Търсене в текстове за 'Пестеливост'

селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителя се освободи от нея, освободи и нас, а селянинът бе уважен заради жеста му. За него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учителя и че ние сме вегетарианци. Ако Учителя не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре, но сега го прие и пътят му е отворен за Школата. Зависеше от него, дали ще влезе в Школата, или ще я подмине. Изборът беше само негов и на никой друг. ПЕСТЕЛИВОСТТА („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 373) Работехме в Търново на колибата по подготовка на събора. Оправяхме външните парапети от тухли. Работехме, а работеха и опитни братя от селата, зидари, мазачи, а ние, младите, покрай тях помагахме. И ние се опитвахме да редим тухлите и да ги лепим с варов разтвор, но нямахме още никаква опитност. Варта, която засъхваше и беше излишна, ние остъргвахме и хвърляхме на земята. Учителя присъстваше както винаги при общата работа и наблюдаваше всичко. Погледа ме малко време и каза: „Защо я хвърляш? Тури я в кофата, тури й малко вода и тя пак ще стане за работа." Но аз си мислех, че тази вар не може да се използва и авторитетно, като майстор, възразих на Учителя. Учителя си замина, но оттогава цял живот изучавам тоя занаят. Сега зная, че на Учителя не се възразява. Послушание към Учителя и приложение на Словото му. Ето това днес знам и го предавам на вас. ПОСЛУШАНИЕТО („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 351) Учителя
към текста >>