НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
469
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Природата, която поетите велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и добродетел, не се е интересувала да знае за детинските
мисли
и желания на человека.
Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления. Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят. Раболепствал е пред силите на управляющите, молил се е на Природата, принасял и жертви и всесъжения по всякой начин и то само да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и неговите всесъжения и пожертвувания са оставали ялови, без да принесат каква-годе полза.
Природата, която поетите велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и добродетел, не се е интересувала да знае за детинските
мисли
и желания на человека.
Необходимостта изисквала, щото той сам да се заинтересува за своето бъдеще и сам да почне да го приготовлява от условията и материалите в ръка. Всички други мечти са били празни, порядъкът на Природата е бил неизменяем. Дали человек бил гладен, или жаден, слаб или страждующ, болен или умирающ, това е било все едно за нея. Тя хладнокръвно го е посрещала и изпровождала вън от своето владение. И колко често пъти той е бивал ограбван и лишаван от всичко, що му било най-мило и драго?
към текста >>
Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да
мисли
за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.
Послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща! Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих! Оставите глупостта и бъдете живи, ходете в пътя на разума! “ Человек не е можал да остане сляп завинаги към тази истина.
Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да
мисли
за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.
Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род. Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука. Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята. Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар.
към текста >>
На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически
мисли
и желания.
И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието? Попитай обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас? Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи. Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува. Този факт ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос.
На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически
мисли
и желания.
На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав. Че в това има истина, може да се види и от народната поговорка, които казва, че вълкът по-лесно променява космите си, отколкото нрава си. Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека, за това странно явление, което науката нарича хередитарност (наследственост). Жесток природен закон действително, но все-таки истинен. Такива опасни человечески микроби в което и да е общество, горе долу образовано, рано или късно ще се узнаят от общия дух, който ще ги изтика вън от здравия организъм на социалния строй.
към текста >>
въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас
мислители
.
По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е.
въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас
мислители
.
Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък. Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието. Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях.
към текста >>
Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други
мислители
.
В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената.
Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други
мислители
.
Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен? “ На това питане ще отговорим направо. Истината ще си е Истина през всичките векове. Тя ще има същото влияние и сила в душата ни, когато и да е и където и да е, под какъвто вид, форма и образ и да ни се представи.
към текста >>
Не е какво
мисли
человек за себе си, но какъв е на дело.
Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди. Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност. Нашия духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението.
Не е какво
мисли
человек за себе си, но какъв е на дело.
Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против. Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят.
към текста >>
Ние сме създадени да
мислим
и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение.
Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди. Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност. Нашия духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението. Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело. Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против.
Ние сме създадени да
мислим
и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение.
Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят. Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското. Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието.
към текста >>
Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с
мисли
свети, с
мисли
велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското.
Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против. Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят.
Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с
мисли
свети, с
мисли
велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското.
Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието. Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й!
към текста >>
Мислите
и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е.
Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета. Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят.
Мислите
и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е.
към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва.
към текста >>
Това стремление на
мислите
и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност.
Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е. към началото на нещата.
Това стремление на
мислите
и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност.
Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение.
към текста >>
Ако нашите
мисли
и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата.
Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е. към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие.
Ако нашите
мисли
и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата.
Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех.
към текста >>
Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на
мислите
и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата.
към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва.
Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на
мислите
и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата.
От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека.
към текста >>
Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни
мисли
и добри желания в Живота на человека.
Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум.
Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни
мисли
и добри желания в Живота на человека.
От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки.
към текста >>
Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят
мислите
до голяма степен.
Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела.
Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят
мислите
до голяма степен.
Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга. Има нещо чудно действително в Природата. Този свят, когото гледаме и усещаме, науката ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми. Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие за тяхното съществуване.
към текста >>
Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни
мисли
се докосват.
Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен.
Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни
мисли
се докосват.
По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга. Има нещо чудно действително в Природата. Този свят, когото гледаме и усещаме, науката ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми. Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие за тяхното съществуване. Казва ни се, че в главата на една металическа игла, която има два милиметра в диаметъра си, се съдържа толкова много от тия малки частици, наречени атоми, щото ако се заловяхме да ги преброим и ако отделяхме всяка секунда по един милиард, то щеше да ни вземе не по-малко от двеста и петдесет хиляди години, докато ги изброим.
към текста >>
Никой. И кой би си болил главата да
мисли
, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния?
Чудно е това действително! Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата. Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот?
Никой. И кой би си болил главата да
мисли
, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния?
Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея.
към текста >>
Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да
мисли
и разсъждава за бъдещето.
Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си?
Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да
мисли
и разсъждава за бъдещето.
Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм.
към текста >>
Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на
мислите
, дарбите, способностите, силите на ума.
Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие. Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони. Те са закона на теготенето, мисълта и биос. Законът на теготенето подразумява материята, мисълта подразумява ума, биос подразумява душата. Тия основни закони управляват разни области на великия Миров свят, отличающи се по степента и качеството на естеството си.
Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на
мислите
, дарбите, способностите, силите на ума.
Царството на този закон е безпределно, то се простира по всичките светове и вселени, гдето съществуват различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Основните му начала са еднакви навсякъде без разлика. По всяка вероятност те се различават по вид и степен, но не и в същност. Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове.
към текста >>
Да, велики
мисли
представлява Вселената за нашето размишление.
Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат. Как, питаме се ний, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре! За всякога ли ще е пространство, за всякога ли ще бъде пустота! Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували? Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде.
Да, велики
мисли
представлява Вселената за нашето размишление.
Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота.
към текста >>
Мисли
, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират.
Как, питаме се ний, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре! За всякога ли ще е пространство, за всякога ли ще бъде пустота! Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували? Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление.
Мисли
, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират.
Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар.
към текста >>
природата, на която поетите пеели химни заради нейното могъщество, величие и красота, ни най-малко не се интересувала от детинските
мисли
и желания на човека.
Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32). 3. Неизменният ред в природата 1. В течение на хиляди години човек е бил роб и сляп, верен поклонник на материалния свят. Раболепствал[7] е пред силата на управляващите, молел се е на природата, принасял ú е жертви, за да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и жертвоприношения оставали без резултат.
природата, на която поетите пеели химни заради нейното могъщество, величие и красота, ни най-малко не се интересувала от детинските
мисли
и желания на човека.
2. Необходимостта[8]го заставила сам да се погрижи за своето бъдеще и сам да започне да го изгражда, като използва ония условия и материали, с които разполагал в дадения момент. Той разбрал, че всичко друго са празни мечти, защото редът, който царува в природата, е и си остава неизменен. Дали човекът бил гладен или жаден, слаб или страдащ, болен или умиращ, това било напълно безразлично за нея. Тя равнодушно го посрещала и изпращала вън от своите владения. И колко често той бивал ограбван и лишаван от всичко, което му било най-скъпо!
към текста >>
Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да
мисли
за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.
Оставете глупостта и бъдете живи. И ходете в пътя на разума! ”(Пр. 9:5-6). 4. Не било възможно човек да остане завинаги сляп за тази истина. Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството.
Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да
мисли
за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.
Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар.
към текста >>
6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни
мисли
и желания.
4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила.
6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни
мисли
и желания.
Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар. „закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата. 8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание.
към текста >>
Не е важно какво
мисли
човек за себе си, а какъв е той наистина.
9. Истинската религия трябва да се освободи от всички останки на миналото, от всичко онова, което се е натрупало в нея по силата на известни лични, чисто човешки съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди. Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37] 10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата.
Не е важно какво
мисли
човек за себе си, а какъв е той наистина.
Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена.
към текста >>
11. Ние сме създадени да
мислим
, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста.
Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди. Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37] 10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата. Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина. Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”.
11. Ние сме създадени да
мислим
, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста.
Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38] 13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието.
към текста >>
Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени
мисли
, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38]
Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена.
Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени
мисли
, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38]
13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом!
към текста >>
3.
Мислите
и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е.
1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39]
3.
Мислите
и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е.
към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното.
към текста >>
Този стремеж на
мислите
и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека.
Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата.
Този стремеж на
мислите
и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека.
4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека.
към текста >>
Ако нашите
мисли
и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие.
Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие.
Ако нашите
мисли
и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие.
В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват.
към текста >>
5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на
мислите
и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.
към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното.
5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на
мислите
и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.
От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
към текста >>
8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни
мисли
и добри желания в живота на човека.
Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40]
8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни
мисли
и добри желания в живота на човека.
Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен.
към текста >>
3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи
мисли
.
1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела.
3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи
мисли
.
По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност. 1.3. Устройството на вселената 1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение.
към текста >>
Човешките
мисли
зависят до голяма степен от тази повърхност.
2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност.
Човешките
мисли
зависят до голяма степен от тази повърхност.
1.3. Устройството на вселената 1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение. Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици. 2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими. В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години.
към текста >>
Кой би си блъскал главата да
мисли
, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления?
Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот?
Кой би си блъскал главата да
мисли
, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления?
Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда;
към текста >>
3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да
мисли
и да разсъждава за бъдещето.
1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?
3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да
мисли
и да разсъждава за бъдещето.
Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна
към текста >>
21. Да, ние сме едва в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде.[74] Наистина на велики
мисли
ни навежда вселената със своята необятност –
мисли
, пълни със смисъл за всички ония, които разбират.
Пред тях нашите видими небеса биха изглеждали като едно пясъчно зрънце край брега на океана. Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат. 20. Как така, питаме се тогава ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре? Винаги ли пред нас ще се разкриват нови простори? Къде се намираме тогава ние и какъв път сме изминали?
21. Да, ние сме едва в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде.[74] Наистина на велики
мисли
ни навежда вселената със своята необятност –
мисли
, пълни със смисъл за всички ония, които разбират.
2.3. Закон на Мисълта 1. Законът на Мисълта действа в умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно. То се простира във всички светове и вселени, където живеят различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност.
към текста >>
1. Законът на Мисълта действа в умствения свят – седалището на
мислите
, дарбите, способностите, силите на ума.
20. Как така, питаме се тогава ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре? Винаги ли пред нас ще се разкриват нови простори? Къде се намираме тогава ние и какъв път сме изминали? 21. Да, ние сме едва в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде.[74] Наистина на велики мисли ни навежда вселената със своята необятност – мисли, пълни със смисъл за всички ония, които разбират. 2.3. Закон на Мисълта
1. Законът на Мисълта действа в умствения свят – седалището на
мислите
, дарбите, способностите, силите на ума.
Царството на този закон е безпределно. То се простира във всички светове и вселени, където живеят различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Същността и действието му са едни и същи навсякъде, без изключение. Разбира се, те се различават по форма и степен, но не и по същина.
към текста >>
– ако в умствената организация на човека преобладава способността му да
мисли
отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма;
6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове. 7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че: – ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум[78]), той ще приеме за мироглед материализма;
– ако в умствената организация на човека преобладава способността му да
мисли
отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма;
– ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма. 8. Или казано по-конкретно на френологичен език: – ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм; – ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм; – ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят).
към текста >>
Учителят за Йехова: „Аз не говоря за човешките богове, които хората са
измислили
.
Юдеите смятат това име за особено свято, за да бъде произнасяно. То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на природата, които някога човек може да познае. Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното истинско произношение, ключа към цялото Божествено и човешко познание. Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения. Затова при публично четене се използва като заместител Адонай („Господи мой”).
Учителят за Йехова: „Аз не говоря за човешките богове, които хората са
измислили
.
За мене думата „Бог” е малко обезсоляла. Тя и на български, и на английски, и в другите езици е неразбрана. Затуй най-хубавото име, което евреите са имали в еврейския език – Йехова, – никога не са го произнасяли. Те са казвали „Йот-Хей-Вав-Хей”. Когато евреите са се намирали в големи мъчнотии, целият народ започвал да пости, обръщал се към Господа и тогава този Йехова им помагал.
към текста >>
В този ред на
мисли
законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени.
Декарт е застъпник на антропопсихизма, според който психиката е характерна само за човека. На тази теория се противопоставя панпсихизмът на Г. Фехнер, според когото целият свят е одушевен. Вероятно Учителят разглежда това понятие в по-широк аспект. Според окултната наука съществува едно съответствие (сходство) между устройството на човешкия организъм и социалния организъм.
В този ред на
мисли
законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени.
Става въпрос за термина „Синархически ред”, въведен от изтъкнатия френски окултист Сент Ив д’Алвейдър (XІX в.). Повече за умствено-душевния живот – вж. дял първи – І.10:2,3 и бел. № 39. [43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”.
към текста >>
Паскал, Б., „
Мисли
”, С., 2001 г., стр. 25).
Изработил е обширен звезден каталог. Той е стандартизирал скалата за яркост на звездите, като е поставил в логаритмично съотношение въведената още от Хипарх система за звездните величини. Според тази система една звезда от нулева звездна величина е 100 пъти по-ярка от една звезда от шеста величина, която е различима с невъоръжено око при благоприятни атмосферни условия. Законът на Погсън е проявление на психофизическия закон на Вебер-Фехнер. [74] Този прочут афоризъм, в който Бог е определен като „сфера, чийто център е навсякъде, а периферията никъде” (spfaera cuius centrum ubique, circumferentia nullibi), е приписван на Паскал (1623-1662, вж.
Паскал, Б., „
Мисли
”, С., 2001 г., стр. 25).
В действителност тази сентенция се появява за първи път в „Книга за двадесет и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в. и дълго време приписвано на самия Хермес. През XІІІ-ти в. Гийом от Оверн изказва същия афоризъм, а през XV-ти в. Николай Кузански (1401-1464) вече го подема и популяризира в своята космология (вж.
към текста >>
[80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и
мислител
.
[79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на неговото учение. Той има сериозен принос в областта на антропологията, биологията, сравнителната анатомия, палеонтологията. В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания. Така Хъксли въвежда понятието “агностицизъм” (гр. a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света.
[80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и
мислител
.
През 1756-1768 г. следва право в Лайпциг. Продължава следването си в Страсбург (1770-1771), където се сближава с видния немски просветител Хердер. Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г. до смъртта му).
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Но нека да не даваме повод да се
мисли
, че само мечтите са достатъчни.
Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак. Това Царство е царство на истинския Дух – царството на Правдата. В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа. И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон.
Но нека да не даваме повод да се
мисли
, че само мечтите са достатъчни.
Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото.
към текста >>
Нека се не мамим да
мислим
и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение.
Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството.
Нека се не мамим да
мислим
и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение.
Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата. Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път. Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони.
към текста >>
Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да
мислим
, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път.
Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата.
Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да
мислим
, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път.
Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони. А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод. Земята, която ражда житото, ражда тъй също и бодилите и репеите. Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото. Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели.
към текста >>
В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите
мисли
, или не.
Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели. Може да се подигнат възражения против горе казаното, но за това кой е крив? Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против фактите? Кой е виновникът, кога се изказва една Истина? Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения.
В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите
мисли
, или не.
Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни. Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо? Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота.
към текста >>
Каквото и да
мислим
за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място.
– „Тъй също и аз не желая“ – казва тя. – „Тогава що? “ – питаме ний. – „Не зная – казва тя. – Трябва да се избягва злото в живота.“
Каквото и да
мислим
за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място.
Фактът е, че ние се раждаме и умираме без да щем, като при това и понасяме своите страдания, без да има някой да ни помогне. Сега въпросът с нас не е дали да се раждаме, или да се не раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Този въпрос е вън от нашата област. Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“. Но нека се повърнем пак на предмета си.
към текста >>
Ако тая действителност да не съществуваше, то ние никога не бихме имали възможност да разменим своите
мисли
един с другиго.
Такова едно заключение открива голотата на нашите детински познания, както на първобитния человек в Едемския рай. Нека не го считаме за унизително да изповядваме Истината тъй, както си е. Най-после в какво се състои чоловеческото достойнство, ако не в изповяданието на тази върховна Добродетел? Само в нейното присъствие ний можем да намерим същинска храна, действителна Радост и верен ръководител към всичко, що е истинно. Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето условията на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме.
Ако тая действителност да не съществуваше, то ние никога не бихме имали възможност да разменим своите
мисли
един с другиго.
Не е ли чудно, че посредством движението на нашият език ние се споразумяваме един с друг? И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят? По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум? Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените. Действията на физическите сили като топлина, светлина, електричество и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици.
към текста >>
По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е
мислил
и усещал както нашият ум?
Само в нейното присъствие ний можем да намерим същинска храна, действителна Радост и верен ръководител към всичко, що е истинно. Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето условията на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме. Ако тая действителност да не съществуваше, то ние никога не бихме имали възможност да разменим своите мисли един с другиго. Не е ли чудно, че посредством движението на нашият език ние се споразумяваме един с друг? И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят?
По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е
мислил
и усещал както нашият ум?
Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените. Действията на физическите сили като топлина, светлина, електричество и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици. Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят. Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното.
към текста >>
Но по кой начин се пренасят нашите
мисли
от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство?
Не е ли чудно, че посредством движението на нашият език ние се споразумяваме един с друг? И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят? По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум? Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените. Действията на физическите сили като топлина, светлина, електричество и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици.
Но по кой начин се пренасят нашите
мисли
от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство?
Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят. Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното. Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината.
към текста >>
Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и
мисли
?
Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените. Действията на физическите сили като топлина, светлина, електричество и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици. Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят. Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното.
Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и
мисли
?
Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината. Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си. Такива действителни истини носят онази небесна Светлина, която има силата да освети и просвети всякой ум, който е готов да я приема. Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от развитието и качеството на умствените центрове.
към текста >>
Различно се
мисли
върху този въпрос.
Действията й знаем, но причините й са скрити. Как да си я представим тогава? Един, който днес е бил помежду живущите, утре изчезва безвъзвратно от света. Казват: „Той замина от този свят.“ Но къде е отишъл, къде е изчезнал, че не се връща? Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил.
Различно се
мисли
върху този въпрос.
Но той все остава задача. Науката ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот.
към текста >>
Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в
мислите
на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и
мисли
защо и за какво се е той родил.
Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби.
Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в
мислите
на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и
мисли
защо и за какво се е той родил.
Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове.
към текста >>
Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да
мисли
и изказва своите
мисли
.
То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род. Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност. Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат. В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж.
Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да
мисли
и изказва своите
мисли
.
До това време человек се управлявал само от страха на природния свят. Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението. То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички.
към текста >>
Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни
мисли
и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят.
Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот.
Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни
мисли
и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят.
Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи.
към текста >>
„Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да
мисли
“, казва един учен мъж.
Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно.
„Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да
мисли
“, казва един учен мъж.
Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота. Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване. Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят за първенство и власт. Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“. Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността.
към текста >>
Но можем ли ние да
мислим
, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието?
От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот. Кой е онзи народ, които е бил така ръководен, че е успял? Има ли поне един пример в историята? – Нито един. Всякой народ или общество, което се е оставило да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало под ударите на съдбата.
Но можем ли ние да
мислим
, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието?
Съмнително е. Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота.
към текста >>
Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е
мислил
за нищо друго, освен за търбуха си.
От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Пази се той като от огъня да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата нанадолу някъде в страшната бездна. Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава. По видимому доброто желае, но в същност злото прокарва навсякъде. Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек.
Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е
мислил
за нищо друго, освен за търбуха си.
За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго.
към текста >>
Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който
мислим
, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци.
За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго.
Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който
мислим
, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци.
Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата. Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо. Не може да бъде другояче.
към текста >>
Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да
мисли
само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да
мисли
за подобрението живота на другите.
Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство. Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия.
Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да
мисли
само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да
мисли
за подобрението живота на другите.
Това подобрение е основата на всички обществени преобразования. Има ли някой, който се съмнява в казаното? Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място!
към текста >>
Те са били вдъхновени с истински велики
мисли
да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички.
От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества. От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа. Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството.
Те са били вдъхновени с истински велики
мисли
да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички.
А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази. Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот. Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога.
към текста >>
Нужно е като разумни твари да
мислим
.
Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем. Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна. Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно.
Нужно е като разумни твари да
мислим
.
„Животът е най-голямата важност“, казва един философ. И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена.
към текста >>
Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си
мислим
и въображаваме по някой път.
Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво. Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел. Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот.
Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си
мислим
и въображаваме по някой път.
В нея има последователност и ред. Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина. В този случай тя е странна в своите действия и постъпки. За създаването на материалния свят тя е трябвало да почне първом от атомите, най-малките частици на веществото, които засега знаем – това е твърдението на науката. А въображава ли сте си някога като каква трябва да е величината на един атом?
към текста >>
Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да
мислим
за неща велики и славни.
Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.
Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да
мислим
за неща велики и славни.
Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава.
към текста >>
Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който
мисли
и разсъждава.
Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският.
Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който
мисли
и разсъждава.
Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат. Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства. Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама. Хваща се той тогава като слепец за тоягата на видимото привременно, което той почва да нарича „идеал“ – действителната гола тояга. Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш?
към текста >>
Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин
мислим
, че всичко ще се свърши.
Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства. Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама. Хваща се той тогава като слепец за тоягата на видимото привременно, което той почва да нарича „идеал“ – действителната гола тояга. Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш? “, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят?
Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин
мислим
, че всичко ще се свърши.
Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек. Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества.
към текста >>
Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас
мислители
.
Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е. всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога
Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас
мислители
.
Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот.
към текста >>
Хора, които ние
мислим
за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят.
на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот.
Хора, които ние
мислим
за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят.
Где е тогава причината, в человека ли, в условията ли, или във възпитанието? В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие. Щом съществуват тия три приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено. Химиците се ползват от този закон, като възпират или ускоряват химическите действия според нуждата. В този случай условието се вижда да е причината, а двата елемента – дейците, т.е.
към текста >>
4. Но нека не
мислим
, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти.
– че не е роден да бъде роб, а свободен; – че не е създаден да вярва сляпо, а разумно; – че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието. 3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички.
4. Но нека не
мислим
, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти.
Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел. Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж. 6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота.
към текста >>
В това отношение науката е хвърлила достатъчно светлина и ни е избавила от опасността да
мислим
, че явленията и събитията в природата могат да се извършват произволно.
Колко истинни са тези думи! Щом знаем законите, които управляват определени събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията. Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни. Ние не можем да се надяваме, че за нас ще има някакво изключение. 2. Едни и същи причини докарват едни и същи последствия.
В това отношение науката е хвърлила достатъчно светлина и ни е избавила от опасността да
мислим
, че явленията и събитията в природата могат да се извършват произволно.
Общоизвестно е, че те се управляват от определени и постоянни закони. 3. Същото се отнася и за нравствения живот. И там владеят закони, които изключват всякакъв произвол при преценяване на човешките постъпки. Според това как е постъпвал човек – добре или зле – и последиците за него ще бъдат добри или лоши. Това е намерило израз във всеизвестната поговорка: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.” (Гал. 6:7).
към текста >>
11. Каквото и да си
мислим
обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ.
– Тогава какво? – се питаме ние. – Не зная – казва тя. 10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота. Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели.
11. Каквото и да си
мислим
обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ.
Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание. Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88]
към текста >>
Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна
измислица
.
Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно. 4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили. 5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него.
Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна
измислица
.
В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори. 6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове. Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на фактите, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота. 7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат. В нея действат разумни сили, които ние едва сега започваме да откриваме и осъзнаваме.
към текста >>
8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите
мисли
един с друг.
В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори. 6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове. Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на фактите, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота. 7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат. В нея действат разумни сили, които ние едва сега започваме да откриваме и осъзнаваме.
8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите
мисли
един с друг.
Не е ли чудно, че посредством движението на нашия език ние се разбираме с другите? И не е ли още по-чудно, че посредством известни знаци, поставени в определен ред, ние можем да разберем мисълта на техния автор, който отдавна може да е напуснал този свят?! 9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум? Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от науката. 10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина, електричество, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката.
към текста >>
9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал,
мислил
и е разбирал нещата, както нашият ум?
7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат. В нея действат разумни сили, които ние едва сега започваме да откриваме и осъзнаваме. 8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите мисли един с друг. Не е ли чудно, че посредством движението на нашия език ние се разбираме с другите? И не е ли още по-чудно, че посредством известни знаци, поставени в определен ред, ние можем да разберем мисълта на техния автор, който отдавна може да е напуснал този свят?!
9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал,
мислил
и е разбирал нещата, както нашият ум?
Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от науката. 10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина, електричество, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката. 11. Но по какъв начин се пренасят нашите мисли от един ум в друг? Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта. Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство?
към текста >>
11. Но по какъв начин се пренасят нашите
мисли
от един ум в друг?
Не е ли чудно, че посредством движението на нашия език ние се разбираме с другите? И не е ли още по-чудно, че посредством известни знаци, поставени в определен ред, ние можем да разберем мисълта на техния автор, който отдавна може да е напуснал този свят?! 9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум? Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от науката. 10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина, електричество, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката.
11. Но по какъв начин се пренасят нашите
мисли
от един ум в друг?
Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта. Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят. 12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко.
към текста >>
Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да
мисли
, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил.
Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство.
Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да
мисли
, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил.
7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове.
към текста >>
В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да
мисли
и да изказва своите
мисли
.
Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните условия за поддържане на човешкия род. Само по такъв начин той можел да се множи и размножава по лицето на земята и да я направи поле на своята дейност. 13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот.
В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да
мисли
и да изказва своите
мисли
.
14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества.
към текста >>
Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите
мисли
и умствени центрове претърпели коренно преобразование.
10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека.
Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите
мисли
и умствени центрове претърпели коренно преобразование.
12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот;
към текста >>
„Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да
мисли
” – казва един учен мъж.
Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно.
„Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да
мисли
” – казва един учен мъж.
5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване. 6. Тия два закона биха могли да се уподобят на две политически партии в една държава, които се борят за първенство и власт. И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята. Те обещават, че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия начин или както се казва – “по мед и масло”.
към текста >>
7. Можем ли ние да
мислим
, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието?
6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот? Кой е онзи народ, който е успял под такова ръководство? Има ли поне един такъв пример в историята? Нито един! Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на съдбата.
7. Можем ли ние да
мислим
, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието?
Съмнително е. Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота.
към текста >>
Разумът му се освободил от дългото робство и той започнал сериозно да
мисли
как да подобри живота на другите.
7. Благодарение на това на човека се открила великата истина, че като прави добро на другите, той гради собственото си щастие и благополучие. Само при това условие в него можело да възрасне семето на добродетелта и благородните постъпки. 8. Така той започнал ясно да съзнава, че само Любовта ще го направи един ден наследник на земята, която ще му даде всичките си благословения и неизчерпаеми съкровища. 8. Домът – инкубатор на доброто 1. Под влиянието на закона на Любовта човекът престанал да се интересува само от себе си и от своето щастие.
Разумът му се освободил от дългото робство и той започнал сериозно да
мисли
как да подобри живота на другите.
Това подобряване лежи в основата на всички обществени преобразования. 2. Има ли някой, който да се съмнява в това? Моля тогава този приятел да посети Народното събрание и да послуша разискванията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, които имат за цел подобряване положението на народа. Дали тези дебати постигат своята цел, това е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се изразходва там!
към текста >>
Тези души се вдъхновявали от велики
мисли
.
С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества. 6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа. Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството.
Тези души се вдъхновявали от велики
мисли
.
Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество.
към текста >>
5. Ние трябва да
мислим
така, както подобава на разумни същества.
Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони. 2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме. Не е далеч обаче времето, когато в ума на човечеството ще проникне повече светлина, която ще му помогне да разкрие тази тайна. 3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно.
5. Ние трябва да
мислим
така, както подобава на разумни същества.
„Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота. Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела.
към текста >>
1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да
мислим
за велики и възвишени неща.
Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот. 6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила
1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да
мислим
за велики и възвишени неща.
Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. 2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали. В него не живее вече човешки дух, а животински. Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава. 3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане.
към текста >>
Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който
мисли
и разсъждава.
2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща. Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. 2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали. В него не живее вече човешки дух, а животински.
Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който
мисли
и разсъждава.
3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане. С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат. 4. Когато човек изгуби тази вътрешна „фосфорна сила”, той изгубва и своите най-възвишени чувства. Те се притъпяват и душата му става безчувствена – вярата и надеждата постепенно угасват в нея. Миналото става само призрак, а бъдещето – привидение и празна илюзия.
към текста >>
Ние живеем така, като че ли утре ще умрем, и
мислим
, че с това всичко ще се свърши.
Все таки то си остава само една гола тояга. 5. Днес нашето общество прилича на онзи слепец, когото Христос, след като му отворил очите, попитал: „Що виждаш? ” „Виждам човеците като дървета” (Марк 8:24) – отговорил той. Не е ли такова днес и нашето състояние? Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят?
Ние живеем така, като че ли утре ще умрем, и
мислим
, че с това всичко ще се свърши.
6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот. Или, по-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като човеци. 7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие. 3. Вътрешният характер на възпитанието
към текста >>
1. Възможно е срещу тази научна теория да се повдигнат куп възражения от страна на определени учени и
мислители
.
Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем. 8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е. от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ. 4. Причините за злото
1. Възможно е срещу тази научна теория да се повдигнат куп възражения от страна на определени учени и
мислители
.
Без да се спираме засега на тия възражения, ние ще им зададем следния въпрос: Кои са причините за изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот? 2. Защо въпреки нашето образование и нашата религиозност ние много често, сякаш по силата на няакъв атавистичен навик се връщаме назад, към миналото си, и вършим неща, които са недостойни за името „човек”?! 3. Йов е питал кой е родил капките на росата.(Йов 38:28) И ние питаме кой е родил капките на злото. Защо един е кротък, а друг – свиреп? Защо един е съвестен и благочестив, а друг – безсъвестен и безчестен?
към текста >>
2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си
мислим
, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот.
Нима за това сме призвани, за да се изтребваме един друг? Не! Да не бъде! 6. Живот за Цялото[128] 1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа.
2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си
мислим
, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот.
3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език. А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло. На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”.
към текста >>
Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което
мисли
.
дял първи – І.6. и бел. №19. [83] Учитилят за разума: „Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум.
Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което
мисли
.
Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума. Интелектът подразбира низшия ум на човека, а разумът е висшият манас.
към текста >>
Кармата е неразумният човек, който
мисли
, че е свободен да прави каквото иска, без да носи никаква отговорност.
Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма. Може би ще остане неразкрита за човечеството за хиляди години, тъй като хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението. Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши.
Кармата е неразумният човек, който
мисли
, че е свободен да прави каквото иска, без да носи никаква отговорност.
Иначе външните причини за грехопадението са три: непослушание; користолюбие; желание на Адам и Ева да изпъкнат над другите. За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух. Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, костите им ще се разхвърлят по лицето на Земята.” [126] Както в тези три препоръки, така и по-надолу в тази глава става въпрос за френологията. Вж. бел № 45.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и
мисли
, е умът.
Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина. Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й. Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума. Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа.
Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и
мисли
, е умът.
Извадена силата на ума от общият резултат на веществото, то изведнъж ще се преобърне на първоначалните си елементарни действия. Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“ Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста. Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е. да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми.
към текста >>
Мислим
сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е.
Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа. Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът. Извадена силата на ума от общият резултат на веществото, то изведнъж ще се преобърне на първоначалните си елементарни действия. Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“ Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста.
Мислим
сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е.
да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми. Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е. да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност. И всякой знае, че всичко у нас не е само ум.
към текста >>
да отхвърлим присъствието на
мислите
в душата си.
Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“ Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста. Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е. да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми. Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е.
да отхвърлим присъствието на
мислите
в душата си.
Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност. И всякой знае, че всичко у нас не е само ум. Значи нито едното, нито другото учение съдържа цялата истина. Пред нас лежи дилемата на триъгълника, в която всякой ъгъл си предполага да е целият триъгълник и че без неговото присъствие съществуването на триъгълника е невъзможно. Това е нещастието, което е сполетяло богослова, материалиста и идеалиста.
към текста >>
атомите са били в равновесие,
немислимо
е да е имало какво-годе физическо търкане или действие.
Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.“ От фактите, добити чрез научните изследвания, можем да допуснем, че вещественият свят не е имал този вид и образ, както ни се представя в настояще. Частиците, от които се състои, са били разпръснати в пространството на такова голямо разстояние, щото едва ли можем да си съставим какво-годе понятие или даже да си въобразим в ума за границите на този обширен океан в бездната, състоящ от безкрайно малки частици, наречени атоми, които не са имали никакво определено движение, освен едно колебание и трептение. Силата на притеганието и оттласкването са действали с еднакъв момент, следва, че материята, т.е.
атомите са били в равновесие,
немислимо
е да е имало какво-годе физическо търкане или действие.
Онова начало, за което Мойсей споменува в първата глава на „Битие“ за Небето и Земята, не е друго начало, освен началото, когато всемирният закон на сродството, т.е. на Любовта проявил своята деятелност както помежду монадите, тъй също и помежду естеството на Силите. Да си представим индувидиумите на веществото, които са били в покой, седящи независими и хладнокръвни един към друг, като да са нямали никоя обща връзка помежду си. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила нещо особено се проявява – цял ред от революции и еволюции се извършват във веществения свят. Особена страст се пробужда в естеството на тия малки същества, наречени атоми или монади – стават безпокойни, като че ли се наелектрисват и намагнитизирват от особена сила, някоя скрита деятелност.
към текста >>
Но чудното е, че онова, което
мислим
за празно, то за чудо е пълно.
В средата на това безбройно множество два първоначални атома, x плюс y (да допуснем, че са кислород и водород), които се спущат един против друг с такава сила и се сграбчват и хващат, като че ли почват някоя частна разправия за неща стари, както человеците на тази земя често правят. Чудим се защо е тази свада, т.е. това явление – търсим някоя причина, но не виждаме никоя, не можем по никой начин да отгадаем това вътрешно произшествие. Най после идваме до заключението, че всичко това не значи нищо. Така въобще покриваме своето честолюбиво невежество – няма нищо, празна работа.
Но чудното е, че онова, което
мислим
за празно, то за чудо е пълно.
Кой някога си е въобразявал, че в една капка вода могат да живеят хиляди и милиони животинки. Мислим обаче случката за маловажна, но работата става сериозна. Съседните атоми, които досега се гледаха спокойни и безопасни същества, стават опасни. В един миг хиляди и милиарди сподвижници се вече намират на мястото, хванати един с други, да се навалят към двамата първи, към средоточието на схватката, т.е. към първия център на тежестта.
към текста >>
Мислим
обаче случката за маловажна, но работата става сериозна.
това явление – търсим някоя причина, но не виждаме никоя, не можем по никой начин да отгадаем това вътрешно произшествие. Най после идваме до заключението, че всичко това не значи нищо. Така въобще покриваме своето честолюбиво невежество – няма нищо, празна работа. Но чудното е, че онова, което мислим за празно, то за чудо е пълно. Кой някога си е въобразявал, че в една капка вода могат да живеят хиляди и милиони животинки.
Мислим
обаче случката за маловажна, но работата става сериозна.
Съседните атоми, които досега се гледаха спокойни и безопасни същества, стават опасни. В един миг хиляди и милиарди сподвижници се вече намират на мястото, хванати един с други, да се навалят към двамата първи, към средоточието на схватката, т.е. към първия център на тежестта. Тук вече ние имаме праволинейно движение, от което са се образували отпосле всички други форми на движението. Почва се тогава тикане, блъскане, тласкане, дърпане – цяла Вавилония, казваме ний.
към текста >>
Онова обаче, което пипа, което усеща, което
мисли
и сравнява, е умът.
8. Но в този момент пред нас се изпречва много ученият идеалист със своите обширни познания за ума. Той започва да ни доказва и да ни убеждава, че учението на материалиста не почива на здрава основа. 9. „Онова, което виждаме, пипаме, опитваме, не е материя, а само образи, форми, впечатления и усещания, създадени от творческата сила на ума. Умът е, който действа вън от нас и вътре в нас. Неговите прояви и резултати материалистът взема за неща, реални сами по себе си и независими от ума, и ги назовава материален свят, природа и т. н.
Онова обаче, което пипа, което усеща, което
мисли
и сравнява, е умът.
Извадете творческата сила на ума от онова, което се нарича материален свят, и той тутакси ще се разпадне на първоначалните си елементи. В такъв случай вселената завинаги ще изгуби своята материална същина. Затова вън от ума никаква реалност не съществува” – заключава идеалистът. 10. Тогава се явява въпросът: Къде е истината? Дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста?
към текста >>
ще трябва да отхвърлим присъствието на
мислите
в душата си.
10. Тогава се явява въпросът: Къде е истината? Дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста? 11. Ако приемем учението на материалиста за вярно, трябва да отхвърлим реалността на ума, т. е. да приемем, че човек не е нищо друго освен един куп от атоми. В такъв случай обаче ние ще влезем в стълкновение с естеството на своя разум, т.е.
ще трябва да отхвърлим присъствието на
мислите
в душата си.
Очевидно това е едно противоречие. 12. Ако пък приемем учението на идеалиста за вярно и допуснем само съществуването на ума, а отхвърлим реалността на материята, ще влезем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък – центъра на цялата ни настояща дейност. Всеки знае, че не всичко у нас е само ум. 13. Значи нито в едното, нито в другото учение се съдържа цялата истина. 14. Ние сме изправени пред „дилемата на триъгълника”, където всеки ъгъл претендира да е целият триъгълник и твърди, че без него съществуването на фигурата би било невъзможно.
към текста >>
Немислимо
е да е имало някакво физическо триене или действие.
2. Дори и не можем да си представим границите на онзи безбрежен океан в бездната, състоящ се от безкрайно малки частици, наречени атоми. Тези частици не са извършвали никакво определено движение освен едно непрекъснато колебание и трептене. Привличането и отблъскването са действали с еднаква сила. Следователно материята, т.е. атомите са били в равновесие.
Немислимо
е да е имало някакво физическо триене или действие.
3. И тогава дошло началото – онова начало, за което Мойсей споменава в първа глава на Битието, а Йоан – в първа глава на своето Евангелие. В оня миг от вечността Всемирният закон на сродството, сиреч на Любовта, започнал да действа както между атомите, така и между силите. 4. Ще се опитаме да нарисуваме една картина на творческия процес, който започнал в материалния свят. Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни един към друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си. 5. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила, наречена Любов, нещо особено започнало да става – редица революции и еволюции се извършвали в материалния свят.
към текста >>
” Но онова, което
мислим
за празно, то всъщност е пълно, то е истинско чудо!
6. И ето, всред това безбройно множество два първоначални атома X и Y – да допуснем, че това са кислород и водород – се спускат един срещу друг с невъобразима сила и здраво се сграбчват, както често правят хората, когато помежду им избухне някакъв спор или кавга. На пръв поглед това действие изглежда необяснимо, то е сякаш безпричинно. По никакъв начин не можем да си обясним този сблъсък. 7. Най-после идваме до заключението, че всичко това нищо не значи. За да прикрием своето честолюбиво невежество, казваме: „Нищо особено, празна работа!
” Но онова, което
мислим
за празно, то всъщност е пълно, то е истинско чудо!
Бихме ли могли да си представим, че например в една капка вода има хиляди и милиони частици?! 8. Мислим си, че случката е маловажна, но работата става сериозна. Ето че и съседните атоми, индиферентни дотогава, биват обхванати от същото безпокойство и стават опасни. В един миг безброй много атоми, захванати по два, започват да се трупат около първите два – там, където е средоточието на схватката, т. е. около първия център на тежестта.
към текста >>
8.
Мислим
си, че случката е маловажна, но работата става сериозна.
По никакъв начин не можем да си обясним този сблъсък. 7. Най-после идваме до заключението, че всичко това нищо не значи. За да прикрием своето честолюбиво невежество, казваме: „Нищо особено, празна работа! ” Но онова, което мислим за празно, то всъщност е пълно, то е истинско чудо! Бихме ли могли да си представим, че например в една капка вода има хиляди и милиони частици?!
8.
Мислим
си, че случката е маловажна, но работата става сериозна.
Ето че и съседните атоми, индиферентни дотогава, биват обхванати от същото безпокойство и стават опасни. В един миг безброй много атоми, захванати по два, започват да се трупат около първите два – там, където е средоточието на схватката, т. е. около първия център на тежестта. Това е вече едно праволинейно движение, от което по-късно са се образували всички други форми на движението. 9. Тогава се започва едно блъскане, тласкане, дърпане – цяло „вавилонско стълпотворение”!
към текста >>
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Защото не е добъръ и великъ онзи който самъ
мисли
, — че е такъвъ, но онзи за когото истината гласи.
Да, безъ всѣко съмнение. Защото кой е онзи който ще се испречи и ще му забрани да не струва онова що е неговата блага воля? Нима той трѣбва да се съобразява съ человѣческитѣ постановления и человѣческитѣ закони? То се разбира че не. То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което неговата любовь извършва за вѣчното добро и благодѣнствие на нашата душа.
Защото не е добъръ и великъ онзи който самъ
мисли
, — че е такъвъ, но онзи за когото истината гласи.
И тъй нека се въоръжимъ съ величието на истинското търпение да понесемъ всичко за неговата слава. Защото който понася, поношения отъ любовь за неговото име, прѣбѫдва въ него самаго. А който прѣбѫдва въ него, прѣбѫдва въ неговата слава. А славата на отца е истинската слава на живота. И тъй, онова което любовьта върши е винаги славно и вѣлико, защото тя е испълнението на закона.
към текста >>
сладки
мислитѣ
Господни!
О, народъ и народи, вий които спите — събудете се и пригответе се за да посрѣщнитѣ Господа Бога на силитѣ. Защото Богъ нашъ нѣма да пощади нечестивитѣ. Царството му на земята ще бѫде царство на миръ и правда. Синове человѣчески, синове Божий, пригответе сърдцата си за да го посрѣщнитѣ и приемите въ сила и слава. Колко сѫ
сладки
мислитѣ
Господни!
Колко сѫ велики неговитѣ въжделения и възнамѣрения! Господъ иде да се възцари и да очисти земята отъ неправдата. Защо така говори Господъ; ето посрѣдъ вази стои единъ когото Богъ помаза за царь и когото вий още не познавате, понеже е скроменъ и смирѣнъ по сърдце. Но Богъ ще го възвиши съ своята дѣсница, за да познаете всички, че той е Богъ всемѫдъръ, Богъ всеблагъ, Богъ великъ и славенъ. Затова пригответе се отъ дълбоченитѣ на душата си.
към текста >>
Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ
мисли
.
Въ кое име се вършатъ днесъ всичкитѣ безакония, ако не въ моето — ? Това ли ще наречете любовь за брата ви, за вашия небесенъ и благъ Отецъ? Живъ съмъ. Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа. Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни.
Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ
мисли
.
Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината. Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ. Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро. А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ. Сега синове человѣчески, кое е по-добро?
към текста >>
И нима
мислитѣ
, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ?
Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата? Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ? Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята?
И нима
мислитѣ
, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ?
Кажете ми отъ гдѣ сте продобили тая мъдрость, и кой ви е убѣдилъ на опитъ, че добро ще послѣдва? Кой ще е другъ, ако не баща ви, дявола, (който отъ начало е лѫжецъ и когато може отъ своето си лѫже? Питамъ ви защо се самооблощавате съ думи, които не разбирате и непроумѣвате? Не стои ли достойностьта на ума въ височината, дълбочината и широчината на мислитѣ и тѣхното истинско разумѣние? Но ако мислитѣ ви нѣматъ никаква височина, дълбочина и ширина, тогава гдѣ стои прѣвъзходството на вашия умъ?
към текста >>
Не стои ли достойностьта на ума въ височината, дълбочината и широчината на
мислитѣ
и тѣхното истинско разумѣние?
Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята? И нима мислитѣ, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ? Кажете ми отъ гдѣ сте продобили тая мъдрость, и кой ви е убѣдилъ на опитъ, че добро ще послѣдва? Кой ще е другъ, ако не баща ви, дявола, (който отъ начало е лѫжецъ и когато може отъ своето си лѫже? Питамъ ви защо се самооблощавате съ думи, които не разбирате и непроумѣвате?
Не стои ли достойностьта на ума въ височината, дълбочината и широчината на
мислитѣ
и тѣхното истинско разумѣние?
Но ако мислитѣ ви нѣматъ никаква височина, дълбочина и ширина, тогава гдѣ стои прѣвъзходството на вашия умъ? А при това ставате и учители, за да забуждавате и другитѣ; та какво знайтѣ, и какво ще учитѣ? Нѣма душа, и мене ме нѣма, значи че нѣма умъ, че моя духъ не сѫществува, че да живѣешъ добрѣ, да любишъ истината — е суета. Яжъ и пий, това е то цѣльта. Но това мѫдрость ли е?
към текста >>
Но ако
мислитѣ
ви нѣматъ никаква височина, дълбочина и ширина, тогава гдѣ стои прѣвъзходството на вашия умъ?
И нима мислитѣ, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ? Кажете ми отъ гдѣ сте продобили тая мъдрость, и кой ви е убѣдилъ на опитъ, че добро ще послѣдва? Кой ще е другъ, ако не баща ви, дявола, (който отъ начало е лѫжецъ и когато може отъ своето си лѫже? Питамъ ви защо се самооблощавате съ думи, които не разбирате и непроумѣвате? Не стои ли достойностьта на ума въ височината, дълбочината и широчината на мислитѣ и тѣхното истинско разумѣние?
Но ако
мислитѣ
ви нѣматъ никаква височина, дълбочина и ширина, тогава гдѣ стои прѣвъзходството на вашия умъ?
А при това ставате и учители, за да забуждавате и другитѣ; та какво знайтѣ, и какво ще учитѣ? Нѣма душа, и мене ме нѣма, значи че нѣма умъ, че моя духъ не сѫществува, че да живѣешъ добрѣ, да любишъ истината — е суета. Яжъ и пий, това е то цѣльта. Но това мѫдрость ли е? Не занаете ли, че отъ създание мира всичкитѣ живи сѫщества ядътъ пиятъ, и то безъ да сѫ знаели вашата мѫдрость, че това е то цѣльта?
към текста >>
Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да
мислите
и правите добро: то съмъ Азъ Богъ вѣликий.
Не занаете ли, че отъ създание мира всичкитѣ живи сѫщества ядътъ пиятъ, и то безъ да сѫ знаели вашата мѫдрость, че това е то цѣльта? Но тогава спорѣдъ мѫдростьта, си, защо не ядете и пиете само, ами и ходитѣ да гъгнитѣ и бращолевитѣ съ думи неизбрани? Незнаете ли, че мислението, говорението и доброто, друга имъ е цѣльта. Ето менъ ми дотегна да ви слушамъ да питате: гдѣ е Богъ, гдѣ съмъ Азъ? Неразбирате ли, че съмъ близо и далечъ?
Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да
мислите
и правите добро: то съмъ Азъ Богъ вѣликий.
Ето всѣки денъ идвамъ рано при вази, и по всѣкой начинъ добъръ и благъ се старая да посѣя по нѣщо добро, да подбудя нѣкоя блага и възвишена мисълъ за собственното ви добро. Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си. Ако дѣйствувамъ съ благость, мислите че е слабость въ менъ. Ако дѣйствувамъ съ сила, мислите, че съмъ грубъ, подобенъ на вази. И оправдавате се съ мъдростьта си.
към текста >>
Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ
мислитѣ
и дѣлата си.
Незнаете ли, че мислението, говорението и доброто, друга имъ е цѣльта. Ето менъ ми дотегна да ви слушамъ да питате: гдѣ е Богъ, гдѣ съмъ Азъ? Неразбирате ли, че съмъ близо и далечъ? Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро: то съмъ Азъ Богъ вѣликий. Ето всѣки денъ идвамъ рано при вази, и по всѣкой начинъ добъръ и благъ се старая да посѣя по нѣщо добро, да подбудя нѣкоя блага и възвишена мисълъ за собственното ви добро.
Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ
мислитѣ
и дѣлата си.
Ако дѣйствувамъ съ благость, мислите че е слабость въ менъ. Ако дѣйствувамъ съ сила, мислите, че съмъ грубъ, подобенъ на вази. И оправдавате се съ мъдростьта си. Но знайте, че ще ви сѫдя спорѣдъ дѣлата ви, и ще ви въздамъ споредъ дѣянията ви. Мой Боже!
към текста >>
Ако дѣйствувамъ съ благость,
мислите
че е слабость въ менъ.
Ето менъ ми дотегна да ви слушамъ да питате: гдѣ е Богъ, гдѣ съмъ Азъ? Неразбирате ли, че съмъ близо и далечъ? Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро: то съмъ Азъ Богъ вѣликий. Ето всѣки денъ идвамъ рано при вази, и по всѣкой начинъ добъръ и благъ се старая да посѣя по нѣщо добро, да подбудя нѣкоя блага и възвишена мисълъ за собственното ви добро. Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си.
Ако дѣйствувамъ съ благость,
мислите
че е слабость въ менъ.
Ако дѣйствувамъ съ сила, мислите, че съмъ грубъ, подобенъ на вази. И оправдавате се съ мъдростьта си. Но знайте, че ще ви сѫдя спорѣдъ дѣлата ви, и ще ви въздамъ споредъ дѣянията ви. Мой Боже! Това е истинно.
към текста >>
Ако дѣйствувамъ съ сила,
мислите
, че съмъ грубъ, подобенъ на вази.
Неразбирате ли, че съмъ близо и далечъ? Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро: то съмъ Азъ Богъ вѣликий. Ето всѣки денъ идвамъ рано при вази, и по всѣкой начинъ добъръ и благъ се старая да посѣя по нѣщо добро, да подбудя нѣкоя блага и възвишена мисълъ за собственното ви добро. Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си. Ако дѣйствувамъ съ благость, мислите че е слабость въ менъ.
Ако дѣйствувамъ съ сила,
мислите
, че съмъ грубъ, подобенъ на вази.
И оправдавате се съ мъдростьта си. Но знайте, че ще ви сѫдя спорѣдъ дѣлата ви, и ще ви въздамъ споредъ дѣянията ви. Мой Боже! Това е истинно. Хвалете Господа чудесенъ?
към текста >>
Въ
мислитѣ
си станаха суетни и въ размишленията си нечестиви, станаха причина да се охули името ми, и развратиха съвѣтитѣ ми.
Единъ въ вѣкъ, испълняющъ все и въ все. Благословено да бѫде неговото име. И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми. Този родъ не разумява да прави сѫдъ и правда. Тѣ сѫ синове на заблужденията и чада на беззакония.
Въ
мислитѣ
си станаха суетни и въ размишленията си нечестиви, станаха причина да се охули името ми, и развратиха съвѣтитѣ ми.
Ето ще ги посѣтя на врѣме и ще възвърна прѣстѫпленията имъ връхъ самитѣ имъ мисли. Съмъ ли азъ единъ който трѣбва да се прѣзира? И ако се сѫдитѣ ще се оправдаете ли? Ако ме прѣслѣдвате ще постигнитѣ ли цѣльта си? И ако ме хулитѣ, ще се възвиситѣ ли?
към текста >>
Ето ще ги посѣтя на врѣме и ще възвърна прѣстѫпленията имъ връхъ самитѣ имъ
мисли
.
Благословено да бѫде неговото име. И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми. Този родъ не разумява да прави сѫдъ и правда. Тѣ сѫ синове на заблужденията и чада на беззакония. Въ мислитѣ си станаха суетни и въ размишленията си нечестиви, станаха причина да се охули името ми, и развратиха съвѣтитѣ ми.
Ето ще ги посѣтя на врѣме и ще възвърна прѣстѫпленията имъ връхъ самитѣ имъ
мисли
.
Съмъ ли азъ единъ който трѣбва да се прѣзира? И ако се сѫдитѣ ще се оправдаете ли? Ако ме прѣслѣдвате ще постигнитѣ ли цѣльта си? И ако ме хулитѣ, ще се възвиситѣ ли? Ще приемете ли блага отъ езика си и благодатъ отъ сърдцето си?
към текста >>
Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ
помислитѣ
на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви?
Отче мой твоитѣ пѫтища сѫ вѣчни и неизмѣняеми. Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява. Отъ твоятъ Животъ всички ниприехме благодатъ за благодатъ, сила за сили, любовь за любовь. Защото твое е Царството, Силата и Славата въ вѣки Аминъ. Ето казахъ цѣлата истина, говори Богъ Иехова.
Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ
помислитѣ
на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви?
Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си. Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ. Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота. Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните къмъ мене. Защото денъть на моята благодатъ има опрѣделени граници, задъ които денътъ на правдата на истиний сѫдъ, ще настане.
към текста >>
Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и Азъ съмъ Живъ, спри се сега и
помисли
малко върху своето бѫдаще.
Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота. Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните къмъ мене. Защото денъть на моята благодатъ има опрѣделени граници, задъ които денътъ на правдата на истиний сѫдъ, ще настане. Прѣдстанете да мамитѣ себе си. Азъ съмъ пѫтя и Живота.
Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и Азъ съмъ Живъ, спри се сега и
помисли
малко върху своето бѫдаще.
Ето колко пѫтя стана идвамъ при тебе и още не си ме позналъ. Ще призирашъ ли още моето Слово? Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ? Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че Азъ говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ. Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си.
към текста >>
Той тѣ люби и въ тебъ се весели — колко сѫ благи неговитѣ
мисли
за тебъ!
Ето азъ те познавамъ кой си, но пѫтищата Божий сѫ неислѣдими. Богъ е Богъ Тайна вѣлика. Приеми сега моя духъ и благословенъ бѫди, понеже трѣбва да те благословя. Свѣтия ми Духъ въ тебъ съизволява. Той тѣ пази и крѣпи винаги.
Той тѣ люби и въ тебъ се весели — колко сѫ благи неговитѣ
мисли
за тебъ!
Той бди надъ тебъ день и нощь. Какъ полива душата ти съ небесна роса, какъ той тѣ озарява, просвѣщава и рѫководи всѣки день! Ако и рѫка за рѫка да се хванятъ всички които ненавиждатъ живота ти пакъ нѣма да успѣятъ въ замислитѣ си. Онзи който се бори противъ Тебе, нека знай, че се бори противъ Святия Духъ. Ти си Богъ Мой помазанъ отъ вѣки, да бѫде волята Твоя.
към текста >>
Ако и рѫка за рѫка да се хванятъ всички които ненавиждатъ живота ти пакъ нѣма да успѣятъ въ
замислитѣ
си.
Свѣтия ми Духъ въ тебъ съизволява. Той тѣ пази и крѣпи винаги. Той тѣ люби и въ тебъ се весели — колко сѫ благи неговитѣ мисли за тебъ! Той бди надъ тебъ день и нощь. Какъ полива душата ти съ небесна роса, какъ той тѣ озарява, просвѣщава и рѫководи всѣки день!
Ако и рѫка за рѫка да се хванятъ всички които ненавиждатъ живота ти пакъ нѣма да успѣятъ въ
замислитѣ
си.
Онзи който се бори противъ Тебе, нека знай, че се бори противъ Святия Духъ. Ти си Богъ Мой помазанъ отъ вѣки, да бѫде волята Твоя. Ти си Богъ мой който знае всичко, ето нѣма скришно прѣдъ твоитѣ очи, въ рѫцѣтѣ ти е далъ сила и власть и всичко ти е възможно. Прѣдъ тѣбе ще се поклони всѣко колѣно. Тронътъ ти ще е Тронъ вѣченъ и домътъ ти ще се нарече домъ за молитва.
към текста >>
Боже мой, дано твоитѣ
мисли
прѣвъзмогнатъ и дано твоята благодатъ преодолѣе въ сърдцето на тия мои братя.
Пѣйте и възпѣвайте въ душата си всички, които го любите. Благословонъ Господъ нашъ Отецъ на Праведнитѣ; Слава и честъ да бѫде Нему, сега и въ вѣки Аминъ. Това говори Господъ самъ и трѣбва да е истина непоколибима, кой може да ислѣдва неговитѣ пѫтеки? Ето душата ми е въ смущение; Нѣма правда и необитава святость безъ Негова духъ. Желае душата ми мирътъ Господенъ, но той не е дошелъ въ пълнотата си.
Боже мой, дано твоитѣ
мисли
прѣвъзмогнатъ и дано твоята благодатъ преодолѣе въ сърдцето на тия мои братя.
Ето говорилъ си и повѣрвахъ. Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ. Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята.
към текста >>
Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и
мислитѣ
на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога.
Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си. възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми за спасение. А Азъ съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ. Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ.
Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и
мислитѣ
на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога.
Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта. Ето на тѣзи труженнцитѣ на истината, благословиги, за да приематъ своята плата за честния трудъ. И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие. Неговия Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да испълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ.
към текста >>
И
размисли
за живота си: отъ гдѣ идѣ?
Ида да сторя волята на вѣчний Богъ Ихова. Отецъ на бѫдащитѣ вѣкове Господъ на любовьта все и въ все. Блажени които го Любятъ, и сѫ Любяни, защото е тѣхно царството, мирътъ, радостьта и живота. Събуди ся ти който спишъ. „Врѣме е:“ въскресни отъ страститѣ на, „ниский,“ ти който си умрѣлъ.
И
размисли
за живота си: отъ гдѣ идѣ?
— Защо е? Гдѣ си го отправилъ? Лѣптата която ти е дадена да принесешъ за благото на ближний си, гдѣ си я оставилъ? Ето чакамъ на тайнитѣ врата на сърдцето ти за отговоръ. През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство.
към текста >>
5.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Защото не е добър и велик онзи, който сам
мисли
че е такъв, но онзи, за когото Истината гласи.
Да, без всяко съмнение. Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони? То се разбира, че не. То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа.
Защото не е добър и велик онзи, който сам
мисли
че е такъв, но онзи, за когото Истината гласи.
И тъй, нека се въоръжим с величието на истинското търпение да понесем всичко за Неговата слава. Защото който понася поношения от Любов за Неговото име, пребъдва в Него самаго. А който пребъдва в Него, пребъдва в Неговата слава. А Славата на Отца е истинската Слава на Живота. И тъй, онова, което любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на закона.
към текста >>
Колко са сладки
мислите
Господни!
Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда. О, народ и народи, вий, които спите - събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа Бога на силите. Защото Бог наш няма да пощади нечестивите. Царството Му на земята ще бъде царство на Мир и Правда. Синове человечески, синове Божии, пригответе сърцата си, за да Го посрещнете и приемете в сила и слава.
Колко са сладки
мислите
Господни!
Колко са велики Неговите въжделения и възнамерения! Господ иде да се възцари и да очисти земята от неправдата. Защо така говори Господ: Ето, посред вази стои един, когото Бог помаза за цар и когото вий още не познавате, понеже е скромен и смирен по сърце. Но Бог ще го възвиши със своята десница, за да познаете всички, че Той е Бог всемъдър, Бог всеблаг, Бог велик и силен. Затова пригответе се от дълбочините на душата си.
към текста >>
Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите
мисли
.
В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни.
Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите
мисли
.
Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро.
към текста >>
И нима
мислите
подобри ли следствия ще последват?
Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд? Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята?
И нима
мислите
подобри ли следствия ще последват?
Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже? Питам ви защо се самооблощавате с думи, които не разбирате и не проумявате? Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разумение? Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум?
към текста >>
Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на
мислите
и тяхното истинско разумение?
Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите подобри ли следствия ще последват? Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже? Питам ви защо се самооблощавате с думи, които не разбирате и не проумявате?
Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на
мислите
и тяхното истинско разумение?
Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите? - Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта?
към текста >>
Но ако
мислите
ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум?
И нима мислите подобри ли следствия ще последват? Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже? Питам ви защо се самооблощавате с думи, които не разбирате и не проумявате? Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разумение?
Но ако
мислите
ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум?
А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите? - Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта? Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани?
към текста >>
Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да
мислите
и правите доброто съм Аз, Бог Великий.
Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта? Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани? Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта? Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз. Не разбирате ли, че Съм близо и далеч?
Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да
мислите
и правите доброто съм Аз, Бог Великий.
Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си. Ако действувам с Благост, мислите, че е слабост в Мен; ако действувам със сила, мислите че Съм груб, подобен на вази. И оправдавате се с мъдростта си. Но, знайте, че ще ви съдя според делата ви и ще ви въздам според деянията ви.
към текста >>
Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с
мислите
и делата си.
Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта? Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз. Не разбирате ли, че Съм близо и далеч? Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите доброто съм Аз, Бог Великий. Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро.
Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с
мислите
и делата си.
Ако действувам с Благост, мислите, че е слабост в Мен; ако действувам със сила, мислите че Съм груб, подобен на вази. И оправдавате се с мъдростта си. Но, знайте, че ще ви съдя според делата ви и ще ви въздам според деянията ви. Мой Боже! Това е истинно.
към текста >>
Ако действувам с Благост,
мислите
, че е слабост в Мен; ако действувам със сила,
мислите
че Съм груб, подобен на вази.
Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз. Не разбирате ли, че Съм близо и далеч? Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите доброто съм Аз, Бог Великий. Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си.
Ако действувам с Благост,
мислите
, че е слабост в Мен; ако действувам със сила,
мислите
че Съм груб, подобен на вази.
И оправдавате се с мъдростта си. Но, знайте, че ще ви съдя според делата ви и ще ви въздам според деянията ви. Мой Боже! Това е истинно. Хвалете Господа чудесен!
към текста >>
В
мислите
си станаха суетни и в размишленията си - нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми.
Един във век, изпълняющ все и във все. Благословено да бъде Неговото Име. И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми. Този род не разумява да прави съд и правда. Те са синове на заблуждения и чада на беззакония.
В
мислите
си станаха суетни и в размишленията си - нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми.
Ето, ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията им връх самите им мисли. Съм ли Аз Един, който трябва да се презира? И ако се съдите, ще се оправдаете ли? Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си? И ако Ме хулите, ще се възвисите ли?
към текста >>
Ето, ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията им връх самите им
мисли
.
Благословено да бъде Неговото Име. И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми. Този род не разумява да прави съд и правда. Те са синове на заблуждения и чада на беззакония. В мислите си станаха суетни и в размишленията си - нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми.
Ето, ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията им връх самите им
мисли
.
Съм ли Аз Един, който трябва да се презира? И ако се съдите, ще се оправдаете ли? Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си? И ако Ме хулите, ще се възвисите ли? Ще приемете ли блага от езика си и благодат от сърцето си?
към текста >>
Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в
помислите
на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене.
Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми. Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява. От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова.
Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в
помислите
на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене.
Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане.
към текста >>
Спри се сега и
помисли
върху своето бъдеще.
Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив.
Спри се сега и
помисли
върху своето бъдеще.
Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето Слово? Ще постоянстваш ли да пристъпваш Моя закон? Ето, скоро ще чуеш Моя глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог Велик и Страшен в сила и мощ. Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътя на нечестивите.
към текста >>
Той те люби и в теб се весели - колко са благи Неговите
мисли
за теб!
Ето, Аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими. Бог е Бог Тайна Велика. Приеми сега Моя Дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя. Светият Ми Дух в теб съизволява. Той те пази и крепи винаги.
Той те люби и в теб се весели - колко са благи Неговите
мисли
за теб!
Той бди над теб ден и нощ. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Онзи, който се бори против Тебе, нека знай, че се бори против Святия Дух. Ти Си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя.
към текста >>
Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в
замислите
си.
Светият Ми Дух в теб съизволява. Той те пази и крепи винаги. Той те люби и в теб се весели - колко са благи Неговите мисли за теб! Той бди над теб ден и нощ. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден!
Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в
замислите
си.
Онзи, който се бори против Тебе, нека знай, че се бори против Святия Дух. Ти Си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя. Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и власт и всичко Ти е възможно. Пред Тебе ще се поклони всяко коляно. Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва.
към текста >>
Боже мой, дано Твоите
мисли
превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърцето на тия мои братя.
Слава и чест да бъде Нему, сега и във веки. Амин. Това говори Господ сам и трябва да е Истина напоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки? Ето, душата ми е в смущение. Няма правда и не обитава святост без Негова Дух. Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си.
Боже мой, дано Твоите
мисли
превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърцето на тия мои братя.
Ето, говорил Си и повярвах. Твоите думи са Живот Вечен. Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен. Боже, да дойде Твоето Царство.
към текста >>
Желанията на духа ти са благопристойни и
мислите
на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога.
Затова прослави Ме и ще те прославя. Благослови Ме и ще се благословиш. Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение. А Аз Съм Бог, твоят Свят Дух, който ще свидетелствувам. Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен.
Желанията на духа ти са благопристойни и
мислите
на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога.
Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век.
към текста >>
И
размисли
за живота си: от где иде?
Ида да сторя волята на Вечния Бог Йехова. Отец на бъдещите векове, Господ на Любовта все и във все. Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът. Събуди се, ти, който спиш! „Време е", въскресни от страстите на „ниский", ти, който си умрял!
И
размисли
за живота си: от где иде?
Защо е? Где си го отправил? Лептата, която ти е дадена да принесеш за благото на ближний си, где си я оставил? Ето, чакам на тайните врата на сърцето ти за отговор. * Словото „Хио-Ели-Мели-Месаилъ" е записано от Учителя Беинса Дуно във Варна през 1897 г.
към текста >>
6.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
Затова е необходимо да се спрете и
обмислите
положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.
Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства: и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изагубено за тях безвъзвратно.
Затова е необходимо да се спрете и
обмислите
положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.
Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място.
към текста >>
Престанете от лошите си пътища, време е вази да
поразмислите
, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните.
Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил.
Престанете от лошите си пътища, време е вази да
поразмислите
, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните.
Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него на всякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов.
към текста >>
7.
Разговор Първий. Упътвание
Той има власт и сила да стори все що желае и що
мисли
, и няма кой да Му се противи.
Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си.
Той има власт и сила да стори все що желае и що
мисли
, и няма кой да Му се противи.
Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с цялостта на сърцето си. В това седи съвършенството, в познанието Волята на единия истинен Бог Господ спасител. Велики са Неговите благословения, които е приготвил за онези, които Го любят. Там горе в Небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии.
към текста >>
Не
мисли
, че Небето е безчувствено към твоите усилия.
Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб. Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя. Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си.
Не
мисли
, че Небето е безчувствено към твоите усилия.
Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърствуваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувствуваме ние, когато сме призвани даже да извършим най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно, нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките.
към текста >>
Защото, преди человек да сгреши, той трябва да се отрече от Бога и да
помисли
, че той не е всеприсъствуваш и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой.
Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си.
Защото, преди человек да сгреши, той трябва да се отрече от Бога и да
помисли
, че той не е всеприсъствуваш и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой.
Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „Няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение. Скоро или късно, краят ще е гибелен.
към текста >>
Грехът се почва от сърцето, после минава в
мислите
, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е.
Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават. Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него. Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се. Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, да ти покаже кое е добро, кое е лошо.
Грехът се почва от сърцето, после минава в
мислите
, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е.
почва да се извършва. Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли. 30 юни Словата на Истината ще се сбъднат през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал на всички свои раби, пророци и свещеници. Знаменията на века, които настъпват, са предпоследни навременни на праведния съд Божи, който ще посети земята и всички живи и мъртви на нея.
към текста >>
Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши
помисли
.
Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него. Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се. Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, да ти покаже кое е добро, кое е лошо. Грехът се почва от сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва.
Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши
помисли
.
30 юни Словата на Истината ще се сбъднат през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал на всички свои раби, пророци и свещеници. Знаменията на века, които настъпват, са предпоследни навременни на праведния съд Божи, който ще посети земята и всички живи и мъртви на нея. Разтлението и безверието, които носят греха в себе си, ще бъдат погубени от сред. Господ ще погуби нечестието и людете Негови ще повика.
към текста >>
8.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите
мисли
чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека.
Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замена, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето, че се ражда криза в техния живот.
Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите
мисли
чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека.
Тази е причината, която погубва самия человек. Неговото нерадение да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час, никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги трябва да ходиш в пътят на виделината.
към текста >>
Не трябва никакви второстепенни
мисли
да отвличат ума ти в нищо.
Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш. От теб се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар. Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по един или друг начин в тоя свят. Не важи да знаеш по какъв, важното е да знаеш само, че Той е с теб другар в пътя ти и това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти. Защото то трябва за Бога да е привързано и Нему да принадлежи винаги.
Не трябва никакви второстепенни
мисли
да отвличат ума ти в нищо.
Каквото и да притежаваш в тоя свят, то е временно. А същинските и добри неща, то са вечните. Те са нещата на бъдещия живот. Те са вечното богатство, което принадлежи на твоята душа. Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност, са слабост и недъг на един живот като твоя.
към текста >>
Знаеш ли колко празни
мисли
и желания имаш!
Те са вечното богатство, което принадлежи на твоята душа. Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност, са слабост и недъг на един живот като твоя. Разбери ме, Любовта иска жертви и себепожертвувания. Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ. Ето виждам, има много неща в твоето сърце, които трябва да отхвърлиш.
Знаеш ли колко празни
мисли
и желания имаш!
Откажи се. Животът не седи в тях. Аз искам да ти говоря ясно и без заобикалки. Знаеш ли защо си толкова пострадал от неволи и защо си се толкова измъчвал? За да научиш, че от Бога е всичко.
към текста >>
Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но
помисли
, ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега.
Решавал си да сториш много работи и не си могъл да ги сториш. И защо? Ето това е то. Защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на живота напразно. Той ги е възбранил, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг.
Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но
помисли
, ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега.
Не, не. Благодари. Твоят живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения.
към текста >>
Но Бог е осуетил техните
замисли
и възнамерения.
Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли, ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега. Не, не. Благодари. Твоят живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада.
Но Бог е осуетил техните
замисли
и възнамерения.
Той те е покровителствувал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря, твоя приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил. И Аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице. И защо, знаеш ли? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божии.
към текста >>
9.
Разговор Третий. Храната и Словото
Тия лекарства са истините Божии, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова, просто да не правиш никакво зло дело, или да
помислиш
лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала.
Техният живот е отпаднал. Той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама. Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства.
Тия лекарства са истините Божии, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова, просто да не правиш никакво зло дело, или да
помислиш
лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала.
А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за „нашия“? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни.
към текста >>
И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните
мисли
с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал.
А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за „нашия“? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни.
И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните
мисли
с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал.
А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи още пред тебе? Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа, дали това е истина или не. Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но истината, която Аз полагам пред тебе, е тази: Опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен.
към текста >>
Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все
мислите
на сърцето ти те блазнят.
Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но истината, която Аз полагам пред тебе, е тази: Опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен. Повикай ме и Аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея? Не, казвам, това е невъзможно.
Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все
мислите
на сърцето ти те блазнят.
И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че Аз зная, защото Любовта ти към Бога е несъвършена. Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него. Ето това е то, което те бърка теб, твоето двоумение. Днес едно мислиш, утре друго. Днес едно чувствуваш, утре друго.
към текста >>
Днес едно
мислиш
, утре друго.
Не, казвам, това е невъзможно. Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че Аз зная, защото Любовта ти към Бога е несъвършена. Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него. Ето това е то, което те бърка теб, твоето двоумение.
Днес едно
мислиш
, утре друго.
Днес едно чувствуваш, утре друго. Вярата ти е слаба. Ако тя би била толкова голяма даже колкото синаповото зърно, тя би извършила чудеса. Помниш ли думите, които съм Аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената Любов изпъжда вън всякой страх. Това Съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вази.
към текста >>
Не е ли по-важно за теб какво Господ за теб
мисли
?
Това Съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вази. Вие всички сте ученици Христови. Разликата помежду ви е само разлика на времето. Ето пак виждам, че твоето сърце се смущава; вие като че ли усещате някаква вътрешна болка. Що те е теб грижа какво хората ще мислят?
Не е ли по-важно за теб какво Господ за теб
мисли
?
Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения? Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши. Ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами.
към текста >>
Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни на мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са
измислици
техни, приписани на Бога?
Не е ли самата светлина и топлина, която всякой усеща и чувствува, най-доброто свидетелство за Истината? Несъмнено. Когато някой почне да чувствува Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присъствие по един непосредствен вътрешен начин. Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не! Аз, който присъствувам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично?
Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни на мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са
измислици
техни, приписани на Бога?
О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духът на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда. Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти. С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове. Стой ти.
към текста >>
Ти
мислиш
, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти.
Не! Аз, който присъствувам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично? Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни на мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога? О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духът на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда.
Ти
мислиш
, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти.
С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове. Стой ти. Аз ти казвам, не прави вече това! По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш. Странно ли ти се вижда това?
към текста >>
Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да
мислиш
в себе си, че я няма.
Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого“. И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения.
Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да
мислиш
в себе си, че я няма.
Но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волею и неволею да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувствуваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от Него нищо. Внимавай прочее. Аз ти говоря, това е една неоспорима истина за теб, че Аз присъствувам.
към текста >>
10.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
Мислите
и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух От как съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат.
Мислите
и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти.
Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
към текста >>
Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и
мисли
от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога?
Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и
мисли
от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>
Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и
мислите
на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството.
Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и
мислите
на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството.
Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно.
към текста >>
И
мислиш
ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят?
Тия вътрешни произшествия на душата са вярни. Но ще попиташ: на какво основание? Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми.
И
мислиш
ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят?
Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи. Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духът на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие.
към текста >>
11.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
Аз ще поправя
мислите
ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот.
Разговор Шестий. Пътят и Истината Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.
Аз ще поправя
мислите
ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот.
Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратите са затворени и всичко показва, че вратите са заръждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за укъсняванието на възраждането ви.
към текста >>
Где са твоите
мисли
и желания?
И ето една главна причина за укъсняванието на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувствуваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено. Желал си всичко, а всъщност излиза нищо.
Где са твоите
мисли
и желания?
Къде са отлетели сега? Какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди? Не е ли това цяла измама на самого тебе? Да, без всяко съмнение.
към текста >>
Никаква. Това щеше да бъде цяла
безсмислица
.
Да, без всяко съмнение. Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си?
Никаква. Това щеше да бъде цяла
безсмислица
.
Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил? “ Така ще се случи всекиму, който не богатее в Господа, но в света. Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избава на живота си. Защото животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели живота. В повестта на праведнаго Йова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе.
към текста >>
Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да
мислиш
, да гледаш, да слушаш, да действуваш и вършиш това, което желаеш?
И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам, има ли място за съмнение? Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнявате в Божията благодат? В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги?
Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да
мислиш
, да гледаш, да слушаш, да действуваш и вършиш това, което желаеш?
Би ли ти позволил свободно да си повдигаш очите и да Го призоваваш като приятел на помощ? Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици и такова снизхождение, за да могат всякога да имат достъп до Него? Той е сам Господ, Който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевидящо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате, като се трудите да ускорите Божиите работи. Може ли една жена да роди своето дете преждевременно?
към текста >>
Ако сега разбираш съдържанието на моите думи,
мислите
на моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята ми – така казва Господ.
Не, това е невъзможно. Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и месеци, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение. Но, казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето. В първият, смъртта очаква детето; във вторият, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо, трябва да се пазят съблюдения.
Ако сега разбираш съдържанието на моите думи,
мислите
на моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята ми – така казва Господ.
Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня. Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за Истината. Попитай оня червей защо се влече? И той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка, защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това?
към текста >>
Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като
мислиш
, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата на твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети към домът на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.
Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарност отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би, че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта ѝ, както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай от сега, че това е моята длъжност от Бога, да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя.
Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като
мислиш
, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата на твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети към домът на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.
към текста >>
12.
ТРИТЕ НЕЩА
Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да
мислим
добре.
Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 тод. ТРИТЕ НЕЩА
Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да
мислим
добре.
21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, ни придаде нито една педя на живота.
към текста >>
Добре да
мислиш
е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал.
ТРИТЕ НЕЩА Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. 21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил.
Добре да
мислиш
е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал.
Но каквото и да мислиш друго, вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, ни придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят Живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на Спасението.
към текста >>
Но каквото и да
мислиш
друго, вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, ни придаде нито една педя на живота.
Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. 21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал.
Но каквото и да
мислиш
друго, вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, ни придаде нито една педя на живота.
Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят Живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на Спасението. Той може да всади в твоята душа истинското Познание и Мъдрост за Божиите наредби.
към текста >>
Измени
мислите
си – ще се измени и настроението ти; и обратно, измени настроението си – ще се изменят и
мислите
ти.
– Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро Своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото Слънцето на деня. Що са тревогите, смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си.
Измени
мислите
си – ще се измени и настроението ти; и обратно, измени настроението си – ще се изменят и
мислите
ти.
Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според посоката на мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава, бъдещето? Добре, остави го настрани. Защо ти е, когато ти причинява вреда? Тогава какво те още безпокои, отношението на другите?
към текста >>
Тури го настрани и не
мисли
вече за него.
Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според посоката на мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава, бъдещето? Добре, остави го настрани. Защо ти е, когато ти причинява вреда? Тогава какво те още безпокои, отношението на другите?
Тури го настрани и не
мисли
вече за него.
Всички хора една майка ги ражда, няма нито един по-добър. Всеки става такъв, какъвто иска. Адам беше в Рая, мястото на блаженство, и добре му беше, и нямаше от нищо да страда, глава не го болеше. Но ето един ден по съвет на жена си нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено. И какво произлезе от вкусът на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други?
към текста >>
Празните
мисли
ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава.
Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е Божествената книга, в която се вписват Неговите дела заедно с Неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да Го не безпокоиш и да Го не спъваш в работата Му, която върши за теб. Не само това, но съдействай за по-скорошното й привършване.
Празните
мисли
ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава.
Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат, но душата ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава Той ще ти бъде Баща и всички, конто Го любят, – твои братя, сестри, приятели, роднини и познати. Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, целта е съвършенството, Любовта е блаженството, а добрата мисъл – небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух.
към текста >>
13.
Поздрав на всички
Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често
мислите
, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва.
Аз винаги съм присъствувал между вас и винаги съм ви ръководил. В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо. Да, Великият небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ, той всеки ден е изливал Своята милост отгоре за ваша подкрепа. Послушайте ме днес.
Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често
мислите
, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва.
Не, не туряйте тази мисъл в ума си. Може ли Бог, Великият и благ Баща да забрави своите деца? Но знайте, Неговата любов към вас и към този народ е по-голяма, отколкото е била преди. Вашите души са драгоценни пред Неговите очи. В този народ има Той много деца и затова вие сте пратени, да им помагате, докато укрепнат духом.
към текста >>
14.
Неподправеният Петър Дънов
В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи,
мислители
, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената.
НЕПОДПРАВЕНИЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ (УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО )
В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи,
мислители
, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената.
За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура. Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят. Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството.
към текста >>
15.
Писмо № 3
Най-дълбоките ви
помисли
са нему явни.
Както желязото, което се готви за работа, требва да мине под чукат на своя май-стор, така и вие ще минете под наковалнята Божия. Ще бъдете грухани като жито и то за вашето добро. Онзи, който ви е създал, знае вашето минало. Неговото око не се лъже. Всичките ви пътища, всичките ви желания и постъпки са нему известни.
Най-дълбоките ви
помисли
са нему явни.
Той ще извади всичко наяве, за да се посрамят всички от себе си. Не се обленявайте затова. Работете усърдно с вера, която ви се диктува от самого Бога. Слушайте Негова глас, който вече говори. Негова дух, който тича по лицето на земята, за да подготвя всички за великия и славен ден на правдата.
към текста >>
Мислите
ли да дойдете към Варна, пишете ни.
Истината не оставяйте, правдата не забравяйте, любов имайте помежду си и всичко благополучно ще се свърши. Господ е на вашата страна. Ето, Господ Ми заповяда да ви кажа това. Той иди да обедини всички в едно, в един дух, в един ум, душа и сърце. И ще бъдем всички както е и той.
Мислите
ли да дойдете към Варна, пишете ни.
Как сте засега? Аз има и други неща да Ви кажа, но ще ги оставя за кога да дойдете. Изпроводете 60 лева чрез пощата. Поздравления от нашия небесен учител Ви пращам. Ваш брат и приятел: П.
към текста >>
16.
Писмо № 5
Господ ще
помисли
за всичко и ще извърши своето дело по начин нему угоден.
Другият лек с рецептата остана. Аз се завърнах от село в града, гдето престоях около една седмица и след това заминах за Нови Пазар, гдето съм сега и гдето мисля да прекарам зимата. Пътищата Божии са неизследими. Относително г-жа Желязкова и г-н Добрев, те са добри хора, но те са хора от тоя свет, на които сърцата принадлежат другиму, а не на Христа. Нека не се безпокоим.
Господ ще
помисли
за всичко и ще извърши своето дело по начин нему угоден.
Божиите работи са неотложими. Господ ще намери своите си избраници и те ще го познаят. Моят съвет е да следвате пътя който Бог Ви е отворил и всичко ще се уреди. Работите Ви най-после ще земат един добър край, за който Ви винаги ще бъдете благодарен за милостта която Господ е показал. Римляном глава 12.
към текста >>
17.
Писмо № 6
Господ ще
промисли
за своето дело, бъди уверен и то по чуден начин.
“Не можити да служите Богу и мамону”, казва Господ наш Исус. Нека опита пътят който е избрала и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори което иска. Ще дойде време когато тя ще познае онова, което е изгубила. Аз я оставям на волята Божия занапред да стори с нея което нему е угодно.
Господ ще
промисли
за своето дело, бъди уверен и то по чуден начин.
Когато пророк Илия се беше уплашил от Изабела израйилската царица и бягаше от нейното лице, Господ го попита: “Илия, какво правиш? ” Той отговори: “Господи пророците ти избиха и само аз останах и моя живот търсят.” “Не бой се, каза Господ: още седем хиляди имам които не ся преклонили колено пред Ваала.” Така и в наше време. Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови заради великото си и свято име. Защото негово е царството, силата и славата во веки. Колко са благи Божиите пътища и колко са сладки неговите размишления.
към текста >>
18.
Писмо № 10
Мислите
ли да идите до Варна тази година?
Но Добър е Господ, който е вседостаточен да стори всичко за тези които го любят. По Великден ний присъствувахме във Варна, гдето срещнахме нашите приятели и имахме неколко събрания в които разгледахме много неща и дойдохме до едно заключение. Нам щеше да ни бъде още по-приятно ако имахме и Вази помежду си, но види се такава беше волята на провидението. За теб имам да Ви съобщя некой и други неща, но те ще останат за кога се срещнем. Аз писах за книгата на William Stainton Moses но още не съм получил отговор.
Мислите
ли да идите до Варна тази година?
Какво стана с Вашата пенсионна книга? Некой и други мисли имам в умът си, които ще Ви предам в тия неколко изречения и надевам се да Ви послужат. “Отивайте, ходете, напредвайте. Имайте в очите си светлината на зората. Погледът Ви да бъде всекога устремен към правдата, доброто, силната воля, съвестта, която е великия съветник.
към текста >>
Некой и други
мисли
имам в умът си, които ще Ви предам в тия неколко изречения и надевам се да Ви послужат.
Нам щеше да ни бъде още по-приятно ако имахме и Вази помежду си, но види се такава беше волята на провидението. За теб имам да Ви съобщя некой и други неща, но те ще останат за кога се срещнем. Аз писах за книгата на William Stainton Moses но още не съм получил отговор. Мислите ли да идите до Варна тази година? Какво стана с Вашата пенсионна книга?
Некой и други
мисли
имам в умът си, които ще Ви предам в тия неколко изречения и надевам се да Ви послужат.
“Отивайте, ходете, напредвайте. Имайте в очите си светлината на зората. Погледът Ви да бъде всекога устремен към правдата, доброто, силната воля, съвестта, която е великия съветник. Точност в умът, правота в сърцето, ето две неща, които всекога са потребни.” “Аз съм светлината на светът, онзи който ме следва, не отива никак в тъмнината” казва Исус Христос. Той ни задлажава с тези думи да следваме всекога неговия пример, ако искаме да бъдеме действително осветлени.
към текста >>
19.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
А всякой, който се дига повече от тебе знай, че
мисли
да те управлява.
Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече. Правило с.7 на живота си дръж, че всякой, който се старае да се оправдава е виноват, защото правия в сърдце няма нужда от подобна защита. Всякой, който ти се мажи знай, че иска да те подкопай. Всякой, който ти се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те въ[з]сяда.
А всякой, който се дига повече от тебе знай, че
мисли
да те управлява.
На превзет человек съвет не давай, на хитър услуга не показвай, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги си остават такива, каквито си са. Злото в добро не можеш да преобърнеш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го уничтожиш, защото е невъзможно. Свободен ако искаш да си в добродетелта стой, тя ще ти е щит неразрушим; в нейните крепости винаги ще си защитен.
към текста >>
Затова в борбата с него не
мисли
, че ще го уничтожиш, защото е невъзможно.
Всякой, който ти се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те въ[з]сяда. А всякой, който се дига повече от тебе знай, че мисли да те управлява. На превзет человек съвет не давай, на хитър услуга не показвай, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги си остават такива, каквито си са. Злото в добро не можеш да преобърнеш, но можеш да го заместиш.
Затова в борбата с него не
мисли
, че ще го уничтожиш, защото е невъзможно.
Свободен ако искаш да си в добродетелта стой, тя ще ти е щит неразрушим; в нейните крепости винаги ще си защитен. Помни сега това, което ти казвам и ще си блажен. с.8 18. А Исус отговори и рече им: Истина ви казувам, ако имате вяра, и не се усумните, не толко делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: дигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все, що поискате в молбата, като верувате, ще получите.
към текста >>
На тях Аз откривам свойте
мисли
, на
че е упазил святостта на името ми и честта на Домът ми. Ако някой злоупотреби с своята добродетел, изврати своята свобода в злодействие против моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действува противозакон[н]о и да изнасилва добротата на другите. Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си свойте последствия. При мене идват само тези, които ме любят и са едно по добродетел с мен. На които дългат и испитаната вярност ги приближава все по-близо до моя върховен и благ дух, тези, които Ме познават за техен върховен Баща, за техен единствен Бог и създател.
На тях Аз откривам свойте
мисли
, на
с.13 тях Аз разяснявам своите вечни планове, на тях Аз изказвам величието на своята върховна сила, на тях Аз изявявам своята всегдашна слава. Те всички се зовът Мои синове, на които винаги показвам своето благо лице. На тях служи Моя Дух ден и нощ и те всички с един глас ме зовът техен добър Баща, от когото всички излизат. А ето на теб Аз откривам една от великите си тайни - в най-простия, в най-простия человечески език и зная, че ти разбираш добре това, което стой пред тебе.
към текста >>
И нима не
мислиш
, че той е в сила да раководи и направлява всички, които уповават на него?
Всяко нещо, което изискваш да извършиш трябва да има и своето място и време. Не е все едно да вършиш когато и да е и както и да е; не, такова едно желание е неразумно и при това вредно. Само по себе си се вижда и е очевидно, че всяко нещо трябва да се тури на мястото си и всяко желание трябва да дойде навремето си. Ето основа, от която трябва да исхождаш винаги. Нима онзи, който е дал мъдрост и знание на другите, не ще ли знае и сам как да постъпе в свойте работи?
И нима не
мислиш
, че той е в сила да раководи и направлява всички, които уповават на него?
Тъзи е една истина, която никой не би оспорвал без вреда на себе си. Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, с.37 поставя се по-горе в мъдрост и знание от Него и несознателно презира неговите постановления, и тъков един нека да знае, че той ще омотай неговите пътища с мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на свойте познания. Защото не е достаточно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги раководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш.
към текста >>
Дълбоки са Божиите
мисли
и неиследими са неговите размишления.
с.41 съдби и неговите пътища се различават от всички други. Те са непостижими в своята безпределност. Те превъзхождат всичките человечески познания. Всичко, което става и което има да стане е от него отредено още отдавна, преди времената, преди наченванието на человешкия род на земята, още преди създаванието на небето и земята.
Дълбоки са Божиите
мисли
и неиследими са неговите размишления.
Неговите съвети пребъждат в род и род. Преди да бяха се заченали нещата Неговите мисли съществуваха и преди да бяха се родили съществата Неговите планове бяха начертани и круговете на прост[р]анството описани и определени. Той е бил навред от начало и до край. Когато зората на деня се зараждаше, той предхождаше пред нея. с.42
към текста >>
Преди да бяха се заченали нещата Неговите
мисли
съществуваха и преди да бяха се родили съществата Неговите планове бяха начертани и круговете на прост[р]анството описани и определени.
Те са непостижими в своята безпределност. Те превъзхождат всичките человечески познания. Всичко, което става и което има да стане е от него отредено още отдавна, преди времената, преди наченванието на человешкия род на земята, още преди създаванието на небето и земята. Дълбоки са Божиите мисли и неиследими са неговите размишления. Неговите съвети пребъждат в род и род.
Преди да бяха се заченали нещата Неговите
мисли
съществуваха и преди да бяха се родили съществата Неговите планове бяха начертани и круговете на прост[р]анството описани и определени.
Той е бил навред от начало и до край. Когато зората на деня се зараждаше, той предхождаше пред нея. с.42 И когато световете испъкваха от без[д]ната и сланцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им. Да, всичко това е велико и славно в нашите погледи.
към текста >>
Изгледът на нещата са изражение на великите
мисли
, които проникват по всичките направления от самаго и
И когато световете испъкваха от без[д]ната и сланцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им. Да, всичко това е велико и славно в нашите погледи. Кой може да издири дълбините на тая необятна и непостижима мъдрост. Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството. 2 Това, което виждаш в светът е въплощение на самия живот.
Изгледът на нещата са изражение на великите
мисли
, които проникват по всичките направления от самаго и
с.43 Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде изражение на своето съществувание, на своят вътрешен живот, който се стреми по напора на своето естество да се обедини с общата въръзка, която образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде и негде в вселената се струди да дойде в съгласие с нея и момента на обединението до неговото осъществявание, е момент страдателен, в който душата на когото и да е осеща онова вътрешно колебание помежду надеждата и страхът, че можи да се случи някоя пречка, която да въспре хода на това съединение с общата хармония. И всяка радост е резултат на това обединение, на това с.44
към текста >>
Защото своенравието желае да ходи в свойте собствени пътища без да
мисли
за техните лоши сетнини. Свое-
Начало на мъдростта е разбирание пътят Господен. В това седи начатъкът на всяко знание, полезно за человеческото сърдце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка в всякой живот. Защото своенравний человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключава добродетелта. И всякой, който иска да направи напредък в животът или да добие знание и мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне навреме, несъмнено ще внесе безпорядък и ще ра[з]строи самия живот.
Защото своенравието желае да ходи в свойте собствени пътища без да
мисли
за техните лоши сетнини. Свое-
с.51 нравието по прищявките на свойте желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с[е]бе си. За него желанията на другите не важят нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички трябва да испълняват своенравната воля. Своенравен человек е упорит в всичките си пътища и упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия.
към текста >>
Пред нея всички сърдца се отварят, пред нея всички
мисли
се подчиняват на нейното влияние, на нейната скрита заповед.
Нейните велики и мощни влияния проникват всички същества. Тя действува по всичките безпределни граници на вселената. Всякой, който се подчинява на нейните действия, върви ведно с нея. Само с любовта не може да се бори никой, пред нейния неугасим пламак се топят всички прегради, пред нея изчезват всички препятствия. Тя обграща и поглаща все.
Пред нея всички сърдца се отварят, пред нея всички
мисли
се подчиняват на нейното влияние, на нейната скрита заповед.
Та стои като страж и пази общия ред. Всички онеправдани тя утешава, всички онеправдатели тя потапя в свойте вечни пламаци. Всичко заграбено тя повръща на своето място. с.56 10. Що са тия постоян[н]и промени, що стават в душата ни ежедневно.
към текста >>
Лошите
мисли
не трябва да имат място в нашата душа, сърдцето ни трябва да е свободно от тяхното влияние, ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия.
Бурите, съмненията върлуват навсякаде, като че всичките съобщения с духовния живот се прекъсват и настава минутата на испита, в която нашия заклет враг ни напада и то внезапно. Почваме ние в отчаянието си да проклинаме часът, в който сми се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха. с.57 Силата на избавлението 15. Свободата стои да сме свободни от злото, свободни от греха.
Лошите
мисли
не трябва да имат място в нашата душа, сърдцето ни трябва да е свободно от тяхното влияние, ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия.
16. Сърдцето трябва да се обработва и въспитава всякой ден. В него, ако не внимаваме, може да изникне кога да е някой горчив корен, който за дълго време е седял в бездействие. Трябва да призоваваме винаги Божията благодат да ни помага в тая трудна работа. Ти имаш желание духом да възлезиш към оня живот, в който Господ обитава и добро желаеш, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот. И при това, ръзсъди сам, може ли да бъде другояче.
към текста >>
Аз те съветвам, приятелю, ако имаш най-малко за пъра ум, не говори, не пиши, без да си
мислил
, без да си разсъждавал в себе си добре.
18 юн[и, 1899 г.] В многото говорение, казва Словото Божие, грехът е неизбежен, това може да се приложи и за писанието. Каква полза, че говорим или пишем много, когато всичко е безсъдържателно, което не принося никаква полза, както на онзи, който говори и пише, тъй също и на онзи, който слуша и чете. По-добре две думи с разум и два реда с смисъл, отколкото десет хиляди думи без связ и десет хиляди с.69 реда без съдържание.
Аз те съветвам, приятелю, ако имаш най-малко за пъра ум, не говори, не пиши, без да си
мислил
, без да си разсъждавал в себе си добре.
Не говори на хората това, което ти не разбираш и не пиши това, което ти сам не би чел, ако другий го бе писал. Не мисли, че искам да те карам да се отучиш да говориш и пишеш, не. Говора и писанието не стои в количеството, но в качеството. Кажи две думи на свят през целия си живот, да останат спомен за человечеството, отколкото 10 000 хиляди, които след няколко време да се изхвърлят на пепелището, гдето само кокошките ровят. Напиши през живота си по-добре два реда, да те разберат всички и да ти благодарят завинаги, че си им оставил нещо в наследство, отколко 10 000 хиляди реда, които утре всички ще забравят и
към текста >>
Не
мисли
, че искам да те карам да се отучиш да говориш и пишеш, не.
По-добре две думи с разум и два реда с смисъл, отколкото десет хиляди думи без связ и десет хиляди с.69 реда без съдържание. Аз те съветвам, приятелю, ако имаш най-малко за пъра ум, не говори, не пиши, без да си мислил, без да си разсъждавал в себе си добре. Не говори на хората това, което ти не разбираш и не пиши това, което ти сам не би чел, ако другий го бе писал.
Не
мисли
, че искам да те карам да се отучиш да говориш и пишеш, не.
Говора и писанието не стои в количеството, но в качеството. Кажи две думи на свят през целия си живот, да останат спомен за человечеството, отколкото 10 000 хиляди, които след няколко време да се изхвърлят на пепелището, гдето само кокошките ровят. Напиши през живота си по-добре два реда, да те разберат всички и да ти благодарят завинаги, че си им оставил нещо в наследство, отколко 10 000 хиляди реда, които утре всички ще забравят и с. 70 само молците и мишките можи след време да ги разглеждат и четът, особено ако си турил нещо мазно в тях.
към текста >>
Господ ти е приготвил много по-велики и славни неща, отколкото ти
мислиш
.
те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гн[е]ва, казва словото Божие, не върши неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в тоя свят е придобивание за твоята душа, всяка скърб е вестител на радост, която Бог готви за тебе. Погледни към канарата, от която си отсечен и вижд, че ръката, която те е отсякла, те готви да станеш камак драгоценен, избран. Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай, че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва. Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога моего.
Господ ти е приготвил много по-велики и славни неща, отколкото ти
мислиш
.
Ето, казвам ти, времето не е далеч, с.74 когато ти сам ще опиташ и видиш, че неговите обещания и неговите слова са верни. [2 авг[уст] Трета книга на царете 2;3, 4. Словото Господне, което биде към мене.
към текста >>
20.
УВОД
Основателят на духовното общество „Бяло братство" Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и
мисли
.
Личният бележник на Учителя Петър Константинов Дънов
Основателят на духовното общество „Бяло братство" Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и
мисли
.
Те са записвани, стенографирани, разпитани, превеждани и издавани с много любов от неговите последователи от петте земни континента. Не случайно вече близо столетие той остава един от най-известните българи в света. Много малко са обаче запазените оригинални ръкописни документи с автограф на Петър Дънов, т.е. писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В. Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4
към текста >>
в преобладаващата част от бележника са записани лични интерпретации на библейски текстове, молитви, наставления, поучения и
мисли
на самия П. Дънов.
Апостол Павел до Тимотея и Евангелието от Матея. Между тях е вмъкнато наставлението на П. Дънов „Никога не излизай вън от границите на възможното".20 От л. 9 до края, т.с.
в преобладаващата част от бележника са записани лични интерпретации на библейски текстове, молитви, наставления, поучения и
мисли
на самия П. Дънов.
Между тях са вмъкнати и някои цитати от Библията, но те са малко. Лични моменти са отразени в записите от 25, 29 и 30 август 1899 г. Те са на особените небесни явления, на които става свидетел П. Дънов и на част от които прави дори рисунки в бележника си.21 В записа от 4 септември 1899 г. авторът се обръща директно към бъдещите читатели: „Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми - Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа..."22 и така освен конкретното послание, внушава и увереността си, че личният му бележник ще стане обществено достояние.
към текста >>
Дънов записва съкровени
мисли
и събития, които го вълнуват.
Дънов и на част от които прави дори рисунки в бележника си.21 В записа от 4 септември 1899 г. авторът се обръща директно към бъдещите читатели: „Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми - Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа..."22 и така освен конкретното послание, внушава и увереността си, че личният му бележник ще стане обществено достояние. Трогателно интимни и едновременно общочовешки са редовете на един от последните записи: „Ето, призовавам те [Господи], но ти все мълчиш, не считаш нуждно да ми отговориш. Ако ти не отговориш, кои ще отговори друг."23 Посочените моменти са достатъчни като доказателство, че разглежданият документ по съдържание е личен бележник, в който П.
Дънов записва съкровени
мисли
и събития, които го вълнуват.
Едновременно с това е нужно да се подчертае, че в преобладаващата част от записите той се изявява като пратеник на Бога и като философ. ..................... 12. Славов, Ат. - ПЪТЯТ И времето. Началото. Светска биография на Петър Дънов.
към текста >>
Дънов от 1899г., представен с името „Тефтерче с размишления", са включени още 6 документа: четири части, наречени книги, с размишления, разговори, поучения и
мисли
на П.
на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24 Бележникът на П. Дънов е обнародван за пръв път през 1999г. в изданието „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)".25 Книгата не е факсимилно издание, а с набран текст, няма посочен съставител, редактор или друго лице, носещо отговорност за текста. В изданието освен бележникът на П.
Дънов от 1899г., представен с името „Тефтерче с размишления", са включени още 6 документа: четири части, наречени книги, с размишления, разговори, поучения и
мисли
на П.
Дънов, както и още 2 тефтерчета. Според издателя, всички материали на П. Дънов в книгата, включително и бележникът от 1899г. се издават по преписи, направени от Лалка Кръстева.26 Аз оспорвам това мнение, ако се визират материалите, съхранявани в момента в архивен фонд „Лалка Кръстева" в БИА при НБКМ.
към текста >>
21.
Речник на остарели и чужди думи
Мни (остар.) -
мисли
Речник на остарели и чужди думи с.1
Мни (остар.) -
мисли
с.3 Оболщавам (рус. остар.) - съблазнявам, смайвам с.8 Смоковница (остар.) - смокиново дърво
към текста >>
22.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
„Ако
мисли
някой, че е пророк или духовен, нека узнае, че това, което ви пиша е заповед Господня.
Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900 3 март 1899 година 8. „Реките да плескат с ръце купно и горите да се радуват пред Господа, защото иде да съди земята. Ще съди вселената с правда и народите с правота" (98 Псалом).
„Ако
мисли
някой, че е пророк или духовен, нека узнае, че това, което ви пиша е заповед Господня.
Но, ако не разумява някой, да не разумява. За това, братя, имайте ревност да пророчествате и не възбранявайте да говорят езици. Всичко да бива благоразумно и редовно" (I Коринтяни 14:37-40). 9. „Господ е виделина моя и спасение мое" (Псалом 27). 12. „Господ царува.
към текста >>
И всеки, който се вдига повече от тебе, знай, че
мисли
да те управлява.
Когато ти говори някой за любов, попитай го какво иска, дали кожата ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече. Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита. Всеки, който ти се подмазва, знай, че иска да те подкопава. Всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те възсяда.
И всеки, който се вдига повече от тебе, знай, че
мисли
да те управлява.
На превзет човек съвет не давай, на хитър услуга не прави, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги се остават, каквито са си. Злото в добро не можеш да превърнеш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно. Свободен ако искаш да си в добродетелта, знай, че тя ще ти е щит неразрушим.
към текста >>
Затова в борбата с него не
мисли
, че ще го унищожиш, защото е невъзможно.
Всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те възсяда. И всеки, който се вдига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява. На превзет човек съвет не давай, на хитър услуга не прави, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги се остават, каквито са си. Злото в добро не можеш да превърнеш, но можеш да го заместиш.
Затова в борбата с него не
мисли
, че ще го унищожиш, защото е невъзможно.
Свободен ако искаш да си в добродетелта, знай, че тя ще ти е щит неразрушим. В нейната крепост ще си защитен винаги. Помни сега това, което ти казвам, и ще си блажен. 18. „А Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: Вдигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все що поискате, като вярвате, ще получите" (Матея 21 :21, 22).
към текста >>
Тези, които ме познават и признават за върховен Баща, за техен единствен Бог и създател, на тях аз откривам своите
мисли
, разяснявам вечните си планове, на тях изказвам величието на своята сила и изявявам своята всегдашна слава - те всички са завет мой — синове, на които винаги показвам своето благо лице.
Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, че е опазил светостта на името ми и честта на дома ми. Ако някой злоупотребява със своята добродетел, изврати своята свобода в зло действие и е против моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действа противозаконно и да изнасилва добротата на другите. Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си своите последствия. При мене идват само тези, които ме любят и са едно по добродетел с мене. На които дългата и изпитана вярност ги приближава все по-близо до моя върховен и благ Дух.
Тези, които ме познават и признават за върховен Баща, за техен единствен Бог и създател, на тях аз откривам своите
мисли
, разяснявам вечните си планове, на тях изказвам величието на своята сила и изявявам своята всегдашна слава - те всички са завет мой — синове, на които винаги показвам своето благо лице.
На тях служи моят Дух ден и нощ и те всички с един глас ме зоват - добрия Баща, от когото всички излизат. А ето на теб аз откривам една от великите си тайни, на най-прост человечески език, защото ти разбираш добре това, което стои пред тебе. Ето, моят Дух се радва, че ти ме любиш, че ти се повседневно стремиш към мене, към моя Дух. Знай ме, сине мой, аз съм добър Баща, Бог неизследим. Дела искам от всички, не думи.
към текста >>
Дълбоки са божиите
мисли
и неизследими са неговите размишления.
И оценките на постъпките другояче се оценяват. Не съди Господ тъй, както человеците съдят, нито върши, както те вършат. Неговите съдби и неговите пътища се различават от всички други и те са непостижими в своята безпределност. Те превъзхождат всичките человечески познания. Всичко, което става, което има да стане, е от него определено още от отдавна, преди времената, преди начеването на человеческия род на земята, още преди създаването на земята и Небето.
Дълбоки са божиите
мисли
и неизследими са неговите размишления.
Неговите съвети пребъдват в род и род. Преди да бъдат, са заченали нещата. Неговите мисли съществуваха и преди да са се родили съществата. Неговите планове бяха начертани и кръговете на пространството описани и определени. Той е бил навред от начало и до край.
към текста >>
Неговите
мисли
съществуваха и преди да са се родили съществата.
Те превъзхождат всичките человечески познания. Всичко, което става, което има да стане, е от него определено още от отдавна, преди времената, преди начеването на человеческия род на земята, още преди създаването на земята и Небето. Дълбоки са божиите мисли и неизследими са неговите размишления. Неговите съвети пребъдват в род и род. Преди да бъдат, са заченали нещата.
Неговите
мисли
съществуваха и преди да са се родили съществата.
Неговите планове бяха начертани и кръговете на пространството описани и определени. Той е бил навред от начало и до край. Когато зората на деня се зараждаше, той предхождаше пред нея и когато световете изпъкваха от бездната и слънцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им. Всичко това е велико и славно в нашите погледи. Кой може да издири дълбините на тия необятни и непостижими мъдрости?
към текста >>
Изгледът на нещата е изражение на великите
мисли
, които проникват по всичките направления от самаго Него.
Когато зората на деня се зараждаше, той предхождаше пред нея и когато световете изпъкваха от бездната и слънцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им. Всичко това е велико и славно в нашите погледи. Кой може да издири дълбините на тия необятни и непостижими мъдрости? Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото. 2. Това, което виждаш в света, е въплъщение на самия живот.
Изгледът на нещата е изражение на великите
мисли
, които проникват по всичките направления от самаго Него.
Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата, е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде израз на своето съществувание, на своя вътрешен живот, който се стреми поради своето естество да се обедини с общата връзка, като образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде във вселената се труди да дойде в съгласие с нея и моментът на обединението до неговото осъществяване е момент страдалчески, в който душата на когото и да е осъжда онова вътрешно колебание по между надеждата и страха, че може да се случи някоя пречка, която да възпре хода на това съединение с общата хармония. И всяка радост е резултат от това съединение на вътрешно изпълнение на заветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в общата брънка, за да може да съзерцава и участва в общата радост на цялото творение. 4. Мъдростта е извор на жива вода. Всеки, който я притежава, ще бъде щастлив в нейната сила.
към текста >>
Защото своенравието обича да ходи в своите си пътища, без да
мисли
за техните лоши сетнини.
6. Основни начала, съвети, поучения и наставления Начало на мъдростта е разбиране на пътя Господен. В това седи начатъкът на всяко знание, полезно за человеческото сърце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка за всеки живот, защото своенравният человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта. И всеки, който иска да напредва в живота и да добива знания и мъдрост за нещата в света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, несъмнено ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот.
Защото своенравието обича да ходи в своите си пътища, без да
мисли
за техните лоши сетнини.
Своенравието по прищявка на желанията иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно него. За него желанията на другите не важат. То е само на себе си господар, на когото всички трябва да изпълняват неговата воля. Своенравният человек е упорит във всичките си пътища и упорството му е начало и причина на всички нещастия. Своенравният и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се включва в доброто към своя ближен.
към текста >>
Пред нея всички сърца се отварят и всички
мисли
се подчиняват на нейното влияние, на нейната скрита заповед.
Нейните велики и мощни влияния проникват всички същества. Тя действа по всичките безпределни граници на вселената. Всеки, който се подчинява на нейните действия, върви ведно с нея. Само с любовта не може да се бори никой, пред нейния неугасим огън се топят всички прегради, пред нея изчезват всички препятствия. Тя обгръща всичко.
Пред нея всички сърца се отварят и всички
мисли
се подчиняват на нейното влияние, на нейната скрита заповед.
Тя стои като стража и пази общия ред. Всички онеправдани тя утешава, всички онеправдатели тя потапя в своите вечни пламъци. Всичко заграбено тя връща на своето място. 10. Що са тия постоянни промени, що стават в душата ни ежедневно. Час на час всичко се мени.
към текста >>
15. Силата на избавлението - Да сме свободни от злото, свободни от греха, от лошите
мисли
.
Една минута като че небесна светлина прониква, втора минута - като че всичко е изчезнало и мракът настава. Скръбни и измолителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга и вълнения се повдигат от дъното на душата. Никаква заря на дневното слънце не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ. Бурите и съмненията върлуват навсякъде, като че всичките съобщения с духовния живот са прекъснати и настава минутата на изпита, в която нашият заклет враг ни напада и в отчаянието си почваме да проклинаме часа, в който сме се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха.
15. Силата на избавлението - Да сме свободни от злото, свободни от греха, от лошите
мисли
.
Те не трябва да имат място в нашата душа, сърцето да е свободно от тяхното влияние - ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия. 16. Сърцето трябва да се обработва и възпитава постоянно. В него, ако не внимаваме, може да изникне кога и да е някой горчив корен, който за дълго време е седял в бездействие. Трябва да призоваваме винаги Божията благодат да ни помага в тая трудна работа. Ти имаш желание духом да възлезеш към оня живот, в който Господ обитава, и добро желание, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот.
към текста >>
Аз те съветвам, приятелю, ако имаш най-малко за пара ум, не говори, не пиши, без да
помислиш
, без да си разсъждавал в себе си добре.
Пей и възпявай Господа в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой. 18 юни В многото говорене, се казва в Словото Божие, грехът е неизбежен, това може да се приложи и до писането. Каква полза, че говориш или пишеш много, когато всичко е безсъдържателно, което не принася никаква полза, както на онзи, който говори и пише, тъй също и на онзи, който слуша и чете. По-добре две думи с разум и два реда със смисъл, отколкото десет хиляди думи безсмислени и десет хиляди думи без съдържание.
Аз те съветвам, приятелю, ако имаш най-малко за пара ум, не говори, не пиши, без да
помислиш
, без да си разсъждавал в себе си добре.
Не говори на хората това, което ти не разбираш, и не пиши това, което ти сам не би чел. Говорът и писането не е в количеството, а в качеството. Кажеш две думи, но да са на свят, както трябва, през целия си живот да останат спомен за човечеството, отколкото да изречеш 10 000 думи, които след известно време ще бъдат изхвърлени на пепелището, гдето само кокошките ровят. Напиши през живота си само два реда да те разберат всички и да ти благодарят за винаги, че си им оставил нещо в наследство, отколкото 10 000 реда, които утре всички ще забравят, и които само молците и мишките може след време да ги разглеждат и четат, особено, ако си турил нещо мазно в тях. О, глупави човече, не бързай много, да не се спънеш.
към текста >>
Господ ти е приготвил много по-велики и славни неща, отколкото ти
мислиш
.
Ако Бог те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гневът, казва Словото Божие, не върши Неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в този свят е придобивка за твоята душа, всяка скръб е вестител на радост, която Той готви за тебе. Погледни към канарата, от която си отсечен и виж, че ръката, която те е отсекла, ти готви да станеш камък драгоценен и избран. Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва. Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога моего.
Господ ти е приготвил много по-велики и славни неща, отколкото ти
мислиш
.
Ето, казвам ти, времето не е далеч, когато ти сам ще опиташ и видиш, че неговите обещания и неговите слова са верни. 2 август. Трета книга на царете 2, 3, 4. Словото Господне, което биде към мене. Господ ми говори заради своята милост и ми показва величието на своята слава, възвисил ме е заради името си и величието на любовта си.
към текста >>
23.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
Неща, които сме
намислили
да ги изкажем, е по-добре да почакаме, т. е.
Много от неприятностите в живота произлизат от тая естествена слабост, че не знаем как да владеем себе си. Езикът, който е малък уд, е в същото време и най-ужасното оръдие, което може да разруши щастието не само на нази, но и на другите. Едно такова оръдие като езика, ако не знаем да го употребяваме, по-добре е да мълчим. Защото ни казва словото Божие, че търпението е пътят на спасението. С търпение придобивайте душите си.
Неща, които сме
намислили
да ги изкажем, е по-добре да почакаме, т. е.
да потърпим, защо имаме да употребим езика, който, ако узнае нашата слабост, може да ни причини вреда. Може да се запали от пъкъла някой зъл дух, може да хване юздите и да извърши своето злодеяние. Словото Божие ни казва, че за да се избавим от властта на този лош навик, трябва да възродим сърцето си. Да го оставим на Бога, на неговия Дух, да го очисти, тогава ще сме спокойни, защото изворът на всички злини е в сърцето, от гдето и езикът по свойствената му природа се поддава на самохвалство. За да станем съвършени в Словото и да не грешим, трябва да имаме чисто сърце и ум непокварен.
към текста >>
Да се боим от Господа, който познава размишленията на сърцето ни и
помислите
на желанията ни.
Всичко в него има видът на благочестие, а от вътре е разкапано и разложено до костите си. И Господ, макар и да търпи за дълго и чака спасението на всички, обаче той вижда всичко и в своята промисъл е определил един ден, който е знаен нему, в който ще съди всяка твар според делото и Следователно, какви трябва да бъдем ние, които ще излезем пред лицето Божие. Защото е казано, Господи Исусе, че чистосърдечните ще видят лицето Божие, миротворците ще се нарекат синове Божии, гонените заради правдата негова и за неговото име ще се прославят, страдащите за правдата ще се утешат в деня на неговото присъствие. Нека да се удостоим да видим усмихнато лицето Господне към нас, а не навъсено заради греховете ни. Защото казва Писанието: страшно е някому да падне в ръцете Божии да го съди.
Да се боим от Господа, който познава размишленията на сърцето ни и
помислите
на желанията ни.
След всичко животът ни седи в разбирането на Словото Божие и в предаване на неговите думи в нас. „Това е живот вечен да познаем тебе, единаго, истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си пратил." Христос ясно е изяснил тия две основни неща, в що се състои вечният живот, в познаване на Бога и изпълнението на този живот в пребъдването на неговите думи в нашата душа. Благадаря ти, Боже мой, че си ме направил да те познавам. И ако река, че не те познавам, ще бъда подобен на другите лъжци. Но аз те познавам.
към текста >>
По-скоро, отколкото даже ние
мислим
.
Не трябва да отслабва вярята на онези, които са повярвали в него. Христос иска да направи и друго сравнение по косвен начин към онези, които чакат Бог да им отдаде правата. Вижте, казва той, каква настойчивост, какво постоянство и вяра в тая бедна сирота, която иска правото си от един земен съдия, който е неправеден, при все това най-после го принуждава в своята ревност от да не го безпокои - да й отдаде правото. Сега, ако една бедна жена има такава вяра в неправеден съдник, че най-после в края той ще й отдаде правото, колко повече трябва да имат вяра тези, които уповават в Бога и го търсят постоянно. А казвам ви, че ще им отдаде правото скоро.
По-скоро, отколкото даже ние
мислим
.
Но мъчнотията седи другаде, от която страдат мнозина, които се викат християни, последователи Христови. И отвръща Исус, и говореше им пак с притчи, и казваше: „Уподоби се царството небесно на человек цар, който направи сватба на синът си и разпроводи слугите си да призоват своите на сватбата; И не рачиха да дойдат (Матея 22:3). Чудно противоречие от страна на онези, които са звани, които се отказват да дойдат на сватбата. Ето причината защо много пъти ние оставаме измамени в своите надежди. Бог знае, че когато дойде времето да ни изпрати своето благословение, ние ще се откажем.
към текста >>
А като знаем всичко, което Господ Исус ни е изявил, ние ставаме съпричастници и съработници с Бога в неговото дело, понеже той не е утаил своите
мисли
и желания от нас, но ни е изявил благите си възнамерения, предопределени от неговия Дух за нашето вечно добро.
Ние ще знаем как да живеем, като му принесем ежедневно своите молитви. 3 феврури. „Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца, явих ви го" (Йоан 15:15). Защо ви нарича Христос приятели, а не раби? Защото всичко, което е чул от Отца си, изявил ни го е.
А като знаем всичко, което Господ Исус ни е изявил, ние ставаме съпричастници и съработници с Бога в неговото дело, понеже той не е утаил своите
мисли
и желания от нас, но ни е изявил благите си възнамерения, предопределени от неговия Дух за нашето вечно добро.
Каква привилегия да бъдем приятели с Исуса и съработници с Бога. Каква милост е тази, която ни е взела в своето съдружие. Благословен е Господ наш, който не е утаил нищо от нас, от неговите приятели. Господ се е обещал за нас, той ще изпълни своето дело за нас. Той ще ни научи и покаже пътя си.
към текста >>
Мислите
му ще пребъдват во век и делата на ръцете му ще преходят пред неговото лице, щото Господ да се весели в своите дела и да се наслаждава в своите
мисли
.
Той ще ни научи и покаже пътя си. И ние го знаем вече. 7. Господ ще извърши това, което не е извършил, и ще направи това, което не е направил, щото да се почудят всички и да се убоят от неговото име. Господ ще извърши изоставените неща и ще направи забравените дела от человеческите синове. Той ще стори желанието на своето сърце.
Мислите
му ще пребъдват во век и делата на ръцете му ще преходят пред неговото лице, щото Господ да се весели в своите дела и да се наслаждава в своите
мисли
.
Затова благославяй Господа на всяко време, хвали неговото име винаги. Възнасяй му благодарение на всяко място. Ходи пред него с всяка правда и весели се пред неговото лице. Да се не бои сърцето ти от нищо, нито да се устрашава. Защото Господ ти е помощник.
към текста >>
Ти изпълняш душата ми с чисти и святи
мисли
, ти ме учиш да се подвизавам за твоето свято име.
Чакам Господи, да видя и да се възрадвам в тебе за всичко, което си обещал и което само ти ще извършиш. Да видя изпълнението на всичките неща, които отначало си приготвил. Ето Словото ти е пред мене и колко са сладки думите му, по-сладки от меден сок: чрез него ти ще ме крепиш със силата на твоя свят благ Дух. Утешителят, духът на Истината, който ми припомни всичко, което ти си казал, той ме събужда рано, за да ти възнасям молба, хваление и благодарение всяка заран. Той отваря душевните ми очи да виждам все, що вършиш, и да зная, че твоите пътища са истинни и праведни, пълни с всеблагост и милост за всички, които те чакат като мене.
Ти изпълняш душата ми с чисти и святи
мисли
, ти ме учиш да се подвизавам за твоето свято име.
Ти си турил твоето слово в душата ми и облякъл си ме в дрехите на твоята истина, поставил си нозете ми на твърда почва, поставил си ме на канарата на твоето спасение. Възвисил си рога ми в твоята правда и опасал си ме, за да ходя в твоето лице. Господ говори, да мълчи всичката земя. Господ говори и зная, че неговите думи са истинни. Ето пътят е пред мене, поставен от Бога моего, чрез който изважда душата ми на видело.
към текста >>
Духът ми се съуслаждава в неговите велики
мисли
и сърцето ми се радва в неговите дела.
Ето пътят е пред мене, поставен от Бога моего, чрез който изважда душата ми на видело. Тъмнината прехожда, защото Господ изгря в сърцето ми и Духът му ме обкръжава със своята сила. Ето словото Господне ще се сбъдне в тоя ден, който Отец е определил да се изпълни. Моята душа има тихо упование в него. Той е свят за мене и веселие всегдашно.
Духът ми се съуслаждава в неговите велики
мисли
и сърцето ми се радва в неговите дела.
В него аз намирам мъдрост и знание, което озараява моя ум и ме учи да познавам доброто и да виждам истината му, която е печата на всичките негови наредби. Ето любовта му е живот, който се влива в моята душа и ме оживотворява да имам живот, както и той. Душата ми се учи всеки ден в Господа. Духът му ходи в заповедите му. Законът му е светилник на нозете ми.
към текста >>
Благодаря ти, че ме пазиш от ухищренията на лукавия и лукавите му
мисли
.
10. Познавам, Господи, твоята милост, с която ме крепиш. За мен си само ти един, на когото възлагам всичката си надежда. Ти си извор на жива вода за мене. Лоза, в която съм насаден, за да принасям плод изобилно. Благодря ти, Боже мой, че си просветил моето сърце и си го очистил от всяка нечиста мисъл.
Благодаря ти, че ме пазиш от ухищренията на лукавия и лукавите му
мисли
.
Благодаря ти, Господи, че си вложил Духът си в мене да ме учи на твоите повеления. Господи благи и многомилостиви, опитал си ме и познал си отначало. Отче святи и праведни, от теб излиза моя дух и моята душа. Ти си създал моето сърце и образувал си моя ум, облякъл си ме в багостта си и укрепил си ме в светия си Дух. Помазал си ме с елей, за да предходя пред тебе, пред лицето ти и пред лицето на всеки твой ангел.
към текста >>
Господи, Боже мой, ти си чул моята молитва и си
премислил
за мен според величието на твоята благост.
Отче святи и праведни, от теб излиза моя дух и моята душа. Ти си създал моето сърце и образувал си моя ум, облякъл си ме в багостта си и укрепил си ме в светия си Дух. Помазал си ме с елей, за да предходя пред тебе, пред лицето ти и пред лицето на всеки твой ангел. Моята радост ще се изпълни, когато видя лицето ти и приема Отческото ти благословение, когато туриш под нозете ми всичките ми врагове и се възцариш в душaта ми и се облечеш в слава в сърцето ми. Аз ще бъда изпълнен със задоволство, когато с всичкото безбройно множество ти принеса жертва на хвала и поклонение и се поклоня в твоя храм с Дух и Истина, защото това ти е угодно.
Господи, Боже мой, ти си чул моята молитва и си
премислил
за мен според величието на твоята благост.
Аз ти благодаря, че си ме чул, защото си милостив и благоутробен. Ти познаваш всичко и виждаш всичко отдалеч. Преди да се зачне, ти знаеш, и преди да се роди, ти си известен. Аз ти принасям днес благодарение и жертви за твоите благости и милости, с които си посетил душата ми. Приеми ги ти, благи Господи, и нека ти бъдат блогоприятни.
към текста >>
24.
05.РАЗГОВОР ВТОРИ
Нравите отслабват, добрите привички губят своето значение, светлите
мисли
чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби помежду тръните и бодлите, които са пораснали около човека.
Сърцето, което е средоточието на духовния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишения от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе несгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето че се ражда криза в техния нравствен живот.
Нравите отслабват, добрите привички губят своето значение, светлите
мисли
чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби помежду тръните и бодлите, които са пораснали около човека.
Тази е причината, която погубва человека, неговото нежелание да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да е така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш така към доброто, да го вършиш всеки ден и всеки час, че при каквито и условия да се поставиш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги да ходиш в пътя на виделината. Никакъв грях да те не блазни.
към текста >>
Не трябва никакви второстепенни
мисли
да отвличат ума ти в нищо.
Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш, от тебе се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар. Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по един или по друг начин в тоя свят. Не е важно да знаеш по какъв начин, важно е да знаеш, че той е с тебе, другар в пътя ти, и това е достатъчно. Ето това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти. Защото то трябва за Бога да е привързано и нему да принадлежи винаги.
Не трябва никакви второстепенни
мисли
да отвличат ума ти в нищо.
Каквото и да притежаваш в този свят, то е временно. А същинските и добри неща, това са вечните, те са нещата на бъдещия живот, вечното богатство, което принадлежи на твоята душа. Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешната нерешителност са слабости и недъзи на един живот като твоя. Разбери ме, любовта иска жертви и самопожертвуване. Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ.
към текста >>
Знаеш ли колко празни
мисли
и желания имаш!
А същинските и добри неща, това са вечните, те са нещата на бъдещия живот, вечното богатство, което принадлежи на твоята душа. Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешната нерешителност са слабости и недъзи на един живот като твоя. Разбери ме, любовта иска жертви и самопожертвуване. Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ. Ето, виждам, има много неща в твоето сърце, които трябва да отхвърлиш.
Знаеш ли колко празни
мисли
и желания имаш!
Откажи се, животът не седи в тях. Искам да ти говоря ясно и без заобикалки. Знаеш ли защо си толкова пострадал от неволя и защо си се измъчвал? — За да се научиш, че от Бога е всичко. Ти знаеш, че си мечтал много неща и не са се сбъднали, решавал си да сториш много работи и не си можал. Защо?
към текста >>
Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но
помисли
си, ако ти си беше позволил да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега?
Знаеш ли защо си толкова пострадал от неволя и защо си се измъчвал? — За да се научиш, че от Бога е всичко. Ти знаеш, че си мечтал много неща и не са се сбъднали, решавал си да сториш много работи и не си можал. Защо? - Ето, това е то, защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си напразно. Той ти е възбранил, защото те е възлюбил и е желал твоето добро, както никой друг.
Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но
помисли
си, ако ти си беше позволил да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега?
Не, не, благодари, твоят живот има по-високо назначение, твоята душа е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако и те да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и намерения. Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря това — твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молел.
към текста >>
Но Бог е осуетил техните
замисли
и намерения.
- Ето, това е то, защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си напразно. Той ти е възбранил, защото те е възлюбил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли си, ако ти си беше позволил да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега? Не, не, благодари, твоят живот има по-високо назначение, твоята душа е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако и те да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада.
Но Бог е осуетил техните
замисли
и намерения.
Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря това — твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молел. И аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице, и знаеш ли защо? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Господни. Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнавал с време и си ги потъпквал с духа си, да не се изявяват.
към текста >>
25.
06.РАЗГОВОР ТРЕТИ
Тия лекарства за душата са истините Божии, които се дават във вид на заповеди, да не прави това, да не прави онова - просто да не правиш никакво зло дело и да
помислиш
лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкъла.
В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в действителност аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук в това има примесена някаква измама, другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящите лекарства.
Тия лекарства за душата са истините Божии, които се дават във вид на заповеди, да не прави това, да не прави онова - просто да не правиш никакво зло дело и да
помислиш
лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкъла.
Бог от своя страна, като знае всичко и е всемъдър, казва пак в положителни заповеди кое трябва да се прави според неговата воля. Той е казал много кратко: Да любиш Господа Бога твоего и ближния своего както себе си. А като приемеш любовта като една върховна заповед, тя само по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в какво седи върховната добродетел, която е едната страна на нашия сърдечен свят. А знаеш ли защо ти говоря за нашия, защото щом се приеме любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно.
към текста >>
Ето тая любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните
мисли
с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбереш това, което не си разбрал.
Бог от своя страна, като знае всичко и е всемъдър, казва пак в положителни заповеди кое трябва да се прави според неговата воля. Той е казал много кратко: Да любиш Господа Бога твоего и ближния своего както себе си. А като приемеш любовта като една върховна заповед, тя само по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в какво седи върховната добродетел, която е едната страна на нашия сърдечен свят. А знаеш ли защо ти говоря за нашия, защото щом се приеме любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно.
Ето тая любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните
мисли
с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбереш това, което не си разбрал.
А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи пред тебе - тази любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа дали това е истина или не. Ти се боиш от мене да не би да съм някакъв призрак по твоята душа или пък по твоето въображение, но истината, която аз полагам пред тебе, е тази: опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ и благоутробен. Повикай ме и аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си, което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея.
към текста >>
Не казвам, че това е невъзможно, но ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти неговия глас, все още се съмняваш в неговото присъствие и
мислите
на сърцето ти те блазнят.
А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи пред тебе - тази любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа дали това е истина или не. Ти се боиш от мене да не би да съм някакъв призрак по твоята душа или пък по твоето въображение, но истината, която аз полагам пред тебе, е тази: опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ и благоутробен. Повикай ме и аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си, което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея.
Не казвам, че това е невъзможно, но ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти неговия глас, все още се съмняваш в неговото присъствие и
мислите
на сърцето ти те блазнят.
И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че аз зная защо любовта ти към Бога не е съвършена. Ти говориш за него, но не си готов да сториш всичко за него. Ето, това е то, което те обърква тебе, твоето двоумение. Днес едно мислиш, утре друго. Днес едно чувстваш, утре - друго.
към текста >>
Днес едно
мислиш
, утре друго.
Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си, което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея. Не казвам, че това е невъзможно, но ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти неговия глас, все още се съмняваш в неговото присъствие и мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че аз зная защо любовта ти към Бога не е съвършена. Ти говориш за него, но не си готов да сториш всичко за него. Ето, това е то, което те обърква тебе, твоето двоумение.
Днес едно
мислиш
, утре друго.
Днес едно чувстваш, утре - друго. Вярата ти е слаба. Ако тя би била толкова голяма, даже колкото синапово зърно, тя би извършила чудеса. Помниш ли думите, които съм аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената любов изпъжда вън всякой страх. Това съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вас.
към текста >>
Що те е грижа какво хората ще мислят, не е ли по-важно за тебе какво Господ ще
мисли
за тебе или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения.
Помниш ли думите, които съм аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената любов изпъжда вън всякой страх. Това съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вас. Вие всички сте ученици Христови. Разликата помежду ви е само разлика на времето. Ето, пак виждам, че твоето сърце се смущава, вие като че ли усещате някаква вътрешна болка.
Що те е грижа какво хората ще мислят, не е ли по-важно за тебе какво Господ ще
мисли
за тебе или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения.
Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши, ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се съмнява, че то не е приложимо и е неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са друго нищо, освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди кой си стих, ама другояче, и то защо? - Само да се избави от истината, която го заставя да стори това, което той е разбрал от Духът Божии.
към текста >>
Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал добре, това е истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мене в много отношения, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да не те чуе никой, дали това не са
измисли
ци техни, приписвани на Бога.
Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго, освен това. Когато дойде слънцето на живота, какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който вярва. Не е ли самата светлина и топлина, която всеки усеща и чувства, най-доброто свидетелство за истината. Несъмнено, когато някой почне да чувства виделината Божия и да усеща неговата любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече своето присъствие по един непосредствен и вътрешен начин, има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не. Аз, който присъствам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично.
Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал добре, това е истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мене в много отношения, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да не те чуе никой, дали това не са
измисли
ци техни, приписвани на Бога.
О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресилваш към духа на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда. Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това никому. Злина си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти. А с това ти си огорчил Бога, като не му се доверяваш, като постоянно го пъдиш от душата си с тези твои тайни грехове.
към текста >>
Ти
мислиш
, че не си извършил нищо лошо с това никому.
Несъмнено, когато някой почне да чувства виделината Божия и да усеща неговата любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече своето присъствие по един непосредствен и вътрешен начин, има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не. Аз, който присъствам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично. Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал добре, това е истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мене в много отношения, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да не те чуе никой, дали това не са измислици техни, приписвани на Бога. О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресилваш към духа на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда.
Ти
мислиш
, че не си извършил нищо лошо с това никому.
Злина си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти. А с това ти си огорчил Бога, като не му се доверяваш, като постоянно го пъдиш от душата си с тези твои тайни грехове. Не прави вече това. По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш. Странно ли ти се вижда това?
към текста >>
Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си кога отиваш към една яма и да
мислиш
в себе си, че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после щеш не щеш да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на падането.
Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си в тайно: той не говори, аз не го чувам и не съм убеден, че това е той. Ето това е то мъдрост. Ти си затваряш като человек очите и казваш на себе си: аз не виждам вече никого. Ти си затуляш ушите и казваш: аз не чувам никого. Като постъпваш така, доказваш ли с нещо положително, ти просто вършиш една лукавщина, една измяна над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения.
Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си кога отиваш към една яма и да
мислиш
в себе си, че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после щеш не щеш да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на падането.
Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от него нищо. Внимавай прочее. Аз ти говоря - това е неоспорима истина, аз присъствам. Ще повторя това, което съм казвал на мнозина по-преди: който ме следва, няма да ходи в тъмнина.
към текста >>
26.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
Мислите
и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен обрат в съжденията ти.
РАЗГОВОР ПЕТИ 6 юли От както съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти е напрегнат.
Мислите
и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен обрат в съжденията ти.
Противоречията на ума ти са произвели в душата ти болезнени чувства. Ти чувстваш като че ли не си господар на себе си. Но тук борбата произтича от нисшите чувства, които са в борба с висшите. Ти си поставен помежду два лагера на действащи сили, силите на доброто и злото, които се състезават кой да има първенство в държавата на духа ти. От една страна светът със своите примамки и ласкания те влече към себе си, като ти налага своите изисквания, че е по-изгодно да живееш тъй, както други, и те предупреждава, че всяко отклонение от неговите постановления ще го считат человека, че не е в крак с времето си, изостанал, глупав, неразумен, не може да извлича облагите от живота.
към текста >>
Когато любовта, истината, добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на духовния му живот, и той е с ново съзнание, като новороден, новоизбавен човек се вижда да стои в един свят съвсем друг по природа и естество и да го вълнуват неща и
мисли
от съвсем друг род.
Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят, без да се е променил вътрешно, ти ще бъдеш като глупец, който иска да разбере пътищата на мъдростта и постановленията на виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всеки, който е роден от Бога грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае, кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога.
Когато любовта, истината, добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на духовния му живот, и той е с ново съзнание, като новороден, новоизбавен човек се вижда да стои в един свят съвсем друг по природа и естество и да го вълнуват неща и
мисли
от съвсем друг род.
Когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна на Бога за доброто и славата на неговото дело, без да търси своята си воля или щение, или полза, ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род това семе принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните и дърветата. Но самата истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>
Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и
мислите
на един человек, роден от Бога, в който Духът има господство.
Когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна на Бога за доброто и славата на неговото дело, без да търси своята си воля или щение, или полза, ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род това семе принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните и дърветата. Но самата истина отличава и человека в самаго себе си.
Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и
мислите
на един человек, роден от Бога, в който Духът има господство.
Защото тези две души са от две противоположни естества, несъвместими помежду си, гдето плът и кръв господаруват, духът не може да прояви благотворни действия. Нито пък съзнанието на такава душа ще може да хване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духът, защото духовно се различват. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно, и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно.
към текста >>
Мислиш
ли ти, че когато Господ говори, неговите думи няма да се утвърдят?
- Ето на какви. Всяка сила, или благодат иждивена, без да принесе плод достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея. И известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечели, е осъдена на страдания, на лишения, временни и вечни. Това е истина, която не носи противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва: Господи, Господи, ще влезе в царството Божие, но който изпълнява волята на Отца ми.
Мислиш
ли ти, че когато Господ говори, неговите думи няма да се утвърдят?
Не. „Небето и земята ще преминат, но не и моите думи". Пази се прочее от всяко учение, което разтлева, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но истината на Господа Бога твоего ще стои вечна, като стълб непоколебим, като основание, на което цялото небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духа на истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват.
към текста >>
27.
09.РАЗГОВОР ШЕСТИ
Аз ще поправя
мислите
ти и ще възстановя силите ти, ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето спасение и животът ти ще мине от смърт в живот.
РАЗГОВОР ШЕСТИ 8 юли Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди истината, която ти говорих по сърце, защото аз съм Истии, днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ще видиш с твоето собствено око.
Аз ще поправя
мислите
ти и ще възстановя силите ти, ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето спасение и животът ти ще мине от смърт в живот.
Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вас, и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нехайност и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата е затворена и дръжката ръждясала. Колко пъти, когато съм минувал, намирал съм, че спите, небрежни духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви, и ето една главна причина за закъснението на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувстваш сам.
към текста >>
Где са твоите
мисли
и желания?
Колко пъти, когато съм минувал, намирал съм, че спите, небрежни духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви, и ето една главна причина за закъснението на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувстваш сам. Умът ти досега е бил зает с много неща, но не и с истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено, желал си всичко, а всъщност излиза нищо.
Где са твоите
мисли
и желания?
Где са отлетели? Какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си? Не е ли това цяла измама? Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си.
към текста >>
Никаква. Това щеше да бъде цяла
безсмислица
.
Не е ли това цяла измама? Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един человек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си?
Никаква. Това щеше да бъде цяла
безсмислица
.
Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти, и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил? " Така ще се случи всекиму, който не е богат в Господа, но в света. Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той е богат, както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избавяне на живота си, защото животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели живота. В повестта на праведнаго Иова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе. Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен.
към текста >>
Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да
мислиш
, да гледаш, да слушаш, да действаш?
И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам има ли място за съмнение? Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или някой друг да се съмнява в Божията благодат? В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги?
Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да
мислиш
, да гледаш, да слушаш, да действаш?
Или да вършиш това, което желаеш? Би ли позволил свободно да си повдигаш очите и да го призоваваш като приятел на помощ? Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици, за да могат всякога да имат достъп до него? Той е само Господ, който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевиждащо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате като се трудите да ускорите божиите работи.
към текста >>
Ако сега разбираш съдържанието на моите думи,
мислите
на моя Дух ще съумеят да се съобразят с волята ми, така говори Господ.
Може ли една жена да роди своето дете преждевременно или може ли да роди няколко деца в една минута? Ако за земните работи като раждането се изисква определено число дни и месеци, за да се изпълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече божиите работи изискват това пълно съблюдение. Но казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето. В първия, смъртта очаква детето, във втория, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо трябва да се правят наблюдения.
Ако сега разбираш съдържанието на моите думи,
мислите
на моя Дух ще съумеят да се съобразят с волята ми, така говори Господ.
Ако познавате всичките знаци на тая книга, която е написана и разгадана пред тебе, която съдържа цялото небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш във всичкото минало и бъдеще, което е отпечатано и написано на нея, за тоя свят и за оня, ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за истината. Попитай оня червей защо се влече, и той ще ти отговори защо, но ти ще разбереш ли тази загадка - защо пълзи и се влече, и каква облага той намира в това? На тебе ти се вижда това пълзене безсъдържателно, безсмислено, но аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова смисъл и важност, колкото обръщането на земята към слънцето. Този червей извършва една почтена работа, макар и унизен до пръстта. Ако го попиташ защо е избрал този живот, той ще ти отговори, но ти, който се съмняваш в Божиите думи, ще се усъмниш и в отговора на червея.
към текста >>
Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнината на нощта, когато си легнеш в земята да си починеш, както
мислиш
, отсега ти казвам, человече Божии, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя свят дух, който Бог ти дава и лети към дома на небето, защото там е най-доброто и най-безопасно, благословено място гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.
Земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар на тебе това да не ти е приятно. Пред тебе аз съм престъпник може би, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа - моята храна е пръстта и както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напамня, че ако служиш на света, ще те изям и да не ми се сърдиш, ако един ден се отзова и почна да човъркам твоята мазнина. Това е моята длъжност от Бога дадена, да постъпвам тъй с всички, които се крият в тази земя.
Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнината на нощта, когато си легнеш в земята да си починеш, както
мислиш
, отсега ти казвам, человече Божии, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя свят дух, който Бог ти дава и лети към дома на небето, защото там е най-доброто и най-безопасно, благословено място гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.
Този пост е редактиран от Albena: 03 септември 2011 - 02:21
към текста >>
28.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
МИСЛИ
И СЪЖДЕНИЯ
МИСЛИ
И СЪЖДЕНИЯ
IV книга 16 август 1900 година. С търпение и вяра в Господа всичко се придобива. Господ е винаги близо при своите избраници. Ти ще опиташ скоро неговата благост.
към текста >>
Той ще идва рано всякога и ще те вдъхновява с
мислите
на Духа си и ще всява благите желания на душата си.
Ти ще опиташ скоро неговата благост. Той ще ти помогне в тия усилни времена. Има да ти съобщя много неща. Той ще бъде с теб в пътя, който ти е назначил и ще те ръководи с крепката си ръка. Милостта му ще те озарява всяка сутрин и вечер, и не ще има невъзможни неща за неговата благост и любов.
Той ще идва рано всякога и ще те вдъхновява с
мислите
на Духа си и ще всява благите желания на душата си.
Ще те вдига преди зорите и ще прекарва часовете на деня с душата ти и ще те весели постоянно в пътя си. Няма да бъдеш лишаван от нищо добро. Ето този Дух на Истината ще обитава с тебе. Неговата мъдрост и знание ще бъде твоя подпора. Под неговите крила, под защитата на неговата държавна ръка ти ще бъдеш в безопасност винаги.
към текста >>
Той ще
промисли
всичко. Амин.
Няма да бъдеш лишаван от нищо добро. Ето този Дух на Истината ще обитава с тебе. Неговата мъдрост и знание ще бъде твоя подпора. Под неговите крила, под защитата на неговата държавна ръка ти ще бъдеш в безопасност винаги. Желанията на сърцето ти ще се изпълнят според великата благост, която той има.
Той ще
промисли
всичко. Амин.
18 август. „Не чрез сила, не чрез крепост говори Господ, но чрез Духът ми". 19. Душата ми е немощна, но Господ е силен. Сърцето ми е слабо, но Господ Бог е крепък. Умът ми е в недоумение, но Господ, Спасителят ми, е моята надежда.
към текста >>
От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички
мисли
и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил.
Сърцето има своите лични интереси винаги пред очи и за тях много пъти жертва най-доброто и благото. Ако да не се противехме на тия капризи, то би ни продало и душата. В сърцето е седалището, гдето може да се загнезди доброто и злото, затова то има най-голяма нужда, както и почвата, да се обработва. Сърцето е почвата, в която растат всички добри растения и бурени. За да се оплодотвори тая първобитна почва, която е изгубила много от своята първа природа, необходимо е да се подсолява, за да придобие първото си състояние.
От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички
мисли
и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил.
Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом. В него тогава живееше мир и радост. Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен. Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота. Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада.
към текста >>
Как
мисли
те?
Той ще се засели помежду нас и ще ни бъде Бог и ние ще бъдем негов народ на Господа. Ясно става, че Христовото царство идва и ще обладае един ден напълно земята. Господ ще се възцари в нашите сърца. Ние ще го познаваме всички от малък до голям и не ще има нужда да казваме: Познай Господа, защото всички ще бъдат научени от него. Ние трябва да се готвим и лично всеки да отвори сърцето си и да даде място на Господа да влезе и да се засели и да живее помежду ни.
Как
мисли
те?
Не ще ли бъде добре, когато Господ Исус дойде да живее помежду ни и да царува? Казвам ви, всичките раздори и омрази ще престанат. И няма да има причина да се преследваме и ненавиждаме един друг. Ние ще познаем, както казва Павел, че сме едно тяло в Христа Исуса. Нашите радости и нашите скърби ще бъдат едни.
към текста >>
Главната спънка в живота са лукавите
мисли
и лошите желания.
Ние ще бъдем тъй благи и изпълнени с Духът на Правдата, Милостта и Любовта, щото не ще се чува вече ръмженето на духа на лукавия, духът на разединение, на омраза, на гняв, на гордост, сластолюбие, похотливост. Не, ние ще бъдем люде благоразумни, люде пълни с почитанието на Истината. Нас ще ни управлява тогава малко дете-кърмилниче, защото Господ ще е наш светилник. Какъв ще е онзи ден, когато се пробудим в пълното съзнание, когато възприемем царството Божие, когато изхвърлим всяка лукава мисъл и всяко лукаво желание и се очистим, както болен человек от нечистата си кръв. Ще станем хора здрави по ум и сърце.
Главната спънка в живота са лукавите
мисли
и лошите желания.
От тях като се освободим, делото е извършено. Ето защо ние трябва да се приближим при Господа, да се обърнем към него и Той да се обърне към нас и ще ни помилва, както баща милва своите деца. В какво има да се съмняваме повече? Съмнението, двоумението са присъщи на слабите и на тъмнината, която все още владее. Онзи, който е загубил пътя си, показва, че се е отклонил от първото си направление.
към текста >>
Техните души са обременени от тоя свят, от студа и хлада на греха, който ги застрашава да ги замрази, да им вкочени всеки член, да парализира и техните чувства и
мисли
и да ги направи неспособни за живот.
Няма ли хора, които така да са изгубени в този свят? Има. Светът е пълен с такива нещастници. Но Господ е дошъл да подири изгубените, да спаси погиващите. Те имат нужда. За тях денят, виделината, сърцето на живота са от голяма важност.
Техните души са обременени от тоя свят, от студа и хлада на греха, който ги застрашава да ги замрази, да им вкочени всеки член, да парализира и техните чувства и
мисли
и да ги направи неспособни за живот.
26. Да, опасно е, когато виждаме явната смърт да виси над нас и да ни застрашава и да ни лиши от това, което имаме. Но има и надежда. Господ може да стопли сърцето ни и да поднови живота ни. Ще вложа закона си. Колко сладки и утешителни са тия думи.
към текста >>
Това е, което Светият Божи Дух казва: на лошите
мисли
и чувства, друг им е източника, те не са от същото естество, както добрите.
За такъв един дух с подобно сърце не може да има духовна радост и мир. Животът за него е зъл, всичко му е лошо и нищо не му е по вкуса. Доброто разположение е дар от Бога, то показва, че душа, която напълно е предала своето сърце на Бога, той я е заобиколил и обградил със своята милост и благодат и тя расте повседневно във всяко добро и благо нещо. Пази прочее правилото: то са лошите и необрезани мисли, както и чувства, които покваряват живота и сърцето. Те са, които отравят в него всяка радост и внасят скръб и незадоволство.
Това е, което Светият Божи Дух казва: на лошите
мисли
и чувства, друг им е източника, те не са от същото естество, както добрите.
Затова и не могат да произвеждат онзи благ резултат, както добрите могат. Колкото и да е съблазнителна една по вид лоша мисъл, която има изглед на добра, казвам ти, пази се, защото след време ще вмъкне своята отрова в твоята душа и ти сам тогава ще се питаш защо е това зло. Сега, докато е време, обърни се към Бога. Колкото и да е черен грехът ти, знай, че той е готов да го прости и измие. Една погрешка, която целият океан не може да измие, Бог обаче може да я премахне със своята благодат.
към текста >>
Колкото и да си обезсърчен, колкото и да са те натиснали грижите и да са те нападнали изкушенията и лошите
мисли
, знай, че Господ е близо и може да те изцели от всяка душевна болест, стига да му се довериш искрено.
Колкото и да е черен грехът ти, знай, че той е готов да го прости и измие. Една погрешка, която целият океан не може да измие, Бог обаче може да я премахне със своята благодат. Няма грях, който Святият му Дух да не може да очисти. Само онзи грях остава, който ние държим и спотайваме. Ако ние призовем Бога да ни даде сърце чисто и да обнови духа ни вътре в нас, и той ще го стори.
Колкото и да си обезсърчен, колкото и да са те натиснали грижите и да са те нападнали изкушенията и лошите
мисли
, знай, че Господ е близо и може да те изцели от всяка душевна болест, стига да му се довериш искрено.
Никога не обръщай внимание на мъчнотиите, които представляват повидимому непреодолими препятствия. Духът, който работи вътре в тебе, е достатъчен да те избави и от лукавия. Ако мислиш, че онзи, който е бил силен да вмъкне злото в тебе и да поквари сърцето ти, мисли тъй също, че Бог е още по-силен да изпъди и очисти всичко вътре в нази. Не се съмнявай, Господнята Любов е непреодолима и нея никой грях не може да я отвърне от пътя й. Спасението е от Господа и е дело на благодат.
към текста >>
Ако
мислиш
, че онзи, който е бил силен да вмъкне злото в тебе и да поквари сърцето ти,
мисли
тъй също, че Бог е още по-силен да изпъди и очисти всичко вътре в нази.
Само онзи грях остава, който ние държим и спотайваме. Ако ние призовем Бога да ни даде сърце чисто и да обнови духа ни вътре в нас, и той ще го стори. Колкото и да си обезсърчен, колкото и да са те натиснали грижите и да са те нападнали изкушенията и лошите мисли, знай, че Господ е близо и може да те изцели от всяка душевна болест, стига да му се довериш искрено. Никога не обръщай внимание на мъчнотиите, които представляват повидимому непреодолими препятствия. Духът, който работи вътре в тебе, е достатъчен да те избави и от лукавия.
Ако
мислиш
, че онзи, който е бил силен да вмъкне злото в тебе и да поквари сърцето ти,
мисли
тъй също, че Бог е още по-силен да изпъди и очисти всичко вътре в нази.
Не се съмнявай, Господнята Любов е непреодолима и нея никой грях не може да я отвърне от пътя й. Спасението е от Господа и е дело на благодат. Ако искаш да имаш весел дух и мислите ти да бъдат благословени, помни това, което Бог е определил. 1 октомври Три неща изисква Духът Божии.
към текста >>
Ако искаш да имаш весел дух и
мислите
ти да бъдат благословени, помни това, което Бог е определил.
Никога не обръщай внимание на мъчнотиите, които представляват повидимому непреодолими препятствия. Духът, който работи вътре в тебе, е достатъчен да те избави и от лукавия. Ако мислиш, че онзи, който е бил силен да вмъкне злото в тебе и да поквари сърцето ти, мисли тъй също, че Бог е още по-силен да изпъди и очисти всичко вътре в нази. Не се съмнявай, Господнята Любов е непреодолима и нея никой грях не може да я отвърне от пътя й. Спасението е от Господа и е дело на благодат.
Ако искаш да имаш весел дух и
мислите
ти да бъдат благословени, помни това, което Бог е определил.
1 октомври Три неща изисква Духът Божии. Да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията воля, а доброто мислене е неговата любов. Добре да се храниш е: да възприемем всичко, както Бог е определил за живота.
към текста >>
Да се храним добре, да живеем добре и да
мислим
добре.
Не се съмнявай, Господнята Любов е непреодолима и нея никой грях не може да я отвърне от пътя й. Спасението е от Господа и е дело на благодат. Ако искаш да имаш весел дух и мислите ти да бъдат благословени, помни това, което Бог е определил. 1 октомври Три неща изисква Духът Божии.
Да се храним добре, да живеем добре и да
мислим
добре.
Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията воля, а доброто мислене е неговата любов. Добре да се храниш е: да възприемем всичко, както Бог е определил за живота. Добре да живеем е да изпълняваме всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислим е: да разсъждаваме и мислим и да гледаме това, което Господ е създал. Но каквото и да мислиш друго, освен вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота.
към текста >>
Добре да
мислим
е: да разсъждаваме и
мислим
и да гледаме това, което Господ е създал.
Три неща изисква Духът Божии. Да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията воля, а доброто мислене е неговата любов. Добре да се храниш е: да възприемем всичко, както Бог е определил за живота. Добре да живеем е да изпълняваме всичко, каквото Господ е наредил.
Добре да
мислим
е: да разсъждаваме и
мислим
и да гледаме това, което Господ е създал.
Но каквото и да мислиш друго, освен вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването на Бога и възприемането на неговата чиста любов. Там, дето Духът Божии живее и действа, има мир и радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти бъде всичко и да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение.
към текста >>
Но каквото и да
мислиш
друго, освен вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота.
Да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията воля, а доброто мислене е неговата любов. Добре да се храниш е: да възприемем всичко, както Бог е определил за живота. Добре да живеем е да изпълняваме всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислим е: да разсъждаваме и мислим и да гледаме това, което Господ е създал.
Но каквото и да
мислиш
друго, освен вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота.
Животът седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването на Бога и възприемането на неговата чиста любов. Там, дето Духът Божии живее и действа, има мир и радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти бъде всичко и да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдростта за Божиите наредби.
към текста >>
Измени
мислите
си, ще се измени и настроението ти.
Здраве, храна, облекло? Помни: Господ се е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е такава необорима истина, както слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на този живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си.
Измени
мислите
си, ще се измени и настроението ти.
И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко? Според посоката на мисълта и според стремлението и настроението. Какво те смущава бъдещето? - Остави го настрана.
към текста >>
И обратно, измени настроението си, ще се изменят и
мислите
ти.
Помни: Господ се е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е такава необорима истина, както слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на този живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти.
И обратно, измени настроението си, ще се изменят и
мислите
ти.
Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко? Според посоката на мисълта и според стремлението и настроението. Какво те смущава бъдещето? - Остави го настрана. Защо ти е, когато ти причинява вреда.
към текста >>
- Тури всичко настрани и не
мисли
за това.
Какво те смущава бъдещето? - Остави го настрана. Защо ти е, когато ти причинява вреда. Добре, какво точно те безпокои? Отношението на другите?
- Тури всичко настрани и не
мисли
за това.
Всичките хора една майка ги е родила. Няма нито един по-добър. Всеки става такъв, какъвто иска да бъде. Адам беше в рая добре, нищо не го болеше. Но ето, че един ден му се поревна да вкуси от последното дърво на рая, което му беше забранено.
към текста >>
Той е тайната връзка на всичко: някои
мисли
винаги ще пребъдват и небесата винаги ще разказват неговата слава, ще възвещават правдата му и милостта му от род в род.
Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник, ще изчезнат. Той ще остане. Ако разбираш смисъла на тези думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, съвършенството е любовта, хубостта е мисълта, а пълнотата на всичко е Бог. Без него нито съвършенството се постига, нито любовта, нито мисълта.
Той е тайната връзка на всичко: някои
мисли
винаги ще пребъдват и небесата винаги ще разказват неговата слава, ще възвещават правдата му и милостта му от род в род.
Следователно, приеми чашата на спасението Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е определено, пренасяй го с търпение и кротост, с тия оръжия ще победиш. Размишлявай добре и върши волята му. Един ден неговата благодат ще те намери и неговата ръка ще те укрепи. Тогава ще ти се открие пътят Господен.
към текста >>
Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и
мислите
ти вземат характер на действителност, затова трябва да влезеш в съюз с Бога и нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната любов може да роди нещо ново за теб.
Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда в съприкосновение с друг живот, много по-богат, отколкото първия. Така и ти, без да искаш да се впускаш на по-дълги умувания, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеше да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действителност.
Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и
мислите
ти вземат характер на действителност, затова трябва да влезеш в съюз с Бога и нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната любов може да роди нещо ново за теб.
Ето, в това предверие на Божия дом те очаква онова, което желаеш. Бог те чака и небето те призовава в своето общение. Лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушай прочее този вътрешен глас, Господ има да стори нещо за теб. Ръката му е простряна и той те изважда веднъж за винаги от това място и те завожда там, гдето той желае.
към текста >>
Да изучаваш Божиите пътища, да съзерцаваш неговите
мисли
в тоя живот е много по-добре, отколкото да правиш каквото и да е друго нещо вън от това.
И какво придобиват? - Изгубили са от своята предишна тишина и радост. И за да прикрият своето унижение и нещастие, те почват да се обличат с хубави и скъпи дрехи, като влагат всичкото си достойнство в тях, понеже им липсва главното - духовна чистота и възвишеност. Техният дух е неспокоен, всичко им е противно и отвратително. Приятелю, една добра мисъл може да се спечели и с три гроша.
Да изучаваш Божиите пътища, да съзерцаваш неговите
мисли
в тоя живот е много по-добре, отколкото да правиш каквото и да е друго нещо вън от това.
Божиите наредби са вечните наредби. Тях да учи някой и да ги следва е облага за ума и душата. Да схващаме ония закони и сили, които крепят този порядък, е дело велико. Ако всеки ден печелиш по една добра мисъл и извършваш по едно добро дело, след време ти в същата мисъл ще бъдеш благат. Нека слушаме гласа на този, който говори всеки ден и нека изпълняваме неговата воля, тъй както той сам ни разкрива.
към текста >>
26. Господните
мисли
образуват человека и
помисли
те му просвещават сърцето и ума.
Тях да учи някой и да ги следва е облага за ума и душата. Да схващаме ония закони и сили, които крепят този порядък, е дело велико. Ако всеки ден печелиш по една добра мисъл и извършваш по едно добро дело, след време ти в същата мисъл ще бъдеш благат. Нека слушаме гласа на този, който говори всеки ден и нека изпълняваме неговата воля, тъй както той сам ни разкрива. Да вървим в тесния път, да се стремим към съвършенството и Бог ще ни благослови.
26. Господните
мисли
образуват человека и
помисли
те му просвещават сърцето и ума.
Богатството на живота е той и неговата любов е извор непрестанен за всекиго, който го търси. На жадния той ще даде да пие и на гладния да яде, и на всички, които го чакат, той ще им даде подкрепа. 5 ноември Господ е сторил добро на душата ми. Той ме е благословил с изобилието на милостта си.
към текста >>
Повърни ония светли
мисли
, дай ми онова вътрешно вдъхновение, направи моята душа да принесе плод достоен.
Имай тихо упование на него. Очаквай с увереност и ще те посети благият му Дух, който носи всичките небесни добрини, благословения и дарби и ще ти даде според както му се вижда за добре. Въздай хвала и благодарение на Господа и той ще ти помага. Той ще снеме всеки товар от душата ти и ще изпъди всяка тъмнина от ума ти и ще направи сърцето ти да порасне в познанието и мъдростта. Господи, както в първите дни на твоята любов, така действам.
Повърни ония светли
мисли
, дай ми онова вътрешно вдъхновение, направи моята душа да принесе плод достоен.
Господи, ти, който си ме слушал винаги, ще ме послушаш пак, в теб ще се хваля винаги. Всичко, което придобивам, искам да носи твоето благословение. Амин. 13/20 Псалом. „Господ да те послуша в скръбен ден.
към текста >>
29.
04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ
Не
мисли
, че небето е безчувствено към твоите усилия.
Велики са неговите благословения, които е приготвил за онези, които го любят. Там горе в небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света и на всичко, което се върти около тебе, ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя, защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си.
Не
мисли
, че небето е безчувствено към твоите усилия.
Всяка стъпка, която ти вземаш напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърстваме винаги. Ние не стоим, но работим винаги, нашата работа е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувстваме ний, когато сме призвани даже да извършим най-малкото дело, което вас много пъти възмущава. Не ни е трудно, нито усещаме наскръбление, било когато трябва да извършим най-високата служба, било когато трябва да извършим най-малката и на глед нищожна.
към текста >>
Защото преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да по
мисли
, че той не е всеприсъстващ и всезнаещ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой.
Всеки грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да го съзнае и се покае и разбере, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежество, както някои мислят, но плод на пъкъла, на непокорните сили на ада. Грях всеки може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си.
Защото преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да по
мисли
, че той не е всеприсъстващ и всезнаещ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой.
Ето коренът на греха. Когато някой человек затвори очи и сърце и каже в себе си: няма кой да ме види, аз сам трябва да се грижа за всичко за себе си, той вече е извършил греха в своето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непочтени средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото и успешно да е, щом няма в себе си Божието благословение, скоро или късно краят му ще е гибелен. В света само Бог има право да създава и да урежда живота според както иска.
към текста >>
Грехът се почва от и в сърцето, после минава в
мислите
, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става явно вече, т.е.
Всеки, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява неговата добра и блага воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото положение и да заема, ще се намери един ден в положение, в което само бесовете на поднебесната обитават. Грехът в живота е двуяк, когато една душа върти всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа и когато една душа възпира духът в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа да го извърши чрез него. Виждам сега, че това, което ти говоря, те безпокои, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление. Но не бой се, ти трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, за да ти покаже кое е добро и кое е лошо.
Грехът се почва от и в сърцето, после минава в
мислите
, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става явно вече, т.е.
почва да се извършва. Затова и Духът Божии винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши мисли. Словото на Истината ще се сбъдне през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал на всички свои раби, пророци и свещеници. Знаменията на века, които настъпват, са предпоследни на времето на праведния съд Божии, който ще посети земята и всички живи и мъртви по нея. Разтлението и безверието, които носят греха в себе си, ще бъдат погубени от сред, Господ ще погуби нечестието и людете негови ще повика.
към текста >>
Затова и Духът Божии винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши
мисли
.
Грехът в живота е двуяк, когато една душа върти всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа и когато една душа възпира духът в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа да го извърши чрез него. Виждам сега, че това, което ти говоря, те безпокои, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление. Но не бой се, ти трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, за да ти покаже кое е добро и кое е лошо. Грехът се почва от и в сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става явно вече, т.е. почва да се извършва.
Затова и Духът Божии винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши
мисли
.
Словото на Истината ще се сбъдне през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал на всички свои раби, пророци и свещеници. Знаменията на века, които настъпват, са предпоследни на времето на праведния съд Божии, който ще посети земята и всички живи и мъртви по нея. Разтлението и безверието, които носят греха в себе си, ще бъдат погубени от сред, Господ ще погуби нечестието и людете негови ще повика. Време е вече, когато всички трябва да се утешат в истината на неговото присъствие. Благословени от века всички, които любят Бога.
към текста >>
30.
12.Кожено тефтерче
Мислите
са приятни, както слънчевите лъчи и словото му, както слънцето на деня.
Елате да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа, нашия създател. К. Декември 19. 1900. Господ укрепява, въздига и прославя. В него е всяка сила, всяко знание и всяка мъдрост. Той е във всяка душа, във всеки ум и дух.
Мислите
са приятни, както слънчевите лъчи и словото му, както слънцето на деня.
Постоянно той въздига и внася живота в света. 28 май 1911. (Марко 10:5). Когато человек се ожесточи, Господ го оставя да ходи по своите си пътища и отнема от него своето благоволение. Дръж жестокосърдечието надалеч от себе си, за да благоволява Духът винаги, това е волята на Господа за добрия человек.
към текста >>
31.
13.Червено тефтерче
Познавам аз сърцата на всички, не са толкова чисти и святи, както си ги
мислите
.
Моят ангел, който ще дойде при тебе, ще бъде сила и крепост за тебе. Всичко, което съм ти говорил от начало, ще се сбъдне и то скоро. Ето, това място ще потрепери, кога пристигне моето слово, когато слезе моят ангел да ти донесе моята заповед. Числото е вече определено от мене и ще ти се каже в тоя ден, в който аз благоволя. Тайната е тайна велика, която никому не е позволено да знае.
Познавам аз сърцата на всички, не са толкова чисти и святи, както си ги
мислите
.
Твоят свят ще възсияе и мирът ти ще дойде, както зората, защото аз съм Господ твой, който те подкрепям в силата на Духа си, който в теб съизволява. Твоят ден е определен и времето назначено за твоето дело, което ти давам. Аз съм Господ твой, гледай на мене, дръж се за мене и бъди уверен, че няма никоя мощна сила, която да ти противостои. Аз ти пращам днес моето войнство да ти помага. Земята ще бъде вече обкръжена от всички страни и волята ми ще бъде извършена безпрекословно.
към текста >>
Изнурен съм, плътта ми е изнемощяла, духът ми е обременен,
мислите
ми отслабнаха.
Съмнението, неверието вземат връх над всичко. Злобата на деня тържествува. Моля те, заличи и премахни тази проказа, този тежък грях, който ни тежи. Господи, ти си обещал и ние чакаме твоето обещание, благоволение и благост. 30.I.М. В мълчание застанах.
Изнурен съм, плътта ми е изнемощяла, духът ми е обременен,
мислите
ми отслабнаха.
Грехът ми тежи, горчиви са възпоменанията на миналото. Пред тебе, Владико святи, изповядвам моите прегрешения. Само пред себе си няма да скрия своите слабости. Виждам аз искушенията, съзирам причината на твоята слава и чиста и свята любов е за мен достатъчна. Бъди от мене благословен.
към текста >>
Но този народ се суети в
мислите
си.
Духът на Господа ще му дойде на помощ, за да се възстанови правдата. Положението на всички водители, учители, ще стане пълно с отговорност. Бог на силите ще постави душите им в тревога и ще накара всички да пожънат това, което са сели от много време. И ще познаят, че Бог поругаем не бива да е. Защото Господ, който беше замълчал, дойде да даде свобода и мир на този народ и да провъзгласи, че негова е земята и я дава комуто ще.
Но този народ се суети в
мислите
си.
Неговите водители и учители помислиха в сърцето си, че им е позволено и че имат право да вършат всичко, без да разсъждават и че могат безнаказано да ме хулят и да изопачават истината ми. Моите служители от малък до голям ме забравиха, втурнаха се те да печелят богатство, безразсъдно живеят за слава и суетност в сърцето си. Това е техният Бог, на когото трябва да се кланят - така мислят. Ето, това е нашият Бог - казаха те на народа ми, него търсете. Аз ще ги попитам, къде е тяхната мъдрост, къде е техният Бог, нека им дойде на помощ, нека ги избави от тревогата.
към текста >>
Неговите водители и учители
помислиха
в сърцето си, че им е позволено и че имат право да вършат всичко, без да разсъждават и че могат безнаказано да ме хулят и да изопачават истината ми.
Положението на всички водители, учители, ще стане пълно с отговорност. Бог на силите ще постави душите им в тревога и ще накара всички да пожънат това, което са сели от много време. И ще познаят, че Бог поругаем не бива да е. Защото Господ, който беше замълчал, дойде да даде свобода и мир на този народ и да провъзгласи, че негова е земята и я дава комуто ще. Но този народ се суети в мислите си.
Неговите водители и учители
помислиха
в сърцето си, че им е позволено и че имат право да вършат всичко, без да разсъждават и че могат безнаказано да ме хулят и да изопачават истината ми.
Моите служители от малък до голям ме забравиха, втурнаха се те да печелят богатство, безразсъдно живеят за слава и суетност в сърцето си. Това е техният Бог, на когото трябва да се кланят - така мислят. Ето, това е нашият Бог - казаха те на народа ми, него търсете. Аз ще ги попитам, къде е тяхната мъдрост, къде е техният Бог, нека им дойде на помощ, нека ги избави от тревогата. Ето, ще ги науча, че не могат безнаказано да престъпват закона ми, защото аз съм Господ свят, който твори и създава всичко.
към текста >>
Но неговите пътища за нас са непроумявани и
мислите
му неуловими.
Пази ни от лукаваго, който винаги ухищрява против твоите раби. Просвещавай ни с виделината на Духа си, за да ходим в твоите светли и прави пътища. Господи, Спасителю наш, извор на всяка мъдрост и знание. Ти, който имаш разумението на всички неща, научи ни да ти се боим. 30. За Господа няма неща невъзможни.
Но неговите пътища за нас са непроумявани и
мислите
му неуловими.
Ако помислим и кажем, че в този път ще дойде, наверно ожиданията ни ще се осуетят, защото неговите изхождания и вхождания са непознаваеми. Господ се крие и стъпките му са неуловими. Мрак и тъмнина изхожда пред неговото лице. Според думите му трябва да вярваме, защото се е обещал, че няма да остави онези, които уповават на него. Но ще ги избави и спаси.
към текста >>
Ако
помислим
и кажем, че в този път ще дойде, наверно ожиданията ни ще се осуетят, защото неговите изхождания и вхождания са непознаваеми.
Просвещавай ни с виделината на Духа си, за да ходим в твоите светли и прави пътища. Господи, Спасителю наш, извор на всяка мъдрост и знание. Ти, който имаш разумението на всички неща, научи ни да ти се боим. 30. За Господа няма неща невъзможни. Но неговите пътища за нас са непроумявани и мислите му неуловими.
Ако
помислим
и кажем, че в този път ще дойде, наверно ожиданията ни ще се осуетят, защото неговите изхождания и вхождания са непознаваеми.
Господ се крие и стъпките му са неуловими. Мрак и тъмнина изхожда пред неговото лице. Според думите му трябва да вярваме, защото се е обещал, че няма да остави онези, които уповават на него. Но ще ги избави и спаси. Ей, Господи, Боже мой, аз вярвам в твоите думи.
към текста >>
Колко са сладки и благи
мислите
за Господа.
Всичките краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на неговото присъствие. О, народ и народи, събудете се, за да посрещнете Господа Бога на силите. Защото Бог наш няма да пощади нечестивите. Царството му на земята ще бъде царство на мир и правда. Синове человечески, синове Божии, пригответе сърцата си да го приемете в сила и слава.
Колко са сладки и благи
мислите
за Господа.
Колко са величествени неговите въжделения и възнамерения. Господ идва да се възцари и да очисти земята от неправдата. Защото така говори Господ. Ето, посред вас стои един, когото Господ помаза за цар, и когото вие още не познавате, понеже е скромен и смирен по сърце. Но Бог ще го въздигне със своята десница, за да познаете всички, че той е Бог велик, Бог славен, Бог всемъдър и всеблаг.
към текста >>
Бог няма да измени своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на своите
мисли
.
Това ли ще наречете почит, това ли ще наречете благодарност, това ли ще наречете любов за брата ви за вашия небесен и благ Отец? Жив съм аз, ще поям и ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите ми, защото празността и голословието на думите ви станаха ми отегчителни. Иеремия 25:1,38. А4 10А
Бог няма да измени своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на своите
мисли
.
Господ ще дойде от своето жилище на правдата чрез пътя на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любеща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всякой, който люби истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец. Защото така говори Бог Йехова: Гладният ще се насити и плачущият ще се развесели и съкрушеният духом ще се благослови. Защото аз съм Бог един и няма кой да ме възпре.
към текста >>
Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима
мислите
, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват?
Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота! Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят. Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм родил, да изтласкат. Но, глупци, какво очаквате да придобиете за своя нечестив труд?
Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима
мислите
, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват?
Кажете ми от где сте придобили тази мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Ако не баща ви, дявола, който от начало е лъжец, и който като лъже от само себе си лъже? Питам ви защо се самооблащавате с думи, които не разбирате и не проумявате? Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите без да разбирате, и ако мислите ви нямат никаква височина, дълбочина и широчина, тогава где стои превъзходството на вашия ум? Че може да ставате учители, да заблуждавате другите, та какво знаете и какво ще учите?
към текста >>
Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на
мислите
без да разбирате, и ако
мислите
ви нямат никаква височина, дълбочина и широчина, тогава где стои превъзходството на вашия ум?
Но, глупци, какво очаквате да придобиете за своя нечестив труд? Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима мислите, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми от где сте придобили тази мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Ако не баща ви, дявола, който от начало е лъжец, и който като лъже от само себе си лъже? Питам ви защо се самооблащавате с думи, които не разбирате и не проумявате?
Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на
мислите
без да разбирате, и ако
мислите
ви нямат никаква височина, дълбочина и широчина, тогава где стои превъзходството на вашия ум?
Че може да ставате учители, да заблуждавате другите, та какво знаете и какво ще учите? Ако моят ум го няма, ако моят дух не съществува, и да живея добре, и да любя добре, истината е суета. Яж и пий, това е то целта. Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат и пият, и то без да знаят за вашата мъдрост, че това е то целта?
към текста >>
Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да
мислите
и правите добро, то съм аз, Бог велики.
Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат и пият, и то без да знаят за вашата мъдрост, че това е то целта? Но тогава според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неразбрани? Не знаете ли, че на мисленето, говоренето и доброто, друга им е целта? Но мен ми дотегна да ви слушам да питате: Где е Бог, где съм аз? Не разбирате, че съм близо и далеч.
Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да
мислите
и правите добро, то съм аз, Бог велики.
Всеки ден идвам при вас рано и по начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя добра и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на своя живот, но вие постоянно ме огорчавате с мислите и делата си. Ако действам с благост, мислите, че това е моя слабост. Ако действам със сила, мислите, че съм груб, подобен на вас и се оправдавате с мъдростта си. Но знаете ли, че ще ви съдя според делата ви и ще ви въздам според деянията ви?
към текста >>
Ето, желая да ви направя съпричастници на своя живот, но вие постоянно ме огорчавате с
мислите
и делата си.
Не знаете ли, че на мисленето, говоренето и доброто, друга им е целта? Но мен ми дотегна да ви слушам да питате: Где е Бог, где съм аз? Не разбирате, че съм близо и далеч. Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро, то съм аз, Бог велики. Всеки ден идвам при вас рано и по начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя добра и възвишена мисъл за собственото ви добро.
Ето, желая да ви направя съпричастници на своя живот, но вие постоянно ме огорчавате с
мислите
и делата си.
Ако действам с благост, мислите, че това е моя слабост. Ако действам със сила, мислите, че съм груб, подобен на вас и се оправдавате с мъдростта си. Но знаете ли, че ще ви съдя според делата ви и ще ви въздам според деянията ви? Ето, Господ не ще да се бави от сега задълго, но ще извърши добрата си воля към тогова, който познава Господа. Защото Бог наш е неизменяем.
към текста >>
Ако действам с благост,
мислите
, че това е моя слабост.
Но мен ми дотегна да ви слушам да питате: Где е Бог, где съм аз? Не разбирате, че съм близо и далеч. Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро, то съм аз, Бог велики. Всеки ден идвам при вас рано и по начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя добра и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на своя живот, но вие постоянно ме огорчавате с мислите и делата си.
Ако действам с благост,
мислите
, че това е моя слабост.
Ако действам със сила, мислите, че съм груб, подобен на вас и се оправдавате с мъдростта си. Но знаете ли, че ще ви съдя според делата ви и ще ви въздам според деянията ви? Ето, Господ не ще да се бави от сега задълго, но ще извърши добрата си воля към тогова, който познава Господа. Защото Бог наш е неизменяем. Любовта му пребъдва във веки.
към текста >>
Ако действам със сила,
мислите
, че съм груб, подобен на вас и се оправдавате с мъдростта си.
Не разбирате, че съм близо и далеч. Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро, то съм аз, Бог велики. Всеки ден идвам при вас рано и по начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя добра и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на своя живот, но вие постоянно ме огорчавате с мислите и делата си. Ако действам с благост, мислите, че това е моя слабост.
Ако действам със сила,
мислите
, че съм груб, подобен на вас и се оправдавате с мъдростта си.
Но знаете ли, че ще ви съдя според делата ви и ще ви въздам според деянията ви? Ето, Господ не ще да се бави от сега задълго, но ще извърши добрата си воля към тогова, който познава Господа. Защото Бог наш е неизменяем. Любовта му пребъдва във веки. Понеже към когото благоволява, благоволява по дух.
към текста >>
В
мислите
си станаха суетни и в размишленията си нечестиви.
Понеже Бог е, който върши, а ти изпълняваш. А14,20А И рече Господ: стани и възвиси рога си, защото ида като един воин избран от четирите краища, за да поразя всяка твар с меча на духа си, понеже съм огорчен в душата си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето ми. Този род не размишлява да прави съд и правда. Те са синове на заблуждения и чада на беззаконие.
В
мислите
си станаха суетни и в размишленията си нечестиви.
Станаха причина да се охули името ми. Затова ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията връх самите им мисли. Трябва ли да ме презирате, и ако ми се противите, ще успеете ли? И ако се съдите, ще се оправдаете ли? Ако ме преследвате, ще постигнете ли целта си?
към текста >>
Затова ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията връх самите им
мисли
.
И рече Господ: стани и възвиси рога си, защото ида като един воин избран от четирите краища, за да поразя всяка твар с меча на духа си, понеже съм огорчен в душата си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето ми. Този род не размишлява да прави съд и правда. Те са синове на заблуждения и чада на беззаконие. В мислите си станаха суетни и в размишленията си нечестиви. Станаха причина да се охули името ми.
Затова ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията връх самите им
мисли
.
Трябва ли да ме презирате, и ако ми се противите, ще успеете ли? И ако се съдите, ще се оправдаете ли? Ако ме преследвате, ще постигнете ли целта си? И ако ме хулите, ще се възвисите ли и ще приемете ли облага от езика си и благодат от сърцето си? Ще се утешите ли след подвига и ще намерите ли мир след победата си?
към текста >>
Ще осуетя
помислите
на сърцето им, ще им се посмея и поругая и ще ги направя плашливи и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките им на собствената им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание, защото в размишленията си и пътищата си не ме поменаха, но приложиха беззаконие върху беззаконие, престъпление върху престъпление и туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата ми.
Против кого сте се въоръжили и против кого вдигате бран с измишленията на сърцето? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив съм аз, и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе във век. Защото камъкът, когото отсякохте от върха на скалата, ще ви съкруши и Духът му ще ви пояде. Ето, подемам се в бран против земните царе и против войските им.
Ще осуетя
помислите
на сърцето им, ще им се посмея и поругая и ще ги направя плашливи и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките им на собствената им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание, защото в размишленията си и пътищата си не ме поменаха, но приложиха беззаконие върху беззаконие, престъпление върху престъпление и туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата ми.
Те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ. Ето тяхната кръв вече вика към мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна ми да чакам за вашето покаяние. Утежнихте ме крайно с престъпленията си и с развратните си сърца, огорчихте духа ми. Ще забравя ли пътищата ви?
към текста >>
Не отлагайте деня на спасението си, нито се облащавайте в
помислите
си, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живота, за жилище, не ще ли да потърся сметка от ръката ви за деянията ви?
А пък слънцето на живота овреме ще озари человека и душата му ще повдигне и оплодотвори всички плодовити семена, истини и добрини. 3:8,13 Софония. За то, чакайте ме, говори Господ, до деня, в който се повдигна за обир, защото изречението ми е да събера народите и да скупя царствата, да излея върху тях негодуванието си, всичкото разпаление на гнева си. Понеже всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността ми. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова.
Не отлагайте деня на спасението си, нито се облащавайте в
помислите
си, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живота, за жилище, не ще ли да потърся сметка от ръката ви за деянията ви?
Ей, обърнете се вие към мене, които любите душите си и цените живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойде като крадец в нощта. Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на живота, защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете към мене, защото денят на моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и на истински съд ще настане. Престанете да мислите за себе си, защото аз съм пътя, истината и живота. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и аз съм жив.
към текста >>
Престанете да
мислите
за себе си, защото аз съм пътя, истината и живота.
Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се облащавайте в помислите си, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живота, за жилище, не ще ли да потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вие към мене, които любите душите си и цените живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойде като крадец в нощта. Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на живота, защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете към мене, защото денят на моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и на истински съд ще настане.
Престанете да
мислите
за себе си, защото аз съм пътя, истината и живота.
Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и аз съм жив. Спри се сега и помисли малко върху своето бъдеще. Ето колко пъти идвам при тебе и още не си ме познал. Ще презираш ли още моето Слово, ще постоянстваш ли да престъпваш моите закони? Ето, клех се в името си, както съм жив, че когато посетя земята, няма да пощадя нечестивите.
към текста >>
Спри се сега и
помисли
малко върху своето бъдеще.
Ей, обърнете се вие към мене, които любите душите си и цените живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойде като крадец в нощта. Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на живота, защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете към мене, защото денят на моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и на истински съд ще настане. Престанете да мислите за себе си, защото аз съм пътя, истината и живота. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и аз съм жив.
Спри се сега и
помисли
малко върху своето бъдеще.
Ето колко пъти идвам при тебе и още не си ме познал. Ще презираш ли още моето Слово, ще постоянстваш ли да престъпваш моите закони? Ето, клех се в името си, както съм жив, че когато посетя земята, няма да пощадя нечестивите. Ето, скоро ще чуеш моя глас и ще познаеш, че говоря Бог велики и страшни в сила и мощ. Внимавай сега на думите ми и бягай от пътя на нечестивите.
към текста >>
Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в
замислите
си.
Той те люби. Той в теб се весели. Колко са благи неговите мисли за теб. Той бди над твоя живот ден и нощ. Полива душата ти с небесна роса, озарява те, просвещава те и ръководи всякой ден.
Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в
замислите
си.
Онзи, който се бори против теб, се бори против Святия Дух. Ти си Бог мой, помазан от веки. Да бъде волята Твоя. Ти знаеш всичко. Ето, няма скрито-покрито пред твоите очи.
към текста >>
Желанията на духа ти са благопристойни и
мислите
на сърцето ти пълни с благодат, изходящи от Бога, затова сега укрепи сърцето си, освети ума си, приготви душата си за Бога.
Прослави ме и ще те прославя, благослови ме, и ще те благословя. Освети името ми в душата си. Възвести правдата ми за съд и любовта ми за спасение. Аз съм Бог - твоят свят Дух, който ще свидетелствам. Ето, познавам те - зная тягостите на душата ти и скръбта ти ми е известна.
Желанията на духа ти са благопристойни и
мислите
на сърцето ти пълни с благодат, изходящи от Бога, затова сега укрепи сърцето си, освети ума си, приготви душата си за Бога.
Погледни на света и знай с вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на неговите работници, които с него заедно работят, всеки един от тях от своята нива добрите плодове принася, като благ дар на общия олтар на любовта. Ето, на тези, тружениците на любовта и истината, благослови ги, за да приемат своята заплата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие. Неговият мир и веселие, които превъзхождат всеки ум, да изпълни сърцата ви.
към текста >>
Не
мисли
за себе си, че си мъдър.
Милост и истина да те не оставят, вържи ги около врата си, начертай ги на плочата на сърцето си. (Притчи 3:3). Така ще намериш благодат и добро мислене пред Бога и человеците. Уповавай на Господа от всичкото си сърце и не се облягай на твоя разум. Във всичките си пътища познавай него и той ще оправи стъпките.
Не
мисли
за себе си, че си мъдър.
Бой се от Господа и уклонявай се от зло. (Притчи 3:4,7). Следствието на смирението и на страхът от Господа е богатството и славата и животът. (Притчи 22:4,1). 1. По-добре е да не се обречеш, нежели да се обречеш и да не изпълниш.
към текста >>
Велик си, Господи, чудни са твоите дела и твоите
мисли
.
Чудно ми беше, когато бях носен от твоите ръце през неизследимите тъмнини на миналото, на тайната вечност, която в себе си крие всичко. Ей, Господи, когато ме носеше към вечния си дом на твоите криле, когато ме носеше от свят в свят, от виделина на виделина, от сила в сила в необоримите предели на твоето царство. Ето, говориш с мен, и чувам гласа ти да идва отдалеч, услушвам се и познавам, че си този, който ми говориш, който си ме носил от начало, гледал си ме, грижил си се за мен, чувам сега гласа ти и каква неизразима радост се заражда в мен. Надеждата ми възкръсва, вярата ми оживява, любовта ми към теб се пробужда. Ей, Господи, чуден си.
Велик си, Господи, чудни са твоите дела и твоите
мисли
.
Ето, като че ли съзирам вътре някъде славата ти, която иде. 20 януари 1919 година. Матея 6. Така говори Господ: Изпълнете моите заповеди. 14 февруари.
към текста >>
32.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото
мислители
и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си.
1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения.
Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото
мислители
и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си.
Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите. В своите амбиции и стремления те често увличат и другите подире си. Те обичат да са водители и господари в сферата в която се движат. Този темперамент е с редки таланти – големи работи, големи разблуждения [заблуждения], големи погрешки, големи представления нему принадлежат. Този темперамент е повече естествен за мъжете отколкото за жените.
към текста >>
Техните
мисли
са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници.
Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят. 3. Менталния или умствен темперамент (фиг. 15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти. Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата.
Техните
мисли
са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници.
Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват. Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието. Най-доброто темпераментно състояние е това, в което трите тези първоначални елементи се хармонически смесват. В това се добива съвършенството на физическото устройство на тялото и най-доброто състояние за хармонията на умствените проявления.
към текста >>
33.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
В древногръцкия първообраз Сократ е свръхсетивен учител, а самият Платон е ученик, инспириран от негови
мисли
.
ДИАЛОЗИ НА РЕФОРМАЦИЯТА БЪЛГАРСКА Аналогията е най-първична и инстинктивна читателска интерпретация. Затова можем да започнем със сходствата на епистоларните диалози в тая книга с Диалозите на Платон или с писмата на Еразъм до Томас Мор.
В древногръцкия първообраз Сократ е свръхсетивен учител, а самият Платон е ученик, инспириран от негови
мисли
.
В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител. Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс.
към текста >>
В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат
мислите
като принадлежащи на макрокосмоса, т.е.
Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в частност - българско национално самосъзнание. Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум. Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е. извън възникването на съзнанието.
В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат
мислите
като принадлежащи на макрокосмоса, т.е.
идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр.
към текста >>
За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й
мисли
и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум.
Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е. извън възникването на съзнанието. В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън.
За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й
мисли
и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум.
Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци.
към текста >>
Въобще за древните хора
мислите
пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец.
извън възникването на съзнанието. В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието.
Въобще за древните хора
мислите
пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец.
Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа.
към текста >>
мислите
вече не се унаследяват, а се получават като лично владение.
идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр.
мислите
вече не се унаследяват, а се получават като лично владение.
Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене.
към текста >>
Според тях
мислите
не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син.
Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци.
Според тях
мислите
не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син.
За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е.
към текста >>
Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално
мислите
се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е.
Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си.
Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално
мислите
се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е.
до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини. Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание. Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него.
към текста >>
Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите
мисли
чрез живеещия вътре в него Христос.
С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух. Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието.
Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите
мисли
чрез живеещия вътре в него Христос.
Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението.
към текста >>
Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка
измислица
, непритежаваща никаква реалност.
Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва.
Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка
измислица
, непритежаваща никаква реалност.
Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква.
към текста >>
От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на
мислите
му са погребани някъде в подсъзнанието.
Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава.
От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на
мислите
му са погребани някъде в подсъзнанието.
В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос.
към текста >>
Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато
мислите
за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света.
Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил.
Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато
мислите
за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света.
С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г.
към текста >>
С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени
мисли
могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е.
Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света.
С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени
мисли
могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е.
човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност.
към текста >>
човек се научава да
мисли
и говори за природата и Космоса с езика на Христос.
От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е.
човек се научава да
мисли
и говори за природата и Космоса с езика на Христос.
По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик.
към текста >>
По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса
мисли
се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос.
В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос.
По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса
мисли
се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос.
Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др.
към текста >>
Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към
мислите
като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури.
Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя. Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества. Дори Георги Миркович учредява първото българско спиритично дружество Милосърдие, а в едно свое писмо П. Киров го нарича „баща на спиритистите в България".
Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към
мислите
като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури.
Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на категорията ученик. Особено симптоматично е отношението към Христос, на когото инстинктивно се приписват качества, принадлежащи на Отец. Например в писмо от 1899 г. П. Киров рисува едно пришествие на Христос в своето съзнание по следния начин: ...няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
към текста >>
На туй именно се чудех и каквото с
мисли
решавахме с брат Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.
Дънов излъчва импулси към Аз-съзнанието на последователите му - и проповедите, и методологичните наставления, и музикалните му фрагменти. В определени моменти внушенията му са толкова завладяващи, че се усещат буквално като собствени физиологични процеси, като новоосвободени жизнени сили на самосъзнанието, предразполагащи към персонифицирано преживяване на Свети Дух. В състояние на подобна признателност П. Киров му пише: Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е, т.е. че Бог изработва спасението ни чрез Святия Си Дух.
На туй именно се чудех и каквото с
мисли
решавахме с брат Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.
(1899 г.) Налице е и втора характеристика на П. Дънов като Учител. Въпреки че не се ангажира с нито една социална или религиозна институция, той настойчиво експлоатира традиционни модели на българската народопсихология и религиозно съзнание. Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към живота на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на духовната реалност.
към текста >>
34.
Петър Дънов - №1
Той
мисли
да се върне в Сливен и да прекара зимата там.
Ето това ми е казано да ви съобщя — Господ ще ви крепи със Своя дух. Не само това, но и сам Христос е помежду ви и скоро ще видите лицето Му, и ще се възрадвате, и ще се възрадва за вази. Аз съм радостен и постоянно призовавам Божията благодат да ни ръководи. Може би , ако е рекъл Господ , да се видим пак. Мисля, д-р Мирков[ич] наскоро, къде края на този месец, ще мине през Бургас12.
Той
мисли
да се върне в Сливен и да прекара зимата там.
Вие, кога имате пак свободно време , пишете ми и ми съобщете как отивате. И сега Господ да бъде с вас. Приемете моето бр. поздравление. Ваш: П. К. Дънов
към текста >>
35.
Петър Дънов - №2
Видите, приятели мои, колко Господ ви люби и
мисли
за вас.
Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 18 того приех и се много зарадвах, като се научих, че Господ Ви е дал такава радост да имате. Аз се радвам, че можах да Ви предам тия благословения от Небето, които ми бяха дадени особено за Вази, защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах. „Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в правда и истина. Ето Аз съм Този, Който ги ръководя и пазя и им давам сила и живот, за да ходят в Моята виделина."
Видите, приятели мои, колко Господ ви люби и
мисли
за вас.
Макар да сте бедни и отхвърлени от света , обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето царство, да се радвате с Него заедно на Небесната слава. Ето Господ казва: „Не бойте се, още малко Ме почакайте и ще ви видя, и ще Ме видите да се възцаря в Своята слава в тоя свят". Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва.
към текста >>
36.
Пеню Киров - №4
И още докато
мисли
, духът става невидим и вместо него се явява една хубава светла звезда.
се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал. После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи. Человекът по маниерите и привичките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгавината), но само по с голяма фигура. Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме попита, вижда, че аз лежа при нея. Тогава чак разбира, че това е дух, но без да се уплаши.
И още докато
мисли
, духът става невидим и вместо него се явява една хубава светла звезда.
[Жена ми] запалва лампата и вижда часа, че е 12. Аз засега с волята Божия имам работа за няколко дни при едни търговци, за да товаря вагони с разни стоки, та за после Бог е добър. Поздравлявам те сърдечно. Поздрав и от бр. Тодора. Твой в Христа брат: Пеню Киров
към текста >>
37.
Петър Дънов - №3
Не се смущавайте от нищо, нито се грижете — Той е
промислил
за живота на всички ни.
Знаците на времето показват, че краят е близо. И тъй, братя, укрепявайте се всякой ден в Господа. Пейте и възпявайте Му в сърцето си. И Господ, Който е винаги верен, ще ви благослови и ръководи във всяка истина. Служете Му с пълнотата на сърцето и душата си.
Не се смущавайте от нищо, нито се грижете — Той е
промислил
за живота на всички ни.
Нека се стараем всеки ден да вършим Неговата воля усърдно и да правим добро. Аз очаквам от Господа много неща, които ми е обещал. И кога ги приема, ще ви направя съпричастници на небесните дарове. Колко велики обещания има да се изпълнят наскоро! Напоследък Небето е било една стълба17, по която Ангелите Божии18 са слизали да ми донесат благите вести от горе на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят.
към текста >>
38.
Пеню Киров - №5
Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем морално развалено лице, че „по-добре би било да бъдеш безбожник, а не протестантин21 да бъдеш и да не
мислиш
, [че] хората не те знаят какъв си и по тия причини ти си без работа и че още много ще ходиш [така]".
Един съботен ден ми казаха да работя в неделя. Аз пресилих себе си и работих, но пресилването не остана незабелязано, понеже що бях почнал работата, на втората събота ми казват: „Утре, ако искаш, почни да работиш или ако не искаш да работиш в неделя, почни от понеделник". Понеже няколко дни помежду нямаше работа, аз казах: „Добре, ще почна от понеделник" и те склониха. Отивам в понеделник, казват ми, че хамалите пресилиха за работа и ний вчера натоварихме вагоните. И тъй по този начин ме отстраниха и аз не се уверявах, че те по причина на неделята ме отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава дядо ми19 и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък20 не ще мога да намеря работа.
Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем морално развалено лице, че „по-добре би било да бъдеш безбожник, а не протестантин21 да бъдеш и да не
мислиш
, [че] хората не те знаят какъв си и по тия причини ти си без работа и че още много ще ходиш [така]".
Разбира се, каквото и да му възразих, не хвана място в неговата душа. От В. Козлова не съм имал писмо, не зная сърди ли ми се, или друга причина има. Аз тези дни доста съм неразположен, понеже имам малки душевни скърби. При това си [писмо] Ви изпращам и едно писмо от бр. Тодора.
към текста >>
39.
Петър Дънов - №11 (отворена карта)
Който
мисли
това, се лъже.
Ваш верен: П. К. Дънов Аз писах на Д-ра51, но не ми е отговорил още, но не важи отговорил или не, все едно, делото ще върви. Помощ52 от друго място ще дойде. Нашата надежда не е в человеци.
Който
мисли
това, се лъже.
Друг е нашата крепост. Мир вам — приемете даденото обещание. ................. * Писмото е без обръщение. 51. Писмото до д-р Миркович е от 3 януари 1899 г.
към текста >>
40.
Петър Дънов - №13 (отворена карта)
Господ ще
промисли
.
Желая да зная по какъв начин се ръководите. Имайте радост, спасението е близо. Времето приближава бързо, денят иде. Не се утеснявайте. Не бързайте, всичко ще дойде на своето време.
Господ ще
промисли
.
Имам много неща да ви съобщя, но не сте готови още да ги проумеете. Нищо да ви не смущава, вярвайте в името на Господа. Вяра непоколебима се изисква и любов непрестанна. Знайте, че Господ е неизменяем. Надявам се да ви видя наскоро, ако не попречи дяволът.
към текста >>
41.
Пеню Киров - №13
И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него
мислим
и за него се молим.
В мен дотолкоз се проявява молитвеният дух, щото не ми се иска да оставям молитвата си. И направил би[х] това, ако бих имал къде да се уединя, за да си предавам сърцето и душата на благия ни Небесен Баща. Дотолкова да се прояви молитвеният дух в мене, щото щом почна, в тръпки се намирам цял и като че друг говори чрез сърцето ми. От два и повече дни въздишки и все въздишки, но не за световното, но така е — духът си въздиша. Знаеш още, братко Дънов, че ний от отдавна нищо световно не ни интересува, но като почна това духовно чувство в нас да се пробужда, то и сатана тогава се намеси, обаче Бог се скоро смили за нас и иде да ни избави навреме.
И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него
мислим
и за него се молим.
Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни. Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило. Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна. Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре.
към текста >>
42.
Пеню Киров - №15
Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не
мислим
, освен нашето дело и никакви лоши
мисли
не са в сила да ни смущават.
О, Господи, вместо нашата радост, отдай радост жива на бр. Дънов за плодовете му! Ний сега-засега с Божията воля следваме делото, но виждаме, че любезният ни Небесен Баща изработва нашето спасение. Това освен гдето го разбираме, но и го чувстваме. Ний с бр.
Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не
мислим
, освен нашето дело и никакви лоши
мисли
не са в сила да ни смущават.
Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила. Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня. И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние. Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае. Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща.
към текста >>
43.
Петър Дънов - №19
Само да сме верни на делото Му и Той ще
промисли
за своята работа.
Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата воля. Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва живота си за Славата Божия и доброто на другите. И ако многомилостивий и благоутробний Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова любов, ние ще сме благодарни за Милостта Му. Затова имаме нужда да се укрепяваме във вярата. Няма за Бога невъзможни неща.
Само да сме верни на делото Му и Той ще
промисли
за своята работа.
Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от по[д]буждението на Духа Божий. Той да ни научи как да постъпим във всичко не според человеческа мъдрост, но според Бога; не според человеческа сила, но според Божията. Ние ще възложим всичко на Него, защото е казано: възложете товара си на Господа. Благословен е Този наш Господ, Който ни обича и милва с Гореща любов. Аз се моля за вази Бог да ви укрепява в Дух и сила, да растете във всяка благодат и мъдрост Божия.
към текста >>
Моля се щото Бог да осуети всичките лукави
замисли
на Дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне.
Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от по[д]буждението на Духа Божий. Той да ни научи как да постъпим във всичко не според человеческа мъдрост, но според Бога; не според человеческа сила, но според Божията. Ние ще възложим всичко на Него, защото е казано: възложете товара си на Господа. Благословен е Този наш Господ, Който ни обича и милва с Гореща любов. Аз се моля за вази Бог да ви укрепява в Дух и сила, да растете във всяка благодат и мъдрост Божия.
Моля се щото Бог да осуети всичките лукави
замисли
на Дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне.
Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии (Откр. 20). На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най- добрите знаци, които Бог ми е подарил — да видя, че Неговата сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече.
към текста >>
44.
Петър Дънов - №20 (отворена карта)
Д-рът
мисли
, че ще можете да се разправите с тях.
№2078 (отворена карта)* Варна, 6 май 1899 г. Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81.
Д-рът
мисли
, че ще можете да се разправите с тях.
Надявам се да сте добре и да сте приели моето писмо. При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе. Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото духовно съдържание. Аз съм много добре. Бодър и як духом.
към текста >>
45.
Петър Дънов - №22
Той ще
промисли
по своя си път.
Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това? Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде. Никому не трябва да се надеем, освен Нему.
Той ще
промисли
по своя си път.
Аз имам вече благата вест, но ще Ви я съобщя само кога се лично видим, ако е рекъл Господ. Молете се дано е скоро. Аз вас чакам. Призовете Господа и Му предайте всичкия си живот и бъдете готови за Словото Му, което ще Ви съобщя. Вие трябва да се новородите от Духа Божий.
към текста >>
46.
Пеню Киров - №21
Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не
помислиш
, че от правия път), а Бог с течението на времето ни лекува.
№21 гр. Бургас, 15 юлий 1899 г. Любез. ми бр. Дънов, Вярвам, че си приел отвореното ми писмо от 2 того.
Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не
помислиш
, че от правия път), а Бог с течението на времето ни лекува.
Знай, че Бог ни дава сила, за да претърпяваме всичко, що ни се срещне в света, и ни учи в Неговата Воля непрекъснато. От голямата Си любов Той ни даде изново от 27 юний т. год. съобщения. Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от Архангел Михаила.
към текста >>
47.
Петър Дънов - №24
26:24] Но ако сме се изумили, то е за Бога; ако право
мислим
, то е за вас.
Трябва да се молим за спасението на тия наши бед[ни] братя, които не съзират опасността, която Господ ще навлече на тоя народ, за да се свести. Това, което ти съобщавам, пази в тайна. Всички още не са готови за Божиите работи. Има хора, които всичко [в]земат на подигравка. Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полудял си, Павле, многото ти учение те е изумило". [Деян.
26:24] Но ако сме се изумили, то е за Бога; ако право
мислим
, то е за вас.
Аз се моля Отец Наш Небесни да ни избави от всяко зло и да ни съхрани и спази чрез името Си. Поздрави бр. Тодора. Мир вам. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
48.
Пеню Киров - №23
На туй именно се чудех и каквото с
мисли
решавахме с бр.
Радвам се, че ме имаш за доверен. Радвам се в Господа Бога, че има в тебе живата вяра. И радвам се и благодаря [на] Бога, че сега ми даде по-добро понятие да Го разбирам и приемам в сърцето си с вяра разбрана. И вярвам, че и занапред няма да ме остави, докато не ми даде съвършено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече. Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух.
На туй именно се чудех и каквото с
мисли
решавахме с бр.
Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам.
към текста >>
49.
Петър Дънов - №30
Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да
обмислим
делото съобразно с волята на Христа.
Люб. бр. Киров, Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания.
Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да
обмислим
делото съобразно с волята на Христа.
Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н. Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему. Нека да пазим думите на Исуса: „Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби".
към текста >>
50.
Пеню Киров - №28
Засега останал съм сам, сам с
мислите
и идеите си, а [и] заедно със силата Божия; приятелите ми слаби са за моите идеи, страх ги е от тях.
Д-р Миркович преди 15 дни време беше ми писал една отворена карта, в която казва, че „ний вместо да се съберем, ний се разделяме". Но аз казвам, че той аслъ и това желае, защото не знае на кого служи. Повече не ща да продължавам. Ей, казвам ти самата истина — че аз всяка минута съм готов. Ако имаш нещо да ми кажеш, пиши ми, за да се приготвя за път.
Засега останал съм сам, сам с
мислите
и идеите си, а [и] заедно със силата Божия; приятелите ми слаби са за моите идеи, страх ги е от тях.
С поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздрав и от бр. Тодор.
към текста >>
51.
Петър Дънов - №32
Кой знае какво Господ
мисли
.
Дано Господ Бог Мой да превъзмогне в сърцата ни. Поздрави нарочно бр. Тодора. Господ да укрепи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял бр. д-р Мирковича. Имайте и него в молитвите си.
Кой знае какво Господ
мисли
.
Може Бог наш, Господ Исус Христос, да изкара добро от всичко. 3ная, че грехът ни спъва в тоя свят, но Онзи, Който е в нашата душа, Нашият Небесен Баща, е по-силен от всички. Господ Бог наш на Господа Нашего Исуса Христа да благослови делото Си помежду ни. Амин. За четение през този месец аз чета 20-а глава от Йоана и 55-и Псал. Най-важният стих е 22-ият.
към текста >>
52.
Пеню Киров - №29
В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите
мисли
: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми".
№29 гр. Бургас, 16 март 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от дата 8 того получих, благодаря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело. Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си.
В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите
мисли
: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми".
Аз станах и писах. Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи". Повторно станах и писах. В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна приятност. Не зная, нищо не мога да кажа, защото в Бога всичко е възможно.
към текста >>
Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни
мисли
, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните
мисли
, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи".
Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от дата 8 того получих, благодаря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело. Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си. В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах.
Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни
мисли
, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните
мисли
, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи".
Повторно станах и писах. В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна приятност. Не зная, нищо не мога да кажа, защото в Бога всичко е възможно. Със своя си ум обаче аз съм съгласен с твоето казано в писмото ти до мен. Но ще кажа и нещо повече — че аз искам да служа за Името и Славата Божия.
към текста >>
В побивание на тръпки ми се съобщиха тези
мисли
и при чувстване [на] една силна приятност.
Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си. В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах. Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи". Повторно станах и писах.
В побивание на тръпки ми се съобщиха тези
мисли
и при чувстване [на] една силна приятност.
Не зная, нищо не мога да кажа, защото в Бога всичко е възможно. Със своя си ум обаче аз съм съгласен с твоето казано в писмото ти до мен. Но ще кажа и нещо повече — че аз искам да служа за Името и Славата Божия. Аз разбрах, че имаш големи неприятности и търпиш за много неща, но светът това не може [да го] оцени. Не зная писал ли си на бр. Доктора.
към текста >>
53.
Петър Дънов - №33
Аз зная, че Господ ще
промисли
.
Миналата неделя бях във Варна по особна работа. Срещнах брат Николай и той ми загатна не ще ли бъде добре от моя страна да дойда да посетя Бургас. Мисълта дойде в ума ми. Аз съм готов да сторя всичко, което е Богу благоугодно. Не буквата, но духът на всички неща е важното.
Аз зная, че Господ ще
промисли
.
Колкото денят Господен наближава, толкова повече силите на тъмнината се съпротивят. „Но дерзайте, Аз победих света", казва Господ Бог наш. С поздрав, ваш верен: П. К Дънов .................
към текста >>
54.
Петър Дънов - №35
Но ако
мислите
да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна.
Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате.
Но ако
мислите
да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна.
Мир вам от Господа, с братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов ...................... * Неделя, 9 април 1900 г., е Великден.
към текста >>
55.
Пеню Киров - №32
Господ ги
промисли
.
първия ден след Великден. За ранното ми дохождане причините като се видим ще ти разправя, но ще кажа: такава беше Волята Божия. Мисълта за Павловото чакане е мисъл и моя. Казваш ми, че ако искам, да се върна за деня и пр., но за този ден, когато ний ще се съберем, ще е денят ни, защото от много време се чака и знаем, че мъчно се постигна. Още казваш ми, че имаш някои малки спънки.
Господ ги
промисли
.
Изпращам при това си [писмо] един бон от 10 лв., така щото като размислиш върху писаното ми, ако намираш за добре, ела по-рано. Обаче ако съзираш нещо друго и трябва [да] закъснееш с дохождането си, пиши ми как да постъпя. Приеми сърдечния ми поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров
към текста >>
Изпращам при това си [писмо] един бон от 10 лв., така щото като раз
мислиш
върху писаното ми, ако намираш за добре, ела по-рано.
За ранното ми дохождане причините като се видим ще ти разправя, но ще кажа: такава беше Волята Божия. Мисълта за Павловото чакане е мисъл и моя. Казваш ми, че ако искам, да се върна за деня и пр., но за този ден, когато ний ще се съберем, ще е денят ни, защото от много време се чака и знаем, че мъчно се постигна. Още казваш ми, че имаш някои малки спънки. Господ ги промисли.
Изпращам при това си [писмо] един бон от 10 лв., така щото като раз
мислиш
върху писаното ми, ако намираш за добре, ела по-рано.
Обаче ако съзираш нещо друго и трябва [да] закъснееш с дохождането си, пиши ми как да постъпя. Приеми сърдечния ми поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров
към текста >>
56.
Пеню Киров - №35
Размисли
и яви ми.
Обаче таквиз не могат да вършат волята Божия, и то е равно на едно мъртво християнство. И затова Сатана, като се е вмъкнал тук, ний виждаме голотата на хората, при всичко че те се считат, че са облечени в Христа. Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Духа Божий, трудим се да вършим Волята Му. А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението.
Размисли
и яви ми.
Ний тук сега прекарваме с Д-ра, затова приеми поздравления и от трима ни. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая. ...................
към текста >>
57.
Петър Дънов - №38 (отворена карта)
Тук е цяла бъркотия на мнения и
мисли
.
И още друго — да ни не смущават тия думи на Писанието, понеже има дълбоко съдържание в тях. Понеже ако Бог ни е избрал да наследим Неговото Царство, за това има добри и справедливи причини, които ще проумеем само тогава, когато стигнем съвършенството. Желая да зная Вашето състояние. Пишете ми как се поминувате. Ний ще се разберем само тогава, когато идем в Небето.
Тук е цяла бъркотия на мнения и
мисли
.
Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
58.
Петър Дънов - №41
И като се видим и обменим чувствата и
мислите
на душата си, и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно.
Мир вам, брате, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад. Кажи на брат Тодора и го поздрави от мен братски — аз го умолявам, ако има нещо, да въздържи духа си за Любовта Божия.
И като се видим и обменим чувствата и
мислите
на душата си, и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно.
Аз съм готов да сляза до Варна и даже да дойда до Бургас, ако е Волята Господня. Ако Господ е определил Варна, елате. Аз ще съм там. И мисля, че Той е определил това място, понеже и във вашите сърца е положил същото желание. Поздрави д-р Миркович нарочно и му съобщи благата вест, с която Господ ни е сподобил всинца ни.
към текста >>
Мислите
и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти.
Разговор пети: „Въздигане. Душа и Дух. Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат.
Мислите
и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти.
Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]" Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.
към текста >>
59.
Пеню Киров - №40
Ти ще напуснеш, за сетнините не
мисли
, има кой да промислява за тебе.
Аз съм с тебе, нали и за това си призван и за това се молиш ти самият постоянно..." На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това. Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невинност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв. Мен не ми беше мъчно за 5-тях лева, но защо аз, който не съм в Държавна служба досега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина. И тъй, в това време ми се даде вътрешно това: „Ти недей се оскърбява, това е за твое добро.
Ти ще напуснеш, за сетнините не
мисли
, има кой да промислява за тебе.
Какво би се научил ти, ако останеш още тука, ще има ли някой полза от тебе и ти сам ще имаш ли полза от себе си? Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа. Волята на Небесния ни Отец е да излезеш ти от тука. Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш оскъдност, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега. Тревите ако растат по полето, цъфтят и прецъфтяват, за себе си ли правят това?
към текста >>
И ти не се ли сещаш, че не си свой си, ти имаш Господар и като слуга на Господаря на всичките господари имай радост, защото ти не си вече, който
мислиш
за себе си, но Господарят".
Какво би се научил ти, ако останеш още тука, ще има ли някой полза от тебе и ти сам ще имаш ли полза от себе си? Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа. Волята на Небесния ни Отец е да излезеш ти от тука. Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш оскъдност, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега. Тревите ако растат по полето, цъфтят и прецъфтяват, за себе си ли правят това?
И ти не се ли сещаш, че не си свой си, ти имаш Господар и като слуга на Господаря на всичките господари имай радост, защото ти не си вече, който
мислиш
за себе си, но Господарят".
5 август 1900 г. След съобщаване горното на Тодор и Д-ра Тодор казваше, че аз се мамя и затова реши да ви пита чрез адреса на Д-ра, затова беше и тази139 телеграма . На 6 август, неделя, Д-рът, аз и Тодор имахме следното съобщение: „Зърното, посято във вас, вече дава плод. О, много е скърбен адът за вази. Няма вече отлагание, Делото Божие крачи гигантски.
към текста >>
И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат
помислите
.
И при запитване от бр. Т[одор] ти как ще отговориш, каза, че тъй, както казва той. Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие? На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна.
И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат
помислите
.
След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание. Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща. Не видиш ли, че не се може да ти отговорят на мислените въпроси. Те истината говорят, но не съзираш ли, че е утаено от тях това, което се дава в твоето сърце?
към текста >>
Аз, който съм ти обещал, и на твоите братя, че ще ви давам всички свети
мисли
в сърцата ви и когато те ви се дават, ще се съмнявате ли?
Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща. Не видиш ли, че не се може да ти отговорят на мислените въпроси. Те истината говорят, но не съзираш ли, че е утаено от тях това, което се дава в твоето сърце? Ти си призван да прославиш Бога твоего, светът да се зачуди от силата Божия в тебе. Ти снемаш мирото (Духа) от небето, следвай, не бой се.
Аз, който съм ти обещал, и на твоите братя, че ще ви давам всички свети
мисли
в сърцата ви и когато те ви се дават, ще се съмнявате ли?
Чада, слушайте съветите, които Бог в тайното на сърцето ви говори, те са истинни. Амин, амин". Следобед с[ъщият] ден, като се събрахме, както бяхме решили, Д-рът извади и яви получения телеграфически отговор от Вас и аз им явих това, що ми се даде, и така аз хвалех и славех Бога. На 7 август напуснах и първият страх се яви в мен и взе да ме мъчи. Аз не искам уж да се плаша, но той ме гризеше и така поминах два дни.
към текста >>
По запитването ви викаха ли ме като войник и какво мисля аз по това144 ще кажа: аз размених
мисли
и мнения с Николай и др., но аз не можах съвършено да се съглася с тях и най-после, за да не реша сам това, исках съдействието на водителите145, но и те ми казаха, че не могат да ми отговорят.
Снощи заедно с твоето писмо получих една отворена карта, с която ми явява адреса си. Той е следующият: името и презимето, B[ou1evar]d Vo1tair[е] 83, Paris. Д-рът ще си ходи в края на идущата седмица в Сливен. И тъй, след като ти разправям всичко дотука, искам в името на истината да ми кажеш относително лично казаното ми знаеш ли нещо ти. Аз сега съм бодър, добър, всичко оставих да уреди Бог за мене и какво трябва да правя, Той да ме научи.
По запитването ви викаха ли ме като войник и какво мисля аз по това144 ще кажа: аз размених
мисли
и мнения с Николай и др., но аз не можах съвършено да се съглася с тях и най-после, за да не реша сам това, исках съдействието на водителите145, но и те ми казаха, че не могат да ми отговорят.
И днес ми се отговори от Михаил, че Бог ще ме научи как трябва в такъв случай да постъпя. Аз обаче бях на това мнение — че не трябва да отида, и намогванията ми са тези, че ний трябва да воюваме като Христови войници против Сатана, плътта и греха, за да се удостоим за Небесното Царство чрез заслугите на Спасителя. Обаче казвам, че този въпрос е много деликатен, не е лесно человек да го прекара без критика. Извинявай ме, любезний ми братко, ако виждаш, че зле мисля и върша някои неща, ела ми на помощ със съветите си. Аз ще чакам отговора ти и наставленията ти по всичко казано в писмото ми дотука.
към текста >>
" и още две
мисли
: „Ох, колко сладко беше това, комуто е казано.
С искрено поздравление от мен, твой брат в Христа Господа: П. Киров Тодор благополучно си дойде, при това и с по-малко път и труд. Като се върнах, в края на юли или в началото на август, аз имах дадена милост от Бога. Една вечер вън в къра се молих заедно с Арменчето, и за самото него се молих. Чух в сърцето ми много отчетливо, че ми се каза: „Чадо мое, чута е молбата ти!
" и още две
мисли
: „Ох, колко сладко беше това, комуто е казано.
Той знае". Аз начаса ги казах на Арменчето и то се разплака като дете, защото чувстваше силата на Духа. И един от духовете ни каза, че да се не боим от войната, защото Бог е с нази. Същий ...................
към текста >>
60.
Петър Дънов - №45
Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще про
мисли
за всичко, от което се нуждаят нашите души.
Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето затова ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че послушание [се иска] и нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание. Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни.
Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще про
мисли
за всичко, от което се нуждаят нашите души.
Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат.
към текста >>
Когато Бог
мисли
и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме?
Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат.
Когато Бог
мисли
и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме?
Нима ний трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва [апостол] Павел. Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея. Нека всякой да пази своите обещания. Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго.
към текста >>
Нима ний трябва да
мислим
, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра?
Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат. Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме?
Нима ний трябва да
мислим
, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра?
Да не бъде, както казва [апостол] Павел. Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея. Нека всякой да пази своите обещания. Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго. При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите мисли са утаени от небето.
към текста >>
При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите
мисли
са утаени от небето.
Нима ний трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва [апостол] Павел. Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея. Нека всякой да пази своите обещания. Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго.
При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите
мисли
са утаени от небето.
Не, там всичко се знае, ний сме отворена книга. Господ знае помишленията на сърцето ни и затова желае да ни изправи. Няма нищо скрито-покрито. Поздрави брат Тодор и бр. Доктора. Желая ви Божието благословение.
към текста >>
61.
Пеню Киров - №42
Мене най-първо ме натиснаха лоши
помисли
, няколко дни наред, после това дойдоха лоши изкушения и тази вечер, когато ти писах отвореното писмо, аз се бях зле раздразнил от страна на съпругата ми и баба ми и ще кажа, че слава Богу, че не даде на устата ми да произнесе лоша дума, при всичко че бях отвън себе си от отношенията им.
Любез. ми бр. Дънов, Получил съм както затвореното ти писмо, тъй и отвореното, само че това, последното, се получи на 7 того. Изпратеното ми отворено писмо от 31 август вярвам да сте получили. Аз ви се оплаквах нещо, за което ще поразправя сега накратичко. След моето поведение спрямо Господа, за което ни беше писал в затвореното си писмо, и нашето съзнателно каене за този ми неволен грях аз и за напосле не останах ненаказан.
Мене най-първо ме натиснаха лоши
помисли
, няколко дни наред, после това дойдоха лоши изкушения и тази вечер, когато ти писах отвореното писмо, аз се бях зле раздразнил от страна на съпругата ми и баба ми и ще кажа, че слава Богу, че не даде на устата ми да произнесе лоша дума, при всичко че бях отвън себе си от отношенията им.
Сатана не се спря дотука, той почна да действа чрез слабостта на тялото ми — чрез страстите, за да не ходя в святост, както духът на съвестта ми диктува. Но зле страдах до този ден. Днес пак припаднах при нозете Господни и Господ се смили за грешния свой Пеню, възвърна мира ми и ме утеши. Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави. Сега пак ме дразнят домашните ми, но дано Бог ме отърве.
към текста >>
62.
Петър Дънов - №48
Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще
промисли
.
„Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде Царството" (Лук. 12:32). „И ето, Аз съм с вас, дар за всичките дни до скончанието на века" [Мар. 28:20]. Ето това е нашето постоянно утешение — че Господ е с нас постоянно и ни ръководи, насърчава и утешава. Колко е радостно да се страда за Него, да имаме присъствието Му. Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост.
Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще
промисли
.
Славата, която ни очаква, тя не е за в този свят, ний ще бъдем облечени в нея само когато Го видим и станем подобни Нему. Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне. И тъй, нека се не мамим повече от тоя свят, нито да очакваме нещо извънредно. Господ е вече с нас, в това няма съмнение. Духът Му е наш водител и просветител.
към текста >>
63.
Петър Дънов - №50
Нека прочее усърдно да се молим за осъществяванието на Господните
мисли
: „Да се освети Неговото Име, да дойде Неговото Царство, да бъде Неговата Воля".
Да любим тъй, както Бог люби. „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него. " Защото тези добрини, като се намират у вас и като се умножават, ще ви направят да не сте празни, нито безплодни в познаванието на Господа Нашего Исуса Христа. Така, както се въдворявате в Истината, ще ви се „даде вход във вечното Царство на Господа Нашего и Исуса Христа". Нека прочее да се стремим към пълнотата на съвършенството, гдето царува умът и Духът на Господа.
Нека прочее усърдно да се молим за осъществяванието на Господните
мисли
: „Да се освети Неговото Име, да дойде Неговото Царство, да бъде Неговата Воля".
Аз благодаря на Господа, Който ме подкрепя със Своя благ Дух. Нека се радваме от нине. Господ няма да ни остави никога. Моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост. Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към дома на нашия Небесен Баща.
към текста >>
Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите
мисли
.
Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към дома на нашия Небесен Баща. Ний ще видим Неговото благо лице и лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и Ангели. Каква блажена мисъл: „Щ,е вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша на умовете им". И: „Греховете им и беззаконията им няма да помена вече". Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне.
Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите
мисли
.
Господ ни е говорил и постоянно ни говори с помощта на Святия Си Дух. Нека бъдем чистосърдечни, за да приемаме Неговото ръководство. Нашият Господ е с нас. Неговият Дух ни просвещава. Да се не колебаем, нито да се двоумим.
към текста >>
64.
Пеню Киров - №45
Извинявай за писмото ми — аз не мога добре да излагам
мислите
си, но зная, че ти и тука ме разбираш.
Друго нищо не явява за себе си. Има да се интересуват няколко момчета тука, но не зная какво ги възпира още. Казал съм: каквото Бог даде, че това ще е. Много желая да се видим и [да] се поразтуша малко, но и това на Бога оставям. Ти много добре ме разбираш.
Извинявай за писмото ми — аз не мога добре да излагам
мислите
си, но зная, че ти и тука ме разбираш.
Светът засега се произнася за мене, че съм меланхолик и тайнствен. Мен ме скърбят тези и други подобни неща. Приеми братското ми целувание и поздрав от бр. Тодора и приятеля Велчева. Твой верен в Господа: Пеню
към текста >>
65.
Петър Дънов - №51 (Добрата молитва)
Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си
мисли
и ме упътвай да ти служа с радост.
Нови пазар, 27 ноемврий 1900 г.163 ТАКА се МОЛЕТЕ:164 „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ми подарил живот и здраве, да ти се радвам, моля те, изпроводи ми Духа Си, да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ме да правя Твоята воля, да осветявам Твоето име и да Те славословя винаги. Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления.
Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си
мисли
и ме упътвай да ти служа с радост.
Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина. Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята. Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си. Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон.
към текста >>
66.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Той
мисли
да се върне в Сливен и да прекара зимата там.
Ето това ми е казано да ви съобщя — Господ ще ви крепи със Своя дух. Не само това, но и сам Христос е помежду ви и скоро ще видите лицето Му, и ще се възрадвате, и ще се възрадва за вази. Аз съм радостен и постоянно призовавам Божията благодат да ни ръководи. Може би , ако е рекъл Господ , да се видим пак. Мисля, д-р Мирков[ич] наскоро, къде края на този месец, ще мине през Бургас12.
Той
мисли
да се върне в Сливен и да прекара зимата там.
Вие, кога имате пак свободно време , пишете ми и ми съобщете как отивате. И сега Господ да бъде с вас. Приемете моето бр. поздравление. Ваш: П. К. Дънов
към текста >>
Видите, приятели мои, колко Господ ви люби и
мисли
за вас.
Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 18 того приех и се много зарадвах, като се научих, че Господ Ви е дал такава радост да имате. Аз се радвам, че можах да Ви предам тия благословения от Небето, които ми бяха дадени особено за Вази, защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах. „Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в правда и истина. Ето Аз съм Този, Който ги ръководя и пазя и им давам сила и живот, за да ходят в Моята виделина."
Видите, приятели мои, колко Господ ви люби и
мисли
за вас.
Макар да сте бедни и отхвърлени от света , обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето царство, да се радвате с Него заедно на Небесната слава. Ето Господ казва: „Не бойте се, още малко Ме почакайте и ще ви видя, и ще Ме видите да се възцаря в Своята слава в тоя свят". Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва.
към текста >>
И още докато
мисли
, духът става невидим и вместо него се явява една хубава светла звезда.
се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал. После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи. Человекът по маниерите и привичките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгавината), но само по с голяма фигура. Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме попита, вижда, че аз лежа при нея. Тогава чак разбира, че това е дух, но без да се уплаши.
И още докато
мисли
, духът става невидим и вместо него се явява една хубава светла звезда.
[Жена ми] запалва лампата и вижда часа, че е 12. Аз засега с волята Божия имам работа за няколко дни при едни търговци, за да товаря вагони с разни стоки, та за после Бог е добър. Поздравлявам те сърдечно. Поздрав и от бр. Тодора. Твой в Христа брат: Пеню Киров
към текста >>
Не се смущавайте от нищо, нито се грижете — Той е
промислил
за живота на всички ни.
Знаците на времето показват, че краят е близо. И тъй, братя, укрепявайте се всякой ден в Господа. Пейте и възпявайте Му в сърцето си. И Господ, Който е винаги верен, ще ви благослови и ръководи във всяка истина. Служете Му с пълнотата на сърцето и душата си.
Не се смущавайте от нищо, нито се грижете — Той е
промислил
за живота на всички ни.
Нека се стараем всеки ден да вършим Неговата воля усърдно и да правим добро. Аз очаквам от Господа много неща, които ми е обещал. И кога ги приема, ще ви направя съпричастници на небесните дарове. Колко велики обещания има да се изпълнят наскоро! Напоследък Небето е било една стълба17, по която Ангелите Божии18 са слизали да ми донесат благите вести от горе на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят.
към текста >>
Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем морално развалено лице, че „по-добре би било да бъдеш безбожник, а не протестантин21 да бъдеш и да не
мислиш
, [че] хората не те знаят какъв си и по тия причини ти си без работа и че още много ще ходиш [така]".
Един съботен ден ми казаха да работя в неделя. Аз пресилих себе си и работих, но пресилването не остана незабелязано, понеже що бях почнал работата, на втората събота ми казват: „Утре, ако искаш, почни да работиш или ако не искаш да работиш в неделя, почни от понеделник". Понеже няколко дни помежду нямаше работа, аз казах: „Добре, ще почна от понеделник" и те склониха. Отивам в понеделник, казват ми, че хамалите пресилиха за работа и ний вчера натоварихме вагоните. И тъй по този начин ме отстраниха и аз не се уверявах, че те по причина на неделята ме отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава дядо ми19 и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък20 не ще мога да намеря работа.
Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем морално развалено лице, че „по-добре би било да бъдеш безбожник, а не протестантин21 да бъдеш и да не
мислиш
, [че] хората не те знаят какъв си и по тия причини ти си без работа и че още много ще ходиш [така]".
Разбира се, каквото и да му възразих, не хвана място в неговата душа. От В. Козлова не съм имал писмо, не зная сърди ли ми се, или друга причина има. Аз тези дни доста съм неразположен, понеже имам малки душевни скърби. При това си [писмо] Ви изпращам и едно писмо от бр. Тодора.
към текста >>
67.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Който
мисли
това, се лъже.
Ваш верен: П. К. Дънов Аз писах на Д-ра51, но не ми е отговорил още, но не важи отговорил или не, все едно, делото ще върви. Помощ52 от друго място ще дойде. Нашата надежда не е в человеци.
Който
мисли
това, се лъже.
Друг е нашата крепост. Мир вам — приемете даденото обещание. ................. * Писмото е без обръщение. 51. Писмото до д-р Миркович е от 3 януари 1899 г.
към текста >>
Господ ще
промисли
.
Желая да зная по какъв начин се ръководите. Имайте радост, спасението е близо. Времето приближава бързо, денят иде. Не се утеснявайте. Не бързайте, всичко ще дойде на своето време.
Господ ще
промисли
.
Имам много неща да ви съобщя, но не сте готови още да ги проумеете. Нищо да ви не смущава, вярвайте в името на Господа. Вяра непоколебима се изисква и любов непрестанна. Знайте, че Господ е неизменяем. Надявам се да ви видя наскоро, ако не попречи дяволът.
към текста >>
И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него
мислим
и за него се молим.
В мен дотолкоз се проявява молитвеният дух, щото не ми се иска да оставям молитвата си. И направил би[х] това, ако бих имал къде да се уединя, за да си предавам сърцето и душата на благия ни Небесен Баща. Дотолкова да се прояви молитвеният дух в мене, щото щом почна, в тръпки се намирам цял и като че друг говори чрез сърцето ми. От два и повече дни въздишки и все въздишки, но не за световното, но така е — духът си въздиша. Знаеш още, братко Дънов, че ний от отдавна нищо световно не ни интересува, но като почна това духовно чувство в нас да се пробужда, то и сатана тогава се намеси, обаче Бог се скоро смили за нас и иде да ни избави навреме.
И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него
мислим
и за него се молим.
Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни. Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило. Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна. Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре.
към текста >>
Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не
мислим
, освен нашето дело и никакви лоши
мисли
не са в сила да ни смущават.
О, Господи, вместо нашата радост, отдай радост жива на бр. Дънов за плодовете му! Ний сега-засега с Божията воля следваме делото, но виждаме, че любезният ни Небесен Баща изработва нашето спасение. Това освен гдето го разбираме, но и го чувстваме. Ний с бр.
Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не
мислим
, освен нашето дело и никакви лоши
мисли
не са в сила да ни смущават.
Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила. Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня. И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние. Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае. Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща.
към текста >>
Само да сме верни на делото Му и Той ще
промисли
за своята работа.
Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата воля. Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва живота си за Славата Божия и доброто на другите. И ако многомилостивий и благоутробний Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова любов, ние ще сме благодарни за Милостта Му. Затова имаме нужда да се укрепяваме във вярата. Няма за Бога невъзможни неща.
Само да сме верни на делото Му и Той ще
промисли
за своята работа.
Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от по[д]буждението на Духа Божий. Той да ни научи как да постъпим във всичко не според человеческа мъдрост, но според Бога; не според человеческа сила, но според Божията. Ние ще възложим всичко на Него, защото е казано: възложете товара си на Господа. Благословен е Този наш Господ, Който ни обича и милва с Гореща любов. Аз се моля за вази Бог да ви укрепява в Дух и сила, да растете във всяка благодат и мъдрост Божия.
към текста >>
Моля се щото Бог да осуети всичките лукави
замисли
на Дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне.
Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от по[д]буждението на Духа Божий. Той да ни научи как да постъпим във всичко не според человеческа мъдрост, но според Бога; не според человеческа сила, но според Божията. Ние ще възложим всичко на Него, защото е казано: възложете товара си на Господа. Благословен е Този наш Господ, Който ни обича и милва с Гореща любов. Аз се моля за вази Бог да ви укрепява в Дух и сила, да растете във всяка благодат и мъдрост Божия.
Моля се щото Бог да осуети всичките лукави
замисли
на Дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне.
Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии (Откр. 20). На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най- добрите знаци, които Бог ми е подарил — да видя, че Неговата сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече.
към текста >>
Д-рът
мисли
, че ще можете да се разправите с тях.
Завършва земния си път на 28.11.1918 г. (У., №19, 29.04.1899 г.) №2078 (отворена карта)* Варна, 6 май 1899 г. Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81.
Д-рът
мисли
, че ще можете да се разправите с тях.
Надявам се да сте добре и да сте приели моето писмо. При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе. Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото духовно съдържание. Аз съм много добре. Бодър и як духом.
към текста >>
Той ще
промисли
по своя си път.
Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това? Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде. Никому не трябва да се надеем, освен Нему.
Той ще
промисли
по своя си път.
Аз имам вече благата вест, но ще Ви я съобщя само кога се лично видим, ако е рекъл Господ. Молете се дано е скоро. Аз вас чакам. Призовете Господа и Му предайте всичкия си живот и бъдете готови за Словото Му, което ще Ви съобщя. Вие трябва да се новородите от Духа Божий.
към текста >>
Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не
помислиш
, че от правия път), а Бог с течението на времето ни лекува.
бел. 96). (У., № 22, 12.07.1899 г.) №21 гр. Бургас, 15 юлий 1899 г. Любез. ми бр. Дънов, Вярвам, че си приел отвореното ми писмо от 2 того.
Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не
помислиш
, че от правия път), а Бог с течението на времето ни лекува.
Знай, че Бог ни дава сила, за да претърпяваме всичко, що ни се срещне в света, и ни учи в Неговата Воля непрекъснато. От голямата Си любов Той ни даде изново от 27 юний т. год. съобщения. Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от Архангел Михаила.
към текста >>
26:24] Но ако сме се изумили, то е за Бога; ако право
мислим
, то е за вас.
Трябва да се молим за спасението на тия наши бед[ни] братя, които не съзират опасността, която Господ ще навлече на тоя народ, за да се свести. Това, което ти съобщавам, пази в тайна. Всички още не са готови за Божиите работи. Има хора, които всичко [в]земат на подигравка. Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полудял си, Павле, многото ти учение те е изумило". [Деян.
26:24] Но ако сме се изумили, то е за Бога; ако право
мислим
, то е за вас.
Аз се моля Отец Наш Небесни да ни избави от всяко зло и да ни съхрани и спази чрез името Си. Поздрави бр. Тодора. Мир вам. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
На туй именно се чудех и каквото с
мисли
решавахме с бр.
Радвам се, че ме имаш за доверен. Радвам се в Господа Бога, че има в тебе живата вяра. И радвам се и благодаря [на] Бога, че сега ми даде по-добро понятие да Го разбирам и приемам в сърцето си с вяра разбрана. И вярвам, че и занапред няма да ме остави, докато не ми даде съвършено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече. Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух.
На туй именно се чудех и каквото с
мисли
решавахме с бр.
Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам.
към текста >>
68.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да
обмислим
делото съобразно с волята на Христа.
Люб. бр. Киров, Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания.
Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да
обмислим
делото съобразно с волята на Христа.
Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н. Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему. Нека да пазим думите на Исуса: „Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби".
към текста >>
Засега останал съм сам, сам с
мислите
и идеите си, а [и] заедно със силата Божия; приятелите ми слаби са за моите идеи, страх ги е от тях.
Д-р Миркович преди 15 дни време беше ми писал една отворена карта, в която казва, че „ний вместо да се съберем, ний се разделяме". Но аз казвам, че той аслъ и това желае, защото не знае на кого служи. Повече не ща да продължавам. Ей, казвам ти самата истина — че аз всяка минута съм готов. Ако имаш нещо да ми кажеш, пиши ми, за да се приготвя за път.
Засега останал съм сам, сам с
мислите
и идеите си, а [и] заедно със силата Божия; приятелите ми слаби са за моите идеи, страх ги е от тях.
С поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздрав и от бр. Тодор. №32 Нови пазар, 8 март 1900 г.
към текста >>
Кой знае какво Господ
мисли
.
Дано Господ Бог Мой да превъзмогне в сърцата ни. Поздрави нарочно бр. Тодора. Господ да укрепи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял бр. д-р Мирковича. Имайте и него в молитвите си.
Кой знае какво Господ
мисли
.
Може Бог наш, Господ Исус Христос, да изкара добро от всичко. 3ная, че грехът ни спъва в тоя свят, но Онзи, Който е в нашата душа, Нашият Небесен Баща, е по-силен от всички. Господ Бог наш на Господа Нашего Исуса Христа да благослови делото Си помежду ни. Амин. За четение през този месец аз чета 20-а глава от Йоана и 55-и Псал. Най-важният стих е 22-ият.
към текста >>
В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите
мисли
: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми".
№29 гр. Бургас, 16 март 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от дата 8 того получих, благодаря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело. Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си.
В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите
мисли
: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми".
Аз станах и писах. Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи". Повторно станах и писах. В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна приятност. Не зная, нищо не мога да кажа, защото в Бога всичко е възможно.
към текста >>
Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни
мисли
, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните
мисли
, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи".
Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от дата 8 того получих, благодаря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело. Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си. В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах.
Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни
мисли
, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните
мисли
, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи".
Повторно станах и писах. В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна приятност. Не зная, нищо не мога да кажа, защото в Бога всичко е възможно. Със своя си ум обаче аз съм съгласен с твоето казано в писмото ти до мен. Но ще кажа и нещо повече — че аз искам да служа за Името и Славата Божия.
към текста >>
В побивание на тръпки ми се съобщиха тези
мисли
и при чувстване [на] една силна приятност.
Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си. В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах. Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи". Повторно станах и писах.
В побивание на тръпки ми се съобщиха тези
мисли
и при чувстване [на] една силна приятност.
Не зная, нищо не мога да кажа, защото в Бога всичко е възможно. Със своя си ум обаче аз съм съгласен с твоето казано в писмото ти до мен. Но ще кажа и нещо повече — че аз искам да служа за Името и Славата Божия. Аз разбрах, че имаш големи неприятности и търпиш за много неща, но светът това не може [да го] оцени. Не зная писал ли си на бр. Доктора.
към текста >>
Аз зная, че Господ ще
промисли
.
Миналата неделя бях във Варна по особна работа. Срещнах брат Николай и той ми загатна не ще ли бъде добре от моя страна да дойда да посетя Бургас. Мисълта дойде в ума ми. Аз съм готов да сторя всичко, което е Богу благоугодно. Не буквата, но духът на всички неща е важното.
Аз зная, че Господ ще
промисли
.
Колкото денят Господен наближава, толкова повече силите на тъмнината се съпротивят. „Но дерзайте, Аз победих света", казва Господ Бог наш. С поздрав, ваш верен: П. К Дънов .................
към текста >>
Но ако
мислите
да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна.
Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате.
Но ако
мислите
да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна.
Мир вам от Господа, с братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов ...................... * Неделя, 9 април 1900 г., е Великден.
към текста >>
Господ ги
промисли
.
първия ден след Великден. За ранното ми дохождане причините като се видим ще ти разправя, но ще кажа: такава беше Волята Божия. Мисълта за Павловото чакане е мисъл и моя. Казваш ми, че ако искам, да се върна за деня и пр., но за този ден, когато ний ще се съберем, ще е денят ни, защото от много време се чака и знаем, че мъчно се постигна. Още казваш ми, че имаш някои малки спънки.
Господ ги
промисли
.
Изпращам при това си [писмо] един бон от 10 лв., така щото като размислиш върху писаното ми, ако намираш за добре, ела по-рано. Обаче ако съзираш нещо друго и трябва [да] закъснееш с дохождането си, пиши ми как да постъпя. Приеми сърдечния ми поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров №33 (отворено писмо)
към текста >>
Изпращам при това си [писмо] един бон от 10 лв., така щото като раз
мислиш
върху писаното ми, ако намираш за добре, ела по-рано.
За ранното ми дохождане причините като се видим ще ти разправя, но ще кажа: такава беше Волята Божия. Мисълта за Павловото чакане е мисъл и моя. Казваш ми, че ако искам, да се върна за деня и пр., но за този ден, когато ний ще се съберем, ще е денят ни, защото от много време се чака и знаем, че мъчно се постигна. Още казваш ми, че имаш някои малки спънки. Господ ги промисли.
Изпращам при това си [писмо] един бон от 10 лв., така щото като раз
мислиш
върху писаното ми, ако намираш за добре, ела по-рано.
Обаче ако съзираш нещо друго и трябва [да] закъснееш с дохождането си, пиши ми как да постъпя. Приеми сърдечния ми поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров №33 (отворено писмо) гр. Бургас, 14 април 1900 г.
към текста >>
Размисли
и яви ми.
Обаче таквиз не могат да вършат волята Божия, и то е равно на едно мъртво християнство. И затова Сатана, като се е вмъкнал тук, ний виждаме голотата на хората, при всичко че те се считат, че са облечени в Христа. Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Духа Божий, трудим се да вършим Волята Му. А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението.
Размисли
и яви ми.
Ний тук сега прекарваме с Д-ра, затова приеми поздравления и от трима ни. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая. ...................
към текста >>
Тук е цяла бъркотия на мнения и
мисли
.
И още друго — да ни не смущават тия думи на Писанието, понеже има дълбоко съдържание в тях. Понеже ако Бог ни е избрал да наследим Неговото Царство, за това има добри и справедливи причини, които ще проумеем само тогава, когато стигнем съвършенството. Желая да зная Вашето състояние. Пишете ми как се поминувате. Ний ще се разберем само тогава, когато идем в Небето.
Тук е цяла бъркотия на мнения и
мисли
.
Ваш верен: П. К. Дънов №36 (отворено писмо) гр. Бургас, 13 юний 1900 г. Любез. бр. Дънов,
към текста >>
И като се видим и обменим чувствата и
мислите
на душата си, и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно.
Мир вам, брате, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад. Кажи на брат Тодора и го поздрави от мен братски — аз го умолявам, ако има нещо, да въздържи духа си за Любовта Божия.
И като се видим и обменим чувствата и
мислите
на душата си, и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно.
Аз съм готов да сляза до Варна и даже да дойда до Бургас, ако е Волята Господня. Ако Господ е определил Варна, елате. Аз ще съм там. И мисля, че Той е определил това място, понеже и във вашите сърца е положил същото желание. Поздрави д-р Миркович нарочно и му съобщи благата вест, с която Господ ни е сподобил всинца ни.
към текста >>
Мислите
и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти.
Разговор пети: „Въздигане. Душа и Дух. Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат.
Мислите
и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти.
Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]" Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.
към текста >>
Ти ще напуснеш, за сетнините не
мисли
, има кой да промислява за тебе.
Аз съм с тебе, нали и за това си призван и за това се молиш ти самият постоянно..." На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това. Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невинност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв. Мен не ми беше мъчно за 5-тях лева, но защо аз, който не съм в Държавна служба досега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина. И тъй, в това време ми се даде вътрешно това: „Ти недей се оскърбява, това е за твое добро.
Ти ще напуснеш, за сетнините не
мисли
, има кой да промислява за тебе.
Какво би се научил ти, ако останеш още тука, ще има ли някой полза от тебе и ти сам ще имаш ли полза от себе си? Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа. Волята на Небесния ни Отец е да излезеш ти от тука. Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш оскъдност, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега. Тревите ако растат по полето, цъфтят и прецъфтяват, за себе си ли правят това?
към текста >>
И ти не се ли сещаш, че не си свой си, ти имаш Господар и като слуга на Господаря на всичките господари имай радост, защото ти не си вече, който
мислиш
за себе си, но Господарят".
Какво би се научил ти, ако останеш още тука, ще има ли някой полза от тебе и ти сам ще имаш ли полза от себе си? Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа. Волята на Небесния ни Отец е да излезеш ти от тука. Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш оскъдност, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега. Тревите ако растат по полето, цъфтят и прецъфтяват, за себе си ли правят това?
И ти не се ли сещаш, че не си свой си, ти имаш Господар и като слуга на Господаря на всичките господари имай радост, защото ти не си вече, който
мислиш
за себе си, но Господарят".
5 август 1900 г. След съобщаване горното на Тодор и Д-ра Тодор казваше, че аз се мамя и затова реши да ви пита чрез адреса на Д-ра, затова беше и тази139 телеграма . На 6 август, неделя, Д-рът, аз и Тодор имахме следното съобщение: „Зърното, посято във вас, вече дава плод. О, много е скърбен адът за вази. Няма вече отлагание, Делото Божие крачи гигантски.
към текста >>
И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат
помислите
.
И при запитване от бр. Т[одор] ти как ще отговориш, каза, че тъй, както казва той. Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие? На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна.
И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат
помислите
.
След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание. Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща. Не видиш ли, че не се може да ти отговорят на мислените въпроси. Те истината говорят, но не съзираш ли, че е утаено от тях това, което се дава в твоето сърце?
към текста >>
Аз, който съм ти обещал, и на твоите братя, че ще ви давам всички свети
мисли
в сърцата ви и когато те ви се дават, ще се съмнявате ли?
Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща. Не видиш ли, че не се може да ти отговорят на мислените въпроси. Те истината говорят, но не съзираш ли, че е утаено от тях това, което се дава в твоето сърце? Ти си призван да прославиш Бога твоего, светът да се зачуди от силата Божия в тебе. Ти снемаш мирото (Духа) от небето, следвай, не бой се.
Аз, който съм ти обещал, и на твоите братя, че ще ви давам всички свети
мисли
в сърцата ви и когато те ви се дават, ще се съмнявате ли?
Чада, слушайте съветите, които Бог в тайното на сърцето ви говори, те са истинни. Амин, амин". Следобед с[ъщият] ден, като се събрахме, както бяхме решили, Д-рът извади и яви получения телеграфически отговор от Вас и аз им явих това, що ми се даде, и така аз хвалех и славех Бога. На 7 август напуснах и първият страх се яви в мен и взе да ме мъчи. Аз не искам уж да се плаша, но той ме гризеше и така поминах два дни.
към текста >>
По запитването ви викаха ли ме като войник и какво мисля аз по това144 ще кажа: аз размених
мисли
и мнения с Николай и др., но аз не можах съвършено да се съглася с тях и най-после, за да не реша сам това, исках съдействието на водителите145, но и те ми казаха, че не могат да ми отговорят.
Снощи заедно с твоето писмо получих една отворена карта, с която ми явява адреса си. Той е следующият: името и презимето, B[ou1evar]d Vo1tair[е] 83, Paris. Д-рът ще си ходи в края на идущата седмица в Сливен. И тъй, след като ти разправям всичко дотука, искам в името на истината да ми кажеш относително лично казаното ми знаеш ли нещо ти. Аз сега съм бодър, добър, всичко оставих да уреди Бог за мене и какво трябва да правя, Той да ме научи.
По запитването ви викаха ли ме като войник и какво мисля аз по това144 ще кажа: аз размених
мисли
и мнения с Николай и др., но аз не можах съвършено да се съглася с тях и най-после, за да не реша сам това, исках съдействието на водителите145, но и те ми казаха, че не могат да ми отговорят.
И днес ми се отговори от Михаил, че Бог ще ме научи как трябва в такъв случай да постъпя. Аз обаче бях на това мнение — че не трябва да отида, и намогванията ми са тези, че ний трябва да воюваме като Христови войници против Сатана, плътта и греха, за да се удостоим за Небесното Царство чрез заслугите на Спасителя. Обаче казвам, че този въпрос е много деликатен, не е лесно человек да го прекара без критика. Извинявай ме, любезний ми братко, ако виждаш, че зле мисля и върша някои неща, ела ми на помощ със съветите си. Аз ще чакам отговора ти и наставленията ти по всичко казано в писмото ми дотука.
към текста >>
" и още две
мисли
: „Ох, колко сладко беше това, комуто е казано.
С искрено поздравление от мен, твой брат в Христа Господа: П. Киров Тодор благополучно си дойде, при това и с по-малко път и труд. Като се върнах, в края на юли или в началото на август, аз имах дадена милост от Бога. Една вечер вън в къра се молих заедно с Арменчето, и за самото него се молих. Чух в сърцето ми много отчетливо, че ми се каза: „Чадо мое, чута е молбата ти!
" и още две
мисли
: „Ох, колко сладко беше това, комуто е казано.
Той знае". Аз начаса ги казах на Арменчето и то се разплака като дете, защото чувстваше силата на Духа. И един от духовете ни каза, че да се не боим от войната, защото Бог е с нази. Същий ...................
към текста >>
Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще про
мисли
за всичко, от което се нуждаят нашите души.
Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето затова ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че послушание [се иска] и нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание. Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни.
Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще про
мисли
за всичко, от което се нуждаят нашите души.
Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат.
към текста >>
Когато Бог
мисли
и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме?
Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат.
Когато Бог
мисли
и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме?
Нима ний трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва [апостол] Павел. Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея. Нека всякой да пази своите обещания. Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго.
към текста >>
Нима ний трябва да
мислим
, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра?
Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат. Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме?
Нима ний трябва да
мислим
, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра?
Да не бъде, както казва [апостол] Павел. Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея. Нека всякой да пази своите обещания. Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго. При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите мисли са утаени от небето.
към текста >>
При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите
мисли
са утаени от небето.
Нима ний трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва [апостол] Павел. Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея. Нека всякой да пази своите обещания. Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго.
При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите
мисли
са утаени от небето.
Не, там всичко се знае, ний сме отворена книга. Господ знае помишленията на сърцето ни и затова желае да ни изправи. Няма нищо скрито-покрито. Поздрави брат Тодор и бр. Доктора. Желая ви Божието благословение.
към текста >>
Мене най-първо ме натиснаха лоши
помисли
, няколко дни наред, после това дойдоха лоши изкушения и тази вечер, когато ти писах отвореното писмо, аз се бях зле раздразнил от страна на съпругата ми и баба ми и ще кажа, че слава Богу, че не даде на устата ми да произнесе лоша дума, при всичко че бях отвън себе си от отношенията им.
Любез. ми бр. Дънов, Получил съм както затвореното ти писмо, тъй и отвореното, само че това, последното, се получи на 7 того. Изпратеното ми отворено писмо от 31 август вярвам да сте получили. Аз ви се оплаквах нещо, за което ще поразправя сега накратичко. След моето поведение спрямо Господа, за което ни беше писал в затвореното си писмо, и нашето съзнателно каене за този ми неволен грях аз и за напосле не останах ненаказан.
Мене най-първо ме натиснаха лоши
помисли
, няколко дни наред, после това дойдоха лоши изкушения и тази вечер, когато ти писах отвореното писмо, аз се бях зле раздразнил от страна на съпругата ми и баба ми и ще кажа, че слава Богу, че не даде на устата ми да произнесе лоша дума, при всичко че бях отвън себе си от отношенията им.
Сатана не се спря дотука, той почна да действа чрез слабостта на тялото ми — чрез страстите, за да не ходя в святост, както духът на съвестта ми диктува. Но зле страдах до този ден. Днес пак припаднах при нозете Господни и Господ се смили за грешния свой Пеню, възвърна мира ми и ме утеши. Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави. Сега пак ме дразнят домашните ми, но дано Бог ме отърве.
към текста >>
Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще
промисли
.
„Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде Царството" (Лук. 12:32). „И ето, Аз съм с вас, дар за всичките дни до скончанието на века" [Мар. 28:20]. Ето това е нашето постоянно утешение — че Господ е с нас постоянно и ни ръководи, насърчава и утешава. Колко е радостно да се страда за Него, да имаме присъствието Му. Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост.
Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще
промисли
.
Славата, която ни очаква, тя не е за в този свят, ний ще бъдем облечени в нея само когато Го видим и станем подобни Нему. Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне. И тъй, нека се не мамим повече от тоя свят, нито да очакваме нещо извънредно. Господ е вече с нас, в това няма съмнение. Духът Му е наш водител и просветител.
към текста >>
Нека прочее усърдно да се молим за осъществяванието на Господните
мисли
: „Да се освети Неговото Име, да дойде Неговото Царство, да бъде Неговата Воля".
Да любим тъй, както Бог люби. „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него. " Защото тези добрини, като се намират у вас и като се умножават, ще ви направят да не сте празни, нито безплодни в познаванието на Господа Нашего Исуса Христа. Така, както се въдворявате в Истината, ще ви се „даде вход във вечното Царство на Господа Нашего и Исуса Христа". Нека прочее да се стремим към пълнотата на съвършенството, гдето царува умът и Духът на Господа.
Нека прочее усърдно да се молим за осъществяванието на Господните
мисли
: „Да се освети Неговото Име, да дойде Неговото Царство, да бъде Неговата Воля".
Аз благодаря на Господа, Който ме подкрепя със Своя благ Дух. Нека се радваме от нине. Господ няма да ни остави никога. Моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост. Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към дома на нашия Небесен Баща.
към текста >>
Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите
мисли
.
Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към дома на нашия Небесен Баща. Ний ще видим Неговото благо лице и лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и Ангели. Каква блажена мисъл: „Щ,е вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша на умовете им". И: „Греховете им и беззаконията им няма да помена вече". Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне.
Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите
мисли
.
Господ ни е говорил и постоянно ни говори с помощта на Святия Си Дух. Нека бъдем чистосърдечни, за да приемаме Неговото ръководство. Нашият Господ е с нас. Неговият Дух ни просвещава. Да се не колебаем, нито да се двоумим.
към текста >>
Извинявай за писмото ми — аз не мога добре да излагам
мислите
си, но зная, че ти и тука ме разбираш.
Друго нищо не явява за себе си. Има да се интересуват няколко момчета тука, но не зная какво ги възпира още. Казал съм: каквото Бог даде, че това ще е. Много желая да се видим и [да] се поразтуша малко, но и това на Бога оставям. Ти много добре ме разбираш.
Извинявай за писмото ми — аз не мога добре да излагам
мислите
си, но зная, че ти и тука ме разбираш.
Светът засега се произнася за мене, че съм меланхолик и тайнствен. Мен ме скърбят тези и други подобни неща. Приеми братското ми целувание и поздрав от бр. Тодора и приятеля Велчева. Твой верен в Господа: Пеню
към текста >>
Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си
мисли
и ме упътвай да ти служа с радост.
Нови пазар, 27 ноемврий 1900 г.163 ТАКА се МОЛЕТЕ:164 „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ми подарил живот и здраве, да ти се радвам, моля те, изпроводи ми Духа Си, да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ме да правя Твоята воля, да осветявам Твоето име и да Те славословя винаги. Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления.
Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си
мисли
и ме упътвай да ти служа с радост.
Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина. Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята. Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си. Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон.
към текста >>
69.
05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Прави заключение от изложените ми тук
мисли
: аз съм уверен, че един человек, тръгнал в пътя на Спасението, има борба голяма с Дявола, и то до такава степен, че този, последният, ако се може и [на] человек да се престори, ще се труди със сила человеческа да те възпре.
Миркович още оня ден. Моля Бог за тази Ви добрина към мен да Ви упъти към пътя на Спасението, за което всеки человек трябва да се стреми. Относително за Божиите внушения да вярваме не тъй сляпата. Аз допреди няколко дни време бях почти на същото това мнение. Но днес другояче взех да мисля и разбирам за тях.
Прави заключение от изложените ми тук
мисли
: аз съм уверен, че един человек, тръгнал в пътя на Спасението, има борба голяма с Дявола, и то до такава степен, че този, последният, ако се може и [на] человек да се престори, ще се труди със сила человеческа да те възпре.
Той те заплашва по разни начини и ако те намери слаб, труди се да те отвърне от пътя на Спасението. Дяволът, докато е в сърцето на человека, господар е на него. Но щом се види извън него, мъчи се всячески да се върне пак. От което и много пъти нашите духове водители и духове пазители имат борба с него (Дявола). Този, последният, под булото на добро много пъти се труди да заблуди жертвата и да я зароби, която без помощта на Небесния ни Баща - Господа Исуса Христа - всякога е слаба.
към текста >>
Прочее, ето противоречието: ний с течение на времето Дяволът действа да сменяваме
мислите
си или пък само разклоненията на
мислите
да изпълняваме, а основата да остава същата, в което време той (Дяволът) се вмъква и в окръжаващите причини на работата и попречва да се изпълни казаното, за което никой друг не е виноват, [а] тъкмо самите ний.
Казваме: „И това не е вярно". Но дали право се произнасяме? Да видим сега. Да предположим, че ний във време на питането сме били в разположение твърде добро към Бога и за каквото сме питали, е било за благородна цел - цел за спасението на душата ни. То в същото това време и за нашите работи поглеждат, изучават и ни казват края им за в наша полза.
Прочее, ето противоречието: ний с течение на времето Дяволът действа да сменяваме
мислите
си или пък само разклоненията на
мислите
да изпълняваме, а основата да остава същата, в което време той (Дяволът) се вмъква и в окръжаващите причини на работата и попречва да се изпълни казаното, за което никой друг не е виноват, [а] тъкмо самите ний.
Защото Бог ни дава всичко това съгласно сърцата ни. Но ний, като не обръщаме внимание на себе си, т.е. на сърцата си, веднага казваме съгласно световната философия, съгласно стъпалото, на което умствения ни уровен се намира, и съгласно това, което нашият ум, подбутнат от Дявола, изнамери. От това се явява дисхармония между възвишените духове и нази. Друго едно.
към текста >>
70.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
в Козлодуй записва следните
мисли
:
с време не се обърнете вий. (3 декември 1901 г.) Отново в „Бележки" - друга негова мисъл: „Както без светлина и виделина не могат плътските очи да гледат, тъй и без Божието учение, което е духовна виделина и светлина, не може да видим духовните работи, нито духовните тела". Стр. 23 - под заглавието „ Стъпвай в мъдрост! " на 29 октомври, събота, 1905 г.
в Козлодуй записва следните
мисли
:
Има много злини в света, но и слабата воля е между тях. Има много неприятели человек, но и чувствата му са между тях. И така с жива вяра, желязна воля, правда, любов и истина ще победим всичко. Из „Какво нещо е светът": По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове.
към текста >>
Тези откъслечни
мисли
имах в самотата на живота ми една вечер в хотел „Зора" в гр.
Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр. са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината и да се заточва добродетелта.
Тези откъслечни
мисли
имах в самотата на живота ми една вечер в хотел „Зора" в гр.
Добрич, 24 юли 1905 г. Френологически профил Пак в „Първо тетрадче с духовни бележки" на стр.12 и 13 под надслов „Френологически изчисления на Пеню и Тодор" брат Пеню е дал своята и на брат Тодор Стоименов френологична карта - измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете по Учителя. Според нея брат Пеню е бил висок 179 см., с изправено тяло и добро устройство. С валчеста обла глава и лице.
към текста >>
Киров му доверява един сериозен проблем в групата: „Само ще ти кажа, че дяволът се помъчи да развали кръжока ни тука, но Бог осуети
замислите
му, но при все това доста ни нарани".
(със средно образование), работата изцяло е падала върху брат Пеню. Много рядко, и то като голямо изключение, е правил опит Тодор Стоименов да изнесе една-две беседи. Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа". В писмото си от 1909 г. до Димитър Добрев, ръководител на кръжока в Сливен, П.
Киров му доверява един сериозен проблем в групата: „Само ще ти кажа, че дяволът се помъчи да развали кръжока ни тука, но Бог осуети
замислите
му, но при все това доста ни нарани".
През същата 1909 г. Учителя е в Бургас. В събранието той отговаря на повдигнат въпрос за отношението на Духа към материята. Пеню Киров е записал в тефтерчето си обяснението на Учителя. „Отношението на Духа към материята е като причината към следствието.
към текста >>
Зад причинителя стои
мислителят
, зад мислителя стои Изворът на всички неща.
Причината може да е моментална, а следствието - продължително. Ефектът на причината се съди по целокупния резултат. Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините. Зад причините стои причинителят.
Зад причинителя стои
мислителят
, зад мислителя стои Изворът на всички неща.
Изворът - това е Духът, водата - това е материята, причината - това е първият тласък, следствието - това са безбройните тласъци на низходящите следствия - движения." Задачата, която тогава са изпълнявали членовете на кръжока, е чрез индивидуалната работа за себеусъвършенстването си всеки съзнателно да работи и за повдигане на духовното ниво на семейството си, на обществото и на българския народ. Учителя лично е дал на всеки един съвет как да се подвизава и какво качество трябва да постигне по пътя на индивидуалната работа. Всеки е получил и наряд, който съдържал библейски стихове за духовно подвизаване. През същата 1909 г.
към текста >>
Мислите
, записани в тефтерчето на брат Пеню Киров, са озаглавени „Урок от П.К.
Аз съм впрегнат в каруца, в която всички сте се качили, тази каруца тегля към върха и трябва да гледам къде стъпвам, за да стъпвам на здраво място. А някой от вас като е слязал от каруцата, наместо да ми помогне, той застава зад нея и дърпа каруцата назад. Но аз ще нося товара, защото от Бога ми е поставен". През 1911 г. Учителя отново е говорил пред бургаския кръжок.
Мислите
, записани в тефтерчето на брат Пеню Киров, са озаглавени „Урок от П.К.
Дънов": „Божественото има два принципа - зло и добро. Първият принцип са падналите ангели. Вторият принцип са Христос с человеческите духове и ангелите. Падналите ангели са излезли от Бога, а человеческите духове - от Бога чрез Христа. Затова и Христос не прие да помага на падналите ангели, а на человеците, защото те от него са излезли.
към текста >>
71.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
То съдържа разнообразни статии по „спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнамбулизъм, опити с намагнетизирване чрез ръце, български случки от спиритизма, пророчества, предаване на
мисли
от разстояние, материали за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието и др."
е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочва вниманието си към просветната и обществено-благотворителна дейност. Започва издаването на месечното списание „Нова светлина", в което се тълкуват тайните явления в природата. Списанието излиза от 15 април 1891 г. до 15 март 1896 г.
То съдържа разнообразни статии по „спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнамбулизъм, опити с намагнетизирване чрез ръце, български случки от спиритизма, пророчества, предаване на
мисли
от разстояние, материали за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието и др."
Другото списание на д-р Миркович „Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин" излиза от м. декември 1892 г. до м. март 1896 г. И в него се популяризират малко познати методи за лекуване (хомеопатия и др.), както и такива за запазване на здравето.
към текста >>
Този материалистически живот ще помрачи и
мислите
, и чувствата, и постъпките му.
Доктор Миркович се примирил с това положение. Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби. Трябва да се даде тълкувание на този език. Жабите са символ на материалистическия живот. Значи не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот.
Този материалистически живот ще помрачи и
мислите
, и чувствата, и постъпките му.
Той ми разправяше тия анекдоти. Аз му казвам: „Блажен си, че имаш такава вяра". Офицерът и духовете Д-р Миркович, който издаваше списание „Нова светлина", ми разправяше за един офицер, след като говорихме за спиритизма. Този офицер толкоз се изплашил от духове и го било страх, та жена му трябвало да излиза и да го пази.
към текста >>
Когато всички почнали да се кланят на иконите, той започнал да рита, като
помислил
, че на него се кланят.
Тогава именно ще бъдете най-нещастните хора; вие ще бъдете затворници, оградени във вашите пари. Един милион лева на гърба ви - това е голям товар. Вие уважавате богатите хора, искате да отнемете техния товар, да го сложите на вашия гръб. Това не е разбрано учение. Нима ще се сравните с онзи осел, натоварен с икони?
Когато всички почнали да се кланят на иконите, той започнал да рита, като
помислил
, че на него се кланят.
Следователно, ако хората ви почитат и уважават, това е за кръстовете и иконите, които носите. Д-р Ксанти Разправяше ми един наш приятел - д-р Миркович, който сега е в онзи свят, следното. Когато бил в Париж, отишъл при един ясновидец, който му предсказал всичко, каквото ще му се случи в живота. Той му предсказал и най-последното, което му се случи.
към текста >>
72.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Не беше възможно да се
мисли
, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме.
Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна. Датата беше определена - това беше първият конгрес на Бялото Братство в България - юли 1900 г. Трудно беше за нас двамата с П. Киров да се откъснем от службата си. Имахме тогава един строг началник, който определяше отпуските.
Не беше възможно да се
мисли
, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме.
И все пак чудото стана. Когато излезе разписанието за отпуските на чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса. Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на ума и да вземе да ни спре. Затова решихме да тръгнем пеш. Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на гръб.
към текста >>
Помислихме
, че това е работа или на безбожници, или на протестанти, защото засега не познаваме по-други врагове на всичко, що е българско".
". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник. На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи! ", носещо дата 25 март 1904 година. Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес на Църквата и православния български народ.
Помислихме
, че това е работа или на безбожници, или на протестанти, защото засега не познаваме по-други врагове на всичко, що е българско".
Протойерей Христов продължава настъплението си срещу Тодор Стоянов. „Не сме се мамили. На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено! ". Стана явно, че бургаските протестанти намислили да отмъщават на бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов. А за какво има да отмъщават?
към текста >>
". Стана явно, че бургаските протестанти
намислили
да отмъщават на бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов.
Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес на Църквата и православния български народ. Помислихме, че това е работа или на безбожници, или на протестанти, защото засега не познаваме по-други врагове на всичко, що е българско". Протойерей Христов продължава настъплението си срещу Тодор Стоянов. „Не сме се мамили. На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено!
". Стана явно, че бургаските протестанти
намислили
да отмъщават на бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов.
А за какво има да отмъщават? Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси. С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата.
към текста >>
Предугадихме какво
мисли
и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна.
Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси. С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата. Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно.
Предугадихме какво
мисли
и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна.
Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи! ". Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта? На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест...
към текста >>
Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства,
мисли
и постъпки, хармониращи с Волята на Бога.
Резултатите са, които определят качеството на извършената работа. Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат. Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии.
Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства,
мисли
и постъпки, хармониращи с Волята на Бога.
А щастието и величието на един народ зависят: 1. От високия морал на отделното семейство; 2. От разумността на неговите общественици; 3. От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини.
към текста >>
73.
№ 48 /ПЕНЮ КИРОВ/
За любовта ни в Господа
размисли
по предпоследната мисъл: „Человечеството е разтлено“, и питай Господа и ми отговори.
Съобщение на Пеню и Тодор гр. Бургас, 19 февруарий 1901 г., часа 2 ¼ след обяд Гавраил [текстът липсва] В това съобщение се говори и за мен.
За любовта ни в Господа
размисли
по предпоследната мисъл: „Человечеството е разтлено“, и питай Господа и ми отговори.
Имам болка от света и [от] делата му, и то не малка. Ако Бог благоволи да се видим, то заедно с арменчето ще дойдем, или пък може ти да дойдеш, но този въпрос да оставим времето да го реши. Мен бяха ме уволнили от работа, но след 15 дни пак ме повикаха и сега-засега съм на привременна работа. Д-рът не ми е писал, но аз тези дни му писах и изплащах един дълг21. От Васил днес получих писмо.
към текста >>
Но това, че не мога да ги написвам [e], защото щом ще ги пиша, разбъркват ми се
мислите
.
Поздрави този нов приятел в Господа, К. Кърджиев, и яви ми как приема съобщенията – посредством писание, или другояче. Също поздрави и другите нови приятели в Господа от нас всички ни. Брате Дънов, за още едно ще те задължа – моли и ти Господа, за да ми даде дар на писане. Аз засега, когато искам нещо сърдечно или като съм наскърбен нещо и искам наставление, знаеш, както говоря с человек, така ми се дават отговори, и то толкоз разумни, щото като ги следвам, все не сбърквам.
Но това, че не мога да ги написвам [e], защото щом ще ги пиша, разбъркват ми се
мислите
.
И то затуй желая това, защото бр. Тодор не обича да се съобщаваме. Яви ми, ти ли водеше спиритическите сеанси в гр. Шумен? Съкращавам писмото си, защото виждам, че всичко не може с писмо. То казвам ти, че чакам Господа и Царството Му на земята, защото виждам, че времената се изпълват.
към текста >>
74.
№56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Този, Който ръководи на живота, познава добре
мислите
на всички.
Едного ще раздели от жена му, другиго ще скара с брата му, на трети ще поквари ума, на четвърти ще разврати сърцето, на пети ще убие вярата, на шести ще внуши да се откаже от Господа. И много такива дела има у него. Той е баща на всяка лъжа и измама. Но каквото и да прави, на неправдата са къси краката, тя почива на пясък. И той сам ще се убеди един ден, че Бог поругаем не бива.
Този, Който ръководи на живота, познава добре
мислите
на всички.
На фараона казва: ,,Затова те подигнах, да покажа славата си на бъдещите поколения". Несъмнено ще се случи нещо важно наскоро. Това е вярно. Този, Който води всички, ще ви съхранява. Изкупувайте времето, дните са лукави.
към текста >>
75.
№51 /Пеню Киров/
Сатана рече да се намеси и да попречи в това, но Провидението Божие осуети
замислите
му.
Не се устрашавай, Господ е с тебе. Искай само от нея условие. Да, и не бой се. Сбогом.“ И така, на 28 март, сряда, направихме писмено условие, един вид граждански женитбен акт. Обгербвахме го и се подписа от нас и свидетели от нейна и от моя страна.
Сатана рече да се намеси и да попречи в това, но Провидението Божие осуети
замислите
му.
Сега с нея отиваме добре, но относно баща – не дотам. Но аз, моята душа е в страх за спасението си и като че съм отдалечен от Господа, тъй ми се струва. Измъчвам се постоянно, загдето не мога да бъда там, където душата ми желае, там, при Спасителя. Разстоянието до Него знам, че е близо и далеч. Ако да не бяха слабостите на туй тяло, ще бъда близо при Него.
към текста >>
Ний, виждам, че [в]се има нужда да се съберем, за да
размислим
малко върху живота ни.
Напоследък тук Бог прави да се интересуват една-две фамилии за Истината Му. В едната жената е верующа, а в другата – мъжът. Аз им давам упътвание, че каквато е Волята Божия, да бъде. Ако намираш за добре, яви ми нещо за нашия живот. Причините, за които загатваш, че ни спъват, кои са и като как да отиваме занапред.
Ний, виждам, че [в]се има нужда да се съберем, за да
размислим
малко върху живота ни.
Да разменим мисли и да се ободрим в Господа, но не зная как мислиш ти за това. Може да ти се виждат моите желания не на място, но аз изказвам сърцето си. Дано Бог да ни благослови за делото си. Приеми сърдечния ми поздрав. Твой верен в Господа: П. Киров
към текста >>
Да разменим
мисли
и да се ободрим в Господа, но не зная как
мислиш
ти за това.
В едната жената е верующа, а в другата – мъжът. Аз им давам упътвание, че каквато е Волята Божия, да бъде. Ако намираш за добре, яви ми нещо за нашия живот. Причините, за които загатваш, че ни спъват, кои са и като как да отиваме занапред. Ний, виждам, че [в]се има нужда да се съберем, за да размислим малко върху живота ни.
Да разменим
мисли
и да се ободрим в Господа, но не зная как
мислиш
ти за това.
Може да ти се виждат моите желания не на място, но аз изказвам сърцето си. Дано Бог да ни благослови за делото си. Приеми сърдечния ми поздрав. Твой верен в Господа: П. Киров Нарочен поздрав и от бр. Тодор.
към текста >>
76.
№58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както
мислим
и чувстваме, така го и разбираме.
Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос.
Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както
мислим
и чувстваме, така го и разбираме.
Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме. Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град.
към текста >>
Какви славни
мисли
, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем.
Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме. Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа.
Какви славни
мисли
, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем.
Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по- велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: ,Ще се заселя в тях и ще живея с тях." [II Кор. 6:16] Това е то, онова съществено очаквание, което всякой търси. То е Господ на Любовта. „Ще бъда задоволен - казва псалмистът, - когато видя Твоето Лице."
към текста >>
77.
№64 (Петър Дънов)
Господ ще уреди всичко по най-добрия път и ще
промисли
за всичко.
Поздрави брат Мелкон, Тодор, Николай, бр. Колесников и други. Кажи на бр. Колесников: ний сме у дома му и прекарваме добре. Нека се укрепява той във вярата.
Господ ще уреди всичко по най-добрия път и ще
промисли
за всичко.
Небесният Наш Баща е приготвил добри неща за своите чада. Нека да бъде твърд и непоколебим в мисията, която му се възлага. Всичко работи за добро. Идущата неделя тръгваме за към Татар Пазарджик55 и ако е волята на Господа, за към София. Кога пристигна, ще Ви съобщя за адреса си.
към текста >>
“. Ти
мислиш
, че като казвам, че днес тръгваме, тръгваме, без да е рекъл Господ.
Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се. Казвам на проповедника:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече, казваш: „Ако е рекъл Господ!
“. Ти
мислиш
, че като казвам, че днес тръгваме, тръгваме, без да е рекъл Господ.
Ти казваш: „Кажи: „Ако е рекъл Господ! “. Не е в казването, а в мисълта. Понеже Господ казва: „Тръгнете! “, тръгваме;като казва: „Не тръгвайте! “, не тръгваме.
към текста >>
“. Ти
мислиш
за външен начин,
мислиш
,че си от правоверните.
“, тръгваме;като казва: „Не тръгвайте! “, не тръгваме. Като ми каже Господ:„Тръгни! “, тръгвам – и каруца ще намеря, и гвоздей ще се намери. Той разбира: „Ако е казал Господ!
“. Ти
мислиш
за външен начин,
мислиш
,че си от правоверните.
Вярно е, че отвън трябва да се каже, но по-напред трябва да се каже отвътре: „Ако е казал Господ! “. Щом аз работя по закона на Любовта – Господ е казал“.
към текста >>
78.
№55 /Пеню Киров/
Види се,
мисли
, че ще дирим пари.
Други причини имаше много. Имахме неприятности от Сатана, между братята. Бог не закъсня да ни избави. Болната, която лекувахме, срокът се свърши, обаче остана малко, понеже единият крак от коляното и ръката от лакътя са в безчувственост. Другата болна, що ти писах, и тя, както чувам, е добре, но го крие.
Види се,
мисли
, че ще дирим пари.
Друга една госпожица лекувах, имаше постоянно сън и тя се излекува. Ако има нещо за първата болна, яви. Колесников ни беше писал едно писмо по отношение на работата му с Доктора, което приключвам към това ми [писмо]. Прочети го и виж какво трябва да се направи. Ний доста се притесняваме с Тодор по това.
към текста >>
79.
№ 65 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Господ ще
промисли
най-добрия път и ще уреди всичко, според както е Той говорил.
Не. Ний трябва да призоваваме светия Божий Дух да ни ръководи. Брат Колесников трябва още да се усъвършенствува във вярата. Своята си ли воля ний вършим, или Волята на Господа? Ако има мъчнотии, Господ ще ги отстрани постепенно.
Господ ще
промисли
най-добрия път и ще уреди всичко, според както е Той говорил.
Но Той иска от нас послушание, търпение, пълно упование, непоколебима вяра. Не се ли изпитваме ний сега един друг? Не се ли опитват мислите на всинца ни, кой какво мисли и какво желае? Да, каквото съм говорил, то ще бъде, но когато сме готови. Да, братко, Бог е свят, Бог е Любов и Той изисква от всинца да бъдем такива.
към текста >>
Не се ли опитват
мислите
на всинца ни, кой какво
мисли
и какво желае?
Своята си ли воля ний вършим, или Волята на Господа? Ако има мъчнотии, Господ ще ги отстрани постепенно. Господ ще промисли най-добрия път и ще уреди всичко, според както е Той говорил. Но Той иска от нас послушание, търпение, пълно упование, непоколебима вяра. Не се ли изпитваме ний сега един друг?
Не се ли опитват
мислите
на всинца ни, кой какво
мисли
и какво желае?
Да, каквото съм говорил, то ще бъде, но когато сме готови. Да, братко, Бог е свят, Бог е Любов и Той изисква от всинца да бъдем такива. Скърбите ни, грижите ни, смущенията ни Той е в сила сам да отмахне и никой друг. Кого ще призовем? На кого ще се оплачем?
към текста >>
Колко външни причини има, които идат да извращават
мислите
ни.
Кому ще открием сърцето си и душата си освен Нему? Господ е с нас и не трябва да се боим от нищо. Така кажете на брат Колесникова. Колкото за Д-ра, нека върши това, което той счита за добре. Той е свободен.
Колко външни причини има, които идат да извращават
мислите
ни.
Д-рът, трябва да знаете, не е сам господар на себе си. И не може да очакваме от него туй, което той не е в сила да стори. Само Бог може да ни изведе. И Той ще. Да е благословено Неговото Име.
към текста >>
80.
№68 (Петър Дънов) [отворена карта]
3а нуждите Ви Господ, Който Ви ръководи, ще
промисли
.
София, 28 февр[уарий] 1902 г. Л. б. Киров, Надявам се да сте получили моята по-прежна карта. При това, вярвам и да сте по-добре засега. Във всичко уповайте твърдо и яко в обещанията.
3а нуждите Ви Господ, Който Ви ръководи, ще
промисли
.
Има засега някои лоши влияния, които се стараят да охладят Вашата вяра, но дерзайте. Помощ на всинца ни иде. Тук се вършат чудни работи. Ний сме били за дълго време в борба. Имаме още един приятел и мнозина, които Господ привожда.
към текста >>
81.
№60 (Пеню Киров)
Ще моля да
помислиш
, да попиташ и ни явиш тази година къде ще имаме събор.
Протестантите останаха като попарени. Те не мислеха нещо да извършим ний. Аз съм уверен, че ако имаме един дом за събиране тук, при нас ще дохождат повече слушатели, отколкото при тях, защото на нас хората повече ни симпатизират. При това, ако имаме и проповедник, още по-голяма надежда има. Духовете са някак по-раздвижени.
Ще моля да
помислиш
, да попиташ и ни явиш тази година къде ще имаме събор.
Съборът тази година изглежда ще бъде за нас от голяма важност, защото може би ще дойдат братята и сестрата от Хасково. Тези хора са много заинтересовани и постоянно изискват от мен духовна храна. Сестрата е една от редките помежду ни, защото Господ благоволява чрез Духа си в нея. Тя има такива съобщения на глас, щото аз вярвам, че в събора ни тя ще ни бъде за радост. Аз чувствам, че чудно нещо ще бъде този наш събор, когато изпълнени мнозина от св.
към текста >>
82.
№74 (Петър Дънов)
Господ, Който знае
помислите
на всички, да ви даде все, що е Нему угодно, но ви[е] просете.
Поздравете бр. Тодор, Мелкон, Николай и други. Мисля, че къде края на юлий ще може да се видим. Дотогава Господ ще приготви пътя ни. Укрепявайте Д-ра и му казвайте да стои и да се не двоуми.
Господ, Който знае
помислите
на всички, да ви даде все, що е Нему угодно, но ви[е] просете.
Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
83.
№75 (Петър Дънов)
Нека Д-рът стори това, което той
мисли
за добре.
Люб. бр. Киров, Отвореното Ви писмо получих и разбирам Вашите желания. Във всичката тая работа има нещо криво. Бог не е человек, та да може някой да прикрие своите постъпки. Оставете работите да вземат своя естествен път.
Нека Д-рът стори това, което той
мисли
за добре.
Аз съм осветлен върху работите, но ми е казано да чакам и да пазя всичко в тайна, да не би лукавите духове да се възползват. За моето идвание нямам още заповед и не мога да дойда преди време. Трябва да се почака още. Призовете Господа в молитвите си, помолете Му се Той да устрои всичко. Това ми е съобщено за Вази: упражнете Вашата вяра.
към текста >>
84.
№82 (Петър Дънов)
Най-после свободни сте всички да
мислите
и вършите, което вам се струва добро.
Както и да е, някои лоши духове упражняват своето влияние помежду вази. Надявам се Господ да ви упъти, да имате мир и съгласие всички и да не става никой от вази пречка за делото. Мен ми са открити причините за вашето охладняване. То е просто от неразбиране истинския смисъл на живота. Всякой от вас търси своите си облаги.
Най-после свободни сте всички да
мислите
и вършите, което вам се струва добро.
Аз нямам нищо против това. Истината сама ще се оправдае. Поздрави всички приятели: Тодор, Арнаудов и Мелкон. Радвам се за вашия успех. Ако пуснете неприятеля да влезе в крепостта, ще пострадате всинца.
към текста >>
85.
№83 (Петър Дънов)
„Как
мислите
да служите на Бога – със сила ли, или с
№83 (Петър Дънов) СЪОБЩЕНИЕ И ПИТАНИЕ
„Как
мислите
да служите на Бога – със сила ли, или с
Любов? Наказание ли искате, или благословение? Не изкушавайте Господа. Ако имате нужда от нещо, искайте и ще ви се даде. Викайте Бога на помощ и ще ви помогне.
към текста >>
86.
№86 (Петър Дънов)
Аз зная
помислите
на другите, но те са празни.
Призванието ви не е от человеци[те]. Вие не слугувате на человеци[те], но на Бога, Който във великата Си Любов ви е избрал за служение и подвиг. Призовавайте Го, прочее, всякога. Стойте верни, за да доизкараме делото докрай. Не бързайте.
Аз зная
помислите
на другите, но те са празни.
Сега, ако имате любов, пазете заповедите. Нека всякой да усеща своето призвание. Нашата сила е Духът Господен. Ний разполагаме с много по-голяма сила, отколкото някои мислят. Но нашето желание е Любовта да тържествува, а не силата.
към текста >>
отпечатани „
Мисли
и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“. Вж.
100 Става дума за кн. ІІ от януари 1903 г., Г. І на сп. „Виделина“, където на с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са
отпечатани „
Мисли
и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“. Вж.
Учителя Петър Дънов, „Той иде“, Бяло Братство, С, 2004 г.
към текста >>
87.
№ 70 (Пеню Киров)
Яви се Михаил и потвърди един въпрос, като каза, че „
мислите
Ви са
мисли
Божии“, за които същевременно ме задължи да Ви съобщя по-скоро, понеже този въпрос щял да се развие от Ваша страна и да бъде в полза [и] на други като нас (с таквиз идеи).
[до] гр. София Любез. ми бр. Дънов, Изпратената ми онзи ден карта вярвам да сте получили. Настоящето ми [писмо] има само една цел, [така] че и аз няма да Ви говоря друго, освен нея. Днес имахме съобщение.
Яви се Михаил и потвърди един въпрос, като каза, че „
мислите
Ви са
мисли
Божии“, за които същевременно ме задължи да Ви съобщя по-скоро, понеже този въпрос щял да се развие от Ваша страна и да бъде в полза [и] на други като нас (с таквиз идеи).
Този е въпросът: че трябва да се запишем английски поданици или други, докато е време. Причините са следующите: ний, чадата Божии, като не можем да приемем да убиваме человеци в случай [на] военно положение [и] се откажем, полевият военен съд ще ни накаже със смърт. Добре! Това не ни пречи: живеем или умираме, Господни сме, но принасяме ли в случая полза на делото? Не. Следователно Бог ни е дал разум и ако ний не го турим, [за] да се запазим, за да принесем плод за славата на Името Му, Той ще изиска от нас сметка. „Като ви гонят от този град, бягай в други“.
към текста >>
88.
№88 (Петър Дънов)
Мисли
и упътвания на Е[дин] Ч[ист] Д[ух] [и приятел на българския народ]".
Вярвам да растете такожде и в благодат. В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия103. Четохте ли предишните две104? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух. Те са под заглавието „Из съвременната българска духовност.
Мисли
и упътвания на Е[дин] Ч[ист] Д[ух] [и приятел на българския народ]".
Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах двата деня на Великден в Свищов, а третия - бях на път по Дунава за към Сомовит и оттам за Плевен. Някои неща ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех. Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя дух.
към текста >>
Бъчваров да е дал поетичния облик на тези „бели“
мисли
на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т.
На първа страница на посоченото в писмото сп. „Виделина“, Г.І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове. Възможно е редакторът на списанието Тодор Ив.
Бъчваров да е дал поетичния облик на тези „бели“
мисли
на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т.
Бъчваров списва стихове.Така стихотворението придобива следния вид: Любовта е извор, тя живота ражда, Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми, Във напредък стъпки трайни той да вземи.
към текста >>
22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „
Мисли
и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн.
В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с.
22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „
Мисли
и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн.
ІІІ, където на с. 38-39 в същата рубрика е публикувана статията „Благовремието“. 105 Това е първият документиран призив на П. Дънов към неговите съмишленици да възприемат вегетарианския начин на хранене. 106 Люцканов – не се намират сведения за него, освен че е финансов инспектор в Лом.
към текста >>
89.
№71 (Пеню Киров)
Поразмисли
отгде да му намерим другарка.
Това ако се може, отговори ми по-скоро. Също моля, отговори ми, получи ли писмото ми от 27-и януари, изпратено ти в София. Сумите ти, изпратени от Кюстендил и Видин – 10 лева и 12.50 – получихме. Новини по нас: Ако се не лъжа, мисля, че Николай Велчев замина, за да прави сватба в Самоков108. И друго, че нашия Тодор не го бива вече за самичък.
Поразмисли
отгде да му намерим другарка.
Това е и мое, и негово запитване. Мелкон изяви желание да вземе „Тайна вечеря“109 с протестантите. А на моите предложения да направим това ний по Коледа, замълчаха. Тъй прочее стоят работите в нас и аз сега се скитам и не зная още какво да почна. Не мога да попитам и Господа, защото Тодор отдавна ми е категорически отказал и твърде нарядко се среща с мене, понякога в седмица, а понякога и в две.
към текста >>
Къде
мислиш
да стане таз година съборът ни и скоро ще дойдеш ли насам?
Мелкон изяви желание да вземе „Тайна вечеря“109 с протестантите. А на моите предложения да направим това ний по Коледа, замълчаха. Тъй прочее стоят работите в нас и аз сега се скитам и не зная още какво да почна. Не мога да попитам и Господа, защото Тодор отдавна ми е категорически отказал и твърде нарядко се среща с мене, понякога в седмица, а понякога и в две. Така че да си Господен, трябва да страдаш.
Къде
мислиш
да стане таз година съборът ни и скоро ще дойдеш ли насам?
С искрен братски поздрав оставам твой верен в Господа: Пеню Адресът чрез А. Георгиев110 – комисионер – Бургас. Същий
към текста >>
90.
№89 (Петър Дънов)
Ако сте разединени, как
мислите
да имате успех и благословение?
Кажи на всички приятели да се посвестят, другояче е вредно както за вашето духовно благо, така и за вашето веществено и телесно. Да не изкушавате Господа с поведението си. Вие сте всички свободни. Господ ви е дал тая свобода. Защо се подлагате изново на робството?
Ако сте разединени, как
мислите
да имате успех и благословение?
И ако Любовта не ви свързва, как мислите да угодите на Бога? Не мислете, че с многото си ходение на църква и многото си молитви ще ви се даде нещо. Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа. В този ваш храм трябва да принасяте жертви и хваления. Слаби сте още.
към текста >>
И ако Любовта не ви свързва, как
мислите
да угодите на Бога?
Да не изкушавате Господа с поведението си. Вие сте всички свободни. Господ ви е дал тая свобода. Защо се подлагате изново на робството? Ако сте разединени, как мислите да имате успех и благословение?
И ако Любовта не ви свързва, как
мислите
да угодите на Бога?
Не мислете, че с многото си ходение на църква и многото си молитви ще ви се даде нещо. Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа. В този ваш храм трябва да принасяте жертви и хваления. Слаби сте още. Вас ви влече външното.
към текста >>
Кога му дойде времето, то Господ ще
промисли
тия все важни работи.
За де[те]то, според Вашите думи и обещания, може да му се отпущат от Господните, когато Вие нямате114. С искрен поздрав: Ваш П. К. Дънов. Тодор да не бърза. Ще си навлече иго на врата без време.
Кога му дойде времето, то Господ ще
промисли
тия все важни работи.
----------------------------------------- 111 Подчертаните пасажи в писмото са от П. Киров. 112 Френологическата карта на П. Дънов представлява таблица, в която се нанасят измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете на дадената личност. От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на човека.
към текста >>
91.
№91 (Петър Дънов)
Ако не сте готови да се подчините на благото действие на Божия Свят Дух, как
мислите
да се извърши делото във вас?
Ако някой иска да слугува според обещанието на Господа Исуса и на Негова Свят Дух, приет ми е, ако не - да правят каквото искат. Свободен съм от техните грехове. Те сами ще опитат истината. Придобийте вяра, без нея всичко е празно, а тя се добива с търпение, молитва и благодат. Вярата расте и се усилва, както всяка душевна сила.
Ако не сте готови да се подчините на благото действие на Божия Свят Дух, как
мислите
да се извърши делото във вас?
Как мислите да победите света! Или да станете силни, или да очаквате да ви послуша Господ? Има заблуждения помеждината ви. Разбирам работата добре. Не ви съдя.
към текста >>
Как
мислите
да победите света!
Свободен съм от техните грехове. Те сами ще опитат истината. Придобийте вяра, без нея всичко е празно, а тя се добива с търпение, молитва и благодат. Вярата расте и се усилва, както всяка душевна сила. Ако не сте готови да се подчините на благото действие на Божия Свят Дух, как мислите да се извърши делото във вас?
Как
мислите
да победите света!
Или да станете силни, или да очаквате да ви послуша Господ? Има заблуждения помеждината ви. Разбирам работата добре. Не ви съдя. Зная, че сте человеци, а не ангели.
към текста >>
А как
мислите
сега!
Зная, че сте человеци, а не ангели. Зная, че имате свои си мъчнотии, скърби, разочарования, съмнения, незадоволства, подхлъзвания и измамвания. Но размишлявайте кому е по-добре да се слугува! Бог е в света. Той действа вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за поправка, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълготърпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта [Мат. 25:14-30].
А как
мислите
сега!
Не туряйте вашите планове и мисли за Божии. Приемайте пътя тъй, както Господ го устройва и отваря. Пиши ми д-р Миркович в Бургас ли е? Ако е там, поздрави го нарочно от мен. Кажи му, че съм приел неговите 9 вестника.
към текста >>
Не туряйте вашите планове и
мисли
за Божии.
Зная, че имате свои си мъчнотии, скърби, разочарования, съмнения, незадоволства, подхлъзвания и измамвания. Но размишлявайте кому е по-добре да се слугува! Бог е в света. Той действа вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за поправка, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълготърпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта [Мат. 25:14-30]. А как мислите сега!
Не туряйте вашите планове и
мисли
за Божии.
Приемайте пътя тъй, както Господ го устройва и отваря. Пиши ми д-р Миркович в Бургас ли е? Ако е там, поздрави го нарочно от мен. Кажи му, че съм приел неговите 9 вестника. Колкото за моето идване, надали ще мога да дойда тази година120.
към текста >>
92.
№95 (Петър Дънов)
Ако се спрете втори път тука, аз ще Ви посоча някои, с които можете да размените своите
мисли
.
Господ ще стори велики дела в тая земя. Поздрави Д-ра и му кажи да има тихо упование. Божиите дела и наредби са неизследими. Константинов се ожени. Тук мнозина са вече хванати от Господа.
Ако се спрете втори път тука, аз ще Ви посоча някои, с които можете да размените своите
мисли
.
Ний сеем, Господ събира; ний работим, Господ гради. Всичко върви както в ранните времена. Приеми моя сърдечен поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
93.
№96 (Петър Дънов)
Да проникваме в
мислите
Божии, да изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля, това е нашето предназначение в тоя живот.
№96 (Петър Дънов) Търново, 29 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров, Навярно сте се отегчавали духом с очакванието си както Павла. Но знаете, търпението в Любовта Господня е велика добродетел и тя след време ще принесе благословените си плодове за страдующата душа.
Да проникваме в
мислите
Божии, да изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля, това е нашето предназначение в тоя живот.
И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата. За даденото Откровение за д-р Миркович ми се даде отговор от Господа. Д-р Миркович трябва да постъпи съобразно с духа на това искание Отгоре. Сам дa си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа. Той трябва подробно да изложи какво има и кому какво е разположен да остави.
към текста >>
И колкото по-добре схващаме Божиите
мисли
, толкова по-добре е за нашата душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата.
Търново, 29 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров, Навярно сте се отегчавали духом с очакванието си както Павла. Но знаете, търпението в Любовта Господня е велика добродетел и тя след време ще принесе благословените си плодове за страдующата душа. Да проникваме в мислите Божии, да изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля, това е нашето предназначение в тоя живот.
И колкото по-добре схващаме Божиите
мисли
, толкова по-добре е за нашата душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата.
За даденото Откровение за д-р Миркович ми се даде отговор от Господа. Д-р Миркович трябва да постъпи съобразно с духа на това искание Отгоре. Сам дa си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа. Той трябва подробно да изложи какво има и кому какво е разположен да остави. Онова, което реши сам да остави за делото Божие, започнато от него, той може да Ви остави като настойник и разпоредител на неговата воля и в същото време, като означи в какво има да се употреби това, което завещава.
към текста >>
94.
№97 (Петър Дънов)
Докъде
мислите
да пропътувате в тази си обиколка?
Аз зная това. Г-жа Казакова ми каза, че Ви е писала едно писмо в Сливен върху Тодоровата работа и желае да знае дали Вие сте получили това писмо и говорили ли сте върху предметния въпрос. Моля, бъдете добри да пишете, понеже тя е мъчно, гдето не сте писали досега. Споразумейте се върху тая работа, за да не остава нещо висящо. Поздрави Мелкона нарочно от мен.
Докъде
мислите
да пропътувате в тази си обиколка?
Ще ли минете през Русе? Работите, както отиват сега със света, като че почва да се изпълня реченото. Само че започва по-рано три години. И тъй, Господ иде да се възцари.Пази духа си бодър и крепък. Ходи с кротост и вътрешно смирение, като уповаваш, че Господ е крепост и сила.
към текста >>
95.
№98 (Петър Дънов)
Моето желание засега е да поставя някои
мисли
пред Вашия ум, за да имате пред ума си Божиите обещания.
Люб. бр. Киров, Пристигнахме благополучно158 . Видях се с Мелкона и г-н Обрешков. Курсът ще продължи още 15 дена159. Всичко в живота се урежда добре, стига человек да има търпение и вяра и послушание на добрите вътрешни душевни упътвания.
Моето желание засега е да поставя някои
мисли
пред Вашия ум, за да имате пред ума си Божиите обещания.
Аз зная, Господ е дал добри уроци и добра опитност във Вашата обиколка. Той е хвърлил светлина в ума Ви да схващате и разбирате нещата и наредбите по-добре. Но пред Вас лежи още широко поле. Има много неща още да учите. На едно място казва Словото Божие: „Добре ми стана, че се огорчих".
към текста >>
Аз исках да ти дам един осезателен урок, за да се повдигне душевният ти мир, за да не
мислиш
, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение.
Зная, да прощаваме обидите е трудно. Но вечната благост го изисква. „Прости нашите дългове, както и ний прощаваме на нашите длъжници." И сега, както Господ нарежда пътя ти, постъпвай съгласно. Избягвай крайностите.
Аз исках да ти дам един осезателен урок, за да се повдигне душевният ти мир, за да не
мислиш
, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение.
Зная, Господ е винаги верен и Неговата Любов е неизменна. Стойте непоколебим, за да познаете от опит Божиите милости и добрини. Ний всичко можем да сторим за вас. Само дръжте се близо до Него, обичайте Го, любете Го, защото това е нашата радост. Ний не дирим нищо за себе си.
към текста >>
96.
№101 (Петър Дънов)
Да се изхвърлят всички нечисти
мисли
и всякой в себе си да възстанови Царството Божие, и всякой от вас да има повече запас от Любов.
Варна, 21 юлий 1904 г. Люб. бр. Киров, С настоящето си Ви съобщавам, че в идущия месец ще стане нашият събор. Мястото и датата не ми са още съобщени, но ми се каза, че Господ скоро ще ги съобщи174 . Казано ми е още да се приготвите и очистите всички и да не оставяте нищо, което да пречи в действието на Божия Дух.
Да се изхвърлят всички нечисти
мисли
и всякой в себе си да възстанови Царството Божие, и всякой от вас да има повече запас от Любов.
Другояче е немислимо да се служи на Бога. Аз не искам вече да разпъваме Господа помежду си. За мен Неговите страдания много значат. Длъжен съм да ви предупредя с Докторовото имущество - да се пазите, да не би пак Лукавият да посее някой горчив корен. Не бързайте.
към текста >>
Другояче е
немислимо
да се служи на Бога.
Люб. бр. Киров, С настоящето си Ви съобщавам, че в идущия месец ще стане нашият събор. Мястото и датата не ми са още съобщени, но ми се каза, че Господ скоро ще ги съобщи174 . Казано ми е още да се приготвите и очистите всички и да не оставяте нищо, което да пречи в действието на Божия Дух. Да се изхвърлят всички нечисти мисли и всякой в себе си да възстанови Царството Божие, и всякой от вас да има повече запас от Любов.
Другояче е
немислимо
да се служи на Бога.
Аз не искам вече да разпъваме Господа помежду си. За мен Неговите страдания много значат. Длъжен съм да ви предупредя с Докторовото имущество - да се пазите, да не би пак Лукавият да посее някой горчив корен. Не бързайте. То е отредено.
към текста >>
97.
№84 (Пеню Киров)
Д-рът от няколко дни е тука, както Ви е известно, но никога не
мисли
, че аз ще вземам участие в неговите работи.
г гр. Бургас, 24 юлий 1904 г., събота [до] гр. Варна Любез. бр. Дънов, Днес получих писмото Ви от 21-ви того и всичко разбрах.
Д-рът от няколко дни е тука, както Ви е известно, но никога не
мисли
, че аз ще вземам участие в неговите работи.
Наистина, че по задължение на Любовта аз му направих услуга, за да пита, но го предупредих, че аз не вярвам, каквото и да кажат духовете, и че просто за да не се оскърби скланям, за да се пита, което на друг не твърде лесно ще допусна. Засега ще ти се похваля, че Господ чу молитвата ми и ми възвърна мира си. Но затуй пък от другаде ми произтичат болки. Мелкон не рачи да се събираме, и при това е уловил пътя на света. Той е дотам отишъл, че и тютюнчец си попушва и много други.
към текста >>
98.
№86 (Пеню Киров)
Ще ти доверя мои едни
мисли
, с които искам да те сондирам.
То ме завари малко по-спокоен. Благодаря за братските ти утешения, които послужиха като балсам на наранената ми душа. Наистина добре си предугадил – аз имам много добри преднамерения за делото Божие. Виждам, че сега всичко остава в застой, но като че ми се струва, че тъй трябва да е за малко време, докато приготви Господ нещо по-високо за нас. И когато всичко се приготви, то и ний ще бъдем освободени тогава от това положение, което, мисля, че и него Господ определя засега тъй да бъде.
Ще ти доверя мои едни
мисли
, с които искам да те сондирам.
Дали добре ще бъде да вземем от дружествените пари184 едно място в гр. Бургас от 200 кв.м, в което ще построят една къща от две стаици и ще коства всичко, двор и къща, около 1000 лв.? Това място се намира близо, между нас и протестантската църква. В тази къща искам да живеете Вий и Тодор и да бъде записана или на трима ни, или въз Вас. Тя ще служи за живеене на Вас и за събрание, понеже тука имаме повече членове.
към текста >>
Тези мои сега изникнали
мисли
може да са детински, но аз, преди да ги кажа някому, рекох само Вам да ги съобщя.
Когато има да се ходи някъде, ще се ходи – и пак тук ще се събираме. Ако Вий понякога искате да си отивате във Варна да живеете, ще си отивате. И това аз искам да стане като гнездо и като библиотека и място, което да служи като светило със своите хора. За на по-после ще действаме, според както пак Господ ни научи. Това място, за което ти казвам, е една случайност.
Тези мои сега изникнали
мисли
може да са детински, но аз, преди да ги кажа някому, рекох само Вам да ги съобщя.
Друго ще кажа, че Мелкон е осъден за два месеца в гауптвахта, но като му се считат служените предварително 53 дни. И така сега наскоро го очакваме да излезе. Моята биволица сега дава 5-6 кила мляко, но хората го вземат, защото, както Ви казах, не е [у] дома. Приеми моето сърдечно поздравление. Твой верен Господу: П. Киров
към текста >>
99.
№105 (Петър Дънов)
Вашите
мисли
, които ми съобщавате, са добри.
Люб. бр. Киров, Писмото ви от 24-и м[иналия месец] получих. Стойте близо до Господа и не се съмнявайте в нищо. Вашият сън показва, че сте извършили една победа над Лукавия. А това е радостно.
Вашите
мисли
, които ми съобщавате, са добри.
И те рано или късно ще се осъществят по един особен път, който Господ ще отвори. Засега ще трябва да почакате, понеже има някои неща да се изяснят. Гледайте да се ориентирате добре в работите си и да уякнете. Аз ще Ви укажа изходния път. Вслушвайте се в себе си.
към текста >>
100.
№88 (Петър Дънов)
Лоши
замисли
.
Мелкон си тръгна пак в гладкия път. Адресът му е: Мелкон Партомян – шивач. Тъй го намират. Арнаудов – Господи паз . Той само материалната страна на света е била в него.
Лоши
замисли
.
Тодор е добре, но той го е отвлякъл Дявола към мисълта за женитба. А аз, като че ли зрънцето иска да се каже, че е паднало в тръни. Но имам едно ръководство, което ще ме избави, понеже Господ ме милува. Д-рът ми изпрати няколко броя английски вестници, кажи где да ти ги пратя. В мен засега няма основа къде да се спра.
към текста >>
НАГОРЕ
