Търсене в текстове за 'Превръщане'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена.
[8] „Необходимостта” е другото име на VІ Херметичен принцип („Причина и следствие”). В западния свят е познат като Закон за наследствеността, а на Изток – Закон на Кармата. В християнството е познат като Закон на Божествената справедливост. [9] Нарича се също „прах на проекцията”. Това е Magnum Opus на алхимиците, субстанцията, притежаваща силата да превръща по-малко благородните метали в чисто злато. От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена. [10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит. 12 гл. и др. [11] Вж. дял първи – І.9:12 и сл.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно.
Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем. Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна. Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно. Нужно е като разумни твари да мислим. „Животът е най-голямата важност“, казва един философ. И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини.
към текста >>

Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно.
1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му. Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони. 2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме. Не е далеч обаче времето, когато в ума на човечеството ще проникне повече светлина, която ще му помогне да разкрие тази тайна. 3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно. 5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества. „Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота. Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване.
към текста >>

3. Сегашното положение на човечеството

Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване; той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им на високо.
Могат да се проповядват разни висши идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят. Но съвременният живот е решил да не се качва на старото минаре. Новият живот е решил вече да не слуша гласа на ходжата, понеже от него с хиляди години се е чувало все един и същи глас и все едно и също пеене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване; той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им на високо. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към Земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като измиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекват почвата около тях и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението. Първият процес на прецеждането е подобен на желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен на мислите, които се пораждат в ума и се повдигат нагоре. Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички семенца в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнини към сушата.
към текста >>

4. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго.
Това има аналогия с живота на човечеството. Нека вземем за пример положението на днешното човечество. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата.
към текста >>

Израждането е процес на превръщане на едно състояние в друго.
Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат „израждане“. За пример, ако нагорещим водата, тя се обръща на пара и „изчезва“. Израждането е процес на превръщане на едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва на листата като един обект за храна, за какъвто ги е считала по-преди по необходимост, а вече миролюбиво каца на листа, без да му причини никаква вреда. Сега тя не го поврежда, понеже вниманието ѝ е насочено към друга посока – към сока на цветята. Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин.
към текста >>

5. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

По този начин, освободени от диктата на обективността, те стават притежание на индивидуалното ни съзнание, претърпяват почти метафизическо превръщане и започват обратно да ни диктуват повелите на натрупаната в тях култура.
Съставителите нямат претенция за научен исторически труд, затова подзаглавието „Документална хроника" е знак за авторска дистанция, дори за пълно авторско отсъствие. Още повече че след книгите на Георги Томалевски и Атанас Славов едва ли може да се добави нещо към жанра на авторизираната историография.* Но колкото и да ни убеждават историците в безпристрастната обективност на историческите документи, кой днес би повярвал, че животът на историята и нашето разбиране за него съвпадат. Или че историята и нейната физически представяща я събитийност са неразчленимо слети. Очевидно и у най-неподготвения съвременен читател се налага ново умонастроение, което схваща единството на историята не толкова субстанциално, колкото екзистенциално. Това ново умонастроение е истински удовлетворено, когато се опитва да разгадава и тълкува знаците на историческите образи и събития. По този начин, освободени от диктата на обективността, те стават притежание на индивидуалното ни съзнание, претърпяват почти метафизическо превръщане и започват обратно да ни диктуват повелите на натрупаната в тях култура. За съвременния наблюдател всеки исторически документ е семиотична система и функционира в съзнанието му с духовния импулс и с психичните енергии на културата, която го е породила. Може да се твърди, че всеки исторически документ съдържа скрита мъдрост и ни подтиква към езотерична интерпретация. „ Учителя във Варна " на пръв поглед продължава документалната поредица, започната в двата тома на „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", публикувани през 1995 и 1996 г. Хронологично, разбира се, събитията във Варна далеч предшестват тези в Търново и понеже на практика представляват начало на всички начала, като че ли най-чувствително са застрашени от примитивизма на историческата обективност. Езотеричната интерпретация на появата на Учителя и на неговото първо варненско Слово е не по-настойчиво необходима, отколкото внимателното вникване в духовните приморски пространства на град Варна.
към текста >>

6. ШЕСТАТА РАСА

Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго.
Хората тогава ще бъдат готови да се жертват за всички. Сега човечеството претърпява деление в биологическия процес на развитието си. То прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период. Това се нарича в Окултната наука "явяване на Шестата раса". Но понеже тая дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите й духовно синове, изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство. Това състояние, обаче, е естествено. То е състояние на бременност. Страданията, които бялата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика идея. От бялата раса, именно ще се роди Шестата човешка раса - расата на Любящите.
към текста >>

7. Дял първи Животопис и творчество

Днес видни математици се занимават с проблема за четвъртото измерение, животът отвъд смъртта е предмет на научни изследвания; новите изследвания върху невидимия човек, шестото чувство привличат вниманието на учените; превръщането на елементите един в друг, разпадането на материята е постигнато и намира приложение.
В областта на науката, изкуството, религията, социалния живот – навсякъде старото е в борба с новото. В областта на науката човек достигна до границите на материалния свят, изучи го и със своето точно, ясно и систематично знание създаде условия за тържеството на материализма – един завършен резултат на стария живот. Едновременно с това човек се докосна и до друг един свят, отвъд границите на материалното – до Невидимия, Духовния свят. Това разколеба вярата му в материализма – това е новото. Химията, физиката, математиката, биологията плахо и несигурно прекрачиха границите на един непознат за тях свят. Днес видни математици се занимават с проблема за четвъртото измерение, животът отвъд смъртта е предмет на научни изследвания; новите изследвания върху невидимия човек, шестото чувство привличат вниманието на учените; превръщането на елементите един в друг, разпадането на материята е постигнато и намира приложение. Нови, необозрими възможности стоят пред човека. В биологията странните лъчи на живата клетка, строителните сили на организма, жизненият магнетизъм са подложени на изследване1. Един нов път се отваря за научната мисъл и този път извежда човека вън от яките стени на материалния свят. В социалния живот наблюдаваме същата полярност. Днешното време се характеризира с класовите борби – търсене правото на човека.
към текста >>

8. ЗАКОН ЗА СЪБУЖДАНЕ И ОБНОВЯВАНЕ

Това е закон за превръщане на отрицателното в положително.
ЗАКОН ЗА СЪБУЖДАНЕ И ОБНОВЯВАНЕ Събуждането на човешката душа се определя от благодарността на човека. Само онзи може да се събуди, който е благодарен за всичко на Великата разумност, която работи в света. Човек, като благодари на Бога, Доброто ще си остане Добро, а злото ще се превърне на Добро. Това е закон за освобождение на човека от всички мъчнотии и страдания. Това е закон за превръщане на отрицателното в положително. Като благодари, човек всеки ден ще получава нещо ново. Ще се обновява. За отношението на човека към природните блага важи следният закон: Ако ги оцени, те ще останат и ще се увеличат. Ако не ги оцени, ще си отидат. А мерило дали ги е оценил е благодарността.
към текста >>

9. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ

Възкресението е излизането на бубите от пашкула и превръщането им в пеперуда.
Христос иде сега с тях, за да тури ред и да се изпълнят думите: „Даде ми се всяка власт на небето и Земята“, „Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ „Скончанието на века“ – това е старият порядък на нещата, който се сменява с нов – ново небе и нова земя. Иде порядък, в който ще царува Любовта в света. Идването на Христа преди две хиляди години беше предисловие. Христос преди две хиляди години подготви пътя, за да дойде новият порядък. Казано е: „Блажени, които имат първото възкресение.“ Това се отнася за пробудените души, които ще оживеят, ще станат, ще добият ново съзнание. Възкресението е излизането на бубите от пашкула и превръщането им в пеперуда. Сега ние се намираме в бурното море и пътуваме с Божествения параход към спасителния бряг. Ще запитате: „Колко време има още до излизането на брега? “ От парахода постоянно мерят дълбочината. Тя постепенно намалява. Като стане половин метър, тогава брегът е близо.
към текста >>

10. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Следователно, каквито методи се прилагат за превръщане на въглена в диамант, такива се прилагат за преминаване на душата от човешкия в Божествения порядък.
Тази година ви е дадена задача да разрешите противоречията на растенията, на животните и на човека. Като разрешите тези противоречия, ще разберете какво значи да любиш. Да възлюбиш Господа и ближния си, подразбира, при всички условия на живота си да не нарушиш равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля, т.е. да не нарушиш равновесието на своите мисли. Съществува известна аналогия между законите на физическия свят и тия на Божествения. Следователно, каквито методи се прилагат за превръщане на въглена в диамант, такива се прилагат за преминаване на душата от човешкия в Божествения порядък. Човешката душа трябва да се подложи на висока температура огънят на любовта, и под голямо налягане налягането на мъдростта, за да се превърне в Божествена. Когато душата кристализира и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще станат лесно поносими. И тогава душата-диамант ще се постави на короната на някой цар, отдалеч да свети, да пречупва лъчите на Божественото слънце. Когато „душата-въглен" кристализира и се превърне в „душа-диамант", всеки я обича, всеки се спира пред нея да я погледа, да й се порадва. Нея обичат и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни.
към текста >>

11. Тринадесета част

В това се изразява законът за превръщане на една математическа величина в друга.
Къде отива богатството, придобито с неправда? Най-много след четири поколения то ще се върне там, откъдето е дошло. Това е закон. Разликата между този закон на Земята и този в духовния свят се състои само в бързината на действието: на Земята законът действа бавно, а в другия моментално... Човешкият свят ще се оправи само тогава, когато се създадат закони за доброто. А страданията, през които минава добрият човек, не са нищо друго освен наказание за доброто, което е вършил. В това се изразява законът за превръщане на една математическа величина в друга. Като срещнете един човек, най-напред го оглеждате от главата до петите и започвате да се произнасяте за черепа, за ръцете и краката му. После спирате погледа си върху лицето, очите, ушите и носа. Правилно е да го разглеждате така, защото по тези органи преценявате състоянието на неговия стомах, на дробовете и сърцето му. Това показва, че между външните и вътрешните органи на човека има известно съотношение. Достатъчно е да ви наблюдавам един месец какво ядете и как се храните, какви приходи и разходи имате, за да предскажа какво ще ви се случи.
към текста >>

0.11033797264099