без ядене". Учителят му казал: "Е, както намерите за добре". Той продължил да пие и накрая умря на оперната сцена на операта "Евгений Онегин", пеещ арията на Евгений. Беше баритон. Той се беше оженил за италианка, която беше добра музикантка и тя се бе жертвала за него. На другата година умря сина му, а на следващата почина жена му, италианката. Мария Тодорова Една опитност на леля ми Ана Белова, по-голяма сестра на майка ми.
към текста >>

Цената на заблудата, цената на отклонението и на опорочението е много висока.
Така че, развръзките бяха много драматични и поучителни. Сава Калименов доживя досега - четиредесет и пет години след заминаването на Учителя. Аз също доживях. В Школата на Учителя има едно правило, че при всяка една развръзка, някой трябва да остане да засвидетелствува за истината. Аз доживях да опиша този случай за следващите поколения, а Сава Калименов също доживя да потвърди тази история. Цената на заблудата, цената на отклонението и на опорочението е много висока. Тя бе заплатена с живот. А случаят на развръзката бе ви описан като поука за следващите поколения. Школата на Великия Учител е Една! Словото на Великия Учител е Едно! Неговото име е Беинса Дуно!
към текста >>

Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години.
Борис Николов След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона. Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пеню Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най-добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души.
към текста >>

44. ПОСЛУШАНИЕ

Тя имаше цената на не един човешки живот.
Никой не пита Учителя, а дойде време Учителят да ни заяви, че Той е служител на Черната Ложа. Има и други такива преводи на автори, които са чужди на Школата, които бяха преведени и поместени в списанието. Никой не питаше Учителя, а когато Го запитваха, то ставаше при свършен факт. Но това беше един етап, през който ние минахме. Учителят ни предупреди за "Житно зърно" да бъде неутрално и ние проверихме колко струва Неговата дума. Тя имаше цената на не един човешки живот. На зададен въпрос Учителят отговори така: "Идва такава власт и ще дойде такава власт, че този който й се противопостави, ще си положи костите." Този израз го запомнихме и след това проверихме, че това се изпълни. Борис Николов В младите си години моят баща Крум Няголов получил предложение от католическото общество в София да бъде изпратен на техни разноски да се обучава в Италия като свещеник от католическата църква. Баща ни отива при Учителя и търси Неговия съвет. Учителят казал: "Не ти трябва.
към текста >>

45. МУЗИКА

Сцената се изпълни.
Изчезна всяка умора. Влязох, приближих и седнах мълчаливо на един стол при другите. Той говори за музиката. Някои пишат. Пристигат все повече и повече братя и сестри и мълчаливо сядат като мене. Сцената се изпълни. По едно време Той ни изгледа всички доволно и радостно, и каза: "Я да видим какво ще ви се даде." И чукна по пианото. Тон, два, три... Братята музиканти бързат да записват. Ние слушаме. Мелодия! Каква прекрасна мелодия! Игрива, жива и лека, лека за заучаване.
към текста >>

След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено.
Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Накрая почти всички изгревяни четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци. Мария Тодорова След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено. Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева". Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести. В салона той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас. Но в него се загнезди желание да командва и много пречеше на другите също да вземат участие.
към текста >>

И моята генерална репетиция продължи десетилетия, но не можах да пропея на сцена.
Върнала се като школувана певица и всички й предсказвали бляскава кариера. Но тя се разочаровала от операта, пристига на Изгрева и остава тук. Изпраща писмо до родителите си, в което писала да не съжаляват, че няма да стане оперна певица. Написала им, че има друг път. Катя Грива дойде на Изгрева и нейната генерална репетиция продължи десетилетия на Изгрева. И моята генерална репетиция продължи десетилетия, но не можах да пропея на сцена. И много музиканти от Изгрева не пропяха по сцените, поради проявеното им вироглавство и непослушание към съветите на Учителя. Симеон Арнаудов Като певица Катя Грива беше драматичен сопран и имаше метален глас. Катя дойде след 1930 година на "Изгрева", винаги е пяла на братските вечери. Тя пееше най-хубаво братските песни и песните на Учителя.
към текста >>

46. ПОСТ

Всяко нещо, направено с любов, има цена.
Следователно, поддържайте чистота на организма си, за да не се развиват у вас ония микроби, които причиняват болестите. Пазете се от лоши мисли, чувства и желания, които понижават духа на човека и го водят към нисш живот. Той е причината за големите злини в живота. Който иска да гладува и знае как да гладува, продължава живота си. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Всяко нещо, направено с любов, има цена. Постете от всяка земна проява, от лошите мисли, от всички горчивини на Земята. Човек, за да стане светия, трябва да гладува, а пък вие всички искате да ядете. В яденето е всичкото нещастие на Земята. От глад хората оживяват, ако знаят как да гладуват. И от ядене хората умират, защото не знаят как да ядат.
към текста >>

47. ЯСНОВИДСТВО

Сега ще ви разкажа един случай за цената на българското съзнание.
При тези думи Той поклати леко неодобрително главата си. Тонът му беше сериозен, почти строг, но без да бъде сърдит. Това обаче ми стигаше да потъна в земята от срам и да си взема веднъж завинаги урок от думите Му. Естествено, аз бях единствената в салона, която разбра защо Учителят почна тъй странно беседата си с тези думи. Мария Райчева Сега ще ви разкажа един случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат, ако не се вземат предвид Неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава Учителят ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако ги излъже и започне да говори разни небивалици, то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен.
към текста >>

48. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Аз казах това на жена си, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето си да замине.
Беше поставена на лечение при други болни от същата болест, с тази разлика само, че те бяха в по-лека форма и не бяха парализирани. Поради парализата, на нас ни бе разрешено да бъдем при нея, за да я обслужваме. Лекарите и няколко професора полагаха всички усилия, за да помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени, че краят ще бъде злополучен и за тях съдбата на Веска беше предрешена. Ние, родителите, опирайки се на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма да се случи и че Учителят ще направи с нея чудо и животът на Веска ще бъде спасен. Професорите, между които имаше и най-близък роднина, ме подготвяха да бъда готов за един възможен лош край. Аз казах това на жена си, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето си да замине. Аз останах при болната, а майката се завърна в празната къща, самотна, с голяма скръб и болка в душата. Започва да се моли на Бога и Учителя да запазят живота на Веска. След това тя заспива и насън й се явява Учителят. Във вестибюла на апартамента, насън, тя вижда на масата наредени много бутилки с плодови сокове: от моркови, ряпа, лимони, портокали, зехтин от маслини. Учителят й посочва бутилките и казва: "Ето, давайте от тия сокове!
към текста >>

49. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Затова внимавай, защото с голяма цена си откупен, както от Небето, така и от Земята".
На следващия ден той е почти здрав, но още слаб, отива при Учителя, за да благодари. Учителят му казва: "Вече два пъти ти спасявам живота и ти още не се оправяш. Да знаеш, че това е за последен път. Други път, ако направиш грешка, заминаваш от този свят. А знаеш ли колко трудно бе да те пуснат отгоре, за да слезеш на земята и още по-трудно бе да дойдеш на Изгрева. Затова внимавай, защото с голяма цена си откупен, както от Небето, така и от Земята". Братът навел глава, а онези около него слушат и знаят, че той винаги правеше това, което си иска - беше вироглав и буен, но беше добряк и услужлив. Ето ви един обикновен пример за онези, които, за да си решат задачата, прибягваха до помощта на Учителя. Мария Тодорова Един ден Учителят извика при себе си Юрданка и казал, че днес тя трябва да изпълни една задача. Той взима малка ножичка и изрязва от палеца си част от нокътя си и го подава на Юрданка.
към текста >>

50. МЛАДОСТ И СТАРОСТ

Аз слязох за малко от сцената, за да послушам песента отдалеч.
Спомени на ученици Бях в салона, когато се създаваше песента "Аз ще се подмладя". Учихме я на части. Повтаряхме я, пеехме я. Учителят ни я изпя с топъл, широк глас и израз, който рисуваше съдържанието. Аз слязох за малко от сцената, за да послушам песента отдалеч. Когато погледнах Учителя, останах поразена - Той изглеждаше като млад момък. И докато ахна от учудване, Той се преобрази - стана пак такъв, какъвто Го знаехме. Обърна се към мен и се усмихна. Видях как нагледно Учителят ми показа подмладяването - точно и ясно, чрез окултния език, който ние сега всички учехме. Мария Златева
към текста >>

51. БЛАГОДАРНОСТ

След един обяд с Учителя започнахме разговорите, Той взе една съвсем суха коричка хляб и рече: "Тази малка коричка е суха и тука не я поглеждаме и вече са я приготвили да я изхвърлят, ама тая малка коричка да ви се падне в пустинята, когато десет дена не сте яли, тогава ще видите нейната цена и какво тя представлява за гладните.
БЛАГОДАРНОСТ Спомени на ученици След един обяд с Учителя започнахме разговорите, Той взе една съвсем суха коричка хляб и рече: "Тази малка коричка е суха и тука не я поглеждаме и вече са я приготвили да я изхвърлят, ама тая малка коричка да ви се падне в пустинята, когато десет дена не сте яли, тогава ще видите нейната цена и какво тя представлява за гладните. Човек е непрекъснато недоволен и не може да оценява малките блага, които му се дават. Затова една от задачите на ученика е да превърне недоволството си в доволство, за да оцени малките блага. Това става по два начина: или чрез страдание и мъчение, или когато се пробуди съзнанието и видиш, че малките неща съграждат живота". Една сестра от София много желаела да се срещне с Учителя, да разговаря с Него. Скоро желанието й се сбъднало.
към текста >>

52. ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ

казах на Фердинанд България дa не се намесва, а да пази неутралитет, защото България така ще спечели повече, ще получи земя за цената на своя неутралитет.
Фердинанд обяви война на съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Дедеагач, Кавала. Когато започна Всеобщата война (Европейската война), аз казах да предадат на Фердинанд България да не се намесва във войната, а да пази строг неутралитет. Ако беше запазила неутралитет, България щеше да получи много повече земи. Затова през 1914 г. казах на Фердинанд България дa не се намесва, а да пази неутралитет, защото България така ще спечели повече, ще получи земя за цената на своя неутралитет. Ако се намеси, ще из- губи. Те не ме послушаха, дори си позволиха да се подиграват. След като се намеси България в Първата световна война, казах в 1917 г., че Германия ще загуби войната, затова навреме да вземат българите мерки и да се оттеглят войната. Аз исках доброто на България, а те какво направиха? - Взеха, че ме интернираха във Варна.
към текста >>

53. ТЪРПЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ

искаше на всяка цена да мине за Негова невяста.
Тя искаше и втори път да се изхитри и да отложи заминаването си." Ето това е един интересен епизод, поучителен в различни направления. Мария Тодорова Нека разкажа нещо и за жените, които заобикаляха Учителя, които се навираха в Него, препречвайки пътя Му, следваха Го като призраци, петле- еха се около краката Му, излагаха Го, създаваха Му онзи ад, за който много съм мислила. Заради нас тук, Той беше в ад. Да вземем, например, Магдалина - дъщеря на съдия, галено дете. искаше на всяка цена да мине за Негова невяста. Обличаше се в копринени рокли с къси ръкави, с голи до раменете ръце, като някаква светска жена от най-лош порядък, навираше се в спалнята Му, криеше се под кревата Му. Говореше Му на "ти". Казваше Му: "Ти си Христос." - и това пред външни хора в същото време Му противоречеше, караше се с Него като казваше нахално пред външни хора: "Нали си Учител, ще ме търпиш." Той я търпеше. Само че бързаше да се заключи, за да не й позволи да се намърда в стаята Му, отгдето не можеше да я изпъди. Една от първите сестри, които заварихме при Учителя, бе Мара Граблашева.
към текста >>

54. ДУХОВЕНСТВОТО

Учителят се качи на сцената, а свещениците станаха и ръкомахайки, завикаха: "Искаме диспут, искаме диспут!
Ние се движехме в една многобройна група, подредени в редици, с бели дрехи и пеехме песни. Търновското гражданство ни оглеждаше и се чудеше. Напълнихме целия салон. По това време пристигна една група към десетина свещеници с няколко митрополита и Учителят нареди да им се освободи първия ред. През цялото време в салона пеехме песента "Братство и единство". Учителят се качи на сцената, а свещениците станаха и ръкомахайки, завикаха: "Искаме диспут, искаме диспут! " Учителят се обърна към тях с думите: "Най-важното в този свят - това е животът. Имайте добрината да ме изслушате. Моето Учение не е на теория и диспут, то е основано на строго научен опит! " Поповете се огледаха, седнаха на столовете, извадиха си моливите и тефтерите, за да записват думите на Учителя, след това да Му отговарят. До мене стоеше един от възрастните приятели, който ми каза: "Сестричке, днес ще бъдем свидетели на Божието проявление!
към текста >>

55. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Ето, това е цената на изкушението.
Оставих ги да ме изпитат. И те си отидоха разочаровани от мен. Дойдоха да ме изпитват тия две сестри, дали съм Учител. А те не знаят, че това е действие срещу Божествения Дух и ще отговарят за това." И наистина, след известно време аз видях как те отговаряха. Едната от двете сестри си замина от този свят, а другата легна на легло години наред. Ето, това е цената на изкушението. Симеон Арнаудов Начко беше получил от свои близки няколко книжки от списание "Житно зърно" и бързаше за село. Току-що пристигнал, той се залови да чете. Вечерта чете, на следния ден пак. Колкото четеше, все повече се увличаше.
към текста >>

"Бъкстон": - "Сестра Юрданке, знаеш ли каква сцена ми направи моят син днес?
" Това изказване ме потресе и никога няма да го забравя. Но дойде време и мисля, че беше след 9 септември 1944 г., Стою го бяха арестували и при задържането му го били, скачали на гърдите му и той се беше поболял и си отиде. Марийка Марашлиева Намираме се няколко сестри при Юрданка Жекова на разговор. След малко пристига разстроена сестра Янка от ул. "Бъкстон": - "Сестра Юрданке, знаеш ли каква сцена ми направи моят син днес? Грабна портрета на Учителя, който бе закачен на стената в хола и отиде към балкона, за да го хвърли навън, та тоя портрет да не го виждам. Аз припищях: "Как можеш да говориш така, като аз от малък съм те водила при Учителя и Той те е благославял." Измъкнах портрета от ръцете му и го прибрах. Но толкова ми е мъчно, че дойдох да се оплача." Юрданка я изслуша най-сериозно и отсече: "Момчето ти ще пострада." Ние, останалите, се опитахме да посмекчим обстановката, но Юрданка беше непреклонна: "Това ми каза моят ръководител да ти предам." След месец той и малкият син на Янка отишли да берат ягоди в едно село при приятели.
към текста >>

След като започна беседата, архимандрит Евтимий стана и с бастуна си посочи Учителя, Който беше на сцената в салона и Му каза: "Ти, Дънов, си кривият стълб на православието!
Едно се говори, а друго се върши. Тогава разбрах онези думи, които се говореха от свещениците по онова време: "Не гледай това, което върша, а слушай това, което ти говоря! " Голяма трагедия изживях от това двуличие. Бях на събора на Бялото Братство през 1922 г. в Търново. След като започна беседата, архимандрит Евтимий стана и с бастуна си посочи Учителя, Който беше на сцената в салона и Му каза: "Ти, Дънов, си кривият стълб на православието! " Учителят го погледна и му каза: "Ще видим после, кой е кривият стълб на православието! " Учителят продължи Своята беседа, а Евтимий седна като победител на своя стол и изгледа победоносно всички в залата. След няколко минути той заспа заедно с всички свещеници и владици в залата. Но какво се случи по-нататък: Същата година Евтимий обикаля цяла България, пътува от град на град и говори срещу Учителя. След победоносното си турне, след като сразил окончателно Учителя по цяла България в своите сказки за гражданство, решава да се върне у дома.
към текста >>

Направи една телевизионна пиеса срещу Учителя по сценарий на Стефан Костов, която навремето бе играна в Модерния театър.
На следващия ден е Конгресът на българския комсомол. Той отива там да държи реч като ветеран-комунист, но на трибуната му прилошава, получава инфаркт и си заминава от този свят. Беше 28.XI.1958 г. Оказа се, че за него няма място в София, освен в партийното гробище, Имаше един режисьор - Кръстю Петров Мирски (1920-1978). Направи една телевизионна пиеса срещу Учителя по сценарий на Стефан Костов, която навремето бе играна в Модерния театър. Приятелите протестираха срещу тази постановка, защото върху образа на Учителя се вмениха такива неща, които Той никога не бе вършил. Даваха как опипва краката на млади жени, пие вино, яде месо и т.н. Главният артист, дегизиран в образа на Учителя, бе Любомир Кабакчиев. Той, заедно с режисьора и някои други, си заминаха скоропостижно от този свят след тази постановка по телевизията. Аз съм свидетел как имаше съдии и прокурори, които ни съдиха, и ги сполетя същата участ.
към текста >>

56. ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА

А военните бяха решили на всяка цена да ги избият.
И щяха да ги избият, защото силата и оръжието бяха на тяхна страна. Стоил се среща и разговаря с Багрянов. Тогава Багрянов, който бе под влияние на Стефанов, защото му беше главната опора, смекчи политическата линия срещу шумкарите. Стоил Стефанов бе пристъпил на Изгрева като ученик на Учителя. Така чрез него Учителят спаси шумкарите от пълна ликвидация. А военните бяха решили на всяка цена да ги избият. Дойде 9.IX.1944 г. Тогава шумкарите бяха наречени "партизани" по руски образец. И тези партизани, които дължаха живота си на Стоил Стефанов, после го пратиха в затвора като техен най-голям враг. Интересна развръзка, нали? Преживя много години в затвора, после се разболя, беше немощен и слаб и накрая, като безопасен за властта, бе пуснат.
към текста >>

57. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

През време на войната цената му се увеличи многократно, дори за една кутийка от 10 таблетки се заплащаше по една жълтица.
Това бе лечението. По време на войната бяха открити сулфонамидите от германците и първият препарат, който бе внесен в България, се наричаше "Пронтозил". Когато го пиеха, устата се оцветяваше в жълто, а урината ставаше оранжево-червена. Това бе едно много ефикасно средство. С него се лекуваха остри възпалителни заболявания. През време на войната цената му се увеличи многократно, дори за една кутийка от 10 таблетки се заплащаше по една жълтица. Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес. Той се правеше като във врящото мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, тя се слагаше на гърба и се държеше няколко часа. Това бяха средствата, с които се целеше чрез дразнене на различни рецептори на кожата, да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система и по този начин да се отбремени белият дроб. Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе си. Но на следващия ден се случва нещо неочаквано и непредвидено.
към текста >>

58. ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Единствен страничен наблюдател е бил дядо Ради, който е гледал и плакал, защото само той от всички на Изгрева е познавал цената на труда и цената на всеки грош.
Парите, които бяха зачислени в официалното счетоводство, бяха обменени. Но онези пари, които бяха заведени с второто счетоводство, не можеха да се обменят, защото трябваше да се дава отчет откъде са тези пари. От друга страна, тези приятели не смееха да ги раздадат на братята и сестрите от Изгрева, за да ги сменят, както всеки гражданин имаше право, защото всички щяха да разберат, че има второ, неофициално, незаконно счетоводство и укрити пари. И тогава решават, че тези милиони, събрани от десятъка на хиляди съмишленици, ученици на Учителя и на Бялото Братство, трябва да се изгорят, за да няма улики по техен адрес. И те бяха изгорени в една от печките на Изгрева. Единствен страничен наблюдател е бил дядо Ради, който е гледал и плакал, защото само той от всички на Изгрева е познавал цената на труда и цената на всеки грош. Защото само той от сутрин до вечер работеше като роб на Изгрева, за да изкара продукти за общия казан, от който ядяхме всички. Накрая онези, които изгориха парите от десятъка за Господа, нарушиха законите - отсякоха клона, на който седяха и паднаха на земята. Отсечени бяха, впоследствие, корените на дървото и то изсъхна. Условията на Школата бяха прерязани и отсечени. След процеса през 1957-1958 г.
към текста >>

59. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Всички растения, цветя, буболечици, млекопитаещи, всички да чувстват, че Бог живее във вас, че всичко ви е мило, на всичко давате неговата цена.
Той ги наричаше малките братя. Зачиташе тяхната свобода и правото, което Природата им е дала. Виждаше разумността и необходимостта от тяхното съществуване на Земята. Той често ни обръщаше вниманието върху най-малките, незабележими същества, като ги осветляваше със Своята светлина и ние виждахме техните нужди, техните подвизи, борби, тяхното значение за Целокупния живот. Всичкото ваше щастие в света почива върху страданията на тези малки същества, които ви служат. Всички растения, цветя, буболечици, млекопитаещи, всички да чувстват, че Бог живее във вас, че всичко ви е мило, на всичко давате неговата цена. Само така можете да разберете великия закон на Любовта. Учителя беше досетлив и внимателен към всички. Често пъти долавяше нуждата на някой скромен човек, който не смееше да я изкаже, и му се притичваше на помощ, даваше му подкрепа, видима и невидима. Той изпълняваше в съвършенство свещеното правило: Бъди досетлив като Разумната Природа, която се прислушва в зова и на най-малките буболечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага.
към текста >>

60. ЛЪЧИ ОТ СВЕТЛИНАТА НА МЪДРОСТТА ПРИТЧИ ЗА МЪДРОСТТА

Вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърдия, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните.
В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със Светлината и Топлината. Светлината представлява Знанието, Мъдростта. Топлината представлява Живота, Любовта. Щом почувствате Светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и Знание са почнали да действат. Щом почувствате Топлината, ще знаете, че Божията Любов е почнала да действа. Вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърдия, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните. В това отношение грехът не е нищо друго освен мухлясалия хляб, който ядете. Доброто представлява пресния, топъл хляб. Човек трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и сърцето си. Невежият се мъчи. Ученикът се труди.
към текста >>

61. СВОБОДАТА НОСИ ВСИЧКИ ДОБРИ УСЛОВИЯ

Всеки човек има цена, понеже е едно оригинално, специфично явление на Великото Разумно начало.
У ч и т е л я Душата – това е съкровищница на всички блага, които Духът е събрал през цялата Вечност. Тя съдържа всички богатства, дарби, способности, всички възможности, които човек може да прояви. Душата крие в себе си заложбите, семенцата на това, което човек може да проявява в бъдеще. Човек е ценен поради Великото, което живее в него. Всеки човек има цена, понеже е едно оригинално, специфично явление на Великото Разумно начало. Трябва да се дадат условия на всеки човек да изяви ценното, вложено в него. Само при Свободата човек може да изяви това духовно богатство, което е вложено у него. Свободата подмладява. Който я носи в себе си, няма да остарява, няма да срещне мъчнотии, които да го обезсърчат. Свободата дава широк простор за действие.
към текста >>

62. НОВАТА МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ

Неразрешените задачи на Европейската война извикаха върху световната сцена през 1939 г.
Който люби врага си, той е човек на бъдещата култура. И ако тези, които заседават сега на конференцията в Париж, любят враговете си, ще дойде истински мир между народите. Не любят ли враговете си, и да дойде мир, той ще бъде временен. Истински Мир е този, който носи бъдещата култура на работата, на Живота, на Любовта. Ако мирът, който сегашните народи очакват, почива на Мойсеевия закон – око за око, зъб за зъб, времето ще покаже какъв ще бъде този мир и каква култура ще донесе той.33 Неразрешените задачи на Европейската война извикаха върху световната сцена през 1939 г. новата световна война. Страхотният огън на войната обхвана в своите пламъци всички континенти. Ние няма да се спираме върху дълбоките политически и стопански причини, които разделиха човечеството на два воюващи лагера, тъй като това не е предмет на настоящата книга, но ще подчертаем явлението, че човечеството не се ръководи в действията си от принципите на Любовта, Мъдростта и Истината, а от своите егоистични политико-стопански домогвания. Още при започването на великата световна драма в последната война, на 11 юли 1939 г. Учителя в словото Си пред Своите ученици ясно показа бурята, която е надвиснала над човечеството, предварително посочи великото страдание и огненото изпитание, което очаква човечеството в близко бъдеще; посочи дълбоките причини за това страдание и изтъкна как след тази буря идва едно тихо слънчево утро.
към текста >>

63. ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ

На съдържанието се радваш, защото то дава цена на формата.
Физическият свят е проявление на духовния, а духовният е проявление на Божествения. Всеки, който не прави добро, прави зло. Доброто е съдържание. Това съдържание има и форма. Ти се радваш на формата заради съдържанието, което носи. На съдържанието се радваш, защото то дава цена на формата. А когато формата съществува, съдържанието се запазва. Ако човек върши зло, формата е строшена и съдържанието е разсипано. Целта на злото е да лиши човека от някое Божествено благо. Най-малкото лишение – това е най-малкото зло. Целта на доброто е да даде възможност на човека да се ползва от Божественото благо.
към текста >>

64. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Какъв смисъл и цена има нечистата вода?
всички искат да бъдат обичани, но трябва да знаят, че само съвършеното се обича. Несъвършеното не може да се обича. Ценна е светлината, ценна е чистата вода, ценен е чистият въздух, ценна е любовта. Какъв смисъл има в безлюбието? Или какъв смисъл има в тъмнината? Какъв смисъл и цена има нечистата вода? Смисълът на живота се заключава в това да обичаш, а не да те обичат. Добре е да те обичат, но още по-добре е да обичаш. Който обича, той е щастлив, той е господар. В това отношение пръв Бог е дал пример. Той обича всички, затова е господар на света.
към текста >>

Сега запомнете: цената на живота седи в детинското, младенческото състояние на човешката душа.
Какво ще стане тогава с вас? Работите на всички ще се оправят. Обаче за това се изискват две условия: любов към Бога и любов към ближния. Щом приложите любовта в живота си и вие ще бъдете доволни от себе си, и ближните ви ще бъдат доволни от вас. Обаче любовта не търпи пресилени работи. Сега запомнете: цената на живота седи в детинското, младенческото състояние на човешката душа. Вярвайте в Божествения Промисъл, без да говорите за Него. Проверявайте нещата и вижте кога не успявате. Дето не успявате, там работи човешкото, а не Божественото начало. Щом разберете това, изправете погрешките си и дайте път на Божественото във вас. Сега вие сте влезли в пътя на непреривната любов в пътя на Божествената любов, и трябва да постъпвате според нейните изисквания.
към текста >>

65. Първа част

Може би за вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена, но в него има сила, възможност, дух на самоотричане, с които то храни себе си и другите.
Ако кажете : "Пуснете Го, Той е наш Господ", вие ще разрешите въпроса и ще дойде благословението.Тогава ще се изпълнят думите на Писанието: "Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас."Защото светлината ще бъде в нас и ние всинца ще се примирим. Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велик летопис в развитието на Природата. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно тази на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би за вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена, но в него има сила, възможност, дух на самоотричане, с които то храни себе си и другите. И когато седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, дори не знаете каква радост то внася у вас, какви мисли то носи. Вие не познавате неговия произход... То е една велика загадка в света...Когато го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Трябва да се стремим към Онзи, от Когото сме излезли към Бога... И затова Христос казва: "Аз съм Живият хляб, Който слиза от небето." А хлябът от какво се прави ? От житното зърно... Сега нека се обърнем към историята на Христовия живот, към историята на еврейския народ.
към текста >>

66. Втора част

И така на сцената се появи този велик закон, който движи света.
Ако ви попитам какви искате да се родите, всички ще пожелаете да се родите мъже. Ала би ли имало прогрес тогава в света, ако всички се родят мъже? Нали Бог най-напред направи мъжа, който заяви: "Тази работа не мога да я свърша. Как ще обработвам сам толкова голяма градина като рая? Дърветата, които са в нея, пък и животните не могат да ме разберат." А Бог му отговори: "Много добре, аз ще ти сътворя другар като теб, който ще ти помага." И така на сцената се появи този велик закон, който движи света. И никакво развитие, никакво облагородяване не би имало, ако той не съществуваше. Не гледайте само външната страна на нещата... Най-голямото благословение е, когато човек знае да създава и отхранва. Как може човек да не сътвори една добра мисъл или едно добро желание в себе си? Раждането е творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо. Онзи принцип, за който Христос казва: "Отец живее в Мене, но никой не го е видял." Бог никой не е видял, никой не е видял Бащата на света, а познаваме майката.
към текста >>

Ако имате сега някаква цена, следва да благодарите на туй Божествено съзнание, което е работило дълго време над вас... Всичко, което ви дава цена, то са ония ваши благородни мисли, желания и дела, които един Божествен Дух е начертал върху вас.
Как може човек да не сътвори една добра мисъл или едно добро желание в себе си? Раждането е творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо. Онзи принцип, за който Христос казва: "Отец живее в Мене, но никой не го е видял." Бог никой не е видял, никой не е видял Бащата на света, а познаваме майката. Бог се явява в нас като майка, която твори, храни и възпитава. И казва се в Писанието: "Христос дойде на Земята да ни изяви Отца." Според същия закон човекът, който е слязъл от Небето, първоначално е приличал на онова малко пясъче, безформено, нищожно, скрито в морската мида, но Божественият Дух, след като е работил дълго време, го е превърнал в един бисер. Ако имате сега някаква цена, следва да благодарите на туй Божествено съзнание, което е работило дълго време над вас... Всичко, което ви дава цена, то са ония ваши благородни мисли, желания и дела, които един Божествен Дух е начертал върху вас. Само чертите, които може да постави Бог върху вашия мозък, върху вашето сърце и душа, те ви дават цена. И съвременните учени хора твърдят, че толкова мисли може да произведе вашият мозък, колкото повече гънки притежава... Има известни черти върху лицето ви, които показват, че сте добри и справедливи, че има у вас любов, че сте мъдри и истинолюбиви. Следователно хората са една написана книга, върху която се "четат" техните качества. Някои ме питат: "Ти слушал ли си Господа, чул ли си Го?
към текста >>

Само чертите, които може да постави Бог върху вашия мозък, върху вашето сърце и душа, те ви дават цена.
Раждането е творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо. Онзи принцип, за който Христос казва: "Отец живее в Мене, но никой не го е видял." Бог никой не е видял, никой не е видял Бащата на света, а познаваме майката. Бог се явява в нас като майка, която твори, храни и възпитава. И казва се в Писанието: "Христос дойде на Земята да ни изяви Отца." Според същия закон човекът, който е слязъл от Небето, първоначално е приличал на онова малко пясъче, безформено, нищожно, скрито в морската мида, но Божественият Дух, след като е работил дълго време, го е превърнал в един бисер. Ако имате сега някаква цена, следва да благодарите на туй Божествено съзнание, което е работило дълго време над вас... Всичко, което ви дава цена, то са ония ваши благородни мисли, желания и дела, които един Божествен Дух е начертал върху вас. Само чертите, които може да постави Бог върху вашия мозък, върху вашето сърце и душа, те ви дават цена. И съвременните учени хора твърдят, че толкова мисли може да произведе вашият мозък, колкото повече гънки притежава... Има известни черти върху лицето ви, които показват, че сте добри и справедливи, че има у вас любов, че сте мъдри и истинолюбиви. Следователно хората са една написана книга, върху която се "четат" техните качества. Някои ме питат: "Ти слушал ли си Господа, чул ли си Го? Отговарям им: Не само Го слушам, но Го и виждам, виждам Го, като ми говори, и слушам, и чувам Неговите думи.
към текста >>

Едно само мога да кажа, че тя не е оная преходна кръв, а друга, която като есенция розово масло излиза над розовата вода и има истинска цена.
Наистина има много бащи и майки на Земята, но те всъщност са пастроци и мащехи. По отношение на органическия свят бащата и майката играят важна роля, тъй като с кръвта си предават на децата качествата на своите души. Възпитанието на децата се обуславя от способностите, които майката влага в детето още в крехката му възраст. Под думата "кръв" подразбирам не обикновената кръв, а онази. която във всички случаи в живота остава неизменна или една и съща Няма да се спирам сега подробно върху разликата. Едно само мога да кажа, че тя не е оная преходна кръв, а друга, която като есенция розово масло излиза над розовата вода и има истинска цена. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето, са ценна есенция, която по-късно се развива и разнася благоухание у окръжаващите на порасналото вече дете. След това нищо не може да се вложи и посее у човека. Това, което съвременните хора наричат "възпитание", то е просто дресиране. При майчиното възпитание процесът е в корена. Там се образуват и видоизменят умът и сърцето на детето.
към текста >>

67. Шеста част

И музикантите, който излизат да свирят на сцената, ако я оставят да се прояви, тогава душата им ще излезе от тялото, ще премине в ръцете им, а оттам в цигулките и вие ще чуете да излизат от инструментите тонове, каквито никога друг път не сте чували.
Известни неща се преповтарят в определени епохи, времена, дни, месеци, години и векове. И съвременната наука започва да съзнава тази цикличност. Определени неща се случват точно в известни времена... В материалните й проявления Любовта може да се изрази математически. Тя дава най-съвършените вибрации и тонове в музиката. И музикантите, който излизат да свирят на сцената, ако я оставят да се прояви, тогава душата им ще излезе от тялото, ще премине в ръцете им, а оттам в цигулките и вие ще чуете да излизат от инструментите тонове, каквито никога друг път не сте чували. Душата на цигуларя трябва да излезе и сама да 'засвири" в ръката. Когато пишете, душата ви също трябва да вземе участие в писалката, а писалката е умът.. Знаете ли каква велика сила ще излезе от вас, ако можете да проявите душата си във всичките си действия? Тя носи велико благословение най-напред за вас самите. Защото най-напред всеки тон произвежда реакция, която се връща към вас, както доброто и злото, което сте направили. Затова този закон се проявява периодически...
към текста >>

68. Единадесета част

И двамата ходят заедно и дават концерти, но ако дойде трети и им каже, че иска да бъде с тях, могат да го вземат да им пази цигулките, но на сцената ще свирят само двамата.
Изчезне ли Любовта, значи и разумността я няма. Трябва да имаме предвид, че тя съществува между две същества, еднакво развити по ум и по сърце, с благородни души и силна воля. Само такива две същества могат да се разберат. Любовта е като музика. Само двама велики музиканти, като се съберат, и единият вземе първата цигулка, другият втората и започнат да свирят, така те се обичат. Защо? И двамата ходят заедно и дават концерти, но ако дойде трети и им каже, че иска да бъде с тях, могат да го вземат да им пази цигулките, но на сцената ще свирят само двамата. Това е Любовта. Някой път ще слушате изпълнението им, но и това е благодат. Има разлика между свирене и свирене. Едно нещо е да вземеш цигулката на Любовта и заедно с Христа да свириш, а друго е някой да свири за Христа, а ти да слушаш отвън. И затова Христос казва: "Ученикът трябва да бъде като своя учител." Тогава възниква друг въпрос: Ако не може да е като своя учител, какъв трябва да бъде?
към текста >>

69. Основи на Паневритмията

И тогава човек е здрав, твори и гради на великата сцена на живота.
Човек е част от това Цяло; той е като един винт, като едно малко колело във великия строеж на Цялото. Ритъмът, пулсът на Цялото се предава, се прелива във всички части. Например ритъмът на сърцето не е случаен, но е свързан с ритъма, с който пулсира слънчевият живот. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъм. И когато човек е в хармония с Цялото, тогава всичко в неговия организъм върви добре, понеже космичният ритъм, космичният пулс на живота се прелива в неговото сърце, в неговото кръвообращение, в неговото дишане, в дейността на всичките му органи, и те работят правилно. И тогава човек е здрав, твори и гради на великата сцена на живота. Тогава ритъмът, пулсът на Природата се предава нему така, както дейността на един сложен механизъм се предава на вървежа на всеки малък винт или колелце, които влизат като части в него. Но пита се, кога човек е в хармония с това Цяло, с този космичен организъм, за да приеме неговия ритъм, неговия пулс? Когато е добър, справедлив и разумен, когато тече през него Любовта, понеже Разумността и Любовта са основните принципи, които царуват в Природата. Те са извори, от които излизат двигателите на всички други сили в Природата. Всичко в Природата е Любов и Разумност!
към текста >>

70. Паневритмия 1938

Колко много народи и раси въ миналото сѫ се издигали до завидна висота и следъ това сѫ слизали отъ сцената на живота.
ПАНЕВРИТМИЯТА ВНАСЯ ЖИВОТЪ СИЛА, РАДОСТЬ И КРАСОТА ВЪ ЧОВѢШКАТА ДУША. Днесъ на всѣкѫде се говори за обнова, за нови пѫтища и пр.. Обаче не е достатъчно измѣнението само на механичната страна, на външната форма на нѣщата. Ако хората останатъ съ старото съзнание, съ старото разбиране на живота, тогава нищо нѣма да се постигне. Трѣбва единъ новъ мирогледъ, ново разбиране на живота, ново отношение къмъ задачитѣ на живота. Трѣбва да се изучатъ законитѣ за повдигане на народитѣ и за тѣхното израждане. Колко много народи и раси въ миналото сѫ се издигали до завидна висота и следъ това сѫ слизали отъ сцената на живота. Всички тѣ сѫ били кристализирани въ форми, неспособни за по-нататъшно развитие — отклонени отъ великитѣ закони на живота. Разбира се, за повдигането на единъ народъ или раса е нужно подобрение на хигиеничнитѣ условия на живота, подобрение на икономичното положение на маситѣ и пр.. Днесъ се разглежда въпросътъ за бѫдещето на расата или културата и отъ гледището на законитѣ на човѣшката наследственость и се търсятъ нови пѫтища — пѫтищата на евгениката — за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпросъ има и други по-дълбоки страни, които заслужватъ вниманието на всички, които искатъ да работятъ за бѫдещето на расата или културата. Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния животъ.
към текста >>

71. Паневритмия 1941г.

И тогава човѣкъ е здравъ, твори и гради на великата сцена на живота.
Човѣкъ е часть отъ това Цѣло; той е като единъ винтъ, като едно малко колело въ великия строежъ на Цѣлото. Ритъмътъ, пулсътъ на Цѣлото се предава, се прелива въ всички части. Напр. ритъмътъ на сърдцето не е случаенъ, но е свързанъ съ ритъма, съ който пулсира слънчевиятъ животъ. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъмъ. И когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава всичко въ неговия организъмъ върви добре, понеже космичниятъ ритъмъ, космичниятъ пулсъ на живота се прелива въ неговото сърдце, въ неговото кръвообращение, въ неговото дишане, въ дейностьта на всичкитѣ му органи, и тѣ работятъ правилно. И тогава човѣкъ е здравъ, твори и гради на великата сцена на живота. Тогава ритъмътъ, пулсътъ на природата се предава нему така, както дейностьта на единъ сложенъ механизъмъ се предава на вървежа на всѣки малъкъ винтъ или колелце, които влизатъ като части въ него. Но пита се: кога човѣкъ е въ хармония съ това Цѣло, съ този космиченъ организъмъ, за да приеме неговия ритъмъ, неговия пулсъ? Когато е добъръ, справедливъ и разуменъ, когато тече презъ него любовьта, понеже разумностьта и любовьта сѫ основнитѣ принципи, които царуватъ въ природата. Тѣ сѫ извори, отъ които излизатъ двигателитѣ на всички други сили въ природата. Всичко въ природата е любовь и разумность!
към текста >>

72. К. ПСАЛОМ 44

Продал Си своите люде за нищо и не Си имал печалба от цената им. 13.
Но Ти Си отхвърлил и посрамил Си нас. И не излазяш вече с нашите войнства. 10. Направил Си ни да се върнем назад пред врага. И мразещите ни разграбят имота ни за себе си. 11. Предал Си ни като овци за ястие и разпръснал Си ни между езичниците. 12. Продал Си своите люде за нищо и не Си имал печалба от цената им. 13. Направил Си ни укор на съседите ни. Присмех и поругание на онези, които са около нас. 14. Направил Си ни притча между езичниците, киване между народите. 15. Всеки ден безчестието ми е пред мене и срамът на лицето ми ме покри, 16. От гласа на оногози, който хули и укорява, от лицето на врага и отмъстителя. 17.
към текста >>

73. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

От сцената на великия космос се събарят хилядолетни, стари култури, негодни да вместят новото.
Неговият жив пример казва: „Следвайте пътя, който ви показах." Учителят живя с нас. Той ни показа примера на любовта, примера на търпението, примера на милостта, примера на свободата, примера на жертвата, примера на силата; даде ни примера на трудолюбието и на издържливостта, на постоянството, на добротата, на вярата и примера на любовта към Бога. Сега, когато търсим методи за работа и желаем да продължим Неговото дело, Той казва: „Следвайте пътя, който ви посочих." Нека всеки носи в душата си образа на нашия обичен Учител, да черпи сила и пример в своя път. Нека всеки, по вдъхновение, свърши работата, за която Бог го е призовал и както Духът го научи, така да работи. Ние живеем в моменти на велики, епохални събития. От сцената на великия космос се събарят хилядолетни, стари култури, негодни да вместят новото. И от трясъка на това събаряне иде суматохата и страданието, както за отделния човек, така и за всички народи. Спасението на човека е в силата на неговия дух; иначетой представя жалка останка, носена от бурите на живота из широките степи, в непознати на него пустини. Силните, пробудените души са авангардът - те знаят, че след тях идат велики архитекти от Невидимия свят, които ще построят новото. Те ще донесат онова, което е нужно за безграничната еволюция на човешкия дух: топлина за сърцето, светлина за ума, благородство и широта за душата и сила на духа, и всичко, що е потребно за общия живот в 4-те царства: минерално, растително, животинско и човешко. Нашето присъствие в тези моменти не е случайно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.20844316482544