Търсене в текстове за 'Модел'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 31 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Структурата на фашистката организация “СС” е изградена до голяма степен по модела на Йезуитския орден.
Societas Jesu – Общество на Исус) – католически монашески орден, основан през 1534 г. от Игнаций Лойола. Създаден по време на сериозната заплаха за католицизма от Реформацията и протестантизма, той имал за цел да се бори за пълно признаване на непоклатимостта на католическата вяра. Характерни за него били изключително строгата дисциплина и подчинението към висшестоящите. За постигане на целите си йезуитите използвали всички средства, включително и убийството. Структурата на фашистката организация “СС” е изградена до голяма степен по модела на Йезуитския орден. [25] Наполеон І, Наполеон Бонапарт (15.08.1769 – 5.05.1821) – бележит френски пълководец и държавен деец, император (1804-1815). Роден в Аячо (Корсика). Завършил военно училище в Париж (1785). За проявени военни дарби бил произведен в чин бригаден генерал (1793). През авгус 1802 г.
към текста >>

[46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж.
френо – ум и логос – наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н. Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека. [46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж. глава „Гравитация”). Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им. Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин. Ако приемем, че главичката на карфицата има сферична форма и е направена от желязо, тогава можем да определим масата ú.
към текста >>

2. УВОД

Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П.
През лятото на 1900г. П. Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство". Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г. - годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена. Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения. Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19 В първите десетина страници на бележника са записани библейски стихове от: Псалом 2, 27, 93, 98, 105, Първото послание на св. апостол Павел към Коринтяните, Второто съборно послание на св. апостол Петър, Второто послание на св. Апостол Павел до Тимотея и Евангелието от Матея.
към текста >>

3. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел.
Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси.
към текста >>

повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание.
По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси. За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност. По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно. Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс. Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите.
към текста >>

Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие.
По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно. Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс. Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс. Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл.
към текста >>

В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък.
Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс. Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс. Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл. теология), история и културология.
към текста >>

Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите.
повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс. Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл. теология), история и културология. Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии. От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения.
към текста >>

От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др.
По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др. Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик. Например Георги Миркович - Доктора завършва католически колеж и играе ключова роля в униатското движение за църковна независимост. От своя страна, П. Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ?
към текста >>

Въпреки че не се ангажира с нито една социална или религиозна институция, той настойчиво експлоатира традиционни модели на българската народопсихология и религиозно съзнание.
че Бог изработва спасението ни чрез Святия Си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с брат Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш. (1899 г.) Налице е и втора характеристика на П. Дънов като Учител. Въпреки че не се ангажира с нито една социална или религиозна институция, той настойчиво експлоатира традиционни модели на българската народопсихология и религиозно съзнание. Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към живота на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на духовната реалност. Нерядко към самия Христос се пристъпва като към същество, натоварено с атрибути на Отец, дори първата оригинална молитва в методологията на П. Дънов започва с обръщението: Господи, Боже наш, благий ни небесен Баща (1900 г.). От друга страна обаче, стилът на П. Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му.
към текста >>

Киров безшумно лягат върху листовете на писмата му като възвишени модели за подражание.
Културата на Българската реформация може да бъде анализирана във всичко, което от началото на XX век до наши дни е разгърнало като социална енергия обществото, формирано около П. Дънов, но това не е предмет на настоящия предговор. По- същественото са отликите от западноевропейския първообраз: Българската реформация не излиза далеч от сферата на спиритуалното си начало, не предприема преобразувания нито на църковни, нито на държавни институции, като че ли предпочита езотерично битие, т.е. генерира култура без институции (поне досега). Тезисите на Лутер разтърсват църковната йерархия и разпалват политически конфликти, докато душевните трансформации на П. Киров безшумно лягат върху листовете на писмата му като възвишени модели за подражание. За някои читатели всичко това може да се стори недостатъчно убедително. Обективното самовъзникване на съзнанието е прекалено тъждествено със самосъзнанието, за да бъде лесно анализирано. Но християнска култура, непреживяла Реформация, е длъжник на потомците си. Димитър Калев Този пост е редактиран от Albena: 20 октомври 2011 - 20:03
към текста >>

4. Формули 431 - 447 Всяко дихание да хвали Господа

Терк, първообраз или модел за полюсите:
в истината - свобода. А Божият дух носи всичко. формула 438 Всичко трябва да струваме за Господа и Бога нашего, комуто принадлежи всичко. формула 439 Терк, първообраз или модел за полюсите: Мъжът и жената търсят силата и живота, силата и животът търсят сърцето и ума, сърцето и умът търсят душата и духа, а духът търси Бога. формула 440
към текста >>

5. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Причината, че не може да ги създадем, е, че нямаме първоначалните образи - двата модела, които Господ ни беше дал и не можахме да задържим.
Знаете ли колко хиляди години е работил Господ над тия форми, преди да каже: „Да направим човека по наш образ и подобие"? Като ги даде на Адама, тоя последният ги предаде само за един плод. И Ангелът ги изпъди навън от Рая да отидат да ги търсят. И ние търсим изгубения този безпаричник, който ни е ограбил. - „Намерете го - казва Господ, - и тогава ще ви прибера." И затуй казва Христос: „Онази жена изгуби една драхма, остави деветдесет и деветте и отиде да търси едната." Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в тоя живот. Причината, че не може да ги създадем, е, че нямаме първоначалните образи - двата модела, които Господ ни беше дал и не можахме да задържим. Даже не остана и копие от този образ и подобие. Когато дойдем до Истината, какво трябва да разбираме като едно външно изявление? Външното изявление на Истината е Красотата. Но ако тя влезе в ръцете на някой лош дух, може да направи човека на слуга. Знаете ли мъжете защо засукват мустаците?
към текста >>

6. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Терк (тур.) – модел, първообраз.
Слухар (диал.) – човек със свръхсетивно ясночуване. Софра (тур.) – трапеза, синия. Стожание (ост.) – богатство, имане. Струвам (ост.) – върша, правя. Теготене, теготение (ост.) – привличане, гравитация. Терк (тур.) – модел, първообраз. Тисяща (ст. бълг.) – хиляда. Тма (ст. бълг.) – милион. Тоже (рус.) – също.
към текста >>

7. ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ

икосиедрододекаедричен модел на земята (ИДСЗ).
Търново се срещат много земни, електромагнитни и електрически влияния от цяла България с влиянията, които идат от Хималаите, Алпите и Америка. Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете от минали епохи на земята. Учителя отиде във В. Търново да използва онова космическо течение и онова влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него, и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо." (Виж „Изгревът" на Бялото Братство", София, 1993 г.) Горепосочените изявления са потвърдени и в по-ново време от изследванията на редица учени, съставили т.н. икосиедрододекаедричен модел на земята (ИДСЗ).
към текста >>

8. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

1 Терк(тур.) модел, образец (бел.ред.)
И така, Исус Христос е всякога близо и ако ние Го любим, то Той е всякога готов да се яви, защото, когато обичаме нещата, те са близо, а когато ги мразим, те са далеч. Трябва да сме благодарни за всичките дарби, които Господ ни дава. В 7 часа събранието се свърши. Към 8 часа вечерта всинца се разотидохме, при разяснено небе навсякъде. И беше тихо, без всякакъв вятър. 1 Терк(тур.) модел, образец (бел.ред.) 13 АВГУСТ, СРЯДА Великолепна сутрин. В 4 часа – навсякъде ясно и тихо. Изгревът на слънцето иде из ясно небе. В 7 часа – навсякъде ясно, без вятър и слънцето грее свободно.
към текста >>

9. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Причината, че не може да ги създадем е, че нямаме първоначалните образи, двата модела, които Господ ни беше дал и не можахме да задържим.
И ангелът ги изпъди навън от Рая да отидат да ги търсят. И ние търсим изгубения този безпаричник, който ни е ограбил. „Намерете го, казва Господ, и тогава ще ви прибера". И затуй казва Христос: „Онази жена изгуби една драхма**, остави 99-те и отиде да търси едната". Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в тоя живот. Причината, че не може да ги създадем е, че нямаме първоначалните образи, двата модела, които Господ ни беше дал и не можахме да задържим. Даже не остана и копие от този образ и подобие. Когато дойдем до Истината, какво трябва да разбираме като едно външно изявление? Външното изявление на Истината е красотата. Но ако тя влезе в ръцете на някой лош дух, може да направи човека на слуга. Знаете ли мъжете защо засукват мустаците?
към текста >>

10. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Тази деятелност е важна не само за вас, а и за външните хора; ще дадем един малък модел, да покажем, как трябва да се работи.
Запитват: „Каква работа ще има четвъртата група? " – Тя има най-голяма работа, примирителна. Например, две сестри се скарали. Примирителите ще проучат основните причини, защо и за какво се скарали и то, не да решат кой е виновен, а да търсят причините. Тази деятелност е важна не само за вас, а и за външните хора; ще дадем един малък модел, да покажем, как трябва да се работи. (151-152 стр.) Ония от вас, които влизат в тъй наречената физическа група, най-малката задача, която ще трябва да извършат през годината, ще бъде следната: да убедят трима души да садят дръвчета в градините си. Това е най-малкото, което могат да направят. Ония от вас, които са в духовния съвет, най-малкото, което може да направят, е следното: да намерят трима души, да ги убедят да изправят по три грешки в живота си. Ония, от просветния съвет, да намерят трима души, да ги убедят да прочетат по три от най-хубавите книги.
към текста >>

11. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица.
Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

12. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

За да имате стремеж, трябва да ви се даде един модел.
Този импулс вие не можете да го добиете от никоя книга; каквото и да правите, не можете да го добиете. Сега е един момент, който трябва да използвате: втори път този момент няма да го има. Всяко нещо в природата, в Божествената книга си има определено време, специално време и ако се използва, добре, ако не се използва, изгубен е моментът, трябва да се чака. Един свещен импулс трябва да има в душата ви, в сърцето ви, в ума ви, за да можете да се домогнете до Божествената Истина. (83-84 стр.) За да имате стремеж, трябва да ви се даде един модел. Без модел не може. И това е най-мъчното нещо. Аз се радвам сега, че условията ни помогнаха, Белите Братя, нивидимият мир ни помогнаха, за да се създаде един модел. В България да се създаде един модел, то е рядко изключение! Този модел не е измислен.
към текста >>

Без модел не може.
Сега е един момент, който трябва да използвате: втори път този момент няма да го има. Всяко нещо в природата, в Божествената книга си има определено време, специално време и ако се използва, добре, ако не се използва, изгубен е моментът, трябва да се чака. Един свещен импулс трябва да има в душата ви, в сърцето ви, в ума ви, за да можете да се домогнете до Божествената Истина. (83-84 стр.) За да имате стремеж, трябва да ви се даде един модел. Без модел не може. И това е най-мъчното нещо. Аз се радвам сега, че условията ни помогнаха, Белите Братя, нивидимият мир ни помогнаха, за да се създаде един модел. В България да се създаде един модел, то е рядко изключение! Този модел не е измислен. Разбирате ли?
към текста >>

Аз се радвам сега, че условията ни помогнаха, Белите Братя, нивидимият мир ни помогнаха, за да се създаде един модел.
Един свещен импулс трябва да има в душата ви, в сърцето ви, в ума ви, за да можете да се домогнете до Божествената Истина. (83-84 стр.) За да имате стремеж, трябва да ви се даде един модел. Без модел не може. И това е най-мъчното нещо. Аз се радвам сега, че условията ни помогнаха, Белите Братя, нивидимият мир ни помогнаха, за да се създаде един модел. В България да се създаде един модел, то е рядко изключение! Този модел не е измислен. Разбирате ли? Трябва да работим, да работим, искам всинца да работим, за да превъзмогнем всички мъчнотии. Или по-добре да ви кажа: ще ги превъзмогнем!
към текста >>

В България да се създаде един модел, то е рядко изключение!
(83-84 стр.) За да имате стремеж, трябва да ви се даде един модел. Без модел не може. И това е най-мъчното нещо. Аз се радвам сега, че условията ни помогнаха, Белите Братя, нивидимият мир ни помогнаха, за да се създаде един модел. В България да се създаде един модел, то е рядко изключение! Този модел не е измислен. Разбирате ли? Трябва да работим, да работим, искам всинца да работим, за да превъзмогнем всички мъчнотии. Или по-добре да ви кажа: ще ги превъзмогнем! (215 стр.)
към текста >>

Този модел не е измислен.
За да имате стремеж, трябва да ви се даде един модел. Без модел не може. И това е най-мъчното нещо. Аз се радвам сега, че условията ни помогнаха, Белите Братя, нивидимият мир ни помогнаха, за да се създаде един модел. В България да се създаде един модел, то е рядко изключение! Този модел не е измислен. Разбирате ли? Трябва да работим, да работим, искам всинца да работим, за да превъзмогнем всички мъчнотии. Или по-добре да ви кажа: ще ги превъзмогнем! (215 стр.) Но всичко това, което се говори, няма да стане в 2-3 години, трябват ни поне 20 години, за да организираме тази Школа както трябва.
към текста >>

13. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

Отговорът на първия въпрос - „ще се кача на върха" - нека ви бъде като модел.
Задайте си въпроса, без да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: „Ще се кача на върха! " Туй, обаче, не е отговор, защото „качването" подразбира един вътрешен процес. Как ще отговорите на втория въпрос? Ще кажете: „Започвам да изпитвам вече тази сила." Ще отговаряте в положителен смисъл. Отговорът на първия въпрос - „ще се кача на върха" - нека ви бъде като модел. По този образец ще отговорите на третия и на други въпроси. Тогава аз ви задавам въпроса: "Мога ли да бъда добър? " Как ще отговорите? Вие ще кажете: „Мога". Този отговор не е правилен.
към текста >>

14. РАДИ ТАНЧЕВ

Един ден брат Ради, както се връща с чувала, скулпторът се спира при него и в момента решава, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий".
Той беше градинарят на Братството и понеже беше силен, отиваше на големия пазар, закупуваше продукти за храна на Изгрева и ги доставяше. Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. Скулпторът Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден брат Ради, както се връща с чувала, скулпторът се спира при него и в момента решава, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий". Обаче брат Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: "Сега не можем да се уговорим още. Ще имаш моя отговор". Отива при Учителя, споделя за тази среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна! " Разбрахме от Учителя, че брат Ради в миналото е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий.
към текста >>

15. ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ

Другите държави ще вземат модел от България.
На деня на смъртта му - 28 август 1943 г., Учителят държа беседа и спомена за цар Борис, че в Невидимия свят е тръгнал по пътя на Любовта, че той там е простил на всички свои врагове и е тръгнал по един нов път: "Цар Борис тръгна за Невидимия свят по пътя на Любовта. Желая ви и вие да тръгнете така. Това беше най-демократичният цар в света." Учителят беше предал да се каже на цар Борис да се приложи Паневритмията в основните училища до упражнението "Евера", а в прогимназията - останалите упражнения. "Това е за доброто на този народ Паневритмията - това са разумни линии в живата Природа, които са живи, хармонични и действат на човека - на тялото му, на чувствата му, на мислите, на волята му да твори доброто. Другите държави ще вземат модел от България. България с друго не може да се похвали, както днес, така и утре, освен с Бялото Братство. Един народ е уд в общочовешкия организъм. И чрез Паневритмията този народ ще се развие. Ако Паневритмията се приложи в училищата, ще остане в историята на човечеството, че по време на неговото царуване - цар Борис, е приложена. Иначе, ако не се приложи по негово време, ще се затрие, както той, така и династията му."
към текста >>

16. ИЗПИТАНИЯ ЧРЕЗ ОГЪН

Професорите на Светлината искат да наместят умовете на хората, да смекчат сърцата им и да моделират тяхната воля.
Аз имам предвид изключителните времена, в които живеем. Ние сме в една епоха на големи изненади. Ние живеем в един непостоянен, изключителен век. Изключителни явления, изключителни събития идват. Това не трябва да ви плаши, но будни трябва да бъдете. Професорите на Светлината искат да наместят умовете на хората, да смекчат сърцата им и да моделират тяхната воля. Тази е една от великите задачи, която трябва да се реализира. Земята трябва да се пречисти. Пречистването й ще стане с огън. Идва огънят в света! Ако хората не приемат Учението на Любовта, огънят ще дойде и ще помете всичко онова, което от хиляди години се е съграждало.
към текста >>

17. ВТИЧАНЕ И ИЗТИЧАНЕ

Тялото, което имаме, е великолепно здание; то е модел за бъдещото тяло.
Ново тяло се гради сега. Старото тяло ще отстъпи мястото си на новото. Новите ни чувства и способности ще се вложат в това ново тяло, което сега се гради. У някои то е още в началото си, а у други е на един месец. Плътта е тяло, дето временно живее духът, а духовното ви тяло е тяло на вечността. Тялото, което имаме, е великолепно здание; то е модел за бъдещото тяло. Организирането на духовното тяло става по следните методи: Чрез Любовта, чрез служенето на Бога и чрез молитвата. Това са три метода, чрез които се организира духовното тяло.
към текста >>

18. Предисловие

Тя беше балерина, беше хореографка, имаше двигателна култура и знаеше от балета как точно могат да се опишат и дадат упражненията... Намерихме и една млада сестра, която да ни бъде като манекен-модел (Магдалена Петрова), и чрез нея се показваха упражненията.
Не беше ясен и за самите нас. Навремето не желаехме да обидим брат Боян Боев. Сега, след заминаването на Учителя, трябваше да се предприеме нещо, за да може всички еднакво да играем Паневритмията... Тогава аз, Мария Тодорова, извиках Елена Андреева - стенографката на Учителя - и се уговорихме да започнем тази работа. Извикахме и Ярмила. Нали Учителя бе казал, че тя трябва да оправи упражненията на Паневритмията. Тя беше балерина, беше хореографка, имаше двигателна култура и знаеше от балета как точно могат да се опишат и дадат упражненията... Намерихме и една млада сестра, която да ни бъде като манекен-модел (Магдалена Петрова), и чрез нея се показваха упражненията. Тя ги играе, а ние стоим отстрани и коментираме всяко движение - как трябва да се играе и как трябва да се запише. Така работихме няколко месеца и свършихме тази важна работа за Паневритмията. Направихме протокол и се подписахме трите: аз - Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Ментцлова... Така ние, трите сестри, свършихме една голяма работа. И Ярмила успя да изпълни задачата, която и бе дадена от Учителя. Вече знаехме - каквото и да се случи в бъдеще, въпросът за Паневритмията е уреден и няма да има никакви спорове.
към текста >>

За нас, по-младите, тя беше образец, модел и учител за правилното изучаване на Паневритмията, защото ние знаехме, че я е научила директно от Учителя, тъй като Той преди всичко на нея гласува високото доверие да обучава другите ученици от Школата.
Сестра Катя Грива бе необикновена личност и още по-необикновена певица с неподражаем глас и певческа култура. Тя бе лирико-колоратурен сопран; учила е солово пеене при известната българска оперна певица Христина Морфова. Имаше изключителен такт и разбиране към музиката на Учителя, като често я превръщаше в съответни движения. Катя Грива бе хубава, елегантна, фина сестра, образована, с голям такт и усет за красивото и изтънченото в изкуството. Като от извор бликаха и се разливаха около нея красота и изящество и това бе приятно за всички, които я наблюдаваха. За нас, по-младите, тя беше образец, модел и учител за правилното изучаване на Паневритмията, защото ние знаехме, че я е научила директно от Учителя, тъй като Той преди всичко на нея гласува високото доверие да обучава другите ученици от Школата. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990) Завършва през 1923 г. Софийския университет с диплома по философия от Факултета по философия и педагогика. Допълнително през 1933 година взема успешно държавния изпит за учителска правоспособност по философия и педагогика като главен предмет, и история като второстепенен, за редовна гимназиална учителка, след което работи като такава в средните училища. Учи също и стенография още като ученичка, а след това завършва и специализиран курс, което и дава право да работи като стенограф в Народното събрание. Запознава се с Учителя през 1920 година и от 1921 година става една от основните стенографки на беседите му.
към текста >>

0.19100093841553