Търсене в текстове за 'Личност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 160 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески.
Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие.
към текста >>

– силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото.
”(Мат. 7:16). Разбира се от само себе си, че не може. 4. Разумът да владее над страстите 1. От казанато по-горе могат да се направят следните два извода: – нещата в природата се оценяват според тяхната стойност, а тази стойност напълно зависи от самото им естество; – силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото. 2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм. 3. Този общ закон е дал на ума на човека едно истинско мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са. С други думи, всяка дейност определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си. 4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така.
към текста >>

5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие.
към текста >>

2. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

А и която и да е страна не може да съществува без наличността на една от точките, които образуват правата линия.
Всеки знае, че не всичко у нас е само ум. 13. Значи нито в едното, нито в другото учение се съдържа цялата истина. 14. Ние сме изправени пред „дилемата на триъгълника”, където всеки ъгъл претендира да е целият триъгълник и твърди, че без него съществуването на фигурата би било невъзможно. Това е един омагьосан кръг, в който се въртят теологът, материалистът и идеалистът. 15. Ако триъгълникът не може да съществува без един от ъглите си, то също така и ъгълът не може да съществува без някоя от страните си. А и която и да е страна не може да съществува без наличността на една от точките, които образуват правата линия. 16. От всичко това можем да извадим заключението, че точките са в основата на всичко. Посредством тях се образуват правите линии и ъглите. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютната, а относителната реалност. 17. И ако между нашите трима приятели отново възникне спор и всеки започне да твърди, че той е точката, въпросът престава да е геометрически проблем. Тогава ние преминаваме в областта на математиката, където точката се превръща в една абсолютна единица, която не може да бъде нито теолог, нито материалист, нито идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго.
към текста >>

3. Писмо № 11

Относително до загадъчната личност, това е нещо което се пази в тайна от Небето.
За сега не мога да Ви кажа нищо положително. Но ако е рекъл Господ и ако е Неговата воля през идущия месец може пак да се видим. Книгата на William Stainton Moses съжалявам да кажа, още не съм я приел. Не ся ми отговорили. Вашите съобщения ме радват. Относително до загадъчната личност, това е нещо което се пази в тайна от Небето. Денът и часът ще се открие сам кога дойде. Вождът по всяка вероятност е Господ Исус, който има да се яви в некоя видима или невидима форма. Дали това ще е пълно изявление или отчасти, това не мога да кажа. Вярното е, че Българския народ има да мине през един път на скърби и страдания и те ся се веч почнали и в края който е близо Бог ще повика тоя народ на покаяние. Ако помниш всичко което бех ти казал по-преди, непременно ще се сбъднат думите ми.
към текста >>

4. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е.
Затова можем да започнем със сходствата на епистоларните диалози в тая книга с Диалозите на Платон или с писмата на Еразъм до Томас Мор. В древногръцкия първообраз Сократ е свръхсетивен учител, а самият Платон е ученик, инспириран от негови мисли. В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител. Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура.
към текста >>

На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е.
съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане. Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие. На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е. национален вариант на православния религиозен култ. Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в частност - българско национално самосъзнание. Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум. Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е.
към текста >>

В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух.
Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока.
към текста >>

От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др.
По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др. Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик. Например Георги Миркович - Доктора завършва католически колеж и играе ключова роля в униатското движение за църковна независимост. От своя страна, П. Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ?
към текста >>

В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П.
Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му. Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята. Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането. Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание. В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията.
към текста >>

и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация.
Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането. Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание. В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос.
към текста >>

5. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

За личността, живота, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той.
Думите на Учителя ме поразиха и накараха да разпитвам за него кака Гина и други възрастни братя, които го познаваха от Съборите, от лични срещи и писма. Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню. Тогава отново възкръсна картината на обяда на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него. В мен се натрапи една мисъл, която не ме напусна дотогава, докато не написах всичко, което можах да събера за него. Това счетох като едно свещено задължение, тъй като само аз останах от всички ония, които чухме какво каза тогава Учителя за брат Пеню. За личността, живота, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той. В „Първо тетрадче с духовни бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров - комисионер, гр. Бургас, ул. „Морска" № 9" пише: Родът на Пеню Киров Отпреди пет поколения някъде родът ми се е преселил от село Раково в гр.
към текста >>

6. №60 (Пеню Киров)

Спорна личност в средите на бургаската общност.
След като децата на последния се разболяват, П. Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови. 67 Янаки Димитров Арнаудов е родом от село Градец, Котленско. Плете чорапи на машина. Живее в Бургас с цялото си семейство. Спорна личност в средите на бургаската общност. За него не се споменава нищо в писмата след 1906 г. Отношението на П. Дънов към него проличава в писмото до П. Киров от 9.09.1904 г., непосредствено след събора в Бургас: „Как е Арнаудов? Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее.
към текста >>

7. №89 (Петър Дънов)

Дънов представлява таблица, в която се нанасят измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете на дадената личност.
Ще си навлече иго на врата без време. Кога му дойде времето, то Господ ще промисли тия все важни работи. ----------------------------------------- 111 Подчертаните пасажи в писмото са от П. Киров. 112 Френологическата карта на П. Дънов представлява таблица, в която се нанасят измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете на дадената личност. От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на човека. 113 Христо В. Велчев 114 Да се отпускат от десятъка месечно по 8 лева за оживялото дете-близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П. Киров и Ерифили продължават помощта си и към останалите сирачета, като осиновяват едно от тях,чието име е Стойка Пенева Кирова. Тя е родена през май 1896 г.
към текста >>

8. №75 (Пеню Киров)

Аз никак не се в тях съмнявам, защото много чудесно и особено се те предадоха, но понеже се смесва и моята личност, то за това прибягвам при теб, за да се потвърди и чрез Вас от Господа.
Обаче сега, не вече официално, както напред, а частично, по дюгени и домове. Особена тактика. Яви ми, моля, колко дена ще правя това ново правило146. Тук приложени, едно съобщение и едно откровение147 за тукашния кръжок и Д-ра ти при[в]ключвам, които след като прегледаш, изучиш и питаш нашия Небесен Баща за действителността на съдържанието им, моля да повърнеш само откровението. И то пак с препоръчано писмо и без да заобикаляш, да ни явиш по тях [двете] всичко. Аз никак не се в тях съмнявам, защото много чудесно и особено се те предадоха, но понеже се смесва и моята личност, то за това прибягвам при теб, за да се потвърди и чрез Вас от Господа. Някакви лоши слухове бях чул за Вас от протестантите в Самоков148, та после и с г-н Бъчваров като се срещнах149 в Т[атар] Пазарджик и после в Пловдив, и той ми каза, че и в София, па и в Пловдив, Сливен и др. било разнесено тази мълва, че си бил полудял и си се самоубил. Днес и г-жа д-р Железкова в едно писмо до Д-ра – и тя за същото говори. Аз ще чакам тук за отговора ти, който дано е за късо време. Поздрави приятелите: Н.
към текста >>

9. № 81 (Пеню Киров)

Костов“ на края на „отвореното писмо“ се крие личността на Тодор Стоименов (Стоянов).
Протойерей К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? “, с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. В края на брошурата си К. Христов излиза с тезата, че зад подписа „на някой си Т. Костов“ на края на „отвореното писмо“ се крие личността на Тодор Стоименов (Стоянов). Напрежението от 1901 г. между духовната група около Пеню Киров и православната църква в Бургас остава и спорът се разгаря с нова сила през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи“ без посочен автор. Протойерей К. Христов отговаря също с брошура – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? “ и отново посочва Тодор Стоименов (Стоянов) за предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд.
към текста >>

10. №89 (Пеню Киров)

Отляво на теб имаше една личност, но забравих кой бе – дали симидчията, или нашият Тодор.
Той ме взе под мишницата и ме заведе в най-тъмната страна на църквата, където представляваше нещо като катакомби. Като отидохме близо към дъното на църквата, той бутна една малка дървена врата от северната страна и ний влязохме в една дъсчена къща. Тази къща извътре се виждаше доста добре наредена. Ний седнахме посред салона, но от лявата ми страна се намери майка ми, а до нея – сам ти. Така че онзи человек, който ме подпря, се измени на тебе. Отляво на теб имаше една личност, но забравих кой бе – дали симидчията, или нашият Тодор. От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме. Тогава тя се помоли поне да вземем кърпите, на брой десетина, които по хубостта си втори такива още не съм виждал. В една от тях имаше вързано разни скъпоценни камъни от разни шарове. Всички тези бяха подарък за онзи свят. Забравих да кажа, че в тази къща, според казванието ти, никой нямал право да влезе, освен нас.
към текста >>

11. №100 (Пеню Киров)

222 Не са открити сведения за тази личност.
Твой верен Господу: П. Киров П.П. Ако виждаш, че има нужда да ми пишеш, пиши ми. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 222 Не са открити сведения за тази личност. 223 В началото на 1907 г., до средата на март, П. Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

12. №102 (Пеню Киров)

237 Не са открити сведения за тази личност. Вж.
През следващите три години – 1908, 1909 и 1910 г. – в сп. „Виделина“ (до спирането на списанието в края на 1910 г.) редовно се публикуват статии в навечерието на 27 юли, отбелязващи годишнините от учредяването на „Бургаския кружок“ от П. Киров. Вж. и писмо № 98 на П. Киров. 237 Не са открити сведения за тази личност. Вж. и бел. №222. (222 Не са открити сведения за тази личност.) 238 В дневника на П. Киров за 1907-1908 г. са упоменати следните имена: „Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“.
към текста >>

(222 Не са открити сведения за тази личност.)
„Виделина“ (до спирането на списанието в края на 1910 г.) редовно се публикуват статии в навечерието на 27 юли, отбелязващи годишнините от учредяването на „Бургаския кружок“ от П. Киров. Вж. и писмо № 98 на П. Киров. 237 Не са открити сведения за тази личност. Вж. и бел. №222. (222 Не са открити сведения за тази личност.) 238 В дневника на П. Киров за 1907-1908 г. са упоменати следните имена: „Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“. 239 Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-белетрист и общественик, представител на новобългарската литература. Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име.
към текста >>

13. №104 (Пеню Киров)

Много интелигентна и просветена личност, с вкус и изисканост.
Обяснителни бележки: 245 Съборът на Веригата е във Варна от 15.08. до 20.08.1909 г. 246 Величка Стойчева, по баща (фабрикант) – Заимова. Родена в гр. Габрово. Много интелигентна и просветена личност, с вкус и изисканост. Прави впечатление с културата си. Учителства няколко години в Севлиево. През 1903 г. намира оставено в църквата сираче, което приема за свое и го осиновява. Дъщерята – Стефка Стойчева, отгледана с много любов, остава в средите на Братството през целия си живот. В.
към текста >>

14. ПОСЛЕСЛОВ

С тези писма се дава и по-пълна светлина за личностите и дейността на тримата първи ученици – П.
Киров до нас достига това „Призвание“. След излизането на настоящата книга няма да има съмнение кога е първият събор на Бялото братство – именно през 1900 г. Читателят наблюдава как се утвърждават тези събори като най-важния форум, на който се дават конкретни задачи и работа за през цялата година. Съборите в Бургас са три – 1901, 1902 и 1904 г. (за последния самият Пеню е записал в дневниците си). С тези писма се дава и по-пълна светлина за личностите и дейността на тримата първи ученици – П. Киров, Т. Стоименов и д-р Миркович. Същевременно подробните им биографии в този си вид се публикуват тук за първи път. Чрез тази кореспонденция изследователите и биографите на Учителя П. Дънов могат да възстановят, допълнят и пояснят бележниците (дневниците) му от този период.
към текста >>

Така читателят може да се потопи в атмосферата на зараждащия се духовен подем в България, да получи достатъчно пълна представа за епохата у нас от края на ХІХ и началото на ХХ век, да изпита огромното уважение към личността на духовния Учител Беинса Дуно и неговите първи последователи.
Следващият етап от работата беше да се подредят хронологично всички налични писма по дати. Датите в писмата са според стария стил на летоброене (Юлиански календар), който в България е в сила до 31.3.1916 г. От съществуващите празноти в някои от споделените събития може да се допусне, че липсват някои писма. От хронологичната подредба, както и от смисъла на изложеното в писмата на Петър Дънов и Пеню Киров, се получи панорамата на епистоларните диалози „писмо- отговор“. В повечето случаи това бе възможно. Така читателят може да се потопи в атмосферата на зараждащия се духовен подем в България, да получи достатъчно пълна представа за епохата у нас от края на ХІХ и началото на ХХ век, да изпита огромното уважение към личността на духовния Учител Беинса Дуно и неговите първи последователи. Може да почувства как идват на Земята, посяват се и покълват малко по малко космичните идеи за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, валидни за цялото човечество – навсякъде по местата, където Петър Дънов и Пеню Киров са пребивавали. Ето какво пише П. Дънов в писмо до П. Киров от 2 май 1901 г. от Варна:
към текста >>

Сведения за личностите са дадени в обяснителните бележкив края на всяка част.
Киров съпровожда посещенията си в дадено селище с многобройни беседи и молитвени събрания, предимно в частни домове. От тона на писмата му се усеща, че той с много плам и вяра разпространява Словото Божие и новите идеи. В „Показалец на личните имена“ по азбучен ред са дадени всички имена, срещани в текстовете на писмата на П. Дънов и П. Киров. Това са имена на съратници в новите идеи, участници в спиритическите сеанси на духовните групи, в срещите по време на пътуванията им по страната. Сведения за личностите са дадени в обяснителните бележкив края на всяка част. Данните са издирвани в оригинални документи от и за епохата – вестници, списания, книги, алманаси, търговски регистри, отчети, протоколи и други писма извън тази кореспонденция. За някои от имената, особено за онези, които са упоменати еднократно, не винаги са намирани сведения. Освен за личностите, в обяснителните бележки са дадени и пояснения за редица библейски понятия, различни терминологии, книги, списания и други издания, събития, дати, фирми, дружества, селища и пр. Така по-лесно може да се почувства атмосферата на времето, както и да се осветлят непознатите лица и термини. Всяка бележка е придружена от инициала на подателя, номера на писмото и датата му (за Петър К.
към текста >>

Освен за личностите, в обяснителните бележки са дадени и пояснения за редица библейски понятия, различни терминологии, книги, списания и други издания, събития, дати, фирми, дружества, селища и пр.
Дънов и П. Киров. Това са имена на съратници в новите идеи, участници в спиритическите сеанси на духовните групи, в срещите по време на пътуванията им по страната. Сведения за личностите са дадени в обяснителните бележкив края на всяка част. Данните са издирвани в оригинални документи от и за епохата – вестници, списания, книги, алманаси, търговски регистри, отчети, протоколи и други писма извън тази кореспонденция. За някои от имената, особено за онези, които са упоменати еднократно, не винаги са намирани сведения. Освен за личностите, в обяснителните бележки са дадени и пояснения за редица библейски понятия, различни терминологии, книги, списания и други издания, събития, дати, фирми, дружества, селища и пр. Така по-лесно може да се почувства атмосферата на времето, както и да се осветлят непознатите лица и термини. Всяка бележка е придружена от инициала на подателя, номера на писмото и датата му (за Петър К. Дънов – У.; за Пеню Киров – П. К.). Географският показалец в първата част на писмата показва основното местопребиваване на двамата през периода 1898-1900 г. За П.
към текста >>

15. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6

Спорна личност в средите на бургаската общност.
След като децата на последния се разболяват, П. Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови. 67 Янаки Димитров Арнаудов е родом от село Градец, Котленско. Плете чорапи на машина. Живее в Бургас с цялото си семейство. Спорна личност в средите на бургаската общност. За него не се споменава нищо в писмата след 1906 г. Отношението на П. Дънов към него проличава в писмото до П. Киров от 9.09.1904 г., непосредствено след събора в Бургас: „Как е Арнаудов?
към текста >>

16. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

дадената личност.
1830 година, и е починал в Бургас на 15 юли 1913 г. 111 Подчертаните пасажи в писмото са от П. Киров. 112 Френологическата карта на П. Дънов представлява таблица, в която се нанасят измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете на дадената личност. От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на човека. 113 Христо В. Велчев 114 Да се отпускат от десятъка месечно по 8 лева за оживялото дете- близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П. Киров и Ерифили продължават помощта си и към останалите сирачета, като осиновяват едно от тях, чието име е Стойка Пенева Кирова. Тя е родена през май 1896 г.
към текста >>

17. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14

Костов“ на края на „отвореното писмо“ се крие личността на Тодор Стоименов (Стоянов).
Протойерей К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? “, с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. В края на брошурата си К. Христов излиза с тезата, че зад подписа „на някой си Т. Костов“ на края на „отвореното писмо“ се крие личността на Тодор Стоименов (Стоянов). Напрежението от 1901 г. между духовната група около Пеню Киров и православната църква в Бургас остава и спорът се разгаря с нова сила през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи“ без посочен автор. Протойерей К. Христов отговаря също с брошура – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?
към текста >>

18. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17

222 Не са открити сведения за тази личност.
221 На лицевата страна на това благопожелание липсват датата и местонахождението на П. Дънов. Градът, датата и подписът "П.К.Дънов" фигурират на обратната му страна. През 1907 г. 19 април е бил Велики четвъртък, а Великден е на 22.4.1907 г. 222 Не са открити сведения за тази личност. 223 В началото на 1907 г., до средата на март, П. Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София. 224 Вероятно П. Дънов пита П. Киров, за да знае дали Мелкон е подготвен да присъства на предстоящия събор, но получава отрицателен отговор. М.
към текста >>

19. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18

237 Не са открити сведения за тази личност. Вж.
1909 и 1910 г. – в сп. „Виделина“ (до спирането на списанието в края на 1910 г.) редовно се публикуват статии в навечерието на 27 юли, отбелязващи годишнините от учредяването на „Бургаския кружок“ от П. Киров. Вж. и писмо № 98 на П. Киров. 237 Не са открити сведения за тази личност. Вж. и бел. №222. 238 В дневника на П. Киров за 1907-1908 г. са упоменати следните имена: „Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“. 239 Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-белетрист и
към текста >>

20. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

Много интелигентна и просветена личност, с вкус и изисканост.
Дънов заедно с пентаграма раздава и по един антиминс на всеки участник. 245 Съборът на Веригата е във Варна от 15.08. до 20.08.1909 г. 246 Величка Стойчева, по баща (фабрикант) – Заимова. Родена в гр. Габрово. Много интелигентна и просветена личност, с вкус и изисканост. Прави впечатление с културата си. Учителства няколко години в Севлиево. През 1903 г. намира оставено в църквата сираче, което приема за свое и го осиновява. Дъщерята – Стефка Стойчева, отгледана с много любов, остава в средите на Братството през целия си живот. В.
към текста >>

21. ПРЕДГОВОР

Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия.
Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала. Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година. Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици.
към текста >>

Той е динамична, търсеща, утвърждаваща личност.
Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици. Но сигурно е, че разпознаването е било мигновено. Срещата с физическия образ или словото на Учителя за така нар. „пробудени души" е откровение, осъзнаване на някога загубен и светъл спомен. По всяка вероятност през тези години преписката с Пеню Киров е най-интензивна. Той е динамична, търсеща, утвърждаваща личност. Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно развитие, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда. Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести. Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна. Живата, непрекъсната връзка са били писмата.
към текста >>

Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия.
Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала. Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година. Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици.
към текста >>

Той е динамична, търсеща, утвърждаваща личност.
Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици. Но сигурно е, че разпознаването е било мигновено. Срещата с физическия образ или словото на Учителя за така нар. „пробудени души" е откровение, осъзнаване на някога загубен и светъл спомен. По всяка вероятност през тези години преписката с Пеню Киров е най-интензивна. Той е динамична, търсеща, утвърждаваща личност. Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно развитие, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда. Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести. Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна. Живата, непрекъсната връзка са били писмата.
към текста >>

22. 192 ПИСМО

В света законът за личността, за душата, за народите, за человечеството е един и същ.
Настоящите времена са носители на възкръсналата Истина, която иде в света. Бъдете смели и решителни с вяра да посрещнете което небето е отредило. Земята е само условие за живота на Небето, гдето се реализира. Тук е всичко преходно, а горе е постоянното. Гледайте на всичко от горе, както Бог гледа. В света законът за личността, за душата, за народите, за человечеството е един и същ. Само онзи се повдига, облагородява, който го пази. Неправдата не ползува. Господ е жив и Той въздава всекиму според каквото заслужава безразлично. Ваш В. В. (Свещеният подпис) _
към текста >>

23. БЕЛЕЖКИ

Дъщеря им Цанка Еки-мова и синовете Борис Николов, Николай Дойнов и Стефан Дойнов са сред най-активните личности в братството и в школата.
След този акт Дъновски се завръща в България, за да работи за българската църква и националното освобождение. На картината написва: „Откровение в солунската църква „Св. Димитър", дадено на отца Константин Дъновски през юношеството му в гр. Солун на 10 април 1854 г." Учителя връчва копия от антиминса на първите ученици. 25. Кина и Никола Дойнови. Дъщеря им Цанка Еки-мова и синовете Борис Николов, Николай Дойнов и Стефан Дойнов са сред най-активните личности в братството и в школата. 26. Софрони Ников, по-късно оглавява теософското дружество в България. 27. Михалаки Георгиев (1854-1916), писател. Завършва земеделско - индустриалната академия в Чехия. Редактор на в. „Балканска трибуна" (1905-1908).
към текста >>

24. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

В това отношение съвременните европейски народи приличат на ония отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове, и последните от година на година се увеличават все повече и повече.
Ръководителите на съвременните народи наново трябва да се позанимаят със законите, по които се ръководи и направлява живота на човечеството, за да не се влияят от случайни настроения и временни интереси при насочване на своята обществена дейност. Те трябва да се позамислят и да си зададат задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват с тях, следвайки ги неотклонно в нареждането на социалния и културен живот на всички народи. Днес виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да изразходват своята материална и духовна енергия в безполезни постижения. Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, пълна с отрови, заразителни миязми. И методите на живота са станали нецелесъобразни, поради което приложението на тия методи не дава никакъв практически резултат. В това отношение съвременните европейски народи приличат на ония отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове, и последните от година на година се увеличават все повече и повече. Постига ли се целта с това отлагане? – Не! Защото така дълговете стават непосилни и неизплатими. Единственият образец, по който трябва да се ръководят всички, и народите, и управниците им, и отделните индивиди, е образецът, който ни е дала природата. Трябва да наблюдаваме най-внимателно как тя прилага законите на органическото развитие и методите, с които си служи за постигането на известни цели.
към текста >>

25. 501 - 550

Ти, за да обичаш личността, трябва да обичаш душата.
501 - 550 501 Душа. Ще мислиш, че си душа и на хората ще гледаш като души. Тази мисъл събужда съзнанието на ученика, тя ще влезе като светлина в него. Ти, за да обичаш личността, трябва да обичаш душата. Ти, като обичаш Бога, ще обичаш и човека. 502 Правило. Като отидеш при някой свой приятел и той работи на нивата, почни и ти да работиш с него. Винаги да течеш, а не да изтичаш.
към текста >>

От личността, индивидуалността е по-силна, а от индивидуалността, умът е по-силен.
А всички неща, които стават без Любове са по буква 542 Правило. Истината изключва всички удоволствия. Мъдростта изключва всички глупости, а Любовта изключва всички насилия. От личността, индивидуалността е по-силна, а от индивидуалността, умът е по-силен. Само Бог остава неизменяем, защото е навсякъде. 543 Ограждане. Направи един светъл кръг около себе си и един отгоре, кажи: "В името на Божията Любов, Мъдрост и Истина, и със силата на Духа Божий, в този светъл кръг да се разнебитят всички лоши мисли, които идват; всички лоши заклинания да станат на пух и прах." 544
към текста >>

26. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

„Предисловието", защото свидетелства за хора и събития от епохата на Българското Възраждане във Варненския регион, повече или по-малко свързани с раждането на Петър Дънов и с формирането на неговата личност.
Като синтез от чужди духовно-научни изследвания в този си вид тя е по-скоро умозрителна и еклектична конструкция, ако щете - историческа хипотеза, поради което се нуждае от бъдещи научни потвърждения. Така или иначе, мястото й в увода към „ Учителя във Варна" преследва много по-обикновена цел: да покаже на непредубедения читател, че варненският декор на събитията около Учителя е част от духовната култура на Черноморското пространство. И за да можем да продължим нататък, несмущавани от диктата на всякакви исторически дадености, добре би било да наречем горната хроника за Варна история за пречистването на общочовешкото сърце. Документалните материали в книгата са подредени условно в три части. Първата част е именувана „Предисловието", защото свидетелства за хора и събития от епохата на Българското Възраждане във Варненския регион, повече или по-малко свързани с раждането на Петър Дънов и с формирането на неговата личност. Без преднамерена селекция документите в тази част недвусмислено изразяват възрожденския дух на епохата, която по странни пътища съчетава съдбите на едни от най-добрите българи, вика ги от далечни краища, фокусира в селцето Хадърча (Николаевка) кръвта и интелекта им, вгражда ги в борбите за църковна независимост и после отново ги провожда незнайно някъде. Атанас Георгиев, Константин Дъновски, Сава Доброплодни, Петко Р. Славейков и много други се мярват кратко в историческата драма, за да подготвят място на онова, което идва след тях. По едни или други исторически обстоятелства тъкмо на Николаевка се пада да стане национално-просветен център във Варненско, дори своеобразен парламент на първенците от района, които на 21 май 1860 г. се събират, отхвърлят Гръцката патриаршия и официално признават самостоятелната Българска Църква в Цариград.
към текста >>

В протоколите по особен начин се открояват и две личности, повече или по-малко пренебрегвани досега в мемоарите на съвременниците си.
Безспорно най-значимото съдържание на „ Учителя във Варна" са протоколите от годишните срещи на Веригата на Бялото братство, наричани по-късно събори. Съборите са провеждани във Варна до 1909 г. включително, съхранени са протоколите им от 1903, 1906 - 1909 г. и тук се публикуват за пръв път. От тях излизат наяве неизвестни досега исторически факти, най-същественият от които може би е този, че начало на Веригата на Бялото братство е Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ, което Учителя учредява във Варна още през 1897 г. В протоколите по особен начин се открояват и две личности, повече или по-малко пренебрегвани досега в мемоарите на съвременниците си. Първата е Анастасия Узунова-Желязкова, на която е посветен отделен очерк в третата част на книгата. Втората личност е самият протоколчик Димитър Голов, чиито са записките от 1906 до 1909 г. Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски колеж в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка и учител в Солунската българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г. е стопанин на списание „Летописи" с директор Константин Величков и със сътрудници Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски и проф. Марко Балабанов, ръководи през 1912 г.
към текста >>

Втората личност е самият протоколчик Димитър Голов, чиито са записките от 1906 до 1909 г.
включително, съхранени са протоколите им от 1903, 1906 - 1909 г. и тук се публикуват за пръв път. От тях излизат наяве неизвестни досега исторически факти, най-същественият от които може би е този, че начало на Веригата на Бялото братство е Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ, което Учителя учредява във Варна още през 1897 г. В протоколите по особен начин се открояват и две личности, повече или по-малко пренебрегвани досега в мемоарите на съвременниците си. Първата е Анастасия Узунова-Желязкова, на която е посветен отделен очерк в третата част на книгата. Втората личност е самият протоколчик Димитър Голов, чиито са записките от 1906 до 1909 г. Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски колеж в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка и учител в Солунската българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г. е стопанин на списание „Летописи" с директор Константин Величков и със сътрудници Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски и проф. Марко Балабанов, ръководи през 1912 г. отпечатването на „Завета на цветните лъчи на Светлината", умира в София. В края на втората част в отделна глава, озаглавена „Епистоларно Слово ", са публикувани избрани писма на Учителя, писани във Варна.
към текста >>

Третата част на книгата е озаглавена „Съработниците" и включва документи за няколко поколения личности - ученици, слушатели и последователи на Учителя Беинса Дуно, повечето от духовния и интелектуалния елит на Варна.
отпечатването на „Завета на цветните лъчи на Светлината", умира в София. В края на втората част в отделна глава, озаглавена „Епистоларно Слово ", са публикувани избрани писма на Учителя, писани във Варна. Между тях са и писма от варненския хотел „Лондон" през периода от юни 1917 г. до лятото на 1918 г., когато правителството на В. Радославов интернира Учителя от София във Варна под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Третата част на книгата е озаглавена „Съработниците" и включва документи за няколко поколения личности - ученици, слушатели и последователи на Учителя Беинса Дуно, повечето от духовния и интелектуалния елит на Варна. От биографията на Анастасия Желязкова например излизат наяве много исторически факти за варненски събития около Учителя, неизвестни досега. Не е отмината без специално внимание спорната личност на варненеца Михаил Иванов, който след 1937 г. под името Омраам Микаел Айванхов създава френското Бяло братство. За пръв път се публикуват мемоарните бележки на Велко Петрушев и Люба Стойкова. В тях от специфичен ъгъл е представен варненският социален декор на Учителовото Слово от 1912 г.
към текста >>

Не е отмината без специално внимание спорната личност на варненеца Михаил Иванов, който след 1937 г.
Между тях са и писма от варненския хотел „Лондон" през периода от юни 1917 г. до лятото на 1918 г., когато правителството на В. Радославов интернира Учителя от София във Варна под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Третата част на книгата е озаглавена „Съработниците" и включва документи за няколко поколения личности - ученици, слушатели и последователи на Учителя Беинса Дуно, повечето от духовния и интелектуалния елит на Варна. От биографията на Анастасия Желязкова например излизат наяве много исторически факти за варненски събития около Учителя, неизвестни досега. Не е отмината без специално внимание спорната личност на варненеца Михаил Иванов, който след 1937 г. под името Омраам Микаел Айванхов създава френското Бяло братство. За пръв път се публикуват мемоарните бележки на Велко Петрушев и Люба Стойкова. В тях от специфичен ъгъл е представен варненският социален декор на Учителовото Слово от 1912 г. почти до наши дни. Включен е и предговорът към драмата на Велко Петрушев „Девор " в публикацията и от 1934 г.
към текста >>

27. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

Когато говорим за добродетел, винаги разбираме човешката личност, но тя обема нещо повече.
И ако искате вие да се яви един от вашите Учители, трябва да се подготвяте цяла година и да разберете Живота. Ако сте подготвени, един от нашите Приятели може да се яви. Какво разбирате под думата „добър човек"? Когато казваме,добър човек", подразбираме, че неговите мускули и кости, и неговото тяло изобщо са в порядък. Добрият човек не може да бъде болен, а всякога е здрав. Когато говорим за добродетел, винаги разбираме човешката личност, но тя обема нещо повече. Един добър човек винаги може да спазва своето равновесие. Ние се страхуваме да не изгубим мнението на един човек, но добрият човек никога не си изменява мнението. Ако сте добри, няма какво да се не разберем. У вас се заражда мисъл дали сте добри. Всъщност вие сте добри, но сте лениви, имате духовна леност.
към текста >>

28. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлян из вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него.
Може да се каже, че сме проводени да се учим, но какво отношение има това учение с бъдещия живот? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос. Ще се докосна до Библията, тя е една Книга, която е излязла от опитността на вековете. Изобщо, основният принцип е Бог. Обаче разбирането за Бога не е едно и също. Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлян из вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него. Тия две гледища пораждат причина за разискване. Но каква е била първоначалната причина и каква нужда има Бог да създава светове? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно, този възглед не съответства на Божието съвършенство. За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си.
към текста >>

За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си.
Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлян из вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него. Тия две гледища пораждат причина за разискване. Но каква е била първоначалната причина и каква нужда има Бог да създава светове? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно, този възглед не съответства на Божието съвършенство. За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си. Следователно, Той иска всичките неща да се индивидуализират както Самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е.
към текста >>

Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност?
За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно, този възглед не съответства на Божието съвършенство. За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си. Следователно, Той иска всичките неща да се индивидуализират както Самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е. от тях Той се принуждава да твори световете. Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си.
към текста >>

29. СЪРАБОТНИЦИТЕ

Явно Учителя е използвал алтруистичните чувства на първите варненски благотворители за почва на първото си Слово и първите му социални контакти са били с личности от техните среди.
то наема здание за приют на ул. „Кавалска", а през 1916 г. наема зданието на Варненското черковно настоятелство на ул. „Богданова" 32. Всички цитирани по-горе документални данни доказват, че досегашните твърдения за Учителовото представяне на „Възвание"-то пред дружество „Милосърдие" е плод на недоразумение. Явно Учителя е използвал алтруистичните чувства на първите варненски благотворители за почва на първото си Слово и първите му социални контакти са били с личности от техните среди. Може би такива са били обстоятелствата и на срещата му с първата негова варненска ученичка Анастасия д-р Желязкова, още повече, че при завръщането му от САЩ през 1895 г. и след това тя оглавява Варненското женско благотворително дружество „Майка". Когато Учителя създава Веригата, учреденото Общество за повдигание религиозния дух на българский народ вече включва личности извън Варна. А когато Обществото започва да документира своите срещи, т.е. да пише своя история (от 14 август 1903 г.
към текста >>

Когато Учителя създава Веригата, учреденото Общество за повдигание религиозния дух на българский народ вече включва личности извън Варна.
„Богданова" 32. Всички цитирани по-горе документални данни доказват, че досегашните твърдения за Учителовото представяне на „Възвание"-то пред дружество „Милосърдие" е плод на недоразумение. Явно Учителя е използвал алтруистичните чувства на първите варненски благотворители за почва на първото си Слово и първите му социални контакти са били с личности от техните среди. Може би такива са били обстоятелствата и на срещата му с първата негова варненска ученичка Анастасия д-р Желязкова, още повече, че при завръщането му от САЩ през 1895 г. и след това тя оглавява Варненското женско благотворително дружество „Майка". Когато Учителя създава Веригата, учреденото Общество за повдигание религиозния дух на българский народ вече включва личности извън Варна. А когато Обществото започва да документира своите срещи, т.е. да пише своя история (от 14 август 1903 г. и след това), вече е създадено благотворителното дружество „Милосърдие" (11 дни преди годишната среща на Веригата и Протокол № 1) и Анастасия д-р Желязкова е негов председател. Тогава, явно по невнимание, непреките свидетели на събитието от 1898 г. започват да асоциират „Възвание"-то с Анастасия д-р Желязкова и оттам - с нейното „Милосърдие".
към текста >>

Макар и оскъдни, биографичните бележки представят Анастасия Узунова-Желязкова като личност, съчетаваща по неповторим начин милосърдие, мистицизъм и обществена храброст.
Последните документални данни за нея са от 1918 г., когато е избрана за почетен председател на дружество „Милосърдие". В детските спомени на Лиляна Ставрева от около 1925 г. Анастасия Узунова-Желязкова, наметната с шал и с коси, сресани на път в средата, се разхождала с внушително достолепие по варненските улици около площад „Мусала". Завършва земния си път през 1931 г. Завещава дома си на сиропиталището и бившият и дом дълги години е училище за слепи деца. Макар и оскъдни, биографичните бележки представят Анастасия Узунова-Желязкова като личност, съчетаваща по неповторим начин милосърдие, мистицизъм и обществена храброст. Тези добродетели я поставят редом с революционно-въз-рожденската фигура на д-р Георги Миркович от Сливен, който и досега продължава да се сочи за пръв ученик на Учителя Беинса Дуно. Явно, сложен, дори противоречив е пътят на тези личности към Словото. „Нашата сестра иска да угажда и на света, и на Бога, да служи на Единия и на другия", пише Учителя за Анастасия Узунова-Желязкова на д-р Миркович през 1899 г., а на годишната среща на Веригата през 1906 г. е протоколирана следната многозначителна негова реплика към нея: „Всички неща, които Ви спъват, да Ви не смущават, защото Духовният свят работи за вас. Това, което се иска от Вас, е за ваше добро - умствено, физическо и духовно".
към текста >>

Явно, сложен, дори противоречив е пътят на тези личности към Словото.
Анастасия Узунова-Желязкова, наметната с шал и с коси, сресани на път в средата, се разхождала с внушително достолепие по варненските улици около площад „Мусала". Завършва земния си път през 1931 г. Завещава дома си на сиропиталището и бившият и дом дълги години е училище за слепи деца. Макар и оскъдни, биографичните бележки представят Анастасия Узунова-Желязкова като личност, съчетаваща по неповторим начин милосърдие, мистицизъм и обществена храброст. Тези добродетели я поставят редом с революционно-въз-рожденската фигура на д-р Георги Миркович от Сливен, който и досега продължава да се сочи за пръв ученик на Учителя Беинса Дуно. Явно, сложен, дори противоречив е пътят на тези личности към Словото. „Нашата сестра иска да угажда и на света, и на Бога, да служи на Единия и на другия", пише Учителя за Анастасия Узунова-Желязкова на д-р Миркович през 1899 г., а на годишната среща на Веригата през 1906 г. е протоколирана следната многозначителна негова реплика към нея: „Всички неща, които Ви спъват, да Ви не смущават, защото Духовният свят работи за вас. Това, което се иска от Вас, е за ваше добро - умствено, физическо и духовно". Анастасия Узунова-Желязкова олицетворява добродетелите и противоречията на българската душа, която първа приема импулса на Божественото Слово в духовните крайморски пространства на Варна.
към текста >>

30. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Това са най-пестеливите думи, писани за, може би, най-спорната личност около Учителя Беинса Дуно.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ Димитър Н. Калев „Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов, за чиято всестранна работа има да се каже много". Това са най-пестеливите думи, писани за, може би, най-спорната личност около Учителя Беинса Дуно. И най-задължава-щите. „Има да се каже много", но Велко Петрушев не го казва; хрониката му за Варненското братство само маркира лица и събития. Но „много"-то все пак трябва да се каже. И то -непредубедено, точно, дори с преднамерено хладно историческо сърце. Може би, защото всички досегашни мемоаристи са тъкмо обратно - прекомерно емоционални и неисторични.
към текста >>

Методи Константинов с присъщата на стила си абстрактна интелектуалност го представя като символ на една отминала културна епоха: „.. .Аз не го разглеждам като една личност.
„Има да се каже много", но Велко Петрушев не го казва; хрониката му за Варненското братство само маркира лица и събития. Но „много"-то все пак трябва да се каже. И то -непредубедено, точно, дори с преднамерено хладно историческо сърце. Може би, защото всички досегашни мемоаристи са тъкмо обратно - прекомерно емоционални и неисторични. Мария Тодорова нарича Михаил Иванов „самозванец", „попаднал в мрежата на Черната ложа" и т.н. Методи Константинов с присъщата на стила си абстрактна интелектуалност го представя като символ на една отминала културна епоха: „.. .Аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т. I, IV, Житен клас, София, 1993, 1995). Един или друг, Михаил Иванов печели всички тези квалификации заради биографията си в периода от Събора на Бялото Братство в Търново през 1919 г. до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г.
към текста >>

Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра.
Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца - дъщеря и син. Дъщерята, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст. Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско. Доля Димитрова била религиозна жена, омъжва се на 14-годишна възраст и на 24 години ражда Михаил. Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с благородство и всеотдайност. Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра. „Тя имаше дарби, защото преливаше от любов", спомня си по-късно за нея той. Веднъж запалил сламата в един сеновал, селяните хукнали да го гонят, а той се скрил в бабиния си дом. Изобщо, след всяка детска щуротия винаги намирал при баба Астра убежище. Михаил Иванов постъпва в Началното училище в Сербци. В първи клас за първи път чул библейския разказ за сътворението.
към текста >>

На някои може да се стори просто низ от любопитни събития около една поч-ти скандална личност.
Михаил Иванов получава диплом за завършено гимназиално образование, обсъжда преместване в София. По съвет на Учителя Беинса Дуно през 1923 г. записва педагогика в Софийския университет. Започва софийският период от биографията му, но той не е предмет на нашето изследване. Хрониката на варненските години на Михаил Иванов Димитров съдържа многозначителен смисъл. На някои може да се стори просто низ от любопитни събития около една поч-ти скандална личност. Други, склонни към исторически обобщения, могат да видят символа на второто поколение българи, които приеха Словото на Учителя Беинса Дуно в духовните крайморски пространства на Варна. Трети, предпочитащи езотеричната интерпретация, сигурно ще нарекат душата му арена на сражение между светлите и тъмни сили на битието. Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост.
към текста >>

Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции.
Трети, предпочитащи езотеричната интерпретация, сигурно ще нарекат душата му арена на сражение между светлите и тъмни сили на битието. Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми. Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции. Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място..." Опит за реабилитиране на Иванов /това трябваше да е смешно ако не е толкова трагично /. Но негативниа път до Беинса Дуно е път на заблуда и отклонение по който са тръгнали масово. Малкото останали хора благословени с Духът на Истината страдат като гледат това а благословението си го чувстват като проклятие понеже никой не чува техните предупреждения.Спете спокойно и мислете позитивно докато потъвате /най емоционално не пожелавам на никого духовните страдани на посветените/.
към текста >>

31. ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски

Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено.
ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор" от Веселин Петрушев* Петър Списаревски В нашата драматична литература, където се изнасят цели сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки, където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващи се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор" се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са например драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсе-на, Метерлинка и пр., с тенденция да се налучка пътят, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар - свободата на духа, брутално по-хитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство.
към текста >>

32. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

Когато говорим за Добродетел, винаги разбираме човешката личност, но тя обема нещо повече.
И ако искате вие да се яви един от вашите Учители, трябва да се подготвяте цяла година и да разберете Живота. Ако сте подготвени, един от нашите Приятели може да се яви. Какво разбирате под думата добър човек? Когато казвамедобърчовек,подразбираме,ченеговитемускули и кости, и неговото тяло изобщо са в порядък. Добрият човек не може да бъде болен, а всякога е здрав. Когато говорим за Добродетел, винаги разбираме човешката личност, но тя обема нещо повече. Един добър човек винаги може да спазва своето равновесие. Ние се страхуваме да не изгубим мнението на един човек, но добрият човек никога не си изменява мнението. Ако сте добри, няма какво да се не разберем. У вас се заражда мисъл дали сте добри. Всъщност вие сте добри, но сте лениви, имате духовна леност – не мерите и не знаете как да употребявате Добрината.
към текста >>

33. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен из Вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него.
да се запитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли в света. Може да се каже, че сме проводени да се учим, но какво отношение има това учение с бъдещия живот? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос. Ще се докосна до Библията – тя е една книга, която е излязла от опитността на вековете. Изобщо, основният принцип е Бог, обаче разбирането за Бога не е едно и също. Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен из Вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него. Тия две гледища пораждат причина за разискване. Но каква е била първоначалната причина и каква нужда има Бог да създава светове? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно този възглед не съответства на Божието съвършенство. За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си.
към текста >>

За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си.
Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен из Вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него. Тия две гледища пораждат причина за разискване. Но каква е била първоначалната причина и каква нужда има Бог да създава светове? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно този възглед не съответства на Божието съвършенство. За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си. Следователно Той иска всичките неща да се индивидуализират, както Самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е.
към текста >>

Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност?
За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно този възглед не съответства на Божието съвършенство. За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си. Следователно Той иска всичките неща да се индивидуализират, както Самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е. от тях Той се принуждава да твори световете. Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си.
към текста >>

34. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни.
215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник.
към текста >>

35. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни.
215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник.
към текста >>

36. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

143 Г-жа Елена Тодорова – личност, за която липсват документални данни.
Според древногръцката митология там Персей освобождава Андромеда, а според Библията оттам старозаветният пророк Йона тръгва за Таршиш и там апостол Петър възкресява вдовицата Тавифа. 139 Цар Борис Български – става дума за цар Борис I Покръстител. 140 Па и сега колко правила ви са дадени – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 141 „Видехом свет истиннии“ – част от православна евхаристична литургия. 142 Жителите – в протокола на П. Гумнеров:Ангелите. 143 Г-жа Елена Тодорова – личност, за която липсват документални данни. 144 Г-жа Маркова – става дума за Кина Попова Маркова (неизв.–1936), последователка на Учителя Беинса Дуно от В. Търново; провеждала в дома си групови спиритически сеанси. 145 Стефана Дойнова – личност, за която липсват документални данни. 146 Цялото Евангелие от Лука – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 147 Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител – перифраза на Йоанна
към текста >>

145 Стефана Дойнова – личност, за която липсват документални данни.
141 „Видехом свет истиннии“ – част от православна евхаристична литургия. 142 Жителите – в протокола на П. Гумнеров:Ангелите. 143 Г-жа Елена Тодорова – личност, за която липсват документални данни. 144 Г-жа Маркова – става дума за Кина Попова Маркова (неизв.–1936), последователка на Учителя Беинса Дуно от В. Търново; провеждала в дома си групови спиритически сеанси. 145 Стефана Дойнова – личност, за която липсват документални данни. 146 Цялото Евангелие от Лука – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 147 Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител – перифраза на Йоанна 14:15,16: Ако имате любов към мене, опазете моите заповеди. И аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, да пребъде с вас вовеки. 148 Велико Търново, преди срещата – текстът по- нататък в приложението от 1911 г.
към текста >>

220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни.
215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник.
към текста >>

37. 1 Вместо увод

Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ.
Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вяра в постигане царството Божие, не на земята, а на небето; не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди. Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път" с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи. Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство. Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота.
към текста >>

38. 1915_4 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

В света законът за личността, за душата, за народите, за човечеството е един и същ.
Настоящите времена са носители на възкръсналата Истина, която иде в света. Бъдете смели и решителни, с вяра да посрещнете, което Небето е отредило. Земята е само условие за живота, а Небето - гдето [той] се реализира. Tук е всичко преходно, а горе е постоянното. Гледайте на всичко отгоре, както Бог гледа. В света законът за личността, за душата, за народите, за човечеството е един и същ. Само онзи се повдига, облагородява, който го пази. Неправдата не ползва. Господ е жив и Той въздава всекиму според каквото заслужава, без разлика. Ваш В.В. П.К.Дънов Подпис
към текста >>

39. 1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ

Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек.
През 1917 г. Светия Синод решава да вземе особени мерки спрямо П. Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации подтикна и изиска от тогавашното правителство да интернира П. Дънов във Варна, под благовидния предлог, че неговото зловредно учение разколебавало и внасяло смут в духа на войниците, намиращи се на фронта. Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен вестник" (под редакцията на Д.Ласков) в които, като се представяше учението на П. Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек. Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков. Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов. Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите". Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие". С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на Второто българско царство; ето защо, той бил на мнение, да се разучи всестранно цялото учение, и ако действително се установи, че то е пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и да се парализира по-нататъшното му разпространение.
към текста >>

40. 1920_2 Спомени на Борис Николов

И най-различни хора — пророци, царе, видни исторически личности.
Всички бяха наредени в редица, а отпред пред всички стои дядо Стефан. По едно време той вдигна ръцете си и започна да говори. А той се оказа, че бил медиум. Аз за първи път попадах в среда на спиритисти. Дядо Стефан говори и чрез него говореха все велики хора. И най-различни хора — пророци, царе, видни исторически личности. Всеки дойде, каже си името и каже едно кратко слово, но всеки с различен глас, и си отиде. И това всичко става и се говори чрез устата на дядо Стефан. За пръв път присъствах на спиритически сеанс. Мен не ми направи толкова особено впечатление, че даже ме учуди. Аз тези явления ги очаквах и бях вътрешно приготвен за тях.
към текста >>

41. 1921_7 Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов

Искам да предупредя, че когато разглеждам проблема с Михаил, аз не го разглеждам като една личност.
ПРОБЛЕМЪТ МИХАИЛ ИВАНОВ И КРЪСТЬО ХРИСТОВ СПОМЕНИ НА Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ („Изгревът" на Бялото Братство", т.IV, София, 1995) Искам да предупредя, че когато разглеждам проблема с Михаил, аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто го виждам като един актьор на сцената. Ако не беше Учителя, той щеше да бъде в България един обикновен гимназиален учител. Нищо нямаше да излезе от него. Но понеже той играеше известна роля, затова стана и проблем. Не се стърпях и запитах Учителя, каква е неговата роля в Школата.
към текста >>

42. 1921_8 Спомени на Мария Тодорова

(...) Той обикновено пристъпваше така: „Сестра, вие сте изключително високо изградена личност.
Така постепенно онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели. Онзи, който слуша разказаните случки с Учителя и като им слуша и ясновидските предсказания, тутакси отваря очи и уши, и става слушател. Следващата стъпка е да се превърне този слушател в подчинен слушател, и накрая в слуга. Така се отнасяха към мъжете – към братята. Но ако беше някоя млада сестра, а тогава ние бяхме 20-25 годишни, то Михаил Иванов започваше със същото, но включваше безброй комплименти по всички направления и те успяваха. (...) Той обикновено пристъпваше така: „Сестра, вие сте изключително високо изградена личност. Аз виждам вашите прераждания от хиляди години. Ние с вас имаме връзка от еди-коя си епоха. Ние там сме били тогава съпрузи. И от там имаме съдба и карма. И трябва правилно да я разрешим в дихарма.
към текста >>

43. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение.
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
към текста >>

Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя.
Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт.
към текста >>

За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).
Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание.
към текста >>

Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици.
Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов.
към текста >>

Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов.
Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие.
към текста >>

Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев.
към текста >>

И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от:
Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово.
към текста >>

Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение?
Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

44. 1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг

Като измине този път на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. (12)
Намираме се във върха на Правдата, в началото на розовия лъч на Любовта. Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. [Ученикът] минава по тесния път, за който говори Христос. Тази врата означава отказване, отричане в степен от светските неща, които до тогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата - тясна. Като измине този път на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. (12) Тук важат Христовите думи: „Влезте през тесните врата, защото просторни савратите и широк е пътят, който води към гибелта". (17) Този е третият път, надясно (бел. - след светския и широката врата), пътят към съвършенството; той е новата епоха, новият живот. (7, 252) Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете.
към текста >>

45. 1925_13 Мисли за съдбата-кармата

Напоследък мисля, каква пакост на отделната личност прави невежеството.
Другият кмет от тричленката, Стефан Куманов, е осиновил син на име Тодор, на който му се раждат две деца, момче и момиче. Момчето Стефан пада от високо, получава увреда на мозъка, усложнена с епилепсия и впоследствие деградира. Владиката Филип дълги години се е топял, пред очите на пасомите си, от незнайна болест и три години преди да почине си е подал оставката. Нямам възможност да проследя съдбата на ген. Даскалов и другите виновници за отстраняване на Белите братя от Търново, но съм сигурна, че всички, които са отишли против плана на Бога, са си платили. Напоследък мисля, каква пакост на отделната личност прави невежеството. А духовната бедност на един народ? Неволно го сравняваме с Чернобил. Скриваме истината от народа и десетилетия влачим физическите последстви на това невежество. А изгонването на духовни люде носи като последица духовна бедност за даден град или народ.
към текста >>

46. 001. За книгата и нейния автор

Интересът на автора към живота и рода на Учителя Беинса Дуно е събуден не само от дълбокото му отношение към неговото духовно учение, но и от интереса му към историческите условия, обстоятелства, събития и личности, способствали за изграждането и опазването на народностен дух, национално и духовно съзнание на българския народ, преминал през най-големи изпитания в своето развитие.
001. За книгата и нейния автор Летописът за българските възрожденци свещeник Константин Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи е написан в периода 1981-1985 г. Авторът проф. Алексан-дър Периклиев Георгиев е роден и израснал във Варна (1905-1988). Той бе изявен почитател и последовател на учението на Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно, който е син на свещеник Дъновски и внук по майчина линия на Атанас Георгиев-Чорбаджи. Интересът на автора към живота и рода на Учителя Беинса Дуно е събуден не само от дълбокото му отношение към неговото духовно учение, но и от интереса му към историческите условия, обстоятелства, събития и личности, способствали за изграждането и опазването на народностен дух, национално и духовно съзнание на българския народ, преминал през най-големи изпитания в своето развитие. Обстоятелството, че родната му къща във Варна е граничела с двора на храм “Св. Архангел Михаил”, където в уединение завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя. Образът на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ. Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки. Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години.
към текста >>

47. 002. Увод

Прави впечатление, че колкото е по-значителен духовният ръст на личността, обект на мемоари или хроники, толкова по-късно става нейното “откриване” за света.
002. Увод Преживяното става история, когато бъде описано като печатна публикация, когато се възпее като епос, когато се включи в някои мемоари или се опише като хроника. Ахил става герой от Троянската война, след като Омир възпя неговите подвизи. Животът на Христа на земята ни е известен от Евангелията на четиримата апостоли. Световната литература е наводнена от мемоари, хроники, романизирани биографии и пр., в които героите са влезли в историята. Прави впечатление, че колкото е по-значителен духовният ръст на личността, обект на мемоари или хроники, толкова по-късно става нейното “откриване” за света. Така например никой от историците и хронистите, които са живели по времето на Христа, не споменават нищо за Него. Този пропуск на тогавашните историци става най-надеждният аргумент за оспорването на Христа като историческа личност. Съставянето на летописа съвпадна с отпразнуването през 1981 г. на 1300-годишнината от основаването на българската държава. С честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава, както и отпразнуването на 100-годишнината от освобождението на България от османско иго се възкресиха спомените за подвизите и приноса на много тачени и забравени българи възрожденци.
към текста >>

Този пропуск на тогавашните историци става най-надеждният аргумент за оспорването на Христа като историческа личност.
Ахил става герой от Троянската война, след като Омир възпя неговите подвизи. Животът на Христа на земята ни е известен от Евангелията на четиримата апостоли. Световната литература е наводнена от мемоари, хроники, романизирани биографии и пр., в които героите са влезли в историята. Прави впечатление, че колкото е по-значителен духовният ръст на личността, обект на мемоари или хроники, толкова по-късно става нейното “откриване” за света. Така например никой от историците и хронистите, които са живели по времето на Христа, не споменават нищо за Него. Този пропуск на тогавашните историци става най-надеждният аргумент за оспорването на Христа като историческа личност. Съставянето на летописа съвпадна с отпразнуването през 1981 г. на 1300-годишнината от основаването на българската държава. С честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава, както и отпразнуването на 100-годишнината от освобождението на България от османско иго се възкресиха спомените за подвизите и приноса на много тачени и забравени българи възрожденци. Дадоха се по-пълни преценки за мястото, което трябва да заемат в пантеона на защитниците на народностната и верска- свобода на българския народ. Въпреки старанието на нашите историографи, не винаги всичко може да бъде обхванато и публикувано.
към текста >>

Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи, които следва да се причислят към най-светлите личности на възрожденската ни история.
Такива бяха Георги Сава Раковски, Васил Лев-ски, Христо Ботев, Георги Бенковски, Хаджи Димитър, Сте-фан Караджа, Панайот Хитов, Панайот Волов, Тодор Каб--леш-ков, Филип Тотю и др. Не по-малка заслуга за нашето Освобождение обаче има и оная редица будни народни български синове, посветили своя живот за извоюване на верска независимост и църковна свобода. Към тази плеяда от светли имена ще отнесем Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Иларион Макариополски. Нямаме намерение да увелича-ваме броя на възрожденците, воювали на мирния фронт, но ще спрем вниманието си на двама от тях, които без да са забравени, са отминавани и недооценявани от нашето съвремие. Това са свещеник Константин А. Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи, които следва да се причислят към най-светлите личности на възрожденската ни история. Ореолът на делата им осветява изминатия от тях път и дава възможност да се оцени приносът им пред поколенията, както и просветителите-книжовници Петър Берон, Васил Априлов, Иван Богоров, Константин Фотинов, Петко Славейков, Сава Доброплодни, Райно Попович, Добри Чинтулов, Неофит Бозвели и др. Изследването ще започне с проследяване живота и делото на Константин А. Дъновски. Вниманието е отправено към тях и поради един изключителен факт: единият е дядо, а другият – баща на Петър Дънов, една от най-светлите духовни личности на нашето време. Данните, които характеризират техния живот и дейност, са все още непълни. Пред прозорливия наблюдател обаче се очертават две одухотворени фигури, чиято дейност има своето естествено място всред плеядата български възрожденци.
към текста >>

Вниманието е отправено към тях и поради един изключителен факт: единият е дядо, а другият – баща на Петър Дънов, една от най-светлите духовни личности на нашето време.
Нямаме намерение да увелича-ваме броя на възрожденците, воювали на мирния фронт, но ще спрем вниманието си на двама от тях, които без да са забравени, са отминавани и недооценявани от нашето съвремие. Това са свещеник Константин А. Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи, които следва да се причислят към най-светлите личности на възрожденската ни история. Ореолът на делата им осветява изминатия от тях път и дава възможност да се оцени приносът им пред поколенията, както и просветителите-книжовници Петър Берон, Васил Априлов, Иван Богоров, Константин Фотинов, Петко Славейков, Сава Доброплодни, Райно Попович, Добри Чинтулов, Неофит Бозвели и др. Изследването ще започне с проследяване живота и делото на Константин А. Дъновски. Вниманието е отправено към тях и поради един изключителен факт: единият е дядо, а другият – баща на Петър Дънов, една от най-светлите духовни личности на нашето време. Данните, които характеризират техния живот и дейност, са все още непълни. Пред прозорливия наблюдател обаче се очертават две одухотворени фигури, чиято дейност има своето естествено място всред плеядата български възрожденци.
към текста >>

48. 003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго

Нашето Възраждане би могло да се характеризира като откриване на нацията, докато западноевропейското се характеризира с откриването на човешката личност.1 Ако ренесансовият западен хуманизъм поставя в центъра на човешкия мироглед личността и дава почва за развитие на някои индивидуалистични уклони, то основата на българската възрожденска идеология се състои в утвърждаването на народностното начало, изразило се в етническо единство и верска сплотеност.
Припомняйки им героичното му минало, тя става фактор за формирането на повишено национално съзнание и способства за преодоляването на комплекса за народностна малоценност у българите. Българското възраждане представлява процес, чиято най-обща линия е сходна с процеса на възраждането в другите европейски страни. По своята същност обаче той се изразява в смяната на средновековния мироглед със съвременен. Неговата основна отлика от възраждането на Запада се състои в това, че при нас не става дума за възраждане на някакви класически форми на древността, а е спонтанен процес срещу натрапеното средновековно безправие спрямо българския народ и отхвърляне на наложеното му двойно робство – национално и верско. Възрожденската вълна сред народа постепенно се оформя в бунт срещу потъпкването на елементарните човешки права на цял един народ, който в миналото е заемал достойно място между европейските народи. Нашето Възраждане би могло да се характеризира като откриване на нацията, докато западноевропейското се характеризира с откриването на човешката личност.1 Ако ренесансовият западен хуманизъм поставя в центъра на човешкия мироглед личността и дава почва за развитие на някои индивидуалистични уклони, то основата на българската възрожденска идеология се състои в утвърждаването на народностното начало, изразило се в етническо единство и верска сплотеност. Раздвиженото национално самочувствие в скоро време приема форма на едно спонтанно изявено негодувание срещу робската действителност. В кратко време разрастващият се протест на българския народ намира свои изразители, които го повеждат към революционно негодувание и въоръжено въстание. Различните форми на потисничество стават причина да се обособят два рево-лю-ционни подхода и да се създадат два фронта за борба. Единият е насочен срещу султанския деспотизъм и спахийско-феодалната система на Османската империя и се изразява във въоръжена борба под лозунга “Свобода или смърт”. Другият фронт приема формата на повсеместно негодувание срещу църковната асимилация от гръцката цариградска патриаршия.
към текста >>

49. 004. Жизненият път и дело на Константин Дъновски

Той е чедо на оная Родопа, която още от дълбока древност ражда личности като Орфей, чиито имена са свързани с неизтляващи легенди.
Без да скръсти ръце, неговият неспокоен дух след Освобождението се отправя към осъществяване на още по-високи общочовешки идеали – утвърждаване на месианската роля на славянството, на която кауза той остава верен до края на живота си. Нямаме желание да изпреварваме нормалния ход на изложението и да правим предварителни оценки на дейността на Константин Дъновски, но безспорно е, че той е в челната фаланга на онези възрожденски дейци, които се борят за национална българска църква и народностна просвета. Константин А. Дъновски е роден на 20 август 1830 г. в китното родопско село Устово, бившето село Селище, в семейството на патриотични родопски българи. Той е чедо на оная Родопа, която още от дълбока древност ражда личности като Орфей, чиито имена са свързани с неизтляващи легенди. Тези сказания за чедата на Родопа са живи в съзнанието на всеки родопчанин, изявени не само чрез техните вдъхновени песнопения и нравствено извисяване, но и във всеотдайната им жертвоготовност. Историята на родопчани, под въздействието на която през хилядолетията се е формирал техният светоглед и бит, е колкото героична, толкова и наситена със самобитна духовна хуманност. Прокопий Кесарийски, съвременник на римския император Юстиниан, свидетелства, че още през 549 г. целите тракийски планини – Родопите – са би-ли за-се-лени с будни и отзивчиви славянски племена.8 Кога славяните са навлезли в Родопите не може да се установи. Известно е обаче, че преселването на славяните в пределите на Родопската област е било посрещнато от местните тракийски племена с радост и те са били приети едва ли не като техни избавители.
към текста >>

50. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Св. Димитрий Солунски е величава историческа личност, почитана за неговите граждански и верски заслуги.
Тази възможност човешкото съзнание квалифицира като свободна воля. Разумният човек обаче съгласува свободата на своята воля с обстоятелствата, които животът му сервира пряко волята му. Откровението в църквата “Св. Димитрий Солунски”, станало на 10 април 1854 г., съвпада със започването на Кримската война, чието обявяване става също на 10 април 1854 г., когато англо-френската ескадра бомбардира Одеса откъм морето. С тази бомбардировка фактически започва Кримската война между Русия, от една страна, и Турция, Англия, Франция и Сардинското кралство, от друга. Св. Димитрий Солунски е величава историческа личност, почитана за неговите граждански и верски заслуги. Той произхожда от знатен славянски род, чийто баща е бил дългогодишен управител на Солун, със специални заслуги към своите сънародници. Схванал прогресивната роля на новата Христова религия, той се отказва от езичеството и става ревностен последовател на християнството. Още по-ярко блести славата на неговия син – Димитрий. След смъртта на баща си той го замества като управител на същия град и става пламенен продължител на заветите на своя отец. Нещо повече, той не само че приема християнството, но се заема най-активно с масовото християнизиране на жителите на Солун.
към текста >>

51. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство.
Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство. Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание. Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство. Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето. Нима отрицанието на богомилството и изгонването на богомилите от България не е израз на неразбиране на историческата повеля на времето, за което българският народ заплати скъпо със свободата си? Какво добро може да очаква онзи народ, който вместо да даде тласък за възход напред като водеща нация, дезертира и се плъзга по линиите на гражданската и църковна разруха? Тази преценка се споделя и от вещия славянски историк Шафарик, който е добре запознат с историята на нашето средновековие. “Българското царство – казва Шафарик – даже и по време на най-голямото си величие и сила е било застрашавано от двете велики враждебни политически сили – Византия и Римската империя, Цариград и Рим.
към текста >>

52. 024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева

Установило се, че в дъното на всички патриотични инициативи на българите тук стои личността на отец Константин.
Това обаче не продължило дълго време. Смелостта и дръзновението на отец Константин предизвиква недоволство от страна на варненските гърци и гагаузи, чиито протести достигат до владиката Порфирий. Върховната гръцка църковна администрация знаела за подема на българския дух по другите български земи, но не могла да допусне, че в гр. Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, би могло да се внася разколнически елемент всред българското население.”21 Действителността обаче се оказала съвършено друга. Установило се, че в дъното на всички патриотични инициативи на българите тук стои личността на отец Константин. Имало е моменти, когато атмосферата до такава степен се нажежавала, че въпреки покровителството на гръцкия владика Порфирий, отец Константин е трябвало да реши дали да направи концесия със своята съвест, като се отдръпне от обществените си изяви като народен будител и се превърне в обикновен църковен служител, или да напусне службата си. За да излезе от новосъздалата се усложнена обстановка, отец Константин напуска през 1859 г. църковнослуженето си в храма “Св. Богородица” във Варна и се озовава в родното си село Устово.16 Посрещането му е било необикновено радушно. През дванадесетгодишното му отсъствие в селото са настъпили доста положителни промени.
към текста >>

53. Съдържание

Учителят и личности137
Откриване на Школата 59 Създаване на "Изгрева" 65 Ученици95 Срещи и разговори с Учителя 125 Учителят за планетите 133 Учителят и личности137 Боян Боев 150 Катя Грива 152 Николай Дойнов 156 Асен Арнаудов161 Никола Гръблев166
към текста >>

54. УЧЕНИЦИ

Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово.
Тогава той решава да финансира една делегация от трима души, които да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда - че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов.
към текста >>

55. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на Учителя за разни исторически личности.
Сега и за тебе има, но не е онова." От горния пример ни се подсказва, че когато душата пожелае да се срещне с Учителя и й дойде редът, не бива да отстъпва, да отлага. Има блага, които не бива да се отстъпват. Не всяка жертва е на място. Стоянка Илиева Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на Учителя за разни исторически личности. Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет. А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл.
към текста >>

А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел.
Има блага, които не бива да се отстъпват. Не всяка жертва е на място. Стоянка Илиева Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на Учителя за разни исторически личности. Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет. А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си. Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е Учителят?
към текста >>

Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност.
Стоянка Илиева Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на Учителя за разни исторически личности. Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет. А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си. Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е Учителят? " и вдигаше и двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около него и над него. Мария Тодорова
към текста >>

Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба.
Той беше голям почитател на западния и източен окултизъм. Братът отиде някъде и остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителят се приближи, взе книгата и и захвърли по вятъра с думите: "По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието! ". Книгата беше на коли и вятърът я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен. Изгревът на Слънцето е образ на Школата. А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма сe извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлина за себе си.
към текста >>

56. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ Спомени на ученици На 7 септември 1936 г. съвсем неочаквано, скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард VIII, придружаван от своята приятелка Симпсън - една мила, скромно облечена жена от народа. Хората посрещнаха тази симпатична двойка с рядко изразена непринудена топлота и внимание. По това време на власт в Англия са консерваторите, с министър-председател Балдоин, един стар закоравял консерватор.
към текста >>

И този случай потвърждава, че всички големи личности са чували и знаели кой е Учителят.
Иван Сеченов живее на Изгрева от 1932 година и посещава Школата, но разочарован от себе си, от малките си постижения, от Школата, намислил да се запише в друга Окултна школа. Поради това, той писал писмо на индийския поет-философ Рабиндранат Тагоре, с молба да го приеме в школата си. В отговор на молбата, Тагоре му отговорил: "В България имате толкова добър Учител. Следвайте школата Му. Не е нужно да идвате тук". И този случай потвърждава, че всички големи личности са чували и знаели кой е Учителят. Георги Събев Името му беше Влайчо Жечев от село Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзки с невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже.
към текста >>

Той може да пише така, защото му диктуват не само заминалите му приятели, но идват и му диктуват духовните ръководители на такива личности като Левски, Раковски и т.н.
На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: "Кажете ни, г-н Дънов, на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи? Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно на "Епопея на забравените". Учителят отговорил така: "Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития. Второ, всички онези, които той описва, са негови познати, приятели, а сега те са умрели и като заминали души идват и му диктуват какво да пише. Трето - Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория и порядък. Той може да пише така, защото му диктуват не само заминалите му приятели, но идват и му диктуват духовните ръководители на такива личности като Левски, Раковски и т.н. А ти не си техен съвременник. Те не те познават, няма кой да ти диктува, а и да ти диктуват, не можеш да чуеш, да слушаш и да запишеш." Накрая Учителят му казва: "Е-ex, остани си с "Митар - пророкът". Това ще бъде най-четеният разказ на идното човечество. А това не е малко." Михалаки Георгиев е роден във Видин през 1854 г.
към текста >>

57. ИГНАТ КОТАРОВ

Всеки бюст бе поставен на една маса с траурни венци и в знак на уважение към личността на Сталин, стояха на пост двойки, които се сменяха на два часа.
През 1953 г. умря Сталин. С неговото име бе свързана победата на Съветска Русия над Германия, той бе обявен за генералисимус и баща на народите. По негово време бе създадена мощта на Съветската държава и на комунистическата партия. В София, в различни квартали, бяха изнесени бюстове на Сталин - това бяха бели бюстове, направени от гипс. Всеки бюст бе поставен на една маса с траурни венци и в знак на уважение към личността на Сталин, стояха на пост двойки, които се сменяха на два часа. Беше голяма чест да влезеш в списъка на онези, които отдават тази почест и уважение на Сталин. Избираха не случайни хора, а заслужили в комунистическото движение. Сещат се и за Игнат Котаров. Отиват при него и го поканват да бъде включен в списъка, но той отказва. Онези са изумени. "Защо?
към текста >>

58. МИХАИЛ ИВАНОВ

Учителят не желаеше такива личности в България и по този начин го отстрани оттук, като му съдейства да замине и накара приятелите да му дадат пари за път.
Учителят го изпраща във Франция. Вергилий Кръстев До 1937 г. Михаил бе в България и след това замина за Париж на Световното изложение. Тогава се даваше виза на всеки гост на изложението. Учителят не желаеше такива личности в България и по този начин го отстрани оттук, като му съдейства да замине и накара приятелите да му дадат пари за път. Михаил Иванов замина за Парижкото изложение и остана там. Създаде група и започна да издава окултна литература от свое име като автор. Това бяха експозета на онова, което е говорил пред французите на френски език. Тези експозета бяха отпечатани в една поредица и той ги изпраща на "Изгрева", за да ги покаже на всички и да се похвали. Сестрите, които се грижеха за стаята на Учителя, вземат получените книжа на Михаил Иванов и искат да ги покажат на Учителя, но се чудят как да направят това.
към текста >>

59. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Тя обърна особено внимание на моята личност, накрая взе една зелена бележка, подписа я, ръкува се с мене и каза: "Д-р Методи Константинов, Вие сте свободен".
" Той почна да ме извежда и в коридора излезе една жена, млада и хубава като фея, с бадемови очи, с едно кожухче, много красива и руса. Беше цивилна, към 35-40 годишна. Акцентът й беше малко руски. Извика ме в стаята и ми задава два часа въпроси, на които аз отговарях. Мъж трудно може да задава такива въпроси. Тя обърна особено внимание на моята личност, накрая взе една зелена бележка, подписа я, ръкува се с мене и каза: "Д-р Методи Константинов, Вие сте свободен". Аз излязох, войникът ме чакаше, подадох му бележката, той я прочете и ме изведе от сградата на Обществената безопасност. Бях свободен и си тръгнах. Първата ми грижа бе да отида при Учителя на Изгрева. Там беше Савка Керемидчиева. В присъствието на Савка, Той ме разпита и аз разказах всичко подробно.
към текста >>

60. ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ

Учителят каза за Темелко: "Той е същият, който навремето предостави Горницата и домът си за последната пасха на Христа и учениците Му." Ние се огледахме изумени от това съвпадение на личности и събития.
Ама имаше диви киселици, та си отядох на диви киселици. Само на диви киселици прекарах. Утре си вече отивам". Та това е за него. Темелко Стефанов Учителят каза за Темелко: "Той е същият, който навремето предостави Горницата и домът си за последната пасха на Христа и учениците Му." Ние се огледахме изумени от това съвпадение на личности и събития. Този дом стана център на Братството. Тук идваха приятели от всички краища на страната и за всички се намираше място. В него намираха сърдечен прием. Братската трапеза беше отворена за всички. Братският живот се реализираше тук, понеже той се съгражда в душите на човеците.
към текста >>

61. СПИРИТИЗЪМ

След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас.
Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя. Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъства на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва. Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му. След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас. По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет.
към текста >>

След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас.
Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя. Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъства на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва. Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му. След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас. По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет.
към текста >>

62. ПАНЕВРИТМИЯ

Тя беше будна с ума си и помнеше всички личности, събития и свързаните с тях подробности, макар че от години беше болна от Паркинсон и лежеше на легло.
/Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата./ Следващото описание и действащите лица в него имат една непосредствена връзка с историята за направения опит за въвеждане на Паневритмията в българските училища. Тази история е много интересна и поучителна. За да бъде разказана от мен, аз трябваше да се срещна по настояване на един млад брат с някои действащи лица от "Изгрева". Тогава аз посетих дома на Милка Периклиева и се срещнах с нея. Тя беше будна с ума си и помнеше всички личности, събития и свързаните с тях подробности, макар че от години беше болна от Паркинсон и лежеше на легло. Тя не можеше да пише, но можеше да разказва и аз записах нейния разказ. Милка Периклиева бе активна участничка в опита за внедряване на Паневритмията в българските училища. Ето нейния разказ: "Имах приятелски връзки с една близка на Лулчев, която живееше в съседство с него. Там много често го срещах и водехме разговор. През време на тези разговори той всякога е подчертавал, че Учителят много държи на Паневритмията, допълвайки, че когато преди срещите си с царя е отивал при Учителя за уточняване, Той между другото е настоявал да се каже на Бориса следното: "За спасението на България и за българския народ, трябва да се приеме и въведе Паневритмията в училищата.
към текста >>

Казах, че възпитаваме разумни същества с разумни характери и че хармоничните движения изграждат и хармонични личности.
Той ги одобри. Направи само забележка, че са много бавни и малко - търсеше дума - "малко вегетариански" и че не са като другите гимнастически упражнения отсечени, отривисти и бойки. Отговорих му, че ние в училищата няма да подготвяме войници, а тези игри хармонизират силите на тялото и духа. Те внасят бодрост, настроение, носят живот. В този дух ги защитих. Казах, че възпитаваме разумни същества с разумни характери и че хармоничните движения изграждат и хармонични личности. Докато още бях при началника Петров, той се свърза с министър Йоцов по телефона. Министърът ме повика при него в кабинета му и ми каза: "Първият опит е излязъл добре. Сега остава да се повикат на курс учителите от цяла България, за да научат Паневритмията и да я предават всяка сутрин на учениците". Този ход на работа беше добър. "Но кой ще им предава?
към текста >>

63. МУЗИКА

Тя трябвало да изтегли от пощата значителна сума, но нямала у себе си документи за самоличност.
Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение. Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др., Учителят отиваше на техните концерти. Отиваше понякога и на опера. За гласовото изкуство всякога се е произнасял особено ласкаво - "Хубавият глас е голям дар за човека" - казваше често Той. И приведе веднъж една случка, станала с голямата певица Аделина Пати. Тя трябвало да изтегли от пощата значителна сума, но нямала у себе си документи за самоличност. Тогава започнала да пее всред салона. Директорът на пощата, като чул как тя пее, казал: "Такъв Божествен глас може да има само Аделина Пати, това е повече от документ за самоличност". Николай Дойнов Когато големи музиканти изнасяха концерти в София, Учителят не пропускаше нито един техен концерт. Някои от тези музиканти, по покана на наши приятели, идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя, когато бяха поканени в частни домове.
към текста >>

Директорът на пощата, като чул как тя пее, казал: "Такъв Божествен глас може да има само Аделина Пати, това е повече от документ за самоличност".
Отиваше понякога и на опера. За гласовото изкуство всякога се е произнасял особено ласкаво - "Хубавият глас е голям дар за човека" - казваше често Той. И приведе веднъж една случка, станала с голямата певица Аделина Пати. Тя трябвало да изтегли от пощата значителна сума, но нямала у себе си документи за самоличност. Тогава започнала да пее всред салона. Директорът на пощата, като чул как тя пее, казал: "Такъв Божествен глас може да има само Аделина Пати, това е повече от документ за самоличност". Николай Дойнов Когато големи музиканти изнасяха концерти в София, Учителят не пропускаше нито един техен концерт. Някои от тези музиканти, по покана на наши приятели, идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя, когато бяха поканени в частни домове. Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала "България". А около Него имаше винаги по двама-трима приятели.
към текста >>

Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това.
Все пак това задоволи самолюбието й и реши да даде песните. Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним. Цветана си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване, въпреки че отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова. Искаше на всяка песен, която е дала, да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст "Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази. Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя. Но тя си ги задържа и не ги даде да влезнат в песнарката. След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов.
към текста >>

64. ЯСНОВИДСТВО

Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност.
Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако ги излъже и започне да говори разни небивалици, то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен. Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси. Но след като си замина Учителят, се обяви срещу Него и срещу Братството. Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност. Тогава, като младежи, те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но Той ги посрещнал, засмял се и им казал: "Значи вие идвате да ви гледам на ръка, но сте се уговорили, че ако не ви кажа истината, ще ми турите един бой, за да ми дойде акълът в главата". Те се сепнали, изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са за училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в учението и ще напуснат училището, затова по-добре да се насочат към някой занаят. За нашия Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, но най-главният докторат, който трябва да защити, иде след това и трябва да внимава как ще го защити.
към текста >>

65. НОВОТО УЧЕНИЕ

Постъпвайте така, че личността ви да остане скрита.
- "Рекох, по метода на теменужката. Тя се е сгушила някъде в тръните или храстите и оттам праща уханието си. Ти усещаш уханието, но не виждаш, кой го изпраща. Нея не я виждаш. И вие така работете, където животът ви е поставил. Постъпвайте така, че личността ви да остане скрита. Не изтъквайте себе си. Бъдете запалени свещи и светете. Вашият живот да говори вместо устата, която иска да проповядва." Желанието на брат Неделчо бе искрено. Той искаше да служи на Бога, да върши волята Му.
към текста >>

66. УЧЕНЕ

Учителят разглежда триъгълника - неговите катети и хипотенуза - като проекция на човешката личност.
Тази тайна днес е известна на учениците в училище като Питагорова теорема. Според нея, хипотенузата на квадрат е равна на сбора от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова, което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата теорема има друго значение. Учителят разглежда триъгълника - неговите катети и хипотенуза - като проекция на човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай Питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските жреци. Има три вида хора: Глупавият непрекъснато се занимава с миналото, умният се стреми да прочете бъдещето, а мъдрият живее и нарежда настоящето.
към текста >>

67. УСПЕХ

Но 80% от хората виждат себе си само като личности и искат да се чувстват господари на природата.
Тичам, хлопам, работя, а кога ще се радвам. Той се усмихна и каза: "Всеки човек идва на земята с благоприятни възможности, които той би трябвало да използва навреме и на място. Пропуснеш ли момента - губиш. Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и цялата Слънчева система. Той идва на земята с тласъка да се движи напред и нагоре. Но 80% от хората виждат себе си само като личности и искат да се чувстват господари на природата. Днес човечеството върви по пътя на опита, който е път на страдание. А той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били много по-лесно постижими, ако човек се почувства колективно същество, искра от вечния живот и ако навреме използва благоприятните моменти, които минават покрай него и го викат. Послушай да ти кажа: Ако един човек навреме използва слънчевите лъчи, въздуха и чистата вода, ако задоволява глада, а не вкуса си и то с чиста и прясна храна, за да възприеме и оползотвори органическите и психологическите хранителни енергии от продуктите и ако навреме се вслуша в Божия глас, Който му казва: "Стани, тръгни, работи, навреме гради! ", ти знаеш ли, че няма да има гладни, бедни, болни и нещастни хора! Сега на тебе казвам: Не се оплаквай, че не ти върви.
към текста >>

68. СЛЪНЦЕ И УПРАЖНЕНИЯ

Тя не се интересува за вас като господари или слуги, нито за вашата личност, нито за вашата индивидуалност, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложените във вас нейни капитали.
Постойте вън 5-10 минути, най-много половин час, докато тази светлина премине. Сега вие ще кажете: "Чудно нещо, за всеки човек да има специален трансформатор от Слънцето! " Да, това са наредби на живата Природа. Всичките нейни действия са отмерени и верни. Тя се грижи за материалите, за капиталите, които дава на всички същества и държи точна сметка за тях. Тя не се интересува за вас като господари или слуги, нито за вашата личност, нито за вашата индивидуалност, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложените във вас нейни капитали. Затова, вие трябва да възприемете изпратената специално за вас светлина и ако разбирате закона, ще изпратите тази светлина обратно до Слънцето чрез трансформатора, който е у вас, и с това ще покажете на Слънцето, че сте поумнели. Това е същото положение, в което се намират учениците в училищата. Най- първо, учителите задават задачи за решение и учениците като ги решат, връщат тетрадките си обратно на учителите, да видят, че са работили върху тях. Следователно, ако вие изпратите чрез вашия трансформатор получената от Слънцето светлина обратно до него, това показва, че вие сте възприели тази светлина; ако не я изпратите обратно, Отгоре знаят за вас, че вие не сте били будни в момента, когато е идвала светлината при вас и не сте я възприели. В тяхната статистика е отбелязано точно колко пъти сте възприели тази светлина и колко пъти не сте я възприели.
към текста >>

69. РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК

Личността може да съществува само в идейното.
Този момент е велик и важен в живота на индивида. Днес България се нуждае от такива хора. Нека бъдат те 5-10-100-1000 души - колкото повече, толкова по-добре! Такъв трябва да бъде великият идеал на всеки човек, на всеки народ. Ако българите искат да съществуват като народ, трябва да си дадат подтик към идейното, защото само в идейното има истински живот. Личността може да съществува само в идейното. Племето може да съществува само в идейното. С какво е велика днешна Гърция? Тя е велика със своите учени хора. Тя е велика със своята минала култура. Нейната велика култура е изразена в лицето на Орфея, Сократа, Питагора, Платона и др.
към текста >>

70. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Трябва личността да се премахне, а колективността да живее с вяра.
Не трябва хората да се измъчват, а да живеят колективно и да си помагат. Ако вие работите задружно, ще помогнете на много хора, ще ги избавите от много беди. Същото става и с духовния свят. Трябва да си помагате един друг. Ако ти помагаш на ближния си, то по-добре ще вървиш по пътя. Трябва личността да се премахне, а колективността да живее с вяра. В старо време как са живели хората задружно! Когато някой има нива за жънене, викат мъдрия и като идат на нивата, поженват я. Също и с гроздобера. Също и с царевицата - съберат седянка и я отрошат. За каквато и да е работа, ще се съберат и ще я свършат.
към текста >>

71. ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ

Краткият отдих на малката поляна отново ни събра около Учителя и Той продължи да ни отговаря на въпросите: "Съдбата на настоящите царски личности ще бъде твърде различна.
Смълчани, удивени от "случайността", следвахме стъпките на Учителя. С нетърпение очаквахме момента, когато ще стъпим на китната, терасовидна полянка над сипеите, за да продължим разговора. Неочаквано вдигнатата завеса около това кардинално прераждане на историческите царе Борис и Симеон пробуди голям интерес. Не бе без значение каква ще бъде съдбата на новото историческо русло. Не по-маловажен бе и въпросът за сплитането разплитането на този исторически паралел, разгледан от кармически аспект. Краткият отдих на малката поляна отново ни събра около Учителя и Той продължи да ни отговаря на въпросите: "Съдбата на настоящите царски личности ще бъде твърде различна. Цар Борис ще е последният български коронован владетел. Симеон не ще бъде на неговия престол. Той няма да царува. България повече няма да има царе и няма да бъде царство. Това е последното царство.
към текста >>

72. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия.
Който вярва в Единния Бог, в Живия Бог, той не тича подир много Богове. Той само Него търси. Онази женица от народа потърси Него, повярва в Единния Бог и потърси от Живия Бог, в името на Живота и от името на всички човеци на Земята. И Мирът дойде като бе проправен пътят му чрез песента, която Учителят свали от Небесата, където Божият Мир царува в Светлина и Слава. Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да поставя Бога на първо място и човек придобива мира. "Мира ви оставям. Моя мир ви давам." - казва Христос. Мирът не е между човек и човек.
към текста >>

73. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Върху името Му се сипеха поток от хули, мръсотии и клевети, както върху личността Му, така и върху Делото и Учението Му.
Около 20-те години на века в Братството навлязохме доста млади хора. повечето студенти, които се интересувахме от духовните въпроси. По това време българското духовенство не отлъчи направо Учителя от църквата, а Го обяви за самоотлъчил се. В същото време в обществото се носеха най- различни слухове за поведението на Учителя. Българската общественост се отнесе враждебно към Него. Върху името Му се сипеха поток от хули, мръсотии и клевети, както върху личността Му, така и върху Делото и Учението Му. Срещу Него свещеници говореха от амвоните си, вестниците пишеха безсрамно хули и непроверени неща. Някой си Ласков излезе с една брошура, в която показа своето невежество и неразбиране. Присмех, подигравки и хули се отправяха и към последователите Му. Дори правеха опит да Го изправят пред съдебните власти. Завеждаха се следствия, всички от които се прекратяваха, поради липса на доказателства.
към текста >>

Към втория спада: народ, държава и личност.
5. Относно народната армия (българската армия). 6. Относно брака, семейството и морала в страната. Отговорите на Учителя: В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада: Бог, Природата и Човекът. Към втория спада: народ, държава и личност. Към третия спада: мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система. Религията представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят. Следователно, религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята Любов към тях. Българската държава е външната страна на българския народ.
към текста >>

Следователно, религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада: Бог, Природата и Човекът. Към втория спада: народ, държава и личност. Към третия спада: мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система. Религията представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят. Следователно, религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята Любов към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всичките възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят отношенията с всичките други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа.
към текста >>

74. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

А такива личности като Иван Антонов е нямало да гледат примирено събитието и са щели да се намесят.
Отворил пианото и започнал да свири някакви минорни гами, които отговаряли на състоянието му - мъчил се чрез тоновете да излезе от това състояние, но не могъл, движил се напред-назад и най-после решил, че има нещо нередно при сестра Паша в града, където тя имала къща и че трябва да иде там да види какво става. Отишъл в града, но видял, че там няма нищо. Състоянието му не се променило и се върнал отново на Изгрева, но когато се връща, събитието, за което всички приятели говорят - нанесеният побой над Учителя - е вече отминало. Обяснението, което си дава бай Иван, е следното: Учителят е отстранил, което е точната дума, от Изгрева всички наши приятели, имали възможност да се намесят в събитието. Защото всички свидетели са били с такова психическо устройство и с такава физическа сила, че са виждали безсмислието от тяхното намесване в побоя. А такива личности като Иван Антонов е нямало да гледат примирено събитието и са щели да се намесят. А вероятно това не е искал Учителят. Той е смятал, че трябва да понесе резултатите и никой да не пречи на това. Именно заради това, Учителят е отстранил всички такива наши приятели, които са можели да се намесят, да попречат на изпълнението на този акт. Така че, никой не можа да защити Учителя. А какви яки братя имахме и какви смелчаги бяха те!
към текста >>

75. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Получих похвали за нея и положителни отзиви от видни личности." - "Ами, г-н професоре, защо не пишете с лявата ръка?
Цялата тази история се знае от брат Цочо Диков. По това време авторът е негов шеф. Цочо го пита: "С коя ръка Вие написахте книгата? " - "Как с коя, ами с дясната." - "А ще пишете ли друга книга срещу дъновистите? " - "Бих написал, но не мога. Получих похвали за нея и положителни отзиви от видни личности." - "Ами, г-н професоре, защо не пишете с лявата ръка? И тогава ще видим дали няма да се парализира и тя? " - "Вие, г-н Диков, да не искате да кажете, че това е Божието възмездие? " - "Не, г-н професоре, не казвам, че това е Божие възмездие, но твърдя, че това е Божията Правда. А Тя въздава и отмерва всекиму според заслуженото." - "Слушай, този разговор да остане между нас." - "Как да остане между нас, г-н професоре, когато Вашата книга я продават, че дори сега я раздават безплатно." Професорът мълчи.
към текста >>

Силите, които воюваха срещу Учителя и онези личности, които ставаха проводници на тези сили, трябваше рано или късно да дават отчет пред Невидимия свят, защото чрез своите деяния се явяват богупротивници като пречат на Делото на Великия Учител, слезнал на Земята между българите.
За да се застъпи за Него, той отива да докладва на началството си, че това е някакво недоразумение, че Дънов е порядъчен човек и с действията си не създава смут на гражданството и не е заплаха за обществения ред на града. Когато минават покрай хотела, Учителят пожелал да се отбие, за да си вземе друга шапка, но жандармът бил много ядосан, не Му позволил и дори с приклада на пушката си Го ударил няколко пъти по гърба и то доста силно, като Му казал, че трябва да върви в полицейското управление. Отиват там, започват разпит, но се намесват прия- тели-офицери и Учителят е бил освободен. Но след месец, именно този стражар бива убит в едно село, където е отишъл да арестува едного. Името на този стражар се знаеше, но не го записахме и с годините ние го забравихме. Силите, които воюваха срещу Учителя и онези личности, които ставаха проводници на тези сили, трябваше рано или късно да дават отчет пред Невидимия свят, защото чрез своите деяния се явяват богупротивници като пречат на Делото на Великия Учител, слезнал на Земята между българите. Мария Тодорова За същия случай разказва и Никола Гръблев: От четирима братя, които бяха с Учителя на връщане от лозята, научих, че стражарите се държали грубо с Него, навярно по насъскване от поповете. Когато минавали покрай къщата на д-р Жеков, Учителят помолил да влезе за момент да си вземе мека шапка, защото носеше една плетена от лико, но стражарят не Му позволил, блъснал Го с приклада на пушката си и Го подкарал напред. Тази постъпка на стражаря аз разправих на адютанта на началник-сек- тора, който беше и адютант на началник-гарнизона. Помолих го да проучи и издири кой е бил този стражар, който е арестувал и блъскал Учителя и да следи до 1 -2 месеца дали няма да се случи на този стражар някое нещастие.
към текста >>

76. КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА

Те така ще се съединят сега с човека, както човешката личност се съедини с животинското естество.
За новото човечество има загатвания тук-таме в Новия завет, в Откровението. Евангелистът Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея "Новото човечество" и той е определил числото на тези избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Тези хора са сега тук на Земята, те са дошли вече на Земята и са се въплътили между образованите хора. Едни от тях са писатели, други поети, учени и всички подтикват човечеството в тоя път към новата идея, към Божественото. Те са врагове на онзи мрак, на онези окови, които сковават човечеството. Те така ще се съединят сега с човека, както човешката личност се съедини с животинското естество. Това ще причини една велика Божествена култура на Земята. Тия, които идват сега, ще възстановят всички европейски народи, ще турят навсякъде ред и порядък. Те работят сега отвътре, те работят в България, навсякъде работят. Новото ще влезе в света по пътя на музиката. Всички велики музиканти, поети, художници, учени работят за спасението на човечеството.
към текста >>

77. ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА

Поддържал е връзка с Боян Боев чрез писма, но официално криел, че е станал последовател на Учението, защото е бил политическа личност и като такава е бил много известен като противник на царя.
Там лежа 10 години без да е продумал нито една дума. Голям характер и голяма сила се изисква за това! Боян Боев му е приятел и бе му изпращал беседи от Учителя в затвора. В онези времена се позволяваше там да се изпраща литература, която не е насочена срещу властта. Той започнал да чете беседи и в затвора приема Учението. Поддържал е връзка с Боян Боев чрез писма, но официално криел, че е станал последовател на Учението, защото е бил политическа личност и като такава е бил много известен като противник на царя. Затова не е желаел да навреди на Учението на Учителя, като официално се признае за Негов последовател. Беше предан последовател, което е много важно. Той имаше послушание към Учителя. Стоил Стефанов бе извикан при Учителя. Учителят го изпрати при министър Багрянов, за да вземе правителството друга линия и да не се избиват шумкарите.
към текста >>

78. ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Започва търсене, като се вглежда във всички известни личности в света.
Светозар Няголов Бай Сотир Костов още като малък виждал астралните тела на хората. Вървейки след погребална кола, той виждал мъртвия, седнал в ковчега и се чудел защо погребват жив човек. Не е имало кой да му обясни тези неща. Като по-голям, с един свой приятел правят изчисления и установяват, че в момента Христос е на Земята. Започва търсене, като се вглежда във всички известни личности в света. Накрая посещава беседа на Учителя на Изгрева. Той разказва: "Очаквах да намеря красиви, духовни хора, но бях потресен от това, което видях! Всякакви изкривени физиономии, точно противоположно на очакванията ми, срещнах там. Учителят седеше най-смирено на подиума с Библия в ръка. Погледна ме, леко се усмихна и после имах чувството, че цялата беседа е за мен.
към текста >>

79. ПРЕДИСЛОВИЕ

Така ще имаме резултат, от който ще могат да се ползват както отделната личност, така и обществото, народите и човечеството.
Тази книга има за цел да посочи как Учителя разкрива един Живот, който е съобразен с висшите форми на Битието и който ще бъде идеал за цялото човечество. Тази книга посочва един висш Живот, подробно изразен в беседите и лекциите на Учителя и който е вечният копнеж на човешката душа. Този Живот ще бъде реализиране на вечния блян на човечеството за Красота, Истина, Свобода и творчество. Защото е дошъл моментът, когато цялата подготовка на човешкия ум, сърце, воля, душа и Дух, която подготовка са извършили Великите Учители на миналото, днес да намери своя конкретен израз, да се реализира – човечеството да влезе в един нов Живот. Сега Учителя посочва пътя за осъществяване на това, което са говорили Великите Учители на миналото и особено Христос. Така ще имаме резултат, от който ще могат да се ползват както отделната личност, така и обществото, народите и човечеството. Тази книга е предназначена за душите, които търсят пътя на Истината. И като го намерят, ще го покажат на своите братя, залутани в безпътицата на съвременната цивилизация. Изгрев – София, 1947 г.
към текста >>

80. ЖИВОТЪТ В ПЛАНИНИТЕ

Личността със своите дребни и лични интереси замлъква, за да проговори човекът.
У ч и т е л я Учителя постепенно въвежда ученика във великото училище на Природата, която е неизчерпаем извор на знание, сила, творчество и вдъхновение. Ученикът трябва да влезе в нейните свещени чертози, да я обикне, защото тя дарява своите блага само на онези, които отиват при нея с Любов. Защо отиваме в свещеното царство на планините? За да освободим душата си от всички грижи и ограничения, да се вслушаме в това, което ще ни каже планината. Личността със своите дребни и лични интереси замлъква, за да проговори човекът. Човек се пробужда и чувства, че един лъх от Вечното докосва душата му; той чувства Вечното начало, което лежи в основата на неговото същество, и слуша тихия глас в глъбините на своята душа. Защо на планината човек се чувства съвсем друго същество? Горе душата е свободна от обикновените тревоги на делничния живот. Там Духът се чувства свободен, отхвърлил всички вериги и прегради, които го спъват, за да се изяви в своята красота и сила. За да ти проговори планината, трябва да дойдеш в съзвучие с нейната душа, тъй както са в съзвучие два инструмента, които свирят заедно.
към текста >>

81. РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

Римското право, в основата на което лежат частната собственост, свободата и правата на отделната личност, е могло да се яви именно в Римската култура, а не и по-рано, когато колективното съзнание е било още силно.
Културата става по-материалистична. Колективното съзнание още повече отстъпва на индивидуалното. Чувството за частна собственост, на лично и индивидуално право се усилва още повече. Заедно с това се усилва и стремежът към лична, индивидуална свобода. Става нужда да се създадат закони, които да осигурят личните права на човека. Римското право, в основата на което лежат частната собственост, свободата и правата на отделната личност, е могло да се яви именно в Римската култура, а не и по-рано, когато колективното съзнание е било още силно. В древна Гърция индивидуализирането на съзнанието достига висока степен. В противовес на това колективното съзнание е вече съвсем отслабнало. А известен е законът, че онова, което става в човешкото съзнание, се отразява във всички области на живота. Ето защо тъкмо когато отслабва колективното съзнание и се засилва индивидуалното, се появява атомистката теория на Демокрит. Според нея цялата Природа е съставена от отделни частици, наречени атоми.
към текста >>

82. ТРИТЕ ФОРМИ НА ЛЮБОВТА

Любов към себе си не значи човек да обича своята личност, но да прояви Божественото в себе си.
Колкото повече вярвате в своите вътрешни сили и възможности, толкова по-скоро ще се развиете. У ч и т е л я Третата фаза е Любовта към себе си – човек трябва да направи преценка на своя живот, да отдели реалното от нереалното, за да следва пътя към съвършенството. Бъди съвършен! – Това е Любовта към себе си. Любов към себе си не значи човек да обича своята личност, но да прояви Божественото в себе си. В това проявление той чувства скърбите и радостите на хората като свои, стреми се да им помага да разрешат задачите на живота си, както и разумно да използват условията. У човека живее едно висше Начало, което трябва да се изяви. Тъй човек се стреми към културата на Синовете Божии. Любов към себе си значи човек да чувства в своите глъбини Божественото, да го цени и да му даде път да се изяви. Нисшата човешка природа е неорганизирана и когато тя управлява човека, той е окован във вериги, той е в затвор, в плен на инстинктите на живота.
към текста >>

83. ЛЮБОВТА Е СЪЩИНА НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА

Животът на личността в днешния си вид се отличава с контрасти – радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование.
Във всеки човек има една Божествена душа и един Божествен Дух. Колкото и да е груб човек, трепне ли у него тази природа, той се изменя. Колкото и да е престъпен човек, при известни случаи в него може да се прояви един Ангел, който да ти подаде ръка, да ти помогне. Човек по вътрешното си естество, по Божественото начало, което е в него, е добър. Учителя казва: Животът на личността в днешния си вид се отличава с контрасти – радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Самосъзнанието е живот на личността, а свръхсъзнанието е живот на душата. Над личността са Божествената душа и Божественият Дух. Всеки човек има свой вътрешен Учител, който го напътва и коригира в Живота. Господ живее в твоята душа и в твоя Дух, в твоето възвишено съзнание, което носи Светлина. Призови този Господ и тогава ще можеш да направиш нещо.
към текста >>

Самосъзнанието е живот на личността, а свръхсъзнанието е живот на душата.
Колкото и да е груб човек, трепне ли у него тази природа, той се изменя. Колкото и да е престъпен човек, при известни случаи в него може да се прояви един Ангел, който да ти подаде ръка, да ти помогне. Човек по вътрешното си естество, по Божественото начало, което е в него, е добър. Учителя казва: Животът на личността в днешния си вид се отличава с контрасти – радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Самосъзнанието е живот на личността, а свръхсъзнанието е живот на душата. Над личността са Божествената душа и Божественият Дух. Всеки човек има свой вътрешен Учител, който го напътва и коригира в Живота. Господ живее в твоята душа и в твоя Дух, в твоето възвишено съзнание, което носи Светлина. Призови този Господ и тогава ще можеш да направиш нещо. Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме и да обичаме като Него.
към текста >>

Над личността са Божествената душа и Божественият Дух.
Колкото и да е престъпен човек, при известни случаи в него може да се прояви един Ангел, който да ти подаде ръка, да ти помогне. Човек по вътрешното си естество, по Божественото начало, което е в него, е добър. Учителя казва: Животът на личността в днешния си вид се отличава с контрасти – радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Самосъзнанието е живот на личността, а свръхсъзнанието е живот на душата. Над личността са Божествената душа и Божественият Дух. Всеки човек има свой вътрешен Учител, който го напътва и коригира в Живота. Господ живее в твоята душа и в твоя Дух, в твоето възвишено съзнание, което носи Светлина. Призови този Господ и тогава ще можеш да направиш нещо. Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме и да обичаме като Него. Божественото в човека е самият човек.
към текста >>

84. КУЛТУРА НА ЛЮБОВТА

Когато говорим за Любовта, имаме предвид всичките й прояви: към личността, семейството, обществото, народа и човечеството.
Братството не може да дойде по физически начин. То подразбира отношение на разумни същества, които живеят по закона на Любовта. Братство съществува само в Любовта. Вън от нея никакво Братство няма. Брат е онзи, който държи за благото на своите ближни, както държи за своето благо. Когато говорим за Любовта, имаме предвид всичките й прояви: към личността, семейството, обществото, народа и човечеството. Единствената Сила, която разрешава всички индивидуални, семейни, обществени и общочовешки въпроси, е Любовта. Тя е най-важният въпрос в Живота. Разрешите ли го, ще разрешите и всички останали въпроси, от какъвто и характер да са, и човек ще намери своето място в Природата. Любовта внася ред и порядък в Живота. Тя трябва да влезе като подтик в Живота на отделните индивиди, семействата, обществата и народите.
към текста >>

85. ЧЕТИРИТЕ СТЪПАЛА В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕШКАТА КУЛТУРА

Този закон се проверява навсякъде – като почнете от личността и стигнете до дома, народа и цялото човечество.
Всеки, който злоупотребява с правата на другите, като се ползва от правото на силния, винаги накрая отива към израждане и страдание. Учителя казва: Сега вие искате сила в света. Сила без Любов всякога носи разочарования, страдания, а сила, свързана с Божията Любов, всякога носи велико благо. Сила без Любов носи нещастие за човека. Този закон се проверява навсякъде – като почнете от личността и стигнете до дома, народа и цялото човечество.
към текста >>

86. АКТИВНОСТ И ПРОЯВА НА ДУШАТА

Има нещо по-горно от личността.
Само по този начин човек може да разбере отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Целокупния живот. У ч и т е л я Външната активност, която проявяват хората, не е още истинска, защото при нея много от душевните сили остават непроявени. Човешката дейност не трябва да бъде нещо механично. При нея всички сили на човешкото съзнание трябва да бъдат активни. Има нещо по-горно от личността. Това е душата, възвишеното в човека. Има моменти на вътрешно озарение, на подем, на радост, когато човек обича всички, иска да живее за другите, да се жертва! Това е проява на висшата човешка природа. В повечето наши постъпки ние не участваме напълно. Чрез тях задоволяваме целите на личността.
към текста >>

Чрез тях задоволяваме целите на личността.
Има нещо по-горно от личността. Това е душата, възвишеното в човека. Има моменти на вътрешно озарение, на подем, на радост, когато човек обича всички, иска да живее за другите, да се жертва! Това е проява на висшата човешка природа. В повечето наши постъпки ние не участваме напълно. Чрез тях задоволяваме целите на личността. Тогава живеем ограничен живот. Повечето наши постъпки не излизат от дълбокия извор на истинската ни природа. При тях цялата човешка природа не е засегната. Ето защо ние още не живеем в своята пълнота. Човек още не е проявен цялостно на Земята.
към текста >>

87. МИСИЯТА НА БЯЛАТА РАСА

Мисията на Бялата раса е развитието на ума и очертаването на личността, индивидуалността.
МИСИЯТА НА БЯЛАТА РАСА Мисията на Бялата раса е развитието на ума и очертаването на личността, индивидуалността. За да може да се постигне това, човечеството е трябвало временно да се откаже от преките връзки с Невидимия свят, нужно е било съзнанието му да потъва все повече в материята, културата да става все по-материалистична. Именно това виждаме да става от древноиндийско време до днес. Значи потъването в материалното беше необходимо, за да може днешната раса да изпълни своята мисия. И тя завърши тази мисия – умствените способности на човека са развити. Днес и този, който няма образование, пак умее да смята, да разсъждава.
към текста >>

Защото новата форма на Любовта, която иде сега, трябва да свързва помежду им свободни личности.
Еволюцията на човека се състои във всестранното развитие на всички душевни заложби. Ако умствената страна на душевния живот остане неразвита, развитието би било едностранчиво. Развитието на мислителните способности е необходимо за всеки, който иска да върви по великия път на усъвършенстването. С развитието на ума човек става една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпва на собствените си крака. Тази самостоятелност, това заставане на краката си е необходимо за човека при по-нататъшната му еволюция. Защото новата форма на Любовта, която иде сега, трябва да свързва помежду им свободни личности. В Бялата раса влизат индусите, персите, арабите, евреите, египтяните, гърците, римляните, латинските, англосаксонските и славянските народи, келтите, латвийците, литовците и прочее. Главните епохи или култури, през които е минала Бялата раса, са: 1. Индийска. 2. Персийска. 3. Средно-египетска, асирийска и вавилонска.
към текста >>

88. РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Човешката личност така, както се проявява тук, на Земята, не е целият човек.
РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША В човека има още непроявени заложби и сили. В новата епоха у него има нещо велико, мощно, което не е проговорило. Човешката личност така, както се проявява тук, на Земята, не е целият човек. Възвишеното в човека – това е Божественото. В новата епоха ще бъде разрешена голямата задача – събуждане на Божественото в човека. Как можем да наречем това, което предстои да стане с човека? Учителя нарича този процес разцъфтяване на човешката душа! Иде едно облагородяване, разцъфтяване на всичко красиво и възвишено в човешката душа.
към текста >>

89. ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТOТAТА

Ако работим като личности, по-дълго време ще мине.
Ако е прегърбен, ще се изправи. Ще се подобрят мускулната и нервната му системи. Ако правиш погрешка, значи при тебе има един, който е слаб, и затова я правиш. Но ако има при тебе един силен, никога няма да правиш погрешка. Ако оставим Божественото в нас да работи, по-скоро ще се научим. Ако работим като личности, по-дълго време ще мине. Днес ще напишете по едно любовно писмо на вашите познати от Невидимия свят. Ще им пишете така: „Благодарим за хубавите условия днес. Много сме признателни.“ А вие седите и казвате: „Дали пак ще бъде така.“ От вас зависи. На доброто дете майката намазва дебела филия хляб с много масло, а на лошото дете – тънка филия хляб с по-малко масло.
към текста >>

90. ЧОВЕШКAТA ДУША

Това, за което говоря, е извън личността.
Пак не го познавате. Трябва да снеме десетте маски, за да дойдете до истинския човек и да го познаете. Радвайте се, че имате маски. Защо? Защото, когато се открие лицето ви, друг трябва да бъде светът. Само между съвършените ти можеш да откриеш лицето си. Това, за което говоря, е извън личността. Говоря за човешката душа. Никой не може да нарани, да обиди човешката душа. Когато я хулят, тя даже не се спира да слуша. Тя слуша само хубавото. Душата е абсолютно свободна.
към текста >>

91. 20 август 1912, понеделник

Така трябва да се върнем към нашата изходна точка, да потърсим Христа, който е една колективна личност и съдържа в себе си светлината, озаряваща еднакво всички плодове от Дървото на Живота.
Всичко трябва да мине през божествения огън, и само когато този огън ни прочисти, само, когато станем чисти, ще можем да кажем: ние се родихме, за да засвидетелствуваме Истината. Следователно тези, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в който Христос е влязъл, няма страх, защото страхът е дело на дявола, то е едно отрицателно качество, чрез което се възпроизвежда лъжата. А когато една душа навлезе под влияние на отрицателни качества, тя започва да слабее и да губи първоначалната си хубост. Ако искаме да бъдем красиви, ние трябва да търсим нашия идеал, който е Христос. Така трябва да се върнем към нашата изходна точка, да потърсим Христа, който е една колективна личност и съдържа в себе си светлината, озаряваща еднакво всички плодове от Дървото на Живота. Ние трябва да принесем на Бога в жертва тялото си във физическия свят, сърцето си в духовния и ума си в Божествения свят. Това означава, да му предоставим нашите физически сили, нашата душа и нашия дух. Дяволът казва: „Нима има задгробен живот? " Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма любов, защото те у него отсъствуват.
към текста >>

92. СТРАНИЦИ ОТ КНИГАТА 'ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 2 7 Г.

Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа.
И днес има хора, които казват, че грешният човек може да бъде праведен. Не, грешният никога не може да бъде праведен. Той обаче има възможност да изправи греховете си и след това да стане праведен. И тъй, аз искам да ме разберете добре. Ако се озлобявате и ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече в жилите ви.Но в старозаветният живот не сте вие. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Учениците ще носят радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не се помрачава. Тя е най-високият връх в материалния свят, до който не може да достигне никакъв облак. Божественото слънце винаги огрява този връх. На него няма никакви бури.
към текста >>

93. Първа част

Едно е необходимо индивидуалното изправяне на личността, била тя мъж или жена.
За да обичаме Бога, трябва да сме готови да се жертваме, както Бог се жертва за нас. Ще попитате: "Как можем да приложим това учение в света? " От нас не се изисква да оправим света, светът е оправен. В него няма анормалности, всичко върви по определен ред. Събитията, естествени или политически, знаем защо идват, няма защо да обръщаме това течение. Едно е необходимо индивидуалното изправяне на личността, била тя мъж или жена. Когато се изправи личността, ще се изправят и нейните деца синове и дъщери, а когато те се изправят, ще се изправят и техните ближни, и целият свят сам по себе си. Какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното. Този е принципът, който Христос е положил, и Христос действа за неговото осъществяване... Промяната следователно трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля и когато тя се извърши, ще почувстваме, че у нас има известна вътрешна сила. Тогава ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши същества, които са напреднали и които наричаме светии.
към текста >>

Когато се изправи личността, ще се изправят и нейните деца синове и дъщери, а когато те се изправят, ще се изправят и техните ближни, и целият свят сам по себе си.
Ще попитате: "Как можем да приложим това учение в света? " От нас не се изисква да оправим света, светът е оправен. В него няма анормалности, всичко върви по определен ред. Събитията, естествени или политически, знаем защо идват, няма защо да обръщаме това течение. Едно е необходимо индивидуалното изправяне на личността, била тя мъж или жена. Когато се изправи личността, ще се изправят и нейните деца синове и дъщери, а когато те се изправят, ще се изправят и техните ближни, и целият свят сам по себе си. Какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното. Този е принципът, който Христос е положил, и Христос действа за неговото осъществяване... Промяната следователно трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля и когато тя се извърши, ще почувстваме, че у нас има известна вътрешна сила. Тогава ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши същества, които са напреднали и които наричаме светии. Като влезем във връзка с тях, нашият ум ще се просвети, както учениците се просвещават...
към текста >>

94. Трета част

Страданията на един народ са необходими, както и тези за отделната личност.
Ако кажете: "Две хиляди години плюс", подразбирам, че сте живели живот отличен и следователно наистина сте богати. Христос казва: "Истината ще ви направи свободни. " Свободата е необходимост за мъжа и жената и върху нея почива целият обществен строй. Всеки се стреми към свобода и има право да живее свободно. Но тази свобода ще му се даде дотолкова, доколкото той може да използува благата на Истината. Страданията на един народ са необходими, както и тези за отделната личност. Мьченията и изтезанията са наши изобретения... Истината е независима от вашите и моите схващания. Дали ще мислите по един или друг начин, дали се приближавате или отдалечавате от нея, вие няма да измените нейните отношения. Тя винаги съществува, каквато си е, в този свят, който е създаден много разумно. Виделината, която имаме, произтича от светлината на Истината.
към текста >>

95. Шеста част

И съвременната наука започва да съзнава тази цикличност.
И който не разбира това движение, може да бъде пометен... Само живите същества могат да образуват точка и център. Математиците казват, че точката е нещо въображаемо, което не заема никакво пространство, но го владее. Точката няма собственост, но владее собствеността... Във всички закони се забелязва една периодичност, която зависи от вътрешните закони на битието. Известни неща се преповтарят в определени епохи, времена, дни, месеци, години и векове. И съвременната наука започва да съзнава тази цикличност. Определени неща се случват точно в известни времена... В материалните й проявления Любовта може да се изрази математически. Тя дава най-съвършените вибрации и тонове в музиката. И музикантите, който излизат да свирят на сцената, ако я оставят да се прояви, тогава душата им ще излезе от тялото, ще премине в ръцете им, а оттам в цигулките и вие ще чуете да излизат от инструментите тонове, каквито никога друг път не сте чували. Душата на цигуларя трябва да излезе и сама да 'засвири" в ръката.
към текста >>

96. Дванадесета част

И всеки един, колкото и голям пророк да е, учител или някой от боговете, щом се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да присвои това, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност...
" Не е въпросът кой съм аз. Други пък питат: "Кой е Христос? " Въпросът не е в това. В света има само един и Той е Бог на Любовта, който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава, Мъдрост и знание в света, са Негови. И всеки един, колкото и голям пророк да е, учител или някой от боговете, щом се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да присвои това, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност... За нас е важно в това Слово на великия Господ на Любовта всички хора да видят Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина, и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние православни, евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават "дъновисти". Най-големият позор за мен е това име "дъновисти". "Дъновист" е псевдоним, но аз лично не съм "дъновист".
към текста >>

97. Дванадесета част

И всеки един, колкото и голям пророк да е, учител или някой от боговете, щом се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да присвои това, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност...
" Не е въпросът кой съм аз. Други пък питат: "Кой е Христос? " Въпросът не е в това. В света има само един и Той е Бог на Любовта, който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава, Мъдрост и знание в света, са Негови. И всеки един, колкото и голям пророк да е, учител или някой от боговете, щом се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да присвои това, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност... За нас е важно в това Слово на великия Господ на Любовта всички хора да видят Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина, и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние православни, евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават "дъновисти". Най-големият позор за мен е това име "дъновисти". "Дъновист" е псевдоним, но аз лично не съм "дъновист".
към текста >>

98. Четиринадесета част

Има случаи, когато известни професори и личности загубват паметта си.
Всеки е изричал тези слова. Ще кажете, че приличате по това на Христа. Не, има голяма разлика... Вашите идеи и чувства вървят по низходящ път. Те слизат в толкова гъста материя, че стават невидими, т.е. изчезват от ума и сърцето ви. Има случаи, когато известни професори и личности загубват паметта си. Кога тя отслабва? Когато човек слиза в по-гъста материя. Гъстата материя прави човека по-голям материалист и егоист... Всички хора се стремят към великото, към незнайното, т.е. към Божественото.
към текста >>

99. Беинса Дуно

Духовният Учител бива разпознат зад личността на „г-н Дънов“.
През 1900 г. във Варна се осъществява първата среща на неговите последователи. На нея идват само трима души, но оттогава срещите стават ежегодни, с десетки, а впоследствие стотици участници. Така започват летните събори на Духовната верига, която дава основата на Общество Бяло Братство. Заради необикновената дълбочина и проникновение на беседите и словата на Петър Дънов, на един от тези събори възниква обръщението „Учителю“, което оттогава остава. Духовният Учител бива разпознат зад личността на „г-н Дънов“. От 1904 г. Петър Дънов се установява в София, а след 1911 г. неговите неделни беседи стават публични, започват в 10 ч. сутринта и продължават около час. В 1922 г.
към текста >>

100. Предисловие

Разочарована от атмосферата там и от междуличностните отношения, тя напуска операта.
Нека дадем много кратки биографични данни за „сестрите“ - съставители на текста, които ние познавахме и обичахме от цялото си сърце и душа. По-подробни биографични данни за тях са публикувани в поредицата „Изгревът на Бялото Братство“, а също така и кратки данни за Весела Несторова и Крум Въжаров, които имат съществен принос, съответно в „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“, както и за Олга Славчева, автор на текста на Паневритмията. КАТЯ ГРИВА (1902-1974) Тя завършва Музикалното училище в Пловдив, след което през 1928 г. заминава да учи пеене в Държавната музикална академия Санта Чечилия в Рим (Италия). След 5 години се завръща в България и постъпва като солистка в Софийската народна опера, където пее една година. Разочарована от атмосферата там и от междуличностните отношения, тя напуска операта. След това преподава пеене като педагог в средните училища. За първи път тя посещава Учителя през 1932 година и оттогава е постоянно в неговата Школа, където дава своя значителен принос в областта на пеенето на песните на Учителя и на Паневритмията. Сестра Катя Грива бе необикновена личност и още по-необикновена певица с неподражаем глас и певческа култура. Тя бе лирико-колоратурен сопран; учила е солово пеене при известната българска оперна певица Христина Морфова. Имаше изключителен такт и разбиране към музиката на Учителя, като често я превръщаше в съответни движения.
към текста >>

Сестра Катя Грива бе необикновена личност и още по-необикновена певица с неподражаем глас и певческа култура.
заминава да учи пеене в Държавната музикална академия Санта Чечилия в Рим (Италия). След 5 години се завръща в България и постъпва като солистка в Софийската народна опера, където пее една година. Разочарована от атмосферата там и от междуличностните отношения, тя напуска операта. След това преподава пеене като педагог в средните училища. За първи път тя посещава Учителя през 1932 година и оттогава е постоянно в неговата Школа, където дава своя значителен принос в областта на пеенето на песните на Учителя и на Паневритмията. Сестра Катя Грива бе необикновена личност и още по-необикновена певица с неподражаем глас и певческа култура. Тя бе лирико-колоратурен сопран; учила е солово пеене при известната българска оперна певица Христина Морфова. Имаше изключителен такт и разбиране към музиката на Учителя, като често я превръщаше в съответни движения. Катя Грива бе хубава, елегантна, фина сестра, образована, с голям такт и усет за красивото и изтънченото в изкуството. Като от извор бликаха и се разливаха около нея красота и изящество и това бе приятно за всички, които я наблюдаваха. За нас, по-младите, тя беше образец, модел и учител за правилното изучаване на Паневритмията, защото ние знаехме, че я е научила директно от Учителя, тъй като Той преди всичко на нея гласува високото доверие да обучава другите ученици от Школата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.19257092475891