Търсене в текстове за 'Хирург'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

[51] Александър Порфириевич Бородин (31.10.1833 – 15.02.1887) – руски композитор и учен-химик, доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ú лаборатория.
№ 5. [49] За предходните епохи вж. бел. № 12. [50] ІІ Херметичен принцип, който олицетворява истината, че винаги съществува съответствие между законите и явленията от различните нива на Бититето и Живота. Вж. бел № 20. [51] Александър Порфириевич Бородин (31.10.1833 – 15.02.1887) – руски композитор и учен-химик, доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ú лаборатория. Музикалните му творби носят печата на самобитен майстор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен. По-известни произведения: симфонията „Богатирска” и операта „Княз Игор”, завършена от Н. Римски-Корсаков и А. Глазунов. [52] Вж. същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 34.
към текста >>

11 години служи в армията като хирург.
[52] Вж. същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 34. [53] Вероятно става дума за Уилям Александър Хамънд (William Alexander Hammond, 28.08.1828–5.01.1900), американски невролог и санитарен генерал. Завършва медицина през 1848 г. в Ню Йорк. 11 години служи в армията като хирург. През 1860 г. напуска армията и поема председателството на университета в Мериленд. Когато започва гражданската война (1860), се завръща в армията. През 1862 г., въпреки своята младост бива назначен от президента Линкълн (1809-1965) за министър на здравеопазването в армията с ранг бригаден генерал. От 1864 г.
към текста >>

2. Пеню Киров - №43

После намира един хирург, д[окто]р, измиват раната, зашиват я и го превързват.
Аз си отивам и когато ви потрябвам, викайте ме с пълнотата на сърцето ви, а иначе е грях ваш. Мир вам, братя мои". [На] Тодор на 16 того, около 10 и нещо вечер[та], случило му се едно нещастие. Щял без малко да си извади дясното око със земперлика на вратата. Разцепила се веждата и горния клепач около 2-3 сантиметра и очната жлеза излязла. После намира един хирург, д[окто]р, измиват раната, зашиват я и го превързват. А засега е хвърлил вече превръзката. Така щото щеше да остане с едно око. Михаил каза, че е от дявола това, но Бог от голяма милост го избавя. Аз привременно работя във Финансовото управление с една нищожна [за]плата, но слава Богу и за това. Нашият ученик в Господа, арменчето Мелкон, домъчнява му оттука нещо си от домашните му и като недоволен от положението на вярата си в Господа, отива във Варна, в пастира Тодорова155.
към текста >>

3. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

После намира един хирург, д[окто]р, измиват раната, зашиват я и го превързват.
Аз си отивам и когато ви потрябвам, викайте ме с пълнотата на сърцето ви, а иначе е грях ваш. Мир вам, братя мои". [На] Тодор на 16 того, около 10 и нещо вечер[та], случило му се едно нещастие. Щял без малко да си извади дясното око със земперлика на вратата. Разцепила се веждата и горния клепач около 2-3 сантиметра и очната жлеза излязла. После намира един хирург, д[окто]р, измиват раната, зашиват я и го превързват. А засега е хвърлил вече превръзката. Така щото щеше да остане с едно око. Михаил каза, че е от дявола това, но Бог от голяма милост го избавя. Аз привременно работя във Финансовото управление с една нищожна [за]плата, но слава Богу и за това. Нашият ученик в Господа, арменчето Мелкон, домъчнява му оттука нещо си от домашните му и като недоволен от положението на вярата си в Господа, отива във Варна, в пастира Тодорова155.
към текста >>

4. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

Когато един хирург вземе своя нож, за да направи една операция, той знае как да го употреби, за да изреже само болното месо и да помогне на живото; който хирург не е опитен, той не ще знае да направи операцията, макар да минава пред света за съвършен в тази област.
„Ако не можеш да живееш един чист, по-честен живот, какво ще стане с нашите църкви? " И духовенството доведе болшевизма. Болшевизмът, това е камшикът на Бога в Христовата ръка. И днес Той ни пита: „Това ли създадохте в толкова години? " Христос е, който действува в Русия, а не някакъв сатана. Когато един хирург вземе своя нож, за да направи една операция, той знае как да го употреби, за да изреже само болното месо и да помогне на живото; който хирург не е опитен, той не ще знае да направи операцията, макар да минава пред света за съвършен в тази област. И българите трябва да благодарят на болшевиките. Но туй не влиза в моята реч. (24 стр., „Новото човечество") Някой казва: „Аз съм комунист". Комунизмът е учение за братството, затова всеки комунист трябва да воюва за правата на своите братя, да ги повдига, да ги облагородява.
към текста >>

5. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Някои мои беседи са чисто хирургически.
В тях има запечатани, скрити закони, които не могат да се предадат с думи. Много истини остават непреведени. Само който ги е преживял, може да ги възприеме. Затова четенето на Писанията, беседите и лекциите трябва да става с разбиране на онова, за което е писано. При четене трябва да се мисли и да се прилага. Някои мои беседи са чисто хирургически. Чистят раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика,която е пред мене. Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и за самовъзпитание. Безброй методи, начини, форми и образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на поетите и т.н. По стила на беседите ще кажа: и едно дете може да говори много логично, като заучи някои стихотворения.
към текста >>

6. НЕПОСЛУШАНИЕ

Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце.
Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също какво да следва. Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература. Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си." А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва "пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце. Но и литературата и поезията не му са убягнали. Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал. Наталия Накова Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Когато основали комуна, те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец.
към текста >>

7. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Стигна се дотам, че трима лекари я преглеждат в Лом, за консулт я пращат в София на хирург.
Още на другия ден направих, каквото Той ми препоръча и след седмица момчето ми беше съвършено здраво. Повиках лекаря и му показах оздравялото дете. Той само се почуди, без да може да каже нищо." Никола Гръблев Жена ми заболя с ушите си. Стигна се дотам, че трима лекари я преглеждат в Лом, за консулт я пращат в София на хирург. Трепанация трябва да се прави на ухото. Тръгваме веднага за София. Тя не пожела да отиде при хирурга, а пожела да отидем при Учителя. Учителят каза, че ще мине, но да налага на ушите един топъл компрес с трици. Вечерта пита: "Как е германка- та?
към текста >>

Тя не пожела да отиде при хирурга, а пожела да отидем при Учителя.
Никола Гръблев Жена ми заболя с ушите си. Стигна се дотам, че трима лекари я преглеждат в Лом, за консулт я пращат в София на хирург. Трепанация трябва да се прави на ухото. Тръгваме веднага за София. Тя не пожела да отиде при хирурга, а пожела да отидем при Учителя. Учителят каза, че ще мине, но да налага на ушите един топъл компрес с трици. Вечерта пита: "Как е германка- та? " Дава назначение за един млечен компрес. Мляко се сварява, изцежда се лимон в него, после се вари, получава се едно сирище и се прави лапа в тензухена кърпа, налага се на болното ухо. Изтече всичко от ухото като гной и секреция.
към текста >>

Сега хирургическото лечение е друго, има лекарства срещу инфекцията.
Казах й да избира: ако иска да живее, трябва да се съгласи, а като се съгласи ще се лекува по Неговия начин и като оживее, ще знае, че живее, благодарение на господин Дънов и главно затова, че е майка на една Негова ученичка. Майка ми беше в ужас. Баща ми бе на моя страна, а брат ми като лекар, бе за операция. А това беше преди войната, когато на три операции, направени за апандисит, оживяваше един, а другите двама умираха от инфекции. Сега, 40 години след това, времената са други и дори при спукан апандисит и перитонит хората оживяват. Сега хирургическото лечение е друго, има лекарства срещу инфекцията. Въпросът бе майка ми дали да умре или да живее. Започна се голяма караница у дома. Големи разправии. Казах й да позволи да направя опит, за да оживее. Тя мълчи.
към текста >>

8. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Казали му, че апандиситът му е възпален и на другия ден сутринта в 8 часа трябва да бъде в хирургията да му направят операция.
На следващата сутрин тя беше смислена, говореше умно, усмихваше се и се радваше на Божието избавление. А рожденият й брат благодареше на Бога, на Учителя и сияеше от радост. Мария Тодорова Един ден, по обед брат Велко почувствал силни болки в корема. Едва дочакал да свърши работното време и отишъл в болницата на преглед. Казали му, че апандиситът му е възпален и на другия ден сутринта в 8 часа трябва да бъде в хирургията да му направят операция. Върнал се вкъщи брат Велко, мислил, охкал, и най-после решил да отиде при Учителя. Взел първия влак и се озовал при Него. Разказал Му, че има възпален апандисит и че в 8 часа трябвало да бъде на операционната маса във Варна. Учителят му подал едно бурканче сладко от рози и му казал: "Вземи 3-4 лъжички от това сладко и ще ти мине". До обяд брат Велко бил съвсем здрав и вечерта взел влака и пристигнал във Варна.
към текста >>

Учителят се явява зад гърба на д-р Веркони, до дясното му рамо в бяла престилка и хирургическа шапка на главата.
Аз не зная какво стана." А ние, разбира се, знаем как това става, когато Учителят помага. Наталия Чакова В спомените на Магдалина Стефанова Григорова има следното допълнение за същия случай: Преди операцията, Олга Блажева има видение: Учителят се явява зад гърба на д-р Веркони, до дясното му рамо в бяла престилка и хирургическа шапка на главата. След операцията д-р Веркони се явява при сестрата и казва: "Всичко мина успешно, но не мога да разбера защо имах чувството, че аз не оперирам, някой друг вместо мен движеше скалпела в ръката ми." Сестрата му казала за видението с Учителя, а д-р Веркони се е познавал с Него. Става му ясно, че успешната операция е извършена от Учителя чрез него. Магдалина Григорова Един път направих баница, занесох на Учителя и Той ми върна тавата, а вътре имаше укрухи от баницата останали. Не ги хвърлих на пиленцата или другите животни, а ги събрах в едно пликче и 10 години давах от тези укрухи на някой болен от стомах, главоболие или нещо друго, някакво нещастие в семейството.
към текста >>

9. ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

Стрекозата извършва безпогрешно операцията като най-опитния хирург.
Като хване паячето, тя стиска с челюстите си двата мозъчни възела, които се намират отзад на главата му и от които зависят движенията на тялото му. Тя ги стиска само толкова, че да парализира всяко движение. С това се постига двоен резултат: паячето е неподвижно – не може да повреди личинката, същевременно е живо – храната се запазва прясна, не се разваля. Самата личинка започва да яде първо подкожните тъкани и най-после идва до важните органи, което предизвиква смъртта на паячето, но то е вече изядено. Малко по-силно стискане би умъртвило паячето и целта не се постига. Стрекозата извършва безпогрешно операцията като най-опитния хирург. Тук личи тази предвидливост и съобразителност на подсъзнателната Разумност. Тази Разумност показва понякога такава предвидливост, че прониква в бъдещето. Много примери могат да се приведат в това отношение. Има една малка птичка, която се нарича водно славейче. Тя живее край реките и потоците.
към текста >>

10. Единадесета част

Освен това, наложи ли ви се да правите хирургическа операция, за да се излекувате от някоя болест, трябва да питате природата.
Но дълго време трябва да се учите при него на това изкуство... От осем хиляди години насам човек върши своята воля и затова Бог е наредил смъртта постоянно да възпитава непослушните му деца." И ако ме питате докога ще сте подвластни на нея, ще ви отговоря до деня, в който решите да приложите закона на Божията любов. Има хора, които вече не умират, но те са показали непреодолима вяра в Любовта, която е погълнала цялата им омраза. Аз говоря за тази Любов, която може да "стопи" всички прегради. Така че за да заживеете правилно, е необходимо във вашето сърце, ум и душа да се извърши вътрешен прелом. Освен това, наложи ли ви се да правите хирургическа операция, за да се излекувате от някоя болест, трябва да питате природата. Ако тя позволи, направете я, но там, където не е дала разрешение, никой лекар няма право да оперира. Аз съм за разумните операции, а не за безумните. И за всяко учение или църква питам дали е в съгласие с Бога, и тогава пристъпвам към него... "Решил бях да не знам нищо друго освен Христа разпет", казва Апостол Павел. Под думите му подразбирам,че той е имал предвид Христос, който внася живот, радост и веселие в душата, Христос, който ще ни научи как да живеем, как да се отнасяме помежду си.
към текста >>

0.17714285850525