Търсене в текстове за 'Свободолюбие'

По-късно, през средните векове, като израз на свободолюбие и правдивост, родопските българи спонтанно изявяват симпатиите си и своята привързаност към богомилите.

Интересни, макар и откъслечни, сведения за родовата организация, вярвания и социална надстройка на славя-ните, които населяват древна Родопа, ни дава същият автор Прокопий Кесарийски: “Тези народи, славяните, не се управляват от един човек, но от старо време живеят демократично и затова винаги общо разглеждат полезните и трудни въпроси. Също така е току-речи с всички други работи и това е установено за тях открай време. Те смятат, че само един Бог, създателят на мълнията, е единствен господар на всичко и нему се принасят в жертва волове и всякакви други животни. Те не знаят нищо за съдбата, нито пък вярват, че тя има някакво въздействие върху человеците... Пръснати далече един от други, всички те живеят в бедни колиби и много често променят своите селища... Те никак не са зли или коварни. Но дори и в простотата си спазват хунския нрав.”8 По-късно, през средните векове, като израз на свободолюбие и правдивост, родопските българи спонтанно изявяват симпатиите си и своята привързаност към богомилите. При царуването на цар Петър I (927-969 г.) в Родопите прониква и се разпространява широко богомилската ерес.8 Родопските богомили открито обви-нявали гръцкото и българското духовенство в поквара, извратеност и лицемерие, като мъжествено отстоявали нанасяните им удари не само от църковните отци, но и от гражданските власти. През 1352 г. за първи път на Балканския полуостров стъпват османските завоеватели и постепенно го овладяват. През 1371 г. те обкръжават Родопите, но не могат лесно да покорят този естествено защитен обширен планински лабиринт, населен от храбреци, бра-нещи свободата си до себеотрицание.
към текста >>