Търсене в текстове за 'Око'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 468 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята.
Человек не е можал да остане сляп завинаги към тази истина. Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род. Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука. Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята. Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар. Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда. Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта.
към текста >>

Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й.
Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера. Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй.
към текста >>

Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага.
Това е едничкото върховно мерило. Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от учението и учените? Може ли да се предполага, че в това има каква-годе истина? Действително, свършекът на света ще дойде, но на кой свят – ето въпросът. Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век. Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага. Става ясно тогава, че у нас истинските начала на науката са едвам хванали корен. Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието?
към текста >>

Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава.
Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо. Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
към текста >>

Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича.
към текста >>

Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни.
Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот? Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? Да, без всяко съмнение той е същият природен закон, приложен в по широка смисъл. Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото. От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие.
към текста >>

Не само това, но още ще остави неизгладим отпечатък върху бъдещето поколение.
Да, без всяко съмнение той е същият природен закон, приложен в по широка смисъл. Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото. От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие. Разбира се, като сме съпричастници на един общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение, за зло или добро. Добрият ни или лошият ни характер ще отрази своето влияние неизбежно върху общественото здраве и състояние. Не само това, но още ще остави неизгладим отпечатък върху бъдещето поколение. Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота. По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението.
към текста >>

Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят.
към текста >>

Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен.
Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот. Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела.
към текста >>

Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват.
Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга. Има нещо чудно действително в Природата. Този свят, когото гледаме и усещаме, науката ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми. Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие за тяхното съществуване. Казва ни се, че в главата на една металическа игла, която има два милиметра в диаметъра си, се съдържа толкова много от тия малки частици, наречени атоми, щото ако се заловяхме да ги преброим и ако отделяхме всяка секунда по един милиард, то щеше да ни вземе не по-малко от двеста и петдесет хиляди години, докато ги изброим.
към текста >>

Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение.
По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга. Има нещо чудно действително в Природата. Този свят, когото гледаме и усещаме, науката ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми. Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие за тяхното съществуване. Казва ни се, че в главата на една металическа игла, която има два милиметра в диаметъра си, се съдържа толкова много от тия малки частици, наречени атоми, щото ако се заловяхме да ги преброим и ако отделяхме всяка секунда по един милиард, то щеше да ни вземе не по-малко от двеста и петдесет хиляди години, докато ги изброим. Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение. Чудно е това действително! Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата. Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот?
към текста >>

„Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина).
Биос е вечната основа, първият и последният във всичко. Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества. Границите на този закон са самата безпределност на вечността. Отгде почва и къде свършва ние не знаем. Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта.
към текста >>

Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита.
Границите на този закон са самата безпределност на вечността. Отгде почва и къде свършва ние не знаем. Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium.
към текста >>

Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години.
Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения. Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала.
към текста >>

Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни.
Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем другояче, когато се касае до външните системи. Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни. Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие? Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашето удивляющо се видение. Системи от по-висок порядък можеха да се издигнат и открият пред нашия поглед. Пред тях нашите видими небеса, сравнени, щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана. Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат.
към текста >>

Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност.
Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней.
към текста >>

Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки.
Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си.
към текста >>

Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята.
Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството. Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда. Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети. Времето за това е наближило.
към текста >>

3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата.
Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12]. Благовестието тропа вече на нашата врата. 4. Обуздаване на низшето естество[13] 1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот. 2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех. 3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера.
към текста >>

3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало.
5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера. Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе. 3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота.
към текста >>

5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните.
Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе. 3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”.
към текста >>

6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания.
4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар. „закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата. 8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание.
към текста >>

15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние.
13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба. 14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18]. 15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа.
към текста >>

16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата.
Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба. 14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18]. 15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].
към текста >>

18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].
16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече.
към текста >>

Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие.
Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие. 3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм? Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? [20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл. 4. Очевидно онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо също така и за благоденствието на обществото. Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството.
към текста >>

Добрият или лошият характер на отделния индивид неизбежно ще окаже своето влияние върху общественото здраве, а освен това ще остави неизгладим отпечатък и върху бъдещите поколения.
Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? [20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл. 4. Очевидно онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо също така и за благоденствието на обществото. Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството. Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо семейство ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност. Добрият или лошият характер на отделния индивид неизбежно ще окаже своето влияние върху общественото здраве, а освен това ще остави неизгладим отпечатък и върху бъдещите поколения. 5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва. Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата.
към текста >>

2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.
към текста >>

Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение. „Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията?
към текста >>

Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”.
В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди. Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37] 10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата. Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина. Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38]
към текста >>

Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата!
12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38] 13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание.
към текста >>

3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли.
1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност. 1.3. Устройството на вселената 1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение.
към текста >>

Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици.
По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност. 1.3. Устройството на вселената 1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение. Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици. 2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими. В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години. За това време ще отброим 7,9.1021 броя атоми.[47] 4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта.
към текста >>

Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта.
Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици. 2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими. В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години. За това време ще отброим 7,9.1021 броя атоми.[47] 4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа.
към текста >>

Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления?
Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда;
към текста >>

Притегателният център на тази система представлява една звезда – Слънцето, около която обикалят осем планети и множество други по-малки обекти.
Това е разстоянието, което светлината изминава за една година, като се движи с 300 000 км/с. Ако искаме да превърнем в километри светлинната година, трябва да умножим 60.60.24.365.300 000. Така получаваме, че една светлинна година е равна на 9,5.1012 км. Има и други мерни единици за разстояние, например парсек[59], които обаче няма да използваме тук. 3. Днес за никого не е тайна, че нашата планета Земя е част от Слънчевата система. Притегателният център на тази система представлява една звезда – Слънцето, около която обикалят осем планети и множество други по-малки обекти. 4. Слънчевата система е част от по-голямо семейство от звезди (ок. 2.1011), наречено галактика „Млечен път”[60]. Нашата галактика има плоска дисковидна спирална структура с диаметър около 105 светлинни години и е леко изпъкнала в централната си част. Пространството между звездите от галактиката е изпълнено с извънредно разредена дифузна материя и с космичен прах.[61] 5. Естествено цялата галактическа система не е неподвижна.
към текста >>

Нашата галактика има плоска дисковидна спирална структура с диаметър около 105 светлинни години и е леко изпъкнала в централната си част.
Има и други мерни единици за разстояние, например парсек[59], които обаче няма да използваме тук. 3. Днес за никого не е тайна, че нашата планета Земя е част от Слънчевата система. Притегателният център на тази система представлява една звезда – Слънцето, около която обикалят осем планети и множество други по-малки обекти. 4. Слънчевата система е част от по-голямо семейство от звезди (ок. 2.1011), наречено галактика „Млечен път”[60]. Нашата галактика има плоска дисковидна спирална структура с диаметър около 105 светлинни години и е леко изпъкнала в централната си част. Пространството между звездите от галактиката е изпълнено с извънредно разредена дифузна материя и с космичен прах.[61] 5. Естествено цялата галактическа система не е неподвижна. Тя се подчинява на действието на един мощен притегателен център[62], подобно на Слънчевата система, чийто общ център е Слънцето. Предполага се, че притегателната сила на този галактически център е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето. 6. Изказани са различни предположения за местонахождението на този галактичен център.
към текста >>

Слънцето обикаля около галактическия център с приблизителна скорост 250 км/с, а периодът на едно пълно завъртане е около 250 млн. години.
Предполага се, че притегателната сила на този галактически център е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето. 6. Изказани са различни предположения за местонахождението на този галактичен център. Според астронома Асаф Хол[63]той се намира близо до орбитата на двойната звезда от шеста звездна величина – 65 Риби (Piscium[64]). Тази хипотеза отрича Медлеровата теория[65], която поставя центъра на тежестта между Плеядите и Персей.[66] Според съвременните изследвания центърът на Галактиката, гледан от Земята, се проектира в съзвездието Стрелец. 7. Слънчевата система е разположена много близо до равнината на диска, на разстояние близо 26 000 светлинни години от центъра на галактиката. Слънцето обикаля около галактическия център с приблизителна скорост 250 км/с, а периодът на едно пълно завъртане е около 250 млн. години. 8. Днес е известно наличието на много други галактики, намиращи се на огромно разстояние една от друга. Още преди да са били открити други галактики, някои астрономи са допускали съществуването на светове извън видимата вселена (нашата галактика). Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в единството на света. 9. Астрономът Елард Гор (John Ellard Gore)[67] използва аналогията и пренася отношението между диаметъра на Слънчевата система и разстоянието до най-близката до нас планетна система (т.е. разстоянието от Слънцето до ά (алфа) Центавър[68]) към мащабите на видимата вселена.
към текста >>

на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина.
Това пространство действа като космично було, което винаги скрива от нашия поглед всички други възможни вселени. 14. Струве[72] твърди, че подобно поглъщане на светлината действително съществува дори и в границите на нашата Слънчева система. 15. Възможно е обаче нещата да изглеждат по съвсем друг начин, когато се отнасят до пространството между вселените. Светлината, излъчена дори и от най-близката до нас външна вселена, изминавайки разстоянието между вселените (9.107 светлинни години), може да се окаже съвършено невидима дори и с най-съвременната техника поради голямата отдалеченост и поглъщането на средата. 16. В резултат на своите изчисления Елард Гор стига до следния извод: “Ако на такова огромно разстояние се намира звезда, каквата е ά Центавър (т.е. на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина. Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок. 7 км).” 17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава. Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен. 18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие.
към текста >>

Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят.
І. Епоха на Рака (8000 – 6000 г. пр. Хр.). С тази епоха е свързана първата, най-стара култура на нашата раса – древноиндийската. ІІ. Епоха на Близнаци (6000 – 4000 г. пр. Хр.). Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят. ІІІ. Епоха на Телеца (4000 – 2000 г. пр. Хр.). Тази култура потъва още повече в материалното. Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното. Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото.
към текста >>

Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята.
Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии. Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи. При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка. Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне. Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята. [13] Вж. дял втори – ІІ.4. и ІІІ, също и дял трети – 5. [14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на човека, т.е. изработване на пълния му и съвършен душевен образ.
към текста >>

Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836).
[28] Вж. дял втори – ІІІ.1. [29] Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 19.04.1882) – английски естествоизпитател, създател на научната биология. Роден в Шрюсбъри в семейството на лекар. Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда.
към текста >>

Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества.
Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива?
към текста >>

Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н.
Въвежда в логиката учението за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане. Той е един от предшествениците на съвременната математическа логика. Основно произведение – „Лекции по метафизика и логика” (4 т., 1859-1860). [45] Френологията (гр. френо – ум и логос – наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н. Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека. [46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж. глава „Гравитация”).
към текста >>

[46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж.
френо – ум и логос – наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н. Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека. [46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж. глава „Гравитация”). Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им. Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин. Ако приемем, че главичката на карфицата има сферична форма и е направена от желязо, тогава можем да определим масата ú.
към текста >>

Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им.
Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека. [46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж. глава „Гравитация”). Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им. Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин. Ако приемем, че главичката на карфицата има сферична форма и е направена от желязо, тогава можем да определим масата ú. След това използваме следното съотношение: масата на главичката към моларната маса на желязото се отнася тъй както броят на частиците в нея към броя на частиците в един мол вещество (число на Авогадро). Така изчислен, броят на атомите в главичката на карфица е от порядъка на 1020.
към текста >>

Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й.
„Гласът му е толкова мощен – пишат съвременниците му, – че се извисява над шума на урагана. В него живее част от духа на Парацелз.” По-известни произведения: „За съня и неговите нарушения“ (“On sleep and its derangements”), „Физика и физиология на спиритуализма” (“The physics and psychology of spiritualism”), „Спиритуализъм и съпътстващи причини и условия за нервно разстройство” (“Spiritualism and allied causes and conditions of nervous derangement”). [54] Вж. същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 74. [55] Гравитация (лат.) – взаимно притегляне на телата. Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й. Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях. Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон. Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”. [56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”. [57] Биос (гр.) – живот.
към текста >>

Той остава ерген и е описван като сериозен, спокоен човек, с малко приятели, които много са го харесвали.
Троица” в Дъблин през 1865 г. като първенец на випуска и получава диплома за инженер. Работи по специалността си 11 години в Индия, след което е пенсиониран като индийски чиновник. На 34 г. се завръща в Дъблин, където прекарва остатъка от живота си. Той остава ерген и е описван като сериозен, спокоен човек, с малко приятели, които много са го харесвали. Неговите систематични изследвания на небето започват от Индия, като уникалното при Гор е, че той е заел видно място в астрономията, без да е разполагал с телескоп дори от среден клас. Повечето му изследвания са направени с бинокъл. Гор написва няколко книги, в които размишлява върху структурата на вселената. В своето „Проучване на планетите и звездите” (1888) той прокарва идеята, че едно евентуално изтъняване на етера в космоса в краищата на нашата вселена може да произведе като резултат скриване на светлината от предполагаеми други вселени. В своя „Декор на небето” (1890) Гор разглежда произхода на галактиката.
към текста >>

[69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина).
Най-важната му книга е „Видимата вселена” (1893), където той прави преглед на цялото поле на космологията. В „Световете в космоса” (1894) Гор допуска възможността за обитаеми планети извън Слънчевата система. Тази идея е била много популярна за времето си и така тя е получила широк отзвук. [68] ά Центавър е най-ярката звезда от съзвездието Центавър (Кентавър, Центариус) и се намира приблизително на 4 светлинни години от земята. В текста се разглежда като най-близката звезда до Слънцето, но съвременните астроми са изчислили, че това е звездата Проксима от същото съзвездие. [69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина). Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a). Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита. Ако предположим, че разстоянието (X) до най-близката до нас външна вселена се отнася към диаметъра (D) на видимата вселена така, както разстоянието от слънцето до ά Центавър се отнася към диаметъра на Слънчевата система, тогава се получава следната пропорция: Разстоянието между вселените (X) към диаметъра на видимата вселена (D) се отнася тъй както разстоянието до ά Центавър (a) към диаметъра (d) на Слънчевата система (фиг.1 и фиг.2). Или: X : D = a : d.”
към текста >>

Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита.
Тази идея е била много популярна за времето си и така тя е получила широк отзвук. [68] ά Центавър е най-ярката звезда от съзвездието Центавър (Кентавър, Центариус) и се намира приблизително на 4 светлинни години от земята. В текста се разглежда като най-близката звезда до Слънцето, но съвременните астроми са изчислили, че това е звездата Проксима от същото съзвездие. [69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина). Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a). Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита. Ако предположим, че разстоянието (X) до най-близката до нас външна вселена се отнася към диаметъра (D) на видимата вселена така, както разстоянието от слънцето до ά Центавър се отнася към диаметъра на Слънчевата система, тогава се получава следната пропорция: Разстоянието между вселените (X) към диаметъра на видимата вселена (D) се отнася тъй както разстоянието до ά Центавър (a) към диаметъра (d) на Слънчевата система (фиг.1 и фиг.2). Или: X : D = a : d.” Оттук се получава: X= (D.a): d
към текста >>

Според тази система една звезда от нулева звездна величина е 100 пъти по-ярка от една звезда от шеста величина, която е различима с невъоръжено око при благоприятни атмосферни условия.
През 1861 г. става директор на обсерваторията в Мадрас, Индия. Погсън е открил 9 астероида, както и 21 променливи звезди. Изработил е обширен звезден каталог. Той е стандартизирал скалата за яркост на звездите, като е поставил в логаритмично съотношение въведената още от Хипарх система за звездните величини. Според тази система една звезда от нулева звездна величина е 100 пъти по-ярка от една звезда от шеста величина, която е различима с невъоръжено око при благоприятни атмосферни условия. Законът на Погсън е проявление на психофизическия закон на Вебер-Фехнер. [74] Този прочут афоризъм, в който Бог е определен като „сфера, чийто център е навсякъде, а периферията никъде” (spfaera cuius centrum ubique, circumferentia nullibi), е приписван на Паскал (1623-1662, вж. Паскал, Б., „Мисли”, С., 2001 г., стр. 25). В действителност тази сентенция се появява за първи път в „Книга за двадесет и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в. и дълго време приписвано на самия Хермес.
към текста >>

Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо богатство, в определен момент се насочва към началото – първата му книга...
[81] Вж. дял първи – І.10:6. Непознатият Петър Дънов Казват, че словото, което излиза изпод перото на великите умове на човечеството, не може да се оцени от съвременниците им, а става обект на обществен интерес десетилетия по-късно. Същото може да се каже и за словото на Учителя Беинса Дуно, известен на българския читател като Петър Дънов. Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо богатство, в определен момент се насочва към началото – първата му книга... Периодът от началото на следването на Петър Дънов в Америка (1888) до издаването на първата му книга (1896) е твърде интересен от научно-изследователска гледна точка. Историческата обстановка в България по онова време може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата. Въпреки това страната ни все още изостава твърде много от развитите страни. Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература. Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев...
към текста >>

Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава.
Висшето училище, по-късно СУ „Св. Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен център. В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в. През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната. Тепърва предстои да се разработят и установят основните философски понятия и терминология. Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава. Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света. По това време в Ню Йорк е завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920 г. преминават, за да се заселят в САЩ, 12 милиона имигранти. По отсечката Чикаго–Хъдзън Емпайър-Експрес поставя рекорд в железопътния транспорт, като развива 180 км/ч. Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад.
към текста >>

Осъвременяването на езика на произведението и добавянето на някои нови научни данни целят да се изгради мост между поколенията и различните типове съзнания.
Ние не претендираме за авторитетност и изчерпателност. Нашата най-голяма радост би била, ако след този първи опит за интерпретация се появят множество други. Това, което сме представили, е само един възможен поглед, и то от твърде тесен ъгъл. Вероятно след десет или двадесет години самите ние ще имаме по-различна гледна точка за свършената работа. Като свидетелство за нашата коректност и добронамереност предоставяме първоначалното издание от 1896 г., което да служи на читателя като ориентир. Осъвременяването на езика на произведението и добавянето на някои нови научни данни целят да се изгради мост между поколенията и различните типове съзнания. Всяко поколение има право на собствен прочит и интерпретация на културното си наследство. Езикът е жива, динамична система, която не търпи застой и закостенялост. Ако той, езикът, изгуби главната си функция – комуникативността, спира да бъде жив организъм. Едно произведение е живо, ако читателят успее да осъществи органична връзка с писаното слово и неговия автор. За целта е необходимо добро съчетание на форма и съдържание, т.е.
към текста >>

Всяко поколение има право на собствен прочит и интерпретация на културното си наследство.
Нашата най-голяма радост би била, ако след този първи опит за интерпретация се появят множество други. Това, което сме представили, е само един възможен поглед, и то от твърде тесен ъгъл. Вероятно след десет или двадесет години самите ние ще имаме по-различна гледна точка за свършената работа. Като свидетелство за нашата коректност и добронамереност предоставяме първоначалното издание от 1896 г., което да служи на читателя като ориентир. Осъвременяването на езика на произведението и добавянето на някои нови научни данни целят да се изгради мост между поколенията и различните типове съзнания. Всяко поколение има право на собствен прочит и интерпретация на културното си наследство. Езикът е жива, динамична система, която не търпи застой и закостенялост. Ако той, езикът, изгуби главната си функция – комуникативността, спира да бъде жив организъм. Едно произведение е живо, ако читателят успее да осъществи органична връзка с писаното слово и неговия автор. За целта е необходимо добро съчетание на форма и съдържание, т.е. думите в текста да произвеждат съответните образи в съзнанието на четящия.
към текста >>

Включените около 150 обяснителни бележки биха могли да са и повече.
За целта е необходимо добро съчетание на форма и съдържание, т.е. думите в текста да произвеждат съответните образи в съзнанието на четящия. За нас водещ винаги е бил смисълът и формалните промени в пасажите не са самоцелни, а добре обмислени и мотивирани. Всяка дума, намерила място в настоящото издание, е подложена на строга преценка и при необходимост – на консултация със съответните специалисти. Това наложи по-продължителен период на работа върху книгата (три години) и привличането на повече консултанти от различни области. Включените около 150 обяснителни бележки биха могли да са и повече. А за някои читатели може би те са прекалено много. Ние решихме да се ограничим дотук, за да дадем възможност на бъдещите изследователи да ги допълват, коригират или премахват. Част от цитираните имена и термини бяха с правописни грешки и фактологически несъответствия, а за друга част беше невъзможно да се открият или намерят данни. Всичко това, разбира се, не бива да се свързва пряко с автора, а по-скоро с ограничените възможности както на тогавашния правопис, така и на печатната техника в България от края на XІX в. Все пак с наличните бележки и нанесени корекции се надяваме да хвърлим повече светлина по конкретно засегнатите теми, както и да допълним и дообогатим кръгозора на читателя.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата.
Част 2 Двата велики закона на развитието Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване.
към текста >>

Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа.
От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство. Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас. Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак. Това Царство е царство на истинския Дух – царството на Правдата. В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа. И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала.
към текста >>

Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си.
Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение. Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение.
към текста >>

И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно.
От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи. Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж. Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота. Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване. Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят за първенство и власт. Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“.
към текста >>

Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“.
И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж. Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота. Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване. Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят за първенство и власт. Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“. Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността. Това е общо правило. И Христос казва на едно място в Евангелието: „От плодовете им ще ги познаете.“ Може ли трънка да роди смокини или пък смокиня – трънки? Разбира се от самото естество, че не може. От тази очевидна истина следват две неща: първо, предметите и вещите са ценят според своята стойност, а пък тази стойност напълно зависи от самото естество на предмета или вещта.
към текста >>

По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка.
Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това? “ – ще каже някой. Разбира се, че не може да има за подобно същество. Но общата человеческа опитност показва, че подобна слободия коства твърде много живота на нашите събратя ближни. Ако би изфирясал умът на человечеството един ден да приеми този принцип за начало, то целият свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на Земята всички цивилизовани общества като прах и пепел в небесното пространство, отгдето не биха се върнали вече никога.
към текста >>

Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече.
Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време. Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта. Всички тия знаменити дела, нечестиви пороци на егоизма и днес съществуват и владеят, само разбира се в по-цивилизован образ. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, кога влезе в человека, да съдържа каква-годе истина. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“. Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече. Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде. Честният труд днеска се счита унизителен. Да се работи, но как – ето въпросът. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня. От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората.
към текста >>

От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората.
Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече. Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде. Честният труд днеска се счита унизителен. Да се работи, но как – ето въпросът. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня. От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Пази се той като от огъня да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата нанадолу някъде в страшната бездна. Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава. По видимому доброто желае, но в същност злото прокарва навсякъде. Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек. Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си.
към текста >>

Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите.
Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство. Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия. Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите. Това подобрение е основата на всички обществени преобразования. Има ли някой, който се съмнява в казаното? Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място!
към текста >>

Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи.
Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент. „Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия. Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация. Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие.
към текста >>

Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач?
„Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия. Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация. Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние.
към текста >>

Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се роди онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство.
Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние. Без тия елементи силата няма значение самата по себе си. Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се роди онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство. Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността за своя живот. Злото и порокът не са вънка, но вътре в нашия организъм. Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло. Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата? За това щем говори по-после.
към текста >>

Несъмнено, причините на злото лежат някъде дълбоко скрити в самата Природа.
Може би ще се намери някой друг да каже с общото определение, че грехът е причината на всичко това. Но грехът сам по себе си е последствие от предидущи причини. Може би ще се намери друг да каже, че падането на Адама в Едемския рай е причината. Но нима с падането на един камък може да се събори една цяла къща и нима с изяждането на една ябълка могат да се повлекат толкова злини в света? То ще бъде много интересно, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. Несъмнено, причините на злото лежат някъде дълбоко скрити в самата Природа. Важно е да дирим тия причини. В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили. В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е. на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е.
към текста >>

Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие.
Тук е тайната на общия успех, то е съчувствието в целия Живот. В този организъм няма преследвания, няма каприции, няма своеволия, няма криворазбирания, тук съществува единство. И когато една от съседните клетки се поболи и страда, то всички други клетки влизат в общо съчувствие и бързат да премахнат злото по всякои начин. И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й. Не може, зер! Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие. Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък. И всички, според свойствата и качествата на своите естествени сили и способности, изпълняват своята длъжност, определена тям от общия закон. Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането устройството на костния скелет. Клетките, образующи мускулите, са завзети с поддържането позата на тялото и сглобяването на отделните части. Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм.
към текста >>

3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа.
2. В него човек ще се повдигне над силите и стихиите на физическия свят и ще ги овладее. Ще осъзнае: – че не е роден да бъде роб, а свободен; – че не е създаден да вярва сляпо, а разумно; – че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието. 3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел.
към текста >>

Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа.
Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа. 10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието.
към текста >>

Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения.
Той трябвало най-безпощадно да изтребва своите противници и врагове и със силата на оръжието да си проправя път по лицето на земята. 12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот. Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните условия за поддържане на човешкия род. Само по такъв начин той можел да се множи и размножава по лицето на земята и да я направи поле на своята дейност. 13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище.
към текста >>

6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес.
Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек.
към текста >>

4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно.
1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване. 6. Тия два закона биха могли да се уподобят на две политически партии в една държава, които се борят за първенство и власт. И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята.
към текста >>

И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята.
4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване. 6. Тия два закона биха могли да се уподобят на две политически партии в една държава, които се борят за първенство и власт. И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята. Те обещават, че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия начин или както се казва – “по мед и масло”. 7. Колкото и да са убедителни техните речи, истината в полза на едната или другата партия все пак остава да се потвърди единствено на практика. Това е общо правило. Всичко в природата се подлага на проверка, за да може да му се даде точна оценка. И Христос казва на едно място в Евангелието: „По плодовете им ще ги познаете.
към текста >>

Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества?
Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели.
към текста >>

3. Несъмнено този господар на крайния егоизъм постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на природата.
– заточило добродетелта. 6. Дяволюция 1. Всички тия „знаменити” дела, нечестиви пороци на егоизма, и днес съществуват и се ширят по света, само че в по-цивилизован вид. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, когато влезе в човека, съдържат известна истина. 2. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията владее и мрачния дух на този паднал ангел, с тази разлика само, че в неговото естество той произвежда „дяволюция”. 3. Несъмнено този господар на крайния егоизъм постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на природата. Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много. 4. Трудът и честността, които бяха посочени на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали. Честният труд в наше време се счита за унизителен. Да се работи, но как? Ето това е важният въпрос!
към текста >>

Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи.
Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла. Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора. 7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие.
към текста >>

Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?!
4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла. Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора. 7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние.
към текста >>

Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем.
То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности. В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен център, чрез който проявява вродената ú деятелност. 7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни. Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем. 8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е. от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ. 4. Причините за злото 1. Възможно е срещу тази научна теория да се повдигнат куп възражения от страна на определени учени и мислители.
към текста >>

Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ.
В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен център, чрез който проявява вродената ú деятелност. 7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни. Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем. 8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е. от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ. 4. Причините за злото 1. Възможно е срещу тази научна теория да се повдигнат куп възражения от страна на определени учени и мислители. Без да се спираме засега на тия възражения, ние ще им зададем следния въпрос: Кои са причините за изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот? 2. Защо въпреки нашето образование и нашата религиозност ние много често, сякаш по силата на няакъв атавистичен навик се връщаме назад, към миналото си, и вършим неща, които са недостойни за името „човек”?! 3. Йов е питал кой е родил капките на росата.(Йов 38:28) И ние питаме кой е родил капките на злото.
към текста >>

8. Несъмнено причините за злото лежат скрити някъде дълбоко в самата Природа.
Но грехът сам по себе си е последица от някакви предходни причини.[127] 7. Трети може би ще каже, че падението и изгонването на Адам от Едемския рай е причината за всички беди. Но нима ако падне един камък, се събаря цялата къща? И нима от изяждането на една ябълка могат да произлязат толкова злини в света? Наистина много интересно ще бъде, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. 8. Несъмнено причините за злото лежат скрити някъде дълбоко в самата Природа. За нас е важно да търсим тези причини. В света има не само колебание и движение на елементите, но съществува и непримирима борба между силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е вярно както за физическите, така и за нравствените и духовните сили. 5. Двата центъра на деятелност 1. В живота има два центъра на деятелност:
към текста >>

Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци.
– грабителството; – насилието; – неправдата. Тези грехове се проявяват в различни образи и форми. 3. Действително това е едно от най-странните явления в човешкия живот. Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци. Тези хора извършват най-долните престъпления, и то без ни най-малко угризение на съвестта или каквото и да е разкаяние. 4. Къде е в този случай причината за това? В човека ли, в условията ли, или във възпитанието? 5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие. 6. Щом са налице тези три подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение.
към текста >>

8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни.
6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни. 9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131] 10. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. [81] Вж. дял първи – І.10:6. [82] Вж.
към текста >>

[100] ІІІ Херметичен принцип – на трептенето, който гласи: „Всичко е в движение; всичко трепти; нищо не е в покой.”
дял първи – ІІ.2.5. [98] Вж. дял втори – ІІІ.3. [99] Вж. дял втори – ІІІ.7:7. [100] ІІІ Херметичен принцип – на трептенето, който гласи: „Всичко е в движение; всичко трепти; нищо не е в покой.” [101] Вж. дял първи – ІІ.2.4. [102] Тук вероятно се намеква за взаимодействието между Закона на Биос и Закона на Гравитацията. [103] Хърбърт Спенсър (27.04.1820–8.12.1903) – английски философ, психолог, социолог, един от родоначалниците на позитивизма. В теорията на познанието е агностик (вж.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой.
Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството. Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението. Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“. Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й. Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот.
към текста >>

Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си.
Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството. Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението. Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“. Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й. Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот. Дали тя си е въображавала, че когато дойдат разумните същества в дома й, ще подигнат куп разисквания, прения, гонения за всевъзможни предмети, въпроси стежания и имоти кому принадлежат по право. Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето. И не е чудно, че днес този въпрос е подигнат на разглеждане.
към текста >>

Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него.
От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години. Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце. Голямата трудност с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да поправи, освен самата Природа. Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае? “ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан. За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение. Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин.
към текста >>

Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът.
За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение. Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин. Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват. Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на младенци. Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту към една, ту към друга посока. Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът. Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на Природата, която ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, към онова, което не видим да схванем, и към онова, което не знаем да научим. Времето носи всичко поред, а нуждата прилага всяко нещо наред. „Ние гледаме – казва Павел – мрачкаво като през огледало.“ Но това, което видим, е само отражение на миналото, на онова, което е минало преди нас. Значи само миналото бъдеще е действителната Истина, която е оставила и в света, и в нас отпечатък на своето присъствие. Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма.
към текста >>

Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на Природата, която ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, към онова, което не видим да схванем, и към онова, което не знаем да научим.
Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин. Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват. Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на младенци. Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту към една, ту към друга посока. Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът. Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на Природата, която ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, към онова, което не видим да схванем, и към онова, което не знаем да научим. Времето носи всичко поред, а нуждата прилага всяко нещо наред. „Ние гледаме – казва Павел – мрачкаво като през огледало.“ Но това, което видим, е само отражение на миналото, на онова, което е минало преди нас. Значи само миналото бъдеще е действителната Истина, която е оставила и в света, и в нас отпечатък на своето присъствие. Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма. Той е величественият план на една къща, която има да се построи.
към текста >>

Да си представим индувидиумите на веществото, които са били в покой, седящи независими и хладнокръвни един към друг, като да са нямали никоя обща връзка помежду си.
Частиците, от които се състои, са били разпръснати в пространството на такова голямо разстояние, щото едва ли можем да си съставим какво-годе понятие или даже да си въобразим в ума за границите на този обширен океан в бездната, състоящ от безкрайно малки частици, наречени атоми, които не са имали никакво определено движение, освен едно колебание и трептение. Силата на притеганието и оттласкването са действали с еднакъв момент, следва, че материята, т.е. атомите са били в равновесие, немислимо е да е имало какво-годе физическо търкане или действие. Онова начало, за което Мойсей споменува в първата глава на „Битие“ за Небето и Земята, не е друго начало, освен началото, когато всемирният закон на сродството, т.е. на Любовта проявил своята деятелност както помежду монадите, тъй също и помежду естеството на Силите. Да си представим индувидиумите на веществото, които са били в покой, седящи независими и хладнокръвни един към друг, като да са нямали никоя обща връзка помежду си. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила нещо особено се проявява – цял ред от революции и еволюции се извършват във веществения свят. Особена страст се пробужда в естеството на тия малки същества, наречени атоми или монади – стават безпокойни, като че ли се наелектрисват и намагнитизирват от особена сила, някоя скрита деятелност. Атомите почват все повече и повече да стават безпокойни, немирни и предприемчиви и готови за какъвто да е случай, стига само да им се даде пръв подтик. В средата на това безбройно множество два първоначални атома, x плюс y (да допуснем, че са кислород и водород), които се спущат един против друг с такава сила и се сграбчват и хващат, като че ли почват някоя частна разправия за неща стари, както человеците на тази земя често правят. Чудим се защо е тази свада, т.е.
към текста >>

Особена страст се пробужда в естеството на тия малки същества, наречени атоми или монади – стават безпокойни, като че ли се наелектрисват и намагнитизирват от особена сила, някоя скрита деятелност.
атомите са били в равновесие, немислимо е да е имало какво-годе физическо търкане или действие. Онова начало, за което Мойсей споменува в първата глава на „Битие“ за Небето и Земята, не е друго начало, освен началото, когато всемирният закон на сродството, т.е. на Любовта проявил своята деятелност както помежду монадите, тъй също и помежду естеството на Силите. Да си представим индувидиумите на веществото, които са били в покой, седящи независими и хладнокръвни един към друг, като да са нямали никоя обща връзка помежду си. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила нещо особено се проявява – цял ред от революции и еволюции се извършват във веществения свят. Особена страст се пробужда в естеството на тия малки същества, наречени атоми или монади – стават безпокойни, като че ли се наелектрисват и намагнитизирват от особена сила, някоя скрита деятелност. Атомите почват все повече и повече да стават безпокойни, немирни и предприемчиви и готови за какъвто да е случай, стига само да им се даде пръв подтик. В средата на това безбройно множество два първоначални атома, x плюс y (да допуснем, че са кислород и водород), които се спущат един против друг с такава сила и се сграбчват и хващат, като че ли почват някоя частна разправия за неща стари, както человеците на тази земя често правят. Чудим се защо е тази свада, т.е. това явление – търсим някоя причина, но не виждаме никоя, не можем по никой начин да отгадаем това вътрешно произшествие. Най после идваме до заключението, че всичко това не значи нищо.
към текста >>

Атомите почват все повече и повече да стават безпокойни, немирни и предприемчиви и готови за какъвто да е случай, стига само да им се даде пръв подтик.
Онова начало, за което Мойсей споменува в първата глава на „Битие“ за Небето и Земята, не е друго начало, освен началото, когато всемирният закон на сродството, т.е. на Любовта проявил своята деятелност както помежду монадите, тъй също и помежду естеството на Силите. Да си представим индувидиумите на веществото, които са били в покой, седящи независими и хладнокръвни един към друг, като да са нямали никоя обща връзка помежду си. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила нещо особено се проявява – цял ред от революции и еволюции се извършват във веществения свят. Особена страст се пробужда в естеството на тия малки същества, наречени атоми или монади – стават безпокойни, като че ли се наелектрисват и намагнитизирват от особена сила, някоя скрита деятелност. Атомите почват все повече и повече да стават безпокойни, немирни и предприемчиви и готови за какъвто да е случай, стига само да им се даде пръв подтик. В средата на това безбройно множество два първоначални атома, x плюс y (да допуснем, че са кислород и водород), които се спущат един против друг с такава сила и се сграбчват и хващат, като че ли почват някоя частна разправия за неща стари, както человеците на тази земя често правят. Чудим се защо е тази свада, т.е. това явление – търсим някоя причина, но не виждаме никоя, не можем по никой начин да отгадаем това вътрешно произшествие. Най после идваме до заключението, че всичко това не значи нищо. Така въобще покриваме своето честолюбиво невежество – няма нищо, празна работа.
към текста >>

Съседните атоми, които досега се гледаха спокойни и безопасни същества, стават опасни.
Най после идваме до заключението, че всичко това не значи нищо. Така въобще покриваме своето честолюбиво невежество – няма нищо, празна работа. Но чудното е, че онова, което мислим за празно, то за чудо е пълно. Кой някога си е въобразявал, че в една капка вода могат да живеят хиляди и милиони животинки. Мислим обаче случката за маловажна, но работата става сериозна. Съседните атоми, които досега се гледаха спокойни и безопасни същества, стават опасни. В един миг хиляди и милиарди сподвижници се вече намират на мястото, хванати един с други, да се навалят към двамата първи, към средоточието на схватката, т.е. към първия център на тежестта. Тук вече ние имаме праволинейно движение, от което са се образували отпосле всички други форми на движението. Почва се тогава тикане, блъскане, тласкане, дърпане – цяла Вавилония, казваме ний. Чува се шум, врява, крясък наоколо.
към текста >>

Чува се шум, врява, крясък наоколо.
Съседните атоми, които досега се гледаха спокойни и безопасни същества, стават опасни. В един миг хиляди и милиарди сподвижници се вече намират на мястото, хванати един с други, да се навалят към двамата първи, към средоточието на схватката, т.е. към първия център на тежестта. Тук вече ние имаме праволинейно движение, от което са се образували отпосле всички други форми на движението. Почва се тогава тикане, блъскане, тласкане, дърпане – цяла Вавилония, казваме ний. Чува се шум, врява, крясък наоколо. „Бунт – казваме си, – навярно.“ Що за смущение? Вестта се изпровожда навсякъде из Вселената с неописуема бързина – Силите влизат в стълкновение, война има горе в Небето. – Страшна работа! Слушат се дрънкания на саби и щикове, чуват се гърмежи на пушки и топове.
към текста >>

И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“.
Ръката, която е работила над нея, силата, що е действала в създаването й, умът, който е теглил постройката й, остават тайна. Авторът на великия мировия свят е скрит във вечността. Накъдето и да Го търсим, на която страна и да гледаме за стъпките Му, не можем да намерим никаква следа, която да ни даде каква-годе загадка – дали е тук, или там; дали е напред заминал, или назад останал; дали е надолу слязъл, или нагоре възлязъл. Навсякъде забелязваме да е присъствал и създания на Своята творческа сила оставил във всяко направление – направо, наляво, нагоре, надолу, но пътят на Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание, завсегда скрил от погледите на всички смъртни. Усещаме като да присъства моментално навсякъде и в едно и също време да действа вътре и вън от нещата, но не можем да кажем, че е в това място или в онова. И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“. Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството. Обаче основите на този дом не се виждат да се крепят някъде. Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота. 1896 г., Варна 5 5 "Науката и възпитанието.
към текста >>

В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой.
Топлината и светлината щяха да бъдат непознати за нас. Духът на човека завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна на материята, в която нямаше да съществува нищо друго освен вечно мълчание. 4. Светът щеше да има над вратата си надпис: „Изгубен свят”. Любовта и омразата, обичта и ненавистта, истината и лъжата, доброто и злото нямаше да могат да се проявят, а щяха да бъдат погребани в безграничната пропаст на пространството. 5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от наука, ни от философия. В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената. Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре! ” 4. Първата аксиома за душата 1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената.
към текста >>

4. Голямата опасност при зле настроеното сърце лежи в динамичната му сила, която може да избухне като вулкан винаги, щом злото се докосне до него.
Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер. Най-опасното нещо, по думите на древните мъдреци, е зле настроеното сърце. 2. Най-голямата трудност при разстроения мозък е в поправянето на развалените му „части” и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие. Никой освен самата природа не може да възстанови това равновесие. 3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер. 4. Голямата опасност при зле настроеното сърце лежи в динамичната му сила, която може да избухне като вулкан винаги, щом злото се докосне до него. Такова сърце не може да бъде укротено от нищо друго освен от Любовта. 5. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде покварено. Кой може да го познае? ”(Йер. 17:9). Така говори еврейският пророк Йеремия, откривайки източника на всички обществени злини.
към текста >>

Няма спокойствие!
1. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин. Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще. Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство. 2. Нашите умове обаче постоянно се смущават и колебаят поради нови впечатления, подобно умовете на младенци. Всевъзможни течения и промени постоянно ни увличат и ни тласкат ту в една, ту в друга посока. Няма спокойствие! „Борба непрестанна е този наш живот” – казва поетът. 3. Природата не престава да действа върху човешкия мозък със своите енергии, като ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, да прозрем това, което е невидимо, и да изучим онова, което е непознаваемо. 4. И ние се стремим към него, защото се надяваме, че там именно е скрито онова, за което копнеем и което се мъчим да осъществим с толкова усилия. Времето носи всичко подред, а нуждата прилага всяко нещо наред. 5. „Ние виждаме нещата неясно, като през огледало” – казва апостол Павел (ІКор. 13:12).
към текста >>

Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни един към друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си.
атомите са били в равновесие. Немислимо е да е имало някакво физическо триене или действие. 3. И тогава дошло началото – онова начало, за което Мойсей споменава в първа глава на Битието, а Йоан – в първа глава на своето Евангелие. В оня миг от вечността Всемирният закон на сродството, сиреч на Любовта, започнал да действа както между атомите, така и между силите. 4. Ще се опитаме да нарисуваме една картина на творческия процес, който започнал в материалния свят. Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни един към друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си. 5. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила, наречена Любов, нещо особено започнало да става – редица революции и еволюции се извършвали в материалния свят. В тия малки същества, наречени атоми или монади, се пробудила особена страст и у тях започнал да се проявява един интензивен живот. Те започнали да стават неспокойни, сякаш били наелектризирани и намагнетизирани от някаква непозната дотогава сила. 6. И ето, всред това безбройно множество два първоначални атома X и Y – да допуснем, че това са кислород и водород – се спускат един срещу друг с невъобразима сила и здраво се сграбчват, както често правят хората, когато помежду им избухне някакъв спор или кавга. На пръв поглед това действие изглежда необяснимо, то е сякаш безпричинно.
към текста >>

Те започнали да стават неспокойни, сякаш били наелектризирани и намагнетизирани от някаква непозната дотогава сила.
В оня миг от вечността Всемирният закон на сродството, сиреч на Любовта, започнал да действа както между атомите, така и между силите. 4. Ще се опитаме да нарисуваме една картина на творческия процес, който започнал в материалния свят. Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни един към друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си. 5. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила, наречена Любов, нещо особено започнало да става – редица революции и еволюции се извършвали в материалния свят. В тия малки същества, наречени атоми или монади, се пробудила особена страст и у тях започнал да се проявява един интензивен живот. Те започнали да стават неспокойни, сякаш били наелектризирани и намагнетизирани от някаква непозната дотогава сила. 6. И ето, всред това безбройно множество два първоначални атома X и Y – да допуснем, че това са кислород и водород – се спускат един срещу друг с невъобразима сила и здраво се сграбчват, както често правят хората, когато помежду им избухне някакъв спор или кавга. На пръв поглед това действие изглежда необяснимо, то е сякаш безпричинно. По никакъв начин не можем да си обясним този сблъсък. 7. Най-после идваме до заключението, че всичко това нищо не значи. За да прикрием своето честолюбиво невежество, казваме: „Нищо особено, празна работа!
към текста >>

Ето че и съседните атоми, индиферентни дотогава, биват обхванати от същото безпокойство и стават опасни.
7. Най-после идваме до заключението, че всичко това нищо не значи. За да прикрием своето честолюбиво невежество, казваме: „Нищо особено, празна работа! ” Но онова, което мислим за празно, то всъщност е пълно, то е истинско чудо! Бихме ли могли да си представим, че например в една капка вода има хиляди и милиони частици?! 8. Мислим си, че случката е маловажна, но работата става сериозна. Ето че и съседните атоми, индиферентни дотогава, биват обхванати от същото безпокойство и стават опасни. В един миг безброй много атоми, захванати по два, започват да се трупат около първите два – там, където е средоточието на схватката, т. е. около първия център на тежестта. Това е вече едно праволинейно движение, от което по-късно са се образували всички други форми на движението. 9. Тогава се започва едно блъскане, тласкане, дърпане – цяло „вавилонско стълпотворение”! [146] Чува се шум, врява, крясък – истински бунт!
към текста >>

В един миг безброй много атоми, захванати по два, започват да се трупат около първите два – там, където е средоточието на схватката, т. е.
За да прикрием своето честолюбиво невежество, казваме: „Нищо особено, празна работа! ” Но онова, което мислим за празно, то всъщност е пълно, то е истинско чудо! Бихме ли могли да си представим, че например в една капка вода има хиляди и милиони частици?! 8. Мислим си, че случката е маловажна, но работата става сериозна. Ето че и съседните атоми, индиферентни дотогава, биват обхванати от същото безпокойство и стават опасни. В един миг безброй много атоми, захванати по два, започват да се трупат около първите два – там, където е средоточието на схватката, т. е. около първия център на тежестта. Това е вече едно праволинейно движение, от което по-късно са се образували всички други форми на движението. 9. Тогава се започва едно блъскане, тласкане, дърпане – цяло „вавилонско стълпотворение”! [146] Чува се шум, врява, крясък – истински бунт! Вестта с неописуема бързина се разпространява навсякъде във вселената.
към текста >>

около първия център на тежестта.
” Но онова, което мислим за празно, то всъщност е пълно, то е истинско чудо! Бихме ли могли да си представим, че например в една капка вода има хиляди и милиони частици?! 8. Мислим си, че случката е маловажна, но работата става сериозна. Ето че и съседните атоми, индиферентни дотогава, биват обхванати от същото безпокойство и стават опасни. В един миг безброй много атоми, захванати по два, започват да се трупат около първите два – там, където е средоточието на схватката, т. е. около първия център на тежестта. Това е вече едно праволинейно движение, от което по-късно са се образували всички други форми на движението. 9. Тогава се започва едно блъскане, тласкане, дърпане – цяло „вавилонско стълпотворение”! [146] Чува се шум, врява, крясък – истински бунт! Вестта с неописуема бързина се разпространява навсякъде във вселената. Силите влизат в стълкновение.
към текста >>

[144] „Око не е видяло и ухо не е чуло, и на човек в сърцето не е дохождало това, което е приготвил Бог на тези, които Го любят” (І Кор. 2:9).
[142] Вж. дял първи – І.5:13. [143] Вж. дял първи – ІІ.2.2:21. и бел. №74. [144] „Око не е видяло и ухо не е чуло, и на човек в сърцето не е дохождало това, което е приготвил Бог на тези, които Го любят” (І Кор. 2:9). [145] Вж. дял трети – 1. [146] Вж. дял трети –2:3. [147] Вж.
към текста >>

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

Това говори Господъ самъ и трѣбва да е истина непоколибима, кой може да ислѣдва неговитѣ пѫтеки?
Прѣдъ тѣбе ще се поклони всѣко колѣно. Тронътъ ти ще е Тронъ вѣченъ и домътъ ти ще се нарече домъ за молитва. Поклонете се Господу въ духъ и истина. Пѣйте и възпѣвайте въ душата си всички, които го любите. Благословонъ Господъ нашъ Отецъ на Праведнитѣ; Слава и честъ да бѫде Нему, сега и въ вѣки Аминъ. Това говори Господъ самъ и трѣбва да е истина непоколибима, кой може да ислѣдва неговитѣ пѫтеки? Ето душата ми е въ смущение; Нѣма правда и необитава святость безъ Негова духъ. Желае душата ми мирътъ Господенъ, но той не е дошелъ въ пълнотата си. Боже мой, дано твоитѣ мисли прѣвъзмогнатъ и дано твоята благодатъ преодолѣе въ сърдцето на тия мои братя. Ето говорилъ си и повѣрвахъ. Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ.
към текста >>

Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ.
Ето душата ми е въ смущение; Нѣма правда и необитава святость безъ Негова духъ. Желае душата ми мирътъ Господенъ, но той не е дошелъ въ пълнотата си. Боже мой, дано твоитѣ мисли прѣвъзмогнатъ и дано твоята благодатъ преодолѣе въ сърдцето на тия мои братя. Ето говорилъ си и повѣрвахъ. Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ. Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята. И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ.
към текста >>

Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти.
Азъ съмъ истий, днесъ и утрѣ. Защото ще излѣя духътъ си скоро и изобилно. Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвамъ всички. Моли се за другитѣ, не прѣдставяй въ моление, духътъ ми е съ тебе винаги. Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти. Онова което Азъ освѣщавамъ, може ли да бѫде нечисто? Зощото не съмъ ли Азъ който изпълня закона? И ако азъ дѣйствувамъ, кой ще ме изобличи че върша грѣхъ? Не съмъ ли азъ Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость. любовь, вѣра, надѣжда и благость?
към текста >>

Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени.
Онова което Азъ освѣщавамъ, може ли да бѫде нечисто? Зощото не съмъ ли Азъ който изпълня закона? И ако азъ дѣйствувамъ, кой ще ме изобличи че върша грѣхъ? Не съмъ ли азъ Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость. любовь, вѣра, надѣжда и благость? Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени. Приеми моето благословение. Азъ съмъ Богъ! Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка, единъ който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си. Азъ съмъ твоя духъ който ти просвѣщавамъ и умодрявамъ, който тя уча въ знание и мѫдрость, който съзиждамъ своето царство, който тя утѣшава и подкрѣпя, който говори всѣкога съ тѣбъ. Окото ми е будно.
към текста >>

Окото ми е будно.
Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени. Приеми моето благословение. Азъ съмъ Богъ! Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка, единъ който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си. Азъ съмъ твоя духъ който ти просвѣщавамъ и умодрявамъ, който тя уча въ знание и мѫдрость, който съзиждамъ своето царство, който тя утѣшава и подкрѣпя, който говори всѣкога съ тѣбъ. Окото ми е будно. рѫката ми е готова да помага. Благослови сега Господа въ сърдцето си, и го освѣти. Въ това Богъ се весели да го любимъ, да му служимъ отъ душа и сърдце. Ей Господи да бѫдешъ благословенъ отъ сега и до века да се възвѣличи името ти. Ето слушай, Господъ къмъ тебь говори.
към текста >>

Богъ ще дойде и ще тя избави и ще тя укрепи като стълпъ непоколебимъ.
Богъ тайний, неислѣдимий, вѣчний който обитава въ правда и истина. Азъ съмъ истий онзи който говоря всѣкога, който учи мѫдрость. Азъ съмъ онзи който съмъ билъ съ тебе винаги. Азъ съмъ онзи на когото си чулъ гласътъ, азъ съмъ онзи Богъ Любовь. Пѫтищата Господни сѫ неизмѣнѣеми, за то Богь ще благоволи и ще покаже милость. Богъ ще дойде и ще тя избави и ще тя укрепи като стълпъ непоколебимъ. Той ще извърши все що е говорилъ и все що е обѣщалъ. Идатъ дни въ които праведнитѣ ще се радватъ че Господъ е тѣхенъ пастиръ. Стой твърдъ както и до сега. Бѫди вѣренъ при всичкитѣ испити да не могатъ враговетѣ Божий да тѣ охулятъ. Освяти името Господне.
към текста >>

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Това говори Господ сам и трябва да е Истина напоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки?
Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва. Поклонете се Господу в Дух и Истина. Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите. Благословен Господ наш, Отец на Праведните. Слава и чест да бъде Нему, сега и във веки. Амин. Това говори Господ сам и трябва да е Истина напоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки? Ето, душата ми е в смущение. Няма правда и не обитава святост без Негова Дух. Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърцето на тия мои братя. Ето, говорил Си и повярвах.
към текста >>

Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век.
Няма правда и не обитава святост без Негова Дух. Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърцето на тия мои братя. Ето, говорил Си и повярвах. Твоите думи са Живот Вечен. Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен. Боже, да дойде Твоето Царство. Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и на земята. И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми.
към текста >>

Нечист дух няма да се докосне до душата ти.
Защото ще излея Духа си скоро и изобилно. Времето е близо за Царството Божие. Пази завета Ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвам всички. Моли се за другите, не преставай в моление, Духът Ми е с тебе винаги. Нечист дух няма да се докосне до душата ти. Онова, което Аз освещавам, може ли да бъде нечисто? Защото не Съм ли Аз, който изпълня закона? И ако Аз действувам, кой ще Ме изобличи, че върша грях? Не Съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост? Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени.
към текста >>

Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени.
Нечист дух няма да се докосне до душата ти. Онова, което Аз освещавам, може ли да бъде нечисто? Защото не Съм ли Аз, който изпълня закона? И ако Аз действувам, кой ще Ме изобличи, че върша грях? Не Съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост? Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени. Приеми Моето благословение. Аз Съм Бог! Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си. Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в знание и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе. Окото Ми е будно.
към текста >>

Окото Ми е будно.
Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени. Приеми Моето благословение. Аз Съм Бог! Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си. Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в знание и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе. Окото Ми е будно. Ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети. В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти. Ето, слушай, Господ към теб говори.
към текста >>

Бог ще дойде и ще те избави и ще те укрепи като стълб непоколебим.
Бог тайний, неизследимий, вечний, който обитава в Правда и Истина. Аз Съм Истий, онзи, който говори всякога, който учи Мъдрост. Аз Съм онзи, който Съм бил с тебе винаги. Аз Съм онзи, на когото си чул гласа, Аз Съм онзи Бог-Любов. Пътищата Господни са неизменяеми, за то Бог ще благоволи и ще покаже милост. Бог ще дойде и ще те избави и ще те укрепи като стълб непоколебим. Той ще извърши все, що е говорил, и все, що е обещал. Идат дни, когато праведните ще се радват, че Господ е техен Пастир. Стой твърд, както и досега! Бъди верен при всичките изпити, да не могат враговете Божии да те охулят. Освети Името Господне.
към текста >>

6. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род.
български синове на семейството славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите.
към текста >>

Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота.
към текста >>

Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят.
Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство.
към текста >>

Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран.
И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог – Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината, сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на този свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава.
към текста >>

Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят.
Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.
към текста >>

И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.
Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища.
към текста >>

Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.
През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.
към текста >>

Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина.
Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него на всякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си. Тоя ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему. Аз съм Елохил,
към текста >>

7. Разговор Първий. Упътвание

Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди.
Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но всетаки, всичко трябва да върви вътре в своите граници. Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато Любовта влезе да работи като сила. Тук се указва същия този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството. Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват без щета на самаго теб. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди. Ето, днес почвам да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще ти са необходими и приготви се, следователно, да ме слушаш до край. Защото ще ти говоря като на разумен. И тъй, пътят на живота е продължителен и при това труден за възкачване. Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно.
към текста >>

Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни.
Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание, за доброто да сторят плод достоен на покаяние. Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си. Той има власт и сила да стори все що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи. Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с цялостта на сърцето си.
към текста >>

Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб.
Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с цялостта на сърцето си. В това седи съвършенството, в познанието Волята на единия истинен Бог Господ спасител. Велики са Неговите благословения, които е приготвил за онези, които Го любят. Там горе в Небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб. Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя. Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе.
към текста >>

Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада.
И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се справили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото, преди человек да сгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъствуваш и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой. Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „Няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце.
към текста >>

Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се.
Скоро или късно, краят ще е гибелен. В светът само Бог има правото да създава и урежда живота, според както иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават. Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него. Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се. Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, да ти покаже кое е добро, кое е лошо. Грехът се почва от сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва. Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли. 30 юни
към текста >>

8. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека.
Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замена, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето, че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека. Тази е причината, която погубва самия человек. Неговото нерадение да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час, никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги трябва да ходиш в пътят на виделината.
към текста >>

Твоят живот има по-високо назначение.
Ето това е то. Защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на живота напразно. Той ги е възбранил, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли, ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега. Не, не. Благодари. Твоят живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения. Той те е покровителствувал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря, твоя приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил.
към текста >>

9. Разговор Третий. Храната и Словото

Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий.
Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения? Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши. Ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по земята, Той изказа Словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не може да каже, че не ги е разбрал. И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие, Той Господ сам, Който беше самата Истина, да говори и свидетелствува за самата Истина, която беше Той сам скритият и съкровеният Господ на мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго освен това, когато дойде Слънцето на живота. Какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който не вярва.
към текста >>

10. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Няма никоя вражия сила, която да може да укрие своите действия от Моето око.
И бъди творител на Словото, като вършиш всичко, което е Единому Богу угодно и благоприятно. Ето, ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкала и сам Господ Бог на мира ще се възцари. Ето това е моето свидетелство да знаеш, което съм свидетелствувал за Истината. И когато те осени Духът на Истината, да знаеш, че Аз съм говорил това, твоя Господ, който мъртав бях и сега съм Жив и действувам за твоята душа; и в моите ръце са ключовете на ада. Аз отварям и Аз затварям и зная всичко, което се върши в поднебесная. Няма никоя вражия сила, която да може да укрие своите действия от Моето око. Ето това ти съобщавам да знаеш, че не е волята на лукавия гдето се изпълня, но Моята. И овцете, които имам, никой не може да ги заграби от Моята ръка. Да се не бои твоето сърце. Струвай всичко, което ти казва Моя свят дух. Божиите работи и Божиите слова се проверяват чрез дела в живота.
към текста >>

11. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Знаеш ли где са ония славни същества, които някогаш запълняха предверията на Славното Небе, и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота, бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища.
Те само на глед се показват да имат благообразие и благородство. Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето? Не. В Небесния дом не могат да влезнат неща, в които грехът е проникнал. Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли где са ония славни същества, които някогаш запълняха предверията на Славното Небе, и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота, бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища. В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско. Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. Святи бъдете, казва Господ, защото и Аз съм свят.
към текста >>

Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.
Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота.
към текста >>

Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми.
Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата.
към текста >>

Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата.
Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа.
към текста >>

Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено.
Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи. Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духът на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род?
към текста >>

Твоят вътрешен Дух е неспокоен.
Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен. Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот. Днес е последния ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мене. И когато минеш благополучно, ще те заведа в една нова област, в един нов живот тебе непознат досега и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действуваш и работиш. Ако разбираш значението и духът на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение. Защото без вяра невъзможно е да се угоди на Бога.
към текста >>

12. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.
Разговор Шестий. Пътят и Истината Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратите са затворени и всичко показва, че вратите са заръждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви.
към текста >>

Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази.
Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам, има ли място за съмнение? Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнявате в Божията благодат? В нищо.
към текста >>

Той е сам Господ, Който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевидящо, който претегля и оценява всички постъпки.
В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги? Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действуваш и вършиш това, което желаеш? Би ли ти позволил свободно да си повдигаш очите и да Го призоваваш като приятел на помощ? Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици и такова снизхождение, за да могат всякога да имат достъп до Него? Той е сам Господ, Който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевидящо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате, като се трудите да ускорите Божиите работи. Може ли една жена да роди своето дете преждевременно? Или може ли да роди няколко деца изведнаж? Не, това е невъзможно. Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и месеци, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение.
към текста >>

13. Разговор Седмий. Заключение

Ако тяхните сърца да бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа, и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса.
Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят. Те са Божии благословения. Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели, приятели на Господа Исуса, да не поставят спънки сами на живота си. Желанията им за всяко добро и благородно дело ще се изпълнят. Великите работи на Царството Божие не се мерят както работите на тоя свят. Ако тяхните сърца да бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа, и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса. Но и те, както и мнозина други, се спъват тука. Да, Вяра. Тя е необходима. Без вяра не може да се угоди на Бога. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно и ще ви се даде.
към текста >>

14. ТРИТЕ НЕЩА

Тогава какво те още безпокои, отношението на другите?
Измени мислите си – ще се измени и настроението ти; и обратно, измени настроението си – ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според посоката на мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава, бъдещето? Добре, остави го настрани. Защо ти е, когато ти причинява вреда? Тогава какво те още безпокои, отношението на другите? Тури го настрани и не мисли вече за него. Всички хора една майка ги ражда, няма нито един по-добър. Всеки става такъв, какъвто иска. Адам беше в Рая, мястото на блаженство, и добре му беше, и нямаше от нищо да страда, глава не го болеше. Но ето един ден по съвет на жена си нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено.
към текста >>

Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да Го не безпокоиш и да Го не спъваш в работата Му, която върши за теб.
Прочее, онова, което имам да ти кажа, разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро – там, в твоето сърце, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е Божествената книга, в която се вписват Неговите дела заедно с Неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да Го не безпокоиш и да Го не спъваш в работата Му, която върши за теб. Не само това, но съдействай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат, но душата ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава Той ще ти бъде Баща и всички, конто Го любят, – твои братя, сестри, приятели, роднини и познати. Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това.
към текста >>

15. Биографични бележки

е околийски лекар в Болград, Бесарабия.
През 1859 г. Миркович е градски лекар в Стара Загора. От втората половина на 1859 до 1861 г. е на свободна практика в Цариград, подкрепя Драган Цанков за униатското движение и участва в делегация пред папа Пий IХ в Рим, за което е награден със златен Ватикански медал. От 1861 до 1863 г. е околийски лекар в Болград, Бесарабия. През 1864 г. е директор на българската гимназия в Болград, а по-късно на частна лекарска практика в Браила (1864-1866 г.). През 1866 г. Миркович се свързва с наскоро създадения в Букурещ Български таен централен комитет. През лятото на 1866 г.
към текста >>

16. Неподправеният Петър Дънов

Това дава възможност да се публикува нещо от самия Учител, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на учението му.
Известно е, че това са записаните от учениците му слова. Един истински Учител тълкува, представя, съветва според хората, с които беседва, и същевременно напътства така, че по възможно най-достъпен и благ начин да ги запознае с волята на Великия Разумен Свят. Ето защо още по-интересно е писаното от самия Дънов, и то в онези години на размисъл и уединение, на осъзнаване на отредената му мисия сред хората. В Българския исторически архив към Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” се съхраняват дванадесет писма на Петър Дънов, адресирани до д-р Георги Миркович един от тримата му първи ученици. Това дава възможност да се публикува нещо от самия Учител, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на учението му. Представените архивни документи са от фонда на д-р Георги Миркович (НБКМ-БИА, ф. № 95) и са регистрирани в серия II В от № 3091 до № 3101 общо 24 ръкописни листа. Предаването на текста е съобразено с нуждата по-широк кръг читатели да го възприемат без затруднения. Писмата са представени според днешните правописни правила. Това е направено дотолкова, доколкото не пречи за точното възприемане на чувствата и идеите на Дънов и за запазване на неговия стил.
към текста >>

Това е направено дотолкова, доколкото не пречи за точното възприемане на чувствата и идеите на Дънов и за запазване на неговия стил.
Това дава възможност да се публикува нещо от самия Учител, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на учението му. Представените архивни документи са от фонда на д-р Георги Миркович (НБКМ-БИА, ф. № 95) и са регистрирани в серия II В от № 3091 до № 3101 общо 24 ръкописни листа. Предаването на текста е съобразено с нуждата по-широк кръг читатели да го възприемат без затруднения. Писмата са представени според днешните правописни правила. Това е направено дотолкова, доколкото не пречи за точното възприемане на чувствата и идеите на Дънов и за запазване на неговия стил. Старите буквени знаци са заменени с тези, които се употребяват в съвременния правопис. Краесловните ь и ъ са премахнати. С оглед на пълното запознаване със стила на автора, са поправени и някои правописни опущения. Съхранени са старинни форми на думите, употребявани от Петър Дънов. Пълният член е както в оригинала ийт, ат, ът.
към текста >>

17. Писмо № 1

И щом стигне до настоящето поколение ще ни се даде сигнала, че всичко е вече близо.
Ако за по-нататък се укажи нещо, аз ще Ви осведомя върху работата. Ако се изисква нещо отгоре ще Ви съобщя. Засега има тишина. Стават велики приготовления във вишите светове относително до съдбата на тоя свет. Разглеждат се делата на всички человеци и се зема решение кои ще бъдат из помежду избраните и кои ще требва да се отстранят от лицето на тая земя. И щом стигне до настоящето поколение ще ни се даде сигнала, че всичко е вече близо. При това забелязвам, че се развива особена вътрешна деятелност помежду духовните сили които ни заобикалят. Действително каква чудна картина представя сега света. Ако да биха се отворили очите на света той щеше да види това което до сега никой не е подозирал. Бъдете трезви, казва провидението, защото в който ден не се надевате тогава ще стани това. Минутите на живота сега, особено при тия пълни с важност събития, са пълни и скъпоценни за всекого.
към текста >>

18. Писмо № 2

Бог на Мира да ви пази и роководи и да оправи пътя Ви.
Аз ще се помоля Бог да Ви ръководи при изпълнението на Неговото Свято дело. Бог ще Ви възнагради сам за Вашия труд. Аз съм духом с Вас и Ви подкрепям да действувате съобразно с волята Божия. Заповедано ми е да Ви кажа, че требва по-усърдно да се молите. Отворете сърцето си да приемите духовно благословение от Господа. Бог на Мира да ви пази и роководи и да оправи пътя Ви. Имате поздравление от всички наши приятели, а тъй също и от нашите стари хазяи. Поздравява Ви баща ми. Ваш верен: П. К. Дънов Варна Ноем.
към текста >>

19. Писмо № 3

Промененията отвън и вътре ще бъдат внезапни и толкова силни в своите действия, щото ще пробудат в нас онова дълбоко и божествено самосъзнание, което ще земи връх над всичките противоречия, които днес ни измъчват.
Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Варна 3 януарий 1899 Люб.[езний] д-р Миркович. Може би, че очаквате от мен да Ви пиша и осветля върху течението на работите, които са от общ интерес в настоящата минута. Несъмнено ние чакаме великите променения в живота, които се готвят за в близкото бъдеще, което според дадените нам сведения бърже иде и не оставя вече съмнение, че скоро ще дойде и ще ни завари както сме си в нетрезвено положение, дремящи под гнета на тежкото материално иго, без да съзнаваме, че скоро или късно ще трябва да се опростим с настоящето си положение. Промененията отвън и вътре ще бъдат внезапни и толкова силни в своите действия, щото ще пробудат в нас онова дълбоко и божествено самосъзнание, което ще земи връх над всичките противоречия, които днес ни измъчват. По-ясно: великия, божествен дух ще напише законът си в сърцата ни и ние не ще вече да [се] заблуждаваме, но ще бъдем ръководени от необратимата Любов един към друг и към Бога, която ще ни бъде светило и веселие в живота. Всинца ще сми тогава в пълно съгласие с вечния порядък и волята на Бога ще бъде на Земята, както е и горе на Небето. Гласът, който иде от горе, казва: противение нема вече, защото сам Бог действува и неговата воля е необорима, всичко ще се покори под напора на Неговата Сила. Света скоро ще узрее и събитията, които идат от всекъде, потвърдяват тази истина, че сме близо към прехода. Нещо страшно се готви.
към текста >>

Гласът, който иде от горе, казва: противение нема вече, защото сам Бог действува и неговата воля е необорима, всичко ще се покори под напора на Неговата Сила.
Може би, че очаквате от мен да Ви пиша и осветля върху течението на работите, които са от общ интерес в настоящата минута. Несъмнено ние чакаме великите променения в живота, които се готвят за в близкото бъдеще, което според дадените нам сведения бърже иде и не оставя вече съмнение, че скоро ще дойде и ще ни завари както сме си в нетрезвено положение, дремящи под гнета на тежкото материално иго, без да съзнаваме, че скоро или късно ще трябва да се опростим с настоящето си положение. Промененията отвън и вътре ще бъдат внезапни и толкова силни в своите действия, щото ще пробудат в нас онова дълбоко и божествено самосъзнание, което ще земи връх над всичките противоречия, които днес ни измъчват. По-ясно: великия, божествен дух ще напише законът си в сърцата ни и ние не ще вече да [се] заблуждаваме, но ще бъдем ръководени от необратимата Любов един към друг и към Бога, която ще ни бъде светило и веселие в живота. Всинца ще сми тогава в пълно съгласие с вечния порядък и волята на Бога ще бъде на Земята, както е и горе на Небето. Гласът, който иде от горе, казва: противение нема вече, защото сам Бог действува и неговата воля е необорима, всичко ще се покори под напора на Неговата Сила. Света скоро ще узрее и събитията, които идат от всекъде, потвърдяват тази истина, че сме близо към прехода. Нещо страшно се готви. Нашите небесни приятели всички мълчат, като че ли очакват нещо извънредно. Търпение казват, нема друго спасение, с много скърби и страдания ще требва да влезите в царството Божие. Нема друг път.
към текста >>

Неговото око не се лъже.
Невъзможно е да се измени онова, което Бог е отредил. Не мудрувайте, всичките ви усилия ще бъдат напразни и всичките ви опити суетни, ако си стараете да избегните вашата участ. Както желязото, което се готви за работа, требва да мине под чукат на своя май-стор, така и вие ще минете под наковалнята Божия. Ще бъдете грухани като жито и то за вашето добро. Онзи, който ви е създал, знае вашето минало. Неговото око не се лъже. Всичките ви пътища, всичките ви желания и постъпки са нему известни. Най-дълбоките ви помисли са нему явни. Той ще извади всичко наяве, за да се посрамят всички от себе си. Не се обленявайте затова. Работете усърдно с вера, която ви се диктува от самого Бога.
към текста >>

20. Писмо № 5

Аз се завърнах от село в града, гдето престоях около една седмица и след това заминах за Нови Пазар, гдето съм сега и гдето мисля да прекарам зимата.
Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 6-ий септ. приех и единия от лековете, именно за болния, който страда от червото си употребихме според показанията Ви. Аз дадох всичките наставления нужни на болния и го задължих да ми пише. Другият лек с рецептата остана. Аз се завърнах от село в града, гдето престоях около една седмица и след това заминах за Нови Пазар, гдето съм сега и гдето мисля да прекарам зимата. Пътищата Божии са неизследими. Относително г-жа Желязкова и г-н Добрев, те са добри хора, но те са хора от тоя свет, на които сърцата принадлежат другиму, а не на Христа. Нека не се безпокоим. Господ ще помисли за всичко и ще извърши своето дело по начин нему угоден. Божиите работи са неотложими.
към текста >>

Нека не се безпокоим.
Аз дадох всичките наставления нужни на болния и го задължих да ми пише. Другият лек с рецептата остана. Аз се завърнах от село в града, гдето престоях около една седмица и след това заминах за Нови Пазар, гдето съм сега и гдето мисля да прекарам зимата. Пътищата Божии са неизследими. Относително г-жа Желязкова и г-н Добрев, те са добри хора, но те са хора от тоя свет, на които сърцата принадлежат другиму, а не на Христа. Нека не се безпокоим. Господ ще помисли за всичко и ще извърши своето дело по начин нему угоден. Божиите работи са неотложими. Господ ще намери своите си избраници и те ще го познаят. Моят съвет е да следвате пътя който Бог Ви е отворил и всичко ще се уреди. Работите Ви най-после ще земат един добър край, за който Ви винаги ще бъдете благодарен за милостта която Господ е показал.
към текста >>

21. Писмо № 9

Аз от самото начало взех всичко придвид и даже не щях да Ви безпокоя, но за да не останите вътрешно огорчен, реших да Ви съобща и с това наедно изпълних едно задължение.
Писмото Ви от 13-ий того приех. В отговор има да Ви кажа неколко неща. В случай, че нашите приятели не могат да дойдат, то Аз ще ида да ги посетя. Колкото дали ще можем да отложим събранието за по после, това за сега не мога да Ви кажа. Но както и да е, Вий сте свободен и не Ви се налага никакво задължение. Аз от самото начало взех всичко придвид и даже не щях да Ви безпокоя, но за да не останите вътрешно огорчен, реших да Ви съобща и с това наедно изпълних едно задължение. Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон “Съединение”, гдето имаше сказка от един учител върху “Влиянието на водата върху земното кълбо”. Тя Ви нарочно поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщание във Варна. Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща в които още не сте ме разбрали добре. Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно.
към текста >>

22. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Защото той е дух от началото непокорлив и себе надеющ се, на когото волята и желанието са
Пристиганието Му ще произведе тревога. Ще се чуе гласът на тогова, който е предопределен да въ[з]станови Божията правда на земята. Неговата дума ще стане закон. И ще сътресе днешните царства и народи и ще ги сътресе и ще разпръсни техните оръжия по краищата на света и плът[т]а на воющите против Него ще стане тор на земята и костите им за поругание на тяхното без[з]аконие, че се ухитриха против Вишнаго и встанаха против Негов[и]а вечен закон. Тези, които днес се проготовляват да дадат отпор на Словото на Бога живаго са синове на Лукаваго, който ги мами и оболщава. Защото той е дух от началото непокорлив и себе надеющ се, на когото волята и желанието са с.4 погълнати от неугасимото зло на умразата, на когото завист[т]а е пламак адски. Скоро ще се даде знака, който ще е предизвестител на великите настапающи събития, които ще обгърнат целия свят. Ще има движение и смутове на всякаде. От север и от юг; от запад и от исток.
към текста >>

18. А Исус отговори и рече им: Истина ви казувам, ако имате вяра, и не се усумните, не толко делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: дигни се и хвърли се в морето, ще бъде.
Злото в добро не можеш да преобърнеш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го уничтожиш, защото е невъзможно. Свободен ако искаш да си в добродетелта стой, тя ще ти е щит неразрушим; в нейните крепости винаги ще си защитен. Помни сега това, което ти казвам и ще си блажен. с.8 18. А Исус отговори и рече им: Истина ви казувам, ако имате вяра, и не се усумните, не толко делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: дигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все, що поискате в молбата, като верувате, ще получите. Мат[ея] 21;21, 22 19 Сега ти познаваш Моята благодат, моята благост, моята милост и дълготърпение. Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен в всичките си пътища. Готов винаги да дам помощ на тези, които ме търсят и на тези, които са паднали да ги повдигна с крепката си ръка.
към текста >>

За мен е по-тешко да страдам, от колкото на тях, но се покорявам и аз сам на своята върховност, на своята Божествена природа, на своя върховен и винаги благ Дух за тяхното добро.
Виждам Аз и чувствувам всичките болки на всички, с.9 които страдат. Не съм Аз Баща, който не чувствува болките на своите деца. Аз понасям с тях наедно по-голямата част от нещастията им и жаля и тъжя с тях наедно и нося всичкия товар на скърбта им. За мен е по-тешко да страдам, от колкото на тях, но се покорявам и аз сам на своята върховност, на своята Божествена природа, на своя върховен и винаги благ Дух за тяхното добро. Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое създание, нито едно мое чадо да извърши това, което е вредно за него. Всякога се стремя като върховен Бог, като общ Баща да им дам това, което е добро според моето вътрешно усмотрение, според моето вътрешно разпореждание. В Мене никакво зло не съществува, с.10 Аз съм винаги пълен с благост и вечна милост, която постоян[н]о изливам от вътрешност[т]а си за благото на всички мои същества.
към текста >>

31 И говори ми Господ и ми даде своето слово и ми каза: направих те кънара непоколебима, на която зида своето
Работата ви ще принесе своя плод и то изобилно. Ето Моя Дух вече ще се излее на всяка моя твар и които го приемат ще оживват вечно и ще ме последват и ще бъдат всички мои. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отекчени духом, на които сърдцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете и ще ви дам моята радост, която никой няма да ви отнеме, защото Аз съм исти днес и утре. Аз съм от начало и за всякога ще бъда. 31 И говори ми Господ и ми даде своето слово и ми каза: направих те кънара непоколебима, на която зида своето с.25 царство. Аз съм с теб, за да те избавям от всичките ти неприятели. Аз ще те избавя от ръката на лукавите и ще те искупя от ръката на насилниците и ще те поставя свет на народите. Ще ходиш пред моето лице и ще опасеш земята с скиптара на ръката си. Словото ми вече действува за твоя дух и ще се въ[з]цари в сърдцата на тия людие, които съм избрал да ми служат.
към текста >>

Подигнете очите си и виждте, че всичко това наоколо ви за вас се върши, то е за вашето благо.
Да виждате лицето ми всяка заран и да се развеселявате от моето присътствие. И ще ви придружавам с моя Дух всякога и ще ходите в стъпките ми и ще ме познавате, че съм Аз този от начало, който съм ви под[д]ържал. Аз съм този, с.27 който ви извождам от мрака на миналото и ви въвождам в вечната виделина. Подигнете очите си и виждте, че всичко това наоколо ви за вас се върши, то е за вашето благо. А[прил, 1899],1 Господи, Боже мой, всякога съм уповал на тебе. Душата ми никога не е възложила упованието си другимо. Послушай ме, за да познаят всички, че ти си Бог мой, който винаги ме слушаш. Господи благий, много милостивий и благоутробний, моля ти се, изяви своята Благост. Изцели недъзите на моите братя и сестри.
към текста >>

Те са тъй непоколебими, както и този, който ги движи и направлява.
Следователно е вън и от тяхната среда. 1 ю[ни] Внима[ва]й, проче[е] на съдбините на живота си, да не би по някоя непредвидена грешка да се намериш в разногласие с общия порядък на провидението, с което, ако и да влезиш в състезание, нищо няма с.35 да добиеш. При това знай, че нещата няма [да] се съобразят с твойте желания и стремления, нито ще ти отстъпят в своя вървеж. Те са тъй непоколебими, както и този, който ги движи и направлява. Ако си мъдър и пълен с разумение на Божествените наредби, гледай да вършиш и работиш това, което е право и съгласно с истините, показани в животът. Защото успеха в твоя живот зависи от Бога, който го и направлява. Види се, ти сам, въпреки това, което знаеш, като че ли още не можеш да схванеш и разбереш тая неизменяема истина. Предрасположението на едно дете няма да измени намеренията на един баща. Не е право, нито благор[аз]умно от твоя страна като чадо на истината да се поставиш в противовест на Бога и да се надяваш, че той ще ти отстъпи пред твойте желания.
към текста >>

Безпокойствието днес е общо навред.
От това следва, че за успеха на едно същество или на един человек се изисква съдействието на всички по-горни твари, които да го подкрепят с своята сила да извърши своята работа, нему определена от промисълът Божий. А да се добие съдействието на съществата и из[и]сква се съдействието на Господнята сила, която да подведе умовете и сърдцата на всички да съдействуват в общата полза на общото добро. И тъй всяко добро действие е косвен резултат на служителите Господни, а всяко добро е прямо действие на с.48 Господа. Безпокойствието днес е общо навред. Пази душата си от неговите влияния, да не би да се вплетеш в мрежите му. Понеже, ако се безпокоиш, нищо няма да спечелиш. Каква полза има да се грижиш за бъдащето, което не е в твоите ръце. Има ли смисъл в грижението или за скърбението на неща, които не са се родили! Не. Би ли одобрил постъпката на едного, ако го видиш да плачи за смъртта на едно свое дете, което никога не се е раждало, но което той е видял на сън, че е умряло?
към текста >>

Понеже, ако се безпокоиш, нищо няма да спечелиш.
И тъй всяко добро действие е косвен резултат на служителите Господни, а всяко добро е прямо действие на с.48 Господа. Безпокойствието днес е общо навред. Пази душата си от неговите влияния, да не би да се вплетеш в мрежите му. Понеже, ако се безпокоиш, нищо няма да спечелиш. Каква полза има да се грижиш за бъдащето, което не е в твоите ръце. Има ли смисъл в грижението или за скърбението на неща, които не са се родили! Не. Би ли одобрил постъпката на едного, ако го видиш да плачи за смъртта на едно свое дете, което никога не се е раждало, но което той е видял на сън, че е умряло? Не вярвам. Подобен е и всякой един, който зема грижа за неща, които не са му в работата.
към текста >>

А този, същия Господ озарява и тебе, който идеш към тая съща виделина, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето, той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тая вътрешна радост, това вътре[ш]но задоволство, този вътрешен мир, това вътрешно спокой-
с.60 глас, са приели своето благословение от него. При това помни, че Бог няма нужда да се спорят за неговата истина, нито да я доказват. Всички трябва да излагат истината, а не и да я оспорват и отказват. Той призовава всички на покаяние да се обърнат към него, да напуснат свойте пътища на заблуждение и да се научат пътят на истината и всякой, който слуша негов[и]а глас, иде към виделината и виделината го озарява. А този, същия Господ озарява и тебе, който идеш към тая съща виделина, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето, той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тая вътрешна радост, това вътре[ш]но задоволство, този вътрешен мир, това вътрешно спокой- с.61 ствие, които ти са необходими за доброто ти. Знае Господ как да спомага и утешава свойте си и да ги избавя от всичките им нещастия и злини и да им дава утеха. Радос[т]но е да се живее под подслона и под покрива на Господа Бога и спасителя нашего. Блажено е да служим в дома на Отца нашего и славно е да се покланяме на Бога и Господа нашего в негов[и]а свят храм.
към текста >>

Кажи две думи на свят през целия си живот, да останат спомен за человечеството, отколкото 10 000 хиляди, които след няколко време да се изхвърлят на пепелището, гдето само кокошките ровят.
реда без съдържание. Аз те съветвам, приятелю, ако имаш най-малко за пъра ум, не говори, не пиши, без да си мислил, без да си разсъждавал в себе си добре. Не говори на хората това, което ти не разбираш и не пиши това, което ти сам не би чел, ако другий го бе писал. Не мисли, че искам да те карам да се отучиш да говориш и пишеш, не. Говора и писанието не стои в количеството, но в качеството. Кажи две думи на свят през целия си живот, да останат спомен за человечеството, отколкото 10 000 хиляди, които след няколко време да се изхвърлят на пепелището, гдето само кокошките ровят. Напиши през живота си по-добре два реда, да те разберат всички и да ти благодарят завинаги, че си им оставил нещо в наследство, отколко 10 000 хиляди реда, които утре всички ще забравят и с. 70 само молците и мишките можи след време да ги разглеждат и четът, особено ако си турил нещо мазно в тях. О, глупавий человече, не бързай много, да се не спънеш. Многото говорение и многото писание само теб принадлежат.
към текста >>

И тъй, остава упокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Го-
Не бой се, това ти право до кат си такъв, никой не ще ти го отнеме. Светът забавление иска. И трябва да ти благодари, че ако не беше и ти, той от скучност трябваше да умре. Но благодарение на тебе, който постоян[н]о бъблиш и постоян[н]о пишеш свойте семковщини, ти го поне веселиш. 19 Евр[еите] 4. И тъй, остава упокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Го- с.71 спода Бога нашего. Това е живот вечен да познаят тебе единаго, истинаго Бога и Исуса, когото си пратил. Следователно ний, които сми чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовестввано нам в Христа, в тия последни дни трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята. Подобава ни да пазим сьрдцата си в всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките Божий обещания с сърдечна детинска вяра, като новородени в Него младенци.
към текста >>

Следователно ний, които сми чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовестввано нам в Христа, в тия последни дни трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята.
19 Евр[еите] 4. И тъй, остава упокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Го- с.71 спода Бога нашего. Това е живот вечен да познаят тебе единаго, истинаго Бога и Исуса, когото си пратил. Следователно ний, които сми чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовестввано нам в Христа, в тия последни дни трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята. Подобава ни да пазим сьрдцата си в всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките Божий обещания с сърдечна детинска вяра, като новородени в Него младенци. 22. И Господ тогава ще предиди пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с мана от небето и пои с вода, която с.72 ще извира изпод подножието му. Той ще ни опаши с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Бог Господ наш е приготвил за свойте избрани, за свойте святий царе и свещеници негови, гдето ще му служим винаги.
към текста >>

Ето окото, което на тогози, който ни е пратил, бди за вървежа на всичките работи.
Несполуки и нещастия ни приследват на всяка стъпка. Но има ли нещо необикновено в това? Не. Онзи, който [е] с.76 създал всичко и който дава всички добрини, е допуснал и това за наше духовно укрепление. Ето окото, което на тогози, който ни е пратил, бди за вървежа на всичките работи. Ела, братко мой, съвземи се. Господ е близо имен[н]о в тия минути, когато ти си най-много искушаван и когато страданията ти надминават силата ти и когато се осещаш, че си изоставен от всички и че светът ти се вижда тъмница, в която си затворен. Не бой се, казва твоят спасител Господ Исус. Овцете, които Отец ми е дал, никой не може да ги вземе от ръката ми, защото Отец ми е най-голям от всички и няма по-силен от Него, който да ги изтръгне от ръката ми. с.77
към текста >>

Времето беше ясно, небето прозрачно, слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показваше малка мъглявост, знак на някаква мистическа
25. А[вгуст, 1899] Днес ме посетиха седем ангела и четири добри духове. Ангелите имаха на главите си бели покривала. Двата добри духа бяха малки деца, носени от двата ангела. А другите два вървяха помежду тях. Часа наближаваше 10-сет, денят бе сряда. Времето беше ясно, небето прозрачно, слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показваше малка мъглявост, знак на някаква мистическа с.80 вест. Славата Господня днес не се е явила още на небето. Господ е още в своето светилище. Времето е тихо, само тихия ветрец едва поклащаше листата. Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20-и на този [месец].
към текста >>

Всичко е тъмнина наоколо.
И колко сми щас[т]ливи, че имаме един приятел в небето, който се е заручил за наз и един спасител, който е застъпил, и един Господ, който ни раководи и Един утешител Дух святи, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир с. 82 и всяка радост нам, дадени от Господа Бога нашего, Отец наш на Господа нашего Исуса Христа. 4 септ[ември, 1899] Господ е скрил лицето си от нас. Греховете ни натегнаха пред него и той се е отдаличил заради нашите престъпления. Всичко е тъмнина наоколо. Сърдцето на този народ блудува везден, само смрад и гнусота излиза. Безнадежно е нашето положение. Тръните и бодилите са заглушили всичко добро у нас. Навсякаде само насилия съществуват. Поради техните престъпления Господ и мен е забравил.
към текста >>

В теб Аз мислех да имам неизменима и непоколебима канара.
Но сълзите ми са избягали. И защо ли? Какво бих сторил, да плача, можи би щях да се утеша. Злото е голямо, което иде. Ти си забравил първата си любов. В теб Аз мислех да имам неизменима и непоколебима канара. Много пъти си ми казвал да те призова в скърбни времена и ще ми отговориш. Ето, призовавам те, но ти все мълчиш, не считаш нуждно да ми отговориш. Ако ти не отговориш, кой ще отговори друг. Ако ти не помагаш, който си всесилен , кой ще ми помогне друг. Ако ти
към текста >>

23. УВОД

Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица.
юли 1899г., после в село Гюлекьой, Варненско - от 8 юли 1899 до началото на м. август 1899г., следва преместване в село Николаевка , Варненско - от началото на м. август до началото на м. септември 1899 г., връщане за кратко отново в село Гюлекьой, и от 6 октомври 1899г. П. Дънов е при баща си свещеник Константин Дъновски в Нови пазар, където остава повече от година. Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица. Тези детайлни пояснения са нужни за изясняване на съществения за историците въпрос: къде П. Дънов прави записите в бележника? Отговорът е: във Варна, в селата Гюлекьой (дн. Засмяно) и Николаевка, Варненско, както и в град Нови пазар. Друг основен въпрос, на който е нужно да се даде отговор още в увода на изданието е този за датировката на бележника.
към текста >>

1. ВСИЧКИ варианти на копия - фотокопия, ксерокопия или преписи на даден документ не се приемат за оригинал от архивистката наука
68, след този от 28 юни е направен запис от 18 юни, и за да няма никакво колебание, авторът е изписал и името на месеца ,,юн[и]". Страниците са така плътно изписани и текстът подреден, че вероятността на 18 юни да е направен запис на случайна страница, отделена с 5-6 празни листа от полагащото й се място, и после тези бели листи да се запълват, отпада. В заключение, поради изразените съмнения, приемам за крайна дата на документа 16 октомври 1899 г. В разчетения текст на изданието като дати са отбелязани само тези числа, към които авторът сам е прибавил и обозначение за месеца, останалите присъстват на местата си без допълнително прибавени от мен пояснения. ...................... 1. ВСИЧКИ варианти на копия - фотокопия, ксерокопия или преписи на даден документ не се приемат за оригинал от архивистката наука 2. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович. 1898-1902. Състав. Цв. Нушев. С., 1999. 84 с. 3. НБКМ-БИА. Ф. 868 (Палка Кръстева), а.е.
към текста >>

Малко на брой от писмата (около 5-6), съхранявани в НБКМ-БИА са публикувани и в изданието: Дънов. П.
Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) във Варна. Състав. Д. Калев. С.,1999. 234 с. 6. НБКМ-БИА, Ф. 868, а.е. 23-39. Малко на брой от писмата (около 5-6), съхранявани в НБКМ-БИА са публикувани и в изданието: Дънов. П. Писма до първите ученици... 7. НБКМ-БИА, ф. 868. а.е. 114, я. 82-125 8. Подробно по ТОЗИ въпрос ВИЖ по-долу в изложението
към текста >>

24. Речник на остарели и чужди думи

Смоковница (остар.) - смокиново дърво
Мни (остар.) - мисли с.3 Оболщавам (рус. остар.) - съблазнявам, смайвам с.8 Смоковница (остар.) - смокиново дърво с.14 Прозябвам (остар.) - живея, прекарвам с.16 Рад, радо (остар.) - радостен, драг, благодарен; думата е изписана слято "нарадо" с предходната частица с.17
към текста >>

25. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

- установява се окончателно в София.
- провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша. 1901г. до 1912 г. - пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи. 1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66. 1906 г. - установява се окончателно в София. 1912г. - в село Арбанаси край Велико Търново работи върху Библията и съставя книгата „Завета на цветните лъчи на светлината която излиза от печат същата година. 1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот". В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство. 1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. 1917-1918 г.
към текста >>

26. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Защото той е дух от началото непокорлив и себенадеющ се, на когото волята и желанието са погълнати от неугасимото зло на омразата, на когото завистта е пламък адски.
Пристигането му ще произведе тревога. Ще се чуе гласът на Тогова, Който е предопределен да възстанови Божията правда на земята. Неговата дума ще стане закон. И ще сътресе днешните царства и народи и ще ги сътресе, и ще разпръсне техните оръжия по краищата на света и плътта на воюващите против Него ще стане тор на земята и костите им ще станат за поругание на тяхното беззаконие, че се ухитриха против Вишнаго и възстанаха против Неговия вечен закон. Тези, които днес се приготовляват да дадат отпор на Словото на Бога живаго са синове на Лукаваго, който ги мами и оболщава. Защото той е дух от началото непокорлив и себенадеющ се, на когото волята и желанието са погълнати от неугасимото зло на омразата, на когото завистта е пламък адски. Скоро ще се даде знака, който ще е предизвестител на великите настъпающи събития, които ще обгърнат целия свят. Ще има раздвижване и смутове навсякъде. От север и от юг; от запад и от изток; и ще трепери земята и от горе и отдолу; и ще се люлеят небесата, и ще има вълнение велико в пространството. А там отгоре ще дойде владетелят на царствата, придружен в своята слава, заедно с всички, воюващи за него. И ще възстанови своето царство, което ще е царство на праведните.
към текста >>

18. „А Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: Вдигни се и хвърли се в морето, ще бъде.
Злото в добро не можеш да превърнеш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно. Свободен ако искаш да си в добродетелта, знай, че тя ще ти е щит неразрушим. В нейната крепост ще си защитен винаги. Помни сега това, което ти казвам, и ще си блажен. 18. „А Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: Вдигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все що поискате, като вярвате, ще получите" (Матея 21 :21, 22). 19. Сега ти познаваш моята благодат, моята милост, моята благост и дълготърпение. Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен във всичките си пътища, готов винаги да дам помощ на тези, които ме търсят, и на тези, които са паднали, да ги повдигна с крепката си ръка. Ти знаеш от опит, че тези, които са съкрушени и останали без надежда, че съм близо до тях, готов във всяка минута да им подам ръка за помощ. Виждам аз и чувствам всичките болки на всички, които страдат.
към текста >>

31. И говори ми Господ и ми даде своето слово и ми каза: Направих те канара непоколебима, на която зидам своето царство.
Ето трудът ви няма да остане без да принесе своя плод и то изобилно. Ето моят Дух вече ще се излее на всяка моя твар, и които го приемат, ще оживеят вечно и ще ме последват и ще бъдат всички мои. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам моята радост, която никой няма да ви отнеме, защото аз съм истия и днес, и утре. Аз съм изначало и всякога ще бъда. 31. И говори ми Господ и ми даде своето слово и ми каза: Направих те канара непоколебима, на която зидам своето царство. Аз съм с теб, за да те избавям от всичките ти неприятели. Аз ще те избавя от ръката на лукавия и ще те изкупя от ръката на насилниците, и ще те поставя свет на народите, ще ходиш пред моето лице и ще опашеш земята със скиптъра на ръката си. Словото ми вече действа за твоя дух и ще се възцари в сърцата на тези люде, които съм избрал да ми служат. И ще призова всичките народи от четирите краища на лицето на земята и ще чуете гласа ми и ще дойдете да ми се поклоните и да ми принесете жертва на благодарност за величието на моята милост, с която ви обливам повседневно. И ще ликуват пред тях всички, които ги посрещат, за да ги приемат като наследници на моето царство.
към текста >>

Повдигнете очите си и вижте, че всичко това наоколо ви за вас се върши, то е за вашето благо.
Ида да възстановя вече моето царство, да се възцаря в сърцата и умовете на всички мои избрани, да им се изявя в своята красота и вечна хубост. Ида да ви обединя с величието на моя Дух, да ви дам обещанията си да ходите всички в един дух, в един ум, в едно сърце, да ме любите и да ви любя всякога. Да виждате лицето ми всяка заран и да се развеселявате в моето присъствие. И ще ви придружавам с моя Дух всякога, и ще ходите в стъпките ми и ще ме познавате, че съм аз този от начало, който съм ви поддържал. Аз съм този, който ви изваждам из мрака на миналото и ви въвеждам във вечната виделина. Повдигнете очите си и вижте, че всичко това наоколо ви за вас се върши, то е за вашето благо. 1. Господи Боже мой, всякога съм уповавал на Тебе. Душата ми никога не е възложила упованието си на другиго. Послушай ме, за да познаят всички, че ти си мой Бог, който винаги ме слушаш. Господи благи и многомилостиви и благоутробни, моля ти се, изяви своята благост, изцели недъзите на моите братя и сестри. Господи силний, чуй ме.
към текста >>

Те са непоколебими, както и Този, който движи и направлява.
Сега стълкновението на кое и да е същество с прекия порядък на битието произвежда разногласие в себе си, което в нравствения свят се зове зло, т.е. нравствено духовно противение на общия вървеж на другите същества. Следователно е вън и от тяхната среда. 1. Внимавай, прочее, на съдбините на живота си да не би по някоя непредвидена грешка да се намериш в разногласие с общия порядък на провидението, с което ако и да влезеш в състезание, нищо няма да добиеш. При това знай, че нещата няма да се съобразят с твоите желания, нито ще ти отстъпят в своя вървеж. Те са непоколебими, както и Този, който движи и направлява. Ако си мъдър и пълен с разумение на Божествените наредби, гледай да вършиш и работиш това, което е право и съгласно с истините, показани в живота, защото успехът в твоя живот зависи от Бога, който го и направлява. Види ти се сам, въпреки това, което знаеш, като че ли още не можеш да схванеш и разбереш тази неизменяема истина. Предразположението на едно дете няма да измени намерението на един баща. Не е право, нито благоразумно от твоя страна като чадо на Истината да се поставиш в противовес на Бога и да се надяваш, че той ще ти отстъпи пред твоите желания. Не, това е само невъзможно да сториш.
към текста >>

Безпокойствието днес е общо и навред.
Защото, за да се създаде нещо, то трябва в реда на нещата да има каква годе нужда и вътре в живота каква годе потреба за появяването на известни действия. Всички действия се извършват от различни класове същества, които в общия подтик на нещата си служат едни на други. От това следва, че за успеха на едно същество или на един человек се изисква съдействието на всички по-горни твари, които да го подкрепят със своята сила да извърши то определената от Божия промисъл работа. А за да се добие съдействието на съществата, първо трябва да се изисква съдействието на Господнята сила, която да подведе умовете и сърцата на всички да съдействат за общата полза в общото добро. И тъй, всяко добро действие е резултат на служителите Господни, а всяко добро е пряко действие на Бога. Безпокойствието днес е общо и навред. Пази душата си от неговото влияние да не би да се уплетеш в мрежите му. Понеже, ако се безпокоиш, нищо няма да спечелиш. Каква полза има да се грижиш за бъдещето, което не е в твоите ръце? Има ли смисъл загрижеността или скръбта за нещо, което още не се е родило? Не. Би ли одобрил постъпките на едного, ако го видиш да плаче за смъртта на едно дете, което никога не се е раждало, но което той е видял на сън, че е умряло?
към текста >>

Понеже, ако се безпокоиш, нищо няма да спечелиш.
От това следва, че за успеха на едно същество или на един человек се изисква съдействието на всички по-горни твари, които да го подкрепят със своята сила да извърши то определената от Божия промисъл работа. А за да се добие съдействието на съществата, първо трябва да се изисква съдействието на Господнята сила, която да подведе умовете и сърцата на всички да съдействат за общата полза в общото добро. И тъй, всяко добро действие е резултат на служителите Господни, а всяко добро е пряко действие на Бога. Безпокойствието днес е общо и навред. Пази душата си от неговото влияние да не би да се уплетеш в мрежите му. Понеже, ако се безпокоиш, нищо няма да спечелиш. Каква полза има да се грижиш за бъдещето, което не е в твоите ръце? Има ли смисъл загрижеността или скръбта за нещо, което още не се е родило? Не. Би ли одобрил постъпките на едного, ако го видиш да плаче за смъртта на едно дете, което никога не се е раждало, но което той е видял на сън, че е умряло? Не вярвам. Подобно нещо е и с всеки един, който се грижи за неща, които не са му в работа.
към текста >>

А той, същият Господ озарява и тебе, който и идваш към виделината, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тази вътрешна радост, това вътрешно задоволство, вътрешен мир и спокойствие, които ти са необходими за твоето добро.
Нужно е да слушаш неговия глас на Истината, която разлива виделина навсякъде, където мине. И всички, които са послушали неговия глас, са приели своето благословение от него. При това помни, че за Бога и неговата истина няма нужда да се спори, нито да се доказва. Всички трябва да излагат и проявяват Истината, а не да я оспорват и отказват. Той призовава всички на покаяние, да се обърнат към него, да напуснат пътищата на заблуждения и да следват пътя на истината, и всеки, който слуша неговия глас, иде към виделината и виделината го озарява. А той, същият Господ озарява и тебе, който и идваш към виделината, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тази вътрешна радост, това вътрешно задоволство, вътрешен мир и спокойствие, които ти са необходими за твоето добро. Знае Господ как да помага и утешава своите си да ги избавя от всичките им нещастия и злини, да им дава успехи. Радостно е да се живее под подслона и под покрива на Господа Бога и Спасителя нашего. Блажено е да служиш в дома на Отца нашего и славно да се покланяме на Бога и Господа нашего в неговия свят храм. Помни, че всякога и винаги Господ е близо до тебе и че той внимава на всичките ти пътища и наблюдава всичките ти стъпки, знае той всичко и няма нищо скрито от него. Затова слушай неговия глас, който ти говори от горе, и който те поучава в Истината всякога и в Словото си да разбираш неговите изхождания и вхождания.
към текста >>

Кажеш две думи, но да са на свят, както трябва, през целия си живот да останат спомен за човечеството, отколкото да изречеш 10 000 думи, които след известно време ще бъдат изхвърлени на пепелището, гдето само кокошките ровят.
Каква полза, че говориш или пишеш много, когато всичко е безсъдържателно, което не принася никаква полза, както на онзи, който говори и пише, тъй също и на онзи, който слуша и чете. По-добре две думи с разум и два реда със смисъл, отколкото десет хиляди думи безсмислени и десет хиляди думи без съдържание. Аз те съветвам, приятелю, ако имаш най-малко за пара ум, не говори, не пиши, без да помислиш, без да си разсъждавал в себе си добре. Не говори на хората това, което ти не разбираш, и не пиши това, което ти сам не би чел. Говорът и писането не е в количеството, а в качеството. Кажеш две думи, но да са на свят, както трябва, през целия си живот да останат спомен за човечеството, отколкото да изречеш 10 000 думи, които след известно време ще бъдат изхвърлени на пепелището, гдето само кокошките ровят. Напиши през живота си само два реда да те разберат всички и да ти благодарят за винаги, че си им оставил нещо в наследство, отколкото 10 000 реда, които утре всички ще забравят, и които само молците и мишките може след време да ги разглеждат и четат, особено, ако си турил нещо мазно в тях. О, глупави човече, не бързай много, да не се спънеш. Многото говорене и многото писане само на тебе принадлежат. Не бой се, това ти право докато си такъв, никой не ще ти го отнеме! Светът иска забавление.
към текста >>

И тъй, остава успокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Бога, в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Господа Бога нашего: „Това е живот вечен да познаят Тебе единнаго, истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил".
Не бой се, това ти право докато си такъв, никой не ще ти го отнеме! Светът иска забавление. И трябва да ти благодари, че ако не беше ти, той в скучности трябваше да умре. Но благодарение на тебе, който постоянно бъбриш и пишеш своите семковщини, то го поне веселиш. 19 юни, Послание към Евреем. И тъй, остава успокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Бога, в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Господа Бога нашего: „Това е живот вечен да познаят Тебе единнаго, истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил". Следователно, ние, които сме чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовествувано нам в Христа в тия последни дни, трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята. Подобава ни да пазим сърцата си във всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките божии обещания със сърдечна, детинска вяра, като новородени в Него младенци. 22. И Господ тогава ще предиде пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с манна небесна и пои с вода, която ще извира из под подножието му. Той ще ни опаше с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Господ Бог наш е приготвил за своите избрани, за своите святи царе и свещеници негови, гдето ще му служат винаги. Утеготен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да придаде пред тебе и спомни, че той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби.
към текста >>

Следователно, ние, които сме чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовествувано нам в Христа в тия последни дни, трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята.
Светът иска забавление. И трябва да ти благодари, че ако не беше ти, той в скучности трябваше да умре. Но благодарение на тебе, който постоянно бъбриш и пишеш своите семковщини, то го поне веселиш. 19 юни, Послание към Евреем. И тъй, остава успокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Бога, в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Господа Бога нашего: „Това е живот вечен да познаят Тебе единнаго, истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил". Следователно, ние, които сме чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовествувано нам в Христа в тия последни дни, трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята. Подобава ни да пазим сърцата си във всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките божии обещания със сърдечна, детинска вяра, като новородени в Него младенци. 22. И Господ тогава ще предиде пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с манна небесна и пои с вода, която ще извира из под подножието му. Той ще ни опаше с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Господ Бог наш е приготвил за своите избрани, за своите святи царе и свещеници негови, гдето ще му служат винаги. Утеготен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да придаде пред тебе и спомни, че той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби. Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е ръка на любов, не се съмнявай в моите думи, опитай ги и виж, че са думи истинни, за които аз свидетелствам с живота си и с пълнотата на сърцето си.
към текста >>

Ето окото, което на тогози, който ни е пратил, бди за вървежа на всичките работи.
Ето що е животът ни в този свят, ако не една верига, сплетена от мъчнотии, страдания, скърби и съмнения, които ни обкръжават отвред. Ние сме преследвани от съдбата, която постоянно разтърсва и разсипва нашите мечти. Несполуки и нещастия ни преследват на всяка стъпка. Но има ли нещо необикновено в това? Не. Онзи, който е създал всичко и който дава всички добрини, е допуснал и това за наше духовно укрепление. Ето окото, което на тогози, който ни е пратил, бди за вървежа на всичките работи. Ела, братко мой, съвземи се. Господ е близо именно в тази минута, когато ти си най-много изкушаван и когато страданията ти надвишават силата ти, и когато се усещаш, че си изоставен от всички и че светът ти се вижда тъмница, в която си затворен. Не бой се, казва твоят спасител Господ Исус: „Овцете, които Отец ми е дал, никой не може да ги вземе от ръката ми, защото Отец ми е най-големия от всички и няма по-силен от него, който да ги изтръгне от ръката ми." „И ако Господ е с нас, кой ще бъде против нас? " Нам е дадено да наследим Царството Божие и Господ е сам, който ще ни въведе в него. Ние ще чуем неговия глас и ще се възрадваме.
към текста >>

Времето ясно, небето прозрачно; слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показаха малки мъглявости, знак за някаква мистическа вест.
Отче, както Ти благоволяваш. 25. А днес ме посетиха седем ангела и четирима добри духове. Ангелите имаха на главите си бели покривала. Двата добри духове бяха малки деца, носени от два ангела, а другите два вървяха помежду тях. Наближаваше десет часа, денят беше сряда. Времето ясно, небето прозрачно; слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показаха малки мъглявости, знак за някаква мистическа вест. Славата Господня днес не се е явила още на небето. Господ е още в своето светилище. Времето е тихо, само тихият ветрец едва поклащаше листата. Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20 -и. Разглеждах снимката, която бях снел, и размишлявах върху великите Божии пътища и негови
към текста >>

Всичко е тъмнина наоколо.
Тази мисъл е утешителна за всички, които вярват в него. И колко сме щастливи, че имаме един приятел в небето, който се е застъпил за нас и един спасител и Господ, който ни ръководи и един утешител Дух Свети, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир и всяка радост нам дадени от Господа Бога наш, Отец наш на Господа нашего Исуса Христа. 4 септември. Господ е скрил лицето си от нас. Греховете ни натегнаха пред Него и Той се отдалечава заради нашите престъпления. Всичко е тъмнина наоколо. Сърцето на този народ блудува весден, само смрад и гнусота излиза. Безнадеждно е нашето положение. Тръните и бодилите са заглушили всичко добро у нас. Навсякъде само насилие съществува. Поради техните престъпления Господ и мен е забравил.
към текста >>

В теб аз исках да имам неизменима и непоколебима канара.
Но сълзите ми са избегали. И защо ли да плача? Какво бих сторил с плач? Злото е голямо, което идва. Ти си забравил първата си любов. В теб аз исках да имам неизменима и непоколебима канара. Много пъти си ми казвал да те призова в скръбно време, но сега ще ли ми отговориш? Ето призовавам те, но ти все мълчиш. Не считаш за нужно да ми отговориш. Ако ти не ми отговориш, кой друг ще ми отговори? Ако ти не ме подкрепиш с Духът си, който си винаги благ, кой друг ще ме подкрепи?
към текста >>

27. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Ето окото ти, Господи, казваш, е върху онези, които ти се боят, върху онези, които се надяват на милостта ти, за да избавяш от смърт душите им и в глад да ги опазиш живи.
Ти, Господи, съхраняваш верните. „Ще ги скриеш в покрива на присъствието си от ухищренията на человеците; ще ги скриеш в скинята от пререканията на езици". Твоят съвет, Господи, пребъдва във веки и мислите на сърцето ти в род и род. Блажен е всеки, който те познава и всеки, който ти слугува. Блажен е народът, който те е избрал за наследие свое. Ето окото ти, Господи, казваш, е върху онези, които ти се боят, върху онези, които се надяват на милостта ти, за да избавяш от смърт душите им и в глад да ги опазиш живи. Душата ми те чака, ти си помощ моя и щит мой, защото в тебе се весели сърцето ми. На твоето свято място се надея. С търпение ходете всички, които слугувате Господу, и чакайте неговото присъствие, той ще ви помогне на уреченото време. Да не отпада душата ви във време на скърбите, нито да се усъмнява в Божията милост, защото благ е Бог, и пълен с любов към своите чеда. „Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки род, град или дом, разделен против себе си, няма да устои" (Матея 12:25).
към текста >>

Да го оставим на Бога, на неговия Дух, да го очисти, тогава ще сме спокойни, защото изворът на всички злини е в сърцето, от гдето и езикът по свойствената му природа се поддава на самохвалство.
С търпение придобивайте душите си. Неща, които сме намислили да ги изкажем, е по-добре да почакаме, т. е. да потърпим, защо имаме да употребим езика, който, ако узнае нашата слабост, може да ни причини вреда. Може да се запали от пъкъла някой зъл дух, може да хване юздите и да извърши своето злодеяние. Словото Божие ни казва, че за да се избавим от властта на този лош навик, трябва да възродим сърцето си. Да го оставим на Бога, на неговия Дух, да го очисти, тогава ще сме спокойни, защото изворът на всички злини е в сърцето, от гдето и езикът по свойствената му природа се поддава на самохвалство. За да станем съвършени в Словото и да не грешим, трябва да имаме чисто сърце и ум непокварен. Това Господ може да стори за нас, ако го повикаме на помощ, да ни помогне и спаси от тази гибел на греха. Всеки, който възлага надеждата си на Господа да изправи неговите пътища и да го въведе в пътя на съвършенството, няма да остане излъган, защото Господ е винаги верен на своите обещания. В него няма измяна, той е същия винаги. 14. „Да не изкушаваш Господа Бога твоего" (Матея 4:7).
към текста >>

„Те са непокорливи люде, лъжливи синове, които не щат да слушат закона на Господа, говорът на пророците: не ни пророчествувайте правото.
„Из устата на Вишнаго не излиза ли и доброто, и злото? " (Иеремия 3:32). И какво казва Господ за тоя род? „Аз познавам неговото нехайство, говори Господ, но нека е така, лъжите му няма да извършат нищо" (Иеремия 48:30). Откъде излиза злото? „Те са непокорливи люде, лъжливи синове, които не щат да слушат закона на Господа, говорът на пророците: не ни пророчествувайте правото. Говорете ни ласакателно, пророчествувайте лъжливо" (Исайя 30:9, 10). Где седи силата на праведните? „Всяко слово Божие е опитано. Той е щит на тези, които уповават на него" (Притчи 30:5). Кои трябва да се веселят в Господа?
към текста >>

Тези са думите на нашия Спасител, който ни говори, че той е, който ни избавя, той е, който ни води през този свят, който ни помага във всичките мъчнотии и страдания, на когото всевидещото око винаги бди.
Народ, който седеше в тъмнината, видя виделината голяма и на седящите в страна и сянка смъртна виделина им възсия" (Исайя 9:1-2). 27. „Аз съм Господ, Бог твой от Египетската земя. И друг Бог освен мене няма да познаеш. Защото няма друг спасител, освен мене. Аз съм те гледал в пустинята, в една безводна страна" (Осия 13:4,5). Тези са думите на нашия Спасител, който ни говори, че той е, който ни избавя, той е, който ни води през този свят, който ни помага във всичките мъчнотии и страдания, на когото всевидещото око винаги бди. Аз съм, говори Господ на живота и истинни, и праведни са неговите думи, защото царството, силата и славата са негови. Той е виделина, свят необозрим, който изпълва своите синове и дъщери с мъдрост и знание, който рисува пред нашите очи величието на своята слава, който отваря тайните на съзиданието, на своята мъдрост и ни въвежда в един нов свят, създаден за нашите души. Ако се развали земното ни жилище, казва апостол Павел, „имам дом неръкотворен на небето." Този славен дом, който нашият Отец ни е приготвил да живеем, каква велика нужда има всякой да се приближава при този извор на живота. „Бог е Дух, и ония, които му се кланят и служат, в Дух и Истина да му се кланят и служат". Опитвам думите Божии и ги намирам, че са благи и пълни с живот.
към текста >>

Че ако неправедният съдник отдаде правото на една жена, за да не го безпокои повече, то нима Бог ще постъпи по-зле от един человек грешен?
10. И рече Господ: слушайте що казва неправедният съдник. А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към него ден и нощ, ако и да търпи дълго за тях? Казвам ви, че ще им отдам правото скоро. Но син человечески кога дойде, надали ще намери вярата на земята (Лука 18:6-8). Господ обръща нашето внимание в тоя случай, за да разсъдим и направим едно сравнение. Че ако неправедният съдник отдаде правото на една жена, за да не го безпокои повече, то нима Бог ще постъпи по-зле от един человек грешен? Не казва ли спасителят ни, като се обръща към всички ония, които се считат избраници негови, че той ще им отдаде правото, за което те очакват и се молят ден и нощ. Не трябва да отслабва вярята на онези, които са повярвали в него. Христос иска да направи и друго сравнение по косвен начин към онези, които чакат Бог да им отдаде правата. Вижте, казва той, каква настойчивост, какво постоянство и вяра в тая бедна сирота, която иска правото си от един земен съдия, който е неправеден, при все това най-после го принуждава в своята ревност от да не го безпокои - да й отдаде правото. Сега, ако една бедна жена има такава вяра в неправеден съдник, че най-после в края той ще й отдаде правото, колко повече трябва да имат вяра тези, които уповават в Бога и го търсят постоянно.
към текста >>

Вижте, казва той, каква настойчивост, какво постоянство и вяра в тая бедна сирота, която иска правото си от един земен съдия, който е неправеден, при все това най-после го принуждава в своята ревност от да не го безпокои - да й отдаде правото.
Господ обръща нашето внимание в тоя случай, за да разсъдим и направим едно сравнение. Че ако неправедният съдник отдаде правото на една жена, за да не го безпокои повече, то нима Бог ще постъпи по-зле от един человек грешен? Не казва ли спасителят ни, като се обръща към всички ония, които се считат избраници негови, че той ще им отдаде правото, за което те очакват и се молят ден и нощ. Не трябва да отслабва вярята на онези, които са повярвали в него. Христос иска да направи и друго сравнение по косвен начин към онези, които чакат Бог да им отдаде правата. Вижте, казва той, каква настойчивост, какво постоянство и вяра в тая бедна сирота, която иска правото си от един земен съдия, който е неправеден, при все това най-после го принуждава в своята ревност от да не го безпокои - да й отдаде правото. Сега, ако една бедна жена има такава вяра в неправеден съдник, че най-после в края той ще й отдаде правото, колко повече трябва да имат вяра тези, които уповават в Бога и го търсят постоянно. А казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. По-скоро, отколкото даже ние мислим. Но мъчнотията седи другаде, от която страдат мнозина, които се викат християни, последователи Христови. И отвръща Исус, и говореше им пак с притчи, и казваше: „Уподоби се царството небесно на человек цар, който направи сватба на синът си и разпроводи слугите си да призоват своите на сватбата; И не рачиха да дойдат (Матея 22:3).
към текста >>

28. 03.РАЗГОВОР ПЪРВИ

Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди.
Опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но все таки, всичко трябва да върви в своите граници. Погрешките се превръщат на полза само тогава, когато любовта влиза да работи като сила. Тук се оказва същия закон, който работи в природата и който превръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството. Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка, и не могат те да се пренебрегнат без щета на самаго тебе. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди. Ето, днес започвам да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще са ти необходими. Приготви се, следователно, да ме изслушаш до края, защото ще ти говоря като на разумен. Този пост е редактиран от Albena: 06 август 2011 - 17:42
към текста >>

29. 05.РАЗГОВОР ВТОРИ

Нравите отслабват, добрите привички губят своето значение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби помежду тръните и бодлите, които са пораснали около човека.
Сърцето, което е средоточието на духовния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишения от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе несгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето че се ражда криза в техния нравствен живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето значение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби помежду тръните и бодлите, които са пораснали около човека. Тази е причината, която погубва человека, неговото нежелание да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да е така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш така към доброто, да го вършиш всеки ден и всеки час, че при каквито и условия да се поставиш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги да ходиш в пътя на виделината. Никакъв грях да те не блазни.
към текста >>

Не, не, благодари, твоят живот има по-високо назначение, твоята душа е определена от Бога за нещо по-добро.
— За да се научиш, че от Бога е всичко. Ти знаеш, че си мечтал много неща и не са се сбъднали, решавал си да сториш много работи и не си можал. Защо? - Ето, това е то, защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си напразно. Той ти е възбранил, защото те е възлюбил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли си, ако ти си беше позволил да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега? Не, не, благодари, твоят живот има по-високо назначение, твоята душа е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако и те да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и намерения. Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря това — твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молел. И аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице, и знаеш ли защо?
към текста >>

30. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се съмнява, че то не е приложимо и е неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са друго нищо, освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди кой си стих, ама другояче, и то защо?
Ето, пак виждам, че твоето сърце се смущава, вие като че ли усещате някаква вътрешна болка. Що те е грижа какво хората ще мислят, не е ли по-важно за тебе какво Господ ще мисли за тебе или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения. Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши, ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се съмнява, че то не е приложимо и е неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са друго нищо, освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди кой си стих, ама другояче, и то защо? - Само да се избави от истината, която го заставя да стори това, което той е разбрал от Духът Божии. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по земята, той изказа словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не можеше да каже, че не ги е разбрал. И затова именно той дойде от небето, от лоното Божие, той Господ сам, който беше самата истина, да говори и свидетелства за самата истина, която беше той сам, скритият и съкровеният Господ на мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго, освен това.
към текста >>

31. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

Няма никоя вража сила, която може да укрие своите действия от моето око.
Ето, ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкъла и сам Господ Бог на мира ще се възцари. Ето, това е моето свидетелство да знаеш, което съм свидетелствал за Истината. И когато те осени Духът на Истината да познаеш, че аз съм говорил това - твоя Господ, който мъртъв бях и сега съм жив и действам за твоята душа. И в моите ръце са ключовете на ада. Аз отварям и затварям и зная всичко, което се върши в поднебесная. Няма никоя вража сила, която може да укрие своите действия от моето око. Ето, това ти съобщавам да знаеш, че не е волята на лукавия, гдето се изпълня, но моята. И овцете, които имам, никой не може да ги заграби от моята ръка. Да се не бои твоето сърце, струвай всичко, което ти казва моят свят Дух. Божиите работи и Божиите слова се проверяват чрез дела в живота. Не който иска и който се стреми сам, но на когото Бог е дал доброволно от своя дар, нему принадлежи всичко.
към текста >>

32. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Знаеш ли къде са ония славни същества, които някога запълваха предверието на славното небе и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота бидоха изгонени на вечно заточение от небесните жилища.
Те само на глед се показват да имат благообразие и благородство. Не можеш ли да видиш поне един, който ги е възприел, да е станал по-добър или да се е приближил до небето? Не. В небесния дом не могат да влезат неща, в които грехът е проникнал, не. В небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях и петно, колкото и малко да е то. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли къде са ония славни същества, които някога запълваха предверието на славното небе и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота бидоха изгонени на вечно заточение от небесните жилища. В небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички малки и големи живеят в непреривните връзки на любовта. Там всички са синове, свещенници, царе, всички са служители на Бога. „Род избран, семе царско." Но изпитът е тук, долу, където е съдено всекиму, който се роди, да премине през всички истини на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на святостта. „Свети бъдете, казва Господ, защото аз съм свет." Тези са важните места.
към текста >>

Нито пък съзнанието на такава душа ще може да хване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.
Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род това семе принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните и дърветата. Но самата истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в който Духът има господство. Защото тези две души са от две противоположни естества, несъвместими помежду си, гдето плът и кръв господаруват, духът не може да прояви благотворни действия. Нито пък съзнанието на такава душа ще може да хване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духът, защото духовно се различват. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно, и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Бога, трябва да претърпят на общо основание една вътрешна промяна. Това е общ неумолим закон на живота.
към текста >>

Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-висока среда, за по-високо положение.
Вярно е, защото е истинно, и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Бога, трябва да претърпят на общо основание една вътрешна промяна. Това е общ неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества от най-малките до най-великите са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-висока среда, за по-високо положение. Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо.
към текста >>

Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата.
Всичките същества от най-малките до най-великите са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-висока среда, за по-високо положение. Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух.
към текста >>

Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но истината на Господа Бога твоего ще стои вечна, като стълб непоколебим, като основание, на което цялото небе е съградено.
Не всякой, който ми казва: Господи, Господи, ще влезе в царството Божие, но който изпълнява волята на Отца ми. Мислиш ли ти, че когато Господ говори, неговите думи няма да се утвърдят? Не. „Небето и земята ще преминат, но не и моите думи". Пази се прочее от всяко учение, което разтлева, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но истината на Господа Бога твоего ще стои вечна, като стълб непоколебим, като основание, на което цялото небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духа на истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на житен клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род?
към текста >>

Духът ти не е спокоен.
Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострех тогава ръката си като застъпник баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасение, към дома на избавлението. Ти беше един, който се давеше в бурното море на живота, видях те и хвърлих въжето на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, които са ти нужни, за да се учиш и възпитаваш под моето ръководство, стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя, да не се подхлъзнеш и паднеш и всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобие, сторих, да ти дам възможност да опиташ всичките благи и горчиви неща. Запознах те с всичките приоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качва и слиза до най-високите места, които на человека са позволени, и при все това гледах с учудване, че и това те не задоволи. Духът ти не е спокоен. Ти търсиш това, което не се намира нито в твоя свят, нито в тоя живот. Днес е вече последния ден на курса, който завършваш. И ще трябва да държиш изпит пред мене. И ако минеш благополучно, ще те въведа в една нова област, в един нов живот, до сега за тебе непознат, и там ще те науча на всичко, и ще ти покажа как трябва да действаш и работиш. Ако разбираш значението и духа на тези думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до мене и действието ти на вярата ще произведе онова вътрешно променение.
към текста >>

Милостта ми е била винаги милост истинска, верността ми е била винаги верност непоколебима.
Непостижимите неща на человека са постижими за Бога. Бог започва от там, гдето всяко усилие пада и всяка сила чезне. Нещастията са признак на неговото присъствие. Безнадеждието, упадъкът са предизвестители на неговото идване. Така говори онзи, който ме е пратил да съобщя това. Милостта ми е била винаги милост истинска, верността ми е била винаги верност непоколебима. Когато любовта се съвземе, тя свършва всичко. И сега тази любов работи. И ти трябва с търпение да чакаш идващето благословение. То е толкова велико, че ще изпълни всецяло душата ти. И сам Господ ще присъствува с Духа си.
към текста >>

33. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ще видиш с твоето собствено око.
РАЗГОВОР ШЕСТИ 8 юли Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди истината, която ти говорих по сърце, защото аз съм Истии, днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите ти, ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето спасение и животът ти ще мине от смърт в живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вас, и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нехайност и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата е затворена и дръжката ръждясала. Колко пъти, когато съм минувал, намирал съм, че спите, небрежни духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви, и ето една главна причина за закъснението на възраждането ви.
към текста >>

Счупеният клон казва: той ще ме присади с по-добро клонче, оголените корени той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази, а на мястото на повехналите листа той ще направи така, че да прораснат нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки.
И когато тази божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е изражение на видимата Господня любов. И какво е това поръчителство, което един Божий пратеник донася от Бога до вашата душа, освен засвидетелствуване, че неговата верност, неговата милост, благост за вас не се е изменила. Не е ли той, който постоянно изпраща своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду него и тебе и че Бог е отвърнал лицето си от тебе, и е като неприятел? Не. Напротив. Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон казва: той ще ме присади с по-добро клонче, оголените корени той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази, а на мястото на повехналите листа той ще направи така, че да прораснат нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам има ли място за съмнение? Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или някой друг да се съмнява в Божията благодат? В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги?
към текста >>

Той е само Господ, който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевиждащо, който претегля и оценява всички постъпки.
Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги? Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действаш? Или да вършиш това, което желаеш? Би ли позволил свободно да си повдигаш очите и да го призоваваш като приятел на помощ? Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици, за да могат всякога да имат достъп до него? Той е само Господ, който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевиждащо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате като се трудите да ускорите божиите работи. Може ли една жена да роди своето дете преждевременно или може ли да роди няколко деца в една минута? Ако за земните работи като раждането се изисква определено число дни и месеци, за да се изпълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече божиите работи изискват това пълно съблюдение. Но казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето. В първия, смъртта очаква детето, във втория, смъртта поглъща детето още вътре.
към текста >>

34. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада.
От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил. Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом. В него тогава живееше мир и радост. Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен. Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота. Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада. Бог знаеше, че там е изворът на всички злини, които се криеха в тези плодове. Те бяха от противна природа, опасна за человеческото сърце, ако намерят място да растат в него. Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема, носи и зародишите си с него да произвежда други подобни нему. Прилича то на другите плодове, само че с тази разлика, че от това дърво и плодовете, ако не се бутаха, щяха да си седят без опасност за человека и той щеше тогава да е щастлив и блажен. Той имаше време и разположение, както му беше казано от Господа, да обработва и посява добрите неща и да се ползва от техните плодове.
към текста >>

Ние вече чуваме гласа на Бога да ни призовава от всяко място и от всякой народ, да ни призовава да се съберем около него.
Любовта, която вече работи в нашите сърца, съзнанието, което прониква в душата ни, е знак, че Господ е почнал да влага закона си в нашите вътрешности. Евангелската истина, която прониква и в най-тъмните места на нашия живот, е свидетел на това. Обръщането е почнало и ние очакваме неговите резултати. Светлината, която става от ден на ден по-силна и внушителна, виделината, която ни е озарила, прави денят на душата ни да се развиделява. Тъмнината прехожда и зората и зорницата, която е изгряла, показва, че думите Господни идат да се изпълнят. Ние вече чуваме гласа на Бога да ни призовава от всяко място и от всякой народ, да ни призовава да се съберем около него. Защото Израил не са онези, които са обрязани по плът, но онези, които по дух имат печата негов, обручението на Духа. Те са духовният Израил, людете на Бога нашего. Ние сме зачатъка на неговата слава. Той ще се засели помежду нас и ще ни бъде Бог и ние ще бъдем негов народ на Господа. Ясно става, че Христовото царство идва и ще обладае един ден напълно земята.
към текста >>

Добре, какво точно те безпокои?
Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко? Според посоката на мисълта и според стремлението и настроението. Какво те смущава бъдещето? - Остави го настрана. Защо ти е, когато ти причинява вреда. Добре, какво точно те безпокои? Отношението на другите? - Тури всичко настрани и не мисли за това. Всичките хора една майка ги е родила. Няма нито един по-добър. Всеки става такъв, какъвто иска да бъде.
към текста >>

Ако той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да не го безпокоиш и смущаваш в работата му, която върши за теб, но по-скоро съдействай за привършването й.
Желай неговия ум. Да бъде у вас умът на Христа. Прочее и онова, което има да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по-добре - в твоето сърце, там гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш, защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши. Тя е книга, в която се вписват неговите дела, заедно с неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да не го безпокоиш и смущаваш в работата му, която върши за теб, но по-скоро съдействай за привършването й. Празните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в този свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник, ще изчезнат. Той ще остане. Ако разбираш смисъла на тези думи, няма що повече да ти говоря за това.
към текста >>

Техният дух е неспокоен, всичко им е противно и отвратително.
На мнозина и в този свят им се поревне понякога да си вземат добрите гозби на богатите, и им се струва като на Адама, че от тях ще получат някаква облага. Един ден те ще се сдобият със забранения плод. И какво придобиват? - Изгубили са от своята предишна тишина и радост. И за да прикрият своето унижение и нещастие, те почват да се обличат с хубави и скъпи дрехи, като влагат всичкото си достойнство в тях, понеже им липсва главното - духовна чистота и възвишеност. Техният дух е неспокоен, всичко им е противно и отвратително. Приятелю, една добра мисъл може да се спечели и с три гроша. Да изучаваш Божиите пътища, да съзерцаваш неговите мисли в тоя живот е много по-добре, отколкото да правиш каквото и да е друго нещо вън от това. Божиите наредби са вечните наредби. Тях да учи някой и да ги следва е облага за ума и душата. Да схващаме ония закони и сили, които крепят този порядък, е дело велико.
към текста >>

35. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека са възможни у Бога.
Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. Това е верно и право. Не могат всички да наследят царството Божие, защото у мнозина няма желание за доброто да сторят плод, достоен за покаяние. И това вътрешно предразположение Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно, само да се сподобият с драгоценния бисер на царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека са възможни у Бога. Думата ми е за тебе, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на тебе всичко ти съдейства от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, по това кой има да каже нещо. И ако той показва на тебе милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се изменя, нито человечески, та да се отвърне от намерението си. Той има власт и сила да стори все, що желае и що мисли и няма кой да му се съпротивлява. Обаче необходимо е да се научим да познаваме всичките Божии пътища и да ги пазим с целостта на сърцето си.
към текста >>

Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света и на всичко, което се върти около тебе, ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти.
Обаче необходимо е да се научим да познаваме всичките Божии пътища и да ги пазим с целостта на сърцето си. В това седи съвършенството в познанието волята на единния, истинен Бог и Господ спасител. Велики са неговите благословения, които е приготвил за онези, които го любят. Там горе в небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света и на всичко, което се върти около тебе, ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя, защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърстваме винаги. Ние не стоим, но работим винаги, нашата работа е в изпълнението на своята длъжност.
към текста >>

Грехът е плод не на невежество, както някои мислят, но плод на пъкъла, на непокорните сили на ада.
Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви виждаме да сте се заблудили и сте взели път противоположен на любовта Божия и ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправяли с грешките на другите и с лошите им постъпки. Но любовта изисква търпение, докато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се наказват. Помнете, че небето не може да търпи ни най-малък грях, нито да го потули. Всеки грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да го съзнае и се покае и разбере, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежество, както някои мислят, но плод на пъкъла, на непокорните сили на ада. Грях всеки може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъстващ и всезнаещ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой. Ето коренът на греха. Когато някой человек затвори очи и сърце и каже в себе си: няма кой да ме види, аз сам трябва да се грижа за всичко за себе си, той вече е извършил греха в своето сърце.
към текста >>

Виждам сега, че това, което ти говоря, те безпокои, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление.
Такова едно дело, колкото и успешно да е, щом няма в себе си Божието благословение, скоро или късно краят му ще е гибелен. В света само Бог има право да създава и да урежда живота според както иска. Всеки, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява неговата добра и блага воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото положение и да заема, ще се намери един ден в положение, в което само бесовете на поднебесната обитават. Грехът в живота е двуяк, когато една душа върти всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа и когато една душа възпира духът в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа да го извърши чрез него. Виждам сега, че това, което ти говоря, те безпокои, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление. Но не бой се, ти трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, за да ти покаже кое е добро и кое е лошо. Грехът се почва от и в сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става явно вече, т.е. почва да се извършва. Затова и Духът Божии винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши мисли. Словото на Истината ще се сбъдне през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал на всички свои раби, пророци и свещеници.
към текста >>

36. 11.РАЗГОВОР СЕДМИ

Ако техните сърца бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса.
Вашият живот трябва да се промени. Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят, те са Божии благословения. Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели и приятели на Господа Исуса да не поставят спънка сами на живота си. Желанията им за всяко добро и благородно дело ще се изпълнят. Великите работи на царството Божие не се мерят, както работите в тоя свят. Ако техните сърца бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса. Но и те, както и мнозина други, се спъват тука. Вяра е необходима. Без вяра не може да се угоди Богу. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно и ще ви се даде. Господ няма да ви лиши от нищо добро.
към текста >>

37. 12.Кожено тефтерче

Дръж жестокосърдечието надалеч от себе си, за да благоволява Духът винаги, това е волята на Господа за добрия человек.
Мислите са приятни, както слънчевите лъчи и словото му, както слънцето на деня. Постоянно той въздига и внася живота в света. 28 май 1911. (Марко 10:5). Когато человек се ожесточи, Господ го оставя да ходи по своите си пътища и отнема от него своето благоволение. Дръж жестокосърдечието надалеч от себе си, за да благоволява Духът винаги, това е волята на Господа за добрия человек. 21 февруари 1912. Духът на Господа И.Хр. говори. Бог скоро ще въдвори своето царство. Всички, които работят за него, ще се благословят. (Йоан 5:6).
към текста >>

38. 13.Червено тефтерче

Стой непоколобим в пътя ми.
Амин. * * * 5 ноември 1900 година - този е денят, в който Господ ме е осенил със Святия Си Дух. (Учителят) 6 февруари Аз съм Господ Бог Твой, заповедта ми излезе. Стой непоколобим в пътя ми. Ето моя ангел, когото пращам да ти помогне и то неотложно, ще пристигне навреме. Твоите нужди са ми известни; зная ги аз всичките, нищо не е скрито от моето око, но вярата ти е в мене, трябва да е вяра непоколебима. Ето аз съм този, който те уча всеки ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи. Моят вечен дух се услаждава в истината, която прониква в твоята душа. Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие и правотата на духа ти - моята радост.
към текста >>

Твоите нужди са ми известни; зная ги аз всичките, нищо не е скрито от моето око, но вярата ти е в мене, трябва да е вяра непоколебима.
5 ноември 1900 година - този е денят, в който Господ ме е осенил със Святия Си Дух. (Учителят) 6 февруари Аз съм Господ Бог Твой, заповедта ми излезе. Стой непоколобим в пътя ми. Ето моя ангел, когото пращам да ти помогне и то неотложно, ще пристигне навреме. Твоите нужди са ми известни; зная ги аз всичките, нищо не е скрито от моето око, но вярата ти е в мене, трябва да е вяра непоколебима. Ето аз съм този, който те уча всеки ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи. Моят вечен дух се услаждава в истината, която прониква в твоята душа. Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие и правотата на духа ти - моята радост. Благословението си, което ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя. Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, и което ще дава плода си навреме.
към текста >>

Ето всичко наоколо ти трепти и се радва на моето дихание, на всепроникващия живот.
" Ей, Господи мой, ти чу моя ответ, бележки вземам от твоите слова. Твоите дела са велики и славата ти неизказуема. Слушай, ето моето дихание като ветрец милва твоето лице. Аз те милвам с присъствието на Духа си. Ето всичко наоколо ти трепти и се радва на моето дихание, на всепроникващия живот. Ето тия наоколо ти, които се движат, са твои братя, те ти се радват заради мен. А ето там отгоре, над тебе моите ангели бдят и ти повейват със своите криле, красни и велики са те на глед. Те бодърстват постоянно на своята длъжност. Ето, те се приготовляват, за да те подкрепят в едно с моя Дух. Блажен си ти, който чуваш това, що ти говоря.
към текста >>

Ето тия наоколо ти, които се движат, са твои братя, те ти се радват заради мен.
Ей, Господи мой, ти чу моя ответ, бележки вземам от твоите слова. Твоите дела са велики и славата ти неизказуема. Слушай, ето моето дихание като ветрец милва твоето лице. Аз те милвам с присъствието на Духа си. Ето всичко наоколо ти трепти и се радва на моето дихание, на всепроникващия живот. Ето тия наоколо ти, които се движат, са твои братя, те ти се радват заради мен. А ето там отгоре, над тебе моите ангели бдят и ти повейват със своите криле, красни и велики са те на глед. Те бодърстват постоянно на своята длъжност. Ето, те се приготовляват, за да те подкрепят в едно с моя Дух. Блажен си ти, който чуваш това, що ти говоря. Блажен си ти, който разумяваш моите слова.
към текста >>

Вяра, вяра в мен непоколебима.
Застани зад своите избрани, нека днес моята молба да възлезе пред тебе. Ти, който разбираш нуждите ни и който знаеш скърбите ни, послушай ни и облечи ни с твоята сила. Как да те призова, кажи ми с какви думи да се обърна към тебе, за да бъда послушан. Ето зова те и чакам за твоя отговор. 19. А. Вяра, вяра в мен непоколебима. Това желая - Любов непрестанна, това искам. Оправдание не искам, от това няма нужда. Покаяние на всинца ви трябва. От мен, от моя Дух да се родите, това е належаще, това ти говоря, да пребъде моята радост в теб. Аз съм с теб, ще ме видиш днес.
към текста >>

Знае, че ти имаш много желания неизпълнени и незадоволени, и че скръб пълни душата ти, и че се обезсърчаваш като гледаш трудните неща в живота, като виждаш твърдите, непоколебими сърца на другите, че неуспех те следва на всяка стъпка в тоя живот.
И кога душата ти влезе в мир с него и се научиш да го любиш със сърцето си, той ще ти праща всяка заран своя мир, своята радост. Любовта му ще предходи като пролетен цвят. Ето, Господ е обещал да те ръководи и крепи винаги. Той знае всичките ти нужди и пред него няма нищо скрито, той промишлява винаги за твоето добро. Той е силен да стори всичко, уповавай и вярвай в него и той ще извърши своето дело. Знае, че ти имаш много желания неизпълнени и незадоволени, и че скръб пълни душата ти, и че се обезсърчаваш като гледаш трудните неща в живота, като виждаш твърдите, непоколебими сърца на другите, че неуспех те следва на всяка стъпка в тоя живот. Но знай, че невъзможните неща са само за человека, но не и за Бога, който е сътворил всичко според желанието на своята воля. За него няма неща невъзможни. Той предвижда всичките мъчнотии. Пред него коравите сърца ще се строшат и жестокосърдечните ще се стопят като восък. Знае Господ безумството на света и неговата суета.
към текста >>

Пред него коравите сърца ще се строшат и жестокосърдечните ще се стопят като восък.
Той е силен да стори всичко, уповавай и вярвай в него и той ще извърши своето дело. Знае, че ти имаш много желания неизпълнени и незадоволени, и че скръб пълни душата ти, и че се обезсърчаваш като гледаш трудните неща в живота, като виждаш твърдите, непоколебими сърца на другите, че неуспех те следва на всяка стъпка в тоя живот. Но знай, че невъзможните неща са само за человека, но не и за Бога, който е сътворил всичко според желанието на своята воля. За него няма неща невъзможни. Той предвижда всичките мъчнотии. Пред него коравите сърца ще се строшат и жестокосърдечните ще се стопят като восък. Знае Господ безумството на света и неговата суета. Всичко е дим преходен, който ще се изгуби завинаги пред неговите очи. Познай, че той иде вече в сила и крепост да стори своето дело и ще познаят тогава кой е Господ, на когото думата се не мени. Ето, той се приближава Към тоя свят, облечен в силата на своето величие. Ще загърми и затресе целия свят от единия край до другия.
към текста >>

Моето око е над тебе, силата на Духа ми и любовта ми те следват.
2-ри ноември 1897 година ДУХЪТ БОЖИЙ ГОВОРИ И говори Духът Божий с мен и рече ми: Дерзай. Аз ще извърша онова, което говорих с тебе. Верен съм в своите обещания и ще повдигна своето дело и слава в този развратен свят за любовта си към моя Единороден Син чрез тебе, и тъй ще бъдеш мой син, защото сърцето ми благоволи да ме следва. Моето око е над тебе, силата на Духа ми и любовта ми те следват. Ти ще видиш славата ми и великата ми любов и ще се възрадва сърцето ти, защото аз съм истинен, днес и утре. Вярвай и предай се в моите ръце, като мое чадо, и животът и душата ти ще се променят. Ето аз съм с тебе, приготвил съм всичко за тебе. Пази се от лукавия, бди и моли се. Ето, времето наближава и се раздаде силата и духът ми и моята любов.
към текста >>

Това говори Господ сам и трябва да е истина непоколебима.
И домът ти ще се нарече дом за молитва. Поклонете се Господу в дух и истина. Пейте и възпявайте в душата си всички, които го любите. Благословен Господ Бог наш, Отец на праведните духове. Слава, чест и поклонение да бъде нему сега и всякога. Амин. Това говори Господ сам и трябва да е истина непоколебима. Кой може да следи неговите пътеки? Ето, душата ми е в смущение, защото няма правда, освен неговата и не обитава святост без неговия Дух. Желае душата ми мир, но Господ не е дошъл още в пълнотата си, за да имам мир. Боже мой, дано твоята благодат преодолее в сърцето. Ето, говориш ми и ти повярвах, защото думите ти са живот вечен.
към текста >>

Ще те чакам докато превъзмогнеш и докато се превъзнесеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и ти се възцариш на веки.
Ето, душата ми е в смущение, защото няма правда, освен неговата и не обитава святост без неговия Дух. Желае душата ми мир, но Господ не е дошъл още в пълнотата си, за да имам мир. Боже мой, дано твоята благодат преодолее в сърцето. Ето, говориш ми и ти повярвах, защото думите ти са живот вечен. Исайя 48;16;49;23. Ще те чакам докато превъзмогнеш и докато се превъзнесеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и ти се възцариш на веки. Когато всяка твар горе на небето или долу в ада преклони коляно пред твоя престол, защото си свят и праведен. Боже, да дойде твоето царство. Отче, да бъде твоята воля, както горе в небето, така и на земята. Амин. И да се свети твоето име - 1914 година, 6 юни, допълнено. Притчи 21; 29,30,31.
към текста >>

В онова време ще нарекат Йерусалим престол Господен и всичките народи ще се съберат при него в името Господне, в Йерусалим няма вече да ходят подир жестокостта на сърцето си лукаво.
И когато се умножите и нарастнете на земята, в онези дни, говори Господ, не ще произнасят вече: ковчегът на завета Господен. Нито ще им дойде наум. Нито ще си напомнят него. Нито ще го посетят. Нито ще се направи вече това. В онова време ще нарекат Йерусалим престол Господен и всичките народи ще се съберат при него в името Господне, в Йерусалим няма вече да ходят подир жестокостта на сърцето си лукаво. Иеремия 3:12,18. Влез през тесния път и ходи пред лицето на Господа с незлобие на сърцето си. Изучавай пътищата му и давай внимание на поученията му. Не давай тревога на душата си, нито се стреми да се облечеш в себеоправдание. Защото кой е праведен, освен онзи, който люби правдата.
към текста >>

Нечист дух няма да се докосне до душата ти, онова, което аз освещавам, може ли да бъде нечисто?
Пази завета ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне. Заради теб ще благословя и ще помилвам всички. Моли се за другите. Непрестанно да си в моление. Духът ми е с тебе винаги. Нечист дух няма да се докосне до душата ти, онова, което аз освещавам, може ли да бъде нечисто? Защото не съм ли аз, който изпълнявам закона? И ако аз действам, кой ще ме изобличи, че върша грях? Не съм ли аз мерило, свят път, истина, разбиране, разумение, мъдрост, правда, милост, любов, вяра, надежда и благост? Защото истината ми е същинска добродетел, любовта ми е непоколебима и благостта ми пребъдва във век. Моят мир сега да почине с тебе и присъствието на Духа ми да те осени.
към текста >>

Защото истината ми е същинска добродетел, любовта ми е непоколебима и благостта ми пребъдва във век.
Духът ми е с тебе винаги. Нечист дух няма да се докосне до душата ти, онова, което аз освещавам, може ли да бъде нечисто? Защото не съм ли аз, който изпълнявам закона? И ако аз действам, кой ще ме изобличи, че върша грях? Не съм ли аз мерило, свят път, истина, разбиране, разумение, мъдрост, правда, милост, любов, вяра, надежда и благост? Защото истината ми е същинска добродетел, любовта ми е непоколебима и благостта ми пребъдва във век. Моят мир сега да почине с тебе и присъствието на Духа ми да те осени. Приеми моето благословение. Аз съм Бог Господ, Саваот, Йехова, Елохим, Бог неизменяем, вечни, който съм от века и до века, един, който съм и който творя според благоразположението на Духа си. Аз съм твоя Дух, който те просвещава, умъдрява, който те учи в знание и мъдрост, който съзиждам своето царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с теб. Окото ми е будно.
към текста >>

Окото ми е будно.
Защото истината ми е същинска добродетел, любовта ми е непоколебима и благостта ми пребъдва във век. Моят мир сега да почине с тебе и присъствието на Духа ми да те осени. Приеми моето благословение. Аз съм Бог Господ, Саваот, Йехова, Елохим, Бог неизменяем, вечни, който съм от века и до века, един, който съм и който творя според благоразположението на Духа си. Аз съм твоя Дух, който те просвещава, умъдрява, който те учи в знание и мъдрост, който съзиждам своето царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с теб. Окото ми е будно. Ръката ми е готова да помага. Благослови сега Господа със сърцето си и го освети. В това Бог се весели - да го любиш, да му служиш от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен от сега до века. Да се възвеличи името ти. Амин.
към текста >>

Милост и истина да те не оставят, вържи ги около врата си, начертай ги на плочата на сърцето си.
Брат обиден по-непристъпен е от крепък град. И разногласията им са като верен на стълп." (Притчи 18:18,19). Който следва правда и милост, ще намери живот и правда и слава. (Притчи 21:21). Милост и истина да те не оставят, вържи ги около врата си, начертай ги на плочата на сърцето си. (Притчи 3:3). Така ще намериш благодат и добро мислене пред Бога и человеците. Уповавай на Господа от всичкото си сърце и не се облягай на твоя разум. Във всичките си пътища познавай него и той ще оправи стъпките. Не мисли за себе си, че си мъдър.
към текста >>

О, род неверни и развращени, докога ще бъда с вас?
Господу служете. В надежда бивайте радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни (Римляни12:12). 23. Но това, което беше за мен придобивание, го вмених за Христа (Колосяном 3:7). февр. Могат ли двама да ходят купно, ако не са съгласни (Амос 3:3). Освети ги чрез твоята истина, твоето слово е истина (Ион 14:18). О, род неверни и развращени, докога ще бъда с вас? (Матея 19:17) И бездушните неща, които издават глас, свирка или китара, ако не дадат отличителни звукове, как ще познае това, което свирят със свирката или китарата? (I Коринтяни14:7) март. Защото ангелът ли ще върви пред тебе и ще те въведе при Аморейците, Хетейците и Иевусейците, и ще ги изтребя. (Изход 23:23)
към текста >>

Истина ви казвам, ако имате вяра и не се усъмните, не само делата на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: Вдигни се и хвърли се в морето, ще бъде.
(Исайя 49:24). март 19. Заветът на дъгата се яви и Господ погледна благосклонно към раба си на с.п. 5М. Благословен Господ сега и във веки. април 7. Истина ви казвам, ако имате вяра и не се усъмните, не само делата на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: Вдигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все, що поискате в молбата, като вярвате, ще получите (Матея 21:21). Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца си, явих ви го (Йоан 15:15). 1898. август 20. И всяко наказание по настоящем не се вижда да е на радост, но на скръб, а после принася мирен плод на правда на тези, които са обучени чрез него (Евреи 12:28). Как да се противостои на лукавия и неговите домогвания.
към текста >>

Бъди твърд и непоколебим в пътя ми.
Дал си ми да разбера много дълбоки тайни на твоя Дух. Move (тръгвам). Псалом 33:1,22. Радвайте се праведни в Господа, на праведните е прилично да въздават хваление. Февруари 6* (Тук в Дневника има повторение, но е съхранено според ръкописа - б.изд.) Аз съм Господ Бог твой - заповедта ми излезе. Бъди твърд и непоколебим в пътя ми. Ето моят ангел, когото изпращам да ти помогне и той неотложно ще пристигне навреме. Твоите нужди са ми известни, зная аз всичко, нищо не е скрито от моето око. Но вярата ти в мен трябва да е вяра непоколебима. Ето, аз съм този, който те учи всякой ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи, моят вечен Дух се съуслаждава в истината, която прониква в твоята душа. И смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие.
към текста >>

Твоите нужди са ми известни, зная аз всичко, нищо не е скрито от моето око.
Псалом 33:1,22. Радвайте се праведни в Господа, на праведните е прилично да въздават хваление. Февруари 6* (Тук в Дневника има повторение, но е съхранено според ръкописа - б.изд.) Аз съм Господ Бог твой - заповедта ми излезе. Бъди твърд и непоколебим в пътя ми. Ето моят ангел, когото изпращам да ти помогне и той неотложно ще пристигне навреме. Твоите нужди са ми известни, зная аз всичко, нищо не е скрито от моето око. Но вярата ти в мен трябва да е вяра непоколебима. Ето, аз съм този, който те учи всякой ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи, моят вечен Дух се съуслаждава в истината, която прониква в твоята душа. И смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие. Правотата на духа ти е моята радост. Моето благословение, моят дар, който ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя.
към текста >>

Но вярата ти в мен трябва да е вяра непоколебима.
Радвайте се праведни в Господа, на праведните е прилично да въздават хваление. Февруари 6* (Тук в Дневника има повторение, но е съхранено според ръкописа - б.изд.) Аз съм Господ Бог твой - заповедта ми излезе. Бъди твърд и непоколебим в пътя ми. Ето моят ангел, когото изпращам да ти помогне и той неотложно ще пристигне навреме. Твоите нужди са ми известни, зная аз всичко, нищо не е скрито от моето око. Но вярата ти в мен трябва да е вяра непоколебима. Ето, аз съм този, който те учи всякой ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи, моят вечен Дух се съуслаждава в истината, която прониква в твоята душа. И смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие. Правотата на духа ти е моята радост. Моето благословение, моят дар, който ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя. Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, което ще дава плода си навреме.
към текста >>

Ще вдигнеш света и със силата на духа си ще го покориш.
Свърши се, няма вече никоя мощна сила, нито в ада, нито в Небето, която ви противостои. Ето Словото ми е излязло и лети с непостижима бързина и скоро ще ти донесе радостната вест от мене. Духът ми ще се излее и всичко нечисто ще помете и завлече в самата бездна. Ето аз съм сам, който ида да ти дам това, което от векове съм ти приготвил. Ида да изпълня своето обещание с едно вдигане на твоята ръка. Ще вдигнеш света и със силата на духа си ще го покориш. А тайната на тайните, която ти давам да пазиш, ще бъде в тебе винаги. Аз съм, който ще обърна сърцата на всички към истината ми и ще бъде ден, какъвто не е бил никога. Ей ден славен, ей ден велик. Слушайте думата на вашия Господ. Господи, изпълни молитвата ми, която съм ти възнесъл.
към текста >>

Аз ще бъда страж над тебе, окото ми ще бди за съдбините на твоето сърце.
Затова то трябва да се обърне към мене, да се възобнови чрез моя Дух и да се обработи и възпита чрез моето Слово. Ти, който от сега ставаш мой; поверяваш всичко в моите ръце, от сега аз сам ще те ръководя. Сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все що трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под моите криле. Аз ще бъда страж над тебе, окото ми ще бди за съдбините на твоето сърце. Ще ме призоваваш рано и ще отговарям в утринните зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговоря и преди да пожелаеш, ще ти давам своите божествени дарования. Ще бодърствувам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш името ми и да не опетняваш благодатта ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам.
към текста >>

Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам.
Аз ще бъда страж над тебе, окото ми ще бди за съдбините на твоето сърце. Ще ме призоваваш рано и ще отговарям в утринните зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговоря и преди да пожелаеш, ще ти давам своите божествени дарования. Ще бодърствувам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш името ми и да не опетняваш благодатта ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, когато пиеш вода, всичко, каквото вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си, а аз Бог един ще те утвърдя във всичко. И мирът ти ще изгрее като утринно слънце на живота, защото то е живот. А сега бъди ти верен към мен, не считай моята слабост на плътта за грях.
към текста >>

Смажи греха, унищожи смъртта, покори противниците си, възвиси правдата си, проводи истината си в душите ни и дай ни виделината на живота си.
Както си ми говорил винаги, така и стори. Не отдалечавай твоите милости от моята душа, не се огорчавай от моята немощ. Погледни към мене, послушай моята молба, чуй моя глас и застани зад твоето дело. Прослави се вече във всички и през всички, призови от всякъде твоите слуги и им дай заповед да действат в едно с тебе. Премахни, разпрати, отстрани злото. Смажи греха, унищожи смъртта, покори противниците си, възвиси правдата си, проводи истината си в душите ни и дай ни виделината на живота си. Направи ни едно с теб във всичко. Нека злите да изчезнат, беззаконните да загинат. Нека всички, които ти се противят и които те хулят и нарушават закона на твоята любов да бъдат премахнати от твоето царство. Слушай ти, земьо и небе. Слушайте всички вие негови слуги Словото Му, святите духове, ангели и архангели, сили, власти, началства, славни херувими и серафими.
към текста >>

Докосни сърцата на всички да познаят, че ти си.
Адът отдолу им се вълнува. Нечестивият богохули теб, в тъмнината ги повдига против твоята благост. Господи, Боже великии, силнии, над силните застани и свърши делото си за мен. Чакам те. Стани и дойди ни на помощ в тия усилни времена. Докосни сърцата на всички да познаят, че ти си. Благослови, примири и премахни омразата, която се е вмъквала помежду твоите земни чеда. Погледни, Господи, изцери, забрави всичко, за да ти слугувам от пълнотата на сърцето си. Приготви ги за мир и любов, приготви ги да осветят закона ти, призови ги да те прославят. Ако те не послушат неверующите, дай да те разберат, че си ти, на когото волята е неизменна. Боже наш, дай нам твоята милост, покажи ни твоята благост и любов.
към текста >>

Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с князът на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже твоята вътрешна и духовна сила, че си този, който е верен във всичко, че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на истината, че си този, на когото духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.
В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на тебе лично ангел от небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на светлия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, ангел на завета, ти ще го видиш с очите си идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето, това място, на което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и ще дойдат в Сион, в святата гора и сам Господ на Силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята воля. Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с князът на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже твоята вътрешна и духовна сила, че си този, който е верен във всичко, че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на истината, че си този, на когото духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата си вест от Небето, което е вече доброволно и по избор свободно негов е хвърлило своето жребие върху твоя избор и те са всички, които братски и от любов те поздравяват в името на твоя небесен Баща, комуто принадлежи всичко, и в изпълнението на чиято воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божии, избраник наш, ние сме с тебе и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от дома на твоя Бог, нашият Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце и от пълнотата на всичкия си дух и ум. Да не те смущава почитта, която ние ти поднасяме сърдечно и от дълбока, неизменна любов към тебе. Вие знаете каква благодат е любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой вас да не ви люби?
към текста >>

Ето, ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна слава, която Бог е съизволил да ти даде по своето вечно осмотрение.
Там в тоя свят и славна тишина се въздава слава и хваление Богу нашему, към неговия престол възлизат всичките радости и ли- кувания на неговите творения, които отвсякъде възгласят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата слава и радост, към която твоя Дух ще ни води. Дух велик и славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога - вожд на Истината, спасител на света и съветник велик на ангелските чинове и Бог всемъдри, любов на херувимските сърца — Бог крепки, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели твоят Дух и възрадва твоята душа. Ето, ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна слава, която Бог е съизволил да ти даде по своето вечно осмотрение. Ето, верни са думите и истинни словата на Господа, който те призовава като помазаник негов. Веселете се небеса и радвай се, земя, че изгря вече твоята правда в света на световете и че твоето име е вече записано във вечната книга на Бога. Станете всинца. Въздайте слава на Бога с глас велик и с радост неизказана. Дойде времето Бог Господ да се яви в своята слава и величие.
към текста >>

39. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите.
9) зависи от преобладаващите влияния на дробовете, сърцето и кръвоносните съдове. Той се отличава с умерена пълнота на тялото и частите, достатъчно набита плът, руса коса или кестенява, сини очи, румен цвят, румено и обло лице. Притежава голяма деятелност на артериалната система и особено пристрастие за леки упражнения. Мозъка изобщо е много деятелен и умствените изявления са бързи и магнетически. Лица с този темперамент са готови към всичко. Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите. 3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти. Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение. Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност. 4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи.
към текста >>

Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят.
Този темперамент е повече свойствен на жените, отколкото на мъжете и придава симетрия и облост на чертите и известна привлекателност и приятност на линиите. От европейските народи – англичаните, германците и русите притежават в доста голям размер от този темперамент. Тези, в които този темперамент е развит, обичат твърде много пищните храни и напитки и веселото общество и другари и често страдат от преяждане. От този темперамент хора ги бива за придворници. Извънмерното развитие на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните. Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят. 3. Менталния или умствен темперамент (фиг. 15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти. Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници.
към текста >>

15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти.
Тези, в които този темперамент е развит, обичат твърде много пищните храни и напитки и веселото общество и другари и често страдат от преяждане. От този темперамент хора ги бива за придворници. Извънмерното развитие на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните. Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят. 3. Менталния или умствен темперамент (фиг. 15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти. Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват.
към текста >>

40. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е.
Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в частност - българско национално самосъзнание. Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум. Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е. извън възникването на съзнанието. В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр.
към текста >>

Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр.
В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл.
към текста >>

За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа.
Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини.
към текста >>

Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората.
Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството.
към текста >>

В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него.
От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос.
към текста >>

С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е.
Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност.
към текста >>

По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос.
В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др.
към текста >>

Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов.
Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др. Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик.
към текста >>

Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?!
Например в писмо от 1899 г. П. Киров рисува едно пришествие на Христос в своето съзнание по следния начин: ...няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на Архангел Михаил. Той започва с констатация за безжизнената интелектуалност на настоящето, която у П. Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! (1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление. За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П. Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация.
към текста >>

Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух.
Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи. Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос. Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух. В писмо от 1900 г. П. Дънов казва: Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос, а една година преди това пише на П. Киров и Т. Стоянов: Вие трябва да се новородите от Духа Божий. Нови сърца трябва да приемете от Господа, преди да приемете силата на Неговото Слово.
към текста >>

Културата на Българската реформация може да бъде анализирана във всичко, което от началото на XX век до наши дни е разгърнало като социална енергия обществото, формирано около П.
В този смисъл епистоларният диалог в тази книга е пръв акт, с който импулсът става историческо събитие. В индивидуалната воля на П. Киров и съмишлениците му историята на Българската реформация придобива темпоралност и подхваща своето битие. Подобно на тезисите на Мартин Лутер писмата на П. Киров отекват в българската история и постепенно изкристализират в култура. Културата на Българската реформация може да бъде анализирана във всичко, което от началото на XX век до наши дни е разгърнало като социална енергия обществото, формирано около П. Дънов, но това не е предмет на настоящия предговор. По- същественото са отликите от западноевропейския първообраз: Българската реформация не излиза далеч от сферата на спиритуалното си начало, не предприема преобразувания нито на църковни, нито на държавни институции, като че ли предпочита езотерично битие, т.е. генерира култура без институции (поне досега). Тезисите на Лутер разтърсват църковната йерархия и разпалват политически конфликти, докато душевните трансформации на П. Киров безшумно лягат върху листовете на писмата му като възвишени модели за подражание.
към текста >>

41. Пеню Киров - №2

Длъжен се намирам да Ви пиша и да Ви явя за обещания сеансен протокол5, който по-долу излагам.
№ 2 След като се върнах от Варна4 [бел. на П. К.] гр. Бургас, 8-ий септемврий 1898 г. Любезний ми Дънов, Длъжен се намирам да Ви пиша и да Ви явя за обещания сеансен протокол5, който по-долу излагам. При това и да стане причина, за да можете и Вие да ни пишете нещичко като назидание, защото ний тук с брата в Христа Тодор6 копнеем за подобно нещо. Ето част от сеанса от 9 април 1898 година: „Прощавайте си до 10 000 пъти на ден, научете се на най-голямата кротост.” „Наскоро ще стане Божествено нещо, бъдете готови.” „Молете се за целия свят.
към текста >>

От около 1917 г.
Участва в спиритически сеанси с П. Киров и подписва заедно с него „Божието обещание". През 1914 г. сепремества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна.
към текста >>

42. Пеню Киров - №5

Очевидно и в очите на околните е бил такъв.
.................. 19. В семейната йерархия с „дядо" в Бургаския край се назовава тъста, така че тук се има предвид бащата на Ерифили - Анастас Георгиев. (П.К., №5, 16.10.1898 г.) 20. В този период от живота си, както се вижда от писмото, П. Киров се е самоопределял като протестант. Очевидно и в очите на околните е бил такъв. (П.К., №5, 16.10.1898 г.) 21. В края на Х1Х и началото на ХХ век „протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален" човек. Днес хора от православното изповедание често наричат протестантите „сектанти". (П.К., №5, 16.10.1898 г.) 22. От това изречение може да се предположи, че дотогава писмената връзка между П.
към текста >>

43. Пеню Киров - №7

Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33.
Архан[гел] Божий даде срок от няколко дни, за да ни каже нещо за теб. На уреченото време каза, че сам ще Ви яви каквото трябва да Ви се яви. Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах свободен. При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини. Така щото, братко, моля прощение за забавянето ми да Ви отговоря. Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33. Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв. Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея. Така щото този Божий дар нас твърде много ни и радва.Д-рът си отиде още оня ден. Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему.
към текста >>

Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея.
Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах свободен. При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини. Така щото, братко, моля прощение за забавянето ми да Ви отговоря. Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33. Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв. Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея. Така щото този Божий дар нас твърде много ни и радва.Д-рът си отиде още оня ден. Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему. Той искаше изпърво да отпечата само 1200, но аз се възпротивих, вследствие на което запитахме и ни се отговори — не 1200, но 10 000 да отпечатаме. Но сега, любез.
към текста >>

Понеже за всяка връзка до 100 грама трябват 5 стотинки [за] марка, за 2 500 връзки най от малка страна ще трябват 125 лв., защото имаме 1841 общини, 84 околии и 22 окръга, а за в първостепенните градове ще трябва по повечко да се разпратят.
Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему. Той искаше изпърво да отпечата само 1200, но аз се възпротивих, вследствие на което запитахме и ни се отговори — не 1200, но 10 000 да отпечатаме. Но сега, любез. ми братко, се явява и друга спънка — че трябва разноски за разпращането им. Понеже за всяка връзка до 100 грама трябват 5 стотинки [за] марка, за 2 500 връзки най от малка страна ще трябват 125 лв., защото имаме 1841 общини, 84 околии и 22 окръга, а за в първостепенните градове ще трябва по повечко да се разпратят. За всичко това той само 50 лв. отпуща. Затова същото днес му писах и разправих накратко и исках наставленията му. Ний [на нас] с брата Тодора ни се попречи за да се събираме, понеже негодуват хазяите35 от нас, защото се молим Богу. Вчера ни се дадоха последни наставления, за да си правим поотделно молбата, докато се намери удобна стая за нашето дело. Затова доста сме скръбни, но уверени сме, че Бог ще ни крепи.
към текста >>

32. След като около 10 октомври 1898 г.
Тук, при това си [писмо], ти изпращам няколко съобщения от разни дати. Същий ................... 31. Затворено писмо - обикновено писмо, запечатано в плик. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел. Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл.
към текста >>

д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П.
Същий ................... 31. Затворено писмо - обикновено писмо, запечатано в плик. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел. Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл. 5:9-11; Кол.
към текста >>

Цялото семейство Велчеви поколенчески се свързва с Протестантската църква.
Бургас, допринесъл много за просперитета на града в края на Х1Х и през ХХ век. Атанас е най-големият, следван от Христо, Димитър и Николай. През 1924 г. Д. Велчев основава първата в България и на Балканския полуостров моливна фабрика „Девеко", която след национализацията през 1947 година е известна под името „Хемус". Атанас Велчев, също печатар и книжар, живее и работи във Варна. Цялото семейство Велчеви поколенчески се свързва с Протестантската църква. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 35. Тогава молитвите и събиранията са провеждани в стаичката под наем на Т. Стоименов. У П. Киров е било невъзможно поради конфликта с родителите на съпругата му, в чийто дом живее. (П.К., №7, 30.11.1898 г.)
към текста >>

44. Петър Дънов - №7

Покорност изисква и търпение от нас Небето.
„Призванието" ще стане много по-славно, отколкото е сега. Гледай да не остане нещо от това напечатано. Разхвърляйте буквите. Има препятствия, които трябва да се премахнат. Аз ще пиша на Доктора и ще му обясня. Покорност изисква и търпение от нас Небето. Дано Бог благоволи да ни събере всички заедно. Поздрави другия мой брат. Ваш верен: П. К. Дънов. Вашият план за „Призванието" много ми [х] ареса.
към текста >>

45. Пеню Киров - №8

Велчев" е създадена в Бургас около 1893 г.
.................. 38. Такова отворено писмо с дата 4 декември липсва в архива на П. Киров. (П.К., №8, 06-07.12.1898 г.) 39. Става дума вероятно за Христо В. Велчев. Книжарница „Хр. В. Велчев" е създадена в Бургас около 1893 г. Там се продават учебници, книги за прочит и разни канцеларски материали. От 1897 г. Христо Велчев има и печатница. Същата година започва да издава книги. От 1 януари 1902 става съдружник в печатницата с най-малкия си брат Николай Велчев.
към текста >>

46. Пеню Киров - №9

Дряново около 1898 г., познат от кръга на В. Козлов.
................ 43. Това вероятно е брат му Димитър Македонски. Т. Стоименов има сестра Мария и може би още един брат. (П.К., №9, 27.12.1898 г.) 44. Хараламби Джамбазов е данъчен чиновник в гр. Дряново около 1898 г., познат от кръга на В. Козлов. Споменава се още няколко пъти в писмата на П. Киров и Учителя П. Дънов, но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. При първата си обиколка на България през 1903 г., когато минава през Дряново, П. Киров отсяда при него. Х.
към текста >>

47. Петър Дънов - №12

Не бойте се, около вас стоят войнствата Божии.
Ние сме странници и пришълци в тоя свят. Ние не сме от него. Нашите братя и сестри в Небето ни чакат. Знайте, победа велика ще стане в света. Не сте още готови, вярата ви е слаба, затова Господ чака, и то за своите си, докато се изпълни числото. Не бойте се, около вас стоят войнствата Божии. „Онова, което обещах да ви кажа, има още време. Вие сами ще го видите." Тайните Божии не могат да се откриват. Иска се приготовление, и то велико. Пълната любов, казва Йоан, изпъжда вън всякой страх. „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди и аз ще умоля Отца и ще ви даде друг утешител — Духа на Истината." [Йоан.
към текста >>

48. Петър Дънов - №13 (отворена карта)

Вяра непоколебима се изисква и любов непрестанна.
Не се утеснявайте. Не бързайте, всичко ще дойде на своето време. Господ ще промисли. Имам много неща да ви съобщя, но не сте готови още да ги проумеете. Нищо да ви не смущава, вярвайте в името на Господа. Вяра непоколебима се изисква и любов непрестанна. Знайте, че Господ е неизменяем. Надявам се да ви видя наскоро, ако не попречи дяволът. Пазете всичко в тайна. Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно. Но знае Господ Своите избрани.
към текста >>

49. Петър Дънов - №14 (Свидетелствата Господни, Божието обещание)

Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората.
Знай, че стоиш пред Мене, Твоя Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш мой, поверяваш всичко в Моите ръце. Отсега Аз Сам ще те ръководя, сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш; ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям, и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам.
към текста >>

Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам.
Аз ще те уча все, що трябва да вършиш; ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям, и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота." ...................
към текста >>

50. Пеню Киров - №14

сутринта в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня.
Грях, рабче, ще направиш, ако отидеш по-рано". И то защото исках да изляза някъде да си диря работа. А аз като се усъмних и като постъпих засега в работа, ще чакам да ни се даде чрез теб заповед. Вместо такива съобщения аз имах едно друго насън. На 17 февруари т[ази] година към 5 ч. сутринта в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня. Дойде при мене и аз го помолих, като му казах: „Любез. господине, поноси поне бр. Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори.
към текста >>

В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо.
Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори. После се наведе и ме прегърна и целуна по устата. И аз го целунах и пак взе да говори и аз го запитвах. В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо. Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което запомних, и него си взе от ума ми. Тези [спомени] останаха, и то не цели и не свързани. Имаше много тайни съобщения, но си ги взе от ума ми, като в замяна на това си ми остави само една радост. Това нарочно ти явявам, за да ми кажеш кой е този. Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?
към текста >>

51. Пеню Киров - №15

72. Основите на католицизма в Бургас са поставени около 1850 г.
Твой верен в Христа Господа: П. Киров Дано е близко, братко, този последен за нас час. Нарочно поздрав и на другите двама наши братя. Същий ................. 72. Основите на католицизма в Бургас са поставени около 1850 г. От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г.
към текста >>

Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г.
Същий ................. 72. Основите на католицизма в Бургас са поставени около 1850 г. От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г. в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.).
към текста >>

52. Петър Дънов - №17

73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края на месеца).
2 гл. Ваш верен: П. К Дънов ............... * Не е посочено точно посланието – І или ІІ. 73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края на месеца). (У., №17, 04.04.1899 г.) 74. П. Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг. В писмото си от 15. 07. 1899 г. П.
към текста >>

53. Петър Дънов - №19

Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после.
Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда." Това ми се вдъхна от Господа през тоя месец. Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня. Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля. Но чакам още да приема Обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата воля.
към текста >>

54. Пеню Киров - №17

О, мъртво, мъртво християнство, докога това?!
Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. И така като сме, не остава друго, освен да пребъдваме във вярата и в чакане за започване святото дело. Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с уста се молят, а в сърцата си противното вършат. И искат Бог да им даде каквото искат. Но няма да им даде, защото [само] желаят, а една точка от Неговата Любов не изпълняват. О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! О, Боже, дай, моля ти се, да разберат, че не е тази Волята Ти, която те вършат! Свещеници, свещеници, вий сами сте тъмнина, затова и тъмнината е много. Няма, братко Дънов, няма вяра в света. Малцина са верните в света в Христа. Това знай, с плач ти разправям, защото много ужасни неща има да се вършат в света и человеците не са вече человеци, но въплътени дяволи.
към текста >>

55. Пеню Киров - №18 (отворено писмо)

А аз моля, молете се за баща ми, за упокоението му.
Яви на бр. Д-ра, че баща ми на 11 того се помина и нарочно го поздрави от двама ни. Имай поздравление братско и от двама ни. Твой верен: П. Киров Прибавям, че Х[араламби] желае да му пишете. А аз моля, молете се за баща ми, за упокоението му. Същий
към текста >>

56. Петър Дънов - №21

Ето що ми казва Господ на мене лично: „Вяра, вяра в Мене непоколебима — това желая.
Разбирайте добре Неговите пътища. Виждам, че вашите сърца се утесняват. Но кажете ми, имате ли вяра поне колкото едно синапово зърно? Ако сте я придобили, тя е достатъчна, защото такава вяра, казва Господ, е в сила да мести и горите. [Мат. 17:20] Не мислете, че искам да ви осъждам, не. Ето що ми казва Господ на мене лично: „Вяра, вяра в Мене непоколебима — това желая. Любов непрестанна — това искам, оправдание не искам, от това няма нужда, покаяние на всинца ви трябва. От Мене, от Моя Дух да се родите — това е надлежаще". Дано Господ Исус ви даде право и истинско разумение на Неговото Слово чрез Своя Дух. Аз се моля за вас Господ да ви даде изобилна благодат, да сте напълно приети и одобрени от Него. Да ви пази от ухищренията на лукавия, който постоянно се старае да ви съблазни и отстрани от Любовта Христова.
към текста >>

85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна.
.................. 84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П. Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П. Дънов от 3 август 1899 г. (У., №21, 08.06.1899 г.)
към текста >>

57. Петър Дънов - №22

О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима.
Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това? Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде. Никому не трябва да се надеем, освен Нему.
към текста >>

Засмяно, Варненско, на около 6-7 км.
Моят адрес: село Гюлекю, Николаевска община89 — Варна. .................. 87. Местописането е цитирано от П. Дънов в края на писмото - с. Гюле кьой (дн. с. Засмяно, Варненско, на около 6-7 км. от с. Николаевка). На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е.
към текста >>

Съпругата му Ласка е починала около 1915 г.
Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г). и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981). Атанас е майстор строител на воденици. Заминава си от този свят през 1912 г. Съпругата му Ласка е починала около 1915 г. (У., № 22, 12.07.1899 г.) 89. Село Гюле кьой се е числяло тогава към община Николаевка (вж. бел. 96). (У., № 22, 12.07.1899 г.)
към текста >>

58. Пеню Киров - №21

При това и вяра непоколебима ни се даде от Бога живаго.
От голямата Си любов Той ни даде изново от 27 юний т. год. съобщения. Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от Архангел Михаила. И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон91 и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме. При това и вяра непоколебима ни се даде от Бога живаго. А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий. За нас, ако питаш, ний с бр. Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи. И ний сега смеем да се радваме, загдето и при най-големите неволи ни прави радостни. В заключение ще кажа, че ний, гдето мислехме, че сме помирени със света и себе си, то това постепенно дохождало.
към текста >>

То, горкото, за туй му постъпвание доста гонение търпи от сънародниците си и домашните си, та и нас не оставиха на покой заради него.
В заключение ще кажа, че ний, гдето мислехме, че сме помирени със света и себе си, то това постепенно дохождало. Сегашното ни помирение със себе си изглежда като цар при първото и така в тази минута съм със скрита радост. Тази нощ те сънувах и ти ми каза, че имаш много съобщения сега нови и че само на мен и още [на] един имаше позволение да ги кажеш. Но още не бяха преписани и при това като че за мен имаше нещо важно да ми кажеш. Ний тук придобихме от Господа едно момче — арменче на име Мелкон92, което е доста духовито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите. То, горкото, за туй му постъпвание доста гонение търпи от сънародниците си и домашните си, та и нас не оставиха на покой заради него. А малко остана, освен хулите, които претърпяхме, че и дърво щяхме да ядем. Напоследък, като не можаха нищо да направят, обявиха го за лудо и светът отива да му досажда, и то не за друго, но защото не иска да живее световния живот както тях. Веднъж зет му беше дошъл при мене да ми се кара и искаше да ме бие. Та ми казва така: „По- добре на публичните [домове] да ходи, кръвник да е, пияница да е и не знам що си, но това вервание ваше да остави". И колко не хули изригна върху Господа Исуса Христа.
към текста >>

„дървар", „поразяващ") - храбър и добросъвестен съдия в Офра (около 1210 г.
Същий .................. 90. Името Уфестет не се среща другаде, освен в това писмо. (П.К., №21, 15.07.1899 г.) 91. Гедеон (букв. „дървар", „поразяващ") - храбър и добросъвестен съдия в Офра (около 1210 г. пр.Хр.), който повежда Израил към победа над мадиамците (Съд. 6-8 гл.). Поставя „ефод" в Офра. (Съд. 8:27). (П.К., №21, 15.07.1899 г.) 92. Мелкон Партомян - роден около 1873 г.
към текста >>

92. Мелкон Партомян - роден около 1873 г.
„дървар", „поразяващ") - храбър и добросъвестен съдия в Офра (около 1210 г. пр.Хр.), който повежда Израил към победа над мадиамците (Съд. 6-8 гл.). Поставя „ефод" в Офра. (Съд. 8:27). (П.К., №21, 15.07.1899 г.) 92. Мелкон Партомян - роден около 1873 г. в гр. Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г.
към текста >>

59. Пеню Киров - №22

И това продължи около 20 минути.
Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта. На 25 того в първия ми сън, към 11 ч. и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен удар в стаята. След минута страх ме обхвана една сила, която силно разклати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе. Моите уста почнаха неволно да славят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство. И това продължи около 20 минути. В това време чух глас, като глас от пчела, който говореше, но не разбрах що. Приеми сърдечните ни бр. поздравления, както от мен, тъй и от бр. Тодор. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздрави и на бр.
към текста >>

60. Петър Дънов - №23

родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия.
Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г. родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия. Константин А. Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г.
към текста >>

Около 1857 г.
Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г. родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия. Константин А. Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.)
към текста >>

Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война.
Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.) 95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П.
към текста >>

96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата.
в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.) 95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
към текста >>

61. Пеню Киров - №23

Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата.
И вярвам, че и занапред няма да ме остави, докато не ми даде съвършено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече. Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо.
към текста >>

Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен.
Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и повече зарани.
към текста >>

62. Петър Дънов - №25

в Самоков Николай се оженва за евангелистката Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева.
Велчев - издател на книги и притежател на книжарница. Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г. се премества в Бургас при другите си двама братя - Христо и Димитър. На 14. 04. 1903 г. в Самоков Николай се оженва за евангелистката Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева. Семейството на Н. Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов".
към текста >>

63. Петър Дънов - №28 (отворена карта)

Бъдете спокойни, аз ще ви отговоря.
№28 (отворена карта)* Нови пазар, 29 декемврий 1899 г. Л. Б. Киров, Бъдете спокойни, аз ще ви отговоря. Има някои неща, които ме спират засега да Ви пиша. Аз зная, че се умъчнявате като чакате, но всяко нещо на времето си ще дойде. Аз ще Ви пиша повечко в идущето си писмо, което наскоро ще почна с помощта Господня. Аз ще пиша и на Николая. Ще ви дам някои неща да размишлявате:
към текста >>

64. Петър Дънов - №30

У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.
Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние. То иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
към текста >>

Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта.
Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането.
към текста >>

65. Петър Дънов - №31

Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15).
Тия са Божиите думи и в Бога няма разкаяние. Това, което е казал Той, и ще бъде. Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа на истината като новородени деца да Го следваме. Словото Божие няма да се върне празно (Ис. 55:10-11). Господ е записал имената ни в книгата на живота (Ис. 49:15). Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15). Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно. Няма връщание вече, напред брате, докато победим с Господа. Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство. Бъде[те] верни, Господ ще ни е крепост, сила и държава.
към текста >>

66. Пеню Киров - №28

И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм готов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всичките тези са суетни и не [носят] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога.
Любез. ми бр. Дънов, Писмата ти от 20 януарий и 10 того получих, благодаря [на] Бога за това. Изобщо да кажа за нас не сме добре [зачеркнато от П.К.]. Не ти отговорих досега, защото обдирвах себе си и мислех да ти отговоря през м. март, но второто ти писмо ме стресна. И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм готов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всичките тези са суетни и не [носят] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога. Аз вече вземам сбогом от тях, защото душата ми е прилепнала при Господа. Само милият Бог дано ми отвори път. Ще чакам отговор за това време. Душата ми е радостна, че малко време остава. Нашите желания са едни и същи, Бог отсега ни възнаграждава и ще ни възнагради.
към текста >>

67. Пеню Киров - №29

Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си.
№29 гр. Бургас, 16 март 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от дата 8 того получих, благодаря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело. Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си. В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах. Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи". Повторно станах и писах. В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна приятност.
към текста >>

68. Петър Дънов - №34

Аз се моля само вашата вяра да се не поколебае и да ви пази Господ от лукаваго.
В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност. Да живеем в Бога значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за человека — казва Христос в едно от своите Слова — е възможно за Бога". [Лук. 18:27] С една дума, за Бога няма нищо невъзможно. Да бъде благословен Господ наш. Той ще извърши всичко. Аз се моля само вашата вяра да се не поколебае и да ви пази Господ от лукаваго. Аз ти съобщих и по-преди, че повидимо[му] има мъчнотии непреодолими. Но трябва да се молим Бог да ги премахне. Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е волята Божия — щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне.
към текста >>

Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа.
Но трябва да се молим Бог да ги премахне. Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е волята Божия — щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне. Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден. Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа. За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата114 — или събота, или вторник, т.е. числата 8 и 11 [април]. Пък ако за Вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня волята Господня. Да бъде във всичко волята Господня. Види се, Господ ще трябва да ни изпитва още.
към текста >>

69. Пеню Киров - №32

Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми.
гр. Варна, 3-ий април 1900 г. [До гр.] Новий пазар Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена. И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено. Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми. Отпуска имам 13 дни, считано от 30 март, така щото трябва да бъда на работа на 14 того, т.е. първия ден след Великден. За ранното ми дохождане причините като се видим ще ти разправя, но ще кажа: такава беше Волята Божия. Мисълта за Павловото чакане е мисъл и моя. Казваш ми, че ако искам, да се върна за деня и пр., но за този ден, когато ний ще се съберем, ще е денят ни, защото от много време се чака и знаем, че мъчно се постигна.
към текста >>

70. Пеню Киров - №34

". Казвам му: „Дядо попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой".
При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те? ". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля. Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в нашата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли? ". Казвам му: „Дядо попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой". Казва: „Но стани барем". Казвам: „Защо? И на кого? ". „На Бога" — казва. „Где е Той?
към текста >>

71. Петър Дънов - №37

Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния.
Нови пазар, 10 май 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ти от 2 того приех. Питате ме закон и повеление едно ли е и каква сила имат те. I. Закон и повеление не са едно и също нещо. Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния. Законът е външното изявление на Божията Воля. II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...".
към текста >>

72. Пеню Киров - №35

Гледам има около 35-40 години, ръст среден, здравеняк, очи сини, проницателно-пламенни, черна коса и брада небръсната отдавна.
Отидох си аз, четох или що правих, не зная, молих се Богу, дано намеря този человек. Излизам, дирих го в града, няма го. Отивам на булеварда, като се разхождам, гледам — той иде насреща ми и ме отмина. Отидох подире му и го извиках подире ми да върви. Заведох го [в] дома, седна отвън вратата и аз влязох и му изнесох едни ветхи обуща и чорапи. Гледам има около 35-40 години, ръст среден, здравеняк, очи сини, проницателно-пламенни, черна коса и брада небръсната отдавна. Питам го: „Отгде си? ". „От севлиевските села" — каза той. „Ами що ходиш? " „Искам — каза — да ида на Света гора в някой манастир." „Ами тука няма ли — казвам — манастири? " „Има — казва — и аз почти всичките обиколих, но техните калугери и попове все са безнравственици, лоши хора.
към текста >>

122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П.
................... 120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г. (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни. (П.К., №35, 30.05.1900 г.) 122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя). Веригата на Божествената любов. София, 2007, с.
към текста >>

73. Петър Дънов - №38 (отворена карта)

И още друго — да ни не смущават тия думи на Писанието, понеже има дълбоко съдържание в тях.
7:24] се оплаква от теглото на плътта и кой ще го избави от нейните вериги. Но пак се провиква в 8 гл. [Рим. 8:1-3] — благодарение Богу Нашему чрез Господа Исуса Христа има избавление. Трябва още да помним, че не всички звани ще влязат в Царството Божие, но всички само избрани [Мат. 20:16], които от самото начало Бог е избрал в своето вечно предначертание. И още друго — да ни не смущават тия думи на Писанието, понеже има дълбоко съдържание в тях. Понеже ако Бог ни е избрал да наследим Неговото Царство, за това има добри и справедливи причини, които ще проумеем само тогава, когато стигнем съвършенството. Желая да зная Вашето състояние. Пишете ми как се поминувате. Ний ще се разберем само тогава, когато идем в Небето. Тук е цяла бъркотия на мнения и мисли.
към текста >>

74. Петър Дънов - №39

Ти си неспокоен, излизаш из града да го търсиш, но не е там.
В твоето сърце се заражда мисъл да му помогнеш, но когато се свършва парадът, ти го изгубваш помежду другите хора. Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на ума си — да го намериш. Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот. Ти само живееш да намериш Христа и когато Той се явява, както на учениците, които отиват в Емауса124, те не го познаха. [Лук. 24:13] Ти си неспокоен, излизаш из града да го търсиш, но не е там. Отиваш на булеварда, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти. Да, той е, си казваш, онзи същият бедняк. Той те минува и изминува и ти едва [в]земаш смелостта и тръгваш по дирите му и викаш: „Ела с мен, господине". Той се връща. Тръгвате към дома, идвате, но той се спира отвън вратата.
към текста >>

75. Петър Дънов - №41

Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.
Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]" Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с. 47-72). (У., №41, 10.07.1900 г.) 129. Разговор седми - Заключение.
към текста >>

76. Петър Дънов - №44

В резултат на започналото разширяване и развитие на организацията на армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил.
(У., №44, 12.08.1900 г.). 138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в младата българска държава намира своя израз през 90-те години на Х! Х век. Това е регламентирано с един от най-значимите документи в историята на армията - „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г. В мотивите към законопроекта се споменава: „...за създаване на една многочислена и добре устроена според съвременните изисквания на военното изкуство армия". В резултат на започналото разширяване и развитие на организацията на армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил. души. (У., № 44, 12.08.1900 г.)
към текста >>

77. Пеню Киров - №40

А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна.
Верни са, казва, но истински не можеш да ги разбереш. И при запитване от бр. Т[одор] ти как ще отговориш, каза, че тъй, както казва той. Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие? На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите. След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание. Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща. Не видиш ли, че не се може да ти отговорят на мислените въпроси.
към текста >>

Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща.
На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите. След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание. Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща. Не видиш ли, че не се може да ти отговорят на мислените въпроси. Те истината говорят, но не съзираш ли, че е утаено от тях това, което се дава в твоето сърце? Ти си призван да прославиш Бога твоего, светът да се зачуди от силата Божия в тебе. Ти снемаш мирото (Духа) от небето, следвай, не бой се. Аз, който съм ти обещал, и на твоите братя, че ще ви давам всички свети мисли в сърцата ви и когато те ви се дават, ще се съмнявате ли?
към текста >>

18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г.
Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.). 141. „Той" - има предвид „Емануил". В отговора си на това писмо (№ 45 от 21 авг.
към текста >>

Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н.
Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а центърът на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е. той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н. За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)
към текста >>

78. Петър Дънов - №45

Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души.
Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето затова ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че послушание [се иска] и нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание. Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни. Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат.
към текста >>

79. Пеню Киров - №42

Васил ми писа и друго писмо, обаче не ми явява кога е отишъл в Париж, нито пък докога ще е там, при всичко че го питах за тези работи.
Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави. Сега пак ме дразнят домашните ми, но дано Бог ме отърве. Няма що да кажа повече, кръст е това, трябва да се носи. Туй е нашето воювание сега в Господа. Ето на, такива сме ний сега накрай време. Васил ми писа и друго писмо, обаче не ми явява кога е отишъл в Париж, нито пък докога ще е там, при всичко че го питах за тези работи. Но виждам, че той има съобщения, защо[то] ми казва, че „въздаянието, което те очаква от Оногова, е голямо". Приеми сърдечните ни поздравления от мен и от бр. Тодор. Твой в Христа Господа: Пеню ................... 148. Името „Иосифаил" не се среща по-нататък.
към текста >>

80. Петър Дънов - №48

Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли.
„Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде Царството" (Лук. 12:32). „И ето, Аз съм с вас, дар за всичките дни до скончанието на века" [Мар. 28:20]. Ето това е нашето постоянно утешение — че Господ е с нас постоянно и ни ръководи, насърчава и утешава. Колко е радостно да се страда за Него, да имаме присъствието Му. Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост. Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли. Славата, която ни очаква, тя не е за в този свят, ний ще бъдем облечени в нея само когато Го видим и станем подобни Нему. Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне. И тъй, нека се не мамим повече от тоя свят, нито да очакваме нещо извънредно. Господ е вече с нас, в това няма съмнение. Духът Му е наш водител и просветител.
към текста >>

81. Пеню Киров - №43

[На] Тодор на 16 того, около 10 и нещо вечер[та], случило му се едно нещастие.
Георги, радвай се, че работите ти вземат добър край в Господа. Чака се вашето обединение в Господа и благословение ще се излее върху ви. Бог ще ви дари с благодатта си и тогава ще ви познаят. Аз си отивам и когато ви потрябвам, викайте ме с пълнотата на сърцето ви, а иначе е грях ваш. Мир вам, братя мои". [На] Тодор на 16 того, около 10 и нещо вечер[та], случило му се едно нещастие. Щял без малко да си извади дясното око със земперлика на вратата. Разцепила се веждата и горния клепач около 2-3 сантиметра и очната жлеза излязла. После намира един хирург, д[окто]р, измиват раната, зашиват я и го превързват. А засега е хвърлил вече превръзката. Така щото щеше да остане с едно око.
към текста >>

Щял без малко да си извади дясното око със земперлика на вратата.
Чака се вашето обединение в Господа и благословение ще се излее върху ви. Бог ще ви дари с благодатта си и тогава ще ви познаят. Аз си отивам и когато ви потрябвам, викайте ме с пълнотата на сърцето ви, а иначе е грях ваш. Мир вам, братя мои". [На] Тодор на 16 того, около 10 и нещо вечер[та], случило му се едно нещастие. Щял без малко да си извади дясното око със земперлика на вратата. Разцепила се веждата и горния клепач около 2-3 сантиметра и очната жлеза излязла. После намира един хирург, д[окто]р, измиват раната, зашиват я и го превързват. А засега е хвърлил вече превръзката. Така щото щеше да остане с едно око. Михаил каза, че е от дявола това, но Бог от голяма милост го избавя.
към текста >>

Разцепила се веждата и горния клепач около 2-3 сантиметра и очната жлеза излязла.
Бог ще ви дари с благодатта си и тогава ще ви познаят. Аз си отивам и когато ви потрябвам, викайте ме с пълнотата на сърцето ви, а иначе е грях ваш. Мир вам, братя мои". [На] Тодор на 16 того, около 10 и нещо вечер[та], случило му се едно нещастие. Щял без малко да си извади дясното око със земперлика на вратата. Разцепила се веждата и горния клепач около 2-3 сантиметра и очната жлеза излязла. После намира един хирург, д[окто]р, измиват раната, зашиват я и го превързват. А засега е хвърлил вече превръзката. Така щото щеше да остане с едно око. Михаил каза, че е от дявола това, но Бог от голяма милост го избавя. Аз привременно работя във Финансовото управление с една нищожна [за]плата, но слава Богу и за това.
към текста >>

Така щото щеше да остане с едно око.
[На] Тодор на 16 того, около 10 и нещо вечер[та], случило му се едно нещастие. Щял без малко да си извади дясното око със земперлика на вратата. Разцепила се веждата и горния клепач около 2-3 сантиметра и очната жлеза излязла. После намира един хирург, д[окто]р, измиват раната, зашиват я и го превързват. А засега е хвърлил вече превръзката. Така щото щеше да остане с едно око. Михаил каза, че е от дявола това, но Бог от голяма милост го избавя. Аз привременно работя във Финансовото управление с една нищожна [за]плата, но слава Богу и за това. Нашият ученик в Господа, арменчето Мелкон, домъчнява му оттука нещо си от домашните му и като недоволен от положението на вярата си в Господа, отива във Варна, в пастира Тодорова155. Този, последният, вместо да му помогне нещо, съвършено го объркал. Не зная какво са говорили, но той му казвал, че Исус Христос е Бог и че Вий, т.е.
към текста >>

154. Около 1829-1830 г.
152. П. Киров се задомява на 27 години през 1895 г. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 153. Село Касъмово, Сливенско, е днешното с. Чинтулово. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 154. Около 1829-1830 г. сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид. Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово.
към текста >>

Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага.
(П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 153. Село Касъмово, Сливенско, е днешното с. Чинтулово. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 154. Около 1829-1830 г. сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид. Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба.
към текста >>

След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г.
Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно. През 1999 г. започват възстановителните работи по светата обител. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 155. Иван Тодоров (13.11.1855-10.11.1956), роден в с.
към текста >>

82. Петър Дънов - №49

Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води.
Любез. бр. Киров, Надявам се писмото ми да ви завари радостен и весел в Господа. Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий. Аз съм уверен, че вие растете в благодат и познание. Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води. Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква.
към текста >>

Учи няколко години в Евангелското училище в Самоков.
158. В тогавашната образователна система това вероятно е отговаряло на завършен гимназиален курс. (У., № 49, 08.11.1900 г.) 159. Пастор Костадин Я. Пачеджиев - роден в с. Баня, Разложко на 18 януари 1865 г. Учи няколко години в Евангелското училище в Самоков. Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в колежа „Алегени", Пенсилвания, през 1894 г. В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н.
към текста >>

83. Петър Дънов - №50

Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие.
И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца. Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов. Любов, която е завервание на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе. Да любим тъй, както Бог люби. „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него.
към текста >>

84. Петър Дънов - №51 (Добрата молитва)

Пази тая молитва като зеницата на окото си, защото е продиктувана от Духа Святаго.
Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон. Защото е Твое царството и силата и славата завинаги. Амин." Люб. бр., това е нашата Лозинка от Господа. Ний ще се отправяме всякой ден заедно в духа на тая молитва към Господа Бога Нашего. И Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа. Пази тая молитва като зеницата на окото си, защото е продиктувана от Духа Святаго. „Опитайте Ме — казва Господ — и ще Ме познаете, призовете Ме и ще ви отговоря, защо[то] съм благ и благоутробен. " Приех писмото ви, подвизавайте се в добрия подвиг. Каквото и да мислят хората или братята за нас, то е маловажно; нашето призвание е Любовта Божия и Неговото общение. Да се молим за всички, да ги просвети Той. Трябва да знаем, че грехът, плътта и светът са три наши врагове.
към текста >>

85. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Длъжен се намирам да Ви пиша и да Ви явя за обещания сеансен протокол5, който по-долу излагам.
№ 2 След като се върнах от Варна4 [бел. на П. К.] гр. Бургас, 8-ий септемврий 1898 г. Любезний ми Дънов, Длъжен се намирам да Ви пиша и да Ви явя за обещания сеансен протокол5, който по-долу излагам. При това и да стане причина, за да можете и Вие да ни пишете нещичко като назидание, защото ний тук с брата в Христа Тодор6 копнеем за подобно нещо. Ето част от сеанса от 9 април 1898 година: „Прощавайте си до 10 000 пъти на ден, научете се на най-голямата кротост.” „Наскоро ще стане Божествено нещо, бъдете готови.” „Молете се за целия свят.
към текста >>

От около 1917 г.
Участва в спиритически сеанси с П. Киров и подписва заедно с него „Божието обещание". През 1914 г. сепремества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна.
към текста >>

Очевидно и в очите на околните е бил такъв.
.................. 19. В семейната йерархия с „дядо" в Бургаския край се назовава тъста, така че тук се има предвид бащата на Ерифили - Анастас Георгиев. (П.К., №5, 16.10.1898 г.) 20. В този период от живота си, както се вижда от писмото, П. Киров се е самоопределял като протестант. Очевидно и в очите на околните е бил такъв. (П.К., №5, 16.10.1898 г.) 21. В края на ХIХ и началото на ХХ век „протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален" човек. Днес хора от православното изповедание често наричат протестантите „сектанти". (П.К., №5, 16.10.1898 г.) 22. От това изречение може да се предположи, че дотогава писмената връзка между П.
към текста >>

Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33.
Архан[гел] Божий даде срок от няколко дни, за да ни каже нещо за теб. На уреченото време каза, че сам ще Ви яви каквото трябва да Ви се яви. Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах свободен. При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини. Така щото, братко, моля прощение за забавянето ми да Ви отговоря. Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33. Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв. Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея. Така щото този Божий дар нас твърде много ни и радва.Д-рът си отиде още оня ден. Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему.
към текста >>

Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея.
Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах свободен. При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини. Така щото, братко, моля прощение за забавянето ми да Ви отговоря. Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33. Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв. Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея. Така щото този Божий дар нас твърде много ни и радва.Д-рът си отиде още оня ден. Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему. Той искаше изпърво да отпечата само 1200, но аз се възпротивих, вследствие на което запитахме и ни се отговори — не 1200, но 10 000 да отпечатаме. Но сега, любез.
към текста >>

Понеже за всяка връзка до 100 грама трябват 5 стотинки [за] марка, за 2 500 връзки най от малка страна ще трябват 125 лв., защото имаме 1841 общини, 84 околии и 22 окръга, а за в първостепенните градове ще трябва по повечко да се разпратят.
Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему. Той искаше изпърво да отпечата само 1200, но аз се възпротивих, вследствие на което запитахме и ни се отговори — не 1200, но 10 000 да отпечатаме. Но сега, любез. ми братко, се явява и друга спънка — че трябва разноски за разпращането им. Понеже за всяка връзка до 100 грама трябват 5 стотинки [за] марка, за 2 500 връзки най от малка страна ще трябват 125 лв., защото имаме 1841 общини, 84 околии и 22 окръга, а за в първостепенните градове ще трябва по повечко да се разпратят. За всичко това той само 50 лв. отпуща. Затова същото днес му писах и разправих накратко и исках наставленията му. Ний [на нас] с брата Тодора ни се попречи за да се събираме, понеже негодуват хазяите35 от нас, защото се молим Богу. Вчера ни се дадоха последни наставления, за да си правим поотделно молбата, докато се намери удобна стая за нашето дело. Затова доста сме скръбни, но уверени сме, че Бог ще ни крепи.
към текста >>

32. След като около 10 октомври 1898 г.
Тук, при това си [писмо], ти изпращам няколко съобщения от разни дати. Същий ................... 31. Затворено писмо - обикновено писмо, запечатано в плик. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел. Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл.
към текста >>

д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П.
Същий ................... 31. Затворено писмо - обикновено писмо, запечатано в плик. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел. Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл. 5:9-11; Кол.
към текста >>

Цялото семейство Велчеви поколенчески се свързва с Протестантската църква.
Бургас, допринесъл много за просперитета на града в края на Х1Х и през ХХ век. Атанас е най-големият, следван от Христо, Димитър и Николай. През 1924 г. Д. Велчев основава първата в България и на Балканския полуостров моливна фабрика „Девеко", която след национализацията през 1947 година е известна под името „Хемус". Атанас Велчев, също печатар и книжар, живее и работи във Варна. Цялото семейство Велчеви поколенчески се свързва с Протестантската църква. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 35. Тогава молитвите и събиранията са провеждани в стаичката под наем на Т. Стоименов. У П. Киров е било невъзможно поради конфликта с родителите на съпругата му, в чийто дом живее. (П.К., №7, 30.11.1898 г.)
към текста >>

Покорност изисква и търпение от нас Небето.
„Призванието" ще стане много по-славно, отколкото е сега. Гледай да не остане нещо от това напечатано. Разхвърляйте буквите. Има препятствия, които трябва да се премахнат. Аз ще пиша на Доктора и ще му обясня. Покорност изисква и търпение от нас Небето. Дано Бог благоволи да ни събере всички заедно. Поздрави другия мой брат. Ваш верен: П. К. Дънов. Вашият план за „Призванието" много ми [х] ареса.
към текста >>

Велчев" е създадена в Бургас около 1893 г.
.................. 38. Такова отворено писмо с дата 4 декември липсва в архива на П. Киров. (П.К., №8, 06-07.12.1898 г.) 39. Става дума вероятно за Христо В. Велчев. Книжарница „Хр. В. Велчев" е създадена в Бургас около 1893 г. Там се продават учебници, книги за прочит и разни канцеларски материали. От 1897 г. Христо Велчев има и печатница. Същата година започва да издава книги. От 1 януари 1902 става съдружник в печатницата с най-малкия си брат Николай Велчев.
към текста >>

Дряново около 1898 г., познат от кръга на В. Козлов.
................ 43. Това вероятно е брат му Димитър Македонски. Т. Стоименов има сестра Мария и може би още един брат. (П.К., №9, 27.12.1898 г.) 44. Хараламби Джамбазов е данъчен чиновник в гр. Дряново около 1898 г., познат от кръга на В. Козлов. Споменава се още няколко пъти в писмата на П. Киров и Учителя П. Дънов, но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. При първата си обиколка на България през 1903 г., когато минава през Дряново, П. Киров отсяда при него. Х.
към текста >>

86. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Не бойте се, около вас стоят войнствата Божии.
Ние сме странници и пришълци в тоя свят. Ние не сме от него. Нашите братя и сестри в Небето ни чакат. Знайте, победа велика ще стане в света. Не сте още готови, вярата ви е слаба, затова Господ чака, и то за своите си, докато се изпълни числото. Не бойте се, около вас стоят войнствата Божии. „Онова, което обещах да ви кажа, има още време. Вие сами ще го видите." Тайните Божии не могат да се откриват. Иска се приготовление, и то велико. Пълната любов, казва Йоан, изпъжда вън всякой страх. „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди и аз ще умоля Отца и ще ви даде друг утешител — Духа на Истината." [Йоан.
към текста >>

Вяра непоколебима се изисква и любов непрестанна.
Не се утеснявайте. Не бързайте, всичко ще дойде на своето време. Господ ще промисли. Имам много неща да ви съобщя, но не сте готови още да ги проумеете. Нищо да ви не смущава, вярвайте в името на Господа. Вяра непоколебима се изисква и любов непрестанна. Знайте, че Господ е неизменяем. Надявам се да ви видя наскоро, ако не попречи дяволът. Пазете всичко в тайна. Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно. Но знае Господ Своите избрани.
към текста >>

Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората.
Знай, че стоиш пред Мене, Твоя Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш мой, поверяваш всичко в Моите ръце. Отсега Аз Сам ще те ръководя, сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш; ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям, и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам.
към текста >>

Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам.
Аз ще те уча все, що трябва да вършиш; ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям, и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота." ...................
към текста >>

сутринта в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня.
Грях, рабче, ще направиш, ако отидеш по-рано". И то защото исках да изляза някъде да си диря работа. А аз като се усъмних и като постъпих засега в работа, ще чакам да ни се даде чрез теб заповед. Вместо такива съобщения аз имах едно друго насън. На 17 февруари т[ази] година към 5 ч. сутринта в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня. Дойде при мене и аз го помолих, като му казах: „Любез. господине, поноси поне бр. Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори.
към текста >>

В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо.
Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори. После се наведе и ме прегърна и целуна по устата. И аз го целунах и пак взе да говори и аз го запитвах. В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо. Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което запомних, и него си взе от ума ми. Тези [спомени] останаха, и то не цели и не свързани. Имаше много тайни съобщения, но си ги взе от ума ми, като в замяна на това си ми остави само една радост. Това нарочно ти явявам, за да ми кажеш кой е този. Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?
към текста >>

72. Основите на католицизма в Бургас са поставени около 1850 г.
Твой верен в Христа Господа: П. Киров Дано е близко, братко, този последен за нас час. Нарочно поздрав и на другите двама наши братя. Същий ................. 72. Основите на католицизма в Бургас са поставени около 1850 г. От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г.
към текста >>

Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г.
Същий ................. 72. Основите на католицизма в Бургас са поставени около 1850 г. От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г. в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.). №17 Варна, 4 април 1899 г.
към текста >>

73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края на месеца).
2 гл. Ваш верен: П. К Дънов ............... * Не е посочено точно посланието – І или ІІ. 73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края на месеца). (У., №17, 04.04.1899 г.) 74. П. Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг. В писмото си от 15. 07. 1899 г. П.
към текста >>

Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после.
Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда." Това ми се вдъхна от Господа през тоя месец. Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня. Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля. Но чакам още да приема Обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата воля.
към текста >>

О, мъртво, мъртво християнство, докога това?!
Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. И така като сме, не остава друго, освен да пребъдваме във вярата и в чакане за започване святото дело. Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с уста се молят, а в сърцата си противното вършат. И искат Бог да им даде каквото искат. Но няма да им даде, защото [само] желаят, а една точка от Неговата Любов не изпълняват. О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! О, Боже, дай, моля ти се, да разберат, че не е тази Волята Ти, която те вършат! Свещеници, свещеници, вий сами сте тъмнина, затова и тъмнината е много. Няма, братко Дънов, няма вяра в света. Малцина са верните в света в Христа. Това знай, с плач ти разправям, защото много ужасни неща има да се вършат в света и человеците не са вече человеци, но въплътени дяволи.
към текста >>

А аз моля, молете се за баща ми, за упокоението му.
Яви на бр. Д-ра, че баща ми на 11 того се помина и нарочно го поздрави от двама ни. Имай поздравление братско и от двама ни. Твой верен: П. Киров Прибавям, че Х[араламби] желае да му пишете. А аз моля, молете се за баща ми, за упокоението му. Същий №21 [...] 8? юний84 1899 г. Люб. Пр. Киров,
към текста >>

Ето що ми казва Господ на мене лично: „Вяра, вяра в Мене непоколебима — това желая.
Разбирайте добре Неговите пътища. Виждам, че вашите сърца се утесняват. Но кажете ми, имате ли вяра поне колкото едно синапово зърно? Ако сте я придобили, тя е достатъчна, защото такава вяра, казва Господ, е в сила да мести и горите. [Мат. 17:20] Не мислете, че искам да ви осъждам, не. Ето що ми казва Господ на мене лично: „Вяра, вяра в Мене непоколебима — това желая. Любов непрестанна — това искам, оправдание не искам, от това няма нужда, покаяние на всинца ви трябва. От Мене, от Моя Дух да се родите — това е надлежаще". Дано Господ Исус ви даде право и истинско разумение на Неговото Слово чрез Своя Дух. Аз се моля за вас Господ да ви даде изобилна благодат, да сте напълно приети и одобрени от Него. Да ви пази от ухищренията на лукавия, който постоянно се старае да ви съблазни и отстрани от Любовта Христова.
към текста >>

85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна.
.................. 84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П. Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П. Дънов от 3 август 1899 г. (У., №21, 08.06.1899 г.) №1986
към текста >>

О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима.
Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това? Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде. Никому не трябва да се надеем, освен Нему.
към текста >>

Засмяно, Варненско, на около 6-7 км.
Моят адрес: село Гюлекю, Николаевска община89 — Варна. .................. 87. Местописането е цитирано от П. Дънов в края на писмото - с. Гюле кьой (дн. с. Засмяно, Варненско, на около 6-7 км. от с. Николаевка). На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е.
към текста >>

Съпругата му Ласка е починала около 1915 г.
Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г). и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981). Атанас е майстор строител на воденици. Заминава си от този свят през 1912 г. Съпругата му Ласка е починала около 1915 г. (У., № 22, 12.07.1899 г.) 89. Село Гюле кьой се е числяло тогава към община Николаевка (вж. бел. 96). (У., № 22, 12.07.1899 г.) №21 гр. Бургас, 15 юлий 1899 г.
към текста >>

При това и вяра непоколебима ни се даде от Бога живаго.
От голямата Си любов Той ни даде изново от 27 юний т. год. съобщения. Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от Архангел Михаила. И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон91 и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме. При това и вяра непоколебима ни се даде от Бога живаго. А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий. За нас, ако питаш, ний с бр. Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи. И ний сега смеем да се радваме, загдето и при най-големите неволи ни прави радостни. В заключение ще кажа, че ний, гдето мислехме, че сме помирени със света и себе си, то това постепенно дохождало.
към текста >>

То, горкото, за туй му постъпвание доста гонение търпи от сънародниците си и домашните си, та и нас не оставиха на покой заради него.
В заключение ще кажа, че ний, гдето мислехме, че сме помирени със света и себе си, то това постепенно дохождало. Сегашното ни помирение със себе си изглежда като цар при първото и така в тази минута съм със скрита радост. Тази нощ те сънувах и ти ми каза, че имаш много съобщения сега нови и че само на мен и още [на] един имаше позволение да ги кажеш. Но още не бяха преписани и при това като че за мен имаше нещо важно да ми кажеш. Ний тук придобихме от Господа едно момче — арменче на име Мелкон92, което е доста духовито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите. То, горкото, за туй му постъпвание доста гонение търпи от сънародниците си и домашните си, та и нас не оставиха на покой заради него. А малко остана, освен хулите, които претърпяхме, че и дърво щяхме да ядем. Напоследък, като не можаха нищо да направят, обявиха го за лудо и светът отива да му досажда, и то не за друго, но защото не иска да живее световния живот както тях. Веднъж зет му беше дошъл при мене да ми се кара и искаше да ме бие. Та ми казва така: „По- добре на публичните [домове] да ходи, кръвник да е, пияница да е и не знам що си, но това вервание ваше да остави". И колко не хули изригна върху Господа Исуса Христа.
към текста >>

„дървар", „поразяващ") - храбър и добросъвестен съдия в Офра (около 1210 г.
Същий .................. 90. Името Уфестет не се среща другаде, освен в това писмо. (П.К., №21, 15.07.1899 г.) 91. Гедеон (букв. „дървар", „поразяващ") - храбър и добросъвестен съдия в Офра (около 1210 г. пр.Хр.), който повежда Израил към победа над мадиамците (Съд. 6-8 гл.). Поставя „ефод" в Офра. (Съд. 8:27). (П.К., №21, 15.07.1899 г.) 92. Мелкон Партомян - роден около 1873 г.
към текста >>

92. Мелкон Партомян - роден около 1873 г.
„дървар", „поразяващ") - храбър и добросъвестен съдия в Офра (около 1210 г. пр.Хр.), който повежда Израил към победа над мадиамците (Съд. 6-8 гл.). Поставя „ефод" в Офра. (Съд. 8:27). (П.К., №21, 15.07.1899 г.) 92. Мелкон Партомян - роден около 1873 г. в гр. Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г.
към текста >>

И това продължи около 20 минути.
Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта. На 25 того в първия ми сън, към 11 ч. и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен удар в стаята. След минута страх ме обхвана една сила, която силно разклати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе. Моите уста почнаха неволно да славят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство. И това продължи около 20 минути. В това време чух глас, като глас от пчела, който говореше, но не разбрах що. Приеми сърдечните ни бр. поздравления, както от мен, тъй и от бр. Тодор. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздрави и на бр.
към текста >>

родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия.
Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г. родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия. Константин А. Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г.
към текста >>

Около 1857 г.
Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г. родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия. Константин А. Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.)
към текста >>

Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война.
Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.) 95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П.
към текста >>

96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата.
в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.) 95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
към текста >>

Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата.
И вярвам, че и занапред няма да ме остави, докато не ми даде съвършено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече. Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо.
към текста >>

Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен.
Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и повече зарани.
към текста >>

в Самоков Николай се оженва за евангелистката Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева.
Велчев - издател на книги и притежател на книжарница. Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г. се премества в Бургас при другите си двама братя - Христо и Димитър. На 14. 04. 1903 г. в Самоков Николай се оженва за евангелистката Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева. Семейството на Н. Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов".
към текста >>

Бъдете спокойни, аз ще ви отговоря.
108. Засега липсват данни за това лице. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.) №28 (отворена карта)* Нови пазар, 29 декемврий 1899 г. Л. Б. Киров, Бъдете спокойни, аз ще ви отговоря. Има някои неща, които ме спират засега да Ви пиша. Аз зная, че се умъчнявате като чакате, но всяко нещо на времето си ще дойде. Аз ще Ви пиша повечко в идущето си писмо, което наскоро ще почна с помощта Господня. Аз ще пиша и на Николая. Ще ви дам някои неща да размишлявате:
към текста >>

87. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.
Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние. То иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
към текста >>

Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта.
Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането.
към текста >>

Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15).
Тия са Божиите думи и в Бога няма разкаяние. Това, което е казал Той, и ще бъде. Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа на истината като новородени деца да Го следваме. Словото Божие няма да се върне празно (Ис. 55:10-11). Господ е записал имената ни в книгата на живота (Ис. 49:15). Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15). Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно. Няма връщание вече, напред брате, докато победим с Господа. Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство. Бъде[те] верни, Господ ще ни е крепост, сила и държава.
към текста >>

И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм готов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всичките тези са суетни и не [носят] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога.
Любез. ми бр. Дънов, Писмата ти от 20 януарий и 10 того получих, благодаря [на] Бога за това. Изобщо да кажа за нас не сме добре [зачеркнато от П.К.]. Не ти отговорих досега, защото обдирвах себе си и мислех да ти отговоря през м. март, но второто ти писмо ме стресна. И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм готов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всичките тези са суетни и не [носят] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога. Аз вече вземам сбогом от тях, защото душата ми е прилепнала при Господа. Само милият Бог дано ми отвори път. Ще чакам отговор за това време. Душата ми е радостна, че малко време остава. Нашите желания са едни и същи, Бог отсега ни възнаграждава и ще ни възнагради.
към текста >>

Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си.
К. Дънов №29 гр. Бургас, 16 март 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от дата 8 того получих, благодаря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело. Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си. В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах. Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи". Повторно станах и писах. В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна приятност.
към текста >>

Аз се моля само вашата вяра да се не поколебае и да ви пази Господ от лукаваго.
В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност. Да живеем в Бога значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за человека — казва Христос в едно от своите Слова — е възможно за Бога". [Лук. 18:27] С една дума, за Бога няма нищо невъзможно. Да бъде благословен Господ наш. Той ще извърши всичко. Аз се моля само вашата вяра да се не поколебае и да ви пази Господ от лукаваго. Аз ти съобщих и по-преди, че повидимо[му] има мъчнотии непреодолими. Но трябва да се молим Бог да ги премахне. Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е волята Божия — щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне.
към текста >>

Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа.
Но трябва да се молим Бог да ги премахне. Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е волята Божия — щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне. Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден. Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа. За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата114 — или събота, или вторник, т.е. числата 8 и 11 [април]. Пък ако за Вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня волята Господня. Да бъде във всичко волята Господня. Види се, Господ ще трябва да ни изпитва още.
към текста >>

Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми.
гр. Варна, 3-ий април 1900 г. [До гр.] Новий пазар Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена. И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено. Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми. Отпуска имам 13 дни, считано от 30 март, така щото трябва да бъда на работа на 14 того, т.е. първия ден след Великден. За ранното ми дохождане причините като се видим ще ти разправя, но ще кажа: такава беше Волята Божия. Мисълта за Павловото чакане е мисъл и моя. Казваш ми, че ако искам, да се върна за деня и пр., но за този ден, когато ний ще се съберем, ще е денят ни, защото от много време се чака и знаем, че мъчно се постигна.
към текста >>

". Казвам му: „Дядо попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой".
При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те? ". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля. Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в нашата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли? ". Казвам му: „Дядо попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой". Казва: „Но стани барем". Казвам: „Защо? И на кого? ". „На Бога" — казва. „Где е Той?
към текста >>

Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния.
Нови пазар, 10 май 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ти от 2 того приех. Питате ме закон и повеление едно ли е и каква сила имат те. I. Закон и повеление не са едно и също нещо. Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния. Законът е външното изявление на Божията Воля. II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...".
към текста >>

Гледам има около 35-40 години, ръст среден, здравеняк, очи сини, проницателно-пламенни, черна коса и брада небръсната отдавна.
Отидох си аз, четох или що правих, не зная, молих се Богу, дано намеря този человек. Излизам, дирих го в града, няма го. Отивам на булеварда, като се разхождам, гледам — той иде насреща ми и ме отмина. Отидох подире му и го извиках подире ми да върви. Заведох го [в] дома, седна отвън вратата и аз влязох и му изнесох едни ветхи обуща и чорапи. Гледам има около 35-40 години, ръст среден, здравеняк, очи сини, проницателно-пламенни, черна коса и брада небръсната отдавна. Питам го: „Отгде си? ". „От севлиевските села" — каза той. „Ами що ходиш? " „Искам — каза — да ида на Света гора в някой манастир." „Ами тука няма ли — казвам — манастири? " „Има — казва — и аз почти всичките обиколих, но техните калугери и попове все са безнравственици, лоши хора.
към текста >>

122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П.
................... 120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г. (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни. (П.К., №35, 30.05.1900 г.) 122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя). Веригата на Божествената любов. София, 2007, с.
към текста >>

И още друго — да ни не смущават тия думи на Писанието, понеже има дълбоко съдържание в тях.
7:24] се оплаква от теглото на плътта и кой ще го избави от нейните вериги. Но пак се провиква в 8 гл. [Рим. 8:1-3] — благодарение Богу Нашему чрез Господа Исуса Христа има избавление. Трябва още да помним, че не всички звани ще влязат в Царството Божие, но всички само избрани [Мат. 20:16], които от самото начало Бог е избрал в своето вечно предначертание. И още друго — да ни не смущават тия думи на Писанието, понеже има дълбоко съдържание в тях. Понеже ако Бог ни е избрал да наследим Неговото Царство, за това има добри и справедливи причини, които ще проумеем само тогава, когато стигнем съвършенството. Желая да зная Вашето състояние. Пишете ми как се поминувате. Ний ще се разберем само тогава, когато идем в Небето. Тук е цяла бъркотия на мнения и мисли.
към текста >>

Ти си неспокоен, излизаш из града да го търсиш, но не е там.
В твоето сърце се заражда мисъл да му помогнеш, но когато се свършва парадът, ти го изгубваш помежду другите хора. Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на ума си — да го намериш. Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот. Ти само живееш да намериш Христа и когато Той се явява, както на учениците, които отиват в Емауса124, те не го познаха. [Лук. 24:13] Ти си неспокоен, излизаш из града да го търсиш, но не е там. Отиваш на булеварда, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти. Да, той е, си казваш, онзи същият бедняк. Той те минува и изминува и ти едва [в]земаш смелостта и тръгваш по дирите му и викаш: „Ела с мен, господине". Той се връща. Тръгвате към дома, идвате, но той се спира отвън вратата.
към текста >>

Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.
Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]" Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с. 47-72). (У., №41, 10.07.1900 г.) 129. Разговор седми - Заключение.
към текста >>

В резултат на започналото разширяване и развитие на организацията на армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил.
(У., №44, 12.08.1900 г.). 138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в младата българска държава намира своя израз през 90-те години на Х! Х век. Това е регламентирано с един от най-значимите документи в историята на армията - „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г. В мотивите към законопроекта се споменава: „...за създаване на една многочислена и добре устроена според съвременните изисквания на военното изкуство армия". В резултат на започналото разширяване и развитие на организацията на армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил. души. (У., № 44, 12.08.1900 г.) №40 гр. Бургас, 15 август 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти получих, благодаря ви.
към текста >>

А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна.
Верни са, казва, но истински не можеш да ги разбереш. И при запитване от бр. Т[одор] ти как ще отговориш, каза, че тъй, както казва той. Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие? На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите. След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание. Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща. Не видиш ли, че не се може да ти отговорят на мислените въпроси.
към текста >>

Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща.
На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите. След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание. Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща. Не видиш ли, че не се може да ти отговорят на мислените въпроси. Те истината говорят, но не съзираш ли, че е утаено от тях това, което се дава в твоето сърце? Ти си призван да прославиш Бога твоего, светът да се зачуди от силата Божия в тебе. Ти снемаш мирото (Духа) от небето, следвай, не бой се. Аз, който съм ти обещал, и на твоите братя, че ще ви давам всички свети мисли в сърцата ви и когато те ви се дават, ще се съмнявате ли?
към текста >>

18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г.
Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.). 141. „Той" - има предвид „Емануил". В отговора си на това писмо (№ 45 от 21 авг.
към текста >>

Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н.
Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а центърът на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е. той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н. За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)
към текста >>

Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души.
Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето затова ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че послушание [се иска] и нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание. Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни. Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат.
към текста >>

Васил ми писа и друго писмо, обаче не ми явява кога е отишъл в Париж, нито пък докога ще е там, при всичко че го питах за тези работи.
Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави. Сега пак ме дразнят домашните ми, но дано Бог ме отърве. Няма що да кажа повече, кръст е това, трябва да се носи. Туй е нашето воювание сега в Господа. Ето на, такива сме ний сега накрай време. Васил ми писа и друго писмо, обаче не ми явява кога е отишъл в Париж, нито пък докога ще е там, при всичко че го питах за тези работи. Но виждам, че той има съобщения, защо[то] ми казва, че „въздаянието, което те очаква от Оногова, е голямо". Приеми сърдечните ни поздравления от мен и от бр. Тодор. Твой в Христа Господа: Пеню ................... 148. Името „Иосифаил" не се среща по-нататък.
към текста >>

Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли.
„Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде Царството" (Лук. 12:32). „И ето, Аз съм с вас, дар за всичките дни до скончанието на века" [Мар. 28:20]. Ето това е нашето постоянно утешение — че Господ е с нас постоянно и ни ръководи, насърчава и утешава. Колко е радостно да се страда за Него, да имаме присъствието Му. Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост. Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли. Славата, която ни очаква, тя не е за в този свят, ний ще бъдем облечени в нея само когато Го видим и станем подобни Нему. Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне. И тъй, нека се не мамим повече от тоя свят, нито да очакваме нещо извънредно. Господ е вече с нас, в това няма съмнение. Духът Му е наш водител и просветител.
към текста >>

[На] Тодор на 16 того, около 10 и нещо вечер[та], случило му се едно нещастие.
Георги, радвай се, че работите ти вземат добър край в Господа. Чака се вашето обединение в Господа и благословение ще се излее върху ви. Бог ще ви дари с благодатта си и тогава ще ви познаят. Аз си отивам и когато ви потрябвам, викайте ме с пълнотата на сърцето ви, а иначе е грях ваш. Мир вам, братя мои". [На] Тодор на 16 того, около 10 и нещо вечер[та], случило му се едно нещастие. Щял без малко да си извади дясното око със земперлика на вратата. Разцепила се веждата и горния клепач около 2-3 сантиметра и очната жлеза излязла. После намира един хирург, д[окто]р, измиват раната, зашиват я и го превързват. А засега е хвърлил вече превръзката. Така щото щеше да остане с едно око.
към текста >>

Щял без малко да си извади дясното око със земперлика на вратата.
Чака се вашето обединение в Господа и благословение ще се излее върху ви. Бог ще ви дари с благодатта си и тогава ще ви познаят. Аз си отивам и когато ви потрябвам, викайте ме с пълнотата на сърцето ви, а иначе е грях ваш. Мир вам, братя мои". [На] Тодор на 16 того, около 10 и нещо вечер[та], случило му се едно нещастие. Щял без малко да си извади дясното око със земперлика на вратата. Разцепила се веждата и горния клепач около 2-3 сантиметра и очната жлеза излязла. После намира един хирург, д[окто]р, измиват раната, зашиват я и го превързват. А засега е хвърлил вече превръзката. Така щото щеше да остане с едно око. Михаил каза, че е от дявола това, но Бог от голяма милост го избавя.
към текста >>

Разцепила се веждата и горния клепач около 2-3 сантиметра и очната жлеза излязла.
Бог ще ви дари с благодатта си и тогава ще ви познаят. Аз си отивам и когато ви потрябвам, викайте ме с пълнотата на сърцето ви, а иначе е грях ваш. Мир вам, братя мои". [На] Тодор на 16 того, около 10 и нещо вечер[та], случило му се едно нещастие. Щял без малко да си извади дясното око със земперлика на вратата. Разцепила се веждата и горния клепач около 2-3 сантиметра и очната жлеза излязла. После намира един хирург, д[окто]р, измиват раната, зашиват я и го превързват. А засега е хвърлил вече превръзката. Така щото щеше да остане с едно око. Михаил каза, че е от дявола това, но Бог от голяма милост го избавя. Аз привременно работя във Финансовото управление с една нищожна [за]плата, но слава Богу и за това.
към текста >>

Така щото щеше да остане с едно око.
[На] Тодор на 16 того, около 10 и нещо вечер[та], случило му се едно нещастие. Щял без малко да си извади дясното око със земперлика на вратата. Разцепила се веждата и горния клепач около 2-3 сантиметра и очната жлеза излязла. После намира един хирург, д[окто]р, измиват раната, зашиват я и го превързват. А засега е хвърлил вече превръзката. Така щото щеше да остане с едно око. Михаил каза, че е от дявола това, но Бог от голяма милост го избавя. Аз привременно работя във Финансовото управление с една нищожна [за]плата, но слава Богу и за това. Нашият ученик в Господа, арменчето Мелкон, домъчнява му оттука нещо си от домашните му и като недоволен от положението на вярата си в Господа, отива във Варна, в пастира Тодорова155. Този, последният, вместо да му помогне нещо, съвършено го объркал. Не зная какво са говорили, но той му казвал, че Исус Христос е Бог и че Вий, т.е.
към текста >>

154. Около 1829-1830 г.
152. П. Киров се задомява на 27 години през 1895 г. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 153. Село Касъмово, Сливенско, е днешното с. Чинтулово. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 154. Около 1829-1830 г. сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид. Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово.
към текста >>

Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага.
(П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 153. Село Касъмово, Сливенско, е днешното с. Чинтулово. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 154. Около 1829-1830 г. сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид. Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба.
към текста >>

След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г.
Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно. През 1999 г. започват възстановителните работи по светата обител. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 155. Иван Тодоров (13.11.1855-10.11.1956), роден в с.
към текста >>

Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води.
Любез. бр. Киров, Надявам се писмото ми да ви завари радостен и весел в Господа. Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий. Аз съм уверен, че вие растете в благодат и познание. Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води. Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква.
към текста >>

Учи няколко години в Евангелското училище в Самоков.
158. В тогавашната образователна система това вероятно е отговаряло на завършен гимназиален курс. (У., № 49, 08.11.1900 г.) 159. Пастор Костадин Я. Пачеджиев - роден в с. Баня, Разложко на 18 януари 1865 г. Учи няколко години в Евангелското училище в Самоков. Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в колежа „Алегени", Пенсилвания, през 1894 г. В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н.
към текста >>

Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие.
И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца. Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов. Любов, която е завервание на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе. Да любим тъй, както Бог люби. „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него.
към текста >>

Пази тая молитва като зеницата на окото си, защото е продиктувана от Духа Святаго.
Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон. Защото е Твое царството и силата и славата завинаги. Амин." Люб. бр., това е нашата Лозинка от Господа. Ний ще се отправяме всякой ден заедно в духа на тая молитва към Господа Бога Нашего. И Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа. Пази тая молитва като зеницата на окото си, защото е продиктувана от Духа Святаго. „Опитайте Ме — казва Господ — и ще Ме познаете, призовете Ме и ще ви отговоря, защо[то] съм благ и благоутробен. " Приех писмото ви, подвизавайте се в добрия подвиг. Каквото и да мислят хората или братята за нас, то е маловажно; нашето призвание е Любовта Божия и Неговото общение. Да се молим за всички, да ги просвети Той. Трябва да знаем, че грехът, плътта и светът са три наши врагове.
към текста >>

88. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Отпуснете ми тази сума от 200 златни лева, за да мога аз със спокойствие да посрещна светите празници, защото инак как бих претърпял упрекванията на домашните ми, когато ще дойдат да ми секвестират [от] дома нещо, на които и тъй без това не съм добър.
Времето не ни позволи повече да питаме. Сега моля, братко в Христа, изслушай молбата ми: оня ден получих от Българ[ска] тър[говска] банка писмо, с което ми се напомня срока на полицата ми към Кирчев и Родев, понеже тези я джиросали на казаната банка. Както знаете, аз и без това съм притеснен. Защото нито работа имам, за да се прехранвам, нито пък се има надежда, за да се улесня, че да дам нещо срещу дълга си и при това, че сега-засега от заем живея, но и то твърде притеснено. Затова не ме оставяйте в това трудно положение, отървете ме от него. Отпуснете ми тази сума от 200 златни лева, за да мога аз със спокойствие да посрещна светите празници, защото инак как бих претърпял упрекванията на домашните ми, когато ще дойдат да ми секвестират [от] дома нещо, на които и тъй без това не съм добър. А Бог на Силите нека ти отплати за това. Ако някога имам, аз ще ти ги възвърна. Да ти се обещавам не ща, защото никой не знае края на живота си. Прочее, очаквам помощта Ви с нетърпение. Ний засега като няма где да работим и [да] се молим, ходим понякога в лозята да работим и съобщението за вестника е в лозята съобщено.
към текста >>

Той окончателен отговор не ми даде - че приема или не.
Карнобат, понеже бях повикан от баща си, защото бил болен и при това, позволи ми се и от горе. От личния ми разговор с тях разбрах следующото: имотът, който имате, брат ми го знае, при това знае и някои подробности за него. Сегашният Ви управител на този имот имал за коруджии две лица от гр. Карнобат, които по-преди са били стражари и никакво понятие нямали от тази работа. Още, имало много селяни от Исмаил-Факъ, които се снабдили с крепостни актове за някои от разработените им места, както се разбира от твоето землище, и имало някои да корнят още, от същото Ви землище. Той окончателен отговор не ми даде - че приема или не. Но, както разбрах, ще приеме да намери коруджии и ще приеме сам да ти ръководи и нагледва землищата и за всичко своевременно да ти пише. Но с месечно възнаграждение, защото той да вземе да работи земя не знае и никога не е работил. При това казва, че трябва да му се явят точните граници на този Ви имот според крепостния Ви акт, за да може да вземе мерки за пазенето му и да изучи кой от селяните работи ниви от Вашето землище и на кого Селскообщин[ският] съвет е издал свидетелства за правособственост от обработените им ниви от Ваше землище. Когато ми пише брат ми, повторно ще Ви пиша какво и що е. Засега ний с бр.
към текста >>

Курията имала вече височина около един метър, за отглеждането на която трябвало вещи хора да се намерят.
Гьокчеренски, а съвсем другояче. Иска да бъде официално, чрез пълномощно, управител на този Ви имот. Той иска това тъй, за да може да действа против разните лица, които са завзели земи от землището Ви и ги вече владеят чрез крепостни актове. Щом като така е вече упълномощен, той ще може да дава под експлоатация мерията Ви и разните обработени ниви, от които да можете да се ползвате с един приход. А и по друг начин, казва, пак мога да му нагледвам и управлявам имота, като ходя в месеца 4-5 пъти там, за да контролирам коруджиите как изпълняват работата си и като му явявам всичко, да може сам той да се разправя с тях. Курията имала вече височина около един метър, за отглеждането на която трябвало вещи хора да се намерят. Касателно за платата, която трябва да му се дава, казва: в първия случай с повече плата, понеже изключително, казва, трябва само нея работа да работя. А във втория - и с по-малка плата може. Касателно, че моето писмо Ви е развълнувало, ето що ще кажа: аз Ви уважавам, почитам, защото Вий сте първият, който в България сте осветили умовете на хората в отношение на спиритическите науки и др. И ний много дължим на днешното ни съобщение с Невидимия свят на самия Вас. Според мен ти си баща на спиритистите в България и като тъй ний сме длъжни да се отнасяме към теб с уважителни писма, а напротив - не както ти няколко пъти пишеш в писмата си до мен, с почитание.
към текста >>

89. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Отпреди пет поколения някъде родът ми се е преселил от село Раково в гр.
За личността, живота, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той. В „Първо тетрадче с духовни бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров - комисионер, гр. Бургас, ул. „Морска" № 9" пише: Родът на Пеню Киров Отпреди пет поколения някъде родът ми се е преселил от село Раково в гр. Сливен - това според разправията на баща ми и баба ми, майка на баща ми. На баща ми баща му се именувал Велико, бащата на дяда ни Велико се казвал Стоян, а братът на дядо ни Велико се именувал Драган. Този Драган два пъти ходил на Света гора да се калугери, но домашните му все го връщали и най-после против волята му го оженили, но той с булката си заедно умрели, в който ден ги венчали. Бащата пък на прадеда ни Стоян се именувал Иван. Дядо ни Велико водил две жени.
към текста >>

В най-старите времена родът ми са го казвали в Сливен Зейбековци, което име им било дадено в една епоха, когато имало много голям глад в Сливен и околността.
Баба ми Ана - втората жена на дядо ми Велико, от която се ражда баща ми Киро, чичо ми Иван и леля ми Мария, била Ибрикчи Стойчева, дъщеря от махалата в Сливен „Клисохор". А дядо ми Велико изхожда от самия Сливен. Днес в тяхното място живее братовчедът ми Васил Тенев. То е близо до „Гюрчешма", там при убилия се бирник Башев бил домът му. За подробности за рода ми да се пита стария Сава Серов, който знаел всичките - 1906 г. В най-старите времена родът ми са го казвали в Сливен Зейбековци, което име им било дадено в една епоха, когато имало много голям глад в Сливен и околността. Та той отворил хамбарите си и давал на всички нуждаещи се, каквито и да било те - българи, турци и пр., своята помощ. Разбира се, това е правил, понеже е бил доста в състояние человек. Още едно нещо - в нашия род са били всички много религиозни хора, дори и до бащите ни. Още има запазени в брат ми Димитър книги - ръкописи от прадядовците ни, някъде от 200 години време. Книгите ръкописи са с черковно съдържание, стари книги, подвързани с дървени корици, облечени с мешин.
към текста >>

Според календарските изчисления и на Светчето (Часослова) излиза, че съм раждан или на 13 юли, или на 20 юли 1868 година, а най-вече на 13 юли, събота, през 1868-а, високосна година.
По-важни събития в живота на Пеню Киров Според майка ми на 17 юли, ден събота, съм раждан. Според баща ми на 13 или 20 юли в събота съм раждан. Излиза, че съм се родил през юли месец, но на коя дата и коя година - не е ясно. Знайно е само, че е ден събота. Според календарските изчисления и на Светчето (Часослова) излиза, че съм раждан или на 13 юли, или на 20 юли 1868 година, а най-вече на 13 юли, събота, през 1868-а, високосна година. Така щото баща ми твърдеше, че през 1865 година съм раждан, а майка ми - през 1868 година. Излиза, че посочената година от майка ми е вярна, а относително дните - посочените от баща ми дати. 1875 г., като бях на 7-годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север. През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчание.
към текста >>

Аз отговорих, че нищо не съм изгубил, и си останах спокоен в сърцето и душата. Наяве.
към шест часа сутринта в гр. Бургас каза ми се: „Не бой се, ти скоро ще дойдеш при нас", тоест в онзи свят, или по-право казано, да си замина от този свят. На 23 януари 1907 г. в 2.30 часа след полунощ в гр. Сливен, в хотел „Търговски", стая № 10 каза ми се следующето: „Ти изгуби много, ти стана ложе за другите, ти трябваше още при първото и второ кръщение да внесеш капитала вътре и да декларираш, че ти се тури име". Аз отговорих, че нищо не съм изгубил, и си останах спокоен в сърцето и душата. Наяве. Помолих се и казах. Дали ще разбера казаното? Чувам глас, който ми казва: „Ще". Останах зачуден на този отговор и взех да си размишлявам кога съм закъснял. Но ето, чувам глас да казва: „Ако си закъснял, то едно време си закъснял, а не сега".
към текста >>

Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един гълъб със заря около него да носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани.
На два пъти ми се каза, че аз съм крилат дух, тоест от предопределените. При това съобщи ми се, че моето духовно име отгоре е четверовластний Перуил. Моят духовен водител се именува Полимен. На 13 февруари 1907 г. в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един гълъб със заря около него да носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти. На 14 февруари 1907 г., сряда, в 11 часа преди полунощ в гр. Карнобат, в хотел „Балкан", като лягах, видях един особен бял гълъб с малка една закривеност отгоре на кълвуна му, че държи в клюнчето си едно клонче от крилантово цвете, което клонче после се обърна на бял крилантов венец. Подир малко стояне на тази гледка всичко се изгуби.
към текста >>

Нормална дължина на лицето - 18 см, високо чело - 6 см, малко по-високо от нормалното.
Добрич, 24 юли 1905 г. Френологически профил Пак в „Първо тетрадче с духовни бележки" на стр.12 и 13 под надслов „Френологически изчисления на Пеню и Тодор" брат Пеню е дал своята и на брат Тодор Стоименов френологична карта - измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете по Учителя. Според нея брат Пеню е бил висок 179 см., с изправено тяло и добро устройство. С валчеста обла глава и лице. Нормална дължина на лицето - 18 см, високо чело - 6 см, малко по-високо от нормалното. Нос нормален - дълъг 5 см, дължина на брадата - 7 см, малко по-дълга от нормалната с 1 см, малко по-широка от нормалната - 6 см, веждите - 6 см, малко по-малки от нормалните с 1 см. Идеално ухо. С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца. Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава.
към текста >>

Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава.
С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца. Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята. Ранни години и женитба
към текста >>

Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас.
Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература.
към текста >>

Ето и няколко извадки от негови писма до един брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни.
С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература. Изнася беседи със Слово за Господа и е най- добрият помощник на Учителя в неговата мисия. Ето и няколко извадки от негови писма до един брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни. Откакто сме се разделили, доста мъчително прекарах, докато мина Балкана, но Господ пак не ме остави". Писмото е от 28 февруари 1904 година, писано от Варна до брат в Чамкория. Виждаме, че и в най-суровото време през зимата, февруари месец, времето не го спира, а пеш пътува от Бургас до Варна, мъчително пътува, но нищо не го спира - той апостолски върви и върши работата, с която Бог го е натоварил, оставил личната си работа, дом и жена. В друго писмо пише: „Колкото до работата Божия, аз съм казал и казвам, че Господ нека е делът ми. Тъй щото това за мене е щастие, ако успея нещо да поработя за Славата Божия.
към текста >>

Учителя отново е посетил Бургас, а брат Пеню в писмо до Димитър Добрев пише следното: „Г-н Дънов бе тука около 25 дни време, обучава ни и си замина".
Изворът - това е Духът, водата - това е материята, причината - това е първият тласък, следствието - това са безбройните тласъци на низходящите следствия - движения." Задачата, която тогава са изпълнявали членовете на кръжока, е чрез индивидуалната работа за себеусъвършенстването си всеки съзнателно да работи и за повдигане на духовното ниво на семейството си, на обществото и на българския народ. Учителя лично е дал на всеки един съвет как да се подвизава и какво качество трябва да постигне по пътя на индивидуалната работа. Всеки е получил и наряд, който съдържал библейски стихове за духовно подвизаване. През същата 1909 г. Учителя отново е посетил Бургас, а брат Пеню в писмо до Димитър Добрев пише следното: „Г-н Дънов бе тука около 25 дни време, обучава ни и си замина". Брат Пеню Киров в свое писмо от 1910 г. отново споделя с Димитър Добрев: „А колкото за работата на нашия кръжок, трудим се да бъдем верни на нашите души. За членовете - доста са, едни продължават, други отхождат, други заминават другаде и пр., но изобщо взето - хвала Богу! ". През 1911 г.
към текста >>

Към обед отидохме - той вече беше положен в покоите си.
Той беше наредил който отиде да го посети, вместо приказки да чете подред по един-два псалма. И ние сторихме същото. Вечерта си отидохме. На сутринта рано иде дъщеря му Стойка и съобщи, че тая заран татко й починал. Изненадахме се. Към обед отидохме - той вече беше положен в покоите си. Ерифили - жена му, ни посрещна плачейки с думите: „Елате да ви кажа какво стана нощес. Посреднощ той ми поиска една бяла копринена кърпа, която държах в скрина си. Аз му я подадох и той каза на всички, които се намираме около него, да напуснем, тоест да излезем навън. Всички излязоха - дъщеря му, сестра му, а аз се сниших до леглото му и до печката и незабелязана останах там. Исках да видя какво ще прави.
към текста >>

Аз му я подадох и той каза на всички, които се намираме около него, да напуснем, тоест да излезем навън.
На сутринта рано иде дъщеря му Стойка и съобщи, че тая заран татко й починал. Изненадахме се. Към обед отидохме - той вече беше положен в покоите си. Ерифили - жена му, ни посрещна плачейки с думите: „Елате да ви кажа какво стана нощес. Посреднощ той ми поиска една бяла копринена кърпа, която държах в скрина си. Аз му я подадох и той каза на всички, които се намираме около него, да напуснем, тоест да излезем навън. Всички излязоха - дъщеря му, сестра му, а аз се сниших до леглото му и до печката и незабелязана останах там. Исках да видя какво ще прави. След малко той стана, седна на кревата, вдигна ръце нагоре и каза: „Ангел господен идва с пембе чаршаф да ме приеме. Ида, Господи! ". Вдигна си краката на леглото, легна си, покри лицето си с копринената кърпа, тури сливенския букет на сърцето си, прибра ръцете си на гърдите и си замина".
към текста >>

90. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Във Франция се докосва за първи път до феномена „ясновидство".
следва медицина в Монпелие. Като студент е награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия в гр. Юзе, близо до Нанси. На 30 юли 1856 г. защитава докторска теза и получава титла „доктор". Във Франция се докосва за първи път до феномена „ясновидство". Случва се така, че редовната месечна вноска от брат му Руско, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавя. Д-р Миркович, който е изцяло зависим от тези пари, търпи лишения и е принуден да гладува. Тогава му предсказват, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказва напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получава. Този факт му прави много дълбоко впечатление.
към текста >>

Този факт му прави много дълбоко впечатление.
Във Франция се докосва за първи път до феномена „ясновидство". Случва се така, че редовната месечна вноска от брат му Руско, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавя. Д-р Миркович, който е изцяло зависим от тези пари, търпи лишения и е принуден да гладува. Тогава му предсказват, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказва напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получава. Този факт му прави много дълбоко впечатление. До края на живота си той живо се интересува от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина". Същевременно френската култура и Просвещението стават негов идеал. Борба за свобода След завръщането си в България Георги Миркович работи като частен лекар в Сливен. Тук заедно с Добри Чинтулов започват голяма битка срещу гърцизма и решават да открият българско училище в родния си град.
към текста >>

многобройно българско представителство от високостоящи български духовници, светски дейци и граждани връчват на апостолическия викарий П.
Спод- вижник на Цанков в тази кауза е и д-р Георги Миркович. Българите търсят подкрепата на Западните сили, на първо място от най-влиятелните на деня - французите. Свързват се с представителите на лазаристката мисия с главен настоятел Еужени Боре, директор на френското училище в Бебек. Като много добър дипломат Боре нерядко се е застъпвал пред Портата за разрешаване на проблеми на българското население в Цариград, с което отдавна е спечелил симпатиите на българите там. На 18 декември 1860 г. многобройно българско представителство от високостоящи български духовници, светски дейци и граждани връчват на апостолическия викарий П. Бруниони в Цариград молба на френски език (подготвена от лазаристите) до папа Пий 1Х за уния с Рим (при изрично запазване на традиционните български обичаи и славянското богослужение). На 15 март 1861 г. Миркович, заедно с Драган Цанков, Йосиф Соколски, дякон Рафаил Попов и лазариста Еужени Боре, заминават като делегация за Рим при папа Пий 1Х за ръкополагането на дядо Йосиф като глава на Унията в България. Ръкополагането се извършва на 14 април с. г. Литургията по време на церемонията се съслужва от Соколски на църковнославянски език, с който акт се изтъква важността и уникалността на славянската книжовност.
към текста >>

Миркович, заедно с Драган Цанков, Йосиф Соколски, дякон Рафаил Попов и лазариста Еужени Боре, заминават като делегация за Рим при папа Пий 1Х за ръкополагането на дядо Йосиф като глава на Унията в България.
Като много добър дипломат Боре нерядко се е застъпвал пред Портата за разрешаване на проблеми на българското население в Цариград, с което отдавна е спечелил симпатиите на българите там. На 18 декември 1860 г. многобройно българско представителство от високостоящи български духовници, светски дейци и граждани връчват на апостолическия викарий П. Бруниони в Цариград молба на френски език (подготвена от лазаристите) до папа Пий 1Х за уния с Рим (при изрично запазване на традиционните български обичаи и славянското богослужение). На 15 март 1861 г. Миркович, заедно с Драган Цанков, Йосиф Соколски, дякон Рафаил Попов и лазариста Еужени Боре, заминават като делегация за Рим при папа Пий 1Х за ръкополагането на дядо Йосиф като глава на Унията в България. Ръкополагането се извършва на 14 април с. г. Литургията по време на церемонията се съслужва от Соколски на църковнославянски език, с който акт се изтъква важността и уникалността на славянската книжовност. На приема на 26 април 1861 г. във Ватикана д-р Георги Миркович и Драган Цанков получават от папа Пий 1Х медали, придружени с грамоти за заслуги. Според д-р Миркович това е един изключително сполучлив дипломатически ход в борбата между три империи, който дава нова насока за разрешаването на Източния въпрос.
към текста >>

Литургията по време на церемонията се съслужва от Соколски на църковнославянски език, с който акт се изтъква важността и уникалността на славянската книжовност.
многобройно българско представителство от високостоящи български духовници, светски дейци и граждани връчват на апостолическия викарий П. Бруниони в Цариград молба на френски език (подготвена от лазаристите) до папа Пий 1Х за уния с Рим (при изрично запазване на традиционните български обичаи и славянското богослужение). На 15 март 1861 г. Миркович, заедно с Драган Цанков, Йосиф Соколски, дякон Рафаил Попов и лазариста Еужени Боре, заминават като делегация за Рим при папа Пий 1Х за ръкополагането на дядо Йосиф като глава на Унията в България. Ръкополагането се извършва на 14 април с. г. Литургията по време на церемонията се съслужва от Соколски на църковнославянски език, с който акт се изтъква важността и уникалността на славянската книжовност. На приема на 26 април 1861 г. във Ватикана д-р Георги Миркович и Драган Цанков получават от папа Пий 1Х медали, придружени с грамоти за заслуги. Според д-р Миркович това е един изключително сполучлив дипломатически ход в борбата между три империи, който дава нова насока за разрешаването на Източния въпрос. Руската дипломация, уплашена от успеха на униатите, организира отвличането на архиепископ Йосиф Соколски (в заговора участва и Петко Р. Славейков). През 1861 г.
към текста >>

Руската дипломация, уплашена от успеха на униатите, организира отвличането на архиепископ Йосиф Соколски (в заговора участва и Петко Р. Славейков).
Ръкополагането се извършва на 14 април с. г. Литургията по време на церемонията се съслужва от Соколски на църковнославянски език, с който акт се изтъква важността и уникалността на славянската книжовност. На приема на 26 април 1861 г. във Ватикана д-р Георги Миркович и Драган Цанков получават от папа Пий 1Х медали, придружени с грамоти за заслуги. Според д-р Миркович това е един изключително сполучлив дипломатически ход в борбата между три империи, който дава нова насока за разрешаването на Източния въпрос. Руската дипломация, уплашена от успеха на униатите, организира отвличането на архиепископ Йосиф Соколски (в заговора участва и Петко Р. Славейков). През 1861 г. заедно с всички атрибути на униатската архиепископия той е заселен принудително в Киев. Това слага край на движението. През 1860 г. в Цариград пристига и Атанас Георгиев, дядото на Петър Дънов, който е избран да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква.
към текста >>

Поддържа високо ниво на учебен и възпитателен процес но се сблъсква с несъгласието на училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци.
Дънов - Константин Дъновски. След неуспеха на Униатската идея през 1861 г. Драган Цанков напуска Цариград, а д-р Миркович заминава за Влашко, където става градски лекар в Болград и същевременно лекар на Българската гимназия там. От 30 януари до 12 август 1864 г. той е временен директор на същата гимназия. Поддържа високо ниво на учебен и възпитателен процес но се сблъсква с несъгласието на училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци. Пръв организира честването на празника на Светите братя Кирил и Методий в Болград. В края на1864 г. д-р Миркович заминава от Болград за Браила, където е частно практикуващ лекар. Остава там до 1866 г. поради участието си в народните работи.
към текста >>

Окован във вериги, д-р Миркович е изпратен от Лом в Цариград - по Дунава до Русе, оттам пеша през Сливен (за назидание на съгражданите му) и през Одрин до Цариград.
е основана Българската екзархия. Поради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак в края на 1869 г. д-р Миркович е предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил, с амбиция като доверено лице на властта да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх). Осъждат го на смърт. Присъдата е заменена с доживотна каторга, благодарение на прочутия възрожденски адвокат Илия Цанов. Окован във вериги, д-р Миркович е изпратен от Лом в Цариград - по Дунава до Русе, оттам пеша през Сливен (за назидание на съгражданите му) и през Одрин до Цариград. Престоява в затвора няколко месеца при нечовешки условия, поради което заболява. Прекарва около 5 години в цариградските затвори - твърде дълго участта му е била неясна. След смъртта на Али паша е прехвърлен на заточение в Диарбекир. Пристига там на 8 август 1874 г. Много скоро, наклеветен, че готви бунт, е препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - град Мардин, на границата със Сирийската пустиня.
към текста >>

Прекарва около 5 години в цариградските затвори - твърде дълго участта му е била неясна.
д-р Миркович е предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил, с амбиция като доверено лице на властта да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх). Осъждат го на смърт. Присъдата е заменена с доживотна каторга, благодарение на прочутия възрожденски адвокат Илия Цанов. Окован във вериги, д-р Миркович е изпратен от Лом в Цариград - по Дунава до Русе, оттам пеша през Сливен (за назидание на съгражданите му) и през Одрин до Цариград. Престоява в затвора няколко месеца при нечовешки условия, поради което заболява. Прекарва около 5 години в цариградските затвори - твърде дълго участта му е била неясна. След смъртта на Али паша е прехвърлен на заточение в Диарбекир. Пристига там на 8 август 1874 г. Много скоро, наклеветен, че готви бунт, е препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - град Мардин, на границата със Сирийската пустиня. През 1875 г. под гаранцията на видни граждани-християни е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия.
към текста >>

под гаранцията на видни граждани-християни е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия.
Прекарва около 5 години в цариградските затвори - твърде дълго участта му е била неясна. След смъртта на Али паша е прехвърлен на заточение в Диарбекир. Пристига там на 8 август 1874 г. Много скоро, наклеветен, че готви бунт, е препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - град Мардин, на границата със Сирийската пустиня. През 1875 г. под гаранцията на видни граждани-християни е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движи свободно и лекува местното население, благодарение на което успява да натрупа завидно състояние. Закупува недвижими имоти, които след 10 години завещава нотариално в полза на бедните, поделени между Арменската католическа община и Халдейската община в Мардин. Заточеници и затворници лекува безплатно. Краят на заточението му идва след амнистията от 1878 г. в края на Руско-турската освободителна война.
към текста >>

След Съединението (1885 г.) е избран за народен представител в V-то обикновено народно събрание (1887-1889 г.) от Къзъл-агачката (Елховската) и Каваклийската (Тополовградската) избирателни околии.
Многобройните си наблюдения в тази област публикува през 1885 г. в наръчника „Домашен омеопатически лекар или способ като как да се лекува человек самичък". За тази книга е остро критикуван от лекарската гилдия. В отговор на критиките д-р Миркович публикува поредица от статии в периодичния печат за ползата от хомеопатичния метод на лечение. В политиката той е активен член на либерално-демократичното движение. След Съединението (1885 г.) е избран за народен представител в V-то обикновено народно събрание (1887-1889 г.) от Къзъл-агачката (Елховската) и Каваклийската (Тополовградската) избирателни околии. Става държавен лекар през 1891 г. при железопътна линия Ямбол-Бургас, официално открита на 14 май 1890 г. За тази си служба на 14 февруари 1892 г. е награден с орден от княз Фердинанд - „Кръст за граждански заслуги V-та степен". От 1894 г.
към текста >>

В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен.
Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило. Това заминаване става на 29 септември същата година. От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло. Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен. За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива.
към текста >>

Но като му говорят духовете, широко отваряше кесията си.
Аз ще ви приведа един пример за добра постъпка из живота на доктор Миркович. Той е много лъган от духовете. Хората го считаха за голям скъперник - петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си. Кажеш ли: „Аз искам пари! ", той отговаряше: „Е, не може, тук има сметка". Но като му говорят духовете, широко отваряше кесията си. Искаше да приложи Новото учение. Един български младеж беше чиновник в едно русенско село. Методистите там го обръщат към методизма. После обаче и баптистите го заинтересували, започнали да го убеждават и да го кръщават. Станал баптист, но го уволняват от Общината.
към текста >>

За духа на д-р Миркович имахме поставен стол около масата.
Ако остане 20 години тук, ще влиза в този или онзи. Някои заминали, ако не са напреднали, обсебват други, искат да ядат, хвърлят паници. Призоваване духа на д-р Миркович На това събрание присъства духът на д-р Миркович, който говори чрез П. К. Дънов. За духа на д-р Миркович имахме поставен стол около масата. Той поздрави всички ни и изказа съжаление, че не е работил, както би трябвало да работи, когато бил между нас на Земята: „Долу минавах за мъдър и умен, а тук съм като малко дете". Той каза, че в астралния мир духовете работят и почиват. Тяхната работа била да преработват грубата материя и да образуват видимия мир, в който ние живеем. Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай."
към текста >>

91. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив човек, много сърдечен и много духовен.
Още щом се срещнахме, ми каза: „Ти си много добър медиум". Така започнахме да правим опити с писане и масичка. Чрез В. Козлов се запознах с друг един човек - П. Киров, който се оказа много по-напреднал. Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив човек, много сърдечен и много духовен. Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина". На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски". Дотогава считах Евангелието за попска книга, на което ни учеха в училище. Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея."
към текста >>

Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори.
Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р.
към текста >>

Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство.
Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост. Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът.
към текста >>

По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните.
Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои.
към текста >>

Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години.
Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар. За Учителя Петър Дънов и Учението
към текста >>

Обувките са старовремски, с ластици около глезените.
1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар. За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист. Обувките са старовремски, с ластици около глезените. Това е логично, тъй като по това време той не е имал средства. Отсяда в квартирата на Т. Стоименов и спи с него на едно легло, тъй като липсва второ. При П. Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите на жена си.
към текста >>

Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса.
В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва.
към текста >>

92. 09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ

Прикосна се (книж.) - допра се, докосна се.
Поминувам (ост.) - живея, прекарвам. Потон (ост.) - дървен под. Предида (ост.) - идвам преди др. някой, предшествам го. Прежен (ост.) - предишен. Прикосна се (книж.) - допра се, докосна се. Причастник (ост.) - участник в нещо. Прощение (ост.) - прошка. Раб, рабче (ост.) - става дума за раб Божи; предан човек на Бога. Разправям (диал.) - уреждам, разпореждам се с нещо. Разтленен - разложен, гнил.
към текста >>

Упокоение (църк.) - душевен покой на заминали от този свят.
Теке (ар.) - молитвен дом с жилища за дервиши; мохамедански манастир. Томува (ост.) - дателен падеж от този; на този. Трен (фр. ост.) - железопътен влак. Турям (ост.) - слагам, поставям. Упокоение (църк.) - душевен покой на заминали от този свят. Утеснявам (ост.) - поставям някого на тясно; притеснявам, измъчвам, угнетявам. Ухищрение (книж. ост.) - хитрина. Фарисейство (арам., прен.) - лицемерие. Шантан (ост.) - кафене с певица.
към текста >>

93. №47 /Пеню Киров/

Гледа ме д[окто]р около 4-5 дни и след още един ден Бог ме привдигна.
И вместо да ги прокълна, аз ги благослових. Пак ми беше отговорено: „Не си ли доволен от отговора ми? Казвам ти, че е за твоето добро! “. И тъй остана, сам да следя за сетнините в живота. На 28 декемврий се разболях от инфлуенца в гърлото и през нощта, и на другия ден, доста зле бях. Гледа ме д[окто]р около 4-5 дни и след още един ден Бог ме привдигна. Аз и от това урок вземах. Трябва да имам милост по-голяма към болните. Болестта приех, следствие магнетисване на дяда ми1, който беше зле болен от тази болест. След ден време дяда ми стана добре, но разболя се баба ми. На другата сутрин от разболяването получи епилептичен удар2 в левия крак [и] лявата ръка: устата на една страна, очите на друга и езикът схванат.
към текста >>

94. № 49 /Пеню Киров/

Това се случи на 26 февруарий, то[зи] понеделник, по обяд, а на 27-и по обяд – окончателно.
Моята вяра се опитва. Или Бога люби повече, или жената. Но тази милост на небесния ни Отец на[д]ви всичко и ме освобождава. Тази моя случка дава на мен Божествено вразумление и на бр. Тодор – сила. Това се случи на 26 февруарий, то[зи] понеделник, по обяд, а на 27-и по обяд – окончателно. Ето и едно от съобщенията: Съобщение на Пеню и Т. 26 февруарий 1901 г., вечерта, часа 8 Пеню...[липсва съобщението] От всичко, дотука изложено, вярвам, ще разбереш малко работата.
към текста >>

Велчев“ отваря врати в Бургас около 1893 г.
Велчеви са по-големи братя на Николай В. Велчев, печатар, книжар и автор на евангелски брошури. Вж. бел. №39 и №102 от „Епистоларни диалози“, част І. Книжарница „Хр. В. Велчев“ отваря врати в Бургас около 1893 г. Там се продават учебници, книги за прочит и разни канцеларски материали. През 1897 г. Христо Велчев отваря и печатница. Същата година започва да издава книги. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

95. №56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

На фараона казва: ,,Затова те подигнах, да покажа славата си на бъдещите поколения".
И много такива дела има у него. Той е баща на всяка лъжа и измама. Но каквото и да прави, на неправдата са къси краката, тя почива на пясък. И той сам ще се убеди един ден, че Бог поругаем не бива. Този, Който ръководи на живота, познава добре мислите на всички. На фараона казва: ,,Затова те подигнах, да покажа славата си на бъдещите поколения". Несъмнено ще се случи нещо важно наскоро. Това е вярно. Този, Който води всички, ще ви съхранява. Изкупувайте времето, дните са лукави. Мъдри бъдете.
към текста >>

96. №50 /ПЕНЮ КИРОВ

Много мъки прекарах около 10-15 дни, лицето ми се измени, но Бог дойде и ме утешава.
Писмата ти от Варна и онова от с. Гьозекен получих, но само че това, второто, получих на 20-и того и не можах да намеря това лице, за да Ви пиша и [да] пратя писмо по него. Благодарен съм много, загдето ме не забравяш. Домашните ми работи стоят тъй, както изначало ти писах. Те ме викат става няколко пъти и искат да кажат, че не са ме пъдели, но аз, според както ме наставлява нашият небесен Отец, тъй и следвам. Много мъки прекарах около 10-15 дни, лицето ми се измени, но Бог дойде и ме утешава. На 13-и март прекарах и една смърт. Историята е следующата: В този ден на обяд, като се хранех в една гостилница, когато вече щях да привършвам, глътнах по погрешка едно кокалче, което застана на гърлото ми. После слезе още по-надолу – и така нито излиза, нито отива навътре, а продължаваше да ме реже, защото че и резливо било. В таквоз положение аз тичам в една аптека. Лицето, което дирих, отсъстваше.
към текста >>

97. №57 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Ако той има същата непоколебима вяра, както и досега, във всичко, което Бог върши, ще има сполука.
Има две големи пречки на пътя ни, които възпират всичко. Ако се отмахнат, то ще бъде едно голямо благословение от Господа за всинца ни. Пишете на Д-ра, че аз мисля да се завърна къде Варна в месец април. Той ще трябва да има търпението да дочака всичко, според както се нареждат работите. Другояче не може да има и благословение. Ако той има същата непоколебима вяра, както и досега, във всичко, което Бог върши, ще има сполука. Само да се пази, да не падне в изкушение. Поздрави бр. Тодор. Ваш верен: П. К. Дънов ---------------------------------------------
към текста >>

Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен.
ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година. Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“.
към текста >>

98. №51 /Пеню Киров/

Доколкото мога, следвам, но не съм доволен от такъв живот в Него.
Но аз, моята душа е в страх за спасението си и като че съм отдалечен от Господа, тъй ми се струва. Измъчвам се постоянно, загдето не мога да бъда там, където душата ми желае, там, при Спасителя. Разстоянието до Него знам, че е близо и далеч. Ако да не бяха слабостите на туй тяло, ще бъда близо при Него. Но кой може да ме освободи от страстите на тялото, ако не пак Той. Доколкото мога, следвам, но не съм доволен от такъв живот в Него. Искам животът ми да бъде такъв, какъвто понякога душата ми вкусва и ми дава радостно разбирание. Напоследък тук Бог прави да се интересуват една-две фамилии за Истината Му. В едната жената е верующа, а в другата – мъжът. Аз им давам упътвание, че каквато е Волята Божия, да бъде. Ако намираш за добре, яви ми нещо за нашия живот.
към текста >>

99. №58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме. Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по- велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: ,Ще се заселя в тях и ще живея с тях." [II Кор. 6:16] Това е то, онова съществено очаквание, което всякой търси.
към текста >>

Той е постоянно с нас и около нас.
Да, когато душата ни бъде тъй отзивчива на всички високи и свети подбуждения, трябва да престанат всичките подозрения, всички егоистически чувства и ний, както Господа, да обхванем в обятията си всичко и да сме наследници на всичко. Да знаем, че всичко е за нас и ний - за всичко. Вън [от] ония мрачни минути животът е благословение, той е Божествено дихание. Духът, благият Дух, Духът на вечния живот, е с нас и в нас. Господ ни оживотворява всякой час със Своето дихание и ний имаме всички причини да сме Му благодарни. Той е постоянно с нас и около нас. Той ни говори, Той ни учи, но различаваме ли Неговия глас? Това е то - все и во все. Поздрави брат Тодор и всички. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

100. №52 /Пеню Киров/

Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен.
ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година. Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.12346816062927