НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
222
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Пеню Киров - №3
Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред
стаята
человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал.
Каква по-голяма благодат за человека — Господ Бог да го люби. От брата Василя получих писмо, той сега се намира в Кайро. Помниш ли съня, що Ви казах, че ме плесна и каза: „В Кайро отивам". Тъй се и изпълни. Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съобщеното Ви и при това му загатнах, за да се завърне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа.
Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред
стаята
человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал.
Тя си трила очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти. И то [видението] тогава се изгубило. Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината. Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления.
към текста >>
2.
Пеню Киров - №7
Вчера ни се дадоха последни наставления, за да си правим поотделно молбата, докато се намери удобна
стая
за нашето дело.
ми братко, се явява и друга спънка — че трябва разноски за разпращането им. Понеже за всяка връзка до 100 грама трябват 5 стотинки [за] марка, за 2 500 връзки най от малка страна ще трябват 125 лв., защото имаме 1841 общини, 84 околии и 22 окръга, а за в първостепенните градове ще трябва по повечко да се разпратят. За всичко това той само 50 лв. отпуща. Затова същото днес му писах и разправих накратко и исках наставленията му. Ний [на нас] с брата Тодора ни се попречи за да се събираме, понеже негодуват хазяите35 от нас, защото се молим Богу.
Вчера ни се дадоха последни наставления, за да си правим поотделно молбата, докато се намери удобна
стая
за нашето дело.
Затова доста сме скръбни, но уверени сме, че Бог ще ни крепи. Моля, яви ни скоро ще се удостоим ли за Божията работа, защото нетърпеливи ставаме от притесненията на домашните и света. Яви нещо, ако има за казване, и също яви ми за В. Козлова — писал ли ти е наскоро и нещо за него особно има ли. Приеми нарочен поздрав от бр.
към текста >>
3.
Пеню Киров - №22
и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен удар в
стаята
.
Също и бр. Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физическите сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това. Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта. На 25 того в първия ми сън, към 11 ч.
и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен удар в
стаята
.
След минута страх ме обхвана една сила, която силно разклати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе. Моите уста почнаха неволно да славят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство. И това продължи около 20 минути. В това време чух глас, като глас от пчела, който говореше, но не разбрах що. Приеми сърдечните ни бр.
към текста >>
4.
Пеню Киров - №43
Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница,
стая
след нея и друга
стая
със сервизно помещение.
Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия".
Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница,
стая
след нея и друга
стая
със сервизно помещение.
Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба.
към текста >>
5.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред
стаята
человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал.
Каква по-голяма благодат за человека — Господ Бог да го люби. От брата Василя получих писмо, той сега се намира в Кайро. Помниш ли съня, що Ви казах, че ме плесна и каза: „В Кайро отивам". Тъй се и изпълни. Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съобщеното Ви и при това му загатнах, за да се завърне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа.
Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред
стаята
человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал.
Тя си трила очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти. И то [видението] тогава се изгубило. Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината. Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления.
към текста >>
Вчера ни се дадоха последни наставления, за да си правим поотделно молбата, докато се намери удобна
стая
за нашето дело.
ми братко, се явява и друга спънка — че трябва разноски за разпращането им. Понеже за всяка връзка до 100 грама трябват 5 стотинки [за] марка, за 2 500 връзки най от малка страна ще трябват 125 лв., защото имаме 1841 общини, 84 околии и 22 окръга, а за в първостепенните градове ще трябва по повечко да се разпратят. За всичко това той само 50 лв. отпуща. Затова същото днес му писах и разправих накратко и исках наставленията му. Ний [на нас] с брата Тодора ни се попречи за да се събираме, понеже негодуват хазяите35 от нас, защото се молим Богу.
Вчера ни се дадоха последни наставления, за да си правим поотделно молбата, докато се намери удобна
стая
за нашето дело.
Затова доста сме скръбни, но уверени сме, че Бог ще ни крепи. Моля, яви ни скоро ще се удостоим ли за Божията работа, защото нетърпеливи ставаме от притесненията на домашните и света. Яви нещо, ако има за казване, и също яви ми за В. Козлова — писал ли ти е наскоро и нещо за него особно има ли. Приеми нарочен поздрав от бр.
към текста >>
6.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен удар в
стаята
.
Също и бр. Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физическите сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това. Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта. На 25 того в първия ми сън, към 11 ч.
и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен удар в
стаята
.
След минута страх ме обхвана една сила, която силно разклати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе. Моите уста почнаха неволно да славят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство. И това продължи около 20 минути. В това време чух глас, като глас от пчела, който говореше, но не разбрах що. Приеми сърдечните ни бр.
към текста >>
7.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница,
стая
след нея и друга
стая
със сервизно помещение.
Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия".
Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница,
стая
след нея и друга
стая
със сервизно помещение.
Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба.
към текста >>
8.
05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Защото
стаята
, която знаеш, що има Теодош, не е свободна и за двама ни.
А Бог на Силите нека ти отплати за това. Ако някога имам, аз ще ти ги възвърна. Да ти се обещавам не ща, защото никой не знае края на живота си. Прочее, очаквам помощта Ви с нетърпение. Ний засега като няма где да работим и [да] се молим, ходим понякога в лозята да работим и съобщението за вестника е в лозята съобщено.
Защото
стаята
, която знаеш, що има Теодош, не е свободна и за двама ни.
Такива наставления имаме от горе, а при това и тъй се споразумя Теодош с хазяите. Разбира се, това тъй ще иде, докато намерим друга стая или пък заминем за Варна. Приеми сърдечните ни поздрави, от Теодош и мен, твой в Христа Господа: П. Киров. №2 гр. Бургас, 16 декемврий 1898 г.
към текста >>
Разбира се, това тъй ще иде, докато намерим друга
стая
или пък заминем за Варна.
Да ти се обещавам не ща, защото никой не знае края на живота си. Прочее, очаквам помощта Ви с нетърпение. Ний засега като няма где да работим и [да] се молим, ходим понякога в лозята да работим и съобщението за вестника е в лозята съобщено. Защото стаята, която знаеш, що има Теодош, не е свободна и за двама ни. Такива наставления имаме от горе, а при това и тъй се споразумя Теодош с хазяите.
Разбира се, това тъй ще иде, докато намерим друга
стая
или пък заминем за Варна.
Приеми сърдечните ни поздрави, от Теодош и мен, твой в Христа Господа: П. Киров. №2 гр. Бургас, 16 декемврий 1898 г. Уважаеми ми г-не д-р Миркович, Радостното Ви писмо от 9 того приех.
към текста >>
9.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Сливен, в хотел „Търговски",
стая
№ 10 каза ми се следующето: „Ти изгуби много, ти стана ложе за другите, ти трябваше още при първото и второ кръщение да внесеш капитала вътре и да декларираш, че ти се тури име".
На 11 януари 1907 г. към шест часа сутринта в гр. Бургас каза ми се: „Не бой се, ти скоро ще дойдеш при нас", тоест в онзи свят, или по-право казано, да си замина от този свят. На 23 януари 1907 г. в 2.30 часа след полунощ в гр.
Сливен, в хотел „Търговски",
стая
№ 10 каза ми се следующето: „Ти изгуби много, ти стана ложе за другите, ти трябваше още при първото и второ кръщение да внесеш капитала вътре и да декларираш, че ти се тури име".
Аз отговорих, че нищо не съм изгубил, и си останах спокоен в сърцето и душата. Наяве. Помолих се и казах. Дали ще разбера казаното? Чувам глас, който ми казва: „Ще". Останах зачуден на този отговор и взех да си размишлявам кога съм закъснял.
към текста >>
Учителя го приема в
стаята
си в хотел „Лондон".
Ето това е откровението на хляба Господен и за Словото Господне. Двадесет дни след заминаването на П. Киров брат Минчо Сотиров си дошъл от фронта в отпуск. Той бил полкови командир на Трети бдински пехотен полк, намиращ се тогава на Битолския фронт на Кота 1248. Отива да се срещне с Учителя в град Варна, където е бил интерниран от тогавашната власт.
Учителя го приема в
стаята
си в хотел „Лондон".
Брат Минчо го запитва защо така рано си заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие. Учителя му отговорил: „Сега Христа няма да го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва". И добавил: „Ако бе дошъл половин час по-рано, щеше да свариш тука при мен брата Пеню и брата Голов, с които се разговаряхме. Но вие може да се срещате с него. Като запеете песента „Благославяй, душе моя, Господа", той веднага се явява и можете да си беседвате с него.
към текста >>
10.
№54 /Пеню Киров/
Въпросът ни засега е да си хванем
стая
.
Вчера имахме събрание в „Каманете“50 – знаеш, гдето не можахме да отидем. Там беше и Курустов, и Юрдан51 – младият момък. Доста добре прекарахме. Поучавахме се, молихме се и пр. От Курустов все има надежда, а така също и от Юрдан, но този, последния, като че го пораздумали другите братя да не дружи с нас.
Въпросът ни засега е да си хванем
стая
.
Тодор не се е върнал още52. Той писа, че се спогодил да плаща дълга си за три години, но колко дълг, не зная. Николай и Пачеджиев са в Ст. Загора и Казанлък на обиколка по проповед. Миналата седмица Бог проводи още една жена да иска помощта Му.
към текста >>
11.
№85 (Пеню Киров)
Едничко, що ме успокоява, е тъмна
стая
, тихо уединено място, а аз го нямам – аз не съм свободен.
Отворената Ви карта, а също и книгата, отдавна съм получил. Завчера получих и затвореното Ви писмо, от което много нещо разбрах. За мен ще кажа, че аз засега съм жив-умрял: мрачност, отчаяние, нервозност и измъчвание до дъното на душата... Речи, че иде до повече от полуда. Такова униние, такава беззаинтересованост от всичко, че никой не ми е за нещо да го зная. Сам за себе си не намирам цел, защо живея!
Едничко, що ме успокоява, е тъмна
стая
, тихо уединено място, а аз го нямам – аз не съм свободен.
Всички наоколо ми ме предизвикват, на всяка стъпка ми се краде душата. О, десет години пълен с радостни надежди живот – изгубих го безвъзвратно, без да знам причините! Но защо ли пък да ти се окайвам – не е ли по-добре да мълча, догде изчезна от лицето на земята. Снощи много се молих. Тази нощ сънувах, че една змия бягаше и аз я погнах и убих добре.
към текста >>
12.
№95 (Пеню Киров)
Та понеже аз не обичам да има муха в
стаята
ми, взех ламбата, за да я диря по стените, ковьора, по масата и другаде, но все нищо не виждам.
Мелкон пък още е в Александрия, но според писмата му до Тодор се вижда, че там мъчно ще живее, затова е в намерение да си дойде подир Великден, къде месец май. Преди седмица време и Бъчваров бе тука, доста се зарадвахме, че си го видяхме. След видението, за което бях ти писал в декемврийското писмо, сега пък от 22-ри януарий т. година, случи се друго едно нещо с мен. Почнах да слушам, отначало нещо като че някоя муха (мухлек), струваше ми се, че бръмчи.
Та понеже аз не обичам да има муха в
стаята
ми, взех ламбата, за да я диря по стените, ковьора, по масата и другаде, но все нищо не виждам.
А гласът [бе] толкова силен, че и глух, вярвах, ще го чуе. Докато тъй дирех, сетих се, че навън е студено, и в стаята огън не кладя, отгде ще може да хвърчи муха, когато аз помръзвам. Щом се спрях и пò обдирих, разбрах каква е работата. За това нея вечер изследвах, че това бръмчене не е на муха, но нещо като говорене. И все повечето чувах с лявото си ухо.
към текста >>
Докато тъй дирех, сетих се, че навън е студено, и в
стаята
огън не кладя, отгде ще може да хвърчи муха, когато аз помръзвам.
След видението, за което бях ти писал в декемврийското писмо, сега пък от 22-ри януарий т. година, случи се друго едно нещо с мен. Почнах да слушам, отначало нещо като че някоя муха (мухлек), струваше ми се, че бръмчи. Та понеже аз не обичам да има муха в стаята ми, взех ламбата, за да я диря по стените, ковьора, по масата и другаде, но все нищо не виждам. А гласът [бе] толкова силен, че и глух, вярвах, ще го чуе.
Докато тъй дирех, сетих се, че навън е студено, и в
стаята
огън не кладя, отгде ще може да хвърчи муха, когато аз помръзвам.
Щом се спрях и пò обдирих, разбрах каква е работата. За това нея вечер изследвах, че това бръмчене не е на муха, но нещо като говорене. И все повечето чувах с лявото си ухо. Това продължи и на утрото, и другия ден. Та на 24 с.м.
към текста >>
13.
№96 (Пеню Киров)
Тези хора, когато аз трябваше да замина, умоляваха ме да остана да ги поучавам, понеже желаеха аз да ги ръководя и се страхуваха да не би да ги оставя, но понеже на мен [ми] предстоеше да изляза, то и те след малко се разпръснали, защото Дяволът се е намесил нещо помежду им и [като] най- първа причина е поставил, че нямало
стая
, где да се събират.
кога ще стане, за да може да иска отпуска за това време, понеже тя още отсега им се определяла. Вън от този въпрос аз има да Ви изложа и едно друго обстоятелство по делото Божие, за което по-горе загатвах, че искам да Ви пиша. Докато бях в Бургас, имахме съставена една дружинка, където се събирахме 8-9 человека, а понякога и повече, на поученията в пътя Божий, за което и на времето Ви бях писал. Това продължава кажи-[речи] още от м. февруарий и колкото продължавахме, толкова и приятели Бог ни пращаше.
Тези хора, когато аз трябваше да замина, умоляваха ме да остана да ги поучавам, понеже желаеха аз да ги ръководя и се страхуваха да не би да ги оставя, но понеже на мен [ми] предстоеше да изляза, то и те след малко се разпръснали, защото Дяволът се е намесил нещо помежду им и [като] най- първа причина е поставил, че нямало
стая
, где да се събират.
Сега, като стои тъй работата, виж какво може да се направи за тях. Аз имам нужда за много работи да се разговарям с Вас по делото Божие, но то ще остане, като се видим. Мисля, че според вестниците както пишат, то аз тази год[ина] към края на юли или август, неизвестно, ще трябва да отида на месечно военно обучение. Помисли по тези въпроси и ако искаш, пиши ми в Бургас чрез Т. Стоянов, където предполагам, че ще бъда в началоно на м. юли.
към текста >>
14.
№102 (Пеню Киров)
Тука съставихме един кружок236 от 13 мъже и десетина жени, наехме си
стая
, купихме столове, маса, лампа и др., а така също и отопление.
В последния петък на месеца обаче трябва да постим съвършено, като почнем от четвъртък вечер до събота заран. В този петък между другите молитви ще се молим и с молитвата „Хваление“234. Във всичките обаче петъци четем даденото ни утешение през тази година, разбира се, всеки своето235. И от това повече нищо. За нази тука ще кажа, че Господ благославя вече делото си.
Тука съставихме един кружок236 от 13 мъже и десетина жени, наехме си
стая
, купихме столове, маса, лампа и др., а така също и отопление.
Събираме се по два пъти в седмицата, а понякога по три пъти. Четем, молим се и изучаваме Словото Божие и всичко, що сме чули. А така също веднъж в седмицата правим сеанс. В кружока влизат доста видни лица като управителят на митницата237, оценител-химикът Зурков, секретари, аптекари и разни телеграфисти и други238. Всички тези Ви поздравляват и молят, ако е Волята Господня, да прескочиш и дойдеш да поседиш в Бургас месец или повече.
към текста >>
15.
№122 (Петър Дънов) [затворена карта]
Друго - Вашият Антиминс244, който имате в
стаята
си, покрийте го с нещо.
Другото лице трябва да реши в себе си дошло ли е в пълно съзнание да слугува на Духовния свят, или това е само временно увлечение от някои душевни съображения. Пиши ми как стоят работите засега по-подробно и може на Вас да Ви дам някои упътвания. Писмото препратете в София и да ме чака тамо. Аз ще съдействам да се изправят забърканите работи. Аз виждам где стои спънката и ще се постарая да се изправи.
Друго - Вашият Антиминс244, който имате в
стаята
си, покрийте го с нещо.
Тия светини не е добре да стоят в обикновена стая и гдето всички влизат. Може да го прикътате. Бодърствайте всички. Бъдете препасани със силата Господня, защото е време за воюване. Пазете единодушие, единомислие.
към текста >>
Тия светини не е добре да стоят в обикновена
стая
и гдето всички влизат.
Пиши ми как стоят работите засега по-подробно и може на Вас да Ви дам някои упътвания. Писмото препратете в София и да ме чака тамо. Аз ще съдействам да се изправят забърканите работи. Аз виждам где стои спънката и ще се постарая да се изправи. Друго - Вашият Антиминс244, който имате в стаята си, покрийте го с нещо.
Тия светини не е добре да стоят в обикновена
стая
и гдето всички влизат.
Може да го прикътате. Бодърствайте всички. Бъдете препасани със силата Господня, защото е време за воюване. Пазете единодушие, единомислие. Съдействайте си за добро един на друг.
към текста >>
16.
89 ПИСМО
Друго, вашия Антиминс, който имате в
стаята
си, покрийте го с нещо.
При това той трябва да помни, че се е обещал да служи Господу и всяко отвличане от главната цел е спънка за двамата. Другото лице трябва да реши в себе си дошло ли е в пълно съзнание да слугува на Духовния свят, или това е само временно увлечение от някои душевни съображения. Пиши ми как стоят работите засега по-подробно и може на вас да ви дам някои упътвания. Писмото препратете в София и да ме чака там, ако ще съдействувате да се покрият забърканите работи. Аз виждам где стои спънката и ще се постарая да се изправи.
Друго, вашия Антиминс, който имате в
стаята
си, покрийте го с нещо.
Тия светии не е добре да стоят в обикновени стаи, гдето всички влизат, може да го прикътате. Бодърствувайте всички. Бъдете препасани със Силата Господня, защото е време за воюване. Пазете единодушие, единомислие. Съдействувайте за добро един за друг.
към текста >>
17.
153 ПИСМО
Засега, според времето, вътре в
стаята
е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалия с платното.
Получих вашето писмо. По въпроса П. ще ви пише кога се насрочи делото. Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето. Как отиват работите?
Засега, според времето, вътре в
стаята
е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалия с платното.
Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид. Пролет мяза на весело дете, лете на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички. Есен на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житеницата. Зиме на стара баба, която трепери над всичко и се мръщи всекиму, който бара.
към текста >>
18.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една
стая
в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот?
Прицелната точка не е милионера, а парите му. Ние като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата Любов, която е извор на всички блага; не само да вникнем, но и да приложим. И тогава Бог ще ни се изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно съвременното общество трябва да даде съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие.
За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една
стая
в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот?
Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И ние сега само минаваме от една стая в друга на замъка. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби.
към текста >>
И ние сега само минаваме от една
стая
в друга на замъка.
Следователно съвременното общество трябва да даде съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот? Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля.
И ние сега само минаваме от една
стая
в друга на замъка.
Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите – по-големите народи ще покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов.
към текста >>
19.
100–150
Слънчевите лъчи проникват в
стаята
, когато прозорците ѝ са отворени.
Тази мисъл ще те облекчи и укрепи. 106 Мярката. Отношението на Учителя към ученика зависи от ученика. Всеки ученик, който учи добре, има разположението на Учителя.
Слънчевите лъчи проникват в
стаята
, когато прозорците ѝ са отворени.
107 Духовните тела. За да бъде ученикът винаги в контакт с Учителя, той трябва да развие духовните си тела. Връзката между ученика и Учителя е духовна. 108
към текста >>
20.
БЪДЕТЕ ВЕРНИ НА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ
Затова винаги, когато и да дойде настроение за молитва у вас, никога не бива да отлагате, а влезте в тайната
стая
на вашето сърце, помолете се и тая молитва ще бъде приета.
". Молитвата има трояк характер. Тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата. Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-висшите чувства. Първият признак, че човек е влязъл в Божествения път, е молитвата.
Затова винаги, когато и да дойде настроение за молитва у вас, никога не бива да отлагате, а влезте в тайната
стая
на вашето сърце, помолете се и тая молитва ще бъде приета.
Отложите ли, възможно е вече Духът скоро да не дойде, за да ви настрои наново. Значи, във всяко време ние можем да се молим. Между лошите хора трябва да се молим, за да искаме търпение. При това, с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лошите желания, които, ако са даже нашествували душата, изхвърлят се навънка. Човек, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и като по тоя начин не се сношава вече с Него, злото настъпва.
към текста >>
21.
Бъдете верни на своето призвание
Затова винаги, когато и да дойде настроение за молитва у вас, не бива да отлагате, а влезте в тайната
стая
на вашето сърце, помолете се и тая молитва ще бъде приета.
" Молитвата има трояк характер. Тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата. Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-висшите чувства. Първият признак, че човек е влязъл в Божествения път, е молитвата.
Затова винаги, когато и да дойде настроение за молитва у вас, не бива да отлагате, а влезте в тайната
стая
на вашето сърце, помолете се и тая молитва ще бъде приета.
Отложите ли, възможно е вече Духът скоро да не дойде, за да ви настрои наново. Значи във всяко време ние можем да се молим. Между лошите хора трябва да се молим, за да искаме търпение. При това с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лошите желания, които, ако са даже нашествали душата, изхвърлят се навън. Човек, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и като по тоя начин не се сношава вече с Него, злото настъпва.
към текста >>
22.
Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА
Стаята
била малка и тъмна.
След Петър Атанасов учител става Курти Добрев, и двамата от същото село. Последният - по професия абаджия, упражнявайки занаята си едновременно и учи десет ученици. Заедно с това изпълнява и длъжността на селски писар. Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до характера на църковната килия. Учениците са сядали на възглавници, донесени от вкъщи, и пишели на коляно.
Стаята
била малка и тъмна.
В следващите години, към 1866 - 1868, тук работят Иванчо, а след него до 1871 г. - Андон х.Матеев. Те очевидно с нищо не променят атмосферата в училището, поради което някои недоволни ученици го напущат и отиват да се учат в село Юшенлии (днес село Ботево). Същите ученици изпращат на 31 май 1871 г. писмо до Варненската община, което показва състоянието на обучението и изобщо - изостаналостта на местното училище.
към текста >>
23.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов
Сега трябваше помещение и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината: накарал, та разтребили, замазали зимницата (
стая
или килер, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил.
Като добил първенство, Атанас вече помислил да отвори училище в селото си и за тая цел той, освен дето говорил тук-там частно на съселяните си, но повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание - хем да се черкуват, хем да си учат децата. На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно, обаче Атанас намерил средство да ги убеди. Той захванал да търси даскал за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А. Дъновский, родом от село Ушюво, Ахъ-Челебийско, бил дошъл във Варненско да търси място да стане учител и като се срещнал в град Варна с него, Атанас Чорбаджи влязъл в пазарлък и на свой счет условил и завел го в село.
Сега трябваше помещение и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината: накарал, та разтребили, замазали зимницата (
стая
или килер, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил.
Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат и захванало да им харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още - да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата.
към текста >>
24.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ
Накарал да разтребят и да замажат заницата (
стая
, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил.
Той захванал да търси учител за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А. Дъновски, родом от село Читак (Ахъ-Челе-бийско, в Родопите), бил дошъл във Варна да търси място да стане учител. Като се срещнал с него Атанас във Варна, влязъл в пазарлък и на свой счет го условил и завел в селото. Сега трябвало помещение, та и на това намерил Атанас леснината.
Накарал да разтребят и да замажат заницата (
стая
, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил.
Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат; и захванало да им се харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още да пеят църковни песни. Атанас вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, та ги повикал на събрание, в което едногласно решили да си построят училище и параклис. Било в 1847 г., когато условил Атанас даскал Константина за 500 гроша и да го храни. Училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите.
към текста >>
25.
ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК
Той отделил една
стая
в къщата си и през 1847 г.
неговият вуйчо Юргаки Зебилев се изселил във Варна, където открил медникарска работилница. Същият през 1847 г. посетил Устово и на връщане довел във Варна сестриния си син Константин Дъновски. Във Варна Константин Дъновски, който имал хубав глас, в неделните и празнични дни пеел в черквата, като същевременно правел впечатление на всички със занаята си. По това време в близкото село Хадърча (днешно Николаевка) един местен родолюбив жител - Атанас Георгиев, пожелал да открие българско училище.
Той отделил една
стая
в къщата си и през 1847 г.
открил българското училище, като за учител условил К. Дъновски. По този начин Константин Дъновски станал първият български учител не само в село Николаевка, но и в цяло Варненско. Младият учител допаднал на селяните и през 1851 г. те построили в селото сграда за училище и черква. В 1857 г.
към текста >>
26.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална
стая
.
след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 г. Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов. Той я отпечатва в най-добрата тогава печатница - Придворната печатница. Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му тя остана за ръководител. Беше ученичка на Учителя от 1906 г.
и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална
стая
.
Улицата и къщата се намират над новия театър в града. Стр. 48 (94): „Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..." Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора.
към текста >>
27.
ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1903 ГОДИНА
Варна, в хотел „Булевард",
стая
№ 4, под председателството на г-н д-р Мирко-вича от гр.
ПРОТОКОЛ №1 град Варна, 14 август 1903 год., вечерта Членовете на Обществото за пов-дигание религиозния дух на българс-кий народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр.
Варна, в хотел „Булевард",
стая
№ 4, под председателството на г-н д-р Мирко-вича от гр.
Сливен и членовете: г-жа А. Д-р Желязкова от гр. Варна и г-жа Мария Казакова - учителка от гр. В. Търново и г-н П. К. Дънов от гр.
към текста >>
28.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА
За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в
стаята
, където ставаха събранията ни.
Прочете се от Йоана гл. 11, cm. 5-16. На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата. Присъстваха тримата Невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима Приятели носят и името „Все".
За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в
стаята
, където ставаха събранията ни.
При влизането в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред. „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят.
към текста >>
При влизането в
стаята
всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред.
11, cm. 5-16. На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата. Присъстваха тримата Невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима Приятели носят и името „Все". За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в стаята, където ставаха събранията ни.
При влизането в
стаята
всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред.
„Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при маврийския дъб и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.
към текста >>
29.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА
В седем и половина часа вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената
стая
в зданието, в което държахме нашите събрания, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка, на която маса бяха поставени пасхални съсъди, а до нея - три стола за И., Е.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА 15 август, четвъртък
В седем и половина часа вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената
стая
в зданието, в което държахме нашите събрания, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка, на която маса бяха поставени пасхални съсъди, а до нея - три стола за И., Е.
и А. От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: I. Благодарихме Богу Отцу; II. Молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество. I. Отец.
към текста >>
От салона по стълбите се изкачвахме в
стаята
и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: I.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА 15 август, четвъртък В седем и половина часа вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка, на която маса бяха поставени пасхални съсъди, а до нея - три стола за И., Е. и А.
От салона по стълбите се изкачвахме в
стаята
и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: I.
Благодарихме Богу Отцу; II. Молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество. I. Отец. Благодарност Богу-Отцу. II. Молитва към Господа Исуса Христа - Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянство и цялото човечество.
към текста >>
След горните думи г-н Дънов ни остави и се качи горе, в горната
стая
над салона, в който се събирахме, и се върна в 12 ч.
И семето само когато узрее, може да се види какво е то. Вие ще разберете отпосле това, което с език не може да се каже, защото има неща, които с човешки език не могат да се обяснят. Преди десет хиляди години как хората са разбирали нещата, а сега как ги разбират? Затова, от човешко гледище, живеете в бъдещето, а от чисто Божествено, живеете в настоящето. Не стойте като фалирали търговци, които само мислят, нито да размишлявате за онова, което ще бъде, а само се радвайте на настоящето, защото то е, на което вие може да се радвате.
След горните думи г-н Дънов ни остави и се качи горе, в горната
стая
над салона, в който се събирахме, и се върна в 12 ч.
на обед. После, в един и половина часа, се изкачи пак и се завърна в 2 ч. и продължи: Утре, 19-того, неделя, в 4 ч. сутринта, ще имаме събрание, което ще продължи до 12 ч.
към текста >>
30.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
г-н Дънов почна да приготовлява горната
стая
, а в девет и половина часа се събрахме всички в заседателния салон, когато ни се съобщи, че това събрание било едно от подготвителните.
9 август, събота На събора са повикани и дошли: Анастас Бойнов, Гина Гумнерова, Димитър Голов, Илия Стойчев, Елена Иларионова, Константин Иларионов, Марш Казакова, Михалаки Георгиев, Пеньо Киров, Петко Ив. Гумнеров, Тодор Бъчваров, Тодор Стоянов и Анастасия д-р Желязкова. Преди обед бяхме свободни. От 4 ч.
г-н Дънов почна да приготовлява горната
стая
, а в девет и половина часа се събрахме всички в заседателния салон, когато ни се съобщи, че това събрание било едно от подготвителните.
След „Добрата молитва ", четена от всички, г-н Дънов ни съобщи, че от 10 ч. вечерта ще се започне бдение. Всякой един от нас, по азбучен ред ще се изкачва в горната стая, над заседателния салон, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление - кой както чувства ръководството на Духа. „ Тази година - каза г-н Дънов - ще присъства само Господ Христос, Който е ръководител на Веригата. " Бдението започна от 10 ч.
към текста >>
Всякой един от нас, по азбучен ред ще се изкачва в горната
стая
, над заседателния салон, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление - кой както чувства ръководството на Духа.
Преди обед бяхме свободни. От 4 ч. г-н Дънов почна да приготовлява горната стая, а в девет и половина часа се събрахме всички в заседателния салон, когато ни се съобщи, че това събрание било едно от подготвителните. След „Добрата молитва ", четена от всички, г-н Дънов ни съобщи, че от 10 ч. вечерта ще се започне бдение.
Всякой един от нас, по азбучен ред ще се изкачва в горната
стая
, над заседателния салон, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление - кой както чувства ръководството на Духа.
„ Тази година - каза г-н Дънов - ще присъства само Господ Христос, Който е ръководител на Веригата. " Бдението започна от 10 ч. вечерта на 9 август, събота, и се свърши на 10 август, неделя, в 11 ч. през деня, преди обед. За бдение се изкачвахме по следния ред: 1/Ан.
към текста >>
31.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата
стая
, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си.
Благодарим Ти за великата Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която си ни озарил, и се радваме за Живота, който Си ни дал. Изпълняваме Твоята Воля сега заради Духа, Който Си ни дал да ни ръководи. Бъди благословен от всинца ни сега и всякога. Амин. А след молитвата започнахме вечерята. Като свършихме яденето, към 11 ч.
се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата
стая
, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си.
Така първата група бе: Тод. Бъчваров, Дим. Голов, Илия Стойчев, Тодор Стоянов и К. Иларионов; втората група: Петко Гумнеров, А. Бойнов, М.
към текста >>
По горния ред в
стаята
пред престола се молихме всички.
Всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, гдето те искат да ви противопоставят на някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото могат да ви убеждават в нещо и да ви карат да извършите нещо, което е против Волята Божия. Колкото до тяхното спасение - за спасението на домашните ви, не се безпокойте, защото законът е такъв, че щом се повдигнат вибрациите у вас, тогава и те, домашните ви, ще се ползват. Вземете д-р Миркович: докато той беше жив, неговите племеннички не искат и да знаят за Истината, а откакто той си отиде, те почнаха да се инте-ресуват. Тази вечер ще се молите най-напред за домашните на Михалаки Георгиев и Димитър Голов, подир тях - за ония на Илия Стойчев и Тодор Бъчваров; подир последните - за домашните на Петър Тихчев и Петко Епитропов; а подир тях - за Сава Великов и Иван Дойнов; за Анастас Бойнов и Цанев; за Пеньо Киров и Тодор Стоянов; за Константин Иларионов и Елена Иларионова; за Илия Стойчев и Величка Стойчева; за Петко Гумнеров и Гина Гумнерова; за Милкон Партомиян и Никола Янев; за Серафим Шиваров и Никола Ватев; и най-сетне за домашните на Анастасия Желязкова и Васил Узунов.
По горния ред в
стаята
пред престола се молихме всички.
А след като се върнахме, г-н Дънов го нямаше в трапезарията, гдето ни учеше. Затова, докато се върне, изпяхме няколко църковни песни. А след като дойде г-н Дънов и седна на мястото си, запита: „Има ли още някои въпроси, които ви занимават? " Някои от събранието в отговор на това запитване казаха, че искат да знаят какви са обещаните знаци, които ще ни се дадат, и кога ще ни се дадат. После, да ни се каже как можем да се приспособяваме в света и как да употребяваме ключа, който ни се даде миналата година.
към текста >>
След горната беседа по покана и начело с г-н Дънов отидохме в другата
стая
за молитва.
Аз не искам да създавам карма на народа. И като не се изявявам, искам да оставя народа да се развива по естествен начин. Искате материализация, но засега няма условия. През годината вие се гответе и усилвайте духовно и аз ще ви съдействам да стане това. Обаче, при сегашните условия и при сегашната обстановка материализация е невъзможна.
След горната беседа по покана и начело с г-н Дънов отидохме в другата
стая
за молитва.
След молитвата Господ чрез г-н Дънов ни каза: Аз съм чул гласа на вашата молитва. Ще Ме познаете според делата Ми. Имайте Мир в себе си и любовта ви да бъде съвършена. 20 август, четвъртък
към текста >>
Влязохме в
стаята
за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того.
Имайте Мир в себе си и любовта ви да бъде съвършена. 20 август, четвъртък 4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата ленти.
Влязохме в
стаята
за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того.
Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България. След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали. " При раздаването на водата каза: „ Това е водата на Живота. " Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ!
към текста >>
Като се оттеглихме в занимателната
стая
, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното:
След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали. " При раздаването на водата каза: „ Това е водата на Живота. " Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ! " Всички едновременно подехме: „Амин".
Като се оттеглихме в занимателната
стая
, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното:
Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата. Ще се молите за всичките членове на Веригата, ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им. Втория петък ще посветите за всичките онези наши братя из цяла България, които сега се повдигат, който знаете и не знаете; да ги благослови Господ и да ги докара на работа. Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква. Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици; да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него.
към текста >>
Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в
стаята
за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза:
Деветият петък - за здравето на членовете на Веригата; да им даде Господ здраве да могат да работят и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения; и да бъдат всякога здрави, бодри и весели. Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетият петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетият - за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина.
Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в
стаята
за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза:
Сега Духът ще даде четенията през годината. Най-напред ще вземете Битие, първите шест глави. В паралел с това ще вземете от Притчи първа и втора глава. Във връзка с това ще вземете Еклисиаст, всичките глави. Във връзка с Еклисиаст ще вземете всичките глави от Римляном.
към текста >>
32.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Тя имаше специална
стая
, подобна на манастир, декорирана с икони, донесени от Божи гроб.
Георги Сърмаджиев беше крайно религиозен. Всичкото си свободно време прекарваше в четене на Евангелието и житиетата на светиите и всеки празничен ден ходеше на църква. Аз направих опит да изтъкна пред него някои окултни системи, но получих съпротива и спрях дотам. Но изненадан бях, че неговата хазяйка - баба Марийка Хаджийката, която беше вдовица и живееше със своята малка внучка Марийка, е по-сво-бодна и демократична по религиозните въпроси. Аз се заинтересувах от нейното отиване на Божи гроб.
Тя имаше специална
стая
, подобна на манастир, декорирана с икони, донесени от Божи гроб.
През септември 1914 г. се уволних от служба и наех една от стаите на баба Хаджийка. Сега вече моите познати от Добрич или от другаде, можеха да ми гостуват. Същата година се запознах с една девойка, която, според баба Хаджийка, обичаше да ходи на църква; казваше се Радка Маринова. Запознах се и с гражданина Атанас Стефов от Варна - високо интелигентен, запознат с Психическото общество на Александър Кръстников от Бургас.
към текста >>
Когато отидох при тях, двамата седяха пред църквата и раз-говаряха.Щом приближих, Учителя стана, отиде в
стаята
на баща си и ми донесе стол.
За принципи в живота и възприеха въздържанието, вегетарианството, моралът, чистата мисъл, свещените чувства и благородните постъпки, ревностното изучаване на окултните истини. През август 1915 г. за пръв път се срещнах с Учителя. Намерих го при баща му, свещеник Константин Дъновски, в църквата „Св. Архангел Михаил".
Когато отидох при тях, двамата седяха пред църквата и раз-говаряха.Щом приближих, Учителя стана, отиде в
стаята
на баща си и ми донесе стол.
Разговорът се проведе в духа на моето търсене на истината, за което Учителя ми даде ценни упътвания. След няколко дена гражданката Анастасия д-р Желязкова покани в дома си на улица „Стефан Караджа" свои познати - почти елита на Варна, за да чуят Учителя. Аз и Петко Епитропов отидохме в дома и. Учителя изнесе беседа, която, разбира се, никой не записа. Помня, че по това време Министерският съвет на България заседаваше в Евксиноград край Варна, за да се разреши въпросът България на коя страна да застане във войната - към Тройния съюз или към Съглашението.
към текста >>
Когато влязох случайно в
стаята
, агнето ме погледна, избля и от очите му се търкулнаха бистри сълзи.
Според обичая, на същия ден се правеше курбан, като се колеше мъжко агне. Това се правеше и в моето семейство. Моят баща беше фанатично религиозен и не отстъпваше от обичаите. Беше църковен певец и понеже в селото нямаше свещеник, той извършваше всички обреди в църквата. Същия ден го видях пред иконостаса да завързва краката на едно хубаво агне и да залепва запалена свещ на рогцата му.
Когато влязох случайно в
стаята
, агнето ме погледна, избля и от очите му се търкулнаха бистри сълзи.
В момента ми се стори, че тъкмо от мен иска помощ, че и то иска като мен да живее на хубавия слънчев свят. С младежка дързост се противопоставих на баща си, но той ме нахока и ме изпъди навън. В този момент твърдо реших да скъсам с месо-ядството завинаги. На обяд решението ми създаде голяма тревога на семейството. Особено майка ми с голяма мъка понесе моето упорство, но с течение на времето се примири, защото си припомнила някакъв свой сън.
към текста >>
Принудихме се да наемем
стая
за молитвените си събрания в къщата на сестра София Георгиева, на улица „Братя Миладинови" 77.
Манол Иванов** е имал възможността да присъства на сказка по френология, изнесена от Учителя по времето, когато обикалял България с цел да изучи характерните черти на българина. В началото на 1918 г. Учителя беше освободен и замина за Търново, а оттам - за София. Същата година приключи и войната. Братската група наново се съвзе.
Принудихме се да наемем
стая
за молитвените си събрания в къщата на сестра София Георгиева, на улица „Братя Миладинови" 77.
Събранията ставаха всяка неделя от 10 ч. Ня-махме още беседи от Учителя, а се четеше Евангелието и се тълкуваше от четящия. Безспорно предимство имаше извисеният наш брат Илия Стойчев, директор на банка във Варна. Беше доста посветен в окултните науки, особено по хиромантия, астрология, графология и френология. По това време във Варна често идваше и Петко Епитропов, който вдъхновено ни разказваше за Христа и за Учителя.
към текста >>
33.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
Наема
стая
за семейството си на ул.
Тогава му подарили и книжка с житието на св. Атанасиий. Пленил го чистият му и свят живот. През 1907 г. Доля Димитрова решава да се пресели при мъжа си в българския град Варна. По това време Иван Димитров се занимава с продажба на дървени въглища в турския квартал.
Наема
стая
за семейството си на ул.
„Плевен", днес „Кап. Петко Войвода". В кварталната църква „Св. Арх. Михаил" по това време служи свещеник Константин Дъновски. През лятото на 1908 г.
към текста >>
Наистина това бил Учителя Петър Дънов и обитавал
стая
на последния етаж на хотел „Лондон".
сред варнен-ци се заговорва за интернирания в града Петър Дънов като за духовен учител, ясновидец и музикант. Веднъж, възстановявайки се от тежкото боледуване, Михаил се разхождал по улиците, когато видял да иде насреща му човек. Странникът го разминал с толкова стремителна походка, че дори се усетила струйка вятър след него. „Това трябва да е той", помислил си Михаил Иванов. Осведомил се.
Наистина това бил Учителя Петър Дънов и обитавал
стая
на последния етаж на хотел „Лондон".
След няколко дни Михаил Иванов посещава Учителя Беинса Дуно в хотела. Представили го. В момента Учителя свирел на цигулката си и някаква жена пеела с красив глас. — Когато почукахте, пеехме една мелодия, която тъкмо композирах -обърнал се Учителя към влезлия. - Ще пеете с нас.
към текста >>
34.
ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*
— Ще му дадеш
стаята
за гости!
— Утре в 11 ч. ще дойдеш при мен у брат Жеков. Къде си на квартира? — Във Военния клуб - отго-ворих. Той се обърна към брат Калудов и му каза:
— Ще му дадеш
стаята
за гости!
После се обърна отново към мен: — Ще си вземеш багажа и ще дойдеш тук да се настаниш! Още вечерта платих във Военния клуб, прибрах си багажа и отидох у брат Калудов. На другия ден точно в 11 ч. отидох при Учителя.
към текста >>
35.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
От прозореца на
стаята
, дето живееше квартирантът, се виждаше нашият заден двор.
Вечер се прибираше, миеше се на дворната чешма на съседите, свиреше на цигулка непознати за мен мелодии и точно в 10 ч. си лягаше. Дните минаваха. Аз се гушех между нашите дворни метли, в моята зелена колибка и учех. Бях вече ученичка в гимназията.
От прозореца на
стаята
, дето живееше квартирантът, се виждаше нашият заден двор.
Един ден кръгче от бяла светлина започна да шари из метлите. Разбрах, че той държеше огледалце срещу слънцето и го насочваше към моето скривалище. „Прави си шеги", помислих си. Оттогава, когато слизаше да се мие на чешмата, ме поздравяваше. А оградата между нашия и съседния двор не беше по-висока от половин метър.
към текста >>
Влязохме в една
стая
за молитва и аз за първи път чух Словото на Учителя, чийто портрет висеше на стената.
Един ден квартирантът слезе на двора да се мие, видя ме между метлите и ми поднесе китчица момини сълзи. При това ме покани да го придружа на гости у негови познати за Великден. Тази покана ми вдъхна доверие и аз приех. И макар че нямах официални дрехи, облякох ученическата престилка и отидохме на гости в един дом на ул. „Македония" малко преди 10 ч. сутринта.
Влязохме в една
стая
за молитва и аз за първи път чух Словото на Учителя, чийто портрет висеше на стената.
Така влязох в Братството. Първата беседа, която чух, беше „Марта и Мария". Беше Великден. През отворения прозорец надничаха цъфнали черешови клони. Квартирантът на съседите не се задържа дълго.
към текста >>
Обрасла с японски рози и с други храсти, тази дача се издигаше над другите с височината си - всички околни кьошкове бяха на един етаж, а вилата на доктора имаше отгоре още една
стая
с балкон.
Благодарна съм, че в ранната си младост срещнах един Човек, един Брат, един истински ученик на Учителя, който не се опита да се възползва от моята младост и от моята неопитност. Беше пролет, аз бях на 15 години, той - на 30. От него ми е останало едно малко Евангелие. На първата бяла страница беше написал: „На Зафира, за да пази равновесие в пътя на временното, докато познае Вечното." Пътят, който води за Ташла тепе (Каменна могила), минаваше пред вилата на д-р Жеков.
Обрасла с японски рози и с други храсти, тази дача се издигаше над другите с височината си - всички околни кьошкове бяха на един етаж, а вилата на доктора имаше отгоре още една
стая
с балкон.
Тук някога е идвал Учителя. В стаята с балкона е живял. Най-забележителното в двора беше един бор. Зиме, лете този зелен символ присъстваше и дълго се задържа, след като мястото, дето имаше малки къщички, получи нова кройка. Борът дълго просъществува, след като докторът се пресели в София.
към текста >>
В
стаята
с балкона е живял.
От него ми е останало едно малко Евангелие. На първата бяла страница беше написал: „На Зафира, за да пази равновесие в пътя на временното, докато познае Вечното." Пътят, който води за Ташла тепе (Каменна могила), минаваше пред вилата на д-р Жеков. Обрасла с японски рози и с други храсти, тази дача се издигаше над другите с височината си - всички околни кьошкове бяха на един етаж, а вилата на доктора имаше отгоре още една стая с балкон. Тук някога е идвал Учителя.
В
стаята
с балкона е живял.
Най-забележителното в двора беше един бор. Зиме, лете този зелен символ присъстваше и дълго се задържа, след като мястото, дето имаше малки къщички, получи нова кройка. Борът дълго просъществува, след като докторът се пресели в София. Наблизо до мястото, дето зеленееше борът, построиха автобусна спирка - спирка „Бор". Някога пътят, който водеше за Каменна могила, беше коларски.
към текста >>
Като влезли в
стаята
на околийския управител, заварили една майка, лееща горещи сълзи.
Те обещали, че ще отговарят за арестувания и че ще идат в околийското с него. Стражарите си отишли. Само един тръгнал напред с Учителя. Като минавали край вилата на д-р Жеков, Учителя поискал да си вземе шапката. Стражарят не му позволил и го ударил по врата с приклада на пушката си.
Като влезли в
стаята
на околийския управител, заварили една майка, лееща горещи сълзи.
Нейният син, провинен политически, имал тежка присъда. Майката молела за смекчаване на смъртната присъда. При вида на нещастната майка Учителя се обърнал към околийския управител и му казал, че заради жестокостта му целият му род ще пострада. И наистина, наскоро починала жена му, след нея - двамата им сина, след тях - и самият той. А какво станало със стражаря, който ударил с приклад Учителя?
към текста >>
36.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1903
Варна, в хотел „Булевард“,
стая
№ 4, под председателството на г-н д р Мирковича от гр.
На 9 август1, събота, дойде Тодор Стоянов2 и на 19 август си отиде с Доктора3. На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя съборът ни, от който се взе следующият протокол4. Протокол № 1 град Варна, 14 август 1903 г., вечерта Членовете на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр.
Варна, в хотел „Булевард“,
стая
№ 4, под председателството на г-н д р Мирковича от гр.
Сливен и членовете: г-жа А. д-р Железкова5 от гр. Варна и г-жа Мария Казакова6, учителка от гр. В. Търново, и г-н П. К. Дънов от гр.
към текста >>
37.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1906
За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в
стаята
, където ставаха събранията ни.
Прочете се от Даниила 10:13-21. Прочете се от Йоанна 11:5-16. На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата. Присъстваха тримата Невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо – на славянството. Тия трима Приятели носят и името „Все“.
За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в
стаята
, където ставаха събранията ни.
При влизането в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред. Все значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, който ни учи – Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военачалникът, Гавраил – вестителят. Вероятно тия са тримата Ангели, които се явиха на Авраама при маврийския дъб и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.
към текста >>
При влизането в
стаята
всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред.
Прочете се от Йоанна 11:5-16. На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата. Присъстваха тримата Невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо – на славянството. Тия трима Приятели носят и името „Все“. За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в стаята, където ставаха събранията ни.
При влизането в
стаята
всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред.
Все значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, който ни учи – Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военачалникът, Гавраил – вестителят. Вероятно тия са тримата Ангели, които се явиха на Авраама при маврийския дъб и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно. Прочете се Псалом 41:3, Изход 7:16, Деяния 18 и 22:14, 15.
към текста >>
За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в
стаята
, където ставаха събранията ни.
Прочете се от Даниила 10:13-21. Прочете се от Йоанна 11:5-16. На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата. Присъстваха тримата Невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо – на славянството. Тия трима Приятели носят и името „Все“.
За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в
стаята
, където ставаха събранията ни.
При влизането в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред. Все значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, който ни учи – Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военачалникът, Гавраил – вестителят. Вероятно тия са тримата Ангели, които се явиха на Авраама при маврийския дъб и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.
към текста >>
При влизането в
стаята
всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред.
Прочете се от Йоанна 11:5-16. На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата. Присъстваха тримата Невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо – на славянството. Тия трима Приятели носят и името „Все“. За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в стаята, където ставаха събранията ни.
При влизането в
стаята
всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред.
Все значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, който ни учи – Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военачалникът, Гавраил – вестителят. Вероятно тия са тримата Ангели, които се явиха на Авраама при маврийския дъб и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно. Прочете се Псалом 41:3, Изход 7:16, Деяния 18 и 22:14, 15.
към текста >>
38.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.
вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената
стая
в зданието, в което държахме нашите събрания19, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг.
Аудио - чете Калоян Христов ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА Варна, 1907 г. 15 август, четвъртък В 7,30 ч.
вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената
стая
в зданието, в което държахме нашите събрания19, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг.
1), на която маса бяха поставени пасхални съсъди20(Фиг. 2), а до нея – три стола за И., Е. и А. От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо, благодарихме Богу Отцу; второ, молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество. Първо, Отец – благодарност Богу Отцу.
към текста >>
От салона по стълбите се изкачвахме в
стаята
и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо, благодарихме Богу Отцу; второ, молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество.
В 7,30 ч. вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания19, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг. 1), на която маса бяха поставени пасхални съсъди20(Фиг. 2), а до нея – три стола за И., Е. и А.
От салона по стълбите се изкачвахме в
стаята
и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо, благодарихме Богу Отцу; второ, молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество.
Първо, Отец – благодарност Богу Отцу. Второ, молитва към Господа Исуса Христа – Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянство и цялото човечество. Трето, молихме се на Светия Дух – Адонай да даде просвета и изпълни с всяка Мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказвахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта; който е избрал Мъдростта, ще каже Мъдростта; а който е избрал Добродетелта – Добродетелта. Четвърто, правихме по три поклона и най-после, пето, прочитахме лентата в Библията, поставена на масата. Шесто, оставяхме пликовете с волните пожертвувания и се връщахме.
към текста >>
След горните думи г-н Дънов ни остави и се качи горе, в горната
стая
над салона, в който се събирахме, и се върна в 12 ч.
И семето само когато узрее, може да се види какво е то. Вие ще разберете отпосле това, което с език не може да се каже, защото има неща, които с човешки език не могат да се обяснят. Преди десет хиляди години как хората са разбирали нещата, а сега как ги разбират? Затова от човешко гледище живеете в бъдещето, а от чисто Божествено живеете в настоящето. Не стойте като фалирали търговци, които само мислят, нито да размишлявате за онова, което ще бъде, а само се радвайте на настоящето, защото то е, на което вие може да се радвате.
След горните думи г-н Дънов ни остави и се качи горе, в горната
стая
над салона, в който се събирахме, и се върна в 12 ч.
на обед. После, в 1,30 ч. се изкачи пак и се завърна в 2 ч. и продължи: Утре, 19-того, понеделник, в 4 ч.
към текста >>
39.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
г-н Дънов почна да приготовлява горната
стая
, а в 9,30 ч.
9 август, събота На събора са повикани и дошли: Анастас Бойнов, Гина Гумнерова, Димитър Голов, Илия Стойчев, Елена Иларионова, Константин Иларионов, Мария Казакова, Михалаки Георгиев, Пеню Киров, Петко Ив. Гумнеров, Тодор Бъчваров, Тодор Стоянов и Анастасия д-р Железкова. Преди обед бяхме свободни. От 4 ч.
г-н Дънов почна да приготовлява горната
стая
, а в 9,30 ч.
се събрахме всички в заседателния салон, когато ни се съобщи, че това събрание било едно от подготвителните. След „Добрата молитва“, четена от всички, г-н Дънов ни съобщи, че от 10 ч. вечерта ще се започне бдение. Всякой един от нас по азбучен ред ще се изкачва в горната стая, над заседателния салон, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление – кой както чувства ръководството на Духа. „Тази година – каза г-н Дънов – ще присъства само Господ Христос, който е ръководител на Веригата.“
към текста >>
Всякой един от нас по азбучен ред ще се изкачва в горната
стая
, над заседателния салон, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление – кой както чувства ръководството на Духа.
От 4 ч. г-н Дънов почна да приготовлява горната стая, а в 9,30 ч. се събрахме всички в заседателния салон, когато ни се съобщи, че това събрание било едно от подготвителните. След „Добрата молитва“, четена от всички, г-н Дънов ни съобщи, че от 10 ч. вечерта ще се започне бдение.
Всякой един от нас по азбучен ред ще се изкачва в горната
стая
, над заседателния салон, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление – кой както чувства ръководството на Духа.
„Тази година – каза г-н Дънов – ще присъства само Господ Христос, който е ръководител на Веригата.“ Бдението започна от 10 ч. вечерта на 9 август, събота, и се свърши на 10 август, неделя, в 11 ч. през деня, преди обед. За бдение се изкачвахме по следния ред: Ан.
към текста >>
40.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата
стая
, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си.
Благодарим Ти за великата Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която Си ни озарил, и се радваме за Живота, който Си ни дал. Изпълняваме Твоята Воля сега заради Духа, който Си ни дал да ни ръководи. Бъди благословен от всинца ни сега и всякога. Амин. А след молитвата започнахме вечерята. Като свършихме яденето, към 10 ч.
се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата
стая
, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си.
Така първата група бе: Т. Бъчваров, Д. Голов, И. Стойчев, Т. Стоянов и К.
към текста >>
По горния ред в
стаята
пред престола се молихме всички.
Там, гдето те искат да ви противопоставят на някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото могат да ви убеждават в нещо и да ви карат да извършите нещо, което е против Волята Божия. Колкото до тяхното спасение, за спасението на домашните ви не се безпокойте. Защото законът е такъв, че щом се повдигнат вибрациите у вас, тогава и те, домашните ви, ще се ползват. Вземете д-р Миркович: докато той беше жив, неговите племеннички не искаха и да знаят за Истината, а откакто той си отиде, те почнаха да се интересуват. Тази вечер ще се молите най-напред за домашните на Михалаки Георгиев и Димитър Голов, подир тях – за ония на Илия Стойчев и Тодор Бъчваров; подир последните – за домашните на Петър Тихчев и Петко Епитропов, а подир тях – за Сава Великов и Иван Дойнов, за Анастас Бойнов и Деньо Цанев, за Пеню Киров и Тодор Стоянов, за Константин Иларионов и Елена Иларионова, за Илия Стойчев и Величка Стойчева, за Петко Гумнеров и Гина Гумнерова, за Милкон Партомиян и Никола Янев, за Серафим Шиваров и Никола Ватев и най-сетне – за домашните на Анастасия Железкова и Васил Узунов.
По горния ред в
стаята
пред престола се молихме всички.
А след като се върнахме, г-н Дънов го нямаше в трапезарията, гдето ни учеше. Затова, докато се върне, изпяхме няколко църковни песни. А след като дойде г-н Дънов и седна на мястото си, запита: „Има ли още някои въпроси, които ви занимават? “ Някои от събранието в отговор на това запитване казаха, че искат да знаят какви са обещаните знаци, които ще ни се дадат, и кога ще ни се дадат. После, да ни се каже как можем да се приспособяваме в света и как да употребяваме ключа, който ни се даде миналата година.
към текста >>
След горната беседа по покана и начело с г-н Дънов отидохме в другата
стая
за молитва.
Искате материализация, но засега няма условия. През годината вие се гответе и усилвайте духовно и аз ще ви съдействам да стане това. Обаче при сегашните условия и при сегашната обстановка материализация е невъзможна. Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство, и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята. После ще свършим с Хвалата и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал100.
След горната беседа по покана и начело с г-н Дънов отидохме в другата
стая
за молитва.
След молитвата Господ чрез г-н Дънов ни каза: Аз Съм чул гласа на вашата молитва. Ще Ме познаете според делата Ми. Имайте Мир в себе си и Любовта ви да бъде съвършена. 20 август, четвъртък
към текста >>
Влязохме в
стаята
за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того.
Имайте Мир в себе си и Любовта ви да бъде съвършена. 20 август, четвъртък 4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата лента.
Влязохме в
стаята
за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того.
Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България. След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При раздаването на водата каза: „Това е водата на Живота.“ Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ! “ Всички едновременно подехме: „Амин.“ Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата – ще се молите за всичките членове на Веригата.
към текста >>
Като се оттеглихме в занимателната
стая
, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното:
Пред него са прострени розовата, синята и жълтата лента. Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того. Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България. След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При раздаването на водата каза: „Това е водата на Живота.“ Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ! “ Всички едновременно подехме: „Амин.“
Като се оттеглихме в занимателната
стая
, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното:
Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата – ще се молите за всичките членове на Веригата. Ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им. Втория петък ще посветите за всичките онези наши братя из цяла България, които сега се повдигат, които знаете и не знаете – да ги благослови Господ и да ги докара на работа. Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква. Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици – да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него.
към текста >>
Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в
стаята
за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза:
Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетия петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетия – за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина.
Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в
стаята
за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза:
Сега Духът ще даде четенията през годината. Най-напред ще вземете Битие, първите шест глави. В паралел с това ще вземете от Притчи първа и втора глава. Във връзка с това ще вземете Еклисиаст, всичките глави. Във връзка с Еклисиаст ще вземете всичките глави от Римляном.
към текста >>
На 11 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в
стаята
на г-н Дънов той ми каза:
Нищо друго, освен отношенията на разните други клетки едни спрямо други. Така е и в Духовния свят - духът, който пита, учи отношенията на духовете едни спрямо други. Да, на вас ви трябва опитност. За сферите: вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет. Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да възбуди борба у болния.
На 11 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в
стаята
на г-н Дънов той ми каза:
Що е воля? Волята е желание, мисъл и сила. В същия ден, когато бяхме към Семинарията, в 5 ч. вечерта, г-н Дънов ми казваше, че човек трябва да използва благата, които Господ му дава. В същия момент на запад, над дефилето на с.
към текста >>
На 29 ноември 1909 г., неделя, на събранието в
стаята
на г-н Дънов, гдето присъстваха Граблашев, И.
Димитров и ние двамата г-н Дънов между другото каза: Гневът, яростта, страстите са отрицателни качества, в които няма интелигентност, а Любовта и смирението са първоначалните добродетели, с които е създаден човек, и те са интелигентните сили, които го повдигат. Така например в гняв и ярост вие ще се демагнетизирате и паднете. Тогава, ако помислите за Любов, смирение и прочее, вие започвате да размишлявате и с това се повдигате. Най-напред е направен а астралната форма на Земята и човек, като е паднал, защото поискал жена и понеже такава не може да има в астралната Земя, то трябваше да слезе тук.
На 29 ноември 1909 г., неделя, на събранието в
стаята
на г-н Дънов, гдето присъстваха Граблашев, И.
Тачев, дядо Сапунов от Айтос106, Д. Голов, С. Димитров и ние двамата с Гина, ни се дадоха стихове от Книгата Господня, които прочетохме по следнияред: В. Граблашев прочете Исаия 63:8-17, Д. Голов - Еклисиаст 12:9-10, Г.
към текста >>
преди обед, на събрание в
стаята
на г-н Дънов ни се дадоха следните стихове: Иван Тачев прочете Псалом 22,10,14 и 25 стих; В.
Граблашев прочете Исаия 63:8-17, Д. Голов - Еклисиаст 12:9-10, Г. Гумнерова - Псалом 63:3-4, С. Димитров - Псалом 71:7-8, а за онези, които отсъстват, се прочете от Притчи 7:1-8. На 20 юни 1910 г., неделя, в 11 ч.
преди обед, на събрание в
стаята
на г-н Дънов ни се дадоха следните стихове: Иван Тачев прочете Псалом 22,10,14 и 25 стих; В.
Граблашев - Иезекиил, 11 глава, 5-8 стих и 16-17 стих; П. Гумнеров - Иоанна, 4 гл. 1-7 стих; Г. Гумнерова - Исаия, 36 гл., 6 стих, 37 гл., 27 стих; Сп. Димитров - Лука 9 гл., 3 стих, 59 стих; Д.
към текста >>
41.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Гореизброените поред (според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата), един подир друг биваха извиквани и изпращани в заседателната
стая
, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (Фиг. 8).
Велико Търново, 1910 г. 14 август, събота Срещата на членовете на Веригата тази година стана в Търново, в лятната къща или по търновски - в колибата на търновеца г-н Анастас Бойнов, гдето в 7 ч. заранта се събрахме всички, поканени да участваме в тазгодишната среща. Явиха се поканените: от София - Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Бъчварова108, Величко Граблашев, Михалаки Георгиев, Иван Тачев и Спас Димитров; от Търново - Константин Иларионов, Елена Иларионова, Иван Дойнов, Мария Дойнова 109, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова110, Драган Попов111 и Здравка Попова112; от Русе - Никола Ватев, Величка Ватева 113, Петър Тихчев; от Бургас - Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив - Петко Епитропов; от Шумен - Васил Узунов.
Гореизброените поред (според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата), един подир друг биваха извиквани и изпращани в заседателната
стая
, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (Фиг. 8).
На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе. (картинка) Фигура 8. Подреждане на участниците, В. Търново, 1910 г.
към текста >>
Двама по двама ще отивате в молитвената
стая
да се молите и ще стоите по десет минути.
заранта, като добави, че целия ден утре, 15 август, неделя, ще посветим в пост. 15 август, неделя В 5,25 ч. сутринта всички бяхме на местата си, както сме наредени в началото. След като по покана всички в тайно изказахме по една благодарствена молитва, г-н Дънов съобщи, че днешният ред е следният:
Двама по двама ще отивате в молитвената
стая
да се молите и ще стоите по десет минути.
Молбата ви ще е за идването на Божията Любов в сърцата ви. Тук се разясни от г-н Дънов начина на влизането в олтара, стоенето вътре и излизането - начин, който сме задължени да изпълним, но понеже всичко туй трябва да е непроницаема тайна, изоставя се от протоколиране. Започнахме двама по двама да влизаме по десет минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата.
към текста >>
вечерта се събрахме в заседателната
стая
около масата, както сме наредени.
Това има връзка с Астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 г. ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира, или не, не се знае. Молихме се всички по една кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 ч. вечерта. Точно в 8 ч.
вечерта се събрахме в заседателната
стая
около масата, както сме наредени.
Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер, орехи зелени небелени и лешници. От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара 122при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: Пеню Киров внесе грозде, Тодор Стоименов - ябълки, Тодор Бъчваров - грозде, Димитър Голов - круши и вино, Петко Гумнеров - бадеми, Михалаки Георгиев - вино, Константин Иларионов - орехи, Иван Дойнов - праскови, Анастас Бойнов - риба, Никола Янев - грозде, Деньо Цанев - сливи и смокини, Петър Тихчев - хляб, Васил Узунов - сухо грозде, Петко Епитропов - захар, Кънчо Стойчев - грозде и хляб, Никола Ватев - вино, Иван Тачев - вино, Драган Попов - диня, В. Граблашев - грозде, Спас Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова - грозде, Елена Иларионова - вино, Велика Стойчева - хляб и бадеми, Здравка Попова - праскови, Пенка Бъчварова - грозде, Парашкева Бойнова- вино, Мария Дойнова - диня, Величка Ватева - сливи.
към текста >>
42.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Гореозначените поред, според именното повикване, бидоха изпращани в заседателната
стая
, гдето насядахме всички около двете маси, според означения тук ред.
Ново село, Троянско, детинството си прекарал в Габрово, дето е отрасъл като осиновен, а живущ в Русе) от Русе, Иван Дойнов (родом от с. Беброво, живущ в Търново), от Търново, Петко Епитропов (родом от Панагюрище, живущ в Пловдив) от Пловдив, Иларион Стойчев 156 от Русе, Иван Русев 157(родом от Бяла, живущ в Русе) от Русе, Спас Димитров (родом от Ямбол, живущ в София) от София, Петър Тихчев (родом от с. Беброво, живущ в Русе) от Русе, Елена Иларионова (родом от Габрово, живуща в Търново) от Търново, Мария Дойнова (родом от с. Беброво, живуща в Търново) от Търново, Парашкева Бойнова от Търново, Здравка Попова от Търново, Гина Гумнерова (родом от Меричлери, Чирпанско, живуща в София) от София, Величка Н. Ватева (родом от Габрово, живуща в Русе) от Русе, Величка Стойчева (родом от Габрово, живуща в Бургас) от Бургас.
Гореозначените поред, според именното повикване, бидоха изпращани в заседателната
стая
, гдето насядахме всички около двете маси, според означения тук ред.
Върху масата бяха постлани три ленти - синя, червена и портокалена, които изхождаха изпод стоящите пред г-н Дънов вещи, и двете от тях - синята и портокалената - се простираха до края на първата маса, а средната, червената, отиваше дори до края на втората маса, както е и означено по-долу (Фиг. 9). На източната стена имаше две картини, от които едната бе ликът на Спасителя, изработен художествено с маслени краски, а другата картина бе великата емблема - Пентаграмът, пред която малко вдясно се спущаше симетрично поставено черковно кандило (сребърно и запалено). (картинка) Фигура 9. Подреждане на участниците, В. Търново, 1911 г.
към текста >>
Затова винаги, когато и да дойде настроение за молитва у вас, никога не бива да отлагате, а влезте в тайната
стая
на вашето сърце, помолете се и тая молитва ще бъде приета.
С молитвата виждаме, че детето се моли. Тя е един зов и както дишането е потребно за тялото, така и молитвата е потребна за душата. Човек от въздух се нуждае много повече, отколкото от храна. Доказано е, че най-много двадесет и пет минути може човек да не приема въздух, и ако приравняваме въздуха с молитвата, която е храна на душата, виждаме от колко голяма важност е тя за нея. Първият признак, че човек е влязъл в Божествения път, то е молитвата.
Затова винаги, когато и да дойде настроение за молитва у вас, никога не бива да отлагате, а влезте в тайната
стая
на вашето сърце, помолете се и тая молитва ще бъде приета.
Отложите ли, възможно е вече Духът скоро да не дойде, за да ви настрои наново. Значи във всяко време ние можем да се молим. Между лошите хора трябва да се молим, за да искаме търпение. При това с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лошите желания, които, ако даже са нашествали душата, изхвърлят се навънка. Човек, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и като по тоя начин не се сношава вече с Него, злото настъпва.
към текста >>
се събрахме всички в заседателната
стая
около масата и г-н Дънов каза:
Към 11-12 ч. през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено - да е облачно и да превалява. 15 август, понеделник, Св. Богородица В 9,25 ч.
се събрахме всички в заседателната
стая
около масата и г-н Дънов каза:
Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи" 201 - тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на Земята. Царството Божие на Земята, това е целокупният човешки живот на Земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и Дух. По отношение на своята душа спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както Земята е пасивна, т.е.
към текста >>
43.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
В заседателната
стая
влязохме наредени по датата на повикването.
А към 9 ч. вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време. 16 август, четвъртък Днес заседанието се започна в 10 ч. сутринта. Времето - намръщено и дъждовито.
В заседателната
стая
влязохме наредени по датата на повикването.
След молба с „Добрата молитва" и изпяване „Тебе поем" г-н Дънов продължи да чете стиховете за зелената краска и каза: Тези са те основните краски, с които върви прогресът и цивилизацията на Земята. По нататък г-н Дънов каза: За синята краска хората още не са готови, а само когато са в нещастие, тогава гледат. Синята краска е на Духа и Истината.
към текста >>
Изредихме се по девет души 281 и влизахме в молитвената
стая
, след което г-н Дънов прочете 14-а глава от Йоанна и каза:
Има много препятствия в живота, които могат да ни спънат - даже нашият умствен и материален застой се обуславя от непослушанието. Но сега ще турим за девиз: „Да търсим първом Царството Божие и Правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде."134 Ако това струваме, ще се ползваме, ще еволюираме. На някои от вас се ще още по-голямо налягане и по- голям труд, обаче нека започнем с най-елементарните работи - именно да очистим нашите сърца, та да могат да дойдат другите наши Приятели между нас. Не се плашете, че понякога някои пчели искат да вземат по нещичко от цветовете; защото когато дойдат Божествените духове, те и вземат от нас, но същевременно донасят по нещо. Следователно тия малки недоразумения, които стават между нас, да ви не плашат, защото са за полза.
Изредихме се по девет души 281 и влизахме в молитвената
стая
, след което г-н Дънов прочете 14-а глава от Йоанна и каза:
Важни са думите: „Да се не смущава сърцето ви." Ако Земята, на която седим, всякой ден се смущаваше, какво щеше да бъде положението и? Ако повърхността, върху която седим, се смущаваше, какво щеше да стане с нашите жилища, църкви, училища и прочее? Значи в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойни и в него да не стават тия повдигания, които стават в морето. Смущението в нашите сърца е често пъти разваляне на онези неща, които Господ е съградил. Прочее, това Братство, което Господ призовава, трябва да не върви из пътя на света, а да има твърда почва и да вярва.
към текста >>
Чашите в молитвената
стая
- това е Правдата.
И като възприемем този закон, ние никога няма да допуснем съмнението, което много лесно можем да предадем на някой наш брат и да го спънем. Сега - Вярата във всички вас не е еднакво развита и това се дължи на вашето минало и се изисква време, за да се развие. Вярата има своите елементи в нас, но те се развиват постепенно. Казва се: „Отхождам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак."282Значи Христос ни извежда от подсъзнанието в съзнанието 283, от обикновеното съзнание в истинското съзнание. На вас тук ви трябва сега това, което трябваше и на учениците - именно да знаете къде е отишъл Христос; същото, което искаше Тома, който беше положителен.
Чашите в молитвената
стая
- това е Правдата.
Седемте светилника представляват Седемте духа и представляват още Живота. А трите светилника представляват Духа. Значи Христос иска да каже, че пътят е в тялото, душата и Духа. В тялото ще намерите Пътя за Господа и затова Господ иска да изцери тялото, та да можем да възприемем Истината. Светлината, която виждаме, е Неговият Дух.
към текста >>
44.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Следният случай е характерен: ученици направили беля в училище, търсили пакостника, но не могли да го намерят; събрали учениците в класната
стая
и като запитали кой е пакостникът, един ученик излязъл и казал, че е той, а той бил от лявата страна.
И направете сравнение между тълкуването, което той ще даде, и това, което тук слушате. Ако той ви запита нещо, ще кажете, че сега се учите. Бих ви говорил много откровено, но сега има тук ненапреднали духове, та е възможно да изтече маслото, което ще се тури в кадилниците им. За дясната и лявата страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че едни животни вървят вляво, а други - вдясно; едни пеперуди даже летят вляво, а други вдясно. Когато някой дойде при теб и поиска да те мами, тури го в себе си от лява страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш.
Следният случай е характерен: ученици направили беля в училище, търсили пакостника, но не могли да го намерят; събрали учениците в класната
стая
и като запитали кой е пакостникът, един ученик излязъл и казал, че е той, а той бил от лявата страна.
Да, пазете тези истини, не ги съобщавайте никому. Не хвърляйте бисерите на свинете - не се поставяйте от лявата страна. Спасението на човечеството е да се постави от дясната страна на Христа. Отдясно на Христа човек върши всяка добродетел, защото Божествената деятелност е само от дясната страна. Ако турите лявата страна, ще действат само законите на лявата страна.
към текста >>
Един мой приятел, като отишъл вечерта в своята
стая
, която се осветлявала с електричество, за да си направи смешка, пипнал ключа на лампата и като изговорил: „Да бъде светлина!
Едно пояснение: забележете, че в думата мамо буквата м има366 два ъгъла нагоре и два надолу. Значи трябва да слизаме и да се качваме. [Буквата] о показва условията, при които може да произнесете тази дума. Ако ли кажете татко, въпросът е друг. Тази е аналогията и на думата Любовь.
Един мой приятел, като отишъл вечерта в своята
стая
, която се осветлявала с електричество, за да си направи смешка, пипнал ключа на лампата и като изговорил: „Да бъде светлина!
", завъртял ключа, светнала стаята и той казал: „И биде светлина." С това моят приятел е искал да си направи една смешка, но аз ви го навеждам за пример, да се разбере, че и вие трябва да намерите този ключ за удачното и правилно произнасяне на думата Любовь. И. Стойчев: Трябва да ни се покаже този ключ. Ами този мой приятел как намери електрическия ключ в стаята си? И. Стойчев: Дошъл електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да осветли стаята. Да, но той му е платил за това.
към текста >>
", завъртял ключа, светнала
стаята
и той казал: „И биде светлина." С това моят приятел е искал да си направи една смешка, но аз ви го навеждам за пример, да се разбере, че и вие трябва да намерите този ключ за удачното и правилно произнасяне на думата Любовь.
Значи трябва да слизаме и да се качваме. [Буквата] о показва условията, при които може да произнесете тази дума. Ако ли кажете татко, въпросът е друг. Тази е аналогията и на думата Любовь. Един мой приятел, като отишъл вечерта в своята стая, която се осветлявала с електричество, за да си направи смешка, пипнал ключа на лампата и като изговорил: „Да бъде светлина!
", завъртял ключа, светнала
стаята
и той казал: „И биде светлина." С това моят приятел е искал да си направи една смешка, но аз ви го навеждам за пример, да се разбере, че и вие трябва да намерите този ключ за удачното и правилно произнасяне на думата Любовь.
И. Стойчев: Трябва да ни се покаже този ключ. Ами този мой приятел как намери електрическия ключ в стаята си? И. Стойчев: Дошъл електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да осветли стаята. Да, но той му е платил за това. И. Стойчев: И ние ще платим.
към текста >>
Ами този мой приятел как намери електрическия ключ в
стаята
си?
Ако ли кажете татко, въпросът е друг. Тази е аналогията и на думата Любовь. Един мой приятел, като отишъл вечерта в своята стая, която се осветлявала с електричество, за да си направи смешка, пипнал ключа на лампата и като изговорил: „Да бъде светлина! ", завъртял ключа, светнала стаята и той казал: „И биде светлина." С това моят приятел е искал да си направи една смешка, но аз ви го навеждам за пример, да се разбере, че и вие трябва да намерите този ключ за удачното и правилно произнасяне на думата Любовь. И. Стойчев: Трябва да ни се покаже този ключ.
Ами този мой приятел как намери електрическия ключ в
стаята
си?
И. Стойчев: Дошъл електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да осветли стаята. Да, но той му е платил за това. И. Стойчев: И ние ще платим. Добре, ще платите. Но и плащането е това, за което ви говорих и обяснявах: засега да се молите, после да наблюдавате какъв ефект дава простото и обикновено произношение на думата Любовь и лека-полека, като се поизплатите, ще ви се посочи и ключът, с който трябва да отворите, та правилно да можете да произнасяте думата Любовь.
към текста >>
И. Стойчев: Дошъл електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да осветли
стаята
.
Тази е аналогията и на думата Любовь. Един мой приятел, като отишъл вечерта в своята стая, която се осветлявала с електричество, за да си направи смешка, пипнал ключа на лампата и като изговорил: „Да бъде светлина! ", завъртял ключа, светнала стаята и той казал: „И биде светлина." С това моят приятел е искал да си направи една смешка, но аз ви го навеждам за пример, да се разбере, че и вие трябва да намерите този ключ за удачното и правилно произнасяне на думата Любовь. И. Стойчев: Трябва да ни се покаже този ключ. Ами този мой приятел как намери електрическия ключ в стаята си?
И. Стойчев: Дошъл електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да осветли
стаята
.
Да, но той му е платил за това. И. Стойчев: И ние ще платим. Добре, ще платите. Но и плащането е това, за което ви говорих и обяснявах: засега да се молите, после да наблюдавате какъв ефект дава простото и обикновено произношение на думата Любовь и лека-полека, като се поизплатите, ще ви се посочи и ключът, с който трябва да отворите, та правилно да можете да произнасяте думата Любовь. След като изпяхме „Напред, напред за слава" и подир молитва събранието се разотиде.
към текста >>
45.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Пението и песните на събравшите се бяха голяма рядкост - веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната
стая
; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите.
При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 ч. около гара Червен бряг започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време. При все това през нощта между 3 и 4 август зароси дъждец. Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче като че ли очакващи нещо да стане - умислени. Защо? И сами те не могат ни обясни.
Пението и песните на събравшите се бяха голяма рядкост - веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната
стая
; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите.
4 август, вторник Времето днес: сутринта в 5 ч, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на Константин-Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 ч. се хубаво уясни.
към текста >>
Сега ще ви задам един въпрос: в тази
стая
кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми на вас най-вече апелира?
Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски - учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия. Тя ще се излее като извор и ще прояви известна форма. Желанието е растителност на Астралния свят. Когато кажете: „Не мога да мисля", подразбираме, че във вашия Умствен свят вие се намирате в есен или зима - всички ваши форми са скрити или са им окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „Аз изгубих Любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще започнат да се съграждат.
Сега ще ви задам един въпрос: в тази
стая
кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми на вас най-вече апелира?
Искам да кажете истината. П. Ковачев: Розовата линия на прозореца - формата и, както е направена. И тази форма има своя смисъл. Прави ви впечатление, без да знаете защо, а апелира към вас. И тъй, за да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове.
към текста >>
Затворете човека в тъмна
стая
, ще заспи; турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите.
Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, по който трябва да минем, не е прав - той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят не е спирален по подобие слизането на орел. Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, да разбере своя смисъл, т.е. мисълта, която има да му стане ясна и отчетлива. Аз ви говоря на един език обезформен и вие почвате, гледам, да задрямвате; ако взема да ви нахвърлям живи форми, веднага ще се свестите.
Затворете човека в тъмна
стая
, ще заспи; турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите.
Вижте как се смеете сега, като ви представих това. Като ви преведох една Божествена форма, всинца казват: „Разбираме на какъв език говорите." Пиленце опечено, чашка винце, има и потропване - Божествени неща. - „Онзи свят без пиленце, без чашка е пустота" - ще кажете. Знаете ли на какво мязате? Учениците от един колеж искали да се пошегуват с професора си и взели от много буболечки крилца и крака, съчленили ги и го попитали: „Молим, кажете ни към кой вид спада?
към текста >>
И тази
стая
е много семпло мебелирана, но като влезете вътре, чувствате известно разположение, прави известен ефект, който действа на ума.
Това е закон, аз ви проповядвам истинска наука. А скъсаните дрехи - долу тия стари мехове, всичко трябва да бъде ново! Дрехите трябва да имат красива форма, да прилягат, да ви правят ефект, да ги обичате. И къща красива ще направите, т.е. да не бъде много претрупана, а да има известна красота, да повдига ума и душата.
И тази
стая
е много семпло мебелирана, но като влезете вътре, чувствате известно разположение, прави известен ефект, който действа на ума.
Например този портрет там горе има красива форма, долната картина също - то е закон за симетрия, за хармония. Не искам да станете роби на формата, не, но на закона - трябва да имате малко, но красиви форми, които да ви въздействат. Само тогава ще имаме религия, която може да ни заведе при красиви хора. Бих желал да ми зададете някои въпроси. Т. Бъчваров: Накитът на жените?
към текста >>
Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в
стаята
и се оглежда, и на огледалото и се показва образът на лицето, за което ще се омъжи.
- То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен." Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе... - Едната душа може да бъде в Невидимия свят, а другата - в материалния, и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на Земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята.
Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в
стаята
и се оглежда, и на огледалото и се показва образът на лицето, за което ще се омъжи.
Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това? Н.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия. Тя е била ученичка и и се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней. Човекът я изгледал много внимателно.
към текста >>
46.
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА СЕСТРА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Интересно е да се отбележи, че през първата година от пребиваването си там Елена живяла в една
стая
с Иванка Ботева.
Имала трима братя. Баща й притежавал петролни кладенци в Плоещ и с получените от тях средства обличал и въоръжавал много чети, които излизали от Румъния. Помогнал също и за оборудването на българските опълченци. Когато малката Елена станала на 40 дена, бащата продал всичко и се завърнал в родния си град Габрово.Станал народен представител, но скоро след това поминал. След като починала и майка й, Елена била изпратена в девическия пансион във Велико Търново.
Интересно е да се отбележи, че през първата година от пребиваването си там Елена живяла в една
стая
с Иванка Ботева.
Младата Елена завършила гимназия през 1896 г, учителствала две години, а след това се омъжила за офицера Константин Иларионов. Няколко години по-късно и двамата станали едни от най-ревностните последователи на Учителя. Елена Иларионова умира през 1946 г. В края на живота си тя описала своите спомени, свързани с Учителя. Всички използвани цитати от Елена Иларионова в тази книга са взети от тези спомени.
към текста >>
47.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Стаята
затъмнихме добре, за да не прониква отникъде светлина.
В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка, Васил Узунов, който предаваше литература, същевременно беше и писател. Разговаряхме често по духовните въпроси и той, при все че не беше много верующ, беше чел изследванията и опитите на много учени, които доказват, че душата продължава да живее след напускане на физическото тяло. Аз пожелах сами да направим опит, за да се убедим в това. Една вечер поканих в дома семейство Узунови, моята братовчедка (сега г-жа Кинкел), нейната другарка Саша (сега д-р Събева в Плевен) и моята съученичка Молка Досева; хванахме се за ръце в кръг около масата.
Стаята
затъмнихме добре, за да не прониква отникъде светлина.
Като медиум се прояви Саша и искаше да пише. Аз исках в тъмното да пиша и угасихме лампата. Аз и братовчедката ми почувствувахме едно полъхване около нас. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов. След няколко минути стаята се освети.
към текста >>
След няколко минути
стаята
се освети.
Стаята затъмнихме добре, за да не прониква отникъде светлина. Като медиум се прояви Саша и искаше да пише. Аз исках в тъмното да пиша и угасихме лампата. Аз и братовчедката ми почувствувахме едно полъхване около нас. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов.
След няколко минути
стаята
се освети.
Две светли топки се задвижиха на стената, където бяхме поставили карта на България. Костадин в това време влезе и като видя стаята осветена, извика: „Къде сте оставили лампата, какво се е запалило? ” Светлите топки леко изчезнаха и в стаята стана тъмно. Запалихме лампата, прочетохме следното, написаното чрез медиума Саша: „Костадин да не пуши. Лекият дъх, който почувствувахте, бях майка ти, Ана.
към текста >>
Костадин в това време влезе и като видя
стаята
осветена, извика: „Къде сте оставили лампата, какво се е запалило?
Аз исках в тъмното да пиша и угасихме лампата. Аз и братовчедката ми почувствувахме едно полъхване около нас. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов. След няколко минути стаята се освети. Две светли топки се задвижиха на стената, където бяхме поставили карта на България.
Костадин в това време влезе и като видя
стаята
осветена, извика: „Къде сте оставили лампата, какво се е запалило?
” Светлите топки леко изчезнаха и в стаята стана тъмно. Запалихме лампата, прочетохме следното, написаното чрез медиума Саша: „Костадин да не пуши. Лекият дъх, който почувствувахте, бях майка ти, Ана. Мъчно ми е за Крума, че го оставих малък, като кораб без кормило”. Саша не знаеше нищо за майка ми, нито за най-малкия ми брат; аз бях на 13 години, когато почина мама.
към текста >>
” Светлите топки леко изчезнаха и в
стаята
стана тъмно.
Аз и братовчедката ми почувствувахме едно полъхване около нас. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов. След няколко минути стаята се освети. Две светли топки се задвижиха на стената, където бяхме поставили карта на България. Костадин в това време влезе и като видя стаята осветена, извика: „Къде сте оставили лампата, какво се е запалило?
” Светлите топки леко изчезнаха и в
стаята
стана тъмно.
Запалихме лампата, прочетохме следното, написаното чрез медиума Саша: „Костадин да не пуши. Лекият дъх, който почувствувахте, бях майка ти, Ана. Мъчно ми е за Крума, че го оставих малък, като кораб без кормило”. Саша не знаеше нищо за майка ми, нито за най-малкия ми брат; аз бях на 13 години, когато почина мама. Светлите топки бяха проявление на св.
към текста >>
48.
Спомени на Елена Иларионова -1905
После слезе, поразходи се из
стаята
.
„За тия, които чуват и виждат, няма разстояние”. И многото случки, които той ни каза, ни убедиха, че всичко е открито пред него. После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата. Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие. След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото.
После слезе, поразходи се из
стаята
.
Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя. Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна. Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и хляб. На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая.
към текста >>
Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата
стая
и той почти се губел в това ослепително сияние.
Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени. През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли.
Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата
стая
и той почти се губел в това ослепително сияние.
На сутринта войникът ме запита: — Кой и какъв е този Андон? (Той така го наричаше.) — Гостенин — му казах аз, защото самата не знаех какъв е той по професия. — Както го видях нощес, не приличаше на човек!
към текста >>
49.
Спомени на Елена Иларионова - 1906
Купихме си над Мармарлийската чешма място с малка колибка ―
стая
и кухня.
Трябваше да решим къде да се установим.* Посъветвахме се с Учителя и Той ни каза, че отгоре ни определят Търново, а ние да си решим къде. На мене не ми беше обичен тоя град. Поплаках си, но се завърнахме в него. Благодарение, че двамата ми братя бяха там, скоро свикнах и се примирих.
Купихме си над Мармарлийската чешма място с малка колибка ―
стая
и кухня.
Костадин насади лозе и се занимаваше с него. Учителя ни посещаваше често и по някой път престояваше по-дълго време. *В края на 1905 г. Костадин се уволнява. (Бел. Състав.)
към текста >>
50.
Спомени на Елена Иларионова - 1907
Учителя се затвори в
стаята
си и три дена не яде.
Аз им поставих едно въже да я минат, но те го скъсаха и сега друго не може да им се постави.“ Аз заминах на село при тях. Разкрих това само на брат си. Сестра й настоя да й се направи операция. Заведох я в София и при операцията тя почина... Костадин отсече една зарзала с плода, която беше близо до колибата и засенчваше.
Учителя се затвори в
стаята
си и три дена не яде.
После ни каза: Не знаете ли, че с отсичането на едно дърво може да ви се причини голяма пакост?! Имайте уважение към всичко живо, което Господ е създал! “ Учителя пости три дни, за да ни предпази от нещастието, което можеше да ни се случи... Ние с Костадина ходихме всяко лято на Варненските бани и прекарвахме заедно с Учителя. При нас се хранеше и заедно излизахме покрай морето и околността.
към текста >>
51.
Писма до семейство Иларионови - 1907
Засега, според времето, вътре в
стаята
е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалня с платното.
Люб. К. Иларионов, Получих вашето писмо. По въпроса Петко ще ви пише, кога се насрочи делото ви. Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето ви. Как отиват работите?
Засега, според времето, вътре в
стаята
е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалня с платното.
Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид. Пролет мяза на весело дете, лете - на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички; есен - на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житницата. Зиме - на стара баба, която трепери над всичко и се мръщи всекиму, който я бара. Но така е - деца, мома, домакиня, баба - това е външният израз на земния живот.
към текста >>
52.
Спомени на Елена Иларионова - 1909
Учителя излезе от
стаята
си и каза: „Много престъпления се вършат и някои трябва веднага да се изкупят.
Здравка Драган Попова боледувала от ишиас. Много често била на легло от силните болки. Учителя беше у дома и Драган помоли Костадина да заведе Учителя при Здравка, като обещават да изпълняват изискванията му (оброка). Учителя се съгласи, даде им наставления и Здравка оздравя. Семейство Драган Попови дойдоха една вечер у нас.
Учителя излезе от
стаята
си и каза: „Много престъпления се вършат и някои трябва веднага да се изкупят.
Знаете ли, че на протосингел* Абаджиев жена му ще си замине? Тя пометна заченато дете. А да се пометне един дух, това е голямо престъпление. Зачатието на детето изкупува греховете на родителите.“ И наистина след няколко дни научихме, че госпожа Абаджиева е починала. Веднъж на лозе Учителя разговаряше с нас.
към текста >>
53.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Гореизброените, по ред ― според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата ― един подир друг биваха извиквани и -изпращани в заседателната
стая
, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (стр. 118).
Дойнов, Мария Дойнова, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова, Драган Попов и Здравка Попова; от Русе ― Никола Ватев, Величка Ватева, Петър Тихчев; от Бургас ― Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив ― Петко Епитропов; от Шумен ― Васил Узунов.
Гореизброените, по ред ― според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата ― един подир друг биваха извиквани и -изпращани в заседателната
стая
, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (стр. 118).
На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе. Преди всичко се обяви програмата за днешния ден, за която г-н Дънов каза: — Най-напред ще последва встъпителна реч, която ще бъде преди обед. От 3 часа след пладне ще започне бдение, за всекиго по 15 минути, в стаичката пред олтара. Утре, 15-того, неделя, трябва всички да се явите тук сутринта рано между 4 и 5 часа.
към текста >>
54.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
— Двама по двама ще отивате в молитвената
стая
да се молите и да стоите по десет минути.
15 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ В 5 часа и 25 минути сутринта всички бяхме на местата си, както с ме наредени в началото. След като по покана всички тайно изказахме по една благодарствена молитва, г-н Дънов съобщи, че днешният ред е следният:
— Двама по двама ще отивате в молитвената
стая
да се молите и да стоите по десет минути.
Молбата ви ще е за идването на Божията Любов в сърцата ви. Тук се разясни от г-н Дънов начинът на влизането в олтара, стоенето вътре и излизането — начин, който сме задължени да изпълним, но понеже всичко туй трябва да е непроницаема тайна, изоставя се от протоколиране. Започнахме двама по двама да влизаме по 10 минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата.
към текста >>
Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната
стая
около масата, както сме наредени.
И за да се приложат, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да си подигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. Това има връзка с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира или не, не се знае. Молихме се всички по една устна кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 часа вечерта.
Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната
стая
около масата, както сме наредени.
Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници. От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: П. Киров внесе грозде, Т.
към текста >>
55.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
В 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната
стая
около масата и г-н Дънов каза:
15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦА
В 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната
стая
около масата и г-н Дънов каза:
— Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е.
към текста >>
56.
КАК ДА СЕ УПОТРЕБЯВА КНИГАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“
Сядаме удобно на стол в
стаята
, съсредоточаваме се и мислено си представяме, че отгоре, от един душ струи обилна портокалена светлина и ние се обливаме с нея.
събота: виолетови лъчи- стихове и страници съответно; неделя: аметистови лъчи - стихове и страници съответно. За лекуване: портокаловите лъчи, обливане с тях. Силни формули при обливането с портокалените лъчи във връзка с горните стихове: В о д а к у с т а в а е в о ф о р , к а л а и в и.
Сядаме удобно на стол в
стаята
, съсредоточаваме се и мислено си представяме, че отгоре, от един душ струи обилна портокалена светлина и ние се обливаме с нея.
Мислено, като се намираме потопени в такава портокалена светлина, почваме да четем стиховете на портокалената светлина от страниците 15, 16, 49 и 60. Така прочетени, тези страници имат голямо въздействие. Най-първо се прочитат краските от страница 48 - „Отец не светлините“ - Светлите лъчи до червените и след това се продължава четенето на стиховете, които са ви нужни за момента. Ползване на цветовете: 1. Когато искаш да помогнеш както на себе си, така и на други, чети
към текста >>
57.
ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
Ако си идете по празниците в Търново, ще бъдете тъй добър да ми изпратите дрехите със зеленикавия цвят, които са окачени в
стаята
.
Ваш верен: П.К.Дънов * * * ''София, 20.ІІІ.1912 г.'' Люб. Костадине, Надявам се да сте добре и да преминавате времето си весело в Русе със своята работа.* Можахте ли да я усвоите?
Ако си идете по празниците в Търново, ще бъдете тъй добър да ми изпратите дрехите със зеленикавия цвят, които са окачени в
стаята
.
Времето почна да му мяза на пролет. Ще ги изпратите тъй, щото гледайте да се не очупят много. Аз ще прекарам празниците тук. Елена трябва добре да се подвизава в Търново. Тя е като войник на турската граница, гдето всякога може да става престрелка.
към текста >>
58.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Изредихме се по 9 души и влизахме в молитвената
стая
, след което г-н Дънов прочете 14 глава от Йоана и каза:
Но сега ще турим за девиз: „Да търсим първом Царството Божие и правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде“. Ако това струваме, ще се ползуваме, ще еволюираме. На някои от вас се ще още по-голямо налягане и по-голям труд, обаче, нека започнем с най-елементарните работи — именно, да очистим нашите сърца, та да могат да дойдат другите наши приятели между нас. Не се плашете, че понякогаш някои пчели искат да вземат по нещичко от цветовете; защото когато дойдат Божествените духове, те и земат от нас, но същевременно донасят по нещо. Следователно, тия малки недоразумения, които стават между нас, да ви не плашат, защото са за полза.
Изредихме се по 9 души и влизахме в молитвената
стая
, след което г-н Дънов прочете 14 глава от Йоана и каза:
— Важни са думите: „Да се не смущава сърцето ви“. Ако земята, на която седим, всякой ден се смущаваше, какво щеше да бъде положението й? Ако повърхността, върху която седим, се смущаваше, какво щеше да стане с нашите жилища, църкви, училища и прочее? Значи, в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойно и в него да не стават тия подигания, които стават в морето. Смущението в нашите сърца е често пъти разваляне на онези неща, които Господ е съградил.
към текста >>
Чашите в молитвената
стая
— това е правдата; седемте светилника представляват седемте духа и представляват още живота, а трите светилника представляват Духа.
“ Отец ни даде да възприемем истината чрез Христа и като възприемем този закон, ние никога няма да допуснем съмнението, което много лесно можем да предадем на някой наш брат и да го спънем. Сега, вярата във всички вас не е еднакво развита и това се дължи на вашето минало и се изисква време, за да се развие. Вярата има своите елементи в нас, но те се развиват постепенно. Казва се: „Отхождам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак.“ Значи, Христос ни извежда от подсъзнанието, от обикновеното съзнание в истинското съзнание. На вас тук ви трябва сега това, което трябваше и на учениците — именно, да знаете къде е отишъл Христос; същото, което искаше Тома, който беше положителен.
Чашите в молитвената
стая
— това е правдата; седемте светилника представляват седемте духа и представляват още живота, а трите светилника представляват Духа.
Значи, Христос иска да каже, че пътят е в тялото, душата и духа. В тялото ще намерите пътя за Господа. И затова Господ иска да изцери тялото, та да можем да възприемем истината. Светлината, която виждаме, е Неговият Дух. За тия три неща вие се молете, за да ви се открият.
към текста >>
59.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Веднъж Учителя излезе от
стаята
си и ми каза:
Нито един румънски крак няма да дойде тук. Отгоре не им е позволено. Те всички ще си отидат и скъпо ще платят за това навлизане.“ И действително, в Търново не дойдоха, а след няколко дни напуснаха България. През Турско-българската война Костадин бе на фронта.
Веднъж Учителя излезе от
стаята
си и ми каза:
- Еленке, и без Костадина можеш да живееш. Аз го загледах уплашено и зачудено и запитах: - Защо, Учителю, ми говорите така? Да не е убит Костадин? - Не ― ми отговори той, но Костадин е в голяма опасност.
към текста >>
60.
ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ
В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като
стая
на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи.
Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща. През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището.
В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като
стая
на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи.
Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели. На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно копие от картината с Пентаграма с размер половин на един метър.
към текста >>
61.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Събрали учениците в класната
стая
и като запитали – кой е пакостникът, един ученик излязъл и казал, че е той.
Ако той ви запита нещо, ще кажете, че сега се учите. Бих ви говорил много откровено, но сега има тук ненапреднали духове, та е възможно да изтече маслото, което ще се тури в кандилниците им. За дясната и лява страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че едни животни вървят вляво, а други вдясно; едни пеперуди даже летят вляво, а други вдясно. Когато някой дойде при тебе и поиска да те мами, тури го в себе си от лява страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш. Следният случай е характерен: ученици направили беля в училище, търсили пакостника, но не могли да го намерят.
Събрали учениците в класната
стая
и като запитали – кой е пакостникът, един ученик излязъл и казал, че е той.
А той бил от лявата страна. Да. Пазете тези истини. Не ги съобщавайте никому. Не хвърляйте бисерите на свинете. Не се поставяйте от лявата страна.
към текста >>
62.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
Един мой приятел, като отишъл вечерта в своята
стая
, която се осветлявала с електричество, за да си направи смешка, пипнал ключа на лампата и като изговорил: „да бъде светлина", завъртял ключа, светнала
стаята
и той казал: „и биде светлина".
Едно пояснение: забележете, че думата „мамо" има два ъгъла нагоре и два надолу. Значи, трябва да слизаме и да се качваме. "з"-то покаэва условията, при които може да произнесете тази дума. Ако ли кажете „татко", въпросът е друг. Тази е аналогията и на думата „Любов".
Един мой приятел, като отишъл вечерта в своята
стая
, която се осветлявала с електричество, за да си направи смешка, пипнал ключа на лампата и като изговорил: „да бъде светлина", завъртял ключа, светнала
стаята
и той казал: „и биде светлина".
С това моят приятел е искал да си направи една смешка, но аз ви го навеждам за пример, да се разбере, че и вие трябва да намерите този ключ за удачното и правилно произнасяне на думата „Любов". (Ил. Стойчев: Трябва да ни се покаже този ключ). – Ами този мой приятел как намери електрическия ключ в стаята си? (Ил. Стойчев: Дошъл електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да осветли стаята). – Да, но той му е платил за това.
към текста >>
– Ами този мой приятел как намери електрическия ключ в
стаята
си?
Ако ли кажете „татко", въпросът е друг. Тази е аналогията и на думата „Любов". Един мой приятел, като отишъл вечерта в своята стая, която се осветлявала с електричество, за да си направи смешка, пипнал ключа на лампата и като изговорил: „да бъде светлина", завъртял ключа, светнала стаята и той казал: „и биде светлина". С това моят приятел е искал да си направи една смешка, но аз ви го навеждам за пример, да се разбере, че и вие трябва да намерите този ключ за удачното и правилно произнасяне на думата „Любов". (Ил. Стойчев: Трябва да ни се покаже този ключ).
– Ами този мой приятел как намери електрическия ключ в
стаята
си?
(Ил. Стойчев: Дошъл електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да осветли стаята). – Да, но той му е платил за това. (Ил. Стойчев: И ние ще платим). – Добре, ще платите. Но и плащането е това, за което ви говорих и обяснявах: засега да се молите, после да наблюдавате, какъв ефект дава простото и обикновено произношение на думата „Любов" и лека-полека, като се поизплатите, ще ви се посочи и ключът, с който трябва да отворите, та правилно да можете да произнасяте думата „Любов".
към текста >>
(Ил. Стойчев: Дошъл електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да осветли
стаята
).
Тази е аналогията и на думата „Любов". Един мой приятел, като отишъл вечерта в своята стая, която се осветлявала с електричество, за да си направи смешка, пипнал ключа на лампата и като изговорил: „да бъде светлина", завъртял ключа, светнала стаята и той казал: „и биде светлина". С това моят приятел е искал да си направи една смешка, но аз ви го навеждам за пример, да се разбере, че и вие трябва да намерите този ключ за удачното и правилно произнасяне на думата „Любов". (Ил. Стойчев: Трябва да ни се покаже този ключ). – Ами този мой приятел как намери електрическия ключ в стаята си?
(Ил. Стойчев: Дошъл електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да осветли
стаята
).
– Да, но той му е платил за това. (Ил. Стойчев: И ние ще платим). – Добре, ще платите. Но и плащането е това, за което ви говорих и обяснявах: засега да се молите, после да наблюдавате, какъв ефект дава простото и обикновено произношение на думата „Любов" и лека-полека, като се поизплатите, ще ви се посочи и ключът, с който трябва да отворите, та правилно да можете да произнасяте думата „Любов". След като изпяхме „Напред, напред за слава" и подир молитва, събранието се разотиде.
към текста >>
63.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Пението и песните на събралите се бяха голяма рядкост – веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната
стая
; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите.
От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, понеделник, са отпътували 28 души. При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 часа, около гара Червен бряг, започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време. При все това през нощта между 3-ти и 4-ти август зароси дъждец. Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче, като че ли очакващи нещо да стане – умислени. Защо? И сами те не могат ни обяснят.
Пението и песните на събралите се бяха голяма рядкост – веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната
стая
; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите.
4 АВГУСТ, ВТОРНИК Времето днес: сутринта в 5 часа, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на К.Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно, а заваля.
към текста >>
Сега ще ви задам един въпрос: в тази
стая
кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми на вас най-вече апелира?
Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски – учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия. Тя ще се излее като извор и ще прояви известна форма. Желанието е растителност на астралния свят. Когато кажете: „не мога да мисля", подразбираме, че във вашия умствен свят вие се намирате в есен или зима, всички ваши форми са скрити, или са им окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „аз изгубих любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще започнат да се съграждат.
Сега ще ви задам един въпрос: в тази
стая
кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми на вас най-вече апелира?
Искам да кажете истината. (П. Ковачев: Розовата линия на прозореца – формата й, както е направена). И тази форма има своя смисъл. Прави ви впечатление, без да знаете защо, а апелира към вас. И тъй, за да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове.
към текста >>
Затворете човека в тъмна
стая
, ще заспи; турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите.
Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, по който трябва да минем, не е прав; той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят не е спирален по подобие слизането на орел. Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, да разбере своя смисъл, т.е. мисълта, която има да му стане ясна и отчетлива. Аз ви говоря на един език обезформен и вие почвате, гледам, да задрямвате; ако взема да ви нахвърлям живи форми, веднага ще се свестите.
Затворете човека в тъмна
стая
, ще заспи; турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите.
Вижте как се смеете сега, като ви представих това. Като ви преведох една Божествена форма, всинца казват: „Разбираме на какъв език говорите". Пиленце опечено, чашка винце, има и потропване – Божествени неща. „Онзи свят без пиленце, без чашка е пустота" – ще кажете. Знаете ли на какво мязате?
към текста >>
И тази
стая
е много семпло мебелирана, но като влезете вътре, чувствате известно разположение, прави известен ефект, който действа на ума.
Аз ви проповядвам истинска наука. А скъсаните дрехи – долу тия стари мехове, всичко трябва да бъде ново! Дрехите трябва да имат красива форма, да прилягат, да ви правят ефект, да ги обичате. И къща красива ще направите, т.е. да не бъде много претрупана, а да има известна красота, да повдига ума и душата.
И тази
стая
е много семпло мебелирана, но като влезете вътре, чувствате известно разположение, прави известен ефект, който действа на ума.
Запример, този портрет там горе има красива форма; долната картина – също. То е закон за симетрия, за хармония. Не искам да станете роби на формата, не, но на закона – трябва да имате малко, но красиви форми, които да ви въздействат. Само тогава ще имаме религия, която може да ни заведе при красиви хора. Бих желал да ми зададете някои въпроси.
към текста >>
Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в
стаята
и се оглежда, и на огледалото й се показва образът на лицето, за което ще се омъжи.
Уч.: То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен." Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе... Уч.: Едната душа може да бъде в невидимия свят, а другата – в материалния и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята.
Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в
стаята
и се оглежда, и на огледалото й се показва образът на лицето, за което ще се омъжи.
Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това? И.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия. Тя е била ученичка и й се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней. Човекът я изгледал много внимателно.
към текста >>
64.
1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ
Към края на юни Учителя е интерниран от правителството в хотел „Лондон", Варна, където остава цяла година, живее в една таванска
стая
и се отоплява с мангал.
Аз четох повечето от тези брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени, не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог на църковнославянския език Г.Ст.Михайловски." Тая записка не се харесва на Ласкова и той казва, че тя щяла да остане „паметна" в архива на Външното министерство. Тя била неочаквана апология на Дъновизма от един висш чиновник. Защо това? – Едно, защото Ласков не може да понесе много уместните изобличения, които се правят на забравилите дълга си негови патрони, и защото по тоя начин се осуетява хитро скроеният план – да се използва военното положение, с един замах да се тури край на дейността на един човек, срещу когото, в мирно време, не могат да се вземат такива крупни мерки, както във военно, особено щом се намеси „състоянието на духовете на фронта"."
Към края на юни Учителя е интерниран от правителството в хотел „Лондон", Варна, където остава цяла година, живее в една таванска
стая
и се отоплява с мангал.
Завръща се в София през лятото на 1918 г. * Велеречив блам (арх.) – от "велеречив" - многословен; и от "блам" – лишаване от доверие: силен израз на недоверие (бел.ред.)
към текста >>
65.
1919_5 Спомени на Галилей Величков
Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях в
стаята
, където са седнали и наблюдават втренчено.
Накрая, един заключава така: „Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителя влиза, усмихва се и казва: „Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителя отива до вратата, взема ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: „Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте, какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя.
Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях в
стаята
, където са седнали и наблюдават втренчено.
След малко се чува гласът Му, отвъд заключената врата: „Този, който държи ключа в ръцете си, да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителя влиза спокойно през вратата. После дава ключа на стопанката на къщата и нарежда, тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди, Учителя изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път да се отключи вратата. За втори път Учителя преминава през отключената вече врата. За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него, и му нарежда да заключи вратата.
към текста >>
66.
1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.
...Триъгълника ще поставите нейде в
стаята
, или ще го имате в бележник у себе си и всяка вечер, преди лягане, ще отбелязвате по страните му точици със съответни краски, като наблюдавате върху мислите, желанията и постъпките си, до колко сте запазили равновесие, къде сте се отклонили през деня, къде куцате, дали вървите в пътя на правилното развитие, (бел.
Вътре в него ще начертаете още два по-малки равностранни триъгълника. (126 стр.) ...На страните им ще напишете както е тук показано, (бел. ред. на страните на най-големия – чувства, мисли, действие; на средния – сърце, ум, воля; на малкия – душа, дух, тяло). (127 стр.)
...Триъгълника ще поставите нейде в
стаята
, или ще го имате в бележник у себе си и всяка вечер, преди лягане, ще отбелязвате по страните му точици със съответни краски, като наблюдавате върху мислите, желанията и постъпките си, до колко сте запазили равновесие, къде сте се отклонили през деня, къде куцате, дали вървите в пътя на правилното развитие, (бел.
ред.: следва описание – кой цвят на точка, на кое състояние отговаря и къде точно да се постави в триъгълниците). (128 стр.) ...През цялата година ще шарите триъгълниците и ще си давате отчет за всичко помислено, почувствано и сторено. (133 стр.) IV) Наряди
към текста >>
67.
1920_2 Спомени на Борис Николов
Влезнахме в една голяма
стая
, която че ли е само за молитва.
След малко при мен идва хазайката: „Братко ние се събираме тук на молитва. Не зная дали ти вярваш или не вярваш, но ако обичаш ела на нашата молитва". Нашият род е религиозен. И у нас всички ходят на черква, аз съм с по-нови разбирания, но уважавам хората на вярата. В туй време пристигат и други хора — мъже и жени — и се събраха около 20 човека.
Влезнахме в една голяма
стая
, която че ли е само за молитва.
На стената сложени икони. И всички се изправиха на молитва. Чух молитви, който не бях чувал. Освен молитви изпяха и песни, религиозни песни, кои много ми харесаха. Всички бяха наредени в редица, а отпред пред всички стои дядо Стефан.
към текста >>
Ето ти
стаята
, където ще спиш!
Значи той не присъстваше в тялото си по време на сеанса. А това нещо беше ново за мен. Вечерта беше сложена обща трапеза и след това — разговори, а след малко смрачи съвсем и стана тъмно. Домакинята дойде при мен: „Братко, ние излизаме навън. Имаме работа.
Ето ти
стаята
, където ще спиш!
" А в къщата — стаи колкото искаш. Влезнахме в една стая с малко легло. „Ние ще излезем. Имаме среща и едно събрание, ти остани тук да спиш. Ако чуеш да се чука по стените или по тавана, да не се плашиш.
към текста >>
Влезнахме в една
стая
с малко легло.
Вечерта беше сложена обща трапеза и след това — разговори, а след малко смрачи съвсем и стана тъмно. Домакинята дойде при мен: „Братко, ние излизаме навън. Имаме работа. Ето ти стаята, където ще спиш! " А в къщата — стаи колкото искаш.
Влезнахме в една
стая
с малко легло.
„Ние ще излезем. Имаме среща и едно събрание, ти остани тук да спиш. Ако чуеш да се чука по стените или по тавана, да не се плашиш. То това го правят духовете. А пък лампа нямам, понеже преди няколко деня един от духовете се разсърди и смачка газената лампа.
към текста >>
Но поред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в
стаята
.
А нощта беше безоблачна, но тъмна нощ. Аз се бях упражнявал в безстрашие. Ние, няколко младежи в Габрово, бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на гробищата между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове. Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах.
Но поред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в
стаята
.
По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми. Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух. Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго. Накрая съм заспал и на другия ден се събудих рано, както ми е обичая. Хазайката се беше разшетала и заедно с други туриха в ред къщата.
към текста >>
По едно време чувам, че нещо влиза в
стаята
ми.
Аз се бях упражнявал в безстрашие. Ние, няколко младежи в Габрово, бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на гробищата между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове. Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах. Но поред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята.
По едно време чувам, че нещо влиза в
стаята
ми.
Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух. Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго. Накрая съм заспал и на другия ден се събудих рано, както ми е обичая. Хазайката се беше разшетала и заедно с други туриха в ред къщата. Аз стоях на чардака и оглеждах старата богомилска къща, която ми даде толкова преживявания.
към текста >>
С него съм живял няколко години в една
стая
, но впоследствие.
Тъй се заговорихме с него. Навлязохме в света на идеите. Оказа се, че ние заедно, ако и непознати, сме имали едни и същи мисли и схващания. Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас. Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия.
С него съм живял няколко години в една
стая
, но впоследствие.
А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запознах с други младежи, все приятни, весели и хубави хора. Така че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора. Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнах вътре, дойдоха още младежи — около 15 човека.
към текста >>
68.
1920_9 Картините в горницата
„Горницата беше като молитвена
стая
и като съсредоточие на Духа Господен.
Образите, които съществуват в църквите, са окултни форми, които имат дълбок смисъл, но понеже тези форми са изгубили своя вътрешен смисъл, днес хората взимат само външната страна на образите и им се кланят, без да влагат в тях някакво съдържание. Ако речем да отхвърлим тези форми, ще изпаднем в друга грешка. Във всяка форма има известно съдържание, което трябва да изучите и да опитате." („Беседи, обяснения и упътвания, 1919 г.", стр. 30, 31) За тези чертежи Борис Николов пише:
„Горницата беше като молитвена
стая
и като съсредоточие на Духа Господен.
Учителя създаде специална обстановка, за да могат да се молят и да съзерцават приятелите, когато се качват в тази стаичка. Учителя бе създал различа чертежи и фигури, които беше дал на художник да ги нарисува по Негови указания. Нарисувани бяха с цветни мастила. Всеки чертеж имаше своя символика и освен че означаваше нещо, но представляваше Скрижалите на Духа Господен. Тези фигури и чертежи бяха запазени дълго време и аз ги бях сложил в едни дълги, цилиндрични, специално приготвени за целта кутии, за да се запазят от влага и прах.
към текста >>
Ще направите разлика между светлината в тази
стая
и светлината, която ще видите те около живата картина.
(92 стр.) Живата Картина Сега ще ви покажа една жива картина. Ще гледате само от вратата, вътре не бива да влизате, защото изпаренията на телата ви ще нарушат трептенията на светлината й. Там ще влезете само със сърцето си, а не и с ума си.
Ще направите разлика между светлината в тази
стая
и светлината, която ще видите те около живата картина.
Светлината, която ще видите там, е фиксирана, няма никакво движение. Ние обичаме чистото и възвишеното. То е стремежът на душата. Ако запомните светлината, която ще видите, ще ви бъде помощ и подтик в живота. Ще влизате само по шест души и ще стоите по две минути.
към текста >>
В
стаята
, където е живата картина, ако влезе нечист човек, ще получи удар, а ако е чист, ще излезе подмладен.
Тази картина е свързана с четирите полета на космоса. Много тихо изказано: тази картина е свързана с Рая. Светлината на тази жива картина действува успокоително на душата, повдига човека. Тя пада по известни закони под разни ъгли. (92-93 стр.)
В
стаята
, където е живата картина, ако влезе нечист човек, ще получи удар, а ако е чист, ще излезе подмладен.
Здравите хора изпитват приятност от слънцето, а болните — получават удар. Противодействието на светлината произвежда слънчев удар. Онези хора, които не са готови за духовен живот, се ожесточават. А почне ли човек да живее в сянка, става като молец, като бухал. (96-97 стр.)
към текста >>
69.
1921_4 Спомени на Николай Дойнов
Горният имаше една
стая
, в която бяха наредени столове и малка катедра, за беседи при дъждовно време.
Застанал изправен като войник, аз просто съм заспал. По едно време отворих очи – беше започнало да се разсъмва – и видях пред мене Учителя. Той нищо не ми каза, усмихна ми се, но аз се засрамих от своето „акуратно" пазене и потънах от почуда, как съм могъл да заспя прав, без да се облегна някъде и без да падна. Второто особено преживяване беше влизането ми във вилата. Тя беше на два етажа.
Горният имаше една
стая
, в която бяха наредени столове и малка катедра, за беседи при дъждовно време.
При хубаво време беседите се държаха навън. Друга, по-малка стая беше определена като стая за молитви. Приятелите, дошли на събора, на малки групи отиваха там да се помолят. Отидох и аз. Върху половината на една от стените беше нарисувана картина с образа на Христа.
към текста >>
Друга, по-малка
стая
беше определена като
стая
за молитви.
Той нищо не ми каза, усмихна ми се, но аз се засрамих от своето „акуратно" пазене и потънах от почуда, как съм могъл да заспя прав, без да се облегна някъде и без да падна. Второто особено преживяване беше влизането ми във вилата. Тя беше на два етажа. Горният имаше една стая, в която бяха наредени столове и малка катедра, за беседи при дъждовно време. При хубаво време беседите се държаха навън.
Друга, по-малка
стая
беше определена като
стая
за молитви.
Приятелите, дошли на събора, на малки групи отиваха там да се помолят. Отидох и аз. Върху половината на една от стените беше нарисувана картина с образа на Христа. Специално образът на Христа ми направи много силно впечатление. Виждал съм много образи на Христа, рисувани от най-различни художницн, но такъв израз на Възвишеното и Неземното не бях виждал.
към текста >>
70.
1921_6 Спомени на Никола Гръблев
– Как нищо – каза тя – аз вчера към 11 часа отидох при Учителя да си взема сбогом и сестра Савка излезе от
стаята
на Учителя, и ми разказа следното: „Както четях стенограмата на беседата за корекции от Учителя, Той изведнъж каза: „Брат Гръблев е в голяма опасност!
Иларионови живееха на склона към „Картала", където вместо улици имаше стълби. С бързи крачки тръгнах по стълбището и като наближих тяхната къща, сестра Иларионова излезе на площадката, като втренчено гледаше към мен. – Какво щяло да стане вчера с тебе? – ме запита тя, щом отворих вратата. – Нищо – казах аз, без да отдавам значение на вчерашното произшествие.
– Как нищо – каза тя – аз вчера към 11 часа отидох при Учителя да си взема сбогом и сестра Савка излезе от
стаята
на Учителя, и ми разказа следното: „Както четях стенограмата на беседата за корекции от Учителя, Той изведнъж каза: „Брат Гръблев е в голяма опасност!
" и затвори очи за известно време. След няколко секунди ги отвори и каза: „Мина опасността". В тези две-три секунди аз можех да полетя заедно с коня в пропастта. За тези две-три секунди Учителя от София е взел управлението на коня, управлявал го е да върви по моста, да прелети над главата на жената, за да мине всичко благополучно. Когато сестра Иларионова ми съобщи това, аз останах поразен.
към текста >>
71.
1921_9 Спомени на Драга Михайлова
Взели една
стая
(бел.състав.
СПОМЕНИ НА ДРАГА МИХАЙЛОВА („Изгревът" на Бялото Братство", т.IV, София, 1995)
Взели една
стая
(бел.състав.
– в Търново те живеели на горния етаж в братската вила), нанесли се там, започнали да гледат на ръце и се обявили за големи ясновидци. Тогава от Търновското братство започнали да им носят храна, отделно от другите, за да могат да се уединяват и да имат повече време за съзерцание. А другите се хранели на обща маса и от време на време поглеждали нагоре, към младите светци, които били на горния етаж. Като научил това Учителя, забранил да им носят храна. Те упорствали и не искали да слизат долу, но на третия ден огладнели, слезнали долу и седнали на общата трапеза.
към текста >>
72.
1921_12 Из частен разговор на Учителя с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев
Когато дойде Христос, ще Му отстъпим
стаята
си, а на Неговите слуги ще им посочим тавана...
Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Страх ни е, когато има грях. Райна Стефанова под тяхно влияние е обсебена. Леглото си да не отстъпвате никому.
Когато дойде Христос, ще Му отстъпим
стаята
си, а на Неговите слуги ще им посочим тавана...
Аз никого не съм натоварил с никаква работа. Те са хванати. Аз имам да им чета молитва на тях. Ще им кажа как се служи на Бога... Трябва да работят на друго, ново място. Тук не се позволява.
към текста >>
73.
1922_1 1922 година
се поставя в молитвената
стая
големия цветен Пентаграм, на върха с Учителя.
Тази година беседите на събора са изцяло посветени на идеите за Школата: организиране на учебния процес, обособяване на класовете, първите опити в Школата, изисквания към ученика в Школата. Девети септември (22.IХ - нов стил) е обявен за Празник на труда и от него ден започват учебните занятия в Школата. Групите от провинцията трябва да минат курса, който е бил вече преподаден на софиянци. Всеки град си избира свой представител в София, който отговаря за изпращането на нужните бройки от поредната лекция. През 1922 год.
се поставя в молитвената
стая
големия цветен Пентаграм, на върха с Учителя.
Нарисуван е с маслени бои и с добавени нови символи от славянския художник, ученик на Учителя, Ф. Шлятер. Пентаграмът е изпратен в Търново от чужбина. Имал е голяма лечебна сила. Съборът продължава от 19 до 25 август. През 1922 г.
към текста >>
74.
1922_2 Спомени на Петър Камбуров
падна дебел сняг и аз трябваше да прекарам времето си сам в
стаята
.
И тази година, както и миналата, се извършиха всички подготвителни работи навреме. Пристигнаха братята и сестрите съборяни и на 19 август 1922 г. стана официално откриване на събора в читалище „Надежда", дето Учителя изнесе пред търновското гражданство и Братството беседата „Новият живот”. АРБАНАШКАТА КОМУНА През зимата на 1922 г.
падна дебел сняг и аз трябваше да прекарам времето си сам в
стаята
.
Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли, беше идеята за предстоящото образуване на братска комуна през есента на 1923 г. Мислих, кроих разни планове и дойдох до заключението, че ще ни са нужни пари, при това – повече пари. Откъде можехме да вземем тия пари? На първо време можехме да закупим ниви, коне и инвентар (плугове, семена, храна), после ще трябва да обзаведем жилище – братска къща от две стаи и кухня. А приятелите, които щяха да участват в комуната, бяха без един лев.
към текста >>
75.
1922_4 Спомени на Борис Николов
Не влизахме в тази
стая
.
Светлините на тези кандила бяха живи. Аз никога и никъде такива светлини не съм виждал. Това беше жив огън, който гореше и излизаше от кандилата. Това не бяха обикновени светлини, имаше нещо живо в тези светлини, в трепкането им, като че живи същества присъстваха в пламъка. Когато Учителя нареди обстановката и всичко бе чисто и по своите места, тогава нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви.
Не влизахме в тази
стая
.
А заставахме в съседната стая пред вратата и гледахме оттам в стаята, без да влизаме вътре. И тогава се правеше молитвата. От съседната стая, през вратата, всеки поглеждаше вътре как е наредено. Така 10 човека правят обща молитва. И всеки сам си каже своето желание през годината - какво иска да постигне, към какво се стреми и какво обича.
към текста >>
А заставахме в съседната
стая
пред вратата и гледахме оттам в
стаята
, без да влизаме вътре.
Аз никога и никъде такива светлини не съм виждал. Това беше жив огън, който гореше и излизаше от кандилата. Това не бяха обикновени светлини, имаше нещо живо в тези светлини, в трепкането им, като че живи същества присъстваха в пламъка. Когато Учителя нареди обстановката и всичко бе чисто и по своите места, тогава нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви. Не влизахме в тази стая.
А заставахме в съседната
стая
пред вратата и гледахме оттам в
стаята
, без да влизаме вътре.
И тогава се правеше молитвата. От съседната стая, през вратата, всеки поглеждаше вътре как е наредено. Така 10 човека правят обща молитва. И всеки сам си каже своето желание през годината - какво иска да постигне, към какво се стреми и какво обича. Всеки един, така в себе си, открие душата си като мълчалива изповед пред Бога.
към текста >>
От съседната
стая
, през вратата, всеки поглеждаше вътре как е наредено.
Това не бяха обикновени светлини, имаше нещо живо в тези светлини, в трепкането им, като че живи същества присъстваха в пламъка. Когато Учителя нареди обстановката и всичко бе чисто и по своите места, тогава нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви. Не влизахме в тази стая. А заставахме в съседната стая пред вратата и гледахме оттам в стаята, без да влизаме вътре. И тогава се правеше молитвата.
От съседната
стая
, през вратата, всеки поглеждаше вътре как е наредено.
Така 10 човека правят обща молитва. И всеки сам си каже своето желание през годината - какво иска да постигне, към какво се стреми и какво обича. Всеки един, така в себе си, открие душата си като мълчалива изповед пред Бога. И така, слизат групите от по 10 човека на двора. След това се качва друга група от 10 човека.
към текста >>
В тая
стая
имаше чертежи, които Учителя бе направил с цветни мастила, с цветни тушове.
Жалко, че тогава никой не се сети да напише имената върху картичките. Но все пак, това е материал за последователите... Действително в тази Горница имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство. На една от стените бе сложена цветна Пентаграма, а на върха й, вместо образа на Христа, художникът бе нарисувал образа на Учителя.
В тая
стая
имаше чертежи, които Учителя бе направил с цветни мастила, с цветни тушове.
Тези чертежи се пазеха досега в едни големи продълговати цилиндри, както са запазени и заснетите образи на групите от по 10 човека, пребивавали на обща молитва в Горницата, на събора в Търново.
към текста >>
76.
1922_5 Спомени на Михаил Иванов
В съседната, много по-малка по размери,
стая
бяха изложени различни символични предмети.
СПОМЕНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ ОТ ВАРНА Стените на заседателната зала бяха покрити с копринени платове с цветовете на спектъра, върху тях – табла и картини с различни геометрични фигури, оцветени пастелно.
В съседната, много по-малка по размери,
стая
бяха изложени различни символични предмети.
Поканените в тая стая трябваше да медитират по няколко минути. Атмосферата там беше изключително мистична. Съзерцавайки тези предмети и картини, се чувстваш пренесен в света на неописуема красота и се къпеш в чистотата, създадена от Учителя. С пристъпването на прага на стаята светлината заговаряше и създаваше ослепителен ефект.
към текста >>
Поканените в тая
стая
трябваше да медитират по няколко минути.
СПОМЕНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ ОТ ВАРНА Стените на заседателната зала бяха покрити с копринени платове с цветовете на спектъра, върху тях – табла и картини с различни геометрични фигури, оцветени пастелно. В съседната, много по-малка по размери, стая бяха изложени различни символични предмети.
Поканените в тая
стая
трябваше да медитират по няколко минути.
Атмосферата там беше изключително мистична. Съзерцавайки тези предмети и картини, се чувстваш пренесен в света на неописуема красота и се къпеш в чистотата, създадена от Учителя. С пристъпването на прага на стаята светлината заговаряше и създаваше ослепителен ефект.
към текста >>
С пристъпването на прага на
стаята
светлината заговаряше и създаваше ослепителен ефект.
Стените на заседателната зала бяха покрити с копринени платове с цветовете на спектъра, върху тях – табла и картини с различни геометрични фигури, оцветени пастелно. В съседната, много по-малка по размери, стая бяха изложени различни символични предмети. Поканените в тая стая трябваше да медитират по няколко минути. Атмосферата там беше изключително мистична. Съзерцавайки тези предмети и картини, се чувстваш пренесен в света на неописуема красота и се къпеш в чистотата, създадена от Учителя.
С пристъпването на прага на
стаята
светлината заговаряше и създаваше ослепителен ефект.
към текста >>
77.
1922_13 ПЕНТАГРАМЪТ
Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята
стая
, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в
стаята
.
Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. Пентаграма постоянно извира, излъчва се светлина, която със своите лъчи се разпространява. Защо? -- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте.
Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята
стая
, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в
стаята
.
Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17) Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си.
към текста >>
78.
1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми
През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената
стая
във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм.
Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325) ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ
През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената
стая
във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм.
Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена". Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/. Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г.
към текста >>
[Учителя] постави във вътрешната [молитвената]
стая
една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя.
се вселява в него и отваря школата. Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288)
[Учителя] постави във вътрешната [молитвената]
стая
една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя.
Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена. Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив. (15, 233)
към текста >>
Те са поискали да отворят молитвената
стая
в Горницата.
Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив. (15, 233) Павлина Даскалова разказва: Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията.
Те са поискали да отворят молитвената
стая
в Горницата.
Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството. Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна. Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението.
към текста >>
Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в
стаята
на Учителя и никога повече не е била изнасяна.
Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството.
Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в
стаята
на Учителя и никога повече не е била изнасяна.
Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете. Като дете съм играла във вилата, в която са ставали съборите. В Горницата брат Стамат ни беше показал, както той я нарече, „рамката" на цветния Пентаграм.
към текста >>
79.
1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него
Ако в
стая
, където има Пентаграм се говори лошо, действа лошо, мисли се лошо, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния -положително и отрицателно. (12)
Като видя, че с нея не могат да работят, Той забрани да се раздава. (15, 218) Един брат в Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила, а на перилата направи Пентаграма с върха надолу. Този брат напусна Братство и след време всичко загуби. (12) Ако [Пентаграма] срещне противодействие, обратна сила — става катастрофа.
Ако в
стая
, където има Пентаграм се говори лошо, действа лошо, мисли се лошо, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния -положително и отрицателно. (12)
Като ученици бъдете готови да изправяте грешките си сами. Обидиш някой. Иди при него да се извиниш. -- Не искам. -- Щом не искаш доброволно, ще дойдат неорганизираните сили на природата и ще се справят с тебе по закона на петоъгълника, но обърнат с върха надолу.
към текста >>
Който има Пентаграма трябва да я сложи в рамка и стъкло и не в коя да е
стая
, а там, където идват рядко чужди хора и където той се моли.
Този образ да бъде постоянно в ума ви. (7, 288) Ако човек съзнава каква сила има Пентаграма, каква светлина излъчва, тя може да му служи като мощно оръжие. Всяко място където има Пентаграма е оградено, излизат силни вибрации. Това място се огражда от лоши влияния, нисши същества не могат да припарят там. (12)
Който има Пентаграма трябва да я сложи в рамка и стъкло и не в коя да е
стая
, а там, където идват рядко чужди хора и където той се моли.
В тази стая не бива да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентаграма. (12) Когато човек е в опасност да си представя, че държи Пентаграмата за [двата] върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата ръка хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В иметото на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори благоугодно пред Неговите очи! " (12) Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, тогава, ако иска, може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа".
към текста >>
В тази
стая
не бива да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентаграма. (12)
(7, 288) Ако човек съзнава каква сила има Пентаграма, каква светлина излъчва, тя може да му служи като мощно оръжие. Всяко място където има Пентаграма е оградено, излизат силни вибрации. Това място се огражда от лоши влияния, нисши същества не могат да припарят там. (12) Който има Пентаграма трябва да я сложи в рамка и стъкло и не в коя да е стая, а там, където идват рядко чужди хора и където той се моли.
В тази
стая
не бива да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентаграма. (12)
Когато човек е в опасност да си представя, че държи Пентаграмата за [двата] върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата ръка хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В иметото на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори благоугодно пред Неговите очи! " (12) Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, тогава, ако иска, може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представи, че около този кръг има още два.
към текста >>
80.
1922_22 Молитви и формули
„Сега, често, като стоя в
стаята
си, ето какви мисли приемам от вас за наряда, който ви дадох в събора, и съм решил да ви не давам вече такъв дълъг наряд.
Ще се радвате тази година, че една песен се роди пред всинца ви; отчасти само, всичката не се е родила още. Утрешният ден е ден на Любовта, дано се роди и другата част на песента! (324-325 стр.) („Благославяй, душе моя, Господа" се дава в следсъборните беседи в Търново" - бел. състав.) След събора, пред Общия окултен клас, Учителя казва по повод на дадения на събора наряд:
„Сега, често, като стоя в
стаята
си, ето какви мисли приемам от вас за наряда, който ви дадох в събора, и съм решил да ви не давам вече такъв дълъг наряд.
Един ми казва: „Що ми трябваше всяка сутрин да ставам „бъръ-бъръ-бъръ..." то е попщина, то наряд ли е? Веднъж, дваж, не искам вече." Друг казва: „Много дълъг." Трети: "Ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трябва и да го пееш." Четвърти: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли? Ами че нали трябва да бъда свободен аз, какво ще си турям юлар, че да ме водят? " Един ден: „мър-мър-мър" - разгневих се. Погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си." Казвам: още какво ще кажеш?
към текста >>
81.
1923_3 Спомени на Петър Камбуров
Нека ме убие градушката, но аз няма да се прибера в
стаята
, докато не престане!
През пролетта на 1923 г. аз пак посях дини и се стараех да бъда буден, да не би да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре — и лозята, и бостана. Но пак към 20 юни, тъкмо по обед, когато се прибирах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: „Ето пак иска да се повтори миналогодишният случай." Преди да вляза в колибата се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, и викнах с всички сили: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят!
Нека ме убие градушката, но аз няма да се прибера в
стаята
, докато не престане!
Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо. Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята, цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение. Когато Учителя дойде в началото на август, аз му разказах подробно случая.
към текста >>
Едва тогава се прибрах в
стаята
, цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение.
Помислих си: „Ето пак иска да се повтори миналогодишният случай." Преди да вляза в колибата се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, и викнах с всички сили: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо. Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда.
Едва тогава се прибрах в
стаята
, цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение.
Когато Учителя дойде в началото на август, аз му разказах подробно случая. „Това случайно ли стана, Учителю, или поради моята силна молитва? " Учителя каза: „Рекох, имал си една реална опитност."
към текста >>
82.
1925_2 Спомени на Гена Папазова
Въпрос: „Сестра Гена, какво представляваше горницата на вилата, вътрешната
стая
— „Светая светих"?
Бях много щастлива, че имам тази възможност. На събора многобройните гости пристъпваха с благоговение по зелената морава. Всички отивахме на събора с трепет. Учителя казваше: „Като си замина, ще се разпилеете, за да светите навсякъде! "
Въпрос: „Сестра Гена, какво представляваше горницата на вилата, вътрешната
стая
— „Светая светих"?
" Отговор: Там влизахме по един или на групи за молитва. На изток цялата стена беше заета от една картина - Пентаграм, с блажни бои, от известен руски художник. Отстрани имаше и други картини - един антиминс и други. Братята и сестрите влизаха да благодарят за това, което са научили и получили на събора.
към текста >>
83.
1925_10 Спомени на Елена Иларионова
Пред офицера се разкрила духовната мистична обстановка на
стаята
, подредена с изтънчен вкус, осветена от седем кандила, които денонощно горяха.
Повикал брат Ватев, който щеше да нощува в колибата, и го предупредил: „Като дойдат, не се противи, отвори им навсякъде да влязат." Братът не разбрал кои ще идват и защо така му говори Учителя, но след няколко минути видял, че войска обгражда колибата. В двора влязъл офицер с няколко войника и попитал: „Къде е Дънов? " Братът нищо не отговорил, а Учителя стоял на мястото си. Офицерът грубо поискал да види тайната стаичка, за която поповете били разгласили, че там се вършат безобразни работи. Братята Ватев и Ковачев отворили „Светая светих", в която влизахме със свещен трепет само за молитва.
Пред офицера се разкрила духовната мистична обстановка на
стаята
, подредена с изтънчен вкус, осветена от седем кандила, които денонощно горяха.
Пред него сякаш засияла голяма, величествена картина с образа на Бога. При тази гледка офицерът се почувствал недостоен да прекрачи прага. Надникнал от вратата, навел глава и си излязъл. Приближил беседката, изправил се пред Учителя и го попитал: – Ти кой си?
към текста >>
84.
1925_14 Спомени на великотърновски граждани за .Учителя
Той му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя си
стая
в твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти.
Атанас Добревски имал и други опитности с Учителя. Веднъж заболял от хълцане и не можел да каже дума, без да изхълца. Не можел да пледира в съда. Събрали се на консулт търновски лекари, но не могли да му помогнат. Братът писал на Учителя и му обяснил случая.
Той му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя си
стая
в твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти.
Ще вземеш тази чаша и в едната преградка ще сложиш вода за пиене, а в другата - лимонов сок, или, ако нямаш лимон - лимонтузу. Ще ги пиеш така, че да се смесват в гърлото ти. Добревски не знаел, че имало такава чаша, и още по-малко, че била от дядо му, но я намерил. Направил всичко по предписанието и хълцането му веднага престанало. Отишъл след това при лекарите да видят, че е вече здрав, а те се учудили и го попитали, как е станало това.
към текста >>
85.
1925_15 Спомени за търновските събори
Учителя влиза и застава сред
стаята
строг, поглежда сестрата и казва: „Можеш ли да станеш?
Изчерпването е толкова силно, че не може даже да говори. В един момент, когато й е най-тежко и си мисли какво да прави, чува в себе си глас, който й казва: „Е, пък умри, умри". Тя чувства, че при туй положение, в което се намира, друго не й остава, освен да умре. В това време на прозорчето на стаичката й се показва Учителя и я запитва: „Какво ти е? " А сестрата не може да отговори, толкова е отпаднала, едва прошепва: „Много съм зле, Учителю." А пък гласът в нея все повтаря: „Е, пък умри, умри".
Учителя влиза и застава сред
стаята
строг, поглежда сестрата и казва: „Можеш ли да станеш?
" Сестрата не може да мръдне, мисли, че умира. Учителя пак повтаря: „Можеш ли да станеш? " След това й дава една формула: „Като станете, ще казвате тази формула: "Аз съм мобилизирана, аз имам работа, аз трябва да живея, за да свърша работата си." Учителя си тръгва, на вратата се поспира, поглежда строго сестрата и си отива. Сестрата си казва: „Ще опитам да стана." Сяда на леглото, спуска краката си. В тоя момент почувства, че нещо тежко, като желязна маска, пада от лицето й, че нещо се отделя от тялото й.
към текста >>
86.
1926_5 Спомени на Надежда Иларионова
Учителя имаше
стая
в нашия дом – югоизточната – и винаги, когато дойдеше в Търново, спеше у нас.
СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА В. Търново, ул. „Зеленка" 28 От 1911 г.
Учителя имаше
стая
в нашия дом – югоизточната – и винаги, когато дойдеше в Търново, спеше у нас.
Във време на съборите сутрин всички ставаха рано и отиваха на вилата, където те се провеждаха. Докато беше у нас Учителя, у дома идваха много хора, най-вече търновци, за да получат съвет, да си изкажат мъките, болките. Един ден Учителя изпращаше гостите, а аз бях застанала между тях и си мислех: „Кога и аз ще стана голяма, за да мога и аз да разговарям с Учителя?! " Тогава Той се обърна към мене и каза: „Тя мисли, кога ще стане голяма." Аз се чудех, как е разбрал той какво мислех. Разбрах, че чете мислите и всичко знае.
към текста >>
87.
1926_6 Спомени на Павлина Даскалова
Вероятно в този момент пак се е молела, когато й се явява Учителя в плът и й казва: „Сестра, не се тревожете, всичко е за Слава Божия." Тя дойде при мене в другата
стая
с грейнало лице, което просто светеше.
Всяка вечер молитвите ставаха у нас, обаче ние, децата, често се смеехме отзад, затова ни изпъждаха навън, да не пречим. След 9.09.1944 г., въпреки изказаните от Учителя в беседите мисли за болшевизма, никой не можеше да си представи на какви психични мъки ще бъде подложено Братството. Един ден мама переше. Няколко дена преди това тя се молеше на Учителя, да помогне на брат Любомир Лулчев да не го осъдят на смърт. Мама беше ходила няколко пъти при него да помага на комунисти.
Вероятно в този момент пак се е молела, когато й се явява Учителя в плът и й казва: „Сестра, не се тревожете, всичко е за Слава Божия." Тя дойде при мене в другата
стая
с грейнало лице, което просто светеше.
Каза ми: „Яви ми се Учителя в плът" – и разказа какво й се е случило. В съборната вила, която беше в съседство с нашия дом (имахме къща и два декара овощна градина), всяка сряда и неделя правехме събрания. Помня, че през 1946 и 1947 г. извикахме приятелите от цяла България на среща в Търново. Аз бях впечатлена от приятелите от Русе и Габрово.
към текста >>
88.
1926_10 Архивни снимки
Източната част със стълбището за Горницата, където е бил салонът и молитваната
стая
.
а) Всяка заран Учителят е влизал през нея – спял е в Иларионови. б) На мостчето Учителят е застанал, когата е спрял бурята. в) Вратата е била охранявана по време на съборите. Югозападната част – вижда се част от щерната зад вилата. От дъното е започвала и северната врата:
Източната част със стълбището за Горницата, където е бил салонът и молитваната
стая
.
Ученички на Учителя Парашкева Бойнова Перьова с дъщеря си Пенка, по мъж Тотева: Венета Дивитакова (седналата) сестра на ген. Соларов: Семейство Щилиянови Цветана Щилиянова:
към текста >>
89.
013. Възрожденска дейност в с. Хадърджа
Турската администрация посочвала за чорбаджия на селото най-заможния и популярен стопанин, който се задължавал да задели в своя дом една одая (
стая
), където могат да отдъхнат и нощуват преминаващите през селото лица.
Николаевка, дядо Георги почива и семейството се възглавява от сина му Атанас. Неговата подчертана общи-телност и отзивчивостта му към страдащите, природната му интелигентност и солидното образование го изтъкват като безспорен заместник на баща му не само в семейството, но и в селото. Той бива избран за мухтар и скоро придобива почетното звание чорбаджи. Прозвището чорбаджи в съзнанието на българския народ днес извиква негативни асоциации, тъй като много от чорбаджиите-българи от предосвобожденския ни период са помрачавали с делата си това почетно звание. По своето обществено предназначение чорбаджията бил длъжен да посрещне, да нахрани и даде подслон на минаващите през селото пътници, които поради липса на хан и гостилница е нямало къде да отседнат и се нахранят.
Турската администрация посочвала за чорбаджия на селото най-заможния и популярен стопанин, който се задължавал да задели в своя дом една одая (
стая
), където могат да отдъхнат и нощуват преминаващите през селото лица.
Пътниците получавали паница бобена чорбица, която денонощно вряла на оджака. По тази причина всички преминаващи през селището пътници търсели чорбаджията. Гостоприемството, оказвано от хазаина, се смятало като почетно задължение и било безплатно. Деформирането на чорбаджийството в съзнанието на българина се е получило поради това, че една част от тези чорбаджии, приемайки като свои гости преминаващите през селото турски управници, бирници, заптиета (полицаи) и др., са се сприятелявали с тях. В желанието си да получат някакви материални изгоди, тези чорбаджии често са се превръщали в послушни оръдия на османските управници и са ставали предатели на родните си братя-българи.(III)
към текста >>
90.
016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза
Той разпорежда да бъде разтребен, замазан и приспособен за учебна
стая
килерът на къщата му, където са държали разни дреболии и непотребни вещи.
016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза Атанас Чорбаджи завежда младия Константин в селото си, като го пазарява за 500 гроша годишно възнаграждение и храна. Двамата се запретват да търсят училищно помещение. Находчивият Атанас Чорбаджи и на това намира леснината.
Той разпорежда да бъде разтребен, замазан и приспособен за учебна
стая
килерът на къщата му, където са държали разни дреболии и непотребни вещи.
При трудни условия за работа младият Константин започва своето просветно дело, като на първо време набира за свои ученици 10-15 деца от селото. По този начин през 1847 г. Константин А. Дъновски става първият български учител не само в с. Хадърджа, но и в цялата Варненска кааза.
към текста >>
91.
030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски
варненският гръцки митрополит пише: “... Десет дни преди пристигането ми тук превърнаха една
стая
на своето училище в параклис, в който свещ.
Оригиналите на тези доклади, съставляващи кореспонденцията от 142 листа в размер 40/25 см. се съхраняват в архива на Варненския археологически музей под сигнатура ССІ ХХХVІ. По-долу ще направим само няколко извадки от тези доклади, за да характеризираме как варненският гръцки владика Йоаким преценява дейността на отец Константин. Тук трябва да имаме предвид, че преценката се дава от човек, който се мъчи да оклевети дейността на българския възрожденец свещеник Константин Дъновски. В доклада си от 13 април 1865 г.
варненският гръцки митрополит пише: “... Десет дни преди пристигането ми тук превърнаха една
стая
на своето училище в параклис, в който свещ.
Костандий (навред в тези доклади свещеник Константин Дъновски се именува като свещеник Костандий) от едно село, по произход българин, поменува в литургията името на Илариона”.21 В доклад от 7 ноември 1866 г. същият владика пише: ”Свещеникът Костандий, за когото преди една година писах на църквата, е вече глава на тукашните и околните българи.”21 В друг доклад от 28 февруари 1867 г. митрополит Йоаким пише: “Главно от преди години, а систематически от пристигането ми тук, тукашните многобройни първенци и братя в Христа българи, заедно с един свещеник на име Костандий съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети икони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и те в църквата си се събират на редовен съвет под председателството на казания свещеник, с когото разглеждат всички работи на бълга-рите – духовни и други... От около 90 села, канонически подчинени на Варненската (гръцка) епархия, едва около десет, обитавани чисто от гърци, признават светата (гръцка) митрополия, а останалите не ¢ се подчиняват, при това много от тях вършат това против волята си.
към текста >>
92.
031. Период след Освобождението
Във Варна той се настанява да живее в една малка
стая
към свещоливницата до сградата на храма “Св. Богородица”.
През 1898 г. там го заварва неговото пенсиониране, където остава да живее до към началото на 1901 г. Тясно свързан с миналото на Варна, той се завръща отново в този скъп за спомените му град. Междувременно почива неговата съпруга Добра. Останал самотен, той превръща живота си в единочество, за какъвто живот си е мечтаел от младини.
Във Варна той се настанява да живее в една малка
стая
към свещоливницата до сградата на храма “Св. Богородица”.
Сега той е пак в непосредствена близост до мястото, където преди повече от половин век се бе включил в църковното свещенослужение, от което черпи сили и вдъхновение. През последните години от живота си той решава да се уедини напълно от света, като се премества да живее в една малка таванска стаичка на варненския храм “Св. Арахангел Михаил”, където през 1865 г. пръв бе отслужил на старобългарски език църковна литургия. Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир.
към текста >>
93.
УЧИТЕЛЯТ
След това я нати- кал в
стаята
на годежарите.
Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия.
След това я нати- кал в
стаята
на годежарите.
Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче. А това било стаята, където малкият Петър си учил уроците. Тя се хвърлила на кревата и започнала да ридае. Петър я запитал: "Како, защо плачеш? " Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големите хора.
към текста >>
Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга
стая
, за да се наплаче.
Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия. След това я нати- кал в стаята на годежарите.
Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга
стая
, за да се наплаче.
А това било стаята, където малкият Петър си учил уроците. Тя се хвърлила на кревата и започнала да ридае. Петър я запитал: "Како, защо плачеш? " Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големите хора. Дошло време пак да иде при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, избърсала сълзите и се запътила към другата стая.
към текста >>
А това било
стаята
, където малкият Петър си учил уроците.
Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия. След това я нати- кал в стаята на годежарите. Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче.
А това било
стаята
, където малкият Петър си учил уроците.
Тя се хвърлила на кревата и започнала да ридае. Петър я запитал: "Како, защо плачеш? " Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големите хора. Дошло време пак да иде при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, избърсала сълзите и се запътила към другата стая. Между двете стаи имало малко килерче, което ги съединявало.
към текста >>
Дошло време пак да иде при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, избърсала сълзите и се запътила към другата
стая
.
Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче. А това било стаята, където малкият Петър си учил уроците. Тя се хвърлила на кревата и започнала да ридае. Петър я запитал: "Како, защо плачеш? " Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големите хора.
Дошло време пак да иде при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, избърсала сълзите и се запътила към другата
стая
.
Между двете стаи имало малко килерче, което ги съединявало. Отгоре на тавана му били накачени много сплитове царевица. Като преминавала Мария, една плетеница от царевицата се скъсала и паднала зад гърба й. Тя извикала от уплаха и като видяла каква е работата, започнала да събира бързо царевиците, а през това време на прага се показал малкият Петър и казал: "Како, не се плаши и не се тревожи. Така както се разтури и скъса тоя сплит царевица, така ще се разтури и оная работа, дето я гласят в другата стая".
към текста >>
Така както се разтури и скъса тоя сплит царевица, така ще се разтури и оная работа, дето я гласят в другата
стая
".
Дошло време пак да иде при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, избърсала сълзите и се запътила към другата стая. Между двете стаи имало малко килерче, което ги съединявало. Отгоре на тавана му били накачени много сплитове царевица. Като преминавала Мария, една плетеница от царевицата се скъсала и паднала зад гърба й. Тя извикала от уплаха и като видяла каква е работата, започнала да събира бързо царевиците, а през това време на прага се показал малкият Петър и казал: "Како, не се плаши и не се тревожи.
Така както се разтури и скъса тоя сплит царевица, така ще се разтури и оная работа, дето я гласят в другата
стая
".
Тя не обърнала внимание на приказките му. Влязла в стаята и пред всички й било съобщено, че вече е сгодена за богаташкия син. Но, на следващия ден тя получила вест, че момъкът, комуто се била врекла да се сгодят, е пристигнал от Румъния, където бил известно време по търговия. Тя също му изпратила вест и вечерта избягала с него. Пристанала му.
към текста >>
Влязла в
стаята
и пред всички й било съобщено, че вече е сгодена за богаташкия син.
Отгоре на тавана му били накачени много сплитове царевица. Като преминавала Мария, една плетеница от царевицата се скъсала и паднала зад гърба й. Тя извикала от уплаха и като видяла каква е работата, започнала да събира бързо царевиците, а през това време на прага се показал малкият Петър и казал: "Како, не се плаши и не се тревожи. Така както се разтури и скъса тоя сплит царевица, така ще се разтури и оная работа, дето я гласят в другата стая". Тя не обърнала внимание на приказките му.
Влязла в
стаята
и пред всички й било съобщено, че вече е сгодена за богаташкия син.
Но, на следващия ден тя получила вест, че момъкът, комуто се била врекла да се сгодят, е пристигнал от Румъния, където бил известно време по търговия. Тя също му изпратила вест и вечерта избягала с него. Пристанала му. Така пророчеството на малкия Петър, изречено след разкъсването на сплитовете от царевица, се сбъднало. Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, както и с ясновидски и пророчески дарби.
към текста >>
Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: "Един пролетен ден дойде директорът в учителската
стая
с един млад господин.
Френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява. Като се каже: "Г-н Дънов държи беседа на еди си каква тема", и читалищните салони се пълнят с публика. Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиро- мантия, засяга въпроси за живота на човека.
Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: "Един пролетен ден дойде директорът в учителската
стая
с един млад господин.
Представи ни го - г-н Петър Дънов, френолог, който изучава и проверява своите знания и иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие. Извикахме ученици, способни и посредствени. Г-н Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да говори: "Този ученик има математически способности". Ние веднага побързахме да извадим своите тефтерчета, да видим реално ли е това.
към текста >>
Където го сложи в
стаята
си, да има хармоничен живот.
Въпросът за Пентаграма е много сложен, сериозен и много опасен за онези, които не са запознати с него. Има правила за работа с Пентаграма. Без знание не може да се работи с него. Който има Пентаграм, трябва да спазва няколко условия: 1. Да бъде чист човек. 2.
Където го сложи в
стаята
си, да има хармоничен живот.
Явяват ли се някакви противоречия, дрязки, мъчнотии - това нещо обръща силите на Пентаграма срещу самия човек в стаята и може да го постигнат много нещастия след това. Затова е много отговорно да сложиш в дома си Пентаграм. Това нещо Учителят го изтъкваше още при самото даване на Пентаграма. Да се говори лошо или да сме изпълнени с отрицателни мисли там, където има Пентаграм, това би означавало да предизвикаме разрушителни действия от страна на Пентаграма, защото в такъв случай се смесват две начала: положителното и отрицателното. Когато човек се намира пред Пентаграма в размишление и концентрация, би могъл да си представи три изречения.
към текста >>
Явяват ли се някакви противоречия, дрязки, мъчнотии - това нещо обръща силите на Пентаграма срещу самия човек в
стаята
и може да го постигнат много нещастия след това.
Има правила за работа с Пентаграма. Без знание не може да се работи с него. Който има Пентаграм, трябва да спазва няколко условия: 1. Да бъде чист човек. 2. Където го сложи в стаята си, да има хармоничен живот.
Явяват ли се някакви противоречия, дрязки, мъчнотии - това нещо обръща силите на Пентаграма срещу самия човек в
стаята
и може да го постигнат много нещастия след това.
Затова е много отговорно да сложиш в дома си Пентаграм. Това нещо Учителят го изтъкваше още при самото даване на Пентаграма. Да се говори лошо или да сме изпълнени с отрицателни мисли там, където има Пентаграм, това би означавало да предизвикаме разрушителни действия от страна на Пентаграма, защото в такъв случай се смесват две начала: положителното и отрицателното. Когато човек се намира пред Пентаграма в размишление и концентрация, би могъл да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е вече споменато "В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа".
към текста >>
94.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ
Трапезарията е сутеренна
стая
и се слиза в нея по пет стъпала.
Семейството, което поканило Учителя да живее при тях, е сестра и брат Гумнерови. Те нямат деца. Сестра Евангелина Гумнерова казва на съпруга си Петко: "Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен, добър човек. Искаш ли да го поканим да живее при нас в трапезарията? " Братът се съгласява.
Трапезарията е сутеренна
стая
и се слиза в нея по пет стъпала.
Поканват Учителя и Той приема. След като се пренесъл да живее у тях, Учителят моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите. Тя казва: "Ти си беден човек, аз ще те пера". Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната стая, а в другата имали квартирант. Квартирантът напуска къщата.
към текста >>
Къщата на Гумнерови, освен сутеренната
стая
, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната
стая
, а в другата имали квартирант.
" Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала. Поканват Учителя и Той приема. След като се пренесъл да живее у тях, Учителят моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите. Тя казва: "Ти си беден човек, аз ще те пера".
Къщата на Гумнерови, освен сутеренната
стая
, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната
стая
, а в другата имали квартирант.
Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая. Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме. Между двете стаи имаше трета стая, свързана с другите две стаи с две антрета. Беше малка стая, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите.
към текста >>
Като се освобождава
стаята
, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната
стая
.
Поканват Учителя и Той приема. След като се пренесъл да живее у тях, Учителят моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите. Тя казва: "Ти си беден човек, аз ще те пера". Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната стая, а в другата имали квартирант. Квартирантът напуска къщата.
Като се освобождава
стаята
, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната
стая
.
Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме. Между двете стаи имаше трета стая, свързана с другите две стаи с две антрета. Беше малка стая, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите. Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече Го опознали.
към текста >>
Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната
стая
на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме.
След като се пренесъл да живее у тях, Учителят моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите. Тя казва: "Ти си беден човек, аз ще те пера". Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната стая, а в другата имали квартирант. Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая.
Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната
стая
на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме.
Между двете стаи имаше трета стая, свързана с другите две стаи с две антрета. Беше малка стая, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите. Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече Го опознали. Виждат Неговите възможности, прояви и поведение.
към текста >>
Между двете стаи имаше трета
стая
, свързана с другите две стаи с две антрета.
Тя казва: "Ти си беден човек, аз ще те пера". Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната стая, а в другата имали квартирант. Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая. Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме.
Между двете стаи имаше трета
стая
, свързана с другите две стаи с две антрета.
Беше малка стая, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите. Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече Го опознали. Виждат Неговите възможности, прояви и поведение. Случва се някой от техните близки да заболее.
към текста >>
Беше малка
стая
, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите.
Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната стая, а в другата имали квартирант. Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая. Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме. Между двете стаи имаше трета стая, свързана с другите две стаи с две антрета.
Беше малка
стая
, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите.
Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече Го опознали. Виждат Неговите възможности, прояви и поведение. Случва се някой от техните близки да заболее. Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява.
към текста >>
Веднъж казах на Учителя: "Учителю, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата
стая
.
Неговата скромност и Неговото умение да се задоволява с най-малкото, Го правеха величествен. Когато слизаше долу, си вземаше вода. Като Го видят, все някой ще се втурне да Му вземе стомничката и да Му донесе вода. Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? "
Веднъж казах на Учителя: "Учителю, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата
стая
.
Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива, защото се измъчихте! " И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят.
към текста >>
" И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в
стаята
на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа.
Като Го видят, все някой ще се втурне да Му вземе стомничката и да Му донесе вода. Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? " Веднъж казах на Учителя: "Учителю, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая. Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива, защото се измъчихте!
" И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в
стаята
на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа.
Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нещо". Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, из- вънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение.
към текста >>
Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше
стаята
на Учителя).
Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? " Веднъж казах на Учителя: "Учителю, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая. Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива, защото се измъчихте! " И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа.
Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше
стаята
на Учителя).
Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нещо". Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, из- вънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение. Той се приспособяваше към всички и с най-малкото се задоволяваше.
към текста >>
95.
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Той постави във вътрешната
стая
една голяма картина на Пентаграма, нарисувана с маслени бои от художник, по указание на Учителя.
Тези данни ги научих от сестра Иларионова, близка на дъщерята на Боковски, разправяни й лично от нея. Съборите в Търново ставаха в това лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше Горница. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм.
Той постави във вътрешната
стая
една голяма картина на Пентаграма, нарисувана с маслени бои от художник, по указание на Учителя.
Това бе една цветна картина, заемаща цялата източна стена на олтара. На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс". Имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила и тушове. Имаше сребърен светилник със седем светила - "Седемте Духове"; три сребърни кандила - "проявленията на Бога, Пресветая Троица"; чаши, наредени във формата на буквата X - "Христос"; стол отдясно - "Царството Божие"; пет копринени ленти: розова - "Божията Любов", жълта - "Божествената воля", синя - "Божествения Дух", портокалена - "физическия човек" и зелена - "сегашното развитие на човека". Действително, в Горницата имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие.
към текста >>
Не влизахме вътре, а заставахме в съседната
стая
и от вратата гледахме в Горницата.
Имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила и тушове. Имаше сребърен светилник със седем светила - "Седемте Духове"; три сребърни кандила - "проявленията на Бога, Пресветая Троица"; чаши, наредени във формата на буквата X - "Христос"; стол отдясно - "Царството Божие"; пет копринени ленти: розова - "Божията Любов", жълта - "Божествената воля", синя - "Божествения Дух", портокалена - "физическия човек" и зелена - "сегашното развитие на човека". Действително, в Горницата имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство. Учителят нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви.
Не влизахме вътре, а заставахме в съседната
стая
и от вратата гледахме в Горницата.
Така 10 човека правят обща молитва и всеки си казва своето желание през годината - какво иска да постигне, към какво се стреми. Всеки един открива душата си като мълчалива изповед пред Бога. Слиза групата от 10 човека на двора, след което се качва следващата група. А тези, които са слезли, се нареждат пред един фотограф, който ги заснема. Има към 20 такива запазени снимки.
към текста >>
96.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
Дойдат приятели, насядат в
стаята
и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват.
Не изгубих нищо. Но другите около мен го изхвърлиха на боклука. Защо и как стана това - ще го разкажа, когато му дойде времето и мястото. Борис Николов След като се засели Учителят при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи.
Дойдат приятели, насядат в
стаята
и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват.
Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място. Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора. Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя. Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин. Това се разнесе като вест из целия град.
към текста >>
Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в
стаята
отиваха и слушаха под прозореца в двора.
Защо и как стана това - ще го разкажа, когато му дойде времето и мястото. Борис Николов След като се засели Учителят при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи. Дойдат приятели, насядат в стаята и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват. Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място.
Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в
стаята
отиваха и слушаха под прозореца в двора.
Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя. Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин. Това се разнесе като вест из целия град. Също така и хора от провинцията, които търсеха Учителя, намираха Го там. Те научиха за събранията, идваха и броят на посетителите се увеличи толкова много, че даже и дворът се напълни и препълни.
към текста >>
Той не правеше контакт с нас преди беседите, стоеше си в
стаята
горе.
Когато отидох на беседа, първото нещо, което на мен ми направи впечатление, бе лицето на Учителя. Той застана на катедрата и аз видях едно дълбоко съсредоточено лице в себе си. Аз не бях виждала друго същество такова и това остави отпечатък в съзнанието ми. Много силно впечатление ми направи. След това, аз Го виждах много пъти така, когато идваше на беседи.
Той не правеше контакт с нас преди беседите, стоеше си в
стаята
горе.
Той се подготвяше за беседа, защото Той не четеше нищо - само говореше. И стоеше горе, сигурно за връзката, която имаше да направи, за да може така да тече Словото у Него. И след беседа Учителят беше вече друг. След беседа Той имаше едно радостно лице, едно лице, от което блика светлина ведро, една усмивка към всички, една благост излизаше от Него, едно разположение. След беседата Той бе готов като че ли още две беседи да изговори и затова на поляната след гимнастика ни говори, говори.
към текста >>
Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от
стаята
на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил Учителят.
Опитахме се с Паша да поработим заедно. Аз предварително преглеждах беседата и Паша в определени дни я водеха при мене, аз четях с много малки промени, направени от мен, като Катя Грива следеше ръкописа и казваше къде нещо не е съгласна с оригинала. Паша се произнасяше как да бъде. Елена Андреева Стенограф на "Изгрева" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на Учителя, така и всички частни разговори на приятелите с него - както на "Изгрева", така и на различни екскурзии, където сме ходили.
Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от
стаята
на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил Учителят.
Така приятелите му разказваха интересни случки, които той записваше. Брат Боян дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на доброто". Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат Учителя, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета. Приятелите в провинцията ги получаваха, но бяха затруднени да ги изплащат навреме. Изобщо продажбата не вървеше.
към текста >>
Почуках и влезнах в
стаята
.
Само онзи, който работи в името на една идея и се жертва за нея има помощта на Небето. Борис Николов УЧИТЕЛЯТ ЗА СЛОВОТО Спомени на ученици Една сутрин се изкачвам по стълбата, която води към Горницата на Учителя.
Почуках и влезнах в
стаята
.
Там беше и Теофана Савова. Държах в ръката си томчето "Пътят на ученика", а това бяха съборни беседи от 1927 година. Казвам: "Учителю, много хубави неща има тук". Той ме изглежда отгоре до долу. "Тези неща ще се разберат в бъдеще." - "Вярно е, Учителю, аз бях ги чела по-рано, но сега мисля, че ги разбирам по-добре." - "Рекох, ще ги разберат хората в бъдеще, след 1000 години". Занемях.
към текста >>
97.
ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА
Учителят още горе в
стаята
си чувстваше каква е атмосферата в класа.
Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше по естествено предразположение. Учителят споменаваше, че може някога Той да подреди учениците в клас, кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй както седяхме един до друг, не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкия клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия клас самата среда бе погълнала от свои задачи на личния живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа, както в Младежкия клас. Но и в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа.
Учителят още горе в
стаята
си чувстваше каква е атмосферата в класа.
Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение. Беше усмихнат и сияещ. Присъствието Му създаваше хармония и светъл мир. Борис Николов Откриване на Общия Окултен клас
към текста >>
98.
СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'
Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази
стая
и да се сложи едно легло".
" Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: "Хубаво! " Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците. През събора в стаичката държахме хранителни продукти. След събора в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на Изгрева.
Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази
стая
и да се сложи едно легло".
Това бе сторено. Сутрин Учителят от града идваше на Изгрева и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, отиваше да си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса, есента нареди да се постави печка и остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г.
към текста >>
Като разбрахме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред
стаята
, за да не духа.
Учителят повечето време преспиваше тук. Беседи изнасяше на улица "Оборище" 14, където бе построен братският салон. Понякога отиваше в стария си дом на ул. "Опълченска" 66 и преспиваше там. Стаичката беше много скромна.
Като разбрахме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред
стаята
, за да не духа.
Учителят като влезе, да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа. Работих цял ден, а вечерта стана много студено. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: "Как върви работата?
към текста >>
бе построен салонът, тази
стая
стана приемна на Учителя.
Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето. То бе така запазено, както съм го замазал. От 1926 г. до 1972 г, когато салонът бе разрушен - това са 46 години и не са малко за една мазилка. След като 1927 г.
бе построен салонът, тази
стая
стана приемна на Учителя.
В приемната бяха сложени няколко картини, формули по стените. Тук Учителят приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер. Днес всичко това може да го видите на запазени снимки, където се вижда общ изглед на салона и до него залепена една малка къщичка - това е приемната. Дори има снимки на Учителя, застанал пред своята приемна сам или с приятели. Борис Николов
към текста >>
Горницата представляваше една
стая
над салона - 4 на 6 метра.
Преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума. Мария заучаваше всяка нова песен и след това отиваше при Учителя и Му показваше каква хармония е сложила. Той изслушваше хармонията и даваше съвети. Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума, предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ГОРНИЦАТА
Горницата представляваше една
стая
над салона - 4 на 6 метра.
В нея имаше легло, маса, бюро и бюфетче. Обстановката, в която живееше Учителят, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по 25-30 дървени стъпала, които се извиваха край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и юг и малко бал- конче. Имаше антре, където бе сложена голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва.
към текста >>
Зимно време Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата
стая
.
В нея имаше легло, маса, бюро и бюфетче. Обстановката, в която живееше Учителят, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по 25-30 дървени стъпала, които се извиваха край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и юг и малко бал- конче. Имаше антре, където бе сложена голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва.
Зимно време Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата
стая
.
Нямаше чешма, а имаше казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Имаше малко гардеробче за дрехи; малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка бе от скромна, по- скромна и бедна но се поддържаше чисто от сестрите. Над стаичката на Учителя Бертоли направи солариум, за да може Учителят да се пече на слънцето без да бъде притесняван.
към текста >>
99.
УЧЕНИЦИ
Учителят спеше в
стаята
над салона и Той нямаше печка.
А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса. Морето и Дунав замръзнаха и на много борове корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове, постлани с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума. На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа.
Учителят спеше в
стаята
над салона и Той нямаше печка.
Имаше само една грейка, прикрепена на стената с мощност, колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Сестра Магдалина нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите.
към текста >>
А
стаята
беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено.
Един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове, постлани с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума. На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка, прикрепена на стената с мощност, колкото един котлон.
А
стаята
беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено.
На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Сестра Магдалина нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите. Качваше се със стълбичка горе, беше поставила дъски, върху тях тя сложи една пружина и там нощува в царевичната шума. Накрая Учителят една беседа завърши с думите: "Ученикът живее спартански живот!
към текста >>
Точно на деветия месец една заран чух мъжки глас в
стаята
си и се събудих.
Сестра П. разказва: Мъжът ми се помина. Изпаднах в бедност. Отникъде помощ, но аз не изгубих своята вяра и упование в Бога. Цели девет месеца аз непрекъснато се молих Бог да ми се изяви и да ми помогне материално, понеже бях много затруднена.
Точно на деветия месец една заран чух мъжки глас в
стаята
си и се събудих.
Гледам, високо над мене някъде към тавана бюста на жив, интелигентен старец, облечен в чисти шаечни дрехи. Онова, което ми направи впечатление най-напред бе това, че ръцете му бяха изящно красиви, като че бяха изваяни. Той ми рече: "По пътя на дъновистите". Запомних думите без да ги разбера, но все пак аз тръгнах да търся този път, защото очаквах, че тъкмо чрез него ще намеря пари, от които имам такава голяма нужда. Намерих игрище "Юнак" и попитах поста: "Къде е пътят за дъновистите?
към текста >>
Загледах се в оня, който говореше, в чието лице аз познах стареца, който бе ми се явил оная заран в
стаята
, но с тази разлика, че сега старецът беше облечен вместо с шаечни дрехи, с европейско облекло.
" И преди още да бях се изказала, той ми посочи пътя нагоре. Тръгнах по шосето нагоре през гората и незабелязано стигнах до квартала зад гората, който се нарича "Изгрев". Влизаха хора, идващи от града, влязох и аз в двора. Там видях салон, почти пълен с посетители. Влязох вътре и застанах до червената мраморна колона.
Загледах се в оня, който говореше, в чието лице аз познах стареца, който бе ми се явил оная заран в
стаята
, но с тази разлика, че сега старецът беше облечен вместо с шаечни дрехи, с европейско облекло.
Попитах стоящите до мен кой е той. Отговориха ми: "Учителят." В този момент Учителят се обърна към мен с думите: "Вие сами не сте дошли, вас Господ ви е довел тук." Спомням си, че Учителят говори за значението на страданията, които думи моята жадна душа прие като балсам. Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили - аз намерих Учителя. Записал: Георги Събев Бях чел за Братството и познавах някои от братята, но още не знаех нищо за идеите му и за живота в него.
към текста >>
Тогава един от богатите членове на току-що сформирания съд, предлага хубава
стая
в голямата си къща с прислуга.
Събират се възрастните приятели и осъждат чичо Петко. През това време Учителят е в Сливен и заедно с други приятели са опънали палатки на Сините камъни. Братята в София правят съд, укоряват го и го изключват от Братството. Казват му: "Ти вече не си от Братството! " Решават, че Учителят не бива повече да живее в дома на чичо Петко, защото е вече опозорен.
Тогава един от богатите членове на току-що сформирания съд, предлага хубава
стая
в голямата си къща с прислуга.
Той е богат човек - ръководи военното издателство, където има фирма "Лазар Котев и Гугулов", има складове за литература на ул. "Бенковски" 19; освен това притежава единствения склад на всички тео- софски книги на ул. "Алабинска" 37. В неговите складове се държат отпечатаните беседи "Сила и живот" на Учителя. Изобщо, преуспял човек.
към текста >>
Изкачва се по стъпалата, влиза в
стаята
и пита: "Къде е господин Дънов?
Той е неук за вас, но към Божественото той е учен, защото Го приема направо, без остатък. Това означава, че той ще Го прояви в следващия си живот." Мария Тодорова Учителят е на улица "Опълченска" 66. Изведнъж през вратника нахълтва един млад човек.
Изкачва се по стъпалата, влиза в
стаята
и пита: "Къде е господин Дънов?
" Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " - "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията? Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас?
към текста >>
Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте в моята
стая
и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни.
Изведнъж през вратника нахълтва един млад човек. Изкачва се по стъпалата, влиза в стаята и пита: "Къде е господин Дънов? " Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " - "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията?
Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте в моята
стая
и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни.
Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас? Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверте лично! " Проверяващите оглеждат стаята и не намират никого. После претърсват останалите стаи, двора и си заминават. След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остава невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен.
към текста >>
" Проверяващите оглеждат
стаята
и не намират никого.
" - "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията? Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас? Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверте лично!
" Проверяващите оглеждат
стаята
и не намират никого.
После претърсват останалите стаи, двора и си заминават. След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остава невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен. Може да си ходите." Младежът се обръща и пита: "А мога ли да идвам при Вас и да Ви слушам? " - "Ако искате, можете да идвате." Младежът си заминава. Този млад мъж се казваше Никола Антов.
към текста >>
След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на
стаята
и който остава невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен.
Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас? Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверте лично! " Проверяващите оглеждат стаята и не намират никого. После претърсват останалите стаи, двора и си заминават.
След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на
стаята
и който остава невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен.
Може да си ходите." Младежът се обръща и пита: "А мога ли да идвам при Вас и да Ви слушам? " - "Ако искате, можете да идвате." Младежът си заминава. Този млад мъж се казваше Никола Антов. Той беше анархист по убеждение, след това премина към комунистите и накрая дойде на "Изгрева". Беше си построил барака и в стаята си, след заминаването на Учителя, беше закачил редом с Неговия портрет и този на Георги Димитров.
към текста >>
Беше си построил барака и в
стаята
си, след заминаването на Учителя, беше закачил редом с Неговия портрет и този на Георги Димитров.
След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остава невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен. Може да си ходите." Младежът се обръща и пита: "А мога ли да идвам при Вас и да Ви слушам? " - "Ако искате, можете да идвате." Младежът си заминава. Този млад мъж се казваше Никола Антов. Той беше анархист по убеждение, след това премина към комунистите и накрая дойде на "Изгрева".
Беше си построил барака и в
стаята
си, след заминаването на Учителя, беше закачил редом с Неговия портрет и този на Георги Димитров.
Според него един комунист можел да бъде едновременно и дъновист и на никого това не пречело. След заминава- нето на Учителя той взе дейно участие при установяването на новата власт на комунистите в нашия район. Заради негови грешки пред комунистите беше изпратен за шест месеца в концлагер. Като се върна оттам, ме срещна веднъж и каза: "Сега аз се връщам от затвора. Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време, някои от нас отидоха в затвора.
към текста >>
100.
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
Бях я окачил на стената в
стаята
.
По-късно се запознах с теософските идеи, които се изнасяха от Софрони Ников. Теософите тогава бяха много активни, имаха богата отпечатана литература. Аз започнах да посещавам теософските курсове. Завърших ги и получих диплом, че съм завършил теософското си обучение. Дипломата беше представителна, голяма, с много печати и с подписа на Софрони Ников.
Бях я окачил на стената в
стаята
.
По това време се бях запознал с Учителя и посещавах Неговите лекции. Не мина много време и получих силно главоболие с многократно повръщане. То продължаваше няколко дни. Толкова силно бе главоболието ми, че не виждах нищо пред очите си. Какво да правя?
към текста >>
Аз лично съм присъствала в Неговата
стая
, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има?
" Ние слушаме и мълчим. Галилей Величков Учителят имаше един уред, много чувствителен. Когато невидими посетители, светли същества от различни йерархии пристигаха при Учителя, то от този уред се чуваше тъничко писукане - фиууй. Учителят се обръщаше, виждаше посетителя, питаше какво има и започваше разговорите.
Аз лично съм присъствала в Неговата
стая
, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има?
" След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език. Друг път Учителят запитваше: "Какво има? " и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител. Мария Тодорова Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни.
към текста >>
Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от
стаята
си по 4-5дни.
Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има? " След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език. Друг път Учителят запитваше: "Какво има? " и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител. Мария Тодорова
Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от
стаята
си по 4-5дни.
Тогава в "Парахода" наставало безпокойство. Стенографките закоп- нявали да видят отново Учителя, да разменят накоя дума, както и да целунат десницата Му, да получат Неговото благословение. Разказваше веднъж сестра Савка. След едно такова продължително уединение, видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да Му целуне ръка, като му казала "Учителю." Тогава Той се обърнал строго към нея: "Аз не съм вашият Учител." - "А кой сте? " - го запитала тя.
към текста >>
Имаше дни, в които Той беше зает и не допускаше никого в
стаята
си, дори някога заключваше вратата да не би някой любопитен да нахълта.
Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Влад Пашов Веднъж отивам при Учителя. Този ден Той не приемаше.
Имаше дни, в които Той беше зает и не допускаше никого в
стаята
си, дори някога заключваше вратата да не би някой любопитен да нахълта.
Така аз също влязох в стаята при Него без да зная, че днес Той не приема. Обикновено долу на стъпалата стоеше някоя сестра, която предупреждаваше, че днес Учителят не приема и връщаше всички посетители. В този ден нямаше никой. Аз се озовах в стаята Му. Учителят стоеше на стола, целият жълт, бледен, уморен, подпрян на облегалката на стола.
към текста >>
Така аз също влязох в
стаята
при Него без да зная, че днес Той не приема.
" Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Влад Пашов Веднъж отивам при Учителя. Този ден Той не приемаше. Имаше дни, в които Той беше зает и не допускаше никого в стаята си, дори някога заключваше вратата да не би някой любопитен да нахълта.
Така аз също влязох в
стаята
при Него без да зная, че днес Той не приема.
Обикновено долу на стъпалата стоеше някоя сестра, която предупреждаваше, че днес Учителят не приема и връщаше всички посетители. В този ден нямаше никой. Аз се озовах в стаята Му. Учителят стоеше на стола, целият жълт, бледен, уморен, подпрян на облегалката на стола. Когато Го видях, аз моментално се свлякох на колене и започнах да се моля в себе си.
към текста >>
Аз се озовах в
стаята
Му.
Този ден Той не приемаше. Имаше дни, в които Той беше зает и не допускаше никого в стаята си, дори някога заключваше вратата да не би някой любопитен да нахълта. Така аз също влязох в стаята при Него без да зная, че днес Той не приема. Обикновено долу на стъпалата стоеше някоя сестра, която предупреждаваше, че днес Учителят не приема и връщаше всички посетители. В този ден нямаше никой.
Аз се озовах в
стаята
Му.
Учителят стоеше на стола, целият жълт, бледен, уморен, подпрян на облегалката на стола. Когато Го видях, аз моментално се свлякох на колене и започнах да се моля в себе си. Аз никога не бях виждала Учителя в такова положение и в такъв вид. Молих се в себе си: "Господи, дай ми частица от твоя товар". Учителят не мърдаше.
към текста >>
Особеното беше останало там в
стаята
му.
Аз едва го догонвах. Цветът на лицето Му се оправи и то засия. Той започна да говори с мен. Разговорът продължи за обикновени неща. Ако някой ни видеше отстрани и чуеше разговора ни, щеше да си каже, че Учителят и Марийка вървят по поляната и си говорят обикновени неща и че нищо особено няма при тях.
Особеното беше останало там в
стаята
му.
Раз- брах какво е носил Учителят върху плещите си и какво представлява една микроскопична частица от този товар. Това, което е носел, никой не може да издържи. Той прие моето съчувствие и отвари врата, за да видя и усетя този ад. Аз се бях свила до Него с чувството за преданост и с едно човешко участие, което можех да му предложа. Та какво можеше да бъде моето човешко съчувствие.
към текста >>
НАГОРЕ
