НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
113
резултата в
70
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Тия
паметници
стоят на първо място като истински свидетели за онова, което се е вършило в миналото.
Разбира се, че не може да има за подобно същество. Но общата человеческа опитност показва, че подобна слободия коства твърде много живота на нашите събратя ближни. Ако би изфирясал умът на человечеството един ден да приеми този принцип за начало, то целият свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на Земята всички цивилизовани общества като прах и пепел в небесното пространство, отгдето не биха се върнали вече никога. Самосъхранението по необходимост на своята природа и стремление е родило себелюбието (егоизма), майката на всички днешни пороци. Себелюбието, от своя страна, според вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски.
Тия
паметници
стоят на първо място като истински свидетели за онова, което се е вършило в миналото.
Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време. Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта. Всички тия знаменити дела, нечестиви пороци на егоизма и днес съществуват и владеят, само разбира се в по-цивилизован образ. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, кога влезе в человека, да съдържа каква-годе истина. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“.
към текста >>
9.
Паметниците
на себелюбието са истинско свидетелство за всичко онова, което се е вършело в миналото.
Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества. 7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия. Тя би помела от лицето на земята всички цивилизовани общества като прах и пепел към небесното пространство, откъдето те никога вече не биха се върнали. 8. Естеството на закона за Самосъхранението е такова, че той е родил себелюбието (егоизма) – майка на всички днешни пороци. Себелюбието от своя страна, подчинявайки се на вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало такива неща, които историята на човечеството е обрисувала с най-тъмни краски.
9.
Паметниците
на себелюбието са истинско свидетелство за всичко онова, което се е вършело в миналото.
Те стоят и говорят още и за онова, което се върши и днес под влиянието на така наречения „свещен” егоизъм. Нека споменем само по-главните от тях. 10. Себелюбието е : – покварило душата; – поробило разума;
към текста >>
2.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата
памет
като несъстояла се култура.
Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции.
Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата
памет
като несъстояла се култура.
По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси. За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност. По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно. Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс. Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е.
към текста >>
Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа
памет
с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие.
По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно. Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс. Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост.
Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа
памет
с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие.
В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс. Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл.
към текста >>
Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа
памет
.
Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс. Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата.
Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа
памет
.
Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България.
към текста >>
3.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Тая песен е в негова
памет
".
Брат Минчо го запитва защо така рано си заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие. Учителя му отговорил: „Сега Христа няма да го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва". И добавил: „Ако бе дошъл половин час по-рано, щеше да свариш тука при мен брата Пеню и брата Голов, с които се разговаряхме. Но вие може да се срещате с него. Като запеете песента „Благославяй, душе моя, Господа", той веднага се явява и можете да си беседвате с него.
Тая песен е в негова
памет
".
От това изказване на Учителя се вижда най-добре кой е брат Пеню. Той е същият Йосиф от времето на Христа, за когото ни говорят евангелистите. Да видим какво казват те за него. Да вземем например Матея. Ето как описва това събитие в глава 27, стиховете от 57 до 61: „И когато стана вечер, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който и сам беше се учил при Исуса.
към текста >>
4.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Конгресът трая три дни и беше едно от най-
паметните
ми преживявания.
Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина.
Конгресът трая три дни и беше едно от най-
паметните
ми преживявания.
Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т.
към текста >>
5.
№74 (Пеню Киров)
Голов ще остане в
паметта
на поколенията и като просветител и духовен деятел.
Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д.
Голов ще остане в
паметта
на поколенията и като просветител и духовен деятел.
Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив.
към текста >>
6.
ПОСЛЕСЛОВ
За човек, роден в поробена България, не е характерно историческо мислене и
памет
.
Повечето от писмата на Петър Дънов са публикувани, но в двете части на книгата, обхващащи 131 писма, се появяват и 39 съвсем нови. Всичките 105 писма на Пеню Киров от 1898 до 1917 г. се публикуват за първи път тук, с малки изключения. Уникалността се състои в това, че разполагаме с черновите от писмата на П. Киров. Неговата отговорност към поколенията, педантичността му и далновидността му са изключителни.
За човек, роден в поробена България, не е характерно историческо мислене и
памет
.
На това се дължи фактът, че повечето от съвременните хора не могат да проследят своите корени и рода си в повече от четири поколения назад. П. Киров е надраснал всичко това и е прозрял, че тази кореспонденция ще бъде изключително важна и необходима. Той старателно си е събирал черновите от писмата, които изпраща до Петър Дънов, а получените отговори е подреждал хронологично и пазил със свещен трепет. Трябва да се отдаде заслуженото и на тези, които са наследили и запазили в отлично състояние архива на П. Киров след неговата смърт – това са Минчо Сотиров, Никола
към текста >>
7.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11
Голов ще остане в
паметта
на поколенията и като просветител и духовен деятел.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА -11 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д.
Голов ще остане в
паметта
на поколенията и като просветител и духовен деятел.
Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К.
към текста >>
8.
277 ПИСМО
От омразата
паметник
няма да остане.
Те се посгушват, наведат глава и почват да се молят на Бога да им изпрати живото Слънце, да донесе топлина, да обърне тая покривка на лека водица. Така студът изчезва, влагата се вдига на горе и се връща в росни капки върху техните сърца. Да бихте се молили тъй усърдно и искрено както тия житни зрънца! Те всичко забравят пред топлината, пред лицето на Бога и се радват непрестанно, че могат да вършат Волята Божия. Аз ще дойде на уреченото време и топлина ще донеса, тя всичко ще премахне и свобода ще ви даде, да растете като тия житни зрънца.
От омразата
паметник
няма да остане.
Топлината, светлината ще ви отворят живите извори, ще ви донесат от горе росните капки на Любовта. Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов. (Свещеният подпис)
към текста >>
9.
Светът на великите души
На калната вода
паметник
не прави.
Не съжалявай за това, което си забравил. Радвай се на това, което помниш. Не дръж сметка за счупените стомни на своите ближни. Не се спирай да преброяваш прашинките по пътя. За скъсаните дрипи не плачи.
На калната вода
паметник
не прави.
Не търси доброто, което съблазнява - то не е за тебе. Не търси богатството, което уморява - то не е за тебе. Не търси знанието, което разстройва - то не е за тебе. Помни: ти не си пратен в света да разрешаваш всички противоречия. Ти си пратен да живееш.
към текста >>
10.
МОЛИТВА ЗА ВСЕКИ ДЕН
I. Господи, просвети ума ми, благослови сърцето ми, усили волята ми,
паметта
ми, вярата ми, да оправдая своето съществувание и реша задачата, за която съм дошъл.
МОЛИТВА ЗА ВСЕКИ ДЕН
I. Господи, просвети ума ми, благослови сърцето ми, усили волята ми,
паметта
ми, вярата ми, да оправдая своето съществувание и реша задачата, за която съм дошъл.
II. Господи, моля Ти се, изпрати ми Твоя Дух да внесе в моето сърце, в моя ум, в моята душа плода на Любовта, благото на Радостта и Мира - основата на Твоето търпение и милосърдие. III. Господи, малко знание имам. Просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята Воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, както Ти си ми определил. Господи, бъди с мен през целия ден.
към текста >>
11.
МОЛИТВИ ЗА ВЕЧЕР
ВЕЧЕРНА МОЛИТВА ЗА РАЗВИВАНЕ НА
ПАМЕТТА
МОЛИТВА ВЪВ ВРЕМЕ НА ПОЧИВКА Господи, във време на почивка на моето тяло, огради ме с Твоята Светлина и ме пази. Аз отивам горе да се уча, да се моля и да работя. Аз искам да се срещна с Христа и вярвам, че това ще стане, защото това е и Неговата Воля, а Неговата Воля на две не става. Амин.
ВЕЧЕРНА МОЛИТВА ЗА РАЗВИВАНЕ НА
ПАМЕТТА
Помоли се и кажи на клетките на паметта: Моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилване на паметта ми, и създайте всички условия за работа. Амин. И забрави що си казал. ПРИ БЕЗСЪНИЕ
към текста >>
Помоли се и кажи на клетките на
паметта
:
Господи, във време на почивка на моето тяло, огради ме с Твоята Светлина и ме пази. Аз отивам горе да се уча, да се моля и да работя. Аз искам да се срещна с Христа и вярвам, че това ще стане, защото това е и Неговата Воля, а Неговата Воля на две не става. Амин. ВЕЧЕРНА МОЛИТВА ЗА РАЗВИВАНЕ НА ПАМЕТТА
Помоли се и кажи на клетките на
паметта
:
Моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилване на паметта ми, и създайте всички условия за работа. Амин. И забрави що си казал. ПРИ БЕЗСЪНИЕ Кажи с вяра:
към текста >>
Моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилване на
паметта
ми, и създайте всички условия за работа.
Аз отивам горе да се уча, да се моля и да работя. Аз искам да се срещна с Христа и вярвам, че това ще стане, защото това е и Неговата Воля, а Неговата Воля на две не става. Амин. ВЕЧЕРНА МОЛИТВА ЗА РАЗВИВАНЕ НА ПАМЕТТА Помоли се и кажи на клетките на паметта:
Моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилване на
паметта
ми, и създайте всички условия за работа.
Амин. И забрави що си казал. ПРИ БЕЗСЪНИЕ Кажи с вяра: Господи, аз съм немощен.
към текста >>
12.
ПСАЛОМ 112 - Четвъртък
в
памет
вечна ще бъде праведният.
4. Виделина изгрява в тъмнината за правите. Милостив е, и щедър, и праведен. 5. Добрият человек помилува и дава на заем. Устроява работите си с правосъдие. 6. Наистина никога няма да ся поколебае,
в
памет
вечна ще бъде праведният.
7. От зъл слух не ще ся убои. Сърдцето му е твърдо, понеже ся надея на Господа. 8. Утвърдено е сърдцето му, не ще се убои доде види падането на неприятелите си.
към текста >>
13.
Молитва за всеки ден
I. Господи, просвети ума ми, благослови сърцето ми, усили волята ми,
паметта
ми, вярата ми, да оправдая своето съществувание и реша задачата, за която съм дошъл.
Молитва за всеки ден
I. Господи, просвети ума ми, благослови сърцето ми, усили волята ми,
паметта
ми, вярата ми, да оправдая своето съществувание и реша задачата, за която съм дошъл.
II. Господи, моля Ти се, изпрати ми Твоя Дух да внесе в моето сърце, в моя ум, в моята душа плода на любовта, благото на радостта и мира - основата на Твоето търпение и милосърдие. III. Господи, малко знание имам. Просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, както Ти си ми определил. Господи, бъди с мен през целия ден.
към текста >>
14.
Вечерна молитва за развиване на паметта
Вечерна молитва за развиване на
паметта
Вечерна молитва за развиване на
паметта
Помоли се и кажи на клетките на паметта: Моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилване на паметта ми, и създайте всички условия за работа. Амин. И забрави що си казал.
към текста >>
Помоли се и кажи на клетките на
паметта
:
Вечерна молитва за развиване на паметта
Помоли се и кажи на клетките на
паметта
:
Моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилване на паметта ми, и създайте всички условия за работа. Амин. И забрави що си казал.
към текста >>
Моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилване на
паметта
ми, и създайте всички условия за работа.
Вечерна молитва за развиване на паметта Помоли се и кажи на клетките на паметта:
Моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилване на
паметта
ми, и създайте всички условия за работа.
Амин. И забрави що си казал.
към текста >>
15.
Псалом 112
6 Наистина никога няма да се поколебае, в
памет
вечна ще бъде праведният.
Родът на правите ще се благослови. 3 Изобилие и богатство ще има в дома му, и правдата му остава во век. 4 Виделина изгрява в тъмнината за правите. Милостив е, и щедър, и праведен. 5 Добрият человек милува и дава назаем, устройва работите си с правосъдие.
6 Наистина никога няма да се поколебае, в
памет
вечна ще бъде праведният.
7 От зъл слух не ще се убои. Сърцето му е твърдо, понеже се надее на Господа. 8 Утвърдено е сърцето му, не ще се убои доде види падението на неприятелите си. 9 Разпръсна, даде на сиромасите. Правдата му остава във век: Рогът му ще се възвиси в слава.
към текста >>
16.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
Обаче
паметта
е излъгала К.
Дъновски, че първата литургия в Първата българска църква във Варна се е отслужила на 14 февруарий 1865 г. (вж. Спомени на К. Дъновски, стр. 24. Архим. Михаил Чавдаров, „Петдесетгодишнината и пр.", стр. 27).
Обаче
паметта
е излъгала К.
Дъновски; писмото на Рали х.Мавридов показва ясно, че първата литургия, която се е предвиждало първоначално да се отслужи на 14-ти, е станала на 17 февруарий. На вечернята имало пак много народ, както и на следния ден. Опитите на гърците да интригуват пред управителя, за да попречат на службата, не дали никакъв резултат и те отнесли работата до патриарха в Цариград. Неутралното държане на властта окуражила българите и на 17 февруарий в новата българска църква била отслужена вече тържествена редовна литургия, както и на всеки празник след това, в която името на патриарха било изхвърлено и вместо него се поменувало името на Илариона Макариополский. В своите крилати младенчески надежди варненските българи се носили тогава с идеята да съберат средства и построят хубава църква „Св. св.
към текста >>
17.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ
Известно е, че тези поляци дигнали до село Пашакьой (днес варненския квартал „Владиславово")
паметника
на крал Владислав.
Селото хранило болните, та е било освободено от носене [на] военни припаси и др. За охрана на болницата имало 150 души войници-арапи, на които предводител бил Халил ага. През 1850 г. в селото квартирували 50 - 60 поляци от полската дивизия, на която началството било в град Варна. Поляците служели на турците.
Известно е, че тези поляци дигнали до село Пашакьой (днес варненския квартал „Владиславово")
паметника
на крал Владислав.
Известно е, че водителят на поляците бил Садък паша (М. Чайковски) и че те имали знаме, на което на червено поле личал турският полумесец, а на синьо - православният кръст. Турците наричали поляшките войници „Инат казаклар ". След войната Атанас искал учителят Константин да стане свещеник, понеже той му бил станал вече и зет. Със съгласието на селяните той бил препоръчан на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, защото го познавал лично.
към текста >>
18.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Дълго още тоя прогнил от времето
паметник
ще ни напомня не само за живата вяра на скромния служител Христов, но и за живите ръководители на българския народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца!
Отиде си от света живият свидетел на описаната мистерия. Остава само старият жертвеник да говори за мистериозното си минало. От надписите му на гръцки език се види, че е печатан, когато е бил вселенски патриарх Кирис Паисий, 1747 г. С едри слова стои един надпис: Осветено от свети Месемврийски кирис Йосиф 1820 г. А отляво са думите: Агнец (жертва) 1820, 6 август, мощи свети Мина (завити в Антиминса).
Дълго още тоя прогнил от времето
паметник
ще ни напомня не само за живата вяра на скромния служител Христов, но и за живите ръководители на българския народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца!
Този пост е редактиран от Ани: 24 януари 2017 - 17:35 *Антиминс (гр.) - църковна потреба от копринен плат с изображение на Христовото погребение, на която се освещават даровете (бел. ред.) *Авторът цитира пълния текст на „Едно откровение въ Солунската черква "Свети Димитрий" ("Кассъма джамиси"), дадено на Отца Константина Дъновски, прЬзъ юношеството му, въ Солунъ, на 10 априлъ 1854 г. " (бел. състав.) *Агрипия (гр.) - бдение (бел. ред.)
към текста >>
19.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Нейният духовен чар ще остане за мен
паметен
във вековете!
Трябваше да се нагаждам и свиквам с новото си казармено положение. Но всяко трудно положение се понася, когато е подкрепено от някакъв вдъхновител, а такъв вече имах: това беше вярата ми в Реалното и Безсмъртното, в Съществата, които живеят и мислят за нас. Редовно бях в писмена връзка с добрите мои приятели от групата в Добрич. Особено съм задължен на сестра Гергина Минкова, която със своите писма построяваше истински мост на надеждата, по който лесно се ходи. Тя проявяваше наистина сестрински грижи, изразяващи се в светлина, топлина и благост.
Нейният духовен чар ще остане за мен
паметен
във вековете!
Всички останали приятели също кореспондираха помежду си, като подчертаваха красивото, идейното, чистото и братското. През този период от време в България се подвизаваха като медиуми Куртеза от град Сливен и Димитра от град Шумен. Носеше се слух и за Учителя като голям ясновидец, но още не ми се беше отдал случай да се срещна с него. За Учителя ми бяха говорили Петко Епитропов и Цани Боздуганов, когато идваха във Варна. При едно свое посещение във Варна сестра Гергина ме запозна с госпожа Недялка, чието семейство живееше на улица „Ангел Кънчев".
към текста >>
20.
ВЪВЕДЕНИЕ
Дебелец, която ме зарадва с енергичността си и с живата, бистра
памет
.
Успях да открия братя и сестри, техни деца, внуци, роднини, които откликнаха на молбата ми - разказаха ми за това, на което са били свидетели. Предадоха ми документи, биографични данни, фотографии и всичко, което имаха, за да съставим този сборник и за да може всеки, който желае, да го прочете и по този начин да се пренесе към атмосферата от началото на века, към хората на този град и към вълненията при посещенията на Учителя. Д-р В.Кръстев ми изпрати копия от писмата на Учителя до семейство Иларионови. В София се срещнах с дъщерята на Анастас Бойнов - Николина Стубел и записах разказаното с много любов от нея. Разговарях и със снахата на семейство Дойнови - деветдесетгодишната сестра Гина Папазова от с.
Дебелец, която ме зарадва с енергичността си и с живата, бистра
памет
.
Не можах да се срещна лично със сестра Цветана Щилянова - художничка от рода на Велчо Атанасов-Джамджията. Тя имаше тежко болен съпруг, а и нейните осемдесет и пет години допълнително я обременяваха. Поддържахме връзка чрез писма. Разказа ми за живота на майка си - Анастасия Джамджиева, за гостуването на Учителя, за нейните преживявания. Предостави ми и ценни фотографии, за което й благодаря още веднъж.
към текста >>
21.
Френологично изследване на Елена Иларионова
Има добре развита
памет
, реч и много добре си излага мислите; тя е боязлива и доста замислена за последствията на живота си.
Религиозното чувство — развито. Обича да има, по натура е пестелива, нищо не би харчила за непотребни работи. Има любов към живота, в това отношение. 4. Ще иска по-напред да се осигури материалното й положение. Силно развита впечатлителност, но не задържа дълго време впечатленията си.
Има добре развита
памет
, реч и много добре си излага мислите; тя е боязлива и доста замислена за последствията на живота си.
Чувствата си повече задържа вътрешно, отколкото да ги изказва. Всяка една постъпка сериозно обмисля; въобще, нещата не ги възприема бърже, т.е. доста е консервативна и за докачение може да даде отпор само без думи. Ще обича да има приятели или познати, но не обича да поверява своите чувства комуто и да било. В характера й има повече издържливост без инициатива, но не и предприемчивост.
към текста >>
22.
Писма до Мария Казакова - 1906
Най-после, бъдете словесни
паметници
.
Не е приятно лозето да ражда кисело грозде, добро е да роди сладко. Най-после, надявам се вий ще решите да затворите всичките прелези, да се обградите и си поправите главните входове, и да поставите стражите на мястото им. Мен ще ми е приятно вий да ходите в пълнота, свобода и права, които ви са дадени отгоре. И никой от вас да не нарушава свободата и правата на другиго. Живейте в Мир и бъдете умни, да няма нужда да ви управляват с юзди и бодли.
Най-после, бъдете словесни
паметници
.
В доброто има по-голяма сила, отколкото в злото. В Любовта — по-голяма, отколкото в омразата. Бъдете справедливи към всички. Моят сърдечен поздрав на тебе, на Елена, Костадина и всички други приятели. П.К.Дънов
към текста >>
23.
1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ
Тая записка не се харесва на Ласкова и той казва, че тя щяла да остане „
паметна
" в архива на Външното министерство.
Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение, и жени на висши военни, и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива, из работничеството. Как е могло, през течение на тоя дълъг период, да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието. Но има и нещо повече. Дънов говори беседи и тия последните после се издават в брошури. Аз четох повечето от тези брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени, не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог на църковнославянския език Г.Ст.Михайловски."
Тая записка не се харесва на Ласкова и той казва, че тя щяла да остане „
паметна
" в архива на Външното министерство.
Тя била неочаквана апология на Дъновизма от един висш чиновник. Защо това? – Едно, защото Ласков не може да понесе много уместните изобличения, които се правят на забравилите дълга си негови патрони, и защото по тоя начин се осуетява хитро скроеният план – да се използва военното положение, с един замах да се тури край на дейността на един човек, срещу когото, в мирно време, не могат да се вземат такива крупни мерки, както във военно, особено щом се намеси „състоянието на духовете на фронта"." Към края на юни Учителя е интерниран от правителството в хотел „Лондон", Варна, където остава цяла година, живее в една таванска стая и се отоплява с мангал. Завръща се в София през лятото на 1918 г.
към текста >>
24.
1919_5 Спомени на Галилей Величков
Този случай го разказваха присъстващите в онзи
паметен
ден, които бяха вече възрастни и побелели братя и сестри.
Той я заключва и отново, за трети път, се чува гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителя влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: „Ето, видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителя отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи стих, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши.
Този случай го разказваха присъстващите в онзи
паметен
ден, които бяха вече възрастни и побелели братя и сестри.
Аз слушах, вярвах в това, но реших да отида и да питам лично Учителя за тази история.
към текста >>
25.
1920_2 Спомени на Борис Николов
Ние, няколко младежи в Габрово, бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на гробищата между
паметниците
, за да се каляваме срещу видения и духове.
Така че лампа нямам." Останах сам в старата къща. Аз не се уплаших, макар че всички стаи — тъмни, чардакът тъмен и градината — тъмна. А нощта беше безоблачна, но тъмна нощ. Аз се бях упражнявал в безстрашие.
Ние, няколко младежи в Габрово, бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на гробищата между
паметниците
, за да се каляваме срещу видения и духове.
Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах. Но поред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята. По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми. Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух.
към текста >>
26.
1924_2 Биографична справка за Марин Камбуров
Много години, преди да се събуди в него музата на творческо вдъхновение, при една от срещите на двамата братя Петър и Марин Камбурови с Учителя, последният им казва: „Той, Марин, рекох, има силна музикална
памет
." И наистина, Марин Камбуров помни и пее възторжено до края на живота си всичките си песни, изпратени на земята чрез неговия дух от световете на светлината.
До последния си дъх той е пример на ученик с будно съзнание, посветил всички мигове от живота си на учение и служене за слава Божия. В продължение на 50 години от своя живот Марин Камбуров изпя 233 песни, в които възпява Любовта, Мъдростта, Доброто, смирено прекланя глава и благоговее пред своя Учител и величието на Твореца. Той никога не е имал работно бюро и кабинет. Песните му са родени сред природата, по време на работа или почивка. Текст и мелодия бликат спонтанно и в повечето случаи заживяват без корекции.
Много години, преди да се събуди в него музата на творческо вдъхновение, при една от срещите на двамата братя Петър и Марин Камбурови с Учителя, последният им казва: „Той, Марин, рекох, има силна музикална
памет
." И наистина, Марин Камбуров помни и пее възторжено до края на живота си всичките си песни, изпратени на земята чрез неговия дух от световете на светлината.
към текста >>
27.
1926_6 Спомени на Павлина Даскалова
Събраните от брат Стамат беседи след направения обиск бяха предадени на съхранение у готвача Цоньо Димитров, който живееше на Варуша, до
паметника
.
Понеже бяха селяни, аз им обясних, че къщата е нещо като манастир и че техният брат е живял в него като монах, че всички вещи са дарения от хората на Бялото Братство. Те отидоха в Общинския съвет, провериха, че къщата не е негова, провериха в Спестовна каса и видяха, че няма влогове. След това взели един камион с ремарке, натоварили целия багаж на братството и заминали за село. След няколко месеца държавата отчужди и сградата, съставляваща 10 и 11 парцел на кв. 2. Така окончателно се ликвидира с всички имоти на Братството.
Събраните от брат Стамат беседи след направения обиск бяха предадени на съхранение у готвача Цоньо Димитров, който живееше на Варуша, до
паметника
.
След неговата смърт сестра му ми предаде тези книги. МВР караше своите хора да ни следят. Кънчо Димитров, обущар, мой съсед, на стари = години ми призна следното: „През 1957 г. ме повикаха в МВР и ме попитаха дали познавам Павлина Даскалова. След това ме смъкнаха в мазата и ме заключиха там.
към текста >>
28.
1926_7 Архивът на Братството
на съхранение на Цанка Дойнова и после Надка Иларионова, която е жива и до днес, над 86 годишна и е със запазена
памет
, ми каза: „Никога не съм виждала такова количество френологични карти.
подарих библиотеката си на групата на Бялото Братство във Велико Търново. В тази библиотека остават подвързани тези томчета и всички документи, касаещи търновското Братство. Във връзка с търновския архив на Бялото Братство в том 2 на „Изгревът" Надежда Иларионова, осиновената дъщеря на сем. Иларионови, се обвинява, че била унищожила много френологични карти от страх от полицията. Първо, самата Елена предава архива си през 1946 г.
на съхранение на Цанка Дойнова и после Надка Иларионова, която е жива и до днес, над 86 годишна и е със запазена
памет
, ми каза: „Никога не съм виждала такова количество френологични карти.
Нищо от Учителя не съм унищожила, нито ред. Нито от беседи, списания и т.н., нито от каквото и да било във връзка с Братството. Аз знам, че ще отговарям и много внимавах в това."
към текста >>
29.
005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването
Паметна
по нас е фамилията Доуновски.” Ще ви направи впечатление, че старите жители изговарят името Доуновски, а не Дъновски.
Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и дъбрави, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците. Както ще видим по-долу, Константин Дъновски се радва на значителни музикални заложби, които му дават възможност да пресъздаде вдъхновени песнопения в източноправославното църков-но служене. С не по-малко музикален заряд е и синът му Петър, автор на много духовни песни, които се пеят от неговите последователи в цял свят. Заговорите ли със стари хора от Устово за Константин Дъновски, те ще се позамислят малко и след като засияе по лицето им бодра усмивка и с асоциация на радостни преживявания, ще отговорят: “Знам го, как да не го зная, дядо Костадина. Той живя малко между нас, но го помним.
Паметна
по нас е фамилията Доуновски.” Ще ви направи впечатление, че старите жители изговарят името Доуновски, а не Дъновски.
В Родопския край твърдите гласни ъ и û в корена на думите се изговарят оу или оа.10 По тази причина фамилното име Дъновски тук се произнася все още като Доуновски. В по-старите литературни източници тази фамилия се е пишела Доновски. За единство с общовъзприетия фонетичен изговор в нашето изследване ще я изписваме Дъновски (за бащата), респективно Дънов за сина. Прави впечатление, че Петър Дънов – Учителя е премахнал оконча-нието ски. Какви са били съображенията за това не се знае, но вероятно е искал да се освободи от звукосъчетанието ски.
към текста >>
30.
021. Християнските грехове и гонението на богомилите
Димитър Ангелов, позовавайки се на един твърде важен
паметник
за нашата история, на който досега не бе обръщано достатъчно внимание.38 Става дума за ”Българския апокрифен летопис”, съставен към средата на ХІ век от неизвестен автор, който е имал за цел да предаде накратко историята на българския народ от най-старо време, представена като смес от православни и богомилски легенди, където българите били представени като предопределен от Бога народ.
Безпристрастна преценка за обстановката, срещу която реагират богомилите, ни дава историкът Григорий Цамблак в неговото “Похвално слово за Патриарх Евтимий”, където се казва: “Край град Търново се простира една местност, отделена от него само с една река... В тази местност беше храмът на приснодевата Христова майка и Богородица. Ежегодно в него се събираше народът от целия град, заедно с жените и децата. По обичая празнуването траеше осем дни. И когато се стичаха по случай празника и под предлог на моление, те вършеха всякакви нечисти дела, понеже местоположението и пустотата задоволяваха влечението на блудниците и поради това си навличаха божието негодувание”.37 За мястото и ролята на богомилите се спира и проф.
Димитър Ангелов, позовавайки се на един твърде важен
паметник
за нашата история, на който досега не бе обръщано достатъчно внимание.38 Става дума за ”Българския апокрифен летопис”, съставен към средата на ХІ век от неизвестен автор, който е имал за цел да предаде накратко историята на българския народ от най-старо време, представена като смес от православни и богомилски легенди, където българите били представени като предопределен от Бога народ.
Накрая нека се позовем на мнението на Петър Дънов, Учителя Беинса Дуно, относно съдбата на богомилството и падането на България под турско робство, изразено в една от неговите беседи: “Когато изгониха богомилите из България, българският народ падна под турско робство цели петстотин години. Едно време евреите разпнаха Христа, но какво ги постигна след това – две хиляди години робство.”39 Друга съществена простъпка, която трябва да получи своята обективна историческа преценка, е поведението на цар Иван Александър при унаследяване на неговия престол. Въпреки че даваната досега преценка за ца-рува-нето на този български цар е положителна, не може да се отминат обаче някои негови политически ходове, които имат фатални последици за съдбата на България и изобщо за народите, населяващи Балканския полуостров. Когато цар Иван Александър се възкачва на престола (1331 г.), османците напират на границата на византийските владения в Мала Азия и са пред вратите на Константинопол.
към текста >>
31.
031. Период след Освобождението
Арахангел Михаил”.18 Тази църква сега е превърната в музей на Българското възраждане във Варна и Варненско, където е заделен специален кът в чест на свещеник Константин Дъновски, а на гроба му е вдигнат скромен
паметник
.
Срещат ли го по улиците на града, стари и млади го поздравяват почтително, като леко се отместват встрани да му сторят път, за да мине. Въпреки и на преклонна възраст, той стъпва уверено, без нито за миг да отпадне от лицето му благата усмивка, придружавана с някое остроумие или мъдро поучение. По случай петдесетгодишния юбилей на първата българска църква във Варна, честван през 1915 г., Светият Синод въвежда свещеник Константин Дъновски в духовен сан “свещеноиконом”, а правителството го удостоява с орден “За гражданска заслуга”.18 На 13 ноември 1919 г. иконом Константин Дъновски почива на 89-годишна възраст и бива тържест-вено пог-ребан в църковния двор на храма “Св.
Арахангел Михаил”.18 Тази църква сега е превърната в музей на Българското възраждане във Варна и Варненско, където е заделен специален кът в чест на свещеник Константин Дъновски, а на гроба му е вдигнат скромен
паметник
.
към текста >>
32.
034. Библиография
33 Бистра Цветкова,
Паметната
битка на народите, Държавно издателство, Варна, 1969 г.
30 Св. Великомъченик Димитрий Солунски (Мироточивий), Со-фия, Синодално книгоиздателство, 1948 г. 31 Цитирано по проф. В. Златарски, “История на България”, т. ІІІ. 32 Цитирано по “Из страниците на българската литература”, 1974 г., София.
33 Бистра Цветкова,
Паметната
битка на народите, Държавно издателство, Варна, 1969 г.
34 Варна, 1444 г., Сборник от изследвания и документи в чест на 525-годишнината от битката край Варна, Военно издателство, София, 1969 г. 35 Екатерина Папазова, Богомилски надгробни паметници в Бос-на и Херцеговина, София, 1971 г.; Д. Ангелов, Б. Примов, Г. Батаклиев, Богомилството в България, Византия и Западна Европа, София, 1967 г.
към текста >>
35 Екатерина Папазова, Богомилски надгробни
паметници
в Бос-на и Херцеговина, София, 1971 г.; Д.
31 Цитирано по проф. В. Златарски, “История на България”, т. ІІІ. 32 Цитирано по “Из страниците на българската литература”, 1974 г., София. 33 Бистра Цветкова, Паметната битка на народите, Държавно издателство, Варна, 1969 г. 34 Варна, 1444 г., Сборник от изследвания и документи в чест на 525-годишнината от битката край Варна, Военно издателство, София, 1969 г.
35 Екатерина Папазова, Богомилски надгробни
паметници
в Бос-на и Херцеговина, София, 1971 г.; Д.
Ангелов, Б. Примов, Г. Батаклиев, Богомилството в България, Византия и Западна Европа, София, 1967 г. 36 И. Г. Клинчаров, Поп Богомил и неговото време, София, 1947 г., цитирано по Боян Боев, Мисията на богомилството, 1937 г.
към текста >>
33.
УЧИТЕЛЯТ
После посочи друг ученик: "Този пък има исторически способности, дарба и силна
памет
".
Ние погледнахме с недоверие. Извикахме ученици, способни и посредствени. Г-н Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да говори: "Този ученик има математически способности". Ние веднага побързахме да извадим своите тефтерчета, да видим реално ли е това. Да, наистина, този има шестица.
После посочи друг ученик: "Този пък има исторически способности, дарба и силна
памет
".
Пак погледаме тефтерчетата - така е, има шестица. Значи, той позна способностите на учениците, без да приложи своите инструменти, а ние гледахме тефтерчетата си и проверявахме истината на неговите думи. След това той пристъпи към измервания си. Изпращането на г-н Дънов беше пълно с доверие и приятелски чувства към него." По този начин Учителят знае с какви възможности разполага българинът, какви условия трябва да му се създадат, за да може българинът да се отвори към Словото Му.
към текста >>
Земята се приема като
паметник
на човешкото падение, а Слънцето - на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души.
Преминал е и през духовната Си еволюция също преди милиарди години. Той е преминал пътя Си на Учител на Бялото Братство, изпращан е като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната ложа на Битието и Небитието. Сега е изпратен като Всемиров Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно е слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и Слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в Слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга еволюция в Духовния свят.
Земята се приема като
паметник
на човешкото падение, а Слънцето - на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души.
към текста >>
34.
УЧЕНИЦИ
Конгресът трая три дни и беше едно от най-
паметните
ми преживявания.
Мен ме порази това: "Ако се получи заповед отгоре". Можете да си представите нашето самочувствие, когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна. Определяше се точно датата. От Бургас тръгнахме пеш. На другия ден пристигна и третият конгресист д-р Миркович от Сливен.
Конгресът трая три дни и беше едно от най-
паметните
ми преживявания.
Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: "Как може това да се нарече конгрес, когато в него участват само трима души? ", Той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: - Сега сте трима души, но ще дойде време, когато ще бъдете хиляди. Тодор Стоименов
към текста >>
35.
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична
памет
.
От горния пример ни се подсказва, че когато душата пожелае да се срещне с Учителя и й дойде редът, не бива да отстъпва, да отлага. Има блага, които не бива да се отстъпват. Не всяка жертва е на място. Стоянка Илиева Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на Учителя за разни исторически личности.
Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична
памет
.
А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си.
към текста >>
36.
АСЕН АРНАУДОВ
Така покрай мене, и къщата остана здрава и стърчеше сред развалините като някакъв
паметник
.
По-късно, той ми предаде своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато учех арфа, до мен бомба не падна. Жертви, разрушения имаше навсякъде. Но тресчица до мен не падна в течение на тези две години. Хазяйката постоянно с тревога ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището. Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете спокойна, аз тук ще остана".
Така покрай мене, и къщата остана здрава и стърчеше сред развалините като някакъв
паметник
.
Това учудваше всички и всяваше ужас в хазяйката и нейните роднини. Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното явление, поради което не можеха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но не съм чувал да е било с такава категоричност, както бе казал на Асен. Така Асен Арнаудов завърши курса по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория.
към текста >>
Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я
запаметяваше
и веднага можеше да я запише, без да използва пиано.
Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе. Този брат бе Богомил Малджиев, син на Борис Малджиев, книгоиздателя на "Печатница Малджиеви" от Русе. Нестор Илиев Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който бе и горе в Невидимия свят музикант и беше дошъл в Школата на Учителя да бъде музикант. Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя.
Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я
запаметяваше
и веднага можеше да я запише, без да използва пиано.
Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри. Казвам сестри, но бяхме жени млади и хубави. Така че той имаше в кого да се влюбва и кого да разлюбва.
към текста >>
37.
РАДИ ТАНЧЕВ
Тъй че, този
паметник
от 1937г., който виждаме сега на булевард "Патриарх Евтимий" и улица "Граф Игнатиев", е реалният образ на брат Ради.
Ще имаш моя отговор". Отива при Учителя, споделя за тази среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна! " Разбрахме от Учителя, че брат Ради в миналото е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. Тогава вече брат Ради се съгласява.
Тъй че, този
паметник
от 1937г., който виждаме сега на булевард "Патриарх Евтимий" и улица "Граф Игнатиев", е реалният образ на брат Ради.
Веска Величкова Брат Ради се грижеше за братската градина от сутрин до вечер. Оттам се изкарваха много продукти за кухнята. А ние не бяхме малко хора тогава - като се наредим на масите, празно място не оставаше. Той бе винаги зает с работа - свободно време у него нямаше.
към текста >>
За да
запаметиш
нещо, трябва да имаш вътрешни очи.
Мнозина от приятелите след това отидоха и гледаха същия балет. Върнаха се и споделиха с Учителя: "Учителю, и ние бяхме на същия балет, но онова, което брат Ради е видял и разказа, ние не видяхме! " Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона". Онези приятели свиват рамене и мълчат. Учителят продължава: "За да видиш нещо, трябва да имаш очи.
За да
запаметиш
нещо, трябва да имаш вътрешни очи.
За да проумееш нещо, трябва да има връзка между твоите вътрешни очи и твоето съзнание. А да разкажеш какво си видял и чул, тази връзка трябва да бъде действена и по нея да протича живот. Брат Ради я има тази връзка в себе си и затова видя и разказа неща, които вие не видяхте". "Бог не гледа на лице, а Бог съизволява чрез Дух и Сила в човешката душа". Урокът бе предаден за всички ни и остана като една задача за разрешаване - да направим вътрешна връзка между нашето съзнание и света, който ни заобикаля.
към текста >>
38.
МУЗИКА
Незабравими моменти ще останат в
паметта
на учениците от Школата, когато Учителят ни изсвири няколко Негови песни.
Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент. И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово. "Търсете първом царството Божие и тогава всичко ще ви се приложи" - в музика и Слово. Наталия Накова
Незабравими моменти ще останат в
паметта
на учениците от Школата, когато Учителят ни изсвири няколко Негови песни.
Една от тях, които Той ни е свирил един, два или три пъти, се нарича "Завръщането на блудния син". Аз текста на тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката Си. Тя беше цяла симфония и продължаваше доста дълго. Обаче нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони.
към текста >>
Трудна за
запаметяване
и трудна за изпълнение.
Като се завръща в България, Той я изпълни в класа само 2-3 пъти. Тя остана незабравима, но незаписана. Нямаше кой да я запише. Загубихме я. Но беше доста сложна мелодия.
Трудна за
запаметяване
и трудна за изпълнение.
Борис Николов През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, който Той сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна.
към текста >>
Тези три часа, преживени с Учителя, за мене ще останат
паметни
през хилядолетията!
След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. Аз го изсвирих. След това още няколко пасажа, докато просвирихме цялата. После Учителят ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше, дето допущам грешки и отново повтарях. Така се занимавахме с Учителя точно три часа - от 9 до 12 полунощ, след което Той отиде в стаята Си.
Тези три часа, преживени с Учителя, за мене ще останат
паметни
през хилядолетията!
В резултат аз усвоих "Идилията". И до днес я изпълнявам с моята цигулка. Но онова, което преживях при тази ми среща с Учителя, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи. "Идилията". Това са пречистени народни мотиви. За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя".
към текста >>
Имаше изключителен глас, още по-добра подготовка, музикален талант и музикална
памет
.
Това беше само една демонстрация. Поднесе ни се нещо от един висш, непознат за нас свят. Но нямаше подготвени хора, които да запишат тази музика и тя отмина в пространството. Николай Дойнов Лиляна-Цветана Табакова беше оперна певица, следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на Учителя бе ангажирана в Операта.
Имаше изключителен глас, още по-добра подготовка, музикален талант и музикална
памет
.
Когато Учителят беше в Мърчаево, Той знаеше и виждаше, че си заминава. Беше решил да предаде някои свои песни, които ги е пазил десетки години. Но Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти. Тогава Той извиква Лиляна Табакова. Тя пристига в Мърчаево и Той работи с нея.
към текста >>
Като оперна певица с изключителна
памет
и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните.
С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха бели на Братството. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Учителят изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше.
Като оперна певица с изключителна
памет
и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните.
След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя. Нейният глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала. Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат.
към текста >>
Всички разработки ми се изличаха от
паметта
.
Знаех ги наизуст. И така не можах да запиша нито една. 1957 година за мен бе една голяма, творческа година. Направо чувах хармонизациите на песните в себе си и щях да ги разработя и запиша всички досега, но дойде 1958, съдебният процес и големите тревоги. Всичко помнех, но от гоненията и тревогите забравих всичко.
Всички разработки ми се изличаха от
паметта
.
Бях разработила и "Битието". Бях я записала наполовина и бях я довършила, но не я записах изцяло. А сега, когато диктувам това през 1972 година, оказа се, че е изчезнало всичко от паметта ми. Ето ви един пример за непослушание на ученика към Учителя. Признавам, че това бе моя груба грешка.
към текста >>
А сега, когато диктувам това през 1972 година, оказа се, че е изчезнало всичко от
паметта
ми.
Направо чувах хармонизациите на песните в себе си и щях да ги разработя и запиша всички досега, но дойде 1958, съдебният процес и големите тревоги. Всичко помнех, но от гоненията и тревогите забравих всичко. Всички разработки ми се изличаха от паметта. Бях разработила и "Битието". Бях я записала наполовина и бях я довършила, но не я записах изцяло.
А сега, когато диктувам това през 1972 година, оказа се, че е изчезнало всичко от
паметта
ми.
Ето ви един пример за непослушание на ученика към Учителя. Признавам, че това бе моя груба грешка. А какви "квинти" излизаха под пръстите ми. Направо се учудвах на себе си при разработките. Сега пък се учудвам на себе си, как съм могла да не ги запиша.
към текста >>
Тогава той бе изявен композитор на хорови песни, които се пееха от хора при храм-
паметник
"Александър Невски".
Тогава ние смятахме, че имаме много време, бяхме млади, а ето как се изминаха годините и пропуснахме много неща. За това ще си платим, непремено ще платим - дори и с лихвите. В една окултна школа за такива своеволия има и съответни мерки и те ще се стоварят върху нас. Мария Тодорова Приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира.
Тогава той бе изявен композитор на хорови песни, които се пееха от хора при храм-
паметник
"Александър Невски".
Той бе светило в онова време, както и по-късно. Неговото музикално творчество е от висотата на един талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Добри Христов направи хармонизацията на песента. Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от Учителя чуха неодобрението Му за хармонизацията.
към текста >>
Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална
памет
.
Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят за основа на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. Аз съм започнал отдавна да свиря на цигулка, но окръжващите не гледаха добре на това. Те намираха, че цигулката е циганска работа. При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и предават добре. Аз имах търпение да дочакам някой учител.
Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална
памет
.
Като отидох при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той вземаше цигулката и през всичкото време ми свиреше. Благодарение на неговото свирене и аз се научих да свиря. Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати. Ако ученикът свиреше фалшиво, той махаше с ръце, запушваше си ушите и излизаше вън.
към текста >>
39.
Съдържание
- Упражнения за
паметта
384
- Задача, дадена от Учителя 376 - Упражнения с музика 377 - Песни от Учителя, дадени с движения 377 - Упражнения на планината 379 - Слънце и упражнения 379
- Упражнения за
паметта
384
- Упражнения за концентрация 385 - Лечение на болести 386 - Развиване на дарби и добродетели 388 - Физически упражнения391 Отвъден свят 398
към текста >>
40.
ПРЕДСКАЗАНИЯ
Това беше, когато се строеше големият храм-
паметник
"Александър Невски".
България бе окупирана от съветските войски. "Да - казал брат Тахчиев - на преследвачите на комунизма не им стигна времето. Учителят го бе предсказал преди три месеца - през юни 1944 г." Не има стигна времето да преследват и дъновистите. Георги Тахчиев Имаше един случай, много интересен.
Това беше, когато се строеше големият храм-
паметник
"Александър Невски".
Били докарани много камъни, направени големи изкопи, строежът бил голям, десетки дюлгери-каменоделци работели около новия строеж. Приятелите споделили с Учителя, че се въздига нов храм за Бога. Учителят минал веднъж покрай строежа и казал на един от приятелите, които го съпровождали: "Запомни, тук няма да се мине без жертви". Построили църквата, издигнали камбанарията, поставили големи камбани, обаче една грамадна камбана при монтирането се откачва и убива няколко души работници, направо ги сплескала и натикала в земята. Мария Тодорова
към текста >>
41.
ЧУДОТВОРСТВО
Тогава, до 1941 г., германските войски нахълтаха във Франция и бомбардират историческите
паметници
.
Брат Боев си казал: "Ето защо носим три прибора." Пили чай, разговаряли. Брат Боев решил да извади бележника си, да запише нещо от разговорите, защото очаквал интересни неща. Обаче Учителят казал: "Оставете бележника, нищо няма да записвате! " Така продължил разговорът. Брат Боев запомнил смисъла на разговора - че Учителят праща този човек със задача.
Тогава, до 1941 г., германските войски нахълтаха във Франция и бомбардират историческите
паметници
.
Учителят Му дал задача да отиде и да запазят историческите паметници. Тоя човек изпил чая и тръгнал. Тъкмо заминал зад скалата, Учителят казал на брат Боев: "Кажи му да се върне, че забравих нещо да му кажа." Брат Боев отишъл до скалата по стъпките на гостенина, но оттам нататък вече нямало никакви стъпки. "Учителю, никакъв човек не се вижда, нито пък стъпки има напред! Къде отиде тоз човек?
към текста >>
Учителят Му дал задача да отиде и да запазят историческите
паметници
.
Брат Боев решил да извади бележника си, да запише нещо от разговорите, защото очаквал интересни неща. Обаче Учителят казал: "Оставете бележника, нищо няма да записвате! " Така продължил разговорът. Брат Боев запомнил смисъла на разговора - че Учителят праща този човек със задача. Тогава, до 1941 г., германските войски нахълтаха във Франция и бомбардират историческите паметници.
Учителят Му дал задача да отиде и да запазят историческите
паметници
.
Тоя човек изпил чая и тръгнал. Тъкмо заминал зад скалата, Учителят казал на брат Боев: "Кажи му да се върне, че забравих нещо да му кажа." Брат Боев отишъл до скалата по стъпките на гостенина, но оттам нататък вече нямало никакви стъпки. "Учителю, никакъв човек не се вижда, нито пък стъпки има напред! Къде отиде тоз човек? " Учителят рекъл: "Аз нарочно те доведох да те срещна с него, за да присъстваш и да видиш.
към текста >>
42.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ
" А тя се изненадала, че това е въпросът, който сутринта в 5 часа Учителят го развил пред нея и тя го
запаметила
.
Чукнала на вратата, влязла, вътре били професор Михалчев и Михаил Димитров. "На колко се явявате? " - "На четири изпита." Тя била ни жива, ни умряла. Професор Михалчев повдига очилата си да я огледа добре и добавя: "Хайде да почнем. Що е познание?
" А тя се изненадала, че това е въпросът, който сутринта в 5 часа Учителят го развил пред нея и тя го
запаметила
.
Разказва беседата на Учителя. Професорът сияе от удоволствие. Постепенно преминала през всички въпроси, като те й съдействали да се ориентира при отговорите - по логика, история на философията и метафизика. Преминала успешно. На връщане купила два големи грозда.
към текста >>
43.
ЖЕЛАНИЯ И ЧУВСТВА
Някои са развили своя наблюдателен ум - долната част на челото е изпъкнала; някои са развили горната част - разсъдителните способности,
паметта
.
Когато тия три сили дойдат в хармония у човека, ще се развие ясно- видството, слухарството и окултните дарби. Разстоянието от рамото до лакътя представлява материалния, физическия свят или стомаха. Мястото от лакътя до китката представлява духовния свят - сърцето, а китката - умствения свят, ума. Седалището на духа е в главата на човека, на душата - в белите дробове, а на материалното - в стомаха. С други думи казано - главата представя Божественото начало в човека, гърдите - духовното, а стомахът - физическото.
Някои са развили своя наблюдателен ум - долната част на челото е изпъкнала; някои са развили горната част - разсъдителните способности,
паметта
.
Които са разбрали духовната страна - средната част на челото е развита.
към текста >>
44.
СИЛАТА НА ВНУШЕНИЕТО
После, искаш да помниш, да развиеш
паметта
си, остави се на клетките на
паметта
, те ще свършат тази работа.
Два метода за лекуване на всички болести, за премахване недостатъци, пороци и лоши навици и за развиване и придобиване на дарби, способности и добродетели: 1. В човешкото тяло има специфични клетки, които изпълняват длъжността на лекари. Те са по-добри лекари и от най-отличните лекари на земята. Ако ние заболеем и се оставим на тия клетки, те могат отлично да ни излекуват. После, има специфични клетки и за музиката - от двете страни на черепа има два органа, в които се крият тези клетки.
После, искаш да помниш, да развиеш
паметта
си, остави се на клетките на
паметта
, те ще свършат тази работа.
Помоли се и кажи: "Моля ви се, съберете всички данни за усилване на паметта ми и създайте всички условия за работа". Почнеш ли ти да се грижиш, всичко ще стане на каша. За зрението има специфични клетки. Човек е господар. Заобиколен е с такива разумни клетки, които седят около него и казват: Господарю, ти само ни дай твоите мнения и разпореждания - какво искаш - ние ще го направим.
към текста >>
Помоли се и кажи: "Моля ви се, съберете всички данни за усилване на
паметта
ми и създайте всички условия за работа".
1. В човешкото тяло има специфични клетки, които изпълняват длъжността на лекари. Те са по-добри лекари и от най-отличните лекари на земята. Ако ние заболеем и се оставим на тия клетки, те могат отлично да ни излекуват. После, има специфични клетки и за музиката - от двете страни на черепа има два органа, в които се крият тези клетки. После, искаш да помниш, да развиеш паметта си, остави се на клетките на паметта, те ще свършат тази работа.
Помоли се и кажи: "Моля ви се, съберете всички данни за усилване на
паметта
ми и създайте всички условия за работа".
Почнеш ли ти да се грижиш, всичко ще стане на каша. За зрението има специфични клетки. Човек е господар. Заобиколен е с такива разумни клетки, които седят около него и казват: Господарю, ти само ни дай твоите мнения и разпореждания - какво искаш - ние ще го направим. Но ако се бъркаш в нашите работи, ще направиш една каша, за която ще плащаш.
към текста >>
45.
УПРАЖНЕНИЯ ЗА ПАМЕТТА
УПРАЖНЕНИЯ ЗА
ПАМЕТТА
УПРАЖНЕНИЯ ЗА
ПАМЕТТА
Причината за отслабване на паметта се дължи на излишък на млечна киселина, която се събира в мозъка на човек. Губенето на паметта произхожда от дразнене, тревога, насилия. Още една причина за губене на паметта е неправилното разпределение на енергиите. Да кажем, че някой от вас има слаба памет. Всяка вечер, когато си ляга, да влага в подсъзнанието си мисълта: От утре моята памет ще е по- силна.
към текста >>
Причината за отслабване на
паметта
се дължи на излишък на млечна киселина, която се събира в мозъка на човек.
УПРАЖНЕНИЯ ЗА ПАМЕТТА
Причината за отслабване на
паметта
се дължи на излишък на млечна киселина, която се събира в мозъка на човек.
Губенето на паметта произхожда от дразнене, тревога, насилия. Още една причина за губене на паметта е неправилното разпределение на енергиите. Да кажем, че някой от вас има слаба памет. Всяка вечер, когато си ляга, да влага в подсъзнанието си мисълта: От утре моята памет ще е по- силна. Как да подобрим паметта си?
към текста >>
Губенето на
паметта
произхожда от дразнене, тревога, насилия.
УПРАЖНЕНИЯ ЗА ПАМЕТТА Причината за отслабване на паметта се дължи на излишък на млечна киселина, която се събира в мозъка на човек.
Губенето на
паметта
произхожда от дразнене, тревога, насилия.
Още една причина за губене на паметта е неправилното разпределение на енергиите. Да кажем, че някой от вас има слаба памет. Всяка вечер, когато си ляга, да влага в подсъзнанието си мисълта: От утре моята памет ще е по- силна. Как да подобрим паметта си? Направи упражнение за дълбоко дишане.
към текста >>
Още една причина за губене на
паметта
е неправилното разпределение на енергиите.
УПРАЖНЕНИЯ ЗА ПАМЕТТА Причината за отслабване на паметта се дължи на излишък на млечна киселина, която се събира в мозъка на човек. Губенето на паметта произхожда от дразнене, тревога, насилия.
Още една причина за губене на
паметта
е неправилното разпределение на енергиите.
Да кажем, че някой от вас има слаба памет. Всяка вечер, когато си ляга, да влага в подсъзнанието си мисълта: От утре моята памет ще е по- силна. Как да подобрим паметта си? Направи упражнение за дълбоко дишане. Никога не преяждай, не приемай противоположни храни, които са трудно- смилаеми.
към текста >>
Да кажем, че някой от вас има слаба
памет
.
УПРАЖНЕНИЯ ЗА ПАМЕТТА Причината за отслабване на паметта се дължи на излишък на млечна киселина, която се събира в мозъка на човек. Губенето на паметта произхожда от дразнене, тревога, насилия. Още една причина за губене на паметта е неправилното разпределение на енергиите.
Да кажем, че някой от вас има слаба
памет
.
Всяка вечер, когато си ляга, да влага в подсъзнанието си мисълта: От утре моята памет ще е по- силна. Как да подобрим паметта си? Направи упражнение за дълбоко дишане. Никога не преяждай, не приемай противоположни храни, които са трудно- смилаеми. Сега ще ви дам едно упражнение за усилване на паметта.
към текста >>
Всяка вечер, когато си ляга, да влага в подсъзнанието си мисълта: От утре моята
памет
ще е по- силна.
УПРАЖНЕНИЯ ЗА ПАМЕТТА Причината за отслабване на паметта се дължи на излишък на млечна киселина, която се събира в мозъка на човек. Губенето на паметта произхожда от дразнене, тревога, насилия. Още една причина за губене на паметта е неправилното разпределение на енергиите. Да кажем, че някой от вас има слаба памет.
Всяка вечер, когато си ляга, да влага в подсъзнанието си мисълта: От утре моята
памет
ще е по- силна.
Как да подобрим паметта си? Направи упражнение за дълбоко дишане. Никога не преяждай, не приемай противоположни храни, които са трудно- смилаеми. Сега ще ви дам едно упражнение за усилване на паметта. Ще сложите ръцете си на кръста, след това ще вдигнете десния си крак и ще го подпрете, колкото може по-нагоре на бедрото на другия крак.
към текста >>
Как да подобрим
паметта
си?
Причината за отслабване на паметта се дължи на излишък на млечна киселина, която се събира в мозъка на човек. Губенето на паметта произхожда от дразнене, тревога, насилия. Още една причина за губене на паметта е неправилното разпределение на енергиите. Да кажем, че някой от вас има слаба памет. Всяка вечер, когато си ляга, да влага в подсъзнанието си мисълта: От утре моята памет ще е по- силна.
Как да подобрим
паметта
си?
Направи упражнение за дълбоко дишане. Никога не преяждай, не приемай противоположни храни, които са трудно- смилаеми. Сега ще ви дам едно упражнение за усилване на паметта. Ще сложите ръцете си на кръста, след това ще вдигнете десния си крак и ще го подпрете, колкото може по-нагоре на бедрото на другия крак. Същото ще направите и с левия крак в продължение на 10 минути.
към текста >>
Сега ще ви дам едно упражнение за усилване на
паметта
.
Да кажем, че някой от вас има слаба памет. Всяка вечер, когато си ляга, да влага в подсъзнанието си мисълта: От утре моята памет ще е по- силна. Как да подобрим паметта си? Направи упражнение за дълбоко дишане. Никога не преяждай, не приемай противоположни храни, които са трудно- смилаеми.
Сега ще ви дам едно упражнение за усилване на
паметта
.
Ще сложите ръцете си на кръста, след това ще вдигнете десния си крак и ще го подпрете, колкото може по-нагоре на бедрото на другия крак. Същото ще направите и с левия крак в продължение на 10 минути. За една седмица направете едно упражнение. Ти като станеш, тури си единия пръст на центъра на паметта. Може да туриш единия си пръст, двата пръста, може да туриш и трите пръста, може да туриш и всичките пръсти тук, на мястото на човешката памет, в средата на челото.
към текста >>
Ти като станеш, тури си единия пръст на центъра на
паметта
.
Никога не преяждай, не приемай противоположни храни, които са трудно- смилаеми. Сега ще ви дам едно упражнение за усилване на паметта. Ще сложите ръцете си на кръста, след това ще вдигнете десния си крак и ще го подпрете, колкото може по-нагоре на бедрото на другия крак. Същото ще направите и с левия крак в продължение на 10 минути. За една седмица направете едно упражнение.
Ти като станеш, тури си единия пръст на центъра на
паметта
.
Може да туриш единия си пръст, двата пръста, може да туриш и трите пръста, може да туриш и всичките пръсти тук, на мястото на човешката памет, в средата на челото. Тогава, ако си разсеян, ще концентрираш ума си да се възвърне твоята памет. Онзи, разсеяният, да достигне да си спомня неща от няколко прераждания. Пет, десет минути ще си туриш пръста там, няма да мислиш, може да седнеш на коляно, може да седнеш по турски, може да седнеш на стол, но да си спокоен, никой да не те безпокои. За една седмица ще направите едно микроскопическо подобрение, да помните една дума повече, отколкото преди.
към текста >>
Може да туриш единия си пръст, двата пръста, може да туриш и трите пръста, може да туриш и всичките пръсти тук, на мястото на човешката
памет
, в средата на челото.
Сега ще ви дам едно упражнение за усилване на паметта. Ще сложите ръцете си на кръста, след това ще вдигнете десния си крак и ще го подпрете, колкото може по-нагоре на бедрото на другия крак. Същото ще направите и с левия крак в продължение на 10 минути. За една седмица направете едно упражнение. Ти като станеш, тури си единия пръст на центъра на паметта.
Може да туриш единия си пръст, двата пръста, може да туриш и трите пръста, може да туриш и всичките пръсти тук, на мястото на човешката
памет
, в средата на челото.
Тогава, ако си разсеян, ще концентрираш ума си да се възвърне твоята памет. Онзи, разсеяният, да достигне да си спомня неща от няколко прераждания. Пет, десет минути ще си туриш пръста там, няма да мислиш, може да седнеш на коляно, може да седнеш по турски, може да седнеш на стол, но да си спокоен, никой да не те безпокои. За една седмица ще направите едно микроскопическо подобрение, да помните една дума повече, отколкото преди. Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни.
към текста >>
Тогава, ако си разсеян, ще концентрираш ума си да се възвърне твоята
памет
.
Ще сложите ръцете си на кръста, след това ще вдигнете десния си крак и ще го подпрете, колкото може по-нагоре на бедрото на другия крак. Същото ще направите и с левия крак в продължение на 10 минути. За една седмица направете едно упражнение. Ти като станеш, тури си единия пръст на центъра на паметта. Може да туриш единия си пръст, двата пръста, може да туриш и трите пръста, може да туриш и всичките пръсти тук, на мястото на човешката памет, в средата на челото.
Тогава, ако си разсеян, ще концентрираш ума си да се възвърне твоята
памет
.
Онзи, разсеяният, да достигне да си спомня неща от няколко прераждания. Пет, десет минути ще си туриш пръста там, няма да мислиш, може да седнеш на коляно, може да седнеш по турски, може да седнеш на стол, но да си спокоен, никой да не те безпокои. За една седмица ще направите едно микроскопическо подобрение, да помните една дума повече, отколкото преди. Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни. Стомахът мели много, но паметта се обременява и отслабва.
към текста >>
Стомахът мели много, но
паметта
се обременява и отслабва.
Тогава, ако си разсеян, ще концентрираш ума си да се възвърне твоята памет. Онзи, разсеяният, да достигне да си спомня неща от няколко прераждания. Пет, десет минути ще си туриш пръста там, няма да мислиш, може да седнеш на коляно, може да седнеш по турски, може да седнеш на стол, но да си спокоен, никой да не те безпокои. За една седмица ще направите едно микроскопическо подобрение, да помните една дума повече, отколкото преди. Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни.
Стомахът мели много, но
паметта
се обременява и отслабва.
Направете си едно малко размишление в ума, кажете си така: "Где съм бил преди 100 години? " Поспрете се, после си помислете: "Де съм бил преди 1000 години, де - преди 2000 години, де - преди 3000, 4000, 5000, 6000, 7000 и де - преди 8000 години? " Направете си мислено един такъв малък процес и се спирайте на всяко положение. Вие няма нищо особено да разрешите, но като се връщате мислено по пътя, който сте минали, ще се подчините на този закон и като дойдете до състоянието, в което сте били преди 8000 години, отбележете си състоянието, което сте преживели и мисълта, която ви дойде и после пак се върнете в сегашното си състояние. Ако не се породи никаква мисъл или ако не преживеете никакво състояние, това да не ви смущава, върнете се пак назад.
към текста >>
46.
ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛЕСТИ
Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате
паметта
и т.н.Радостта носи живот и добрини и пълни душата с благост и младост.Доброто носи живот и младост и пълни душата с благост и радост.Душата пълни живота с радост, доброто носи благост и младост.Доброто пълни живота с радост, душата носи благост и младост.Носи душата благост и радост, пълни живота с добро и младост.Благостта носи доброто с радост, живота пълни с душа и младост.Младостта носи живота с радост, пълни душата с добро и благост.Животът пълни с радост душата, доброто носи благост и младост.
Правете опити да нареждате дадените думи, докато образувате от тях нещо хармонично. Ако ги наредите по законите на хармонията, ще достигнете, каквото желаете. Те представляват математическа формула, която можете да прилагате навсякъде. Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте. С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове - много постижения.
Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате
паметта
и т.н.Радостта носи живот и добрини и пълни душата с благост и младост.Доброто носи живот и младост и пълни душата с благост и радост.Душата пълни живота с радост, доброто носи благост и младост.Доброто пълни живота с радост, душата носи благост и младост.Носи душата благост и радост, пълни живота с добро и младост.Благостта носи доброто с радост, живота пълни с душа и младост.Младостта носи живота с радост, пълни душата с добро и благост.Животът пълни с радост душата, доброто носи благост и младост.
Пълни, животе, душата с радост! Носи й благост, носи й младост, носи й добрини.
към текста >>
47.
СВОБОДА И РОБСТВО
Виждам - носят някой герой, подигат му
паметник
и пишат за него: "Тук лежи еди-кой си герой, въздигнал българския народ." Какво направил за него?
СВОБОДА И РОБСТВО
Виждам - носят някой герой, подигат му
паметник
и пишат за него: "Тук лежи еди-кой си герой, въздигнал българския народ." Какво направил за него?
- Освободил го от турско робство. Ами вижте в историята колко пъти освобождаваха евреите ту от римско робство, ту от египтяните, но освободиха ли се като народ? Не, има едно вътрешно робство, за което хората още не са намерили този пробен камък, който турците наричат "мехенкташ". Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора - те са роби едни на други. Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби.
към текста >>
48.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ
И това преживяване ще остане
паметно
през вековете!
молитва: "Благодаря Ти, Господи, за тази хубава храница, която Си ми дал! " Е този момент ме обхвана едно необикновено преживяване! Голяма радост изпълни душата ми, гърдите ми се разшириха едва ли не до спукване, аз заплаках. Заплаках от радост, от умиление! Ето, мъча се да го предам с думи, но всичко бледнее пред действителността.
И това преживяване ще остане
паметно
през вековете!
Най-после, след като се поуспокоих, реших да хапна, но преживяното бе толкова силно, че не можех да ям. Изядох едно съвсем малко залъче хляб и две маслинки. След като мина около час, аз се бях почти успокоил и реших да изляза да се поразходя. Хазайката с двете си дъщери изнасят блюда, подноси с гозби и се разговарят: "Язък ни за масрафа!
към текста >>
49.
ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО
На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спирити- чески сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната
памет
.
В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че той сам може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е "Божествен човек", втори "прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга, черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада, наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български Разпутин и имал достъп в двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле престижа на двореца.
На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спирити- чески сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната
памет
.
Други по-фанатизирани и сантиментални последователи дотам се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени "дъновисти", броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени. Между тях, за съжаление, има доста високопоставени дами и мъже. Когато предприех дознанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.Ц.В.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначал- ството, понеже било унизително за него. Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа съжалението си.
към текста >>
50.
ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ
За мен остана
паметно
да видя вселяването на Великия Божи Дух на Словото на Бога чрез устата на Учителя.
Това бе голямо чудо - да се види как се вселява Духът в Учителя, как развърза езика Му и как чрез Него отново започна да тече Словото на Бога. След беседата отидохме на полянката и изиграхме Паневритмията. След това Го заобиколихме и плачейки от радост, целувахме ръката Му. Той също плачеше. Бяхме потресени от станалото пред всички ни чудо и благодаряхме на Бога.
За мен остана
паметно
да видя вселяването на Великия Божи Дух на Словото на Бога чрез устата на Учителя.
Мария Златева
към текста >>
51.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО
Паметна
лекция!
Блажени са, които вярват в науката, а по-блажени са онези, които имат науката в себе си. Блажени са онези, които вярват в разумността, а още по-блажени са онези, които изявяват разумността, която носят в себе си. Блажени са онези, които вярват в Бога и Го любят, а още по-блажени са онези, които Бог люби! " В този дух Учителят продължи беседата и възстанови не само проповедта на Христа на планината, но допълни онова, което не е записано от ръката на человеците, но е написано в незримите страници на Битието.
Паметна
лекция!
Галилей Величков Записки от беседите на Учителя Много малко работи са писани в Библията. Има една друга, голяма Библия, за която трябват най-малко десетина хиляди години, за да я прочетете. Всички епохи са описани най-подробно в нея.
към текста >>
52.
РЕДАКТИРАНЕ И ПРОМЯНА НА ПИСАНИЯТА ОТ НОВИЯ ЗАВЕТ
Като цяло, свитъците от Наг Хамади са безценен
паметник
за ранното християнство.
и началото на V в. Всъщност, те са преписи на оригинали, които са още по-ранни. Някои от тях - Евангелие на Тома, Евангелие на Истината и Евангелие на египтяните, се споменават в трудовете на най-различни църковни отци - Климент Александрийски, Ириней и Ориген. Съвременните учени са установили, че някои, ако не и всички текстове в свитъците, са най-късно от 150 г. А един от тях съдържа материали, по-стари и от четирите Евангелия, включени в Новия Завет.
Като цяло, свитъците от Наг Хамади са безценен
паметник
за ранното християнство.
Някои от документите в тях са не по-малко достоверни от самите Евангелия. Нещо повече, в тях се съдържат факти, които не могат да бъдат намерени никъде другаде. Първо, те не са били подложени на цензурата и редакцията на по-късните ортодокси в Рим. Второ, съставени са за египтяни, а не за римляни, т.е. не са изопачени и съобразени с вкуса на римските* управници.
към текста >>
53.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
Тук-таме ще остане някой
паметник
от тях и хората ще ходят да гледат, както днес обикалят музеите да гледат старините.
Най-много 1 000 години давам срок да се проверят моите думи. От днешните саби нищо няма да остане. Ще се превърнат на рала и с тях ще се оре земята. В бъдеще само със земята ще се воюва. От затворите няма да остане нищо.
Тук-таме ще остане някой
паметник
от тях и хората ще ходят да гледат, както днес обикалят музеите да гледат старините.
И от съдилищата ще останат по някои такива паметници. А за праведните Господ е промислил. А какво е това? Ще намерите в гл. 21, ст.
към текста >>
И от съдилищата ще останат по някои такива
паметници
.
От днешните саби нищо няма да остане. Ще се превърнат на рала и с тях ще се оре земята. В бъдеще само със земята ще се воюва. От затворите няма да остане нищо. Тук-таме ще остане някой паметник от тях и хората ще ходят да гледат, както днес обикалят музеите да гледат старините.
И от съдилищата ще останат по някои такива
паметници
.
А за праведните Господ е промислил. А какво е това? Ще намерите в гл. 21, ст. 6 от Откровението на Йоана: "И рече им: Сбъднаха се.
към текста >>
54.
ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА
Аз не искам да ми правите
паметници
, не искам да правите църква на мое име - нищо не искам от българите.
При една среща на Начо Петров с Учителя в последните Му дни, Учителят казал: "Причината за моето заминаване ще намерите в беседата ми от 1 юни 1932 г." В тази беседа четем: "Ще кажете, че се трудите. За кого се трудите? - За себе си. Какво сте направили за Господа? Какво сте направили за мене?
Аз не искам да ми правите
паметници
, не искам да правите църква на мое име - нищо не искам от българите.
Достатъчно е това, което се прави в Името на Бога и Христа. Бог не обича лъжата." По онова време, освен непослушанието на учениците към Учителя, мнозина не знаеха какво представлява Бялото Братство и на какви закони се основава То. Всеки смяташе, че може да взима собствено решение и да прави, каквото си иска. Резултатът от тези своеволия ние го проверихме като преминахме през страдания, мъчения и пред очите ни се разруши онова, което бяхме изградили.
към текста >>
55.
СЪЗДАВАНЕ ОБЩЕЖИТИЕТО НА ИЗГРЕВА
Земята е пълна с мъртви
паметници
.
Учителя казва: Изгрева е жив център, към който е насочена мисълта на Велики Разумни същества. Има по Земята великолепни дворци от мрамор, дело на велики архитекти, с обширни паркове, с езера и фонтани, с прекрасни кътове и редки произведения на изкуството. Ценни неща. Ала Живот нямат.
Земята е пълна с мъртви
паметници
.
Те говорят само за велико минало. За Изгрева не може да се каже, че е великолепен, нито прекрасен. За него може да се каже само, че е чист и светъл. Животът на Изгрева почва в ранната утрин, когато на изток се яви първата виделина и по небето се виждат още големите звезди. Въздухът е свеж, прохладен, наситен с дъха на боровете.
към текста >>
56.
ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА
След това срещнахме Учителя там, горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата
памет
.
Ето отговора: Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителя, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствахме Неговата Любов, Неговата Мъдрост, Неговата красота, Неговото величие. Но това, което най-много ни порази, е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на Изгрева, ние видяхме в очите на мнозина от вас една Светлина – Светлината на тези, които не живеят живота на обикновените хора. После, когато влязохме в досег с всички вас, ние почувствахме едно излъчване на Живот, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко.
След това срещнахме Учителя там, горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата
памет
.
Между това езеро и планинския гребен, гдето всяка сутрин поздравявахме слънчевите изгреви, близо до Неговата палатка, Учителя ни прие. Ние го поздравихме. Той произнесе няколко думи на Любов. Братя и сестри плачеха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение.
към текста >>
57.
ИЗВОРИТЕ НА ЛЮБОВТА СА ВЪВ ВЕЧНОСТТА
Най-първо ние трябва да възкресим в себе си красивата
памет
на Доброто, та като срещнем един човек, веднага да си обясним защо го обичаме.
ИЗВОРИТЕ НА ЛЮБОВТА СА ВЪВ ВЕЧНОСТТА
Най-първо ние трябва да възкресим в себе си красивата
памет
на Доброто, та като срещнем един човек, веднага да си обясним защо го обичаме.
Ако го обичаме, трябва да си припомним всички обстоятелства на миналите животи, които ни свързват с тези хубави чувства. Всяка връзка, направена от Бога, е вечна. На Земята тя само се проявява, но не се прави сега! Това трябва да знаят всички хора. Ако някой обича даден човек, тая Любов не е родена днес.
към текста >>
58.
ДИШАНЕ
Тогава дишането може да стане метод не само за укрепване на здравето, но и за усилване на ума и волята, за облагородяване на сърцето, за усилване на
паметта
, за развитие на дарбите и Добродетелите, за подобрение на гласа, за събуждане на висшата човешка природа.
Хората днес дишат механически. Така те не могат да се свързват с живите и разумни Сили, които проникват въздуха, и да ги приемат. Учителя казва: При дихателните упражнения трябва да участва съзнанието.
Тогава дишането може да стане метод не само за укрепване на здравето, но и за усилване на ума и волята, за облагородяване на сърцето, за усилване на
паметта
, за развитие на дарбите и Добродетелите, за подобрение на гласа, за събуждане на висшата човешка природа.
Дишането е едновременно физиологически и психически процес. Не участва ли Любовта при дишането, човек не може да има постижения. Същото се отнася и до възприемане на светлината, водата и храната. Учителя казва:
към текста >>
59.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ИСТИНАТА И СВОБОДАТА – ИДЕАЛ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Ако изучим техните
паметници
, предания и традиции, ще видим, че те са изродени потомци на загинали велики цивилизации.
Единствената Сила, която може да ограничи злото, е Любовта. Ето защо общество, народ или раса, които са извършвали насилие, неправди, после сами са бивали излагани на тези разрушителни сили. Животът на т.нар. полукултурни племена, населяващи Австралия, част от Африка, Америка, островите във Великия океан, обикновено се смята за първобитна фаза в живота на човечеството. Всъщност въпросът е много по-сложен.
Ако изучим техните
паметници
, предания и традиции, ще видим, че те са изродени потомци на загинали велики цивилизации.
На остров Пасха, който е на запад от Чили във Великия океан, има грамадни каменни човешки статуи и стени, високи десет и повече метра. А местните жители са така ниско културни, че са неспособни по никой начин на подобно творчество. Така в Перу, Мексико и прочее има останки от храмове и дворци с чудна архитектура. А днешните туземци, перуанци и мексиканци, са изродени потомци на минали велики култури. Атлантската раса загина, когато престъпленията, неправдите в нея стигнаха до голям размер.
към текста >>
60.
ВЪВЕДЕНИЕ
Западните учени го определят като чудо на Деветнадесетото столетие, но за нас то е
памет
от старата ни култура.
Изживеният опит показва, че всяка организация, оформила се в името на една възвишена идея, стига до познатия човешки порядък зараждане, развитие, кулминация, упадък, без възможността постоянно да я отстоява, а в практиката си дори се изправя често срещу нея. Така се получи и с Христовата идея при опита да се защити от организацията на християнските църкви. Отдалечаването на църквата от същността на християнския дух, това, че средновековната църковна култура канонизира кръста на най-страшните мъчения Христовите, като знак за учението на Любовта и милостта; създаването на йерархична пирамида, съперничеща на военната; това, че църквата се раздели на различни вери и въвлече християнския свят в жестоки взаимни борби показва, че тя продължава да стои пред Разпятието далеч от Възкресението... При такава историческа обстановка, сред един народ, който по естество е духовен, но по дух и убеждение антиклерикал, се поражда и най-антиклерикалното учение Богомилското. Близко до душевните дълбини на българския народ, сякаш родени от него и за самия него, то скоро разкрива надмощието си над европейското схоластично мислене. Хиляда години по-късно, същите духовни рефлекси откриваме в Българското Възраждане.
Западните учени го определят като чудо на Деветнадесетото столетие, но за нас то е
памет
от старата ни култура.
За Възраждането се е писало и говорило много. Бихме напомнили една мисъл, изказана от историк на далечна източна страна и записана от българския писател Николай Райнов: „Когато на един народ му е определено да преживее нещо велико, в него се раждат велики духове, за да го реализират". Да си припомним също така ярко отразената богомилска традиция във възрожденската ни поезия. Ботев в своя вътрешен храм, със своята вяра и със своята най-антиклерикална и духовна молитва, опоетизира истински святото начало у себе си и народа си. Със същото духовно озарение, със същата тази твърда вяра, в която човек се чувствува всякога пречистен ще продължи Вазов в „Молитва в планината".
към текста >>
61.
21 август 1927, 7 часа сутринта
Да кажем, че някой от вас има слаба
памет
.
Направете същия опит. Кажете си например: Идната година на същия ден ще имам на разположение 1,000 лева. Вложете тази мисъл в подсъзнанието си и ще видите, че идната година на този ден ще имате 1.000 лева. Усъмните ли се законът не действува. Този закон действа само при пълна вяра.
Да кажем, че някой от вас има слаба
памет
.
Ако иска да усили паметта си, той може да се ползува от същия закон. Всяка вечер преди лягане да влага в подсъзнанието си мисълта: от утре моята памет ще бъде по силна. Като внася тази положителна мисъл в подсъзнанието си, паметта му постепенно ще се усилва. Всеки човек, който иска да изкорени своите недъзи, да изправя своя живот, трябва да има положителна, права мисъл. Каквото му е нужно за живота, той трябва да вложи в подсъзнанието си, и висшите същества ще се притекат на помощ.
към текста >>
Ако иска да усили
паметта
си, той може да се ползува от същия закон.
Кажете си например: Идната година на същия ден ще имам на разположение 1,000 лева. Вложете тази мисъл в подсъзнанието си и ще видите, че идната година на този ден ще имате 1.000 лева. Усъмните ли се законът не действува. Този закон действа само при пълна вяра. Да кажем, че някой от вас има слаба памет.
Ако иска да усили
паметта
си, той може да се ползува от същия закон.
Всяка вечер преди лягане да влага в подсъзнанието си мисълта: от утре моята памет ще бъде по силна. Като внася тази положителна мисъл в подсъзнанието си, паметта му постепенно ще се усилва. Всеки човек, който иска да изкорени своите недъзи, да изправя своя живот, трябва да има положителна, права мисъл. Каквото му е нужно за живота, той трябва да вложи в подсъзнанието си, и висшите същества ще се притекат на помощ. И тъй, правилното разбиране и прилагане на законите ще ви избави от ред ненужни страдания в живота.
към текста >>
Всяка вечер преди лягане да влага в подсъзнанието си мисълта: от утре моята
памет
ще бъде по силна.
Вложете тази мисъл в подсъзнанието си и ще видите, че идната година на този ден ще имате 1.000 лева. Усъмните ли се законът не действува. Този закон действа само при пълна вяра. Да кажем, че някой от вас има слаба памет. Ако иска да усили паметта си, той може да се ползува от същия закон.
Всяка вечер преди лягане да влага в подсъзнанието си мисълта: от утре моята
памет
ще бъде по силна.
Като внася тази положителна мисъл в подсъзнанието си, паметта му постепенно ще се усилва. Всеки човек, който иска да изкорени своите недъзи, да изправя своя живот, трябва да има положителна, права мисъл. Каквото му е нужно за живота, той трябва да вложи в подсъзнанието си, и висшите същества ще се притекат на помощ. И тъй, правилното разбиране и прилагане на законите ще ви избави от ред ненужни страдания в живота. Да допуснем че вие сте саможив, песимист по характер, но искате да придобиете правилни отношения към хората.
към текста >>
Като внася тази положителна мисъл в подсъзнанието си,
паметта
му постепенно ще се усилва.
Усъмните ли се законът не действува. Този закон действа само при пълна вяра. Да кажем, че някой от вас има слаба памет. Ако иска да усили паметта си, той може да се ползува от същия закон. Всяка вечер преди лягане да влага в подсъзнанието си мисълта: от утре моята памет ще бъде по силна.
Като внася тази положителна мисъл в подсъзнанието си,
паметта
му постепенно ще се усилва.
Всеки човек, който иска да изкорени своите недъзи, да изправя своя живот, трябва да има положителна, права мисъл. Каквото му е нужно за живота, той трябва да вложи в подсъзнанието си, и висшите същества ще се притекат на помощ. И тъй, правилното разбиране и прилагане на законите ще ви избави от ред ненужни страдания в живота. Да допуснем че вие сте саможив, песимист по характер, но искате да придобиете правилни отношения към хората. Вложете с вяра това ваше желание в подсъзнанието си, като фиксирате дори датата, до която искате то да се изпълни, и ще видите, че до този ден ще придобиете това, което сте желали.
към текста >>
62.
Свещеният час
Ето защо, човек сам трябва да чисти, да измива своята
памет
своята библиотека от излишния прах.
Почти всичко е забравено, изчезнало е от вашия ум. Казвате: „Тогава защо е трябвало да учим? " Не, изучаването на този материал е изпълнило своята служба. Навремето си то е било необходимо упражнение, една гимнастика за ума. Натрупването на нови впечатления от живота са изличили тези знания.
Ето защо, човек сам трябва да чисти, да измива своята
памет
своята библиотека от излишния прах.
Мислите представляват лабораторията на нашата памет, където са складирани всички томове на нашето знание. Често тези томове са потънали във вековния прах на безумието. Те са така забъркани в библиотеката, че не знаем къде се намират. Прахът произлиза от ненужните безпокойства на ума, създадени от сегашния живот. Първата задача на ученика е да се научи как да се освободи от тези безпокойства.
към текста >>
Мислите представляват лабораторията на нашата
памет
, където са складирани всички томове на нашето знание.
Казвате: „Тогава защо е трябвало да учим? " Не, изучаването на този материал е изпълнило своята служба. Навремето си то е било необходимо упражнение, една гимнастика за ума. Натрупването на нови впечатления от живота са изличили тези знания. Ето защо, човек сам трябва да чисти, да измива своята памет своята библиотека от излишния прах.
Мислите представляват лабораторията на нашата
памет
, където са складирани всички томове на нашето знание.
Често тези томове са потънали във вековния прах на безумието. Те са така забъркани в библиотеката, че не знаем къде се намират. Прахът произлиза от ненужните безпокойства на ума, създадени от сегашния живот. Първата задача на ученика е да се научи как да се освободи от тези безпокойства. Болестта е ненужно безпокойство.
към текста >>
63.
СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
В бъдещия човек ще бъде добре застъпена разумността,
паметта
, прозорливостта, благоразумието.
А благоразумният човек знае, че Бог не се изменя днес да е един, утре друг... Било е време, когато хората са виждали всичко без телескоп: каналите на луната, жителите на планетите, но днес всичко това е загубено. Защо? Защото са се отклонили от пътя си... Главата на бъдещия човек ще бъде гола, но ще бъде красиво оформена, с известна дължина и широчина на черепа; с определена височина на главата, с красиви линии, с чело добре оформено. То няма да бъде ниско и тясно, но широко и високо.
В бъдещия човек ще бъде добре застъпена разумността,
паметта
, прозорливостта, благоразумието.
Още като видите човека, по тялото му ще го познаете. От него ще излиза светлина. Всяко чувство и всяка способност на човека изпускат известно количество светлина и топлина. Влюбеният, например, изпуска повече светлина и топлина от онзи, който не е влюбен. Като се приближите до човек, който е влюбен във вас, ви е приятно.
към текста >>
Но когато си замина, не искам никакви
паметници
, и ако ми направят такива, ще ги разруша.
Най-добрите хора са българите. България произлиза от благ, от благите хора са българите. Понеже са много благи, че по някой път от сладчина горчат. Не е било време да не съм бил с вас и няма да бъде време да не бъда. Един ден българите ще разберат, че аз съм им бил голям приятел.
Но когато си замина, не искам никакви
паметници
, и ако ми направят такива, ще ги разруша.
Щастието на другите хора е и мое щастие. Когато един човек се радва и аз се радвам, понеже и аз и той сме едно. Златният век е започнал в България, когато Бялото Братство е почнало да работи в тая страна. Богомилите едно време от България се разпространиха на Запад. И сега това движение от България ще се пренесе в другите славянски народи.
към текста >>
64.
Седма част
Но, когато си замина, не искам никакви
паметници
, и, ако ми направите такива, ще ги разруша.
Любов искам, а не каменни църкви. Искам да се обичат сърцата ви, ред и законност да има във всеки дом, във всяко училище това е законът на еволюцията. Нека всички свещеници да съблекат расата си и да посещават бедните. Невидимият свят е сит от молитви... Един ден българите ще познаят, че аз съм им бил голям приятел.
Но, когато си замина, не искам никакви
паметници
, и, ако ми направите такива, ще ги разруша.
Любов иска Бог, всички да се обичат, като братя и сестри, това са паметниците на бъдещето. В главата на всеки свещеник, проповедник, учител и майка това трябва да се втълпи братство и сестринство са необходими в света! И тогава ще разберете новата философия и ирационалните числа на висшата математика. Това е велика наука... Любовта не заробва!
към текста >>
Любов иска Бог, всички да се обичат, като братя и сестри, това са
паметниците
на бъдещето.
Искам да се обичат сърцата ви, ред и законност да има във всеки дом, във всяко училище това е законът на еволюцията. Нека всички свещеници да съблекат расата си и да посещават бедните. Невидимият свят е сит от молитви... Един ден българите ще познаят, че аз съм им бил голям приятел. Но, когато си замина, не искам никакви паметници, и, ако ми направите такива, ще ги разруша.
Любов иска Бог, всички да се обичат, като братя и сестри, това са
паметниците
на бъдещето.
В главата на всеки свещеник, проповедник, учител и майка това трябва да се втълпи братство и сестринство са необходими в света! И тогава ще разберете новата философия и ирационалните числа на висшата математика. Това е велика наука... Любовта не заробва! И, когато някой ми каже, че сърцето му горяло от Любов, станал разсеян, казвам това не е Любов.
към текста >>
65.
Четиринадесета част
Има случаи, когато известни професори и личности загубват
паметта
си.
Всеки е изричал тези слова. Ще кажете, че приличате по това на Христа. Не, има голяма разлика... Вашите идеи и чувства вървят по низходящ път. Те слизат в толкова гъста материя, че стават невидими, т.е. изчезват от ума и сърцето ви.
Има случаи, когато известни професори и личности загубват
паметта
си.
Кога тя отслабва? Когато човек слиза в по-гъста материя. Гъстата материя прави човека по-голям материалист и егоист... Всички хора се стремят към великото, към незнайното, т.е. към Божественото.
към текста >>
66.
86. МОЛИТВА ЗА ВСЕКИ ДЕН
86. МОЛИТВА ЗА ВСЕКИ ДЕН Господи, просвети ума ми, благослови сърцето ми, усили волята ми,
паметта
ми, вярата ми, да оправдая своето съществуване и да реша задачата, за която съм дошъл.
86. МОЛИТВА ЗА ВСЕКИ ДЕН Господи, просвети ума ми, благослови сърцето ми, усили волята ми,
паметта
ми, вярата ми, да оправдая своето съществуване и да реша задачата, за която съм дошъл.
Господи, моля Ти се, изпрати ми Твоя Дух да внесе в моето сърце, в моя ум, в моята душа плода на Любовта, благото на радостта и мира - основа на Твоето търпение и милосърдие. Амин
към текста >>
67.
И. ПСАЛОМ 112
Наистина никога няма да се поколебае, в
памет
вечна ще бъде праведният. 7.
Изобилие и богатство ще има в дома му и правдата му остава във век. 4. Виделина изгрява в тъмнината за правите. Милостив е и щедър, и праведен. 5. Добрият человек помилва и дава на заем. Устроява работите си с правосъдие. 6.
Наистина никога няма да се поколебае, в
памет
вечна ще бъде праведният. 7.
От зъл слух не ще се убои. Сърцето му е твърдо, понеже се надее на Господа. 8. Утвърдено е сърцето му; не ще се убои, доде види падането на неприятелите си. 9. Разпръсна, даде на сиромасите. Правдата му остава във век.
към текста >>
68.
2. ФОРМУЛИ ПРИ СТАВАНЕ
Господи, просвети ума ми, благослови сърцето ми, усили волята ми,
паметта
, вярата ми да оправдая своето съществуване и да реша задачата, за която съм дошъл.
Ела оправи сърцето ми, Любов жива да блика. (3 пъти) 29. При тази молитва се получава бърз отговор на молбата: Господи, малко знания имам, просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята Воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, както Ти Си определил. (3 пъти) 30.
Господи, просвети ума ми, благослови сърцето ми, усили волята ми,
паметта
, вярата ми да оправдая своето съществуване и да реша задачата, за която съм дошъл.
(3 пъти) 31. Господи, тъй както всички Светии Ти служат, тъй както всички ангели Ти служат, тъй както всички добри и праведни хора Ти служат, така и аз с техния Дух се обръщам към Теб. Изяви ми Се. 32. Господи, ние Ти благодарим за хубавия живот, който Си ни дал. Ние Ти благодарим за този свят, който Си създал.
към текста >>
69.
9. ФОРМУЛИ ПРЕДИ ЛЯГАНЕ
Вечер за усилване на
паметта
: Моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилване на
паметта
ми, и създайте всички условия за работа.
Аз отивам горе да се уча, да се моля и да работя. Аз искам да се срещна с Христос и вярвам, че това ще стане, защото това е Неговата Воля и Неговата Воля на две не става. (3 пъти) 12. В името на абсолютната справедливост аз съм готов да изправя погрешните си без отлагане. (3 пъти) 13.
Вечер за усилване на
паметта
: Моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилване на
паметта
ми, и създайте всички условия за работа.
(3 пъти) 14. При безсъние кажи: Господи, аз съм немощен, Ти Си Велик, прояви се. (3 пъти) 15. Тази нощ ще спя. Аз трябва да спя и ще изпрося от безкрайното съзнание помощ, за да ми изпрати сън.
към текста >>
70.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Аз ви моля, братя и сестри, в името на Бога, в чието име сме се събрали и заради светлата
памет
на добрия ни и светъл Учител, който ни отвори златните двери на красотата и величието на безграничната Божия Любов, Мъдрост и Истина, да пристъпим с любов и взаимно доверие към разрешаването на сложните въпроси и мероприятия.
Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви. В света скръб ще имате, но дерзайте. Аз победих света." Тези думи се отнасят за духовните герои, чиито капитали грижливо са запазени там, дето ни молец, ни ръжда ги разваля. Днес сме в теглилката на Божествените везни. Всеки сам себе си ще определи на коя ложа принадлежи.
Аз ви моля, братя и сестри, в името на Бога, в чието име сме се събрали и заради светлата
памет
на добрия ни и светъл Учител, който ни отвори златните двери на красотата и величието на безграничната Божия Любов, Мъдрост и Истина, да пристъпим с любов и взаимно доверие към разрешаването на сложните въпроси и мероприятия.
Защото към нас са устремени погледите на видимите и невидимите наши доверители и с трепет следят нашето държание. Божият Дух носи всичките блага на живота. Той присъствува в нашите души и Той ни е довел на това място да извършим Неговата света Воля като Негови достойни работници. текстът за изтегляне на pdf София-Изгрев, 27август 1945 г. ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Братският съвет счита за свой приятен дълг да сподели с всички интересуващи се братя и сестри впечатленията си от преживяното на тазгодишната братска среща, да съобщи идеите, които ни занимаваха през тия дни, както са изразени в прочетените доклади пред ръководителите и водените с тях разговори.
към текста >>
След наряда, изпълнен в братския салон на Изгрева, всички заедно, с благоговейно чувство в сърцата, посетихме мястото на Учителя, дето в тайна молитва и песен приобщихме душите си към светлата
памет
на Учителя.
Изпитали там всичките блага, които първенецът на Балканите и любимецът на нашия светъл Учител обилно им е поднесъл, те пристигнаха освежени на Изгрева, като вляха между всички струя на радост и веселие. Работата на братската среща се започна на 10 август, 5 часа сутринта, както бе обявено в програмата. Голямо насърчение и разположение внесе духовното слово, прочетено от старшия брат Т. Стоименов, с което се обрисува състоянието на Братството, както и идеите, които ни въодушевяват като ученици на Учителя и работници за идване Царството Божие на земята. Понеже се изказа желание да го прочетат и отсъствуващите от събора, Братският съвет реши да напечата това слово.
След наряда, изпълнен в братския салон на Изгрева, всички заедно, с благоговейно чувство в сърцата, посетихме мястото на Учителя, дето в тайна молитва и песен приобщихме душите си към светлата
памет
на Учителя.
Там мнозина наново дадоха обет да работят за своето усъвършенствуване по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, за да станат достойни граждани на Царството Божие. Отдавна полянката на Изгрева не бе виждала такъв наплив от изпълнители на Паневритмията; отдавна кръгът на участвуващите в упражненията не е бил тъй сгъстен от ученици. И през трите дни на братската среща паневритмичните упражнения бяха един от красивите номера на програмата. Братята и сестрите оркестранти особено усърдно извличаха от цигулките и другите инструменти мелодиите на Паневритмията. Така се редуваха: „Първият ден на пролетта", „Евера", „Аум", „Запознаване", „Рано ти стани"; най-после се построиха 12-те слънчеви лъчи, образувани от животрептещи братя и сестри, като пееха: „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля".
към текста >>
Неговите ритмични и хармонични стъпки в центъра на полянката остават
паметни
и за далечното бъдеще.
Така се редуваха: „Първият ден на пролетта", „Евера", „Аум", „Запознаване", „Рано ти стани"; най-после се построиха 12-те слънчеви лъчи, образувани от животрептещи братя и сестри, като пееха: „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля". Разви се и Пентаграмата със своите вълшебно-подвижни фигури, правилното изпълнение на които, според думите на Учителя, показва и правилния ход на еволюцията на участвуващите. Някои ще запитат: „Не скърбите ли, че Оня, Който ни събираше и поучаваше толкова години, не е между вас и тези дни? " Отговаряме: „Ние непрестанно чувствуваме присъствието Му между нас; не преставаме да виждаме Неговия светъл образ на катедрата и да чуваме Неговия кротък и любещ глас. Мощта на Неговото Слово не престава и няма да престане да звучи в ушите ни.
Неговите ритмични и хармонични стъпки в центъра на полянката остават
паметни
и за далечното бъдеще.
Споменът от Него и за Него е не само минало, но и настояще, и бъдеще. Всеки да каже в себе си: „Дерзай! Духът Му и наяве и тайно всякога е с теб." Присъствуващите на събора братя ръководители, както казахме, дошли от цялата страна, използуваха свободното време за решаване множество важни за братския живот въпроси. Първия ден бе изслушан докладът на финансовия и домакински братски съвет. Ето някои от мислите на този доклад: „Датата 27.XII.
към текста >>
Нека остане
паметна
за нас мисълта, казана от обичния ни Учител: „Истините, идеите, които изнасям пред вас, са резултат на хиляди опити.
Изкуство е не само да виждаш и да чуваш, но и да знаеш да мълчиш. Още по-голямо изкуство е всичко да разбираш, да носиш Мъдростта на вековете в себе си и да бъдеш тъй смирен и малък, за големите и силните да бъдеш невидим, за малките и слаби - вечен идеал на живота. Нека всеки се стреми и работи да стане ясновидец, но да знае да мълчи; да слуша ясно и да знае с кого да споделя видяното и чутото. Кой човек, като разглежда един предмет, може да каже, че напълно разбира смисъла и съдържанието му? Затова Великият Учител на човечеството казва: „Изпитвайте духовете." Да се вслушваме в тихия глас, който говори на душата ни като най-добър съветник и ръководител в живота ни.
Нека остане
паметна
за нас мисълта, казана от обичния ни Учител: „Истините, идеите, които изнасям пред вас, са резултат на хиляди опити.
Щом в резултатите на опитите ми няма нито едно изключение, казвам, че идеята е абсолютна, т. е. Божествена." Питаме се: Ако Великият Учител прави хиляди опити, за да изнесе пред света една идея или една мисъл, какво трябва да прави ученикът, чийто живот, външен и, вътрешен, е изложен всеки момент на изпитания, изкушения и проверки? Ще завършим нашия доклад пред ръководителите, като изложим разбирането ни, че Братството и занапред трябва да обърне внимание на колективния живот, тъй както това ни се налага отвън. Хората искат да видят приложени нашите идеи и познание на организирано общество. Това ни подсказва, че братските кръжоци навсякъде трябва да станат образец за новия живот.
към текста >>
Като чествуваме днес
паметта
на нашия обичен Учител, ние искаме да споделим с вас някои мисли върху учението, което Той донесе на света.
Молим, съобщете настоящето във всички околни села, дето има кръжоци. Поздрав на всички братя и сестри. 27. VIII. 1949 г. Изгрев—София. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ.
Като чествуваме днес
паметта
на нашия обичен Учител, ние искаме да споделим с вас някои мисли върху учението, което Той донесе на света.
Преди да отвори Божествената школа, Учителят дълго време проучава българина, респективно човека. В своите пътувания Той прави научни изследвания, за да види до къде е достигнал човек в своето развитие, какво е усвоил от Божественото знание, което му се е преподавало в миналото, и къде се спъва сега в своя път. Учителят слезе в нашия свят, за да види условията, при които се намираме, да ни помогне, да ни подаде ръка и да ни изведе в един по-висок свят. Днес не е лесно да се говори на хората за Божественото учение, защото те още носят предразсъдъците, суеверията и заблужденията на миналото, подобни на джунгли, в които човек се е загубил, и не може да намери своя път. Като се говори за Божественото учение, хората се стремят да го подведат към някоя от познатите тям религиозни, философски или социални системи — статични системи на миналото.
към текста >>
НАГОРЕ
