Търсене в текстове за 'Нептун'

Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита.

Границите на този закон са самата безпределност на вечността. Отгде почва и къде свършва ние не знаем. Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium.
към текста >>

Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита.

Тази идея е била много популярна за времето си и така тя е получила широк отзвук. [68] ά Центавър е най-ярката звезда от съзвездието Центавър (Кентавър, Центариус) и се намира приблизително на 4 светлинни години от земята. В текста се разглежда като най-близката звезда до Слънцето, но съвременните астроми са изчислили, че това е звездата Проксима от същото съзвездие. [69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина). Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a). Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита. Ако предположим, че разстоянието (X) до най-близката до нас външна вселена се отнася към диаметъра (D) на видимата вселена така, както разстоянието от слънцето до ά Центавър се отнася към диаметъра на Слънчевата система, тогава се получава следната пропорция: Разстоянието между вселените (X) към диаметъра на видимата вселена (D) се отнася тъй както разстоянието до ά Центавър (a) към диаметъра (d) на Слънчевата система (фиг.1 и фиг.2). Или: X : D = a : d.” Оттук се получава: X= (D.a): d
към текста >>

Представяме си, че обхващаме в кръг всички планети в установения им ред (Вулкан, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон, Хано).

Представяме си, че обхващаме в кръг всички планети в установения им ред (Вулкан, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон, Хано).
Обгърни ме, Господи, с Твоята диамантена мантия, отстрани от мен всички отрицателни сили. Прави се три пъти. формула 213 Всичко, каквото Бог е вложил във вселената, благото, което Бог е определил за нас, да дойде и да се реализира в нашата душа. формулата се произнася три пъти, като ръцете с допрени длани са насочени към слънцето. Представяме си, че обхващаме в кръг всички планети в установения им ред (Вулкан, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон, Хано). След това, пак с ръце към слънцето, се казва: Амин, тъй да бъде! формула 214 (1) Светлина за ума. (2) Топлина за сърцето.
към текста >>

Кръговете стават все по-големи: Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун.

Сега да направим още едно малко упражнение. Представете си, че ръцете ви са в Слънцето. Ще направите един малък кръг да обхванете първата система - Меркурий. После ще направите втори кръг, малко по-голям и ще си представите, че обхващате Венера. Третият кръг ще бъде още по- голям, ще обхванете Земята и т.н. Кръговете стават все по-големи: Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. (Ръцете напред.) После ще произнесете думите: Всичко, каквото Бог е вложил във Вселената; благото, което е определил за нас, да дойде и да се реализира в нашата душа! Ще правите кръгове с ръцете си и ще кажете: "Амин - тъй да бъде! " Думата "амин" значи: Всичко да бъде тъй, както е написано.
към текста >>