НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
315
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо
развитие
, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот.
Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо
развитие
, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят.
към текста >>
Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно
развитие
и образование.
И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило. Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня. Важно е да правим разлика помежду понятията за вяра и религия. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир.
Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно
развитие
и образование.
От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго. Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина. Навярно това се потвърждава и от постоянните стълкновения на самите религиозни системи една с друга. Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета. Обаче тия частни интереси упражняват голямо влияние върху душевното ни настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват от пътя на духовното ни просвещение.
към текста >>
Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно
развитие
.
В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е. към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност.
Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно
развитие
.
Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.
към текста >>
Самата дума
развитие
и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто.
От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят.
Самата дума
развитие
и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто.
Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем. Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си. Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си.
към текста >>
Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване,
развитие
, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.
Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество.
Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване,
развитие
, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.
Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове. Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие. Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони. Те са закона на теготенето, мисълта и биос.
към текста >>
Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото
развитие
, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго.
материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще.
Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото
развитие
, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго.
Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало.
към текста >>
6. В началната епоха на своето
развитие
човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар.
Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята.
6. В началната епоха на своето
развитие
човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар.
7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда. Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети. Времето за това е наближило. Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12].
към текста >>
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за
развитието
и сближаването на народите.
– духовно просвещение; – повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за
развитието
и сближаването на народите.
Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
към текста >>
2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо
развитие
; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му.
2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо
развитие
; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.
към текста >>
Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно
развитие
на човека.
Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.
Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно
развитие
на човека.
6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта. Впрочем това се потвърждава и от постоянните стълкновения между религиозните системи. Разбира се, всичко това произтича от разликата в убежденията на хората, чиито умове са различно настроени и разположени. 7. Това обстоятелство ни кара да направим заключението, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които са свързани с интереси, нямащи нищо общо със самата същност на предмета.
към текста >>
4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно
развитие
.
2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека.
4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно
развитие
.
Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието.
към текста >>
Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето
развитие
.
Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие.
Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето
развитие
.
В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват.
към текста >>
И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно
развитие
.
7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той.
И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно
развитие
.
9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]:
към текста >>
1. Благодарение
развитието
на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм.
Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа
1. Благодарение
развитието
на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм.
Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга.
към текста >>
3. Когато се говори за
развитие
и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто.
Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества. Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50]
3. Когато се говори за
развитие
и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто.
Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем. 4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят.
към текста >>
В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване,
развитие
и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума.
Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието.
В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване,
развитие
и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума.
2. Областта на науката 2.1. Трите основни закона 1. След като дадохме това определение на науката, можем вече да пристъпим към втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира? Това е един спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно. Тук няма да се спираме на разискванията по този въпрос, а ще определим областта на науката така, както я познаваме.
към текста >>
Те се проявяват в известни периоди на човешкото
развитие
, като вземат най-различни форми.
4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата. Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи. 5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични.
Те се проявяват в известни периоди на човешкото
развитие
, като вземат най-различни форми.
6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове. 7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че: – ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум[78]), той ще приеме за мироглед материализма;
към текста >>
Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето
развитие
тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята.
Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии. Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи. При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка. Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне.
Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето
развитие
тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята.
[13] Вж. дял втори – ІІ.4. и ІІІ, също и дял трети – 5. [14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на човека, т.е. изработване на пълния му и съвършен душевен образ.
към текста >>
Обучението има връзка повече с
развитието
на ума и обогатяването му със знания.
дял втори – ІІ.4. и ІІІ, също и дял трети – 5. [14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на човека, т.е. изработване на пълния му и съвършен душевен образ. В този смисъл образованието включва в себе си обучението и възпитанието.
Обучението има връзка повече с
развитието
на ума и обогатяването му със знания.
Възпитанието има връзка повече с облагородяването на чувствата и волята. [15] Хередитарен (лат.) – наследствен; вж. бел. № 8. [16] „Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, Аз съм.”(Йоан 8:58). В Кабала на иврит Адам означава “червена земя”, което е почти идентично с Athamas или Thomas, което на гръцки е преведено Дидумос (двойният).
към текста >>
Основа за бъдещото му
развитие
е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836).
[28] Вж. дял втори – ІІІ.1. [29] Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 19.04.1882) – английски естествоизпитател, създател на научната биология. Роден в Шрюсбъри в семейството на лекар. Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет.
Основа за бъдещото му
развитие
е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836).
Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда.
към текста >>
Но при сегашния стадий на
развитие
, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето.
Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят. За тази цел са ú необходими помощници в лицето на ума, сърцето и волята. Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта.
Но при сегашния стадий на
развитие
, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето.
Единственото нещо, което не боледува в човека, е неговият дух. Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.” [40] В частта „Науката” обстойно са разгледани същността, параметрите и областта на науката. Няма обаче обособена отделна част за възпитанието. За него се споменава и по-нататък, но накратко, например в дял втори – ІІІ.3.
към текста >>
Той е центърът на Живота за Цялото и създава планове за раждането и
развитието
на ерите и епохите.
„Алфиола” е термин, назован единствено от Учителя. На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”. Според М. Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло. Той управлява всичко, което става върху планетите и слънцата.
Той е центърът на Живота за Цялото и създава планове за раждането и
развитието
на ерите и епохите.
[63] Асаф Хол (Asaph Hall, 15.10.1829–22.11.1907) – американски астроном, член на Националната академия на науките във Вашингтон (1858). През 1857-1862 г. е асистент в обсерваторията в Харвард, а през 1896-1901 г. – преподавател в Харвардския университет. Той е известен с наблюденията си на планети и техните спътници, също и на двойни звезди.
към текста >>
В областта на естествените науки Гьоте споделя идеята за единство и
развитие
на органичната и неорганичната природа.
Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г. до смъртта му). Той е министър и член на тайния съвет на Ваймарското княжество, грижи се за финансите, за разработването на мини, създава национален театър, занимава се с литература, естетика, анатомия, минералогия, физика и др. През 1794 г. започва дружбата му с Шилер, извънредно плодотворна и за двамата.
В областта на естествените науки Гьоте споделя идеята за единство и
развитие
на органичната и неорганичната природа.
През 1784 г. открива междучелюстната кост на човека. Известно е от историята, че Гьоте сериозно се е занимавал с окултни науки. [81] Вж. дял първи – І.10:6.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Двата велики закона на
развитието
КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 2
Двата велики закона на
развитието
Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й.
към текста >>
Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на
развитието
.
Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение. Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin). Този факт се подвожда под т.нар. закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest).
Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на
развитието
.
А тъй като человекът се намира на върха на тази лествица на това развитие, то от него се изисква повече, отколкото кое и да е друго същество. Законът е: комуто много е дадено, много ще се и изисква; комуто малко, малко ще се изисква. От жабата не може да се изисква това, което се изисква от человека. Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух. В человека съществуват вече две еволюции, за които ще говорим по-после.
към текста >>
А тъй като человекът се намира на върха на тази лествица на това
развитие
, то от него се изисква повече, отколкото кое и да е друго същество.
Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение. Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin). Този факт се подвожда под т.нар. закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest). Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието.
А тъй като человекът се намира на върха на тази лествица на това
развитие
, то от него се изисква повече, отколкото кое и да е друго същество.
Законът е: комуто много е дадено, много ще се и изисква; комуто малко, малко ще се изисква. От жабата не може да се изисква това, което се изисква от человека. Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух. В человека съществуват вече две еволюции, за които ще говорим по-после. Един от научните факти, който е хвърлил светлина върху естеството на нещата, е този, че в Природата съществуват сложни и деликатни монадически организми, в естеството на които се проявляват и крият тайнствени способности, надарени с разсъдък.
към текста >>
Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от
развитието
и качеството на умствените центрове.
Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината. Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си. Такива действителни истини носят онази небесна Светлина, която има силата да освети и просвети всякой ум, който е готов да я приема.
Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от
развитието
и качеството на умствените центрове.
Тази е причината, защо хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. „Кой каквото се е научил, това и обича“ – казват въобще простите и неучени хорица. А това означава: в каквото направление умът се е развил повече, в тази посока действа и работи с по-голямо усърдие. Или с други думи, в какъвто предмет душата се е привързала повече, нему и слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същ – вземи го в какъвто и да е смисъл, резултатът излиза един и същ на дело.
към текста >>
Тя е предвидила тази опасност за неговото
развитие
.
А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“.
Тя е предвидила тази опасност за неговото
развитие
.
И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя. Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината.
към текста >>
То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето
развитие
, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род.
Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя. Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината. В борбата за самосъхранение той е видял едничкото условие за съществуване, в което самата Природа му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т.е. да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята.
То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето
развитие
, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род.
Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност. Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат. В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж. Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли.
към текста >>
Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от
развитието
на духовните му сили.
Защо е сторила това не знаем. Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани? Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот. Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях.
Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от
развитието
на духовните му сили.
Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум. Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота.
към текста >>
В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си
развитие
някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа.
Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум. Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота.
В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си
развитие
някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа.
Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата.
към текста >>
Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на
развитието
и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм.
Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки.
Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на
развитието
и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм.
Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота.
към текста >>
Законът на
развитието
е вечен, той не търпи застой.
Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни. Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината.
Законът на
развитието
е вечен, той не търпи застой.
Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял втори . Двата велики закона на развитието.
към текста >>
Двата велики закона на
развитието
.
Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял втори .
Двата велики закона на
развитието
.
І. Живи, разумни сили на природата 1. Вътрешното сродство на Цялото и неговите части 2. Съграждане Царството Божие на земята 3. Причините и последствията 8]4. Постигането на благородни цели
към текста >>
ІІ. Двата закона на
развитието
3. Причините и последствията 8]4. Постигането на благородни цели 5. Еволюцията на организмите 6. Природата като жив организъм 7. Смъртта
ІІ. Двата закона на
развитието
1. Закон за Самосъхранение 2. Закон на Дълга 3. Действието на двата закона 4. Разумът да владее над страстите 5. Егоизмът – майка на всички пороци
към текста >>
7. Закон на
развитието
2. Фосфорната сила 3. Вътрешният характер на възпитанието 4. Причините за злото 5. Двата центъра на деятелност 6. Живот за Цялото
7. Закон на
развитието
Дял втори Двата велики закона на развитието І. Живи, разумни сили на природата 1. Вътрешното сродство на Цялото и неговите части[82] 1. Природата работи чрез три характерни неща:
към текста >>
Двата велики закона на
развитието
4. Причините за злото 5. Двата центъра на деятелност 6. Живот за Цялото 7. Закон на развитието Дял втори
Двата велики закона на
развитието
І. Живи, разумни сили на природата 1. Вътрешното сродство на Цялото и неговите части[82] 1. Природата работи чрез три характерни неща: – общ план; – общ стремеж;
към текста >>
Тази велика сила събужда и подтиква към
развитие
всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената.
– добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони; – истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит; – разумните начала ще ни бъдат дадени от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа.[90] 2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов.
Тази велика сила събужда и подтиква към
развитие
всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената.
Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си.
към текста >>
3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на
развитие
.
5. Еволюцията на организмите 1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат. С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение. 2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин. Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93]
3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на
развитие
.
Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество. 5. Закон е: „На когото много е дадено, от него много се изисква, на когото малко е дадено – малко се изисква”(Лк. 12:48). От жабата не може да се изисква това, което се изисква от човека. Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух. 6. В човека съществуват „две еволюции”, за които ще говорим по-нататък.[94]
към текста >>
Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това
развитие
, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество.
1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат. С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение. 2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин. Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие.
Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това
развитие
, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество.
5. Закон е: „На когото много е дадено, от него много се изисква, на когото малко е дадено – малко се изисква”(Лк. 12:48). От жабата не може да се изисква това, което се изисква от човека. Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух. 6. В човека съществуват „две еволюции”, за които ще говорим по-нататък.[94] 6. Природата като жив организъм
към текста >>
14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото
развитие
и качество на умствените им центрове.
Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя. Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава. Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна.
14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото
развитие
и качество на умствените им центрове.
Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие. 16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същият.
към текста >>
ІІ. Двата закона на
развитието
Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят. Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта. 19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.”
ІІ. Двата закона на
развитието
1. Закон за Самосъхранение 1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка: – образователна; – възпитателна. 2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му.
към текста >>
3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за
развитие
, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности.
1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка: – образователна; – възпитателна. 2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум.
3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за
развитие
, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности.
Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство.
към текста >>
8. Тя предвидила тази опасност за неговото
развитие
и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]
8. Тя предвидила тази опасност за неговото
развитие
и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината. 11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила.
към текста >>
Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в
развитието
на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние.
3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях.
Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в
развитието
на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние.
5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота.
към текста >>
Редът, който ние виждаме в
развитието
на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум.
Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички.
Редът, който ние виждаме в
развитието
на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум.
6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт.
към текста >>
8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото
развитие
, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа.
5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота.
8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото
развитие
, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа.
9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача.
към текста >>
4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо
развитието
на човека е спечелило друго, много по-ценно.
1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено.
4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо
развитието
на човека е спечелило друго, много по-ценно.
„Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване. 6. Тия два закона биха могли да се уподобят на две политически партии в една държава, които се борят за първенство и власт. И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята.
към текста >>
4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за
развитието
на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота.
– как са разположени човешките способности в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те; – кои наклонности в отделния човек са по-силни и кои – по-слаби; – кои центрове в мозъка са по-развити и кои не са развити.[126] 3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към възпитанието на нашите синове и дъщери. Тогава задачата ще се разреши от само себе си.
4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за
развитието
на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота.
5. Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности.
към текста >>
7. Закон на
развитието
18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”. Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30).
7. Закон на
развитието
1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
към текста >>
Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на
развитие
и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм.
Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки.
Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на
развитие
и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм.
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва.
към текста >>
10. Законът на
развитието
е вечен, той не търпи застой.
7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни. 9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131]
10. Законът на
развитието
е вечен, той не търпи застой.
[81] Вж. дял първи – І.10:6. [82] Вж. дял първи – І.6. и бел. №19.
към текста >>
Изработват се в историческото
развитие
на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система.
Според него за човешкото познание са достъпни само явленията, зад които се крие Непознаваемото – обектът на вярата. Спенсър е идеолог на английския либерализъм от Викторианската епоха и е противник на социализма. [104] Инстинкт (лат. подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н. Истинктите са съставени от безусловни рефлексни вериги, които в целостта си осигуряват извършването по определен ред и начин на сложни актове на поведение.
Изработват се в историческото
развитие
на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система.
Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н. Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата. Самият рефлекс (лат. прегъване) е реакция на организма, която настъпва в отговор на дразненето на крайните части на сетивните проводници от външен дразнител при участието на централната нервна система. Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за
развитието
, ни от философия за просвещението.
Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството.
Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за
развитието
, ни от философия за просвещението.
Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“. Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й.
към текста >>
Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно
развитие
, без тази вътрешна умствена светлина.
Значи само миналото бъдеще е действителната Истина, която е оставила и в света, и в нас отпечатък на своето присъствие. Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма. Той е величественият план на една къща, която има да се построи. Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва. Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа.
Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно
развитие
, без тази вътрешна умствена светлина.
Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници.
към текста >>
4.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
вътрешно испълнение на ветхозаветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си
развитие
, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в обищата бръмка, за да може да съзерцава и участвува в общата радост на цялото творение.
с.43 Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде изражение на своето съществувание, на своят вътрешен живот, който се стреми по напора на своето естество да се обедини с общата въръзка, която образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде и негде в вселената се струди да дойде в съгласие с нея и момента на обединението до неговото осъществявание, е момент страдателен, в който душата на когото и да е осеща онова вътрешно колебание помежду надеждата и страхът, че можи да се случи някоя пречка, която да въспре хода на това съединение с общата хармония. И всяка радост е резултат на това обединение, на това с.44
вътрешно испълнение на ветхозаветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си
развитие
, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в обищата бръмка, за да може да съзерцава и участвува в общата радост на цялото творение.
4 Мъдростта е извор на жива вода. Всякой, който я притежава, ще бъде щас[т]лив в нейната сила. Пътищата на всички неща са ней знайни. Тя ги всички направлява и определя техните действия. А направлението на нещата определят направлението на съществата, т.е., ограничават ги по само себе си.
към текста >>
А с тяхното
развитие
и разцъхвание твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще узреят и принесат изобилна жетва от всички добродетели.
Затова приими знанието и мъдростта на Господа твоего за раководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с.53 с помощ[т]а на постоянството и неуморимото прилежание, което постепен[н]о ще развие и придаде на душата ти всичките добри качества на теб дадени от Бога.
А с тяхното
развитие
и разцъхвание твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще узреят и принесат изобилна жетва от всички добродетели.
И тъй, ходи с пълнотата на сърдцето си пред Господа твоего и слушай везден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от този лош нрав, не давай му место да се загнезди в теб, защото с неговото влизание в теб ще влези и дявола, който с хиляди още лоши семена ще посее в твоята душа и ще станеш ра[з]садник на злото стежание на ада, който ще те распо- с.54 лага, както иска. И горко ти, ако лукавия се веднажд загнезди в теб и ада направи път до теб, истината казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си.
към текста >>
5.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
И всяка радост е резултат от това съединение на вътрешно изпълнение на заветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си
развитие
, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в общата брънка, за да може да съзерцава и участва в общата радост на цялото творение.
Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото. 2. Това, което виждаш в света, е въплъщение на самия живот. Изгледът на нещата е изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата, е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде израз на своето съществувание, на своя вътрешен живот, който се стреми поради своето естество да се обедини с общата връзка, като образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде във вселената се труди да дойде в съгласие с нея и моментът на обединението до неговото осъществяване е момент страдалчески, в който душата на когото и да е осъжда онова вътрешно колебание по между надеждата и страха, че може да се случи някоя пречка, която да възпре хода на това съединение с общата хармония.
И всяка радост е резултат от това съединение на вътрешно изпълнение на заветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си
развитие
, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в общата брънка, за да може да съзерцава и участва в общата радост на цялото творение.
4. Мъдростта е извор на жива вода. Всеки, който я притежава, ще бъде щастлив в нейната сила. Пътищата на всички неща са ней знайни. Тя ги всички направлява и определя техните действия и направлението на нещата и съществата, т.е. ограничава ги по само себе си.
към текста >>
А с тяхното
развитие
и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще принесат изобилна жетва от всички добродетели.
Ако си мъдър да разбираш тези неща, които ти казвам днес, блажен ще си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямо управляват от Духа на Истината, от Духа на Бога твоего. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща. Затова приеми знанието и мъдростта на Господа твоего за ръководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото приложение, което постепенно ще се развие и ще придаде на душата ти всички добри качества на теб дадени от Бога.
А с тяхното
развитие
и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще принесат изобилна жетва от всички добродетели.
И тъй, ходи с пълнотата на сърцето си пред Господа твоего и слушай весден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от този лош нрав, не му позволявай да се загнездва у теб, защото с неговото влизане у теб ще влезе и дяволът, който с хиляди още семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото, място на ада, който ще те разлага, както иска. И горко ти, ако Лукавият се веднъж загнезди в тебе и ада направи път до тебе. Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. Пази се от това голямо и неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и да те направи окаяник за всички и завинаги.
към текста >>
6.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху
развитието
на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност.
Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент. И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума. ІV. Характеристики на темпераментите.
1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху
развитието
на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност.
Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения. Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си.
към текста >>
14) зависи от преодоляващото
развитие
на органите на питателността [храносмилането] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина на тялото отколкото чрез дължина.
Този темперамент е с редки таланти – големи работи, големи разблуждения [заблуждения], големи погрешки, големи представления нему принадлежат. Този темперамент е повече естествен за мъжете отколкото за жените. Той е бил темпераментът на старите римляни, той е и на днешните американци, само че в тях е под влиянието на умствения темперамент. Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити. 2. Витивният [жизненият] темперамент (фиг.
14) зависи от преодоляващото
развитие
на органите на питателността [храносмилането] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина на тялото отколкото чрез дължина.
Пълнота и облост са неговия характер. Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело. Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност, усърдие, нетърпение, ентусиазъм, чести колебания и двоумения. Те притежават повечето променчивост, отколкото настойчивост, повече блясък, отколкото дълбочина . Те скоро се възбуждат от своите чувства и страсти, но и скоро утихват, както и се възбуждат.
към текста >>
Извънмерното
развитие
на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните.
Изобщо владеят весело разположение. Този темперамент е повече свойствен на жените, отколкото на мъжете и придава симетрия и облост на чертите и известна привлекателност и приятност на линиите. От европейските народи – англичаните, германците и русите притежават в доста голям размер от този темперамент. Тези, в които този темперамент е развит, обичат твърде много пищните храни и напитки и веселото общество и другари и често страдат от преяждане. От този темперамент хора ги бива за придворници.
Извънмерното
развитие
на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните.
Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят. 3. Менталния или умствен темперамент (фиг. 15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти. Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата.
към текста >>
15) зависи от преобладаващото влияние и
развитие
на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти.
Тези, в които този темперамент е развит, обичат твърде много пищните храни и напитки и веселото общество и другари и често страдат от преяждане. От този темперамент хора ги бива за придворници. Извънмерното развитие на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните. Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят. 3. Менталния или умствен темперамент (фиг.
15) зависи от преобладаващото влияние и
развитие
на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти.
Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват.
към текста >>
Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на
развитието
.
Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват.
Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на
развитието
.
Най-доброто темпераментно състояние е това, в което трите тези първоначални елементи се хармонически смесват. В това се добива съвършенството на физическото устройство на тялото и най-доброто състояние за хармонията на умствените проявления.
към текста >>
7.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време,
развитието
на природата и еволюцията на Космоса, т.е.
На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е. национален вариант на православния религиозен култ. Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в частност - българско национално самосъзнание. Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум. Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа.
Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време,
развитието
на природата и еволюцията на Космоса, т.е.
извън възникването на съзнанието. В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието.
към текста >>
8.
Петър Дънов - №30
111. Човешката душа има седем стъпки на
развитие
:
Ваш верен в Христа: П. К. Дънов Предай моя поздрав на бр. Тодора. Писах ви на вази, за да имате мир и да сте весели и да пеете. ..................
111. Човешката душа има седем стъпки на
развитие
:
Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир.
към текста >>
Човек в известна фаза от своето
развитие
преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря.
Предай моя поздрав на бр. Тодора. Писах ви на вази, за да имате мир и да сте весели и да пеете. .................. 111. Човешката душа има седем стъпки на развитие: Първата фаза - Обръщение, е от Бога.
Човек в известна фаза от своето
развитие
преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря.
Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
към текста >>
Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото
развитие
идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език?
Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото
развитие
идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен.
към текста >>
9.
Петър Дънов - №44
В резултат на започналото разширяване и
развитие
на организацията на армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил.
(У., №44, 12.08.1900 г.). 138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в младата българска държава намира своя израз през 90-те години на Х! Х век. Това е регламентирано с един от най-значимите документи в историята на армията - „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г. В мотивите към законопроекта се споменава: „...за създаване на една многочислена и добре устроена според съвременните изисквания на военното изкуство армия".
В резултат на започналото разширяване и
развитие
на организацията на армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил.
души. (У., № 44, 12.08.1900 г.)
към текста >>
10.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
111. Човешката душа има седем стъпки на
развитие
:
Ваш верен в Христа: П. К. Дънов Предай моя поздрав на бр. Тодора. Писах ви на вази, за да имате мир и да сте весели и да пеете. ..................
111. Човешката душа има седем стъпки на
развитие
:
Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир.
към текста >>
Човек в известна фаза от своето
развитие
преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря.
Предай моя поздрав на бр. Тодора. Писах ви на вази, за да имате мир и да сте весели и да пеете. .................. 111. Човешката душа има седем стъпки на развитие: Първата фаза - Обръщение, е от Бога.
Човек в известна фаза от своето
развитие
преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря.
Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
към текста >>
Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото
развитие
идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език?
Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото
развитие
идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен.
към текста >>
В резултат на започналото разширяване и
развитие
на организацията на армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил.
(У., №44, 12.08.1900 г.). 138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в младата българска държава намира своя израз през 90-те години на Х! Х век. Това е регламентирано с един от най-значимите документи в историята на армията - „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г. В мотивите към законопроекта се споменава: „...за създаване на една многочислена и добре устроена според съвременните изисквания на военното изкуство армия".
В резултат на започналото разширяване и
развитие
на организацията на армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил.
души. (У., № 44, 12.08.1900 г.) №40 гр. Бургас, 15 август 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти получих, благодаря ви.
към текста >>
11.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
д-р Миркович издава и редактира в Сливен „Виделина" - месечно списание, посветено на въпросите за
развитието
на душата, ума и сърцето.
През 1900 г. д-р Миркович и живеещите в Бургас Пеньо Киров и Тодор Стоименов са поканени лично от Петър Дънов на първия събор на Духовната Верига. Тримата са неговите първи ученици и редовни участници в следващите събори. От 1902 г. до смъртта си през 1905 г.
д-р Миркович издава и редактира в Сливен „Виделина" - месечно списание, посветено на въпросите за
развитието
на душата, ума и сърцето.
В това списание статии помества и Петър Дънов. „Виделина" идва като естествено продължение на списание „Нова светлина", което продължава да излиза до 1910 г., но вече с редактор Тодор Бъчваров. През 1903 г., по случай 25-годишнината на санитарното дело у нас, Държавната санитарна инспекция награждава д-р Миркович с медал с корона „За гражданска заслуга", като най- стар лекар в България. Последният спиритически сеанс на д-р Миркович Влад Пашов в своята книга „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов" пише: „Случая ми разправи Дядо Благо (детският писател Стоян Русев), който беше близък с Тодор Стоименов.
към текста >>
12.
№54 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Развитието
на душата подлежи под господството на Оногова, от Когото зависи всичко.
Трябва да имаме предвид, че ний сме още в началото на един живот, който как ще се развие за в бъдеще, не е известно нам. Всичките зародиши чакат своето определено време. Всичките душевни дарби не могат да се явят същевременно. Има известни ограничения поставени, които не могат тъй лесно да се прескочат. Мъдростта, знанието идат от друг свят, подчинен на други закони.
Развитието
на душата подлежи под господството на Оногова, от Когото зависи всичко.
Условията подлежат на условия. Всяка минута носи в себе си и своите условия. Сега разбирам онази вътрешна мъчнотия. Но има неща, които чакат други, по-добри времена. Има да се изучат много уроци, и то добре.
към текста >>
13.
№58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за
развитието
и усъвършенстването на нашата душа.
Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме. Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за
развитието
и усъвършенстването на нашата душа.
Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по- велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: ,Ще се заселя в тях и ще живея с тях." [II Кор. 6:16] Това е то, онова съществено очаквание, което всякой търси. То е Господ на Любовта.
към текста >>
14.
№103 (Петър Дънов)
Много пъти старините са епохи на
развитието
на тайни и явни грехове.
Да Ви не изкуси Лукавия с някоя измама. Нека миналото да Ви е за пример. Вслушвайте се в тихия глас и в Неговите наставления. Ако бодърствате, ще имате Божието благословение. Аз зная, по някой път, колкото человек напредва във възрастта, почва да изгубва своята жежкост.
Много пъти старините са епохи на
развитието
на тайни и явни грехове.
Человек, колкото застарява, става по-голям егоист и страхливец. Светът повече почва да го плаши. Но Господ да Ви съхранява да останете верен докрай. Сега е време да бъдем усърдни и верни. Краят наближава и ний ще трябва скоро да напуснем тоя свят.
към текста >>
15.
№107 (Петър Дънов)
Вашият добър Учител се интересува от Вашето
развитие
.
Всякой ще пожъне това, което сее. Гледай с ясно око на бъдещето. Има много неща да се извършат. Духовният свят бодърства. Небето ръководи добре всичко.
Вашият добър Учител се интересува от Вашето
развитие
.
Трябва Любов, трябва Мъдрост, трябва знание. Само мнението нищо не върши, нищо не постига. Поздрав на всички. Ваш верен: П.
към текста >>
16.
№108 (Петър Дънов)
Пътят на
развитието
е път на повдигание и трябва да мине по всичките негови стъпала.
Небето е будно, то не може да бъде излъгано. Възлагайте своите надежди на Господа, Вашия добър приятел. Любете Го, защото Той е достоен за тази Любов. Той е, Който Ви крепи, Той е, Който Ви повдига и ви ръководи. Бог преобръща всичките мъчнотии и препятствия в тоя живот да работят за добро.
Пътят на
развитието
е път на повдигание и трябва да мине по всичките негови стъпала.
Това е неизбежно. Мен ме радва това, че Вий прониквате по-дълбоко в живота. Бъдете радостен и весел, това е потребно за бодрия дух. Любовта изисква тия неща. Животът е ясен и отчетлив.
към текста >>
17.
ПОСЛЕСЛОВ
В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и
развитие
на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др.
Киров, Т. Стоименов и д-р Миркович. Същевременно подробните им биографии в този си вид се публикуват тук за първи път. Чрез тази кореспонденция изследователите и биографите на Учителя П. Дънов могат да възстановят, допълнят и пояснят бележниците (дневниците) му от този период.
В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и
развитие
на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др.
Работата върху двете части на „Епистоларни диалози“, отразяващи личната кореспонденция между Петър Дънов и Пеню Киров в периода 1898-1917 г., отне на екипа повече от 5 години – от втората половина на 2006 почти до края на 2011 г. Големият обем на кореспонденцията и приложенията към нея наложиха тя да бъде представена в две отделни части. Всяка част съдържа писма, показелец на лични имена, показелец на географски имена, показалец на библейски цитати, хронологичен показалец на писмата, речник на остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана литература. В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В.
към текста >>
Любовта докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за
развитието
и усъвършенствуванието на нашата душа...
Ето какво пише П. Дънов в писмо до П. Киров от 2 май 1901 г. от Варна: „…Всяка душа е подобна на един свят козмически, ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на Земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
Любовта докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за
развитието
и усъвършенствуванието на нашата душа...
И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: „Ще се заселя в тях и ще живея с тях“. Това е то онова съществено очаквание, което всякой търси. То е Господ на Любовта“. „…Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот“. За всяка част на писмата беше съставен в табличен вид „Хронологичен показалец“, проследяващ местописането и датата на всяко писмо от кореспонденцията.
към текста >>
18.
ПРЕДГОВОР
Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно
развитие
, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда.
Но сигурно е, че разпознаването е било мигновено. Срещата с физическия образ или словото на Учителя за така нар. „пробудени души" е откровение, осъзнаване на някога загубен и светъл спомен. По всяка вероятност през тези години преписката с Пеню Киров е най-интензивна. Той е динамична, търсеща, утвърждаваща личност.
Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно
развитие
, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда.
Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести. Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна. Живата, непрекъсната връзка са били писмата. Учителя чрез тях напътства, насърчава, изпраща послания, дава здравни съвети, рецепти, молитви, препоръчва избрани текстове от Библията за работа.
към текста >>
Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно
развитие
, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда.
Но сигурно е, че разпознаването е било мигновено. Срещата с физическия образ или словото на Учителя за така нар. „пробудени души" е откровение, осъзнаване на някога загубен и светъл спомен. По всяка вероятност през тези години преписката с Пеню Киров е най-интензивна. Той е динамична, търсеща, утвърждаваща личност.
Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно
развитие
, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда.
Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести. Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна. Живата, непрекъсната връзка са били писмата. Учителя чрез тях напътства, насърчава, изпраща послания, дава здравни съвети, рецепти, молитви, препоръчва избрани текстове от Библията за работа.
към текста >>
19.
42 ПИСМО
Развитието
на душата подлежи под господството на Оногова, от Когото зависи всичко.
Трябва да имаме предвид, че ний сме още в началото на един живот, който как ще се развие за в бъдеще, ще е известно нам. Всичките зародиши чакат своето определено време. Всичките душевни дарби не могат да се явят същевременно. Има известни ограничения поставени, които не могат тъй лесно да се прескочат. Мъдростта, знанието идат от друг свят, подчинен на други закони.
Развитието
на душата подлежи под господството на Оногова, от Когото зависи всичко.
Условията подлежат на условия. Всяка минута носи в себе си условия. Сега разбирам онази вътрешна мъчнотия. Но има неща, които чакат други, по-добри времена. Има да се изучават много уроци, и то добре.
към текста >>
20.
45 ПИСМО
Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за
развитието
и усъвършенствуването на нашата душа.
Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души и според както мислим и чувствуваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участвуваме. Всяка душа е подобна на един свят космически и населен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за
развитието
и усъвършенствуването на нашата душа.
Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: „Ще се заселя в тях и ще живея с тях". Това е то, онова съществено очакване, което всякой търси. То е Господ на Любовта.
към текста >>
21.
77 ПИСМО
Много пъти старините са епохи за
развитието
на тайни и явни грехове.
Да ви не изкуси лукавия с някоя измама. Нека миналото ви да ви е за пример. Вслушвайте се в тихия глас и в Неговите наставления. Ако бодърствувате, ще имате Божието благословение. Аз зная, по някой път колкото человек напредва във възрастта, почва да изгубва своята жежкост.
Много пъти старините са епохи за
развитието
на тайни и явни грехове.
Человек колкото застарява, става по-голям егоист и страхливец. Светът почва повече да го плаши. Но Господ да ви съхранява да останете верен докрай. Сега е време да бъдем усърдни и верни. Краят наближава и ний ще трябва скоро да напуснем тоя свят.
към текста >>
22.
81 ПИСМО
Вашият добър Учител се интересува от вашето
развитие
.
Всякой ще пожъне това, което сее. Гледайте с ясно око на бъдещето. Има много неща да се извършат. Духовният свят бодърствува. Небето ръководи добре всичко.
Вашият добър Учител се интересува от вашето
развитие
.
Трябва Любов, трябва Мъдрост, трябва знание. Самомнението нищо не върши, нищо не постига. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
23.
82 ПИСМО
Пътят на
развитието
е път на повдигане и трябва да мине по всичките негови стъпала, това е неизбежно.
Небето е будно, то не може да бъде излъгано. Възлагайте своите надежди на Господа, вашия добър приятел. Любете Го, защото Той е достоен за тази Любов. Той е, Който ви крепи, Той е, Който ви повдига и ви ръководи. Бог преобръща всички мъчнотии и препятствия в тоя живот да работят за добро.
Пътят на
развитието
е път на повдигане и трябва да мине по всичките негови стъпала, това е неизбежно.
Мен ме радва това, че вий прониквате по-дълбоко в живота. Бъдете радостни и весели, това е потребно за бодрия Дух. Любовта изисква тия неща. Животът е ясен и отчетлив. Каквото Провидението е отредило, каквото Бог иска, това е най-доброто.
към текста >>
24.
94 ПИСМО
Помежду тебе и Марийка има някаква интимна връзка на духовете ви от по-преди и тази е причината, че те нареждат вие да я възпитавате С нейното усъвършенствуване и духовно
развитие
ще се подобри и вашият живот.
А този път ви го приготвя сега сам Христос. Името на фамилията ще научите отпосле. За вашата Марийка ми се съобщи, че е добро и благонадеждно дете на мира, което има за водител едното от крилатите духове-закрилници и попечител на вашата фамилия Сродствата ви са отдавнашни. Името му е МЕТУНАИЛ. Този е духът, който ви е ръководил през прежните прераждания.
Помежду тебе и Марийка има някаква интимна връзка на духовете ви от по-преди и тази е причината, че те нареждат вие да я възпитавате С нейното усъвършенствуване и духовно
развитие
ще се подобри и вашият живот.
За вас има да се съобщят някои много добри неща, но условията сега не благоприятствуват. Ще трябва да чакате, да се молите до назначеното време. Това, което вършите сега за Делото, е добро Вашите усилия са благоприятни на общия промисъл Господ ще ви даде мир и радост. За Танка трябва да бъдете търпелива и внимателна, понеже тя е под влиянието на нисши духовни общения Тя е натура страстна, в нея чувствата и поривите вземат господство, но има надежда. Ще стане прелом в живота й.
към текста >>
25.
95 ПИСМО
Останките от черепите свидетелствуват за степента на умственото и духовно
развитие
.
Мен ме радва обстоятелството, че сте имали добър прием и приятно пътуване. Бележките ви четох със задоволство. Абоба представлява в много неща интересно място за който разбира. Може да се извади много поучителен материал за миналото на България. Срутените палати показват устойчивостта на человешките дела.
Останките от черепите свидетелствуват за степента на умственото и духовно
развитие
.
Аз съм разглеждал някои от тия черепи, върху тях е написана строгата съдба. Животът е бил разпуснат и затова славното му минало се е заличило. И право забелязвате, че всичко тук се мени. Само Духът, Добрият Дух остава вечен и неизменяем. И колко добре е казано в Словото, делата им ще ходят след тях.
към текста >>
26.
98 ПИСМО
Вътрешното
развитие
се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства.
Аз мисля да се спра през идущата година в Търново да ви видя и да разменим некои мисли върху делото, което имаме и надявам се всичко да се благоустрои добре. Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа.
Вътрешното
развитие
се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства.
Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят.
към текста >>
27.
111 ПИСМО
Гледам, да не би тия, които управляват тоя народ, да му не осакатят
развитието
.
Говорил ви е и отблизо и отдалеч. Слушали сте Негова глас и по-силно, и по-слабо. Господ е Неговото име. Той ви се е явявал много пъти, някой път сте го познавали, някой път не, както учениците в пътя на Емаус. Уреждането, за което ви бях говорил, се отнася до политическия вървеж на работите.
Гледам, да не би тия, които управляват тоя народ, да му не осакатят
развитието
.
Трябва да се обуздават злите. Поздрав на всички. Моите приятели ми съобщиха, че вий вървите добре. Със сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
28.
167 ПИСМО
То зависи от уровена на неговото духовно
развитие
.
Бог в природата е впрегнал всичко за добро, а така също и в человешкия живот. Всичко вкупом върви към добро. Само невежите и непросветените не виждат това. Техните умове са завзети с друго. В человешкото сърце могат да живеят и най-добрите животни, и най-злите.
То зависи от уровена на неговото духовно
развитие
.
И в края на краищата всеки ще пожъне това, което е сял. Това е абсолютен закон. Всеки трябва да опита плодовете на своите дела. И право е, стремете се към съвършенство според дадената ви светлина. Никога не изпущайте добрите случаи, които Бащинската ръка ви дава.
към текста >>
29.
230 ПИСМА до д-р Дуков
Тя през тая година ще има тия мъчнотии, но през идущата настават по-добри условия за нейното
развитие
и ще й се даде повече сила.
Вие вървете по пътя неотклончиво и ще придобиете това, което търсите. Аз искам вие да разберете Христа добре и когато го разберете, ще бъдете едно с Него. И вашият девиз ще бъде: първом Царството Божие и Правдата Негова и после всичко друго. Любовта трябва да озари, да стопли и да промени всичко. За г-жата ви няма какво да се страхувате.
Тя през тая година ще има тия мъчнотии, но през идущата настават по-добри условия за нейното
развитие
и ще й се даде повече сила.
Имайте и двама светла вяра и жива надежда. Господ ще преобърне всичко за добро. Пентаграмът не съответствува за печат. За писмото на фелдшера аз ще ви пиша малко по-после. Бях занят вътрешно и не съм имал време да го разгледам обстойно.
към текста >>
30.
231 ПИСМО
Тия три велики инструмента трябва добре да се нагласят, за да върви
развитието
правилно.
Земете трите символични думи: Здраве, Щастие, Блаженство. Това са резултати на три велики принципа в природата. Здравето е символ на вътрешната хармония между всичките органи на тялото. Щастието е символ на вътрешната хармония между всичките чувства на душата. Блаженството - това е символ на вътрешна хармония между всичките мисли на Духа.
Тия три велики инструмента трябва добре да се нагласят, за да върви
развитието
правилно.
И всякой един трябва да спазва основните закони в тия области. Тия нишки са двигателите на человешкия живот на земята. Те са основните тонове на живота. Времето е велик учител, то постепенно ще разясни всичките неща. Наблюдавайте, опитвайте и сравнявайте - това са първите правила, без които Истината не може да се разбере.
към текста >>
31.
245 ПИСМО
Времето е потребно като елемент за вътрешното
развитие
.
Люб. д-р Дуков, Славка да има търпение и упование, да се подвизава с пълна вяра в Господа. Това, което Господ отрежда, то ще дойде на своето определено време. Това, което въздига очите и облагородява душата, то е вярата, послушанието, надеждата, Любовта и готовността да вършим Волята на Небесния Баща, тъй както е Нему угодно. Душата може да се ползува само тогава, когато се озарява от Духа на Господа.
Времето е потребно като елемент за вътрешното
развитие
.
Защото нещата принасят своите благословения само тогава, когато се изпращат от Небето. Аз желая вие и двамата да градите живота си на здравата канара, да растете полека, но сигурно, и да добиете вътрешната опитност на Духа, която да ви крепи и ръководи във време на изпитанията. Да бъдете всякога бодри и весели духом и благодарни на всичко, тъй както се нарежда от невидимия свят на Светлите Духове, гдето Господ Царува. Това е моето желание за всички приятели, които искат добре да се подвизават. Ваш верен П.
към текста >>
32.
263 ПИСМА до други ученици
Сега скръб изпълня сърцето ви, но един ден, когато разберете дълбоките Божии мисли и се научите напълно да се надявате нему, да го любите с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и сила, ще проумеете, че детето ви се взема, за да му дадат много по-големи удобства за неговото духовно
развитие
.
Търново, 23.V.1910 г. Люб. г-н Тончев* Получих писмото ви. Това, което ви се е случило, провидението ще го превърне за ваше добро.
Сега скръб изпълня сърцето ви, но един ден, когато разберете дълбоките Божии мисли и се научите напълно да се надявате нему, да го любите с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и сила, ще проумеете, че детето ви се взема, за да му дадат много по-големи удобства за неговото духовно
развитие
.
Детето ви е живо и се радва на Божията Виделина. Не скърбете, но се радвайте с него наедно в Господния път. Образът, това е Негова ръководящ дух. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
33.
265 ПИСМО
В скоро време на земята ще настанат най-благоприятните условия за
развитие
на добрите человеци -именно тогава вашето дете ще дойде пак наново, за да продължава своето
развитие
.
Любовта е основа на живота. Истинската Любов ражда най-добрите плодове, радост, веселие, търпение, упование. Старайте се да благодарите на Бога за ония неща, които повидимому ви принасят скръб. Тая скръб след време ще произведе във вас радост. Не се обезсърчавайте.
В скоро време на земята ще настанат най-благоприятните условия за
развитие
на добрите человеци -именно тогава вашето дете ще дойде пак наново, за да продължава своето
развитие
.
И вий се радвайте, че сте пред вратата на Новата Ера, на Царството Божие на земята и старайте се да се удостоите да влезете в Обетованата земя. Небето иде, войнствата Божии слизат, земята е обсадена, настоящият ред на нещата се завършва, старият свят ликвидира своите сметки, а Господ се възцарява. Аз искам вий всички да бъдете бодри, весели, пълни с всяка радост небесна. Смъртта ще повърне своите заграбени жертви. Вяра, вяра, пълна и непоколебима.
към текста >>
34.
БЕЛЕЖКИ
12. „Седемте разговора" са от изключително значение за
развитието
на учението и работата с учениците.
Зад гърба ми стои Великата Божия Любов. Зад гърба ми стои Великата Божия Истина, Великата Божия Правда и Добродетел. Всичките живи добродетели са зад гърба ми." (24 декември 1922 г.) 11. Първата среща се е състояла на 6 април 1900 г. във Варна.
12. „Седемте разговора" са от изключително значение за
развитието
на учението и работата с учениците.
Те съдържат идеи, откровения, пророчества, напътствия, определят ролята и задачите на Учителя като проводник на Божественото. Ще си позволим да цитираме някои пасажи, за да се получи известна представа за характера на Разговорите и да бъде съдържанието на писмата по-ясно, но духа и дълбочината на посланията могат да бъдат възприети само в тяхната цялост. (Вж. „Литература", 9 и 17.) Разговор първи, 25 юни 1900 г. „Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко?
към текста >>
35.
Влиянието на Слънчевата Енергия
Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за
развитието
, и затова се изпращат от Земята в космическото пространство и от там по известни пътища се връщат пак на Слънцето.
Положителната енергия твори, а отрицателната гради. По голямата част от енергията, която нашето Слънце приема от централното Слънце, се консумира от нашето Слънце. И сравнително малка част от нея отива на планетите. Енергиите, които Земята приема от Слънцето, значително се преобразяват. Като проникват в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да ползува.
Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за
развитието
, и затова се изпращат от Земята в космическото пространство и от там по известни пътища се връщат пак на Слънцето.
Последното от своя страна ги препраща към централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да добият своя първоначален ритъм. От полунощ до обяд Земята (в същност, дадено място) е отрицателна и затова възприема повече, а от обяд до полунощ е положителна и затова дава повече. От полунощ Земята почва да изпуща в космическото пространство отрицателна енергия, а на нейно място приема от Слънцето положителна. При залез Слънце Земята е най-положителна и затова дава най-много. След обяд Земята почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, тя става отрицателна.
към текста >>
При това, според закона на движението на онази част от Земята, която постоянно се обръща и приближава към Слънцето, намира се в най-благоприятни условия за своето
развитие
.
Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най-активни; тогава Слънцето е в апогея на своята дейност. Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ – отлив. Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на Слънцето. Този прилив е най-силен и най-животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез.
При това, според закона на движението на онази част от Земята, която постоянно се обръща и приближава към Слънцето, намира се в най-благоприятни условия за своето
развитие
.
А частта ѝ, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото – обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система.
към текста >>
36.
Сегашното положение на човечеството
Така се явява дъждът, носител на най-великото благо за
развитието
на растенията и за поддържане на живота.
Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното – отгоре надолу. Тия две течения означават човешката воля, която действува в човешкото сърце и в човешкия ум. Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е студено – отгоре надолу. Там, където тези две течения се срещат, се зачева животът. По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки.
Така се явява дъждът, носител на най-великото благо за
развитието
на растенията и за поддържане на живота.
В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин, както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и други подобни в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл (законът на самопожертвуването), та всички капки да се изпратят на Земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу на работа. По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е повдигнала нагоре за известна цел – за да съгради водните капки или да им даде стабилен скелет. При сегашните условия разумният живот е изпратил тия неорганизирани елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания. Следователно, по същия закон, ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени фактори в плът и кръв.
към текста >>
37.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
Развитието
на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
Развитието
на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони.
Това, което виждаме от ред години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони. И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството – още от създаването на човека до сега – ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. За да поясним мисълта си, ще си послужим с една аналогия. Нека разгледаме делението на клетката (виж фигурата на стр. ?). Знае се, че клетката е онази видима форма, която образува тялото на всички видове организми: растение, животно и човек.
към текста >>
И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото
развитие
на човечеството – още от създаването на човека до сега – ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони. Това, което виждаме от ред години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони.
И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото
развитие
на човечеството – още от създаването на човека до сега – ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват.
За да поясним мисълта си, ще си послужим с една аналогия. Нека разгледаме делението на клетката (виж фигурата на стр. ?). Знае се, че клетката е онази видима форма, която образува тялото на всички видове организми: растение, животно и човек. Сложното деление на клетките се нарича кариокинезис – от гръцката дума „карион“ (ядка) и „кинезис“ (движение). Отначало клетката се намира в едно почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота.
към текста >>
Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на
развитието
си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои.
Той може да се уплаши за съдбата на клетката. Но в края на краищата получаваме нещо хубаво: две нови клетки. Значи всички тези пертурбации, които биха уплашили незнаещия, водят всъщност към нещо красиво, към хармония, към нещо разумно. Това има аналогия с живота на човечеството. Нека вземем за пример положението на днешното човечество.
Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на
развитието
си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои.
Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките.
към текста >>
И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето
развитие
от едно състояние в друго.
Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат „израждане“. За пример, ако нагорещим водата, тя се обръща на пара и „изчезва“. Израждането е процес на превръщане на едно състояние в друго.
И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето
развитие
от едно състояние в друго.
Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва на листата като един обект за храна, за какъвто ги е считала по-преди по необходимост, а вече миролюбиво каца на листа, без да му причини никаква вреда. Сега тя не го поврежда, понеже вниманието ѝ е насочено към друга посока – към сока на цветята. Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим с примера за сътворението на човека.
към текста >>
И в
развитието
на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието.
Първите фази при делене на клетката, след като е излязла от почиващото си състояние, съответствуват на състоянието, през което е минал човек, а именно от подсъзнанието към съзнанието. Най-висока форма на целесъобразност при делението на клетката имаме, когато се разцепват хромозомите, понеже чрез това се постига равномерно разпределение на наследствените качества в двете нови клетки. Този процес е проява на висша разумност. Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответствува в човека на преминаване към най-висока съзнателна дейност. Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието.
И в
развитието
на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието.
Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието.
към текста >>
А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъл на живота: то е само едно преходно средство или форма в
развитието
на човека.
Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори; свещеник е станал, за пари ламти; учител, съдия и пр. – все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари.
А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъл на живота: то е само едно преходно средство или форма в
развитието
на човека.
Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея може да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без обаче да изпълняват Неговата воля – също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионера, а парите му. Ние като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът.
към текста >>
Следователно съвременното общество трябва да даде съвършено друга насока на своето
развитие
, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие.
само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионера, а парите му. Ние като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата Любов, която е извор на всички блага; не само да вникнем, но и да приложим. И тогава Бог ще ни се изяви във всичкото си разнообразие и величие.
Следователно съвременното общество трябва да даде съвършено друга насока на своето
развитие
, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие.
За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот? Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И ние сега само минаваме от една стая в друга на замъка.
към текста >>
38.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот
Следователно, ако ние от дъното на нашия живот не извадим онези нечистотии, които спъват нашето правилно
развитие
, то животът ни няма да се обистри, или другояче казано, няма да се подобри.
След всяка такава криза организмът се подобрява и усилва, и болезненото състояние се намалява. Следователно онзи, който не разбира закона, ще каже, че това лекарство е неуместно, понеже произвежда влошаване, но именно спасението седи в това влошаване. И право казва старата българска поговорка: „Водата, докато не се размъти до дъното, не се обистря“. Но именно коя вода? – не застоялата, а течащата вода – докато тя не се разбърка до дъното, не се очиства.
Следователно, ако ние от дъното на нашия живот не извадим онези нечистотии, които спъват нашето правилно
развитие
, то животът ни няма да се обистри, или другояче казано, няма да се подобри.
Да обясним по-точно нашата мисъл. Всички съвременни хигиенисти твърдят, че зданията, които се строят, трябва да бъдат хигиенични, т.е. да бъдат направени от такива материали, които да не задържат влага, прозорците да бъдат големи, за да може да влиза повече светлина през тях и стаите да бъдат обемисти, за да съдържат повече въздух. При това те поддържат, че прозорците трябва да бъдат обърнати към Изток, към Юг и към Запад, и пред всяка къща да има градинка, насадена с цветя и дръвчета. Това са според тях най-здравословните жилища.
към текста >>
А новото човечество, което е почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското
развитие
на обществата и народите.
Това са общи принципи, прогласени от хиляди години, но не са още конкретизирани и приложени в тяхната естествена форма. От хиляди години всички общества и народи страдат. Цялата Земя е покрита само с гробища; времето е затрило ред народи; има хиляди запустели и съсипани градове, които са признак на неразумния човешки живот. Съвременните общества в замяна градят други градове, които ако не изменят живота си, ги очаква същата участ. Някои ще кажат, че такава е участта на човечеството – не, такава е участта на всички онези стари народи, които не са разбрали още този велик Божествен закон.
А новото човечество, което е почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското
развитие
на обществата и народите.
А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните, и другите в даден момент извършват велики работи за този организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички и животът на едного е живот на всички. Ако майката е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря ѝ; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако майката е умна, то ще бъде умна и дъщеря ѝ; ако бащата е характерен, то ще бъде характерен и синът му; ако майката е със сърце, то и дъщеря ѝ ще има същото; ако бащата има доблест, то и синът ще я има. Този закон гласи: от Доброто добро излиза и от Любовта любов излиза; от Правдата правда излиза; от Мъдростта знание се придобива, а от Истината – благополучие. Тогава, ако религията е в упадък, ние разбираме, че нейният въздух е покварен и дъното ѝ е наслоено с грамадни утайки.
към текста >>
39.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
Развитието
на народите.
Пред новата епоха.
Развитието
на народите.
Идването на шестата раса Ръководителите на съвременните народи наново трябва да се позанимаят със законите, по които се ръководи и направлява живота на човечеството, за да не се влияят от случайни настроения и временни интереси при насочване на своята обществена дейност. Те трябва да се позамислят и да си зададат задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват с тях, следвайки ги неотклонно в нареждането на социалния и културен живот на всички народи. Днес виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да изразходват своята материална и духовна енергия в безполезни постижения. Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, пълна с отрови, заразителни миязми.
към текста >>
Трябва да наблюдаваме най-внимателно как тя прилага законите на органическото
развитие
и методите, с които си служи за постигането на известни цели.
В това отношение съвременните европейски народи приличат на ония отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове, и последните от година на година се увеличават все повече и повече. Постига ли се целта с това отлагане? – Не! Защото така дълговете стават непосилни и неизплатими. Единственият образец, по който трябва да се ръководят всички, и народите, и управниците им, и отделните индивиди, е образецът, който ни е дала природата.
Трябва да наблюдаваме най-внимателно как тя прилага законите на органическото
развитие
и методите, с които си служи за постигането на известни цели.
Как тя дава място, условия и съдействието си да се проявяват всички разумни същества, които имат стремеж да работят за постигането на общото добро. За тази цел тя изисква от всекиго следните условия: 1) Семето или зародишът на живота трябва да има сила в себе си, за да се прояви. 2) На това семе природата дава почвата, влагата и другите два необходими елемента – топлината и светлината. Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила и разумност в себе си, т.е. ако един народ или индивид няма интелигентност в себе си, той не може да се прояви.
към текста >>
Ако отнемете на кой и да е организъм едно от тези условия, които са му абсолютно необходими и които трябва да използва в своята дейност,
развитието
му ще престане.
Така при обстоятелствата, в които са се намирали, те са изпаднали в положението на онова семе, което расте в мочурлива почва, и не са давали резултати. Или пък влагата им изчезвала съвършено и тогава са живеели в обратния процес – на изсъхването. Най-сетне, липсвали са им и светлина, и топлина; тогава е ставало общо смразяване, всяко растене е преставало. Тялото или организмът на човека или на един народ – това е почвата, в която се сее семето. Влагата – това представлява материалния му живот, а светлината и топлината – това е в широк смисъл обшият духовен живот.
Ако отнемете на кой и да е организъм едно от тези условия, които са му абсолютно необходими и които трябва да използва в своята дейност,
развитието
му ще престане.
С други думи казано, развитието е създаване на редица форми, в които животът се проявява. Всички тези форми, които съществуват в природата, са все опити, за да се подобри животът на всеки организъм. И тяхното видоизменение не се е спряло, а продължава. Следователно, ако самата природа прави своите опити в образуването и усъвършенстването на формите, същевременно и човек трябва да следва нейния пример. Ако една форма не даде най-добрия резултат, трябва да се измени, за да се получи исканият резултат.
към текста >>
С други думи казано,
развитието
е създаване на редица форми, в които животът се проявява.
Или пък влагата им изчезвала съвършено и тогава са живеели в обратния процес – на изсъхването. Най-сетне, липсвали са им и светлина, и топлина; тогава е ставало общо смразяване, всяко растене е преставало. Тялото или организмът на човека или на един народ – това е почвата, в която се сее семето. Влагата – това представлява материалния му живот, а светлината и топлината – това е в широк смисъл обшият духовен живот. Ако отнемете на кой и да е организъм едно от тези условия, които са му абсолютно необходими и които трябва да използва в своята дейност, развитието му ще престане.
С други думи казано,
развитието
е създаване на редица форми, в които животът се проявява.
Всички тези форми, които съществуват в природата, са все опити, за да се подобри животът на всеки организъм. И тяхното видоизменение не се е спряло, а продължава. Следователно, ако самата природа прави своите опити в образуването и усъвършенстването на формите, същевременно и човек трябва да следва нейния пример. Ако една форма не даде най-добрия резултат, трябва да се измени, за да се получи исканият резултат. Така постъпват и всички изобретатели: те правят постоянни опити, докато стигнат желания резултат.
към текста >>
И съвременните народи от бялата раса са достигнали вече върха на своето външно физическо
развитие
.
И тяхното видоизменение не се е спряло, а продължава. Следователно, ако самата природа прави своите опити в образуването и усъвършенстването на формите, същевременно и човек трябва да следва нейния пример. Ако една форма не даде най-добрия резултат, трябва да се измени, за да се получи исканият резултат. Така постъпват и всички изобретатели: те правят постоянни опити, докато стигнат желания резултат. По същия начин се приготовляват и жилищата – като се започне с известна форма, съгражда се зданието – основите, стените и покривът, а след това се захваща вътрешният процес: измазва се зданието, мебелира се и едва тогава неговият собственик влиза да живее в него.
И съвременните народи от бялата раса са достигнали вече върха на своето външно физическо
развитие
.
Сега вече иде вторият процес: вътрешното развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смаляват, но не и да растат. Всичкият стремеж трябва да бъде насочен към тяхното вътрешно развитие; да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят. Най-първо, съвременните народи трябва да определят какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят.
към текста >>
Сега вече иде вторият процес: вътрешното
развитие
.
Следователно, ако самата природа прави своите опити в образуването и усъвършенстването на формите, същевременно и човек трябва да следва нейния пример. Ако една форма не даде най-добрия резултат, трябва да се измени, за да се получи исканият резултат. Така постъпват и всички изобретатели: те правят постоянни опити, докато стигнат желания резултат. По същия начин се приготовляват и жилищата – като се започне с известна форма, съгражда се зданието – основите, стените и покривът, а след това се захваща вътрешният процес: измазва се зданието, мебелира се и едва тогава неговият собственик влиза да живее в него. И съвременните народи от бялата раса са достигнали вече върха на своето външно физическо развитие.
Сега вече иде вторият процес: вътрешното
развитие
.
Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смаляват, но не и да растат. Всичкият стремеж трябва да бъде насочен към тяхното вътрешно развитие; да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят. Най-първо, съвременните народи трябва да определят какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят. Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията – с една реч всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали.
към текста >>
Всичкият стремеж трябва да бъде насочен към тяхното вътрешно
развитие
; да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят.
По същия начин се приготовляват и жилищата – като се започне с известна форма, съгражда се зданието – основите, стените и покривът, а след това се захваща вътрешният процес: измазва се зданието, мебелира се и едва тогава неговият собственик влиза да живее в него. И съвременните народи от бялата раса са достигнали вече върха на своето външно физическо развитие. Сега вече иде вторият процес: вътрешното развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смаляват, но не и да растат.
Всичкият стремеж трябва да бъде насочен към тяхното вътрешно
развитие
; да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят.
Най-първо, съвременните народи трябва да определят какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят. Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията – с една реч всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, от който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен.
към текста >>
Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното
развитие
, проявяването силата на човешката душа.
Най-първо, съвременните народи трябва да определят какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят. Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията – с една реч всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, от който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен.
Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното
развитие
, проявяването силата на човешката душа.
Най-възвишените и благородни чувства, върху които се изгражда духовната култура на хората, се намират още в латентно състояние, а те трябва да се проявят във всичката си сила, за да донесат великото благо, което е скрито в тях. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат в най-скоро време тая насока, те ще бъдат заставени за това от природата чрез изтощаване на тяхната нервна система; ще станат всички неврастеници и така, дали го желаят или не, ще бъдат принудени да напуснат старите понятия, разбирания и стремежи и да тръгнат по новия път. Вземете за пример един богат човек, който е научен да яде все пищна храна – неговата нервна система скоро отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не е в състояние да приема повече такава храна. Тогава този човек се съгласява да се храни с най-простата храна – с мляко.
към текста >>
Ако това стане, съвременните народи ще стигнат в своето
развитие
оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса.
Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите условия, които природата създава. И на днешното човечество е дадена една велика обществена задача за разрешение и то трябва да я разреши съобразно законите на живата математика и геометрия. Съвременните негови математици трябва да им хвърлят светлина върху тези закони. В това отношение тяхната социална наука ще им даде упътвания в тая насока. Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде вдъхновение за разрешението на тая благородна задача.
Ако това стане, съвременните народи ще стигнат в своето
развитие
оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса.
При черната раса са се развивали низшите чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при бялата раса получават развитието си умствените му сили. Новата раса обаче, която сега иде, има за цел да развива силата на неговия дух в реализирането на заветните идеали, за да може той да стане господар и да използува всички придобити сили не за зло, а за добро. Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега. Културните народи могат да се приготвят за идването на шестата раса. Латинската раса създаде инквизицията – и тя не постигна целта си.
към текста >>
При черната раса са се развивали низшите чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при бялата раса получават
развитието
си умствените му сили.
И на днешното човечество е дадена една велика обществена задача за разрешение и то трябва да я разреши съобразно законите на живата математика и геометрия. Съвременните негови математици трябва да им хвърлят светлина върху тези закони. В това отношение тяхната социална наука ще им даде упътвания в тая насока. Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде вдъхновение за разрешението на тая благородна задача. Ако това стане, съвременните народи ще стигнат в своето развитие оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса.
При черната раса са се развивали низшите чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при бялата раса получават
развитието
си умствените му сили.
Новата раса обаче, която сега иде, има за цел да развива силата на неговия дух в реализирането на заветните идеали, за да може той да стане господар и да използува всички придобити сили не за зло, а за добро. Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега. Културните народи могат да се приготвят за идването на шестата раса. Латинската раса създаде инквизицията – и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка.
към текста >>
40.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
върви по възходяща степен на своето
развитие
, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на
развитието
си, образуват се тъй наречените низши култури.
А тази негова специалност не е израснала в един ден или в един месец или даже в една година – тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях е достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт, и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва до известна степен известно влияние за изменение на околната среда и прави известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по-високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в дадения момент. Следователно, по същия закон на аналогията, от устройството на човешкия мозък, от наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от удължението на нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, гдето мозъкът е развит, т.е.
върви по възходяща степен на своето
развитие
, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на
развитието
си, образуват се тъй наречените низши култури.
И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл.
към текста >>
И тъй, едната, възходящата степен на
развитието
ние наричаме зло.
В света всяко същество оказва до известна степен известно влияние за изменение на околната среда и прави известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по-високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в дадения момент. Следователно, по същия закон на аналогията, от устройството на човешкия мозък, от наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от удължението на нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, гдето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури.
И тъй, едната, възходящата степен на
развитието
ние наричаме зло.
Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на човека.
към текста >>
Ония хора, които вървят по възходящата степен на
развитие
, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на
развитие
, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло.
Следователно, по същия закон на аналогията, от устройството на човешкия мозък, от наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от удължението на нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, гдето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата.
Ония хора, които вървят по възходящата степен на
развитие
, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на
развитие
, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло.
Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърждава, както земната история, така и съвременната наука. Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство.
към текста >>
И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето
развитие
, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на човека.
И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл.
И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето
развитие
, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на човека.
Същото това потвърждава, както земната история, така и съвременната наука. Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. – всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-висшите форми, една от които е и човешката.
към текста >>
А когато и туй висше
развитие
достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват вселената.
Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. – всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-висшите форми, една от които е и човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба да не е стихнала; тя в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила.
А когато и туй висше
развитие
достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват вселената.
Засега цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на Земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно полезно е да се изучава тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани като скачени със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е.
към текста >>
41.
Повече светлина
Или другояче казано: това е точката, до която са стигнали до сега хората в
развитието
на възприемчивостта си.
Светлината – това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане“ ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи, мъчни за разбиране от някои в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цветове – от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, виолетовият – от 739 билиона, а ултра-виолетовият – от 833 билиона трептения. Туй е границата или областта на светлината, в която, тук във физическия свят, тя може да се прояви.
Или другояче казано: това е точката, до която са стигнали до сега хората в
развитието
на възприемчивостта си.
Това е така по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се доказва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане без присъствието на светлина. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, доколкото те са способни да възприемат и проявяват.
към текста >>
И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на
развитие
на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент.
Туй е границата или областта на светлината, в която, тук във физическия свят, тя може да се прояви. Или другояче казано: това е точката, до която са стигнали до сега хората в развитието на възприемчивостта си. Това е така по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се доказва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане без присъствието на светлина.
И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на
развитие
на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент.
Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, доколкото те са способни да възприемат и проявяват. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцедентална математика, с която малцина са запознати и за която се изискват формули и време, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани: ще си послужим с това, което е по-ясно. За пример: там, където присъствува червената светлина в своето най-ниско проявление, животът е в по-низка проява.
към текста >>
Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват
развитието
на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му.
Смъртта представлява най-малката възможност за живот. Следователно, като казваме „повече светлина“, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си живот. Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липсата на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вътре тя е малко; условия няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека.
Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват
развитието
на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му.
Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал. Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме този факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва, трансформира се в тях нощно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на дините и пъпешите: всеки може да направи един малък опит: като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израсне някой път нощно време по една педя, а денем растенето и е много слабо.
към текста >>
Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое
развитие
, наричаме светии, т.е.
Даже и онези, които нищо не разбират, и те си служат с цветовете. Това не е нещо произволно. Тези, които обръщат внимание на цвета на облеклото, пак спазват горните закони, само че те действуват повече подсъзнателно. Даже някои лекари са дошли до лекуване чрез цветовете. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела, се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна.
Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое
развитие
, наричаме светии, т.е.
че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние – да бъдат светещи, – когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на Земята, всички растения, животни и форми на хората не са нищо друго, освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече.
към текста >>
42.
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон
Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето
развитие
той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята пряснота и яснота.
Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън. Като доказателство за това служи фактът, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината.
Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето
развитие
той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята пряснота и яснота.
Но както водата е едно необходимо условие за живота на Земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества по същия закон могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата. Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя народ закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека.
към текста >>
Според степента на
развитието
си те се намират в предната част на мозъка и са в сравнително най-ниска степен на интелигентна проява.
А при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един–два дена или една година, всичко е в ред и порядък – живият организъм продължава своята работа без спиране. Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. Тази висша разумност е самият Бог, който действува. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите на наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят.
Според степента на
развитието
си те се намират в предната част на мозъка и са в сравнително най-ниска степен на интелигентна проява.
Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето – способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и правят заключения за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието на тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката „ин“, което значи „вътре“, и корена „тао“ – корен от един стар език – което значи Бог, висша разумност, висша хармония, която работи в човешката душа. „Интао“ значи Божественото в душата на човека.
към текста >>
43.
Към великата цел.
Но за да вникнем по-дълбоко в
развитието
на идеята за обединението на човечеството и да се разберат причините за съществуващите международни противоречия, ние ще илюстрираме мисълта си със следния иносказателен разказ, тъй както всички писатели в тази област са си служили с уподобления, притчи и разкази, за да обяснят великото, което по друг начин не може да се обясни.
Причините на международния антагонизм. Условоята за обединението на славяните и на всички други народи, които търсят своето благо. Предназначението на славяните като носители на новото човечество Великата цел си има своите разумни изяснения. Това не са нито от гледището на млекопитаещите, нито даже от гледището на човека, понеже те още отделно разглеждат причините и последствията в природата.
Но за да вникнем по-дълбоко в
развитието
на идеята за обединението на човечеството и да се разберат причините за съществуващите международни противоречия, ние ще илюстрираме мисълта си със следния иносказателен разказ, тъй както всички писатели в тази област са си служили с уподобления, притчи и разкази, за да обяснят великото, което по друг начин не може да се обясни.
Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на Земята един от своите посланици – Христос, като най-вещ и знаток на принципите и методите на това спасение. Най-напред Христос бил изпратен при един малък народ – израилския, – който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. И когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, защото помислили, че той ще ги освободи от римското иго, ще им даде богатство и сила и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче когато Христос развил своето учение, че всички народи трябва да се освободят еднакво и че не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертвуванието и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „Този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби, ако го послушаме“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „Човек, който разваля порядките на старите – казали му те, – заслужава кръстна смърт“.
към текста >>
Тогава Христос се явил между народите на англосаксонската раса, представил им проекта си в момента, когато тези народи едва са се повдигнали в своето
развитие
и сила, и ги извикал на работа.
Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект – да вземат участие в реформирането на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свят със своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши“, казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици – последователите на Христа. Поради това и този втори опит пропаднал.
Тогава Христос се явил между народите на англосаксонската раса, представил им проекта си в момента, когато тези народи едва са се повдигнали в своето
развитие
и сила, и ги извикал на работа.
И те казали: „Ето един човек, който ще ни възвеличи“. Но добавили: „Ще ни дадеш ли средства? “ А Христос им отговорил: „Ще ви дам, колкото искате“. И действително, първоначално работата е вървяла добре, но със своята търговия тия народи завладели света и изчерпали соковете на окръжаващите. По тази причина и между тях проектът за спасението на човечеството пропаднал.
към текста >>
всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото
развитие
, без ущърб на своя брат или съсед!
Сега идат на реда си славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбиране на туй общочовешко обединение – възвишеното, благородното в света. И те трябва да направят този малък опит в себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. Следователно тия сили, заложени в славяните, за да се развият, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т.е.
всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото
развитие
, без ущърб на своя брат или съсед!
Така също и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа; тази е най-старата политика, която съществува от памтивека – че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може. Но ние питаме: „От хиляди векове насам всичките ножове де са?
към текста >>
44.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта
Този е един от основните и велики закони на живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и
развитието
на всички разумни същества – племена, народи, общества и индивиди.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда.
Този е един от основните и велики закони на живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и
развитието
на всички разумни същества – племена, народи, общества и индивиди.
Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие. Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места; хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места; портокалите, лимоните, бананите и пр. – всички растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области.
към текста >>
Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено
развитие
и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото
развитие
.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда. Този е един от основните и велики закони на живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества – племена, народи, общества и индивиди.
Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено
развитие
и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото
развитие
.
Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места; хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места; портокалите, лимоните, бананите и пр. – всички растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразната флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни.
към текста >>
– всички растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното
развитие
.
Не се противи на злото – Законът на Любовта Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда. Този е един от основните и велики закони на живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества – племена, народи, общества и индивиди. Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие. Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места; хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места; портокалите, лимоните, бананите и пр.
– всички растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното
развитие
.
И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразната флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? – ледове, снегове и снежни кристали.
към текста >>
Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, докато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за
развитието
на живите организми.
И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразната флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? – ледове, снегове и снежни кристали.
Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, докато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за
развитието
на живите организми.
Но на Земята има и Южен полюс. В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание.
към текста >>
Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният егоизъм, който може да разреши великите проблеми в света, нито обикновените прости човешки разбирания са, които възрастват благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всички някогашни фази в
развитието
си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази.
Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава по аналогия ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избягнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен екватор.
Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният егоизъм, който може да разреши великите проблеми в света, нито обикновените прости човешки разбирания са, които възрастват благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всички някогашни фази в
развитието
си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази.
Гигантските предпотопни същества, които неразумно са градили своя организъм, като високи снежни планини, отдавна са изчезнали, а са останали на Земята само скромните, но разумни същества, които са предвиждали бъдещето и са се съобразили със законите на природата, която не обича разточителността и голямата съпротива. Много предпотопни раси са изчезнали поради единствената причина, че са водили постоянни вътрешни борби. От всички тия многобройни раси сега са останали на Земята само пет, които са разбрали великия закон, че правото е на страната на оногова, който най-малко се противи. Това обаче не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения. Ако двама борци на полето на състезанията се унищожат взаимно, какво се добива от тази борба?
към текста >>
При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за
развитие
и напредък.
Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е? Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин.
При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за
развитие
и напредък.
Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен.
към текста >>
45.
250–300
Човечеството само в една фаза на своето
развитие
минава през областта на страданията.
Затуй трябва да бъде свързан с Бога. 258 Страданията. Ученикът трябва с радост да посреща страданията и да се радва, защото от тях ще научи нещо Добро. Разбере ли тъй страданията, той ще се подмлади.
Човечеството само в една фаза на своето
развитие
минава през областта на страданията.
Те каляват нервната система, за да издържи новата Светлина, която ще дойде. 259 Независимост. Нищо материално не трябва да свързва ученика. Колкото по-мъчно се отделя ученика от материалните неща, толкова през по-големи страдания ще мине.
към текста >>
Каквото и да ти се случи, ще се превърне за Добро от разумните сили, които ръководят
развитието
.
Тя е силна, когато прониква материята, без да се свързва с нея. Ученикът трябва само да гледа през материята, но не и да живее в нея. 262 Разумните сили. Всичко, каквото става, е допуснато от Небето.
Каквото и да ти се случи, ще се превърне за Добро от разумните сили, които ръководят
развитието
.
Това изпълва ученика с радост и при най-големите противоречия в живота. 263 Божият план. Не забравяй, че във великия Божи план в края на краищата всички противоречия ще бъдат разрешени. 264
към текста >>
46.
300–350
Развитие
.
Извън Бога има само нещастия и страдания. 341 Бог. Само в Бога е нашият живот! 342
Развитие
.
Гледай развитието ти да върви естествено. Мисълта трябва да расте, но не да презрее. Мислите трябва да се развиват и да растат, без да се изменят. 343 Действие.
към текста >>
Гледай
развитието
ти да върви естествено.
341 Бог. Само в Бога е нашият живот! 342 Развитие.
Гледай
развитието
ти да върви естествено.
Мисълта трябва да расте, но не да презрее. Мислите трябва да се развиват и да растат, без да се изменят. 343 Действие. Не всякога Учителят може да говори.
към текста >>
47.
400–450
Особеност в
развитието
.
418 Основни черти. Ученикът може да се промени, но у него не трябва да се изменят основните черти – вложени от Бога в него. А вложеното от Бога в него – това е той. 419
Особеност в
развитието
.
Ученикът не трябва да гледа другите! Всеки един си има свой ход на развитие. Ако си река, трябва да течеш. Ако си дърво, трябва да растеш. Ако си плод, трябва да зрееш.
към текста >>
Всеки един си има свой ход на
развитие
.
Ученикът може да се промени, но у него не трябва да се изменят основните черти – вложени от Бога в него. А вложеното от Бога в него – това е той. 419 Особеност в развитието. Ученикът не трябва да гледа другите!
Всеки един си има свой ход на
развитие
.
Ако си река, трябва да течеш. Ако си дърво, трябва да растеш. Ако си плод, трябва да зрееш. Всяко нещо има нужда от развитие! 420
към текста >>
Всяко нещо има нужда от
развитие
!
Ученикът не трябва да гледа другите! Всеки един си има свой ход на развитие. Ако си река, трябва да течеш. Ако си дърво, трябва да растеш. Ако си плод, трябва да зрееш.
Всяко нещо има нужда от
развитие
!
420 Възходяща Любов. Когато ученикът е болен, той трябва да развива Любовта си. Когато Любовта му стане възходяща, той ще бъде вече здрав. 421
към текста >>
48.
501 - 550
Човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите - съществата на Любовта, които стоят по степен на
развитие
по-високо от ангелите.
Върви смело и решително по пътя на Истината. 513 Когато всички млъкнат и те изоставят, тогава Бог проговаря. 514 Разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума.
Човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите - съществата на Любовта, които стоят по степен на
развитие
по-високо от ангелите.
Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място от сърцето, в човешкото общество умът се зачита повече от доброто сърце. Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни. Един закон гласи: когато имаш препятствия, мъчнотии, болести, направи една жертва и те ще се отстранят. 515 В безбрежната, безгранична Любов, която носи мир, радост, светлина, знание и чистота живее човек.
към текста >>
49.
Светът на великите души
Ако устоиш в любовта си, ти си запазил маслото си, а то е необходимо за твоето
развитие
.
За духовния свят: Когато човек е в благоприятни условия на живота, той има мир, радост и добро разположение. Това е маслото. Когато дойдат страданията, слабият губи маслото си, а силният не го губи. За божествения свят: В божествения свят маслото е любовта. Ако при страдания и противоречия в живота ти изневериш на любовта и дойдеш в апатия, безразличие и безлюбие, това показва, че ти си дал маслото си.
Ако устоиш в любовта си, ти си запазил маслото си, а то е необходимо за твоето
развитие
.
към текста >>
50.
ФОРМУЛИ - Всички
Носът е свързан с Разумни същества, които работят за
развитието
му.
от които мога да се ползвам. Като оглеждаш образа си в огледало, спри се над носа си и е хубаво да поговориш с него: - Хубав си, но има още да растеш. Бъди умен! Добре мисли!
Носът е свързан с Разумни същества, които работят за
развитието
му.
Ако се събудиш мрачен, като че ли светът се е обърнал наопаки, погали носа си и кажи: — Тежко ми е нещо, помогни ми! И няма да мине много време и личното неразположение ще изчезне. Ако учите, но сте разсеяни и забравяте, хванете леко носа си и поискайте от него помощ. Той веднага ще ви помогне.
към текста >>
51.
ФОРМУЛИ - (52-68) 'Господ дава Мъдрост'
Носът е свързан с Разумни същества, които работят за
развитието
му.
от които мога да се ползвам. Като оглеждаш образа си в огледало, спри се над носа си и е хубаво да поговориш с него: - Хубав си, но има още да растеш. Бъди умен! Добре мисли!
Носът е свързан с Разумни същества, които работят за
развитието
му.
Ако се събудиш мрачен, като че ли светът се е обърнал наопаки, погали носа си и кажи: — Тежко ми е нещо, помогни ми! И няма да мине много време и личното неразположение ще изчезне. Ако учите, но сте разсеяни и забравяте, хванете леко носа си и поискайте от него помощ. Той веднага ще ви помогне.
към текста >>
52.
Формули 59-75 Господ дава мъдрост
" Носът е свързан с разумни същества, които работят за
развитието
му.
Само умът носи моето щастие, само умът носи моята сила, само умът носи всички възможности, от които мога да се ползвам. • Като оглеждаш образа си в огледало, спри се над носа си. И е хубаво да поговориш с него:„Хубав си, но има още да растеш. Бъди умен! Добре мисли!
" Носът е свързан с разумни същества, които работят за
развитието
му.
• Ако се събудиш мрачен, като че ли светът се е обърнал наопаки, погали носа си и кажи: „Тежко ми е нещо, помогни ми! " И няма да мине много време и личното неразположение ще изчезне. • Ако учите, но сте разсеяни и забравяте, хванете леко носа си и поискайте от него помощ. Той веднага ще ви помогне. формула 70
към текста >>
53.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
От друга страна, езотеричната наука разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното Бяло братство, чрез които индоевропейската (Пета, Бяла или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно
развитие
.
Като че ли винаги, когато историята вдига сценичната си завеса, първо се вижда море. Или поне вода. Опит за езотерична история на Варна. Известно е схващането на езотеричната наука за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни. Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка.
От друга страна, езотеричната наука разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното Бяло братство, чрез които индоевропейската (Пета, Бяла или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно
развитие
.
В този смисъл всяка култура се дефинира като реализиране на специфични способности и добродетели в човешкото съзнание. Следователно и историческите, и митологическите събития се схващат като еднакво реални психични функции.* Досега Всемирното Бяло братство е генерирало четири велики духовни импулса и чрез свои Велики учители е поставило начало на шест културни епохи в историята на петата човешка раса на земята. Първи културен импулс. Цел: да подготви човечеството за приемане на Христовия импулс. Ход: създаване на Първата, древноиндийска, културна епоха с духовни наставници Рама и Седемте Велики риши (около 8000 г.
към текста >>
Резултат: Духовното Слънце прониква в сферата на Земята и в човешката душа; създаденото в нея индивидуално, азово съзнание придобива възможност да приема непосредствено откровенията на Духа;
развитието
на човешкото съзнание се тласва в еволюционна посока.
преминава през семитските племена и родословието на Авраам; пренася се в Египет, където Мойсей се посвещава в тайните на херметизма; предава се в двата центъра (египетски и палестински) на Есейската езотерична школа; кулминация на импулса при въплъщаването на Христовия Дух в Исус и при кръстната Му смърт на Голгота; подготвя прехода към западноевропейската културна епоха чрез Александрийската езотерична школа на неопитагорейците, неоплатониците и гностиците.
Резултат: Духовното Слънце прониква в сферата на Земята и в човешката душа; създаденото в нея индивидуално, азово съзнание придобива възможност да приема непосредствено откровенията на Духа;
развитието
на човешкото съзнание се тласва в еволюционна посока.
Мисия на Черноморското пространство в хода на Втория културен импулс: а) Предоставя територия за апостолската мисия на свети Андрей Първозванни при кримските скити. Според Епифаний (IX век сл. Хр.) Господ казал на първия от дванадесетте апостоли: „Иди във Витиния, Аз съм с теб дето и да отидеш. Още и Скития те очаква." Андрей потеглил с учениците си към Лаодикея, а оттам - в Мизия, в град Одесос.
към текста >>
54.
Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА
По такъв начин създаденото в Хадърча българско просветно национално огнище не останало без влияние върху
развитието
изобщо на народните работи в областта.
Дъновски отново събира децата. На следващата година той е ръкоположен за свещеник. На негово място е назначен Петър Атанасов. През същата година е извикан и втори свещеник - Иван Громов. Благодарение на тая родолюбива дейност на Атанас Чорбаджи и поради слабостта и неорганизираността още на варненските българи на село Хадърча се паднало да заеме на първо време едно особено средищно положение във възродителните усилия на българите във Варненска околия.
По такъв начин създаденото в Хадърча българско просветно национално огнище не останало без влияние върху
развитието
изобщо на народните работи в областта.
Атанас Чорбаджи се намирал във връзка с български търговци във Варна. К. Дъновски, който станал негов зет, се преместил във Варна, където внесъл високия български дух на своя тъст, както сам той казва. Понякога по време на служба в гръцката църква произнасял евангелието или някои ектении на славянски. Когато с акта на 3 април 1860 г. цариградските българи начело с Иларион Макариополски провъзгласили основаването на отделна самостойна Българска църква, както в другите краища на България, така и във Варненска околия българите се раздвижили и подкрепили тази инициатива.
към текста >>
55.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
По такъв начин създаденото в Хадърджа българско просветно-наци-онално огнище не останало без влияние върху
развитието
изобщо на народните работи в областта.
Обстоятелството, че той остана да действа в Цариград и не замина, както други представители от други епархии сториха, показва, че е бил човек, въодушевен от делото. Той живееше при българската църква. Във време на чумата (1865 г.) той заболя и умря в Цариград". Благодарение на тази родолюбива дейност на Атанаса Чорбаджи и поради слабостта и неорганизираността още на варненските българи, на с. Хадърджа се паднало да заеме на първо време едно особено средищно положение във възродителните усилия на българите от Варненската околия.
По такъв начин създаденото в Хадърджа българско просветно-наци-онално огнище не останало без влияние върху
развитието
изобщо на народните работи в областта.
Атанас Чорбаджи се намирал във връзка с българските търговци във Варна. Свещеник пък Константин Дъновски, който станал негов зет, се преместил за свещеник във Варна, дето внесъл високия български дух на своя тъст и, както сам разказва, понякога във време на службата в гръцката църква във Варна произнасял Евангелието или някои ектении на славянски. Когато с акта на 3 април 1860 год. цариградските българи, начело с Илариона Макариополски, провъзгласили основаването на отделна самостойна Българска църква, както в другите краища на България, така и във Варненско българите се раздвижили и подкрепили тая народна инициатива. И забележително е, че не във Варна, дето българите се чувствали още слаби и неорганизирани, а в с.
към текста >>
56.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА
Истината във физическото поле се появява в червената краска - основна краска на Живота, гдето подкача* всяко органическо
развитие
.
Но Истината е един акт. Когато Господ иска да разкрие своя творчески акт, да разкрие Себе Си, каква мисъл има неговото желание? - Това Негово желание спрямо нас ние го наричаме Истина. И така, да живее человек с Истината, значи да бъде заобиколен със Светлината на Божествения Дух, който работи. Истината е едно велико течение, което слиза от Царството на Виде-лината на Божествените светове и в по-низшите светове образува краските.
Истината във физическото поле се появява в червената краска - основна краска на Живота, гдето подкача* всяко органическо
развитие
.
Червената краска по естество е най-долна в лествицата** на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира человека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия человеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
към текста >>
57.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
Вечният Живот седи във вечното
развитие
на съзнанието на Духа.
В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17 глава от Иоана и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3). И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват.
Вечният Живот седи във вечното
развитие
на съзнанието на Духа.
А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
към текста >>
Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето
развитие
.
И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви.
Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето
развитие
.
Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие.
към текста >>
И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на
развитие
.
Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг.
И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на
развитие
.
Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да [се] твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип той развива тях самите - самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си.
към текста >>
Съществото на
развитието
на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.
Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие.
Съществото на
развитието
на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.
Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да [се] твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип той развива тях самите - самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си.
към текста >>
А щом остава в самия център, няма условия за
развитие
, защото
развитието
е в периферията.
Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да [се] твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип той развива тях самите - самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си.
А щом остава в самия център, няма условия за
развитие
, защото
развитието
е в периферията.
Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и человек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. - Известни лъчи ще минат по права линия.
към текста >>
Промяната, това е закон за
развитието
.
Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивос-тта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла?
Промяната, това е закон за
развитието
.
Ако се мени къщата във вида и формата си, това не показва, че се мени и нейният господар. Промяната на вашите желания и мисли, това са материалите, от които се гради вашето тяло. При гра-денето на къщата при основата турят камъни, над камъните - печени тухли, над стените турят дървета, а отгоре - керемидите. Може ли да се турят керемидите в основата, а печените тухли - на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи.
към текста >>
ще имаме събрание за духовно
развитие
, в което може да дойде само този, който е духовно разположен, който се усеща духовно разположен и който може да съсредоточи хубаво ума си.
Киров и Мих. Георгиев, които вече си бяха заминали. Г-н Дънов ни съобщи, че утре, 16-того, в 4 ч. сутринта ще имаме хвалебно събрание, за което всякой да си донесе хвалебната молитва. А пък довечера от 9 до 10 ч.
ще имаме събрание за духовно
развитие
, в което може да дойде само този, който е духовно разположен, който се усеща духовно разположен и който може да съсредоточи хубаво ума си.
По-нататък, г-н Дънов изказа между другите и следните важни мисли: Трябва да се излъчите от физическия мир, та да може да имате успех довечера. А като как ще се излъчите, това ще се научите в момента и не бива да се грижите за това. В България атмосферата е доста сгъстена, няма почти никакъв умствен стремеж, та затова, поради тази на-тегнатост възможно е да има мъчнотии в довечерашното събрание. България ще мине през едно пресяване, но няма нужда да знаете кога ще стане това пресяване.
към текста >>
Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото
развитие
.
Тия духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го повдигат. И те са, които ус-трояват околните народи, за да му съдействат. Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на Запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят. (Ил. Стойчев): Дали България играе първенствующа роля при събуждането на славянството? Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в маг-нетическата верига, която опасва земното кълбо.
Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото
развитие
.
Тази именно верига е, която издига народите. Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото. Черно море е една врата на всичките духове от Запад, за да бъдат изпъдени. Това море е едно чистене за тях. То е врата за долния етаж на Земята, гдето изпращат духовете, идещи от Запад.
към текста >>
Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното
развитие
, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото.
Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на Запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят. (Ил. Стойчев): Дали България играе първенствующа роля при събуждането на славянството? Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в маг-нетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие. Тази именно верига е, която издига народите.
Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното
развитие
, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото.
Черно море е една врата на всичките духове от Запад, за да бъдат изпъдени. Това море е едно чистене за тях. То е врата за долния етаж на Земята, гдето изпращат духовете, идещи от Запад. Този етаж е т.нар. „под". Защото по отношение на Земята окултните науки не вярват, че има огън във вътрешността и.
към текста >>
вечерта се събрахме горе, гдето имахме един вид упражнение за духовно
развитие
.
подир обед - продуктивни, а оттам насетне - до 9 ч. вечерта трябва да се почива. Умствената деятелност между 5 и 9 ч. вечерта е слаба деятелност. От 9 до 10 ч.
вечерта се събрахме горе, гдето имахме един вид упражнение за духовно
развитие
.
16 август, събота В 4 ч. сутринта имахме хвалеб-но събрание горе. Прочетохме всички с глас Хвалата, която ни се даде миналата година, а след това се молихме, щото Господ да изпълни Волята Си и да дойде Духът Му. Точно в 5 ч.
към текста >>
58.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Но това схващане бива по един особен начин - схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено
развитие
на цялото человечество.
Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излизаха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, вътре във вашата душа, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да го изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото повдигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане.
Но това схващане бива по един особен начин - схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено
развитие
на цялото человечество.
Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновение на индивидуално развитие. На първо място ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на развитие. Обаче, питам се аз сега какво е останало от всичко това в мене, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шест годишно дете, което като стане двадесет годишна мома, срамува се да носи своите кукли.
към текста >>
Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновение на индивидуално
развитие
.
Скрити са, казвам, вътре във вашата душа, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да го изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото повдигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане. Но това схващане бива по един особен начин - схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото человечество.
Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновение на индивидуално
развитие
.
На първо място ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на развитие. Обаче, питам се аз сега какво е останало от всичко това в мене, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шест годишно дете, което като стане двадесет годишна мома, срамува се да носи своите кукли. Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени.
към текста >>
На първо място ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на
развитие
.
Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото повдигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане. Но това схващане бива по един особен начин - схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото человечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновение на индивидуално развитие.
На първо място ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на
развитие
.
Обаче, питам се аз сега какво е останало от всичко това в мене, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шест годишно дете, което като стане двадесет годишна мома, срамува се да носи своите кукли. Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени. Надежда!
към текста >>
Работите на Бога са разпределени с математическа точност и Господ никога не повтаря своите работи; и ако една душа остане назад в своето
развитие
и дочака Божествения ден, тогава чак ще и се дадат условия да почне да се развива и да еволюира.
Колцина от вас сте господари на вашите мисли и желания? Мнозина ще кажете, че сте господари, но като се турите на изпит, вие сами ще се убедите, че не сте господари. Следователно, на такъв човек, който не е господар на мислите и желанията си, не може да се даде свобода, защото ще се увлече и ще си направи по-голяма пакост. Това, което се нарича страшен съд, е за тия, за които ще настане Божествена нощ за дванадесет милиарда години, докато настане Божественият ден. Това е, от което една душа трябва да се бои.
Работите на Бога са разпределени с математическа точност и Господ никога не повтаря своите работи; и ако една душа остане назад в своето
развитие
и дочака Божествения ден, тогава чак ще и се дадат условия да почне да се развива и да еволюира.
Да се повърнем назад към предмета си. Какво отношение има Библията спрямо нашия живот? - Тя има отношение, защото е излязла от опитността на хората и те са се ползвали от тази опитност. А опитността на цялото човечество е опитност на индивида и тази опитност ние не трябва да игнорираме и да не мислим, че ние ще намерим нови и по-добри правила да живеем. Принципите не са пре-търпели никакви изменения, но нашите отношения спрямо тия принципи, са претърпели изменения.
към текста >>
(В. Узунов): Какво отношение има за духовното
развитие
на човека отказването му от всичко в света?
И най-сетне, след обмяната, която става доброволно и следствие на която човек може да стане богат, сам той тогава вижда, че не е печалба богатството. Обаче, щом го е искал, отгоре дават му. Затова в желанието си, което искате да използвате, гледайте обмяната и залогът да са честни. Съвременното богатство е пратено отгоре. Вижте колко имате ежегодно жито, плодове и пр.
(В. Узунов): Какво отношение има за духовното
развитие
на човека отказването му от всичко в света?
Не е ли това доброволен отказ от всичко? Това е само една икономия, за да не се влиза в дългове. Христос никъде не казва, че трябва да има бедни. А това, дето е казано за камилата в иглените уши, с това Той не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие. С това иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие.
към текста >>
Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са свършили и довършили своето духовно
развитие
.
След прочитането на тия стихове каза: В живота мъчнотии ще се дават. Тия мъчнотии могат да бъдат във физическото, астралното или мен-талното поле, т.е. те могат да бъдат в ума или сърцето, но всичките мъчнотии трябва да победим. Неприятели на нашите души имаме в три полета.
Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са свършили и довършили своето духовно
развитие
.
Духове, напреднали умствено, а изостанали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората. Затова в борбата, която водим, ние трябва да имаме предвид мисълта, че Бог е с нас. Та какъвто и кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро. Щастие е онова, което Бог счита за щастие. Може да е направил човек много грехове; но пробужда се душата и тя се умива.
към текста >>
Онзи, който люби Господ, никоя сила не е в състояние да го спъне в неговото
развитие
.
А пък друг човек може да не е направил грехове; но пък отклонен от пътя, в който е поставен, пропада. Но Христос казва, че ние чрез Божествената Любов можем да победим тия мъчнотии. Да призоваваме Господа в сърцето си и да не обръщаме внимание на всичките тия шепнения, които Черната ложа прави чрез разните мисли. Искам да ви кажа, да не се съблазнявате от нищо. Онзи, който люби Господа, не може да прави грехове.
Онзи, който люби Господ, никоя сила не е в състояние да го спъне в неговото
развитие
.
Вашият подвиг тая година ще бъде личен подвиг. Ще имате мъчнотии, но Господ ще ви помага. Следователно, никой от вас да не е малодушен. Когато ви нападнат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите молитви. Вие действайте всичките с Господа.
към текста >>
Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно
развитие
; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята.
Светът е велико Божествено училище и затова обръщайте се към Небето и оттам ще ви помагат. Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта, Истината, Животът, Духът - тези са добродетелите, които представлява тази картина. Каза ни още г-н Дънов, че думата Айнсоф е кабалистическото подразделение на света. А пък в оригинала на Десетте правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът: В 7 ч., като се събрахме пак, г-н Дънов каза:
Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно
развитие
; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята.
После ще свършим с хваление и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал. Събранието тази вечер ще се свърши, а утрешният ден може да се иждиви за частни въпроси. Михалаки Георгиев съобщи един свой сън, а г-н Дънов каза, че ще се молим и за управляващите. Молитвеното славословие се оставя за утре, 20-того, четвъртък, в 4 ч. сутринта. Тогава ще остане да се молим, та Господ да благослови, да вразуми и да упъти тия, които управляват.
към текста >>
59.
ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ
Тя докарва да се оплодотворяват в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за
развитието
и усъ-вършенствуването на нашата душа.
Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжени с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нас, в нашите души и, според както мислим и чувствуваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето; да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме Великите Дела Божии, в които сме призвани да участ-вуваме. Всяка душа е подобна на един космически свят, ненаселен отпърво и необработен. Но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява нашето битие, всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
Тя докарва да се оплодотворяват в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за
развитието
и усъ-вършенствуването на нашата душа.
Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем! Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: Ще се заселя в тях и ще живея с тях. Това е то онова съществено очакване, което всеки търси. То е Господ на любовта.
към текста >>
60.
СЪРАБОТНИЦИТЕ
Съгласно устава си, благотворителните цели на Дружество „Майка" били да помага на бедните българки в града, да издържа бедни способни ученички в местните български училища, да приучва на обществен живот гражданките на Варна, да се грижи за умственото и нравственото
развитие
на своите членове и да създаде в града техническо девическо училище.
по инициатива на тогавашния варненски кмет Кръстьо Мирски от група варненски интелектуалки, начело със Стефания Мирска. Името „Майка" дружеството приема официално на 24 март 1893 г. През периода 1892-1897 г. и през 1900 г. председател на управителния съвет е Анастасия д-р Желязкова, а през периодите 1898-1899 и 1901-1904 тя е негов член.
Съгласно устава си, благотворителните цели на Дружество „Майка" били да помага на бедните българки в града, да издържа бедни способни ученички в местните български училища, да приучва на обществен живот гражданките на Варна, да се грижи за умственото и нравственото
развитие
на своите членове и да създаде в града техническо девическо училище.
По предложение на председателката Анастасия д-р Желязкова през 1897 г. „Майка" открива първото професионално училище във Варна, наречено „Трудолюбие". Пет години след прочитане на „Възвание"-то, на 23 юни 1903 г. благородни варненки, начело пак с Анастасия д-р Желязкова, учредяват Дружество за въздигание и издържа-ние на старопиталище. На 3 август същата година под председателството на митрополит Симеон дружеството приема името „Милосърдие" и избира за председател на първото си настоятелство Анастасия д-р Желязкова.
към текста >>
61.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
издавал списание „Виделина" - ежемесечно списание, посветено на
развитието
на душата, ума и сърцето, със съдържание, подобно на предишните две.
Списание „Здравословие " излизало от декември 1892 г. до март 1896 г. Това било списание, в което се популяризирали малко познати и безвредни начини за лекуване, както и за запазване на здравето. Съдържало статии по хигиена, хидротерапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, хранене на новороденото, правилно хранене, материали срещу алкохолизма, за неделния отдих и зимната почивка, за профилактиката - професионална и лична, за ролята на гнева, страстите, внушението и самовнушението, ролята на облеклото, грижата за косата и други. През 1902 г.
издавал списание „Виделина" - ежемесечно списание, посветено на
развитието
на душата, ума и сърцето, със съдържание, подобно на предишните две.
Д-р Миркович дарил личната си библиотека и изданията си (около 1400 тома) на читалище „Зора", имота си -за благотворителни и общополезни цели и 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен. Посочил в завещанието си винаги да се иска съвета на духовния му Учител П. Дънов. През 1890 г. оставил доста имоти в Мердин на тия, които са били добри към него по време на изгнаничеството му там. Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за църковна независимост, революционер, диарбекир-ски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България, подготвил почвата за идването на Вожда на Светлината, за да се сбъдне и това пророчество.
към текста >>
62.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.
Истината във физическото поле се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо
развитие
.
Вас ви се струва, че Истината е нещо неодушевено, само една дума, но Истината е един акт. Когато Господ иска да разкрие Своя творчески акт, да разкрие Себе Си, каква мисъл има Неговото желание? Това Негово желание спрямо нас ние го наричаме Истина. И така, да живее човек с Истината, значи да бъде заобиколен със Светлината на Божествения Дух, който работи. Истината е едно велико течение, което слиза от Царството на Виделината на Божествените светове и в по-низшите светове образува краските.
Истината във физическото поле се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо
развитие
.
Червената краска по естество е най-долна в лествицата на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
към текста >>
63.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Вечният Живот седи във вечното
развитие
на съзнанието на Духа.
В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседа- телния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват.
Вечният Живот седи във вечното
развитие
на съзнанието на Духа.
А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
към текста >>
Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото
развитие
.
И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви.
Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото
развитие
.
Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие.
към текста >>
И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на
развитие
.
Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг.
И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на
развитие
.
Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете. И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние.
към текста >>
Съществото на
развитието
на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.
Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие.
Съществото на
развитието
на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.
Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете. И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си.
към текста >>
А щом остава в самия център, няма условия за
развитие
, защото
развитието
е в периферията.
И така Бог твори и винаги твори чрез духовете. И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си.
А щом остава в самия център, няма условия за
развитие
, защото
развитието
е в периферията.
Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои – по-малко, и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. Известни лъчи ще минат по права линия.
към текста >>
Промяната, това е закон за
развитието
.
Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивостта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла?
Промяната, това е закон за
развитието
.
Ако се мени къщата във вида и формата си, това не показва, че се мени и нейният господар. Промяната на вашите желания и мисли, това са материалите, от които се гради вашето тяло. При граденето на къщата при основата турят камъни, над камъните – печени тухли, над стените турят дървета, а отгоре – керемидите. Може ли да се турят керемидите в основата, а печените тухли – на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи.
към текста >>
ще имаме събрание за духовно
развитие
, в което може да дойде само този, който е духовно разположен, който се усеща духовно разположен и който може да съсредоточи хубаво ума си.
Киров и Мих. Георгиев, които вече си бяха заминали. Г-н Дънов ни съобщи, че утре, 16-того, в 4 ч. сутринта ще имаме хвалебно събрание, за което всякой да си донесе хвалебната молитва. А пък довечера от 9 до 10 ч.
ще имаме събрание за духовно
развитие
, в което може да дойде само този, който е духовно разположен, който се усеща духовно разположен и който може да съсредоточи хубаво ума си.
По-нататък г-н Дънов изказа между другите и следните важни мисли: Трябва да се излъчите от физическия мир, та да може да имате успех довечера. А като как ще се излъчите, това ще се научите в момента и не бива да се грижите за това. В България атмосферата е доста сгъстена, няма почти никакъв умствен стремеж, та затова, поради тази натегнатост възможно е да има мъчнотии във вечерното събрание. България ще мине през едно пресяване, но няма нужда да знаете кога ще стане това пресяване.
към текста >>
Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото
развитие
– тази именно верига е, която издига народите.
Тия духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го повдигат. И те са, които устрояват околните народи, за да му съдействат. Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на Запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят. Илия Стойчев: Дали България играе първенстваща роля при събуждането на славянството? Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо.
Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото
развитие
– тази именно верига е, която издига народите.
Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото. Черно море е една врата на всичките духове от Запад, за да бъдат изпъдени – това море е едно чистене за тях. То е врата за долния етаж на Земята, гдето изпращат духовете, идещи от Запад; този етаж е т.нар. под. Защото по отношение на Земята окултните науки не вярват, че има огън във вътрешността й. Според окултистите, тя е куха и има около петстотин километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята.
към текста >>
Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното
развитие
, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото.
И те са, които устрояват околните народи, за да му съдействат. Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на Запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят. Илия Стойчев: Дали България играе първенстваща роля при събуждането на славянството? Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие – тази именно верига е, която издига народите.
Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното
развитие
, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото.
Черно море е една врата на всичките духове от Запад, за да бъдат изпъдени – това море е едно чистене за тях. То е врата за долния етаж на Земята, гдето изпращат духовете, идещи от Запад; този етаж е т.нар. под. Защото по отношение на Земята окултните науки не вярват, че има огън във вътрешността й. Според окултистите, тя е куха и има около петстотин километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята. В тия именно петстотин километра разстояние стоят лошите, така да кажем, духове.
към текста >>
вечерта се събрахме горе, гдето имахме един вид упражнение за духовно
развитие
.
вечерта трябва да се почива. Умствената деятелност между 5 и 9 ч. вечерта е слаба деятелност. От 9 до 10 ч.
вечерта се събрахме горе, гдето имахме един вид упражнение за духовно
развитие
.
24 Каквото се извърши в Македония – най-вероятно става дума за събитията, свързани с Младотурската революция, която започва на 3 юли 1908 г. с въстанието на Ресенския османски гарнизон в Македония, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. В събитията е участвала и ВМРО, привлечена от лозунгите на младотурците за равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност. Няколко месеца преди това Англия и другите Велики държави предлагат план за организиране на Македония като автономия, отхвърлен по-късно от младотурците. 25 Перифраза на Битие 11:6,7: И рече Господ: Ето един народ и всички имат един език, и начнаха да правят това; и сега не ще може да им се възбрани всичко, което са намислили да правят.
към текста >>
64.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Но това схващане бива по един особен начин – схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено
развитие
на цялото човечество.
Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излизаха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, вътре във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да го изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото повдигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане.
Но това схващане бива по един особен начин – схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено
развитие
на цялото човечество.
Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място, ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие64. Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мен, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане двадесетгодишна мома, срамува се да носи своите кукли.
към текста >>
Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално
развитие
.
Скрити са, казвам, вътре във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да го изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото повдигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане. Но това схващане бива по един особен начин – схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото човечество.
Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално
развитие
.
На първо място, ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие64. Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мен, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане двадесетгодишна мома, срамува се да носи своите кукли. Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени.
към текста >>
На първо място, ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето
развитие64
.
Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото повдигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане. Но това схващане бива по един особен начин – схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото човечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие.
На първо място, ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето
развитие64
.
Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мен, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане двадесетгодишна мома, срамува се да носи своите кукли. Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени. Надежда!
към текста >>
И ако една душа остане назад в своето
развитие
и дочака Божествения ден, тогава чак ще й се дадат условия да почне да се развива и да еволюира.
Мнозина ще кажете, че сте господари, но като се турите на изпит, вие сами ще се убедите, че не сте господари. Следователно на такъв човек, който не е господар на мислите и желанията си, не може да се даде свобода, защото ще се увлече и ще си направи по- голяма пакост. Това, което се нарича страшен съд, е за тия, за които ще настане Божествена нощ за дванадесет милиарда години81, докато настане Божественият ден. Това е, от което една душа трябва да се бои. Работите на Бога са разпределени с математическа точност и Господ никога не повтаря Своите работи.
И ако една душа остане назад в своето
развитие
и дочака Божествения ден, тогава чак ще й се дадат условия да почне да се развива и да еволюира.
Да се повърнем назад към предмета си. Какво отношение има Библията спрямо нашия живот? Тя има отношение, защото е излязла от опитността на хората и те са се ползвали от тази опитност. А опитността на цялото човечество е опитност на индивида. И тази опитност ние не трябва да игнорираме и да не мислим, че ние ще намерим нови и по-добри правила да живеем.
към текста >>
В. Узунов: Какво отношение има за духовното
развитие
на човека отказването му от всичко в света?
И най- сетне, след обмяната, която става доброволно и вследствие на която човек може да стане богат, сам той тогава вижда, че не е печалба богатството. Обаче, щом го е искал, Отгоре му го дават. Затова в желанието си, което искате да използвате, гледайте обмяната и залогът да са честни. Съвременното богатство е пратено Отгоре. Вижте колко имате ежегодно жито, плодове и прочее.
В. Узунов: Какво отношение има за духовното
развитие
на човека отказването му от всичко в света?
Не е ли това доброволен отказ от всичко? Това е само една икономия, за да не се влиза в дългове. Христос никъде не казва, че трябва да има бедни. А това, дето е казано за камилата в иглените уши, с това Той не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие. С това иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие.
към текста >>
Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно
развитие
.
След прочитането на тия стихове каза: В живота мъчнотии ще се дават. Тия мъчнотии могат да бъдат във физическото, Астралното или Менталното поле, т.е. те могат да бъдат в ума или сърцето, но всичките мъчнотии трябва да победим. Неприятели на нашите души имаме в трите полета.
Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно
развитие
.
Духове, напреднали умствено, а изостанали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората. Затова в борбата, която водим, ние трябва да имаме предвид мисълта, че Бог е с нас. Та какъвто и кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро. Щастие е онова, което Бог счита за щастие. Може да е направил човек много грехове, но пробужда се душата и тя се умива.
към текста >>
Онзи, който люби Господ, никоя сила не е в състояние да го спъне в неговото
развитие
.
А пък друг човек може да не е направил грехове, но пък отклонен от пътя, в който е поставен, пропада. Но Христос казва, че ние чрез Божествената Любов можем да победим тия мъчнотии. Да призоваваме Господа в сърцето си и да не обръщаме внимание на всичките тия шепнения, които Черната ложа прави чрез разните мисли. Искам да ви кажа да не се съблазнявате от нищо. Онзи, който люби Господа, не може да прави грехове.
Онзи, който люби Господ, никоя сила не е в състояние да го спъне в неговото
развитие
.
Вашият подвиг тая година ще бъде личен подвиг. Ще имате мъчнотии, но Господ ще ви помага. Следователно никой от вас да не е малодушен. Когато ви нападнат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите молитви. Вие действайте всички с Господа.
към текста >>
Този е един цикъл на
развитие
, който се равнява на двадесет и четири милиарда години92; отдолу представлява ада – най-гъстата материя, гдето Духът може да слезе.
Аз желая през годината да бъдете духом бодри и весели. Всякой може да работи за Господа. Всичките работи са благословени – Господ може и най-лошата работа на Земята да я превърне за наше добро. Господ е Единственият, който е най-близо до всички – Той е на Небето и на Земята, па и вътре в човеците. Върху картината на човешката еволюция, която се показа от г-н Дънов на всички и за която ни обясни, че се дава за Веригата, както и върху редица от въпросите той поясни, между другото, следното:
Този е един цикъл на
развитие
, който се равнява на двадесет и четири милиарда години92; отдолу представлява ада – най-гъстата материя, гдето Духът може да слезе.
Посочи на всинца ни где е мястото в картината, което представлява равноденствието, и добави: Чистотата на един дух зависи от неговото влияние. Колкото по-голямо влияние има един дух, толкова е той по-чист и обратно. Мойсей, Илия и Исаия са били с най-голямо влияние измежду еврейските пророци. Най-младият Ангел на Небето е на двадесет и четири милиарда години93.
към текста >>
Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно
развитие
; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята.
Добродетелта,Правдата,Любовта,Мъдростта,Истината, Животът, Духът – тези са добродетелите, които представлява тази картина. Каза ни още г-н Дънов, че думата „Айн Соф“94, е кабалистическото подразделение на света. А пък в оригинала на Десетте правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът (Фиг. 7). Фигура 7. В 7 ч., като се събрахме пак, г-н Дънов каза:
Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно
развитие
; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята.
После ще свършим с хваление и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал. Събранието тази вечер ще се свърши, а утрешният ден може да се иждиви за частни въпроси. Михалаки Георгиев съобщи един свой сън, а г-н Дънов каза, че ще се молим и за управляващите. Молитвеното славословие се оставя за утре, 20-того, четвъртък, в 4 ч. сутринта. Тогава ще остане да се молим, та Господ да благослови, да вразуми и да упъти тия, които управляват.
към текста >>
Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно
развитие
; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство, и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята.
Аз не искам да създавам карма на народа. И като не се изявявам, искам да оставя народа да се развива по естествен начин. Искате материализация, но засега няма условия. През годината вие се гответе и усилвайте духовно и аз ще ви съдействам да стане това. Обаче при сегашните условия и при сегашната обстановка материализация е невъзможна.
Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно
развитие
; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство, и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята.
После ще свършим с Хвалата и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал100. След горната беседа по покана и начело с г-н Дънов отидохме в другата стая за молитва. След молитвата Господ чрез г-н Дънов ни каза: Аз Съм чул гласа на вашата молитва. Ще Ме познаете според делата Ми.
към текста >>
Те означават личното и общото
развитие
на човечеството.
Епитропов, Сп. Димитров и ние с Гина. По покана на г-н Дънов В. Граблашев прочете 14-а глава от Йоанна, върху която даде някои пояснения, след което г-н Дънов поде: Какви са жилищата, поменати в тая глава?
Те означават личното и общото
развитие
на човечеството.
Всичкото знание, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава. Многото знание у вас разваля. Както майката, като напращят гърдите и, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаете от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна.
към текста >>
64 Нашето
развитие
– в протокола на Д.
В протокола на П. Гумнеров: И привлякох ви с нишките на Любовта. 62 Каза се проповедта на Казакова – това изречение липсва в протокола на Д. Голов. 63 Ние ще победим нещата с Духа – в протокола на П. Гумнеров: ние ще придобием нещата с Духа.
64 Нашето
развитие
– в протокола на Д.
Голов: развитие. 65 По-добре едно дете на Земята, отколкото десет човека на Небето, и то луди – в протокола на П. Гумнеров: По-добре да си едно дете на Земята, отколкото десет клосни и луди. 66 Апокрифни евангелия – в протокола на Д. Голов: графични евангелия.
към текста >>
Голов:
развитие
.
Гумнеров: И привлякох ви с нишките на Любовта. 62 Каза се проповедта на Казакова – това изречение липсва в протокола на Д. Голов. 63 Ние ще победим нещата с Духа – в протокола на П. Гумнеров: ние ще придобием нещата с Духа. 64 Нашето развитие – в протокола на Д.
Голов:
развитие
.
65 По-добре едно дете на Земята, отколкото десет човека на Небето, и то луди – в протокола на П. Гумнеров: По-добре да си едно дете на Земята, отколкото десет клосни и луди. 66 Апокрифни евангелия – в протокола на Д. Голов: графични евангелия. 67 Не са ваши – в протокола на П.
към текста >>
92 Този е един цикъл на
развитие
, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д.
Голов: място да се развива. 91 Между 12 и 5 ч. после полунощ – в протокола на П. Гумнеров: между 9–12 ч. и от 1 до 4 ч.
92 Този е един цикъл на
развитие
, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д.
Голов: Този е един цикъл. 93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност. В еврейскатаКабала–първоизточникнацялотомироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало. 95 Англосаксонската раса – в протокола на Д.
към текста >>
65.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Останалите две ленти, с портокаления и зеления цвят, представляват човешката душа: портокаленият цвят представлява физическото тяло, а зеленият - сегашното
развитие
на човека.
Но понеже тази вътрешна олтарна уредба и обстановка не може да бъде достояние на протоколно описание, то затова тези разяснения на г-н Дънов се премълчават. Позволено е да се протоколира само казаното върху находящите се в олтара пет ленти, върху които г-н Дънов обясни: Тези пет ленти представляват пет цвята. Ще ги видите: розова, жълта, синя, портокалена и зелена лента. От тях розовата означава Божествената Любов, жълтата - Божествената воля, синият цвят означава Божествения Дух.
Останалите две ленти, с портокаления и зеления цвят, представляват човешката душа: портокаленият цвят представлява физическото тяло, а зеленият - сегашното
развитие
на човека.
И след всичко добави: Сега е благото, което Господ ни дава, и трябва да го използвате, защото то се дава веднъж в годината. Изпяхме всички песните „Ангел вопияше" и „Свят, свят, свят Господ Саваот"120, като свършихме с молитвата „Отче наш" в 12 ч. на обед. В 3 ч.
към текста >>
Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото
развитие
.
А вдругиден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска - цифрите 1 и 7, значи - синовете Божии. В 8,30 ч. сутринта всички свършиха десетминутната молитва и от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си. Г-н Дънов показа емблемата на Веригата - Пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза:
Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото
развитие
.
Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли: Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват правата линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога. И това в науката го казват еволюция. Всяка душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал.
към текста >>
Числото 4 означава човека в неговото животинско
развитие
.
Числото 3, това е изкуплението - Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. То е третото лице на Божеството. И след като Господ се е смирил, [това] представлява човека в животинското му естество. Като например имаш вол, впрягаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен. После всички животни, ако не слушат, се подлагат на наказание от човека.
Числото 4 означава човека в неговото животинско
развитие
.
Човекът е числото 5. За да не бъде бит, човек трябва да има Любов. Да любим, значи, че трябва да се стремим най-напред към Бога, а да Го любим, значи да каже Той нашите отношения спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме. Ние с Радост и Веселие трябва да пренесем това, което ни изпраща Господ. Трябва да имаме добро стремление за човеците и да работим за тях.
към текста >>
[Числото] 19 - то представлява човека в неговото обществено
развитие
.
[Числото] 17 - то е милосърдие, защото в 8, което се образува от 1 плюс 7, има падане и слабост. [Числото] 18 означава вече Правдата, защото в него виждаме 1 плюс 8 е равно на 9, което е най-строгото число. И когато Господ иска да направи някой човек, Той го прекарва на три места по три, равно на девет пъти. И там се минава през такива вибрации, които пречистват всичките мъчнотии на човешката душа. Затова са и турили, че има девет Ангелски чинове.
[Числото] 19 - то представлява човека в неговото обществено
развитие
.
[Числото] 20 - то представлява Любовта. [Числото] 21 - три пъти по 7 са 21. Това е числото на славата - значи човек, когато свърши своята еволюция, него го очаква слава. [Числото] 22 е пак преповторение - то представлява пак животните. Числото 23 е от 2 и 3, което е равно на 5 - значи човек трябва да има винаги Любов.
към текста >>
[Числото] 28 - това пък число е числото 10, то е преповторение на човешкото политическо
развитие
.
[Числото] 25 - това число е числото 7. То е животът - истинският Живот, Божественият живот. [Числото] 26 - 2 плюс 6 е равно на 8; това е светът, в който ние живеем. [Числото] 27 - то е числото 9, значи, то е търпението. Девет е най-строгото число.
[Числото] 28 - това пък число е числото 10, то е преповторение на човешкото политическо
развитие
.
Числото 29 е равно на 11 - то е изпълнението; значи всичкият този процес на нашето развитие трябва да се изпълни и следователно през тази година то трябва да бъде мотото в живота ни. Тази книжка, върху която написахте 28 плюс 1 е равно на 29 думи, ще я поставим пред Господа да се освети, а след това ще си я препишете всякой един от вас, ще се постави под думите знакът на Веригата и след това ще си ги вземете да си ги носите у вас през годината. Това ще е Словото, което ви се дава тази година. По направено предложение помолиха се господата Т. Бъчваров и Н.
към текста >>
Числото 29 е равно на 11 - то е изпълнението; значи всичкият този процес на нашето
развитие
трябва да се изпълни и следователно през тази година то трябва да бъде мотото в живота ни.
То е животът - истинският Живот, Божественият живот. [Числото] 26 - 2 плюс 6 е равно на 8; това е светът, в който ние живеем. [Числото] 27 - то е числото 9, значи, то е търпението. Девет е най-строгото число. [Числото] 28 - това пък число е числото 10, то е преповторение на човешкото политическо развитие.
Числото 29 е равно на 11 - то е изпълнението; значи всичкият този процес на нашето
развитие
трябва да се изпълни и следователно през тази година то трябва да бъде мотото в живота ни.
Тази книжка, върху която написахте 28 плюс 1 е равно на 29 думи, ще я поставим пред Господа да се освети, а след това ще си я препишете всякой един от вас, ще се постави под думите знакът на Веригата и след това ще си ги вземете да си ги носите у вас през годината. Това ще е Словото, което ви се дава тази година. По направено предложение помолиха се господата Т. Бъчваров и Н. Ватев да препишат книжката с двадесет и деветте думи в двадесет и девет екземпляра - за всекиго по един.
към текста >>
Второто възкресение е завършването на човешката еволюция, когато Земята ще запустее, та няма да има условие за
развитие
.
Възкресение, то значи човек да се сее наново - значи 1400 души българи има да се сеят наново. Те са тези, в които Духът се е вселил и очакват своето пълно раждане. Тези 1400 души са, които от червей ще преминат в пеперуда, а другите ще останат още дълго време като буби да ги храните още. Първо възкресение и Второ възкресение. В Първото възкресение са тия, които ще знаят да дохождат, да оставят своето тяло и доброволно да се връщат.
Второто възкресение е завършването на човешката еволюция, когато Земята ще запустее, та няма да има условие за
развитие
.
Начина, по който ще се яви Христос за предстоящото съживяване, Духът не иска да каже. После, дали вие ще бъдете с тия си тела, или не, когато се яви Христос, и на това Духът не иска да отговори. Духът иска да вземе някои мерки заради вас - да може да се пазите, за да се не загнезди дяволът някъде във или измежду вас. Защото, другояче, успее ли да се загнезди и не опазите ли се, да знаете, че трима души ще вземат от вас - ще заминат от този свят. Пазете се да не давате никакво колебание в душата си, нито ярост или омраза.
към текста >>
Трябва да обмисляте дали можете да бъдете полезни, защото ако се включвате в политическа партия само за облага, тогава да знаете, че се поставяте на плъзгава почва за вашето
развитие
.
От това се разбира, че няма да има война. Но после е и казано, че България, ако се отстрани от пътя, в който е поставена, ще претърпи наказание. За една война между България и Турция ще зависи от другите Велики сили, които само ако се сритат, може да последва война между България и Турция. Сега - какви трябва да бъдат вашите отношения в България? Винаги трябва да обмисляте постъпките си, ако се мешате в политически работи.
Трябва да обмисляте дали можете да бъдете полезни, защото ако се включвате в политическа партия само за облага, тогава да знаете, че се поставяте на плъзгава почва за вашето
развитие
.
Ето защо, желателно е, когато някой от вас иска да вземе стъпка в политическо отношение, да се отнесе до приятелите на Веригата - тримата ръководещи Духове. Тогава ще имате по-малко мъчнотии, работите ще се уреждат и ще имаме по-обширна деятелност. И като се подобри положението на България, знайте, че едновременно се подобрява и вашето положение. Войната не бива да става сега, защото ако една война стане сега, то тогава ще бъде спънка за България. Има наистина случаи, когато войната е наложителна, но то е, когато народът се е сплул.
към текста >>
Предметите за размишление и [тези], върху които трябва да се молите през заповяданите дванадесет петъка, са следните: първите шест петъка ще употребите изключително за усилване на Веригата и за всичките тия, които са свързани с нея - за тяхното укрепване; седмият петък ще бъде за духовното възраждане на България; осмият петък ще бъде за плодородието на България; деветият петък - за умственото и духовното единично
развитие
на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет; десетият - за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение; единадесетия ще посветите да ви научи Господ как да мълчите; дванадесетия петък - за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях.
в петък. В петъка ще следват опасванията от онези, на които са дадени, но ще ги опасват, след като мине петъкът - в събота между 3 и 5 ч. заранта, когато ще се молят и направят четивата. Колкото за упражненията, кога именно да ги правите, ви се каза и обясни, след като днес ви се дадоха. Същото се подчертава сега, само се добавя и туй, че като следвате редовно тия упражнения, да знаете, че в петък с тях ще пъдите дявола из тялото, а в събота, като ставате да се молите заран между 3 и 5 ч., ще пъдите с това дявола из душата.
Предметите за размишление и [тези], върху които трябва да се молите през заповяданите дванадесет петъка, са следните: първите шест петъка ще употребите изключително за усилване на Веригата и за всичките тия, които са свързани с нея - за тяхното укрепване; седмият петък ще бъде за духовното възраждане на България; осмият петък ще бъде за плодородието на България; деветият петък - за умственото и духовното единично
развитие
на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет; десетият - за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение; единадесетия ще посветите да ви научи Господ как да мълчите; дванадесетия петък - за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях.
Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти - жълтата, синята, портокалената и розовата - и след като се молихме с „Добрата молитва", подържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител." В 9 ч. вечерта, с изключение на г-н Граблашев и г-н И. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъстваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрая г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание.
към текста >>
66.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
В процеса на нашето
развитие
ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл.
Обаче напротив - чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, житното зърно принася плод. Така трябва да се стараем да [ се] изработваме, щото да живеем в два свята, защото както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. От изпитите и страданията ние не бива да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на Земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всякой друг път е фатален. Ако плодовете на една ябълка например искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме.
В процеса на нашето
развитие
ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл.
Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, не може да се закачи на Духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа иска с едно свое желание да влезе в Небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите Ми да пребъдат във вас." Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания. А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може да ви подтикне и към Добро. И когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата.
към текста >>
И според степента на вашето
развитие
вие ще срещнете и проявлението на Духа Господен.
И като е щастлив народът, щастливи сме и ние. Ние сме на Земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им и чадата им, и добитъците им, и житото им, и всичко. И народът, като се благослови, благославяме се и ние. А пък че някои онеправдават този народ, за това Господ ще се погрижи. Господ сега ще бъде между вас - опитайте Го и ще видите, че е благ.
И според степента на вашето
развитие
вие ще срещнете и проявлението на Духа Господен.
Вие търсите къде е Христос. Но аз Го виждам във всички вас, защото никой друг не ви е довел тук, освен Господ. Ами че кой ви е свързал с мен? Министри в света не мога да ви направя. А защо тогава сте тук?
към текста >>
Виждате, че числото 49 е съставено от числата 4 и 9, които, събрани заедно, дават числото 13, което показва цялото
развитие
на човечеството.
haliness people,183 хора кротки и смирени, разпръснати из американските църкви, за които може да се каже, че те са тяхното украшение в духовно отношение. Седмата стъпка, това е вече Възкресението. Като премине човек тия седем стъпки, той вече е готов за Небето. Тези седем стъпки се делят на четиридесет и девет други стъпки, т.е. всяка една се разделя на седем стъпки (7 по 7 = 49 стъпки), по които трябва да се изкачите, за да възлезете при Бога.
Виждате, че числото 49 е съставено от числата 4 и 9, които, събрани заедно, дават числото 13, което показва цялото
развитие
на човечеството.
Но за тия четиридесет и девет стъпки трябват милиарди години, за да се пропътуват. В четири от горните седем стъпки на Християнството човек еволюира, страда, а в другите три се възражда, т.е. в четирите човек страда, а в трите си почива. Има и други стъпки, за четирите полета например: те са двадесет и осем стъпки - за всяко поле по седем. Те също излизат от Бога, но се изискват милиарди години, докато се стигне до Него.
към текста >>
Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в
развитието
на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените.
Ако някой почне да говори лошо за теб, приближи се и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, взели ти парите - обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното, коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене.
Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в
развитието
на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените.
Днес аз направих един опит: повиках да присъстват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток - значи и духовенството при своето повдигане ще отива към Правдата. Заседанието се закри към 11 ч. през нощта. Днес времето беше ясно и тихо.
към текста >>
Сега ще ви говоря върху думите: „Истината ще ви направи свободни.184 "Целта на човешкия живот не е само
развитието
на душата, но и придобиването на Свободата, която е изгубила; следователно Свободата е цел.
След това настана дъжд, придружен с гръмотевици. 13 август, събота В 9 ч. сутринта всички се настанихме по местата си. След като се молихме и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот", г-н Дънов започна:
Сега ще ви говоря върху думите: „Истината ще ви направи свободни.184 "Целта на човешкия живот не е само
развитието
на душата, но и придобиването на Свободата, която е изгубила; следователно Свободата е цел.
Ако има нещо, от което сега пъшкате, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за Свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването и чрез острото на ножа. При все това обаче всички още не са я придобили, а Христос велегласно казва: „Истината ще ви направи свободни." Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала, и изгубила нишката. И вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание.
към текста >>
67.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
В зелената краска е органът на
развитието
, на растежа.
Някой казва, че не може да обича и люби - това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека. Следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна. Много пъти ни трябва да употребяваме зелената краска; например трябват ли ви пари, положете 247 зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от зелената 248 краска.
В зелената краска е органът на
развитието
, на растежа.
Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките и степени. И така, всичките спорове са в недостатъчността на краските. Та който мрази, има недоимък на червената краска. Нека ние използваме Светлината, защото всичко зависи от Светлината, която е необходима за Живота. И през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник.
към текста >>
Следователно необходимо е за нашето
развитие
да дохождаме на физическото поле, за да работим.
А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме. И в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в Небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в Небето.
Следователно необходимо е за нашето
развитие
да дохождаме на физическото поле, за да работим.
Чисто духовният Живот е атмосфера на Духовния свят. И когато един човек се намира в Дървото на Живота, трябва да знае в коя част е - в клоните или в корените. Защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба. Така хората, които се намират в корените на Живота, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат. Ето защо всякой човек трябва да работи за Бога тук на Земята и тогава ще бъдем в хармония с тези, които са в Небето.
към текста >>
И сегашното състояние на нашите тела - стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше
развитие
като червея спрямо човека.
Добро и зло. И тогава значи злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва Мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се повдига и повдига, докато доде до една сфера, на която рамките са безгранични. И така, Доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие.
И сегашното състояние на нашите тела - стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше
развитие
като червея спрямо човека.
Ние сме още едно малко главоче - жабче, което едва ли може да се смята, че напълно е възприело образа на жабата. И ние едва ли още сме придобили образа на Бога, затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената Правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува една спирала, в която линията на стремежа на човека често пъти се пречупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък пречупена линия се повдига, само че при повдигането ти правиш усилия и се уморяваш.
към текста >>
Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално
развитие
и за Веригата.
Пътят, по който сега вървим, е път твърде естествен, та затова не бива да се оплакваме от никаква работа. Човешкият живот е ограничен - човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре. Затова колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете. Защото в Живота има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, именно тогава е, когато трябва да се повдигнем. Нашата работа през тази година е да се използват благоприятните условия, които ще се дадат за работа.
Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално
развитие
и за Веригата.
И навсичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и подтик. Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението - не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова. Колебание може да има (то често пъти е в реда на нещата), но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е червей. Не бива да влизат във вашия ум мисли например като: „Дали следвам Господа? ", и прочее, защото аз знам, че вие всички ще излезете от това блато, в което се намирате.
към текста >>
Но всичко това аз ви казвам така, мимоходом - тия работи не са важни за вашето
развитие
.
Най-напред дойде Христос да помогне на тия Ангели, които се оплетоха тук. Те са тия, които са се отказали да помогнат на човечеството; и тези са именно Ангелите, които за тая им вина са изгонени. А тези, които се съгласиха да помогнат на човечеството, те пък се оплетоха в човешката раса. И така, излиза, че Христос дойде тук да помага на тези паднали Ангели, които дойдоха тук да помагат на човечеството, а се оплетоха. Но Той не дойде да помага на тия Ангели, които се отказаха да помагат на човечеството, защото тези последните се изхвърлиха съвършено и те са именно дяволите.
Но всичко това аз ви казвам така, мимоходом - тия работи не са важни за вашето
развитие
.
В България атмосферата е много тежка. Българският народ се е свързал с материални работи и за да го повдигнем, трябва да го развържем от материята. Виждате сами, че българинът иска да има и кокошки, и свине, и кози, и овце, и говеда, а разказват, че за един германец е достатъчно само един кон. После, един германец ще видиш доволен от петдесет декара земя, докато българинът е незадоволен от много повече. И тази е причината, гдето в България няма мистицизъм, липсват ясновидци и слухари.
към текста >>
А като свършим нашето
развитие
на Земята, тогава ще се радваме с Христа.
На Земята ние сме малки деца, правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас. Докато ако Ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били низринати съвършено от Небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме. Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази Любов, която облагородява и възвисява. Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни.
А като свършим нашето
развитие
на Земята, тогава ще се радваме с Христа.
После, не изпускайте предвид, че знанието не ползва, а Чистотата е, която ползва. Едно важно условие е Чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползваме. И тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия Живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум, това е един инструмент, който можем всякъде да го турим,докато,ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори.
към текста >>
Така просто като разбираме нещата, ще вървим по един естествен път и
развитие
.
А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е Вселената - и единична, и колективна. Цялата Вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява - управител.
Така просто като разбираме нещата, ще вървим по един естествен път и
развитие
.
Но сега на всички ни трябва смирение, защото смирението е, което повдига. Някои приятели искат да присъстват на нашите събрания. Добре, но това тяхно желание е плод на любопитство. А тук има доста емблеми, на които често пъти е мъчно да се разбере вътрешното съдържание, защото се иска предварителна подготовка, каквато липсва у повечето такива желаещи. Сега наистина пристъпваме към най-прости работи, но ще дойдат и големи, които трябва да се приготвим да приемем и понесем.
към текста >>
Христос казва: „Аз затова се родих, за да свидетелствам за Истината." Без Истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и
развитие
, на които тя е носителка.
След петдесет- шестдесет години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини - друго, и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелства върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение. Защо са дошли тук и не свидетелстват за Истината?
Христос казва: „Аз затова се родих, за да свидетелствам за Истината." Без Истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и
развитие
, на които тя е носителка.
Тя самата е една сила, но разумна сила. Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили Истината. И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи Истината. Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината. Но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури - последното обяснява първото.
към текста >>
В това
развитие
има закони, между които е и законът за растенето и падането.
Но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури - последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй именно Христос е дошъл да им помогне. Тук е тъкмо полезно да знаете, че от двадесет и пет хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на две хиляди и сто години се явява по един Учител, за да помага на човечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега. Но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта.
В това
развитие
има закони, между които е и законът за растенето и падането.
Например скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават. Значи близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние. И душата си има своя цикъл, кръг, в който се движи. Христос казва, че се е родил, за да свидетелства за Истината. Развитието на един народ зависи от неговото разположение - дали той ще свидетелства за Истината.
към текста >>
Развитието
на един народ зависи от неговото разположение - дали той ще свидетелства за Истината.
В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането. Например скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават. Значи близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние. И душата си има своя цикъл, кръг, в който се движи. Христос казва, че се е родил, за да свидетелства за Истината.
Развитието
на един народ зависи от неговото разположение - дали той ще свидетелства за Истината.
Аза да свидетелствамезаИстината, трябва да разбираме, че ние сме слуги на Господа, а не господари, и да си спомняме какви са нашите задължения. Вие трябва да знаете много нещо - не само да го чувствате288, а да го разбирате и усвоите. Словото Божие ние можем да го глътнем, но ще ви ползва ли? Не, то ще ви ползва само когато го сдъвчете. Много хора се спъват в това - те започват много добре и постоянно, може да се каже, сеят, а не чакат да изникне.
към текста >>
68.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
И според степента на това вътрешно
развитие
ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос.
То е в една празнина между двете вежди - то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек сам по себе си представлява един кръст - вежди, нос и чело. Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно.
И според степента на това вътрешно
развитие
ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос.
И оная книга, за която е казано в Откровението - затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други - повече страници, но във всеки случай не повече от двадесет и една. Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21-годишен - двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов.
към текста >>
Сега, колкото една планета е по-далеч от Земята, толкова нейното
развитие
е по-дълго.
Тогава се поражда болест - ето как се пръкват болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че и вие ще бъдете звезди, планети - и за вас ще пишат в бъдеще астрономите, както пишат за днешните.
Сега, колкото една планета е по-далеч от Земята, толкова нейното
развитие
е по-дълго.
По-далечната планета е по-близо до Бога и тя има по-голяма слава. Христос сега слиза от Божествения свят към нас. Събитията, които има да преживеем, са много интересни. Не си правете илюзии отсега нататък да бъдете щастливи на Земята, т.е. да бъдете материално щастливи, защото всички ще бъдете горчиво излъгани.
към текста >>
те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето
развитие
.
На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответстващ на истината отговор. Защото ако вземете, да кажем, сливата в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ - когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам, аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е.
те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето
развитие
.
Следователно ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е. когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки - неговото начало, зародиша му и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната му междина. Във връзка с познанието аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битие, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие 1:1), че „В началото създаде Бог небето и земята", т.е. Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като е направил Небето и Земята.
към текста >>
когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки - неговото начало, зародиша му и неговото пълно
развитие
, както и да изследваме вътрешната му междина.
Значи в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ - когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам, аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. Следователно ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е.
когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки - неговото начало, зародиша му и неговото пълно
развитие
, както и да изследваме вътрешната му междина.
Във връзка с познанието аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битие, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие 1:1), че „В началото създаде Бог небето и земята", т.е. Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като е направил Небето и Земята. И то подразбира не тази Земя, която видите, защото тя, в сравнение със Земята, за която аз ще ви говоря, е един малък остров. В цялата Вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце.
към текста >>
Защото ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози, то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи
развитието
на човешките души.
Ден, споменат в стих 5-и, е символ на Виделината, която е една сила положителна, а нощ е символ на тъмнината - сила, отрицателна на Виделината. И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-висшите духове, които са взели участие в творческия принцип на Вселената. По-нататък се говори за твърдта небесна (чете Битие 1:6-8). Твърд - защо Господ направи тази твърд? Да не би тези Напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат от земните неща.
Защото ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози, то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи
развитието
на човешките души.
Да, тази преграда показва мястото, отгдето са започнали хората да слизат надолу, също както екваторът пък е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават - образуват се два противоположни полюса. Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който Ангелите са минали. Но понеже има диаметрално различие, то Ангелите идват, когато слизат надолу, а ние идваме, когато отиваме отдолу нагоре. Ние сме започнали да учим от горе на долу и затова Ангелите са, които имат правилно схващане на нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството (чете Битие 1:9-13). „И стана вечер, и стана утро, ден трети." А то значи: първият ден - за първото тяло, вторият - за второто, а третият - за третото тяло (чете Битие 1:14-18).
към текста >>
Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази - необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето
развитие
- как сте се движили.
Тук имаме вече обличането на човека в неговото пето тяло. Тия животни са петото тяло 319 на Живота, след което иде шестото поле, гдето „рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему". Да владее, но да владее над риби, птици, скотове и гадове, а не се казва, че ще владее и над растенията (чете Битие 1:25-31). В ума ми стои мисъл, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате как може да стане всичко това по този начин. - „Докажете" - ще кажете вие.
Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази - необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето
развитие
- как сте се движили.
И като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате вече друго понятие. Да, за да имате съвършено вярно понятие за сливата, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното уголемяване и когато узрее - тогава ще знаете и вида и, големината и, вкуса и. Така е и с Живота: магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на Живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден ние все ще направим една такава разходка, за да опитате; но изискват се условия - тежки сте още да летите в пространството, трябва да поолекнете. Т. Стоименов: Моля, изпратете мен в пространството за тая разходка, аз съм готов.
към текста >>
По същия закон нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното
развитие
, т.е.
Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата ихтис (риба) са първоначалните букви на израза Исус Христос, Син Божий, Победител (Спасител)339. Водата - това е светът. В Астралния свят, в Духовния свят водата е емблема на Живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот в живота на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата.
По същия закон нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното
развитие
, т.е.
трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек, като пие вино, опива се и пада в грях, докато ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила. В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата серафим значи огън.
към текста >>
С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам да се приготвите, та да можете да бъдете в центъра на вашето
развитие
.
Христос иде между него, обръща се към вас и ви пита: „Вие какво ще правите с тия елини - ще ги изпъдите ли, или ще ги приемете? " Всички отговарят: Ще ги приемем. Но те идат 342 за вашите сърца и умове и ако ги дадете, те ще ви свържат с Христа, явяването на който ще стане мигновено - в един момент, равен на момента, в който става запалването на бенгалския огън. И ако Христос още замедлява да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови.
С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам да се приготвите, та да можете да бъдете в центъра на вашето
развитие
.
Защото, като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще полудеят и също както стари мехове, ще се изпопукат. Да, нашите тела при дохождането на Христа ще се трансформират също както става с пеперудата. А това ще стане, когато настъпи времето на елините, когато вместо Христос да се разпъне на кръста, ще бъде въздигнат. Защото съвременната наука фалира, а тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, който може да тури в порядък енергията, която се иждивява за пушки, ножове и копия. Това е прославлението, което иде от Христа.
към текста >>
Има времена, които са най-благоприятни за
развитието
на човечеството, а пък има и време кармично, когато няма никакви условия - тогава е зима, когато искате, но не можете да работите.
Благодарение на тази жертва ние се подмладяваме, защото нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта Ми и не ядете тялото Ми, няма да влезете в Небето."358 Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, гдето единият се разсърди на онзи, който дойде, че баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се повърна към предмета. Онези от вас, които могат да разбират Божествените закони, могат много лесно да изменят своята обстановка чрез знанието, което те притежават. Преди хиляди години хората не са имали тия съобщения, които ние сега имаме, та може да предадете една телеграма оттук и за шест часа да отиде дори в Америка; също и писмо ако предадете, за пет-седем дни е тоже в Америка. Значи човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон.
Има времена, които са най-благоприятни за
развитието
на човечеството, а пък има и време кармично, когато няма никакви условия - тогава е зима, когато искате, но не можете да работите.
Когато настане тази епоха, епохата на благоприят- ността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по- горе, за да се ползват. Когато в Духовния свят настане зима, ние дохождаме на Земята. А светиите отиват през други три полета и когато настане зима в Астралния свят, повдигат се по-горе в Менталния свят, а които са напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че като влязат в Рая, не искат вече да излязат навънка - това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете у едного богат земледелец, нима няма да ви прати в неговата нива да орете и да жънете?
към текста >>
Те ще бъдат за духовното и материално
развитие
на българския народ.
Тихчев, д-р Х. Дуков, С. Шиваров, П. Епитропов. На тия 14 души се дадоха от г-н Дънов по девет житни зърна, след което им се каза: Тези зърна ще ги пазите.
Те ще бъдат за духовното и материално
развитие
на българския народ.
Ако не грешите, в тия зърна е складирана известна сила и енергия, която може да влезе във вас. Ще ги пазите добре - гледайте да не пропаднат някъде, да ги изядат мишки или друго. Тук г-н Дънов веднага мина да разяснява Пентаграма и между другото каза: Забележете Пентаграма. Има ключове и змийски сплит - там са лошите духове, адът.
към текста >>
Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от
развитието
на човечеството.
Понеже той, както е сега, показва, че настоящото положение на Църквата трябва да се измени в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят. И ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita 367.
Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от
развитието
на човечеството.
И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начинът е ваша работа да го намерите. Опитът всекиму ще покаже начина. И този опит, понеже ще е важен и съществен, всякой може, ако иска, да ми го съобщава. Работете повече със себе си, нежели със света.
към текста >>
Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филип и прочее, за да стане правилно
развитието
на българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият свят пази равновесие.
Всичко ще си отива по естествения си ред и път. И вие наблюдавайте и ще видите как Небето ще развие своя план. От съвременните народи англичаните на кои уподобявате? Местността на Балканския полуостров заема същото положение, както е Палестина, само че планините в полуострова отиват към изток, докато в Палестина отиват другояче. И както евреите бяха упорит и своенравен народ, така са и българите - има чудно сродство на духовете.
Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филип и прочее, за да стане правилно
развитието
на българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият свят пази равновесие.
Самата картина на Пентаграма говори (и който има разбирането, нека схваща): Христос иде, за да се прояви по-осезателно. Важните години са 1911, 1912, 1913, 1914 и 1915. Към края на 1915 г. ще станат най-тежките боеве, но възможно е този период да се съкрати до известно време. Но крайният предел е тогаз.
към текста >>
69.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Затова именно процесът на
развитието
е медлен.
Писанието казва: „Не огорчавай Божествения Дух." Ние може да Го огорчаваме с много дребни работи. И тогава ще дойдат при нас духове на този същия уровен, на който бяхме ние: Господ ще прати духове, груби приблизително като нас, и други - по-напреднали. И последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тия качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една- две хиляди ще бъдат малко. Тия думи трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори.
Затова именно процесът на
развитието
е медлен.
И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да работи в нас. В Любовта трябва да има утеха. Не си нежен - утеши се; ще дойде Божественият Дух, ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи или изработи в нас; нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато Духът дойде, ще внесе тази нежност.
към текста >>
Във всяко бързане напакостяваме на своето
развитие
, смущаваме ума и сърцето си.
Има много духовни хора, които са паразити - те все очакват. Едно дете може да чака в майка си три-девет месеца, но не двадесет и четири години. Малкото, то е паразит; първата или втора година трябва да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото - трудолюбие се изисква от нас. И когато работим по този път, трябва да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той ни отговори, да не бързаме.
Във всяко бързане напакостяваме на своето
развитие
, смущаваме ума и сърцето си.
И в тия войни, в които сега живеете, вие всички, които присъствате тук, сте изложени на много опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности, и призовават Божието име. Успокойте най-първо себе си, докато Духът заработи, и обърнете ума си нагоре. Аз съм виждал хора при големи опасности да си кършат ръцете и да си скубят космите - това няма да им помогне да ги послуша Господ. Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не Си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям съдбата си" 376, Господ ще послуша и ще помогне.
към текста >>
Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за
развитието
, за усилването, уякчаването, укрепването на ума, сърцето и душата.
Какво значи човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение - да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си. Тази година ще работим индивидуално за своята душа.
Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за
развитието
, за усилването, уякчаването, укрепването на ума, сърцето и душата.
Ще работите изключително за себе си, в най-благородния смисъл. И затуй събратята ще се разделят на две категории: жените ще се събират отделно, мъжете - също отделно. Сега е общо събрание, после може да ви разделя на още две; ще наредим така, че мъжете да се събират сутрин, а жените - вечер. И ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото учение. Доста философия!
към текста >>
И Господ иска да влезе в Земята, там, където са заровени тия богатства - там са скритите красиви форми на
развитието
, на прогреса.
Едни от вас сте баби, да ме извините; не ви осъждам, но ви казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? - „Всинца - казвате - добри сме"; тук всичко решавате, но в реалност, когато дойде работата, не сте умни. За да бъдем смели, решителни, трябва Истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото. Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преравя дън-земя и не може да се качи горе на Небето, а не може да слезе и долу.
И Господ иска да влезе в Земята, там, където са заровени тия богатства - там са скритите красиви форми на
развитието
, на прогреса.
Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми,най-скъпоценните камъни. Наистина, горе ги дава на хората, но ги изработва долу, в Земята. Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски - учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия. Тя ще се излее като извор и ще прояви известна форма. Желанието е растителност на Астралния свят.
към текста >>
70.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
64 Нашето
развитие
– в протокола на Д. Голов:
развитие
.
61 Привлякох ги с нишките на Любовта – неточен цитат на Осия 11:4: Привлякох ги с човечески въжя, с узи на любов. В протокола на П. Гумнеров: И привлякох ви с нишките на Любовта. 62 Каза се проповедта на Казакова – това изречение липсва в протокола на Д. Голов. 63 Ние ще победим нещата с Духа – в протокола на П.Гумнеров: ние ще придобием нещата с Духа.
64 Нашето
развитие
– в протокола на Д. Голов:
развитие
.
65 По-добре едно дете на Земята, отколкото десет човека на Небето, и то луди – в протокола на П. Гумнеров: По-добре да си едно дете на Земята, отколкото десет клосни и луди. 66 Апокрифни евангелия – в протокола на Д. Голов:графични евангелия. 67 Не са ваши – в протокола на П.
към текста >>
92 Този е един цикъл на
развитие
, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д.
90 Място на Живота да се развива – в протокола на Д. Голов: място да се развива. 91 Между 12 и 5 ч. после полунощ – в протокола на П.Гумнеров: между 9–12 ч. и от 1 до 4 ч.
92 Този е един цикъл на
развитие
, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д.
Голов: Този е един цикъл. 93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност. В еврейскатаКабала–първоизточникнацялотомироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало. 95 Англосаксонската раса – в протокола на Д.
към текста >>
Главоч (ост.) – попова лъжичка, ларвен стадий в
развитието
на жабата.
Владам (ост.) – владея. Вроде (рус.) – от рода на. Все (ост.) – всичко. Все-таки (рус.) – все пак. Възрение (рус.) – поглед, мироглед.
Главоч (ост.) – попова лъжичка, ларвен стадий в
развитието
на жабата.
Депеширам (фр.) – телеграфирам. Джанъм (тур.) – душо; като обръщение към близка душа. Джубе (тур.) – къса горна дреха, кафтан. Джуздан (тур.) – кожено портмоне. Динарий – или пеняз – римска сребърна монета.
към текста >>
71.
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА
И очевидно неговото обяснение лежи в дълбочината на проникновено и обективно прозрение относно закономерностите на глобалното
развитие
на планетарната разумна общност и нейната поанта - човешкото мислене.
Дънов през 1900 г. под името Духовно общество „Всемирно Бяло Братство". Доколкото „секта" е понятие от каноническия и догматически категориален апарат на Църквата, то в случая меродавна би следвала да бъде оценката на класическото християнско богословие. Изхождайки от официално приетата в БПЦ дефиниция за „секта", стигаме до единствено правилния извод: Бялото Братство не е и не може да бъде секта поради простата причина, че никога не е представлявало формална част от Църквата и следователно никога не се е отделяло от нея1. А доколко терминът „секта" за кратък период от време бе изпълнен изцяло с негативно съдържание заради не дотам безкористните изяви на наши и чуждоземни спекуланти със Словото и защо стана така точно в преходната ни епоха - това вече е съвсем отделен въпрос.
И очевидно неговото обяснение лежи в дълбочината на проникновено и обективно прозрение относно закономерностите на глобалното
развитие
на планетарната разумна общност и нейната поанта - човешкото мислене.
А мъдрият ще отчете и проявата на принципи и закономерности, оставащи все още забулени за окото на емпиричното и рационално познание. Не бива да избегнем и друг значим въпрос: необходима ли е толерантност и веротърпимост между православните християни и следовниците на Учителя Петър Дънов в България? И ако „да" - мнение, към което безрезервно се придържаме, - защо и на каква основа? Базата за взаимно разбирателство притежава изключително солиден теоретичен фундамент: Бог е Един за всички люде, ние вярваме искрено в Него и изповядваме Иисус Христос като Негов Единороден Син, Изкупител и Спасител на рода човешки. Благовестието на Учителя от Назарет е Божествена перла на небесната премъдрост, откриващо Пътя към духовното Царство, където властват Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
72.
Писма до Мария Казакова - 1903
Останките от черепите свидетелствуват за степента на умственото и духовно
развитие
.
Надявам се писмото ми да Ви намери бодра и весела духом. Мен Ме радва обстоятелството, че сте имали добър прием и приятно пътуване. Бележките Ви четох със задоволство. Абоба* представлява в много неща интересно място за този, който разбира - може да се извади много поучителен материал за миналото на България. Срутените палати показват устойчивостта на человеческите дела.
Останките от черепите свидетелствуват за степента на умственото и духовно
развитие
.
Аз съм разглеждал някои от тия черепи, върху тях е написана строгата съдба. Животът е бил разпуснат и затова славното му минало се е заличило. И право забелязвате, че всичко тука се мени - само Духът, Добрият Дух остава вечен и неизменяем. И колко добре е казано в Словото: „Делата им ще ходят след тях". „Зидете се на дом неръкотворен, на свещенство свято", казва Господ.
към текста >>
Вътрешното
развитие
се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства.
И надявам се, всичко да се благоустрои добре. Ние сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра: всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа.
Вътрешното
развитие
се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства.
Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опити да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ние къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят.
към текста >>
73.
Писма до Мария Казакова - 1904
Гледам да не би тия, които управляват тоя народ, да му осакатят
развитието
.
Говорил Ви е и отблизо, и отдалеч. Слушали сте Неговия глас и по-силно, и по-слабо. Господ е Неговото Име. Той Ви се е явявал много пъти, някой път сте Го познавали, някой път не, както учениците в пътя на Емаус. Уреждането, за което Ви бях говорил, се отнася до политическия вървеж на работите.
Гледам да не би тия, които управляват тоя народ, да му осакатят
развитието
.
Трябва да се обуздават злите. Поздрав на всички. Моите приятели ми съобщават, че Вие вървите добре. И Сърдечни поздрави. Ваш верен: П.К.Дънов
към текста >>
74.
ОЛТАРА
2. „Царството Божие“; пет цветни копринени ленти: розова - „Божията Любов“; жълта - „Божествената воля“, синя - „Божествения Дух“,портокалена - „физическия човек“ и зелена - „сегашното
развитие
на човека“.
Събранията се провеждали в южния салон на горния етаж на вилата, а северният служел като олтар и по-късно бил наречен „Светая Светих“. В олтара влизали за молитва и бдение само лично поканените от Учителя участници. Сестрите слагали на главите си бели копринени правоъгълни кърпи, а братята влизали гологлави. Уредбата на олтара е емблематична и отчасти е известна от протоколите: сребърен светилник със седем светила 1. „седемте Духове, които са изпратени да служат“,„представлява още живота“; три сребърни кандила - „представляват Духа“, „проявленията на Бога, означават това, което църквата нарича Пресветая Троица“; чаши, наредени във формата на буквата „X“ - „Христос“, „правдата“; стол отдясно
2. „Царството Божие“; пет цветни копринени ленти: розова - „Божията Любов“; жълта - „Божествената воля“, синя - „Божествения Дух“,портокалена - „физическия човек“ и зелена - „сегашното
развитие
на човека“.
Няколко години след първия събор Учителя поръчал на един художник, славянин, да нарисува голям цветен Пентаграм. Той го нарисувал през 1922 г. с маслени бои, с образа на Учителя на върха. Пентаграмът заемал цялата източна стена на олтара. В спомените си от 1925 г.
към текста >>
75.
ЗНАМЕТО НА ВЕРИГАТА
Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всички етапи на човешкото
развитие
.
Тези неща са вътрешни; те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Пръчката прилича на една флейта; и наистина, Животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете. Из протокол от среща на Веригата през 1910 г., Търново Г-н Дънов показа емблемата на Веригата ― пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза:
Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всички етапи на човешкото
развитие
.
Тук г-н Дънов по дълбок начин и на философски език обясни етапите и падразделенията в емблемата, но аз не разбрах и не схванах, освен следните откъслечни мисли: Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника; а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник ... и виждаме същество с две глави; а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога. И това в науката го казват еволюция. Всяка една душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал.
към текста >>
От правилното развиване на Школата ще дойде онзи вътрешен Божествен свят, където човек ще завърши своето
развитие
и ще дойде да помага на своите братя в точка С.
Но ако още в началото се колебаете, ще изгубите тази душа или ще се родят всички страдания. Непременно човек трябва да спазва своята вяра и надежда и да знае, че този път, в който е влязъл, е прав и да не допуща никакво съмнение в Божия Промисъл. Каквито вери и да има, да знае, че е на този Божествен кораб. Може да има бурни вълни, но този кораб не може да потъне. Това са правила на Великата окултна школа.
От правилното развиване на Школата ще дойде онзи вътрешен Божествен свят, където човек ще завърши своето
развитие
и ще дойде да помага на своите братя в точка С.
Понеже вие тръгвате по тази линия от единия център, от другия център друг ще дойде. Ако вървите правилно, този въпрос в една година от горе ще се разреши и всички мисли и желания, които ви безпокоят, ще се разведрят и нова светлина ще дойде в душите ви. Но разколебаете ли се, не само че няма да придобиете, но ще изгубите всичко. На всекиму се дава съдействие да извърви пътя. Всички онези светове насочват своя поглед и следват всеки, който върви в този път.
към текста >>
76.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Останалите две ленти, с портокаления и зеления цвят, представляват човешката душа — портокаленият цвят представлява физическото тяло, а зеленият — сегашното
развитие
на човека.
Но понеже тази вътрешна олтарна уредба и обстановка не може да бъде достояние на протоколно описание, то затова тези разяснения на г-н Дънов се премълчават. Позволено е да се протоколира само казаното върху находящите се в олтара пет ленти, върху които г-н Дънов обясни: — Тези пет ленти представляват пет кольора4, пет цвята. Ще видите розова, жълта, синя, портокалена и зелена лента. От тях розовата означава Божествената Любов; жълтата — Божествената воля; синият цвят означава Божествения Дух.
Останалите две ленти, с портокаления и зеления цвят, представляват човешката душа — портокаленият цвят представлява физическото тяло, а зеленият — сегашното
развитие
на човека.
И след всичко добави: — Сега е благото, което Господ ни дава и трябва да го използувате, защото то се дава веднъж в годината. Изпяхме всички песните: „Ангел вопияшей“ и „Свят, свят, свят, Господ Саваот“, като свършихме с молитвата „Отче наш“ в 12 часа на обед. В 3 часа подир пладне се започна бдението, за което се оповести тази заран и през което ще се молим за здраве и пр., което бдение продължи дори до 10 часа вечерта. Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 часа, бяха в града, но в 6 часа всички се събрахме и на групи-на групи си беседвахме в двора на лятната къща до към 10 часа вечерта, когато всички изредиха бдението си и когато, след като вечеряхме, се разотидохме по квартирите си.
към текста >>
77.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
— Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото
развитие
.
животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние. Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии. В осем и половина часа сутринта всички свършиха десетминутното си молеше, затова от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си. Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза:
— Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото
развитие
.
Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли: — Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога. И това в науката го казват „еволюция“. Всяка душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал.
към текста >>
78.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Числото четири означава човека в неговото животинско
развитие
.
Числото три — това е изкуплението. Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. То е третото лице на Божеството. И след като Господ се е смирил, представлява човека в животинското му естество; като например, имаш вол, впрегаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен. После, всички животни, ако не слушат, се подлагат на наказание от човека.
Числото четири означава човека в неговото животинско
развитие
.
Човекът е числото 5. За да не бъде бит, човек трябва да има любов. А да любим, значи, че трябва да се стремим най-напред към Бога, а да Го любим значи да каже Той нашите отношения спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме. Ние с радост и веселие трябва да пренесем това, което ни изпраща Господ. Трябва да имаме стремление добро за человеците и да работим за тях.
към текста >>
Деветнайсет — то представлява човека в неговото обществено
развитие
.
Числото 16 е преповторение на числото 7, което е смирение. Седемнайсет — то е милосърдие, защото в 8-те, което се образува от 1+7, има падане и слабост. Осемнайсет означава вече правдата, защото в него виждаме 1+8 равно на 9, което е най-строгото число. И когато Господ иска да направи някой човек, Той го прекарва на три места по три, равно на 9 пъти, и там се минава през такива вибрации, които пречистват всичките мъчнотии на човешката душа. Затова са и турили, че има девет ангелски чинове.
Деветнайсет — то представлява човека в неговото обществено
развитие
.
Двайсет — то представлява любовта. Двайсет и едно. Три пъти по седем са 21. Това е числото на славата. з начи, човек, когато свърши своята еволюция, него го очаква слава.
към текста >>
То е преповторение на човешкото политическо
развитие
.
То е числото 9. Значи, то е търпението. Девет е най-строгото число. Двайсет и осем. Това пък число е числото 10.
То е преповторение на човешкото политическо
развитие
.
Двайсет и девет. Числото 29 е равно на 11. То е изпълнението. Значи, всичкият този процес на нашето развитие трябва да се изпълни и, следователно, през тази година то трябва да бъде мотото в живота ни. Тази книжка, върху която написахте 28+1=29 думи, ще я поставим пред Господа да се освети, а след това ще си я препишете всякой един от вас, ще се постави под думите знакът на Веригата и след това ще си ги вземете да си ги носите у вас през годината.
към текста >>
Значи, всичкият този процес на нашето
развитие
трябва да се изпълни и, следователно, през тази година то трябва да бъде мотото в живота ни.
Това пък число е числото 10. То е преповторение на човешкото политическо развитие. Двайсет и девет. Числото 29 е равно на 11. То е изпълнението.
Значи, всичкият този процес на нашето
развитие
трябва да се изпълни и, следователно, през тази година то трябва да бъде мотото в живота ни.
Тази книжка, върху която написахте 28+1=29 думи, ще я поставим пред Господа да се освети, а след това ще си я препишете всякой един от вас, ще се постави под думите знакът на Веригата и след това ще си ги вземете да си ги носите у вас през годината. Това ще е словото, което ви се дава тази година. По направено предложение помолиха се г-н Т. Бъчваров и Н. Ватпев да препишат книжката с 29-те думи в 29 екземпляра — за всекиго по един.
към текста >>
Второто възкресение е завършването на човешката еволюция, когато земята ще запустее, та няма да има условие за
развитие
.
Значи, 1400 души българи има да се сеят наново. Те са тези, в които Духът се е вселил и очакват своето пълно раждане. Тези 1400 души са, които от червей ще преминат в пеперуда, а другите ще останат още дълго време като буби да ги храните още. Първо възкресение и второ възкресение. В първото възкресение са тия, които ще знаят да дохождат, да оставят своето тяло и доброволно да се връщат.
Второто възкресение е завършването на човешката еволюция, когато земята ще запустее, та няма да има условие за
развитие
.
Начина, по който ще се яви Христос за предстоящото съживяване, Духът не иска да каже. После, дали вие ще бъдете с тия си тела или не, когато се яви Христос, и на това Духът не иска да отговори. Духът иска да вземе някои мерки заради вас, да може да се пазите, за да с е не загнезди дяволът някъде в или измежду вас; защото, другояче, успее ли да се загнезди и не опазите ли се, да знаете, че трима души ще вземат от вас — ще заминат от този свят. Пазете се да не давате никакво колебание в душата си, нито ярост или омраза. И ако някой брат насочи мисълта си против другиго във Веригата, той върши непростимо престъпление, защото последствията ще са лоши, фатални.
към текста >>
79.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Трябва да обмисляте дали можете да бъдете полезни, защото ако само се включвате в политическа партия за облага, тогава да знаете, че се поставяте на плъзгава почва за вашето
развитие
.
От това се разбира, че няма да има война. Но после е и казано, че България, ако се отстрани от пътя, в който е поставена, ще претърпи наказание. За една война между България и Турция ще зависи от другите велики сили, които само ако се сритат, може да последва война между България и Турция. Сега, какви трябва да бъдат вашите отношения в България? Винаги трябва да обмисляте за постъпките си, ако се мешате в политически работи.
Трябва да обмисляте дали можете да бъдете полезни, защото ако само се включвате в политическа партия за облага, тогава да знаете, че се поставяте на плъзгава почва за вашето
развитие
.
Ето защо, желателно е, когато някой от вас иска да вземе стъпка в политическо отношение, да се отнесе до приятелите на Веригата, тримата ръководещи Духове. Тогава ще имате по-малко мъчнотии, работите ще се уреждат и ще имаме по-обширна деятелност. И като се подобри положението на България, знайте, че едновременно се подобрява и вашето положение. Войната не бива да става сега, защото ако една война стане сега, то тогава ще бъде спънка за България. Има наистина случаи, когато войната е наложителна, но то е, когато народът се е сплул, обаче тъкмо ей сега, в настоящия случай, няма такава причина за война.
към текста >>
Деветият петък — за умственото и духовно единично
развитие
на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет.
Колкото за упражненията, кога именно да ги правите, ви се каза и обясни, след като днес ви се дадоха. Същото се подчертава сега, само се добавя и туй, че като следвате редовно тия упражнения, да знаете, че в петък с тях ще пъдите дявола из тялото, а в събота, като ставате да се молите заран между 3 и 5 часа, ще пъдите с това дявола из душата. Предметите за размишление и върху които трябва да се молите през заповяданите 12 петъка са следните: първите шест петъка ще употребите изключително за усилване на Веригата и за всичките тия, които са свързани с нея, за тяхното укрепване. Седмият петък ще бъде за духовното възраждане на България. Осмият петък ще бъде за плодородието на България.
Деветият петък — за умственото и духовно единично
развитие
на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет.
Десетият за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение. Единадесетия ще посветите да ви научи Господ как да мълчите. Дванадесетия петък — за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях. Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“ В 9 часа вечерта, с изключение на г-н Гръблашев и г-н Ив.
към текста >>
80.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
В процеса на нашето
развитие
ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл.
Обаче, напротив — чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, унищоженото зърно принася плод. Така трябва да се стараем да изработваме, щото да живеем едновременно в два свята, защото, както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. От изпитите и страданията ние не бива да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всякой друг път е фатален. Ако плодовете на една ябълка, например, искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме.
В процеса на нашето
развитие
ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл.
Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, най-много не може да се закачи на духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа иска с едно свое желание да влезе в небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите ми да пребъдат във вас.“ Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче, както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания. А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може да ви подтикне и към добро. И когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата; а да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я подигат.
към текста >>
81.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
И според степента на вашето
развитие
вие ще срещнете и проявлението на Духа Господен.
И като е щастлив народът, щастливи сме и ние. Ние сме на земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им и чадата им, и добитъците им, и житото им, и всичко. И народът, като се благослови, благославяме се и ние. А пък че някои онеправдават този народ, за това Господ ще се погрижи. Господ сега ще бъде между вас; опитайте Го и ще видите, че е благ.
И според степента на вашето
развитие
вие ще срещнете и проявлението на Духа Господен.
Вие търсите къде е Христос. Но аз Го виждам във всички вас, защото никой друг не ви е довел тук, освен Господ. Ами че кой ви е свързал с мен? Министри в света не мога да ви направя. А защо тогава сте тук?
към текста >>
Виждате, че числото 49 е съставено от числата 4 и 9, които, събрани заедно, дават числото 13, което показва цялото
развитие
на человечеството.
Шестата стъпка, това е освещението. В тази сфера на състояние се намират така наречените Holiness people 3 , хора кротки и смирени, разпръснати из американските църкви, за които може да се каже, че те са тяхното украшение в духовно отношение. Седмата стъпка, това е вече възкресението. Като примине человек тия седем стъпки, той вече е готов за небето. Тези седем стъпки се делят на 49 други стъпки, т.е., всяка една се разделя на седем стъпки (7 по 7 = 49 стъпки), по които трябва да се изкачите, за да възлезете при Бога.
Виждате, че числото 49 е съставено от числата 4 и 9, които, събрани заедно, дават числото 13, което показва цялото
развитие
на человечеството.
Но за тия 49 стъпки трябват милиарди години, за да се пропътуват. В четири от горните седем стъпки на Християнството человек еволюира, страда, а в другите три се възражда; т.е. в четирите человек страда, а в трите си почива. Има и други стъпки, за четирите полета например: те са 28 стъпки — за всяко поле по седем. Те също излизат от Бога, но се изискват милиарди години, докато се стигне до Него.
към текста >>
Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в
развитието
на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените.
После, бил си богат, взели ти парите; обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? — Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене.
Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в
развитието
на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените.
Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток. Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата. Заседанието се закри към 11 часа през нощта. Днес времето беше ясно и тихо.
към текста >>
82.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Целта на човешкия живот не е само
развитието
на душата, но и придобиването на свободата, която е изгубила; следователно, свободата е цел.
13 АВГУСТ, СЪБОТА В 9 часа сутринта всички се настанихме по местата си. След като се молихме и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот“, г-н Дънов започна: — Сега ще ви говоря върху думите: „Истината ще ви направи свободни“.
Целта на човешкия живот не е само
развитието
на душата, но и придобиването на свободата, която е изгубила; следователно, свободата е цел.
Ако има нещо, от което сега пъшкате, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването й чрез острото на ножа. При все това, обаче, всички още не са я придобили, а Христос велигласно казва: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание.
към текста >>
83.
ИЗ ПРОТОКОЛА НА ГОДИШНАТА СРЕЩА ПРЕЗ 1912 ГОДИНА
зелената: успех, свежест, благополучие, материални придобивки, растене,
развитие
.
Накрая Учителя казва, че всички, които искат да приложат тези правила, да ги приложат и че Христос иска те да ги приложат, и това е първият урок. Но в случай, че не изпълнят този урок, ще има обратна сила - ще послужи за проклятие. Много подробно Учителя обяснява цветовете и тяхното въздействие чрез стиховете, дадени в книгата, при откриването на годишната среща на Веригата на 15 август 1912 г., Света Богородица. Според тези обяснения, цветовете (краските) имат следното въздействие: червената краска: любов;
зелената: успех, свежест, благополучие, материални придобивки, растене,
развитие
.
Ако липсва - сиромашия. В излишък - чрезмерни желания, скъперничество, любостежание; да се противодейства с червената краска; жълтата краска: мъдрост, да си умен, за разрешаване на спорове и недоразумения. Ако липсва, глупав си; синята краска: вяра, понятие за хубавото, за разрешаване на религиозни спорове; ако сме неспокойни, мрачни, гневни, в нещастие.
към текста >>
84.
КАК ДА СЕ УПОТРЕБЯВА КНИГАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“
Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел за нейното
развитие
, или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове.
КАК ДА СЕ УПОТРЕБЯВА КНИГАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“ Из статия на Боян Боев* Силата на стиховете от книгата е свързано с цветовете - седемтях цвята на слънчевия спектър.
Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел за нейното
развитие
, или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове.
Всеки цвят е представен на три места в книгата. Завършва се със страница 60 и накрая 62 страница със „Заповедта на Учителя“. Тази книжка е хубаво да я носи човек със себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия. Един брат на Витоша си навехнал крака. Като казал това на Учителя, Той го попитал носи ли си „Завета на цветните лъчи“.
към текста >>
85.
ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
То зависи от уровена на неговото духовно
развитие
.
Бог в природата е впрегнал всичко за добро, а така също и в човешкия живот. Всичко вкупом върви към добро. Само невежите и непросветените не виждат това. Техните умове са завзети с друго. В человешкото сърце могат да живеят и най-добрите животни, и най-злите.
То зависи от уровена на неговото духовно
развитие
.
Но в края на краищата всеки ще пожъне това, което е сял. Това е абсолютен закон. Всеки трябва да опита плодовете на своите дела. И право е. Стремете се към съвършенство според дадената ви светлина.
към текста >>
86.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
В зелената краска е органът на
развитието
, на растежа.
Някой казва, че не може да обича и люби — това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека; следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна. Много пъти ни трябва да употребяваме зелената краска. Например, трябват ли ви пари, покажете зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от червената краска.
В зелената краска е органът на
развитието
, на растежа.
Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките й степени. И така, всичките спорове са в недостатъчността на краските, та който мрази, има недостатък от червената краска. Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник. Затова и Исус Христос слезе да научи човека. Сега, вие трябва да употребите тия уроци — Христос иска по един много прост начин да употребите тия краски.
към текста >>
87.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Следователно, необходимо е за нашето
развитие
да дохождаме на физическото поле, за да работим.
Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме, и в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в небето.
Следователно, необходимо е за нашето
развитие
да дохождаме на физическото поле, за да работим.
Чисто духовният живот е атмосфера на духовния свят. И когато един човек се намира в дървото на живота, трябва да знае в коя част е — в клоните или в корените; защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба. Така хората, които се намират в корените на живота, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат. Ето защо всякой човек трябва да работи за Бога тук на земята и тогава ще бъдем в хармония с тези, които са в небето. Нашите желания и мисли, които се подигат у нас, от Горе ще ги оползотворят, защото Господ работи с тях.
към текста >>
Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше
развитие
като червеят спрямо човека.
Значи, старият човек трябва да се обърне на нов. Старият човек у нас е от милиони години и е много консервативен, та като не може да схване това, което иска Господ, явява се борба между него и новия човек и в тази именно борба виждаме така наречените добро и зло. И тогава, значи, злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се подига и подига, докато доде до една сфера, на която рамките са безразлични. И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си.
Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше
развитие
като червеят спрямо човека.
Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък счупена линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш.
към текста >>
Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално
развитие
и за Веригата.
Само тези, които не работят, само те измислят подобни работи. Пътят, по който сега вървим, е път твърде естествен, та затова не бива да се оплакваме от никаква работа. Човешкият живот е ограничен; човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре; затова колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете. Защото в живота има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, именно тогава е, когато трябва да се подигнем. Нашата работа през тази година е да се използуват благоприятните условия, които ще се дадат за работа.
Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално
развитие
и за Веригата.
И на всичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и подтик. Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението — не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова. Колебание може да има; то често пъти е в реда на нещата, но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е черв10. Не бива да влизат във вашия ум мисли, например, като „Дали следвам Господа? “ и прочее, защото аз знам, че вие всички ще излезете от това блато, в което се намирате.
към текста >>
Но всичко това аз ви казвам така, мимоходом; тия работи не са важни за вашето
развитие
.
Всички вие почти, след като свършите работата си между славянството, ще отидете в Америка, обаче всичко това ще бъде подир хиляди години, когато настане седмата раса. Най-напред дойде Христос да помогне на тия ангели, които се оплетоха тук. И те са тия, които са се отказали да помогнат на человечеството и тези са именно ангелите, които за тая им вина са изгонени. А тези, които се съгласиха да помогнат на човечеството, те пък се оплетоха в човешката раса. И така, излиза, че Христос дойде тук да помага на тези паднали ангели, които дойдоха тук да помагат на человечеството, а се оплетоха; но Той не дойде да помага на тия ангели, които се отказаха да помагат на човечеството, защото тези последните се изхвърлиха съвършено и те са именно дяволите.
Но всичко това аз ви казвам така, мимоходом; тия работи не са важни за вашето
развитие
.
В България атмосферата е много тежка. Българският народ се е свързал с материални работи и за да го подигнем, трябва да го развържем от материята. Виждате сами, че българинът иска да има и кокошки, и свине, и кози, и овце, и говеда, а разказват, че за един германец е достатъчно само един кон. После, едного германеца ще видиш доволен от 50 декара земя, докато българинът е незадоволен от много повече. И тази е причината, гдето в България няма мистицизъм, липсват ясновидци и слухари.
към текста >>
88.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
А като свършим нашето
развитие
на земята, тогава ще се радваме с Христа.
А когато дойдат страданията на земята, това показва, че Господ е дошъл и ни чисти; и да знаем, че печелим в такъв случай. На земята ние сме малки деца, правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас, докато ако ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били изринати съвършено от небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме. Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази любов, която облагородява и възвисява. Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни.
А като свършим нашето
развитие
на земята, тогава ще се радваме с Христа.
После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува. Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползуваме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум — това е един инструмент, който можем всякъде да го турим, докато, ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат.
към текста >>
Така просто като разбираме нещата, ще вървим по един естествен път и
развитие
, но сега на всички ни трябва да сме смирени, защото смирението е, което подига.
Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е вселената — и единична, и колективна — цялата вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява — управител.
Така просто като разбираме нещата, ще вървим по един естествен път и
развитие
, но сега на всички ни трябва да сме смирени, защото смирението е, което подига.
Някои приятели искат да присъствуват на нашите събрания. Добре, но това тяхно желание е плод на любопитство, а тук има доста емблеми, на които често пъти е мъчно да се разбере вътрешното съдържание, защото се иска предварителна подготовка, каквато липсва у повечето такива желаещи. Сега наистина пристъпваме към най-прости работи, но ще дойдат и големи, които трябва да се приготвим да приемем и понесем, защото ако малките работи мъчно понасяме, какво ще правим с големите? Ние сега сме в най-малката стаица, но по-нататък има още по-големи стаи; затова гледайте да бъдете снизходителни и пазете се да не възгордеете от привилегията, която ви е дадена. Има много препятствия в живота, които могат да ни спънат — даже нашият умствен и материален застой се обуславя от непослушанието.
към текста >>
89.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Без истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и
развитие
, на които тя е носителка.
В младини има едно стремление, а в старини — друго и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелствува върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение. Защо са дошли тук и не свидетелствуват за Истината? Христос казва: „Аз затова се родих, за да свидетелствувам за Истината“.
Без истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и
развитие
, на които тя е носителка.
Тя самата е една сила, но разумна сила. Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили истината. И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи истината. Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината, но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури — последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй, именно, Христос е дошъл да им помогне.
към текста >>
В това
развитие
има закони, между които е и законът за растенето и падането.
И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи истината. Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината, но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури — последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй, именно, Христос е дошъл да им помогне. Тук е тъкмо полезно да знаете, че от 25 хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на 2100 години се явява по един Учител, за да помага на человечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта.
В това
развитие
има закони, между които е и законът за растенето и падането.
Например, скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават. Значи, близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние. И душата си има своя цикъл, кръг, в който се движи. Христос казва, че се е родил, за да свидетелствува за Истината. Развитието на един народ зависи от неговото разположение — дали той ще свидетелствува за Истината.
към текста >>
Развитието
на един народ зависи от неговото разположение — дали той ще свидетелствува за Истината.
В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането. Например, скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават. Значи, близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние. И душата си има своя цикъл, кръг, в който се движи. Христос казва, че се е родил, за да свидетелствува за Истината.
Развитието
на един народ зависи от неговото разположение — дали той ще свидетелствува за Истината.
А за да свидетелствуваме за Истината, трябва да разбираме, че ние сме слуги на Господа, а не господари и да си спомняме какви са нашите задължения. Вие трябва да знаете много нещо — не само да го чуете, а да го разберете и усвоите. Словото Божие ние можем да го глътнем, но ще ви ползува ли? Не, то ще ви ползува само когато го сдъвчете. Много хора се спъват в това — те започват много добре и постоянно, може се каза, сеят, а не чакат да изникне.
към текста >>
90.
1 Вместо увод
Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за
развитието
на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм.
Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, от друга – на робовладелците, феодалите, властодържците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата – тогава то биде подложено на изопачаване; тесният път биде изоставен, тайното учение – забравено. Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вяра в постигане царството Божие, не на земята, а на небето; не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди. Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път" с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена.
Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за
развитието
на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм.
Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи. Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство.
към текста >>
Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за
развитието
именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ.
Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вяра в постигане царството Божие, не на земята, а на небето; не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди. Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път" с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм.
Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за
развитието
именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ.
Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи. Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство. Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота.
към текста >>
Предчувствайки това
развитие
на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство.
Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи. Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие.
Предчувствайки това
развитие
на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство.
Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва П. Дънов – Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важното е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са „последните писма" на вашия небесен Баща!
към текста >>
Тоя no-разумен живот и това по-висше съзнание е един процес на
развитие
, което П.
Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва П. Дънов – Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важното е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са „последните писма" на вашия небесен Баща! Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот, и възприемане „тесния път" на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога, чрез пълно изпълнение на неговата воля.
Тоя no-разумен живот и това по-висше съзнание е един процес на
развитие
, което П.
Дънов обозначава с думата „ученичество", като изразяваща най-характерните му особености. „Ученик" е онзи, който не само е разбрал, че е дошъл на земята, да научи великото изкуство на разумния живот, да расте в знания, в постигане висшата истина, в проявление на божествената любов и достигне да бъде истински служител, и съработник на висшите разумни сили и на Бога, но е и в състояние да даде всички жертви, да направи всички усилия, за да придобие и усъвършенства постепенно това изкуство. Из книгата на Ангел Томов „Религиозно-философския мироглед на Петър Дънов" София, 1930 г.
към текста >>
91.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
И според степента на това вътрешно
развитие
, ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос.
То е в една празнина между двете вежди – то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек, сам по себе си, представлява един кръст: вежди, нос и чело. Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно.
И според степента на това вътрешно
развитие
, ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос.
И оная книга, за която е казано в Откровението – затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други – повече страници, но във всеки случай, не повече от двадесет и една. Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21 годишен – двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само приготовителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов.
към текста >>
Сега, колкото една планета е по-далеч от земята, толкова нейното
развитие
е по-дълго.
Тогава се поражда болест – ето как се пръкнуват болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че и вие ще бъдете звезди, планети; и за вас ще пишат в бъдеще астрономите, както пишат за днешните.
Сега, колкото една планета е по-далеч от земята, толкова нейното
развитие
е по-дълго.
По–далечната планета е по-близо до Бога и тя има по-голяма слава. Христос сега слиза от Божествения свят към нас. Събитията, които има да преживеем, са много интересни. Не си правете илюэии отсега нататък да бъдете щастливи на земята, т.е. да бъдете материално щастливи; защото всички ще бъдете горчиво излъгани.
към текста >>
те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето
развитие
.
На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор. Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е.
те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето
развитие
.
Следователно, ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е. когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки: неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната му междина. Във връзка с познанието, аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие, гл.1, ст.1), че: „В началото създаде Бог Небето и земята", т.е., Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като е направил Небето и земята. И то подразбира не тази земя, която видите, защото тя, в сравнение със Земята, за която аз ще ви говоря, е един малък остров.
към текста >>
когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки: неговото начало, зародиша му, и неговото пълно
развитие
, както и да изследваме вътрешната му междина.
Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. Следователно, ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е.
когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки: неговото начало, зародиша му, и неговото пълно
развитие
, както и да изследваме вътрешната му междина.
Във връзка с познанието, аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие, гл.1, ст.1), че: „В началото създаде Бог Небето и земята", т.е., Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като е направил Небето и земята. И то подразбира не тази земя, която видите, защото тя, в сравнение със Земята, за която аз ще ви говоря, е един малък остров. В цялата вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце. Има много слънца, но другите слънца, по отношение Слънцето, за което ни е думата, са като нашите електрически лампи, по отношение на естествената светлина.
към текста >>
Защото, ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози; то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи
развитието
на човешките души!
И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-висшите духове, които са взели участие в творческия принцип на вселената. По-нататък се говори за твърдостта. (Чете стихове 6 до 8.) "Твърд". Защо Господ направи тази "твърд"? Да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат от земните неща.
Защото, ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози; то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи
развитието
на човешките души!
Да, тази преграда показва мястото, отгдето са започнали хората да слизат надолу, също както пък екваторът е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават. Образуват се два противоположни полюса. Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който ангелите са минали. Но понеже има диаметрално различие, то ангелите идват, когато слизат надолу, а ние идваме, когато отиваме отдолу – нагоре. Ние сме започнали да учим отгоре – надолу и затова ангелите са, които имат правилно схващане на нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството.
към текста >>
Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази – необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето
развитие
, как сте се движили; и като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това, вие ще имате вече друго понятие.
В тия четири години, вие сте се забъркали с четири планети, та този сега е четвъртият ви затвор, а след него ще влезете в 5-ий, 6-ий, 7-ий, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога. (Чете стиховете 19 до 25.) Тук имаме вече обличането на човека в неговото пето тяло. Тия животни са петото тяло на живота, след което иде шестото поле, гдето „...рече Бог: Да направим человека по образу Нашему и по подобию Нашему..." Да владее, но да владее над риби, птици, скотове и гадове, а не се казва, че ще владее и над растенията. (Чете стихове 25 до 31.) В ума ми стои мисъл, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате, как може да стане всичко това по този начин. „Докажете" – ще кажете вие.
Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази – необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето
развитие
, как сте се движили; и като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това, вие ще имате вече друго понятие.
Да, за да имате съвършено вярно понятие за сливата, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и когато узрее. Тогава ще знаете и вида й, големината й, вкуса й. Така е и с живота. Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден, ние все ще направим една такава разходка, за да опитате; но изискват се условия – тежки сте още да летите в пространството, трябва да поолекнете...
към текста >>
По същия закон, нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното
развитие
, т.е.
Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, син Божий, победител (спасител)". Водата – това е светът. В астралния свят, в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот, в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата.
По същия закон, нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното
развитие
, т.е.
трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек като пие вино, опива се и пада в грях, докато, ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила. В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата „Серафим" значи огън.
към текста >>
92.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам, да се приготвите, та да можете да бъдете в центъра на вашето
развитие
; защото, като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще полудеят и също, както стари мехове, ще се изпопукат.
Тия елини дойдоха при Христа, видяха Го и станаха едни от Неговите ученици. Аз бих желал всеки от вас да бъде елин, но жалното е, че мноэина от вас сте още евреи. Вие обаче сте избрани в този народ; Христос иде между него, обръща се към вас и ви пита: „Вие какво ще правите с тия елини – ще ги изпъдите ли, или ще ги приемете? " (Всички отговарят: Ще ги приемем!) Но те гледат за вашите сърца и ум и ако ги дадете, те ще ви свържат с Христа, явяването на Който ще стане мигновено, в един момент, равен на момента, в който става запалването на бенгалския огън. И ако Христос още замедлява да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови.
С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам, да се приготвите, та да можете да бъдете в центъра на вашето
развитие
; защото, като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще полудеят и също, както стари мехове, ще се изпопукат.
Да, нашите тела, при дохождането на Христа, ще се трансформират, също както става с пеперудата. А това ще стане, когато настъпи времето на елините, когато вместо Христос да се разпъне на кръста, ще бьде въздигнат. Защото съвременната наука фалира и тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, Който може да тури в порядък енергията, която се иждивява1 за пушки, ножове и копия. Това е прославлението, което иде от Христа. Христос иска да имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен да не остане.
към текста >>
Има времена, които са най-благоприятни за
развитието
на човечеството, а пък има и време кармично, когато няма никакви условия – тогава е зима – когато искате, но не можете да работите.
Онези от вас, които могат да разбират Божествените эакони, могат много лесно да изменят своята обстановка чрез знанието, което те притежават. Преди хиляди години хората не са имали тия съобщения, които ние сега имаме; та може да предадете една телеграма оттук и за шест часа да отиде дори в Америка. Също и писмо, ако предадете, за пет-седем дни е тоже в Америка. Значи, човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон.
Има времена, които са най-благоприятни за
развитието
на човечеството, а пък има и време кармично, когато няма никакви условия – тогава е зима – когато искате, но не можете да работите.
Когато настане тази епоха, епохата на благоприятността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по-горе, за да се ползват. Когато в духовния свят настане зима, ние дохождаме на земята. А светиите отиват през други три полета; и когато настане зима в астралния свят, повдигат се no-горе, в менталния свят; които са напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че като влязат в Рая, не искат вече да излязат навънка. Това е едно криво схващане на въпроса.
към текста >>
Те ще бъдат за духовното и материално
развитие
на българския народ.
Гумнеров, Костад. Иларионов, Никола Ватев, Деньо Цанев, Драган Попов, Петър Тихчев, Д-р Хр. Дуков, Серафим Шаваров, Петко Епитропов. Ha тия 14 души се дадоха от Г-н Дънов по девет житни зърна, след което им се каза: Тези зърна ще ги пазите.
Те ще бъдат за духовното и материално
развитие
на българския народ.
Ако не грешите, в тия зърна е складирана известна сила и енергия, която може да влезе във вас. Ще ги пазите добре: гледайте да не пропаднат някъде, да ги изядат мишки или друго. Тук Г-н Дънов веднага мина да разяснява Пентограма и между другото, каза: Забележете Пентограма. Има ключове и змийски сплит; там са лошите духове, адът.
към текста >>
Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от
развитието
на човечеството.
Особено буквата "Ж" в Пентограма – с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентограм, за в бъдеще, трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл, тази буква "Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita1.
Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от
развитието
на човечеството.
И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начина е ваша работа да го намерите. Опитът всекиму ще покаже начина. И този опит, понеже ще е важен и съществен, всякой може, ако иска, да ми го съобщава. Работете повече със себе си, нежели със света.
към текста >>
Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно
развитието
на българите, то Пентограмът има знакове, от които явствува (обяснява ги), че невидимият свят пази равновесие.
Всичко ще си отива по естествения си ред и път. И вие наблюдавайте и ще видите как Небето ще развие своя план. От съвременните народи, англичаните на кои уподобявате? Местността на Балканския полуостров заема същото положение, както е Палестина, само че планините в полуострова отиват към изток, докато в Палестина отиват другояче. И както евреите бяха упорит и своенравен народ, така са и българите – има чудно сродство на духовете.
Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно
развитието
на българите, то Пентограмът има знакове, от които явствува (обяснява ги), че невидимият свят пази равновесие.
Самата картина на Пентограма говори (и който има разбирането, нека схваща): Христос иде, за да се прояви по-осезателно. Важните години са 1911, -12, -13, -14 и -15. Към края на 15-та година ще станат най-тежките боеве, но възможно е този период да се съкрати до известно време, но крайният предел е тогаз. Останалите же години: 1916, -17, -18 и -19-та ще бъдат с вътрешни размирици в Европа. Сега вас ви интересува, като как ще се сложат работите.
към текста >>
93.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Затова, именно, процесът на
развитието
е медлен.
Писанието казва: „Не огорчавай Божествения Дух". Ние може да Го огорчаваме с много дребни работи; тогава ще дойдат при нас духове на този същия уровен, на който бяхме ние. Господ ще прати духове груби, приблизително като нас, и други по-напреднали; и последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тия качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една-две хиляди ще бъдат малко. Тия думи трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори.
Затова, именно, процесът на
развитието
е медлен.
И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да работи в нас. В Любовта трябва да има утеха. Не си нежен – утеши се; ще дойде Божественият Дух, ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи, или изработи в нас; нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато Духът дойде, ще внесе тази нежност.
към текста >>
Във всяко бързане напакостяваме на своето
развитие
, смущаваме ума и сърцето си.
Едно дете може да чака в майка си 3-9 месеца, но не 24 години. Малкото, то е паразит; първата или втора година трябва да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото. Трудолюбие се изисква от нас. И когато работим по този път, трябва да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той ни отговори, да не бързаме.
Във всяко бързане напакостяваме на своето
развитие
, смущаваме ума и сърцето си.
И в тия войни, в които сега живеете, вие всички, които присъствате тук, сте изложени на много опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности и призовават Божието Име. Успокойте най-първо себе си, докато Духът заработи и обърнете ума си нагоре. Аз съм виждал хора, при големи опасности да си кършат ръцете и да си скубят космите; това няма да им помогне да ги послуша Господ. Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям съдбата си", Господ ще послуша и ще помогне.
към текста >>
Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за
развитието
, за усилването, уякчаването, укрепяването на ума, сърцето и душата.
Какво значи – човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение; да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде, вместо във вашите чували, в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си. Тази година ще работим индивидуално за своята душа.
Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за
развитието
, за усилването, уякчаването, укрепяването на ума, сърцето и душата.
Ще работите изключително за себе си, в най-благородния смисъл. И затуй събратята ще се разделят на две категории: жените ще се събират отделно, мъжете също отделно. Сега е общо събрание, после може да ви разделя на още две; ще наредим така, че мъжете да се събират сутрин, а жените – вечер. И ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото учение. Доста философия!
към текста >>
И Господ иска да влезе в земята, там, където са заровени тия богатства; там са скритите красиви форми на
развитието
, на прогреса.
Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? „Всинца, казвате, добри сме". Тук всичко решавате, но в реалност, когато дойде работата, не сте умни. За да бъдем смели, решителни, трябва Истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото. Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преравя дън земя и не може да се качи горе на Небето, а не може да слезе и долу.
И Господ иска да влезе в земята, там, където са заровени тия богатства; там са скритите красиви форми на
развитието
, на прогреса.
Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни. Наистина, горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята. Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски – учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия. Тя ще се излее като извор и ще прояви известна форма. Желанието е растителност на астралния свят.
към текста >>
94.
1919_1 1919 година
На събора, пред учениците, Учителя дава практически методи за
развитие
на Добродетелта, Справедливостта, Мъдростта, Истината.
Жените са били облечени в бели рокли, с бели кърпи на главата, а мъжете били с бели ризи. Пеели маршови братски песни: „Братство, единство", „Време е да вървим" и др. Учителя приканва учениците да задават въпросите, които най-много ги вълнуват: тази година те спират вниманието си и на политическия живот, вероятно под влияние на събитията в света. На въпроса, как да се наричат, Учителя отговаря: „Ученици на Бялото Братство". Дава им различни методи за лекуване, а също и метод за себеконтрол, който е определен за задача през годината.
На събора, пред учениците, Учителя дава практически методи за
развитие
на Добродетелта, Справедливостта, Мъдростта, Истината.
От септември тази година, Учителя ги приканва да започнат да плащат десятък. Всъщност, тъй като те не са си купували публикуваните беседи (всяка беседа излизала отделно), то с тези пари тогава Учителя им купува и изпраща беседи. А в по-големия от дадените през тази година два наряда по избор, в дните за пост, за първи път, наред с Библията, са дадени да се четат беседи от „Сила и живот". Това е първата година, в която беседите от събора се оформят в отделна книга и се издават под заглавие: „Беседи, обяснения и упътвани от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.
към текста >>
95.
1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.
Ако, след като изляза, не им помогна от своя страна, къде е тук моята култура, къде е моето
развитие
?
Друга опасност, която се среща в окултните школи е следната: между учениците се заражда състезание. Хубаво нещо е състезанието – човек се учи да расте. Всяка школа има желание да даде свобода на ученика. Но в това стремление, да освободим себе си, ние ограничаваме другите. Да допуснем, че съм попаднал в един кладенец, между десет души, успея да се кача на главите им и да изляза от кладенеца.
Ако, след като изляза, не им помогна от своя страна, къде е тук моята култура, къде е моето
развитие
?
(50 стр.) Следя как някои от вас, когато постъпят в това Братство, идват много жарки, бързо заучават някои неща и казват: „Е, разбрахме вече всичко." Не, вие едва сте научили да сричате. А други казват: „Толкова години следваме, цели десет години учим тази наука". Отговарям: Хиляди години сте разрушавали. Имали сте търпение да вървите в една посока, а сега, в десет години, искате много бърже да измените всичко, като с магически замах.
към текста >>
Следователно, трябва да влезете в тази права посока за
развитие
.
Следя как някои от вас, когато постъпят в това Братство, идват много жарки, бързо заучават някои неща и казват: „Е, разбрахме вече всичко." Не, вие едва сте научили да сричате. А други казват: „Толкова години следваме, цели десет години учим тази наука". Отговарям: Хиляди години сте разрушавали. Имали сте търпение да вървите в една посока, а сега, в десет години, искате много бърже да измените всичко, като с магически замах. Не зависи от мен да ускоря работата: аз мога да ви посоча методи за по-бързото ви еволюиране, но има други сили, които контролират действията ви без лицеприятие.
Следователно, трябва да влезете в тази права посока за
развитие
.
(50 стр.) Искам да имате помежду си взаимно уважение, обич, и то не само между вас, но и когато сте между другите хора. В тази Школа дойде един господин, който беше много набожен, смирен, готов на всички жертви; първата година той носеше вода и всичко вършеше, и другите си казаха: „Какъв добър пример дава! " Останалите ученици, които бяха постъпили по-отдавна в училището, се държаха като аристократи. Не се мина година, този новодошъл господин започна да се налага на другите, започна да заповядва.
към текста >>
Ако това, що вършите, служи за вашето
развитие
, вие трябва да го приемете на драго сърце.
Изглежда, че всеки, който влезе в тази Школа, счита, че първата година може да работи, да се подчинява, а втората трябва да заповядва. Не, трябва да работим не само първата, но и втората, третата, през всичките години; отношенията ни винаги трябва да са едни и същи. Искам всичко, което вършите, да изтича от вашата добра воля. Не искам да се чува: "Направих това, онова". Болно става, когато се чува такова нещо.
Ако това, що вършите, служи за вашето
развитие
, вие трябва да го приемете на драго сърце.
Следователно, вие всички сте абсолютно свободни в доброто и през първата, и през втората, и през останалите години. (52 стр.) Някой от вас, като влязат в Школата, мислят, че всички тук са много добри хора, и си казват: „Ние имаме много добро мнение за този и този човек". Както много други, тъй и той не е разбрал тази Школа. Ако ние приложим Питагоровата метода, първата година ще трябва да ви освиркаме, да ви подиграем, да ви изкажем всички недостатъци, та като минете през този изпит, втората година да сте добри.
към текста >>
Числото шест означава човек в своето
развитие
; земята сега минава през числото шест; зелената краска е числото шест, също – размножаване,
развитие
.
Ако измените мястото на този, който има числото три, ще измени реда на нещата. Казах, три е число на равновесие; то е детето, смисълът на родителите, защото, щом се роди детето, то осмисля живота на родителите си – то е смисълът на живота. В такъв случай, числото едно е бащата, две – майката, три – детето. Като разбирате числата 1, 2, 3 и 4, имате основните закони за разбиране на другите числа. Числото пет означава човек, който е вече индивидуализиран – неговите пет пръста.
Числото шест означава човек в своето
развитие
; земята сега минава през числото шест; зелената краска е числото шест, също – размножаване,
развитие
.
Числото седем е закон на почивка. Към това число спадат всички богати хора, защото те са завършили работата си и се задълбочават в себе си, за да се развият, култивират и да станат духовни. Числото осем е на Духа; то означава ония безконечни числа, които съществуват вътре във вселената. То е едно от най-строгите числа. Числото девет е човекът, който ще обобщи всички неща, и затова него ще направите докладчик: той ще опише целия процес на числата от 1 до 8 и ще даде резюме, как е вървяла цялата работа.
към текста >>
...Триъгълника ще поставите нейде в стаята, или ще го имате в бележник у себе си и всяка вечер, преди лягане, ще отбелязвате по страните му точици със съответни краски, като наблюдавате върху мислите, желанията и постъпките си, до колко сте запазили равновесие, къде сте се отклонили през деня, къде куцате, дали вървите в пътя на правилното
развитие
, (бел.
Вътре в него ще начертаете още два по-малки равностранни триъгълника. (126 стр.) ...На страните им ще напишете както е тук показано, (бел. ред. на страните на най-големия – чувства, мисли, действие; на средния – сърце, ум, воля; на малкия – душа, дух, тяло). (127 стр.)
...Триъгълника ще поставите нейде в стаята, или ще го имате в бележник у себе си и всяка вечер, преди лягане, ще отбелязвате по страните му точици със съответни краски, като наблюдавате върху мислите, желанията и постъпките си, до колко сте запазили равновесие, къде сте се отклонили през деня, къде куцате, дали вървите в пътя на правилното
развитие
, (бел.
ред.: следва описание – кой цвят на точка, на кое състояние отговаря и къде точно да се постави в триъгълниците). (128 стр.) ...През цялата година ще шарите триъгълниците и ще си давате отчет за всичко помислено, почувствано и сторено. (133 стр.) IV) Наряди
към текста >>
96.
1920_8 Образуване на един клас
От правилното развиване на Школата ще дойде онзи вътрешен Божествен свят, където човек ще завърши своето
развитие
и ще дойде да помага на своите братя в точка С.
Но ако още в началото се колебаете, ще изгубите тази душа, или ще се родят всички страдания. Непременно човек трябва да спазва своята вяра и надежда и да знае, че този Път, в който е влязъл, е прав, и да не допуща никакво съмнение в Божия Промисъл. Каквито вери и да има, да знае, че е на този Божествен кораб. Може да има бурни вълни, но този кораб не може да потъне. Това са правила на великата окултна Школа.
От правилното развиване на Школата ще дойде онзи вътрешен Божествен свят, където човек ще завърши своето
развитие
и ще дойде да помага на своите братя в точка С.
Понеже вие тръгвате от тази линия, от един център, а от другия център друг ще дойде. Ако вървите правилно, този въпрос в една година отгоре ще се развие правилно и всички мисли и желания, които ви безпокоят, ще се разведрят и нова Светлина ще дойде в душата ви; но разколебаете ли се, не само че няма да придобиете, но ще изгубите всичко. На всекиму се дава съдействие да изходи Пътя. Та като тръгвате в този Път, всички тези светове насочват своя поглед и всеки, който върви из Пътя, те го следват. Може да го извървите за една, десет, за сто, за хиляда години, но този е Пътят, който ви се изпречва.
към текста >>
97.
1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.
Движението на ръцете е за
развитието
на сърцето и гърдите.
И това упражнение се прави 6 пъти. То представлява завършване на първите пет упражнения. Нарича се магнетично събличане и обличане: надолу — събличане, нагоре — обличане. Забележка: Тези упражнения ще правите един път през деня и то, ако се правят сутрин, е прекрасно, на обед — хубаво, а вечер — добро. Тези упражнения трябва да се правят много бавно и правилно, с добре обтегнати ръце и крака, ако искате да имате добри резултати.
Движението на ръцете е за
развитието
на сърцето и гърдите.
Със съсредоточването на мисълта се усилва умът. Изпълнението на всички упражнения пък усилва волята. * Конт (фр.) - граф (бел. ред.)
към текста >>
98.
1921_1 1921 г. – ПИСМА
Целта е
развитие
на индивидуалните дарби и обмен на знания и умения.
– ПИСМА Тази година съборът отново започва на 19 август, Преображение, и продължава до 25 август. По традиция, през първия ден Учителя изнася публична беседа за търновското гражданство – „Пробуждане на колективното съзнание". Работата, която Учителя дава на събора за през годината, е насочена изключително навътре, към създаване на една вътрешна организираност и хармонични връзки между учениците. Дадени са различни форми за групова работа, както в рамките на едно селище, така и в рамките на цялата страна.
Целта е
развитие
на индивидуалните дарби и обмен на знания и умения.
Организацията е вътрешна, по закона на Любовта, макар че вече се поставя въпроса за ръководителите. За тях Учителя казва, че трябва да са от Бога, да работят най-много и то по закона на Любовта. Тази година се повдига и въпроса за същността на учението на Учителя. Въвежда се от Учителя обръщението „брат", „сестра" и задължително, поне на събора, се поздравяват с формулата: „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов." Поставя се въпроса за образуване на комуни като опит. Дават се четири нови гимнастически окултни упражнения и няколко психически упражнения.
към текста >>
99.
1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2
Законът на сегашното
развитие
изисква да се започне от физическия съвет, с материалното, а не с духовното.
Сега русенци правят опит, те не са завършили още работата си, не са видели още своя резултат. Айтосци също правят опити. Всички работят. (153 стр.) В една работа, внесат ли се дребнавостите, се разваля.
Законът на сегашното
развитие
изисква да се започне от физическия съвет, с материалното, а не с духовното.
Това се налага. Апостол Павел казва: „Първо с видимото, а после с невидимото"... Ако има някоя сестра, която се обезпокоява за своята прехрана, тя не може да служи на Господа, тя не може да бъде духовна... Ще създадете работа за всички. Ако някоя от сестрите няма работа, ще й създадете. (127-128 стр.) Ония от вас, които са в просветителния отдел, разменете мисли върху този книжовен отдел, какви книги да издадете, какви книги да се препоръчват за четене.
към текста >>
Ще се изберете ония, които повече си хармонирате, понеже така, не само че се намирате на едно и също поле на
развитие
, но и връзките ви от миналото са по-силни.
Ние, като Негови удове, и ние ще се раздвижим. Щом започне Господ да работи, то крак ли си, нокът ли си, ръка ли си, или каквото и да си, ще заемеш своето място да работиш. Друг не може да заеме твоето място. (125-126 стр.) После, ще ви дам някои внушения за работа през цялата година на тези, които присъствате тук.
Ще се изберете ония, които повече си хармонирате, понеже така, не само че се намирате на едно и също поле на
развитие
, но и връзките ви от миналото са по-силни.
Почнете да си кореспондирате помежду си. Ще развивате три вида работа: първо – работа на физическото поле, второ – работа в умствения свят и трето – работа в духовния свят. Нека от вас самите да излезе един практически метод за работа, който да даде резултат, а не само теоретически. Да се съберат двама, трима или петима души, да се съгласят да разменят чрез писма мисли, как да работят във физическо отношение: да засаждат градини с плодове - ябълки, круши, със зеленчуци и др. Или пък да се основат малки колонии, забавачници за деца, или малки училища и да разменяте мисли за разните методи по преподаването; или пък да се отворят гостилници – изобщо, навсякъде да се проявява вашата инициатива.
към текста >>
6. По ботаника: Влиянието, което растенията са указвали в
развитието
на човешкия живот.
2. По физика: Отношение на физическите сили към химическите и органическите сили в природата. 3. По астрономия: Отношенията на слънчевата енергия и лунната енергия към земната енергия и какво е отношението и влиянието на слънцето и луната върху земята. 4. По минералогия: Съзнанието на минералите. 5. По зоология: Начинът, по който става преминаването на неорганическото съзнание към органическото, т.е. съзнанието на кристалите към съзнанието на клетките.
6. По ботаника: Влиянието, което растенията са указвали в
развитието
на човешкия живот.
7. По теософия: Описание на първичното или ембрионалното състояние на физическото тяло, когато човек е почнал да инволюира. 8. По математика: Върху четвъртото измерение, отношението му към първото, второто и третото измерения. 9. По окултизма: Преди колко милиона години човек е дошъл на земята. Ония, които се занимават с окултизма, да прочетат всички догадки по въпроса и въз основа на тези догадки да го разрешат. 10. Пак по окултизма: На кое място ще се яви шестата раса.
към текста >>
100.
1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3
Всеки от вас трябва да има един особен метод за работене върху своето умствено и духовно
развитие
– за укрепване на волята и ума.
(229 стр.) Всеки един от вас да пази тази особена черта и да не искате да бъдете еднакви; например, всички да не бъдете еднакво смирени. Знаете ли колко начина има за изразяване на смирението? (230 стр.) През годината всеки ще се старае по един особен начин да работи върху си.
Всеки от вас трябва да има един особен метод за работене върху своето умствено и духовно
развитие
– за укрепване на волята и ума.
Ще си комбинирате един метод в себе си, за да се образува у вас тази особена черта, всинца да имате нещо особено, да няма между вас двама души еднообразни. То е красивото, хубавото! (234 стр.) Духовност Второ едно заблуждение, което се явява между по-млади и по-стари, е кой от тях знае повече.
към текста >>
Всинца, които сте тук пред мене, сте на еднакъв уровен на
развитие
.
(213 стр.) Критиките Напуснете сега всякакъв критически дух във вас. (5 стр.) Първото нещо е да знаете вашите слабости и не мислете, че сте съвършени, не се критикувайте един-друг.
Всинца, които сте тук пред мене, сте на еднакъв уровен на
развитие
.
Един има добродетели в едно отношение, друг – в друго отношение, един има едни погрешки, друг има други погрешки. Грешките ви не са едни и същи и добродетелите ви не са еднакви, затова ще трябва всички добродетели да ги съедините заедно, защото ни трябват много добродетели, много любов; и като се съединим колективно, погрешките ще изчезнат. (96 стр.) Самоосъждане между вас да няма. Това е необходимо, за да се обраува между вас известна хармония.
към текста >>
НАГОРЕ
