НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
554
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на
духовна
деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.
То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието.
Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на
духовна
деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.
А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен. Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления. Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят.
към текста >>
Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата
духовна
природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.
Послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща! Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих! Оставите глупостта и бъдете живи, ходете в пътя на разума! “ Человек не е можал да остане сляп завинаги към тази истина.
Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата
духовна
природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.
Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род. Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука. Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята. Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар.
към текста >>
Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето
духовно
въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й.
Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех.
Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето
духовно
въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й.
Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера. Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй.
към текста >>
В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и
духовното
повдигане на бедните класи.
Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо. Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания.
В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и
духовното
повдигане на бедните класи.
Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност.
към текста >>
Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи
духовни
подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката.
Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи
духовни
подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича.
към текста >>
Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за
духовното
ни въздигане, т.е.
Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота. По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението.
Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за
духовното
ни въздигане, т.е.
въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък. Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието. Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство.
към текста >>
Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и
духовно
просвещение и въздигане.
Има ли някой да оспорва това? Нека ни докаже противното. – „Майки, майки иска Франция“, казва Наполеон Великий. Но тези майки не са създавани без Добродетел. За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта.
Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и
духовно
просвещение и въздигане.
Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот.
към текста >>
И да влези в
духовното
мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената.
Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят.
И да влези в
духовното
мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената.
Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен? “ На това питане ще отговорим направо. Истината ще си е Истина през всичките векове.
към текста >>
Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на
духовния
ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня.
Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел. Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега. Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило.
Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на
духовния
ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня.
Важно е да правим разлика помежду понятията за вяра и религия. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир. Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование. От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго. Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина.
към текста >>
Вярата е
духовна
способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир.
Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило. Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня. Важно е да правим разлика помежду понятията за вяра и религия.
Вярата е
духовна
способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир.
Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование. От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго. Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина. Навярно това се потвърждава и от постоянните стълкновения на самите религиозни системи една с друга. Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета.
към текста >>
Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и
духовно
развитие и образование.
И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило. Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня. Важно е да правим разлика помежду понятията за вяра и религия. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир.
Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и
духовно
развитие и образование.
От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго. Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина. Навярно това се потвърждава и от постоянните стълкновения на самите религиозни системи една с друга. Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета. Обаче тия частни интереси упражняват голямо влияние върху душевното ни настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват от пътя на духовното ни просвещение.
към текста >>
Обаче тия частни интереси упражняват голямо влияние върху душевното ни настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват от пътя на
духовното
ни просвещение.
Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование. От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго. Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина. Навярно това се потвърждава и от постоянните стълкновения на самите религиозни системи една с друга. Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета.
Обаче тия частни интереси упражняват голямо влияние върху душевното ни настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват от пътя на
духовното
ни просвещение.
Тогава става необходима нужда от наша страна да изпитваме всяко религиозно произведение дали има солта на Истината, или не. И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята длъжност да го турим настрана като человеческо заблуждение. Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди.
към текста >>
Нашия
духовен
характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението.
И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята длъжност да го турим настрана като человеческо заблуждение. Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди. Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност.
Нашия
духовен
характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението.
Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело. Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против. Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия.
към текста >>
Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на
духовните
естествени закони в душевния ни живот.
Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение.
Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на
духовните
естествени закони в душевния ни живот.
Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен.
към текста >>
От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит
духовно
; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето
духовно
възраждане.
От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека.
От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит
духовно
; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето
духовно
възраждане.
Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука?
към текста >>
Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и
духовен
живот на человека.
Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки.
Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и
духовен
живот на человека.
Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот. Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят.
към текста >>
Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия
духовен
живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си?
Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата. Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния?
Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия
духовен
живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си?
Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека.
към текста >>
Никой. То е великата нужда на умствения и
духовен
живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето.
Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си?
Никой. То е великата нужда на умствения и
духовен
живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето.
Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм.
към текста >>
Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда
духовния
като връх над всичко в своята душа.
Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето.
Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда
духовния
като връх над всичко в своята душа.
От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества.
към текста >>
Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на
духовния
живот на человека.
Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея.
Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на
духовния
живот на человека.
Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто. Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем.
към текста >>
Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в
Духовния
– разврат и нравствен упадък на человеческите общества.
Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм.
Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в
Духовния
– разврат и нравствен упадък на человеческите общества.
Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто. Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем. Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си.
към текста >>
Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият
духовен
живот към съвършенството на Доброто.
От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят.
Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият
духовен
живот към съвършенството на Доброто.
Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем. Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си. Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си.
към текста >>
Злото у кое и да е
духовно
същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова.
Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове. Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник. Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината.
Злото у кое и да е
духовно
същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова.
Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества.
към текста >>
Законът на биос царува в
Духовния
свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви.
Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник. Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова.
Законът на биос царува в
Духовния
свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви.
От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане.
към текста >>
В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка
духовна
деятелност от какво естество е и какви качества притежава.
Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта.
В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка
духовна
деятелност от какво естество е и какви качества притежава.
Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане. Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с Вяра и Любов, с Мир и Радост. Биос е вечната основа, първият и последният във всичко.
към текста >>
Този
духовен
закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества.
Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда.
Този
духовен
закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества.
Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане. Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с Вяра и Любов, с Мир и Радост. Биос е вечната основа, първият и последният във всичко. Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества. Границите на този закон са самата безпределност на вечността.
към текста >>
Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата,
духовно
мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало.
Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало.
Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата,
духовно
мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало.
По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност.
към текста >>
Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (
Духовния
свят).
По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма.
Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (
Духовния
свят).
Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки.
към текста >>
Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на
духовния
си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност.
Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони.
Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на
духовния
си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност.
И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней.
към текста >>
2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на
духовна
дейност.
1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение.
2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на
духовна
дейност.
Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар. Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии. 4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание.
към текста >>
Нуждата на неговата
духовна
природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.
Оставете глупостта и бъдете живи. И ходете в пътя на разума! ”(Пр. 9:5-6). 4. Не било възможно човек да остане завинаги сляп за тази истина. Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството.
Нуждата на неговата
духовна
природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.
Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар.
към текста >>
3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за
духовното
му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата.
Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12]. Благовестието тропа вече на нашата врата. 4. Обуздаване на низшето естество[13] 1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот. 2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех.
3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за
духовното
му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата.
Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера.
към текста >>
17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и
духовното
повдигане на по-бедната класа.
15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования.
17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и
духовното
повдигане на по-бедната класа.
За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм.
към текста >>
18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите
духовни
подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].
16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката.
18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите
духовни
подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].
19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече.
към текста >>
7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи
духовното
им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва. Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата.
7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи
духовното
им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях!
към текста >>
–
духовно
просвещение;
6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и сестри, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на Любовта. Ако всички хора се ръководят и вдъхновяват от този принцип и изпълняват изискванията на този велик закон, то той непременно ще произведе присъщите за него резултати и ще принесе своите благи плодове: – мир; – благоденствие; – успех;
–
духовно
просвещение;
– повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите.
към текста >>
5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня
духовен
свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.
2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят.
5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня
духовен
свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.
9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение. „Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията? Къде отиват те, които от толкова хиляди години са ръководили човешкия род и постоянно са го учили как да изпълнява своя дълг към Бога и към ближния? ”
към текста >>
Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на
духовния
ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън.
Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило.
Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на
духовния
ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън.
5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот. Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека. 6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта.
към текста >>
Вярата е
духовна
способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.
4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”.
Вярата е
духовна
способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.
Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека. 6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта. Впрочем това се потвърждава и от постоянните стълкновения между религиозните системи. Разбира се, всичко това произтича от разликата в убежденията на хората, чиито умове са различно настроени и разположени.
към текста >>
Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и
духовно
развитие на човека.
Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.
Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и
духовно
развитие на човека.
6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта. Впрочем това се потвърждава и от постоянните стълкновения между религиозните системи. Разбира се, всичко това произтича от разликата в убежденията на хората, чиито умове са различно настроени и разположени. 7. Това обстоятелство ни кара да направим заключението, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които са свързани с интереси, нямащи нищо общо със самата същност на предмета.
към текста >>
Тези лични интереси обаче упражняват голямо влияние върху душевното настроение на човека и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя на
духовното
му израстване.
6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта. Впрочем това се потвърждава и от постоянните стълкновения между религиозните системи. Разбира се, всичко това произтича от разликата в убежденията на хората, чиито умове са различно настроени и разположени. 7. Това обстоятелство ни кара да направим заключението, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които са свързани с интереси, нямащи нищо общо със самата същност на предмета.
Тези лични интереси обаче упражняват голямо влияние върху душевното настроение на човека и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя на
духовното
му израстване.
8. Ето защо е необходимо да подлагаме на проверка всяко религиозно произведение, за да видим дали притежава солта на Истината, или не. Щом намерим, че то не е съобразно с Истината, наш свешен дълг е да го сложим настрана като човешка заблуда. 9. Истинската религия трябва да се освободи от всички останки на миналото, от всичко онова, което се е натрупало в нея по силата на известни лични, чисто човешки съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди.
към текста >>
10. Нашият
духовен
характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата.
Щом намерим, че то не е съобразно с Истината, наш свешен дълг е да го сложим настрана като човешка заблуда. 9. Истинската религия трябва да се освободи от всички останки на миналото, от всичко онова, което се е натрупало в нея по силата на известни лични, чисто човешки съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди. Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37]
10. Нашият
духовен
характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата.
Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина. Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия.
към текста >>
7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на
духовните
закони, които управляват вътрешния живот на човека.
В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват.
7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на
духовните
закони, които управляват вътрешния живот на човека.
Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие.
към текста >>
Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит
духовно
е той.
6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека.
Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит
духовно
е той.
И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот.
към текста >>
И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето
духовно
развитие.
7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той.
И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето
духовно
развитие.
9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]:
към текста >>
И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и
духовния
живот на човечеството.
2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък.
И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и
духовния
живот на човечеството.
4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат.
към текста >>
Кой би се стремял към по-висшия
духовен
живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?
1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления?
Кой би се стремял към по-висшия
духовен
живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?
3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа.
към текста >>
3. Без съмнение една велика нужда на умствения и
духовен
живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?
3. Без съмнение една велика нужда на умствения и
духовен
живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна
към текста >>
– пробужда
духовния
като връх в своята душа.
Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда;
– пробужда
духовния
като връх в своята душа.
1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека. 2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда:
към текста >>
От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на
духовния
живот на човека.
– започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот.
От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на
духовния
живот на човека.
2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества.
към текста >>
– в
духовния
– развращаване и нравствен упадък на човешките общества.
От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека. 2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак;
– в
духовния
– развращаване и нравствен упадък на човешките общества.
Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50] 3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем.
към текста >>
3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия
духовен
живот към усъвършенстване в доброто.
Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества. Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50]
3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия
духовен
живот към усъвършенстване в доброто.
Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем. 4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят.
към текста >>
Злото у което и да е
духовно
същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива.
3. Тези математически аксиоми винаги се разбират по един и същи начин така, както първоначално са внушени в умовете на всички хора.[75] 4. Понятията за добро и зло също не могат да бъдат разбирани по друг начин освен така, както се диктуват от Върховния закон. На онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник. 5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по един и същ начин. Той ще се мери с един и същ критерий – с мярката на Истината.
Злото у което и да е
духовно
същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива.
2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден.
към текста >>
1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в
духовния
свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви.
На онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник. 5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по един и същ начин. Той ще се мери с един и същ критерий – с мярката на Истината. Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос
1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в
духовния
свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви.
2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане.
към текста >>
В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка
духовна
дейност и какви качества притежава.
Той ще се мери с един и същ критерий – с мярката на Истината. Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза.
В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка
духовна
дейност и какви качества притежава.
Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко.
към текста >>
3. Това е единственият
духовен
закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества.
2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден.
3. Това е единственият
духовен
закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества.
Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос.
към текста >>
– ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (
духовния
свят).
– ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма; – ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма. 8. Или казано по-конкретно на френологичен език: – ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм; – ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм;
– ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (
духовния
свят).
2.6. „Научни истини” и „научен скептицизъм” 1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони. Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност.
към текста >>
Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя
духовен
живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност.
– ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят). 2.6. „Научни истини” и „научен скептицизъм” 1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони. Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита.
Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя
духовен
живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност.
И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно?
към текста >>
Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на
духовното
.
пр. Хр.). Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят. ІІІ. Епоха на Телеца (4000 – 2000 г. пр. Хр.). Тази култура потъва още повече в материалното.
Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на
духовното
.
Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото. ІV. Епоха на Овена (2000 г. пр. Хр. до идването на Христос). Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят.
към текста >>
Нещо повече, те го смятат за израз на
духовното
, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото.
Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят. ІІІ. Епоха на Телеца (4000 – 2000 г. пр. Хр.). Тази култура потъва още повече в материалното. Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното.
Нещо повече, те го смятат за израз на
духовното
, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото.
ІV. Епоха на Овена (2000 г. пр. Хр. до идването на Христос). Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят. Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична.
към текста >>
Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като
духовен
кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии.
Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото. Още през първия декан етическата християнска максима от Новия Завет (т. нар. “златно правило” на поведението, дадено от Христос – „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб! ”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно. Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха.
Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като
духовен
кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии.
Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи. При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка. Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне. Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята. [13] Вж.
към текста >>
При изграждането ú славянството ще използва всички
духовни
и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка.
“златно правило” на поведението, дадено от Христос – „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб! ”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно. Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии. Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи.
При изграждането ú славянството ще използва всички
духовни
и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка.
Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне. Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята. [13] Вж. дял втори – ІІ.4. и ІІІ, също и дял трети – 5.
към текста >>
Учителят за Адам: „Първият човек, който бил по образ и подобие Божие, е
духовният
човек, а след него бил направен физическият човек, наречен втори Адам.
№ 8. [16] „Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, Аз съм.”(Йоан 8:58). В Кабала на иврит Адам означава “червена земя”, което е почти идентично с Athamas или Thomas, което на гръцки е преведено Дидумос (двойният). Адам Кадмон (ивр.) е Първоначалният човек, Небесният човек, който не е паднал в греха. В Кабала Адам Кадмон е проявеният Логос.
Учителят за Адам: „Първият човек, който бил по образ и подобие Божие, е
духовният
човек, а след него бил направен физическият човек, наречен втори Адам.
Вторият е бил направен от пръст, а на първия Бог даде власт на Небето и Земята. Христос е великият Брат на човечеството, първият образ на човека, Първородният в света – начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Новият Адам ще бъде създаден отново по образ и подобие на Бога. Щом Земята се пречисти, Господ ще създаде нов рай и ще постави в него третия Адам и третата Ева.” [17] съзнателно прилагане на неправилни доводи в спора или в доказателствата, използване на т. нар.
към текста >>
пари, като всеобщи проблеми, с които трябва да се справя всеки човек, тръгнал по
духовния
път.
[21] Вж. дял трети – 5:5. [22] На друго място Учителят споменава изброените три: 1. власт и слава; 2. жени; 3.
пари, като всеобщи проблеми, с които трябва да се справя всеки човек, тръгнал по
духовния
път.
[23] Днес ролята на ”златния телец” според Учителя се изпълнява от парите. [24] Йезуитски орден (лат. Societas Jesu – Общество на Исус) – католически монашески орден, основан през 1534 г. от Игнаций Лойола. Създаден по време на сериозната заплаха за католицизма от Реформацията и протестантизма, той имал за цел да се бори за пълно признаване на непоклатимостта на католическата вяра.
към текста >>
Според херметичната наука се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер;
въздухообразна
, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер.
Аз разбирам „майка” в широк смисъл. Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.” [27] Етерът (гр. – небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира. Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и др.
Според херметичната наука се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер;
въздухообразна
, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер.
Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята. Учителят за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат. Частицата „ет” е първичното начало, от което нещата се раждат. „Тер” е това, което отглежда нещата на земята. Съвременната окултна наука приема, че съществуват четири категории етер в пространството или четири състояния.
към текста >>
Той прониква въздуха и се счита за най-рядката
въздухообразна
материя.
Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята. Учителят за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат. Частицата „ет” е първичното начало, от което нещата се раждат. „Тер” е това, което отглежда нещата на земята. Съвременната окултна наука приема, че съществуват четири категории етер в пространството или четири състояния.
Той прониква въздуха и се счита за най-рядката
въздухообразна
материя.
Отличава се с голяма лекост и ефирност. Нещата едно друго се проникват. Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото, по-голямото го обгръща. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така.
към текста >>
Той се нарича
Духовен
свят.”
Налягането на етера образува слънцата. Където има слънца, налягането на етера е най-голямо. Когато етерът създава налягане в безконечното пространство, се образуват слънчевите системи. Т.е. това налягане не е еднакво навсякъде. След като се преминат четирите категории етер, над тях се намира друг свят със съвсем друго естество.
Той се нарича
Духовен
свят.”
[28] Вж. дял втори – ІІІ.1. [29] Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 19.04.1882) – английски естествоизпитател, създател на научната биология. Роден в Шрюсбъри в семейството на лекар. Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет.
към текста >>
Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и
полудуховна
, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят.
[37] Вж. дял първи – ІІ.2.4. [38] „Доброта, Истина, Красота, това е Любовта” – формула от Учителя, дадена в Младежкия окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г. [39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи. Без ум и сърце душата не може да се прояви.
Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и
полудуховна
, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят.
За тази цел са ú необходими помощници в лицето на ума, сърцето и волята. Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Но при сегашния стадий на развитие, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето.
към текста >>
Велико
Духовно
ниво.
– под-стоене) свят или свят на закони. 3. Материален свят или свят на факти. Светът може да се раздели и на три големи класа явления, известни като трите Велики нива: 1. Велико Физическо ниво. 2. Велико Ментално ниво. 3.
Велико
Духовно
ниво.
Това деление е условно и има за цел да улесни търсещия познание. Истината е, че трите нива представляват възходящи степени на великата скала на живота, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът. Различните нива преливат едно в друго, така че не би могло да се направи строго и ясно разграничение между тях. Това е смисълът на ІІ-ри Херметичен принцип (вж. бел. № 50).
към текста >>
Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите
духовни
и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло.
Той е средоточният дом на Небесното царство, където всички просби и молитви от този свят постъпват пред Лицето Божие. Този център се намира в сърцето на нашата галактика, който съвременната астрономия още не е открила. „Алфиола” е термин, назован единствено от Учителя. На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”. Според М.
Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите
духовни
и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло.
Той управлява всичко, което става върху планетите и слънцата. Той е центърът на Живота за Цялото и създава планове за раждането и развитието на ерите и епохите. [63] Асаф Хол (Asaph Hall, 15.10.1829–22.11.1907) – американски астроном, член на Националната академия на науките във Вашингтон (1858). През 1857-1862 г. е асистент в обсерваторията в Харвард, а през 1896-1901 г.
към текста >>
години Земята е заемала едно грамадно
въздухообразно
пространство и е имала само една ядка като голям орех.”
Разстоянието (X) до най-близката вселена е 9,3.1010 пъти диаметъра (d) на Слънчевата система (d=5,6.109 мили) или накрая се получава: 5,2 .1020 мили. [70] Това е т.нар. междузвездна среда с различна плътност (милиарди пъти по-ниска и от най-добрия вакуум от земните лаборатории). Тази междузвездна среда поглъща част от светлината, достигаща до нас от звездите. [71] Учителят за Земята: „Преди 250 млрд.
години Земята е заемала едно грамадно
въздухообразно
пространство и е имала само една ядка като голям орех.”
[72] Василий Яковлевич Струве (4.04.1793–11.11.1864) – руски астроном и геодезист. Основател и пръв директор на Пулковската обсерватория (главна обсерватория на АН на Русия). Работи в областта на звездната астрономия. Извършва обстойни изследвания на двойни звезди. Открива концентрацията на звездите в главната плоскост на Млечния път.
към текста >>
Преподавателският екип тогава е известен не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка”, която включва ненадминатите
духовници
и учени: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Бъц и д-р Крукс.
По отсечката Чикаго–Хъдзън Емпайър-Експрес поставя рекорд в железопътния транспорт, като развива 180 км/ч. Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад. По това време в Бостън, където Петър Дънов учи, е построена най-голямата библиотека в страната, а също така е направена първата копка на подземна железница. На 19 септември 1888 г. в методистката семинария „Дрю”, Медисън, Петър Дънов започва своето следване в Америка.
Преподавателският екип тогава е известен не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка”, която включва ненадминатите
духовници
и учени: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Бъц и д-р Крукс.
Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство за завършен пълен курс на обучение. На 12 октомври 1892 г. той се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, които студентът може да изучава. Между тези допълнителни дисциплини са музиката и медицината – две неща, на които особено се набляга в методисткото образование, което Петър Дънов получава в „Дрю”, Медисън.
към текста >>
Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо
духовно
наследство.
Така се появи второто издание. Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика.
Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо
духовно
наследство.
Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи.
към текста >>
Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото
духовно
пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.
Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство.
Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото
духовно
пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.
Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци.
към текста >>
С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите
духовни
идеали и общочовешки ценности.
Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод.
С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите
духовни
идеали и общочовешки ценности.
Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци. Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор. Ние обаче сме се стремили да съхраним и всеки бисер от първоизточника.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
А тази благородна цел включава по естество
духовното
просвещение и подобрение на членовете в обществото.
Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота.
А тази благородна цел включава по естество
духовното
просвещение и подобрение на членовете в обществото.
Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи!
към текста >>
Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия
духовен
живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“.
– Трябва да се избягва злото в живота.“ Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място. Фактът е, че ние се раждаме и умираме без да щем, като при това и понасяме своите страдания, без да има някой да ни помогне. Сега въпросът с нас не е дали да се раждаме, или да се не раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Този въпрос е вън от нашата област.
Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия
духовен
живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“.
Но нека се повърнем пак на предмета си. Добрата почва ще ни се даде от Природата, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания. Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети. Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ.
към текста >>
Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в
духовно
нравствена сила.
От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни.
Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в
духовно
нравствена сила.
Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот. И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки.
към текста >>
В него още не било се пробудило чувството на
духовния
живот, той е бил невеж.
да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята. То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род. Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност. Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат.
В него още не било се пробудило чувството на
духовния
живот, той е бил невеж.
Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли. До това време человек се управлявал само от страха на природния свят. Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението. То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина.
към текста >>
Не бил още в сила да разбира онези
духовни
велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли.
То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род. Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност. Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат. В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж.
Не бил още в сила да разбира онези
духовни
велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли.
До това време человек се управлявал само от страха на природния свят. Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението. То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички.
към текста >>
Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на
духовните
му сили.
Защо е сторила това не знаем. Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани? Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот. Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях.
Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на
духовните
му сили.
Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум. Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота.
към текста >>
Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия
духовен
живот.
Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата.
Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия
духовен
живот.
Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание.
към текста >>
Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата
духовна
еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят.
Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот.
Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата
духовна
еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят.
Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи.
към текста >>
От този
духовно
-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума.
Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото.
От този
духовно
-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума.
В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи. Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар.
към текста >>
От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата
духовна
природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи.
Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание.
От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата
духовна
природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи.
Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно.
към текста >>
Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо
духовно
-нравствени сили и качества.
Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава.
Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо
духовно
-нравствени сили и качества.
Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка.
към текста >>
Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на
духовния
.
Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо. Не може да бъде другояче. С първата еволюция на самосъхранението в душата се пробужда и втората – на дълга. С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта.
Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на
духовния
.
Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство. Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия. Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите.
към текста >>
Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен
духовен
живот.
Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството. Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички. А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази.
Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен
духовен
живот.
Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога. Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му.
към текста >>
Ако нашият
духовен
живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала.
Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло. Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата? За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди. То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление.
Ако нашият
духовен
живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала.
Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот.
към текста >>
В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на
духовното
разкапване
За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди. То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление. Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му.
В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на
духовното
разкапване
Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.
към текста >>
Причината за това е нашето умствено и
духовно
неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот.
Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама. Хваща се той тогава като слепец за тоягата на видимото привременно, което той почва да нарича „идеал“ – действителната гола тояга. Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш? “, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши.
Причината за това е нашето умствено и
духовно
неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот.
По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек. Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание.
към текста >>
Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и
духовни
сили.
Но нима с падането на един камък може да се събори една цяла къща и нима с изяждането на една ябълка могат да се повлекат толкова злини в света? То ще бъде много интересно, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. Несъмнено, причините на злото лежат някъде дълбоко скрити в самата Природа. Важно е да дирим тия причини. В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и отрицателни.
Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и
духовни
сили.
В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е. на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми.
към текста >>
Едни от тези клетки имат физическите сили на человека в запас, други – умствените му и трети –
духовните
му сили.
Колкото за клетките в нервите, те се съединителните жици, които съединяват всичките отделни общества в тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, които съобщават за всичко, що се върши вътре и вън от мозъка. Относително клетките, които образуват мозъка, те изпълняват най-сложната и деликатна работа на человеческата душа. В техните малки стаици е разположена человеческата мисъл и человеческите желания. Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм.
Едни от тези клетки имат физическите сили на человека в запас, други – умствените му и трети –
духовните
му сили.
Върху този въпрос ще се повърнем да говорим по-напространо на друго място. Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математична точност съществува, силите вътре в организъма се уравновесяват една с друга и образуват хармония, която ние наричаме здраве. Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо.
към текста >>
Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към
Духовния
свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение,
духовно
въздигане.
от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм.
Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към
Духовния
свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение,
духовно
въздигане.
То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
към текста >>
Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на
духовното
тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като
духовно
-нравствена личност, като Син Человечески.
Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си.
Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на
духовното
тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като
духовно
-нравствена личност, като Син Человечески.
Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие.
към текста >>
Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало
духовно
състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.
Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие.
Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало
духовно
състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.
Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
към текста >>
Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-
духовните
закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината.
Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.
Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-
духовните
закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината.
Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял втори .
към текста >>
Тази благородна цел включва преди всичко
духовното
просвещаване и повдигане на всички членове на обществото.
Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел. Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж. 6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота.
Тази благородна цел включва преди всичко
духовното
просвещаване и повдигане на всички членове на обществото.
7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва; – благородни средства; – разумни начала. 8. При тези условия ние ще бъдем в състояние да положим истинската основа на възпитанието, от което произтича бъдещото повдигане на всяко общество и народ от целокупното човечество.
към текста >>
Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия
духовен
живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7).
Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание.
Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия
духовен
живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7).
4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме. Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва, благородни средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те? – добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони; – истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит;
към текста >>
Съзнанието му още не било пробудено за
духовен
живот.
12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот. Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните условия за поддържане на човешкия род. Само по такъв начин той можел да се множи и размножава по лицето на земята и да я направи поле на своята дейност. 13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения.
Съзнанието му още не било пробудено за
духовен
живот.
В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност.
към текста >>
В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики
духовни
закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли.
Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните условия за поддържане на човешкия род. Само по такъв начин той можел да се множи и размножава по лицето на земята и да я направи поле на своята дейност. 13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот.
В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики
духовни
закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли.
14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества.
към текста >>
Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на
духовните
му сили, които у животните са в спящо състояние.
3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях.
Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на
духовните
му сили, които у животните са в спящо състояние.
5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота.
към текста >>
Трябвало да станат редица промени в психиката и
духовния
живот на човека.
9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача.
Трябвало да станат редица промени в психиката и
духовния
живот на човека.
Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му:
към текста >>
12. Това дало нов тласък на
духовната
му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.
Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование.
12. Това дало нов тласък на
духовната
му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.
13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот; – истински разбирания;
към текста >>
13. Подчинявайки се на този мощен
духовен
подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума.
Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.
13. Подчинявайки се на този мощен
духовен
подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума.
В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване.
към текста >>
Тя била резултат от пробуждането на неговата
духовна
природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела.
– нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба.
Тя била резултат от пробуждането на неговата
духовна
природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела.
2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж.
към текста >>
Някак несъобразно с нашите възгледи той замества първата еволюция, на първобитния човек, с втората – на
духовния
.
Не може да бъде другояче. Какво именно е направила природата, за да издигне човека на един по-висок уровен? 5. Успоредно с първата еволюция – на Самосъхранението – в душата на човека започва да действа и втората – еволюцията на Дълга. Заедно с първата цивилизация на себелюбието в неговия дух прониква и втората – на Любовта. Така действа Мировият Дух.
Някак несъобразно с нашите възгледи той замества първата еволюция, на първобитния човек, с втората – на
духовния
.
6. Докато първият закон карал човека да заграбва и обсебва всичко само за себе си, то вторият закон го принуждавал обратното – да дава от своето, за да помогне на страдащите си братя и ближни; и не само това, но и да се грижи и промисля за тяхното добро. 7. Благодарение на това на човека се открила великата истина, че като прави добро на другите, той гради собственото си щастие и благополучие. Само при това условие в него можело да възрасне семето на добродетелта и благородните постъпки. 8. Така той започнал ясно да съзнава, че само Любовта ще го направи един ден наследник на земята, която ще му даде всичките си благословения и неизчерпаеми съкровища. 8. Домът – инкубатор на доброто
към текста >>
9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен
духовен
живот.
7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека.
9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен
духовен
живот.
10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му.
към текста >>
2. Нашият
духовен
живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение.
ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека. Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока.
2. Нашият
духовен
живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение.
В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава. Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане.
към текста >>
Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на
духовно
разпадане.
2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение. В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава.
Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на
духовно
разпадане.
4. Въпросът, който естествено се повдига в ума на човека, е: какъв лек да се употреби срещу това зло? Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение. 5. Светът до голяма степен е под влиянието на първородния грях, на тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у човека. Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот. 6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34).
към текста >>
6. Причината за това е нашето умствено и
духовно
безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот.
5. Днес нашето общество прилича на онзи слепец, когото Христос, след като му отворил очите, попитал: „Що виждаш? ” „Виждам човеците като дървета” (Марк 8:24) – отговорил той. Не е ли такова днес и нашето състояние? Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем така, като че ли утре ще умрем, и мислим, че с това всичко ще се свърши.
6. Причината за това е нашето умствено и
духовно
безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот.
Или, по-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като човеци. 7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие. 3. Вътрешният характер на възпитанието 1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила:
към текста >>
Това е вярно както за физическите, така и за нравствените и
духовните
сили.
И нима от изяждането на една ябълка могат да произлязат толкова злини в света? Наистина много интересно ще бъде, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. 8. Несъмнено причините за злото лежат скрити някъде дълбоко в самата Природа. За нас е важно да търсим тези причини. В света има не само колебание и движение на елементите, но съществува и непримирима борба между силите, които се разделят на положителни и отрицателни.
Това е вярно както за физическите, така и за нравствените и
духовните
сили.
5. Двата центъра на деятелност 1. В живота има два центъра на деятелност: – център на положителните сили, т. е. на доброто; – център на отрицателните сили, т. е.
към текста >>
15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили на човека, в друга – умствените му сили, а в трета –
духовните
му сили.
13. Що се отнася до клетките на нервите, то те представляват съединителни жици, които свързват всички системи на тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, съобщаващи за всичко, което се върши вътре и вън от мозъка. 14. Клетките, които образуват мозъка, изпълняват най-сложната и деликатна работа в служба на човешката душа. В техните миниатюрни стаички са разположени човешките желания и човешката мисъл. Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма.
15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили на човека, в друга – умствените му сили, а в трета –
духовните
му сили.
Върху този въпрос ще се спрем по-подробно на друго място.[130] 16.Следователно, вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математическа точност съществува, силите вътре в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве. 17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща. Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее.
към текста >>
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към
духовния
свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме
духовно
повдигане.
7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм.
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към
духовния
свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме
духовно
повдигане.
3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
към текста >>
5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от
Духовното
тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като
духовно
-нравствена личност, като истински син на човечеството.
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва.
5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от
Духовното
тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като
духовно
-нравствена личност, като истински син на човечеството.
6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие.
към текста >>
8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо
духовно
ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни.
6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие.
8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо
духовно
ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни.
9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131] 10. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. [81] Вж. дял първи – І.10:6. [82] Вж.
към текста >>
9. Нравствено-
духовните
закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131]
В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни.
9. Нравствено-
духовните
закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131]
10. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. [81] Вж. дял първи – І.10:6. [82] Вж. дял първи – І.6.
към текста >>
Само така той можеше да проникне в
духовния
свят, но не е успял да изнесе хубаво идеята.
След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета. През това време създава най-силните си поетични произведения – поемите „Изгубеният рай” (1667) и „Възвърнатият рай” (1671). Учителят за Милтън: „Питам: Милтън беше ли, когато се изгуби раят? Възможно е да е бил син на Адам, тъй щото да си спомня. За да опише изгубения рай, той трябваше временно да ослепее, да се тури преграда пред очите му, да може да се съсредоточи, да се вглъби в съзнанието си.
Само така той можеше да проникне в
духовния
свят, но не е успял да изнесе хубаво идеята.
Разправя, че като се разбунтували ангелите в небето, не искали да слугуват на Господа. Това е описание на небето от човешко гледище. Днес раят не е такъв, какъвто Милтън го е видял. Той не живя дълго време там, а ходи само като екскурзиант и не обходи всички места. Това, което е описал, е вярно, но то се отнася само за някои области.”
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните
духовни
сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени.
Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години. Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце. Голямата трудност с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да поправи, освен самата Природа.
Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните
духовни
сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени.
Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае? “ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан. За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение.
към текста >>
За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в
духовното
просвещение.
Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае? “ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан.
За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в
духовното
просвещение.
Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин. Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват. Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на младенци. Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту към една, ту към друга посока. Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът.
към текста >>
Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето
духовно
развитие, без тази вътрешна умствена светлина.
Значи само миналото бъдеще е действителната Истина, която е оставила и в света, и в нас отпечатък на своето присъствие. Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма. Той е величественият план на една къща, която има да се построи. Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва. Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа.
Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето
духовно
развитие, без тази вътрешна умствена светлина.
Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници.
към текста >>
3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните
духовни
сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер.
1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер. Най-опасното нещо, по думите на древните мъдреци, е зле настроеното сърце. 2. Най-голямата трудност при разстроения мозък е в поправянето на развалените му „части” и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие. Никой освен самата природа не може да възстанови това равновесие.
3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните
духовни
сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер.
4. Голямата опасност при зле настроеното сърце лежи в динамичната му сила, която може да избухне като вулкан винаги, щом злото се докосне до него. Такова сърце не може да бъде укротено от нищо друго освен от Любовта. 5. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде покварено. Кой може да го познае? ”(Йер. 17:9).
към текста >>
И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и
духовно
просвещение.
Кой може да го познае? ”(Йер. 17:9). Така говори еврейският пророк Йеремия, откривайки източника на всички обществени злини. Тези злини са следствие и резултат на разюзданите човешки сърца, на необузданите човешки страсти, които не се подчиняват на никакъв разумен контрол, а постоянно се променят, постоянно избухват и угасват подобно на вулкан. 6. За да се премахне злото, Истината трябва да се внушава във всеки ум, да се представя във всичките ú видове, форми и степени пред всеки човек.
И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и
духовно
просвещение.
6. Повдигане на човешката душа 1. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин. Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще. Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство. 2. Нашите умове обаче постоянно се смущават и колебаят поради нови впечатления, подобно умовете на младенци.
към текста >>
[144] „Око не е видяло и
ухо
не е чуло, и на човек в сърцето не е дохождало това, което е приготвил Бог на тези, които Го любят” (І Кор. 2:9).
[142] Вж. дял първи – І.5:13. [143] Вж. дял първи – ІІ.2.2:21. и бел. №74.
[144] „Око не е видяло и
ухо
не е чуло, и на човек в сърцето не е дохождало това, което е приготвил Бог на тези, които Го любят” (І Кор. 2:9).
[145] Вж. дял трети – 1. [146] Вж. дял трети –2:3. [147] Вж.
към текста >>
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на
духовния
животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето.
А царството Господне е вече дошло въ сила и затова всичката земя трѣбва да се испълни отъ величието на неговото присѫтствие. Мъдростьта му трѣбва да обърне и завладѣе всѣкой умъ, а любовьтьта му, приготвенитѣ сърдца; тъй щото Господъ да царува винаги съ своя избранъ родъ. Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа. Тогава ще се испълни обѣщанието заедно съ Господа и ведно въ господа. Радвай се земя и вѣсели се небе за твоитѣ избранни.
Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на
духовния
животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето.
Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува. Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“. Въ тия думи се съдържа велика истина. За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т.
към текста >>
Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ
духовно
, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила.
Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“. Въ тия думи се съдържа велика истина. За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т. е, както израилъ който робува въ египетъ и слѣдъ 400 години получи отговоръ на обѣщанията дадени Авраму за Ханаанъ.
Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ
духовно
, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила.
Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца. По сѫщий начинъ и ний трѣбва да завладѣемъ „Царството Божие" на земята съ сила и дух и да изгонимъ неприятеля вънъ отъ прѣдѣлитѣ на това царство. Врѣме е вече да тръгнемъ прѣзъ пустинята, да прѣминемъ рѣката Йорданъ и да вземемъ чрѣзъ сила земята и да я направимъ вѣчно наслѣдие на свѣтиитѣ, на Господа, наречени царе и свѣщеници, царе на доброто, а свѣщеници на истината. Ето той иде да посѣти земята. Денъть на неговото посѣщение ще бѫде день страшенъ.
към текста >>
Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений
духомъ
ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.
Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа. Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни. Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли. Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината. Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ.
Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений
духомъ
ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.
А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ. Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене.
към текста >>
Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ
духове
, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ?
Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене. Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде.
Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ
духове
, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ?
Не го ли ражда моя духъ свѣтъ? Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата? Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ?
към текста >>
Макаръ сега и да си скроменъ и незабѣлѣзанъ по видъ, но
духомъ
си вѣликъ; и трѣбва да бѫдешъ скритъ отъ погледитѣ на свѣта до катъ Богъ твой въстанови своятъ тронъ надъ народитѣ.
— Ето Господъ не ще да се бави отъ сега за дълго, но ще извърши добрата си воля къмъ тогова когото е избралъ, къмъ тогова който познава Господа. Защото Богъ нашъ е неизмѣненъ, любовьта му пребѫдва въ вѣки. Понеже къмъ когото благоволява, благоволява по духъ. Ето Богъ те е поставилъ царъ на вѣковетѣ. Въ рѫцѣтѣ ти е прѣдалъ сила и власть за да сѫдишъ народитѣ съ правда.
Макаръ сега и да си скроменъ и незабѣлѣзанъ по видъ, но
духомъ
си вѣликъ; и трѣбва да бѫдешъ скритъ отъ погледитѣ на свѣта до катъ Богъ твой въстанови своятъ тронъ надъ народитѣ.
Тогава ще царувашъ въ сила и святосъ въ правда и миръ; защото нечестивитѣ ще бѫдатъ низринати. „Мели лемелъ саватъ меномъ, Аваримъ гемелъ бидено итафатъ“ — А — Пропадна сина на нечестието, защото Господъ е слѣзълъ да се сѫди, — да възвѣсти, че той не е мъртавъ, но живъ! Защото той отсега нататъкъ ще испълни земята съ знание. Ще въздигне и въдвори правдата си, любовьта му ще роди истината, Господъ ще се укрѣпи като силенъ за бранъ.
към текста >>
Огорчений
духомъ
, ще бѫде утѣшенъ.
„Мели лемелъ саватъ меномъ, Аваримъ гемелъ бидено итафатъ“ — А — Пропадна сина на нечестието, защото Господъ е слѣзълъ да се сѫди, — да възвѣсти, че той не е мъртавъ, но живъ! Защото той отсега нататъкъ ще испълни земята съ знание. Ще въздигне и въдвори правдата си, любовьта му ще роди истината, Господъ ще се укрѣпи като силенъ за бранъ. Всѣкой угнетенъ, ще бѫде подкрѣпенъ.
Огорчений
духомъ
, ще бѫде утѣшенъ.
И както майка милва свойтѣ си, така и Господъ ще помилва онзѣи които го чакатъ. Отъ сега нататъкъ съ думи нѣма да ви забавлявамъ, но съ дѣла благи, съ дѣла вѣлики, Ще ви нахраня и нѣма да огладнѣете, и ще ви напоя, и нѣма да ожеднѣетѣ, защото хлѣбътъ и водата съ които ще ви нахраня и напоя, ще бѫдатъ присѫщенъ животъ — Мизраимъ, Мизраимъ. Халелъ ве бихаръ хошамаимъ, хенени, хени, фенахъ фенимъ, хаберимъ кошетъ ви хадони — В: — М: — Защото самъ Богъ на силитѣ е вече който испълнява своята ветозавѣтна воля. Той е крѣпкиятъ Господенъ, синътъ Давидовъ, който иде да вземе своето царство съ сила.
към текста >>
Той е единъ който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на
духоветѣ
и любовьта.
Ето ще заповѣда и ще стане споредъ желанието на сърдцето му, защото правдата Господня обитава въ ного. Той е скроменъ и смиренъ по сърдце, но строгъ въ сѫдъ и правда. Когото благослови ще бѫде благословенъ, и къмъ когото се подигне неговото негодувание за безаконие, ще бѫде пояденъ: Защото истина ви казвамъ, че земята нѣма вѣчно да се облива съ человѣшка кръвь, защото самъ Богъ не благоволява въ погинванието на грѣшника. Ето скоро ще чуете гласъ отъ небето, Гласъ на приходящий и исходящий отъ Господа Ангелъ на силитѣ. Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си.
Той е единъ който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на
духоветѣ
и любовьта.
Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство. Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него? Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето. Отче мой твоитѣ пѫтища сѫ вѣчни и неизмѣняеми. Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява.
към текста >>
5.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на
духовния
живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.
Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло. един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се земя и весели се Небе за твоите избрани.
Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на
духовния
живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.
Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува. Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е.
към текста >>
Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен
духовно
, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила.
Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан.
Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен
духовно
, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила.
Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината. Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен.
към текста >>
Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений
духом
ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре.
Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран.
Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений
духом
ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре.
Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене?
към текста >>
Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните
духове
, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът?
Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде.
Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните
духове
, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът?
Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд?
към текста >>
Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но
духом
си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите.
Ето, Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа. Защото Бог наш е неизменен, Любовта Му пребъдва във веки. Понеже към когото благоволява, благоволява по Дух. Ето Бог те е поставил цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт, за да съдиш народите с Правда.
Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но
духом
си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите.
Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати. „Мели лемел сават меном, Аварим гемел бидено итафат" Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив! Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със Знание. Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината.
към текста >>
Огорчений
духом
ще бъде утешен.
Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив! Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със Знание. Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината. Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде подкрепен.
Огорчений
духом
ще бъде утешен.
И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат. Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим. Халел ве бихар хошамаим, хенени, хени, фенах феним, хаберим кошет ви хадони - В: - М: - Защото Бог на силите е вече, който изпълнява Своята вехтозаветна воля.
към текста >>
Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на
Духовете
и Любовта.
Той е скромен и смирен по сърце, но строг в съд и правда. Когото благослови, ще бъде благословен, и към когото се подигне неговото негодувание за беззаконие, ще бъде пояден. Защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива с человешка кръв, защото сам Господ не благоволява в погинването на грешника. Ето, скоро ще чуете глас от Небето, Глас на приходящий и изходящий от Господа Ангел на силите. Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си.
Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на
Духовете
и Любовта.
Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото. Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми. Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява.
към текста >>
6.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички
духове
– отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.
Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.
Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички
духове
– отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.
Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
към текста >>
Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и
духовна
пълнота и ще промени вида на този свят.
Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.
Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и
духовна
пълнота и ще промени вида на този свят.
Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов.
към текста >>
Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали
духом
.
Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка.
Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали
духом
.
Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог – Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.
към текста >>
И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на
духовното
ваше възраждане.
Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен.
И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на
духовното
ваше възраждане.
И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види.
към текста >>
И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем
духом
и се изгубите в тинята на отчаянието.
Словото Ми е неуспоримо, Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем
духом
и се изгубите в тинята на отчаянието.
И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават.
към текста >>
7.
Разговор Първий. Упътвание
Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на
духовната
природа на синовете Божии.
Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се справили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи.
Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на
духовната
природа на синовете Божии.
Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото, преди человек да сгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъствуваш и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой. Ето корена на греха.
към текста >>
8.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите
духове
да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода.
Сърцето и Бог Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замена, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите.
Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите
духове
да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода.
Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето, че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека. Тази е причината, която погубва самия человек. Неговото нерадение да узнае доброто на своята душа.
към текста >>
Благ си, Господи Боже мой, и на теб само прилича всички да те хвалят, да ти се молят и кланят в дух и истина, която си вложил в сърцето и
духовете
на всички.
Ето Аз ще превъзмогна за теб с духът си, който е непонятен на света. Силата ми ще е в Словото ми и благодатта ми в милостта. И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях докато оживеят. Защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от устата Божии.
Благ си, Господи Боже мой, и на теб само прилича всички да те хвалят, да ти се молят и кланят в дух и истина, която си вложил в сърцето и
духовете
на всички.
Хвала на Твоето име, слава на теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място и ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги и ще Ти пеем песен нова и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Иерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.
към текста >>
9.
Разговор Третий. Храната и Словото
Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при
духовната
.
Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце.
Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при
духовната
.
Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот.
към текста >>
И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна
духом
, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал.
А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за „нашия“? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни.
И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна
духом
, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал.
А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи още пред тебе? Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа, дали това е истина или не. Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но истината, която Аз полагам пред тебе, е тази: Опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен.
към текста >>
10.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
Който не се роди от Бога, не може да възприеме
духовния
живот, нито може да го разбере, защото той
духовно
се изпитва и възприема.
Животът и възраждането Казано е на едно място в писанието: Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духът, дух е; роденото от плътта, плът е. Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят.
Който не се роди от Бога, не може да възприеме
духовния
живот, нито може да го разбере, защото той
духовно
се изпитва и възприема.
Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш.
към текста >>
11.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее
духовните
неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.
Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си.
Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее
духовните
неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.
И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота.
към текста >>
И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те
духовно
се разбират.
Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.
И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те
духовно
се разбират.
И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило.
към текста >>
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на
духовния
человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на
духовния
человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.
към текста >>
Първом естественото, после
духовното
; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума.
Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред.
Първом естественото, после
духовното
; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума.
Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла.
към текста >>
Първом окото,
ухото
и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата.
Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума.
Първом окото,
ухото
и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата.
Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа.
към текста >>
По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над
духовното
– понеже условията са такива във всяко начало.
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо.
По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над
духовното
– понеже условията са такива във всяко начало.
Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота.
към текста >>
Той не беше още
духовен
да проумее
духовните
наредби.
Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си.
Той не беше още
духовен
да проумее
духовните
наредби.
Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.
към текста >>
Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред
духовните
.
Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух.
Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред
духовните
.
Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него.
към текста >>
Но
духовният
обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему.
Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение.
Но
духовният
обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему.
Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни. Но ще попиташ: на какво основание?
към текста >>
Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя
духовен
живот.
И не ще има нищо невъзможно за теб. Ще повикаш и ще ти отвори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е Великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духът.
Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя
духовен
живот.
Това, което съм ти казал, не е за светът, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш.
към текста >>
12.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение
духом
.
Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратите са затворени и всичко показва, че вратите са заръждясали на дръжките си.
Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение
духом
.
Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за укъсняванието на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувствуваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено.
към текста >>
Такова подобно и сходно състояние придобива
духовно
всяка душа, когато Господ се възцарява.
И Господ се възцарява и животът придобива значение. Какво е това, възцаряване на Господа? То е подобно, както възцаряването на слънцето над деня. Не е ли такова възцаряване приятно? Нели сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, че радост изпълня цялата вътрешност на човека?
Такова подобно и сходно състояние придобива
духовно
всяка душа, когато Господ се възцарява.
Това, което ти казвам, ти е понятно. Истинска виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти, е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети отгоре.
към текста >>
Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на
духовните
.
Не е ли такова възцаряване приятно? Нели сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, че радост изпълня цялата вътрешност на човека? Такова подобно и сходно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява. Това, което ти казвам, ти е понятно. Истинска виделина е Господ.
Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на
духовните
.
Защото видимият свят в главните си черти, е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети отгоре. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение.
към текста >>
Защото видимият свят в главните си черти, е създаден по прилика на
духовния
.
Нели сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, че радост изпълня цялата вътрешност на човека? Такова подобно и сходно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява. Това, което ти казвам, ти е понятно. Истинска виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните.
Защото видимият свят в главните си черти, е създаден по прилика на
духовния
.
Редът, порядъкът са заети отгоре. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си.
към текста >>
13.
Разговор Седмий. Заключение
Аз съм Афаил, един от служебните твои
духове
и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.
В какво има да се боите и от кого има да се плашите? Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятърът? Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор.
Аз съм Афаил, един от служебните твои
духове
и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.
Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна.
към текста >>
14.
Поздрав на всички
Този народ, помежду когото сте изпратени от мене, е
духом
неразвит.
Мир да бъде на всички ви! Ето, аз ви призовавам помежду тоя народ да сте свидетели и светила. Аз ви зная по име. Всичките ми усилия от дълго време са били да ви подготвя за великата Божия работа, да развия силите на вашата душа, да отворя ума ви, да разбирате благите Божии пътища. В това се изискват велики усилия, които положих за ваше добро, да ви избавя от висящо разрушение.
Този народ, помежду когото сте изпратени от мене, е
духом
неразвит.
Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на живота. Аз винаги съм присъствувал между вас и винаги съм ви ръководил. В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо.
към текста >>
В този народ има Той много деца и затова вие сте пратени, да им помагате, докато укрепнат
духом
.
Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва. Не, не туряйте тази мисъл в ума си. Може ли Бог, Великият и благ Баща да забрави своите деца? Но знайте, Неговата любов към вас и към този народ е по-голяма, отколкото е била преди. Вашите души са драгоценни пред Неговите очи.
В този народ има Той много деца и затова вие сте пратени, да им помагате, докато укрепнат
духом
.
Моят път пред вас е отворен. Аз съм с вас наедно във всичко, да ви помагам Аз дойдох, да се заселя и да живея помежду ви. Аз ще изкарам всичко, да се изработи за добро. Съдбините на този народ, когото вие любите, са в моите ръце. Според поведението му, така и ще постъпя.
към текста >>
15.
Неподправеният Петър Дънов
В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните
духовни
водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената.
НЕПОДПРАВЕНИЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ (УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО )
В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните
духовни
водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената.
За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура. Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят. Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството.
към текста >>
Един нов свят, пълен с
духовни
и материални богатства, ще стане достояние на цялото човечество.
Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме Учението, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина. Пред човечеството се откриват нови хоризонти. Ние сме на границата между две епохи. Нови сили се събуждат в човешкото съзнание, чрез тях човек ще влезе в досег с неизвестни досега страни на природата. Нови възможности се откриват за човечеството.
Един нов свят, пълен с
духовни
и материални богатства, ще стане достояние на цялото човечество.
В днешната важна епоха Учителят иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път Пътят на Любовта, Мъдростта и Истината за всички народи, за цялото човечество.” • • • Много са издадените томове със сказки и беседи на Учителя само в България са над четиристотин заглавия. Известно е, че това са записаните от учениците му слова. Един истински Учител тълкува, представя, съветва според хората, с които беседва, и същевременно напътства така, че по възможно най-достъпен и благ начин да ги запознае с волята на Великия Разумен Свят.
към текста >>
16.
Писмо № 1
Надявам се да сте тъй също добре телом и
духом
.
1898 ноември 1, Варна Писмо на Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Варна 1 ноем. 1898 Г-н д-р Миркович. Мисля да сте приели моята отворена карта.
Надявам се да сте тъй също добре телом и
духом
.
Ако обичате моля имайте добрината да пишете на твойте хазяи гдето оставихте кревата си, ако не им требва да го отпуснат за мене. Аз не бих Ви правил тия затруднения ако обстоятел-ствата не бяха ме заставили. Кревата, който сега употребявам искам да го отстъпя на един мой приятел който се нуждае, а в също време ако се уреди, аз да се възползвам от Вашия. Пишете ми как сте с положението си. Аз не съм посещавал г-жа Желязкова от как сте заминал.
към текста >>
При това забелязвам, че се развива особена вътрешна деятелност помежду
духовните
сили които ни заобикалят.
Ако се изисква нещо отгоре ще Ви съобщя. Засега има тишина. Стават велики приготовления във вишите светове относително до съдбата на тоя свет. Разглеждат се делата на всички человеци и се зема решение кои ще бъдат из помежду избраните и кои ще требва да се отстранят от лицето на тая земя. И щом стигне до настоящето поколение ще ни се даде сигнала, че всичко е вече близо.
При това забелязвам, че се развива особена вътрешна деятелност помежду
духовните
сили които ни заобикалят.
Действително каква чудна картина представя сега света. Ако да биха се отворили очите на света той щеше да види това което до сега никой не е подозирал. Бъдете трезви, казва провидението, защото в който ден не се надевате тогава ще стани това. Минутите на живота сега, особено при тия пълни с важност събития, са пълни и скъпоценни за всекого. Слушайте вътрешния глас който Ви подканя.
към текста >>
17.
Писмо № 2
Аз съм
духом
с Вас и Ви подкрепям да действувате съобразно с волята Божия.
Изпроводете ми неколко екземпляра кога се напечати. Всичко друго оставям на Ваше усмотрение. Ако се понуждайте от някоя помощ, попитайте и ще Ви съобщя. Аз ще се помоля Бог да Ви ръководи при изпълнението на Неговото Свято дело. Бог ще Ви възнагради сам за Вашия труд.
Аз съм
духом
с Вас и Ви подкрепям да действувате съобразно с волята Божия.
Заповедано ми е да Ви кажа, че требва по-усърдно да се молите. Отворете сърцето си да приемите духовно благословение от Господа. Бог на Мира да ви пази и роководи и да оправи пътя Ви. Имате поздравление от всички наши приятели, а тъй също и от нашите стари хазяи. Поздравява Ви баща ми.
към текста >>
Отворете сърцето си да приемите
духовно
благословение от Господа.
Ако се понуждайте от някоя помощ, попитайте и ще Ви съобщя. Аз ще се помоля Бог да Ви ръководи при изпълнението на Неговото Свято дело. Бог ще Ви възнагради сам за Вашия труд. Аз съм духом с Вас и Ви подкрепям да действувате съобразно с волята Божия. Заповедано ми е да Ви кажа, че требва по-усърдно да се молите.
Отворете сърцето си да приемите
духовно
благословение от Господа.
Бог на Мира да ви пази и роководи и да оправи пътя Ви. Имате поздравление от всички наши приятели, а тъй също и от нашите стари хазяи. Поздравява Ви баща ми. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
18.
Писмо № 4
Надевам се писмото ми да Ви завари здрави телом и
духом
.
№ 4 1899 септември 1, Гюле кьой Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Г-н д-р Миркович.
Надевам се писмото ми да Ви завари здрави телом и
духом
.
Аз от както се видехме последний път, не съм ходил от там по-сетне в града. Но както се научавам положението на Варна от наводнението което я сполете през миналий месец не е твърде приятно. Големият порой който падна тука е оставил дълбоки следи в умовете на хората. Но человеците малко се спират да мислят за онова бъдеще което иде и от ден на ден се приближава. Господ вече действува и аз се радвам, че той води съдбините на този свет.
към текста >>
19.
Писмо № 9
” И действително Бог има двояко присъствие: едно в небето, а другото в скършения
духом
по сърце за да го оживява.
И видя ли добро от тогава насам Израил? Не. Той е презрен и отритнат от целото человечество за своето неверие. Познанието на Бога го изисква вътрешния живот на душата ни. Този Бог когото търси душата ни не е далеч. “Съм ли, казва Господ на едно место, само Бог отдалеч, не съм ли Бог и от близо?
” И действително Бог има двояко присъствие: едно в небето, а другото в скършения
духом
по сърце за да го оживява.
Този Господ който живее в нас е толкова благ и милостив, щото се изисква както от слепия само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свет който ни заобикаля. Този наш Господ когото търсим има свое царство, “Царството Божие”, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си както себе си. Върху тия две начала почиват всичките пророци и закона, защото любовта е изпълнението на закона. Църквата и всевъзможните учения ся нещо привременно, които кога се изпълни времето отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие което е крайната цел на животът ни. Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето.
към текста >>
Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните
духове
и при това да сме толкова далеч от Истинскаго Бога, колкото Земята от Небето.
Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи кой е онзи който ни говори за науката, че можи да гарантира своите думи, че нема да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самия спиритизъм който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на светът, което до сега не знаели старите мъдреци на Индия и Египет.
Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните
духове
и при това да сме толкова далеч от Истинскаго Бога, колкото Земята от Небето.
С това аз не искам да умаловажа спиритизма като наука. Не. Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизма можи да ни говори много за духовния порядък, за вечната хармония, за преражданието на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни кажи за онзи Бог, който нашата душа търси. Ний не искаме толкова да знаем какво духовете ще ни кажат за Бога отколкото какво Той сам може да ни кажи за себе си. Ний търсим да видим Негова образ, да чуем Негова глас да ни говори, само тогава можем напълно да бъдем задоволени.
към текста >>
Спиритизма можи да ни говори много за
духовния
порядък, за вечната хармония, за преражданието на душата, за службата на
духовете
и пр., но и той не може нищо положително да ни кажи за онзи Бог, който нашата душа търси.
Нека Ви кажа, че даже и самия спиритизъм който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на светът, което до сега не знаели старите мъдреци на Индия и Египет. Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинскаго Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да умаловажа спиритизма като наука. Не. Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него.
Спиритизма можи да ни говори много за
духовния
порядък, за вечната хармония, за преражданието на душата, за службата на
духовете
и пр., но и той не може нищо положително да ни кажи за онзи Бог, който нашата душа търси.
Ний не искаме толкова да знаем какво духовете ще ни кажат за Бога отколкото какво Той сам може да ни кажи за себе си. Ний търсим да видим Негова образ, да чуем Негова глас да ни говори, само тогава можем напълно да бъдем задоволени. Но ний требва да го потърсим в Неговата благост, в Неговата милост да изповедаме пред Него тайните си грехове и да Му кажим: Отче, съгреших пред Небето и пред Тебе, прости, моля се, мойте грехове и ме облечи в твоята правда и святост и ме покрий с благостта си и милостта си, за да хода с всичкото незлобие на сърцето си пред тебе и да ти служа с всичката си душа. И усещал ли си ти некога тази вътрешна радост, този вътрешен мир, който превъзхожда всичко? Да си близо при този който е и извора на животът?
към текста >>
Ний не искаме толкова да знаем какво
духовете
ще ни кажат за Бога отколкото какво Той сам може да ни кажи за себе си.
Какво ново той дава на светът, което до сега не знаели старите мъдреци на Индия и Египет. Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинскаго Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да умаловажа спиритизма като наука. Не. Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизма можи да ни говори много за духовния порядък, за вечната хармония, за преражданието на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни кажи за онзи Бог, който нашата душа търси.
Ний не искаме толкова да знаем какво
духовете
ще ни кажат за Бога отколкото какво Той сам може да ни кажи за себе си.
Ний търсим да видим Негова образ, да чуем Негова глас да ни говори, само тогава можем напълно да бъдем задоволени. Но ний требва да го потърсим в Неговата благост, в Неговата милост да изповедаме пред Него тайните си грехове и да Му кажим: Отче, съгреших пред Небето и пред Тебе, прости, моля се, мойте грехове и ме облечи в твоята правда и святост и ме покрий с благостта си и милостта си, за да хода с всичкото незлобие на сърцето си пред тебе и да ти служа с всичката си душа. И усещал ли си ти некога тази вътрешна радост, този вътрешен мир, който превъзхожда всичко? Да си близо при този който е и извора на животът? Ето през какъв телескоп аз гледам на нещата.
към текста >>
20.
Писмо № 10
Надявам се настоящето ми писмо да Ви намери здрав и весел
духом
.
№ 10 1900 май 4, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 май 1900 Люб.[езний] д-р Миркович.
Надявам се настоящето ми писмо да Ви намери здрав и весел
духом
.
Здравието е потребно за тялото и душата, а веселостта за духа и сърцето. Но разбира се, пълнотата не е тука, но горе. Все така ний требва да сми благодарни за всичко, и радостни за онова което нашия Небесен Баща благоволява да ни отрежда. Аз мисля, всичко вкупом съдействува за наше добро. В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.”
към текста >>
21.
Писмо № 12
А знайте, че
духовния
свет се не шегува.
А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога. Това ми е съобщено да Ви кажа. И ако не поправите поведението си, ще сти и двама отговорни.
А знайте, че
духовния
свет се не шегува.
Това ми е заповядано да Ви кажа. Мен ми е жалко, когато делото можеше да успее ето, че давате место на лукавия да спира работата. Поздравете нашите приятели там. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
22.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Ако мни някой, че е пророк или
духовен
, нека узнае, че това което ви пиша е заповеди Господни.
Дънов, 1899 с.1 1899 [г.] март 3-и 8 Реките да плескат с ръце, купно и горите да се радуват пред Господа; защото иде да съди земята, ще съди вселеная с правда и народите с правота. 98 п[салом], I Кор[интяни] 15; 15
Ако мни някой, че е пророк или
духовен
, нека узнае, че това което ви пиша е заповеди Господни.
Но ако не разумева някой, да не разумева. За това братия, имайте ревност да пророчествувате, и не възбранявайте да говорят язици. Всичко да бива благообразно и редовно. Пър[во] Кор[интяни] 14;37-40 9 Господ е виделина моя и спасение мое.
към текста >>
Отвори сърдцето си и ще приемиш все, що се нуждаеш, дай внимание с
ухото
си и ще чуеш все що има да ти се кажи.
И ще испратя Духът си и ще те научи на всичките ми пътища. Ще ти възвести мирът си и ще приемиш радоспгьта ми и ще се развесели твоят дух в моето присътствие и ще прозябне душата ти като крен на полето и ще се услади от всичките мои благословения. Слушай проч[е]е думите на моето Слово, с.15 дай внимание на поученията на Моя Дух.
Отвори сърдцето си и ще приемиш все, що се нуждаеш, дай внимание с
ухото
си и ще чуеш все що има да ти се кажи.
Приложи умът си в пътят ми и ще придобиеш в знание, което ще ти е светилник на душата. Мойте съвети не пренебрегвай, нито се колебай, кога ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мене е богатство и сила неизчерпаема и давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъвне в Мене, защото и горите ще се подвижат пред силата на Словото ми.
към текста >>
духом
. Не считай мойте наказания за нещастие, те са бич на благословения.
Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъвне в Мене, защото и горите ще се подвижат пред силата на Словото ми. Искай от мен велики неща за себе си и ще ти дам според желанието на сърдцето ти и ще ме прославиш. Възвиши душата си към моят престол, въз[з]ови ме в милост[т]а ми и ще ти отговоря. Не се смущавай с.16
духом
. Не считай мойте наказания за нещастие, те са бич на благословения.
Мъчнотиите не зимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка. Скърбите приемай на радо сърдце, те са целителен балсам за твоята душа. Бъди благ и благоразумен в всичките си пътища, не се отстранявай от показанията иа моя свят закон. Ходи с незлобие на сърдцето си и мирът ти ще прозябне като утрен[н]ата роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присътствувам с теб.
към текста >>
Както си ми говорил ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил
духом
, така и стори.
всички и даваш изобилието на своите благости. О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тая минута. О, Господи мой и Боже мой, окрили Моята молитва, която ти възнасям тази заран. Нека да възлези при тебе, при твоя престол, на твоята вечна благодат, която ме постоян[н]о озарява. О, Господи, към теб викам, към теб възвишавам гласа си, към теб отправям сърдцето си.
Както си ми говорил ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил
духом
, така и стори.
О, Господи, Господи Боже мой, Ти разбираш онова, което с думи не мога да ти изкажа. О, Господи, за мойте велики нужди, за подкрепата на моята душа ти бодърствувай, както си бодърствувал до сега. Дай ми силата си, която да ме подкрепи в моята человешка немощ. Господи, с.20 остани с мене, ходи с мене и ме учи в вечните неща на твоето царство.
към текста >>
прикоснете се до мене и ще изцелеете
духом
.
Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствувам. Вашите радости, вашите сполуки Аз ги споделям. Вие сте ми близки на сърдцето. Станете, елате по-близо до моя Дух, с.24
прикоснете се до мене и ще изцелеете
духом
.
Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас. Ето, трудът ви няма да остани, без да принесе своята заплата. Работата ви ще принесе своя плод и то изобилно. Ето Моя Дух вече ще се излее на всяка моя твар и които го приемат ще оживват вечно и ще ме последват и ще бъдат всички мои.
към текста >>
Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отекчени
духом
, на които сърдцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.
Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас. Ето, трудът ви няма да остани, без да принесе своята заплата. Работата ви ще принесе своя плод и то изобилно. Ето Моя Дух вече ще се излее на всяка моя твар и които го приемат ще оживват вечно и ще ме последват и ще бъдат всички мои.
Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отекчени
духом
, на които сърдцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.
Елате при мене и ще изцелеете и ще ви дам моята радост, която никой няма да ви отнеме, защото Аз съм исти днес и утре. Аз съм от начало и за всякога ще бъда. 31 И говори ми Господ и ми даде своето слово и ми каза: направих те кънара непоколебима, на която зида своето с.25 царство. Аз съм с теб, за да те избавям от всичките ти неприятели.
към текста >>
Ето, всички са вече утекчени от свойте грехове, всички са отпаднали
духом
, всички гледат мрачно в своята душа.
с.28 твоето присътствие да почувствувам в душата си, че си близо. Казваш ми, че си близо, говориш ми, че ме слушаш. И думите ти са верни, защото си. Аз те призовавам да ми дойдеш на помощ, покажи ми милостта си в излиянието на своя Дух.
Ето, всички са вече утекчени от свойте грехове, всички са отпаднали
духом
, всички гледат мрачно в своята душа.
Любовта ти е занемарена , истината ти изоставена и твоето име се осквернило. Господи, обърни сърдцата на този твой народ. Господи, послушай заради святото си име, с което си знаен всякъде. Отвори вече твоя път, както си говорил. И дай ни това, което е теб угодно.
към текста >>
29 Коя е причината па умствения и
духовен
упадък.
21 май [1899г.] И силата Господня мина и провъзгласи неговото величие и Господ иде да се въ[з]цари. Премина той през пределите на земните царства и отдели свойте избрани от помежду народите и призва всички на своята вечеря. Благословени всички, които с.ЗЗ призовават неговото име.
29 Коя е причината па умствения и
духовен
упадък.
Тя е неридовния живот. Сменяванието на вътрешните сили, които са изгубили своето равновесие. Такова едно нарушавание винаги води след себе си съсипателните влияния, които нарушават духовния порядък на нещата, които зависят едно от друго. Всяко добро или зло последствие води своето произхождение и от подобни причини, които или въ[з]становяват, или нарушават този вечен ред, който е напълно независим от никоя външна сила. Този вечен ред е битието на Бога, който по само себе си е вездесъщ навсякъде и прониква с своята сила в всички неща и по този начин ги обослава в себе си.
към текста >>
Такова едно нарушавание винаги води след себе си съсипателните влияния, които нарушават
духовния
порядък на нещата, които зависят едно от друго.
с.ЗЗ призовават неговото име. 29 Коя е причината па умствения и духовен упадък. Тя е неридовния живот. Сменяванието на вътрешните сили, които са изгубили своето равновесие.
Такова едно нарушавание винаги води след себе си съсипателните влияния, които нарушават
духовния
порядък на нещата, които зависят едно от друго.
Всяко добро или зло последствие води своето произхождение и от подобни причини, които или въ[з]становяват, или нарушават този вечен ред, който е напълно независим от никоя външна сила. Този вечен ред е битието на Бога, който по само себе си е вездесъщ навсякъде и прониква с своята сила в всички неща и по този начин ги обослава в себе си. А е обослованието на нещата, които съдържат порядъка в себе си, обослават се и ограничават всички други същества, с.34 които произлизат от него, прямо или косвено.
към текста >>
нрав[ствено]
духовно
противение на общия вървеж на другите същества.
които произлизат от него, прямо или косвено. Разликата помежду тоя двоен порядък на нещата [се] състои в самата първа причин[н]ост на битието, което е двойно в себе си. Двойствеността излиза от порядъка на нещата, които се обослават и обослават и себе си, и другите. А тъзи вътрешна зависимост е съществена и необходима за всички същества, както от прямия, тъй и от косвения разряд. Сега стълкновението на кое и да е същество с прямия порядък на битието пройзвожда разногласие в себе си, което в нравствения свят се зове зло, т.е.
нрав[ствено]
духовно
противение на общия вървеж на другите същества.
Следователно е вън и от тяхната среда. 1 ю[ни] Внима[ва]й, проче[е] на съдбините на живота си, да не би по някоя непредвидена грешка да се намериш в разногласие с общия порядък на провидението, с което, ако и да влезиш в състезание, нищо няма с.35 да добиеш. При това знай, че нещата няма [да] се съобразят с твойте желания и стремления, нито ще ти отстъпят в своя вървеж.
към текста >>
Не се умачнявай
духом
, когато се искушаваш или пък минуваш през огнени мъчнотии.
Защото и за твоето идвание в с.38 небето има време, което сам един Бог е определил и място, което твоят Бог и Отец е отредил. Дали ще е рано или късно, това Господ го знае, а колкото за тебе, няма нужда да бързаш преди време, нито да се утекчаваш. Защото подобава ти да бъдеш дълготърпелив в всичко, подобно на Бога.
Не се умачнявай
духом
, когато се искушаваш или пък минуваш през огнени мъчнотии.
Знай, те ще принесат свойте плодове ако не сега, то в бъдаще несъмнено. Не си изоставен сам на себе си. С теб има безбройно число твои братя и сестри, които споделят твоята участ. А в това число е и сам Господ. Ако той постоянствува и носи мъчнотиите на света, ти ще се откажиш ли да ги носиш с него заедно!
към текста >>
Виждам, че си обременен
духом
и че страдаш от мъчнотии вътрешни и външни.
А в това число е и сам Господ. Ако той постоянствува и носи мъчнотиите на света, ти ще се откажиш ли да ги носиш с него заедно! Не мисля да си с.39 от тия, които се повращат от мъчнотиите и незгодите на тоя свят, в когото всичко е привремен[н]о.
Виждам, че си обременен
духом
и че страдаш от мъчнотии вътрешни и външни.
Но такава е волята на този, който те зове. А знаеш, че неговата воля е непреклон[н]а в пътят на правдата. Всичко трябва да се свърши до край и то както Бог желай и както му е угодно. Имай търпение, защото Божиите дарби и благословения са за напосле, те ще увенчаят краят на твоя живот, защото Господ е благ и благоутробен винаги и в всичко. Той днес ти говори и духом те подкрепя, защото вижда, че имаш нужда от неговата подкрепа.
към текста >>
Той днес ти говори и
духом
те подкрепя, защото вижда, че имаш нужда от неговата подкрепа.
Виждам, че си обременен духом и че страдаш от мъчнотии вътрешни и външни. Но такава е волята на този, който те зове. А знаеш, че неговата воля е непреклон[н]а в пътят на правдата. Всичко трябва да се свърши до край и то както Бог желай и както му е угодно. Имай търпение, защото Божиите дарби и благословения са за напосле, те ще увенчаят краят на твоя живот, защото Господ е благ и благоутробен винаги и в всичко.
Той днес ти говори и
духом
те подкрепя, защото вижда, че имаш нужда от неговата подкрепа.
Не се бой, той никога не е крил лицето си от тебе, нито се е отделял на голямо разстояние от твоята с.40 душа. Чакай го и той ще ти засвидетелствува своята истина навреме, защото обещанията са за неговите чада, за онези, които е възлюбил в духа си. И тъй, нека да бъдеш търпелив и благ, както е и он в всичките си постъпки. Нещата, които ти са отредени да ти се случат са от Господа.
към текста >>
Крепи се
духом
и стой бодър.
душа. Чакай го и той ще ти засвидетелствува своята истина навреме, защото обещанията са за неговите чада, за онези, които е възлюбил в духа си. И тъй, нека да бъдеш търпелив и благ, както е и он в всичките си постъпки. Нещата, които ти са отредени да ти се случат са от Господа. Неговата ръка ти е начертала всичките ти пътища и знай, следователно, че там гдето Господ участвува, нищо зло не може да се случи без неговата воля. Нито се опасявай, че нещо може да се извърши без той да знае.
Крепи се
духом
и стой бодър.
Нещата в Божието разпореждание другояче стоят от обикновено. И оценките на постъпките другояче се оценяват. Не съди Господ тъй, както человеците съдят, нито върши, както те вършат. Неговите с.41 съдби и неговите пътища се различават от всички други.
към текста >>
Бурите, съмненията върлуват навсякаде, като че всичките съобщения с
духовния
живот се прекъсват и настава минутата на испита, в която нашия заклет враг ни напада и то внезапно.
Час на час всичко се мени. Една минута като че някоя небесна светлина прониква, втора кат че всичко чезне и мракат на нощ[т]а настава. Скърбни и измочителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга, някакво вътрешно вълнение като че се повдига от някой край на душевния живот. Никаква заря на дневното слънце не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ.
Бурите, съмненията върлуват навсякаде, като че всичките съобщения с
духовния
живот се прекъсват и настава минутата на испита, в която нашия заклет враг ни напада и то внезапно.
Почваме ние в отчаянието си да проклинаме часът, в който сми се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха. с.57 Силата на избавлението 15. Свободата стои да сме свободни от злото, свободни от греха. Лошите мисли не трябва да имат място в нашата душа, сърдцето ни трябва да е свободно от тяхното влияние, ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия.
към текста >>
Ти имаш желание
духом
да възлезиш към оня живот, в който Господ обитава и добро желаеш, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот.
15. Свободата стои да сме свободни от злото, свободни от греха. Лошите мисли не трябва да имат място в нашата душа, сърдцето ни трябва да е свободно от тяхното влияние, ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия. 16. Сърдцето трябва да се обработва и въспитава всякой ден. В него, ако не внимаваме, може да изникне кога да е някой горчив корен, който за дълго време е седял в бездействие. Трябва да призоваваме винаги Божията благодат да ни помага в тая трудна работа.
Ти имаш желание
духом
да възлезиш към оня живот, в който Господ обитава и добро желаеш, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот.
И при това, ръзсъди сам, може ли да бъде другояче. Да слушаш е първото условие да научиш, а с.58 знанието е потребно при животът като негово условие. Послушанието е първата стъпка към виделината на живота.
към текста >>
Този небесен Господ, който обитава в тебе и те крепи да не отпадаш
духом
и да си винаги бодър и пълен с надежда, вяра и любов.
Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш вещ в всичките познания на Божиите дела, защото само по тях ще познаеш неговото присътствие в дадено време. Чуй, следователно, мойте думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която Аз ти нося от горе, от небесното жилище на Господа Бога твоего. Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото име и да пазиш и да не огорчаваш негов[и]а с.63 Свят Дух, с който си запечатан и с който се пазиш, този Свят Дух на истината, който бди над тебе и те раководи постоян[н]о.
Този небесен Господ, който обитава в тебе и те крепи да не отпадаш
духом
и да си винаги бодър и пълен с надежда, вяра и любов.
А знаеш, че Любовта е от Бога родена и всякой, който има Любовта, има и Бога, защото Бог е Любов. И тъй, укрепи се духом за делото, стой готов, защото тъй подобава, като от Бога избран да бъдеш такъв, да се не уклоняваш в нищо. И знай, че Бог и Господ на мира ще испълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи с своето присътствие и ще испълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъвне всяка добродетел, с.64 скрита вътре в твоя живот и ще накара да произрасте всяка истина и да даде своят си плод, на своето време.
към текста >>
И тъй, укрепи се
духом
за делото, стой готов, защото тъй подобава, като от Бога избран да бъдеш такъв, да се не уклоняваш в нищо.
Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото име и да пазиш и да не огорчаваш негов[и]а с.63 Свят Дух, с който си запечатан и с който се пазиш, този Свят Дух на истината, който бди над тебе и те раководи постоян[н]о. Този небесен Господ, който обитава в тебе и те крепи да не отпадаш духом и да си винаги бодър и пълен с надежда, вяра и любов. А знаеш, че Любовта е от Бога родена и всякой, който има Любовта, има и Бога, защото Бог е Любов.
И тъй, укрепи се
духом
за делото, стой готов, защото тъй подобава, като от Бога избран да бъдеш такъв, да се не уклоняваш в нищо.
И знай, че Бог и Господ на мира ще испълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи с своето присътствие и ще испълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъвне всяка добродетел, с.64 скрита вътре в твоя живот и ще накара да произрасте всяка истина и да даде своят си плод, на своето време. Мир на тебе, който страдаш. Мир на тебе, брате мой.
към текста >>
създал всичко и който дава всички добрини, е допуснал и това за наше
духовно
укрепление.
Ний сме приследвани от съдбата, която постоян[н]о ра[з]стройва и разсипва нашите мечти. Несполуки и нещастия ни приследват на всяка стъпка. Но има ли нещо необикновено в това? Не. Онзи, който [е] с.76
създал всичко и който дава всички добрини, е допуснал и това за наше
духовно
укрепление.
Ето окото, което на тогози, който ни е пратил, бди за вървежа на всичките работи. Ела, братко мой, съвземи се. Господ е близо имен[н]о в тия минути, когато ти си най-много искушаван и когато страданията ти надминават силата ти и когато се осещаш, че си изоставен от всички и че светът ти се вижда тъмница, в която си затворен. Не бой се, казва твоят спасител Господ Исус. Овцете, които Отец ми е дал, никой не може да ги вземе от ръката ми, защото Отец ми е най-голям от всички и няма по-силен от Него, който да ги изтръгне от ръката ми.
към текста >>
25. А[вгуст, 1899] Днес ме посетиха седем ангела и четири добри
духове
.
Думите Господни са верни всякога и на всяко време. Господ ми даде свидетелство на своето присътствие. Господ е говорил добро за този народ и за мене. И нека неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прата. Отче, както ти благоволяваш.
25. А[вгуст, 1899] Днес ме посетиха седем ангела и четири добри
духове
.
Ангелите имаха на главите си бели покривала. Двата добри духа бяха малки деца, носени от двата ангела. А другите два вървяха помежду тях. Часа наближаваше 10-сет, денят бе сряда. Времето беше ясно, небето прозрачно, слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показваше малка мъглявост, знак на някаква мистическа
към текста >>
И колко сми щас[т]ливи, че имаме един приятел в небето, който се е заручил за наз и един спасител, който е застъпил, и един Господ, който ни раководи и Един утешител Дух святи, който ни очищава и крепи
духом
и ни дава мир
Блясъка на молниите осветляваше всичкото небе. 30. Днес имаше голям дъжд. Господ бе застанал в своето светилище. Надвечер в 6 часа видях две дъги на исток и две други посред, които красто- сваха север-источната като светли струи и образуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и надежда на тоя свят. Тъзи мисъл е утешителна за всички, които вярват в него.
И колко сми щас[т]ливи, че имаме един приятел в небето, който се е заручил за наз и един спасител, който е застъпил, и един Господ, който ни раководи и Един утешител Дух святи, който ни очищава и крепи
духом
и ни дава мир
с. 82 и всяка радост нам, дадени от Господа Бога нашего, Отец наш на Господа нашего Исуса Христа. 4 септ[ември, 1899] Господ е скрил лицето си от нас. Греховете ни натегнаха пред него и той се е отдаличил заради нашите престъпления. Всичко е тъмнина наоколо.
към текста >>
Обременил си ме
духом
.
Лишил си ме от силата ми и си отнел славата ми. Направил си с.84 ме укор на онези, които ме мразят. Ти си оставил душата ми на поругание и общо презрение.
Обременил си ме
духом
.
В себе си не виждам нищо друго, освен вечна празнота, всичко е разурушено. Да бих могал да плача за опустушението, което си ни навлякал. Но сълзите ми са избягали. И защо ли? Какво бих сторил, да плача, можи би щях да се утеша.
към текста >>
23.
УВОД
Основателят на
духовното
общество „Бяло братство" Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и мисли.
Личният бележник на Учителя Петър Константинов Дънов
Основателят на
духовното
общество „Бяло братство" Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и мисли.
Те са записвани, стенографирани, разпитани, превеждани и издавани с много любов от неговите последователи от петте земни континента. Не случайно вече близо столетие той остава един от най-известните българи в света. Много малко са обаче запазените оригинални ръкописни документи с автограф на Петър Дънов, т.е. писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В. Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4
към текста >>
Петър Дънов е 35 годишен и животът му до тук сякаш е целенасочена подготовка за бъдещата му
духовна
мисия.
11. Писмо на Петър Дънов до д-р Г. Миркович от 7 октомври 1899г. В: Писма на Учителя ..., с. 30 * * * През 1899г.
Петър Дънов е 35 годишен и животът му до тук сякаш е целенасочена подготовка за бъдещата му
духовна
мисия.
Семейството му дава първите примери за активна обществена ангажираност. Баща на П. Дънов е православният свещеник Константин А. Дъновски - известен деец на църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско, пръв председател на Българската църковно-училищна община във Варна през 60-те години на XIX в. Дядото по майка на П.
към текста >>
Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на
духовния
кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12
до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г. като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.).
Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на
духовния
кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12
След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г.
към текста >>
Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си
духовно
учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието.
като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р.
Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си
духовно
учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието.
Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г. записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси.
към текста >>
записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към
духовно
самоусъвършенстване.16
След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г.
записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към
духовно
самоусъвършенстване.16
От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси. Писмовното им общуване е интересно и задълбочено, независимо от факта, че всеки от първите ученици на П. Дънов е свързан с различен клон от християнството: Тодор Стоименов е православен християнин, д-р Г. Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи.
към текста >>
датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по
духовни
и религиозни въпроси.
Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г. записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г.
датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по
духовни
и религиозни въпроси.
Писмовното им общуване е интересно и задълбочено, независимо от факта, че всеки от първите ученици на П. Дънов е свързан с различен клон от християнството: Тодор Стоименов е православен християнин, д-р Г. Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи. Една от особеноститс на писмата на П. Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания.
към текста >>
Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по
духовните
въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи.
записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси. Писмовното им общуване е интересно и задълбочено, независимо от факта, че всеки от първите ученици на П. Дънов е свързан с различен клон от християнството: Тодор Стоименов е православен християнин, д-р Г.
Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по
духовните
въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи.
Една от особеноститс на писмата на П. Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания. Не са рядко и случаите, когато П. Дънов посочва на своите последователи точно определени стихове от Светото писание с препоръката те да бъдат четени, изучавани, върху тях да се разсъждава и дискутира. През лятото на 1900г. П.
към текста >>
24.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
„Ако мисли някой, че е пророк или
духовен
, нека узнае, че това, което ви пиша е заповед Господня.
Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900 3 март 1899 година 8. „Реките да плескат с ръце купно и горите да се радуват пред Господа, защото иде да съди земята. Ще съди вселената с правда и народите с правота" (98 Псалом).
„Ако мисли някой, че е пророк или
духовен
, нека узнае, че това, което ви пиша е заповед Господня.
Но, ако не разумява някой, да не разумява. За това, братя, имайте ревност да пророчествате и не възбранявайте да говорят езици. Всичко да бива благоразумно и редовно" (I Коринтяни 14:37-40). 9. „Господ е виделина моя и спасение мое" (Псалом 27). 12. „Господ царува.
към текста >>
Дай внимание с
ухото
си и ще чуеш все, що има да ти се каже.
Въздай ми хвала и поклонение и ще благоволя в тебе. И ще изпратя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища. Ще ти възвести мирът си и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух, в който присъствам, и ще прозябне душата ти като крин в полето и ще се услади от всичките ми благословения. Слушай, прочее, думите на моето Слово, дай внимание на поученията на моя Дух. Отвори сърцето си и ще приемеш все, що се надееш.
Дай внимание с
ухото
си и ще чуеш все, що има да ти се каже.
Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш съзнание, което ще ти е светилник на душата. Моите съвети не пренебрегвай, нито се съмнявай, когато ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мен е богатството и сила неизчерпаема и давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъфтява в мене, защото и горите ще се подвижат пред силата на Словото ми.
към текста >>
Не се смущавай
духом
.
Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мен е богатството и сила неизчерпаема и давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъфтява в мене, защото и горите ще се подвижат пред силата на Словото ми. Искай от мене велики неща за себе си, и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш. Възвиши душата си към моя престол, призови ме в милостта ми и ще ти отговоря.
Не се смущавай
духом
.
Не считай моите наказания за нещастие, те са бич на благословения. Мъчнотиите не вземай за препятствие в живота ти, те са повдигащата моя ръка. Скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа. Бъди благ и благоразумен във всичките си пътища, не се отстранявай от показанията на моя свят закон! Ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринната роса.
към текста >>
Както си ми говорил ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил
духом
, така и стори.
О, Благий Господи, Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелени пасища, при бистрите потоци. Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, който си възвишен във величието на своята слава, Господи Боже наш, който освещаваш всички, и раздаваш от изобилието на своите благости, о, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. О, Господи и Боже мой, Ти, който Си най-близо и до моята душа, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да възлезе при тебе, при твоята вечна благодат, която ме постоянно озарява. О, Господи, към тебе викам, към тебе възвишавам гласа си, към тебе отправям сърцето си.
Както си ми говорил ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил
духом
, така и стори.
О, Господи, Господи Боже мой, Ти разбираш онова, което с думи не мога да ти изкажа. Господи, за моите велики нужди, за подкрепата на моята душа ти бодърствай, както до сега си бодърствал. Дай ми силата си, която да ме подкрепи в моята немощ. Господи, остани с мен, ходи с мен и ме учи във вечните неща на твоето царство. 30. Блажен е всеки, който слуша и приема поучения от Господа.
към текста >>
Станете, елате по-близко до моя Дух, прикоснете се до мене и ще изцелеете
духом
.
Аз ви чакам и ще ви приема в моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на моя вечен Дух. Аз съм близо всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите нужди, вашите скърби, аз ги чувствам. Вашите радости и сполуки аз ги споделям. Вие сте ми близки на сърцето.
Станете, елате по-близко до моя Дух, прикоснете се до мене и ще изцелеете
духом
.
Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което аз съм сторил вам. Ето трудът ви няма да остане без да принесе своя плод и то изобилно. Ето моят Дух вече ще се излее на всяка моя твар, и които го приемат, ще оживеят вечно и ще ме последват и ще бъдат всички мои. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.
към текста >>
Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени
духом
, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.
Станете, елате по-близко до моя Дух, прикоснете се до мене и ще изцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което аз съм сторил вам. Ето трудът ви няма да остане без да принесе своя плод и то изобилно. Ето моят Дух вече ще се излее на всяка моя твар, и които го приемат, ще оживеят вечно и ще ме последват и ще бъдат всички мои.
Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени
духом
, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.
Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам моята радост, която никой няма да ви отнеме, защото аз съм истия и днес, и утре. Аз съм изначало и всякога ще бъда. 31. И говори ми Господ и ми даде своето слово и ми каза: Направих те канара непоколебима, на която зидам своето царство. Аз съм с теб, за да те избавям от всичките ти неприятели. Аз ще те избавя от ръката на лукавия и ще те изкупя от ръката на насилниците, и ще те поставя свет на народите, ще ходиш пред моето лице и ще опашеш земята със скиптъра на ръката си.
към текста >>
Ето, всички са вече отежнени от своите грехове, всички са отпаднали
духом
, всички гледат мрачно в своята душа.
Чакам Твоето всегдашно благоволение. Ще ли ми дадеш знака на Твоето присъствие да почувствам в душата си, че си близо. Казваш ми, че си близо, говориш ми, че ме слушаш и думите ти са верни, защото Си. Аз те призовавам да ми дойдеш на помощ. Покажи ми милостта си в излиянието на Своя Дух.
Ето, всички са вече отежнени от своите грехове, всички са отпаднали
духом
, всички гледат мрачно в своята душа.
Любовта ти е занемарена, истината ти изоставена и твоето име е осквернено. Господи, обърни сърцата на този твой народ. Господи, послушай заради святото си име, с което си знаен всякъде. Отвори вече твоя път, както си говорил. И дай ни това, което е теб угодно.
към текста >>
Коя е причината за умствения и
духовен
упадък?
21 май И силата Господня мина и провъзгласи неговото величие и Господ иде да се възцари. Премина той през пределите на земните царства и отдели своите избрани измежду народите и призова всички на своята вечеря. Благословени всички, които призовават неговото име. 29 май
Коя е причината за умствения и
духовен
упадък?
- Това е нередовният живот. Сменяването на вътрешните сили, които са изгубили своето равновесие. Такова едно нарушаване винаги води след себе си съсипвателните влияния, които нарушават духовния порядък на нещата, които са зависими едно от друго. Всяко добро или зло последствие води своето произхождение от подобни причини, които или възстановяват, или нарушават този вечен ред, който е напълно независим от никоя външна сила. Този вечен ред е битието на Бога, който е сам по себе си вездесъщ и който прониква навсякъде със своята сила, и във всичките неща, и по този начин ги обуславя в себе си.
към текста >>
Такова едно нарушаване винаги води след себе си съсипвателните влияния, които нарушават
духовния
порядък на нещата, които са зависими едно от друго.
Благословени всички, които призовават неговото име. 29 май Коя е причината за умствения и духовен упадък? - Това е нередовният живот. Сменяването на вътрешните сили, които са изгубили своето равновесие.
Такова едно нарушаване винаги води след себе си съсипвателните влияния, които нарушават
духовния
порядък на нещата, които са зависими едно от друго.
Всяко добро или зло последствие води своето произхождение от подобни причини, които или възстановяват, или нарушават този вечен ред, който е напълно независим от никоя външна сила. Този вечен ред е битието на Бога, който е сам по себе си вездесъщ и който прониква навсякъде със своята сила, и във всичките неща, и по този начин ги обуславя в себе си. А с обуславянето на нещата, които съдържат порядъка в себе си и ограничават всички други същества, които произлизат от него пряко или косвено. Разликата помежду този двоен порядък на нещата се състои в самата първопричинност на битието, което е двойно в себе си. Двойствеността излиза от порядъка на нещата, които се обуславят и обуславят и себе си, и другите.
към текста >>
нравствено
духовно
противение на общия вървеж на другите същества.
А с обуславянето на нещата, които съдържат порядъка в себе си и ограничават всички други същества, които произлизат от него пряко или косвено. Разликата помежду този двоен порядък на нещата се състои в самата първопричинност на битието, което е двойно в себе си. Двойствеността излиза от порядъка на нещата, които се обуславят и обуславят и себе си, и другите. А тази вътрешна зависимост е съществена и необходима за всички същества, както от прекия, така и от косвения разряд. Сега стълкновението на кое и да е същество с прекия порядък на битието произвежда разногласие в себе си, което в нравствения свят се зове зло, т.е.
нравствено
духовно
противение на общия вървеж на другите същества.
Следователно е вън и от тяхната среда. 1. Внимавай, прочее, на съдбините на живота си да не би по някоя непредвидена грешка да се намериш в разногласие с общия порядък на провидението, с което ако и да влезеш в състезание, нищо няма да добиеш. При това знай, че нещата няма да се съобразят с твоите желания, нито ще ти отстъпят в своя вървеж. Те са непоколебими, както и Този, който движи и направлява. Ако си мъдър и пълен с разумение на Божествените наредби, гледай да вършиш и работиш това, което е право и съгласно с истините, показани в живота, защото успехът в твоя живот зависи от Бога, който го и направлява.
към текста >>
Не се умъчнявай
духом
, когато се изкушаваш или пък минаваш през огнени мъчнотии.
А такава стража и мощна подпора може да ти е само един Господ, на когото Десницата не се съкратява да помага и ръководи във всичко и всички, да ги извиква всички по име и да ги направлява. Пази следователно даденото на теб Слово. Защото и за твоето идване в Небето има време, което сам един Бог е определил, и място, което твоят Бог и Отец е определил. Дали ще е рано или късно, това Господ знае, а колкото за тебе, няма нужда да бързаш преди време, нито да се отегчаваш. Защото подобава ти да бъдеш дълготърпелив във всичко, подобно на Бога.
Не се умъчнявай
духом
, когато се изкушаваш или пък минаваш през огнени мъчнотии.
Знай, те ще принесат своите плодове, ако не сега, то в бъдеще - несъмнено. Не си изоставен сам на себе си. С теб има безбройно число твои братя и сестри, които споделят твоята участ, а в това число е и Господ. Ако той постоянства и носи мъчнотиите на света, ти ще се откажеш ли да ги носиш с него заедно? Не мисля да си от тези, които избягват мъчнотиите и несгодите, не ги желаят, а тези мъчнотии на този свят са привременно.
към текста >>
Виждам, че си обременен
духом
и че страдаш от мъчнотии вътрешни и външни.
Знай, те ще принесат своите плодове, ако не сега, то в бъдеще - несъмнено. Не си изоставен сам на себе си. С теб има безбройно число твои братя и сестри, които споделят твоята участ, а в това число е и Господ. Ако той постоянства и носи мъчнотиите на света, ти ще се откажеш ли да ги носиш с него заедно? Не мисля да си от тези, които избягват мъчнотиите и несгодите, не ги желаят, а тези мъчнотии на този свят са привременно.
Виждам, че си обременен
духом
и че страдаш от мъчнотии вътрешни и външни.
Но такава е волята на този, който те зове. А знайно е, че неговата воля е непреклонна в пътищата на правдата. Всичко трябва да се свърши докрай и то както му е угодно. Имай търпение, защото Божиите дарби и благословения са за после, те ще увенчаят края на твоя живот, защото Господ е благ и благоутробен винаги и във всичко. Той днес ти говори и духом те подкрепя, защото вижда, че имаш нужда от неговата подкрепа.
към текста >>
Той днес ти говори и
духом
те подкрепя, защото вижда, че имаш нужда от неговата подкрепа.
Виждам, че си обременен духом и че страдаш от мъчнотии вътрешни и външни. Но такава е волята на този, който те зове. А знайно е, че неговата воля е непреклонна в пътищата на правдата. Всичко трябва да се свърши докрай и то както му е угодно. Имай търпение, защото Божиите дарби и благословения са за после, те ще увенчаят края на твоя живот, защото Господ е благ и благоутробен винаги и във всичко.
Той днес ти говори и
духом
те подкрепя, защото вижда, че имаш нужда от неговата подкрепа.
Не се бой, той никога не е крил лицето Си от тебе, нито се е отделил на голямо разстояние от твоята душа. Чакай Го, и Той ще ти засвидетелства своята Истина навреме, защото обещанията са за неговите чада, за онези, които е възлюбил в Духа си. И тъй, нека бъдеш търпелив и благ, както е търпелив и он във всичките си постъпки. Нещата, които ти са определени да ти се случват, са от Господа. Неговата ръка ти е начертала всичките ти пътища, и знай, че там, дето Господ участва, нищо зло не може да се случи без неговата воля.
към текста >>
Крепи се
духом
и стой мирен и добър.
Чакай Го, и Той ще ти засвидетелства своята Истина навреме, защото обещанията са за неговите чада, за онези, които е възлюбил в Духа си. И тъй, нека бъдеш търпелив и благ, както е търпелив и он във всичките си постъпки. Нещата, които ти са определени да ти се случват, са от Господа. Неговата ръка ти е начертала всичките ти пътища, и знай, че там, дето Господ участва, нищо зло не може да се случи без неговата воля. Нито се опасявай, че нещо може да се извърши, без той да знае.
Крепи се
духом
и стой мирен и добър.
Нещата в божието разпореждание другояче стоят от обикновено. И оценките на постъпките другояче се оценяват. Не съди Господ тъй, както человеците съдят, нито върши, както те вършат. Неговите съдби и неговите пътища се различават от всички други и те са непостижими в своята безпределност. Те превъзхождат всичките человечески познания.
към текста >>
Бурите и съмненията върлуват навсякъде, като че всичките съобщения с
духовния
живот са прекъснати и настава минутата на изпита, в която нашият заклет враг ни напада и в отчаянието си почваме да проклинаме часа, в който сме се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха.
Час на час всичко се мени. Една минута като че небесна светлина прониква, втора минута - като че всичко е изчезнало и мракът настава. Скръбни и измолителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга и вълнения се повдигат от дъното на душата. Никаква заря на дневното слънце не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ.
Бурите и съмненията върлуват навсякъде, като че всичките съобщения с
духовния
живот са прекъснати и настава минутата на изпита, в която нашият заклет враг ни напада и в отчаянието си почваме да проклинаме часа, в който сме се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха.
15. Силата на избавлението - Да сме свободни от злото, свободни от греха, от лошите мисли. Те не трябва да имат място в нашата душа, сърцето да е свободно от тяхното влияние - ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия. 16. Сърцето трябва да се обработва и възпитава постоянно. В него, ако не внимаваме, може да изникне кога и да е някой горчив корен, който за дълго време е седял в бездействие. Трябва да призоваваме винаги Божията благодат да ни помага в тая трудна работа.
към текста >>
Ти имаш желание
духом
да възлезеш към оня живот, в който Господ обитава, и добро желание, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот.
15. Силата на избавлението - Да сме свободни от злото, свободни от греха, от лошите мисли. Те не трябва да имат място в нашата душа, сърцето да е свободно от тяхното влияние - ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия. 16. Сърцето трябва да се обработва и възпитава постоянно. В него, ако не внимаваме, може да изникне кога и да е някой горчив корен, който за дълго време е седял в бездействие. Трябва да призоваваме винаги Божията благодат да ни помага в тая трудна работа.
Ти имаш желание
духом
да възлезеш към оня живот, в който Господ обитава, и добро желание, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот.
И при това, разсъди сам, може ли да бъде другояче. Да слушаш е първото условие да научиш, а знанието е потребно при живота като негово условие. Послушанието е първата стъпка към виделината на живота. Онзи, който слуша при това се и упражнява да знае като как се извършват известни неща. Послушанието е една добродетел първостепенна, един от основните камъни в изграждане на велика душа и велик характер.
към текста >>
Този Господ, който обитава в тебе, те крепи да не отпадаш
духом
и да си винаги бодър и пълен с надежди, с вяра и любов.
Кои са негови думи и кои не са. Защото всичко, каквото Той върши, е съвършено и пълно с вътрешна благодат. Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш във всички познания на Божиите дела вещ, защото само по тях ще познаеш Неговото присъствие в дадено време. Чуй следователно Моите думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която аз ти нося отгоре, от небесното жилище на Господа Бога твоего. Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото Име и да пазиш и да не огорчаваш Неговия Свят Дух, с който си запечатан, и с който се пазиш, този свят Дух на Истината, който бди над тебе и те ръководи постоянно.
Този Господ, който обитава в тебе, те крепи да не отпадаш
духом
и да си винаги бодър и пълен с надежди, с вяра и любов.
А знаеш, че Любовта е от Бога родена и всеки, който има Любовта, има и Бога, защото Бог е Любов. И тъй, укрепете се духом за делото, стойте готов, защото тъй подобава като от Бога избран, да бъдете такъв, да не се уклонявате в нищо. И знай, че Бог и Господ на мира ще изпълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи със своето присъствие и ще изпълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъфне всяка добродетел, скрита вътре в твоя живот, и ще накара да произрасте всяка истина и даде своя си плод на своето време. Мир на тебе, който страдаш. Мир на тебе, брате мой, моето благословение, което ти нося, ще пребъде.
към текста >>
И тъй, укрепете се
духом
за делото, стойте готов, защото тъй подобава като от Бога избран, да бъдете такъв, да не се уклонявате в нищо.
Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш във всички познания на Божиите дела вещ, защото само по тях ще познаеш Неговото присъствие в дадено време. Чуй следователно Моите думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която аз ти нося отгоре, от небесното жилище на Господа Бога твоего. Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото Име и да пазиш и да не огорчаваш Неговия Свят Дух, с който си запечатан, и с който се пазиш, този свят Дух на Истината, който бди над тебе и те ръководи постоянно. Този Господ, който обитава в тебе, те крепи да не отпадаш духом и да си винаги бодър и пълен с надежди, с вяра и любов. А знаеш, че Любовта е от Бога родена и всеки, който има Любовта, има и Бога, защото Бог е Любов.
И тъй, укрепете се
духом
за делото, стойте готов, защото тъй подобава като от Бога избран, да бъдете такъв, да не се уклонявате в нищо.
И знай, че Бог и Господ на мира ще изпълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи със своето присъствие и ще изпълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъфне всяка добродетел, скрита вътре в твоя живот, и ще накара да произрасте всяка истина и даде своя си плод на своето време. Мир на тебе, който страдаш. Мир на тебе, брате мой, моето благословение, което ти нося, ще пребъде. Твоят Свят Дух ще те укрепи. Аз пиша тия думи за тебе, за твоето добро, за тебе, който ги четеш, за твоето утешение и подкрепление.
към текста >>
Не. Онзи, който е създал всичко и който дава всички добрини, е допуснал и това за наше
духовно
укрепление.
- Нищо. Ето що е животът ни в този свят, ако не една верига, сплетена от мъчнотии, страдания, скърби и съмнения, които ни обкръжават отвред. Ние сме преследвани от съдбата, която постоянно разтърсва и разсипва нашите мечти. Несполуки и нещастия ни преследват на всяка стъпка. Но има ли нещо необикновено в това?
Не. Онзи, който е създал всичко и който дава всички добрини, е допуснал и това за наше
духовно
укрепление.
Ето окото, което на тогози, който ни е пратил, бди за вървежа на всичките работи. Ела, братко мой, съвземи се. Господ е близо именно в тази минута, когато ти си най-много изкушаван и когато страданията ти надвишават силата ти, и когато се усещаш, че си изоставен от всички и че светът ти се вижда тъмница, в която си затворен. Не бой се, казва твоят спасител Господ Исус: „Овцете, които Отец ми е дал, никой не може да ги вземе от ръката ми, защото Отец ми е най-големия от всички и няма по-силен от него, който да ги изтръгне от ръката ми." „И ако Господ е с нас, кой ще бъде против нас? " Нам е дадено да наследим Царството Божие и Господ е сам, който ще ни въведе в него.
към текста >>
25. А днес ме посетиха седем ангела и четирима добри
духове
.
Думите Господни са верни всякога и на всяко време. Господ ми даде свидетелство на своето присъствие. Господ е говорил добро за този народ и за мене. И нека Неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прати. Отче, както Ти благоволяваш.
25. А днес ме посетиха седем ангела и четирима добри
духове
.
Ангелите имаха на главите си бели покривала. Двата добри духове бяха малки деца, носени от два ангела, а другите два вървяха помежду тях. Наближаваше десет часа, денят беше сряда. Времето ясно, небето прозрачно; слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показаха малки мъглявости, знак за някаква мистическа вест. Славата Господня днес не се е явила още на небето.
към текста >>
Двата добри
духове
бяха малки деца, носени от два ангела, а другите два вървяха помежду тях.
Господ е говорил добро за този народ и за мене. И нека Неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прати. Отче, както Ти благоволяваш. 25. А днес ме посетиха седем ангела и четирима добри духове. Ангелите имаха на главите си бели покривала.
Двата добри
духове
бяха малки деца, носени от два ангела, а другите два вървяха помежду тях.
Наближаваше десет часа, денят беше сряда. Времето ясно, небето прозрачно; слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показаха малки мъглявости, знак за някаква мистическа вест. Славата Господня днес не се е явила още на небето. Господ е още в своето светилище. Времето е тихо, само тихият ветрец едва поклащаше листата.
към текста >>
И колко сме щастливи, че имаме един приятел в небето, който се е застъпил за нас и един спасител и Господ, който ни ръководи и един утешител Дух Свети, който ни очищава и крепи
духом
и ни дава мир и всяка радост нам дадени от Господа Бога наш, Отец наш на Господа нашего Исуса Христа.
Господ преминаваше посред небето в непрогледната тъмнина. Блясъкът на молниите осветяваше цялото небе. 30. Днес имаше голям пороен дъжд. Господ бе застанал в своето светилище, надвечер в 6 часа видях две дъги на изток и две други посред, които кръстосваха североизточната като светли струи и образуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и надежда на този свят. Тази мисъл е утешителна за всички, които вярват в него.
И колко сме щастливи, че имаме един приятел в небето, който се е застъпил за нас и един спасител и Господ, който ни ръководи и един утешител Дух Свети, който ни очищава и крепи
духом
и ни дава мир и всяка радост нам дадени от Господа Бога наш, Отец наш на Господа нашего Исуса Христа.
4 септември. Господ е скрил лицето си от нас. Греховете ни натегнаха пред Него и Той се отдалечава заради нашите престъпления. Всичко е тъмнина наоколо. Сърцето на този народ блудува весден, само смрад и гнусота излиза.
към текста >>
Обременил си ме
духом
.
Да не бъде. Ето, въздаваш на всекиму според делата му. Лишил си ме от силата ми и си отнел славата ми. Направил си ме укор на онези, които ме мразят. Ти си оставил душата ми на поругание и общо презрение.
Обременил си ме
духом
.
В себе си не виждам нищо друго, освен празнота, всичко е разрушено. Где бих могъл да плача за опустошението, което си ми навлякъл? Но сълзите ми са избегали. И защо ли да плача? Какво бих сторил с плач?
към текста >>
25.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която майката понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в
духовния
свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както майката прави.
Жена - кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й, а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света" (Йоан 16:19-21). И тъй, благословенията на Господа отпосле идват. Първом трудът и скръбта, а после радостта. Този е пътят на спасението, и всички, които ходят в него, го намират верен. Защото съдбините Божии първом идват, а неговата милост после следва.
И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която майката понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в
духовния
свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както майката прави.
Но щом веднъж роди истината нашата душа, ние сме обзети от вътрешна радост, като виждаме, че Господ е възкръснал за душата ни. Както в майката детето възражда всички майчини надежди, така и възкресението на Господа в нас събужда и възкресява от греха. В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога. Защото животът стои в познаването му. И тъй казва Словото Божие, че скръбта по Бога ражда спасение, съживяване.
към текста >>
Който има
ухо
, нека слуша, що казва Духът към църквите: Който победи няма да се повреди от втората смърт.
Когато размишлявам за неговите пътища, за величието на делото му, душата ми се пълни с необяснима вътрешна сила. Невидима прониква в дълбините на духа ми, като че взема крила и се повдига към неизмеримите дълбини и височини на вселената. Колко е благо Божието присъствие. Господ царува. Да се весели земята.
Който има
ухо
, нека слуша, що казва Духът към църквите: Който победи няма да се повреди от втората смърт.
28. н. Господи, Боже мой, душата ми има тихо упование на теб. Открил си ми пътищата си и виждам твоята благост. Изявил си ми милостта си, и виждам дълготърпението ти. Показал си ми любовта си и виждам твоята доброта, посочил си ми истината и виждам твоята святост: изявил си ми името си и виждам твоята правда.
към текста >>
Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в
Духовния
живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно.
То е плод на съвършения Дух на любовта. Защото наистина „който пази неговото слово, в него Божията любов е съвършена." (I Йоан 1:5). В противоположност казва Евангелието от Йоан, за да покаже силата на думите Господни, „който не люби не е познал Бога". Защото „Бог е Любов". Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува.
Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в
Духовния
живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно.
За да ни убеди словото, че наистина вън от вярата, надеждата и любовта, в Бога не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота. Ето що казва: Таквиз ще ти бъдат онези, с които си се трудила и търгувала от младостта си, ще бягаш скитающа и всякой в страната си, никой не ще те избави. (Исайя 47:15). Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство. Всички, върху които сме градили своето щастие, и на които сме се надявали, почват да ни напускат и бягат от нас, като видят нашето бедствие, лъжлива е всяка друга основа, която можем да положим в живота си, освен онази, описана в Словото Божие.
към текста >>
Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез
духовни
средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство.
Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува. Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно. За да ни убеди словото, че наистина вън от вярата, надеждата и любовта, в Бога не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота. Ето що казва: Таквиз ще ти бъдат онези, с които си се трудила и търгувала от младостта си, ще бягаш скитающа и всякой в страната си, никой не ще те избави. (Исайя 47:15).
Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез
духовни
средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство.
Всички, върху които сме градили своето щастие, и на които сме се надявали, почват да ни напускат и бягат от нас, като видят нашето бедствие, лъжлива е всяка друга основа, която можем да положим в живота си, освен онази, описана в Словото Божие. 10. И рече Господ: слушайте що казва неправедният съдник. А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към него ден и нощ, ако и да търпи дълго за тях? Казвам ви, че ще им отдам правото скоро. Но син человечески кога дойде, надали ще намери вярата на земята (Лука 18:6-8).
към текста >>
Духом
ослепяват и
духом
оглушават, тъй щото, което чуят, не го разбират, нито проумяват.
„Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватбата" (Матея 22:9). Ясно става, че мнозина които се зоват звани, ще останат вън от царството Божие заради тяхното пренебрежение. 25. „Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разумяват" (Матея 13:13). Господни са думите и прави са неговите съдби. Онези, които гледат и не искат да видят, и които слушат и не искат да чуят, сполетява ги казаното от словото Божие.
Духом
ослепяват и
духом
оглушават, тъй щото, което чуят, не го разбират, нито проумяват.
Благата на царството Божие са непостижими тем. Умовете им ходят в мрак и тъмнина, скитат се те по широкия път на гибелта. Послушанието на Божиите думи е велика добродетел, защото е много по-добро от много жертви. Който слуша гласът Господен, ходи във виделина и Господ съизволява в него и му е задна стража. Всички, които го любят с пълнота на душата си, ще ходят в безопасност.
към текста >>
26.
05.РАЗГОВОР ВТОРИ
Сърцето, което е средоточието на
духовния
живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.
РАЗГОВОР ВТОРИ Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина.
Сърцето, което е средоточието на
духовния
живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.
Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишения от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе несгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето че се ражда криза в техния нравствен живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето значение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби помежду тръните и бодлите, които са пораснали около човека.
към текста >>
Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите
духове
да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода.
РАЗГОВОР ВТОРИ Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточието на духовния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишения от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе несгодите.
Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите
духове
да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода.
Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето че се ражда криза в техния нравствен живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето значение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби помежду тръните и бодлите, които са пораснали около човека. Тази е причината, която погубва человека, неговото нежелание да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да е така.
към текста >>
Благ си, Господи Боже мой, и на тебе само прилича всички да те хвалят, да ти се молят и кланят в Дух и Истина, които си вложил в сърцата и
духовете
на всички.
Което ти казвам, той ще изпълни. Ето, аз ще подействам за теб с Духа си, който е непонятен на света. Силата ми ще е в Словото ми и благодатта ми в милостта. И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях, докато оживеят, защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от устата Божия.
Благ си, Господи Боже мой, и на тебе само прилича всички да те хвалят, да ти се молят и кланят в Дух и Истина, които си вложил в сърцата и
духовете
на всички.
Хвала на твоето име и слава на тебе, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място. И ние ще гледаме твоето лице и ще ти се радваме винаги и ще ти пеем песен нова и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да ти служим винаги.
към текста >>
27.
06.РАЗГОВОР ТРЕТИ
Както при временната храна човек трябва да чувства глад преди да се храни, тъй е и при
духовната
.
Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този временен живот. Душата с животворящото си действие придобива пълнота, което води към съвършенството. Както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също да му помага и да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм не е повреден или покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, който е виделина и веселие на сърцето.
Както при временната храна човек трябва да чувства глад преди да се храни, тъй е и при
духовната
.
Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да го повреди. Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността. В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в действителност аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци.
към текста >>
Ето тая любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна
духом
да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбереш това, което не си разбрал.
Бог от своя страна, като знае всичко и е всемъдър, казва пак в положителни заповеди кое трябва да се прави според неговата воля. Той е казал много кратко: Да любиш Господа Бога твоего и ближния своего както себе си. А като приемеш любовта като една върховна заповед, тя само по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в какво седи върховната добродетел, която е едната страна на нашия сърдечен свят. А знаеш ли защо ти говоря за нашия, защото щом се приеме любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно.
Ето тая любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна
духом
да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбереш това, което не си разбрал.
А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи пред тебе - тази любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа дали това е истина или не. Ти се боиш от мене да не би да съм някакъв призрак по твоята душа или пък по твоето въображение, но истината, която аз полагам пред тебе, е тази: опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ и благоутробен. Повикай ме и аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си, което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея.
към текста >>
28.
07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ
Който не се роди от Бога, не може да възприеме
духовния
живот, нито може да го разбере, защото той
духовно
се изпитва и възприема.
РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ 5 юли Казано е на едно място в Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в царството Божие", „Роденото от Духа - дух е, а роденото от плътта, плът е." Онзи, който е роден от плът и кръв - смъртен е, в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят.
Който не се роди от Бога, не може да възприеме
духовния
живот, нито може да го разбере, защото той
духовно
се изпитва и възприема.
Всяка душа, преди да се облече в дрехата на любовта, на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Това е необходимо за тебе: да се родиш от Бога и от неговия Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство като Син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение ще бъде под въздействието на Духът, който ти говори чрез мен, и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа.
към текста >>
29.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
Нито пък съзнанието на такава душа ще може да хване и проумее
духовните
неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.
Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род това семе принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните и дърветата. Но самата истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в който Духът има господство. Защото тези две души са от две противоположни естества, несъвместими помежду си, гдето плът и кръв господаруват, духът не може да прояви благотворни действия.
Нито пък съзнанието на такава душа ще може да хване и проумее
духовните
неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.
И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духът, защото духовно се различват. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно, и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Бога, трябва да претърпят на общо основание една вътрешна промяна. Това е общ неумолим закон на живота.
към текста >>
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на
духовния
живот на
духовния
человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Това е общ неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества от най-малките до най-великите са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-висока среда, за по-високо положение. Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на
духовния
живот на
духовния
человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата.
към текста >>
Първом естественото, после
духовното
, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото,
ухото
и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата.
Всичките същества от най-малките до най-великите са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-висока среда, за по-високо положение. Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред.
Първом естественото, после
духовното
, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото,
ухото
и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата.
Сравнението тук е подходящо. По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух.
към текста >>
По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над
духовното
, понеже условията са такива във всяко начало.
Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо.
По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над
духовното
, понеже условията са такива във всяко начало.
Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си.
към текста >>
Той не беше още
духовно
развит да проумее
духовния
напредък.
Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си.
Той не беше още
духовно
развит да проумее
духовния
напредък.
Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спеха в неговата душа и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание на добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от попосле. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него, защото в който ден вкуси, ще умре.
към текста >>
Ето осветлих те върху един предмет толкова важен и потребен за твоя
духовен
живот.
И не ще има нещо невъзможно за тебе. Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Бога. А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което духът желае. Да, то е именно служенето на Духът.
Ето осветлих те върху един предмет толкова важен и потребен за твоя
духовен
живот.
Това, което съм ти казал, не е за света, но за теб самия, защото от дълго време виждам твоите затруднения, неизходимия път на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в духа ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострех тогава ръката си като застъпник баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасение, към дома на избавлението. Ти беше един, който се давеше в бурното море на живота, видях те и хвърлих въжето на спасението, за да се избавиш.
към текста >>
30.
09.РАЗГОВОР ШЕСТИ
Колко пъти, когато съм минувал, намирал съм, че спите, небрежни
духом
.
Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди истината, която ти говорих по сърце, защото аз съм Истии, днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите ти, ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето спасение и животът ти ще мине от смърт в живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вас, и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нехайност и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата е затворена и дръжката ръждясала.
Колко пъти, когато съм минувал, намирал съм, че спите, небрежни
духом
.
Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви, и ето една главна причина за закъснението на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувстваш сам. Умът ти досега е бил зает с много неща, но не и с истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено, желал си всичко, а всъщност излиза нищо. Где са твоите мисли и желания?
към текста >>
Такова подобно състояние придобива
духовно
всяка душа, когато Господ се възцарява.
Който слуша думите Божии и обръща лицето си към него в молитва, всичко му става ясно. Знанието, мъдростта идват в душата му непосредствено, както виделината. И Господ се възцарява, и животът придобива значение. Както е туй възцаряване на Господа, то е подобно на възцаряването на слънцето над деня - нали това е приятно? Нали сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, радост изпълня цялата вътрешност на человека?
Такова подобно състояние придобива
духовно
всяка душа, когато Господ се възцарява.
Това ти е понятно. Истинската виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са взети отгоре.
към текста >>
Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на
духовните
.
Както е туй възцаряване на Господа, то е подобно на възцаряването на слънцето над деня - нали това е приятно? Нали сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, радост изпълня цялата вътрешност на человека? Такова подобно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява. Това ти е понятно. Истинската виделина е Господ.
Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на
духовните
.
Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са взети отгоре. Естеството в съвокупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява действията на всичките твари и създания. Тия наредби, тази велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение.
към текста >>
Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на
духов
ния.
Нали сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, радост изпълня цялата вътрешност на человека? Такова подобно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява. Това ти е понятно. Истинската виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните.
Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на
духов
ния.
Редът, порядъкът са взети отгоре. Естеството в съвокупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява действията на всичките твари и създания. Тия наредби, тази велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите небето, за вас Господ е създал всичко това, за да ви привлече по-близо до себе си.
към текста >>
31.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
да го изпълни със своята любов, която е живота и виделината на света и да даде свобода
духовна
на человека.
Но предвечното заблуждение на тъмнината - дяволът, който отдавна самоволно беше вкусил от забранения плод и беше станал баща на лъжата в самото небе, гдето с маската на своето лицемерие той прелъсти безброй светли същества ангели и ги повлече със себе си - този първи престъпник се вмъкна и в Едемския рай, т.е. в человеческото сърце и го измами със своите добри и лъжливи обещания и человек послуша своя прелъстител и яде от този забранен плод и понесе на себе си същото проклятие. Но Бог, който разбира всички неща, знае, че да расте злото в сърцето не е нему свойствено и че сърцето е създадено само за доброто, т.е. за Господа. Затова той реши да се въплъти и да изкупи това сърце, т.е.
да го изпълни със своята любов, която е живота и виделината на света и да даде свобода
духовна
на человека.
Възражданието от Духа е новото пресъздаване на това сърце, в което Господ туря вечната виделина и правда. Както казва пророкът: „Ще им дам нови сърца." Това е новото царство Божие, което Христос внесе в нашите сърца, Царството на виделината, на което всички ние сме членове. Ние всички се обединяваме в това велико и свято сърце на Господа Исуса. * * * Да се не бои твоето сърце.
към текста >>
Зная, че си заобиколен с много мъчнотии вътрешни и външни, имаш големи препятствия от нечисти
духове
.
Ние всички се обединяваме в това велико и свято сърце на Господа Исуса. * * * Да се не бои твоето сърце. Твоите намерения и желания ще дойде време да се изпълнят. Трябва да се подвизаваш вътрешно, да се укрепваш в силата на вярата и в духа на молитвата.
Зная, че си заобиколен с много мъчнотии вътрешни и външни, имаш големи препятствия от нечисти
духове
.
Но Господ, който те възлюби и призва да влезеш в неговото царство, ти дойде на помощ на време да те осветли и упъти да не отпаднеш от благодатта. Ето, аз ида от небесното жилище и ти нося това уверение. Има да станат много промени в тоя народ. Едно вътрешно движение ще стане. Ще бъдеш укрепен в сила Божия да поддържаш неговото дело.
към текста >>
Те са
духовният
Израил, людете на Бога нашего.
Обръщането е почнало и ние очакваме неговите резултати. Светлината, която става от ден на ден по-силна и внушителна, виделината, която ни е озарила, прави денят на душата ни да се развиделява. Тъмнината прехожда и зората и зорницата, която е изгряла, показва, че думите Господни идат да се изпълнят. Ние вече чуваме гласа на Бога да ни призовава от всяко място и от всякой народ, да ни призовава да се съберем около него. Защото Израил не са онези, които са обрязани по плът, но онези, които по дух имат печата негов, обручението на Духа.
Те са
духовният
Израил, людете на Бога нашего.
Ние сме зачатъка на неговата слава. Той ще се засели помежду нас и ще ни бъде Бог и ние ще бъдем негов народ на Господа. Ясно става, че Христовото царство идва и ще обладае един ден напълно земята. Господ ще се възцари в нашите сърца. Ние ще го познаваме всички от малък до голям и не ще има нужда да казваме: Познай Господа, защото всички ще бъдат научени от него.
към текста >>
За такъв един дух с подобно сърце не може да има
духовна
радост и мир.
Всяко нещо в живота се познава от плодовете си. Ако имаме скръбен дух и дните ни са зли, това показва, че не сме живели тъй, както Бог иска. Веселото сърце е плод на Светаго Духа. Когато той влезе и царува в нас, тогава има мир и радост, злите неща на живота не достигат до тази вътрешна тишина. Скръбният дух е следствие на необрезано сърце, което не е напълно посветено на Бога.
За такъв един дух с подобно сърце не може да има
духовна
радост и мир.
Животът за него е зъл, всичко му е лошо и нищо не му е по вкуса. Доброто разположение е дар от Бога, то показва, че душа, която напълно е предала своето сърце на Бога, той я е заобиколил и обградил със своята милост и благодат и тя расте повседневно във всяко добро и благо нещо. Пази прочее правилото: то са лошите и необрезани мисли, както и чувства, които покваряват живота и сърцето. Те са, които отравят в него всяка радост и внасят скръб и незадоволство. Това е, което Светият Божи Дух казва: на лошите мисли и чувства, друг им е източника, те не са от същото естество, както добрите.
към текста >>
Не само че не придоби, но изгуби вътрешната си
духовна
обвивка.
Така и душата, която е далеч от живота, е слаба да се противи на влиянията на злото, нея в такъв случай я увличат поривите на временните побуждения, най-малките причини стават понякога носители на големи нещастия. Какво накара Адама да вкусва от забраненото дърво? Едно просто на вид желание да си похапне и от забраненото ястие, в което му се струваше, че ще има някаква тайна облага или сила да придаде нещо на духа му. Но ето че вкуси и какво придоби? Усети се, че беше гол.
Не само че не придоби, но изгуби вътрешната си
духовна
обвивка.
И ето че се принуди да си прави облекло, за да си крие голотата. На мнозина и в този свят им се поревне понякога да си вземат добрите гозби на богатите, и им се струва като на Адама, че от тях ще получат някаква облага. Един ден те ще се сдобият със забранения плод. И какво придобиват? - Изгубили са от своята предишна тишина и радост.
към текста >>
32.
04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ
Онзи, който го е извършил, трябва да го съзнае и се покае и разбере, че грехът е нещо противоестествено на
духовната
природа на синовете Божии.
Не ни е трудно, нито усещаме наскръбление, било когато трябва да извършим най-високата служба, било когато трябва да извършим най-малката и на глед нищожна. Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви виждаме да сте се заблудили и сте взели път противоположен на любовта Божия и ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправяли с грешките на другите и с лошите им постъпки. Но любовта изисква търпение, докато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се наказват. Помнете, че небето не може да търпи ни най-малък грях, нито да го потули. Всеки грях трябва да се накаже и поправи.
Онзи, който го е извършил, трябва да го съзнае и се покае и разбере, че грехът е нещо противоестествено на
духовната
природа на синовете Божии.
Грехът е плод не на невежество, както някои мислят, но плод на пъкъла, на непокорните сили на ада. Грях всеки може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъстващ и всезнаещ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой. Ето коренът на греха.
към текста >>
33.
11.РАЗГОВОР СЕДМИ
Аз съм Афаел, един от служащите твои
духове
и Господ ме повика и ме прати до теб, да ти съобщя онова, което има да се извърши.
В какво има да се боите и от кого има да се плашите? Не са ли тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятъра? Днес ако са, утре ги няма, изчезват безследно. Разумей прочее истината, която имам да ти представя в тоя си разговор.
Аз съм Афаел, един от служащите твои
духове
и Господ ме повика и ме прати до теб, да ти съобщя онова, което има да се извърши.
Аз ида право от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на небесното царство, гдето всичките просби и молитви от този свят постъпват пред лицето Божие. Понеже от дълго време се намираше духът ти в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тази язва. Тоя народ, за когото е думата ми, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Има да мине една известна сила през тая страна, един человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината.
към текста >>
34.
12.Кожено тефтерче
Отвори сърцето си и ще приемеш все, що се нуждаеш, дай внимание с
ухото
си и ще чуеш все, що има да ти се каже.
И рече Господ мой: не бой се. Аз съм Бог твой от начало. Призови ме и ще те послушам. Въздай му хвала и поклонение и ще благоволя в теб и ще изпроводя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища и ще ти възвести мира и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух в моето присъствие, и ще прозябне душата ти като крин на полето и ще се услади от всичките мои благословения. Слушай прочее думите на моето слово, дай внимание на поученията на моя Дух.
Отвори сърцето си и ще приемеш все, що се нуждаеш, дай внимание с
ухото
си и ще чуеш все, що има да ти се каже.
Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш знание, което ще ти е светилник на душата. Моите съвети не пренебрегвай, нито се съмнявай кога ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мен е богатство и сила неизмерима и ги давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъфти у мен, защото и горите ще се придвижат пред силата на моето слово.
към текста >>
Не се смущавай
духом
, не считай моите наказания за нещастия, те са обич на благословения.
В мен е богатство и сила неизмерима и ги давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъфти у мен, защото и горите ще се придвижат пред силата на моето слово. Искай от мен велики неща за себе си и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш. Възвиси душата си към моя престол. Призови ме в милостта ми и ще ти отговоря.
Не се смущавай
духом
, не считай моите наказания за нещастия, те са обич на благословения.
Мъчнотиите не взимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка, скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа. Във всичките ти пътища не се отстранявай от показанията на моя свят Дух, от моя свят закон, ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринна роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам в теб. Кажи ясно всичките си нужди. Искай и не мълчи, проси това, което твоят дух ти диктува.
към текста >>
35.
13.Червено тефтерче
Както ми говориш ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил
духом
така и стори, о, Господи!
Господи, царю наш и Владико Святи, Господар на всичките светове, Господи, който си възвишен във величието на своето слово. Господи Боже наш, който освещаваш всички и даваш изобилието на своите благости. О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. Господи мой и Боже мой, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да влезе при тебе, при твоя престол, при твоята вечна благодат, която ме озарява постоянно. О, Господи, към тебе викам, към тебе възвишавам гласа си, към тебе отправям сърцето си.
Както ми говориш ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил
духом
така и стори, о, Господи!
Господи, Боже мой, ти разбираш, което с думи не мога да ти изкажа. За моите велики нужди, за подкрепата на моята душа, ти бодърствай, както си бодърствал до сега. Дай ми сила, която да ме подкрепи в моята человеческа немощ. Господи, остани с мене, ходи с мене и ме учи във всичките, във вечните неща на твоето царство. Амин.
към текста >>
Този народ, в когото обитаваш, ще се съвземе
духом
, ще порасте, защото имам да сторя с него това, що ти обещах.
Слушай думите на моя Свят Дух и давай внимание на неговите поучения. Светът при всичкото си съпротивление ще бъде победен от силата ми. Всичко е вече готово. И моето Слово, което иде, ще стори моята воля. Ще запаля Духа си и не ще да угасне.
Този народ, в когото обитаваш, ще се съвземе
духом
, ще порасте, защото имам да сторя с него това, що ти обещах.
Ще го повдигна с моята сила, ще го укрепя с моя Дух. Той ще стане един от първите помежду многото. Във всичките му пътища ще му съдействам и ще го повиша, за да познаят, че аз съм Господ. Моето слово ще ти е помощ и ще ти каже всичко, което има да им кажеш в моето върховно име, което ще бъде знамето на моята правда. Всички до един ще слушат, което ще им кажеш, това ще го познаят, защото аз съм с тебе, този, който ходи, твоят благ Господ, който всички поддържам, заради името на своята благост.
към текста >>
Господи, Боже мой, всички в размишленията си се заблудиха и паднаха
духом
и огрешиха.
Пред тебе, Владико святи, изповядвам моите прегрешения. Само пред себе си няма да скрия своите слабости. Виждам аз искушенията, съзирам причината на твоята слава и чиста и свята любов е за мен достатъчна. Бъди от мене благословен. Ти си изцерил съкрушените и повдигнал си падналите.
Господи, Боже мой, всички в размишленията си се заблудиха и паднаха
духом
и огрешиха.
Отче праведни и благи, който търпиш престъпленията ни и заличаваш прегрешенията ни, помилвай ни, защото сме изгубени без тебе. 20.М. Към тебе обръщат всички погледа си. Послушай молитвата на твоите чада, които викат към тебе. Господи, заради твоите избрани, ела ни на помощ, забрави греховете ни и ни стани избавител, заради името си. О, Благи и Свят Баща наш, ти, който си благ и добър към всички и си ме слушал винаги, ти и сега ще ме чуеш пак верни и истинен Отче, в който няма тъмнина, Твоето име е благословено от веки.
към текста >>
Събуди се
духом
, виж дали няма някой от твоите синове да ти помогне в тия опасни минути на живота ти.
Мой народ, колко си нещастен, че си лишен от добри водители и учители. Но дано Бог ти дойде на помощ, да те избави и ти даде добри водители и учители според волята си. Ето где е твоето спасение от нине. И дано този, когото е определил за твоя помощ да дойде по-скоро, да те подкрепи с присъствието на своя Дух. Ето твоето избавление где стои.
Събуди се
духом
, виж дали няма някой от твоите синове да ти помогне в тия опасни минути на живота ти.
Огледай се и виж где стои твоят велик Дух, защото не остава вече време за чакане. Часът е близо и твоят страшен изпит ще дойде, без обаче да те пита. Затова слушай думите ми и дай внимание на съветите ми, да не би да се намериш неприготвен, когато настане денят, когато удари часът за твоето призвание. 8. Исус Христос от Назарет г.р. е цар и Господ на света.
към текста >>
Молим ти се, преобърни нашата немощ в
духовна
сила.
За мен стори тая милост. Отче мой, праведни и благи, за името на Господа Исуса, нашият Спасител, твоят възлюблен Син, в когото си благоволил да изявиш твоята милост и твоята благост, премахни престъпленията ни от пред лицето си, не ги поменувай вече. Не помни прегрешенията ни. Нека твоята чиста и свята любов ни съживи от мъртвостта и нека твоят чист и свят Дух ни научи твоя път, в който ходим всеки ден. Дай ни да видим твоето лице.
Молим ти се, преобърни нашата немощ в
духовна
сила.
Избави ни от лукаваго и от всички негови ухищрения, не допущай да ни изкушава, защото е твое и царството, и силата, и славата. 18. Молитва за българския народ Към тебе отправям гласа си, Отче святи и праведни, към теб, който си надарител на всяка благост и милост, който даваш живот и радост на твоите деца, ти, който ги утешаваш на всяко време, ти, който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш духовна свобода. Подари и на мене днес твоята благодат и ми дай твоята сила и мъдрост, която да ме ръководи и крепи да върша делото си. Отче мой и Господи мой, всяко добро даване идва от тебе, ти, който си виделина на всички, ти знаеш, че имам нужда от теб.
към текста >>
Към тебе отправям гласа си, Отче святи и праведни, към теб, който си надарител на всяка благост и милост, който даваш живот и радост на твоите деца, ти, който ги утешаваш на всяко време, ти, който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш
духовна
свобода.
Нека твоята чиста и свята любов ни съживи от мъртвостта и нека твоят чист и свят Дух ни научи твоя път, в който ходим всеки ден. Дай ни да видим твоето лице. Молим ти се, преобърни нашата немощ в духовна сила. Избави ни от лукаваго и от всички негови ухищрения, не допущай да ни изкушава, защото е твое и царството, и силата, и славата. 18. Молитва за българския народ
Към тебе отправям гласа си, Отче святи и праведни, към теб, който си надарител на всяка благост и милост, който даваш живот и радост на твоите деца, ти, който ги утешаваш на всяко време, ти, който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш
духовна
свобода.
Подари и на мене днес твоята благодат и ми дай твоята сила и мъдрост, която да ме ръководи и крепи да върша делото си. Отче мой и Господи мой, всяко добро даване идва от тебе, ти, който си виделина на всички, ти знаеш, че имам нужда от теб. Благослови ме, просвети ме, освети ме. Дай да се събуди духа на този народ. Да се обърне към тебе и да потърси твоята помощ.
към текста >>
Господи, избави ни от тази
духовна
сиромашия.
Научи ни на пътищата си. Господи, ти си чул, че твоите пастири развращават твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добро пасбище. Припомни обещанието си. Прати работата в тази твоя нива, прати мъже избрани и изпитани между този народ.
Господи, избави ни от тази
духовна
сиромашия.
Господи, посети владиците на този народ и виж що вършат, свести ги, защото са заспали, ти имаш сила, ти имаш власт да сториш това, защото чинът е свят. Господи, ти си се научил що върши държавният глава на този народ, когото по милост си крепил. Неговите подвластни, всички са се развратили, станали са крадци и разбойници. Всички сеят семето на разврат, те ми препятствуват винаги да посея нещо добро. Господи, изрини ги вкупом, да се свестят и покаят от лошите си пътища.
към текста >>
Пробудете се
духом
, вече моето царство е близо и скоро ще видите неговата сила и слава да идва.
8. Дерзай. Господ Бог наш ти идва на помощ. Знакът на Божията милост и благост ти се яви на небето. Той е Христос, Спасителят ти. На мен гледайте, казва Господ, или другояче сте загубени.
Пробудете се
духом
, вече моето царство е близо и скоро ще видите неговата сила и слава да идва.
Опашете се във всяка правда, защото Бог ви призовава на подвиг за неговото име. 17. Всякога призовавай Господа, търси го винаги и ще го намериш и ще ти бъде велико на душата. Не ще ходиш тогава в тъмнина, но във всегдашна виделина, която ще ти е свет непомрачен. Той ще изцели душата ти от всички недъзи и ще придобиеш неговата благодат, която ще ти е богатство неизтощимо. И кога душата ти влезе в мир с него и се научиш да го любиш със сърцето си, той ще ти праща всяка заран своя мир, своята радост.
към текста >>
Духът, който идва да провъзгласи новата вест, ще е най-великият от
духовете
Господни, който е посетил света.
Ще загърми и затресе целия свят от единия край до другия. Денят Господен е близо при вратата. Знакът му, който ти се даде на седми и осми е верен. Христос, Спасителят ти, иде, облечен в силата на своето царство. Гледай нагоре, чакай отгоре за сила.
Духът, който идва да провъзгласи новата вест, ще е най-великият от
духовете
Господни, който е посетил света.
Господ крепки се казва той. 19. Господ, който ти е говорил чрез благи си Дух, е същият и днес, и утре. Не бой се от мъчнотиите. Не се плаши от трудностите, които те посрещат всеки ден. Знай, че в тях се изявява Божията воля към своите избрани.
към текста >>
Ти ще видиш моята слава
духом
и тогава духът ти напълно ще обе- ме и изпълни душата ти, и ще почнеш делото ми, за което те провождам помежду развратен род.
Ти ще видиш славата ми и великата ми любов и ще се възрадва сърцето ти, защото аз съм истинен, днес и утре. Вярвай и предай се в моите ръце, като мое чадо, и животът и душата ти ще се променят. Ето аз съм с тебе, приготвил съм всичко за тебе. Пази се от лукавия, бди и моли се. Ето, времето наближава и се раздаде силата и духът ми и моята любов.
Ти ще видиш моята слава
духом
и тогава духът ти напълно ще обе- ме и изпълни душата ти, и ще почнеш делото ми, за което те провождам помежду развратен род.
Духът ми ще говори чрез устата ти, не бой се вече, нито косъм ще падне от главата ти. Слава да бъде на теб, чест и поклонение, велик си и славен и безкрайно любезен към онези, които предават сърцето си на теб. Ето, при твоите нозе съм, Отче мой, към тебе отправям благодарност и любов, защото си достоен мой небесен Отец. Ти ни възлюби преди ние да те познаваме. И сега всели се в мен, в лицето на Христа в моята душа.
към текста >>
Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това, но Израил, който не беше още доволно силен
духовно
, трябваше да чака още четирийсет години след преминаването в пустинята, докато стане силен да грабне наследието чрез сила.
Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го", „царството Божие на сила се взема" и които се усилят, го грабват. В тия думи се съдържа велика истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет, и който след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Авраму за Ханаан.
Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това, но Израил, който не беше още доволно силен
духовно
, трябваше да чака още четирийсет години след преминаването в пустинята, докато стане силен да грабне наследието чрез сила.
Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, затова той сега в пълното си възръстие да придобие обещанието на отца си Авраама чрез силата на своята мишница. По същия начин и ние трябва да завладеем царството Божие на земята чрез сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светия и избран род на Господа, наречени царе и свещеници. Царе на доброта, свещеници на истината. Исайя 32: 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,20.
към текста >>
Защото така говори Бог Йехова: Гладният ще се насити и плачущият ще се развесели и съкрушеният
духом
ще се благослови.
А4 10А Бог няма да измени своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на своите мисли. Господ ще дойде от своето жилище на правдата чрез пътя на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любеща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всякой, който люби истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец.
Защото така говори Бог Йехова: Гладният ще се насити и плачущият ще се развесели и съкрушеният
духом
ще се благослови.
Защото аз съм Бог един и няма кой да ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, и ще река, и ще стане. Ето, аз се клех в святото си име и няма да се измени думата ми, ще изведа своите чеда, синове и дъщери, и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят и ще туря венци на главите им и ще туря китари в ръцете им и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бога. Ще ги науча да пеят и свирят всичко, що моята вечна любов ражда за тяхното добро. А след онези дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуват във век.
към текста >>
Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните
духове
, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота!
А след онези дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро, на себе си ли да слугувате или на мене? Ако слугувате на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до кости в порок и беззаконие: Истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знание ще ви пояде.
Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните
духове
, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота!
Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят. Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм родил, да изтласкат. Но, глупци, какво очаквате да придобиете за своя нечестив труд? Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима мислите, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват?
към текста >>
Огорченият
духом
ще бъде утешен.
Мели, Мели, Лемел, Сават Менон, Аверим, Гемел, биденон Итаф: Аггея 1:5,15 Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да съди, да възвести, че той не е мъртъв, но жив. Защото от сега нататък той ще изпълни земята със знания, ще въздигне и въдвори правдата си, любовта му ще роди истината. Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде освободен и всякой изнасилван ще бъде подкрепен.
Огорченият
духом
ще бъде утешен.
И както майка милва своите деца, така и Господ ще помилва онези, които го чакат. От сега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете, ще ви напоя, и няма да ожаднеете. Защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщи живот: Йоан 1:12,13. Мизраим, Мизраим, Халел, Халел ве бихар хашамаим хенени, хени фенах, финим.
към текста >>
Той е един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на
духовете
и любовта.
Той е скромен и смирен по сърце, но строг в съд и правда. Когото благослови, ще бъде благословен и към когото се повдигне неговото негодувание и беззаконие, ще бъде пояден, защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива в человеческа кръв. Защото и сам Господ не благоволява в погинването на грешника. Ето, скоро ще чуете глас от Небето, глас на приходящи и изходящи от Господа, Ангелът на силите. Така говори Онзи, който ни е изкупил със своята кръв, който е наш брат, плът от плътта ни и кост от костта ни и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа, на когото сърцето не жали и тъжи за своите си.
Той е един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на
духовете
и любовта.
Той е нашето щастие, нашата радост и блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не него? Защото той е красив и благ по дух, един, който винаги люби и никога не престава, един неизменен в своята душа. Един, готов всякога да отдаде всекиму длъжното и подходящото. Отче мой, твоите пътища са вечни и неизменни.
към текста >>
Благословен Господ Бог наш, Отец на праведните
духове
.
Пред тебе ще се поклони всяко коляно. И трона ти ще е трон вечен. И домът ти ще се нарече дом за молитва. Поклонете се Господу в дух и истина. Пейте и възпявайте в душата си всички, които го любите.
Благословен Господ Бог наш, Отец на праведните
духове
.
Слава, чест и поклонение да бъде нему сега и всякога. Амин. Това говори Господ сам и трябва да е истина непоколебима. Кой може да следи неговите пътеки? Ето, душата ми е в смущение, защото няма правда, освен неговата и не обитава святост без неговия Дух. Желае душата ми мир, но Господ не е дошъл още в пълнотата си, за да имам мир.
към текста >>
Чуй, Господи, моето въздихание, приклони
ухото
си към мене и виж, че се нуждая от тебе.
Търся те весден, но не те виждам. Викам, но не говориш. Господи, направи ме да чувам и да виждам твоето лице. Развесели ме заради името си; благослови ме заради милостта си, освети ме заради Духа си, въздигни ме заради обещанието си; ръководи ме заради истината си; крепи ме заради правдата си. Боже мой, Боже мой, тури край на страданията ми.
Чуй, Господи, моето въздихание, приклони
ухото
си към мене и виж, че се нуждая от тебе.
Казал си: Потърсете ме в ден скръбен и ще ви помогна и ще ме прославите. „Казал си: хлопайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде" според думите ти, според обещанието ти, което си дал от добрата си воля, защото сам си благоволил да сториш това. - О, Господи, наша надежда и наше спасение, тебе чакаме всички. 17. Помени, Господи, обещанието си, чуй молитвата ми, която възнасям към тебе от дълбочините на душата си. Покажи силата си, направи ме да видя славата ти.
към текста >>
Ето, цялото небе се движи напред, всички
духове
взимат участие в общото дело, което наближава да преобрази света.
Призови всички, които ти покажа, възлюби ги, защото те са твои братя по дух, които съм призовал да се съединят и съставите едно тяло с теб. Ето моя дух бди над твоята душа. Всяко действие, всяко желание, всяка мисъл минава пред моя поглед. Виждам вече образа ти, който се образува вътре в недрата на Духа ми, в утробата на майката. Погледни добре и ще разбереш, че всичко се стреми вече да се обедини към тая велика цел.
Ето, цялото небе се движи напред, всички
духове
взимат участие в общото дело, което наближава да преобрази света.
Царствата земни ще преминат и царството на вековете ще настане. Днес от человеците се отделят всичките лоши духове, всичките подбудителни причини, които Духът Божи гони навън към повърхността на живота. Сърцата человечески почват да се освобождават от всичките заразителни влияния, желанията почват да се обуздават, мислите да се въплотяват в съзнанието, съвестта се събужда, страхът от бъдещето се повдига и застава пред ума на този род, който почва да се плаши от себе си. Дерзайте всички, които търсите Господа, вашата сила ще се възобнови и душата ви ще стане девствена. Всички, които вярват в моето име, ще се развеселят, когато ме видят, защото аз ще ги заведа при бистрите потоци на живота и при зелените пасища, където ще приемат изобилно.
към текста >>
Днес от человеците се отделят всичките лоши
духове
, всичките подбудителни причини, които Духът Божи гони навън към повърхността на живота.
Всяко действие, всяко желание, всяка мисъл минава пред моя поглед. Виждам вече образа ти, който се образува вътре в недрата на Духа ми, в утробата на майката. Погледни добре и ще разбереш, че всичко се стреми вече да се обедини към тая велика цел. Ето, цялото небе се движи напред, всички духове взимат участие в общото дело, което наближава да преобрази света. Царствата земни ще преминат и царството на вековете ще настане.
Днес от человеците се отделят всичките лоши
духове
, всичките подбудителни причини, които Духът Божи гони навън към повърхността на живота.
Сърцата человечески почват да се освобождават от всичките заразителни влияния, желанията почват да се обуздават, мислите да се въплотяват в съзнанието, съвестта се събужда, страхът от бъдещето се повдига и застава пред ума на този род, който почва да се плаши от себе си. Дерзайте всички, които търсите Господа, вашата сила ще се възобнови и душата ви ще стане девствена. Всички, които вярват в моето име, ще се развеселят, когато ме видят, защото аз ще ги заведа при бистрите потоци на живота и при зелените пасища, където ще приемат изобилно. Пост и молитва ще държите, докато се облечете от горе. Моят Отец ще идва сутрин рано да ви разбужда, за да принасяте благодарствена молитва на мене.
към текста >>
Моят Дух ще идва всякога рано да ви казва кога ще държите пост, за да се укрепявате
духом
в истината, и бъдете уверени, че от сега победата ще бъде ваша.
Сърцата человечески почват да се освобождават от всичките заразителни влияния, желанията почват да се обуздават, мислите да се въплотяват в съзнанието, съвестта се събужда, страхът от бъдещето се повдига и застава пред ума на този род, който почва да се плаши от себе си. Дерзайте всички, които търсите Господа, вашата сила ще се възобнови и душата ви ще стане девствена. Всички, които вярват в моето име, ще се развеселят, когато ме видят, защото аз ще ги заведа при бистрите потоци на живота и при зелените пасища, където ще приемат изобилно. Пост и молитва ще държите, докато се облечете от горе. Моят Отец ще идва сутрин рано да ви разбужда, за да принасяте благодарствена молитва на мене.
Моят Дух ще идва всякога рано да ви казва кога ще държите пост, за да се укрепявате
духом
в истината, и бъдете уверени, че от сега победата ще бъде ваша.
Все, що попросите, ще ви бъде, защото Бог иде да се прослави във вас. Той е верен и истинен, и все, що ви обещава според величието на милостта си, ще ви бъде. Той иде сам да уреди, да оправи, да обърне, да призове всички онези, които от начало се избраха за неговото дело. Истината ще ви се каже вече ясно. Пътят ще ви се отвори свободно.
към текста >>
Ето, Той е навсякъде и всички ще чуят гласа му и които го чуят, ще оживеят
духом
.
Истината ще ви се каже вече ясно. Пътят ще ви се отвори свободно. Сам Господ ще предиде пред тебе и ще приготви всичко чрез своята десница. Противения, противоречия ще престанат. Духът на нечестие ще изчезне.
Ето, Той е навсякъде и всички ще чуят гласа му и които го чуят, ще оживеят
духом
.
Ти, който слушаш нашата молба, чуй вика на нашия дух, послушай просбата на нашата душа и ни дай според изобилието на благодатта си. 2 март. Към всекиго гледайте, в нищо не се съмнявайте. Аз съм истината. Всякой, който в мене живее, има виделина.
към текста >>
Слушайте всички вие негови слуги Словото Му, святите
духове
, ангели и архангели, сили, власти, началства, славни херувими и серафими.
Смажи греха, унищожи смъртта, покори противниците си, възвиси правдата си, проводи истината си в душите ни и дай ни виделината на живота си. Направи ни едно с теб във всичко. Нека злите да изчезнат, беззаконните да загинат. Нека всички, които ти се противят и които те хулят и нарушават закона на твоята любов да бъдат премахнати от твоето царство. Слушай ти, земьо и небе.
Слушайте всички вие негови слуги Словото Му, святите
духове
, ангели и архангели, сили, власти, началства, славни херувими и серафими.
Слушайте, любезни синове на Бога живаго, който ви е родил за своята слава и величие, който ви е въздигнал в сила и крепост да предходите пред неговото лице, който е подчинил на вас всичките безбройни светове, на когото любовта възлиза от всичките безпределни пространства и царства, на които славата и величието е слава и величие вечно. О, бъдете вие благословени всички мои братя, към вас отправям поздрав, към вас обръщам моето лице, към вас се стремя във вашата любов. За вас ми е говорил отдавна моят единствен Баща, за вас ми е разправял моя Бог, вашият единствен Баща, че има други синове, при които иска да ме възведе. А вие знаете това. Мога ли, мои любезни братя, да се уповавам на вашата подкрепа, да ви призова, както на Бога, моя благ баща.
към текста >>
Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с князът на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже твоята вътрешна и
духовна
сила, че си този, който е верен във всичко, че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на истината, че си този, на когото духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.
В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на тебе лично ангел от небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на светлия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, ангел на завета, ти ще го видиш с очите си идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето, това място, на което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и ще дойдат в Сион, в святата гора и сам Господ на Силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята воля.
Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с князът на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже твоята вътрешна и
духовна
сила, че си този, който е верен във всичко, че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на истината, че си този, на когото духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.
Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата си вест от Небето, което е вече доброволно и по избор свободно негов е хвърлило своето жребие върху твоя избор и те са всички, които братски и от любов те поздравяват в името на твоя небесен Баща, комуто принадлежи всичко, и в изпълнението на чиято воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божии, избраник наш, ние сме с тебе и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от дома на твоя Бог, нашият Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце и от пълнотата на всичкия си дух и ум. Да не те смущава почитта, която ние ти поднасяме сърдечно и от дълбока, неизменна любов към тебе. Вие знаете каква благодат е любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой вас да не ви люби?
към текста >>
Ти не ще да ни откажеш радостта да те придружаваме винаги в твоя път, в който ходиш, път на благодат, на светлина, която произвежда радост и веселие във всички души и
духове
.
И затова Бог твой те благославя и просвещава, защото си роден от Духа на неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърствува тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти укажем всичката наша любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще познаем от единия дух който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш неговата правда на яве и да възстановиш неговата Любов на земята, както е и горе на Небето.
Ти не ще да ни откажеш радостта да те придружаваме винаги в твоя път, в който ходиш, път на благодат, на светлина, която произвежда радост и веселие във всички души и
духове
.
Ти ще благоволиш да ни допуснеш до себе си, да сме до тебе, да сме твои съпътници, да те придружаваме в небесните сфери, към които духът ти ще се въздигне. Ето ние сме сбор велик, който иска да те приеме и ни станеш началник, велик предводител Бог и Господ Крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш, но това уединение е наложено отгоре, от вечната и неизменна воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем.
към текста >>
Пълни със славен живот и вселенски
духове
пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение.
Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш, но това уединение е наложено отгоре, от вечната и неизменна воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове!
Пълни със славен живот и вселенски
духове
пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение.
Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина. Там в тоя свят и славна тишина се въздава слава и хваление Богу нашему, към неговия престол възлизат всичките радости и ли- кувания на неговите творения, които отвсякъде възгласят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата слава и радост, към която твоя Дух ще ни води. Дух велик и славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога - вожд на Истината, спасител на света и съветник велик на ангелските чинове и Бог всемъдри, любов на херувимските сърца — Бог крепки, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си.
към текста >>
Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите,
духовете
, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина.
Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове! Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение.
Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите,
духовете
, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина.
Там в тоя свят и славна тишина се въздава слава и хваление Богу нашему, към неговия престол възлизат всичките радости и ли- кувания на неговите творения, които отвсякъде възгласят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата слава и радост, към която твоя Дух ще ни води. Дух велик и славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога - вожд на Истината, спасител на света и съветник велик на ангелските чинове и Бог всемъдри, любов на херувимските сърца — Бог крепки, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели твоят Дух и възрадва твоята душа.
към текста >>
Ето, ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята
духовна
слава, която Бог е съизволил да ти даде по своето вечно осмотрение.
Там в тоя свят и славна тишина се въздава слава и хваление Богу нашему, към неговия престол възлизат всичките радости и ли- кувания на неговите творения, които отвсякъде възгласят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата слава и радост, към която твоя Дух ще ни води. Дух велик и славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога - вожд на Истината, спасител на света и съветник велик на ангелските чинове и Бог всемъдри, любов на херувимските сърца — Бог крепки, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели твоят Дух и възрадва твоята душа.
Ето, ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята
духовна
слава, която Бог е съизволил да ти даде по своето вечно осмотрение.
Ето, верни са думите и истинни словата на Господа, който те призовава като помазаник негов. Веселете се небеса и радвай се, земя, че изгря вече твоята правда в света на световете и че твоето име е вече записано във вечната книга на Бога. Станете всинца. Въздайте слава на Бога с глас велик и с радост неизказана. Дойде времето Бог Господ да се яви в своята слава и величие.
към текста >>
36.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
Темата за темпераментите е основополагаща както за
духовните
(окултни) науки, като френология, астрология, хиромантия и др., така и за редица съвременни хуманитарни науки.
„Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII. До този момент тя не е излизала другаде и сега се публикува за първи път. В нея е използван научен изказ и са представени модерни за времето си тенденции, които тогава тепърва навлизат в нова България. В началото авторът прави една кратка ретроспекция, дефинираща темпераментите до ХІХ в., след което дава своя оригинална класификация, която той нарича „нова“.
Темата за темпераментите е основополагаща както за
духовните
(окултни) науки, като френология, астрология, хиромантия и др., така и за редица съвременни хуманитарни науки.
І. Общи положения. Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им. Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на дъба, са плътни, яки и силни. Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък ръст да проявяват по голяма физическа сила и издръжливост отколкото някои с голям ръст. Тези различия и много други се дължат на особеното качество на всяко телосложение.
към текста >>
37.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява
духовен
наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на
духовете
, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител.
ДИАЛОЗИ НА РЕФОРМАЦИЯТА БЪЛГАРСКА Аналогията е най-първична и инстинктивна читателска интерпретация. Затова можем да започнем със сходствата на епистоларните диалози в тая книга с Диалозите на Платон или с писмата на Еразъм до Томас Мор. В древногръцкия първообраз Сократ е свръхсетивен учител, а самият Платон е ученик, инспириран от негови мисли.
В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява
духовен
наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на
духовете
, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител.
Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.
към текста >>
много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано -
духовен
импулс.
В древногръцкия първообраз Сократ е свръхсетивен учител, а самият Платон е ученик, инспириран от негови мисли. В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител. Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е.
много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано -
духовен
импулс.
Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции.
към текста >>
Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един
духовен
импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.
В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител. Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс.
Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един
духовен
импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.
Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура.
към текста >>
Няма култура без история, нито история без
духовен
импулс, но напълно е възможно определен
духовен
импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел.
Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.
Няма култура без история, нито история без
духовен
импулс, но напълно е възможно определен
духовен
импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел.
Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси.
към текста >>
Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е
духовен
импулс без битие в българската история и култура.
А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади.
Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е
духовен
импулс без битие в българската история и култура.
Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси. За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност. По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно.
към текста >>
Богомилството пък е манихейски
духовен
импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции.
много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура.
Богомилството пък е манихейски
духовен
импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции.
Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси. За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност. По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно. Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс.
към текста >>
По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и
духовни
импулси.
Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура.
По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и
духовни
импулси.
За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност. По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно. Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс. Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание.
към текста >>
За научния анализ явно първостепенен се оказва
духовно
-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-
духовна
активност.
Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси.
За научния анализ явно първостепенен се оказва
духовно
-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-
духовна
активност.
По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно. Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс. Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост.
към текста >>
По всичко изглежда, че
духовният
импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно.
Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси. За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност.
По всичко изглежда, че
духовният
импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно.
Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс. Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие.
към текста >>
Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от
духовен
импулс.
Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси. За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност. По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно.
Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от
духовен
импулс.
Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък.
към текста >>
Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с
духовен
импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост.
За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност. По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно. Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс. Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание.
Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с
духовен
импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост.
Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс.
към текста >>
Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния
духо
вен импулс.
Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък.
Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния
духо
вен импулс.
Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс. Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл. теология), история и културология. Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии.
към текста >>
Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния
духовен
импулс.
Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите.
Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния
духовен
импулс.
Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл. теология), история и културология. Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии. От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения. Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е.
към текста >>
Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем
духовен
импулс.
теология), история и културология. Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии. От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения. Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е. с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от трите сфери принадлежи феноменално.
Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем
духовен
импулс.
Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет.
към текста >>
Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата
духовен
импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст.
Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет.
Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата
духовен
импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст.
Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане.
към текста >>
Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни
духовни
учители, наречени Бодхисатви.
В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание. Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него. С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух. Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание.
Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни
духовни
учители, наречени Бодхисатви.
Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека.
към текста >>
със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на
духов
ната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението.
Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр.
със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на
духов
ната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението.
По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е.
към текста >>
По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за
духовното
е невъзможно, в него може само да се вярва.
Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението.
По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за
духовното
е невъзможно, в него може само да се вярва.
Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека.
към текста >>
Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен
духовен
свят и живее като култ, стоящ високо над хората.
Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност.
Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен
духовен
свят и живее като култ, стоящ високо над хората.
Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството.
към текста >>
пълен отказ от
духовното
и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека.
По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е.
пълен отказ от
духовното
и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека.
Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща.
към текста >>
В Източна Европа
духовната
действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец.
Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух.
В Източна Европа
духовната
действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец.
И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията.
към текста >>
Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си
духовност
именно чрез природата.
На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция.
Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си
духовност
именно чрез природата.
Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров.
към текста >>
От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че
духовните
праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието.
Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава.
От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че
духовните
праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието.
В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос.
към текста >>
Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за
духовното
започват да се възприемат като нещо физическо в света.
Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил.
Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за
духовното
започват да се възприемат като нещо физическо в света.
С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г.
към текста >>
По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се
одухотворява
и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос.
В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос.
По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се
одухотворява
и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос.
Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др.
към текста >>
Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната
духовна
реалност, практикуван чрез спиритизъм.
пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и свободен от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на Западноевропейската реформация. Доста по-рано, в писмо от 1899 г., П. Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя.
Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната
духовна
реалност, практикуван чрез спиритизъм.
Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества. Дори Георги Миркович учредява първото българско спиритично дружество Милосърдие, а в едно свое писмо П. Киров го нарича „баща на спиритистите в България". Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури. Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на категорията ученик.
към текста >>
Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с
духовните
си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури. Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на категорията ученик. Особено симптоматично е отношението към Христос, на когото инстинктивно се приписват качества, принадлежащи на Отец. Например в писмо от 1899 г. П. Киров рисува едно пришествие на Христос в своето съзнание по следния начин: ...няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител.
Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с
духовните
си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на Архангел Михаил. Той започва с констатация за безжизнената интелектуалност на настоящето, която у П. Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! (1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил.
към текста >>
Киров той несъмнено говори от позиция на
духовен
наставник и това го поставя в категорията Учител.
За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П. Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация. Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П.
Киров той несъмнено говори от позиция на
духовен
наставник и това го поставя в категорията Учител.
Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос.
към текста >>
В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за
одухотворено
възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.
Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна.
В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за
одухотворено
възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.
През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл.
към текста >>
За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната
духовна
реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос.
Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание.
За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната
духовна
реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос.
Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи.
към текста >>
Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на
духовен
Учител със специфично въздействие върху своите последователи.
За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П.
Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на
духовен
Учител със специфично въздействие върху своите последователи.
Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос. Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух. В писмо от 1900 г. П. Дънов казва: Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос, а една година преди това пише на П. Киров и Т.
към текста >>
Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към живота на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на
духовната
реалност.
На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с брат Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш. (1899 г.) Налице е и втора характеристика на П. Дънов като Учител. Въпреки че не се ангажира с нито една социална или религиозна институция, той настойчиво експлоатира традиционни модели на българската народопсихология и религиозно съзнание.
Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към живота на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на
духовната
реалност.
Нерядко към самия Христос се пристъпва като към същество, натоварено с атрибути на Отец, дори първата оригинална молитва в методологията на П. Дънов започва с обръщението: Господи, Боже наш, благий ни небесен Баща (1900 г.). От друга страна обаче, стилът на П. Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му. Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята.
към текста >>
Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия
духовен
Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание.
От друга страна обаче, стилът на П. Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му. Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята. Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането.
Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия
духовен
Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание.
В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П.
към текста >>
Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата
духовен
импулс-история-култура.
Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос. С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация.
Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата
духовен
импулс-история-култура.
Както се опитахме да докажем по-горе, спиритуалната и социалната дейност на Учителя П. Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс. В този смисъл епистоларният диалог в тази книга е пръв акт, с който импулсът става историческо събитие. В индивидуалната воля на П. Киров и съмишлениците му историята на Българската реформация придобива темпоралност и подхваща своето битие.
към текста >>
Дънов притежава всички характеристики на
духовен
импулс.
В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос. С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация. Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата духовен импулс-история-култура. Както се опитахме да докажем по-горе, спиритуалната и социалната дейност на Учителя П.
Дънов притежава всички характеристики на
духовен
импулс.
В този смисъл епистоларният диалог в тази книга е пръв акт, с който импулсът става историческо събитие. В индивидуалната воля на П. Киров и съмишлениците му историята на Българската реформация придобива темпоралност и подхваща своето битие. Подобно на тезисите на Мартин Лутер писмата на П. Киров отекват в българската история и постепенно изкристализират в култура.
към текста >>
38.
1898_Пеню Киров - №1
Аз, от моя страна, моля Бога да го изкара на желания бряг и успевание в идеята (в
духовно
Господин Дънов, При настоящото си [писмо] изпращам Ви едно писмо, изпратено [до] мен от приятеля ни в Господа Исуса Христа В. Р. Козлова2, който моли да Ви го изпратя, за което и аз с това си [писмо] побързах да направя това му желание.
Аз, от моя страна, моля Бога да го изкара на желания бряг и успевание в идеята (в
духовно
отношение). Поздрави от моя страна г-на д-р Мирковича3. С поздрав в Господа: Пеню Киров ...................... * Текстът в средни скоби […] е редакторско пояснение.
към текста >>
39.
Пеню Киров - №2
във фермата на Джон Фокс от Хайдсвил, щата Ню Йорк, когато сестрите Маргарет и Кати Фокс започват публично да демонстрират контактите си с
духове
.
(П.К., №2, 08.09.1898 г.) 5. Сеанс е понятие в спиритизма, с което се назовава контакта на т. нар. медиуми с Невидимия свят. Спиритизмът се основава на предположението, че съществува свят от фина материя, който обгръща материалния свят. Като движение спиритизмът се разгръща след 1848 г.
във фермата на Джон Фокс от Хайдсвил, щата Ню Йорк, когато сестрите Маргарет и Кати Фокс започват публично да демонстрират контактите си с
духове
.
Подобни демонстрации стават мода в Европа и САЩ, но течението истински се разраства в началото на ХХ в. Във Великобритания, където спиритизмът се радва на вниманието на сър Оливър Лодж и сър Артър Конан Дойл, интересът към него е особено голям. Асоциацията на спиритистите във Великобритания и Националният съюз на спиритистите са двете най-големи организации от този вид в света по онова време. (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 6. Тодор Стоименов (Стоянов).
към текста >>
40.
Петър Дънов - №2
10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в
духовно
единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето. От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин.
10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в
духовно
единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
към текста >>
А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на
Духовния
, в Господа Исуса [Еф.
Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето. От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин. 10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на
Духовния
, в Господа Исуса [Еф.
4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. „Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13]
към текста >>
41.
Петър Дънов - №3
Колко славен ден ще бъде, когато влезем в съдружието на Ангелите Божии и всички святи
духове
с Него.
Господ ни е съобщил напоследък много добри неща. Имаме едно дълго послание15 от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим. Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас. Защото скоро ще дойде вече времето, когато ще трябва да идем да посрещнем Господа, който ще дойде от горе да възстанови Своето видимо царство.
Колко славен ден ще бъде, когато влезем в съдружието на Ангелите Божии и всички святи
духове
с Него.
Ние трябва да сме готови, защото вождът на спасението ще се яви. Знаците на времето показват, че краят е близо. И тъй, братя, укрепявайте се всякой ден в Господа. Пейте и възпявайте Му в сърцето си. И Господ, Който е винаги верен, ще ви благослови и ръководи във всяка истина.
към текста >>
42.
Петър Дънов - №7
При вас има много добри
духове
и Ангели, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко.
Вашият план за „Призванието" много ми [х] ареса. Бог работи и ще устрои всичко. [Мол]я пишете по-добре на д-р Миркович от моя страна и му съобщете всичко. Съобщение за вас: Радвайте се, че Господ Ви е възлюбил.
При вас има много добри
духове
и Ангели, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко.
Все, що желаете, ще Ви бъде. Господ ще Ви благослови. Идущата година Вие ще дойдете, защото това е волята Му. И сам Господ ще Ви се открие тук, в това място. Духът Му ще разтресе цяла България.
към текста >>
Повече ревност, повече жива вяра, повече сила
духовна
.
Д-р Миркович трябва да се готви, да се не двоуми. Да помни обещанието36 си. Сега е време да посвети всичко, що има, за славата Божия. Иде време, когато все, що има, няма да струва нищо. Нека да се готви да стори онова, което Ананаил37 му заповядва.
Повече ревност, повече жива вяра, повече сила
духовна
.
А Вие, братя мои, които Бог ми провожда в знак на Неговата Любов, да помогнат в святото дело, ще бъдете възнаградени. Той ще се погрижи. Помощ ще ни се даде — велика сила от Небето да победим всичко. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма да преидат. Жив съм Аз.
към текста >>
43.
Петър Дънов - №9
Телесно здрав,
духом
се бори, не може още да победи на[д] себе си.
Ето, Моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята блага воля. Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя дух за вашето спасение и избавление. Слушайте гласа Ми, който ви говори. Ето, Аз съм ваш Господ. Напоследък приех писмо от Козлов, той е още в Кайро.
Телесно здрав,
духом
се бори, не може още да победи на[д] себе си.
Но Господ е силен да извърши всичко, което нам не достига. Молете се за него. Аз ще му пиша, щом ми се даде най- удобния случай. Ще видя какво може да се направи за неговото добро. Той ми съобщи, че е имал едно малко съобщение.
към текста >>
Сега желая да зная как се поменувате
духовно
.
Молете се за него. Аз ще му пиша, щом ми се даде най- удобния случай. Ще видя какво може да се направи за неговото добро. Той ми съобщи, че е имал едно малко съобщение. Вярвам да е писал и на вази.
Сега желая да зная как се поменувате
духовно
.
Успявате ли? Ходете, братя, с вяра. Този свят е лукав и разтленен, но ще трябва да понесем всичко с търпение, докато дойде определеното време, което не е вече далече, но близо. В Новия век трябва да чакаме изпълнението на всичките обещания, даде[ни] от началото чрез всички раби и угодници Божии. Подвизавайте се усърдно и знайте, че неприятел имаме в пътя си, който чрез лукавство гледа да ни измами и отдалечи от Истината Божия.
към текста >>
44.
Пеню Киров - №9
При това, че в
духовно
и материално положение не бил добре и както разбирам, той [Васил] иска да си дойде.
Аз нищо не работя, работата ми е само обещаното да чакам. Брата Тодор е още в работата си, но и той същото чака. През тези дни му се позволи от горе да отиде в Созопол при брат си43, там да прекара празниците, и той засега е там. От оня ден имахме няколко съобщения, в които се казва и за д-р Миркович, че има проклятие от Бога за непослушание [на] гласа Му. От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още един — някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша.
При това, че в
духовно
и материално положение не бил добре и както разбирам, той [Васил] иска да си дойде.
Ний не забравяме да молим Бога за него. Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца. Последно, което и да те моля, е пак това: ако се може до Нова Година да ни явиш има ли нещо съобщено за нашето дохождане във Варна и кога ще е. Приеми сърдечния ми поздрав, твой верен в Христа Господа: П. Киров ................
към текста >>
45.
Петър Дънов - №12
Изпитвайте
духовете
от Бога ли са.
Любез. бр. Киров и Тодоров, Преди всичко, моля ви да чакате обещанието от Господа с търпение. Заповед не е излязла още. Кога излезе, всинца ще бъдем заедно.
Изпитвайте
духовете
от Бога ли са.
Аз зная, че при вас има много лъжливи духове, които е пратил дяволът да ви изкушават, но ще ги познаете от плодовете им. Господ ми каза, че ще ви пази в името Си винаги. Молете се усърдно за изливанието на Духа Святаго, Който кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде.
към текста >>
Аз зная, че при вас има много лъжливи
духове
, които е пратил дяволът да ви изкушават, но ще ги познаете от плодовете им.
Киров и Тодоров, Преди всичко, моля ви да чакате обещанието от Господа с търпение. Заповед не е излязла още. Кога излезе, всинца ще бъдем заедно. Изпитвайте духовете от Бога ли са.
Аз зная, че при вас има много лъжливи
духове
, които е пратил дяволът да ви изкушават, но ще ги познаете от плодовете им.
Господ ми каза, че ще ви пази в името Си винаги. Молете се усърдно за изливанието на Духа Святаго, Който кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде. Бог наближава да се яви.
към текста >>
Духом
бъдете пламенни, в Молитва усърдни, в надежда постоянни.
Не се смущавайте. Всичко на своето време ще се сбъда (I Посл. Солуняном 4:17-18). Но има още време, братя мои, да работим за Славата Божия, и то с усърдие. Молете се Бог да ви даде разумение да ходите тъй, както трябва, с всяко смирение и дълготърпение, да изработвате със страх и трепет вашето спасение, защото Бог е, Който действа във вази.
Духом
бъдете пламенни, в Молитва усърдни, в надежда постоянни.
Ние сме странници и пришълци в тоя свят. Ние не сме от него. Нашите братя и сестри в Небето ни чакат. Знайте, победа велика ще стане в света. Не сте още готови, вярата ви е слаба, затова Господ чака, и то за своите си, докато се изпълни числото.
към текста >>
46.
Петър Дънов - №13 (отворена карта)
Защото сме заобиколени с безбройно число лукави
духове
, които постоянно сноват наляво и надясно.
Нищо да ви не смущава, вярвайте в името на Господа. Вяра непоколебима се изисква и любов непрестанна. Знайте, че Господ е неизменяем. Надявам се да ви видя наскоро, ако не попречи дяволът. Пазете всичко в тайна.
Защото сме заобиколени с безбройно число лукави
духове
, които постоянно сноват наляво и надясно.
Но знае Господ Своите избрани. Ето има наскоро да стане едно чудно нещо. Щ,е видите. Вяра в Господа, вяра в името Му, вяра в Духа Му. Ваш верен: П.
към текста >>
47.
Пеню Киров - №13
Знаеш още, братко Дънов, че ний от отдавна нищо световно не ни интересува, но като почна това
духовно
чувство в нас да се пробужда, то и сатана тогава се намеси, обаче Бог се скоро смили за нас и иде да ни избави навреме.
След пращане писмото ми до теб оня ден, оттогава Бог ни усили вярата в Него и на двама [ни] даде добър молитвен дух. В мен дотолкоз се проявява молитвеният дух, щото не ми се иска да оставям молитвата си. И направил би[х] това, ако бих имал къде да се уединя, за да си предавам сърцето и душата на благия ни Небесен Баща. Дотолкова да се прояви молитвеният дух в мене, щото щом почна, в тръпки се намирам цял и като че друг говори чрез сърцето ми. От два и повече дни въздишки и все въздишки, но не за световното, но така е — духът си въздиша.
Знаеш още, братко Дънов, че ний от отдавна нищо световно не ни интересува, но като почна това
духовно
чувство в нас да се пробужда, то и сатана тогава се намеси, обаче Бог се скоро смили за нас и иде да ни избави навреме.
И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него мислим и за него се молим. Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни. Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило. Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна.
към текста >>
48.
Пеню Киров - №14
В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото
ухо
.
Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори. После се наведе и ме прегърна и целуна по устата. И аз го целунах и пак взе да говори и аз го запитвах.
В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото
ухо
.
Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което запомних, и него си взе от ума ми. Тези [спомени] останаха, и то не цели и не свързани. Имаше много тайни съобщения, но си ги взе от ума ми, като в замяна на това си ми остави само една радост. Това нарочно ти явявам, за да ми кажеш кой е този. Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?
към текста >>
49.
Петър Дънов - №16
Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите
духове
ще бъдат обединени в едно.
№16 Варна, 14 мар[т] 1899 г. Люб. бр. Киров, Желая да Ви съобщя да бъдете готов за всяка минута. Обещанието е вярно, Господ ще извърши все, що е говорил от начало и до сега.
Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите
духове
ще бъдат обединени в едно.
Аз имам да бдя още за малко, докат[о] довърша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. „Той е Отец", Благият ни Баща. Колко са сладки Неговите думи и повеления! „Онзи, Когото сте видели, Той е вождът Господен.'"69 Името Му знаете. Приемете Д-ра като брат в Господа, аз ви го препоръчвам.
към текста >>
Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни
духом
.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21;
Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето Обещание и Бог е силен да го пази в Името Си. Имате поздравление и от други двама братя:70 от село Хотанца71, които Господ е призовал в делото. 3а другите неща сам д-р М[иркович] ще ви разправи подробно.
Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни
духом
.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21;
„Мир ви давам, Моя мир ви оставям." [Йоан 14:27] „Всяка пръчка в Мен, която принася плод, очистя се, за да даде повече." [Йоан 15:2] Поздрави нарочно бр. Тодора. С търпение ще очакваме Обещанието и когато Бог Благий благоволи, ще сторим всичко, което ни е определено да извършим за Него. Амин. Ваш верен: П. К Дънов
към текста >>
50.
Пеню Киров - №15
Аз
духом
съм уверен, че имаш казани много неща, и ако се може, съобщи ни да се радваме в Господа.
Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае. Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща. Други никакви новини нямаме. Със стоическо търпение чакаме обещ[аното]. Ако имаш нещо, съобщи ни, и то ако ни намираш за готови да ни се каже.
Аз
духом
съм уверен, че имаш казани много неща, и ако се може, съобщи ни да се радваме в Господа.
Много желая за новини от горе, но какво да направя, когато Дяволът е в пътя ни — нямаме съобщения. Приеми сърдечните ни поздравления както от мен, тъй и от бр. Тодор. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Дано е близко, братко, този последен за нас час. Нарочно поздрав и на другите двама наши братя.
към текста >>
51.
Петър Дънов - №17
Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните
духове
на Юдиното коляно.
(У., №17, 04.04.1899 г.) 74. П. Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг. В писмото си от 15. 07. 1899 г. П.
Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните
духове
на Юдиното коляно.
Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от Архангел Михаил". (У., №17, 04.03.1899 г.)
към текста >>
52.
Петър Дънов - №18
Бодри ли сте
духом
, а и пламенни в молитва?
Аз щях да ви пиша затворено [писмо] сега, но пак отложих по известна причина. Види се [в]се за добро. Господ ни е съобщил много неща, и то все добри. Ние очакваме сега Неговото Слово, Което, кога дойде, ще разбуди всички. Желая да зная как сте?
Бодри ли сте
духом
, а и пламенни в молитва?
През седмицата имате ли молитва? Мен ми писа един приятел75 от село Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви. Аз му се обещах по-после да му сторя тази услуга. Така се казва: „Времената са зрели, положението е сериозно". Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред.
към текста >>
53.
Петър Дънов - №19
Аз се много радвам за вашия
духовен
успех в Господа, нашия Спасител.
Притчи 2:1, 9; Ев. Матея 21:21, 23 от Господа Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 21-ви того получих.
Аз се много радвам за вашия
духовен
успех в Господа, нашия Спасител.
Този, Когото ви[е] любите и в Когото полагате всичката си надежда, е верен и истинен. Господ ми се яви духом и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76. „Аз съм Господ твой, Който ти говоря сега. Кажи на моите братя волята Ми. Кажи им, Аз съм техен Спасител, Който ги водя с крепката си ръка.
към текста >>
Господ ми се яви
духом
и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76.
от Господа Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 21-ви того получих. Аз се много радвам за вашия духовен успех в Господа, нашия Спасител. Този, Когото ви[е] любите и в Когото полагате всичката си надежда, е верен и истинен.
Господ ми се яви
духом
и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76.
„Аз съм Господ твой, Който ти говоря сега. Кажи на моите братя волята Ми. Кажи им, Аз съм техен Спасител, Който ги водя с крепката си ръка. Кажи им, Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота. Всичко, което имат, Аз съм им дал.
към текста >>
Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще изцелеете
духом
.
Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя вечен Дух. Аз съм близо всякога, всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствам. Вашите радости, вашите сполуки Аз ги споделям. Вие сте Ми близки на сърцето.
Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще изцелеете
духом
.
Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас. Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.
към текста >>
Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени
духом
, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.
Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще изцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас. Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ.
Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени
духом
, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.
Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда." Това ми се вдъхна от Господа през тоя месец. Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня.
към текста >>
Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с
духовна
съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после.
Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда." Това ми се вдъхна от Господа през тоя месец.
Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с
духовна
съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после.
Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня. Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля. Но чакам още да приема Обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата воля.
към текста >>
Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя
духом
, да ви дам нещо, което не е своевременно за вас.
Това е един от най- добрите знаци, които Бог ми е подарил — да видя, че Неговата сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече. Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно.
Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя
духом
, да ви дам нещо, което не е своевременно за вас.
Всичко ми е позволено, казва а[постол] Павел на едно място, но не и всичко за назидание. [I Кор. 6:12] Нашият брат от село Хотанца се вика Петър Тихчев77. На Козлова аз му писах и му съобщих, което му беше нужно. Вярвам да е получил вече отдавна моето писмо.
към текста >>
В
духовната
си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение.
17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
В
духовната
си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение.
Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.
към текста >>
54.
Петър Дънов - №20 (отворена карта)
Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото
духовно
съдържание.
Варна, 6 май 1899 г. Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81. Д-рът мисли, че ще можете да се разправите с тях. Надявам се да сте добре и да сте приели моето писмо. При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе.
Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото
духовно
съдържание.
Аз съм много добре. Бодър и як духом. Готов за всяка работа. Бог се вече прославлява и ние не сме далече от вратата на Неговото царство. Приемете нашите поздравления.
към текста >>
Бодър и як
духом
.
Д-рът мисли, че ще можете да се разправите с тях. Надявам се да сте добре и да сте приели моето писмо. При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе. Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото духовно съдържание. Аз съм много добре.
Бодър и як
духом
.
Готов за всяка работа. Бог се вече прославлява и ние не сме далече от вратата на Неговото царство. Приемете нашите поздравления. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
55.
Пеню Киров - №17
Когато имам щастието да ме посещава, бивам много добре настроен в
духовното
.
Този знак е подобен на вятър, който дохожда и ми духа лицето и цялата глава, и то много приятно и осезаемо. И така като ме духа, от хладен става и като огън, тогава пък гори. Това магнетизирване направи и главата ми отгоре, ка[к]то беше равна, да произлязат издигнатини. И още друго — че и в мозъка ми силно действа, понякога даже ме и заболява главата, но слабо и при това като че удря нещо отвътре в главата ми. Сега, като ти пиша това, пак съм посетен от този знак.
Когато имам щастието да ме посещава, бивам много добре настроен в
духовното
.
Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми. За този знак, ако обичаш, кажи ми що е! 5.V.[18]99 г. Ний с брата Тодора сега-засега сме добре и уверен съм, че Господ Исус няма никога да ни остави, защото ще се трудим и ний да правим всичко добро пред Неговото лице. Няма вече нищо в света да ни смущава, няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител.
към текста >>
Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с
духовните
си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми. За този знак, ако обичаш, кажи ми що е! 5.V.[18]99 г. Ний с брата Тодора сега-засега сме добре и уверен съм, че Господ Исус няма никога да ни остави, защото ще се трудим и ний да правим всичко добро пред Неговото лице. Няма вече нищо в света да ни смущава, няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител.
Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с
духовните
си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
И така като сме, не остава друго, освен да пребъдваме във вярата и в чакане за започване святото дело. Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с уста се молят, а в сърцата си противното вършат. И искат Бог да им даде каквото искат. Но няма да им даде, защото [само] желаят, а една точка от Неговата Любов не изпълняват. О, мъртво, мъртво християнство, докога това?!
към текста >>
56.
Пеню Киров - №18 (отворено писмо)
При това твърде ни се притесняват
духовете
, тъй като не сме получили известие от Вас още от 6 того.
№18 (отворено писмо) гр. Бургас, 28 май 1899 г. Любез. ми бр. Дънов, Вярвам, че сте получили писмото ми от 4 май т. год. Ний сме добре с брата Тодор във вярата, с нетърпение само очакваме повикването.
При това твърде ни се притесняват
духовете
, тъй като не сме получили известие от Вас още от 6 того.
От Хараламби получих едно късо писмо, с което между другото казва, че не можел да разбере защо му сме искали подписано от него съдържанието на 10-тях свидетелства. На което аз му отговорих, че [на] него се опитва вярата му. И ми явява, че Васил му писал, че в Америка щял да заминава. Яви на бр. Д-ра, че баща ми на 11 того се помина и нарочно го поздрави от двама ни.
към текста >>
57.
Петър Дънов - №21
Не се притеснявайте
духом
.
[...] 8? юний84 1899 г. Люб. Пр. Киров, Вашето писмо приех. Д-р Миркович85 ще Ви предаде моя поздрав и някои неща, които съм го натоварил лично да Ви съобщи.
Не се притеснявайте
духом
.
Господ иска да чакаме още малко, докато се облечете в Неговата сила. Нещата трябва да се извършат както е Нему угодно. Търпение, приятели мои. Господ ще ви посети, и то скоро. Разбирайте добре Неговите пътища.
към текста >>
Види се, той страда
духовно
, но [в]се таки трябва да се опита.
Гола вяра не струва. Господ го призовава лично и той не трябва да се двоуми. Нека слуша гласа Му. Аз ще му пиша, само кога видя за благовременно да сторя това. Козлов ми писа и писмото ми се [х]аресва.
Види се, той страда
духовно
, но [в]се таки трябва да се опита.
Той ми благодари за писмото, че [е] дошло навреме да го подкрепи. Той не ми съобща[ва] нищо относително неговото отиване в Америка. Господ вече има Своите избрани. И които чуят гласа Му, нека внимават. Ще бъдат научени, казва Той, всички от Него.
към текста >>
58.
Петър Дънов - №22
Аз съм в това място и се подвизавам
духом
за Господа.
Победата ще се извърши само в Неговото име. Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно. Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя. Аз съм сега в село при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте.
Аз съм в това място и се подвизавам
духом
за Господа.
Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението. И викам искреността на помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом. Радвайте се, брате мой, че спасението Ви е извършено и че Небето отсега е дом ваш.
към текста >>
Аз присъствам
духом
при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра.
Поздравете д-р Миркович, ако е още в Бургас. Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен. Господ Исус да го уякчи и благослови. Днеска писах на бр. Тихчев. Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите.
Аз присъствам
духом
при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра.
Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име. Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми. „Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26)
към текста >>
59.
Пеню Киров - №21
Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните
духове
на Юдиното коляно.
Вярвам, че си приел отвореното ми писмо от 2 того. Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не помислиш, че от правия път), а Бог с течението на времето ни лекува. Знай, че Бог ни дава сила, за да претърпяваме всичко, що ни се срещне в света, и ни учи в Неговата Воля непрекъснато. От голямата Си любов Той ни даде изново от 27 юний т. год. съобщения.
Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните
духове
на Юдиното коляно.
Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от Архангел Михаила. И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон91 и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме. При това и вяра непоколебима ни се даде от Бога живаго. А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий. За нас, ако питаш, ний с бр.
към текста >>
Ний тук придобихме от Господа едно момче — арменче на име Мелкон92, което е доста
духо
вито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите.
И ний сега смеем да се радваме, загдето и при най-големите неволи ни прави радостни. В заключение ще кажа, че ний, гдето мислехме, че сме помирени със света и себе си, то това постепенно дохождало. Сегашното ни помирение със себе си изглежда като цар при първото и така в тази минута съм със скрита радост. Тази нощ те сънувах и ти ми каза, че имаш много съобщения сега нови и че само на мен и още [на] един имаше позволение да ги кажеш. Но още не бяха преписани и при това като че за мен имаше нещо важно да ми кажеш.
Ний тук придобихме от Господа едно момче — арменче на име Мелкон92, което е доста
духо
вито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите.
То, горкото, за туй му постъпвание доста гонение търпи от сънародниците си и домашните си, та и нас не оставиха на покой заради него. А малко остана, освен хулите, които претърпяхме, че и дърво щяхме да ядем. Напоследък, като не можаха нищо да направят, обявиха го за лудо и светът отива да му досажда, и то не за друго, но защото не иска да живее световния живот както тях. Веднъж зет му беше дошъл при мене да ми се кара и искаше да ме бие. Та ми казва така: „По- добре на публичните [домове] да ходи, кръвник да е, пияница да е и не знам що си, но това вервание ваше да остави".
към текста >>
60.
Петър Дънов - №24
Успехът на вашия
духовен
живот ме интересува много.
№24 с. Гюле кьой, 1 септемврий 1899 г.98 Люб. бр. Киров, Днеска писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази.
Успехът на вашия
духовен
живот ме интересува много.
В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази.
към текста >>
61.
Пеню Киров - №27
Аз съм притеснен
духом
, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина.
Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно.
Аз съм притеснен
духом
, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина.
Сега понеже се намирам в час на работа, съкращавам писмото си. И при това прилагам един бон от (10) десет лева от мен и приятеля Николай Велчев, които моля да приемеш като дар нищожен от нас заради Господа. Последно пак ще кажа, че много желая да те вида. От Васил не съм получавал писмо, също и от Доктора не съм. Приеми сърдечното ни поздравление както от мен, тъй и от бр.
към текста >>
62.
Петър Дънов - №30
Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова
духовна
вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език?
Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова
духовна
вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен.
към текста >>
А които не приемат тази
духовна
вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова
духовна
вълна.
То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура. Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота.
А които не приемат тази
духовна
вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова
духовна
вълна.
Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането.
към текста >>
63.
Петър Дънов - №31
Разговаряйте се с псалми и пения и песни
духовни
, пейте и възпявайте (в душата си) Господу в сърцето си.
3ащото Словото Божие казва: „Непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса. Духа не угасяйте, пророчествата не имайте за нищожни. Всичко изпитвайте, доброто дръжте ". (I Сол. 5:17-21) И на друго място Господ казва чрез устата на Павла: „Не бивайте несмислени, но разумявайте що е волята Господня.
Разговаряйте се с псалми и пения и песни
духовни
, пейте и възпявайте (в душата си) Господу в сърцето си.
Винаги благодарете за всичко [на] Бога и Отца в името на Господа нашего Исуса Христа". (Еф. 5:17, 19-20) Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението. При това, братя мои, моля ви да четете 15 гл. от Йоана постоянно.
към текста >>
64.
Пеню Киров - №34
От
духовете
се яви най-напред Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил.
И като че му се искаше да не ме види — такава студенина прояви. Аз разбрах това и рекох да направя това, което съм длъжен да направя към него. След поздравление заведохме разговор, в който той яви, че се сърди, защото ний сме оставили спиритизма117 и сме почнали протестантизма. Обещахме да се срещнем напосле и се срещнахме. И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим.
От
духовете
се яви най-напред Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил.
Те ни дадоха някои упътвания и съвети почти на всички ни. На мен се каза да не напущам работата си, понеже мислех да я напусна, и че моят водител бодърства върху ми, да слушам съветите му и да се не боя. При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено. На Тодор се дадоха доста съвети, така отчасти и на Доктора. Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой.
към текста >>
Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните
духове
и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето.
Тук да говорим за наука и просветителна мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет?
Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните
духове
и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето.
С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.)
към текста >>
Спиритизмът може много да ни говори за
духовния
порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на
духовете
и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси".
Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него.
Спиритизмът може много да ни говори за
духовния
порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на
духовете
и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси".
(вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици. Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов. Завършва гръцко и френско училище в Цариград.
към текста >>
65.
Петър Дънов - №37
Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в
духовния
.
Нови пазар, 10 май 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ти от 2 того приех. Питате ме закон и повеление едно ли е и каква сила имат те. I. Закон и повеление не са едно и също нещо.
Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в
духовния
.
Законът е външното изявление на Божията Воля. II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...".
към текста >>
И когато вътрешният ти
духовен
страх изчезне, знай, че си свободен, защото гдето е духът, там е и свободата.
Която и църква да посещаваме, [в]се напразно. Следователно никой да ни не съди за нищо. „Иде време и сега е — казва Господ, — когато истинните поклонници ще се покланят Богу в дух и истина." [Йоан. 4:23] Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш. Имай Христа и Него разпет в душата си винаги.
И когато вътрешният ти
духовен
страх изчезне, знай, че си свободен, защото гдето е духът, там е и свободата.
Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Господ. Подвизавайте се [и] имайте радост, без която е мъчно да се живее. „Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той." Бъдете увер[е]ни. Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза.
към текста >>
Вие ще Го познаете
духом
.
Подвизавайте се [и] имайте радост, без която е мъчно да се живее. „Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той." Бъдете увер[е]ни. Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза. Денят няма да зайде, докато Господ не покаже всичката своя слава и величие.
Вие ще Го познаете
духом
.
Той е при вази и бодърства за душите ви. Ослушвайте се вътрешно и ще чуете гласа Му. Изказвайте всичките си нужди Нему. Във всичките трудни работи призовавайте Го да ви помага. Не забравяйте да се молите, и то не само за вази, но и за всички.
към текста >>
66.
Пеню Киров - №35
Понякога ми се случва вътрешно да ми се говори и аз пиша, и много
духовни
работи ми се явяват, по цели листове.
За Доктора: „Имайте радост, защото в него сила Божия действа". В това съобщение ни се каза и следващите неща: „Бдете и молете се, защото Духът Господен иде и наскоро ще стане Божествено изявление. Бъдете готови". Питахме нещо особено има ли заръчано за нас от Бога. Каза се, че има, но че него Дънов ще ви съобщи, и то наскоро.
Понякога ми се случва вътрешно да ми се говори и аз пиша, и много
духовни
работи ми се явяват, по цели листове.
А понякогаж при славение на Бога — във вид като псалми. Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха. Онзи поп, що не му целувах кръста, ми състави акт, за да ме даде в съда. По въпроса за закон и повеление. Така щото ний като живеем под благодат, Любовта за нас е изпълнение на закона, Римляном 13:8-10.
към текста >>
67.
Петър Дънов - №39
Нека взема случката на 18 май и да ти дам едно
духовно
изяснение.
Време е, когато трябва да се облечете в Господа Исуса. Христос е говорил на душата ти и ти трябва напълно да приемеш думите Му. Той трябва да приеме първото място в твоето сърце. Има да ти кажа, че в твоето сърце има някои неща, които още хвърлят сянка на Неговото лице. Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята готовност.
Нека взема случката на 18 май и да ти дам едно
духовно
изяснение.
Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си человек твърде беден. В твоето сърце се заражда мисъл да му помогнеш, но когато се свършва парадът, ти го изгубваш помежду другите хора. Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на ума си — да го намериш. Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот. Ти само живееш да намериш Христа и когато Той се явява, както на учениците, които отиват в Емауса124, те не го познаха.
към текста >>
Дотук се представлява твоят досегашен
духо
вен живот.
Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята готовност. Нека взема случката на 18 май и да ти дам едно духовно изяснение. Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си человек твърде беден. В твоето сърце се заражда мисъл да му помогнеш, но когато се свършва парадът, ти го изгубваш помежду другите хора. Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на ума си — да го намериш.
Дотук се представлява твоят досегашен
духо
вен живот.
Ти само живееш да намериш Христа и когато Той се явява, както на учениците, които отиват в Емауса124, те не го познаха. [Лук. 24:13] Ти си неспокоен, излизаш из града да го търсиш, но не е там. Отиваш на булеварда, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти. Да, той е, си казваш, онзи същият бедняк.
към текста >>
Духовен
ството кисне в разврат.
Иконата, то е емблемата, или знакът, на Словото, т.е. че Христос трябва да се проповядва. 3атова носи два образа — Христа и Св. Богородица. Спасението е чрез Христа, Който е роден от жена. Иконата вземат — значи Църквата запротила и пренебрегнала Словото.
Духовен
ството кисне в разврат.
Но Господ е буден. Твоите домашни идват и той си става и заминува и ти казва, че има нещо да ти каже, и ти отлагаш за другия ден заради домашните си. Искаш ли да видиш къде си? Ти трябваше и да нахраниш тоя человек, и да умиеш неговите нозе и тяло. Но ти си отложил по една слабост.
към текста >>
Духовно
ти говоря.
Ти трябваше и да нахраниш тоя человек, и да умиеш неговите нозе и тяло. Но ти си отложил по една слабост. То е домашните ти. Ето какъв е българският народ. На другия ден ти го търсиш, но ми казваш, че не си го намерил.
Духовно
ти говоря.
Когато намериш твоя Спасител, стори Му всичките почести, отдай Му всичката Любов. Не отлагай. Христос никога няма [да] се задоволи в живота с едни ветхи чепици и чорапи. Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си на изгорение, а Любов нямам, нищо не съм". [I Кор.
към текста >>
Аз ти говоря като на
духовен
брат.
14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел. Аз ще ви моля да имате търпение да носите и слабостите на бр. Тодора. Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от Православната църква. Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата на майка си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се роди — това е закон. Той е заченат в Православната черква, нека стои още там, докато му дойде времето.
Аз ти говоря като на
духовен
брат.
Не буквата, но духът. За теб въпросът е другий. Ти трябва да се бориш, ти си свободен. Аз мога да ви поведа много други стихове от Словото, но оставям на Божия Дух Той да действа. При това, моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си.
към текста >>
Ето, моята радост е тази — да сте усърдни в молитва,
духом
пламенни, Господу служете.
При това, моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си. „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, казва Павел, вършете за славата Божия." [I Кор. 10:31] „Гдето са събрани двама или трима, там съм и Аз." [Мат. 18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов. Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос.
Ето, моята радост е тази — да сте усърдни в молитва,
духом
пламенни, Господу служете.
При това, бр[ат], помнете, че ний сме в настъпилите най-важни събития, които се развиват пред нашите очи. Господ няма да закъснее, Той ще се яви във времена усилни. Има да последват чудеса и знамения в тая земя. Господ няма да забрави. Най-късно до трите половини на идущата година125 времето ще се съкрати.
към текста >>
Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър
духом
.
Не забравяйте да сеете доброто семе. Каквото има да стане, то ще стане. При това помнете, че Времената и Годините са в Божиите ръце. От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място. Да Му възнасяме хвалби и благодарения.
Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър
духом
.
Аз ще пиша и на Д-ра, а също и на бр. Тодора. Крепете се взаимно, молете се един за друг. Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина. Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път. Ваш верен: П.
към текста >>
Аз и Господ Исус ще присъстваме
духом
на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина.
От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място. Да Му възнасяме хвалби и благодарения. Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър духом. Аз ще пиша и на Д-ра, а също и на бр. Тодора. Крепете се взаимно, молете се един за друг.
Аз и Господ Исус ще присъстваме
духом
на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина.
Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път. Ваш верен: П. К Дънов С търпение придобивайте душите си. Има много неща, за които не трябва да бързате.
към текста >>
68.
Петър Дънов - №41
Аз съм Афаил, един от служебните твои
духове
и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.
„Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с. 47-72). (У., №41, 10.07.1900 г.) 129. Разговор седми - Заключение. „[...] Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор.
Аз съм Афаил, един от служебните твои
духове
и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.
Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна.
към текста >>
69.
Пеню Киров - №40
И един от
духовете
ни каза, че да се не боим от войната, защото Бог е с нази.
Една вечер вън в къра се молих заедно с Арменчето, и за самото него се молих. Чух в сърцето ми много отчетливо, че ми се каза: „Чадо мое, чута е молбата ти! " и още две мисли: „Ох, колко сладко беше това, комуто е казано. Той знае". Аз начаса ги казах на Арменчето и то се разплака като дете, защото чувстваше силата на Духа.
И един от
духовете
ни каза, че да се не боим от войната, защото Бог е с нази.
Същий ................... 139. Става дума за телеграмата от 5 август 1900 г. (вж. бел. 137 и 139).
към текста >>
70.
Петър Дънов - №48
Има много неща, които бих ти казал, но не си още
духом
готов да ги проникнеш.
4:18) Укрепете се прочее във вярата си и ходете целомъдрено. А Господ е верен. Ето що казва Писанието: „Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания". (Рим. 8:26) Не си ли узнал още, че когато страдаме ний, че и Господ страда с нас заедно? Той понася винаги половината от скърбите ни.
Има много неща, които бих ти казал, но не си още
духом
готов да ги проникнеш.
Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4]. Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31). Аз ти пиша тия неща в бр.
към текста >>
71.
Пеню Киров - №43
Казваш ми, че има много неща, които има да ми кажеш, но че не съм бил готов
духом
за тяхното приемане.
думите „за да не ходя в святост"151, аз исках да кажа, че понеже решавах в сърцето си да се предавам само Господу и не можах да направя това по причина само на жена ми. Колкото за да бъда целомъдрен, Бог отпреди шест и нещо години ме е запазил, т.е. преди да се задомя152, и този грях съвършено е изхвърлен от мен, и то веднъж за всякога. Павловите думи за противене до смърт (Евр. 12:4), аз в страданието ми точно, точно се цитираха в сърцето ми.
Казваш ми, че има много неща, които има да ми кажеш, но че не съм бил готов
духом
за тяхното приемане.
Аз желая да ми съобщаваш що-годе такивата, защото с течение на времето в катадневния ми живот трябва да има някои такива неща да ме интересуват и изучавам и прилагам в живота си. Аз каквото съм чул набързо от тебе, преработвам си го и с приемането му то става и мое. И вярвай, аз на твоята вяра частно не съм противен, но съм съгласен. Докторът тези дни е тука по работа относително уреждане въпроса за земите му. Той ме задължаваше да питаме за един въпрос духовете, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе.
към текста >>
Той ме задължаваше да питаме за един въпрос
духовете
, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе.
Казваш ми, че има много неща, които има да ми кажеш, но че не съм бил готов духом за тяхното приемане. Аз желая да ми съобщаваш що-годе такивата, защото с течение на времето в катадневния ми живот трябва да има някои такива неща да ме интересуват и изучавам и прилагам в живота си. Аз каквото съм чул набързо от тебе, преработвам си го и с приемането му то става и мое. И вярвай, аз на твоята вяра частно не съм противен, но съм съгласен. Докторът тези дни е тука по работа относително уреждане въпроса за земите му.
Той ме задължаваше да питаме за един въпрос
духовете
, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе.
И ето този въпрос. Имало една жена, която била преселница в Сливен; мъжът и умрял и и оставил пет деца. Насън и се явява Господ Исус много пъти и и казва да отиде да живее в текето на Св. Илия при с. Касъмово153, Сливенско, което теке и турците го себили и имали за свято.
към текста >>
72.
Петър Дънов - №49
Мен ми е драго и приятно за вашия
духовен
успех.
Надявам се писмото ми да ви завари радостен и весел в Господа. Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий. Аз съм уверен, че вие растете в благодат и познание. Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води.
Мен ми е драго и приятно за вашия
духовен
успех.
Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели.
към текста >>
73.
Петър Дънов - №50
Малки цветове сме ний, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпро- вожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри
духом
, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения.
И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа? Господ да ви благослови и умножи, да сте сила и слава Негова. Последното ви писмо приех; да бъде благословен Господ. Колко Той е грижлив, благ и благо- утробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух. Ний сме малки пришълци в този мир и ако Господ не ни крепеше, бурите на тоя свят биха ни отнесли и от нас не би останала следа.
Малки цветове сме ний, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпро- вожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри
духом
, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения.
Ние първи ще бъдем, които ще целунем първите поздравителни лъчи на Неговата любов. Поздравете Николая. Ваш верен в Господа: П. К. Дънов ...................
към текста >>
74.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Аз, от моя страна, моля Бога да го изкара на желания бряг и успевание в идеята (в
духовно
Господин Дънов, При настоящото си [писмо] изпращам Ви едно писмо, изпратено [до] мен от приятеля ни в Господа Исуса Христа В. Р. Козлова2, който моли да Ви го изпратя, за което и аз с това си [писмо] побързах да направя това му желание.
Аз, от моя страна, моля Бога да го изкара на желания бряг и успевание в идеята (в
духовно
отношение). Поздрави от моя страна г-на д-р Мирковича3. С поздрав в Господа: Пеню Киров ...................... * Текстът в средни скоби […] е редакторско пояснение.
към текста >>
във фермата на Джон Фокс от Хайдсвил, щата Ню Йорк, когато сестрите Маргарет и Кати Фокс започват публично да демонстрират контактите си с
духове
.
(П.К., №2, 08.09.1898 г.) 5. Сеанс е понятие в спиритизма, с което се назовава контакта на т. нар. медиуми с Невидимия свят. Спиритизмът се основава на предположението, че съществува свят от фина материя, който обгръща материалния свят. Като движение спиритизмът се разгръща след 1848 г.
във фермата на Джон Фокс от Хайдсвил, щата Ню Йорк, когато сестрите Маргарет и Кати Фокс започват публично да демонстрират контактите си с
духове
.
Подобни демонстрации стават мода в Европа и САЩ, но течението истински се разраства в началото на ХХ в. Във Великобритания, където спиритизмът се радва на вниманието на сър Оливър Лодж и сър Артър Конан Дойл, интересът към него е особено голям. Асоциацията на спиритистите във Великобритания и Националният съюз на спиритистите са двете най-големи организации от този вид в света по онова време. (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 6. Тодор Стоименов (Стоянов).
към текста >>
10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в
духовно
единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето. От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин.
10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в
духовно
единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
към текста >>
А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на
Духовния
, в Господа Исуса [Еф.
Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето. От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин. 10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на
Духовния
, в Господа Исуса [Еф.
4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. „Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13]
към текста >>
Колко славен ден ще бъде, когато влезем в съдружието на Ангелите Божии и всички святи
духове
с Него.
Господ ни е съобщил напоследък много добри неща. Имаме едно дълго послание15 от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим. Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас. Защото скоро ще дойде вече времето, когато ще трябва да идем да посрещнем Господа, който ще дойде от горе да възстанови Своето видимо царство.
Колко славен ден ще бъде, когато влезем в съдружието на Ангелите Божии и всички святи
духове
с Него.
Ние трябва да сме готови, защото вождът на спасението ще се яви. Знаците на времето показват, че краят е близо. И тъй, братя, укрепявайте се всякой ден в Господа. Пейте и възпявайте Му в сърцето си. И Господ, Който е винаги верен, ще ви благослови и ръководи във всяка истина.
към текста >>
При вас има много добри
духове
и Ангели, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко.
Вашият план за „Призванието" много ми [х] ареса. Бог работи и ще устрои всичко. [Мол]я пишете по-добре на д-р Миркович от моя страна и му съобщете всичко. Съобщение за вас: Радвайте се, че Господ Ви е възлюбил.
При вас има много добри
духове
и Ангели, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко.
Все, що желаете, ще Ви бъде. Господ ще Ви благослови. Идущата година Вие ще дойдете, защото това е волята Му. И сам Господ ще Ви се открие тук, в това място. Духът Му ще разтресе цяла България.
към текста >>
Повече ревност, повече жива вяра, повече сила
духовна
.
Д-р Миркович трябва да се готви, да се не двоуми. Да помни обещанието36 си. Сега е време да посвети всичко, що има, за славата Божия. Иде време, когато все, що има, няма да струва нищо. Нека да се готви да стори онова, което Ананаил37 му заповядва.
Повече ревност, повече жива вяра, повече сила
духовна
.
А Вие, братя мои, които Бог ми провожда в знак на Неговата Любов, да помогнат в святото дело, ще бъдете възнаградени. Той ще се погрижи. Помощ ще ни се даде — велика сила от Небето да победим всичко. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма да преидат. Жив съм Аз.
към текста >>
Телесно здрав,
духом
се бори, не може още да победи на[д] себе си.
Ето, Моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята блага воля. Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя дух за вашето спасение и избавление. Слушайте гласа Ми, който ви говори. Ето, Аз съм ваш Господ. Напоследък приех писмо от Козлов, той е още в Кайро.
Телесно здрав,
духом
се бори, не може още да победи на[д] себе си.
Но Господ е силен да извърши всичко, което нам не достига. Молете се за него. Аз ще му пиша, щом ми се даде най- удобния случай. Ще видя какво може да се направи за неговото добро. Той ми съобщи, че е имал едно малко съобщение.
към текста >>
Сега желая да зная как се поменувате
духовно
.
Молете се за него. Аз ще му пиша, щом ми се даде най- удобния случай. Ще видя какво може да се направи за неговото добро. Той ми съобщи, че е имал едно малко съобщение. Вярвам да е писал и на вази.
Сега желая да зная как се поменувате
духовно
.
Успявате ли? Ходете, братя, с вяра. Този свят е лукав и разтленен, но ще трябва да понесем всичко с търпение, докато дойде определеното време, което не е вече далече, но близо. В Новия век трябва да чакаме изпълнението на всичките обещания, даде[ни] от началото чрез всички раби и угодници Божии. Подвизавайте се усърдно и знайте, че неприятел имаме в пътя си, който чрез лукавство гледа да ни измами и отдалечи от Истината Божия.
към текста >>
При това, че в
духовно
и материално положение не бил добре и както разбирам, той [Васил] иска да си дойде.
Аз нищо не работя, работата ми е само обещаното да чакам. Брата Тодор е още в работата си, но и той същото чака. През тези дни му се позволи от горе да отиде в Созопол при брат си43, там да прекара празниците, и той засега е там. От оня ден имахме няколко съобщения, в които се казва и за д-р Миркович, че има проклятие от Бога за непослушание [на] гласа Му. От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още един — някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша.
При това, че в
духовно
и материално положение не бил добре и както разбирам, той [Васил] иска да си дойде.
Ний не забравяме да молим Бога за него. Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца. Последно, което и да те моля, е пак това: ако се може до Нова Година да ни явиш има ли нещо съобщено за нашето дохождане във Варна и кога ще е. Приеми сърдечния ми поздрав, твой верен в Христа Господа: П. Киров ................
към текста >>
75.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Изпитвайте
духовете
от Бога ли са.
Любез. бр. Киров и Тодоров, Преди всичко, моля ви да чакате обещанието от Господа с търпение. Заповед не е излязла още. Кога излезе, всинца ще бъдем заедно.
Изпитвайте
духовете
от Бога ли са.
Аз зная, че при вас има много лъжливи духове, които е пратил дяволът да ви изкушават, но ще ги познаете от плодовете им. Господ ми каза, че ще ви пази в името Си винаги. Молете се усърдно за изливанието на Духа Святаго, Който кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде.
към текста >>
Аз зная, че при вас има много лъжливи
духове
, които е пратил дяволът да ви изкушават, но ще ги познаете от плодовете им.
Киров и Тодоров, Преди всичко, моля ви да чакате обещанието от Господа с търпение. Заповед не е излязла още. Кога излезе, всинца ще бъдем заедно. Изпитвайте духовете от Бога ли са.
Аз зная, че при вас има много лъжливи
духове
, които е пратил дяволът да ви изкушават, но ще ги познаете от плодовете им.
Господ ми каза, че ще ви пази в името Си винаги. Молете се усърдно за изливанието на Духа Святаго, Който кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде. Бог наближава да се яви.
към текста >>
Духом
бъдете пламенни, в Молитва усърдни, в надежда постоянни.
Не се смущавайте. Всичко на своето време ще се сбъда (I Посл. Солуняном 4:17-18). Но има още време, братя мои, да работим за Славата Божия, и то с усърдие. Молете се Бог да ви даде разумение да ходите тъй, както трябва, с всяко смирение и дълготърпение, да изработвате със страх и трепет вашето спасение, защото Бог е, Който действа във вази.
Духом
бъдете пламенни, в Молитва усърдни, в надежда постоянни.
Ние сме странници и пришълци в тоя свят. Ние не сме от него. Нашите братя и сестри в Небето ни чакат. Знайте, победа велика ще стане в света. Не сте още готови, вярата ви е слаба, затова Господ чака, и то за своите си, докато се изпълни числото.
към текста >>
Защото сме заобиколени с безбройно число лукави
духове
, които постоянно сноват наляво и надясно.
Нищо да ви не смущава, вярвайте в името на Господа. Вяра непоколебима се изисква и любов непрестанна. Знайте, че Господ е неизменяем. Надявам се да ви видя наскоро, ако не попречи дяволът. Пазете всичко в тайна.
Защото сме заобиколени с безбройно число лукави
духове
, които постоянно сноват наляво и надясно.
Но знае Господ Своите избрани. Ето има наскоро да стане едно чудно нещо. Щ,е видите. Вяра в Господа, вяра в името Му, вяра в Духа Му. Ваш верен: П.
към текста >>
Знаеш още, братко Дънов, че ний от отдавна нищо световно не ни интересува, но като почна това
духовно
чувство в нас да се пробужда, то и сатана тогава се намеси, обаче Бог се скоро смили за нас и иде да ни избави навреме.
След пращане писмото ми до теб оня ден, оттогава Бог ни усили вярата в Него и на двама [ни] даде добър молитвен дух. В мен дотолкоз се проявява молитвеният дух, щото не ми се иска да оставям молитвата си. И направил би[х] това, ако бих имал къде да се уединя, за да си предавам сърцето и душата на благия ни Небесен Баща. Дотолкова да се прояви молитвеният дух в мене, щото щом почна, в тръпки се намирам цял и като че друг говори чрез сърцето ми. От два и повече дни въздишки и все въздишки, но не за световното, но така е — духът си въздиша.
Знаеш още, братко Дънов, че ний от отдавна нищо световно не ни интересува, но като почна това
духовно
чувство в нас да се пробужда, то и сатана тогава се намеси, обаче Бог се скоро смили за нас и иде да ни избави навреме.
И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него мислим и за него се молим. Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни. Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило. Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна.
към текста >>
В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото
ухо
.
Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори. После се наведе и ме прегърна и целуна по устата. И аз го целунах и пак взе да говори и аз го запитвах.
В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото
ухо
.
Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което запомних, и него си взе от ума ми. Тези [спомени] останаха, и то не цели и не свързани. Имаше много тайни съобщения, но си ги взе от ума ми, като в замяна на това си ми остави само една радост. Това нарочно ти явявам, за да ми кажеш кой е този. Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?
към текста >>
Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите
духове
ще бъдат обединени в едно.
№16 Варна, 14 мар[т] 1899 г. Люб. бр. Киров, Желая да Ви съобщя да бъдете готов за всяка минута. Обещанието е вярно, Господ ще извърши все, що е говорил от начало и до сега.
Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите
духове
ще бъдат обединени в едно.
Аз имам да бдя още за малко, докат[о] довърша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. „Той е Отец", Благият ни Баща. Колко са сладки Неговите думи и повеления! „Онзи, Когото сте видели, Той е вождът Господен.'"69 Името Му знаете. Приемете Д-ра като брат в Господа, аз ви го препоръчвам.
към текста >>
Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни
духом
.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21;
Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето Обещание и Бог е силен да го пази в Името Си. Имате поздравление и от други двама братя:70 от село Хотанца71, които Господ е призовал в делото. 3а другите неща сам д-р М[иркович] ще ви разправи подробно.
Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни
духом
.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21;
„Мир ви давам, Моя мир ви оставям." [Йоан 14:27] „Всяка пръчка в Мен, която принася плод, очистя се, за да даде повече." [Йоан 15:2] Поздрави нарочно бр. Тодора. С търпение ще очакваме Обещанието и когато Бог Благий благоволи, ще сторим всичко, което ни е определено да извършим за Него. Амин. Ваш верен: П. К Дънов
към текста >>
Аз
духом
съм уверен, че имаш казани много неща, и ако се може, съобщи ни да се радваме в Господа.
Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае. Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща. Други никакви новини нямаме. Със стоическо търпение чакаме обещ[аното]. Ако имаш нещо, съобщи ни, и то ако ни намираш за готови да ни се каже.
Аз
духом
съм уверен, че имаш казани много неща, и ако се може, съобщи ни да се радваме в Господа.
Много желая за новини от горе, но какво да направя, когато Дяволът е в пътя ни — нямаме съобщения. Приеми сърдечните ни поздравления както от мен, тъй и от бр. Тодор. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Дано е близко, братко, този последен за нас час. Нарочно поздрав и на другите двама наши братя.
към текста >>
Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните
духове
на Юдиното коляно.
(У., №17, 04.04.1899 г.) 74. П. Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг. В писмото си от 15. 07. 1899 г. П.
Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните
духове
на Юдиното коляно.
Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от Архангел Михаил". (У., №17, 04.03.1899 г.) №18 Варна, 17 апр[ил] 1899 г. Люб. пр.
към текста >>
Бодри ли сте
духом
, а и пламенни в молитва?
Аз щях да ви пиша затворено [писмо] сега, но пак отложих по известна причина. Види се [в]се за добро. Господ ни е съобщил много неща, и то все добри. Ние очакваме сега Неговото Слово, Което, кога дойде, ще разбуди всички. Желая да зная как сте?
Бодри ли сте
духом
, а и пламенни в молитва?
През седмицата имате ли молитва? Мен ми писа един приятел75 от село Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви. Аз му се обещах по-после да му сторя тази услуга. Така се казва: „Времената са зрели, положението е сериозно". Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред.
към текста >>
Аз се много радвам за вашия
духовен
успех в Господа, нашия Спасител.
Притчи 2:1, 9; Ев. Матея 21:21, 23 от Господа Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 21-ви того получих.
Аз се много радвам за вашия
духовен
успех в Господа, нашия Спасител.
Този, Когото ви[е] любите и в Когото полагате всичката си надежда, е верен и истинен. Господ ми се яви духом и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76. „Аз съм Господ твой, Който ти говоря сега. Кажи на моите братя волята Ми. Кажи им, Аз съм техен Спасител, Който ги водя с крепката си ръка.
към текста >>
Господ ми се яви
духом
и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76.
от Господа Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 21-ви того получих. Аз се много радвам за вашия духовен успех в Господа, нашия Спасител. Този, Когото ви[е] любите и в Когото полагате всичката си надежда, е верен и истинен.
Господ ми се яви
духом
и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76.
„Аз съм Господ твой, Който ти говоря сега. Кажи на моите братя волята Ми. Кажи им, Аз съм техен Спасител, Който ги водя с крепката си ръка. Кажи им, Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота. Всичко, което имат, Аз съм им дал.
към текста >>
Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще изцелеете
духом
.
Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя вечен Дух. Аз съм близо всякога, всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствам. Вашите радости, вашите сполуки Аз ги споделям. Вие сте Ми близки на сърцето.
Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще изцелеете
духом
.
Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас. Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.
към текста >>
Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени
духом
, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.
Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще изцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас. Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ.
Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени
духом
, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.
Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда." Това ми се вдъхна от Господа през тоя месец. Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня.
към текста >>
Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с
духовна
съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после.
Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда." Това ми се вдъхна от Господа през тоя месец.
Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с
духовна
съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после.
Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня. Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля. Но чакам още да приема Обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата воля.
към текста >>
Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя
духом
, да ви дам нещо, което не е своевременно за вас.
Това е един от най- добрите знаци, които Бог ми е подарил — да видя, че Неговата сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече. Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно.
Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя
духом
, да ви дам нещо, което не е своевременно за вас.
Всичко ми е позволено, казва а[постол] Павел на едно място, но не и всичко за назидание. [I Кор. 6:12] Нашият брат от село Хотанца се вика Петър Тихчев77. На Козлова аз му писах и му съобщих, което му беше нужно. Вярвам да е получил вече отдавна моето писмо.
към текста >>
В
духовната
си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение.
17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
В
духовната
си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение.
Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.
към текста >>
Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото
духовно
съдържание.
Варна, 6 май 1899 г. Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81. Д-рът мисли, че ще можете да се разправите с тях. Надявам се да сте добре и да сте приели моето писмо. При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе.
Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото
духовно
съдържание.
Аз съм много добре. Бодър и як духом. Готов за всяка работа. Бог се вече прославлява и ние не сме далече от вратата на Неговото царство. Приемете нашите поздравления.
към текста >>
Бодър и як
духом
.
Д-рът мисли, че ще можете да се разправите с тях. Надявам се да сте добре и да сте приели моето писмо. При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе. Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото духовно съдържание. Аз съм много добре.
Бодър и як
духом
.
Готов за всяка работа. Бог се вече прославлява и ние не сме далече от вратата на Неговото царство. Приемете нашите поздравления. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
Когато имам щастието да ме посещава, бивам много добре настроен в
духовното
.
Този знак е подобен на вятър, който дохожда и ми духа лицето и цялата глава, и то много приятно и осезаемо. И така като ме духа, от хладен става и като огън, тогава пък гори. Това магнетизирване направи и главата ми отгоре, ка[к]то беше равна, да произлязат издигнатини. И още друго — че и в мозъка ми силно действа, понякога даже ме и заболява главата, но слабо и при това като че удря нещо отвътре в главата ми. Сега, като ти пиша това, пак съм посетен от този знак.
Когато имам щастието да ме посещава, бивам много добре настроен в
духовното
.
Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми. За този знак, ако обичаш, кажи ми що е! 5.V.[18]99 г. Ний с брата Тодора сега-засега сме добре и уверен съм, че Господ Исус няма никога да ни остави, защото ще се трудим и ний да правим всичко добро пред Неговото лице. Няма вече нищо в света да ни смущава, няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител.
към текста >>
Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с
духовните
си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми. За този знак, ако обичаш, кажи ми що е! 5.V.[18]99 г. Ний с брата Тодора сега-засега сме добре и уверен съм, че Господ Исус няма никога да ни остави, защото ще се трудим и ний да правим всичко добро пред Неговото лице. Няма вече нищо в света да ни смущава, няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител.
Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с
духовните
си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
И така като сме, не остава друго, освен да пребъдваме във вярата и в чакане за започване святото дело. Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с уста се молят, а в сърцата си противното вършат. И искат Бог да им даде каквото искат. Но няма да им даде, защото [само] желаят, а една точка от Неговата Любов не изпълняват. О, мъртво, мъртво християнство, докога това?!
към текста >>
При това твърде ни се притесняват
духовете
, тъй като не сме получили известие от Вас още от 6 того.
№18 (отворено писмо) гр. Бургас, 28 май 1899 г. Любез. ми бр. Дънов, Вярвам, че сте получили писмото ми от 4 май т. год. Ний сме добре с брата Тодор във вярата, с нетърпение само очакваме повикването.
При това твърде ни се притесняват
духовете
, тъй като не сме получили известие от Вас още от 6 того.
От Хараламби получих едно късо писмо, с което между другото казва, че не можел да разбере защо му сме искали подписано от него съдържанието на 10-тях свидетелства. На което аз му отговорих, че [на] него се опитва вярата му. И ми явява, че Васил му писал, че в Америка щял да заминава. Яви на бр. Д-ра, че баща ми на 11 того се помина и нарочно го поздрави от двама ни.
към текста >>
Не се притеснявайте
духом
.
[...] 8? юний84 1899 г. Люб. Пр. Киров, Вашето писмо приех. Д-р Миркович85 ще Ви предаде моя поздрав и някои неща, които съм го натоварил лично да Ви съобщи.
Не се притеснявайте
духом
.
Господ иска да чакаме още малко, докато се облечете в Неговата сила. Нещата трябва да се извършат както е Нему угодно. Търпение, приятели мои. Господ ще ви посети, и то скоро. Разбирайте добре Неговите пътища.
към текста >>
Види се, той страда
духовно
, но [в]се таки трябва да се опита.
Гола вяра не струва. Господ го призовава лично и той не трябва да се двоуми. Нека слуша гласа Му. Аз ще му пиша, само кога видя за благовременно да сторя това. Козлов ми писа и писмото ми се [х]аресва.
Види се, той страда
духовно
, но [в]се таки трябва да се опита.
Той ми благодари за писмото, че [е] дошло навреме да го подкрепи. Той не ми съобща[ва] нищо относително неговото отиване в Америка. Господ вече има Своите избрани. И които чуят гласа Му, нека внимават. Ще бъдат научени, казва Той, всички от Него.
към текста >>
Аз съм в това място и се подвизавам
духом
за Господа.
Победата ще се извърши само в Неговото име. Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно. Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя. Аз съм сега в село при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте.
Аз съм в това място и се подвизавам
духом
за Господа.
Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението. И викам искреността на помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом. Радвайте се, брате мой, че спасението Ви е извършено и че Небето отсега е дом ваш.
към текста >>
Аз присъствам
духом
при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра.
Поздравете д-р Миркович, ако е още в Бургас. Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен. Господ Исус да го уякчи и благослови. Днеска писах на бр. Тихчев. Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите.
Аз присъствам
духом
при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра.
Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име. Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми. „Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26)
към текста >>
Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните
духове
на Юдиното коляно.
Вярвам, че си приел отвореното ми писмо от 2 того. Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не помислиш, че от правия път), а Бог с течението на времето ни лекува. Знай, че Бог ни дава сила, за да претърпяваме всичко, що ни се срещне в света, и ни учи в Неговата Воля непрекъснато. От голямата Си любов Той ни даде изново от 27 юний т. год. съобщения.
Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните
духове
на Юдиното коляно.
Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от Архангел Михаила. И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон91 и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме. При това и вяра непоколебима ни се даде от Бога живаго. А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий. За нас, ако питаш, ний с бр.
към текста >>
Ний тук придобихме от Господа едно момче — арменче на име Мелкон92, което е доста
духо
вито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите.
И ний сега смеем да се радваме, загдето и при най-големите неволи ни прави радостни. В заключение ще кажа, че ний, гдето мислехме, че сме помирени със света и себе си, то това постепенно дохождало. Сегашното ни помирение със себе си изглежда като цар при първото и така в тази минута съм със скрита радост. Тази нощ те сънувах и ти ми каза, че имаш много съобщения сега нови и че само на мен и още [на] един имаше позволение да ги кажеш. Но още не бяха преписани и при това като че за мен имаше нещо важно да ми кажеш.
Ний тук придобихме от Господа едно момче — арменче на име Мелкон92, което е доста
духо
вито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите.
То, горкото, за туй му постъпвание доста гонение търпи от сънародниците си и домашните си, та и нас не оставиха на покой заради него. А малко остана, освен хулите, които претърпяхме, че и дърво щяхме да ядем. Напоследък, като не можаха нищо да направят, обявиха го за лудо и светът отива да му досажда, и то не за друго, но защото не иска да живее световния живот както тях. Веднъж зет му беше дошъл при мене да ми се кара и искаше да ме бие. Та ми казва така: „По- добре на публичните [домове] да ходи, кръвник да е, пияница да е и не знам що си, но това вервание ваше да остави".
към текста >>
Успехът на вашия
духовен
живот ме интересува много.
Тихчев. (У., № 23, 03.08.1899 г.) №24 с. Гюле кьой, 1 септемврий 1899 г.98 Люб. бр. Киров, Днеска писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази.
Успехът на вашия
духовен
живот ме интересува много.
В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази.
към текста >>
Аз съм притеснен
духом
, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина.
Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно.
Аз съм притеснен
духом
, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина.
Сега понеже се намирам в час на работа, съкращавам писмото си. И при това прилагам един бон от (10) десет лева от мен и приятеля Николай Велчев, които моля да приемеш като дар нищожен от нас заради Господа. Последно пак ще кажа, че много желая да те вида. От Васил не съм получавал писмо, също и от Доктора не съм. Приеми сърдечното ни поздравление както от мен, тъй и от бр.
към текста >>
76.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова
духовна
вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език?
Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова
духовна
вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен.
към текста >>
А които не приемат тази
духовна
вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова
духовна
вълна.
То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура. Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота.
А които не приемат тази
духовна
вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова
духовна
вълна.
Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането.
към текста >>
Разговаряйте се с псалми и пения и песни
духовни
, пейте и възпявайте (в душата си) Господу в сърцето си.
3ащото Словото Божие казва: „Непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса. Духа не угасяйте, пророчествата не имайте за нищожни. Всичко изпитвайте, доброто дръжте ". (I Сол. 5:17-21) И на друго място Господ казва чрез устата на Павла: „Не бивайте несмислени, но разумявайте що е волята Господня.
Разговаряйте се с псалми и пения и песни
духовни
, пейте и възпявайте (в душата си) Господу в сърцето си.
Винаги благодарете за всичко [на] Бога и Отца в името на Господа нашего Исуса Христа". (Еф. 5:17, 19-20) Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението. При това, братя мои, моля ви да четете 15 гл. от Йоана постоянно.
към текста >>
От
духовете
се яви най-напред Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил.
И като че му се искаше да не ме види — такава студенина прояви. Аз разбрах това и рекох да направя това, което съм длъжен да направя към него. След поздравление заведохме разговор, в който той яви, че се сърди, защото ний сме оставили спиритизма117 и сме почнали протестантизма. Обещахме да се срещнем напосле и се срещнахме. И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим.
От
духовете
се яви най-напред Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил.
Те ни дадоха някои упътвания и съвети почти на всички ни. На мен се каза да не напущам работата си, понеже мислех да я напусна, и че моят водител бодърства върху ми, да слушам съветите му и да се не боя. При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено. На Тодор се дадоха доста съвети, така отчасти и на Доктора. Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой.
към текста >>
Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните
духове
и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето.
Тук да говорим за наука и просветителна мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет?
Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните
духове
и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето.
С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.)
към текста >>
Спиритизмът може много да ни говори за
духовния
порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на
духовете
и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси".
Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него.
Спиритизмът може много да ни говори за
духовния
порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на
духовете
и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси".
(вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици. Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов. Завършва гръцко и френско училище в Цариград.
към текста >>
Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в
духовния
.
Нови пазар, 10 май 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ти от 2 того приех. Питате ме закон и повеление едно ли е и каква сила имат те. I. Закон и повеление не са едно и също нещо.
Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в
духовния
.
Законът е външното изявление на Божията Воля. II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...".
към текста >>
И когато вътрешният ти
духовен
страх изчезне, знай, че си свободен, защото гдето е духът, там е и свободата.
Която и църква да посещаваме, [в]се напразно. Следователно никой да ни не съди за нищо. „Иде време и сега е — казва Господ, — когато истинните поклонници ще се покланят Богу в дух и истина." [Йоан. 4:23] Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш. Имай Христа и Него разпет в душата си винаги.
И когато вътрешният ти
духовен
страх изчезне, знай, че си свободен, защото гдето е духът, там е и свободата.
Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Господ. Подвизавайте се [и] имайте радост, без която е мъчно да се живее. „Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той." Бъдете увер[е]ни. Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза.
към текста >>
Вие ще Го познаете
духом
.
Подвизавайте се [и] имайте радост, без която е мъчно да се живее. „Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той." Бъдете увер[е]ни. Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза. Денят няма да зайде, докато Господ не покаже всичката своя слава и величие.
Вие ще Го познаете
духом
.
Той е при вази и бодърства за душите ви. Ослушвайте се вътрешно и ще чуете гласа Му. Изказвайте всичките си нужди Нему. Във всичките трудни работи призовавайте Го да ви помага. Не забравяйте да се молите, и то не само за вази, но и за всички.
към текста >>
Понякога ми се случва вътрешно да ми се говори и аз пиша, и много
духовни
работи ми се явяват, по цели листове.
За Доктора: „Имайте радост, защото в него сила Божия действа". В това съобщение ни се каза и следващите неща: „Бдете и молете се, защото Духът Господен иде и наскоро ще стане Божествено изявление. Бъдете готови". Питахме нещо особено има ли заръчано за нас от Бога. Каза се, че има, но че него Дънов ще ви съобщи, и то наскоро.
Понякога ми се случва вътрешно да ми се говори и аз пиша, и много
духовни
работи ми се явяват, по цели листове.
А понякогаж при славение на Бога — във вид като псалми. Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха. Онзи поп, що не му целувах кръста, ми състави акт, за да ме даде в съда. По въпроса за закон и повеление. Така щото ний като живеем под благодат, Любовта за нас е изпълнение на закона, Римляном 13:8-10.
към текста >>
Нека взема случката на 18 май и да ти дам едно
духовно
изяснение.
Време е, когато трябва да се облечете в Господа Исуса. Христос е говорил на душата ти и ти трябва напълно да приемеш думите Му. Той трябва да приеме първото място в твоето сърце. Има да ти кажа, че в твоето сърце има някои неща, които още хвърлят сянка на Неговото лице. Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята готовност.
Нека взема случката на 18 май и да ти дам едно
духовно
изяснение.
Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си человек твърде беден. В твоето сърце се заражда мисъл да му помогнеш, но когато се свършва парадът, ти го изгубваш помежду другите хора. Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на ума си — да го намериш. Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот. Ти само живееш да намериш Христа и когато Той се явява, както на учениците, които отиват в Емауса124, те не го познаха.
към текста >>
Дотук се представлява твоят досегашен
духо
вен живот.
Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята готовност. Нека взема случката на 18 май и да ти дам едно духовно изяснение. Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си человек твърде беден. В твоето сърце се заражда мисъл да му помогнеш, но когато се свършва парадът, ти го изгубваш помежду другите хора. Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на ума си — да го намериш.
Дотук се представлява твоят досегашен
духо
вен живот.
Ти само живееш да намериш Христа и когато Той се явява, както на учениците, които отиват в Емауса124, те не го познаха. [Лук. 24:13] Ти си неспокоен, излизаш из града да го търсиш, но не е там. Отиваш на булеварда, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти. Да, той е, си казваш, онзи същият бедняк.
към текста >>
Духовен
ството кисне в разврат.
Иконата, то е емблемата, или знакът, на Словото, т.е. че Христос трябва да се проповядва. 3атова носи два образа — Христа и Св. Богородица. Спасението е чрез Христа, Който е роден от жена. Иконата вземат — значи Църквата запротила и пренебрегнала Словото.
Духовен
ството кисне в разврат.
Но Господ е буден. Твоите домашни идват и той си става и заминува и ти казва, че има нещо да ти каже, и ти отлагаш за другия ден заради домашните си. Искаш ли да видиш къде си? Ти трябваше и да нахраниш тоя человек, и да умиеш неговите нозе и тяло. Но ти си отложил по една слабост.
към текста >>
Духовно
ти говоря.
Ти трябваше и да нахраниш тоя человек, и да умиеш неговите нозе и тяло. Но ти си отложил по една слабост. То е домашните ти. Ето какъв е българският народ. На другия ден ти го търсиш, но ми казваш, че не си го намерил.
Духовно
ти говоря.
Когато намериш твоя Спасител, стори Му всичките почести, отдай Му всичката Любов. Не отлагай. Христос никога няма [да] се задоволи в живота с едни ветхи чепици и чорапи. Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си на изгорение, а Любов нямам, нищо не съм". [I Кор.
към текста >>
Аз ти говоря като на
духовен
брат.
14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел. Аз ще ви моля да имате търпение да носите и слабостите на бр. Тодора. Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от Православната църква. Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата на майка си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се роди — това е закон. Той е заченат в Православната черква, нека стои още там, докато му дойде времето.
Аз ти говоря като на
духовен
брат.
Не буквата, но духът. За теб въпросът е другий. Ти трябва да се бориш, ти си свободен. Аз мога да ви поведа много други стихове от Словото, но оставям на Божия Дух Той да действа. При това, моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си.
към текста >>
Ето, моята радост е тази — да сте усърдни в молитва,
духом
пламенни, Господу служете.
При това, моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си. „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, казва Павел, вършете за славата Божия." [I Кор. 10:31] „Гдето са събрани двама или трима, там съм и Аз." [Мат. 18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов. Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос.
Ето, моята радост е тази — да сте усърдни в молитва,
духом
пламенни, Господу служете.
При това, бр[ат], помнете, че ний сме в настъпилите най-важни събития, които се развиват пред нашите очи. Господ няма да закъснее, Той ще се яви във времена усилни. Има да последват чудеса и знамения в тая земя. Господ няма да забрави. Най-късно до трите половини на идущата година125 времето ще се съкрати.
към текста >>
Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър
духом
.
Не забравяйте да сеете доброто семе. Каквото има да стане, то ще стане. При това помнете, че Времената и Годините са в Божиите ръце. От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място. Да Му възнасяме хвалби и благодарения.
Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър
духом
.
Аз ще пиша и на Д-ра, а също и на бр. Тодора. Крепете се взаимно, молете се един за друг. Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина. Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път. Ваш верен: П.
към текста >>
Аз и Господ Исус ще присъстваме
духом
на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина.
От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място. Да Му възнасяме хвалби и благодарения. Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър духом. Аз ще пиша и на Д-ра, а също и на бр. Тодора. Крепете се взаимно, молете се един за друг.
Аз и Господ Исус ще присъстваме
духом
на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина.
Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път. Ваш верен: П. К Дънов С търпение придобивайте душите си. Има много неща, за които не трябва да бързате.
към текста >>
Аз съм Афаил, един от служебните твои
духове
и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.
„Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с. 47-72). (У., №41, 10.07.1900 г.) 129. Разговор седми - Заключение. „[...] Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор.
Аз съм Афаил, един от служебните твои
духове
и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.
Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна.
към текста >>
И един от
духовете
ни каза, че да се не боим от войната, защото Бог е с нази.
Една вечер вън в къра се молих заедно с Арменчето, и за самото него се молих. Чух в сърцето ми много отчетливо, че ми се каза: „Чадо мое, чута е молбата ти! " и още две мисли: „Ох, колко сладко беше това, комуто е казано. Той знае". Аз начаса ги казах на Арменчето и то се разплака като дете, защото чувстваше силата на Духа.
И един от
духовете
ни каза, че да се не боим от войната, защото Бог е с нази.
Същий ................... 139. Става дума за телеграмата от 5 август 1900 г. (вж. бел. 137 и 139).
към текста >>
Има много неща, които бих ти казал, но не си още
духом
готов да ги проникнеш.
4:18) Укрепете се прочее във вярата си и ходете целомъдрено. А Господ е верен. Ето що казва Писанието: „Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания". (Рим. 8:26) Не си ли узнал още, че когато страдаме ний, че и Господ страда с нас заедно? Той понася винаги половината от скърбите ни.
Има много неща, които бих ти казал, но не си още
духом
готов да ги проникнеш.
Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4]. Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31). Аз ти пиша тия неща в бр.
към текста >>
Казваш ми, че има много неща, които има да ми кажеш, но че не съм бил готов
духом
за тяхното приемане.
думите „за да не ходя в святост"151, аз исках да кажа, че понеже решавах в сърцето си да се предавам само Господу и не можах да направя това по причина само на жена ми. Колкото за да бъда целомъдрен, Бог отпреди шест и нещо години ме е запазил, т.е. преди да се задомя152, и този грях съвършено е изхвърлен от мен, и то веднъж за всякога. Павловите думи за противене до смърт (Евр. 12:4), аз в страданието ми точно, точно се цитираха в сърцето ми.
Казваш ми, че има много неща, които има да ми кажеш, но че не съм бил готов
духом
за тяхното приемане.
Аз желая да ми съобщаваш що-годе такивата, защото с течение на времето в катадневния ми живот трябва да има някои такива неща да ме интересуват и изучавам и прилагам в живота си. Аз каквото съм чул набързо от тебе, преработвам си го и с приемането му то става и мое. И вярвай, аз на твоята вяра частно не съм противен, но съм съгласен. Докторът тези дни е тука по работа относително уреждане въпроса за земите му. Той ме задължаваше да питаме за един въпрос духовете, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе.
към текста >>
Той ме задължаваше да питаме за един въпрос
духовете
, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе.
Казваш ми, че има много неща, които има да ми кажеш, но че не съм бил готов духом за тяхното приемане. Аз желая да ми съобщаваш що-годе такивата, защото с течение на времето в катадневния ми живот трябва да има някои такива неща да ме интересуват и изучавам и прилагам в живота си. Аз каквото съм чул набързо от тебе, преработвам си го и с приемането му то става и мое. И вярвай, аз на твоята вяра частно не съм противен, но съм съгласен. Докторът тези дни е тука по работа относително уреждане въпроса за земите му.
Той ме задължаваше да питаме за един въпрос
духовете
, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе.
И ето този въпрос. Имало една жена, която била преселница в Сливен; мъжът и умрял и и оставил пет деца. Насън и се явява Господ Исус много пъти и и казва да отиде да живее в текето на Св. Илия при с. Касъмово153, Сливенско, което теке и турците го себили и имали за свято.
към текста >>
Мен ми е драго и приятно за вашия
духовен
успех.
Надявам се писмото ми да ви завари радостен и весел в Господа. Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий. Аз съм уверен, че вие растете в благодат и познание. Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води.
Мен ми е драго и приятно за вашия
духовен
успех.
Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели.
към текста >>
Малки цветове сме ний, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпро- вожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри
духом
, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения.
И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа? Господ да ви благослови и умножи, да сте сила и слава Негова. Последното ви писмо приех; да бъде благословен Господ. Колко Той е грижлив, благ и благо- утробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух. Ний сме малки пришълци в този мир и ако Господ не ни крепеше, бурите на тоя свят биха ни отнесли и от нас не би останала следа.
Малки цветове сме ний, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпро- вожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри
духом
, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения.
Ние първи ще бъдем, които ще целунем първите поздравителни лъчи на Неговата любов. Поздравете Николая. Ваш верен в Господа: П. К. Дънов ...................
към текста >>
77.
05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
От което и много пъти нашите
духове
водители и
духове
пазители имат борба с него (Дявола).
Но днес другояче взех да мисля и разбирам за тях. Прави заключение от изложените ми тук мисли: аз съм уверен, че един человек, тръгнал в пътя на Спасението, има борба голяма с Дявола, и то до такава степен, че този, последният, ако се може и [на] человек да се престори, ще се труди със сила человеческа да те възпре. Той те заплашва по разни начини и ако те намери слаб, труди се да те отвърне от пътя на Спасението. Дяволът, докато е в сърцето на человека, господар е на него. Но щом се види извън него, мъчи се всячески да се върне пак.
От което и много пъти нашите
духове
водители и
духове
пазители имат борба с него (Дявола).
Този, последният, под булото на добро много пъти се труди да заблуди жертвата и да я зароби, която без помощта на Небесния ни Баща - Господа Исуса Христа - всякога е слаба. От всичко казано дотук ний с бр. Тодора имахме много пъти много разни случаи (борба с Дявола). При това повечето от света - като виждаме, че вършат делата на Дявола, ний вече нямаме работа с человеци, но с дяволи, понеже той е в сърцата им. Ний много пъти питаме нещо от възвишения невидим свят и те като се съобразяват с работата как стои в него час или пък с обстоятелствата, с които е обкръжена тя, като не изгубват изпредвид и нашето душевно настроение тогаз, понеже немалко и от него зависи предвидливостта им, казват самата истина според както се намира работата ни в това време или ни дават да подразбираме като как ще се извърши тя.
към текста >>
От това се явява дисхармония между възвишените
духове
и нази.
То в същото това време и за нашите работи поглеждат, изучават и ни казват края им за в наша полза. Прочее, ето противоречието: ний с течение на времето Дяволът действа да сменяваме мислите си или пък само разклоненията на мислите да изпълняваме, а основата да остава същата, в което време той (Дяволът) се вмъква и в окръжаващите причини на работата и попречва да се изпълни казаното, за което никой друг не е виноват, [а] тъкмо самите ний. Защото Бог ни дава всичко това съгласно сърцата ни. Но ний, като не обръщаме внимание на себе си, т.е. на сърцата си, веднага казваме съгласно световната философия, съгласно стъпалото, на което умствения ни уровен се намира, и съгласно това, което нашият ум, подбутнат от Дявола, изнамери.
От това се явява дисхармония между възвишените
духове
и нази.
Друго едно. Духовете, възвишени или долни, не могат да знаят повече от онова, освен силата, която ги свързва с тяхното начало, и то толкова, колкото да могат внушеното в случая, в кръга на работата, да изпълнят и да подразбират някои неща, без да знаят всичко докрай. Ний имахме много случаи от това, ето един пример: вчера вечер питаме Архангел Натанаила как стои твоята работа, която ни беше писал да питаме. Той рече да каже нещо, но веднага казва: „Чакай да питам Архангела Божий, понеже той е натоварен с управлението на тази работа". Отива, идва и ни казва: „За Доктора пишете му, че работата му лошо отива от ден на ден.
към текста >>
Духовете
, възвишени или долни, не могат да знаят повече от онова, освен силата, която ги свързва с тяхното начало, и то толкова, колкото да могат внушеното в случая, в кръга на работата, да изпълнят и да подразбират някои неща, без да знаят всичко докрай.
Защото Бог ни дава всичко това съгласно сърцата ни. Но ний, като не обръщаме внимание на себе си, т.е. на сърцата си, веднага казваме съгласно световната философия, съгласно стъпалото, на което умствения ни уровен се намира, и съгласно това, което нашият ум, подбутнат от Дявола, изнамери. От това се явява дисхармония между възвишените духове и нази. Друго едно.
Духовете
, възвишени или долни, не могат да знаят повече от онова, освен силата, която ги свързва с тяхното начало, и то толкова, колкото да могат внушеното в случая, в кръга на работата, да изпълнят и да подразбират някои неща, без да знаят всичко докрай.
Ний имахме много случаи от това, ето един пример: вчера вечер питаме Архангел Натанаила как стои твоята работа, която ни беше писал да питаме. Той рече да каже нещо, но веднага казва: „Чакай да питам Архангела Божий, понеже той е натоварен с управлението на тази работа". Отива, идва и ни казва: „За Доктора пишете му, че работата му лошо отива от ден на ден. Проклятие ще има за него, защото не слуша гласа Божий. Клетва е взел Докторът за Бога - че ще Му изпълнява заповедите".
към текста >>
Светът повече лоши работи върши, защото хората му са с дяволски сърца и се подпомагат от
духове
лоши и от сами[те] дяволски ангели.
Клетва е взел Докторът за Бога - че ще Му изпълнява заповедите". Повторно питаме, поне за списанието да отговори нещо. Отговаря: „Няма, рабчета, нищо да му се каже, защото работи работи недостойни за пред Бога". Оттук се вижда, че той не е знаел нищо по таз[и] работа и освен гдето се принуждава да пита Архангела Божий, но види се като не е намерил удовлетворителен отговор от този, последния, принудил се [е] да вземе Божията дума по това и същите тях да ни яви. Тъй прочее отиват работите на един человек, тъй също и на един народ.
Светът повече лоши работи върши, защото хората му са с дяволски сърца и се подпомагат от
духове
лоши и от сами[те] дяволски ангели.
А малко са, които се мъчат да вършат добро, но и те хиляди препятствия срещат, понеже са в постоянна борба с Дявола. Само хора, които никакви световни работи не ги интересуват, гледат с прискърбие на падналото че- ловечество. На такива сърцата са жилища на Св. Троица. Те се не боят от нищо, защото са помирени със себе си и са в сила да побеждават всичко. И каквото попросят от Бога, дава им се, защото аслъ и разумни искания искат.
към текста >>
Следователно при искане на нещо обещано ний, ако сме изгубили благоволението на Бога, то вместо да ни се пратят възвишени
духове
, дохождат сатанински прислуги и си играят с нас, като ни правят да блуждаем в истината.
И каквото попросят от Бога, дава им се, защото аслъ и разумни искания искат. На такива ангелите гледат свободно Божието лице. Тъй, прочее, е. Затова нека да не гледаме света, но самите нас и като вървим, с време да се оправим из пътя на виделината. Тогава неусетно ще видим, че сме се преобразили и от всичко ветхо само един лик остава, но и той отчасти се изменя, защото мозъкът на человека съгласно душевното положение и такава форма на главата дава.
Следователно при искане на нещо обещано ний, ако сме изгубили благоволението на Бога, то вместо да ни се пратят възвишени
духове
, дохождат сатанински прислуги и си играят с нас, като ни правят да блуждаем в истината.
От всичко дотук изложено ще разберете, че причините и за самото Призвание да се ненапечати първия и втория път пак е причина Дяволът, заедно с плътните му слуги хората. Затова по-благоприятно време чака за явяването си. Не че Бог не е в сила да направи нищо, но чака хората сами да си извоюват това, т. е. готови да са за приемането Му. Архангел Натанаил ни запозна тези дни с Лермонтова, руския писател, умрял преди 50 години.
към текста >>
78.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
За личността, живота,
духовната
работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той.
Думите на Учителя ме поразиха и накараха да разпитвам за него кака Гина и други възрастни братя, които го познаваха от Съборите, от лични срещи и писма. Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню. Тогава отново възкръсна картината на обяда на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него. В мен се натрапи една мисъл, която не ме напусна дотогава, докато не написах всичко, което можах да събера за него. Това счетох като едно свещено задължение, тъй като само аз останах от всички ония, които чухме какво каза тогава Учителя за брат Пеню.
За личността, живота,
духовната
работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той.
В „Първо тетрадче с духовни бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров - комисионер, гр. Бургас, ул. „Морска" № 9" пише: Родът на Пеню Киров Отпреди пет поколения някъде родът ми се е преселил от село Раково в гр.
към текста >>
В „Първо тетрадче с
духовни
бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров - комисионер, гр.
Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню. Тогава отново възкръсна картината на обяда на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него. В мен се натрапи една мисъл, която не ме напусна дотогава, докато не написах всичко, което можах да събера за него. Това счетох като едно свещено задължение, тъй като само аз останах от всички ония, които чухме какво каза тогава Учителя за брат Пеню. За личността, живота, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той.
В „Първо тетрадче с
духовни
бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров - комисионер, гр.
Бургас, ул. „Морска" № 9" пише: Родът на Пеню Киров Отпреди пет поколения някъде родът ми се е преселил от село Раково в гр. Сливен - това според разправията на баща ми и баба ми, майка на баща ми.
към текста >>
При това съобщи ми се, че моето
духовно
име отгоре е четверовластний Перуил.
Останах зачуден на този отговор и взех да си размишлявам кога съм закъснял. Но ето, чувам глас да казва: „Ако си закъснял, то едно време си закъснял, а не сега". Докато размишлявах това, що ми се каза, то пожелах да ми се даде обяснение. Отговори ми се: „Чакай да се напия с вода, че тогава". На два пъти ми се каза, че аз съм крилат дух, тоест от предопределените.
При това съобщи ми се, че моето
духовно
име отгоре е четверовластний Перуил.
Моят духовен водител се именува Полимен. На 13 февруари 1907 г. в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един гълъб със заря около него да носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле.
към текста >>
Моят
духовен
водител се именува Полимен.
Но ето, чувам глас да казва: „Ако си закъснял, то едно време си закъснял, а не сега". Докато размишлявах това, що ми се каза, то пожелах да ми се даде обяснение. Отговори ми се: „Чакай да се напия с вода, че тогава". На два пъти ми се каза, че аз съм крилат дух, тоест от предопределените. При това съобщи ми се, че моето духовно име отгоре е четверовластний Перуил.
Моят
духовен
водител се именува Полимен.
На 13 февруари 1907 г. в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един гълъб със заря около него да носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.
към текста >>
-
Духо
вен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване; 2.
Не стой тук, при морето, няма нищо вехто. Тях просто ми ги каза други чрез мен. Препис из едно мое решение от 1907 г., месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя?
-
Духо
вен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване; 2.
Какво ще бъде поведението спрямо жена ми? - Ако тя продължава да живее целомъдрено с мен, то аз ще гледам да я утешавам в живота, като ще имам предвид искрената любов; 3. Какво ще бъде поведението ми спрямо познатите ми? - Ще гледам да бъде по-коректно, учтиво, но ще пазя себе си от техните примки; 4. Какво ще бъде поведението ми спрямо верующите?
към текста >>
На 27 юли, в деня на свети Пантелеймон, 1907 година, устрои се кружок
духовен
в гр.
Какво ще бъде поведението ми спрямо верующите? - Ще споделям мнение само с тези, които вярват като мен и ще вярват. Протестанти и православни далеч са от мен, лицемери, самохвалковци - също; 5. Каква работа ще работя? - Или комисионерство, или търговски книговодител, или в служба.
На 27 юли, в деня на свети Пантелеймон, 1907 година, устрои се кружок
духовен
в гр.
Бургас, на който мене избраха за председателствующий ръководител и това продължи 7 години - или до 25 юли 1914 г. На 18 април 1911 година в 11.30 часа през нощта чух духовете да казват: „Панде офедис плини". Това бе отговорът на един разговор, който не можах да запомня. Тълкуването според Нико А. Апостолидис е следующето: „Всички змиеобразни чисти".
към текста >>
На 18 април 1911 година в 11.30 часа през нощта чух
духо
вете да казват: „Панде офедис плини".
Протестанти и православни далеч са от мен, лицемери, самохвалковци - също; 5. Каква работа ще работя? - Или комисионерство, или търговски книговодител, или в служба. На 27 юли, в деня на свети Пантелеймон, 1907 година, устрои се кружок духовен в гр. Бургас, на който мене избраха за председателствующий ръководител и това продължи 7 години - или до 25 юли 1914 г.
На 18 април 1911 година в 11.30 часа през нощта чух
духо
вете да казват: „Панде офедис плини".
Това бе отговорът на един разговор, който не можах да запомня. Тълкуването според Нико А. Апостолидис е следующето: „Всички змиеобразни чисти". Това е казано на староелински език. Опитности
към текста >>
Отново в „Бележки" - друга негова мисъл: „Както без светлина и виделина не могат плътските очи да гледат, тъй и без Божието учение, което е
духовна
виделина и светлина, не може да видим
духовните
работи, нито
духовните
тела".
колко сте вий в света? Кой може да ви утеши, ако към извора на любовта с време не се обърнете вий. (3 декември 1901 г.)
Отново в „Бележки" - друга негова мисъл: „Както без светлина и виделина не могат плътските очи да гледат, тъй и без Божието учение, което е
духовна
виделина и светлина, не може да видим
духовните
работи, нито
духовните
тела".
Стр. 23 - под заглавието „ Стъпвай в мъдрост! " на 29 октомври, събота, 1905 г. в Козлодуй записва следните мисли: Има много злини в света, но и слабата воля е между тях. Има много неприятели человек, но и чувствата му са между тях.
към текста >>
По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски
духове
и человеци със сатанински
духове
.
в Козлодуй записва следните мисли: Има много злини в света, но и слабата воля е между тях. Има много неприятели человек, но и чувствата му са между тях. И така с жива вяра, желязна воля, правда, любов и истина ще победим всичко. Из „Какво нещо е светът":
По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски
духове
и человеци със сатанински
духове
.
Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр.
към текста >>
Человеците с ангелски
духове
се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията.
И така с жива вяра, желязна воля, правда, любов и истина ще победим всичко. Из „Какво нещо е светът": По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните.
Человеците с ангелски
духове
се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията.
Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр. са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината и да се заточва добродетелта. Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел „Зора" в гр.
към текста >>
Человеците със сатанински
духове
се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива.
Из „Какво нещо е светът": По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията.
Человеците със сатанински
духове
се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива.
Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр. са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината и да се заточва добродетелта. Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел „Зора" в гр. Добрич, 24 юли 1905 г.
към текста >>
са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските
духове
.
Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр.
са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските
духове
.
Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината и да се заточва добродетелта. Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел „Зора" в гр. Добрич, 24 юли 1905 г. Френологически профил Пак в „Първо тетрадче с духовни бележки" на стр.12 и 13 под надслов „Френологически изчисления на Пеню и Тодор" брат Пеню е дал своята и на брат Тодор Стоименов френологична карта - измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете по Учителя.
към текста >>
Пак в „Първо тетрадче с
духовни
бележки" на стр.12 и 13 под надслов „Френологически изчисления на Пеню и Тодор" брат Пеню е дал своята и на брат Тодор Стоименов френологична карта - измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете по Учителя.
са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината и да се заточва добродетелта. Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел „Зора" в гр. Добрич, 24 юли 1905 г. Френологически профил
Пак в „Първо тетрадче с
духовни
бележки" на стр.12 и 13 под надслов „Френологически изчисления на Пеню и Тодор" брат Пеню е дал своята и на брат Тодор Стоименов френологична карта - измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете по Учителя.
Според нея брат Пеню е бил висок 179 см., с изправено тяло и добро устройство. С валчеста обла глава и лице. Нормална дължина на лицето - 18 см, високо чело - 6 см, малко по-високо от нормалното. Нос нормален - дълъг 5 см, дължина на брадата - 7 см, малко по-дълга от нормалната с 1 см, малко по-широка от нормалната - 6 см, веждите - 6 см, малко по-малки от нормалните с 1 см. Идеално ухо.
към текста >>
Идеално
ухо
.
Пак в „Първо тетрадче с духовни бележки" на стр.12 и 13 под надслов „Френологически изчисления на Пеню и Тодор" брат Пеню е дал своята и на брат Тодор Стоименов френологична карта - измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете по Учителя. Според нея брат Пеню е бил висок 179 см., с изправено тяло и добро устройство. С валчеста обла глава и лице. Нормална дължина на лицето - 18 см, високо чело - 6 см, малко по-високо от нормалното. Нос нормален - дълъг 5 см, дължина на брадата - 7 см, малко по-дълга от нормалната с 1 см, малко по-широка от нормалната - 6 см, веждите - 6 см, малко по-малки от нормалните с 1 см.
Идеално
ухо
.
С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца. Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите.
към текста >>
Той бе
духовен
- мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота.
Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива? Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път. От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род. Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата.
Той бе
духовен
- мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота.
В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя. За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му възраст, когато е бил на 7 години. Пеню Киров имал братя Димитър и Иван и сестри Велика, Анна и Марийка. Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен. След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас.
към текста >>
Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна
духовна
култура.
Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца. Осиновили Панайот, когото взели от яслите. Според бележките на брат Минчо Сотиров и тази женитба П.
Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна
духовна
култура.
Тя го познава в момента на заминаването му, когато вижда цялата небесна церемония - как идват ангели да придружат душата му, да я отведат в Небесните селения. Това събитие, станало пред погледа на Ерифили, й отваря очите, за да види кой е бил брат Пеню и да стане в нея едно духовно пробуждане, за да може след това да се повдигне духовно с неговата помощ отгоре. Среща на Пеню Киров с Учителя Петър Дънов От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню, доктор Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси. Впоследствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов.
към текста >>
Това събитие, станало пред погледа на Ерифили, й отваря очите, за да види кой е бил брат Пеню и да стане в нея едно
духовно
пробуждане, за да може след това да се повдигне
духовно
с неговата помощ отгоре.
Те също нямали деца. Осиновили Панайот, когото взели от яслите. Според бележките на брат Минчо Сотиров и тази женитба П. Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна духовна култура. Тя го познава в момента на заминаването му, когато вижда цялата небесна церемония - как идват ангели да придружат душата му, да я отведат в Небесните селения.
Това събитие, станало пред погледа на Ерифили, й отваря очите, за да види кой е бил брат Пеню и да стане в нея едно
духовно
пробуждане, за да може след това да се повдигне
духовно
с неговата помощ отгоре.
Среща на Пеню Киров с Учителя Петър Дънов От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню, доктор Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси. Впоследствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов. Твърде е възможно брат Пеню да се е запознал с Миркович посредством излизащите до 1895 г. негови две списания - „Здравословие" и „Нова Светлина", а от 1895 г.
към текста >>
И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с
духовна
литература (сп.
Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват". Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство.
И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с
духовна
литература (сп.
„Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората.
към текста >>
Задачата, която тогава са изпълнявали членовете на кръжока, е чрез индивидуалната работа за себеусъвършенстването си всеки съзнателно да работи и за повдигане на
духовното
ниво на семейството си, на обществото и на българския народ.
Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините. Зад причините стои причинителят. Зад причинителя стои мислителят, зад мислителя стои Изворът на всички неща. Изворът - това е Духът, водата - това е материята, причината - това е първият тласък, следствието - това са безбройните тласъци на низходящите следствия - движения."
Задачата, която тогава са изпълнявали членовете на кръжока, е чрез индивидуалната работа за себеусъвършенстването си всеки съзнателно да работи и за повдигане на
духовното
ниво на семейството си, на обществото и на българския народ.
Учителя лично е дал на всеки един съвет как да се подвизава и какво качество трябва да постигне по пътя на индивидуалната работа. Всеки е получил и наряд, който съдържал библейски стихове за духовно подвизаване. През същата 1909 г. Учителя отново е посетил Бургас, а брат Пеню в писмо до Димитър Добрев пише следното: „Г-н Дънов бе тука около 25 дни време, обучава ни и си замина". Брат Пеню Киров в свое писмо от 1910 г.
към текста >>
Всеки е получил и наряд, който съдържал библейски стихове за
духовно
подвизаване.
Зад причините стои причинителят. Зад причинителя стои мислителят, зад мислителя стои Изворът на всички неща. Изворът - това е Духът, водата - това е материята, причината - това е първият тласък, следствието - това са безбройните тласъци на низходящите следствия - движения." Задачата, която тогава са изпълнявали членовете на кръжока, е чрез индивидуалната работа за себеусъвършенстването си всеки съзнателно да работи и за повдигане на духовното ниво на семейството си, на обществото и на българския народ. Учителя лично е дал на всеки един съвет как да се подвизава и какво качество трябва да постигне по пътя на индивидуалната работа.
Всеки е получил и наряд, който съдържал библейски стихове за
духовно
подвизаване.
През същата 1909 г. Учителя отново е посетил Бургас, а брат Пеню в писмо до Димитър Добрев пише следното: „Г-н Дънов бе тука около 25 дни време, обучава ни и си замина". Брат Пеню Киров в свое писмо от 1910 г. отново споделя с Димитър Добрев: „А колкото за работата на нашия кръжок, трудим се да бъдем верни на нашите души. За членовете - доста са, едни продължават, други отхождат, други заминават другаде и пр., но изобщо взето - хвала Богу!
към текста >>
Вторият принцип са Христос с человеческите
духове
и ангелите.
През 1911 г. Учителя отново е говорил пред бургаския кръжок. Мислите, записани в тефтерчето на брат Пеню Киров, са озаглавени „Урок от П.К. Дънов": „Божественото има два принципа - зло и добро. Първият принцип са падналите ангели.
Вторият принцип са Христос с человеческите
духове
и ангелите.
Падналите ангели са излезли от Бога, а человеческите духове - от Бога чрез Христа. Затова и Христос не прие да помага на падналите ангели, а на человеците, защото те от него са излезли. Затова Той и человеците едно са. Христос е излязъл от сърцето на Отца. Сатана работи в ума на человеците, но и Синът работи в умовете на человеците.
към текста >>
Падналите ангели са излезли от Бога, а человеческите
духове
- от Бога чрез Христа.
Учителя отново е говорил пред бургаския кръжок. Мислите, записани в тефтерчето на брат Пеню Киров, са озаглавени „Урок от П.К. Дънов": „Божественото има два принципа - зло и добро. Първият принцип са падналите ангели. Вторият принцип са Христос с человеческите духове и ангелите.
Падналите ангели са излезли от Бога, а человеческите
духове
- от Бога чрез Христа.
Затова и Христос не прие да помага на падналите ангели, а на человеците, защото те от него са излезли. Затова Той и человеците едно са. Христос е излязъл от сърцето на Отца. Сатана работи в ума на человеците, но и Синът работи в умовете на человеците. Лошите духове работят в сърцата на человеците, но и Святият Дух Божий работи в сърцата на человеците.
към текста >>
Лошите
духове
работят в сърцата на человеците, но и Святият Дух Божий работи в сърцата на человеците.
Падналите ангели са излезли от Бога, а человеческите духове - от Бога чрез Христа. Затова и Христос не прие да помага на падналите ангели, а на человеците, защото те от него са излезли. Затова Той и человеците едно са. Христос е излязъл от сърцето на Отца. Сатана работи в ума на человеците, но и Синът работи в умовете на человеците.
Лошите
духове
работят в сърцата на человеците, но и Святият Дух Божий работи в сърцата на человеците.
Всичко това не бива едновременно. Вратата на душата е в сърцето. Сърцето е за Божията Любов. За падналите ангели може да работи само Бог Отец както намери за добре". Верният служител
към текста >>
Брат Пеню е също десницата на Учителя в неговата работа, най-верният, най-изпълнителният, затова когато Учителя трябва да възложи работа от
духовен
характер, възлага я на него.
Всичко това не бива едновременно. Вратата на душата е в сърцето. Сърцето е за Божията Любов. За падналите ангели може да работи само Бог Отец както намери за добре". Верният служител
Брат Пеню е също десницата на Учителя в неговата работа, най-верният, най-изпълнителният, затова когато Учителя трябва да възложи работа от
духовен
характер, възлага я на него.
В писмо от 18 септември 1913 година до един брат П.Киров пише: „Заповядано ми е още, че вместо г-на Дънова, който засега предвид народните ни работи не ще може да ни посети, то да ви заобиколя аз, което мисля в близко бъдеще да направя". Когато вече е имало достатъчно печатна окултна, теософска и наша литература - беседите на Учителя, комисионерската кантора на брат Пеню започва да се превръща и в книжарница. Той става първият разпространител не само в града, но и далеко от него. От запазени бележки по изпращането на беседите (първа и втора серия) през годините на излизането им (1915 и 1916) се вижда, че най-много екземпляри за пласиране е получавал брат Пеню (75 броя) и отделно сестра Величка Стойчева (35), или всичко 110 броя в Бургас. Най-много от изпращаните във всички градове.
към текста >>
79.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
с издействана от д-р Селимински стипендия младият Миркович заминава за Киев и постъпва в
Духовната
семинария.
Георги първоначално учи в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гъркофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г. негов учител е Сава Доброплодни. Въпреки желанието му да продължи образованието си в Цариград, баща му го оставя да помага в дюкяна, за да се научи, че нищо не се дава даром. През 1847 г.
с издействана от д-р Селимински стипендия младият Миркович заминава за Киев и постъпва в
Духовната
семинария.
Негови съученици са Драган Цанков и Сава Фила- ретов, с които го свързва почти половинвековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост. След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуска Киев и заминава да се лекува в Цариград. Там го сварва вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получава своя дял от наследството през 1848 г., заминава отново за Цариград. Записва се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуска, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици.
към текста >>
многобройно българско представителство от високостоящи български
духовници
, светски дейци и граждани връчват на апостолическия викарий П.
Спод- вижник на Цанков в тази кауза е и д-р Георги Миркович. Българите търсят подкрепата на Западните сили, на първо място от най-влиятелните на деня - французите. Свързват се с представителите на лазаристката мисия с главен настоятел Еужени Боре, директор на френското училище в Бебек. Като много добър дипломат Боре нерядко се е застъпвал пред Портата за разрешаване на проблеми на българското население в Цариград, с което отдавна е спечелил симпатиите на българите там. На 18 декември 1860 г.
многобройно българско представителство от високостоящи български
духовници
, светски дейци и граждани връчват на апостолическия викарий П.
Бруниони в Цариград молба на френски език (подготвена от лазаристите) до папа Пий 1Х за уния с Рим (при изрично запазване на традиционните български обичаи и славянското богослужение). На 15 март 1861 г. Миркович, заедно с Драган Цанков, Йосиф Соколски, дякон Рафаил Попов и лазариста Еужени Боре, заминават като делегация за Рим при папа Пий 1Х за ръкополагането на дядо Йосиф като глава на Унията в България. Ръкополагането се извършва на 14 април с. г. Литургията по време на церемонията се съслужва от Соколски на църковнославянски език, с който акт се изтъква важността и уникалността на славянската книжовност.
към текста >>
В този план косвено се включват и чуждите консули, които изпращат до своите правителства рапорти за появили се
слухове
за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска Църква.
От 1867 до 1869 г. е градски лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г. взема участие в един заговор, целта на който е да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята е с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунава да преминат чети като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците.
В този план косвено се включват и чуждите консули, които изпращат до своите правителства рапорти за появили се
слухове
за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска Църква.
След проверка турското правителство открива противоречия в съобщенията, но опитът, който има с българското четническо движение, го кара да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана. Така на 28 февруари 1870 г. е основана Българската екзархия. Поради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак в края на 1869 г. д-р Миркович е предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил, с амбиция като доверено лице на властта да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх).
към текста >>
в него се публикуват части от друга книга на същия автор на тази тема („Книга на
Духовете
").
списанието издава брошурата от 4 страници на д-р Миркович „Предпазителни и лечителни мерки против холерата", за която отново е критикуван от лекарското съсловие. През всичките тези години в списание „Нова светлина" са публикувани много преводи от френски език на Анастасия д-р Желязкова от Варна, предимно на спиритическа тематика. През 1892 г. списанието издава книгата на Алан Кардек „Характерът на спиритическото откровение". През 1893 г.
в него се публикуват части от друга книга на същия автор на тази тема („Книга на
Духовете
").
През 1893 г. отива отново в Париж. Там се запознава с мадам Лучия Гранж, чрез която по медиумичен начин получава важно съобщение за себе си и за България. В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия ще се завърне в страната си. По- късно през годините д-р Миркович припознава Петър Дънов като този Вожд.
към текста >>
Книгата предизвиква силната реакция на православните
духовници
и Миркович е критикуван в периодичния печат за нея.
Самият Миркович е във връзка със спиритическите среди във Варна. Често пребивава в града по търговски дела на семейната фирма „Р. В. Миркович и Сие" (седалище в Бургас), в която той има дял. Д-р Миркович превежда и издава през 1899 г. книгата на инженер Казимир Моте „Вечните истини от духа на Виктор Юго, приети дословно от Казимир Моте".
Книгата предизвиква силната реакция на православните
духовници
и Миркович е критикуван в периодичния печат за нея.
Първото запазено писмо на Петър Дънов до д-р Миркович е от 1 ноември 1898 г. В него има препратени поздрави до д-р Миркович от отец Константин А. Дъновски, бащата на П. Дънов. В писмото ясно проличава близкото познанство между Петър Дънов, Георги Миркович и Анастасия д-р Желязкова. Освен за пионер в областта на хомеопатията д-р Мирко- вич се счита и за бащата на спиритизма в България.
към текста >>
д-р Миркович и живеещите в Бургас Пеньо Киров и Тодор Стоименов са поканени лично от Петър Дънов на първия събор на
Духовната
Верига.
Дъновски, бащата на П. Дънов. В писмото ясно проличава близкото познанство между Петър Дънов, Георги Миркович и Анастасия д-р Желязкова. Освен за пионер в областта на хомеопатията д-р Мирко- вич се счита и за бащата на спиритизма в България. В Сливен той създава спиритическото дружество „Милосърдие", регистрирано в началото на 1900 г. През 1900 г.
д-р Миркович и живеещите в Бургас Пеньо Киров и Тодор Стоименов са поканени лично от Петър Дънов на първия събор на
Духовната
Верига.
Тримата са неговите първи ученици и редовни участници в следващите събори. От 1902 г. до смъртта си през 1905 г. д-р Миркович издава и редактира в Сливен „Виделина" - месечно списание, посветено на въпросите за развитието на душата, ума и сърцето. В това списание статии помества и Петър Дънов.
към текста >>
Събрали се той, Пеню Киров и Тодор Стоименов на сеанс да викат
духове
.
„Виделина" идва като естествено продължение на списание „Нова светлина", което продължава да излиза до 1910 г., но вече с редактор Тодор Бъчваров. През 1903 г., по случай 25-годишнината на санитарното дело у нас, Държавната санитарна инспекция награждава д-р Миркович с медал с корона „За гражданска заслуга", като най- стар лекар в България. Последният спиритически сеанс на д-р Миркович Влад Пашов в своята книга „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов" пише: „Случая ми разправи Дядо Благо (детският писател Стоян Русев), който беше близък с Тодор Стоименов. Ето и разказа за последния спиритичен сеанс на д-р Миркович.
Събрали се той, Пеню Киров и Тодор Стоименов на сеанс да викат
духове
.
След сеанса се заговорили по различни въпроси. Неочаквано при тях пристигнал Учителя Петър Дънов. По време на разговора д-р Миркович го запитал: „Учителю, много работи сте ни казвали и всички са се сбъдвали. Едно нещо обаче съм имал желание да Ви питам, но не съм се решавал. Сега ще Ви го кажа.
към текста >>
За разпоредител на завещанието е посочен неговият
духовен
наставник - Учителя Петър Дънов.
Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило. Това заминаване става на 29 септември същата година. От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло. Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен.
За разпоредител на завещанието е посочен неговият
духовен
наставник - Учителя Петър Дънов.
На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г.
към текста >>
На следващия събор на
Духовната
Верига през 1906 г.
Това заминаване става на 29 септември същата година. От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло. Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен. За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов.
На следващия събор на
Духовната
Верига през 1906 г.
по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г. Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция.
към текста >>
Той е много лъган от
духовете
.
Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Учителя Петър Дънов за д-р Миркович Младият евангелист Аз ще ви приведа един пример за добра постъпка из живота на доктор Миркович.
Той е много лъган от
духовете
.
Хората го считаха за голям скъперник - петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си. Кажеш ли: „Аз искам пари! ", той отговаряше: „Е, не може, тук има сметка". Но като му говорят духовете, широко отваряше кесията си. Искаше да приложи Новото учение.
към текста >>
Хората го считаха за голям скъперник - петаче не даваше, но щом говорят
духовете
, отваряше кесията си.
Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Учителя Петър Дънов за д-р Миркович Младият евангелист Аз ще ви приведа един пример за добра постъпка из живота на доктор Миркович. Той е много лъган от духовете.
Хората го считаха за голям скъперник - петаче не даваше, но щом говорят
духовете
, отваряше кесията си.
Кажеш ли: „Аз искам пари! ", той отговаряше: „Е, не може, тук има сметка". Но като му говорят духовете, широко отваряше кесията си. Искаше да приложи Новото учение. Един български младеж беше чиновник в едно русенско село.
към текста >>
Но като му говорят
духовете
, широко отваряше кесията си.
Аз ще ви приведа един пример за добра постъпка из живота на доктор Миркович. Той е много лъган от духовете. Хората го считаха за голям скъперник - петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си. Кажеш ли: „Аз искам пари! ", той отговаряше: „Е, не може, тук има сметка".
Но като му говорят
духовете
, широко отваряше кесията си.
Искаше да приложи Новото учение. Един български младеж беше чиновник в едно русенско село. Методистите там го обръщат към методизма. После обаче и баптистите го заинтересували, започнали да го убеждават и да го кръщават. Станал баптист, но го уволняват от Общината.
към текста >>
Духовете
казали на Доктора: „Да помогнеш на това момче!
". Малцина от евангелистите има, които могат да направят това. Докторът отиде, купи си нови дрехи и даде своите си. А дрехите му бяха хубави, той се носеше изящно. Свали ги много демократично, като че неговият син се върна от странство. Той беше нежен.
Духовете
казали на Доктора: „Да помогнеш на това момче!
" и той му каза: „Ще се оправи. Духовете ще оправят всичко, стига да ги слушаш". Цял месец стоя този младеж. Докторът му дава книги да чете, да се развива. Най-после д-р Миркович иска да му създаде работа, казва: „Какво да го правим?
към текста >>
Духовете
ще оправят всичко, стига да ги слушаш".
А дрехите му бяха хубави, той се носеше изящно. Свали ги много демократично, като че неговият син се върна от странство. Той беше нежен. Духовете казали на Доктора: „Да помогнеш на това момче! " и той му каза: „Ще се оправи.
Духовете
ще оправят всичко, стига да ги слушаш".
Цял месец стоя този младеж. Докторът му дава книги да чете, да се развива. Най-после д-р Миркович иска да му създаде работа, казва: „Какво да го правим? ". Казвам: „Да го поставим да продава книги". Имаше един книжар във Варна, Велчев.
към текста >>
Духовете
тъй казаха, ще го търпим.
Взе книгите този младеж, отиде някъде и не се върна вече. Казва Велчев: „Не се върна вашият човек". Рекох: „Ние да сме на негово място, ще направим същото. Може би да е направил някое добро някъде". Поусмихна се Докторът и казва за този момък: „Е, няма нищо!
Духовете
тъй казаха, ще го търпим.
Влюбил се е сигурно, намерил една млада мома. Духовете ще оправят тази работа. Той е мил, но не разбира още какво му говорят духовете". Аз харесвах тази черта у д-р Миркович - че има голяма вяра. „А - казваше той - духовете не могат да лъжат, будала съм аз, че не съм ги разбрал право." Той не казваше: „Тъй рекъл Господ", но „Тъй рекли духовете".
към текста >>
Духовете
ще оправят тази работа.
Рекох: „Ние да сме на негово място, ще направим същото. Може би да е направил някое добро някъде". Поусмихна се Докторът и казва за този момък: „Е, няма нищо! Духовете тъй казаха, ще го търпим. Влюбил се е сигурно, намерил една млада мома.
Духовете
ще оправят тази работа.
Той е мил, но не разбира още какво му говорят духовете". Аз харесвах тази черта у д-р Миркович - че има голяма вяра. „А - казваше той - духовете не могат да лъжат, будала съм аз, че не съм ги разбрал право." Той не казваше: „Тъй рекъл Господ", но „Тъй рекли духовете". Блажени верующите! Отивам един ден в книжарницата на Велчев, казва ми: „Вашият избраник ми задигна толкоз книги за няколко хиляди".
към текста >>
Той е мил, но не разбира още какво му говорят
духовете
".
Може би да е направил някое добро някъде". Поусмихна се Докторът и казва за този момък: „Е, няма нищо! Духовете тъй казаха, ще го търпим. Влюбил се е сигурно, намерил една млада мома. Духовете ще оправят тази работа.
Той е мил, но не разбира още какво му говорят
духовете
".
Аз харесвах тази черта у д-р Миркович - че има голяма вяра. „А - казваше той - духовете не могат да лъжат, будала съм аз, че не съм ги разбрал право." Той не казваше: „Тъй рекъл Господ", но „Тъй рекли духовете". Блажени верующите! Отивам един ден в книжарницата на Велчев, казва ми: „Вашият избраник ми задигна толкоз книги за няколко хиляди". „ Колко ти дължим?
към текста >>
„А - казваше той -
духовете
не могат да лъжат, будала съм аз, че не съм ги разбрал право." Той не казваше: „Тъй рекъл Господ", но „Тъй рекли
духовете
".
Духовете тъй казаха, ще го търпим. Влюбил се е сигурно, намерил една млада мома. Духовете ще оправят тази работа. Той е мил, но не разбира още какво му говорят духовете". Аз харесвах тази черта у д-р Миркович - че има голяма вяра.
„А - казваше той -
духовете
не могат да лъжат, будала съм аз, че не съм ги разбрал право." Той не казваше: „Тъй рекъл Господ", но „Тъй рекли
духовете
".
Блажени верующите! Отивам един ден в книжарницата на Велчев, казва ми: „Вашият избраник ми задигна толкоз книги за няколко хиляди". „ Колко ти дължим? Момък е, стават тия работи. Не искаме да те подяждаме, ние ще ги платим, считай, че все едно той ти е платил.
към текста >>
Той беше отличен човек във всяко отношение, разсъждаваше философски, но дойдеше ли до
духовете
, казваше: „Тук разсъждения няма.
И като го приложи, ще се върне при нас. Той отиде да продава книги. Печалбата ще дойде". Детинска вяра Аз бих желал всички да имате тази детинска вяра на д-р Миркович.
Той беше отличен човек във всяко отношение, разсъждаваше философски, но дойдеше ли до
духовете
, казваше: „Тук разсъждения няма.
На нас говорят по-висши същества, аз съм ученик и ще изпълня всичко". Щом няма духове, той казваше: „Аз съм лекар" и тогава сам, по своите медицински познания предписваше лекове. Щом дойдат духовете, пита ги: „Какво да се даде на болния? ". - Намагнетизирана вода. „Слушай - казва на болния, - има една медицина по-висока от нашата, тя е медицината на духовете.
към текста >>
Щом няма
духове
, той казваше: „Аз съм лекар" и тогава сам, по своите медицински познания предписваше лекове.
Печалбата ще дойде". Детинска вяра Аз бих желал всички да имате тази детинска вяра на д-р Миркович. Той беше отличен човек във всяко отношение, разсъждаваше философски, но дойдеше ли до духовете, казваше: „Тук разсъждения няма. На нас говорят по-висши същества, аз съм ученик и ще изпълня всичко".
Щом няма
духове
, той казваше: „Аз съм лекар" и тогава сам, по своите медицински познания предписваше лекове.
Щом дойдат духовете, пита ги: „Какво да се даде на болния? ". - Намагнетизирана вода. „Слушай - казва на болния, - има една медицина по-висока от нашата, тя е медицината на духовете. Като пиеш намагнетизирана вода, ще оздравееш." И действително той лекуваше добре. Дойде някой болен при него, даде му намагнетизирана вода и след един месец оздравява.
към текста >>
Щом дойдат
духовете
, пита ги: „Какво да се даде на болния?
Детинска вяра Аз бих желал всички да имате тази детинска вяра на д-р Миркович. Той беше отличен човек във всяко отношение, разсъждаваше философски, но дойдеше ли до духовете, казваше: „Тук разсъждения няма. На нас говорят по-висши същества, аз съм ученик и ще изпълня всичко". Щом няма духове, той казваше: „Аз съм лекар" и тогава сам, по своите медицински познания предписваше лекове.
Щом дойдат
духовете
, пита ги: „Какво да се даде на болния?
". - Намагнетизирана вода. „Слушай - казва на болния, - има една медицина по-висока от нашата, тя е медицината на духовете. Като пиеш намагнетизирана вода, ще оздравееш." И действително той лекуваше добре. Дойде някой болен при него, даде му намагнетизирана вода и след един месец оздравява. Той казваше: „Трябва да знаете, че когато духовете намагнетизират водата, всичките болести се лекуват".
към текста >>
„Слушай - казва на болния, - има една медицина по-висока от нашата, тя е медицината на
духовете
.
Той беше отличен човек във всяко отношение, разсъждаваше философски, но дойдеше ли до духовете, казваше: „Тук разсъждения няма. На нас говорят по-висши същества, аз съм ученик и ще изпълня всичко". Щом няма духове, той казваше: „Аз съм лекар" и тогава сам, по своите медицински познания предписваше лекове. Щом дойдат духовете, пита ги: „Какво да се даде на болния? ". - Намагнетизирана вода.
„Слушай - казва на болния, - има една медицина по-висока от нашата, тя е медицината на
духовете
.
Като пиеш намагнетизирана вода, ще оздравееш." И действително той лекуваше добре. Дойде някой болен при него, даде му намагнетизирана вода и след един месец оздравява. Той казваше: „Трябва да знаете, че когато духовете намагнетизират водата, всичките болести се лекуват". Той лекуваше по два начина. Всякога запитваше духовете: „Как да лекувам, по научно-медицински начин или чрез намагнетизирване?
към текста >>
Той казваше: „Трябва да знаете, че когато
духо
вете намагнетизират водата, всичките болести се лекуват".
Щом дойдат духовете, пита ги: „Какво да се даде на болния? ". - Намагнетизирана вода. „Слушай - казва на болния, - има една медицина по-висока от нашата, тя е медицината на духовете. Като пиеш намагнетизирана вода, ще оздравееш." И действително той лекуваше добре. Дойде някой болен при него, даде му намагнетизирана вода и след един месец оздравява.
Той казваше: „Трябва да знаете, че когато
духо
вете намагнетизират водата, всичките болести се лекуват".
Той лекуваше по два начина. Всякога запитваше духовете: „Как да лекувам, по научно-медицински начин или чрез намагнетизирване? ". Ако му се кажеше, че трябва да лекува по медицински начин, той даваше хапове. Доста вещ медик беше, но щом му казваха да лекува по начина на духовете, веднага даваше магне- тическа вода без никакви хапове. И казваше: „Тази магнетическа вода е хиляди пъти по-силна от нашите лекарства".
към текста >>
Всякога запитваше
духовете
: „Как да лекувам, по научно-медицински начин или чрез намагнетизирване?
„Слушай - казва на болния, - има една медицина по-висока от нашата, тя е медицината на духовете. Като пиеш намагнетизирана вода, ще оздравееш." И действително той лекуваше добре. Дойде някой болен при него, даде му намагнетизирана вода и след един месец оздравява. Той казваше: „Трябва да знаете, че когато духовете намагнетизират водата, всичките болести се лекуват". Той лекуваше по два начина.
Всякога запитваше
духовете
: „Как да лекувам, по научно-медицински начин или чрез намагнетизирване?
". Ако му се кажеше, че трябва да лекува по медицински начин, той даваше хапове. Доста вещ медик беше, но щом му казваха да лекува по начина на духовете, веднага даваше магне- тическа вода без никакви хапове. И казваше: „Тази магнетическа вода е хиляди пъти по-силна от нашите лекарства". Жабите Ние сме се отдалечили от Бога доброволно.
към текста >>
Доста вещ медик беше, но щом му казваха да лекува по начина на
духовете
, веднага даваше магне- тическа вода без никакви хапове.
Дойде някой болен при него, даде му намагнетизирана вода и след един месец оздравява. Той казваше: „Трябва да знаете, че когато духовете намагнетизират водата, всичките болести се лекуват". Той лекуваше по два начина. Всякога запитваше духовете: „Как да лекувам, по научно-медицински начин или чрез намагнетизирване? ". Ако му се кажеше, че трябва да лекува по медицински начин, той даваше хапове.
Доста вещ медик беше, но щом му казваха да лекува по начина на
духовете
, веднага даваше магне- тическа вода без никакви хапове.
И казваше: „Тази магнетическа вода е хиляди пъти по-силна от нашите лекарства". Жабите Ние сме се отдалечили от Бога доброволно. Вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена. Можете да предполагате само, но положително не знаете.
към текста >>
Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия
духове
да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна.
Можете да предполагате само, но положително не знаете. Понякога казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо. И тогава казвате, че „Духът отвътре ми каза това и това". Такива случаи има много в спиритизма. Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси.
Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия
духове
да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна.
Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила. Защо не му се открила? После му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби. Доктор Миркович се примирил с това положение. Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби.
към текста >>
Офицерът и
духовете
Жабите са символ на материалистическия живот. Значи не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот. Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките му. Той ми разправяше тия анекдоти. Аз му казвам: „Блажен си, че имаш такава вяра".
Офицерът и
духовете
Д-р Миркович, който издаваше списание „Нова светлина", ми разправяше за един офицер, след като говорихме за спиритизма. Този офицер толкоз се изплашил от духове и го било страх, та жена му трябвало да излиза и да го пази. Казва на жена си: „Как не те е страх, ела с мене да ми кажеш къде ще вървя, откъде идват". Не може да извади ножа да се брани срещу духове. Той вижда призраци.
към текста >>
Този офицер толкоз се изплашил от
духове
и го било страх, та жена му трябвало да излиза и да го пази.
Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките му. Той ми разправяше тия анекдоти. Аз му казвам: „Блажен си, че имаш такава вяра". Офицерът и духовете Д-р Миркович, който издаваше списание „Нова светлина", ми разправяше за един офицер, след като говорихме за спиритизма.
Този офицер толкоз се изплашил от
духове
и го било страх, та жена му трябвало да излиза и да го пази.
Казва на жена си: „Как не те е страх, ела с мене да ми кажеш къде ще вървя, откъде идват". Не може да извади ножа да се брани срещу духове. Той вижда призраци. Това е фантазия, в ума си създал известни неестествени съотношения. Богатството
към текста >>
Не може да извади ножа да се брани срещу
духове
.
Аз му казвам: „Блажен си, че имаш такава вяра". Офицерът и духовете Д-р Миркович, който издаваше списание „Нова светлина", ми разправяше за един офицер, след като говорихме за спиритизма. Този офицер толкоз се изплашил от духове и го било страх, та жена му трябвало да излиза и да го пази. Казва на жена си: „Как не те е страх, ела с мене да ми кажеш къде ще вървя, откъде идват".
Не може да извади ножа да се брани срещу
духове
.
Той вижда призраци. Това е фантазия, в ума си създал известни неестествени съотношения. Богатството Д-р Миркович, наш приятел, казваше: „Втори път аз не искам да бъда богат, искам да бъда слуга при някой добър господар". Вие искате да бъдете господари, да имате милиони левове.
към текста >>
Той каза, че в астралния мир
духовете
работят и почиват.
Призоваване духа на д-р Миркович На това събрание присъства духът на д-р Миркович, който говори чрез П. К. Дънов. За духа на д-р Миркович имахме поставен стол около масата. Той поздрави всички ни и изказа съжаление, че не е работил, както би трябвало да работи, когато бил между нас на Земята: „Долу минавах за мъдър и умен, а тук съм като малко дете".
Той каза, че в астралния мир
духовете
работят и почиват.
Тяхната работа била да преработват грубата материя и да образуват видимия мир, в който ние живеем. Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай."
към текста >>
80.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Обръщане към
духовното
Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.
Обръщане към
духовното
Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си. Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл. Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл.
към текста >>
Интерес към
духовното
Т.
След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите. Обръщане към духовното
Интерес към
духовното
Т.
Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си. Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл. Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл. През 1897 г.
към текста >>
Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив човек, много сърдечен и много
духо
вен.
Още щом се срещнахме, ми каза: „Ти си много добър медиум". Така започнахме да правим опити с писане и масичка. Чрез В. Козлов се запознах с друг един човек - П. Киров, който се оказа много по-напреднал.
Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив човек, много сърдечен и много
духо
вен.
Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина". На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски". Дотогава считах Евангелието за попска книга, на което ни учеха в училище. Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея."
към текста >>
По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият
духовен
ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ.
Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина". На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски". Дотогава считах Евангелието за попска книга, на което ни учеха в училище. Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея."
По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият
духовен
ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ.
Приятелят В. Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек". И наистина, Т. Стоименов и П. Киров изпращат Козлов на пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В.
към текста >>
Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в
духовно
отношение човек".
На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски". Дотогава считах Евангелието за попска книга, на което ни учеха в училище. Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея." По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ. Приятелят В.
Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в
духовно
отношение човек".
И наистина, Т. Стоименов и П. Киров изпращат Козлов на пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В. Козлов се среща и говори с Учителя Петър Дънов за тези приятели. Така те получават писмо, откъдето и тръгва кореспонденцията помежду им.
към текста >>
Г-н Дънов е наистина много напреднал
духовно
човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси".
Козлов се среща и говори с Учителя Петър Дънов за тези приятели. Така те получават писмо, откъдето и тръгва кореспонденцията помежду им. През месец август 1898 г. П. Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов, след което споделя с Т. Стоименов: „Това нашето са само опити.
Г-н Дънов е наистина много напреднал
духовно
човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси".
До 1900 г. тримата - Т. Стоименов, П. Киров и д-р Миркович, продължават да се събират, да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси. Първата среща с Учителя Петър Дънов
към текста >>
Киров и д-р Миркович, продължават да се събират, да четат Евангелието и да разискват по
духовни
въпроси.
Стоименов: „Това нашето са само опити. Г-н Дънов е наистина много напреднал духовно човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси". До 1900 г. тримата - Т. Стоименов, П.
Киров и д-р Миркович, продължават да се събират, да четат Евангелието и да разискват по
духовни
въпроси.
Първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов и П. Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т.
към текста >>
Струваше ми се, че
духовният
свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си.
Това беше едно голямо разочарование за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина. Помня тогава, че между другите въпроси беше и тоя: „Вие виждал ли сте ангел? ". „Естествено, в различни степени! " - беше отговорът. С една дума, аз бях съвсем поразен, което чувах от него.
Струваше ми се, че
духовният
свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си.
„А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? " - запитах го аз. „И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре". Първият събор на Бялото Братство в България „Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т.
към текста >>
„А кога ще можем да направим конгрес на
духовните
хора в България?
Помня тогава, че между другите въпроси беше и тоя: „Вие виждал ли сте ангел? ". „Естествено, в различни степени! " - беше отговорът. С една дума, аз бях съвсем поразен, което чувах от него. Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си.
„А кога ще можем да направим конгрес на
духовните
хора в България?
" - запитах го аз. „И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре". Първият събор на Бялото Братство в България „Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т. Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна.
към текста >>
81.
09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ
Бесовъпрошателство (ост.) - извикване на зли
духове
.
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ Архангел (гр.) - върховен, най-висш ангел; от гр. арх - главен, изначален и ангелос - вестител. Аслъ (тур.) - наистина, всъщност. Бахча (пер.-тур.) - зеленчукова или овощна градина.
Бесовъпрошателство (ост.) - извикване на зли
духове
.
Благовременно (ост.) - в удобен случай. Благоутробие (ост.) - милосърдие. Вам (ост.) - дателен падеж от вие; на вас. Вендуза (нгр.) - вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв към повърхността на кожата. Вишнаго (ост.) - родителен падеж от вишен; върховен.
към текста >>
е събирателно понятие, обозначаващо всички учения и практики, с които се влиза във връзка с
духовете
, както и с мъртвите.
Слог (рус.) - 1. сричка. 2. стих. Снизхождение (рус.) - отстъпчивост към чужди грешки или недостатъци. Сподобявам (ост.) - удостоявам. Спиритуализъм (лат.), спиритус - дух; С.
е събирателно понятие, обозначаващо всички учения и практики, с които се влиза във връзка с
духовете
, както и с мъртвите.
Стрепет (диал.) - спънка. Строптиливост (книж. ост.) - упорит, своенравен, опърничав. Тарифа (ар.-исп.) - 1. разпис на цени за превоз, мита или надници. 2.
към текста >>
82.
№52 /Петър Дънов/
Днешната тъмнина ще се преобърне на
духовна
виделина.
Всичко, което ми съобщавате, тъй трябваше да се свърши. Все, що Господ отрежда, е добро. Трябва да се внимава на всичко. Думите казани ще се утвърдят скоро или късно. Стойте, прочее, твърди и постоянни във вярата.
Днешната тъмнина ще се преобърне на
духовна
виделина.
Засега от няколко време се намирам тук привременно8. Дойдох да свърша една работа и кога я свърша, ще се върна. Всичко върви добре. Господ оправя пътя ни. Ние струваме добрата Му Воля.
към текста >>
83.
№53 /Петър Дънов/
16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои
духове
, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“.
Дънов и участва във всички срещи на Веригата. 13 Както стана ясно в предходната бележка – до 2.06.1902 г. не са открити данни за кореспонденция помежду им. 14 Това са двете „съобщения“ (Вест І и Вест ІІ), изписани с красивия калиграфски почерк на К. Кърджиев. 15 Това съобщение се публикува за първи път.
16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои
духове
, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“.
17 Това съобщение се публикува за първи път. 18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г.(„Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели.
към текста >>
84.
№ 48 /ПЕНЮ КИРОВ/
Разправя, че бил добре, но не дотам в
духовно
отношение.
Имам болка от света и [от] делата му, и то не малка. Ако Бог благоволи да се видим, то заедно с арменчето ще дойдем, или пък може ти да дойдеш, но този въпрос да оставим времето да го реши. Мен бяха ме уволнили от работа, но след 15 дни пак ме повикаха и сега-засега съм на привременна работа. Д-рът не ми е писал, но аз тези дни му писах и изплащах един дълг21. От Васил днес получих писмо.
Разправя, че бил добре, но не дотам в
духовно
отношение.
Пита ме за всички ни, пита и за теб как си, също и за г-жа д-р Желязкова. Засега щял да бъде все в Париж. Мислел да почне търговско предприятие. Поздрави този нов приятел в Господа, К. Кърджиев, и яви ми как приема съобщенията – посредством писание, или другояче.
към текста >>
85.
№55 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Бъди бодър и трезвен
духом
, всичко е за добро.
Вашите домашни с постъпката си са насипали жар на главата. Аз зная какво ще ги постигне, но жив е Господ, нашият Спасител. Аз бих произнесъл думите, но заради твоето добро ще премълча, за да се прослави Този, Който говори. Ако рече дяволът да ти препятства още, съобщи ми.
Бъди бодър и трезвен
духом
, всичко е за добро.
Онзи, Който е откъм нас, е по-силен от онзи, който е с тях. Покажи сега на дело, че ти любиш Господа Исуса повече от всичко земно. „Дом бащин е небето нам.“ Проси и ще ти се даде, търси и ще намериш. Сега е време за Господа да покаже и своята сила, и своята благодат. Макар и нищо да нямаме, обаче всичко владеем.
към текста >>
86.
№59 /Петър Дънов/
Аз се моля за вас Бог да ви укрепи и уякчи
духом
.
Ний не търсим одобрението на человеци, нито техните похвали. Който може да приеме това, добре. Утешавайте се и се укрепявайте всички в Господа, Нашия Спасител. Господ ще стори все, що е добро и благоугодно според Неговата блага Воля. Ний сме виделина на света и нека да свети нашият живот, за да се прославлява Нашият Отец, Който е на Небето.
Аз се моля за вас Бог да ви укрепи и уякчи
духом
.
Ваш верен: П. К. Дънов Писъмцето на д-р Миркович предадох на Добрев и работата, както я устрои Бог, добре се посрещна. Поздрави Д-ра нарочно от мен и му кажи, че кога се срещнем според Божието определение, ще се разговаряме. Добрев внесе сумата на мене, само че желае да му се изпрати полицата.
към текста >>
87.
№60 /Петър Дънов/ [отворена карта]
Мисля да препътувам по
сухо39
.
№6038 (Петър Дънов) [отворена карта] Варна, 25 юлий 1901 г. Л. б. Пеню Телеграмата Ви получих.
Мисля да препътувам по
сухо39
.
Засега се приготовлявам за пътя. Около края на тая седмица ще пристигна40. С поздрав към всички ви. Ваш: П. К. Дънов
към текста >>
39 Пътуването по
сухо
е през Стара планина и р.
Около края на тая седмица ще пристигна40. С поздрав към всички ви. Ваш: П. К. Дънов -----------------------------
39 Пътуването по
сухо
е през Стара планина и р.
Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.
към текста >>
„Родина“, много практичен,
духовит
, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си.
Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.
„Родина“, много практичен,
духовит
, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си.
Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия.
към текста >>
88.
№61 (Петър Дънов) [отворена карта]
Надявям се писмото ми да Ви завари
духом
бодри.
№6141 (Петър Дънов) [отворена карта] Сливен, 15 авг[уст] 1901 г. Л. Б. Киров,
Надявям се писмото ми да Ви завари
духом
бодри.
Ний42 пристигнахме в Ямбол благополучно и всичко се устрои добре. Благодарни сме за благата ръка, която ни ръководи и устройва всичко за добро. На 14-и того тръгнах за Сливен, гдето пристигнах същия ден. Тук ще се бавя няколко дена и ще продължа пътя по-нататък. Поздрави Тодор, Мелкон и господин Колесников43.
към текста >>
Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна
духовна
семинария и е под влиянието на революционни идеи.
41 Това писмо се публикува за първи път. 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. №39. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр.
Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна
духовна
семинария и е под влиянието на революционни идеи.
Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г.
към текста >>
89.
№ 65 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Нещата не се посрещат според нашето мислене, но нима трябва да скърбим и да се отегчаваме
духом
?
Влизам в положението на всички неща, които ми разправяте. Но преди всичко нашият живот трябва да се развива според плана и начина, който Всемъдрият Наш Небесен Отец е отредил. Не както се иска нам, но както се слага животът сам по себе си. Онова, което ни се дава според Волята на Бога, то е най- доброто и най-благото. Ний трябва постоянно да възлагаме своите надежди на Господа.
Нещата не се посрещат според нашето мислене, но нима трябва да скърбим и да се отегчаваме
духом
?
Не. Ний трябва да призоваваме светия Божий Дух да ни ръководи. Брат Колесников трябва още да се усъвършенствува във вярата. Своята си ли воля ний вършим, или Волята на Господа? Ако има мъчнотии, Господ ще ги отстрани постепенно.
към текста >>
90.
№54 /Пеню Киров/
Мелкон засега е много добър
духовно
, смея да го похваля.
Мелкон се молихме за мен да ми се даде работа. Отговорът беше да се отнесем до теб и ти да ходатайствуваш за мен. Сега моля, походатайствувай пред Отца за това. Аз работата, която щях да върша, се осуети, така че нищо засега не върша, нито пък имам възможност. Тези дни зле бях се поболял от òгница, но Господ ме привдигна.
Мелкон засега е много добър
духовно
, смея да го похваля.
Той съвсем се измени, почна да става вразумителен. Той се отдели от онези49, но доста го оставиха длъжен. Вчера имахме събрание в „Каманете“50 – знаеш, гдето не можахме да отидем. Там беше и Курустов, и Юрдан51 – младият момък. Доста добре прекарахме.
към текста >>
91.
№ 56 /Пеню Киров/
Съзирам
духом
, че ти изпитваш мъчнотиите на тоз живот, не си сам.
За тебе, братко, нищо не пишеш. Види се, че считаш за излишно това. Ако нещо си огорчен от нас, прости ни. Ако ли пък Господ е нещо огорчен от нашия живот, моли го, за да ни прости. Ний сме хора грешни и лесно не можем да се отървем от греха.
Съзирам
духом
, че ти изпитваш мъчнотиите на тоз живот, не си сам.
Има сърца и души, които те любят и благодарят за теб Богу. Ти живееш не за себе си, но за нас. Ако имаш нужда за пари, яви ни. Тук, при това [писмо], привключвам и исканото ти „Призвание към Българский народ“. Приеми сърдечен поздрав от всички ни.
към текста >>
92.
№66 /Петър Дънов/
Надявам се всички да сте здрави и тялом, и
духом
.
Вий знаете колко спънки и препятствия съм срещнал от този син на мрака. Но Онзи, Който е с мене, е по-силен. Господ е победител, Той е възтържествувал. Той ще ни изведе победоносно докрай всинца ни. Моята радост е вие да растете в благодат и сила, да сте разумни и мъдри във всичко.
Надявам се всички да сте здрави и тялом, и
духом
.
С настоящото си [писмо] Ви повръщам Колесниковото писмо. Бъдете всинца верни и усърдни, това е нашето дело. 3 а някои други неща ще Ви пиша по-после. Поздрави нарочно бр. Тодор и Мелкон.
към текста >>
93.
№67 (Петър Дънов) [отворена карта]
Не се смущавайте
духом
.
Получих последното Ваше отворено писмо. Надявам се да сте по-добре засега. "Просете - казва Господ - и ще ви се даде, търсете и ще намерите." [Мат. 7:7] Всичко съдейства за наше добро. Ще ви се окаже помощ.
Не се смущавайте
духом
.
Има неща по-добри, които се готвят за нашия духовен живот. Всичко е приготвено и ние трябва ден след ден да приемаме това, което нашият Небесен Баща благоволява да ни дава. Пазете вътрешното спокойствие на духа си. Благодарете за всичко. Уповайте твърдо, вярвайте непоколебимо, любете постоянно, дръжте се с крепка ръка и готови бъдете за всичко.
към текста >>
Има неща по-добри, които се готвят за нашия
духовен
живот.
Надявам се да сте по-добре засега. "Просете - казва Господ - и ще ви се даде, търсете и ще намерите." [Мат. 7:7] Всичко съдейства за наше добро. Ще ви се окаже помощ. Не се смущавайте духом.
Има неща по-добри, които се готвят за нашия
духовен
живот.
Всичко е приготвено и ние трябва ден след ден да приемаме това, което нашият Небесен Баща благоволява да ни дава. Пазете вътрешното спокойствие на духа си. Благодарете за всичко. Уповайте твърдо, вярвайте непоколебимо, любете постоянно, дръжте се с крепка ръка и готови бъдете за всичко. Така казва носителят на Божиите благости.
към текста >>
94.
№60 (Пеню Киров)
Духовете
са някак по-раздвижени.
Тогава ний наредихме нашия дюкян, който е доста голям салон, и така държаха се 3 сказки и една проповед, които излязоха доста сполучливи и доста публика присъства за това. Протестантите останаха като попарени. Те не мислеха нещо да извършим ний. Аз съм уверен, че ако имаме един дом за събиране тук, при нас ще дохождат повече слушатели, отколкото при тях, защото на нас хората повече ни симпатизират. При това, ако имаме и проповедник, още по-голяма надежда има.
Духовете
са някак по-раздвижени.
Ще моля да помислиш, да попиташ и ни явиш тази година къде ще имаме събор. Съборът тази година изглежда ще бъде за нас от голяма важност, защото може би ще дойдат братята и сестрата от Хасково. Тези хора са много заинтересовани и постоянно изискват от мен духовна храна. Сестрата е една от редките помежду ни, защото Господ благоволява чрез Духа си в нея. Тя има такива съобщения на глас, щото аз вярвам, че в събора ни тя ще ни бъде за радост.
към текста >>
Тези хора са много заинтересовани и постоянно изискват от мен
духовна
храна.
Аз съм уверен, че ако имаме един дом за събиране тук, при нас ще дохождат повече слушатели, отколкото при тях, защото на нас хората повече ни симпатизират. При това, ако имаме и проповедник, още по-голяма надежда има. Духовете са някак по-раздвижени. Ще моля да помислиш, да попиташ и ни явиш тази година къде ще имаме събор. Съборът тази година изглежда ще бъде за нас от голяма важност, защото може би ще дойдат братята и сестрата от Хасково.
Тези хора са много заинтересовани и постоянно изискват от мен
духовна
храна.
Сестрата е една от редките помежду ни, защото Господ благоволява чрез Духа си в нея. Тя има такива съобщения на глас, щото аз вярвам, че в събора ни тя ще ни бъде за радост. Аз чувствам, че чудно нещо ще бъде този наш събор, когато изпълнени мнозина от св. Дух Божий почнат да хвалят и славят името Му. Едно засега е лошо, че по нямане достатъчно работа принуден съм да напусна колосвачеството.
към текста >>
Подзаглавието на вестника е „Вестник политически, научно-литературен и
духовен
“.
Отворената карта от 26-и март получих днес, 29-и того. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 65 По това време има вестник „Новини“, орган на Българската екзархия, който излиза в Цариград от 27 октомври 1890 до 9 октомври 1912 година.
Подзаглавието на вестника е „Вестник политически, научно-литературен и
духовен
“.
Вестникът е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за 263 поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия. Не е ясно дали става дума за този или за друг вестник. 66 Тодор Иванов Бъчваров (1871-1923) – издава сп. „Родина“ (от 24.10.1898 до 1915 г.). Списанието спира да излиза по време на войните.
към текста >>
По този начин ти не можеш да обърнеш внимание: ти седиш и си под влиянието на по-низши
духове
.
Защо искаш неща, които не разбираш? Ако е за знание, остави твоето знание! “. Той казва: „Извини! “. Докарах малко съзнанието му. Като ме види, веднага се засяга един център – иска да ми обърне вниманието.
По този начин ти не можеш да обърнеш внимание: ти седиш и си под влиянието на по-низши
духове
.
Ти ми говори на мене. Ти ме считаш в дадения случай като другите хора. Като те гледам вчера на пазаря: говориш на другите хора – и на мене говориш по същия начин. Ти искаш да ми обърнеш вниманието. Какво ще ми обърнеш вниманието – ти нито ме познаваш.
към текста >>
95.
№73 (Петър Дънов)
В тях развива идеята за една по-висша справедливост и
духовност
в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.
В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници.
В тях развива идеята за една по-висша справедливост и
духовност
в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.
заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. 77 Вероятно Е. С. Попов.
към текста >>
96.
№74 (Петър Дънов)
Аз познавам къде е болното място, но тази е добрата Воля на нашия благ Господ и благ Небесен Баща - да ни укрепи и уякчи
духом
в сила и мощ.
Ако Той е откъм нас, кой ще бъде против нас? Кога се изпитва нашата вяра, нека да бъдем твърди в служението си. А след всичко имайте Любов. Бъдете [с]низходителни. Ний сме призвани да воюваме, и то благородно.
Аз познавам къде е болното място, но тази е добрата Воля на нашия благ Господ и благ Небесен Баща - да ни укрепи и уякчи
духом
в сила и мощ.
Знанието Господне е приятно. Не само вие, аз съм срещал хиляди мъчнотии и препятствия отвсякъде. Зная източника на злото, но Господ ще се възцари най-после. Този път, по който вървите сега, е Божият път, радвайте се, че Великият Му свят Дух ви ръководи и утешава. Бъдете весели, благодарни от всичко.
към текста >>
97.
№75 (Петър Дънов)
Аз съм осветлен върху работите, но ми е казано да чакам и да пазя всичко в тайна, да не би лукавите
духове
да се възползват.
Отвореното Ви писмо получих и разбирам Вашите желания. Във всичката тая работа има нещо криво. Бог не е человек, та да може някой да прикрие своите постъпки. Оставете работите да вземат своя естествен път. Нека Д-рът стори това, което той мисли за добре.
Аз съм осветлен върху работите, но ми е казано да чакам и да пазя всичко в тайна, да не би лукавите
духове
да се възползват.
За моето идвание нямам още заповед и не мога да дойда преди време. Трябва да се почака още. Призовете Господа в молитвите си, помолете Му се Той да устрои всичко. Това ми е съобщено за Вази: упражнете Вашата вяра. Кажете явно всичко, с всяко чистосърдечие.
към текста >>
98.
№77 (Петър Дънов) [отворено писмо]
Винаги бъдете пламенни
духом
и в молитва.
Поздрави всички приятели и братя в Господа. Нарочно поздрав на Тодор, Мелкон, Арнаудов, Николай и Никола83 . Поздрави и така също и госпожата си. Остава сега всички да се подвизавате добре във вярата и Любовта, като оставяте миналото настрана и се стремите към бъдещето, към съвършенството в познанието на Истината, която е скрита в недрата на Господа. Аз зная, Господ ще ви укрепи и помогне във всички усилни времена, ще вложи Дух на благост и кротост в познание на всяко добро дело.
Винаги бъдете пламенни
духом
и в молитва.
Поздрави и Корустов, и Д-ра, ако е още в Бургас, като приемеш тая карта. Пращам ви моите сърдечни сърадвания на всички ви и благи желания за доброто и преуспяванието. Ваш верен: П. К. Дънов Адрес: П.
към текста >>
99.
№79 (Петър Дънов)
Укрепявайте се
Духом
.
№79 (Петър Дънов) Стара Загора, 5 октомврий 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Аз зная положението Ви и вътрешната Ви нужда.
Укрепявайте се
Духом
.
Ако Ви се тури товара на гърба сега, не можете го понесе, а Господ знае това. Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най- малкото колебание или двоумение. „Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие.
към текста >>
В Сливен има признаци на
духовно
съживление.
Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най- малкото колебание или двоумение. „Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействайте кога Господ работи.
В Сливен има признаци на
духовно
съживление.
Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват.
към текста >>
100.
№82 (Петър Дънов)
Има някои
духовни
спънки, които произтичат от слабостите на [тези] братя изпомежду ни, които не са осветлени в пътя Господен.
Последното Ви писмо получих, още когато бях в Хасково. Приятелите, за които идеше дума във вашето писмо, ги нямаше. Те, както Ви съобщих и по-преди, се задомили, както всички хора. Мисля, това е по-добре, отколкото да ги изкушава Лукавият другояче. Аз съм сега в това място, отгдето Ви пиша.
Има някои
духовни
спънки, които произтичат от слабостите на [тези] братя изпомежду ни, които не са осветлени в пътя Господен.
Най-после, нека всякой да се стреми към изпълнение Волята Божия. Мене ми се струва, че помежду Ви няма достатъчно себеотричание. Личните чувства на мнозина идат в противовес на Божията Любов. Аз нямам съмнение, Господ ще изправи всичко. Вий ще опитате на себе си Неговата сила.
към текста >>
Както и да е, някои лоши
духове
упражняват своето влияние помежду вази.
Личните чувства на мнозина идат в противовес на Божията Любов. Аз нямам съмнение, Господ ще изправи всичко. Вий ще опитате на себе си Неговата сила. Аз мисля Любовта да бъде за ръководител на всинца ни. Ако дойде до разправии и назидания, това мен не ме радва.
Както и да е, някои лоши
духове
упражняват своето влияние помежду вази.
Надявам се Господ да ви упъти, да имате мир и съгласие всички и да не става никой от вази пречка за делото. Мен ми са открити причините за вашето охладняване. То е просто от неразбиране истинския смисъл на живота. Всякой от вас търси своите си облаги. Най-после свободни сте всички да мислите и вършите, което вам се струва добро.
към текста >>
НАГОРЕ