НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69]. Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър. 11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство?[70] 12. Съвременните астрономи доказаха, че съществуват много такива „мъглявини”, които представляват огромни звездни системи – галактики – намиращи се извън нашата галактика. Всички те, които образуват видимата вселена, са отделени помежду си чрез едно обширно беззвездно пространство, точно така, както нашата Слънчева система е отделена с „празно” пространство от забикалящите я звездни системи. 13. Елард Гор продължава своите разсъждения, като посочва три причини за невъзможността да се види някоя друга вселена: – Разстоянието дори до най-близката външна вселена е толкова огромно, че нейната светлина още не е пристигнала до нас; Ако
към текста >>
2.
Формули 431 - 447 Всяко дихание да хвали Господа
мине през девет йерархии в пътя на своята еволюция, докато дойде до числото 10 - Бога. Цялата природа, видима и невидима, представлява тялото на Бога. Това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Частта и цялото са в хармонична цялост. Материята се проявява в четири състояния: светлинно, твърдо, въздухообразно, течно. Четирите вида материи -огън, земя, въздух и вода са израз на четири вида енергии, които излъчват елементалите, природните духове: саламандри, гноми, силфи и ундини. формула 447 Люби Бога, слушай гласа на Учителя си и душата ти ще ходи в безопасност. Да слушаш песента на Небесните ликове, това въодушевява душата ти. Благославяй Господа по всяко време. Вглъбяване Човек трябва да се вглъби в себе си, за да се издигне над обикновените условия на живота. Отворете сърцето си за Божественото и не мислете какво ще стане с вас. Отворете ума си за възвишените и светли мисли и не се грижете за утрешния ден. Имайте вяра, че Божественото е в сила да разработи своите пътища. Божественото е същественото, върху което човек трябва да работи. Чрез Божественото ще се свържете с добрите хора, със светиите, с ангелите и с Бога. Дойде ли човек до това положение, мислите му се изправят, чувствата му се облагородяват, постъпките му стават възвишени, работите му тръгват
към текста >>
3.
ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*
Какъв учител е, Христос ли е Дънов!? — Пък може и да е Христос, ние не знаем! В това време се почука на вратата и се показа муцуната на старшия стражар, който беше на Ташла-тепе. — Докарахме ги, г-н градоначалник! Веднага изскочих на вратата и застанах от лявата страна на Учителя. В този момент стражарят пред вратата на градоначалника извика: — Да влезе г-н Дънов! Аз тръгнах с Учителя, но пред вратата разбрах, че не трябва да влизам и останах отвън. След двадесет-тридесет секунди Учителя излезе и аз се удивих, че са приключили толкова скоро. По-къс-но от Учителя разбрах, че градоначалникът казал единствено: „Исках само да Ви видя. Извинявайте, свободен сте!" Тръгнахме заедно, но едва бяхме излезли от двора на Градоначалството и един стражар извика: — Да остане само Савов! По-късно научихме, че Савов е интерниран по етапен ред от Варна за София. А от четиримата братя, които бяха с Учителя на връщане от Ташла-тепе, научих, че стражарите се държали много грубо с Учителя, насъсквани, а може би и почерпени от поповете: когато минавали покрай къщата на д-р Жеков, Учителя помолил да влезе за момент да си вземе меката шапка, защото носеше една, плетена от лико, но стражарите не му позволили, дори един го блъснал с приклада на пушката си и го подкарали напред. За тази постъпка разказах на адютанта на началника на сектора, който беше и адютант на началника на гарнизона. Помолих го да издири кой е бил този стражар, който арестувал и блъснал Учителя, и да проследи дали до
към текста >>
4.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
война (1914–1918). 297 След края на Междусъюзническата война (1913) Вардарска Македония става част от Сърбия, а след края на Първата световна война (1918) – част от т.нар. Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано по-късно в Кралство Югославия (1929). 298 Елементалните духове – според езотеричната наука – свръхсетивни същества, намиращи се под чо- вешката степен на еволюция, на които се дължат процесите и събитията в минералното царство (гноми), хидросферата (ундини), атмосферата (силфи) и огнената стихия (саламандри); известни още като природни духове. 299 In corpore – от лат. в тяло – заедно, като в едно тяло. 18 август, събота Събранието днес подкачи в 11 ч. сутринта, защото подкаченото от снощи бдение се продължи. Г-н Дънов каза: Аз ще ви дам отделни наставления кой ден на коя краска съответства, та да знаете в кой ден до каква краска да прибягвате, за да се упражнявате. Защото всеки един ден съответства на известна краска. Тази година няма да постите, но в замяна на туй в петъчен ден няма никога да ядете готвено, а ще поминете с по малко сух хляб и маслинки. Само сутрин, на обед и вечер може да ядете чай с маслинки, и то по един или по три чая. Знаете ли защо няма да постите? Защото Господ е с вас и понеже Той ще ви ръководи, не е нужен пост. После, ще ви се каже редът на градовете, по който трябва да става молението. Четиридесет и пет петъка ще употребим за членовете на Веригата. Седемте петъка, които ще бъдат в края, ще се употребят за тези
към текста >>
5.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
това място, гдето ще отидем, разноските ни ще поемат, но за билет пари не давам. На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг - има разни духове, царства, страни и държави. Така най-напред ще ви се изпречат четири велики царства. Първото е царството на гномите, духовете, които образуват твърдата материя и разполагат с наряди320 и лаборатории; златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят. Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границите на царството на ундините - духовете на водата, които са добре разположени към вас. После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство; те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ви приемат радушно... Дядо П. Тихчев: Ще ни почерпят ли? Ами че те ви черпят всякой ден, защото праната, която гълтате ежесекундно и подкрепява и съживява вашата жизненост, се намира в тяхното царство. След това царство ще преминем през царството на саламандрите, духовете на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични - те са като англичаните: само с пръст ще ви посочат пътя, без да говорят. От тях угощения няма да очаквате, но ако имаме лекета, те ги пречистват. И най-сетне ще стигнем до Ангелите, отгдето ще ни се удаде възможност да видим как човек е слязъл и възлязъл. Ето нС, този е пътят за Небето. И във вашето слизане Отгоре вие сте видели тия царства, но сте забравили и всичко из вас е изчезнало. Сега ви е ясно, че като премине човек от този свят, не отива направо в
към текста >>
6.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
война (1914–1918). 297 След края на Междусъюзническата война (1913) Вардарска Македония става част от Сърбия, а след края на Първата световна война (1918) – част от т.нар. Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано по-късно в Кралство Югославия (1929). 298 Елементалните духове – според езотеричната наука – свръхсетивни същества, намиращи се под чо- вешката степен на еволюция, на които се дължат процесите и събитията в минералното царство (гноми), хидросферата (ундини), атмосферата (силфи) и огнената стихия (саламандри); известни още като природни духове. 299 In corpore – от лат. в тяло – заедно, като в едно тяло. 300 Войни, неприятелски нашествия, земетръси и морове – през 1913 г. не се провежда среща на Веригата поради военното положение и участието на България в Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913). Букурещкият мирен договор е подписан на 28 юли 1913 г. (ст. ст.) 301 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 302 Паралелограм – в протокола на П. Гумнеров: правоъгълник. 303 Пояснението в скоби липсва в протокола на Д. Голов. 304 „Малкото славословие“ – православно бого- служебно песнопение; заглавието липсва в протокола на Д. Голов. 305 „Благословен Бог наш“ – православно богослужебно песнопение от вечерня. 306 Учителя – на това място в протоколите за първи път Петър Дънов се нарича с прозвището Учителя. 307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според Учителя Беинса Дуно започва от 1914 г. От
към текста >>
7.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
място, гдето ще отидем, разноските ни ще поемат, но за билет пари не давам. На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни и държави. Така, най-напред ще ви се изпречат четири велики царства: първото е Царството на гномите – духовете, които образуват твърдата материя и разполагат със снаряди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят. Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границите на Царството на ундините – духовете на водата, които са добре разположени към вас. После ще се срещнем с Царството на силфите – въздушното царство. Те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас; затова ще ви приемат радушно... Дядо Петър Тихчев: Ще ни почерпят ли? Ами че те ви черпят всякой ден, защото праната, която гълтате ежесекундно и подкрепява и съживява вашата жизненост, се намира в тяхното царство. След това царство ще преминем през Царството на саламандрите – духовете на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични – те са като англичаните: само с пръст ще ви посочат пътя, без да говорят. От тях угощения няма да очаквате, но ако имаме лекета, те ги пречистват. И най-сетне, ще стигнем до ангелите, отгдето ще ни се отдаде възможност да видим, как човек е слязъл и възлязъл. Ето на, този е пътят за Небето. И във вашето слизане, отгоре, вие сте видели тия царства, но сте забравили и всичко из вас е изчезнало. Сега ви е ясно, че като премине човек от този свят, не отива
към текста >>
8.
1919_5 Спомени на Галилей Величков
очите си и наблюдавайте, какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му, отвъд заключената врата: „Този, който държи ключа в ръцете си, да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителя влиза спокойно през вратата. После дава ключа на стопанката на къщата и нарежда, тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди, Учителя изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път да се отключи вратата. За втори път Учителя преминава през отключената вече врата. За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него, и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, се чува гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителя влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: „Ето, видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене,
към текста >>
9.
1921_6 Спомени на Никола Гръблев
най-голяма сила хукна да бяга. Веднага легнах на шията му и се помъчих с две ръце да вкарам мундщука на мястото му, но не успях. В това време той наближаваше Стамболовия мост на Янтра, където трябваше да завие под прав ъгъл. При тази скорост обаче това беше невъзможно и конят неминуемо щеше да се сгромоляса в пропастта зад моста. За да не гледам как ще падне в пропастта, аз си затворих очите и на ум си казах: „Учителю, помогни ми!" Веднага усетих (всичко това траеше само няколко секунди), че конят трополи по моста. Отворих очи и видях, че той връхлита върху една жена, която се беше навела да си завързва обувките. Като забеляза коня, тя се изправи. В това време усетих как конят се вдигна във въздуха, изви краката си наляво и прехвърча над главата на жената, без да я докосне. След малко конят отново затрополи по моста и постепенно намали хода си. Стигнах до вратата на казармата и като влязох, гледам, че група от около двадесет офицери тичат срещу мен. Като ме видяха, спряха се и един ротмистър (капитан от конницата), който беше в отпуска в Търново, ме попита: – Как изви на моста? – Ами – отговорих му – и този звяр, нали и той душа носи, и на него не му се иска да се хвърли в пропастта. – При този алюр (ход) той е сляп и нищо не вижда – ми отговори ротмистърът. – Нали аз петнадесет години се занимавам с коне. Интересно, как е могъл да завие под прав ъгъл?! Офицерите от щаба на полка, когато видели от прозореца как конят лети, си рекли: Сто процента е сигурно, че Гръблев ще
към текста >>
10.
1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3
с лозинката: „Няма Любов като Божията Любов – Само Божията Любов е Любов". Като идвате в тази сграда, абсолютно никакво друго поздравление не се позволява, а като се разпръснете, като излезете от тази сграда, ще се поздравлявате, както искате. Това се изисква, за да не ставаме причина да се спъва Духа. Като се срещнете, ще кажете: „Братко, сестро, няма Любов като Божията Любов..."(86 стр.) Бих ви дал един начин на поздравление, когато се срещате. Погледнете се с любов 5-10 секунди в очите и поздравете се с леко навеждане на главата, а то значи: моята глава е на мястото. И той ще ти отговори със същото: „И моята глава е на мястото". Погледът да бъде сериозен. И тогава, дай му ръката си и му кажи: „Хайде, на добър ти час". И ще си тръгнете. Щом главата ни е на мястото си, тогава и сърцето ни ще бъде на мястото си, защото Бог е глава на Истината. В такъв случай ще се стараем да бъдем естествени. Ще кажете: "Срам ме е, как да го гледам толкова време в очите?" Не го гледай много, погледни го с любов 10 секунди и кажи: „Братко, моята глава е на мястото си, изпращам ти половината от любовта, която Бог ми е дал". И той ще ти каже тъй: „Братко, и моята глава е на мястото си, изпращам ти и аз половината от Любовта, която Бог ми е дал." Втория, третия ден като се срещате, все така ще се поздравлявате, ще разделяте тази Божествена Любов и хармонията ще започне. (102-103 стр.) И тъй, сега като ви срещна, ще ви погледна 10 секунди и така ще ви поздравя. Като ви погледна, някои
към текста >>
11.
НИКОЛА ГРЪБЛЕВ
направи опит да го обязди. Хвърлил се върху гърба му. Конят започнал да прави всичко възможно да се отърве от ездача си, но не успял. В луд бяг се насочил към изхода, часовоят навреме вдигнал бариерата и конят полетял по пътя. Насочил се към реката. Всички изтръпнали, защото пред коня се откривала пропаст. В този момент Гръблев разбира, че конят ще полети в пропастта заедно с него. Не може да откачи краката си от стремето и да скочи от него. А това трябва да стане за няколко секунди. Разбира цялата безнадежност. Цялата казарма излязла да наблюдава и изтръпнала от ужас. Той извикал: "Учителю!" и в този момент вижда една светкавица пред себе си, една светлина, която заслепява него и коня. В следващия миг вижда как Учителят е в ярка, бяла светлина пред него и държи юздите на коня, който се е изправил на двата си крака и така е изправен пред самия ръб на пропастта. Ако свали предните си крака коня, то двамата политат в пропастта. Конят тръгва заднешком на двата си крака, обръща се и сваля предните си крака. Учителят изчезва веднага пред очите му така, както е дошъл. Конят е целия в пот и пяна, но вече е обуздан. Гръблев, целият блед, го подкарва ходом към казармата. Там го посрещат всички уплашени. Той мълчи и приема мълчаливо поздравленията на всички за безумната му храброст и за обяздката на наобяздения кон. Вече този кон може да се използва за езда, а не само да украсява конюшната. Учителят през това време е на Изгрева, заобиколен от приятели. Изведнъж Той казва:
към текста >>
12.
ДИШАНЕ
ти не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да викаш Господа. Каквато болка и да имаш, с дишане можеш да я лекуваш. Ако ви боли глава, стомах или имате общо неразположение, правете сутрин, преди обед и преди вечеря по 12-19 упражнения за дишане. Приложете дълбокото дишане и при гимнастическите упражнения...при всяко изправяне на тялото, вие поемате дълбоко въздух...Щом клякате към земята, издишвате въздуха. Който не е упражнен в дълбоко дишане, нека задържа въздуха до 2-3 секунди и всеки ден да увеличава задържането с още 1 секунда. Като увеличава задържането на въздуха с по една секунда в продължение на един месец, човек задържа въздуха до 30 секунди. Ако може да задържи въздуха до 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Как трябва да става дишането, издишването и задържането? Вдишването трябва да бъде бавно и дълбоко. Задържането трябва да трае колкото може повече време, за да имат възможност белите дробове да приемат от въздуха това, което той съдържа в себе си. Колкото повече човек задържа въздуха в дробовете си, толкова повече енергия се приема от него. Задържането на въздуха отначало може да трае 10-15 секунди, после постепенно да се увеличава, докато се постигне 30 секунди, 40 секунди, една минута и повече. Издишването трябва да става бавно. Когато изкарваме въздуха през дробовете чрез подсвиркване, то е за гимнастика на дробовете, за тяхното усилване. А когато дъхаме, т.е. с дъхане изкарваме въздуха, то е за пречистване на
към текста >>
13.
ЯСНОВИДСТВО
Той четеше мислите и своевременно отговаряше на въпросите или предупреждаваше, според случая. Георги Събев В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов. Като слушал, понеже дошъл от любопитство, нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал обикновена попщина. Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина. Идва до това заключение и си казва мислено: "Ама какъв шарлатанин е този Дънов". Само след секунди Учителят спира беседата си, поглежда го право в очите и казва: "Аз не съм шарлатанин, но отговарям на въпросите на присъстващите, а че въпросите им са необикновени, то се дължи на тях, а че моите отговори са също необикновени, то се дължи, че за всеки човек има различно лекарство и лекарството е, което аз давам, но всяко лекарство е горчиво". Този любопитен, дошъл на Изгрева, направо се стресна, ние го изгледахме, получи някакъв укор от нас и той полека-полека излезна навън. Беседата свърши, той изчака да излезем от салона, разказа ни какво е мислел за Учителя и някой го посъветва да отиде и да се извини. Той отиде, изчака реда си и се извини. Учителят му каза: "Ти не дойде от само себе си. Тези, които те доведоха, те влезнаха в тебе и това са онези духове, които воюват срещу Мене. Ето, имаш една опитност и имаш опрощение и от Мен". Учителят му подава десницата си и той я целува. Мария Тодорова Една жена от провинцията, която била слушала за Учителя да се говорят много неща, отишла в
към текста >>
14.
ЧУДОТВОРСТВО
Му, където беше часовника. Имаше една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Той застана прав и каза: "Гледайте сега какво ще направя". Вдигна ръцете си, тури ги отзад на врата и почна да опипва сребърния ланец. Пръстите Му се движеха постепенно надолу по ланеца. Там, където минаваха пръстите Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Пръстите се движеха надолу до часовника. Видяхме как този сребърен ланец, който с години висеше на врата на Учителя, за броени секунди и по-малко от минута се превърна от сребърен в златен. До края на живота Му си остана златен. След като си замина Учителят, приятелите го прибраха като реликва от Учителя, но след процеса 1957/58 г. след донос на един жител на "Изгрева", властите направиха обиск и прибраха часовника на Учителя със златния ланец. Изчезна и не се видя вече. А ние видяхме какво значи алхимията в ръцете на Великия Учител. Ангел Вълков Учителят отива при една сестра на гости в провинцията. Пристига нейният син. Сяда при тях и слуша разговора. Вади кутия да черпи Учителя с цигара. А Учителят в това време бръква в джоба си, вади и Той цигари и поканва синът й да вземе от Неговите. Той взел от цигарите на Учителя, запалил я, изпушил я и оттогава престанал вече да пуши. Туй ми го разказа онзи, гдето вече не пуши цигари. Георги Добрев Когато веднъж Учителят бил с Братството на летуване на Рила, приятелите ни преживели следното: Както винаги на планината, вечерно време палели големи огньове, около тях се пеели
към текста >>
15.
БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА
В този момент - нещо странно: тихият ветрец неусетно изтръгва писмото от ръцете ми, писмото излита и пада на 5-6 метра пред окопа. О, ужас, а вън е ад, да рискува ли човек, но как да излезе? А писмото привлича като магнит! Рискувам всичко, изкачвайки предпазливо окопа, лазейки бавно, с наведена глава, бавно приближаващ се към любимото писмо. Окопът остава вече назад. И в този момент нещо трясна зад гърба ми, оглушителен рев, блесна мълния и падна там, дето преди няколко секунди бях. Облак от черен дим заля бързо настрани... Ужас! Само преди няколко секунди бях на това място. Кой ме спаси? Кой измъкна тъй неусетно писмото от ръцете ми? Вятърът?... Случайност или съдба? Учителят Дънов казва така: "Случайността е закон на кармата." И останах жив, за да ви разкажа този случай. Та отговорете: Кой ме спаси? Люб. Марков, учител, с. Вълчи дол, Провадийско Осъдиха на смърт за нелегална дейност комунистите от село Ветрен, Казанлъшко, Жельо Колев Ялъмов, Тодор Георгиев Генов, Иван Бурнусузов. Чакахме всеки момент да се потвърди смъртната присъда. Осъдените изпратиха по канал писмо до мен, с молба да отида при Учителя, да искам да им помогне. Те чули в затвора, че Учителят Дънов помагал в такива случаи. Получих писмото и веднага отидох в София при Учителя. Помня, че беше петък. Братята ми казаха: "Не отивай при Учителя, днес не приема гости." Аз се поразходих и тъкмо минавах покрай масите пред салона, Учителят ме е видял от стаичката си горе и ме повика с ръка. Казвам Му:
към текста >>
16.
ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА
си! Как може да се намести волята на човека? - Не предприемай работи, които са неосъществими. Не поставяй в ума си мисъл, която не можеш да разрешиш. И никога не поставяй едно желание в сърцето си, което не можеш да постигнеш. Остави го отвън. Това, което не можеш да разбереш, остави го отвън. Отвътре ли е - това е товар. Днес еволюционният процес е съкратен. Всяко нещо, за реализирането на което в миналото се е изисквало хиляди години, днес може да се реализира в продължение на секунди, минути или часове - зависи от интензивността на мисълта. Със своята мисъл хората предизвикаха едно време потопа. Това показва, че хората искат да се месят в работите на Природата. Те не знаят какво искат. Те искат да няма много валежи, да няма много вулкани, Земята да не се тресе, да няма влага, а само да ядат и да пият, като че са дошли гости на Земята. Не само съществата от другите планети и цивилизации оказват влияние върху Земята, но и всички хора със своите мозъци оказват влияние върху целия строеж на Земята. Ако хората биха концентрирали умовете си в определена точка, те биха стопили това, което се намира там. Канара би се стопила от енергията, която се излъчва от човешките мозъци! Хората, ако знаят как, чрез концентрация на мисълта си, могат да разтопят всички скърби и болести. Хората представят скачени съдове и ако съзнават това, те биха могли да предават и възприемат своите добри мисли и чувства, с които да вършат чудеса. Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя съдбата
към текста >>
17.
ФИЗИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ
обтягане на ръцете и краката и при концентрирате на ума, човек използва жизнените енергии на Природата и той става здрав и силен. Ако искаш да бъдеш във връзка с едно земно течение, ще обтегнеш ръцете си, краката си, мускулите на цялото си тяло само за няколко секунди и веднага ще урегулираш теченията в себе си. Помнете: Движенията, които правите при упражненията, се основават на велик вътрешен закон. Като правите упражненията, умът, сърцето и волята ви трябва да участват в тях. Колкото по-съзнателно ги правите, толкова по-оправен е вашият път. Приложете дълбокото дишане и при гимнастическите упражнения. При всяко изправяне на тялото, вие поемате дълбоко въздух. Щом клякате към земята, издишвате въздуха. 21 упражнения от Учителя (предадени от Пеню Ганев) 1. Изходно положение (И.П.): Изправен стоеж, краката и ръцете прибрани до тялото. Крачка напред с десния крак, прибиране на левия крак към десния, изнасяне леко ръцете напред и нагоре под ъгъл 45 градуса. Крачка напред с левия крак и сваляне на ръцете до И.П., прибиране на десния крак към левия, изнасяне на ръцете леко напред и нагоре. Повтаря се 6 пъти напред, 6 пъти назад и 3 пъти напред. 2. И.П. Изправен стоеж, краката и ръцете прибрани до тялото. Ход на движенията също като при упр.1, но с приклякане и силен удар с ръцете нагоре и напред. Изтласкването на ръцете става с повдигане на пръсти. Повтаря се като при упр.1. 3. Късай - Хвърляй И.П. Тялото изправено, краката прибрани, ръцете пред гърдите в
към текста >>
18.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ
около квачка, за да ни закриля под крилете си. Учителят имаше много работа през този период. Към текущите въпроси на Школата, които сам движеше, прибавиха се и политическите събития за развоя на войната. Приятелите Го разпитваха, но Той мълчеше. Веднъж Го запитаха: Учителю, как ще свърши войната? - Аз зная как ще свърши войната и ще свърши така, както Бог е решил. Но ако кажа това сега, около вас има духове-шпиони, които чакат да чуят какво ще кажа. Веднага ще отхвърчат за броени секунди и не само ще разкажат на сражаващите се страни, но ще раздухат още повече войната и ще се ожесточат и ще избият още повече хора. Защото едните ще се бият, понеже са обречени, а другите още повече ще се бият, понеже ще са бъдещи победители. Обезпокоени от положението, приятелите продължават да питат: Учителю, какво ще стане сега с България? - Един поп пътувал с талига. Конят му се уплашил от нещо и хукнал. Талигата дошла до канавката и се обърнала и попът изхвръкнал от нея. Но случило се, че главата му се ударила в една къртичина, на меко. Така попът не пострадал - само малко се натъртил. Но наблизо имало камък, ако беше ударил главата си в камъка, нямаше да остане жив. Същото ще се случи и с българите. Те ще минат благополучно през тази опасност. Учителят лично беше съобщил пред няколко братя офицери с висш чин, полковници, които бяха командири на полкове, как ще свърши войната. Но те бяха бойни офицери, знаеха какво значи военна тайна, знаеха какво значи и Божия тайна. Опазиха я, а
към текста >>
19.
ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ
бях се заел да направя една пейка пред хижата. Имаше инструменти, имаше дървен материал и аз направих пейката за сядане. Учителят седи и ме чака да довърша пейката. Свърших си работата, прибрах инструментите в хижата, турих си раницата на гърба и тръгвам. Учителят ме спря: "Чакай! Върни се, легни под пейката и напиши отдолу на гредите следното: "България - пълен неутралитет! Пиши датата, пиши часа, пиши минутата." Той си извади часовника и ми даде часа с минутите, дори и със секундите. Аз легнах под пейката и с мастилен молив написах, каквото ми каза Учителят: "България - пълен неутралитет!" След туй двамата с Учителя тръгнахме. Минахме през хижа "Острица" и слязохме по пътеката за Мърчаево. Това бяха последните излизания с Учителя в планината. Това е един скъп спомен за мен, документ за едно историческо събитие. Учителят определи съдбата на България през този ден на 28 август 1944 г. Това Свое решение Той изрече пред един представител на българския народ, на едно българско съзнание, което трябваше да го предаде по невидимите Божии пътища и на другите български съзнания. Да се предадат и да се възприемат думите на Учителя и да се реализират като едно твърдо решение на българския народ и на неговите управници, беше много трудно. Това решение бе: "България - пълен неутралитет." А така ли стана? Това ще проверите вие. Прекараните дни в хижа "Еделвайс" бяха съборни дни. Бяха около 100 души на хижата и това бе последният събор на Братството с Учителя. Малко след като се
към текста >>
20.
ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ
В света на душата стават смени, аналогични на тези, които стават във външния. И във вътрешния свят има светлина и тъмнина, ден и нощ, лято и зима. Когато душата е обхваната от съмнение и страх, когато се лута в безпътица, тогава е нощ. Тук времето се определя и измерва от резултатите. Един завършен процес определя края на едно време. Тук дванадесетият час идва, когато един процес е вече завършен. Външното, механичното време, равномерно разпределено на часове, минути и секунди, тук не съществува. Нито календарното разпределение на дни, месеци и години. В света на душата близо и далеч са съвсем други понятия. Те не се измерват с метър. Животът определя всичко. Действието на принципите, законите и силите определя времето и пространството. Тук може да бъде пълен мрак, когато навън грее ярко Слънце; да бъде студена зима, когато навън е лято, и обратното. Учителя казва: Вие трябва да разбирате вътрешния език на Природата. Великата Сила, която прави хората разумни, иде отвътре. Великата Сила, която лекува хората, иде отвътре. Любовта, която повдига човека, и тя иде отвътре. Отвън съществуват само условия, поводи. Вътрешният свят е реалният, истинският, действителният свят. Изгревът на Слънцето е величествено явления във вътрешния свят, в света на душата. Това е цяла епоха. Пробуждането на душата е зазоряване. Един вътрешен прилив на Светлина, Знание, Сила и Живот. Виделината се проявява. Разумни, Напреднали същества участват в това явление. Те го създават със своята
към текста >>
21.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ
осветило целия му живот. В себе си почувствал блаженство, досег с Небето. От този момент той ясно осъзнал, че всемирът не е мъртва материя, а е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; Вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко въздейства за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън всяко съмнение. Той твърди, че в течение на няколко секунди, през време на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото през целия си дотогавашен живот, и че узнал нещо такова, което никакво изследване не може да даде.” П. Успенски21 в Tertium Оrganum описва преживяването на космическото съзнание от един негов приятел: “Това беше в Мраморно море. Беше зима. Валеше дъжд. Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят, морето беше с оловносребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо. Аз стоях на палубата и гледах вълните. Белите гребени на вълните отдалеч се приближаваха към нас. Вълната се издигаше, като че ли искаше да хвърли своя гребен върху парахода, и с рев се разсипваше под него. По едно време аз почувствах промяна в моето съзнание. Аз станах всичко. Вълните – това бях аз. Виолетовите планини – това бях аз. Те бяха едно с мен. Аз бях едно и с вятъра, който духаше. Бягащите към север облаци, дъждът бяха в мене. Всичко бях аз! В същото време почувствах необикновена свобода,
към текста >>
22.
ПЛАНИНАТA
мислят за Бога. Мойсей като дойде при горящата къпина, чу глас: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш е свято.“ Мойсей научи, че има свещени места. И тук има свещени места. Свещените места са опасни. Ако идеш там и не си подготвен, ще се случи някое нещастие. За там човек трябва да е подготвен. Далеч са тези свещени места, но ако някой попадне там, да има предвид. По-хубаво е, че са по-далеч. Ако едно напреднало същество е далеч девет милиона километра, за 30 секунди може да дойде при тебе. Човек не трябва да се смущава, но да работи. Животът е велика работа, в която всички вземат участие. Всеки човек, доколкото работи, участва във великата работа на Природата. Ако ви се отворят сега очите, ще видите тук пред себе си един друг свят! Земята е една затворена книга. Колко неща има написани в нея! Неизчерпаеми богатства съдържа тя. На днешната беседа на Молитвения връх имаше много приятели от Невидимия свят. Те дойдоха при вас и вие не ги познахте! Съществата, които живеят тук, имат свои центрове. Там човешки крак почти не е стъпвал. Тук има места, дето са стъпили ангели. Тези места са невидими. Тях фотография не ги хваща. Тези места са етерни. Тези центрове остават неизвестни. Те са свързани с други по-висши центрове. В България може да се внесе култура, понеже теренът способства. В Египет, за да се внесе култура, трябваше да се построят пирамидите. Върху тях почива египетската култура. Като нямаха високи места, египтяните ги създадоха, за да
към текста >>
23.
ЕНЕРГИИТЕ HA ПЛАНИНАТА – ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА
дишане, се натъкнаха на големи трудности. Тези методи имаха катастрофално влияние върху тия, които ги приложиха. Те са неприложими за западната култура. Индусите с векове са се упражнявали и затова за тях е лесно приложението им. За европейците, които само от 10 години се упражняват, те са мъчни. На планината не крачете бързо. По стръмните места на всеки 100 метра се спирайте и си почивайте. Във време на почивка ще добивате енергия. На един километър се спирайте 10 пъти по 30 секунди почивка – всичко 5 минути. На най-високите места се върви бавно: човек трябва да се приспособява на действащите там сили. Иначе те ще ви противодействат и вие ще си хабите енергиите напразно. Тръгвайте напред с десния си крак. Когато тръгвате към един връх, турете в ума си мисълта да възлезете на върха, но никога не определяйте за колко време ще направите това . Когато човек прави екскурзия, по-добре е да не се връща по същия път, а да направи кръг. Ако мине по същия път, няма нищо, но по-хубаво е като направи кръг. Но да се върнем към енергиите на планините. Камъкът лекува. Да седнем към обед на един камък, огрят от слънцето; Това действа лечебно. По-добър съгревающ компрес от този няма. Камъните поглъщат топлината, преработват я и като седнете на тях, дават тази енергия на вас. Когато камъкът е студен, тегли човека и вреди. Вие гледайте да избирате тези места, дето е действало слънцето. Хубаво е сега да използваме магнетичните камъни. Те са тези, които са изложени на изток и на
към текста >>
24.
11 август 1914 година, сутринта, понеделник
място, където ще отидем, ще поемат всичките наши разноски, но пари за билет няма да ни дадат. На всяка станция ще ни посрещнат, защото този път е дълъг има разни духове, царства, страни, държави. Най-напред пред нас ще се изпречат четири царства: Първото е царството на гномите духовете, които образуват твърдата материя и разполагат с уреди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят. Като преминем тяхното царство, ще стигнем до границата на царството на ундините духовете на водата, които, може да се рече, са най-добре разположени към нас и за това ще ни приемат най-радушно. Царството на саламандрите духовете на огъня, духове сериозни, положителни, твърде сдържани и лаконични. Те са като англичаните, само с пръст ще ни посочат пътя, без да говорят. От тях угощение няма да чакате, но ако имате лекета, те ще ги изчистят. И най-сетне ще стигнем до ангелите, откъдето ще ни се даде възможност да видим, как човекът е слязъл и влязъл. Ето на, този е пътят за небето. И при вашето слизане вие сте виждали тези царства, но сте ги забравили и всичко това е изчезнало от съзнанието ви. Сега ви е ясно, че като си замине човек от този свят, не отива направо на небето, нали? Но пак ще повторя, че когато сте дошли тук, вие сте преминали целия този път, но сте забравили. Сега у вас е останало само едно смътно понятие. Ако ви прекарам през тези царства, ще кажете като онзи човек, когото Христос изцери: „Едно знам, че бях сляп, а сега виждам" (Евангелие от Йоана
към текста >>
25.
СТРАНИЦИ ОТ КНИГАТА 'ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 2 7 Г.
ходя в твоите пътища. Работи в мен отвътре, вместо само да ме утешаваш отвън. Говори ми за моя Учител, аз ще те слушам." И той започва да говори да говори омайващо, увлекателно. Този ангел на Любовта е най-голямата дъщеря на Бога. Тя говори тъй сладко, че който чуе нейния глас, никога няма да я забрави. Казвате: „Това е първата любов." Всички говорите за първата любов, но никой от вас не я е задържал. Някои от вас са опитали първата любов за една секунда; други пък за десет секунди, а само малцина са я опитали за 60 секунди. Проявената Любов е голяма величина. Да я опитате само за 60 секунди, това е много нещо. Аз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика. Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта. Можете ли да влезете в този път не в бъдещето, а още сега, още в този миг? Любовта не зависи от знанието ви. Знанието е второстепенно нещо. Любовта не зависи нито от вашата сила, нито от вашата красота. Знанието, силата, красотата това са само условия, които вашата душа може да използува, за да
към текста >>
НАГОРЕ