Търсене в текстове за 'Орис'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 191 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, кога влезе в человека, да съдържа каква-годе истина.
Себелюбието, от своя страна, според вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски. Тия паметници стоят на първо място като истински свидетели за онова, което се е вършило в миналото. Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време. Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта. Всички тия знаменити дела, нечестиви пороци на егоизма и днес съществуват и владеят, само разбира се в по-цивилизован образ. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, кога влезе в человека, да съдържа каква-годе истина. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“. Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече. Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде. Честният труд днеска се счита унизителен. Да се работи, но как – ето въпросът.
към текста >>

Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, когато влезе в човека, съдържат известна истина.
– предизвикало войните; – пратило в изгнание истината; – заточило добродетелта. 6. Дяволюция 1. Всички тия „знаменити” дела, нечестиви пороци на егоизма, и днес съществуват и се ширят по света, само че в по-цивилизован вид. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, когато влезе в човека, съдържат известна истина. 2. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията владее и мрачния дух на този паднал ангел, с тази разлика само, че в неговото естество той произвежда „дяволюция”. 3. Несъмнено този господар на крайния егоизъм постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на природата. Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много. 4. Трудът и честността, които бяха посочени на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали. Честният труд в наше време се счита за унизителен.
към текста >>

Иначе външните причини за грехопадението са три: непослушание; користолюбие; желание на Адам и Ева да изпъкнат над другите.
Може би ще остане неразкрита за човечеството за хиляди години, тъй като хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението. Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши. Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави каквото иска, без да носи никаква отговорност. Иначе външните причини за грехопадението са три: непослушание; користолюбие; желание на Адам и Ева да изпъкнат над другите. За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух. Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, костите им ще се разхвърлят по лицето на Земята.” [126] Както в тези три препоръки, така и по-надолу в тази глава става въпрос за френологията. Вж. бел № 45. [127] Става дума за VІ Херметичен принцип – причина и следствие.
към текста >>

2. Писмо № 12

А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога.
Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки. Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той. Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога. Това ми е съобщено да Ви кажа. И ако не поправите поведението си, ще сти и двама отговорни. А знайте, че духовния свет се не шегува. Това ми е заповядано да Ви кажа. Мен ми е жалко, когато делото можеше да успее ето, че давате место на лукавия да спира работата.
към текста >>

3. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Дай място в душата си на великудушието и повикай неговите чада - безкористието и смирението, и повикай от далеч искреността и я украси
Можем ли да сторим друго, освен това. Ако риташ против остена, себе си ще повредиш. 29 Упражнявай се в всичките добродетели. Упа ши се в силата на вярата, облечи се в дрехата на любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта. Дай място в душата си на великудушието и повикай неговите чада - безкористието и смирението, и повикай от далеч искреността и я украси с.68 челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасно място на своя дом. Пей и въспявай тогова в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой. 18 юн[и, 1899 г.] В многото говорение, казва Словото Божие, грехът е неизбежен, това може да се приложи и за писанието. Каква полза, че говорим или пишем много, когато всичко е безсъдържателно, което не принося никаква полза, както на онзи, който говори и пише, тъй също и на онзи, който слуша и чете.
към текста >>

4. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада: безкористието и смирението, и повикай отдалеч искреността, и украси челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом.
Можеш ли да сториш друго, освен това? Ако риташ срещу остена, себе си ще повредиш. 29. Упражнявай се във всичките добродетели. Опаши се в силата и вярата, облечи се в дрехата на Любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта. Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада: безкористието и смирението, и повикай отдалеч искреността, и украси челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом. Пей и възпявай Господа в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой. 18 юни В многото говорене, се казва в Словото Божие, грехът е неизбежен, това може да се приложи и до писането. Каква полза, че говориш или пишеш много, когато всичко е безсъдържателно, което не принася никаква полза, както на онзи, който говори и пише, тъй също и на онзи, който слуша и чете. По-добре две думи с разум и два реда със смисъл, отколкото десет хиляди думи безсмислени и десет хиляди думи без съдържание.
към текста >>

5. 13.Червено тефтерче

Може ли користта да се отнеме от силните или да се отърват, които са от юнак запленени.
(Изход 23:23) 10. Истина ви казвам, каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето. Пак ви казвам, че двама от вас, ако се съгласят на земята за вяко нещо, което би да потърсят, ще им бъде от Отца моего, който е на небеса, защото дето са двама или трима събрани в моето име, там съм и аз посред тях (Матея 18:18,21). 14. Пристъпете при мене, чуйте това, от начало не съм говорил скришно, откогато стана това, аз бях там. И сега ме проводи Господ Йехова и Духът му (Исайя 48:16). Може ли користта да се отнеме от силните или да се отърват, които са от юнак запленени. (Исайя 49:24). март 19. Заветът на дъгата се яви и Господ погледна благосклонно към раба си на с.п. 5М. Благословен Господ сега и във веки. април 7.
към текста >>

6. Петър Дънов - №22

Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението.
Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя. Аз съм сега в село при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението. И викам искреността на помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом. Радвайте се, брате мой, че спасението Ви е извършено и че Небето отсега е дом ваш. „Отивам място да ви приготвя, място — казва Господ, — и кога го приготвя, ще дойда и ще ви взема при себе си, щото дето съм Аз, да бъдете и вие." [Йоан. 14:2, 3] Мир вам, от Господа приемете Неговото благословение, което ви пращам.
към текста >>

7. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението.
Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя. Аз съм сега в село при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението. И викам искреността на помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом. Радвайте се, брате мой, че спасението Ви е извършено и че Небето отсега е дом ваш. „Отивам място да ви приготвя, място — казва Господ, — и кога го приготвя, ще дойда и ще ви взема при себе си, щото дето съм Аз, да бъдете и вие." [Йоан. 14:2, 3] Мир вам, от Господа приемете Неговото благословение, което ви пращам.
към текста >>

8. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Второ - великодушие с безкористие и смиреност.
Ако човек е уверен, че истински служи Богу, то каквото зло или добро му се случи, трябва да вярва, че Господ му го отрежда. Ако е волята му да страдаш, ще страдаш и трябва с радост да прекараш това, ако ли пък благоденстваш, то тъй ще бъде. Знай обаче, че всичко, що ти отрежда Господ - зло или добро, е за твое добро (10 февруари, 1901 г.). На стр. 18 под заглавие „Какво е нужно человеку за украсяване на истински християнски характер" е записал следната своя мисъл: „Първо - търпение с добър нрав и благост. Второ - великодушие с безкористие и смиреност. Трето - искреност. Четвърто - учтивост, доброта и незлобие". На стр. 19 дава едно свое стихче под заглавие „Лекувай света! ":
към текста >>

9. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години.
Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар. За Учителя Петър Дънов и Учението
към текста >>

10. №71 (Петър Дънов)

в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г. 73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).
към текста >>

11. №74 (Пеню Киров)

Оттам минах в Кавакли127, Харманли, Узунджово128, Хасково, Борисовград129, Станимака130, Пловдив, Брезово, Казанлък, Шипка, Габрово, Дряново, Севлиево, Троян, Тетевен, Етрополе и София.
На третия път засука и малко остана да ме хване от мястото ми. Но Исус подкара по-бърже трена и тя не можа да ме хване. Като се простираше да ме хване, толкова замах правеше, че до три километра място заграбваше. После изкарах и другите две седмици и тъй прекарах това. От Ямбол надолу към юг проповядвах на 6-7 места, също и в Къзъл агач126. Оттам минах в Кавакли127, Харманли, Узунджово128, Хасково, Борисовград129, Станимака130, Пловдив, Брезово, Казанлък, Шипка, Габрово, Дряново, Севлиево, Троян, Тетевен, Етрополе и София. В Етрополе проповядвах131, също и в едно село132 по тези последни места. В Дряново, в една къща, проповядвах на неколцина мъже и жени. Сега, като Ви излагам всичко, чакам да ми дадеш допълнителни наставления на започнатото. Колкото какво да правя в живота ми до края на таз година, то аз очаквам Бог сам в сърцето ми да ме научи. Поздравявам Ви, поздрави и Мелкон, поздравява Ви също и бай Филип133 и двама ви.
към текста >>

273 След като изпраща и последния си гост, той издъхва с диагноза „ангина пекторис“ (стенокардия).
Множество последователи намират Учението чрез него. На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има много гости, измежду които ген. В. Диков, ген. Г. Вазов и др. близки. 273 След като изпраща и последния си гост, той издъхва с диагноза „ангина пекторис“ (стенокардия). Свещениците не искат да го опеят заради това, че го смятат за сектант, но владиците ги заставят. Голов е обичан, уважаван и ценен от много хора. През този период Учителя П. Дънов е интерниран във Варна, където получава писмо с тъжната вест. Отговорът му е запазен и в него той пише: „Използваха отсъствието ми и го грабнаха.“
към текста >>

129 Борисовград (дн. гр.
Елхово, област Хасково. 127 Кавакли – днес гр. Тополовград, област Хасково. 128 Узунджово е село в Южна България, община Хасково, едно от най- известните места по времето на Османската империя. Там се е провеждал прочутият Узунджовски панаир, който събирал стотици търговци от цяла Европа и Азия. 129 Борисовград (дн. гр. Първомай) – получава името си на 31 януари 1894 г. с указ на цар Фердинанд. 130 Станимака, от гръцкото име на града Στενήμaχος, Стенимахос. След 1934 г. е преименуван на Асеновград.
към текста >>

12. №93 (Петър Дънов)

С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов.
140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария. Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян. 1915 до 30 ян.1916 г.; сп.
към текста >>

„Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик.
Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян. 1915 до 30 ян.1916 г.; сп. „Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В.
към текста >>

13. №76 (Пеню Киров)

Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга.
Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго 277 време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка. Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама.
към текста >>

14. Показалец на географските имена

Борисовград (дн. гр.
К. 79 Белоградчик – П. К. 97 Берковица – П. К. 97 Борисовград (дн. гр. Първомай) – П. К. 74 с. Брезово (дн. гр., обл. Пловдив) – П.
към текста >>

15. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

„Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
„Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г. 73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ). 74 Богомил Н. Малджиев е свързан с методистката общност в Русе. Известно е, че той има няколко издадени проповеди. Печатница „Малджиев“ започва да работи в самия край на ХІХ в., като за периода
към текста >>

16. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11

„ангина пекторис“ (стенокардия).
Голов има много гости, измежду които ген. В. Диков, ген. Г. Вазов и др. близки. След като изпраща и последния си гост, той издъхва с диагноза „ангина пекторис“ (стенокардия). Свещениците не искат да го опеят заради това, че го смятат за сектант, но владиците ги заставят. Голов е обичан, уважаван и ценен от много хора. През този период Учителя П. Дънов е интерниран във Варна, където получава писмо с тъжната вест. Отговорът му е запазен и в него той пише: „Използваха отсъствието ми и го грабнаха.“
към текста >>

129 Борисовград (дн. гр.
Елхово, област Хасково. 127 Кавакли – днес гр. Тополовград, област Хасково. 128 Узунджово е село в Южна България, община Хасково, едно от най- известните места по времето на Османската империя. Там се е провеждал прочутият Узунджовски панаир, който събирал стотици търговци от цяла Европа и Азия. 129 Борисовград (дн. гр. Първомай) – получава името си на 31 януари 1894 г. с указ на цар Фердинанд. 130 Станимака, от гръцкото име на града Στενήμaχος, Стенимахос. След 1934 г.
към текста >>

17. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12

С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов.
Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ, автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария. 025]Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян. 1915 до 30 ян.
към текста >>

„Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик.
като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян. 1915 до 30 ян. 1916 г.; сп. „Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски.
към текста >>

18. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13

Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга.
Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка.
към текста >>

19. 16 ПИСМО

Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението.
Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да ви пази в Името Си и да ви благославя. Аз съм сега в село при брата си по плът и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението. И викам искреността на помощ и украсявам челото с учтивостта и доброто и незлобието, и като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която Ме е подкрепил да извърша и победя в Негово Име и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом. Радвайте се, братя Мои, че спасението ни е извършено и че Небето отсега е дом ваш: „Отивам място да ви приготвя, казва Господ, и кога го приготвя, ще дойда и ще ви взема при себе си, щото дето съм Аз, там да бъдете и вие". Мир вам, от Господа приемете Неговото благословение, което ви пращам. Поздравете д-р Миркович, ако е още в Бургас. Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен.
към текста >>

20. 104 ПИСМО

И любовта е чиста и безкористна.
Разбира се, всякъде ще се намерят и плевели помежду пшеницата, но те се познават. Сега на вас искам да ви препоръчам да стоите близо до Господа, Който е страдал за вашата душа. Каквото и да става, каквито и съблазни да идват, знайте, че Господ е верен и в него няма измена. Проверявайте и изпитвайте духовете. Когато Господният дух говори, има мир, има радост, има подем и общо усилвание. И любовта е чиста и безкористна. Може да ви се случат някои мъчнотии, но те ще бъдат само носители на Божията благост. При другото бъдете всички усърдни, търпеливи и благи духом. Защото този род, казва Христос, се не побеждава освен с пост и молитва. Не се бойте. Вашите медиуми постепенно ще се усъвършенствуват и пречистят.
към текста >>

21. 109 ПИСМО

Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие.
Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без волята на нашия Небесен Баща. Ако вий бъдете верни докрай, ще ви се въздаде стократно. Та най-после вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават. Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие. И който служи в душата си на Господа, трябва да му служи от сърце, с всяка радост и веселие. И кога му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че Небето се е разгневило и намръщило нему като някой капризен человек. Това намръщяване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик человека. Ръката по някой път, която се спуща от горе ви, не е ръка на неприятел, но на онзи, който ви люби. И знайте, Нему дължите всичко.
към текста >>

22. 153 ПИСМО

и двама сте тенористи, само добре трябва да си заучите парчетата, че да не излиза дисакорд в хора на живота.
Есен на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житеницата. Зиме на стара баба, която трепери над всичко и се мръщи всекиму, който бара. Но така е, деца, моми, домакини, баби, това е външният израз на земния живот. Детето, това е сопранът в музиката, момата, това е тенорът, домакинята, това е алтът, бабата, това е гръмливият бас, всички съставят природния хор. Вий с Е. и двама сте тенористи, само добре трябва да си заучите парчетата, че да не излиза дисакорд в хора на живота. Но ще кажете, трудим се да пеем добре, колкото гласът ни позволява. Стига, че се трудите. Всеки, който се труди, винаги успява. Вършете всичко присърце. В живота всичко си има дълбок смисъл.
към текста >>

23. 182 ПИСМО

Истинският живот иска търпение, постоянство, приложение, трудолюбие, благоразумие, смелост, решителност, самоотверженост, безкористие, съжаление, низхождение, радост.
Да бъде като добър Извор, от който да можем всякога да черпим живата вода на живота. Да бъде място, гдето Господ да обитава. Използувайте всички блага. Гледайте на живота с окото на вярата. Животът отсега иде. Истинският живот иска търпение, постоянство, приложение, трудолюбие, благоразумие, смелост, решителност, самоотверженост, безкористие, съжаление, низхождение, радост. Умът, сърцето и волята трябва да съставляват едно неразривно съдружие за постигане светлите мисли на живота, реализирането на Божествената Воля на Земята. Все, що Господ е отредил, е добро. Това е опитността на всички добри хора в миналото и в настоящето, това ще бъде и опитността на всички ония в бъдещето. Вървете по пътя, който съм ви посочил, следвайте Великите Истини, които сте чули. Ваш В.
към текста >>

24. 188 ПИСМО

На мнозина Христос ще каже, не ви познавам, идете си от Мене вие, които работите с лъжа, измама, лицемерие, користолюбие и с всички други дяволски средства.
Свободата ще заеме своето място. Хората ще се научат да се почитат взаимно и да живеят в мир. Наши и ваши няма да има и ако ги има, ще са на опашката. Светлината ще озари умовете на хората и те ще изтрезнеят от това си състояние. Но сега изпитанията за всички не са се свършили. На мнозина Христос ще каже, не ви познавам, идете си от Мене вие, които работите с лъжа, измама, лицемерие, користолюбие и с всички други дяволски средства. Дяволът в Моите очи е станал доста смешен. Едни тика да се самоизтребват, а други да бягат. Но Велик е Господ, Комуто всички служат. Не бойте се от ония, които убиват тялото. Ще продължите четенето си Исайя, Йоил, Битие до 28 и с Данаил ще завършите.
към текста >>

25. 199 ПИСМО

Колко е велик този, който може да прави добро, който може да Люби безкористно, самоотвержено, да учи без възмездие, да просвещава без заплата, да слугува от обич.
Съмнението да отстъпи място на Вярата и душата да се облече в дрехата на Истината и да се обнови със силата на Всестранната Божия обич и Благост. Да се въоръжи с думата Мога, да спряга тоя глагол всякога, за всичко добро. Каква велика дума е тази в българския език. В Писанието в посланието на Павла, Господ е турил на едно място следната мисъл: Всичко „Мога" чрез Христа. Аз ще ви говоря и друг път върху тая дума. Колко е велик този, който може да прави добро, който може да Люби безкористно, самоотвержено, да учи без възмездие, да просвещава без заплата, да слугува от обич. Колко славна дума е Мога да ви спася. Мога да ви избавя. Мога да ви преведа при Отца на Светлините. Мога да ви очистя. Мога да внеса радост и веселие в душите ви.
към текста >>

26. 211 ПИСМО

без никакви удръжки, другояче ще замяза на позорна търговия с оттенък на користолюбие.
1921 г. Любез. К. Пчелите ще се раздадат на вдовици извън братството Другояче ще излезе да правим услуга на себе си Ще ги раздадете на кръгли вдовици, които да имат малки деца В Бялото Братство вдовици няма, там има само братя и сестри. Цялата сума от дъсчените кошери добита ще се даде на К. и М. без никакви удръжки, другояче ще замяза на позорна търговия с оттенък на користолюбие. Аз исках да им създам работа и всичко сторено да си го вземат. Пчели по никой начин не могат да им се дадат. Ний пчели не продаваме, нито заменяме. Те могат да си вземат от друго място Восъкът на съвършено външни хора ще се продаде, на свои нито грам. Сумата на кръгли сирачета ще се даде по най-разумния начин.
към текста >>

Всичко друго по същите правила Всички трябва да работите в името на силата на Божията Любов, която има само един закон за приложение Той е благост, едно правило - безкористие, един път - той е Истината, една сила - тя е Мъдростта.
Аз исках да им създам работа и всичко сторено да си го вземат. Пчели по никой начин не могат да им се дадат. Ний пчели не продаваме, нито заменяме. Те могат да си вземат от друго място Восъкът на съвършено външни хора ще се продаде, на свои нито грам. Сумата на кръгли сирачета ще се даде по най-разумния начин. Всичко друго по същите правила Всички трябва да работите в името на силата на Божията Любов, която има само един закон за приложение Той е благост, едно правило - безкористие, един път - той е Истината, една сила - тя е Мъдростта. Една награда - Добродетелта, едно благо - правдата. Един Господ на Любовта и Той е, освен Него няма друг. Той е Отец, Спасител на бедните и страдующи. (Свещеният подпис) _
към текста >>

27. 220 ПИСМО

Аз искам да ви дам образец на Любов, на милосърдие, низходителност, безкористие, търпение, чистота, искреност.
Когато някой заболее от вас, не трябва да мислите за умиралка, а за чистене и изправяне на живота. Смъртта нищо не разрешава. Тя в много случаи е спънка голяма за ученика. Да минава човек от смърт в живот е едно нещо, а да минава от живот в смърт е друго нещо. Аз желая всички вие да служите на Бога тъй, както Аз Му служа, без да търся нещо за себе си. Аз искам да ви дам образец на Любов, на милосърдие, низходителност, безкористие, търпение, чистота, искреност. Моят ум е всякога занят с това, което е хубаво, красиво, добро, възвишено, светло, любвеобилно. Животът има своя велик план. Да познаваме Бога, да живеем за Него е дело велико. Ти и К. трябва да вложите още нещо във вашия живот.
към текста >>

Не са търговските съображения, а безкористието в неговата пълнота.
Всичкото добро е за праведните. Там, вие в Търново, се страхувате от бурите на морето. Иде време и сега е, когато целият свят ще разбере, че има Бог и Този Бог е абсолютно справедлив и въздава на всички според заслугата. Иде ден да видим кой от кого ще се отрича. Помнете, не е страхът, който ще ви въведе в Царството Божие, но Любовта. Не са търговските съображения, а безкористието в неговата пълнота. Бъдете Мъдри, умни и интелигентни, добри, правдиви, честни, благородни, безстрашливи, с вяра, която мести планините. Трябва да бъдете нещо повече от хора, не по обикновеному хора за ядене и пиене, а служители на Бога, Синове на Светлината. Моят поздрав на всички. (Свещеният подпис)
към текста >>

28. 282 ПИСМО

Любов пълна, безкористна, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за своите души и за человечеството.
Започва вече първият опит. Внимавайте, за да придобиете това, което е нужно и необходимо за живота. Не е въпрос сега за страх, но за смелост и дързост Божествена. Говорете малко, вършете много. Вяра силна, жива и разумна. Любов пълна, безкористна, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за своите души и за человечеството. Надпреварвайте се да си отдавате нужната почит и уважение по Бога. Всякой в това трябва да се стреми да бъде пръв. Само така Христос ще ви даде своето благословение. Моят привет и поздрав на всички приятели по ред и по име. Аз съм ги поменал, спомнил и ги имам пред лицето си.
към текста >>

29. БЕЛЕЖКИ

Дъщеря им Цанка Еки-мова и синовете Борис Николов, Николай Дойнов и Стефан Дойнов са сред най-активните личности в братството и в школата.
След този акт Дъновски се завръща в България, за да работи за българската църква и националното освобождение. На картината написва: „Откровение в солунската църква „Св. Димитър", дадено на отца Константин Дъновски през юношеството му в гр. Солун на 10 април 1854 г." Учителя връчва копия от антиминса на първите ученици. 25. Кина и Никола Дойнови. Дъщеря им Цанка Еки-мова и синовете Борис Николов, Николай Дойнов и Стефан Дойнов са сред най-активните личности в братството и в школата. 26. Софрони Ников, по-късно оглавява теософското дружество в България. 27. Михалаки Георгиев (1854-1916), писател. Завършва земеделско - индустриалната академия в Чехия. Редактор на в. „Балканска трибуна" (1905-1908).
към текста >>

4. После казах на Фердинанд и Бориса, че трябва да имат добри отношения с всички държави."
Те какво направиха? Интернираха ме във Варна. Не ме послушаха. После ме питаха след погрома, но казах: „Късно е вече! " 4. После казах на Фердинанд и Бориса, че трябва да имат добри отношения с всички държави." 36. През 1914 г. е въведено военно положение, съборът в Търново е разтурен, а Учителя - задържан. През 1915 г. съборът се провежда от 4 до 8 август. През 1916 г.
към текста >>

30. Сегашното положение на човечеството

Следователно трябват учители умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите.
Остава още последният момент, да каже пророкът: „Да дойде Духът“. Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и всички ще се намерят пред свършения факт на обединеното човечество в закона на човешкото братство. Тогава ще бъде денят на общото възкресение на всички народи по лицето на Земята. На тия живи кости, които са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горе споменатите две течения; топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото – отгоре надолу. Те ще опреснят живота на новооживелите кости, ще им дадат подтик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях. Следователно трябват учители умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите. Тия кости, които сега се събират, са костите на младите, на ония деца, които сега се раждат, на ония момци и моми, които сега стават, на ония обществени дейци, които сега започват своята работа. И всичката философия седи в това, да не се спъват в тая тяхна работа. Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събират, и той не е отивал да посочва коя с коя да се събере, нито на мускулите – кой мускул кое място да заеме, нито на кръвта – в коя посока да се движи, нито на Духа – как да слезе. Нека като този старовременен пророк всеки да изказва това мощно слово с вяра от ума си, с любов от душата си, с надежда от сърцето си. Това е великото бъдеще, което предстои.
към текста >>

31. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

Следователно ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо какво изискват тези процеси и ще се уверим, че процесът на инволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език – чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл.
И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в някое общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или израждане на нравите; упадък на обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от което се появяват помрачението и развращението, или казано на научен език – разлагане. Това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм – натрупали са се известни неестествени мисли и желания. Една аналогия ще поясни мисълта ми: не е виновен машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път е дерайлирала, а виновен е онзи, който е построил пътя неправилно. Не са виновни децата, които грешат, а виновни са бащите и майките, които са създали за тях тези условия. Следователно ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо какво изискват тези процеси и ще се уверим, че процесът на инволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език – чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви изкривявания. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тези два велики процеса, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали. Защото не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа; също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни.
към текста >>

Ако ония същества в един дом, които са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество от подбуждение на користолюбие или омраза запали или изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр.
Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виновен за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в дадения момент. Но всичките данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви опущения; опущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външният удар на това същество. Ако ония същества в един дом, които са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество от подбуждение на користолюбие или омраза запали или изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр. и след туй дойдат всички нещастия върху тоя дом (болест, страдание и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното. А сега светът е пълен с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете им. Защо? – Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силни оръжия: пушките и топовете ли или онези честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери?
към текста >>

32. Повече светлина

“ – ще ви отговорим с езика на природата, ще ви отговорим категорично: „Решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно“.
Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „Какво да правим? “ – ще ви отговорим с езика на природата, ще ви отговорим категорично: „Решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно“. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако миналите поколения бяха действували по горния начин, не щяха да дойдат сегашните резултати. Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема.
към текста >>

33. 250–300

Ученикът не може да направи една крачка в Божествената школа, докато в него има користолюбие.
289 Страдания. Само когато издържиш страданията правилно, те ще те издигнат на една висота, за да можеш да вървиш по-нататък във Вечния Път. 290 Божественият огън. Ученикът не може да направи една крачка в Божествената школа, докато в него има користолюбие. Всички души ще преминат през Божествения Огън, за да се изчистят от всяко користолюбие! Тогава те ще просветнат! 291 На Бога. С молитва и вяра ученикът трябва да предостави целия си живот на Бога!
към текста >>

Всички души ще преминат през Божествения Огън, за да се изчистят от всяко користолюбие!
Страдания. Само когато издържиш страданията правилно, те ще те издигнат на една висота, за да можеш да вървиш по-нататък във Вечния Път. 290 Божественият огън. Ученикът не може да направи една крачка в Божествената школа, докато в него има користолюбие. Всички души ще преминат през Божествения Огън, за да се изчистят от всяко користолюбие! Тогава те ще просветнат! 291 На Бога. С молитва и вяра ученикът трябва да предостави целия си живот на Бога! Това не изключва неговата активност и инициатива в живота.
към текста >>

34. 450–500

Безкористието е качество на Любовта.
Мир. Мирът говори за присъствието на Духа! 454 Свещени чувства. Ученикът не трябва да търгува със своите свещени чувства. Безкористието е качество на Любовта. В нея всичко е ценно. 455 Грехът. Когато грехът дойде, ученикът изгубва всичко, и то моментално. Ученикът е силен не само когато добие богатства, но и когато умее да ги запази.
към текста >>

35. Да се подвизаваш вътрешно

Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада - безкористието и смирението й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом.
Трябва да се подвизаваш вътрешно, да се укрепваш в силата на вярата и в духа на молитвата. И тъй, всяко добро служене е резултат на служителите Господни, а всяко добро действие - на Бога. Упражнявай се във всички добродетели. Опаши се в Силата и Вярата, облечи се в дрехата на Любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта. Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада - безкористието и смирението й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом. Пей и възпявай Господа в душата си, защотоспасението ти е извършено и Небето е дом твой. Господ царува. Облечен е във великолепие. Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Тя не търси никакви правила и никакви закони.
към текста >>

36. МОЛИТВА ЗА ВРЕМЕНАТА

Дай светлина на всички да напуснем всяка лъжа, всяка корист, всяка вражда и насилие.
Благи Господи, заради Твоята Велика Любов прости прегрешенията на хората, просвети умовете ни, умий сърцата ни, укрепи вярата ни, пробуди душите ни, за да Те познаем всички и да изпълним Твоята Бащинска Воля. Изведи ни из тъмния дол на всяко невежество, гордост и грях. Смири ни и ни озари с Твоята Истина. Дарувай ни Твоята Любов и открий ни правия път на живота. Върни на Земята, Господи, Твоя изгубен мир. Дай светлина на всички да напуснем всяка лъжа, всяка корист, всяка вражда и насилие. Да изчезне завинаги от човешкия ум мисълта за война. Навред да съзнаят народите, че Ти Си Единственият наш Господ и Баща, че всички човеци сме братя и че Твоята Любов и Твоят Закон са правият път на живота ни. Изпрати, Татко наш, както някога Си пращал светии и пророци и гении, да бъдат глава навред на народите. Предай, според Твоя благ помисъл, Земята да е наследство на кротките и направи любовта на добрите хора да е канал на човешкото братство. Велики Учителю наш, Дух от Всеблагия Бог, възрасти ни за обилна жътва за Святото Божие Дело, за което Ти работи на Земята.
към текста >>

37. ФОРМУЛИ - Всички

Само безкористният може да се справи с Божията Любов.
Формула 50 В безграничната Божия Любов има радост и веселие за всички души. Формула 51 В Божията Любов е благото на човека. Само силният може да носи Божията Любов. Само безкористният може да се справи с Божията Любов. "Господ дава Мъдрост " (Притчи 2:6) Формула 52 Не щади душата, когато е време за работа. Ума си възпитавай в трудолюбието, сърцето - в добродетелта, а волята си - в постоянството на Любовта. Формула 53
към текста >>

38. ФОРМУЛИ - (22-51) 'Вкоренени и основани в Любовта'

Само безкористният може да се справи с Божията Любов.
Формула 50 В безграничната Божия Любов има радост и веселие за всички души. Формула 51 В Божията Любов е благото на човека. Само силният може да носи Божията Любов. Само безкористният може да се справи с Божията Любов.
към текста >>

39. Да се подвизаваш вътрешно

Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада — безкористието и смирението — с учтивост и незлобие.
Трябва да се подвизаваш вътрешно, да се укрепваш в силата на вярата и в духа на молитвата. И тъй, всяко добро служене е резултат на служителите Господни, а всяко добро действие - на Бога. Упражнявай се във всички добродетели. Опаши се в силата и вярата, облечи се в дрехата на любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта. Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада — безкористието и смирението — с учтивост и незлобие. И като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в Своя дом. Пей и възпявай Господа в душата си, защото спасението ти е извършено и Небето е дом твой. Господ царува. Облечен е във великолепие. Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата.
към текста >>

40. Молитва за времената

Дай светлина на всички да напуснем всяка лъжа, всяка корист, всяка вражда и насилие.
Благи Господи, заради Твоята велика любов прости прегрешенията на хората, просвети умовете ни, умий сърцата ни, укрепи вярата ни, пробуди душите ни, за да Те познаем всички и да изпълним Твоята бащинска воля. Изведи ни из тъмния дол на всяко невежество, гордост и грях. Смири ни и ни озари с Твоята истина. Дарувай ни Твоята любов и открий ни правия път на живота. Върни на земята, Господи, Твоя изгубен мир. Дай светлина на всички да напуснем всяка лъжа, всяка корист, всяка вражда и насилие. Да изчезне завинаги от човешкия ум мисълта за война. Навред да съзнаят народите, че Ти си единственият наш Господ и Баща, че всички човеци сме братя и че Твоята любов и Твоят закон са правият път на живота ни. Изпрати, Татко наш, както някога си пращал, светии и пророци, и гении, да бъдат глава навред на народите. Предай, според Твоя благ промисъл, земята да е наследство на кротките и направи любовта на добрите хора да е канал на човешкото братство. Велики Учителю наш, Дух от всеблагия Бог, възрасти ни за обилна жътва за святото Божие дело, за което Ти работи на земята.
към текста >>

41. Небето е дом Твой

Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чеда - безкористието и смирението.
Под крилото на Господа сме! Всяко добро действие е резултат на служителите Господни, а всяко добро е пряко действие на Бога. Упражнявай се във всичките добродетели. Опаши се в силата и вярата, облечи се в дрехата на любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта. Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чеда - безкористието и смирението. И повикай отдалеч искреността и украси челото й с учтивост и незлобие. И като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в Своя дом. Пей и възпявай Господа в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой. Амин.
към текста >>

42. Формули 25-58 Вкоренени и основани в любовта

Само безкористният може да се справи с Божията любов.
формула 45 В пълнотата на Божията любов и в пълнотата на Божия Дух има живот. формула 46 В Божията любов е благото на човека. Само силният може да носи Божията любов. Само безкористният може да се справи с Божията любов. формула 47 Оставям старото на страна, (1) хващам новото, Божествената любов, (2) и я влагам в сърцето си. (3) Изпънете дясната си ръка нагоре под 45 градуса и произнесете (1).
към текста >>

43. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Петков, Филип Филипов, Преслав Павлов, Петър Митев и Иван Джеджев, без професионализма на историците, библиографите и преводачите Станка Димитрова, Цветолюб Нушев, Кристияна Димчева, Елена Бъчварова, Борислав Дряновски, Васил Стоилов и Ралица Хубанова не би било възможно съставянето и публикуването на „ Учителя във Варна ".
1909 г. Учителя открива годишната среща на Веригата на Бялото братство и, показвайки на присъстващите къс двуостър меч, произнася забележителните думи: „Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна." По-горе нарекохме историята на Варна „история за пречистването на общочовешкото сърце" и колко по-вярно става това определение след физическата поява на Учителя Беинса Дуно в Черноморското духовно пространство на България. „Учителя във Варна" е книга за сърцето на един град, завинаги обсаден от силата на Духа. Без помощта на Павлина Даскалова, чиято е идеята за съставянето на тази книга, без Христо Маджаров, на когото се дължат повечето от идейните й внушения, без съучастието на Георги Н. Петков, Филип Филипов, Преслав Павлов, Петър Митев и Иван Джеджев, без професионализма на историците, библиографите и преводачите Станка Димитрова, Цветолюб Нушев, Кристияна Димчева, Елена Бъчварова, Борислав Дряновски, Васил Стоилов и Ралица Хубанова не би било възможно съставянето и публикуването на „ Учителя във Варна ". Затова последните думи на признателност са към тях. Варна, май 1998 г. Виж Ханс Гзенгер, „ Черноморското пространство и неговите мистерийни импулси в миналото и настоящето", 1971, превод от немски, непубликуван, Влад Пашов, „Идеите на Бялото Братство през вековете", 1945, ръкопис, непубликуван Този пост е редактиран от Hristo: 23 януари 2015 - 07:54
към текста >>

44. ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА

„Нечестивият търси корист както злите,
— Всичките добрини, що се диктуват, са от един и същи Дух. На всекиго - според нуждите: млякото - за децата, твърдата храна - за възрастните. — А същината на Майката Господня, и светото послание на патриарха Йоаникий верни ли са? — На въпроса ти ще отговоря с 12 стих, XII гл. от Притчи: „Нечестивият търси корист както злите, Но коренът на праведния дава плод". От плода на всяко дърво ще познаете дали той е вкусен или не. Вярата е, която спасява човека, а не знанието. Там, у вас не само в сънищата, но и в Мен се съмнявате. А който се съмнява в Мен, не може да вярва в Истината, нито да я намери.
към текста >>

45. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Най-напредналите духове в българския народ са Кирил, Методий и Борис.
Македонската раса е, която развива интелекта и тя приготовлява следващата култура, която иде. Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване. Този светия е идвал под името Иосиф и е работил тук във Варна и Месемврия. Той е, който е подготвил освобождението на България. Към края на този век Свети Иван Рилски ще дойде пак, но и засега в пространството работи за българския народ. Най-напредналите духове в българския народ са Кирил, Методий и Борис. Кирил и Методий са славяни. Кирил и Методий се явяват да подготвят душата на този народ. Този век е определен като век на чистене. И ако Кавказката раса не приеме Новото учение, ще стане една катастрофа -половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка. През този мир сега иде маг-нетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно.
към текста >>

46. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО МАРИЯ КАЗАКОВА**

И Любовта е чиста и безкористна.
Разбира се, всякъде ще се намерят и плевели помежду пшеницата, но те се познават. Сега на Вас искам да Ви препоръчам да стоите близо до Господа, Който е страдал за Вашата Душа. Каквото и да става, каквито и съблазни да идват, знайте, че Господ е верен и в Него няма измяна. Проверявайте, изпитвайте духовете. Когато Господният Дух говори, има мир, има радост, има подем и общо усилване. И Любовта е чиста и безкористна. Може да Ви се случат някои мъчнотии, но те ще бъдат само носители на Божията благост. При другото, бъдете всички усърдни, търпеливи и благи духом. Защото този род, казва Христос, се не побеждава, освен с пост и молитва. Не се бойте. Вашите медиуми постепенно ще се усъвър-шенствуват и пречистят.
към текста >>

47. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Всеотдайни в работата, внасящи в Братството вдъхновение, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева.
Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов*, за чиято всестранна работа има да се каже много; така също и за Кръстьо Христов. Дойде и семейството на Мария Пенчева. Особени са заслугите на нейната дъщеря Дафинка, която работеше всеотдайно за Братството. Също така като нея работеше и Виктория Христова. Предани сестри бяха Милка Периклиева** и Стефанка Данаилова. Всеотдайни в работата, внасящи в Братството вдъхновение, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева. Към 1922 г. се запозна с окултната наука и възприе Учението на Бялото братство Тодор Дренски и неговата съпруга Мара Дренска. Тодор Дренски беше един от най-преданите и издигнати братя, който основно познаваше окултизма и служеше най-предано на Братството и Учителя. Също и сестра Люба Стойкова обичаше и служеше на Учителя и Братството. Един от първите предани братя беше Панчо Георгиев, който посвети
към текста >>

***Борис Желев - ръководител на Варненското братство от ок.
**Милка Периклиева - родена на 4 януари 1908 г. във Варна, ок. 1932 г. се преселва в София, играе забележителна роля в живота на Изгрева, публикува в САЩ интересни мемоари, завършва земния си път на 22 декември 1976 г. в София (бел. състав.) ***Борис Желев - ръководител на Варненското братство от ок. 1962 г. до ок. 1968 г. (бел. състав.)
към текста >>

48. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Във Варна Михаил Иванов продължава началното си образование в училище „Княз Борис".
На смъртното си легло той посъветвал Доля да се омъжи за един негов приятел. Скоро вдовицата продава акциите на съпруга си от фирмата за търговия с въглища и със спечелените пари купува малка къща на ул. „Дунав" - „необикновената улица, най-стръмната в града", както по-късно я описва Михаил Иванов. На нея е живял и Учителя Беинса Дуно непосредствено след завръщането си от САЩ през 1895 г. От втория брак на майка си Михаил има приведен брат и две малки сестри. Във Варна Михаил Иванов продължава началното си образование в училище „Княз Борис". Учителите го намирали странен, пишели му средни оценки, дори бил „мързеливецът на класа", както се изразява самият той. През ваканциите чира-кува при един ковач, който му плащал по 20 стотинки на ден. Обичал да ходи край градската часовникова кула - срещу катедралния храм „Св. Успение Богородично". В нея понякога живеел смахнат музикант.
към текста >>

49. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

Той е безкористен и скромен.
* * * Може би ще извърша непростима погрешка, ако премълча името на нашия брат Ангел Ангелов. Знае го цяла България - от съборите и от летните лагери на Рила. Той е архитект, цигулар, художник и композитор. Много е популярен и винаги е там, където трябва да се свири. Той е безкористен и скромен. Една сутрин, когато слязохме от автобуса, забързани към братското лозе за Паневритмия, една сестра от Айтос ми каза: — Вие трябва да се гордеете с брат Ангел. — Ние действително се гордеем с него - казах аз. Братският салон в града беше на името на двама наши братя - Стоян акордеониста и Петър шивача. Те бяха роднини.
към текста >>

Той услужваше на хората безкористно.
Физик и астроном, беше написал книги по астрология и правеше верни хороскопи. Той също е автор на историята на Братството в България. По негова идея и участие се построи продължение на салона - кухня-трапезария с две врати: южна, която гледаше към светлините на морския фар, и западна, която водеше до каменното огнище. Сладкодумен и духовит беше. Около него винаги имаше хора. Той услужваше на хората безкористно. Тогава беше построена и една барака за дърва и инструменти - толкова красива, че прилича на творение на изкуството. Във Варненското братство винаги кипеше живот. Често идваха гости. Тихо беше само когато хората възлизаха на Рила.
към текста >>

50. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Най-напредналите духове в българския народ97 са Кирил, Методий и цар Борис.
Англо- саксонската раса95е, която развива интелекта и тя приготовлява следващата култура, която иде. Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване. Този светия е идвал под името Йосиф и е работил тук, във Варна и Месемврия – той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80–90 години96. Към края на този век свети Иван Рилски ще дойде пак, но и засега в пространството работи за българския народ. Най-напредналите духове в българския народ97 са Кирил, Методий и цар Борис. Кирил и Методий са славяни. Те ще се явят чрез въплъщение до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството. Казакова ще дойде след четири години чрез въплъщаване на физическото поле, а д-р Миркович – след две години. Те се явяват да подготвят душата на този народ. Този век е определен като век на чистене.
към текста >>

51. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Цар Борис Български 139 е сега на физическото поле, в България.
При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие. Вие всички сте виновни за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите грешките си, то сега се подлагате на изпит при благоприятни условия, за да може да помогнете на България. В минало време при падането на България сте били боляри и какви ли не зулуми сте правили. На всекиго миналото му е интересно и можем нареди, та всякой да види своето минало. Но няма благоприятни условия тази година; а идущата година, ако се създадат условия, тогава ще направим опит. Цар Борис Български 139 е сега на физическото поле, в България. Всичките онези хора, с които сте имали тесни връзки, ще ги познаете, щом се дигне тази завеса, която затуля работите. В мнозина от вас има възможност да се развие ясновидството, но трябва да се концентрирате и само тогава ще виждате. На тези, които имат условия, аз ще им кажа лично. Аз ви бях дал правила да развиете ясновидството. Па и сега колко правила ви са дадени140, но нищо не сте спазили.
към текста >>

52. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Пазете се от лошата деятелност - да няма корист в това, което вършите.
На тази борба, която се води в света, вие ще бъдете само зрители, защото Господ е, който ще воюва. Вие много пъти искате да станете явни, но за да стане човек явен, трябва да има сила. Когато започваме една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим във войната. Виждаме, че Христос каза на учениците си да стоят в Йерусалим, докато стане слизането на Духа Святаго, който, като дойде, те вече бяха силни за поход в света. Така е и с вас. Пазете се от лошата деятелност - да няма корист в това, което вършите. Защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е посадил, тогава ще се ползвате. Сега нека ви кажа още как ще се подвизавате в другите триста и четиринадесет дни през годината. Всякой ден ще се постараете да направите едно добро дело, безразлично колко малко може да е то, както и да проектирате една добра мисъл в пространството към някого. За добрата мисъл най-напред ще се обърнете към Духа и каквато мисъл ви внуши, тя е желанието на Духа, и затова гледайте да го изпълните мотамо, без никакви философствания и размишления от ваша страна. Само тогава ще имате Неговото лично ръководство.
към текста >>

Пазете се, да бъдете чисти и безкористни във всичките ви дела и начинания.
За добрата мисъл най-напред ще се обърнете към Духа и каквато мисъл ви внуши, тя е желанието на Духа, и затова гледайте да го изпълните мотамо, без никакви философствания и размишления от ваша страна. Само тогава ще имате Неговото лично ръководство. От препирания, каквито и да са те, отбягвайте. На такива ще кажете: „Ние нямаме обичай да се препираме, не сме разположени за препиране." Но, разбира се, гдето е необходимо, особено за Истината, ще влезете в прение, обаче за малки работи прението трябва да се избягва. Когато някой ви пита, било сериозно или не, какво правят духовете, на такива кажете: „Правят стълби." А ако питат какво казват духовете, отговаряйте: „Духовете казват, че които следват Господа, ще им е добре, а които не следват, ще гладуват." Но Господ ще ви научи в такива времена какво да правите и кога какво да кажете. Пазете се, да бъдете чисти и безкористни във всичките ви дела и начинания. Веригата може да проектира много добри мисли за този народ и много може да стори за него. Тази година почнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тия закони. Вие искате в себе си да видите един дух, но той е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, та да видите Духовния свят. Вярвайте и ще ви бъде - ще ви бъде според вярата. Човек, докато не ослепее, не може да прогледне.
към текста >>

53. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Съблазънта винаги произтича от користолюбивата цел.
" Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „Да, да, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително не бива всякога да се възхищаваме, а трябва да оставяме това, за когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред какво ще завърже - недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета. Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света, и като видите въздействие, тогава договедите се, че завръзката - зародишът под цвета (а то сте вие), е малък. Обаче във всички тези ваши домашни, приятели живее Христос и Той е, който регулира всичко. Да, да, бих ви казал много по-ясно някои работи, но не искам да ги явявам много ясно, за да не ви туря в съблазън. Съблазънта винаги произтича от користолюбивата цел. Сега - кой от вас иска да познае Христа? Всички отговарят: Всички, всички искаме да Го познаем. Да, но засега само един ще изберем да познае Христа - ще изпратим един делегат да отиде, да познае и да ни каже той. Ако искате да отивате при Христа, трябва да отивате един по един. За тази цел вие можете да изберете някого: или чрез жребий, или аз ще избера едного.
към текста >>

54. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

139 Цар Борис Български – става дума за цар Борис I Покръстител.
136 Симпатичната нервна система или симпати- кова нервна система – дял от вегетативната (автономна) нервна система, състоящ се от ганглии и нервни сплетения; най-голямото симпатиково нервно сплетение е чревното, известно още като слънчев възел или стомашен мозък. 137 Щеше да ви се даде да се отправя портокалената краска – в протокола на Д. Голов: щеше да се отправя портокалената краска. 138 Яфа – древен град в Палестина, днес квартал на Тел Авив. Според древногръцката митология там Персей освобождава Андромеда, а според Библията оттам старозаветният пророк Йона тръгва за Таршиш и там апостол Петър възкресява вдовицата Тавифа. 139 Цар Борис Български – става дума за цар Борис I Покръстител. 140 Па и сега колко правила ви са дадени – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 141 „Видехом свет истиннии“ – част от православна евхаристична литургия. 142 Жителите – в протокола на П. Гумнеров:Ангелите. 143 Г-жа Елена Тодорова – личност, за която липсват документални данни. 144 Г-жа Маркова – става дума за Кина Попова Маркова (неизв.–1936), последователка на Учителя Беинса Дуно от В.
към текста >>

55. ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА

А доколко терминът „секта" за кратък период от време бе изпълнен изцяло с негативно съдържание заради не дотам безкористните изяви на наши и чуждоземни спекуланти със Словото и защо стана така точно в преходната ни епоха - това вече е съвсем отделен въпрос.
Некомпетентни журналисти и тенденциозно настроени псевдоспециалисти побързаха да причислят към тях и Бялото Братство, създадено на българска земя от П. Дънов през 1900 г. под името Духовно общество „Всемирно Бяло Братство". Доколкото „секта" е понятие от каноническия и догматически категориален апарат на Църквата, то в случая меродавна би следвала да бъде оценката на класическото християнско богословие. Изхождайки от официално приетата в БПЦ дефиниция за „секта", стигаме до единствено правилния извод: Бялото Братство не е и не може да бъде секта поради простата причина, че никога не е представлявало формална част от Църквата и следователно никога не се е отделяло от нея1. А доколко терминът „секта" за кратък период от време бе изпълнен изцяло с негативно съдържание заради не дотам безкористните изяви на наши и чуждоземни спекуланти със Словото и защо стана така точно в преходната ни епоха - това вече е съвсем отделен въпрос. И очевидно неговото обяснение лежи в дълбочината на проникновено и обективно прозрение относно закономерностите на глобалното развитие на планетарната разумна общност и нейната поанта - човешкото мислене. А мъдрият ще отчете и проявата на принципи и закономерности, оставащи все още забулени за окото на емпиричното и рационално познание. Не бива да избегнем и друг значим въпрос: необходима ли е толерантност и веротърпимост между православните християни и следовниците на Учителя Петър Дънов в България? И ако „да" - мнение, към което безрезервно се придържаме, - защо и на каква основа? Базата за взаимно разбирателство притежава изключително солиден теоретичен фундамент: Бог е Един за всички люде, ние вярваме искрено в Него и изповядваме Иисус Христос като Негов Единороден Син, Изкупител и Спасител на рода човешки.
към текста >>

Повече от всякога до днес е въпиюща нуждата да изграждаме духовни мостове помежду си, да приемаме веруюто на инакомислещия, да съзидаваме в Духа безкористно и мащабно.
И ако „да" - мнение, към което безрезервно се придържаме, - защо и на каква основа? Базата за взаимно разбирателство притежава изключително солиден теоретичен фундамент: Бог е Един за всички люде, ние вярваме искрено в Него и изповядваме Иисус Христос като Негов Единороден Син, Изкупител и Спасител на рода човешки. Благовестието на Учителя от Назарет е Божествена перла на небесната премъдрост, откриващо Пътя към духовното Царство, където властват Любовта, Мъдростта и Истината. Евангелието е едно за всички хора и за всички времена, а Всевишният единствен има право да съди кои от нас живеят според него и кои са се отклонили или отпаднали от Пътя. Съвременният живот в нас и около нас сам поражда практическото основание за мирно и добронамерено съжителство на различни религии, учения и теоретични концепции. Повече от всякога до днес е въпиюща нуждата да изграждаме духовни мостове помежду си, да приемаме веруюто на инакомислещия, да съзидаваме в Духа безкористно и мащабно. Красивата сграда на бъдещия общ европейски дом вече излиза от сенките на благородното стремление и придобива контурите на жадувана реалност. Сигурно не е толкова далече и денят, когато същата тази идея ще израсне в плът и кръв за цялото човечество. Макар и все още неутолими, поразително хищни и ненаситно разрушителни в малкото и голямото, силите на мрака безнадеждно губят позиции. Техен бе вчерашният ден. Днес сме свидетели на могъщата битка за надмощие, в която Светлината е неизбежният победител.
към текста >>

56. Писма до Мария Казакова - 1904

И Любовта е чиста и безкористна.
Разбира се, всякъде ще се намерят и плевели помежду пшеницата, но те се познават. Сега на Вас искам да ви препоръчам да стоите близо до Господа, Който е страдал за вашата Душа. Каквото и да става, каквито и съблазни да идват, знайте, че Господ е верен и в Него няма измяна. Проверявайте, изпитвайте духовете. Когато Господният Дух говори, има мир, има радост, има подем и общо усилване. И Любовта е чиста и безкористна. Може да Ви се случат някои мъчнотии, но те ще бъдат само носители на Божията благост. При другото, бъдете всички усърдни, търпеливи и благи духом. Защото този род, казва Христос, се не побеждава, освен с пост и молитва. Не се бойте. Вашите медиуми постепенно ще се усъвършенствуват и пречистят.
към текста >>

Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие.
Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без Волята на Вашия Небесен Баща. Ако и вий бъдете верни до край, ще ви се въздаде стократно. Та най-после, вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават. Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие. И който служи в душата си на Господа, трябва да Му служи от сърце и с всяка радост и веселие. И когато му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че небето се е разгневило и намръщило нему като някой каприциозен* человек. Това намръщване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик, человека. Ръката по някой път, която се спуща отгоре ви, не е ръка на неприятел, но на Онзи, Който Ви Люби. И знайте, Нему дължите Всичко.
към текста >>

57. Писма до семейство Иларионови - 1907

Вий с Елена и двама сте тенористи, само добре трябва да си заучавате парчетата, че да не излиза дисканто* в хора на живота.
Пролет мяза на весело дете, лете - на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички; есен - на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житницата. Зиме - на стара баба, която трепери над всичко и се мръщи всекиму, който я бара. Но така е - деца, мома, домакиня, баба - това е външният израз на земния живот. Детето - това е сопрано в музиката; момата - това е тенорът; домакинята - това е алтът; бабата - това е гръмливият бас. Всички съставляват природния хор. Вий с Елена и двама сте тенористи, само добре трябва да си заучавате парчетата, че да не излиза дисканто* в хора на живота. Но ще кажете: трудим се да пеем добре, колкото гласът ни позволява. Стига, че се трудите. Всеки, който се труди, винаги успява. Вършете всичко присърце. В живота всичко си има дълбок смисъл.
към текста >>

58. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Цар Борис Български е сега на физическото поле, в България.
А сега си вече със съзнание човек, който е познал своите грешки, та за в бъдеще те очаква добро, но само ако така вървиш. По-нататък на разни устни въпроси г-н Дънов отговори: — При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие. Вие всички сте виновни за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите грешките си, то сега се подлагате на изпит при благоприятни условия, за да може да помогнете на България. В минало време при падането на България сте били боляри и какви ли не золуми13 сте вършили (правили). На всекиго миналото му е интересно и можем нареди, та всякой да види своето минало, но няма благоприятни условия тази година, а идущата година, ако се създадат условия, тогава ще направим опит. Цар Борис Български е сега на физическото поле, в България. Всичките онези хора, с които сте имали тесни връзки, ще ги познаете, щом се дигне тази завеса, която затуля работите. В мнозина от вас има възможност да се развие ясновидството, но трябва да се концентрирате и само тогава ще виждате. На тези, които имат условия, аз ще им кажа лично. Аз ви бях дал правила да развиете ясновидството, но нищо не сте спазили. Има общо правило за ясновидството, но има и правила, които трябва да бъдат спазвани от всекиго за себе си.
към текста >>

59. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Пазете се от лошата деятелност — да няма корист в това, което вършите.
На тази борба, която се води в света, вие ще бъдете само зрители, защото Господ е, Който ще воюва. Вие много пъти искате да станете явни, но за да стане человек явен, трябва да има сила. Когато започваме една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим във войната. Виждаме, че Христос каза на учениците си да стоят в Ерусалим докато стане слизането на Духа Святаго, Който, като дойде те вече бяха силни за поход в света. Така е и с вас. Пазете се от лошата деятелност — да няма корист в това, което вършите. Защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е посадил, тогава ще се ползувате. Сега, нека ви кажа още как ще се подвизавате в другите 314 дни през годината. Всякой ден ще се постараете да направите едно добро дело, безразлично колко малко може да е то, както и да проектирате една добра мисъл в пространството към някого. За добрата мисъл най-напред ще се обърнете към Духа и каквато мисъл ви внуши, тя е желанието на Духа и затова гледайте да го изпълните mot a mot, без никакви философствувания и размишления от ваша страна. Само тогава ще имате Неговото лично ръководство.
към текста >>

Пазете се, да бъдете чисти и безкористни във всичките ви дела и начинания.
Всякой ден ще се постараете да направите едно добро дело, безразлично колко малко може да е то, както и да проектирате една добра мисъл в пространството към някого. За добрата мисъл най-напред ще се обърнете към Духа и каквато мисъл ви внуши, тя е желанието на Духа и затова гледайте да го изпълните mot a mot, без никакви философствувания и размишления от ваша страна. Само тогава ще имате Неговото лично ръководство. От препирания, каквито и да са те, отбягвайте. На такива ще кажете: „Ние нямаме обичай да се препираме, не сме разположени за препиране.“ Но, разбира се, гдето е необходимо, особено за истината, ще влезете в прение* ете казват, че които следват Господа, ще им е добре, а които не следват, ще гладуват.“ Но Господ ще ви научи в такива времена какво да правите и кога какво да кажете. Пазете се, да бъдете чисти и безкористни във всичките ви дела и начинания. Веригата може да проектира много добри мисли за този народ и много може да стори за него. Тази година почнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тия закони. Вие искате в себе си да видите един дух, но той е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, та да видите духовния свят. Вярвайте и ще ви бъде. Ще ви бъде според вярата.
към текста >>

60. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Борис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното:
Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме. КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНА Борис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното: След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има? “ Учителя отговаря строго: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете.
към текста >>

6 Котерия (фр.) — кръг от лица с обща користна цел (Бел. ред.)
1 Краска (рус.) — цвят, боя (Бел. Ред.) 2 Любостожание (арх.) — стремеж към богатство, алчност (Бел. ред.) 3 Аслъ (тур.) — наистина, всъщност (Бел. ред.) 4 Кольор (фр.) — цвят (Бел. ред.) 5 Стожание, стяжение (арх.) — богатство (Бел. ред.) 6 Котерия (фр.) — кръг от лица с обща користна цел (Бел. ред.) 7 Пригласявам (рус.) — поканвам (Бел. ред.) 8 Главоче (диал.) — попова лъжичка (Бел. Ред.) 9 Базиргян (тур.) — търговец, търгаш (Бел. Ред.) 10 Черв (диал.) — червей (Бел. Ред.) 11 Меншество (рус.) — малцинство (Бел. ред.)
към текста >>

61. 1926_11 Съдържание

Спомени на Борис Николов ... 68
Спомени на Елена Иларионова Писма до семейство Иларионови ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1915 Спомени на Иван Данаилов ... 68 Спомени на Борис Николов ... 68 Спомени на Любомир Лулчев ... 69 Писма до семейство Иларионови ... 69 Писмо на Учителя до търновските свещенници Стилян Кръстев и Петър Тулешков ... 74 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 75 1916
към текста >>

Спомени на Борис Николов ... 118
Спомени на Иван Радославов ... 112 Писма до семейство Иларионови ... 114 Наряд за 1917-1918 г. ... 117 1918 Спомени на Борис Николов ... 118 Писма до семейство Иларионови ... 118 1919 Биографични справки на Константин Петров Борисов ... 124 Райна Калпакчиева ... 125 Спомени на Жельо Николов ... 125
към текста >>

Биографични справки на Константин Петров Борисов ... 124
... 117 1918 Спомени на Борис Николов ... 118 Писма до семейство Иларионови ... 118 1919 Биографични справки на Константин Петров Борисов ... 124 Райна Калпакчиева ... 125 Спомени на Жельо Николов ... 125 Спомени на Галилей Величков ... 126 Спомени на Елена Иларионова ... 127 Спомени на Райна Калпакчиева ... 127
към текста >>

Спомени на Борис Николов ... 143
1920 Биографични справки: Надежда Иларионова ... 141 Петър Камбуров ... 142 Христина Антонова ... 142 Спомени на Борис Николов ... 143 Спомени на Петър Камбуров ... 147 Спомени на Марин Камбуров ... 148 Спомени на Паша Тодорова ... 148 Спомени на Христина Антонова ... 149 Писма до семейство Иларионови ... 149
към текста >>

Спомени на Борис Николов ... 207
за учениците ... 196 за събитията ... 202 1922 Спомени на Петър Камбуров ... 205 Спомени на Христина Александрова ... 206 Спомени на Борис Николов ... 207 Спомени на Михаил Иванов ... 207 Спомени на Гена Папазова ... 207 Спомени на Георги Попов ... 208 Спомени на Георги Овчаров ... 208 Писма до семейство Иларионови ... 209
към текста >>

Спомени на Борис Николов ... 326
упражнения ... 317 наряди ... 320 ЗАБРАНАТА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ТЪРНОВО ... 324 Биографична справка за владиката Филип ... 324 Спомени на Елена Иларионова ... 325 Спомени на Борис Николов ... 326 Статия от в-к „Борба" – „Новите богомили", 12.09.1925 г ... 326 Мисли за съдбата-кармата ... 327 Спомени на великотърновски граждани за Учителя ... 328 Спомени за търновските събори ... 329 1926 Последни писма до Елена Иларионова ... 333
към текста >>

Спомени на Борис Николов ... 337
Спомени на великотърновски граждани за Учителя ... 328 Спомени за търновските събори ... 329 1926 Последни писма до Елена Иларионова ... 333 Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 335 Спомени на Борис Николов ... 337 Спомени на Надежда Иларионова ... 337 Спомени на Павлина Даскалова ... 337 Архивът на Братството ... 341 Историята – разказ с продължение ... 342 Библиография ... 344
към текста >>

62. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Съблазънта винаги произтича от користолюбивата цел.
" Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „Да, да, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително, не бива всякога да се възхищаваме, а трябва да оставяме това, за когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред, какво ще завърже; недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета. Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света; и като видите въздействие, тогава договедите се5, че завръзката – зародишът под цвета (а то сте вие), е малък. Обаче, във всички тези ваши домашни, приятели живее Христос и Той е, Който регулира всичко. Да, да... Бих ви казал много по-ясно някои работи, но не искам да ги явявам много ясно, за да не ви туря в съблазън. Съблазънта винаги произтича от користолюбивата цел. Сега, кой от вас иска да познае Христа? (Всички отговарят: Всички, всички искаме да Го познаем.) Да, но засега само един ще изберем, да познае Христа. Ще изпратим един делегат да отиде, да познае и да ни каже той. Ако искате да отивате при Христа, трябва да отивате един по един. За тази цел вие можете да изберете някого: или чрез жребий, или аз ще избера едного(Всички: Вие изберете едного да отиде.) Добре, аз ще представя тази мисъл пред Христа; ако каже, аз ще избера човека – ще избера някого.
към текста >>

63. 1915_2 СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ

СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ ("Изгревът" на Бялото Братство, том I, София, 1993, стр. 441 – 442) На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили. Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1915 г. През лятото отиват при Учителя и го запитват, какво да се прави.
към текста >>

На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили.
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ ("Изгревът" на Бялото Братство, том I, София, 1993, стр. 441 – 442) На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили. Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1915 г. През лятото отиват при Учителя и го запитват, какво да се прави. Учителя казва: „България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет тя ще получи всички земи на Санстефанска България".
към текста >>

64. 1915_4 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

На мнозина Христос ще каже: „Не ви познавам, идете си от Мен вие, които работите с лъжа, измама, лицемерие, користолюбие и с всички други дяволски средства." Дяволът в моите очи е станал твърде смешен.
Свободата ще вземе своето място. Хората ще се научат да се почитат взаимно и да живеят в мир. Наши и ваши няма да има и ако ги има, ще са на опашката. Светлината ще озари умовете на хората и те ще изтрезнеят от това си състояние. Но сега изпитанията за всички не са се свършили. На мнозина Христос ще каже: „Не ви познавам, идете си от Мен вие, които работите с лъжа, измама, лицемерие, користолюбие и с всички други дяволски средства." Дяволът в моите очи е станал твърде смешен. Едни тика да се самоизтребват, а други - да бягат. Но велик е Господ, Комуто всички служат. Не бойте се от ония, които убиват тялото. Ще продължите четението си: Исайя, Иоил, Битие до 28 гл. и с Даниил ще свършите.
към текста >>

65. 1917_3 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Колко е велик този, който може да прави добро, който може да люби безкористно, самоотвержено, да учи без възмездие, да просвещава безплатно, да слугува от обич.
Съмнението да отстъпи място на вярата и душата да се облече в дрехата на Истината, и да се обнови със силата на всестранната Божия Обич и Благост. Да се въоръжи с думата МОГА, да спряга тоя глагол всякога за всичко добро. Каква велика дума е тази в българския език. В Писанието, в посланията на Павла, Господ е турил на едно място следната мисъл: Всичко МОГА чрез Христа. Аз ще ви говоря и друг път върху тая дума. Колко е велик този, който може да прави добро, който може да люби безкористно, самоотвержено, да учи без възмездие, да просвещава безплатно, да слугува от обич. Колко славна дума е - МОГА да ви спася, Мога да ви избавя, Мога да ви приведа при Отца на светлините, Мога да ви очистя, Мога да внеса радост и веселие в душите ви, Мога да ви озаря с Божията Милост, Мога, Мога, Мога, Мога, Мога, Мога и Мога. Благословен Господ Бог, Който МОЖЕ. Слушайте тоя глас, тоя Дух, това вечно Слово, Което МОЖЕ. Моят привет на всички приятели. Ваш Верен.
към текста >>

66. 1918_1 1918 година

На 3 октомври цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис.
Положението в тила и на фронта става неудържимо. Избухват войнишки бунтове. Тяхна кулминация е Владайското въстание. На 15 септември при Добро поле силите на Антантата правят пробив на отбранителните ни линии. Втората национал катастрофа надвисва над България. На 3 октомври цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис. Министър-председателят Радославов избягва от страната. Съдбините на България се поемат от победителите. Страната е в разруха, стопанството е замряло, царят глад и спекула. Такава е картината след продължилите шест години войни. От 1 януари 1918 г.
към текста >>

67. 1918_2 СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ

СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ („Изгревът" на Бялото Братство", том 1, София, 1993, с.442) При Учителя е изпратено официално лице да питат за съвет. Учителя казва: „България трябва да излезе шест месеца преди да свърши войната. Ако Фердинанд стори това, ще може да се измъкне. Но ако не го стори, ще провери колко струва неговото непослушание." Думите на Учителя са занесени отново на Фердинанд, но неговото вироглавство е толкова голямо, колкото е голяма и силата на злия гений в него. Идва 15 септември 1918 г.
към текста >>

Той отговаря с едно изречение: „Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис.
Но ако не го стори, ще провери колко струва неговото непослушание." Думите на Учителя са занесени отново на Фердинанд, но неговото вироглавство е толкова голямо, колкото е голяма и силата на злия гений в него. Идва 15 септември 1918 г. и последва пробивът на Добро поле на силите на Антантата. Фронтът е пробит и България капитулира. Отново идват и питат Учителя какво да с прави. Той отговаря с едно изречение: „Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис. Занасят новината на царя. Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе плеснал задника с дясната си ръка по повод съвета на Учителя.
към текста >>

68. 1919_2 Биографични справки - Константин Пертров Борисов

КОНСТАНТИН ПЕТРОВ БОРИСОВ
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ БОРИСОВ Константин Петров Борисов е роден в гр. Велико Търново на 2 октомври 1894г. Семейната им къща била на ул. „Стефан Стамбол" (сега там е празна площадка, от която се вижда река Янтра). Баща му Петър бил българин от Болград, дошъл с руските войници по време на Освободителната руско-турска война.
към текста >>

Константин Петров Борисов е роден в гр.
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ БОРИСОВ Константин Петров Борисов е роден в гр. Велико Търново на 2 октомври 1894г. Семейната им къща била на ул. „Стефан Стамбол" (сега там е празна площадка, от която се вижда река Янтра). Баща му Петър бил българин от Болград, дошъл с руските войници по време на Освободителната руско-турска война. Коренът му е от Стара Загора.
към текста >>

Борисов, Тодор Борисов, си спомня:
Баща му Петър бил българин от Болград, дошъл с руските войници по време на Освободителната руско-турска война. Коренът му е от Стара Загора. Майка му, Райна Николова Железарова, е от стария търновски род на Хаджи Николи. Баща й, Никола Железаров, имал леярна, правел кепенци. Синът на К. Борисов, Тодор Борисов, си спомня: „Баща ми беше среден на ръст, широкоплещест, рус, със сини очи. Завършил е военно училище в София. Бил е най-добрият стрелец и е служил в пионерки части. Рано се уволнява и завършва Горското училище. Бил е учител в Белоградчик.
към текста >>

Брат Константин Борисов до края на живота си остава ученик на Учителя.
Той беше обещал да се ожени за едно момиче в Севлиево, а после го изостави. Баща ми каза: „Гледай сега, какво ще стане с Пампоров." Концентрира си мисълта и след няколко минути Пампоров избяга през прозореца с багажа си и не се върна повече. Баща ми е споделял с Учителя много неща из Кабалата и живота. Брат Георги Радев е искал баща ми да напише книга за тайните на Кабалата, но после разбират, че хората не са дорасли за това, че тези тайни са страшно оръжие за „деца". Сестрата на баща ми, Тодорка, беше жена на Обов - министър на земеделието в кабинета на Стамболийски." Брат Константин Борисов до края на живота си остава ученик на Учителя. * Учителя бил на Вилата (бел. състав.)
към текста >>

69. 1920_2 Спомени на Борис Николов

СПОМЕНИ НА БРАТ БОРИС НИКОЛОВ
СПОМЕНИ НА БРАТ БОРИС НИКОЛОВ („Изгревът" на Бялото Братство" том II, София, 1995, стр. 111-115) Като завърших гимназия, по настояване на майка ми трябваше да отида на Запад и да завърша университет. Родителите ми настояваха да запиша или архитектура, или минно инженерство. Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана. Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат.
към текста >>

70. 1920_6 Спомени на Христина Антонова

със сина си Борис на ръце отидох на събора.
СПОМЕНИ НА СЕСТРА ХРИСТИНА АНТОНОВА През 1920 г. със сина си Борис на ръце отидох на събора. Макар и саката, извървях 3-4 км. разстояние от „Турската" махала до Беляковско шосе, където беше Братската вила. Когато пристигнах, видях, че има охрана от млади хора, които не ме пуснаха. Казаха ми, че външни хора могат да посещават събора само в неделя. Пуснаха ме вътре за малко да си почина, след което се върнах.
към текста >>

71. 1920_9 Картините в горницата

За тези чертежи Борис Николов пише:
Следователно, образът е една необходимост в сегашния живот, за да може да се пренесе вечността на Живота. Образите, които съществуват в църквите, са окултни форми, които имат дълбок смисъл, но понеже тези форми са изгубили своя вътрешен смисъл, днес хората взимат само външната страна на образите и им се кланят, без да влагат в тях някакво съдържание. Ако речем да отхвърлим тези форми, ще изпаднем в друга грешка. Във всяка форма има известно съдържание, което трябва да изучите и да опитате." („Беседи, обяснения и упътвания, 1919 г.", стр. 30, 31) За тези чертежи Борис Николов пише: „Горницата беше като молитвена стая и като съсредоточие на Духа Господен. Учителя създаде специална обстановка, за да могат да се молят и да съзерцават приятелите, когато се качват в тази стаичка. Учителя бе създал различа чертежи и фигури, които беше дал на художник да ги нарисува по Негови указания. Нарисувани бяха с цветни мастила. Всеки чертеж имаше своя символика и освен че означаваше нещо, но представляваше Скрижалите на Духа Господен.
към текста >>

72. 1921_2 Биографична справка за Кина Попова Маркова

Къщата им на ул."Светогорска" 10 (сега „Борис Денев" 10) за тогавашното време е била голяма - двуетажна, с приемна, столова и чардаци над Янтра.
Притежавала е умението бързо да схваща нещата и добре да ги обяснява. Обличала се красиво, с вкус. Мъжът й, юрист, бил окръжен управител, а също и миров съдия във В.Търново. Убит е на фронта, по време на Първата световна война, през 1917 г. Кина имала дъщеря, която умряла рано. Къщата им на ул."Светогорска" 10 (сега „Борис Денев" 10) за тогавашното време е била голяма - двуетажна, с приемна, столова и чардаци над Янтра. В началото на века, в къщата са се провеждали групови спиритически сеанси. Кина е правела записките по време на сеансите. Тя била силно религиозна жена. Брат Борис Николов разказва: „По време на събора през 1920 г., 20-30 души спяхме у тях. Кина ни постилаше по красивите чардаци, надвиснали над Янтра."
към текста >>

Брат Борис Николов разказва: „По време на събора през 1920 г., 20-30 души спяхме у тях.
Кина имала дъщеря, която умряла рано. Къщата им на ул."Светогорска" 10 (сега „Борис Денев" 10) за тогавашното време е била голяма - двуетажна, с приемна, столова и чардаци над Янтра. В началото на века, в къщата са се провеждали групови спиритически сеанси. Кина е правела записките по време на сеансите. Тя била силно религиозна жена. Брат Борис Николов разказва: „По време на събора през 1920 г., 20-30 души спяхме у тях. Кина ни постилаше по красивите чардаци, надвиснали над Янтра." Като слугиня, при К. Маркова постъпила Христина Кузманова, препоръчана от свако си Иван Даскалов, учител в Драгижево. Малката Христина била по това време на 12 години и й става като дете. Новата й майка поела нейното възпитание, накупила й необходимото за едно домакинство и я омъжила за даракчията Антонов – добро и работно момче, което им било комшия.
към текста >>

73. 1921_14 Писма до семейство Иларионови

Цялата сума, от дъсчените кошери добита, ще я дадете на Кръстъо и Михаил без никакви удръжки; другояче ще замяза на позорна търговия с оттенък на користолюбие.
Люобезни Костадине, Пчелите ще се раздадат на вдовици извън Братството. Другояче ще излезе да правите услуга на себе си. Ще ги раздадете на кръгли вдовици, които да имат малки деца. В Бялото Братство вдовици няма, там има само братя и сестри. Цялата сума, от дъсчените кошери добита, ще я дадете на Кръстъо и Михаил без никакви удръжки; другояче ще замяза на позорна търговия с оттенък на користолюбие. Аз искам да им създам работа и всичко сторено да си го вземат. Пчели по никой начин не могат да им се дадат. Ний пчели не продаваме, нито заменяме. Те могат да си вземат от друго място. Восъкът на съвършено външни хора ще се продаде, на свои – нито грам.
към текста >>

Всички трябва да работите в името и силата на Божията Любов, която има само един закон за приложение – той е благост, едно правило – безкористие, един път – той е Истината, една сила – тя е Мъдростта, една награда – Добродетелта, едно благо – Правдата.
Ний пчели не продаваме, нито заменяме. Те могат да си вземат от друго място. Восъкът на съвършено външни хора ще се продаде, на свои – нито грам. Сумата на кръгли сирачета ще се даде по най-разумния начин. Всичко друго – по същите правила. Всички трябва да работите в името и силата на Божията Любов, която има само един закон за приложение – той е благост, едно правило – безкористие, един път – той е Истината, една сила – тя е Мъдростта, една награда – Добродетелта, едно благо – Правдата. Един Господ на Любвта и Той е, освен Него няма друг. Той е Отец, Спасител на бедни и страдующи. Подпис * * * София, 9.10.1921 г.
към текста >>

74. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Но, да не остане някой от вас с користолюбива цел, да доизядат каймака отпосле.
(131 стр.) (предпоследния ден) Сега всички онези от вас, които имат спешна работа, не могат да чакат, след братския обяд са свободни. Широк е пътят им. Пращаме им всичката наша любов, да се върнат по домовете си и да заживеят така, както Господ иска. А онези от вас, които са свободни, ако от любов желаят да останат, могат да стоят, колкото време искат: от вътрешно побуждение. Но, да не остане някой от вас с користолюбива цел, да доизядат каймака отпосле. Но каймакът е изяден вече, айрянът остава само. (281 стр.) (последния ден) Всички, които са останали днес, ще образуват тези 100-те, които аз избирам. Дали ще бъдете избрани, още не се знае. Ако приложите казаното, ще бъдете избрани.
към текста >>

75. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

Не трябва да имате абсолютно никакви користолюбиви желания в целта, към която се стремите.
В какво направление? По форма и по съдържание нашата енергия може да е отправена към духовния свят, но целта й да е чисто материална. (191 стр.) Следователно, ако у вас има духовен стремеж, а целта ви е материална, ще ви подхлъзване. Крайната ви цел трябва да бъде чисто духовна, а методите, средствата нека бъдат материални. Не трябва да имате абсолютно никакви користолюбиви желания в целта, към която се стремите. Затова има ученици, които вървят няколко години добре, а после се съблазняват. Защо? Те идват тука да придобият знания, да станат учители, после да им плащат. (192 стр.) Сега ще се пазите. Ще затворите умовете си за злото.
към текста >>

76. 1922_4 Спомени на Борис Николов

СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ („Изгревът" на Бялото Братство". т.III, 1995, София, стр.26-27) Съборите в Търново ставаха в едно лозе, в което беше построена вила. В нея имаше на горния етаж една стаичка, наречена Горница. Учителя бе обзавел тази стаичка като олтар, като храм.
към текста >>

77. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

(Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя):
„0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12) Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученик. (16, 207) (Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя): Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответна дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина.
към текста >>

Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена".
Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325) ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена". Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/. Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см.
към текста >>

(Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми.
се отваря Школата между другите напътствия се споменава: В бъдеще няма да носите яки, а една бяла кърпичка, хубаво забодена със златна игла с Пентаграм. . . Но това - Пентаграмите, поздравленията (бел. съст. поздрав с бялата кърпичка при среща и когато няма непознати), това са най-простите неща. (7, 237) (Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея.
към текста >>

78. 1922_20 ПЕНТАГРАМЪТ - Библиография

Борис Николов, спомени „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 2, ред. В.
23 — 32 12. Боян Боев: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г., непубликувани 13. „Свещени думи на Учителя", том 2 (София, 1994 г), стр. 297 14. Цветана-Лиляна Табакова „Съзвучия от бъдещето" (Варна, 1992 г.) стр. 47, 59, 145, 172 15. Борис Николов, спомени „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 2, ред. В. Кръстев (София, 1995), стр. 208, 218, 219, 233, 264, 324, 325 16. Мария Тодорова, спомени. „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 1, ред. В. Кръстев (София, 1993), стр. 207
към текста >>

79. 1924_6 Писма до семейство Иларионови

Аз искам да ви дам образец на Любов, на Милосърдие, снизходителност, безкористие, търпение, чистота, искреност.
Когато някой заболее от вас, не трябва да мислите за умиралка, а за чистене и изправление на живота. Смъртта нищо не разрешава. Тя в много случаи е спънка голяма за ученика. Да минава човек от смърт в живот е едно нещо; а да минава от живот в смърт е друго нещо. Аз желая всички вие да служите на Бога тъй, както аз му служа, без да търся нещо за себе си. Аз искам да ви дам образец на Любов, на Милосърдие, снизходителност, безкористие, търпение, чистота, искреност. Моят ум е всякога занят с това, което е хубаво, красиво, добро, възвишено, светло, любвеобилно. Животът има своя велик план. Да познаваме Бога, да живеем за Него е дело велико. Ти и Костадин трябва да вложите още нещо във вашия живот. Това нещо аз мога да го уподобя с ония думи на Господа, който каза на богатия момък: „Още едно ти не достига." Ти ще намериш тая мисъл в Евангелието и ще извадиш своето заключение правилно, по Дух.
към текста >>

Не са търговските съображения, а безкористието в неговата пълнота.
Всичкото добро е за праведните. Там, вие в Търново, се страхувате от бурите на морето. Иде време, и сега е, когато целият свят ще разбере, че има Бог и този Бог е абсолютно справедлив и въздава на всички според заслугата. Иде ден, да видим, кой от кого ще се отрича. Помнете, не е страхът, който ще ви въведе в Царството Божие, но Любовта. Не са търговските съображения, а безкористието в неговата пълнота. Бъдете мъдри, умни, интелигентни, добри, правдиви, честни, благородни, безстрашливи, с вяра, която мести горите. Трябва да бъдете нещо повече от хора - не обикновени хора за ядене и пиене, а служители на Бога. Синове на светлината. Моят поздрав на всички. Подпис
към текста >>

80. 1925_1 1925 година

Над цар Борис се извършват два опита за покушение: в Арабаконак и после на 16 април в църквата „Св.Неделя".
Пред 62-мата ръководители на групите в страната Учителя държи отделна беседа, в която им говори за търпението и вярата, като им препоръчва да прочетат Библията три пъти през годината, а от всички беседи да си извадят бележки по главните мисли и закони. През есента на 1925 г. се прави обиск във вилата, в която се провеждат съборите. Конфискува се голямата картина на Пентаграмата от Горницата. Политически събития: Над цар Борис се извършват два опита за покушение: в Арабаконак и после на 16 април в църквата „Св.Неделя". По време на опелото на убития ген. Георгиев избухва експлозия. Църквата е полуразрушена и са убити 100 души и ранени 150. По една случайност царят не е бил в момента сред присъстващите, а се е придвижвал към църквата. Акцията е дело на ЦК на БКП.
към текста >>

81. 1925_11 Спомени на Борис Николов

СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ („Изгревът" на Бялото Братство", т.II, София, 1995) Търновското гражданство, подстрекавано от духовенството и църквата, не беше разположено към Братството. Те ги смятаха за чудаци, хора ексцентрични, които не ядат месо, не пият, не пушат, живеят някакъв живот, който те не могат да разберат и приемат (бел. състав. – най-много ги е смущавало посрещането на слънцето и ставането рано). Така духовенството можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани почнаха да се събират подписи против провеждане на съборите в техния град.
към текста >>

82. 1925_15 Спомени за търновските събори

Този брат бях аз – брат Борис.
Като ги събирали, Учителя казал: „Писано е да се не изгуби нищо! " Помълчал и добавил: „От Словото Божие." А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили каквото чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителя. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз – брат Борис. И затова на мен се даде задачата, да се грижа за печатането на непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо.
към текста >>

83. 1926_4 Спомени на Борис Николов

СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ („Изгревът" на Бялото Братство", т. III, София, 1995, стр. 66) Бяхме в село Арбанаси, Търновско, с една група млади хора. Останахме без пари и без храна. Кольо беше там и реши да ни нагости, като обяви, че ще ни направи сърми с ориз.
към текста >>

84. 1926_6 Спомени на Павлина Даскалова

Сестра Христина заръчала на сина си Борис да ми предаде книгите след смъртта й.
В Търново унищожиха Братската библиотека на баща ми Никола Даскалов и в с. Балван – на Иван Топалов. Това беше акция в цялата страна. След няколко години аз изкупих беседите и лекциите на зъболекарката Руска Петрова, която не получаваше пенсия. Колежката й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато събаряли къщата, за да строят детска градина, ги намерили там. Сестра Христина заръчала на сина си Борис да ми предаде книгите след смъртта й. Иван Преснаков от Ново село и Иван Попов също ми дадоха книгите си. У сестра Йовка останаха книгите на семейство Иларионови, сестра Христина Александрова, Зорица Попова и др. Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец. Впоследствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре. След 10 ноември 1989 г.
към текста >>

85. 1926_7 Архивът на Братството

гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях с цел да се използуват при нужда и да се знае кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий.
АРХИВЪТ НА БРАТСТВОТО Бялото Братство има много богат архив — напечатани лекции, беседи, писма на Учителя до учениците Му, спомени, тефтерчетата на Учителя и първите ученици, художествени картини, три цигулки на Учителя, Негови вещи и др. По време на тоталитарната система се правеха много обиски и се унищожиха над 180 000 тома беседи, поради което нашите приятели са били принудени да укриват цялата литература и архива. Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет на съвещание в градината на гр.Айтос на 25-26 ноември 1995 г. гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях с цел да се използуват при нужда и да се знае кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий. Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София, и др. Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на Братството, не се откри, но една малка част от него — два куфара - попадна в Георги Петков от Габрово. От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи. През 1946 г.
към текста >>

Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи.
Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет на съвещание в градината на гр.Айтос на 25-26 ноември 1995 г. гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях с цел да се използуват при нужда и да се знае кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий. Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София, и др. Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на Братството, не се откри, но една малка част от него — два куфара - попадна в Георги Петков от Габрово. От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи. През 1946 г. рождената сестра на Борис Николов, Цанка Дойнова, дойде в Търново и ме помоли да я заведа у сестра Иларионова. Тя поиска на сестра Елена всички исторически документи, които пази. Сестра Елена съхраняваше писмата от Учителя до семейството им и до Мария Казакова, снимки на последната, тефтерчетата на Иларионов, тетрадка с нейни спомени. Всичко това тя предаде на Цанка Дойнова.
към текста >>

рождената сестра на Борис Николов, Цанка Дойнова, дойде в Търново и ме помоли да я заведа у сестра Иларионова.
Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София, и др. Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на Братството, не се откри, но една малка част от него — два куфара - попадна в Георги Петков от Габрово. От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи. През 1946 г. рождената сестра на Борис Николов, Цанка Дойнова, дойде в Търново и ме помоли да я заведа у сестра Иларионова. Тя поиска на сестра Елена всички исторически документи, които пази. Сестра Елена съхраняваше писмата от Учителя до семейството им и до Мария Казакова, снимки на последната, тефтерчетата на Иларионов, тетрадка с нейни спомени. Всичко това тя предаде на Цанка Дойнова. Аз присъствах, когато Елена й каза: „Всичко това ти предавам на съхранение, защото ти имам доверие". Да си призная, мен тогава ме забрля, защото тези документи можеше да ги скрием в Търново.
към текста >>

199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов.
Всичко това тя предаде на Цанка Дойнова. Аз присъствах, когато Елена й каза: „Всичко това ти предавам на съхранение, защото ти имам доверие". Да си призная, мен тогава ме забрля, защото тези документи можеше да ги скрием в Търново. Останалите дребни вещи от архива на Иларионова — снимки, две тефтерчета и копие от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът - прибрах аз. В том трети на „Изгревът", стр. 199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов. Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше. Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма. Имам документи за това. Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто копие, редакция на Лалка Кръстева.
към текста >>

Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше.
Аз присъствах, когато Елена й каза: „Всичко това ти предавам на съхранение, защото ти имам доверие". Да си призная, мен тогава ме забрля, защото тези документи можеше да ги скрием в Търново. Останалите дребни вещи от архива на Иларионова — снимки, две тефтерчета и копие от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът - прибрах аз. В том трети на „Изгревът", стр. 199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов. Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше. Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма. Имам документи за това. Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто копие, редакция на Лалка Кръстева. Минаха много години.
към текста >>

Брат Боян Златарев ми се оплака, че брат Борис го е пращал на много места да търси беседи, където нямало нищо.
Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма. Имам документи за това. Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто копие, редакция на Лалка Кръстева. Минаха много години. Брат Боян Златарев ми се оплака, че брат Борис го е пращал на много места да търси беседи, където нямало нищо. Никой никога не ми е носил писмо да предам куфара с беседите. В началото на 1994 г. подарих библиотеката си на групата на Бялото Братство във Велико Търново. В тази библиотека остават подвързани тези томчета и всички документи, касаещи търновското Братство. Във връзка с търновския архив на Бялото Братство в том 2 на „Изгревът" Надежда Иларионова, осиновената дъщеря на сем.
към текста >>

86. 1926_9 Библиография

2. Борисов, Тодор: няколко спомена*
БИБЛИОГРАФИЯ - непубликувани материали 1. Боев.Боян: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г. 2. Борисов, Тодор: няколко спомена* 3. Военен архив, В.Търново: Азбучник на, офицерите 4. Даскалова, Павлина: „Биографии на бележити търновци, последователи и ученици на Учителя Беинса Дуно", сборник* 5. Дойнов, Николай: „За Пентаграма", интервю* 6. Държавен архив, В.Търново: Ф 988К „Колекция от документи на политически партии, дружества и организации във Великотърновски окръг", оп.1, а.е. 89, 90, 91, 92, 93, 94; Ф 52К, оп.1, а.е.111
към текста >>

87. 1926_10 Архивни снимки

Константин Петров Борисов:
Търново, Тереза Кермекчиева – София (майка на стенографката Савка Кермекчиева, починала и съживена от Учителя – виж стр. 169), неразпозната, Стефанка Симеонова –В. Търново. Клекнали, отдясно наляво: Парашкева Перьова–Бойнова – В. Търново, Н. Ватев – Русе, сестрата на Зорница Попова. Константин Петров Борисов: Иван Дойнов Кехайов – ученик на Учителя от началото на века, касиер на пощата до 1921 год. Изселва се в София с жена си Мария Гладкова и децата си – дарява 12 декара лозе. Търновската група – 1946 год. с трима гости от София. В центъра с мустаците Боян Боев, под него седнала Олга Славчева, до него Елена Иларионова, до нея Симеон Симеонов – Цигулар, над сестра Иларионова, права е Христина Александрова, до брат Боев е Христо Христов, д-р Геров, Стамат Тодоров.
към текста >>

88. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Димитрий Солунски и величавото дело на цар Борис І при покръстването на българския народ, без да пренебрегнем и ролята на Константин Дъновски в борбата срещу гръцките фанариоти.
Схванал прогресивната роля на новата Христова религия, той се отказва от езичеството и става ревностен последовател на християнството. Още по-ярко блести славата на неговия син – Димитрий. След смъртта на баща си той го замества като управител на същия град и става пламенен продължител на заветите на своя отец. Нещо повече, той не само че приема християнството, но се заема най-активно с масовото християнизиране на жителите на Солун. Подобно на апостол Павел той дръзновено проповядва на солунчани словото Христово.(V) Въпреки в различни времена, ние сме склонни да видим нещо общо между духовното месианство на Св. Димитрий Солунски и величавото дело на цар Борис І при покръстването на българския народ, без да пренебрегнем и ролята на Константин Дъновски в борбата срещу гръцките фанариоти. Най-голяма популярност на Димитрий Солунски носят военните му подвизи. По време на многократните вражески нападения на Солун той се проявява като безпримерен пълководец и храбър воин. В лицето на неговата необикновена храброст солунчани виждат Божий пръст и благоволение на Небето. За тази си дела той бива канонизиран от християнската църква като светец. В това отношение той има нещо общо с делото на руския княз Александър Невски, който за бойните си подвизи срещу немско-шведските феодали и татарските нашественици също така е канонизиран от източноправо-славната църква в святейши сан.
към текста >>

89. 027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски

От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България.
Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека. Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия.
към текста >>

90. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Борис Николов
Така още едно знамение от Господа се е осъществило. На 3 март 1876 г. е подписан Сан-Стефанския мирен договор и в резултат на Руско-турската война, България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание. Борис Николов Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете. Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син. Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син. Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце.
към текста >>

Борис Николов
в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Борис Николов Веднъж един просяк чука на вратата на поп Константин Дъновски. Той отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи хляб. Попът казал, че няма пари и му затворил вратата, върнал се мърморейки: "Ама, че се навъдиха такива просяци. Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди?
към текста >>

Борис Николов
Отпред пред големия бряст имаше пейка и масичка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе. А какви сладки приказки между двамата! Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя. В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна.
към текста >>

91. УЧИТЕЛЯТ

Всяка злоупотреба с Пентаграма за користни цели или любопитство има за резултат отрицателни и опасни последици.) Когато човек се намира в опасност, нека си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, казвайки: "В името на Господа Исуса Нашего, молим Господа Великия и Силния, да стори богоугодно пред Неговите очи."
Всеки може, в случай на опасност, да направи следното: да образува около тялото си Пентаграм. Отначало да го направи мислено, после с ръка и най-накрая да си представи тези три изречения около Пентаграма. Пента- грамът е мощно оръжие за запазване от външни пречки и препятствия и от вътрешна борба със зли сили. Ето още един метод за служене с Пентаграма. (Тези методи и упражнения са дадени за ученици, развиващи се по пътя на Вярата. Всяка злоупотреба с Пентаграма за користни цели или любопитство има за резултат отрицателни и опасни последици.) Когато човек се намира в опасност, нека си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, казвайки: "В името на Господа Исуса Нашего, молим Господа Великия и Силния, да стори богоугодно пред Неговите очи." Така разгледан Пентаграмът - емблемата на новозаветния свят или учението, донесено преди две хиляди години от Христос на човечеството - има пълната си духовна ценност и мистична сила. Ако се използва правилно, тогава той е източник на изобилие и благо- словение. Ако човек иска правилно да се ползва от Пентаграма, то той е поставен пред необходимостта да реши безвъзвратно пред себе си, че трябва да служи на Вечния Живот и да няма връщане назад. Учителят раздаде Пентаграма на първите приятели с извести поръчения. Този, който приемаше Пентаграма, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя на Бялото Братство и на живота си.
към текста >>

92. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов
Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов Искам да опиша своето впечатление, когато за пръв път видях и чух Учителя. Беседата бе в сградата на Дома на журналиста на ул. "Раковска" и "Граф Игнатиев". С моята приятелка влязохме в салона и застанахме зад столовете, където имаше оставено място за правостоящи. В скоро време салонът се изпълни с посетители.
към текста >>

93. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

Гради Минчев, Ангел Вълков, Елена Андреева, Борис Николов
Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нещо". Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, из- вънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение. Той се приспособяваше към всички и с най-малкото се задоволяваше. Гради Минчев, Ангел Вълков, Елена Андреева, Борис Николов ОБЛЕКЛОТО НА УЧИТЕЛЯ Облеклото на Учителя беше скромно, но винаги биваше спретнато облечен, чист и изгладен. Имаше хубав вид. В беседите има съвети какви да бъдат дрехите на ученика. Те трябва да бъдат широки, удобни и със светли тонове.
към текста >>

Елена Андреева, Борис Николов, Мария Тодорова
Когато сме ходили на екскурзия, три пъти се е изпотявал винаги. На половината път веднъж се преоблича. Горе на Бивака като пристигне, втори път се преоблича и на връщане - трети път. Но Той се изпотяваше така изобилно, че като даваше ризата да я изперем, тя беше мокра. Не влажна, а мокра. Елена Андреева, Борис Николов, Мария Тодорова Аз се изучих за шивач и можех да шия дрехи. Реших да ушия бял костюм на Учителя. Съобщих Му моето намерение и Той го одобри. Купих бял плат и след това взех мярка на Учителя със сантиметъра. Започнах да го разкроявам и да шия.
към текста >>

Борис Николов
Учителят беше към 79 години. Той позаслабна, силите Му намаляха, движеше се бавно, нямаше апетит. Веднъж помоли Мария Тодорова: "Марийке, можеш ли да ми свариш яйца? " Оттогава тя измисляше различни начини - да ги свари, да ги опържи и да Му ги поднесе. Учителят ги харесваше и с охота ги изяждаше. Борис Николов
към текста >>

94. УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Борис Николов, Николай Дойнов, Боян Боев
Така търновци забраниха съборите с подписа си. И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века. Това са окултни закони. Като научи Учителят решението им, Той се усмихна и каза: "Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук под земята се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка. Ще загубят без нас." И без да каже повече дума, Той премести съборите на Изгрева в София. Борис Николов, Николай Дойнов, Боян Боев
към текста >>

95. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Този брат бях аз - брат Борис.
" , помълчал и добивил: "От Словото Божие". А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили, какво чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителят. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз - брат Борис. И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатаното и непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо. Но другите около мен го изхвърлиха на боклука. Защо и как стана това - ще го разкажа, когато му дойде времето и мястото. Борис Николов
към текста >>

Борис Николов
Този брат бях аз - брат Борис. И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатаното и непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо. Но другите около мен го изхвърлиха на боклука. Защо и как стана това - ще го разкажа, когато му дойде времето и мястото. Борис Николов След като се засели Учителят при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи. Дойдат приятели, насядат в стаята и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват. Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място. Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора. Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя.
към текста >>

Борис Николов
Така се записваха някои беседи на Учителя от първите години, както и частните Му разговори с приятелите. Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите. По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография. Той стенографира първите беседи на Учителя и те бяха отпечатани в "Сила и Живот" от първи до четвърти том. Това е оригиналното Слово на Учителя без никак- за редакция. Борис Николов Гласът на Учителя беше бас-баритон - поне така го определяха музикантите. Той говореше тихо, спокойно, без напрежение. Гласът беше мек, равномерен, тих, но не глух; проницателен, но не остър, нито твърд. Когато държеше беседите и лекциите си, говореше равномерно, рядко повишаваше гласа си, за да подчертае това, което казва. Най-често така се случваше да повиши гласа си, когато говореше за Бога.
към текста >>

Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и изпълнението.
Но случи се така, както винаги, че когато се съберат много хора от умни по-умни, работа не вършат. Тук стана същото. Много разговори, много приказки, разисквания, а резултатите - малки. По това време Стефан Камбуров от Казанлък, който беше печатар и имаше печатница, поиска да издава беседи. Учителят изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи. Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и изпълнението. Оттука излезнаха няколко томчета беседи. Петър Камбуров завърши естествени науки в София и после стана учител в Казанлък. През целия си живот той е съдействал за издаването на беседи. Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото Братство. Тук се издадоха "Сила и живот" 10, 11, 12 и 13 серия.
към текста >>

В Русе Борис Малджиев имаше печатница и там се печатаха беседи.
Слави Камбуров - третият брат откри печатница в Нова Загора, Друг, който взе инициативата за организирането на печата бе Никола Ватев от Русе. Той организира цяло издателство. Подготвяше отпечатването на беседи и разпространението им,като ги продаваха на костуеми цени. Печалба от това нямаше. В Русе Борис Малджиев имаше печатница и там се печатаха беседи. Но и те се въодушевиха и издадоха само няколко беседи. Така че някои от беседите бяха издадени от Никола Ватев, а някои от Борис Малджиев, но главната заслуга бе на Никола Ватев. Често Паша Теодорова пътуваше до Русе, отсядаше там у братя Маркови, за да прегледа шпалтите и да направи коректура. Когато се подготви едно томче, тя се завръщаше. Така в Русе бяха издавани в разстояние на много години томчета "Сила и живот" от 7, 8 серия, както и лекции на Общия Окултен Клас в отделни малки книжки от 1, 2, 3, 4 година, които се разпространяваха.
към текста >>

Така че някои от беседите бяха издадени от Никола Ватев, а някои от Борис Малджиев, но главната заслуга бе на Никола Ватев.
Той организира цяло издателство. Подготвяше отпечатването на беседи и разпространението им,като ги продаваха на костуеми цени. Печалба от това нямаше. В Русе Борис Малджиев имаше печатница и там се печатаха беседи. Но и те се въодушевиха и издадоха само няколко беседи. Така че някои от беседите бяха издадени от Никола Ватев, а някои от Борис Малджиев, но главната заслуга бе на Никола Ватев. Често Паша Теодорова пътуваше до Русе, отсядаше там у братя Маркови, за да прегледа шпалтите и да направи коректура. Когато се подготви едно томче, тя се завръщаше. Така в Русе бяха издавани в разстояние на много години томчета "Сила и живот" от 7, 8 серия, както и лекции на Общия Окултен Клас в отделни малки книжки от 1, 2, 3, 4 година, които се разпространяваха. Отначало излизаха з отделни книжки всяка една беседа от една годишнина. По-късно приятелите ги събраха и подвързаха в томчета и днес може да ги намерите като единични книжки, като всяка една година на корицата имаше свой знак за разпознаване.
към текста >>

Борис Николов
Но това не бе направено. А защо? Нямаше ги хората, които да го направят. След това дойдоха други, които си направиха барачки и носеха на гръб букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печтница. Но те не отиват при Учителя да Го питат какво да направят. Борис Николов Искам да обясня как стана записването и дешифрирането на беседите от нас, трите стенографки - Паша Теодорова /1888-1972/, Савка Керемидчиева /1901 -1945/, Елена Андреева /1899-1990/. Ние трите едновременно записвахме всичко, което Учителят говореше. Дешифрирането на беседите и лекциите бяхме си разпределили помежду си. Паша дешифрираше неделните беседи. След като се отвориха школите, Паша продължи да дешифрира неделните беседи.
към текста >>

Борис Николов
Аз бях организирал и книговезница, където беседите се подвързваха. Директор на печатницата беше Никола Антов, за което получаваше заплата. А жена му работеше в книговезницата. Така че той беше осигурен със заплата за препитанието си. В книговезницата работеха и други братя и сестри, които получаваха минимално възнаграждение. Борис Николов След заминаването на Учителя започнахме да отпечатваме следващите неиздадени беседи. Паша продължи своята работа по същия начин. Но от Братския Просветен Съвет имаше братя, които упрекваха и обвиняваха Паша, че свободно редактира Словото и по този начин го променя. Намериха и извадиха беседи и доказаха, че това е така. Аз също го видях, но какво да се прави.
към текста >>

Борис Николов
И Елена Андреева си свърши работата. Учителят ми предаде всички стенограми, за да бъдат отпечатани. Това е колективен процес, но отговорността се носи от едного. Досега аз носех тази отговорност. Моите верни сътрудници и съратници през 1980 година откраднаха, разбиха и разпръснаха копията на непечатаните беседи. Борис Николов Когато през 1957 година дойдоха да ни изземат литературата като инкриминирана, имах само едно попълнено течение - беседите на ръководителите, което не го бях предала на съхранение. Те ми го взеха. През това време бях изработила един хронологичен каталог на цялото Слово на Учителя. Моят екземпляр беше абсолютно пълен и много съжалявам, че ми го взеха. В това време Паша беше заета с редактирането на беседите, докато ни взеха печатницата.
към текста >>

Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя, имаха желание да работят идейно и безкористно.
Това е урок за всички. Учителят не обичаше работи, в които нямаше идея. Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове. Учителят не ги насърчаваше. Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата. Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя, имаха желание да работят идейно и безкористно. Обаче една централна идея те нямаха. Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото законът е такъв. Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни, да ги пуска в кутия и да казва: "Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение. Тази сума, така събрана, има магическа сила. Тя железни врати отваря и така започна редовното издаване на беседите.
към текста >>

Борис Николов
Тогава се удариха по главите и казаха: "Ами ние с тия пари, гдето ни ги взеха, можехме да отпечатаме всички книги на Учителя и с тия книги да постелим като килим цяла България от единия край до другия. Килим те не направиха, защото нямаха идея за кого да работят. Пропуснаха си времето и условията, да работят за Бога. Затова бъдете будни и не си изпускайте времето и условията, които небето ви определя. Само онзи, който работи в името на една идея и се жертва за нея има помощта на Небето. Борис Николов УЧИТЕЛЯТ ЗА СЛОВОТО Спомени на ученици Една сутрин се изкачвам по стълбата, която води към Горницата на Учителя. Почуках и влезнах в стаята. Там беше и Теофана Савова.
към текста >>

96. ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА

Борис Николов, Мария Златева
Не се изнасяха общо и не се печатаха. Учителят водеше Школата в продължение на 22 години, което е един слънчев цикъл. За този цикъл за пръв път е говорил Учителят. После този цикъл стана астрономически известен, за който официалните астрономи започнаха да говорят. Това бе времето на Учителя, отпуснато от Бога, за да се предаде Словото Му за Школата. Борис Николов, Мария Златева Откриване на младежкия окултен клас Ние от младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения. Отначало възрастните бяха ревниви, отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха, запазваха Учителя за себе си. Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии. Постепенно навлязохме в братския живот, който за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него.
към текста >>

Борис Николов
Но и в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа. Учителят още горе в стаята си чувстваше каква е атмосферата в класа. Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение. Беше усмихнат и сияещ. Присъствието Му създаваше хармония и светъл мир. Борис Николов Откриване на Общия Окултен клас Възрастните приятели видяха, че Учителят покровителства младите и ги взе под своя закрила, особено след като откри Младежкия клас. Онези братя и сестри, които бяха с Учителя 15-20 години, изведнъж започнаха да ревнуват, да шушукат: "Учителят откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава идва една делегация от възрастни братя при Него и Му казва: "Учителю, открихте за младежите клас. Искаме и за нас да откриете клас." Вижте какъв е окултният закон. Ние поискахме от Учителя да ни обучава и Той отвори клас за нас.
към текста >>

Борис Николов
Беше много строго. Ако ученикът отсъства един път без да има оправдателна причина, се изключва от Школата. Проверката не беше външна, а вътрешна. Под изключване се разбира, че ученикът прекъсва връзката си с Учителя. Това е вътрешната Школа, където Учителят научава ученика да се справя с всички трудности и противоречия в живота. Борис Николов
към текста >>

97. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе.
Влизаше се от гората. Мястото беше заградено и имаше една вратичка, през която влизахме. Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята. Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната. Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и приемната на Учителя. Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Той беше купил нива преди това, но не знам по какъв повод я продаде на Братството. Около 1922-23 г, Учителят каза на трите стенографки Паша, Савка и Елена: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете". Ние отидохме и се подписахме. Братството купи тази нива. Тя беше записана на имената на трите стенографки.
към текста >>

Борис Николов
бе построен салонът, тази стая стана приемна на Учителя. В приемната бяха сложени няколко картини, формули по стените. Тук Учителят приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер. Днес всичко това може да го видите на запазени снимки, където се вижда общ изглед на салона и до него залепена една малка къщичка - това е приемната. Дори има снимки на Учителя, застанал пред своята приемна сам или с приятели. Борис Николов След събора през 1926 г, веднъж младежите сме се събрали около празните казани и се чудим каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителят. Той ни поглежда и пита: "Е, рекох, какво има? " А един от братята отговаря: "Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова гледаме, че в тях няма нищо". Учителят оглежда празните казани и казва: "Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек".
към текста >>

Борис Николов
Тогава си простудих и стомаха, защото пиехме ледена вода. После сложихме печка и направихме кухня. Забием няколко кола, сложим бичмета и отгоре дъски - това ни бяха наровете, на които спяхме, а отдолу под тях духаше вятър. Така прекарахме няколко години - добре че оживяхме. После сложихме дюшеци пълни със слама. Борис Николов Ние, трите стенографки, живеехме в една барака, която се наричаше "Парахода". А защо "Парахода"? Северната страна на бараката беше права, а останалата част на нашата постройка беше полукръг. Това беше скована набързо барака. Тя имаше такава форма, защото мястото, на което бе построена, бе такова.
към текста >>

Борис Николов
А малката цветна градина от два триъгълника привличаше стотици любители да й се радват и вдъхват прекрасния аромат. Особено розите. Те вдъхновяваха десетки художници, които идваха да ги рисуват. Всичко, на което Учителят обръщаше внимание и до което се докосваше, ставаше красиво, голямо, силно, ароматно, сладко... А на какво не обръщаше внимание? За Него всичко беше важно, всичко имаше значение, за всичко намираше време да се спре при него, да му каже някоя дума. Борис Николов
към текста >>

98. УЧЕНИЦИ

Борис Николов
Онези, които не издържаха - те си отидоха; но онези, които останаха, бяха останали в името на Високия Идеал. Беседите на Учителя се нижеха през годините в сряда, петък и неделя - сутрин в 5 ч. и в 10 ч. Стенографите записваха, а учениците си записваха някои мисли от Учителя в своите тетрадки. Това бе огромен материал за проучване и приложение. Борис Николов Слязох от трамвая при Семинарията и тръгнах по пътя за Изгрева. По пътя ме настигна непознат човек и като разбра, че отивам на Изгрева, ме помоли да го запозная с Учителя. Допуснах, че е искрен, че търси своя духовен път и му обещах. Пристигнахме на Изгрева и отидохме на поляната, където бе Учителят. Приближих се и целунах десницата Му.
към текста >>

Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: "Тази е малко луда, но на края на Борисовата градина живее един старец, който на мравката път не минава".
Драган Петков Аз бях в 4-ти гимназиален клас, а Гита в 8-ми клас през 1929 или 1930 г. Отидохме на празника на Кирил и Методий на манифестация на площад "Александър Невски". Всичко беше много тържествено. Изведнъж край нас мина една жена с ученическа шапка на Първа девическа гимназия, като отпред на шапката й имаше надпис с едри букви "Жертва на Дънов". Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: "Тази е малко луда, но на края на Борисовата градина живее един старец, който на мравката път не минава". Това нещо много ни заинтригува, но ученичките можеха само това да кажат. След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на тревата. Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: "Недей да стъпваш по тревата, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че на края на гората има един старец, който не минава път на мравката". Тогава ние със сестра ми се спогледахме: Кой може да е тоя старец, който не минава път на мравката - да идем да го видим! Един ден отидохме на посоченото място.
към текста >>

След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на тревата.
Отидохме на празника на Кирил и Методий на манифестация на площад "Александър Невски". Всичко беше много тържествено. Изведнъж край нас мина една жена с ученическа шапка на Първа девическа гимназия, като отпред на шапката й имаше надпис с едри букви "Жертва на Дънов". Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: "Тази е малко луда, но на края на Борисовата градина живее един старец, който на мравката път не минава". Това нещо много ни заинтригува, но ученичките можеха само това да кажат. След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на тревата. Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: "Недей да стъпваш по тревата, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че на края на гората има един старец, който не минава път на мравката". Тогава ние със сестра ми се спогледахме: Кой може да е тоя старец, който не минава път на мравката - да идем да го видим! Един ден отидохме на посоченото място. Видяхме голяма хубава бяла къща и вътре в един голям салон насядали много хора. На една катедра беше седнал старецът, за когото бяха говорили ученичките.
към текста >>

Борис Николов
След време той се помина. Ще кажете - отидоха парите. Не, след известно време идва сестрата и казва: "Преди да си замине, мъжът ми остави тези пари за Вас." - и ги предава на Учителя. Наистина, по- добър касиер от него нямаше. Предаде си обещаните пари на Господа. Борис Николов При една болна сестра е отишъл Учителят с приятелите да я посети. Сестрата Го пита: "Учителю, успях ли да науча нещо в тази Школа? Ако си замина, това, гдето съм научила, ще го взема ли със себе си? Защото толкова години ви слушах, но все мисля, че нищо не съм запомнила и че нищо не знам". Учителят я оглежда с внимание.
към текста >>

Борис Николов
В него се намира философията за предназначението на слизането на човешкия дух на земята. Човешкият дух чрез човека учи своите уроци тук на земята и продължава своето обучение в Невидимия свят. Ученикът долу е ученик и горе в Школата на Бялото Братство също е ученик." Сестрата се просълзява. Тя вече знае, че както е ученик тук на Изгрева, така ще бъде и ученик горе в Невидимия свят, в Школата на Бялото Братство. Борис Николов Истинското име на дядо Благо е Стоян Русев. Дядо Благо е псевдоним, който си е сложил сам, когато е създал списание "Славейче". На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата. Оттогава всички почват да му викат дядо Благо и така остава известен. Той е бил 40 години учител на децата.
към текста >>

Борис Николов
А знаете ли как народът казва? Не ти искам нито жилото, нито меда! " Учителят вече е сериозен. Ние се оглеждаме и вече не се облизваме, защото с лъжицата мед, която изядохме, ни бе предаден един урок, че Словото на Учителя трябва да се прилага в живота. Следващата година кошерите пак минаха под грижите на Колю Каишев и други братя, които се интересуваха от пчеларство, но такава пчелна реколта не се повтори вече. Борис Николов Учителят често посещаваше концерти. Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав концерт. Винаги Го придружаваха няколко братя. Веднъж двама приятели взели билет за Учителя за концерт в зала "България" на един голям цигулар. Разбира се, че те ще Го придружават.
към текста >>

Борис Николов, Мария Тодорова
И понякога една сламена шапка, дори върху главата на Учителя, може да преобърне света в нас и около нас. Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата. Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него. Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство." Борис Николов, Мария Тодорова През есента на 1942 г. на екскурзията пожелаха да дойдат само братя, защото според братята, сестрите, като жени, само пречат за истинска духовна екскурзия. А какво се случи? Като излязохме горе на хижата, първият човек, който ни посрещна, бе едно момиченце. Вероятно с родителите си бе на хижата.
към текста >>

Борис Николов
Той не правеше разлика и не даваше предпочитание на братята. Всички бяха равни - в беседите, упражненията, екскурзиите. Затуй веднъж каза: "Тъй, както Аз водя Школата, никой не я е водил досега." Проблемите, които възникваха между братята и сестрите, Учителят ги е разглеждал в разговорите и беседите. Дал ни е методи как да се справяме с всички мъчнотии в нашия живот. Затуй е ценно знанието, което ни даде по пътя на Ученика. Борис Николов Домът на чичо Петко Гумнеров беше отворен за всички. Той стана Божи дом. Тук Учителят живееше, приемаше непрекъснато гости и държеше пред отворения прозорец Своите беседи. Особено неделята бе много тържествена. В двора на чичо Петко бе пълно с народ.
към текста >>

Борис Николов, Паша Теодорова
Всички устремяват погледа си към тях. Петко целува ръка на Учителя и си отива. Приятелите мълчат и наблюдават гледката. Това е живо човешко възкресение. И оттогава Петко не го измъчваше туй, че приятелите го пренебрегваха. Борис Николов, Паша Теодорова Веднъж на една от пейките бяха насядали възрастните братя и сестри, ние тогава бяхме младежи. Седяха много важно, беше някакъв празник и си бяха облекли новите дрехи. Те бяха окупирали пейката. Мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителят отделя повече внимание на младите. А причината бе много проста.
към текста >>

Борис Николов
- "А, искаме ви, искаме ви! " Ние се приближихме и почнахме да ги повдигаме. Тогава възрастните братя и сестри запяха "Братство, единство". Учителят се усмихваше. В един и същи миг бяха предадени няколко урока на учениците. Борис Николов Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната. Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните. Така смятаха всички.
към текста >>

Борис Николов
Властта взе всичко, национализира го и го направи държавно. Възрастните братя изведнъж обедняха. А на онези, които си бяха заминали - техните наследници обедняха. Всички негодуваха и упрекваха комунистическата власт за извършеното от нея беззаконие. А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта. Борис Николов Олга Славчева отишла на фризьор, накъдрила си косата и след това отишла на беседа. Учителят трябвало да покаже някои френологични центрове. И така както Олга е била фризирана, започнал да показва на нейната глава различни френологични центрове. Тя се чувствала неудобно, защото Той не е одобрявал къдренето на косата. Изведнъж вниманието на всички трябва да се насочи към главата й и тези френологични центрове, които не всеки може да види и разбере.
към текста >>

Борис Николов
И за какво се карат? Те мислят, че туй е "Изгревът" на Бялото Братство". Той посочи с ръка целия "Изгрев'' - поляната, салона, малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята! " След като Учителят си замина, сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Борис Николов Откъде се пръкна тоя човек и дойде на Изгрева, аз не знам. Беше пакостлив човек. Скимна му да имитира образа на Учителя и си пусна същата брада, същата прическа, тъкмеше се дълго време с гребен пред огледалото, за да прилича досущ на образа на Учителя. Ходеше по провинцията и проповядваше. Представяше се за г-н Дънов там, където не го познаваха.
към текста >>

Борис Николов
Това беше по времето на Учителя. А след Учителя се повтори същото, Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същите брада и мустаци и Го имитираше. Беше се обявил, че той е вече Учител. Цигуларката Йоана Стратева беше отишла в Париж, беше го посетила, за да им посвири и накрая той заявил пред нея: "Аз съм най-големият имитатор! " Борис Николов Живяли в старата част на София - баща, майка и дъщеря. Бащата бил занаятчия, работил своя занаят в един малък дюкян денонощно, за да може дa изхранва жена си и любимата си дъщеря. Съпругата на занаятчията станала последователка на Учителя Дънов и започнала да посещава на Изгрева беседите. Тя въвежда и дъщеря си, която е била гимназистка, около 17-18 годишна. Ходели заедно, играели Паневритмия, срещали се и с последователи на Учителя и се чувствали превъзходно.
към текста >>

Борис Николов
Учителят очерта един път, в който човешката душа с постоянство, упоритост и работа трябва да работи върху себе си. На някои не им се хареса такова нещо. Те искаха да им се дадат магически сили и да контролират природните сили и стихии. Но те се разочароваха и се оттеглиха. Когато някои молили Учителя да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете." Борис Николов В първите години Учителят пътуваше из България, държеше своите сказки и образуваше братските кръжоци. Идва и в Бургас, където приятелите се събират на братска вечеря. Обикновено това ставало в квартирата на Тодор Стоименов, която била по-широка. Случва се, че същата вечер имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров го посетил. Времето било есенно, ръми дъждец, кално.
към текста >>

Борис Николов
Цял час ходил из града, но човекът го няма. Връща се отчаян. Учителят казва: "Българите дотам са дошли - да дадат на Христа едни кърпени обуща и вълнени чорапи." Години по-късно Учителят каза: "Само Христовият Дух може да съедини човеците с Бога чрез Любовта. Защото Любовта е свръзката на Съвършенството, която води до Истината, която пък слиза от Божествения свят." Борис Николов Елена Цочева получава писмо от Учителя, че Той я вика да дойде на Изгрева. Добре, ама ние сме такива, че разгласяваме всичко. Докато тя да тръгне на другия ден, всичките ръководители на Братствата научили и тръгнали заедно с нея. - Каква е тая Елена Цочева - един обикновен учител, а онези ръководителите са били заслужили стари братя. Поканата ще да е и за тях, откъде накъде само за Елена Цочева.
към текста >>

Борис Николов, Мария Тодорова
Това бе категоричното мнение и решение на Учителя. Влезе в палатката от американ, ушита от нашите ръце, седна на леглото и не прие да влезе във френската палатка. На следващия ден Учителят споделя: "Вижте им акъла. За една паница леща искат да си продадат първо- родството. За една палатка ще си отклонят благословението, което сега се излива върху българите". Борис Николов, Мария Тодорова
към текста >>

99. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Нестор Илиев, Борис Николов , Мария Тодорова
Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излязат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случая не се покриваше. Обикновено Боян Боев посрещаше всеки един от тях и го запитваше какъв му е бил проблема и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше на своите тетрадки и ако те не са унищожени след обиските през 1957г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Нестор Илиев, Борис Николов , Мария Тодорова Една сестра от дълго време желаела да се срещне с Учителя, защото имала да го пита нещо твърде важно за самата нея. А така да Го срещне и да Го спре, не искала. Ето защо решила да отиде при Учителя официално, когато има приемен ден. Видяла тя, че Учителят приема и се наредила, за да си запази ред. Почакала повече от един час и тъкмо когато дошъл нейният ред, друга сестра я помолила да й отстъпи.
към текста >>

Борис Николов
Ние вървим отзад. Сестрата се обръща: "Учителю, ама тази формула действа много бързо". А Учителят добавя: "И слуги на Господа са Неговите человеци". Един момък идва при Учителя и малко претенциозно Го пита: "Учителю, мога ли да правя каквото си искам? " Учителят най-сериозно му казва: "Разбира се, момко, ти имаш правото да правиш всичко, каквото си поискаш, само че ще понасяш тава, което не искаш". Борис Николов Една сестра, от по-заможните, имала луксозна Библия, с прекрасна чер- вена подвързия. Домашната й слугиня, по липса на червило, започнала да плюнчи показалеца си и да го търка върху червената корица на Библията, за да си начерви устните. Възмутена, сестрата отива при Учителя и се оплаква от случилото се. А Учителят й отговорил: "Сестра, не се сърдете на слугинята Тя по този начин се свързва кармически с Библията и един ден ще я знае наизуст, и ще я разбира много добре за разлика от тези, които цял живот я четат." Наталия Накова
към текста >>

Борис Николов
А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма сe извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлина за себе си. Всички са забулени в тайнствени магически ритуали, Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена чиста. Какви образи ни е дал Учителят! Изгревите, чистия въздух, красивите движения, извора, житното зрънце, музика, радост, красота и живот. Ето това е Новият Изгрев. Борис Николов Петър Камбуров иска да обиколи света, а няма пари. Пита Учителя как може да стори това. Той му казва: "Много лесно! Ще отидеш на 22 юни на Изгрев на Мусала, на равноденствието, ще си пожелаеш преди да изгрее Слънцето и ще обиколиш." - "Ама Учителю, нямам пари! " - "Ти не се грижи за това." И действително, обикаля света.
към текста >>

Борис Николов
" Учителят казва: "И вие ли чухте? Това са висши същества, които са дошли да изразят своята радост и благоволение към нас." Седнали да почиват. Учителят се обърнал към Тодорчо: "Отвори на една произволна страница от Евангелието, което носиш и прочети вляво горе." Тодорчо отваря и чете: "Истина, Истина ви казвам. Отсега ще видите Небето отворено и ангели Божи да възлизат и слизат над Човешкия Син." Учителят го спира: "Ето това се изпълни пред вашите очи и уши." Борис Николов Една случка се е запечатала в съзнанието ми от времето, когато наближаваше войната за нашата страна. Дойде при мен една жена от Ямбол - голяма, тежка жена и ме помоли да я заведа на Изгрева, защото имала нужда да се срещне с Учителя. Нейният син беше летец и тя се тревожеше да не се случи нещо с него. Заведох я, но Той още отдалеч направи знак с ръце да се отстраним. Аз се обърнах и й казах, че трябва да си вървим.
към текста >>

Борис Николов
Така че, тук нямаше условия за духовна работа. Имаше условия само за борби. Нашето поколение нямаше условия да закупи онези места на Бистрица и да се премести там. Учителят каза, че в бъдеще местата ще станат без пари. Това се отнася за епохата, когато ще дойдат готови души. Борис Николов
към текста >>

100. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

Борис Николов
Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя. Борис Николов Ванга имаше връзка с Учителя по духовен път. Отивам веднъж при нея и тя ми казва: "Круме, да знаеш, вчера се срещнах с Учителя и Той ми каза: Ванге, не съм доволен от тебе, защо не ти е чиста къщата! " Пита ме какво значи това? Аз зная, но си мълча. Не искам да я обидя.
към текста >>

На Изгрева идва известният художник Борис Георгиев.
Та така, както преди професорът не е имал работа с Него, така и след, като излиза от дома на Гумнерови, също е нямал работа с Него. И така, той не се срещнал с Учителя, а се разминал. А защо? Та това величие, докарано с файтона, си отива обратно натам, откъдето бе дошло. Мария Тодорова На Изгрева идва известният художник Борис Георгиев. Той дойде с едно фургонче - малка удобна стаичка на колела. По това време усилено изучавах хиромантия и без стеснение отидох при него и го помолих да му погледам ръката, като обясних защо. Той любезно ми я подаде. Имах случая да видя ръка на един голям художник. Борис Георгиев се среща с Учителя и след разговорите, които са имали, му направи разкошен портрет.
към текста >>

Борис Георгиев се среща с Учителя и след разговорите, които са имали, му направи разкошен портрет.
На Изгрева идва известният художник Борис Георгиев. Той дойде с едно фургонче - малка удобна стаичка на колела. По това време усилено изучавах хиромантия и без стеснение отидох при него и го помолих да му погледам ръката, като обясних защо. Той любезно ми я подаде. Имах случая да видя ръка на един голям художник. Борис Георгиев се среща с Учителя и след разговорите, които са имали, му направи разкошен портрет. Николай Дойнов Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които са излизали оттам. Не е могъл да почне да го рисува. Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев.
към текста >>

Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които са излизали оттам.
По това време усилено изучавах хиромантия и без стеснение отидох при него и го помолих да му погледам ръката, като обясних защо. Той любезно ми я подаде. Имах случая да видя ръка на един голям художник. Борис Георгиев се среща с Учителя и след разговорите, които са имали, му направи разкошен портрет. Николай Дойнов Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които са излизали оттам. Не е могъл да почне да го рисува. Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас.
към текста >>

В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев.
Борис Георгиев се среща с Учителя и след разговорите, които са имали, му направи разкошен портрет. Николай Дойнов Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които са излизали оттам. Не е могъл да почне да го рисува. Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург. Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини.
към текста >>

Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя.
Не е могъл да почне да го рисува. Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург. Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете. Този човек не е рисувал тези картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините.
към текста >>

Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург.
Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург. Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете. Този човек не е рисувал тези картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините. Религиозни убеждения има в него!
към текста >>

Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини.
В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург. Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете. Този човек не е рисувал тези картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините. Религиозни убеждения има в него! Художеството у него е сложено вече като едно религиозно убеждение.
към текста >>

"Един от даровитите български художници е Борис Георгиев.
Всеки ученик трябва да бъде тъй искрен спрямо себе си. Няма нищо по- хубаво от искреността. Тя ще внесе Божествения мир в нас. И виждам, че Божественото у нас е Велико. На всяка една стъпка ние виждаме как се пробужда то..." "Един от даровитите български художници е Борис Георгиев. Той знаеше, че при духовно повдигане, само при връзка с Божествения свят може да се създават картини, които да повдигат душите и затова твореше във височините на Алпите, в една свещена атмосфера, дето по-лесно може да се свързва с Бога. Там прекарваше зимно време, като си имаше една колиба всред снеговете. Живееше там със сестра си. Той казваше: "Не мога да рисувам в градска обстановка". В тая чиста среда на планината прекарваше в размишление, получаваше идеи и вдъхновение.
към текста >>

/Борис Георгиев често е гостувал на хората от село Мечкюр, Пловдивско, където навремето е имало комуна на толстоисти.
Там прекарваше зимно време, като си имаше една колиба всред снеговете. Живееше там със сестра си. Той казваше: "Не мога да рисувам в градска обстановка". В тая чиста среда на планината прекарваше в размишление, получаваше идеи и вдъхновение. И затова неговите картини имат такова въздействие върху душите". /Борис Георгиев често е гостувал на хората от село Мечкюр, Пловдивско, където навремето е имало комуна на толстоисти. Като е гостувал там, той е оставил много картини, които е нарисувал./ Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя. На една от своите беседи, Учителят се спря за миг и каза: "Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с мен. Но той не можа да стигне до мен. Той закъсня и други му попречиха.
към текста >>

Борис Николов
Неговият архив е унищожен, когато две бомби падат върху жилището на дъщеря му в София, а останалият е унищожен от наводнението в гр. Видин през 1941 г. През времето на Школата ние бяхме се озовали в друг свят и на никого не минаваше през ума да запазва, да търси документи и да прави архив за историята на Бялото Братство. А това, което сега даваме, и то не е малко след толкова пропуснати години. Текста на песента "Страдна душо" е написан от Михалаки Георгиев по идея на Учителя, а мелодията е дадена от Учителя. Борис Николов Наскоро беше излязла от печат книгата на Райнов "Между пустинята и живота". Прочетох я, но не се възхитих от нея, както се бях възхищавал от другите му книги. Ето защо отидох при Учителя и го попитах какво Му е мнението за този роман на Н.Райнов. Учителят ми отговори: "Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал". За ония, които не са чели този роман ще поясним, че в него авторът оспорва непорочното зачатие на Христа, с което застава на друга позиция и дава оръжие в ръцете на ония, които са склонни всичко да отричат.
към текста >>

Борис Николов
Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят, че това са техни началници и редом с тях гордо върви куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасил живота. Борис Николов По онези години властите гонеха комунистите и те минаха в нелегалност. В квартала "Юч бунар", който е работнически квартал и главно бяха преселници от Македония, се извършва военна блокада за залавяне на нелегални комунисти. Казахме, че домът на Гумнерови е къща-близнак с дома на баба Парашкева. По едно време Елена, сестрата на Георги Димитров, изплашена влиза от другата страна на къщата и моли Учителя да я укрият, за да не бъде заловена. Учителят извика сестра Василка и каза: "Рекох, заведете сестрата долу в кухнята, дайте й една бяла кърпа за главата и нож да бели картофи".
към текста >>

Борис Николов, Атанас Минчев
Учителят се обръща към него и му казва: "Отиваш в Бургас и оттам през морето за Русия! " Двете сестри го прекарват през улицата, а на двеста метра го поемат негови другари и с една затворена кола го извеждат извън София. Пристига в Бургас, поставят го в една бъчва и по такъв начин той заминава за Русия. Ако бе останал тук, щяха да го убият, както направиха с другия му брат, който бе останал в София. Така Учителят спасява Георги Димитров. Борис Николов, Атанас Минчев Стана една блокада от полицията в квартала срещу комунистите, започнаха да претърсват къща след къща. Георги Димитров беше успял да избяга в чужбина. Неговият брат беше арестуван и след това убит. Сестра му Елена беше останала сама, баба Парашкева я нямаше. Аз живеех там и преспивах в сутерена.
към текста >>

Борис Николов
А Кофарджиев в това време седи на стола до Учителя, но офицерът изобщо не го поглежда, а се покланя на Учителя. Така се спасява и той. Но после, след като дойдоха на власт, поискаха да ги забравят тези неща и не си ги спомняха вече. И не смееха да си ги припомнят. Но аз ще ги припомня не заради тях, а заради вас, за да знаете как стоят нещата. Борис Николов След 9.IX.1944 г. Никола Антов, който бе също комунист и бе в Братския съвет, без да пита останалите, самоволно подари домът на Петко Гумнеров на властта с цел да се направи музей на Георги Димитров. Когато стана процесът срещу Братството 1957/58 г., Василка Иванова отиде при сестрата на Георги Димитров, която заемаше голям държавен пост. Тя беше директор на висшата партийна школа на комунистите.
към текста >>

НАГОРЕ

0.19838690757751