Търсене в текстове за 'Свещ'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 229 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи.
Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо. Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност.
към текста >>

В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението.
Не само това, но още ще остави неизгладим отпечатък върху бъдещето поколение. Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота. По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък. Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието. Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания.
към текста >>

Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието.
Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък. Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието. Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях. Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината. Странно явление!
към текста >>

Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане.
Има ли някой да оспорва това? Нека ни докаже противното. – „Майки, майки иска Франция“, казва Наполеон Великий. Но тези майки не са създавани без Добродетел. За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта. Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот.
към текста >>

Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел.
Тя ще има същото влияние и сила в душата ни, когато и да е и където и да е, под какъвто вид, форма и образ и да ни се представи. Стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. Религията ще си стои там, гдето си е била. А за в бъдеще, ако иска да има почит и влияние, тя е длъжна да промени своето настоящо наклонение. Има нужда да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частен интерес, а не Божий. Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел. Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега. Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило. Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня.
към текста >>

Обаче тия частни интереси упражняват голямо влияние върху душевното ни настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват от пътя на духовното ни просвещение.
Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование. От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго. Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина. Навярно това се потвърждава и от постоянните стълкновения на самите религиозни системи една с друга. Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета. Обаче тия частни интереси упражняват голямо влияние върху душевното ни настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват от пътя на духовното ни просвещение. Тогава става необходима нужда от наша страна да изпитваме всяко религиозно произведение дали има солта на Истината, или не. И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята длъжност да го турим настрана като человеческо заблуждение. Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди.
към текста >>

От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение.
Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане.
към текста >>

Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението.
На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот. Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената.
към текста >>

Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто.
От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто. Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем. Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си. Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си.
към текста >>

Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО
към текста >>

17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа.
15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм.
към текста >>

Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието.
6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи. 8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях! 10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот.
към текста >>

– духовно просвещение;
6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и сестри, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на Любовта. Ако всички хора се ръководят и вдъхновяват от този принцип и изпълняват изискванията на този велик закон, то той непременно ще произведе присъщите за него резултати и ще принесе своите благи плодове: – мир; – благоденствие; – успех; – духовно просвещение; – повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите.
към текста >>

Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта.
2. На това питане ще отговорим направо. Истината е Истина през всичките векове. Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. 3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение. Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”.
към текста >>

Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38]
Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38] 13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом!
към текста >>

5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението.
В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина.
към текста >>

[18] Жан Жак Русо (28.ІV.1712 – 2.VІІ.1778) – френски философ, педагог, писател, представител на френското Просвещение.
Новият Адам ще бъде създаден отново по образ и подобие на Бога. Щом Земята се пречисти, Господ ще създаде нов рай и ще постави в него третия Адам и третата Ева.” [17] съзнателно прилагане на неправилни доводи в спора или в доказателствата, използване на т. нар. софизми, т.е. всевъзможни уловки, замаскирани с външна, формална правилност [18] Жан Жак Русо (28.ІV.1712 – 2.VІІ.1778) – френски философ, педагог, писател, представител на френското Просвещение. Роден в Женева, син на беден часовникар. По-известни произведения: „За обществения договор или принципите на политическото право” (1762), „Изповеди” и „Емил или за възпитанието” (1762). В последната е разработена педагогическата му система. Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността. В младите си години Л. Н.
към текста >>

„свещена тетраграма” на Божието име).
Яхве или Йехова, или Елохим; 8. Адонай Яхве; 9. Яхве Саваот. „Елохим” (Ела, Ел) – Елохим е множествено число от думите Ела и Ел и изразява тройнственост; „Йехова Елохим” – Господ Исус Христос; „Адонай” – Светият Дух (човекът Бог). „JHWH” („Йот-Хей-Вав-Хей” или т.нар. „свещена тетраграма” на Божието име). Поради отсъствието на гласни това е „неизречимото име” на Бога. Юдеите смятат това име за особено свято, за да бъде произнасяно. То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на природата, които някога човек може да познае. Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното истинско произношение, ключа към цялото Божествено и човешко познание. Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения.
към текста >>

Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното истинско произношение, ключа към цялото Божествено и човешко познание.
„JHWH” („Йот-Хей-Вав-Хей” или т.нар. „свещена тетраграма” на Божието име). Поради отсъствието на гласни това е „неизречимото име” на Бога. Юдеите смятат това име за особено свято, за да бъде произнасяно. То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на природата, които някога човек може да познае. Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното истинско произношение, ключа към цялото Божествено и човешко познание. Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения. Затова при публично четене се използва като заместител Адонай („Господи мой”). Учителят за Йехова: „Аз не говоря за човешките богове, които хората са измислили. За мене думата „Бог” е малко обезсоляла. Тя и на български, и на английски, и в другите езици е неразбрана.
към текста >>

Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения.
„свещена тетраграма” на Божието име). Поради отсъствието на гласни това е „неизречимото име” на Бога. Юдеите смятат това име за особено свято, за да бъде произнасяно. То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на природата, които някога човек може да познае. Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното истинско произношение, ключа към цялото Божествено и човешко познание. Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения. Затова при публично четене се използва като заместител Адонай („Господи мой”). Учителят за Йехова: „Аз не говоря за човешките богове, които хората са измислили. За мене думата „Бог” е малко обезсоляла. Тя и на български, и на английски, и в другите езици е неразбрана. Затуй най-хубавото име, което евреите са имали в еврейския език – Йехова, – никога не са го произнасяли.
към текста >>

Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си.
Когато евреите са се намирали в големи мъчнотии, целият народ започвал да пости, обръщал се към Господа и тогава този Йехова им помагал. Необходимо е да произнасяме името на Господа Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. При произнасяне „Йот-Хей-Вав-Хей” на еврейски тези велики принципи и природни сили носят благословения на света в трите свои разклонения, ако правилно се зачитат и разбират. Ева е кръстена на името на Бога – Йехова. Сега аз искам да ви дам едно обяснение. Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си. Два идеала има в света. Единият е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в себе си. Другият е Адам, който е създал Ева. Адам представлява физическият свят. Той е носител на духа, т.е.
към текста >>

Много от садукеите са свещеници и изглежда почти всички свещеници са садукеи.
За тях Законът е приспособим към променящите се условия, но е задължителен за всички. [34] Садукеи – произходът им е спорен: политическа партия, религиозна секта, провинциална организация или група от държавни чиновници. Те са толкова груби към своите, колкото и към чуждите. Смятат за добродетел споровете със своите учители. Нямат последователи сред обикновените хора. Много от садукеите са свещеници и изглежда почти всички свещеници са садукеи. Религията им е консервативна – приемат като постоянно валидни само писаните в Петокнижието закони. Отхвърлят възкресението, ангелите и демоните. [35] Авраам (евр.) – баща (господар) на множество (народи)). На Израил се гледа като на „Авраамово потомство”, а на много места в Библията Бог е наречен „Бог на Авраам”. Авраам е праотец на Исус.
към текста >>

Нека погледнем свещените писания и ще видим, че те са разделени на книги, глави, стихове, песни (Библия, Бхагавад Гита, Коран и др.).
Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор. Ние обаче сме се стремили да съхраним и всеки бисер от първоизточника. Така се роди това съчетание от двете издания, което сега започва свой живот в търсене на нови хоризонти. Фрагментирането на текста на отделни пасажи и техните наименования, което сме предложили като новост тук, произтича директно или логически от самото съдържание. Подобен подход към текста се използва както в религиозната, така и в научната литература. Нека погледнем свещените писания и ще видим, че те са разделени на книги, глави, стихове, песни (Библия, Бхагавад Гита, Коран и др.). Подобно е положението и при хуманитарните науки, имащи за обект трудни философски произведения с непреходен характер и значимост за човечеството (Платон, Плотин, Паскал, Бьоме, Кузански, Коменски, Сведенборг и др.). С този начин на фрагментиране прилагаме един аналитичен метод, с който целим да поднесем текста на порции. Така по-лесно бихме се ориентирали в сложната композиционна схема на произведението и съответно по-лесно бихме могли да го изучаваме и цитираме. Анализът като метод има за цел познанието на частите като елементи на сложното цяло. Синтезът, от своя страна, съединява тези части, като ги превръща в жива конкретна цялост.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото.
Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи!
към текста >>

Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала.
Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата.
към текста >>

И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека.
Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти. Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения. А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. в прост език казано, изгаря. И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека. Въпросът е свети ли нашата свещ в този тъмен свят. „Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен. Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени. Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна.
към текста >>

Въпросът е свети ли нашата свещ в този тъмен свят.
Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти. Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения. А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. в прост език казано, изгаря. И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека. Въпросът е свети ли нашата свещ в този тъмен свят. „Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен. Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени. Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления.
към текста >>

Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението.
Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота. В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума.
към текста >>

Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа.
Колко умове са заети да мислят и то все за доброто на бедния народ! И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо. Тук, в този лабиринт, всичките реформи се създават. Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват. Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа. От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества. От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа. Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството.
към текста >>

Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
към текста >>

Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото.
Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел. Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж. 6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота. Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото. 7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва; – благородни средства; – разумни начала. 8. При тези условия ние ще бъдем в състояние да положим истинската основа на възпитанието, от което произтича бъдещото повдигане на всяко общество и народ от целокупното човечество.
към текста >>

С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ.
Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците. Отрова в този смисъл, че предизвиква горене и окисляване в нашия организъм, съпроводени с цяла верига химични реакции и промени, които от една страна носят обновяване и укрепване на човешкия организъм, а от друга – смърт. 18. От опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. казано на прост език – изгаря. С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ. Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно. Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят. Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта. 19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен.
към текста >>

Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят.
Отрова в този смисъл, че предизвиква горене и окисляване в нашия организъм, съпроводени с цяла верига химични реакции и промени, които от една страна носят обновяване и укрепване на човешкия организъм, а от друга – смърт. 18. От опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. казано на прост език – изгаря. С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ. Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно. Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят. Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта. 19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.” ІІ. Двата закона на развитието
към текста >>

Те стоят и говорят още и за онова, което се върши и днес под влиянието на така наречения „свещен” егоизъм.
7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия. Тя би помела от лицето на земята всички цивилизовани общества като прах и пепел към небесното пространство, откъдето те никога вече не биха се върнали. 8. Естеството на закона за Самосъхранението е такова, че той е родил себелюбието (егоизма) – майка на всички днешни пороци. Себелюбието от своя страна, подчинявайки се на вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало такива неща, които историята на човечеството е обрисувала с най-тъмни краски. 9. Паметниците на себелюбието са истинско свидетелство за всичко онова, което се е вършело в миналото. Те стоят и говорят още и за онова, което се върши и днес под влиянието на така наречения „свещен” егоизъм. Нека споменем само по-главните от тях. 10. Себелюбието е : – покварило душата; – поробило разума; – потъпкало правдата;
към текста >>

Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа.
Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи. 4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те. 5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът. Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа. С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества. 6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа. Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението.
Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството. Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението. Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“. Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й.
към текста >>

За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение.
Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае? “ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан. За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение. Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин. Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват. Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на младенци. Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту към една, ту към друга посока. Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът.
към текста >>

И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно просвещение.
Кой може да го познае? ”(Йер. 17:9). Така говори еврейският пророк Йеремия, откривайки източника на всички обществени злини. Тези злини са следствие и резултат на разюзданите човешки сърца, на необузданите човешки страсти, които не се подчиняват на никакъв разумен контрол, а постоянно се променят, постоянно избухват и угасват подобно на вулкан. 6. За да се премахне злото, Истината трябва да се внушава във всеки ум, да се представя във всичките ú видове, форми и степени пред всеки човек. И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно просвещение. 6. Повдигане на човешката душа 1. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин. Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще. Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство. 2. Нашите умове обаче постоянно се смущават и колебаят поради нови впечатления, подобно умовете на младенци.
към текста >>

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ.
Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни. Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли. Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината. Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ. Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро. А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ. Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене. Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде.
към текста >>

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината.
Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината. Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен. Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда. О, народ и народи, вий, които спите - събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа Бога на силите. Защото Бог наш няма да пощади нечестивите.
към текста >>

Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу.
Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си? Ето, Той е и повече от това. Защо търсите Господа там, от гдето няма да дойде? Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му. Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу. Но ето, Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде; ето, Той иде вече в сила и слава отгоре, за да постави вечната воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохим-Иехова. Пригответе се вече за деня Господен. Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията си, да не би да ви намери тоя ден и да ви постигне участта на нечестивите. Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва; говорете, възвисете гласа си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името Ми. Не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи отгоре за своите люде, за своите сестри и братя.
към текста >>

А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век.
Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде.
към текста >>

Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето на земята.
Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и власт да възстанови Мир и Правда. Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за че- ловеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол. Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов. Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человечески я дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето на земята. Ида, будни бъдете, готови за бран, препасани с Правда и святост през чреслата. Събуди се, Сионе, защото дните на сетованието ти се свършиха. Бъди готов да Ме приемеш, не както попреди. Знай, че в Мене ще се нарече твоето наследие, защото ще се наречеш избран и помазаник Божий. Ето, както говорих, и извърших.
към текста >>

Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии.
Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подишал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии. Пейте на Господа песен нова. Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен. И действително, той Ме позна и възвиси гласа си за помощ.
към текста >>

Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне.
Ще презираш ли още Моето Слово? Ще постоянстваш ли да пристъпваш Моя закон? Ето, скоро ще чуеш Моя глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог Велик и Страшен в сила и мощ. Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътя на нечестивите. Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си. Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне. И в тебе ще се възцари Господ и Нему ще бъде Царството и Силата, и Славата във век. Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавший за греховете на света, Спасител на мира. Бог крепкий, който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство. Словото Ми е Дух и Истина. Ето, Аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими.
към текста >>

Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден!
Приеми сега Моя Дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя. Светият Ми Дух в теб съизволява. Той те пази и крепи винаги. Той те люби и в теб се весели - колко са благи Неговите мисли за теб! Той бди над теб ден и нощ. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Онзи, който се бори против Тебе, нека знай, че се бори против Святия Дух. Ти Си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя. Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и власт и всичко Ти е възможно. Пред Тебе ще се поклони всяко коляно.
към текста >>

И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината.
Твоите думи са Живот Вечен. Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен. Боже, да дойде Твоето Царство. Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и на земята. И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века.
към текста >>

И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие.
Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века. Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.
към текста >>

Онова, което Аз освещавам, може ли да бъде нечисто?
Времето е близо за Царството Божие. Пази завета Ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвам всички. Моли се за другите, не преставай в моление, Духът Ми е с тебе винаги. Нечист дух няма да се докосне до душата ти. Онова, което Аз освещавам, може ли да бъде нечисто? Защото не Съм ли Аз, който изпълня закона? И ако Аз действувам, кой ще Ме изобличи, че върша грях? Не Съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост? Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени. Приеми Моето благословение.
към текста >>

Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в знание и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе.
Не Съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост? Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени. Приеми Моето благословение. Аз Съм Бог! Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си. Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в знание и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе. Окото Ми е будно. Ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети. В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти.
към текста >>

Избраният Божий Цар и свещеник Христос, Господ на господарите.
Той е, който спазва милостите си до тисящи родове. Той не приема одумванието и неблагодарността. Имай пълно упование в Него като неизме- няем и постоянен на своите обещания. А след това Бог ще ти прати благословение, защото Той знае защо те е пратил и Неговите планове и възнамерения никой не може да възпре или да осуети. Господ е крепък във всичко. Избраният Божий Цар и свещеник Христос, Господ на господарите. Аз ида днес, ида да те благословя. Аз Съм този, който Съм отначало. Бог Святий. Царството на Отца моего наближава. Ида да сторя волята на Вечния Бог Йехова.
към текста >>

6. Разговор Първий. Упътвание

Словата на Истината ще се сбъднат през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал на всички свои раби, пророци и свещеници.
Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, да ти покаже кое е добро, кое е лошо. Грехът се почва от сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва. Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли. 30 юни Словата на Истината ще се сбъднат през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал на всички свои раби, пророци и свещеници. Знаменията на века, които настъпват, са предпоследни навременни на праведния съд Божи, който ще посети земята и всички живи и мъртви на нея. Разтлението и безверието, които носят греха в себе си, ще бъдат погубени от сред. Господ ще погуби нечестието и людете Негови ще повика. Време е вече, когато всички трябва да се утешат в истината на Неговото присъствие. Благословени от нине всички, които любят Господа Бога.
към текста >>

7. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Ето затова Аз присъствувам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест.
Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствувам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те побуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и въстановяваш в Него постоянно. И сега, Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те от сега, да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи, освен един Бог и Господ.
към текста >>

8. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско.
Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли где са ония славни същества, които някогаш запълняха предверията на Славното Небе, и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота, бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища. В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско. Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. Святи бъдете, казва Господ, защото и Аз съм свят. Тия са важните неща на живота: познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб, и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той.
към текста >>

Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог.
За него няма достойнства на различия. Във всичко Той върши преднамеренията на своя Дух, на Своята върховна воля. Колкото е благ и низходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща за теб не са най-важните, да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждание, твоето възобновление, усъвършенствувание в пътя Господен. Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог. Това вътрешно познание трябва да търсиш. В него трябва да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу. Делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице. Защото ако струваш волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време.
към текста >>

9. Биографични бележки

е ръкоположен за свещеник в с. Хадърча.
То е отразено в “Едно откровение в солунската църква “Св. Димитрий” (Кассъма Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му, в гр. Солун на 10 април 1854 г.” (С., 1905, 8 с.). На 2 юни 1857 г. е ръкоположен за свещеник в с. Хадърча. Константин Дъновски е от първите български учители и свещеници във Варна и Варненско. От 1860 до 1868 г. е свещеник в църквата “Св. Богородица” във Варна и служител в митрополията. От 1860 г., по искане на руския вицеконсул Александър В.
към текста >>

Константин Дъновски е от първите български учители и свещеници във Варна и Варненско.
Димитрий” (Кассъма Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му, в гр. Солун на 10 април 1854 г.” (С., 1905, 8 с.). На 2 юни 1857 г. е ръкоположен за свещеник в с. Хадърча. Константин Дъновски е от първите български учители и свещеници във Варна и Варненско. От 1860 до 1868 г. е свещеник в църквата “Св. Богородица” във Варна и служител в митрополията. От 1860 г., по искане на руския вицеконсул Александър В. Рачинский, Дъновски служи на църковнославянски в църквата “Св.
към текста >>

е свещеник в църквата “Св.
Солун на 10 април 1854 г.” (С., 1905, 8 с.). На 2 юни 1857 г. е ръкоположен за свещеник в с. Хадърча. Константин Дъновски е от първите български учители и свещеници във Варна и Варненско. От 1860 до 1868 г. е свещеник в църквата “Св. Богородица” във Варна и служител в митрополията. От 1860 г., по искане на руския вицеконсул Александър В. Рачинский, Дъновски служи на църковнославянски в църквата “Св. Георги” във Варна, а след това и в манастира “Св. Димитър” в Евксиноград, където игумен е българският йеромонах Теодосий от Велико Търново.
към текста >>

е свещеник и в българската църква “Св.
От 1860 г., по искане на руския вицеконсул Александър В. Рачинский, Дъновски служи на църковнославянски в църквата “Св. Георги” във Варна, а след това и в манастира “Св. Димитър” в Евксиноград, където игумен е българският йеромонах Теодосий от Велико Търново. От 1865 г. е свещеник и в българската църква “Св. Архангел Михаил” във Варна. Той е първият председател на Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г.; 1871-1873 г.). През 1873 г. е избран за председател на Градския епархиален смесен съвет във Варна. В 1878 г.
към текста >>

Константин Дъновски е свещеник в църквата “Св.
През 1873 г. е избран за председател на Градския епархиален смесен съвет във Варна. В 1878 г. е затворен от турските власти. От 1878 до 1898 г. Константин Дъновски е свещеник в църквата “Св. Архангел Михаил”. През 1898 г. е пенсиониран, но остава да живее до смъртта си в църквата. Атанас Георгиев (Ат. Чорбаджи; Танас Чорбаджи)
към текста >>

10. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

О, Благий Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от словото ти, да не престъпваме законът ти.
Благий Небесний Баща, да дойде твоето царство, да бъде твоята воля, да се усвети твоето име. Ето желанието на моята душа. Ето нуждата, която постоян[н]о усещам в тоя свят. О, Велики Господи, в сила и крепост стани и застани за делото си. Приклони сърдцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на твоята слава и величие. О, Благий Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от словото ти, да не престъпваме законът ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки. Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, Господи, който си възвишен в величието на своята слава. Господи Боже наш, който освещаваш с.19 всички и даваш изобилието на своите благости.
към текста >>

Господи Боже наш, който освещаваш
О, Велики Господи, в сила и крепост стани и застани за делото си. Приклони сърдцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на твоята слава и величие. О, Благий Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от словото ти, да не престъпваме законът ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки. Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, Господи, който си възвишен в величието на своята слава. Господи Боже наш, който освещаваш с.19 всички и даваш изобилието на своите благости. О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тая минута. О, Господи мой и Боже мой, окрили Моята молитва, която ти възнасям тази заран. Нека да възлези при тебе, при твоя престол, на твоята вечна благодат, която ме постоян[н]о озарява.
към текста >>

Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото име и да пазиш и да не огорчаваш негов[и]а
Да познаваш кои са негови пътища и кои - не. Кои са неговите думи и кои не са. Защото всичко, всичко каквото той върши е съвършено и пълно с вътрешна благодат. Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш вещ в всичките познания на Божиите дела, защото само по тях ще познаеш неговото присътствие в дадено време. Чуй, следователно, мойте думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която Аз ти нося от горе, от небесното жилище на Господа Бога твоего. Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото име и да пазиш и да не огорчаваш негов[и]а с.63 Свят Дух, с който си запечатан и с който се пазиш, този Свят Дух на истината, който бди над тебе и те раководи постоян[н]о. Този небесен Господ, който обитава в тебе и те крепи да не отпадаш духом и да си винаги бодър и пълен с надежда, вяра и любов. А знаеш, че Любовта е от Бога родена и всякой, който има Любовта, има и Бога, защото Бог е Любов. И тъй, укрепи се духом за делото, стой готов, защото тъй подобава, като от Бога избран да бъдеш такъв, да се не уклоняваш в нищо.
към текста >>

Той ще ни опаши с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Бог Господ наш е приготвил за свойте избрани, за свойте святий царе и свещеници негови, гдето ще му служим винаги.
Следователно ний, които сми чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовестввано нам в Христа, в тия последни дни трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята. Подобава ни да пазим сьрдцата си в всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките Божий обещания с сърдечна детинска вяра, като новородени в Него младенци. 22. И Господ тогава ще предиди пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с мана от небето и пои с вода, която с.72 ще извира изпод подножието му. Той ще ни опаши с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Бог Господ наш е приготвил за свойте избрани, за свойте святий царе и свещеници негови, гдето ще му служим винаги. Утекчен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да предиди пред тебе и помни, че той е близо и знае твойте нужди и твойте скърби. Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот е ръка на любов. Не се съмнявай в мойте думи, опитай ги и вижд, че са думи истина, за които Аз свидетелствувам с живота си и с пълнотата на сърдцето си. Знай, че колкото скърби и страдания имаш в тоя свят повече, толкова Бог е по-близо. Ако Бог
към текста >>

11. УВОД

Дънов е при баща си свещеник Константин Дъновски в Нови пазар, където остава повече от година.
март до началото на м. юли 1899г., после в село Гюлекьой, Варненско - от 8 юли 1899 до началото на м. август 1899г., следва преместване в село Николаевка , Варненско - от началото на м. август до началото на м. септември 1899 г., връщане за кратко отново в село Гюлекьой, и от 6 октомври 1899г. П. Дънов е при баща си свещеник Константин Дъновски в Нови пазар, където остава повече от година. Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица. Тези детайлни пояснения са нужни за изясняване на съществения за историците въпрос: къде П. Дънов прави записите в бележника? Отговорът е: във Варна, в селата Гюлекьой (дн. Засмяно) и Николаевка, Варненско, както и в град Нови пазар.
към текста >>

Дънов е православният свещеник Константин А.
* * * През 1899г. Петър Дънов е 35 годишен и животът му до тук сякаш е целенасочена подготовка за бъдещата му духовна мисия. Семейството му дава първите примери за активна обществена ангажираност. Баща на П. Дънов е православният свещеник Константин А. Дъновски - известен деец на църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско, пръв председател на Българската църковно-училищна община във Варна през 60-те години на XIX в. Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г.
към текста >>

Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов.
Свързва се с членове на Бялото братство и започва да посещава беседи на Учителя П. Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в. След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П. Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева. Над 30 години от живота си Л. Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов. Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка Кръстева" по същество са материали на Учителя П. Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи. След смъртта на Л. Кръстева и по нейно изрично желание големият архив бе дарен през 1999г. на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24
към текста >>

Дънов се посвещава на 145 години от рождението му.
868, а.е. 114, л. 82-125. В поредната номерация на листовете на бележника са включени вътрешните страни на кориците и л. 107-а * * * Настоящото първо факсимилно самостоятелно издание на личният бележник на Учителя П. К. Дънов се посвещава на 145 години от рождението му. Важна цел на инициаторите е да се съхрани чрез дигитализиране оригиналният документ - макар и правени с мастило, записите в бележника на Петър Дънов са на повече от 100 години и все повече избледняват. Благодаря за гласуваното доверие на ръководството на общсство "Бяло братство", в лицето на неговия председател г-н Андрей Грива, който се обърна към мен като историк за издаването на този ценен документ. Признавам, че темата бе нова за мен, но работих с интерес и удоволствие. Основният принцип в работата ми е точното представяне на оригинала, както във факсимилната част, така и в разчитането на авторовия текст. Специален коментар на всеки отделен запис не е правен.
към текста >>

12. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов 1864г., 11 юли (29 юни по стар стил - Петровден) - в село Хадърча (дн. Николаевка), Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария. Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско. Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.) Дядото по майка на П.
към текста >>

Свещеник Константин А.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов 1864г., 11 юли (29 юни по стар стил - Петровден) - в село Хадърча (дн. Николаевка), Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария. Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско. Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.) Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение.
към текста >>

- живее при баща си свещеник Константин А.
1896г. - учредител и библиотекар на дружественото читалище „П. Р. Славейков" в гр. Варна. 1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна. 1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен. 1899г., октомври - 1900 г. - живее при баща си свещеник Константин А. Дъновски в град Нови пазар. 1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата. Присъстват първите му ученици Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен. 1900г. до 1942 г. - провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.
към текста >>

13. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

О, Благий Господи, Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти.
Всички ще пожелаят да те видят, ще ти пеят и ще възпяват ликувания и душата ти ще се изпълни с благоухание от преизобилието на моята всегдашна благодат. Господи, Боже мой, да възлезе моята молитва пред тебе, защото думите ти са верни. Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш, Благи Небесен Баща, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето Име — ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят. О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани зад делото си. Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на Твоята слава и величие. О, Благий Господи, Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелени пасища, при бистрите потоци. Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, който си възвишен във величието на своята слава, Господи Боже наш, който освещаваш всички, и раздаваш от изобилието на своите благости, о, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. О, Господи и Боже мой, Ти, който Си най-близо и до моята душа, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да възлезе при тебе, при твоята вечна благодат, която ме постоянно озарява. О, Господи, към тебе викам, към тебе възвишавам гласа си, към тебе отправям сърцето си. Както си ми говорил ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом, така и стори.
към текста >>

Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, който си възвишен във величието на своята слава, Господи Боже наш, който освещаваш всички, и раздаваш от изобилието на своите благости, о, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута.
Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш, Благи Небесен Баща, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето Име — ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят. О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани зад делото си. Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на Твоята слава и величие. О, Благий Господи, Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелени пасища, при бистрите потоци. Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, който си възвишен във величието на своята слава, Господи Боже наш, който освещаваш всички, и раздаваш от изобилието на своите благости, о, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. О, Господи и Боже мой, Ти, който Си най-близо и до моята душа, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да възлезе при тебе, при твоята вечна благодат, която ме постоянно озарява. О, Господи, към тебе викам, към тебе възвишавам гласа си, към тебе отправям сърцето си. Както си ми говорил ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом, така и стори. О, Господи, Господи Боже мой, Ти разбираш онова, което с думи не мога да ти изкажа. Господи, за моите велики нужди, за подкрепата на моята душа ти бодърствай, както до сега си бодърствал.
към текста >>

Ето, аз всяка заран и вечер идвам при вас чрез благия си Дух да ви просвещавам, да ви ободрявам, да споделям вашите радости и скърби.
Всичко, което имат, аз съм им го дал. Благослови ги в моето име, за да приемат изобилието на моя Дух. Ето, аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца усърдно. Прославете името ми. Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, аз всяка заран и вечер идвам при вас чрез благия си Дух да ви просвещавам, да ви ободрявам, да споделям вашите радости и скърби. Ето, моят Дух гори моето сърце да ви люби. Аз желая да ме познаете, тъй както аз ви познавам, да ме приемете в сърцето си, да влеза в душата ви, да просветя заспалия ви ум, да въздигна отпадналия ви дух. Ей, приятели мои, аз съм Господ Бог ваш, този, който е излязъл победител из мъртвите, който е отворил пътя на вечното спасение към дома на моя Отец и моя Бог. Приеми думите ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало. Търсете моето Царство и неговата правда и всичко друго ще ви приложа стократно сега и в бъдеще.
към текста >>

Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото Име и да пазиш и да не огорчаваш Неговия Свят Дух, с който си запечатан, и с който се пазиш, този свят Дух на Истината, който бди над тебе и те ръководи постоянно.
Да познаваш кои са негови пътища и кои не. Кои са негови думи и кои не са. Защото всичко, каквото Той върши, е съвършено и пълно с вътрешна благодат. Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш във всички познания на Божиите дела вещ, защото само по тях ще познаеш Неговото присъствие в дадено време. Чуй следователно Моите думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която аз ти нося отгоре, от небесното жилище на Господа Бога твоего. Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото Име и да пазиш и да не огорчаваш Неговия Свят Дух, с който си запечатан, и с който се пазиш, този свят Дух на Истината, който бди над тебе и те ръководи постоянно. Този Господ, който обитава в тебе, те крепи да не отпадаш духом и да си винаги бодър и пълен с надежди, с вяра и любов. А знаеш, че Любовта е от Бога родена и всеки, който има Любовта, има и Бога, защото Бог е Любов. И тъй, укрепете се духом за делото, стойте готов, защото тъй подобава като от Бога избран, да бъдете такъв, да не се уклонявате в нищо. И знай, че Бог и Господ на мира ще изпълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи със своето присъствие и ще изпълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъфне всяка добродетел, скрита вътре в твоя живот, и ще накара да произрасте всяка истина и даде своя си плод на своето време. Мир на тебе, който страдаш.
към текста >>

Той ще ни опаше с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Господ Бог наш е приготвил за своите избрани, за своите святи царе и свещеници негови, гдето ще му служат винаги.
19 юни, Послание към Евреем. И тъй, остава успокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Бога, в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Господа Бога нашего: „Това е живот вечен да познаят Тебе единнаго, истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил". Следователно, ние, които сме чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовествувано нам в Христа в тия последни дни, трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята. Подобава ни да пазим сърцата си във всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките божии обещания със сърдечна, детинска вяра, като новородени в Него младенци. 22. И Господ тогава ще предиде пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с манна небесна и пои с вода, която ще извира из под подножието му. Той ще ни опаше с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Господ Бог наш е приготвил за своите избрани, за своите святи царе и свещеници негови, гдето ще му служат винаги. Утеготен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да придаде пред тебе и спомни, че той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби. Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е ръка на любов, не се съмнявай в моите думи, опитай ги и виж, че са думи истинни, за които аз свидетелствам с живота си и с пълнотата на сърцето си. Знай, че колкото скърби и страдания има в твоя свят, толкова повече Бог е по-близо. Ако Бог те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гневът, казва Словото Божие, не върши Неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в този свят е придобивка за твоята душа, всяка скръб е вестител на радост, която Той готви за тебе.
към текста >>

14. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Те са ръководени от неговия дух, който ги освещава и просвещава в пътя на Истината, за да ходят пред неговото лице с всичкото си сърце, за да му се боят, да го любят от дълбочините на своята душа".
Тя е светъл лъч, който се хвърля на пътя му, за да му покаже опасността, която го очаква и която може да го погълне, ако не се отвърне. Такива светли лъчи в живота ни Господ често ги изпраща, за да осветли положението ни и да ни покаже окаяното състояние, в което се намираме в тоя блуждающи свят. Духът на Господа Исуса, нашият спасител, постоянно стои на пътя на нашия живот, за да ни озарява и да ни показва къде трябва да ходим и кой път да държим. „Господ постоянно се грижи и промишлява за своите избраници, които ходят в стъпките му. Неговото Слово е светилник на техните нозе. Те са ръководени от неговия дух, който ги освещава и просвещава в пътя на Истината, за да ходят пред неговото лице с всичкото си сърце, за да му се боят, да го любят от дълбочините на своята душа". Казва Господ - Спасителят ни: „И думите ми пребъдват у вас". Също: „Ако попросите нещо в мое име, аз ще го направя. Ако имате любов към мене, опазете моите заповеди. И Аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас до века, Духът на Истината, когото светът не види и не може да приеме, нито го познава, а вие го познавате, защото пребъдва у вас, и във вас ще бъде! Няма да ви оставя сираци.
към текста >>

Блажен е всякой, когото Господ освещава и праща на нивата си и на лозето си да му работи.
Блажен е денят, когато се напише името Господне на сърцата ни и ние станем съпричастници на неговата слава. Господ ще ми даде мъдрост и знание, против които никой не ще може да устои. Какво желание имам за духа и благодатта на Господа моего. Иди, казва Господ на Анания, защото той ми е съсъд избран. Благословен е всякой, когото Господ избира. Блажен е всякой, когото Господ освещава и праща на нивата си и на лозето си да му работи. Да се радва и весели всякой, на когото името е записано в книгата на живота „Докато се зачене". Сила ще ни даде Всевишния да доизкараме делото. 12. „Който не греши в Слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло" (Яков 3:2). Много от неприятностите в живота произлизат от тая естествена слабост, че не знаем как да владеем себе си. Езикът, който е малък уд, е в същото време и най-ужасното оръдие, което може да разруши щастието не само на нази, но и на другите.
към текста >>

15. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

Ето, затова аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест.
И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа. Без това вътрешно променение и това вътрешно обединение Бог не може никога и по никой начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е неговия път, който той сам е положил пред вечността и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духът, слуша неговия глас и иде към виделината, защото Бог е виделина. И всякой, който иде към виделината, възприема Бога в душата си и всякой, който слуша неговия глас възприема Духът в сърцето си, за да се запечата и пази истината. Ето, затова аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждал вътрешно с неуморима сила да четеш Словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в него постоянно. И сега аз съм, който се застъпвам за тебе и ти желая да растеш в познанието на истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те от сега да се пазиш от всеки грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не го прощава, освен Бог и Господ.
към текста >>

16. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Там всички са синове, свещенници, царе, всички са служители на Бога.
В небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях и петно, колкото и малко да е то. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли къде са ония славни същества, които някога запълваха предверието на славното небе и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота бидоха изгонени на вечно заточение от небесните жилища. В небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички малки и големи живеят в непреривните връзки на любовта. Там всички са синове, свещенници, царе, всички са служители на Бога. „Род избран, семе царско." Но изпитът е тук, долу, където е съдено всекиму, който се роди, да премине през всички истини на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на святостта. „Свети бъдете, казва Господ, защото аз съм свет." Тези са важните места. Познанието на истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог, и който я възприеме, ще бъде свободен и блажен. Господ сам е жива вода и истински хляб и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и той.
към текста >>

Важното е твоето просвещение, да познаваш истината, която е сам Бог.
Ако милостта му е голяма, то и правдата му е подобна. Ако любовта му е велика, то и святостта му е на равно също. Колкото е благ и снизходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен да осъди един стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща не са за теб най-важните - да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение и възраждане, обновление и усъвършенствувание в пътя Господен. Важното е твоето просвещение, да познаваш истината, която е сам Бог. Това вътрешно познание трябва да търсиш у него и да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу. Делото на ръцете ти ще е приятно пред неговото лице, защото, ако струваш волята му, тъй както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и по всяко време. И не ще има нещо невъзможно за тебе. Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш.
към текста >>

17. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

26. Господните мисли образуват человека и помислите му просвещават сърцето и ума.
Тях да учи някой и да ги следва е облага за ума и душата. Да схващаме ония закони и сили, които крепят този порядък, е дело велико. Ако всеки ден печелиш по една добра мисъл и извършваш по едно добро дело, след време ти в същата мисъл ще бъдеш благат. Нека слушаме гласа на този, който говори всеки ден и нека изпълняваме неговата воля, тъй както той сам ни разкрива. Да вървим в тесния път, да се стремим към съвършенството и Бог ще ни благослови. 26. Господните мисли образуват человека и помислите му просвещават сърцето и ума. Богатството на живота е той и неговата любов е извор непрестанен за всекиго, който го търси. На жадния той ще даде да пие и на гладния да яде, и на всички, които го чакат, той ще им даде подкрепа. 5 ноември Господ е сторил добро на душата ми. Той ме е благословил с изобилието на милостта си.
към текста >>

18. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

Словото на Истината ще се сбъдне през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал на всички свои раби, пророци и свещеници.
Виждам сега, че това, което ти говоря, те безпокои, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление. Но не бой се, ти трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, за да ти покаже кое е добро и кое е лошо. Грехът се почва от и в сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става явно вече, т.е. почва да се извършва. Затова и Духът Божии винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши мисли. Словото на Истината ще се сбъдне през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал на всички свои раби, пророци и свещеници. Знаменията на века, които настъпват, са предпоследни на времето на праведния съд Божии, който ще посети земята и всички живи и мъртви по нея. Разтлението и безверието, които носят греха в себе си, ще бъдат погубени от сред, Господ ще погуби нечестието и людете негови ще повика. Време е вече, когато всички трябва да се утешат в истината на неговото присъствие. Благословени от века всички, които любят Бога. Мир да бъде на тях, мир на всички, които уповават на него.
към текста >>

19. 12.Кожено тефтерче

Така говори Духът святи: на трети стана възвание, а на четвърти освещение, а в целостта на три и четири: числото седем - служение.
КОЖЕНО ТЕФТЕРЧЕ ОБЕЩАНИЕТО ГОСПОДНЕ Така говори Духът святи: на трети стана възвание, а на четвърти освещение, а в целостта на три и четири: числото седем - служение. Всякога, кога ме призоваваш, ще те слушам, защото съм Бог Свети, Дух силен, бързам да помагам. Правда, чистота, вяра, надежда и любов не търпи никое двоумение, нито двуеличие. Вън всяка гневливост. Бог не е Бог на гнева, но на благостта. Той не приема одумването и неблагодарността.
към текста >>

Избраният Господен цар и свещеник Исус Христос Господ на Господарите.
Вън всяка гневливост. Бог не е Бог на гнева, но на благостта. Той не приема одумването и неблагодарността. Имай пълно упование на Господа, който е неизменен и постоянен на своите обещания и Бог ще ти прати благословения, защото знае защо те е пратил и неговите пътища и възнамерения никой не може да възпре и осуети. Господ е крепък във всичко. Избраният Господен цар и свещеник Исус Христос Господ на Господарите. I am the Holy One. I have come today to bless you. (Аз съм в Свещеното Едно. Дошъл съм да те благословя.) Царството на Отца моего наближава и денят на святите приближава.
към текста >>

(Аз съм в Свещеното Едно.
Имай пълно упование на Господа, който е неизменен и постоянен на своите обещания и Бог ще ти прати благословения, защото знае защо те е пратил и неговите пътища и възнамерения никой не може да възпре и осуети. Господ е крепък във всичко. Избраният Господен цар и свещеник Исус Христос Господ на Господарите. I am the Holy One. I have come today to bless you. (Аз съм в Свещеното Едно. Дошъл съм да те благословя.) Царството на Отца моего наближава и денят на святите приближава. Ида да сторя волята на вечния Бог Йехова: Отец на бъдещите векове, Господ славни, Господ силни, Господ святи, Господ - Любов все и във все. Блажени, които го любят и са любени, защото е тяхно царството, мирът, радостта и животът. Благословен Господ сега и всякога. Амин.
към текста >>

Просвещавай ни да не се уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти.
Благии небесен Баща, да дойде царството ти, да бъде волята ти, да свети името ти на земята. Това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят. Велики Господи на всяка сила и крепост, застани за делото си. Приклони сърцата на ония, които си избрал да се назоват начатък на твоята слава и величие. Благии Господи наш, ръководи ни с милостивата си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки. Един ти Господ и спасител на света, знаен преди всичките векове на светлината, един в зарящата виделина на живота ми. Разшири душата ми, възрасти духа ми, възроди сърцето ми, просвети ума да те славя сега и всякога. Амин. О.П. на В.Б.Б. Закваси сърцето си и думите на устата си с мъдростта.
към текста >>

20. 13.Червено тефтерче

Просвещавай ни да не се уклоняваме от словото ти, да не престъпваме закона ти.
Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш. Благи небесен Баща, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето име - ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят. О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани за делото си. Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на твоята слава и величие. О, благи Боже, ръководи ни с милостивата си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки. Господи, царю наш и Владико Святи, Господар на всичките светове, Господи, който си възвишен във величието на своето слово. Господи Боже наш, който освещаваш всички и даваш изобилието на своите благости. О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. Господи мой и Боже мой, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да влезе при тебе, при твоя престол, при твоята вечна благодат, която ме озарява постоянно.
към текста >>

Господи Боже наш, който освещаваш всички и даваш изобилието на своите благости.
Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на твоята слава и величие. О, благи Боже, ръководи ни с милостивата си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки. Господи, царю наш и Владико Святи, Господар на всичките светове, Господи, който си възвишен във величието на своето слово. Господи Боже наш, който освещаваш всички и даваш изобилието на своите благости. О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. Господи мой и Боже мой, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да влезе при тебе, при твоя престол, при твоята вечна благодат, която ме озарява постоянно. О, Господи, към тебе викам, към тебе възвишавам гласа си, към тебе отправям сърцето си. Както ми говориш ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом така и стори, о, Господи! Господи, Боже мой, ти разбираш, което с думи не мога да ти изкажа.
към текста >>

Просвещавай ни с виделината на Духа си, за да ходим в твоите светли и прави пътища.
Призовавайте го, докато не се е отдалечил. Дайте му място в сърцето си, докато всецяло не се е развалило и отпаднало от всяко добро подбуждение. Постави страж на сърцето си, докато е рано, и учител на ума си, докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на неговия Дух. Нека Господ ти бъде ръководител и краят на живота ти ще се увенчае със сполука. Пази ни от лукаваго, който винаги ухищрява против твоите раби. Просвещавай ни с виделината на Духа си, за да ходим в твоите светли и прави пътища. Господи, Спасителю наш, извор на всяка мъдрост и знание. Ти, който имаш разумението на всички неща, научи ни да ти се боим. 30. За Господа няма неща невъзможни. Но неговите пътища за нас са непроумявани и мислите му неуловими. Ако помислим и кажем, че в този път ще дойде, наверно ожиданията ни ще се осуетят, защото неговите изхождания и вхождания са непознаваеми.
към текста >>

VII. Ще посвещавам живот и здраве и все що имам за неговата слава, спасението му ще е моята радост.
III. Вярвам в Божия вечен Дух, който изработва спасението ми: Утешителят Дух Святи. IV. Вярвам в приятеля си Господа Исус Христос и във всички мои братя, и в неговите страдания. V. Святата Божия воля ще изпълнявам всякога без колебание. Словото му ще ми е закон. VI. Ще се отричам всякога от себе си и от света за неговата пълна любов. VII. Ще посвещавам живот и здраве и все що имам за неговата слава, спасението му ще е моята радост. VIII. Неговият глас, когато ми говори, ще слушам всякога. 2-ри ноември 1897 година ДУХЪТ БОЖИЙ ГОВОРИ И говори Духът Божий с мен и рече ми: Дерзай. Аз ще извърша онова, което говорих с тебе.
към текста >>

Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светия и избран род на Господа, наречени царе и свещеници.
Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет, и който след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Авраму за Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това, но Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четирийсет години след преминаването в пустинята, докато стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, затова той сега в пълното си възръстие да придобие обещанието на отца си Авраама чрез силата на своята мишница. По същия начин и ние трябва да завладеем царството Божие на земята чрез сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светия и избран род на Господа, наречени царе и свещеници. Царе на доброта, свещеници на истината. Исайя 32: 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,20. Ето, Господ иде да посети земята. Денят на неговото посещение ще бъде страшен. М27 8А
към текста >>

Царе на доброта, свещеници на истината.
както Израил, който робува в Египет, и който след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Авраму за Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това, но Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четирийсет години след преминаването в пустинята, докато стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, затова той сега в пълното си възръстие да придобие обещанието на отца си Авраама чрез силата на своята мишница. По същия начин и ние трябва да завладеем царството Божие на земята чрез сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светия и избран род на Господа, наречени царе и свещеници. Царе на доброта, свещеници на истината. Исайя 32: 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,20. Ето, Господ иде да посети земята. Денят на неговото посещение ще бъде страшен. М27 8А Всичките краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на неговото присъствие.
към текста >>

който е родил чрез Духа си своя избран род - свещеници и царе, за да служат Богу във век с чистота и святост.
Ей, Господи, ела, ето ние те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата ти и според благата ти воля. Възвесели се ти, който си избран от Господа и възпей на Бога: понеже прослави се Господ. Враговете му са паднали вече, веригата за беззаконие е готова и бездната чака да го приеме и да го държи за тисящи години. Ето, ще се съди Господ с този род при въдворяването на своето видимо царство. Радвай се, Сионе, денят на спасението ти изгря. който е родил чрез Духа си своя избран род - свещеници и царе, за да служат Богу във век с чистота и святост. Господ зове има ли някой да слуша и внимава в сърцето си за думите на устата му. Чуйте и разберете що говори Господ. Не постави ли завета на своето царство, за да се въдвори мир и любов помежду синовете человечески. Но ето, те са се усъмнили в сърцата си, че постановленията и пътищата Господни са суетни. Нямат изглед на величественост.
към текста >>

Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любим, на своя Господ, цар, свещеник Богу.
Ей, той е повече от това. Защо търсите Господа там, където не е? И защо го призовавате от там, от където няма да дойде? Ето, той е посред вас и чака да го познаете. Той е като жених, който чака да го познае тази, към която е привързана душата му. Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любим, на своя Господ, цар, свещеник Богу. Но ето, той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойдре. Пригответе се вече за деня Господен. Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията да не би да ви намери този ден и да ви постигне участта на нечестивите. Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва. Говорете, възвисете гласът си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името ми, не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи
към текста >>

А след онези дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуват във век.
Защото така говори Бог Йехова: Гладният ще се насити и плачущият ще се развесели и съкрушеният духом ще се благослови. Защото аз съм Бог един и няма кой да ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, и ще река, и ще стане. Ето, аз се клех в святото си име и няма да се измени думата ми, ще изведа своите чеда, синове и дъщери, и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят и ще туря венци на главите им и ще туря китари в ръцете им и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бога. Ще ги науча да пеят и свирят всичко, що моята вечна любов ражда за тяхното добро. А след онези дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро, на себе си ли да слугувате или на мене? Ако слугувате на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до кости в порок и беззаконие: Истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знание ще ви пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота!
към текста >>

Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя, утеша и помилвам всички, които ме чакат, които вършат правда, всички, които освещават името ми и закона ми по лицето на земята.
Ида, казва Господ, като помазаник, комуто е дадено сила и власт да възстанови мир и правда. Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработвате земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за човешкия ум, да му дам крилата на зората, летещи към вечния престол. Ида, казва Господ, да дам наследие на душата, моята всевечна и неизчерпаема любов. Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человеческия дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя, утеша и помилвам всички, които ме чакат, които вършат правда, всички, които освещават името ми и закона ми по лицето на земята. Ида, будни бъдете, готови за бран, препасани с правда през чреслата. Събуди се Сионе, защото дните на сетованието ти се свършиха. Бъди готов да ме приемеш не както по-преди. Знай, че в мен ще се нарече твоето наследие. Защото ще се наречеш избран и помазаник Божии.
към текста >>

Име царско, свещеници Божии!
В теб не се е повдигнал подобен нему. Възвесели се сега за помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата му, защото той е Господ крепък, Господ силни, Господ славни, идещ отдалеч в дреха на правда и мир, на святост и любов. От сега няма вече да се чуе в теб плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от него и ще се нарекат род избран. Име царско, свещеници Божии! Пейте, пейте на Господа песен нова: A21 M3 Аз съм Бог и няма да се повърна от благите си намерения. Душата ми се привърза за Сион, затова го и възлюбих, защото познах, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение у мен. И действително, той ме позна и възвиси гласа си за помощ.
към текста >>

Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома ми светило, което никога няма да гасне.
Ще презираш ли още моето Слово, ще постоянстваш ли да престъпваш моите закони? Ето, клех се в името си, както съм жив, че когато посетя земята, няма да пощадя нечестивите. Ето, скоро ще чуеш моя глас и ще познаеш, че говоря Бог велики и страшни в сила и мощ. Внимавай сега на думите ми и бягай от пътя на нечестивите. Докато е още ден, обърни сърцето си към моя Дух, за да намериш място и спасение на душата си. Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома ми светило, което никога няма да гасне. Любов, която никога няма да престане и в теб ще се възцари Господ и негово ще бъде царството и силата и славата във веки. Аз съм Исус Христос - царят Сионов, пострадавшия за греховете на света, Спасителят на мира, Бог крепкий, който говори чрез рабите си. И дадох словото си вам за свидетелство. Словото ми е Дух и Истина. Ето аз те познавам кой си.
към текста >>

Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото съм истинен, сияющ в тъмнината.
В дните на гласа на седмия ангел, когато затръби, тогава ще се извърши тайната Божия, както възвести на своите раби пророци. * Символ на слънцето или на вечния кръговрат на живота 10;715,-3-14;-14,17.— И видях ето облак бял и на облака седеше един подобен Сину человеческому и имаше венец и в ръката си сърп остър. Времето е близо за Господа Исуса Христа. И рече Господ Господу моему. Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на живота си те родих за слава моя и от пълнотата на любовта си те родих и въздигнах обединени в сила и мощ и мъдрост, като те осветих, за да предхождаш пред лицето ми и да изпълняваш волята ми. А понеже благоволявам в теб, по причина, че съм Бог вечен, който те призовава според съизволението на святия си Дух от дълбините на своята душа и ти дадох вид. И рекох: Ти си син мой, аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен на мен. А понеже те родих в света, то затова и те призвах чрез Духа си, за да ме познаеш, че аз, Бог вечнии, Един във все, обемащ все, който съм и който творя, създавам и движа, от когото всичко по начало излиза и по начало се връща.
към текста >>

И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие.
Ето, познавам те - зная тягостите на душата ти и скръбта ти ми е известна. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето ти пълни с благодат, изходящи от Бога, затова сега укрепи сърцето си, освети ума си, приготви душата си за Бога. Погледни на света и знай с вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на неговите работници, които с него заедно работят, всеки един от тях от своята нива добрите плодове принася, като благ дар на общия олтар на любовта. Ето, на тези, тружениците на любовта и истината, благослови ги, за да приемат своята заплата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие. Неговият мир и веселие, които превъзхождат всеки ум, да изпълни сърцата ви. И Бог на Истината да благослови делото си във веки. Елате сега всички, които любите Господа, да му се поклоним в Дух и Истина. Защото той е Бог наш, Отец наш от веки. 4Ю 23Ю Ю22 Ю22 4Ю (това са дати написани вертикално от страни на текста)
към текста >>

Нечист дух няма да се докосне до душата ти, онова, което аз освещавам, може ли да бъде нечисто?
Пази завета ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне. Заради теб ще благословя и ще помилвам всички. Моли се за другите. Непрестанно да си в моление. Духът ми е с тебе винаги. Нечист дух няма да се докосне до душата ти, онова, което аз освещавам, може ли да бъде нечисто? Защото не съм ли аз, който изпълнявам закона? И ако аз действам, кой ще ме изобличи, че върша грях? Не съм ли аз мерило, свят път, истина, разбиране, разумение, мъдрост, правда, милост, любов, вяра, надежда и благост? Защото истината ми е същинска добродетел, любовта ми е непоколебима и благостта ми пребъдва във век. Моят мир сега да почине с тебе и присъствието на Духа ми да те осени.
към текста >>

Аз съм твоя Дух, който те просвещава, умъдрява, който те учи в знание и мъдрост, който съзиждам своето царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с теб.
Не съм ли аз мерило, свят път, истина, разбиране, разумение, мъдрост, правда, милост, любов, вяра, надежда и благост? Защото истината ми е същинска добродетел, любовта ми е непоколебима и благостта ми пребъдва във век. Моят мир сега да почине с тебе и присъствието на Духа ми да те осени. Приеми моето благословение. Аз съм Бог Господ, Саваот, Йехова, Елохим, Бог неизменяем, вечни, който съм от века и до века, един, който съм и който творя според благоразположението на Духа си. Аз съм твоя Дух, който те просвещава, умъдрява, който те учи в знание и мъдрост, който съзиждам своето царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с теб. Окото ми е будно. Ръката ми е готова да помага. Благослови сега Господа със сърцето си и го освети. В това Бог се весели - да го любиш, да му служиш от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен от сега до века.
към текста >>

Вие обаче сте род избран, царско свещеничество, народ свят, любим и който Бог избра, за да възвестите добродетелите на тогова, който ви призовава от пълнотата на чудната своя светлина (Псалом 29).
Аз съм онзи Бог-Любов. Защото това е Словото на обещанието. По това време ще дойде и Сара ще има син (Римляни 9:9). Защото ако се моля по език незнаен, духът ми се моли, а умът ми остава безплоден. Братя, не бивайте по ум деца, но бивайте младенци по злобата, а по ум - съвършени мъже (Коринтяни 14:14,20). Вие обаче сте род избран, царско свещеничество, народ свят, любим и който Бог избра, за да възвестите добродетелите на тогова, който ви призовава от пълнотата на чудната своя светлина (Псалом 29). (Иеремия 23:29). „Is not my word like a fire". Heb. IV: 12, Luke VIII; Matt.22; 37; 38. II Petrovo 1:4. Rom 10, 17; 59:6.
към текста >>

Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с князът на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже твоята вътрешна и духовна сила, че си този, който е верен във всичко, че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на истината, че си този, на когото духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.
В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на тебе лично ангел от небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на светлия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, ангел на завета, ти ще го видиш с очите си идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето, това място, на което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и ще дойдат в Сион, в святата гора и сам Господ на Силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята воля. Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с князът на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже твоята вътрешна и духовна сила, че си този, който е верен във всичко, че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на истината, че си този, на когото духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата си вест от Небето, което е вече доброволно и по избор свободно негов е хвърлило своето жребие върху твоя избор и те са всички, които братски и от любов те поздравяват в името на твоя небесен Баща, комуто принадлежи всичко, и в изпълнението на чиято воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божии, избраник наш, ние сме с тебе и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от дома на твоя Бог, нашият Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце и от пълнотата на всичкия си дух и ум. Да не те смущава почитта, която ние ти поднасяме сърдечно и от дълбока, неизменна любов към тебе. Вие знаете каква благодат е любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой вас да не ви люби?
към текста >>

21. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията.
Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва.
към текста >>

22. Петър Дънов - №2

Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето.
Макар да сте бедни и отхвърлени от света , обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето царство, да се радвате с Него заедно на Небесната слава. Ето Господ казва: „Не бойте се, още малко Ме почакайте и ще ви видя, и ще Ме видите да се възцаря в Своята слава в тоя свят". Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето. От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин. 10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко.
към текста >>

23. Петър Дънов - №9

Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават святото Ми име, с което съм ги избавил.
Господ е видял вашето усърдие и ревнование за неговото име. Той знае вашите мъчнотии и душевни страдания. Господ говори, духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята истина и правда в сърцата на всички, които Го чакат. Кажи им, казва Господ, да Ме чакат с усърдие и вярност и ето, ида да ги посетя и благословя заради Своето Име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на человеци, но да възлагат надеждата си на Мене и ето, Моят дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават святото Ми име, с което съм ги избавил. Кажи им, казва Господ, да се не обленяват в нищо и да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене. Кажи им, казва Господ, да се не съобразяват с тоя свят, но във всичко да излагат нуждите си пред Мене и Аз ще им помогна и [ще] ги науча що да вършат. Няма да бъдете изкушени повече, отколкото можете да носите. Ето, Моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята блага воля. Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя дух за вашето спасение и избавление.
към текста >>

24. Пеню Киров - №12

В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала.
Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и проклятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава. В първото още имаше нещо намеса и от сатана, но духът Ферени55, на бр. Тодор, ни каза, че то е от изкусителя [зачеркнато от П.К.] и пак навреме се отървахме от лъжите на този наш заклет враг, и то само по една случайност, види се, подготвена от Бога. Прочее от всичко тука, което ти явявам, ще видиш в какво положение се намираме в непрестанно следуемата ни идея и сам ще разбереш, че ний имаме нужда от ободряване и силно внушение от отвън. А за нас сте засега след Господа Исуса Христа само вий, така щото не ни оставяй в по- дълго време от [това] да ни не пишете по нещо. В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала. Той всякога държи проповеди, и то доста сполучливо. Даровит е. Тези дни не съм дотам добре, притеснен съм, но моля се, братко, моли се и за двама ни, за да можем да пребъдваме в Бога. Повече не ща да ти се оплаквам, защото достатъчни са теготите за всеки едного от нас. Приеми сърдечните ни поздрави, както от бр.
към текста >>

25. Пеню Киров - №15

отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас.
Нарочно поздрав и на другите двама наши братя. Същий ................. 72. Основите на католицизма в Бургас са поставени около 1850 г. От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г. в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.).
към текста >>

26. Петър Дънов - №19

Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник. В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м.
към текста >>

27. Пеню Киров - №17

Свещеници, свещеници, вий сами сте тъмнина, затова и тъмнината е много.
Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с уста се молят, а в сърцата си противното вършат. И искат Бог да им даде каквото искат. Но няма да им даде, защото [само] желаят, а една точка от Неговата Любов не изпълняват. О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! О, Боже, дай, моля ти се, да разберат, че не е тази Волята Ти, която те вършат! Свещеници, свещеници, вий сами сте тъмнина, затова и тъмнината е много. Няма, братко Дънов, няма вяра в света. Малцина са верните в света в Христа. Това знай, с плач ти разправям, защото много ужасни неща има да се вършат в света и человеците не са вече человеци, но въплътени дяволи. Усещам, че душите ни желаят да се видим и да [си] поразправим това, що чувстваме в света. Поздрави Д-ра нарочно от мен и му кажи, че от бележката за книжките, която ми е оставил, не съм събрал още нищо.
към текста >>

28. Петър Дънов - №22

„А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13)
Щемпел от Варна 15.V11. 99 г., получено на 19.V11. 99 г. [бел. на П. К.] „А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13) Люб. бр. Киров, Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом.
към текста >>

Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова).
Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица. Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г). и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981).
към текста >>

29. Пеню Киров - №21

Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника.
Поставя „ефод" в Офра. (Съд. 8:27). (П.К., №21, 15.07.1899 г.) 92. Мелкон Партомян - роден около 1873 г. в гр. Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П.
към текста >>

30. Петър Дънов - №24

Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение.
Люб. бр. Киров, Днеска писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.
към текста >>

Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли.
Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я.
към текста >>

31. Петър Дънов - №25

„Добруджа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си.
февруари 1901 г. През това време баща му отец Константин А. Дъновски работи в Нови пазар в храм „Св. Параскева" (сега „Св. Петка" на ул. „Добруджа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си. (У., №25, 30.10.1899 г.) 102. Николай Вълов Велчев (1875/6 - 29.02.1968) е роден в с. Жеравна. Начално образование получава в Жеравна (1880-1886), след което заминава за Варна при най-големия си брат Атанас В. Велчев - издател на книги и притежател на книжарница. Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г.
към текста >>

32. Пеню Киров - №25

Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той.
", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е. да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи! " [Мат. 3:2] и да проповядваме евангелската истина. Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението. Аз според Евангелието разбирам, че който повярва, трябва да се кръсти, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава. Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело? Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена.
към текста >>

". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони, кръст" и др.
И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана. Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин. Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или майка, които същото дават на децата си. И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират. Попиташ някого: „Защо си християнин? ". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони, кръст" и др. т., които и аз правих. А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т. Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза. Право казва Иезекил, че ще придири Бог, защото се заблудили овцете Му и ще ги придири от пастирите им. [Иез. 34:11] Законът откъдето се наруши, нарушен е.
към текста >>

33. Пеню Киров - №27

И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им.
Но Бог не остави да може да се пъхне той съвсем помежду ни. Там, гдето се разделяхме, и там пак се съгласихме. Сатана сам нищо не може да стори лесно, ако не намери оръдие. Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр.
към текста >>

34. Петър Дънов - №30

Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането.
Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението.
към текста >>

И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е.
Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението.
към текста >>

При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.
към текста >>

Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението.
И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са из¬трити сълзите от лицето му.
към текста >>

35. Пеню Киров - №43

На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св.
На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави.
към текста >>

36. Петър Дънов - №49

Търсете от Господа дара на Негова Свят Дух, за да ви осенява и просвещава винаги.
Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело. Нека Господ да Го извърши, както е Нему угодно. Аз писах на Д-ра и му обясних всичко, което беше потребно. Има да ви кажа, брате, да пазите простотата на вашата вяра. Търсете от Господа дара на Негова Свят Дух, за да ви осенява и просвещава винаги. Напуснете всякой страх, всяко двоумение и бъдете с един ум, както е бил и Господ наш. Обещанието е дадено нам: „Не бой се, мало стадо; Отец ви е благоволил да ви даде Царство". [Лук. 12:32] Надявам се да чуя добри неща от вази. Има да ви съобщя и други неща, но тях не желая писмено да ви ги предавам, тях ще ви ги съобщя, когато ви видя с Божието благоволение. Моля, съобщете ми как отива всичко в Бургас.
към текста >>

37. Петър Дънов - №51 (Добрата молитва)

Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления.
№51 Нови пазар, 27 ноемврий 1900 г.163 ТАКА се МОЛЕТЕ:164 „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ми подарил живот и здраве, да ти се радвам, моля те, изпроводи ми Духа Си, да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ме да правя Твоята воля, да осветявам Твоето име и да Те славословя винаги. Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост. Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина. Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята. Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си.
към текста >>

Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй.
ТАКА се МОЛЕТЕ:164 „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ми подарил живот и здраве, да ти се радвам, моля те, изпроводи ми Духа Си, да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ме да правя Твоята воля, да осветявам Твоето име и да Те славословя винаги. Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост. Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина. Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята. Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си. Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон. Защото е Твое царството и силата и славата завинаги. Амин."
към текста >>

38. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето.
Макар да сте бедни и отхвърлени от света , обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето царство, да се радвате с Него заедно на Небесната слава. Ето Господ казва: „Не бойте се, още малко Ме почакайте и ще ви видя, и ще Ме видите да се възцаря в Своята слава в тоя свят". Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето. От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин. 10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко.
към текста >>

Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават святото Ми име, с което съм ги избавил.
Господ е видял вашето усърдие и ревнование за неговото име. Той знае вашите мъчнотии и душевни страдания. Господ говори, духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята истина и правда в сърцата на всички, които Го чакат. Кажи им, казва Господ, да Ме чакат с усърдие и вярност и ето, ида да ги посетя и благословя заради Своето Име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на человеци, но да възлагат надеждата си на Мене и ето, Моят дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават святото Ми име, с което съм ги избавил. Кажи им, казва Господ, да се не обленяват в нищо и да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене. Кажи им, казва Господ, да се не съобразяват с тоя свят, но във всичко да излагат нуждите си пред Мене и Аз ще им помогна и [ще] ги науча що да вършат. Няма да бъдете изкушени повече, отколкото можете да носите. Ето, Моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята блага воля. Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя дух за вашето спасение и избавление.
към текста >>

39. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала.
Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и проклятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава. В първото още имаше нещо намеса и от сатана, но духът Ферени55, на бр. Тодор, ни каза, че то е от изкусителя [зачеркнато от П.К.] и пак навреме се отървахме от лъжите на този наш заклет враг, и то само по една случайност, види се, подготвена от Бога. Прочее от всичко тука, което ти явявам, ще видиш в какво положение се намираме в непрестанно следуемата ни идея и сам ще разбереш, че ний имаме нужда от ободряване и силно внушение от отвън. А за нас сте засега след Господа Исуса Христа само вий, така щото не ни оставяй в по- дълго време от [това] да ни не пишете по нещо. В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала. Той всякога държи проповеди, и то доста сполучливо. Даровит е. Тези дни не съм дотам добре, притеснен съм, но моля се, братко, моли се и за двама ни, за да можем да пребъдваме в Бога. Повече не ща да ти се оплаквам, защото достатъчни са теготите за всеки едного от нас. Приеми сърдечните ни поздрави, както от бр.
към текста >>

отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас.
Нарочно поздрав и на другите двама наши братя. Същий ................. 72. Основите на католицизма в Бургас са поставени около 1850 г. От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г. в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.). №17
към текста >>

Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник. В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м.
към текста >>

Свещеници, свещеници, вий сами сте тъмнина, затова и тъмнината е много.
Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с уста се молят, а в сърцата си противното вършат. И искат Бог да им даде каквото искат. Но няма да им даде, защото [само] желаят, а една точка от Неговата Любов не изпълняват. О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! О, Боже, дай, моля ти се, да разберат, че не е тази Волята Ти, която те вършат! Свещеници, свещеници, вий сами сте тъмнина, затова и тъмнината е много. Няма, братко Дънов, няма вяра в света. Малцина са верните в света в Христа. Това знай, с плач ти разправям, защото много ужасни неща има да се вършат в света и человеците не са вече человеци, но въплътени дяволи. Усещам, че душите ни желаят да се видим и да [си] поразправим това, що чувстваме в света. Поздрави Д-ра нарочно от мен и му кажи, че от бележката за книжките, която ми е оставил, не съм събрал още нищо.
към текста >>

„А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13)
Щемпел от Варна 15.V11. 99 г., получено на 19.V11. 99 г. [бел. на П. К.] „А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13) Люб. бр. Киров, Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом.
към текста >>

Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова).
Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица. Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г). и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981).
към текста >>

Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника.
Поставя „ефод" в Офра. (Съд. 8:27). (П.К., №21, 15.07.1899 г.) 92. Мелкон Партомян - роден около 1873 г. в гр. Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П.
към текста >>

Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение.
Люб. бр. Киров, Днеска писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.
към текста >>

Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли.
Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я.
към текста >>

„Добруджа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си.
февруари 1901 г. През това време баща му отец Константин А. Дъновски работи в Нови пазар в храм „Св. Параскева" (сега „Св. Петка" на ул. „Добруджа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си. (У., №25, 30.10.1899 г.) 102. Николай Вълов Велчев (1875/6 - 29.02.1968) е роден в с. Жеравна. Начално образование получава в Жеравна (1880-1886), след което заминава за Варна при най-големия си брат Атанас В. Велчев - издател на книги и притежател на книжарница. Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г.
към текста >>

Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той.
", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е. да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи! " [Мат. 3:2] и да проповядваме евангелската истина. Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението. Аз според Евангелието разбирам, че който повярва, трябва да се кръсти, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава. Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело? Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена.
към текста >>

". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони, кръст" и др.
И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана. Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин. Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или майка, които същото дават на децата си. И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират. Попиташ някого: „Защо си християнин? ". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони, кръст" и др. т., които и аз правих. А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т. Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза. Право казва Иезекил, че ще придири Бог, защото се заблудили овцете Му и ще ги придири от пастирите им. [Иез. 34:11] Законът откъдето се наруши, нарушен е.
към текста >>

И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им.
Но Бог не остави да може да се пъхне той съвсем помежду ни. Там, гдето се разделяхме, и там пак се съгласихме. Сатана сам нищо не може да стори лесно, ако не намери оръдие. Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр.
към текста >>

40. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането.
Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението.
към текста >>

И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е.
Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението.
към текста >>

При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.
към текста >>

Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението.
И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му.
към текста >>

На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св.
На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави.
към текста >>

Търсете от Господа дара на Негова Свят Дух, за да ви осенява и просвещава винаги.
Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело. Нека Господ да Го извърши, както е Нему угодно. Аз писах на Д-ра и му обясних всичко, което беше потребно. Има да ви кажа, брате, да пазите простотата на вашата вяра. Търсете от Господа дара на Негова Свят Дух, за да ви осенява и просвещава винаги. Напуснете всякой страх, всяко двоумение и бъдете с един ум, както е бил и Господ наш. Обещанието е дадено нам: „Не бой се, мало стадо; Отец ви е благоволил да ви даде Царство". [Лук. 12:32] Надявам се да чуя добри неща от вази. Има да ви съобщя и други неща, но тях не желая писмено да ви ги предавам, тях ще ви ги съобщя, когато ви видя с Божието благоволение. Моля, съобщете ми как отива всичко в Бургас.
към текста >>

Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления.
№51 Нови пазар, 27 ноемврий 1900 г.163 ТАКА се МОЛЕТЕ:164 „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ми подарил живот и здраве, да ти се радвам, моля те, изпроводи ми Духа Си, да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ме да правя Твоята воля, да осветявам Твоето име и да Те славословя винаги. Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост. Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина. Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята. Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си.
към текста >>

Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй.
ТАКА се МОЛЕТЕ:164 „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ми подарил живот и здраве, да ти се радвам, моля те, изпроводи ми Духа Си, да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ме да правя Твоята воля, да осветявам Твоето име и да Те славословя винаги. Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост. Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина. Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята. Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си. Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон. Защото е Твое царството и силата и славата завинаги. Амин."
към текста >>

41. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Това счетох като едно свещено задължение, тъй като само аз останах от всички ония, които чухме какво каза тогава Учителя за брат Пеню.
Това беше през 1925 г. Думите на Учителя ме поразиха и накараха да разпитвам за него кака Гина и други възрастни братя, които го познаваха от Съборите, от лични срещи и писма. Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню. Тогава отново възкръсна картината на обяда на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него. В мен се натрапи една мисъл, която не ме напусна дотогава, докато не написах всичко, което можах да събера за него. Това счетох като едно свещено задължение, тъй като само аз останах от всички ония, които чухме какво каза тогава Учителя за брат Пеню. За личността, живота, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той. В „Първо тетрадче с духовни бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров - комисионер, гр. Бургас, ул. „Морска" № 9" пише: Родът на Пеню Киров
към текста >>

В беседата „Живите извори", държана в Бургас на 26 юни 1920 г., Учителя обяснява за посвещенията на някои от заминалите приятели: „Посветените са на степени - от 1, 2, 3, 4, 5 степен.
Ето как описва това събитие в глава 27, стиховете от 57 до 61: „И когато стана вечер, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който и сам беше се учил при Исуса. Той дойде при Пилата и поиска тялото Исусово. Тогаз Пилат повели да му се даде тялото. И като взе Йосиф тялото, обви го с чиста плащеница и положи го в новия свой гроб, който бе изсякъл в камика; и като привали камик голям на гроба на вратата, отиде си". Евангелистът Марко добавя за Йосиф, че той бил „почтен един съветник" от Ариматея, а Лука - „человек благ и праведен", а апостол Йоан ни разказва, че „освен Йосиф (ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите) дошъл с него още и Никодим (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исус) и носеше една смес от смирна и алое до сто литра". В беседата „Живите извори", държана в Бургас на 26 юни 1920 г., Учителя обяснява за посвещенията на някои от заминалите приятели: „Посветените са на степени - от 1, 2, 3, 4, 5 степен. Дядо П. Тихчев е от тях, Голов, Пеню Киров - също. Те живеят в свят на светлината". Ще завърша с написаното от сестра Райна Грозданова от Сливен. Тя имаше много лични опитности с Учителя и беше обещала да ги напише, а така също и опитността й с брат Пеню по време на неговото заминаване.
към текста >>

42. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Тогава се зарича да работи за просвещението на своя народ чрез славянско писмо и четмо и остава верен на това обещание до края на живота си.
Негови съученици са Драган Цанков и Сава Фила- ретов, с които го свързва почти половинвековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост. След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуска Киев и заминава да се лекува в Цариград. Там го сварва вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получава своя дял от наследството през 1848 г., заминава отново за Цариград. Записва се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуска, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици. Тогава се зарича да работи за просвещението на своя народ чрез славянско писмо и четмо и остава верен на това обещание до края на живота си. През 1849 г. Миркович постъпва в Католическото френско училище в Бабек, Цариград. Завършва го, като остава много доволен от обучението. Там се запознава с монах Рене, който го въвежда в Спиритизма - движение, на което д-р Миркович става верен последовател. През 1851 г.
към текста >>

Същевременно френската култура и Просвещението стават негов идеал.
Д-р Миркович, който е изцяло зависим от тези пари, търпи лишения и е принуден да гладува. Тогава му предсказват, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказва напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получава. Този факт му прави много дълбоко впечатление. До края на живота си той живо се интересува от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина". Същевременно френската култура и Просвещението стават негов идеал. Борба за свобода След завръщането си в България Георги Миркович работи като частен лекар в Сливен. Тук заедно с Добри Чинтулов започват голяма битка срещу гърцизма и решават да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминава за Румъния (1857-1858 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. Успява да събере 600 златни минца, но идеята по-късно пропада по вина на сливенските еснафи.
към текста >>

Според тях за добиване на българско самосъзнание най-важното е просвещението, а политическото освобождение ще дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална Църква.
д-р Миркович заминава от Болград за Браила, където е частно практикуващ лекар. Остава там до 1866 г. поради участието си в народните работи. По-късно отива в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински става един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет, след което се завръща в Сливен. Запознава се с поляка Михаил Чайковски (Садък паша) и двамата създават проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает. Според тях за добиване на българско самосъзнание най-важното е просвещението, а политическото освобождение ще дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална Църква. Д-р Миркович е препоръчан от Чайковски и се среща с висшите турски сановници Али паша и Фауд паша. Те възприемат идеята му, но го препращат при Митхад паша в Русе. Последният се съгласява с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени (турски и български). Д-р Миркович не приема и разочарован се отдръпва. Това обаче предизвиква продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участва цялата наша тогавашна интелигенция.
към текста >>

43. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име.
Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име. Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието. Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник. На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи!
към текста >>

Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието.
Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име. Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието. Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник. На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи! ", носещо дата 25 март 1904 година.
към текста >>

Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина.
Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците.
към текста >>

44. №60 /Петър Дънов/ [отворена карта]

За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“.
По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
към текста >>

45. №88 (Петър Дънов)

Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите.
Те са под заглавието „Из съвременната българска духовност. Мисли и упътвания на Е[дин] Ч[ист] Д[ух] [и приятел на българския народ]". Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах двата деня на Великден в Свищов, а третия - бях на път по Дунава за към Сомовит и оттам за Плевен. Някои неща ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех. Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа, Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко. Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове105 и ще Ви кажа защо. Месото е вредна храна и носител на всички болести. Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после сиренето, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата.
към текста >>

46. №74 (Пеню Киров)

След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция.
Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.
към текста >>

Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия.
Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи.
към текста >>

Свещениците не искат да го опеят заради това, че го смятат за сектант, но владиците ги заставят.
На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има много гости, измежду които ген. В. Диков, ген. Г. Вазов и др. близки. 273 След като изпраща и последния си гост, той издъхва с диагноза „ангина пекторис“ (стенокардия). Свещениците не искат да го опеят заради това, че го смятат за сектант, но владиците ги заставят. Голов е обичан, уважаван и ценен от много хора. През този период Учителя П. Дънов е интерниран във Варна, където получава писмо с тъжната вест. Отговорът му е запазен и в него той пише: „Използваха отсъствието ми и го грабнаха.“ 123 На 19 и 20 август, след събора, П.
към текста >>

47. №76 (Пеню Киров)

Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело.
Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора. Точността на предсказанията й се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява й се Света Богородица, като й посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест. На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища. За съдбата й след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата й , няма много сведения. Нейното призвание било само да помага и тя върши това според силите си. Действително успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора.
към текста >>

48. №122 (Петър Дънов) [затворена карта]

е свещеник в Голямобуковския (тогава Коджабуковския) манастир „Животоприемний източник“ (община Средец, област Бургас).
В писмо до Д. Добрев от Сливен П. Киров пише: „Г-н Дънов бе тук около 25 дни време, обучава ни и си замина. Да ти кажа всичко е невъзможно с писмо“. 243. Отец Никон – от 1906 г. е свещеник в Голямобуковския (тогава Коджабуковския) манастир „Животоприемний източник“ (община Средец, област Бургас). Участва в събранията на кръжока през първите години след учредяването му. 244. Антиминс – при първите християни изпълнява ролята на подвижен олтар при извършване на Евхаристията. Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза.
към текста >>

49. Показалец на личните имена

Никон (свещеник) – У.
Михалаки – Вж Г е о р г и е в, Михалаки Ненов, Н. – Вж Н о н е в, Никола Никола – Вж Н о н е в, Никола Николай (Николая) – Вж В е л ч е в, Николай В. Никон (свещеник) – У. 122; П.К. 104 Нонев, Никола (Бургас) – У. 77, 86; П.К. 65, 68 Обрешков, Димитър (Варна) – У.
към текста >>

50. ПОСЛЕСЛОВ

Той старателно си е събирал черновите от писмата, които изпраща до Петър Дънов, а получените отговори е подреждал хронологично и пазил със свещен трепет.
Уникалността се състои в това, че разполагаме с черновите от писмата на П. Киров. Неговата отговорност към поколенията, педантичността му и далновидността му са изключителни. За човек, роден в поробена България, не е характерно историческо мислене и памет. На това се дължи фактът, че повечето от съвременните хора не могат да проследят своите корени и рода си в повече от четири поколения назад. П. Киров е надраснал всичко това и е прозрял, че тази кореспонденция ще бъде изключително важна и необходима. Той старателно си е събирал черновите от писмата, които изпраща до Петър Дънов, а получените отговори е подреждал хронологично и пазил със свещен трепет. Трябва да се отдаде заслуженото и на тези, които са наследили и запазили в отлично състояние архива на П. Киров след неговата смърт – това са Минчо Сотиров, Никола Нанков, Крали Кралев, Г. П. и др. През време на социализма е било доста рисковано да се съхраняват каквито и да било материали, свързани с Учението.
към текста >>

51. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“.
Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица, за да се стопи“.
към текста >>

52. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5

На седмия път свещениците надули тръбите, хората закрещели и стените на града се сгромолясали.
Стоименов, но се подразбира, че на П. Дънов това е известно. Вероятно по време на събора в Бургас е станало дума за това. 53 В Стария завет, в книгата „Исус Навин“, 6 глава, виждаме как израилтяните превземат Йерихон, когато отиват в Обетованата земя след 40 години скитане в пустинята. След като израилтяните обикаляли града по един път на ден в продължение на 6 дни, на седмия ден те го обиколили 7 пъти. На седмия път свещениците надули тръбите, хората закрещели и стените на града се сгромолясали. 54 На този етап няма данни за това, коя е тя. 55 Около 10-15 септември 1901 г. П. Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г.
към текста >>

53. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция.
Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.
към текста >>

Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия.
Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 – едноетажна къща с малко стаи.
към текста >>

54. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11

Свещениците не искат да го опеят заради това, че го смятат за сектант, но владиците ги заставят.
много гости, измежду които ген. В. Диков, ген. Г. Вазов и др. близки. След като изпраща и последния си гост, той издъхва с диагноза „ангина пекторис“ (стенокардия). Свещениците не искат да го опеят заради това, че го смятат за сектант, но владиците ги заставят. Голов е обичан, уважаван и ценен от много хора. През този период Учителя П. Дънов е интерниран във Варна, където получава писмо с тъжната вест. Отговорът му е запазен и в него той пише: „Използваха отсъствието ми и го грабнаха.“ 123 На 19 и 20 август, след събора, П.
към текста >>

55. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13

Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело.
Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора. Точността на предсказанията се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява се Света Богородица, като посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест. На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища. За съдбата след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата , няма много сведения. Нейното призвание било само да помага и тя върши това според силите си. Действително успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора.
към текста >>

56. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

е свещеник в Голямобуковския (тогава Коджабуковския) манастир „Животоприемний източник“ (община Средец, област Бургас).
В писмо до Д. Добрев от Сливен П. Киров пише: „Г-н Дънов бе тук около 25 дни време, обучава ни и си замина. Да ти кажа всичко е невъзможно с писмо“. 243 Отец Никон – от 1906 г. е свещеник в Голямобуковския (тогава Коджабуковския) манастир „Животоприемний източник“ (община Средец, област Бургас). Участва в събранията на кръжока през първите години след учредяването му. 244 Антиминс – при първите християни изпълнява ролята на подвижен олтар при извършване на Евхаристията. Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията
към текста >>

57. ПРЕДГОВОР

(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>

Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата.
Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града. Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните. На срещата през 1906 г. от присъстващите 11 души три са жени. Броят на поканените също бързо нараства - на събора във В. Търново през 1909 г.
към текста >>

(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>

Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата.
Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града. Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните. На срещата през 1906 г. от присъстващите 11 души три са жени. Броят на поканените също бързо нараства - на събора във В. Търново през 1909 г.
към текста >>

58. 02 ПИСМО

Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все що е угодно Богу, Отцу, Който е на Небето.
Макар да сте бедни и отхвърлени от света, обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето Царство да се радвате с Него заедно на Небесната Слава. Ето, Господ казва: не бойте се, още малко Ме почакайте и ще ви видя и ще Ме видите да се възцаря в Своята Слава в тоя свят. Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте, но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все що е угодно Богу, Отцу, Който е на Небето. От Мен, вашия приятел, ви провождам нарочно подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14,1-22. Кории. 10,10-14. Ефесяном 5,7-18. Ефесяном 6,10-19 и съм се молил, усърдно при това, Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи Дух на Господа Исуса, Който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този плътски человек и се облечем в Славата и Силата на Духовния в Господа Исуса, тогава ще познаем дълбочината, широчината и височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост.
към текста >>

59. 06 ПИСМО

Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават Святото Ми име, с което съм ги избавил.
Господ е видял вашето усърдие и ревност за Неговото Име. Той знае вашите мъчнотии и душевни страдания. Господ говори: Духът Ми иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята Истина и Правда в сърцата на всички, които Го чакат. Кажи им, казва Господ, да Ме чакат с усърдие и вярност и ето ида да ви посетя и благословя заради своето Име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на человеци, но да възлагат надеждата си на Мене, и ето, Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават Святото Ми име, с което съм ги избавил. Кажи им, казва Господ, да се не обленяват в нищо, но да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене. Кажи им, казва Господ, да се не съобразяват с тоя свят, но във всичко да излагат нуждите си пред Мене и Аз ще им помогна и ги науча що да вършат. Няма да бъдете изкушени повече, отколкото можете да носите. Ето, моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята блага воля. Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя Дух за вашето спасение и избавление.
към текста >>

60. 16 ПИСМО

А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярванието в Истината.
(...), 12. VII. 1899 г. А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярванието в Истината. 2. Сол. 2, 13. Люб. бр. Киров, Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата Любов, с която ни е възлюбил още отдавна.
към текста >>

61. 18 ПИСМО

Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят Дух Святий работи за вашето просвещение.
Люб. бр. Киров, Днес писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят Дух Святий работи за вашето просвещение. ,Да дойде, Дух на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." Каква радост е в душата ми, когато Духът Святий е с вази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите тяготии и търпи нашите слабости. Там, в дълбочината на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божий, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се, дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда.
към текста >>

Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата Л и отдолу две метли.
Аз Го познавам и с каква радост Го очаквам да се яви сутрин. Той се явява на различни места. На 20 август тази слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духате силен вятър от изток. Този стълб Господен като наближи към центъра на Небето, се раздели на две части, по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата Л и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана и по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване, след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б Р Я А да се преплитат една в друга, и при това още много. Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествуват и Господ Наш ще се възцари.
към текста >>

62. 38 ПИСМО

Търсете от Господа дара на негова свят Дух, за да ви осенява и просвещава винаги.
Той вижда нашата помощ, ние не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело. Нека Господ да го извърши, както е нему угодно. Аз писах на д-ра и му обясних всичко, което беше потребно. Има да ви кажа, братя, да пазите простотата на вашата Вяра. Търсете от Господа дара на негова свят Дух, за да ви осенява и просвещава винаги. Напуснете всякой страх, всяко двоумение и бъдете с един ум, както е бил и Господ Наш. Обещанието е дадено нам: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде Царство". Надявам се да чуя добри неща от вас. Има да ви съобщя и други неща, но тях не желая писмено да ви ги предавам, тях ще ви ги съобщя, когато ви видя с Божието благоволение. Моля съобщете ми как отива всичко в Бургас?
към текста >>

63. 39 ПИСМО

Неговият Дух ни просвещава.
Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне. Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли. Господ ни е говорил и постоянно ни говори с помощта на Светия Си Дух. Нека бъдем чистосърдечни, за да приемем Неговото ръководство. Нашият Господ е с нас. Неговият Дух ни просвещава. Да се не колебаем, нито да се двоумим. Той е вашата вяра, която побеждава света. „Без вяра не може да се угоди на Бога." Едно чадо Божие трябва да е свободно от грижите на тоя свят. Ако животът ни е в ръцете Божии, не остава вече място за колебание и двоумение. Ето аз ви пиша в Името на Господа Исуса, за да се осветите върху Неговите пътища.
към текста >>

Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми да пазя Твоите заповеди и повеления.
Ваш верен в Господа П. К. Дънов ТАКА СЕ МОЛЕТЕ: „Господи, Боже Наш, Благий ни Небесен Баща, Който Си ми подарил живот и здраве да ти се радвам, моля Те, изпроводи ми Духа си да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ме да правя Твоята Воля, да осветявам Твоето Име и да Те славословя винаги. Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми да пазя Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в мен с присъствието Си чистите Си мисли и ме упътвай да Ти служа с радост. Животът си, който посвещавам на Тебе за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ми и ми съдействувай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово, да пребъдвам в Твоята Истина. Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на земята. Храни душата ми с Небесния хляб, укрепявай ни със силите си да успяваме в живота си.
към текста >>

Животът си, който посвещавам на Тебе за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй.
ТАКА СЕ МОЛЕТЕ: „Господи, Боже Наш, Благий ни Небесен Баща, Който Си ми подарил живот и здраве да ти се радвам, моля Те, изпроводи ми Духа си да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ме да правя Твоята Воля, да осветявам Твоето Име и да Те славословя винаги. Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми да пазя Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в мен с присъствието Си чистите Си мисли и ме упътвай да Ти служа с радост. Животът си, който посвещавам на Тебе за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ми и ми съдействувай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово, да пребъдвам в Твоята Истина. Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на земята. Храни душата ми с Небесния хляб, укрепявай ни със силите си да успяваме в живота си. Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон. Защото е Твое Царството и Силата завинаги.
към текста >>

64. 66 ПИСМО

Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите.
„Мисли и упътвания", но Е. Г. Д. ... Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах два дена на Великден в Свищов, а третият бях На път по Дунава за към Сомовит и от там за Плевен. Някои работи ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех. Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя Дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко. Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове и ще ви кажа защо. Месото е вредна храна и носител на всички болести. Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб и после сиренето, чесновият лук, салата, лук зелен.
към текста >>

65. 91 ПИСМА до Мария Казакова

Господ да ви ръководи и просвещава според добрата си воля.
„В Него живеем и се движим", казва Павел. Засега, като завършвам дотук с предмета, ще ви помоля, ако обичате да ми изпроводите някои от вашите съобщения със следващото писмо, за да ги прочета. При това ще бъда радостен да ми съобщите всичко, което считате за добре. Ако остават някои неща тъмни, те след време сами по себе си ще се обяснят, само нека имаме доброто сърце да търсим истината. „Чистосърдечните ще видят Бога." При това помнете, че всичко, на онези, които любят Господа, им съдействува за добро. Господ да ви ръководи и просвещава според добрата си воля. Почвайте и свършвайте всичко в духа на молитвата, за да се ускори идването на Царството Божие помежду ни, да се всели в сърцата на всички. С поздрав в Господа П. К. Дънов Адресът ми засега е както в началото на писмото ми. Тук се намирам.
към текста >>

66. 92 ПИСМО

Господ е, Който извършва спасението, а Негова Дух изработва вътрешното освещение.
Изисква се търпение и вяра, за да възприемем всичките Негови обещания. Изпълнението на Божията воля е вечното добро, а познанието, Негова живот вечен. Трябва да чакате, докато Господ се облече в сила и мощ. Вашето желание, което имате, ще се изпълни, но на времето, което Бог е определил. Само съблюдавайте изпълнението на онзи вътрешен дълбок глас. Господ е, Който извършва спасението, а Негова Дух изработва вътрешното освещение. Странници и пришелци сме тука. Нашето Отечество е горе. Ще се видим пак. Трябваше да тръгна по-рано, отколкото предполагах, понеже имаше да извърша нещо, което беше належащо. Тук може би ще се бавя по-дълго.
към текста >>

67. 95 ПИСМО

Зидайте се на дом неръкотворен, на свещенство свято, казва Господ.
Аз съм разглеждал някои от тия черепи, върху тях е написана строгата съдба. Животът е бил разпуснат и затова славното му минало се е заличило. И право забелязвате, че всичко тук се мени. Само Духът, Добрият Дух остава вечен и неизменяем. И колко добре е казано в Словото, делата им ще ходят след тях. Зидайте се на дом неръкотворен, на свещенство свято, казва Господ. Не е тук целта на живота. Този свят е училище, наредено за нашето възпитание. И слушайте що казва Духът Господен: „Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети от горе. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир.
към текста >>

68. 103 ПИСМО

Ходете всички в чистотата на вярата, в чистотата на надеждата и в чистотата на любовта, извора на всички добрини, която въздига и освещава всичките человечески души.
Аз имам още малко работа тук да досвърша и тогава ще видя какво е желанието на Духа Господен и Неговата блага воля. Ако е много потребно моето идване при вази, то Господ ще ме изпрати. Духом засега аз съм с зази и споделям всичко. Поздрави от мен г-жа Недялкова и майор Недялков, сестрите Досеви и Ел. и В. Иванови. Ходете всички в чистотата на вярата, в чистотата на надеждата и в чистотата на любовта, извора на всички добрини, която въздига и освещава всичките человечески души. Желайте тая чиста любов на Небето, която изпъжда вън всякой страх. Бъдете готови да понесете всичко за Христа, тъй както и Той е понесъл за вас поругания, бияния и присмехи, и смърт. Вам ви подобава да бъдете като Него. Имате поздрав от всички тук в Господа. Поздравява ви и д-ра Засега вие имате такива добри изявления на благия Дух Господен.
към текста >>

69. 117 ПИСМО

(X) Свещеният подпис на Учителя
Мен вие ще познаете по Моите дела. Този народ на вас гледа, вий сте светила и нека вашите светилници да светят, за да могат человеците, като ви гледат, да прославят вашия Отец, Който е горе на небето. А вършенето на Неговата воля е най-доброто в тоя свят. Нему като служите, ще имате всички земни и небесни блага. Мир да бъде с вас и всички ваши братя. (X) Свещеният подпис на Учителя П.П. Горното съобщение е дадено на 19 ян. 1905 г. в София в дома на г-н Гумнеров и в присъствието на г-н Т. Бъчваров. Подписът е псевдонимът на г-н П. Дънов, Който е Лъч от Господния Дух.
към текста >>

70. 128 ПИСМО

Само Той е, Който просвещава человеческите умове и сърца.
Мъртви възкресява, грешни спасява, болни изцелява. На слепите дава знание, на хромите крака. Които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови. Никога няма да се посрамят уповаващите на Него. Само Той е вседостатъчен да задоволи гладните и жадните. Само Той е, Който просвещава человеческите умове и сърца. Прочие, бъдете съвършени както е Отец ваш. Животът има свое велико предназначение. Бъдете и служители, и творители на Истината. Онзи, Който ви ръководи, знае кое е добро за вази. Да се просвети человеческият род.
към текста >>

71. 132 ПИСМО

(Свещеният подпис)
Вярвай в мен и в Отца и всичко ще изправя за тебе. Няма да остане трудът ти без моята заплата. Бъди образ по сърце и душа на твоя Отец. Благост искам, веселие и ясност на ума. Твой приятел ИСУС. (Свещеният подпис)
към текста >>

72. 133 ПИСМО

Къщите се освещават от хората, а не хората от къщите.
Не го правят те, но други. Най-после, средоточете се в себе си, вглъбете се в своя душевен мир. Това са человеци, помежду които живеете. Научете се да ги любите. Ако е въпросът за къща, всякъде може да я намерите. Къщите се освещават от хората, а не хората от къщите. Ако ви гонят от едно място, идете на друго, що от това. Не се дръжте в буквата, но в духа. За в бъдеще, моли се за всички. Това е волята на Отца. Мир, любов, благост, търпение, вяра.
към текста >>

73. 135 ПИСМО

Чрез тях се освещават външните неща.
Това трябваше така да стане, да придобиете един Божествен урок, че не са Божествените пътища человешки пътища и Неговите мисли, человешки мисли. Вий се бяхте страстно привързали в омайната Аладинова лампа и мислихте с нея да възкресите старата столица. Колко работи има да учите още. Евреите едно време така мислеха за своя храм, но опитът ги научи, че Господ в храмове и къщи не живее, направени от камъни и кал, но в души чисти и свята. Чрез тях се освещават външните неща. Ще се заселя в тях. Ето где трябва да обърнете вниманието си, дали тия храмове са очистени и измазани, и осветени, и къщите ви пригодни за живеене. Дали спазвате основните хигиенически правила. Небето е еднакво взискателно спрямо всички. Божествените пътища са неизменяеми.
към текста >>

74. 136 ПИСМО

Оплита се человек, ако е тъмно, но и тогава може да си носи свещта пред себе си.
Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби. Защото всякой, който иска да бъде учител, трябва сам да се учи от Господа, от Великия Дух на живота. Тоя Дух живее във всяка душа и ако се вслушва някой в Негова глас и проумява Негова език, той ще се научи да разпознава добрата воля Божия. Всичко в тоя живот има своето предназначение. Видимите спънки са само благи упътвания на една Вездесъща Ръка, която води и направлява всичко със съвършена пълнота. Оплита се человек, ако е тъмно, но и тогава може да си носи свещта пред себе си. Ти знаеш, че аз съм се старал да ти дам винаги най-добрите упътвания и всякога съм идвал на помощ, гдето е било потребно. Другото съм оставял да извлечеш урок за себе си. Това е добрият път. Това е добрата воля на Бога, Небесния ни баща, Отец на всяко добро даване и Бог на всяка виделина. Радвай се на Неговите дела и весели се в Неговото Слово.
към текста >>

75. 158 ПИСМО

Ваш верен (Свещеният подпис)
Ще пазите всичко в тайна. Никакво разгласяване навънка. Защото силата е в мълчанието. Когато Господ говори, всички трябва да слушат. Това е благоугодно Нему. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>

76. 159 ПИСМО

Ваш верен (Свещеният подпис)
Четвъртият ще е достъпен само за малцина, които определих. Прочее, бъдете всички разумни. Гледайте да бъдете пример на всички. Живейте в мир и Господ ще ви ръководи. Моят поздрав на всички. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>

77. 166 ПИСМО

Ваш верен (Свещеният подпис)
Человек без Бога, без Господа, без Христа не струва нищо. Той си е формално животно, формен звяр. Нека чете 36 Псалом и 5. гл. от Галатяном. Моят поздрав на всички ви. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>

78. 167 ПИСМО

(Свещеният подпис)
Но ще познае. Желая всички да имате безгранична Любов за Бога и Любов към вашите ближни както към себе си. Любовта изправя недъзите. Истината, кривите мисли. Мир на всички ви, които работите с Господа, и вечно благословение. (Свещеният подпис)
към текста >>

79. 170 ПИСМО

Направете оброк, направете посвещение на вашия живот и на живота на всички други да служите Господу.
Засега вий размишлявайте и постоянно се молете усърдно и дълбоко, като разкривате вашата душа пред Господа. Молете се усърдно и за Костадина. Той минава през огнени изпитания и само ръката на Господа е в сила да го пази от видими и невидими опасности. Молете се Господ да съкрати ония, които враждуват. Сега е време за духовна работа. Направете оброк, направете посвещение на вашия живот и на живота на всички други да служите Господу. И Господ да почне да работи чрез всички ви. Всички ония вътрешни затаени мисли, които замедляват вашия подем, отстранете. Дайте място на добрите желания, на добрите мисли, да се възцарят във вашата душа и чрез тях да се въдвори във вас Господ. Не само във вас, но и във всички. В това пълно разбиране на живота има мир, радост и веселие.
към текста >>

(Свещеният подпис)
На твоите плодове, на твоите капки, които падат в сутринната роса. Всички същества мали и големи вкусват сладките сочни сокове на безпреривния живот. Извор, Извор, Извор, загадка на живота, щастие на душата, блаженство на Духа. Извор, Извор, Извор, проникни в сърцата на твоите чада. В. В. (Свещеният подпис)
към текста >>

80. 171 ПИСМО

(Свещеният подпис)
Бъдете мъжествени, бъдете смели, бодри и весели духом. Онзи, Който води съдбините на тоя народ, Той ще го изведе на видело и ще възтържествува, в това няма никакво съмнение. Господните дела не търпят отмяна. Моето благословение на тебе и на всички ратници на бойното поле. В. В. (Свещеният подпис)
към текста >>

81. 174 ПИСМО

Те значат Бог, борба, посвещение.
Да представим тая философска работа в проста ученическа задача. Първо, играчки, дрешки, сокове, плодове: 1+2+3+4 = 10. Второ, учение и работа: 5+6 =11. Трето, ум и топлина: 7+8 = 15. А знаете ли тия три сбора какво означават? Те значат Бог, борба, посвещение. А можете ли да намерите отношенията на тия думи една към друга, можете ли се постара да разрешите тая малка загадка? Който я реши, ще му дадем определена награда. Искам всички да мислите право, да чувствувате право, да постъпвате право. Като говоря „право", то е по отношение на силите, законите и причините на самите неща. След тая задача ще следваме другата следния път.
към текста >>

(Свещеният подпис)
Искам всички да мислите право, да чувствувате право, да постъпвате право. Като говоря „право", то е по отношение на силите, законите и причините на самите неща. След тая задача ще следваме другата следния път. Прочети това на всички приятели, и който иска да се занимава, може да си препише писмото и да мисли, работи и почива. Поздрав на всички без изключение, за светлите дни. (Свещеният подпис)
към текста >>

82. 177 ПИСМО

Разбирате ли сега думите Бог, Борба, Посвещение?
Царство, сега стават неговите разграничения. Не бойте се, бъдещето носи велики блага в себе си за всички. Старите дрехи ще се заменят с нови. Дребнавото ще се замени с великото и благородното. Това е ребусът, който бях ви задал да го разгадавате. Разбирате ли сега думите Бог, Борба, Посвещение? Да имате вече ясна представа. От невидимия свят ви го разгадаха в своята ясна форма. Числата сега са ясни и разбираеми с останалите пояснения. В числата имахте определена годината, месеца, деня и часа, когато ще стане казаното. Това събитие беше отбелязано отдавна в Аналите на природата.
към текста >>

83. 178 ПИСМО

(Свещеният подпис)
Вам ви се отвориха очите като на Адама и Ева в Райската градина. С какво голямо усърдие трябва да се подвизава всяка душа в тоя свят, за да постигне вечния живот и безсмъртието. Нека да царува във вас Господ и Негова Дух да ви ръководи всички ви. Господ е вързал ДЯВОЛА... В. В. (Свещеният подпис) КЪМ ВСИЧКИ Това е епохалната година, за която ви бе казано. Бурите, които се подигат, са неща, които трябваше да дойдат, за да се опита вашата вяра, вашата любов. Зад тия бури стои Един, Който не дреме. Той е известен през всичките векове, с името на Когото се крепи всичко. Аз съм с вас, не бойте се!
към текста >>

84. 180 ПИСМО

(Свещеният подпис)
Днес заминавам да посетя едно село в Преславско, желая всички да се ползват с благословението на Господа, Който много пъти е говорил на человеците по разни начини, когато са били готови да Го слушат. И сега Господ е благоволил пак да говори и благословени са всички, които Го слушат и прилагат Неговото Слово. Духът на Господа да ви озари всички. П. К. Дънов Приятни са лъчите на Слънцето, когато падат върху влажната земя, посята със семената на Любовта, която носи в своите обятия скрити всичките Божии блага. (Свещеният подпис)
към текста >>

85. 184 ПИСМО

(Свещеният подпис)
Вяра непреодолима и твърда. Ние ще уредим всичко с Господнето благословение и с Неговата сила ще преобърнем всичко за добро. Така са угодни Божиите пътища и поучения. Поздрав на всички приятели нарочно. В. В. (Свещеният подпис)
към текста >>

86. 185 ПИСМО

(Свещеният подпис)
Той е добре засега. И него му трябва вътрешен дълбок мир. Обещах му, като ми се отвори пътят, да го посетя в Самоков. Моят поздрав на всички. Ваш В. (Свещеният подпис)
към текста >>

87. 187 ПИСМО

Аз бих желал всеки свещеник в Православната църква да познава Христа и да слушаха Неговия глас.
Христос казва, Моите овци познават моя глас. Който познава гласа на добрия пастир, той е от Неговите, който не, той не е. Ще се минат години, когато работите ще се обърнат другояче. Всичко с огън ще се опита. Всички с огън ще се кръстят. Аз бих желал всеки свещеник в Православната църква да познава Христа и да слушаха Неговия глас. Старият ред на нещата минава вече. Иде нещо ново в света, всички ще го видят. Някои ще разумяват и ще се изменят. Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, казва Духът Господен. Бъдете радостни и весели.
към текста >>

88. 188 ПИСМО

(Свещеният подпис) (...)
Не бойте се от ония, които убиват тялото. Ще продължите четенето си Исайя, Йоил, Битие до 28 и с Данаил ще завършите. Моят привет на всички приятели. От беседите ще се ползуват всички, те са стенографирани и полека-лека може да се отпечатат, ако времето позволи. В. В. (Свещеният подпис) (...)
към текста >>

89. 189 ПИСМО

(Свещеният подпис)
Аз съм ги поменал. Отец ги има пред лицето Си. И Негова поглед е върху тях, да им помага, да ги ръководи и упътва в правия път на живота. Мир, радост и веселие отнине на всички вас, които следите и слушате Христа Господа на мира. Моят поздрав вам и на К. (Свещеният подпис)
към текста >>

90. 190 ПИСМО

(Свещеният подпис) _Л_
Този път, по който вървите, е път на благословения, път на живот, път на Божествена Мъдрост и Истина, пътят на Божествения Дух на Христа. Духа не уг-сяйте, казва Той. Всички един ден ще дойдат при Него и ще бъде едно стадо и един Пастир. Отец Небесний ще ви благослови. Благославяй, душе моя, Господа. (Свещеният подпис) _Л_
към текста >>

91. 191 ПИСМО

(Свещеният подпис)
Да улекчим тяхната съдба. Ако стават человеци, добре, ако не, пак добре. Ний ще бъдем верни на себе си и Господа. Моят поздрав на всички приятели. Вяра, Вяра, търпение, Любов, Любов, това е животът. (Свещеният подпис)
към текста >>

92. 192 ПИСМО

(Свещеният подпис) _
В света законът за личността, за душата, за народите, за человечеството е един и същ. Само онзи се повдига, облагородява, който го пази. Неправдата не ползува. Господ е жив и Той въздава всекиму според каквото заслужава безразлично. Ваш В. В. (Свещеният подпис) _
към текста >>

93. 193 ПИСМО

(Свещеният подпис)
Стига те да развият своите чувства, да схващат и разбират. Смъртта, това е едно преходящо състояние, това е временно уволняване от длъжността, а животът, новото назначаване. Работете добре, да ви назначи наново пак Христос. Велик е животът, мощна е Душата, силен е Духът, всеблаг е Господ. Поздрав на всички. (Свещеният подпис)
към текста >>

94. 194 ПИСМО

(Свещеният подпис)
Господ знае нуждите на всички. Изпращам ви една Моя беседа, тя ще ви каже онова, което бих ви писал. Препишете я и я прочетете на всички, това е моят поздрав на всички приятели. Моят душевен привет. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>

95. 195 ПИСМО

(Свещеният подпис)
Моят привет на всички приятели. Работите постепенно ще се уяснят. Дайте свобода на Вашия Дух или с други думи, ходете в свободата на Духа. Моят поздрав вам и на К. В. В. (Свещеният подпис)
към текста >>

96. 196 ПИСМО

Ваш верен (Свещеният подпис)
Бъдете тихи. Мир имайте. Аз след време ще ви посетя. Тази година, както виждате, не искаме да смущаваме спокойствието на търновци. Поздрав на всички. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>

97. 197 ПИСМО

Ваш верен (Свещеният подпис)
Да бъде Божият Мир в сърцата на всинца ви. Молете се да ви пази Господ и крепи в пътя. Това като струвате, Аз ще бъда с вас и ще ви подкрепям в пътя на живота. Гледайте да бъдете полезни. Привет на всички. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>

98. 198 ПИСМО

Ваш верен (Свещеният подпис)
Аз мисля наскоро да ви пратя една беседа, да си я препишете под заглавие „Братът на най-малките". Сега д-р И." ще ви донесе две книжки, които ще ви бъдат полезни. От моята беседа ще научите нещо ново и полезно, когато я получите. Тя ще бъде Моето обширно писмо, което държах на Новата година. Поздрав и привет на всички приятели и особено на К. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>

99. 199 ПИСМО

Колко е велик този, който може да прави добро, който може да Люби безкористно, самоотвержено, да учи без възмездие, да просвещава без заплата, да слугува от обич.
Съмнението да отстъпи място на Вярата и душата да се облече в дрехата на Истината и да се обнови със силата на Всестранната Божия обич и Благост. Да се въоръжи с думата Мога, да спряга тоя глагол всякога, за всичко добро. Каква велика дума е тази в българския език. В Писанието в посланието на Павла, Господ е турил на едно място следната мисъл: Всичко „Мога" чрез Христа. Аз ще ви говоря и друг път върху тая дума. Колко е велик този, който може да прави добро, който може да Люби безкористно, самоотвержено, да учи без възмездие, да просвещава без заплата, да слугува от обич. Колко славна дума е Мога да ви спася. Мога да ви избавя. Мога да ви преведа при Отца на Светлините. Мога да ви очистя. Мога да внеса радост и веселие в душите ви.
към текста >>

Ваш верен (Свещеният подпис)
Мога да ви озаря с Божията милост. Мога, Мога, Мога, Мога, Мога, Мога и Мога. Благословен Господ Бог, Който Може. Слушайте Този глас, Тоя Дух, Това Вечно Слово, Което Може. Моят привет на всички приятели. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>

100. 200 ПИСМО

Ваш верен (Свещеният подпис)
Ако има някой от мъжете, които доброволно желаят да го вземат, могат и те. Изпращаме ви и 30 яйца за приятелите, разпределете ги съобразно според както ще ви съобщи Драган Попов. Вършете всичко според свободата на Господния Дух. Ходете с Вяра и благостта на Господа ще ви подкрепя. Моят привет на всички. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>

НАГОРЕ

0.078088045120239