Търсене в текстове за 'София'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 414 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.

Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба.

Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава.

Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.

Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба.

2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания.

Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността.

Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”.

В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания.

През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната.

се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св.

Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството.

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.

Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София.

„Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия.

Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.

4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла.

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.

Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението.

Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата.

Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.

5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от наука, ни от философия.

Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот.

[137] Този закон в Херметичната философия е познат като VІІ принцип или принцип на Рода.

4. Поздрав на всички

София, 1994, ИК "Всемир"

5. Биографични бележки

Николаевка), Варненско 27 декември 1944 г., София)

в София и на Витоша, а от 1929 г.

Дънов се установява в София.

6. Биографични бележки

Николаевка), Варненско 27 декември 1944 г., София)

в София и на Витоша, а от 1929 г.

Дънов се установява в София.

7. УВОД

Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата наука не може да борави пълноценно с тях.

Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.

в София.

Кирил и Методий" в София, Людмила Т.

Септември 2009г. София

8. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

- провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.

1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66.

- установява се окончателно в София.

1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот".

1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г.

1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас.

1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен салон в София на ул.

1927г. - организира край София селището „Изгрев" (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици.

1944г., началото - по време на въздушните бомбардировки над София организира евакуирането на част от „Изгрева" в ссло Мърчаево, Софийско.

9. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл.

В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е.

Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци.

методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия.

10. Пеню Киров - №2

сепремества в София.

Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г.

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.

11. Петър Дънов - №1

в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141).

12. Петър Дънов - №3

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.

13. Петър Дънов - №7

Т. II., София, 1995, с.

14. Петър Дънов - №11 (отворена карта)

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.

15. Петър Дънов - №19

76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с.

Живее в Свищов, Силистра, Русе и София.

16. Петър Дънов - №23

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.

17. Петър Дънов - №24

Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с.

18. Петър Дънов - №33

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с.

19. Пеню Киров - №34

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.)

20. Пеню Киров - №35

121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни.

София, 2007, с.

21. Петър Дънов - №41

II, София, 1995, с.

II, София, 1995, с.

22. Пеню Киров - №40

Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.).

23. Петър Дънов - №46

„Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.

24. Петър Дънов - №50

Тя вероятно е била отбелязана в края на писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.

25. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

сепремества в София.

Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г.

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.

в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141).

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.

Т. II., София, 1995, с.

26. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.

76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с.

Живее в Свищов, Силистра, Русе и София.

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.

Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с.

27. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с.

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.)

121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни.

София, 2007, с.

II, София, 1995, с.

II, София, 1995, с.

Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.).

„Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.

Тя вероятно е била отбелязана в края на писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.

28. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

на сърцата си, веднага казваме съгласно световната философия, съгласно стъпалото, на което умствения ни уровен се намира, и съгласно това, което нашият ум, подбутнат от Дявола, изнамери.

29. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас.

Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров, носи един хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах.

30. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

„Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г.

31. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Стоименов се премества в София.

32. №52 /Пеню Киров/

и умира в София през 1949 г.

Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор

33. №60 /Петър Дънов/ [отворена карта]

Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София.

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.

34. №61 (Петър Дънов) [отворена карта]

Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И.

35. №63 (Петър Дънов)

Ний сме сега в Пловдив и ще сме тук до идущата седмица, след което с Божието благословение ще се отправим по-надалеч, към София.

в София.

мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София.

Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.

36. №64 (Петър Дънов)

Идущата неделя тръгваме за към Татар Пазарджик55 и ако е волята на Господа, за към София.

Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш.

37. №55 /Пеню Киров/

[до] гр. София

38. № 65 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

София, 5 декемврий 1901 г.

39. № 56 /Пеню Киров/

[до] гр. София

40. №66 /Петър Дънов/

[София, ?

41. №57 /Пеню Киров/ [отворено писмо]

[до] гр. София

42. №67 (Петър Дънов) [отворена карта]

София, 2 февруарий 1902 г.61

43. №68 (Петър Дънов) [отворена карта]

София, 28 февр[уарий] 1902 г.

44. №59 (Пеню Киров)

[до] гр. София

45. №69 (Петър Дънов) [отворена карта]

София, 26 март 1902 г.

46. №60 (Пеню Киров)

[до] гр. София

На 2-ри март бях ви писал затворено писмо, изпратено в София, но не зная дали сте го получили, защото след няколко дни се известих от в.

Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел.

винаги, когато ходи в София, П.

в София от 1906 г.

47. №70 (Петър Дънов) [отворена карта]

От София излязох преди Великден70 .

Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.

48. №62 (Пеню Киров) [отворена карта]

Сестрата в Хасково е паднала полудяла и е в София.

49. №75 (Петър Дънов)

и умира в София през 1949 г.

Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач.

50. №86 (Петър Дънов)

София, 4 януарий 1903 г.

51. №87 (Петър Дънов) [отворена карта]

София, 11 януарий 1903 г.

52. №69 (Пеню Киров) [отворена карта]

Дънов – [гр.] София

53. № 70 (Пеню Киров)

[до] гр. София

54. №88 (Петър Дънов)

под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.

55. №71 (Пеню Киров)

Също моля, отговори ми, получи ли писмото ми от 27-и януари, изпратено ти в София.

56. №72 (Пеню Киров) [отворена карта]

В затвореното си писмо молех да ми явите получихте ли писмото ми от 27 януари т.г., изпратено Ви в София?

57. №91 (Петър Дънов)

те са в София, в дома на сем. Бъчварови.

58. №74 (Пеню Киров)

гр. София, 29 октомврий 1903 г.

Оттам минах в Кавакли127, Харманли, Узунджово128, Хасково, Борисовград129, Станимака130, Пловдив, Брезово, Казанлък, Шипка, Габрово, Дряново, Севлиево, Троян, Тетевен, Етрополе и София.

122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г.

След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.

На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев.

Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.

59. №93 (Петър Дънов)

Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов140?

Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г.

Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.

16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.

100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.

Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.

У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.

„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.

„Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.

„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.

„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.

от англ., София, В.

от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.

60. №75 (Пеню Киров)

Някакви лоши слухове бях чул за Вас от протестантите в Самоков148, та после и с г-н Бъчваров като се срещнах149 в Т[атар] Пазарджик и после в Пловдив, и той ми каза, че и в София, па и в Пловдив, Сливен и др.

– каза, – и главата на спиритистите – Дънов – полудял и се самоубил или умрял в лудницата в София, г-н Момчилов каза това“.

61. №77 (Пеню Киров)

А за после нямам възможност и заминавам за в пътя си, който сега е доста дълъг, почти заобиколение на цяла България: през Варна, Силистра, Видин и София.

62. №80 (Пеню Киров) (отворено писмо)

Ако би да е там, кажете, че съм му писал в София.

63. № 81 (Пеню Киров)

Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София.

Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София.

Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград.

64. №105 (Петър Дънов)

София, 11 октомврий 1904 г.

65. №87 (Пеню Киров)

[до] гр. София

66. №106 (Петър Дънов)

София, 18 октомврий 1904 г.

67. №88 (Петър Дънов)

[до] гр. София

Последното ти писмо от София притежавам.

68. №107 (Петър Дънов)

София, 9 дек[емврий] 1904 г.

69. №89 (Пеню Киров)

[до] гр. София

70. №108 (Петър Дънов)

София, 29 декемврий 1904 г.

Иларионов умира в София през1929 г.

71. №109 (Петър Дънов)

София

72. №90 (Пеню Киров)

[до] гр. София

73. №91 (Пеню Киров)

[до] гр. София

74. №110 (Петър Дънов)

Пиши ми в София и писмото ти ще се препрати по направление.

Има да посетя някои места и след това ще се завърна пак в София191.

191. В София П.

75. №92 (Пеню Киров)

София, ул.

76. №93 (Пеню Киров)

Според както ми пише Голов, Узунов196 бил в София.

191 В София П.

Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София.

В София В.

Впечатления“ (София, 1926).

Дънов „Свръхчовекът сред българския народ“ (София, 1920) Узунов със съжаление отбелязва: „Преди малко яви се между нас мъж, който заяви, че иска да води българите по друмищата на дълг и нравственост.

77. №94 (Пеню Киров)

[до] гр. София

78. №112 (Петър Дънов)

Дънов не е в София, тъй като в писмото си до М.

пише: „Кога се върна в София, ще пиша“.

Първото писмо от София е до К.

79. №95 (Пеню Киров)

[до] гр. София

202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г.

Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София.

80. №113 (Петър Дънов)

София, 11 април 1906 г.

81. №96 (Пеню Киров)

[до] гр. София204

82. №97 (Пеню Киров)

Загора, с която ми явява, че не ще може да ми състави списък, докато не отиде в София.

бряг, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София.

По-късно се премества в София.

83. № 98 (Пеню Киров)

Много желаех да се срещна с тебе, когато втори път отидох в София, но не било определено.

Загора, който по покана на Толстой лично се среща с него, Стефан Андрейчин от Габрово, Димитър Жечков от Бургас, Ташко Коматов от София и Цонко Николов от с.

84. №99 (Пеню Киров)

Днес тръгнах от София и както разбираш, тук съм, в Плевен, та[ка] че лека-полека ще пристигна във Варна, откъдето ще си отида в Бургас.

85. №100 (Пеню Киров)

Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София

86. №102 (Пеню Киров)

[до] гр. София

3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София.

завършва земния си път в София.

87. №121 (Петър Дънов)

София, 25 октомврий 1907 г.

През януари е бил в Търново, а в края на април вече е в София.

88. №122 (Петър Дънов) [затворена карта]

Писмото препратете в София и да ме чака тамо.

89. №104 (Пеню Киров)

[до] гр. София

90. №123 (Петър Дънов)

София, 21 септемврий 1909 г.

91. №124 (Петър Дънов)

от София).

Писмото, за което става дума, е публикувано и в книгата с извънредни беседи „Ходете във виделината“, София, Всемир, 1994, с.

92. №125 (Петър Дънов)

е вече в София.

от София до сем.

Търново и се завръща в София около 3-5 януари с.г. Вж.

93. №106 (Пеню Киров)

София, ул.

94. Показалец на личните имена

Алексиев (София) – П.К. 87

Бай Филип (от София) – П.К. 74

Бъчваров, Тодор Иванов (София) – У.

Гумнеров, Петко Иванов (София) – П.К.

Гумнерова, Гина (Ангелина) (София) – П.К.

Игнатов, Иван (книжар, София) – У. 63

Тачев, Иван (София) – П.К. 95

95. Показалец на географските имена

София – У.

96. ПОСЛЕСЛОВ

В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др.

Съдържанието им допълва и осветлява факти и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999).

В по-късен период има писма от Сливен, Айтос, Ямбол, гара Ветово (Разградско), Дряново, Плевен, София.

97. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

и умира в София през 1949 г.

Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач.

следва по време на цялата обиколка до София.

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, – тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.

98. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4

„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.

Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И.

99. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5

г. в София.

книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София.

Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.

Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш.

100. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6

Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел.

винаги, когато ходи в София, П.

101. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

в София от 1906 г.

Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.

102. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9

под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.

103. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

те са в София, в дома на сем. Бъчварови.

122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г.

След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.

На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев.

104. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11

Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,

105. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12

025]Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола

Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София. Год.

16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“, София, 1922.

„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;

„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.

Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.

„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.

душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40 с.; Браун, П.

„Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.

„Човек – творец на съдбата си, или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,

„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.; Форнесе, А.

„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.

прев. от англ., София, В.

от англ., София, В.

106. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13

умрял в лудницата в София, г-н Момчилов каза това“.

107. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14

Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София.

Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София.

Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград.

108. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15

Иларионов умира в София през

191 В София П.

Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София.

В София В.

109. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16

Впечатления“ (София, 1926).

Дънов „Свръхчовекът сред българския народ“ (София,

Дънов не е в София, тъй като в писмото си до М.

пише: „Кога се върна в София, ще пиша“.

Първото писмо от София е до К.

110. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17

202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г.

Първа мъжка гимназия в София.

късно се премества в София.

Загора, който по покана на Толстой лично се среща с него, Стефан Андрейчин от Габрово, Димитър Жечков от Бургас, Ташко Коматов от София и Цонко Николов от с.

Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София.

111. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18

3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София.

завършва земния си път в София.

112. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

През януари е бил в Търново, а в края на април вече е в София.

от София).

Писмото, за което става дума, е публикувано и в книгата с извънредни беседи „Ходете във виделината“, София, Всемир, 1994, с.

113. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20

е вече в София.

от София до сем.

Търново и се завръща в София около 3-5 януари с.г. Вж.

114. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

София, печ.

София, 1968.

София, печ. „Либер.

V. София, Ст.

VІ. София, Ст.

София, Я.

София, 2007.

София, 1996.

София, библиотека „Житен клас“, 1993-2008.

София, Бяло Братство, 1999.

115. ПРЕДГОВОР

На съборите във Търново и в София през двадесетте и тридесете години се събират по над хиляда последователи на учението.

Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София.

На съборите във Търново и в София през двадесетте и тридесете години се събират по над хиляда последователи на учението.

Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София.

116. 48 ПИСМО

Идущата неделя тръгваме за Татар Пазарджик и ако е волята на Господа, за към София.

117. 49 ПИСМО

София, 5. XII.

118. 51 ПИСМО

София, 28. II.

119. 52 ПИСМО

София, 2. III.

120. 53 ПИСМО

От София излязох преди Великден.

121. 65 ПИСМО

София, 4. I.

122. 70 ПИСМО

Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашев?

123. 79 ПИСМО

София, 11. X.

124. 81 ПИСМО

София, 9. XII.

125. 82 ПИСМО

София, 29. XII.

126. 83 ПИСМО

Пиши ми в София и писмото ти ще се препрати по направление.

Има да посетя някои места и след това ще се завърна пак в София.

127. 84 ПИСМО

София, 11. IV.

128. 88 ПИСМО

София, 25. X.

129. 89 ПИСМО

Писмото препратете в София и да ме чака там, ако ще съдействувате да се покрият забърканите работи.

130. 93 ПИСМО

Аз имах намерение при връщането ми от София за Варна да мина и през Търново, но по известни причини трябваше да отложа.

Ний имахме тук един малък сеанс с г-ца София и Матилда.

131. 101 ПИСМО

Стамов няма нужда да ходи в София.

132. 106 ПИСМО

София, 2. IX.

133. 110 ПИСМО

София, 11. X.

134. 111 ПИСМО

София, 20. XI.

Д-р Маноилов е заминал от София по една малка разходка в странство.

135. 112 ПИСМО

София, 9. XII.

136. 113 ПИСМО

София, 29. XII.

137. 114 ПИСМО

София, 9 I.

138. 115 ПИСМО

София, 17. I.

139. 116 ПИСМО

София, 19. I.

140. 117 ПИСМО

София, 22. I.

Гумнеров и жена ми Гина, живущи в София, ул.

в София в дома на г-н Гумнеров и в присъствието на г-н Т. Бъчваров.

141. 118 ПИСМО

София, 11. II.

142. 119 ПИСМО

София, 16. III.

143. 120 ПИСМО

София, 11. IV.

144. 121 ПИСМО

София, 18. VI.

145. 124 ПИСМО

Аз не ви дадох писмен отговор на двете ви писма, понеже знаех, че вий ще се срещнете в София с Бъчваров и сами ще се осветлите върху повдигнатия въпрос Върху последния ви проект оставих времето да говори за себе си.

Засега отиваме към София.

За нашите приятели в София не се безпокойте.

146. 125 ПИСМО

София, 30.X.1905 г.

147. 126 ПИСМО

София, 21. XI.

148. 127 ПИСМО

Радвайте се на благодатта, която всеблагият Отец ви праща Кога се върна в София, ще ви пиша.

149. 128 ПИСМО

София, 28. I.

150. 129 ПИСМО

София, 7. II.

151. 130 ПИСМО

София, 21. III.

152. 133 ПИСМО

София, 11. IX.

153. 134 ПИСМО

София, 21.IX.

154. 135 ПИСМО

София, 28. XI.

155. 140 ПИСМА до Елена и Константин Иларионови

София, 7.XII.1904 г.

156. 141 ПИСМО

София, 16. XII.

157. 142 ПИСМО

София, 24. XII.

158. 143 ПИСМО

София, 4. II.

159. 145 ПИСМО

София, 14. I.

160. 146 ПИСМО

София, 6. III.

161. 147 ПИСМО

София, 23. III.

Петко ми разправи, че тук в София имало няколко сиропиталища, ако в някое от тях намеря подходящо дете по възраст, разположение и характер, ще ви осведомя.

162. 148 ПИСМО

София, 31. III.

163. 149 ПИСМО

София, 16. IX.

164. 152 ПИСМО

София, 7. VI.

165. 153 ПИСМО

София, 9. XI.

166. 154 ПИСМО

София, 22. IV.

167. 155 ПИСМО

София, 25. IX.

168. 156 ПИСМО

София, 7. X.

169. 157 ПИСМО

София, 17. XI.

170. 158 ПИСМО

София, 19. I.

171. 159 ПИСМО

София, 15.X.1909 г.

172. 160 ПИСМО

София, 11. IX.

173. 161 ПИСМО

София, 10. X.

174. 162 ПИСМО

София, 17. XI.

175. 163 ПИСМО

София, 7. XII.

176. 164 ПИСМО

София, 23. II.

177. 165 ПИСМО

София, 2. III.

178. 167 ПИСМО

София, 15.

179. 168 ПИСМО

София, 18. XII.

180. 170 ПИСМО

София, 29. I.

181. 171 ПИСМО

София, 9. II.

182. 172 ПИСМО

София, 14. III.

183. 173 ПИСМО

София, 20. III.

184. 174 ПИСМО

София, 9. IV.

185. 175 ПИСМО

София, 11. IV.

186. 176 ПИСМО

София, 27. V.

187. 177 ПИСМО

София, 18. VII.

188. 178 ПИСМО

София, 27. VII.

189. 179 ПИСМО

София, 22. IX.

190. 181 ПИСМО

София, 7. I.

Аз пристигнах в София благополучно.

191. 182 ПИСМО

София, 3. III.

192. 183 ПИСМО

София, 24. IV.

193. 185 ПИСМО

София, 18. X.

194. 186 ПИСМО

София, 25. XI.

195. 187 ПИСМО

София, 7. V.

196. 188 ПИСМО

София, 9. VI.

197. 190 ПИСМО

София, 25. VIII.

198. 191 ПИСМО

София, 23. IX.

199. 192 ПИСМО

София, 25. X.

200. 193 ПИСМО

София, 30. XI.

201. 194 ПИСМО

София, (...). V.

202. 195 ПИСМО

София, 22. VIII.

203. 196 ПИСМО

София, 3. IX.

204. 197 ПИСМО

София, 3. X.

205. 198 ПИСМО

София, 21. I.

206. 199 ПИСМО

София, 14. III.

207. 200 ПИСМО

София, 24. IV.

208. 205 ПИСМО

София, 27. IX.

209. 206 ПИСМО

София, 23. III.

210. 208 ПИСМО

София, 27. X.

211. 209 ПИСМО

София, 9/25. III.

212. 210 ПИСМО

София, 16. IV.

213. 211 ПИСМО

София, 30. IV.

214. 212 ПИСМО

София, 14. XI.

215. 213 ПИСМО

София, 12. XII.

(Свещеният подпис) София, 10. II.

216. 214 ПИСМО

София, 9. I.

217. 215 ПИСМО

София, 29. IV.

218. 216 ПИСМО

София, 15. VI.

219. 217 ПИСМО

София, 4. XI.

220. 218 ПИСМО

София, 11. XII.

221. 219 ПИСМО

София, 16. XII.

222. 220 ПИСМО

София, 2. I.

223. 221 ПИСМО

София, 8. V.

224. 222 ПИСМО

София, 2. VI.

(Свещеният подпис) София, 19. VIII.

225. 223 ПИСМО

София, 19. VIII.

226. 224 ПИСМО

София, 21. X.

227. 225 ПИСМО

София, Изгрев, 18. VI.

228. 226 ПИСМО

София, 27. XII.

229. 227 ПИСМО

София, 7.X I.

230. 228 ПИСМО

София, 11. II.

231. 229 ПИСМО

София, 5. V.

232. 231 ПИСМО

София, 10. VI.

233. 232 ПИСМО

София, 14. IX.

234. 233 ПИСМО

София, 2. XII.

София, 25. III.

235. 234 ПИСМО

София, 25. III.

236. 236 ПИСМО

София, 29. VI.

237. 238 ПИСМО

София, 11. IX.

238. 239 ПИСМО

София, 21. I.

239. 240 ПИСМО

София, 25.11.1911 г

240. 242 ПИСМО

София, 2. X.

241. 246 ПИСМО

София, 15. V.

Засега аз ще се побавя в София, може би за една седмица, след което мисля да изляза на една малка обиколка.

242. 247 ПИСМО

София, 21. IX.

243. 249 ПИСМО

София, 3. XII.

244. 250 ПИСМО

София, 24. XII.

245. 251 ПИСМО

София, 7. III.

246. 253 ПИСМО

София, 7. IV.

247. 254 ПИСМО

София, 18. VII.

248. 256 ПИСМО

София, 14. II.

249. 257 ПИСМО

София, 9. XI.

250. 258 ПИСМО

София, 3. IV.

251. 260 ПИСМО

София, 27. IX.

252. 261 ПИСМО

София, 27. IX.

253. 262 ПИСМО

София, 29. XI.

254. 265 ПИСМО

София, 23. XII.

255. 266 ПИСМО

София, 19. VI.

256. 267 ПИСМО

София, 6. II.

257. 268 ПИСМО

София, 2. VI.

258. 270 ПИСМО

София, 23. XII.

259. 271 ПИСМО

София, 20. X.

260. 272 ПИСМО

София, 18. V.

261. 277 ПИСМО

С какво се хвали днес светът пред Христа: богатите с парите си, учените със знанието, сиромасите със скромността си, военните със силата си, царете с произхождението си, брамините със сана си, православните и католиците със светиите си, евангелистите с Библията си, спиритите с духовете си, теософите със знанието на учителите си, свободомислящите с ума си и светът на Християнската култура със своите фабрики, железници и морски сюпер бреднаути, а всички софиянци със своите недоразумения.

262. 286 ПИСМО

София, 6. VII.

До всички ученици в София.

263. 269 ПИСМО

София, 25. IV.

264. БЕЛЕЖКИ

6. Тодор Стоименов (1872 - 1952) заедно с Пеню Киров работи в градския съд в Бургас, счетоводител и финансист, служител в дружество „Сингер" в София, касиер на братството.

„Задгробен живот", превежда окултна литература, автор е на книгите „Спиритически чудеса", „Философията на живота според розенкройцерското учение", „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов", издадена през 1922 година.

22. Димитър Голов, книжар, писар (бързописец) в градския съд в София, участвува в срещите и на съборите, води протоколи, организира издаването на беседите.

След преместването си в София през 1904 г.

Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението.

265. Факсимиле на оригиналния документъ

София • 2011 г.

266. Сегашното положение на човечеството

И всичката философия седи в това, да не се спъват в тая тяхна работа.

267. 450–500

Философия.

Философия се изисква от живота на ученика.

268. До учениците на В. Б. Братство

София.

269. ФОРМУЛИ - Всички

Формулата е дадена по време на бомбардировките над София, 1943-44 г.

270. ФОРМУЛИ - (203-222) 'Върви подире ми'

Формулата е дадена по време на бомбардировките над София, 1943-44 г.

271. Да се обърне всичко на добро

Молитвата е дадена по време на бомбардировките над София в края на Втората световна война.

272. Формули 220 - 239 Върви подире ми

формулата е дадена по време на бомбардировките над София, 1943-1944 г.

273. ВЪЗВЕСТЯВАНЕ НА НОВАТА ЕПОХА

София, 2013 г.

София 3.03.1914 г.

Роден в Котел, завършва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка, учител в Солун и издател в София.

Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала , София, 1999).

Петър Дънов, Писма до първите ученици , ИК Астрала , София, 1999 и Петър Дънов, Пеню Киров, Епистоларни диалози , част I, (1898-1900), Захарий Стоянов и Бяло Братство, , София, 2010).

Издателство „Бяло Братство“ София, ул. „Ген.

274. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Издателство Бяло Братство София • 1999

преминава във Велико Търново и София, оттам - във Франция, Литва, Русия, САЩ, Канада, Аржентина и Конго.

II, Житен клас, София, 1995.

II, Житен клас, София, 1995.

Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски колеж в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка и учител в Солунската българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г.

отпечатването на „Завета на цветните лъчи на Светлината", умира в София.

Радославов интернира Учителя от София във Варна под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта.

275. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

„Българското възраждане въ Варна и Варненско " Българска академия на науките, София, 1934

I, кн.1 и 2., София, 1920, стр.

Синод в София).

276. ИЗ РОДОСЛОВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСА ДУНО)

Христо става военен и умира в София през 1918 г.

с баща ми бяхме във София и гостувахме на Петър Дънов.

Бяхме извън София в ниски постройки.

277. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Дъновски отива в Солун, посетява гроба на свети Димитрий Солунски, гдето му се случва нещо необикновено, разказано в книжката „Едно откровение в солунската черква „Свети Димитрий" (София, 1905, стр. 8).

278. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

„Опълченска" 67, София

София, 1.VIII.1922 г.

А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият Цар ще влезе Богу да се помоли в нея... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!...

Виж архимандрит Иннокентий Софийски, „За свети Антиминс във варненската църква „Свети Архангел Михаил", София, 1940 (бел. състав.)

279. КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Валсерпъ Айн

„Светът около нас", София, 1988 г

3. Събев, Т., Църковно-календарният въпрос", София, 1968 г.

4. Чолеев, И., „Математическа география и картография", София, 1996 г.

280. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София.

Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1.

основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов.

Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е.

*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997.

в София (бел. състав.)

281. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията.

282. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

подир обед с железницата за София.

283. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

И един от Веригата, а именно Ми-халаки Георгиев от София, беше определено да бъде с тях, а другите дойдоха по-рано, за да устроят пътя.

Виж „Изгревът" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.)

Виж „Изгревът" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.)

И ние ще слезем от философията към практическото приложение.

Тази картина е философията на Веригата.

284. ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918

*Виж „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович (1898-1902)", съставител Цветолюб Нушев, *София, Бяло Братство, под печат (бел. състав.)

285. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ

*Става дума за Седемте разговора с Духа Господен, записани от Учителя Беинса Дуно в Нови Пазар; виж „Изгревът" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.)

286. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО МАРИЯ КАЗАКОВА**

*Става дума за Тодор Бъчваров от София, ученик на Учителя от 1905 г.

287. СЪРАБОТНИЦИТЕ

Тази неточност се предава чрез устни спомени към следващите поколения от слушатели и ученици на Бялото Братство и продължава да се преповтаря предимно в мемоарните хроники на поколението, дошло в Братството след Първата световна война (виж „Изгревът" на Бялото Братство", I-IV том, София, Житен клас, 1993-1995).

Летбитер (Издава редакцията на списание „Родина", София) и на няколко неголеми спири-тични статии, отпечатвани в редактираното от д-р Георги Миркович в Сливен списание „Нова светлина" (1890-1896 г).

288. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

„Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му".

289. ТОДОР СТОИМЕНОВ

През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София на Изгрева.

в София, без да се отдели и за момент от пътя, показан му от Учителя.

290. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

През 1917 г., по време на войната, Учителя беше интерниран от София във Варна.

Учителя беше освободен и замина за Търново, а оттам - за София.

Принудихме се да наемем стая за молитвените си събрания в къщата на сестра София Георгиева, на улица „Братя Миладинови" 77.

През следващите години гостуващи братя от София или от другаде периодично устройваха четения на различни окултни теми.

Дойдоха Василка Барудова и София Георгиева - едни от най-старите и предани сестри; също и Герчо Беде-лев.

заедно със съпру-гата си Йорданка Жекова (1 01.1896-1.01.1978) живеят в София и играят забележителна роля в живота на Изгрева; завършва земния си път на 23 февруари 1970 г.; писмата на Учителя до Иван Жеков са публикувани в „Изгревът" на Бялото Братство", т VII, Житен клас, София, 1997 (бел. ред.)

1932 г., след което се преселва в София (бел. състав.)

се преселва в София, играе забележителна роля в живота на Изгрева, публикува в САЩ интересни мемоари, завършва земния си път на 22 декември 1976 г.

в София (бел. състав.)

291. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

I, IV, Житен клас, София, 1993, 1995).

Посещава София, Рила и, разбира се, града на своята младост.

Михаил Иванов се хваща на работа като писар във военновременен снабдителен център, няколко пъти пътува с влак до София.

Михаил Иванов получава диплом за завършено гимназиално образование, обсъжда преместване в София.

292. ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*

1920 г., участва в Арбанашката комуна, завършва земния си път на 25 май 1968 г.в София (бел. състав.)

— Разбрахме се: вземете телефона и съобщете в София да ви пратят дрехи и пари!

интерниран по етапен ред от Варна за София.

След една година, когато бях в София, отидох във Военното министерство и попитах защо не съм уволнен, след като полковник Пантоф-чиев ме е представил за уволнение като дъновист.

Един-два дни след инцидента Учителя си тръгнал за София, но на гара Шумен го свалили от влака и го отвели в града.

Там някои братя и сестри се застъпили и на другия ден заминал за София...

293. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

Родена съм в София.

Назначиха ме в София по заслуги на баща ми.

В живота си срещнах варненец, оженихме се и направих размяна с една учителка - тя зае моето място в София, а аз - нейното във Варна.

в София, от 1933 г.

По това време нагости ми беше и родната ми сестра от София.

Когато по-късно размишлявах върху всичко, което се случи с мен, разбрах защо само аз имах щастието да бъда назначена като учителка в София и защо съдбата ми беше определила да живея във Варна.

"* В самото начало също се явило колебание и брат Христо Арабаджиев заминал за София, за да се посъветва с Учителя.

Факсимиле от молба-изложение от Варненското братство до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове в защита на „Изгрев", София,

Обвиниха Братството в шпионаж в полза на Америка, арестуваха ръководителя на Братството в София, а всички от Изгрева разгониха по различни краища на столицата, за да нямат контакти помежду си.

294. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

Борът дълго просъществува, след като докторът се пресели в София.

После от Варна замина за София.

- Георги Йорданов от София.

Често идваше Йоанна Стратева - цигуларка от София, със своя колега Петьо Цанов - китарист от Шумен.

Брат Николай Дойнов от София имаше във Варна лозе с лятна къщичка.

295. 'Веригата'

София, 2007

296. Годишна среща на Веригата - Варна, 1903

Роден в Пазарджик, завършва земния си път в София.

Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).

Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).

В него Учителя Беинса Дуно публикува първите си статии: Тайните на Духа (Хио-Ели-Мели-Месаил), Мисли и упътвания, Благовремието и Своенравието (виж Учителя Петър Дънов, Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004).

297. Годишна среща на Веригата - Варна, 1906

Роден в Котел, завършва земния си път в София.

Завършва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка, учител в Солун и издател в София.

Роден в Угърчин, Ловешко, живee в Русе, по- късно – в София, работи като чиновник.

Роден в Сливен, живял в София, редактор и издател на софийските списания Родина и Виделина, автор на книгата Заветници на свободата ни (1922), посветена на делото на свещеник Константин Дъновски (виж Учителя във Варна, ИК Бяло Братство, София, 1999).

Роден във Видин, завършва земния си път в София.

Завършва земеделско-индустриална академия в Чехия, работи като учител в Лом, чиновник в София и дипломат в Белград, редактор на вестник Балканска трибуна.

298. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

Роден в Габрово, завършва земния си път в София.

Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).

Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).

Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията.

299. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

подир обед с железницата за София.

300. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

И един от Веригата, а именно Михалаки Георгиев от София, беше определено да бъде с тях, а другите дойдоха по-рано, за да устроят пътя.

И ние ще слезем от философията към практическото приложение.

Тази картина е философията на Веригата.

От София тръгнахме ние с Гина, Димитър Голов, Иван Тачев, Васил Узунов, Михалаки Георгиев и Тодор Стоименов от Бургас, и то на 12 август, четвъртък, с бързия сутрешен влак, който тръгва в 7.30 ч.

И понеже на 11 август, сряда, вечерта в София валя изобилен дъжд, то и при нашето заминаване времето беше облачно, клонящо да завали, но не валя.

Казваха, че машината, която дойде от Плевен да замени развалената, била същата, с която тръгнахме от София, но която била заменена в Плевен с развалената.

Черни дял, Еленско, живял в Елена, Велико Търново и София, работил като чиновник.

в София.

Филаретово, Котленско, живял в Бургас и София, работил като търговец.

Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София.

6, София, 1996).

във Варна (виж Той иде, ИК Бяло Братство, София,2004).

(виж Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004).

103 Иван Тачев – последовател на Учителя Беинса Дуно от София, участвал в годишната среща на Веригата във Велико Търново през 1910 г.

104 Спас Димитров – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник.

Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София.

Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др.

301. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Явиха се поканените: от София - Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Бъчварова108, Величко Граблашев, Михалаки Георгиев, Иван Тачев и Спас Димитров; от Търново - Константин Иларионов, Елена Иларионова, Иван Дойнов, Мария Дойнова 109, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова110, Драган Попов111 и Здравка Попова112; от Русе - Никола Ватев, Величка Ватева 113, Петър Тихчев; от Бургас - Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив - Петко Епитропов; от Шумен - Васил Узунов.

Аз в София наблюдавам чиновниците: как около първо число на месеца са бодри и весели, защото са вземали пари от заплатата, но към петнадесето число са вече дряхли, с философски изглед и улиците са празни.

108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров.

Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г.

Търново, а по-късно – в София.

215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов.

217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София.

218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.

219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София.

221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер.

Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев.

237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп.

1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002)

245 Особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение – става дума за Завета на цветните лъчи на Светлината, публикуван като отделна книга през септември 1912 г., Придворна печатница, София (виж Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло Братство, София, 2006).

302. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Елена, а живущ в Бургас) от Бургас, Матей Попов 152 (родом от Котел, а живущ в Бургас) от Бургас, Христо Тончев 153 от Казанлък, Сотир Щерев 154 (родом от Татар Пазарджик, а живущ в Бургас) от Бургас, Александър Кръстников 155 (родом от Габрово, а живущ в Бургас) от Бургас, Димитър Голов (родом от Котел, а живущ в София) от София, Симеон Драганов от с.

Беброво, Еленско (този брат не е бил поканен, но като се намерил в Търново по време на събора и разбрал, че той ще се състои, успял да измоли позволение да бъде приет да присъства с обещание, че е готов да работи най- тежка работа, която ще му се отреди), Петко Иванов Гумнеров (родом от Церово, Татарпазарджишко, живущ в София) от София, Пеню Киров (родом от Карнобат, живущ в Бургас) от Бургас, Кънчо П.

Дервене, Старозагорско, живущ в Бургас) от Бургас, Анастас Бойнов от Търново, Тодор Стоименов (родом от Татар Пазарджик, живущ в Бургас) от Бургас, Михалаки Георгиев (родом от Видин, живущ в София) от София, Драган Попов (родом от с.

Беброво, живущ в Търново), от Търново, Петко Епитропов (родом от Панагюрище, живущ в Пловдив) от Пловдив, Иларион Стойчев 156 от Русе, Иван Русев 157(родом от Бяла, живущ в Русе) от Русе, Спас Димитров (родом от Ямбол, живущ в София) от София, Петър Тихчев (родом от с.

Беброво, живуща в Търново) от Търново, Парашкева Бойнова от Търново, Здравка Попова от Търново, Гина Гумнерова (родом от Меричлери, Чирпанско, живуща в София) от София, Величка Н.

Това течение идва от София и там донякъде то е сполучило с всяването на раздор.

Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за тоя закон.

303. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

И така, присъствующи на тазгодишната среща на Веригата бяха: от София - Тодор Бъчваров, Димитър и Сусана 215 Голови, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина 216 Георгиеви, Спас Димитров, Величко Граблашев, Йордан 217 и Елена 218 Иванови, Мария Недялкова 219, Надежда Бъчварова 220, Матей Попов и Георги Давидов 221; от Бургас - Пеню Киров, Тодор Стоименов, Деньо и Минка 222 Цаневи, Никола Янев, Кънчо и Величка Стойчеви, Илия Зурков, Нейчо 223 и Йорданка 224 Паскалеви, Иван 225 и Мария Гарвалови 226; от Търново - Константин и Елена Иларионови, Иван и Мария Дойнови, Анастас и Параскева Бойнови, Драган и Здравка Попови; от Русе - Илия и Анка 227 Стойчеви, Петър Тихчев, Никола и Величка Ватеви, Иван Русев; от Варна - Сотир Щерев и Сава Великов; от Шумен - Цани Боздуганов 228; от Айтос - Георги Куртев 229; от Ямбол - Тодор Абаджиев 230 и Ради Дюлгеров 231; от Сливен - Димитър Добрев 232; от Казанлък - д-р Христо Дуков, Славка Дукова 233, Захарий Желев 234, Никола Камбуров 235, Владимир Балтов 236 и Христо Тончев; от Панагюрище - Боян Боев 237; от Пловдив - Петко Епитропов, Мария Епитропова 238, Ненко Тлъстев 239 и Дечко Милев 240; от Стара Загора - Панайот Ковачев 241; от с.

215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов.

217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София.

218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.

219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София.

221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер.

Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев.

237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп.

1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002)

245 Особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение – става дума за Завета на цветните лъчи на Светлината, публикуван като отделна книга през септември 1912 г., Придворна печатница, София (виж Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло

Братство, София, 2006).

304. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

А твърдението в източната философия, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно, защото с това едва ли ни се казва друго, освен това, че следва да се положи старание от наша страна да изкореняваме всичките наши лоши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, из който ни е определено.

И трябва ум, непокварен от съвременната философия - да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи.

И ако и да имаме военно положение, па и в София са се научили за нашия събор, казали са: „Не ги закачайте."

305. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, понеделник, са отпътували 28 души.

Доста философия!

Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философията, и ви се радвам.

По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете 377.

Христос казва: „Ученикът да бъде както Учителят си."379 Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: „Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е по- горен от Учителя си, има по-голяма философия - в този смисъл ви казвам.

Да не мислите, че тези неща са прости - колко учени са те, мен са учудили със своята философия.

371 Стефан Белев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник.

Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер.

306. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Роден в Пазарджик, завършва земния си път в София.

Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).

Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).

В него Учителя Беинса Дуно публикува първите си статии: Тайните на Духа (Хио-Ели-Мели-Месаил), Мисли и упътвания, Благовремието и Своенравието (виж Учителя Петър Дънов, Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004).

Роден в Котел, завършва земния си път в София.

Завършва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка, учител в Солун и издател в София.

Роден в Угърчин, Ловешко, живee в Русе, по- късно – в София, работи като чиновник.

Роден в Сливен, живял в София, редактор и издател на софийските списания Родина и Виделина, автор на книгата Заветници на свободата ни (1922), посветена на делото на свещеник Константин Дъновски (виж Учителя във Варна, ИК Бяло Братство, София, 1999).

Роден във Видин, завършва земния си път в София.

Завършва земеделско-индустриална академия в Чехия, работи като учител в Лом, чиновник в София и дипломат в Белград, редактор на вестник Балканска трибуна.

Роден в Габрово, завършва земния си път в София.

Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).

Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).

Черни дял, Еленско, живял в Елена, Велико Търново и София, работил като чиновник.

в София.

Филаретово, Котленско, живял в Бургас и София, работил като търговец.

Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София.

6, София, 1996).

във Варна (виж Той иде, ИК Бяло Братство, София,

(виж Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004).

103 Иван Тачев – последовател на Учителя Беинса Дуно от София, участвал в годишната среща на Веригата във Велико Търново през 1910 г.

104 Спас Димитров – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник.

Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София.

Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др.

108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров.

Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г.

Търново, а по-късно – в София.

6, София, 1996).

215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов.

217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София.

218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.

219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София.

221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер.

Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев.

237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп.

1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002)

245 Особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение – става дума за Завета на цветните лъчи на Светлината, публикуван като отделна книга през септември 1912 г., Придворна печатница, София (виж Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло

Братство, София, 2006).

371 Стефан Белев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник.

Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер.

307. ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА

1 Ср.Д.Дюлгеров, Ил.Цоневски, Учебник по мисионерство, София, 1937, (фототипно издание — София, 1992), с. 245.

308. ВЪВЕДЕНИЕ

В София се срещнах с дъщерята на Анастас Бойнов - Николина Стубел и записах разказаното с много любов от нея.

От следващата година съборите се провеждат в София.

309. ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ

Търново да използва онова космическо течение и онова влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него, и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо." (Виж „Изгревът" на Бялото Братство", София, 1993 г.)

310. Писма до Мария Казакова

Когато Учителя открива съборите, постепенно извежда приятелите от спиритизма.” (Виж „Изгревът” на Бялото Братство”, София, 1993 г., стр. 295-296)

311. Писма до Мария Казакова - 1903

Аз имах намерение при връщането ми от София за Варна да мина и през Търново, но по известни причини трябва да отломка.

Ний имахме тук един малък сеанс с г-ца София и Матилда.

312. БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА БРАТ КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ

Починал в София през 1929 г.

313. Спомени на Елена Иларионова -1904

Тя ни покани в дома си да присъствуваме на един сеанс, който ще ръководят г-н Голов — книжар от София и г-н Бъчваров — редактор на сп.

314. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

София, 7.XII.1904 г.

София, 16.XII.

София, 24.ХІІ.1904 г.

315. Писма до Мария Казакова - 1904

Съобщете на брат Пеню, че К.П.Стамов няма нужда да ходи в София.

София, 2.ІХ.1904г.

София, 11.Х.

София, 20.ХІ.1904г

Д-р Миркович е заминал от София по една малка разходка в странство.

София, 9.XІІ.1904 г.

София, 29.ХII.1904 г.

316. Спомени на Елена Иларионова -1905

Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех.

Написах му една отворена карта на адрес: П.К.Дънов — София.

Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше.

Нашата храна беше печени ябълки и яйца, освен ако от София не си поръчвахме друго.

317. Писма до семейство Иларионови - 1905

София, 4.ІІ..1905 г.

318. Писма до Мария Казакова - 1905

София, 9.І.1905 г.

София, 17.І.1905 г.

София, 11.ІІ.1905 г.

София 16.ІІІ.1905 г.

София, 11.ІV.1905.г.

София, 18.VІ.1905 г.

Аз Ви дадох писмен отговор на двете Ви писма, понеже знаех, че Вие ще се срещнете в София с Бъчваров и сами ще се осветлите Върху подигнатия въпрос.

Засега отивам за София, ще се поспра, може би, на някое друго място.

За нашите приятели в София не се безпокойте.

София, З0.Х.1905г.

София, 21.XІ.1905 г.

Кога се върна в София, ще Ви пиша.

319. Писма до семейство Иларионови - 1906

София, 14.І.1906 г.

София, 6.IІІ.1906 г.

София, 23. III.

Петко ми разправи, че тук, в София, имало няколко сиропиталища; ако в някое от тях намеря подходящо дете на възраст, разположение и характер, ще ви уведомя.

София, 31.ІІІ.1906 г.

София, 16.IX.1906 г.

320. Писма до Мария Казакова - 1906

София, 28.I.1906 г.

София, 7.ІІ.1906г.

София, 21.ІІІ.1906 г.

София, 11.ІХ.1906г.

София, 21.ІХ.

София, 28.XI.1906 г.

321. Спомени на Елена Иларионова - 1907

Заведох я в София и при операцията тя почина...

322. Писма до семейство Иларионови - 1907

София, 7.VI.1907г.

София, 18.VІ.1907 г.

София, 9.XI.1907 г.

323. Писма до Мария Казакова - 1907

София, 9ХІ.1907г.

София, 26.ХІ.1907г.

София, 24.ХІІ.1907г.

324. Писма до семейство Иларионови - 1908

София, 22.IV.

София, 12.ІХ.1908г.

Пликовете ми ги препратете в София препоръчано.

София, 25.ІХ.1908г.

София, 7.Х.1908г.

София, 17.ХІ.1908г.

325. Писма до Мария Казакова - 1908

София, 19 Май 1908 г.

София, 17.ХI.1908г.

София, 18.ІХ.1908г.

326. Писма до семейство Иларионови - 1909

София, 19.І.1909 г.

Когато се завърна в София, ще видя как ще се сложи пътят ми.

София, 10.VІ.1909 г.

София, 10.VІІ.1909г.

София, 15.Х.

София, 22.ХІІ.1909г.

327. УЧАСТНИЦИТЕ

Тъй като изпитала непреодолимо желание да участва в него, тя заминала за София и се запознала лично с Учителя.

328. ПРОТОКОЛИТЕ

Протоколите на Веригата са водили Петко Гумнеров и Димитър Голов, и двамата от София.

Били бързописци, работели като писари в кметството в София.

329. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

София, 11.

София, 10.Х. 1910г

София, 17.XІ.1910 г.

София, 7.XІІ.1910г,

София, 29.12.1910 г.

330. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

От София ― Тодор Бъчваров, Дим.

331. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Аз в София наблюдавам чиновниците: как около първо число на месеца са бодри и весели, защото са вземали пари от заплатата, но към 15то число са вече дряхли10, с философски изглед и улиците са празни.

332. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Това течение идва от София и там донякъде то е сполучило с всяването на раздор.

333. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за тоя закон.

От обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г.

334. ЗА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“

Аз ще тръгна скоро от София.“ Иларионови Го посрещат и настаняват в закупената през 1911 г.

Наскоро след това, през есента, книгата е отпечатана в Придворната печатница в София, най-добрата по онова време.

335. КАК ДА СЕ УПОТРЕБЯВА КНИГАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“

Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител.“ (От книгата „Изгревът“ на Бялото Братство“, София, 1993 г., стр. 636.)

„Ходете във Виделина, 1898-1913“, София 1994, стр. 52

336. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

''София, 20.ІІІ.1912 г.''

''София, 23.ІІІ.1912 г.''

Аз ще тръгна скоро от София.

''София, 6.VІ.1912г.''

Аз ще тръгна скоро от София.

''София, 15.ІХ.1912г.''

''София, 18.ХІІ..1912 г.''

337. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

от София: Тодор Бъчваров, Димитър и Сусана Голови, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Величко Гръблашев, Йордан и Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов;

338. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

(„Изгревът“ на Бялото Братство“ , София, 1993 г., стр. 637)

339. 1913 ГОДИНА

За създалата се обстановка Учителя говори в една беседа, държана в София на 11 август.

По време на беседа в София, на 11 март, Учителя казва: „Искам да знаете, че в момента брат Иларионов е в Одрин.“ Малко преди това той се е обадил от Пазарджик, като е казал, че техния, 27-ми Дунавски полк *1 няма скоро да го пратят на фронта, обаче Дунавската дивизия първа влиза в Одрин *2.

Учителя държи в София слово, на което казва:

340. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

София, 9.І.1913 г.

София, 9.І.1913 г.

София,29.І.1913г

София, 14.ІІІ.1913 г.

София, 20.ІІІ.1913 г.

София, 11.ІV.1913 г.

София, 27.V.

София, 27.VІІ.

София, 22.ІХ.1913 г.

341. 1 Вместо увод

Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията.

София, 1930 г.

342. 1914_1 Спомени на Елена Иларионова

На състоялия се в един голям салон в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника на нашето общество и ви съобщавам следния реален факт: днес, в Невидимия свят, Светлите невидими духове също празнуват.

пише на Иларионови от София: „Аз пристигнах в София благополучно." Втори път посещава града през април.

343. 1914_2 Писма до семейство Иларионови

София, 7.1.1914г.

Аз пристигнах в София благополучно.

София, 3.III.1914 г.

София, 4.III.1914г.

София, 24.IV.1914 г.

София, 17. VII.

Ний може да слезем от София към 6 - 7 август.

София, 18.Х.1914 г.

от спестовната книжка на пентограма и ми ги препратете в София.

София, 18.Х.

Брат Ви Асен на заминаване от София идва да ме навести.

София, 25.ХI.1914 г.

344. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Всякой, който е тръгнал из Пътя, трябва да има желание, а твърдението в източната философия, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно.

И трябва ум, непокварен от съвременната философия; да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи.

345. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Искате осезателни доказателства и аз ви дадох тази година такива: навсякъде виждате смутове и боеве, а ние прекрасно си имаме Събора; и ако и да имаме военно положение, па и в София са се научили за нашия Събор, казали са: „Не ги закачайте".

346. 1915_1 Спомени* на Иван Данаилов

Неделя" в София през 1925 г.

в София.

347. 1915_2 СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ

("Изгревът" на Бялото Братство, том I, София, 1993, стр.

348. 1915_4 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

София

София, 7.V.1915г.

София, 9.VІ.1915г.

София, 25. VIII.

София, 25.Х.1915 г.

София, 30.XI.1915 г.

349. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, понеделник, са отпътували 28 души.

Доста философия!

Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философията.

По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете.

Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: "Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е пo-горен от Учителя си, има по-голяма философия; в този смисъл ви казвам.

Мене са учудили със своята философия.

350. 1916 _2 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

София, 20.05.1916 г.

София, 22.08.1916 г.

София, 3.09.1916 г.

София, 3.10.1916 г.

351. 1917_1 СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

От послеписа към едно от писмата се вижда, че Учителя се грижи за всяка душа, която го потърси – Той моли да се изтеглят 400 лева от братската каса за С.Симеонова, защото в момента е интерниран и не е в София, а при първа възможност Той ще ги възстанови със свои лични средства.

352. 1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ

Дънов живее в София и проповядва публично повече от десет години.

Завръща се в София през лятото на 1918 г.

353. 1917_3 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

,,София, 21.01.1917г.

София, 14.03.1917г.

София, 24.04.1917г.

Аз имам тази сума за нея в София и ще уредя, кога се върна.

354. 1918_1 1918 година

Учителя се връща от Варна в София.

355. 1918_2 СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ

(„Изгревът" на Бялото Братство", том 1, София, 1993, с.442) При Учителя е изпратено официално лице да питат за съвет.

356. 1918_3 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

София, 27.09.1918 г.

357. 1919_2 Биографични справки - Константин Пертров Борисов

Завършил е военно училище в София.

В края на Първата световна война баща ми бил в София.

Друг случай: с баща ми бяхме в София, на Изгрева.

358. 1919_5 Спомени на Галилей Величков

(от „Изгревът" на Бялото Братство", том 1, София, 1993, стр.

359. 1919_8 Спомени на Надежда Иларионова

Неговите дъщери, живеещи в София на ул.

360. 1919_10 Писма до семейство Иларионови

София, 23.03.1919 г.

София, 11.10.1919 г.

София, 23.10.1919 г.

София, 27.10.1919 г.

София, 7.03.1919 г.

361. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство; те подготвят пътя му.

Пътувам, например, с трен от София до Търново и предметите летят бързо пред моите очи.

362. 1920_2 Спомени на Борис Николов

(„Изгревът" на Бялото Братство" том II, София, 1995, стр.

Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия.

363. 1920_7 Писма до семейство Иларионови

София, 25.03.1920 г.

364. 1920_8 Образуване на един клас

По инициатива на Учителя се събрахме десет млади сестри — три варненки и седем софиянки: Сотирка, Дафинка, Виктория, Паша, Оля Сийка, Марийка, Невенка, Стефка и аз, Савка.

365. 1920_9 Картините в горницата

Но важното е, че оригиналът при Учителя е съвсем друг, както и размери и цветовете, с които са нарисувани." („Изгревът" на Бялото Братство том II, София, 1995, стр. 178)

366. 1921_3 Спомени на Петър Камбуров

Така продължи през цялото лято, когато, в началото на август, пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и провинцията.

367. 1921_5 Спомени на Михаил Иванов

То беше изненадано, трогнато от философията на нашето учение и много бързо у него започна да се пробужда благоразположение към нея.

368. 1921_6 Спомени на Никола Гръблев

Той ми каза, че сутринта пристигнала от София сестра Иларионова.

Погледнах си часовника, видях, че до занятията има още време и рекох да прибягам до тях, за да видя, какви новини носи от София.

За тези две-три секунди Учителя от София е взел управлението на коня, управлявал го е да върви по моста, да прелети над главата на жената, за да мине всичко благополучно.

Явно видях намесата на Учителя и си помислих: „Какви сили владее Учителя, за да може от София, когато Го извиках мислено тук, в Търново, да ме спаси от явна гибел!

369. 1921_7 Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов

(„Изгревът" на Бялото Братство", т.IV, София, 1995)

370. 1921_8 Спомени на Мария Тодорова

(„Изгревът" на Бялото Братство", т.I, София, 1993, стр.196, 294-300)

371. 1921_9 Спомени на Драга Михайлова

(„Изгревът" на Бялото Братство", т.IV, София, 1995)

372. 1921_12 Из частен разговор на Учителя с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев

в Търново („Изгревът" на Бялото Братство", том I, София, 1993г.

Тия духове тръгнаха от София и сега обикалят всички кръжоци.

373. 1921_14 Писма до семейство Иларионови

София, 20.03.1921 г.

София, 16.04.1921 г.

София, 30.04.1921 г.

София, 9.10.1921 г.

София, 14.11.1921 г.

София, 12.12.1921 г.

София, 20.12.1921 г.

374. 1921_16 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 1

Вие ще го намерите разхвърляно в целия окултизъм, в теософията, в християнството, навсякъде ще го намерите.

Тя започна като краста от София, мина в Стара Загора, сега е в Сливен, отива към Бургас, приближава се към Айтос, в Шумен се е развила в големи размери, диария има там.

375. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Например, някои братя от София ще ангажират някое място и ще започнат да го обработват.

7. По теософия: Описание на първичното или ембрионалното състояние на физическото тяло, когато човек е почнал да инволюира.

376. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

А сега се срещате и си казвате: „Старозагорци не вървят добре в пътя, софиянци – също и т.н." Тогава кои вървят добре?

Всинца вървите добре, само дяволите в София, Търново и пр.

Можеш ли да се поставиш пред един такъв брат така, той ще те приеме, той ще отстъпи и ще каже: „В твоя ум има една философия".

377. 1922_1 1922 година

До събора през месец август Учителя държи беседи пред Младежкия и Общия окултен клас в София.

Групите от провинцията трябва да минат курса, който е бил вече преподаден на софиянци.

Всеки град си избира свой представител в София, който отговаря за изпращането на нужните бройки от поредната лекция.

378. 1922_4 Спомени на Борис Николов

т.III, 1995, София, стр.26-27)

379. 1922_7 Спомени на Георги Попов

Качих се на влака, който идваше от София.

380. 1922_8 Спомени на Георги Овчаров

Представете си, че застана сред София и започна да лекувам всички болни.

381. 1922_9 Писма до семейство Иларионови

София, 16.01.1922 г.

Идете при брат Тончев, вземете сумата и през линията Ст.Загора донесете я тук в София.

София, 10.02.1922 г.

София, 17.02.1922 г.

София, 30.03.1922 г.

София, 07.10.1922 г.

382. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Своя критичен анализ на учението на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942).

Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937).

За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).

Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925).

Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84).

Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36).

На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата.

Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4).

Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово.

Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга").

Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922).

Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926).

383. 1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя

– Основата на вашето учение, на вашата философия, г. Д?

* От книгата "Где е Истината", Ив.Радославов(София,1922)

384. 1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него

Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за този закон.

385. 1922_20 ПЕНТАГРАМЪТ - Библиография

IV година", (София, 1927 г.), стр. 155-158

МОК в сборника „Лекции на младежкия окултен клас — IV година" (София, 1928 г.) стр, 31-38

В сборника „Новата мисъл" (София, 1993 г.

13. „Свещени думи на Учителя", том 2 (София, 1994 г), стр. 297

Кръстев (София, 1995), стр.

Кръстев (София, 1993), стр. 207

386. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит.

Казвам; туй ли ви е всичката философия?

И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас.

После, вие, от провинцията, ще минете курса, който са минали в София.

Учениците от окултната Школа от всеки град в провинцията трябва да си имат в София по един представител, който да ги държи в течение на всички разпореждания.

Да кажем, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Бургас, Айтос – всички градове ще си имат по един представител от София, до когото направо ще пишат, а той ще им изпраща лекциите за класа.

Сега, всички тия кореспонденти ще съставляват един съвет и ще се събират най-малко един път в месеца в София, за да обменят някои мисли върху работата си.

" Ще им изпратим от София, от Пловдив, от Варна, от всички градове ще им изпратим по една рота, ще им изпратим своята артилерия – воюване ще има.

Аз казвах в София и тук казвам, че искам от вас да употребите за тази Школа празното си време, един час, времето, през което ще направите един скандал или някое престъпление.

Аз, когато дойдох в Търново за поправка на някои работи и трябваше внезапно да се върна в София, изненадах приятелите си – как така изведнъж тръгвам.

387. 1922_22 Молитви и формули

Сега ние имаме една положителна философия, абсолютна философия, която ще приложим на опит.

Тази философия е вярна и в най-малките неща.

В тази философия, да кажем, че двама души слизат отгоре надолу, за да спасят един паднал брат; слязат и двамата, но единият, вместо да хване падналия брат, хваща другаря си и казва: „Ти сега обичаш ли ме?

Туй е положителна философия.

Това не е една философия за Небето.

388. 1923_1 1923 година

През тази година не се дава разрешение за събор в Търново, но това е първата година, през която се провежда Младежки събор в София.

От 1 до 5 юли от София и провинцията се събират млади хора!

389. 1923_2 Биографична справка за Стамат Тодоров Михойлов

отива в София, където Учителя му дава поръчение да замине за Търново и да ръководи тамошното братско стопанство.

в София.

390. 1923_5 Спомени на Елена Иларионова

* Димитър Петков (1858-1907)- министър-председател на България от Народно-либералната партия, убит в София на бул."Цар Освободител" (бел.ред.)

391. 1923_6 Писма до семейство Иларионови

София, 9.01.1923 г.

София, 29.04.1923 г.

София, 15.06.1923 г.

София, 1.07.1923 г.

На четвърти, този месец, в петък сутринта ние тръгваме от Варна за София.

Елена, ако е готова, може да дойде в София и да иде до Мусала.

София, 11.10.1923 г.

София, 4.11.1923 г.

София, 11.12.1923 г.

София, 16.12.1923 г.

392. 1924_1 1924 година

Все пак, през тази година се осъществява Втория младежки събор в София.

През август-септември Учителя изнася четири беседи (трите неделни) в София.

393. 1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3

Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в комуната; по-късно заминаха за София) и моите родители с двете деца, които не се считаха за членове като малолетни.

394. 1924_6 Писма до семейство Иларионови

София, 02.01.1924 г.

София, 08.05.1924 г.

София, 02.06.1924 г.

София, 19.08.1924 г.

София, 21.10.1924 г.

395. 1925_1 1925 година

Престоява в ареста два часа и след намесата на Константин Иларионов е освободен, но на другата сутрин заминава за София, за да избегне връщане по канален ред.

Всичката философия на Търново се състои в това, че им трябва повече топлина.

Те ще кажат: „Да вземем малко топлина от София или от другаде".

Не, и софиянци едва имат за себе си." (стр.

396. 1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

- Рекох, ще стегнеш каруцата и катърите и след съборните дни ще отпътуваш за София.

След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхание* за София.

Обаче, по време на пътуването, единият от катърите - Жаро - получи голяма рана на врата, точно под хамута, и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам.

Той всякога ми отпускаше исканата сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук, в София, има хиляди каруцари.

Поздравих го, целунах му ръка и Той ме запита: „Е, Петре, кажи сега, как изкара в София?

" Разказах му подробно всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като каруцар в София.

397. 1925_6 Спомени на Михаил Иванов

В това време дойде брат Савов от София.

398. 1925_10 Спомени на Елена Иларионова

На другия ден разбрахме, че Той си е заминал за София спокоен и весел.

399. 1925_11 Спомени на Борис Николов

(„Изгревът" на Бялото Братство", т.II, София, 1995)

Учителя се усмихна простичко, но взе сериозно този въпрос и прехвърли съборите от Търново в София.

400. 1925_14 Спомени на великотърновски граждани за .Учителя

Отседнахме в София при наши близки и те ни посъветваха да отидем при Петър Дънов, преди да заминем за Париж.

401. 1925_15 Спомени за търновските събори

(„Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 390)

(„Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 373)

(„Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 351)

(„Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 340)

(„Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 336)

(„Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 362)

402. 1926_1 От 1926 година до наши дни

През тази година съборът за първи път се провежда в София, но участниците с носталгия си спомнят за Търново.

– в София) идваха от града други, странични хора и разводняваха нещата.

Софиянци не бяха дисциплинирани – с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си това или онова и онази мистична атмосфера, която трябваше да бъде, не се създаваше." („Изгревът" на Бялото Братство", т.1, София, 1993, стр. 584).

IV, София, 1995, стр.78) Ще се запомнят с проявената голяма религиозност от старите приятели, или както по-късно д-р Методи Константинов ще обобщи: „Аз много малко се занимавах с дейността на старите братя, които бяха под знака на една религиозност, която се изразяваше по съборите.

IV, София, 1995, стр. 458-459)

IV, София, 1995, стр.82)

403. 1926_2 Последни писма до Елена Иларионова

София, Изгрев, 18.06.1926 г.

София, 24.12.1926 г.

София, 2.01.1928 г.

София, 28.05.1928 г.

София, 7.11.1929 г.

София, 12.10.1930 г.

София, Изгрев, 11.11.1930 г.

София, 9.12.1930 г.

София, 5.05.1941 г.

404. 1926_3 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

Той по това време беше пристигнал в Търново, във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, дето през август, същата година (1926) щеше да се състои съборът.

А вие, двамата с Марин, ще отидете в София с каруцата.

Преди да заминем за София, имахме двамата с Марин още една среща с Учителя, в беседката пред колибата.

А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат да поработят с конете и каруцата в София.

Мама и тате отпътуваха за Казанлък, а ние потеглихме за София.

405. 1926_4 Спомени на Борис Николов

III, София, 1995, стр.

406. 1926_5 Спомени на Надежда Иларионова

се изселват в София.

407. 1926_6 Спомени на Павлина Даскалова

мама ме заведе в София, при Учителя, на Изгрева.

" След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрахме в София, отново заваля проливен дъжд.

Братята и сестрите от града го посещавахме, но инспекторката към Окръжен отдел „Просвета" Райна Йорданова дойде един ден в Детската градина и ми каза: „Ако искаш да бъдеш учителка, няма да ходиш при Стамат Тодоров." Аз й отговорих: Додя да го гледам, защото е болен и няма кой да се грижи за него." Тя ми каза: „Плащай на някого да се грижи за него, но ти в никакъв случай недей да ходиш." Тогава решихме да го изпратим в София на Изгрева, за да прекара зимата при брат Петър Филипов.

Когато пристигнах в София, не го намерих.

Съобщиха ни за неговата смърт и Братският съвет в София ми помогна да направим погребението.

От милицията бяха извикали и родните братя на Стамат от Варненско, които присъстваха на погребението в София.

408. 1926_7 Архивът на Братството

Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София, и др.

409. 1926_8 Историята - разказ с продължение

Не можах да открия наследниците на търновците Драган и Здравка Попови, които са се изселили в София, както и подробности за сем.

410. 1926_10 Архивни снимки

Попова – София, неразпозната, Зорица Рашкова Петкова – В.

Търново, Тереза Кермекчиева – София (майка на стенографката Савка Кермекчиева, починала и съживена от Учителя – виж стр.

Изселва се в София с жена си Мария Гладкова и децата си – дарява 12 декара лозе.

с трима гости от София.

411. 001. За книгата и нейния автор

Но в течение на своя жизнен път и духовно подвизаване той надминава националните рамки и придвижва далече напред своето виждане и философия за развитието на човечеството като едно цяло, макар и състоящо се от различни вероизповедания и народи.

412. 011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история

267-272 в библиографския труд на д-р Никола Ми-хов – “България и българите”, II част, издадена в София, 1929 г.

413. 020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт

Скоро след това пада в християнски ръце и София.

След остри схватки и под напора на лютата зима, въпреки поражението на османските войски при София на 5 януари 1444 г., обединените християнски войски започват изтегляне обратно, като през Ниш напускат полуострова, понесли със себе си много плячка и пленници.

414. 031. Период след Освобождението

в София.

НАГОРЕ

1.1219248771667