Търсене в текстове за 'Пулс'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 157 резултата в 60 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме.

Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека.

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н.

3. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс.

Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.

Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел.

Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура.

Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции.

По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси.

По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно.

Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс.

Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост.

Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс.

Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите.

Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс.

Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс.

Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство.

Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст.

И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда?

Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец.

Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син.

За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа.

в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание.

С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух.

И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието.

Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос.

В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец.

Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция.

Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата.

Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията.

Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи.

В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него.

Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил.

Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов.

Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и свободен от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на Западноевропейската реформация.

Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури.

Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на Архангел Михаил.

Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация.

В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.

Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание.

Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух.

Дънов излъчва импулси към Аз-съзнанието на последователите му - и проповедите, и методологичните наставления, и музикалните му фрагменти.

Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание.

и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация.

В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец.

Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата духовен импулс-история-култура.

Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс.

В този смисъл епистоларният диалог в тази книга е пръв акт, с който импулсът става историческо събитие.

4. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината.

5. 176 ПИСМО

Влива се Божествената Любов и пулсът на духовния стремеж на человешкото сърце започва своята велика работа.

6. Влиянието на Слънчевата Енергия

Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото – обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях.

Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс в света, който постоянно регулира кръвообръщението на всички организми.

7. ФОРМУЛИ - Всички

Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на Слънцето и правилно да изпраща енергията си по цялото тяло, по целия организъм, както Слънцето изпраща енергията си по цялата Слънчева система.

8. ФОРМУЛИ - (186-202) 'Създание ново'

Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на Слънцето и правилно да изпраща енергията си по цялото тяло, по целия организъм, както Слънцето изпраща енергията си по цялата Слънчева система.

9. БЪДЕТЕ ВЕРНИ НА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ

Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние върху всички отрасли на живота.

10. Формули 203 - 219 Създание ново

Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на слънцето и правилно да изпраща енергията си по цялото тяло, по целия организъм, както слънцето изпраща енергията си по цялата слънчева система.

11. Бъдете верни на своето призвание

Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние върху всички отрасли на живота.

12. ВЪЗВЕСТЯВАНЕ НА НОВАТА ЕПОХА

В определени моменти от историята се създават условия за проявата на велики импулси на Земята, даващи тласък в развитието на човечеството за стотици години напред.

Всеки подобен тласък разкрива по нов и уникален начин Божествения план, проявяващ се в пулса на Великата Разумна Природа.

13. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

За съвременния наблюдател всеки исторически документ е семиотична система и функционира в съзнанието му с духовния импулс и с психичните енергии на културата, която го е породила.

Известно е схващането на езотеричната наука за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни.

От друга страна, езотеричната наука разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното Бяло братство, чрез които индоевропейската (Пета, Бяла или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно развитие.

Следователно и историческите, и митологическите събития се схващат като еднакво реални психични функции.* Досега Всемирното Бяло братство е генерирало четири велики духовни импулса и чрез свои Велики учители е поставило начало на шест културни епохи в историята на петата човешка раса на земята.

Първи културен импулс.

Цел: да подготви човечеството за приемане на Христовия импулс.

кулминация на импулса в Третата, египетско-халдейска, културна епоха чрез Учителя Хермес Трисмегист (около 4100 г.

Мисия на Черноморското духовно пространство в хода на Първия културен импулс:

а) Синтезира резултатите от древноперсийската и египетско-халдейската културна епоха чрез митологичния импулс на Прометей, прикован върху Кавказките скали край източното черноморско крайбрежие (около 3100 г.

Създава се митологичният импулс на аргонавтите, странстващи към непомрачената от егоизъм златиста обвивка на чувственото тяло, наречена златно руно.

Създава се митологичният импулс на дъщерята на човешкия дух Ифигения, пренесена в жертва на Артемида, за да стане жрица.

Втори културен импулс.

Цел: да внесе Христовия импулс в човечеството.

кулминация на импулса при въплъщаването на Христовия Дух в Исус и при кръстната Му смърт на Голгота;

Мисия на Черноморското пространство в хода на Втория културен импулс:

в) Създава се митологичният импулс за битката между демоните (фавни и сатири) и възвишените духове за чистотата на земната астралност, която в древното съзнание се символизира от стихията на Космическата вода.

Така че в контекста на конкретната езотерична мисия на Варна през епохата на Втория културен импулс и трите възможни етимологични корена на името и означават едно и също: астрално пространство под въздействие на мисълта.

Трети културен импулс.

Цел: да даде методология за реализиране на Христовия импулс в личния и социалния живот.

кулминация на импулса в Богомилската езотерична школа в България;

Мисия на Черноморското пространство в хода на Третия културен импулс:

а) Създава Манихейския импулс и Богомилското движение чрез духовния събор на Черно море, ръководен от Манес.

б) Диференцира Христовия импулс на православен и католически чрез Великата схизма в Константинопол - първоначално между патриарх Фотий и папа Николай I през 867 г.

в) Създава импулси срещу космическия брак между европейския утилитаризъм и азиатския шаманизъм.

Четвърти културен импулс.

Мисия на Черноморското пространство в хода на Четвъртия културен импулс:

в Бургас импулс за духовно пречистване на земния астрал, с което Учителя Беинса Дуно обявява и началото на Епохата на Водолея.

Тя в сравнение с останалите две части е като че ли най-непосредственото усещане за историята като битие на култура, родена от незрим духовен импулс.

Виж Ханс Гзенгер, „ Черноморското пространство и неговите мистерийни импулси в миналото и настоящето", 1971, превод от немски, непубликуван, Влад Пашов, „Идеите на Бялото Братство през вековете", 1945, ръкопис, непубликуван

14. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос.

15. СЪРАБОТНИЦИТЕ

Анастасия Узунова-Желязкова олицетворява добродетелите и противоречията на българската душа, която първа приема импулса на Божественото Слово в духовните крайморски пространства на Варна.

16. ПЕНЬО КИРОВ

От писмата му струи импулсът на Новото, което влиза постепенно в съзнанията.

17. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос.

18. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние върху всичките отрасли на живота.

19. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Когато се роди едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него?

20. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

— Когато се роди едно дете, кой е първият импулс, който се появява в

21. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Влива се Божествената Любов и пулсът на духовния стремеж на човешкото сърце започва своята велика работа.

22. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Това ще бъде един импулс да събудите способностите, които имате, и един на друг ще предадете от вашите енергии, които ще се кръстосват.

23. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Аз искам да внеса един нов импулс във вашия ум като ученици.

Този импулс вие не можете да го добиете от никоя книга; каквото и да правите, не можете да го добиете.

Един свещен импулс трябва да има в душата ви, в сърцето ви, в ума ви, за да можете да се домогнете до Божествената Истина.

Аз желая в Школата, в която влизате, да се яви у вас желание, импулс да учите, у вас да гори онзи свещен огън за знание, онзи свещен огън за Мъдростта, за Истината, за Любовта.

24. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ

Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растеж на растенията.

25. МУЗИКА

Само пулсът ми напомняше за света на формите.

26. ХРАНЕНЕ

Гладът е първият импулс, който свързва човека с физическия свят.

27. РАБОТА

Когато садите боб, царевица, пшеница, дини или нещо друго, добре е това да става в периода на импулс за растене на растенията.

28. ЧУДОТВОРСТВО

- Аз се осмелих да кажа в един разговор, че досега не сме имали някое необикновено преживяване от невидимия свят, което би ни импулсирало за по-деен духовен живот.

Той помагаше, за да внесе духовен импулс в техния живот.

29. БОГ Е ЛЮБОВ

И във физическия, й в духовния, и във всички светове тя пулсира еднакво.

30. ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА

Истинската наука, обаче, седи в това: да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с пулса на Слънцето.

31. МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ

"Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на Слънцето и правилно да изпраща енергиите си по целия организъм, както Слънцето изпраща енергията си по целия свят."

32. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние - тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението и то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си.

33. ПАРТИИ И ПОЛИТИКА

Закон, който служи за спирачка в развитието на човека, а не го повдига, не го импулсира, не е Божествен.

34. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

Тази светлина идваше от думите на Учителя, от Неговите очи, които ме гледаха благо и от Неговото присъствие, което винаги събуждаше в мен импулс за творческа работа.

35. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА

Когато отивах в дома на Темелко на обяд, виждах, че Учителят държи ръка на пулса си.

36. ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА

Ето защо, във всички трябва да влезе великият импулс на Любовта, а не само да се числим към някоя школа и да казваме, че Бог е такъв или онакъв.

Младите хора са чувствителни и импулсивни и се влияят от тази среда.

37. УЧИТЕЛЯ В МЕН

Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа да преобразува творчески свръхсетивните си тела.

38. ЛЮБОВТА РАЗВИВА ДАРБИТЕ

Велик може да стане само онзи, който се импулсира от Любовта.

39. ЗАКОН ЗА ВЗАИМОПОМОЩТА. ТОНИРАНЕ

Тонирането е влизане в пулса на Божествения живот, влизане в ритъма на Живота в Природата.

40. ЧАСТ ПЕТА. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Силите, които причиняват електромагнитната пулсация у растенията, причиняват и движенията на протоплазмата в клетките – циркулация и ротация; причиняват и биенето на сърцето, движението на кръвта в кръвоносните съдове, движението на небесните тела.

няколко лекари наблюдават как по време на сън от гърдите й се излъчват бързи импулси от виолетова светлина, описани като феномен на светещата жена от Пирано.

41. ЩО Е ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

При Живот за Цялото човек чувства пулса на Великия живот, който тече през цялата Природа.

42. АКТИВНОСТ И ПРОЯВА НА ДУШАТА

Тя трябва да бъде импулс за изявление на целия човек, на онзи красив свят, който съществува в него.

43. ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

Да бъдете Синове Божии, значи да чувствате импулса на цялата Вселена, всичката нейна красота, всичко възвишено и благородно в света.

44. УЧИТЕЛЯ

В него може да се долови мощният космичен ритъм – пулсът на любещото сърце на Вечния.

45. ПЪТУВАНЕТО

Това беше новият импулс, предвестник на новия живот, който вече почва да се пробужда в човешката душа.

46. ПРАВИЛА И НОРМИ НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ

Сърдечният пулс е космичният пулс на електричеството.

47. 18 август 1909 г., 9.00 часа, сутринта

Ако успеем да отговорим на този въпрос, ние ще придобием един вътрешен импулс...

48. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Да бъде човек Син Божий, да бъде служител на великия, който всичко е създал, ще рече да чувствува пулса на цялата вселена, да вижда нейната красота, да възприема величествената й хармония.

Ако вие излезете от тук с една нова идея, с нови Импулси, това учение е на място; ако във вашия ум не проникне по-голяма светлина, в сърцето по-голяма топлина, и ако не станете по-решителни, по-съобразителни, по-добри, аз считам, че това учение не е на място.

49. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Страхът е импулс, подтик за постигане на знания.

50. Втора част

Влакната на брадата малко възредки и възчервени разкриват импулс и упорство.

Той е човек на чувствата, импулсивен като дете, всякога може да изкаже своята радост; като му пийне половин кило винце, може да скача и се радва, а като изтрезнее, започва да плаче, че жена му била болна.

51. Десета част

И когато у нас се родят тези импулси, тогава ще познаем Онзи, който живее в нас...

52. Единадесета част

Ще ви направи свободни; ще ви даде импулс да завършите започнатата работа.

53. Дванадесета част

На съвременното общество липсва един импулс, като основно начало.

Цялото растително и животинско царство, което е създал Бог, представлява един импулс на Божествения живот, който върви отгоре надолу...

54. Дванадесета част

На съвременното общество липсва един импулс, като основно начало.

Цялото растително и животинско царство, което е създал Бог, представлява един импулс на Божествения живот, който върви отгоре надолу...

55. Основи на Паневритмията

Даже доказано е от физиката, че светлината, която излиза от Слънцето, пулсира, т.е.

Важен е следният основен космичен закон: има един ритъм на Цялото, има един „пулс на живота“ на космическия организъм.

Ритъмът, пулсът на Цялото се предава, се прелива във всички части.

Например ритъмът на сърцето не е случаен, но е свързан с ритъма, с който пулсира слънчевият живот.

И когато човек е в хармония с Цялото, тогава всичко в неговия организъм върви добре, понеже космичният ритъм, космичният пулс на живота се прелива в неговото сърце, в неговото кръвообращение, в неговото дишане, в дейността на всичките му органи, и те работят правилно.

Тогава ритъмът, пулсът на Природата се предава нему така, както дейността на един сложен механизъм се предава на вървежа на всеки малък винт или колелце, които влизат като части в него.

Но пита се, кога човек е в хармония с това Цяло, с този космичен организъм, за да приеме неговия ритъм, неговия пулс?

56. 7. Освобождаване

Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество.

57. Бележки към музиката

Този размер по-добре изразява метричната пулсация и точкуваната четвъртина, която е акцентуван момент във фразата, идва на 1-во силно време, съответно на вътрешната симетрия между първи и втори такт.

58. Паневритмия 1938

Чрезъ това упражнение този импулсъ се праща и въ свѣта, за да работи въ съзнанието на колективното човѣчество.

59. Паневритмия 1941г.

Даже доказано е отъ физиката, че свѣтлината, която излиза отъ слънцето, пулсира, т. е.

Има единъ ритъмъ на Цѣлото, има единъ „пулсъ на живота“ на космичния организъмъ.

Ритъмътъ, пулсътъ на Цѣлото се предава, се прелива въ всички части. Напр.

ритъмътъ на сърдцето не е случаенъ, но е свързанъ съ ритъма, съ който пулсира слънчевиятъ животъ.

И когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава всичко въ неговия организъмъ върви добре, понеже космичниятъ ритъмъ, космичниятъ пулсъ на живота се прелива въ неговото сърдце, въ неговото кръвообращение, въ неговото дишане, въ дейностьта на всичкитѣ му органи, и тѣ работятъ правилно.

Тогава ритъмътъ, пулсътъ на природата се предава нему така, както дейностьта на единъ сложенъ механизъмъ се предава на вървежа на всѣки малъкъ винтъ или колелце, които влизатъ като части въ него.

Но пита се: кога човѣкъ е въ хармония съ това Цѣло, съ този космиченъ организъмъ, за да приеме неговия ритъмъ, неговия пулсъ?

60. 14. ФОРМУЛИ ЗА ЛЕКУВАНЕ

11. Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на Слънцето и правилно да изпраща енергията си

НАГОРЕ

0.26621198654175