Търсене в текстове за 'Пъстрота'

се моли, а Учителят казал на Тодорчо: "Хайде ние, докато чакаме Петко да се моли, да се поразходим". Петко коленичил в храма пред олтара и се молил на иконите. А наоколо цъфнали дървета, треви, цветя и едно чисто небе над тях, с няколко облачета като райска градина. Тодор споделил с Учителя: "Наш Петко така се моли, че вече се забрави". Учителят му казал: "Ако е за църква, каква по-хубава църква от тази природа тук!" И с ръка му посочил наоколо - цъфналите дървета, зелените треви и пъстротата на цветята. "Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това Небе!" - и му показал Небето. "Ако е за олтар, какъв по-хубав от небесния олтар и слънцето на него? Ако е за Бога - то Бог е всичко това около нас и в нас. Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Въздесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява". Тодор гледа и чувства, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа". Накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно, едва пристъпващ, болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и се молеха пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тук започва преминаването от религиозното съзнание - с
към текста >>