Търсене в текстове за 'Ходило'

Учителят беше точен. Като определи среща навън в града, отиваше на часа. Часовникът му винаги беше в ръката. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях - скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя - на бял лист очертано с молив ходилото Му. Обущата Му бяха грижливо и хубаво направени. По обувките Му не можеше да се види прах, нито кал, както лете, така и зиме. Даваше да Му кърпим чорапи много рядко, Той толкова много дрехи имаше, такова изобилие, че нямаше нужда да се кърпи. Много имаше - всеки Му подаряваше. На един Петровден получи пет ризи подарък. Учителят много често си сменяше дрехите. Той се потеше. Когато сме ходили на екскурзия, три пъти се е изпотявал винаги. На половината път веднъж се преоблича. Горе на Бивака като пристигне, втори път се преоблича и на връщане - трети път. Но Той се изпотяваше така изобилно, че като даваше ризата да я изперем, тя беше мокра. Не влажна, а мокра. Елена Андреева, Борис Николов, Мария Тодорова Аз се изучих за шивач и можех да шия дрехи. Реших да ушия бял костюм на Учителя. Съобщих Му моето намерение и Той го одобри. Купих бял плат и след това взех мярка на Учителя със сантиметъра. Започнах да го разкроявам и да шия. Това става в трапезарията. За да бъда повече и повече в
към текста >>

каруцарите бедстваха и бяхме доста задлъжнели. Марин реши да отиде с групата на Мусала. Обадих се на Учителя, че искам и аз да тръгна с тях. Той ми нареди: "Не, ти няма да дойдеш с нас! Ти трябва да останеш тук!" След малко поднових молбата си, но Учителят повтори: "Не, ти трябва да останеш тук!" Опитах трети път, а Той ми рече: "Ти ще останеш да пазиш квартирата на "Опълченска" 66". Когато за четвърти път отидох да Го питам, внезапно ме заболя десният крак и ми се поду ходилото. Учителят извади един галош и ми го даде. Махнах обувката, превързах крака и обух галоша. Автобусът с групата замина, а аз останах в София да вардя квартирата. През нощта сънувах някаква силна гръмотевица и се събудих, но разбрах, че не било гръм, а някой силно чукаше на пътната врата. Станах, отворих и гледам нашето чираче - чука на вратата и вика: "Бай Петре, конете се отвързали, отишли в една нива и я огазили! Стопанинът ги хванал и ги закарал у тях. Ако не отидеш до обяд да ги откупиш, ще ги продадат на търг." Аз веднага се облякох и тръгнах, а кракът вече не ме болеше. Чирачето ни Бончо ме заведе при човека. Конете бяха вързани в двора му и не бяха яли цяла нощ. Поиска ми 3000 лева, но аз успях да го склоня за 500 да освободи конете. Тогава разбрах защо Учителят настояваше да остана в София. Той беше подействал да не загубя конете си. Петър Камбуров Десет месеца прекарахме в Мърчаево като едно голямо семейство. Ходехме на Витоша, на хижа Острец, обикаляли сме местността и сме
към текста >>