НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
403
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си
министри
, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй.
Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера.
Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си
министри
, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй.
И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието? Попитай обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас? Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи. Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува. Този факт ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос.
към текста >>
Това не го
отричаме
, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба.
Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век. Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага. Става ясно тогава, че у нас истинските начала на науката са едвам хванали корен. Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави.
Това не го
отричаме
, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба.
Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо. Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания.
към текста >>
Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не
отрича
.
Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние.
Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не
отрича
.
Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот? Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? Да, без всяко съмнение той е същият природен закон, приложен в по широка смисъл.
към текста >>
За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и
сестри
, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта.
За тях са се дали най-светите жертви. Има ли някой да оспорва това? Нека ни докаже противното. – „Майки, майки иска Франция“, казва Наполеон Великий. Но тези майки не са създавани без Добродетел.
За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и
сестри
, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта.
Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата.
към текста >>
Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката,
геометрията
и астрономията.
Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее.
Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката,
геометрията
и астрономията.
На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот.
към текста >>
Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в
три
противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа.
Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето.
Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в
три
противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа.
От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества.
към текста >>
Настоящият порядък във Вселената се управлява от
три
главни и основни закони.
И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове. Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие.
Настоящият порядък във Вселената се управлява от
три
главни и основни закони.
Те са закона на теготенето, мисълта и биос. Законът на теготенето подразумява материята, мисълта подразумява ума, биос подразумява душата. Тия основни закони управляват разни области на великия Миров свят, отличающи се по степента и качеството на естеството си. Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно, то се простира по всичките светове и вселени, гдето съществуват различни същества.
към текста >>
Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един
триъгълник
са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове.
Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно, то се простира по всичките светове и вселени, гдето съществуват различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Основните му начала са еднакви навсякъде без разлика. По всяка вероятност те се различават по вид и степен, но не и в същност.
Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един
триъгълник
са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове.
Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник. Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова.
към текста >>
Тази хипотеза
отрича
Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей.
Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium.
Тази хипотеза
отрича
Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей.
„На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения. Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала. В съображение обаче с Голямата епоха на времето, показана от геологическата история, това предположение е някак си съмнително. Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство.
към текста >>
Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от
трите
предположения.
„Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери.
Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от
трите
предположения.
Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала. В съображение обаче с Голямата епоха на времето, показана от геологическата история, това предположение е някак си съмнително. Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система.
към текста >>
Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около
тридесет
и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни.
Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем другояче, когато се касае до външните системи.
Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около
тридесет
и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни.
Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие? Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашето удивляющо се видение. Системи от по-висок порядък можеха да се издигнат и открият пред нашия поглед. Пред тях нашите видими небеса, сравнени, щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана. Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат.
към текста >>
Тия
три
свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука.
Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували? Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново.
Тия
три
свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука.
От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата.
към текста >>
Тези понятия са станали предмет на
три
главни школи или философски системи: т. нар.
Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота.
Тези понятия са станали предмет на
три
главни школи или философски системи: т. нар.
материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще.
към текста >>
Тия
три
течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот.
В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи.
Тия
три
течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот.
Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало.
към текста >>
Трите
основни закона
Устройството на вселената Троичната структура на човека Необходимостта от добра храна Истината и знанието 2. Областта на науката
Трите
основни закона
Закон на Всемирното притегляне (Гравитация) Закон на Мисълта Закон на Биос Три течения в умствения свят „Научни истини” и „научен скептицизъм”
към текста >>
Три
течения в умствения свят
2. Областта на науката Трите основни закона Закон на Всемирното притегляне (Гравитация) Закон на Мисълта Закон на Биос
Три
течения в умствения свят
„Научни истини” и „научен скептицизъм” Общо въведение Част І[1] „Милост и истина се срещнаха, правда и мир се целунаха.
към текста >>
6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с
отрицателни
мисли и желания.
4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила.
6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с
отрицателни
мисли и желания.
Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар. „закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата. 8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание.
към текста >>
Ние не
отричаме
това.
Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага. 12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на науката едва са пуснали корен в човека. Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе. Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората. 13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини.
Ние не
отричаме
това.
Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба. 14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18]. 15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек.
към текста >>
6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и
сестри
, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на Любовта.
„Каквото е семето, такъв е и плодът", казва поговорката. 5. И действително, фактите показват, че всички велики хора, благодетели на човечеството, са се родили от добри и благородни майки. За тези майки са се дали най-святите жертви. Ако някой оспорва това, нека ни докаже противното. „Майки, майки иска Франция” – казва Наполеон Велики.[25] Но такива майки не се създават без добродетел.[26]
6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и
сестри
, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на Любовта.
Ако всички хора се ръководят и вдъхновяват от този принцип и изпълняват изискванията на този велик закон, то той непременно ще произведе присъщите за него резултати и ще принесе своите благи плодове: – мир; – благоденствие; – успех; – духовно просвещение;
към текста >>
В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика,
геометрия
и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък.
съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр.
В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика,
геометрия
и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък.
И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението.
към текста >>
Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в
три
различни направления:
Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в
три
различни направления:
– започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот.
към текста >>
2.1.
Трите
основни закона
Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума. 2. Областта на науката
2.1.
Трите
основни закона
1. След като дадохме това определение на науката, можем вече да пристъпим към втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира? Това е един спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно. Тук няма да се спираме на разискванията по този въпрос, а ще определим областта на науката така, както я познаваме. 2. Сегашният ред във вселената се управлява от три основни закона: – Закон на Всемирното притегляне или Гравитация[55];
към текста >>
2. Сегашният ред във вселената се управлява от
три
основни закона:
2. Областта на науката 2.1. Трите основни закона 1. След като дадохме това определение на науката, можем вече да пристъпим към втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира? Това е един спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно. Тук няма да се спираме на разискванията по този въпрос, а ще определим областта на науката така, както я познаваме.
2. Сегашният ред във вселената се управлява от
три
основни закона:
– Закон на Всемирното притегляне или Гравитация[55]; – Закон на Мисълта[56]; – Закон на Биос[57]. 3. Законът за Гравитацията подразбира материята, Законът на Мисълта подразбира ума, а Законът на Биос подразбира душата. Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58]
към текста >>
Ако искаме да превърнем в
километри
светлинната година, трябва да умножим 60.60.24.365.300 000.
Граница на този закон е самата безпределност на вечността. Откъде почва и къде свършва неговото действие, съвременната астрономия не е в състояние да ни каже. Според приведените по-долу данни ние можем да си съставим едно съвсем повърхностно понятие за обширната област на владение на този закон. 2. В астрономията поради огромните мащаби е въведена нова мярка, наречена светлинна година. Това е разстоянието, което светлината изминава за една година, като се движи с 300 000 км/с.
Ако искаме да превърнем в
километри
светлинната година, трябва да умножим 60.60.24.365.300 000.
Така получаваме, че една светлинна година е равна на 9,5.1012 км. Има и други мерни единици за разстояние, например парсек[59], които обаче няма да използваме тук. 3. Днес за никого не е тайна, че нашата планета Земя е част от Слънчевата система. Притегателният център на тази система представлява една звезда – Слънцето, около която обикалят осем планети и множество други по-малки обекти. 4. Слънчевата система е част от по-голямо семейство от звезди (ок.
към текста >>
Тази хипотеза
отрича
Медлеровата теория[65], която поставя центъра на тежестта между Плеядите и Персей.[66] Според съвременните изследвания центърът на Галактиката, гледан от Земята, се проектира в съзвездието Стрелец.
5. Естествено цялата галактическа система не е неподвижна. Тя се подчинява на действието на един мощен притегателен център[62], подобно на Слънчевата система, чийто общ център е Слънцето. Предполага се, че притегателната сила на този галактически център е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето. 6. Изказани са различни предположения за местонахождението на този галактичен център. Според астронома Асаф Хол[63]той се намира близо до орбитата на двойната звезда от шеста звездна величина – 65 Риби (Piscium[64]).
Тази хипотеза
отрича
Медлеровата теория[65], която поставя центъра на тежестта между Плеядите и Персей.[66] Според съвременните изследвания центърът на Галактиката, гледан от Земята, се проектира в съзвездието Стрелец.
7. Слънчевата система е разположена много близо до равнината на диска, на разстояние близо 26 000 светлинни години от центъра на галактиката. Слънцето обикаля около галактическия център с приблизителна скорост 250 км/с, а периодът на едно пълно завъртане е около 250 млн. години. 8. Днес е известно наличието на много други галактики, намиращи се на огромно разстояние една от друга. Още преди да са били открити други галактики, някои астрономи са допускали съществуването на светове извън видимата вселена (нашата галактика). Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в единството на света.
към текста >>
13. Елард Гор продължава своите разсъждения, като посочва
три
причини за невъзможността да се види някоя друга вселена:
Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър. 11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство? [70] 12. Съвременните астрономи доказаха, че съществуват много такива „мъглявини”, които представляват огромни звездни системи – галактики – намиращи се извън нашата галактика. Всички те, които образуват видимата вселена, са отделени помежду си чрез едно обширно беззвездно пространство, точно така, както нашата Слънчева система е отделена с „празно” пространство от забикалящите я звездни системи.
13. Елард Гор продължава своите разсъждения, като посочва
три
причини за невъзможността да се види някоя друга вселена:
– Разстоянието дори до най-близката външна вселена е толкова огромно, че нейната светлина още не е пристигнала до нас; Ако вземем предвид епохите от време, през които се е развивала нашата Земя[71], това предположение не изглежда особено достоверно. – Отвъд границите на нашата видима вселена светлообразният етер „изтънява” и като че ли се превръща в една абсолютна празнина. Това „изтъняване” прави невъзможно преминаването на светлината от външното пространство към нас; – Обширното пространство, което разделя нашата вселена от нейния най-близък съсед, вероятно поглъща светлината от външната вселена.
към текста >>
на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около
тридесет
и шеста величина.
Това пространство действа като космично було, което винаги скрива от нашия поглед всички други възможни вселени. 14. Струве[72] твърди, че подобно поглъщане на светлината действително съществува дори и в границите на нашата Слънчева система. 15. Възможно е обаче нещата да изглеждат по съвсем друг начин, когато се отнасят до пространството между вселените. Светлината, излъчена дори и от най-близката до нас външна вселена, изминавайки разстоянието между вселените (9.107 светлинни години), може да се окаже съвършено невидима дори и с най-съвременната техника поради голямата отдалеченост и поглъщането на средата. 16. В резултат на своите изчисления Елард Гор стига до следния извод: “Ако на такова огромно разстояние се намира звезда, каквата е ά Центавър (т.е.
на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около
тридесет
и шеста величина.
Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок. 7 км).” 17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава. Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен. 18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие.
към текста >>
2. Да вземем например следните
геометрични
истини:
Царството на този закон е безпределно. То се простира във всички светове и вселени, където живеят различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Същността и действието му са едни и същи навсякъде, без изключение. Разбира се, те се различават по форма и степен, но не и по същина.
2. Да вземем например следните
геометрични
истини:
– цялото е равно на своите части; – правата линия е най-късото разстояние между две точки; – две отсечки, равни на трета, са равни и помежду си; – сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла; – точките, които образуват една окръжност, са еднакво отдалечени от нейния център.
към текста >>
– сборът от вътрешните ъгли на един
триъгълник
е равен на два прави ъгъла;
Разбира се, те се различават по форма и степен, но не и по същина. 2. Да вземем например следните геометрични истини: – цялото е равно на своите части; – правата линия е най-късото разстояние между две точки; – две отсечки, равни на трета, са равни и помежду си;
– сборът от вътрешните ъгли на един
триъгълник
е равен на два прави ъгъла;
– точките, които образуват една окръжност, са еднакво отдалечени от нейния център. 3. Тези математически аксиоми винаги се разбират по един и същи начин така, както първоначално са внушени в умовете на всички хора.[75] 4. Понятията за добро и зло също не могат да бъдат разбирани по друг начин освен така, както се диктуват от Върховния закон. На онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник. 5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по един и същ начин.
към текста >>
2.5.
Три
течения в умствения свят
Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко.
2.5.
Три
течения в умствения свят
1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието);
към текста >>
Тези
три
свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука.
Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос.
Тези
три
свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука.
2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи:
към текста >>
3. Тези понятия са станали предмет на
три
главни философски системи:
Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът).
3. Тези понятия са станали предмет на
три
главни философски системи:
– материализъм – приема, че само материята е съществена; – идеализъм – приема само ума за действителен; – спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални. 4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата. Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи.
към текста >>
5. Тези
три
течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време.
– материализъм – приема, че само материята е съществена; – идеализъм – приема само ума за действителен; – спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални. 4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата. Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи.
5. Тези
три
течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време.
Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми. 6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.
към текста >>
6. Умът на човека може да мине и през
трите
влияния.
Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи. 5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми.
6. Умът на човека може да мине и през
трите
влияния.
Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове. 7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че: – ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум[78]), той ще приеме за мироглед материализма; – ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма;
към текста >>
Така истината се поддържа от
трите
кита: наблюдение, анализ, синтез.
[3] Вж. дял първи – ІІ.2.1:2. [4] Вж. дял втори – ІІ.1:1. [5] Аристотел е положил като основа принципа на наблюдението.
Така истината се поддържа от
трите
кита: наблюдение, анализ, синтез.
Оттогава насам от сферата на научния интерес отпадат: съзерцание, интуиция, прозрение. А точно те позволяват да се осъзнае скритото, същностното. За повече подробности вж. Едуард Шуре, „От сфинкса до Христа”, С., 2004, с.257. [6] Принципи или с др.
към текста >>
Тук вероятно се има предвид, че Русо пръв напълно
отрича
съществуващата феодална педагогическа система и я посочва като главна причина за съществуващото зло и по-точно – нейната неадекватност и несъобразеност с природните закони.
По-известни произведения: „За обществения договор или принципите на политическото право” (1762), „Изповеди” и „Емил или за възпитанието” (1762). В последната е разработена педагогическата му система. Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността. В младите си години Л. Н. Толстой силно е повлиян от Русо.
Тук вероятно се има предвид, че Русо пръв напълно
отрича
съществуващата феодална педагогическа система и я посочва като главна причина за съществуващото зло и по-точно – нейната неадекватност и несъобразеност с природните закони.
[19] Вж. дял втори – І.1. и ІІІ.6.; за повече информация – „Живот за Цялото”, под редакцията на Георги Радев. [20] ІІ принцип на Херметизма или принцип на съответствието: „Каквото има горе, има го и долу; каквото има долу, има го и горе. Това, което е долу, е аналогично (подобно) на това, което е горе, и обратно – това, което се намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.”
към текста >>
[22] На друго място Учителят споменава изброените
три
: 1.
и ІІІ.6.; за повече информация – „Живот за Цялото”, под редакцията на Георги Радев. [20] ІІ принцип на Херметизма или принцип на съответствието: „Каквото има горе, има го и долу; каквото има долу, има го и горе. Това, което е долу, е аналогично (подобно) на това, което е горе, и обратно – това, което се намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.” [21] Вж. дял трети – 5:5.
[22] На друго място Учителят споменава изброените
три
: 1.
власт и слава; 2. жени; 3. пари, като всеобщи проблеми, с които трябва да се справя всеки човек, тръгнал по духовния път. [23] Днес ролята на ”златния телец” според Учителя се изпълнява от парите. [24] Йезуитски орден (лат.
към текста >>
Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината,
електричеството
и др.
Наполеон казва: Франция се нуждае от майки. Аз разбирам „майка” в широк смисъл. Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.” [27] Етерът (гр. – небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира.
Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината,
електричеството
и др.
Според херметичната наука се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер. Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята. Учителят за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат. Частицата „ет” е първичното начало, от което нещата се раждат. „Тер” е това, което отглежда нещата на земята.
към текста >>
При произнасяне „Йот-Хей-Вав-Хей” на еврейски тези велики принципи и природни сили носят благословения на света в
трите
свои разклонения, ако правилно се зачитат и разбират.
Тя и на български, и на английски, и в другите езици е неразбрана. Затуй най-хубавото име, което евреите са имали в еврейския език – Йехова, – никога не са го произнасяли. Те са казвали „Йот-Хей-Вав-Хей”. Когато евреите са се намирали в големи мъчнотии, целият народ започвал да пости, обръщал се към Господа и тогава този Йехова им помагал. Необходимо е да произнасяме името на Господа Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост.
При произнасяне „Йот-Хей-Вав-Хей” на еврейски тези велики принципи и природни сили носят благословения на света в
трите
свои разклонения, ако правилно се зачитат и разбират.
Ева е кръстена на името на Бога – Йехова. Сега аз искам да ви дам едно обяснение. Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си. Два идеала има в света. Единият е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в себе си.
към текста >>
[40] В частта „Науката” обстойно са разгледани същността,
параметрите
и областта на науката.
На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Но при сегашния стадий на развитие, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Единственото нещо, което не боледува в човека, е неговият дух. Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.”
[40] В частта „Науката” обстойно са разгледани същността,
параметрите
и областта на науката.
Няма обаче обособена отделна част за възпитанието. За него се споменава и по-нататък, но накратко, например в дял втори – ІІІ.3. Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху възпитанието. Вж. бел. № 1.
към текста >>
става професор по
психиатрия
и нервни заболявания в университета в Ню Йорк.
Когато започва гражданската война (1860), се завръща в армията. През 1862 г., въпреки своята младост бива назначен от президента Линкълн (1809-1965) за министър на здравеопазването в армията с ранг бригаден генерал. От 1864 г. започва частна медицинска практика. През 1874 г.
става професор по
психиатрия
и нервни заболявания в университета в Ню Йорк.
Сър Хамънд е прочут за времето си драматург, романист и лектор, изтъкнат лидер и талантлив организатор. „Гласът му е толкова мощен – пишат съвременниците му, – че се извисява над шума на урагана. В него живее част от духа на Парацелз.” По-известни произведения: „За съня и неговите нарушения“ (“On sleep and its derangements”), „Физика и физиология на спиритуализма” (“The physics and psychology of spiritualism”), „Спиритуализъм и съпътстващи причини и условия за нервно разстройство” (“Spiritualism and allied causes and conditions of nervous derangement”). [54] Вж. същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 74.
към текста >>
Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от
трите
Битийни принципа – „Истина”.
същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 74. [55] Гравитация (лат.) – взаимно притегляне на телата. Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й. Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях. Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон.
Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от
трите
Битийни принципа – „Истина”.
[56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”. [57] Биос (гр.) – живот. В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”. [58] В окултната наука съществува следното деление: 1. Есенциален (лат.
към текста >>
Светът може да се раздели и на
три
големи класа явления, известни като
трите
Велики нива: 1.
Есенциален (лат. – същност) свят или свят на принципи. 2. Субстанциален (лат. – под-стоене) свят или свят на закони. 3. Материален свят или свят на факти.
Светът може да се раздели и на
три
големи класа явления, известни като
трите
Велики нива: 1.
Велико Физическо ниво. 2. Велико Ментално ниво. 3. Велико Духовно ниво. Това деление е условно и има за цел да улесни търсещия познание. Истината е, че трите нива представляват възходящи степени на великата скала на живота, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът.
към текста >>
Истината е, че
трите
нива представляват възходящи степени на великата скала на живота, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът.
Светът може да се раздели и на три големи класа явления, известни като трите Велики нива: 1. Велико Физическо ниво. 2. Велико Ментално ниво. 3. Велико Духовно ниво. Това деление е условно и има за цел да улесни търсещия познание.
Истината е, че
трите
нива представляват възходящи степени на великата скала на живота, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът.
Различните нива преливат едно в друго, така че не би могло да се направи строго и ясно разграничение между тях. Това е смисълът на ІІ-ри Херметичен принцип (вж. бел. № 50). [59] Парсек (pc) – астрономическа единица за дължина, която съответства на паралакса на дъга от 1 секунда и е равна на 3,26 светлинни години или на 3,084.1016 метра. [60] Млечен път – от гр.
към текста >>
[75] Действително в по-късно изградените Неевклидови
геометрии
тези истини изглеждат по друг начин, но приложени към условията на нашия свят, придобиват формата на известните ни аксиоми.
и дълго време приписвано на самия Хермес. През XІІІ-ти в. Гийом от Оверн изказва същия афоризъм, а през XV-ти в. Николай Кузански (1401-1464) вече го подема и популяризира в своята космология (вж. Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 72).
[75] Действително в по-късно изградените Неевклидови
геометрии
тези истини изглеждат по друг начин, но приложени към условията на нашия свят, придобиват формата на известните ни аксиоми.
По аналогичен начин Теорията на Относителността на Айнщайн при определени условия се свежда до Нютоновата механика за движението на телата. [76] Вж. дял втори – І. 7:14. [77] Това е т. нар. „свободна воля”.
към текста >>
Редовният курс е
тригодишен
, но има и допълнителни предмети, които студентът може да изучава.
в методистката семинария „Дрю”, Медисън, Петър Дънов започва своето следване в Америка. Преподавателският екип тогава е известен не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка”, която включва ненадминатите духовници и учени: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Бъц и д-р Крукс. Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство за завършен пълен курс на обучение. На 12 октомври 1892 г. той се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет.
Редовният курс е
тригодишен
, но има и допълнителни предмети, които студентът може да изучава.
Между тези допълнителни дисциплини са музиката и медицината – две неща, на които особено се набляга в методисткото образование, което Петър Дънов получава в „Дрю”, Медисън. От този период са известни негови концертни изяви на цигулка пред студентска публика, които преминават с голям успех. Там той се е представял със свои оригинални, импровизирани композиции. Предпочитаният преподавателски метод в Теологическия факултет е Сократовият. Това ще рече устно преподаване с непосредствено, оптимално включване на студентите.
към текста >>
Това наложи по-продължителен период на работа върху книгата (
три
години) и привличането на повече консултанти от различни области.
Едно произведение е живо, ако читателят успее да осъществи органична връзка с писаното слово и неговия автор. За целта е необходимо добро съчетание на форма и съдържание, т.е. думите в текста да произвеждат съответните образи в съзнанието на четящия. За нас водещ винаги е бил смисълът и формалните промени в пасажите не са самоцелни, а добре обмислени и мотивирани. Всяка дума, намерила място в настоящото издание, е подложена на строга преценка и при необходимост – на консултация със съответните специалисти.
Това наложи по-продължителен период на работа върху книгата (
три
години) и привличането на повече консултанти от различни области.
Включените около 150 обяснителни бележки биха могли да са и повече. А за някои читатели може би те са прекалено много. Ние решихме да се ограничим дотук, за да дадем възможност на бъдещите изследователи да ги допълват, коригират или премахват. Част от цитираните имена и термини бяха с правописни грешки и фактологически несъответствия, а за друга част беше невъзможно да се открият или намерят данни. Всичко това, разбира се, не бива да се свързва пряко с автора, а по-скоро с ограничените възможности както на тогавашния правопис, така и на печатната техника в България от края на XІX в.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
По тия
три
характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин.
НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 2 Двата велики закона на развитието Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел.
По тия
три
характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин.
За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание.
към текста >>
Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в
три
главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов.
Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му.
Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в
три
главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов.
От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство. Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас. Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак. Това Царство е царство на истинския Дух – царството на Правдата. В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието.
към текста >>
Не, денят се познава от
утринта
, казва народната поговорка.
Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение.
Не, денят се познава от
утринта
, казва народната поговорка.
Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата. Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път. Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони. А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод.
към текста >>
Действията на физическите сили като топлина, светлина,
електричество
и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици.
Ако тая действителност да не съществуваше, то ние никога не бихме имали възможност да разменим своите мисли един с другиго. Не е ли чудно, че посредством движението на нашият език ние се споразумяваме един с друг? И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят? По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум? Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените.
Действията на физическите сили като топлина, светлина,
електричество
и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици.
Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят. Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното. Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко.
към текста >>
Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се
попотрива
насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“.
С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил.
Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се
попотрива
насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“.
Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя.
към текста >>
Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за
бистрите
потоци.
За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго.
Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за
бистрите
потоци.
Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата. Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо. Не може да бъде другояче.
към текста >>
И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има
три
хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо.
Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място! Тук планове се кроят, въпроси се решават и разискват от общ характер. Колко умове са заети да мислят и то все за доброто на бедния народ!
И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има
три
хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо.
Тук, в този лабиринт, всичките реформи се създават. Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват. Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа. От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества.
към текста >>
В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и
отрицателни
.
Може би ще се намери друг да каже, че падането на Адама в Едемския рай е причината. Но нима с падането на един камък може да се събори една цяла къща и нима с изяждането на една ябълка могат да се повлекат толкова злини в света? То ще бъде много интересно, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. Несъмнено, причините на злото лежат някъде дълбоко скрити в самата Природа. Важно е да дирим тия причини.
В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и
отрицателни
.
Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили. В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е. на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление.
към текста >>
на Доброто, и центърът на
отрицателните
сили, т.е.
Несъмнено, причините на злото лежат някъде дълбоко скрити в самата Природа. Важно е да дирим тия причини. В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили. В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е.
на Доброто, и центърът на
отрицателните
сили, т.е.
на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот. Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят.
към текста >>
В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се
три
неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие.
Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот. Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят. Где е тогава причината, в человека ли, в условията ли, или във възпитанието?
В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се
три
неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие.
Щом съществуват тия три приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено. Химиците се ползват от този закон, като възпират или ускоряват химическите действия според нуждата. В този случай условието се вижда да е причината, а двата елемента – дейците, т.е. виновниците на химическото дело. Следва от казаното, че ако условието се отстрани, то и актът на реакцията ще се прекрати.
към текста >>
Щом съществуват тия
три
приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено.
От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот. Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят. Где е тогава причината, в человека ли, в условията ли, или във възпитанието? В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие.
Щом съществуват тия
три
приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено.
Химиците се ползват от този закон, като възпират или ускоряват химическите действия според нуждата. В този случай условието се вижда да е причината, а двата елемента – дейците, т.е. виновниците на химическото дело. Следва от казаното, че ако условието се отстрани, то и актът на реакцията ще се прекрати. От всичко дотук става ясно, че за да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките условия, които причиняват и раждат злото.
към текста >>
Миризливите тъмници, несправедливите закони,
острите
саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот.
Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт на тази очевидна истина, то проклятията и злините никога няма да се отстранят от вратата на дома ни, нещастията не ще закъснеят да ни нападнат. „Безумният страда от ума си и немарливият – от немарението си, казва една източна поговорка. И право е казал един философ, че немарливостта е майка на всички злини. Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер. Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
Миризливите тъмници, несправедливите закони,
острите
саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот.
Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация от природния, груб и себелюбив человек, на когото всичкото желание е да тъпчи другите. Духът на дълга ни диктува да търсим по-добър и человеколюбив път. В този стар път хиляди и милиони души са погинали и хиляди и милиони человеци са страдали. Всякой пръст от земя е вече облян с человеческа кръв. Нима това е человеческо, нима това е християнско?
към текста >>
Да се
отрича
от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота.
Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески.
Да се
отрича
от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота.
Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.
към текста >>
1. Природата работи чрез
три
характерни неща:
7. Закон на развитието Дял втори Двата велики закона на развитието І. Живи, разумни сили на природата 1. Вътрешното сродство на Цялото и неговите части[82]
1. Природата работи чрез
три
характерни неща:
– общ план; – общ стремеж; – обща цел. 2. Чрез тях тя се проявява като едно велико единство, като едно Цяло. Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство.
към текста >>
Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в
три
главни и основни начала:
7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13).
Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в
три
главни и основни начала:
– в пътя на действителната Истина; – в пътя на истинската Добродетел; – в пътя на истинската Любов. 2. Съграждане Царството Божие на земята 1. От този общ дом всички трябва да излязат като благородни граждани на бъдещото Царство.
към текста >>
„Денят се познава от
сутринта
” – казва народната поговорка.
– благородни средства; – разумни начала. 8. При тези условия ние ще бъдем в състояние да положим истинската основа на възпитанието, от което произтича бъдещото повдигане на всяко общество и народ от целокупното човечество. 3. Причините и последствията[85] 1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не!
„Денят се познава от
сутринта
” – казва народната поговорка.
Колко истинни са тези думи! Щом знаем законите, които управляват определени събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията. Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни. Ние не можем да се надяваме, че за нас ще има някакво изключение. 2. Едни и същи причини докарват едни и същи последствия.
към текста >>
10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина,
електричество
, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката.
8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите мисли един с друг. Не е ли чудно, че посредством движението на нашия език ние се разбираме с другите? И не е ли още по-чудно, че посредством известни знаци, поставени в определен ред, ние можем да разберем мисълта на техния автор, който отдавна може да е напуснал този свят?! 9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум? Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от науката.
10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина,
електричество
, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката.
11. Но по какъв начин се пренасят нашите мисли от един ум в друг? Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта. Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят. 12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи?
към текста >>
7. Съществата на злото, неговите помощници, също са станали по-
хитри
.
За това свое престъпление той бил хвърлен с главата надолу с всичките си последователи в бездната, в която падал девет дена. 6. След това падане дяволът се вразумил значително, станал задълбочен учен и дипломат. Сега той не ходи вече тъй „бос през просото”. Научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Той се пази като от огън от това, да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата надолу някъде в страшната бездна.
7. Съществата на злото, неговите помощници, също са станали по-
хитри
.
Надали има по-тънки дипломати от тях. Те държат здраво онова, което са спечелили в човешкото сърце. Всичко обещават, но нищо не дават. На пръв поглед доброто желаят и за него говорят, но всъщност злото прокарват навсякъде. Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив човек.
към текста >>
Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за
бистрите
потоци.
7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота.
Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за
бистрите
потоци.
3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме. Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения. 4. Защо е всичко това? Кой знае!
към текста >>
С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули,
концентрирала
е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи.
10. Наистина странна е природата в своите действия и постъпки. При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на науката те са основните градивни елементи на физическата вселена. Можем ли да си представим каква е големината на един атом? 11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена. 12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?!
С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули,
концентрирала
е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи.
13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично. 10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент.
към текста >>
2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и
остри
социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122]
12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично. 10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно.
2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и
остри
социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122]
3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла. Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината.
към текста >>
В света има не само колебание и движение на елементите, но съществува и непримирима борба между силите, които се разделят на положителни и
отрицателни
.
Но нима ако падне един камък, се събаря цялата къща? И нима от изяждането на една ябълка могат да произлязат толкова злини в света? Наистина много интересно ще бъде, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. 8. Несъмнено причините за злото лежат скрити някъде дълбоко в самата Природа. За нас е важно да търсим тези причини.
В света има не само колебание и движение на елементите, но съществува и непримирима борба между силите, които се разделят на положителни и
отрицателни
.
Това е вярно както за физическите, така и за нравствените и духовните сили. 5. Двата центъра на деятелност 1. В живота има два центъра на деятелност: – център на положителните сили, т. е. на доброто;
към текста >>
– център на
отрицателните
сили, т. е.
Това е вярно както за физическите, така и за нравствените и духовните сили. 5. Двата центъра на деятелност 1. В живота има два центъра на деятелност: – център на положителните сили, т. е. на доброто;
– център на
отрицателните
сили, т. е.
на злото. 2. Много е важно до кой център е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи. Трябва да знаем кои са причините за: – лъжата; – подлостта;
към текста >>
5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими
три
неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие.
3. Действително това е едно от най-странните явления в човешкия живот. Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци. Тези хора извършват най-долните престъпления, и то без ни най-малко угризение на съвестта или каквото и да е разкаяние. 4. Къде е в този случай причината за това? В човека ли, в условията ли, или във възпитанието?
5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими
три
неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие.
6. Щом са налице тези три подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение. Съобразявайки се с този закон и с желания резултат, химиците забавят или съответно ускоряват химическите реакции. В този случай условието се явява причина за реакцията, а двата елемента са конкретните извършители. Оттук става ясно, че ако условието се отстрани, то и действието на самата реакция ще се прекрати. 7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото.
към текста >>
6. Щом са налице тези
три
подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение.
Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци. Тези хора извършват най-долните престъпления, и то без ни най-малко угризение на съвестта или каквото и да е разкаяние. 4. Къде е в този случай причината за това? В човека ли, в условията ли, или във възпитанието? 5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие.
6. Щом са налице тези
три
подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение.
Съобразявайки се с този закон и с желания резултат, химиците забавят или съответно ускоряват химическите реакции. В този случай условието се явява причина за реакцията, а двата елемента са конкретните извършители. Оттук става ясно, че ако условието се отстрани, то и действието на самата реакция ще се прекрати. 7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят.
към текста >>
Лептоните, които включват
неутрино
, мюон и тау-частица, а също и електрона, нямат вътрешна структура и следователно наистина са елементарни.
на т. нар. ритмична система, включваща сърдечносъдовата и дихателната систма. [117] В съвременната наука този процес се характеризира с нарастване на ентропията (гр.) или хаоса в една изолирана термодинамична система. [118] Това са актуални данни от края на ХІХ в. На съвременната наука са известни два класа елементарни частици: лептони и адрони.
Лептоните, които включват
неутрино
, мюон и тау-частица, а също и електрона, нямат вътрешна структура и следователно наистина са елементарни.
Другият клас – адроните – включват протони, неутрони, пиони и др., имат вътрешна структура и следователно не са действително елементарни. Смята се, че адроните се състоят от кварки – схващане, въведено във физиката през 60-те години на ХХ век от Мъри Гел-Ман. [119] Вж. дял първи – ІІ.1.3:2. [120] Партията на социалдемократите е създадена през 1891 г.
към текста >>
Иначе външните причини за грехопадението са
три
: непослушание; користолюбие; желание на Адам и Ева да изпъкнат над другите.
Може би ще остане неразкрита за човечеството за хиляди години, тъй като хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението. Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши. Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави каквото иска, без да носи никаква отговорност.
Иначе външните причини за грехопадението са
три
: непослушание; користолюбие; желание на Адам и Ева да изпъкнат над другите.
За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух. Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, костите им ще се разхвърлят по лицето на Земята.” [126] Както в тези три препоръки, така и по-надолу в тази глава става въпрос за френологията. Вж. бел № 45. [127] Става дума за VІ Херметичен принцип – причина и следствие.
към текста >>
[126] Както в тези
три
препоръки, така и по-надолу в тази глава става въпрос за френологията. Вж.
Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши. Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави каквото иска, без да носи никаква отговорност. Иначе външните причини за грехопадението са три: непослушание; користолюбие; желание на Адам и Ева да изпъкнат над другите. За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух. Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, костите им ще се разхвърлят по лицето на Земята.”
[126] Както в тези
три
препоръки, така и по-надолу в тази глава става въпрос за френологията. Вж.
бел № 45. [127] Става дума за VІ Херметичен принцип – причина и следствие. [128] Вж. дял първи – І.6. [129] Утилитаризъм (лат.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Има куп капиталисти и
хитри
дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции.
Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество. Има философи, които гледат с презрение на Живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва.
Има куп капиталисти и
хитри
дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции.
Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години. Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце.
към текста >>
Пред нас лежи дилемата на
триъгълника
, в която всякой ъгъл си предполага да е целият
триъгълник
и че без неговото присъствие съществуването на
триъгълника
е невъзможно.
Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е. да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност. И всякой знае, че всичко у нас не е само ум. Значи нито едното, нито другото учение съдържа цялата истина.
Пред нас лежи дилемата на
триъгълника
, в която всякой ъгъл си предполага да е целият
триъгълник
и че без неговото присъствие съществуването на
триъгълника
е невъзможно.
Това е нещастието, което е сполетяло богослова, материалиста и идеалиста. Но ако един триъгълник не може да съществува без присъствието на един от ъглите си, то тъй също и един ъгъл не може да съществува без присъствието на една от страните си; но и самата страна не може да съществува без присъствието на една от точките на правата линия. Излиза от този анализис, че точките са основата на всичко – посредством тях се образуват правите линии и ъгли. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютна реалност, но относителната. И ако се подигне пак разпра помежду нашите трима приятели, че всякой е точката, въпросът престава да е геометрическата дилема.
към текста >>
Но ако един
триъгълник
не може да съществува без присъствието на един от ъглите си, то тъй също и един ъгъл не може да съществува без присъствието на една от страните си; но и самата страна не може да съществува без присъствието на една от точките на правата линия.
Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност. И всякой знае, че всичко у нас не е само ум. Значи нито едното, нито другото учение съдържа цялата истина. Пред нас лежи дилемата на триъгълника, в която всякой ъгъл си предполага да е целият триъгълник и че без неговото присъствие съществуването на триъгълника е невъзможно. Това е нещастието, което е сполетяло богослова, материалиста и идеалиста.
Но ако един
триъгълник
не може да съществува без присъствието на един от ъглите си, то тъй също и един ъгъл не може да съществува без присъствието на една от страните си; но и самата страна не може да съществува без присъствието на една от точките на правата линия.
Излиза от този анализис, че точките са основата на всичко – посредством тях се образуват правите линии и ъгли. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютна реалност, но относителната. И ако се подигне пак разпра помежду нашите трима приятели, че всякой е точката, въпросът престава да е геометрическата дилема. Той минува в областта на математиката, гдето взема вида на единица, която не може да бъде ни богослов, ни материалист, ни идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго. Следователно там, гдето няма сравнение, няма и знание, а гдето няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение.
към текста >>
И ако се подигне пак разпра помежду нашите
трима
приятели, че всякой е точката, въпросът престава да е
геометрическата
дилема.
Пред нас лежи дилемата на триъгълника, в която всякой ъгъл си предполага да е целият триъгълник и че без неговото присъствие съществуването на триъгълника е невъзможно. Това е нещастието, което е сполетяло богослова, материалиста и идеалиста. Но ако един триъгълник не може да съществува без присъствието на един от ъглите си, то тъй също и един ъгъл не може да съществува без присъствието на една от страните си; но и самата страна не може да съществува без присъствието на една от точките на правата линия. Излиза от този анализис, че точките са основата на всичко – посредством тях се образуват правите линии и ъгли. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютна реалност, но относителната.
И ако се подигне пак разпра помежду нашите
трима
приятели, че всякой е точката, въпросът престава да е
геометрическата
дилема.
Той минува в областта на математиката, гдето взема вида на единица, която не може да бъде ни богослов, ни материалист, ни идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго. Следователно там, гдето няма сравнение, няма и знание, а гдето няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение. От това става ясно, че нашето знание е релативно, относително, а не абсолютно. А релативното знание има за начало три спомагателни средства, именно умножение, деление и сравнение. Вън от тяхната област нищо положително не знаем що съществува.
към текста >>
А релативното знание има за начало
три
спомагателни средства, именно умножение, деление и сравнение.
Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютна реалност, но относителната. И ако се подигне пак разпра помежду нашите трима приятели, че всякой е точката, въпросът престава да е геометрическата дилема. Той минува в областта на математиката, гдето взема вида на единица, която не може да бъде ни богослов, ни материалист, ни идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго. Следователно там, гдето няма сравнение, няма и знание, а гдето няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение. От това става ясно, че нашето знание е релативно, относително, а не абсолютно.
А релативното знание има за начало
три
спомагателни средства, именно умножение, деление и сравнение.
Вън от тяхната област нищо положително не знаем що съществува. А вътре в тяхната сфера ние знаем много неща и можем да предполагаме всичко, що ни хрумне на ума. Значи пак се срещаме лице с лице с мъчно заплетената триъгълна дилема, която на дали ще се реши някога. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на науката – да видим и чуем как ще се произнесе. Истината, казва тя, трябва да се гледа в лицето, а не в гърба.
към текста >>
Значи пак се срещаме лице с лице с мъчно заплетената
триъгълна
дилема, която на дали ще се реши някога.
Следователно там, гдето няма сравнение, няма и знание, а гдето няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение. От това става ясно, че нашето знание е релативно, относително, а не абсолютно. А релативното знание има за начало три спомагателни средства, именно умножение, деление и сравнение. Вън от тяхната област нищо положително не знаем що съществува. А вътре в тяхната сфера ние знаем много неща и можем да предполагаме всичко, що ни хрумне на ума.
Значи пак се срещаме лице с лице с мъчно заплетената
триъгълна
дилема, която на дали ще се реши някога.
Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на науката – да видим и чуем как ще се произнесе. Истината, казва тя, трябва да се гледа в лицето, а не в гърба. Длъжни сме да помним поговорката, че с един камък къща не става. За въздигането й три неща са главно потребни: основа, стени и покрив. Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща.
към текста >>
За въздигането й
три
неща са главно потребни: основа, стени и покрив.
А вътре в тяхната сфера ние знаем много неща и можем да предполагаме всичко, що ни хрумне на ума. Значи пак се срещаме лице с лице с мъчно заплетената триъгълна дилема, която на дали ще се реши някога. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на науката – да видим и чуем как ще се произнесе. Истината, казва тя, трябва да се гледа в лицето, а не в гърба. Длъжни сме да помним поговорката, че с един камък къща не става.
За въздигането й
три
неща са главно потребни: основа, стени и покрив.
Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща. Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, не се вече къща, но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива?
към текста >>
Всякой от само себе си ще види, че
трите
заедно съставляват едно цяло, наречено къща.
Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на науката – да видим и чуем как ще се произнесе. Истината, казва тя, трябва да се гледа в лицето, а не в гърба. Длъжни сме да помним поговорката, че с един камък къща не става. За въздигането й три неща са главно потребни: основа, стени и покрив. Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща.
Всякой от само себе си ще види, че
трите
заедно съставляват едно цяло, наречено къща.
Отделно взети, не се вече къща, но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта.
към текста >>
Затова сила, материя и ум не са
три
неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях.
Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума.
Затова сила, материя и ум не са
три
неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях.
Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност.
към текста >>
Това същество, кога действа, действа в
три
главни форми, проявлява
три
главни качества, показва
три
главни свойства.
Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях.
Това същество, кога действа, действа в
три
главни форми, проявлява
три
главни качества, показва
три
главни свойства.
Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.
към текста >>
Стани, стани, ти, който си паднал, и
простри
ръцете си към надеждата, която си изгубил!
Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш!
Стани, стани, ти, който си паднал, и
простри
ръцете си към надеждата, която си изгубил!
Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.“ От фактите, добити чрез научните изследвания, можем да допуснем, че вещественият свят не е имал този вид и образ, както ни се представя в настояще. Частиците, от които се състои, са били разпръснати в пространството на такова голямо разстояние, щото едва ли можем да си съставим какво-годе понятие или даже да си въобразим в ума за границите на този обширен океан в бездната, състоящ от безкрайно малки частици, наречени атоми, които не са имали никакво определено движение, освен едно колебание и трептение. Силата на притеганието и оттласкването са действали с еднакъв момент, следва, че материята, т.е. атомите са били в равновесие, немислимо е да е имало какво-годе физическо търкане или действие.
към текста >>
Особена страст се пробужда в естеството на тия малки същества, наречени атоми или монади – стават безпокойни, като че ли се
наелектрисват
и намагнитизирват от особена сила, някоя скрита деятелност.
атомите са били в равновесие, немислимо е да е имало какво-годе физическо търкане или действие. Онова начало, за което Мойсей споменува в първата глава на „Битие“ за Небето и Земята, не е друго начало, освен началото, когато всемирният закон на сродството, т.е. на Любовта проявил своята деятелност както помежду монадите, тъй също и помежду естеството на Силите. Да си представим индувидиумите на веществото, които са били в покой, седящи независими и хладнокръвни един към друг, като да са нямали никоя обща връзка помежду си. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила нещо особено се проявява – цял ред от революции и еволюции се извършват във веществения свят.
Особена страст се пробужда в естеството на тия малки същества, наречени атоми или монади – стават безпокойни, като че ли се
наелектрисват
и намагнитизирват от особена сила, някоя скрита деятелност.
Атомите почват все повече и повече да стават безпокойни, немирни и предприемчиви и готови за какъвто да е случай, стига само да им се даде пръв подтик. В средата на това безбройно множество два първоначални атома, x плюс y (да допуснем, че са кислород и водород), които се спущат един против друг с такава сила и се сграбчват и хващат, като че ли почват някоя частна разправия за неща стари, както человеците на тази земя често правят. Чудим се защо е тази свада, т.е. това явление – търсим някоя причина, но не виждаме никоя, не можем по никой начин да отгадаем това вътрешно произшествие. Най после идваме до заключението, че всичко това не значи нищо.
към текста >>
9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и
хитри
дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения.
Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва.
9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и
хитри
дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения.
10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования. 11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот. Тя няма да освободи човека от отговорност пред закона на Дълга и правдата. 12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21).
към текста >>
3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с
отрицателните
духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер.
1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер. Най-опасното нещо, по думите на древните мъдреци, е зле настроеното сърце. 2. Най-голямата трудност при разстроения мозък е в поправянето на развалените му „части” и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие. Никой освен самата природа не може да възстанови това равновесие.
3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с
отрицателните
духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер.
4. Голямата опасност при зле настроеното сърце лежи в динамичната му сила, която може да избухне като вулкан винаги, щом злото се докосне до него. Такова сърце не може да бъде укротено от нищо друго освен от Любовта. 5. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде покварено. Кой може да го познае? ”(Йер. 17:9).
към текста >>
7. Дилемата на
триъгълника
– Как е създаден самият свят, кой го е сътворил и устроил – дали някое велико същество, което наричаме Бог, или някоя велика сила, наречена Природа? 9. По всички тия неясни въпроси човешкият ум иска да има светлина. Защото такова е естеството на човешката душа, че тя не може да напредва и да се развива без тази вътрешна умствена светлина. 10. Тя не може да се движи сляпо, без определена посока. Тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява, да я кара да се стреми към нещо велико и възвишено, ала не отвлечено и мъртво, а нещо живо, което да има сродство с нея и да ú вдъхва любов.
7. Дилемата на
триъгълника
1. Естественикът и материалистът твърдят, че Материята и Природата са създали и устроили света, че той се управлява от техните закони и че без тях нищо не би съществувало. 2. Идеалистът и спиритуалистът казват, че Умът и Духът са сътворили и устроили света. Всичко, което виждаме и усещаме във външния свят, това са само образи и представи на ума, който създава всички форми. Вселената е негов продукт. Без ума нищо не би съществувало.
към текста >>
14. Ние сме изправени пред „дилемата на
триъгълника
”, където всеки ъгъл претендира да е целият
триъгълник
и твърди, че без него съществуването на фигурата би било невъзможно.
ще трябва да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно това е едно противоречие. 12. Ако пък приемем учението на идеалиста за вярно и допуснем само съществуването на ума, а отхвърлим реалността на материята, ще влезем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък – центъра на цялата ни настояща дейност. Всеки знае, че не всичко у нас е само ум. 13. Значи нито в едното, нито в другото учение се съдържа цялата истина.
14. Ние сме изправени пред „дилемата на
триъгълника
”, където всеки ъгъл претендира да е целият
триъгълник
и твърди, че без него съществуването на фигурата би било невъзможно.
Това е един омагьосан кръг, в който се въртят теологът, материалистът и идеалистът. 15. Ако триъгълникът не може да съществува без един от ъглите си, то също така и ъгълът не може да съществува без някоя от страните си. А и която и да е страна не може да съществува без наличността на една от точките, които образуват правата линия. 16. От всичко това можем да извадим заключението, че точките са в основата на всичко. Посредством тях се образуват правите линии и ъглите.
към текста >>
15. Ако
триъгълникът
не може да съществува без един от ъглите си, то също така и ъгълът не може да съществува без някоя от страните си.
12. Ако пък приемем учението на идеалиста за вярно и допуснем само съществуването на ума, а отхвърлим реалността на материята, ще влезем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък – центъра на цялата ни настояща дейност. Всеки знае, че не всичко у нас е само ум. 13. Значи нито в едното, нито в другото учение се съдържа цялата истина. 14. Ние сме изправени пред „дилемата на триъгълника”, където всеки ъгъл претендира да е целият триъгълник и твърди, че без него съществуването на фигурата би било невъзможно. Това е един омагьосан кръг, в който се въртят теологът, материалистът и идеалистът.
15. Ако
триъгълникът
не може да съществува без един от ъглите си, то също така и ъгълът не може да съществува без някоя от страните си.
А и която и да е страна не може да съществува без наличността на една от точките, които образуват правата линия. 16. От всичко това можем да извадим заключението, че точките са в основата на всичко. Посредством тях се образуват правите линии и ъглите. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютната, а относителната реалност. 17. И ако между нашите трима приятели отново възникне спор и всеки започне да твърди, че той е точката, въпросът престава да е геометрически проблем.
към текста >>
17. И ако между нашите
трима
приятели отново възникне спор и всеки започне да твърди, че той е точката, въпросът престава да е
геометрически
проблем.
15. Ако триъгълникът не може да съществува без един от ъглите си, то също така и ъгълът не може да съществува без някоя от страните си. А и която и да е страна не може да съществува без наличността на една от точките, които образуват правата линия. 16. От всичко това можем да извадим заключението, че точките са в основата на всичко. Посредством тях се образуват правите линии и ъглите. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютната, а относителната реалност.
17. И ако между нашите
трима
приятели отново възникне спор и всеки започне да твърди, че той е точката, въпросът престава да е
геометрически
проблем.
Тогава ние преминаваме в областта на математиката, където точката се превръща в една абсолютна единица, която не може да бъде нито теолог, нито материалист, нито идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго. 18. Следователно там, където няма сравнение, няма и знание, а където няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение. От това следва, че нашето знание е относително, а не абсолютно. 19. В основата на относителното знание стоят три неща – умножение, деление и сравнение. Извън тяхната област ние не знаем нищо сигурно за това, което съществува.
към текста >>
19. В основата на относителното знание стоят
три
неща – умножение, деление и сравнение.
Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютната, а относителната реалност. 17. И ако между нашите трима приятели отново възникне спор и всеки започне да твърди, че той е точката, въпросът престава да е геометрически проблем. Тогава ние преминаваме в областта на математиката, където точката се превръща в една абсолютна единица, която не може да бъде нито теолог, нито материалист, нито идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго. 18. Следователно там, където няма сравнение, няма и знание, а където няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение. От това следва, че нашето знание е относително, а не абсолютно.
19. В основата на относителното знание стоят
три
неща – умножение, деление и сравнение.
Извън тяхната област ние не знаем нищо сигурно за това, което съществува. А вътре в тяхната сфера знаем много неща и можем да предполагаме всичко, което ни дойде на ум. 20. Ето че отново се срещаме лице в лице със заплетената „дилема на триъгълника”, която едва ли някога ще бъде решена. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд[141] пред огнището на науката, да видим и чуем как тя ще се произнесе. „Истината – казва тя – трябва да се гледа в лицето, а не в гърба”.[142]
към текста >>
20. Ето че отново се срещаме лице в лице със заплетената „дилема на
триъгълника
”, която едва ли някога ще бъде решена.
18. Следователно там, където няма сравнение, няма и знание, а където няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение. От това следва, че нашето знание е относително, а не абсолютно. 19. В основата на относителното знание стоят три неща – умножение, деление и сравнение. Извън тяхната област ние не знаем нищо сигурно за това, което съществува. А вътре в тяхната сфера знаем много неща и можем да предполагаме всичко, което ни дойде на ум.
20. Ето че отново се срещаме лице в лице със заплетената „дилема на
триъгълника
”, която едва ли някога ще бъде решена.
Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд[141] пред огнището на науката, да видим и чуем как тя ще се произнесе. „Истината – казва тя – трябва да се гледа в лицето, а не в гърба”.[142] 21. Нека оставим сега всички тия философски спорове и да намерим едно съвсем просто разрешение. Народната мъдрост казва: „С един камък къща не става.” За да построим къща, са необходими три неща: основа, стени и покрив. 22. Смешно е да се поддържа твърдението, че само основата или само стените, или пък само покривът съставят къщата.
към текста >>
Народната мъдрост казва: „С един камък къща не става.” За да построим къща, са необходими
три
неща: основа, стени и покрив.
А вътре в тяхната сфера знаем много неща и можем да предполагаме всичко, което ни дойде на ум. 20. Ето че отново се срещаме лице в лице със заплетената „дилема на триъгълника”, която едва ли някога ще бъде решена. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд[141] пред огнището на науката, да видим и чуем как тя ще се произнесе. „Истината – казва тя – трябва да се гледа в лицето, а не в гърба”.[142] 21. Нека оставим сега всички тия философски спорове и да намерим едно съвсем просто разрешение.
Народната мъдрост казва: „С един камък къща не става.” За да построим къща, са необходими
три
неща: основа, стени и покрив.
22. Смешно е да се поддържа твърдението, че само основата или само стените, или пък само покривът съставят къщата. Очевидно е, че тези три части заедно образуват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, те не са вече къща, а части. 23. Ако основата каже, че тя е цялата къща, какво би правила тази къща без стените и покрива? Или пък ако стените кажат, че те са цялата къща, какво би правила тази къща без основата и покрива?
към текста >>
Очевидно е, че тези
три
части заедно образуват едно цяло, наречено къща.
Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд[141] пред огнището на науката, да видим и чуем как тя ще се произнесе. „Истината – казва тя – трябва да се гледа в лицето, а не в гърба”.[142] 21. Нека оставим сега всички тия философски спорове и да намерим едно съвсем просто разрешение. Народната мъдрост казва: „С един камък къща не става.” За да построим къща, са необходими три неща: основа, стени и покрив. 22. Смешно е да се поддържа твърдението, че само основата или само стените, или пък само покривът съставят къщата.
Очевидно е, че тези
три
части заедно образуват едно цяло, наречено къща.
Отделно взети, те не са вече къща, а части. 23. Ако основата каже, че тя е цялата къща, какво би правила тази къща без стените и покрива? Или пък ако стените кажат, че те са цялата къща, какво би правила тази къща без основата и покрива? Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място.
към текста >>
25. Ако става дума за частите на къщата, нашите
трима
приятели имат право да правят известна разлика.
Или пък ако стените кажат, че те са цялата къща, какво би правила тази къща без основата и покрива? Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място. 24. Къщата е построена от Някого, Който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива. Той е навсякъде и никъде едновременно.[143]
25. Ако става дума за частите на къщата, нашите
трима
приятели имат право да правят известна разлика.
Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност. 26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист. 8. Материя, сила, ум 1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях.
към текста >>
26. Ако
тримата
говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист.
Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място. 24. Къщата е построена от Някого, Който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива. Той е навсякъде и никъде едновременно.[143] 25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика. Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност.
26. Ако
тримата
говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист.
8. Материя, сила, ум 1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. 2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства: – Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади.
към текста >>
Затова материя, сила и ум не са
три
отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях.
25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика. Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност. 26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист. 8. Материя, сила, ум 1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума.
Затова материя, сила и ум не са
три
отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях.
2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства: – Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади. – Силата – от движението и количеството на тия центрове. – Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони. 3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил.
към текста >>
2. Това същество действа в
три
главни форми, проявява
три
главни качества, показва
три
главни свойства:
Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност. 26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист. 8. Материя, сила, ум 1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях.
2. Това същество действа в
три
главни форми, проявява
три
главни качества, показва
три
главни свойства:
– Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади. – Силата – от движението и количеството на тия центрове. – Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони. 3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил. Тази истина не подлежи на никакво съмнение.
към текста >>
и
простри
ръцете си към надеждата, която си изгубил!
И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?! 11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва: „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал,
и
простри
ръцете си към надеждата, която си изгубил!
Ръката, която те крепи, не е отслабнала и любовта на живота към тебе не е угаснала.” 9. В начало бе Любовта 1. Да се върнем отново към произхода на живота.[145]Изхождайки от фактите, които научните изследвания ни представят, колкото и оскъдни да са те, можем да допуснем, че материалният свят не е имал този вид, който има днес. Частиците, от които той се състои, са били разпръснати в пространството на такова огромно разстояние, че едва ли можем да си съставим някакво понятие за това.
към текста >>
Немислимо е да е имало някакво физическо
триене
или действие.
2. Дори и не можем да си представим границите на онзи безбрежен океан в бездната, състоящ се от безкрайно малки частици, наречени атоми. Тези частици не са извършвали никакво определено движение освен едно непрекъснато колебание и трептене. Привличането и отблъскването са действали с еднаква сила. Следователно материята, т.е. атомите са били в равновесие.
Немислимо е да е имало някакво физическо
триене
или действие.
3. И тогава дошло началото – онова начало, за което Мойсей споменава в първа глава на Битието, а Йоан – в първа глава на своето Евангелие. В оня миг от вечността Всемирният закон на сродството, сиреч на Любовта, започнал да действа както между атомите, така и между силите. 4. Ще се опитаме да нарисуваме една картина на творческия процес, който започнал в материалния свят. Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни един към друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си. 5. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила, наречена Любов, нещо особено започнало да става – редица революции и еволюции се извършвали в материалния свят.
към текста >>
Те започнали да стават неспокойни, сякаш били
наелектризирани
и намагнетизирани от някаква непозната дотогава сила.
В оня миг от вечността Всемирният закон на сродството, сиреч на Любовта, започнал да действа както между атомите, така и между силите. 4. Ще се опитаме да нарисуваме една картина на творческия процес, който започнал в материалния свят. Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни един към друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си. 5. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила, наречена Любов, нещо особено започнало да става – редица революции и еволюции се извършвали в материалния свят. В тия малки същества, наречени атоми или монади, се пробудила особена страст и у тях започнал да се проявява един интензивен живот.
Те започнали да стават неспокойни, сякаш били
наелектризирани
и намагнетизирани от някаква непозната дотогава сила.
6. И ето, всред това безбройно множество два първоначални атома X и Y – да допуснем, че това са кислород и водород – се спускат един срещу друг с невъобразима сила и здраво се сграбчват, както често правят хората, когато помежду им избухне някакъв спор или кавга. На пръв поглед това действие изглежда необяснимо, то е сякаш безпричинно. По никакъв начин не можем да си обясним този сблъсък. 7. Най-после идваме до заключението, че всичко това нищо не значи. За да прикрием своето честолюбиво невежество, казваме: „Нищо особено, празна работа!
към текста >>
Всяка страна избира по равен брой
арбитри
, а те си избират председател.
живеят в Египет, а при две от династиите дори са били роби. [139] Тук вероятно се има предвид, че фараонът и Египет символизират материалното робство. [140] Вж. дял втори – ІІІ.5. [141] Неофициален съд, избиран от спорещи страни по взаимно съгласие.
Всяка страна избира по равен брой
арбитри
, а те си избират председател.
[142] Вж. дял първи – І.5:13. [143] Вж. дял първи – ІІ.2.2:21. и бел. №74.
към текста >>
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Не мълчете, но рбовтете за наслѣдието което Господъ носи отгорѣ за свойте люди, за свойте
сестри
и братия.
Но ето сърдцето на невѣстата не познава още образа на своя любезенъ на своя Господъ, царь и свѣщеникъ Богу. Но ето той нѣма да чака да бѫде познатъ че тогава да дойде; ето той вече иде въ сила и сдава отъ горѣ за да постави вѣчната воля на Бога Отца за вѣченъ законъ, за да покаже чрѣзъ сила, духъ, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохимъ — Иехова. Пригответе се вече за денътъ Господенъ. Бѫдете трезвени, покайте се отъ безаконията си, да не бѝ да ви намѣри тоя день и да ви постигне участьта на нечестивитѣ. Работете не за това що погинва, но за това що прѣбѫдва; говорете, възвисете гласътъ си и възтрѫбете съ силенъ гласъ за да се чуе името ми.
Не мълчете, но рбовтете за наслѣдието което Господъ носи отгорѣ за свойте люди, за свойте
сестри
и братия.
Ето Господъ стои прѣдъ васъ, той е благъ, кротъкъ и смиренъ по сърдце, но скоро ще се облече въ одеждата на Бога святаго. Ето Словото Божие, духътъ на завѣта. Радвай се ти който познавашъ Господа и който си познатъ и избранъ отъ вѣки. Благословенъ Господъ Богъ нашъ Отецъ. Ида, говори Господъ, направете правъ пѫть за царството на мира, за царството на правдата.
към текста >>
Защото така говори Духътъ Господенъ: на третий станъ възвание, а на четвъртий освящение; а а въ цѣлостьта на
три
и четири, седемъ служения.
Въ това се Той весели когато въздигаме хвала и молитва прѣдъ прѣстола му. Чудни сѫ Божитѣ милости и щедрости. Благоотребенъ милостивъ и жалостивъ е Господъ. Радвай се въ Господа. Извършвай всичко спорѣдъ съвѣтитѣ на Свѣтия Духъ.
Защото така говори Духътъ Господенъ: на третий станъ възвание, а на четвъртий освящение; а а въ цѣлостьта на
три
и четири, седемъ служения.
Всѣкога кога ме призовавашъ ще тя слушамъ, понеже съмъ Богъ Святий, Духъ близо, силенъ да помагамъ. Правота, чистота, вѣра, надѣжда, любовь, не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вънъ всѣка гнѣвливостъ. Богъ не е Богъ на гнѣвъ, но на благость той е които спазва милости до тисящи родове. Той не приема одумванието и неблагодарностьта. Имай пълно упование въ Него, като неизмѣняемъ и постояненъ на своитѣ обѣщания: а слѣдъ всичко това Богъ ще ти прати благословение; защото той знае защо те е пратилъ; и неговитѣ планове и възнамѣрения никой не може да възпрѣ или да усуети.
към текста >>
5.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната
утринна
роса.
Любовта е извор; тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви. Нагоре към Доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа. Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини.
Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната
утринна
роса.
А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. ТАЙНИТЕ НА ДУХА. "ЛА ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ" Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня.
към текста >>
Не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи отгоре за своите люде, за своите
сестри
и братя.
Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу. Но ето, Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде; ето, Той иде вече в сила и слава отгоре, за да постави вечната воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохим-Иехова. Пригответе се вече за деня Господен. Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията си, да не би да ви намери тоя ден и да ви постигне участта на нечестивите. Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва; говорете, възвисете гласа си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името Ми.
Не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи отгоре за своите люде, за своите
сестри
и братя.
Ето, Господ стои пред вас, Той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одеждата на Бога святаго. Ето, Словото Божие, Духът на завета. Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки. Благословен Господ Бог наш Отец. Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата.
към текста >>
Защото така говори Духът Господен: на третий стан възвание, а на четвъртий освящение, а в целостта на
три
и четири, седем служения.
В това се Той весели, когато въздигаме хвала и молитва пред престола Му. Чудни са Божиите милости и щедрости. Благоутробен, милостив и жалостив е Господ. Радвай се в Господа! Извършвай всичко според съветите на Светия Дух.
Защото така говори Духът Господен: на третий стан възвание, а на четвъртий освящение, а в целостта на
три
и четири, седем служения.
Всякога, кога Ме призоваваш, ще те слушам, понеже Съм Бог Святий, Дух близо, силен да помагам. Правота, чистота, вяра, надежда, любов; не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вън всяка гневливост. Бог не е Бог на гняв, но на Благост. Той е, който спазва милостите си до тисящи родове. Той не приема одумванието и неблагодарността.
към текста >>
6.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
Братя и
сестри
от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:
Аудио клип Призванието 2006 Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Послушайте думите на Небето:
Братя и
сестри
от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:
Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.
към текста >>
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да
затрие
и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да
затрие
и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.
В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове.
към текста >>
Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате,
три
злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя вярността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всичките сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога.
Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате,
три
злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните.
към текста >>
Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и
сестри
, изнасилени и ограбени от самите вас.
Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него на всякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов.
Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и
сестри
, изнасилени и ограбени от самите вас.
Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си. Тоя ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему. Аз съм Елохил, Ангел на завета Господен. Съобщено на 8 октомри, 1898 г.
към текста >>
7.
Разговор Първий. Упътвание
Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се
отрича
от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него.
Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение. Скоро или късно, краят ще е гибелен. В светът само Бог има правото да създава и урежда живота, според както иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават.
Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се
отрича
от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него.
Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се. Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, да ти покаже кое е добро, кое е лошо. Грехът се почва от сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва. Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли.
към текста >>
8.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
Ако го смажеш и
стриеш
, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло.
Попитай го защо я върши и той ще ти отговори. Но ще ли повярваш на неговите думи, ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво, или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен.
Ако го смажеш и
стриеш
, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло.
Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарност отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би, че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта ѝ, както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай от сега, че това е моята длъжност от Бога, да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя.
към текста >>
9.
ТРИТЕ НЕЩА
ТРИТЕ
НЕЩА
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 тод.
ТРИТЕ
НЕЩА
Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. 21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал.
към текста >>
Три
неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре.
Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 тод. ТРИТЕ НЕЩА
Три
неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре.
21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, ни придаде нито една педя на живота.
към текста >>
Тогава Той ще ти бъде Баща и всички, конто Го любят, – твои братя,
сестри
, приятели, роднини и познати.
Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да Го не безпокоиш и да Го не спъваш в работата Му, която върши за теб. Не само това, но съдействай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат, но душата ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение на Божия свят.
Тогава Той ще ти бъде Баща и всички, конто Го любят, – твои братя,
сестри
, приятели, роднини и познати.
Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, целта е съвършенството, Любовта е блаженството, а добрата мисъл – небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правият път за постигането и придобиването на всите небесни Добродетели. Той е тайната връзка на всичко.
към текста >>
10.
Биографични бележки
На първата сбирка през юли Учителя кани само
трима
ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас.
В 1898 г. Петър Дънов отправя послание към българския народ и славянството. През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях. На 6 април 1900 г. ги призовава на среща във Варна.
На първата сбирка през юли Учителя кани само
трима
ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас.
От 1901 г. Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове. Започват ежегодните събори, провеждани през август: 1901-1902 г. в Бургас, 19031909 г. във Варна, от 1910-1925 г.
към текста >>
Димитрий
” (Кассъма Джамиси).
През 1854 г. на път за Света гора на Атон се среща в солунската църква “Св. Димитър” с един стар монах. Това събитие предопределя живота му. То е отразено в “Едно откровение в солунската църква “Св.
Димитрий
” (Кассъма Джамиси).
Дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му, в гр. Солун на 10 април 1854 г.” (С., 1905, 8 с.). На 2 юни 1857 г. е ръкоположен за свещеник в с. Хадърча. Константин Дъновски е от първите български учители и свещеници във Варна и Варненско.
към текста >>
11.
Неподправеният Петър Дънов
За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на
три
пъти осъществяват тласък на световната култура.
НЕПОДПРАВЕНИЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ (УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО ) В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената.
За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на
три
пъти осъществяват тласък на световната култура.
Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят. Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството. Ние всички вървим към Великия Разумен Свят.
към текста >>
Кирил и Методий” се съхраняват дванадесет писма на Петър Дънов, адресирани до д-р Георги Миркович един от
тримата
му първи ученици.
Много са издадените томове със сказки и беседи на Учителя само в България са над четиристотин заглавия. Известно е, че това са записаните от учениците му слова. Един истински Учител тълкува, представя, съветва според хората, с които беседва, и същевременно напътства така, че по възможно най-достъпен и благ начин да ги запознае с волята на Великия Разумен Свят. Ето защо още по-интересно е писаното от самия Дънов, и то в онези години на размисъл и уединение, на осъзнаване на отредената му мисия сред хората. В Българския исторически архив към Народната библиотека “Св. Св.
Кирил и Методий” се съхраняват дванадесет писма на Петър Дънов, адресирани до д-р Георги Миркович един от
тримата
му първи ученици.
Това дава възможност да се публикува нещо от самия Учител, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на учението му. Представените архивни документи са от фонда на д-р Георги Миркович (НБКМ-БИА, ф. № 95) и са регистрирани в серия II В от № 3091 до № 3101 общо 24 ръкописни листа. Предаването на текста е съобразено с нуждата по-широк кръг читатели да го възприемат без затруднения. Писмата са представени според днешните правописни правила.
към текста >>
№ 95) и са
регистрирани
в серия II В от № 3091 до № 3101 общо 24 ръкописни листа.
Ето защо още по-интересно е писаното от самия Дънов, и то в онези години на размисъл и уединение, на осъзнаване на отредената му мисия сред хората. В Българския исторически архив към Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” се съхраняват дванадесет писма на Петър Дънов, адресирани до д-р Георги Миркович един от тримата му първи ученици. Това дава възможност да се публикува нещо от самия Учител, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на учението му. Представените архивни документи са от фонда на д-р Георги Миркович (НБКМ-БИА, ф.
№ 95) и са
регистрирани
в серия II В от № 3091 до № 3101 общо 24 ръкописни листа.
Предаването на текста е съобразено с нуждата по-широк кръг читатели да го възприемат без затруднения. Писмата са представени според днешните правописни правила. Това е направено дотолкова, доколкото не пречи за точното възприемане на чувствата и идеите на Дънов и за запазване на неговия стил. Старите буквени знаци са заменени с тези, които се употребяват в съвременния правопис. Краесловните ь и ъ са премахнати.
към текста >>
12.
Писмо № 4
Всяка
сутрин
ставам рано и отивам да посрещам слънцето кога изгрева и да гледам дали славата Господня се е явила на Небето.
Но както се научавам положението на Варна от наводнението което я сполете през миналий месец не е твърде приятно. Големият порой който падна тука е оставил дълбоки следи в умовете на хората. Но человеците малко се спират да мислят за онова бъдеще което иде и от ден на ден се приближава. Господ вече действува и аз се радвам, че той води съдбините на този свет. Мога да Ви кажа, че благия наш Господ ме е ръководил със своята милост, той е укрепил духът ми със своята любов.
Всяка
сутрин
ставам рано и отивам да посрещам слънцето кога изгрева и да гледам дали славата Господня се е явила на Небето.
През тия дни Господ ми е показал много от своите добрини, много неща съм научил. Требва с търпение да понасяме всички мъчнотии. Моята радост е пълна. Аз съм благодарен, че Господ ме люби и е мой приятел и мога да се надявам на Него в тоя свет. Аз желая и Вие да придобиете един ден тази пълна любов, в която мир и радост царува.
към текста >>
момче, което страда от хроническа треска, през два, през
три
дни се го хваща и то
сутрин
, без треперание, а само огън го обхваща.
Той ме задължи да Ви помоля да му изпроводите някой друг. Да Ви припомня болестта му: червото му излиза (дебелото) и кръв ся стича от него. Той ми се оплака сега, че кръвта почнала повече да тече. Този е человека когото доведох при Вази когато си тръгвахте. Още едно: тук има едно 12 год.
момче, което страда от хроническа треска, през два, през
три
дни се го хваща и то
сутрин
, без треперание, а само огън го обхваща.
Изпроводете и за него цер. Отговорете ми колкото си можи по-скоро. Ако ида и във Варна наскоро, ще Ви пиша. Ако имате някои неща да ми съобщите, можете. Ваш верен:
към текста >>
13.
Писмо № 9
Не. Той е презрен и
отритнат
от целото человечество за своето неверие.
Израилския народ който търсеше и очакваше Божието присъствие, не можа да го намери, защото кога се яви помежду тех Христос помазаника Божий, те не Го приеха с вера. И право им каза Христос, че ако не повервате в мене, че съм (т. е. излязъл от Бога) в греховете си ще умрете. И нема да ме видите от нине докато не кажете благословен Онзи който иде е в името Господне. И видя ли добро от тогава насам Израил?
Не. Той е презрен и
отритнат
от целото человечество за своето неверие.
Познанието на Бога го изисква вътрешния живот на душата ни. Този Бог когото търси душата ни не е далеч. “Съм ли, казва Господ на едно место, само Бог отдалеч, не съм ли Бог и от близо? ” И действително Бог има двояко присъствие: едно в небето, а другото в скършения духом по сърце за да го оживява. Този Господ който живее в нас е толкова благ и милостив, щото се изисква както от слепия само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свет който ни заобикаля.
към текста >>
14.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
И ще сътресе днешните царства и народи и ще ги сътресе и ще разпръсни техните оръжия по краищата на света и плът[т]а на воющите против Него ще стане тор на земята и костите им за поругание на тяхното без[з]аконие, че се
ухитриха
против Вишнаго и встанаха против Негов[и]а вечен закон.
16. Ето, обещанието е вярно. Словото на Господа Бога великаго ще пристигне скоро. Пристиганието Му ще произведе тревога. Ще се чуе гласът на тогова, който е предопределен да въ[з]станови Божията правда на земята. Неговата дума ще стане закон.
И ще сътресе днешните царства и народи и ще ги сътресе и ще разпръсни техните оръжия по краищата на света и плът[т]а на воющите против Него ще стане тор на земята и костите им за поругание на тяхното без[з]аконие, че се
ухитриха
против Вишнаго и встанаха против Негов[и]а вечен закон.
Тези, които днес се проготовляват да дадат отпор на Словото на Бога живаго са синове на Лукаваго, който ги мами и оболщава. Защото той е дух от началото непокорлив и себе надеющ се, на когото волята и желанието са с.4 погълнати от неугасимото зло на умразата, на когото завист[т]а е пламак адски. Скоро ще се даде знака, който ще е предизвестител на великите настапающи събития, които ще обгърнат целия свят.
към текста >>
Води ни, Господи, като добър пастир при зелените пасища, при
бистрите
утоки.
Ето желанието на моята душа. Ето нуждата, която постоян[н]о усещам в тоя свят. О, Велики Господи, в сила и крепост стани и застани за делото си. Приклони сърдцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на твоята слава и величие. О, Благий Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от словото ти, да не престъпваме законът ти.
Води ни, Господи, като добър пастир при зелените пасища, при
бистрите
утоки.
Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, Господи, който си възвишен в величието на своята слава. Господи Боже наш, който освещаваш с.19 всички и даваш изобилието на своите благости. О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тая минута.
към текста >>
Изцели недъзите на моите братя и
сестри
.
Подигнете очите си и виждте, че всичко това наоколо ви за вас се върши, то е за вашето благо. А[прил, 1899],1 Господи, Боже мой, всякога съм уповал на тебе. Душата ми никога не е възложила упованието си другимо. Послушай ме, за да познаят всички, че ти си Бог мой, който винаги ме слушаш. Господи благий, много милостивий и благоутробний, моля ти се, изяви своята Благост.
Изцели недъзите на моите братя и
сестри
.
Господи силний, чуй ме. Ти си за мен всегдашна радост. Господи, който не гледаш на лице, но на сърдце, чуй ме. Ето, чакам твоето слово, чакам твоята сила. Чакам твоята величайша заповед.
към текста >>
С теб има безбройно число твои братя и
сестри
, които споделят твоята участ.
Дали ще е рано или късно, това Господ го знае, а колкото за тебе, няма нужда да бързаш преди време, нито да се утекчаваш. Защото подобава ти да бъдеш дълготърпелив в всичко, подобно на Бога. Не се умачнявай духом, когато се искушаваш или пък минуваш през огнени мъчнотии. Знай, те ще принесат свойте плодове ако не сега, то в бъдаще несъмнено. Не си изоставен сам на себе си.
С теб има безбройно число твои братя и
сестри
, които споделят твоята участ.
А в това число е и сам Господ. Ако той постоянствува и носи мъчнотиите на света, ти ще се откажиш ли да ги носиш с него заедно! Не мисля да си с.39 от тия, които се повращат от мъчнотиите и незгодите на тоя свят, в когото всичко е привремен[н]о.
към текста >>
когато той - Агнето на животът, ни заведе при
бистрите
извори, при зелените пасища на животът.
Тъмните неща в него ще станат ясни, неопределените - определени. Ний ще се изменим и духът на Господа Бога нашего ще ни възобнови всецяло. И Бог ще направи своето лице да въ[з]сияе в сърдцата ни и душата ни. Радостен ще бъде денят с.78
когато той - Агнето на животът, ни заведе при
бистрите
извори, при зелените пасища на животът.
19 Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми. Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа. Търси Господа спасителят, докат е близо при сърдцето ти. Не се двоуми в пътищата си, защото двоумението е лошо нещо, което лишава духът ти от всички блага.
към текста >>
На 29 ав[густ]
сутринта
в неделя видях
три
дъги, едната на запад, другата - северозапад, третата на югозапад.
Господ е още в своето светилище. Времето е тихо, само тихия ветрец едва поклащаше листата. Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20-и на този [месец]. Разглеждах снимката, която бях снел и размишлявах върху великите Божии пътища и неговите непостижими съдби. Четох от Словото Божие следуюидите места: Йоана 10; 10, 21;21-22, Мат[ея] 19-19, Лука 20;20.
На 29 ав[густ]
сутринта
в неделя видях
три
дъги, едната на запад, другата - северозапад, третата на югозапад.
Славата Господня бе излезала от чертога на исток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмове, придружени с голяма буря и дъжд. Господ преминуваше посред небето с.81 в непроницаемата тъмнина.
към текста >>
15.
УВОД
Дънов.5 В тях бяха обнародвани над
триста
писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия.
Много малко са обаче запазените оригинални ръкописни документи с автограф на Петър Дънов, т.е. писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В. Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4 Със сигурност не малко оригинални материали на Петър Дънов се съхраняват в частни архиви на членове на Бялото братство, но не са обявени публично до момента. Доказателства за това се появиха преди повече от десет години в поредица от няколко книги - документални хроники за Учителя П.
Дънов.5 В тях бяха обнародвани над
триста
писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия.
Други 80 преписа и ксероксни копия на негови писма се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата наука не може да борави пълноценно с тях. Това се отнася и за другите автентични документи на П. Дънов, притежание на частни архиви. Към малката група оригинални материали на Учителя П.
към текста >>
датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му
трима
ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси.
Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г. записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г.
датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му
трима
ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси.
Писмовното им общуване е интересно и задълбочено, независимо от факта, че всеки от първите ученици на П. Дънов е свързан с различен клон от християнството: Тодор Стоименов е православен християнин, д-р Г. Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи. Една от особеноститс на писмата на П. Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания.
към текста >>
Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И
тримата
обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи.
записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси. Писмовното им общуване е интересно и задълбочено, независимо от факта, че всеки от първите ученици на П. Дънов е свързан с различен клон от християнството: Тодор Стоименов е православен християнин, д-р Г.
Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И
тримата
обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи.
Една от особеноститс на писмата на П. Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания. Не са рядко и случаите, когато П. Дънов посочва на своите последователи точно определени стихове от Светото писание с препоръката те да бъдат четени, изучавани, върху тях да се разсъждава и дискутира. През лятото на 1900г. П.
към текста >>
Дънов кани във Варна
тримата
си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство".
Една от особеноститс на писмата на П. Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания. Не са рядко и случаите, когато П. Дънов посочва на своите последователи точно определени стихове от Светото писание с препоръката те да бъдат четени, изучавани, върху тях да се разсъждава и дискутира. През лятото на 1900г. П.
Дънов кани във Варна
тримата
си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство".
Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г. - годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена. Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения. Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19
към текста >>
16.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
1930г., 21 септември - започва изнасянето на Неделните
утринни
слова, които продължават до мессц април 1944 година.
1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен салон в София на ул. „Оборище" 14. 1927г. - организира край София селището „Изгрев" (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици. Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася беседите си. 1929г. - открива Школата на планината Рила.
1930г., 21 септември - започва изнасянето на Неделните
утринни
слова, които продължават до мессц април 1944 година.
1934г. - предлага Паневритмията: цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм". 1939г., 22 март - записва посланието към учениците си „Вечният завет на Духа". 1944г., началото - по време на въздушните бомбардировки над София организира евакуирането на част от „Изгрева" в ссло Мърчаево, Софийско. Установява се в дома на своя ученик Темелко Темелков (сега домът е музей).
към текста >>
17.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
И ще сътресе днешните царства и народи и ще ги сътресе, и ще разпръсне техните оръжия по краищата на света и плътта на воюващите против Него ще стане тор на земята и костите им ще станат за поругание на тяхното беззаконие, че се
ухитриха
против Вишнаго и възстанаха против Неговия вечен закон.
16. Ето обещанието е вярно. Словото на Господа Бога великаго ще пристигне скоро. Пристигането му ще произведе тревога. Ще се чуе гласът на Тогова, Който е предопределен да възстанови Божията правда на земята. Неговата дума ще стане закон.
И ще сътресе днешните царства и народи и ще ги сътресе, и ще разпръсне техните оръжия по краищата на света и плътта на воюващите против Него ще стане тор на земята и костите им ще станат за поругание на тяхното беззаконие, че се
ухитриха
против Вишнаго и възстанаха против Неговия вечен закон.
Тези, които днес се приготовляват да дадат отпор на Словото на Бога живаго са синове на Лукаваго, който ги мами и оболщава. Защото той е дух от началото непокорлив и себенадеющ се, на когото волята и желанието са погълнати от неугасимото зло на омразата, на когото завистта е пламък адски. Скоро ще се даде знака, който ще е предизвестител на великите настъпающи събития, които ще обгърнат целия свят. Ще има раздвижване и смутове навсякъде. От север и от юг; от запад и от изток; и ще трепери земята и от горе и отдолу; и ще се люлеят небесата, и ще има вълнение велико в пространството.
към текста >>
Ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като
утринната
роса.
Не се смущавай духом. Не считай моите наказания за нещастие, те са бич на благословения. Мъчнотиите не вземай за препятствие в живота ти, те са повдигащата моя ръка. Скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа. Бъди благ и благоразумен във всичките си пътища, не се отстранявай от показанията на моя свят закон!
Ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като
утринната
роса.
Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам с теб. Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи. Проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствувай във всичките си пътища и моят свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият. Защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които от веки крия в себе си за тебе.
към текста >>
Води ни, Господи, като добър пастир при зелени пасища, при
бистрите
потоци.
Господи, Боже мой, да възлезе моята молитва пред тебе, защото думите ти са верни. Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш, Благи Небесен Баща, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето Име — ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят. О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани зад делото си. Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на Твоята слава и величие. О, Благий Господи, Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти.
Води ни, Господи, като добър пастир при зелени пасища, при
бистрите
потоци.
Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, който си възвишен във величието на своята слава, Господи Боже наш, който освещаваш всички, и раздаваш от изобилието на своите благости, о, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. О, Господи и Боже мой, Ти, който Си най-близо и до моята душа, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да възлезе при тебе, при твоята вечна благодат, която ме постоянно озарява. О, Господи, към тебе викам, към тебе възвишавам гласа си, към тебе отправям сърцето си. Както си ми говорил ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом, така и стори. О, Господи, Господи Боже мой, Ти разбираш онова, което с думи не мога да ти изкажа.
към текста >>
Господи благи и многомилостиви и благоутробни, моля ти се, изяви своята благост, изцели недъзите на моите братя и
сестри
.
Аз съм този, който ви изваждам из мрака на миналото и ви въвеждам във вечната виделина. Повдигнете очите си и вижте, че всичко това наоколо ви за вас се върши, то е за вашето благо. 1. Господи Боже мой, всякога съм уповавал на Тебе. Душата ми никога не е възложила упованието си на другиго. Послушай ме, за да познаят всички, че ти си мой Бог, който винаги ме слушаш.
Господи благи и многомилостиви и благоутробни, моля ти се, изяви своята благост, изцели недъзите на моите братя и
сестри
.
Господи силний, чуй ме. Ти си за мен всегдашна радост, Господи, който ме гледаш не на лице, но на сърце, чуй ме. Ето, чакам Твоето Слово, чакам Твоята сила, чакам Твоята величайша заповед. Чакам Твоето всегдашно благоволение. Ще ли ми дадеш знака на Твоето присъствие да почувствам в душата си, че си близо.
към текста >>
С теб има безбройно число твои братя и
сестри
, които споделят твоята участ, а в това число е и Господ.
Дали ще е рано или късно, това Господ знае, а колкото за тебе, няма нужда да бързаш преди време, нито да се отегчаваш. Защото подобава ти да бъдеш дълготърпелив във всичко, подобно на Бога. Не се умъчнявай духом, когато се изкушаваш или пък минаваш през огнени мъчнотии. Знай, те ще принесат своите плодове, ако не сега, то в бъдеще - несъмнено. Не си изоставен сам на себе си.
С теб има безбройно число твои братя и
сестри
, които споделят твоята участ, а в това число е и Господ.
Ако той постоянства и носи мъчнотиите на света, ти ще се откажеш ли да ги носиш с него заедно? Не мисля да си от тези, които избягват мъчнотиите и несгодите, не ги желаят, а тези мъчнотии на този свят са привременно. Виждам, че си обременен духом и че страдаш от мъчнотии вътрешни и външни. Но такава е волята на този, който те зове. А знайно е, че неговата воля е непреклонна в пътищата на правдата.
към текста >>
Радостен ще бъде денят, когато Той - агнето на живота, ще ни заведе при
бистрите
извори, при зелените пасища на живота.
Неговата любов никога не е престанала от да не ни крепи в неговата сила и в присъствието на неговия Дух. Животът ни ще вземе скоро един определен край. Тъмните неща в него ще станат ясни, неопределените - определени. Ние ще се изменим и Духът на Господа Бога нашего ще ни възобнови всецяло. И Бог ще направи своето лице да възсияе в сърцето ни и в душата ни.
Радостен ще бъде денят, когато Той - агнето на живота, ще ни заведе при
бистрите
извори, при зелените пасища на живота.
19. Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми. Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа. Търси Господа Спасителя, докато е близо при сърцето ти. Не се двоуми в пътищата си, защото двоумението е лошо нещо, което лишава духът ти от всички блага. Ето аз съм негов свидетел и ти казвам това, което ми е заръчал да явя на всички, които го любят.
към текста >>
сутринта
в неделя, видях
три
дъги.
Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20 -и. Разглеждах снимката, която бях снел, и размишлявах върху великите Божии пътища и негови те непостижими съдби, четох от Словото Божие следующите места: Йоана 10:10, 21,22; Марка 19:19; Лука 20:20. На 29 август 1900 г.
сутринта
в неделя, видях
три
дъги.
Едната на запад, другата на северозапад, третата югозапад. Славата Господня бе излязла от чертога на изток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмежи, придружени с голяма буря и дъжд проливен. Господ преминаваше посред небето в непрогледната тъмнина. Блясъкът на молниите осветяваше цялото небе.
към текста >>
Цвят
утринен
е той, който праща своите благословения.
Велики са Божиите милости и благости. Душата ми се радва за славата Господня. Дърво на живота е той, който днес ми се яви в своя славен стълб на скинята. Господ Исус е той, моя славен и велик Спасител. Господ силни, Господ крепкий в сила, Господ на Небето и на земята.
Цвят
утринен
е той, който праща своите благословения.
Още малко търпение и Господ ще помогне на своите избрани. О, благи Отче на Небето, твое е Царството и силата и славата. 25. Господи Исусе, the lamb of God, нека твоята благодат да бъде над мен ден и нощ. Господи, ти си моята пълнота. В теб моята душа намира сила да се крепи.
към текста >>
18.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
И да ни изведе на видело, при
бистрите
оттоци и зелените пасища.
„Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки род, град или дом, разделен против себе си, няма да устои" (Матея 12:25). „Дойде Йоан, който ни ядеше, ни пиеше, и казват: бяс има. Дойде син человечески, който яде и пие, и казват: Ето человек ядлив и винопиец и приятел на митарите и на грешниците. И оправда се мъдростта от чадата си" (Матея 11:18, 19). 10. Господ е близо да ми даде виделина и да положи мир в душите ни.
И да ни изведе на видело, при
бистрите
оттоци и зелените пасища.
Светът се е отбил от пътя на правдата. Няма кой да прави добро. Нямат ли разум всички, които правят беззаконие? Които изпояждат чадата ми, като че ядат хляб. Господа не призваха, тогази нападна по тях страх голям, защо Бог е в реда на праведните.
към текста >>
О, Господи Боже мой, който си неизменен, закрепи моите слаби братя и
сестри
да пребъдват в тебе и ти да пребъдваш у тях, както пребъдваш в мене, за да сме всички едно, за да те прославим на земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да те прославят.
Обърнал си сърцето ми и виждам твоето присъствие навсякъде, просветлил си ума ми и виждам твоите творения, че всички са добри, опасал си ме в силата си и гледам твоето могъщество, и след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ми според твоята вътрешна пълнота, моето желание е винаги да гледам твоето лице и да се радвам и веселя в пълнотата на твоята любов. Аз ти благодаря за твоята грижливост, с която си ме заобиколил. Благодаря ти, че твоята милост и благост винаги ме следват. Благодаря ти, че всякога ме слушаш и си готов винаги да ми дадеш помощ и да ме крепиш кога съм в нужда, Благи Господи, Святи Отче на небето и на земята, избави ме от ухищренията на лукавия. Ето, ти си ми говорил и аз вярвам, че ти ще ме утвърдиш във веки, за да те славя.
О, Господи Боже мой, който си неизменен, закрепи моите слаби братя и
сестри
да пребъдват в тебе и ти да пребъдваш у тях, както пребъдваш в мене, за да сме всички едно, за да те прославим на земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да те прославят.
Благи Отче, който ми даваш живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода, и който ни задоволяваш с хилядите си благословения всеки ден. Твоето слънце изгрява всеки ден като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и разпръсква твоите благости повседневно. То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му. Колко са многочислени твоите наредби, всичките не могат да се изчислят. Ние всичките твои чада днес идем да ти принесем своята благодарност, че си ни облякъл в дрехите си на живота, и колко са хубави тия облекла, с които си ни обгърнал, о, Господи, благословен от века, приеми и днес нашата благодарност, нашата молитва, която ти принасяме. Амин.
към текста >>
„А сега остават тези
трите
: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта" (I Кринтяном 13:13)
И неговата милост е това: „Нито един косъм не може да падне от главата ви без Божията воля". Облечете се в Господа Исуса Христа и не промишлявайте за плътта в похотите й. Р 13:14; 9 XI - 1904 г. Псалми 40:4=35; 5=66; 6=73; 4=81; 8-120; 3- 119; 75-132; 4-33; 3-23-2. януари 9 - 1900 година, неделя
„А сега остават тези
трите
: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта" (I Кринтяном 13:13)
От всички дарби, които човек може да притежава, най-голямата е любовта. От Словото Божие се вижда ясно, че тя ще преживее всичко. „Съвършената любов изпъжда вън всякакъв страх". И от самите Божии думи се вижда, че и самото съвършенство се постига само чрез нея. То е плод на съвършения Дух на любовта.
към текста >>
Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия
три
сили, които действат взаимно.
То е плод на съвършения Дух на любовта. Защото наистина „който пази неговото слово, в него Божията любов е съвършена." (I Йоан 1:5). В противоположност казва Евангелието от Йоан, за да покаже силата на думите Господни, „който не люби не е познал Бога". Защото „Бог е Любов". Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува.
Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия
три
сили, които действат взаимно.
За да ни убеди словото, че наистина вън от вярата, надеждата и любовта, в Бога не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота. Ето що казва: Таквиз ще ти бъдат онези, с които си се трудила и търгувала от младостта си, ще бягаш скитающа и всякой в страната си, никой не ще те избави. (Исайя 47:15). Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство. Всички, върху които сме градили своето щастие, и на които сме се надявали, почват да ни напускат и бягат от нас, като видят нашето бедствие, лъжлива е всяка друга основа, която можем да положим в живота си, освен онази, описана в Словото Божие.
към текста >>
19.
09.РАЗГОВОР ШЕСТИ
Ако го смажеш и
стриеш
, той с търпение приема своята участ и не те мрази за стореното му зло.
Този червей извършва една почтена работа, макар и унизен до пръстта. Ако го попиташ защо е избрал този живот, той ще ти отговори, но ти, който се съмняваш в Божиите думи, ще се усъмниш и в отговора на червея. Той може по някой път да прегризе някое коренче или листо, или някое твое дърво от градината ти, но ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил на много уроци. Той не роптае, винаги е доволен.
Ако го смажеш и
стриеш
, той с търпение приема своята участ и не те мрази за стореното му зло.
Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго място, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло. Земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар на тебе това да не ти е приятно. Пред тебе аз съм престъпник може би, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа - моята храна е пръстта и както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напамня, че ако служиш на света, ще те изям и да не ми се сърдиш, ако един ден се отзова и почна да човъркам твоята мазнина.
към текста >>
20.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Милостта му ще те озарява всяка
сутрин
и вечер, и не ще има невъзможни неща за неговата благост и любов.
Господ е винаги близо при своите избраници. Ти ще опиташ скоро неговата благост. Той ще ти помогне в тия усилни времена. Има да ти съобщя много неща. Той ще бъде с теб в пътя, който ти е назначил и ще те ръководи с крепката си ръка.
Милостта му ще те озарява всяка
сутрин
и вечер, и не ще има невъзможни неща за неговата благост и любов.
Той ще идва рано всякога и ще те вдъхновява с мислите на Духа си и ще всява благите желания на душата си. Ще те вдига преди зорите и ще прекарва часовете на деня с душата ти и ще те весели постоянно в пътя си. Няма да бъдеш лишаван от нищо добро. Ето този Дух на Истината ще обитава с тебе. Неговата мъдрост и знание ще бъде твоя подпора.
към текста >>
Три
неща изисква Духът Божии.
Ако мислиш, че онзи, който е бил силен да вмъкне злото в тебе и да поквари сърцето ти, мисли тъй също, че Бог е още по-силен да изпъди и очисти всичко вътре в нази. Не се съмнявай, Господнята Любов е непреодолима и нея никой грях не може да я отвърне от пътя й. Спасението е от Господа и е дело на благодат. Ако искаш да имаш весел дух и мислите ти да бъдат благословени, помни това, което Бог е определил. 1 октомври
Три
неща изисква Духът Божии.
Да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията воля, а доброто мислене е неговата любов. Добре да се храниш е: да възприемем всичко, както Бог е определил за живота. Добре да живеем е да изпълняваме всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислим е: да разсъждаваме и мислим и да гледаме това, което Господ е създал.
към текста >>
Приятелю, една добра мисъл може да се спечели и с
три
гроша.
Един ден те ще се сдобият със забранения плод. И какво придобиват? - Изгубили са от своята предишна тишина и радост. И за да прикрият своето унижение и нещастие, те почват да се обличат с хубави и скъпи дрехи, като влагат всичкото си достойнство в тях, понеже им липсва главното - духовна чистота и възвишеност. Техният дух е неспокоен, всичко им е противно и отвратително.
Приятелю, една добра мисъл може да се спечели и с
три
гроша.
Да изучаваш Божиите пътища, да съзерцаваш неговите мисли в тоя живот е много по-добре, отколкото да правиш каквото и да е друго нещо вън от това. Божиите наредби са вечните наредби. Тях да учи някой и да ги следва е облага за ума и душата. Да схващаме ония закони и сили, които крепят този порядък, е дело велико. Ако всеки ден печелиш по една добра мисъл и извършваш по едно добро дело, след време ти в същата мисъл ще бъдеш благат.
към текста >>
21.
04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ
Грехът в живота е двуяк, когато една душа върти всичко според щението на своето сърце и се
отрича
от Господа и когато една душа възпира духът в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа да го извърши чрез него.
Той вече създава път, план на живота си, който с всички непочтени средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото и успешно да е, щом няма в себе си Божието благословение, скоро или късно краят му ще е гибелен. В света само Бог има право да създава и да урежда живота според както иска. Всеки, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява неговата добра и блага воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото положение и да заема, ще се намери един ден в положение, в което само бесовете на поднебесната обитават.
Грехът в живота е двуяк, когато една душа върти всичко според щението на своето сърце и се
отрича
от Господа и когато една душа възпира духът в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа да го извърши чрез него.
Виждам сега, че това, което ти говоря, те безпокои, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление. Но не бой се, ти трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, за да ти покаже кое е добро и кое е лошо. Грехът се почва от и в сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става явно вече, т.е. почва да се извършва. Затова и Духът Божии винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши мисли.
към текста >>
22.
12.Кожено тефтерче
Така говори Духът святи: на трети стана възвание, а на четвърти освещение, а в целостта на
три
и четири: числото седем - служение.
КОЖЕНО ТЕФТЕРЧЕ ОБЕЩАНИЕТО ГОСПОДНЕ
Така говори Духът святи: на трети стана възвание, а на четвърти освещение, а в целостта на
три
и четири: числото седем - служение.
Всякога, кога ме призоваваш, ще те слушам, защото съм Бог Свети, Дух силен, бързам да помагам. Правда, чистота, вяра, надежда и любов не търпи никое двоумение, нито двуеличие. Вън всяка гневливост. Бог не е Бог на гнева, но на благостта. Той не приема одумването и неблагодарността.
към текста >>
Във всичките ти пътища не се отстранявай от показанията на моя свят Дух, от моя свят закон, ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като
утринна
роса.
Искай от мен велики неща за себе си и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш. Възвиси душата си към моя престол. Призови ме в милостта ми и ще ти отговоря. Не се смущавай духом, не считай моите наказания за нещастия, те са обич на благословения. Мъчнотиите не взимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка, скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа.
Във всичките ти пътища не се отстранявай от показанията на моя свят Дух, от моя свят закон, ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като
утринна
роса.
Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам в теб. Кажи ясно всичките си нужди. Искай и не мълчи, проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствай във всичките си пътища и моят свят Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият, защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които отначало крия в себе си за твоята душа. Аз съм Господ твой, така благоволявам да възвестя името ти между моите избрани, за да те представя в тяхното общение, да ти назнача място в моето служение и да им изявя своята воля.
към текста >>
Води ни като добър пастир при зелените пасища, при
бистрите
утоки.
Това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят. Велики Господи на всяка сила и крепост, застани за делото си. Приклони сърцата на ония, които си избрал да се назоват начатък на твоята слава и величие. Благии Господи наш, ръководи ни с милостивата си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти.
Води ни като добър пастир при зелените пасища, при
бистрите
утоки.
Един ти Господ и спасител на света, знаен преди всичките векове на светлината, един в зарящата виделина на живота ми. Разшири душата ми, възрасти духа ми, възроди сърцето ми, просвети ума да те славя сега и всякога. Амин. О.П. на В.Б.Б. Закваси сърцето си и думите на устата си с мъдростта. Зрението и Духът си с истината, ръцете и силата си с правдата.
към текста >>
23.
13.Червено тефтерче
Води ни, Господи, като добър пастир при зелените пасища, при
бистрите
утоки.
Благи небесен Баща, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето име - ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят. О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани за делото си. Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на твоята слава и величие. О, благи Боже, ръководи ни с милостивата си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от словото ти, да не престъпваме закона ти.
Води ни, Господи, като добър пастир при зелените пасища, при
бистрите
утоки.
Господи, царю наш и Владико Святи, Господар на всичките светове, Господи, който си възвишен във величието на своето слово. Господи Боже наш, който освещаваш всички и даваш изобилието на своите благости. О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. Господи мой и Боже мой, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да влезе при тебе, при твоя престол, при твоята вечна благодат, която ме озарява постоянно. О, Господи, към тебе викам, към тебе възвишавам гласа си, към тебе отправям сърцето си.
към текста >>
Благословението си, което ти пращам, ще бъде като
утринна
роса, като пролетен дъжд върху жадната земя.
Ето моя ангел, когото пращам да ти помогне и то неотложно, ще пристигне навреме. Твоите нужди са ми известни; зная ги аз всичките, нищо не е скрито от моето око, но вярата ти е в мене, трябва да е вяра непоколебима. Ето аз съм този, който те уча всеки ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи. Моят вечен дух се услаждава в истината, която прониква в твоята душа. Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие и правотата на духа ти - моята радост.
Благословението си, което ти пращам, ще бъде като
утринна
роса, като пролетен дъжд върху жадната земя.
Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, и което ще дава плода си навреме. Моята ръка не се е съкратила да дава. Пълен съм с изобилие и неизчерпаемо богатство, което държа всички онези, които ме любят и се боят от името ми, на тях ще дам да наследят всичко това, което съм приготвил от незапомнени времена. Гласът и молитвата ти са при мен; стенанието на душата ти е възлязло пред престола му, чувам въздиханието на Духа ти, който ръководи твоите съдбини, слушай ме, аз ще възвестя името си и то скоро. Ще направя целия свят да потрепери от словото ми.
към текста >>
В теб ще процъфтят като
утринен
цвят.
Той ще стане един от първите помежду многото. Във всичките му пътища ще му съдействам и ще го повиша, за да познаят, че аз съм Господ. Моето слово ще ти е помощ и ще ти каже всичко, което има да им кажеш в моето върховно име, което ще бъде знамето на моята правда. Всички до един ще слушат, което ще им кажеш, това ще го познаят, защото аз съм с тебе, този, който ходи, твоят благ Господ, който всички поддържам, заради името на своята благост. Аз ще благословя този твой народ, те ще те познаят от нине, че ти си им ангел хранител и Бог и Господ Спасител.
В теб ще процъфтят като
утринен
цвят.
Сега скоро аз ще им проговоря чрез твоите уста и ще направя сърцата им да се надяват на тебе и да гледат към тебе за помощ. Ще те потърсят с всичкото си сърце и ще те намерят. Няма да има лутания в мрака на тъмнината. Тия думи, които ти диктувам, са верни. Аз сам ще ги заверя пред твоето лице.
към текста >>
VI. Ще се
отричам
всякога от себе си и от света за неговата пълна любов.
II. Вярвам в Господа - Спасителят Емануила, който ми говори сега. III. Вярвам в Божия вечен Дух, който изработва спасението ми: Утешителят Дух Святи. IV. Вярвам в приятеля си Господа Исус Христос и във всички мои братя, и в неговите страдания. V. Святата Божия воля ще изпълнявам всякога без колебание. Словото му ще ми е закон.
VI. Ще се
отричам
всякога от себе си и от света за неговата пълна любов.
VII. Ще посвещавам живот и здраве и все що имам за неговата слава, спасението му ще е моята радост. VIII. Неговият глас, когато ми говори, ще слушам всякога. 2-ри ноември 1897 година ДУХЪТ БОЖИЙ ГОВОРИ И говори Духът Божий с мен и рече ми: Дерзай.
към текста >>
Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната
утринна
росица.
A22 M4 Любовта е извор, тя живота ражда. Нему тя вдъхва своята длъжност напред да върви. Напред да върви, нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человешка тя посажда скромно малки семенца на благи чувства с благи добрини.
Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната
утринна
росица.
А пък слънцето на живота овреме ще озари человека и душата му ще повдигне и оплодотвори всички плодовити семена, истини и добрини. 3:8,13 Софония. За то, чакайте ме, говори Господ, до деня, в който се повдигна за обир, защото изречението ми е да събера народите и да скупя царствата, да излея върху тях негодуванието си, всичкото разпаление на гнева си. Понеже всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността ми. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова.
към текста >>
13. А сега остават тези
трите
: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта.
(Евреем 10:9). 10. Не разумевате ли още, че все що влезва в устата, търбуха и в захода се изхвърля? (Матея 15:17). 11. И ще седне като който лее и чисти сребро и ще очисти левийните синове и ще ги претопи като златото и среброто и ще приносят Господу приношения с правда (Малахия 9:3). 12. А пък аз истината ви казвам: за вас е по- добре да отида аз, защото ако не отида аз, Утешителят няма да дойде на вас.
13. А сега остават тези
трите
: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта.
(I Коринтяни 13: 13). Затова ще разклатя небесата и земята ще се потресе от мястото си. В яростта на Господа Саваота, в деня на пламтящия му гняв (Исайя 13:13). В онзи ден ще бъде олтар Господу всред Египетската земя и стълп Господу при пределите (Исайя 19:19). Както в ден да ходиш благопристойни, не по кощунства и пиянства, не по крамоли и зависти, не по курварство и похотливост, но облечете се в Господа Христа Исуса, и не промишлявайте за плътта и похотите й (139 Псалом).
към текста >>
Пак ви казвам, че двама от вас, ако се съгласят на земята за вяко нещо, което би да потърсят, ще им бъде от Отца моего, който е на небеса, защото дето са двама или
трима
събрани в моето име, там съм и аз посред тях (Матея 18:18,21).
И бездушните неща, които издават глас, свирка или китара, ако не дадат отличителни звукове, как ще познае това, което свирят със свирката или китарата? (I Коринтяни14:7) март. Защото ангелът ли ще върви пред тебе и ще те въведе при Аморейците, Хетейците и Иевусейците, и ще ги изтребя. (Изход 23:23) 10. Истина ви казвам, каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето.
Пак ви казвам, че двама от вас, ако се съгласят на земята за вяко нещо, което би да потърсят, ще им бъде от Отца моего, който е на небеса, защото дето са двама или
трима
събрани в моето име, там съм и аз посред тях (Матея 18:18,21).
14. Пристъпете при мене, чуйте това, от начало не съм говорил скришно, откогато стана това, аз бях там. И сега ме проводи Господ Йехова и Духът му (Исайя 48:16). Може ли користта да се отнеме от силните или да се отърват, които са от юнак запленени. (Исайя 49:24). март 19.
към текста >>
Моето благословение, моят дар, който ти пращам, ще бъде като
утринна
роса, като пролетен дъжд върху жадната земя.
Твоите нужди са ми известни, зная аз всичко, нищо не е скрито от моето око. Но вярата ти в мен трябва да е вяра непоколебима. Ето, аз съм този, който те учи всякой ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи, моят вечен Дух се съуслаждава в истината, която прониква в твоята душа. И смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие. Правотата на духа ти е моята радост.
Моето благословение, моят дар, който ти пращам, ще бъде като
утринна
роса, като пролетен дъжд върху жадната земя.
Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, което ще дава плода си навреме. Моята ръка не се е съкратила да давам, пълен съм с изобилие и неизчерпаемо богатство, което държа за всички онези, които ме любят и се боят от името ми. Тем ще дам да наследят всичко това, което съм приготвил от незапомнени времена. Гласът и молитвата ти са при мен. Стенанието на душата ти е влязло пред престола ми.
към текста >>
Ще ме призоваваш рано и ще отговарям в
утринните
зари на зората.
Ти, който от сега ставаш мой; поверяваш всичко в моите ръце, от сега аз сам ще те ръководя. Сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все що трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под моите криле. Аз ще бъда страж над тебе, окото ми ще бди за съдбините на твоето сърце.
Ще ме призоваваш рано и ще отговарям в
утринните
зари на зората.
Преди да повикаш, ще ти отговоря и преди да пожелаеш, ще ти давам своите божествени дарования. Ще бодърствувам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш името ми и да не опетняваш благодатта ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам.
към текста >>
И мирът ти ще изгрее като
утринно
слънце на живота, защото то е живот.
Гледай да не оскверняваш името ми и да не опетняваш благодатта ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, когато пиеш вода, всичко, каквото вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си, а аз Бог един ще те утвърдя във всичко.
И мирът ти ще изгрее като
утринно
слънце на живота, защото то е живот.
А сега бъди ти верен към мен, не считай моята слабост на плътта за грях. Подкрепи ме с любовта си. февруари 14. Бог се от зло не изкушава. Малка ви е вярата.
към текста >>
Всички, които вярват в моето име, ще се развеселят, когато ме видят, защото аз ще ги заведа при
бистрите
потоци на живота и при зелените пасища, където ще приемат изобилно.
Ето, цялото небе се движи напред, всички духове взимат участие в общото дело, което наближава да преобрази света. Царствата земни ще преминат и царството на вековете ще настане. Днес от человеците се отделят всичките лоши духове, всичките подбудителни причини, които Духът Божи гони навън към повърхността на живота. Сърцата человечески почват да се освобождават от всичките заразителни влияния, желанията почват да се обуздават, мислите да се въплотяват в съзнанието, съвестта се събужда, страхът от бъдещето се повдига и застава пред ума на този род, който почва да се плаши от себе си. Дерзайте всички, които търсите Господа, вашата сила ще се възобнови и душата ви ще стане девствена.
Всички, които вярват в моето име, ще се развеселят, когато ме видят, защото аз ще ги заведа при
бистрите
потоци на живота и при зелените пасища, където ще приемат изобилно.
Пост и молитва ще държите, докато се облечете от горе. Моят Отец ще идва сутрин рано да ви разбужда, за да принасяте благодарствена молитва на мене. Моят Дух ще идва всякога рано да ви казва кога ще държите пост, за да се укрепявате духом в истината, и бъдете уверени, че от сега победата ще бъде ваша. Все, що попросите, ще ви бъде, защото Бог иде да се прослави във вас. Той е верен и истинен, и все, що ви обещава според величието на милостта си, ще ви бъде.
към текста >>
Моят Отец ще идва
сутрин
рано да ви разбужда, за да принасяте благодарствена молитва на мене.
Днес от человеците се отделят всичките лоши духове, всичките подбудителни причини, които Духът Божи гони навън към повърхността на живота. Сърцата человечески почват да се освобождават от всичките заразителни влияния, желанията почват да се обуздават, мислите да се въплотяват в съзнанието, съвестта се събужда, страхът от бъдещето се повдига и застава пред ума на този род, който почва да се плаши от себе си. Дерзайте всички, които търсите Господа, вашата сила ще се възобнови и душата ви ще стане девствена. Всички, които вярват в моето име, ще се развеселят, когато ме видят, защото аз ще ги заведа при бистрите потоци на живота и при зелените пасища, където ще приемат изобилно. Пост и молитва ще държите, докато се облечете от горе.
Моят Отец ще идва
сутрин
рано да ви разбужда, за да принасяте благодарствена молитва на мене.
Моят Дух ще идва всякога рано да ви казва кога ще държите пост, за да се укрепявате духом в истината, и бъдете уверени, че от сега победата ще бъде ваша. Все, що попросите, ще ви бъде, защото Бог иде да се прослави във вас. Той е верен и истинен, и все, що ви обещава според величието на милостта си, ще ви бъде. Той иде сам да уреди, да оправи, да обърне, да призове всички онези, които от начало се избраха за неговото дело. Истината ще ви се каже вече ясно.
към текста >>
24.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
Човешкото тяло е съставено от
три
главни системи на органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа на телосложението.
Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота. ІІІ. Новото подразделение. Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо становище, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи. Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за ума.
Човешкото тяло е съставено от
три
главни системи на органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа на телосложението.
Те са: 1. мотивната [лат. Motion – движение] или двигателно-механичната [опорно-двигателната] система; 2. виталната [жизнената] или питатателната [храносмилателната] система и 3. умствена или нервическа система.
към текста >>
термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези
три
разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват.
Motion – движение] или двигателно-механичната [опорно-двигателната] система; 2. виталната [жизнената] или питатателната [храносмилателната] система и 3. умствена или нервическа система. Мотивната или механическа система е съставена от костите, лигаментите [лат. Ligamentum – мед.
термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези
три
разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват.
Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент. Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент. Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е.
към текста >>
Виталната или питателната система е тъй също съставена от
три
класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване.
умствена или нервическа система. Мотивната или механическа система е съставена от костите, лигаментите [лат. Ligamentum – мед. термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези три разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват. Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент.
Виталната или питателната система е тъй също съставена от
три
класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване.
Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент. Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.
към текста >>
психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от
три
разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите.
Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент. Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент. Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е.
психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от
три
разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите.
Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент. И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума. ІV. Характеристики на темпераментите. 1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани.
към текста >>
Когато преобладават тези
три
вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.
Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент. Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите.
Когато преобладават тези
три
вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.
И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума. ІV. Характеристики на темпераментите. 1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела.
към текста >>
И тъй ние имаме тогава под тази квалификация
три
първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума.
Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент. Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.
И тъй ние имаме тогава под тази квалификация
три
първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума.
ІV. Характеристики на темпераментите. 1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително.
към текста >>
Този темперамент е повече свойствен на жените, отколкото на мъжете и придава
симетрия
и облост на чертите и известна привлекателност и приятност на линиите.
Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело. Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност, усърдие, нетърпение, ентусиазъм, чести колебания и двоумения. Те притежават повечето променчивост, отколкото настойчивост, повече блясък, отколкото дълбочина . Те скоро се възбуждат от своите чувства и страсти, но и скоро утихват, както и се възбуждат. Изобщо владеят весело разположение.
Този темперамент е повече свойствен на жените, отколкото на мъжете и придава
симетрия
и облост на чертите и известна привлекателност и приятност на линиите.
От европейските народи – англичаните, германците и русите притежават в доста голям размер от този темперамент. Тези, в които този темперамент е развит, обичат твърде много пищните храни и напитки и веселото общество и другари и често страдат от преяждане. От този темперамент хора ги бива за придворници. Извънмерното развитие на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните. Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят.
към текста >>
Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от
симетрията
на развитието.
Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват.
Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от
симетрията
на развитието.
Най-доброто темпераментно състояние е това, в което трите тези първоначални елементи се хармонически смесват. В това се добива съвършенството на физическото устройство на тялото и най-доброто състояние за хармонията на умствените проявления.
към текста >>
Най-доброто темпераментно състояние е това, в което
трите
тези първоначални елементи се хармонически смесват.
Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват. Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието.
Най-доброто темпераментно състояние е това, в което
трите
тези първоначални елементи се хармонически смесват.
В това се добива съвършенството на физическото устройство на тялото и най-доброто състояние за хармонията на умствените проявления.
към текста >>
25.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната
доктрина
на един току-що възрастващ Учител.
ДИАЛОЗИ НА РЕФОРМАЦИЯТА БЪЛГАРСКА Аналогията е най-първична и инстинктивна читателска интерпретация. Затова можем да започнем със сходствата на епистоларните диалози в тая книга с Диалозите на Платон или с писмата на Еразъм до Томас Мор. В древногръцкия първообраз Сократ е свръхсетивен учител, а самият Платон е ученик, инспириран от негови мисли.
В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната
доктрина
на един току-що възрастващ Учител.
Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.
към текста >>
Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в
тристъпен
ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.
В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител. Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс.
Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в
тристъпен
ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.
Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура.
към текста >>
Съществуват доста образци за такива несъстояли се
триади
.
Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел.
Съществуват доста образци за такива несъстояли се
триади
.
Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси. За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност.
към текста >>
Така както не са идентични предметите на
трите
науки - философия (вкл.
Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс.
Така както не са идентични предметите на
трите
науки - философия (вкл.
теология), история и културология. Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии. От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения. Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е. с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от трите сфери принадлежи феноменално.
към текста >>
От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна
триада
, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения.
Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс. Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл. теология), история и културология. Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии.
От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна
триада
, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения.
Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е. с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от трите сфери принадлежи феноменално. Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс. Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция.
към текста >>
с
три
специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от
трите
сфери принадлежи феноменално.
Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл. теология), история и културология. Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии. От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения. Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е.
с
три
специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от
трите
сфери принадлежи феноменално.
Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс. Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата.
към текста >>
Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички
атрибути
на институция.
От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения. Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е. с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от трите сфери принадлежи феноменално. Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс. Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство.
Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички
атрибути
на институция.
По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е.
към текста >>
Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на
триадата
духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст.
Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет.
Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на
триадата
духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст.
Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане.
към текста >>
Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската
патриаршия
- институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие
администрира
източноевропейското православие.
Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане.
Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската
патриаршия
- институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие
администрира
източноевропейското православие.
На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е. национален вариант на православния религиозен култ. Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в частност - българско национално самосъзнание. Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум. Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа.
към текста >>
Но по този начин той неволно
отрича
онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа.
Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие. На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е. национален вариант на православния религиозен култ. Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в частност - българско национално самосъзнание. Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум.
Но по този начин той неволно
отрича
онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа.
Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е. извън възникването на съзнанието. В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум.
към текста >>
По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот,
отрича
се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва.
Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението.
По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот,
отрича
се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва.
Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека.
към текста >>
И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася
атрибутите
на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща.
пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец.
И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася
атрибутите
на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща.
Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи.
към текста >>
Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и
демонстрират
своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик.
Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др.
Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и
демонстрират
своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик.
Например Георги Миркович - Доктора завършва католически колеж и играе ключова роля в униатското движение за църковна независимост. От своя страна, П. Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване.
към текста >>
Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се
отричам
от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя.
Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и свободен от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на Западноевропейската реформация. Доста по-рано, в писмо от 1899 г., П.
Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се
отричам
от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя.
Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества. Дори Георги Миркович учредява първото българско спиритично дружество Милосърдие, а в едно свое писмо П. Киров го нарича „баща на спиритистите в България". Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури.
към текста >>
Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те
демонстрират
качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация.
Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! (1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление. За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П.
Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те
демонстрират
качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация.
Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна.
към текста >>
В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди
три
години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие.
Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление. За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П. Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация. Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя.
В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди
три
години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие.
В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар.
към текста >>
През следващите
три
години записва няколко мистични текста, включително и т.нар.
В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.
През следващите
три
години записва няколко мистични текста, включително и т.нар.
Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия.
към текста >>
Преди всичко той изгражда методологична
доктрина
- система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос.
Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи.
Преди всичко той изгражда методологична
доктрина
- система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос.
Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух. В писмо от 1900 г. П. Дънов казва: Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос, а една година преди това пише на П. Киров и Т. Стоянов: Вие трябва да се новородите от Духа Божий.
към текста >>
Ставайте
сутрин
рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви.
Дънов казва: Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос, а една година преди това пише на П. Киров и Т. Стоянов: Вие трябва да се новородите от Духа Божий. Нови сърца трябва да приемете от Господа, преди да приемете силата на Неговото Слово. Това се гответе, защото ще приемете Духа Светаго от горе, кога ви посетя лично и ви благословя от името на Господа.
Ставайте
сутрин
рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви.
Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, царят на деня, че славите Господа Бога нашего. Всичко в П. Дънов излъчва импулси към Аз-съзнанието на последователите му - и проповедите, и методологичните наставления, и музикалните му фрагменти. В определени моменти внушенията му са толкова завладяващи, че се усещат буквално като собствени физиологични процеси, като новоосвободени жизнени сили на самосъзнанието, предразполагащи към персонифицирано преживяване на Свети Дух. В състояние на подобна признателност П.
към текста >>
Нерядко към самия Христос се пристъпва като към същество, натоварено с
атрибути
на Отец, дори първата оригинална молитва в методологията на П.
(1899 г.) Налице е и втора характеристика на П. Дънов като Учител. Въпреки че не се ангажира с нито една социална или религиозна институция, той настойчиво експлоатира традиционни модели на българската народопсихология и религиозно съзнание. Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към живота на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на духовната реалност.
Нерядко към самия Христос се пристъпва като към същество, натоварено с
атрибути
на Отец, дори първата оригинална молитва в методологията на П.
Дънов започва с обръщението: Господи, Боже наш, благий ни небесен Баща (1900 г.). От друга страна обаче, стилът на П. Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му. Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята. Може би затова в началото на повечето от писмата на П.
към текста >>
и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична
доктрина
е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация.
Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането. Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание. В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е.
и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична
доктрина
е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация.
Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос.
към текста >>
Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице
триадата
духовен импулс-история-култура.
Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос. С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация.
Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице
триадата
духовен импулс-история-култура.
Както се опитахме да докажем по-горе, спиритуалната и социалната дейност на Учителя П. Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс. В този смисъл епистоларният диалог в тази книга е пръв акт, с който импулсът става историческо събитие. В индивидуалната воля на П. Киров и съмишлениците му историята на Българската реформация придобива темпоралност и подхваща своето битие.
към текста >>
26.
Пеню Киров - №2
В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на
три
ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака.
В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на
три
ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват". Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни факти нито в писмата, нито в дневника на П. Киров, което говори, че такава среща се е състояла, но не на физически план. (П.К., №2, 08.09.1898 г.)
към текста >>
във фермата на Джон Фокс от Хайдсвил, щата Ню Йорк, когато
сестрите
Маргарет и Кати Фокс започват публично да
демонстрират
контактите си с духове.
(П.К., №2, 08.09.1898 г.) 5. Сеанс е понятие в спиритизма, с което се назовава контакта на т. нар. медиуми с Невидимия свят. Спиритизмът се основава на предположението, че съществува свят от фина материя, който обгръща материалния свят. Като движение спиритизмът се разгръща след 1848 г.
във фермата на Джон Фокс от Хайдсвил, щата Ню Йорк, когато
сестрите
Маргарет и Кати Фокс започват публично да
демонстрират
контактите си с духове.
Подобни демонстрации стават мода в Европа и САЩ, но течението истински се разраства в началото на ХХ в. Във Великобритания, където спиритизмът се радва на вниманието на сър Оливър Лодж и сър Артър Конан Дойл, интересът към него е особено голям. Асоциацията на спиритистите във Великобритания и Националният съюз на спиритистите са двете най-големи организации от този вид в света по онова време. (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 6. Тодор Стоименов (Стоянов).
към текста >>
27.
Петър Дънов - №1
От тях ортодоксална традиция назовава по име само
трима
: Михаил - небесният „архистратег" (от гр.
(У., №1, 14.09.1898 г.) 9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16).
От тях ортодоксална традиция назовава по име само
трима
: Михаил - небесният „архистратег" (от гр.
„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>
28.
Пеню Киров - №3
Тя си
трила
очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти.
От брата Василя получих писмо, той сега се намира в Кайро. Помниш ли съня, що Ви казах, че ме плесна и каза: „В Кайро отивам". Тъй се и изпълни. Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съобщеното Ви и при това му загатнах, за да се завърне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа. Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал.
Тя си
трила
очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти.
И то [видението] тогава се изгубило. Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината. Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления. Амин.Поздрав и на г-на Д-ра.
към текста >>
29.
Пеню Киров - №4
се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си
изтрил
лицето, като при това се и разхождал.
И наставленията Ви дохождат навреме, когато [в]се има нужда от Божията помощ. Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога. По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч. и работих нещо и в 11 и няколко минути си легнах, а жена ми по-отрано беше си легнала. В 12 ч.
се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си
изтрил
лицето, като при това се и разхождал.
После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи. Человекът по маниерите и привичките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгавината), но само по с голяма фигура. Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме попита, вижда, че аз лежа при нея. Тогава чак разбира, че това е дух, но без да се уплаши. И още докато мисли, духът става невидим и вместо него се явява една хубава светла звезда.
към текста >>
30.
Пеню Киров - №7
Трима
от братята - Христо, Димитър и Николай, живеят и работят като книжари и печатари в Бургас.
(П.К., №7, 30.11.1898 г.) 34. Отпечатването е трябвало да стане в печатница „Велчев" в Бургас. Фамилията Велчеви води началото си от с. Жеравна, Котленско. Бащата - Въльо Атанасов Велчев, абаджия, и майката - Ганка Тодорова Стоянова, имат общо 9 деца - 5 синове и 4 дъщери.
Трима
от братята - Христо, Димитър и Николай, живеят и работят като книжари и печатари в Бургас.
Родът Велчеви е един от значимите в историята на гр. Бургас, допринесъл много за просперитета на града в края на Х1Х и през ХХ век. Атанас е най-големият, следван от Христо, Димитър и Николай. През 1924 г. Д. Велчев основава първата в България и на Балканския полуостров моливна фабрика „Девеко", която след национализацията през 1947 година е известна под името „Хемус".
към текста >>
31.
Петър Дънов - №7
Архангел Михаил дойде тази
сутрин
при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войнства да тури света в обсадно положение.
Варна, 2 декем[врий] 1898 г. Любез. ми бр. Киров, Приех вашето писмо и съобщенията. Благодаря Ви много за сърдечните Ви поздравления. Радвайте се, аз имам радостна вест.
Архангел Михаил дойде тази
сутрин
при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войнства да тури света в обсадно положение.
Той чака заповед от Бога и щом приеме първия знак, ще затръби и ще тури в смущение всичките народи. И след това Господ Исус от небето заедно с всичките светии ще пристигне да възстанови новия ред на Царството. Аз чакам за Обещанието. Идущата година ще почнем. Бдете и молете се.
към текста >>
32.
Пеню Киров - №8
Днес, на 7-и
сутринта
, получих отвореното Ви писмо.
Казах му да разхвърлят буквите и го предупредих да не разпространят някои отпечатъци, а ако е останал някой, да го унищожат, на което той остана съгласен, но дали ще го изпълни, не зная [зачеркнато от П. К.]. Той ми каза, че засега имали работа, но „за до неделя40 ще ги разхвърлим" и не ще разпространят нищо. На Д-ра писах още оня ден отворено писмо и вчера — затворено, с което му явих за всичко, що ни пишеш относително „Призванието" и му пратих препис от съобщението, което ни изпрати. При това си [писмо] ти изпращам един препис от едно съобщение, дадено нам от разни наши святи приятели. Думата „разклонение имате", казана в първите редове на съобщението, не можем да разберем, затова моля, яви ни, що ще е тя [зачеркнато от П. К.].
Днес, на 7-и
сутринта
, получих отвореното Ви писмо.
Приеми сърдечните ни поздрави от бр. Тодор и от мен, твой верен в Христа брат: П. Киров 7. XII. [18]98 г. ..................
към текста >>
33.
Петър Дънов - №12
Нашите братя и
сестри
в Небето ни чакат.
Но има още време, братя мои, да работим за Славата Божия, и то с усърдие. Молете се Бог да ви даде разумение да ходите тъй, както трябва, с всяко смирение и дълготърпение, да изработвате със страх и трепет вашето спасение, защото Бог е, Който действа във вази. Духом бъдете пламенни, в Молитва усърдни, в надежда постоянни. Ние сме странници и пришълци в тоя свят. Ние не сме от него.
Нашите братя и
сестри
в Небето ни чакат.
Знайте, победа велика ще стане в света. Не сте още готови, вярата ви е слаба, затова Господ чака, и то за своите си, докато се изпълни числото. Не бойте се, около вас стоят войнствата Божии. „Онова, което обещах да ви кажа, има още време. Вие сами ще го видите." Тайните Божии не могат да се откриват.
към текста >>
34.
Пеню Киров - №14
су
тринта
в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня.
Грях, рабче, ще направиш, ако отидеш по-рано". И то защото исках да изляза някъде да си диря работа. А аз като се усъмних и като постъпих засега в работа, ще чакам да ни се даде чрез теб заповед. Вместо такива съобщения аз имах едно друго насън. На 17 февруари т[ази] година към 5 ч.
су
тринта
в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня.
Дойде при мене и аз го помолих, като му казах: „Любез. господине, поноси поне бр. Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори.
към текста >>
Поздрави Д-ра от нас и моля да яви да употребява ли баща ми още лековете, които му [е] дал, понеже както преди нямал кашлица, а само
сутрин
, и то когато времето бивало студено, тогава и храчките му изобилстват.
заплата [зачеркнато от П.К.]. Не беше ми по волята да почвам работа, но какво да правя, може Волята Божия да е такваз, и при това в много отруднено положение бях останал. Ако е Волята Божия, яви ни да пратим ли от Божията заповед и на бр. в Христа Господа Хараламби Джамбазов64, находящ се в гр. Дряново? Относително кой час да се молим, ний избрахме св[етата] неделя заран от 5-6 часа.
Поздрави Д-ра от нас и моля да яви да употребява ли баща ми още лековете, които му [е] дал, понеже както преди нямал кашлица, а само
сутрин
, и то когато времето бивало студено, тогава и храчките му изобилстват.
Приеми сърдечните ни братски поздравления от мен и от Тодор. Твой в Христа Господа брат: П. Киров № 14 (продължение) Ето нашето обещание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваме в следующите десет свидетелства, които Духът на Истината ни дава. Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил.
към текста >>
Отричам
се от себе си и от всичко световно за Божията любов.
[подпис П. Киров и Т. Стоянов] Приемам да изпълня волята на един истинен и праведен Бог без колебание. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]
Отричам
се от себе си и от всичко световно за Божията любов.
[подпис П. Киров и Т. Стоянов] Ще посветя живот и здраве и всичко друго за Божията слава и славата на Неговото дело. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]
към текста >>
35.
Петър Дънов - №15
Часът седем (в)
сутрин
е определен за нашето дело „в неделя".
Киров и Тодоров, Писмото ви приех — радвам се за вашето решение. Идущият четвъртък ще ви пиша и д-р Миркович ще ви връчи моето писмо, понеже той ще дойде на 18-и по работа в Бургас66. Можете да изпратите онова на вашия приятел67. Само му дайте всичките упътвания нужни, по които да се ръководи.
Часът седем (в)
сутрин
е определен за нашето дело „в неделя".
Имате нарочно поздравление от двама наши братя и приятели68 от Русенско, които наскоро ми писаха по същата работа. Делото върви успешно засега. Името на онзи приятел, който ви е говорил, ще ви го съобщя, ако само желае да стори това. Той е М.* Нарочни поздравления от Д-ра.
към текста >>
36.
Пеню Киров - №15
Днес даже на
три
-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня.
Ний сега-засега с Божията воля следваме делото, но виждаме, че любезният ни Небесен Баща изработва нашето спасение. Това освен гдето го разбираме, но и го чувстваме. Ний с бр. Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни смущават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила.
Днес даже на
три
-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня.
И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние. Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае. Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща. Други никакви новини нямаме. Със стоическо търпение чакаме обещ[аното].
към текста >>
в църквата служи отец Луиджи от
Триест
(П.К., №15, 28.03.1899 г.).
От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г.
в църквата служи отец Луиджи от
Триест
(П.К., №15, 28.03.1899 г.).
към текста >>
37.
Петър Дънов - №22
Ставайте
сутрин
рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви.
Аз вас чакам. Призовете Господа и Му предайте всичкия си живот и бъдете готови за Словото Му, което ще Ви съобщя. Вие трябва да се новородите от Духа Божий. Нови сърца трябва да приемете от Господа, преди да приемете силата на Неговото Слово. Това се гответе, защото ще приемете Духа Святаго от горе, кога ви посетя лично и ви благословя от името на Господа.
Ставайте
сутрин
рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви.
Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, Царят на деня, че славите Господа Бога Нашего. И вечер късно пак Му благодарете. Пак ви казвам, вие трябва да станете нови създания в Господа Исуса. Победата ще се извърши само в Неговото име. Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно.
към текста >>
и
Димитричка
(04.12.1899-14.11.1981).
Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица. Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г).
и
Димитричка
(04.12.1899-14.11.1981).
Атанас е майстор строител на воденици. Заминава си от този свят през 1912 г. Съпругата му Ласка е починала около 1915 г. (У., № 22, 12.07.1899 г.) 89. Село Гюле кьой се е числяло тогава към община Николаевка (вж.
към текста >>
38.
Петър Дънов - №24
Тук излизам рано всяка
сутрин
да посрещам Слънцето и да гледам дали Славата Господня се е явила на небето.
Ний сме били подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към мене. Моята радост и моят мир почиват в Неговата любов. Небето е отворено за нази: то е дом наш. Аз съм още вън от Варна.
Тук излизам рано всяка
сутрин
да посрещам Слънцето и да гледам дали Славата Господня се е явила на небето.
Славата Господня е онзи стълб, който предвождаше израил[т]яните в пустинята. Той става ми се явява на небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места.
към текста >>
Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви
сутрин
!
Аз съм още вън от Варна. Тук излизам рано всяка сутрин да посрещам Слънцето и да гледам дали Славата Господня се е явила на небето. Славата Господня е онзи стълб, който предвождаше израил[т]яните в пустинята. Той става ми се явява на небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми.
Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви
сутрин
!
Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли.
към текста >>
Северната част образува един светилник с
три
свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли.
Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.
Северната част образува един светилник с
три
свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли.
В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я.
към текста >>
Това стана по 10 часа
сутринта
и трая цели два часа.
На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква.
Това стана по 10 часа
сутринта
и трая цели два часа.
Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я. А да се преплитат една в друга, и при това още много. Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествува[т] и Господ Наш ще се възцари.
към текста >>
39.
Пеню Киров - №24
И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се
отричам
от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат.
И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се
отричам
от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.].
към текста >>
Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук
трима
приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината.
Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми.
Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук
трима
приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината.
От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш. Сега моли се за мен и бр. Тодор и другите приятели в Христа; за мен се моли, да мога съвършено да се отрека от себе си, защото туй се моля и аз, и нека Бог да ни даде живата вяра и Любовта Си Божествена.
към текста >>
сутринта
на р.
....................... 99. Тук вероятно се има предвид, че всички българи тогава са кръщавани в Православната църква. (П.К., № 24, 27.10.1899 г.) 100. Кръщението на П. Киров от Петър Дънов се осъществява през 1900 г., на 23 юли в 5 ч.
сутринта
на р.
Девня при моста на жп линията край Варна. Тогава той е освободен от греха и се е „спогребал в Христа Господа". (П.К., № 24, 27.10.1899 г.)
към текста >>
40.
Пеню Киров - №26 (отворено писмо)
Ний тук
тримата105
вече дохождаме до една хармония на едно вярвание.
То всичко ми се даде. Аз истина, че много време го разисквах с приятелите, но не можех да го приема с всичката си сила, но от милост ми се даде. И така че сега не мога по никой начин да признавам старото и се чудя — толкова време аз защо съм бил в такъв летаргически сън и при това че много пъти сме разисквали върху тази истина. Животът ни е стремление върху [към] Истината. Моля се дано и другият ни брат104 се обърне и да изхвърли страха.
Ний тук
тримата105
вече дохождаме до една хармония на едно вярвание.
Приеми поздравление от всички ни, а особено от приятеля Николай Велчев. Твой верен: П. Киров гр. Бургас, 23. XI. [18]99 г. ....................
към текста >>
41.
Петър Дънов - №30
Нека да пазим думите на Исуса: „Бъдете
хитри
като змии и незлобиви като гълъби".
Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н. Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему.
Нека да пазим думите на Исуса: „Бъдете
хитри
като змии и незлобиви като гълъби".
[Мат. 10:16] Христос е говорил много неща, на които трябва да разбираме Духа, а не буквата, защото Духът е, който дава живота. „Думите, които аз ви говоря, Дух са и живот са", казва Спасителят ни. (Йоан 6:63) „И когато дойде Утешителят, Дух Святий, Който Аз ще ви изпратя от Отца, Той ще ви научи всичко. Той ще свидетелства за Мен." (Йоан. 15:26)
към текста >>
Вече завинаги са из¬
трити
сълзите от лицето му.
Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания.
Вече завинаги са из¬
трити
сълзите от лицето му.
Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви". Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П. Дънов говори за тези степени в едно по-късно писмо до П. Киров от 14 януари 1904 г.). (У., № 30, 20.01.1900 г.)
към текста >>
Както е казано в Откровението: „И ще
изтрия
завинаги сълзите от лицето ви".
Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са из¬трити сълзите от лицето му.
Както е казано в Откровението: „И ще
изтрия
завинаги сълзите от лицето ви".
Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П. Дънов говори за тези степени в едно по-късно писмо до П. Киров от 14 януари 1904 г.). (У., № 30, 20.01.1900 г.)
към текста >>
42.
Петър Дънов - №31
Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка
сутрин
и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно.
Това, което е казал Той, и ще бъде. Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа на истината като новородени деца да Го следваме. Словото Божие няма да се върне празно (Ис. 55:10-11). Господ е записал имената ни в книгата на живота (Ис. 49:15). Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15).
Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка
сутрин
и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно.
Няма връщание вече, напред брате, докато победим с Господа. Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство. Бъде[те] верни, Господ ще ни е крепост, сила и държава. Да оставим вече миналото и да се стремим към бъдещето.
към текста >>
43.
Петър Дънов - №32
Божиите думи трябва да се проверят от устата на двама и
трима
.
Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост. Сега аз желая и ти да си дадеш мнението според твоето вътрешно убеждение. Попитай и ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде, и ми отговори. Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според волята на Господа Бога нашего. В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор.
Божиите думи трябва да се проверят от устата на двама и
трима
.
След като ми отговориш, ще предадем всичко в Божиите ръце и нека Той да стори всичко, което Му е угодно. Дано Господ Бог Мой да превъзмогне в сърцата ни. Поздрави нарочно бр. Тодора. Господ да укрепи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял бр. д-р Мирковича.
към текста >>
44.
Петър Дънов - №34
Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий
сутринта
рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа.
Но трябва да се молим Бог да ги премахне. Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е волята Божия — щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне. Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден.
Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий
сутринта
рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа.
За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата114 — или събота, или вторник, т.е. числата 8 и 11 [април]. Пък ако за Вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня волята Господня. Да бъде във всичко волята Господня. Види се, Господ ще трябва да ни изпитва още.
към текста >>
45.
Петър Дънов - №35
Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота су
тринта
ще тръгна.
Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате.
Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота су
тринта
ще тръгна.
Мир вам от Господа, с братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов ...................... * Неделя, 9 април 1900 г., е Великден.
към текста >>
46.
Пеню Киров - №35
да се
отрича
.
По въпроса за закон и повеление. Така щото ний като живеем под благодат, Любовта за нас е изпълнение на закона, Римляном 13:8-10. А като живеем под благодат и в любов, то вече не е това по закон, защото законът не се изпълнява по добра воля, но [от] страх от наказание и груба сила. В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му. Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е.
да се
отрича
.
Защото при всичко че по закон е сътворен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния человек, т.е. няма я вярата. А в нея, вярата, има любовта и закона, така щото този двигател (вярата) на нашите души прави ни не със сила да любим Бога и да пазим закона, който сега е не закон, а повеление, но от добра воля, изхождаща от разбирание. И още, не казва ли и Словото, че законът и пророците до Йоана [Кръстител] бяха, а оттогаз насетне Царството Небесно се благовества и че ний работим по новия дух, а не по ветхата буква, Римляни 7:6. Сега като е тъй, т.е.
към текста >>
Ний тук сега прекарваме с Д-ра, затова приеми поздравления и от
трима
ни.
И затова Сатана, като се е вмъкнал тук, ний виждаме голотата на хората, при всичко че те се считат, че са облечени в Христа. Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Духа Божий, трудим се да вършим Волята Му. А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението. Размисли и яви ми.
Ний тук сега прекарваме с Д-ра, затова приеми поздравления и от
трима
ни.
Твой верен в Христа Господа: П. Киров Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая. ................... 120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г.
към текста >>
47.
Пеню Киров - №36 (отворено писмо)
* Тогава писмата до Нови пазар и обратно се придвижват за повече от
три
дни.
Важни неща ни са съобщени, [за] които мисля, че Д-рът ти писа. Малко още. Чакаме. Приеми сърдечний ми поздрав. Твой в Христа Господа: П. Киров ...................
* Тогава писмата до Нови пазар и обратно се придвижват за повече от
три
дни.
към текста >>
48.
Петър Дънов - №39
„Гдето са събрани двама или
трима
, там съм и Аз." [Мат.
За теб въпросът е другий. Ти трябва да се бориш, ти си свободен. Аз мога да ви поведа много други стихове от Словото, но оставям на Божия Дух Той да действа. При това, моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си. „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, казва Павел, вършете за славата Божия." [I Кор. 10:31]
„Гдето са събрани двама или
трима
, там съм и Аз." [Мат.
18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов. Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос. Ето, моята радост е тази — да сте усърдни в молитва, духом пламенни, Господу служете. При това, бр[ат], помнете, че ний сме в настъпилите най-важни събития, които се развиват пред нашите очи. Господ няма да закъснее, Той ще се яви във времена усилни.
към текста >>
Най-късно до
трите
половини на идущата година125 времето ще се съкрати.
Ето, моята радост е тази — да сте усърдни в молитва, духом пламенни, Господу служете. При това, бр[ат], помнете, че ний сме в настъпилите най-важни събития, които се развиват пред нашите очи. Господ няма да закъснее, Той ще се яви във времена усилни. Има да последват чудеса и знамения в тая земя. Господ няма да забрави.
Най-късно до
трите
половини на идущата година125 времето ще се съкрати.
Делателите на беззаконието ще се отсекат и този народ ще бъде повикан на подвиг. Сполучи или не, все едно. Три важни събития имат да последват: 1) Вождът ще се яви; кой е Той, Господ знае; 2) Началникът на силите ще бъде изпратен от Господа да накаже враговете Му;
към текста >>
Три
важни събития имат да последват:
Има да последват чудеса и знамения в тая земя. Господ няма да забрави. Най-късно до трите половини на идущата година125 времето ще се съкрати. Делателите на беззаконието ще се отсекат и този народ ще бъде повикан на подвиг. Сполучи или не, все едно.
Три
важни събития имат да последват:
1) Вождът ще се яви; кой е Той, Господ знае; 2) Началникът на силите ще бъде изпратен от Господа да накаже враговете Му; 3) И най-после Господ на силите ще се яви да тури съд и правда. Ний живеем вече във вечността. Ако и да сме тука засега, но то е за кратко време.
към текста >>
Дънов има предвид периода след идните
три
полугодия, т.е.
................... 124. Емаус е селище, за което в Библията се казва, че се намира на 60 стадии (11 км.) от Йерусалим. Клеопа и още един Христов ученик отиват натам, когато Исус им се явява. (У., № 39, 16.06.1900 г.) 125. Вероятно Учителя П.
Дънов има предвид периода след идните
три
полугодия, т.е.
говори за края на 1901 г. (У., № 39, 16.06.1900 г.)
към текста >>
49.
Петър Дънов - №41
Когато свърших разговорите Му, аз [в]зех последните
три
и щях да ви ги пратя да ги четете, но Духът Господен пак ми каза да ги не провождам и да чакам.
Аз се молих няколко пъти на Господа да ми яви да не би сам да се мамя или някой лош дух да ме лъже да оставя другото поканвание, но отговорът беше същият — че Господ за там ме вика и че трябва да чакам, защото Господ ще ми обясни причината. След това Господ чрез Духа Си ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже. И след това в Седем Разговора128 ми изложи всичко, което засега трябва да знаем — как стои Неговата Воля спрямо всинца ни. В последния разговор129 има особни неща за всинца вази и трябва да знаете всичко. Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юний и свърши последния Си Разговор на 8 юлий.
Когато свърших разговорите Му, аз [в]зех последните
три
и щях да ви ги пратя да ги четете, но Духът Господен пак ми каза да ги не провождам и да чакам.
И мен ми стана пак чудно, понеже Господ беше утаил нещо от мене. „Чакай" — ми повтори Господният Дух. Всичко трябва да стане според Неговата Воля. И до днес бях в недоумение. Мир вам, брате, да няма никакви недоразумения помежду ви.
към текста >>
50.
Пеню Киров - №38 (отворено писмо)
Пътуват
три
дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено.
От Д-ра изпратените п[ари] получи ли? .................... 130. П. Киров и Т. Стоименов тръгват за първия събор пеша на 15.07.1900 г., събота.
Пътуват
три
дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено.
Той се качва на една талига, която го откарва до Варна. (П.К., № 38, 18.07.1900 г.)
към текста >>
51.
Пеню Киров - №40
9 ч.
сутринта
.
Да нямате съмнение в молбите си. Успехът ви ще е винаги в Господа. Да, пак повтарям — да нямате съмнение в молбите си. Бъдете разумни в исканията си към Господа. Аз, Емануил140, сбогом, братя мои".
9 ч.
сутринта
.
След даването [на] това имахме разговори и за други работи, между които беше и за моето напущане. Той141 ми казва, че аз все съм бил бърз във всичко и че Волята Божия не била аз да напускам работата си. Добре, казвам, но моите сърдечни помишления, които аз ги имам като казано от Духа, не са ли верни. Верни са, казва, но истински не можеш да ги разбереш. И при запитване от бр.
към текста >>
След като си отидох в дома в 10 5 часа
сутринта
същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му.
Т[одор] ти как ще отговориш, каза, че тъй, както казва той. Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие? На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите.
След като си отидох в дома в 10 5 часа
сутринта
същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му.
Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание. Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща. Не видиш ли, че не се може да ти отговорят на мислените въпроси. Те истината говорят, но не съзираш ли, че е утаено от тях това, което се дава в твоето сърце? Ти си призван да прославиш Бога твоего, светът да се зачуди от силата Божия в тебе.
към текста >>
„На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха
тримата
невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството.
П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази". Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.).
„На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха
тримата
невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството.
Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит.
към текста >>
Тия
трима
приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е.
Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази". Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.). „На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството.
Тия
трима
приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е.
Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г.
към текста >>
Вероятно тия са
тримата
ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит.
„На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят.
Вероятно тия са
тримата
ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит.
18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.). 141. „Той" - има предвид „Емануил".
към текста >>
52.
Пеню Киров - №45
Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се
наелектризирват
и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни.
Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се
наелектризирват
и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както разбирам, светът го спъва. Аз чакам за Великата Божия милост.
към текста >>
53.
Петър Дънов - №51 (Добрата молитва)
Трябва да знаем, че грехът, плътта и светът са
три
наши врагове.
Пази тая молитва като зеницата на окото си, защото е продиктувана от Духа Святаго. „Опитайте Ме — казва Господ — и ще Ме познаете, призовете Ме и ще ви отговоря, защо[то] съм благ и благоутробен. " Приех писмото ви, подвизавайте се в добрия подвиг. Каквото и да мислят хората или братята за нас, то е маловажно; нашето призвание е Любовта Божия и Неговото общение. Да се молим за всички, да ги просвети Той.
Трябва да знаем, че грехът, плътта и светът са
три
наши врагове.
Но Господ е верен, в Него няма сянка на промяна. Ний ще се осланяме на Него и на Неговата сила и Той ще ни изведе победоносно. Помни, че си крепен от благодат. Няма пречка, която Той да не може да отмахне. Радвам се, че твоят Дух [в]се повече се приближава при Бога.
към текста >>
54.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на
три
ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака.
В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на
три
ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват". Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни факти нито в писмата, нито в дневника на П. Киров, което говори, че такава среща се е състояла, но не на физически план. (П.К., №2, 08.09.1898 г.)
към текста >>
във фермата на Джон Фокс от Хайдсвил, щата Ню Йорк, когато
сестрите
Маргарет и Кати Фокс започват публично да
демонстрират
контактите си с духове.
(П.К., №2, 08.09.1898 г.) 5. Сеанс е понятие в спиритизма, с което се назовава контакта на т. нар. медиуми с Невидимия свят. Спиритизмът се основава на предположението, че съществува свят от фина материя, който обгръща материалния свят. Като движение спиритизмът се разгръща след 1848 г.
във фермата на Джон Фокс от Хайдсвил, щата Ню Йорк, когато
сестрите
Маргарет и Кати Фокс започват публично да
демонстрират
контактите си с духове.
Подобни демонстрации стават мода в Европа и САЩ, но течението истински се разраства в началото на ХХ в. Във Великобритания, където спиритизмът се радва на вниманието на сър Оливър Лодж и сър Артър Конан Дойл, интересът към него е особено голям. Асоциацията на спиритистите във Великобритания и Националният съюз на спиритистите са двете най-големи организации от този вид в света по онова време. (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 6. Тодор Стоименов (Стоянов).
към текста >>
От тях ортодоксална традиция назовава по име само
трима
: Михаил - небесният „архистратег" (от гр.
(У., №1, 14.09.1898 г.) 9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16).
От тях ортодоксална традиция назовава по име само
трима
: Михаил - небесният „архистратег" (от гр.
„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>
Тя си
трила
очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти.
От брата Василя получих писмо, той сега се намира в Кайро. Помниш ли съня, що Ви казах, че ме плесна и каза: „В Кайро отивам". Тъй се и изпълни. Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съобщеното Ви и при това му загатнах, за да се завърне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа. Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал.
Тя си
трила
очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти.
И то [видението] тогава се изгубило. Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината. Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления. Амин.Поздрав и на г-на Д-ра.
към текста >>
се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си
изтрил
лицето, като при това се и разхождал.
И наставленията Ви дохождат навреме, когато [в]се има нужда от Божията помощ. Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога. По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч. и работих нещо и в 11 и няколко минути си легнах, а жена ми по-отрано беше си легнала. В 12 ч.
се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си
изтрил
лицето, като при това се и разхождал.
После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи. Человекът по маниерите и привичките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгавината), но само по с голяма фигура. Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме попита, вижда, че аз лежа при нея. Тогава чак разбира, че това е дух, но без да се уплаши. И още докато мисли, духът става невидим и вместо него се явява една хубава светла звезда.
към текста >>
Трима
от братята - Христо, Димитър и Николай, живеят и работят като книжари и печатари в Бургас.
(П.К., №7, 30.11.1898 г.) 34. Отпечатването е трябвало да стане в печатница „Велчев" в Бургас. Фамилията Велчеви води началото си от с. Жеравна, Котленско. Бащата - Въльо Атанасов Велчев, абаджия, и майката - Ганка Тодорова Стоянова, имат общо 9 деца - 5 синове и 4 дъщери.
Трима
от братята - Христо, Димитър и Николай, живеят и работят като книжари и печатари в Бургас.
Родът Велчеви е един от значимите в историята на гр. Бургас, допринесъл много за просперитета на града в края на Х1Х и през ХХ век. Атанас е най-големият, следван от Христо, Димитър и Николай. През 1924 г. Д. Велчев основава първата в България и на Балканския полуостров моливна фабрика „Девеко", която след национализацията през 1947 година е известна под името „Хемус".
към текста >>
Архангел Михаил дойде тази
сутрин
при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войнства да тури света в обсадно положение.
Варна, 2 декем[врий] 1898 г. Любез. ми бр. Киров, Приех вашето писмо и съобщенията. Благодаря Ви много за сърдечните Ви поздравления. Радвайте се, аз имам радостна вест.
Архангел Михаил дойде тази
сутрин
при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войнства да тури света в обсадно положение.
Той чака заповед от Бога и щом приеме първия знак, ще затръби и ще тури в смущение всичките народи. И след това Господ Исус от небето заедно с всичките светии ще пристигне да възстанови новия ред на Царството. Аз чакам за Обещанието. Идущата година ще почнем. Бдете и молете се.
към текста >>
Днес, на 7-и
сутринта
, получих отвореното Ви писмо.
Казах му да разхвърлят буквите и го предупредих да не разпространят някои отпечатъци, а ако е останал някой, да го унищожат, на което той остана съгласен, но дали ще го изпълни, не зная [зачеркнато от П. К.]. Той ми каза, че засега имали работа, но „за до неделя40 ще ги разхвърлим" и не ще разпространят нищо. На Д-ра писах още оня ден отворено писмо и вчера — затворено, с което му явих за всичко, що ни пишеш относително „Призванието" и му пратих препис от съобщението, което ни изпрати. При това си [писмо] ти изпращам един препис от едно съобщение, дадено нам от разни наши святи приятели. Думата „разклонение имате", казана в първите редове на съобщението, не можем да разберем, затова моля, яви ни, що ще е тя [зачеркнато от П. К.].
Днес, на 7-и
сутринта
, получих отвореното Ви писмо.
Приеми сърдечните ни поздрави от бр. Тодор и от мен, твой верен в Христа брат: П. Киров 7. XII. [18]98 г. ..................
към текста >>
55.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Нашите братя и
сестри
в Небето ни чакат.
Но има още време, братя мои, да работим за Славата Божия, и то с усърдие. Молете се Бог да ви даде разумение да ходите тъй, както трябва, с всяко смирение и дълготърпение, да изработвате със страх и трепет вашето спасение, защото Бог е, Който действа във вази. Духом бъдете пламенни, в Молитва усърдни, в надежда постоянни. Ние сме странници и пришълци в тоя свят. Ние не сме от него.
Нашите братя и
сестри
в Небето ни чакат.
Знайте, победа велика ще стане в света. Не сте още готови, вярата ви е слаба, затова Господ чака, и то за своите си, докато се изпълни числото. Не бойте се, около вас стоят войнствата Божии. „Онова, което обещах да ви кажа, има още време. Вие сами ще го видите." Тайните Божии не могат да се откриват.
към текста >>
су
тринта
в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня.
Грях, рабче, ще направиш, ако отидеш по-рано". И то защото исках да изляза някъде да си диря работа. А аз като се усъмних и като постъпих засега в работа, ще чакам да ни се даде чрез теб заповед. Вместо такива съобщения аз имах едно друго насън. На 17 февруари т[ази] година към 5 ч.
су
тринта
в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня.
Дойде при мене и аз го помолих, като му казах: „Любез. господине, поноси поне бр. Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори.
към текста >>
Поздрави Д-ра от нас и моля да яви да употребява ли баща ми още лековете, които му [е] дал, понеже както преди нямал кашлица, а само
сутрин
, и то когато времето бивало студено, тогава и храчките му изобилстват.
заплата [зачеркнато от П.К.]. Не беше ми по волята да почвам работа, но какво да правя, може Волята Божия да е такваз, и при това в много отруднено положение бях останал. Ако е Волята Божия, яви ни да пратим ли от Божията заповед и на бр. в Христа Господа Хараламби Джамбазов64, находящ се в гр. Дряново? Относително кой час да се молим, ний избрахме св[етата] неделя заран от 5-6 часа.
Поздрави Д-ра от нас и моля да яви да употребява ли баща ми още лековете, които му [е] дал, понеже както преди нямал кашлица, а само
сутрин
, и то когато времето бивало студено, тогава и храчките му изобилстват.
Приеми сърдечните ни братски поздравления от мен и от Тодор. Твой в Христа Господа брат: П. Киров № 14 (продължение) Ето нашето обещание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваме в следующите десет свидетелства, които Духът на Истината ни дава. Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил.
към текста >>
Отричам
се от себе си и от всичко световно за Божията любов.
[подпис П. Киров и Т. Стоянов] Приемам да изпълня волята на един истинен и праведен Бог без колебание. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]
Отричам
се от себе си и от всичко световно за Божията любов.
[подпис П. Киров и Т. Стоянов] Ще посветя живот и здраве и всичко друго за Божията слава и славата на Неговото дело. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]
към текста >>
Часът седем (в)
сутрин
е определен за нашето дело „в неделя".
Киров и Тодоров, Писмото ви приех — радвам се за вашето решение. Идущият четвъртък ще ви пиша и д-р Миркович ще ви връчи моето писмо, понеже той ще дойде на 18-и по работа в Бургас66. Можете да изпратите онова на вашия приятел67. Само му дайте всичките упътвания нужни, по които да се ръководи.
Часът седем (в)
сутрин
е определен за нашето дело „в неделя".
Имате нарочно поздравление от двама наши братя и приятели68 от Русенско, които наскоро ми писаха по същата работа. Делото върви успешно засега. Името на онзи приятел, който ви е говорил, ще ви го съобщя, ако само желае да стори това. Той е М.* Нарочни поздравления от Д-ра.
към текста >>
Днес даже на
три
-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня.
Ний сега-засега с Божията воля следваме делото, но виждаме, че любезният ни Небесен Баща изработва нашето спасение. Това освен гдето го разбираме, но и го чувстваме. Ний с бр. Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни смущават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила.
Днес даже на
три
-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня.
И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние. Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае. Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща. Други никакви новини нямаме. Със стоическо търпение чакаме обещ[аното].
към текста >>
в църквата служи отец Луиджи от
Триест
(П.К., №15, 28.03.1899 г.).
От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г.
в църквата служи отец Луиджи от
Триест
(П.К., №15, 28.03.1899 г.).
№17 Варна, 4 април 1899 г. Пр. Киров, Писмото Ви чрез г-н Д-ра приех73, и ви благодаря за братските чувства, които показвате. Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата милост, която ви поддържа постоянно и ви пази от всичките лукави ухищрения на Дявола.
към текста >>
Ставайте
сутрин
рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви.
Аз вас чакам. Призовете Господа и Му предайте всичкия си живот и бъдете готови за Словото Му, което ще Ви съобщя. Вие трябва да се новородите от Духа Божий. Нови сърца трябва да приемете от Господа, преди да приемете силата на Неговото Слово. Това се гответе, защото ще приемете Духа Святаго от горе, кога ви посетя лично и ви благословя от името на Господа.
Ставайте
сутрин
рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви.
Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, Царят на деня, че славите Господа Бога Нашего. И вечер късно пак Му благодарете. Пак ви казвам, вие трябва да станете нови създания в Господа Исуса. Победата ще се извърши само в Неговото име. Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно.
към текста >>
и
Димитричка
(04.12.1899-14.11.1981).
Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица. Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г).
и
Димитричка
(04.12.1899-14.11.1981).
Атанас е майстор строител на воденици. Заминава си от този свят през 1912 г. Съпругата му Ласка е починала около 1915 г. (У., № 22, 12.07.1899 г.) 89. Село Гюле кьой се е числяло тогава към община Николаевка (вж.
към текста >>
Тук излизам рано всяка
сутрин
да посрещам Слънцето и да гледам дали Славата Господня се е явила на небето.
Ний сме били подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към мене. Моята радост и моят мир почиват в Неговата любов. Небето е отворено за нази: то е дом наш. Аз съм още вън от Варна.
Тук излизам рано всяка
сутрин
да посрещам Слънцето и да гледам дали Славата Господня се е явила на небето.
Славата Господня е онзи стълб, който предвождаше израил[т]яните в пустинята. Той става ми се явява на небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места.
към текста >>
Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви
сутрин
!
Аз съм още вън от Варна. Тук излизам рано всяка сутрин да посрещам Слънцето и да гледам дали Славата Господня се е явила на небето. Славата Господня е онзи стълб, който предвождаше израил[т]яните в пустинята. Той става ми се явява на небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми.
Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви
сутрин
!
Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли.
към текста >>
Северната част образува един светилник с
три
свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли.
Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.
Северната част образува един светилник с
три
свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли.
В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я.
към текста >>
Това стана по 10 часа
сутринта
и трая цели два часа.
На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква.
Това стана по 10 часа
сутринта
и трая цели два часа.
Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я. А да се преплитат една в друга, и при това още много. Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествува[т] и Господ Наш ще се възцари.
към текста >>
И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се
отричам
от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат.
И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се
отричам
от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.].
към текста >>
Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук
трима
приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината.
Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми.
Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук
трима
приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината.
От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш. Сега моли се за мен и бр. Тодор и другите приятели в Христа; за мен се моли, да мога съвършено да се отрека от себе си, защото туй се моля и аз, и нека Бог да ни даде живата вяра и Любовта Си Божествена.
към текста >>
сутринта
на р.
....................... 99. Тук вероятно се има предвид, че всички българи тогава са кръщавани в Православната църква. (П.К., № 24, 27.10.1899 г.) 100. Кръщението на П. Киров от Петър Дънов се осъществява през 1900 г., на 23 юли в 5 ч.
сутринта
на р.
Девня при моста на жп линията край Варна. Тогава той е освободен от греха и се е „спогребал в Христа Господа". (П.К., № 24, 27.10.1899 г.) №25* Нови пазар101, 30 ок[томврий] [18]99 г.
към текста >>
Ний тук
тримата105
вече дохождаме до една хармония на едно вярвание.
То всичко ми се даде. Аз истина, че много време го разисквах с приятелите, но не можех да го приема с всичката си сила, но от милост ми се даде. И така че сега не мога по никой начин да признавам старото и се чудя — толкова време аз защо съм бил в такъв летаргически сън и при това че много пъти сме разисквали върху тази истина. Животът ни е стремление върху [към] Истината. Моля се дано и другият ни брат104 се обърне и да изхвърли страха.
Ний тук
тримата105
вече дохождаме до една хармония на едно вярвание.
Приеми поздравление от всички ни, а особено от приятеля Николай Велчев. Твой верен: П. Киров гр. Бургас, 23. XI. [18]99 г. ....................
към текста >>
56.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Нека да пазим думите на Исуса: „Бъдете
хитри
като змии и незлобиви като гълъби".
Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н. Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему.
Нека да пазим думите на Исуса: „Бъдете
хитри
като змии и незлобиви като гълъби".
[Мат. 10:16] Христос е говорил много неща, на които трябва да разбираме Духа, а не буквата, защото Духът е, който дава живота. „Думите, които аз ви говоря, Дух са и живот са", казва Спасителят ни. (Йоан 6:63) „И когато дойде Утешителят, Дух Святий, Който Аз ще ви изпратя от Отца, Той ще ви научи всичко. Той ще свидетелства за Мен." (Йоан. 15:26)
към текста >>
Вече завинаги са
изтрити
сълзите от лицето му.
Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания.
Вече завинаги са
изтрити
сълзите от лицето му.
Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви". Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П. Дънов говори за тези степени в едно по-късно писмо до П. Киров от 14 януари 1904 г.). (У., № 30, 20.01.1900 г.)
към текста >>
Както е казано в Откровението: „И ще
изтрия
завинаги сълзите от лицето ви".
Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му.
Както е казано в Откровението: „И ще
изтрия
завинаги сълзите от лицето ви".
Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П. Дънов говори за тези степени в едно по-късно писмо до П. Киров от 14 януари 1904 г.). (У., № 30, 20.01.1900 г.) №31
към текста >>
Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка
сутрин
и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно.
Това, което е казал Той, и ще бъде. Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа на истината като новородени деца да Го следваме. Словото Божие няма да се върне празно (Ис. 55:10-11). Господ е записал имената ни в книгата на живота (Ис. 49:15). Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15).
Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка
сутрин
и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно.
Няма връщание вече, напред брате, докато победим с Господа. Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство. Бъде[те] верни, Господ ще ни е крепост, сила и държава. Да оставим вече миналото и да се стремим към бъдещето.
към текста >>
Божиите думи трябва да се проверят от устата на двама и
трима
.
Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост. Сега аз желая и ти да си дадеш мнението според твоето вътрешно убеждение. Попитай и ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде, и ми отговори. Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според волята на Господа Бога нашего. В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор.
Божиите думи трябва да се проверят от устата на двама и
трима
.
След като ми отговориш, ще предадем всичко в Божиите ръце и нека Той да стори всичко, което Му е угодно. Дано Господ Бог Мой да превъзмогне в сърцата ни. Поздрави нарочно бр. Тодора. Господ да укрепи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял бр. д-р Мирковича.
към текста >>
Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий
сутринта
рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа.
Но трябва да се молим Бог да ги премахне. Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е волята Божия — щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне. Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден.
Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий
сутринта
рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа.
За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата114 — или събота, или вторник, т.е. числата 8 и 11 [април]. Пък ако за Вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня волята Господня. Да бъде във всичко волята Господня. Види се, Господ ще трябва да ни изпитва още.
към текста >>
Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота су
тринта
ще тръгна.
Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате.
Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота су
тринта
ще тръгна.
Мир вам от Господа, с братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов ...................... * Неделя, 9 април 1900 г., е Великден.
към текста >>
да се
отрича
.
По въпроса за закон и повеление. Така щото ний като живеем под благодат, Любовта за нас е изпълнение на закона, Римляном 13:8-10. А като живеем под благодат и в любов, то вече не е това по закон, защото законът не се изпълнява по добра воля, но [от] страх от наказание и груба сила. В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му. Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е.
да се
отрича
.
Защото при всичко че по закон е сътворен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния человек, т.е. няма я вярата. А в нея, вярата, има любовта и закона, така щото този двигател (вярата) на нашите души прави ни не със сила да любим Бога и да пазим закона, който сега е не закон, а повеление, но от добра воля, изхождаща от разбирание. И още, не казва ли и Словото, че законът и пророците до Йоана [Кръстител] бяха, а оттогаз насетне Царството Небесно се благовества и че ний работим по новия дух, а не по ветхата буква, Римляни 7:6. Сега като е тъй, т.е.
към текста >>
Ний тук сега прекарваме с Д-ра, затова приеми поздравления и от
трима
ни.
И затова Сатана, като се е вмъкнал тук, ний виждаме голотата на хората, при всичко че те се считат, че са облечени в Христа. Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Духа Божий, трудим се да вършим Волята Му. А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението. Размисли и яви ми.
Ний тук сега прекарваме с Д-ра, затова приеми поздравления и от
трима
ни.
Твой верен в Христа Господа: П. Киров Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая. ................... 120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г.
към текста >>
* Тогава писмата до Нови пазар и обратно се придвижват за повече от
три
дни.
Важни неща ни са съобщени, [за] които мисля, че Д-рът ти писа. Малко още. Чакаме. Приеми сърдечний ми поздрав. Твой в Христа Господа: П. Киров ...................
* Тогава писмата до Нови пазар и обратно се придвижват за повече от
три
дни.
№39 Нови пазар, 16 юний 1900 г. Любез. бр. Киров, Писмото ви съм приел. Мен ме радва, като ми съобщавате, че у вази се извършва една промяна.
към текста >>
„Гдето са събрани двама или
трима
, там съм и Аз." [Мат.
За теб въпросът е другий. Ти трябва да се бориш, ти си свободен. Аз мога да ви поведа много други стихове от Словото, но оставям на Божия Дух Той да действа. При това, моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си. „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, казва Павел, вършете за славата Божия." [I Кор. 10:31]
„Гдето са събрани двама или
трима
, там съм и Аз." [Мат.
18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов. Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос. Ето, моята радост е тази — да сте усърдни в молитва, духом пламенни, Господу служете. При това, бр[ат], помнете, че ний сме в настъпилите най-важни събития, които се развиват пред нашите очи. Господ няма да закъснее, Той ще се яви във времена усилни.
към текста >>
Най-късно до
трите
половини на идущата година125 времето ще се съкрати.
Ето, моята радост е тази — да сте усърдни в молитва, духом пламенни, Господу служете. При това, бр[ат], помнете, че ний сме в настъпилите най-важни събития, които се развиват пред нашите очи. Господ няма да закъснее, Той ще се яви във времена усилни. Има да последват чудеса и знамения в тая земя. Господ няма да забрави.
Най-късно до
трите
половини на идущата година125 времето ще се съкрати.
Делателите на беззаконието ще се отсекат и този народ ще бъде повикан на подвиг. Сполучи или не, все едно. Три важни събития имат да последват: 1) Вождът ще се яви; кой е Той, Господ знае; 2) Началникът на силите ще бъде изпратен от Господа да накаже враговете Му;
към текста >>
Три
важни събития имат да последват:
Има да последват чудеса и знамения в тая земя. Господ няма да забрави. Най-късно до трите половини на идущата година125 времето ще се съкрати. Делателите на беззаконието ще се отсекат и този народ ще бъде повикан на подвиг. Сполучи или не, все едно.
Три
важни събития имат да последват:
1) Вождът ще се яви; кой е Той, Господ знае; 2) Началникът на силите ще бъде изпратен от Господа да накаже враговете Му; 3) И най-после Господ на силите ще се яви да тури съд и правда. Ний живеем вече във вечността. Ако и да сме тука засега, но то е за кратко време.
към текста >>
Дънов има предвид периода след идните
три
полугодия, т.е.
................... 124. Емаус е селище, за което в Библията се казва, че се намира на 60 стадии (11 км.) от Йерусалим. Клеопа и още един Христов ученик отиват натам, когато Исус им се явява. (У., № 39, 16.06.1900 г.) 125. Вероятно Учителя П.
Дънов има предвид периода след идните
три
полугодия, т.е.
говори за края на 1901 г. (У., № 39, 16.06.1900 г.) №37 (отворено писмо) гр. Бургас, 7 юлий 1900 г. [До] гр.
към текста >>
Когато свърших разговорите Му, аз [в]зех последните
три
и щях да ви ги пратя да ги четете, но Духът Господен пак ми каза да ги не провождам и да чакам.
Аз се молих няколко пъти на Господа да ми яви да не би сам да се мамя или някой лош дух да ме лъже да оставя другото поканвание, но отговорът беше същият — че Господ за там ме вика и че трябва да чакам, защото Господ ще ми обясни причината. След това Господ чрез Духа Си ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже. И след това в Седем Разговора128 ми изложи всичко, което засега трябва да знаем — как стои Неговата Воля спрямо всинца ни. В последния разговор129 има особни неща за всинца вази и трябва да знаете всичко. Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юний и свърши последния Си Разговор на 8 юлий.
Когато свърших разговорите Му, аз [в]зех последните
три
и щях да ви ги пратя да ги четете, но Духът Господен пак ми каза да ги не провождам и да чакам.
И мен ми стана пак чудно, понеже Господ беше утаил нещо от мене. „Чакай" — ми повтори Господният Дух. Всичко трябва да стане според Неговата Воля. И до днес бях в недоумение. Мир вам, брате, да няма никакви недоразумения помежду ви.
към текста >>
Пътуват
три
дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено.
От Д-ра изпратените п[ари] получи ли? .................... 130. П. Киров и Т. Стоименов тръгват за първия събор пеша на 15.07.1900 г., събота.
Пътуват
три
дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено.
Той се качва на една талига, която го откарва до Варна. (П.К., № 38, 18.07.1900 г.) №42 Телеграма № 48131 Подадена от Н.
към текста >>
9 ч.
сутринта
.
Да нямате съмнение в молбите си. Успехът ви ще е винаги в Господа. Да, пак повтарям — да нямате съмнение в молбите си. Бъдете разумни в исканията си към Господа. Аз, Емануил140, сбогом, братя мои".
9 ч.
сутринта
.
След даването [на] това имахме разговори и за други работи, между които беше и за моето напущане. Той141 ми казва, че аз все съм бил бърз във всичко и че Волята Божия не била аз да напускам работата си. Добре, казвам, но моите сърдечни помишления, които аз ги имам като казано от Духа, не са ли верни. Верни са, казва, но истински не можеш да ги разбереш. И при запитване от бр.
към текста >>
След като си отидох в дома в 10 5 часа
сутринта
същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му.
Т[одор] ти как ще отговориш, каза, че тъй, както казва той. Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие? На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите.
След като си отидох в дома в 10 5 часа
сутринта
същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му.
Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание. Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща. Не видиш ли, че не се може да ти отговорят на мислените въпроси. Те истината говорят, но не съзираш ли, че е утаено от тях това, което се дава в твоето сърце? Ти си призван да прославиш Бога твоего, светът да се зачуди от силата Божия в тебе.
към текста >>
„На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха
тримата
невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството.
П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази". Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.).
„На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха
тримата
невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството.
Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит.
към текста >>
Тия
трима
приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е.
Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази". Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.). „На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството.
Тия
трима
приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е.
Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г.
към текста >>
Вероятно тия са
тримата
ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит.
„На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят.
Вероятно тия са
тримата
ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит.
18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.). 141. „Той" - има предвид „Емануил".
към текста >>
Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се
наелектризирват
и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни.
Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се
наелектризирват
и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както разбирам, светът го спъва. Аз чакам за Великата Божия милост.
към текста >>
Трябва да знаем, че грехът, плътта и светът са
три
наши врагове.
Пази тая молитва като зеницата на окото си, защото е продиктувана от Духа Святаго. „Опитайте Ме — казва Господ — и ще Ме познаете, призовете Ме и ще ви отговоря, защо[то] съм благ и благоутробен. " Приех писмото ви, подвизавайте се в добрия подвиг. Каквото и да мислят хората или братята за нас, то е маловажно; нашето призвание е Любовта Божия и Неговото общение. Да се молим за всички, да ги просвети Той.
Трябва да знаем, че грехът, плътта и светът са
три
наши врагове.
Но Господ е верен, в Него няма сянка на промяна. Ний ще се осланяме на Него и на Неговата сила и Той ще ни изведе победоносно. Помни, че си крепен от благодат. Няма пречка, която Той да не може да отмахне. Радвам се, че твоят Дух [в]се повече се приближава при Бога.
към текста >>
57.
05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Отначало
три
хиляди.
Съдържанието на списанието ще е религиозно. Пишете на Д-ра, списанието има доволно материал от Бога Живаго. Дерзайте, рабчета, Небесните сили са с вас. Списанието ще носи название „Утро". Съдържанието ще има отбран материал.
Отначало
три
хиляди.
Михаил взема грижата за вас. Харизвайте от имотите си на бедните." 5. XII. 1898 г. Времето не ни позволи повече да питаме. Сега моля, братко в Христа, изслушай молбата ми: оня ден получих от Българ[ска] тър[говска] банка писмо, с което ми се напомня срока на полицата ми към Кирчев и Родев, понеже тези я джиросали на казаната банка.
към текста >>
58.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Безброй са спомените ми от онова време за прекараните часове в „Опълченска" 66, за мили срещи със
сестри
и братя.
Пеню Киров - първият ученик на Учителя Петър Дънов (1868-1918) По материали от неиздадената биография на Пеню Киров от Никола Нанков по случай 100-годишнината от рождението му.
Безброй са спомените ми от онова време за прекараните часове в „Опълченска" 66, за мили срещи със
сестри
и братя.
На един такъв обед Учителя погледна към северната стена, на която имаше едно малко гобленче, извезано с цветя във формата на рамка за портрет, в което бе поставен портретът на брата Пеню Киров, и каза: „Той няма да идва вече на Земята". Това беше през 1925 г. Думите на Учителя ме поразиха и накараха да разпитвам за него кака Гина и други възрастни братя, които го познаваха от Съборите, от лични срещи и писма. Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню. Тогава отново възкръсна картината на обяда на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него.
към текста >>
към 4.30
сутринта
в дома ми в Бургас ми се каза следното: „Ти имаш очи отгоре, ти сне миро отгоре" и че не знам какъв съм щял да бъда во веки веков.
През 1887 г. ме взеха за войник, а през 1890-а ме пуснаха. В 1895 г. се ожених. На 17 февруари 1899 г.
към 4.30
сутринта
в дома ми в Бургас ми се каза следното: „Ти имаш очи отгоре, ти сне миро отгоре" и че не знам какъв съм щял да бъда во веки веков.
На 23 юли 1900 г., ден неделя, 5 часа заранта, се освободих от греха и спогребах в Христа Господа (кръстих се) в река Девня при моста на жп линията в гр. Варна от брата в Христа Господа Петър Дънов. Михаил ми съобщи, че Бог ще ми даде Божествено богатство. През 1902 г. от 15 януари, вторник вечерта, почнах пост от хляб, вода и всичко, без да вкусвам нещо, и преживях до 22 януари, вторник вечерта, и в 6 часа разреших.
към текста >>
към шест часа
сутринта
в гр.
Пантелеймон - 27 юли. На 9 декември 1906 г. в 4.30 часа в гр. Берковица - каза ми се, че моят дух има синьозарящ цвят. На 11 януари 1907 г.
към шест часа
сутринта
в гр.
Бургас каза ми се: „Не бой се, ти скоро ще дойдеш при нас", тоест в онзи свят, или по-право казано, да си замина от този свят. На 23 януари 1907 г. в 2.30 часа след полунощ в гр. Сливен, в хотел „Търговски", стая № 10 каза ми се следующето: „Ти изгуби много, ти стана ложе за другите, ти трябваше още при първото и второ кръщение да внесеш капитала вътре и да декларираш, че ти се тури име". Аз отговорих, че нищо не съм изгубил, и си останах спокоен в сърцето и душата. Наяве.
към текста >>
Това видях последователно два-
три
пъти.
Моят духовен водител се именува Полимен. На 13 февруари 1907 г. в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един гълъб със заря около него да носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле.
Това видях последователно два-
три
пъти.
На 14 февруари 1907 г., сряда, в 11 часа преди полунощ в гр. Карнобат, в хотел „Балкан", като лягах, видях един особен бял гълъб с малка една закривеност отгоре на кълвуна му, че държи в клюнчето си едно клонче от крилантово цвете, което клонче после се обърна на бял крилантов венец. Подир малко стояне на тази гледка всичко се изгуби. Като ставах от сън на 3 май 1907 година, четвъртък сутрин, минаха през ума ми следующите два стиха, и то докато не съм си отворил още очите: Върви, върви в полето,
към текста >>
Като ставах от сън на 3 май 1907 година, четвъртък
сутрин
, минаха през ума ми следующите два стиха, и то докато не съм си отворил още очите:
И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти. На 14 февруари 1907 г., сряда, в 11 часа преди полунощ в гр. Карнобат, в хотел „Балкан", като лягах, видях един особен бял гълъб с малка една закривеност отгоре на кълвуна му, че държи в клюнчето си едно клонче от крилантово цвете, което клонче после се обърна на бял крилантов венец. Подир малко стояне на тази гледка всичко се изгуби.
Като ставах от сън на 3 май 1907 година, четвъртък
сутрин
, минаха през ума ми следующите два стиха, и то докато не съм си отворил още очите:
Върви, върви в полето, в бунището клето. Не стой тук, при морето, няма нищо вехто. Тях просто ми ги каза други чрез мен.
към текста >>
Пеню Киров имал братя Димитър и Иван и
сестри
Велика, Анна и Марийка.
От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род. Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата. Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота. В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя. За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му възраст, когато е бил на 7 години.
Пеню Киров имал братя Димитър и Иван и
сестри
Велика, Анна и Марийка.
Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен. След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас. На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител.
към текста >>
Сестриникът
на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен.
Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата. Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота. В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя. За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му възраст, когато е бил на 7 години. Пеню Киров имал братя Димитър и Иван и сестри Велика, Анна и Марийка.
Сестриникът
на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен.
След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас. На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път.
към текста >>
Осиновил
сестрината
си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат.
Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път. Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота. Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството. След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца.
Осиновил
сестрината
си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат.
Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца. Осиновили Панайот, когото взели от яслите. Според бележките на брат Минчо Сотиров и тази женитба П. Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна духовна култура.
към текста >>
По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото стои написано на
три
ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди две хиляди години", написано със златни бувки.
„През 1898 г. на брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае; казано му е, че ще му се открие. Тръгва. Параходът - пред пристанището; народ, посрещачи много, той гледа и чака.
По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото стои написано на
три
ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди две хиляди години", написано със златни бувки.
Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват". Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство.
към текста >>
След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо
сутринта
архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство.
По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото стои написано на три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди две хиляди години", написано със златни бувки. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват". Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание.
След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо
сутринта
архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство.
И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца.
към текста >>
При все че е имало братя и
сестри
с по-голямо образование от неговото - Илия Зурков (висшист), Деню Цанев, Матей Попов и др.
Посещения на членове от други кръжоци: Учителя П. К. Дънов, Т. Ив. Бъчваров, Димитър Голов, Димитър Добрев, Кортеза Стефанова, Величко Гръблашев. На събранията на кръжока брат Пеню е изнасял написаната от него беседа върху текстове от Библията и Евангелието, грижливо написани на ръка с много красив почерк. От тях има някои запазени и досега и не са загубили своето значение.
При все че е имало братя и
сестри
с по-голямо образование от неговото - Илия Зурков (висшист), Деню Цанев, Матей Попов и др.
(със средно образование), работата изцяло е падала върху брат Пеню. Много рядко, и то като голямо изключение, е правил опит Тодор Стоименов да изнесе една-две беседи. Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа". В писмото си от 1909 г. до Димитър Добрев, ръководител на кръжока в Сливен, П.
към текста >>
На
сутринта
рано иде дъщеря му Стойка и съобщи, че тая заран татко й починал.
Поздравих го от приятелите от Сливен и му поднесох букета. Той много се зарадва, мириса го и го тури на сърцето си. Той беше наредил който отиде да го посети, вместо приказки да чете подред по един-два псалма. И ние сторихме същото. Вечерта си отидохме.
На
сутринта
рано иде дъщеря му Стойка и съобщи, че тая заран татко й починал.
Изненадахме се. Към обед отидохме - той вече беше положен в покоите си. Ерифили - жена му, ни посрещна плачейки с думите: „Елате да ви кажа какво стана нощес. Посреднощ той ми поиска една бяла копринена кърпа, която държах в скрина си. Аз му я подадох и той каза на всички, които се намираме около него, да напуснем, тоест да излезем навън.
към текста >>
59.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
През този период гръцката
Патриаршия
всячески пречи на българското национално църковно движение в стремежа му да подпомогне обособяването на национално самосъзнание, български език и писменост.
публикува своята „Кратка и методична българска граматика". Учебникът получава възторжени оценки. Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместват положителни рецензии за нея в издаваните от тях вестник „България" и списание „Български книжици". Поради това, че методическите правила в нея са формулирани много ясно, тази граматика служи като ръководно начало в предосвобожденското методическо обучение на българчетата, а през 1883 г. тя бива издадена за втори път.
През този период гръцката
Патриаршия
всячески пречи на българското национално църковно движение в стремежа му да подпомогне обособяването на национално самосъзнание, български език и писменост.
По това време Русия също има отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска Църква. Като велика сила тя се стреми сама да представлява и защитава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепя гръцката патриаршия. Като изход в борбата за църковна независимост на българите, Драган Цанков пропагандира идеята за припознаване на Папата за глава на Българската църква, т.е. за Уния. Оформя се ядро сред цариградските българи, подкрепящо тази идея.
към текста >>
Като велика сила тя се стреми сама да представлява и защитава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепя гръцката
патриаршия
.
Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместват положителни рецензии за нея в издаваните от тях вестник „България" и списание „Български книжици". Поради това, че методическите правила в нея са формулирани много ясно, тази граматика служи като ръководно начало в предосвобожденското методическо обучение на българчетата, а през 1883 г. тя бива издадена за втори път. През този период гръцката Патриаршия всячески пречи на българското национално църковно движение в стремежа му да подпомогне обособяването на национално самосъзнание, български език и писменост. По това време Русия също има отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска Църква.
Като велика сила тя се стреми сама да представлява и защитава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепя гръцката
патриаршия
.
Като изход в борбата за църковна независимост на българите, Драган Цанков пропагандира идеята за припознаване на Папата за глава на Българската църква, т.е. за Уния. Оформя се ядро сред цариградските българи, подкрепящо тази идея. Спод- вижник на Цанков в тази кауза е и д-р Георги Миркович. Българите търсят подкрепата на Западните сили, на първо място от най-влиятелните на деня - французите.
към текста >>
Според д-р Миркович това е един изключително сполучлив дипломатически ход в борбата между
три
империи, който дава нова насока за разрешаването на Източния въпрос.
Миркович, заедно с Драган Цанков, Йосиф Соколски, дякон Рафаил Попов и лазариста Еужени Боре, заминават като делегация за Рим при папа Пий 1Х за ръкополагането на дядо Йосиф като глава на Унията в България. Ръкополагането се извършва на 14 април с. г. Литургията по време на церемонията се съслужва от Соколски на църковнославянски език, с който акт се изтъква важността и уникалността на славянската книжовност. На приема на 26 април 1861 г. във Ватикана д-р Георги Миркович и Драган Цанков получават от папа Пий 1Х медали, придружени с грамоти за заслуги.
Според д-р Миркович това е един изключително сполучлив дипломатически ход в борбата между
три
империи, който дава нова насока за разрешаването на Източния въпрос.
Руската дипломация, уплашена от успеха на униатите, организира отвличането на архиепископ Йосиф Соколски (в заговора участва и Петко Р. Славейков). През 1861 г. заедно с всички атрибути на униатската архиепископия той е заселен принудително в Киев. Това слага край на движението. През 1860 г.
към текста >>
заедно с всички
атрибути
на униатската архиепископия той е заселен принудително в Киев.
На приема на 26 април 1861 г. във Ватикана д-р Георги Миркович и Драган Цанков получават от папа Пий 1Х медали, придружени с грамоти за заслуги. Според д-р Миркович това е един изключително сполучлив дипломатически ход в борбата между три империи, който дава нова насока за разрешаването на Източния въпрос. Руската дипломация, уплашена от успеха на униатите, организира отвличането на архиепископ Йосиф Соколски (в заговора участва и Петко Р. Славейков). През 1861 г.
заедно с всички
атрибути
на униатската архиепископия той е заселен принудително в Киев.
Това слага край на движението. През 1860 г. в Цариград пристига и Атанас Георгиев, дядото на Петър Дънов, който е избран да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква. Вероятно се осъществява контакт между чорбаджи Атанас и Миркович през този период (1860/1861 г.). По възрожденска линия по-късно датират добри отношения така също между доктора и бащата на П.
към текста >>
в Цариград пристига и Атанас Георгиев, дядото на Петър Дънов, който е избран да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката
патриаршия
и се присъединяват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква.
Руската дипломация, уплашена от успеха на униатите, организира отвличането на архиепископ Йосиф Соколски (в заговора участва и Петко Р. Славейков). През 1861 г. заедно с всички атрибути на униатската архиепископия той е заселен принудително в Киев. Това слага край на движението. През 1860 г.
в Цариград пристига и Атанас Георгиев, дядото на Петър Дънов, който е избран да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката
патриаршия
и се присъединяват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква.
Вероятно се осъществява контакт между чорбаджи Атанас и Миркович през този период (1860/1861 г.). По възрожденска линия по-късно датират добри отношения така също между доктора и бащата на П. Дънов - Константин Дъновски. След неуспеха на Униатската идея през 1861 г. Драган Цанков напуска Цариград, а д-р Миркович заминава за Влашко, където става градски лекар в Болград и същевременно лекар на Българската гимназия там.
към текста >>
д-р Миркович е предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин,
сестрин
син на Найден Геров, гъркофил и туркофил, с амбиция като доверено лице на властта да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх).
В този план косвено се включват и чуждите консули, които изпращат до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска Църква. След проверка турското правителство открива противоречия в съобщенията, но опитът, който има с българското четническо движение, го кара да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана. Така на 28 февруари 1870 г. е основана Българската екзархия. Поради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак в края на 1869 г.
д-р Миркович е предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин,
сестрин
син на Найден Геров, гъркофил и туркофил, с амбиция като доверено лице на властта да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх).
Осъждат го на смърт. Присъдата е заменена с доживотна каторга, благодарение на прочутия възрожденски адвокат Илия Цанов. Окован във вериги, д-р Миркович е изпратен от Лом в Цариград - по Дунава до Русе, оттам пеша през Сливен (за назидание на съгражданите му) и през Одрин до Цариград. Престоява в затвора няколко месеца при нечовешки условия, поради което заболява. Прекарва около 5 години в цариградските затвори - твърде дълго участта му е била неясна.
към текста >>
В Сливен той създава спиритическото дружество „Милосърдие", реги
стрирано
в началото на 1900 г.
Първото запазено писмо на Петър Дънов до д-р Миркович е от 1 ноември 1898 г. В него има препратени поздрави до д-р Миркович от отец Константин А. Дъновски, бащата на П. Дънов. В писмото ясно проличава близкото познанство между Петър Дънов, Георги Миркович и Анастасия д-р Желязкова. Освен за пионер в областта на хомеопатията д-р Мирко- вич се счита и за бащата на спиритизма в България.
В Сливен той създава спиритическото дружество „Милосърдие", реги
стрирано
в началото на 1900 г.
През 1900 г. д-р Миркович и живеещите в Бургас Пеньо Киров и Тодор Стоименов са поканени лично от Петър Дънов на първия събор на Духовната Верига. Тримата са неговите първи ученици и редовни участници в следващите събори. От 1902 г. до смъртта си през 1905 г.
към текста >>
Тримата
са неговите първи ученици и редовни участници в следващите събори.
В писмото ясно проличава близкото познанство между Петър Дънов, Георги Миркович и Анастасия д-р Желязкова. Освен за пионер в областта на хомеопатията д-р Мирко- вич се счита и за бащата на спиритизма в България. В Сливен той създава спиритическото дружество „Милосърдие", регистрирано в началото на 1900 г. През 1900 г. д-р Миркович и живеещите в Бургас Пеньо Киров и Тодор Стоименов са поканени лично от Петър Дънов на първия събор на Духовната Верига.
Тримата
са неговите първи ученици и редовни участници в следващите събори.
От 1902 г. до смъртта си през 1905 г. д-р Миркович издава и редактира в Сливен „Виделина" - месечно списание, посветено на въпросите за развитието на душата, ума и сърцето. В това списание статии помества и Петър Дънов. „Виделина" идва като естествено продължение на списание „Нова светлина", което продължава да излиза до 1910 г., но вече с редактор Тодор Бъчваров.
към текста >>
Тогава Учителя му казал: „Щом е така - приготви се, след
три
дни ще си отидеш".
Едно нещо обаче съм имал желание да Ви питам, но не съм се решавал. Сега ще Ви го кажа. Искам да зная кога точно ще умра". Учителя го запитал: „Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш? ". Той отговорил: „В никакъв случай няма да се уплаша".
Тогава Учителя му казал: „Щом е така - приготви се, след
три
дни ще си отидеш".
Тримата останали като гръмнати. И наистина, точно след три дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителя". Тази случка вероятно е станала през август 1905 г. във Варна, по време на поредния събор на Веригата, защото няма данни четиримата да са се срещали по-късно, през септември, в Сливен. В братските спомени може да се прочете, че след като Учителя Петър Дънов казал за предстоящото заминаване на д-р Миркович, Димитър Голов се обърнал към последния и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник".
към текста >>
Тримата
останали като гръмнати.
Сега ще Ви го кажа. Искам да зная кога точно ще умра". Учителя го запитал: „Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш? ". Той отговорил: „В никакъв случай няма да се уплаша". Тогава Учителя му казал: „Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш".
Тримата
останали като гръмнати.
И наистина, точно след три дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителя". Тази случка вероятно е станала през август 1905 г. във Варна, по време на поредния събор на Веригата, защото няма данни четиримата да са се срещали по-късно, през септември, в Сливен. В братските спомени може да се прочете, че след като Учителя Петър Дънов казал за предстоящото заминаване на д-р Миркович, Димитър Голов се обърнал към последния и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник". Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал.
към текста >>
И наистина, точно след
три
дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителя".
Искам да зная кога точно ще умра". Учителя го запитал: „Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш? ". Той отговорил: „В никакъв случай няма да се уплаша". Тогава Учителя му казал: „Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш". Тримата останали като гръмнати.
И наистина, точно след
три
дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителя".
Тази случка вероятно е станала през август 1905 г. във Варна, по време на поредния събор на Веригата, защото няма данни четиримата да са се срещали по-късно, през септември, в Сливен. В братските спомени може да се прочете, че след като Учителя Петър Дънов казал за предстоящото заминаване на д-р Миркович, Димитър Голов се обърнал към последния и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник". Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал. И Тодор Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш, остави на мене пък пръстена си за спомен".
към текста >>
Вечерта му се явили насън
трима
турци.
Пак доктор Миркович ми разправяше друг случай за някой си грък, който свършил медицина и станал доктор - доктор Ксанти. Като отивал да следва в Париж медицина, той си казал: „Ако свърша науките си успешно, ще се върна в България пеш". Като свършил добре, турският посланик му дал пари за път, но той казва: „Аз си обещах, че ако свърша добре, ще се върна пеш в България". И тръгнал назад за България. Като наближил родния си град, спрял в едно турско село да нощува.
Вечерта му се явили насън
трима
турци.
Единият от тях му казва: „Стани да видиш какво правят с мене". Той става насън, излиза в двора и вижда, че няколко души убиват един турчин и го скриват под стълбата, като го затрупват с тор. Събужда се на другия ден и заминава за Одрин. През нощта пак му се явяват тия трима турци, които му казват: „Иди при валията и му разкажи какво си видял". Той става, отива при валията и му казва: „Не съм проверил факта, но ми се присъни".
към текста >>
През нощта пак му се явяват тия
трима
турци, които му казват: „Иди при валията и му разкажи какво си видял".
Като наближил родния си град, спрял в едно турско село да нощува. Вечерта му се явили насън трима турци. Единият от тях му казва: „Стани да видиш какво правят с мене". Той става насън, излиза в двора и вижда, че няколко души убиват един турчин и го скриват под стълбата, като го затрупват с тор. Събужда се на другия ден и заминава за Одрин.
През нощта пак му се явяват тия
трима
турци, които му казват: „Иди при валията и му разкажи какво си видял".
Той става, отива при валията и му казва: „Не съм проверил факта, но ми се присъни". Тогава валията изпраща с него един юзбашия да видят какво е станало и намират, че е станало точно така, както той разправил. Намират убития турчин под стълбата. Тогава хващат разбойниците и разследват работата. Когато си отивал в Цариград, тримата турци пак се явяват на д-р Ксанти и му казват: „Ти ни направи една голяма услуга, искаме да ти дадем каквото пожелаеш.
към текста >>
Когато си отивал в Цариград,
тримата
турци пак се явяват на д-р Ксанти и му казват: „Ти ни направи една голяма услуга, искаме да ти дадем каквото пожелаеш.
През нощта пак му се явяват тия трима турци, които му казват: „Иди при валията и му разкажи какво си видял". Той става, отива при валията и му казва: „Не съм проверил факта, но ми се присъни". Тогава валията изпраща с него един юзбашия да видят какво е станало и намират, че е станало точно така, както той разправил. Намират убития турчин под стълбата. Тогава хващат разбойниците и разследват работата.
Когато си отивал в Цариград,
тримата
турци пак се явяват на д-р Ксанти и му казват: „Ти ни направи една голяма услуга, искаме да ти дадем каквото пожелаеш.
Искай едно добро от нас да ти направим". - Искам да зная кога ще умра. „Ти искаш нещо много трудно от нас, но ще знаеш, че като ти се явим, три дена след това ще умреш, ще заминеш за онзи свят." И д-рът разправя, че тази работа станала точно така. Питам: как стават тия работи? Питам: когато се телеграфира от Цариград или от Франция, или от Германия за България, как става това?
към текста >>
„Ти искаш нещо много трудно от нас, но ще знаеш, че като ти се явим,
три
дена след това ще умреш, ще заминеш за онзи свят." И д-рът разправя, че тази работа станала точно така.
Намират убития турчин под стълбата. Тогава хващат разбойниците и разследват работата. Когато си отивал в Цариград, тримата турци пак се явяват на д-р Ксанти и му казват: „Ти ни направи една голяма услуга, искаме да ти дадем каквото пожелаеш. Искай едно добро от нас да ти направим". - Искам да зная кога ще умра.
„Ти искаш нещо много трудно от нас, но ще знаеш, че като ти се явим,
три
дена след това ще умреш, ще заминеш за онзи свят." И д-рът разправя, че тази работа станала точно така.
Питам: как стават тия работи? Питам: когато се телеграфира от Цариград или от Франция, или от Германия за България, как става това? Когато се говори по радиото от една държава в друга, как става това? Става по някакъв начин. Това показва, че целият свят лежи на една разумна основа.
към текста >>
60.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
тримата
- Т.
През месец август 1898 г. П. Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов, след което споделя с Т. Стоименов: „Това нашето са само опити. Г-н Дънов е наистина много напреднал духовно човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси". До 1900 г.
тримата
- Т.
Стоименов, П. Киров и д-р Миркович, продължават да се събират, да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси. Първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов и П. Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят.
към текста >>
Тъй като ни пуснаха
три
дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на ума и да вземе да ни спре.
Киров да се откъснем от службата си. Имахме тогава един строг началник, който определяше отпуските. Не беше възможно да се мисли, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме. И все пак чудото стана. Когато излезе разписанието за отпуските на чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса.
Тъй като ни пуснаха
три
дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на ума и да вземе да ни спре.
Затова решихме да тръгнем пеш. Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на гръб. Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл.
към текста >>
Така и потеглихме
сутринта
с по едно палтенце на гръб.
Не беше възможно да се мисли, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме. И все пак чудото стана. Когато излезе разписанието за отпуските на чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса. Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на ума и да вземе да ни спре. Затова решихме да тръгнем пеш.
Така и потеглихме
сутринта
с по едно палтенце на гръб.
Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина.
към текста >>
Конгресът трая
три
дни и беше едно от най-паметните ми преживявания.
Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина.
Конгресът трая
три
дни и беше едно от най-паметните ми преживявания.
Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т.
към текста >>
Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само
трима
души?
Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори.
Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само
трима
души?
", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна.
към текста >>
", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте
трима
, но ще дойде време, когато ще сте хиляди".
На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души?
", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте
трима
, но ще дойде време, когато ще сте хиляди".
На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т.
към текста >>
На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа
сутринта
, заедно с П.
Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди".
На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа
сутринта
, заедно с П.
Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя.
към текста >>
Единствен той е свидетел как от
трима
човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.
Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора.
Единствен той е свидетел как от
трима
човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.
Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе.
към текста >>
В тази си длъжност е
стриктен
и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои.
По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът.
В тази си длъжност е
стриктен
и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои.
Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П. Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на съборите.
към текста >>
Стоименов на вечеря заедно с други братя и
сестри
.
Стоименов и спи с него на едно легло, тъй като липсва второ. При П. Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите на жена си. Т. Стоименов е на квартира в дома на един грък, който обитавал съседната къща. При едно от следващите си посещения в Бургас Учителя Петър Дънов е поканен от Т.
Стоименов на вечеря заедно с други братя и
сестри
.
Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно, на умиране. Всички лекари вдигнаха ръце. Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре. Моля ти се, помогни ми! ". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я на разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата на лицето на детето".
към текста >>
61.
09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ
Лапа (тур.) - каша, забъркана от
трици
, ленено семе и под.
Катадневен (ост.) - всекидневен. Кошарина (диал.) - кошара. Кружок (ост.) - кръжок, кръг. Кръвник (ост.) - кръвожаден човек, убиец. Кър (тур.) - поле, ниви.
Лапа (тур.) - каша, забъркана от
трици
, ленено семе и под.
за налагане върху болно място; компрес. Литургисвам (диал.) - ходя на литургия (църковна служба). Любезен (ост.) - мил, любим. Мая (пер.-тур.) - квас, подкваса. Медлено (рус.) - бавно.
към текста >>
ост.) -
хитрина
.
ост.) - железопътен влак. Турям (ост.) - слагам, поставям. Упокоение (църк.) - душевен покой на заминали от този свят. Утеснявам (ост.) - поставям някого на тясно; притеснявам, измъчвам, угнетявам. Ухищрение (книж.
ост.) -
хитрина
.
Фарисейство (арам., прен.) - лицемерие. Шантан (ост.) - кафене с певица. Шепотник (ост.) - клюкар. Щемпел (нем.) - печат, клеймо. Явявам (ост.) - съобщавам, обаждам.
към текста >>
62.
№47 /Пеню Киров/
На другата
сутрин
от разболяването получи епилептичен удар2 в левия крак [и] лявата ръка: устата на една страна, очите на друга и езикът схванат.
Гледа ме д[окто]р около 4-5 дни и след още един ден Бог ме привдигна. Аз и от това урок вземах. Трябва да имам милост по-голяма към болните. Болестта приех, следствие магнетисване на дяда ми1, който беше зле болен от тази болест. След ден време дяда ми стана добре, но разболя се баба ми.
На другата
сутрин
от разболяването получи епилептичен удар2 в левия крак [и] лявата ръка: устата на една страна, очите на друга и езикът схванат.
Почнаха се мъки ужасни. Докторът и други още явиха, че на 35% има надежда. Гледам тези мъки лоши [в]се, съжалих я, казвам на ближните да се молят за прощение на греховете . Направиха това. Отивам и аз да се моля …, с мен твърде чудесно беше.
към текста >>
63.
№53 /Петър Дънов/
Господ тук е привлякъл
трима
души10 към Истината.
Винаги очаквай Божиите благословения. Просете и Господ ще ви подари сила и Мъдрост. Аз бих желал да зная как прекарвате засега. Как е брат Тодор? Имате ли някои нови приятели?
Господ тук е привлякъл
трима
души10 към Истината.
Имали сме две заседания, в които се дадоха някои добри неща. Тук ви прилагам двете съобщения, които добре пазете. Те са писани от нашия млад приятел11. И аз ви ги изпращам тъй, както си са. Други неща има, но тях друг път ще ви съобщя.
към текста >>
64.
№56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
28 В
регистрите
на училището от това време е записано: „През учебната1896/97 г.
„хубав изглед“. По това време сравнително голямо село, което през 1934 г. е преименувано на гр. Обзор. 27 Анхиало – старото име на гр. Поморие, по това време голям административен център.
28 В
регистрите
на училището от това време е записано: „През учебната1896/97 г.
идва учителят Иван Куцаров, родом от с. Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт.
към текста >>
65.
№57 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той
регистрира
Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен.
ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година.
Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той
регистрира
Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен.
То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“.
към текста >>
Уставът му официално е
регистриран
на 13 февруари 1901 г.
Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година. Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г.
Уставът му официално е
регистриран
на 13 февруари 1901 г.
под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят. Председател на благотворителното д-во е д-р Г.
към текста >>
66.
№51 /Пеню Киров/
28 март 1901 г., часа
сутринта
7 ½
Но и то пак, ако Бог благоволи. Ако ли не, не може. Тя прие това ми предложение. Питах и ето що ми се отговори: Съобщение на Пеню и Тодор
28 март 1901 г., часа
сутринта
7 ½
„Аз, Гавраил. Не бой се Пеню, Господ е с тебе. Бдете и молете се. Сатана е на пътя ви и сам Господ ще ви избави. Пеню, покаянието е турило корени в Ерифили.
към текста >>
67.
№52 /Пеню Киров/
Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той
регистрира
Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен.
ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година.
Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той
регистрира
Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен.
То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“.
към текста >>
Уставът му официално е
регистриран
на 13 февруари 1901 г.
Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година. Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г.
Уставът му официално е
регистриран
на 13 февруари 1901 г.
под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят. Председател на благотворителното д-во е д-р Г.
към текста >>
68.
№60 /Петър Дънов/ [отворена карта]
В
утринното
слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П.
----------------------------- 39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София.
В
утринното
слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода.
към текста >>
Сутринта
рано ни изпрати близо 4 километра от селото.
Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“.
Сутринта
рано ни изпрати близо 4 километра от селото.
Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
към текста >>
Сутринта
се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати.
Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него.
Сутринта
се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати.
Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“ 40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П.
към текста >>
69.
№64 (Петър Дънов)
В
утринното
слово от 4 януари 1942 г.
----------------------------------------------------------------------- 54 На този етап няма данни за това, коя е тя. 55 Около 10-15 септември 1901 г. П. Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик.
В
утринното
слово от 4 януари 1942 г.
и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик. Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“.
към текста >>
Имаме още
три
-четири минути, докато тръгне тренът.
Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.Проповедникът – и той се качва на каруцата, тръгваме. Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря. Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“. Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата.
Имаме още
три
-четири минути, докато тръгне тренът.
Качихме се. Казвам на проповедника:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече, казваш: „Ако е рекъл Господ! “. Ти мислиш, че като казвам, че днес тръгваме, тръгваме, без да е рекъл Господ. Ти казваш: „Кажи: „Ако е рекъл Господ! “. Не е в казването, а в мисълта.
към текста >>
70.
№54 /Пеню Киров/
Той писа, че се спогодил да плаща дълга си за
три
години, но колко дълг, не зная.
Доста добре прекарахме. Поучавахме се, молихме се и пр. От Курустов все има надежда, а така също и от Юрдан, но този, последния, като че го пораздумали другите братя да не дружи с нас. Въпросът ни засега е да си хванем стая. Тодор не се е върнал още52.
Той писа, че се спогодил да плаща дълга си за
три
години, но колко дълг, не зная.
Николай и Пачеджиев са в Ст. Загора и Казанлък на обиколка по проповед. Миналата седмица Бог проводи още една жена да иска помощта Му. Нито Д-рът, нито никой досега не е помогнал. Тя има разхлабеност – от кръста до колената.
към текста >>
71.
№71 (Петър Дънов)
Държах
три
сказки в градския салон „Арахангел Михаил"72.
Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат. Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумена го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре. Господ във всичко ми помогна.
Държах
три
сказки в градския салон „Арахангел Михаил"72.
Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели. Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на Безплатните ученически трапезарии (т.е. за бедните) и Стопанското училище „Евдокия"73 . Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри.
към текста >>
72.
№73 (Петър Дънов)
Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка,
императрица
Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници.
Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“.
Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка,
императрица
Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници.
В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. 77 Вероятно Е.
към текста >>
73.
№77 (Петър Дънов) [отворено писмо]
Стаите са за двама-
трима
души, като на всеки етаж има обща тоалетна.
К. Дънов Адрес: П. К. Д., Ямбол. ------------------------------------------------------------------ 82 Хотел „Америка“, собственост на Данко и Иван Данкови и нает от братята Иван и Илия Хаджикирови, е от първа категория.
Стаите са за двама-
трима
души, като на всеки етаж има обща тоалетна.
83 Никола Нонев.
към текста >>
74.
№82 (Петър Дънов)
Мене ми се струва, че помежду Ви няма достатъчно
себеотричание
.
Те, както Ви съобщих и по-преди, се задомили, както всички хора. Мисля, това е по-добре, отколкото да ги изкушава Лукавият другояче. Аз съм сега в това място, отгдето Ви пиша. Има някои духовни спънки, които произтичат от слабостите на [тези] братя изпомежду ни, които не са осветлени в пътя Господен. Най-после, нека всякой да се стреми към изпълнение Волята Божия.
Мене ми се струва, че помежду Ви няма достатъчно
себеотричание
.
Личните чувства на мнозина идат в противовес на Божията Любов. Аз нямам съмнение, Господ ще изправи всичко. Вий ще опитате на себе си Неговата сила. Аз мисля Любовта да бъде за ръководител на всинца ни. Ако дойде до разправии и назидания, това мен не ме радва.
към текста >>
„Двама или
трима
, събрани в Мое Име, там съм и Аз."
Всякой от вас да не дири своето добро, но доброто на другите. На мнозина вярата е слаба. Пред человеци[те] ли трябва да се препоръчаме, или пред [в]севиждащото око на Нашия Небесен Баща. Молете се всички за успеха на делото. Може много да сторите, стига да искате.
„Двама или
трима
, събрани в Мое Име, там съм и Аз."
С искрен поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов Адрес: Хотел ,Дентрал"96. --------------------------------------------------
към текста >>
75.
№71 (Пеню Киров)
На 21-ви март се помина една от
сестрите
ми, [в]следствие на раждане на близнаци, и остави 5 деца, от които вече две са при мене.
Причините са малко и ясни: упрекват ме, че съм искал да ги властвам и че не съм приемал някои техни мнения. Не мога да разбера, властване ли се счита, ако помежду едни съмишленици изявиш някоя необходимост, като да се държи пост, или да пребъдем в молитва и други такива? По таквизи причини аз им казах, за да не бъда спънка на вярата им, [че] ги напускам, но те може и без мене да се събират, и им казах да се молят и постят и каквото Господ изиска от техните сърца, него да направят. Ако е да се събираме и подкрепяме, аз пак съм готов да работя помежду им. Ако ли се изисква от тях да останат свободни, аз нямам нищо против тях, но ще им остана пак един духовен приятел.
На 21-ви март се помина една от
сестрите
ми, [в]следствие на раждане на близнаци, и остави 5 деца, от които вече две са при мене.
И едно от малките близнаци, като нямаше кой да го гледа, понеже го оставиха като едно животинче да умре от глад и негледане, решихме с брат си да го изгледаме на наша сметка за наше, като го дадохме на една жена да го гледа. Но понеже аз вече не съм на работа, защото напуснах бр. Велчеви още на 20-ти март по причина на техните груби отношения и онеправдания, за което се отнесох до нашия Небесен Отец, и ми се каза да ги напусна, то по тази причина, моля, попитай, ако се може, да му се отпуска от Божията каса107 месечно по 8 лева. Разбира се, само в такъв случай, когато аз нямам възможност да ги внасям. Това ако се може, отговори ми по-скоро.
към текста >>
76.
№74 (Пеню Киров)
В цялата седмица това беше и през
трите
пъти на деня.
На третия ден тръгнах за Карнобат, но с трена пристигна и жена ми. Отидохме с нея в Карнобат и прекарахме 3-4 дни. Даде Бог, че тя остана съгласна и я изпратих за Бургас, а аз на утрото заминах за Ямбол. В Ямбол стоях около седмица време и на онова, на което ме научи, турих в изпълнение125. Мисълта ми беше: „Да бъде Твоята Воля, както на небето, тъй и на земята и върху мене, твоя нищожен раб“.
В цялата седмица това беше и през
трите
пъти на деня.
На третия ден гледам в сън три големи змии, двете увити около пояса ми, а едната от издалеко ги следва. Казвам си: да има някой да ми даде един нож – и трите ще ги избия. На другата нощ гледам – една змия стои в една крепост, но толкова голяма беше, имаше дължина около няколко километра и черно-зелен цвят. А пък аз съм се качил на един Исусов трен, най-накрая, на последния вагон. Тя щом усети, че аз избягвам, издигна се на една голяма височина, но тъй гордо, че мога да кажа, че такава голяма гордост [за] първи път виждам, и засука да ме хване, но не можа.
към текста >>
На третия ден гледам в сън
три
големи змии, двете увити около пояса ми, а едната от издалеко ги следва.
Отидохме с нея в Карнобат и прекарахме 3-4 дни. Даде Бог, че тя остана съгласна и я изпратих за Бургас, а аз на утрото заминах за Ямбол. В Ямбол стоях около седмица време и на онова, на което ме научи, турих в изпълнение125. Мисълта ми беше: „Да бъде Твоята Воля, както на небето, тъй и на земята и върху мене, твоя нищожен раб“. В цялата седмица това беше и през трите пъти на деня.
На третия ден гледам в сън
три
големи змии, двете увити около пояса ми, а едната от издалеко ги следва.
Казвам си: да има някой да ми даде един нож – и трите ще ги избия. На другата нощ гледам – една змия стои в една крепост, но толкова голяма беше, имаше дължина около няколко километра и черно-зелен цвят. А пък аз съм се качил на един Исусов трен, най-накрая, на последния вагон. Тя щом усети, че аз избягвам, издигна се на една голяма височина, но тъй гордо, че мога да кажа, че такава голяма гордост [за] първи път виждам, и засука да ме хване, но не можа. Втори път засука, също не можа.
към текста >>
Казвам си: да има някой да ми даде един нож – и
трите
ще ги избия.
Даде Бог, че тя остана съгласна и я изпратих за Бургас, а аз на утрото заминах за Ямбол. В Ямбол стоях около седмица време и на онова, на което ме научи, турих в изпълнение125. Мисълта ми беше: „Да бъде Твоята Воля, както на небето, тъй и на земята и върху мене, твоя нищожен раб“. В цялата седмица това беше и през трите пъти на деня. На третия ден гледам в сън три големи змии, двете увити около пояса ми, а едната от издалеко ги следва.
Казвам си: да има някой да ми даде един нож – и
трите
ще ги избия.
На другата нощ гледам – една змия стои в една крепост, но толкова голяма беше, имаше дължина около няколко километра и черно-зелен цвят. А пък аз съм се качил на един Исусов трен, най-накрая, на последния вагон. Тя щом усети, че аз избягвам, издигна се на една голяма височина, но тъй гордо, че мога да кажа, че такава голяма гордост [за] първи път виждам, и засука да ме хване, но не можа. Втори път засука, също не можа. На третия път засука и малко остана да ме хване от мястото ми.
към текста >>
Като се простираше да ме хване, толкова замах правеше, че до
три
километра място заграбваше.
А пък аз съм се качил на един Исусов трен, най-накрая, на последния вагон. Тя щом усети, че аз избягвам, издигна се на една голяма височина, но тъй гордо, че мога да кажа, че такава голяма гордост [за] първи път виждам, и засука да ме хване, но не можа. Втори път засука, също не можа. На третия път засука и малко остана да ме хване от мястото ми. Но Исус подкара по-бърже трена и тя не можа да ме хване.
Като се простираше да ме хване, толкова замах правеше, че до
три
километра място заграбваше.
После изкарах и другите две седмици и тъй прекарах това. От Ямбол надолу към юг проповядвах на 6-7 места, също и в Къзъл агач126. Оттам минах в Кавакли127, Харманли, Узунджово128, Хасково, Борисовград129, Станимака130, Пловдив, Брезово, Казанлък, Шипка, Габрово, Дряново, Севлиево, Троян, Тетевен, Етрополе и София. В Етрополе проповядвах131, също и в едно село132 по тези последни места. В Дряново, в една къща, проповядвах на неколцина мъже и жени.
към текста >>
Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и
сестрите
, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна литература.
Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П.
Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и
сестрите
, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна литература.
Множество последователи намират Учението чрез него. На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има много гости, измежду които ген. В. Диков, ген. Г. Вазов и др. близки.
към текста >>
77.
№93 (Петър Дънов)
Това ще правиш
три
пъти на ден,
сутрин
, по обяд и вечер, по пет минути за всяко.
Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това ще правиш
три
пъти на ден,
сутрин
, по обяд и вечер, по пет минути за всяко.
Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа. Наскоро и Константинов139 ще се годи.
към текста >>
Двамата вземат две
сестри
.
Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа. Наскоро и Константинов139 ще се годи.
Двамата вземат две
сестри
.
Константинов, доколкото виждам, ще го изпитва общият Промисъл. Но всекиму както е отредено. Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов140? Пиши ми за работата, както отива в Сливен. Вие ще схванете по-добре обстоятелствата на делото.
към текста >>
137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от
трите
звука – а, у и м, съответстващи на
трите
гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.
Същий --------------------------------------------------------------- 136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125.
137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от
трите
звука – а, у и м, съответстващи на
трите
гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.
138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него. 139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него. 140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.
към текста >>
78.
№75 (Пеню Киров)
Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в
сестрите
, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме.
_________________________ Обяснителни бележки: 142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната. 143 Из дневника на П.
Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в
сестрите
, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме.
Новата година посрещнах в Кючуков: аз, Д-рът, Гешов и Кортеза и Мария с баща си. На 2.01.1904 г. се преместих да живея в Д-рови“. 144 След като П. Киров и М.
към текста >>
79.
№94 (Петър Дънов)
Поздрави всички наши братя и
сестри
от православния дом Господен, просветени от Господа.
И техните ученици са подобни тям. Но - благословен Господ, Който не гледа на лице, но на сърце. Той ще ги научи да познават Истината. Ти оставяй винаги да те води Благият Дух Господен и Той ще разсее тъмнината. Упражненията ще правиш цял месец.
Поздрави всички наши братя и
сестри
от православния дом Господен, просветени от Господа.
„Мир да бъде на всинца ви." Ваш верен: П. К. Дънов Пиши ми колко време ще се бавиш в Сливен. Аз ще Ви повърна Окровението, щом получа наставление от Господа.
към текста >>
80.
№76 (Пеню Киров)
Поздравяват ви братята и
сестрите
от тукашната Църква: Д-рът, Кючука152, Гешов, Кортеза153 и Мария154.
Считам за длъжност да ти явя, че Мелкон го придумали да се жени и той в едно писмо иска да му отговорим. Бог даде слово, че той трябва да стои и ако има някога нужда, Той ще му нареди това. Ако виждате, че трябва да му пишете нещо по това, пишете му. Сега, понеже се чувствам много изнурен, отслабнал духом, не ща повече да Ви пиша. Та ще оставя това за второ писмо, в случай, че ми явите къде ще бъдете.
Поздравяват ви братята и
сестрите
от тукашната Църква: Д-рът, Кючука152, Гешов, Кортеза153 и Мария154.
Твой верен в Господа: П. Киров П.П. А понеже тези работи за Д-ра се нареждат тъй, то Църквата пита кога ще стане съборът. Тука има горе-долу нещо, като чрез сънища казано, че ще бъде в края на месец март, т.е. по Великден. А при това снощи се каза, че ще се яви чрез теб.
към текста >>
Родена през 1865 г., и тя в своето детство като
петричката
врачка преживява инцидент, от който се разболява.
Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга.
Родена през 1865 г., и тя в своето детство като
петричката
врачка преживява инцидент, от който се разболява.
Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго 277 време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка. Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович.
към текста >>
81.
№95 (Петър Дънов)
Поздравете всички братя и
сестри
от дома Господен.
Ний ще уредим въпроса най-после. Което Господ иска, това ще сторим. На Мелкона ще му пишем за неговата работа. Аз ще замина наскоро за Търново. Пишете ми чрез сест[ра] Мария Казакова, учителка в Дев[ическата] гим[назия], Търново.
Поздравете всички братя и
сестри
от дома Господен.
На уреченото време от Господа Той ще ни събере всички. Нека да пребъдват всички в Божията Любов. Господ ще стори велики дела в тая земя. Поздрави Д-ра и му кажи да има тихо упование. Божиите дела и наредби са неизследими.
към текста >>
82.
№77 (Пеню Киров)
Поздрав от всички братя и
сестри
на Църквата, а така и от г-н Д-ра, та и от мен.
Така щото измененията, разширенията и допълненията, както и формите на самото пълномощно и завещание, Д-рът иска, а и в самото Откровение, мисля, имаше това, че от Вас да стане, чрез Вас да се дадат. Та всичкото това ако може до тази дата да стане, ще бъда тук. А за после нямам възможност и заминавам за в пътя си, който сега е доста дълъг, почти заобиколение на цяла България: през Варна, Силистра, Видин и София. Г-н Д-рът иска, ако е възможно, от Търново тук да дойдете и [да] уредите всичко, за което моли да му отговорите. Вчера имахме едно събрание, частно, в което имаше 50- 60 жени и няколко мъже, тъй че е много работата.
Поздрав от всички братя и
сестри
на Църквата, а така и от г-н Д-ра, та и от мен.
Твой верен в Господа: П. Киров П.П. Имам едно момче от Стралджа, Ямболско. Като дойдеш в този град, ако той дойде при тебе, упъти го в пътищата Божии. Той е като Павловия Тимотей155. Поздрави нарочно г-жа Казакова, кажи , че малко по- после ще отговоря.
към текста >>
83.
№78 (Пеню Киров)
Вашето забавяне с отговора си още в начало и самите Ви писма, които им бяха прочетени, освен последното, даде сила, за да се [у]съмнят братята и
сестрите
в мен.
Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от 29-и миналия [месец] притежавам. Виждам, че и Вие се съмнявате в съобщените неща. Аз ще кажа, че може да е вярно или невярно съобщеното по Докторовите работи. Но ще кажа, че ний, и двамата медиуми с г-ца Мария, ги приемаме за верни, та ако ще и [двамата] да сме били измамени.
Вашето забавяне с отговора си още в начало и самите Ви писма, които им бяха прочетени, освен последното, даде сила, за да се [у]съмнят братята и
сестрите
в мен.
И сега вече влезе Сатана, та ги разпокъса. По тази причина всички чакат твоето дохождение, за да се разрешат въпросите. Тука работих денонощно, за да съставя една основа в повдигнатата от Бога Църква. Държах им около 20 нощни проповеди, и отделно в разни махали проповядвах, където се събираха по 60-70 жени и по няколко мъже. Освен това и по частни къщи на подполковници156, търговци и др., а още и всеки ден натрупвание на жени и мъже – едни за поучение, други на изповед.
към текста >>
Не ми е по характера да давам причини на завист на братя и
сестри
.
Освен това и по частни къщи на подполковници156, търговци и др., а още и всеки ден натрупвание на жени и мъже – едни за поучение, други на изповед. Чак дотолкоз има работа тука, че някои останаха и сърдити, че не са могли да ме чуят или поне да ме видят. И продължава дотолкова натрупванието, че дори се поболях. Аз им проповядвах самата чиста истина, без примеси, тъй както Господ ме ръководи. На Д-ра отрекох, за да ме не задължава по работите си, освен ако това задължение стане от Господа чрез други братя, а не от тука.
Не ми е по характера да давам причини на завист на братя и
сестри
.
Ще си остана свободен по служението, защото доста ми се видя това оскърбление, при все, че всички с плач на очи ме изпроводиха. Сега имам към тебе една братска молба, която моля да изслушаш и [да] помогнеш. След станалото най-напоследък тук съмнение, в което всички [са] взели участие, освен Д-ра, аз и Мария, която се намерила на тяхното частно събрание, но противостояла против всички, те взели решение да не се събират всякоги по причина, че вече всички граждани се научили за тях, та ги критикували и др. такива. А пък бащата на Мария – Никола Кючука, е взел решение да ожени дъщеря си за един добър, но безбожник, учител. Мария не иска да вземе безбожник, понеже се бои да не препятства на вярата.
към текста >>
84.
№97 (Петър Дънов)
Само че започва по-рано
три
години.
Споразумейте се върху тая работа, за да не остава нещо висящо. Поздрави Мелкона нарочно от мен. Докъде мислите да пропътувате в тази си обиколка? Ще ли минете през Русе? Работите, както отиват сега със света, като че почва да се изпълня реченото.
Само че започва по-рано
три
години.
И тъй, Господ иде да се възцари.Пази духа си бодър и крепък. Ходи с кротост и вътрешно смирение, като уповаваш, че Господ е крепост и сила. Любовта Божия изглажда всичко. Приеми моя сърдечен поздрав. Ваш верен: П.
към текста >>
85.
№83 (Пеню Киров)
„Радко
Димитриев
“ №8).
Живее и работи във Варна като книжар и издател. Издава и продава календари, учебници, географски карти и др. Книжарница „А. В. Велчев“ е открита през 1882-1883 г. в ІV участък на тогавашна Варна (днес: ул.
„Радко
Димитриев
“ №8).
В тази къща по-късно на 18.11.1891 г. се ражда синът му, известният варненски художник Георги Велчев. След смъртта на художника (1955), през 1961 г. тя е превърната в къща-музей „Георги Велчев“, съществуваща и до днес. А. В.
към текста >>
86.
№86 (Пеню Киров)
В тази къща искам да живеете Вий и Тодор и да бъде записана или на
трима
ни, или въз Вас.
И когато всичко се приготви, то и ний ще бъдем освободени тогава от това положение, което, мисля, че и него Господ определя засега тъй да бъде. Ще ти доверя мои едни мисли, с които искам да те сондирам. Дали добре ще бъде да вземем от дружествените пари184 едно място в гр. Бургас от 200 кв.м, в което ще построят една къща от две стаици и ще коства всичко, двор и къща, около 1000 лв.? Това място се намира близо, между нас и протестантската църква.
В тази къща искам да живеете Вий и Тодор и да бъде записана или на
трима
ни, или въз Вас.
Тя ще служи за живеене на Вас и за събрание, понеже тука имаме повече членове. В двора на тази къща ще построим и един яхър, в който ще турим моята биволица и две крави, които предполагам да купя на пролетта, и приходът на които крави ще служи за поддържането Ви. Та по този начин да можем да послужим на нас и на нашите паднали братя. Когато има да се ходи някъде, ще се ходи – и пак тук ще се събираме. Ако Вий понякога искате да си отивате във Варна да живеете, ще си отивате.
към текста >>
87.
№87 (Пеню Киров)
Ний едвам миналата седмица имахме от толкова време първото ни събрание между Тодор, Мелкон и аз, и след това второ събрание – ний
тримата
, с Арнаудов.
гр. Бургас, 14 октомврий 1904 г., четвъртък [до] гр. София Любез. бр. Дънов, Писмото Ви от 11-и того вчера получих. То ме завари с подновени сили засега.
Ний едвам миналата седмица имахме от толкова време първото ни събрание между Тодор, Мелкон и аз, и след това второ събрание – ний
тримата
, с Арнаудов.
Правя големи отстъпки, само и само делото да подтикнем да тръгне, но и аз сам имам нужда още да се лекувам. Преди 2-3 дни наново сънувах, че убих една голяма змия. Така в сънищата става четири: сънувам и все аз съм победителят. Поздрав нарочен от Тодор и Мелкон. Приеми и моя сърдечен поздрав.
към текста >>
88.
№91 (Пеню Киров)
Според съобщението Ви на Д-ра, който с писмото си от 11-и миналия [месец] ми явява, че Вий ми препоръчвате
три
неща: търпение, послушание и непоколебима вяра.
Планът, който мислех да наредя за един тих живот, като накупя и гледам добитъци, не излезе тъй, както предполагах, защото аз не помислях даже, че ще ми се възпрепятства, а камо ли и да не ми дават място за яхър. Опитът обаче доказа самата истина. Както и да е, съпругата ми взе моята страна, но с това не се свърши планът ми. Днес биволицата, която притежавам, наскоро простина и без малко щеше да умре, но Господ ми я изново подари, така щото и оттук разбирам, че не е този пътят, който трябва да пътувам. Заради това ще дойда на самия въпрос, като предварително моля извинение за това занимание с мене, защото и без това доста тягост сме станали.
Според съобщението Ви на Д-ра, който с писмото си от 11-и миналия [месец] ми явява, че Вий ми препоръчвате
три
неща: търпение, послушание и непоколебима вяра.
При това с никакви неща да не помрачавам ума си и да следвам начертания път Отгоре, без никакво колебание. Сега, търпението в мен е чакание. Послушанието – за да мога да бъда спокоен – подчинявам на разума. Но за да мога да ходя по начертания път Отгоре, аз ми се помрачава умът от мисълта, че без дадена сила Свише нищо не мога. И тук стои спънката.
към текста >>
89.
№92 (Пеню Киров)
Затова аз се молих 4-5 пъти и ето, на 27-и того
сутринта
в 5 часа що ми се отговори.
София, ул. „Опълченска“ № 70 Любез. бр. Дънов, Получих затвореното ви писмо от Русе и всичко разбрах. Аз още се намирам в това положение, което бях ти описал, но сега наскоро искам да видя някоя работа.
Затова аз се молих 4-5 пъти и ето, на 27-и того
сутринта
в 5 часа що ми се отговори.
Дойдоха едни лица, но като че от въздушното пространство, и ми казаха: „Комисията взе решение сам да си доиш кравата, при всичко, че ти искаш други да я доят, а при това ти можеш сам да я доиш“. Комисията обаче аз не видях. За значението на съня със събуждането ми се внуши, че е отговор на молбата ми за работа. Д-рът от няколко дни е тука и в понеделник ще си отива, а също и аз в този ден ще отида в Карнобат и наскоро ще се завърна. Засега някои особни случки нямам.
към текста >>
90.
№95 (Пеню Киров)
сутринта
в 3-3 ½ часа събудих се, или по-право събудиха ме, и ето, чувам един химн, който слушах около 15 минути.
Щом се спрях и пò обдирих, разбрах каква е работата. За това нея вечер изследвах, че това бръмчене не е на муха, но нещо като говорене. И все повечето чувах с лявото си ухо. Това продължи и на утрото, и другия ден. Та на 24 с.м.
сутринта
в 3-3 ½ часа събудих се, или по-право събудиха ме, и ето, чувам един химн, който слушах около 15 минути.
В това време аз направих в душата си едно сравнение с това блаженство и намерих, че е по- добре по-скоро да си отива человек, защото нашият телесен живот ми се види наказание и нищожество. А пък химна с какво да ти го сравня, не зная, защото няма в человечеството подобно нещо. Нямаме такава мярка, нямаме понятие нито във фантазията си. И тогава разбрах Павловите думи, че чул словеса неизречими. Впрочем аз само гласа слушах, без да разбирам думите.
към текста >>
След тази
утрин
аз непрекъснато чувам да се пее, но не толкова ясно, както него ден.
Нямаме такава мярка, нямаме понятие нито във фантазията си. И тогава разбрах Павловите думи, че чул словеса неизречими. Впрочем аз само гласа слушах, без да разбирам думите. Но как да ти го опиша? Изначало чувах гласове, които вече ги сравнявах като на мухляците, след тях други – като на грамофона, и най на третата инстанция – химна, който се пееше от голямо множество, нещо като от милиони человеци, но един глас от средата даваше тон на хора.
След тази
утрин
аз непрекъснато чувам да се пее, но не толкова ясно, както него ден.
Това продължава и до днес, та почна и [през] деня да ми се открива да слушам. Но както в четвъртък заран се чува добре, понякога другите дни не е тъй. Веднъж само дойде един, та изпя две турски песни, на които и гласовете, и думите ми са познати, но онова не беше така. Друга заран пък дошли едни духове, та седнали отгоре ми като на пън, като лежах, и се разговаряха за историята на Черното море. Аз от тягостта, види се, на астралното ми тяло, събудих се и ги помолих да си отидат, та не обърнах внимание на думите им, защото ми се много спеше.
към текста >>
“. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и
сестри
из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст.
Той [Ал. Кръстников] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това!
“. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и
сестри
из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст.
Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“. 202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г. 203 Става дума за Васил Н. Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
91.
№113 (Петър Дънов)
Колкото Любовта и
самоотричанието
Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Мен е известно Вашето положение. Трябва Ви смелост и решителност, и при това непоколебима вяра. Всякой слуга Господен трябва да се научи чрез несгодите на живота да понася всичко с радост и благодарение в душата си.
Колкото Любовта и
самоотричанието
са по-големи, толкова и духът е по-силен. Трябва да се богатее, трябва да се събират съкровища. Всякой талант трябва да се обработва, за да може слугата да влезе в радостта на Господаря си. [Мат. 25:14-30] Ти не трябва да се раздвояваш душевно. Изкушeнията, съблазните ще дойдат, но те нямат нищо общо с нас.
към текста >>
92.
№97 (Пеню Киров)
Тъй щото, както виждаш, за да се направи този път, потребни са по 2 дни = 60, по 3, равно на 90 дни, или
три
месеца, а според писмото му, аз трябва да си избера пътя по горе описаните градове и да му пратя съгласието си, че тогава ще ми изпрати маршрутния списък.
Досега не беше ми пратен маршрутен списък, та по тази причина трябваше да стоя празен. Наскоро обаче г-н Бъчваров ми прати една отвор[ена] карта от Ст. Загора, с която ми явява, че не ще може да ми състави списък, докато не отиде в София. Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер. бряг, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София.
Тъй щото, както виждаш, за да се направи този път, потребни са по 2 дни = 60, по 3, равно на 90 дни, или
три
месеца, а според писмото му, аз трябва да си избера пътя по горе описаните градове и да му пратя съгласието си, че тогава ще ми изпрати маршрутния списък.
Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам. А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември. Вън от това, аз не зная и през коя дата ще бъде и съборът. Така поставен, аз рекох да Ви съобщя всичко и да искам разрешението на въпроса: кога ще стане съборът и къде? За да вземам мерки да избирам градове таквиз, които са близо към това място, където ще стане съборът.
към текста >>
93.
№119 (Петър Дънов)
Киров, за да знае дали Мелкон е подготвен да присъства на предстоящия събор, но получава
отрицателен
отговор. М.
Ваш верен: П. К. Дънов -------------------------------------------------- 224 Вероятно П. Дънов пита П.
Киров, за да знае дали Мелкон е подготвен да присъства на предстоящия събор, но получава
отрицателен
отговор. М.
Партомян за първи път е допуснат на събор през 1909 г. 225 Предстоящият събор е във Варна – от 15.08. до 19.08.1907 г.
към текста >>
94.
№101 (Пеню Киров)
След завършване на гимназия заминава за Грац,
Австрия
, където завършва фармация.
227 Вестник „Вечерна поща“ е основан през 1900 г. (излиза до 1914 г.) от С. Шангов и С. Наумов и е известен като родоначалник на жълтата преса и политическата карикатура в историята на българската журналистика. 228 Илия Зурков – роден в гр. Елена.
След завършване на гимназия заминава за Грац,
Австрия
, където завършва фармация.
В Бургас се установява да живее през 1896 г. През 1902 г. заедно с Ганка Хаджипетрова основава дружество „Добрият самарянин“, чиято главна цел е да подпомага бедните ученици. През същата година основава и първото туристическо дружество. През 1908 г.
към текста >>
През
тридесетте
години на ХХ век и идеалите на Ротари клуб намират почва в Бургас.
Участва в няколко събора на Веригата след 1911 г. Тексът на братската песен „Сърдечен зов“ е негов. По-късно Ил. Зурков се отдръпва от средите на Братството и се насочва към масонството. В Бургас масонската ложа е основана през 1929 година, нарича се „Свети Климент Охридски“ и е с първомайстор Илия Зурков.
През
тридесетте
години на ХХ век и идеалите на Ротари клуб намират почва в Бургас.
Такъв клуб е учреден на 14 февруари 1937 г. Сред учредителите са Илия Зурков и синът му Любомир Зурков. През 1942 г. дейността на Ротари клубовете в България е официално спряна. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
95.
№102 (Пеню Киров)
В тази ни молба призоваваме
тримата
наши водители, т.е. Св.
[до] гр. София Любез. бр. Петре, Получих писмо от нашия приятел Петка231, който искаше да явим как сме разбрали ний в събора наредбата относително петъците. Затова тука по-долу излагам подробно нашето разбирание. Във всеки петък от седмицата ний се молим за приятелите от Веригата232, като ги именуваме поименно.
В тази ни молба призоваваме
тримата
наши водители, т.е. Св.
Троица, като им поменуваме тайнствените имена233. През тези петъци ядем само сурова растителна храна или сготвена, но един ден по-рано. Ако обаче други членове от семейството си направят в същия ден топла постна храна и ни поканят, то може да ядем. Също в този ден може да ядем варено жито със захар или мед или друго, но житото, варено по-първия ден, а така също може да вземаме малко топло вино, в което да топим залъците си. В последния петък на месеца обаче трябва да постим съвършено, като почнем от четвъртък вечер до събота заран.
към текста >>
Събираме се по два пъти в седмицата, а понякога по
три
пъти.
В този петък между другите молитви ще се молим и с молитвата „Хваление“234. Във всичките обаче петъци четем даденото ни утешение през тази година, разбира се, всеки своето235. И от това повече нищо. За нази тука ще кажа, че Господ благославя вече делото си. Тука съставихме един кружок236 от 13 мъже и десетина жени, наехме си стая, купихме столове, маса, лампа и др., а така също и отопление.
Събираме се по два пъти в седмицата, а понякога по
три
пъти.
Четем, молим се и изучаваме Словото Божие и всичко, що сме чули. А така също веднъж в седмицата правим сеанс. В кружока влизат доста видни лица като управителят на митницата237, оценител-химикът Зурков, секретари, аптекари и разни телеграфисти и други238. Всички тези Ви поздравляват и молят, ако е Волята Господня, да прескочиш и дойдеш да поседиш в Бургас месец или повече. Прочее, виж какво ще направиш и извести ни.
към текста >>
Господи, Боже наш, Който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и
сестри
, за да пребъдат в Тебе и Ти да пребъдеш в тях, както пребъдваш в мен, за да сме всички едно, както Ти в мен, тъй и аз в тях, за да бъдем всички Едно, за да Те прославим на Земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да Те прославят.
Ние Ти благодарим за Твоята грижовност, с която Си ни заобиколил. Благодарим Ти, че Твоята Милост и Благост винаги ни следват. Благодарим Ти, че всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни дадеш помощ и да ни крепиш, кога сме в нужда. Благий Господи, Святий Отче на Небето и Земята, избавяй ни от ухищренията на лукавия. Ето, Ти Си ни говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във век, за да Те славим.
Господи, Боже наш, Който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и
сестри
, за да пребъдат в Тебе и Ти да пребъдеш в тях, както пребъдваш в мен, за да сме всички едно, както Ти в мен, тъй и аз в тях, за да бъдем всички Едно, за да Те прославим на Земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да Те прославят.
Благий Отче, Ти, Който ни даваш живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и Който ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил. То в Твоето Име оживотворява всичката Земя с нейната природа; въздига и донася облаците, напоява лицето с дъжд и влага; изважда всеки стрък изпод черната обвивка; украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало Си им дал. Развеселява всички животни и человека, когото Си направил според Образа и Подобието Си. Вдъхва в неговото сърце надежда и 288 вяра да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Колко са многочислени и велики Твоите наредби.
към текста >>
През следващите
три
години – 1908, 1909 и 1910 г.
Дънов „писаното хвърля светлина върху пътя, в който трябва да вървите“. 236 Бургаският кръжок е учреден на 27.07.1907 г. – деня на св. Пантелеймон. Не става ясно защо П. Киров споменава за това едва през октомври, след като в периода 15-19 август всички участници във Веригата са на събор във Варна.
През следващите
три
години – 1908, 1909 и 1910 г.
– в сп. „Виделина“ (до спирането на списанието в края на 1910 г.) редовно се публикуват статии в навечерието на 27 юли, отбелязващи годишнините от учредяването на „Бургаския кружок“ от П. Киров. Вж. и писмо № 98 на П. Киров. 237 Не са открити сведения за тази личност. Вж.
към текста >>
239 Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-
белетрист
и общественик, представител на новобългарската литература.
и бел. №222. (222 Не са открити сведения за тази личност.) 238 В дневника на П. Киров за 1907-1908 г. са упоменати следните имена: „Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“.
239 Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-
белетрист
и общественик, представител на новобългарската литература.
Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име. Завършва гимназия и висше образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи. 3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София. Голям период от време (9 г.) работи в Министерството на търговията – сектор земеделие, а след това и като дипломат във Виена и Белград. От 1899 г.
към текста >>
се отдава изцяло на журналистиката и
белетристиката
.
Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име. Завършва гимназия и висше образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи. 3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София. Голям период от време (9 г.) работи в Министерството на търговията – сектор земеделие, а след това и като дипломат във Виена и Белград. От 1899 г.
се отдава изцяло на журналистиката и
белетристиката
.
През 1915 г. тежка парализа го поваля на легло и в началото на 1916 г. завършва земния си път в София. За първи път срещаме името му в писмо на П. Дънов до М.
към текста >>
96.
№121 (Петър Дънов)
Хвалебната молитва ще четете след последния петък в събота
сутринта
, от 4-7 ч.
Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдват в една душа, тя принася плод много. Небето ще ви укаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътя ясен, стига вий да просите. На всички ония изпомежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, Мъдростта, Истината, ще им окажа съдействието си. Вий с Тодора при другото трябва в петъците да споменавате българския народ, славянството, всички други народи и идването на Царството Божие.
Хвалебната молитва ще четете след последния петък в събота
сутринта
, от 4-7 ч.
Приеми моя сърдечен поздрав. Ваш верен: П. К Дънов ---------------------------------- 240 Това посещение се осъществява през 1908 г.
към текста >>
97.
№122 (Петър Дънов) [затворена карта]
в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св.
Димитрий
“.
Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св.
Димитрий
“.
В началните години на Веригата П. Дънов заедно с пентаграма раздава и по един антиминс на всеки участник
към текста >>
98.
№104 (Пеню Киров)
Поздрав нарочен на всички братя и
сестри
.
Така щото, понеже лицето под второ лице, оставено да живее в г-жа Стойчева246 и да им слугува, бе взето назад и заведено обратно към манастира и оттам поставено в първо лице, каквото бе, и изново го доведоха в Бургас заедно с булята на Никон. А оттам [бе] заведена в Ямбол, където ще живее с братовица му и ще ходи в католическото училище. Тъй прочее се свърши тази работа, та сега всички сме спокойни. Друго, ще моля да ми съдействаш за успешно ръководение делото Божие, понеже чувствам нужда. Има още нови хора247.
Поздрав нарочен на всички братя и
сестри
.
Твой всякога верен Господу: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 245 Съборът на Веригата е във Варна от 15.08. до 20.08.1909 г.
към текста >>
Често дава вечери с покана към всички братя и
сестри
от Бургаския кръжок.
По поръчка на П. Дънов посещава Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи. Всеки четвъртък прави женски духовни събрания. По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно възпитание по идеите на Учителя П. Дънов. Предоставя част от дома си за духовни срещи и разговори.
Често дава вечери с покана към всички братя и
сестри
от Бургаския кръжок.
При своите посещения в Бургас П. Дънов отсяда в нейната къща. Между двамата съществува трайна кореспонденция. Слаба и деликатна по натура, почива от простуда на 3 март 1918 г. 247 В списъка на кръжока от 3.05.1909 г.
към текста >>
99.
№124 (Петър Дънов)
Баща повиква
тримата
си сина и им дава по
три
ореха: първият ги изял, вторият ги дал, третият ги посял.
Не. Следователно, който очаква от делата си да се повдигне, той е първокласен невежа. Онова, което може да повдигне человека, то са плодовете на Духа. За тия плодове е казано да се умножават и разплодяват вътре в човешката душа. Желанията и мислите, това са скритите семена на Божествения живот. И аз ще пристъпя да Ви посоча где започва злото.
Баща повиква
тримата
си сина и им дава по
три
ореха: първият ги изял, вторият ги дал, третият ги посял.
От първите се родили всичките вълци, от вторите - всичките овци, а от третите - всичките человеци. Изядеш - вълк си. Даваш - овца си. Посееш - человек си. Сега изкуството е да се разбере какво иска бащата.
към текста >>
А останалите обмислят кой от
трите
пътища да хванат.
Аз желая да Ви заставя да гледате по-дълбоко, по- обширно на Божиите наредби. Ще плачем, кога сме деца, и ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари. Сега които плачат, нека плачат; които се смеят, нека се смеят; които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади моми нагиздени - само очакват, а други като млади момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят.
А останалите обмислят кой от
трите
пътища да хванат.
Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на Бащата - Любов, и на майката - Радост, и на чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпението, и на майката - благостта, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите.
към текста >>
Дайте място на Бащата - вяра, и на майката - кротост, и на чедото - въздържанието251, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и
сестри
в царството на Мира.
Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на Бащата - Любов, и на майката - Радост, и на чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпението, и на майката - благостта, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите.
Дайте място на Бащата - вяра, и на майката - кротост, и на чедото - въздържанието251, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и
сестри
в царството на Мира.
Моят душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен: П. К. Дънов ------------------------------------------------------------------------------- 250 Това писмо липсва в архива на П. Киров.
към текста >>
Значи те образуват един
триъгълник
, който спада в Божествения свят.
от Варна, където по това време е интерниран П. Дънов. 251 Тази идея е развита по-пълно от П. Дънов в беседата „Духът и плътта“, държана на 2.11.1914 г.: „Според ап. Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са любов,радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете.
Значи те образуват един
триъгълник
, който спада в Божествения свят.
Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския свят: дълготърпение – бащата;благост – майката; милосърдие – тяхното дете. Придобийте ги – и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вяра – бащата, кротост –майката, въздържание – тяхното дете.
към текста >>
100.
№125 (Петър Дънов)
Ще посветите следующите
три
петъка, начиная с 10¬17-25 от тоя месец, за следующото:
1914 №125252 (Петър Дънов) Търново, 2 януарий 1914 г.253 Любез. Пеню,
Ще посветите следующите
три
петъка, начиная с 10¬17-25 от тоя месец, за следующото:
Първо - за прославлението и осветяванието името на Господа Бога нашего на земята между человеците и верующите и избраните от Веригата на Господа на славата: Спасител, покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде, и да се благослови името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ - за идванието на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните, и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина и да се възцари Господ Бог наш. Да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство". И да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас, и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога през всичките векове. Трето - за изпълнението Волята на Господа Бога нашего на земята, както е горе на Небето, между светлите ангелски ликове.
към текста >>
Да изцели всичките наши страдующи братя и
сестри
.
Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай. И да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на своето лице. Да ни направи силни и крепки да творим добрата Му воля. Умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота.
Да изцели всичките наши страдующи братя и
сестри
.
Да благослови домовете им и децата им с тях наедно. Да благослови всичките им добри начинания на тялото, душата и духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето. Амин.254 Ще имате пост: по-слабите - 24 ч., по силните - 36 ч., силните - 40 ч., начиная от четвъртък следобяд. Събранията в петък ще бъдат общи, ще участвате всички, които вземате участие наедно! Ще започвате с „Добрата молитва" и ще свършвате с „Отче наш".255
към текста >>
НАГОРЕ
