Търсене в текстове за 'Правителство'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 67 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания.
Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо. Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят.
към текста >>

Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования.
Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18]. 15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света.
към текста >>

2. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

- по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта.
1912г. - в село Арбанаси край Велико Търново работи върху Библията и съставя книгата „Завета на цветните лъчи на светлината която излиза от печат същата година. 1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот". В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство. 1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. 1917-1918 г. - по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта. Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици. 1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас. Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м. декември 1944 година. 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал".
към текста >>

3. Пеню Киров - №46 (отворено писмо)

Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството.
гр. Бургас, 21 декемврий 1900 г. [До] гр. Н. пазар Любез. ми бр. Дънов, Позабавих [се] с отговора си, но не вреди, понеже чаках нещо важно да дойде, че тогава щях да ви пиша. Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството. Тази клетва се иска от всички служащи. Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам. При всичко че тукашните евангелисти по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва. Затова аз си умивам ръцете завинаги от всяка държавна служба. Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба".
към текста >>

4. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството.
гр. Бургас, 21 декемврий 1900 г. [До] гр. Н. пазар Любез. ми бр. Дънов, Позабавих [се] с отговора си, но не вреди, понеже чаках нещо важно да дойде, че тогава щях да ви пиша. Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството. Тази клетва се иска от всички служащи. Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам. При всичко че тукашните евангелисти по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва. Затова аз си умивам ръцете завинаги от всяка държавна служба. Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба".
към текста >>

5. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

След проверка турското правителство открива противоречия в съобщенията, но опитът, който има с българското четническо движение, го кара да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана.
е градски лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г. взема участие в един заговор, целта на който е да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята е с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунава да преминат чети като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците. В този план косвено се включват и чуждите консули, които изпращат до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска Църква. След проверка турското правителство открива противоречия в съобщенията, но опитът, който има с българското четническо движение, го кара да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана. Така на 28 февруари 1870 г. е основана Българската екзархия. Поради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак в края на 1869 г. д-р Миркович е предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил, с амбиция като доверено лице на властта да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх). Осъждат го на смърт.
към текста >>

6. БЕЛЕЖКИ

църковни служители организират подписка сред търновското гражданство, което дава повод на правителството на Стамболийски да забрани събора.
Един от близките съратници на Учителя. 38. Извън града е съществувала градина и лозе с двуетажна постройка, стопанисвани от братството в Търново. Там са се провеждали и съборите. В много градове и села последователи на учението са предоставяли или дарявали имоти за общо ползване и работа. 39. През 1923 г. църковни служители организират подписка сред търновското гражданство, което дава повод на правителството на Стамболийски да забрани събора. През 1924 г. събор не се е състоял. Последният събор в Търново е от 23 до 29 август 1925 година. 40. Д-р Дуков от Казанлък. При посещенията си в града Учителя често гостува в неговия дом.
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

до лятото на 1918 г., когато правителството на В.
е стопанин на списание „Летописи" с директор Константин Величков и със сътрудници Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски и проф. Марко Балабанов, ръководи през 1912 г. отпечатването на „Завета на цветните лъчи на Светлината", умира в София. В края на втората част в отделна глава, озаглавена „Епистоларно Слово ", са публикувани избрани писма на Учителя, писани във Варна. Между тях са и писма от варненския хотел „Лондон" през периода от юни 1917 г. до лятото на 1918 г., когато правителството на В. Радославов интернира Учителя от София във Варна под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Третата част на книгата е озаглавена „Съработниците" и включва документи за няколко поколения личности - ученици, слушатели и последователи на Учителя Беинса Дуно, повечето от духовния и интелектуалния елит на Варна. От биографията на Анастасия Желязкова например излизат наяве много исторически факти за варненски събития около Учителя, неизвестни досега. Не е отмината без специално внимание спорната личност на варненеца Михаил Иванов, който след 1937 г. под името Омраам Микаел Айванхов създава френското Бяло братство.
към текста >>

8. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

се събрахме българите в кантората на Сава Георгиевич и решихме да протестираме пред правителството и патриаршията, че не можем вече да стоим без черква и че няма да приемем новия владика от патриаршията, докато не се разреши черковния въпрос.
Дъновски, съвременник и съучастник в събитията, второ, едно писмо-изложение на един от българските тогавашни варненски първенци и виден непосредствен съучастник, Рали х. Мавридов, писано 2-3 дни след самите събития. „На 30 ноемврий 1864 г. се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията. През 1865 г. се събрахме българите в кантората на Сава Георгиевич и решихме да протестираме пред правителството и патриаршията, че не можем вече да стоим без черква и че няма да приемем новия владика от патриаршията, докато не се разреши черковния въпрос. Протестът ни се подписа от 50-60 села на варненския санджак. Българите искаха от властта или да им се разреши да си построят нова черква, или пък ще вземат насила една от гръцките черкви. Българите тогава решиха да вземат черквата „Св. Георги". Известно стана на всички, че на 10 февруарий 1865 г. ще се отнеме насила казаната черква, както биде взета в 1861 г.
към текста >>

На следния ден след пристигането на Дъновски на 9 февруарий българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички едногласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечатано след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече да стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не се разреши българския църковен въпрос. К.
да потегли за епархията си. Варненските първенци-българи, обсъждайки събитията, дошли до заключение, че е настъпило вече време да се откъснат съвсем от Гръцката варненска митрополия, като образуват и своя българска църква. Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцесии и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква. Те повикали от с. Хадържа иконом Константин Дъновски за свой пръв варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирия се освободил от своите тесни връзки с Гръцката митрополия и от своите задължения към тоя владика, който го протежирал още от младини и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа. На следния ден след пристигането на Дъновски на 9 февруарий българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички едногласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечатано след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече да стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не се разреши българския църковен въпрос. К. Дъновски е бил пратен в с. Хадърджа да донесе нужните свещени потреби, икони, Антиминс и пр. След това пристъпили и към преобразуване на долния етаж на училището, при което не са липсвали съревнования, страхове, недоразумения и караници между дейците, при което се отличил със своята ревност Р. х.Мавридов. На 12 февруарий един майстор, повикан от последния, почнал да работи нужните промени в долния етаж на училищната сграда, направил олтар и престол, обковал прозорците отвън с дъски, за да не се вижда като се служи вътре служба. На 13-ти, когато всичко било готово, гъркоманите се научили и почнали да противодействат, но без успех.
към текста >>

9. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

във време на Гръцката завера по преследването от страна на турското правителство първенците гърци не са оставили на мира и българските първенци както в градовете, така и в селата, и в тия случаи трябвало да пострадат някои хора от големите български села Еркеч и Гулица.
Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанас и на гръцки, за това и отишъл в град Месемврия (днес Несебър), та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище да се учи. Тук в разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки. Не стигало само това, а трябвало и турски да се научи Атанас, за която цел той ходел при един ходжа ефенди, когото условил баща му и в същото време, когато се учил гръцки, той се научил и турски да прочита. Настанали размирни години и Атанас трябвало да се прибере в село при родителите си. През 1820-1821 г. във време на Гръцката завера по преследването от страна на турското правителство първенците гърци не са оставили на мира и българските първенци както в градовете, така и в селата, и в тия случаи трябвало да пострадат някои хора от големите български села Еркеч и Гулица. Отец Михаил заедно с няколко още селски първенци били вързани и закарани в град Месемврия при пашата и затворени, а тая същата участ била постигнала и дяда Георги от село Гулица. Присъдата била изпълнявана твърде скоро и виновните ги хвърляли в морето или пък избесвали. Докато отиде дядо Георги в затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена и те, отец Михаил и дядо Георги, едвам що са се видели, и първият бил откаран и заедно с други хвърлен в морето! За добра чест дядо Георги се отървал заедно с други и той го отдавал това на Божието провидение: Настанало едно много бурно време, силен дъжд-град с много светкавици и гърмежи уплашили пашата и той казал: Баашладжъм калан християнларън джанларън (харизвам на останалите християни душите). И така отпуснали всичките затворени, между които бил и дядо Георги.
към текста >>

Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата.
Сега трябваше помещение и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината: накарал, та разтребили, замазали зимницата (стая или килер, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат и захванало да им харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още - да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети. И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села.
към текста >>

След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство.
Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи. След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство. В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В. Козлудже, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндоуду, Чътмита и Куюджук, в което събрание председателствал дяда Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол:
към текста >>

В това събрание се решило и йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат.
Демир... Кумлудже Бою... Суджескюй Злати... Гевреклер Хаджи Дойчу... Гюндойду Бою... Чятмата Димитър... Куюджук. Дядо Атанас съобщил това решение и на 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъстствали първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Хадърча протокол и упълномощили дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак. В това събрание се решило и йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат. Дядо Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаването на Ат. Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници. И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към Българската униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската униатска община, дето останал свещеник до следующата година.
към текста >>

И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С.
Дядо Атанас съобщил това решение и на 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъстствали първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Хадърча протокол и упълномощили дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак. В това събрание се решило и йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат. Дядо Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаването на Ат. Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници. И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към Българската униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишъл при гръцкия владика, искал прошка и бил опростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на Гръцката патриаршия, по което се и поминал. Дядо Атанас Чорбаджи след толкова трудове за Българската църковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Елри Каау, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година. Вечная му Памят! г. Варна, 18 март 1896 год.
към текста >>

10. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката.
Било в 1847 г., когато условил Атанас даскал Константина за 500 гроша и да го храни. Училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите. Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката. Така е станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстили зданието папаз еви (попска къща), защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - черква, половината - училище. Това здание стои днес и е цялото черква. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства царски ферман за черквата, та да се освети. И това желание на Атанаса се изпълнило.
към текста >>

В това събрание се решило още да се моли правителството, за да позволи да се отвори във Варна българско училище.
Хаджи Иван Вълков е роден в Ески Джумая (град Търговище). В Добрич бил известен под название Джумалъ Хаджи Чорбаджи. От Джумая се преселил в Добрич през 1833 г., отдето неговите двама синове Стоянчо и Господин се преселили във Варна през 1854 г. X. Вълков се поминал на 130-годишна възраст; в еничарско (кърджалийско) време той бил на 18 години. Помнел седем войни. В това събрание се решило още да се моли правителството, за да позволи да се отвори във Варна българско училище. Атанас подир това заминал за Цариград. По неговото настояване и със съдействието на варненския мютесарафин Ашир бей и мюфтията Кълъчлълъ Мемиш ефенди наскоро бил получен ферманът за училището. Атанас след толкова трудове за българската черковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Егри Капу, като предал Богу дух на 20 юлий 1865 г. Атанас стоял в Цариград четири години на свои разноски. Поминал се по времето на холерата.
към текста >>

11. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

(Варненският владика наклеветил Димитра пред правителството по внушение на цариградския патриарх; решило се да се изпроводи Димитр под стража в Цариград.
Попович и свещ. К. Дъновски. В първото си заседание, станало на 11 май, общината разгледа молбата на Кою Чорбаджи от град Балчик, за да се изпрати зет му Димитр в Цариград при Илариона Макариополски, който да го ръкоположи за свещеник в град Балчик. След един месец се върна Димитр като свещеник. Гърците във Варна останали смаяни от тая решителна постъпка на българите. (Варненският владика наклеветил Димитра пред правителството по внушение на цариградския патриарх; решило се да се изпроводи Димитр под стража в Цариград. За да избави Димитра, свещеник К. Дъновски се споразумял с варненския католически свещеник Дамян (Di Aurigo), с когото се добре познавал още от Пловдив. Последният изпратил телеграма (шифрирана) до папския викар г. Брюнони в Цариград (в колегията St. Benoit на лазаристите), че ще пристигне свещеник Димитр, който желаел да стане униатин.
към текста >>

След службата консулът държал реч на българите, че трябва да се заловят за духовното си просвещение, и им обещал, че на следнята година непременно ще се открие славянска черква в град Варна с издръжката на руското правителство.
Във Варна е бил тогава руски консул Александър Рачински - човек набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия владика да му отстъпи черквата „Свети Георги", в която да се служи поне веднъж в неделята на славянски език. Разбира се, че гръцкият владика не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и гърци са се разпалили до крайност. Консулът най-сетне помолил да му се отстъпи манастира „Свети Димитър" (в Евксиноград), игумен на който бил българин от Търново, което и сполучил. На 6 август 1860 г. станала голяма служба с петихлебие, на която присъствали всички разпалени българи. След службата консулът държал реч на българите, че трябва да се заловят за духовното си просвещение, и им обещал, че на следнята година непременно ще се открие славянска черква в град Варна с издръжката на руското правителство. Консулът искал от по-видните българи да обмислят въпроса за откриването на българско училище. Единодушно се решава да се открие училище и веднага се събрали на 6 август 1860 г. помощи за издръжката му. Най-големи суми са записали следните лица и еснафите: Йеромонах Теодоси, игумен на манастира „Св. Димитър" 2000 лв.* Атанас Чорбаджи от с. Николаевка
към текста >>

Ибиш ефенди съчинил една мазбата (заявление) от страна на българите до централното правителство, дал я на свещ. К.
Един ден гагаузите направили демонстрация пред турското управление (конака) и настоятелно изисквали от тогавашния мютесарифин Ашир Бей да спре по-нататъшното строение на училището. Властта удовлетворила желанието на гагаузите и със стражари спряла работите му. В това време влиятелният българин Атанас Чорбаджи бил в Цариград, като представител от варненско по черковния въпрос. Свещ. Дъновски писал на Атанас Чорбаджи за случката с гагаузите и му искал съветите как да се постъпи, за да може да се доизкара започнатото училище. Отговорът на Атанаса бил да отиде при мюфтията Ибиш ефенди, който му бил голям приятел и комуто писал по въпроса; той ще му помогне и нареди, каквото трябва да се направи пред властите. Ибиш ефенди съчинил една мазбата (заявление) от страна на българите до централното правителство, дал я на свещ. К. Дъновски с препоръчителни писма до кметовете на Козлуджанската кааза (околия) за подписване и подпечатване. Същата мазбата била разнесена от други лица из каазите: Добришка, Балчишка, Манкалянска и Провадийска за подписване. Съдържанието на мазбатата било, че българското население от шестях каази на Варненския санджак (мютесарифлък) не желае да се обучават децата му по гръцки език и понеже нямало българско училище, молели падишаха да издаде ферман за едно централно българско училище за целия санджак в гр. Варна. Свещ. Дъновски отнесъл мазбата в Цариград на Атанас Чорбаджи, който я предал гдето трябва.
към текста >>

Рачински виждаше, че на българите не бе възможно за дълго време да си построят черква и взе инициативата да ходатайства пред правителството си за откриването на един руски параклис, който ще прибере временно българите и чрез който може би ще се осуетят българските намерения да нападат и отнемат гръцките черкови.
Владиката се съгласи на това и ме изпращаше да извършвам черковната служба в манастира. За една такава тържествена служба на 6-тй август консулът повика двама руски певци от Цариград и той заедно с тях взе участие в службата. Няколко пъти подред служих в манастира литургия и консулът с видните българи-търговци винаги присъстваше на черковната служба. След черковния отпуск ставаха срещи и запознанства между българите и консула и главен въпрос между тях беше как да се сдобие гр. Варна с черква, в която да се служи на славянски език. Рачински виждаше, че на българите не бе възможно за дълго време да си построят черква и взе инициативата да ходатайства пред правителството си за откриването на един руски параклис, който ще прибере временно българите и чрез който може би ще се осуетят българските намерения да нападат и отнемат гръцките черкови. Консулът сполучи в ходатайството си и откри руски параклис в къщата на Залъмоолу Кости. Освещаването на параклиса стана на 12 април 1861 г. от мене, свещеника Иван от с. Казълджиларе и архимандрита Филарета. Г-н Йос.
към текста >>

Рачински му казал, че от деня на уволнението му ще получава от руското правителство, вместо 10 000 гроша, 1000 рубли т.е.
Тогава става на крака покойният Стефанаки Теофако и каза: „По никой начин не се съгласявам да се въведе български език в гръцките училища; предпочитам да видя гробовете на двамата ми синове, нежели да чуя български език". След Теофако протестирали и другите членове на димогерондията (митрополитския съвет) против смелостта на Филарета, за гдето предложил да се въведе българският език в гръцкото училище. На следущия ден го уволнили от службата му. Тогава Филарет отишъл при Рачински и му разправил случившето се. Филарет получавал 10 000 гроша годишна заплата от гърците. Рачински му казал, че от деня на уволнението му ще получава от руското правителство, вместо 10 000 гроша, 1000 рубли т.е. 20 000 гроша. Консулът му обеща още, че като отиде в Русия, ще се старае да получи още 1000 рубли от Св. Синод, както стана. Консулът натъкми тогава в едната част на голямата си квартира в дома на х. Кости Залъмоолу един хубав параклис, дето захванали да се черкуват свестните българи, за да слушат божествената служба на матерния си език".
към текста >>

Когато бил обесен в Цариград патриарх Григорий II, турското правителство заповядало да бъде потопен корабът; това стана до Св. Яни.
В параклиса била турена камбана, която по показанието на свещ. К. Дъновски била намерена в морето до Св. Яни (Чатал-таш) между манастира „Св. Димитър" (Евксиноград) и „Св. Костадин". Камбаната произлизала от гръцкия кораб (в който имало параклис), който обикалял през времето на Гръцката завера (1821 г.) бреговете на Черно море. Когато бил обесен в Цариград патриарх Григорий II, турското правителство заповядало да бъде потопен корабът; това стана до Св. Яни. До Чатал-таш се виждат железни части на австрийския параход „Трапезунт", който бил изхвърлен на брега през 1878 г. На 30 ноември 1864 г. се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията. През 1865 г. се събрахме българите в кантората на Сава Георгиевич и решихме да протестираме пред правителството и Патриаршията, че не можем вече да стоим без черкова и че няма да приемем новия владика от Патриаршията докато не се разреши черковния въпрос.
към текста >>

се събрахме българите в кантората на Сава Георгиевич и решихме да протестираме пред правителството и Патриаршията, че не можем вече да стоим без черкова и че няма да приемем новия владика от Патриаршията докато не се разреши черковния въпрос.
Когато бил обесен в Цариград патриарх Григорий II, турското правителство заповядало да бъде потопен корабът; това стана до Св. Яни. До Чатал-таш се виждат железни части на австрийския параход „Трапезунт", който бил изхвърлен на брега през 1878 г. На 30 ноември 1864 г. се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията. През 1865 г. се събрахме българите в кантората на Сава Георгиевич и решихме да протестираме пред правителството и Патриаршията, че не можем вече да стоим без черкова и че няма да приемем новия владика от Патриаршията докато не се разреши черковния въпрос. Протестът се подписа от 50-60 села на Варненския санджак. Българите искаха от властта или да им се разреши да си построят нова черкова, или пък да вземат насила една от гръцките черкови. Българите тогава решиха да вземат черковата „Св. Георги". Известно стана на всички, че на 10-й февруари 1865 г. ще се отнеме насила казаната черкова, както биде взета през 1861 г.
към текста >>

12. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

взел участие в един заговор, целта на който бил да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос.
През 1867-1868 г. д-р Миркович сътрудничил на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков. От 1867 до 1869 г. бил лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г. взел участие в един заговор, целта на който бил да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята била с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунав да преминат чети, като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците. В този план косвено се включили и чуждите консули, които изпратили до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска църква. След проверка турското правителство открило противоречия в съобщенията, но опитът, който имало с българското четническо движение, го накарало да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана. Така на 28 февруари 1870 г. била основана Българската екзархия.
към текста >>

След проверка турското правителство открило противоречия в съобщенията, но опитът, който имало с българското четническо движение, го накарало да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана.
бил лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г. взел участие в един заговор, целта на който бил да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята била с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунав да преминат чети, като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците. В този план косвено се включили и чуждите консули, които изпратили до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска църква. След проверка турското правителство открило противоречия в съобщенията, но опитът, който имало с българското четническо движение, го накарало да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана. Така на 28 февруари 1870 г. била основана Българската екзархия. През 1870 г. заради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак д-р Миркович бил предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гръкофил и туркофил, с амбиции, като доверено лице на властта, да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх). Осъден на вечна каторга, окован във вериги, д-р Миркович бил изпратен пеша до Цариград, където престоял в затвора до 1872 г.
към текста >>

13. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Това именно присъствие тук на народните ръководители обяснява поведението на нашето правителство да не ни закача.
За Турция аз съм ви казвал, че тя ще си върви. А Балканският въпрос се разрешава вече, както и друг път съм ви казвал, сега в 1914 г. Смятайте годината от март до март и от август до август, защото те са, които важат в нашите сметки, а не политическата година. Всички ръководители на народите присъстваха тази година на събора. Те дойдоха до едно съгласие: на всякой един народ да се даде и трябва да възприеме заслуженото, било то добро или зло. Това именно присъствие тук на народните ръководители обяснява поведението на нашето правителство да не ни закача. Тая година работим с числата 3, 9, 27 и 81, а те са най-силните числа за работа. Виждате даже, че имаме тая година дошли резервни членове: ако отсъства някой член от Веригата, резервният веднага да го замести. Да, тая година ще бъдете зрители на велики работи. И човек в такова време да гледа това, то значи сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в действителност велики и осезателни. Колкото за България, тя ще вземе много повече, отколкото е очаквала, даже повече от Мидия-Енос 369.
към текста >>

14. 1913 ГОДИНА

турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие.
Балканската война се води за обединение на българските земи, разделени от Берлинския конгрес. България има помощта и съдействието на Небето. Всемировият Учител идва да работи между българите в границите на Санстефанска България. И България има всичките условия да се обедини. На 11 ноември 1912 г. турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие. Фердинанд укрива предложението. Учителя изпраща генерал Стоянов да предаде на фердинад да приеме мира, но той отказва и нарежда да се атакуват турските позиции, укрепени на Чаталджа. При Фердинанд като адютант служи генерал Алекси Стоянов. Неговата жена Мария Стоянова, придворна дама, е последователка на Учителя. Чрез нея и мъжа й на Фердинанд се предават някои съвети от Учителя.
към текста >>

15. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Това, именно, присъствие тук на народните ръководители обяснява поведението на нашето правителство – да не ни закача.
За Турция аз съм ви казвал, че тя ще си върви. А балканският въпрос се разрешава вече, както и друг път съм ви казвал, сега в 1914 година. Смятайте годината от март до март и от август до август, защото те са, които важат в нашите сметки, а не политическата година. Всички ръководители на народите присъстваха тази година на Събора. Те дойдоха до едно съгласие: на всякой един народ да се даде и трябва да възприеме заслуженото, било то добро или зло. Това, именно, присъствие тук на народните ръководители обяснява поведението на нашето правителство – да не ни закача. Тая година работим с числото 3, 9, 27 и 81, а те са най-силните числа за работа. Виждате даже, че имаме тая година дошли резервни членове: ако отсъства някой член от Веригата, резервният веднага да го замести. Да. Тая година ще бъдете зрители на велики работа. И човек, в такова време да гледа това, то значи, сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в действителност велики и осезателни. Колкото за България, тя ще вземе много повече, отколкото е очаквала, даже повече от Мидия-Енос; защото работите така са поставени, че който и да спечели, дали Тройният съюз или Тройната антанта, България все ще спечели.
към текста >>

16. 1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ

Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации подтикна и изиска от тогавашното правителство да интернира П.
СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ (от книгата „Где е истината" стр. 5 и 47) През 1917 г. Светия Синод решава да вземе особени мерки спрямо П. Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации подтикна и изиска от тогавашното правителство да интернира П. Дънов във Варна, под благовидния предлог, че неговото зловредно учение разколебавало и внасяло смут в духа на войниците, намиращи се на фронта. Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен вестник" (под редакцията на Д.Ласков) в които, като се представяше учението на П. Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек. Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков. Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов.
към текста >>

Към края на юни Учителя е интерниран от правителството в хотел „Лондон", Варна, където остава цяла година, живее в една таванска стая и се отоплява с мангал.
Аз четох повечето от тези брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени, не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог на църковнославянския език Г.Ст.Михайловски." Тая записка не се харесва на Ласкова и той казва, че тя щяла да остане „паметна" в архива на Външното министерство. Тя била неочаквана апология на Дъновизма от един висш чиновник. Защо това? – Едно, защото Ласков не може да понесе много уместните изобличения, които се правят на забравилите дълга си негови патрони, и защото по тоя начин се осуетява хитро скроеният план – да се използва военното положение, с един замах да се тури край на дейността на един човек, срещу когото, в мирно време, не могат да се вземат такива крупни мерки, както във военно, особено щом се намеси „състоянието на духовете на фронта"." Към края на юни Учителя е интерниран от правителството в хотел „Лондон", Варна, където остава цяла година, живее в една таванска стая и се отоплява с мангал. Завръща се в София през лятото на 1918 г. * Велеречив блам (арх.) – от "велеречив" - многословен; и от "блам" – лишаване от доверие: силен израз на недоверие (бел.ред.)
към текста >>

17. 1919_1 1919 година

Александър Стамболийски съставя коалиционно правителство.
Паричните репарации се допълват с определени количества въглища и добитък, които България трябва да предаде на съседните държави. Българската армия се ограничава до 20 000 души. Репарационните задължения надхвърлят 1/4 от цялото национално богатство, което обрича България на икономическа стагнация. Трите либерални партии се отъждествяват с катастрофата след първата световна война, поради което, на преден план излизат партиите, които не са обвързани с националните катастрофи - БЗНС и БКП. Благодарение на своята антивоенна политика, те рязко повишават политическия си кредит. Александър Стамболийски съставя коалиционно правителство. След войната се засилват всички леви движения в България - комунисти, анархисти, земеделци. В част от селата, около окръжния град Търново (Русаля, Килифарево, Стражица и др.) властта вземат комунистите. След войната, в България, както и по света, се засилват окултните движения: теософи, толстоисти, розенкройцери и др.
към текста >>

18. 1923_1 1923 година

Правителството на Цанков взема мерки срещу всички леви партии и организации.
Малко по-късно Стамболийски е убит във вилата му. На власт идва Демократическия сговор, образуван от сливането на Народния сговор на Александър Цанков с други партии. Александър Цанков става председател на Министерския съвет, министър на външните работи и изповеданията (т.е. вероизповеданията). От 5 до 7 август се провежда пленум на ЦК на БКП (т.с.) и се взема решение за въоръжено въстание, което се провежда през септември. Комунистите правят опит за създаване на работническо-селска власт от съветски тип! Правителството на Цанков взема мерки срещу всички леви партии и организации. През тази година не се дава разрешение за събор в Търново, но това е първата година, през която се провежда Младежки събор в София. От 1 до 5 юли от София и провинцията се събират млади хора! — те са по-малко на брой и в по-големия град присъствието им не бие на очи. Учителя изнася само три беседи, а през останалото време се четат реферати на участниците в събора и се правят разисквания.
към текста >>

19. 1925_1 1925 година

Правителството на Цанков си разчиства сметките с комунистите, а те се организират на малки групи из цяла България.
Георгиев избухва експлозия. Църквата е полуразрушена и са убити 100 души и ранени 150. По една случайност царят не е бил в момента сред присъстващите, а се е придвижвал към църквата. Акцията е дело на ЦК на БКП. В резултат започва терор и се обявява военно положение. Правителството на Цанков си разчиства сметките с комунистите, а те се организират на малки групи из цяла България. В Търново са открити две такива конспирации: на 23 ученика от гимназиите, осъдени от 5 до 15 години затвор и друга, на възрастни, оглавявана от юристите Димитър Иванов и Бранков. На 3 юли е връчен обвинителен акт на община Търново и временно на кметското място е назначена тричленна комисия: д-р Димитър Раев, Стефан Куманов и Владимир Даскалов. Стефан Куманов е обущар, член на камарата на занаятчиите, живее на ул."Стефан Стамболов" 39. Владимир Даскалов е генерал от запаса, многократно награждаван за военните си заслуги, варненец, женен за търновка. Д-р Димитър Раев е юрист, родом от Стражица, женен за търновка с три деца, живее на ул."Стефан Стамболов" 41.
към текста >>

20. 1925_13 Мисли за съдбата-кармата

Какво е правил там, не зная, но македонците го изискали след войната от българското правителство и са го убили жестоко.
По закона на кармата, всички са платили скъпо. Бях свидетел на съдбата на семейството на Димитър Раев. Беше ми мъчно за жена му Богдана и за сина му Светозар. Като срещах жена му, се питах, защо има такава тежка съдба. Оказа се, че д-р Димитър Раев по време на Втората световна война е бил областен управител в Скопие. Какво е правил там, не зная, но македонците го изискали след войната от българското правителство и са го убили жестоко. Всички търговци казват за него, че е бил много умен човек. Аз се питам, дал това е достатъчно. Колко хора в България, освен ум, имат и разум? Какво стана по-нататък със семейството му? Национализираха цялото му имущество.
към текста >>

21. 012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев

През 1820-1821 г., по време на гръцката завера, турското правителство не оставяло на мира българските първенци по села и градове, както и тези от селата Гулица и Еркеч.(II) Заподозрени като замесени в заверата, били подведени под отговорност отец Михаил, дядо Георги и много други селски първенци от Гулица.
Тук в продължение на две години младият Атанас изучава гръцки език. Не стигало само това. Баща му пожелал син му да овладее и турски език, за която цел той намерил за учител един ходжа. В скоро време младежът Атанас усвоил говоримо и писмено и третия език. Настанали размирни години и младият Атанас трябвало да се прибере при родителите си. През 1820-1821 г., по време на гръцката завера, турското правителство не оставяло на мира българските първенци по села и градове, както и тези от селата Гулица и Еркеч.(II) Заподозрени като замесени в заверата, били подведени под отговорност отец Михаил, дядо Георги и много други селски първенци от Гулица. Вързани, те били закарани в Месемврия при пашата. След затвор и изтезания те били изправени пред съд и осъдени на смърт. Присъдите се изпълнявали веднага – с камък на врата осъдените намирали гибелта си в Черно море. Осъдените били отведени на пристанищния пристан. Първа била изпълнена присъдата срещу отца Михаила и някои други свещеници, които били изпратени в бездните на морето.
към текста >>

22. 016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза

Същите задигат и продават българските черковни книги на саталмашката черква и с парите купят гръцки книги... Този български гонител – варненският протосингел – продължава да ни клевети пред правителството.”21
доубива и последните му надежди за осво-бождение от национално и духовно робство. Вярно описание за състоянието на българите по това време е дадено от Найден Геров24 и Михаил Греков25. Характерен документ, който представя тогавашната обстановка във Варна и Варненско, са бележките на Кольо Райчов от Трявна, който пише: “На 1848 г. Йосиф, варненски владика, се помина и дойде на негово място владиката Порфирий – грък, и неговия протосингел Агахангел. Този български гонител забра да търси причина, за да изгони българите от черквата “Свети Никола” и подбуди и други гагаузи във Варна, напоени от гърцизма, и като прибави от Балчик пет-шест гърци беломорци, дошли да купуват жито... С властта на владиката Порфирия изгонват българския епитроп и българския поп Иван, както и българския учител Стойка. Същите задигат и продават българските черковни книги на саталмашката черква и с парите купят гръцки книги... Този български гонител – варненският протосингел – продължава да ни клевети пред правителството.”21 Странични въздействия върху поробения български народ се упражняват и от “доброжелателските” грижи на някои англичани и французи, които под прикритието на християнски покровители се мъчат едните да въвлекат православния български народ в руслото на католицизма, а други – в протестанството. “Мохамеданите ни държат в тъмница – пише Найден Геров, в своите “Писма от България”, – а западните християни в лицето на разни мисионери и агенти се стремят да ни натрапят ново верую, като ни отвърнат от православието. По този начин те се стремят да внесат разкол между нас и нашите обичани от всички иноверни братя – русите.”24 “Намериха се обаче такива, които по една или друга причина – пише по-нататък Найден Геров – възприеха идеите на католическата и протестантската пропаганда.”24 Имаше и трети, които даваха вид, че “ако русите не вземат присърце нашето освободително и верско дело, налице е сериозната опасност да се отлъчим от православието.” Тази обстановка хвърля в голям смут Константин Дъновски и прекършва надеждите му за освобождение. Напускайки своя роден Родопски край, той е бил обладан от вярата, че във Варна ще намери по-голяма възможност за дружно подхващане на енергична борба срещу робията.
към текста >>

23. 025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение

Яни”, турското правителство заповядало потапянето на кораба.”20
Кости Залъмооглу, където се отслужва литургия на старобългарски език, е била поставена камбаната, която по показанията на свещеник Константин Дъновски била намерена в морето близо до местността “Свети Яни” (“Чатал таш”), между манастирите “Св. Константин” и “Св. Димитрий” в Евксиноград. Камбаната е била от параклис на някогашен гръцки кораб, обикалящ през време на гръцката завера (1821 г.) бреговете на Черно море. Настигнат в местността “Св. Яни”, турското правителство заповядало потапянето на кораба.”20 Свещеник Константин Дъновски вероятно е виждал в извадената от морето камбана символ за разбуждането на българското национално съзнание. Същата камбана бива поставена в новооткрития параклис. Камбаната като символ на разбуждане на народното съзнание в борбата за свобода се използва по-късно от Христо Ботев, който наименува редактирания от него сатиричен революционен вестник “Будилник”. Характерно за този случай е и обстоятелството, че идеята на отец Константин за насочване вниманието на руския консул към камбаната и нейното изваждане от морето (според писмо на отец Константин до Мария Казакова) е станало под въздействие на случайно хрумване и че посоченото място, където тя лежала, му е било подсказано по някакъв чудноват начин. Изваждането на камбаната отец Константин си припомня 45 години след тази случка.
към текста >>

Рачински е съдействал за изселването на българи в Русия, срещу което се противопоставил енергично Раковски.41 Това става причина руското правителство да го отзове от България през 1861 г.
Тези църковни служби се изнасяли от отец Константина всеки празник. Тук се стичали много българи от Варна и околните села. След църковния отпуск черкуващите се българи, заедно с Рачински и отец Константин, се събирали и обсъждали вълнуващите ги въпроси около националната и църковната борба на българите. Дейността на Рачински във Варна раздвижила по-будните българи. Тя би могла да продължи дълго, ако не бе възникналият конфликт между Рачински и Георги Сава Раковски по повод на изселването на български емигранти от Румъния в Русия. Рачински е съдействал за изселването на българи в Русия, срещу което се противопоставил енергично Раковски.41 Това става причина руското правителство да го отзове от България през 1861 г. Въпреки че престоят на този голям приятел на българите е бил твърде краткотраен, той е оставил дълбока следа в съзнанието на варненските българи с личния си пример и им е показал, че няма място за отчаяние и пасивност, и че всичко може да се постигне с настойчива борба. Раздвижването на българите под влиянието на този енергичен човек не е преставало да дава своето отражение дълго след неговото отпътуване за Русия. Провъзгласяване на независима Българска църква и духовният живот във Варненска област Но нека се върнем малко назад, тъй като пропуснахме да отбележим едно епохално общонационално събитие. Решаващ фактор за нов революционен подем всред българските възрожденци е отделянето на Българската национална църква от гръцката патриаршия.
към текста >>

Като разбрали това, гърците започнали да доносничат пред турското правителство за закриването както на училището, така и на църквата.
Радов по следния начин: “Варненските българи, след съставянето на общината си, намислили да купят някоя къща, която да им служи за училище и за параклис. Като такава намерили къщата на Ченгене Махлеси, на която в горния етаж смятали да открият училище за децата, а долния да превърнат в параклис, където да се черкуват варненските източноправославни българи. След като купили къщата, варненци са условили за първи български учител някой си Константин Арабаджиев. На долния етаж започнали да правят преустройства за параклис, който наименовали “Св. Архангел Михаил”. Като разбрали това, гърците започнали да доносничат пред турското правителство за закриването както на училището, така и на църквата. С това се започнала открита борба между българи и гърци. По това време дядо Атанас Чорбаджи се готвел да замине за Цариград като представител на варненските българи по църковния въпрос. Преди да отпътува обаче, той решил, в споразумение с варненските първенци х. Рали, Сава Георгиевич, Велизар Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и др., да свика събрание в село Хадърджа, където да поканят и първенци от околните села, за да се занимаят с националната и църковна борба на българите. Трябвало да се получи тяхното съгласие и подкрепа за организирана борба срещу елинизма и категорично да се откажат от гръцкия владика и цариградската фенерска патриаршия.
към текста >>

24. 026. Дейност на Атанас Георгиев в Цариград

В това събрание се решило да се помоли турското правителство да издаде ферман-разрешително за откриването във Варна на българско училище и българска църква.
На 24 юли 1860 г. се състояло друго събрание, в което присъствали първенците и от околните села и градове – Провадия, Добрич и Балчик, на което събрание дядо Атанас Чорбаджи съобщил решението от 11 май 1860 г. и на 21 май същата година. Всички присъстващи единогласно приели съставения в с. Хадърджа протокол и се присъединили към него, като упълномощили дядо Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да го връчи лично и да говори от името на българите от Варненския санджак (окръг), че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква. В това събрание се решило да се помоли турското правителство да издаде ферман-разрешително за откриването във Варна на българско училище и българска църква. След като получил тези пълномощия, дядо Атанас Чорбаджи се отправил за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си. За отбелязване е, че пребиваването му в Цариград е станало на собствени негови разноски, въпреки че е бил на обществена служба. Първата акция на Атанас Чорбаджи в Цариград е била да поднесе лично на Иларион Макариополски молбата на варненските българи до Високата порта за откриването на българско училище и църква във Варна. За радост на всички в скоро време от Цариград се получил разрешителният ферман, което изненадало неприятно гърците и гагаузите гъркомани във Варна. Заминаването на Атанас Чорбаджи в Цариград и личното му активно участие в центъра на черковно-националната борба на българския народ срещу гръцката фенерска патриаршия съвпада по време с второто заточение на Иларион Макариополски в Мала Азия.
към текста >>

25. 029. Константин Дъновски – първи български свещеник във Варна

по инициатива на отец Константин варненските българи свикват събрание в търговската кантора на Сава Георгиевич, където обсъждат начина, по който да проведат цялостното разрешаване на църковния въпрос във Варна.18 След задълбочено обмисляне те решават да отправят аргументирана молба пред турското правителство, а след това и пред гръцката цариградска патриаршия за откриването на собствена църква, в която богослужението да се води на старобългарски език.
029. Константин Дъновски – първи български свещеник във Варна В самото начало на 1865 г. по инициатива на отец Константин варненските българи свикват събрание в търговската кантора на Сава Георгиевич, където обсъждат начина, по който да проведат цялостното разрешаване на църковния въпрос във Варна.18 След задълбочено обмисляне те решават да отправят аргументирана молба пред турското правителство, а след това и пред гръцката цариградска патриаршия за откриването на собствена църква, в която богослужението да се води на старобългарски език. Тази им молба завършвала с предупреждението, че ако не бъде уважено искането им, те са готови да осуетят посрещането на новия варненски владика и да обсебят за свои нужди някоя от гръцките църкви във Варна. Така съответната ултимативна молба, подписана от първенците на петдесет-шестдесет села от Варненския санджак (област), бива изпратена в Цариград. На 10 февруари 1865 г. група ентусиазирани вар-ненски младежи доверяват на отец Константин, че възнамеряват да завземат с пристъп гръцката църква “Св. Георги” и търсят неговото одобрение и сътрудничество.42 По това време отец Константин се среща с току-що пристигналия в града стар български свещеник отец Наум от Охридския манастир “Св.
към текста >>

26. 031. Период след Освобождението

Последната обществена изява на отец Константин е възложената му от българското правителство помощ-на благотворителна акция, която той оказва на населе-нието в Македония по време на Балканската война (1912-1913).
Неговата музикална ерудиция в стила на църковнославянското пеене е изявена в аранжираната от него църковна песен “Ангел вопияще”, поместена на стр. 218 в “Псалтикиен воскресник” на поп Манаси Тодоров, издаден през 1914 г. в София. Трябва да се отбележи, че при това тази църковнославянска песен се счита като шедьовър на източноправославното църковно песнопение. По-късно тя е включена като последна заключителна песен на цикъла “Старинни български песнопения”, изпълнени от вокалния състав “Иван Кукузел Ангелогласният”, с художествен ръководител Таня Христова, записан на грамофонна плоча под № ВХА 1334 от издателство “Балкантон”. Последната обществена изява на отец Константин е възложената му от българското правителство помощ-на благотворителна акция, която той оказва на населе-нието в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст отец Кон-стан-тин намира сила да приеме предложената му от българското правителство почетна длъжност да раздаде парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи през Балканската война. За помощници в своята мисия отец Константин привлича Стою Н. Шишков и Георги Попконстантинов, а като охрана взема Крум Савов, фотограф от Асеновград. Отправяйки се за изпълнението на възложената му задача, той минава за последен път през родното си село Устово, където пътьом гостува на устовския свещеник Атанас Келпетков. За тази среща ми разказа стария устовски учител Петко Попов Келпетков, син на устовският свещеник Атанас Келпетков.
към текста >>

Макар и на преклонна възраст отец Кон-стан-тин намира сила да приеме предложената му от българското правителство почетна длъжност да раздаде парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи през Балканската война.
218 в “Псалтикиен воскресник” на поп Манаси Тодоров, издаден през 1914 г. в София. Трябва да се отбележи, че при това тази църковнославянска песен се счита като шедьовър на източноправославното църковно песнопение. По-късно тя е включена като последна заключителна песен на цикъла “Старинни български песнопения”, изпълнени от вокалния състав “Иван Кукузел Ангелогласният”, с художествен ръководител Таня Христова, записан на грамофонна плоча под № ВХА 1334 от издателство “Балкантон”. Последната обществена изява на отец Константин е възложената му от българското правителство помощ-на благотворителна акция, която той оказва на населе-нието в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст отец Кон-стан-тин намира сила да приеме предложената му от българското правителство почетна длъжност да раздаде парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи през Балканската война. За помощници в своята мисия отец Константин привлича Стою Н. Шишков и Георги Попконстантинов, а като охрана взема Крум Савов, фотограф от Асеновград. Отправяйки се за изпълнението на възложената му задача, той минава за последен път през родното си село Устово, където пътьом гостува на устовския свещеник Атанас Келпетков. За тази среща ми разказа стария устовски учител Петко Попов Келпетков, син на устовският свещеник Атанас Келпетков. С радост този учител си спомни за посещението на отец Константин в Устово през 1913 г.
към текста >>

По случай петдесетгодишния юбилей на първата българска църква във Варна, честван през 1915 г., Светият Синод въвежда свещеник Константин Дъновски в духовен сан “свещеноиконом”, а правителството го удостоява с орден “За гражданска заслуга”.18
Старият учител си припомни как поп Константин говорил за духовната ревност на сина си Петър. След като извършил възложената му обществена работа, отец Константин се завръща обратно във Варна. Старите варненци си спомнят за дядо поп Константина с особено уважение. Срещат ли го по улиците на града, стари и млади го поздравяват почтително, като леко се отместват встрани да му сторят път, за да мине. Въпреки и на преклонна възраст, той стъпва уверено, без нито за миг да отпадне от лицето му благата усмивка, придружавана с някое остроумие или мъдро поучение. По случай петдесетгодишния юбилей на първата българска църква във Варна, честван през 1915 г., Светият Синод въвежда свещеник Константин Дъновски в духовен сан “свещеноиконом”, а правителството го удостоява с орден “За гражданска заслуга”.18 На 13 ноември 1919 г. иконом Константин Дъновски почива на 89-годишна възраст и бива тържест-вено пог-ребан в църковния двор на храма “Св. Арахангел Михаил”.18 Тази църква сега е превърната в музей на Българското възраждане във Варна и Варненско, където е заделен специален кът в чест на свещеник Константин Дъновски, а на гроба му е вдигнат скромен паметник.
към текста >>

27. УЧИТЕЛЯТ

Тогава имаше гонение срещу Братството и Учителя от духовенството и правителството.
По тези бележки Той описва целия характер на човека, неговите сили, способности, дарби, здравето и възможност за работа в живота. Дава упътвания на този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Тези карти се държаха в Търново в дома на Иларионо- ви. Тогава имаше гонение срещу Братството и Учителя от духовенството и правителството. Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказките, често пъти спираха съборите. Уплашила се осиновената дъщеря на Иларионови и взима, та изгаря френологичните карти. Но от тях има запазени 50 броя и може да се види как е работил Учителят. Това е едно продължително изследване черепа на българите - изследване дарбите и способностите, които българинът носи. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му.
към текста >>

28. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

Това правителство не можа да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да се ожени за жена от народа.
Спомени на ученици На 7 септември 1936 г. съвсем неочаквано, скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард VIII, придружаван от своята приятелка Симпсън - една мила, скромно облечена жена от народа. Хората посрещнаха тази симпатична двойка с рядко изразена непринудена топлота и внимание. По това време на власт в Англия са консерваторите, с министър-председател Балдоин, един стар закоравял консерватор. Това правителство не можа да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да се ожени за жена от народа. Правителството му поставя ултиматум: или да се откаже от тази жена и желанието си да свърже живота си с нея, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуард VIII с презрение отхвърлил всички най-примамливи съблазни, към които повечето обикновени хора се стремят с най-голяма настървеност, готови да пожертват най-милото и драго за съблазните на този свят: високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. Той излиза над дребнавите човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода. Пожертва всичко това, заради любовта. С това показа на целия свят, на целия човешки род, какво свято и велико нещо е любовта.
към текста >>

Правителството му поставя ултиматум: или да се откаже от тази жена и желанието си да свърже живота си с нея, или да се откаже от короната на Британската империя.
На 7 септември 1936 г. съвсем неочаквано, скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард VIII, придружаван от своята приятелка Симпсън - една мила, скромно облечена жена от народа. Хората посрещнаха тази симпатична двойка с рядко изразена непринудена топлота и внимание. По това време на власт в Англия са консерваторите, с министър-председател Балдоин, един стар закоравял консерватор. Това правителство не можа да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да се ожени за жена от народа. Правителството му поставя ултиматум: или да се откаже от тази жена и желанието си да свърже живота си с нея, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуард VIII с презрение отхвърлил всички най-примамливи съблазни, към които повечето обикновени хора се стремят с най-голяма настървеност, готови да пожертват най-милото и драго за съблазните на този свят: високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. Той излиза над дребнавите човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода. Пожертва всичко това, заради любовта. С това показа на целия свят, на целия човешки род, какво свято и велико нещо е любовта. Наистина, с тази си постъпка, той стана за присмех на някои хора, но за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с отличие, като поднесе на човешкия род бляскав пример на достойна постъпка.
към текста >>

29. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Правителството, с излизането на закона, усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой търговец от голям мащаб за назидание и уплаха.
Колкото пъти обаче отивах, всякога се срещах с Учителя и Той все с мъка и тревога ще ме запита за моята търговия, без да разбирам гибелта, към която тя ме тласка. Явно с тези си леки намеци искаше да ми подскаже пропастта, към която отивах; сам да се сетя и да спра устрема си. Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Това правят Те само в изключителни случаи. Но аз не разбирах тогава и продължих. Правителството, с излизането на закона, усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой търговец от голям мащаб за назидание и уплаха. Затова едрите търговци бяха внимателно следени. Срещу хората, които бързо прогресират и се издигат от околната среда, всякога е имало завист и озлобление. В това отношение, срещу мен се породи голяма завист. Хора, които ми се представяха за приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и бях взет под око, тъй като, според тях, имах необходимите елементи, за да поднесат на народа търсения от тях показен процес. Един ден съм на Изгрева в беседката.
към текста >>

По това време правителството решава да хване някой черноборсаджия, да го накаже най- строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които били черноборсаджии.
Купува въглища, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до "Парахода". Обед е и приятелите се хранят. Николай се умива на чешмата със зодиаците и минава пред масата, на която се храни Учителя. Той се изправя, обръща се към него и му казва: "Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! " Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството решава да хване някой черноборсаджия, да го накаже най- строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които били черноборсаджии. Два дни след прекарването на въглищата, Николай отива в Габрово и сутринта рано в голям камион натоварва всичката си стока от склада си и я експедира за София. Малко след това, към 10 часа при него идват агенти, които му правят обиск, но не намират почти нищо в склада. Въпреки това, те го арестуват и подвеждат под отговорност. (Той има много врагове търговци от Габрово.) Насрочва се дело против него в Търново и прокурорът го подвежда по най-тежките членове, които предвиждат смъртно наказание.
към текста >>

30. КОМУНИ

Точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите.
Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере. Комунарите се хранеха повече от оскъдно, дори и плачевно. А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд. Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи. Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни. Точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите. Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха. Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева. В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който беше настанал и алчността на чифликчията, който като брат, уж бе подарил имота си на комуната. Сестрата занесе писмото на Учителя и Той го прочете. Не бях виждала Учителя така да се ядосва, започна да се кара някому, който стоеше пред Него и когото ние не виждахме.
към текста >>

31. ПАНЕВРИТМИЯ

Всяко правителство трябва да върви ръка за ръка с народа.
Богатите ще изпразнят касите си. Ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората. И тогава ще дойде новата култура на Любовта и братството между всички народи по лицето на Земята. - Кажете ни задачата на упражненията. - Ние играем Паневритмията, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ. Всяко правителство трябва да върви ръка за ръка с народа. Новото ще дойде, но не е ли по-добре да дойде с по-малко жертви и страдания? Всяко упражнение е привличане на сили. Ако движенията се извършват правилно и с ритъм, те ще развият много добродетели във всички. Движенията ще привлекат известни същества на светлината, на любовта, на милосърдието, на вярата. Движенията и ритъмът, това е хармония и сила.
към текста >>

32. ЧУДОТВОРСТВО

Това е било по времето, когато министър-председател на правителството е Андрей Ляпчев, лидер на Демократическата партия, която управлява страната от януари 1926 до 1932 г.
Той влиза, казва няколко думи и пчелите си отиват. Учителят има власт над всички земни твари и небесни обитатели. Борис Николов Не минава много време след последния разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов мост и отново започват нападки и донесения срещу Него. Извикали Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържали и Го заключили в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. Това е било по времето, когато министър-председател на правителството е Андрей Ляпчев, лидер на Демократическата партия, която управлява страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник-кмет на София. Той има голям пост и власт - тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществена безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителя. Полицаят изважда връзка ключове, отключват, а вътре стаята празна, не намират никого.
към текста >>

33. КОЙ СПАСИ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

Българското правителство изпълняваше волята на цар Борис, който се стремеше да се укрива зад него и министрите и да се оправдава, че решенията се вземат от правителството, а не от него.
Останалата маса трябваше да плати с живота си. Бяха изпращани в концлагери и избивани. Следващият етап бе да се приберат евреите от окупираните по време на войната области на Германия и също да бъдат ликвидирани. България също бе поставена в едно такова положение. Германските войници минаха от тук и отидоха да воюват в Гърция и Югославия. Българското правителство изпълняваше волята на цар Борис, който се стремеше да се укрива зад него и министрите и да се оправдава, че решенията се вземат от правителството, а не от него. По това време аз работех в Дирекцията на пропагандата и заемах важен пост Един ден ме извика министърът на вътрешните работи Габровски. Оти- дох в неговия кабинет и той ми връчи заповед, в която бе написано, че съм определен да придружавам всички евреи, които ще бъдат изпратени на еше- лони в Полша. Попитах го защо аз съм назначен за тази работа, а не някой друг? Отговори ми, че аз съм висш служител в Дирекцията на пропагандата, че тя се приема със симпатия от германците, че в мен имат доверие и накрая, че съм учил в Полша и знам полски език. Бях не само изненадан, но и шокиран и не можах да кажа нито една дума повече.
към текста >>

34. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Поредното правителство падна от власт, а докато се създаде ново, мина доста време.
Казано е: "Мир има в Мене. Духът на Бога Моего Си почива в Мене от Своите дела." Божият Мир дойде на Земята с песента на Учителя "Мирът иде вече". Борис Николов В България настъпи правителствена криза. Поредното правителство падна от власт, а докато се създаде ново, мина доста време. Тръбят във вестниците, предлагат различни кандидати, коментират се техните качества, после се отхвърлят. Цяла олелия. Обикновено донасяха на Учителя от града някой вестник. Един го донася и пита: "Учителю, та няма ли кого да изберат за пръв министър при толкова много кандидати, че да мирясат вестниците с тези писания? " Учителят оглежда приятелите, които са Го заобиколили: "Трябва някой министър да побие кол и по него да се подредят другите." А брат Гради Минчев, който е висок два метра и е най-висок от всичките на Изгрева, със своя баритонов глас рече: "Ами то е много лесно да се побие кол.
към текста >>

35. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

и бе свалил правителството на Александър Стамболийски.
В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното: Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото си иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога Александър Цанков! " Учителят бе подчертал това. Професор Цанков бе извършил преврата на 9 юни 1923 г. и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. Бяха убити хиляди земеделци и комунисти по време на септемврийските събития през 1923 г. Учителят вероятно е имал и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър-председател през тези години. Учителят бе казал тези думи на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател. Това ми го каза Лулчев. Аз на никого не съм го разказвала.
към текста >>

36. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

През месец май последователите на Учителя Дънов правят постъпки пред правителството на Стамболийски да им бъде разрешен поредният събор през август в Търново.
След нашето излизане от кабинета му, казал на секретаря си: "Друг път да не ми водите тия психопати." На 22 април 1923 г. са обявени законодателни избори. Започва жестока предизборна кампания. Властите разрешават събора на анархистите в Ямбол, но после войската напада и убива към 200 души от тях. През месец май последователите на Учителя Дънов правят постъпки пред правителството на Стамболийски да им бъде разрешен поредният събор през август в Търново. Лично Стамболийски с обидни думи по адрес на Учителя прогонва делегацията. След така развилите се обстоятелства, запитахме Учителя какво ще каже за всичко това. Тогава Той каза: "Каквото имаше да му казвам, аз му го казах в Ситняково. Сега други - Господарите на кармата ще му кажат останалото." За убийството на анархистите Учителят каза: "С тези убийства на идейни хора, Стамболийски сам си подписва смъртната присъда." На 9 юни 1923 г.
към текста >>

37. РЕДАКТИРАНЕ И ПРОМЯНА НА ПИСАНИЯТА ОТ НОВИЯ ЗАВЕТ

египетското правителство изземва от Наг Хамади останалите свитъци.
В нея има 13 старинни ръкописа - папируси или свитъци, подвързани с кожа, Селянинът и семейството му не си дават сметка колко ценна е находката и използват някои от свитъците за подпалка. Онова, което се запазва, привлича вниманието на специалистите. Един от ръкописите е изнесен нелегално от страната и е предложен на "черния" пазар. Част от него е получена от фондация "Карл Густав Юнг" - оказва се, че той съдържа прочутото днес Евангелие на Тома. Междувременно през 1952 г. египетското правителство изземва от Наг Хамади останалите свитъци. Едва през 1961 г. се събира екип от специалисти от цял свят, които се заемат да препишат и преведат всички материали. През 1972 г. излиза първото фототипно издание, а през 1977 г. всички материали в английски превод са издадени в отделен сборник.
към текста >>

38. ХРИСТОС И ЕСЕИТЕ

Дадената книга (Евангелието от Йоана), представлява само една осма част от пълния арамейски монускрипт, намиращ се във Ватиканската библиотека, дубликат от който съществува също и на старославянски език в кралската библиотека на Габсбургови - днес явяваща се собственост на австрийското правителство.
И макар Неговите слова - тези, които ние днес знаем по Новия Завет, да са били извънредно изменени и изопачени, независимо от това, те покориха половината човечество и сформираха цялата цивилизация на Запада. Само този факт потвърждава вечната жизнеспособност, великата ценност и несравнимост на словата на Учителя. Именно по тази причина решихме да публикуваме истинските и оригинални слова на Иисус, преведени непосредствено от арамейски език, на който е говорил и Йоан. Това е любимият ученик, единственият от всички ученици на Иисус, записал с безупречна точност словата на Учителя. Вероятно това е огромна отговорност да се заявява, че Новият Завет, в този вид, в който той служи за основа на всички християнски църкви, е изопачен и фалшифициран, но няма по-висока религия от Истината. Дадената книга (Евангелието от Йоана), представлява само една осма част от пълния арамейски монускрипт, намиращ се във Ватиканската библиотека, дубликат от който съществува също и на старославянски език в кралската библиотека на Габсбургови - днес явяваща се собственост на австрийското правителство. Тези два ръкописа са достигнали до нас, благодарение на несторианските свещеници (от кръга на Нестор), които под заплахата на различните орди на Чингиз хан, са били принудени да се спасяват с бягство на запад, като взели със себе си всички древни Писания и всички свои свещени икони. Този арамейски текст се отнася към първия век на нашата ера, а старославянският вариант се явява дословен превод на първия. Тази част, която ние сега публикуваме, се отнася към целителната дейност на Иисус. Ние публикуваме тази първа част на монускрипта, тъй като тя съдържа поучения, от които страдащото човечество изпитва днес безотлагателна потребност." "Истината говори сама за себе си."
към текста >>

39. ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ

Това предсказание се сбъднало след 20 години, когато правителството на Филев - Божилов бе обявило символична война на Америка.
Отишли при Учителя и Му изложили идеята си. Той ги изслушал и им казал да останат за неделната беседа. Когато наближило време за беседата, те наели файтон и тръгнали за братския салон на ул. "Оборище" 14. Когато минавали по улиците "Дондуков" и "Търговска", Учителят като погледнал високите сгради, казал: "Няма да остане камък върху камък." Всички присъстващи чули, но никой не се обадил. Това предсказание се сбъднало след 20 години, когато правителството на Филев - Божилов бе обявило символична война на Америка. Това беше през 1943 г., когато американските самолети бомбардираха София. При разговор с Ирина Кисьова през 1931 г. Учителят казва, че в Европа се е родило едно незаконно дете - марксизмът. Маркс не е руснак, а германец, но даде своето учение на руснаците те да го отгледат. От това положение духовните ръководители на Русия са крайно недоволни, понеже неговото учение забавя и обърква развитието на руския народ.
към текста >>

След първоначалното стъписване на полковник Илия Младенов, Учителят отново повторил, посочвайки с пръст: "Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага." Той го записал, споделил го само със съпругата си и го пазил като най-свещена тайна и от страх да не си навреди, защото правителството е било германофилско.
Борис Николов На въпроса, поставен от полковник Илия Младенов в момент, когато германците настъпвали към Москва в своя триумф: "Учителю, нали бъдещето е ча славянската раса, а ето - германците превзеха Русия. Какво ще стане? ", Учителят отговорил: "Рекох, руснаците ще влязат в Германия и в Берлин ще забият червеното знаме над Райхстага." Илия се стреснал от тия думи. Учителят го повторил три пъти и накарал да го запише в присъствие на дъщеря му Лиляна, която е била току-що завършила университет. След първоначалното стъписване на полковник Илия Младенов, Учителят отново повторил, посочвайки с пръст: "Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага." Той го записал, споделил го само със съпругата си и го пазил като най-свещена тайна и от страх да не си навреди, защото правителството е било германофилско. Доживяхме това време. Небето намери онези, които да забият червено знаме над Райхстага. На 29 април 1945 г. в центъра на Берлин прониква III ударна армия на Първи белоруски фронт. Военният съвет на армията връчва на полковете, които на другия ден ще щурмуват Райхстага, 9 червени знамена.
към текста >>

40. ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА

Учителят го изпрати при министър Багрянов, за да вземе правителството друга линия и да не се избиват шумкарите.
Поддържал е връзка с Боян Боев чрез писма, но официално криел, че е станал последовател на Учението, защото е бил политическа личност и като такава е бил много известен като противник на царя. Затова не е желаел да навреди на Учението на Учителя, като официално се признае за Негов последовател. Беше предан последовател, което е много важно. Той имаше послушание към Учителя. Стоил Стефанов бе извикан при Учителя. Учителят го изпрати при министър Багрянов, за да вземе правителството друга линия и да не се избиват шумкарите. А това бяха комунистите, излезли в горите на въоръжена борба, като смятаха, че с това подпомагат Съветска Русия, която воюваше с Германия. Но военните бяха настроени срещу шумкарите и искаха да ги избият до крак. И щяха да ги избият, защото силата и оръжието бяха на тяхна страна. Стоил се среща и разговаря с Багрянов. Тогава Багрянов, който бе под влияние на Стефанов, защото му беше главната опора, смекчи политическата линия срещу шумкарите.
към текста >>

Дойде при Учителя, изложи Му плана си, като каза, че войската е с него и искаше само една дума от Учителя, за да свали регентството и правителството за една нощ.
Стоил Стефанов беше политик до мозъка на костите си. Като земеделец и републиканец бе хвърлен в затвора и бе пуснат, чак когато умря цар Борис и управлението бе от трима регенти на невръстния цар Симеон. Той имаше връзки с военните кръгове, с политически лидери. Притежаваше власт в себе си и над другите и имаше възможности да извърши политическа промяна още през 1943 г. Обаче Учителят го спря. Дойде при Учителя, изложи Му плана си, като каза, че войската е с него и искаше само една дума от Учителя, за да свали регентството и правителството за една нощ. Искаше да свали царската власт и да направи от България република. Но Учителят му каза: "Не! Слугите ще направят това. Оставете слугите да направят това! " И слугите го направиха, след като дойдоха на власт.
към текста >>

41. ИЗГРЕВА И БОМБИТЕ

българското правителство обяви война на САЩ и Англия.
Спомени на ученици По отношение политическото положение на България, Учителят е бил всякога и при всички случаи категоричен: "България трябва да бъде неутрална! " При започването на Втората световна война, Той дебело подчерта същото. Но кой Го слуша? На 17 декемри 1941 г. българското правителство обяви война на САЩ и Англия. Скоро след това българският народ и по-специално тези, които живееха в София, почувстваха суровата последица от тази фатална стъпка - започнаха бомбардировките над столицата. Населението масово напускаше града. Идват братя от провинцията и канят Учителя да отиде там, но Той не се съгласи. През тези тревожни дни, още от сутринта отиваше с група приятели до полянките над село Симеоново и прекарваше там целия ден. Приятелите бяха наели в селото една малка стаичка, в случай на лошо време.
към текста >>

Това бяха бойни комунистически групи, излезли в планините и воюваха срещу правителството.
Но не можеше да се отиде дотам. Влаковете бяха препълнени, народът бягаше в паника, а кола да се намери за такъв дълъг път, бе невъзможно. Тогава някои сестри предложиха да отидем в Мърчаево. По това време Темелко Темелков беше дълбоко наскърбен и огорчен, защото наскоро бе убит неговият син. Като войник беше участвал в изнасянето на оръжие от казармата, за да снабдят партизаните. Това бяха бойни комунистически групи, излезли в планините и воюваха срещу правителството. Учителят нареди колкото се може по-бързо да напуснем града. На 11 януари 1944 г. брат Славчо Печеников предостави кола, за да откараме Учителя в Мърчаево. Тръгнахме, но колата не беше заредена с бензин и Славчо започна да обикаля от склад на склад, за да купи бензин. Учителят бе недоволен от това разкарване.
към текста >>

42. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Искаме да дойде някое ново правителство, да ни освободи.
Българинът, за да го познаете, трябва да го освободите от външната обвивка. Умни българи има в Родопите. Там има запазени от чистите българи. Изобщо българинът тепърва трябва да се развива. Когато правех своите френологически изследвания, все ме питаха селяните: кога ще се оправи светът? Искаме да дойде някое ново правителство, да ни освободи. Рекох: много се лъжете. Никое правителство няма да ви освободи. Свободата не е външен, а вътрешен процес. Ако не бяха изпъдили богомилите от България, тогава другояче щеше да протече историята на българите. Сега има закъснение.
към текста >>

Никое правителство няма да ви освободи.
Там има запазени от чистите българи. Изобщо българинът тепърва трябва да се развива. Когато правех своите френологически изследвания, все ме питаха селяните: кога ще се оправи светът? Искаме да дойде някое ново правителство, да ни освободи. Рекох: много се лъжете. Никое правителство няма да ви освободи. Свободата не е външен, а вътрешен процес. Ако не бяха изпъдили богомилите от България, тогава другояче щеше да протече историята на българите. Сега има закъснение. Затова много бързо трябва да се работи, за да се набави закъснението. Всичко, което давам в беседите, не са само думите.
към текста >>

НАГОРЕ

0.18075299263