Търсене в текстове за 'Опит'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 242 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Горчивата опитност, която человеческата душа постоянно изпитвала от лишението на съществената храна и от която естеството й е имало нужда всякой ден, се явява в сърцето и ума на древните поети и мъдреци, които са възгласявали истината в следващите думи: „Не вика ли мъдростта и не издава ли разумът гласа си?
Необходимостта изисквала, щото той сам да се заинтересува за своето бъдеще и сам да почне да го приготовлява от условията и материалите в ръка. Всички други мечти са били празни, порядъкът на Природата е бил неизменяем. Дали человек бил гладен, или жаден, слаб или страждующ, болен или умирающ, това е било все едно за нея. Тя хладнокръвно го е посрещала и изпровождала вън от своето владение. И колко често пъти той е бивал ограбван и лишаван от всичко, що му било най-мило и драго? Горчивата опитност, която человеческата душа постоянно изпитвала от лишението на съществената храна и от която естеството й е имало нужда всякой ден, се явява в сърцето и ума на древните поети и мъдреци, които са възгласявали истината в следващите думи: „Не вика ли мъдростта и не издава ли разумът гласа си? Глупави, придобийте остроумие и вие, безумни, придобийте разумливо сърце! Послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща! Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих! Оставите глупостта и бъдете живи, ходете в пътя на разума! “
към текста >>

Попитай обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас?
Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера. Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй. И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието? Попитай обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас? Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи. Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува. Този факт ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос. На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания. На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав.
към текста >>

В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава.
Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане. Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с Вяра и Любов, с Мир и Радост. Биос е вечната основа, първият и последният във всичко.
към текста >>

3. Горчивият опит на човешката душа, почерпан от ежедневната липса на съществената за естеството ú храна, е намерил израз в писанията на древните поети и мъдреци: „Не вика ли мъдростта?
2. Необходимостта[8]го заставила сам да се погрижи за своето бъдеще и сам да започне да го изгражда, като използва ония условия и материали, с които разполагал в дадения момент. Той разбрал, че всичко друго са празни мечти, защото редът, който царува в природата, е и си остава неизменен. Дали човекът бил гладен или жаден, слаб или страдащ, болен или умиращ, това било напълно безразлично за нея. Тя равнодушно го посрещала и изпращала вън от своите владения. И колко често той бивал ограбван и лишаван от всичко, което му било най-скъпо! 3. Горчивият опит на човешката душа, почерпан от ежедневната липса на съществената за естеството ú храна, е намерил израз в писанията на древните поети и мъдреци: „Не вика ли мъдростта? И не издава ли разумът гласа си? ”(Пр. 8:1); „Глупави, придобийте остроумие и вие, безумни, придобийте разумно сърце, послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща.”(Пр. 8:5-6); „Елате и яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих. Оставете глупостта и бъдете живи. И ходете в пътя на разума!
към текста >>

Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе?
1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера. Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе. 3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила.
към текста >>

3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно?
Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си. Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.” 5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея.
към текста >>

Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно.
Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение.
към текста >>

Въвежда в логиката учението за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане.
дял първи – І.10:2,3 и бел. № 39. [43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”. [44] Уилям Хамилтън (1788-1856) – английски философ и логик. Според него проявеният Бог е познаваем само чрез свръхсетивно откровение. Въвежда в логиката учението за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане. Той е един от предшествениците на съвременната математическа логика. Основно произведение – „Лекции по метафизика и логика” (4 т., 1859-1860). [45] Френологията (гр. френо – ум и логос – наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н.
към текста >>

„Теория за централното слънце” е първият опит за изучаване строежа на галактиката върху основата на движението на звездите, но неговото предположение за това, че центърът на галактиката се намира в Плеядите, се оказва несъстоятелно.
Той е и директор на тамошната обсерватория, където работата му върху наблюдението на двойните звезди е продължена от В. Я. Струве. Медлер многократно провежда наблюдения на 3222 звезди от каталога на Дж. Брадли и изучава тяхното собствено движение. Създадената от него т.нар. „Теория за централното слънце” е първият опит за изучаване строежа на галактиката върху основата на движението на звездите, но неговото предположение за това, че центърът на галактиката се намира в Плеядите, се оказва несъстоятелно. Написва редица популярни книги по астрономия и изготвя подробна карта на Луната. [66] Плеядите е звезден куп в съзвездието Телец, а Персей е съзвездие в близост до Телец. [67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на науката и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл. Бащата на Гор, почитаемият Джон Ридтон Гор, е архидякон на Етънри (Ирландия). Дж. Е.
към текста >>

В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания.
„свободна воля”. [78] Вж. бел. № 41. [79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на неговото учение. Той има сериозен принос в областта на антропологията, биологията, сравнителната анатомия, палеонтологията. В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания. Така Хъксли въвежда понятието “агностицизъм” (гр. a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света. [80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и мислител. През 1756-1768 г. следва право в Лайпциг.
към текста >>

Нашата най-голяма радост би била, ако след този първи опит за интерпретация се появят множество други.
Необходимо е читателят да се съобразява с тази закономерност и да подхожда добросъвестно към приложения фрагментарен подход. Съзнаваме отговорността на начинанието и сме готови да понесем както аплодисментите, така и критиката. Вярваме, че това е една малка крачка в правилната посока. С избрания от нас подход се надяваме да провокираме читателя към мислене и откривателство. Ние не претендираме за авторитетност и изчерпателност. Нашата най-голяма радост би била, ако след този първи опит за интерпретация се появят множество други. Това, което сме представили, е само един възможен поглед, и то от твърде тесен ъгъл. Вероятно след десет или двадесет години самите ние ще имаме по-различна гледна точка за свършената работа. Като свидетелство за нашата коректност и добронамереност предоставяме първоначалното издание от 1896 г., което да служи на читателя като ориентир. Осъвременяването на езика на произведението и добавянето на някои нови научни данни целят да се изгради мост между поколенията и различните типове съзнания. Всяко поколение има право на собствен прочит и интерпретация на културното си наследство.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е.
Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти. Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения. А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. в прост език казано, изгаря. И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека. Въпросът е свети ли нашата свещ в този тъмен свят. „Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен. Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени.
към текста >>

Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността.
„Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж. Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота. Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване. Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят за първенство и власт. Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“. Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността. Това е общо правило. И Христос казва на едно място в Евангелието: „От плодовете им ще ги познаете.“ Може ли трънка да роди смокини или пък смокиня – трънки? Разбира се от самото естество, че не може. От тази очевидна истина следват две неща: първо, предметите и вещите са ценят според своята стойност, а пък тази стойност напълно зависи от самото естество на предмета или вещта. Второ, действующите сили са ценят според качествата на производящата енергия, която или ни ползва, или ни вреди лично или общо.
към текста >>

Опитът показва, че страстите владеят, а пък разумът слугува.
Ползата се указва от въздигането и съживлението на организма, в които душата действа, а вредата са забелязва от разстройството на този същ организъм. От този общ закон ние сме придобили едно истинско мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска природа и какви не са подходящи и не съобразни. С по ясни думи, всяка деятелност определя качествата на своето естество от последствията и резултатите си. Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой един от нас би избрал онова, което е истинно и добро за себе си и другите. Но за жалост в ежедневния живот това не е така. Опитът показва, че страстите владеят, а пък разумът слугува. От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот. Кой е онзи народ, които е бил така ръководен, че е успял? Има ли поне един пример в историята? – Нито един. Всякой народ или общество, което се е оставило да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало под ударите на съдбата.
към текста >>

Но общата человеческа опитност показва, че подобна слободия коства твърде много живота на нашите събратя ближни.
Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това? “ – ще каже някой. Разбира се, че не може да има за подобно същество. Но общата человеческа опитност показва, че подобна слободия коства твърде много живота на нашите събратя ближни. Ако би изфирясал умът на человечеството един ден да приеми този принцип за начало, то целият свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на Земята всички цивилизовани общества като прах и пепел в небесното пространство, отгдето не биха се върнали вече никога. Самосъхранението по необходимост на своята природа и стремление е родило себелюбието (егоизма), майката на всички днешни пороци. Себелюбието, от своя страна, според вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски. Тия паметници стоят на първо място като истински свидетели за онова, което се е вършило в миналото. Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време.
към текста >>

Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите.
Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство. Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия. Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите. Това подобрение е основата на всички обществени преобразования. Има ли някой, който се съмнява в казаното? Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място!
към текста >>

И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо.
Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място! Тук планове се кроят, въпроси се решават и разискват от общ характер. Колко умове са заети да мислят и то все за доброто на бедния народ! И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо. Тук, в този лабиринт, всичките реформи се създават. Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват. Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа. От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества.
към текста >>

Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш?
Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат. Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства. Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама. Хваща се той тогава като слепец за тоягата на видимото привременно, което той почва да нарича „идеал“ – действителната гола тояга. Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш? “, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме.
към текста >>

Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот?
От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е. всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат.
към текста >>

Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие.
Тук е тайната на общия успех, то е съчувствието в целия Живот. В този организъм няма преследвания, няма каприции, няма своеволия, няма криворазбирания, тук съществува единство. И когато една от съседните клетки се поболи и страда, то всички други клетки влизат в общо съчувствие и бързат да премахнат злото по всякои начин. И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й. Не може, зер! Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие. Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък. И всички, според свойствата и качествата на своите естествени сили и способности, изпълняват своята длъжност, определена тям от общия закон. Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането устройството на костния скелет. Клетките, образующи мускулите, са завзети с поддържането позата на тялото и сглобяването на отделните части. Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм.
към текста >>

Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си.
Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество.
към текста >>

Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни.
3. Причините и последствията[85] 1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не! „Денят се познава от сутринта” – казва народната поговорка. Колко истинни са тези думи! Щом знаем законите, които управляват определени събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията. Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни. Ние не можем да се надяваме, че за нас ще има някакво изключение. 2. Едни и същи причини докарват едни и същи последствия. В това отношение науката е хвърлила достатъчно светлина и ни е избавила от опасността да мислим, че явленията и събитията в природата могат да се извършват произволно. Общоизвестно е, че те се управляват от определени и постоянни закони. 3. Същото се отнася и за нравствения живот.
към текста >>

5. Разбира се, срещу това може да се повдигне не едно възражение, но очевидността на горните твърдения благодарение на опита е така неоспорима, че всякакви възражения са просто излишни.
Според това как е постъпвал човек – добре или зле – и последиците за него ще бъдат добри или лоши. Това е намерило израз във всеизвестната поговорка: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.” (Гал. 6:7). 4. Земята, която ражда житото, ражда и бодилите. Слънцето, топлината и влагата, които имат свое съответствие в нравствения свят, еднакво служат и на житото, и на бодилите. Фактите показват, че в края на краищата човек получава равностойното на онова, което е дал или посял. 5. Разбира се, срещу това може да се повдигне не едно възражение, но очевидността на горните твърдения благодарение на опита е така неоспорима, че всякакви възражения са просто излишни. Ако истината стои пред нас, трябва ли да отвърнем очи от нея? И виновен ли е някой, ако изказва една истина? 6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания. В природата действат велики закони[86], които карат човека да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не. 7. Нима някой ни е питал дали нашето идване на земята е според угодата ни?!
към текста >>

– истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит;
Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме. Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва, благородни средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те? – добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони; – истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит; – разумните начала ще ни бъдат дадени от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа.[90] 2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура.
към текста >>

От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност.
Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва.
към текста >>

18. От опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е.
16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците. Отрова в този смисъл, че предизвиква горене и окисляване в нашия организъм, съпроводени с цяла верига химични реакции и промени, които от една страна носят обновяване и укрепване на човешкия организъм, а от друга – смърт. 18. От опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. казано на прост език – изгаря. С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ. Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно. Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят. Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта.
към текста >>

5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува.
2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм. 3. Този общ закон е дал на ума на човека едно истинско мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са. С други думи, всяка дейност определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си. 4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така. 5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува. От това страда днес нашето общество. Много често хората избират не онова, което разумът им диктува, а онова, към което страстите ги влекат. Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само поетическа метафора, а действителен факт. 6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот? Кой е онзи народ, който е успял под такова ръководство?
към текста >>

Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества.
4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой. Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества. 7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия. Тя би помела от лицето на земята всички цивилизовани общества като прах и пепел към небесното пространство, откъдето те никога вече не биха се върнали. 8. Естеството на закона за Самосъхранението е такова, че той е родил себелюбието (егоизма) – майка на всички днешни пороци. Себелюбието от своя страна, подчинявайки се на вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало такива неща, които историята на човечеството е обрисувала с най-тъмни краски. 9. Паметниците на себелюбието са истинско свидетелство за всичко онова, което се е вършело в миналото.
към текста >>

3. Попитайте сърцето колко сила, колко енергия изпраща то посредством кръвта в мозъчните клетки.
Дали тези дебати постигат своята цел, това е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се изразходва там! Изработват се планове, разискват се и се решават въпроси от общ характер. Колко умове са заети да мислят! И то все за доброто на обикновения народ. 3. Попитайте сърцето колко сила, колко енергия изпраща то посредством кръвта в мозъчните клетки. В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115]. Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи. 4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те.
към текста >>

5. Днес нашето общество прилича на онзи слепец, когото Христос, след като му отворил очите, попитал: „Що виждаш?
4. Когато човек изгуби тази вътрешна „фосфорна сила”, той изгубва и своите най-възвишени чувства. Те се притъпяват и душата му става безчувствена – вярата и надеждата постепенно угасват в нея. Миналото става само призрак, а бъдещето – привидение и празна илюзия. Най-после, както слепецът се хваща за тоягата, така и човекът се хваща за видимото, материалното, преходното, което той започва да нарича идеал. Все таки то си остава само една гола тояга. 5. Днес нашето общество прилича на онзи слепец, когото Христос, след като му отворил очите, попитал: „Що виждаш? ” „Виждам човеците като дървета” (Марк 8:24) – отговорил той. Не е ли такова днес и нашето състояние? Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем така, като че ли утре ще умрем, и мислим, че с това всичко ще се свърши. 6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот.
към текста >>

Понеже негова милост, господарят, се е убедил вече от личен опит, че само от доброто състояние на всички клетки зависи неговото здраве, успех и щастие.
Тук цари единство. И когато една от съседните клетки заболее и страда, всички други клетки ú съчувстват и по всякакъв начин бързат да премахнат злото. 9. Понякога дори и най-своенравният човек се замисля и започва да скърби за онези, с които е тясно свързан неговият интерес – например той плаче и окайва лошата участ на своята робиня. Нещо повече – по никакъв начин не може да извади страданията ú от ума си. Не може, разбира се! Понеже негова милост, господарят, се е убедил вече от личен опит, че само от доброто състояние на всички клетки зависи неговото здраве, успех и щастие. 10. Едни от тези клетки образуват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха, пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и т. н. Всички те, според качествата и способностите си изпълняват специална служба в организма, определена от закона за Цялото. 11. Така например клетките, образуващи костите, имат за задача да поддържат целия скелет. Клетките, образуващи мускулите, са заети с поддържане стойката на тялото и свързването на отделните части. Клетките на стомаха се занимават със смилането на храната; клетките на дробовете – с приемането на въздух и пречистването на кръвта; клетките на сърцето – с изпращането на кръвта към артериите и вените, а клетките на артериите и вените – с пренасянето на кръвта по цялото тяло.
към текста >>

От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно.
2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло.
към текста >>

Доказателство за неспособността на науката да проникне в същността на нещата е фактът, че тя се базира само върху ограничения опит на индивида, т.е.
[102] Тук вероятно се намеква за взаимодействието между Закона на Биос и Закона на Гравитацията. [103] Хърбърт Спенсър (27.04.1820–8.12.1903) – английски философ, психолог, социолог, един от родоначалниците на позитивизма. В теорията на познанието е агностик (вж. бел № 79). Той твърди, че всяко научно понятие е противоречиво, а затова и непостижимо. Доказателство за неспособността на науката да проникне в същността на нещата е фактът, че тя се базира само върху ограничения опит на индивида, т.е. върху фалшива основа. Според него за човешкото познание са достъпни само явленията, зад които се крие Непознаваемото – обектът на вярата. Спенсър е идеолог на английския либерализъм от Викторианската епоха и е противник на социализма. [104] Инстинкт (лат. подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н.
към текста >>

Резултатът от този акт е, че хората от опит познават доброто и злото.
[124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж. дял втори – ІІ.1., също и бел № 104 и бел. № 105. [125] Първороден грях (грехопадение) – в 3 глава от Битие се описва как прародителите на човешкия род Адам и Ева, изкусени от змията, нарушават Божията заповед и вкусват от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Така грехът се откроява като човешки бунт против Бога, предизвикан от свободната воля, която е дадена на хората. Резултатът от този акт е, че хората от опит познават доброто и злото. В Рим. 1:18 и сл. ап. Павел предава много образно психологическите и нравствени последствия от грехопадението. Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота. Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот.
Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот. Дали тя си е въображавала, че когато дойдат разумните същества в дома й, ще подигнат куп разисквания, прения, гонения за всевъзможни предмети, въпроси стежания и имоти кому принадлежат по право. Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето. И не е чудно, че днес този въпрос е подигнат на разглеждане. Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала. Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество. Има философи, които гледат с презрение на Живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва.
към текста >>

– „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност.
Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници. Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа. – „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност. На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“ Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина. Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й. Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума.
към текста >>

„Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума.
– „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност. На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“ Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина. Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й. Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума. Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа. Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът. Извадена силата на ума от общият резултат на веществото, то изведнъж ще се преобърне на първоначалните си елементарни действия. Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“ Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста.
към текста >>

Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот.
4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала? Очевидно за нея това е бил второстепенен въпрос, оставен за разглеждане, когато му дойде времето. 5. Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно. Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва.
към текста >>

Тя е единствената реалност, която можем да опитаме, да пипнем и да проверим в действителност.
3. Богословът и теологът от своя страна казват: Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не може да съществува. 4. Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде, която страна и да вземем, все ще срещнем противници. 5. С цялото си познание за материята и природата материалистът започва да ни убеждава, че учението на теолозите не почива на никаква здрава основа. 6. „Теолозите твърдят – казват материалистите, – че имало някакъв Бог, който е създал и устроил вселената, но всъщност това не е никакъв Бог, а материя, която ние виждаме да работи и действа навсякъде. Тя е единствената реалност, която можем да опитаме, да пипнем и да проверим в действителност. Затова вън от тази реалност всичко е плод на нашето въображение. Що се отнася пък до нашия душевен мир, той не е нищо друго освен резултат от известни атомни и молекулярни движения в мозъка, които нямат никаква предметна стойност вън от него.” 7. Така както материалистът ни представя работите, на пръв поглед те наистина изглеждат твърде прости и убедителни. Умовете ни са почти убедени да приемат учението му за чиста истина. Безспорно материята е една реалност и няма защо да се съмняваме в нейното съществуване.
към текста >>

9. „Онова, което виждаме, пипаме, опитваме, не е материя, а само образи, форми, впечатления и усещания, създадени от творческата сила на ума.
7. Така както материалистът ни представя работите, на пръв поглед те наистина изглеждат твърде прости и убедителни. Умовете ни са почти убедени да приемат учението му за чиста истина. Безспорно материята е една реалност и няма защо да се съмняваме в нейното съществуване. 8. Но в този момент пред нас се изпречва много ученият идеалист със своите обширни познания за ума. Той започва да ни доказва и да ни убеждава, че учението на материалиста не почива на здрава основа. 9. „Онова, което виждаме, пипаме, опитваме, не е материя, а само образи, форми, впечатления и усещания, създадени от творческата сила на ума. Умът е, който действа вън от нас и вътре в нас. Неговите прояви и резултати материалистът взема за неща, реални сами по себе си и независими от ума, и ги назовава материален свят, природа и т. н. Онова обаче, което пипа, което усеща, което мисли и сравнява, е умът. Извадете творческата сила на ума от онова, което се нарича материален свят, и той тутакси ще се разпадне на първоначалните си елементи. В такъв случай вселената завинаги ще изгуби своята материална същина.
към текста >>

4. Ще се опитаме да нарисуваме една картина на творческия процес, който започнал в материалния свят.
Следователно материята, т.е. атомите са били в равновесие. Немислимо е да е имало някакво физическо триене или действие. 3. И тогава дошло началото – онова начало, за което Мойсей споменава в първа глава на Битието, а Йоан – в първа глава на своето Евангелие. В оня миг от вечността Всемирният закон на сродството, сиреч на Любовта, започнал да действа както между атомите, така и между силите. 4. Ще се опитаме да нарисуваме една картина на творческия процес, който започнал в материалния свят. Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни един към друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си. 5. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила, наречена Любов, нещо особено започнало да става – редица революции и еволюции се извършвали в материалния свят. В тия малки същества, наречени атоми или монади, се пробудила особена страст и у тях започнал да се проявява един интензивен живот. Те започнали да стават неспокойни, сякаш били наелектризирани и намагнетизирани от някаква непозната дотогава сила. 6. И ето, всред това безбройно множество два първоначални атома X и Y – да допуснем, че това са кислород и водород – се спускат един срещу друг с невъобразима сила и здраво се сграбчват, както често правят хората, когато помежду им избухне някакъв спор или кавга.
към текста >>

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

Кажете ми отъ гдѣ сте продобили тая мъдрость, и кой ви е убѣдилъ на опитъ, че добро ще послѣдва?
Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ? Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята? И нима мислитѣ, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ? Кажете ми отъ гдѣ сте продобили тая мъдрость, и кой ви е убѣдилъ на опитъ, че добро ще послѣдва? Кой ще е другъ, ако не баща ви, дявола, (който отъ начало е лѫжецъ и когато може отъ своето си лѫже? Питамъ ви защо се самооблощавате съ думи, които не разбирате и непроумѣвате? Не стои ли достойностьта на ума въ височината, дълбочината и широчината на мислитѣ и тѣхното истинско разумѣние? Но ако мислитѣ ви нѣматъ никаква височина, дълбочина и ширина, тогава гдѣ стои прѣвъзходството на вашия умъ? А при това ставате и учители, за да забуждавате и другитѣ; та какво знайтѣ, и какво ще учитѣ?
към текста >>

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва?
Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд? Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите подобри ли следствия ще последват? Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже? Питам ви защо се самооблощавате с думи, които не разбирате и не проумявате? Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разумение? Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите?
към текста >>

6. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види.
И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неуспоримо, Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал.
към текста >>

Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро.
И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство.
към текста >>

Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя вярността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всичките сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните.
към текста >>

7. Разговор Първий. Упътвание

Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място.
Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче, да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този живия Бог Господ на виделината и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат Неговите удобрения. Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнаж ще покажат своето произхождение и своето естество. Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват за постигането подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той сам би го свършил.
към текста >>

А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да изправи непоправимите неща.
Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват за постигането подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни, в Словото Му, че онези, които го любят, всичко, което им се случи, им съдействува за добро. Съдействува им по този начин именно, за да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото. И от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но всетаки, всичко трябва да върви вътре в своите граници.
към текста >>

И от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен опитност.
Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни, в Словото Му, че онези, които го любят, всичко, което им се случи, им съдействува за добро. Съдействува им по този начин именно, за да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото. И от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но всетаки, всичко трябва да върви вътре в своите граници. Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато Любовта влезе да работи като сила. Тук се указва същия този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството. Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват без щета на самаго теб.
към текста >>

Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение.
Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни, в Словото Му, че онези, които го любят, всичко, което им се случи, им съдействува за добро. Съдействува им по този начин именно, за да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото. И от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но всетаки, всичко трябва да върви вътре в своите граници. Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато Любовта влезе да работи като сила. Тук се указва същия този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството. Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват без щета на самаго теб. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди.
към текста >>

8. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам.
Ти трябва във всичко да се подвизаваш към доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час, никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги трябва да ходиш в пътят на виделината. Никакъв грях да те не блазни, никакво лошо чувство да те не мами, защото подобни неща са разрушителни за твоето усъвършенствуване. Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти. Не се съмнявай. Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам. Работата е да говорим истината, а не да я прикриваме. И аз затова съм дошъл, да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш и да я имаш винаги в живота си за ръководител. Съмненията, които постоянно проникват в душата ти и ума, възпират временно твоя успех. Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно. Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш.
към текста >>

9. Разговор Третий. Храната и Словото

Но истината, която Аз полагам пред тебе, е тази: Опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен.
И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи още пред тебе? Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа, дали това е истина или не. Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но истината, която Аз полагам пред тебе, е тази: Опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен. Повикай ме и Аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея? Не, казвам, това е невъзможно. Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че Аз зная, защото Любовта ти към Бога е несъвършена.
към текста >>

„Не Съм те измамил, нито Съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми, и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам.“
Аз те следя на всяко място и те ръководя и пазя във всичко и ти давам своята благодат да растеш и се усъвършенстваш в познанието на Моето Слово. И желая да си подобен на Този, който е Виделина и Добродетел всякога. Тогава Господ ще се всели и ще направи жилището си у вази, и ще живее винаги. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма, защото Аз Съм Бог живий. Моето Слово пребъдва всякога и Аз го оживявам в род и род, за да ме знаят и да ми се боят всички. „Не Съм те измамил, нито Съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми, и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам.“ Ходи в пътя ми и не бой се – изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята вярност, че е неизменна. Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си. Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му, няма да се забавя в пътя си, в който ме чакаш, ще се явя и ще ти помогна навреме. 1 юли 1900г.
към текста >>

Ходи в пътя ми и не бой се – изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята вярност, че е неизменна.
И желая да си подобен на Този, който е Виделина и Добродетел всякога. Тогава Господ ще се всели и ще направи жилището си у вази, и ще живее винаги. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма, защото Аз Съм Бог живий. Моето Слово пребъдва всякога и Аз го оживявам в род и род, за да ме знаят и да ми се боят всички. „Не Съм те измамил, нито Съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми, и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам.“ Ходи в пътя ми и не бой се – изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята вярност, че е неизменна. Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си. Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му, няма да се забавя в пътя си, в който ме чакаш, ще се явя и ще ти помогна навреме. 1 юли 1900г.
към текста >>

10. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи.
Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.
към текста >>

Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ.
Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение.
към текста >>

Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я.
Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии.
към текста >>

В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него.
И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели.
към текста >>

Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение.
Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни.
към текста >>

Но ще попиташ: на какво основание?
Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни. Но ще попиташ: на какво основание? Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи.
към текста >>

Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща.
Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен. Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот. Днес е последния ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мене.
към текста >>

11. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Попитай оня червей защо се влече?
В първият, смъртта очаква детето; във вторият, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо, трябва да се пазят съблюдения. Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята ми – така казва Господ. Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня. Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за Истината. Попитай оня червей защо се влече? И той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка, защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влечене и пълзене безсъдържателно, безсмислено. Но Аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на земята към слънцето. Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта.
към текста >>

Попитай го защо я върши и той ще ти отговори.
И той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка, защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влечене и пълзене безсъдържателно, безсмислено. Но Аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на земята към слънцето. Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта. Попитай го защо я върши и той ще ти отговори. Но ще ли повярваш на неговите думи, ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво, или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло.
към текста >>

12. ТРИТЕ НЕЩА

Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди.
Но ето един ден по съвет на жена си нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено. И какво произлезе от вкусът на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плода му. Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш – това дърво е Христос и неговият плод е Истината. Имай Неговият ум – да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което имам да ти кажа, разбирай.
към текста >>

13. Писмо № 2

Ако се понуждайте от някоя помощ, попитайте и ще Ви съобщя.
Вий ще видите, че този който ми диктува това не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето. Велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на силите да изпълни Неговата воля. Това остава да видим кога се яви словата Господня на тоя свет. Изпроводете ми неколко екземпляра кога се напечати. Всичко друго оставям на Ваше усмотрение. Ако се понуждайте от някоя помощ, попитайте и ще Ви съобщя. Аз ще се помоля Бог да Ви ръководи при изпълнението на Неговото Свято дело. Бог ще Ви възнагради сам за Вашия труд. Аз съм духом с Вас и Ви подкрепям да действувате съобразно с волята Божия. Заповедано ми е да Ви кажа, че требва по-усърдно да се молите. Отворете сърцето си да приемите духовно благословение от Господа.
към текста >>

14. Писмо № 3

Не мудрувайте, всичките ви усилия ще бъдат напразни и всичките ви опити суетни, ако си стараете да избегните вашата участ.
Търпение казват, нема друго спасение, с много скърби и страдания ще требва да влезите в царството Божие. Нема друг път. По Него са минали всички и вие требва да мините. Не мислете, че за вас ще се направи изключение. Не! Невъзможно е да се измени онова, което Бог е отредил. Не мудрувайте, всичките ви усилия ще бъдат напразни и всичките ви опити суетни, ако си стараете да избегните вашата участ. Както желязото, което се готви за работа, требва да мине под чукат на своя май-стор, така и вие ще минете под наковалнята Божия. Ще бъдете грухани като жито и то за вашето добро. Онзи, който ви е създал, знае вашето минало. Неговото око не се лъже. Всичките ви пътища, всичките ви желания и постъпки са нему известни.
към текста >>

15. Писмо № 5

Ще попитам и Вази ще можети ли и Вие да му пращате по 5 лева всеки месец докато изкара зимата.
Г-н Икономов заедно с г-жа си се премести в Търново. Аз ходих при нашата стара хазяйка г-жа Христовица, гледах книгите и є казах да постоят в нея още за няколко време. Аз мисля да ида към Русе и да се видя лично с нашите там приятели. Тук има един беден ученик, добро момче, което иска помощ от мене да следва в училище. Аз му обещах да му дам моята лепта. Ще попитам и Вази ще можети ли и Вие да му пращате по 5 лева всеки месец докато изкара зимата. Това което нему ще принесете Господ ще ви благослови. Пожелавам Ви мир и радост Господня. Имате поздравления от баща ми. Оставам Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

16. Писмо № 6

Заради Вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не.
Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 ноем. 1899 Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 25 миналий заедно с книгата и колетът получих. Аз Ви благодаря сърдечно. Заради Вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не. Види се на много врата трябва да хлопаме, докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: Онова което сърцето Ви желае да стори засега, сторете го, макар и да не сполучите (т. е. похлопайте в Народното събрание). Защото от всяко нещо требва да извлечем един добър урок за себе си. Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.”
към текста >>

Нека опита пътят който е избрала и ще се научи от опит.
Аз мисля да му отговоря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от Вази. Относително мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна, когато бех във Варна не се срещнах, нито пък търсих. По един вътрешен закон, който направлява живота ми, требва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя дух. Нашата сестра иска да угажда и на светът и на Бога, да служи на Единия и на другия. “Не можити да служите Богу и мамону”, казва Господ наш Исус. Нека опита пътят който е избрала и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори което иска. Ще дойде време когато тя ще познае онова, което е изгубила. Аз я оставям на волята Божия занапред да стори с нея което нему е угодно. Господ ще промисли за своето дело, бъди уверен и то по чуден начин. Когато пророк Илия се беше уплашил от Изабела израйилската царица и бягаше от нейното лице, Господ го попита: “Илия, какво правиш?
към текста >>

Когато пророк Илия се беше уплашил от Изабела израйилската царица и бягаше от нейното лице, Господ го попита: “Илия, какво правиш?
Нека опита пътят който е избрала и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори което иска. Ще дойде време когато тя ще познае онова, което е изгубила. Аз я оставям на волята Божия занапред да стори с нея което нему е угодно. Господ ще промисли за своето дело, бъди уверен и то по чуден начин. Когато пророк Илия се беше уплашил от Изабела израйилската царица и бягаше от нейното лице, Господ го попита: “Илия, какво правиш? ” Той отговори: “Господи пророците ти избиха и само аз останах и моя живот търсят.” “Не бой се, каза Господ: още седем хиляди имам които не ся преклонили колено пред Ваала.” Така и в наше време. Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови заради великото си и свято име. Защото негово е царството, силата и славата во веки. Колко са благи Божиите пътища и колко са сладки неговите размишления. Неговите слова са по-сладки от меден сок, казва Словото Му.
към текста >>

17. Писмо № 7

“Верни и истини са неговите думи и за всеко приемание.” Ний сме опитали и сме намерили, че неговите думи са по-сладки от меден сок.
През този месец мисля да ида към Русе, да посетя там нашите приятели. Ако дойдем до некой решение ще Ви го съобщя. От нашия приятел Киров приех писмо наскоро, той е добре, те всички се хвалят с радостта която имат в Господа Исуса. Тези дни мисля да сляза до Варна по работа и ако ми остане време да се видя с Добрева, ще го поздравя нарочно от Вази. Във всичко ний имаме упованието си в Господа Бога нашего, че всичко той ще изведе за добро. “Верни и истини са неговите думи и за всеко приемание.” Ний сме опитали и сме намерили, че неговите думи са по-сладки от меден сок. А след всичко аз се моля Господ да благослови делото си. С братско поздравление Ваш верен: П. К. Дънов [П. П.] Приемете тъй също поздрава на баща ми. Ако има да ми пишете, пишете ми пак до Нови Пазар.
към текста >>

18. Писмо № 11

Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и усърдието на молитвата към Господа всичко може да се победи.
Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце. Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите. Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в борба. Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината на Господа през чреслата, правдата Му трябва да Ви е броня, спасението Му за шлем, вярата за щит, а словото Му за меч. При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги. Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и усърдието на молитвата към Господа всичко може да се победи. При това знайте, че Господ Исус е много близо до Вас. Той е нашия Небесен приятел когото ний познаваме и сме научили много неща в Неговото училище. Аз Ви пиша тия неща като изпълнявам една длъжност наложена на мен от Господа за доброто на Вашата душа. Колкото за земните неща не се грижете, те ще се уредят тъй както е Бог отредил. “Търсете, казва Господ, първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще Ви се приложи.”
към текста >>

19. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Ти знаеш от опит, че тези, които са съкрушени и останали без надежда, че съм близо до тях, готов в всяка минута да им подам ръката си на помощ.
И все, що поискате в молбата, като верувате, ще получите. Мат[ея] 21;21, 22 19 Сега ти познаваш Моята благодат, моята благост, моята милост и дълготърпение. Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен в всичките си пътища. Готов винаги да дам помощ на тези, които ме търсят и на тези, които са паднали да ги повдигна с крепката си ръка. Ти знаеш от опит, че тези, които са съкрушени и останали без надежда, че съм близо до тях, готов в всяка минута да им подам ръката си на помощ. Виждам Аз и чувствувам всичките болки на всички, с.9 които страдат. Не съм Аз Баща, който не чувствува болките на своите деца. Аз понасям с тях наедно по-голямата част от нещастията им и жаля и тъжя с тях наедно и нося всичкия товар на скърбта им.
към текста >>

А знайно е от опит, че немарението е майка на всички злини.
нравието по прищявките на свойте желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с[е]бе си. За него желанията на другите не важят нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички трябва да испълняват своенравната воля. Своенравен человек е упорит в всичките си пътища и упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия. Защото своенравния и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се въключава в доброто на своя ближен. А знайно е от опит, че немарението е майка на всички злини. И тъй, ти който искаш да избегнеш от злото, знай че своенравието е негов[и]ат баща, а немарението негова майка, а упорството негов брат, а безразсъдността негова сестра. И тъй, своенравието е лишено от всичките с.52 добродетели, затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се, следователно от подобен един лош нрав, който ражда злото от себе си.
към текста >>

Не се съмнявай в мойте думи, опитай ги и вижд, че са думи истина, за които Аз свидетелствувам с живота си и с пълнотата на сърдцето си.
с.72 ще извира изпод подножието му. Той ще ни опаши с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Бог Господ наш е приготвил за свойте избрани, за свойте святий царе и свещеници негови, гдето ще му служим винаги. Утекчен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да предиди пред тебе и помни, че той е близо и знае твойте нужди и твойте скърби. Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот е ръка на любов. Не се съмнявай в мойте думи, опитай ги и вижд, че са думи истина, за които Аз свидетелствувам с живота си и с пълнотата на сърдцето си. Знай, че колкото скърби и страдания имаш в тоя свят повече, толкова Бог е по-близо. Ако Бог с.73 те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гн[е]ва, казва словото Божие, не върши неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в тоя свят е придобивание за твоята душа, всяка скърб е вестител на радост, която Бог готви за тебе.
към текста >>

те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гн[е]ва, казва словото Божие, не върши неговата воля.
Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот е ръка на любов. Не се съмнявай в мойте думи, опитай ги и вижд, че са думи истина, за които Аз свидетелствувам с живота си и с пълнотата на сърдцето си. Знай, че колкото скърби и страдания имаш в тоя свят повече, толкова Бог е по-близо. Ако Бог с.73 те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гн[е]ва, казва словото Божие, не върши неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в тоя свят е придобивание за твоята душа, всяка скърб е вестител на радост, която Бог готви за тебе. Погледни към канарата, от която си отсечен и вижд, че ръката, която те е отсякла, те готви да станеш камак драгоценен, избран. Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай, че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва. Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога моего. Господ ти е приготвил много по-велики и славни неща, отколкото ти мислиш.
към текста >>

когато ти сам ще опиташ и видиш, че неговите обещания и неговите слова са верни.
Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай, че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва. Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога моего. Господ ти е приготвил много по-велики и славни неща, отколкото ти мислиш. Ето, казвам ти, времето не е далеч, с.74 когато ти сам ще опиташ и видиш, че неговите обещания и неговите слова са верни. [2 авг[уст] Трета книга на царете 2;3, 4. Словото Господне, което биде към мене. Господ ми говори заради своята милост и ми показа величието на своята слава, възвисил ме е заради името си и величието на любовта си. Станал ми е защитник, за да ме избави от враговете, които ме ненавидят и приследват душата ми. Всички ще се посрамят, които уповават на свойте сили и на свойта мъдрост].
към текста >>

20. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Когато ти говори някой за любов, попитай го какво иска, дали кожата ти или душата ти.
Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работи против собствената природа на своя дух, защото ще пострадаш. Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоите възможности. Овцата в устата на вълка не давай. Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато ти говори някой за любов, попитай го какво иска, дали кожата ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече. Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита. Всеки, който ти се подмазва, знай, че иска да те подкопава. Всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те възсяда. И всеки, който се вдига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява.
към текста >>

Ти знаеш от опит, че тези, които са съкрушени и останали без надежда, че съм близо до тях, готов във всяка минута да им подам ръка за помощ.
Помни сега това, което ти казвам, и ще си блажен. 18. „А Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: Вдигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все що поискате, като вярвате, ще получите" (Матея 21 :21, 22). 19. Сега ти познаваш моята благодат, моята милост, моята благост и дълготърпение. Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен във всичките си пътища, готов винаги да дам помощ на тези, които ме търсят, и на тези, които са паднали, да ги повдигна с крепката си ръка. Ти знаеш от опит, че тези, които са съкрушени и останали без надежда, че съм близо до тях, готов във всяка минута да им подам ръка за помощ. Виждам аз и чувствам всичките болки на всички, които страдат. Не съм аз Баща, който не чувствува болките на своите деца. С тях заедно аз понасям по-голямата част от нещастията и жаля и тъжа с тях. За мен е по-тежко да страдам, но се покорявам сам на своята върховност, на своята божествена природа, на своя благ Дух, за тяхното добро. Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое създание, нито едно мое чедо да извърши това, което е вредно за него.
към текста >>

А знайно е от опит, че немарливостта е майка на всички злини.
Своенравието по прищявка на желанията иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно него. За него желанията на другите не важат. То е само на себе си господар, на когото всички трябва да изпълняват неговата воля. Своенравният человек е упорит във всичките си пътища и упорството му е начало и причина на всички нещастия. Своенравният и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се включва в доброто към своя ближен. А знайно е от опит, че немарливостта е майка на всички злини. И тъй, ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието му е баща, немарливостта - майка, а упорството брат, а безразсъдността - сестра. Своенравието е лишено от всички добродетели, затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се от подобен нрав, който ражда злото. Ако си мъдър да разбираш тези неща, които ти казвам днес, блажен ще си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямо управляват от Духа на Истината, от Духа на Бога твоего. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща.
към текста >>

Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е ръка на любов, не се съмнявай в моите думи, опитай ги и виж, че са думи истинни, за които аз свидетелствам с живота си и с пълнотата на сърцето си.
Следователно, ние, които сме чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовествувано нам в Христа в тия последни дни, трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята. Подобава ни да пазим сърцата си във всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките божии обещания със сърдечна, детинска вяра, като новородени в Него младенци. 22. И Господ тогава ще предиде пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с манна небесна и пои с вода, която ще извира из под подножието му. Той ще ни опаше с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Господ Бог наш е приготвил за своите избрани, за своите святи царе и свещеници негови, гдето ще му служат винаги. Утеготен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да придаде пред тебе и спомни, че той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби. Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е ръка на любов, не се съмнявай в моите думи, опитай ги и виж, че са думи истинни, за които аз свидетелствам с живота си и с пълнотата на сърцето си. Знай, че колкото скърби и страдания има в твоя свят, толкова повече Бог е по-близо. Ако Бог те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гневът, казва Словото Божие, не върши Неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в този свят е придобивка за твоята душа, всяка скръб е вестител на радост, която Той готви за тебе. Погледни към канарата, от която си отсечен и виж, че ръката, която те е отсекла, ти готви да станеш камък драгоценен и избран. Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва.
към текста >>

Ако Бог те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гневът, казва Словото Божие, не върши Неговата воля.
22. И Господ тогава ще предиде пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с манна небесна и пои с вода, която ще извира из под подножието му. Той ще ни опаше с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Господ Бог наш е приготвил за своите избрани, за своите святи царе и свещеници негови, гдето ще му служат винаги. Утеготен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да придаде пред тебе и спомни, че той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби. Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е ръка на любов, не се съмнявай в моите думи, опитай ги и виж, че са думи истинни, за които аз свидетелствам с живота си и с пълнотата на сърцето си. Знай, че колкото скърби и страдания има в твоя свят, толкова повече Бог е по-близо. Ако Бог те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гневът, казва Словото Божие, не върши Неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в този свят е придобивка за твоята душа, всяка скръб е вестител на радост, която Той готви за тебе. Погледни към канарата, от която си отсечен и виж, че ръката, която те е отсекла, ти готви да станеш камък драгоценен и избран. Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва. Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога моего. Господ ти е приготвил много по-велики и славни неща, отколкото ти мислиш.
към текста >>

Ето, казвам ти, времето не е далеч, когато ти сам ще опиташ и видиш, че неговите обещания и неговите слова са верни.
Не знаеш ли, че всяка загуба в този свят е придобивка за твоята душа, всяка скръб е вестител на радост, която Той готви за тебе. Погледни към канарата, от която си отсечен и виж, че ръката, която те е отсекла, ти готви да станеш камък драгоценен и избран. Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва. Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога моего. Господ ти е приготвил много по-велики и славни неща, отколкото ти мислиш. Ето, казвам ти, времето не е далеч, когато ти сам ще опиташ и видиш, че неговите обещания и неговите слова са верни. 2 август. Трета книга на царете 2, 3, 4. Словото Господне, което биде към мене. Господ ми говори заради своята милост и ми показва величието на своята слава, възвисил ме е заради името си и величието на любовта си. Станал ми е защитник, за да ме избавят от враговете, които ме ненавиждат и преследват душата ми.
към текста >>

21. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

И ще ги опитам, както се опитва златото.
Елате вие, благословени от Отца моего, и наследете царството, което е от века за вас приготвено! О, Господи, ти си превъзмогнал, победил и извел всинца ни на видело, ти си ни извадил от ръката на дявола и си ни освободил от силата на греха и веригите на ада. Благословен си ти, Господи, Боже наш. Псалом 31 и 32, Захария 13:9 И ще ги очистя, както се чисти среброто. И ще ги опитам, както се опитва златото. Те ще призоват името ми и аз ще ги послушам. Ще река: тези ми са людие. И те ще рекат: Господ е Бог наш. Господня е вечеря, защото ти познаваш душата ми, която се намира на изпит. Потърсих те от дълбочината на сърцето си, за да ми помогнеш.
към текста >>

И на всяко време трябва да се допитваме, кога вършим нещо важно, за да знаем дали е благоприятно Господу.
Друго нещо е, когато сторим нещо, нищо никому не трябва да казваме, освен на Господа. „И от тях изцели ги" (Лука 4:40). Когато извършим всичко, казано от Словото Господне, ще ни изцели от всичките недъзи. „Чудиха се това, що бе станало" (Лука 24:12). И когато почувстваме силата на неговата благодат, ще се чудим в себе си за това, що е станало, и това що е Господ извършил в нас, като ни е възкресил от мъртвите. И на всяко време трябва да се допитваме, кога вършим нещо важно, за да знаем дали е благоприятно Господу. Другояче ще попаднем в погрешки и ще понесем осъждение. Без да се допитва, казва Бог, от устата ми (Исайя 30:2). Туй беше слабостта на Израил, че вършеше много пъти това, което си искаше, и от това последваше страданието му. Затова Господ говори: „Понеже тези люде се приближават при мене с устата си и почитат ме с устата си, но сърцето им далеч остава от мене, и благоговението им към мене е според поучения человешки" (Исайя 29:13). Затова Господ говори: „Ето, аз ще направя чудно и странно дело, за което ще приказват на бъдещите родове.
към текста >>

„Всяко слово Божие е опитано.
„Аз познавам неговото нехайство, говори Господ, но нека е така, лъжите му няма да извършат нищо" (Иеремия 48:30). Откъде излиза злото? „Те са непокорливи люде, лъжливи синове, които не щат да слушат закона на Господа, говорът на пророците: не ни пророчествувайте правото. Говорете ни ласакателно, пророчествувайте лъжливо" (Исайя 30:9, 10). Где седи силата на праведните? „Всяко слово Божие е опитано. Той е щит на тези, които уповават на него" (Притчи 30:5). Кои трябва да се веселят в Господа? Да се радват и веселят в тебе всичките, които те търсят, и онези, които обичат спасението ти, да думат винаги: да се възвесели Бог. У кого стои мъдростта? Мъдростта е у сединявите и разумът бива в дългия живот.
към текста >>

Опитвам думите Божии и ги намирам, че са благи и пълни с живот.
Тези са думите на нашия Спасител, който ни говори, че той е, който ни избавя, той е, който ни води през този свят, който ни помага във всичките мъчнотии и страдания, на когото всевидещото око винаги бди. Аз съм, говори Господ на живота и истинни, и праведни са неговите думи, защото царството, силата и славата са негови. Той е виделина, свят необозрим, който изпълва своите синове и дъщери с мъдрост и знание, който рисува пред нашите очи величието на своята слава, който отваря тайните на съзиданието, на своята мъдрост и ни въвежда в един нов свят, създаден за нашите души. Ако се развали земното ни жилище, казва апостол Павел, „имам дом неръкотворен на небето." Този славен дом, който нашият Отец ни е приготвил да живеем, каква велика нужда има всякой да се приближава при този извор на живота. „Бог е Дух, и ония, които му се кланят и служат, в Дух и Истина да му се кланят и служат". Опитвам думите Божии и ги намирам, че са благи и пълни с живот. Хляб насъщни за ума ми, за душата ми. Когато размишлявам за неговите пътища, за величието на делото му, душата ми се пълни с необяснима вътрешна сила. Невидима прониква в дълбините на духа ми, като че взема крила и се повдига към неизмеримите дълбини и височини на вселената. Колко е благо Божието присъствие. Господ царува.
към текста >>

Господи благи и многомилостиви, опитал си ме и познал си отначало.
Ти си извор на жива вода за мене. Лоза, в която съм насаден, за да принасям плод изобилно. Благодря ти, Боже мой, че си просветил моето сърце и си го очистил от всяка нечиста мисъл. Благодаря ти, че ме пазиш от ухищренията на лукавия и лукавите му мисли. Благодаря ти, Господи, че си вложил Духът си в мене да ме учи на твоите повеления. Господи благи и многомилостиви, опитал си ме и познал си отначало. Отче святи и праведни, от теб излиза моя дух и моята душа. Ти си създал моето сърце и образувал си моя ум, облякъл си ме в багостта си и укрепил си ме в светия си Дух. Помазал си ме с елей, за да предходя пред тебе, пред лицето ти и пред лицето на всеки твой ангел. Моята радост ще се изпълни, когато видя лицето ти и приема Отческото ти благословение, когато туриш под нозете ми всичките ми врагове и се възцариш в душaта ми и се облечеш в слава в сърцето ми. Аз ще бъда изпълнен със задоволство, когато с всичкото безбройно множество ти принеса жертва на хвала и поклонение и се поклоня в твоя храм с Дух и Истина, защото това ти е угодно.
към текста >>

22. 03.РАЗГОВОР ПЪРВИ

Защото всеки зародиш се опитва или оплодотворява на своето място.
А такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето божествено произхождение. Сега на делото каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или твоето двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа, то може да е натрапено отвънка, от някои неща на твоя ум, за което Бог не е виновен. Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да поставиш душата си в пряка връзка с живия Бог, Господ на виделината, и да му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения, и да видиш какви ще бъдат неговите уверения. Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник, то тогава изведнъж ще покажат своето естество. Защото всеки зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват за постижението подходящи средства за постигането на едно благоприятно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. За тия условия се изисква послушание и изпълнение волята на Бога. Защото Бог не само иска да вършим неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, гдето Бог за дълго време поставя своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както сам той би го извършил.
към текста >>

А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитани и невъзпитани в пълнотата на истината и виделината, става причина да замедлява (забавя) в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да поправи непоправимите неща.
Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват за постижението подходящи средства за постигането на едно благоприятно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. За тия условия се изисква послушание и изпълнение волята на Бога. Защото Бог не само иска да вършим неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, гдето Бог за дълго време поставя своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както сам той би го извършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитани и невъзпитани в пълнотата на истината и виделината, става причина да замедлява (забавя) в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да поправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни в словото му, че онези, които го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за добро. Съдейства им по тоя начин именно да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпват тъй, както в миналото и от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен опитност. Опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но все таки, всичко трябва да върви в своите граници. Погрешките се превръщат на полза само тогава, когато любовта влиза да работи като сила.
към текста >>

Съдейства им по тоя начин именно да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпват тъй, както в миналото и от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен опитност.
За тия условия се изисква послушание и изпълнение волята на Бога. Защото Бог не само иска да вършим неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, гдето Бог за дълго време поставя своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както сам той би го извършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитани и невъзпитани в пълнотата на истината и виделината, става причина да замедлява (забавя) в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да поправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни в словото му, че онези, които го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за добро. Съдейства им по тоя начин именно да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпват тъй, както в миналото и от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен опитност. Опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но все таки, всичко трябва да върви в своите граници. Погрешките се превръщат на полза само тогава, когато любовта влиза да работи като сила. Тук се оказва същия закон, който работи в природата и който превръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството. Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка, и не могат те да се пренебрегнат без щета на самаго тебе.
към текста >>

Опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение.
Защото Бог не само иска да вършим неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, гдето Бог за дълго време поставя своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както сам той би го извършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитани и невъзпитани в пълнотата на истината и виделината, става причина да замедлява (забавя) в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да поправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни в словото му, че онези, които го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за добро. Съдейства им по тоя начин именно да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпват тъй, както в миналото и от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен опитност. Опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но все таки, всичко трябва да върви в своите граници. Погрешките се превръщат на полза само тогава, когато любовта влиза да работи като сила. Тук се оказва същия закон, който работи в природата и който превръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството. Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка, и не могат те да се пренебрегнат без щета на самаго тебе. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди.
към текста >>

23. 05.РАЗГОВОР ВТОРИ

Не се съмнявай, опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам.
Ти трябва във всичко да се подвизаваш така към доброто, да го вършиш всеки ден и всеки час, че при каквито и условия да се поставиш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги да ходиш в пътя на виделината. Никакъв грях да те не блазни. Никакво лошо чувство да те не мами, защото подобни неща са разрушителни за твоето усъвършенстване. Знаеш ли, и най-малкият грях, и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти. Не се съмнявай, опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам. Работата е да говорим истината, а не да я прикриваме, и аз за това съм дошъл да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш и да я имаш винаги в живота си за водител. Съмненията, които постоянно проникват в душата ти и ума ти, възпират временно твоя успех. Аз съм ти казвал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно. Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш, от тебе се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар. Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по един или по друг начин в тоя свят.
към текста >>

24. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

3. Не съм те измамил, нито съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите ми, и дали ще изпълняваш заповедите ми, които ти предлагам.
Ето, аз съм, който оживявам Словото Божие и всяко сърце, което го приема. Този Истии, който ти диктувам тайните на царството Божие, и всяко сърце, което го приема и проумява, е мое чадо. Аз те следя навсякъде и те пазя във всичко и ти давам своята благодат да растеш и да се усъвършенстваш в познанието на моето Слово и желая да си подобен на Този, който е виделина и добродетел всякога. Тогава Господ ще се весели и ще направи жилището си у теб и там ще живее винаги. „Земята и небето ще преидат, но моите думи няма да се изменят, защото аз съм Бог живии, моето Слово пребъдва във век и аз го оживявам в род и род, за да ме знаят и да ми се боят всички." 3. Не съм те измамил, нито съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите ми, и дали ще изпълняваш заповедите ми, които ти предлагам. Ходи в пътя ми и не бой се. Изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята верност, че е неизменяема. Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си. Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му. Няма да се забавя в пътя си, в който ме чакат, ще се явя и ще ти помогна на време.
към текста >>

Изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята верност, че е неизменяема.
Аз те следя навсякъде и те пазя във всичко и ти давам своята благодат да растеш и да се усъвършенстваш в познанието на моето Слово и желая да си подобен на Този, който е виделина и добродетел всякога. Тогава Господ ще се весели и ще направи жилището си у теб и там ще живее винаги. „Земята и небето ще преидат, но моите думи няма да се изменят, защото аз съм Бог живии, моето Слово пребъдва във век и аз го оживявам в род и род, за да ме знаят и да ми се боят всички." 3. Не съм те измамил, нито съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите ми, и дали ще изпълняваш заповедите ми, които ти предлагам. Ходи в пътя ми и не бой се. Изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята верност, че е неизменяема. Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си. Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му. Няма да се забавя в пътя си, в който ме чакат, ще се явя и ще ти помогна на време. 5 декември 1904 година - Ти, в когото се движим и живеем ден чрез ден, изпроводи твоята мъдрост отгоре да ръководи стъпките ми и да осветява пътя ми.
към текста >>

25. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род това семе принадлежи.
Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае, кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога. Когато любовта, истината, добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на духовния му живот, и той е с ново съзнание, като новороден, новоизбавен човек се вижда да стои в един свят съвсем друг по природа и естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род. Когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна на Бога за доброто и славата на неговото дело, без да търси своята си воля или щение, или полза, ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род това семе принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните и дърветата. Но самата истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в който Духът има господство. Защото тези две души са от две противоположни естества, несъвместими помежду си, гдето плът и кръв господаруват, духът не може да прояви благотворни действия. Нито пък съзнанието на такава душа ще може да хване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.
към текста >>

Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар.
Сравнението тук е подходящо. По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовно развит да проумее духовния напредък. Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спеха в неговата душа и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.
към текста >>

Бог предвиждаше бъдещето, и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: Отнине плодете се и множете се, обладайте земята и напълнете я.
Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него, защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед без да вкуси неговите приятни плодове? Не. Това беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-натам в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето, и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: Отнине плодете се и множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото, и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. Животът беше такъв, че в неговите граници не можеше да се вмести това, което беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждение, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, не вредеше за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето най-забележителният момент на падението и злощастния път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всички свои последствия и ужаси.
към текста >>

В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждение, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, не вредеше за него.
И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-натам в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето, и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: Отнине плодете се и множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото, и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. Животът беше такъв, че в неговите граници не можеше да се вмести това, което беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждение, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, не вредеше за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето най-забележителният момент на падението и злощастния път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всички свои последствия и ужаси. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкъла и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Невъзможно беше за Адама да стори правдата. Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страдающето Адамово потомство от земята на робството.
към текста >>

Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата и словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които проилизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита, и което може пак изново да произведе тяхното падение.
Ето най-забележителният момент на падението и злощастния път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всички свои последствия и ужаси. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкъла и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Невъзможно беше за Адама да стори правдата. Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страдающето Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобият с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата и словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които проилизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита, и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек, не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен, защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот и желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни. - На какви основания?
към текста >>

Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, които са ти нужни, за да се учиш и възпитаваш под моето ръководство, стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя, да не се подхлъзнеш и паднеш и всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобие, сторих, да ти дам възможност да опиташ всичките благи и горчиви неща.
Това, което съм ти казал, не е за света, но за теб самия, защото от дълго време виждам твоите затруднения, неизходимия път на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в духа ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострех тогава ръката си като застъпник баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасение, към дома на избавлението. Ти беше един, който се давеше в бурното море на живота, видях те и хвърлих въжето на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, които са ти нужни, за да се учиш и възпитаваш под моето ръководство, стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя, да не се подхлъзнеш и паднеш и всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобие, сторих, да ти дам възможност да опиташ всичките благи и горчиви неща. Запознах те с всичките приоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качва и слиза до най-високите места, които на человека са позволени, и при все това гледах с учудване, че и това те не задоволи. Духът ти не е спокоен. Ти търсиш това, което не се намира нито в твоя свят, нито в тоя живот. Днес е вече последния ден на курса, който завършваш. И ще трябва да държиш изпит пред мене.
към текста >>

26. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Попитай оня червей защо се влече, и той ще ти отговори защо, но ти ще разбереш ли тази загадка - защо пълзи и се влече, и каква облага той намира в това?
Но казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето. В първия, смъртта очаква детето, във втория, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо трябва да се правят наблюдения. Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух ще съумеят да се съобразят с волята ми, така говори Господ. Ако познавате всичките знаци на тая книга, която е написана и разгадана пред тебе, която съдържа цялото небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш във всичкото минало и бъдеще, което е отпечатано и написано на нея, за тоя свят и за оня, ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за истината. Попитай оня червей защо се влече, и той ще ти отговори защо, но ти ще разбереш ли тази загадка - защо пълзи и се влече, и каква облага той намира в това? На тебе ти се вижда това пълзене безсъдържателно, безсмислено, но аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова смисъл и важност, колкото обръщането на земята към слънцето. Този червей извършва една почтена работа, макар и унизен до пръстта. Ако го попиташ защо е избрал този живот, той ще ти отговори, но ти, който се съмняваш в Божиите думи, ще се усъмниш и в отговора на червея. Той може по някой път да прегризе някое коренче или листо, или някое твое дърво от градината ти, но ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил на много уроци.
към текста >>

27. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Ти ще опиташ скоро неговата благост.
МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ IV книга 16 август 1900 година. С търпение и вяра в Господа всичко се придобива. Господ е винаги близо при своите избраници. Ти ще опиташ скоро неговата благост. Той ще ти помогне в тия усилни времена. Има да ти съобщя много неща. Той ще бъде с теб в пътя, който ти е назначил и ще те ръководи с крепката си ръка. Милостта му ще те озарява всяка сутрин и вечер, и не ще има невъзможни неща за неговата благост и любов. Той ще идва рано всякога и ще те вдъхновява с мислите на Духа си и ще всява благите желания на душата си.
към текста >>

Умът много пъти може да провери един факт, когато сърцето може да го опита.
Еврейският проповедник говори за человеците изобщо. Ако един, който и да е, който не може да владее сърцето си, но се влече отподире му без разум, без разсъждение, не е ли дете от първа степен? В децата изобщо всичко зависи от минутната прищявка, която моментално се ражда и изчезва. Всички хора изобщо, които не са просветени от мисълта и Духът Божий, са деца на природата, тласкани и оборвани от външните стихии. Но веднъж сърцето като се просвети и то е надарено с вътрешно съждение, което много пъти е по-вярно и право, отколкото разсъждението на кой да е философ. Умът много пъти може да провери един факт, когато сърцето може да го опита. Умът може да провери събитията, а сърцето да ги докаже. Умът от известни явления може да дойде до известно заключение, че душата в еди-кого си се е влюбила в някой предмет, а сърцето може да засвидетелства самата истина. Сърцето стои в по-близки отношения с действията на душата. То е по-отзивчиво към нейните желания, но злото седи в това, че като се е развалило, с време е несъстоятелно в своето природно състояние да даде пълен отглас на всичко, което тя желае. Доброто намира отглас в сърцето, но не може да намери в него сила да го изрази, понеже един от главните недостатъци е неговият вътрешен страх да не би като стори нещо добро, да изгуби своята облага.
към текста >>

Тази трябва да е опитността на всяко чадо Божие, пълното му общение с Божия Дух.
Веднъж очистени от греха, ние сме вече примирени с Бога и имаме вече неговата любов да работи в сърцата ни и да ни ръководи благият му Дух. Ние можем вече да слушаме неговия глас, както Адам слушаше в рая. С тази разлика, че сега той ще говори вътре в душата ни, като ни дава уверението всяка заран и вечер, че той присъства. Ето новата основа на нашия живот. Тя е общението ни с Господа. Тази трябва да е опитността на всяко чадо Божие, пълното му общение с Божия Дух. Тъмните времена на миналия живот трябва да престанат и зорницата на нашия бъдещ живот трябва да изгрее в сърцето ни. При всичко трябва като малки деца да се научим да различаваме гласът Божии кога ни говори и да познаваме неговото присъствие. Тази вътрешна опитност ще ни служи като опора против всичките лъжи и измами на дявола, който постоянно гледа да ни вкара в заблуждение и да ни отдалечи от кошарата Христова, да ни лиши изново от царството Божие и да ни направи съучастници на всичките свои престъпления. Но Господ, който ни е призовал да бъдем съучастници на неговия живот, на блаженството и славата, която е отредил от начало за нас, ще ни пази в името си от всички злини. Става нужда от наша страна да имаме вяра.
към текста >>

Тази вътрешна опитност ще ни служи като опора против всичките лъжи и измами на дявола, който постоянно гледа да ни вкара в заблуждение и да ни отдалечи от кошарата Христова, да ни лиши изново от царството Божие и да ни направи съучастници на всичките свои престъпления.
Ето новата основа на нашия живот. Тя е общението ни с Господа. Тази трябва да е опитността на всяко чадо Божие, пълното му общение с Божия Дух. Тъмните времена на миналия живот трябва да престанат и зорницата на нашия бъдещ живот трябва да изгрее в сърцето ни. При всичко трябва като малки деца да се научим да различаваме гласът Божии кога ни говори и да познаваме неговото присъствие. Тази вътрешна опитност ще ни служи като опора против всичките лъжи и измами на дявола, който постоянно гледа да ни вкара в заблуждение и да ни отдалечи от кошарата Христова, да ни лиши изново от царството Божие и да ни направи съучастници на всичките свои престъпления. Но Господ, който ни е призовал да бъдем съучастници на неговия живот, на блаженството и славата, която е отредил от начало за нас, ще ни пази в името си от всички злини. Става нужда от наша страна да имаме вяра. „Който вярва в мен, има живот вечен", казва Господ Исус. Той дойде виделина на света, за да не остане в тъмнина всякой, който вярва в него. Следва, че е нужно от наша страна да приемем царството Божие и неговите обещания с всичката сърдечност, простота, като новородени младенци.
към текста >>

Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да не ти се свиди.
Но ето, че един ден му се поревна да вкуси от последното дърво на рая, което му беше забранено. И какво произлезе от вкусването на този плод, който влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едно пожелание развали за хиляди години неговото щастие. То беше истинска отрова. Вземи пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да не ти се свиди. То е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с плодовете на дървото на живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос. Имай неговото сърце. Желай неговия ум.
към текста >>

Ако това е вярно за знанието, то е много по-вярно за опитността, която не е нищо друго, освен прилагане на законите на живота.
„Преди погиването се превъзнася сърцето на человека и смирението предхожда пред славата" (Притчи 18:12). Този свят, в който живееш, е училище за тебе. Ще ти се случват много неща, които няма да можеш да си ги обясниш за какво стават, но във всяка наредба приспособленията, които влизат да я съставят, имат своето предназначение. Всяко училище има своите трудности. Знанието, за да се придобие и усвои, изисква усилие, без което не може да се придобие. Ако това е вярно за знанието, то е много по-вярно за опитността, която не е нищо друго, освен прилагане на законите на живота. Человек може да види нещо, но когато го провери и с други сетива, разбира, че има това нещо по-голяма стойност, отколкото простото виждане. Тези два процеса са необходими за духа. Сега да допуснем, че известни неприятности в живота те сполетяват. Що е една неприятност, освен едно незадоволство от видимата наредба на нещата. Ти съзираш един предмет или една вещ и ти се нрави и ти искаш да я присвоиш, но случаят не ти дава, ти се дразниш от несполуката.
към текста >>

28. 13.Червено тефтерче

Ще ти дам според желанието на сърцето си и ще те развеселя според благостта на Духа си и ще видиш и ще опиташ, че съм пълен с благодат.
Гласът и молитвата ти са при мен; стенанието на душата ти е възлязло пред престола му, чувам въздиханието на Духа ти, който ръководи твоите съдбини, слушай ме, аз ще възвестя името си и то скоро. Ще направя целия свят да потрепери от словото ми. Законът ми ще се освети. Ето, чудни неща има да станат през това крато време, през това число, което съм определил, което е отбелязано от моята ръка. Имай упование в мен и ще видиш моята благост. Ще ти дам според желанието на сърцето си и ще те развеселя според благостта на Духа си и ще видиш и ще опиташ, че съм пълен с благодат. Въздай хвала на името ми и благослови присъствието на Духа ми, кажи: Да бъде благословен Господ Бог мой сега и във веки веков, нека всички да хвалят името на Господа, нека всички да му пеят песен нова. Римл. 3:3 Ф. Псалом 96. 1.17. М. Пак кажи заедно с твоя Свят Дух: да бъде благословен Господ помежду всички.
към текста >>

Не, нека опитат всички силите си и се научат, че няма друг път изходен, освен този, който съм положил пред всички.
Аз сам ще ги заверя пред твоето лице. Невъзможните неща ще станат възможни и невероятните - вероятни. Духът на този народ се колебае, съмнява се, и в неверието си се труди да осуети моето намерение. Силите адови се състезават с мене и ми противостоят в пътя, но ще познаят, че не е лесно да се стои против моята воля, против моята необорима сила, която нося скрита в себе си за този ден. Не е позволено някой да се съзтезава и противи на своя създател. Не, нека опитат всички силите си и се научат, че няма друг път изходен, освен този, който съм положил пред всички. Аз ида и нека станат, ако желаят, всички и нека се опитат, ако искат, да ме спрат, и ще познаят дали душите са верни или не. Застани и ще им кажа последното слово мое, което всичко ще реши. Пази думите на завета ми, те са свети, защото са излезли от моите уста, от моя благ Дух. Аз съм Господ твой, този, който пострадах за всички, името ми знаеш. Аз съм син на мира, Син Человеческий.
към текста >>

Аз ида и нека станат, ако желаят, всички и нека се опитат, ако искат, да ме спрат, и ще познаят дали душите са верни или не.
Невъзможните неща ще станат възможни и невероятните - вероятни. Духът на този народ се колебае, съмнява се, и в неверието си се труди да осуети моето намерение. Силите адови се състезават с мене и ми противостоят в пътя, но ще познаят, че не е лесно да се стои против моята воля, против моята необорима сила, която нося скрита в себе си за този ден. Не е позволено някой да се съзтезава и противи на своя създател. Не, нека опитат всички силите си и се научат, че няма друг път изходен, освен този, който съм положил пред всички. Аз ида и нека станат, ако желаят, всички и нека се опитат, ако искат, да ме спрат, и ще познаят дали душите са верни или не. Застани и ще им кажа последното слово мое, което всичко ще реши. Пази думите на завета ми, те са свети, защото са излезли от моите уста, от моя благ Дух. Аз съм Господ твой, този, който пострадах за всички, името ми знаеш. Аз съм син на мира, Син Человеческий. Моята душа е една и неразделима с теб. Дерзай.
към текста >>

Аз ще ги попитам, къде е тяхната мъдрост, къде е техният Бог, нека им дойде на помощ, нека ги избави от тревогата.
Но този народ се суети в мислите си. Неговите водители и учители помислиха в сърцето си, че им е позволено и че имат право да вършат всичко, без да разсъждават и че могат безнаказано да ме хулят и да изопачават истината ми. Моите служители от малък до голям ме забравиха, втурнаха се те да печелят богатство, безразсъдно живеят за слава и суетност в сърцето си. Това е техният Бог, на когото трябва да се кланят - така мислят. Ето, това е нашият Бог - казаха те на народа ми, него търсете. Аз ще ги попитам, къде е тяхната мъдрост, къде е техният Бог, нека им дойде на помощ, нека ги избави от тревогата. Ето, ще ги науча, че не могат безнаказано да престъпват закона ми, защото аз съм Господ свят, който твори и създава всичко. Моето име е свято. Този глупав и детински народ не разбира още своето добро. Той е народ, който не признава и няма признателност към този, който му е сторил добро. Но криви са за това неговите водители и учители.
към текста >>

Затова те ще бъдат повече бити от другите и ще се научат да познават от опит, че моята дума е неизменна.
Ето, ще ги науча, че не могат безнаказано да престъпват закона ми, защото аз съм Господ свят, който твори и създава всичко. Моето име е свято. Този глупав и детински народ не разбира още своето добро. Той е народ, който не признава и няма признателност към този, който му е сторил добро. Но криви са за това неговите водители и учители. Затова те ще бъдат повече бити от другите и ще се научат да познават от опит, че моята дума е неизменна. Ще ги наказвам да се пекат в огън, който са запалили със собствените си дела. Те ме предизвикаха преди време. И ето, аз ида да опитат силата ми и да познаят своята нищета и бедствие и да се научат веднъж завинаги, че макар и да търпя дълго, не забравям престъпленията пред мене, защото ги държа всичките за деня на тяхното възпоменание, когато ще въздам всекиму това, което му се пада. Ще накарам всички да се разкайват и плачат за своите лоши постъпки. Мой народ, колко си нещастен, че си лишен от добри водители и учители.
към текста >>

И ето, аз ида да опитат силата ми и да познаят своята нищета и бедствие и да се научат веднъж завинаги, че макар и да търпя дълго, не забравям престъпленията пред мене, защото ги държа всичките за деня на тяхното възпоменание, когато ще въздам всекиму това, което му се пада.
Той е народ, който не признава и няма признателност към този, който му е сторил добро. Но криви са за това неговите водители и учители. Затова те ще бъдат повече бити от другите и ще се научат да познават от опит, че моята дума е неизменна. Ще ги наказвам да се пекат в огън, който са запалили със собствените си дела. Те ме предизвикаха преди време. И ето, аз ида да опитат силата ми и да познаят своята нищета и бедствие и да се научат веднъж завинаги, че макар и да търпя дълго, не забравям престъпленията пред мене, защото ги държа всичките за деня на тяхното възпоменание, когато ще въздам всекиму това, което му се пада. Ще накарам всички да се разкайват и плачат за своите лоши постъпки. Мой народ, колко си нещастен, че си лишен от добри водители и учители. Но дано Бог ти дойде на помощ, да те избави и ти даде добри водители и учители според волята си. Ето где е твоето спасение от нине. И дано този, когото е определил за твоя помощ да дойде по-скоро, да те подкрепи с присъствието на своя Дух.
към текста >>

„Опитайте Господа и вижте в себе си, че е благ." Опитайте го в мъчнотиите си, и ще познаете от опит, че е благ.
Велик е моя Господ и Спасител, който ме крепи и поддържа с присъствието на благия си Дух. Аз го благославям в сърцето си и го възхвалявам в душата си. Душата ми се радва и Духът ми се радва на силата му, и сърцето ми има тихо упование в любовта му. Господ ми говори днес и колко са чудни и велики думите му. Неговият Дух казва в словото си, че са по-сладки то меден сок. „Опитайте Господа и вижте в себе си, че е благ." Опитайте го в мъчнотиите си, и ще познаете от опит, че е благ. Потърсете го в деня на скърбите си и ще ви отговори и ще го познаете. Търсете го на всяко време.Търсете го, докато е близо и докато може да се намери. Призовавайте го, докато не се е отдалечил. Дайте му място в сърцето си, докато всецяло не се е развалило и отпаднало от всяко добро подбуждение. Постави страж на сърцето си, докато е рано, и учител на ума си, докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на неговия Дух.
към текста >>

Кажете ми от где сте придобили тази мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва?
Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят. Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм родил, да изтласкат. Но, глупци, какво очаквате да придобиете за своя нечестив труд? Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима мислите, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми от где сте придобили тази мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Ако не баща ви, дявола, който от начало е лъжец, и който като лъже от само себе си лъже? Питам ви защо се самооблащавате с думи, които не разбирате и не проумявате? Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите без да разбирате, и ако мислите ви нямат никаква височина, дълбочина и широчина, тогава где стои превъзходството на вашия ум? Че може да ставате учители, да заблуждавате другите, та какво знаете и какво ще учите? Ако моят ум го няма, ако моят дух не съществува, и да живея добре, и да любя добре, истината е суета.
към текста >>

Ще ти дам според желанието на сърцето си и ще те развеселя според благостта на Духа си и ще видиш, и ще опиташ, че съм пълен с благодат.
Чувам въздиханието на духа ти, който ръководи твоите съдбини. Слушай ме, аз ще възвестя името си и то скоро ще накарам целия свят да потрепери от Словото ми. Законът ми ще освети. Ето, чудни неща има да станат през това кратко време, през това число, което съм определил, което е отбелязано от моята ръка. Имай упованието си в мен, и ще видиш моята благодат. Ще ти дам според желанието на сърцето си и ще те развеселя според благостта на Духа си и ще видиш, и ще опиташ, че съм пълен с благодат. Въздай хвала на името ми и благослови присъствието на Духа ми. Кажи: Да бъде благословен Господ Бог наш сега и във веки. Нека всички да хвалят името на Господа, нека всички му пеят песен нова. Пак кажи заедно с твоя свят Дух: Да бъде благословен Господ помежду всички. Ей, Господи, спасителю мой, велик си и велико е твоето име над всички.
към текста >>

Опитал съм те и съм се научил, че си истинен, вкусил съм от тебе и съм намерил, че си благ.
Ти си, Господи, наша виделина, ти си наша опора, в теб е нашата сила. Боже, Боже мой, ти Господи на моята младост, възобновител на моята душа. Господи, Господи, тебе чакам, за теб се приготовлявам. О, Господи, Боже на силите ми. Теб познавам и зная, че си верен. Опитал съм те и съм се научил, че си истинен, вкусил съм от тебе и съм намерил, че си благ. Гневът ти е само момент, а милостта ти е вечна. Макар и да наказваш, наказанието ти е благо. Макар и да съкрушаваш, но съкрушението ти е изцелително. Ако и да негодуваш, негодуванието ти е поучително. В търпението ти има величие.
към текста >>

Ти си ме опитал и си видял предразположението на моята душа, послушанието на моето сърце.
Свят си ти, Боже наш. Свято е твоето име. Хвала тебе във век. 11. Ти си ми казал, Господи, истината, че упованието е в тебе. Всяка друга надежда виждам, че е суета. Ти си ме опитал и си видял предразположението на моята душа, послушанието на моето сърце. Премахни всички тръни и бодили от живота ми. Това нечестиво лукавство да престане. Време е вече за мене да те прославя на земята, да ти послужа с всичката си пълнота на моя ум, сърце и душа. Премахни тъмнината, която ме заобикаля. Стани и пробуди се на съревнование.
към текста >>

Опитал си моята любов и знаеш, че няма нищо, което да ме спре от да не извърша благите ти възнамерения.
О, Господи, Боже мой, има ли друг, подобен на тебе? - Няма. Ти си велик над всичките, силен над силните, крепък над крепките. Твоята мъдрост е непостижима, твоето знание е неизчерпаемо. Слушай, аз викам към тебе и ти ме познаваш, че аз съм този, когото ти любиш, и който те люби. Опитал си моята любов и знаеш, че няма нищо, което да ме спре от да не извърша благите ти възнамерения. Господи, Боже мой, принасям тази молба за мен и за всички, които си ми дал. Благослови ги, твои бяха, на мен ги даде. Нека да се прослави твоето име, да се възцари твоята правда, да възтържествува твоята Любов! *** 20 септември 1898 година * (Отделни листа от тетрадката намерих в Савкини бележки, на които Учителят собственоръчно е писал този текст и аз го преписах точно - Л.К.)
към текста >>

29. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит.
Аналогията е най-първична и инстинктивна читателска интерпретация. Затова можем да започнем със сходствата на епистоларните диалози в тая книга с Диалозите на Платон или с писмата на Еразъм до Томас Мор. В древногръцкия първообраз Сократ е свръхсетивен учител, а самият Платон е ученик, инспириран от негови мисли. В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител. Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади.
към текста >>

Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите.
повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс. Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл. теология), история и културология. Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии. От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения.
към текста >>

със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението.
Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е.
към текста >>

Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата.
На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров.
към текста >>

Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света.
Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г.
към текста >>

Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване.
Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик. Например Георги Миркович - Доктора завършва католически колеж и играе ключова роля в униатското движение за църковна независимост. От своя страна, П. Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и свободен от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на Западноевропейската реформация. Доста по-рано, в писмо от 1899 г., П. Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя. Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества.
към текста >>

Както се опитахме да докажем по-горе, спиритуалната и социалната дейност на Учителя П.
Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос. С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация. Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата духовен импулс-история-култура. Както се опитахме да докажем по-горе, спиритуалната и социалната дейност на Учителя П. Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс. В този смисъл епистоларният диалог в тази книга е пръв акт, с който импулсът става историческо събитие. В индивидуалната воля на П. Киров и съмишлениците му историята на Българската реформация придобива темпоралност и подхваща своето битие. Подобно на тезисите на Мартин Лутер писмата на П.
към текста >>

30. Пеню Киров - №4

Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме попита, вижда, че аз лежа при нея.
и работих нещо и в 11 и няколко минути си легнах, а жена ми по-отрано беше си легнала. В 12 ч. се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал. После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи. Человекът по маниерите и привичките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгавината), но само по с голяма фигура. Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме попита, вижда, че аз лежа при нея. Тогава чак разбира, че това е дух, но без да се уплаши. И още докато мисли, духът става невидим и вместо него се явява една хубава светла звезда. [Жена ми] запалва лампата и вижда часа, че е 12. Аз засега с волята Божия имам работа за няколко дни при едни търговци, за да товаря вагони с разни стоки, та за после Бог е добър. Поздравлявам те сърдечно.
към текста >>

31. Пеню Киров - №14

Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?
В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо. Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което запомних, и него си взе от ума ми. Тези [спомени] останаха, и то не цели и не свързани. Имаше много тайни съобщения, но си ги взе от ума ми, като в замяна на това си ми остави само една радост. Това нарочно ти явявам, за да ми кажеш кой е този. Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори? От Васил нямаме още писмо. Аз от 21 февруари т.г. постъпих на работа в тукашния Окр[ъжен] съд, с 85 лв. м. заплата [зачеркнато от П.К.]. Не беше ми по волята да почвам работа, но какво да правя, може Волята Божия да е такваз, и при това в много отруднено положение бях останал.
към текста >>

32. Пеню Киров - №18 (отворено писмо)

На което аз му отговорих, че [на] него се опитва вярата му.
Любез. ми бр. Дънов, Вярвам, че сте получили писмото ми от 4 май т. год. Ний сме добре с брата Тодор във вярата, с нетърпение само очакваме повикването. При това твърде ни се притесняват духовете, тъй като не сме получили известие от Вас още от 6 того. От Хараламби получих едно късо писмо, с което между другото казва, че не можел да разбере защо му сме искали подписано от него съдържанието на 10-тях свидетелства. На което аз му отговорих, че [на] него се опитва вярата му. И ми явява, че Васил му писал, че в Америка щял да заминава. Яви на бр. Д-ра, че баща ми на 11 того се помина и нарочно го поздрави от двама ни. Имай поздравление братско и от двама ни. Твой верен: П. Киров
към текста >>

33. Петър Дънов - №21

Види се, той страда духовно, но [в]се таки трябва да се опита.
Гола вяра не струва. Господ го призовава лично и той не трябва да се двоуми. Нека слуша гласа Му. Аз ще му пиша, само кога видя за благовременно да сторя това. Козлов ми писа и писмото ми се [х]аресва. Види се, той страда духовно, но [в]се таки трябва да се опита. Той ми благодари за писмото, че [е] дошло навреме да го подкрепи. Той не ми съобща[ва] нищо относително неговото отиване в Америка. Господ вече има Своите избрани. И които чуят гласа Му, нека внимават. Ще бъдат научени, казва Той, всички от Него.
към текста >>

34. Пеню Киров - №24

Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?
Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш.
към текста >>

35. Пеню Киров - №25

Попиташ някого: „Защо си християнин?
Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена. И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана. Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин. Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или майка, които същото дават на децата си. И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират. Попиташ някого: „Защо си християнин? ". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони, кръст" и др. т., които и аз правих. А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т. Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза. Право казва Иезекил, че ще придири Бог, защото се заблудили овцете Му и ще ги придири от пастирите им. [Иез.
към текста >>

36. Петър Дънов - №30

Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите.
№30 Нови пазар, 20 яну[арий] 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н.
към текста >>

Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа.
Люб. бр. Киров, Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н. Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему. Нека да пазим думите на Исуса: „Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби".
към текста >>

37. Петър Дънов - №32

Попитай и ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде, и ми отговори.
Това е Словото Господне. Духът Господен е представил за размишление на моето сърце тия думи от Лука 14:26-28. Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани. Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост. Сега аз желая и ти да си дадеш мнението според твоето вътрешно убеждение. Попитай и ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде, и ми отговори. Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според волята на Господа Бога нашего. В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор. Божиите думи трябва да се проверят от устата на двама и трима. След като ми отговориш, ще предадем всичко в Божиите ръце и нека Той да стори всичко, което Му е угодно. Дано Господ Бог Мой да превъзмогне в сърцата ни.
към текста >>

38. Петър Дънов - №34

Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце.
Макар враговете ни и да са много, обаче Господ е с нас. Така са страдали всички святи мъже, които са слугували Господу. С много скърби трябва да влезем в Царството Божие. Господ Бог мой да ви укрепи и благослови според своята милост и благост. Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа. Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце. Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край. Поздравлявам ви всички в Господа. Поздрави бр. Тодора и Николая. Дано Господ да възкръсне в сърцата на всички.
към текста >>

39. Петър Дънов - №35

Зная от опит, че е мъчно да се чака.
Нови пазар, 1-вий апр[ил] 1900 г Люб. бр. Киров, Отвореното писмо и телеграмата ти приех. Аз ще дойда идущата седмица във Варна. Преди всичко моля да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех. Зная от опит, че е мъчно да се чака. Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате.
към текста >>

40. Пеню Киров - №34

старопиталище „Милосърдие".
живее във Варна. Става съпруга на д-р Младен Желязков от пролетта на 1892 г. Преводач от френски на спиритическа и теософска литература. Заедно с д-р Миркович членува в спиритическото дружество „Милосърдие". Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „Майка", към което основава през 1901 г. старопиталище „Милосърдие". (П.К., №34, 02.05.1900 г.)
към текста >>

41. Пеню Киров - №40

Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща.
На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите. След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание. Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща. Не видиш ли, че не се може да ти отговорят на мислените въпроси. Те истината говорят, но не съзираш ли, че е утаено от тях това, което се дава в твоето сърце? Ти си призван да прославиш Бога твоего, светът да се зачуди от силата Божия в тебе. Ти снемаш мирото (Духа) от небето, следвай, не бой се. Аз, който съм ти обещал, и на твоите братя, че ще ви давам всички свети мисли в сърцата ви и когато те ви се дават, ще се съмнявате ли?
към текста >>

42. Петър Дънов - №48

Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31).
Той понася винаги половината от скърбите ни. Има много неща, които бих ти казал, но не си още духом готов да ги проникнеш. Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4]. Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31). Аз ти пиша тия неща в бр. дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в учението" (Пр. 9:9). Аз се моля за вас щото Господ да ви крепи, да уяквате постоянно в Неговата сила. Неговата сила обаче се показва в нашата немощ. „Когато съм слаб, тогава съм силен", казва Павел.
към текста >>

братко, разбираш ли какво е християнската опитност?
Защото познаваш почерка ми, слога на писанието ми, духа, който винаги прониква моето писмо. Добре. Не си ли се научил още да познаваш кога присъства Господ при тебе? Ако не си научил белезите, нека ти кажа. То не е в някоя светла заран на живота ти, нито тий в благополучието ти, но в някоя тъмна нощ, когато усещаш болка и страдания и когато усещаш като че си забравен и отхвърлен от всички; тогава е Христос най-близо да теб, тогава Той идва сам да те утешава като приятел, като Спасител и добър Баща. Сега, люб. братко, разбираш ли какво е християнската опитност? Аз ти казвам това, което съм чул и научил от Господа. Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила". Твой верен: П. К. Дънов Поздрави бр.
към текста >>

43. Петър Дънов - №50

Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне.
Моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост. Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към дома на нашия Небесен Баща. Ний ще видим Неговото благо лице и лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и Ангели. Каква блажена мисъл: „Щ,е вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша на умовете им". И: „Греховете им и беззаконията им няма да помена вече". Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне. Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли. Господ ни е говорил и постоянно ни говори с помощта на Святия Си Дух. Нека бъдем чистосърдечни, за да приемаме Неговото ръководство. Нашият Господ е с нас. Неговият Дух ни просвещава.
към текста >>

44. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме попита, вижда, че аз лежа при нея.
и работих нещо и в 11 и няколко минути си легнах, а жена ми по-отрано беше си легнала. В 12 ч. се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал. После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи. Человекът по маниерите и привичките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгавината), но само по с голяма фигура. Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме попита, вижда, че аз лежа при нея. Тогава чак разбира, че това е дух, но без да се уплаши. И още докато мисли, духът става невидим и вместо него се явява една хубава светла звезда. [Жена ми] запалва лампата и вижда часа, че е 12. Аз засега с волята Божия имам работа за няколко дни при едни търговци, за да товаря вагони с разни стоки, та за после Бог е добър. Поздравлявам те сърдечно.
към текста >>

45. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?
В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо. Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което запомних, и него си взе от ума ми. Тези [спомени] останаха, и то не цели и не свързани. Имаше много тайни съобщения, но си ги взе от ума ми, като в замяна на това си ми остави само една радост. Това нарочно ти явявам, за да ми кажеш кой е този. Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори? От Васил нямаме още писмо. Аз от 21 февруари т.г. постъпих на работа в тукашния Окр[ъжен] съд, с 85 лв. м. заплата [зачеркнато от П.К.]. Не беше ми по волята да почвам работа, но какво да правя, може Волята Божия да е такваз, и при това в много отруднено положение бях останал.
към текста >>

На което аз му отговорих, че [на] него се опитва вярата му.
Любез. ми бр. Дънов, Вярвам, че сте получили писмото ми от 4 май т. год. Ний сме добре с брата Тодор във вярата, с нетърпение само очакваме повикването. При това твърде ни се притесняват духовете, тъй като не сме получили известие от Вас още от 6 того. От Хараламби получих едно късо писмо, с което между другото казва, че не можел да разбере защо му сме искали подписано от него съдържанието на 10-тях свидетелства. На което аз му отговорих, че [на] него се опитва вярата му. И ми явява, че Васил му писал, че в Америка щял да заминава. Яви на бр. Д-ра, че баща ми на 11 того се помина и нарочно го поздрави от двама ни. Имай поздравление братско и от двама ни. Твой верен: П. Киров
към текста >>

Види се, той страда духовно, но [в]се таки трябва да се опита.
Гола вяра не струва. Господ го призовава лично и той не трябва да се двоуми. Нека слуша гласа Му. Аз ще му пиша, само кога видя за благовременно да сторя това. Козлов ми писа и писмото ми се [х]аресва. Види се, той страда духовно, но [в]се таки трябва да се опита. Той ми благодари за писмото, че [е] дошло навреме да го подкрепи. Той не ми съобща[ва] нищо относително неговото отиване в Америка. Господ вече има Своите избрани. И които чуят гласа Му, нека внимават. Ще бъдат научени, казва Той, всички от Него.
към текста >>

Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?
Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш.
към текста >>

Попиташ някого: „Защо си християнин?
Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена. И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана. Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин. Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или майка, които същото дават на децата си. И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират. Попиташ някого: „Защо си християнин? ". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони, кръст" и др. т., които и аз правих. А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т. Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза. Право казва Иезекил, че ще придири Бог, защото се заблудили овцете Му и ще ги придири от пастирите им. [Иез.
към текста >>

46. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите.
№30 Нови пазар, 20 яну[арий] 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н.
към текста >>

Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа.
Люб. бр. Киров, Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н. Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему. Нека да пазим думите на Исуса: „Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби".
към текста >>

Попитай и ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде, и ми отговори.
Това е Словото Господне. Духът Господен е представил за размишление на моето сърце тия думи от Лука 14:26-28. Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани. Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост. Сега аз желая и ти да си дадеш мнението според твоето вътрешно убеждение. Попитай и ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде, и ми отговори. Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според волята на Господа Бога нашего. В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор. Божиите думи трябва да се проверят от устата на двама и трима. След като ми отговориш, ще предадем всичко в Божиите ръце и нека Той да стори всичко, което Му е угодно. Дано Господ Бог Мой да превъзмогне в сърцата ни.
към текста >>

Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце.
Макар враговете ни и да са много, обаче Господ е с нас. Така са страдали всички святи мъже, които са слугували Господу. С много скърби трябва да влезем в Царството Божие. Господ Бог мой да ви укрепи и благослови според своята милост и благост. Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа. Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце. Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край. Поздравлявам ви всички в Господа. Поздрави бр. Тодора и Николая. Дано Господ да възкръсне в сърцата на всички.
към текста >>

Зная от опит, че е мъчно да се чака.
Нови пазар, 1-вий апр[ил] 1900 г Люб. бр. Киров, Отвореното писмо и телеграмата ти приех. Аз ще дойда идущата седмица във Варна. Преди всичко моля да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех. Зная от опит, че е мъчно да се чака. Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате.
към текста >>

старопиталище „Милосърдие".
живее във Варна. Става съпруга на д-р Младен Желязков от пролетта на 1892 г. Преводач от френски на спиритическа и теософска литература. Заедно с д-р Миркович членува в спиритическото дружество „Милосърдие". Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „Майка", към което основава през 1901 г. старопиталище „Милосърдие". (П.К., №34, 02.05.1900 г.) №37 Нови пазар, 10 май 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ти от 2 того приех.
към текста >>

Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща.
На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите. След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание. Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща. Не видиш ли, че не се може да ти отговорят на мислените въпроси. Те истината говорят, но не съзираш ли, че е утаено от тях това, което се дава в твоето сърце? Ти си призван да прославиш Бога твоего, светът да се зачуди от силата Божия в тебе. Ти снемаш мирото (Духа) от небето, следвай, не бой се. Аз, който съм ти обещал, и на твоите братя, че ще ви давам всички свети мисли в сърцата ви и когато те ви се дават, ще се съмнявате ли?
към текста >>

Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31).
Той понася винаги половината от скърбите ни. Има много неща, които бих ти казал, но не си още духом готов да ги проникнеш. Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4]. Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31). Аз ти пиша тия неща в бр. дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в учението" (Пр. 9:9). Аз се моля за вас щото Господ да ви крепи, да уяквате постоянно в Неговата сила. Неговата сила обаче се показва в нашата немощ. „Когато съм слаб, тогава съм силен", казва Павел.
към текста >>

братко, разбираш ли какво е християнската опитност?
Защото познаваш почерка ми, слога на писанието ми, духа, който винаги прониква моето писмо. Добре. Не си ли се научил още да познаваш кога присъства Господ при тебе? Ако не си научил белезите, нека ти кажа. То не е в някоя светла заран на живота ти, нито тий в благополучието ти, но в някоя тъмна нощ, когато усещаш болка и страдания и когато усещаш като че си забравен и отхвърлен от всички; тогава е Христос най-близо да теб, тогава Той идва сам да те утешава като приятел, като Спасител и добър Баща. Сега, люб. братко, разбираш ли какво е християнската опитност? Аз ти казвам това, което съм чул и научил от Господа. Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила". Твой верен: П. К. Дънов Поздрави бр.
към текста >>

Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне.
Моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост. Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към дома на нашия Небесен Баща. Ний ще видим Неговото благо лице и лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и Ангели. Каква блажена мисъл: „Щ,е вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша на умовете им". И: „Греховете им и беззаконията им няма да помена вече". Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне. Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли. Господ ни е говорил и постоянно ни говори с помощта на Святия Си Дух. Нека бъдем чистосърдечни, за да приемаме Неговото ръководство. Нашият Господ е с нас. Неговият Дух ни просвещава.
към текста >>

47. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

За личността, живота, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той.
Думите на Учителя ме поразиха и накараха да разпитвам за него кака Гина и други възрастни братя, които го познаваха от Съборите, от лични срещи и писма. Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню. Тогава отново възкръсна картината на обяда на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него. В мен се натрапи една мисъл, която не ме напусна дотогава, докато не написах всичко, което можах да събера за него. Това счетох като едно свещено задължение, тъй като само аз останах от всички ония, които чухме какво каза тогава Учителя за брат Пеню. За личността, живота, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той. В „Първо тетрадче с духовни бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров - комисионер, гр. Бургас, ул. „Морска" № 9" пише: Родът на Пеню Киров Отпреди пет поколения някъде родът ми се е преселил от село Раково в гр.
към текста >>

- Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване; 2.
Не стой тук, при морето, няма нищо вехто. Тях просто ми ги каза други чрез мен. Препис из едно мое решение от 1907 г., месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя? - Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване; 2. Какво ще бъде поведението спрямо жена ми? - Ако тя продължава да живее целомъдрено с мен, то аз ще гледам да я утешавам в живота, като ще имам предвид искрената любов; 3. Какво ще бъде поведението ми спрямо познатите ми? - Ще гледам да бъде по-коректно, учтиво, но ще пазя себе си от техните примки; 4. Какво ще бъде поведението ми спрямо верующите?
към текста >>

Опитности
На 18 април 1911 година в 11.30 часа през нощта чух духовете да казват: „Панде офедис плини". Това бе отговорът на един разговор, който не можах да запомня. Тълкуването според Нико А. Апостолидис е следующето: „Всички змиеобразни чисти". Това е казано на староелински език. Опитности Ако човек е уверен, че истински служи Богу, то каквото зло или добро му се случи, трябва да вярва, че Господ му го отрежда. Ако е волята му да страдаш, ще страдаш и трябва с радост да прекараш това, ако ли пък благоденстваш, то тъй ще бъде. Знай обаче, че всичко, що ти отрежда Господ - зло или добро, е за твое добро (10 февруари, 1901 г.). На стр. 18 под заглавие „Какво е нужно человеку за украсяване на истински християнски характер" е записал следната своя мисъл: „Първо - търпение с добър нрав и благост.
към текста >>

Много рядко, и то като голямо изключение, е правил опит Тодор Стоименов да изнесе една-две беседи.
Бъчваров, Димитър Голов, Димитър Добрев, Кортеза Стефанова, Величко Гръблашев. На събранията на кръжока брат Пеню е изнасял написаната от него беседа върху текстове от Библията и Евангелието, грижливо написани на ръка с много красив почерк. От тях има някои запазени и досега и не са загубили своето значение. При все че е имало братя и сестри с по-голямо образование от неговото - Илия Зурков (висшист), Деню Цанев, Матей Попов и др. (със средно образование), работата изцяло е падала върху брат Пеню. Много рядко, и то като голямо изключение, е правил опит Тодор Стоименов да изнесе една-две беседи. Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа". В писмото си от 1909 г. до Димитър Добрев, ръководител на кръжока в Сливен, П. Киров му доверява един сериозен проблем в групата: „Само ще ти кажа, че дяволът се помъчи да развали кръжока ни тука, но Бог осуети замислите му, но при все това доста ни нарани". През същата 1909 г.
към текста >>

Тя имаше много лични опитности с Учителя и беше обещала да ги напише, а така също и опитността й с брат Пеню по време на неговото заминаване.
В беседата „Живите извори", държана в Бургас на 26 юни 1920 г., Учителя обяснява за посвещенията на някои от заминалите приятели: „Посветените са на степени - от 1, 2, 3, 4, 5 степен. Дядо П. Тихчев е от тях, Голов, Пеню Киров - също. Те живеят в свят на светлината". Ще завърша с написаното от сестра Райна Грозданова от Сливен. Тя имаше много лични опитности с Учителя и беше обещала да ги напише, а така също и опитността й с брат Пеню по време на неговото заминаване. „Чуваме в Сливен, че брат Пеню Киров е доста болен. Моят брат живееше в Бургас. Събрахме се приятели и решихме, че най-удобно е аз да отида. Приготвихме от сливенци хубав букет и отпътувах. Заедно със снаха ми, жената на брат ми Минчо Сотиров, отиваме надвечер у брата.
към текста >>

48. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

След проверка турското правителство открива противоречия в съобщенията, но опитът, който има с българското четническо движение, го кара да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана.
е градски лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г. взема участие в един заговор, целта на който е да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята е с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунава да преминат чети като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците. В този план косвено се включват и чуждите консули, които изпращат до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска Църква. След проверка турското правителство открива противоречия в съобщенията, но опитът, който има с българското четническо движение, го кара да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана. Така на 28 февруари 1870 г. е основана Българската екзархия. Поради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак в края на 1869 г. д-р Миркович е предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил, с амбиция като доверено лице на властта да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх). Осъждат го на смърт.
към текста >>

То съдържа разнообразни статии по „спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнамбулизъм, опити с намагнетизирване чрез ръце, български случки от спиритизма, пророчества, предаване на мисли от разстояние, материали за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието и др."
е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочва вниманието си към просветната и обществено-благотворителна дейност. Започва издаването на месечното списание „Нова светлина", в което се тълкуват тайните явления в природата. Списанието излиза от 15 април 1891 г. до 15 март 1896 г. То съдържа разнообразни статии по „спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнамбулизъм, опити с намагнетизирване чрез ръце, български случки от спиритизма, пророчества, предаване на мисли от разстояние, материали за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието и др." Другото списание на д-р Миркович „Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин" излиза от м. декември 1892 г. до м. март 1896 г. И в него се популяризират малко познати методи за лекуване (хомеопатия и др.), както и такива за запазване на здравето.
към текста >>

После Докторът ме попита: „Как стана тая работа?
Като имам, тогава може да гарантирам". Казвам му: „Харесвам ти това, една хубава черта е. Тури тия пари в касата, които ти даваме, за да можеш да му гарантираш. Ако ние не ти дадем, няма да можеш да гарантираш". Като му платихме, вече имаше толкоз пари в касата, за да може да гарантира. После Докторът ме попита: „Как стана тая работа? ". Казах му: „Този младеж не си е досвършил работата. Онова, което е видял от тебе, отиде да го прилага. И като го приложи, ще се върне при нас. Той отиде да продава книги. Печалбата ще дойде".
към текста >>

49. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Така започнахме да правим опити с писане и масичка.
Настръхнал в ужас, аз легнах на леглото и се завих презглава. На другия ден ми казаха, че се явили таласъми и в други къщи. Тогава се запознах с един млад чиновник, който се наричаше Васил Козлов. Той се занимаваше със спиритизъм и беше чел такива книги. Още щом се срещнахме, ми каза: „Ти си много добър медиум". Така започнахме да правим опити с писане и масичка. Чрез В. Козлов се запознах с друг един човек - П. Киров, който се оказа много по-напреднал. Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив човек, много сърдечен и много духовен. Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България.
към текста >>

Стоименов: „Това нашето са само опити.
Киров изпращат Козлов на пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В. Козлов се среща и говори с Учителя Петър Дънов за тези приятели. Така те получават писмо, откъдето и тръгва кореспонденцията помежду им. През месец август 1898 г. П. Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов, след което споделя с Т. Стоименов: „Това нашето са само опити. Г-н Дънов е наистина много напреднал духовно човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси". До 1900 г. тримата - Т. Стоименов, П. Киров и д-р Миркович, продължават да се събират, да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси.
към текста >>

Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят.
То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце".
към текста >>

50. №53 /Петър Дънов/

Търново, ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати.
Шумен, станаха някои важни спиритически явления в една къща, гдето живееше прокурорът, на които явления са били свидетели и заседателите на окръжния съд. 3а тях се говори почти из целия град. Мнозина учители, ученици, офицери и други са повярвали, че има задгробен живот. Бог работи по различни начини. Къде края на миналата год[ина] една госпожа12 , доста образована, от гр. Търново, ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати. Обеща ми се да ми пише пак, но нямам още никакво известие от нея засега13 . Ако пише нещо важно, ще Ви съобщя. Нека да дойде Царството Божие и Неговата Правда. Ний сме добре засега и благодарим на Бога за Неговата благост и милост. Поздрав на всички ви.
към текста >>

51. № 49 /Пеню Киров/

Моята вяра се опитва.
Човек може да припадне. Аз бях укрепяван от Божия пратеник Гавраил няколко пъти и туй, което се искаше да направя, укрепен със силата Божия, аз [го] направих. Не беше лесно, пак казвам. Но ми се казваше: „Дерзай! “. Отпосле разбрах, че непременно трябваше да бъда аз освободен. Моята вяра се опитва. Или Бога люби повече, или жената. Но тази милост на небесния ни Отец на[д]ви всичко и ме освобождава. Тази моя случка дава на мен Божествено вразумление и на бр. Тодор – сила. Това се случи на 26 февруарий, то[зи] понеделник, по обяд, а на 27-и по обяд – окончателно.
към текста >>

52. №59 /Петър Дънов/

7:7] „Все, що искате, като не се усъмнявате, ще ви бъде." Ако не е получил туй, което е очаквал, има две причини: първата е - да се опита вярата му, втората е - да се познае предразположението на сърцето му.
Той може да принуди Господа да му отговори само чрез Духа на усърдната молитва и живата вяра, и неотменната Любов. Той трябва да каже като Якова: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш." [Бит. 32:16] Той трябва да ходи пред лицето на Нашия Небесен Баща с Духа на Господа Исуса. „Искайте - казва Господ - и ще ви се даде. Хлопайте и ще ви се отвори, търсете и ще намерите." [Мат. 7:7] „Все, що искате, като не се усъмнявате, ще ви бъде." Ако не е получил туй, което е очаквал, има две причини: първата е - да се опита вярата му, втората е - да се познае предразположението на сърцето му. Той се е огорчил и дава място на Лукавия в сърцето му да го блазни и ожесточава. Не трябваше ли той да каже, както Господа: „Отче, не моята воля, но Твоята." [Лук. 22:42] Да, този трябваше да бъде духът, който да го води. Кажи му, че той трябва да се помоли на Господа да му се прости този неволен грях. Нима, ако огорчава Господа, ще ли спечели нещо?
към текста >>

Той още не е опитал величието на Божията благост.
Не трябваше ли той да каже, както Господа: „Отче, не моята воля, но Твоята." [Лук. 22:42] Да, този трябваше да бъде духът, който да го води. Кажи му, че той трябва да се помоли на Господа да му се прости този неволен грях. Нима, ако огорчава Господа, ще ли спечели нещо? Нека се старае да не изгуби Любовта на своя Приятел, Който го люби. Той още не е опитал величието на Божията благост. „Гневът - казва Писанието - не върши Волята Божия." [Як. 1:20] Аз изповядвам, че Господ е благ. Благ е само Господ, Нашият Небесен Баща. Прочети на брат Тодора: 4 гл. Солуняни от 1-9; 5 гл.
към текста >>

53. №60 /Петър Дънов/ [отворена карта]

“ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората. „А, не – казва, – аз не го чувствам. Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“.
към текста >>

Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл.
„А, не – казва, – аз не го чувствам. Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си.
към текста >>

Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“.
Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града.
към текста >>

54. № 65 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Не се ли опитват мислите на всинца ни, кой какво мисли и какво желае?
Своята си ли воля ний вършим, или Волята на Господа? Ако има мъчнотии, Господ ще ги отстрани постепенно. Господ ще промисли най-добрия път и ще уреди всичко, според както е Той говорил. Но Той иска от нас послушание, търпение, пълно упование, непоколебима вяра. Не се ли изпитваме ний сега един друг? Не се ли опитват мислите на всинца ни, кой какво мисли и какво желае? Да, каквото съм говорил, то ще бъде, но когато сме готови. Да, братко, Бог е свят, Бог е Любов и Той изисква от всинца да бъдем такива. Скърбите ни, грижите ни, смущенията ни Той е в сила сам да отмахне и никой друг. Кого ще призовем? На кого ще се оплачем?
към текста >>

55. №60 (Пеню Киров)

Ще моля да помислиш, да попиташ и ни явиш тази година къде ще имаме събор.
Протестантите останаха като попарени. Те не мислеха нещо да извършим ний. Аз съм уверен, че ако имаме един дом за събиране тук, при нас ще дохождат повече слушатели, отколкото при тях, защото на нас хората повече ни симпатизират. При това, ако имаме и проповедник, още по-голяма надежда има. Духовете са някак по-раздвижени. Ще моля да помислиш, да попиташ и ни явиш тази година къде ще имаме събор. Съборът тази година изглежда ще бъде за нас от голяма важност, защото може би ще дойдат братята и сестрата от Хасково. Тези хора са много заинтересовани и постоянно изискват от мен духовна храна. Сестрата е една от редките помежду ни, защото Господ благоволява чрез Духа си в нея. Тя има такива съобщения на глас, щото аз вярвам, че в събора ни тя ще ни бъде за радост. Аз чувствам, че чудно нещо ще бъде този наш събор, когато изпълнени мнозина от св.
към текста >>

Следва неуспешен опит за възстановяването му през 1927 г.
Вестникът е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за 263 поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия. Не е ясно дали става дума за този или за друг вестник. 66 Тодор Иванов Бъчваров (1871-1923) – издава сп. „Родина“ (от 24.10.1898 до 1915 г.). Списанието спира да излиза по време на войните. Следва неуспешен опит за възстановяването му през 1927 г. от негови съмишленици, но излизат само четири броя. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска“ №67 (69), срещу дома на сем. Гумнерови. Според думите на самия Бъчваров той „за първи път се среща с П. Дънов през 1900 г.
към текста >>

56. №76 (Петър Дънов)

Опитали сте и знаете, че са благи Божиите пътища и няма нужда да се убеждаваме в това.
Имайте Мир и дайте място на Божията Любов. Любовта има преимущество и тя е наш водител в пътя на този живот, пълен с изпити, безпокойство, скърби, страдания и болезни. Но, като ходим в пълнотата на мира и се подвизаваме с вярата и надеждата и силата на Божията към нас Любов, ще имаме Небесната виделина. Нашият Господ ни люби и върши всичко за наше добро и ние сме длъжни в името на същата Любов да струваме всичко. А колкото как да го сторим, ще бъдем научени от Негова Свят Дух. Опитали сте и знаете, че са благи Божиите пътища и няма нужда да се убеждаваме в това. Господ ни е говорил ясно и откровено. Ний имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички духа на единство". А всяко добро желание Бог ще изпълни. Той ще укрепи, ще утвърди, ще насърчи и ще благослови. А това е нашата радост, да имаме Господа за наш помощник и сътрудник.
към текста >>

57. №79 (Петър Дънов)

Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре.
Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Аз зная положението Ви и вътрешната Ви нужда. Укрепявайте се Духом. Ако Ви се тури товара на гърба сега, не можете го понесе, а Господ знае това. Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най- малкото колебание или двоумение. „Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление.
към текста >>

Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност.
Съдействайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един гроб и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема". Да, тука [в]се прости думи, но съдържателни. Да. Да се освободим от плътските връзки, ето потребата.
към текста >>

Аз опитвам силите на неприятеля.
Вслушвайте се дълбоко какво говори вътрешният глас. Движението иде от долу на горе. Казваш: „Не дръж душите ни в очаквание". Не когато искаме ний, но когато иска Господ. Чакайте, докато Господ благоволи да изпроводи силата на Своето Слово. Аз опитвам силите на неприятеля. Помнете, че е хитър и лукав нашият противник, гледайте да ви не изкуси. Укрепявай работата в Бургас. Поправи укрепленията и стой буден на стража и кога ти се даде сигналът, ще отвориш сражението с главните сили на неприятеля. Зная, че ме разбираш. Поздрави госпожа си и всички приятели.
към текста >>

58. №82 (Петър Дънов)

Вий ще опитате на себе си Неговата сила.
Има някои духовни спънки, които произтичат от слабостите на [тези] братя изпомежду ни, които не са осветлени в пътя Господен. Най-после, нека всякой да се стреми към изпълнение Волята Божия. Мене ми се струва, че помежду Ви няма достатъчно себеотричание. Личните чувства на мнозина идат в противовес на Божията Любов. Аз нямам съмнение, Господ ще изправи всичко. Вий ще опитате на себе си Неговата сила. Аз мисля Любовта да бъде за ръководител на всинца ни. Ако дойде до разправии и назидания, това мен не ме радва. Както и да е, някои лоши духове упражняват своето влияние помежду вази. Надявам се Господ да ви упъти, да имате мир и съгласие всички и да не става никой от вази пречка за делото. Мен ми са открити причините за вашето охладняване.
към текста >>

59. № 67 (Пеню Киров)

Ходил напоследък и сам Пачеджиев и му казал: „Ти се скиташ в едно море развълнувано; или Вий елате да работите с нас, или ний да дойдем“, и още колко опити.
[до] гр. Пловдив Писмото Ви от 22-ри того получих днес, разбрах всичко. Ний сега съвсем по-зле сме, отколкото [по] времето, когато ти писах отворената карта. Вчера стана пролом помежду ни следствие усиленото притискане на нашите братя – протестантите. Те, протестантите, (като) се мъчиха с думи и убеждения ту Арнаудова да придумат, ту други някои [зачеркнато], като му казваха, че ще му дадат къща безплатно да живее, ще му помагат в известни случаи, за което ходи при него Тънков с г-жа си и г-жа Пачеджиева. Ходил напоследък и сам Пачеджиев и му казал: „Ти се скиташ в едно море развълнувано; или Вий елате да работите с нас, или ний да дойдем“, и още колко опити. Най-после съставят по измамлив начин събрание в такъв смисъл, че който признава себе си за евангелист или симпатизира на евангелистите, да дойде в г. Тънкови. По такъв начин отиват и наши някои приятели. Там като попели, поповдигнали духовете им с някои и други разкази, станал Пачеджиев и им казал, че който е християнин, да си дигне ръката, и после, който иска Царството Небесно, пак да си дигне ръката. Тогава се обяснява защо ставало това и им се поднася да запишат по една сума на един лист, която ще изплащат в срок [от] 5 години – за да купят църквата им. Това събрание правиха по такъв начин 2 пъти.
към текста >>

Сега искам да попитам Господа чрез теб: ако аз несправедливо действам, ще се поправя, ако ли пък тъй [е] трябвало да постъпя, да се потвърди.
И то по причини, че те казаха, че са свободни. Те отиват там, подкрепят там, а измъчват нас, останалите. Казах им, че „аз ще ви имам пак за приятели в Господа. Ако искате да бъдете там, нищо нямам против това. Но на едно място бъдете, а не тук и там, че нигде – и при това да подбивате нас, останалите“. Сега искам да попитам Господа чрез теб: ако аз несправедливо действам, ще се поправя, ако ли пък тъй [е] трябвало да постъпя, да се потвърди. Едно обаче зная, че те се доста смутиха от думите ми. Приеми нарочно поздравление от Тодор, Арнаудов и мен. [зачеркнато от П.К.] С поздрав. Твой верен в Христа Господа: Пеню
към текста >>

60. №84 (Петър Дънов) [отворена карта]

Опитността е за Вази, а не за другите.
Бог се от зло не изкушава. Свободата е дело на духовния живот на Любовта. Аз не мога да Ви кажа колко ще се бавя тук. Пишете, писмото Ви ще ме намери. Нужно е да обсъждате много работи. Опитността е за Вази, а не за другите. Много работи отпосле ще Ви станат ясни. Изкуплението се ръководи на широки рамки. Пътищата на Духа не са пътища на человека. С искрен поздрав: Ваш П.
към текста >>

61. №71 (Пеню Киров)

Велчеви още на 20-ти март по причина на техните груби отношения и онеправдания, за което се отнесох до нашия Небесен Отец, и ми се каза да ги напусна, то по тази причина, моля, попитай, ако се може, да му се отпуска от Божията каса107 месечно по 8 лева.
Ако е да се събираме и подкрепяме, аз пак съм готов да работя помежду им. Ако ли се изисква от тях да останат свободни, аз нямам нищо против тях, но ще им остана пак един духовен приятел. На 21-ви март се помина една от сестрите ми, [в]следствие на раждане на близнаци, и остави 5 деца, от които вече две са при мене. И едно от малките близнаци, като нямаше кой да го гледа, понеже го оставиха като едно животинче да умре от глад и негледане, решихме с брат си да го изгледаме на наша сметка за наше, като го дадохме на една жена да го гледа. Но понеже аз вече не съм на работа, защото напуснах бр. Велчеви още на 20-ти март по причина на техните груби отношения и онеправдания, за което се отнесох до нашия Небесен Отец, и ми се каза да ги напусна, то по тази причина, моля, попитай, ако се може, да му се отпуска от Божията каса107 месечно по 8 лева. Разбира се, само в такъв случай, когато аз нямам възможност да ги внасям. Това ако се може, отговори ми по-скоро. Също моля, отговори ми, получи ли писмото ми от 27-и януари, изпратено ти в София. Сумите ти, изпратени от Кюстендил и Видин – 10 лева и 12.50 – получихме. Новини по нас: Ако се не лъжа, мисля, че Николай Велчев замина, за да прави сватба в Самоков108.
към текста >>

Не мога да попитам и Господа, защото Тодор отдавна ми е категорически отказал и твърде нарядко се среща с мене, понякога в седмица, а понякога и в две.
Поразмисли отгде да му намерим другарка. Това е и мое, и негово запитване. Мелкон изяви желание да вземе „Тайна вечеря“109 с протестантите. А на моите предложения да направим това ний по Коледа, замълчаха. Тъй прочее стоят работите в нас и аз сега се скитам и не зная още какво да почна. Не мога да попитам и Господа, защото Тодор отдавна ми е категорически отказал и твърде нарядко се среща с мене, понякога в седмица, а понякога и в две. Така че да си Господен, трябва да страдаш. Къде мислиш да стане таз година съборът ни и скоро ще дойдеш ли насам? С искрен братски поздрав оставам твой верен в Господа: Пеню Адресът чрез А.
към текста >>

62. №89 (Петър Дънов)

Надявам се, ще съумеете да се възползвате от опитността, която Ви се дава повседневно.
За спорни въпроси отнасяйте се до Господа. Не виждам никоя причина защо да не можете да живеете в мир и любов помежду си. Уповавайте повече на Бога. Нему възлагайте да оправи всичко. Всяка душа изисква особени условия да се развива. Надявам се, ще съумеете да се възползвате от опитността, която Ви се дава повседневно. Виждам, Вие още не сте схванали добре в що седи изпълнението на Божия Закон. Много пъти се случва в нашия живот, че по някои несъзнателни погрешки ние считаме действието на нашата воля за Божия и от това се пораждат изкушения и неприятности. С вашите раздори помежду ви давате място на Лукавия да ми причинява вреди и ставате всинца вие причина да се спъва делото, което Господ ни е възложил Отгоре111. Не че аз нямам сила да отхвърля от себе си тия лоши влияния, но ви щадя. Кажи на всички приятели да се посвестят, другояче е вредно както за вашето духовно благо, така и за вашето веществено и телесно.
към текста >>

Моля, идете при него и попитайте дали ги е напечатал, или не.
Поздрави всички приятели. „Очистете се - казва Господ - и се приближете, за да ви благословя във всичко." Да не стават разногласия. Ще ви помоля да ми направите една малка услуга. Преди Великден още от Видин писах на г-н Николай [Велчев] и му пратих едно клише и една френологическа карта112 , като му казах да ми напечата 600 екземпляра. При това му дадох всичките упътвания. Моля, идете при него и попитайте дали ги е напечатал, или не. И ако ги е напечатал, земете 100 (сто) карти и ми ги пратете веднага с пощата в Плевен. Аз става [как] му пиша две отворени писма, но нямам още отговор. Адресът ми е Пост Рестант - нищо друго. Мен ме познават тук, в пощата. Отговорете веднага.
към текста >>

63. №91 (Петър Дънов)

Те сами ще опитат истината.
Ний нямаме нужда от болшинство. По- добре двама в Дух, отколкото много без Него. Отсега нататък не искам никой от вас да ме изкушава и да ми туря спънки. Ако някой иска да слугува според обещанието на Господа Исуса и на Негова Свят Дух, приет ми е, ако не - да правят каквото искат. Свободен съм от техните грехове. Те сами ще опитат истината. Придобийте вяра, без нея всичко е празно, а тя се добива с търпение, молитва и благодат. Вярата расте и се усилва, както всяка душевна сила. Ако не сте готови да се подчините на благото действие на Божия Свят Дух, как мислите да се извърши делото във вас? Как мислите да победите света! Или да станете силни, или да очаквате да ви послуша Господ?
към текста >>

64. №94 (Петър Дънов)

Попитах Господа и чакам за наставления.
№94 (Петър Дънов) Русе, 14 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 8-и заедно с Откровението получих. Попитах Господа и чакам за наставления. Имайте вяра и Господ ще уреди всичко, според както е най-добре. Всичко у Него е отдавна наредено за това, което е нам дадено да вършим в Неговото дело. Злите слухове, за които ми разправяте, че са пръснати, са от Лукаваго. Аз зная, че Господ е верен, милостив, благоутробен и праведен. Делото, което върша, злите уста не могат да го съсипят.
към текста >>

65. №96 (Петър Дънов)

И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата.
Търново, 29 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров, Навярно сте се отегчавали духом с очакванието си както Павла. Но знаете, търпението в Любовта Господня е велика добродетел и тя след време ще принесе благословените си плодове за страдующата душа. Да проникваме в мислите Божии, да изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля, това е нашето предназначение в тоя живот. И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата. За даденото Откровение за д-р Миркович ми се даде отговор от Господа. Д-р Миркович трябва да постъпи съобразно с духа на това искание Отгоре. Сам дa си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа. Той трябва подробно да изложи какво има и кому какво е разположен да остави. Онова, което реши сам да остави за делото Божие, започнато от него, той може да Ви остави като настойник и разпоредител на неговата воля и в същото време, като означи в какво има да се употреби това, което завещава.
към текста >>

Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало.
Сам дa си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа. Той трябва подробно да изложи какво има и кому какво е разположен да остави. Онова, което реши сам да остави за делото Божие, започнато от него, той може да Ви остави като настойник и разпоредител на неговата воля и в същото време, като означи в какво има да се употреби това, което завещава. Двата чека ще приготви от пенсията си, като отделя всякой месец по 40 лева най-малко. А това, ако разбира, е благодат за него. Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит. Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ ми е поверил да го пазя. Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ към Него. Откровението ще остане временно у мен, понеже така ми е заповядано.
към текста >>

66. №98 (Петър Дънов)

Аз зная, Господ е дал добри уроци и добра опитност във Вашата обиколка.
Пристигнахме благополучно158 . Видях се с Мелкона и г-н Обрешков. Курсът ще продължи още 15 дена159. Всичко в живота се урежда добре, стига человек да има търпение и вяра и послушание на добрите вътрешни душевни упътвания. Моето желание засега е да поставя някои мисли пред Вашия ум, за да имате пред ума си Божиите обещания. Аз зная, Господ е дал добри уроци и добра опитност във Вашата обиколка. Той е хвърлил светлина в ума Ви да схващате и разбирате нещата и наредбите по-добре. Но пред Вас лежи още широко поле. Има много неща още да учите. На едно място казва Словото Божие: „Добре ми стана, че се огорчих". Огорчението, което Ви се даде, не трябва да го считате като лош признак.
към текста >>

Стойте непоколебим, за да познаете от опит Божиите милости и добрини.
„Прости нашите дългове, както и ний прощаваме на нашите длъжници." И сега, както Господ нарежда пътя ти, постъпвай съгласно. Избягвай крайностите. Аз исках да ти дам един осезателен урок, за да се повдигне душевният ти мир, за да не мислиш, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение. Зная, Господ е винаги верен и Неговата Любов е неизменна. Стойте непоколебим, за да познаете от опит Божиите милости и добрини. Ний всичко можем да сторим за вас. Само дръжте се близо до Него, обичайте Го, любете Го, защото това е нашата радост. Ний не дирим нищо за себе си. Поздравете брат Тодор и Арнаудов и дома му. Поздравете и Ерифили.
към текста >>

67. №83 (Пеню Киров)

Попитайте А.
№83 (Пеню Киров) гр. Бургас, 6 юлий 1904 г. [до] гр. Варна Любез. бр. Дънов, Моля, направете ми една услуга, и то ако Ви е възможно. Попитайте А. Велчев170, книжаря, има ли още от картите [на] България, писани на немски, с всички градове и села, без нещо да е пропуснато. Той имаше от тях тази пролет. Ако има, да ми изпрати една, аз веднага ще му пратя парите, или може да ги дам на брата му Христо оттук. Той ги харчеше тогава по 4 ½ лева, но може да ги даде и [по] 4 лева. Ако в случай, че той не ще да ми я изпрати, може да ми я пратите Вий, ако разбира се, разполагате с пари.
към текста >>

68. №100 (Петър Дънов)

Ще опитате с дядо си.
И в другите книжарници нямало. Ако им дойдат занапред, може ще се сподобиете с една. Книгата, която обещаваше повидимому, не съдържа някои неща важни. Така и в живота много неща излизат фалш – много обещава, малко дава. С вашето положение засега ще се примирявате. Ще опитате с дядо си. Добре и угодно человек може да живее само с Бога и в неговата работа може да се намира като у дома си. Надявам се, Вие ще се ползвате. Пазете душата си, не се увличайте от нищо. Служете, работете, търпете, чакайте добрите неща. Да се повдигнем или да паднем, от нас зависи.
към текста >>

69. №104 (Петър Дънов)

Не мислете, че това, което сега опитвате в душата си, страданията, които понасяте, са признак на небесен гняв.
Получих писмото Ви. Разбирам Вашето положение. Желая да влея нов живот в душата Ви. Имайте вяра в думите ми. Вий ще познаете, че Божиите пътища са велики и неизследими. Не мислете, че това, което сега опитвате в душата си, страданията, които понасяте, са признак на небесен гняв. Не, това е Божията Любов, Божият огън, който Ви пречистя. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. По него са минали всички пророци, всички избраници и сам Господ, Който сега е близо до теб. Помни, Той не мяза на синовете человечески. Той не е от онези, Който забравя и престава да люби.
към текста >>

70. №106 (Петър Дънов)

Опитали сте Неговата доброта и вярност.
Любовта пренася всичко. Тя не дири своето. Извършвайте това, което Провидението Ви отрежда всякой ден. Нека Вашата вяра да възкръсне. Господ е винаги същий. Опитали сте Неговата доброта и вярност. Той се никога не изменя. Възлагай упованието си на тия Слова. Моите думи никога няма да се променят. Аз изпълнявам за вас Волята Божия. А тая Воля е вие всички да бъдете живи.
към текста >>

71. №108 (Петър Дънов)

Вий сте опитали Негова Промисъл.
Да оставим миналото, нека служи за пример на бъдещето. Съвършенството не се постига без погрешки и усилия. Да бъдем благодарни, че Бог е велик, благ, милостив и благоутробен. Той е [с]низходителен и винаги се старае да ни упътва и помага в трудния път. Вий знаете това. Вий сте опитали Негова Промисъл. Работите със сила не стават. Бъдещето носи по-добри неща. Да бъдем в постоянно сношение с Небето, да имаме Неговата помощ и подкрепа, това е достатъчно. Сега аз ще Ви помоля да сторите следующето. Имаме един наш познат, който страда от нервно разстройство.
към текста >>

72. №91 (Пеню Киров)

Опитът обаче доказа самата истина.
[до] гр. София Любез. бр. Дънов, Както вече Ви е известно, аз от 21-и февруарий съм свободен от работата, която занимавах189. Не съм обаче свободен от борбата със себе си, която е изпъкнала след десетгодишния ми радостен, невинен живот от ухапване на сливенската змия190, за което и до днес още се трупат на душата ми безброй грешки. Планът, който мислех да наредя за един тих живот, като накупя и гледам добитъци, не излезе тъй, както предполагах, защото аз не помислях даже, че ще ми се възпрепятства, а камо ли и да не ми дават място за яхър. Опитът обаче доказа самата истина. Както и да е, съпругата ми взе моята страна, но с това не се свърши планът ми. Днес биволицата, която притежавам, наскоро простина и без малко щеше да умре, но Господ ми я изново подари, така щото и оттук разбирам, че не е този пътят, който трябва да пътувам. Заради това ще дойда на самия въпрос, като предварително моля извинение за това занимание с мене, защото и без това доста тягост сме станали. Според съобщението Ви на Д-ра, който с писмото си от 11-и миналия [месец] ми явява, че Вий ми препоръчвате три неща: търпение, послушание и непоколебима вяра. При това с никакви неща да не помрачавам ума си и да следвам начертания път Отгоре, без никакво колебание.
към текста >>

73. №110 (Петър Дънов)

Това, което сега опитваш, е ценно.
Аз Ви предпазвах чрез д-р Миркович да не би Вий пак да се увлечете с неговите материални сделки. Гледай на Господа, очаквай от Него и учи се, това е смисълът на твоя живот. Трябва добре да се поучиш. Временно засега можеш да захванеш каквато и да е работа, която ти се укаже, но не мисли, че това е нещо установено. Не се умъчнявай, когато те поучават Отгоре на мъдрост и знание. Това, което сега опитваш, е ценно. То е същинско знание. Гледай спокойно и с увереност. Не се смущавай от света. Да те не плаши неговата наружност. Имай пълно упование.
към текста >>

74. №113 (Петър Дънов)

Чрез живота ще се опитат великите пътища Божии.
Трябва да се богатее, трябва да се събират съкровища. Всякой талант трябва да се обработва, за да може слугата да влезе в радостта на Господаря си. [Мат. 25:14-30] Ти не трябва да се раздвояваш душевно. Изкушeнията, съблазните ще дойдат, но те нямат нищо общо с нас. Обещанията дадени са верни. Чрез живота ще се опитат великите пътища Божии. Чрез него ще се вкусят сладките плодове на вечността. Аз желая ти да бъдеш младенец по сърце и възмъжал по ум. Да се не плaшиш от нищо. Всякога във време на нужда ти ще имаш моята помощ и съдействие. Пътят ти е отворен.
към текста >>

75. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

“ „Ще се опитаме“.
В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“. Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората. „А, не – казва, – аз не го чувствам. Не ми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо?
към текста >>

Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.
„А, не – казва, – аз не го чувствам. Не ми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин. Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“. Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа.
към текста >>

76. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4

Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“.
Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста, похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път. Младият офицер излезе с нас да ни изпрати.
към текста >>

77. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6

Следва неуспешен опит за възстановяването му през 1927 г.
Не е ясно дали става дума за този или за друг вестник. 66 Тодор Иванов Бъчваров (1871-1923) – издава сп. „Родина“ (от 24.10.1898 до 1915 г.). Списанието спира да излиза по време на войните. Следва неуспешен опит за възстановяването му през 1927 г. от негови съмишленици, но излизат само четири броя. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска“ №67 (69), срещу дома на сем. Гумнерови. Според думите на самия Бъчваров той „за първи път се среща с П. Дънов през 1900 г.
към текста >>

78. 15 ПИСМО

Види се, той страда духовно, но се таки трябва да се опита.
Господ иска неговото сърце, тъй му кажете. Гола вяра не струва, Господ го призовава лично и той не трябва да се двоуми. Нека слуша гласа Му. Аз ще му пиша само кога видя за благовременно да сторя това. Козлов ми писа и писмото ми се харесва. Види се, той страда духовно, но се таки трябва да се опита. Той ви благодари за писмото, че дошло навреме да го подкрепи. Той не ми съобщава нищо относително неговото отиване в Америка. Господ има вече своите избрани. И които чуят гласа Му, нека внимават. Ще бъдат научени, казва Той, всички от него.
към текста >>

79. 23 ПИСМО

Вие знаете от опит, както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите.
Нови пазар, 20. I. 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви заедно с подаръка приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит, както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото, съобразно с Волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, Аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това, което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ние можем да изберем местото или в Н.
към текста >>

Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото, съобразно с Волята на Христа.
Люб. бр. Киров, Писмото ви заедно с подаръка приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит, както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото, съобразно с Волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, Аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това, което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ние можем да изберем местото или в Н. пазар или пък във Варна, гдето е угодно Господу нашему. Нека да пазим думите на Христа: „Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби".
към текста >>

80. 25 ПИСМО

Попитай ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде и ми отговори.
Това е Словото Господне. Духът Господен е представил за размишление на Моето сърце тия думи от Лука 14, 26, 28. Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани. Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост. Сега аз желая и ти да си дадеш мнението, според твоето вътрешно убеждение. Попитай ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде и ми отговори. Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според Волята на Господа Бога Нашего. В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор, Божиите думи трябва да се проверят от устата на двама и трима. След като ми отговориш, ще предам всичко в Божиите ръце и нека Той да стори всичко, което Му е угодно. Дано Господ Бог Мой да превъзмогне в сърцата ни. Поздрави нарочно брат Тодора.
към текста >>

81. 27 ПИСМО

Да познавате от опит що е Неговата Блага и Свята Воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце.
Макар враговете ни да са много, обаче Господ е с нас. Така са страдали всички свята мъже, които са слугували Господу. С много скърби трябва да влезем в Царството Божие. Господ Бог мой да ви укрепи и благослови според своята милост и благост. Моето желание и вътрешна радост е да растете във всяка благодат и познание в Господа. Да познавате от опит що е Неговата Блага и Свята Воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце. Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край. Поздравлявам ви всички в Господа. Поздрави брат Тодора и Николая. Дано Господ да възкръсне в сърцата на всички. Ваш верен П.
към текста >>

82. 28 ПИСМО

Зная от опит, че е мъчно да се чака.
1900 г. Люб. бр. Киров, Отвореното писмо и телеграмата ти приех. Аз ще дойда идущата седмица във Варна. Преди всичко искам да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех. Зная от опит, че е мъчно да се чака. Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате в Нови пазар, като си вземете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате.
към текста >>

83. 37 ПИСМО

Прочетете Павловата опитност във второто послание Кор.
Той понася винаги половината от скърбите ни. Има много неща, които бих ви казал, но не си още духом готов да ги проникнеш, но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда. Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още со смърт". Прочетете Павловата опитност във второто послание Кор. 11, 24, 31. Аз ти пиша тия неща в братски Дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасне в учението", Пр. 9, 9. Аз се моля за вас, щото Господ да ви крепи, да уяквате постоянно в Неговата сила. Неговата сила се показва обаче в нашата немощ.
към текста >>

братко, разбираш ли какво е християнската опитност?
Слога и писмото ми, духа, който винаги прониква моето писмо. Добре, нали си се научил още да познаваш кога присъствува Господ при тебе? Ако не си научил белезите, няма да кажа. То не е в някоя светла заран на живота ти, нито в благополучието ти, но в някоя тъмна нощ, когато усещаш болка и страдание и когато усещаш като че си забравен и отхвърлен от всички, тогава е Христос най-близо да тебе, тогава Той идва сам да те утешава като приятел и добър баща. Сега, люб. братко, разбираш ли какво е християнската опитност? Аз ти казвам това, което съм чул и научил от Господа. Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо, на моята слабост, и аз казах в душата си посред тази безнадеждност, Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила. Твой верен П. К. Дънов
към текста >>

84. 39 ПИСМО

Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне.
Нека се радваме от нине. Господ няма да ни остави никога, моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост. Ние сме вечев обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към Дома на Нашия Небесен Баща. Ний ще видим Неговото благо Лице и Лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и ангели. Каква блажена мисъл: „Ще вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша на умовете им", и „Греховете им и беззаконията им няма да спомена вече". Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне. Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли. Господ ни е говорил и постоянно ни говори с помощта на Светия Си Дух. Нека бъдем чистосърдечни, за да приемем Неговото ръководство. Нашият Господ е с нас. Неговият Дух ни просвещава.
към текста >>

„Опитайте Ме, казва Господ, и ще Ме познаете, призовете Ме и ще ви отговоря, защото съм благ и благоутробен." Приех писмото ви, подвизавайте се в добрия подвиг.
Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон. Защото е Твое Царството и Силата завинаги. АМИН" Люб. бр., това е нашата лозинка от Господа Ний ще се отправяме всякой ден заедно в духа на тая молитва към Господа Бога Нашего и Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа. Пази Тая молитва като зеницата на окото си, защото е продиктувана от Духа Светаго. „Опитайте Ме, казва Господ, и ще Ме познаете, призовете Ме и ще ви отговоря, защото съм благ и благоутробен." Приех писмото ви, подвизавайте се в добрия подвиг. Каквото и да мислят хората или братята за нас, то е маловажно, нашето призвание е Любовта Божия и Неговото общение. Да се молим за всички, да ги просвети Той. Трябва да знаем: грехът, плътта и светът са три наши врага. Но Господ е верен, в Него няма сянка на промяна. Ние ще се осланяме на Него и на Неговата Сила и Той ще ни изведе победоносно.
към текста >>

85. 41 ПИСМО

Търново, ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати.
Шумен, станаха някои важни спиритически явления в една къща, гдето живееше прокурорът, на които явления са били свидетели и заседателите на окръжния съд. За тях се говори почти из целия град. Мнозина учители, ученици, офицери и други са повярвали, че има задгробен живот. Бог работи по различни начини. Къде края на миналата година една госпожа, доста образована, от гр. Търново, ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати. Обеща ми да ми пише пак, но нямам още никакво известие от нея досега. Ако пише нещо важно, ще ви съобщя. Нека да дойде Царството Божие и Неговата Правда. Ний сме добре засега и благодарим на Бога за Неговата благост и милост. Поздрав за всички ви.
към текста >>

86. 46 ПИСМО

Все, що искате, като не се усъмнявате, ще ви бъде." Ако не е получил туй, което е очаквал, има две причини: първата е - да се опита вярата му, втората е - да се познае предразположението на сърцето му.
Той може да принуди Господа да му отговори само чрез Духа на усърдната молитва и живата вяра и неотменна Любов. Той трябва да каже като Якова: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш". Той трябва да ходи пред лицето на На шия Небесен Баща с Духа на Господа Исуса. „Искайте -казва Господ - и ще ви се даде. Хлопайте и ще ви се отвори, търсете и ще намерите. Все, що искате, като не се усъмнявате, ще ви бъде." Ако не е получил туй, което е очаквал, има две причини: първата е - да се опита вярата му, втората е - да се познае предразположението на сърцето му. Той се е огорчил и дава място на лукавия да го блазни и ожесточава. Не трябваше ли той да каже, както Господ: „Отче, не моята воля, но Твоята". Да, този трябваше да бъде духът, който да го води. Кажи му, че той трябва да се помоли на Господа да му прости този неволен грях. Нима, ако огорчава Господа, ще ли спечели нещо?
към текста >>

Той още не е е опитал величието на Божията благост.
Не трябваше ли той да каже, както Господ: „Отче, не моята воля, но Твоята". Да, този трябваше да бъде духът, който да го води. Кажи му, че той трябва да се помоли на Господа да му прости този неволен грях. Нима, ако огорчава Господа, ще ли спечели нещо? Нека се старае да не изгуби Любовта на своя приятел, който го люби. Той още не е е опитал величието на Божията благост. „Гневът - казва Писанието - не върши Волята Божия." Аз изповядвам, че Господ е благ. Благ е само Господ, Нашият Небесен Баща. Прочети на брат Тодора 4 гл. Солунян от 19. 5 гл.
към текста >>

87. 49 ПИСМО

Не се ли опитват мислите на всинца ни, кой какво мисли и какво желае?
Своята си ли Воля ний вършим, или Волята на Господа? Ако има мъчнотии, Господ ще ги отстрани постепенно. Господ ще промисли най-добрия път и ще уреди всичко, според както е Той говорил. Но Той иска от нас послушание, търпение, пълно упование, непоколебима вяра. Не се ли изпитваме ние един други? Не се ли опитват мислите на всинца ни, кой какво мисли и какво желае? Да, каквото съм говорил, то ще бъде, но когато сме готови. Да, братко, Бог е свят, Бог е Любов и Той изисква от всинца да бъдем такива. Скърбите ни, грижите ни, смущенията ни, Той е в сила сам да отмахне и никой друг. Кого ще призовем? На кого ще се оплачем?
към текста >>

88. 59 ПИСМО

Опитали сте и знаете, че са благи Божиите пътища и няма нужда да се убеждаваме в това.
Той ще изправи, имайте Мир и дайте място на Божията Любов. Любовта има преимущество и тя е наш водител в пътя на този живот, пълен с изпити, безпокойство, скърби, страдания и болезни. Но, като ходим в пълнотата на Мира и се подвизаваме с Вярата и Надеждата и Силата на Божията към нас Любов, ще имаме Небесната виделина. Нашият Господ ни Люби и върши всичко за наше добро и ние сме длъжни в Името на същата Любов да струваме всичко. А колкото как да го сторим, ще бъдем научени от Негова Свят Дух. Опитали сте и знаете, че са благи Божиите пътища и няма нужда да се убеждаваме в това. Господ ни е говорил ясно и откровено. Ние имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички Духа на единство." А всяко добро желание Бог ще изпълни. Той ще укрепи, ще утвърди, ще насърчи и ще благослови. А това е нашата радост, да имаме Господа за наш помощник и сътрудник. Поздрави всички приятели, бр.
към текста >>

89. 61 ПИСМО

Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за вази са най-добри.
Люб. б. Киров, Писмото ви получих. Аз зная положението ви и вътрешната нужда. Укрепявайте се Духом. Ако ви се тури товара на гърба сега, не можете го понеси, а Господ знае това. Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за вази са най-добри. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най-малкото колебание или двоумение. „Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействувайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление.
към текста >>

Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност.
Съдействувайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видение, сънища и говорене. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дни през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че й се явил Христос, завел я в един гроб и й казал: „Окапи се тука и тогава ще те приема". Да, тука са прости думи, но съдържателни. Да се освободим от плътските връзки, ето потребното.
към текста >>

Аз опитвам силите на неприятеля.
Вслушвайте се дълбоко какво говори вътрешният глас. Движението иде от долу на горе. Казвам: „Не дръж душите ни в очаквание". Не когато искаме ние, но когато иска Господ. Чакайте, докато Господ благоволи да изпроводи силата на Своето Слово. Аз опитвам силите на неприятеля. Помнете, че е хитър и лукав нашият противник, гледайте да не ви изкуси. Укрепявай работата в Бургас. Поправи укрепленията и стой буден на стража. И кога ти се даде сигналът, ще отвориш сражението с главните сили на неприятеля. Зная, че ме разбираш.
към текста >>

90. 62 ПИСМО

Аз нямам съмнение, Господ ще изправи всичко Вий ще опитате на себе си Неговата сила.
Аз съм сега в това място, от гдето ви пиша. Има някои духовни спънки, които произтичат от слабостта на братя изпомежду ни, които не са осветлени в пътя Господен. Най-после нека всеки да се стреми към изпълнение Волята Божия. Мен ми се струва, че помежду ви няма достатъчно себеотрицание. Личните чувства на мнозина идат в противовес на Божията Любов. Аз нямам съмнение, Господ ще изправи всичко Вий ще опитате на себе си Неговата сила. Аз мисля Любовта да бъде за ръководител на всинца ни. Ако дойде до разправии и назидания, това мене не ме радва. Както и да е, някои лоши духове упражняват влияние помежду вази. Надявам се Господ да ви упъти, да имате Мир и съгласие всички и да не става някой от вази пречка за делото. Мен ми са открити причините за вашето охладняване, то е просто от неразбиране истинския смисъл на живота.
към текста >>

91. 63 ПИСМО

Опитността е за вази, а не за другите.
Бог се от зло не изкушава. Свободата е дело на духовния живот на Любовта. Аз не мога да ви кажа колко ще се бавя тук. Пишете, писмото ви ще ме намери. Нужно е да обсъждаме много работи. Опитността е за вази, а не за другите. Много работи отпосле ще ви станат ясни. Изкуплението се ръководи на широка рамка. Пътищата на Духа не са пътища на человека. С искрен поздрав ваш П. К. Дънов
към текста >>

92. 67 ПИСМО

Надявам се да съумеете да се възползувате от опитността, която ви се дава повседневно.
За спорни въпроси отнасяйте се до Господа. Не виждам никоя причина, защо да не можете да живеете в Мир и Любов помежду си. Уповавайте повече на Бога. Нему възлагайте да оправи всичко. Всяка душа изисква особени условия да се развива. Надявам се да съумеете да се възползувате от опитността, която ви се дава повседневно. Виждам, вие още не сте схванали добре в що седи изпълнението Божия Закон. Много пъти се случва в нашия живот, че по някои несъзнателни погрешки ние считаме действието на нашата воля за Божия и от това се пораждат изкушения и неприятности. С вашите раздори помежду ви давате място на лукавия да ви причинява вреди и ставате всинца вие причина да се спъва делото, което Господ ни е възложил от горе. Не че аз нямам сила да отхвърля от себе си тия лоши влияния, но ви щадя. Кажи на всички приятели да се посвестят, другояче е вредно както за вашето духовно благо, така и за вашето и веществено, и телесно.
към текста >>

Моля, идете при него и попитайте дали ги е напечатал, или не.
Очистете се, казва Господ, и се приближете, за да ви благословя във всичко. Да не стават разногласия. Ще ви помоля да ми направите една малка услуга. Преди Великден още от Видин писах на г-н Николай и му пратих едно клише и една френологическа карта, като му казах да ми напечата 600 екземпляра. При това му дадох всичките упътвания. Моля, идете при него и попитайте дали ги е напечатал, или не. И ако ги е напечатал, земи сто карти и ми ги пратете веднага с пощата в Плевен. Аз става му пиша две отворени писма, но нямам още отговор. Адресът ми е Пост. Рестант, нищо друго. Мен ме познават тук в пощата.
към текста >>

93. 69 ПИСМО

Те сами ще опитат истината.
Ний нямаме нужда от болшинство. По-добре двама в Дух, отколкото много без Него. Отсега нататък не искам никой да ме изкушава и да ми туря спънки. Ако някой иска да слугува според обещанието на Господа Исуса и Неговия Свят Дух, приет ми е, ако не, да правят каквото искат. Свободен съм от техните грехове. Те сами ще опитат истината. Придобийте вяра, без нея всичко е празно, а тя се добива с търпение, молитва и благодат. Вярата расте и се усилва както всяка душевна сила. Ако не сте готови да се подчините на благото действие на Божия Свят Дух, как мислите да се извърши делото във вас? Как мислите да победите света! Или да станете силни, или да очаквате да ви послуша Господ?
към текста >>

94. 71 ПИСМО

Попитах Господа, ще уреди всичко според както е най-добре.
Русе, 14. I. 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви от осми т. заедно с откровението получих. Попитах Господа, ще уреди всичко според както е най-добре. Всичко у Него е отдавна уредено за това, което е нам дадено да вършим в Неговото Дело. Злите слухове, за които ми разправяте, че са пръснати, са от лукаваго. Аз зная, че Господ е верен, милостив и благоутробен, и праведен. Делото, което върша, злите уста не могат да съсипят. Стой твърд и не обръщай внимание на злите уста.
към текста >>

95. 72 ПИСМО

Попитайте сърцето си ще ли бъдете в сила да извършите това, което Господ ще ви възложи.
Помнете, работата, която сега вършите, е Негова. Направете задружно моление към Господа с пост и молитва, за да открие Той напълно Неговата Добра Воля за това дело, понеже виждам едно малко препятствие. Има борба на духовете. Господ ми казва да чакам и вие да чакате, докато Той уреди добре работата. Надявам се това Господ скоро да стори. Попитайте сърцето си ще ли бъдете в сила да извършите това, което Господ ще ви възложи. Аз желая вашето добро и доброто на вашата душа. Да не би да ви стане спънка в живота. Това д-во имущество мяза на жена неразведена от мъжа си. Милкана искат да женят, теб искат да турят посредник на развода. Аз искам да гледам с чисто око на тая работа и съм в молитва.
към текста >>

96. 73 ПИСМО

И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата Душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата.
Люб. бр. Киров, Навярно сте се отегчавали духом с очакванието си както Павла. Но знаете, търпението в Любовта Господня е велика добродетел и тя след време ще пренесе благословените си плодове за страдующата душа. Да проникваме в мислите Божии, да изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля. Това е нашето предназначение в тоя живот. И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата Душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата. За даденото откровение на д-р Миркович ми се даде отговор от Господа. Д-р Миркович трябва да постъпи съобразно с Духа на това искане от горе. Сам да си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа. Той трябва подробно да изложи какво има и кому какво е разположен да остави. Онова, което реши сам да остави за делото Божие, започнато от него, той може да ви остави като настойник и разпоредител на неговата воля и в същото време като назначи в какво има да се употреби това, което завещава.
към текста >>

Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало.
Сам да си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа. Той трябва подробно да изложи какво има и кому какво е разположен да остави. Онова, което реши сам да остави за делото Божие, започнато от него, той може да ви остави като настойник и разпоредител на неговата воля и в същото време като назначи в какво има да се употреби това, което завещава. Двата чека ще приготви от пенсията си, като отделя всякой месец по 40 лева най-малко. А това, ако разбира, е благодат за него. Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит. Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ ми е поверил да го пазя. Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ пред Него. Откровението ще остане временно при мен, понеже така ми е заповядано. Кажи на д-ра да има пълно упование.
към текста >>

97. 75 ПИСМО

Аз зная, Господ е дал добри уроци и добра опитност във вашата обиколка.
Пристигнахме благополучно. Видях се с Милкана и с г-н Обрешков. Курсът ще продължи още 15 дена. Всичко в живота се урежда добре, стига человек да има търпение и вяра и послушание на добрите вътрешни душевни упътвания. Моето желание засега е да поставя някои мисли пред вашия ум, за да имате пред ума си Божиите обещания. Аз зная, Господ е дал добри уроци и добра опитност във вашата обиколка. Той е хвърлил светлина в ума ви да схващате и разбирате нещата и наредбите по-добре. Но пред вас лежи още широко поле. Има много неща още да учите. На едно място казва Словото Божие: „Добре ми стана, че се огорчих". Огорчението, което ви се даде, не трябва да го считате като лош признак.
към текста >>

Стойте непоколебим, за да познаете от опит Божиите милости и добрини.
„Прости нашите дългове, както и ний прощаваме на нашите длъжници." И сега както Господ нарежда пътя, ти постъпвай съгласно. Избягвай крайностите. Аз искам да ти дам един осезателен урок, за да се повдигне душата ти. Мир, за да не мислиш, че няма кой да ти съчувствува и да влиза в положението. Зная, Господ е винаги верен и Неговата Любов е неизменна. Стойте непоколебим, за да познаете от опит Божиите милости и добрини. Ний всичко можем да сторим за вас. Само дръжте се близо до Него, обичайте Го, Любете Го, защото това е нашата радост. Ний не дирим нищо за себе си. Поздравете брат Тодор и Арнаудов и дома му. Поздравете и Ерифил.
към текста >>

98. 78 ПИСМО

Не мислете, че което сега опитвате в душата си, страданията, които понасяте, са признак на небесен гняв.
Получих писмото ви. Разбирам вашето положение. Желая да влея Нов Живот в душата ви. Имайте вяра в думите ми. Вий ще познаете, че Божиите пътища са велики и неизследими. Не мислете, че което сега опитвате в душата си, страданията, които понасяте, са признак на небесен гняв. Не, това е Божията Любов, Божият огън, който ви пречистя. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. По него са минали всички пророци, всички избраници и сам Господ, Който сега е близо до тебе. Помни, Той не мяза на синовете человечески. Той не е от онези, Който забравя и престава да люби.
към текста >>

99. 80 ПИСМО

Опитали сте неговата доброта и вярност.
Любовта принася всичко. Тя не дири своето. Извършвайте това, което провидението ви отрежда всеки ден. Нека вашата вяра да възкръсне. Господ е винаги съший. Опитали сте неговата доброта и вярност. Той се никога не изменя. Възлагай упованието си на тази Сила, моите думи няма да се променят. Аз изпълнявам за вас Волята Божия. А тая Воля е вие всички да бъдете живи. Да бъдете радостни и весели духом винаги, това е моето желание.
към текста >>

100. 82 ПИСМО

Вие сте опитали Негова Промисъл.
Да оставим миналото, нека служи за пример на бъдещето. Съвършенството не се постига без погрешки и усилия. Да бъдем благодарни, че Бог е велик, благ, милостив и благоутробен. Той е снизходителен и винаги се старае да ни упътва и помага в трудния път. Вие знаете това. Вие сте опитали Негова Промисъл. Работите със сила не стават. Бъдещето носи по-добри неща. Да бъдем в постоянно сношение с Небето, да имаме Неговата помощ и подкрепа, то е достатъчно. Сега аз ще ви помоля да сторите следующето. Имаме един наш познат, който страда от нервно разстройство.
към текста >>

НАГОРЕ

0.10407614707947