Търсене в текстове за 'Теле'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 229 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още.
Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях. Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината. Странно явление! Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър. Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума. Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че светът мени постоянно своя образ. Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот. Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава. Йезуитско учение – този път няма да изведе никого на добро бъдеще.
към текста >>

„Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина).
Биос е вечната основа, първият и последният във всичко. Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества. Границите на този закон са самата безпределност на вечността. Отгде почва и къде свършва ние не знаем. Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта.
към текста >>

Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството.
Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала. В съображение обаче с Голямата епоха на времето, показана от геологическата история, това предположение е някак си съмнително. Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем другояче, когато се касае до външните системи. Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни. Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие? Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашето удивляющо се видение. Системи от по-висок порядък можеха да се издигнат и открият пред нашия поглед.
към текста >>

Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни.
Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем другояче, когато се касае до външните системи. Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни. Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие? Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашето удивляющо се видение. Системи от по-висок порядък можеха да се издигнат и открият пред нашия поглед. Пред тях нашите видими небеса, сравнени, щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана. Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат.
към текста >>

Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие?
Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем другояче, когато се касае до външните системи. Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни. Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие? Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашето удивляющо се видение. Системи от по-висок порядък можеха да се издигнат и открият пред нашия поглед. Пред тях нашите видими небеса, сравнени, щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана. Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат. Как, питаме се ний, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре!
към текста >>

материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални.
Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго.
към текста >>

За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи.
Главни подтици в живота и днес още са: – илюзиите на славата; – сластолюбието; – егоизмът и стремежът към забогатяване.[22] 11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество. За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи. Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23] 7. Благородните цели изискват благородни средства 1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна. Тази храна може да се придобие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто. 2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания.
към текста >>

3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е.
1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното.
към текста >>

Тя се подчинява на действието на един мощен притегателен център[62], подобно на Слънчевата система, чийто общ център е Слънцето.
4. Слънчевата система е част от по-голямо семейство от звезди (ок. 2.1011), наречено галактика „Млечен път”[60]. Нашата галактика има плоска дисковидна спирална структура с диаметър около 105 светлинни години и е леко изпъкнала в централната си част. Пространството между звездите от галактиката е изпълнено с извънредно разредена дифузна материя и с космичен прах.[61] 5. Естествено цялата галактическа система не е неподвижна. Тя се подчинява на действието на един мощен притегателен център[62], подобно на Слънчевата система, чийто общ център е Слънцето. Предполага се, че притегателната сила на този галактически център е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето. 6. Изказани са различни предположения за местонахождението на този галактичен център. Според астронома Асаф Хол[63]той се намира близо до орбитата на двойната звезда от шеста звездна величина – 65 Риби (Piscium[64]). Тази хипотеза отрича Медлеровата теория[65], която поставя центъра на тежестта между Плеядите и Персей.[66] Според съвременните изследвания центърът на Галактиката, гледан от Земята, се проектира в съзвездието Стрелец. 7. Слънчевата система е разположена много близо до равнината на диска, на разстояние близо 26 000 светлинни години от центъра на галактиката.
към текста >>

Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок.
14. Струве[72] твърди, че подобно поглъщане на светлината действително съществува дори и в границите на нашата Слънчева система. 15. Възможно е обаче нещата да изглеждат по съвсем друг начин, когато се отнасят до пространството между вселените. Светлината, излъчена дори и от най-близката до нас външна вселена, изминавайки разстоянието между вселените (9.107 светлинни години), може да се окаже съвършено невидима дори и с най-съвременната техника поради голямата отдалеченост и поглъщането на средата. 16. В резултат на своите изчисления Елард Гор стига до следния извод: “Ако на такова огромно разстояние се намира звезда, каквата е ά Центавър (т.е. на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина. Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок. 7 км).” 17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава. Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен. 18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие. Какви ли чудеса на мирозданието биха се открили пред нашия смаян поглед?!
към текста >>

18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие.
на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина. Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок. 7 км).” 17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава. Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен. 18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие. Какви ли чудеса на мирозданието биха се открили пред нашия смаян поглед?! 19. Пред нас щяха да се открият звездни системи от по-висш порядък. Пред тях нашите видими небеса биха изглеждали като едно пясъчно зрънце край брега на океана. Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат. 20. Как така, питаме се тогава ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре?
към текста >>

– идеализъм – приема само ума за действителен;
– веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: – материализъм – приема, че само материята е съществена; – идеализъм – приема само ума за действителен; – спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални. 4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата. Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи. 5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората.
към текста >>

ІІІ. Епоха на Телеца (4000 – 2000 г.
пр. Хр.). С тази епоха е свързана първата, най-стара култура на нашата раса – древноиндийската. ІІ. Епоха на Близнаци (6000 – 4000 г. пр. Хр.). Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят. ІІІ. Епоха на Телеца (4000 – 2000 г. пр. Хр.). Тази култура потъва още повече в материалното. Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното. Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото. ІV. Епоха на Овена (2000 г.
към текста >>

[23] Днес ролята на ”златния телец” според Учителя се изпълнява от парите.
дял трети – 5:5. [22] На друго място Учителят споменава изброените три: 1. власт и слава; 2. жени; 3. пари, като всеобщи проблеми, с които трябва да се справя всеки човек, тръгнал по духовния път. [23] Днес ролята на ”златния телец” според Учителя се изпълнява от парите. [24] Йезуитски орден (лат. Societas Jesu – Общество на Исус) – католически монашески орден, основан през 1534 г. от Игнаций Лойола. Създаден по време на сериозната заплаха за католицизма от Реформацията и протестантизма, той имал за цел да се бори за пълно признаване на непоклатимостта на католическата вяра. Характерни за него били изключително строгата дисциплина и подчинението към висшестоящите.
към текста >>

За тях Законът е приспособим към променящите се условия, но е задължителен за всички.
[33] Фарисеи (арам. „обособени”). Делото на пророк Ездра, който се стреми да усвои текста и учението на Закона, е продължено от хората, станали известни като книжници. По-широкият кръг техни поддръжници са познати като хасидити, „верните на Бога”. Фарисеите са онази малка група сред хасидитите, която се разграничава от политическите и религиозни становища на мнозинството. Те наблягат на индивидуалното изпълняване на Закона (за разлика от садукеите, които слагат ударение на храмовото богослужение) и възкресението. За тях Законът е приспособим към променящите се условия, но е задължителен за всички. [34] Садукеи – произходът им е спорен: политическа партия, религиозна секта, провинциална организация или група от държавни чиновници. Те са толкова груби към своите, колкото и към чуждите. Смятат за добродетел споровете със своите учители. Нямат последователи сред обикновените хора. Много от садукеите са свещеници и изглежда почти всички свещеници са садукеи.
към текста >>

За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека.
[45] Френологията (гр. френо – ум и логос – наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н. Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека. [46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж. глава „Гравитация”). Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им. Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин.
към текста >>

[66] Плеядите е звезден куп в съзвездието Телец, а Персей е съзвездие в близост до Телец.
Медлер многократно провежда наблюдения на 3222 звезди от каталога на Дж. Брадли и изучава тяхното собствено движение. Създадената от него т.нар. „Теория за централното слънце” е първият опит за изучаване строежа на галактиката върху основата на движението на звездите, но неговото предположение за това, че центърът на галактиката се намира в Плеядите, се оказва несъстоятелно. Написва редица популярни книги по астрономия и изготвя подробна карта на Луната. [66] Плеядите е звезден куп в съзвездието Телец, а Персей е съзвездие в близост до Телец. [67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на науката и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл. Бащата на Гор, почитаемият Джон Ридтон Гор, е архидякон на Етънри (Ирландия). Дж. Е. Гор завършва колежа „Св. Троица” в Дъблин през 1865 г.
към текста >>

Неговите систематични изследвания на небето започват от Индия, като уникалното при Гор е, че той е заел видно място в астрономията, без да е разполагал с телескоп дори от среден клас.
като първенец на випуска и получава диплома за инженер. Работи по специалността си 11 години в Индия, след което е пенсиониран като индийски чиновник. На 34 г. се завръща в Дъблин, където прекарва остатъка от живота си. Той остава ерген и е описван като сериозен, спокоен човек, с малко приятели, които много са го харесвали. Неговите систематични изследвания на небето започват от Индия, като уникалното при Гор е, че той е заел видно място в астрономията, без да е разполагал с телескоп дори от среден клас. Повечето му изследвания са направени с бинокъл. Гор написва няколко книги, в които размишлява върху структурата на вселената. В своето „Проучване на планетите и звездите” (1888) той прокарва идеята, че едно евентуално изтъняване на етера в космоса в краищата на нашата вселена може да произведе като резултат скриване на светлината от предполагаеми други вселени. В своя „Декор на небето” (1890) Гор разглежда произхода на галактиката. Най-важната му книга е „Видимата вселена” (1893), където той прави преглед на цялото поле на космологията.
към текста >>

[69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина).
Най-важната му книга е „Видимата вселена” (1893), където той прави преглед на цялото поле на космологията. В „Световете в космоса” (1894) Гор допуска възможността за обитаеми планети извън Слънчевата система. Тази идея е била много популярна за времето си и така тя е получила широк отзвук. [68] ά Центавър е най-ярката звезда от съзвездието Центавър (Кентавър, Центариус) и се намира приблизително на 4 светлинни години от земята. В текста се разглежда като най-близката звезда до Слънцето, но съвременните астроми са изчислили, че това е звездата Проксима от същото съзвездие. [69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина). Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a). Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита. Ако предположим, че разстоянието (X) до най-близката до нас външна вселена се отнася към диаметъра (D) на видимата вселена така, както разстоянието от слънцето до ά Центавър се отнася към диаметъра на Слънчевата система, тогава се получава следната пропорция: Разстоянието между вселените (X) към диаметъра на видимата вселена (D) се отнася тъй както разстоянието до ά Центавър (a) към диаметъра (d) на Слънчевата система (фиг.1 и фиг.2). Или: X : D = a : d.”
към текста >>

Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен център.
Въпреки това страната ни все още изостава твърде много от развитите страни. Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература. Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев... През десетилетието 1894–1904 г. Висшето училище, по-късно СУ „Св. Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен център. В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в. През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната. Тепърва предстои да се разработят и установят основните философски понятия и терминология. Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава. Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света.
към текста >>

В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в.
Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература. Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев... През десетилетието 1894–1904 г. Висшето училище, по-късно СУ „Св. Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен център. В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в. През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната. Тепърва предстои да се разработят и установят основните философски понятия и терминология. Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава. Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света. По това време в Ню Йорк е завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920 г.
към текста >>

Това наложи по-продължителен период на работа върху книгата (три години) и привличането на повече консултанти от различни области.
Едно произведение е живо, ако читателят успее да осъществи органична връзка с писаното слово и неговия автор. За целта е необходимо добро съчетание на форма и съдържание, т.е. думите в текста да произвеждат съответните образи в съзнанието на четящия. За нас водещ винаги е бил смисълът и формалните промени в пасажите не са самоцелни, а добре обмислени и мотивирани. Всяка дума, намерила място в настоящото издание, е подложена на строга преценка и при необходимост – на консултация със съответните специалисти. Това наложи по-продължителен период на работа върху книгата (три години) и привличането на повече консултанти от различни области. Включените около 150 обяснителни бележки биха могли да са и повече. А за някои читатели може би те са прекалено много. Ние решихме да се ограничим дотук, за да дадем възможност на бъдещите изследователи да ги допълват, коригират или премахват. Част от цитираните имена и термини бяха с правописни грешки и фактологически несъответствия, а за друга част беше невъзможно да се открият или намерят данни. Всичко това, разбира се, не бива да се свързва пряко с автора, а по-скоро с ограничените възможности както на тогавашния правопис, така и на печатната техника в България от края на XІX в.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му.
Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов. От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство. Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас. Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак. Това Царство е царство на истинския Дух – царството на Правдата.
към текста >>

Честният труд днеска се счита унизителен.
Всички тия знаменити дела, нечестиви пороци на егоизма и днес съществуват и владеят, само разбира се в по-цивилизован образ. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, кога влезе в человека, да съдържа каква-годе истина. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“. Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече. Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде. Честният труд днеска се счита унизителен. Да се работи, но как – ето въпросът. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня. От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Пази се той като от огъня да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата нанадолу някъде в страшната бездна. Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава.
към текста >>

Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот.
Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството. Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички. А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази. Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот. Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога. Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му.
към текста >>

Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер.
От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние. Без тия елементи силата няма значение самата по себе си. Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се роди онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство. Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността за своя живот.
към текста >>

Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот.
Не, да не бъде! Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа. Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим един добър урок. То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни условия, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло. За организацията на това тяло знаем твърде малко, понеже немарението ни е държало в невежество доскоро. Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот. Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата. Дири ги с цел да се научи, а това знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите. Първото нещо, което ние забелязваме и ни привлича вниманието, е, че в този организъм има ред, има взаимност на обща деятелност, има хармония помежду всичките дейци, които знаят своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. Тук, вътре в този организъм, не се гонят частни цели или пък частни интереси. Не, тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което самият человек се радва.
към текста >>

Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие.
Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни. Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
към текста >>

– истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит;
Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме. Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва, благородни средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те? – добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони; – истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит; – разумните начала ще ни бъдат дадени от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа.[90] 2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура.
към текста >>

6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове.
Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили. 5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори. 6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове. Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на фактите, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота. 7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат. В нея действат разумни сили, които ние едва сега започваме да откриваме и осъзнаваме. 8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите мисли един с друг. Не е ли чудно, че посредством движението на нашия език ние се разбираме с другите?
към текста >>

10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа.
7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината. 11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила. За него било необходимо да се подвизава в тази роля. Той трябвало най-безпощадно да изтребва своите противници и врагове и със силата на оръжието да си проправя път по лицето на земята. 12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот.
към текста >>

Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само поетическа метафора, а действителен факт.
4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така. 5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува. От това страда днес нашето общество. Много често хората избират не онова, което разумът им диктува, а онова, към което страстите ги влекат. Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само поетическа метафора, а действителен факт. 6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот? Кой е онзи народ, който е успял под такова ръководство? Има ли поне един такъв пример в историята? Нито един! Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на съдбата.
към текста >>

6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот?
За жалост във всекидневния живот това не е така. 5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува. От това страда днес нашето общество. Много често хората избират не онова, което разумът им диктува, а онова, към което страстите ги влекат. Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само поетическа метафора, а действителен факт. 6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот? Кой е онзи народ, който е успял под такова ръководство? Има ли поне един такъв пример в историята? Нито един! Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на съдбата. 7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието?
към текста >>

Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества?
Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели.
към текста >>

Честният труд в наше време се счита за унизителен.
Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, когато влезе в човека, съдържат известна истина. 2. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията владее и мрачния дух на този паднал ангел, с тази разлика само, че в неговото естество той произвежда „дяволюция”. 3. Несъмнено този господар на крайния егоизъм постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на природата. Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много. 4. Трудът и честността, които бяха посочени на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали. Честният труд в наше време се счита за унизителен. Да се работи, но как? Ето това е важният въпрос! 5. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтън[113] в „Изгубеният рай”, бил изгонен от небето за свои минали грехове и беззакония, понеже нарушил мира и блаженството на небесните жители. За това свое престъпление той бил хвърлен с главата надолу с всичките си последователи в бездната, в която падал девет дена. 6. След това падане дяволът се вразумил значително, станал задълбочен учен и дипломат.
към текста >>

9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот.
7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му.
към текста >>

Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер.
6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора. 7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл. 9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство. Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си.
към текста >>

5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот.
А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло. На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”. За организацията на това тяло знаем много малко, понеже нашето нехайство и немарливост доскоро са ни държали в невежество и сериозните проучвания в това направление датират от по-ново време. 5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот. Но човешкият дух не стои без работа. Той вечно издирва и търси скритите стъпки и действия на природата с цел да ги изучи. Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота. 6. Първото нещо, което се забелязва и което прави впечатление в нашия организъм, е, че в него има ред, че има взаимнодействие и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. 7. Тук не се преследват лични цели или частни интереси.
към текста >>

Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее.
15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили на човека, в друга – умствените му сили, а в трета – духовните му сили. Върху този въпрос ще се спрем по-подробно на друго място.[130] 16.Следователно, вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математическа точност съществува, силите вътре в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве. 17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща. Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее. 18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”. Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30).
към текста >>

Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие.
5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни. 9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131] 10. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. [81] Вж. дял първи – І.10:6.
към текста >>

Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили.
[83] Учитилят за разума: „Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума. Интелектът подразбира низшия ум на човека, а разумът е висшият манас. Умът включва и висшия, и низшия манас, заедно ги съдържа в себе си. Има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум.
към текста >>

Интелектът, това е част от ума.
И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума. Интелектът подразбира низшия ум на човека, а разумът е висшият манас. Умът включва и висшия, и низшия манас, заедно ги съдържа в себе си. Има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум. И двамата правят погрешки.” Вж. също бел.№41.
към текста >>

Интелектът подразбира низшия ум на човека, а разумът е висшият манас.
Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума. Интелектът подразбира низшия ум на човека, а разумът е висшият манас. Умът включва и висшия, и низшия манас, заедно ги съдържа в себе си. Има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум. И двамата правят погрешки.” Вж. също бел.№41. [84] Вж.
към текста >>

Има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум.
Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума. Интелектът подразбира низшия ум на човека, а разумът е висшият манас. Умът включва и висшия, и низшия манас, заедно ги съдържа в себе си. Има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум. И двамата правят погрешки.” Вж. също бел.№41. [84] Вж. бел. №8. [85] VІ Херметичен принцип.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Все пак определени факти ни карат да стигнем до заключението, че ако в материалния свят действаше единствено този закон и ако той не беше подпомогнат от закона на Всемирното сродство на елементите, то навярно видимата вселена днес щеше да има по-друг вид, не толкова красив и привлекателен.
на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия. 10. Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа един установен ред, създаден от предшестващи причини и начала. Същевременно с това той е призван да запази единството между всички дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. 3. Закон на Всемирното сродство[137] 1. Безспорно на гравитацията е отредено да играе една изключително важна роля във вселената. Все пак определени факти ни карат да стигнем до заключението, че ако в материалния свят действаше единствено този закон и ако той не беше подпомогнат от закона на Всемирното сродство на елементите, то навярно видимата вселена днес щеше да има по-друг вид, не толкова красив и привлекателен. 2. Във Всемирното сродство се крие една от великите тайни, с помощта на която природата върши своята работа. Тази тайна произтича от онова свободно действие на атомите, които влизат във всевъзможни съчетания помежду си. При тези съчетания постоянно се образува енергия, която се пренася от различни по проводимост среди по цялата вселена. 3. Без Всемирното сродство светът завинаги би останал безплоден и безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде.
към текста >>

4. Разговор Първий. Упътвание

И тъй, пътят на живота е продължителен и при това труден за възкачване.
Тук се указва същия този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството. Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват без щета на самаго теб. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди. Ето, днес почвам да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще ти са необходими и приготви се, следователно, да ме слушаш до край. Защото ще ти говоря като на разумен. И тъй, пътят на живота е продължителен и при това труден за възкачване. Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание, за доброто да сторят плод достоен на покаяние.
към текста >>

Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се.
Скоро или късно, краят ще е гибелен. В светът само Бог има правото да създава и урежда живота, според както иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават. Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него. Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се. Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, да ти покаже кое е добро, кое е лошо. Грехът се почва от сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва. Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли. 30 юни
към текста >>

5. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Този е гласът на твоя Бог и Господ, Който е толкова низходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на любов.
Ето Божията Мъдрост, ето Божиите дела, които възвещават неговата слава. Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в Небето за теб. Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Неговата милост. Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата Ми, която съм имал преди създанието на мира. Там, в Моето присъствие ще бъдеш развеселен, както всички мои избраници. Този е гласът на твоя Бог и Господ, Който е толкова низходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на любов. Този е Той Единния и истинен Бог на живота, който ти говори чрез благостта на Духа си. И всичките Негови слова са жива храна. Те са думи на живот, и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога. Той е Истий, който говори отначало. Той е Истий, който е слязъл отгоре и е възлязъл, който изпълня света със Своята слава, която е отражение на Неговото могъщество с Отца на Виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава.
към текста >>

Той е бивал по-ясен, по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до Мен.
Ето, дигал съм те рано и съм ти говорил като на приятел. Отварял съм Словото Си пред теб и съм те поучавал в истините на Царството Божие. Убеждавал съм те вътрешно, като съм разкривал пред твоите очи да съзерцаваш Моите дела и да познаваш Моите истини на живота. Казал съм ти ясно във всякой случай как да постъпваш. Ти си чувал и съзнавал винаги Моя глас. Той е бивал по-ясен, по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до Мен. Имало е и минути на живота ти, когато си се заблуждавал, но знаеш и има си свидетел, че никога не съм те оставил да паднеш. Аз съм бил винаги близо всякога да изправя побърканото и да преобърна всичко да ти съдействува за добро.
към текста >>

6. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота.
към текста >>

Колкото е благ и низходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото.
Ако милостта му е голяма, то и правдата Му е подобна. Ако Любовта му е велика, то и светостта Му е наравно съща. Бог е един, чист и свят. За него няма достойнства на различия. Във всичко Той върши преднамеренията на своя Дух, на Своята върховна воля. Колкото е благ и низходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща за теб не са най-важните, да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждание, твоето възобновление, усъвършенствувание в пътя Господен. Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог. Това вътрешно познание трябва да търсиш. В него трябва да се облечеш ти сам.
към текста >>

7. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си.
Къде са отлетели сега? Какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди? Не е ли това цяла измама на самого тебе? Да, без всяко съмнение. Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си? Никаква. Това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?
към текста >>

8. Биографични бележки

Георги Миркович е лекар, общественик, дописен член (1881 г.) на Българското книжовно дружество и негов действителен член от 1884 г.
Дядо по майка на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение. От 1861 г. е представител на Варненската епархия в Цариград, където умира по време на чумна епидемия. Д-р Георги Вълков Миркович (10 март 1826 г., Сливен – 29 септември 1905 г., Сливен) Георги Миркович е лекар, общественик, дописен член (1881 г.) на Българското книжовно дружество и негов действителен член от 1884 г. През 1830 г. семейството на Миркович се заселва в Браила, Румъния. По-късно се връща в Сливен и там учи до 1844 г. в гръцко училище при Изукула и при българския учител Димитър Кишиша. През 1847 г.
към текста >>

9. Писмо № 9

Ето през какъв телескоп аз гледам на нещата.
Ний не искаме толкова да знаем какво духовете ще ни кажат за Бога отколкото какво Той сам може да ни кажи за себе си. Ний търсим да видим Негова образ, да чуем Негова глас да ни говори, само тогава можем напълно да бъдем задоволени. Но ний требва да го потърсим в Неговата благост, в Неговата милост да изповедаме пред Него тайните си грехове и да Му кажим: Отче, съгреших пред Небето и пред Тебе, прости, моля се, мойте грехове и ме облечи в твоята правда и святост и ме покрий с благостта си и милостта си, за да хода с всичкото незлобие на сърцето си пред тебе и да ти служа с всичката си душа. И усещал ли си ти некога тази вътрешна радост, този вътрешен мир, който превъзхожда всичко? Да си близо при този който е и извора на животът? Ето през какъв телескоп аз гледам на нещата. Господ ми е говорил и аз зная, че Неговото Свидетелство е вярно. Вратата, пътят и истината е Той. Това е то наука Истината: положението Ви ще се поправи тогава, когато изпълните Неговата заповед. Ваш искрен приятел: П. К. Дънов
към текста >>

10. Писмо № 11

Да Ви не мами нищо друго, нещата земат един край и то положителен и съвършен.
Нови Пазар 27 иуний 1900 Любез.[ний] д-р Миркович. Последното Ви писмо от 12 того получих и се радвам, че прекарвате добре с приятелите в Бургас, и при това има съгласие, мир и любов помежду ви. Това е повече желателно от всичко. Времето което остава е скъпоценно и се надевам, че ще го употребите по един Богоугоден начин за доброто и благото на Вашата душа. Да Ви не мами нищо друго, нещата земат един край и то положителен и съвършен. Ако само человеците разбираха своето вечно добро, какво не биха сторили да го придобият, но то е утаено от техните очи заради неверието и развалата на сърцето им. Горко на тоя свет. Но такава е волята Божия: всичко трябва да се изпита и пречисти. Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на Неговата свята воля. Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце.
към текста >>

11. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Скърбите приемай на радо сърдце, те са целителен балсам за твоята душа.
Възвиши душата си към моят престол, въз[з]ови ме в милост[т]а ми и ще ти отговоря. Не се смущавай с.16 духом. Не считай мойте наказания за нещастие, те са бич на благословения. Мъчнотиите не зимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка. Скърбите приемай на радо сърдце, те са целителен балсам за твоята душа. Бъди благ и благоразумен в всичките си пътища, не се отстранявай от показанията иа моя свят закон. Ходи с незлобие на сърдцето си и мирът ти ще прозябне като утрен[н]ата роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присътствувам с теб. Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи. Проси това, което твоят дух ти диктува.
към текста >>

Всяко страдание показва, че нещо някъде и негде в вселената се струди да дойде в съгласие с нея и момента на обединението до неговото осъществявание, е момент страдателен, в който душата на когото и да е осеща онова вътрешно колебание помежду надеждата и страхът, че можи да се случи някоя пречка, която да въспре хода на това съединение с общата хармония.
Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството. 2 Това, което виждаш в светът е въплощение на самия живот. Изгледът на нещата са изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго и с.43 Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде изражение на своето съществувание, на своят вътрешен живот, който се стреми по напора на своето естество да се обедини с общата въръзка, която образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде и негде в вселената се струди да дойде в съгласие с нея и момента на обединението до неговото осъществявание, е момент страдателен, в който душата на когото и да е осеща онова вътрешно колебание помежду надеждата и страхът, че можи да се случи някоя пречка, която да въспре хода на това съединение с общата хармония. И всяка радост е резултат на това обединение, на това с.44 вътрешно испълнение на ветхозаветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в обищата бръмка, за да може да съзерцава и участвува в общата радост на цялото творение. 4 Мъдростта е извор на жива вода. Всякой, който я притежава, ще бъде щас[т]лив в нейната сила.
към текста >>

12. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа.
Искай от мене велики неща за себе си, и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш. Възвиши душата си към моя престол, призови ме в милостта ми и ще ти отговоря. Не се смущавай духом. Не считай моите наказания за нещастие, те са бич на благословения. Мъчнотиите не вземай за препятствие в живота ти, те са повдигащата моя ръка. Скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа. Бъди благ и благоразумен във всичките си пътища, не се отстранявай от показанията на моя свят закон! Ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринната роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам с теб. Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи. Проси това, което твоят дух ти диктува.
към текста >>

13. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

Този е гласът на твоя Бог и Господ, който е толкова снизходителен към тебе, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да опознаеш него самия, който те е привлякъл с нишки на любов.
Ето Божията мъдрост, ето Божиите дела, които възвещават Неговата слава. Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в небето за теб. Там, в този живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната негова милост. Там в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии ще видиш славата ми, която съм имал преди създаването на всемира. Там в моето присъствие ще бъдеш развеселен, както всички мои избраници. Този е гласът на твоя Бог и Господ, който е толкова снизходителен към тебе, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да опознаеш него самия, който те е привлякъл с нишки на любов. Този е той, единния и истинен Бог на живота, който ти говори чрез благодатта на Духът си. И всичките негови слова са жива храна. Те са думи на живот. И който ги чува и възприема, бива научен от Бога. Той е истинен, който говори отначало.
към текста >>

Ти си чувал и съзнавал винаги моя глас, той е бивал по-ясен и по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до мене.
Истината съм аз - Господ твой и живот съм аз, Бог твой, и Духът ми е твой ръководител, който те води, който те учи и оживотворява словото ми всеки ден в твоето сърце, за да ме познаваш. Слушал си всеки ден моето слово. Вдигал съм те рано и съм ти говорил като на приятел, отварял съм Словото пред тебе и съм те поучавал в истините на царството Божие. Убеждавал съм те вътрешно, като съм разкривал пред твоите очи да съзерцавам моите дела и да познаваш моите истини на живота. Казвал съм ти ясно във всякой случай как да постъпваш. Ти си чувал и съзнавал винаги моя глас, той е бивал по-ясен и по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до мене. Имало е и минути, когато ти си се заблуждавал. Но знаеш, че никога не съм те оставял да паднеш. Аз съм бил винаги близо и всякога готов да изправя обърканото и да превърна всичко да ти съдейства за добро. Този пост е редактиран от Albena: 01 септември 2011 - 23:45
към текста >>

14. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало.
Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си.
към текста >>

15. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си.
Где са твоите мисли и желания? Где са отлетели? Какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си? Не е ли това цяла измама? Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един человек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си? Никаква. Това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти, и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?
към текста >>

16. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

И тъй, пътят на живота е продължителен и труден за възкачване.
РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ II книга И тъй, пътят на живота е продължителен и труден за възкачване. За всяка стъпка за нагоре се изисква усилие, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. Това е верно и право. Не могат всички да наследят царството Божие, защото у мнозина няма желание за доброто да сторят плод, достоен за покаяние.
към текста >>

Виждам сега, че това, което ти говоря, те безпокои, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление.
Такова едно дело, колкото и успешно да е, щом няма в себе си Божието благословение, скоро или късно краят му ще е гибелен. В света само Бог има право да създава и да урежда живота според както иска. Всеки, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява неговата добра и блага воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото положение и да заема, ще се намери един ден в положение, в което само бесовете на поднебесната обитават. Грехът в живота е двуяк, когато една душа върти всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа и когато една душа възпира духът в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа да го извърши чрез него. Виждам сега, че това, което ти говоря, те безпокои, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление. Но не бой се, ти трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, за да ти покаже кое е добро и кое е лошо. Грехът се почва от и в сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става явно вече, т.е. почва да се извършва. Затова и Духът Божии винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши мисли. Словото на Истината ще се сбъдне през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал на всички свои раби, пророци и свещеници.
към текста >>

17. 12.Кожено тефтерче

Мъчнотиите не взимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка, скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа.
Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъфти у мен, защото и горите ще се придвижат пред силата на моето слово. Искай от мен велики неща за себе си и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш. Възвиси душата си към моя престол. Призови ме в милостта ми и ще ти отговоря. Не се смущавай духом, не считай моите наказания за нещастия, те са обич на благословения. Мъчнотиите не взимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка, скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа. Във всичките ти пътища не се отстранявай от показанията на моя свят Дух, от моя свят закон, ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринна роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам в теб. Кажи ясно всичките си нужди. Искай и не мълчи, проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствай във всичките си пътища и моят свят Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият, защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които отначало крия в себе си за твоята душа.
към текста >>

18. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние на стомаха, белите или черните дробове и мозъка.
Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние. ІІ. Разпределението на Шпурцхайм. Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат. biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2. фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние на стомаха, белите или черните дробове и мозъка. Тези темпераменти са очертани от външни признаци достъпни да наблюдение. 1. Лимфатическия [флегматичен] темперамент (фиг.10) зависи от преобладаващото влияние на стомаха. Характеризира се с бледобяла кожа, възжълта коса, закръглено и пълно тяло, обло и пълно лице. Жизнената деятелност е бавна, плътта мека и пластична, мускулите отпуснати, телосложението хлабаво е кръвообращението бавно. Мозъчната деятелност е мудна и умствените проявления медлени [бавни].
към текста >>

Мозъка изобщо е много деятелен и умствените изявления са бързи и магнетически.
2. Сангвиническия [лат. sanguis - кръв] темперамент (фиг. 9) зависи от преобладаващите влияния на дробовете, сърцето и кръвоносните съдове. Той се отличава с умерена пълнота на тялото и частите, достатъчно набита плът, руса коса или кестенява, сини очи, румен цвят, румено и обло лице. Притежава голяма деятелност на артериалната система и особено пристрастие за леки упражнения. Мозъка изобщо е много деятелен и умствените изявления са бързи и магнетически. Лица с този темперамент са готови към всичко. Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите. 3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти. Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение. Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност.
към текста >>

Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение.
Притежава голяма деятелност на артериалната система и особено пристрастие за леки упражнения. Мозъка изобщо е много деятелен и умствените изявления са бързи и магнетически. Лица с този темперамент са готови към всичко. Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите. 3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти. Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение. Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност. 4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота. ІІІ. Новото подразделение.
към текста >>

Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо становище, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи.
Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност. 4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота. ІІІ. Новото подразделение. Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо становище, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи. Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за ума. Човешкото тяло е съставено от три главни системи на органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа на телосложението. Те са: 1. мотивната [лат. Motion – движение] или двигателно-механичната [опорно-двигателната] система; 2.
към текста >>

Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване.
умствена или нервическа система. Мотивната или механическа система е съставена от костите, лигаментите [лат. Ligamentum – мед. термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези три разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват. Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент. Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент. Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.
към текста >>

Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е.
термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези три разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват. Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент. Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент. Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент. И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума. ІV. Характеристики на темпераментите. 1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност.
към текста >>

Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.
Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент. Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент. И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума. ІV. Характеристики на темпераментите. 1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела.
към текста >>

1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност.
Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент. И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума. ІV. Характеристики на темпераментите. 1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения. Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си.
към текста >>

Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения.
ІV. Характеристики на темпераментите. 1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения. Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си. Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите. В своите амбиции и стремления те често увличат и другите подире си. Те обичат да са водители и господари в сферата в която се движат. Този темперамент е с редки таланти – големи работи, големи разблуждения [заблуждения], големи погрешки, големи представления нему принадлежат.
към текста >>

Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си.
1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения. Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си. Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите. В своите амбиции и стремления те често увличат и другите подире си. Те обичат да са водители и господари в сферата в която се движат. Този темперамент е с редки таланти – големи работи, големи разблуждения [заблуждения], големи погрешки, големи представления нему принадлежат. Този темперамент е повече естествен за мъжете отколкото за жените.
към текста >>

Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници.
Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят. 3. Менталния или умствен темперамент (фиг. 15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти. Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват. Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието. Най-доброто темпераментно състояние е това, в което трите тези първоначални елементи се хармонически смесват. В това се добива съвършенството на физическото устройство на тялото и най-доброто състояние за хармонията на умствените проявления.
към текста >>

19. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини.
За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини. Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание. Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него. С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух.
към текста >>

Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората.
Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството.
към текста >>

Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава.
Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е.
към текста >>

От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието.
Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос.
към текста >>

По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос.
В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др.
към текста >>

Той започва с констатация за безжизнената интелектуалност на настоящето, която у П.
Особено симптоматично е отношението към Христос, на когото инстинктивно се приписват качества, принадлежащи на Отец. Например в писмо от 1899 г. П. Киров рисува едно пришествие на Христос в своето съзнание по следния начин: ...няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на Архангел Михаил. Той започва с констатация за безжизнената интелектуалност на настоящето, която у П. Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! (1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление. За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П.
към текста >>

В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.
Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл.
към текста >>

Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос.
Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи. Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос. Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух. В писмо от 1900 г. П. Дънов казва: Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос, а една година преди това пише на П. Киров и Т. Стоянов: Вие трябва да се новородите от Духа Божий.
към текста >>

20. Пеню Киров - №7

Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33.
Архан[гел] Божий даде срок от няколко дни, за да ни каже нещо за теб. На уреченото време каза, че сам ще Ви яви каквото трябва да Ви се яви. Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах свободен. При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини. Така щото, братко, моля прощение за забавянето ми да Ви отговоря. Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33. Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв. Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея. Така щото този Божий дар нас твърде много ни и радва.Д-рът си отиде още оня ден. Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему.
към текста >>

Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв.
На уреченото време каза, че сам ще Ви яви каквото трябва да Ви се яви. Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах свободен. При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини. Така щото, братко, моля прощение за забавянето ми да Ви отговоря. Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33. Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв. Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея. Така щото този Божий дар нас твърде много ни и радва.Д-рът си отиде още оня ден. Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему. Той искаше изпърво да отпечата само 1200, но аз се възпротивих, вследствие на което запитахме и ни се отговори — не 1200, но 10 000 да отпечатаме.
към текста >>

Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл.
32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел. Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл. 5:9-11; Кол. 1:20) и дори когато Неговата смърт се разглежда като жертва, ударението пада върху кръвта Му, пролята чрез смърт, което прави „жертвоприношението" действено. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 34. Отпечатването е трябвало да стане в печатница „Велчев" в Бургас. Фамилията Велчеви води началото си от с.
към текста >>

21. Пеню Киров - №8

след което се разделят и Николай поема свой самостоятелен път като печатар и издател.
От 1897 г. Христо Велчев има и печатница. Същата година започва да издава книги. От 1 януари 1902 става съдружник в печатницата с най-малкия си брат Николай Велчев. Те са такива до 1 юли 1908 г. след което се разделят и Николай поема свой самостоятелен път като печатар и издател. След тази дата Христо Велчев повече не издава книги. (П.К., №8, 06-07.12.1898 г.). 40. Този ден, 6 декември 1898 г., е неделя. Вероятно става дума за време „до една седмица". (П.К., №8, 06-07.12.1898 г.)
към текста >>

22. Петър Дънов - №9

Телесно здрав, духом се бори, не може още да победи на[д] себе си.
Ето, Моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята блага воля. Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя дух за вашето спасение и избавление. Слушайте гласа Ми, който ви говори. Ето, Аз съм ваш Господ. Напоследък приех писмо от Козлов, той е още в Кайро. Телесно здрав, духом се бори, не може още да победи на[д] себе си. Но Господ е силен да извърши всичко, което нам не достига. Молете се за него. Аз ще му пиша, щом ми се даде най- удобния случай. Ще видя какво може да се направи за неговото добро. Той ми съобщи, че е имал едно малко съобщение.
към текста >>

23. Петър Дънов - №20 (отворена карта)

Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото духовно съдържание.
Варна, 6 май 1899 г. Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81. Д-рът мисли, че ще можете да се разправите с тях. Надявам се да сте добре и да сте приели моето писмо. При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе. Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото духовно съдържание. Аз съм много добре. Бодър и як духом. Готов за всяка работа. Бог се вече прославлява и ние не сме далече от вратата на Неговото царство. Приемете нашите поздравления.
към текста >>

80 ст.) Книгата предизвиква изключителен обществен дебат.
80. По всяка вероятност става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго. Диктувани и приети буквално от Казимир Моте". (Казимир Моте, Сливен, д-во Милосърдие: Друж. Печ. Труд, 1899. 128, IX с. 80 ст.) Книгата предизвиква изключителен обществен дебат. (У., №20, 6 май 1899 г.) 81. Кантората е на дружеството „Русчо Вълков Миркович и Сие", където акционери са Русчо Вълков Миркович, брат на д-р Миркович, самият д-р Георги Вълков Миркович и наследниците на Русчо. Тя е създадена в Бургас през 1888 г. като клон на основното дружество с централа в Цариград. Предметът на дейност е търговия с български и европейски стоки.
към текста >>

24. Пеню Киров - №31 (телеграма)

Телеграма
№31 Телеграма [Варна, ] 1 април 1900 г. гр. Нови пазар, Петър К. Дънов Чакам [във] Варна. Ще дойдеш ли?
към текста >>

25. Петър Дънов - №35

Отвореното писмо и телеграмата ти приех.
№35 Нови пазар, 1-вий апр[ил] 1900 г Люб. бр. Киров, Отвореното писмо и телеграмата ти приех. Аз ще дойда идущата седмица във Варна. Преди всичко моля да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех. Зная от опит, че е мъчно да се чака. Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян.
към текста >>

26. Пеню Киров - №32

И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено.
№32 гр. Варна, 3-ий април 1900 г. [До гр.] Новий пазар Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена. И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено. Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми. Отпуска имам 13 дни, считано от 30 март, така щото трябва да бъда на работа на 14 того, т.е. първия ден след Великден. За ранното ми дохождане причините като се видим ще ти разправя, но ще кажа: такава беше Волята Божия. Мисълта за Павловото чакане е мисъл и моя.
към текста >>

27. Петър Дънов - №42 (телеграма)

Телеграма № 48131
№42 Телеграма № 48131 Подадена от Н. пазар,18 юлий 1900 г., 5.30 ч. в[ечерта] Приета в Бургас, 18 юлий 1900 г., 6. 20 ч. в[ечерта] Бургас
към текста >>

131. Тази телеграма се публикува за първи път.
Бургас [за] Пеню Киров Отговорете: Ще тръгнат ли тази седмица. Дънов ...................... 131. Тази телеграма се публикува за първи път. (У., № 42, 18.07.1900 г.)
към текста >>

28. Петър Дънов - №43 (телеграма)

Телеграма134
№43 Телеграма134 Нови пазар, 6 август 1900 г. Приета в Бургас 6 август 1900 г. [бел. на П. К.] Бургас [до] Д-р Миркович
към текста >>

134. Телеграмата се публикува за първи път.
Бургас [до] Д-р Миркович Свободен да напусне135. Поздрав. Дънов ................... 134. Телеграмата се публикува за първи път. (У., № 43, 06.08.1900 г.) 135. Тази телеграма е отговор на П. Дънов на телеграма от 5 август 1900 г. с въпрос, отнасящ се за П.Киров, изпратена от името на д-р Миркович по молба на Т. Стоименов (вж.
към текста >>

135. Тази телеграма е отговор на П.
Свободен да напусне135. Поздрав. Дънов ................... 134. Телеграмата се публикува за първи път. (У., № 43, 06.08.1900 г.) 135. Тази телеграма е отговор на П. Дънов на телеграма от 5 август 1900 г. с въпрос, отнасящ се за П.Киров, изпратена от името на д-р Миркович по молба на Т. Стоименов (вж. П.К., №40, 15.08.1900 г.). (У., №43, 06.08.1900 г.)
към текста >>

Дънов на телеграма от 5 август 1900 г.
Поздрав. Дънов ................... 134. Телеграмата се публикува за първи път. (У., № 43, 06.08.1900 г.) 135. Тази телеграма е отговор на П. Дънов на телеграма от 5 август 1900 г. с въпрос, отнасящ се за П.Киров, изпратена от името на д-р Миркович по молба на Т. Стоименов (вж. П.К., №40, 15.08.1900 г.). (У., №43, 06.08.1900 г.)
към текста >>

29. Пеню Киров - №40

След съобщаване горното на Тодор и Д-ра Тодор казваше, че аз се мамя и затова реши да ви пита чрез адреса на Д-ра, затова беше и тази139 телеграма .
Волята на Небесния ни Отец е да излезеш ти от тука. Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш оскъдност, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега. Тревите ако растат по полето, цъфтят и прецъфтяват, за себе си ли правят това? И ти не се ли сещаш, че не си свой си, ти имаш Господар и като слуга на Господаря на всичките господари имай радост, защото ти не си вече, който мислиш за себе си, но Господарят". 5 август 1900 г. След съобщаване горното на Тодор и Д-ра Тодор казваше, че аз се мамя и затова реши да ви пита чрез адреса на Д-ра, затова беше и тази139 телеграма . На 6 август, неделя, Д-рът, аз и Тодор имахме следното съобщение: „Зърното, посято във вас, вече дава плод. О, много е скърбен адът за вази. Няма вече отлагание, Делото Божие крачи гигантски. Христос е начело във всичко, само бдете и молете се, защото не знаете Духът кога ще се излее над вази; това ви казвам, за да не се намерите някак неприготвени и да оскърбите Духа. Очаквайте благословението като чада Божии.
към текста >>

Следобед с[ъщият] ден, като се събрахме, както бяхме решили, Д-рът извади и яви получения телеграфически отговор от Вас и аз им явих това, що ми се даде, и така аз хвалех и славех Бога.
Ти си призван да прославиш Бога твоего, светът да се зачуди от силата Божия в тебе. Ти снемаш мирото (Духа) от небето, следвай, не бой се. Аз, който съм ти обещал, и на твоите братя, че ще ви давам всички свети мисли в сърцата ви и когато те ви се дават, ще се съмнявате ли? Чада, слушайте съветите, които Бог в тайното на сърцето ви говори, те са истинни. Амин, амин". Следобед с[ъщият] ден, като се събрахме, както бяхме решили, Д-рът извади и яви получения телеграфически отговор от Вас и аз им явих това, що ми се даде, и така аз хвалех и славех Бога. На 7 август напуснах и първият страх се яви в мен и взе да ме мъчи. Аз не искам уж да се плаша, но той ме гризеше и така поминах два дни. На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда. А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда. И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене.
към текста >>

139. Става дума за телеграмата от 5 август 1900 г.
Той знае". Аз начаса ги казах на Арменчето и то се разплака като дете, защото чувстваше силата на Духа. И един от духовете ни каза, че да се не боим от войната, защото Бог е с нази. Същий ................... 139. Става дума за телеграмата от 5 август 1900 г. (вж. бел. 137 и 139). (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 140. Емануил (евр. „с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис.
към текста >>

За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества.
той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н. За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 144. Става въпрос за повиквателна за запас.
към текста >>

30. Петър Дънов - №46

Има някои и други въпроси, на които ще ви дам един положителен отговор, но засега ще трябва да потърпите.
Извършихте ли това, за което бях ви писал? Надявам се да сте добре и да бодърствате за доброто. Нека у вази да царува умът Христов. Всичко изпитвайте и доброто дръжте. Как е Тодор? Има някои и други въпроси, на които ще ви дам един положителен отговор, но засега ще трябва да потърпите. Няма съмнение, че за бъдеще има да се появяват и други. На мен ми се даде едно съобщение от числата 63 и 66 и още не съм имал време да го разчленя. Изискват се математически изчисления. Пишете ми нещо важно ако има за Д-ра и бр. Тодора, а тъй също и за вази.
към текста >>

31. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33.
Архан[гел] Божий даде срок от няколко дни, за да ни каже нещо за теб. На уреченото време каза, че сам ще Ви яви каквото трябва да Ви се яви. Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах свободен. При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини. Така щото, братко, моля прощение за забавянето ми да Ви отговоря. Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33. Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв. Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея. Така щото този Божий дар нас твърде много ни и радва.Д-рът си отиде още оня ден. Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему.
към текста >>

Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв.
На уреченото време каза, че сам ще Ви яви каквото трябва да Ви се яви. Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах свободен. При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини. Така щото, братко, моля прощение за забавянето ми да Ви отговоря. Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33. Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв. Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея. Така щото този Божий дар нас твърде много ни и радва.Д-рът си отиде още оня ден. Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему. Той искаше изпърво да отпечата само 1200, но аз се възпротивих, вследствие на което запитахме и ни се отговори — не 1200, но 10 000 да отпечатаме.
към текста >>

Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл.
32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел. Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл. 5:9-11; Кол. 1:20) и дори когато Неговата смърт се разглежда като жертва, ударението пада върху кръвта Му, пролята чрез смърт, което прави „жертвоприношението" действено. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 34. Отпечатването е трябвало да стане в печатница „Велчев" в Бургас. Фамилията Велчеви води началото си от с.
към текста >>

след което се разделят и Николай поема свой самостоятелен път като печатар и издател.
От 1897 г. Христо Велчев има и печатница. Същата година започва да издава книги. От 1 януари 1902 става съдружник в печатницата с най-малкия си брат Николай Велчев. Те са такива до 1 юли 1908 г. след което се разделят и Николай поема свой самостоятелен път като печатар и издател. След тази дата Христо Велчев повече не издава книги. (П.К., №8, 06-07.12.1898 г.). 40. Този ден, 6 декември 1898 г., е неделя. Вероятно става дума за време „до една седмица". (П.К., №8, 06-07.12.1898 г.)
към текста >>

Телесно здрав, духом се бори, не може още да победи на[д] себе си.
Ето, Моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята блага воля. Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя дух за вашето спасение и избавление. Слушайте гласа Ми, който ви говори. Ето, Аз съм ваш Господ. Напоследък приех писмо от Козлов, той е още в Кайро. Телесно здрав, духом се бори, не може още да победи на[д] себе си. Но Господ е силен да извърши всичко, което нам не достига. Молете се за него. Аз ще му пиша, щом ми се даде най- удобния случай. Ще видя какво може да се направи за неговото добро. Той ми съобщи, че е имал едно малко съобщение.
към текста >>

32. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото духовно съдържание.
Варна, 6 май 1899 г. Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81. Д-рът мисли, че ще можете да се разправите с тях. Надявам се да сте добре и да сте приели моето писмо. При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе. Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото духовно съдържание. Аз съм много добре. Бодър и як духом. Готов за всяка работа. Бог се вече прославлява и ние не сме далече от вратата на Неговото царство. Приемете нашите поздравления.
към текста >>

80 ст.) Книгата предизвиква изключителен обществен дебат.
80. По всяка вероятност става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго. Диктувани и приети буквално от Казимир Моте". (Казимир Моте, Сливен, д-во Милосърдие: Друж. Печ. Труд, 1899. 128, IX с. 80 ст.) Книгата предизвиква изключителен обществен дебат. (У., №20, 6 май 1899 г.) 81. Кантората е на дружеството „Русчо Вълков Миркович и Сие", където акционери са Русчо Вълков Миркович, брат на д-р Миркович, самият д-р Георги Вълков Миркович и наследниците на Русчо. Тя е създадена в Бургас през 1888 г. като клон на основното дружество с централа в Цариград. Предметът на дейност е търговия с български и европейски стоки.
към текста >>

33. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Телеграма
Ще ме намериш в хотел „Орел", там ще те чакам. Твоето писмо от 25 март получих, всичко разбрах, всичко навреме и Свише се уреди. Твой: П. Киров Писмото от 17 март получих. №31 Телеграма [Варна, ] 1 април 1900 г. гр. Нови пазар, Петър К. Дънов Чакам [във] Варна. Ще дойдеш ли?
към текста >>

Отвореното писмо и телеграмата ти приех.
Ще дойдеш ли? П. Киров №35 Нови пазар, 1-вий апр[ил] 1900 г Люб. бр. Киров, Отвореното писмо и телеграмата ти приех. Аз ще дойда идущата седмица във Варна. Преди всичко моля да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех. Зная от опит, че е мъчно да се чака. Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян.
към текста >>

И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено.
№32 гр. Варна, 3-ий април 1900 г. [До гр.] Новий пазар Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена. И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено. Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми. Отпуска имам 13 дни, считано от 30 март, така щото трябва да бъда на работа на 14 того, т.е. първия ден след Великден. За ранното ми дохождане причините като се видим ще ти разправя, но ще кажа: такава беше Волята Божия. Мисълта за Павловото чакане е мисъл и моя.
към текста >>

Телеграма № 48131
Стоименов тръгват за първия събор пеша на 15.07.1900 г., събота. Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено. Той се качва на една талига, която го откарва до Варна. (П.К., № 38, 18.07.1900 г.) №42 Телеграма № 48131 Подадена от Н. пазар,18 юлий 1900 г., 5.30 ч. в[ечерта] Приета в Бургас, 18 юлий 1900 г., 6. 20 ч. в[ечерта] Бургас
към текста >>

131. Тази телеграма се публикува за първи път.
Бургас [за] Пеню Киров Отговорете: Ще тръгнат ли тази седмица. Дънов ...................... 131. Тази телеграма се публикува за първи път. (У., № 42, 18.07.1900 г.) №39 (отворено писмо) гр. Бургас, 25 юлий 1900 г. За г-на Петър К. Дънов, хотел „Орел", гр. Варна
към текста >>

Телеграма134
Дънов е казал още през лятото на 1900 г., че „домашните му ще бъдат наказани". (П.К., № 39, 25.07.1900 г.) 133. Има предвид живота си след кръщението му на 23.07.1900 г. (вж. бел. 100). (П.К., № 39, 25.07.1900 г.) №43 Телеграма134 Нови пазар, 6 август 1900 г. Приета в Бургас 6 август 1900 г. [бел. на П. К.] Бургас [до] Д-р Миркович
към текста >>

134. Телеграмата се публикува за първи път.
Бургас [до] Д-р Миркович Свободен да напусне135. Поздрав. Дънов ................... 134. Телеграмата се публикува за първи път. (У., № 43, 06.08.1900 г.) 135. Тази телеграма е отговор на П. Дънов на телеграма от 5 август 1900 г. с въпрос, отнасящ се за П.Киров, изпратена от името на д-р Миркович по молба на Т. Стоименов (вж.
към текста >>

135. Тази телеграма е отговор на П.
Свободен да напусне135. Поздрав. Дънов ................... 134. Телеграмата се публикува за първи път. (У., № 43, 06.08.1900 г.) 135. Тази телеграма е отговор на П. Дънов на телеграма от 5 август 1900 г. с въпрос, отнасящ се за П.Киров, изпратена от името на д-р Миркович по молба на Т. Стоименов (вж. П.К., №40, 15.08.1900 г.). (У., №43, 06.08.1900 г.)
към текста >>

Дънов на телеграма от 5 август 1900 г.
Поздрав. Дънов ................... 134. Телеграмата се публикува за първи път. (У., № 43, 06.08.1900 г.) 135. Тази телеграма е отговор на П. Дънов на телеграма от 5 август 1900 г. с въпрос, отнасящ се за П.Киров, изпратена от името на д-р Миркович по молба на Т. Стоименов (вж. П.К., №40, 15.08.1900 г.). (У., №43, 06.08.1900 г.) №44136
към текста >>

След съобщаване горното на Тодор и Д-ра Тодор казваше, че аз се мамя и затова реши да ви пита чрез адреса на Д-ра, затова беше и тази139 телеграма .
Волята на Небесния ни Отец е да излезеш ти от тука. Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш оскъдност, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега. Тревите ако растат по полето, цъфтят и прецъфтяват, за себе си ли правят това? И ти не се ли сещаш, че не си свой си, ти имаш Господар и като слуга на Господаря на всичките господари имай радост, защото ти не си вече, който мислиш за себе си, но Господарят". 5 август 1900 г. След съобщаване горното на Тодор и Д-ра Тодор казваше, че аз се мамя и затова реши да ви пита чрез адреса на Д-ра, затова беше и тази139 телеграма . На 6 август, неделя, Д-рът, аз и Тодор имахме следното съобщение: „Зърното, посято във вас, вече дава плод. О, много е скърбен адът за вази. Няма вече отлагание, Делото Божие крачи гигантски. Христос е начело във всичко, само бдете и молете се, защото не знаете Духът кога ще се излее над вази; това ви казвам, за да не се намерите някак неприготвени и да оскърбите Духа. Очаквайте благословението като чада Божии.
към текста >>

Следобед с[ъщият] ден, като се събрахме, както бяхме решили, Д-рът извади и яви получения телеграфически отговор от Вас и аз им явих това, що ми се даде, и така аз хвалех и славех Бога.
Ти си призван да прославиш Бога твоего, светът да се зачуди от силата Божия в тебе. Ти снемаш мирото (Духа) от небето, следвай, не бой се. Аз, който съм ти обещал, и на твоите братя, че ще ви давам всички свети мисли в сърцата ви и когато те ви се дават, ще се съмнявате ли? Чада, слушайте съветите, които Бог в тайното на сърцето ви говори, те са истинни. Амин, амин". Следобед с[ъщият] ден, като се събрахме, както бяхме решили, Д-рът извади и яви получения телеграфически отговор от Вас и аз им явих това, що ми се даде, и така аз хвалех и славех Бога. На 7 август напуснах и първият страх се яви в мен и взе да ме мъчи. Аз не искам уж да се плаша, но той ме гризеше и така поминах два дни. На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда. А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда. И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене.
към текста >>

139. Става дума за телеграмата от 5 август 1900 г.
Той знае". Аз начаса ги казах на Арменчето и то се разплака като дете, защото чувстваше силата на Духа. И един от духовете ни каза, че да се не боим от войната, защото Бог е с нази. Същий ................... 139. Става дума за телеграмата от 5 август 1900 г. (вж. бел. 137 и 139). (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 140. Емануил (евр. „с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис.
към текста >>

За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества.
той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н. За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 144. Става въпрос за повиквателна за запас.
към текста >>

Има някои и други въпроси, на които ще ви дам един положителен отговор, но засега ще трябва да потърпите.
Извършихте ли това, за което бях ви писал? Надявам се да сте добре и да бодърствате за доброто. Нека у вази да царува умът Христов. Всичко изпитвайте и доброто дръжте. Как е Тодор? Има някои и други въпроси, на които ще ви дам един положителен отговор, но засега ще трябва да потърпите. Няма съмнение, че за бъдеще има да се появяват и други. На мен ми се даде едно съобщение от числата 63 и 66 и още не съм имал време да го разчленя. Изискват се математически изчисления. Пишете ми нещо важно ако има за Д-ра и бр. Тодора, а тъй също и за вази.
към текста >>

34. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Вчера, след като получих телеграмата Ви и писах отвореното писмо, вечерта получавам затвореното Ви писмо, от което твърде много зарадван останах.
ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ №1 гр. Бургас, 5 декемврий 1898 г. Уважаеми ми г-н д-р Миркович, Вчера, след като получих телеграмата Ви и писах отвореното писмо, вечерта получавам затвореното Ви писмо, от което твърде много зарадван останах. Заедно с Вашето писмо получих и от г-на Дънова затворено писмо, от приложеното съобщение на което тук, при това си [писмо], Ви пращам препис. Той ми съобщава да взема каквито отпечатъци има в печатницата, което и направих, и да се разхвърлят всичките букви на Призванието, понеже така било заповядано от горе. А вместо това Призвание ще се даде друго към Нова година - подпълнено и разяснено и по-хубаво от сегашното. Затова ще моля да пишете на братя Велчеви да разхвърлят буквите и да не изпущат нищо навън. Защото те казаха, „че ний можем и до неделя [да] ги разхвърли[м], защото сега имаме работа".
към текста >>

Оттук се вижда, че той не е знаел нищо по таз[и] работа и освен гдето се принуждава да пита Архангела Божий, но види се като не е намерил удовлетворителен отговор от този, последния, принудил се [е] да вземе Божията дума по това и същите тях да ни яви.
Отива, идва и ни казва: „За Доктора пишете му, че работата му лошо отива от ден на ден. Проклятие ще има за него, защото не слуша гласа Божий. Клетва е взел Докторът за Бога - че ще Му изпълнява заповедите". Повторно питаме, поне за списанието да отговори нещо. Отговаря: „Няма, рабчета, нищо да му се каже, защото работи работи недостойни за пред Бога". Оттук се вижда, че той не е знаел нищо по таз[и] работа и освен гдето се принуждава да пита Архангела Божий, но види се като не е намерил удовлетворителен отговор от този, последния, принудил се [е] да вземе Божията дума по това и същите тях да ни яви. Тъй прочее отиват работите на един человек, тъй също и на един народ. Светът повече лоши работи върши, защото хората му са с дяволски сърца и се подпомагат от духове лоши и от сами[те] дяволски ангели. А малко са, които се мъчат да вършат добро, но и те хиляди препятствия срещат, понеже са в постоянна борба с Дявола. Само хора, които никакви световни работи не ги интересуват, гледат с прискърбие на падналото че- ловечество. На такива сърцата са жилища на Св. Троица.
към текста >>

Той окончателен отговор не ми даде - че приема или не.
Карнобат, понеже бях повикан от баща си, защото бил болен и при това, позволи ми се и от горе. От личния ми разговор с тях разбрах следующото: имотът, който имате, брат ми го знае, при това знае и някои подробности за него. Сегашният Ви управител на този имот имал за коруджии две лица от гр. Карнобат, които по-преди са били стражари и никакво понятие нямали от тази работа. Още, имало много селяни от Исмаил-Факъ, които се снабдили с крепостни актове за някои от разработените им места, както се разбира от твоето землище, и имало някои да корнят още, от същото Ви землище. Той окончателен отговор не ми даде - че приема или не. Но, както разбрах, ще приеме да намери коруджии и ще приеме сам да ти ръководи и нагледва землищата и за всичко своевременно да ти пише. Но с месечно възнаграждение, защото той да вземе да работи земя не знае и никога не е работил. При това казва, че трябва да му се явят точните граници на този Ви имот според крепостния Ви акт, за да може да вземе мерки за пазенето му и да изучи кой от селяните работи ниви от Вашето землище и на кого Селскообщин[ският] съвет е издал свидетелства за правособственост от обработените им ниви от Ваше землище. Когато ми пише брат ми, повторно ще Ви пиша какво и що е. Засега ний с бр.
към текста >>

35. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

А в това време аз с Киро, който бе при мен, след като получих телеграмата за смъртта й, отидохме за погребението й от Бургас само двама, тъй както ни видяла.
През всичкото време продължавах да се занимавам с работата си. През 1903-1904 години ходих да проповядвам Господа в България. На 22 март 1903 г. към 2.30 часа след пладне се поминала сестра ми Велика в Карнобат. Преди обаче да се помине, тя видяла сън, че един като владика и синът й Киро идат да я видят. А в това време аз с Киро, който бе при мен, след като получих телеграмата за смъртта й, отидохме за погребението й от Бургас само двама, тъй както ни видяла. На 19 юли 1904 г. в Бургас, заранта, облякох се във „владишки" дрехи от злато тъкани и турих сребърен кръст отгоре на дрехите върху гърдите си. На 30 октомври 1906 г. в два часа след полунощ в с. Шипка ми казаха, че понеже ще се венчавам, „ний те прекръстихме и ти си вече Йосиф".
към текста >>

Пантелеймон - 27 юли.
Шипка ми казаха, че понеже ще се венчавам, „ний те прекръстихме и ти си вече Йосиф". На 26 септември 1906 г., полунощ, в гр. Бургас. Приеха ме за ученик в IV клас, където се предават предметите естествена история, химия и нещо... топография, но най-много ми заръчаха да изуча естествена история. В този клас продължавах до края на същия месец, тоест до последния. Казаха ми още, че само в този клас ще продължим да се учим и ще се свърши изпитът на Св. Пантелеймон - 27 юли. На 9 декември 1906 г. в 4.30 часа в гр. Берковица - каза ми се, че моят дух има синьозарящ цвят. На 11 януари 1907 г. към шест часа сутринта в гр.
към текста >>

На 27 юли, в деня на свети Пантелеймон, 1907 година, устрои се кружок духовен в гр.
Какво ще бъде поведението ми спрямо верующите? - Ще споделям мнение само с тези, които вярват като мен и ще вярват. Протестанти и православни далеч са от мен, лицемери, самохвалковци - също; 5. Каква работа ще работя? - Или комисионерство, или търговски книговодител, или в служба. На 27 юли, в деня на свети Пантелеймон, 1907 година, устрои се кружок духовен в гр. Бургас, на който мене избраха за председателствующий ръководител и това продължи 7 години - или до 25 юли 1914 г. На 18 април 1911 година в 11.30 часа през нощта чух духовете да казват: „Панде офедис плини". Това бе отговорът на един разговор, който не можах да запомня. Тълкуването според Нико А. Апостолидис е следующето: „Всички змиеобразни чисти".
към текста >>

Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята.
Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята. Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива? Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път. От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род. Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата.
към текста >>

Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас.
Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература.
към текста >>

Пантелеймон) и остава на тоя пост до 25 юли 1914 г., тоест 7 години.
Той непрекъснато е във връзка с Бога и изпълнява възложените му задачи, видно пак от писмата му: „Аз наскоро ще изляза по обиколка из България, та може към лятото да дойда и към Сливен, защото Господ наново ме въздига, та и аз ще гледам да Му бъда верен. 6 май, 1906 година". Началото на бургаското Братство За председателстващ (ръководител) е бил избран брат Пеню на 27 юли 1907 г. (деня на св. Пантелеймон) и остава на тоя пост до 25 юли 1914 г., тоест 7 години. Това пише самият той в Първото си тетрадче. Членове: Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов, Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, Отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си. Посещения на членове от други кръжоци: Учителя П. К. Дънов, Т. Ив. Бъчваров, Димитър Голов, Димитър Добрев, Кортеза Стефанова, Величко Гръблашев.
към текста >>

36. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Поддържа високо ниво на учебен и възпитателен процес но се сблъсква с несъгласието на училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци.
Дънов - Константин Дъновски. След неуспеха на Униатската идея през 1861 г. Драган Цанков напуска Цариград, а д-р Миркович заминава за Влашко, където става градски лекар в Болград и същевременно лекар на Българската гимназия там. От 30 януари до 12 август 1864 г. той е временен директор на същата гимназия. Поддържа високо ниво на учебен и възпитателен процес но се сблъсква с несъгласието на училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци. Пръв организира честването на празника на Светите братя Кирил и Методий в Болград. В края на1864 г. д-р Миркович заминава от Болград за Браила, където е частно практикуващ лекар. Остава там до 1866 г. поради участието си в народните работи.
към текста >>

Велчев беше много взискателен, точно дава и взема.
Този момък може би още не е продал книгите, намира се в трудно положение. Като продаде книгите, може да дойде. Ти да не се смущаваш, колкото струват, ще платим." Платихме му. Казва: „Много добре постъпвате. Така трябва да се постъпва". Велчев беше много взискателен, точно дава и взема. Друг евангелист да му заеме пари назаем, казва: „Чакай да видя имам ли тия пари в касата! ". Отваря касата и казва: „Толкоз пари, колкото ти искаш, не мога да ти дам. Понеже ако ти не платиш, аз трябва да ги платя. Не искам да лъжа. Понеже нямам толкова пари, колкото искаш, да ти гарантирам, не мога да гарантирам.
към текста >>

Питам: когато се телеграфира от Цариград или от Франция, или от Германия за България, как става това?
Когато си отивал в Цариград, тримата турци пак се явяват на д-р Ксанти и му казват: „Ти ни направи една голяма услуга, искаме да ти дадем каквото пожелаеш. Искай едно добро от нас да ти направим". - Искам да зная кога ще умра. „Ти искаш нещо много трудно от нас, но ще знаеш, че като ти се явим, три дена след това ще умреш, ще заминеш за онзи свят." И д-рът разправя, че тази работа станала точно така. Питам: как стават тия работи? Питам: когато се телеграфира от Цариград или от Франция, или от Германия за България, как става това? Когато се говори по радиото от една държава в друга, как става това? Става по някакъв начин. Това показва, че целият свят лежи на една разумна основа. Ако съзнанието на добрите хора се пробуди, те ще разберат как стават тия работи. Предсказанието
към текста >>

37. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Той е много старателен в работата си, човек с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван.
Живот в Школата През 1914 г. Т. Стоименов се премества в София. След пенсионирането си през 1917 г. започва работа като чиновник в представителството на АД „Сингер" (предприятие за продажба на шевни машини). Той е много старателен в работата си, човек с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван. Често е похвалван и награждаван за усърдна работа. През 1926 г. се сдобива със 7 дка земя на Изгрева, която през 1958 г. е отчуждена. Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост.
към текста >>

38. 09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ

Вам (ост.) - дателен падеж от вие; на вас.
Аслъ (тур.) - наистина, всъщност. Бахча (пер.-тур.) - зеленчукова или овощна градина. Бесовъпрошателство (ост.) - извикване на зли духове. Благовременно (ост.) - в удобен случай. Благоутробие (ост.) - милосърдие. Вам (ост.) - дателен падеж от вие; на вас. Вендуза (нгр.) - вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв към повърхността на кожата. Вишнаго (ост.) - родителен падеж от вишен; върховен. Водител (ост.) - ръководител. Гора (книж.) - планина. Длъжност (ост.) - задължение.
към текста >>

Вишнаго (ост.) - родителен падеж от вишен; върховен.
Бесовъпрошателство (ост.) - извикване на зли духове. Благовременно (ост.) - в удобен случай. Благоутробие (ост.) - милосърдие. Вам (ост.) - дателен падеж от вие; на вас. Вендуза (нгр.) - вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв към повърхността на кожата. Вишнаго (ост.) - родителен падеж от вишен; върховен. Водител (ост.) - ръководител. Гора (книж.) - планина. Длъжност (ост.) - задължение. Дрезгавина (ост.) - неясна, слаба светлина. Дървено масло (ост.) - зехтин.
към текста >>

Нам (ост.) - дателен падеж от ние; на нас.
Медлено (рус.) - бавно. Мъртвовъпрошателство (ост.) - извикване на мъртъвци. Мрачкаво (ост.) - тъмно. Надея се (ост.) - надявам се. Надлежаще (книж.) - нещо много важно, което се налага на вниманието поради изключителността си. Нам (ост.) - дателен падеж от ние; на нас. Намогвания - домогвания. Напрежният - предишният. Наряд - изпълнение на особени задължения или служба (воен.), вкл. молитвена програма, молебен. Нейсе (тур.
към текста >>

Нему (ост.) - дателен падеж от него; на него.
Наряд - изпълнение на особени задължения или служба (воен.), вкл. молитвена програма, молебен. Нейсе (тур. разг.) - както и да е. Немарене, немара (книж.) - немарливост. Нему (ост.) - дателен падеж от него; на него. Нине (ост.) - сега. Обдирвам (ост.) - търся навсякъде. Обленявам (ост.) - ставам ленив. Относително (ост.) - относно. Преидат (ост.) - преминават.
към текста >>

Томува (ост.) - дателен падеж от този; на този.
Тарифа (ар.-исп.) - 1. разпис на цени за превоз, мита или надници. 2. разпис за движение на превозни средства. Тегота (ост.) - тежка, неприятна работа или задължение; мъка, грижа. Теке (ар.) - молитвен дом с жилища за дервиши; мохамедански манастир. Томува (ост.) - дателен падеж от този; на този. Трен (фр. ост.) - железопътен влак. Турям (ост.) - слагам, поставям. Упокоение (църк.) - душевен покой на заминали от този свят. Утеснявам (ост.) - поставям някого на тясно; притеснявам, измъчвам, угнетявам.
към текста >>

39. №47 /Пеню Киров/

на самостоятелен лист].
в края на писмото]. 30 януарий 1901 г. П. Киров. Съдържа (175) сто седемдесет и пет написани листа [бел. на П. К. на самостоятелен лист]. _____________________________________________ Обяснителни бележки: 1 С „дядо“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и майката на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева. 2 Това са симптоми на мозъчен удар (инсулт). 3 Близките на П.
към текста >>

40. №53 /Петър Дънов/

за образован и влиятелен човек от гр.
Кърджиев, а двете съобщения са приложени в края на писмото. 12 Това е Мария Казакова – родена през 1852 г. в гр. Сливен. Завършва средно образование в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован и влиятелен човек от гр. Тулча (дн. Румъния), който умира рано. След смъртта на мъжа си М. Казакова заминава за Русия,където завършва висше образование (вероятно педагогическо). След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а към края на живота си – като помощник-директор външнотърговската девическа гимназия.
към текста >>

41. № 48 /ПЕНЮ КИРОВ/

Казват го Георги Курустов19 – телеграфист.
Ний засега, Господ Бог ни дава още един приятел. Той отдавна, още от 1897 г., диреше, но лятос се сближи с мен и понякога му разправях евангелските истини и сега с по-голяма заинтересованост дири Господа. Аз го упътвам, колкото мога, казвам му да посещава протестантската църква, но той повече желай в наши събрания да се събира. Но и там посещава, записан е, и въздържател [е] при това. Обича и спиритическата наука. Казват го Георги Курустов19 – телеграфист. Така щото засега с арменчето20 и него ставаме четворица. Има и други младежи, но аз [на] такива им препоръчвам да посещават протестантската църква и често ги съветвам за някои работи. Бр. Тодор от една страна е добре, но от друга, често показва слабост. За да отрече да не работи в неделя, често сме говорили, но той казваше, че не ще може да направи това – в случай, че го задължат да работи. Но когато Господ го укрепил, той сам отрече и нищо не можаха да му направят.
към текста >>

42. № 49 /Пеню Киров/

Болките ми бяха много големи, и знай, че такива мъки всеки от света чувствителен човек не може изтърпя.
Въпросът относно Гавраиловото съобщение за мен, за което исках отговора Ви, види се не сте питали още. Но казвам Ви, че по разни причини и наставления Отгоре, аз се освободих от жена си. Кажи, че аз я напуснах, кажи, че те ме изпъдиха. И то тъй ме изпъдиха – само един человек, без да ми дадат нещо, една кърпа поне. Десетгодишният ми труд загинва от техния произвол. Болките ми бяха много големи, и знай, че такива мъки всеки от света чувствителен човек не може изтърпя. Човек може да припадне. Аз бях укрепяван от Божия пратеник Гавраил няколко пъти и туй, което се искаше да направя, укрепен със силата Божия, аз [го] направих. Не беше лесно, пак казвам. Но ми се казваше: „Дерзай! “. Отпосле разбрах, че непременно трябваше да бъда аз освободен.
към текста >>

43. №57 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“.
Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят. Председател на благотворителното д-во е д-р Г. Миркович, подпредседател –Александър Георгиев, касиер-секретар – Иван Д. Кинарев, а съветници– Д. Х. Гендов и д-р Ил. Г.
към текста >>

44. №52 /Пеню Киров/

Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“.
Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят. Председател на благотворителното д-во е д-р Г. Миркович, подпредседател –Александър Георгиев, касиер-секретар – Иван Д. Кинарев, а съветници– Д. Х. Гендов и д-р Ил. Г.
към текста >>

45. №53 /Пеню Киров/

Телеграма
№54 /ПЕНЮ КИРОВ/ Телеграма 21 юлий 1901 г., ден събота [до гр.] Варна До Петър Дънов Докторът тук. Чакаме. Пръв параход – дойдèте. Пеню
към текста >>

46. №60 /Петър Дънов/ [отворена карта]

Телеграмата Ви получих.
№6038 (Петър Дънов) [отворена карта] Варна, 25 юлий 1901 г. Л. б. Пеню Телеграмата Ви получих. Мисля да препътувам по сухо39. Засега се приготовлявам за пътя. Около края на тая седмица ще пристигна40. С поздрав към всички ви. Ваш: П.
към текста >>

„Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си.
Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия.
към текста >>

47. №54 /Пеню Киров/

Той съвсем се измени, почна да става вразумителен.
Отговорът беше да се отнесем до теб и ти да ходатайствуваш за мен. Сега моля, походатайствувай пред Отца за това. Аз работата, която щях да върша, се осуети, така че нищо засега не върша, нито пък имам възможност. Тези дни зле бях се поболял от òгница, но Господ ме привдигна. Мелкон засега е много добър духовно, смея да го похваля. Той съвсем се измени, почна да става вразумителен. Той се отдели от онези49, но доста го оставиха длъжен. Вчера имахме събрание в „Каманете“50 – знаеш, гдето не можахме да отидем. Там беше и Курустов, и Юрдан51 – младият момък. Доста добре прекарахме. Поучавахме се, молихме се и пр.
към текста >>

48. №88 (Петър Дънов)

С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“.
– Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието накнижката е „Глас Божий“. Следват два реда с текст: „Така се клех.Верен ли си? С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“. Следва белият стих: Любовта е извор. Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми.
към текста >>

49. №89 (Петър Дънов)

Кажи на всички приятели да се посвестят, другояче е вредно както за вашето духовно благо, така и за вашето веществено и телесно.
Надявам се, ще съумеете да се възползвате от опитността, която Ви се дава повседневно. Виждам, Вие още не сте схванали добре в що седи изпълнението на Божия Закон. Много пъти се случва в нашия живот, че по някои несъзнателни погрешки ние считаме действието на нашата воля за Божия и от това се пораждат изкушения и неприятности. С вашите раздори помежду ви давате място на Лукавия да ми причинява вреди и ставате всинца вие причина да се спъва делото, което Господ ни е възложил Отгоре111. Не че аз нямам сила да отхвърля от себе си тия лоши влияния, но ви щадя. Кажи на всички приятели да се посвестят, другояче е вредно както за вашето духовно благо, така и за вашето веществено и телесно. Да не изкушавате Господа с поведението си. Вие сте всички свободни. Господ ви е дал тая свобода. Защо се подлагате изново на робството? Ако сте разединени, как мислите да имате успех и благословение?
към текста >>

50. №77 (Пеню Киров)

Явно е стеснителен и ап.
155 Тимотей – син на еврейка и грък, роден в Листра. Ап. Павел го взема за свой спътник. Тимотей е изпратен в Солун сам, за да насърчи църквата там. Той е заедно с ап. Павел в Коринт, Йерусалим, а накрая остава в Ефес. Явно е стеснителен и ап. Павел призовава коринтяните да не го презират. Поучаван понякога от ап. Павел, той е хвален с топлота повече от всеки друг за неговата вярност. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

51. №96 (Петър Дънов)

Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ към Него.
А това, ако разбира, е благодат за него. Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит. Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ ми е поверил да го пазя. Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ към Него. Откровението ще остане временно у мен, понеже така ми е заповядано. Кажи на Д-ра да има пълно упование. Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва.
към текста >>

52. №98 (Петър Дънов)

Аз исках да ти дам един осезателен урок, за да се повдигне душевният ти мир, за да не мислиш, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение.
Зная, да прощаваме обидите е трудно. Но вечната благост го изисква. „Прости нашите дългове, както и ний прощаваме на нашите длъжници." И сега, както Господ нарежда пътя ти, постъпвай съгласно. Избягвай крайностите. Аз исках да ти дам един осезателен урок, за да се повдигне душевният ти мир, за да не мислиш, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение. Зная, Господ е винаги верен и Неговата Любов е неизменна. Стойте непоколебим, за да познаете от опит Божиите милости и добрини. Ний всичко можем да сторим за вас. Само дръжте се близо до Него, обичайте Го, любете Го, защото това е нашата радост. Ний не дирим нищо за себе си.
към текста >>

53. №108 (Петър Дънов)

Желая Вий да бъдете духом спокоен, твърд и решителен.
Писмото Ви получих. Прочетох внимателно всичко. Мен ми е ясно онова вътрешно духовно положение, но то не е частично, то е общо за целия този народ. Но в Бога измяна няма. Той е верен на Своите обещания. Желая Вий да бъдете духом спокоен, твърд и решителен. Да те не обезпокоява поведението на приятелите. Аз съм взел мерки. Остави ги сами да се повдигнат на своите крака, които им са дадени. Небето е будно, то не може да бъде излъгано. Възлагайте своите надежди на Господа, Вашия добър приятел.
към текста >>

Той е [с]низходителен и винаги се старае да ни упътва и помага в трудния път.
Каквото Провидението е отредило, каквото Бог иска, това е и най-доброто. А ний трябва да бъдем пример във всичко. Да оставим миналото, нека служи за пример на бъдещето. Съвършенството не се постига без погрешки и усилия. Да бъдем благодарни, че Бог е велик, благ, милостив и благоутробен. Той е [с]низходителен и винаги се старае да ни упътва и помага в трудния път. Вий знаете това. Вий сте опитали Негова Промисъл. Работите със сила не стават. Бъдещето носи по-добри неща. Да бъдем в постоянно сношение с Небето, да имаме Неговата помощ и подкрепа, това е достатъчно.
към текста >>

54. №95 (Пеню Киров)

Кръстников201, понеже се намира тука като телеграфист.
Ако прочее намираш, че добре ще направя, ако почна пак това занаятие, то яви ми, за знание. Ако ли не, ще бъде добре – пак ми яви, за да вземам мерки да диря друга работа. В духовно отношение ний тука имаме съживление. Арнаудов проповядвал на един-двама граждани ханджии и те се заинтересували и дохождат на нашите събрания, които стават в дома му в сряда вечер и неделя. На събранията ни присъства и Ал. Кръстников201, понеже се намира тука като телеграфист. Арнаудов доста напредва благодарение на молитва и пост, който понякога прави по 4-5 дни, и това го е поизгладило, за да можем да продължаваме взаимно. Той, както виждам, има желание да се примирява с тебе, но това ще остане Господ да извърши. Казва: „Да ми се посочи в какво бях виновен и аз ще прося прошка“. Мелкон пък още е в Александрия, но според писмата му до Тодор се вижда, че там мъчно ще живее, затова е в намерение да си дойде подир Великден, къде месец май. Преди седмица време и Бъчваров бе тука, доста се зарадвахме, че си го видяхме.
към текста >>

В това време аз направих в душата си едно сравнение с това блаженство и намерих, че е по- добре по-скоро да си отива человек, защото нашият телесен живот ми се види наказание и нищожество.
За това нея вечер изследвах, че това бръмчене не е на муха, но нещо като говорене. И все повечето чувах с лявото си ухо. Това продължи и на утрото, и другия ден. Та на 24 с.м. сутринта в 3-3 ½ часа събудих се, или по-право събудиха ме, и ето, чувам един химн, който слушах около 15 минути. В това време аз направих в душата си едно сравнение с това блаженство и намерих, че е по- добре по-скоро да си отива человек, защото нашият телесен живот ми се види наказание и нищожество. А пък химна с какво да ти го сравня, не зная, защото няма в человечеството подобно нещо. Нямаме такава мярка, нямаме понятие нито във фантазията си. И тогава разбрах Павловите думи, че чул словеса неизречими. Впрочем аз само гласа слушах, без да разбирам думите. Но как да ти го опиша?
към текста >>

55. № 98 (Пеню Киров)

Пантелеймон в месец юли за някоя си работа215?
Любез. бр. Петре, Много желаех да се срещна с тебе, когато втори път отидох в София, но не било определено. Имах и имам въпроси да те питам, но в писмо това не ми се иска, а когато се срещнем, въздържам се. Някои работи има явени, но не докрай разяснени, от които някои ще ти явя: 1. Защо се определя денят св. Пантелеймон в месец юли за някоя си работа215? 2. Кой е помежду ни Йосиф216? Какво [предст]авлява той? 3. Кой е „Додот-баля“? – това име е на един между нашия кръжок. Какво означава то?
към текста >>

Пантелеймон – 27 юли“.
Обяснителни бележки: 215 В дневника си П. Киров пише: „На 26 септември 1906 г., полунощ, в гр. Бургас. Приеха ме за ученик в ІV клас, където се предават предметите естествена история, химия и нещо... топография, но най- много ми заръчаха да изуча естествена история. Казаха ми още, че само в този клас ще продължим да се учим и ще се свърши изпитът на св. Пантелеймон – 27 юли“. 216 В дневника си П. Киров пише: „На 30 октомври 1906 г., в два часа след полунощ в с. Шипка ми казаха, че понеже ще се венчавам – „ний те прекръстихме и ти си вече Йосиф“. През 1918 г. Минчо Сотиров [ръководителят на бургаското братство след П.
към текста >>

56. №119 (Петър Дънов)

Киров, за да знае дали Мелкон е подготвен да присъства на предстоящия събор, но получава отрицателен отговор. М.
Ваш верен: П. К. Дънов -------------------------------------------------- 224 Вероятно П. Дънов пита П. Киров, за да знае дали Мелкон е подготвен да присъства на предстоящия събор, но получава отрицателен отговор. М. Партомян за първи път е допуснат на събор през 1909 г. 225 Предстоящият събор е във Варна – от 15.08. до 19.08.1907 г.
към текста >>

57. №102 (Пеню Киров)

В кружока влизат доста видни лица като управителят на митницата237, оценител-химикът Зурков, секретари, аптекари и разни телеграфисти и други238.
За нази тука ще кажа, че Господ благославя вече делото си. Тука съставихме един кружок236 от 13 мъже и десетина жени, наехме си стая, купихме столове, маса, лампа и др., а така също и отопление. Събираме се по два пъти в седмицата, а понякога по три пъти. Четем, молим се и изучаваме Словото Божие и всичко, що сме чули. А така също веднъж в седмицата правим сеанс. В кружока влизат доста видни лица като управителят на митницата237, оценител-химикът Зурков, секретари, аптекари и разни телеграфисти и други238. Всички тези Ви поздравляват и молят, ако е Волята Господня, да прескочиш и дойдеш да поседиш в Бургас месец или повече. Прочее, виж какво ще направиш и извести ни. Поздрави приятелите там Петко, Гина, Тодора [Бъчваров], Голова и Михалаки239 и всички други, които питат. С искрен поздрав от мен, Тодор и Мелкон, който засега и той е с нас. Твой верен всякога Господу: П. Киров
към текста >>

– деня на св. Пантелеймон.
Ние, всичките Твои чада, идем днес да Ти принесем своята благодарност, че Си ни облякъл в дрехите Си на живота, и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал. Благословений Господи, благословен от всичките векове, приеми сега нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.“ 235 Вероятно става дума за специалните пликове, раздадени на всеки един от присъстващите, където по думите на П. Дънов „писаното хвърля светлина върху пътя, в който трябва да вървите“. 236 Бургаският кръжок е учреден на 27.07.1907 г. – деня на св. Пантелеймон. Не става ясно защо П. Киров споменава за това едва през октомври, след като в периода 15-19 август всички участници във Веригата са на събор във Варна. През следващите три години – 1908, 1909 и 1910 г. – в сп. „Виделина“ (до спирането на списанието в края на 1910 г.) редовно се публикуват статии в навечерието на 27 юли, отбелязващи годишнините от учредяването на „Бургаския кружок“ от П.
към текста >>

58. №106 (Пеню Киров)

Телеграма
1917 №106 (Пеню Киров)256 гр. Бургас, 15 април 1917 г. Телеграма [до] гр. София, ул. „Опълченска“ №66 До Петър К. Дънов Събрани днес, всички те приветстваме с Христовото Възкресение.
към текста >>

256 Тази телеграма не присъства в архива на П. Киров.
Христос воскресе! За много години за всички! Пеню _________________________ Обяснителни бележки: 256 Тази телеграма не присъства в архива на П. Киров. Публикувана е през 2011 г. в пордицата „Изгревът…“ том ХХV, стр. 702. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

59. Речник на остарели и чужди думи

вам (ост.) дателен падеж от вие; на вас.
аслъ (тур.) наистина, всъщност. бахча (пер.-тур.) зеленчукова или овощна градина. бесовъпрошателство (ост.) извикване на зли духове. благовременно (ост.) в удобен случай. благоутробие (ост.) милосърдие. вам (ост.) дателен падеж от вие; на вас. вендуза (нгр.) вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв към повърхността на кожата. вишнаго (ост.) родителен падеж от вишни; върховен. водител (ост.) ръководител. всичкома (ост.) падежна форма за м.р. на обобщителното местоимение всички.
към текста >>

вишнаго (ост.) родителен падеж от вишни; върховен.
бесовъпрошателство (ост.) извикване на зли духове. благовременно (ост.) в удобен случай. благоутробие (ост.) милосърдие. вам (ост.) дателен падеж от вие; на вас. вендуза (нгр.) вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв към повърхността на кожата. вишнаго (ост.) родителен падеж от вишни; върховен. водител (ост.) ръководител. всичкома (ост.) падежна форма за м.р. на обобщителното местоимение всички. въжделение (ост.) силно желание, копнеж. гериз (пер.-тур.) отходен канал.
към текста >>

нам (ост.) дателен падеж от ние; на нас.
медлено (рус.) бавно. мъртвовъпрошателство (ост.) извикване на мъртъвци. мрачкаво (ост.) тъмно. надея се (ост.) надявам се. надлежаще (книж.) нещо много важно, което се налага на вниманието поради изключителността си. нам (ост.) дателен падеж от ние; на нас. наружност (ост. диал.) натъкменост. наряд изпълнение на особени задължения или служба (воен.), вкл. молитвена програма, молебен.
към текста >>

нему (ост.) дателен падеж от него; на него.
(воен.), вкл. молитвена програма, молебен. нèйсе (тур. разг.) както и да е, кой ти гледа. немарене, немара (книж.) немарливост. нему (ост.) дателен падеж от него; на него. нине (ост.) сега. обгербовам (ост.) облепвам с гербови марки. обдирвам (ост.) търся навсякъде. обленявам (ост.) ставам ленив. óгница (ост.) болест, придружена с висока температура;
към текста >>

пищеварителен канал (рус.) хранопровод.
омофор (гр.) част от архиерйско облекло, което обхваща врата и раменете. опущение (рус.) пропускане поради недоглеждане; грешка. относително (ост.) относно. отправо (рус.) отдясно. пищеварителен канал (рус.) хранопровод. преломване (ост.) разчупване, пречупване. придирям (ост.) изисквам много. по (ост.) след. повидимому (рус.) както изглежда, разбира се. повинен (ост.) виновен.
към текста >>

томува (ост.) дателен падеж от този; на този.
тегна (ост.) тежа на някого. тегота (ост.) тежка, неприятна работа или задължение; мъка, грижа. текè (ар.) молитвен дом с жилища за дервиши; мохамедански манастир. тоже (рус.) също. томува (ост.) дателен падеж от този; на този. трен (фр. ост.) железопътен влак. турям (ост.) слагам, поставям. упокоение (църк.) душевен покой на заминали от този свят. устрашавам се (ост.) страхувам се, боя се.
към текста >>

60. ПОСЛЕСЛОВ

Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритични сеанси, приемане на Спасителева кръв (писмо №7), водното кръщение (писмо №24) и др.
Така едва в по-ново време бяха получени 124 фотокопия на оригинални писма на Петър Дънов и 105 ксерокопия на чернови от писмата на Пеню Киров и този архив, оцелял след близо 100 години, достигна до вас, драгите читатели. Нека всеки заинтересуван се наслади на интимността, неподправеността и искреността на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от познат към познат, през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик. С настоящата кореспонденция можем още да проследим в най-чист вид дейността на Петър Дънов за полагане основите на бъдещото общество „Бяло братство“. Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на братството: „Добрата молитва“ (на 27 ноември 1900 г. по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров) и „Символът на вярата“ – 10-те свидетелства Господни и Божието обещание. Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритични сеанси, приемане на Спасителева кръв (писмо №7), водното кръщение (писмо №24) и др. Тук разбираме как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за първи път се дават и „Седемте степени“, през които минава човешката душа (писмо №30); единствено тук откриваме подробности за един от основните текстове от онова време – „Призвание към народа ми“. Именно благодарение на П. Киров до нас достига това „Призвание“. След излизането на настоящата книга няма да има съмнение кога е първият събор на Бялото братство – именно през 1900 г. Читателят наблюдава как се утвърждават тези събори като най-важния форум, на който се дават конкретни задачи и работа за през цялата година.
към текста >>

61. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

Омъжва се за образован и влиятелен човек от гр.
11 Младият приятел е К. Кърджиев, а двете съобщения са приложени в края на писмото. 12 Това е Мария Казакова – родена през 1852 г. в гр. Сливен. Завършва средно образование в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован и влиятелен човек от гр. Тулча (дн. Румъния), който умира рано. След смъртта на мъжа си М. Казакова заминава за Русия, където завършва висше образование (вероятно педагогическо). След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а към края на живота си – като помощник-директор на Великотърновската девическа гимназия.
към текста >>

62. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2

„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“.
Под натиска на православната църква, която от години осъжда спиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него, той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага на бедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова „дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят. Председател на благотворителното д-во е д-р Г. Миркович, подпредседател – Александър Георгиев, касиер-секретар – Иван Д. Кинарев, а съветници – Д. Х.
към текста >>

63. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

„Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си.
Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово, държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, – тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
към текста >>

64. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9

С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“.
Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“. Следват два реда с текст: „Така се клех. Верен ли си? С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“. Следва белият стих: Любовта е извор. Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно,
към текста >>

65. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13

Явно е стеснителен и ап.
Павел го взема за свой спътник. Тимотей е изпратен в Солун сам, за да насърчи църквата там. Той е заедно с ап. Павел в Коринт, Йерусалим, а накрая остава в Ефес. Явно е стеснителен и ап. Павел призовава коринтяните да не го презират. Поучаван понякога от ап. Павел, той е хвален с топлота повече от всеки друг за неговата вярност.
към текста >>

66. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17

св. Пантелеймон – 27 юли“.
писмо № 115. 215 В дневника си П. Киров пише: „На 26 септември 1906 г., полунощ, в гр. Бургас. Приеха ме за ученик в ІV клас, където се предават предметите естествена история, химия и нещо... топография, но най- много ми заръчаха да изуча естествена история. Казаха ми още, че само в този клас ще продължим да се учим и ще се свърши изпитът на св. Пантелеймон – 27 юли“. 216 В дневника си П. Киров пише: „На 30 октомври 1906 г., в два часа след полунощ в с. Шипка ми казаха, че понеже ще се венчавам – „ний те прекръстихме и ти си вече Йосиф“. През 1918 г. Минчо Сотиров [ръководителят на бургаското братство след П.
към текста >>

Киров, за да знае дали Мелкон е подготвен да присъства на предстоящия събор, но получава отрицателен отговор. М.
222 Не са открити сведения за тази личност. 223 В началото на 1907 г., до средата на март, П. Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София. 224 Вероятно П. Дънов пита П. Киров, за да знае дали Мелкон е подготвен да присъства на предстоящия събор, но получава отрицателен отговор. М. Партомян за първи път е допуснат на събор през 1909 г.
към текста >>

67. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18

– деня на св. Пантелеймон.
Ние, всичките Твои чада, идем днес да Ти принесем своята благодарност, че Си ни облякъл в дрехите Си на живота, и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал. Благословений Господи, благословен от всичките векове, приеми сега нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.“ 235 Вероятно става дума за специалните пликове, раздадени на всеки един от присъстващите, където по думите на П. Дънов „писаното хвърля светлина върху пътя, в който трябва да вървите“. 236 Бургаският кръжок е учреден на 27.07.1907 г. – деня на св. Пантелеймон. Не става ясно защо П. Киров споменава за това едва през октомври, след като в периода 15-19 август всички участници във Веригата са на събор във Варна. През следващите три години – 1908, 1909 и 1910 г. – в сп.
към текста >>

68. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20

256 Тази телеграма не присъства в архива на П. Киров.
Търново и се завръща в София около 3-5 януари с.г. Вж. и бел. №250. 254 Молитва „Лозинката“ от Молитвеника. 255 Двете молитви оформят рамката на духовния наряд и в годините напред. Това остава здраво отпечатано в традицията на Братството. 256 Тази телеграма не присъства в архива на П. Киров. Публикувана е през 2011 г. в пордицата „Изгревът…“ том ХХV, стр. 702. 257 Това писмо се публикува за първи път. Намира място тук, тъй като е открито в архива на П. Киров, а същевременно представлява интерес за изследователите.
към текста >>

69. 06 ПИСМО

Телесно здрав, духом се бори, не може още да победи на себе си.
Ето, моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята блага воля. Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя Дух за вашето спасение и избавление. Слушайте гласа ми, Който ви говори. Ето, Аз съм ваш Господ. Напоследък приех писмо от Козлов, той е още в Кайро. Телесно здрав, духом се бори, не може още да победи на себе си. Но Господ е силен да извърши всичко, което нам не достига. Молете се за него. Аз ще му пиша, щом ми се даде най-удобният случай. Ще видя какво може да се направи за неговото добро. Той ми съобщи, че е имал едно малко съобщение.
към текста >>

70. 28 ПИСМО

Отвореното писмо и телеграмата ти приех.
Нови пазар, 1. IV. 1900 г. Люб. бр. Киров, Отвореното писмо и телеграмата ти приех. Аз ще дойда идущата седмица във Варна. Преди всичко искам да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех. Зная от опит, че е мъчно да се чака. Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате.
към текста >>

71. 35 ПИСМО

Има някои и други въпроси, на които ще ви дам един положителен отговор, но засега ще трябва да потърпите.
Извършихте ли това, за което бях ви писал? Надявам се да сте добре и да бодърствувате за доброто. Нека у вази да царува умът Христов. Всичко изпитвайте и доброто дръжте. Как е Тодор? Има някои и други въпроси, на които ще ви дам един положителен отговор, но засега ще трябва да потърпите. Няма съмнение, че за бъдеще има да се появяват и други. На мен ми се даде едно съобщение от числата 63 и 66 и още не съм имал време да го разчленя Изискват се математически изчисления. Пишете ми нещо важно, ако има за д-р и бр. Тодора, а тъй също и за вази. Аз не съм писал още на Козлова, понеже не ми с останало време.
към текста >>

72. 67 ПИСМО

Кажи на всички приятели да се посвестят, другояче е вредно както за вашето духовно благо, така и за вашето и веществено, и телесно.
Надявам се да съумеете да се възползувате от опитността, която ви се дава повседневно. Виждам, вие още не сте схванали добре в що седи изпълнението Божия Закон. Много пъти се случва в нашия живот, че по някои несъзнателни погрешки ние считаме действието на нашата воля за Божия и от това се пораждат изкушения и неприятности. С вашите раздори помежду ви давате място на лукавия да ви причинява вреди и ставате всинца вие причина да се спъва делото, което Господ ни е възложил от горе. Не че аз нямам сила да отхвърля от себе си тия лоши влияния, но ви щадя. Кажи на всички приятели да се посвестят, другояче е вредно както за вашето духовно благо, така и за вашето и веществено, и телесно. Да не изкушавате Господа с поведението си. Вие сте всички свободни. Господ ви е дал тая свобода. Защо се подлагате отново на робство? Ако сте разединени, как мислите да имате успех и благословение?
към текста >>

73. 73 ПИСМО

Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ пред Него.
Двата чека ще приготви от пенсията си, като отделя всякой месец по 40 лева най-малко. А това, ако разбира, е благодат за него. Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит. Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ ми е поверил да го пазя. Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ пред Него. Откровението ще остане временно при мен, понеже така ми е заповядано. Кажи на д-ра да има пълно упование. Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва.
към текста >>

74. 75 ПИСМО

Аз искам да ти дам един осезателен урок, за да се повдигне душата ти.
При другото помни, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанесат някои огорчения, без да искат и без да го съзнават. Зная, да прощаваме обидите е трудно. Но вечната благост го изисква. „Прости нашите дългове, както и ний прощаваме на нашите длъжници." И сега както Господ нарежда пътя, ти постъпвай съгласно. Избягвай крайностите. Аз искам да ти дам един осезателен урок, за да се повдигне душата ти. Мир, за да не мислиш, че няма кой да ти съчувствува и да влиза в положението. Зная, Господ е винаги верен и Неговата Любов е неизменна. Стойте непоколебим, за да познаете от опит Божиите милости и добрини. Ний всичко можем да сторим за вас. Само дръжте се близо до Него, обичайте Го, Любете Го, защото това е нашата радост.
към текста >>

75. 82 ПИСМО

Желая ви да бъдете духом спокоен, твърд и решителен.
Писмото ви получих. Прочетох внимателно всичко. Мен ми е ясно онова вътрешно духовно положение, но то не е частично, то е общо за целия този народ. Но в Бога измяна няма. Той е верен на Своите обещания. Желая ви да бъдете духом спокоен, твърд и решителен. Да те не обезпокоява поведението на приятелите. Аз съм взел мерки. Остават сами да се повдигнат на своите крака, които им са дадени. Небето е будно, то не може да бъде излъгано. Възлагайте своите надежди на Господа, вашия добър приятел.
към текста >>

Той е снизходителен и винаги се старае да ни упътва и помага в трудния път.
Каквото Провидението е отредило, каквото Бог иска, това е най-доброто. А ний трябва да бъдем пример във всичко. Да оставим миналото, нека служи за пример на бъдещето. Съвършенството не се постига без погрешки и усилия. Да бъдем благодарни, че Бог е велик, благ, милостив и благоутробен. Той е снизходителен и винаги се старае да ни упътва и помага в трудния път. Вие знаете това. Вие сте опитали Негова Промисъл. Работите със сила не стават. Бъдещето носи по-добри неща. Да бъдем в постоянно сношение с Небето, да имаме Неговата помощ и подкрепа, то е достатъчно.
към текста >>

76. 91 ПИСМА до Мария Казакова

Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен.
Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията на Божията Любов. Не, Господ не ни е забравил, но той ни привлича с нишките на своята Любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел. Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може: чрез видение, чрез внушение, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата „внушение", то е средство, по което една мисъл може да ни се предаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ний сме ги приели по внушение.
към текста >>

Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен.
Той говори нам ясно и небето е свидетел. Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може: чрез видение, чрез внушение, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата „внушение", то е средство, по което една мисъл може да ни се предаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не е едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие, и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно.
към текста >>

77. 95 ПИСМО

Може да се извади много поучителен материал за миналото на България.
Любезна сестро М. Казакова, Надявам се писмото ми да ви намери бодра и весела духом. Мен ме радва обстоятелството, че сте имали добър прием и приятно пътуване. Бележките ви четох със задоволство. Абоба представлява в много неща интересно място за който разбира. Може да се извади много поучителен материал за миналото на България. Срутените палати показват устойчивостта на человешките дела. Останките от черепите свидетелствуват за степента на умственото и духовно развитие. Аз съм разглеждал някои от тия черепи, върху тях е написана строгата съдба. Животът е бил разпуснат и затова славното му минало се е заличило. И право забелязвате, че всичко тук се мени.
към текста >>

78. 137 ПИСМО

Направете ума си положителен.
Любовта към Бога трябва да е пълна и съвършена, и неопетнена. Вий сте повикани да се учите и ако приемете Божественото учение като деца, блажени сте. Божиите пътища трябва да се изпълняват и поучават. Ако вас по пътя ви стряска всяко куче, като залае, то как мислите да вървите? Нима и от дребните паличета трябва да бягате. Направете ума си положителен. Почнете да проучавате своето семейство. Уповавайте и Духът ще извърши за вас всичко. За в бъдеще трябва да знаете, когато ви поставят на длъжност, по лице да не гледате и по человешки да не съдите, защото Господ мрази лицеприятието и лицеугод-ничеството. Вий няма защо да се възмущавате от постъпките на другите. Има кой да оправя.
към текста >>

79. 173 ПИСМО

Той е строг и взискателен.
Зрелището отдалеч за зрителите е било величествено, давало е храна на человешката мисъл да види като какво може да направи человек в своите действия. Человекът, това същество колективно, може да направи много неща. Вий сега сте зрител и участник при ликвидирането сметките на миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените права. Мойсей никога не се шегува. Той е строг и взискателен. Според него „око за око, зъб за зъб". От всичко това трябва да се вади опитността, че само онзи, който живее съобразно с Божествените закони в природата (...). Няма случай в Историята, гдето народ, опровинил се в неправда, да не е платил скъпо. Едно време на това място бяха българите, гдето сега са турците. Те платиха скъпо.
към текста >>

80. 181 ПИСМО

Вашата телеграма и тя пристигна навреме.
София, 7. I. 1914 г. Люб. И. К. И. Аз пристигнах в София благополучно. Трима приятели ме посрещнаха. Вашата телеграма и тя пристигна навреме. Вашата работа тук потръгна напред. И ще се уреди с помощта от горе. Сега, както ви казах, когато бях в Търново, Вяра, Воля, Интелигентност, Търпение и Надежда. Това препоръчвам не само на вас, но и на всички приятели. Аз ще ви съдействувам.
към текста >>

81. 218 ПИСМО

Във време на изпитание човек трябва да бъде твърд, решителен, с вяра пълна, умен и мъдър във всичките свои постъпки.
София, 11. XII. 1923 г. Л. Е. К. Във време на изпитание човек трябва да бъде твърд, решителен, с вяра пълна, умен и мъдър във всичките свои постъпки. Любовта винаги носи изобилие. К. трябва да бъде внимателен. Да спазва разумните правила на Божествения живот. В сърцето си човек да е винаги в единение с Бога, без пропукване на съзнанието си. Всичко ще се уреди, само пазете разумното.
към текста >>

трябва да бъде внимателен.
София, 11. XII. 1923 г. Л. Е. К. Във време на изпитание човек трябва да бъде твърд, решителен, с вяра пълна, умен и мъдър във всичките свои постъпки. Любовта винаги носи изобилие. К. трябва да бъде внимателен. Да спазва разумните правила на Божествения живот. В сърцето си човек да е винаги в единение с Бога, без пропукване на съзнанието си. Всичко ще се уреди, само пазете разумното. Само Божията Любов е Любов. (Свещеният подпис)
към текста >>

82. 223 ПИСМО

да бъде твърд и решителен, смел, с вяра и надежда, да се не плаши.
Любезна Е. Ще ходите с вяра жива в Господа на Любовта. Всичко съдействува за добро. Само человек да има търпение да издържа. Четете беседите, прилагайте онова, което е казано в тях, и Бог ще благослови плода на негова Дух. К. да бъде твърд и решителен, смел, с вяра и надежда, да се не плаши. Да използува слънчевите лъчи. Да си пече гръбначния стълб постоянно. Съборът тази година ще се прекара духовно. Това, което Бог вложи в сърцата ви. Н.Л.К.Б.Л.
към текста >>

83. 262 ПИСМО

Получих телеграмата ви.
София, 29. XI. 1916 г. Любез. д-р Дуков, Получих телеграмата ви. Всеки, който е дошъл на земята, трябва и обратно да се върне в другия свят при своите си. Блажени от нине, които заминат в Господа, те ще си починат от своите (...). Но са по-близо, отколкото когато са били на земята. Затова именно, когато някой си замине, става ни по-мил, понеже духовно го виждаме по-добре. Вашите домашни да се утешат.
към текста >>

84. 267 ПИСМО

Един организъм трябва да има не само огромна маса вещество, но то трябва да е организирано, но не само трябва да е организирано, но то трябва да има съзнателен живот, но не само живот, тоя живот трябва да роди велики мисли, но не само мисли, тия мисли трябва да са носителки на силна воля, Божествена.
Вестникарите говорят това, което те знаят. Бъдещето е в ръцете на Господа, Който регулира съдбините на народите. Какво иде и какво има да стане - това е скрито от очите на света. За онези, които живеят добре, това бъдеще е светло, а за тия, които живеят зле, е мрачно и не може да бъде другояче. Вън от това едно дърво трябва да има не само външен изглед, но и плодове. Един организъм трябва да има не само огромна маса вещество, но то трябва да е организирано, но не само трябва да е организирано, но то трябва да има съзнателен живот, но не само живот, тоя живот трябва да роди велики мисли, но не само мисли, тия мисли трябва да са носителки на силна воля, Божествена. Когато хората почнат да проумяват това, тяхното бъдеще ще бъде велико и светло. Желая Божествената Любов да роди във вас всички: Божествения живот, Божествената Воля и така да сте съпричастници на това бъдеще. Вяра, воля, интелигентност, търпение, надежда. Това са съотношенията на съзнателния живот. Виделината трябва да дойде първом отвътре и тогава да се появи отвънка.
към текста >>

85. Влиянието на Слънчевата Енергия

Тя се развива в положително и в отрицателно електричество и в положителен и в отрицателен магнетизъм.
Влиянието на Слънчевата Енергия Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на Земята енергията на Слънцето е положителна. Тя се развива в положително и в отрицателно електричество и в положителен и в отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на Слънцето е отрицателна (Земята има и двата вида енергии, но предимно е отрицателна; и Слънцето има и двата вида енергии, но предимно е положително). От съприкосновението на тия две енергии се произвежда животът на Земята. Този посредник, който съединява и трансформира тези две енергии, е наречен от учените „етер“. Той прониква пространството и цялата Земя. Окултистите го наричат „животворна плазма“; мистиците го наричат „дух“.
към текста >>

Когато един център е положителен, той дава, а когато е отрицателен, взима.
Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Енергията, която нашето Слънце получава от централното Слънце на нашата видима вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна. Има един важен закон: колкото Земята е по-отрицателна, толкова възприемателната ѝ способност на положителната слънчева енергия е по-голяма; и обратно, колкото Земята е по-положителна, толкова е по-малка възприемателната ѝ способност. Всяко небесно тяло приема енергии с отрицателния си полюс, а ги изпраща чрез положителния. Когато един център е положителен, той дава, а когато е отрицателен, взима. Положителната енергия твори, а отрицателната гради. По голямата част от енергията, която нашето Слънце приема от централното Слънце, се консумира от нашето Слънце. И сравнително малка част от нея отива на планетите. Енергиите, които Земята приема от Слънцето, значително се преобразяват. Като проникват в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да ползува.
към текста >>

В човешкия организъм мозъкът е положителен, а симпатичната нервна система е отрицателна.
Казахме по-рано, че Слънчевата система е аналогична с организма. В организма стават процеси, аналогични на процесите в Слънчевата система. Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от централното Слънце. Мъчно може да се обясни това, понеже хората имат механическо, а не разумно, психическо схващане. Отрицателният полюс е чувствителността, чувствата, а положителният – мисълта. В човешкия организъм мозъкът е положителен, а симпатичната нервна система е отрицателна. И в космоса е аналогично. В лявата страна на човешкото тяло енергията слиза надолу към левия крак и после по десния крак и по дясната страна се качва нагоре. Такова електро-магнитно течение има и около всеки орган. Например по дясната вежда минава положителна енергия. Тя от там се извива и се спуща под дясното око, където се превръща в отрицателна енергия.
към текста >>

86. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин.
Израждането е процес на превръщане на едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва на листата като един обект за храна, за какъвто ги е считала по-преди по необходимост, а вече миролюбиво каца на листа, без да му причини никаква вреда. Сега тя не го поврежда, понеже вниманието ѝ е насочено към друга посока – към сока на цветята. Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина.
към текста >>

Почиващото състояние на клетката, което виждаме в началото, е един подсъзнателен процес.
Между другото, то се чувствува вече мощно и в биологията.) Тая клетка е поле, дето работят разумните закони на природата. Клетката е проекция на духовния свят във физическия. Тя се видоизменя поради дейността на една разумност. Последната причинява преминаване на клетката от една фаза в друга, причинява сменяването на нейните методи за дейност. По този начин клетката се усъвършенствува, преминава от по-проста форма и строеж към по-сложни, както една нива от едно пусто място може да се превърне в градина, но не самата тя го произвежда. Почиващото състояние на клетката, което виждаме в началото, е един подсъзнателен процес. Клетката е вече резултат на едно минало, което е дадено. Размножението на клетката е един разумен процес. Първите фази при делене на клетката, след като е излязла от почиващото си състояние, съответствуват на състоянието, през което е минал човек, а именно от подсъзнанието към съзнанието. Най-висока форма на целесъобразност при делението на клетката имаме, когато се разцепват хромозомите, понеже чрез това се постига равномерно разпределение на наследствените качества в двете нови клетки. Този процес е проява на висша разумност.
към текста >>

Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот.
Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса.
към текста >>

От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е.
Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията. Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е. проява на Божественото. Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма. Тя именно е първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество.
към текста >>

Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда.
Ние като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата Любов, която е извор на всички блага; не само да вникнем, но и да приложим. И тогава Бог ще ни се изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно съвременното общество трябва да даде съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот? Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И ние сега само минаваме от една стая в друга на замъка. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е.
към текста >>

87. Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон

Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата.
Следователно и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата. Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя народ закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека. Като проучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. Запример, вземете дихателната система в човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система – стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щастливо и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението на човека с неговата артериална и венозна системи; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък с неговата отлична организация, тъй идеална и практична. От всичко това човек всякога се замисля за онова разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове“, в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронната част на главата. Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека. Даже с математическа точност можем да определим, с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба.
към текста >>

88. Към великата цел.

Но за да вникнем по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на човечеството и да се разберат причините за съществуващите международни противоречия, ние ще илюстрираме мисълта си със следния иносказателен разказ, тъй както всички писатели в тази област са си служили с уподобления, притчи и разкази, за да обяснят великото, което по друг начин не може да се обясни.
Причините на международния антагонизм. Условоята за обединението на славяните и на всички други народи, които търсят своето благо. Предназначението на славяните като носители на новото човечество Великата цел си има своите разумни изяснения. Това не са нито от гледището на млекопитаещите, нито даже от гледището на човека, понеже те още отделно разглеждат причините и последствията в природата. Но за да вникнем по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на човечеството и да се разберат причините за съществуващите международни противоречия, ние ще илюстрираме мисълта си със следния иносказателен разказ, тъй както всички писатели в тази област са си служили с уподобления, притчи и разкази, за да обяснят великото, което по друг начин не може да се обясни. Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на Земята един от своите посланици – Христос, като най-вещ и знаток на принципите и методите на това спасение. Най-напред Христос бил изпратен при един малък народ – израилския, – който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. И когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, защото помислили, че той ще ги освободи от римското иго, ще им даде богатство и сила и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче когато Христос развил своето учение, че всички народи трябва да се освободят еднакво и че не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертвуванието и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „Този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби, ако го послушаме“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „Човек, който разваля порядките на старите – казали му те, – заслужава кръстна смърт“.
към текста >>

Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце – трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота – и на края – Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел – Божественото в света.
Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и нова Русия показва сега пътя, по който трябва да вървят, именно, пътя на самопожертвуването – който има много, трябва да раздава, а не да се стреми да заграбва. Във всички славянски млади държави: Чехословашко, Полша, Югославия, България, проникват неизбежно старите схващания и методи. На славяните ние препоръчваме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце – трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота – и на края – Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел – Божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи – към великата цел на обединението им.
към текста >>

89. 1–50

Ученикът е взискателен към себе си при изпълнение на Божествените Закони.
Молитва. Ученикът се моли и сам. Той е съсредоточен в молитвата си и преживява думите ѝ. 27 Взискателност. Ученикът е взискателен към себе си при изпълнение на Божествените Закони. 28 Мълчание. Не разправяй опитностите си, комуто и да е, докато не изработиш нещо в себе си, на което да се осланяш. 29 Духът.
към текста >>

90. 100–150

Ученикът трябва да бъде смел и решителен.
Когато малкото клонче прави отклонение нагоре надолу, но се държи за дървото, няма нищо опасно. Но когато се откъсне, опасността идва. Когато ученикът живее за Бога, той е клончето, заловено за дървото. 116 Смелост. Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Тогаз той може да върви по тесния път. Тесният път води към Бога! 117 Радост. Бъди радостен винаги.
към текста >>

91. 150–200

Ученикът трябва да стане по-чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат от горе.
Ученикът избягва всеки спор. Благоразумието е дъщеря на Любовта и Знанието. 154 Чувствителност. Езерните води затрептяват от най-нежния зефир. Ученикът трябва да стане по-чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат от горе. 155 Бялата Светлина. Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата Светлина. 156
към текста >>

92. 250–300

За да станеш нежен и милосърд, мисли колко снизходителен и благ е Бог!
Лицето. Когато ученикът живее по Бога, лицето му добива друг образ. 279 Нежност. Като мислиш за качествата на Бога, те се преливат в тебе. За да станеш нежен и милосърд, мисли колко снизходителен и благ е Бог! 280 Прощението. Прощавай винаги заради Бога! Прощаването не произтича от човека. То иде от Бога!
към текста >>

93. 300–350

Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият свят е внимателен към неговата работа.
Истини за работата. Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. А най-голямата благодарност на човека заради живота е работата. Деликатността е плод на зачитане работата на другия. Който почита – мисли. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият свят е внимателен към неговата работа. Работи само онзи, който работи от Любов. Който работи, обича. И който почита работата на другия, сам работи. Който разбира, живее. Смехът понякога показва, че не разбираш.
към текста >>

Ученикът трябва да бъде много прозорлив и внимателен.
Има физическа, умствена, духовна и Божествена близост. Истинската близост на душите се гради върху Божествените връзки. Те са единствените трайни, неизменни и вечно усилващи се. 335 „Засади“. Ученикът трябва да бъде много прозорлив и внимателен. Има низши духове, които устройват „случайни засади“, и ученикът може да си напакости. Например минаваш покрай някой мост, виждаш ограда, хванеш се о нея, обаче тя е гнила, падне, и ти паднеш с нея заедно. 336 Към Духовното. Ученикът трябва винаги да одухотворява материалното.
към текста >>

94. 350–400

Най-благородното качество на ученика е да бъде досетлив и много внимателен към другите.
384 Новият морал. Ученикът трябва да действува съгласно Новия морал: Да обича Бога и да говори Истината. 385 Досетливост. Най-благородното качество на ученика е да бъде досетлив и много внимателен към другите. Бъди досетлив към другите тъй, както Бог е досетлив към тебе. Бъди досетлив, както разумната природа, която се вслушва в зова на най-малките бубулечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага. Бъди досетлив, какво Божият Дух иска ти да направиш. Това е досетливост, да знаеш да угодиш на Бога в себе си и в другите. 386
към текста >>

95. 400–450

Ученикът трябва да бъде последователен на природата си.
433 Съмнение. Когато ученикът се съмнява, той се демагнитизирва и тогава изгубва тази естествена привлекателност, която е имал. 434 Интуиция и ум. Ученикът трябва да бъде последователен на природата си. Някои ученици, когато действуват по интуицията си, вървят добре, а други, когато мислят, вървят добре. 435 Планът на Битието. Ученикът не трябва да мисли как ще израсне. Той само трябва да учи.
към текста >>

96. 450–500

Ученикът се изпитва в малкото; щом той е внимателен в малкото, ще получи многото.
Другояче ще бъде насилие. Нищо в неговия живот не му се налага от насилие. Всичко ученикът върши по вътрешна свобода! 493 Малкото. Ученикът се изпитва в малкото; щом той е внимателен в малкото, ще получи многото. 494 Силните преживявания. Силните преживявания на ученика трябва да бъдат вътрешни; едва да проличат от вън. Тогава той се ползува. 495
към текста >>

97. ПСАЛОМ 91

и от губителен мор.
2. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Него ще ся надея. (Ангелът към обещалия се: ) 3. Защото Той ще те избавя от сетьта на ловеца и от губителен мор. 4. С перата Си ще те покрива и под крилата Му ще имаш прибежище. Неговата истина е щит и всеоръжие. 5. Няма да ся боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем,
към текста >>

98. БЪДЕТЕ ВЕРНИ НА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ

После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести.
Само че, когато се молите, никому, ама абсолютно никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни, защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си пренесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея. Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието дело. Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и да вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести. По-нататък: всичките ни работи ще успяват, ако ги подкачаме с молитва. Който в молитвата е постоянен, ще види и ще се увери, че Господ е верен. Но в молитвата трябва да се постоянства дотогава, докато изгубите вече разположението да се молите, което показва, че на молитвата ви, така или инак - положително или отрицателно, е отговорено. Но молитвата трябва да има и благодарствен характер за всички блага и благословения, които Господ ни дава. Виждате понякога, че молитвата ви не помага - молите се, а не получавате отговор.
към текста >>

99. Псалом 91

3 Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор.
(обещание на човека към Духа) 2 Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя. Бог мой, на Него ще се надея. (ангелът към обещалия се) 3 Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор. 4 С перата Си ще те покрива и под крилата Му ще имаш прибежище. Неговата истина е щит и всеоръжие. 5 Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем, 6 от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която запустява всред пладнина. 7 Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближи.
към текста >>

100. Бъдете верни на своето призвание

После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести.
Защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си принесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея. Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието дело. Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и да се вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести. По-нататък: всичките ни работи ще успяват, ако ги подкачаме с молитва. Който в молитвата е постоянен, ще види и ще се увери, че Господ е верен. Но в молитвата трябва да се постоянства дотогава, докато изгубите вече разположението да се молите, което показва, че на молитвата ви, така или инак — положително или отрицателно, е отговорено. Но молитвата трябва да има и благодарствен характер за всички блага и благословения, които Господ ни дава. Виждате понякога, че молитвата ви не помага—молите се, а не получавате отговор.
към текста >>

НАГОРЕ

0.073291063308716