Търсене в текстове за 'Труд'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 237 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто.
Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър. Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума. Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че светът мени постоянно своя образ. Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот. Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава. Йезуитско учение – този път няма да изведе никого на добро бъдеще. Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта. Но такова едно поведение на кой и да е человек не може да се оправдае от мерилото на висшето Добро. За благородни цели се изискват и благородни средства – този е общият закон, неизменяемият път на Истината.
към текста >>

Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд.
Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие за тяхното съществуване. Казва ни се, че в главата на една металическа игла, която има два милиметра в диаметъра си, се съдържа толкова много от тия малки частици, наречени атоми, щото ако се заловяхме да ги преброим и ако отделяхме всяка секунда по един милиард, то щеше да ни вземе не по-малко от двеста и петдесет хиляди години, докато ги изброим. Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение. Чудно е това действително! Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата. Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето.
към текста >>

Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот?
Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение. Чудно е това действително! Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата. Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот.
към текста >>

Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем.
Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто. Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем. Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си. Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си. „Истината е кръг – казва проф.
към текста >>

Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение.
Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с Вяра и Любов, с Мир и Радост. Биос е вечната основа, първият и последният във всичко. Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества. Границите на този закон са самата безпределност на вечността. Отгде почва и къде свършва ние не знаем. Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили.
към текста >>

Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората.
11. Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията. Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността. Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага. 12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на науката едва са пуснали корен в човека. Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе. Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората. 13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба. 14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18].
към текста >>

2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот?
Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа;
към текста >>

Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”.
– във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества. Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50] 3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем. 4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят. 5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка.
към текста >>

Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”.
дял втори – ІІІ.1. [29] Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 19.04.1882) – английски естествоизпитател, създател на научната биология. Роден в Шрюсбъри в семейството на лекар. Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно.
към текста >>

Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията.
[29] Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 19.04.1882) – английски естествоизпитател, създател на научната биология. Роден в Шрюсбъри в семейството на лекар. Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека?
към текста >>

Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача.
Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството. В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство. Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание. Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика.
към текста >>

Подобно е положението и при хуманитарните науки, имащи за обект трудни философски произведения с непреходен характер и значимост за човечеството (Платон, Плотин, Паскал, Бьоме, Кузански, Коменски, Сведенборг и др.).
Ние обаче сме се стремили да съхраним и всеки бисер от първоизточника. Така се роди това съчетание от двете издания, което сега започва свой живот в търсене на нови хоризонти. Фрагментирането на текста на отделни пасажи и техните наименования, което сме предложили като новост тук, произтича директно или логически от самото съдържание. Подобен подход към текста се използва както в религиозната, така и в научната литература. Нека погледнем свещените писания и ще видим, че те са разделени на книги, глави, стихове, песни (Библия, Бхагавад Гита, Коран и др.). Подобно е положението и при хуманитарните науки, имащи за обект трудни философски произведения с непреходен характер и значимост за човечеството (Платон, Плотин, Паскал, Бьоме, Кузански, Коменски, Сведенборг и др.). С този начин на фрагментиране прилагаме един аналитичен метод, с който целим да поднесем текста на порции. Така по-лесно бихме се ориентирали в сложната композиционна схема на произведението и съответно по-лесно бихме могли да го изучаваме и цитираме. Анализът като метод има за цел познанието на частите като елементи на сложното цяло. Синтезът, от своя страна, съединява тези части, като ги превръща в жива конкретна цялост. Синтезът допълва анализа и се намира в неразривно единство с него.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път.
Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата. Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път. Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони. А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод. Земята, която ражда житото, ражда тъй също и бодилите и репеите. Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото. Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели.
към текста >>

Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби.
Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло.
към текста >>

Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя.
Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя. Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината. В борбата за самосъхранение той е видял едничкото условие за съществуване, в което самата Природа му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т.е. да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята. То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род. Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност.
към текста >>

Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде.
Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта. Всички тия знаменити дела, нечестиви пороци на егоизма и днес съществуват и владеят, само разбира се в по-цивилизован образ. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, кога влезе в человека, да съдържа каква-годе истина. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“. Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече. Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде. Честният труд днеска се счита унизителен. Да се работи, но как – ето въпросът. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня. От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Пази се той като от огъня да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата нанадолу някъде в страшната бездна.
към текста >>

Честният труд днеска се счита унизителен.
Всички тия знаменити дела, нечестиви пороци на егоизма и днес съществуват и владеят, само разбира се в по-цивилизован образ. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, кога влезе в человека, да съдържа каква-годе истина. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“. Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече. Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде. Честният труд днеска се счита унизителен. Да се работи, но как – ето въпросът. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня. От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Пази се той като от огъня да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата нанадолу някъде в страшната бездна. Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава.
към текста >>

Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго. Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци. Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата. Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо. Не може да бъде другояче. С първата еволюция на самосъхранението в душата се пробужда и втората – на дълга. С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта. Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния.
към текста >>

Тук е било необходимо труд и постоянна деятелност, за да се произведе и създаде нещо порядъчно, нещо велико и хармонично в естеството на своето устройство.
А въображава ли сте си някога като каква трябва да е величината на един атом? Учени-математици с тънки изчисления са намерили да е приблизително една двайсет и пет милиона част от диаметъра на два сантиметра и полвина или една милиона част от диаметъра на един милиметър. От тази дълбочина, от тази ничтожна величина за нашето понятие Природата е трябвала да приготвя настоящата видима вселена пред очите ни. За колко хиляди и милиони, и милиони векове на миналото тя е трябвало да събира и сгрупирва тия малки частици? Кой знае, тя е трябвало с неописуема търпеливост и внимание да събира и сгрупирува атоми, да образува молекули, маси, слънца, планети и най-после – цели системи. Тук е било необходимо труд и постоянна деятелност, за да се произведе и създаде нещо порядъчно, нещо велико и хармонично в естеството на своето устройство. Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и благородно. Това го желаят и нашите приятели социалисти демократи. Това те и мечтаят, както и ние. Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент.
към текста >>

Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества.
Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек. Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота.
към текста >>

То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще.
Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло.
към текста >>

Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари.
Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
към текста >>

10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа.
7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината. 11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила. За него било необходимо да се подвизава в тази роля. Той трябвало най-безпощадно да изтребва своите противници и врагове и със силата на оръжието да си проправя път по лицето на земята. 12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот.
към текста >>

11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача.
8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения.
към текста >>

4. Трудът и честността, които бяха посочени на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали.
1. Всички тия „знаменити” дела, нечестиви пороци на егоизма, и днес съществуват и се ширят по света, само че в по-цивилизован вид. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, когато влезе в човека, съдържат известна истина. 2. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията владее и мрачния дух на този паднал ангел, с тази разлика само, че в неговото естество той произвежда „дяволюция”. 3. Несъмнено този господар на крайния егоизъм постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на природата. Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много. 4. Трудът и честността, които бяха посочени на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали. Честният труд в наше време се счита за унизителен. Да се работи, но как? Ето това е важният въпрос! 5. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтън[113] в „Изгубеният рай”, бил изгонен от небето за свои минали грехове и беззакония, понеже нарушил мира и блаженството на небесните жители. За това свое престъпление той бил хвърлен с главата надолу с всичките си последователи в бездната, в която падал девет дена.
към текста >>

Честният труд в наше време се счита за унизителен.
Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, когато влезе в човека, съдържат известна истина. 2. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията владее и мрачния дух на този паднал ангел, с тази разлика само, че в неговото естество той произвежда „дяволюция”. 3. Несъмнено този господар на крайния егоизъм постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на природата. Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много. 4. Трудът и честността, които бяха посочени на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали. Честният труд в наше време се счита за унизителен. Да се работи, но как? Ето това е важният въпрос! 5. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтън[113] в „Изгубеният рай”, бил изгонен от небето за свои минали грехове и беззакония, понеже нарушил мира и блаженството на небесните жители. За това свое престъпление той бил хвърлен с главата надолу с всичките си последователи в бездната, в която падал девет дена. 6. След това падане дяволът се вразумил значително, станал задълбочен учен и дипломат.
към текста >>

Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме. Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения. 4. Защо е всичко това? Кой знае! Трябва да има нещо или пък да няма нищо. Не може да бъде другояче. Какво именно е направила природата, за да издигне човека на един по-висок уровен?
към текста >>

13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично.
При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на науката те са основните градивни елементи на физическата вселена. Можем ли да си представим каква е големината на един атом? 11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена. 12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично. 10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“.
към текста >>

1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила:
6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот. Или, по-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като човеци. 7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие. 3. Вътрешният характер на възпитанието 1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила: – всички майки и бащи, всички възпитатели трябва да изучават човешкото естество във всякакъв план; – всички те трябва също така да проучват условията, при които се пробуждат и развиват определени добри или лоши качества. Това именно е основата на доброто възпитание. 2. Необходимо е да се знае: – как са разположени човешките способности в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те;
към текста >>

То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще.
Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

„Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце.
Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции. Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години. Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце. Голямата трудност с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да поправи, освен самата Природа. Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае?
към текста >>

Голямата трудност с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да поправи, освен самата Природа.
Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години. Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце. Голямата трудност с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да поправи, освен самата Природа. Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае? “ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан.
към текста >>

Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща.
Значи пак се срещаме лице с лице с мъчно заплетената триъгълна дилема, която на дали ще се реши някога. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на науката – да видим и чуем как ще се произнесе. Истината, казва тя, трябва да се гледа в лицето, а не в гърба. Длъжни сме да помним поговорката, че с един камък къща не става. За въздигането й три неща са главно потребни: основа, стени и покрив. Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща. Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, не се вече къща, но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените?
към текста >>

1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък.
11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот. Тя няма да освободи човека от отговорност пред закона на Дълга и правдата. 12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21). 5. Източникът на всички обществени злини 1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер. Най-опасното нещо, по думите на древните мъдреци, е зле настроеното сърце. 2. Най-голямата трудност при разстроения мозък е в поправянето на развалените му „части” и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие. Никой освен самата природа не може да възстанови това равновесие. 3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер.
към текста >>

Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер.
Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот. Тя няма да освободи човека от отговорност пред закона на Дълга и правдата. 12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21). 5. Източникът на всички обществени злини 1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер. Най-опасното нещо, по думите на древните мъдреци, е зле настроеното сърце. 2. Най-голямата трудност при разстроения мозък е в поправянето на развалените му „части” и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие. Никой освен самата природа не може да възстанови това равновесие. 3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер. 4. Голямата опасност при зле настроеното сърце лежи в динамичната му сила, която може да избухне като вулкан винаги, щом злото се докосне до него.
към текста >>

2. Най-голямата трудност при разстроения мозък е в поправянето на развалените му „части” и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие.
12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21). 5. Източникът на всички обществени злини 1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер. Най-опасното нещо, по думите на древните мъдреци, е зле настроеното сърце. 2. Най-голямата трудност при разстроения мозък е в поправянето на развалените му „части” и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие. Никой освен самата природа не може да възстанови това равновесие. 3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер. 4. Голямата опасност при зле настроеното сърце лежи в динамичната му сила, която може да избухне като вулкан винаги, щом злото се докосне до него. Такова сърце не може да бъде укротено от нищо друго освен от Любовта. 5. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде покварено.
към текста >>

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ.
Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде. Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ? Не го ли ражда моя духъ свѣтъ? Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата? Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ? Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята? И нима мислитѣ, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ? Кажете ми отъ гдѣ сте продобили тая мъдрость, и кой ви е убѣдилъ на опитъ, че добро ще послѣдва? Кой ще е другъ, ако не баща ви, дявола, (който отъ начало е лѫжецъ и когато може отъ своето си лѫже?
към текста >>

Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ?
Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ? Не го ли ражда моя духъ свѣтъ? Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата? Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ? Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята? И нима мислитѣ, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ? Кажете ми отъ гдѣ сте продобили тая мъдрость, и кой ви е убѣдилъ на опитъ, че добро ще послѣдва? Кой ще е другъ, ако не баща ви, дявола, (който отъ начало е лѫжецъ и когато може отъ своето си лѫже? Питамъ ви защо се самооблощавате съ думи, които не разбирате и непроумѣвате?
към текста >>

Той се оподоби като жена раждающа о врѣме и труди се и роди синъ, когото Богъ прие за наслѣдникъ, понеже той е синъ, синъ неговъ, когото направи царь на народитѣ.
Осана, осана. Месаилъ, Халилуя Халилуя Ели. Азъ съмъ Богъ, и нѣма да се повърна отъ благитѣ си намѣрения. Душата ми се привърза за Сионъ затова го и възлюбихъ, защото познахъ, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение въ менъ. И дѣйствително той ме позна и възвиси гласътъ си за помощь. Той се оподоби като жена раждающа о врѣме и труди се и роди синъ, когото Богъ прие за наслѣдникъ, понеже той е синъ, синъ неговъ, когото направи царь на народитѣ. Ето ще съкруши орѫжията на народитѣ и орѫжията на воющитѣ, защото избраний ми иде да приеме своето наслѣдие. Ще го облѣка въ сила и мощь, и ще стѫпче и сѫкруши съ силата на духътъ си всички които се противятъ. Защото истина ви казвамъ, че войнството небесно ще прѣдхожда прѣдъ него и той ще прѣходи прѣдъ тѣхъ. Той ще бѫде непобѣдимъ. Ето ще заповѣда и ще стане споредъ желанието на сърдцето му, защото правдата Господня обитава въ ного.
към текста >>

Ето на тѣзи труженнцитѣ на истината, благословиги, за да приематъ своята плата за честния трудъ.
спасение. А Азъ съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ. Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога. Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта. Ето на тѣзи труженнцитѣ на истината, благословиги, за да приематъ своята плата за честния трудъ. И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие. Неговия Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да испълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ. Елате сега всички които любите Господа, да му се поклонимъ въ Духъ и Истина. Защото Той е Богъ нашъ, и Отецъ нашъ отъ вѣка. Онзи кьмъ когото е словото Господне трѣбва да внимава, съ всичкото си сърдце и умъ да проумѣва пѫтищата му.
към текста >>

И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие.
Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога. Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта. Ето на тѣзи труженнцитѣ на истината, благословиги, за да приематъ своята плата за честния трудъ. И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие. Неговия Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да испълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ. Елате сега всички които любите Господа, да му се поклонимъ въ Духъ и Истина. Защото Той е Богъ нашъ, и Отецъ нашъ отъ вѣка. Онзи кьмъ когото е словото Господне трѣбва да внимава, съ всичкото си сърдце и умъ да проумѣва пѫтищата му. Но моя духъ е въ смущение, нѣма другъ изходъ освѣнъ да приема пѫтьтъ на Новия животъ.
към текста >>

Не ли за това се трудишъ постоянно да добиешъ сила и духъ, за да можешъ да живѣешъ както подобава?
Благослови сега Господа въ сърдцето си, и го освѣти. Въ това Богъ се весели да го любимъ, да му служимъ отъ душа и сърдце. Ей Господи да бѫдешъ благословенъ отъ сега и до века да се възвѣличи името ти. Ето слушай, Господъ къмъ тебь говори. Неочаквашъ ли добрини и благословения въ пѫтя на живота си? Не ли за това се трудишъ постоянно да добиешъ сила и духъ, за да можешъ да живѣешъ както подобава? Не ли за храна и облѣкло се луташъ постоянно? И отъ що произлизатъ всичкитѣ ти страдания, ако не отъ извънредното ти желание? Понеже не си благодаренъ на онова което можешъ постепенно да добиешъ съ трудъ. Ти желаешъ щастието, но трѣбва нѣщо да заплатимъ за него. Не си ли готовъ да услужишъ на другитѣ въ тѣхнитѣ нужди?
към текста >>

Понеже не си благодаренъ на онова което можешъ постепенно да добиешъ съ трудъ.
Ето слушай, Господъ къмъ тебь говори. Неочаквашъ ли добрини и благословения въ пѫтя на живота си? Не ли за това се трудишъ постоянно да добиешъ сила и духъ, за да можешъ да живѣешъ както подобава? Не ли за храна и облѣкло се луташъ постоянно? И отъ що произлизатъ всичкитѣ ти страдания, ако не отъ извънредното ти желание? Понеже не си благодаренъ на онова което можешъ постепенно да добиешъ съ трудъ. Ти желаешъ щастието, но трѣбва нѣщо да заплатимъ за него. Не си ли готовъ да услужишъ на другитѣ въ тѣхнитѣ нужди? Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ любовьта на душата си. Не се стреми просто като воль за плѣвата, или като тигъръ за своята жертва, или като лисица подла къмъ курникътъ на своя съсѣдъ — не жили като скорпя съ своята опашка, нито хапи като змия.
към текста >>

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват.
Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд? Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите подобри ли следствия ще последват? Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже?
към текста >>

Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд?
Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд? Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите подобри ли следствия ще последват? Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже? Питам ви защо се самооблощавате с думи, които не разбирате и не проумявате?
към текста >>

Той се уподоби като жена, раждающа о време; и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е син, син Негов, когото направи цар на народите.
Пейте на Господа песен нова. Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен. И действително, той Ме позна и възвиси гласа си за помощ. Той се уподоби като жена, раждающа о време; и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е син, син Негов, когото направи цар на народите. Ето, ще съкруша оръжията на народите и оръжията на воюващите, защото Избраний Ми иде да приеме своето наследие. Ще го облека в слава и мощ и ще стъпчи и съкруши със силата на Духа си всички, които се противят. Защото истина ви казвам, че войнството небесно ще предхожда пред Него и Той ще предходи пред тях. Той ще бъде непобедим. Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в Него.
към текста >>

Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд.
А Аз Съм Бог, твоят Свят Дух, който ще свидетелствувам. Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века. Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му.
към текста >>

И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие.
Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века. Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.
към текста >>

Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава?
Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети. В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти. Ето, слушай, Господ към теб говори. Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си? Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава? Нели за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди?
към текста >>

Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд.
Ето, слушай, Господ към теб говори. Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си? Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава? Нели за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си. Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия.
към текста >>

6. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота.
Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва.
към текста >>

7. Разговор Първий. Упътвание

И тъй, пътят на живота е продължителен и при това труден за възкачване.
Тук се указва същия този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството. Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват без щета на самаго теб. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди. Ето, днес почвам да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще ти са необходими и приготви се, следователно, да ме слушаш до край. Защото ще ти говоря като на разумен. И тъй, пътят на живота е продължителен и при това труден за възкачване. Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание, за доброто да сторят плод достоен на покаяние.
към текста >>

Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство.
Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват без щета на самаго теб. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди. Ето, днес почвам да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще ти са необходими и приготви се, следователно, да ме слушаш до край. Защото ще ти говоря като на разумен. И тъй, пътят на живота е продължителен и при това труден за възкачване. Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание, за доброто да сторят плод достоен на покаяние. Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие.
към текста >>

Нам не ни е трудно, нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките.
Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърствуваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувствуваме ние, когато сме призвани даже да извършим най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно, нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се справили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи.
към текста >>

8. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те побуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и въстановяваш в Него постоянно.
Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствувам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те побуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и въстановяваш в Него постоянно. И сега, Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те от сега, да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи, освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазение, което Духът може да извърши за теб. А сега, сам Господ на мира да те съблюдава в своето си име от всичките ухищрения на лукаваго.
към текста >>

9. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия.
Ето това е Великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духът. Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за светът, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща.
към текста >>

10. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Но вие се бъркате, като се трудите да ускорите Божиите работи.
Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги? Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действуваш и вършиш това, което желаеш? Би ли ти позволил свободно да си повдигаш очите и да Го призоваваш като приятел на помощ? Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици и такова снизхождение, за да могат всякога да имат достъп до Него? Той е сам Господ, Който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевидящо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате, като се трудите да ускорите Божиите работи. Може ли една жена да роди своето дете преждевременно? Или може ли да роди няколко деца изведнаж? Не, това е невъзможно. Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и месеци, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение. Но, казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето.
към текста >>

11. Разговор Седмий. Заключение

Неговите материални работи са го тъй сплели, казва той, щото ще бъде принуден да ходи да избавя живота му от затруднения.
Ще му разправя за успеха и вървежа на твоя живот и животът на всички други избраници Божии. Михаил много се радва за делото Божие. Освен това Аз ще се видя с Данаила, рабът Божий, който е бил пращан до твоите приятели. И ще се науча от него за работата, която е имал да върши. Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича. Неговите материални работи са го тъй сплели, казва той, щото ще бъде принуден да ходи да избавя живота му от затруднения. Макар и да му съобщих няколко пъти да се пази от предприятия, които не са угодни Богу, обаче той като дете е сторил същите погрешки. Но надявам се и зная добре, че това ще му стане за урок. Обаче неговото решение да слугува от сега нататък на Бога ме радва. Сега, Аз съм уверен, те като прочетат всичко, което им пишеш от Господа, ще се възрадват взаимно. За материални средства, които ви трябват, Господ ще ви снабди, за да вършите Неговото дело.
към текста >>

12. Поздрав на всички

Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове.
Аз ви зная по име. Всичките ми усилия от дълго време са били да ви подготвя за великата Божия работа, да развия силите на вашата душа, да отворя ума ви, да разбирате благите Божии пътища. В това се изискват велики усилия, които положих за ваше добро, да ви избавя от висящо разрушение. Този народ, помежду когото сте изпратени от мене, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на живота. Аз винаги съм присъствувал между вас и винаги съм ви ръководил. В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо. Да, Великият небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ, той всеки ден е изливал Своята милост отгоре за ваша подкрепа.
към текста >>

В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо.
Този народ, помежду когото сте изпратени от мене, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на живота. Аз винаги съм присъствувал между вас и винаги съм ви ръководил. В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо. Да, Великият небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ, той всеки ден е изливал Своята милост отгоре за ваша подкрепа. Послушайте ме днес. Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва. Не, не туряйте тази мисъл в ума си.
към текста >>

Който сее, може ли да не жъне и който се труди, може ли да не приеме?
Аз работя и вие ще работите, според както ви е дадено по силата и желанието на душата ви. Вам ви трябва още време. Молете се на Бога и Той ще укрепи слабата ви надежда. Вие се смущавате много пъти за своята насъщна подкрепа. Не бойте се, всичко нужно за живота ви е приготвено. Който сее, може ли да не жъне и който се труди, може ли да не приеме? Всичките земни богатства са на ваше разположение, най-добрите неща в живота Бог за вас е оставил. Като изпълните Неговата блага воля, всичко друго само по себе си ще ви се приложи. Но преди всичко имайте повече любов към Бога и към вашите братя и повече чистосърдечие и искреност. Това на мене е най-приятно. Аз желая да ви гледам всеки ден и вие да ме виждате, но душите ви са още слаби, да понасят небесната виделина на моето присъствие.
към текста >>

13. Неподправеният Петър Дънов

Предаването на текста е съобразено с нуждата по-широк кръг читатели да го възприемат без затруднения.
В Българския исторически архив към Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” се съхраняват дванадесет писма на Петър Дънов, адресирани до д-р Георги Миркович един от тримата му първи ученици. Това дава възможност да се публикува нещо от самия Учител, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на учението му. Представените архивни документи са от фонда на д-р Георги Миркович (НБКМ-БИА, ф. № 95) и са регистрирани в серия II В от № 3091 до № 3101 общо 24 ръкописни листа. Предаването на текста е съобразено с нуждата по-широк кръг читатели да го възприемат без затруднения. Писмата са представени според днешните правописни правила. Това е направено дотолкова, доколкото не пречи за точното възприемане на чувствата и идеите на Дънов и за запазване на неговия стил. Старите буквени знаци са заменени с тези, които се употребяват в съвременния правопис. Краесловните ь и ъ са премахнати. С оглед на пълното запознаване със стила на автора, са поправени и някои правописни опущения.
към текста >>

Писмата са подготвени за печат през 1992 г., но поради трудности с издаването им едва сега стигат до читателя.
пет, за 1900 г. четири и за 1902 г. едно. Първото е от 1 ноември 1898 г., а последното от 4 юли 1902 г. Дадени са и кратки биографични данни за Петър Дънов, д-р Георги Миркович, отец Константин Дъновски баща на Дънов, и на Атанас Георгиев дядо на Дънов по майчина линия. Писмата са подготвени за печат през 1992 г., но поради трудности с издаването им едва сега стигат до читателя.
към текста >>

14. Писмо № 1

Аз не бих Ви правил тия затруднения ако обстоятел-ствата не бяха ме заставили.
Варна 1 ноем. 1898 Г-н д-р Миркович. Мисля да сте приели моята отворена карта. Надявам се да сте тъй също добре телом и духом. Ако обичате моля имайте добрината да пишете на твойте хазяи гдето оставихте кревата си, ако не им требва да го отпуснат за мене. Аз не бих Ви правил тия затруднения ако обстоятел-ствата не бяха ме заставили. Кревата, който сега употребявам искам да го отстъпя на един мой приятел който се нуждае, а в също време ако се уреди, аз да се възползвам от Вашия. Пишете ми как сте с положението си. Аз не съм посещавал г-жа Желязкова от как сте заминал. Книгата от Шумен ми дойде. И сега ще видя дали ще може да се извлече нещо от нея.
към текста >>

15. Писмо № 2

Бог ще Ви възнагради сам за Вашия труд.
Това остава да видим кога се яви словата Господня на тоя свет. Изпроводете ми неколко екземпляра кога се напечати. Всичко друго оставям на Ваше усмотрение. Ако се понуждайте от някоя помощ, попитайте и ще Ви съобщя. Аз ще се помоля Бог да Ви ръководи при изпълнението на Неговото Свято дело. Бог ще Ви възнагради сам за Вашия труд. Аз съм духом с Вас и Ви подкрепям да действувате съобразно с волята Божия. Заповедано ми е да Ви кажа, че требва по-усърдно да се молите. Отворете сърцето си да приемите духовно благословение от Господа. Бог на Мира да ви пази и роководи и да оправи пътя Ви. Имате поздравление от всички наши приятели, а тъй също и от нашите стари хазяи.
към текста >>

16. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Вълкът овца да направиш не се труди, понеже е вън от границите на твоята възможност.
Първото си впечатление, първият съвет на твоя Ангел Хранител пази. Това, което ти кажи за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си се не дели. Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работй против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Вълкът овца да направиш не се труди, понеже е вън от границите на твоята възможност. Овцата в устата на вълка не давай. Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие зъминска отрова. Кога ти говори някой за любов, питай го какво иска, дали кужуха ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече. Правило с.7
към текста >>

Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му,
Всяка неправда, колкото и малка и да е Аз съзирам и навреме исправям. Никое дело, колкото и потайно и да е, не може да избегни моя поглед и всяко деяние не остава от да не приеме това, което заслужава. Аз съм този Бог, този съдия в всичко праведен и давам всекиму това, което му се пада. Едни възнаграждавам, други наказвам, едни привличам, други отхвърлям. Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мен според своето достойнство, според своята доброта, която е приел. Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, с.12 че е упазил святостта на името ми и честта на Домът ми. Ако някой злоупотреби с своята добродетел, изврати своята свобода в злодействие против моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действува противозакон[н]о и да изнасилва добротата на другите. Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си свойте последствия. При мене идват само тези, които ме любят и са едно по добродетел с мен.
към текста >>

Не се отвращай от труда.
Блажен е всякой, който испълнява Неговата воля. Немарението е ужасно зло, което покваря сърдцето. От него се пази, защото всичките нещастия в живота си водят началото от Негов[и]а извор. Не обращай внимание на пъклените му съвети. Не щади душата си кога е време за работа. Не се отвращай от труда. Ума си въспитавай в трудолюбието, а сърдцето си в добродетелта. А волята си в постоянството на любовта. Не утекчавай душата си с грижите на света. Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях урок да извлечеш за своя живот. Не пренебрегвай гласът, който те води и упътва
към текста >>

Ума си въспитавай в трудолюбието, а сърдцето си в добродетелта.
Немарението е ужасно зло, което покваря сърдцето. От него се пази, защото всичките нещастия в живота си водят началото от Негов[и]а извор. Не обращай внимание на пъклените му съвети. Не щади душата си кога е време за работа. Не се отвращай от труда. Ума си въспитавай в трудолюбието, а сърдцето си в добродетелта. А волята си в постоянството на любовта. Не утекчавай душата си с грижите на света. Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях урок да извлечеш за своя живот. Не пренебрегвай гласът, който те води и упътва с.21
към текста >>

Ето, трудът ви няма да остани, без да принесе своята заплата.
Станете, елате по-близо до моя Дух, с.24 прикоснете се до мене и ще изцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас. Ето, трудът ви няма да остани, без да принесе своята заплата. Работата ви ще принесе своя плод и то изобилно. Ето Моя Дух вече ще се излее на всяка моя твар и които го приемат ще оживват вечно и ще ме последват и ще бъдат всички мои. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отекчени духом, на които сърдцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете и ще ви дам моята радост, която никой няма да ви отнеме, защото Аз съм исти днес и утре. Аз съм от начало и за всякога ще бъда.
към текста >>

Всяко страдание показва, че нещо някъде и негде в вселената се струди да дойде в съгласие с нея и момента на обединението до неговото осъществявание, е момент страдателен, в който душата на когото и да е осеща онова вътрешно колебание помежду надеждата и страхът, че можи да се случи някоя пречка, която да въспре хода на това съединение с общата хармония.
Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството. 2 Това, което виждаш в светът е въплощение на самия живот. Изгледът на нещата са изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго и с.43 Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде изражение на своето съществувание, на своят вътрешен живот, който се стреми по напора на своето естество да се обедини с общата въръзка, която образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде и негде в вселената се струди да дойде в съгласие с нея и момента на обединението до неговото осъществявание, е момент страдателен, в който душата на когото и да е осеща онова вътрешно колебание помежду надеждата и страхът, че можи да се случи някоя пречка, която да въспре хода на това съединение с общата хармония. И всяка радост е резултат на това обединение, на това с.44 вътрешно испълнение на ветхозаветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в обищата бръмка, за да може да съзерцава и участвува в общата радост на цялото творение. 4 Мъдростта е извор на жива вода. Всякой, който я притежава, ще бъде щас[т]лив в нейната сила.
към текста >>

Трябва да призоваваме винаги Божията благодат да ни помага в тая трудна работа.
Силата на избавлението 15. Свободата стои да сме свободни от злото, свободни от греха. Лошите мисли не трябва да имат място в нашата душа, сърдцето ни трябва да е свободно от тяхното влияние, ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия. 16. Сърдцето трябва да се обработва и въспитава всякой ден. В него, ако не внимаваме, може да изникне кога да е някой горчив корен, който за дълго време е седял в бездействие. Трябва да призоваваме винаги Божията благодат да ни помага в тая трудна работа. Ти имаш желание духом да възлезиш към оня живот, в който Господ обитава и добро желаеш, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот. И при това, ръзсъди сам, може ли да бъде другояче. Да слушаш е първото условие да научиш, а с.58 знанието е потребно при животът като негово условие.
към текста >>

17. УВОД

Трудността идва от два момента:
е изписана ясно на първа страница на документа и по нея няма спор. Крайната дата обаче може да бъде както 16 октомври 1899г., така и 25 октомври 1899г., защото на предпоследната страница авторът е отбелязал 16 окт[омври], а на последната - числото 25. Разрешението на дилемата е свързано с анализ и обяснение на ролята, която имат числата пред повечето записи в личния бележник на П. Дънов. Видно е от пръв поглед, че пред по-голямата част от записите в бележника П. Дънов е поставил числа във възходяща номерация до 31, без придружаваща ги информация, и логичното обяснение за това е, че с тези числа е обозначил датите от съответния месец, на които е правил бележките. Трудността идва от два момента: 1. На единадесет места в бележника Дънов все пак прави точна датировка, т.е., числото пред записа е допълнено с информация за месеца (годината е изписана само в началото на бележника и това е напълно достатъчно), например: 6 май, 21 май, 29 ав[густ] и т.н. Случаите не са малко и внушават предположението, че когато П. Дънов желае да датира бележките си, то той го прави в пълнота. Разбира се, в един личен документ, какъвто е бележникът, авторът е свободен да отбелязва датите както пожелае, може и въобще да не поставя дати. 2. Нарушеният хронологичен ред на записите от месец юни.
към текста >>

Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева.
Алдомировци, Софийско и умира през 1998г. в София. Свързва се с членове на Бялото братство и започва да посещава беседи на Учителя П. Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в. След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П. Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева. Над 30 години от живота си Л. Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов. Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка Кръстева" по същество са материали на Учителя П. Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи. След смъртта на Л.
към текста >>

Целият текст е с черно мастило, по-добър от записите с молив, които бързо избледняват и поради това стават трудно четими.
С., 1999, с. 17, 31 * * * Бележникът е с размери 8x12.5 см., с черно-бяла пепитена корица. Всичките му 44 листа (87 страници) са плътно изписани от П. Дънов. Целият текст е с черно мастило, по-добър от записите с молив, които бързо избледняват и поради това стават трудно четими. Използваното черно мастило е два вида - тъмно, плътно черно и по-светло черно, като разликата е слабо доловима. Тя ясно се забелязва на страниците, където става смяната - например страница 14 (по номерацията на автора) до половината е изписана с тъмно черно мастило, а следващият запис е с по-светло черно мастило. Разчитането на текста на бележника на П. К. Дънов бе направено „de visu" по оригинала. П. Дънов пише четливо, с малко зачертавания и поправки и поради това разчитането не представлява особен проблем.
към текста >>

18. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоите възможности.
Първото си впечатление, първият съвет на твоя ангел хранител пази. Това, което ти каже за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си се не дели. Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работи против собствената природа на своя дух, защото ще пострадаш. Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоите възможности. Овцата в устата на вълка не давай. Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато ти говори някой за любов, попитай го какво иска, дали кожата ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече. Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита.
към текста >>

Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, че е опазил светостта на името ми и честта на дома ми.
Всяка неправда, колкото и малка да е, аз съзирам и навреме оправям. Никое дело, колкото и потайно да е, не може да избегне от моя поглед и всяко деяние не остава от да не приеме това, което заслужава. Аз съм този Бог, този съдия във всичко праведен и давам всекиму това, което му се пада. Едни възнаграждавам, други наказвам, едни привличам, други отхвърлям. Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мене според своето достойнство, според своята доброта, която е приел. Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, че е опазил светостта на името ми и честта на дома ми. Ако някой злоупотребява със своята добродетел, изврати своята свобода в зло действие и е против моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действа противозаконно и да изнасилва добротата на другите. Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си своите последствия. При мене идват само тези, които ме любят и са едно по добродетел с мене. На които дългата и изпитана вярност ги приближава все по-близо до моя върховен и благ Дух. Тези, които ме познават и признават за върховен Баща, за техен единствен Бог и създател, на тях аз откривам своите мисли, разяснявам вечните си планове, на тях изказвам величието на своята сила и изявявам своята всегдашна слава - те всички са завет мой — синове, на които винаги показвам своето благо лице.
към текста >>

Не се отвръщай от труда.
Блажен е всеки, който изпълнява Неговата воля. Немарата е ужасно зло, което покварява сърцето. От немарливостта се пазете, защото всичките нещастия водят началото си от немарливостта. Не обръщайте внимание на пъклените й съвети. Не щади душата, когато е време за работа. Не се отвръщай от труда. Ума си възпитавай в трудолюбието, а сърцето в добродетелта. А волята си в постоянството на любовта. Не отегчавай душата си с грижите на света. Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях урок да извлечеш за своя живот. Не пренебрегвай гласа, който те води и упътва в пътя на живота.
към текста >>

Ума си възпитавай в трудолюбието, а сърцето в добродетелта.
Немарата е ужасно зло, което покварява сърцето. От немарливостта се пазете, защото всичките нещастия водят началото си от немарливостта. Не обръщайте внимание на пъклените й съвети. Не щади душата, когато е време за работа. Не се отвръщай от труда. Ума си възпитавай в трудолюбието, а сърцето в добродетелта. А волята си в постоянството на любовта. Не отегчавай душата си с грижите на света. Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях урок да извлечеш за своя живот. Не пренебрегвай гласа, който те води и упътва в пътя на живота. Внимавай с пълнотата на сърцето си и знай, че от него излизат добрите и лоши последствия.
към текста >>

Ето трудът ви няма да остане без да принесе своя плод и то изобилно.
Вашите радости и сполуки аз ги споделям. Вие сте ми близки на сърцето. Станете, елате по-близко до моя Дух, прикоснете се до мене и ще изцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което аз съм сторил вам. Ето трудът ви няма да остане без да принесе своя плод и то изобилно. Ето моят Дух вече ще се излее на всяка моя твар, и които го приемат, ще оживеят вечно и ще ме последват и ще бъдат всички мои. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам моята радост, която никой няма да ви отнеме, защото аз съм истия и днес, и утре. Аз съм изначало и всякога ще бъда. 31. И говори ми Господ и ми даде своето слово и ми каза: Направих те канара непоколебима, на която зидам своето царство.
към текста >>

Всяко страдание показва, че нещо някъде във вселената се труди да дойде в съгласие с нея и моментът на обединението до неговото осъществяване е момент страдалчески, в който душата на когото и да е осъжда онова вътрешно колебание по между надеждата и страха, че може да се случи някоя пречка, която да възпре хода на това съединение с общата хармония.
Кой може да издири дълбините на тия необятни и непостижими мъдрости? Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото. 2. Това, което виждаш в света, е въплъщение на самия живот. Изгледът на нещата е изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата, е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде израз на своето съществувание, на своя вътрешен живот, който се стреми поради своето естество да се обедини с общата връзка, като образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде във вселената се труди да дойде в съгласие с нея и моментът на обединението до неговото осъществяване е момент страдалчески, в който душата на когото и да е осъжда онова вътрешно колебание по между надеждата и страха, че може да се случи някоя пречка, която да възпре хода на това съединение с общата хармония. И всяка радост е резултат от това съединение на вътрешно изпълнение на заветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в общата брънка, за да може да съзерцава и участва в общата радост на цялото творение. 4. Мъдростта е извор на жива вода. Всеки, който я притежава, ще бъде щастлив в нейната сила. Пътищата на всички неща са ней знайни. Тя ги всички направлява и определя техните действия и направлението на нещата и съществата, т.е.
към текста >>

Трябва да призоваваме винаги Божията благодат да ни помага в тая трудна работа.
Бурите и съмненията върлуват навсякъде, като че всичките съобщения с духовния живот са прекъснати и настава минутата на изпита, в която нашият заклет враг ни напада и в отчаянието си почваме да проклинаме часа, в който сме се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха. 15. Силата на избавлението - Да сме свободни от злото, свободни от греха, от лошите мисли. Те не трябва да имат място в нашата душа, сърцето да е свободно от тяхното влияние - ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия. 16. Сърцето трябва да се обработва и възпитава постоянно. В него, ако не внимаваме, може да изникне кога и да е някой горчив корен, който за дълго време е седял в бездействие. Трябва да призоваваме винаги Божията благодат да ни помага в тая трудна работа. Ти имаш желание духом да възлезеш към оня живот, в който Господ обитава, и добро желание, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот. И при това, разсъди сам, може ли да бъде другояче. Да слушаш е първото условие да научиш, а знанието е потребно при живота като негово условие. Послушанието е първата стъпка към виделината на живота. Онзи, който слуша при това се и упражнява да знае като как се извършват известни неща.
към текста >>

19. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Първом трудът и скръбта, а после радостта.
Той има съвест и разум. 25. И рече им Исус: „Затова ли разисквате помежду си, дето рекох малко и няма да ме видите, и пак малко и ще ме видите? Истина, истина ви казвам, че вие ще плачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва, и вие ще бъдете оскърбени, но скръбта ви ще се превърне на радост. Жена - кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й, а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света" (Йоан 16:19-21). И тъй, благословенията на Господа отпосле идват. Първом трудът и скръбта, а после радостта. Този е пътят на спасението, и всички, които ходят в него, го намират верен. Защото съдбините Божии първом идват, а неговата милост после следва. И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която майката понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в духовния свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както майката прави. Но щом веднъж роди истината нашата душа, ние сме обзети от вътрешна радост, като виждаме, че Господ е възкръснал за душата ни. Както в майката детето възражда всички майчини надежди, така и възкресението на Господа в нас събужда и възкресява от греха.
към текста >>

То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му.
Благодаря ти, че всякога ме слушаш и си готов винаги да ми дадеш помощ и да ме крепиш кога съм в нужда, Благи Господи, Святи Отче на небето и на земята, избави ме от ухищренията на лукавия. Ето, ти си ми говорил и аз вярвам, че ти ще ме утвърдиш във веки, за да те славя. О, Господи Боже мой, който си неизменен, закрепи моите слаби братя и сестри да пребъдват в тебе и ти да пребъдваш у тях, както пребъдваш в мене, за да сме всички едно, за да те прославим на земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да те прославят. Благи Отче, който ми даваш живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода, и който ни задоволяваш с хилядите си благословения всеки ден. Твоето слънце изгрява всеки ден като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и разпръсква твоите благости повседневно. То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му. Колко са многочислени твоите наредби, всичките не могат да се изчислят. Ние всичките твои чада днес идем да ти принесем своята благодарност, че си ни облякъл в дрехите си на живота, и колко са хубави тия облекла, с които си ни обгърнал, о, Господи, благословен от века, приеми и днес нашата благодарност, нашата молитва, която ти принасяме. Амин. Лука 12, Исайя 49. Божията грижливост се изявява в това: „Написах ви на дланта си". И неговата милост е това: „Нито един косъм не може да падне от главата ви без Божията воля".
към текста >>

Ето що казва: Таквиз ще ти бъдат онези, с които си се трудила и търгувала от младостта си, ще бягаш скитающа и всякой в страната си, никой не ще те избави.
В противоположност казва Евангелието от Йоан, за да покаже силата на думите Господни, „който не люби не е познал Бога". Защото „Бог е Любов". Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува. Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно. За да ни убеди словото, че наистина вън от вярата, надеждата и любовта, в Бога не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота. Ето що казва: Таквиз ще ти бъдат онези, с които си се трудила и търгувала от младостта си, ще бягаш скитающа и всякой в страната си, никой не ще те избави. (Исайя 47:15). Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство. Всички, върху които сме градили своето щастие, и на които сме се надявали, почват да ни напускат и бягат от нас, като видят нашето бедствие, лъжлива е всяка друга основа, която можем да положим в живота си, освен онази, описана в Словото Божие. 10. И рече Господ: слушайте що казва неправедният съдник. А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към него ден и нощ, ако и да търпи дълго за тях?
към текста >>

Плодът на неговия труд не ще се погуби, благословено е да служи на Господа.
Умовете им ходят в мрак и тъмнина, скитат се те по широкия път на гибелта. Послушанието на Божиите думи е велика добродетел, защото е много по-добро от много жертви. Който слуша гласът Господен, ходи във виделина и Господ съизволява в него и му е задна стража. Всички, които го любят с пълнота на душата си, ще ходят в безопасност. В неговия път ще има радост и веселие и все, що прави, ще успее. Плодът на неговия труд не ще се погуби, благословено е да служи на Господа. В душата ни ще има мир и радост. Скърбите и тревогите на света ще бъдат далеко. Ние ще знаем как да живеем, като му принесем ежедневно своите молитви. 3 феврури. „Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца, явих ви го" (Йоан 15:15).
към текста >>

20. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждал вътрешно с неуморима сила да четеш Словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в него постоянно.
Този е неговия път, който той сам е положил пред вечността и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духът, слуша неговия глас и иде към виделината, защото Бог е виделина. И всякой, който иде към виделината, възприема Бога в душата си и всякой, който слуша неговия глас възприема Духът в сърцето си, за да се запечата и пази истината. Ето, затова аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждал вътрешно с неуморима сила да четеш Словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в него постоянно. И сега аз съм, който се застъпвам за тебе и ти желая да растеш в познанието на истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те от сега да се пазиш от всеки грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не го прощава, освен Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж настрана. И пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за тебе.
към текста >>

21. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Това, което съм ти казал, не е за света, но за теб самия, защото от дълго време виждам твоите затруднения, неизходимия път на твоите усилия.
Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Бога. А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което духът желае. Да, то е именно служенето на Духът. Ето осветлих те върху един предмет толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за теб самия, защото от дълго време виждам твоите затруднения, неизходимия път на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в духа ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострех тогава ръката си като застъпник баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасение, към дома на избавлението. Ти беше един, който се давеше в бурното море на живота, видях те и хвърлих въжето на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, които са ти нужни, за да се учиш и възпитаваш под моето ръководство, стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя, да не се подхлъзнеш и паднеш и всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобие, сторих, да ти дам възможност да опиташ всичките благи и горчиви неща.
към текста >>

22. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Но вие се бъркате като се трудите да ускорите божиите работи.
Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действаш? Или да вършиш това, което желаеш? Би ли позволил свободно да си повдигаш очите и да го призоваваш като приятел на помощ? Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици, за да могат всякога да имат достъп до него? Той е само Господ, който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевиждащо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате като се трудите да ускорите божиите работи. Може ли една жена да роди своето дете преждевременно или може ли да роди няколко деца в една минута? Ако за земните работи като раждането се изисква определено число дни и месеци, за да се изпълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече божиите работи изискват това пълно съблюдение. Но казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето. В първия, смъртта очаква детето, във втория, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо трябва да се правят наблюдения.
към текста >>

23. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Всяко училище има своите трудности.
Блаженството е и в това, което ще видиш. 4. „Господ съсипва дома на горделивите, а утвърдява пределът на вдовицата" (Притчи 15:25). „Преди погиването се превъзнася сърцето на человека и смирението предхожда пред славата" (Притчи 18:12). Този свят, в който живееш, е училище за тебе. Ще ти се случват много неща, които няма да можеш да си ги обясниш за какво стават, но във всяка наредба приспособленията, които влизат да я съставят, имат своето предназначение. Всяко училище има своите трудности. Знанието, за да се придобие и усвои, изисква усилие, без което не може да се придобие. Ако това е вярно за знанието, то е много по-вярно за опитността, която не е нищо друго, освен прилагане на законите на живота. Человек може да види нещо, но когато го провери и с други сетива, разбира, че има това нещо по-голяма стойност, отколкото простото виждане. Тези два процеса са необходими за духа. Сега да допуснем, че известни неприятности в живота те сполетяват.
към текста >>

Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии.
Благословен Господ сега и въвеки, всичко е негово. Варна 13 септември. 1904 г. (Иов 28:15) „Не може да се даде злато за нея; и сребро не може да се претегли за променение с нея. Не може да се прецени с офирско злато, със скъпоценен оникс." Мъдростта с нищо не може да се сравни, а благата се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии. Сега ти тежат мъчнотиите, но знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са потребни за посяването, тъй и страданията са потребни за душата, за да можем в нея да посадим благата Божии. Яденето, пиенето, дрехите не правят хората. (Захария 2:10). Животът не е във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа.
към текста >>

24. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

И тъй, пътят на живота е продължителен и труден за възкачване.
РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ II книга И тъй, пътят на живота е продължителен и труден за възкачване. За всяка стъпка за нагоре се изисква усилие, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. Това е верно и право. Не могат всички да наследят царството Божие, защото у мнозина няма желание за доброто да сторят плод, достоен за покаяние.
към текста >>

За всяка стъпка за нагоре се изисква усилие, труд и постоянство.
РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ II книга И тъй, пътят на живота е продължителен и труден за възкачване. За всяка стъпка за нагоре се изисква усилие, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. Това е верно и право. Не могат всички да наследят царството Божие, защото у мнозина няма желание за доброто да сторят плод, достоен за покаяние. И това вътрешно предразположение Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно, само да се сподобият с драгоценния бисер на царството Божие.
към текста >>

Не ни е трудно, нито усещаме наскръбление, било когато трябва да извършим най-високата служба, било когато трябва да извършим най-малката и на глед нищожна.
Не мисли, че небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърстваме винаги. Ние не стоим, но работим винаги, нашата работа е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувстваме ний, когато сме призвани даже да извършим най-малкото дело, което вас много пъти възмущава. Не ни е трудно, нито усещаме наскръбление, било когато трябва да извършим най-високата служба, било когато трябва да извършим най-малката и на глед нищожна. Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви виждаме да сте се заблудили и сте взели път противоположен на любовта Божия и ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправяли с грешките на другите и с лошите им постъпки. Но любовта изисква търпение, докато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се наказват. Помнете, че небето не може да търпи ни най-малък грях, нито да го потули. Всеки грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да го съзнае и се покае и разбере, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии.
към текста >>

25. 11.РАЗГОВОР СЕДМИ

Неговите материални работи са го тъй оплели, казват той, щото ще бъда принуден да ходя да избавям живота му от затруднения.
Аз ще се срещна пак с него горе. Той е Михаил, един от върховните служители Господни. Ще му разправя за успеха и вървежа на твоя живот и живота на всички други избраници Божии. Освен това аз ще се видя с Даниил, робът Божии, който е бил изпращан до твоите приятели и ще се науча от него за работата му, която е имал да върши. Ананаил се радва за своя приятел, когото обича. Неговите материални работи са го тъй оплели, казват той, щото ще бъда принуден да ходя да избавям живота му от затруднения. Макар и да му съобщих няколко пъти да се пази от предприятия, които не са угодни Богу, обаче той като дете е сторил същите погрешки. Но надявам се и зная добре, че това ще му стане за урок. Обаче неговото решение да слугува от сега нататък на Бога ме радва. Аз съм уверен, те като прочетат всичко, което пишеш от Господа, ще се възрадват взаимно. За материални средства, които ви трябват, Господ ще ви снабди, за да вършите неговото дело.
към текста >>

26. 13.Червено тефтерче

Духът на този народ се колебае, съмнява се, и в неверието си се труди да осуети моето намерение.
Ще те потърсят с всичкото си сърце и ще те намерят. Няма да има лутания в мрака на тъмнината. Тия думи, които ти диктувам, са верни. Аз сам ще ги заверя пред твоето лице. Невъзможните неща ще станат възможни и невероятните - вероятни. Духът на този народ се колебае, съмнява се, и в неверието си се труди да осуети моето намерение. Силите адови се състезават с мене и ми противостоят в пътя, но ще познаят, че не е лесно да се стои против моята воля, против моята необорима сила, която нося скрита в себе си за този ден. Не е позволено някой да се съзтезава и противи на своя създател. Не, нека опитат всички силите си и се научат, че няма друг път изходен, освен този, който съм положил пред всички. Аз ида и нека станат, ако желаят, всички и нека се опитат, ако искат, да ме спрат, и ще познаят дали душите са верни или не. Застани и ще им кажа последното слово мое, което всичко ще реши.
към текста >>

Имам нужда от твоето присъствие, подари ми сила, Господи, не стой, не чакай, но ела ми на помощ сега, в това трудно време.
Владико свети, на теб аз уповавам и зная, че това ще сториш, което ти искам, това, което прося от тебе за твоето дело, за твоя раб, когото си призовал да стори твоята свята воля. Заличи миналото, не помни вече нашите грехове, заличи ги от книгата на твоето възпоменание. Стори това заради името си, с което си ме облякъл. Твоето име е свято, твоето слово е вярно, в тебе няма измяна. Господи, изцери моята душа, освети моя дух, благослови моето сърце и просвети моя ум. Имам нужда от твоето присъствие, подари ми сила, Господи, не стой, не чакай, но ела ми на помощ сега, в това трудно време. Сърцата на твоите раби отслабнаха. Съмнението, неверието вземат връх над всичко. Злобата на деня тържествува. Моля те, заличи и премахни тази проказа, този тежък грях, който ни тежи. Господи, ти си обещал и ние чакаме твоето обещание, благоволение и благост.
към текста >>

Знае, че ти имаш много желания неизпълнени и незадоволени, и че скръб пълни душата ти, и че се обезсърчаваш като гледаш трудните неща в живота, като виждаш твърдите, непоколебими сърца на другите, че неуспех те следва на всяка стъпка в тоя живот.
И кога душата ти влезе в мир с него и се научиш да го любиш със сърцето си, той ще ти праща всяка заран своя мир, своята радост. Любовта му ще предходи като пролетен цвят. Ето, Господ е обещал да те ръководи и крепи винаги. Той знае всичките ти нужди и пред него няма нищо скрито, той промишлява винаги за твоето добро. Той е силен да стори всичко, уповавай и вярвай в него и той ще извърши своето дело. Знае, че ти имаш много желания неизпълнени и незадоволени, и че скръб пълни душата ти, и че се обезсърчаваш като гледаш трудните неща в живота, като виждаш твърдите, непоколебими сърца на другите, че неуспех те следва на всяка стъпка в тоя живот. Но знай, че невъзможните неща са само за человека, но не и за Бога, който е сътворил всичко според желанието на своята воля. За него няма неща невъзможни. Той предвижда всичките мъчнотии. Пред него коравите сърца ще се строшат и жестокосърдечните ще се стопят като восък. Знае Господ безумството на света и неговата суета.
към текста >>

Не се плаши от трудностите, които те посрещат всеки ден.
Гледай нагоре, чакай отгоре за сила. Духът, който идва да провъзгласи новата вест, ще е най-великият от духовете Господни, който е посетил света. Господ крепки се казва той. 19. Господ, който ти е говорил чрез благи си Дух, е същият и днес, и утре. Не бой се от мъчнотиите. Не се плаши от трудностите, които те посрещат всеки ден. Знай, че в тях се изявява Божията воля към своите избрани. Господ е Баща и Спасител на всички, които са приели неговия Дух. А когато нашият Баща говори, ние, неговите чада, трябва да слушаме неговия глас. Всяка трудност в живота си има своето предназначение да постигне някаква цел в живота. Бог, който изработва нашето спасение и който работи навсякъде чрез великия си Дух, знае най-добре всичките потребни неща за нашето вечно добро.
към текста >>

Всяка трудност в живота си има своето предназначение да постигне някаква цел в живота.
Не бой се от мъчнотиите. Не се плаши от трудностите, които те посрещат всеки ден. Знай, че в тях се изявява Божията воля към своите избрани. Господ е Баща и Спасител на всички, които са приели неговия Дух. А когато нашият Баща говори, ние, неговите чада, трябва да слушаме неговия глас. Всяка трудност в живота си има своето предназначение да постигне някаква цел в живота. Бог, който изработва нашето спасение и който работи навсякъде чрез великия си Дух, знае най-добре всичките потребни неща за нашето вечно добро. Всичките зли и неприятни неща в ежедневния ни живот си имат своето място, своята служба и предназначение. В него те не са неща, които непредвидено се допущат, но са взети предвид с появяването на самия живот, който Господ е създал за неговата слава. А славата на Господа се изявява в неговата неизмерима и безпределна любов, която диша от себе си всички добрини и добродетели всецяло. Онези неща, които съставляват нашето нещастие, които произвеждат толкова скърби и страдания, сълзи и ридания, се преобръщат на вечни благословения, които се възприемат от Божието дихание.
към текста >>

Ей времена усилни и трудни от всяка страна.
" - Никой, - е моят отговор. Затова, доволно е на деня неговото зло. И тъй, възложете нему да подобри вашия живот. Защото Господ знае как да стори това, което вам е невъзможно. Всичко просете от него и вярвайте, че той винаги ще ви се притече на помощ. Ей времена усилни и трудни от всяка страна. Господ ще бди за вас ден и нощ и ръката му ще ви крепи постоянно. Той ще отвори вашите изходи и ще бъде ваша задна стража, всякога и на всяко време. Велик и благ е Господ, който ни води за ръка. Търсете го на всяко време, изказвайте всичките си нужди нему и уповавайте на него, защото той ще ви изведе на видело. 29. Господи, Боже мой, отговори на молитвата на своя раб.
към текста >>

Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм родил, да изтласкат.
Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знание ще ви пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота! Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят. Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм родил, да изтласкат. Но, глупци, какво очаквате да придобиете за своя нечестив труд? Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима мислите, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми от где сте придобили тази мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Ако не баща ви, дявола, който от начало е лъжец, и който като лъже от само себе си лъже? Питам ви защо се самооблащавате с думи, които не разбирате и не проумявате?
към текста >>

Но, глупци, какво очаквате да придобиете за своя нечестив труд?
Всичката ви суетна мъдрост и знание ще ви пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота! Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят. Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм родил, да изтласкат. Но, глупци, какво очаквате да придобиете за своя нечестив труд? Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима мислите, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми от где сте придобили тази мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Ако не баща ви, дявола, който от начало е лъжец, и който като лъже от само себе си лъже? Питам ви защо се самооблащавате с думи, които не разбирате и не проумявате? Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите без да разбирате, и ако мислите ви нямат никаква височина, дълбочина и широчина, тогава где стои превъзходството на вашия ум?
към текста >>

Той се уподоби като жена, раждающа навреме и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е негов син, когото направи цар на народите.
Пейте, пейте на Господа песен нова: A21 M3 Аз съм Бог и няма да се повърна от благите си намерения. Душата ми се привърза за Сион, затова го и възлюбих, защото познах, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение у мен. И действително, той ме позна и възвиси гласа си за помощ. Той се уподоби като жена, раждающа навреме и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е негов син, когото направи цар на народите. Ето, ще съкруши оръжията на народите и на воюващите, защото избраният ми иде да приеме своето наследие. Ще го облека в сила и мощ и ще стъпче и съкруши със силата на духа си всички, които се противят, защото истина ви казвам, че войските небесни ще предхождат пред него и той ще предхожда пред тях. Той ще бъде непобедим. Ето ще заповядва и ще стане според желанието на сърцето му. Защото правдата Господня обитава в него.
към текста >>

Ето, на тези, тружениците на любовта и истината, благослови ги, за да приемат своята заплата за честния труд.
Аз съм Бог - твоят свят Дух, който ще свидетелствам. Ето, познавам те - зная тягостите на душата ти и скръбта ти ми е известна. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето ти пълни с благодат, изходящи от Бога, затова сега укрепи сърцето си, освети ума си, приготви душата си за Бога. Погледни на света и знай с вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на неговите работници, които с него заедно работят, всеки един от тях от своята нива добрите плодове принася, като благ дар на общия олтар на любовта. Ето, на тези, тружениците на любовта и истината, благослови ги, за да приемат своята заплата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие. Неговият мир и веселие, които превъзхождат всеки ум, да изпълни сърцата ви. И Бог на Истината да благослови делото си във веки. Елате сега всички, които любите Господа, да му се поклоним в Дух и Истина. Защото той е Бог наш, Отец наш от веки.
към текста >>

И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие.
Ето, познавам те - зная тягостите на душата ти и скръбта ти ми е известна. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето ти пълни с благодат, изходящи от Бога, затова сега укрепи сърцето си, освети ума си, приготви душата си за Бога. Погледни на света и знай с вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на неговите работници, които с него заедно работят, всеки един от тях от своята нива добрите плодове принася, като благ дар на общия олтар на любовта. Ето, на тези, тружениците на любовта и истината, благослови ги, за да приемат своята заплата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие. Неговият мир и веселие, които превъзхождат всеки ум, да изпълни сърцата ви. И Бог на Истината да благослови делото си във веки. Елате сега всички, които любите Господа, да му се поклоним в Дух и Истина. Защото той е Бог наш, Отец наш от веки. 4Ю 23Ю Ю22 Ю22 4Ю (това са дати написани вертикално от страни на текста)
към текста >>

Не очакваш ли добрини и благословения в пътя на живота си, нали затова се трудите постоянно да добиете сила и дух, за да може да живеете, както подобава.
В яростта на Господа Саваота, в деня на пламтящия му гняв (Исайя 13:13). В онзи ден ще бъде олтар Господу всред Египетската земя и стълп Господу при пределите (Исайя 19:19). Както в ден да ходиш благопристойни, не по кощунства и пиянства, не по крамоли и зависти, не по курварство и похотливост, но облечете се в Господа Христа Исуса, и не промишлявайте за плътта и похотите й (139 Псалом). 7 юли 19 Ето, слушай, Господ към тебе говори. Не очакваш ли добрини и благословения в пътя на живота си, нали затова се трудите постоянно да добиете сила и дух, за да може да живеете, както подобава. Нали за храна и облекло се лутате постоянно. Всичките ти страдания идват от извънмерните желания, понеже не си благодарен на онова, което можеш с труд постепенно да придобиеш. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатиш нещо за него. Не си ли готов да услужиш на другите с техните нужди? Добре се научи тогава, че Господ изисква да правиш добро не слепешката, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си, а не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за жертвата, или като лисица подла към курника.
към текста >>

Всичките ти страдания идват от извънмерните желания, понеже не си благодарен на онова, което можеш с труд постепенно да придобиеш.
Както в ден да ходиш благопристойни, не по кощунства и пиянства, не по крамоли и зависти, не по курварство и похотливост, но облечете се в Господа Христа Исуса, и не промишлявайте за плътта и похотите й (139 Псалом). 7 юли 19 Ето, слушай, Господ към тебе говори. Не очакваш ли добрини и благословения в пътя на живота си, нали затова се трудите постоянно да добиете сила и дух, за да може да живеете, както подобава. Нали за храна и облекло се лутате постоянно. Всичките ти страдания идват от извънмерните желания, понеже не си благодарен на онова, което можеш с труд постепенно да придобиеш. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатиш нещо за него. Не си ли готов да услужиш на другите с техните нужди? Добре се научи тогава, че Господ изисква да правиш добро не слепешката, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си, а не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за жертвата, или като лисица подла към курника. Не хапи като скорпион със своята опашка, нито като змия със своето жило. Понеже ако отровите своите ближни, що ще се ползувате?
към текста >>

О, Господи, Отче на небето и на земята, няма трудни неща за тебе.
Господи, изпълни молитвата ми, която съм ти възнесъл. Боже, засвидетелствай я чрез силата си. Ти, който винаги си ме слушал, заради тези, които гледат да повярват, че си ти. Както си казал чрез мене, да се изпълни твоето слово. Праведен си, истинен си и неизменяем. О, Господи, Отче на небето и на земята, няма трудни неща за тебе. Всичко, що желаеш, ти е възможно. Ей, Господи, Отче, Боже мой, както си бил винаги, така да бъдеш винаги неизменяем, а всичко изменяющ с твоята мощна сила. Стани Господи, и застани за мене. 10. Твоят Дух е Любов. Ти си, Господи, наша виделина, ти си наша опора, в теб е нашата сила.
към текста >>

- С всичкото си старание ще се трудя да постигна Божието обещание и да извърша това за тебе, Господи.
Девето свидетелство. Ще си ли готов да изпълниш моите заповеди без всяко съмнение? - Ще изпълня твоите заповеди, съмнения няма да има. Десето свидетелство. Ще ходиш ли винаги пред моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да не ме огорчаваш никога? - С всичкото си старание ще се трудя да постигна Божието обещание и да извърша това за тебе, Господи. И тъй, във всичко, което обещаваш пред мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред мен, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към мене, да се възобнови чрез моя Дух и да се обработи и възпита чрез моето Слово. Ти, който от сега ставаш мой; поверяваш всичко в моите ръце, от сега аз сам ще те ръководя. Сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб.
към текста >>

27. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота.
3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти. Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение. Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност. 4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота. ІІІ. Новото подразделение. Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо становище, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи. Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за ума. Човешкото тяло е съставено от три главни системи на органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа на телосложението. Те са: 1.
към текста >>

28. Пеню Киров - №5

Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни.
Писмото Ви от 8 того чрез г-на д-р Мирковича приех. Радвам се премного, гдето не ни забравяш и ни подкрепяш. Благодаря [на] Бога, че ни е определил да се запознаем, за в тъгата си да има кой да ни ободрява и назидава. Уверен съм в промисъла Божий. Ний с бр. Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни. За мен, що бях ти писал, че съм край някои търговци на работа, то беше само няколко дни, защото те ме отхвърлиха по причина, както разбрах. Един съботен ден ми казаха да работя в неделя. Аз пресилих себе си и работих, но пресилването не остана незабелязано, понеже що бях почнал работата, на втората събота ми казват: „Утре, ако искаш, почни да работиш или ако не искаш да работиш в неделя, почни от понеделник". Понеже няколко дни помежду нямаше работа, аз казах: „Добре, ще почна от понеделник" и те склониха. Отивам в понеделник, казват ми, че хамалите пресилиха за работа и ний вчера натоварихме вагоните.
към текста >>

29. Пеню Киров - №9

Ний с Божията воля и с Неговото укрепявание се трудим да ходим в пътя на правдата Му.
№9 гр. Бургас, 27 декемврий [18]98 г. Любез. ми братко Дънов, Писмото ти от 23 того получих навреме. Ний с Божията воля и с Неговото укрепявание се трудим да ходим в пътя на правдата Му. Разбира се, че не сме съвършени — имаме още някои световни недостатъци, защото понякога сатана се мъчи да ни погуби, но Бог ни крепи и каквито сме днес — чрез Него сме. Братко, моли Господа Исуса Христа за нас, нека по-скоро да ни извади от тука и ни удостои, за да Му служим. Копнеят душите ни за Бога и за да можем час по-скоро да се удостоим със служение Нему. Сега засега ний нищо не чакаме, тъкмо Обещанието Му — за дохождането ни в гр. Варна и почване на ожиданото ни и обещаното от Него дело.
към текста >>

30. Пеню Киров - №11

А ний, както ти е известно, дадохме клетва53, че ще се трудим да ходим във виделината Му.
Ний с бр. Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават. Голяма надежда имах, че ще заминем за Варна, но ни се каза, че трябва да почакаме още малко, за късо време. Това ни въздържане не ни е добре, но нека бъде волята на Небесния ни Баща. Бог чрез светите Си раби ни пази и чрез светите Си вестители ни дава надежда, че отсега нататък няма да остави никак сатана да ни пороби. А ний, както ти е известно, дадохме клетва53, че ще се трудим да ходим във виделината Му. От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си. На нас беше се казало, че заповедта е излязла за отиването ни, а ти ни пишеш, че още не е дошла заповедта от горе. Виж, моля, да не сме ний подведени от Изкусителя и ни яви за това. И това, що има да ни съобщаваш, чакаме го с нетърпение. Братко Дънов, не ни забравяй, ободрявай ни сегиз-тогиз, като ни пишеш понякога и нещо за Любовта Божия към нас.
към текста >>

31. Пеню Киров - №14

Не беше ми по волята да почвам работа, но какво да правя, може Волята Божия да е такваз, и при това в много отруднено положение бях останал.
Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори? От Васил нямаме още писмо. Аз от 21 февруари т.г. постъпих на работа в тукашния Окр[ъжен] съд, с 85 лв. м. заплата [зачеркнато от П.К.]. Не беше ми по волята да почвам работа, но какво да правя, може Волята Божия да е такваз, и при това в много отруднено положение бях останал. Ако е Волята Божия, яви ни да пратим ли от Божията заповед и на бр. в Христа Господа Хараламби Джамбазов64, находящ се в гр. Дряново? Относително кой час да се молим, ний избрахме св[етата] неделя заран от 5-6 часа. Поздрави Д-ра от нас и моля да яви да употребява ли баща ми още лековете, които му [е] дал, понеже както преди нямал кашлица, а само сутрин, и то когато времето бивало студено, тогава и храчките му изобилстват. Приеми сърдечните ни братски поздравления от мен и от Тодор.
към текста >>

Ще се трудя, Господи, винаги да ходя пред лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам.
[подпис П. Киров и Т. Стоянов] Готов съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение. [подпис П. Киров и Т. Стоянов] Ще се трудя, Господи, винаги да ходя пред лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. [подпис П. Киров и Т. Стоянов] Амин Гр. Бургас, 28-и февруарий 1899 година .....................
към текста >>

32. Петър Дънов - №19

Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно.
Вашите радости, вашите сполуки Аз ги споделям. Вие сте Ми близки на сърцето. Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще изцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас. Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда." Това ми се вдъхна от Господа през тоя месец.
към текста >>

Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва живота си за Славата Божия и доброто на другите.
Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня. Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля. Но чакам още да приема Обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата воля. Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва живота си за Славата Божия и доброто на другите. И ако многомилостивий и благоутробний Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова любов, ние ще сме благодарни за Милостта Му. Затова имаме нужда да се укрепяваме във вярата. Няма за Бога невъзможни неща. Само да сме верни на делото Му и Той ще промисли за своята работа. Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от по[д]буждението на Духа Божий.
към текста >>

33. Петър Дънов - №20 (отворена карта)

Труд, 1899.
79. Не става ясно кой е този приятел. (У., №20, 06.05.1899 г.) 80. По всяка вероятност става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго. Диктувани и приети буквално от Казимир Моте". (Казимир Моте, Сливен, д-во Милосърдие: Друж. Печ. Труд, 1899. 128, IX с. 80 ст.) Книгата предизвиква изключителен обществен дебат. (У., №20, 6 май 1899 г.) 81. Кантората е на дружеството „Русчо Вълков Миркович и Сие", където акционери са Русчо Вълков Миркович, брат на д-р Миркович, самият д-р Георги Вълков Миркович и наследниците на Русчо. Тя е създадена в Бургас през 1888 г.
към текста >>

34. Пеню Киров - №17

Ний с брата Тодора сега-засега сме добре и уверен съм, че Господ Исус няма никога да ни остави, защото ще се трудим и ний да правим всичко добро пред Неговото лице.
Сега, като ти пиша това, пак съм посетен от този знак. Когато имам щастието да ме посещава, бивам много добре настроен в духовното. Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми. За този знак, ако обичаш, кажи ми що е! 5.V.[18]99 г. Ний с брата Тодора сега-засега сме добре и уверен съм, че Господ Исус няма никога да ни остави, защото ще се трудим и ний да правим всичко добро пред Неговото лице. Няма вече нищо в света да ни смущава, няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. И така като сме, не остава друго, освен да пребъдваме във вярата и в чакане за започване святото дело. Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с уста се молят, а в сърцата си противното вършат. И искат Бог да им даде каквото искат.
към текста >>

35. Петър Дънов - №22

И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом.
Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението. И викам искреността на помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом. Радвайте се, брате мой, че спасението Ви е извършено и че Небето отсега е дом ваш. „Отивам място да ви приготвя, място — казва Господ, — и кога го приготвя, ще дойда и ще ви взема при себе си, щото дето съм Аз, да бъдете и вие." [Йоан. 14:2, 3] Мир вам, от Господа приемете Неговото благословение, което ви пращам. Поздравете д-р Миркович, ако е още в Бургас. Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен.
към текста >>

36. Пеню Киров - №22

За нашето душевно положение ето как се намираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжаващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот.
№22 гр. Бургас, 28 юлий 1899 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от 12 юлий того получихме на 19 същий, всичко разбрахме и се много зарадвахме. Вярвам да си получил и моите отворени писма от 28 май и 2 того, и от 15 същий — затворено. За нашето душевно положение ето как се намираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжаващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот. При това напрежния пламенен молитвен дух нямаме дотолкоз, но Бог не ни забравя и в такова положение на молитвите, а ни дава това, що искаме, при всичко че полека, но всичко навреме дохожда. Казваш, че делото Божие е готово (това и на нас оттук се каза) и че ние не сме. Казвам, братко, че и аз съм готов, и то от доста време, но само Бог дали ме счита за такъв. Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака. Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътрешният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Божието дело.
към текста >>

Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физическите сили.
Казвам, братко, че и аз съм готов, и то от доста време, но само Бог дали ме счита за такъв. Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака. Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътрешният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Божието дело. За рано да ставаме и да възнесеме сърцата си на Създателя ни, аз това още от даване [на] Обещанието ни правя93. Също и бр. Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физическите сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това. Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта. На 25 того в първия ми сън, към 11 ч. и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен удар в стаята. След минута страх ме обхвана една сила, която силно разклати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе.
към текста >>

37. Петър Дънов - №23

Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни.
с. Николаевка94, 3 ав[густ] 1899 г. Писмата ви съм приел от 8, 15, 28 того. Благодаря ви за всичко. Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате по-добре във всяко отношение. Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни. Но, разбира се, всичко в света си има своето място и служба. Животът е борба. И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода. Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет.
към текста >>

38. Петър Дънов - №24

Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки.
Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я. А да се преплитат една в друга, и при това още много. Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествува[т] и Господ Наш ще се възцари. Има и други неща, които трябва да замълча, да не би да дадем повод на дявола да се вмъкне да стори зло.
към текста >>

39. Петър Дънов - №30

Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава.
Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението.
към текста >>

40. Петър Дънов - №31

Господ ни е избрал да бъдем съграждани на небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство.
Господ е записал имената ни в книгата на живота (Ис. 49:15). Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15). Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно. Няма връщание вече, напред брате, докато победим с Господа. Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство. Бъде[те] верни, Господ ще ни е крепост, сила и държава. Да оставим вече миналото и да се стремим към бъдещето. Господ ще ни приготви всичко, от което имаме нужда. Той ще ни даде живот и здраве и всяка друга благодат заради името Си. Аз ще ви моля да не ви е мъчно и да се не отегчавате.
към текста >>

41. Петър Дънов - №32

Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани.
Ний тряб[в]а да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Господа, кой не. Делото, в което сме призвани, е дело на Господа Бога Нашего Исуса Христа и докато не се облечем в силата на Светия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Ерусалим след възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. Духът Господен е представил за размишление на моето сърце тия думи от Лука 14:26-28. Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани. Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост. Сега аз желая и ти да си дадеш мнението според твоето вътрешно убеждение. Попитай и ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде, и ми отговори. Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според волята на Господа Бога нашего. В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор.
към текста >>

42. Петър Дънов - №35

Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна.
Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате. Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна. Мир вам от Господа, с братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов ...................... * Неделя, 9 април 1900 г., е Великден.
към текста >>

43. Петър Дънов - №36

Такъв е този земен живот - пълен с трудности, скърби, разочарования.
Аз се завърнах в дома миналия понеделник. Вътрешно имам да премахна много мъчнотии. Приготовлявам се да ги посрещна. Поздравлявам нашия приятел Тодор. Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот - пълен с трудности, скърби, разочарования. Той е живот на един пътник. В. верен: П. К. Дънов Което имам да ви съобщя, ще ви се съобщи. ......................
към текста >>

44. Петър Дънов - №37

Във всичките трудни работи призовавайте Го да ви помага.
Денят няма да зайде, докато Господ не покаже всичката своя слава и величие. Вие ще Го познаете духом. Той е при вази и бодърства за душите ви. Ослушвайте се вътрешно и ще чуете гласа Му. Изказвайте всичките си нужди Нему. Във всичките трудни работи призовавайте Го да ви помага. Не забравяйте да се молите, и то не само за вази, но и за всички. Надявам се, кога ви срещна пак, да имате по-голяма пълнота на Христовия Дух. И надея се страхът ви да изчезне. Поздравете брат Николай. На брат Тодора особено поздравление.
към текста >>

Той ще уравни мъчните въпроси, ще изглади трудните работи, ще покаже как трябва да се изпълнява Неговата воля.
Надявам се, кога ви срещна пак, да имате по-голяма пълнота на Христовия Дух. И надея се страхът ви да изчезне. Поздравете брат Николай. На брат Тодора особено поздравление. Господ е добър за всички. Той ще уравни мъчните въпроси, ще изглади трудните работи, ще покаже как трябва да се изпълнява Неговата воля. Не бързайте в нищо. С братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов Бъдете [с]низходителни и търпеливи в много неща за Христа.
към текста >>

45. Пеню Киров - №35

Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Духа Божий, трудим се да вършим Волята Му.
Друг е въпросът обаче за тез православни или други християни, които се пазят от всеки грях, но следват, както ги водят [пастирите]. Тях Бог ще придири защо [са] се заблудили. От пастирите ще ги подири, понеже мнозина падат безвъзвратно. Обаче таквиз не могат да вършат волята Божия, и то е равно на едно мъртво християнство. И затова Сатана, като се е вмъкнал тук, ний виждаме голотата на хората, при всичко че те се считат, че са облечени в Христа. Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Духа Божий, трудим се да вършим Волята Му. А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението. Размисли и яви ми. Ний тук сега прекарваме с Д-ра, затова приеми поздравления и от трима ни. Твой верен в Христа Господа: П. Киров
към текста >>

46. Пеню Киров - №38 (отворено писмо)

Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено.
От Д-ра изпратените п[ари] получи ли? .................... 130. П. Киров и Т. Стоименов тръгват за първия събор пеша на 15.07.1900 г., събота. Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено. Той се качва на една талига, която го откарва до Варна. (П.К., № 38, 18.07.1900 г.)
към текста >>

47. Пеню Киров - №40

Тодор благополучно си дойде, при това и с по-малко път и труд.
Обаче казвам, че този въпрос е много деликатен, не е лесно человек да го прекара без критика. Извинявай ме, любезний ми братко, ако виждаш, че зле мисля и върша някои неща, ела ми на помощ със съветите си. Аз ще чакам отговора ти и наставленията ти по всичко казано в писмото ми дотука. Нарочен поздрав от всички ни. С искрено поздравление от мен, твой брат в Христа Господа: П. Киров Тодор благополучно си дойде, при това и с по-малко път и труд. Като се върнах, в края на юли или в началото на август, аз имах дадена милост от Бога. Една вечер вън в къра се молих заедно с Арменчето, и за самото него се молих. Чух в сърцето ми много отчетливо, че ми се каза: „Чадо мое, чута е молбата ти! " и още две мисли: „Ох, колко сладко беше това, комуто е казано. Той знае".
към текста >>

48. Петър Дънов - №45

Разбира се, че тази работа е деликатна и при това трудна.
Нам е дадено да разбираме тайните на Царството Божие. Господ ни е възлюбил и е дал себе си жертва за нашето изкупление. В това няма никакво съмнение. (Деян. 22:15-16) Христос каза на Петра: „Ела, ще те направя ловец на человеци". [Мат. 4:19] Ето, длъжността на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа. Разбира се, че тази работа е деликатна и при това трудна. Но Господ е казал: „Ако е някой оскуден от мъдрост, нека проси. Този, Който е богат с всичко, няма да ни лиши от нищо добро". Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът на маловерието. Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости. Повикването на Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа.
към текста >>

Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души.
Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето затова ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че послушание [се иска] и нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание. Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни. Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат.
към текста >>

49. Петър Дънов - №48

Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли.
„Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде Царството" (Лук. 12:32). „И ето, Аз съм с вас, дар за всичките дни до скончанието на века" [Мар. 28:20]. Ето това е нашето постоянно утешение — че Господ е с нас постоянно и ни ръководи, насърчава и утешава. Колко е радостно да се страда за Него, да имаме присъствието Му. Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост. Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли. Славата, която ни очаква, тя не е за в този свят, ний ще бъдем облечени в нея само когато Го видим и станем подобни Нему. Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне. И тъй, нека се не мамим повече от тоя свят, нито да очакваме нещо извънредно. Господ е вече с нас, в това няма съмнение. Духът Му е наш водител и просветител.
към текста >>

50. Пеню Киров - №45

Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш.
№ 45 гр. Бургас, 23 ноемврий 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, И двете ви писма получих. Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни. Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
към текста >>

Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни. Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно. Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както разбирам, светът го спъва. Аз чакам за Великата Божия милост.
към текста >>

51. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни.
Писмото Ви от 8 того чрез г-на д-р Мирковича приех. Радвам се премного, гдето не ни забравяш и ни подкрепяш. Благодаря [на] Бога, че ни е определил да се запознаем, за в тъгата си да има кой да ни ободрява и назидава. Уверен съм в промисъла Божий. Ний с бр. Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни. За мен, що бях ти писал, че съм край някои търговци на работа, то беше само няколко дни, защото те ме отхвърлиха по причина, както разбрах. Един съботен ден ми казаха да работя в неделя. Аз пресилих себе си и работих, но пресилването не остана незабелязано, понеже що бях почнал работата, на втората събота ми казват: „Утре, ако искаш, почни да работиш или ако не искаш да работиш в неделя, почни от понеделник". Понеже няколко дни помежду нямаше работа, аз казах: „Добре, ще почна от понеделник" и те склониха. Отивам в понеделник, казват ми, че хамалите пресилиха за работа и ний вчера натоварихме вагоните.
към текста >>

Ний с Божията воля и с Неговото укрепявание се трудим да ходим в пътя на правдата Му.
К. Дънов №9 гр. Бургас, 27 декемврий [18]98 г. Любез. ми братко Дънов, Писмото ти от 23 того получих навреме. Ний с Божията воля и с Неговото укрепявание се трудим да ходим в пътя на правдата Му. Разбира се, че не сме съвършени — имаме още някои световни недостатъци, защото понякога сатана се мъчи да ни погуби, но Бог ни крепи и каквито сме днес — чрез Него сме. Братко, моли Господа Исуса Христа за нас, нека по-скоро да ни извади от тука и ни удостои, за да Му служим. Копнеят душите ни за Бога и за да можем час по-скоро да се удостоим със служение Нему. Сега засега ний нищо не чакаме, тъкмо Обещанието Му — за дохождането ни в гр. Варна и почване на ожиданото ни и обещаното от Него дело.
към текста >>

52. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

А ний, както ти е известно, дадохме клетва53, че ще се трудим да ходим във виделината Му.
Ний с бр. Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават. Голяма надежда имах, че ще заминем за Варна, но ни се каза, че трябва да почакаме още малко, за късо време. Това ни въздържане не ни е добре, но нека бъде волята на Небесния ни Баща. Бог чрез светите Си раби ни пази и чрез светите Си вестители ни дава надежда, че отсега нататък няма да остави никак сатана да ни пороби. А ний, както ти е известно, дадохме клетва53, че ще се трудим да ходим във виделината Му. От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си. На нас беше се казало, че заповедта е излязла за отиването ни, а ти ни пишеш, че още не е дошла заповедта от горе. Виж, моля, да не сме ний подведени от Изкусителя и ни яви за това. И това, що има да ни съобщаваш, чакаме го с нетърпение. Братко Дънов, не ни забравяй, ободрявай ни сегиз-тогиз, като ни пишеш понякога и нещо за Любовта Божия към нас.
към текста >>

Не беше ми по волята да почвам работа, но какво да правя, може Волята Божия да е такваз, и при това в много отруднено положение бях останал.
Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори? От Васил нямаме още писмо. Аз от 21 февруари т.г. постъпих на работа в тукашния Окр[ъжен] съд, с 85 лв. м. заплата [зачеркнато от П.К.]. Не беше ми по волята да почвам работа, но какво да правя, може Волята Божия да е такваз, и при това в много отруднено положение бях останал. Ако е Волята Божия, яви ни да пратим ли от Божията заповед и на бр. в Христа Господа Хараламби Джамбазов64, находящ се в гр. Дряново? Относително кой час да се молим, ний избрахме св[етата] неделя заран от 5-6 часа. Поздрави Д-ра от нас и моля да яви да употребява ли баща ми още лековете, които му [е] дал, понеже както преди нямал кашлица, а само сутрин, и то когато времето бивало студено, тогава и храчките му изобилстват. Приеми сърдечните ни братски поздравления от мен и от Тодор.
към текста >>

Ще се трудя, Господи, винаги да ходя пред лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам.
[подпис П. Киров и Т. Стоянов] Готов съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение. [подпис П. Киров и Т. Стоянов] Ще се трудя, Господи, винаги да ходя пред лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. [подпис П. Киров и Т. Стоянов] Амин Гр. Бургас, 28-и февруарий 1899 година .....................
към текста >>

Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно.
Вашите радости, вашите сполуки Аз ги споделям. Вие сте Ми близки на сърцето. Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще изцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас. Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда." Това ми се вдъхна от Господа през тоя месец.
към текста >>

Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва живота си за Славата Божия и доброто на другите.
Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня. Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля. Но чакам още да приема Обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата воля. Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва живота си за Славата Божия и доброто на другите. И ако многомилостивий и благоутробний Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова любов, ние ще сме благодарни за Милостта Му. Затова имаме нужда да се укрепяваме във вярата. Няма за Бога невъзможни неща. Само да сме верни на делото Му и Той ще промисли за своята работа. Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от по[д]буждението на Духа Божий.
към текста >>

Труд, 1899.
79. Не става ясно кой е този приятел. (У., №20, 06.05.1899 г.) 80. По всяка вероятност става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго. Диктувани и приети буквално от Казимир Моте". (Казимир Моте, Сливен, д-во Милосърдие: Друж. Печ. Труд, 1899. 128, IX с. 80 ст.) Книгата предизвиква изключителен обществен дебат. (У., №20, 6 май 1899 г.) 81. Кантората е на дружеството „Русчо Вълков Миркович и Сие", където акционери са Русчо Вълков Миркович, брат на д-р Миркович, самият д-р Георги Вълков Миркович и наследниците на Русчо. Тя е създадена в Бургас през 1888 г.
към текста >>

Ний с брата Тодора сега-засега сме добре и уверен съм, че Господ Исус няма никога да ни остави, защото ще се трудим и ний да правим всичко добро пред Неговото лице.
Сега, като ти пиша това, пак съм посетен от този знак. Когато имам щастието да ме посещава, бивам много добре настроен в духовното. Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми. За този знак, ако обичаш, кажи ми що е! 5.V.[18]99 г. Ний с брата Тодора сега-засега сме добре и уверен съм, че Господ Исус няма никога да ни остави, защото ще се трудим и ний да правим всичко добро пред Неговото лице. Няма вече нищо в света да ни смущава, няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. И така като сме, не остава друго, освен да пребъдваме във вярата и в чакане за започване святото дело. Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с уста се молят, а в сърцата си противното вършат. И искат Бог да им даде каквото искат.
към текста >>

И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом.
Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението. И викам искреността на помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом. Радвайте се, брате мой, че спасението Ви е извършено и че Небето отсега е дом ваш. „Отивам място да ви приготвя, място — казва Господ, — и кога го приготвя, ще дойда и ще ви взема при себе си, щото дето съм Аз, да бъдете и вие." [Йоан. 14:2, 3] Мир вам, от Господа приемете Неговото благословение, което ви пращам. Поздравете д-р Миркович, ако е още в Бургас. Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен.
към текста >>

За нашето душевно положение ето как се намираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжаващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот.
№22 гр. Бургас, 28 юлий 1899 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от 12 юлий того получихме на 19 същий, всичко разбрахме и се много зарадвахме. Вярвам да си получил и моите отворени писма от 28 май и 2 того, и от 15 същий — затворено. За нашето душевно положение ето как се намираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжаващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот. При това напрежния пламенен молитвен дух нямаме дотолкоз, но Бог не ни забравя и в такова положение на молитвите, а ни дава това, що искаме, при всичко че полека, но всичко навреме дохожда. Казваш, че делото Божие е готово (това и на нас оттук се каза) и че ние не сме. Казвам, братко, че и аз съм готов, и то от доста време, но само Бог дали ме счита за такъв. Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака. Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътрешният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Божието дело.
към текста >>

Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физическите сили.
Казвам, братко, че и аз съм готов, и то от доста време, но само Бог дали ме счита за такъв. Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака. Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътрешният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Божието дело. За рано да ставаме и да възнесеме сърцата си на Създателя ни, аз това още от даване [на] Обещанието ни правя93. Също и бр. Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физическите сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това. Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта. На 25 того в първия ми сън, към 11 ч. и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен удар в стаята. След минута страх ме обхвана една сила, която силно разклати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе.
към текста >>

Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни.
с. Николаевка94, 3 ав[густ] 1899 г. Писмата ви съм приел от 8, 15, 28 того. Благодаря ви за всичко. Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате по-добре във всяко отношение. Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни. Но, разбира се, всичко в света си има своето място и служба. Животът е борба. И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода. Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет.
към текста >>

Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки.
Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я. А да се преплитат една в друга, и при това още много. Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествува[т] и Господ Наш ще се възцари. Има и други неща, които трябва да замълча, да не би да дадем повод на дявола да се вмъкне да стори зло.
към текста >>

53. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава.
Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението.
към текста >>

Господ ни е избрал да бъдем съграждани на небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство.
Господ е записал имената ни в книгата на живота (Ис. 49:15). Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15). Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно. Няма връщание вече, напред брате, докато победим с Господа. Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство. Бъде[те] верни, Господ ще ни е крепост, сила и държава. Да оставим вече миналото и да се стремим към бъдещето. Господ ще ни приготви всичко, от което имаме нужда. Той ще ни даде живот и здраве и всяка друга благодат заради името Си. Аз ще ви моля да не ви е мъчно и да се не отегчавате.
към текста >>

Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани.
Ний тряб[в]а да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Господа, кой не. Делото, в което сме призвани, е дело на Господа Бога Нашего Исуса Христа и докато не се облечем в силата на Светия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Ерусалим след възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. Духът Господен е представил за размишление на моето сърце тия думи от Лука 14:26-28. Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани. Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост. Сега аз желая и ти да си дадеш мнението според твоето вътрешно убеждение. Попитай и ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде, и ми отговори. Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според волята на Господа Бога нашего. В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор.
към текста >>

Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна.
Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате. Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна. Мир вам от Господа, с братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов ...................... * Неделя, 9 април 1900 г., е Великден.
към текста >>

Такъв е този земен живот - пълен с трудности, скърби, разочарования.
Аз се завърнах в дома миналия понеделник. Вътрешно имам да премахна много мъчнотии. Приготовлявам се да ги посрещна. Поздравлявам нашия приятел Тодор. Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот - пълен с трудности, скърби, разочарования. Той е живот на един пътник. В. верен: П. К. Дънов Което имам да ви съобщя, ще ви се съобщи. ......................
към текста >>

Във всичките трудни работи призовавайте Го да ви помага.
Денят няма да зайде, докато Господ не покаже всичката своя слава и величие. Вие ще Го познаете духом. Той е при вази и бодърства за душите ви. Ослушвайте се вътрешно и ще чуете гласа Му. Изказвайте всичките си нужди Нему. Във всичките трудни работи призовавайте Го да ви помага. Не забравяйте да се молите, и то не само за вази, но и за всички. Надявам се, кога ви срещна пак, да имате по-голяма пълнота на Христовия Дух. И надея се страхът ви да изчезне. Поздравете брат Николай. На брат Тодора особено поздравление.
към текста >>

Той ще уравни мъчните въпроси, ще изглади трудните работи, ще покаже как трябва да се изпълнява Неговата воля.
Надявам се, кога ви срещна пак, да имате по-голяма пълнота на Христовия Дух. И надея се страхът ви да изчезне. Поздравете брат Николай. На брат Тодора особено поздравление. Господ е добър за всички. Той ще уравни мъчните въпроси, ще изглади трудните работи, ще покаже как трябва да се изпълнява Неговата воля. Не бързайте в нищо. С братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов Бъдете [с]низходителни и търпеливи в много неща за Христа.
към текста >>

Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Духа Божий, трудим се да вършим Волята Му.
Друг е въпросът обаче за тез православни или други християни, които се пазят от всеки грях, но следват, както ги водят [пастирите]. Тях Бог ще придири защо [са] се заблудили. От пастирите ще ги подири, понеже мнозина падат безвъзвратно. Обаче таквиз не могат да вършат волята Божия, и то е равно на едно мъртво християнство. И затова Сатана, като се е вмъкнал тук, ний виждаме голотата на хората, при всичко че те се считат, че са облечени в Христа. Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Духа Божий, трудим се да вършим Волята Му. А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението. Размисли и яви ми. Ний тук сега прекарваме с Д-ра, затова приеми поздравления и от трима ни. Твой верен в Христа Господа: П. Киров
към текста >>

Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено.
От Д-ра изпратените п[ари] получи ли? .................... 130. П. Киров и Т. Стоименов тръгват за първия събор пеша на 15.07.1900 г., събота. Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено. Той се качва на една талига, която го откарва до Варна. (П.К., № 38, 18.07.1900 г.) №42 Телеграма № 48131 Подадена от Н.
към текста >>

Тодор благополучно си дойде, при това и с по-малко път и труд.
Обаче казвам, че този въпрос е много деликатен, не е лесно человек да го прекара без критика. Извинявай ме, любезний ми братко, ако виждаш, че зле мисля и върша някои неща, ела ми на помощ със съветите си. Аз ще чакам отговора ти и наставленията ти по всичко казано в писмото ми дотука. Нарочен поздрав от всички ни. С искрено поздравление от мен, твой брат в Христа Господа: П. Киров Тодор благополучно си дойде, при това и с по-малко път и труд. Като се върнах, в края на юли или в началото на август, аз имах дадена милост от Бога. Една вечер вън в къра се молих заедно с Арменчето, и за самото него се молих. Чух в сърцето ми много отчетливо, че ми се каза: „Чадо мое, чута е молбата ти! " и още две мисли: „Ох, колко сладко беше това, комуто е казано. Той знае".
към текста >>

Разбира се, че тази работа е деликатна и при това трудна.
Нам е дадено да разбираме тайните на Царството Божие. Господ ни е възлюбил и е дал себе си жертва за нашето изкупление. В това няма никакво съмнение. (Деян. 22:15-16) Христос каза на Петра: „Ела, ще те направя ловец на человеци". [Мат. 4:19] Ето, длъжността на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа. Разбира се, че тази работа е деликатна и при това трудна. Но Господ е казал: „Ако е някой оскуден от мъдрост, нека проси. Този, Който е богат с всичко, няма да ни лиши от нищо добро". Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът на маловерието. Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости. Повикването на Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа.
към текста >>

Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души.
Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето затова ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че послушание [се иска] и нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание. Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни. Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат.
към текста >>

Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли.
„Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде Царството" (Лук. 12:32). „И ето, Аз съм с вас, дар за всичките дни до скончанието на века" [Мар. 28:20]. Ето това е нашето постоянно утешение — че Господ е с нас постоянно и ни ръководи, насърчава и утешава. Колко е радостно да се страда за Него, да имаме присъствието Му. Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост. Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли. Славата, която ни очаква, тя не е за в този свят, ний ще бъдем облечени в нея само когато Го видим и станем подобни Нему. Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне. И тъй, нека се не мамим повече от тоя свят, нито да очакваме нещо извънредно. Господ е вече с нас, в това няма съмнение. Духът Му е наш водител и просветител.
към текста >>

Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш.
66. (У., № 50, 12.11.1900 г.) № 45 гр. Бургас, 23 ноемврий 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, И двете ви писма получих. Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни. Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
към текста >>

Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни. Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно. Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както разбирам, светът го спъва. Аз чакам за Великата Божия милост.
към текста >>

54. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Затова не ме оставяйте в това трудно положение, отървете ме от него.
1898 г. Времето не ни позволи повече да питаме. Сега моля, братко в Христа, изслушай молбата ми: оня ден получих от Българ[ска] тър[говска] банка писмо, с което ми се напомня срока на полицата ми към Кирчев и Родев, понеже тези я джиросали на казаната банка. Както знаете, аз и без това съм притеснен. Защото нито работа имам, за да се прехранвам, нито пък се има надежда, за да се улесня, че да дам нещо срещу дълга си и при това, че сега-засега от заем живея, но и то твърде притеснено. Затова не ме оставяйте в това трудно положение, отървете ме от него. Отпуснете ми тази сума от 200 златни лева, за да мога аз със спокойствие да посрещна светите празници, защото инак как бих претърпял упрекванията на домашните ми, когато ще дойдат да ми секвестират [от] дома нещо, на които и тъй без това не съм добър. А Бог на Силите нека ти отплати за това. Ако някога имам, аз ще ти ги възвърна. Да ти се обещавам не ща, защото никой не знае края на живота си. Прочее, очаквам помощта Ви с нетърпение.
към текста >>

Прави заключение от изложените ми тук мисли: аз съм уверен, че един человек, тръгнал в пътя на Спасението, има борба голяма с Дявола, и то до такава степен, че този, последният, ако се може и [на] человек да се престори, ще се труди със сила человеческа да те възпре.
Миркович още оня ден. Моля Бог за тази Ви добрина към мен да Ви упъти към пътя на Спасението, за което всеки человек трябва да се стреми. Относително за Божиите внушения да вярваме не тъй сляпата. Аз допреди няколко дни време бях почти на същото това мнение. Но днес другояче взех да мисля и разбирам за тях. Прави заключение от изложените ми тук мисли: аз съм уверен, че един человек, тръгнал в пътя на Спасението, има борба голяма с Дявола, и то до такава степен, че този, последният, ако се може и [на] человек да се престори, ще се труди със сила человеческа да те възпре. Той те заплашва по разни начини и ако те намери слаб, труди се да те отвърне от пътя на Спасението. Дяволът, докато е в сърцето на человека, господар е на него. Но щом се види извън него, мъчи се всячески да се върне пак. От което и много пъти нашите духове водители и духове пазители имат борба с него (Дявола). Този, последният, под булото на добро много пъти се труди да заблуди жертвата и да я зароби, която без помощта на Небесния ни Баща - Господа Исуса Христа - всякога е слаба.
към текста >>

Той те заплашва по разни начини и ако те намери слаб, труди се да те отвърне от пътя на Спасението.
Моля Бог за тази Ви добрина към мен да Ви упъти към пътя на Спасението, за което всеки человек трябва да се стреми. Относително за Божиите внушения да вярваме не тъй сляпата. Аз допреди няколко дни време бях почти на същото това мнение. Но днес другояче взех да мисля и разбирам за тях. Прави заключение от изложените ми тук мисли: аз съм уверен, че един человек, тръгнал в пътя на Спасението, има борба голяма с Дявола, и то до такава степен, че този, последният, ако се може и [на] человек да се престори, ще се труди със сила человеческа да те възпре. Той те заплашва по разни начини и ако те намери слаб, труди се да те отвърне от пътя на Спасението. Дяволът, докато е в сърцето на человека, господар е на него. Но щом се види извън него, мъчи се всячески да се върне пак. От което и много пъти нашите духове водители и духове пазители имат борба с него (Дявола). Този, последният, под булото на добро много пъти се труди да заблуди жертвата и да я зароби, която без помощта на Небесния ни Баща - Господа Исуса Христа - всякога е слаба. От всичко казано дотук ний с бр.
към текста >>

Този, последният, под булото на добро много пъти се труди да заблуди жертвата и да я зароби, която без помощта на Небесния ни Баща - Господа Исуса Христа - всякога е слаба.
Прави заключение от изложените ми тук мисли: аз съм уверен, че един человек, тръгнал в пътя на Спасението, има борба голяма с Дявола, и то до такава степен, че този, последният, ако се може и [на] человек да се престори, ще се труди със сила человеческа да те възпре. Той те заплашва по разни начини и ако те намери слаб, труди се да те отвърне от пътя на Спасението. Дяволът, докато е в сърцето на человека, господар е на него. Но щом се види извън него, мъчи се всячески да се върне пак. От което и много пъти нашите духове водители и духове пазители имат борба с него (Дявола). Този, последният, под булото на добро много пъти се труди да заблуди жертвата и да я зароби, която без помощта на Небесния ни Баща - Господа Исуса Христа - всякога е слаба. От всичко казано дотук ний с бр. Тодора имахме много пъти много разни случаи (борба с Дявола). При това повечето от света - като виждаме, че вършат делата на Дявола, ний вече нямаме работа с человеци, но с дяволи, понеже той е в сърцата им. Ний много пъти питаме нещо от възвишения невидим свят и те като се съобразяват с работата как стои в него час или пък с обстоятелствата, с които е обкръжена тя, като не изгубват изпредвид и нашето душевно настроение тогаз, понеже немалко и от него зависи предвидливостта им, казват самата истина според както се намира работата ни в това време или ни дават да подразбираме като как ще се извърши тя. Дохожда определеното време и казаната работа в точност не се [е] изпълнила или пък никак не е изпълнена.
към текста >>

55. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони.
Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята. Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива? Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път.
към текста >>

„Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си.
Лентите се изгубват". Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му.
към текста >>

отново споделя с Димитър Добрев: „А колкото за работата на нашия кръжок, трудим се да бъдем верни на нашите души.
Учителя лично е дал на всеки един съвет как да се подвизава и какво качество трябва да постигне по пътя на индивидуалната работа. Всеки е получил и наряд, който съдържал библейски стихове за духовно подвизаване. През същата 1909 г. Учителя отново е посетил Бургас, а брат Пеню в писмо до Димитър Добрев пише следното: „Г-н Дънов бе тука около 25 дни време, обучава ни и си замина". Брат Пеню Киров в свое писмо от 1910 г. отново споделя с Димитър Добрев: „А колкото за работата на нашия кръжок, трудим се да бъдем верни на нашите души. За членовете - доста са, едни продължават, други отхождат, други заминават другаде и пр., но изобщо взето - хвала Богу! ". През 1911 г. Александър Кръстников разделя хората и образува втори кръжок. Верен на навика си да споделя с брат Д.
към текста >>

56. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Там работи като лекар, сътрудничи в списание „Български книжици", а през 1860 г.
Успява да събере 600 златни минца, но идеята по-късно пропада по вина на сливенските еснафи. През 1858-1859 г. е градски лекар в Стара Загора. От 1859 г. заживява в Цариград. Там работи като лекар, сътрудничи в списание „Български книжици", а през 1860 г. публикува своята „Кратка и методична българска граматика". Учебникът получава възторжени оценки. Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместват положителни рецензии за нея в издаваните от тях вестник „България" и списание „Български книжици". Поради това, че методическите правила в нея са формулирани много ясно, тази граматика служи като ръководно начало в предосвобожденското методическо обучение на българчетата, а през 1883 г. тя бива издадена за втори път.
към текста >>

д-р Миркович сътрудничи на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков.
Последният се съгласява с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени (турски и български). Д-р Миркович не приема и разочарован се отдръпва. Това обаче предизвиква продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участва цялата наша тогавашна интелигенция. Накрая споровете довеждат до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и гърци. През 1867-1868 г. д-р Миркович сътрудничи на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков. От 1867 до 1869 г. е градски лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г. взема участие в един заговор, целта на който е да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята е с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунава да преминат чети като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците.
към текста >>

Трудна е тази работа, потърси другаде".
Този баптист, при когото искал да остане, бил бакалин. Не иска да остане при него, защото ще види как работи и ще го критикува. Страх го е да не види, че послъгва. Доста са умни те. Казват: „Не си за нас. Трудна е тази работа, потърси другаде". Един ден този младеж ми пише писмо: „Закъсах, ходих в Румъния, какво да правя? ". Казвам: „Ела във Варна". Дойде той, замязал на циганин, целият окъсан, миришат му краката, целият мирише. Завеждам го при Доктора. Той го погледна, понеже обича чистотата, даде му половин лев, даде му една риза и гащи, съблече си дрехите и му ги даде.
към текста >>

Този момък може би още не е продал книгите, намира се в трудно положение.
Блажени верующите! Отивам един ден в книжарницата на Велчев, казва ми: „Вашият избраник ми задигна толкоз книги за няколко хиляди". „ Колко ти дължим? Момък е, стават тия работи. Не искаме да те подяждаме, ние ще ги платим, считай, че все едно той ти е платил. Този момък може би още не е продал книгите, намира се в трудно положение. Като продаде книгите, може да дойде. Ти да не се смущаваш, колкото струват, ще платим." Платихме му. Казва: „Много добре постъпвате. Така трябва да се постъпва". Велчев беше много взискателен, точно дава и взема.
към текста >>

„Ти искаш нещо много трудно от нас, но ще знаеш, че като ти се явим, три дена след това ще умреш, ще заминеш за онзи свят." И д-рът разправя, че тази работа станала точно така.
Намират убития турчин под стълбата. Тогава хващат разбойниците и разследват работата. Когато си отивал в Цариград, тримата турци пак се явяват на д-р Ксанти и му казват: „Ти ни направи една голяма услуга, искаме да ти дадем каквото пожелаеш. Искай едно добро от нас да ти направим". - Искам да зная кога ще умра. „Ти искаш нещо много трудно от нас, но ще знаеш, че като ти се явим, три дена след това ще умреш, ще заминеш за онзи свят." И д-рът разправя, че тази работа станала точно така. Питам: как стават тия работи? Питам: когато се телеграфира от Цариград или от Франция, или от Германия за България, как става това? Когато се говори по радиото от една държава в друга, как става това? Става по някакъв начин. Това показва, че целият свят лежи на една разумна основа.
към текста >>

57. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Трудно беше за нас двамата с П.
„И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре". Първият събор на Бялото Братство в България „Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т. Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна. Датата беше определена - това беше първият конгрес на Бялото Братство в България - юли 1900 г. Трудно беше за нас двамата с П. Киров да се откъснем от службата си. Имахме тогава един строг началник, който определяше отпуските. Не беше възможно да се мисли, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме. И все пак чудото стана. Когато излезе разписанието за отпуските на чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса.
към текста >>

Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари.
Когато излезе разписанието за отпуските на чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса. Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на ума и да вземе да ни спре. Затова решихме да тръгнем пеш. Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на гръб. Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори.
към текста >>

Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов.
Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П. Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на съборите. След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт. От чиновническата си работа Т. Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот.
към текста >>

Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот.
Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П. Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на съборите. След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт. От чиновническата си работа Т. Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години.
към текста >>

58. № 49 /Пеню Киров/

Десетгодишният ми труд загинва от техния произвол.
Вярвам да сте получили писмото ми от 20-и того. Въпросът относно Гавраиловото съобщение за мен, за което исках отговора Ви, види се не сте питали още. Но казвам Ви, че по разни причини и наставления Отгоре, аз се освободих от жена си. Кажи, че аз я напуснах, кажи, че те ме изпъдиха. И то тъй ме изпъдиха – само един человек, без да ми дадат нещо, една кърпа поне. Десетгодишният ми труд загинва от техния произвол. Болките ми бяха много големи, и знай, че такива мъки всеки от света чувствителен човек не може изтърпя. Човек може да припадне. Аз бях укрепяван от Божия пратеник Гавраил няколко пъти и туй, което се искаше да направя, укрепен със силата Божия, аз [го] направих. Не беше лесно, пак казвам. Но ми се казваше: „Дерзай!
към текста >>

59. №54 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Има трудни въпроси за разрешение.
Варна, 2 мар[т] 1901 г. Л. б. Киров, Последното Ви писмо приех23 . Работите, за които ми говорите, ми са ясни. В много неща има да се съобразим според вътрешните свои разбирания. Има трудни въпроси за разрешение. Има тъмни ъгълчета в живота. Трябва да имаме предвид, че ний сме още в началото на един живот, който как ще се развие за в бъдеще, не е известно нам. Всичките зародиши чакат своето определено време. Всичките душевни дарби не могат да се явят същевременно. Има известни ограничения поставени, които не могат тъй лесно да се прескочат.
към текста >>

60. №55 /Пеню Киров/

И тъй, днес работя с голям труд и мъки, но вярвам, че ще ме избави от всичко противно Бог.
Услових се да ме изучи за месец време, срещу сто лева възнаграждение. Криво-ляво изучих занятието и задлъжнях 200 лева нещо. Той отиде в Пловдив, но пишман стана. Искаше да се върне и аз, за да си взема парите назад, бях склонил, но ми се заповяда отгоре да не приемам да се върне. И тъй направих, защото и таквоз беше условието ни. И тъй, днес работя с голям труд и мъки, но вярвам, че ще ме избави от всичко противно Бог. Отначало беше по- трудно, но сега съм по-добре. Само че малко се възнаграждавам – нещо около 50-60 лева, от които трябва и да изплащам дълга си. Но затова пък благодарен съм в сърцето си на Господа, защото ме направи свободен, за да не очаквам от никого, а само от това, що мога да изработя и което ми дава Той. Хвала на името Му. Амин. Други причини имаше много.
към текста >>

Отначало беше по- трудно, но сега съм по-добре.
Криво-ляво изучих занятието и задлъжнях 200 лева нещо. Той отиде в Пловдив, но пишман стана. Искаше да се върне и аз, за да си взема парите назад, бях склонил, но ми се заповяда отгоре да не приемам да се върне. И тъй направих, защото и таквоз беше условието ни. И тъй, днес работя с голям труд и мъки, но вярвам, че ще ме избави от всичко противно Бог. Отначало беше по- трудно, но сега съм по-добре. Само че малко се възнаграждавам – нещо около 50-60 лева, от които трябва и да изплащам дълга си. Но затова пък благодарен съм в сърцето си на Господа, защото ме направи свободен, за да не очаквам от никого, а само от това, що мога да изработя и което ми дава Той. Хвала на името Му. Амин. Други причини имаше много. Имахме неприятности от Сатана, между братята.
към текста >>

61. №54 /Пеню Киров/

Ти, вярвам, че ще се отрудниш доста, но Бог, на Когото служим, да те закриля в делото на Святото Му име.
Жена ми дава знак на смирение. Така щото, моли се и за нея. За много работи те задължавам, братко, но бъди милостив и ако можеш, отговори ми на въпросите, гледай да не забравиш [зачеркнато], за които виждаш, че има нужда да се отговаря. Приеми сърдечните ни поздравления от мен и Мелкон. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Ти, вярвам, че ще се отрудниш доста, но Бог, на Когото служим, да те закриля в делото на Святото Му име. Туй е молбата ми. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 48 Едно от важните изисквания в Школата на Учителя П.
към текста >>

62. №68 (Петър Дънов) [отворена карта]

Доста съм заглавичкан, но [в]се таки ще се трудя да намеря време.
Колко са верни и истинни Божиите обещания. Господ като че от мъртвите въздига мнозина. И начинът, по който работи Духът Господен, е чуден. Поздрави всички приятели, брат Тодор, Мелкон, Николай и други. На Николая кажи, ще му пратя картата62. Доста съм заглавичкан, но [в]се таки ще се трудя да намеря време. Има някои неща, които проверявам засега. С искрен поздрав, ваш бр. Г[осподен]: П. К. Дънов ------------------------------------------------
към текста >>

63. №76 (Петър Дънов)

А това е нашата радост, да имаме Господа за наш помощник и сътрудник.
Опитали сте и знаете, че са благи Божиите пътища и няма нужда да се убеждаваме в това. Господ ни е говорил ясно и откровено. Ний имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички духа на единство". А всяко добро желание Бог ще изпълни. Той ще укрепи, ще утвърди, ще насърчи и ще благослови. А това е нашата радост, да имаме Господа за наш помощник и сътрудник. Поздрави всички приятели, бр. Тодор, Мелкон, и всички други, които още не познавам. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

64. №78 (Петър Дънов) [отворена карта]

Труд и постоянство с Божията благодат, всичко ще се постигне.
На 13-и того пристигнах тук и се срещнахме с Д-ра. Той е добре. Моля, съобщете ми получихте ли парите от Варна (16 лв. )85. Аз писах на г-н Велчев86 да ги прати до Вази. Надявам се да сте добре всички и да успявате. Труд и постоянство с Божията благодат, всичко ще се постигне. Имате поздрав от Д-ра. Поздрави бр. Тодор, Арнаудов и Николай. Ще чакам Вашия отговор. С поздрав.
към текста >>

65. №80 (Петър Дънов) [отворена карта]

Пътуването е доста трудно.
Моля, приехте ли сумата от миналия месец, понеже до Вас ги бях пратил. Отговорете. Адрес: П. Р.90 Пишете веднага, за да ме намери писмото Ви. Надявам се да сте всички добре. Тук вали днес сняг. Пътуването е доста трудно. С поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов ------------------------------------------------- 89 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>

66. №66 (Пеню Киров)

Така че положението ми с тях е доста трудно.
Сега, догдето си в този град, моля, иди до запасния капитан Недялко Балканджиев и при сестрата ни – Тодорка. Виж да ги поутешиш и понаставиш и нарочно от мен [да ги] поздравиш. Направи това за любовта ни от моя страна. Ний тук не дотам сме добре с братята, те някак си поизстинаха. Насила, речи, ги събирам. Така че положението ми с тях е доста трудно. Сам и разбирай. Поздравявам те братски. Твой в Христа Господа: П. Киров Ако искаш, пиши на Мелкон. С[ъщий]
към текста >>

67. № 67 (Пеню Киров)

Това е трудно.
Аз им казвам: аз не съм против това им благородно дело на протестантите, но против този низък, измамлив начин, с който [са] си послужили. Те можеха от амвона да направят това. А на приятелите казвам, че „вие още това, което имате да дължите на Бога, не сте издължили“, за което им прочетох Исайя, 44. При горните причини е една и таз, че не благоволяват да се събираме и като напред. Един ако намеря, двама няма. Това е трудно. Аз имах съобщение от Господа, че те, някои си, са и против мен. За което като им съобщих, изобличиха се и не можаха да скрият. И вчера в нашето събрание заявих, че аз не ще мога да ги считам членове на нашата дружинка за в бъдеще, дотогаз, докато Господ не ми даде да ги приемам за такива. И то по причини, че те казаха, че са свободни. Те отиват там, подкрепят там, а измъчват нас, останалите.
към текста >>

68. №68 (Пеню Киров)

И аз ще се трудя да се поправя.
Аз се оглеждах, дано намеря нещо от тях в мене, но не намерих. А вън от мен намерих. Думите „надея се занапред да бъдете по-предвидлив“ и „кога се яви духът на лицемерието, да го държите вън от себе си. Съжалявам за някои постъпки, но за в бъдеще ще взема всичките мерки“. Моля, яви ми, ако се отнасят те за мене, по-явно ми ги предай, защото тъмни ми са. И аз ще се трудя да се поправя. В последно време доста неприятности ме сполетяха и някои даже бяха тежки за силите ми, но Господ ме избави от всички. Г-н Бъчваров преди 10 дни беше тука, ние се поразговорихме с него по-надълго и имахме даже и едно доста сериозно съобщение в негово присъствие и в присъствието на Мелкон и Арнаудов. Дадоха се доста необходими наставления с озаглавление „Нова заповед Божия“. Всички с радост приеха тези съобщения, защото са доста интересни. Засега те са в Бъчваров, от които той обеща да ни даде препис.
към текста >>

69. №86 (Петър Дънов)

Сега от вази се изисква труд и постоянство във всяко добро дело.
[списание] „Родина", кв. „Банишора" Люб. бр. Киров, Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се установя за по-дълго време. В Тат[ар] Пазарджик се бавих около 10 деня, там прекарах Рождествените празници. Тук съм пристигнал на 30 дек[емврий] и ще се бавя може би 10-15 деня. Сега от вази се изисква труд и постоянство във всяко добро дело. Това е Волята на Господа, Който е говорил на всинца ви и ви е дал своето обещание да ви води и крепи. Бъдете, прочее, мъдри във всичките си постъпки и не давайте място на лукавия да ви изкушава. Необходима е на всинца ви положителна себепожертвующа Любов. Оставете настрани всяко колебание. Призванието ви не е от человеци[те].
към текста >>

70. №88 (Петър Дънов)

Трудете се да се съобразявате всички с техния дух.
Понеже мисля да се спра за по-дълго време в Плевен, реших да Ви пиша, като вярвам, че писмото Ви ще ме завари тук. Надявам се да прекарахте Възкресните празници добре. Вярвам да растете такожде и в благодат. В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия103. Четохте ли предишните две104? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух. Те са под заглавието „Из съвременната българска духовност. Мисли и упътвания на Е[дин] Ч[ист] Д[ух] [и приятел на българския народ]". Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах двата деня на Великден в Свищов, а третия - бях на път по Дунава за към Сомовит и оттам за Плевен. Някои неща ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех.
към текста >>

Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите.
Те са под заглавието „Из съвременната българска духовност. Мисли и упътвания на Е[дин] Ч[ист] Д[ух] [и приятел на българския народ]". Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах двата деня на Великден в Свищов, а третия - бях на път по Дунава за към Сомовит и оттам за Плевен. Някои неща ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех. Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа, Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко. Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове105 и ще Ви кажа защо. Месото е вредна храна и носител на всички болести. Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после сиренето, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата.
към текста >>

71. №98 (Петър Дънов)

Зная, да прощаваме обидите е трудно.
Аз зная, Вие имате големи разочарования в своите очаквания. Но разочарованията трябва да дойдат първом, преди да дойдат благословенията. Ти трябва винаги да се цериш с тия думи: „Ей, Господи, всичко, което Ти отреждаш, е добро". Зло или добро, стига Ти да бъдеш с мен. При другото, помни, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанесат някои огорчения, без да искат и без да го съзнават. Зная, да прощаваме обидите е трудно. Но вечната благост го изисква. „Прости нашите дългове, както и ний прощаваме на нашите длъжници." И сега, както Господ нарежда пътя ти, постъпвай съгласно. Избягвай крайностите. Аз исках да ти дам един осезателен урок, за да се повдигне душевният ти мир, за да не мислиш, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение.
към текста >>

72. №85 (Пеню Киров)

За Арнаудова има надежда, но иска много труд.
Това дете настаних при сестра ми, която и тя от миналата година остана вдовица с две деца. Като се върнах в Карнобат, купих от тукашния пазар една биволица за доене, която закарах в Бургас. Но с нея още повече се огорчих. Дядо ми не ми дава място да си направя яхър и аз я дадох на други хора да я гледат. За Тодор ще ти кажа, че е тука, а също и Мелкон, но как му стои работата, още не се знае. За Арнаудова има надежда, но иска много труд. По-добре за никого да ти не говоря. Тъй стоя, по-нанакратко казано. С поздрав. Твой верен в Господа Христа: П. Киров Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

73. №107 (Петър Дънов)

То изисква труд и
Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Вeстниците можете да ги изпратите до книжарницата на Голов. За работите, за които ми разправяте, това показва, че всяка душа трябва да прояви своя живот такъв, какъвто е. Усъвършенстването е дело на времето. То изисква труд и постоянство. Всичко ще се оправи, само търпение. Божиите пътища не могат да се изопачат, нито да се свършат. Всякой ще пожъне това, което сее. Гледай с ясно око на бъдещето. Има много неща да се извършат.
към текста >>

74. №108 (Петър Дънов)

Той е [с]низходителен и винаги се старае да ни упътва и помага в трудния път.
Каквото Провидението е отредило, каквото Бог иска, това е и най-доброто. А ний трябва да бъдем пример във всичко. Да оставим миналото, нека служи за пример на бъдещето. Съвършенството не се постига без погрешки и усилия. Да бъдем благодарни, че Бог е велик, благ, милостив и благоутробен. Той е [с]низходителен и винаги се старае да ни упътва и помага в трудния път. Вий знаете това. Вий сте опитали Негова Промисъл. Работите със сила не стават. Бъдещето носи по-добри неща. Да бъдем в постоянно сношение с Небето, да имаме Неговата помощ и подкрепа, това е достатъчно.
към текста >>

75. №93 (Пеню Киров)

Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В.
Носител е на бронзов медал. През 1923 г. заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления“ (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В. Граблашев „Задгробен мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“. В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание „Мироглед“, а в 1929-1932 г. е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Автор е на 25 книги, както и на около 200 статии, публикувани в периодичния печат.
към текста >>

76. №102 (Пеню Киров)

Вдъхва в неговото сърце надежда и 288 вяра да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му.
Ето, Ти Си ни говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във век, за да Те славим. Господи, Боже наш, Който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдат в Тебе и Ти да пребъдеш в тях, както пребъдваш в мен, за да сме всички едно, както Ти в мен, тъй и аз в тях, за да бъдем всички Едно, за да Те прославим на Земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да Те прославят. Благий Отче, Ти, Който ни даваш живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и Който ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил. То в Твоето Име оживотворява всичката Земя с нейната природа; въздига и донася облаците, напоява лицето с дъжд и влага; изважда всеки стрък изпод черната обвивка; украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало Си им дал. Развеселява всички животни и человека, когото Си направил според Образа и Подобието Си. Вдъхва в неговото сърце надежда и 288 вяра да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Колко са многочислени и велики Твоите наредби. Всички те не могат да се изчислят. Ние, всичките Твои чада, идем днес да Ти принесем своята благодарност, че Си ни облякъл в дрехите Си на живота, и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал. Благословений Господи, благословен от всичките векове, приеми сега нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.“ 235 Вероятно става дума за специалните пликове, раздадени на всеки един от присъстващите, където по думите на П.
към текста >>

77. ПОСЛЕСЛОВ

по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров) и „Символът на вярата“ – 10-те свидетелства Господни и Божието обещание.
През време на социализма е било доста рисковано да се съхраняват каквито и да било материали, свързани с Учението. Така едва в по-ново време бяха получени 124 фотокопия на оригинални писма на Петър Дънов и 105 ксерокопия на чернови от писмата на Пеню Киров и този архив, оцелял след близо 100 години, достигна до вас, драгите читатели. Нека всеки заинтересуван се наслади на интимността, неподправеността и искреността на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от познат към познат, през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик. С настоящата кореспонденция можем още да проследим в най-чист вид дейността на Петър Дънов за полагане основите на бъдещото общество „Бяло братство“. Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на братството: „Добрата молитва“ (на 27 ноември 1900 г. по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров) и „Символът на вярата“ – 10-те свидетелства Господни и Божието обещание. Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритични сеанси, приемане на Спасителева кръв (писмо №7), водното кръщение (писмо №24) и др. Тук разбираме как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за първи път се дават и „Седемте степени“, през които минава човешката душа (писмо №30); единствено тук откриваме подробности за един от основните текстове от онова време – „Призвание към народа ми“. Именно благодарение на П. Киров до нас достига това „Призвание“. След излизането на настоящата книга няма да има съмнение кога е първият събор на Бялото братство – именно през 1900 г.
към текста >>

78. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16

Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“,
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16 През 1923 г. заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления“ (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В. Граблашев „Задгробен мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“. В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание
към текста >>

79. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18

вяра да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му.
Господи, Боже наш, Който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдат в Тебе и Ти да пребъдеш в тях, както пребъдваш в мен, за да сме всички едно, както Ти в мен, тъй и аз в тях, за да бъдем всички Едно, за да Те прославим на Земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да Те прославят. Благий Отче, Ти, Който ни даваш живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и Който ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил. То в Твоето Име оживотворява всичката Земя с нейната природа; въздига и донася облаците, напоява лицето с дъжд и влага; изважда всеки стрък изпод черната обвивка; украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало Си им дал. Развеселява всички животни и человека, когото Си направил според Образа и Подобието Си. Вдъхва в неговото сърце надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Колко са многочислени и велики Твоите наредби. Всички те не могат да се изчислят. Ние, всичките Твои чада, идем днес да Ти принесем своята благодарност, че Си ни облякъл в дрехите Си на живота, и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал. Благословений Господи, благословен от всичките векове, приеми сега нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.“ 235 Вероятно става дума за специалните пликове, раздадени на всеки един от присъстващите, където по думите на П.
към текста >>

80. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

„Труд“, 1884.
415 с. 2. Изложение на Българското евангелско благотворително дружество. За: – 1883-1884. Г.ІХ. Пловдив, търг. печ. „Труд“, 1884. 18 с. – 1900-1901. Хасково, печ. „А. Мазенов“, 1901. 40 с.
към текста >>

81. ПРЕДГОВОР

Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани.
ПРЕДГОВОР Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на Бялото братство. Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система.
към текста >>

Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици.
Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система. Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици. Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г.
към текста >>

Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани.
Д-р Миркович си заминава през 1905 г., Пешо Киров - през 1918. Двамата не успяват да видят делото в неговата пълнота, но словото сигурно е достигнало до тях - то е предназначено за душите. От издателството ПРЕДГОВОР Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на Бялото братство. Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система.
към текста >>

Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици.
Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система. Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици. Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г.
към текста >>

82. 14 ПИСМО

Ето, трудът ви няма да остане без да принесе своя плод, и то изобилно.
Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствувам, вашите радости, вашите сполуки Аз ги споделям. Вие сте Ми близки на сърцето. Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще оцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас. Ето, трудът ви няма да остане без да принесе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее над всяка Моя твар и които Го приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват и ще бъдат Мои Синове и дъщери и Аз техен Господ. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете и ще ви дам Моята радост, Моя Мир, Който никой няма да ви отнеме, защото Аз съм истий днес и утре. Аз съм отначало и всякога ще бъда." Това Ми се вдъхна от Господа през тоя месец. Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после.
към текста >>

Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но се таки някой ще трябва да пожертвува живота си за Славата Божия и доброто на другите И ако многомилостивият и благоутробен Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова Любов, ние ще сме благодарни за милостта Му.
Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня. Сегиз-тогиз ми минава една мисъл, да тръгна да посетя България и да разглася Живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата Блага Воля. Но чакам още да приема обещанието. И не Ми е известно още дали сам ще Ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене заедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата Воля. Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но се таки някой ще трябва да пожертвува живота си за Славата Божия и доброто на другите И ако многомилостивият и благоутробен Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова Любов, ние ще сме благодарни за милостта Му. Затова имаме нужда да се укрепяваме във вярата. Няма за Бога невъзможни неща. Само да сме верни на делото Му и Той ще промисли за своята работа. Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от побуждението на Духа Божий. Той да ни научи как да постъпим във всичко, не според человеческа Мъдрост, но според Бога, не според человеческа сила, но спород Божията.
към текста >>

83. 16 ПИСМО

И викам искреността на помощ и украсявам челото с учтивостта и доброто и незлобието, и като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която Ме е подкрепил да извърша и победя в Негово Име и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом.
Аз съм сега в село при брата си по плът и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението. И викам искреността на помощ и украсявам челото с учтивостта и доброто и незлобието, и като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която Ме е подкрепил да извърша и победя в Негово Име и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом. Радвайте се, братя Мои, че спасението ни е извършено и че Небето отсега е дом ваш: „Отивам място да ви приготвя, казва Господ, и кога го приготвя, ще дойда и ще ви взема при себе си, щото дето съм Аз, там да бъдете и вие". Мир вам, от Господа приемете Неговото благословение, което ви пращам. Поздравете д-р Миркович, ако е още в Бургас. Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен. Господ Исус да го уякчи и благослови.
към текста >>

84. 17 ПИСМО

Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни.
(... ) Писмата ви съм приел от 8, 15, 28 того. Благодаря ви за всичко. Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате във всяко отношение по-добре. Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни. Но разбира се, всичко в света си има своето място и служба. Животът е борба. И мисълта, казва, борба непрестанна и този наш живот по тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода. Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет.
към текста >>

85. 18 ПИСМО

Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки.
Този стълб Господен като наближи към центъра на Небето, се раздели на две части, по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата Л и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана и по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване, след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б Р Я А да се преплитат една в друга, и при това още много. Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествуват и Господ Наш ще се възцари. Има и други неща, които трябва да замълча, да не би да дадем повод на дявола да се вмъкне да стори зло. Казано е, че България ще пострада. Трябва да се молим за спасението на тия наши изгубени братя, които не съзнават опасността, която Господ навлече на тоя народ, за да се свести.
към текста >>

86. 24 ПИСМО

Господ ни е избрал да бъдем съграждани на Небесното Свое Царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото Царство.
Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушения в сърце. Исайя 57, Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом, и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно. Няма връщане вече, напред, брате, докато победим с Господа. Ако страдаме отсега нататък, нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнаграждава с живот вечен, гдето да гледаме Неговата Слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на Небесното Свое Царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото Царство. Бъди верен, Господ ще ни е крепост, сила и държава. Да оставим вече миналото и да се стремим към бъдещето. Господ ще ни приготви всичко, от което имаме нужда. Той ще ни даде живот и здраве и всяка друга благодат, заради Името си. Аз ще ви моля да не ви е мъчно и да се не отегчавате.
към текста >>

87. 25 ПИСМО

Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани.
Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Господа и кой не. Делото, в което сме призвани, е дело на Господа Бога Нашего Исуса Христа и докато не се облечем в Силата на Светия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Ерусалим след възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. Духът Господен е представил за размишление на Моето сърце тия думи от Лука 14, 26, 28. Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани. Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост. Сега аз желая и ти да си дадеш мнението, според твоето вътрешно убеждение. Попитай ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде и ми отговори. Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според Волята на Господа Бога Нашего. В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор, Божиите думи трябва да се проверят от устата на двама и трима.
към текста >>

88. 28 ПИСМО

Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна.
Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате в Нови пазар, като си вземете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате. Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна. Мир вам от Господа с братски поздрав. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

89. 29 ПИСМО

Във всичките трудни работи призовавайте Го да ви помага.
Денят няма да зайде, докато Господ не покаже всичката своя Слава и величие. Вие ще Го познаете духом. Той е до вази и бодърствува за душите ви. Ослушвайте се вътрешно и ще чуете гласа Му. Изказвайте всичките си нужди Нему. Във всичките трудни работи призовавайте Го да ви помага. Не забравяйте да се молите, и то не само за вази, но и за всички. Надявам се, кога ви срещна пак, да имате по-голяма пълнота на Христовия Дух. И надея се страхът ви да изчезне. Поздравете брат Николай. На брат Тодора особени поздравления.
към текста >>

Той ще уравни мъчните въпроси, ще изглади трудните работи, ще покаже как трябва да се изпълнява Неговата Воля.
Надявам се, кога ви срещна пак, да имате по-голяма пълнота на Христовия Дух. И надея се страхът ви да изчезне. Поздравете брат Николай. На брат Тодора особени поздравления. Господ е добър за всички. Той ще уравни мъчните въпроси, ще изглади трудните работи, ще покаже как трябва да се изпълнява Неговата Воля. Не бързайте в нищо. С братски поздрав ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

90. 34 ПИСМО

Разбира се, че тази работа е деликатна, и при това трудна.
Господ ни е възлюбил и дал себе си жертва за нашето изкупление. В това няма никакво съмнение. Деян. 22, 15, 16. Христос казва на Петра: „Ела, ще те направя ловец на человеци". Ето, длъжността на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа. Разбира се, че тази работа е деликатна, и при това трудна. Но Господ е казал, ако е някой оскуден от Мъдрост, нека проси. Този, който е богат с всичко, няма да ни лиши от нищо добро. Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът на маловерието. Ние ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости Повикването на Емануила и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа. Тази слабост аз я забелязах още във Варна.
към текста >>

Той ни казва чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врати за работа и ще благослови всичките ни трудове и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души.
Не знаете ли какво наказание понесе Израил от Ихова за своето непослушание? Ето затова ви се яви Михаил, да ви съобщи, че послушание, нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето призвание. Бог ни е обещал повече, отколкото ние сме достойни. Той ни казва чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врати за работа и ще благослови всичките ни трудове и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всекиму ще му се даде това, което му е потребно Ние трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима, тя е вътрешният Разум на Божественото управление, тя е силата на Божията благодат. Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ние да се съмняваме? Нима ние трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва Павел.
към текста >>

91. 37 ПИСМО

Нека се трудим всеки ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли.
„Не бой се, мало стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде Царство", Лук. 12, 32. „И ето аз съм с вас през всичките дни до окончанието на века." Ето това е нашето постоянно утешение, че Господ е постоянно с нас и ни ръководи, насърчава и утешава. Колко е радостно, че се страда за Него, да имаме присъствието Му. Ако по някой път умът ни или сърцето ни, ако се помрачават, то е от някоя слабост. Нека се трудим всеки ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли. Славата, която ни очаква, тя не е за в този свят, ний ще бъдем облечени в нея само когато Го видим, станем подобни Нему. Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, нашият небесен Баща, ще види за добро да допусне. И тъй, нека се не мамим повече от тоя свят, нито да очакваме нещо извънредно. Духът Му е наш водител и просветител. В най-тъмните минути на живота си, когато страдаме най-много, когато се измъчваме в недоумение, Господ е най-близо до нас.
към текста >>

92. 42 ПИСМО

Има трудни въпроси за разрешение.
Варна, 2. III. 1901 г. Л. б. Киров, Последното ви писмо приех, работите, за които ми говорите, са ясни. В много неща има да се съобразим според вътрешните свои работи. Има трудни въпроси за разрешение. Има тъмни ъгълчета в живота. Трябва да имаме предвид, че ний сме още в началото на един живот, който как ще се развие за в бъдеще, ще е известно нам. Всичките зародиши чакат своето определено време. Всичките душевни дарби не могат да се явят същевременно. Има известни ограничения поставени, които не могат тъй лесно да се прескочат.
към текста >>

93. 51 ПИСМО

Доста съм заглавикан, но се таки ще се трудя да намеря време.
Колко са верни и истина Божиите обещания. Господ като че от мъртвите въздига мнозина. И начинът, по който работи Духът Господен, е чуден. Поздрави всички приятели, брат Тодора, Милкан, Николай и други. На Николая кажи, ще му пратя картата. Доста съм заглавикан, но се таки ще се трудя да намеря време. Има някои неща, които проверявам засега. С искрен поздрав, ваш бр. П. К. Дънов
към текста >>

94. 59 ПИСМО

А това е нашата радост, да имаме Господа за наш помощник и сътрудник.
А колкото как да го сторим, ще бъдем научени от Негова Свят Дух. Опитали сте и знаете, че са благи Божиите пътища и няма нужда да се убеждаваме в това. Господ ни е говорил ясно и откровено. Ние имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички Духа на единство." А всяко добро желание Бог ще изпълни. Той ще укрепи, ще утвърди, ще насърчи и ще благослови. А това е нашата радост, да имаме Господа за наш помощник и сътрудник. Поздрави всички приятели, бр. Тодор, Милкан, и всички други, които още не познаваме. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

95. 65 ПИСМО

Сега от вази се изисква труд и постоянство във всяко добро дело.
Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се установя за по-дълго време. В Т. Пазарджик се бавих около 10 дена, там прекарах Рождествените празници. Тук съм пристигнал на 30 дек. и ще се бавя може би 10-15 дена. Сега от вази се изисква труд и постоянство във всяко добро дело. Това е Волята на Господа, Който е говорил на всички ви и ви е дал своето обещание да ви води и крепи. Бъдете прочее мъдри във всичките си постъпки и не давайте място на лукавия да ви изкушава. Необходима е на всинца ви положителна себепожертвующа Любов. Оставете настрани всяко колебание. Призванието ви не е от человеци.
към текста >>

96. 66 ПИСМО

Трудете се да се съобразявате всички с техния дух, те са подзаглавието на съвременната българска духовност.
Може би вече от дълго време очаквате да ви пиша. Понеже мисля да се спра за по-дълго време в Плевен, реших да ви пиша, като вярвам, че писмото ви ще ме завари тук. Надявам се да прекарате Възкресните празници добре... Вярвам да растете такожде в благодат. В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия. Четохте ли предишните две? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух, те са подзаглавието на съвременната българска духовност. „Мисли и упътвания", но Е. Г. Д. ... Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах два дена на Великден в Свищов, а третият бях На път по Дунава за към Сомовит и от там за Плевен. Някои работи ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех.
към текста >>

Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите.
„Мисли и упътвания", но Е. Г. Д. ... Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах два дена на Великден в Свищов, а третият бях На път по Дунава за към Сомовит и от там за Плевен. Някои работи ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех. Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя Дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко. Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове и ще ви кажа защо. Месото е вредна храна и носител на всички болести. Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб и после сиренето, чесновият лук, салата, лук зелен.
към текста >>

97. 75 ПИСМО

Зная, да прощаваме обидите е трудно.
Аз зная, вие имате големи разочарования в своите очаквания. Но разочарованията трябва да дойдат първом, преди да дойдат благословенията. Ти трябва винаги да се цериш с тия думи: „Ей, Господи, всичко, което ти отреждаш, е добро". Зло или добро, стига Ти да бъдеш с мен. При другото помни, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанесат някои огорчения, без да искат и без да го съзнават. Зная, да прощаваме обидите е трудно. Но вечната благост го изисква. „Прости нашите дългове, както и ний прощаваме на нашите длъжници." И сега както Господ нарежда пътя, ти постъпвай съгласно. Избягвай крайностите. Аз искам да ти дам един осезателен урок, за да се повдигне душата ти. Мир, за да не мислиш, че няма кой да ти съчувствува и да влиза в положението.
към текста >>

98. 81 ПИСМО

То изисква труд и постоянство.
Люб. бр. Киров, Писмото ви получих. Вестниците можете да ги изпратите до книжарницата на Голов. За работите, за които ми разправяте, това показва, че всяка душа трябва да прояви своя живот такъв, какъвто е. Усъвършенствуването е дело на времето. То изисква труд и постоянство. Всичко ще се оправи, само търпение. Божиите пътища не може да се изопачават, нито да се свършат. Всякой ще пожъне това, което сее. Гледайте с ясно око на бъдещето. Има много неща да се извършат.
към текста >>

99. 82 ПИСМО

Той е снизходителен и винаги се старае да ни упътва и помага в трудния път.
Каквото Провидението е отредило, каквото Бог иска, това е най-доброто. А ний трябва да бъдем пример във всичко. Да оставим миналото, нека служи за пример на бъдещето. Съвършенството не се постига без погрешки и усилия. Да бъдем благодарни, че Бог е велик, благ, милостив и благоутробен. Той е снизходителен и винаги се старае да ни упътва и помага в трудния път. Вие знаете това. Вие сте опитали Негова Промисъл. Работите със сила не стават. Бъдещето носи по-добри неща. Да бъдем в постоянно сношение с Небето, да имаме Неговата помощ и подкрепа, то е достатъчно.
към текста >>

100. 93 ПИСМО

Пътят, който има да изходим, е труден и пълен с мъчнотии и скърби, но тия препятствия са временни.
„Ако вий устоите в моята дума, наистина сте мои ученици. И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни". Колко съдържателни са тия думи. Колкото по-напълно се проникваме със смисъла на нашия земен живот, толкова по-ясна ни става целта и предназначението, което Бог ни е определил. Няма нищо по-добро, по-благо за нашата душа, за нашия дух, отколкото да слушаме гласа на Божията Любов, която постоянно ни кани на подвиг да се усъвършенствуваме и уякваме във всяка доброта и святост. Пътят, който има да изходим, е труден и пълен с мъчнотии и скърби, но тия препятствия са временни. С усилването на духа ни и с проникването на Божията благодат ний ще достигнем да се възвърнем към небето и да влезем във вечните обиталища. Д-р Миркович бе тук преди няколко дена и си замина. Той ми съобщи, че ще му е приятно да ви види в Сливен през това лято. Аз имах намерение при връщането ми от София за Варна да мина и през Търново, но по известни причини трябваше да отложа. Мисля да се спра във Варна през летния сезон за по-дълго време.
към текста >>

НАГОРЕ

0.10079407691956