НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
269
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Необходимостта изисквала, щото той сам да се заинтересува за своето бъдеще и сам да почне да го приготовлява от
условията
и материалите в ръка.
Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят. Раболепствал е пред силите на управляющите, молил се е на Природата, принасял и жертви и всесъжения по всякой начин и то само да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и неговите всесъжения и пожертвувания са оставали ялови, без да принесат каква-годе полза. Природата, която поетите велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и добродетел, не се е интересувала да знае за детинските мисли и желания на человека.
Необходимостта изисквала, щото той сам да се заинтересува за своето бъдеще и сам да почне да го приготовлява от
условията
и материалите в ръка.
Всички други мечти са били празни, порядъкът на Природата е бил неизменяем. Дали человек бил гладен, или жаден, слаб или страждующ, болен или умирающ, това е било все едно за нея. Тя хладнокръвно го е посрещала и изпровождала вън от своето владение. И колко често пъти той е бивал ограбван и лишаван от всичко, що му било най-мило и драго? Горчивата опитност, която человеческата душа постоянно изпитвала от лишението на съществената храна и от която естеството й е имало нужда всякой ден, се явява в сърцето и ума на древните поети и мъдреци, които са възгласявали истината в следващите думи: „Не вика ли мъдростта и не издава ли разумът гласа си?
към текста >>
Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните
условия
на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува.
Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера. Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй. И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието? Попитай обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас? Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи.
Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните
условия
на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува.
Този факт ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос. На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания. На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав. Че в това има истина, може да се види и от народната поговорка, които казва, че вълкът по-лесно променява космите си, отколкото нрава си. Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека, за това странно явление, което науката нарича хередитарност (наследственост).
към текста >>
От прилагането на
условията
и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност.
В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят.
От прилагането на
условията
и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност.
А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот?
към текста >>
Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални
условия
?
А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот?
Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални
условия
?
Да, без всяко съмнение той е същият природен закон, приложен в по широка смисъл. Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото. От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие. Разбира се, като сме съпричастници на един общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение, за зло или добро. Добрият ни или лошият ни характер ще отрази своето влияние неизбежно върху общественото здраве и състояние.
към текста >>
Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните
условия
на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно.
Разбира се, като сме съпричастници на един общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение, за зло или добро. Добрият ни или лошият ни характер ще отрази своето влияние неизбежно върху общественото здраве и състояние. Не само това, но още ще остави неизгладим отпечатък върху бъдещето поколение. Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота. По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва.
Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните
условия
на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно.
Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък.
към текста >>
Постоянно отхвърляме нейните
условия
и следователно постоянно страдаме за своето упорство.
Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък. Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието. Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания.
Постоянно отхвърляме нейните
условия
и следователно постоянно страдаме за своето упорство.
Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях. Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината. Странно явление! Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър. Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума.
към текста >>
Под такива
условия
животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало.
Нека ни докаже противното. – „Майки, майки иска Франция“, казва Наполеон Великий. Но тези майки не са създавани без Добродетел. За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта. Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане.
Под такива
условия
животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало.
Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
към текста >>
Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем
условия
, сиреч вечността.
Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си. Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си. „Истината е кръг – казва проф. Бородин, – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг.
Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем
условия
, сиреч вечността.
Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
към текста >>
Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни
условия
за усъвършенстване умствените и душевни сили.
„Истината е кръг – казва проф. Бородин, – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг. Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността. Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не.
Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни
условия
за усъвършенстване умствените и душевни сили.
Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.
към текста >>
Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските
условия
за нашия живот.
Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските
условия
за нашия живот.
И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове. Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие.
към текста >>
2. Необходимостта[8]го заставила сам да се погрижи за своето бъдеще и сам да започне да го изгражда, като използва ония
условия
и материали, с които разполагал в дадения момент.
3. Неизменният ред в природата 1. В течение на хиляди години човек е бил роб и сляп, верен поклонник на материалния свят. Раболепствал[7] е пред силата на управляващите, молел се е на природата, принасял ú е жертви, за да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и жертвоприношения оставали без резултат. природата, на която поетите пеели химни заради нейното могъщество, величие и красота, ни най-малко не се интересувала от детинските мисли и желания на човека.
2. Необходимостта[8]го заставила сам да се погрижи за своето бъдеще и сам да започне да го изгражда, като използва ония
условия
и материали, с които разполагал в дадения момент.
Той разбрал, че всичко друго са празни мечти, защото редът, който царува в природата, е и си остава неизменен. Дали човекът бил гладен или жаден, слаб или страдащ, болен или умиращ, това било напълно безразлично за нея. Тя равнодушно го посрещала и изпращала вън от своите владения. И колко често той бивал ограбван и лишаван от всичко, което му било най-скъпо! 3. Горчивият опит на човешката душа, почерпан от ежедневната липса на съществената за естеството ú храна, е намерил израз в писанията на древните поети и мъдреци: „Не вика ли мъдростта?
към текста >>
От прилагането на
условията
и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм.
17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света.
От прилагането на
условията
и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм.
6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие. 3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм?
към текста >>
Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални
условия
?
6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие. 3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм?
Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални
условия
?
[20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл. 4. Очевидно онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо също така и за благоденствието на обществото. Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството. Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо семейство ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност. Добрият или лошият характер на отделния индивид неизбежно ще окаже своето влияние върху общественото здраве, а освен това ще остави неизгладим отпечатък и върху бъдещите поколения.
към текста >>
Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни
условия
, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека.
4. Очевидно онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо също така и за благоденствието на обществото. Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството. Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо семейство ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност. Добрият или лошият характер на отделния индивид неизбежно ще окаже своето влияние върху общественото здраве, а освен това ще остави неизгладим отпечатък и върху бъдещите поколения. 5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва.
Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни
условия
, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека.
6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи. 8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък.
към текста >>
7. При такива
условия
у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината.
– мир; – благоденствие; – успех; – духовно просвещение; – повдигане.
7. При такива
условия
у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината.
Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
към текста >>
4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават
условията
за нашето правилно или неправилно развитие.
2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека.
4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават
условията
за нашето правилно или неправилно развитие.
Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието.
към текста >>
” Във вселената съществуват вечни
условия
за усъвършенстване на умствените и душевни сили.
Ние можем да достигнем този кръг само ако допуснем като условие вечността. Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.” 2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча!
” Във вселената съществуват вечни
условия
за усъвършенстване на умствените и душевни сили.
Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?! 3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот.
към текста >>
Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските
условия
на живот.
” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?! 3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред.
Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските
условия
на живот.
И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума. 2. Областта на науката 2.1. Трите основни закона
към текста >>
Тези народи ще създадат външните
условия
, външните форми, чрез които тя ще се разгърне.
”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно. Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии. Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи. При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка.
Тези народи ще създадат външните
условия
, външните форми, чрез които тя ще се разгърне.
Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята. [13] Вж. дял втори – ІІ.4. и ІІІ, също и дял трети – 5. [14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на човека, т.е.
към текста >>
Някой път това се обяснява с крайно бедните
условия
на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията.
При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива?
Някой път това се обяснява с крайно бедните
условия
на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията.
Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни. Аз казвам: нито един от вас не е бил животно.
към текста >>
За тях Законът е приспособим към променящите се
условия
, но е задължителен за всички.
[33] Фарисеи (арам. „обособени”). Делото на пророк Ездра, който се стреми да усвои текста и учението на Закона, е продължено от хората, станали известни като книжници. По-широкият кръг техни поддръжници са познати като хасидити, „верните на Бога”. Фарисеите са онази малка група сред хасидитите, която се разграничава от политическите и религиозни становища на мнозинството. Те наблягат на индивидуалното изпълняване на Закона (за разлика от садукеите, които слагат ударение на храмовото богослужение) и възкресението.
За тях Законът е приспособим към променящите се
условия
, но е задължителен за всички.
[34] Садукеи – произходът им е спорен: политическа партия, религиозна секта, провинциална организация или група от държавни чиновници. Те са толкова груби към своите, колкото и към чуждите. Смятат за добродетел споровете със своите учители. Нямат последователи сред обикновените хора. Много от садукеите са свещеници и изглежда почти всички свещеници са садукеи.
към текста >>
В него живее част от духа на Парацелз.” По-известни произведения: „За съня и неговите нарушения“ (“On sleep and its derangements”), „Физика и физиология на спиритуализма” (“The physics and psychology of spiritualism”), „Спиритуализъм и съпътстващи причини и
условия
за нервно разстройство” (“Spiritualism and allied causes and conditions of nervous derangement”).
започва частна медицинска практика. През 1874 г. става професор по психиатрия и нервни заболявания в университета в Ню Йорк. Сър Хамънд е прочут за времето си драматург, романист и лектор, изтъкнат лидер и талантлив организатор. „Гласът му е толкова мощен – пишат съвременниците му, – че се извисява над шума на урагана.
В него живее част от духа на Парацелз.” По-известни произведения: „За съня и неговите нарушения“ (“On sleep and its derangements”), „Физика и физиология на спиритуализма” (“The physics and psychology of spiritualism”), „Спиритуализъм и съпътстващи причини и
условия
за нервно разстройство” (“Spiritualism and allied causes and conditions of nervous derangement”).
[54] Вж. същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 74. [55] Гравитация (лат.) – взаимно притегляне на телата. Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й. Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях.
към текста >>
Според тази система една звезда от нулева звездна величина е 100 пъти по-ярка от една звезда от шеста величина, която е различима с невъоръжено око при благоприятни атмосферни
условия
.
През 1861 г. става директор на обсерваторията в Мадрас, Индия. Погсън е открил 9 астероида, както и 21 променливи звезди. Изработил е обширен звезден каталог. Той е стандартизирал скалата за яркост на звездите, като е поставил в логаритмично съотношение въведената още от Хипарх система за звездните величини.
Според тази система една звезда от нулева звездна величина е 100 пъти по-ярка от една звезда от шеста величина, която е различима с невъоръжено око при благоприятни атмосферни
условия
.
Законът на Погсън е проявление на психофизическия закон на Вебер-Фехнер. [74] Този прочут афоризъм, в който Бог е определен като „сфера, чийто център е навсякъде, а периферията никъде” (spfaera cuius centrum ubique, circumferentia nullibi), е приписван на Паскал (1623-1662, вж. Паскал, Б., „Мисли”, С., 2001 г., стр. 25). В действителност тази сентенция се появява за първи път в „Книга за двадесет и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в. и дълго време приписвано на самия Хермес.
към текста >>
[75] Действително в по-късно изградените Неевклидови геометрии тези истини изглеждат по друг начин, но приложени към
условията
на нашия свят, придобиват формата на известните ни аксиоми.
и дълго време приписвано на самия Хермес. През XІІІ-ти в. Гийом от Оверн изказва същия афоризъм, а през XV-ти в. Николай Кузански (1401-1464) вече го подема и популяризира в своята космология (вж. Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 72).
[75] Действително в по-късно изградените Неевклидови геометрии тези истини изглеждат по друг начин, но приложени към
условията
на нашия свят, придобиват формата на известните ни аксиоми.
По аналогичен начин Теорията на Относителността на Айнщайн при определени условия се свежда до Нютоновата механика за движението на телата. [76] Вж. дял втори – І. 7:14. [77] Това е т. нар. „свободна воля”.
към текста >>
По аналогичен начин Теорията на Относителността на Айнщайн при определени
условия
се свежда до Нютоновата механика за движението на телата.
През XІІІ-ти в. Гийом от Оверн изказва същия афоризъм, а през XV-ти в. Николай Кузански (1401-1464) вече го подема и популяризира в своята космология (вж. Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 72). [75] Действително в по-късно изградените Неевклидови геометрии тези истини изглеждат по друг начин, но приложени към условията на нашия свят, придобиват формата на известните ни аксиоми.
По аналогичен начин Теорията на Относителността на Айнщайн при определени
условия
се свежда до Нютоновата механика за движението на телата.
[76] Вж. дял втори – І. 7:14. [77] Това е т. нар. „свободна воля”. [78] Вж. бел.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Тия закони и сили с
условията
, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът.
В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия.
Тия закони и сили с
условията
, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът.
Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов.
към текста >>
Тук, в недрата на тия
условия
, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание.
По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът.
Тук, в недрата на тия
условия
, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание.
Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов. От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство.
към текста >>
Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се
условия
, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала.
Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа. И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго.
Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се
условия
, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала.
Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение.
към текста >>
Обаче да се създадат
условията
, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота.
И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала.
Обаче да се създадат
условията
, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота.
А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка.
към текста >>
Под тия
условия
, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството.
Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала.
Под тия
условия
, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството.
Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата. Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път.
към текста >>
Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят
условията
на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“.
– Трябва да се избягва злото в живота.“ Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място. Фактът е, че ние се раждаме и умираме без да щем, като при това и понасяме своите страдания, без да има някой да ни помогне. Сега въпросът с нас не е дали да се раждаме, или да се не раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Този въпрос е вън от нашата област.
Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят
условията
на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“.
Но нека се повърнем пак на предмета си. Добрата почва ще ни се даде от Природата, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания. Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети. Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ.
към текста >>
Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите
условия
на управляющите го закони и сили.
Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение.
Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите
условия
на управляющите го закони и сили.
Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение. Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin). Този факт се подвожда под т.нар. закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest). Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието.
към текста >>
Според
условията
на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието.
Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение. Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin). Този факт се подвожда под т.нар. закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest).
Според
условията
на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието.
А тъй като человекът се намира на върха на тази лествица на това развитие, то от него се изисква повече, отколкото кое и да е друго същество. Законът е: комуто много е дадено, много ще се и изисква; комуто малко, малко ще се изисква. От жабата не може да се изисква това, което се изисква от человека. Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух. В человека съществуват вече две еволюции, за които ще говорим по-после.
към текста >>
Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето
условията
на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме.
Важно е за нас да се не мамим в своите повърхностни внушения и впечатления – да заключаваме преждевременно, че Природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детински познания, както на първобитния человек в Едемския рай. Нека не го считаме за унизително да изповядваме Истината тъй, както си е. Най-после в какво се състои чоловеческото достойнство, ако не в изповяданието на тази върховна Добродетел? Само в нейното присъствие ний можем да намерим същинска храна, действителна Радост и верен ръководител към всичко, що е истинно.
Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето
условията
на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме.
Ако тая действителност да не съществуваше, то ние никога не бихме имали възможност да разменим своите мисли един с другиго. Не е ли чудно, че посредством движението на нашият език ние се споразумяваме един с друг? И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят? По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум? Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените.
към текста >>
Този процес произлиза от
условията
на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.
Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо.
Този процес произлиза от
условията
на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.
Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот.
към текста >>
Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни
условия
, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена.
Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й.
Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни
условия
, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена.
Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти. Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения.
към текста >>
Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия
условия
, понеже е изложен на изменения.
Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена.
Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия
условия
, понеже е изложен на изменения.
А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти. Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения. А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е.
към текста >>
„Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните
условия
на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните
условия
на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен.
Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения. А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. в прост език казано, изгаря. И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека. Въпросът е свети ли нашата свещ в този тъмен свят.
„Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните
условия
на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните
условия
на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен.
Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени. Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум.
към текста >>
С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи
условия
, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности.
Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени. Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум.
С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи
условия
, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности.
А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“.
към текста >>
И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива
условия
и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие.
И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива
условия
и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя. Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината. В борбата за самосъхранение той е видял едничкото условие за съществуване, в което самата Природа му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т.е.
към текста >>
То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните
условия
да поддържа неговия род.
Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя. Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината. В борбата за самосъхранение той е видял едничкото условие за съществуване, в което самата Природа му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т.е. да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята.
То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните
условия
да поддържа неговия род.
Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност. Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат. В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж. Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли.
към текста >>
Любовта е съдържала
условията
, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно.
Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота. В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт.
Любовта е съдържала
условията
, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно.
Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото.
към текста >>
Под тия
условия
ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия
условия
на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия.
С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта. Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство.
Под тия
условия
ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия
условия
на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия.
Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите. Това подобрение е основата на всички обществени преобразования. Има ли някой, който се съмнява в казаното? Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос.
към текста >>
И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински
условия
на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога.
Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички. А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази. Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот. Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод.
И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински
условия
на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога.
Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем.
към текста >>
Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат
условията
, които му дават възможността да постигне тази цел.
И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво.
Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат
условията
, които му дават възможността да постигне тази цел.
Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път. В нея има последователност и ред. Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина. В този случай тя е странна в своите действия и постъпки.
към текста >>
То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни
условия
и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление.
Злото и порокът не са вънка, но вътре в нашия организъм. Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло. Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата? За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди.
То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни
условия
и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление.
Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази.
към текста >>
Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват
условията
, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества.
Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек.
Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват
условията
, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества.
Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота.
към текста >>
Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от
условията
на външния живот.
Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител?
Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от
условията
на външния живот.
Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат. Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела? Може би, ще каже някой, егоизмът. Но защо едно его да върши злото, а друго его – доброто? Всякой человек има „-изъм“, но в едно той служи за благородни дела, а в другиго – за подли.
към текста >>
Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни
условия
и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят.
на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот.
Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни
условия
и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят.
Где е тогава причината, в человека ли, в условията ли, или във възпитанието? В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие. Щом съществуват тия три приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено. Химиците се ползват от този закон, като възпират или ускоряват химическите действия според нуждата. В този случай условието се вижда да е причината, а двата елемента – дейците, т.е.
към текста >>
Где е тогава причината, в человека ли, в
условията
ли, или във възпитанието?
на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот. Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят.
Где е тогава причината, в человека ли, в
условията
ли, или във възпитанието?
В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие. Щом съществуват тия три приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено. Химиците се ползват от този закон, като възпират или ускоряват химическите действия според нуждата. В този случай условието се вижда да е причината, а двата елемента – дейците, т.е. виновниците на химическото дело.
към текста >>
От всичко дотук става ясно, че за да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките
условия
, които причиняват и раждат злото.
Щом съществуват тия три приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено. Химиците се ползват от този закон, като възпират или ускоряват химическите действия според нуждата. В този случай условието се вижда да е причината, а двата елемента – дейците, т.е. виновниците на химическото дело. Следва от казаното, че ако условието се отстрани, то и актът на реакцията ще се прекрати.
От всичко дотук става ясно, че за да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките
условия
, които причиняват и раждат злото.
Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт на тази очевидна истина, то проклятията и злините никога няма да се отстранят от вратата на дома ни, нещастията не ще закъснеят да ни нападнат. „Безумният страда от ума си и немарливият – от немарението си, казва една източна поговорка. И право е казал един философ, че немарливостта е майка на всички злини. Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер. Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
към текста >>
То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни
условия
, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло.
Где е Христос и где сме ние? Нима за това сме призовани да се изтребваме един друг? Не, да не бъде! Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа. Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим един добър урок.
То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни
условия
, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло.
За организацията на това тяло знаем твърде малко, понеже немарението ни е държало в невежество доскоро. Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот. Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата. Дири ги с цел да се научи, а това знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите. Първото нещо, което ние забелязваме и ни привлича вниманието, е, че в този организъм има ред, има взаимност на обща деятелност, има хармония помежду всичките дейци, които знаят своята работа много по-добре, отколкото ние нашата.
към текста >>
Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите
условия
за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза.
Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите
условия
за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си.
към текста >>
6. Тия закони и сили, с всички
условия
, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота.
Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство. 3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84].
6. Тия закони и сили, с всички
условия
, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота.
7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13).
към текста >>
7. Тук, в недрата на тия
условия
, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото.
3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота.
7. Тук, в недрата на тия
условия
, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото.
Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13). Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала:
към текста >>
5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват
условия
; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел.
3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас.
5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват
условия
; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел.
Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж. 6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота. Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото. 7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва;
към текста >>
6. За да се създадат
условията
, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота.
4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел. Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж.
6. За да се създадат
условията
, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота.
Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото. 7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва; – благородни средства; – разумни начала.
към текста >>
8. При тези
условия
ние ще бъдем в състояние да положим истинската основа на възпитанието, от което произтича бъдещото повдигане на всяко общество и народ от целокупното човечество.
Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото. 7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва; – благородни средства; – разумни начала.
8. При тези
условия
ние ще бъдем в състояние да положим истинската основа на възпитанието, от което произтича бъдещото повдигане на всяко общество и народ от целокупното човечество.
3. Причините и последствията[85] 1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не! „Денят се познава от сутринта” – казва народната поговорка. Колко истинни са тези думи! Щом знаем законите, които управляват определени събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията.
към текста >>
Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим
условията
на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7).
Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание.
Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим
условията
на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7).
4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме. Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва, благородни средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те? – добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони; – истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит;
към текста >>
1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите
условия
, които управляващите го закони и сили налагат.
4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане. 5. Еволюцията на организмите
1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите
условия
, които управляващите го закони и сили налагат.
С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение. 2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин. Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество.
към текста >>
7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където
условията
на върховните ú закони го допускат.
Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори. 6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове. Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на фактите, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота.
7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където
условията
на върховните ú закони го допускат.
В нея действат разумни сили, които ние едва сега започваме да откриваме и осъзнаваме. 8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите мисли един с друг. Не е ли чудно, че посредством движението на нашия език ние се разбираме с другите? И не е ли още по-чудно, че посредством известни знаци, поставени в определен ред, ние можем да разберем мисълта на техния автор, който отдавна може да е напуснал този свят?! 9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум?
към текста >>
15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни
условия
, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен.
13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú.
15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни
условия
, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен.
16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците. Отрова в този смисъл, че предизвиква горене и окисляване в нашия организъм, съпроводени с цяла верига химични реакции и промени, които от една страна носят обновяване и укрепване на човешкия организъм, а от друга – смърт.
към текста >>
16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни
условия
, тъй като е изложен на непрекъснати промени.
В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен.
16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни
условия
, тъй като е изложен на непрекъснати промени.
Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците. Отрова в този смисъл, че предизвиква горене и окисляване в нашия организъм, съпроводени с цяла верига химични реакции и промени, които от една страна носят обновяване и укрепване на човешкия организъм, а от друга – смърт. 18. От опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е.
към текста >>
19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните
условия
на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни
условия
.
казано на прост език – изгаря. С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ. Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно. Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят. Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта.
19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните
условия
на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни
условия
.
Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.” ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение 1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка:
към текста >>
3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни
условия
за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности.
1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка: – образователна; – възпитателна. 2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум.
3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни
условия
за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности.
Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство.
към текста >>
8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива
условия
и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]
8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива
условия
и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината. 11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила.
към текста >>
Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните
условия
за поддържане на човешкия род.
Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината. 11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила. За него било необходимо да се подвизава в тази роля. Той трябвало най-безпощадно да изтребва своите противници и врагове и със силата на оръжието да си проправя път по лицето на земята. 12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот.
Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните
условия
за поддържане на човешкия род.
Само по такъв начин той можел да се множи и размножава по лицето на земята и да я направи поле на своята дейност. 13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли.
към текста >>
Любовта съдържала
условията
, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек.
6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт.
Любовта съдържала
условията
, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек.
Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.
към текста >>
11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в
условията
на този живот, който е вечен по своето естество.
Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19)
11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в
условията
на този живот, който е вечен по своето естество.
Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му. Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони. 2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме.
към текста >>
– да не се пропуснат
условията
, които му дават възможност да постигне тази цел.
В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща: – да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви;
– да не се пропуснат
условията
, които му дават възможност да постигне тази цел.
В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот. 9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората. В нея има последователност и ред. Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща. 10. Наистина странна е природата в своите действия и постъпки.
към текста >>
Тя се събужда при определени
условия
и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока.
11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека.
Тя се събужда при определени
условия
и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока.
2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение. В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава.
към текста >>
– всички те трябва също така да проучват
условията
, при които се пробуждат и развиват определени добри или лоши качества.
7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие. 3. Вътрешният характер на възпитанието 1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила: – всички майки и бащи, всички възпитатели трябва да изучават човешкото естество във всякакъв план;
– всички те трябва също така да проучват
условията
, при които се пробуждат и развиват определени добри или лоши качества.
Това именно е основата на доброто възпитание. 2. Необходимо е да се знае: – как са разположени човешките способности в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те; – кои наклонности в отделния човек са по-силни и кои – по-слаби; – кои центрове в мозъка са по-развити и кои не са развити.[126]
към текста >>
4. Ако тия пороци съществуваха само между бедните и невежите, щяхме да имаме някакво основание да кажем, че външните
условия
са основната причина.
3. Йов е питал кой е родил капките на росата.(Йов 38:28) И ние питаме кой е родил капките на злото. Защо един е кротък, а друг – свиреп? Защо един е съвестен и благочестив, а друг – безсъвестен и безчестен? Защо един е разумен, а друг – неразумен? Защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подлец, лъжец и грабител?
4. Ако тия пороци съществуваха само между бедните и невежите, щяхме да имаме някакво основание да кажем, че външните
условия
са основната причина.
За съжаление трябва да признаем, че това не е така. Тия пороци съществуват много повече между богатите и образовани хора, които поне не са принудени да крадат и да лъжат като бедните и прости люде, при които това е един от начините за оцеляване. 5. Кой ги заставя тогава да вършат това? Някой може би ще каже: „Егоизмът! ” Но защо едно „его” върши зло, а друго – добро?
към текста >>
Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени
условия
и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци.
– грабителството; – насилието; – неправдата. Тези грехове се проявяват в различни образи и форми. 3. Действително това е едно от най-странните явления в човешкия живот.
Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени
условия
и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци.
Тези хора извършват най-долните престъпления, и то без ни най-малко угризение на съвестта или каквото и да е разкаяние. 4. Къде е в този случай причината за това? В човека ли, в условията ли, или във възпитанието? 5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие. 6. Щом са налице тези три подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение.
към текста >>
В човека ли, в
условията
ли, или във възпитанието?
Тези грехове се проявяват в различни образи и форми. 3. Действително това е едно от най-странните явления в човешкия живот. Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци. Тези хора извършват най-долните престъпления, и то без ни най-малко угризение на съвестта или каквото и да е разкаяние. 4. Къде е в този случай причината за това?
В човека ли, в
условията
ли, или във възпитанието?
5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие. 6. Щом са налице тези три подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение. Съобразявайки се с този закон и с желания резултат, химиците забавят или съответно ускоряват химическите реакции. В този случай условието се явява причина за реакцията, а двата елемента са конкретните извършители. Оттук става ясно, че ако условието се отстрани, то и действието на самата реакция ще се прекрати.
към текста >>
7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония
условия
, които причиняват и раждат злото.
5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие. 6. Щом са налице тези три подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение. Съобразявайки се с този закон и с желания резултат, химиците забавят или съответно ускоряват химическите реакции. В този случай условието се явява причина за реакцията, а двата елемента са конкретните извършители. Оттук става ясно, че ако условието се отстрани, то и действието на самата реакция ще се прекрати.
7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония
условия
, които причиняват и раждат злото.
Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят. 8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка. И с право е казал един философ, че „немарливостта е майка на всички злини”. 9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
към текста >>
1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните
условия
на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм.
Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието
1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните
условия
на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм.
Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто.
към текста >>
Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните
условия
на средата.
[104] Инстинкт (лат. подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н. Истинктите са съставени от безусловни рефлексни вериги, които в целостта си осигуряват извършването по определен ред и начин на сложни актове на поведение. Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система. Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н.
Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните
условия
на средата.
Самият рефлекс (лат. прегъване) е реакция на организма, която настъпва в отговор на дразненето на крайните части на сетивните проводници от външен дразнител при участието на централната нервна система. Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда. [105] Това са същите инстинкти, за които стана дума в бел. № 104.
към текста >>
Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи
условия
и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се
условия
на външната и вътрешната жизнена среда.
Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система. Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н. Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата. Самият рефлекс (лат. прегъване) е реакция на организма, която настъпва в отговор на дразненето на крайните части на сетивните проводници от външен дразнител при участието на централната нервна система.
Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи
условия
и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се
условия
на външната и вътрешната жизнена среда.
[105] Това са същите инстинкти, за които стана дума в бел. № 104. [106] Homo sapiens (лат.) – разумно, мислещо същество. [107] Т.е. като първообраз.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Външните
условия
на Живота
КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 3
Външните
условия
на Живота
Една от най-заплетените и замотани тайни в Природата е Животът. За произхождението му нищо положително не знаем. Онова, което сме научили относително природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество. Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление. Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената.
към текста >>
Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни
условия
, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление.
Част 3 Външните условия на Живота Една от най-заплетените и замотани тайни в Природата е Животът. За произхождението му нищо положително не знаем. Онова, което сме научили относително природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество.
Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни
условия
, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление.
Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената. За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си. Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване. Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие. За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е.
към текста >>
Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите
условия
на своето битие.
Онова, което сме научили относително природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество. Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление. Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената. За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си. Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване.
Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите
условия
на своето битие.
За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е. въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв. Природата трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества. От научните факти и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето. Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена.
към текста >>
От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на
условията
, изисквани от Живота.
От научните факти и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето. Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена. От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си. Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел.
От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на
условията
, изисквани от Живота.
Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност. Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ. Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им. Те щяха да се прилепят един до други по един механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ.
към текста >>
Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези
условия
, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот.
Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“. Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й.
Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези
условия
, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот.
Дали тя си е въображавала, че когато дойдат разумните същества в дома й, ще подигнат куп разисквания, прения, гонения за всевъзможни предмети, въпроси стежания и имоти кому принадлежат по право. Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето. И не е чудно, че днес този въпрос е подигнат на разглеждане. Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала. Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот.
към текста >>
Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето
условията
са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват.
Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае? “ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан. За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение. Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин.
Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето
условията
са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват.
Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на младенци. Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту към една, ту към друга посока. Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът. Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на Природата, която ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, към онова, което не видим да схванем, и към онова, което не знаем да научим. Времето носи всичко поред, а нуждата прилага всяко нещо наред.
към текста >>
Под такива
условия
вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“
Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума. Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа. Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът. Извадена силата на ума от общият резултат на веществото, то изведнъж ще се преобърне на първоначалните си елементарни действия.
Под такива
условия
вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“
Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста. Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е. да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми. Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е. да отхвърлим присъствието на мислите в душата си.
към текста >>
Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и
условия
, гдето да се посади първото семе на Живота.
Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем.
Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и
условия
, гдето да се посади първото семе на Живота.
Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш!
към текста >>
Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи
условия
за това толкова деликатно чадо на вечността.
И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота.
Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи
условия
за това толкова деликатно чадо на вечността.
Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил!
към текста >>
Външните
условия
на живота
Публикувана е и в книгата "Той иде" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял трети
Външните
условия
на живота
1. Произходът на живота 1. Животът е една от най-големите загадки. За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество.
към текста >>
2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени
условия
, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132]
1. Произходът на живота 1. Животът е една от най-големите загадки. За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество.
2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени
условия
, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132]
3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената. 4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133] 5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване. Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие. 6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото.
към текста >>
Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите
условия
на своето битие.
Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество. 2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132] 3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената. 4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133] 5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване.
Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите
условия
на своето битие.
6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото. Това влизане окултната наука нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”. 7. Природата впрегнала своите физико-химични сили и ги натоварила с великата работа да ú доставят елементите на почвата посредством събиране на малките частици на материята, пръснати навсякъде в безмерното пространство. Образували се огромни общи маси – галактики, мъглявини, както и слънчеви и планетни системи. Така природата приготвила бъдещите обиталища на живота.
към текста >>
6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят
условията
за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото.
2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132] 3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената. 4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133] 5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване. Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие.
6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят
условията
за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото.
Това влизане окултната наука нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”. 7. Природата впрегнала своите физико-химични сили и ги натоварила с великата работа да ú доставят елементите на почвата посредством събиране на малките частици на материята, пръснати навсякъде в безмерното пространство. Образували се огромни общи маси – галактики, мъглявини, както и слънчеви и планетни системи. Така природата приготвила бъдещите обиталища на живота. 2. Закон на Гравитацията[134]
към текста >>
4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на
условията
, необходими за появата на живота.
видим материален свят или физическата вселена. 2. И тъй, от първоначалния хаос, състоящ се от невъобразимо число атоми, независими един от друг, буйни и неукротими по естество, извършващи милиони движения в секунда, и то в най-различни направления, е трябвало е да се създаде нещо цялостно, нещо стройно и устойчиво. 3. Представете си в какво хаотично състояние се е намирала тогава вселената! Какво ли „вавилонско стълпотворение”[135]е царяло между частиците на веществото и какво ли е било движението на атомите, при положение, че тогава те не са следвали никакво определено направление?! Всичко това е изглеждало като един развълнуван и вечно колебаещ се океан в пространството, чиито движения не са имали никаква определена цел.
4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на
условията
, необходими за появата на живота.
Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност! 5. Ако обаче във вселената съществуваше и действаше само законът на Гравитацията, по силата на който материалните частици взаимно се привличат, вселената не би придобила сегашния си вид. 6. Можем да предположим, че под действието само на Гравитацията частиците на материята биха се събрали в една огромна обща маса, която не би послужила за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество. Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си.
към текста >>
3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези
условия
, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот.
4. Първата аксиома за душата 1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената. Даже и не ú е минало на ум, че ще дойде ден, когато ние, хората, които сме уж разумни същества, ще бъдем нападнати от всевъзможни злини и ще водим помежду си страшни, опустошителни битки и войни. 2. Може би някой ще каже, че ако тя беше предвидила тия нещастия, би взела навреме мерки да ги предотврати. Но изглежда това не е влизало в сметките ú.
3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези
условия
, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот.
4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала? Очевидно за нея това е бил второстепенен въпрос, оставен за разглеждане, когато му дойде времето. 5. Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно.
към текста >>
Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където
условията
се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство.
6. За да се премахне злото, Истината трябва да се внушава във всеки ум, да се представя във всичките ú видове, форми и степени пред всеки човек. И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно просвещение. 6. Повдигане на човешката душа 1. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин. Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще.
Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където
условията
се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство.
2. Нашите умове обаче постоянно се смущават и колебаят поради нови впечатления, подобно умовете на младенци. Всевъзможни течения и промени постоянно ни увличат и ни тласкат ту в една, ту в друга посока. Няма спокойствие! „Борба непрестанна е този наш живот” – казва поетът. 3. Природата не престава да действа върху човешкия мозък със своите енергии, като ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, да прозрем това, което е невидимо, и да изучим онова, което е непознаваемо.
към текста >>
8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и
условия
, където да се посади първото семе на живота.
– Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; – Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; – Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем.
8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и
условия
, където да се посади първото семе на живота.
9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144] 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?!
към текста >>
9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи
условия
, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността.
– Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; – Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота.
9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи
условия
, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността.
Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144] 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?!
към текста >>
4.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
Вън от тия
условия
всичко е изагубено за тях безвъзвратно.
Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства: и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
Вън от тия
условия
всичко е изагубено за тях безвъзвратно.
Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове.
към текста >>
5.
Разговор Първий. Упътвание
Следователно, ако
условията
са такива, че изискват за постигането подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те където и да са.
То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче, да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този живия Бог Господ на виделината и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат Неговите удобрения. Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнаж ще покажат своето произхождение и своето естество. Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба.
Следователно, ако
условията
са такива, че изискват за постигането подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те където и да са.
В тия условия се изпълня послушанието на волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни, в Словото Му, че онези, които го любят, всичко, което им се случи, им съдействува за добро.
към текста >>
В тия
условия
се изпълня послушанието на волята Божия.
Обаче, да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този живия Бог Господ на виделината и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат Неговите удобрения. Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнаж ще покажат своето произхождение и своето естество. Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват за постигането подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те където и да са.
В тия
условия
се изпълня послушанието на волята Божия.
Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни, в Словото Му, че онези, които го любят, всичко, което им се случи, им съдействува за добро. Съдействува им по този начин именно, за да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото.
към текста >>
6.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замена, непременно според
условията
на самия живот ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.
Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замена, непременно според
условията
на самия живот ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите.
Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето, че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека. Тази е причината, която погубва самия человек.
към текста >>
Ти трябва във всичко да се подвизаваш към доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час, никога, дори при каквито
условия
и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш.
И ето, че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека. Тази е причината, която погубва самия человек. Неговото нерадение да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така.
Ти трябва във всичко да се подвизаваш към доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час, никога, дори при каквито
условия
и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш.
Винаги трябва да ходиш в пътят на виделината. Никакъв грях да те не блазни, никакво лошо чувство да те не мами, защото подобни неща са разрушителни за твоето усъвършенствуване. Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти. Не се съмнявай. Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам.
към текста >>
7.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже
условията
са такива във всяко начало.
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо.
По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже
условията
са такива във всяко начало.
Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота.
към текста >>
8.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
От тая вътрешна наредба, тъй определена от волята на Господаря на всички, произтича тъй наречената необходимост относително всяко същество да се съобразява с своята длъжност, която занимава, защото вън от дадените
условия
по никой начин не е възможно да се извърши каква годе работа, която би влезла в някоя полза.
с.46 Бог в светът направлява всичките неща. Живота на всички се определя от Него. Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и неговата работа. Вън от своят кръг едно същество не може нищо да извърши и вън от своята среда нищо не може да сождаде или направи.
От тая вътрешна наредба, тъй определена от волята на Господаря на всички, произтича тъй наречената необходимост относително всяко същество да се съобразява с своята длъжност, която занимава, защото вън от дадените
условия
по никой начин не е възможно да се извърши каква годе работа, която би влезла в някоя полза.
Защото да се създаде нещо, се трябва в реда на нещата да има каква с.47 годе нужда и вътре в животът каква годе потреба за появяванието на известни действия. Всички действия се извършват от различни класове същества, които в общия по[д]тик на нещата си служат едни на други. От това следва, че за успеха на едно същество или на един человек се изисква съдействието на всички по-горни твари, които да го подкрепят с своята сила да извърши своята работа, нему определена от промисълът Божий.
към текста >>
9.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
От тая вътрешна наредба, тъй определена от волята на Господаря на всички, произтича тъй наречената необходимост относително всяко същество да се съобразява със своята длъжност, с която се занимава, защото вън от дадените
условия
по никой начин не е възможно да се извърши каква годе работа, която би влезла в някоя полза.
Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който пък всичките злини се раждат, които на всяка стъпка нарушават мира и щастието ни и правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоянно губим придобитите добрини, основата на человеческите добродетели. Бог в света направлява всичките неща. Животът на всички се определя от него. Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и неговата работа. Вън от своя кръг едно същество не може нищо да направи и вън от своята среда не може нищо да създаде.
От тая вътрешна наредба, тъй определена от волята на Господаря на всички, произтича тъй наречената необходимост относително всяко същество да се съобразява със своята длъжност, с която се занимава, защото вън от дадените
условия
по никой начин не е възможно да се извърши каква годе работа, която би влезла в някоя полза.
Защото, за да се създаде нещо, то трябва в реда на нещата да има каква годе нужда и вътре в живота каква годе потреба за появяването на известни действия. Всички действия се извършват от различни класове същества, които в общия подтик на нещата си служат едни на други. От това следва, че за успеха на едно същество или на един человек се изисква съдействието на всички по-горни твари, които да го подкрепят със своята сила да извърши то определената от Божия промисъл работа. А за да се добие съдействието на съществата, първо трябва да се изисква съдействието на Господнята сила, която да подведе умовете и сърцата на всички да съдействат за общата полза в общото добро. И тъй, всяко добро действие е резултат на служителите Господни, а всяко добро е пряко действие на Бога.
към текста >>
10.
03.РАЗГОВОР ПЪРВИ
Следователно, ако
условията
са такива, че изискват за постижението подходящи средства за постигането на едно благоприятно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са.
Твоето съмнение или твоето двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа, то може да е натрапено отвънка, от някои неща на твоя ум, за което Бог не е виновен. Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да поставиш душата си в пряка връзка с живия Бог, Господ на виделината, и да му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения, и да видиш какви ще бъдат неговите уверения. Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник, то тогава изведнъж ще покажат своето естество. Защото всеки зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба.
Следователно, ако
условията
са такива, че изискват за постижението подходящи средства за постигането на едно благоприятно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са.
За тия условия се изисква послушание и изпълнение волята на Бога. Защото Бог не само иска да вършим неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, гдето Бог за дълго време поставя своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както сам той би го извършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитани и невъзпитани в пълнотата на истината и виделината, става причина да замедлява (забавя) в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да поправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни в словото му, че онези, които го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за добро.
към текста >>
За тия
условия
се изисква послушание и изпълнение волята на Бога.
Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да поставиш душата си в пряка връзка с живия Бог, Господ на виделината, и да му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения, и да видиш какви ще бъдат неговите уверения. Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник, то тогава изведнъж ще покажат своето естество. Защото всеки зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват за постижението подходящи средства за постигането на едно благоприятно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са.
За тия
условия
се изисква послушание и изпълнение волята на Бога.
Защото Бог не само иска да вършим неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, гдето Бог за дълго време поставя своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както сам той би го извършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитани и невъзпитани в пълнотата на истината и виделината, става причина да замедлява (забавя) в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да поправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни в словото му, че онези, които го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за добро. Съдейства им по тоя начин именно да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпват тъй, както в миналото и от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен опитност.
към текста >>
11.
05.РАЗГОВОР ВТОРИ
Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно според
условията
на самия живот ще се намери в оскъдност и лишения от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе несгодите.
РАЗГОВОР ВТОРИ Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточието на духовния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.
Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно според
условията
на самия живот ще се намери в оскъдност и лишения от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе несгодите.
Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето че се ражда криза в техния нравствен живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето значение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби помежду тръните и бодлите, които са пораснали около човека. Тази е причината, която погубва человека, неговото нежелание да узнае доброто на своята душа.
към текста >>
12.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже
условията
са такива във всяко начало.
Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо.
По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже
условията
са такива във всяко начало.
Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си.
към текста >>
13.
13.Червено тефтерче
Чудно ни е как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни
условия
, може тъй да се въодушевлява и преодолява всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят, в противовес на нейния успех.
Да не те смущава почитта, която ние ти поднасяме сърдечно и от дълбока, неизменна любов към тебе. Вие знаете каква благодат е любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой вас да не ви люби? - Това е невъзможно. Ние се въодушевяваме от висотата на вашия дух, от възвишеното състояние на вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили.
Чудно ни е как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни
условия
, може тъй да се въодушевлява и преодолява всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят, в противовес на нейния успех.
Да, ние сме всички радостни за вас и желаем да ви опознаем по-добре и проникнем във вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като източник, на който сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре тия вечни, вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благославя и просвещава, защото си роден от Духа на неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърствува тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти укажем всичката наша любов, която храним към теб.
към текста >>
14.
Петър Дънов - №30
Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови
условия
на живота, в една нова култура.
У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език?
Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови
условия
на живота, в една нова култура.
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен.
към текста >>
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите
условия
на живота.
Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите
условия
на живота.
А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.
към текста >>
15.
Петър Дънов - №38 (отворена карта)
Условията
, под които съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии.
Нови пазар, 3 юний 1900 г. Л. Б. Киров, Надявам се да сте добре и да сте приели моето предишно писмо. При това да сте разбрали и духа на съдържанието. Винаги буквата на едно нещо убива, а духът съживява.
Условията
, под които съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии.
Павел на едно място в 7 гл. [Рим. 7:24] се оплаква от теглото на плътта и кой ще го избави от нейните вериги. Но пак се провиква в 8 гл. [Рим. 8:1-3] — благодарение Богу Нашему чрез Господа Исуса Христа има избавление. Трябва още да помним, че не всички звани ще влязат в Царството Божие, но всички само избрани [Мат.
към текста >>
16.
Петър Дънов - №47 (отворена карта)
Но според духа на Еван[гелието] и според ясните думи Христови ний никога и при никакви
условия
не трябва да даваме обещания никому, които са противни на Божия закон.
Нови пазар, 11 сеп[темврий] 1900 г. Л. Б. Киров, Отворената ви картичка получих. Относително въпроса по клетвата — ще трябва да го оставим за в бъдеще да узрее. Засега, види се, Господ не ще ви изложи на изпит да го решавате.
Но според духа на Еван[гелието] и според ясните думи Христови ний никога и при никакви
условия
не трябва да даваме обещания никому, които са противни на Божия закон.
Ний сме свободни пред Бога и не трябва да жертваме Божествената свобода за нищо под небето. 3а нас върховното добро е Волята на Бога. Онова, което Той изисква от нази, него и трябва и да вършим без никакви съображения от страна на света. „Не бойте се — казва Христос — от онези, които убиват тялото." [Мат. 10:28] Война149 засега няма да има.
към текста >>
17.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови
условия
на живота, в една нова култура.
У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език?
Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови
условия
на живота, в една нова култура.
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен.
към текста >>
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите
условия
на живота.
Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите
условия
на живота.
А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.
към текста >>
Условията
, под които съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии.
Нови пазар, 3 юний 1900 г. Л. Б. Киров, Надявам се да сте добре и да сте приели моето предишно писмо. При това да сте разбрали и духа на съдържанието. Винаги буквата на едно нещо убива, а духът съживява.
Условията
, под които съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии.
Павел на едно място в 7 гл. [Рим. 7:24] се оплаква от теглото на плътта и кой ще го избави от нейните вериги. Но пак се провиква в 8 гл. [Рим. 8:1-3] — благодарение Богу Нашему чрез Господа Исуса Христа има избавление. Трябва още да помним, че не всички звани ще влязат в Царството Божие, но всички само избрани [Мат.
към текста >>
Но според духа на Еван[гелието] и според ясните думи Христови ний никога и при никакви
условия
не трябва да даваме обещания никому, които са противни на Божия закон.
Нови пазар, 11 сеп[темврий] 1900 г. Л. Б. Киров, Отворената ви картичка получих. Относително въпроса по клетвата — ще трябва да го оставим за в бъдеще да узрее. Засега, види се, Господ не ще ви изложи на изпит да го решавате.
Но според духа на Еван[гелието] и според ясните думи Христови ний никога и при никакви
условия
не трябва да даваме обещания никому, които са противни на Божия закон.
Ний сме свободни пред Бога и не трябва да жертваме Божествената свобода за нищо под небето. 3а нас върховното добро е Волята на Бога. Онова, което Той изисква от нази, него и трябва и да вършим без никакви съображения от страна на света. „Не бойте се — казва Христос — от онези, които убиват тялото." [Мат. 10:28] Война149 засега няма да има.
към текста >>
18.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
След една година, разочарован от лошите битови
условия
, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуска Киев и заминава да се лекува в Цариград.
негов учител е Сава Доброплодни. Въпреки желанието му да продължи образованието си в Цариград, баща му го оставя да помага в дюкяна, за да се научи, че нищо не се дава даром. През 1847 г. с издействана от д-р Селимински стипендия младият Миркович заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария. Негови съученици са Драган Цанков и Сава Фила- ретов, с които го свързва почти половинвековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост.
След една година, разочарован от лошите битови
условия
, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуска Киев и заминава да се лекува в Цариград.
Там го сварва вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получава своя дял от наследството през 1848 г., заминава отново за Цариград. Записва се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуска, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици. Тогава се зарича да работи за просвещението на своя народ чрез славянско писмо и четмо и остава верен на това обещание до края на живота си. През 1849 г.
към текста >>
Престоява в затвора няколко месеца при нечовешки
условия
, поради което заболява.
Поради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак в края на 1869 г. д-р Миркович е предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил, с амбиция като доверено лице на властта да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх). Осъждат го на смърт. Присъдата е заменена с доживотна каторга, благодарение на прочутия възрожденски адвокат Илия Цанов. Окован във вериги, д-р Миркович е изпратен от Лом в Цариград - по Дунава до Русе, оттам пеша през Сливен (за назидание на съгражданите му) и през Одрин до Цариград.
Престоява в затвора няколко месеца при нечовешки
условия
, поради което заболява.
Прекарва около 5 години в цариградските затвори - твърде дълго участта му е била неясна. След смъртта на Али паша е прехвърлен на заточение в Диарбекир. Пристига там на 8 август 1874 г. Много скоро, наклеветен, че готви бунт, е препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - град Мардин, на границата със Сирийската пустиня. През 1875 г.
към текста >>
19.
№54 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Условията
подлежат на
условия
.
Всичките зародиши чакат своето определено време. Всичките душевни дарби не могат да се явят същевременно. Има известни ограничения поставени, които не могат тъй лесно да се прескочат. Мъдростта, знанието идат от друг свят, подчинен на други закони. Развитието на душата подлежи под господството на Оногова, от Когото зависи всичко.
Условията
подлежат на
условия
.
Всяка минута носи в себе си и своите условия. Сега разбирам онази вътрешна мъчнотия. Но има неща, които чакат други, по-добри времена. Има да се изучат много уроци, и то добре. Никога не можем да прекрачим нито една крачка нанапред в добрия живот, ако не го изучим добре.
към текста >>
Всяка минута носи в себе си и своите
условия
.
Всичките душевни дарби не могат да се явят същевременно. Има известни ограничения поставени, които не могат тъй лесно да се прескочат. Мъдростта, знанието идат от друг свят, подчинен на други закони. Развитието на душата подлежи под господството на Оногова, от Когото зависи всичко. Условията подлежат на условия.
Всяка минута носи в себе си и своите
условия
.
Сега разбирам онази вътрешна мъчнотия. Но има неща, които чакат други, по-добри времена. Има да се изучат много уроци, и то добре. Никога не можем да прекрачим нито една крачка нанапред в добрия живот, ако не го изучим добре. Щом го научим добре, ние сме вече готови за втория.
към текста >>
Вий ще можете постепенно да постигнете желанието си, но
условията
още възпират някои неща.
Сега разбирам онази вътрешна мъчнотия. Но има неща, които чакат други, по-добри времена. Има да се изучат много уроци, и то добре. Никога не можем да прекрачим нито една крачка нанапред в добрия живот, ако не го изучим добре. Щом го научим добре, ние сме вече готови за втория.
Вий ще можете постепенно да постигнете желанието си, но
условията
още възпират някои неща.
Аз съм засега във Варна24 и мисля да се побавя за няколко дена още. Д-рът ми писа преди няколко дена, оплаква се, че отслабвал физически. Ще видим как ще се сложат обстоятелствата. Поздрави всички. Ваш верен: П.
към текста >>
20.
№ 56 /Пеню Киров/
Въпросът ми беше за хитростите на Колесникова и предпазливостта на Д- ра и [за] начина, по който те ни поставиха като лица, отговорни по техните
условия
.
гр. Бургас, 9 декемврий 1901 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. София Писмото ти от 5-и того получих, разбрах съдържанието му. Нямам нищо против наредбите на Господа.
Въпросът ми беше за хитростите на Колесникова и предпазливостта на Д- ра и [за] начина, по който те ни поставиха като лица, отговорни по техните
условия
.
Види ми се доста разумен приготвен план и от двете страни, понеже ще имат в противен случай за пред света свидетели. Моля, когато имаш възможност, повърни Колесниковото писмо бр. Тодору, понеже го иска. Това въпросно писмо ний изпратихме по настояване Отгоре. Ето що казва Рафаил, пратеник Божий, от 18-и миналий [месец]: „Ще пишете вий, Пеню, на Дънова и Колесникова, ще привключите Колесниковото писмо в Дъновото и Дънов непременно ще пита и пише, гдето трябва“.
към текста >>
21.
№72 (Петър Дънов)
Ще се постарая да поправя някои
условия
с тях и да уредя въпроса.
Л. б. Киров, Завчера пристигнах в Търново75. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време. За утре мислех да държа първата си сказка, но салонът е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре.
Ще се постарая да поправя някои
условия
с тях и да уредя въпроса.
От Д-ра приех преди няколко дена една отворена карта, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша. Надявам се да сте добре всички и да сте радостни в Господа. Кога се видим, ще ви разправя по на обширно за някои неща. Поздрави брат Тодор, Мелкон, Николай. С поздрав.
към текста >>
22.
№89 (Петър Дънов)
Всяка душа изисква особени
условия
да се развива.
Не трябва да давате място на Лукавия да Ви изкушава. За спорни въпроси отнасяйте се до Господа. Не виждам никоя причина защо да не можете да живеете в мир и любов помежду си. Уповавайте повече на Бога. Нему възлагайте да оправи всичко.
Всяка душа изисква особени
условия
да се развива.
Надявам се, ще съумеете да се възползвате от опитността, която Ви се дава повседневно. Виждам, Вие още не сте схванали добре в що седи изпълнението на Божия Закон. Много пъти се случва в нашия живот, че по някои несъзнателни погрешки ние считаме действието на нашата воля за Божия и от това се пораждат изкушения и неприятности. С вашите раздори помежду ви давате място на Лукавия да ми причинява вреди и ставате всинца вие причина да се спъва делото, което Господ ни е възложил Отгоре111. Не че аз нямам сила да отхвърля от себе си тия лоши влияния, но ви щадя.
към текста >>
23.
№121 (Петър Дънов)
Само при такива
условия
могат да се развият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума, да се надзърне в невидимия мир на Светлите Духове - тези, които искат вашето повдигание, тези, които работят за спасението, които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат Волята на Небесния Баща.
Имайте Божията работа присърце и Отгоре ще ви дойдат на помощ. Господ ще изкара своето дело в съвършена пълнота. Неговите възнамерения са велики. Моят поздрав на Тодора, Мелкона и Зурков, а тъй също и на другите познати. Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата и бодрост на Духа.
Само при такива
условия
могат да се развият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума, да се надзърне в невидимия мир на Светлите Духове - тези, които искат вашето повдигание, тези, които работят за спасението, които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат Волята на Небесния Баща.
Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдват в една душа, тя принася плод много. Небето ще ви укаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътя ясен, стига вий да просите. На всички ония изпомежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, Мъдростта, Истината, ще им окажа съдействието си. Вий с Тодора при другото трябва в петъците да споменавате българския народ, славянството, всички други народи и идването на Царството Божие.
към текста >>
24.
№124 (Петър Дънов)
Ако първият человек, поставен при най- благоприятни
условия
, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най- бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство?
Тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство. Зная, Вам Ви е тъжно, като гледате да става онова, което причинява страдания. Вам Ви е тежко на душата, като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите засега в тоя Божий свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива; и на доброто, и на злото е определил място.
Ако първият человек, поставен при най- благоприятни
условия
, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най- бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство?
Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? Не. Церът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта е плът, казва Христос - сегашното положение. А роденото от Духа - Дух. [Йоан.
към текста >>
25.
ПРЕДГОВОР
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради
условията
в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани.
ПРЕДГОВОР Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на Бялото братство.
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради
условията
в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани.
Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система.
към текста >>
Но именно поради своята роля и конкретните исторически
условия
църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения.
Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли.
Но именно поради своята роля и конкретните исторически
условия
църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него.
към текста >>
Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези
условия
.
Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата.
Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези
условия
.
Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала. Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година. Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици.
към текста >>
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради
условията
в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани.
Д-р Миркович си заминава през 1905 г., Пешо Киров - през 1918. Двамата не успяват да видят делото в неговата пълнота, но словото сигурно е достигнало до тях - то е предназначено за душите. От издателството ПРЕДГОВОР Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на Бялото братство.
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради
условията
в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани.
Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система.
към текста >>
Но именно поради своята роля и конкретните исторически
условия
църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения.
Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли.
Но именно поради своята роля и конкретните исторически
условия
църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него.
към текста >>
Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези
условия
.
Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата.
Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези
условия
.
Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала. Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година. Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици.
към текста >>
26.
30 ПИСМО
Условията
, под които съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии.
1900 г. Л. б. Киров, Надявам се да сте добре и да сте приели моето предишно писмо. При това да сте разбрали и Духа на съдържанието. Винаги буквата на едно нещо убива, а духът съживява.
Условията
, под които съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии.
Павел на едно място в 7 гл. се оплаква от тялото на плътта и кой ще го избави от нейните вериги. Но пак се провиква в 8 гл., благодарение Богу нашего чрез Господа Исуса Христа има избавление. Трябва още да помним, че не всички звани ще влезем в Царството Божие, но всички само избрани, които от самото начало Бог е избрал в своето вечно предначертание. И още друго, да ни не смущават тия думи на Писанието, понеже има дълбоко съдържание в тях.
към текста >>
27.
36 ПИСМО
Но според Духа на ясните думи Христови ние никога и при никакви
условия
не трябва да даваме обещания някому, които са противни на Божия закон.
1900 г. Л. б. Киров, Отворената ви картичка получих. Относително въпроса по клетвата, ще трябва да го оставим в бъдеще да узрее. Засега види се Господ не ще ви изложи на изпит да го решавате.
Но според Духа на ясните думи Христови ние никога и при никакви
условия
не трябва да даваме обещания някому, които са противни на Божия закон.
Ние сме свободни пред Бога и не трябва да жертвуваме Божествената свобода за нищо под Небето. За нас върховното добро е Волята на Бога. Онова, което Той изисква от нази, него и трябва да вършим, без никакви съобщения на света. „Не бойте се - казва Христос - от онези, които убиват тялото." Война засега няма да има. Надявам се да сте добре.
към текста >>
28.
42 ПИСМО
Условията
подлежат на
условия
.
Всичките зародиши чакат своето определено време. Всичките душевни дарби не могат да се явят същевременно. Има известни ограничения поставени, които не могат тъй лесно да се прескочат. Мъдростта, знанието идат от друг свят, подчинен на други закони. Развитието на душата подлежи под господството на Оногова, от Когото зависи всичко.
Условията
подлежат на
условия
.
Всяка минута носи в себе си условия. Сега разбирам онази вътрешна мъчнотия. Но има неща, които чакат други, по-добри времена. Има да се изучават много уроци, и то добре. Никога не можем да прекрачим нито една крачка нанапред в добрия живот, ако не го изучим добре.
към текста >>
Всяка минута носи в себе си
условия
.
Всичките душевни дарби не могат да се явят същевременно. Има известни ограничения поставени, които не могат тъй лесно да се прескочат. Мъдростта, знанието идат от друг свят, подчинен на други закони. Развитието на душата подлежи под господството на Оногова, от Когото зависи всичко. Условията подлежат на условия.
Всяка минута носи в себе си
условия
.
Сега разбирам онази вътрешна мъчнотия. Но има неща, които чакат други, по-добри времена. Има да се изучават много уроци, и то добре. Никога не можем да прекрачим нито една крачка нанапред в добрия живот, ако не го изучим добре. Щом го научим добре, ние сме и вече готови за втория.
към текста >>
Вие ще можете постепенно да постигнете желанието си, но
условията
още възпират някои неща.
Сега разбирам онази вътрешна мъчнотия. Но има неща, които чакат други, по-добри времена. Има да се изучават много уроци, и то добре. Никога не можем да прекрачим нито една крачка нанапред в добрия живот, ако не го изучим добре. Щом го научим добре, ние сме и вече готови за втория.
Вие ще можете постепенно да постигнете желанието си, но
условията
още възпират някои неща.
Аз съм засега във Варна и мисля да се побавя за няколко дена още. Д-р ми писа преди няколко дена, оплаква се, че е отслабнал физически. Ще видим как ще се сложат обстоятелствата. Поздрави всички. Ваш верен П.
към текста >>
29.
55 ПИСМО
Ще се постарая да поправя някои
условия
и да уредя въпроса.
Л. б. Киров, Завчера пристигнах в Търново. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време. За утре мислех да държа първата сказка, но салонът е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре.
Ще се постарая да поправя някои
условия
и да уредя въпроса.
От д-ра приех преди няколко дена една отворена картичка, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша. Надявам се да сте добре всички и да сте радостни в Господа. Кога се видим, ще ви разправя по наобширно за някои неща. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
30.
67 ПИСМО
Всяка душа изисква особени
условия
да се развива.
Не трябва да давате място на лукавия да ви изкушава. За спорни въпроси отнасяйте се до Господа. Не виждам никоя причина, защо да не можете да живеете в Мир и Любов помежду си. Уповавайте повече на Бога. Нему възлагайте да оправи всичко.
Всяка душа изисква особени
условия
да се развива.
Надявам се да съумеете да се възползувате от опитността, която ви се дава повседневно. Виждам, вие още не сте схванали добре в що седи изпълнението Божия Закон. Много пъти се случва в нашия живот, че по някои несъзнателни погрешки ние считаме действието на нашата воля за Божия и от това се пораждат изкушения и неприятности. С вашите раздори помежду ви давате място на лукавия да ви причинява вреди и ставате всинца вие причина да се спъва делото, което Господ ни е възложил от горе. Не че аз нямам сила да отхвърля от себе си тия лоши влияния, но ви щадя.
към текста >>
31.
88 ПИСМО
Само при такива
условия
могат да се развият онези душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума, да се назърне в невидимия мир на Светлите Духове.
Имайте Божията работа присърце и от горе ще ви дойдат на помощ. Господ ще изкара своето дело в съвършена пълнота. Неговите възнамерения са велики. Моя поздрав на Тодора и Милкана, и Зурков, а тъй също и на другите познати. Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата и бодрост на Духа.
Само при такива
условия
могат да се развият онези душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума, да се назърне в невидимия мир на Светлите Духове.
Тези, които искат вашето повдигане, тези, които работят за спасението, които постоянно указват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат Волята на Небесния Баща. Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа, тя принася плод много. Небето ще ви укаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътя ясен, стига вий да просите. На всички ония измежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, Мъдростта, Истината, ще им укаже съдействието си.
към текста >>
32.
90 ПИСМО
Ако първият человек, поставен при най-благоприятни
условия
, не устоя в първата своя чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най-бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство?
Тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство. Знам, вам ви е тежко като гледате да става онова, което причинява страдания. Вам ви е тежко на душата като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите засега в този Божи свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива и на доброто, и на злото е определил място.
Ако първият человек, поставен при най-благоприятни
условия
, не устоя в първата своя чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най-бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство?
Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? Не Церът на всички неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта е плът, казва Христос, сегашното положение. А роденото от Духа - Дух.
към текста >>
33.
94 ПИСМО
За вас има да се съобщят някои много добри неща, но
условията
сега не благоприятствуват.
Името на фамилията ще научите отпосле. За вашата Марийка ми се съобщи, че е добро и благонадеждно дете на мира, което има за водител едното от крилатите духове-закрилници и попечител на вашата фамилия Сродствата ви са отдавнашни. Името му е МЕТУНАИЛ. Този е духът, който ви е ръководил през прежните прераждания. Помежду тебе и Марийка има някаква интимна връзка на духовете ви от по-преди и тази е причината, че те нареждат вие да я възпитавате С нейното усъвършенствуване и духовно развитие ще се подобри и вашият живот.
За вас има да се съобщят някои много добри неща, но
условията
сега не благоприятствуват.
Ще трябва да чакате, да се молите до назначеното време. Това, което вършите сега за Делото, е добро Вашите усилия са благоприятни на общия промисъл Господ ще ви даде мир и радост. За Танка трябва да бъдете търпелива и внимателна, понеже тя е под влиянието на нисши духовни общения Тя е натура страстна, в нея чувствата и поривите вземат господство, но има надежда. Ще стане прелом в живота й. Тя има добро бъдеще, но има голяма опасност да не го разруши сама.
към текста >>
34.
130 ПИСМО
На сестра Недялкова кажи: има два пътя отворени за сина й - или да му пратят пари да се върне при тях, или да му пратят пари да отиде в Съединените щати, гдето
условията
са по-добри, гдето може да влезе в някое училище, след време да следва и да изучи някое занятие.
София, 21. III. 1906 г. Люб. сестро Казакова, Писмото ви получих. С днешната поща ти пращам исканите портрети.
На сестра Недялкова кажи: има два пътя отворени за сина й - или да му пратят пари да се върне при тях, или да му пратят пари да отиде в Съединените щати, гдето
условията
са по-добри, гдето може да влезе в някое училище, след време да следва и да изучи някое занятие.
Виждам, тя й е много жалко за неговите страдания, но от тях може да излезе велико добро за неговото своенравно сърце. Малкото зло се предпочита пред голямото. Ако тя да можеше да вижда ясно Божиите съдби и благи намерения, не би падала в маловерие. По-малко любов ли има Вечният Баща? Благият наш небесен Баща е велик и непостижим във всичко.
към текста >>
35.
144 ПИСМО
Но при сегашните
условия
вий трябва да се примирите.
В живота всичко си има своето предназначение. Във всяко зло се крие по едно добро. Търпението избавя человека. То е сила, то е мощ. Аз зная, вие бързате много.
Но при сегашните
условия
вий трябва да се примирите.
Ако вий ме слушате, бъдещето носи нещо по-добро за вази. И то ще дойде, стига вие да се подготвите да го приемете. Когато Аз ви кажа, че ще оздравеете, това трябва да знаете, че ще бъде. Слушайте ме и няма да ви боли глава. Знайте, Божиите добрини и благости за после се запазват.
към текста >>
36.
151 ПИСМО
Не всякога има еднакви
условия
.
Вашето отворено писмо получих. Няма съмнение, вие очаквате да ви пиша по-начесто. Зная, кога се очаква и очакваното не иде навреме, става мъчно. Но всякога, когато замедлявам своя отговор, това не значи, че у мен няма добрата Воля, не, но наопаки. Ако земледелецът не сее всякога, това не е негова вина.
Не всякога има еднакви
условия
.
Ако вие и двама следите по-внимателно законите на духовния свят, много неща в живота ще ви станат ясни. Зная, за вас има приготвени много добри неща, само че когато ви се дадат, искам вие да сте приготвени добре. Вие се приготовлявате да станете граждани на Царството Божие, гдето правдата и Любовта са основни закони. В това Царство се изисква чистота и святост. Този свят не е далеч.
към текста >>
37.
154 ПИСМО
Когато се спазват всичките
условия
, образуването на мислите върви правилно.
Сега е времето, когато всички трябва да работите с радост и веселие на Господа и да се ползвате от всичките Негови блага, които ви праща всеки ден. От всички да се извлича Мъдрост и знание. Е можа ли да запълни празнотата на своята реч? Надявам се, мисълта й да се е уяснила. Мислите в духовния свят поникват и цъфтят, тъй както цветята пролет тук.
Когато се спазват всичките
условия
, образуването на мислите върви правилно.
„Религия", това е вътрешната связ на живота с Негова източник. Божията Любов, която заражда человешките души и ги свързва със своя Дух да се радват на свободата на озаряющата Истина. Ваш П. К. Дънов
към текста >>
38.
168 ПИСМО
И когато всеки почне тъй да гледа и да живее, той ще много по-скоро да разбере живота, отколкото ако постоянно търси това, което не се намира в сегашните
условия
.
Важно е человек да разбира смисъла на своя живот и да живее съобразно според благата, които Господ е дал всекиму. Всяка душа трябва да бъде благодарна от настоящето. То съдържа в себе си толкова скрити блага, за които мнозина са слепи. Ако ни дадат в живота мъчнотии, да благодарим на Господа, че не са по-големи от тия. Ако ни дават страдания, да благодарим, че са поносими.
И когато всеки почне тъй да гледа и да живее, той ще много по-скоро да разбере живота, отколкото ако постоянно търси това, което не се намира в сегашните
условия
.
В живота трябва постоянно да се менят условията и програмите тъй, .както в училището. Само тогава може някой да се домогне до нещо ново. Такива промени ежеминутно стават в человешкия живот. Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и подмладява и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревожи, терзае, самозалъгва се и преждевременно остарява и става крехък като сухо дърво. Казва на едно място в Словото, да се възобновявате във вашия ум.
към текста >>
В живота трябва постоянно да се менят
условията
и програмите тъй, .както в училището.
Всяка душа трябва да бъде благодарна от настоящето. То съдържа в себе си толкова скрити блага, за които мнозина са слепи. Ако ни дадат в живота мъчнотии, да благодарим на Господа, че не са по-големи от тия. Ако ни дават страдания, да благодарим, че са поносими. И когато всеки почне тъй да гледа и да живее, той ще много по-скоро да разбере живота, отколкото ако постоянно търси това, което не се намира в сегашните условия.
В живота трябва постоянно да се менят
условията
и програмите тъй, .както в училището.
Само тогава може някой да се домогне до нещо ново. Такива промени ежеминутно стават в человешкия живот. Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и подмладява и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревожи, терзае, самозалъгва се и преждевременно остарява и става крехък като сухо дърво. Казва на едно място в Словото, да се възобновявате във вашия ум. И моят съвет към вас е, да се възобновявате постоянно.
към текста >>
39.
177 ПИСМО
Вие опитахте сега Господа и видяхте, че е благ и че Той е в сила, посред най-тежките
условия
в живота, да ви избави в безопасност.
От невидимия свят ви го разгадаха в своята ясна форма. Числата сега са ясни и разбираеми с останалите пояснения. В числата имахте определена годината, месеца, деня и часа, когато ще стане казаното. Това събитие беше отбелязано отдавна в Аналите на природата. И то иде навреме.
Вие опитахте сега Господа и видяхте, че е благ и че Той е в сила, посред най-тежките
условия
в живота, да ви избави в безопасност.
Които слугуват Нему, никога няма да се посрамят. Имайте вяра жива, защото тя е носителка на живота. Научете се да се не грижите за много неща. Сега опитвате, че малко е потребно на човека. Научете се да сте винаги благодарни.
към текста >>
40.
187 ПИСМО
При сегашните
условия
, когато времената са назрели, няма какво да убеждаваме когото и да е.
Получих вашето писмо. Аз разбирам добре неустойчивостта на человешкото сърце. Съвременните хора сами себе си не познават. Всичко в тях се свежда към грубите проявления на материята. За някои е извинително това състояние, но за други не.
При сегашните
условия
, когато времената са назрели, няма какво да убеждаваме когото и да е.
Нека всеки си върви по своя път и да пожени последствията на хилядите години. Христос казва, Моите овци познават моя глас. Който познава гласа на добрия пастир, той е от Неговите, който не, той не е. Ще се минат години, когато работите ще се обърнат другояче. Всичко с огън ще се опита.
към текста >>
41.
192 ПИСМО
Само при такива
условия
се проявява человешкият Дух.
София, 25. X. 1915 г. Любез. Е. И. В усилните времена се показва и изпитва человешкият характер.
Само при такива
условия
се проявява человешкият Дух.
Мъчнотиите в живота са повдигающата Божествена ръка. Който не разбира Истината, той се самозаблуждава. Бъдещето е светло. Пред человешката душа стоят великите възможности на чистия живот. Настоящите времена са носители на възкръсналата Истина, която иде в света.
към текста >>
42.
193 ПИСМО
Законът за превъплътяването или странствуването на Душата е закон за
условията
, а тъй нареченото спасение, това е Божествен метод за повдигането, това е почвата, влагата, въздухът, а спасението, това е светлината, топлината за душата.
София, 30. XI. 1915 г. Любез. Е. И Животът па земята е училище, в което трябва добре человек да изучава преподадените уроци. Сегашният живот на всекиго е израз на неговото минало, а бъдещият му ще бъде израз на сегашния.
Законът за превъплътяването или странствуването на Душата е закон за
условията
, а тъй нареченото спасение, това е Божествен метод за повдигането, това е почвата, влагата, въздухът, а спасението, това е светлината, топлината за душата.
Прераждането, това е капиталът на душата, а спасението, неговото използуване. Невежите, които не разбират Божия закон, само кряскат и шум дигат наоколо. И защо ли? Питайте пътника, който пътува през прашлив път, защо прах дига? И той ще ви отговори, защото е суша.
към текста >>
43.
230 ПИСМА до д-р Дуков
Тя през тая година ще има тия мъчнотии, но през идущата настават по-добри
условия
за нейното развитие и ще й се даде повече сила.
Вие вървете по пътя неотклончиво и ще придобиете това, което търсите. Аз искам вие да разберете Христа добре и когато го разберете, ще бъдете едно с Него. И вашият девиз ще бъде: първом Царството Божие и Правдата Негова и после всичко друго. Любовта трябва да озари, да стопли и да промени всичко. За г-жата ви няма какво да се страхувате.
Тя през тая година ще има тия мъчнотии, но през идущата настават по-добри
условия
за нейното развитие и ще й се даде повече сила.
Имайте и двама светла вяра и жива надежда. Господ ще преобърне всичко за добро. Пентаграмът не съответствува за печат. За писмото на фелдшера аз ще ви пиша малко по-после. Бях занят вътрешно и не съм имал време да го разгледам обстойно.
към текста >>
44.
256 ПИСМО
Аз ще ви уведомя, ако има
условия
По другата работа може да обмените възгледи с тия приятели.
София, 14. II. 1914 г. Люб. д-р Дуков, Получих вашето писмо. По отношение на къщата, ще чакате, не е още време.
Аз ще ви уведомя, ако има
условия
По другата работа може да обмените възгледи с тия приятели.
На всичко, което е добро, ний ще съдействуваме. Славка да има пълна и непоколебима вяра. Да бъде смела и да разбира, че пътищата на Господа са Велики и непостижими в своите замисли. Тя ще познае един ден, че всичко работи за добро на избраните души, които Господ е предназначил за нещо по-добро. Онова, което има да стане в света, е нещо велико.
към текста >>
45.
257 ПИСМО
Обаче ако имате хартия в Казанлък и имате по-изгодни
условия
, там мога да ви го изпратя още сега.
1914 г. Люб. д-р Дуков, Получих вашето писмо с ръкописа ви - Учителя, може да се напечата тъй, както си е. Желая да зная искате ли да го напечатате и къде. Ако искате, тука може да се напечата, но малко по-нататък.
Обаче ако имате хартия в Казанлък и имате по-изгодни
условия
, там мога да ви го изпратя още сега.
Аз съм го прегледал. Надявам се да сте всички там добре и да се подвизавате в пътя. Аз ще ви посетя, но само като попривърша своята работа. Сега можете да бъдете доволни. Беседите ви посещават по-начесто.
към текста >>
46.
265 ПИСМО
В скоро време на земята ще настанат най-благоприятните
условия
за развитие на добрите человеци -именно тогава вашето дете ще дойде пак наново, за да продължава своето развитие.
Любовта е основа на живота. Истинската Любов ражда най-добрите плодове, радост, веселие, търпение, упование. Старайте се да благодарите на Бога за ония неща, които повидимому ви принасят скръб. Тая скръб след време ще произведе във вас радост. Не се обезсърчавайте.
В скоро време на земята ще настанат най-благоприятните
условия
за развитие на добрите человеци -именно тогава вашето дете ще дойде пак наново, за да продължава своето развитие.
И вий се радвайте, че сте пред вратата на Новата Ера, на Царството Божие на земята и старайте се да се удостоите да влезете в Обетованата земя. Небето иде, войнствата Божии слизат, земята е обсадена, настоящият ред на нещата се завършва, старият свят ликвидира своите сметки, а Господ се възцарява. Аз искам вий всички да бъдете бодри, весели, пълни с всяка радост небесна. Смъртта ще повърне своите заграбени жертви. Вяра, вяра, пълна и непоколебима.
към текста >>
47.
268 ПИСМО
В случай, че стане мобилизация, приятелите ще се съобразят с необходимостта на
условията
.
София, 2. VI. 1915 г. Люб. Хр. Тончев, Получих вашето писмо. Ний ще дадем упътване.
В случай, че стане мобилизация, приятелите ще се съобразят с необходимостта на
условията
.
Духовно ще изпълняват наряда, без да прибягват до буквата на нещата. Госпожата ви може да се ползва от вашата книжка засега. Прочетете 133 псалом и всичко ще се уреди. Има известни съвпадения в живота, които съдействуват за добро. Положителната и разумна вяра всякога дава мир и спокойствие на душата.
към текста >>
48.
271 ПИСМО
Разбира се, в света трябва да се прераждат духовете, но за тях трябва да се създадат благоприятни
условия
, за да бъде добре тям и на помагачите им.
Аз имах предвид да му дам някои упътвания, но той прибърза. Освен тия неща той засега е под влиянието на два фамилни духа, които имат интерес да се въплътят в неговото семейство и желаят да си създадат атмосфера, благоприятна за тая цел. В тоя стремеж те създават тия работи, за да му отвлекат ума, като се боят да не би да се изплъзне от под тяхното влияние и да се възпре техния прогрес. И астралците разбират от политика и те знаят добре да защищават своите интереси. Ако в тоя промеждутък те успеят да осъществят своите намерения, то работата ще вземе друг край.
Разбира се, в света трябва да се прераждат духовете, но за тях трябва да се създадат благоприятни
условия
, за да бъде добре тям и на помагачите им.
Вий няма защо да се смущавате. Пътят е за хора по-подигнати духовно. Царството Божие не е за невежите. То е за чистосърдечните, светлите умом, крепките духом. Защото светило на душата е сърцето и ако сърцето е чисто, то всичката душа светла ще бъде, и ако душата е светла, то умът ще бъде възвишен да схване Истината, която показва пътя на живота.
към текста >>
49.
280 ПИСМО
Страданията в живота раждат опитности, а опитността ражда
условията
, при които вярата, Надеждата и Любовта растат.
Варна, (...) 1918 г. (... ) Получих вашето писмо. Господ Бог мой ще оправи всичко.
Страданията в живота раждат опитности, а опитността ражда
условията
, при които вярата, Надеждата и Любовта растат.
Стига всички еднакво да се ползуват. Аз искам между всички вида зацарува мир, радост и Любов Божествена, да се надпреварвате и да си услужвате, и да си отдавате почит един на друг. Да се въодушевите с Духа на Христа. Да бъдете умни и незлобиви, силни във вярата и търпението, смели и неустрашими за Бога. Да се водите от вътрешния глас на Духа.
към текста >>
50.
БЕЛЕЖКИ
Независимо от тежките
условия
и премеждия всички се завръщат живи.
Книгата има важно значение за разбиране на космологията на учението - светът (космосът) е единен, в своя първообраз - хармоничен и се ръководи от общи закони и принципи. „Заветът .. " завършва с послание на Учителя: „Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, Любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." С тази книга са работили първите, а и следващите ученици. 33. На заминаващите за фронта ученици Учителя препоръчва да носят винаги със себе си преписи от 91 Псалм и „Добрата молитва".
Независимо от тежките
условия
и премеждия всички се завръщат живи.
34. Първите три отпечатани беседи от серията „Сила и живот" са „Ето Човекът", „Житно зърно" и „Явлението на Духа". 35. Учителя чрез лица от обкръжението на Фердинанд е отправял съвети, които монархът не е следвал. „Аз предупредих Фердинанд за 4 неща: 1. През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Дедеагач, Кавала и много други земи.
към текста >>
Цялостният образ на пентаграмата е изработен от Учителя като най-подходящ за конкретните
условия
, като универсална фигура за работа във Веригата и школата.
41. „Човек представя пентаграма..." „Каквото и да правите, не можете да се освободите от петоъгълника. Той определя пътя на вашите движения." Всеки лъч от пентаграмата има определен цвят. Има външен, среден и вътрешен кръг, в които са изписани думи, символи и знаци. Около пентаграмата в кръг се чете формулата: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Пентаграмата е обяснена от Учителя през 1910 г., а започва да я дава на своите ученици през 1911 година. В неговите бележки са открити първите картини, имена на добродетели и изречения, подготвени от него през 1898 година.
Цялостният образ на пентаграмата е изработен от Учителя като най-подходящ за конкретните
условия
, като универсална фигура за работа във Веригата и школата.
42. Христо Тончев, един от ръководителите на братството в Казанлък. 43. Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града. 44. Захари Желев, началник на пощата в Казанлък, ръководител на братството в града. 45. Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя. Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението.
към текста >>
51.
31 ПИСМО
„Гдето са събрани двама или трима, там съм и Аз." Вие имате всичките
условия
, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов.
За теб въпросът е други. Ти трябва да се бориш, ти си свободен. Аз мога да ви наведа много други стихове от Словото, но оставям на Божия Дух Той да действува. При това моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си. Ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, казва Павел, вършете за Славата Божия.
„Гдето са събрани двама или трима, там съм и Аз." Вие имате всичките
условия
, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов.
Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос. Ето, Моята радост е тази, да сте усърдни в молитва, духом пламенни, Господу служете. При това, брат, помнете, че ний сме в настъпилите най-важни събития, които се развиват пред нашите очи. Господ няма да закъснее, Той ще се яви във времена усилни. Има да последват чудеса и знамения в тази земя.
към текста >>
52.
Влиянието на Слънчевата Енергия
При това, според закона на движението на онази част от Земята, която постоянно се обръща и приближава към Слънцето, намира се в най-благоприятни
условия
за своето развитие.
Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най-активни; тогава Слънцето е в апогея на своята дейност. Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ – отлив. Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на Слънцето. Този прилив е най-силен и най-животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез.
При това, според закона на движението на онази част от Земята, която постоянно се обръща и приближава към Слънцето, намира се в най-благоприятни
условия
за своето развитие.
А частта ѝ, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото – обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система.
към текста >>
А частта ѝ, която се отдалечава, губи повечето от тези
условия
.
Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ – отлив. Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на Слънцето. Този прилив е най-силен и най-животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез. При това, според закона на движението на онази част от Земята, която постоянно се обръща и приближава към Слънцето, намира се в най-благоприятни условия за своето развитие.
А частта ѝ, която се отдалечава, губи повечето от тези
условия
.
Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото – обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев Слънце – за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев Слънце за уякчаване на дихателната система, а от 9–12 часа – за уякчаване на стомаха, т.е.
към текста >>
53.
Сегашното положение на човечеството
При сегашните
условия
разумният живот е изпратил тия неорганизирани елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания.
По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки. Така се явява дъждът, носител на най-великото благо за развитието на растенията и за поддържане на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин, както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и други подобни в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл (законът на самопожертвуването), та всички капки да се изпратят на Земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу на работа. По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е повдигнала нагоре за известна цел – за да съгради водните капки или да им даде стабилен скелет.
При сегашните
условия
разумният живот е изпратил тия неорганизирани елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания.
Следователно, по същия закон, ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени фактори в плът и кръв. Ще припомним тук едно свидетелство от стария завет: един от еврейските пророци, Езекиил, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: „Могат ли тия кости да оживеят? “ А пророкът отговорил: „Могат, Господи, ако Ти кажеш“. И тогава Господ казал на пророка: „Проречи сега тия кости да се съберат“.
към текста >>
54.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот
В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане
условията
на живота.
Инволюция и еволюция – методите на новия живот В природата съществуват два велики процеса, които взимат участие във всички нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича инволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция. Това са два обновляващи процеса, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен.
В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане
условията
на живота.
Когато се появят известни разстройства или спънки в тези процеси, вината не е в процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тези процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а този последния, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условия за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно или че във венозното има известен застой. И да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност причините се съдържат в неразумното ядене, т.е.
към текста >>
Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят
условия
за органическите болести.
Това са два обновляващи процеса, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появят известни разстройства или спънки в тези процеси, вината не е в процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тези процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а този последния, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв.
Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят
условия
за органическите болести.
Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно или че във венозното има известен застой. И да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на онези храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони, правилното движение и правилата на естествената обмяна на веществата. Следователно тя му дава болести и страдания, за да събуди в него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало.
към текста >>
Не са виновни децата, които грешат, а виновни са бащите и майките, които са създали за тях тези
условия
.
Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в някое общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или израждане на нравите; упадък на обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от което се появяват помрачението и развращението, или казано на научен език – разлагане. Това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм – натрупали са се известни неестествени мисли и желания. Една аналогия ще поясни мисълта ми: не е виновен машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път е дерайлирала, а виновен е онзи, който е построил пътя неправилно.
Не са виновни децата, които грешат, а виновни са бащите и майките, които са създали за тях тези
условия
.
Следователно ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо какво изискват тези процеси и ще се уверим, че процесът на инволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език – чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви изкривявания. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тези два велики процеса, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали.
към текста >>
55.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
Как тя дава място,
условия
и съдействието си да се проявяват всички разумни същества, които имат стремеж да работят за постигането на общото добро.
Постига ли се целта с това отлагане? – Не! Защото така дълговете стават непосилни и неизплатими. Единственият образец, по който трябва да се ръководят всички, и народите, и управниците им, и отделните индивиди, е образецът, който ни е дала природата. Трябва да наблюдаваме най-внимателно как тя прилага законите на органическото развитие и методите, с които си служи за постигането на известни цели.
Как тя дава място,
условия
и съдействието си да се проявяват всички разумни същества, които имат стремеж да работят за постигането на общото добро.
За тази цел тя изисква от всекиго следните условия: 1) Семето или зародишът на живота трябва да има сила в себе си, за да се прояви. 2) На това семе природата дава почвата, влагата и другите два необходими елемента – топлината и светлината. Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила и разумност в себе си, т.е. ако един народ или индивид няма интелигентност в себе си, той не може да се прояви. След това първо условие трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност.
към текста >>
За тази цел тя изисква от всекиго следните
условия
: 1) Семето или зародишът на живота трябва да има сила в себе си, за да се прояви.
– Не! Защото така дълговете стават непосилни и неизплатими. Единственият образец, по който трябва да се ръководят всички, и народите, и управниците им, и отделните индивиди, е образецът, който ни е дала природата. Трябва да наблюдаваме най-внимателно как тя прилага законите на органическото развитие и методите, с които си служи за постигането на известни цели. Как тя дава място, условия и съдействието си да се проявяват всички разумни същества, които имат стремеж да работят за постигането на общото добро.
За тази цел тя изисква от всекиго следните
условия
: 1) Семето или зародишът на живота трябва да има сила в себе си, за да се прояви.
2) На това семе природата дава почвата, влагата и другите два необходими елемента – топлината и светлината. Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила и разумност в себе си, т.е. ако един народ или индивид няма интелигентност в себе си, той не може да се прояви. След това първо условие трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност. Светлината за организма представлява ония принципи, от които всеки човек и народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината – това са ония благородни чувства и възвишени стремежи на неговото сърце, които чувства, подкрепени от волята, го подтикват към осъществяването на великите цели на живота му.
към текста >>
След това първо условие трябват му материални
условия
: земя и пространство, за да прояви своята дейност.
Как тя дава място, условия и съдействието си да се проявяват всички разумни същества, които имат стремеж да работят за постигането на общото добро. За тази цел тя изисква от всекиго следните условия: 1) Семето или зародишът на живота трябва да има сила в себе си, за да се прояви. 2) На това семе природата дава почвата, влагата и другите два необходими елемента – топлината и светлината. Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила и разумност в себе си, т.е. ако един народ или индивид няма интелигентност в себе си, той не може да се прояви.
След това първо условие трябват му материални
условия
: земя и пространство, за да прояви своята дейност.
Светлината за организма представлява ония принципи, от които всеки човек и народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината – това са ония благородни чувства и възвишени стремежи на неговото сърце, които чувства, подкрепени от волята, го подтикват към осъществяването на великите цели на живота му. До сега всички народи са се стремели да прилагат, според знанията и силата си, тези изисквания на природата. Но в своя напредък те са пренебрегнали външните условия и не са могли да постигнат целите си във всичката им пълнота. Така при обстоятелствата, в които са се намирали, те са изпаднали в положението на онова семе, което расте в мочурлива почва, и не са давали резултати. Или пък влагата им изчезвала съвършено и тогава са живеели в обратния процес – на изсъхването.
към текста >>
Но в своя напредък те са пренебрегнали външните
условия
и не са могли да постигнат целите си във всичката им пълнота.
Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила и разумност в себе си, т.е. ако един народ или индивид няма интелигентност в себе си, той не може да се прояви. След това първо условие трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност. Светлината за организма представлява ония принципи, от които всеки човек и народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината – това са ония благородни чувства и възвишени стремежи на неговото сърце, които чувства, подкрепени от волята, го подтикват към осъществяването на великите цели на живота му. До сега всички народи са се стремели да прилагат, според знанията и силата си, тези изисквания на природата.
Но в своя напредък те са пренебрегнали външните
условия
и не са могли да постигнат целите си във всичката им пълнота.
Така при обстоятелствата, в които са се намирали, те са изпаднали в положението на онова семе, което расте в мочурлива почва, и не са давали резултати. Или пък влагата им изчезвала съвършено и тогава са живеели в обратния процес – на изсъхването. Най-сетне, липсвали са им и светлина, и топлина; тогава е ставало общо смразяване, всяко растене е преставало. Тялото или организмът на човека или на един народ – това е почвата, в която се сее семето. Влагата – това представлява материалния му живот, а светлината и топлината – това е в широк смисъл обшият духовен живот.
към текста >>
Ако отнемете на кой и да е организъм едно от тези
условия
, които са му абсолютно необходими и които трябва да използва в своята дейност, развитието му ще престане.
Така при обстоятелствата, в които са се намирали, те са изпаднали в положението на онова семе, което расте в мочурлива почва, и не са давали резултати. Или пък влагата им изчезвала съвършено и тогава са живеели в обратния процес – на изсъхването. Най-сетне, липсвали са им и светлина, и топлина; тогава е ставало общо смразяване, всяко растене е преставало. Тялото или организмът на човека или на един народ – това е почвата, в която се сее семето. Влагата – това представлява материалния му живот, а светлината и топлината – това е в широк смисъл обшият духовен живот.
Ако отнемете на кой и да е организъм едно от тези
условия
, които са му абсолютно необходими и които трябва да използва в своята дейност, развитието му ще престане.
С други думи казано, развитието е създаване на редица форми, в които животът се проявява. Всички тези форми, които съществуват в природата, са все опити, за да се подобри животът на всеки организъм. И тяхното видоизменение не се е спряло, а продължава. Следователно, ако самата природа прави своите опити в образуването и усъвършенстването на формите, същевременно и човек трябва да следва нейния пример. Ако една форма не даде най-добрия резултат, трябва да се измени, за да се получи исканият резултат.
към текста >>
Всичкият стремеж трябва да бъде насочен към тяхното вътрешно развитие; да се създадат по възможност
условия
за всички индивиди, за да могат да работят.
По същия начин се приготовляват и жилищата – като се започне с известна форма, съгражда се зданието – основите, стените и покривът, а след това се захваща вътрешният процес: измазва се зданието, мебелира се и едва тогава неговият собственик влиза да живее в него. И съвременните народи от бялата раса са достигнали вече върха на своето външно физическо развитие. Сега вече иде вторият процес: вътрешното развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смаляват, но не и да растат.
Всичкият стремеж трябва да бъде насочен към тяхното вътрешно развитие; да се създадат по възможност
условия
за всички индивиди, за да могат да работят.
Най-първо, съвременните народи трябва да определят какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят. Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията – с една реч всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, от който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен.
към текста >>
Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите
условия
, които го чакат; затворническите и външните
условия
са диаметрално противоположни.
Децата носят духа на смирението и помирението. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата внася сега. Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене. Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време.
Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите
условия
, които го чакат; затворническите и външните
условия
са диаметрално противоположни.
Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия. Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително. Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват установени обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават. С други думи казано: когато течението на една река се подпуши на едно място и не се даде друга насока на това течение с цел да се оползотворява в напояване на градини и други подобни, това подпушване ще ни причини големи пакости, когато бентът се разруши под напора на постоянно увеличаващата се сила от прииждането на водата.
към текста >>
Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните
условия
.
Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата внася сега. Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене. Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни.
Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните
условия
.
Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително. Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват установени обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават. С други думи казано: когато течението на една река се подпуши на едно място и не се даде друга насока на това течение с цел да се оползотворява в напояване на градини и други подобни, това подпушване ще ни причини големи пакости, когато бентът се разруши под напора на постоянно увеличаващата се сила от прииждането на водата. Хората остаряват и умират, защото подпушват в себе си известни сили, които остават неоползотворени.
към текста >>
Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови
условия
на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота.
да се помирят с новите наредби, които природата внася сега. Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене. Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия.
Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови
условия
на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота.
Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително. Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват установени обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават. С други думи казано: когато течението на една река се подпуши на едно място и не се даде друга насока на това течение с цел да се оползотворява в напояване на градини и други подобни, това подпушване ще ни причини големи пакости, когато бентът се разруши под напора на постоянно увеличаващата се сила от прииждането на водата. Хората остаряват и умират, защото подпушват в себе си известни сили, които остават неоползотворени. Тези сили разрушават формите, които са ги подпушили.
към текста >>
Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите
условия
, които природата създава.
Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват установени обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават. С други думи казано: когато течението на една река се подпуши на едно място и не се даде друга насока на това течение с цел да се оползотворява в напояване на градини и други подобни, това подпушване ще ни причини големи пакости, когато бентът се разруши под напора на постоянно увеличаващата се сила от прииждането на водата. Хората остаряват и умират, защото подпушват в себе си известни сили, които остават неоползотворени. Тези сили разрушават формите, които са ги подпушили. Това разрушение на формите ние наричаме смърт.
Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите
условия
, които природата създава.
И на днешното човечество е дадена една велика обществена задача за разрешение и то трябва да я разреши съобразно законите на живата математика и геометрия. Съвременните негови математици трябва да им хвърлят светлина върху тези закони. В това отношение тяхната социална наука ще им даде упътвания в тая насока. Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде вдъхновение за разрешението на тая благородна задача. Ако това стане, съвременните народи ще стигнат в своето развитие оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса.
към текста >>
Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните
условия
на духовните.
Новата раса обаче, която сега иде, има за цел да развива силата на неговия дух в реализирането на заветните идеали, за да може той да стане господар и да използува всички придобити сили не за зло, а за добро. Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега. Културните народи могат да се приготвят за идването на шестата раса. Латинската раса създаде инквизицията – и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка.
Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните
условия
на духовните.
Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси. Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад.
към текста >>
56.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи същества, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят
условията
, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време.
Например: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се вземе една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че има известни анормалности, че законите на природата не действуват правилно.
Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи същества, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят
условията
, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време.
И следователно във всички същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко – те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода и ако някой от жителите на тая вода, например рибата, се хване еднаж–дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата ѝ, почва да я заобикаля и никога вече не се улавя на нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуска се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност в някои отношения надминават човека. Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде.
към текста >>
Схоластиците твърдят: „Това е просто една илюзия“, а материалистите твърдят, че това се дължи на
условията
на външния свят.
Защото само добрият и разумният човек пълен с мисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на Земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория до сега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се у тях най-ужасни болести, измъчвания и външният им живот е пълен с всевъзможни нежелателни приключения, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се утешаваме само с думите: „Тъй искал Господ“, както казват простите хора, или „Тъй създал Господ света“, както казват други хора, или „Това е необходимо зло в природата“, както уверяват рационалистите.
Схоластиците твърдят: „Това е просто една илюзия“, а материалистите твърдят, че това се дължи на
условията
на външния свят.
Да, „илюзия“, но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една „илюзия“. Един от неговите слушатели обаче го обрал и проповедникът започнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „Защо се оплаквате, Вие сте освободени от излишното в живота“... Парите са едно средство, внесено от хората, за да създадат работа на всички хора. Служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа.
към текста >>
ще знаем как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът – при разглеждане
условията
на самия живот, сърцето – когато изучаваме съдържанието на тоя живот, и волята – когато разглеждаме разумните резултати на живота.
Служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тези пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: „Парите са непотребни в този смисъл“. Следователно ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си не чрез метода на отричането, а чрез метода на допущането, не чрез метода на разрушението, а – на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а – на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато започнем разумно да изучаваме живата разумна природа и да виждаме във всяко живо същество една жива съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е.
ще знаем как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът – при разглеждане
условията
на самия живот, сърцето – когато изучаваме съдържанието на тоя живот, и волята – когато разглеждаме разумните резултати на живота.
Трябва да се знае, всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешният смисъл на самия живот. Следователно формата, съдържанието и смисълът са свързани; формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисълът с човешката воля. Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание на живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява и пирамидалните клетки ще работят в унисон. А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на живота, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот. Следователно: правилно мислене, правилно чувстване и правилно действане са необходими за ума, сърцето и волята.
към текста >>
57.
Повече светлина
Следователно, като казваме „повече светлина“, ние подразбираме
условията
, при които можем да изменим сегашния си живот.
– Безславният. Кой търси живота? – Мъртвият. Ние употребяваме тия думи в широк смисъл; думата „мъртъв“ употребяваме в смисъл на ограничително или потенциално състояние, което трябва да се промени в кинетическо; всяко същество иска да направи тая промяна. Смъртта представлява най-малката възможност за живот.
Следователно, като казваме „повече светлина“, ние подразбираме
условията
, при които можем да изменим сегашния си живот.
Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липсата на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вътре тя е малко; условия няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека. Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал.
към текста >>
Вътре тя е малко;
условия
няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека.
Ние употребяваме тия думи в широк смисъл; думата „мъртъв“ употребяваме в смисъл на ограничително или потенциално състояние, което трябва да се промени в кинетическо; всяко същество иска да направи тая промяна. Смъртта представлява най-малката възможност за живот. Следователно, като казваме „повече светлина“, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си живот. Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липсата на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас.
Вътре тя е малко;
условия
няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека.
Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал. Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме този факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва, трансформира се в тях нощно време.
към текста >>
Ако
условията
на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира.
Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал. Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме този факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва, трансформира се в тях нощно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на дините и пъпешите: всеки може да направи един малък опит: като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израсне някой път нощно време по една педя, а денем растенето и е много слабо.
Ако
условията
на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира.
А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът – това е малко количество светлина. Топлината винаги показва присъствието на светлина. Там, където има малко светлина, и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината като проявление на светлината (топлината пак съответствува на трептения, само че от друг вид). Топлинните вибрации, като по-слаби, срещат по-голямо съпротивление и затова действуват и на ширина (поради което отдалечават частиците на предмета една от друга и причиняват разширение на последния).
към текста >>
58.
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон
Вън от тия
условия
душата не може да живее.
Насилието, което отрича разумното, само по себе си е осъдено на смърт. Преди хиляди години е казано в една от най-старите свещени книги, че в онзи ден, в който престъпиш разумния закон на Любовта, Мъдростта и Истината, непременно ще умреш. И съвременните хора и общества умират по причина, че всички те престъпват този свещен закон. Време е вече за съвременните общества да се обърнат и потърсят висшето, разумното, да потърсят Бога, Който се проявява в живота, и да приложат Любовта, като основен закон. Да, време е, крайно време е, защото Бог е Любов, Мъдрост и Истина, а Любовта внася живот, Мъдростта носи светлина, Истината – свобода и простор за човешката душа.
Вън от тия
условия
душата не може да живее.
Прочее, разумните сили в живата природа или проявеният Бог, това са: Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
59.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта
– всички растат все в топлите пояси, където климатическите
условия
са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие.
Не се противи на злото – Законът на Любовта Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда. Този е един от основните и велики закони на живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества – племена, народи, общества и индивиди. Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие. Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места; хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места; портокалите, лимоните, бананите и пр.
– всички растат все в топлите пояси, където климатическите
условия
са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие.
И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразната флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? – ледове, снегове и снежни кристали.
към текста >>
И благодарение на тия
условия
, те са развили в себе си качествата, които притежават.
Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда. Този е един от основните и велики закони на живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества – племена, народи, общества и индивиди. Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие. Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места; хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места; портокалите, лимоните, бананите и пр. – всички растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие.
И благодарение на тия
условия
, те са развили в себе си качествата, които притежават.
Също тъй най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразната флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? – ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, докато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми.
към текста >>
Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, докато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни
условия
и най-хармонична среда за развитието на живите организми.
И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразната флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? – ледове, снегове и снежни кристали.
Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, докато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни
условия
и най-хармонична среда за развитието на живите организми.
Но на Земята има и Южен полюс. В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание.
към текста >>
Но ако аз, когато съграждам къщата на някого и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива
условия
, това градеж ли е?
Кое е по-голямо изкуство: да запалиш ли една къща или да я съградиш? Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му? – Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което Божественото се проявява. Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим“. Да допуснем, че е така.
Но ако аз, когато съграждам къщата на някого и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива
условия
, това градеж ли е?
Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е? Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин.
към текста >>
При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни
условия
за развитие и напредък.
Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е? Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин.
При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни
условия
за развитие и напредък.
Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен.
към текста >>
Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни
условия
, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени
условията
си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха.
Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин. При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък.
Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни
условия
, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени
условията
си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха.
Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук?
към текста >>
Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелствува на първо място майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни
условия
.
– Не, то ще губи само времето си. Да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили. А кое е по нашите сили? – Това е разумният живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда. – Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в своите избрани.
Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелствува на първо място майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни
условия
.
Но кой народ днес прилага тоя закон? Нито един народ не е постигнал още това. В пълния смисъл на думата такъв идеален народ няма още. Напротив, всички търсят разумния живот там, където не може да се намери. Търсят живота си там, отдето не идва, своята защита – там, отдето идва разрушението им, и своето спасение – там, отдето идва смъртта им.
към текста >>
А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава
условия
за проявата на Божествената Любов.
– Не, това става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“. Ако съвременните хора биха намерили чрез чука своето спасение, нека се употреби той; ако ножът може да послужи на съвременните народи, които враждуват един с друг за своето спасение, нека да го употребят, но ако чукът разрушава, вместо да спасява, и ако ножът умъртвява, вместо да съживява, тогава какво може да се очаква от чука и ножа? И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чукът против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? – Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот.
А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава
условия
за проявата на Божествената Любов.
И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най-голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие – това е Любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име.
към текста >>
60.
***
Те я събуждат за една нова среда, в нови
условия
, за нова дейност.
Напред в Любовта безгранична! Научи законите как да превъзмогнеш изпитите, които можеш да минеш. Те раждат нови подтици, будят нови сили, нови хоризонти, и така чертаят Светлите бъднини, определени от Великата Любов на Вечния. Те носят растежа на всяка душа. Страданията са мъките на раждането на един висш живот в душата.
Те я събуждат за една нова среда, в нови
условия
, за нова дейност.
Тя влиза в един нов свят! И силата на всеки човек седи в минатите изпити и страдания. Силата на ученика се познава при изпитание. При страданията изгаря всичко натрупано през вековете, и душата застава със своята невинност и чистота, и с ново прозрение за пътищата на Бога. Въгленът, подложен на висока температура и силно налягане, добива красотата и чистотата на диаманта, който пречупва слънчевите личи с ярък блясък, и ги отразява в хиляди багри.
към текста >>
61.
1–50
Обичай Този, който ти е дал живота и всички
условия
.
4 Любов към Бога. Ученикът започва с Любовта. „Ако ме любите, ще опазите моето Слово.“ Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в Любовта Си към тебе.
Обичай Този, който ти е дал живота и всички
условия
.
5 Трите принципа. Истината изключва всяко удоволствие. Мъдростта изключва всяка лекота. Любовта изключва всяко насилие.
към текста >>
Тогава той има
условия
да възприеме онова, което Учителят му дава.
Бог. Единственото същество, до което човек най-лесно може да се приближи – е Бог. 11 Любов към Учителя. Ученикът има Любов към Учителя си.
Тогава той има
условия
да възприеме онова, което Учителят му дава.
Ученикът обича Учителя. 12 Огънят. Ученикът трябва да премине през огън, за да се очисти. 13
към текста >>
Ученикът е по-силен от
условията
, защото седи над тях.
Само тогава той може да се чувства като жива душа – душа девствена. 40 Идеалът. Изпитанията не са по-силни от идеала на ученика. Затова ученикът се познава само при изпитанията.
Ученикът е по-силен от
условията
, защото седи над тях.
– Той носи в себе си Божественото. А има и души на условията, но те не могат да имат никакъв идеал! Душа с непреодолима воля – това е идеалът. 41 Изпълнителност.
към текста >>
А има и души на
условията
, но те не могат да имат никакъв идеал!
Идеалът. Изпитанията не са по-силни от идеала на ученика. Затова ученикът се познава само при изпитанията. Ученикът е по-силен от условията, защото седи над тях. – Той носи в себе си Божественото.
А има и души на
условията
, но те не могат да имат никакъв идеал!
Душа с непреодолима воля – това е идеалът. 41 Изпълнителност. Ученикът е строг към себе си! Той спазва думите на Учителя си свещени и изпълнява нарежданията Му в пълнота.
към текста >>
62.
50–100
Отвънка не всякога има
условия
.
В духовния свят има закон: когато един се повдига, всички се повдигат! 60 Вътрешен начин. Ученикът работи върху духовните си тела. Има неща, които ще му се предадат по вътрешен път.
Отвънка не всякога има
условия
.
61 Готовност. Когато ученикът правилно разбира Учителя, той е готов да възприема и всякога ще му се даде. 62 Съотношение.
към текста >>
Тази естественост дава
условия
за проява на Любовта.
Непристъпните върхове пращат своите блага на долината. 77 Естественост. Ученикът е напълно естествен в живота си. Това внася красота и искреност в него.
Тази естественост дава
условия
за проява на Любовта.
78 Разбиране. Когато нещо смущава погледа ти, долови зад воала на преходните форми неуморната работа на Духа за повдигане на душите към Вечния. Зад всяка форма виж образа на Вечния. 79
към текста >>
63.
100–150
Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде
условия
за това.
– Аз съм Пътят! – И Светлината, която ме води по този Път! 110 Молитва – Вяра. Всякога се моли и предостави всичко на Бога.
Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде
условия
за това.
111 Реалното. Истински Великото седи зад материалното. Реалното, Великото в живота, то е невидимото. Затова ученикът постепенно се отказва от всичко материално и преходно.
към текста >>
Ученикът трябва да бъде винаги спокоен – при всички
условия
; той знае, че то е за негово Добро.
Безкрайни са върховете на знанието, които той трябва да изкачи! За това той е смирен, Смирението го въвежда в Храма на Мъдростта. Който говори за себе си, не е ученик. 144 Спокойствие.
Ученикът трябва да бъде винаги спокоен – при всички
условия
; той знае, че то е за негово Добро.
Страхът е нещо животинско. 145 Извор. Ученикът трябва да пие Вода само от Извора. Да предпочете да жадува, нежели да пие нечиста вода.
към текста >>
64.
150–200
Макар да дойдат противоречиви
условия
, той не губи характера си.
195 Хармония. Първата работа на ученика е да възстанови хармония в себе си. Това е съзвучието между мислите, чувствата и постъпките. Това е вътрешната музикалност, която изпълва душата на ученика.
Макар да дойдат противоречиви
условия
, той не губи характера си.
196 Влиянията. Ученикът избягва влиянието на преходния свят, додето укрепне. 197 Правилно разбиране.
към текста >>
65.
300–350
И при всяка твоя постъпка прецени
условията
и последствията.
300–350 300 Умът. Бъди Умен!
И при всяка твоя постъпка прецени
условията
и последствията.
301 Пред изпит. Бъди спокоен и тих. Всичко ще мине добре! 302
към текста >>
Или той си създава
условия
, за да го учат, или другите създават
условия
, за да се учи той сам.
Душата. Ученикът схваща себе си като нещо отделно от тялото, за да не се съблазни от формите. 316 Учение. Ученикът се учи по два начина: или го учат, или той сам се учи.
Или той си създава
условия
, за да го учат, или другите създават
условия
, за да се учи той сам.
Процесът на учението е труден, но приятен. 317 Началото. По-добре е ученикът да почне с мъчнотии, отколкото с блага. Тъй още от началото ще укрепне.
към текста >>
66.
350–400
Той е силен, когато има една основна идея, която е неизменна в него при всичките
условия
на живота.
Когато ученикът люби Бога, страданията се издържат леко. 356 Стабилност. На земята всичко се мени, всичко е преходно. Ученикът трябва да се държи за нещо постоянно.
Той е силен, когато има една основна идея, която е неизменна в него при всичките
условия
на живота.
357 Практическо приложение. Единственото нещо, което ученикът трябва да знае, то е Божествената цел на своя живот. Трябва да знае кои средства да подбере и как да ги използува. Когато душата е излязла от Бога, Той е писал нещо в нея, и когато тя го прочете, ще научи целта на своя живот.
към текста >>
67.
400–450
За ученика еволюция значи – да се повдигне нагоре при
условията
, дето душата му може да расте и се развива правилно.
А само при доброто се отива нагоре. За злото няма нужда от воля; ти само стъпи в течението и то ще те повлече надолу. Воля трябва за Доброто! 423 Еволюция.
За ученика еволюция значи – да се повдигне нагоре при
условията
, дето душата му може да расте и се развива правилно.
Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение. Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участвува в колективния ход на еволюцията. 424 Обективен и субективен ум.
към текста >>
68.
450–500
Щом ученикът възлюби Бога, ще започне правилния живот и винаги ще се чувствува над
условията
.
Аз ще го изпълня с радост и любов! “ 497 Любов към Бога. Да любиш Бога, това значи да разстелиш нишките на чистотата по пътя си.
Щом ученикът възлюби Бога, ще започне правилния живот и винаги ще се чувствува над
условията
.
498 Благ. Днес Природата е по-блага, отколкото строга; и едното, и другото привлича, но Благостта повече. Благ е само Бог. Милостта успокоява, а Любовта съживява.
към текста >>
69.
Светът на великите души
Ако видиш светия човек и не разбереш неговата светост, има
условия
да паднеш.
Бъди радостен в скръбта си. Бъди весел в непостижението си. Постижението за едного е постижение за другиго. Непостижението за другиго е постижение за тебе. Ако видиш, че някой греши, дошло е време за тебе да станеш праведен.
Ако видиш светия човек и не разбереш неговата светост, има
условия
да паднеш.
Не очаквай много от огън, дето всичко изгаря. Не очаквай много от богатство, дето всичко се изгубва. Не очаквай много от деня, дето слънцето залязва. Не съжалявай за това, което си забравил. Радвай се на това, което помниш.
към текста >>
За духовния свят: Когато човек е в благоприятни
условия
на живота, той има мир, радост и добро разположение.
Когато имаш мисли, чувства или желания, които не са божествени, ти се миеш в мътната вода на пороя и ще се окаляш. За божествения свят: Ако твоят живот е посветен на един преходен идеал, тогаз целият ти живот е река без глава. А когато идеал на твоя живот е да служиш на Бога, на Любовта, тогаз целият ти живот е река с глава. „Не давай маслото си, когато те чукат.“ За физическия свят: Противоречията и страданията, които срещаме при постигане на нашата цел, да не бъдат причина ние да изгубим нашия стремеж и нашата надежда.
За духовния свят: Когато човек е в благоприятни
условия
на живота, той има мир, радост и добро разположение.
Това е маслото. Когато дойдат страданията, слабият губи маслото си, а силният не го губи. За божествения свят: В божествения свят маслото е любовта. Ако при страдания и противоречия в живота ти изневериш на любовта и дойдеш в апатия, безразличие и безлюбие, това показва, че ти си дал маслото си. Ако устоиш в любовта си, ти си запазил маслото си, а то е необходимо за твоето развитие.
към текста >>
70.
МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБНОВЛЕНИЕ НА СЪРЦЕТО, ДУШАТА И УМА
О, Господи, Боже наш, още Ти се молим - създай и нужните
условия
в нашия живот за правилното и навременното прилагане в живота добрите желания на сърцата ни, според благата Ти Воля; за проникване и възрастване на Твоето Божествено Слово в нашите сърца, в нашите души и в нашите умове, за да можем да станем проводници на Твоята Божествена светлина и Словото Ти да проникне и да озари душите на всички онези около нас, които Ти си благоволил.
Господи, Боже на силите на Небето и на Земята. Ти, в Когото всичко е възможно. В името на Господа нашего Иисуса Христа, чрез Което име Ти си благоволил да Те призоваваме, ние, твоите чеда, идем тази сутрин при Тебе, припадаме пред Твоите нозе и сърдечно просим Твоята милост. Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш от всички ухищрения на лукавия, да укрепиш и утвърдиш в пътя на Истината, да просветиш умовете, да осветиш сърцата, да повдигнеш душите на моите братя и сестри. О, Господи, Боже наш, молбата ни, която отправяме към Тебе тази заран, е да включиш още и сърдечните ни желания, Ти сам да застанеш сред нас с Духа Си завинаги; да се вселиш в нашите сърца, в нашите души, в нашите умове и да подействуваш с крепката Си сила за пробуждане на пълното съзнание в нас, за да можем да определим своите отношения и задължения спрямо Тебе, спрямо хората и здраво да застанем на мястото, което Ти си ни отредил.
О, Господи, Боже наш, още Ти се молим - създай и нужните
условия
в нашия живот за правилното и навременното прилагане в живота добрите желания на сърцата ни, според благата Ти Воля; за проникване и възрастване на Твоето Божествено Слово в нашите сърца, в нашите души и в нашите умове, за да можем да станем проводници на Твоята Божествена светлина и Словото Ти да проникне и да озари душите на всички онези около нас, които Ти си благоволил.
И след всичко туй да се проявят чрез нас благите плодове на Духа Ти във всичката си пълнота, та като ни видят противниците ни, да се засрамят и да се прослави чрез нас името Ти пред человеците на Земята. Молбата си завършваме, Господи, със сърдечно желание Ти да излееш изобилно благословението Си върху нашите души и да ни научиш да Ти служим с радост и веселие, според както е благата Ти Воля, за да не губим Твоето благословение през всичките векове на бъдещето. Амин. Този пост е редактиран от Albena: 09 август 2011 - 21:42
към текста >>
71.
УТРИННА МОЛИТВА НА УЧЕНИКА
Благодаря Ти, че ми даваш
условия
да изпълня Добрата Ти Воля и да я изявя с Любов и Разумност, като послужа на моите братя и сестри.
УТРИННА МОЛИТВА НА УЧЕНИКА Господи, Боже наш, душата ми е трепетна пред светлината на новия ден, който ме озарява. Благодаря Ти, че ме пробуди в ранина, когато Те слави разумният човек, птиците и чистите цветя. Благодаря Ти, че ми подаряваш и този ден на живота и ме зовеш да продължа своята работа, здрав и обновен.
Благодаря Ти, че ми даваш
условия
да изпълня Добрата Ти Воля и да я изявя с Любов и Разумност, като послужа на моите братя и сестри.
Моля Те, дарувай ми присъствието на Благия Си Дух - да слушам като предан син Твоето ръководство и душата ми да не се отклонява от закона Ти. Дай ми сили, будност и Любов да живея за цялото мое и общо повдигане на всички человеци, на всички същества и за идването на Царството Божие на Земята. Нека вечното слънце на Твоята Любов озари с виделината Си моята душа и душите на всички мои братя и сестри по лицето на Земята. Нека Твоята Любов. Мъдрост, Истина.
към текста >>
72.
МОЛИТВА - ПОНЕЖЕ ЖИВЕЯ
При всички
условия
благодари на Бога и кажи:
Всеки ден си казвайте: Понеже живея, моят живот иде от Бога. Понеже мисля, чувствам и действам, моите мисли, моите чувства и моите действия идат от Бога. Понеже се движа, и движението ми иде от Бога. ***
При всички
условия
благодари на Бога и кажи:
Добър е Господ. Всичко, което Той ми изпраща, е за мое добро. Аз не съм от много добрите хора и имам нужда от Божията корекция.
към текста >>
73.
МОЛИТВИ ЗА ВЕЧЕР
Моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилване на паметта ми, и създайте всички
условия
за работа.
Аз отивам горе да се уча, да се моля и да работя. Аз искам да се срещна с Христа и вярвам, че това ще стане, защото това е и Неговата Воля, а Неговата Воля на две не става. Амин. ВЕЧЕРНА МОЛИТВА ЗА РАЗВИВАНЕ НА ПАМЕТТА Помоли се и кажи на клетките на паметта:
Моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилване на паметта ми, и създайте всички
условия
за работа.
Амин. И забрави що си казал. ПРИ БЕЗСЪНИЕ Кажи с вяра: Господи, аз съм немощен.
към текста >>
74.
МОЛИТВИ ПРИ ПОСТ
При подходящи
условия
прилагайте като храна и песните.
Да премахне и разсипе Бог всички ония врагове и всички лоши мисли, които пречат и спъват Божието дело. Да се прослави Името Му, да дойде Царството Му както горе на Небето, така и долу на Земята. Амин. МОЛИТВА ПРИ ДЕСЕТДНЕВЕН ПОСТ Направете поста по свобода и със съзнанието, че прилагате и пост от всичко отрицателно; при такъв случай вие ще имате вниманието на Съществата от Невидимия свят.
При подходящи
условия
прилагайте като храна и песните.
Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дни.
към текста >>
75.
ФОРМУЛИ - Всички
Кажете ли така, вие ще получите отговор и ще почувствате в душата си едно затишие, една радост и ще започнете работата си според
условията
на разумността.
Искам да мисля като Бога и във всичко да виждам доброто и красивото. Формула 57 Събудете се и прекарайте 5-10 минути в съзерцание и в мисъл към Бога, към Напредналите същества и призовете за помощ, като кажете: Господи, малко знания имам, просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята Воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, които Ти си определил!
Кажете ли така, вие ще получите отговор и ще почувствате в душата си едно затишие, една радост и ще започнете работата си според
условията
на разумността.
Формула 58 Събуди се, седни в постелята си, тури ръцете си отгоре на главата и кажи: Господи, да се пробуди в мен съзнанието на ученика, за да разбера Твоето Слово. Формула 59 При изговарянето на формулата, ще потупвате с дясната си ръка гърдите в областта на сърцето.
към текста >>
В тази Мъдрост са Вложени Всичките
условия
за разумно живеене.
Ако учите, но сте разсеяни и забравяте, хванете леко носа си и поискайте от него помощ. Той веднага ще ви помогне. Формула 62 Начало на Всеки разумен живот започва с Мъдрост, която изтича от Бога. Няма Мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост.
В тази Мъдрост са Вложени Всичките
условия
за разумно живеене.
Формула 63 Аз искам да стана умен! Тази мисъл отива към ума и почва да храни клетките, умът се прояснява и ще схваща нещата правилно. Формула 64 Господи, да бъде Твоето Слово като меден сок за нашите умове.
към текста >>
Разумният човек всичко изучава и разумно изпълнява
условията
на живота.
Аз съм човек, който мисли, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях. Формула 66 Аз съм добър и разумен човек, защото Бог ме създаде. Аз затова се родих, за да свидетелствувам за Истината. Формула 67
Разумният човек всичко изучава и разумно изпълнява
условията
на живота.
От всичко се учи. На всичко се радва и за всичко благодари. Формула 68 Всяка мисъл, която произвежда Любов, е права мисъл. И всяка Любов, която произвежда мисъл, е права.
към текста >>
Условията
, които ми е дал, разумно ще използувам.
(три пъти) "Аз дойдох виделина на света" (Евангелие от Йоана 12:46) Формула 168 Всичко, което Бог ми е начертал за деня, мога да го изпълня. Ще реализирам всичко, което е вложил в мене.
Условията
, които ми е дал, разумно ще използувам.
Формула 169 Като станеш сутрин, кажи си: Иова и ре Това значи: Господ ще промисли Формула 170
към текста >>
Пътят на Божията Любов е осеян с всички възможности и
условия
за постижения.
Щом привършите, насочете двете си ръце към Слънцето с отворени длани и лакти, опрени на коленете. След това завъртете длани една срещу друга, допрете върховете на пръстите. После съберете наедно една срещу друга дланите в отвесно положение и като вдигнете лакти от колене, прочетете Добрата молитва. Накрая произнесете три пъти формулата: Мир и Радост да цари в нас и във всички сърца.
Пътят на Божията Любов е осеян с всички възможности и
условия
за постижения.
Да бъде благословен Господ на Любовта в нашите души. Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на Живота на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява. С Господ, който живее в мен, всичко мога! Помощта не иде отвън, тя иде отвътре! Формула 227
към текста >>
Нека тази мисъл остане във вас при всички
условия
на живота ви, без да се страхувате.
Да се възцари Любовта, Мъдростта и Истината в нашите души. Така ние отваряме сърцата си за Господа, Който сега е между нас. Да се прослави Неговото Име. Амин. (три пъти)
Нека тази мисъл остане във вас при всички
условия
на живота ви, без да се страхувате.
Формула 255 Иде възкресението на Любовта! Сега няма да казвате "Христос воскресе! ", но ще кажете: Да възкръсне Любовта!
към текста >>
Той е създал Земята и аз ще бъда благодарен от нея, ще използувам
условията
, при които съм поставен.
Господи, прости ни, че Те заставяме да постъпваш с нас както не искаш. Извади ни от изкушението, за да познаем Твоето Светло Любящо Сърце. Формула 292 Дойдете ли до един кръстопът, кажете си: Всичко е от Бога!
Той е създал Земята и аз ще бъда благодарен от нея, ще използувам
условията
, при които съм поставен.
Един ден, когато свърша училището на Земята, Бог ще ме постави при по-добри условия на друга планета, там да раста и да се развивам. Обаче, ако не изпълнявам Волята Божия, даже няма да използвам и условията на Земята. Формула 293 Господи, в мен две мисли няма да има - само един свещен ум, само едно сърце, чисто и свещено, само една свещена душа, един дух, да извърша Твоята велика Воля и през всичките векове да бъда съработник с Тебе и да служа с Тебе заедно. "Едно тяло и един Дух" ( Ефесяном 4:4)
към текста >>
Един ден, когато свърша училището на Земята, Бог ще ме постави при по-добри
условия
на друга планета, там да раста и да се развивам.
Извади ни от изкушението, за да познаем Твоето Светло Любящо Сърце. Формула 292 Дойдете ли до един кръстопът, кажете си: Всичко е от Бога! Той е създал Земята и аз ще бъда благодарен от нея, ще използувам условията, при които съм поставен.
Един ден, когато свърша училището на Земята, Бог ще ме постави при по-добри
условия
на друга планета, там да раста и да се развивам.
Обаче, ако не изпълнявам Волята Божия, даже няма да използвам и условията на Земята. Формула 293 Господи, в мен две мисли няма да има - само един свещен ум, само едно сърце, чисто и свещено, само една свещена душа, един дух, да извърша Твоята велика Воля и през всичките векове да бъда съработник с Тебе и да служа с Тебе заедно. "Едно тяло и един Дух" ( Ефесяном 4:4) Формула 294
към текста >>
Обаче, ако не изпълнявам Волята Божия, даже няма да използвам и
условията
на Земята.
Формула 292 Дойдете ли до един кръстопът, кажете си: Всичко е от Бога! Той е създал Земята и аз ще бъда благодарен от нея, ще използувам условията, при които съм поставен. Един ден, когато свърша училището на Земята, Бог ще ме постави при по-добри условия на друга планета, там да раста и да се развивам.
Обаче, ако не изпълнявам Волята Божия, даже няма да използвам и
условията
на Земята.
Формула 293 Господи, в мен две мисли няма да има - само един свещен ум, само едно сърце, чисто и свещено, само една свещена душа, един дух, да извърша Твоята велика Воля и през всичките векове да бъда съработник с Тебе и да служа с Тебе заедно. "Едно тяло и един Дух" ( Ефесяном 4:4) Формула 294 Любовта е мощна сила, която лекува всички болести.
към текста >>
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на Бялото Братство и да се дадат благоприятни
условия
за живота на Братството.
И като се прослави Господ, както е писал в Своята книга, да се прослави Неговата Любов в моята душа и в душите на всички мои братя. Формула 365 Идеята за Бога да завладее всички умове и души. Да се даде свобода на Делото Божие. Мисията на Учителя на Бялото Братство да се увенчае с успех.
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на Бялото Братство и да се дадат благоприятни
условия
за живота на Братството.
Господи, нека Твоите светли Ангели на обичта, вярата, надеждата да пребъдват у нас сега и всякога, заедно с Теб и през всичките векове. Амин. Заключителна формула след молитва Господи, всичко това да бъде за Твоя Слава и за благото на моята душа.
към текста >>
76.
ФОРМУЛИ - (52-68) 'Господ дава Мъдрост'
Кажете ли така, вие ще получите отговор и ще почувствате в душата си едно затишие, една радост и ще започнете работата си според
условията
на разумността.
Искам да мисля като Бога и във всичко да виждам доброто и красивото. Формула 57 Събудете се и прекарайте 5-10 минути в съзерцание и в мисъл към Бога, към Напредналите същества и призовете за помощ, като кажете: Господи, малко знания имам, просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята Воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, които Ти си определил!
Кажете ли така, вие ще получите отговор и ще почувствате в душата си едно затишие, една радост и ще започнете работата си според
условията
на разумността.
Формула 58 Събуди се, седни в постелята си, тури ръцете си отгоре на главата и кажи: Господи, да се пробуди в мен съзнанието на ученика, за да разбера Твоето Слово. Формула 59 При изговарянето на формулата, ще потупвате с дясната си ръка гърдите в областта на сърцето.
към текста >>
В тази Мъдрост са Вложени Всичките
условия
за разумно живеене.
Ако учите, но сте разсеяни и забравяте, хванете леко носа си и поискайте от него помощ. Той веднага ще ви помогне. Формула 62 Начало на Всеки разумен живот започва с Мъдрост, която изтича от Бога. Няма Мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост.
В тази Мъдрост са Вложени Всичките
условия
за разумно живеене.
Формула 63 Аз искам да стана умен! Тази мисъл отива към ума и почва да храни клетките, умът се прояснява и ще схваща нещата правилно. Формула 64 Господи, да бъде Твоето Слово като меден сок за нашите умове.
към текста >>
Разумният човек всичко изучава и разумно изпълнява
условията
на живота.
Аз съм човек, който мисли, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях. Формула 66 Аз съм добър и разумен човек, защото Бог ме създаде. Аз затова се родих, за да свидетелствувам за Истината. Формула 67
Разумният човек всичко изучава и разумно изпълнява
условията
на живота.
От всичко се учи. На всичко се радва и за всичко благодари. Формула 68 Всяка мисъл, която произвежда Любов, е права мисъл. И всяка Любов, която произвежда мисъл, е права.
към текста >>
77.
ФОРМУЛИ - (168-185) 'Аз дойдох виделина на света'
Условията
, които ми е дал, разумно ще използувам.
"Аз дойдох виделина на света" (Евангелие от Йоана 12:46) Формула 168 Всичко, което Бог ми е начертал за деня, мога да го изпълня. Ще реализирам всичко, което е вложил в мене.
Условията
, които ми е дал, разумно ще използувам.
Формула 169 Като станеш сутрин, кажи си: Иова и ре Това значи: Господ ще промисли Формула 170
към текста >>
78.
ФОРМУЛИ - (223-239) 'Придай ни вяра'
Пътят на Божията Любов е осеян с всички възможности и
условия
за постижения.
Щом привършите, насочете двете си ръце към Слънцето с отворени длани и лакти, опрени на коленете. След това завъртете длани една срещу друга, допрете върховете на пръстите. После съберете наедно една срещу друга дланите в отвесно положение и като вдигнете лакти от колене, прочетете Добрата молитва. Накрая произнесете три пъти формулата: Мир и Радост да цари в нас и във всички сърца.
Пътят на Божията Любов е осеян с всички възможности и
условия
за постижения.
Да бъде благословен Господ на Любовта в нашите души. Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на Живота на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява. С Господ, който живее в мен, всичко мога! Помощта не иде отвън, тя иде отвътре! Формула 227
към текста >>
79.
ФОРМУЛИ - (240-271) 'Крепкий, за да спасявам'
Нека тази мисъл остане във вас при всички
условия
на живота ви, без да се страхувате.
Да се възцари Любовта, Мъдростта и Истината в нашите души. Така ние отваряме сърцата си за Господа, Който сега е между нас. Да се прослави Неговото Име. Амин. (три пъти)
Нека тази мисъл остане във вас при всички
условия
на живота ви, без да се страхувате.
Формула 255 Иде възкресението на Любовта! Сега няма да казвате "Христос воскресе! ", но ще кажете: Да възкръсне Любовта!
към текста >>
80.
ФОРМУЛИ - (272-293) 'И да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата Воля'
Той е създал Земята и аз ще бъда благодарен от нея, ще използувам
условията
, при които съм поставен.
Господи, прости ни, че Те заставяме да постъпваш с нас както не искаш. Извади ни от изкушението, за да познаем Твоето Светло Любящо Сърце. Формула 292 Дойдете ли до един кръстопът, кажете си: Всичко е от Бога!
Той е създал Земята и аз ще бъда благодарен от нея, ще използувам
условията
, при които съм поставен.
Един ден, когато свърша училището на Земята, Бог ще ме постави при по-добри условия на друга планета, там да раста и да се развивам. Обаче, ако не изпълнявам Волята Божия, даже няма да използвам и условията на Земята. Формула 293 Господи, в мен две мисли няма да има - само един свещен ум, само едно сърце, чисто и свещено, само една свещена душа, един дух, да извърша Твоята велика Воля и през всичките векове да бъда съработник с Тебе и да служа с Тебе заедно.
към текста >>
Един ден, когато свърша училището на Земята, Бог ще ме постави при по-добри
условия
на друга планета, там да раста и да се развивам.
Извади ни от изкушението, за да познаем Твоето Светло Любящо Сърце. Формула 292 Дойдете ли до един кръстопът, кажете си: Всичко е от Бога! Той е създал Земята и аз ще бъда благодарен от нея, ще използувам условията, при които съм поставен.
Един ден, когато свърша училището на Земята, Бог ще ме постави при по-добри
условия
на друга планета, там да раста и да се развивам.
Обаче, ако не изпълнявам Волята Божия, даже няма да използвам и условията на Земята. Формула 293 Господи, в мен две мисли няма да има - само един свещен ум, само едно сърце, чисто и свещено, само една свещена душа, един дух, да извърша Твоята велика Воля и през всичките векове да бъда съработник с Тебе и да служа с Тебе заедно.
към текста >>
Обаче, ако не изпълнявам Волята Божия, даже няма да използвам и
условията
на Земята.
Формула 292 Дойдете ли до един кръстопът, кажете си: Всичко е от Бога! Той е създал Земята и аз ще бъда благодарен от нея, ще използувам условията, при които съм поставен. Един ден, когато свърша училището на Земята, Бог ще ме постави при по-добри условия на друга планета, там да раста и да се развивам.
Обаче, ако не изпълнявам Волята Божия, даже няма да използвам и
условията
на Земята.
Формула 293 Господи, в мен две мисли няма да има - само един свещен ум, само едно сърце, чисто и свещено, само една свещена душа, един дух, да извърша Твоята велика Воля и през всичките векове да бъда съработник с Тебе и да служа с Тебе заедно.
към текста >>
81.
ФОРМУЛИ - (348-365) 'Царството Божие вътре във вас е'
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на Бялото Братство и да се дадат благоприятни
условия
за живота на Братството.
И като се прослави Господ, както е писал в Своята книга, да се прослави Неговата Любов в моята душа и в душите на всички мои братя. Формула 365 Идеята за Бога да завладее всички умове и души. Да се даде свобода на Делото Божие. Мисията на Учителя на Бялото Братство да се увенчае с успех.
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на Бялото Братство и да се дадат благоприятни
условия
за живота на Братството.
Господи, нека Твоите светли Ангели на обичта, вярата, надеждата да пребъдват у нас сега и всякога, заедно с Теб и през всичките векове. Амин.
към текста >>
82.
До обичните ученици
"Отворй" подразбира приготвй
условията
, тъй както земеделецът приготвя своята нива.
От тази сила човек трябва да придобива все повечко всеки ден. Тя прониква едновременно през ума и сърцето. В писанията се казва: "Сине мой, дай ми сърцето си", аз превеждам: сине мой, отвори ми сърцето си. Защо? За да влезе тази жива сила. Онези, които не разбират Небесния език, предали са криво вътрешния смисъл на Любовта.
"Отворй" подразбира приготвй
условията
, тъй както земеделецът приготвя своята нива.
Трябва дълбоко оране и сеене навреме. Ако вашият ум схваща Божественото, ако сърцето ви възприема драговолно Любовта на Христа, ако душата ви посвещава всичкото свое време на нея, то животът веднага ще се промени във всички свои области. Невъзможното става възможно. Тук е потребно разумение на Божия Закон. До обичните ученици,
към текста >>
83.
Молитва за благословение и обновление на сърцето, душата и ума
още Ти се молим — създай и нужните
условия
в нашия живот за правилното и навременното прилагане в живота добрите желания на сърцата ни, според благата Ти воля, за проникване и възрастване на Твоето Божествено слово в нашите сърца, в нашите души и в нашите умове.
О, Господи, Боже наш, молбата ни, която отправяме към Тебе тази заран, е да включиш още и сърдечните ни желания. Ти сам да застанеш сред нас с Духа Си завинаги. Да се вселиш в нашите сърца, в нашите души, в нашите умове и да подействаш с крепката Си сила за пробуждане на пълното съзнание в нас, за да можем да определим своите отношения и задължения спрямо Тебе, спрямо хората и здраво да застанем на мястото, което Ти си ни отредил. О, Господи, Боже наш,
още Ти се молим — създай и нужните
условия
в нашия живот за правилното и навременното прилагане в живота добрите желания на сърцата ни, според благата Ти воля, за проникване и възрастване на Твоето Божествено слово в нашите сърца, в нашите души и в нашите умове.
За да можем да станем проводници на Твоята Божествена светлина и словото Ти да проникне и да озари душите на всички онези около нас, които Ти си благоволил. И след всичко туй да се проявят чрез нас благите плодове на Духа Ти във всичката си пълнота. Та, като ни видят противниците ни, да се засрамят и да се прослави чрез нас името Ти пред человеците на земята. Молбата си завършваме, Господи, със сърдечно желание Ти да излееш изобилно благословението Си върху нашите души и да ни научиш да Ти служим с радост и веселие, според както е благата Ти воля, за да не губим Твоето благословение през всичките векове на бъдещето. Амин.
към текста >>
84.
Утринна молитва на ученика
Благодаря Ти, че ми даваш
условия
да изпълня добрата Ти воля и да я изявя с любов и разумност, като послужа на моите братя и сестри.
Утринна молитва на ученика Господи, Боже наш, душата ми е трепетна пред светлината на новия ден. който ме озарява. Благодаря Ти, че ме пробуди в ранина, когато Те слави разумният човек, птиците и чистите цветя. Благодаря Ти, че ми подаряваш и този ден на живота и ме зовеш да продължа своята работа, здрав и обновен.
Благодаря Ти, че ми даваш
условия
да изпълня добрата Ти воля и да я изявя с любов и разумност, като послужа на моите братя и сестри.
Моля Те, дарувай ми присъствието на благия Си Дух — да слушам като предан син Твоето ръководство и душата ми да не се отклонява от закона Ти. Дай ми сили, будност и любов да живея за цялото мое и общо повдигане на всички человеци, на всички същества и за идването на царството Божие на земята. Нека вечното слънце на Твоята любов озари с виделината Си моята душа и душите на всички мои братя и сестри по лицето на земята. Нека Твоята любов, мъдрост, истина, правда и добродетел зацаруват в живота на човека. Нека всички човеци станат едно с Христа и светлите ангели, едно с Теб и Великото Бяло братство.
към текста >>
85.
Божията корекция
При всички
условия
благодари на Бога и кажи:
Божията корекция
При всички
условия
благодари на Бога и кажи:
Добър е Господ. Всичко, което Той ми изпраща, е за мое добро. Аз не съм от много добрите хора и имам нужда от Божията корекция.
към текста >>
86.
Вечерна молитва за развиване на паметта
Моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилване на паметта ми, и създайте всички
условия
за работа.
Вечерна молитва за развиване на паметта Помоли се и кажи на клетките на паметта:
Моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилване на паметта ми, и създайте всички
условия
за работа.
Амин. И забрави що си казал.
към текста >>
87.
Молитва при десетдневен пост
При подходящи
условия
прилагайте като храна и песните.
Молитва при десетдневен пост Направете поста по свобода и със съзнанието, че прилагате и пост от всичко отрицателно. При такъв случай вие ще имате вниманието на съществата от Невидимия свят.
При подходящи
условия
прилагайте като храна и песните.
Господи, приеми ме в лечебницата на природата за десет дни.
към текста >>
88.
Формули 25-58 Вкоренени и основани в любовта
Животът урежда
условията
.
формула 56 В безграничната Божия любов има радост и веселие за всички души. формула 57 Всичко в света е любов. Любовта създава живота.
Животът урежда
условията
.
Където има условия, трябва мъдрост. Мъдростта носи знанията. Знанията дават светлина. Светлината изявява истината. Истината не може да слезе, тя праща свободата.
към текста >>
Където има
условия
, трябва мъдрост.
В безграничната Божия любов има радост и веселие за всички души. формула 57 Всичко в света е любов. Любовта създава живота. Животът урежда условията.
Където има
условия
, трябва мъдрост.
Мъдростта носи знанията. Знанията дават светлина. Светлината изявява истината. Истината не може да слезе, тя праща свободата. формула 58
към текста >>
89.
Формули 59-75 Господ дава мъдрост
В тази мъдрост са вложени всичките
условия
за разумно живеене.
Събуди се, седни в постелята си, тури ръцете си отгоре на главата и кажи: Господи, да се пробуди в мен съзнанието на ученика, за да разбера Твоето слово. формула 64 Начало на всеки разумен живот започва с мъдрост, която изтича от Бога. Няма мъдрост като Божията мъдрост, само Божията мъдрост е мъдрост.
В тази мъдрост са вложени всичките
условия
за разумно живеене.
формула 65 Събудете се и прекарайте пет-десет минути в съзерцание и в мисъл към Бога, към напредналите същества и призовете за помощ, като кажете: Господи, малко знания имам, просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, които Ти си определил. Кажете ли така, ще получите отговор и ще почувствате в душата си едно затишие, една радост и ще започнете работата си според условията на разумността.
към текста >>
Кажете ли така, ще получите отговор и ще почувствате в душата си едно затишие, една радост и ще започнете работата си според
условията
на разумността.
В тази мъдрост са вложени всичките условия за разумно живеене. формула 65 Събудете се и прекарайте пет-десет минути в съзерцание и в мисъл към Бога, към напредналите същества и призовете за помощ, като кажете: Господи, малко знания имам, просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, които Ти си определил.
Кажете ли така, ще получите отговор и ще почувствате в душата си едно затишие, една радост и ще започнете работата си според
условията
на разумността.
формула 66 При изговарянето на формулата, ще потупвате с дясната си ръка гърдите в областта на сърцето. За ума - светлина! За сърцето - топлина! За волята - здраве!
към текста >>
Разумният човек всичко изучава и разумно изпълнява
условията
на живота.
Аз съм човек, който мисли, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях. формула 72 Моята мисъл трябва да бъде чиста и свята. Заради Господа мога да превърна горчивината в сладост. Формула 73
Разумният човек всичко изучава и разумно изпълнява
условията
на живота.
От всичко се учи. На всичко се радва и за всичко благодари. формула 74 Аз искам да стана умен! Тая мисъл отива към ума и почва да храни клетките, умът се прояснява и ще схваща нещата правилно.
към текста >>
90.
Формули 184-202 Аз дойдох виделина на света
Условията
, които ми е дал, разумно ще използвам.
То носи в себе си велика мъдрост, която въздига и усилва човешката воля, която прави хората свободни, щастливи, блажени. формула 185 Като станеш сутрин, кажи си: Всичко, което Бог ми е начертал за деня, мога да го изпълня. Ще реализирам всичко, което е вложил в мене.
Условията
, които ми е дал, разумно ще използвам.
формула 186 Като станеш сутрин, преди всяка работа, кажи: Иова u ре. Това значи: Господ ще промисли. формула 187
към текста >>
91.
Формули 240 - 254 Придай ни вяра
Пътят на Божията любов е осеян с всички възможности и
условия
за постижения.
Щом привършите, насочете двете си ръце към слънцето с отворени длани и лакти, опрени на коленете. След това завъртете длани една срещу друга, допрете върховете на пръстите. После съберете наедно една срещу друга дланите в отвесно положение и като вдигнете лакти от колене, прочетете Добрата молитва (с. 9). Накрая произнесете три пъти формулата: Мир и радост да цари в нас и Във всички сърца.
Пътят на Божията любов е осеян с всички възможности и
условия
за постижения.
Да бъде благословен Господ на любовта в нашите души. Проявеният Дух в любовта, проявеният Дух в мъдростта, проявеният Дух в истината носи всичките блага на живота на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява. С Господ, който живее в мен, всичко мога! Помощта не иде отвън, тя иде отвътре! формула 246
към текста >>
92.
Формули 288 - 312 И да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля
Той е създал земята и аз ще бъда благодарен от нея, ще използвам
условията
, при които съм поставен.
формула 302 Господи, в мен две мисли няма да има - само един свещен ум, само едно сърце, чисто и свещено, само една свещена душа, един дух, да извърша Твоята велика воля и през всичките векове да бъда съработник с Тебе и да служа с Тебе заедно. формула 303 Дойдете ли до един кръстопът, кажете си: Всичко е от Бога!
Той е създал земята и аз ще бъда благодарен от нея, ще използвам
условията
, при които съм поставен.
Един ден, когато свърша училището на земята, Бог ще ме постави при по-добри условия на друга планета, там да раста и да се развивам. Обаче ако не изпълнявам волята Божия, даже няма да използвам и условията на земята. формула 304 Ние ще изпълним волята на нашия Господ на любовта, мъдростта и истината без страх и тъмнина и в нас ще живее и ще се проявява Духът Христов. формула 305
към текста >>
Един ден, когато свърша училището на земята, Бог ще ме постави при по-добри
условия
на друга планета, там да раста и да се развивам.
Господи, в мен две мисли няма да има - само един свещен ум, само едно сърце, чисто и свещено, само една свещена душа, един дух, да извърша Твоята велика воля и през всичките векове да бъда съработник с Тебе и да служа с Тебе заедно. формула 303 Дойдете ли до един кръстопът, кажете си: Всичко е от Бога! Той е създал земята и аз ще бъда благодарен от нея, ще използвам условията, при които съм поставен.
Един ден, когато свърша училището на земята, Бог ще ме постави при по-добри
условия
на друга планета, там да раста и да се развивам.
Обаче ако не изпълнявам волята Божия, даже няма да използвам и условията на земята. формула 304 Ние ще изпълним волята на нашия Господ на любовта, мъдростта и истината без страх и тъмнина и в нас ще живее и ще се проявява Духът Христов. формула 305 Максимите, които ученикът може да приложи, са: Господи, да бъде нашата воля, но да стане Твоята!
към текста >>
Обаче ако не изпълнявам волята Божия, даже няма да използвам и
условията
на земята.
формула 303 Дойдете ли до един кръстопът, кажете си: Всичко е от Бога! Той е създал земята и аз ще бъда благодарен от нея, ще използвам условията, при които съм поставен. Един ден, когато свърша училището на земята, Бог ще ме постави при по-добри условия на друга планета, там да раста и да се развивам.
Обаче ако не изпълнявам волята Божия, даже няма да използвам и
условията
на земята.
формула 304 Ние ще изпълним волята на нашия Господ на любовта, мъдростта и истината без страх и тъмнина и в нас ще живее и ще се проявява Духът Христов. формула 305 Максимите, които ученикът може да приложи, са: Господи, да бъде нашата воля, но да стане Твоята! Господи, да бъде нашата любов, но да стане Твоята!
към текста >>
93.
Формули 374 - 393 Царството Божие вътре във вас е
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на Бялото братство и да се дадат благоприятни
условия
за живота на Братството.
Кажете ли така, вие се ограждате с една могъща аура и всички Бели братя са на ваша страна. формула 392 Идеята за Бога да завладее всички умове и души. Да се даде свобода на делото Божие. Мисията на Учителя на Бялото братство да се увенчае с успех.
Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на Бялото братство и да се дадат благоприятни
условия
за живота на Братството.
Господи, нека Твоите светли ангели на обичта, вярата и надеждата да пребъдват у нас сега и всякога, заедно с Теб и през всичките векове. Амин. формула 393 Легнете ли си вечерно време, ще си кажете: Искам да стана музикален, музикален, музикален!
към текста >>
94.
Формули 431 - 447 Всяко дихание да хвали Господа
Човек трябва да се вглъби в себе си, за да се издигне над обикновените
условия
на живота.
формула 447 Люби Бога, слушай гласа на Учителя си и душата ти ще ходи в безопасност. Да слушаш песента на Небесните ликове, това въодушевява душата ти. Благославяй Господа по всяко време. Вглъбяване
Човек трябва да се вглъби в себе си, за да се издигне над обикновените
условия
на живота.
Отворете сърцето си за Божественото и не мислете какво ще стане с вас. Отворете ума си за възвишените и светли мисли и не се грижете за утрешния ден. Имайте вяра, че Божественото е в сила да разработи своите пътища. Божественото е същественото, върху което човек трябва да работи. Чрез Божественото ще се свържете с добрите хора, със светиите, с ангелите и с Бога.
към текста >>
95.
Писма
„Отвори" подразбира приготви
условията
, тъй както земеделецът приготвя своята нива.
От тази сила човек трябва да придобива все повечко всеки ден. Тя прониква едновременно през ума и сърцето. В писанията се казва „Сине мой, дай ми сърцето си"; Аз превеждам „Сине мой, отвори ми сърцето си". Защо? Да влезе тази жива сила. Онези, които не разбират небесния език, предали са криво вътрешния смисъл на Любовта.
„Отвори" подразбира приготви
условията
, тъй както земеделецът приготвя своята нива.
Трябва дълбоко оране и сеене навреме. Ако вашият ум схваща Божественото, ако сърцето ви възприема драговолно Любовта на Христа, ако душата ви посветява всичкото свое време на нея, то животът веднага ще се промени във всички свои области. Невъзможното става възможно. Тук е потребно разумение на Божия Закон. ДО ОБИЧНИТЕ УЧЕНИЦИ
към текста >>
96.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
А щом остава в самия център, няма
условия
за развитие, защото развитието е в периферията.
Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да [се] твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип той развива тях самите - самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си.
А щом остава в самия център, няма
условия
за развитие, защото развитието е в периферията.
Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и человек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. - Известни лъчи ще минат по права линия.
към текста >>
В една епоха няма
условия
за всичките духове да се развиват.
Християнството дойде на времето си, за да избави хората и да ги научи как трябва да изкупят греховете си. Главната мисъл на Християнството беше да уясни местата на хората и затова то въведе закона на Любовта. Та сега вече, ако знаеш, може да си изплатиш кармата си в десет години, докато ако не знаеш, може да отнеме това изплащане и хиляди години. Това, което вас ви смущава, не бързайте с него - то ще ви се изясни. Ако някои неща са ви тъмни, не бързайте, те ще ви се разяснят.
В една епоха няма
условия
за всичките духове да се развиват.
Който пресилва работите, учи своите уроци. Един человек, който живее един ден в Любовта Божия, се счита, в Небето че е живял много по-вече от друг человек, който е живял милиарди години без Любовта Божия. Аз вземах този стих затова, защото трябва да се въдвори между вас равновесието. Всякой един от вас трябва да желае доброто на другите хора. Понеже тези, които желаят доброто на другите, връща се върху тях.
към текста >>
Но това са само
условия
, при които Животът се проявява; това са ноти на една и съща песен.
Може ли да се турят керемидите в основата, а печените тухли - на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време; ако пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? - Не може да бъде настроението ви еднакво. В пустинята ще усещате унилост, в зелените гори - радост, а в подножието на планинските върхове - повдигане на вашия дух.
Но това са само
условия
, при които Животът се проявява; това са ноти на една и съща песен.
В промяната на нещата е и хармонията на Живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща. Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения - хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие. Защото ако не разберете реда на нещата, вие мислите, че това нещо, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го изправите.
към текста >>
Господ, обаче, работи и за всичките добри
условия
, така щото няма защо да се опасявате за противоположното.
По-нататък, г-н Дънов изказа между другите и следните важни мисли: Трябва да се излъчите от физическия мир, та да може да имате успех довечера. А като как ще се излъчите, това ще се научите в момента и не бива да се грижите за това. В България атмосферата е доста сгъстена, няма почти никакъв умствен стремеж, та затова, поради тази на-тегнатост възможно е да има мъчнотии в довечерашното събрание. България ще мине през едно пресяване, но няма нужда да знаете кога ще стане това пресяване.
Господ, обаче, работи и за всичките добри
условия
, така щото няма защо да се опасявате за противоположното.
Настоящето положение до 1914 година ще [се] уясни какво ще бъде, дотогава нещата ще ви станат по-яс-ни и ще вземат един край. Този век целият ще бъде век за чистене и въдворяване тук, на Земята. Тия духове, които ще се въплътят, ще бъдат по-напреднали, а тези, които не са, а им се позволи да дойдат, ще се турят под контрол. Сега вече става събуждане на цялата Кавказка раса*, събуждане на цял един род. Сега, каквото се извърши в Македония, е цяла една благодат, защото ако не беше извършено това, войната беше неизбежна.
към текста >>
97.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Работите на Бога са разпределени с математическа точност и Господ никога не повтаря своите работи; и ако една душа остане назад в своето развитие и дочака Божествения ден, тогава чак ще и се дадат
условия
да почне да се развива и да еволюира.
Колцина от вас сте господари на вашите мисли и желания? Мнозина ще кажете, че сте господари, но като се турите на изпит, вие сами ще се убедите, че не сте господари. Следователно, на такъв човек, който не е господар на мислите и желанията си, не може да се даде свобода, защото ще се увлече и ще си направи по-голяма пакост. Това, което се нарича страшен съд, е за тия, за които ще настане Божествена нощ за дванадесет милиарда години, докато настане Божественият ден. Това е, от което една душа трябва да се бои.
Работите на Бога са разпределени с математическа точност и Господ никога не повтаря своите работи; и ако една душа остане назад в своето развитие и дочака Божествения ден, тогава чак ще и се дадат
условия
да почне да се развива и да еволюира.
Да се повърнем назад към предмета си. Какво отношение има Библията спрямо нашия живот? - Тя има отношение, защото е излязла от опитността на хората и те са се ползвали от тази опитност. А опитността на цялото човечество е опитност на индивида и тази опитност ние не трябва да игнорираме и да не мислим, че ние ще намерим нови и по-добри правила да живеем. Принципите не са пре-търпели никакви изменения, но нашите отношения спрямо тия принципи, са претърпели изменения.
към текста >>
Но има всички
условия
да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро.
Този век е определен като век на чистене. И ако Кавказката раса не приеме Новото учение, ще стане една катастрофа -половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка. През този мир сега иде маг-нетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно. И тази вълна ще се предшества от признаци, като земетресения, омрази, ненависти. Злото ще се увеличи - това са войните, които се готвят.
Но има всички
условия
да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро.
Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно: съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига. Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го ударят на ядене и пиене и да забравят, че са били петстотин години под робство. Затова именно ние работим - да се не повтаря робството. Царят-освободител е бил оръжие на Духа, Който обединява славянството. Той е именно, Който му заповядва, та той не може да не се вслуша и да не освободи България.
към текста >>
Искате материализация, но засега няма
условия
.
Затова аз не искам да ви турям на плъзгава почва, избягвам това. Познавам душата на българския народ, та не искам да създавам карма на този народ. Исус Христос се яви на еврейския народ, но Го не приеха и така си навлякоха карма. Аз не искам да създавам карма на народа. И като не се изявявам, искам да оставя народа да се развива по естествен начин.
Искате материализация, но засега няма
условия
.
През годината вие се гответе и усилвайте духовно и аз ще ви съдействам да стане това. Обаче, при сегашните условия и при сегашната обстановка материализация е невъзможна. След горната беседа по покана и начело с г-н Дънов отидохме в другата стая за молитва. След молитвата Господ чрез г-н Дънов ни каза: Аз съм чул гласа на вашата молитва.
към текста >>
Обаче, при сегашните
условия
и при сегашната обстановка материализация е невъзможна.
Исус Христос се яви на еврейския народ, но Го не приеха и така си навлякоха карма. Аз не искам да създавам карма на народа. И като не се изявявам, искам да оставя народа да се развива по естествен начин. Искате материализация, но засега няма условия. През годината вие се гответе и усилвайте духовно и аз ще ви съдействам да стане това.
Обаче, при сегашните
условия
и при сегашната обстановка материализация е невъзможна.
След горната беседа по покана и начело с г-н Дънов отидохме в другата стая за молитва. След молитвата Господ чрез г-н Дънов ни каза: Аз съм чул гласа на вашата молитва. Ще Ме познаете според делата Ми. Имайте Мир в себе си и любовта ви да бъде съвършена.
към текста >>
98.
ПИСМА ОТ ХОТЕЛ „ЛОНДОН'
Изпитанията при сегашните
условия
са неизбежни, защото човешката карма се ликвидира и всеки трябва да плати по нещо.
П. К. Дънов Варна, 10 март 1918 г. Обична В. Н. Ватева*, Живейте с твърдата и разумна вяра в Господа.
Изпитанията при сегашните
условия
са неизбежни, защото човешката карма се ликвидира и всеки трябва да плати по нещо.
Господ на смелите всякога помага. Да се пълни сърцето Ви, душата Ви с Любов, Вяра, Надежда. В тях е смисълът на Живота, с тяхната помощ всичко се постига. Аз Ви изпращам наряда за 9 март (нов стил 22), който може да изпълните и първия ден на Великден. Ако намерите някои сестри в Русе, които могат да изпълнят казаното доброволно и по Бога, дайте им го.
към текста >>
99.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
След една година, разочарован от лошите битови
условия
, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуснал Киев и заминал да се лекува в Цариград.
учил при Сава Добро-плодни в Котел. Въпреки желанието му да продължи образованието си в Цариград, баща му го оставил да помага в дюкяна, за да се научи, че нищо не се дава даром. През 1847 г. с издействана от д-р Селимински стипендия заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария. Негови съученици били Драган Цанков и Сава Филаретов, с които го свързвало почти половин вековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост.
След една година, разочарован от лошите битови
условия
, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуснал Киев и заминал да се лекува в Цариград.
Там го сварила вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получил своя дял от наследството, заминал отново за Цариград. Записал се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуснал, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици. Тогава се зарекъл да работи за просвещението на своя народ чрез славянско писмо и четмо и останал верен на обещанието си до края на живота си. След това постъпил в Католическото френско училище в Бабек, Цариград.
към текста >>
100.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Когато човек биваше с нея, всичко в живота изглеждаше лесно, макар и тя самата да беше поставена при не-хармонични
условия
.
Главен инициатор за поддържане на групата беше гражданката Гергина Минкова, основна учителка. За нея може да се разкаже много. Имаше проникновена интуиция, голямо смирение, широка душа, буден ум, разумни чувства и богато сърце. Не можеше в нея да не се види идеалът за човек. При всички случаи в живота си тя беше с изобилно вдъхновение.
Когато човек биваше с нея, всичко в живота изглеждаше лесно, макар и тя самата да беше поставена при не-хармонични
условия
.
В противовес на нейните разбирания, мечти и идеали за съвършена красота и чистота, нейният мъж беше по професия кръчмар, който обичаше да прави компания на „нощните птици". Но всичко това тя понасяше с голяма разумност. Идейният живот за нея беше Алма-матер. Младите момчета от групата с голям стремеж прегърнаха идеята и желанието да се домогнат до скритите духовни сили, да развият способности за ясночуване и ясновиждане, да се запознаят основно със спиритични-те явления, да изучат окултните науки астрология, френология, графоло-гия, хиромантия, особено ирисова диагностика. Сестра Еленка Джамбазова, ревностна девойка, смело и вдъхновено разучаваше Евангелието и доста изчерпателно тълкуваше Божествените истини.
към текста >>
Тя също като Гергина Минкова беше поставена при неблагоприятни
условия
.
В противовес на нейните разбирания, мечти и идеали за съвършена красота и чистота, нейният мъж беше по професия кръчмар, който обичаше да прави компания на „нощните птици". Но всичко това тя понасяше с голяма разумност. Идейният живот за нея беше Алма-матер. Младите момчета от групата с голям стремеж прегърнаха идеята и желанието да се домогнат до скритите духовни сили, да развият способности за ясночуване и ясновиждане, да се запознаят основно със спиритични-те явления, да изучат окултните науки астрология, френология, графоло-гия, хиромантия, особено ирисова диагностика. Сестра Еленка Джамбазова, ревностна девойка, смело и вдъхновено разучаваше Евангелието и доста изчерпателно тълкуваше Божествените истини.
Тя също като Гергина Минкова беше поставена при неблагоприятни
условия
.
Тези хора бяха най-изявените от групата в Добрич, която постепенно се разрастваше. Разпалената от нас искра не остана тайна. Скоро църквата ревниво се намеси, нададе тревога, наричайки ни сектанти, рушители на църквата и на тогавашния социално-по-литически строй. Но благодарение на подготовката за Балканската война, на властта не и остана време да се занимае с това „зло". ВЪВ ВАРНА
към текста >>
НАГОРЕ
