Търсене в текстове за 'Служене'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 135 резултата в 87 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден.
Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят
към текста >>

2. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Да, то е именно служенето на Духът.
Делото на ръцете ти ще е приятно пред неговото лице, защото, ако струваш волята му, тъй както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и по всяко време. И не ще има нещо невъзможно за тебе. Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Бога. А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което духът желае. Да, то е именно служенето на Духът. Ето осветлих те върху един предмет толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за теб самия, защото от дълго време виждам твоите затруднения, неизходимия път на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в духа ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострех тогава ръката си като застъпник баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасение, към дома на избавлението.
към текста >>

3. 13.Червено тефтерче

Ти всичко това си им го дал доброволно за тяхното служене.
Мъдростта им се увеличава. Животът им е изобилен и богат. Богатството им никой не може да изчисли, те са пълни с любов. А ето, всичко това, което аз виждам, че моите братя имат, аз им се радвам. Колко е велика твоята любов! Ти всичко това си им го дал доброволно за тяхното служене. Ето, те посяха и сега жънат плодовете на техните трудове. Но ти, Отче мой благий, ето, моето дело се заплашва и всичко, което съм посял, съдбата иска да изкорени. Но ти си, който можеш да спасиш бъдещето ми, надеждата ми, да оплодотвориш бъдещата ми вяра. Погледни и виж колко съм беден, едвам преживявам. Немотия и оскъдност навсякъде владее в пределите на моята страдающа душа.
към текста >>

4. Пеню Киров - №22

Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътрешният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Божието дело.
За нашето душевно положение ето как се намираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжаващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот. При това напрежния пламенен молитвен дух нямаме дотолкоз, но Бог не ни забравя и в такова положение на молитвите, а ни дава това, що искаме, при всичко че полека, но всичко навреме дохожда. Казваш, че делото Божие е готово (това и на нас оттук се каза) и че ние не сме. Казвам, братко, че и аз съм готов, и то от доста време, но само Бог дали ме счита за такъв. Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака. Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътрешният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Божието дело. За рано да ставаме и да възнесеме сърцата си на Създателя ни, аз това още от даване [на] Обещанието ни правя93. Също и бр. Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физическите сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това. Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта.
към текста >>

5. Пеню Киров - №27

Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих.
Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно. Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина.
към текста >>

6. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътрешният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Божието дело.
За нашето душевно положение ето как се намираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжаващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот. При това напрежния пламенен молитвен дух нямаме дотолкоз, но Бог не ни забравя и в такова положение на молитвите, а ни дава това, що искаме, при всичко че полека, но всичко навреме дохожда. Казваш, че делото Божие е готово (това и на нас оттук се каза) и че ние не сме. Казвам, братко, че и аз съм готов, и то от доста време, но само Бог дали ме счита за такъв. Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака. Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътрешният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Божието дело. За рано да ставаме и да възнесеме сърцата си на Създателя ни, аз това още от даване [на] Обещанието ни правя93. Също и бр. Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физическите сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това. Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта.
към текста >>

Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих.
Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно. Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина.
към текста >>

7. ПРЕДГОВОР

(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>

(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>

8. 114 ПИСМО

Само с нея може да се угоди на Господа и чрез нея може да бъде прието служенето Господ е показал своето благоволение към всички ни.
Защото аз съм с тебе и никой няма да тури ръка на тебе да ти стори зло, защото имам народ много в тоя град. Затова ти говорих по-преди да си внимателна и търпелива, да слушаш какво говори Небето, за да се водиш от ума Христов и да ти е ясна Истината. В тоя свят на общо противоречие потребно е доброто ухо, то е подпора на вярата. Вярата е подпора за живота, с нея се местят горите и се премахват спънките. Тя е велик лост. Само с нея може да се угоди на Господа и чрез нея може да бъде прието служенето Господ е показал своето благоволение към всички ни. Той е прикоснал сърцата ви, подигнал е завесата на вечния живот, с Любовта си е събудил дремещите ви души и е стоплил сърцата ви Неговото благословение е дошло от горе както пролетния дъжд. Лъчите на живота са озарили очите ви и невидимият мир ви е обкръжил отвсякъде И какво по-добро може да очаква человек от това. Да ходи в Негова път, да възприема Неговите мисли и да гледа Неговите дела, не е ли това най-великото нещо, което неговата душа желае? Да участвува в общата хармония на цялото създание, да споделя всичко, не е ли това най-голямото придобиване. Да е гражданин на Царството Божие и член на Божията фамилия, не е ли това най-голямата наслада и блаженство за него?
към текста >>

9. 220 ПИСМО

Външният свят не трябва да става причина да го отклонява от това служене.
1924 г. Любезна Е. Получих вашето писмо. Има много положения в живота, които трябва да станат ясни. Всеки ученик на Любовта трябва да се научи да служи на Бога с всичкото си сърце. Външният свят не трябва да става причина да го отклонява от това служене. Служенето не трябва да бъде по форма, в буквата на закона, но дълбоко в душата трябва да има нещо съществено, което да го отличава. Пълнота трябва, новораждане трябва от Дух и Вода, Любов непрестанна. Когато някой заболее от вас, не трябва да мислите за умиралка, а за чистене и изправяне на живота. Смъртта нищо не разрешава. Тя в много случаи е спънка голяма за ученика.
към текста >>

Служенето не трябва да бъде по форма, в буквата на закона, но дълбоко в душата трябва да има нещо съществено, което да го отличава.
Любезна Е. Получих вашето писмо. Има много положения в живота, които трябва да станат ясни. Всеки ученик на Любовта трябва да се научи да служи на Бога с всичкото си сърце. Външният свят не трябва да става причина да го отклонява от това служене. Служенето не трябва да бъде по форма, в буквата на закона, но дълбоко в душата трябва да има нещо съществено, което да го отличава. Пълнота трябва, новораждане трябва от Дух и Вода, Любов непрестанна. Когато някой заболее от вас, не трябва да мислите за умиралка, а за чистене и изправяне на живота. Смъртта нищо не разрешава. Тя в много случаи е спънка голяма за ученика. Да минава човек от смърт в живот е едно нещо, а да минава от живот в смърт е друго нещо.
към текста >>

10. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

Новото човечество казва: „Всяка рана трябва да се изложи на слънчевата светлина; човешкият ум да се тури на работа за служене на човечеството; и да се прати повече светлина и любов на човешкото сърце, а животът да дойде в съгласие с живата природа“.
Нашите градове, нашите идеали се разрушиха по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство. Вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно! “ Новото човечество казва: „Брат брата си трябва да обича; дом домовете да обича; общество обществата да обича; народ народите да обича; а всички народи целокупно да обичат човечеството, което е техният стар баща“. Съвременните недъзи на обществото няма да се изцерят чрез мазане с мехлеми – това е един стар метод. Новото човечество казва: „Всяка рана трябва да се изложи на слънчевата светлина; човешкият ум да се тури на работа за служене на човечеството; и да се прати повече светлина и любов на човешкото сърце, а животът да дойде в съгласие с живата природа“. Не е учен онзи, който само чертае на книга своите проекти, но учен е оня, който ги прилага; не е художник само онзи, който рисува своите картини с разни плодове на книга, но истински художник е оня, който умее същевременно и да ги произведе. Трябва да се усвои простия метод за обновяването на обществото. Ако жадният седи с дни при водата и философствува дали да пие от нея или не, какъв резултат ще произведе тя в него, каква полза може да придобие? Ако гладният, който седи при добре сложената трапеза и научно разглежда храната и я анализира, без да я вкусва, каква полза може да придобие? Очевидно е, че водата и храната трябва да се възприемат.
към текста >>

11. ***

Служенето е по-високо от учението.
„Направил го е малко по-долу от ангелите.“ Човек се учи, а ангелите служат. Това, което те са учили, сега го проверяват, като слугуват. Хората са ученици, а пък ангелите – служители. Някой трябва да е бил ученик, за да може да слугува. Служенето е по-високо от учението. Небесният слуга седи по-горе от земния ученик. „Син Человечески не дойде да Му послужат, а да послужи.“ ТОЙ ИДЕ! Цялата природа говори за Него и Го очаква с любов. И въздухът, и светлият лъч, и небето говорят за Него.
към текста >>

12. Когато слънцето грее

Служенето е по-високо от обикновеното учене.
„Направил го е малко по-долу от ангелите.“ Човек се учи, а ангелите служат. Това, което те са учили, сега го прилагат, като слугуват. Хората са ученици, а пък ангелите – служители. За да може някой да слугува, трябва да е бил ученик. Служенето е по-високо от обикновеното учене. Небесният слуга седи по-горе от земния ученик. „Син Человечески не дойде да Му послужат, а да послужи.“ Ученикът се учи, а Учителят служи!
към текста >>

13. 100–150

Всеки ден той има ново познание за Любовта, ново познание за служенето на Бога.
Ученикът вижда само доброто, навсякъде и у всекиго. 132 Новото раждане. Непреривен е процесът на раждането. Всеки ден ученикът трябва да се ражда в един нов свят. Всеки ден той има ново познание за Любовта, ново познание за служенето на Бога. Всеки ден трябва да има ново прозрение за неизследимите пътища на Бога. Всеки ден Духът посещава ученика и му говори по една нова дума. Тя носи чистота в неговото съзнание и съвършено го преобразява. Тя повдига мисълта му. Всеки ден чакай посещението на Бога!
към текста >>

14. Да се подвизаваш вътрешно

И тъй, всяко добро служене е резултат на служителите Господни, а всяко добро действие - на Бога.
Възражданието от Духа е новото пресъздаване на човешкото сърце, в което Господ туря вечната Виделина и Правда. Както казва пророкът: "Ще им дам нови сърца". Това е новото Царство Божие, което Христос внесе в нашите сърца, Царството на Виделината, на което всички ние сме членове. Ние всички се обединяваме в това велико и свято сърце на Господа Иисуса. Трябва да се подвизаваш вътрешно, да се укрепваш в силата на вярата и в духа на молитвата. И тъй, всяко добро служене е резултат на служителите Господни, а всяко добро действие - на Бога. Упражнявай се във всички добродетели. Опаши се в Силата и Вярата, облечи се в дрехата на Любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта. Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада - безкористието и смирението й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом. Пей и възпявай Господа в душата си, защотоспасението ти е извършено и Небето е дом твой.
към текста >>

15. МОЛИТВА НА ДУХА

Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идване на Твоето Царство с всяко веселие за изявената Любов към нас.
Господи, Боже наш, да дойде Твоят Благ Дух и да обгърне нашия дух в Своите обятия. Да изпълни сърцата ни с необятната Любов, която изявява Твоето присъствие навсякъде. Да укрепи ръцете ни във всяка правда, нозете ни във всяка добрина. Ние се покланяме пред Тебе, Вечния наш Баща, канара на нашия живот. Благословен си Ти, благословено е Твоето име в нашите души. Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идване на Твоето Царство с всяко веселие за изявената Любов към нас. Само Ти си Един, Който ни познаваш. И ние Те познаваме, че Ти си светлина за душите ни, простор за умовете ни, разширение за силата ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърцата ни. Ти си венец и слава в живота ни. Амин. Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни, не бързайте, да дойде умът ви на мястото си; вие започвате без сърце.
към текста >>

16. МОЛИТВИ ЗА ЛЕКУВАНЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ

Искам да посветя живота си на служене на Любовта, на изпълнението на Твоята Воля.
Да ме излекува от всички психически и физически болести и страдания. Да ме дари със здраве, сила и живот, с младост и красота и да развие в мен дарби и способности, за да мога да живея, да се уча и да Ти служа. Амин. МОЛИТВА ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ Господи, помогни ми в този тежък час да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост. Искам да посветя живота си на служене на Любовта, на изпълнението на Твоята Воля. Амин. МОЛИТВА, КОГАТО ЗАБОЛЕЕТЕ Като заболеете, не се страхувайте, но турете ръцете си на болното място и кажете: Това е Живот вечен - да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил. Това е Живот вечен - да позная Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

17. ФОРМУЛИ - Всички

Прилагайте любовта си за служене на Бога.
В продължение на една година Всяка сутрин в 8 ч., изговаряйте следната формула: Аз ще живея в Любовта, както е писал Христос, че животът ще се оправи с Любовта. Както Господ е писал - ще живея според Неговия закон. Да се поправи животът, както Той е казал! формула 116 Прилагайте любовта си за служене на Бога. Прилагайте вярата си за да угодите на Бога. Прилагайте надеждата си за да постъпвате добре. Аз ще служа, за да усиля любовта си. Аз ще приложа благостта, за да усиля вярата си. Аз ще постъпвам добре, за да усиля надеждата си.
към текста >>

18. ФОРМУЛИ - (106-132) 'И кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святаго Духа'

Прилагайте любовта си за служене на Бога.
В продължение на една година Всяка сутрин в 8 ч., изговаряйте следната формула: Аз ще живея в Любовта, както е писал Христос, че животът ще се оправи с Любовта. Както Господ е писал - ще живея според Неговия закон. Да се поправи животът, както Той е казал! формула 116 Прилагайте любовта си за служене на Бога. Прилагайте вярата си за да угодите на Бога. Прилагайте надеждата си за да постъпвате добре. Аз ще служа, за да усиля любовта си. Аз ще приложа благостта, за да усиля вярата си. Аз ще постъпвам добре, за да усиля надеждата си.
към текста >>

19. До обичните ученици

Това служене винаги трябва да става по дух, в него да участват умът, сърцето и душата.
Обични Тодорчо, Получих вашето писмо. Животът на Земята е едно благо, което трябва да се използва в смирение на Бога. Това служене винаги трябва да става по дух, в него да участват умът, сърцето и душата. А главният подтик на служенето е Любовта. Само тя едната, като първи плод на Духа, осмисля живота, дава подтик на душата да расте. Тя е заквасата на новия живот. От тази сила човек трябва да придобива все повечко всеки ден. Тя прониква едновременно през ума и сърцето.
към текста >>

А главният подтик на служенето е Любовта.
Обични Тодорчо, Получих вашето писмо. Животът на Земята е едно благо, което трябва да се използва в смирение на Бога. Това служене винаги трябва да става по дух, в него да участват умът, сърцето и душата. А главният подтик на служенето е Любовта. Само тя едната, като първи плод на Духа, осмисля живота, дава подтик на душата да расте. Тя е заквасата на новия живот. От тази сила човек трябва да придобива все повечко всеки ден. Тя прониква едновременно през ума и сърцето. В писанията се казва: "Сине мой, дай ми сърцето си", аз превеждам: сине мой, отвори ми сърцето си. Защо?
към текста >>

20. Да се подвизаваш вътрешно

И тъй, всяко добро служене е резултат на служителите Господни, а всяко добро действие - на Бога.
Възражданието от Духа е новото пресъздаване на човешкото сърце, в което Господ туря вечната виделина и правда. Както казва пророкът: „Ще им дам нови сърца". Това е новото царство Божие, което Христос внесе в нашите сърца, царството на виделината, на което всички ние сме членове. Ние всички се обединяваме в това велико и свято сърце на Господа Исуса. Трябва да се подвизаваш вътрешно, да се укрепваш в силата на вярата и в духа на молитвата. И тъй, всяко добро служене е резултат на служителите Господни, а всяко добро действие - на Бога. Упражнявай се във всички добродетели. Опаши се в силата и вярата, облечи се в дрехата на любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта. Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада — безкористието и смирението — с учтивост и незлобие. И като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в Своя дом.
към текста >>

21. Молитва на Духа

Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идване на Твоето царство с всяко веселие за изявената любов към нас.
Господи, Боже наш, да дойде Твоят благ Дух и да обгърне нашия дух в Своите обятия. Да изпълни сърцата ни с необятната любов, която изявява Твоето присъствие навсякъде. Да укрепи ръцете ни във всяка правда, нозете ни във всяка добрина. Ние се покланяме пред Тебе, вечния наш Баща, канара на нашия живот. Благословен си Ти, благословено е Твоето име в нашите души. Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идване на Твоето царство с всяко веселие за изявената любов към нас. Само Ти си Един, който ни познаваш. И ние Те познаваме, че Ти си светлина за душите ни, простор за умовете ни, разширение за силата ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърцата ни. Ти си венец и слава в живота ни. Амин. Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни, не бързайте, да дойде умът ви на мястото си, вие започвате без сърце.
към текста >>

22. Молитва за изцеление

Искам да посветя живота си на служене на любовта, на изпълнението на Твоята воля.
Молитва за изцеление Господи, помогни ми в този тежък час да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост. Искам да посветя живота си на служене на любовта, на изпълнението на Твоята воля. Амин.
към текста >>

23. Формули 119-144 И кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святаго Духа

Прилагайте любовта си за служене на Бога.
В продължение на една година всяка сутрин в 8 ч., изговаряйте следната формула: Аз ще живея в любовта, както е писал Христос, че животът ще се оправи с любовта. Както Господ е писал - ще живея според Неговия закон. Да се поправи животът, както Той е казал! формула 129 Прилагайте любовта си за служене на Бога. Прилагайте вярата си, за да угодите на Бога. Прилагайте надеждата си, за да постъпвате добре. Аз ще служа, за да усиля любовта си. Аз ще приложа благостта, за да усиля вярата си. Аз ще постъпвам добре, за да усиля надеждата си.
към текста >>

24. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

В тая черква свещеник Константин прекарал повечето от служенето си.
" Дядо попа познавах лично. Той и пред мене е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди 15 дни видях копие от Антиминса, отпечатано на литографски камък. Самия оригинал видях сега върху престола на първата българска черква във Варна „Свети Архангел Михаил". В тая черква свещеник Константин прекарал повечето от служенето си. В една стаичка при същата той преживял и сетните дни от тихия си живот. В двора до олтара лежат и останките му. Над гроба се издига скромен железен кръст. Засъхнали бяха няколко стръка цветя, посадени върху стихналата земя. Отиде си от света живият свидетел на описаната мистерия.
към текста >>

25. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Те са църквата в България и те са хората, които ще искат служене от вас, както малките деца, на които трябва да се слугува.
Невидимият свят иде да ви помогне и вие не пропущайте възможността да се възползвате от помощта. Силата не е във вас. Дотогава, докато държите Бога [като] светъл образ у вас, дотогава ще напредвате; потъмнее ли този образ у вас, потъвате и вие. Докато Божественият образ свети у вас, вие ще бъдете на едно безопасно поле. В България има мнозина, които подготвят Духа, и те един ден ще бъдат внушително число. Те са църквата в България и те са хората, които ще искат служене от вас, както малките деца, на които трябва да се слугува. Па и Христос ни казва, че който иска да бъде пръв, трябва да бъде слуга. Отсега нататък хората ще ви търсят, стига да бъдете готови да им помогнете. Отсега нататък вие сами ще си водите събранието, защото аз имам работа. Духът е, който ще ви ръководи. 27 септември 1909 г., неделя, в събранието у нас г-н Дънов между другото каза:
към текста >>

26. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Тази сутрин ще ви говоря върху служенето.
165Заседанието се преустанови в 9 ч. вечерта. 11 август, четвъртък В 9,30 ч. сутринта събранието се подкачи с „Добрата молитва" и изпяването на „Воскресение Твое, Христе Спасе", прочитането от г-н Дънов на Псалом 105, изпяването на песента „Да изправится молитва моя".166 Г-н Дънов каза следното: Тази сутрин ще ви говоря върху служенето. Смисълът на човешкия Живот е в служенето на Бога. Когато човек разбере смисъла на Живота, започва да служи на Бога и всичките противоречия между Бога и него изчезват. Причината на страданията са тия именно противоречия с Бога, защото всяка работа, която иска Господ от нас, Той иска тя да се върши както трябва. Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, няма по- лесно нещо от това, да се служи на Господа.
към текста >>

Смисълът на човешкия Живот е в служенето на Бога.
11 август, четвъртък В 9,30 ч. сутринта събранието се подкачи с „Добрата молитва" и изпяването на „Воскресение Твое, Христе Спасе", прочитането от г-н Дънов на Псалом 105, изпяването на песента „Да изправится молитва моя".166 Г-н Дънов каза следното: Тази сутрин ще ви говоря върху служенето. Смисълът на човешкия Живот е в служенето на Бога. Когато човек разбере смисъла на Живота, започва да служи на Бога и всичките противоречия между Бога и него изчезват. Причината на страданията са тия именно противоречия с Бога, защото всяка работа, която иска Господ от нас, Той иска тя да се върши както трябва. Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, няма по- лесно нещо от това, да се служи на Господа. Ще кажете: „Защо на нас е тежко да служим?
към текста >>

Най-почтеното място в Небето е служенето.
Причината на страданията са тия именно противоречия с Бога, защото всяка работа, която иска Господ от нас, Той иска тя да се върши както трябва. Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, няма по- лесно нещо от това, да се служи на Господа. Ще кажете: „Защо на нас е тежко да служим? " Защото няма по-лошо нещо от това, да накарат някой болен човек да служи. Най-почтеното място в Небето е служенето. Тук, на Земята, това нещо - служенето, службата другиму - се е извратило, но на Небето се гледа другояче. Виждаме, че когато духовете не могат да извършат всичките работи, с които са били натоварени, тогава Господ слиза и извършва тия работи. И Той е, който има най- голяма работа, защото носи всичките ни бремета и тежести. Ако искаме да бъдем като Него, трябва да имаме същите Негови радости при служенето. Първото нещо, което ни е необходимо, за да бъдем слуги на Бога, е да оздравеем, защото без това не можем да бъдем слуги Негови.
към текста >>

Тук, на Земята, това нещо - служенето, службата другиму - се е извратило, но на Небето се гледа другояче.
Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, няма по- лесно нещо от това, да се служи на Господа. Ще кажете: „Защо на нас е тежко да служим? " Защото няма по-лошо нещо от това, да накарат някой болен човек да служи. Най-почтеното място в Небето е служенето. Тук, на Земята, това нещо - служенето, службата другиму - се е извратило, но на Небето се гледа другояче. Виждаме, че когато духовете не могат да извършат всичките работи, с които са били натоварени, тогава Господ слиза и извършва тия работи. И Той е, който има най- голяма работа, защото носи всичките ни бремета и тежести. Ако искаме да бъдем като Него, трябва да имаме същите Негови радости при служенето. Първото нещо, което ни е необходимо, за да бъдем слуги на Бога, е да оздравеем, защото без това не можем да бъдем слуги Негови. А как ще оздравеем?
към текста >>

Ако искаме да бъдем като Него, трябва да имаме същите Негови радости при служенето.
" Защото няма по-лошо нещо от това, да накарат някой болен човек да служи. Най-почтеното място в Небето е служенето. Тук, на Земята, това нещо - служенето, службата другиму - се е извратило, но на Небето се гледа другояче. Виждаме, че когато духовете не могат да извършат всичките работи, с които са били натоварени, тогава Господ слиза и извършва тия работи. И Той е, който има най- голяма работа, защото носи всичките ни бремета и тежести. Ако искаме да бъдем като Него, трябва да имаме същите Негови радости при служенето. Първото нещо, което ни е необходимо, за да бъдем слуги на Бога, е да оздравеем, защото без това не можем да бъдем слуги Негови. А как ще оздравеем? Като се освободим от греха. Наистина, писано е, че в грях е заченат и роден човек, обаче това е така по отношение на тялото. А когато дойде Духът Божий, за да се зачене във вас, тогава този зародиш, грехът, изчезва.
към текста >>

27. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

След всичко туй Христос ще ви даде именно това служене, за което ви говорих.
В тия двадесет и четири часа във вас ще настане голяма промяна, щото понякога ще се чудите дали сте вие, или не. Но на вас да не ви е странно - това променение ще стане медлено, за да не се уплашите. В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да Му служите, и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде. Но, разбира се, това ще стане, след като се минат тези двадесет и четири часа. А в двадесет и четирите часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на Земята да мрат с хиляди хора от глад, болест, от вътрешни революции. След всичко туй Христос ще ви даде именно това служене, за което ви говорих. И понеже страданията на света са грехове, а греховете на света са наши грехове, то ние трябва да помогнем. Доколкото е възможно, ние трябва да облекчим техните страдания. Най-първо, вие ще трябва да се запознаете с вашия Ръководител, защото всички вие имате Ръководители, които сега присъстват. На тези Ръководители вие трябва да бъдете послушни, както ученикът е послушен на учителя. И ако отсега нататък някой не слуша своя Ръководител, той не ще може да присъства на Господнето събрание.
към текста >>

А нас ще ни ползва в тия времена да намерим място, на което Господ да положи олтар за служене.
Сега вас ви интересува като как ще се сложат работите. За Германия и Англия идат големи изпитания, за Франция - още повече. Ще има изпитания и Русия, а Румъния, Сърбия и Гърция тогава ще претърпят големи страдания. След Сърбия иде ред на Гърция, която ще бъде на първо време напечена от Италия, от която ще претърпи преследване. За Турция тоже идат страдания и от тях Англия е, която ще се възползва. А нас ще ни ползва в тия времена да намерим място, на което Господ да положи олтар за служене. Защото ние, доколкото служим Господу, дотолкоз се и благославяме. Господ не иска само да мислим за Него, а да мислим и прилагаме мислите си в служба Нему, т.е. като мислим за Него, да се ползваме от Него, също както се обръщаме и мислим за Слънцето и въздуха, и същевременно се и ползваме от тях. Обичаш ли Господа, готов е Той да даде всичко за теб; не обичаш ли Го, затваря се като камък. Затова ние можем да направим Господа за нас и строг, и благ.
към текста >>

28. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

— Тази сутрин ще ви говоря върху „служенето“.
11 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК В девет и половина часа сутринта събранието се подкачи с „Добрата молитва“ и изпяването на „Возкресение Твое“, прочитането от г-н Дънов на 105 Псалом и изпяването на песента „Да изправится молитва моя“. Господин Дънов каза следното: — Тази сутрин ще ви говоря върху „служенето“. Смисълът на човешкия живот е в служенето на Бога. Когато човек разбере смисъла на живота, започва да служи на Бога и всичките противоречия между Бога и него изчезват. Причината на страданията са тия именно противоречия с Бога, защото всяка работа, която иска Господ от нас, Той иска тя да се върши както трябва. Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, няма по-лесно нещо от това да се служи на Господа.
към текста >>

Смисълът на човешкия живот е в служенето на Бога.
11 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК В девет и половина часа сутринта събранието се подкачи с „Добрата молитва“ и изпяването на „Возкресение Твое“, прочитането от г-н Дънов на 105 Псалом и изпяването на песента „Да изправится молитва моя“. Господин Дънов каза следното: — Тази сутрин ще ви говоря върху „служенето“. Смисълът на човешкия живот е в служенето на Бога. Когато човек разбере смисъла на живота, започва да служи на Бога и всичките противоречия между Бога и него изчезват. Причината на страданията са тия именно противоречия с Бога, защото всяка работа, която иска Господ от нас, Той иска тя да се върши както трябва. Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, няма по-лесно нещо от това да се служи на Господа. Ще кажете: „Защо на нас е тежко да служим?
към текста >>

Най-почтеното място в небето е служенето — това е една от най-почтените длъжности на небето.
Причината на страданията са тия именно противоречия с Бога, защото всяка работа, която иска Господ от нас, Той иска тя да се върши както трябва. Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, няма по-лесно нещо от това да се служи на Господа. Ще кажете: „Защо на нас е тежко да служим? “ Защото няма по-лошо нещо от това, да накарат някой болен човек да служи. Най-почтеното място в небето е служенето — това е една от най-почтените длъжности на небето. Тук, на земята, това нещо — служенето, службата другиму, се е извратило, но на небето се гледа другояче. Виждаме, че когато духовете не могат да извършат всичките работи, с които са били натоварени, тогава Господ слиза и извършва тия работи. И Той е, Който има най-голяма работа, защото носи всичките ни бремета и тежести. Ако искаме да бъдем като Него, трябва да имаме същите Негови радости при служенето. Първото нещо, което ни е необходимо, за да бъдем слуги на Бога, е да оздравеем, защото без това не можем да бъдем слуги Негови.
към текста >>

Тук, на земята, това нещо — служенето, службата другиму, се е извратило, но на небето се гледа другояче.
Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, няма по-лесно нещо от това да се служи на Господа. Ще кажете: „Защо на нас е тежко да служим? “ Защото няма по-лошо нещо от това, да накарат някой болен човек да служи. Най-почтеното място в небето е служенето — това е една от най-почтените длъжности на небето. Тук, на земята, това нещо — служенето, службата другиму, се е извратило, но на небето се гледа другояче. Виждаме, че когато духовете не могат да извършат всичките работи, с които са били натоварени, тогава Господ слиза и извършва тия работи. И Той е, Който има най-голяма работа, защото носи всичките ни бремета и тежести. Ако искаме да бъдем като Него, трябва да имаме същите Негови радости при служенето. Първото нещо, което ни е необходимо, за да бъдем слуги на Бога, е да оздравеем, защото без това не можем да бъдем слуги Негови. А как ще оздравеем?
към текста >>

Ако искаме да бъдем като Него, трябва да имаме същите Негови радости при служенето.
“ Защото няма по-лошо нещо от това, да накарат някой болен човек да служи. Най-почтеното място в небето е служенето — това е една от най-почтените длъжности на небето. Тук, на земята, това нещо — служенето, службата другиму, се е извратило, но на небето се гледа другояче. Виждаме, че когато духовете не могат да извършат всичките работи, с които са били натоварени, тогава Господ слиза и извършва тия работи. И Той е, Който има най-голяма работа, защото носи всичките ни бремета и тежести. Ако искаме да бъдем като Него, трябва да имаме същите Негови радости при служенето. Първото нещо, което ни е необходимо, за да бъдем слуги на Бога, е да оздравеем, защото без това не можем да бъдем слуги Негови. А как ще оздравеем? Като се освободим от греха. Наистина, писано е, че в греха е заченат и роден човек, обаче това е така по отношение на тялото, а когато дойде Духът Божий, за да се зачене във вас, тогава този зародиш, грехът, изчезва. Затова е и казано, че „роденият от Духа грях не прави“.
към текста >>

29. ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ

Учителя им обръща внимание върху служенето и че за да служат с вяра, трябва да премахнат съмнението.
И на тази среща се правят много верижни молитви. На участниците се дава голяма свобода. Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават. Една от задачите им през годината е всеки ден да извършват по едно добро дело и да изпращат по една добра мисъл. Подчертава се, че те могат да проектират много добри мисли за този народ, че на земята те са като гаранти за българите, за да благослови Господ този народ. Учителя им обръща внимание върху служенето и че за да служат с вяра, трябва да премахнат съмнението. ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ Запазено е едно тефтерче на брат Димитър Голов, от което е видно, че на 1.01.1911 г. Учителя е бил в Търново и е проведено събрание в дома на г-н А. Бойнов. Ето някои от записаните бележки: В Бога винаги има желание да ни се открие, но ние с нашите желания и др.
към текста >>

30. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

След всичко туй, Христос ще ви даде именно това служене, за което ви говорих.
Но на вас да не ви е странно. Това променение ще стане медлено, за да не се уплашите. В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да My служите и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде. Но разбира се, това ще стане, след като се минат тези 24 часа. А в 24-те часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на земята да мрат с хиляди хора от глад, болест, от вътрешни революции. След всичко туй, Христос ще ви даде именно това служене, за което ви говорих. И понеже страданията на света са грехове, а греховете на света са наши грехове, то ние трябва да помогнем. Доколкото е възможно, ние трябва да облекчим техните страдания. Най-първо, вие ще трябва да се запознаете с вашия ръководител, защото всички вие имате ръководители, които сега присъстват. На тези ръководители вие трябва да бъдете послушни, както ученикът е послушен на учителя. И ако отсега – нататък някой не слуша своя ръководител, той не ще може да присъства на Господнето събрание, защото тия духове ще бъдат всякога с вас и през всичките страдания на света вие трябва да слушате техния глас, който е глас на любов.
към текста >>

31. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

А нас ще ни ползва – в тия времена да намерим място, на което Господ да положи олтар за служене, защото ние, доколкото служим Господу, дотолкоз се и благославяме.
За Франция – още повече. Ще има изпитания и Русия. А Румъния, Сърбия и Гърция тогава ще претърпят големи страдания. След Сърбия иде ред на Гърция, която ще бъде на първо време напечена от Италия, от която ще претърпи преследване. За Турция тоже идат страдания и от тях Англия е, която ще се възползва. А нас ще ни ползва – в тия времена да намерим място, на което Господ да положи олтар за служене, защото ние, доколкото служим Господу, дотолкоз се и благославяме. Господ не иска само да мислим за Него, а да мислим и прилагаме мислите си в служба Нему; т.е. като мислим за Него, да се ползваме от Него, също както се обръщаме и мислим за слънцето и въздуха, ние същевременно се и ползваме от тях. Обичаш ли Господа, готов е да даде всичко за тебе; не обичаш ли Го, затваря се като камък. Затова, ние можем да направим Господа за нас и строг, и благ. И трябва да знаете, че вие вече ликвидирате със старата карма.
към текста >>

32. 1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг

Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички.
(2, 174) Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17) ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта.
към текста >>

Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро.
Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17) ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12) Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17) При всеки връх ще придобиеш нещо.
към текста >>

А в още по-тесен смисъл се разбира служене на Бога.
(11, 28) Какво значи Добродетел? — Любов, Мъдрост, Истина, Правда — това са добродетели. Тая дума се употребява в широк и в тесен смисъл. В широкия смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в тесен смисъл Добродетел значи добри дела, правене на добро. А в още по-тесен смисъл се разбира служене на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен, той има Добродетел в себе си. (12) * В цветната Пентаграма на дървото има дванадесет оранжеви плодове (бел. ред.) ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, ТЕХНИТЕ ЦВЕТОВЕ И ЧИСЛА Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. (6, 4)
към текста >>

33. 1922_22 Молитви и формули

Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идването на Твоето Царство с всяко веселие за изявената Любов към нас.
Господи, Боже наш, да дойде Твоят благ Дух и да обгърне нашия дух в Своите обятия. Да изпълни сърцето ни с необятната Любов, която изявява Твоето присъствие навсякъде. Да укрепи ръцете ни във всяка правда, нозете ни - във всяка добрина. Ние се покланяме пред Тебе, Вечния наш Баща, канара на нашия живот. Благословен Си Ти, благословено е Твоето Име в нашите души. Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идването на Твоето Царство с всяко веселие за изявената Любов към нас. Само Ти Си Един, Който ни познаваш. И ние Те познаваме, че Ти Си Светлина за душите ни, простор за умовете ни, разширение за силата ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърцата ни. Ти Си венец и слава в живота ни! Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни, не бързайте, да дойде ума ви на мястото си; вие започвате без сърце. Съберете умовете и сърцата си на мястото си.
към текста >>

34. 1924_2 Биографична справка за Марин Камбуров

До последния си дъх той е пример на ученик с будно съзнание, посветил всички мигове от живота си на учение и служене за слава Божия.
Марин Камбуров, брат на Петър Камбуров, е роден през 1902 г. в Стара Загора. Оженва се за арбанасченката Зефира и имат три дъщери. Словото на Учителя оформя неговия мироглед. То става извор на творческо вдъхновение и съдържание на живота му. До последния си дъх той е пример на ученик с будно съзнание, посветил всички мигове от живота си на учение и служене за слава Божия. В продължение на 50 години от своя живот Марин Камбуров изпя 233 песни, в които възпява Любовта, Мъдростта, Доброто, смирено прекланя глава и благоговее пред своя Учител и величието на Твореца. Той никога не е имал работно бюро и кабинет. Песните му са родени сред природата, по време на работа или почивка. Текст и мелодия бликат спонтанно и в повечето случаи заживяват без корекции. Много години, преди да се събуди в него музата на творческо вдъхновение, при една от срещите на двамата братя Петър и Марин Камбурови с Учителя, последният им казва: „Той, Марин, рекох, има силна музикална памет." И наистина, Марин Камбуров помни и пее възторжено до края на живота си всичките си песни, изпратени на земята чрез неговия дух от световете на светлината.
към текста >>

35. 1924_6 Писма до семейство Иларионови

Външният свят не трябва да става причина да го отклонява от това служене.
София, 02.01.1924 г. Любезна Еленке, Получих Вашето писмо. Има много положения живота, които трябва да станат ясни. Всеки ученик на Любовта трябва да се научи да служи на Бога с всичкото си сърце. Външният свят не трябва да става причина да го отклонява от това служене. Служенето не трябва да бъде по форма, в буквата на закона; но вътре дълбоко в душата трябва да има нещо съществено, което да го отличава. Пълнота трябва, новораждане трябва от Дух и вода, Любов непрестанна. Когато някой заболее от вас, не трябва да мислите за умиралка, а за чистене и изправление на живота. Смъртта нищо не разрешава. Тя в много случаи е спънка голяма за ученика.
към текста >>

Служенето не трябва да бъде по форма, в буквата на закона; но вътре дълбоко в душата трябва да има нещо съществено, което да го отличава.
Любезна Еленке, Получих Вашето писмо. Има много положения живота, които трябва да станат ясни. Всеки ученик на Любовта трябва да се научи да служи на Бога с всичкото си сърце. Външният свят не трябва да става причина да го отклонява от това служене. Служенето не трябва да бъде по форма, в буквата на закона; но вътре дълбоко в душата трябва да има нещо съществено, което да го отличава. Пълнота трябва, новораждане трябва от Дух и вода, Любов непрестанна. Когато някой заболее от вас, не трябва да мислите за умиралка, а за чистене и изправление на живота. Смъртта нищо не разрешава. Тя в много случаи е спънка голяма за ученика. Да минава човек от смърт в живот е едно нещо; а да минава от живот в смърт е друго нещо.
към текста >>

36. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

В съзнанието и на двамата тази духовност прераства във всеотдайно месианско служене на народа и човечеството.
от гръцката патриаршия, през същата година в Устово се открива самостоятелна българска народна църква, а след това и българско училище – първо в окръга.10 “Жителите на Устово са дълбоко религиозни – пише Ст. Н. Шишков – и всички са православни. Не ще срещнете фамилия, нито човек, който да не се черкува редовно и да не тачи и най-малкия църковен празник” – добавя същият.10 Дълбоката религиозност на жителите от този край по всичко изглежда е дала своето ярко отражение и върху характера и склонностите на Константин Дъновски, а чрез него и на сина му Петър. В съзнанието и на двамата тази духовност прераства във всеотдайно месианско служене на народа и човечеството. Една много характерна черта на родопчаните от този край е тяхната тясна връзка с музиката.10 В цитирания труд на Ст. Н. Шишков се казва, че “ако родопчанинът скърби, утешава се с песен, ако ли е весел и радостен, развлича се пак с песен. Било в гората за дърва, било на работа или в разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен. Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители.” По отношение характера на родопската песен същият автор дава следната преценка: “Напевът на песента е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни”, като веднага допълва, че “всички песни са взети от живота.”10 Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и дъбрави, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците.
към текста >>

Както ще видим по-долу, Константин Дъновски се радва на значителни музикални заложби, които му дават възможност да пресъздаде вдъхновени песнопения в източноправославното църков-но служене.
Една много характерна черта на родопчаните от този край е тяхната тясна връзка с музиката.10 В цитирания труд на Ст. Н. Шишков се казва, че “ако родопчанинът скърби, утешава се с песен, ако ли е весел и радостен, развлича се пак с песен. Било в гората за дърва, било на работа или в разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен. Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители.” По отношение характера на родопската песен същият автор дава следната преценка: “Напевът на песента е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни”, като веднага допълва, че “всички песни са взети от живота.”10 Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и дъбрави, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците. Както ще видим по-долу, Константин Дъновски се радва на значителни музикални заложби, които му дават възможност да пресъздаде вдъхновени песнопения в източноправославното църков-но служене. С не по-малко музикален заряд е и синът му Петър, автор на много духовни песни, които се пеят от неговите последователи в цял свят. Заговорите ли със стари хора от Устово за Константин Дъновски, те ще се позамислят малко и след като засияе по лицето им бодра усмивка и с асоциация на радостни преживявания, ще отговорят: “Знам го, как да не го зная, дядо Костадина. Той живя малко между нас, но го помним. Паметна по нас е фамилията Доуновски.” Ще ви направи впечатление, че старите жители изговарят името Доуновски, а не Дъновски. В Родопския край твърдите гласни ъ и û в корена на думите се изговарят оу или оа.10 По тази причина фамилното име Дъновски тук се произнася все още като Доуновски.
към текста >>

37. 006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски

Майка му е имала горещото желание нейният син да приеме монашеството, за да отдаде живота си на служене Богу.17 Такова е впечатлението на проф.
Всички очаквания за освобождението на България рухват, покрусата е всеобща. Ако българският народ би получил своето освобождение през 1829 г., т.е. половин век по-рано, нашата история щеше да бъде без имената на Раковски, Левски, Бенковски, Ботев и др. Такава е политическата атмосфера, всред която започва своето битие Константин Дъновски. Още като дете той е бил с ясно отправени интереси към ученолюбие, които интереси не го напускат до края на живота му. Майка му е имала горещото желание нейният син да приеме монашеството, за да отдаде живота си на служене Богу.17 Такова е впечатлението на проф. д-р Петър Ников18, който при разговор със свещ. Константин Дъновски през първото десетилетие на ХХ век научава за подчертаната настойчивост на майка му да го насочи към духовно себевглъбяване и оттегляне от светския живот. Първоначалното си образование Константин Дънов-ски получава в килийното училище в Устово – едно от първите килийни училища в Ахъ-челебийската кааза (област), което заедно с устовската църква “Св. Никола” води началото си от 1830 г. По едно съвпадение това е и рождената година на Константин Дъновски — като че ли, идвайки на земята, той носи със себе си църквата и училището на своя край.
към текста >>

38. 009. Участие на младия Константин Дъновски в черковните проблеми на Варна

Богородица”.8 Така Константин напуска бакърджийския дюкян на вуйчо си и се отдава на църковно служене, което не изоставя до края на живота си.
Към всичко това като се прибави и обстоятелството, че неговото ежедневие протича в бакърджийския дюкян на вуйчо му, можем да си представим как се е чувствал младият ентусиазиран българин. Единствена пролука той намира във възможността да се черкува в празничните дни в митрополитската църква “Св. Богородица”, където от църковния клир пригласял на провежданата литургия. Вместо оглушителния шум на медникарската работилница младият Константин предпочитал църков-ните псалмопения, макар че са се извършвали на гръцки език. Гръцкият владика Порфирий харесва звучния глас на младия юноша и го назначава за черковен певец във варненската катедрална църква “Св. Богородица”.8 Така Константин напуска бакърджийския дюкян на вуйчо си и се отдава на църковно служене, което не изоставя до края на живота си. Освен черковното пеене, което младият Константин Дъновски бил изучил още като ученик в Татар-пазарджишкото училище, той владеел говоримо и писмено гръцки език. Това особено се понравило на владиката и спечелило още повече симпатиите му. Недоволен от гръцкото обкръжение в Митрополията, младият църковен певец започва да търси връзки с патриотичното настроените българи във Варна и в скоро време установява контакт с почти всички видни български граждани, които високо тачели своя български произход и съзнателно се противопоставяли на гърчеещите се гагаузи. Така Константин Дъновски се свързва и сприятелява с Никола и Сава Георгиевич, Рали х. Мавродинов, хаджи Стамат Сидеров, а най-вече с пламенния и неуморим родолюбец от село Хадърча – дядо Атанас ГеоргиевЧорбаджи, с който по-късно се сродява, като се оженва за дъщеря му.18
към текста >>

39. 016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза

Майка му, която го е готвела за духовник, винаги му е внушавала, че той трябва да облече монашеско расо и да посвети живота си в служене Богу.
Най-обезсърчаващи са революционно-освободител-ните акции на българската емиграция в Браила през 1841, 1842 и 1843 г., които биват ликвидирани преди да влязат в борба с османските поробители.26 Кримската война от 1853-1856 година, в която бълга-рите също вземат участие (само между българската емиграция в Одеса, Браила, Галац и други са били набрани над 4000 доброволци26), носи ново разочарование за българската освободителна кауза. Тия върховни усилия за освобождение и последвалите ги неуспехи стават причина за настъпване на пълен обрат в душевността на младия Константин Дъновски. Доведен до пълна резигнация, у него се оформя решението да отправи поглед към небето и вместо с оръжие в своята десница, да чака спасението на българския народ да дойде по пътя на молитвата. Предпоставки за такава психическа нагласа той има още от най-крехкото си детство. Майка му, която го е готвела за духовник, винаги му е внушавала, че той трябва да облече монашеско расо и да посвети живота си в служене Богу. Докато Левски захвърля калугерското расо и поема пътя на въоръжената революционна борба, Константин Дъновски се готви да напусне гражданската борческа арена и да се отдаде на молитвено съзерцание, за да изпроси от Бога свобода на страдащия български народ. Това не се осъществява благодарение на едно внушение, за което става дума по-късно. Раздвояването, което преживява младият Константин Дъновски, и неговото колебание да изостави житейските борби и да се отдаде на уединение, съответства на двете школи в християнството. Първото е чрез отделянето от света и посветяване на молитва и единочество; типичен представител на тази школа у нас е Св. Иван Рилски, който се уединява в дебрите на Рила и не общува с никого.
към текста >>

Другата школа – школата на Свети Климент Охридски, чийто основоположник се посвещава на всеотдайно служене на народа чрез средствата на културата и просветата, без това да го освобождава да прави връзка с Бога, признавайки го за върховен разпоредител и ръководещ всичко.
Докато Левски захвърля калугерското расо и поема пътя на въоръжената революционна борба, Константин Дъновски се готви да напусне гражданската борческа арена и да се отдаде на молитвено съзерцание, за да изпроси от Бога свобода на страдащия български народ. Това не се осъществява благодарение на едно внушение, за което става дума по-късно. Раздвояването, което преживява младият Константин Дъновски, и неговото колебание да изостави житейските борби и да се отдаде на уединение, съответства на двете школи в християнството. Първото е чрез отделянето от света и посветяване на молитва и единочество; типичен представител на тази школа у нас е Св. Иван Рилски, който се уединява в дебрите на Рила и не общува с никого. Другата школа – школата на Свети Климент Охридски, чийто основоположник се посвещава на всеотдайно служене на народа чрез средствата на културата и просветата, без това да го освобождава да прави връзка с Бога, признавайки го за върховен разпоредител и ръководещ всичко. Така младият Константин Дъновски идва до онзи остър завой в своя живот, откъдето решава да поеме пътя на изолираност от света. За тази цел той избира най-тихия отшелнически кът – българския Хилендарски манастир в Атон. Прибягването към отшелничество не е чуждо на българските духовници. Още в началото на ХІV век гръцкият монах Григорий Синаит основава в Панония (Странджа планина) монашеско общежитие на исихасти. Исихазмът е религиозно-мистично учение, разпространено всред византийското духовенство, което впоследствие преминава и всред българското.
към текста >>

40. 019. Обет за духовна служба

Димитрий Солун-ски”, е искал да го насочи към всеотдайно служене Богу и народу.
С помощта Христова те успели да получат богат улов от 153 големи риби – число, символизиращо привличането на човешката душа към Христовата вяра. Ако съберем двете числа от антиминса, а именно 1747 и 153, ще получим числото 1900, което изразява годината, когато Учителя Петър Дънов свиква първия събор на Бялото братство във Варна. Чрез сбора на двата числени символа – 1747 + 153 = 1900 е посочено началото на дейността на Учителя, символизирана с първия събор на Бялото Братство през 1900 г. Чрез числото 1747 се отбелязва вдигането на анатемата от българския народ, а с числото 153 се символизира благодатта Христова, която им вещае светли бъднини. Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св. Димитрий Солун-ски”, е искал да го насочи към всеотдайно служене Богу и народу. Самият антиминс би следвало да се приеме и като символ за възлагане на мисия по поръчение на Небето. За да се разбере истинското значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория, подробно разказана във втората част на брошурата. “На 20 декември 1746 г. в Солунската църква “Панагия Лагудяни” 77-годишният свещеник йеромонах Теофани Светогорски, аскет от Иверския манастир в Света гора, Атон, извършвал агрипиния по случай 40 дни от зверското изтребление на няколко души християни от кръвожадни мохамедани. Майките и вдовиците на жертвите, заедно с някои свои роднини, във всенощно бдение горещо молели Бога за помощ и утешение.
към текста >>

41. 025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение

С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитвал да издейства свещенослуженето в някоя варненска църква да става на старобългарски език.
Това значително облекчило дейността на Рачински и внесло самоувереност всред раздвижените духове на българите. Рачински установява най-тесни връзки с Атанас Чорбаджи, отец Константин и други български патриоти от Варна. Закрилата на руския представител вляла нова сила и самонадеяност в националноосвободителното движение и подтикнала българите към по-голяма сплотеност при отстояване на техните патриотични интереси. Нещо повече, Атанас Чорбаджи става едно от най-доверените лица на Рачински. За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла Източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглото на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитвал да издейства свещенослуженето в някоя варненска църква да става на старобългарски език. След дълго настояване от страна на Рачински гръцкият митрополит Порфирий разрешил един път седмично църковнослуженето във варненската църква “Свети Геор-гий” да става на старобългарски език, за да се черкува руският консул. Тези служби започнали от март 1860 г. и били възложени на отец Константин. За целта владиката Порфирий бил избрал съботния ден, тъй като се разчитало на заетостта на гражданите и се е смятало, че тогава ще има най-малко богомолци в църквата. За голяма изненада на гръцкия владика точно през съботните дни църквата “Св.
към текста >>

След дълго настояване от страна на Рачински гръцкият митрополит Порфирий разрешил един път седмично църковнослуженето във варненската църква “Свети Геор-гий” да става на старобългарски език, за да се черкува руският консул.
Рачински установява най-тесни връзки с Атанас Чорбаджи, отец Константин и други български патриоти от Варна. Закрилата на руския представител вляла нова сила и самонадеяност в националноосвободителното движение и подтикнала българите към по-голяма сплотеност при отстояване на техните патриотични интереси. Нещо повече, Атанас Чорбаджи става едно от най-доверените лица на Рачински. За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла Източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглото на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитвал да издейства свещенослуженето в някоя варненска църква да става на старобългарски език. След дълго настояване от страна на Рачински гръцкият митрополит Порфирий разрешил един път седмично църковнослуженето във варненската църква “Свети Геор-гий” да става на старобългарски език, за да се черкува руският консул. Тези служби започнали от март 1860 г. и били възложени на отец Константин. За целта владиката Порфирий бил избрал съботния ден, тъй като се разчитало на заетостта на гражданите и се е смятало, че тогава ще има най-малко богомолци в църквата. За голяма изненада на гръцкия владика точно през съботните дни църквата “Св. Георгий” се препълвала с черкуващи се българи, които със затаен дъх слушали боговдъхновеното песнопение на отца Константина на роден език.
към текста >>

След откриването на параклиса по настояване пак на Рачински митрополит Порфирий дава съгласието си църковнослуженето в манастира “Св.
Същата камбана бива поставена в новооткрития параклис. Камбаната като символ на разбуждане на народното съзнание в борбата за свобода се използва по-късно от Христо Ботев, който наименува редактирания от него сатиричен революционен вестник “Будилник”. Характерно за този случай е и обстоятелството, че идеята на отец Константин за насочване вниманието на руския консул към камбаната и нейното изваждане от морето (според писмо на отец Константин до Мария Казакова) е станало под въздействие на случайно хрумване и че посоченото място, където тя лежала, му е било подсказано по някакъв чудноват начин. Изваждането на камбаната отец Константин си припомня 45 години след тази случка. Писмото до Мария Казакова по горния повод носи дата 6 септември 1906 г. След откриването на параклиса по настояване пак на Рачински митрополит Порфирий дава съгласието си църковнослуженето в манастира “Св. Димитрий” в Евксиноград, недалеч от Варна, да се извършва на старобългарски език. Тези църковни служби се изнасяли от отец Константина всеки празник. Тук се стичали много българи от Варна и околните села. След църковния отпуск черкуващите се българи, заедно с Рачински и отец Константин, се събирали и обсъждали вълнуващите ги въпроси около националната и църковната борба на българите. Дейността на Рачински във Варна раздвижила по-будните българи.
към текста >>

42. 027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски

варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия.
Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия.
към текста >>

43. 031. Период след Освобождението

Последните няколко години от своето свещенослужене отец Константин прекарва в Нови Пазар.
получава в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. С будна съвест и борчески дух той води неуморна борба срещу елинските фанариоти и се бунтува срещу османските насилници. Отец Константин доживява и вижда плодовете на своята борба – освобождението на българите от Варна и Варненско от фанариотски гнет и политическо освобождение на българския народ от османско иго. След освобождението на България отец Константин продължава неотклонно да работи за издигането на българите от Варна и Варненско в духовно и културно отношение. Последните няколко години от своето свещенослужене отец Константин прекарва в Нови Пазар. През 1898 г. там го заварва неговото пенсиониране, където остава да живее до към началото на 1901 г. Тясно свързан с миналото на Варна, той се завръща отново в този скъп за спомените му град. Междувременно почива неговата съпруга Добра. Останал самотен, той превръща живота си в единочество, за какъвто живот си е мечтаел от младини.
към текста >>

44. 024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева

Градът, в който той започва свещенослуженето си, не е вече онзи, който той бе видял за първи път след преминалия морски ураган над варненското пристанище.
От този момент започва третият период от живота на свещеник Константин Дъновски. Изминали са се десетина години, откакто Константин Дъновски бе доведен от вуйчо си във Варна (1847 г.). След този дълъг стаж като учител и близък сподвижник на Атанас Чорбаджи, от когото се е поучил в много неща, сега той е зрял мъж с установен характер и е възведен в свещенически сан. Не му остава нищо друго, освен да се заеме с изпълнението на дадения обет пред стария свещеник в църквата “Св. Димитрий Солунски”. Градът, в който той започва свещенослуженето си, не е вече онзи, който той бе видял за първи път след преминалия морски ураган над варненското пристанище. Сега той се е разраснал. Настъпили са промени в съотношението на националностите. След Кримската война във Варна и Варненско се засилва притокът на българи от Балкана и от другите краища на Полуострова. Тук намират добър прием много занаятчийски работници и търговци. Придошлите от други краища българи са били по-будни в национално отношение и сега те не само че увеличават, но и раздвижват българското малцинство във Варна.
към текста >>

църковнослуженето си в храма “Св.
Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, би могло да се внася разколнически елемент всред българското население.”21 Действителността обаче се оказала съвършено друга. Установило се, че в дъното на всички патриотични инициативи на българите тук стои личността на отец Константин. Имало е моменти, когато атмосферата до такава степен се нажежавала, че въпреки покровителството на гръцкия владика Порфирий, отец Константин е трябвало да реши дали да направи концесия със своята съвест, като се отдръпне от обществените си изяви като народен будител и се превърне в обикновен църковен служител, или да напусне службата си. За да излезе от новосъздалата се усложнена обстановка, отец Константин напуска през 1859 г. църковнослуженето си в храма “Св. Богородица” във Варна и се озовава в родното си село Устово.16 Посрещането му е било необикновено радушно. През дванадесетгодишното му отсъствие в селото са настъпили доста положителни промени. По своето естество и мащаби те далеч не можело да бъдат сравнявани с тези във Варна. Преди всичко тук отсъствал кипежът на действието срещу противодействието. Като разбрали устовци, че свещеник Константин Дъновски е напуснал службата си във Варна и е свободен, най-настойчиво го поканили за свой свещенослужител.
към текста >>

45. УЧИТЕЛЯТ

Ето още един метод за служене с Пентаграма.
Ако, медитирайки върху Пентаграма, човек си представи трите изречения, тогава същият ще има още по-голяма сила. Тези изречения са част от Пентаграма, но са невидими. Всеки може, в случай на опасност, да направи следното: да образува около тялото си Пентаграм. Отначало да го направи мислено, после с ръка и най-накрая да си представи тези три изречения около Пентаграма. Пента- грамът е мощно оръжие за запазване от външни пречки и препятствия и от вътрешна борба със зли сили. Ето още един метод за служене с Пентаграма. (Тези методи и упражнения са дадени за ученици, развиващи се по пътя на Вярата. Всяка злоупотреба с Пентаграма за користни цели или любопитство има за резултат отрицателни и опасни последици.) Когато човек се намира в опасност, нека си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, казвайки: "В името на Господа Исуса Нашего, молим Господа Великия и Силния, да стори богоугодно пред Неговите очи." Така разгледан Пентаграмът - емблемата на новозаветния свят или учението, донесено преди две хиляди години от Христос на човечеството - има пълната си духовна ценност и мистична сила. Ако се използва правилно, тогава той е източник на изобилие и благо- словение. Ако човек иска правилно да се ползва от Пентаграма, то той е поставен пред необходимостта да реши безвъзвратно пред себе си, че трябва да служи на Вечния Живот и да няма връщане назад.
към текста >>

46. СЛЪНЦЕ

Целият й живот е низ от добри дела, славене на Всевишния и служене на доброто.
Майка усърдно започна лекуването с вяра и любов. След известно време от раните започнаха да падат парченца кости, след това се яви кръв и една сутрин при развързването падна ръбесто парче желязо от снаряд, дълго около половин човешки пръст на ръката и толкова дебело. Верка Николова порасна и се ожени. Сега се казва Манолова и е майка на син - Емануил. Тя работи в детски дом, радва се на добро здраве, добра християнка е, обича децата и хората като себе си. Целият й живот е низ от добри дела, славене на Всевишния и служене на доброто. Сестра й Богдана Николова Германова Записки от беседите на Учителя Ако се отнесеш добре с първия лъч на светлината, всички лъчи ще те благославят. Не мисли, че само богатството ще те задоволи. Има нещо по- хубаво от богатството, от апартаментите.
към текста >>

47. РАБОТА

А пък служенето е най-високата точка, до която можете да се качите.
Който неправилно прилага, той се уморява. Някой чука по цял ден, но като не знае как да чука, отслабва, уморява се и се отказва по-нататък да работи. Който знае да чука, той в 5 минути може да свърши работата си. Приложението иска умение, а не усилие. Помнете: Трудът е най-ниската точка, до която можете да стигнете. А пък служенето е най-високата точка, до която можете да се качите. Нима съвременните хора работят? Това не е работа, то е мъчение, труд. Работа се върши винаги с любов; трудът служи на дълга, а мъчението става чрез насилие. Всичко това става от тази частна собственост. Не се насилвайте, защото с насилие и мъчение работа не се върши.
към текста >>

48. СЛУЖБА НА БОГА

Според първия начин, ние мислим кой какво има - различаваме; при втория - пак различаваме, но щом дойдем до служене на Бога, там няма различаване, там има само един метод.
Това всеки трябва да го знае. Някои казват: "Аз искам да съм свободен". Свободен ще си, ако служиш на Любовта, иначе ще слугуваш на мамона и ще бъдеш роб. Едновременно на Бога и на мамона не можете да служите - по никой начин. Има три вида животи в света: материалистичен, когато хората обичат да имат овце, говеда, крави, кокошки, къщи, ниви; втората фаза е, когато човек, преситен да служи на това богатство, започва да продава и трета - Божественият живот. Според първия начин, ние мислим кой какво има - различаваме; при втория - пак различаваме, но щом дойдем до служене на Бога, там няма различаване, там има само един метод. Чисто сърце е това, което не ражда отрицателни чувства, нито ги до- пуща да влязат в него. Чистото сърце е тихо, спокойно. Подобно на тиха, дълбока вода, която не се мъти. Сърце, което се мъти, е плитка вода. Чисто сърце и светъл ум са олтар за служене на Бога.
към текста >>

Чисто сърце и светъл ум са олтар за служене на Бога.
Според първия начин, ние мислим кой какво има - различаваме; при втория - пак различаваме, но щом дойдем до служене на Бога, там няма различаване, там има само един метод. Чисто сърце е това, което не ражда отрицателни чувства, нито ги до- пуща да влязат в него. Чистото сърце е тихо, спокойно. Подобно на тиха, дълбока вода, която не се мъти. Сърце, което се мъти, е плитка вода. Чисто сърце и светъл ум са олтар за служене на Бога. На първо място, да служите на Господа в сърцето си; на второ място, слушайте светлите духове; на трето място, слушайте добрите хора; на четвърто място, слушайте себе си. А най-после, слушайте другите хора. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, каквато и погрешка да направи, щом иска да служи на Бога, ще му се прости. Всяка една душа, каквато и да е тя, трябва да се приближи към Бога. Когато искат да постигнат нещо, те (хората) трябва да се обърнат към Бога и да кажат: Господи, научи ни как да постъпваме, как да изпълняваме Твоята воля, да изправим живота си.
към текста >>

Който разбере значението на думите "служене на Бога", той е влязъл вече в духовния свят, дето владее пълна хармония, пълен ред и порядък, абсолютен вътрешен мир.
Какво представя тяло без глава? Както тялото на човека не може без глава, така и душата и духът не могат без глава. Главата е начало на нещата. В широк смисъл на думата, начало на нещата е Бог. Следователно, без глава, без начало, без Бога нищо не се постига. Който разбере значението на думите "служене на Бога", той е влязъл вече в духовния свят, дето владее пълна хармония, пълен ред и порядък, абсолютен вътрешен мир. Първо ще изпълниш задълженията си към Бога, после към ближния си и най-после към себе си. Сегашният свят се нуждае от ученици и служители, които да учат себе си, а на другите да слугуват. Вярвайте в Доброто и служете на Бога. В това се крие щастието на човека. Божественият живот трябва да се приложи абсолютно, няма никакво извинение нито за мен, нито за вас.
към текста >>

49. НОВОТО УЧЕНИЕ

Ще посветя живота си в служене на Бога.
Ако не вярвате, направете един малък опит и ще се убедите в моите думи. Направете само един опит, но искрено. - Какъв опит да направим? - Някой заболее до смърт - нека се обърне към Бога с думите: "Господи, ако това, което ни се проповядва в Твое име, е истинно, помогни ми да оздравея. Обещавам, че ще Ти служа." Ако объркаш сметките си, пак ще се обърнеш към Бога и ще кажеш: "Господи, ако това, което Учителят проповядва в Твое име, е вярно, помогни ми да си оправя сметките. Ще посветя живота си в служене на Бога. Ако обещаете, без да изпълните, положението ви ще се влоши и от вас нищо няма да излезе. Направете опита искрено, за да се убедите, че проповядвам велика, жива истина, която пръв аз съм проверил. Който направи опита искрено, чистосърдечно, сам ще се убеди, че Господ е жив. Аз искам да познаете този Господ и да се убедите в думите ми. Аз не искам да ви убеждавам има ли Бог или не.
към текста >>

Аз не искам да ми дадете всичкото си време за служене, но само това, което не знаете как да употребите, колкото и малко да е то.
Оправи се първо ти! Това изисква Новото Учение. Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните, тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота. Великото Учение ни най-малко не изисква да изоставим длъжностите си в живота. Аз не искам да ми дадете всичкото си време за служене, но само това, което не знаете как да употребите, колкото и малко да е то. Другото време бъдете свободни, изпълнявайте своите длъжности в живота. Едно се иска от вас: Да не препятствате на новите идеи. Дайте им условия да растат и да се развиват и повече не мислете. Времето ще донесе своите резултати. И тъй, желая всинца да бъдете млади, млади, млади, верни и истинни, да служите на туй Велико Божествено Учение.
към текста >>

50. СВОБОДА

И тъй, първият основен морал на живота е храненето, вторият - дишането, третият - чувстването, четвъртият - мисленето, петият - служенето на Бога.
Свободата е в самия човек, а не вън от него. Най-първо човек трябва да даде свобода и правда на своите 30 милиарда поданици. Човек не е дал свобода на своя стомах, на своите дробове, на своя мозък, а ги измъчва с непосилна работа и търси правда в света. Нямаш право да измъчваш очите си, ушите си, носа си, нямаш право да измъчваш ръцете и краката си, кожата си. Това е морал, това е хигиена - да не измъчваш нито една клетка. И тъй, първият основен морал на живота е храненето, вторият - дишането, третият - чувстването, четвъртият - мисленето, петият - служенето на Бога. Ако не знае правилно да яде, да диша, да чувства, да мисли, човек не може да служи на Бога. Това са пет основни правила, пет велики закона на живота. Изпълни ли тия закони, човек е свободен да живее както иска. Следователно, само онзи човек може да бъде свободен, който е изпълнил задължението си към петте основни морални положения на живота. Добре е човек да бъде свободен, но за да бъде абсолютно свободен, той трябва да притежава известни качества.
към текста >>

51. ВЯРА

Вяра без служене нищо не струва.
В каквото и положение да се намираме, щом имаме вяра, ще се измъкнем от него. И на дъното на ада да сме, вярата ще ни изведе оттам. Любовта и вярата ще ни помогнат. Вярвайте в душата си, която проявява Божественото Начало. Чувате ли някой да се оплаква, че не го зачитат, ще знаете, че той не вярва в Бога. Вяра без служене нищо не струва. Служенето на Бога и изпълнение на Волята Му - това осмисля живота. Онзи, който няма вяра, не може да има правилно развит ум, а оттам не може да има и правилно дишане, защото умът е свързан с дишането. Закон е: Онова, в което вярвате, то ще бъде! Щом вярвате, то към вас ще се присъединят хиляди разумни същества и ще ви помогнат. Когато искате да постигнете нещо, вечер като си лягате, кажете си - Искам това и това - с пълна вяра, че ще стане, както го искаш.
към текста >>

Служенето на Бога и изпълнение на Волята Му - това осмисля живота.
И на дъното на ада да сме, вярата ще ни изведе оттам. Любовта и вярата ще ни помогнат. Вярвайте в душата си, която проявява Божественото Начало. Чувате ли някой да се оплаква, че не го зачитат, ще знаете, че той не вярва в Бога. Вяра без служене нищо не струва. Служенето на Бога и изпълнение на Волята Му - това осмисля живота. Онзи, който няма вяра, не може да има правилно развит ум, а оттам не може да има и правилно дишане, защото умът е свързан с дишането. Закон е: Онова, в което вярвате, то ще бъде! Щом вярвате, то към вас ще се присъединят хиляди разумни същества и ще ви помогнат. Когато искате да постигнете нещо, вечер като си лягате, кажете си - Искам това и това - с пълна вяра, че ще стане, както го искаш. Другата вечер като си лягаш, пак си кажи.
към текста >>

52. МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идването на Твоето Царство с всяко веселие за изявената любов към нас!
Да изпълни сърцата ни с необятната Любов, Която изявява Твоето присъствие навсъде. Да укрепи ръцете ни във всяка правда, нозете ни във всяка добрина. Ний се покланяме пред Тебе, Вечният наш Баща, канара на нашия живот. Благословен Си Ти, благословено е Твоето Име в нашите души. Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идването на Твоето Царство с всяко веселие за изявената любов към нас! Само Ти Си Един, Който ни познаваш и ние Те познаваме, че Ти Си светлина за душите ни, простор за умовете ни, разширение за силата ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърцата ни. Ти Си венец и слава в живота ни! Амин При даването на тази молитва Учителят е казал: "Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни, не бързайте, да дойде умът ви на мястото си; вие започвате без сърце. Съберете умовете и сърцата си на мястото си.
към текста >>

53. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ

Петък е отличен ден за служене на Любовта.
Като я атакуваш, да се справиш с нея. Щом дойде сряда, ще учиш, ще разрешаваш някой научен въпрос. Сряда е добър ден. Четвъртък е ден за религиозно повдигане на човека, ще разрешавате религиозни въпроси. Четвъртък е отличен ден за облагородяване на сърцето. Петък е отличен ден за служене на Любовта. На Любовта трябва да се служи разумно. Събота е ден за служене на Бога. Щом живеем разумно, този свят абсолютно няма да ни интересува, като че го няма. Ние живеем на друго място. Като дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота.
към текста >>

Събота е ден за служене на Бога.
Сряда е добър ден. Четвъртък е ден за религиозно повдигане на човека, ще разрешавате религиозни въпроси. Четвъртък е отличен ден за облагородяване на сърцето. Петък е отличен ден за служене на Любовта. На Любовта трябва да се служи разумно. Събота е ден за служене на Бога. Щом живеем разумно, този свят абсолютно няма да ни интересува, като че го няма. Ние живеем на друго място. Като дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота. Неделята е ден на Слънцето, ден на науката. Който иска да се занимава с изобретения, нека употреби неделята.
към текста >>

54. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Най-първо човечеството трябваше да започне със служене на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия път, то започна с най-мъчното учение - служене на себе си, вследствие на което дойдоха най-големите страдания и Земята се обърна с главата надолу.
Работи ли само за себе си, той е осъден на смърт. Кой човек, кое семейство или коя държава като са работили за себе си, са оцелели до днес? Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние - тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението и то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си. Най-първо човечеството трябваше да започне със служене на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия път, то започна с най-мъчното учение - служене на себе си, вследствие на което дойдоха най-големите страдания и Земята се обърна с главата надолу. Мъжът не може да се подвизава с жената, не може да се търпят. Не трябва хората да се измъчват, а да живеят колективно и да си помагат. Ако вие работите задружно, ще помогнете на много хора, ще ги избавите от много беди. Същото става и с духовния свят. Трябва да си помагате един друг.
към текста >>

55. ПОБЕДА НА ДОБРОТО

Бог ще уволни всички стари служители и ще остави само ония, които са доказали своята честност и искреност в служенето си.
След това и лошите хора ще изчезнат. Земята един ден ще бъде освободена от всички лоши хора и от всички хищници. Вие мислите, че лошите хора са по-щастливи, че живеят по-добре, че благуват. Много се лъжете. По-нещастни от грешните и лоши хора няма. Бог ще уволни всички стари служители и ще остави само ония, които са доказали своята честност и искреност в служенето си. А за грешните делото ще бъде голямо. То е отлагано много пъти досега. Сега ще бъде гледано във висшите инстанции и сега се предвиждат големи наказания. Чрез страдание ще се оправи светът. Трябва да се увеличат страданията на лошите хора.
към текста >>

56. УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ

Служенето е най-високата точка, до която може да достигне човек.
Работата се разпределя естествено. Едни работят в кухнята, други носят вода,трети се грижат за чистотата в стана. Възпитателите пък поемат грижата за децата. Всеки е щастлив, че може да извърши нещо за другите. Учителя казва: Служенето е най-високата точка, до която може да достигне човек. И тук,и горе няма по-високо нещо от служенето. През време на съборните дни всички се храним общо. Насядали на дългите трапези под вековните брястове, всички се чувстваме като едно семейство. Яденето сближава хората, задължава ги да се чувстват близки, премахва преградите между тях. Дежурните прислужват сръчно.
към текста >>

И тук,и горе няма по-високо нещо от служенето.
Едни работят в кухнята, други носят вода,трети се грижат за чистотата в стана. Възпитателите пък поемат грижата за децата. Всеки е щастлив, че може да извърши нещо за другите. Учителя казва: Служенето е най-високата точка, до която може да достигне човек. И тук,и горе няма по-високо нещо от служенето. През време на съборните дни всички се храним общо. Насядали на дългите трапези под вековните брястове, всички се чувстваме като едно семейство. Яденето сближава хората, задължава ги да се чувстват близки, премахва преградите между тях. Дежурните прислужват сръчно. Доброто разположение като благословение лъха от всички лица.
към текста >>

57. УЧРЕДЯВАНЕ НА ШКОЛИТЕ

Човекът и човешкото естество се подлагат в Школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото – неговите качества, неговата устойчивост, издръжливост и отзивчивост, изпитва се умът – неговата възприемчивост и възможности, изпитва се сърцето – неговата готовност за служене и жертва.
– изправяне погрешките на миналото, преценяване на настоящите възможности и постижения и очертаване пътя на бъдещето. Както в една модерна химическа лаборатория се правят опити с всички елементи, проверяват се всички реакции, изследват се новите съединения, както резултатите са валидни за цялата Земя, така и тук. Затова нищо не се пренебрегва. Няма маловажни работи. И най-малките неща се вземат под внимание, всичко се взема предвид. Човекът и човешкото естество се подлагат в Школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото – неговите качества, неговата устойчивост, издръжливост и отзивчивост, изпитва се умът – неговата възприемчивост и възможности, изпитва се сърцето – неговата готовност за служене и жертва. Всичко се проверява и постоянно се подобрява. Човек се е откъснал от Живата Разумна Природа и физически, и духовно. Една от първите задачи на Школата е да се възстановят тези пътища, по които живите сили на Природата идват и обновяват човека. Школата приготвя учениците за новите условия, при които Животът ще се прояви. Малцина, даже и от тези, които участват в тази деликатна и отговорна работа, съзнават нейното значение и смисъл.
към текста >>

58. МУСАЛА

”, ще кажа: “Защото Бог ме обича.” На Любовта винаги се отговаря със служене, с работа.
Ще работите – за кого? Само за Господа. Тая мисъл: “За Бога” да седи всякога в ума ви. Каквото вършите, само за Бога да го вършите. Ако някой ме запита: “Защо обичаш Господа, защо Му служиш? ”, ще кажа: “Защото Бог ме обича.” На Любовта винаги се отговаря със служене, с работа. Любовта работи – това да знаете. Това е Мусала, високият връх. Доброто е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър в сърцето си. Доброто, което Бог е вложил във вас, ще гледате да го развиете, като работите единствено заради Господа.
към текста >>

Тази тревица ще бъде за вас образ на идеята – служене на Бога.
Отсега нататък ще учите закона да бъдете добри за Господа. То е най- великото нещо. Когато го научите, целият ви живот ще се осмисли, Живата Природа ще ви заговори и вие ще се учите от нея. Сега на всички ви ще ви дам по един спомен, по една тревичка. Тя ще бъде за вас емблема. Тази тревица ще бъде за вас образ на идеята – служене на Бога. Великата наука на Живота – това е служене на Бога. Когато говоря за служене на Бога, разбирам този свещен момент на нашата душа, когато пристъпяме към Бога с всичката си чистота и съвършенство. Чисти и светли в своите мисли, желания и действия! Само при такова съвършенство на Духа и чистота на душата ще разберем какво изисква Бог от нас. Ще почнем с най-мъчното – Божествената наука, която ще ни научи на всичко онова, за което душата ни копнее, на всичко онова, към което Духът ни се стреми.
към текста >>

Великата наука на Живота – това е служене на Бога.
То е най- великото нещо. Когато го научите, целият ви живот ще се осмисли, Живата Природа ще ви заговори и вие ще се учите от нея. Сега на всички ви ще ви дам по един спомен, по една тревичка. Тя ще бъде за вас емблема. Тази тревица ще бъде за вас образ на идеята – служене на Бога. Великата наука на Живота – това е служене на Бога. Когато говоря за служене на Бога, разбирам този свещен момент на нашата душа, когато пристъпяме към Бога с всичката си чистота и съвършенство. Чисти и светли в своите мисли, желания и действия! Само при такова съвършенство на Духа и чистота на душата ще разберем какво изисква Бог от нас. Ще почнем с най-мъчното – Божествената наука, която ще ни научи на всичко онова, за което душата ни копнее, на всичко онова, към което Духът ни се стреми. Когато отиваме да служим на Бога, трябва ни Божествено знание, Знанието на Живата Природа.
към текста >>

Когато говоря за служене на Бога, разбирам този свещен момент на нашата душа, когато пристъпяме към Бога с всичката си чистота и съвършенство.
Когато го научите, целият ви живот ще се осмисли, Живата Природа ще ви заговори и вие ще се учите от нея. Сега на всички ви ще ви дам по един спомен, по една тревичка. Тя ще бъде за вас емблема. Тази тревица ще бъде за вас образ на идеята – служене на Бога. Великата наука на Живота – това е служене на Бога. Когато говоря за служене на Бога, разбирам този свещен момент на нашата душа, когато пристъпяме към Бога с всичката си чистота и съвършенство. Чисти и светли в своите мисли, желания и действия! Само при такова съвършенство на Духа и чистота на душата ще разберем какво изисква Бог от нас. Ще почнем с най-мъчното – Божествената наука, която ще ни научи на всичко онова, за което душата ни копнее, на всичко онова, към което Духът ни се стреми. Когато отиваме да служим на Бога, трябва ни Божествено знание, Знанието на Живата Природа. След беседата един ученик каза: “Учителю, колко е хубаво всякога да бъдете с нас и така да ни говорите!
към текста >>

59. ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА

Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдание.
Една голяма група французи ни гостуваха на Изгрева и Рилските езера. Красиви бяха думите, които произнесе Учителя, когато те се явиха при Него след пристигането си на Рила. Между другото Той каза: Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в Живота! По този път само могат човешките души да се освободят от ония ограничения, с които са живели досега. Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдание. Французите казаха: “Това, което видяхме и чухме в България – на Изгрева и на Рила, надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения – всичко това остави неизгладими впечатления у нас.” Мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Ясно се чувстваше, че всички хора на Земята са близки, сродни, членове на едно семейство.
към текста >>

Служенето на Бога.
Братската среда, топлотата, новите отношения – всичко това остави неизгладими впечатления у нас.” Мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Ясно се чувстваше, че всички хора на Земята са близки, сродни, членове на едно семейство. Идейното общение на народите – ето най-късия и най-сигурния път за тяхното взаимно опознаване, единение и сътрудничество. Коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на Земята и ги обединява в едно цяло? Служенето на Бога. Съграждане на Земята на един нов свят – свят на хармония, красота, мир, свобода и братство. Те дойдоха горе, при свещените, чисти Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя. С тия нови сили те слязоха долу, за да градят един нов свят, да работят за светлата, красива идея, която изгря в душите им. Гостите от Франция при разни случаи държаха няколко слова. Един от братята каза:
към текста >>

60. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Всяко нещо, което Той вършеше, беше служене на Бога.
Имаше едно правило: малко обещавай, но всякога изпълнявай. Той не обичаше да отлага нещата. Като проектира нещо и като дойде време за изпълнението му, веднага пристъпваше към работа. Когато Учителя започваше някоя работа, тя можеше да бъде и най-малката наглед, обаче добиваше значение и смисъл, тя влизаше в услуга на един Велик живот. Учителя работеше за идването на Царството Божие на Земята. Всяко нещо, което Той вършеше, беше служене на Бога. Всяко нещо Той извършваше внимателно, грижливо, по най-хубавия начин. Каквото работите, работете го заради Господа. Всяко Негово движение беше красиво, всяка Негова постъпка – пълна с достойнство. Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно начало. Велико е да се служи на Бога.
към текста >>

Служенето на Бога осмисля живота.
Той казва: Първо трябва да се разбере физическият живот и постепенно да се отива към Духовния и Божествения живот. Физическият свят е място за учение, а не за забава. Учението прави живота пълен, красив и радостен. Учението дава съдържание на живота. Служенето на Бога осмисля живота. Човек само минава през физическия свят. Той не се спира там. На Земята всичко е преходно. Ученикът ще си служи с буквара и плочата, докато завърши първо отделение, и после ще мине напред. А тях ще остави на другите.
към текста >>

61. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството.
Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството. Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта. Песента продължава:
към текста >>

62. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ

Но когато посвети своите сили, своите знания, своите способности в служене на Цялото, тогава той е почнал вече своята еволюция.
Той е още в личния живот. Докато човек е в личния живот, той е още в своята инволюция. Но когато излезе от личния живот и влезе в свръхличния живот, т.е. в Живот за Цялото, тогава той е почнал своята еволюция. Може някой човек да е прочут общественик, знаменит учен, мъдрец, може да е писал много научни, философски или морални книги, но ако прави всичко това, за да добие лична слава, власт или богатство, той е още в своята инволюция. Но когато посвети своите сили, своите знания, своите способности в служене на Цялото, тогава той е почнал вече своята еволюция. На границата между инволюцията и еволюцията всеки човек ще преживее едно страдание, един вътрешен изпит, от който ще излезе възроден, просветлен, озарен с новата идея за служене на Бога. Такава е например духовната криза и просветлението у Гогол и Толстой във втората половина на техния живот. В този момент човек съзнава, че висшето осмисляне на Живота е в самоотричането, в жертвата, в служенето. Процеса на слизането и възхода или на инволюцията и еволюцията можем да представим със следната схема: По-горе изтъкнахме, че моментът на завоя от инволюция към еволюция е идването на Христа, но казахме че инволюцията за по-голямата част от човечеството продължава.
към текста >>

На границата между инволюцията и еволюцията всеки човек ще преживее едно страдание, един вътрешен изпит, от който ще излезе възроден, просветлен, озарен с новата идея за служене на Бога.
Докато човек е в личния живот, той е още в своята инволюция. Но когато излезе от личния живот и влезе в свръхличния живот, т.е. в Живот за Цялото, тогава той е почнал своята еволюция. Може някой човек да е прочут общественик, знаменит учен, мъдрец, може да е писал много научни, философски или морални книги, но ако прави всичко това, за да добие лична слава, власт или богатство, той е още в своята инволюция. Но когато посвети своите сили, своите знания, своите способности в служене на Цялото, тогава той е почнал вече своята еволюция. На границата между инволюцията и еволюцията всеки човек ще преживее едно страдание, един вътрешен изпит, от който ще излезе възроден, просветлен, озарен с новата идея за служене на Бога. Такава е например духовната криза и просветлението у Гогол и Толстой във втората половина на техния живот. В този момент човек съзнава, че висшето осмисляне на Живота е в самоотричането, в жертвата, в служенето. Процеса на слизането и възхода или на инволюцията и еволюцията можем да представим със следната схема: По-горе изтъкнахме, че моментът на завоя от инволюция към еволюция е идването на Христа, но казахме че инволюцията за по-голямата част от човечеството продължава. Защо дойде тогаз Христос преди най-ниската точка на слизането?
към текста >>

В този момент човек съзнава, че висшето осмисляне на Живота е в самоотричането, в жертвата, в служенето.
в Живот за Цялото, тогава той е почнал своята еволюция. Може някой човек да е прочут общественик, знаменит учен, мъдрец, може да е писал много научни, философски или морални книги, но ако прави всичко това, за да добие лична слава, власт или богатство, той е още в своята инволюция. Но когато посвети своите сили, своите знания, своите способности в служене на Цялото, тогава той е почнал вече своята еволюция. На границата между инволюцията и еволюцията всеки човек ще преживее едно страдание, един вътрешен изпит, от който ще излезе възроден, просветлен, озарен с новата идея за служене на Бога. Такава е например духовната криза и просветлението у Гогол и Толстой във втората половина на техния живот. В този момент човек съзнава, че висшето осмисляне на Живота е в самоотричането, в жертвата, в служенето. Процеса на слизането и възхода или на инволюцията и еволюцията можем да представим със следната схема: По-горе изтъкнахме, че моментът на завоя от инволюция към еволюция е идването на Христа, но казахме че инволюцията за по-голямата част от човечеството продължава. Защо дойде тогаз Христос преди най-ниската точка на слизането? За да работи в човешкото подсъзнание подтикът, тласъкът, даден от Него, та после, когато човечеството дойде до най-ниската точка на слизането, да има в себе си сили да се възкачи, да има сили да победи личния, егоистичния живот и да влезе в Живота за Цялото. Учителя казва:
към текста >>

63. ЛЮБОВТА Е СЛУЖЕНЕ

ЛЮБОВТА Е СЛУЖЕНЕ
ЛЮБОВТА Е СЛУЖЕНЕ Като придобиете Божията Любов, какво ще правите? Който придобие Любовта, Бог ще го прати на работа! Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги. Колкото повече обичаш, толкова повече ще слугуваш.
към текста >>

Под Любов се разбира служене на Бога!
Всички сте дошли, за да станете слуги. Колкото повече обичаш, толкова повече ще слугуваш. Колкото повече те обичат, толкова повече ще слугуваш. Любовта изисква едно велико самопожертване. В бъдеще, когато хората достигнат до съвършенство, няма да говорят много за Любовта, но ще се жертват един за друг. Под Любов се разбира служене на Бога! У ч и т е л я В какво се заключава истинската Обич и истинското приятелство? Ако вашият приятел намери на някоя планина хубав, чист извор и ви покани да отидете заедно с него на извора да се напиете с чиста вода, в това се заключава истинската Обич и истинското приятелство. Който ви обича, той всякога желае вашето добро. Когато вие успявате, той се радва; когато не успявате, той скърби.
към текста >>

64. СЛУЖЕНЕ

СЛУЖЕНЕ
СЛУЖЕНЕ Като служи на Цялото, на Бога, човек учи законите и методите на Любовта. След служенето иде Любовта. Само чрез работа човек разбира Вярата, Надеждата и Любовта. Станете добри работници, за да получите великото благословение.
към текста >>

След служенето иде Любовта.
СЛУЖЕНЕ Като служи на Цялото, на Бога, човек учи законите и методите на Любовта. След служенето иде Любовта. Само чрез работа човек разбира Вярата, Надеждата и Любовта. Станете добри работници, за да получите великото благословение. У ч и т е л я Един от методите за развитие на Любовта е служенето.
към текста >>

Един от методите за развитие на Любовта е служенето.
След служенето иде Любовта. Само чрез работа човек разбира Вярата, Надеждата и Любовта. Станете добри работници, за да получите великото благословение. У ч и т е л я Един от методите за развитие на Любовта е служенето. Да служиш на Бога, това значи да служиш на Любовта.
към текста >>

65. КУЛТУРА НА ЛЮБОВТА

И това начало е Любовта в нейните нови прояви – обединение, взаимопомощ и служене.
Придобие ли човек Любовта, за него се отваря нов свят, ново поле за работа. Целият свят, цялата Природа представляват възможности и условия за проява на Божията Любов, която някога хората ще опитат. За всички хора са предвидени несметни богатства, възможности и условия. Защо тогава човек да се обезсърчава? Сега в съвременното общество липсва един велик подтик, едно основно начало. И това начало е Любовта в нейните нови прояви – обединение, взаимопомощ и служене. Учителя казва: Какво ще донесе Любовта в света? Соковете на Новата култура, материала, който отговаря на новите форми, на формите на бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават. Защо страдат хората?
към текста >>

66. В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА

Той се заключава в служене на Бога.
Но това, което не може да се разправи на човешки език, може да се опита. Според Разумната Природа бъдеще има само човекът на Любовта, само човекът на Вярата. Страшно е да се живее без Любов. Целият свят страда от безлюбие. Има един начин на осигуряване. Той се заключава в служене на Бога. Ако станете проводници на Божията Любов, ще се осигурите, всички ваши неприятели ще ви напуснат. Днес всички хора търсят Любовта. Защо? За да се обновят, да се освободят от мъчнотиите в Живота. В желанието си да намери Любовта човек се натъква на някаква каша от чувства и настроения, които го поставят пред ред противоречия. Човек трябва да се освободи от разочарованията на света и да се държи здраво за канарата на Живота.
към текста >>

Всеки ден човек трябва да има ново познание за Любовта, ново познание за служене на Великия.
Който истински люби, той излива Любовта си в песен, в музика. Любовта дава в музиката най-съвършените тонове. Като станете сутрин, почнете с Любовта. Първото посещение, което човек трябва да направи сутринта, е да отиде в Божествения свят, в света на Любовта, да се разшири и да се приготви да види Божественото в човека. Всеки ден при изгрев Слънце пожелавайте да имате Любов в сърцето си и Истина в ума си. Всеки ден човек трябва да има ново познание за Любовта, ново познание за служене на Великия. Опитвали ли сте онази Любов, при която да сте готови всичко да извършите заради Господа? Любовта е изпълнение на Божия закон, на Волята Божия. Ще проверите всичко, което ви говоря, и ще кажете: “Струва си да се живее за Новата култура, в която царува Божията Любов! ” Имайте силно желание да дойде Божественото и да се изяви във вас.
към текста >>

67. ДОБРОТО Е ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ

Доброто е служене на Бога.
ДОБРОТО Е ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Да правите Добро, това значи да сте готови във всеки момент да изпълните Волята Божия в най-малките й прояви. Доброто е жива Сила, която работи в цялото Битие. Ако не се свържете с него, вие не можете да се домогнете до Живота. Доброто е служене на Бога. Влезете ли в един възвишен свят, ще разберете, че един морал, едно Добро съществува в света. Това е моралът на Великата Любов и Доброто, направено за Бога! Хората на новата епоха се познават именно по морала и по Доброто, което правят в името на Бога! Всичко, което правиш, прави го за Бога! Когато приемеш гост, кажи: “Господи, благодаря Ти, че ме посещаваш чрез този човек.”
към текста >>

68. ОРГАНИЗИРАНЕ НА ДУХОВНОТО ТЯЛО

Учителя посочва следните методи за организиране на Духовното тяло: Любов, служене на Бога, молитва и медитация.
При една пречка, при една неприятност той изгубва равновесието си, своя вътрешен Мир. Когато Духовното тяло на човека се организира, той запазва равновесието си, Мира си при всички условия на Живота. Отвън може да се вълнува, но неговото вътрешно равновесие не се нарушава. С организирането на Духовното тяло човек се събужда в Духовния свят. Излиза от ограниченията на средата, в която живее. Учителя посочва следните методи за организиране на Духовното тяло: Любов, служене на Бога, молитва и медитация.
към текста >>

69. СЛУЖЕНЕТО НА БОГА – УСЛОВИЕ ЗА ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА

СЛУЖЕНЕТО НА БОГА – УСЛОВИЕ ЗА
СЛУЖЕНЕТО НА БОГА – УСЛОВИЕ ЗА ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА Истината има връзка с волята. Тя се проявява в действие. У ч и т е л я Истината съдържа Силата, творческата мощ, двигателя, който реализира нещата.
към текста >>

Ето защо служенето на Бога е условие за познаване на Истината.
Тя се проявява в действие. У ч и т е л я Истината съдържа Силата, творческата мощ, двигателя, който реализира нещата. Божественият стремеж за действие идва от Истината. Когато следва този Божествен стремеж, човек познава Истината. Ето защо служенето на Бога е условие за познаване на Истината.
към текста >>

70. ЩО Е ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Служенето на Цялото, това е служене на Бога, понеже Той обгръща всичко.
Да живеем за всички, това значи да изпълняваме Волята Божия. Учителя казва: Който върши Волята Божия, той е свързан с Цялото, с Единството в света. Да изпълняваме Волята Божия, значи да чувстваме единство с Бога. Тогава ни изпълва голяма Радост. Служенето на Цялото, това е служене на Бога, понеже Той обгръща всичко. Учителя казва: Това, което направим за Бога, само то ще ни следва. Това трябва да бъде идеал за нас. Сила се добива чрез служене на Бога, на Любовта. За да бъде добър слуга, човек трябва да се научи най-първо да служи на Първичната причина!
към текста >>

Сила се добива чрез служене на Бога, на Любовта.
Тогава ни изпълва голяма Радост. Служенето на Цялото, това е служене на Бога, понеже Той обгръща всичко. Учителя казва: Това, което направим за Бога, само то ще ни следва. Това трябва да бъде идеал за нас. Сила се добива чрез служене на Бога, на Любовта. За да бъде добър слуга, човек трябва да се научи най-първо да служи на Първичната причина! Който се е отегчил от слугуване, не може да бъде ученик на Любовта, на Божественото учение! Учителя казва: Само онзи може да служи, който има Знание и Любов. В бъдеще най-учените, най-добрите хора ще станат слуги на човечеството.
към текста >>

71. ПРИ РАБОТАТА ИМА ЕДНА ОСНОВНА ИДЕЯ

Истинската работа е само в служене на Бога.
ПРИ РАБОТАТА ИМА ЕДНА ОСНОВНА ИДЕЯ Истинската работа е само в служене на Бога. Под работа се разбира изпълнение на Волята Божия. Христос казва: “Отец Ми работи, и Аз работя.” Всички трябва да работят за Бога, а не за себе си. Това е идейна работа. У ч и т е л я Учителя казва:
към текста >>

Колективът подразбира служене на един висок Божествен идеал, за който идеал ти си готов и с радост жертваш своите лични интереси.
Съществуването на индивида и колектива се осмисля, само когато тяхната дейност е включена в общия разумен план на Природата. Истински труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това? Когато Любовта е подтик за труда. Когато човек работи за Цялото, за Бога. Колективът подразбира служене на един висок Божествен идеал, за който идеал ти си готов и с радост жертваш своите лични интереси.
към текста >>

72. ЛЮБОВТА ОСВЕТЯВА ТРУДА

Служене не за пари, но да служиш на онзи, когото обичаш.
В тази минута той се издига в своето съзнание до високите планински върхове на Духа. В тези минути неговата дейност е свещенодействие. А целта е трудът да стане свещенодействие! И най-малката наглед постъпка по този начин става религиозен акт – висш акт на проява на човешката душа. Учителя казва: Служене не за пари, но да служиш на онзи, когото обичаш. И онзи, когото обичаш, ще стане чрез това безсмъртен. Ако не му слугуваш, ще бъде беден и нещастен човек. Аз не говоря за слугуването, както вие разбирате тази дума. Има два вида слугуване. Първият вид слугуване е: искаш не искаш – ще слугуваш.
към текста >>

73. ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служенето.
Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички около Христа като велик Център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре – това ще бъде повторното идване на Христа на Земята. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите на нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служенето. Защото законът на еволюцията изисква днес това. Пригответе се да посрещнете Христа! Пригответе се всеки на своето време да посрещне Христа. Облечете се в новите дрехи. За едни Христос ще дойде още днес, за други – утре, за трети – след години.
към текста >>

74. ТРУДОВИ ДНИ

Удивително, колко много способности и таланти дремят и в най-скромните наглед хора, каква готовност за служене и жертва има в тях!
Понякога това става неочаквано и за самия него. При Учителя всяка работа добиваше характер на задача. И ние като ученици я изпълнявахме с любов и внимание. Тъй тя ставаше за нас предметно учение, неразделна част от школата. Когато ставаше нужда да се поправят пътеките, да се съпровождат конете, да се правят мостове през мочурливите и меки места или да се уреди продоволствието, винаги имаше готови хора, които свободно по своя инициатива извършваха работата просто, без заповед и нареждане, при това скромно, незабелязано и без шум. Удивително, колко много способности и таланти дремят и в най-скромните наглед хора, каква готовност за служене и жертва има в тях! Ала всичко това извършва Тя – Любовта. Тя обединява, вдъхновява, координира и направлява всичко. В нейната топла, здрава, радостна атмосфера и най-големите подвизи се извършват скромно, с простота, естествено, както слънцето грее. Заслонът трябваше да бъде построен с материали, които можеше да намерим на самото място. Камъни имаше изобилно.
към текста >>

75. ВТИЧАНЕ И ИЗТИЧАНЕ

чрез служенето на Бога и
У някои то е още в началото си, а у други е на един месец. Плътта е тяло, дето временно живее духът, а духовното ви тяло е тяло на вечността. Тялото, което имаме, е великолепно здание; то е модел за бъдещото тяло. Организирането на духовното тяло става по следните методи: Чрез Любовта, чрез служенето на Бога и чрез молитвата. Това са три метода, чрез които се организира духовното тяло. По какво се познава, че духовното тяло на един човек е организирано? Ако човек не изгубва равноветрието, мира си при разните противоречия в живота, това е едно мерило, по което се познава, до каква степен е организирано духовното му тяло. Всички сте подпушени като някои езера.
към текста >>

76. КЛЮЧЪТ

Веднъж ние пак бяхме се събрали около нашия обичен Учител и Той почна да говори за служенето на Бога:
КЛЮЧЪТ Веднъж ние пак бяхме се събрали около нашия обичен Учител и Той почна да говори за служенето на Бога: – Този, който ме учи да извърша най-добре една работа, това е Бог, Реалното; например, да рисувам добре, да пея добре. Този, който ме учи да се обхождам, това е Бог! Когато зле се обхождаме, това сме ние. Когато вървя в съгласие с Великите Божествени закони, аз се съединявам с Доброто и го проявявам. Щом се отделя от Доброто, злото иде.
към текста >>

Служенето на Бога трябва да представлява доброволен акт в живота.
На една сестра, която боледува и беше оздравяла, Учителят каза: Ти много работи, но работи отвън, а сега трябва да работиш и вътре. У човека трябва да има дълбоко убеждение да служи на Бога. Тогава, каквото придобие, ще върви с него във вечността. То ще остане с човека завинаги. Служенето на Бога трябва да представлява доброволен акт в живота. Ако не дойде Любовта, служенето на Бога е немислимо. Служете на Бога с мисъл, любов и воля. Умът, сърцето и волята са трите връзки на човека с Бога. Ще кажете, че когато уредите работите си, тогава ще служите на Бога. Започнете сега да служите на Бога без оглед на своите работи.
към текста >>

Ако не дойде Любовта, служенето на Бога е немислимо.
Ти много работи, но работи отвън, а сега трябва да работиш и вътре. У човека трябва да има дълбоко убеждение да служи на Бога. Тогава, каквото придобие, ще върви с него във вечността. То ще остане с човека завинаги. Служенето на Бога трябва да представлява доброволен акт в живота. Ако не дойде Любовта, служенето на Бога е немислимо. Служете на Бога с мисъл, любов и воля. Умът, сърцето и волята са трите връзки на човека с Бога. Ще кажете, че когато уредите работите си, тогава ще служите на Бога. Започнете сега да служите на Бога без оглед на своите работи. Онзи, който служи на Бога, не трябва да има две противоположни мисли в душата си.
към текста >>

В служенето има разнообразие.
То изисква ние да служим на другите, а не на нас да служат. Когато човек приеме нещо, когато има някои придобивки, трябва да ги сподели с другите. Трябва да ги преработи и да ги даде на другите. Не да ги задържи за себе си. Ако ги задържа, върши престъпление. В служенето има разнообразие. Човек трябва постоянно да намира все нови и нови начини за служене на Бога. Красиво е например да направиш едно добро тайно, никой да не знае! Вървят двама души духовни и носят книги. Първият среща един човек и го пита: „Знаеш ли да четеш? “ Онзи казва: „Не знам.“ „Жалко, изгуби!
към текста >>

Човек трябва постоянно да намира все нови и нови начини за служене на Бога.
Когато човек приеме нещо, когато има някои придобивки, трябва да ги сподели с другите. Трябва да ги преработи и да ги даде на другите. Не да ги задържи за себе си. Ако ги задържа, върши престъпление. В служенето има разнообразие. Човек трябва постоянно да намира все нови и нови начини за служене на Бога. Красиво е например да направиш едно добро тайно, никой да не знае! Вървят двама души духовни и носят книги. Първият среща един човек и го пита: „Знаеш ли да четеш? “ Онзи казва: „Не знам.“ „Жалко, изгуби! Не съм пратен за тебе.“
към текста >>

Служенето е едно от най-трудните изкуства.
Изобилно ти е дадено, изобилно давай. Когато служиш, сам не можеш да се назначиш на служба. Бог ще те постави да служиш. Докато не те постави Бог да служиш, ти не можеш да служиш. Защото иначе няма да имаш крила, няма да имаш сила, как ще служиш тогава на Бога? Служенето е едно от най-трудните изкуства. Един ученик разправя и обяснява на своите съученици урока; на другия ден учениците знаят урока. Този ученик дава пример. Това е служене. Когато един работник изорава една нива, вие не го нахранвайте най-напред с баница, но после – вечерта, като си дойде от работа, тогава му дайте баница. Страданията на хората са условия, за да се прояви Бог.
към текста >>

Това е служене.
Докато не те постави Бог да служиш, ти не можеш да служиш. Защото иначе няма да имаш крила, няма да имаш сила, как ще служиш тогава на Бога? Служенето е едно от най-трудните изкуства. Един ученик разправя и обяснява на своите съученици урока; на другия ден учениците знаят урока. Този ученик дава пример. Това е служене. Когато един работник изорава една нива, вие не го нахранвайте най-напред с баница, но после – вечерта, като си дойде от работа, тогава му дайте баница. Страданията на хората са условия, за да се прояви Бог. Пътуваш в чужда страна. Нямаш препоръчителни писма. Срещаш един граф, който си е изкълчил крак.
към текста >>

77. БЪДИ БЛАГОДАРЕН

Човек трябва да започне от най-важното – от служенето на Бога.
По някой път идат болестите да омекотят човека. Ние туряме упоритостта там, дето не трябва. Има места, дето човек трябва да бъде упорит. Упоритостта, твърдостта е на място по отношение на Бога. Някой казва: „Ще служа на Бога, но първо да си уредя работите; работите на баща си, на майка си да уредя, моите материални работи и после ще служа на Бога.“ А пък той тъкмо уреди всичките си работи и го задигнат на другия свят. Човек трябва да започне от най-важното – от служенето на Бога. Когато седите в лоша хижа и се оплаквате, вие не сте прави. Ако аз съм в такава хижа, ако е възможно, ще я очистя или ще изляза и ще си направя нова. Старостта е една хижа. Като остарееш, обнови тялото си и вътрешния си живот, а не да се оплакваш. Някой се оплаква от този, от онзи, от всички.
към текста >>

78. ДОСЕГ С РЕАЛНОСТТА

Турете в душата си идеята за служене на Бога.
А пък ние мислим, че като отворим прозорците, той ще изнесе всичко навън. Искам да ви доведа до един реален свят. Аз казвам, че човек трябва да бъде щастлив, блажен, богат. Днес искам да прекарате като любещи души. Всеки да чувства, че от вас изтича Любов! Турете в душата си идеята за служене на Бога. Детето нали трябва да служи на майка си? От вас да излиза благоуханието на вашата нежност, на вашата любов, на вашето милосърдие, на вашето въздържание! В света няма по-хубав момент, по-красив, по-тържествен от този да знаеш, че едно същество те обича и ти го обичаш или да вярваш, че обичаш Бога. Ти ще почувстваш такава радост, каквато не си изпитвал. Нито знанието, нито нещо друго може да се сравни с нея.
към текста >>

79. ПЪТИЩАТА KЪM ЛЮБОВТА

Важен метод за развитие на Любовта е служенето на Бога.
Всеки един от вас, който иска да бъде обичан, трябва да има в себе си Живота, Чистотата и Разумността, която Бог има. Има ли човек тия три качества, той всякога ще бъде обичан и ще има условия да проявява Любовта. В това няма изключение. Любовта подразбира съвършенство. Щом направиш някоя погрешка, Любовта не може да се прояви! Важен метод за развитие на Любовта е служенето на Бога. Онзи, който служи на Бога, е в състояние да възприеме Любовта на Бога, става възприемчив към нея. Като служите на Бога, Той ще ви научи как да любите! Служете, за да усилите Любовта си! Да служиш на Бога, това значи да оставиш Божественото да минава през тебе безпрепятствено. Кога ангелите слизат при вас?
към текста >>

80. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Това значи: човек може да изрази своя стремеж към служене на великото голямо, само когато работи и услужва на великото малко.
Ако този стогодишен дъб не може да се превърне в малък желъд, той не е в права посока на развитие. Следователно, който не може едновременно да става голям като дъб и малък като желъд, той е на крив път в живота си. С други думи казано: ако едновременно човек не' може да използува благата, които му са дадени, но в същото време не може да се откаже от тях, той е на крив път. Значи, за да получи едно благо, човек трябва да е готов да се откаже от друго някакво благо. Животът се осмисля, когато човек минава от великото голямо към великото малко. Това значи: човек може да изрази своя стремеж към служене на великото голямо, само когато работи и услужва на великото малко. Великият е създал света чрез малките работи. Той е започнал от малките величини и постепенно е вървял към големите. Хората постъпват обратно: започват с големи величини и свършват с малки... Всички хора се стремят към новото, към нов живот. Новият живот обаче изисква нови разбирания.
към текста >>

81. Трета част

В това служене ще намерим смисъла на нашия живот, и то доколкото разбираме вътрешния смисъл на нашата душа, ще разбираме и другите същества, които живеят около нас.
Едно дърво може да има много клончета, но те не са дръвчета. Обаче в дървото и в клончетата му прониква един живот. Така трябва да бъде и единството в ума ви. И когато дойде Учителят, Духът, ще чуете дълбоко в себе си неговия глас, гласът на нежността и на любовта... А висшият принцип, Мария, ни показва пътя, по който трябва да служим на Бога индивидуално. В това служене ще намерим смисъла на нашия живот, и то доколкото разбираме вътрешния смисъл на нашата душа, ще разбираме и другите същества, които живеят около нас. Щом научим първия, висшия принцип да се подчиняваме на Бога, тогава ще научим и другия принцип да подчиняваме всички нисши елементи да подчиним нисшия принцип у човека. И когато съвременната наука твърди, че иска да подчини природата, аз подразбирам, че тя иска да подчини Марта, която вдига толкова шум. Трябва да се научим да бъдем добри господари. Онзи който се е научил да се подчинява, да слугува на Бога, не може да бъде господар. И всеки от вас, който иска да бъде господар, първо трябва да се научи да бъде слуга слуга на Бога.
към текста >>

82. Девета част

Всеки, който иска да изпълнява този закон, трябва да е плодоядец, не вегетарианец, а плодоядец... Следователно служенето на Бога не трябва да е само в това, да не се храним с месо, както някои разбират, защото това е служене по буквата на закона.
За всяко ваше състояние си правете обективна равносметка. Това е правилното разбиране на великото учение, което иде сега и прониква навсякъде. От две посоки то се явява: една част идва отгоре, а другата идва от центъра на Земята. Следователно, тези две вълни ще се пресрещнат... Според мен месоядството е престъпление на Божия закон, законът на Любовта и Мъдростта. Всеки, който иска да изпълнява този закон, трябва да е плодоядец, не вегетарианец, а плодоядец... Следователно служенето на Бога не трябва да е само в това, да не се храним с месо, както някои разбират, защото това е служене по буквата на закона. Хората не се облагородяват от храната... „Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори. " /Ев. Лука -11:9/ Човешката природа се нуждае от три велики неща : искане, търсене и хлопане.Така се е изразил Христос преди 2000 години на един класически език, а преведени на нашия език, тези думи ще имат друг смисъл.
към текста >>

83. Четиринадесета част

Това не е служене на Бога.
да са за доброто не само на отделния човек, но и на неговите ближни хора, животни и растения... Бог е дал на българите проблеми за решаване, които трябва да ги решат правилно. Те не бива да се ограничават от православието, от евангелизма или от католицизма. Ако православието се намесва в задачите на народа, какво ще стане с него? В православието се чува само: Господи помилуй, Господи помилуй! Това не е служене на Бога. Истината трябва да се говори! Помнете: Новият живот изисква правилно разбиране. Вие трябва да сте здрави и щастливи. Имате деца и трябва да ги възпитавате, а не да повтаряте само, че Бог ще уреди всичко. Не е така.
към текста >>

84. Петнадесета част

Сега да се върнем към стиха: "Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина." Какво представлява служенето?
Форма, която, като стане жена, не изгубва своята мъжественост. Ще кажете, че това са противоречия. Не са противоречия. Всяко нещо трябва да остане на мястото си и там да се прояви. Като не разбирате законите, вие искате да слеете сърцето с ума... Сега да се върнем към стиха: "Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина." Какво представлява служенето? Това е закон на ума. Някои казват вместо служене "слугуване". Така смесват и думите изкушение и съблазън. Каква е разликата между тези две думи? Мъжът се изкушава, а жената се съблазнява.
към текста >>

Някои казват вместо служене "слугуване".
Не са противоречия. Всяко нещо трябва да остане на мястото си и там да се прояви. Като не разбирате законите, вие искате да слеете сърцето с ума... Сега да се върнем към стиха: "Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина." Какво представлява служенето? Това е закон на ума. Някои казват вместо служене "слугуване". Така смесват и думите изкушение и съблазън. Каква е разликата между тези две думи? Мъжът се изкушава, а жената се съблазнява. Кога се изкушава мъжът? Например, ако иска да стане пръв министър, той се изкушава.
към текста >>

85. 33. МОЛИТВА НА ДУХА БОЖИЙ

Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идването на Твоето Царство с всяка радост и веселие за изявената Любов към нас.
МОЛИТВА НА ДУХА БОЖИЙ Господи Боже наш, да дойде Твоят благ Дух и да обгърне нашия дух в Своите обятия. Да изпълни сърцата ни с необятната Любов, която изявява Твоето присъствие навсъде. Да укрепи ръцете ни във всяка правда и нозете ни във всяка добрина. Ние се покланяме пред Тебе, Вечния наш Баща, канара на нашия живот. Благословен Си Ти, благословено е Твоето Име в нашите души. Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идването на Твоето Царство с всяка радост и веселие за изявената Любов към нас. Само Ти Си Един, Който ни познаваш, и ние Те познаваме, че Ти Си светлина на душите ни, простор за умовете ни, разширение за силата ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърцата ни. Ти Си венец и слава в живота ни! Амин 21. 08.1922 г., понеделник. 4 ч.
към текста >>

86. ЗНАЧЕНИЕ НА ШЕСТТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ

Желанието за служене става жива сила в нас.
„Христос сравнява работника на Божията нива с жътвар. Под Божия нива разбира света. Много души има вече готови, остава много малко нещо да им кажеш, за да тръгнат по новия път. За това има нужда от много работници. С това упражнение, подобно на косенето, ние заявяваме пред Бога, че ще Му служим с всичката си душа. Желанието за служене става жива сила в нас. Защото знаете ли кой е окултния закон? Следният: Когато изговаряш една формула, придружена с движения, придобиваш магическа сила. В древността имало един посветен, велик мъдрец, който дал на един свой ученик в окултната школа една формула и му казал, че с нея може да укротява зверове. Това било в Индия. Ученикът запомнил формулата.
към текста >>

87. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

с., ще се прочете 21-ва лекция „Истинско служене" от IV година на Общия окултен клас.На 26 септемврий, петък, в 5 ч. с.
Молим, прочетете това послание в събранието на Братството и изпратените екземпляри раздайте на братя и сестри. От тези послания изпратете и в околните села. Както ви съобщихме и по-рано, учебната година се завърши на 20 юлий. Новата учебна година ще започне не на 14 септемврий, както беше казано, а на 21 септемврий. Тук ще ви изложим с кои беседи и лекции ще започне новата учебна година:На 24 септемврий, сряда, 5 ч. с., ще се прочете 21-ва лекция „Истинско служене" от IV година на Общия окултен клас.На 26 септемврий, петък, в 5 ч. с. ще се прочете 30-та лекция „Учтивият човек" от IV година на Младежкия клас.На 28 септемврий, неделя, 5 ч. с., ще се прочете беседата „Божията Воля" -11-та беседа от тома „Новото начало". След завършването на този том ще се започне с томовете „Той създава" и „Старото отмина".На 28 септемврий, неделя, в 10 ч. с. ще се прочете беседата „Ще се стопи" от 5-а серия беседи. След завършването на 5-та серия, ще се започне 6-та серия.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25906705856323