Търсене в текстове за 'Мор'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 172 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало.
5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера. Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе. 3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота.
към текста >>

– ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма.
Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове. 7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че: – ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум[78]), той ще приеме за мироглед материализма; – ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма; – ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма. 8. Или казано по-конкретно на френологичен език: – ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм; – ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм; – ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят). 2.‎6. „Научни истини” и „научен скептицизъм”
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, кога влезе в человека, да съдържа каква-годе истина.
Себелюбието, от своя страна, според вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски. Тия паметници стоят на първо място като истински свидетели за онова, което се е вършило в миналото. Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време. Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта. Всички тия знаменити дела, нечестиви пороци на егоизма и днес съществуват и владеят, само разбира се в по-цивилизован образ. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, кога влезе в человека, да съдържа каква-годе истина. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“. Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече. Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде. Честният труд днеска се счита унизителен. Да се работи, но как – ето въпросът.
към текста >>

За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати.
Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава. По видимому доброто желае, но в същност злото прокарва навсякъде. Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек. Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си. За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго. Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци. Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига.
към текста >>

Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица.
Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно. 4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили. 5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори. 6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове. Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на фактите, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота. 7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат. В нея действат разумни сили, които ние едва сега започваме да откриваме и осъзнаваме.
към текста >>

Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества?
Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели.
към текста >>

Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, когато влезе в човека, съдържат известна истина.
– предизвикало войните; – пратило в изгнание истината; – заточило добродетелта. 6. Дяволюция 1. Всички тия „знаменити” дела, нечестиви пороци на егоизма, и днес съществуват и се ширят по света, само че в по-цивилизован вид. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, когато влезе в човека, съдържат известна истина. 2. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията владее и мрачния дух на този паднал ангел, с тази разлика само, че в неговото естество той произвежда „дяволюция”. 3. Несъмнено този господар на крайния егоизъм постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на природата. Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много. 4. Трудът и честността, които бяха посочени на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали. Честният труд в наше време се счита за унизителен.
към текста >>

Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък.
На пръв поглед доброто желаят и за него говорят, но всъщност злото прокарват навсякъде. Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив човек. 8. Този първобитен представител на човешкия род не е мислел за нищо друго освен за собствения си стомах, т.е. единствено за задоволяване на животинските си нужди. 9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували. Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота.
към текста >>

3. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила.
Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“. Въ тия думи се съдържа велика истина. За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т. е, както израилъ който робува въ египетъ и слѣдъ 400 години получи отговоръ на обѣщанията дадени Авраму за Ханаанъ. Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила. Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца. По сѫщий начинъ и ний трѣбва да завладѣемъ „Царството Божие" на земята съ сила и дух и да изгонимъ неприятеля вънъ отъ прѣдѣлитѣ на това царство. Врѣме е вече да тръгнемъ прѣзъ пустинята, да прѣминемъ рѣката Йорданъ и да вземемъ чрѣзъ сила земята и да я направимъ вѣчно наслѣдие на свѣтиитѣ, на Господа, наречени царе и свѣщеници, царе на доброто, а свѣщеници на истината. Ето той иде да посѣти земята. Денъть на неговото посѣщение ще бѫде день страшенъ.
към текста >>

Ето уморихъ се да търпя и дотегна ми да чакамъ за ващо покаяние.
Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде. Ето подигамъ се въ бранъ противъ земнитѣ царе и противъ войскитѣ имъ. Ще имъ се насмѣя и поругая, и ще ги направя плешиво, и съвѣтницитѣ имъ ще посѣтя и ударя съ жезълъ желѣзенъ, и ще ги хвана съ примкитѣ на свойственната имъ мъдрость, и ще ги направя прицѣль на поругание, Защото въ размишленията си и пѫтищата си не ме поменаха, но приложиха безаконие връхъ безаконие, и прѣстѫпление връзъ прѣстѫпление. И туриха яремъ тежъкъ и не сносенъ върху чадата и синоветѣ на отробата ми. Ей тѣ не показаха милостъ къмъ тѣхнитѣ страдания, не подадоха рѫка за помощь, ето, тѣхната кръвь вече вика къмъ мене за отмъщение. Ето уморихъ се да търпя и дотегна ми да чакамъ за ващо покаяние. Утекчихте ме до край съ прѣстѫпленията си; и съ развратнитѣ си сърдца огорчихте духътъ ми. Ще забравя ли пѫтищата ви? Ей, ще познаете че думата ми е неизменна, и помишлението на сърдцето ми неотменно. Въ единъ день ще ви посѣтя съ гласъ когото никога нѣма да забравитѣ и никога втори пѫть не ще се яви въ сърдцето ви желание за да струвате това което днесъ вършите. Месаилъ съмъ, и ще бѫдѫ: Метаксосъ мета калеосъ; Мезонто Иполитосъ, препонето Хели елеосъ.
към текста >>

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила.
Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината. Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен.
към текста >>

Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние.
Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми. Ще забравя ли пътищата ви? Ей, ще познаете, че думата Ми е неизменна и помишлението на сърцето Ми неотменно. В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърцето ви , за да струвате това, което днес вършите. Месаил Съм и ще бъда; Метаксос мета калеос; Мезонто Иполитос, препонето Хели елеос.
към текста >>

5. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.
Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят.
към текста >>

Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя вярността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всичките сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните.
към текста >>

6. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те побуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и въстановяваш в Него постоянно.
Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствувам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те побуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и въстановяваш в Него постоянно. И сега, Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те от сега, да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи, освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазение, което Духът може да извърши за теб. А сега, сам Господ на мира да те съблюдава в своето си име от всичките ухищрения на лукаваго.
към текста >>

7. ТРИТЕ НЕЩА

Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да Го не безпокоиш и да Го не спъваш в работата Му, която върши за теб.
Прочее, онова, което имам да ти кажа, разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро – там, в твоето сърце, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е Божествената книга, в която се вписват Неговите дела заедно с Неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да Го не безпокоиш и да Го не спъваш в работата Му, която върши за теб. Не само това, но съдействай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат, но душата ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава Той ще ти бъде Баща и всички, конто Го любят, – твои братя, сестри, приятели, роднини и познати. Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това.
към текста >>

8. Писмо № 8

Нека светът да се вълнува, нека морето да шуми, докато Христос е в Кораба, Аз не ся боя.
Аз изпълнявам към Вас своята длъжност, като приятел и брат в Господа, а Вий сте свободен да сторите което обичате. Никой не Ви принуждава в нищо. Аз зная, че Господ Мой, ще извърши своето дело, което е започнал. Зная, че Неговите слова са верни. Моята надежда е в Него и душата ми има тихо упование на Неговата Милост и любов. Нека светът да се вълнува, нека морето да шуми, докато Христос е в Кораба, Аз не ся боя. Ще излезем най-после благополучно на брега на вечността и домът на нашия Небесен баща. Ваш верен в Господа: П. К. Дънов
към текста >>

9. Писмо № 10

Тя е неговата цел за всичко, което им налага.” “Да обичаме Бога и да сме обичани от него, да обичаме ближните си и да сме обичани от тех ето моралът и Религията.
Имайте в очите си светлината на зората. Погледът Ви да бъде всекога устремен към правдата, доброто, силната воля, съвестта, която е великия съветник. Точност в умът, правота в сърцето, ето две неща, които всекога са потребни.” “Аз съм светлината на светът, онзи който ме следва, не отива никак в тъмнината” казва Исус Христос. Той ни задлажава с тези думи да следваме всекога неговия пример, ако искаме да бъдеме действително осветлени. “Бог осветлява онези, които мислят за него и които поглеждат с очите си към него.” “Бог иска от человеците само тяхната любов. Тя е неговата цел за всичко, което им налага.” “Да обичаме Бога и да сме обичани от него, да обичаме ближните си и да сме обичани от тех ето моралът и Религията. В едното или в другото любовта е всичко: край, начало и среда.” Приймете моето сърдечно поздравление. Оставам Ваш искрен приятел в Господа: П. К. Дънов
към текста >>

10. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

18. А Исус отговори и рече им: Истина ви казувам, ако имате вяра, и не се усумните, не толко делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: дигни се и хвърли се в морето, ще бъде.
Злото в добро не можеш да преобърнеш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го уничтожиш, защото е невъзможно. Свободен ако искаш да си в добродетелта стой, тя ще ти е щит неразрушим; в нейните крепости винаги ще си защитен. Помни сега това, което ти казвам и ще си блажен. с.8 18. А Исус отговори и рече им: Истина ви казувам, ако имате вяра, и не се усумните, не толко делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: дигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все, що поискате в молбата, като верувате, ще получите. Мат[ея] 21;21, 22 19 Сега ти познаваш Моята благодат, моята благост, моята милост и дълготърпение. Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен в всичките си пътища. Готов винаги да дам помощ на тези, които ме търсят и на тези, които са паднали да ги повдигна с крепката си ръка.
към текста >>

с помощ[т]а на постоянството и неуморимото прилежание, което постепен[н]о ще развие и придаде на душата ти всичките добри качества на теб дадени от Бога.
И там, гдето Бог сам управлява и раководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща. Затова приими знанието и мъдростта на Господа твоего за раководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с.53 с помощ[т]а на постоянството и неуморимото прилежание, което постепен[н]о ще развие и придаде на душата ти всичките добри качества на теб дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъхвание твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще узреят и принесат изобилна жетва от всички добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърдцето си пред Господа твоего и слушай везден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от този лош нрав, не давай му место да се загнезди в теб, защото с неговото влизание в теб ще влези и дявола, който с хиляди още лоши семена ще посее в твоята душа и ще станеш ра[з]садник на злото стежание на ада, който ще те распо- с.54 лага, както иска.
към текста >>

11. УВОД

учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г.
Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г. записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси. Писмовното им общуване е интересно и задълбочено, независимо от факта, че всеки от първите ученици на П. Дънов е свързан с различен клон от християнството: Тодор Стоименов е православен християнин, д-р Г.
към текста >>

12. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал".
- по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта. Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици. 1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас. Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м. декември 1944 година. 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал". 1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен салон в София на ул. „Оборище" 14. 1927г. - организира край София селището „Изгрев" (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици. Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася беседите си. 1929г. - открива Школата на планината Рила.
към текста >>

13. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

18. „А Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: Вдигни се и хвърли се в морето, ще бъде.
Злото в добро не можеш да превърнеш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно. Свободен ако искаш да си в добродетелта, знай, че тя ще ти е щит неразрушим. В нейната крепост ще си защитен винаги. Помни сега това, което ти казвам, и ще си блажен. 18. „А Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: Вдигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все що поискате, като вярвате, ще получите" (Матея 21 :21, 22). 19. Сега ти познаваш моята благодат, моята милост, моята благост и дълготърпение. Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен във всичките си пътища, готов винаги да дам помощ на тези, които ме търсят, и на тези, които са паднали, да ги повдигна с крепката си ръка. Ти знаеш от опит, че тези, които са съкрушени и останали без надежда, че съм близо до тях, готов във всяка минута да им подам ръка за помощ. Виждам аз и чувствам всичките болки на всички, които страдат.
към текста >>

А това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото приложение, което постепенно ще се развие и ще придаде на душата ти всички добри качества на теб дадени от Бога.
Пази се от подобен нрав, който ражда злото. Ако си мъдър да разбираш тези неща, които ти казвам днес, блажен ще си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямо управляват от Духа на Истината, от Духа на Бога твоего. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща. Затова приеми знанието и мъдростта на Господа твоего за ръководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото приложение, което постепенно ще се развие и ще придаде на душата ти всички добри качества на теб дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще принесат изобилна жетва от всички добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърцето си пред Господа твоего и слушай весден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от този лош нрав, не му позволявай да се загнездва у теб, защото с неговото влизане у теб ще влезе и дяволът, който с хиляди още семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото, място на ада, който ще те разлага, както иска. И горко ти, ако Лукавият се веднъж загнезди в тебе и ада направи път до тебе. Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си.
към текста >>

14. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Действително само Христос е сигурното пристанище, безопасния кораб, с който можем да преминем безопасно бурите на тоя живот през развълнуваното, разярено море (Деяния 27).
Затова, който пази устата си и езика си, пази душата си от утежнения (Притчи 21:13). От всичко трябва да знаем, че плодът е един. Конят, казва Соломон, се приготвя за деня на боя, но спасението е от Господа. Защото законът чрез Мойсея се даде, а благостта и истината чрез Исуса Христа (Йоан 1:17). Мнозина като чуват тази истина, казват като Агрипа: „Без малко ме убеждаваш да стана християнин" (Деяния 26:28). Действително само Христос е сигурното пристанище, безопасния кораб, с който можем да преминем безопасно бурите на тоя живот през развълнуваното, разярено море (Деяния 27). И това ние като съдействуваме с него, казва Павел, умоляваме ви да не бъде у вас напразно приемането на Божията благодат. Защото на друго място се казва: „В прието време послушах те, в ден на спасение помогнах ти. Ето сега време благодатно, ето сега ден на спасение" (II Коринтяном 6: 1-3). Сега в тоя живот, сега в тези благоприятни минути е времето, когато трябва да сторим великото усилие да влезем в Царството Божие. Минутите на смъртта могат да ни поставят далеч от това блаженство.
към текста >>

И засели се, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исайя, който казва: „Земята Завулова и земята Невталинова на пътя ти край морето отвъд Йордан, Галилея на народите.
И след жетвата Йоан видял, небето се отворило и храмът на скинята на свидетелството се явила (Йоан 15:5). След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него. И той ще ви кръсти с Дух Свят и с огън. (Матея 3:11). Това е радост да приемем Духът му, и да ни кръсти с огън на неговата благодат и сила, за да сме избраници негови, записани на небето в книгата на живота. И засели се, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исайя, който казва: „Земята Завулова и земята Невталинова на пътя ти край морето отвъд Йордан, Галилея на народите. Народ, който седеше в тъмнината, видя виделината голяма и на седящите в страна и сянка смъртна виделина им възсия" (Исайя 9:1-2). 27. „Аз съм Господ, Бог твой от Египетската земя. И друг Бог освен мене няма да познаеш. Защото няма друг спасител, освен мене. Аз съм те гледал в пустинята, в една безводна страна" (Осия 13:4,5).
към текста >>

15. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждал вътрешно с неуморима сила да четеш Словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в него постоянно.
Този е неговия път, който той сам е положил пред вечността и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духът, слуша неговия глас и иде към виделината, защото Бог е виделина. И всякой, който иде към виделината, възприема Бога в душата си и всякой, който слуша неговия глас възприема Духът в сърцето си, за да се запечата и пази истината. Ето, затова аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждал вътрешно с неуморима сила да четеш Словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в него постоянно. И сега аз съм, който се застъпвам за тебе и ти желая да растеш в познанието на истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те от сега да се пазиш от всеки грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не го прощава, освен Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж настрана. И пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за тебе.
към текста >>

16. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Ти беше един, който се давеше в бурното море на живота, видях те и хвърлих въжето на спасението, за да се избавиш.
Ето осветлих те върху един предмет толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за теб самия, защото от дълго време виждам твоите затруднения, неизходимия път на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в духа ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострех тогава ръката си като застъпник баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасение, към дома на избавлението. Ти беше един, който се давеше в бурното море на живота, видях те и хвърлих въжето на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, които са ти нужни, за да се учиш и възпитаваш под моето ръководство, стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя, да не се подхлъзнеш и паднеш и всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобие, сторих, да ти дам възможност да опиташ всичките благи и горчиви неща. Запознах те с всичките приоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качва и слиза до най-високите места, които на человека са позволени, и при все това гледах с учудване, че и това те не задоволи. Духът ти не е спокоен. Ти търсиш това, което не се намира нито в твоя свят, нито в тоя живот. Днес е вече последния ден на курса, който завършваш.
към текста >>

17. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Ако той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да не го безпокоиш и смущаваш в работата му, която върши за теб, но по-скоро съдействай за привършването й.
Желай неговия ум. Да бъде у вас умът на Христа. Прочее и онова, което има да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по-добре - в твоето сърце, там гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш, защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши. Тя е книга, в която се вписват неговите дела, заедно с неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да не го безпокоиш и смущаваш в работата му, която върши за теб, но по-скоро съдействай за привършването й. Празните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в този свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник, ще изчезнат. Той ще остане. Ако разбираш смисъла на тези думи, няма що повече да ти говоря за това.
към текста >>

18. 13.Червено тефтерче

Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това, но Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четирийсет години след преминаването в пустинята, докато стане силен да грабне наследието чрез сила.
Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го", „царството Божие на сила се взема" и които се усилят, го грабват. В тия думи се съдържа велика истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет, и който след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Авраму за Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това, но Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четирийсет години след преминаването в пустинята, докато стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, затова той сега в пълното си възръстие да придобие обещанието на отца си Авраама чрез силата на своята мишница. По същия начин и ние трябва да завладеем царството Божие на земята чрез сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светия и избран род на Господа, наречени царе и свещеници. Царе на доброта, свещеници на истината. Исайя 32: 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,20.
към текста >>

Ето, уморих се да търпя и дотегна ми да чакам за вашето покаяние.
Защото камъкът, когото отсякохте от върха на скалата, ще ви съкруши и Духът му ще ви пояде. Ето, подемам се в бран против земните царе и против войските им. Ще осуетя помислите на сърцето им, ще им се посмея и поругая и ще ги направя плашливи и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките им на собствената им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание, защото в размишленията си и пътищата си не ме поменаха, но приложиха беззаконие върху беззаконие, престъпление върху престъпление и туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата ми. Те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ. Ето тяхната кръв вече вика към мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна ми да чакам за вашето покаяние. Утежнихте ме крайно с престъпленията си и с развратните си сърца, огорчихте духа ми. Ще забравя ли пътищата ви? Ей, ще познаете скоро, че думата ми е неизменна и помишлението на сърцето ми неотменно. В един ден ще посетя всички с глас, който никога няма да забравите и никога втори път не ще се яви в сърцето ви желание за да струвате това, което сега вършите (А17, 28А) та правда.
към текста >>

март. Защото ангелът ли ще върви пред тебе и ще те въведе при Аморейците, Хетейците и Иевусейците, и ще ги изтребя.
Освети ги чрез твоята истина, твоето слово е истина (Ион 14:18). О, род неверни и развращени, докога ще бъда с вас? (Матея 19:17) И бездушните неща, които издават глас, свирка или китара, ако не дадат отличителни звукове, как ще познае това, което свирят със свирката или китарата? (I Коринтяни14:7) март. Защото ангелът ли ще върви пред тебе и ще те въведе при Аморейците, Хетейците и Иевусейците, и ще ги изтребя. (Изход 23:23) 10. Истина ви казвам, каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето. Пак ви казвам, че двама от вас, ако се съгласят на земята за вяко нещо, което би да потърсят, ще им бъде от Отца моего, който е на небеса, защото дето са двама или трима събрани в моето име, там съм и аз посред тях (Матея 18:18,21). 14. Пристъпете при мене, чуйте това, от начало не съм говорил скришно, откогато стана това, аз бях там. И сега ме проводи Господ Йехова и Духът му (Исайя 48:16).
към текста >>

Истина ви казвам, ако имате вяра и не се усъмните, не само делата на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: Вдигни се и хвърли се в морето, ще бъде.
(Исайя 49:24). март 19. Заветът на дъгата се яви и Господ погледна благосклонно към раба си на с.п. 5М. Благословен Господ сега и във веки. април 7. Истина ви казвам, ако имате вяра и не се усъмните, не само делата на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: Вдигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все, що поискате в молбата, като вярвате, ще получите (Матея 21:21). Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца си, явих ви го (Йоан 15:15). 1898. август 20. И всяко наказание по настоящем не се вижда да е на радост, но на скръб, а после принася мирен плод на правда на тези, които са обучени чрез него (Евреи 12:28). Как да се противостои на лукавия и неговите домогвания.
към текста >>

Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърствува тъй неуморимо във всяко направление.
Ние се въодушевяваме от висотата на вашия дух, от възвишеното състояние на вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили. Чудно ни е как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевлява и преодолява всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят, в противовес на нейния успех. Да, ние сме всички радостни за вас и желаем да ви опознаем по-добре и проникнем във вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като източник, на който сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре тия вечни, вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благославя и просвещава, защото си роден от Духа на неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърствува тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти укажем всичката наша любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще познаем от единия дух който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш неговата правда на яве и да възстановиш неговата Любов на земята, както е и горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш радостта да те придружаваме винаги в твоя път, в който ходиш, път на благодат, на светлина, която произвежда радост и веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш до себе си, да сме до тебе, да сме твои съпътници, да те придружаваме в небесните сфери, към които духът ти ще се въздигне.
към текста >>

19. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Затова можем да започнем със сходствата на епистоларните диалози в тая книга с Диалозите на Платон или с писмата на Еразъм до Томас Мор.
ДИАЛОЗИ НА РЕФОРМАЦИЯТА БЪЛГАРСКА Аналогията е най-първична и инстинктивна читателска интерпретация. Затова можем да започнем със сходствата на епистоларните диалози в тая книга с Диалозите на Платон или с писмата на Еразъм до Томас Мор. В древногръцкия първообраз Сократ е свръхсетивен учител, а самият Платон е ученик, инспириран от негови мисли. В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител. Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е.
към текста >>

Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст.
Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане.
към текста >>

Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е.
Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане. Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие.
към текста >>

От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат.
Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него.
към текста >>

и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност.
С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др. Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик. Например Георги Миркович - Доктора завършва католически колеж и играе ключова роля в униатското движение за църковна независимост. От своя страна, П.
към текста >>

Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик.
човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др. Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик. Например Георги Миркович - Доктора завършва католически колеж и играе ключова роля в униатското движение за църковна независимост. От своя страна, П. Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г.
към текста >>

Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя.
(1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление. За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П. Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация. Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.
към текста >>

Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание.
От друга страна обаче, стилът на П. Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му. Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята. Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането. Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание. В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П.
към текста >>

Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П.
Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането. Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание. В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос. С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация.
към текста >>

20. Петър Дънов - №1

От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина.
беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>

21. Пеню Киров - №5

Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем морално развалено лице, че „по-добре би било да бъдеш безбожник, а не протестантин21 да бъдеш и да не мислиш, [че] хората не те знаят какъв си и по тия причини ти си без работа и че още много ще ходиш [така]".
Един съботен ден ми казаха да работя в неделя. Аз пресилих себе си и работих, но пресилването не остана незабелязано, понеже що бях почнал работата, на втората събота ми казват: „Утре, ако искаш, почни да работиш или ако не искаш да работиш в неделя, почни от понеделник". Понеже няколко дни помежду нямаше работа, аз казах: „Добре, ще почна от понеделник" и те склониха. Отивам в понеделник, казват ми, че хамалите пресилиха за работа и ний вчера натоварихме вагоните. И тъй по този начин ме отстраниха и аз не се уверявах, че те по причина на неделята ме отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава дядо ми19 и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък20 не ще мога да намеря работа. Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем морално развалено лице, че „по-добре би било да бъдеш безбожник, а не протестантин21 да бъдеш и да не мислиш, [че] хората не те знаят какъв си и по тия причини ти си без работа и че още много ще ходиш [така]". Разбира се, каквото и да му възразих, не хвана място в неговата душа. От В. Козлова не съм имал писмо, не зная сърди ли ми се, или друга причина има. Аз тези дни доста съм неразположен, понеже имам малки душевни скърби. При това си [писмо] Ви изпращам и едно писмо от бр. Тодора.
към текста >>

21. В края на Х1Х и началото на ХХ век „протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален" човек.
(П.К., №5, 16.10.1898 г.) 20. В този период от живота си, както се вижда от писмото, П. Киров се е самоопределял като протестант. Очевидно и в очите на околните е бил такъв. (П.К., №5, 16.10.1898 г.) 21. В края на Х1Х и началото на ХХ век „протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален" човек. Днес хора от православното изповедание често наричат протестантите „сектанти". (П.К., №5, 16.10.1898 г.) 22. От това изречение може да се предположи, че дотогава писмената връзка между П. Киров и П. Дънов се осъществява чрез д-р Миркович.
към текста >>

22. Петър Дънов - №23

Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река.
Ваш: П. К. Дънов ..................... * Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г.
към текста >>

23. Пеню Киров - №23

И вярвам, че и занапред няма да ме остави, докато не ми даде съвършено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече.
Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти на 5 того получих и разбрах всичко. Радвам се, че ме имаш за доверен. Радвам се в Господа Бога, че има в тебе живата вяра. И радвам се и благодаря [на] Бога, че сега ми даде по-добро понятие да Го разбирам и приемам в сърцето си с вяра разбрана. И вярвам, че и занапред няма да ме остави, докато не ми даде съвършено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече. Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата.
към текста >>

24. Пеню Киров - №39 (отворено писмо)

Добре ме посрещнаха132, но днес съм малко неразположен, види се от морето.
гр. Бургас, 25 юлий 1900 г. За г-на Петър К. Дънов, хотел „Орел", гр. Варна Бр. Дънов, Пристигнах благополучно. Добре ме посрещнаха132, но днес съм малко неразположен, види се от морето. Друго нищо особено няма. Сега чакам да се уталожа малко и с Божията Воля да почна наново, нов живот133. От всичките съобщения Тодор нека вземе преписи за ръководство. От твоя страна ако има да ми съобщиш нещо, направи това по Тодор. С поздрав до всички ви: П. Киров
към текста >>

25. Петър Дънов - №47 (отворена карта)

Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
С поздрав, ваш верен: П. К. Дънов Чети 7 глав[а] от Притчи. ................... 149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г. Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница. То се занимава и с изключително тежкия въпрос за настаняването и изхранването на хилядите бежанци, залели областта след погрома на въстанието.
към текста >>

26. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина.
беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898 г.) № 3 гр. Бургас , 18 септемврий 1898 г. Любезний ми братко Дънов, Писмото ти от 14 септемврий получих днес на 18 того.
към текста >>

Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем морално развалено лице, че „по-добре би било да бъдеш безбожник, а не протестантин21 да бъдеш и да не мислиш, [че] хората не те знаят какъв си и по тия причини ти си без работа и че още много ще ходиш [така]".
Един съботен ден ми казаха да работя в неделя. Аз пресилих себе си и работих, но пресилването не остана незабелязано, понеже що бях почнал работата, на втората събота ми казват: „Утре, ако искаш, почни да работиш или ако не искаш да работиш в неделя, почни от понеделник". Понеже няколко дни помежду нямаше работа, аз казах: „Добре, ще почна от понеделник" и те склониха. Отивам в понеделник, казват ми, че хамалите пресилиха за работа и ний вчера натоварихме вагоните. И тъй по този начин ме отстраниха и аз не се уверявах, че те по причина на неделята ме отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава дядо ми19 и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък20 не ще мога да намеря работа. Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем морално развалено лице, че „по-добре би било да бъдеш безбожник, а не протестантин21 да бъдеш и да не мислиш, [че] хората не те знаят какъв си и по тия причини ти си без работа и че още много ще ходиш [така]". Разбира се, каквото и да му възразих, не хвана място в неговата душа. От В. Козлова не съм имал писмо, не зная сърди ли ми се, или друга причина има. Аз тези дни доста съм неразположен, понеже имам малки душевни скърби. При това си [писмо] Ви изпращам и едно писмо от бр. Тодора.
към текста >>

21. В края на ХIХ и началото на ХХ век „протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален" човек.
(П.К., №5, 16.10.1898 г.) 20. В този период от живота си, както се вижда от писмото, П. Киров се е самоопределял като протестант. Очевидно и в очите на околните е бил такъв. (П.К., №5, 16.10.1898 г.) 21. В края на ХIХ и началото на ХХ век „протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален" човек. Днес хора от православното изповедание често наричат протестантите „сектанти". (П.К., №5, 16.10.1898 г.) 22. От това изречение може да се предположи, че дотогава писмената връзка между П. Киров и П. Дънов се осъществява чрез д-р Миркович.
към текста >>

27. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река.
Ваш: П. К. Дънов ..................... * Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г.
към текста >>

И вярвам, че и занапред няма да ме остави, докато не ми даде съвършено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече.
Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти на 5 того получих и разбрах всичко. Радвам се, че ме имаш за доверен. Радвам се в Господа Бога, че има в тебе живата вяра. И радвам се и благодаря [на] Бога, че сега ми даде по-добро понятие да Го разбирам и приемам в сърцето си с вяра разбрана. И вярвам, че и занапред няма да ме остави, докато не ми даде съвършено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече. Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата.
към текста >>

28. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Добре ме посрещнаха132, но днес съм малко неразположен, види се от морето.
гр. Бургас, 25 юлий 1900 г. За г-на Петър К. Дънов, хотел „Орел", гр. Варна Бр. Дънов, Пристигнах благополучно. Добре ме посрещнаха132, но днес съм малко неразположен, види се от морето. Друго нищо особено няма. Сега чакам да се уталожа малко и с Божията Воля да почна наново, нов живот133. От всичките съобщения Тодор нека вземе преписи за ръководство. От твоя страна ако има да ми съобщиш нещо, направи това по Тодор. С поздрав до всички ви: П. Киров
към текста >>

Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
С поздрав, ваш верен: П. К. Дънов Чети 7 глав[а] от Притчи. ................... 149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г. Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница. То се занимава и с изключително тежкия въпрос за настаняването и изхранването на хилядите бежанци, залели областта след погрома на въстанието.
към текста >>

29. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

И после, че ний сме се намирали добре, морално и материално, с бр. Тодора.
А във втория - и с по-малка плата може. Касателно, че моето писмо Ви е развълнувало, ето що ще кажа: аз Ви уважавам, почитам, защото Вий сте първият, който в България сте осветили умовете на хората в отношение на спиритическите науки и др. И ний много дължим на днешното ни съобщение с Невидимия свят на самия Вас. Според мен ти си баща на спиритистите в България и като тъй ний сме длъжни да се отнасяме към теб с уважителни писма, а напротив - не както ти няколко пъти пишеш в писмата си до мен, с почитание. От това съм се и ази наскърбил. И после, че ний сме се намирали добре, морално и материално, с бр. Тодора. Кой знае? Не се съмнявай в мене, господин Докторе, аз при всичко, че съм в лошо положение, но моля Бог да ми помогне, за да оправдая себе си пред Вас в отношение на добрината Ви. Приеми сърдечний ми поздрав, твой в Христа Господа: П. Киров. Навреме още взех въпросното Призвание от Г. Жечков. Същий
към текста >>

30. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

„Морска" № 9" пише:
В мен се натрапи една мисъл, която не ме напусна дотогава, докато не написах всичко, което можах да събера за него. Това счетох като едно свещено задължение, тъй като само аз останах от всички ония, които чухме какво каза тогава Учителя за брат Пеню. За личността, живота, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той. В „Първо тетрадче с духовни бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров - комисионер, гр. Бургас, ул. „Морска" № 9" пише: Родът на Пеню Киров Отпреди пет поколения някъде родът ми се е преселил от село Раково в гр. Сливен - това според разправията на баща ми и баба ми, майка на баща ми. На баща ми баща му се именувал Велико, бащата на дяда ни Велико се казвал Стоян, а братът на дядо ни Велико се именувал Драган. Този Драган два пъти ходил на Света гора да се калугери, но домашните му все го връщали и най-после против волята му го оженили, но той с булката си заедно умрели, в който ден ги венчали.
към текста >>

Не стой тук, при морето,
Карнобат, в хотел „Балкан", като лягах, видях един особен бял гълъб с малка една закривеност отгоре на кълвуна му, че държи в клюнчето си едно клонче от крилантово цвете, което клонче после се обърна на бял крилантов венец. Подир малко стояне на тази гледка всичко се изгуби. Като ставах от сън на 3 май 1907 година, четвъртък сутрин, минаха през ума ми следующите два стиха, и то докато не съм си отворил още очите: Върви, върви в полето, в бунището клето. Не стой тук, при морето, няма нищо вехто. Тях просто ми ги каза други чрез мен. Препис из едно мое решение от 1907 г., месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя? - Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване; 2.
към текста >>

31. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Съдържа статии по хигиена, хидротерапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, хранене на новороденото, правилно хранене, материали срещу алкохолизма, за неделния отдих и зимната почивка и др.
Другото списание на д-р Миркович „Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин" излиза от м. декември 1892 г. до м. март 1896 г. И в него се популяризират малко познати методи за лекуване (хомеопатия и др.), както и такива за запазване на здравето. Съдържа статии по хигиена, хидротерапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, хранене на новороденото, правилно хранене, материали срещу алкохолизма, за неделния отдих и зимната почивка и др. През 1893 г. списанието издава брошурата от 4 страници на д-р Миркович „Предпазителни и лечителни мерки против холерата", за която отново е критикуван от лекарското съсловие. През всичките тези години в списание „Нова светлина" са публикувани много преводи от френски език на Анастасия д-р Желязкова от Варна, предимно на спиритическа тематика. През 1892 г. списанието издава книгата на Алан Кардек „Характерът на спиритическото откровение".
към текста >>

32. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

От високия морал на отделното семейство; 2.
Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат. Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии. Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1. От високия морал на отделното семейство; 2. От разумността на неговите общественици; 3. От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини. Обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителя учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята.
към текста >>

33. №56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Поморие, по това време голям административен център.
26 Гьозекен (тур.) – букв. „хубав изглед“. По това време сравнително голямо село, което през 1934 г. е преименувано на гр. Обзор. 27 Анхиало – старото име на гр. Поморие, по това време голям административен център. 28 В регистрите на училището от това време е записано: „През учебната1896/97 г. идва учителят Иван Куцаров, родом от с. Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато.
към текста >>

34. №50 /ПЕНЮ КИРОВ

От мъки отивам при морето, защото ми беше стидно да обръщам вниманието на хората в града.
Отивам на другата аптека, казаха ми, че те и докторът не могат ми помогна, но да отида в болницата. Отивам и там. Като ме прегледаха, казаха, че е много навътре и не може ми се помогне, а да се обърна за съвет към Д-ра. Отивам да диря д-р Миркович – и той го няма, а болките много, и при това все се мъча да повръщам и ми текат от стомаха слюнките. Знам, че Сатана ми направи това, но какво да правя. От мъки отивам при морето, защото ми беше стидно да обръщам вниманието на хората в града. Аз бях се молил, като отивах в болницата, но рекох да се помоля пак на Отца. И тъй и направих. Докато изказвам, че никой освен Него няма да ми помогне, ето, че се издух с голяма сила и повърнах малко храна, което по-рано, колкото и да се мъчих, не можа да стане. И даде Бог, и се избавих. Боля ме пищеварителният канал няколко дни, но днес съм здрав и добре.
към текста >>

35. №52 /Пеню Киров/

Жена ми твърде зле [я] хвана морето, а и мен малко.
№52 /Пеню Киров/ [гр.] Бургас, 23 юний 1901 г.31 Любез. ми бр. Дънов, Пристигнахме живо и здраво32. Жена ми твърде зле [я] хвана морето, а и мен малко. Тук намирам всичко разнебитено. Приятелят Тодор [е] ожесточен. Сърди се защо не му било отговорено на въпроса. Като че аз съм вместо Господа. „Да ми никога не поменуваш за спиритизъм, казва.
към текста >>

36. №60 (Пеню Киров)

Приморски полк, уволнен на 21.6.1899 г.; подполковник о.з.
Благоево, Разградско) на 20.3.1858 г. Умира след 1917 г. Учи във военно у-ще; полковник е от 1.1.1892 г.; от 1895г. – пом. командир на 8 п. Приморски полк, уволнен на 21.6.1899 г.; подполковник о.з. в София от 1906 г. Съпругата му се казва Кица. Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г. Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките.
към текста >>

37. № 67 (Пеню Киров)

Ходил напоследък и сам Пачеджиев и му казал: „Ти се скиташ в едно море развълнувано; или Вий елате да работите с нас, или ний да дойдем“, и още колко опити.
[до] гр. Пловдив Писмото Ви от 22-ри того получих днес, разбрах всичко. Ний сега съвсем по-зле сме, отколкото [по] времето, когато ти писах отворената карта. Вчера стана пролом помежду ни следствие усиленото притискане на нашите братя – протестантите. Те, протестантите, (като) се мъчиха с думи и убеждения ту Арнаудова да придумат, ту други някои [зачеркнато], като му казваха, че ще му дадат къща безплатно да живее, ще му помагат в известни случаи, за което ходи при него Тънков с г-жа си и г-жа Пачеджиева. Ходил напоследък и сам Пачеджиев и му казал: „Ти се скиташ в едно море развълнувано; или Вий елате да работите с нас, или ний да дойдем“, и още колко опити. Най-после съставят по измамлив начин събрание в такъв смисъл, че който признава себе си за евангелист или симпатизира на евангелистите, да дойде в г. Тънкови. По такъв начин отиват и наши някои приятели. Там като попели, поповдигнали духовете им с някои и други разкази, станал Пачеджиев и им казал, че който е християнин, да си дигне ръката, и после, който иска Царството Небесно, пак да си дигне ръката. Тогава се обяснява защо ставало това и им се поднася да запишат по една сума на един лист, която ще изплащат в срок [от] 5 години – за да купят църквата им. Това събрание правиха по такъв начин 2 пъти.
към текста >>

38. №88 (Петър Дънов)

Туй тя върши без умора непрестанно.
Бъчваров списва стихове.Така стихотворението придобива следния вид: Любовта е извор, тя живота ражда, Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми, Във напредък стъпки трайни той да вземи. Туй тя върши без умора непрестанно. Във душата человешка постоянно, Като нежна майка, сее добрината, Благи чувства – скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява
към текста >>

39. №89 (Петър Дънов)

Киров и Ерифили, намираща се на ул.„Морска“ №14.
Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г. и починал на 24.08.1975 г. Двамата имат само един син – Павел Атанасов Шишков (4.04.1923 – 4.01.2007). Павел и жена му Дана Николова Шишкова, родена на 26.10.1928 г., имат две деца:Стойка Павлова Атанасова, родена на 17.10.1950 г., и Дочка Павлова Добрева, родена на 6.04.1952 г. И до днес семейството обитава наследствената къща на П. Киров и Ерифили, намираща се на ул.„Морска“ №14. Вж и биографията на П. Киров, „Епистоларни диалози“, част І.
към текста >>

40. №74 (Пеню Киров)

С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен.
Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П.
към текста >>

41. №93 (Петър Дънов)

С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов.
140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария. Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян. 1915 до 30 ян.1916 г.; сп.
към текста >>

„Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик.
Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян. 1915 до 30 ян.1916 г.; сп. „Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В.
към текста >>

42. №75 (Пеню Киров)

Загора и тук, да работя неуморно.
Душата ми се радва, че Господ ми дава да вкусвам и виждам този плод. Хвала Тебе, Господи, но дано те пребъдат докрай, за получавание нетленните венци. Те всички тук ги ръководи Бог, това се много явно разбира, обаче заповядано им е до две години да държат всичко в тайно. Вчера бях в Ново село145 на проповеди в един дом, където имаше много жени и мъже. Господ ме благослови в Ст. Загора и тук, да работя неуморно. Обаче сега, не вече официално, както напред, а частично, по дюгени и домове. Особена тактика. Яви ми, моля, колко дена ще правя това ново правило146. Тук приложени, едно съобщение и едно откровение147 за тукашния кръжок и Д-ра ти при[в]ключвам, които след като прегледаш, изучиш и питаш нашия Небесен Баща за действителността на съдържанието им, моля да повърнеш само откровението. И то пак с препоръчано писмо и без да заобикаляш, да ни явиш по тях [двете] всичко.
към текста >>

43. №89 (Пеню Киров)

Пътувах в разни местности като каменисти, долинисти, пустинни и др., докато най-подир, след дългата тази умора, рекох да се помоля на Бога, та излях сърцето си тъй добре, та и наяве надали бих могъл така прочувствено да се помоля.
гр. Бургас, 14 декемврий 1904 г., вторник [до] гр. София Любез. бр. Дънов, За да ти пиша това и онова (предното писмо), считам, че те товаря с товар чужд, затова схващай нашия живот и успех от долуописания сън – той ще ти покаже всичко. Съновидение на 13-и срещу 14-и декемврий 1904 г., към 2 часа след полунощ. Пътувах в разни местности като каменисти, долинисти, пустинни и др., докато най-подир, след дългата тази умора, рекох да се помоля на Бога, та излях сърцето си тъй добре, та и наяве надали бих могъл така прочувствено да се помоля. След това пак продължих пътя си, като в същото време пеех и някои църковни славословия и псалми. В това време гледам: един симидчия от града ни, доста набожен младеж, върви подире ми и като се възхищава от моето пеене, казва: „Слава Тебе, Боже мой, слава Тебе“. В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях. А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност. Та потвърдих думите му, като казах тоже по румънски: „бине, бине“, което значи „добре“, и с което исках да кажа, че разбирах думите му.
към текста >>

44. №95 (Пеню Киров)

Друга заран пък дошли едни духове, та седнали отгоре ми като на пън, като лежах, и се разговаряха за историята на Черното море.
Изначало чувах гласове, които вече ги сравнявах като на мухляците, след тях други – като на грамофона, и най на третата инстанция – химна, който се пееше от голямо множество, нещо като от милиони человеци, но един глас от средата даваше тон на хора. След тази утрин аз непрекъснато чувам да се пее, но не толкова ясно, както него ден. Това продължава и до днес, та почна и [през] деня да ми се открива да слушам. Но както в четвъртък заран се чува добре, понякога другите дни не е тъй. Веднъж само дойде един, та изпя две турски песни, на които и гласовете, и думите ми са познати, но онова не беше така. Друга заран пък дошли едни духове, та седнали отгоре ми като на пън, като лежах, и се разговаряха за историята на Черното море. Аз от тягостта, види се, на астралното ми тяло, събудих се и ги помолих да си отидат, та не обърнах внимание на думите им, защото ми се много спеше. Заради което помолих ги втори път, като им казах: „Моля ви, идете си от мен, не видите ли, че ми тегнете? “. И те тогава си отидоха. А сега от няколко дни почнах да чувам и с дясното ухо. Но това усещам да става така, като че имам във въздуха още едни невидими уши, които приемат гласа и го предават на физическите.
към текста >>

45. №122 (Петър Дънов) [затворена карта]

Ако слушате морето на живота, всякога ще го заставяте да утихва за Вас, кога пътувате през него, и ще знаете, че Господ е силен.
Съдействайте си за добро един на друг. Желайте преуспяванието на Царството Божие. Във всичко, което вършите, да е подсолено със сол. Не се утеснявайте, дайте ширина на Вашата душа, за да работи Господ вътре във Вас. Дайте моя поздрав на всички приятели. Ако слушате морето на живота, всякога ще го заставяте да утихва за Вас, кога пътувате през него, и ще знаете, че Господ е силен. Ваш верен: П. К Дънов ------------------------------------------------ 242. През юни 1909 г. П. Дънов посещава Бургас за втори път.
към текста >>

46. Показалец на географските имена

Поморие) – П.
Америка – П. К. 101 Англия – П. К. 68 Анхиало (дн. гр. Поморие) – П. К. 79 Белоградчик – П. К. 97 Берковица – П. К. 97
към текста >>

47. ПОСЛЕСЛОВ

Киров от 24.2.1899 г., заедно с текстовете от същата дата на „Така говори Господ“ и „Божието обещание“; 4) „Божието обещание“, подписано саморъчно на 28.2.1899 г.
Съдържанието им допълва и осветлява факти и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999). В първата част на печатното издание са включени и следните факсимилета: 1) Чернова на първото писмо на Пеню Киров до Петър К. Дънов от 2.8.1898 г.; 2) Част от първото известно писмо на Петър К. Дънов до Пеню Киров от 14.9.1898 г.; 3) Писмо на Петър К. Дънов до П. Киров от 24.2.1899 г., заедно с текстовете от същата дата на „Така говори Господ“ и „Божието обещание“; 4) „Божието обещание“, подписано саморъчно на 28.2.1899 г. от Пеню Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) и изпратено в писмо до Петър К. Дънов от 1.3.1899 г.; 5) „Така се молете“ – първи текст на „Добрата молитва“ в писмо на Петър К. Дънов до П. Киров от 27.11.1900 г. Този първоначален вариант на молитвата е в единствено число.; 6) Част от оригинално писмо на Пеню Киров до д-р Миркович от 5.12.1898 г.
към текста >>

48. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2

Поморие, по това време голям административен център.
„хубав изглед“. По това време сравнително голямо село, което през 1934 г. е преименувано на гр. Обзор. 27 Анхиало – старот о име на гр. Поморие, по това време голям административен център. 28 В регистрите на училището от това време е записано: „През учебната 1896/97 г. идва учителят Иван Куцаров, родом от с. Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок.
към текста >>

49. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

Приморски полк, уволнен на 21.6.1899 г.; подполковник о.з.
Умира след 1917 г. Учи във военно у-ще; полковник е от 1.1.1892 г.; от 1895г. – пом. командир на 8 п. Приморски полк, уволнен на 21.6.1899 г.; подполковник о.з. в София от 1906 г. Съпругата му се казва Кица. Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г.
към текста >>

50. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9

Туй тя върши без умора непрестанно.
Бъчваров списва стихове. Така стихотворението придобива следния вид: Любовта е извор, тя живота ражда, Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми, Във напредък стъпки трайни той да вземи. Туй тя върши без умора непрестанно. Във душата человешка постоянно, Като нежна майка, сее добрината, Благи чувства – скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее, Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на човека то душата
към текста >>

51. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

„Морска“ №14.
Двамата имат само един син – Павел Атанасов Шишков (4.04.1923 – 4.01.2007). Павел и жена му Дана Николова Шишкова, родена на 26.10.1928 г., имат две деца: Стойка Павлова Атанасова, родена на 17.10.1950 г., и Дочка Павлова Добрева, родена на 6.04.1952 г. И до днес семейството обитава наследствената къща на П. Киров и Ерифили, намираща се на ул. „Морска“ №14. Вж и биографията на П. Киров, „Епистоларни диалози“, част І. 115 Поръчаните френологически карти. 116 От писмата на П. Дънов от 1903 г.
към текста >>

С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен.
Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“
към текста >>

52. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12

С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов.
Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ, автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария. 025]Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян. 1915 до 30 ян.
към текста >>

„Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик.
като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян. 1915 до 30 ян. 1916 г.; сп. „Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски.
към текста >>

53. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

Николов – бивш представител на ВМОРО в Бургас. Вж.
„З. Д. Видолов“, 1919. 32 с. 3. Малкотърновски район: 9. Из спомените за Преображенското народно въстание на Димитър П. Николов – бивш представител на ВМОРО в Бургас. Вж. в: Илинденско-Преображенското въстание 1903–1968. Въстанието в спомените на участници в борбата. Подбрали и редактирали: Тодор Браянов и Илия Славков. София, 1968. 4. Български алманах: Пространен годишен сборник: Г. І-ІХ.
към текста >>

54. ПРЕДГОВОР

Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд.
Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г. издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г. - „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог.
към текста >>

Той посреща уморените пътници на височините пред града.
Ключовата дума е „чистота". По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града. Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните. На срещата през 1906 г.
към текста >>

Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд.
Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г. издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г. - „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог.
към текста >>

Той посреща уморените пътници на височините пред града.
По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града. Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните. На срещата през 1906 г.
към текста >>

55. 89 ПИСМО

Ако слушате морето на живота, всякога ще го заставяме да утихва за вас кога пътувате през него и ще знаете, че Господ е силен.
Съдействувайте за добро един за друг. Желайте преуспяването на Царството Божие. Всичко, което вършите, да е подсолено със сол. Не се опасявайте, дайте ширина на вашата душа, за да работи Господ вътре във вас. Дайте моя поздрав на всички приятели. Ако слушате морето на живота, всякога ще го заставяме да утихва за вас кога пътувате през него и ще знаете, че Господ е силен. Ваш верен П К. Дънов
към текста >>

56. 106 ПИСМО

Нека се вълнува морето, докато е Христос на кораба, не бой се.
Той ще изкара всичко на добро. Има много препятствия и мъчнотии, това ми е известно. Лошите и лукавите не стоят празни. Те работят усърдно. Но всичко вкупом изпълня Божествен План, План, по който се приближават към Него избраните Му. Нека се вълнува морето, докато е Христос на кораба, не бой се. Вълните на тоя свят не могат да ви сторят зло. В ежедневното си общение с Господа постепенно ще се прониквате от Неговата благост. Ще се изпълните с оная увереност, която не носи съмнение. Може някой път, приковани от мъчнотиите, да викате „защо си ме оставил? ", но то са моменти.
към текста >>

57. 109 ПИСМО

Морето, това е вълнуващият се живот на тоя свят.
Писмото ви от 14 того получих. Разбирам вашето положение. Зная, Небето всичко върши за ваше добро. Господ ви е дал добро поучение чрез онзи сън. Вие трябва да отваряте слепите очи на тия, които Той праща до вази. Морето, това е вълнуващият се живот на тоя свят. Той ви е показал, че в Неговите ръце е всичко и не трябва да се колебаете. Трябва търпение и вяра. Аз ще сторя всичко, което е нужно за вашето повдигане и усъвършенствуване. Що казва Учителя: ако ме любите, опазете моите заповеди и Аз ще умоля Отца да ви даде друг утешител, който да пребъде с вас завинаги. Да имаме пряко съобщение с Господа трябва да имаме чисти сърца и благ Дух.
към текста >>

58. 126 ПИСМО

Морето се вълнува, ладията на живота се люшка посред вълните.
Когато дойде определеният час, той сам по себе си ще стане явен. Когато слезе Христос от планината, заповяда на учениците си да не казват никому това, което са чули и видели до онзи час. Така трябваше и вий да сторите, но вий не сте взели във внимание, че Божествените работи са наредени по един съвършен план и по този план трябва да се следи стъпка по стъпка. Чакай, нека се оправи руският народ, ще дойде време и за този. Да присъствува Този, който ръководи всичко, е велико дело. Морето се вълнува, ладията на живота се люшка посред вълните. Вий се опасявате. Но ще утихне всичко. Божието Царство иде. Зад бурите, зад огъня е Господ. Подир страданията и неволите е царствующата Правда и Истина.
към текста >>

59. 137 ПИСМО

Всякой, който се съмнява в мен, потъва в морето тъй, както Петър потъваше.
Отечеството на любовта не е земята. Задоволи се с това, което Бог ти е отредил. Той цял кръст за тебе е носил, а ти малко мъчнотии не можеш да понесеш. Как мислите вий да влезете в царството Божие, по гладък път или тесен? Защо се самохипнотизи-рате с чужди мисли и защо си въобразявате това, което не е. Всякой, който се съмнява в мен, потъва в морето тъй, както Петър потъваше. Нима Аз не съм същий всякога? Искам да бъдете умни и истинолюбиви. Любовта към Бога трябва да е пълна и съвършена, и неопетнена. Вий сте повикани да се учите и ако приемете Божественото учение като деца, блажени сте. Божиите пътища трябва да се изпълняват и поучават.
към текста >>

60. 169 ПИСМО

Нейните извори, нейните реки, планини, морета, скали, долини, камъчета, цветчета, мравинки, животинки, пчелички, бръмбарчета, пеперудки, птички, мечета, вълчета, овчици, козици, волчета и тям подобните, които носят на себе си нейните преводи.
Нека Господ всекиму да дава живот и здраве, че той сам да си превежда оригиналите и да ги пуща в обращение, че да му се радват неговите близки. Мисля, това е добро и много добро. Аз обръщам ума ви в една нова посока за размишление. Колко богатства, какви сили се крият в человешката душа. Природата постоянно прави своите преводи и ги пуща в обращение. Нейните извори, нейните реки, планини, морета, скали, долини, камъчета, цветчета, мравинки, животинки, пчелички, бръмбарчета, пеперудки, птички, мечета, вълчета, овчици, козици, волчета и тям подобните, които носят на себе си нейните преводи. За някои от тях ний се възхищаваме, а други укоряваме като не добре преведени. Едни ни произвеждат удоволствие, други ни крайно разтревожват. И ний си казваме, и това то било превод. Но не е крива тя, криви са преводачите, които не са си изпълнили добросъвестно работата. Но ще попита някой, как трябва да се преведе съдържанието на един извор?
към текста >>

61. 176 ПИСМО

Облича се в светлината, обгръща се с влагата на живота, разделят се стихиите, появява се морето и сушата, излизат разните видове животни и дървета и най-после появява се человек.
Това е то человечеството, което марширува по пътя на своята еволюция, като стъпка по стъпка възлиза към Небето, към Обетованата земя на своите заветни ламтежи. И горе, и долу е все движение. Хиляди и милиони очи са насочени към земята. Умове, сърца, души, това са преплетени в една велика мрежа на един вътрешен организъм, който се стреми да даде форма на своя последен стремеж. И тук, както в началото, безформеното се оформява, появява се небето и земята. Облича се в светлината, обгръща се с влагата на живота, разделят се стихиите, появява се морето и сушата, излизат разните видове животни и дървета и най-после появява се человек. Така и сега в тоя духовен стремеж на Небето появява се Истината, с която человешката душа и Дух се облича като с дреха. Влива се Божествената Любов и пулсът на духовния стремеж на человешкото сърце започва своята велика работа. Появяват се мислите на светлото бъдеще на Божието Царство, което иде да тури в чсловешкия Дух ред и порядък на нещата. И велика е тая мисъл, когато человек чувствува присъствието на Господа, Който направлява и урежда всичко, а человек изпълнява Неговата мисъл. Въодушевлявайте се с това, което носи животът в тоя свят.
към текста >>

62. 179 ПИСМО

Народите на Балканския полуостров минават през една особена опитност, с която се изпитва моралната сила на Великите сили в Европа.
1913 г. Люб. К. Получих вашето писмо, а тъй също и на Е. Аз сега правя една обиколка и в нея имам предвид и вас. Когато дойда, ще говорим. Народите на Балканския полуостров минават през една особена опитност, с която се изпитва моралната сила на Великите сили в Европа. Българите държат вече писмено и устно матура. Ще видим как ще се произнесе комисията от горе. Желая вашата вяра да уяква. Моят поздрав на двама ви. Ваш верен П.
към текста >>

63. 184 ПИСМО

На една височина на 1500 м над морското равнище.
Казанлък, 16. VI. 1914 г. Люб. К. И. Завчера всички само мъже от Казанлък се качихме с коне, катъри и мулета на Бузлуджа. На една височина на 1500 м над морското равнище. Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкачването, и слизането. Но така трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разгледах навсякъде към южна и северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо като охлюв в черупката си.
към текста >>

Всички си почиват от умората.
Но така трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разгледах навсякъде към южна и северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо като охлюв в черупката си. Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени, неочукани. Днеска сме долу. Всички си почиват от умората. Трябваше и вас да кача, щяхте да се съградите в мисли и желания и щяхте да оставите вашите кръвни сродници да си почиват и работят там горе. Но все таки ще трябва работа и постоянство. Вяра непреодолима и твърда. Ние ще уредим всичко с Господнето благословение и с Неговата сила ще преобърнем всичко за добро. Така са угодни Божиите пътища и поучения.
към текста >>

64. 202 ПИСМО

В началото той е чист, после постепенно почва да се мърси, като някоя голяма река, която изтича от Извора си и се отдалечава от него, и прииждат от горе потоци, размътват я, докато се влее наново в Голямото Море.
Аз имам доброто желание да й помагам. И това ще го сторя, съобразно с Волята на Бога, която е Моят закон на земята. Аз гледам на бъдещето, то е важно. Сегашното е отражение на миналото. Человешкият живот е интересен. В началото той е чист, после постепенно почва да се мърси, като някоя голяма река, която изтича от Извора си и се отдалечава от него, и прииждат от горе потоци, размътват я, докато се влее наново в Голямото Море. Желанията, тия малки поточета, размътват душата и покварят сърцето, но няма що, трябва да се мине дългия път на живота по един или друг начин. Гледайте широко, прощавайте слабостите на другите, без вие да се увличате по тях. Велика наука е тая за възпитанието на душата. Трябва знание, и то Божествено, правдиво, чисто и свято, пълно с вяра, надежда и Любов. Бог е скрит във всяка душа, докато той спи, душата греши, лута се, своенравничи, безобратствува, дири своето си.
към текста >>

65. 207 ПИСМО

За ядене може житен сок, супа от целина, моркови, картофи, зеле, магданоз, домати сварени, наедно и прецедени, с малко препечен хляб.
К., а така също и Р. за температурата на баща си. Те са подложени на един временен изпит. Кажи им, ще мине всичко, да имат жива вяра, да пазят диета. Да пият на глътки вряла вода. За ядене може житен сок, супа от целина, моркови, картофи, зеле, магданоз, домати сварени, наедно и прецедени, с малко препечен хляб. Печени или варени картофи. По малко мед, сутрин на гладно сърце. Дълбоко дишане. Молитва усърдна. Вяра крепка, надежда постоянна, мир и спокойствие.
към текста >>

66. 220 ПИСМО

Там, вие в Търново, се страхувате от бурите на морето.
трябва да вложите още нещо във вашия живот. Това нещо Аз мога да го уподобя с ония думи на Господа, Който казва на богатия момък: „Още едно ти не достига". Ти ще намериш тая мисъл в Евангелието и ще извадиш своето заключение правилно по Дух. Има някои неща, за които почти всички сте мудни на разбиране. Всичкото добро е за праведните. Там, вие в Търново, се страхувате от бурите на морето. Иде време и сега е, когато целият свят ще разбере, че има Бог и Този Бог е абсолютно справедлив и въздава на всички според заслугата. Иде ден да видим кой от кого ще се отрича. Помнете, не е страхът, който ще ви въведе в Царството Божие, но Любовта. Не са търговските съображения, а безкористието в неговата пълнота. Бъдете Мъдри, умни и интелигентни, добри, правдиви, честни, благородни, безстрашливи, с вяра, която мести планините.
към текста >>

67. 254 ПИСМО

Дръжте връзка с Небето, ще утихне бурното море и онези, които се смущават, ще се отстранят.
Края Господ на Силите ще преобърне за добро. България сега я разпъват онези, които й мислят зло. Но тя ще възкръсне и Господ ще се прослави в своето дело. Уповайте, Господ е с нас и Той ще превъзмогне против всички. Аз ще сторя всичко, което е потребно. Дръжте връзка с Небето, ще утихне бурното море и онези, които се смущават, ще се отстранят. Помнете, тази година е епохална, тя е върхът, от гдето ще почне равнината и после наклон и тогава възлизането. Ваш В. (Свещеният подпис)
към текста >>

68. 271 ПИСМО

Человек, който иска да се саморазвива, да се повдига духовно, трябва да остави всяко предубеждение настрани и да се завземе духом да служи на Господа.
Защото светило на душата е сърцето и ако сърцето е чисто, то всичката душа светла ще бъде, и ако душата е светла, то умът ще бъде възвишен да схване Истината, която показва пътя на живота. И ако сърцето е нечисто, то всичката душа тъмна ще бъде и умът ще стане по-мрачен. И знанието, което е вътре, ще се преобърне на тъмнина и всичкият живот вън ще стане мрак, в който духът ще се лута. Следователно невъзможно е человек да се движи в две противоположни посоки, защото всяка една изключва другата. Доброто изключва злото и злото - доброто. Человек, който иска да се саморазвива, да се повдига духовно, трябва да остави всяко предубеждение настрани и да се завземе духом да служи на Господа. Казано е, че Царството Небесно е на смирените духом. И земята ще се даде в наследство на кротките. Аз ще видя, ако кармата на В. позволява да му се помогне, ще се постарая да го подкрепя, ако не, той ще иде в общия път, гдето всички отиват. Ако има масло в светилника си, добре е за него, ако не, ще хлопа.
към текста >>

69. 277 ПИСМО

С какво се хвали днес светът пред Христа: богатите с парите си, учените със знанието, сиромасите със скромността си, военните със силата си, царете с произхождението си, брамините със сана си, православните и католиците със светиите си, евангелистите с Библията си, спиритите с духовете си, теософите със знанието на учителите си, свободомислящите с ума си и светът на Християнската култура със своите фабрики, железници и морски сюпер бреднаути, а всички софиянци със своите недоразумения.
Мъдростта в Духа, за да дойде истинската виделина, добродетелта в сърцето, за да дойде Божият Дух със свойта сила. Дръжте добре изпита си, да се очисти сърцето ви, да се обнови душата ви, да укрепва Духът ви. Желая да разбирате добре Моите думи. Чистотата е велик Божествен процес и когато се завърши, човек вижда Бога в Неговата красота и слава. Ангелите тогава му се радват и добрите хора го обикват. С какво се хвали днес светът пред Христа: богатите с парите си, учените със знанието, сиромасите със скромността си, военните със силата си, царете с произхождението си, брамините със сана си, православните и католиците със светиите си, евангелистите с Библията си, спиритите с духовете си, теософите със знанието на учителите си, свободомислящите с ума си и светът на Християнската култура със своите фабрики, железници и морски сюпер бреднаути, а всички софиянци със своите недоразумения. Те винаги остават при особено мнение, ний тъй мислим. Не е лошо человек да мисли, да мисли человек с това се отличава най-малко от буболечките и животните, а добре като живее, отличава се от дяволите, а като върши Волята Божия, търси Царството Божие и Неговата правда, прилича на Бога по образ и подобие. А като Люби, прилича на Христа, Сина Божий. Ще ми кажете: Учителю, ний всички се стремим да изпълним Волята Божия добре и отлично. Но изпълнихте ли я, свършихте ли всичко, което досега трябваше да се стори?
към текста >>

70. Влиянието на Слънчевата Енергия

По този начин в движението си тази енергия образува нещо като осморка.
Такова електро-магнитно течение има и около всеки орган. Например по дясната вежда минава положителна енергия. Тя от там се извива и се спуща под дясното око, където се превръща в отрицателна енергия. От там се качва над лявото око и там е вече отново положителна. След това се спуща под същото око като отрицателна енергия. По този начин в движението си тази енергия образува нещо като осморка. В точката между веждите или в корена на носа има един разумен център, който регулира тези течения около очите. Този център можем да наречем Мълчаливото, Разумното в природата, което регулира силите. Кръвообращението се дължи главно на електромагнитните течения. Ако те не подкрепяха движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тази възможност само̀. Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс в света, който постоянно регулира кръвообръщението на всички организми.
към текста >>

71. Сегашното положение на човечеството

Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички семенца в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнини към сушата.
Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване; той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им на високо. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към Земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като измиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекват почвата около тях и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението. Първият процес на прецеждането е подобен на желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен на мислите, които се пораждат в ума и се повдигат нагоре. Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички семенца в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнини към сушата. Обаче тия два метода трябва да се съединят в едно. Освен тях има и трети метод, който е метод на движение, т.е. горе във въздушното пространство трябва да се явят въздушните движения, които да пренесат парите от океана към сушата. Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и студено. Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното – отгоре надолу.
към текста >>

72. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатичната нервна система и пр.
Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма. Тя именно е първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: всички онези, които работят Земята, и онези, които разпространяват човешките произведения, образуват стомашната му система, те доставят соковете. А всички онези, които се борят за благото на човечеството, организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля. Бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатичната нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения; след него иде процесът на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всички индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всичките сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (свят на силите), на чувствения и на мисловния. Расите, народите, обществата, домът, индивидът – всички са тясно свързани помежду си.
към текста >>

От това гледище неморални неща са всички еднообразни неща, а добри – всички, които са разнообразни.
Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (свят на силите), на чувствения и на мисловния. Расите, народите, обществата, домът, индивидът – всички са тясно свързани помежду си. Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, а това, което става в дома, същото става в по-малък размер в индивида. Проявата на енергията не е еднообразна, а разнообразна. Когато искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвеждаме зло в нея, а когато образуваме разнообразие, произвеждаме добро. От това гледище неморални неща са всички еднообразни неща, а добри – всички, които са разнообразни. Еднообразното е смърт, а разнообразното – живот. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори; свещеник е станал, за пари ламти; учител, съдия и пр.
към текста >>

И съвременните хора са станали неморални, защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари.
Когато искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвеждаме зло в нея, а когато образуваме разнообразие, произвеждаме добро. От това гледище неморални неща са всички еднообразни неща, а добри – всички, които са разнообразни. Еднообразното е смърт, а разнообразното – живот. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори; свещеник е станал, за пари ламти; учител, съдия и пр. – все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъл на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло.
към текста >>

73. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

Когато в някое общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или израждане на нравите; упадък на обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от което се появяват помрачението и развращението, или казано на научен език – разлагане.
Следователно тя му дава болести и страдания, за да събуди в него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало. Вие например никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи животните в това отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човека. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в някое общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или израждане на нравите; упадък на обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от което се появяват помрачението и развращението, или казано на научен език – разлагане. Това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм – натрупали са се известни неестествени мисли и желания. Една аналогия ще поясни мисълта ми: не е виновен машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път е дерайлирала, а виновен е онзи, който е построил пътя неправилно. Не са виновни децата, които грешат, а виновни са бащите и майките, които са създали за тях тези условия. Следователно ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо какво изискват тези процеси и ще се уверим, че процесът на инволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език – чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват.
към текста >>

Следователно ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо какво изискват тези процеси и ще се уверим, че процесът на инволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език – чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл.
И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в някое общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или израждане на нравите; упадък на обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от което се появяват помрачението и развращението, или казано на научен език – разлагане. Това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм – натрупали са се известни неестествени мисли и желания. Една аналогия ще поясни мисълта ми: не е виновен машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път е дерайлирала, а виновен е онзи, който е построил пътя неправилно. Не са виновни децата, които грешат, а виновни са бащите и майките, които са създали за тях тези условия. Следователно ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо какво изискват тези процеси и ще се уверим, че процесът на инволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език – чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви изкривявания. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тези два велики процеса, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали. Защото не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа; също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни.
към текста >>

Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит.
Разбира се, последното. А сега светът е пълен с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете им. Защо? – Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силни оръжия: пушките и топовете ли или онези честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери? Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали, или да има благородни учители и свещеници? Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит. Тия принципи трябва да се приложат навсякъде – във всички области на живота. Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта – неговата сила, умът – направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал.
към текста >>

74. Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота

Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде.
Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи същества, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно във всички същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко – те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода и ако някой от жителите на тая вода, например рибата, се хване еднаж–дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата ѝ, почва да я заобикаля и никога вече не се улавя на нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуска се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност в някои отношения надминават човека. Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това го прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно морската звезда има някаква специалност, каквато човек не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът.
към текста >>

Следователно морската звезда има някаква специалност, каквато човек не знае.
Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуска се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност в някои отношения надминават човека. Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това го прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно морската звезда има някаква специалност, каквато човек не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него; това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израснала в един ден или в един месец или даже в една година – тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях е достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт, и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва до известна степен известно влияние за изменение на околната среда и прави известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество.
към текста >>

Морета, океани, планини, вулкани и пр.
Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърждава, както земната история, така и съвременната наука. Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. – всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-висшите форми, една от които е и човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба да не е стихнала; тя в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват вселената. Засега цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на Земята в клетките, които образуват мозъка.
към текста >>

Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част – за проявление на човешките лични и семейни чувства, горната му коронна част – за проявление на човешката моралност, а страничните области служат на волевите проявления и инстинкти, които някой път действуват разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява).
И следователно полезно е да се изучава тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани като скачени със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека. Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част – за проявление на човешките лични и семейни чувства, горната му коронна част – за проявление на човешката моралност, а страничните области служат на волевите проявления и инстинкти, които някой път действуват разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява). Значи, когато всички тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и осакатява дейността на тези клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива прояви показва. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на висшия органически свят, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната обширна вселена – вселена, на която всички действия са строго и разумно определени.
към текста >>

Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и осакатява дейността на тези клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини.
Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека. Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част – за проявление на човешките лични и семейни чувства, горната му коронна част – за проявление на човешката моралност, а страничните области служат на волевите проявления и инстинкти, които някой път действуват разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява). Значи, когато всички тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и осакатява дейността на тези клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива прояви показва. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на висшия органически свят, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната обширна вселена – вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни. Това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които парализират до някъде пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен.
към текста >>

75. Повече светлина

Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал.
Следователно, като казваме „повече светлина“, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си живот. Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липсата на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вътре тя е малко; условия няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека. Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал. Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме този факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва, трансформира се в тях нощно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на дините и пъпешите: всеки може да направи един малък опит: като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израсне някой път нощно време по една педя, а денем растенето и е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира.
към текста >>

Моравият цвят в чист вид произвежда сила на характера, а в нечист вид – малодушие.
А в нечист вид произвежда съхнене – и физическо, и психическо. Синият цвят в голямо количество и в чист вид причинява подем, разширение на чувствата, проявяване на най-възвишени чувства в човека. А в малко количество и в неестествен вид произвежда противоположното: съмнение, безверие, обезверяване. Тъмносиният цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост в убеждение, в чувства. А в нечист вид: непостоянство. Моравият цвят в чист вид произвежда сила на характера, а в нечист вид – малодушие. Може да се изучава възпитателното значение на цветовете, като се култивират в градината цветя с разни краски. Може да се види, какво възпитателно влияние оказват червените цветя, сините, тъмносините и прочие. Ако хората знаеха законите на действието на цветовете, те можеха да се възпитават чрез тях. Всяка мисъл произвежда особен цвят. Силата на писателя седи в това, какъв цвят произвежда във вътрешния мир на читателя.
към текста >>

Не можете, следователно, да разчитате на никаква устойчивост, готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал.
Единствени те са, които носят живота и благото. Само светлината на изгряващото Слънце носи благото на хората. Едно сравнение ще изясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант“, ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямо пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода“ – в най-слабото ѝ състояние, – подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била налята, щом се счупи, тя изтича. Не можете, следователно, да разчитате на никаква устойчивост, готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да ѝ дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота. И хората на новите идеи не приличат на диаманти, а на вода. На тях може да се хвърлят много укори, както и на водата, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е. че те са необходими.
към текста >>

76. Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон

Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го туря в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: „Спри се и тръгни в противоположна посока“.
В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата. И ако вие заличите тия символи, образи на характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея? Ако с търкане махнем нещо написано и оставим бяла книга, то тази книга няма да добие цена, а ще изгуби. Следователно по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е от езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се е отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го туря в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: „Спри се и тръгни в противоположна посока“. А при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един–два дена или една година, всичко е в ред и порядък – живият организъм продължава своята работа без спиране. Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. Тази висша разумност е самият Бог, който действува. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите на наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят.
към текста >>

77. Към великата цел.

Макар и да работят неуморно с години, няма никакъв излишък от тях.
Но за да могат тия сили и чувства да действуват, трябва един метод. Тоя метод винаги се дава чрез човешкия ум. Сега като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично – само помежду си, – но обединение общочовешко. Славяните трябва да се ползуват от положителната и отрицателна страна на еврейската, латинската и англосаксонската култури. Виждаме, че у тия култури плюсът и минусът се неутрализират. Макар и да работят неуморно с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, то латинската раса внесе култура за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и до известна степен спомогна за разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизиране. Тя обаче ограничи туй евангелизиране със своите правови разбирания, т.е. че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбиране на туй общочовешко обединение – възвишеното, благородното в света.
към текста >>

Така също и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбието.
И те трябва да направят този малък опит в себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. Следователно тия сили, заложени в славяните, за да се развият, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т.е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб на своя брат или съсед! Така също и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа; тази е най-старата политика, която съществува от памтивека – че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може. Но ние питаме: „От хиляди векове насам всичките ножове де са? Нали трябва да се правят всяка година все нови ножове и точила?
към текста >>

Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват.
“ И ножът и точилото се изхабяват. Най-после, какво печели ножът? – Изхабява се. Какво печели точилото? – И то се изтрива и се смалява. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това, казано на съвременен език, значи: израждат се. Следователно точилото и ножът – това е една човешка система, измислена, която не е създадена от природата, няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилието и неправдата, самоосъждат се и ще погинат. И в живота на славяните има ред доказателства за потвърждение на тая истина. Така стара Русия, след като много време заплашваше Англия в политическо отношение, какво спечели?
към текста >>

Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и нова Русия показва сега пътя, по който трябва да вървят, именно, пътя на самопожертвуването – който има много, трябва да раздава, а не да се стреми да заграбва.
А знаете ли това на какво прилича? Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде в заем, и си ги запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“. Тоя Цариград е една ябълка на раздора, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част на Земята, която някога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеще надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи митически разказ за милийския цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прекара през тази цев всичката вода на Земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и нова Русия показва сега пътя, по който трябва да вървят, именно, пътя на самопожертвуването – който има много, трябва да раздава, а не да се стреми да заграбва. Във всички славянски млади държави: Чехословашко, Полша, Югославия, България, проникват неизбежно старите схващания и методи. На славяните ние препоръчваме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце – трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота – и на края – Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел – Божественото в света.
към текста >>

78. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Но ако аз, когато съграждам къщата на някого и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е?
Кое е по-голямо изкуство: да запалиш ли една къща или да я съградиш? Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му? – Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което Божественото се проявява. Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим“. Да допуснем, че е така. Но ако аз, когато съграждам къщата на някого и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е? Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е? Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин.
към текста >>

Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е?
Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим“. Да допуснем, че е така. Но ако аз, когато съграждам къщата на някого и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е? Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е? Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин. При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък. Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури.
към текста >>

Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин.
Но ако аз, когато съграждам къщата на някого и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е? Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е? Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин. При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък. Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места.
към текста >>

Какво може да ни даде един човек, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори?
Нито един народ не е постигнал още това. В пълния смисъл на думата такъв идеален народ няма още. Напротив, всички търсят разумния живот там, където не може да се намери. Търсят живота си там, отдето не идва, своята защита – там, отдето идва разрушението им, и своето спасение – там, отдето идва смъртта им. При такава обстановка, какво може да се очаква? Какво може да ни даде един човек, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори? Какво можем да очакваме от хора, на които дробовете са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомахът съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът отъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран? Какво можем да очакваме от тия „свещени“ типове, пред които сега мнозина благоговеят? Това разумен живот ли е? И върху каква духовна основа почива той? Това е живот на израждане.
към текста >>

79. ***

Пътят е труден, но тя не усеща умора.
Ярка звезда блести над главата ѝ. Тя ѝ помага винаги. и всякога ходи с нея. Тя пръска лъчите си наоколо и осветлява пътя ѝ. Грамадни сенки от околните канари играят край нея. Пътят е труден, но тя не усеща умора. Няма никакъв товар на гърба си, но се чувствува богата и силна! Тя е радостна. Едно Слънце грее в нея. Сърцето ѝ е сгряно от един вътрешен Огън! Тя мисли за тия, които са долу в долината.
към текста >>

80. 1–50

Моралът на ученика е Божествената Любов!
Чистота. Чистотата е среда, в която живее ученикът. Няма по-хубаво нещо за ученика от нея! 35 Божествената Любов. Моралът на ученика е Божествената Любов! 36 Растене. Под слънчевите лъчи цветята цъфтят и плодовете зреят. Душата на ученика расте само в Божията Любов! 37
към текста >>

81. 50–100

Когато нещо смущава погледа ти, долови зад воала на преходните форми неуморната работа на Духа за повдигане на душите към Вечния.
Ученикът е напълно естествен в живота си. Това внася красота и искреност в него. Тази естественост дава условия за проява на Любовта. 78 Разбиране. Когато нещо смущава погледа ти, долови зад воала на преходните форми неуморната работа на Духа за повдигане на душите към Вечния. Зад всяка форма виж образа на Вечния. 79 Светът. Най-фаталното нещо е да се стреми човек да угоди на света. – Защото той остава винаги излъгван.
към текста >>

82. 150–200

Морален устой.
Когато медитира, той е буден, защото е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива, защото там се намесват низшите чувства. 166 Пътят. Приятен е пътят на ученика, защото е път на възлизане! 167 Морален устой. Ученикът трябва да е толкова морално повдигнат, че неговият стремеж да седи по-горе от всички окръжаващи съблазни. Той не може да се изкушава от злото. Ученикът трябва да има не само морален стремеж, но и морален устой. 168 Опитност.
към текста >>

Ученикът трябва да е толкова морално повдигнат, че неговият стремеж да седи по-горе от всички окръжаващи съблазни.
166 Пътят. Приятен е пътят на ученика, защото е път на възлизане! 167 Морален устой. Ученикът трябва да е толкова морално повдигнат, че неговият стремеж да седи по-горе от всички окръжаващи съблазни. Той не може да се изкушава от злото. Ученикът трябва да има не само морален стремеж, но и морален устой. 168 Опитност. Ученикът трябва да се ползува не само от своята опитност, но и от опитността на другите.
към текста >>

Ученикът трябва да има не само морален стремеж, но и морален устой.
Приятен е пътят на ученика, защото е път на възлизане! 167 Морален устой. Ученикът трябва да е толкова морално повдигнат, че неговият стремеж да седи по-горе от всички окръжаващи съблазни. Той не може да се изкушава от злото. Ученикът трябва да има не само морален стремеж, но и морален устой. 168 Опитност. Ученикът трябва да се ползува не само от своята опитност, но и от опитността на другите. С това той влиза в пътя на обединяващата Любов. 169
към текста >>

Ученикът неуморно чете Свещената книга на природата, за да познае какво е мислил Бог.
И само служението осмисля живота му. Ученикът минава само през физическия свят; той не се спира там. 181 Свещената книга. Всичко те интересува у Този, Когото обичаш. Ученикът неуморно чете Свещената книга на природата, за да познае какво е мислил Бог. Той е неговият възлюблен! 182 Изпитът на ученика. Държиш обикновен съд в ръцете си. Трепериш над него.
към текста >>

83. 200–250

Морал.
213 Отчет. Ученикът не е длъжен да дава отчет на хората. Той преди да постъпи тъй или инак, трябва да се съобразява с Божиите закони и наредби. 214 Морал. Ученикът почва работата от там: как седи работата му пред Бога, а не пред хората и общественото мнение. Това е истинският морал в живота на ученика. 215 Морал. Морал – това е Любовта на ученика към Бога.
към текста >>

Това е истинският морал в живота на ученика.
Ученикът не е длъжен да дава отчет на хората. Той преди да постъпи тъй или инак, трябва да се съобразява с Божиите закони и наредби. 214 Морал. Ученикът почва работата от там: как седи работата му пред Бога, а не пред хората и общественото мнение. Това е истинският морал в живота на ученика. 215 Морал. Морал – това е Любовта на ученика към Бога. Няма друг морал. 216
към текста >>

Морал.
214 Морал. Ученикът почва работата от там: как седи работата му пред Бога, а не пред хората и общественото мнение. Това е истинският морал в живота на ученика. 215 Морал. Морал – това е Любовта на ученика към Бога. Няма друг морал. 216 С Любов. Ученикът трябва всичко да прави с Любов; тогава и лесно ще го прави.
към текста >>

Морал – това е Любовта на ученика към Бога.
Морал. Ученикът почва работата от там: как седи работата му пред Бога, а не пред хората и общественото мнение. Това е истинският морал в живота на ученика. 215 Морал. Морал – това е Любовта на ученика към Бога. Няма друг морал. 216 С Любов. Ученикът трябва всичко да прави с Любов; тогава и лесно ще го прави. Няма ли Любов, ще срещне много противоречия в пътя си – на първо място съмнението.
към текста >>

Няма друг морал.
Ученикът почва работата от там: как седи работата му пред Бога, а не пред хората и общественото мнение. Това е истинският морал в живота на ученика. 215 Морал. Морал – това е Любовта на ученика към Бога. Няма друг морал. 216 С Любов. Ученикът трябва всичко да прави с Любов; тогава и лесно ще го прави. Няма ли Любов, ще срещне много противоречия в пътя си – на първо място съмнението. 217
към текста >>

84. 350–400

Новият морал.
383 Молитва. Ученикът трябва постоянно да бъде във връзка с Любовта. Да мисли за Този, Който единствен е неизменяем и Благ всякога! 384 Новият морал. Ученикът трябва да действува съгласно Новия морал: Да обича Бога и да говори Истината. 385 Досетливост. Най-благородното качество на ученика е да бъде досетлив и много внимателен към другите. Бъди досетлив към другите тъй, както Бог е досетлив към тебе.
към текста >>

Ученикът трябва да действува съгласно Новия морал: Да обича Бога и да говори Истината.
Молитва. Ученикът трябва постоянно да бъде във връзка с Любовта. Да мисли за Този, Който единствен е неизменяем и Благ всякога! 384 Новият морал. Ученикът трябва да действува съгласно Новия морал: Да обича Бога и да говори Истината. 385 Досетливост. Най-благородното качество на ученика е да бъде досетлив и много внимателен към другите. Бъди досетлив към другите тъй, както Бог е досетлив към тебе. Бъди досетлив, както разумната природа, която се вслушва в зова на най-малките бубулечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага.
към текста >>

85. 501 - 550

Морален недъг е, ако вземеш мътната вода и я туриш в чистата.
Човешката любов мяза на щерна, като я пуснеш, тече един - два часа. Човешката любов плесенясва. Божествената Любов е Велик извор, тя всякога е прясна. 523 Несъвместимост. Морален недъг е, ако вземеш мътната вода и я туриш в чистата. Човек няма право да смесва двете води. 524 Ученикът. Ученикът трябва да бъде прав, праведен, чист, умен, добър, справедлив и да не се гневи. Има четири категории ученици:
към текста >>

86. Светът на великите души

Туй, което не се уморява, живот е.
Учи се при този, който носи светлината. Възпитавай се при този, който носи топлината. Слушай само този, който всякога помага. Не се мий на река, която глава няма. Не се качвай на връх, който ръце няма. Туй, което не се уморява, живот е. Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Добродетелта живее само при това, което никога не изгасва. Добродетелта живее само при това, което всякога се радва. Само диханието на Единния Вечен оживотворява всичко. ЗАГАДКИ В ЖИВОТА
към текста >>

Детето лази, младият се издига, старият сяда, а умореният почива.
Когато простият царува, прах се дига. Когато умният царува, мирът изгрява. Там дето мравката се дави, човек се забавлява. Там дето мравката се забавлява, човек спи. Глупавият слуша с едното си ухо, умният - с двете, а глухият и от двете не се интересува. Детето лази, младият се издига, старият сяда, а умореният почива. Домът е за детето, нивата - за младия, перото - за стария, а леглото -за уморения. Ако си дома - дете си; ако си на нивата - млад си; ако държиш перото - стар си; ако си на леглото - уморен си от живота. Не разваляй това, което природата е наредила. Не ù давай съвет какво да прави. С нея на състезание не ходи и нищо насила от нея не взимай.
към текста >>

Домът е за детето, нивата - за младия, перото - за стария, а леглото -за уморения.
Когато умният царува, мирът изгрява. Там дето мравката се дави, човек се забавлява. Там дето мравката се забавлява, човек спи. Глупавият слуша с едното си ухо, умният - с двете, а глухият и от двете не се интересува. Детето лази, младият се издига, старият сяда, а умореният почива. Домът е за детето, нивата - за младия, перото - за стария, а леглото -за уморения. Ако си дома - дете си; ако си на нивата - млад си; ако държиш перото - стар си; ако си на леглото - уморен си от живота. Не разваляй това, което природата е наредила. Не ù давай съвет какво да прави. С нея на състезание не ходи и нищо насила от нея не взимай. Взимай, когато добрият ти дава.
към текста >>

Ако си дома - дете си; ако си на нивата - млад си; ако държиш перото - стар си; ако си на леглото - уморен си от живота.
Там дето мравката се дави, човек се забавлява. Там дето мравката се забавлява, човек спи. Глупавият слуша с едното си ухо, умният - с двете, а глухият и от двете не се интересува. Детето лази, младият се издига, старият сяда, а умореният почива. Домът е за детето, нивата - за младия, перото - за стария, а леглото -за уморения. Ако си дома - дете си; ако си на нивата - млад си; ако държиш перото - стар си; ако си на леглото - уморен си от живота. Не разваляй това, което природата е наредила. Не ù давай съвет какво да прави. С нея на състезание не ходи и нищо насила от нея не взимай. Взимай, когато добрият ти дава. Давай, когато умният от тебе иска.
към текста >>

Не търси богатството, което уморява - то не е за тебе.
Не дръж сметка за счупените стомни на своите ближни. Не се спирай да преброяваш прашинките по пътя. За скъсаните дрипи не плачи. На калната вода паметник не прави. Не търси доброто, което съблазнява - то не е за тебе. Не търси богатството, което уморява - то не е за тебе. Не търси знанието, което разстройва - то не е за тебе. Помни: ти не си пратен в света да разрешаваш всички противоречия. Ти си пратен да живееш. Ако научиш това, много ще придобиеш; ако не научиш това, много още има да се огъваш. Знай, че пътищата на изгряващото слънце и пътищата на залязващото слънце се различават.
към текста >>

Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява.
Излизай оттам, отдето те пъдят. Младата мома водата не кани, тя сама отива да си я донесе. Понякога хубавите семена и в калта добре растат. Кал, която не можеш да впрегнеш на работа, показва твоето невежество. Кал, която можеш да впрегнеш на работа, показва твоето знание. Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява. В океана водата дава угощение на големите риби, в морето - младите забавлява, в езерото-малките отглежда, в локвите - жабите сред лято на сухо оставя. Ако си на угощение, в океана си. Ако си на забавление, в морето си. Ако се клатушкаш като лист, в езерото си. Ако си без петаче в джоба, в локвата си.
към текста >>

В океана водата дава угощение на големите риби, в морето - младите забавлява, в езерото-малките отглежда, в локвите - жабите сред лято на сухо оставя.
Младата мома водата не кани, тя сама отива да си я донесе. Понякога хубавите семена и в калта добре растат. Кал, която не можеш да впрегнеш на работа, показва твоето невежество. Кал, която можеш да впрегнеш на работа, показва твоето знание. Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява. В океана водата дава угощение на големите риби, в морето - младите забавлява, в езерото-малките отглежда, в локвите - жабите сред лято на сухо оставя. Ако си на угощение, в океана си. Ако си на забавление, в морето си. Ако се клатушкаш като лист, в езерото си. Ако си без петаче в джоба, в локвата си. Когато локвата изсъхне, жабите започват да скачат от едно място на друго.
към текста >>

Ако си на забавление, в морето си.
Кал, която не можеш да впрегнеш на работа, показва твоето невежество. Кал, която можеш да впрегнеш на работа, показва твоето знание. Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява. В океана водата дава угощение на големите риби, в морето - младите забавлява, в езерото-малките отглежда, в локвите - жабите сред лято на сухо оставя. Ако си на угощение, в океана си. Ако си на забавление, в морето си. Ако се клатушкаш като лист, в езерото си. Ако си без петаче в джоба, в локвата си. Когато локвата изсъхне, жабите започват да скачат от едно място на друго. Те мязат на малките деца, които прескачат въжето от едната и от другата страна. Трябва ли да плачеш за изсъхналата локва на страданието?
към текста >>

В началото на лятото вие слушате вестта на тези пророци, които се провикват от изсъхналите блата: Свестете се, хора, и тръгнете в пътя, който води към голямото море.
Трябва ли да плачеш за изсъхналата локва на страданието? Трябва ли да се отчайваш за изсъхналата локва на мъчението? Следвай пътя на жабите. Защото жабите най-много пеят, когато на ближи време локвата да изсъхва. Думите на жабешката песен са: кум-кво-ква – дойде време за човешкото спасение. В началото на лятото вие слушате вестта на тези пророци, които се провикват от изсъхналите блата: Свестете се, хора, и тръгнете в пътя, който води към голямото море. Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота. Блажен е онзи, който може да чете по този лист. Има две важни книги: книгата на живота и книгата на смъртта. Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни като пресните плодове.
към текста >>

87. МОЛИТВИ ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ

като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух.
МОЛИТВА ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ Боже, Силни и Крепки лекар над всички лекари, носител на всяко разположение и бодрост, ела и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота. Измий ме от всяко зловредно влияние на лошите и пакостливи духове, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънка дух. Направи от тялото ми Твой храм и от душата ми създай скъпоценна съкровищница на Твоите заповеди и добродетели. Като изтръгнеш всяко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, разпростри над мене Твоята чудотворна благодат и животворна сила. като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух. Далеч отстрани от мен всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, казана от нашия противник, защото Ти си, Боже, Силният и Крепкият лекар над всички лекари - най-вещ и най-могъщ. Амин. МОЛИТВА ЗА ЗДРАВЕ ЖИВОТВОРНА СТРУЯ О, Господи, направи молитвата ми животворна струя, чрез която скудостта на моето "Аз" да може да продължи съществуванието ми. Чрез Твоето Господство да мога да Те споменувам и да Те славословя във всеки свят от Твоите светове.
към текста >>

88. МОЛИТВА - БЛАГОСЛОВИ...

Господи, благослови... (произнася се името) да ходи неуморно в пътя на Истината и Доброто и всичките му (й) чувства, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени от живата Истина, която произтича от Духа на Любовта.
МОЛИТВА БЛАГОСЛОВИ... Господи, благослови... (произнася се името) да ходи неуморно в пътя на Истината и Доброто и всичките му (й) чувства, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени от живата Истина, която произтича от Духа на Любовта. Господи, дай светлина на ... (произнася се името). Господи, Ти, Който живееш в него (нея), погледни благосклонно на него (нея). Нека той (тя) прояви Твоята Любов и милост, нека бъде проводник на Божието благословение и благодат. Амин.
към текста >>

89. ВСЕМИРНА МОЛИТВА

Цялото Битие да слави Тебе, чийто храм е пространството и чийто олтар са земята, морето и небесата.
Научи ме да чувствувам скръбта на другите, да крия грешките и недостатъците които виждам. Научи ме да бъда милостив към другите макар и да съм малък, но не съвсем, понеже се оживотворих от Твоето дихание. Води ме, където и да вървя през този ден - през живота или през смъртта! Нека през този ден хлябът и мирът да бъдат моят дял! Да бъде Твоята Воля! Цялото Битие да слави Тебе, чийто храм е пространството и чийто олтар са земята, морето и небесата. На Тебе да се поклони цялата Природа! Тази молитва е дадена от Учителя на английски език.
към текста >>

90. ПСАЛОМ 91

и от губителен мор.
2. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Него ще ся надея. (Ангелът към обещалия се: ) 3. Защото Той ще те избавя от сетьта на ловеца и от губителен мор. 4. С перата Си ще те покрива и под крилата Му ще имаш прибежище. Неговата истина е щит и всеоръжие. 5. Няма да ся боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем,
към текста >>

6. от мор, който ходи в тъмнина,
4. С перата Си ще те покрива и под крилата Му ще имаш прибежище. Неговата истина е щит и всеоръжие. 5. Няма да ся боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем, 6. от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която запустява всред пладнина. 7. Тисяща ще падат от страната ти, и десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да ся приближи. 8. Само с очите си ще гледаш
към текста >>

91. ФОРМУЛИ - Всички

Да ни благослови Господ да ходим неуморно в пътя на Истината и Живота.
За невежия Бог е огън всепояждащ. За мъдрия Бог е светлина. За любящия Бог е мекота. За човека на Истината Бог е свобода. формула 75 Да ни благослови Господ да ходим неуморно в пътя на Истината и Живота. И всичките ни мисли, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени с живата Истина, която изтича от Духа на Любовта. формула 76 Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Вложи Мъдростта в ума си. Светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ.
към текста >>

Както водата разхлажда и освежава уморения и жаден пътник, така и моите чувства да освежават жадуващите.
Топлина на сърцето, светлина на ума, нежност на душата, сила на духа - това е, което желаем Господ да ни даде. Формула 311 Когато отчупиш залък, кажи: Благодаря Ти, Господи, за хляба, който си ми дал, искам да бъда чист и устойчив като житното зърно. Като пиеш вода, кажи: Както водата разхлажда и освежава уморения и жаден пътник, така и моите чувства да освежават жадуващите. Ако произнасяте тези думи всеки ден, сърцето ви ще се обнови. Това е метод за подмладяване. Формула 312 Като посетиш някой дом, кажи: Господи, излей Твоето благословение върху този дом.
към текста >>

92. ФОРМУЛИ - (69-84) 'Глава на Твоето Слово е Истината'

Да ни благослови Господ да ходим неуморно в пътя на Истината и Живота.
За невежия Бог е огън всепояждащ. За мъдрия Бог е светлина. За любящия Бог е мекота. За човека на Истината Бог е свобода. формула 75 Да ни благослови Господ да ходим неуморно в пътя на Истината и Живота. И всичките ни мисли, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени с живата Истина, която изтича от Духа на Любовта. формула 76 Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Вложи Мъдростта в ума си. Светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ.
към текста >>

93. ФОРМУЛИ - (306-318) 'Утешавайте, утешавайте людете ми'

Както водата разхлажда и освежава уморения и жаден пътник, така и моите чувства да освежават жадуващите.
Топлина на сърцето, светлина на ума, нежност на душата, сила на духа - това е, което желаем Господ да ни даде. Формула 311 Когато отчупиш залък, кажи: Благодаря Ти, Господи, за хляба, който си ми дал, искам да бъда чист и устойчив като житното зърно. Като пиеш вода, кажи: Както водата разхлажда и освежава уморения и жаден пътник, така и моите чувства да освежават жадуващите. Ако произнасяте тези думи всеки ден, сърцето ви ще се обнови. Това е метод за подмладяване. Формула 312 Като посетиш някой дом, кажи: Господи, излей Твоето благословение върху този дом.
към текста >>

94. Животът на душите служи на Божието съзнание

Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне да не Го безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за теб.
Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. И Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Бог върши. Тя е книга, в която се вписват Неговите дела, заедно с Неговите слова. Да не ти дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне да не Го безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за теб. Не, повече от това - съдействай за по-скорото й привършване. Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти укаже Своя си път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му.
към текста >>

95. Молитва за духовно и физическо здраве

Като изтръгнеш всяко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, разпростри над мене Твоята чудотворна благодат и животворна сила, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух.
Молитва за духовно и физическо здраве Боже, силни и крепки лекар над всички лекари, носител на всяко разположение и бодрост, ела и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота. Измий ме от всяко зловредно влияние на лошите и пакостливи духове, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънка дух. Направи от тялото ми Твой храм и от душата ми създай скъпоценна съкровищница на Твоите заповеди и добродетели. Като изтръгнеш всяко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, разпростри над мене Твоята чудотворна благодат и животворна сила, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух. Далеч отстрани от мен всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, казана от нашия противник, защото Ти си, Боже, силният и крепкият лекар над всички лекари - най-вещ и най-могъщ. Амин.
към текста >>

96. Благослови

Господи, благослови (произнася се името) да ходи неуморно в пътя на истината и доброто и всичките му/й чувства, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени от живата истина, която произтича от Духа на любовта.
Благослови Господи, благослови (произнася се името) да ходи неуморно в пътя на истината и доброто и всичките му/й чувства, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени от живата истина, която произтича от Духа на любовта. Господи, дай светлина на (произнася се името). Господи, Ти, който живееш в него/нея, погледни благосклонно на него/нея. Нека той/тя прояви Твоята любов и милост, нека бъде проводник на Божието благословение и благодат. Амин.
към текста >>

97. Всемирна молитва

Цялото битие да слави Тебе, чийто храм е пространството и чийто олтар са земята, морето и небесата!
Научи ме да чувствам скръбта на другите, да крия грешките и недостатъците, които виждам. Научи ме да бъда милостив към другите, макар и да съм малък, но не съвсем, понеже се оживотворих от Твоето дихание. Води ме, където и да вървя през този ден — през живота или през смъртта! Нека през този ден хлябът и мирът да бъдат моят дял! Да бъде Твоята воля! Цялото битие да слави Тебе, чийто храм е пространството и чийто олтар са земята, морето и небесата! На Тебе да се поклони цялата природа! Тази молитва е дадена от Учителя на английски език.
към текста >>

98. Псалом 91

3 Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор.
(обещание на човека към Духа) 2 Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя. Бог мой, на Него ще се надея. (ангелът към обещалия се) 3 Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор. 4 С перата Си ще те покрива и под крилата Му ще имаш прибежище. Неговата истина е щит и всеоръжие. 5 Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем, 6 от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която запустява всред пладнина. 7 Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближи.
към текста >>

6 от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която запустява всред пладнина.
(ангелът към обещалия се) 3 Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор. 4 С перата Си ще те покрива и под крилата Му ще имаш прибежище. Неговата истина е щит и всеоръжие. 5 Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем, 6 от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която запустява всред пладнина. 7 Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближи. 8 Само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите. 9 Понеже ти си направил Господа моето упование, 10 Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло и язва няма да се приближи при жилището ти. 11 Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазят във всите твои пътища.
към текста >>

99. Формули 25-58 Вкоренени и основани в любовта

Моралът на ученика е Божествената любов.
ще бъде смисълът на моя живот. Съвършената любов изпъжда всеки страх и внася мир и веселие на духа. формула 28 Приеми любовта и ще се освободиш! Моралът на ученика е Божествената любов. формула 29 Бог е любов. И които Го познават, да Му служат с дух и истина. формула 30 Бог е любов.
към текста >>

100. Формули 76-96 Глава на Твоето слово е истината

Да ни благослови Господ да ходим неуморно в пътя на истината и живота.
формула 86 Духът Христов да пребъдва през цялата година в нашите души. Да укрепнат душите ни в истината, за да пребъдваме постоянно в нейната светлина. Силата на живота е вложена в истината, тя е израз всякога на великия Божий Дух. формула 87 Да ни благослови Господ да ходим неуморно в пътя на истината и живота. И всичките ни мисли, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени с живата истина, която изтича от Духа на любовта. формула 88 Най-важното нещо в света е любовта. Най-силното нещо в света е мъдростта. Най-красивото нещо в света е истината.
към текста >>

НАГОРЕ

0.11944198608398