Търсене в текстове за 'Уши'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 208 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие.
А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
към текста >>

То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие.
Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.” 5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден.
От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот. И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки. Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
към текста >>

А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия.
И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти. Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения. А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. в прост език казано, изгаря.
към текста >>

Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта.
Ако би изфирясал умът на человечеството един ден да приеми този принцип за начало, то целият свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на Земята всички цивилизовани общества като прах и пепел в небесното пространство, отгдето не биха се върнали вече никога. Самосъхранението по необходимост на своята природа и стремление е родило себелюбието (егоизма), майката на всички днешни пороци. Себелюбието, от своя страна, според вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски. Тия паметници стоят на първо място като истински свидетели за онова, което се е вършило в миналото. Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време. Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта. Всички тия знаменити дела, нечестиви пороци на егоизма и днес съществуват и владеят, само разбира се в по-цивилизован образ. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, кога влезе в человека, да съдържа каква-годе истина. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“. Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече. Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде.
към текста >>

Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня.
Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“. Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече. Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде. Честният труд днеска се счита унизителен. Да се работи, но как – ето въпросът. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня. От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Пази се той като от огъня да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата нанадолу някъде в страшната бездна. Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава. По видимому доброто желае, но в същност злото прокарва навсякъде. Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек.
към текста >>

Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството.
Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа. От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества. От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа. Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството. Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички. А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази. Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот. Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод.
към текста >>

В този стар път хиляди и милиони души са погинали и хиляди и милиони человеци са страдали.
Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер. Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. Миризливите тъмници, несправедливите закони, острите саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация от природния, груб и себелюбив человек, на когото всичкото желание е да тъпчи другите. Духът на дълга ни диктува да търсим по-добър и человеколюбив път. В този стар път хиляди и милиони души са погинали и хиляди и милиони человеци са страдали. Всякой пръст от земя е вече облян с человеческа кръв. Нима това е человеческо, нима това е християнско? Где е Христос и где сме ние? Нима за това сме призовани да се изтребваме един друг? Не, да не бъде!
към текста >>

10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден.
Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа. 10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието. 12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
към текста >>

Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия.
Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците. Отрова в този смисъл, че предизвиква горене и окисляване в нашия организъм, съпроводени с цяла верига химични реакции и промени, които от една страна носят обновяване и укрепване на човешкия организъм, а от друга – смърт. 18. От опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. казано на прост език – изгаря.
към текста >>

– заглушило съвестта;
Нека споменем само по-главните от тях. 10. Себелюбието е : – покварило душата; – поробило разума; – потъпкало правдата; – заглушило съвестта; – създало робството във всичките му видове; – предизвикало войните; – пратило в изгнание истината; – заточило добродетелта. 6. Дяволюция
към текста >>

5. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтън[113] в „Изгубеният рай”, бил изгонен от небето за свои минали грехове и беззакония, понеже нарушил мира и блаженството на небесните жители.
Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много. 4. Трудът и честността, които бяха посочени на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали. Честният труд в наше време се счита за унизителен. Да се работи, но как? Ето това е важният въпрос! 5. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтън[113] в „Изгубеният рай”, бил изгонен от небето за свои минали грехове и беззакония, понеже нарушил мира и блаженството на небесните жители. За това свое престъпление той бил хвърлен с главата надолу с всичките си последователи в бездната, в която падал девет дена. 6. След това падане дяволът се вразумил значително, станал задълбочен учен и дипломат. Сега той не ходи вече тъй „бос през просото”. Научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Той се пази като от огън от това, да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата надолу някъде в страшната бездна.
към текста >>

Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството.
Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа. С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества. 6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа. Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19)
към текста >>

Тези души се вдъхновявали от велики мисли.
С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества. 6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа. Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество.
към текста >>

души, т.е.
Това, което е описал, е вярно, но то се отнася само за някои области.” [114] Вж. дял първи – ІІ.1.2:2. [115] По това време (1896) на Земята е имало ок. 2 млрд. души, т.е. в мозъка би трябвало да има ок. 6.1012 клетки. [116] Тук очевидно се прави аналогия между функцията на мозъка и тази на Народното събрание. В езотеричното християнство народното събрание, парламентаризмът и закнодателството въобще съответстват на гръдния кош, т.е. на т. нар.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Върху неговата първоначална основа почива неразрушимостта на материята, т.е.
Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им. Те щяха да се прилепят един до други по един механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ. Това заключение извличаме от факта, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места. Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което науката нарича теготене или падане на телата в пространството към центъра на тежестта. Върху неговата първоначална основа почива неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в естеството им. Всичката работа на теготенето е да поддържа един установен ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно единство помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен. Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен.
към текста >>

9. Действието на този закон е причина за неразрушимостта на материята, т.е.
6. Можем да предположим, че под действието само на Гравитацията частиците на материята биха се събрали в една огромна обща маса, която не би послужила за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество. Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си. 7. Това заключение можем да извадим от факта, че Гравитацията се изразява най-вече в механическо движение, с помощта на което материалните тела са били поставени в пространството на съответните им места. 8. Основното и най-важното, което извършва законът на Гравитацията, е упражняването на налягане върху материята, наречено от науката притегляне или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.[136] 9. Действието на този закон е причина за неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия. 10. Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа един установен ред, създаден от предшестващи причини и начала. Същевременно с това той е призван да запази единството между всички дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. 3. Закон на Всемирното сродство[137] 1. Безспорно на гравитацията е отредено да играе една изключително важна роля във вселената.
към текста >>

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което неговата любовь извършва за вѣчното добро и благодѣнствие на нашата душа.
Не ще ли да изяви своята благосклоность, благость, дълготърпение, своята велика и неизмѣрима любовъ? Да, безъ всѣко съмнение. Защото кой е онзи който ще се испречи и ще му забрани да не струва онова що е неговата блага воля? Нима той трѣбва да се съобразява съ человѣческитѣ постановления и человѣческитѣ закони? То се разбира че не. То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което неговата любовь извършва за вѣчното добро и благодѣнствие на нашата душа. Защото не е добъръ и великъ онзи който самъ мисли, — че е такъвъ, но онзи за когото истината гласи. И тъй нека се въоръжимъ съ величието на истинското търпение да понесемъ всичко за неговата слава. Защото който понася, поношения отъ любовь за неговото име, прѣбѫдва въ него самаго. А който прѣбѫдва въ него, прѣбѫдва въ неговата слава. А славата на отца е истинската слава на живота.
към текста >>

Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде.
Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость? Що е този вопълъ, който се донася отъ лицето на земята до мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертепъ на разбойници? Противъ кого дигате бранъ съ измишленията на сърдцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си. Ето живъ съмъ Азъ, и както се клѣхъ въ старо врѣме, ще събера земнитѣ царства, и ще ги измѣта отъ лицето на земята, и името имъ не ще се чуе никога. Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде. Ето подигамъ се въ бранъ противъ земнитѣ царе и противъ войскитѣ имъ. Ще имъ се насмѣя и поругая, и ще ги направя плешиво, и съвѣтницитѣ имъ ще посѣтя и ударя съ жезълъ желѣзенъ, и ще ги хвана съ примкитѣ на свойственната имъ мъдрость, и ще ги направя прицѣль на поругание, Защото въ размишленията си и пѫтищата си не ме поменаха, но приложиха безаконие връхъ безаконие, и прѣстѫпление връзъ прѣстѫпление. И туриха яремъ тежъкъ и не сносенъ върху чадата и синоветѣ на отробата ми. Ей тѣ не показаха милостъ къмъ тѣхнитѣ страдания, не подадоха рѫка за помощь, ето, тѣхната кръвь вече вика къмъ мене за отмъщение. Ето уморихъ се да търпя и дотегна ми да чакамъ за ващо покаяние.
към текста >>

Ето ще съкруши орѫжията на народитѣ и орѫжията на воющитѣ, защото избраний ми иде да приеме своето наслѣдие.
Месаилъ, Халилуя Халилуя Ели. Азъ съмъ Богъ, и нѣма да се повърна отъ благитѣ си намѣрения. Душата ми се привърза за Сионъ затова го и възлюбихъ, защото познахъ, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение въ менъ. И дѣйствително той ме позна и възвиси гласътъ си за помощь. Той се оподоби като жена раждающа о врѣме и труди се и роди синъ, когото Богъ прие за наслѣдникъ, понеже той е синъ, синъ неговъ, когото направи царь на народитѣ. Ето ще съкруши орѫжията на народитѣ и орѫжията на воющитѣ, защото избраний ми иде да приеме своето наслѣдие. Ще го облѣка въ сила и мощь, и ще стѫпче и сѫкруши съ силата на духътъ си всички които се противятъ. Защото истина ви казвамъ, че войнството небесно ще прѣдхожда прѣдъ него и той ще прѣходи прѣдъ тѣхъ. Той ще бѫде непобѣдимъ. Ето ще заповѣда и ще стане споредъ желанието на сърдцето му, защото правдата Господня обитава въ ного. Той е скроменъ и смиренъ по сърдце, но строгъ въ сѫдъ и правда.
към текста >>

Ще го облѣка въ сила и мощь, и ще стѫпче и сѫкруши съ силата на духътъ си всички които се противятъ.
Азъ съмъ Богъ, и нѣма да се повърна отъ благитѣ си намѣрения. Душата ми се привърза за Сионъ затова го и възлюбихъ, защото познахъ, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение въ менъ. И дѣйствително той ме позна и възвиси гласътъ си за помощь. Той се оподоби като жена раждающа о врѣме и труди се и роди синъ, когото Богъ прие за наслѣдникъ, понеже той е синъ, синъ неговъ, когото направи царь на народитѣ. Ето ще съкруши орѫжията на народитѣ и орѫжията на воющитѣ, защото избраний ми иде да приеме своето наслѣдие. Ще го облѣка въ сила и мощь, и ще стѫпче и сѫкруши съ силата на духътъ си всички които се противятъ. Защото истина ви казвамъ, че войнството небесно ще прѣдхожда прѣдъ него и той ще прѣходи прѣдъ тѣхъ. Той ще бѫде непобѣдимъ. Ето ще заповѣда и ще стане споредъ желанието на сърдцето му, защото правдата Господня обитава въ ного. Той е скроменъ и смиренъ по сърдце, но строгъ въ сѫдъ и правда. Когото благослови ще бѫде благословенъ, и къмъ когото се подигне неговото негодувание за безаконие, ще бѫде пояденъ: Защото истина ви казвамъ, че земята нѣма вѣчно да се облива съ человѣшка кръвь, защото самъ Богъ не благоволява въ погинванието на грѣшника.
към текста >>

Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си.
Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява. Отъ твоятъ Животъ всички ниприехме благодатъ за благодатъ, сила за сили, любовь за любовь. Защото твое е Царството, Силата и Славата въ вѣки Аминъ. Ето казахъ цѣлата истина, говори Богъ Иехова. Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ помислитѣ на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви? Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си. Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ. Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота. Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните къмъ мене. Защото денъть на моята благодатъ има опрѣделени граници, задъ които денътъ на правдата на истиний сѫдъ, ще настане. Прѣдстанете да мамитѣ себе си.
към текста >>

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа.
Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов? Да, без всяко съмнение. Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони? То се разбира, че не. То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа. Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли че е такъв, но онзи, за когото Истината гласи. И тъй, нека се въоръжим с величието на истинското търпение да понесем всичко за Неговата слава. Защото който понася поношения от Любов за Неговото име, пребъдва в Него самаго. А който пребъдва в Него, пребъдва в Неговата слава. А Славата на Отца е истинската Слава на Живота.
към текста >>

Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде.
Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестив и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение.
към текста >>

Ще го облека в слава и мощ и ще стъпчи и съкруши със силата на Духа си всички, които се противят.
Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен. И действително, той Ме позна и възвиси гласа си за помощ. Той се уподоби като жена, раждающа о време; и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е син, син Негов, когото направи цар на народите. Ето, ще съкруша оръжията на народите и оръжията на воюващите, защото Избраний Ми иде да приеме своето наследие. Ще го облека в слава и мощ и ще стъпчи и съкруши със силата на Духа си всички, които се противят. Защото истина ви казвам, че войнството небесно ще предхожда пред Него и Той ще предходи пред тях. Той ще бъде непобедим. Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в Него. Той е скромен и смирен по сърце, но строг в съд и правда. Когото благослови, ще бъде благословен, и към когото се подигне неговото негодувание за беззаконие, ще бъде пояден.
към текста >>

Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си.
От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът.
към текста >>

6. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.
Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.
към текста >>

Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща.
Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог – Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината, сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на този свят.
към текста >>

Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден.
Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината, сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на този свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате с празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание.
към текста >>

За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие.
Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.
към текста >>

Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.
Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя вярността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всичките сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми.
към текста >>

7. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замена, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето, че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека.
към текста >>

Никакъв грях да те не блазни, никакво лошо чувство да те не мами, защото подобни неща са разрушителни за твоето усъвършенствуване.
Тази е причината, която погубва самия человек. Неговото нерадение да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час, никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги трябва да ходиш в пътят на виделината. Никакъв грях да те не блазни, никакво лошо чувство да те не мами, защото подобни неща са разрушителни за твоето усъвършенствуване. Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти. Не се съмнявай. Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам. Работата е да говорим истината, а не да я прикриваме. И аз затова съм дошъл, да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш и да я имаш винаги в живота си за ръководител.
към текста >>

8. Разговор Третий. Храната и Словото

Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите?
Стой ти. Аз ти казвам, не прави вече това! По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш. Странно ли ти се вижда това? Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите? Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите? Ти с твоето и най-малко съмнение, колкото и да е малко, не си ли затворил сърдечните си очи против Бога? И казваш: „Той може да не е тук“. Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори. Аз не Го чувам и не мога положително да се убедя“. Ето това е то мъдрост.
към текста >>

Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори.
Странно ли ти се вижда това? Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите? Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите? Ти с твоето и най-малко съмнение, колкото и да е малко, не си ли затворил сърдечните си очи против Бога? И казваш: „Той може да не е тук“. Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори. Аз не Го чувам и не мога положително да се убедя“. Ето това е то мъдрост. Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого“. Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого“. И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос.
към текста >>

Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого“.
И казваш: „Той може да не е тук“. Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори. Аз не Го чувам и не мога положително да се убедя“. Ето това е то мъдрост. Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого“. Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого“. И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си, че я няма.
към текста >>

Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си, че я няма.
Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого“. И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си, че я няма. Но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волею и неволею да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувствуваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от Него нищо. Внимавай прочее. Аз ти говоря, това е една неоспорима истина за теб, че Аз присъствувам.
към текста >>

Но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волею и неволею да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувствуваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение.
И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си, че я няма. Но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волею и неволею да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувствуваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от Него нищо. Внимавай прочее. Аз ти говоря, това е една неоспорима истина за теб, че Аз присъствувам. Аз ида да ти повторя това, което Съм казал и по-преди на мнозина.
към текста >>

9. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си.
Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна.
към текста >>

10. Разговор Седмий. Заключение

В техните души има още много работа да се върши.
Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни до край, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога, Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духът святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възражданието, за което сам Господ на теб ти е говорил. Когато Духът святий ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение на Божественото Рождение – Раждание от Духът. В техните души има още много работа да се върши. Преди всичко трябва както на слепия човек, който дойде при Господа, да им се отворят очите да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие. Те са сега още деца в начинающия се Господен живот. Страхът, боязънта ги плаши. Те са тъй също в колебание. Смущенията, ухищренията на дявола постоянно ги смущават и помрачават ума им, да не могат да разберат напълно Господните думи.
към текста >>

11. Поздрав на всички

Вашите души са драгоценни пред Неговите очи.
Послушайте ме днес. Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва. Не, не туряйте тази мисъл в ума си. Може ли Бог, Великият и благ Баща да забрави своите деца? Но знайте, Неговата любов към вас и към този народ е по-голяма, отколкото е била преди. Вашите души са драгоценни пред Неговите очи. В този народ има Той много деца и затова вие сте пратени, да им помагате, докато укрепнат духом. Моят път пред вас е отворен. Аз съм с вас наедно във всичко, да ви помагам Аз дойдох, да се заселя и да живея помежду ви. Аз ще изкарам всичко, да се изработи за добро. Съдбините на този народ, когото вие любите, са в моите ръце.
към текста >>

Аз желая да ви гледам всеки ден и вие да ме виждате, но душите ви са още слаби, да понасят небесната виделина на моето присъствие.
Който сее, може ли да не жъне и който се труди, може ли да не приеме? Всичките земни богатства са на ваше разположение, най-добрите неща в живота Бог за вас е оставил. Като изпълните Неговата блага воля, всичко друго само по себе си ще ви се приложи. Но преди всичко имайте повече любов към Бога и към вашите братя и повече чистосърдечие и искреност. Това на мене е най-приятно. Аз желая да ви гледам всеки ден и вие да ме виждате, но душите ви са още слаби, да понасят небесната виделина на моето присъствие. Аз трябва постоянно да ви се изявявам според състоянието на духа ви. Слушайте ме, братя мои, вие чада на Бога Живаго знанието и мъдростта, която ви се праща, е за ваша подкрепа. Говорете простата и ясна истина. Готови ли сте за мен да сторите всичко, или има още нещо да ви спъва? Аз съм готов всичко да сторя за вас и в моето лице вие ще имате в небето най-добрия си приятел.
към текста >>

12. Писмо № 7

Аз се радвам, че Господ Ви внуши тази добра мисъл да внесете всичко изведнъж, бъдете уверени делото Ви е благоугодно Богу.
1899 декември 4, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 дек. 1899 Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 15-й на миналий приех заедно с Вашата лепта принесена дар Господу. Аз се радвам, че Господ Ви внуши тази добра мисъл да внесете всичко изведнъж, бъдете уверени делото Ви е благоугодно Богу. Господ който Ви люби, той е който ръководи Вашата душа и крепи сърцето Ви да не отпада. Четете 14 гл. от Евангелието на Йоана. Обърнете особено внимание на 15 стих, а така също на 16, 17, 18. Това е гласът на Господа който ти говори на теб, на твоята душа.
към текста >>

13. Писмо № 9

В такова космическо състояние се намират днес душите на хората.
Има много неща в които още не сте ме разбрали добре. Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории. Такъв един факт е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина на грехът, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там ся обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл луч можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо! Защото живеят в греховете си. Знаменития Паскал казва на едно место, че человеческите дела за да ги любим, требва да ги познаваме, а Божиите за да ги познаваме, требва да ги любим. Във всекой случай, любовта към человека требва или изисква да се предшествува от знанието, а знанието за Бога изисква да се предшествува от Любовта.
към текста >>

14. Писмо № 10

Аз напълно съм съгласен с тая мисъл, но такова едно нещо само един Бог може да извърши в душите ни.
Здравието е потребно за тялото и душата, а веселостта за духа и сърцето. Но разбира се, пълнотата не е тука, но горе. Все така ний требва да сми благодарни за всичко, и радостни за онова което нашия Небесен Баща благоволява да ни отрежда. Аз мисля, всичко вкупом съдействува за наше добро. В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.” Аз напълно съм съгласен с тая мисъл, но такова едно нещо само един Бог може да извърши в душите ни. Любовта за да бъде пълна и обединителна има нужда от души подготвени, а до това време ние всинца все ще куцаме в по нещо. Но Добър е Господ, който е вседостаточен да стори всичко за тези които го любят. По Великден ний присъствувахме във Варна, гдето срещнахме нашите приятели и имахме неколко събрания в които разгледахме много неща и дойдохме до едно заключение. Нам щеше да ни бъде още по-приятно ако имахме и Вази помежду си, но види се такава беше волята на провидението. За теб имам да Ви съобщя некой и други неща, но те ще останат за кога се срещнем.
към текста >>

Любовта за да бъде пълна и обединителна има нужда от души подготвени, а до това време ние всинца все ще куцаме в по нещо.
Но разбира се, пълнотата не е тука, но горе. Все така ний требва да сми благодарни за всичко, и радостни за онова което нашия Небесен Баща благоволява да ни отрежда. Аз мисля, всичко вкупом съдействува за наше добро. В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.” Аз напълно съм съгласен с тая мисъл, но такова едно нещо само един Бог може да извърши в душите ни. Любовта за да бъде пълна и обединителна има нужда от души подготвени, а до това време ние всинца все ще куцаме в по нещо. Но Добър е Господ, който е вседостаточен да стори всичко за тези които го любят. По Великден ний присъствувахме във Варна, гдето срещнахме нашите приятели и имахме неколко събрания в които разгледахме много неща и дойдохме до едно заключение. Нам щеше да ни бъде още по-приятно ако имахме и Вази помежду си, но види се такава беше волята на провидението. За теб имам да Ви съобщя некой и други неща, но те ще останат за кога се срещнем. Аз писах за книгата на William Stainton Moses но още не съм получил отговор.
към текста >>

15. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Свободен ако искаш да си в добродетелта стой, тя ще ти е щит неразрушим; в нейните крепости винаги ще си защитен.
А всякой, който се дига повече от тебе знай, че мисли да те управлява. На превзет человек съвет не давай, на хитър услуга не показвай, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги си остават такива, каквито си са. Злото в добро не можеш да преобърнеш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го уничтожиш, защото е невъзможно. Свободен ако искаш да си в добродетелта стой, тя ще ти е щит неразрушим; в нейните крепости винаги ще си защитен. Помни сега това, което ти казвам и ще си блажен. с.8 18. А Исус отговори и рече им: Истина ви казувам, ако имате вяра, и не се усумните, не толко делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: дигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все, що поискате в молбата, като верувате, ще получите. Мат[ея] 21;21, 22
към текста >>

Ще притежаваш мирът, който никой не ще наруши и щастието,
И горко ти, ако лукавия се веднажд загнезди в теб и ада направи път до теб, истината казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. Следователно, пази се от това голямо и неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и да те направи окаянен завинаги. И тъй, не давай място на дявола, нито на брата му. Дръж баща му и майка му на страни, да не би да ти станат съседи, вярвай ме, винаги ще плащаш скъпо за техните гозби. Затова, окрепи се в добродетелта, облечи се в истината, въоръжи се в правдата и земи оружията на любовта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната власт, ще имаш свободата, която никой не ще ти я вземе. Ще притежаваш мирът, който никой не ще наруши и щастието, с.55 от което никой не ще те лиши. 7. Любовта е сила непобедима, пред нея всички сили прекланят глава. Нейните велики и мощни влияния проникват всички същества. Тя действува по всичките безпределни граници на вселената.
към текста >>

Дай място в душата си на великудушието и повикай неговите чада - безкористието и смирението, и повикай от далеч искреността и я украси
Можем ли да сторим друго, освен това. Ако риташ против остена, себе си ще повредиш. 29 Упражнявай се в всичките добродетели. Упа ши се в силата на вярата, облечи се в дрехата на любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта. Дай място в душата си на великудушието и повикай неговите чада - безкористието и смирението, и повикай от далеч искреността и я украси с.68 челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасно място на своя дом. Пей и въспявай тогова в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой. 18 юн[и, 1899 г.] В многото говорение, казва Словото Божие, грехът е неизбежен, това може да се приложи и за писанието. Каква полза, че говорим или пишем много, когато всичко е безсъдържателно, което не принося никаква полза, както на онзи, който говори и пише, тъй също и на онзи, който слуша и чете.
към текста >>

Тръните и бодилите са заглушили всичко добро у нас.
4 септ[ември, 1899] Господ е скрил лицето си от нас. Греховете ни натегнаха пред него и той се е отдаличил заради нашите престъпления. Всичко е тъмнина наоколо. Сърдцето на този народ блудува везден, само смрад и гнусота излиза. Безнадежно е нашето положение. Тръните и бодилите са заглушили всичко добро у нас. Навсякаде само насилия съществуват. Поради техните престъпления Господ и мен е забравил. И каква радост ми остава още в тоя свят, когато всички, даже и най-близките ми са обърнали гърб и дават място на с.83 дявола да събаря всичко добро.
към текста >>

16. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Свободен ако искаш да си в добродетелта, знай, че тя ще ти е щит неразрушим.
И всеки, който се вдига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява. На превзет човек съвет не давай, на хитър услуга не прави, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги се остават, каквито са си. Злото в добро не можеш да превърнеш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно. Свободен ако искаш да си в добродетелта, знай, че тя ще ти е щит неразрушим. В нейната крепост ще си защитен винаги. Помни сега това, което ти казвам, и ще си блажен. 18. „А Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: Вдигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все що поискате, като вярвате, ще получите" (Матея 21 :21, 22). 19. Сега ти познаваш моята благодат, моята милост, моята благост и дълготърпение.
към текста >>

Затова укрепи се в добродетелите, облечи се в Истината, въоръжи се в правдата, живей с Любовта и Мъдростта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната власт, ще имаш свободата, която никой не ще ти я вземе, ще притежаваш мира, който никой не ще го наруши и щастието, от което никой не може да те лиши.
И горко ти, ако Лукавият се веднъж загнезди в тебе и ада направи път до тебе. Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. Пази се от това голямо и неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и да те направи окаяник за всички и завинаги. И тъй, не давай място на дявола, нито на брат му. Дръж баща му и майка му настрани да не би да ти станат съседи, вярвай, че винаги ще плащаш скъпо за техните гозби. Затова укрепи се в добродетелите, облечи се в Истината, въоръжи се в правдата, живей с Любовта и Мъдростта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната власт, ще имаш свободата, която никой не ще ти я вземе, ще притежаваш мира, който никой не ще го наруши и щастието, от което никой не може да те лиши. 7. Любовта е сила непобедима. Пред нея всички сили прекланят глава. Нейните велики и мощни влияния проникват всички същества. Тя действа по всичките безпределни граници на вселената. Всеки, който се подчинява на нейните действия, върви ведно с нея.
към текста >>

Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада: безкористието и смирението, и повикай отдалеч искреността, и украси челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом.
Можеш ли да сториш друго, освен това? Ако риташ срещу остена, себе си ще повредиш. 29. Упражнявай се във всичките добродетели. Опаши се в силата и вярата, облечи се в дрехата на Любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта. Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада: безкористието и смирението, и повикай отдалеч искреността, и украси челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом. Пей и възпявай Господа в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой. 18 юни В многото говорене, се казва в Словото Божие, грехът е неизбежен, това може да се приложи и до писането. Каква полза, че говориш или пишеш много, когато всичко е безсъдържателно, което не принася никаква полза, както на онзи, който говори и пише, тъй също и на онзи, който слуша и чете. По-добре две думи с разум и два реда със смисъл, отколкото десет хиляди думи безсмислени и десет хиляди думи без съдържание.
към текста >>

Тръните и бодилите са заглушили всичко добро у нас.
Господ е скрил лицето си от нас. Греховете ни натегнаха пред Него и Той се отдалечава заради нашите престъпления. Всичко е тъмнина наоколо. Сърцето на този народ блудува весден, само смрад и гнусота излиза. Безнадеждно е нашето положение. Тръните и бодилите са заглушили всичко добро у нас. Навсякъде само насилие съществува. Поради техните престъпления Господ и мен е забравил. И каква радост ми остава още в този свят, когато всичко, даже най-близките ми са обърнали гръб и дават място на дявола в себе си да събере всичко добро. Съкрати Господ дните на своето присъствие. Кой ще се застъпи за нас?
към текста >>

17. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Ето окото ти, Господи, казваш, е върху онези, които ти се боят, върху онези, които се надяват на милостта ти, за да избавяш от смърт душите им и в глад да ги опазиш живи.
Ти, Господи, съхраняваш верните. „Ще ги скриеш в покрива на присъствието си от ухищренията на человеците; ще ги скриеш в скинята от пререканията на езици". Твоят съвет, Господи, пребъдва във веки и мислите на сърцето ти в род и род. Блажен е всеки, който те познава и всеки, който ти слугува. Блажен е народът, който те е избрал за наследие свое. Ето окото ти, Господи, казваш, е върху онези, които ти се боят, върху онези, които се надяват на милостта ти, за да избавяш от смърт душите им и в глад да ги опазиш живи. Душата ми те чака, ти си помощ моя и щит мой, защото в тебе се весели сърцето ми. На твоето свято място се надея. С търпение ходете всички, които слугувате Господу, и чакайте неговото присъствие, той ще ви помогне на уреченото време. Да не отпада душата ви във време на скърбите, нито да се усъмнява в Божията милост, защото благ е Бог, и пълен с любов към своите чеда. „Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки род, град или дом, разделен против себе си, няма да устои" (Матея 12:25).
към текста >>

10. Господ е близо да ми даде виделина и да положи мир в душите ни.
Да не отпада душата ви във време на скърбите, нито да се усъмнява в Божията милост, защото благ е Бог, и пълен с любов към своите чеда. „Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки род, град или дом, разделен против себе си, няма да устои" (Матея 12:25). „Дойде Йоан, който ни ядеше, ни пиеше, и казват: бяс има. Дойде син человечески, който яде и пие, и казват: Ето человек ядлив и винопиец и приятел на митарите и на грешниците. И оправда се мъдростта от чадата си" (Матея 11:18, 19). 10. Господ е близо да ми даде виделина и да положи мир в душите ни. И да ни изведе на видело, при бистрите оттоци и зелените пасища. Светът се е отбил от пътя на правдата. Няма кой да прави добро. Нямат ли разум всички, които правят беззаконие? Които изпояждат чадата ми, като че ядат хляб.
към текста >>

Езикът, който е малък уд, е в същото време и най-ужасното оръдие, което може да разруши щастието не само на нази, но и на другите.
Блажен е всякой, когото Господ освещава и праща на нивата си и на лозето си да му работи. Да се радва и весели всякой, на когото името е записано в книгата на живота „Докато се зачене". Сила ще ни даде Всевишния да доизкараме делото. 12. „Който не греши в Слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло" (Яков 3:2). Много от неприятностите в живота произлизат от тая естествена слабост, че не знаем как да владеем себе си. Езикът, който е малък уд, е в същото време и най-ужасното оръдие, което може да разруши щастието не само на нази, но и на другите. Едно такова оръдие като езика, ако не знаем да го употребяваме, по-добре е да мълчим. Защото ни казва словото Божие, че търпението е пътят на спасението. С търпение придобивайте душите си. Неща, които сме намислили да ги изкажем, е по-добре да почакаме, т. е. да потърпим, защо имаме да употребим езика, който, ако узнае нашата слабост, може да ни причини вреда.
към текста >>

С търпение придобивайте душите си.
12. „Който не греши в Слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло" (Яков 3:2). Много от неприятностите в живота произлизат от тая естествена слабост, че не знаем как да владеем себе си. Езикът, който е малък уд, е в същото време и най-ужасното оръдие, което може да разруши щастието не само на нази, но и на другите. Едно такова оръдие като езика, ако не знаем да го употребяваме, по-добре е да мълчим. Защото ни казва словото Божие, че търпението е пътят на спасението. С търпение придобивайте душите си. Неща, които сме намислили да ги изкажем, е по-добре да почакаме, т. е. да потърпим, защо имаме да употребим езика, който, ако узнае нашата слабост, може да ни причини вреда. Може да се запали от пъкъла някой зъл дух, може да хване юздите и да извърши своето злодеяние. Словото Божие ни казва, че за да се избавим от властта на този лош навик, трябва да възродим сърцето си. Да го оставим на Бога, на неговия Дух, да го очисти, тогава ще сме спокойни, защото изворът на всички злини е в сърцето, от гдето и езикът по свойствената му природа се поддава на самохвалство.
към текста >>

Той е виделина, свят необозрим, който изпълва своите синове и дъщери с мъдрост и знание, който рисува пред нашите очи величието на своята слава, който отваря тайните на съзиданието, на своята мъдрост и ни въвежда в един нов свят, създаден за нашите души.
И друг Бог освен мене няма да познаеш. Защото няма друг спасител, освен мене. Аз съм те гледал в пустинята, в една безводна страна" (Осия 13:4,5). Тези са думите на нашия Спасител, който ни говори, че той е, който ни избавя, той е, който ни води през този свят, който ни помага във всичките мъчнотии и страдания, на когото всевидещото око винаги бди. Аз съм, говори Господ на живота и истинни, и праведни са неговите думи, защото царството, силата и славата са негови. Той е виделина, свят необозрим, който изпълва своите синове и дъщери с мъдрост и знание, който рисува пред нашите очи величието на своята слава, който отваря тайните на съзиданието, на своята мъдрост и ни въвежда в един нов свят, създаден за нашите души. Ако се развали земното ни жилище, казва апостол Павел, „имам дом неръкотворен на небето." Този славен дом, който нашият Отец ни е приготвил да живеем, каква велика нужда има всякой да се приближава при този извор на живота. „Бог е Дух, и ония, които му се кланят и служат, в Дух и Истина да му се кланят и служат". Опитвам думите Божии и ги намирам, че са благи и пълни с живот. Хляб насъщни за ума ми, за душата ми. Когато размишлявам за неговите пътища, за величието на делото му, душата ми се пълни с необяснима вътрешна сила.
към текста >>

18. 05.РАЗГОВОР ВТОРИ

Сърцето, което е средоточието на духовния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.
РАЗГОВОР ВТОРИ Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточието на духовния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишения от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе несгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето че се ражда криза в техния нравствен живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето значение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби помежду тръните и бодлите, които са пораснали около човека.
към текста >>

19. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите?
А с това ти си огорчил Бога, като не му се доверяваш, като постоянно го пъдиш от душата си с тези твои тайни грехове. Не прави вече това. По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш. Странно ли ти се вижда това? Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите? Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите? Ти с твоето и най-малко съмнение, не си ли затваряш сърдечните очи против Бога и казваш: той може да не е тука. Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си в тайно: той не говори, аз не го чувам и не съм убеден, че това е той. Ето това е то мъдрост. Ти си затваряш като человек очите и казваш на себе си: аз не виждам вече никого. Ти си затуляш ушите и казваш: аз не чувам никого.
към текста >>

Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си в тайно: той не говори, аз не го чувам и не съм убеден, че това е той.
По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш. Странно ли ти се вижда това? Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите? Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите? Ти с твоето и най-малко съмнение, не си ли затваряш сърдечните очи против Бога и казваш: той може да не е тука. Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си в тайно: той не говори, аз не го чувам и не съм убеден, че това е той. Ето това е то мъдрост. Ти си затваряш като человек очите и казваш на себе си: аз не виждам вече никого. Ти си затуляш ушите и казваш: аз не чувам никого. Като постъпваш така, доказваш ли с нещо положително, ти просто вършиш една лукавщина, една измяна над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си кога отиваш към една яма и да мислиш в себе си, че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после щеш не щеш да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на падането.
към текста >>

Ти си затуляш ушите и казваш: аз не чувам никого.
Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите? Ти с твоето и най-малко съмнение, не си ли затваряш сърдечните очи против Бога и казваш: той може да не е тука. Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си в тайно: той не говори, аз не го чувам и не съм убеден, че това е той. Ето това е то мъдрост. Ти си затваряш като человек очите и казваш на себе си: аз не виждам вече никого. Ти си затуляш ушите и казваш: аз не чувам никого. Като постъпваш така, доказваш ли с нещо положително, ти просто вършиш една лукавщина, една измяна над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си кога отиваш към една яма и да мислиш в себе си, че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после щеш не щеш да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на падането. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от него нищо. Внимавай прочее.
към текста >>

Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си кога отиваш към една яма и да мислиш в себе си, че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после щеш не щеш да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на падането.
Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си в тайно: той не говори, аз не го чувам и не съм убеден, че това е той. Ето това е то мъдрост. Ти си затваряш като человек очите и казваш на себе си: аз не виждам вече никого. Ти си затуляш ушите и казваш: аз не чувам никого. Като постъпваш така, доказваш ли с нещо положително, ти просто вършиш една лукавщина, една измяна над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си кога отиваш към една яма и да мислиш в себе си, че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после щеш не щеш да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на падането. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от него нищо. Внимавай прочее. Аз ти говоря - това е неоспорима истина, аз присъствам. Ще повторя това, което съм казвал на мнозина по-преди: който ме следва, няма да ходи в тъмнина.
към текста >>

20. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Защото тези две души са от две противоположни естества, несъвместими помежду си, гдето плът и кръв господаруват, духът не може да прояви благотворни действия.
Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род това семе принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните и дърветата. Но самата истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в който Духът има господство. Защото тези две души са от две противоположни естества, несъвместими помежду си, гдето плът и кръв господаруват, духът не може да прояви благотворни действия. Нито пък съзнанието на такава душа ще може да хване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духът, защото духовно се различват. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно, и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Бога, трябва да претърпят на общо основание една вътрешна промяна.
към текста >>

21. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Светлината, която става от ден на ден по-силна и внушителна, виделината, която ни е озарила, прави денят на душата ни да се развиделява.
Значи има да дойде пълната свобода на Божието дарование. Тия дни се приближават, ние сме в тях. Любовта, която вече работи в нашите сърца, съзнанието, което прониква в душата ни, е знак, че Господ е почнал да влага закона си в нашите вътрешности. Евангелската истина, която прониква и в най-тъмните места на нашия живот, е свидетел на това. Обръщането е почнало и ние очакваме неговите резултати. Светлината, която става от ден на ден по-силна и внушителна, виделината, която ни е озарила, прави денят на душата ни да се развиделява. Тъмнината прехожда и зората и зорницата, която е изгряла, показва, че думите Господни идат да се изпълнят. Ние вече чуваме гласа на Бога да ни призовава от всяко място и от всякой народ, да ни призовава да се съберем около него. Защото Израил не са онези, които са обрязани по плът, но онези, които по дух имат печата негов, обручението на Духа. Те са духовният Израил, людете на Бога нашего. Ние сме зачатъка на неговата слава.
към текста >>

Да свързва този велик закон душите ни в хармония, във вечна Божия хармония, във вечен небесен порядък.
Всеки един от тях следва своя определен път, своето предназначение. И там има песни и славословия. Те не са изгубени светове, както нашия, тях Бог ги управлява. Какви значущи думи са тия на Христа: „Да бъде твоята воля на земята, както на небето." Когато ние всички се подчиним един ден на Божия закон и тръгнем в пътя, който ни е определен, ние ще бъдем тъй блажени и щастливи, както и те. Няма вече да се лутаме в пространството неопределено, но ще имаме цел и стремление към една определена посока, която ще знаем, тя е да любим Бога и да бъдем любени от него. Да свързва този велик закон душите ни в хармония, във вечна Божия хармония, във вечен небесен порядък. Всичките дни на скърбящите са зли. А веселото сърце е винаги в пирувание. (Притчи 15:15). Тия слова хвърлят светлина върху един пълен и не пълен живот. Всички неща в тоя обширен свят си имат свой източник и всичките проявления в нашия живот от какъвто вид или род и да са, си имат съответстващи причини.
към текста >>

Както световете служат за живота на душите, така и душите служат за Божието съзнание.
2. Може ли земята или слънцето да пропадне, когато законът царува? Не. Те ще съществуват до тогава, докато той държи юздите в ръцете си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато той държи съдбините в ръцете си? Не, както всеки свят се създава за целта си, да се насели и да даде място на неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и душите служат за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Никому не си длъжен, освен на Бога. Всичко, което си придобил и което имаш, е дар негов. Гледай да го употребяваш добре и за добро, както за себе си, така и за другите.
към текста >>

Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява своя Дух.
Не. Те ще съществуват до тогава, докато той държи юздите в ръцете си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато той държи съдбините в ръцете си? Не, както всеки свят се създава за целта си, да се насели и да даде място на неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и душите служат за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Никому не си длъжен, освен на Бога. Всичко, което си придобил и което имаш, е дар негов. Гледай да го употребяваш добре и за добро, както за себе си, така и за другите. Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно.
към текста >>

22. 11.РАЗГОВОР СЕДМИ

В техните души има още работа да се върши.
Твоите приятели, Които Бог е призовал с тебе, ще устоят верни докрай, защото това е волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближаване към Господа, чийто Дух работи в сърцата им. Зарята на Духа свети ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие възраждане, за което сам Господ на теб ти е говорил. Когато Духът Святи ги осени и изпълни всецяло, в тях ще настане онова велико променение на божественото раждане на духа. В техните души има още работа да се върши. Преди всичко трябва както на слепия човек, който дойде при Господа, да им се отворят вътрешните очи, да видят напълно Божията слава, неговата благодат и величие, те са сега още деца в начинаещия Господен живот. Страхът, боязънта им пречат, те са в колебание. Смущения, ухищрения на дявола постоянно ги смущават и помрачават умовете им, да не могат да разберат напълно Господните думи. Дяволът се старае да произведе между тях недоверие и разделение, едно вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят. Но тъй като Господ е най-силният под небето, той ще ги избави от ръката на този измамник и баща на всяка лъжа.
към текста >>

23. 13.Червено тефтерче

Аз ида и нека станат, ако желаят, всички и нека се опитат, ако искат, да ме спрат, и ще познаят дали душите са верни или не.
Невъзможните неща ще станат възможни и невероятните - вероятни. Духът на този народ се колебае, съмнява се, и в неверието си се труди да осуети моето намерение. Силите адови се състезават с мене и ми противостоят в пътя, но ще познаят, че не е лесно да се стои против моята воля, против моята необорима сила, която нося скрита в себе си за този ден. Не е позволено някой да се съзтезава и противи на своя създател. Не, нека опитат всички силите си и се научат, че няма друг път изходен, освен този, който съм положил пред всички. Аз ида и нека станат, ако желаят, всички и нека се опитат, ако искат, да ме спрат, и ще познаят дали душите са верни или не. Застани и ще им кажа последното слово мое, което всичко ще реши. Пази думите на завета ми, те са свети, защото са излезли от моите уста, от моя благ Дух. Аз съм Господ твой, този, който пострадах за всички, името ми знаеш. Аз съм син на мира, Син Человеческий. Моята душа е една и неразделима с теб. Дерзай.
към текста >>

Бог на силите ще постави душите им в тревога и ще накара всички да пожънат това, което са сели от много време.
Ти си живота, силата и държавието всякога. 5.ю. Днес ще има да станат велики променения. Този народ ще стане като от мъртвите. Духът на Господа ще му дойде на помощ, за да се възстанови правдата. Положението на всички водители, учители, ще стане пълно с отговорност. Бог на силите ще постави душите им в тревога и ще накара всички да пожънат това, което са сели от много време. И ще познаят, че Бог поругаем не бива да е. Защото Господ, който беше замълчал, дойде да даде свобода и мир на този народ и да провъзгласи, че негова е земята и я дава комуто ще. Но този народ се суети в мислите си. Неговите водители и учители помислиха в сърцето си, че им е позволено и че имат право да вършат всичко, без да разсъждават и че могат безнаказано да ме хулят и да изопачават истината ми. Моите служители от малък до голям ме забравиха, втурнаха се те да печелят богатство, безразсъдно живеят за слава и суетност в сърцето си.
към текста >>

Защото камъкът, когото отсякохте от върха на скалата, ще ви съкруши и Духът му ще ви пояде.
Какъв е този вопъл, който се донася от земята до мене? Жилище ли стана тя на нечестие и вертеп на разбойници? Против кого сте се въоръжили и против кого вдигате бран с измишленията на сърцето? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив съм аз, и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе във век. Защото камъкът, когото отсякохте от върха на скалата, ще ви съкруши и Духът му ще ви пояде. Ето, подемам се в бран против земните царе и против войските им. Ще осуетя помислите на сърцето им, ще им се посмея и поругая и ще ги направя плашливи и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките им на собствената им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание, защото в размишленията си и пътищата си не ме поменаха, но приложиха беззаконие върху беззаконие, престъпление върху престъпление и туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата ми. Те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ. Ето тяхната кръв вече вика към мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна ми да чакам за вашето покаяние.
към текста >>

Ето, ще съкруши оръжията на народите и на воюващите, защото избраният ми иде да приеме своето наследие.
A21 M3 Аз съм Бог и няма да се повърна от благите си намерения. Душата ми се привърза за Сион, затова го и възлюбих, защото познах, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение у мен. И действително, той ме позна и възвиси гласа си за помощ. Той се уподоби като жена, раждающа навреме и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е негов син, когото направи цар на народите. Ето, ще съкруши оръжията на народите и на воюващите, защото избраният ми иде да приеме своето наследие. Ще го облека в сила и мощ и ще стъпче и съкруши със силата на духа си всички, които се противят, защото истина ви казвам, че войските небесни ще предхождат пред него и той ще предхожда пред тях. Той ще бъде непобедим. Ето ще заповядва и ще стане според желанието на сърцето му. Защото правдата Господня обитава в него. Той е скромен и смирен по сърце, но строг в съд и правда.
към текста >>

Ще го облека в сила и мощ и ще стъпче и съкруши със силата на духа си всички, които се противят, защото истина ви казвам, че войските небесни ще предхождат пред него и той ще предхожда пред тях.
Аз съм Бог и няма да се повърна от благите си намерения. Душата ми се привърза за Сион, затова го и възлюбих, защото познах, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение у мен. И действително, той ме позна и възвиси гласа си за помощ. Той се уподоби като жена, раждающа навреме и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е негов син, когото направи цар на народите. Ето, ще съкруши оръжията на народите и на воюващите, защото избраният ми иде да приеме своето наследие. Ще го облека в сила и мощ и ще стъпче и съкруши със силата на духа си всички, които се противят, защото истина ви казвам, че войските небесни ще предхождат пред него и той ще предхожда пред тях. Той ще бъде непобедим. Ето ще заповядва и ще стане според желанието на сърцето му. Защото правдата Господня обитава в него. Той е скромен и смирен по сърце, но строг в съд и правда. Когото благослови, ще бъде благословен и към когото се повдигне неговото негодувание и беззаконие, ще бъде пояден, защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива в человеческа кръв.
към текста >>

Ей, обърнете се вие към мене, които любите душите си и цените живота си.
3:8,13 Софония. За то, чакайте ме, говори Господ, до деня, в който се повдигна за обир, защото изречението ми е да събера народите и да скупя царствата, да излея върху тях негодуванието си, всичкото разпаление на гнева си. Понеже всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността ми. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се облащавайте в помислите си, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живота, за жилище, не ще ли да потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вие към мене, които любите душите си и цените живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойде като крадец в нощта. Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на живота, защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете към мене, защото денят на моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и на истински съд ще настане. Престанете да мислите за себе си, защото аз съм пътя, истината и живота. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и аз съм жив. Спри се сега и помисли малко върху своето бъдеще.
към текста >>

Смажи греха, унищожи смъртта, покори противниците си, възвиси правдата си, проводи истината си в душите ни и дай ни виделината на живота си.
Както си ми говорил винаги, така и стори. Не отдалечавай твоите милости от моята душа, не се огорчавай от моята немощ. Погледни към мене, послушай моята молба, чуй моя глас и застани зад твоето дело. Прослави се вече във всички и през всички, призови от всякъде твоите слуги и им дай заповед да действат в едно с тебе. Премахни, разпрати, отстрани злото. Смажи греха, унищожи смъртта, покори противниците си, възвиси правдата си, проводи истината си в душите ни и дай ни виделината на живота си. Направи ни едно с теб във всичко. Нека злите да изчезнат, беззаконните да загинат. Нека всички, които ти се противят и които те хулят и нарушават закона на твоята любов да бъдат премахнати от твоето царство. Слушай ти, земьо и небе. Слушайте всички вие негови слуги Словото Му, святите духове, ангели и архангели, сили, власти, началства, славни херувими и серафими.
към текста >>

Ти не ще да ни откажеш радостта да те придружаваме винаги в твоя път, в който ходиш, път на благодат, на светлина, която произвежда радост и веселие във всички души и духове.
И затова Бог твой те благославя и просвещава, защото си роден от Духа на неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърствува тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти укажем всичката наша любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще познаем от единия дух който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш неговата правда на яве и да възстановиш неговата Любов на земята, както е и горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш радостта да те придружаваме винаги в твоя път, в който ходиш, път на благодат, на светлина, която произвежда радост и веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш до себе си, да сме до тебе, да сме твои съпътници, да те придружаваме в небесните сфери, към които духът ти ще се въздигне. Ето ние сме сбор велик, който иска да те приеме и ни станеш началник, велик предводител Бог и Господ Крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш, но това уединение е наложено отгоре, от вечната и неизменна воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем.
към текста >>

Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина.
Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове! Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение. Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина. Там в тоя свят и славна тишина се въздава слава и хваление Богу нашему, към неговия престол възлизат всичките радости и ли- кувания на неговите творения, които отвсякъде възгласят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата слава и радост, към която твоя Дух ще ни води. Дух велик и славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога - вожд на Истината, спасител на света и съветник велик на ангелските чинове и Бог всемъдри, любов на херувимските сърца — Бог крепки, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели твоят Дух и възрадва твоята душа.
към текста >>

24. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително.
И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума. ІV. Характеристики на темпераментите. 1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения. Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си. Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите. В своите амбиции и стремления те често увличат и другите подире си. Те обичат да са водители и господари в сферата в която се движат.
към текста >>

25. Пеню Киров - №9

Копнеят душите ни за Бога и за да можем час по-скоро да се удостоим със служение Нему.
Любез. ми братко Дънов, Писмото ти от 23 того получих навреме. Ний с Божията воля и с Неговото укрепявание се трудим да ходим в пътя на правдата Му. Разбира се, че не сме съвършени — имаме още някои световни недостатъци, защото понякога сатана се мъчи да ни погуби, но Бог ни крепи и каквито сме днес — чрез Него сме. Братко, моли Господа Исуса Христа за нас, нека по-скоро да ни извади от тука и ни удостои, за да Му служим. Копнеят душите ни за Бога и за да можем час по-скоро да се удостоим със служение Нему. Сега засега ний нищо не чакаме, тъкмо Обещанието Му — за дохождането ни в гр. Варна и почване на ожиданото ни и обещаното от Него дело. Казано ни е, че за 5[-и] идущий януарий 1899 год. ще сме в гр. Варна, но досега нямаме дадена заповед за приготовление.
към текста >>

26. Пеню Киров - №10

Грях, рабчета, ще ви бъде, ако нарушите Волята на [...]"*
Едно рабче взема грижата за него. — Така щотом той ще оздравее ли? 50 Да, узнайте Волята Божия. Няма, рабче, да отидеш в гр. Карнобат. Грях, рабчета, ще ви бъде, ако нарушите Волята на [...]"* ................... * Липсва останалата част от съобщението. 46. Това съобщение не е изпратено на П. Дънов, но фигурира в записките на П. Киров, където най-отгоре на листа е написано „препис" .
към текста >>

27. Пеню Киров - №14

И бързам да Ви отговоря и изпратя с това си [писмо] написани приетите и потвърдените с подписите ни и със сърцата и душите ни 10 свидетелства.
№14 гр. Бургас, 1 март 1899 г. Любез. бр. Дънов, Писмото ти заедно със заповедта с десеттях свидетелства приехме и се много зарадвахме. И бързам да Ви отговоря и изпратя с това си [писмо] написани приетите и потвърдените с подписите ни и със сърцата и душите ни 10 свидетелства. Едно-две кратки съобщения имахме от Архангел Михаил, но се усъмнихме в тях, понеже се намеси и Сатана, та затова ги и унищожихме. За Д-ра в тях нищо не се казваше, казваше се само за мен: „За Бога, да заминеш за Варна на 5 март. Грях, рабче, ще направиш, ако отидеш по-рано". И то защото исках да изляза някъде да си диря работа. А аз като се усъмних и като постъпих засега в работа, ще чакам да ни се даде чрез теб заповед.
към текста >>

28. Пеню Киров - №16

Копнеят ни вече душите в чакане, това ще кажа за нас, Бог ни пази за името си. Амин.
От Васил писмо получих, но бр., много скърбя за него. Духът ми като че [ли] го видя и оплака, защото той като се хвали в писмото си, че е добре, не съзира, че духът на писмото му го напълно представлява, какъвто си е бил в него час и време — Духът на Истината дири ли световното, или не знаем, че ни е казано така: „Ако Любовта на Небесния ни Баща пребъдва в нас, ний ще бъдем свободни от световните грижи". В това писмо поменува, че Ви пратил първом миналата година, през декемврий, ако се не лъжа, писмо, но и досега нямал отговора Ви и че до един месец време щял да заминава другаде. За друго и не питай що е писал. Аз се моля на Бога да ме научи що да му пиша, та дано да се трогне и с Божията помощ да подири Светата Истина и [да] пребъдва в нея. Копнеят ни вече душите в чакане, това ще кажа за нас, Бог ни пази за името си. Амин. Ако е Волята Му, пиши ни. Поздрав на теб и на брат Миркович и на другите братя, честитя Ви Възкресението Христово. Твои верни в Христа: [лични подписи] П. Киров и Т. Стоянов [зачеркнато от П.К.].
към текста >>

29. Пеню Киров - №17

Усещам, че душите ни желаят да се видим и да [си] поразправим това, що чувстваме в света.
О, Боже, дай, моля ти се, да разберат, че не е тази Волята Ти, която те вършат! Свещеници, свещеници, вий сами сте тъмнина, затова и тъмнината е много. Няма, братко Дънов, няма вяра в света. Малцина са верните в света в Христа. Това знай, с плач ти разправям, защото много ужасни неща има да се вършат в света и человеците не са вече человеци, но въплътени дяволи. Усещам, че душите ни желаят да се видим и да [си] поразправим това, що чувстваме в света. Поздрави Д-ра нарочно от мен и му кажи, че от бележката за книжките, която ми е оставил, не съм събрал още нищо. И според както ми каза, да дам от книжките на Велчева82 и Малакова83, дадох им по 10 тела за негова сметка и остават сега само 12 в мен, другите са разправени. Приеми сърдечното ми поздравление. Твой верен брат в Христа Господа: П. Киров 7. V.
към текста >>

30. Петър Дънов - №22

Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението.
Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя. Аз съм сега в село при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението. И викам искреността на помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом. Радвайте се, брате мой, че спасението Ви е извършено и че Небето отсега е дом ваш. „Отивам място да ви приготвя, място — казва Господ, — и кога го приготвя, ще дойда и ще ви взема при себе си, щото дето съм Аз, да бъдете и вие." [Йоан. 14:2, 3] Мир вам, от Господа приемете Неговото благословение, което ви пращам.
към текста >>

Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите.
14:2, 3] Мир вам, от Господа приемете Неговото благословение, което ви пращам. Поздравете д-р Миркович, ако е още в Бургас. Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен. Господ Исус да го уякчи и благослови. Днеска писах на бр. Тихчев. Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите. Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра. Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име. Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми. „Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне.
към текста >>

31. Петър Дънов - №24

Види се, бр., дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда.
„А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се, бр., дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда. Ний сме били подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към мене. Моята радост и моят мир почиват в Неговата любов. Небето е отворено за нази: то е дом наш. Аз съм още вън от Варна.
към текста >>

32. Пеню Киров - №25

34:11] Законът откъдето се наруши, нарушен е.
". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони, кръст" и др. т., които и аз правих. А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т. Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза. Право казва Иезекил, че ще придири Бог, защото се заблудили овцете Му и ще ги придири от пастирите им. [Иез. 34:11] Законът откъдето се наруши, нарушен е. Всички тези неща много време разисквах и изучавах и дойдох до убеждение, че не са истински Христови църкви, защото Негова Дух не диктува туй на тез, които истински Го дирят и следват. И аз, водим от благия Дух на Отца, чрез заслугите на Господа Христа днес отхвърлям закона на този свят и казвам: аз съм свободен вече от закони. Амин. Нямам повече място да ти пиша, но вярвам, че от малко казаното ми разбираш много. Като те поздравявам най-сърдечно, оставам твой в Христа Господа: П. Киров Поздрав нарочно и от бр. Тодор.
към текста >>

33. Петър Дънов - №37

II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни.
Писмото ти от 2 того приех. Питате ме закон и повеление едно ли е и каква сила имат те. I. Закон и повеление не са едно и също нещо. Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния. Законът е външното изявление на Божията Воля. II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...". Повелява какво — да се покаже да изпълнят закона на Божията благодат, която се беше открила в Христа. Там, гдето няма закон, няма и повеление.
към текста >>

Той е при вази и бодърства за душите ви.
„Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той." Бъдете увер[е]ни. Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза. Денят няма да зайде, докато Господ не покаже всичката своя слава и величие. Вие ще Го познаете духом. Той е при вази и бодърства за душите ви. Ослушвайте се вътрешно и ще чуете гласа Му. Изказвайте всичките си нужди Нему. Във всичките трудни работи призовавайте Го да ви помага. Не забравяйте да се молите, и то не само за вази, но и за всички. Надявам се, кога ви срещна пак, да имате по-голяма пълнота на Христовия Дух.
към текста >>

34. Пеню Киров - №35

А в нея, вярата, има любовта и закона, така щото този двигател (вярата) на нашите души прави ни не със сила да любим Бога и да пазим закона, който сега е не закон, а повеление, но от добра воля, изхождаща от разбирание.
В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му. Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е. да се отрича. Защото при всичко че по закон е сътворен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния человек, т.е. няма я вярата. А в нея, вярата, има любовта и закона, така щото този двигател (вярата) на нашите души прави ни не със сила да любим Бога и да пазим закона, който сега е не закон, а повеление, но от добра воля, изхождаща от разбирание. И още, не казва ли и Словото, че законът и пророците до Йоана [Кръстител] бяха, а оттогаз насетне Царството Небесно се благовества и че ний работим по новия дух, а не по ветхата буква, Римляни 7:6. Сега като е тъй, т.е. като знаем, че всяко нещо, извършено със сила на[д] человека, то е закон, [за]щото неговата воля е била ограничена, както е случаят с кръщението в православната и др. църкви. Оттук излиза, че законът се изпълнява само на лице, а не от добра воля и сърце. И затова кръщението, тази дреха, с която се обличаме в Христа, като не става от вяра, с добра воля и сърце, а само на лице, тя не може и да ни се вмени сега.
към текста >>

35. Петър Дънов - №39

Жена му го оставила — тя е Църквата; бахчата му е убита — тя е светът, който е разрушил всичко със своя лицемерен живот.
Ти влизаш, изнасяш му едни ветхи чорапи и чепици и той ги приема. Това е сегашният ти живот. Христос седи при вратата на сърцето ти. Ти се разговаряш, запитваш го откъде е и защо така ходи. Той ти разправя, че е дошъл да изпълни волята на Този, Който Го е проводил. Жена му го оставила — тя е Църквата; бахчата му е убита — тя е светът, който е разрушил всичко със своя лицемерен живот. Той ти казва, че е дошъл да изгони злото от тая земя, но ти Го питаш: „Ще ли си жив". Отговаря ти: „Аз вечно ще живея". Иконата, то е емблемата, или знакът, на Словото, т.е. че Христос трябва да се проповядва. 3атова носи два образа — Христа и Св. Богородица.
към текста >>

С търпение придобивайте душите си.
Крепете се взаимно, молете се един за друг. Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина. Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път. Ваш верен: П. К Дънов С търпение придобивайте душите си. Има много неща, за които не трябва да бързате. „Чрез Духа ожидаме надеждата на оправданието от вярата. Защото в Христа Исуса нито обрезанието има сила, нито необрезанието, но вяра, която действа от любов. " (Гал. 5:5) ...................
към текста >>

36. Петър Дънов - №41

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.
Силата е в търпението, но и то си има своите граници. [...]" Разговор втори. „Сърцето и Бог. Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководител- ството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. [... ] " Разговор трети. „Храната и Словото. В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина.
към текста >>

37. Петър Дънов - №44

души. (У., № 44, 12.08.1900 г.)
138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в младата българска държава намира своя израз през 90-те години на Х! Х век. Това е регламентирано с един от най-значимите документи в историята на армията - „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г. В мотивите към законопроекта се споменава: „...за създаване на една многочислена и добре устроена според съвременните изисквания на военното изкуство армия". В резултат на започналото разширяване и развитие на организацията на армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил. души. (У., № 44, 12.08.1900 г.)
към текста >>

38. Пеню Киров - №40

На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда.
Чада, слушайте съветите, които Бог в тайното на сърцето ви говори, те са истинни. Амин, амин". Следобед с[ъщият] ден, като се събрахме, както бяхме решили, Д-рът извади и яви получения телеграфически отговор от Вас и аз им явих това, що ми се даде, и така аз хвалех и славех Бога. На 7 август напуснах и първият страх се яви в мен и взе да ме мъчи. Аз не искам уж да се плаша, но той ме гризеше и така поминах два дни. На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда. А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда. И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене. Дирих го после, но той не се намери и аз тъй освободен целия ден хвалих и славих Бога. И сега и да мисля не мога вече за такива страхове. Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка.
към текста >>

39. Петър Дънов - №45

Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души.
Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето затова ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че послушание [се иска] и нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание. Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни. Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат.
към текста >>

40. Пеню Киров - №42

Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави.
След моето поведение спрямо Господа, за което ни беше писал в затвореното си писмо, и нашето съзнателно каене за този ми неволен грях аз и за напосле не останах ненаказан. Мене най-първо ме натиснаха лоши помисли, няколко дни наред, после това дойдоха лоши изкушения и тази вечер, когато ти писах отвореното писмо, аз се бях зле раздразнил от страна на съпругата ми и баба ми и ще кажа, че слава Богу, че не даде на устата ми да произнесе лоша дума, при всичко че бях отвън себе си от отношенията им. Сатана не се спря дотука, той почна да действа чрез слабостта на тялото ми — чрез страстите, за да не ходя в святост, както духът на съвестта ми диктува. Но зле страдах до този ден. Днес пак припаднах при нозете Господни и Господ се смили за грешния свой Пеню, възвърна мира ми и ме утеши. Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави. Сега пак ме дразнят домашните ми, но дано Бог ме отърве. Няма що да кажа повече, кръст е това, трябва да се носи. Туй е нашето воювание сега в Господа. Ето на, такива сме ний сега накрай време. Васил ми писа и друго писмо, обаче не ми явява кога е отишъл в Париж, нито пък докога ще е там, при всичко че го питах за тези работи.
към текста >>

41. Петър Дънов - №47 (отворена карта)

в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество.
Чети 7 глав[а] от Притчи. ................... 149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г. Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница. То се занимава и с изключително тежкия въпрос за настаняването и изхранването на хилядите бежанци, залели областта след погрома на въстанието. (У., № 47, 11.09.1900 г.)
към текста >>

42. Пеню Киров - №43

След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г.
Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно. През 1999 г. започват възстановителните работи по светата обител. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 155. Иван Тодоров (13.11.1855-10.11.1956), роден в с.
към текста >>

43. Петър Дънов - №49

Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели.
Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно Евангелие.
към текста >>

44. Петър Дънов - №50

Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него.
[II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца. Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов. Любов, която е завервание на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе. Да любим тъй, както Бог люби.
към текста >>

45. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Копнеят душите ни за Бога и за да можем час по-скоро да се удостоим със служение Нему.
Любез. ми братко Дънов, Писмото ти от 23 того получих навреме. Ний с Божията воля и с Неговото укрепявание се трудим да ходим в пътя на правдата Му. Разбира се, че не сме съвършени — имаме още някои световни недостатъци, защото понякога сатана се мъчи да ни погуби, но Бог ни крепи и каквито сме днес — чрез Него сме. Братко, моли Господа Исуса Христа за нас, нека по-скоро да ни извади от тука и ни удостои, за да Му служим. Копнеят душите ни за Бога и за да можем час по-скоро да се удостоим със служение Нему. Сега засега ний нищо не чакаме, тъкмо Обещанието Му — за дохождането ни в гр. Варна и почване на ожиданото ни и обещаното от Него дело. Казано ни е, че за 5[-и] идущий януарий 1899 год. ще сме в гр. Варна, но досега нямаме дадена заповед за приготовление.
към текста >>

46. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Грях, рабчета, ще ви бъде, ако нарушите Волята на [...]"*
Едно рабче взема грижата за него. — Така щотом той ще оздравее ли? 50 Да, узнайте Волята Божия. Няма, рабче, да отидеш в гр. Карнобат. Грях, рабчета, ще ви бъде, ако нарушите Волята на [...]"* ................... * Липсва останалата част от съобщението. 46. Това съобщение не е изпратено на П. Дънов, но фигурира в записките на П. Киров, където най-отгоре на листа е написано „препис" .
към текста >>

И бързам да Ви отговоря и изпратя с това си [писмо] написани приетите и потвърдените с подписите ни и със сърцата и душите ни 10 свидетелства.
(У., № 14, 24.02.1899 г.) №14 гр. Бургас, 1 март 1899 г. Любез. бр. Дънов, Писмото ти заедно със заповедта с десеттях свидетелства приехме и се много зарадвахме. И бързам да Ви отговоря и изпратя с това си [писмо] написани приетите и потвърдените с подписите ни и със сърцата и душите ни 10 свидетелства. Едно-две кратки съобщения имахме от Архангел Михаил, но се усъмнихме в тях, понеже се намеси и Сатана, та затова ги и унищожихме. За Д-ра в тях нищо не се казваше, казваше се само за мен: „За Бога, да заминеш за Варна на 5 март. Грях, рабче, ще направиш, ако отидеш по-рано". И то защото исках да изляза някъде да си диря работа. А аз като се усъмних и като постъпих засега в работа, ще чакам да ни се даде чрез теб заповед.
към текста >>

Копнеят ни вече душите в чакане, това ще кажа за нас, Бог ни пази за името си. Амин.
От Васил писмо получих, но бр., много скърбя за него. Духът ми като че [ли] го видя и оплака, защото той като се хвали в писмото си, че е добре, не съзира, че духът на писмото му го напълно представлява, какъвто си е бил в него час и време — Духът на Истината дири ли световното, или не знаем, че ни е казано така: „Ако Любовта на Небесния ни Баща пребъдва в нас, ний ще бъдем свободни от световните грижи". В това писмо поменува, че Ви пратил първом миналата година, през декемврий, ако се не лъжа, писмо, но и досега нямал отговора Ви и че до един месец време щял да заминава другаде. За друго и не питай що е писал. Аз се моля на Бога да ме научи що да му пиша, та дано да се трогне и с Божията помощ да подири Светата Истина и [да] пребъдва в нея. Копнеят ни вече душите в чакане, това ще кажа за нас, Бог ни пази за името си. Амин. Ако е Волята Му, пиши ни. Поздрав на теб и на брат Миркович и на другите братя, честитя Ви Възкресението Христово. Твои верни в Христа: [лични подписи] П. Киров и Т. Стоянов [зачеркнато от П.К.].
към текста >>

Усещам, че душите ни желаят да се видим и да [си] поразправим това, що чувстваме в света.
О, Боже, дай, моля ти се, да разберат, че не е тази Волята Ти, която те вършат! Свещеници, свещеници, вий сами сте тъмнина, затова и тъмнината е много. Няма, братко Дънов, няма вяра в света. Малцина са верните в света в Христа. Това знай, с плач ти разправям, защото много ужасни неща има да се вършат в света и человеците не са вече человеци, но въплътени дяволи. Усещам, че душите ни желаят да се видим и да [си] поразправим това, що чувстваме в света. Поздрави Д-ра нарочно от мен и му кажи, че от бележката за книжките, която ми е оставил, не съм събрал още нищо. И според както ми каза, да дам от книжките на Велчева82 и Малакова83, дадох им по 10 тела за негова сметка и остават сега само 12 в мен, другите са разправени. Приеми сърдечното ми поздравление. Твой верен брат в Христа Господа: П. Киров 7. V.
към текста >>

Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението.
Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя. Аз съм сега в село при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението. И викам искреността на помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом. Радвайте се, брате мой, че спасението Ви е извършено и че Небето отсега е дом ваш. „Отивам място да ви приготвя, място — казва Господ, — и кога го приготвя, ще дойда и ще ви взема при себе си, щото дето съм Аз, да бъдете и вие." [Йоан. 14:2, 3] Мир вам, от Господа приемете Неговото благословение, което ви пращам.
към текста >>

Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите.
14:2, 3] Мир вам, от Господа приемете Неговото благословение, което ви пращам. Поздравете д-р Миркович, ако е още в Бургас. Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен. Господ Исус да го уякчи и благослови. Днеска писах на бр. Тихчев. Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите. Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра. Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име. Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми. „Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне.
към текста >>

Види се, бр., дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда.
„А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се, бр., дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда. Ний сме били подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към мене. Моята радост и моят мир почиват в Неговата любов. Небето е отворено за нази: то е дом наш. Аз съм още вън от Варна.
към текста >>

34:11] Законът откъдето се наруши, нарушен е.
". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони, кръст" и др. т., които и аз правих. А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т. Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза. Право казва Иезекил, че ще придири Бог, защото се заблудили овцете Му и ще ги придири от пастирите им. [Иез. 34:11] Законът откъдето се наруши, нарушен е. Всички тези неща много време разисквах и изучавах и дойдох до убеждение, че не са истински Христови църкви, защото Негова Дух не диктува туй на тез, които истински Го дирят и следват. И аз, водим от благия Дух на Отца, чрез заслугите на Господа Христа днес отхвърлям закона на този свят и казвам: аз съм свободен вече от закони. Амин. Нямам повече място да ти пиша, но вярвам, че от малко казаното ми разбираш много. Като те поздравявам най-сърдечно, оставам твой в Христа Господа: П. Киров Поздрав нарочно и от бр. Тодор.
към текста >>

47. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни.
Писмото ти от 2 того приех. Питате ме закон и повеление едно ли е и каква сила имат те. I. Закон и повеление не са едно и също нещо. Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния. Законът е външното изявление на Божията Воля. II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...". Повелява какво — да се покаже да изпълнят закона на Божията благодат, която се беше открила в Христа. Там, гдето няма закон, няма и повеление.
към текста >>

Той е при вази и бодърства за душите ви.
„Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той." Бъдете увер[е]ни. Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза. Денят няма да зайде, докато Господ не покаже всичката своя слава и величие. Вие ще Го познаете духом. Той е при вази и бодърства за душите ви. Ослушвайте се вътрешно и ще чуете гласа Му. Изказвайте всичките си нужди Нему. Във всичките трудни работи призовавайте Го да ви помага. Не забравяйте да се молите, и то не само за вази, но и за всички. Надявам се, кога ви срещна пак, да имате по-голяма пълнота на Христовия Дух.
към текста >>

А в нея, вярата, има любовта и закона, така щото този двигател (вярата) на нашите души прави ни не със сила да любим Бога и да пазим закона, който сега е не закон, а повеление, но от добра воля, изхождаща от разбирание.
В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му. Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е. да се отрича. Защото при всичко че по закон е сътворен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния человек, т.е. няма я вярата. А в нея, вярата, има любовта и закона, така щото този двигател (вярата) на нашите души прави ни не със сила да любим Бога и да пазим закона, който сега е не закон, а повеление, но от добра воля, изхождаща от разбирание. И още, не казва ли и Словото, че законът и пророците до Йоана [Кръстител] бяха, а оттогаз насетне Царството Небесно се благовества и че ний работим по новия дух, а не по ветхата буква, Римляни 7:6. Сега като е тъй, т.е. като знаем, че всяко нещо, извършено със сила на[д] человека, то е закон, [за]щото неговата воля е била ограничена, както е случаят с кръщението в православната и др. църкви. Оттук излиза, че законът се изпълнява само на лице, а не от добра воля и сърце. И затова кръщението, тази дреха, с която се обличаме в Христа, като не става от вяра, с добра воля и сърце, а само на лице, тя не може и да ни се вмени сега.
към текста >>

Жена му го оставила — тя е Църквата; бахчата му е убита — тя е светът, който е разрушил всичко със своя лицемерен живот.
Ти влизаш, изнасяш му едни ветхи чорапи и чепици и той ги приема. Това е сегашният ти живот. Христос седи при вратата на сърцето ти. Ти се разговаряш, запитваш го откъде е и защо така ходи. Той ти разправя, че е дошъл да изпълни волята на Този, Който Го е проводил. Жена му го оставила — тя е Църквата; бахчата му е убита — тя е светът, който е разрушил всичко със своя лицемерен живот. Той ти казва, че е дошъл да изгони злото от тая земя, но ти Го питаш: „Ще ли си жив". Отговаря ти: „Аз вечно ще живея". Иконата, то е емблемата, или знакът, на Словото, т.е. че Христос трябва да се проповядва. 3атова носи два образа — Христа и Св. Богородица.
към текста >>

С търпение придобивайте душите си.
Крепете се взаимно, молете се един за друг. Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина. Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път. Ваш верен: П. К Дънов С търпение придобивайте душите си. Има много неща, за които не трябва да бързате. „Чрез Духа ожидаме надеждата на оправданието от вярата. Защото в Христа Исуса нито обрезанието има сила, нито необрезанието, но вяра, която действа от любов. " (Гал. 5:5) ...................
към текста >>

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.
Силата е в търпението, но и то си има своите граници. [...]" Разговор втори. „Сърцето и Бог. Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководител- ството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. [... ] " Разговор трети. „Храната и Словото. В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина.
към текста >>

души. (У., № 44, 12.08.1900 г.)
138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в младата българска държава намира своя израз през 90-те години на Х! Х век. Това е регламентирано с един от най-значимите документи в историята на армията - „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г. В мотивите към законопроекта се споменава: „...за създаване на една многочислена и добре устроена според съвременните изисквания на военното изкуство армия". В резултат на започналото разширяване и развитие на организацията на армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил. души. (У., № 44, 12.08.1900 г.) №40 гр. Бургас, 15 август 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти получих, благодаря ви. Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в живота ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава.
към текста >>

На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда.
Чада, слушайте съветите, които Бог в тайното на сърцето ви говори, те са истинни. Амин, амин". Следобед с[ъщият] ден, като се събрахме, както бяхме решили, Д-рът извади и яви получения телеграфически отговор от Вас и аз им явих това, що ми се даде, и така аз хвалех и славех Бога. На 7 август напуснах и първият страх се яви в мен и взе да ме мъчи. Аз не искам уж да се плаша, но той ме гризеше и така поминах два дни. На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда. А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда. И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене. Дирих го после, но той не се намери и аз тъй освободен целия ден хвалих и славих Бога. И сега и да мисля не мога вече за такива страхове. Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка.
към текста >>

Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души.
Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето затова ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че послушание [се иска] и нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание. Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни. Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат.
към текста >>

Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави.
След моето поведение спрямо Господа, за което ни беше писал в затвореното си писмо, и нашето съзнателно каене за този ми неволен грях аз и за напосле не останах ненаказан. Мене най-първо ме натиснаха лоши помисли, няколко дни наред, после това дойдоха лоши изкушения и тази вечер, когато ти писах отвореното писмо, аз се бях зле раздразнил от страна на съпругата ми и баба ми и ще кажа, че слава Богу, че не даде на устата ми да произнесе лоша дума, при всичко че бях отвън себе си от отношенията им. Сатана не се спря дотука, той почна да действа чрез слабостта на тялото ми — чрез страстите, за да не ходя в святост, както духът на съвестта ми диктува. Но зле страдах до този ден. Днес пак припаднах при нозете Господни и Господ се смили за грешния свой Пеню, възвърна мира ми и ме утеши. Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави. Сега пак ме дразнят домашните ми, но дано Бог ме отърве. Няма що да кажа повече, кръст е това, трябва да се носи. Туй е нашето воювание сега в Господа. Ето на, такива сме ний сега накрай време. Васил ми писа и друго писмо, обаче не ми явява кога е отишъл в Париж, нито пък докога ще е там, при всичко че го питах за тези работи.
към текста >>

в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество.
Чети 7 глав[а] от Притчи. ................... 149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г. Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница. То се занимава и с изключително тежкия въпрос за настаняването и изхранването на хилядите бежанци, залели областта след погрома на въстанието. (У., № 47, 11.09.1900 г.) №48
към текста >>

След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г.
Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно. През 1999 г. започват възстановителните работи по светата обител. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 155. Иван Тодоров (13.11.1855-10.11.1956), роден в с.
към текста >>

Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели.
Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно Евангелие.
към текста >>

Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него.
[II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца. Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов. Любов, която е завервание на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе. Да любим тъй, както Бог люби.
към текста >>

48. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Второ - великодушие с безкористие и смиреност.
Ако човек е уверен, че истински служи Богу, то каквото зло или добро му се случи, трябва да вярва, че Господ му го отрежда. Ако е волята му да страдаш, ще страдаш и трябва с радост да прекараш това, ако ли пък благоденстваш, то тъй ще бъде. Знай обаче, че всичко, що ти отрежда Господ - зло или добро, е за твое добро (10 февруари, 1901 г.). На стр. 18 под заглавие „Какво е нужно человеку за украсяване на истински християнски характер" е записал следната своя мисъл: „Първо - търпение с добър нрав и благост. Второ - великодушие с безкористие и смиреност. Трето - искреност. Четвърто - учтивост, доброта и незлобие". На стр. 19 дава едно свое стихче под заглавие „Лекувай света! ":
към текста >>

Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите.
Идеално ухо. С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца. Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята.
към текста >>

Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината.
Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята. Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива? Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път. От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род.
към текста >>

Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път.
Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята. Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива? Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път. От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род. Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата. Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота. В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя. За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му възраст, когато е бил на 7 години.
към текста >>

С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората.
И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература. Изнася беседи със Слово за Господа и е най- добрият помощник на Учителя в неговата мисия. Ето и няколко извадки от негови писма до един брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни.
към текста >>

Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата.
Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература. Изнася беседи със Слово за Господа и е най- добрият помощник на Учителя в неговата мисия. Ето и няколко извадки от негови писма до един брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни. Откакто сме се разделили, доста мъчително прекарах, докато мина Балкана, но Господ пак не ме остави". Писмото е от 28 февруари 1904 година, писано от Варна до брат в Чамкория.
към текста >>

отново споделя с Димитър Добрев: „А колкото за работата на нашия кръжок, трудим се да бъдем верни на нашите души.
Учителя лично е дал на всеки един съвет как да се подвизава и какво качество трябва да постигне по пътя на индивидуалната работа. Всеки е получил и наряд, който съдържал библейски стихове за духовно подвизаване. През същата 1909 г. Учителя отново е посетил Бургас, а брат Пеню в писмо до Димитър Добрев пише следното: „Г-н Дънов бе тука около 25 дни време, обучава ни и си замина". Брат Пеню Киров в свое писмо от 1910 г. отново споделя с Димитър Добрев: „А колкото за работата на нашия кръжок, трудим се да бъдем верни на нашите души. За членовете - доста са, едни продължават, други отхождат, други заминават другаде и пр., но изобщо взето - хвала Богу! ". През 1911 г. Александър Кръстников разделя хората и образува втори кръжок. Верен на навика си да споделя с брат Д.
към текста >>

49. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Той става насън, излиза в двора и вижда, че няколко души убиват един турчин и го скриват под стълбата, като го затрупват с тор.
Като свършил добре, турският посланик му дал пари за път, но той казва: „Аз си обещах, че ако свърша добре, ще се върна пеш в България". И тръгнал назад за България. Като наближил родния си град, спрял в едно турско село да нощува. Вечерта му се явили насън трима турци. Единият от тях му казва: „Стани да видиш какво правят с мене". Той става насън, излиза в двора и вижда, че няколко души убиват един турчин и го скриват под стълбата, като го затрупват с тор. Събужда се на другия ден и заминава за Одрин. През нощта пак му се явяват тия трима турци, които му казват: „Иди при валията и му разкажи какво си видял". Той става, отива при валията и му казва: „Не съм проверил факта, но ми се присъни". Тогава валията изпраща с него един юзбашия да видят какво е станало и намират, че е станало точно така, както той разправил. Намират убития турчин под стълбата.
към текста >>

50. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души?
Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна.
към текста >>

На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено!
", носещо дата 25 март 1904 година. Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес на Църквата и православния български народ. Помислихме, че това е работа или на безбожници, или на протестанти, защото засега не познаваме по-други врагове на всичко, що е българско". Протойерей Христов продължава настъплението си срещу Тодор Стоянов. „Не сме се мамили. На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено! ". Стана явно, че бургаските протестанти намислили да отмъщават на бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов. А за какво има да отмъщават? Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси.
към текста >>

Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина.
Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците.
към текста >>

Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса.
В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва.
към текста >>

Така е и с душите, докато укрепнат.
", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята на Отца Моего". И: „Господ не гледа на лице, но на сърце". Резултатите са, които определят качеството на извършената работа. Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат. Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии. Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1. От високия морал на отделното семейство; 2. От разумността на неговите общественици; 3.
към текста >>

51. №52 /Петър Дънов/

Вярност, преданост, единодушие в Любовта, това е важното.
Нашите приятели в Н[ови] п[азар] ги оставих много добре9. Някои от по-последните съобщения, които съм приел, ще Ви ги съобщя с някое друго писмо. Има силна борба, но Онзи, Който е откъм нас, е силен. Ние ще приемем помощ Отгоре, и то наскоро. Силата ще се удвои и делото ще тръгне. Вярност, преданост, единодушие в Любовта, това е важното. Колко са славни въжделенията за Този, който ни придружава в живота. Скръб или радост, все що е дошло, е добро. Надявам се да се видим пак, може би наскоро. Поздрави бр. Тодор. Кажи му: Томува, на Когото е дал обещание, Го крепи.
към текста >>

52. №53 /Петър Дънов/

Господ тук е привлякъл трима души10 към Истината.
Винаги очаквай Божиите благословения. Просете и Господ ще ви подари сила и Мъдрост. Аз бих желал да зная как прекарвате засега. Как е брат Тодор? Имате ли някои нови приятели? Господ тук е привлякъл трима души10 към Истината. Имали сме две заседания, в които се дадоха някои добри неща. Тук ви прилагам двете съобщения, които добре пазете. Те са писани от нашия млад приятел11. И аз ви ги изпращам тъй, както си са. Други неща има, но тях друг път ще ви съобщя.
към текста >>

226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели.
16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“. 17 Това съобщение се публикува за първи път. 18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г.(„Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие.
към текста >>

53. №56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Едного ще раздели от жена му, другиго ще скара с брата му, на трети ще поквари ума, на четвърти ще разврати сърцето, на пети ще убие вярата, на шести ще внуши да се откаже от Господа.
Наредбите на тоя свят са непостоянни. Всичко се мени. Образът на тоя свят прехожда. Почти всички са изложени на изпит. Дяволът не стои - и той работи усърдно за своето дело. Едного ще раздели от жена му, другиго ще скара с брата му, на трети ще поквари ума, на четвърти ще разврати сърцето, на пети ще убие вярата, на шести ще внуши да се откаже от Господа. И много такива дела има у него. Той е баща на всяка лъжа и измама. Но каквото и да прави, на неправдата са къси краката, тя почива на пясък. И той сам ще се убеди един ден, че Бог поругаем не бива. Този, Който ръководи на живота, познава добре мислите на всички.
към текста >>

учителският персонал се увеличава на двама души.
Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П.
към текста >>

54. №58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме.
Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме. Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град.
към текста >>

55. № 56 /Пеню Киров/

Има сърца и души, които те любят и благодарят за теб Богу.
Види се, че считаш за излишно това. Ако нещо си огорчен от нас, прости ни. Ако ли пък Господ е нещо огорчен от нашия живот, моли го, за да ни прости. Ний сме хора грешни и лесно не можем да се отървем от греха. Съзирам духом, че ти изпитваш мъчнотиите на тоз живот, не си сам. Има сърца и души, които те любят и благодарят за теб Богу. Ти живееш не за себе си, но за нас. Ако имаш нужда за пари, яви ни. Тук, при това [писмо], привключвам и исканото ти „Призвание към Българский народ“. Приеми сърдечен поздрав от всички ни. Твой верен в Христа Господа: Пеню
към текста >>

56. №71 (Петър Дънов)

Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели.
Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумена го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре. Господ във всичко ми помогна. Държах три сказки в градския салон „Арахангел Михаил"72. Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели. Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на Безплатните ученически трапезарии (т.е. за бедните) и Стопанското училище „Евдокия"73 . Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре.
към текста >>

57. №73 (Петър Дънов)

Господ, Който взема лично грижа за вашите души и ви ръководи, ще ви даде всяко благословение и радост.
В Русе срещнах онзи адвентистки приятел, който е идвал да говори в Бургас77. Днеска ще пиша и на Д-ра. Ще обичам да чуя от Вази. За нашето събрание времето наближава и да видим къде ще се отреди. Имайте мир и търпение, Божиите работи ще се изпълнят - всяко на своето време. Господ, Който взема лично грижа за вашите души и ви ръководи, ще ви даде всяко благословение и радост. Той знае най-добре от какво имате най-вече нужда. Неговото желание е да изучаваме Неговите пътища и постоянно да се съобразяваме с Неговата Воля. А Божията Воля е вечното добро, а Неговото познание е животът вечен. Приемете моя искрен поздрав. Поздрави бр.
към текста >>

58. №77 (Петър Дънов) [отворено писмо]

Стаите са за двама-трима души, като на всеки етаж има обща тоалетна.
К. Дънов Адрес: П. К. Д., Ямбол. ------------------------------------------------------------------ 82 Хотел „Америка“, собственост на Данко и Иван Данкови и нает от братята Иван и Илия Хаджикирови, е от първа категория. Стаите са за двама-трима души, като на всеки етаж има обща тоалетна. 83 Никола Нонев.
към текста >>

59. №65 (Пеню Киров) [отворено писмо]

Ненов88, но с Волята Божия я потушихме.
Любез. бр. Дънов, [до] гр. Сливен Отворените Ви карти от Ямбол и Сливен притежавам. Ний сме добре засега. Преди няколко дни Сатана бе посял една вражда между Арнаудова и Н. Ненов88, но с Волята Божия я потушихме. Арнаудов засега живее със семейството си в Мелконовия дюкян, но отгоре италианците му зле враждуват и вследствие това бе и враждата им. Моята душа не е доволна от стоение, но какво да правя тези тук. Явете ми скоро ли ще почне списанието. Ти имаш и да ми явиш работи. Моля, яви ги, не дръж душите ни все тъй.
към текста >>

Моля, яви ги, не дръж душите ни все тъй.
Ненов88, но с Волята Божия я потушихме. Арнаудов засега живее със семейството си в Мелконовия дюкян, но отгоре италианците му зле враждуват и вследствие това бе и враждата им. Моята душа не е доволна от стоение, но какво да правя тези тук. Явете ми скоро ли ще почне списанието. Ти имаш и да ми явиш работи. Моля, яви ги, не дръж душите ни все тъй. Ще явя, казваш, а не явяваш. Твой верен в Господа: Пеню Нарочен поздрав на бр. Доктора. Кажи му, че го любя и съм го сънувал два пъти. От Варна получих 20 лева.
към текста >>

60. №79 (Петър Дънов)

Казваш: „Не дръж душите ни в очаквание".
Ето, това движение Духът Господен върши. Пак Ви казвам, молете се. Жетвата е голяма, работниците - малко. Вслушвайте се дълбоко какво говори вътрешният глас. Движението иде от долу на горе. Казваш: „Не дръж душите ни в очаквание". Не когато искаме ний, но когато иска Господ. Чакайте, докато Господ благоволи да изпроводи силата на Своето Слово. Аз опитвам силите на неприятеля. Помнете, че е хитър и лукав нашият противник, гледайте да ви не изкуси. Укрепявай работата в Бургас.
към текста >>

61. №84 (Петър Дънов) [отворена карта]

С търпение изкупвайте душите си,
Бъдете спокоен. Всичко вкупом работи за добро. Аз ще Ви пиша по-после пак. Засега има много неща, за които трябва да се чака, докато узреят. Много пъти в живота се случват неща, за които трябва да се чака разрешение от свише. С търпение изкупвайте душите си, казва Словото чрез Духа. Неприятностите, спънките идат от друг източник, а не от „Този“, който е Виделина. Делото е в други ръце. Бог се от зло не изкушава. Свободата е дело на духовния живот на Любовта.
към текста >>

62. №93 (Петър Дънов)

Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време.
към текста >>

После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа.
към текста >>

Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.
“,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І.
към текста >>

63. №76 (Пеню Киров)

Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души.
Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора. Точността на предсказанията й се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява й се Света Богородица, като й посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест. На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища. За съдбата й след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата й , няма много сведения. Нейното призвание било само да помага и тя върши това според силите си.
към текста >>

На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища.
Точността на предсказанията й се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява й се Света Богородица, като й посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест. На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища. За съдбата й след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата й , няма много сведения. Нейното призвание било само да помага и тя върши това според силите си. Действително успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора. Спасява други от финансов крах. А самата тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири.
към текста >>

64. №89 (Пеню Киров)

Георги на коня си и с копието иска да ме промуши.
Така щото, оттогази и досега, двете точки на короната на главата ми, които означават надежда186, са силно раздразнени, и то дотолкова, че ми се струва, че [в]се горят с кезап. Това, днес особено, е непрекъснато. Преди този сън на 13.12., видях един зрак. Заранта на 3.12.1904 г., петък, през този ден, като се събудих и исках да стана от леглото, но още докато бях със затворени очи, виждам Господа Исуса, който, обърнат с умилното си лице към мене, с едната си ръка благославяше жена ми, а правата си ръка имаше поставена върху една риба с един хляб отдолу, тоже за благословение. След една минута време този зрак се изгуби и виждам св. Георги на коня си и с копието иска да ме промуши. И двата зрака се повториха в същото си време. Прочее, чакам Господ, който работи в моята душа, да ми даде сила и крепост за нов подвиг. Чакам, защото няма живот без Него. При Него е много хубово. Той е моят добър приятел и баща, а така също и на всички, които го дирят.
към текста >>

65. №108 (Петър Дънов)

Той е преводач от руски език на книгите: Лутсман, Л. „Непуши!
През 1904 г. в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П. Дънов чрез Мария Казакова. Оттогава те стават едни от най-ревностните му последователи. К. Иларионов умира в София през1929 г. Той е преводач от руски език на книгите: Лутсман, Л. „Непуши! “, В. Търново, 1928 г., 8 с. и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със задгробния свят“, В. Търново, 1910, 29 с.
към текста >>

66. №92 (Пеню Киров)

За значението на съня със събуждането ми се внуши, че е отговор на молбата ми за работа.
Получих затвореното ви писмо от Русе и всичко разбрах. Аз още се намирам в това положение, което бях ти описал, но сега наскоро искам да видя някоя работа. Затова аз се молих 4-5 пъти и ето, на 27-и того сутринта в 5 часа що ми се отговори. Дойдоха едни лица, но като че от въздушното пространство, и ми казаха: „Комисията взе решение сам да си доиш кравата, при всичко, че ти искаш други да я доят, а при това ти можеш сам да я доиш“. Комисията обаче аз не видях. За значението на съня със събуждането ми се внуши, че е отговор на молбата ми за работа. Д-рът от няколко дни е тука и в понеделник ще си отива, а също и аз в този ден ще отида в Карнобат и наскоро ще се завърна. Засега някои особни случки нямам. Поздрави приятелите: П. Гумнеров и госпожа му, а така също и г-н Бъчваров. Поздрав нарочен имаш от Тодор, Доктора и Мелкон.
към текста >>

67. №95 (Пеню Киров)

Но това усещам да става така, като че имам във въздуха още едни невидими уши, които приемат гласа и го предават на физическите.
Друга заран пък дошли едни духове, та седнали отгоре ми като на пън, като лежах, и се разговаряха за историята на Черното море. Аз от тягостта, види се, на астралното ми тяло, събудих се и ги помолих да си отидат, та не обърнах внимание на думите им, защото ми се много спеше. Заради което помолих ги втори път, като им казах: „Моля ви, идете си от мен, не видите ли, че ми тегнете? “. И те тогава си отидоха. А сега от няколко дни почнах да чувам и с дясното ухо. Но това усещам да става така, като че имам във въздуха още едни невидими уши, които приемат гласа и го предават на физическите. С това чуване мен ми стана ясно, че наистина человек може да живее едновременно в двата свята, защото такова бе положението ми, като слушах химна. Виж, ако трябва да ми явиш нещо по това, пиши ми. Приеми искрения ми поздрав, а така също и от Тодор. Поздрави и г-н и г-жа Гумнерови, Голова, Граблашева, Тачева202, Узунова203 и всички други. Твой верен в Господа: П. Киров
към текста >>

68. №100 (Пеню Киров)

Дяланите камъни носехме по една каменна стълба, която се изгуби, а още и 10 души от работниците измрели, та се определи едни от майсторите да работят долу, а ний отгоре да теглим материала чрез въже с макара.
Какво искаш? “. Отговорих му, че искам да се науча да се повдигна. Той каза: „Ключът за прогреса в Бога може да се даде само на хора, които са …“. Последната дума не можах добре да запомня –дали беше „твърди“, или пък „верни“. След това в един сън ний градяхме с помощта на небесните една църква, обаче понеже камъните се правеха вън и готови ги занасяхме, където се градеше, то казаха, че ще измерят Светая Светих, та че ако се гради съгласно размерите, добре, ако ли не, ще да развалят Светая Светих и изново ще я направят. Дяланите камъни носехме по една каменна стълба, която се изгуби, а още и 10 души от работниците измрели, та се определи едни от майсторите да работят долу, а ний отгоре да теглим материала чрез въже с макара. Поздравлявам Ви с Възкресение Христово, поздрави и всички приятели. Твой верен Господу: П. Киров П.П. Ако виждаш, че има нужда да ми пишеш, пиши ми. Същий _________________________
към текста >>

69. №122 (Петър Дънов) [затворена карта]

Пазете единодушие, единомислие.
Друго - Вашият Антиминс244, който имате в стаята си, покрийте го с нещо. Тия светини не е добре да стоят в обикновена стая и гдето всички влизат. Може да го прикътате. Бодърствайте всички. Бъдете препасани със силата Господня, защото е време за воюване. Пазете единодушие, единомислие. Съдействайте си за добро един на друг. Желайте преуспяванието на Царството Божие. Във всичко, което вършите, да е подсолено със сол. Не се утеснявайте, дайте ширина на Вашата душа, за да работи Господ вътре във Вас. Дайте моя поздрав на всички приятели.
към текста >>

70. №125 (Петър Дънов)

Второ - за идванието на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните, и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина и да се възцари Господ Бог наш.
№125252 (Петър Дънов) Търново, 2 януарий 1914 г.253 Любез. Пеню, Ще посветите следующите три петъка, начиная с 10¬17-25 от тоя месец, за следующото: Първо - за прославлението и осветяванието името на Господа Бога нашего на земята между человеците и верующите и избраните от Веригата на Господа на славата: Спасител, покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде, и да се благослови името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ - за идванието на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните, и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина и да се възцари Господ Бог наш. Да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство". И да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас, и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога през всичките векове. Трето - за изпълнението Волята на Господа Бога нашего на земята, както е горе на Небето, между светлите ангелски ликове. И да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и един дух. И да се въдвори ред и хармония, песни и хваления - всяко знание и славословие.
към текста >>

Да внесе мир в душите им.
И да се въдвори ред и хармония, песни и хваления - всяко знание и славословие. И да се радваме всички на Господа и Неговите дела. И да се весели Той в нашия живот и в делото на ръцете си. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават. Да ги избави от всички напасти на злото и Лукавия. Да внесе мир в душите им. Да им даде изобилие на своите благости. Да спомни Господ Бог наш своите обещания, да се смили над всички страдующи. Да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание и Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото свято име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай. И да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот.
към текста >>

71. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели.
17 Това съобщение се публикува за първи път. 18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г. („Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие.
към текста >>

72. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2

учителският персонал се увеличава на двама души.
Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.
към текста >>

73. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8

Стаите са за двама-трима души, като на всеки етаж има обща тоалетна.
80 Пано Костадинов вероятно е същият приятел, за когото П. Киров говори в писмо №55 от 18 ноември 1901 г. 81 Причастяването, или Евхаристия с Тялото и Кръвта Господни, е тайнство, в което по чуден начин се осъществява претворяване на хляба и виното в Тяло и Кръв Господни, очистване на вътрешния човек и съединяване с членовете на Църквата, от една страна, и с Господа Исус Христос, от друга. 82 Хотел „Америка“, собственост на Данко и Иван Данкови и нает от братята Иван и Илия Хаджикирови, е от първа категория. Стаите са за двама-трима души, като на всеки етаж има обща тоалетна. 83 Никола Нонев. 84 Това писмо се публикува за първи път. 85 Десятък на П . Дънов. 86 Атанас В. Велчев. 87 P.R.
към текста >>

74. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12

Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.
„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.; „Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед. Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У. „Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40 с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си, или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,
към текста >>

75. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13

Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души.
Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора. Точността на предсказанията се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява се Света Богородица, като посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест. На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища. За съдбата след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата , няма много сведения. Нейното призвание било само да помага и тя върши това според силите си.
към текста >>

На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища.
Точността на предсказанията се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява се Света Богородица, като посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест. На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища. За съдбата след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата , няма много сведения. Нейното призвание било само да помага и тя върши това според силите си. Действително успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора. Спасява други от финансов крах. А самата тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири.
към текста >>

76. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15

„Не пуши!
Дънов чрез Мария Казакова. Оттогава те стават едни от най-ревностните му последователи. К. Иларионов умира в София през 1929 г. Той е преводач от руски език на книгите: Лутсман, Л. „Не пуши! “, В. Търново, 1928 г., 8 с. и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със задгробния свят“, В. Търново, 1910, 29 с. 188 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>

77. ПРЕДГОВОР

„пробудени души" е откровение, осъзнаване на някога загубен и светъл спомен.
до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала. Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година. Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици. Но сигурно е, че разпознаването е било мигновено. Срещата с физическия образ или словото на Учителя за така нар. „пробудени души" е откровение, осъзнаване на някога загубен и светъл спомен. По всяка вероятност през тези години преписката с Пеню Киров е най-интензивна. Той е динамична, търсеща, утвърждаваща личност. Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно развитие, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда. Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести.
към текста >>

от присъстващите 11 души три са жени.
Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните. На срещата през 1906 г. от присъстващите 11 души три са жени. Броят на поканените също бързо нараства - на събора във В. Търново през 1909 г. те са 24, през 1912 г. -63, през 1914 г. - 92 и двама гости от града.
към текста >>

Двамата не успяват да видят делото в неговата пълнота, но словото сигурно е достигнало до тях - то е предназначено за душите.
Но те имат важна функция - към тяхното ядро през първите две десетилетия на 20 в. Учителя ще приобщи много от най-верните си ученици - много от тях ще поемат ръководствата на братствата по градове и села, ще участват активно в ограниза-цията на дейността на цялото братство, ще записват, отпечатват и разпространяват беседите и ще го следват до края на земния му път. Но първите са призвани и имената им са записани. Тодор Стоименов е сред най-близките спод-вижници на Учителя и касиер на братството. Д-р Миркович си заминава през 1905 г., Пешо Киров - през 1918. Двамата не успяват да видят делото в неговата пълнота, но словото сигурно е достигнало до тях - то е предназначено за душите. От издателството ПРЕДГОВОР Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на Бялото братство. Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски.
към текста >>

„пробудени души" е откровение, осъзнаване на някога загубен и светъл спомен.
до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала. Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година. Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици. Но сигурно е, че разпознаването е било мигновено. Срещата с физическия образ или словото на Учителя за така нар. „пробудени души" е откровение, осъзнаване на някога загубен и светъл спомен. По всяка вероятност през тези години преписката с Пеню Киров е най-интензивна. Той е динамична, търсеща, утвърждаваща личност. Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно развитие, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда. Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести.
към текста >>

от присъстващите 11 души три са жени.
Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните. На срещата през 1906 г. от присъстващите 11 души три са жени. Броят на поканените също бързо нараства - на събора във В. Търново през 1909 г. те са 24, през 1912 г. -63, през 1914 г. - 92 и двама гости от града.
към текста >>

Двамата не успяват да видят делото в неговата пълнота, но словото сигурно е достигнало до тях - то е предназначено за душите.
Но те имат важна функция - към тяхното ядро през първите две десетилетия на 20 в. Учителя ще приобщи много от най-верните си ученици - много от тях ще поемат ръководствата на братствата по градове и села, ще участват активно в огранизацията на дейността на цялото братство, ще записват, отпечатват и разпространяват беседите и ще го следват до края на земния му път. Но първите са призвани и имената им са записани. Тодор Стоименов е сред най-близките сподвижници на Учителя и касиер на братството. Д-р Миркович си заминава през 1905 г., Пешо Киров - през 1918. Двамата не успяват да видят делото в неговата пълнота, но словото сигурно е достигнало до тях - то е предназначено за душите. От издателството
към текста >>

78. 16 ПИСМО

Трябва да Му благодарим в душите си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден да ни укрепява и учи на своите си пътища с благия Си и Свят Дух.
2. Сол. 2, 13. Люб. бр. Киров, Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата Любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душите си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден да ни укрепява и учи на своите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки Словом и делом. От Името на Господа ви казвам, братя мои, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все що е обещал. Ние трябва да пожертвуваме всичко за Славата на Неговото свято Име и да принесем живота си в жертва жива и свята Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима.
към текста >>

Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението.
Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да ви пази в Името Си и да ви благославя. Аз съм сега в село при брата си по плът и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението. И викам искреността на помощ и украсявам челото с учтивостта и доброто и незлобието, и като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която Ме е подкрепил да извърша и победя в Негово Име и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом. Радвайте се, братя Мои, че спасението ни е извършено и че Небето отсега е дом ваш: „Отивам място да ви приготвя, казва Господ, и кога го приготвя, ще дойда и ще ви взема при себе си, щото дето съм Аз, там да бъдете и вие". Мир вам, от Господа приемете Неговото благословение, което ви пращам. Поздравете д-р Миркович, ако е още в Бургас. Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен.
към текста >>

Молете се за голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите.
Мир вам, от Господа приемете Неговото благословение, което ви пращам. Поздравете д-р Миркович, ако е още в Бургас. Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен. Господ Исус да го уякчи и благослови. Днеска писах на брат Тихчев. Молете се за голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите. Аз присъствувам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разслабят умовете ви в живата вяра. Но Аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято Име. Мир вам, пак ви казвам, любезни Мои братя, радост на душата Ми. „Благ е Господ за онези, които Го чакат, и на душата, която Го търси. Добро е да се надее някой и тихо да очаква спасението Господне." Плач.
към текста >>

79. 18 ПИСМО

Види се, дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда.
Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят Дух Святий работи за вашето просвещение. ,Да дойде, Дух на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." Каква радост е в душата ми, когато Духът Святий е с вази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите тяготии и търпи нашите слабости. Там, в дълбочината на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божий, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се, дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда. Ний сме били подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към Мене. Моята радост и Моят мир почиват в Неговата Любов. Небето е отворено за нази: то е дом наш. Аз съм още вън от Варна.
към текста >>

80. 23 ПИСМО

Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, Аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това, което Духът Господен ми е внушил.
Писмото ви заедно с подаръка приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит, както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото, съобразно с Волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, Аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това, което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ние можем да изберем местото или в Н. пазар или пък във Варна, гдето е угодно Господу нашему. Нека да пазим думите на Христа: „Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби". Христос е говорил много неща, на които трябва да разбираме Духа, а не буквата, защото „Духът е, който дава живот".
към текста >>

81. 29 ПИСМО

Повелението винаги следва, кога се наруши законът или пък кога се прилага да се изпълни.
Писмото ти от 1-и того приех. Питате ме закон и повеление едно ли е и каква сила имат те. Закон и повеление не е едно и също нещо. Законът има по-дълбоко и широко значение, то е нещо отдавна обмислено и поставено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят, тъй и в духовния. Законът е външното изявление на Божията Воля. Повелението винаги следва, кога се наруши законът или пък кога се прилага да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За изяснение ще ви преведа от Деян. 17, 30 ст., гдето Павел употребява думата повеление. Като казва: „Сега повелявам на всичките человеци", повелява какво да се показва да изпълнят закона на Божията благодат, която се беше открила в Христа. Там, гдето няма закон, няма и повеление.
към текста >>

Той е до вази и бодърствува за душите ви.
„Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." Живейте, като че утре ще посрещнете Господа. Стойте там, гдето ви е поставил Той. Бъдете уверени, Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза. Денят няма да зайде, докато Господ не покаже всичката своя Слава и величие. Вие ще Го познаете духом. Той е до вази и бодърствува за душите ви. Ослушвайте се вътрешно и ще чуете гласа Му. Изказвайте всичките си нужди Нему. Във всичките трудни работи призовавайте Го да ви помага. Не забравяйте да се молите, и то не само за вази, но и за всички. Надявам се, кога ви срещна пак, да имате по-голяма пълнота на Христовия Дух.
към текста >>

82. 34 ПИСМО

Той ни казва чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врати за работа и ще благослови всичките ни трудове и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души.
Не знаете ли какво наказание понесе Израил от Ихова за своето непослушание? Ето затова ви се яви Михаил, да ви съобщи, че послушание, нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето призвание. Бог ни е обещал повече, отколкото ние сме достойни. Той ни казва чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врати за работа и ще благослови всичките ни трудове и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всекиму ще му се даде това, което му е потребно Ние трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима, тя е вътрешният Разум на Божественото управление, тя е силата на Божията благодат. Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ние да се съмняваме? Нима ние трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва Павел.
към текста >>

83. 38 ПИСМО

Аз имам да ви съобщя една радостна вест: Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели.
Бъдете спокойни, аз винаги добре ви разбирам, зная стремлението на Духа ви, зная, че Господ ви води. Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитите в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и Истина: затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и да уяква. Аз имам да ви съобщя една радостна вест: Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двамина от тях особено се интересуват от Господа. Един е млад, другият - на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния кръг в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие, той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас, но е беден и види се затова и Господ го вика.
към текста >>

84. 39 ПИСМО

Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението: благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него.
Желая, братя, да ви съобщя: какво Бог от величието на Неговата милост и Божествената Негова сила е „Благоволил", да дари нам всичко, що е за живота потребно и за благочестието, за да можем чрез познанието на тогози, „Който призвал нас да участвуваме в Неговата Слава и добродетел, чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество, а да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света. И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си: добродетел, за да може вярата ви чрез нейното превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото Име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея: „благоразумие" и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни предаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бог любиви, то Господ иска да приложим на нашето знание: въздържание, с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй като и самото въздържание може да се преобърне па постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието: търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението: благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се превърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието: братолюбие, за да се поразширят тесните ни сърца, но тъй и като братолтобието може да вземе тесни граници, да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието: Любов. Любов, която е за вярване на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе. Да Любиш тъй, както Бог Люби. „Бог толкова възлюби света, щото даде сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него." Защото тези добрини, които се намират у вас и които се умножават, ще ви направят да не сте празни, нито безсолни в познаванието на Господа Нашего Исуса Христа.
към текста >>

85. 40 ПИСМО

Вярност, преданост, единодушие в Любовта, това е важното.
Някои от по-последните съобщения, които съм придобил, ще ви ги съобщя в някое друго писмо. Има силна борба, но Онзи, Който е откъм нас, е силен. Ние ще приемем помощ от горе, и то наскоро. Силата ще се удвои. И делото ще тръгне. Вярност, преданост, единодушие в Любовта, това е важното. Колко са славни въжделенията за този, Който ни придружава в живота. Скръб или радост все що е. Поздрави бр. Тодор. Кажи му, томува, на когото е дал обещание, няма нито един да е забравил. „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде Царство." Молете се усърдно за успеха на общото дело.
към текста >>

86. 41 ПИСМО

Господ тук е привлякъл трима души към Истината.
Казва Псалмопевецът: „Винаги очаквайте Божиите благословения. Просете и Господ ще ви подари сила и Мъдрост". Аз бих желал да зная как прекарвате сега. Как е брат Тодор? Имате ли някои нови приятели? Господ тук е привлякъл трима души към Истината. Имали сме две заседания, в които се дадоха някои добри неща. Тук ви прилагам двете съобщения, които добре пазете. Те са писани от нашия млад приятел. И аз ви ги изпращам тъй, както си са. Други неща има, но тях друг път ще ви съобщя.
към текста >>

87. 43 ПИСМО

Едного ще раздели от жена му, другиго ще скара с брата му, на трети ще поквари ума, на четвърти ще разврати сърцето, на пети ще убие вярата, на шести ще внуши да се откаже от Господа.
Наредбите на тоя свят са непостоянни. Всичко се мени. Образът на тоя свят прехожда. Почти всички са изложени на изпит. Дяволът не стои и той работи усърдно за своето дело. Едного ще раздели от жена му, другиго ще скара с брата му, на трети ще поквари ума, на четвърти ще разврати сърцето, на пети ще убие вярата, на шести ще внуши да се откаже от Господа. И много такива дела има у него. Той е баща на всяка лъжа и измама. Но каквото и да прави, на неправдата й са къси краката, тя почива на пясък. И той сам ще се убеди един ден, че Бог поругаем не бива. Този, Който ръководи живота, познава добре мислите на всички.
към текста >>

88. 45 ПИСМО

Да, животът е вътре в нази, в нашите души и според както мислим и чувствуваме, така го и разбираме.
Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но верното е, че те се случват по някои наши опрощения. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме кога минаваме тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души и според както мислим и чувствуваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участвуваме. Всяка душа е подобна на един свят космически и населен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенствуването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град.
към текста >>

89. 54 ПИСМО

Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели.
Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумен го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре. Господ във всичко ми помогна. Държах три сказки в градския салон „Арахапгел Михаил". Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели. Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на безплатните ученически трапезарии (т.е. за бедните) и стопанското училище „Евдокия". Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре.
към текста >>

90. 56 ПИСМО

Господ, Който взема лично грижа за вашите души и ви ръководи, ще ви даде всяко благословение и радост.
В Русе срещнах онзи адвентистки приятел, който е идвал да говори в Бургас. Днеска ще пиша на д-ра. Ще обичам да чуя от вази. За нашето съобщение времето наближава и да видим къде ще се отреди. Имайте Мир и търпение, Божиите работи ще се изпълнят всяко на своето време. Господ, Който взема лично грижа за вашите души и ви ръководи, ще ви даде всяко благословение и радост. Той знае най-добре от какво имате най-вече нужда. Неговото желание е да изучаваме Неговите пътища и постоянно да се съобразяваме с Неговата Воля. А Божията Воля е вечното добро, а Неговото познание е животът вечен. Приемете моя искрен поздрав. Поздрави бр.
към текста >>

91. 61 ПИСМО

Казвам: „Не дръж душите ни в очаквание".
Ето, това движение Духа Господен върши. Пак ви казвам, молете се. Жетвата е голяма, работниците - малко. Вслушвайте се дълбоко какво говори вътрешният глас. Движението иде от долу на горе. Казвам: „Не дръж душите ни в очаквание". Не когато искаме ние, но когато иска Господ. Чакайте, докато Господ благоволи да изпроводи силата на Своето Слово. Аз опитвам силите на неприятеля. Помнете, че е хитър и лукав нашият противник, гледайте да не ви изкуси. Укрепявай работата в Бургас.
към текста >>

92. 63 ПИСМО

С търпение изкупвайте душите си, казва Словото чрез Духа.
Бъдете спокойни. Всичко вкупом работи за добро. Аз ще ви пиша по-после пак. Засега има много неща, за които трябва да се чака, докато узреят. Много пъти в живота се случват неща, за които трябва да се чака разрешение от свише. С търпение изкупвайте душите си, казва Словото чрез Духа. Неприятностите, спънките идат от друг източник, а не от „този", Който е Виделина. Делото е в други ръце. Бог се от зло не изкушава. Свободата е дело на духовния живот на Любовта. Аз не мога да ви кажа колко ще се бавя тук.
към текста >>

93. 70 ПИСМО

Второто упражнение, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете и ще повдигнете дясната си ръка, и ще запушите дясната си ноздра с първия пръст, и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
Вярвам да сте преминали добре и Господ, Нашият добър приятел и ръководител, да ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение от горе за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действува за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Своето Си Име. Второто упражнение, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете и ще повдигнете дясната си ръка, и ще запушите дясната си ноздра с първия пръст, и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата и с първия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпушвате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата „АУМ" и думите „Царството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, на обяд и вечер по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминавате. Евтим Златев се сгоди преди няколко време.
към текста >>

После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата и с първия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпушвате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата „АУМ" и думите „Царството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение от горе за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действува за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Своето Си Име. Второто упражнение, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете и ще повдигнете дясната си ръка, и ще запушите дясната си ноздра с първия пръст, и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата и с първия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпушвате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата „АУМ" и думите „Царството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, на обяд и вечер по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминавате. Евтим Златев се сгоди преди няколко време. Кани и мене на годежа.
към текста >>

94. 89 ПИСМО

Пазете единодушие, единомислие.
Аз виждам где стои спънката и ще се постарая да се изправи. Друго, вашия Антиминс, който имате в стаята си, покрийте го с нещо. Тия светии не е добре да стоят в обикновени стаи, гдето всички влизат, може да го прикътате. Бодърствувайте всички. Бъдете препасани със Силата Господня, защото е време за воюване. Пазете единодушие, единомислие. Съдействувайте за добро един за друг. Желайте преуспяването на Царството Божие. Всичко, което вършите, да е подсолено със сол. Не се опасявайте, дайте ширина на вашата душа, за да работи Господ вътре във вас. Дайте моя поздрав на всички приятели.
към текста >>

95. 91 ПИСМА до Мария Казакова

" Да, той е Божественият младоженец на всички души.
Не. Господ казва: „Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духът на Истината слезе да живее във вашите сърца, който Аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко, що съм ви казал". И тъй действията днес на Духа Божия са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото. Виделината, която ни заобикаля, е необорима. Пред нас стои истината, която ни пита: „Какво мислите за Христа? Чий син е? " Да, той е Божественият младоженец на всички души. Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията на Божията Любов. Не, Господ не ни е забравил, но той ни привлича с нишките на своята Любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел. Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може: чрез видение, чрез внушение, чрез вдъхновение.
към текста >>

96. 93 ПИСМО

Внушителни са думите Христови на едно място в Евангелието на Йоана.
Люб. Г-жа Казакова, Вярвам да се подвизавате в познанието на Истината. В нейните пътища има Виделина, която е свят за душата на всекиго. Внушителни са думите Христови на едно място в Евангелието на Йоана. „Ако вий устоите в моята дума, наистина сте мои ученици. И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни". Колко съдържателни са тия думи. Колкото по-напълно се проникваме със смисъла на нашия земен живот, толкова по-ясна ни става целта и предназначението, което Бог ни е определил. Няма нищо по-добро, по-благо за нашата душа, за нашия дух, отколкото да слушаме гласа на Божията Любов, която постоянно ни кани на подвиг да се усъвършенствуваме и уякваме във всяка доброта и святост.
към текста >>

97. 94 ПИСМО

Тя има добро бъдеще, но има голяма опасност да не го разруши сама.
За вас има да се съобщят някои много добри неща, но условията сега не благоприятствуват. Ще трябва да чакате, да се молите до назначеното време. Това, което вършите сега за Делото, е добро Вашите усилия са благоприятни на общия промисъл Господ ще ви даде мир и радост. За Танка трябва да бъдете търпелива и внимателна, понеже тя е под влиянието на нисши духовни общения Тя е натура страстна, в нея чувствата и поривите вземат господство, но има надежда. Ще стане прелом в живота й. Тя има добро бъдеще, но има голяма опасност да не го разруши сама. Ако вярата й в Бога се усили, ако любовта за доброто и саможертвеността вземе връх, тя ще спечели, ако не, има да продължава своето земно съществувание. Оставят на ваше разположение да я вземете или не. Ако решите да я оставите при вази си заради любовта Христова за една година повече, добре ще сторите. Христос ще ви покаже що трябва да вършите, а от своя страна и аз ще ви дам своето съдействие да знаете как да постъпите. С г-жа М.
към текста >>

Правдата е неразрушима, неправдата, преходна.
Действувайте всички. Молете се да преуспее правдата и Бог да повдигне работници по сърцето Си. Не се опасявайте. Всичко работи за добро. Злото е временно, доброто е вечно. Правдата е неразрушима, неправдата, преходна. Любовта е неугасима, злобата, тлеюща. Да бъдем добри, да бъдем благи, да любим винаги, да сме готови да прощаваме, това е целта на живота, това и Бог желае от нас в този свят. Да се научим да се съобразяваме с Неговата воля, това е смисълът на живота, това е нашето добро. Срещата ни, запознанството ни, мислите ни, стремежите ни, желанията ни, това са Божии отреждания и Божии блага. Да се не отегчаваме, да правим добро според волята Божия.
към текста >>

98. 103 ПИСМО

Ходете всички в чистотата на вярата, в чистотата на надеждата и в чистотата на любовта, извора на всички добрини, която въздига и освещава всичките человечески души.
Аз имам още малко работа тук да досвърша и тогава ще видя какво е желанието на Духа Господен и Неговата блага воля. Ако е много потребно моето идване при вази, то Господ ще ме изпрати. Духом засега аз съм с зази и споделям всичко. Поздрави от мен г-жа Недялкова и майор Недялков, сестрите Досеви и Ел. и В. Иванови. Ходете всички в чистотата на вярата, в чистотата на надеждата и в чистотата на любовта, извора на всички добрини, която въздига и освещава всичките человечески души. Желайте тая чиста любов на Небето, която изпъжда вън всякой страх. Бъдете готови да понесете всичко за Христа, тъй както и Той е понесъл за вас поругания, бияния и присмехи, и смърт. Вам ви подобава да бъдете като Него. Имате поздрав от всички тук в Господа. Поздравява ви и д-ра Засега вие имате такива добри изявления на благия Дух Господен.
към текста >>

99. 109 ПИСМО

Да ходите в единодушие, с чистота на сърцето, с целомъдрие на ума и с благост на духа.
И влагата на живота ще пада всяка заран и вечеря в твоята душа и там ще растат всичките плодове на Небето. Господ сам ще полива и оросява твоята душа със Своите милости. Слушай постоянно Негова глас, изпълнявай волята Му, ходи в пътищата Му, пази заповедите Му и приемай любовта Му. Мъдростта Му да ти бъде като огърлие около врата, Истината Му като облекло и Правдата Му като дреха. Моето желание е всички вий там, в Търново, да имате тази пълнота. Да ходите в единодушие, с чистота на сърцето, с целомъдрие на ума и с благост на духа. Това е желанието на вашия Небесен Баща, Който се грижи за вас всинца ви. Колко е велика Неговата грижливост и благост! Имайте упование в него и няма да бъдете лишени от нищо добро. Вашите нужди, вашите желания, всички са взети предвид. Не бързайте, с бързане нищо не става.
към текста >>

100. 113 ПИСМО

Той живее в душите на бедните, немощните, слабите и огорчените души, тях Той постоянно повдига и оживява и им дава сила и надежда, че Той е, Който избавлява.
Само той е достоен за всяка любов. Към Него всички трябва да се обръщате, към Него трябва да гледате и Него да слушате. Той е винаги благият, дълготърпеливият, вселюбящият Господ, Който не презира никого. Той е навсякъде. Той живее в бащите, майките, сестрите, братята и приятелите, и учители, и служители. Той живее в душите на бедните, немощните, слабите и огорчените души, тях Той постоянно повдига и оживява и им дава сила и надежда, че Той е, Който избавлява. И Този Праведният Господ е дошъл да следи и оправи света и Негова Дух днес се тъй носи върху стихийните человешки духове, както едно време върху лицето на неустроената и неоформена земя. И от този хаос, от това человешко противоречие той ще произведе един строен и прекрасен свят, пълен с всички добрини и блага. Сърца трябват на хората, добри сърца, добри умове, мисли чисти, желания бистри и ясни, както живата вода. Светът се движи, светът се колебай, страх и трепет съвзема всички. Страх и любов са несъвместими.
към текста >>

Тъй е то, когато человеческата душа, человеческото сърце се лиши от Божествената обич, страхът, малодушието ще го последват.
И Този Праведният Господ е дошъл да следи и оправи света и Негова Дух днес се тъй носи върху стихийните человешки духове, както едно време върху лицето на неустроената и неоформена земя. И от този хаос, от това человешко противоречие той ще произведе един строен и прекрасен свят, пълен с всички добрини и блага. Сърца трябват на хората, добри сърца, добри умове, мисли чисти, желания бистри и ясни, както живата вода. Светът се движи, светът се колебай, страх и трепет съвзема всички. Страх и любов са несъвместими. Тъй е то, когато человеческата душа, человеческото сърце се лиши от Божествената обич, страхът, малодушието ще го последват. Но към вас Небето се обръща и ви посочва пътя. Небесните жители, Служителите Божии ви идат на помощ. Вслушвайте се дълбоко в себе си. Слушайте този вътрешен глас на Бога и не бойте се. Поздрав на всички.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26017308235168