НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
156
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
[72] Василий
Яковлевич
Струве (4.04.1793–11.11.1864) – руски астроном и геодезист.
[70] Това е т.нар. междузвездна среда с различна плътност (милиарди пъти по-ниска и от най-добрия вакуум от земните лаборатории). Тази междузвездна среда поглъща част от светлината, достигаща до нас от звездите. [71] Учителят за Земята: „Преди 250 млрд. години Земята е заемала едно грамадно въздухообразно пространство и е имала само една ядка като голям орех.”
[72] Василий
Яковлевич
Струве (4.04.1793–11.11.1864) – руски астроном и геодезист.
Основател и пръв директор на Пулковската обсерватория (главна обсерватория на АН на Русия). Работи в областта на звездната астрономия. Извършва обстойни изследвания на двойни звезди. Открива концентрацията на звездите в главната плоскост на Млечния път. Доказва, че светлината се поглъща от междузвездната среда.
към текста >>
Според тази система една звезда от
нулева
звездна величина е 100 пъти по-ярка от една звезда от шеста величина, която е различима с невъоръжено око при благоприятни атмосферни условия.
През 1861 г. става директор на обсерваторията в Мадрас, Индия. Погсън е открил 9 астероида, както и 21 променливи звезди. Изработил е обширен звезден каталог. Той е стандартизирал скалата за яркост на звездите, като е поставил в логаритмично съотношение въведената още от Хипарх система за звездните величини.
Според тази система една звезда от
нулева
звездна величина е 100 пъти по-ярка от една звезда от шеста величина, която е различима с невъоръжено око при благоприятни атмосферни условия.
Законът на Погсън е проявление на психофизическия закон на Вебер-Фехнер. [74] Този прочут афоризъм, в който Бог е определен като „сфера, чийто център е навсякъде, а периферията никъде” (spfaera cuius centrum ubique, circumferentia nullibi), е приписван на Паскал (1623-1662, вж. Паскал, Б., „Мисли”, С., 2001 г., стр. 25). В действителност тази сентенция се появява за първи път в „Книга за двадесет и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в. и дълго време приписвано на самия Хермес.
към текста >>
2.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Но тогава спорѣдъ мѫдростьта, си, защо не ядете и пиете само, ами и ходитѣ да гъгнитѣ и
бращолевитѣ
съ думи неизбрани?
А при това ставате и учители, за да забуждавате и другитѣ; та какво знайтѣ, и какво ще учитѣ? Нѣма душа, и мене ме нѣма, значи че нѣма умъ, че моя духъ не сѫществува, че да живѣешъ добрѣ, да любишъ истината — е суета. Яжъ и пий, това е то цѣльта. Но това мѫдрость ли е? Не занаете ли, че отъ създание мира всичкитѣ живи сѫщества ядътъ пиятъ, и то безъ да сѫ знаели вашата мѫдрость, че това е то цѣльта?
Но тогава спорѣдъ мѫдростьта, си, защо не ядете и пиете само, ами и ходитѣ да гъгнитѣ и
бращолевитѣ
съ думи неизбрани?
Незнаете ли, че мислението, говорението и доброто, друга имъ е цѣльта. Ето менъ ми дотегна да ви слушамъ да питате: гдѣ е Богъ, гдѣ съмъ Азъ? Неразбирате ли, че съмъ близо и далечъ? Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро: то съмъ Азъ Богъ вѣликий. Ето всѣки денъ идвамъ рано при вази, и по всѣкой начинъ добъръ и благъ се старая да посѣя по нѣщо добро, да подбудя нѣкоя блага и възвишена мисълъ за собственното ви добро.
към текста >>
3.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и
бръщолевите
с думи неизбрани?
Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите? - Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта?
Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и
бръщолевите
с думи неизбрани?
Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта? Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз. Не разбирате ли, че Съм близо и далеч? Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите доброто съм Аз, Бог Великий. Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро.
към текста >>
4.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои
плевели
в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с духът си да се явят.
Той те е покровителствувал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря, твоя приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил. И Аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице. И защо, знаеш ли? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божии.
Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои
плевели
в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с духът си да се явят.
Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, той ги е благославял. Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за добро. И сега Аз присъствувам в това място, за да ти помагам, за да те укрепявам постоянно. Дните, които идат за теб, са дни на благодат и благословение. Да бъде Господ благословен за многото си милост и благост.
към текста >>
5.
Биографични бележки
е доведен във Варна от вуйчо си Юргаки
Зебилев
.
Баща на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение. Учи в килийно училище в Устово и в гръцкото училище в Пловдив. Завършва образованието си при известния български учител Никифор хаджи Константинов Мудрон в Пазарджик. Учител е в Устово (1844-1846 г.). През 1847 г.
е доведен във Варна от вуйчо си Юргаки
Зебилев
.
Същата година Дъновски е условен за учител в с. Хадърча (дн. Николаевка) от Атанас Георгиев Чорбаджи, където работи от 1847 до 1854 г. През 1854 г. на път за Света гора на Атон се среща в солунската църква “Св.
към текста >>
е арестуван във връзка с делото на Васил Ганчев
Плевналията
, и е изпратен в Цариград, където престоява в затвора до 1874 г.
чрез Манол Иванов се включва в организирания от великия везир Али паша и началника на т. нар. “Черен кабинет” Шнайдер паша шпионаж в средите на българското революционно движение, но с родолюбива цел да се използват отпусканите пари за целите и задачите на българските революционери. От 1867 до 1869 г. е градски лекар в Лом и Видин. В края на 1869 г.
е арестуван във връзка с делото на Васил Ганчев
Плевналията
, и е изпратен в Цариград, където престоява в затвора до 1874 г.
Осъден е на доживотно заточение в Диарбекир и след това в Мардин, където е лекар. Миркович закупува значителни недвижими имоти, които по-късно подарява на Мардинската арменска католическа община и на Холдейската община. Освободен е след Руско-турската война (1877-1878 г.). Установява се в Сливен, където над десет години е лекар и управител на сливенската болница. Две години е директор на Сливенската мъжка гимназия.
към текста >>
6.
Писмо № 3
Изпроводете 60
лева
чрез пощата.
Той иди да обедини всички в едно, в един дух, в един ум, душа и сърце. И ще бъдем всички както е и той. Мислите ли да дойдете към Варна, пишете ни. Как сте засега? Аз има и други неща да Ви кажа, но ще ги оставя за кога да дойдете.
Изпроводете 60
лева
чрез пощата.
Поздравления от нашия небесен учител Ви пращам. Ваш брат и приятел: П. К. Дънов
към текста >>
7.
Писмо № 5
Ще попитам и Вази ще можети ли и Вие да му пращате по 5
лева
всеки месец докато изкара зимата.
Г-н Икономов заедно с г-жа си се премести в Търново. Аз ходих при нашата стара хазяйка г-жа Христовица, гледах книгите и є казах да постоят в нея още за няколко време. Аз мисля да ида към Русе и да се видя лично с нашите там приятели. Тук има един беден ученик, добро момче, което иска помощ от мене да следва в училище. Аз му обещах да му дам моята лепта.
Ще попитам и Вази ще можети ли и Вие да му пращате по 5
лева
всеки месец докато изкара зимата.
Това което нему ще принесете Господ ще ви благослови. Пожелавам Ви мир и радост Господня. Имате поздравления от баща ми. Оставам Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
8.
Писмо № 12
Надевам се да сте получили 50
лева
които Ви пратих.
№ 12 1902 юли 4, Варна Пощенска карта-писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Варна 4 юлий 1902 Люб.[езний] д-р Миркович.
Надевам се да сте получили 50
лева
които Ви пратих.
Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои. Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки. Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той. Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път.
към текста >>
9.
УВОД
Състав. Д.
Калев
. С.,1999.
357 с.; Дънов. П. Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. С.,1999. 319 с.; Учителя във Варна. Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) във Варна.
Състав. Д.
Калев
. С.,1999.
234 с. 6. НБКМ-БИА, Ф. 868, а.е. 23-39. Малко на брой от писмата (около 5-6), съхранявани в НБКМ-БИА са публикувани и в изданието: Дънов. П. Писма до първите ученици...
към текста >>
с. 10-11;
Кралева
, М.
Ч. I. Варна, 1896. 80 с. 15. Учителя във Варна. Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), C., 1999,
с. 10-11;
Кралева
, М.
Учителят Петър Дънов. Живот и учение. C., 2001, с.18-23 16. Димитрова, Л. - Учителя Петър К.
към текста >>
,с. 7.;
Калев
. Д.
16. Димитрова, Л. - Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П.Р. Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г. Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна, 2 септември 2006 г.
,с. 7.;
Калев
. Д.
Младият Дънов - между историзма и месианството. Варна. 2007, с. 2 17. Дънов, П. - Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. C., 1999.
към текста >>
18.
Кралева
. М.
17. Дънов, П. - Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. C., 1999. Най-ранното запазено писмо (копие)на П. Дънов е до ученика му Пеньо Киров от 14 септември 1898г., но съставителят на книгата изказва мнение, което приемам, че кореспонденцията е съществувала и преди тази дата
18.
Кралева
. М.
Учителят Петър Дънов. Живот и учение. C.. 2001, с. 24 19. Славов, Ат. ПЪТЯТ И времето. Началото.
към текста >>
10.
05.РАЗГОВОР ВТОРИ
Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои
плевели
в живота ти, но ти си ги узнавал с време и си ги потъпквал с духа си, да не се изявяват.
Но Бог е осуетил техните замисли и намерения. Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря това — твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молел. И аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице, и знаеш ли защо? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Господни.
Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои
плевели
в живота ти, но ти си ги узнавал с време и си ги потъпквал с духа си, да не се изявяват.
Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, той те е благославял и е поразявал злото още на място и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за добро, и сега аз присъствам в това място, за да ти помагам, за да те укрепвам постоянно. Дните, които идват за тебе, са дни на благодат и благословение. Да бъде Господ благословен за многото си милост и благост. Ставай и лягай с тази мисъл, че Господ е близо. Аз ти казвам да не се угнетява сърцето ти.
към текста >>
11.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
Пази се прочее от всяко учение, което
разтлева
, което оспорва Божията истина.
Това е истина, която не носи противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва: Господи, Господи, ще влезе в царството Божие, но който изпълнява волята на Отца ми. Мислиш ли ти, че когато Господ говори, неговите думи няма да се утвърдят? Не. „Небето и земята ще преминат, но не и моите думи".
Пази се прочее от всяко учение, което
разтлева
, което оспорва Божията истина.
Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но истината на Господа Бога твоего ще стои вечна, като стълб непоколебим, като основание, на което цялото небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духа на истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на житен клас без зърна.
към текста >>
12.
13.Червено тефтерче
Но тогава според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами ходите да гъгнете и
бръщолевите
с думи неразбрани?
Че може да ставате учители, да заблуждавате другите, та какво знаете и какво ще учите? Ако моят ум го няма, ако моят дух не съществува, и да живея добре, и да любя добре, истината е суета. Яж и пий, това е то целта. Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат и пият, и то без да знаят за вашата мъдрост, че това е то целта?
Но тогава според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами ходите да гъгнете и
бръщолевите
с думи неразбрани?
Не знаете ли, че на мисленето, говоренето и доброто, друга им е целта? Но мен ми дотегна да ви слушам да питате: Где е Бог, где съм аз? Не разбирате, че съм близо и далеч. Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро, то съм аз, Бог велики. Всеки ден идвам при вас рано и по начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя добра и възвишена мисъл за собственото ви добро.
към текста >>
11. И ще седне като който лее и чисти сребро и ще очисти
левийните
синове и ще ги претопи като златото и среброто и ще приносят Господу приношения с правда (Малахия 9:3).
9. Тогава рече: Ето, ида да сторя волята ти, о, Боже. Отнема първото да постанови второто. (Евреем 10:9). 10. Не разумевате ли още, че все що влезва в устата, търбуха и в захода се изхвърля? (Матея 15:17).
11. И ще седне като който лее и чисти сребро и ще очисти
левийните
синове и ще ги претопи като златото и среброто и ще приносят Господу приношения с правда (Малахия 9:3).
12. А пък аз истината ви казвам: за вас е по- добре да отида аз, защото ако не отида аз, Утешителят няма да дойде на вас. 13. А сега остават тези трите: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта. (I Коринтяни 13: 13). Затова ще разклатя небесата и земята ще се потресе от мястото си. В яростта на Господа Саваота, в деня на пламтящия му гняв (Исайя 13:13).
към текста >>
Стани и погледни, ето, светът е узрял за жертва, повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а
плевелите
да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина.
Дойде времето Бог Господ да се яви в своята слава и величие. Пейте му песен нова, в която всичкият върховен мир участвува. Дерзай! Верни са думите. Сам Бог на силите ще слезе и ще възвести своето благоволение към избраника си. Ето, ангелът на завета ще те поздрави и с него всичкото войнство, което ще слезе от сферите на небесните светове да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора.
Стани и погледни, ето, светът е узрял за жертва, повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а
плевелите
да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина.
Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече идва и е близо и скоро Словото Му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и правда на земята и ще се пречисти и очисти от всяко разстление и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъдва за всякога. Този пост е редактиран от Hristo: 28 април 2014 - 10:26
към текста >>
13.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Димитър
Калев
Тезисите на Лутер разтърсват църковната йерархия и разпалват политически конфликти, докато душевните трансформации на П. Киров безшумно лягат върху листовете на писмата му като възвишени модели за подражание. За някои читатели всичко това може да се стори недостатъчно убедително. Обективното самовъзникване на съзнанието е прекалено тъждествено със самосъзнанието, за да бъде лесно анализирано. Но християнска култура, непреживяла Реформация, е длъжник на потомците си.
Димитър
Калев
Този пост е редактиран от Albena: 20 октомври 2011 - 20:03
към текста >>
14.
Петър Дънов - №5
Аз съм доволно занят с
размишлевание
върху работата Господня.
Аз му благодаря за назиданията и добрите поучения, които ви е дал. Кажете му, ако му е угодно, да ми проводи и той няколко думи от себе си чрез Вази. И аз ще го благословя в замяна за думите, които ще ми проводи. А сега Бог на мира да бъде с Вас. Поздрави брат Тодорова нарочно.
Аз съм доволно занят с
размишлевание
върху работата Господня.
Приготовлявам се за Нов подвиг, който ме вика, да изпълня волята на предвечния Бог, Господ на Силите. Имайте радост заедно. Аз съм ваш верен: П. К. Дънов Дерзайте, братя.
към текста >>
15.
Пеню Киров - №7
Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем
Спасителевата
кръв33.
Архан[гел] Божий даде срок от няколко дни, за да ни каже нещо за теб. На уреченото време каза, че сам ще Ви яви каквото трябва да Ви се яви. Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах свободен. При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини. Така щото, братко, моля прощение за забавянето ми да Ви отговоря.
Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем
Спасителевата
кръв33.
Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв. Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея. Така щото този Божий дар нас твърде много ни и радва.Д-рът си отиде още оня ден. Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему.
към текста >>
Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази
Спасителева
кръв.
На уреченото време каза, че сам ще Ви яви каквото трябва да Ви се яви. Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах свободен. При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини. Така щото, братко, моля прощение за забавянето ми да Ви отговоря. Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33.
Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази
Спасителева
кръв.
Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея. Така щото този Божий дар нас твърде много ни и радва.Д-рът си отиде още оня ден. Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему. Той искаше изпърво да отпечата само 1200, но аз се възпротивих, вследствие на което запитахме и ни се отговори — не 1200, но 10 000 да отпечатаме.
към текста >>
Изразът „
Спасителева
кръв" много често се използва в този смисъл (Римл.
32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел.
Изразът „
Спасителева
кръв" много често се използва в този смисъл (Римл.
5:9-11; Кол. 1:20) и дори когато Неговата смърт се разглежда като жертва, ударението пада върху кръвта Му, пролята чрез смърт, което прави „жертвоприношението" действено. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 34. Отпечатването е трябвало да стане в печатница „Велчев" в Бургас. Фамилията Велчеви води началото си от с.
към текста >>
16.
Пеню Киров - №27
И при това прилагам един бон от (10) десет
лева
от мен и приятеля Николай Велчев, които моля да приемеш като дар нищожен от нас заради Господа.
По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно. Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина. Сега понеже се намирам в час на работа, съкращавам писмото си.
И при това прилагам един бон от (10) десет
лева
от мен и приятеля Николай Велчев, които моля да приемеш като дар нищожен от нас заради Господа.
Последно пак ще кажа, че много желая да те вида. От Васил не съм получавал писмо, също и от Доктора не съм. Приеми сърдечното ни поздравление както от мен, тъй и от бр. Тодор, от приятеля Н. Велчев и Камен108.
към текста >>
17.
Пеню Киров - №34
Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил
Левски
Атанас Узунов.
Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици.
Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил
Левски
Атанас Узунов.
Завършва гръцко и френско училище в Цариград. През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив. От 1890 г.
към текста >>
18.
Пеню Киров - №35
Отивам на
булеварда
, като се разхождам, гледам — той иде насреща ми и ме отмина.
Но в лицето не можах да го видя и реших в сърцето си да му взема едни цървули. Но преди да свърши службата, той се изгуби от помежду хората. Най-много неговата набожност ме караше да му услужа. Отидох си аз, четох или що правих, не зная, молих се Богу, дано намеря този человек. Излизам, дирих го в града, няма го.
Отивам на
булеварда
, като се разхождам, гледам — той иде насреща ми и ме отмина.
Отидох подире му и го извиках подире ми да върви. Заведох го [в] дома, седна отвън вратата и аз влязох и му изнесох едни ветхи обуща и чорапи. Гледам има около 35-40 години, ръст среден, здравеняк, очи сини, проницателно-пламенни, черна коса и брада небръсната отдавна. Питам го: „Отгде си? ". „От севлиевските села" — каза той.
към текста >>
19.
Петър Дънов - №39
Отиваш на
булеварда
, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти.
Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на ума си — да го намериш. Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот. Ти само живееш да намериш Христа и когато Той се явява, както на учениците, които отиват в Емауса124, те не го познаха. [Лук. 24:13] Ти си неспокоен, излизаш из града да го търсиш, но не е там.
Отиваш на
булеварда
, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти.
Да, той е, си казваш, онзи същият бедняк. Той те минува и изминува и ти едва [в]земаш смелостта и тръгваш по дирите му и викаш: „Ела с мен, господине". Той се връща. Тръгвате към дома, идвате, но той се спира отвън вратата. Ти влизаш, изнасяш му едни ветхи чорапи и чепици и той ги приема.
към текста >>
20.
Пеню Киров - №40
Мен не ми беше мъчно за 5-тях
лева
, но защо аз, който не съм в Държавна служба досега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина.
(Отделно казано: „Аз съм Иова [Иехова], Бог твой".) Бъди винаги готов да слушаш гласа ми. Чадо мое, тебе те очаква велика стрепет от света, но не бой се. Аз съм с тебе, нали и за това си призван и за това се молиш ти самият постоянно..." На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това. Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невинност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв.
Мен не ми беше мъчно за 5-тях
лева
, но защо аз, който не съм в Държавна служба досега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина.
И тъй, в това време ми се даде вътрешно това: „Ти недей се оскърбява, това е за твое добро. Ти ще напуснеш, за сетнините не мисли, има кой да промислява за тебе. Какво би се научил ти, ако останеш още тука, ще има ли някой полза от тебе и ти сам ще имаш ли полза от себе си? Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа. Волята на Небесния ни Отец е да излезеш ти от тука.
към текста >>
21.
Пеню Киров - №43
Василев
, Б.
Масларово, Свищовско. Завършва с първия випуск на методисткото Американско научно-богословско училище в Свищов (1881-1886). Там през периода 1885/1886 година учат едновременно с Петър Дънов. Те са на обща снимка от 26 юни 1886 г. (Ив. Димитров, П.
Василев
, Б.
Тодоров и Ив. Тодоров - току-що дипломирани, заедно с Хр. Бъчваров и П. Дънов - още ученици в последния клас на училището). От есента на 1886 г. Ив.
към текста >>
22.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Аз съм доволно занят с
размишлевание
върху работата Господня.
Аз му благодаря за назиданията и добрите поучения, които ви е дал. Кажете му, ако му е угодно, да ми проводи и той няколко думи от себе си чрез Вази. И аз ще го благословя в замяна за думите, които ще ми проводи. А сега Бог на мира да бъде с Вас. Поздрави брат Тодорова нарочно.
Аз съм доволно занят с
размишлевание
върху работата Господня.
Приготовлявам се за Нов подвиг, който ме вика, да изпълня волята на предвечния Бог, Господ на Силите. Имайте радост заедно. Аз съм ваш верен: П. К. Дънов Дерзайте, братя.
към текста >>
Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем
Спасителевата
кръв33.
Архан[гел] Божий даде срок от няколко дни, за да ни каже нещо за теб. На уреченото време каза, че сам ще Ви яви каквото трябва да Ви се яви. Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах свободен. При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини. Така щото, братко, моля прощение за забавянето ми да Ви отговоря.
Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем
Спасителевата
кръв33.
Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв. Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея. Така щото този Божий дар нас твърде много ни и радва.Д-рът си отиде още оня ден. Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему.
към текста >>
Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази
Спасителева
кръв.
На уреченото време каза, че сам ще Ви яви каквото трябва да Ви се яви. Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах свободен. При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини. Така щото, братко, моля прощение за забавянето ми да Ви отговоря. Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33.
Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази
Спасителева
кръв.
Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея. Така щото този Божий дар нас твърде много ни и радва.Д-рът си отиде още оня ден. Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему. Той искаше изпърво да отпечата само 1200, но аз се възпротивих, вследствие на което запитахме и ни се отговори — не 1200, но 10 000 да отпечатаме.
към текста >>
Изразът „
Спасителева
кръв" много често се използва в този смисъл (Римл.
32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел.
Изразът „
Спасителева
кръв" много често се използва в този смисъл (Римл.
5:9-11; Кол. 1:20) и дори когато Неговата смърт се разглежда като жертва, ударението пада върху кръвта Му, пролята чрез смърт, което прави „жертвоприношението" действено. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 34. Отпечатването е трябвало да стане в печатница „Велчев" в Бургас. Фамилията Велчеви води началото си от с.
към текста >>
23.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
И при това прилагам един бон от (10) десет
лева
от мен и приятеля Николай Велчев, които моля да приемеш като дар нищожен от нас заради Господа.
По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно. Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина. Сега понеже се намирам в час на работа, съкращавам писмото си.
И при това прилагам един бон от (10) десет
лева
от мен и приятеля Николай Велчев, които моля да приемеш като дар нищожен от нас заради Господа.
Последно пак ще кажа, че много желая да те вида. От Васил не съм получавал писмо, също и от Доктора не съм. Приеми сърдечното ни поздравление както от мен, тъй и от бр. Тодор, от приятеля Н. Велчев и Камен108.
към текста >>
24.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил
Левски
Атанас Узунов.
Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици.
Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил
Левски
Атанас Узунов.
Завършва гръцко и френско училище в Цариград. През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив. От 1890 г.
към текста >>
Отивам на
булеварда
, като се разхождам, гледам — той иде насреща ми и ме отмина.
Но в лицето не можах да го видя и реших в сърцето си да му взема едни цървули. Но преди да свърши службата, той се изгуби от помежду хората. Най-много неговата набожност ме караше да му услужа. Отидох си аз, четох или що правих, не зная, молих се Богу, дано намеря този человек. Излизам, дирих го в града, няма го.
Отивам на
булеварда
, като се разхождам, гледам — той иде насреща ми и ме отмина.
Отидох подире му и го извиках подире ми да върви. Заведох го [в] дома, седна отвън вратата и аз влязох и му изнесох едни ветхи обуща и чорапи. Гледам има около 35-40 години, ръст среден, здравеняк, очи сини, проницателно-пламенни, черна коса и брада небръсната отдавна. Питам го: „Отгде си? ". „От севлиевските села" — каза той.
към текста >>
Отиваш на
булеварда
, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти.
Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на ума си — да го намериш. Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот. Ти само живееш да намериш Христа и когато Той се явява, както на учениците, които отиват в Емауса124, те не го познаха. [Лук. 24:13] Ти си неспокоен, излизаш из града да го търсиш, но не е там.
Отиваш на
булеварда
, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти.
Да, той е, си казваш, онзи същият бедняк. Той те минува и изминува и ти едва [в]земаш смелостта и тръгваш по дирите му и викаш: „Ела с мен, господине". Той се връща. Тръгвате към дома, идвате, но той се спира отвън вратата. Ти влизаш, изнасяш му едни ветхи чорапи и чепици и той ги приема.
към текста >>
Мен не ми беше мъчно за 5-тях
лева
, но защо аз, който не съм в Държавна служба досега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина.
(Отделно казано: „Аз съм Иова [Иехова], Бог твой".) Бъди винаги готов да слушаш гласа ми. Чадо мое, тебе те очаква велика стрепет от света, но не бой се. Аз съм с тебе, нали и за това си призван и за това се молиш ти самият постоянно..." На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това. Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невинност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв.
Мен не ми беше мъчно за 5-тях
лева
, но защо аз, който не съм в Държавна служба досега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина.
И тъй, в това време ми се даде вътрешно това: „Ти недей се оскърбява, това е за твое добро. Ти ще напуснеш, за сетнините не мисли, има кой да промислява за тебе. Какво би се научил ти, ако останеш още тука, ще има ли някой полза от тебе и ти сам ще имаш ли полза от себе си? Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа. Волята на Небесния ни Отец е да излезеш ти от тука.
към текста >>
Василев
, Б.
Масларово, Свищовско. Завършва с първия випуск на методисткото Американско научно-богословско училище в Свищов (1881-1886). Там през периода 1885/1886 година учат едновременно с Петър Дънов. Те са на обща снимка от 26 юни 1886 г. (Ив. Димитров, П.
Василев
, Б.
Тодоров и Ив. Тодоров - току-що дипломирани, заедно с Хр. Бъчваров и П. Дънов - още ученици в последния клас на училището). От есента на 1886 г. Ив.
към текста >>
25.
05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Отпуснете ми тази сума от 200 златни
лева
, за да мога аз със спокойствие да посрещна светите празници, защото инак как бих претърпял упрекванията на домашните ми, когато ще дойдат да ми секвестират [от] дома нещо, на които и тъй без това не съм добър.
Времето не ни позволи повече да питаме. Сега моля, братко в Христа, изслушай молбата ми: оня ден получих от Българ[ска] тър[говска] банка писмо, с което ми се напомня срока на полицата ми към Кирчев и Родев, понеже тези я джиросали на казаната банка. Както знаете, аз и без това съм притеснен. Защото нито работа имам, за да се прехранвам, нито пък се има надежда, за да се улесня, че да дам нещо срещу дълга си и при това, че сега-засега от заем живея, но и то твърде притеснено. Затова не ме оставяйте в това трудно положение, отървете ме от него.
Отпуснете ми тази сума от 200 златни
лева
, за да мога аз със спокойствие да посрещна светите празници, защото инак как бих претърпял упрекванията на домашните ми, когато ще дойдат да ми секвестират [от] дома нещо, на които и тъй без това не съм добър.
А Бог на Силите нека ти отплати за това. Ако някога имам, аз ще ти ги възвърна. Да ти се обещавам не ща, защото никой не знае края на живота си. Прочее, очаквам помощта Ви с нетърпение. Ний засега като няма где да работим и [да] се молим, ходим понякога в лозята да работим и съобщението за вестника е в лозята съобщено.
към текста >>
лева
получих от кантората на Р. В.
гр. Бургас, 16 декемврий 1898 г. Уважаеми ми г-не д-р Миркович, Радостното Ви писмо от 9 того приех. Твърде мното благодаря Богу и Вас за тази Ви добрина. Сумата от 200 зл.
лева
получих от кантората на Р. В.
Миркович още оня ден. Моля Бог за тази Ви добрина към мен да Ви упъти към пътя на Спасението, за което всеки человек трябва да се стреми. Относително за Божиите внушения да вярваме не тъй сляпата. Аз допреди няколко дни време бях почти на същото това мнение. Но днес другояче взех да мисля и разбирам за тях.
към текста >>
26.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
След това той
заклева
синовете си никой да се не сношава с рода и.
Бащата пък на прадеда ни Стоян се именувал Иван. Дядо ни Велико водил две жени. Първата му жена била от Серооуловци в Сливен, на която пък сестра и я водели от Вълнаровци и по това старите са се родеели с Вълнаровци. Тази си първа жена дядо ни напуснал още преди, в първия бозгун, когато са бягали във Влашко, където я оставил. Предполага се, че тя е съгрешила против него, което е станало причина и да я напусне.
След това той
заклева
синовете си никой да се не сношава с рода и.
От тази си жена дядо ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г. Този Теню в Сливен са го водили Теню Вълнаря, а по-късно за неговата мъдрост го прекръстили Теню Консула. Баба ми Ана - втората жена на дядо ми Велико, от която се ражда баща ми Киро, чичо ми Иван и леля ми Мария, била Ибрикчи Стойчева, дъщеря от махалата в Сливен „Клисохор". А дядо ми Велико изхожда от самия Сливен. Днес в тяхното място живее братовчедът ми Васил Тенев.
към текста >>
27.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Много скоро,
наклеветен
, че готви бунт, е препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - град Мардин, на границата със Сирийската пустиня.
Окован във вериги, д-р Миркович е изпратен от Лом в Цариград - по Дунава до Русе, оттам пеша през Сливен (за назидание на съгражданите му) и през Одрин до Цариград. Престоява в затвора няколко месеца при нечовешки условия, поради което заболява. Прекарва около 5 години в цариградските затвори - твърде дълго участта му е била неясна. След смъртта на Али паша е прехвърлен на заточение в Диарбекир. Пристига там на 8 август 1874 г.
Много скоро,
наклеветен
, че готви бунт, е препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - град Мардин, на границата със Сирийската пустиня.
През 1875 г. под гаранцията на видни граждани-християни е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движи свободно и лекува местното население, благодарение на което успява да натрупа завидно състояние. Закупува недвижими имоти, които след 10 години завещава нотариално в полза на бедните, поделени между Арменската католическа община и Халдейската община в Мардин. Заточеници и затворници лекува безплатно.
към текста >>
В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни
лева
- на сиропиталището в Сливен.
Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило. Това заминаване става на 29 септември същата година. От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло. Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен.
В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни
лева
- на сиропиталището в Сливен.
За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива.
към текста >>
Той го погледна, понеже обича чистотата, даде му половин
лев
, даде му една риза и гащи, съблече си дрехите и му ги даде.
Трудна е тази работа, потърси другаде". Един ден този младеж ми пише писмо: „Закъсах, ходих в Румъния, какво да правя? ". Казвам: „Ела във Варна". Дойде той, замязал на циганин, целият окъсан, миришат му краката, целият мирише. Завеждам го при Доктора.
Той го погледна, понеже обича чистотата, даде му половин
лев
, даде му една риза и гащи, съблече си дрехите и му ги даде.
Казва му: „Твоите дрехи ще ги хвърлиш". Прати го на баня да се очисти, казва: „Тия дрехи дай ги някому". Връща се той, гледам го хубаво облечен, замязал на Доктора. Купи му също обуща, чорапи, казва: „Тук ще останеш, при нас. Ще ядеш, каквото ядем.
към текста >>
Вие искате да бъдете господари, да имате милиони
левове
.
Не може да извади ножа да се брани срещу духове. Той вижда призраци. Това е фантазия, в ума си създал известни неестествени съотношения. Богатството Д-р Миркович, наш приятел, казваше: „Втори път аз не искам да бъда богат, искам да бъда слуга при някой добър господар".
Вие искате да бъдете господари, да имате милиони
левове
.
Тогава именно ще бъдете най-нещастните хора; вие ще бъдете затворници, оградени във вашите пари. Един милион лева на гърба ви - това е голям товар. Вие уважавате богатите хора, искате да отнемете техния товар, да го сложите на вашия гръб. Това не е разбрано учение. Нима ще се сравните с онзи осел, натоварен с икони?
към текста >>
Един милион
лева
на гърба ви - това е голям товар.
Това е фантазия, в ума си създал известни неестествени съотношения. Богатството Д-р Миркович, наш приятел, казваше: „Втори път аз не искам да бъда богат, искам да бъда слуга при някой добър господар". Вие искате да бъдете господари, да имате милиони левове. Тогава именно ще бъдете най-нещастните хора; вие ще бъдете затворници, оградени във вашите пари.
Един милион
лева
на гърба ви - това е голям товар.
Вие уважавате богатите хора, искате да отнемете техния товар, да го сложите на вашия гръб. Това не е разбрано учение. Нима ще се сравните с онзи осел, натоварен с икони? Когато всички почнали да се кланят на иконите, той започнал да рита, като помислил, че на него се кланят. Следователно, ако хората ви почитат и уважават, това е за кръстовете и иконите, които носите.
към текста >>
28.
ПЕТЪР ДЪНОВ И ПЕНЮ КИРОВ ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ ЧАСТ І І 1 901 – 19 17
Димитър
Калев
Приложения и послеслов Георги Георгиев Людмила Димитрова Величка Драганова Консултант
Димитър
Калев
Коректор Спаска Миховска Оформление Веско Василев Изображение на корицата
към текста >>
Веско
Василев
Консултант Димитър Калев Коректор Спаска Миховска Оформление
Веско
Василев
Изображение на корицата Shutterstock.com Издател Сдружение „Слънчогледи“ ISBN 978-619-7033-06-9
към текста >>
29.
№47 /Пеню Киров/
На другата сутрин от разболяването получи епилептичен удар2 в
левия
крак [и] лявата ръка: устата на една страна, очите на друга и езикът схванат.
Гледа ме д[окто]р около 4-5 дни и след още един ден Бог ме привдигна. Аз и от това урок вземах. Трябва да имам милост по-голяма към болните. Болестта приех, следствие магнетисване на дяда ми1, който беше зле болен от тази болест. След ден време дяда ми стана добре, но разболя се баба ми.
На другата сутрин от разболяването получи епилептичен удар2 в
левия
крак [и] лявата ръка: устата на една страна, очите на друга и езикът схванат.
Почнаха се мъки ужасни. Докторът и други още явиха, че на 35% има надежда. Гледам тези мъки лоши [в]се, съжалих я, казвам на ближните да се молят за прощение на греховете . Направиха това. Отивам и аз да се моля …, с мен твърде чудесно беше.
към текста >>
Тук приложени изпращам моя нищожен дар от 3
лева
марки6.
Ний засега, по причини от самото време и тези случки, малко в застой сме. Членовете на тукашната църква4 говорили на приятелите ми и познатите ми. [зачеркнато от П.К.] Бр. Тодор и той е здрав засега. Тези дни е дошла сестра му5, да живее няколко дни при него.
Тук приложени изпращам моя нищожен дар от 3
лева
марки6.
Следя и се надея на Бога, защото той е за нас всичко. Желание имаме ний тук колкото сме, да се видим, но чакаме Господ да рече това. Приеми сърдечните ни поздрави от мен и бр. Тодор. Твой верен в Христа Господа: Пеню Другите случки от живота ни премълчавам.
към текста >>
30.
№ 48 /ПЕНЮ КИРОВ/
Киров иска заем от 200 златни
лева
. Вж.
Киров още няколко пъти до края на 1901 г. След това бива споменаван отново в дневника на П. Киров като посетител на кръжока в Бургас през 1907/1908 г. 20 Мелкон Партомян. 21 В писмо до д-р Миркович от 5.12.1898 г. П.
Киров иска заем от 200 златни
лева
. Вж.
писмата на П. Киров до Г. Миркович в „Епистоларни диалози“, част І, с. 243-244. Вероятно става дума за този дълг. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
31.
№55 /Пеню Киров/
Услових се да ме изучи за месец време, срещу сто
лева
възнаграждение.
[до] гр. София От много време не Ви писах. Причините сега ще ти изложа вкратце. Главно, що не ти писах, беше, че аз по наставление от горе вследствие колективната ни молба оттук и по жребието, което теглих, трябваше да почна да изучавам занятието колосвач на разни мъжки и женски бели дрехи. Намери се един арменец, който искаше да отиде в Пловдив да работи това занятие, а на мястото си да остави някой.
Услових се да ме изучи за месец време, срещу сто
лева
възнаграждение.
Криво-ляво изучих занятието и задлъжнях 200 лева нещо. Той отиде в Пловдив, но пишман стана. Искаше да се върне и аз, за да си взема парите назад, бях склонил, но ми се заповяда отгоре да не приемам да се върне. И тъй направих, защото и таквоз беше условието ни. И тъй, днес работя с голям труд и мъки, но вярвам, че ще ме избави от всичко противно Бог.
към текста >>
Криво-ляво изучих занятието и задлъжнях 200
лева
нещо.
От много време не Ви писах. Причините сега ще ти изложа вкратце. Главно, що не ти писах, беше, че аз по наставление от горе вследствие колективната ни молба оттук и по жребието, което теглих, трябваше да почна да изучавам занятието колосвач на разни мъжки и женски бели дрехи. Намери се един арменец, който искаше да отиде в Пловдив да работи това занятие, а на мястото си да остави някой. Услових се да ме изучи за месец време, срещу сто лева възнаграждение.
Криво-ляво изучих занятието и задлъжнях 200
лева
нещо.
Той отиде в Пловдив, но пишман стана. Искаше да се върне и аз, за да си взема парите назад, бях склонил, но ми се заповяда отгоре да не приемам да се върне. И тъй направих, защото и таквоз беше условието ни. И тъй, днес работя с голям труд и мъки, но вярвам, че ще ме избави от всичко противно Бог. Отначало беше по- трудно, но сега съм по-добре.
към текста >>
Само че малко се възнаграждавам – нещо около 50-60
лева
, от които трябва и да изплащам дълга си.
Той отиде в Пловдив, но пишман стана. Искаше да се върне и аз, за да си взема парите назад, бях склонил, но ми се заповяда отгоре да не приемам да се върне. И тъй направих, защото и таквоз беше условието ни. И тъй, днес работя с голям труд и мъки, но вярвам, че ще ме избави от всичко противно Бог. Отначало беше по- трудно, но сега съм по-добре.
Само че малко се възнаграждавам – нещо около 50-60
лева
, от които трябва и да изплащам дълга си.
Но затова пък благодарен съм в сърцето си на Господа, защото ме направи свободен, за да не очаквам от никого, а само от това, що мога да изработя и което ми дава Той. Хвала на името Му. Амин. Други причини имаше много. Имахме неприятности от Сатана, между братята. Бог не закъсня да ни избави.
към текста >>
32.
№54 /Пеню Киров/
Писмото ти получих и двата бона от 4
лева
десятък за м. август48.
№54 /Пеню Киров/ гр. Бургас, 3 септемврий 1901 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. Пловдив
Писмото ти получих и двата бона от 4
лева
десятък за м. август48.
Оня ден получих писмо от Доктора. Между другото що ми пишеше, предложил ми беше да ми вземе от Франция машини за пране, които коствали около 15-25 наполеона. Но за това нещо възстана жена ми, та и мен не ми беше твърде присърце. Аз му писах, че твърде ми е присърце да почна комисионерство при дядо си и ако се може, да ми се помогне с 50 наполеона. Сега ти виждаш що искам аз.
към текста >>
33.
№60 (Пеню Киров)
„Новини“65, че сте заминали в
Плевен
.
№60 /Пеню Киров/ гр. Бургас, 28 март 1902 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. София На 2-ри март бях ви писал затворено писмо, изпратено в София, но не зная дали сте го получили, защото след няколко дни се известих от в.
„Новини“65, че сте заминали в
Плевен
.
За това Ви заминаване ни яви и г-н Бъчваров66, който наскоро беше дошъл в Бургас и след 3-4 дни престояване се върна в Пловдив. Мъчнотии ме стигат и за[д]минават, това сега е, с което се боря. Но Господ не стои далеко. Той дохожда да ни насърчава по чудни начини. Така в настояще време Той ни даде още един член, някой си Янаки Димитров Арнаудов67, родом от с[ело] Градец, Котленско, а живущ в Бургас, със занятие плетене [на] чорапи с машини.
към текста >>
Лазар
Филев
Обрешков.
Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г. Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките. Димитър Г. Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г.
Лазар
Филев
Обрешков.
В начлото на юни 1903 г. в Бургас се образува специална комисия под председателството на бургаския окръжен управител и касиер – полковник о.з. Лазар Обрешков, дотогавашен председател на Македоно-одринското дружество в града. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
34.
№70 (Петър Дънов) [отворена карта]
Дънов се отправя от София към
Плевен
някъде около 22 март.
-------------------------------------- 70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П.
Дънов се отправя от София към
Плевен
някъде около 22 март.
към текста >>
35.
№61 (Пеню Киров)
Велчеви, с 50
лева
месечно.
Днес по съгласие – аз, Тодор и Мелкон, решихме да те помолим да ни изпратиш мярката си за палто, панталон и елек. И то, според Мелкон, трябва да ти вземе мярка някой най майстор дрехар, за да не се погреши в нещо. Това виж, че направи. Сега, от 18-и того, аз почнах да работя като писар в кантората на бр. Хр. В.
Велчеви, с 50
лева
месечно.
Това е от приятеля Николая. За сестрата Тодорка71 чувам чудесни работи. Тя чрез Духът Божий говорела на разни езици: еврейски и др. И когато Господ отговарял, имало двама свидетели, които чували гласът Господен. Тия свидетели са наши.
към текста >>
36.
№64 (Пеню Киров)
За тази цел тук Ви при[в]ключвам 10
лева
за пътните Ви.
[до] гр. Варна Последното Ви писмо получих навреме, всичко разбрах и всичко относно Доктора тъй оставих. Докторът си отиде и каза, че на определеното време ще дойде. Според както споменаваше ти, че ще се съберем към края на този месец, така и на нас се каза. Сега, прочее, не остава друго, освен да тръгнете и да дойдете.
За тази цел тук Ви при[в]ключвам 10
лева
за пътните Ви.
Гледай, прочее, да не закъснееш повече от определеното време и добре ще сториш, ако предварително ни пишеш за знание. Защото има [в]се нужда от съображение, за да вземат отпуск и някои от нашите братя като Тодор Стоянов и може би и Пано Костадинов80 от Хасково – контрольор в Камара. Така че все по-добре ще е да ни известиш. Аз съм принуден да вярвам, че тази година трябва да се вземе един край на делото. Но този въпрос да оставим за личното ни виждание.
към текста >>
37.
№65 (Пеню Киров) [отворено писмо]
От Варна получих 20
лева
.
Моля, яви ги, не дръж душите ни все тъй. Ще явя, казваш, а не явяваш. Твой верен в Господа: Пеню Нарочен поздрав на бр. Доктора. Кажи му, че го любя и съм го сънувал два пъти.
От Варна получих 20
лева
.
Поздрав нарочен от Тодор и всички други. _________________________ Обяснителни бележки: 88 Във всички други писма фамилията е „Нонев“. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
38.
№66 (Пеню Киров)
Писмата ти и двете получих, а така също и парите – както 16
лева
, така и 17 лв., които предадох по принадлежност91.
№66 (Пеню Киров) гр. Бургас, 7 ноемврий 1902 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. Хасково
Писмата ти и двете получих, а така също и парите – както 16
лева
, така и 17 лв., които предадох по принадлежност91.
Сега, догдето си в този град, моля, иди до запасния капитан Недялко Балканджиев и при сестрата ни – Тодорка. Виж да ги поутешиш и понаставиш и нарочно от мен [да ги] поздравиш. Направи това за любовта ни от моя страна. Ний тук не дотам сме добре с братята, те някак си поизстинаха. Насила, речи, ги събирам.
към текста >>
39.
№85 (Петър Дънов) [отворена карта]
На девети Ви изпратих една сума от единадесет
лева
, на която знаете предназначението .
11. XII. 1902 г. получена сумата [бел. на П. Киров.] Л. б. Киров,
На девети Ви изпратих една сума от единадесет
лева
, на която знаете предназначението .
Съобщете ми, кога[то] я получите. Относително другите работи, за които питахте в прежното си писмо, направих запитвание, според както желаехте, но не съм получил никакъв отговор. Кога[то] получа, ще Ви отговоря. Надея се занапред да бъдете по-предвидлив. И кога се яви духът на лицемерието, да го държите вън от себе си.
към текста >>
40.
№68 (Пеню Киров)
Отворените ти писма от 5-и и 10-и того притежавам, а така също и 11
лева
получих и ги предадох по принадлежност.
№68 (Пеню Киров) гр. Бургас, 15 декемврий 1902 г. [до] х. „Централ“, гр. Пловдив Любез. ми бр. Дънов,
Отворените ти писма от 5-и и 10-и того притежавам, а така също и 11
лева
получих и ги предадох по принадлежност.
В последната ти карта някои и д[руги] от забележките ти не можах да разбера към що са насочени. Почти тъмни останаха в моята душа. Аз се оглеждах, дано намеря нещо от тях в мене, но не намерих. А вън от мен намерих. Думите „надея се занапред да бъдете по-предвидлив“ и „кога се яви духът на лицемерието, да го държите вън от себе си.
към текста >>
41.
№87 (Петър Дънов) [отворена карта]
С днешната поща Ви изпращам известна сума (20
лева
), която да внесете за предназначеното и място.
№87101 (Петър Дънов) [отворена карта] София, 11 януарий 1903 г. Л. б. Киров, Надявам се да сте приели моето прежно писмо и да сте добре, което е най-желателно.
С днешната поща Ви изпращам известна сума (20
лева
), която да внесете за предназначеното и място.
Поздрави всички приятели. Подвизавате ли се и как посрещнахте Новата година? Изисква се усърдие и постоянство от всинца ви. Това е необходимо. Колебанието е вредително, а такожде [е] и съмнението.
към текста >>
42.
№69 (Пеню Киров) [отворена карта]
Получих също и 20
лева
, които предадох на мястото им.
гр. Бургас, 20 януарий 1903 г. [до] г-н П. К. Дънов – [гр.] София Любез. ми брате, Писмата Ви от 4-ти и 11-и того притежавам.
Получих също и 20
лева
, които предадох на мястото им.
Ний тук, как да ти кажа, не зная: дохожда ден – добре сме, дохожда ден – никак не ни бива. Измъчвам се с нашите приятели, но казвам: аз да изпълня дълга си, че останалото е в Божиите ръце. И така правя и следвам. Кога пиша затворено [писмо], ще пиша повече Поздравявам Ви, поздрави и г-н Бъчварова.
към текста >>
43.
№ 70 (Пеню Киров)
Причините са следующите: ний, чадата Божии, като не можем да приемем да убиваме человеци в случай [на] военно положение [и] се откажем,
полевият
военен съд ще ни накаже със смърт. Добре!
Изпратената ми онзи ден карта вярвам да сте получили. Настоящето ми [писмо] има само една цел, [така] че и аз няма да Ви говоря друго, освен нея. Днес имахме съобщение. Яви се Михаил и потвърди един въпрос, като каза, че „мислите Ви са мисли Божии“, за които същевременно ме задължи да Ви съобщя по-скоро, понеже този въпрос щял да се развие от Ваша страна и да бъде в полза [и] на други като нас (с таквиз идеи). Този е въпросът: че трябва да се запишем английски поданици или други, докато е време.
Причините са следующите: ний, чадата Божии, като не можем да приемем да убиваме человеци в случай [на] военно положение [и] се откажем,
полевият
военен съд ще ни накаже със смърт. Добре!
Това не ни пречи: живеем или умираме, Господни сме, но принасяме ли в случая полза на делото? Не. Следователно Бог ни е дал разум и ако ний не го турим, [за] да се запазим, за да принесем плод за славата на Името Му, Той ще изиска от нас сметка. „Като ви гонят от този град, бягай в други“. Така е и в случая, възползвай се. Иди в по-либерални закони.
към текста >>
44.
№88 (Петър Дънов)
Плевен
, 9 апр[ил] 1903 г.
№88 (Петър Дънов)
Плевен
, 9 апр[ил] 1903 г.
Любез. брат Киров, Може би вече от дълго време очаквате да Ви пиша. Понеже мисля да се спра за по-дълго време в Плевен, реших да Ви пиша, като вярвам, че писмото Ви ще ме завари тук. Надявам се да прекарахте Възкресните празници добре. Вярвам да растете такожде и в благодат.
към текста >>
Понеже мисля да се спра за по-дълго време в
Плевен
, реших да Ви пиша, като вярвам, че писмото Ви ще ме завари тук.
№88 (Петър Дънов) Плевен, 9 апр[ил] 1903 г. Любез. брат Киров, Може би вече от дълго време очаквате да Ви пиша.
Понеже мисля да се спра за по-дълго време в
Плевен
, реших да Ви пиша, като вярвам, че писмото Ви ще ме завари тук.
Надявам се да прекарахте Възкресните празници добре. Вярвам да растете такожде и в благодат. В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия103. Четохте ли предишните две104? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух.
към текста >>
Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах двата деня на Великден в Свищов, а третия - бях на път по Дунава за към Сомовит и оттам за
Плевен
.
В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия103. Четохте ли предишните две104? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух. Те са под заглавието „Из съвременната българска духовност. Мисли и упътвания на Е[дин] Ч[ист] Д[ух] [и приятел на българския народ]".
Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах двата деня на Великден в Свищов, а третия - бях на път по Дунава за към Сомовит и оттам за
Плевен
.
Някои неща ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех. Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа, Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко.
към текста >>
45.
№71 (Пеню Киров)
[до] гр.
Плевен
№ 71 (Пеню Киров) гр. Бургас, 12 април 1903 г.
[до] гр.
Плевен
Любез. ми бр. Дънов, Днес получих писмото ти от 9-и того и бързам да ти отговаря. Тука някак всичко е изменено. Празниците прекарах мъртвешки, с уединение, никой не ме посети, и аз – никого, освен първия ден, в който се събрахме с приятелите, за да се разделим. Причините са малко и ясни: упрекват ме, че съм искал да ги властвам и че не съм приемал някои техни мнения.
към текста >>
Велчеви още на 20-ти март по причина на техните груби отношения и онеправдания, за което се отнесох до нашия Небесен Отец, и ми се каза да ги напусна, то по тази причина, моля, попитай, ако се може, да му се отпуска от Божията каса107 месечно по 8
лева
.
Ако е да се събираме и подкрепяме, аз пак съм готов да работя помежду им. Ако ли се изисква от тях да останат свободни, аз нямам нищо против тях, но ще им остана пак един духовен приятел. На 21-ви март се помина една от сестрите ми, [в]следствие на раждане на близнаци, и остави 5 деца, от които вече две са при мене. И едно от малките близнаци, като нямаше кой да го гледа, понеже го оставиха като едно животинче да умре от глад и негледане, решихме с брат си да го изгледаме на наша сметка за наше, като го дадохме на една жена да го гледа. Но понеже аз вече не съм на работа, защото напуснах бр.
Велчеви още на 20-ти март по причина на техните груби отношения и онеправдания, за което се отнесох до нашия Небесен Отец, и ми се каза да ги напусна, то по тази причина, моля, попитай, ако се може, да му се отпуска от Божията каса107 месечно по 8
лева
.
Разбира се, само в такъв случай, когато аз нямам възможност да ги внасям. Това ако се може, отговори ми по-скоро. Също моля, отговори ми, получи ли писмото ми от 27-и януари, изпратено ти в София. Сумите ти, изпратени от Кюстендил и Видин – 10 лева и 12.50 – получихме. Новини по нас: Ако се не лъжа, мисля, че Николай Велчев замина, за да прави сватба в Самоков108.
към текста >>
Сумите ти, изпратени от Кюстендил и Видин – 10
лева
и 12.50 – получихме.
Но понеже аз вече не съм на работа, защото напуснах бр. Велчеви още на 20-ти март по причина на техните груби отношения и онеправдания, за което се отнесох до нашия Небесен Отец, и ми се каза да ги напусна, то по тази причина, моля, попитай, ако се може, да му се отпуска от Божията каса107 месечно по 8 лева. Разбира се, само в такъв случай, когато аз нямам възможност да ги внасям. Това ако се може, отговори ми по-скоро. Също моля, отговори ми, получи ли писмото ми от 27-и януари, изпратено ти в София.
Сумите ти, изпратени от Кюстендил и Видин – 10
лева
и 12.50 – получихме.
Новини по нас: Ако се не лъжа, мисля, че Николай Велчев замина, за да прави сватба в Самоков108. И друго, че нашия Тодор не го бива вече за самичък. Поразмисли отгде да му намерим другарка. Това е и мое, и негово запитване. Мелкон изяви желание да вземе „Тайна вечеря“109 с протестантите.
към текста >>
46.
№89 (Петър Дънов)
Плевен
, 16 апр[ил] 1903 г.
№ 89 (Петър Дънов)
Плевен
, 16 апр[ил] 1903 г.
Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 12-и получих. Не трябва да давате място на Лукавия да Ви изкушава. За спорни въпроси отнасяйте се до Господа. Не виждам никоя причина защо да не можете да живеете в мир и любов помежду си.
към текста >>
И ако ги е напечатал, земете 100 (сто) карти и ми ги пратете веднага с пощата в
Плевен
.
„Очистете се - казва Господ - и се приближете, за да ви благословя във всичко." Да не стават разногласия. Ще ви помоля да ми направите една малка услуга. Преди Великден още от Видин писах на г-н Николай [Велчев] и му пратих едно клише и една френологическа карта112 , като му казах да ми напечата 600 екземпляра. При това му дадох всичките упътвания. Моля, идете при него и попитайте дали ги е напечатал, или не.
И ако ги е напечатал, земете 100 (сто) карти и ми ги пратете веднага с пощата в
Плевен
.
Аз става [как] му пиша две отворени писма, но нямам още отговор. Адресът ми е Пост Рестант - нищо друго. Мен ме познават тук, в пощата. Отговорете веднага. Ако го няма Николай и ако са напечатани картите, вземете, като поискате разрешение от брата му113 .
към текста >>
114 Да се отпускат от десятъка месечно по 8
лева
за оживялото дете-близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П.
111 Подчертаните пасажи в писмото са от П. Киров. 112 Френологическата карта на П. Дънов представлява таблица, в която се нанасят измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете на дадената личност. От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на човека. 113 Христо В. Велчев
114 Да се отпускат от десятъка месечно по 8
лева
за оживялото дете-близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П.
Киров и Ерифили продължават помощта си и към останалите сирачета, като осиновяват едно от тях,чието име е Стойка Пенева Кирова. Тя е родена през май 1896 г. и живее до 16.12.1962 г. Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г. и починал на 24.08.1975 г.
към текста >>
47.
№72 (Пеню Киров) [отворена карта]
[до] гр.
Плевен
№ 72 (Пеню Киров) [отворена карта] гр. Бургас, 18 април 1903 г.
[до] гр.
Плевен
Любез. ми бр. Дънов, Затвореното Ви писмо от 16-и того днес получих и всичко разбрах. Ходих при бр. Велчеви, но Николай го още няма. Взех 100 карти и с пощенски бандерол Ви ги изпратих още днес.
към текста >>
48.
№90 (Петър Дънов)
С днешната си поща Ви изпращам осем
лева
, да ги турите в принадлежащото място за месец март117.
Господ ни казва винаги да възлагаме надеждата си Нему. Плът и кръв не трябва да бъдат нашата опора. Запитвах Господа, Духът Му казва, че всяко най-малко отклонение от Бога води лоши последстви[я]. По-добре с Него, та нека да имаме помощта Отгоре на всички наши братя. Пазете се да ви не изкуси в нещо Лукавият.
С днешната си поща Ви изпращам осем
лева
, да ги турите в принадлежащото място за месец март117.
Къде ще се съберем, не мога да Ви кажа засега. Оставям Господ да уреди всичко. Той ще ни покаже, кога му дойде времето. Поздрави всички приятели: Тодора, Мелкона, Арнаудова и др. Как е Мелкон и Тодор.
към текста >>
49.
№91 (Петър Дънов)
Последното Ви писмо получих в
Плевен118
.
№91 (Петър Дънов) Варна, 24 май 1903 г. Люб. бр. Киров,
Последното Ви писмо получих в
Плевен118
.
Има повече от 20 дена, откак съм дошъл във Варна. Искам да си поотпочина от дългата обиколка119. Има много неща, които са ми препятствали. Дяволът не е седял мирен. Поставял е спънки и отвън, и отвътре.
към текста >>
50.
№94 (Петър Дънов)
Тогава да възприеме третата - Спасението, която е избавляване на душата от
разтлевание
.
Пази душата си от фарисейския дух на мнимите протестанти. Аз съм вече разделил християните на два класа: просветени християни и непросветени християни от Духа Господен. Тия два класа седят в седемте степени150. Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа. След това да мине във втората - на Покаянието, която се отнася до очистванието на духовното сърце.
Тогава да възприеме третата - Спасението, която е избавляване на душата от
разтлевание
.
След това да мине в четвъртата - Възраждането на Духа, гдето почва зачеванието от Духа Святаго. И като мине тия четири, да влезе в петата, гдето да се Новороди от Духа на Господа и да стане наследник на Царството Божие. И с усъвършенстванието да се приготви за следующите две последни степени, в които се завършва нашият земен живот, за който друг път ще Ви пиша, ако е Волята Божия. Сега можеш според делата им да ги класифицираш къде стоят тия, които се придържат у буквата на Словото. Те мислят, че го разбират, и се препоръчват за учители и са се нагърбили да учат другите.
към текста >>
51.
№96 (Петър Дънов)
Двата чека ще приготви от пенсията си, като отделя всякой месец по 40
лева
най-малко.
За даденото Откровение за д-р Миркович ми се даде отговор от Господа. Д-р Миркович трябва да постъпи съобразно с духа на това искание Отгоре. Сам дa си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа. Той трябва подробно да изложи какво има и кому какво е разположен да остави. Онова, което реши сам да остави за делото Божие, започнато от него, той може да Ви остави като настойник и разпоредител на неговата воля и в същото време, като означи в какво има да се употреби това, което завещава.
Двата чека ще приготви от пенсията си, като отделя всякой месец по 40
лева
най-малко.
А това, ако разбира, е благодат за него. Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит. Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ ми е поверил да го пазя.
към текста >>
52.
№ 81 (Пеню Киров)
Там
Левски
е имал свои верни хора, заточени по-късно в Диарбекир.
Както става ясно, П. Киров е държал няколко сказки в Етрополе. Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София. Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград. Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода.
Там
Левски
е имал свои верни хора, заточени по-късно в Диарбекир.
Тоне Крайчев от с. Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“. 161 Липсва приложена историята на баба Мария. 162 През 1901 г. Николай Вълов Велчев (1875/6 – 29.02.1968), роден в с.
към текста >>
53.
№83 (Пеню Киров)
Той ги харчеше тогава по 4 ½
лева
, но може да ги даде и [по] 4
лева
.
Моля, направете ми една услуга, и то ако Ви е възможно. Попитайте А. Велчев170, книжаря, има ли още от картите [на] България, писани на немски, с всички градове и села, без нещо да е пропуснато. Той имаше от тях тази пролет. Ако има, да ми изпрати една, аз веднага ще му пратя парите, или може да ги дам на брата му Христо оттук.
Той ги харчеше тогава по 4 ½
лева
, но може да ги даде и [по] 4
лева
.
Ако в случай, че той не ще да ми я изпрати, може да ми я пратите Вий, ако разбира се, разполагате с пари. Ако ли не, пишете ми да изпратя пари, за да се свърши тази работа. Аз Ви изпратих книгата „Зеркало тайных наук“, но не зная дали сте я получили. Както Ви казах, че аз се снабдих със свидетелство за комисионерство, но всъщност самата работа, която работя съгласно патента ми, не е нищо друго, освен слуга. Засега ще търпя171.
към текста >>
54.
№88 (Петър Дънов)
Днес обаче ми е турил клопка, та ми изкара от 17,10
лева
глоби пред митницата.
[до] гр. София Любез. бр. Дънов, Последното ти писмо от София притежавам. От последното ми писмо и досега други рани се отвориха – те са за земни неща, със съдружника на дядо ми, който всячески иска да ме погълне. Миналата седмица се и поскарахме доста сериозно.
Днес обаче ми е турил клопка, та ми изкара от 17,10
лева
глоби пред митницата.
Какво да правя с този человек, не зная? И с добро държах, и с лошо, и все то. Понеже му преча да остане като наследник, иска да ме махне отпреде си. В земния ми живот всичко напредва, но затуй пък на всяка стъпка пречки срещам от человеците. Радостта, за която ти се похвалих, че взехме да се съживяваме, не излезе тъй.
към текста >>
55.
№93 (Пеню Киров)
Като се завърнах от Варна, в мене останаха 3,05
лева
всичко, от което съм спечелил.
гр. Бургас, 19 септемврий 1905 г., понеделник [до] гр. Варна192 Любез. бр. Дънов, Откакто съм се завърнал193, всичко наоколо ми наопаки се обръща, но и аз съм се решил всичко да претърпя. Види се, Господ намира за добре да направи с мене нещо, което трябва да заслужавам, макар и да не ми е позната причината.
Като се завърнах от Варна, в мене останаха 3,05
лева
всичко, от което съм спечелил.
Срещу такъв кяр: аз имах да дължа 48 лева за направените ми по-рано дрехи, около 50 лева за данък, 25 лева за внос на детето, което частно гледам, 4 лева и няколко стотинки добавка по астрономическата карта и от друга страна [за] всекидневните ми разходи, които не слизат по долу от 2 лева, понякога и повече. За да мога да наредя работите си за покриване горните разходи и да преживявам, аз дадох заявление във финансовото управление за работа, където ми обещаха, че ще бъда приет и че наскоро ще се отваря работата. Но ето, че краят на месеца наближава, а това „скоро“ не дохожда. И разчитах, че като постъпя на работя, за да бъда спокоен, реших да взема захире за биволицата за през зимата. И така парите, които криех, за да купувам добитък, [из]разходих, като разчитах, че щом спечеля, да ги приложа на мястото им.
към текста >>
Срещу такъв кяр: аз имах да дължа 48
лева
за направените ми по-рано дрехи, около 50
лева
за данък, 25
лева
за внос на детето, което частно гледам, 4
лева
и няколко стотинки добавка по астрономическата карта и от друга страна [за] всекидневните ми разходи, които не слизат по долу от 2
лева
, понякога и повече.
[до] гр. Варна192 Любез. бр. Дънов, Откакто съм се завърнал193, всичко наоколо ми наопаки се обръща, но и аз съм се решил всичко да претърпя. Види се, Господ намира за добре да направи с мене нещо, което трябва да заслужавам, макар и да не ми е позната причината. Като се завърнах от Варна, в мене останаха 3,05 лева всичко, от което съм спечелил.
Срещу такъв кяр: аз имах да дължа 48
лева
за направените ми по-рано дрехи, около 50
лева
за данък, 25
лева
за внос на детето, което частно гледам, 4
лева
и няколко стотинки добавка по астрономическата карта и от друга страна [за] всекидневните ми разходи, които не слизат по долу от 2
лева
, понякога и повече.
За да мога да наредя работите си за покриване горните разходи и да преживявам, аз дадох заявление във финансовото управление за работа, където ми обещаха, че ще бъда приет и че наскоро ще се отваря работата. Но ето, че краят на месеца наближава, а това „скоро“ не дохожда. И разчитах, че като постъпя на работя, за да бъда спокоен, реших да взема захире за биволицата за през зимата. И така парите, които криех, за да купувам добитък, [из]разходих, като разчитах, че щом спечеля, да ги приложа на мястото им. Купих една кола около 11 кила ечемик и кола плява, за които похарчих 70 лв.
към текста >>
56.
№97 (Пеню Киров)
Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол,
Плевен
, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер.
Любезни бр. Петре205, Аз се намирам в този град още от 22 миналия [месец]. Досега не беше ми пратен маршрутен списък, та по тази причина трябваше да стоя празен. Наскоро обаче г-н Бъчваров ми прати една отвор[ена] карта от Ст. Загора, с която ми явява, че не ще може да ми състави списък, докато не отиде в София.
Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол,
Плевен
, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер.
бряг, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София. Тъй щото, както виждаш, за да се направи този път, потребни са по 2 дни = 60, по 3, равно на 90 дни, или три месеца, а според писмото му, аз трябва да си избера пътя по горе описаните градове и да му пратя съгласието си, че тогава ще ми изпрати маршрутния списък. Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам. А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември. Вън от това, аз не зная и през коя дата ще бъде и съборът.
към текста >>
57.
№99 (Пеню Киров)
гр.
Плевен
, 1 март 1907 г.
№99 (Пеню Киров)
гр.
Плевен
, 1 март 1907 г.
[до] гр. Варна Любезни брате Петре, Днес тръгнах от София и както разбираш, тук съм, в Плевен, та[ка] че лека-полека ще пристигна във Варна, откъдето ще си отида в Бургас. Ако би, че трябвам за нещо, то пиши ми в Търново чрез сестрата219. С искрен поздрав.
към текста >>
Днес тръгнах от София и както разбираш, тук съм, в
Плевен
, та[ка] че лека-полека ще пристигна във Варна, откъдето ще си отида в Бургас.
№99 (Пеню Киров) гр. Плевен, 1 март 1907 г. [до] гр. Варна Любезни брате Петре,
Днес тръгнах от София и както разбираш, тук съм, в
Плевен
, та[ка] че лека-полека ще пристигна във Варна, откъдето ще си отида в Бургас.
Ако би, че трябвам за нещо, то пиши ми в Търново чрез сестрата219. С искрен поздрав. Твой верен всякога Господу: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки:
към текста >>
Дънов пише: „П.Киров ми писа от
Плевен
и съобщи, че ще бъде наскоро в Търново.
С искрен поздрав. Твой верен всякога Господу: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 219 В писмо до Мария Казакова от 8.03.1907* г. П.
Дънов пише: „П.Киров ми писа от
Плевен
и съобщи, че ще бъде наскоро в Търново.
Поздравете го нарочно от мен. По неговата работа ще говорим, кога се видим“. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) (*Бележка: В книгата - стр. 285 е написано 8.08.1907.)
към текста >>
58.
Показалец на географските имена
Плевен
– У.
К. 75 Оряхово – П. К. 97 Париж – П. К. 48
Плевен
– У.
88, 89, 91; П. К. 60, 71, 72, 97, 99 Пловдив – У. 62, 63, 64, 82, 84, 85, 86, 110; П.К. 54, 55, 60,
към текста >>
Плевен
) – П.
55, 60, 62, 64, 66, 74 Хисарски бани (дн. гр. Хисаря) – У. 63 с. Червен бряг (дн. гр., обл.
Плевен
) – П.
К. 97 с. Шипка (дн. гр., обл. Ст. Загора) – П. К. 74
към текста >>
59.
ПОСЛЕСЛОВ
Нанков, Крали
Кралев
, Г. П.
На това се дължи фактът, че повечето от съвременните хора не могат да проследят своите корени и рода си в повече от четири поколения назад. П. Киров е надраснал всичко това и е прозрял, че тази кореспонденция ще бъде изключително важна и необходима. Той старателно си е събирал черновите от писмата, които изпраща до Петър Дънов, а получените отговори е подреждал хронологично и пазил със свещен трепет. Трябва да се отдаде заслуженото и на тези, които са наследили и запазили в отлично състояние архива на П. Киров след неговата смърт – това са Минчо Сотиров, Никола
Нанков, Крали
Кралев
, Г. П.
и др. През време на социализма е било доста рисковано да се съхраняват каквито и да било материали, свързани с Учението. Така едва в по-ново време бяха получени 124 фотокопия на оригинални писма на Петър Дънов и 105 ксерокопия на чернови от писмата на Пеню Киров и този архив, оцелял след близо 100 години, достигна до вас, драгите читатели. Нека всеки заинтересуван се наслади на интимността, неподправеността и искреността на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от познат към познат, през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик. С настоящата кореспонденция можем още да проследим в най-чист вид дейността на Петър Дънов за полагане основите на бъдещото общество „Бяло братство“.
към текста >>
Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритични сеанси, приемане на
Спасителева
кръв (писмо №7), водното кръщение (писмо №24) и др.
Така едва в по-ново време бяха получени 124 фотокопия на оригинални писма на Петър Дънов и 105 ксерокопия на чернови от писмата на Пеню Киров и този архив, оцелял след близо 100 години, достигна до вас, драгите читатели. Нека всеки заинтересуван се наслади на интимността, неподправеността и искреността на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от познат към познат, през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик. С настоящата кореспонденция можем още да проследим в най-чист вид дейността на Петър Дънов за полагане основите на бъдещото общество „Бяло братство“. Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на братството: „Добрата молитва“ (на 27 ноември 1900 г. по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров) и „Символът на вярата“ – 10-те свидетелства Господни и Божието обещание.
Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритични сеанси, приемане на
Спасителева
кръв (писмо №7), водното кръщение (писмо №24) и др.
Тук разбираме как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за първи път се дават и „Седемте степени“, през които минава човешката душа (писмо №30); единствено тук откриваме подробности за един от основните текстове от онова време – „Призвание към народа ми“. Именно благодарение на П. Киров до нас достига това „Призвание“. След излизането на настоящата книга няма да има съмнение кога е първият събор на Бялото братство – именно през 1900 г. Читателят наблюдава как се утвърждават тези събори като най-важния форум, на който се дават конкретни задачи и работа за през цялата година.
към текста >>
В по-късен период има писма от Сливен, Айтос, Ямбол, гара Ветово (Разградско), Дряново,
Плевен
, София.
Дънов започва периодични обиколки на страната. Пребиваването му във всеки град почти винаги е съпроводено с публични сказки по френология. Не винаги приходите от тях покривали личните му разноски, наема за залата и отпечатването на афишите. При добър приход изпращал десятъка си на касиера на „Обществото за повдигание религиозния дух на Българский народ“, а остатъка е дарявал на дружествата за издържане на безплатни трапезарии за бедни ученици. Пеню Киров пише предимно от Бургас.
В по-късен период има писма от Сливен, Айтос, Ямбол, гара Ветово (Разградско), Дряново,
Плевен
, София.
Той посещава и много други градове в страната и за тях упоменава в писмата си. Това е свързано с работата му като разпространител на списание „Родина“ на Тодор Бъчваров от 1903 г. Навсякъде П. Киров съпровожда посещенията си в дадено селище с многобройни беседи и молитвени събрания, предимно в частни домове. От тона на писмата му се усеща, че той с много плам и вяра разпространява Словото Божие и новите идеи.
към текста >>
60.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2
Киров иска заем от 200 златни
лева
. Вж.
След това бива споменаван отново в дневника на П. Киров като посетител на кръжока в Бургас през 1907/1908 г. 20 Мелкон Партомян. 21 В писмо до д-р Миркович от 5.12.1898 г. П.
Киров иска заем от 200 златни
лева
. Вж.
писмата на П. Киров до Г. Миркович в „Епистоларни диалози“, част І, с. 243-244. Вероятно става дума за този дълг. 22 Братята Димитър и Христо В.
към текста >>
61.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7
Лазар
Филев
Обрешков.
Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г. Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител накатедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките. Димитър Г. Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г.
Лазар
Филев
Обрешков.
В начлото на юни 1903 г. в Бургас се образува специална комисия под председателството на бургаския окръжен управител и касиер – полковник о.з. Лазар Обрешков, дотогавашен председател на Македоно-одринското дружество в града. 70 През 1902 г.
към текста >>
Дънов се отправя от София към
Плевен
някъде около 22 март.
Лазар Обрешков, дотогавашен председател на Македоно-одринското дружество в града. 70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П.
Дънов се отправя от София към
Плевен
някъде около 22 март.
71 Тодорка Балканджиева от гр. Хасково, за която става дума в писмо №55 на П. Киров от 18.11.1901 г. Вж. също бел. №57.
към текста >>
62.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10
114 Да се отпускат от десятъка месечно по 8
лева
за оживялото дете- близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П.
112 Френологическата карта на П. Дънов представлява таблица, в която се нанасят измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете на дадената личност. От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на човека. 113 Христо В. Велчев
114 Да се отпускат от десятъка месечно по 8
лева
за оживялото дете- близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П.
Киров и Ерифили продължават помощта си и към останалите сирачета, като осиновяват едно от тях, чието име е Стойка Пенева Кирова. Тя е родена през май 1896 г. и живее до 16.12.1962 г. Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г. и починал на 24.08.1975 г.
към текста >>
63.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14
Там
Левски
е имал свои верни хора, заточени по-късно в Диарбекир.
Както става ясно, П. Киров е държал няколко сказки в Етрополе. Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София. Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград. Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода.
Там
Левски
е имал свои верни хора, заточени по-късно в Диарбекир.
Тоне Крайчев от с. Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“. 161 Липсва приложена историята на баба Мария. 162 През 1901 г. Николай Вълов Велчев (1875/6 – 29.02.1968), роден в с.
към текста >>
64.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17
Киров ми писа от
Плевен
и съобщи, че ще бъде наскоро в Търново.
Загора, който по покана на Толстой лично се среща с него, Стефан Андрейчин от Габрово, Димитър Жечков от Бургас, Ташко Коматов от София и Цонко Николов от с. Градец, Котленско. 218 Вероятно с основателите на комуната. 219 В писмо до Мария Казакова от 8.08.1907 г. П. Дънов пише: „П.
Киров ми писа от
Плевен
и съобщи, че ще бъде наскоро в Търново.
Поздравете го нарочно от мен. По неговата работа ще говорим, кога се видим“. 220 Това писмо се публикува за първи път. 221 На лицевата страна на това благопожелание липсват датата и местонахождението на П. Дънов. Градът, датата и подписът
към текста >>
65.
64 ПИСМО
На девети ви изпратих една сума от единадесет
лева
, на която знаете предназначението й.
Пловдив, 10. XII. 1902 г. Л. б. Киров,
На девети ви изпратих една сума от единадесет
лева
, на която знаете предназначението й.
Съобщете ми кога 1 получена. Относително другите работи, за които питахте в прежното си писмо, направих запитвание, според както желаехте, но не съм получил никакъв отговор. Кога получа, ще ви отговоря. Надея се занапред да бъдете по-предвидливи. И кога се яви духът на лицемерието, да го държите вън от себе си.
към текста >>
66.
66 ПИСМО
Плевен
, 9. IV.
Плевен
, 9. IV.
1903 г. Люб. брат Киров, Може би вече от дълго време очаквате да ви пиша. Понеже мисля да се спра за по-дълго време в Плевен, реших да ви пиша, като вярвам, че писмото ви ще ме завари тук. Надявам се да прекарате Възкресните празници добре... Вярвам да растете такожде в благодат.
към текста >>
Понеже мисля да се спра за по-дълго време в
Плевен
, реших да ви пиша, като вярвам, че писмото ви ще ме завари тук.
Плевен, 9. IV. 1903 г. Люб. брат Киров, Може би вече от дълго време очаквате да ви пиша.
Понеже мисля да се спра за по-дълго време в
Плевен
, реших да ви пиша, като вярвам, че писмото ви ще ме завари тук.
Надявам се да прекарате Възкресните празници добре... Вярвам да растете такожде в благодат. В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия. Четохте ли предишните две? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух, те са подзаглавието на съвременната българска духовност. „Мисли и упътвания", но Е.
към текста >>
... Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах два дена на Великден в Свищов, а третият бях На път по Дунава за към Сомовит и от там за
Плевен
.
В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия. Четохте ли предишните две? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух, те са подзаглавието на съвременната българска духовност. „Мисли и упътвания", но Е. Г. Д.
... Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах два дена на Великден в Свищов, а третият бях На път по Дунава за към Сомовит и от там за
Плевен
.
Някои работи ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех. Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя Дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко.
към текста >>
67.
67 ПИСМО
Плевен
, 16. IV.
Плевен
, 16. IV.
1903 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви от 12 получих. Не трябва да давате място на лукавия да ви изкушава. За спорни въпроси отнасяйте се до Господа.
към текста >>
И ако ги е напечатал, земи сто карти и ми ги пратете веднага с пощата в
Плевен
.
Да не стават разногласия. Ще ви помоля да ми направите една малка услуга. Преди Великден още от Видин писах на г-н Николай и му пратих едно клише и една френологическа карта, като му казах да ми напечата 600 екземпляра. При това му дадох всичките упътвания. Моля, идете при него и попитайте дали ги е напечатал, или не.
И ако ги е напечатал, земи сто карти и ми ги пратете веднага с пощата в
Плевен
.
Аз става му пиша две отворени писма, но нямам още отговор. Адресът ми е Пост. Рестант, нищо друго. Мен ме познават тук в пощата. Отговорете веднага.
към текста >>
68.
68 ПИСМО
С днешната си поща ви изпращам осем
лева
да ги турите в при-надлежиото място за месец март.
Господ ни казва винаги да възлагаме надеждата си Нему. Плът и кръв не трябва да бъдат нашата опора. Запитвах Господа, Духът Му каза, че всяко най-малко отклонение от Бога води лоши последствия. По-добре с Него, та нека да имаме помощта от горе на всички наши братя. Пазете се да ви не изкуси в нещо лукавия.
С днешната си поща ви изпращам осем
лева
да ги турите в при-надлежиото място за месец март.
Къде ще се съберем, не мога да ви кажа засега. Оставям Господ да уреди всичко. Той ще ни покаже кога му дойде времето. Поздрави всички приятели: Тодора, Милкан, Арнаудов и други. С поздрав П.
към текста >>
69.
69 ПИСМО
Последното ви писмо получих в
Плевен
.
Варна, 24. V. 1903 г. Люб. бр. Киров,
Последното ви писмо получих в
Плевен
.
Има повече от 20 дена откак съм дошъл във Варна. Искам да си поотпочина от дълбоката обиколка. Има много неща, които са ми препятствували. Дяволът не е седял мирен. Поставял е спънки и отвън, и отвътре.
към текста >>
70.
71 ПИСМО
Тогава да възприеме третата, спасението, която е избавление на душата от
разтлевание
.
Просветени християни и непросветени християни от Духа Господен. Тия два класа седят в седемте степени. Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен. Именно обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа. След това да мине във втората на покаянието, която се отнася до очистването на духовното сърце.
Тогава да възприеме третата, спасението, която е избавление на душата от
разтлевание
.
След това да мине в четвъртата, възраждането на Духа, гдето почва зачеването от Духа Светаго. И като мине тия четири, да влезе в петата, гдето да се новороди от Духа на Господа и да стане наследник на Царствуването, да се приготви за следующите две последни степени, в които се завършва нашият земен живот, за Който друг път ще ви пиша, ако е Волята Божия. Сега може според делата им да ги класифицираш къде стоят тия, които се придържат у буквата на Словото. Те мислят, че го разбират, и се препоръчват за учители и са се нагърбили да учат другите. И техните ученици са подобни тем.
към текста >>
71.
73 ПИСМО
Двата чека ще приготви от пенсията си, като отделя всякой месец по 40
лева
най-малко.
За даденото откровение на д-р Миркович ми се даде отговор от Господа. Д-р Миркович трябва да постъпи съобразно с Духа на това искане от горе. Сам да си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа. Той трябва подробно да изложи какво има и кому какво е разположен да остави. Онова, което реши сам да остави за делото Божие, започнато от него, той може да ви остави като настойник и разпоредител на неговата воля и в същото време като назначи в какво има да се употреби това, което завещава.
Двата чека ще приготви от пенсията си, като отделя всякой месец по 40
лева
най-малко.
А това, ако разбира, е благодат за него. Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит. Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ ми е поверил да го пазя. Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ пред Него.
към текста >>
72.
96 ПИСМО
Моля, изпратете ми с първа поща 30
лева
от парите, поверени вам.
Добрич, 13. IX. 1903 г. Любезна сестро М. Казакова,
Моля, изпратете ми с първа поща 30
лева
от парите, поверени вам.
Има нужда да ги употребим за делото Божие, това е според добрата воля Господня. Надявам се да сте весели духом и да растете в благодат. Образа на Христа ви пратих от Варна. Получихте ли го? Вашият приятел ( ..) ми писа писмо и ми предложи два въпроса да питам Господа.
към текста >>
73.
100 ПИСМО
Установих се в хотел „
Паскалев
".
Габрово, 27. II. 1904 г. Л. с. М. Казакова, Пристигнах благополучно.
Установих се в хотел „
Паскалев
".
Ако дойдат някои писма, препратете ги. Поздравете Марийка, Юрдана и г-н Бъчваров и другите приятели. Надявам се да имате сполука с приятелската среща в петък вечерта. Ще ви помогна и аз в усилията. Със сърдечен поздрав П.
към текста >>
74.
104 ПИСМО
Разбира се, всякъде ще се намерят и
плевели
помежду пшеницата, но те се познават.
Има доволно голямо духовно движение. Господ ще благослови плодовете на това движение. Има мнозина из помежду жените и мъжете, които търсят Истината и вечния живот. Ако пътят ви се отвори, ще видите до колко духът е проникнал сърцата на вашите съотечественици. Само времето ще покаже доброто семе.
Разбира се, всякъде ще се намерят и
плевели
помежду пшеницата, но те се познават.
Сега на вас искам да ви препоръчам да стоите близо до Господа, Който е страдал за вашата душа. Каквото и да става, каквито и съблазни да идват, знайте, че Господ е верен и в него няма измена. Проверявайте и изпитвайте духовете. Когато Господният дух говори, има мир, има радост, има подем и общо усилвание. И любовта е чиста и безкористна.
към текста >>
75.
138 ПИСМО
Киров ми писа от
Плевен
и съобщи, че ще бъде наскоро в Търново.
Варна, 8. III. 1907 г. Л. с. М. Казакова, Получих двете ви писма. П.
Киров ми писа от
Плевен
и съобщи, че ще бъде наскоро в Търново.
Поздравете го нарочно от мен. По неговата работа ще говорим кога се видим. Времената, в които живеем, са важни. Не е мъдро за добрите хора да се занимават с дребнавостите на тоя свят. Кога се съдят человеците пред Господа, ще се съдят от думите си, от делата си.
към текста >>
Децата често всичко
бръщолевят
, за тях е извинително, понеже се учат да говорят.
И за празните думи има отговорност. Има страдания в света и те се дължат на человеческото непокорство, на небесните закони. Обсъждайте, обмисляйте нещата и тогава ги вършете. Вий се считате за по-силна, трябва да носите и повече. Вий имате повече виделина и повече трябва да разбирате и повече да прощавате.
Децата често всичко
бръщолевят
, за тях е извинително, понеже се учат да говорят.
Но който е вещ в говора, да греши е недопустимо. Така е то, когато някой има много учители. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
76.
270 ПИСМО
Люб. 3.
Желев
София, 23. XII. 1910 г.
Люб. 3.
Желев
Пътищата, по които Провидението си служи, са безброй. Тия методи, по които Небето си служи, за да упражни своите благотворни влияния върху душите на въплътените и да им окаже своето съдействие, ще си останат една загадка. Не всичко, което се обяснява, е обяснено, и не всичко, което се тълкува, е изтълкувано. Има тясна връзка между четирите свята, в които действува человешката душа. Физическият свят е проявление на крайните резултати в природата.
към текста >>
77.
271 ПИСМО
Люб. 3.
Желев
,
София, 20. X. 1911 г.
Люб. 3.
Желев
,
Получих писмото ти. В тия работи има неща преплетени и кармични. Тъмните сили на природата постоянно употребяват своите усилия да възстановят своето равновесие, което са изгубили отдавна. Всеки може да попадне в тия астрални течения, които слизат към земята. Ж. в своите опити не е спазил някои основни правила и е попаднал в засада.
към текста >>
78.
272 ПИСМО
Л. 3.
Желев
,
София, 18. V. 1919 г.
Л. 3.
Желев
,
В новото място вие ще бъдете полезни на делото Господне. Кармичните връзки от хилядите години на миналото ще дойдат в обща развязка. Ние ще обновим Божия дом. Ще вземем Царството Божие с Любов, ще го държим с обич и крепим с Дух. Това е вътрешният смисъл на Новото Учение, което Божият Дух носи в тоя свят.
към текста >>
79.
БЕЛЕЖКИ
Като младеж е с
леви
убеждения, участва на учредителния конгрес на БСДП на Бузлуджа (20 юли 1891 г.).
През 1915 г. съборът се провежда от 4 до 8 август. През 1916 г. събор не се е състоял. 37. Вероятно д-р Иван Жеков (1875 - 1970).
Като младеж е с
леви
убеждения, участва на учредителния конгрес на БСДП на Бузлуджа (20 юли 1891 г.).
Завършва ветеринарна медицина в Италия. Преводач, фотограф, участва дейно в живота на братството. Един от близките съратници на Учителя. 38. Извън града е съществувала градина и лозе с двуетажна постройка, стопанисвани от братството в Търново. Там са се провеждали и съборите.
към текста >>
44. Захари
Желев
, началник на пощата в Казанлък, ръководител на братството в града.
Около пентаграмата в кръг се чете формулата: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Пентаграмата е обяснена от Учителя през 1910 г., а започва да я дава на своите ученици през 1911 година. В неговите бележки са открити първите картини, имена на добродетели и изречения, подготвени от него през 1898 година. Цялостният образ на пентаграмата е изработен от Учителя като най-подходящ за конкретните условия, като универсална фигура за работа във Веригата и школата. 42. Христо Тончев, един от ръководителите на братството в Казанлък. 43. Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града.
44. Захари
Желев
, началник на пощата в Казанлък, ръководител на братството в града.
45. Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя. Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението. Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал първите издадени беседи. Паша участва в целия процес по записване, дешифриране, сверяване, корегиране на шпалти. Стилистично обработва беседите.
към текста >>
80.
31 ПИСМО
Отиваш на
булеварда
, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти.
В твоето сърце се заражда мисъл да му помогнеш, но когато се свършва нарядът, ти го изгубваш помежду другите хора. Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на ума си да го намериш. Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот. Ти само живееш да намериш Христа и когато Той се явява както на учениците, които отиват в Емаус, те не го познават. Ти си неспокоен, излизаш из града да Го търсиш, но не е там.
Отиваш на
булеварда
, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти.
Да, Той е, си казваш, онзи същият бедняк. Той те минува и изминува и ти едва вземаш смелостта и тръгваш подире Му и викаш, ела с мене, Господи. Той се връща. Тръгвате към дома, идвате, но Той се спира отвън вратата. Ти влизаш, изнасяш му едни вехти чорапи и чепици и Той ги приема.
към текста >>
81.
Влиянието на Слънчевата Енергия
В лявата страна на човешкото тяло енергията слиза надолу към
левия
крак и после по десния крак и по дясната страна се качва нагоре.
Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от централното Слънце. Мъчно може да се обясни това, понеже хората имат механическо, а не разумно, психическо схващане. Отрицателният полюс е чувствителността, чувствата, а положителният – мисълта. В човешкия организъм мозъкът е положителен, а симпатичната нервна система е отрицателна. И в космоса е аналогично.
В лявата страна на човешкото тяло енергията слиза надолу към
левия
крак и после по десния крак и по дясната страна се качва нагоре.
Такова електро-магнитно течение има и около всеки орган. Например по дясната вежда минава положителна енергия. Тя от там се извива и се спуща под дясното око, където се превръща в отрицателна енергия. От там се качва над лявото око и там е вече отново положителна. След това се спуща под същото око като отрицателна енергия.
към текста >>
82.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част – за проявление на човешките лични и семейни чувства, горната му коронна част – за проявление на човешката моралност, а страничните области служат на
волевите
проявления и инстинкти, които някой път действуват разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява).
И следователно полезно е да се изучава тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани като скачени със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека.
Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част – за проявление на човешките лични и семейни чувства, горната му коронна част – за проявление на човешката моралност, а страничните области служат на
волевите
проявления и инстинкти, които някой път действуват разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява).
Значи, когато всички тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и осакатява дейността на тези клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива прояви показва. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на висшия органически свят, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната обширна вселена – вселена, на която всички действия са строго и разумно определени.
към текста >>
83.
Към великата цел.
И те трябва да направят този малък опит в себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни
волеви
чувства, а сравнително слабо развит ум.
Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, то латинската раса внесе култура за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и до известна степен спомогна за разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизиране. Тя обаче ограничи туй евангелизиране със своите правови разбирания, т.е. че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбиране на туй общочовешко обединение – възвишеното, благородното в света.
И те трябва да направят този малък опит в себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни
волеви
чувства, а сравнително слабо развит ум.
Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. Следователно тия сили, заложени в славяните, за да се развият, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т.е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб на своя брат или съсед! Така също и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбието.
към текста >>
Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи митически разказ за милийския цар
Левпул
, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прекара през тази цев всичката вода на Земята.
– Вземането на Цариград на книга. А знаете ли това на какво прилича? Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде в заем, и си ги запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“. Тоя Цариград е една ябълка на раздора, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част на Земята, която някога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеще надмощие в света, да стане една от най-силните държави.
Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи митически разказ за милийския цар
Левпул
, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прекара през тази цев всичката вода на Земята.
Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и нова Русия показва сега пътя, по който трябва да вървят, именно, пътя на самопожертвуването – който има много, трябва да раздава, а не да се стреми да заграбва. Във всички славянски млади държави: Чехословашко, Полша, Югославия, България, проникват неизбежно старите схващания и методи. На славяните ние препоръчваме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата.
към текста >>
84.
200–250
Всички движения на ученика трябва да бъдат
волеви
и съзнателни.
Него Бог приема. Любовта е нещо духовно, Божествено. Във физическия свят тя се изразява чрез очите. 232 Движенията.
Всички движения на ученика трябва да бъдат
волеви
и съзнателни.
Ученикът не трябва да прави нито едно несъзнателно движение, защото те са под влиянието на изостаналите духове. 233 Права стойка. Ученикът трябва да има винаги права стойка. Тя държи будно неговото съзнание и предразполага Духа му към работа.
към текста >>
Той трябва да създаде известна работа на онзи, който се нуждае, и тогава вместо 25
лева
, да заплати 100
лева
.
247 Две правила. I. (относно себе си) Ученикът никога не бива да иска пари за помощ. Той трябва да изработи нещо и тогава да му се заплати, ако пожелае. II. (относно другите) Ученикът никога не трябва да дава пари за помощ.
Той трябва да създаде известна работа на онзи, който се нуждае, и тогава вместо 25
лева
, да заплати 100
лева
.
Тъй и другият да бъде свободен, че с труд си е помогнал. 248 Улицата. Когато ученикът ходи по улицата, трябва да е съсредоточен и да се моли, за да избегне ненужни неприятности. 249
към текста >>
85.
МОЛИТВА, КОГАТО СЕ НАМИРАМЕ В БЕЗИЗХОДНО ПОЛОЖЕНИЕ
" се произнасят подчертано
волево
и то три пъти.
МОЛИТВА, КОГАТО СЕ НАМИРАМЕ В БЕЗИЗХОДНО ПОЛОЖЕНИЕ Има Бог! Тръгва се напред с десния крак, който при сгъването леко се издига, а същевременно се изнася и дясната ръка нагоре с полусвит юмрук, който се разтваря с тласък напред, като думите "Има Бог!
" се произнасят подчертано
волево
и то три пъти.
Определение на понятието Бог, дадено от Учителя: Бог е Светлина без сенки. Бог е Живот без прекъсване. Бог е Знание без погрешки. Бог е Свобода без ограничение.
към текста >>
86.
ПСАЛМИ 19 и 103 - Сряда
делата си на
Израилевите
синове.
5. Насища с благости старостта ти. Младостта ти ся подновява като на орел. 6. Господ прави правда и съд на всичките обиждани. 7. Показа пътищата си на Моисея,
делата си на
Израилевите
синове.
8. Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. 9. Не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. 10. Не ни е сторил според греховете ни,
към текста >>
87.
ФОРМУЛИ - Всички
А при (2) -
левият
крак и ръка.
Формула 197 (1) Светлина за ума. (2) Топлина за сърцето. Формулата се произнася три пъти с подвижен ритъм. При (1) едновременно се изнасят настрани десният крак и ръка.
А при (2) -
левият
крак и ръка.
Формула 198 Сутрин като видите, че Слънцето е червено, кажете: Желая сърцето ми да бъде пълно с Любов! Когато го видите светло, кажете: Желая умът ми да бъде пълен с Истина!
към текста >>
88.
ФОРМУЛИ - (186-202) 'Създание ново'
А при (2) -
левият
крак и ръка.
Формула 197 (1) Светлина за ума. (2) Топлина за сърцето. Формулата се произнася три пъти с подвижен ритъм. При (1) едновременно се изнасят настрани десният крак и ръка.
А при (2) -
левият
крак и ръка.
Формула 198 Сутрин като видите, че Слънцето е червено, кажете: Желая сърцето ми да бъде пълно с Любов! Когато го видите светло, кажете: Желая умът ми да бъде пълен с Истина!
към текста >>
89.
Молитва, когато се намираме в безизходно положение
" се произнасят подчертано
волево
, три пъти.
Молитва, когато се намираме в безизходно положение Има Бог! Тръгва се напред с десния крак, който при сгъването леко се издига, а същевременно се изнася и дясната ръка нагоре с полусвит юмрук, който се разтваря с тласък напред, като думите „Има Бог!
" се произнасят подчертано
волево
, три пъти.
към текста >>
90.
Псалом 103
7 Показа пътищата Си на Мойсея, делата Си на
израилевите
синове.
3 Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести, 4 избавя от тление живота ти, венчава те с милост и щедроти, 5 насища с благости старостта ти. Младостта ти се подновява като на орел. 6 Господ прави правда и съд на всичките обиждани.
7 Показа пътищата Си на Мойсея, делата Си на
израилевите
синове.
8 Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. 9 Не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. 10 Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. 11 Защото колкото е небето високо от земята, толкоз е голяма милостта Му към онези, които Му се боят. 12 Колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни.
към текста >>
91.
Формули 203 - 219 Създание ново
При произнасяне на (1) десните крак и ръка се изнасят настрани едновременно, а при (2) —
левите
крак и ръка.
Амин, тъй да бъде! формула 214 (1) Светлина за ума. (2) Топлина за сърцето. формулата се произнася три пъти с подвижен ритъм.
При произнасяне на (1) десните крак и ръка се изнасят настрани едновременно, а при (2) —
левите
крак и ръка.
формула 215 Сутрин като видите, че слънцето е червено, кажете: Желая сърцето ми да бъде пълно с любов! Когато го видите светло, кажете: Желая умът ми да бъде пълен с истина!
към текста >>
92.
Формули 356 - 373 Аз в тях и Ти в мене
Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, като през един човек дясната ръка се издига нагоре с лявата на десния съсед, а лявата се спуща надолу с дясната на
левия
съсед.
Дадено при изкачване на връх Мусала на 28 юли 1928 г. и записано в лекцията „Единство и общност". Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг. Ще изпратим поздрав на всички братства, които съставят ордена на Великото Бяло братство. Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат волята Божия.
Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, като през един човек дясната ръка се издига нагоре с лявата на десния съсед, а лявата се спуща надолу с дясната на
левия
съсед.
Произнася се: Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Бога! Той ще оправи стъпките ти. При същото положение се произнасят и думите:
към текста >>
93.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
Още повече че след книгите на Георги
Томалевски
и Атанас Славов едва ли може да се добави нещо към жанра на авторизираната историография.* Но колкото и да ни убеждават историците в безпристрастната обективност на историческите документи, кой днес би повярвал, че животът на историята и нашето разбиране за него съвпадат.
във Варна Издателство Бяло Братство София • 1999 С ТОЗИ НОЖ ОБСАЖДАМЕ ВАРНА (вместо увод) Тази книга е първи опит да се съберат и подредят хронологично документални материали за един велик дух и за един велик град, взаимно оплодили битието си в едно конкретно историческо пространство. Съставителите нямат претенция за научен исторически труд, затова подзаглавието „Документална хроника" е знак за авторска дистанция, дори за пълно авторско отсъствие.
Още повече че след книгите на Георги
Томалевски
и Атанас Славов едва ли може да се добави нещо към жанра на авторизираната историография.* Но колкото и да ни убеждават историците в безпристрастната обективност на историческите документи, кой днес би повярвал, че животът на историята и нашето разбиране за него съвпадат.
Или че историята и нейната физически представяща я събитийност са неразчленимо слети. Очевидно и у най-неподготвения съвременен читател се налага ново умонастроение, което схваща единството на историята не толкова субстанциално, колкото екзистенциално. Това ново умонастроение е истински удовлетворено, когато се опитва да разгадава и тълкува знаците на историческите образи и събития. По този начин, освободени от диктата на обективността, те стават притежание на индивидуалното ни съзнание, претърпяват почти метафизическо превръщане и започват обратно да ни диктуват повелите на натрупаната в тях култура. За съвременния наблюдател всеки исторически документ е семиотична система и функционира в съзнанието му с духовния импулс и с психичните енергии на културата, която го е породила.
към текста >>
94.
СЪДЪРЖАНИЕ
Анастасия Узунова-Желязкова и Варненското благотворително дружество „Майка" Димитър Н.
Калев
.....................173
Избрани писма до Пеньо Киров и Тодор Стоименов................... 156 Избрани писма до Мария Казакова..................................................165 Избрани писма до Елена и Константин Иларионови......................167 Писма от хотел „Лондон".........................................................................168 Трета част. СЪРАБОТНИЦИТЕ..........................................................173
Анастасия Узунова-Желязкова и Варненското благотворително дружество „Майка" Димитър Н.
Калев
.....................173
Д-р Георги Миркович Вергилий Кръстев......................................................................................178 Пеньо Киров.................................................................................................183 Тодор Стоименов........................................................................................186 Кратки бележки за началото на братската група във Варна Велко Петрушев.........................................................................................188
към текста >>
Варненските години на Михаил Иванов Димитър Н.
Калев
.....................................................201
Д-р Георги Миркович Вергилий Кръстев......................................................................................178 Пеньо Киров.................................................................................................183 Тодор Стоименов........................................................................................186 Кратки бележки за началото на братската група във Варна Велко Петрушев.........................................................................................188
Варненските години на Михаил Иванов Димитър Н.
Калев
.....................................................201
Във Варна през 1926 година Никола Гръблев.................................................207 Как се създаде Вътрешната школа Люба Стойкова..................................214 Предговор към драмата „Девор" от Веселин Петрушев Петър Списаревски......................................223 Нов храм Зафира Иванова.....................................225
към текста >>
Във Варна през 1926 година Никола
Гръблев
.................................................207
Пеньо Киров.................................................................................................183 Тодор Стоименов........................................................................................186 Кратки бележки за началото на братската група във Варна Велко Петрушев.........................................................................................188 Варненските години на Михаил Иванов Димитър Н. Калев.....................................................201
Във Варна през 1926 година Никола
Гръблев
.................................................207
Как се създаде Вътрешната школа Люба Стойкова..................................214 Предговор към драмата „Девор" от Веселин Петрушев Петър Списаревски......................................223 Нов храм Зафира Иванова.....................................225
към текста >>
95.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
Така на 10-го и 11-го гледам от нашите Българи никой ни са мърда, заспаха, сякаш чи от Бога ша да слезе церквата готова; на 12-го в петак, угуждам един майстор, та сабори вратата за дверите й от
лева
страна другите врата, й стана Олтар истински; отвън прозорците до половина обковахми с дъски, така й вънкашните врата, за да не са види кату служи светая служба свещеника, й зарачах до Дорамаджия да направи Престолу й проскомидията.
Й така щом приемити настоящото ми, да сторити добре да броити Гр. 1500 - тамо на Г-да Хр. Мавридову й Д. М. Преславски, чи да сключати споредени сметката, чи пак, дай Боже, здрави да сми приятели от напред по-добри. Й да Ви явя ний тука направихми една работа (Дели мемет йшй), кату са разговорихми, писахми на Хъдърчя на Поп Константина да доди в градо ни за свещеник; така доди на 8-сущаго, й на 9-го направихми собор на училищито й решихми едногласно да направим на училищито долния кат Дом Божий, да са молим Богу; тутакси направихми едногласно писмо й са подписаха всичките Българи, й проводихми Поп Константина да отиди на селото си да донесе треботиите неща, Антимис й пр.
Така на 10-го и 11-го гледам от нашите Българи никой ни са мърда, заспаха, сякаш чи от Бога ша да слезе церквата готова; на 12-го в петак, угуждам един майстор, та сабори вратата за дверите й от
лева
страна другите врата, й стана Олтар истински; отвън прозорците до половина обковахми с дъски, така й вънкашните врата, за да не са види кату служи светая служба свещеника, й зарачах до Дорамаджия да направи Престолу й проскомидията.
Така в суббота са зготвиха всичките; Гагаузите, кату приумяли, провождат Мастор Спиру (дюлгерски калфа) на управителат, та наклеветява как Българите са заловили да правят Църква й угудили темелете. И без да му заповяда управителят за воспиранието, връща са Майстор Спиру, та воспира Масторат, дето работеши, да ни работи, й така дюлгерину утожда на дорамаджийскиа дюкян, та довършат треботните й вечеря нареждат наред всичкото. Кату чува х.Стамат (страха пъзлю), дету треба да отиди да посрешни работата, но дохожда на магазията ми с един гняв, та ми казва: „ Тебе кой ти каза да угуждаш майстори да развалят й правят? Ето сега са се воспре да ни са месиш, на нищо да не стъпваш в училищито, ти казвам" Като чух това, му рекох „Тварде добре". Кату си отиди, нажалими ся и заплаках й рекох „Боже мой, ни ми истудявай сърцето".
към текста >>
Така в суббота са зготвиха всичките; Гагаузите, кату приумяли, провождат Мастор Спиру (дюлгерски калфа) на управителат, та
наклеветява
как Българите са заловили да правят Църква й угудили темелете.
1500 - тамо на Г-да Хр. Мавридову й Д. М. Преславски, чи да сключати споредени сметката, чи пак, дай Боже, здрави да сми приятели от напред по-добри. Й да Ви явя ний тука направихми една работа (Дели мемет йшй), кату са разговорихми, писахми на Хъдърчя на Поп Константина да доди в градо ни за свещеник; така доди на 8-сущаго, й на 9-го направихми собор на училищито й решихми едногласно да направим на училищито долния кат Дом Божий, да са молим Богу; тутакси направихми едногласно писмо й са подписаха всичките Българи, й проводихми Поп Константина да отиди на селото си да донесе треботиите неща, Антимис й пр. Така на 10-го и 11-го гледам от нашите Българи никой ни са мърда, заспаха, сякаш чи от Бога ша да слезе церквата готова; на 12-го в петак, угуждам един майстор, та сабори вратата за дверите й от лева страна другите врата, й стана Олтар истински; отвън прозорците до половина обковахми с дъски, така й вънкашните врата, за да не са види кату служи светая служба свещеника, й зарачах до Дорамаджия да направи Престолу й проскомидията.
Така в суббота са зготвиха всичките; Гагаузите, кату приумяли, провождат Мастор Спиру (дюлгерски калфа) на управителат, та
наклеветява
как Българите са заловили да правят Църква й угудили темелете.
И без да му заповяда управителят за воспиранието, връща са Майстор Спиру, та воспира Масторат, дето работеши, да ни работи, й така дюлгерину утожда на дорамаджийскиа дюкян, та довършат треботните й вечеря нареждат наред всичкото. Кату чува х.Стамат (страха пъзлю), дету треба да отиди да посрешни работата, но дохожда на магазията ми с един гняв, та ми казва: „ Тебе кой ти каза да угуждаш майстори да развалят й правят? Ето сега са се воспре да ни са месиш, на нищо да не стъпваш в училищито, ти казвам" Като чух това, му рекох „Тварде добре". Кату си отиди, нажалими ся и заплаках й рекох „Боже мой, ни ми истудявай сърцето". Ймаши още някои си неща за приготвени, не отидох да ги купя, ала казах на другиго да ги земи, както й са извършиха.
към текста >>
96.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов
Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов,
Тюлев
, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине.
Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи. След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство. В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В.
Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов,
Тюлев
, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине.
Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В. Козлудже, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндоуду, Чътмита и Куюджук, в което събрание председателствал дяда Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол: „Днес, на двадесет и първий май хилядо осемстотин и шестдесета година ний, отдолуподписаните първенци и старейшини от селата..., събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните непроводени владици и занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на Българския Свещеноначалник Макариополскаго Г-на Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като за венчаване, вула и др., в негово име да се издават. За всичко гореказано се подчиняваме. Село Хадърча, 21 май 1860 г.
към текста >>
И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика
наклеветил
пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С.
Дядо Атанас съобщил това решение и на 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъстствали първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Хадърча протокол и упълномощили дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак. В това събрание се решило и йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат. Дядо Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаването на Ат. Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници.
И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика
наклеветил
пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С.
Бенедето, че се присъединява към Българската униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишъл при гръцкия владика, искал прошка и бил опростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на Гръцката патриаршия, по което се и поминал. Дядо Атанас Чорбаджи след толкова трудове за Българската църковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Елри Каау, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година. Вечная му Памят! г. Варна, 18 март 1896 год.
към текста >>
97.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ
Константин бил ръкоположен за свещеник на село
Николевка
.
Известно е, че водителят на поляците бил Садък паша (М. Чайковски) и че те имали знаме, на което на червено поле личал турският полумесец, а на синьо - православният кръст. Турците наричали поляшките войници „Инат казаклар ". След войната Атанас искал учителят Константин да стане свещеник, понеже той му бил станал вече и зет. Със съгласието на селяните той бил препоръчан на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, защото го познавал лично.
Константин бил ръкоположен за свещеник на село
Николевка
.
Така били в селото двама свещеници, които обикаляли околните български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в селото, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при гръцката черква „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое - Ектения. И това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките черкви.
към текста >>
98.
ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК
неговият вуйчо Юргаки
Зебилев
се изселил във Варна, където открил медникарска работилница.
Димитър Македонов Първият български свещеник във Варна и учител във Варненско - иконом Константин Дъновски, е роден през 1830 г. в село Читак, Ахъчелбийско (днес кв."Устово" на град Смолян). Образованието си получил в Устово, в килийното училище, открито от светогорски монах, след това учил в гръцкото училище в Пловдив и завършил образованието си при известния български учител Никифор Хаджиконстантинов Мудрон в Пазарджик. През 1840 г.
неговият вуйчо Юргаки
Зебилев
се изселил във Варна, където открил медникарска работилница.
Същият през 1847 г. посетил Устово и на връщане довел във Варна сестриния си син Константин Дъновски. Във Варна Константин Дъновски, който имал хубав глас, в неделните и празнични дни пеел в черквата, като същевременно правел впечатление на всички със занаята си. По това време в близкото село Хадърча (днешно Николаевка) един местен родолюбив жител - Атанас Георгиев, пожелал да открие българско училище. Той отделил една стая в къщата си и през 1847 г.
към текста >>
99.
СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Тюлев
, Хр.
От 1865 г. К. Дъновски става свещеник на първата българска черква „Свети Архангел Михаил", при която и до днес живее в най-окаяно положение. На 11 май 1860 г. се състави за пръв път в град Варна българска община; печатът й носеше надпис: „Българска училищна община „Съгласие, дързост и успех". Общината се състояла от: Хаджи Стамат Сидеров, Хаджи Рали Мавродиев, Никола Даскалов, Сава и Никола Георгиевич, Костадин М.
Тюлев
, Хр.
Попович и свещ. К. Дъновски. В първото си заседание, станало на 11 май, общината разгледа молбата на Кою Чорбаджи от град Балчик, за да се изпрати зет му Димитр в Цариград при Илариона Макариополски, който да го ръкоположи за свещеник в град Балчик. След един месец се върна Димитр като свещеник. Гърците във Варна останали смаяни от тая решителна постъпка на българите.
към текста >>
(Варненският владика
наклеветил
Димитра пред правителството по внушение на цариградския патриарх; решило се да се изпроводи Димитр под стража в Цариград.
Попович и свещ. К. Дъновски. В първото си заседание, станало на 11 май, общината разгледа молбата на Кою Чорбаджи от град Балчик, за да се изпрати зет му Димитр в Цариград при Илариона Макариополски, който да го ръкоположи за свещеник в град Балчик. След един месец се върна Димитр като свещеник. Гърците във Варна останали смаяни от тая решителна постъпка на българите.
(Варненският владика
наклеветил
Димитра пред правителството по внушение на цариградския патриарх; решило се да се изпроводи Димитр под стража в Цариград.
За да избави Димитра, свещеник К. Дъновски се споразумял с варненския католически свещеник Дамян (Di Aurigo), с когото се добре познавал още от Пловдив. Последният изпратил телеграма (шифрирана) до папския викар г. Брюнони в Цариград (в колегията St. Benoit на лазаристите), че ще пристигне свещеник Димитр, който желаел да стане униатин.
към текста >>
Костадин
Тюлев
200 лв.
1000 лв. Стоянчо Хаджи Иванов 1000 лв. Хаджи Стамат Сидеров 1000 лв. Сава и Никола Георгиевич 600 лв. Атанас и Георги Попов 400 лв.
Костадин
Тюлев
200 лв.
Христо Попов 200 лв. Янаки Жеков 200 лв. Хаджи Рали Мавродиев 200 лв. Еснафите: абаджийски 100 лв. кюркчийски 100 лв.
към текста >>
Събрали се десет хиляди
лева
и по съвета на благоразумните българи решено било да се дадат на гръцката община, с условие да се издържа български учител при гръцкото училище, който три пъти в седмицата да преподава български език на българските деца.
Сакалука 100 лв. Иванис Чико 100 лв. Георги Филибели 100 лв. Мухтията Ибиш Ефенди подари от вакуфите 400 лв. Един гражданин 800 лв.
Събрали се десет хиляди
лева
и по съвета на благоразумните българи решено било да се дадат на гръцката община, с условие да се издържа български учител при гръцкото училище, който три пъти в седмицата да преподава български език на българските деца.
Гърците отказали на тая българска отстъпка. Тогава Българската община решава да купи за три хиляди лева мястото, гдето е старата българска черква „Св. Архангел Михаил". Документът за мястото е бил взет върху Кюркчи Коста Димитров, почетен и състоятелен българин. Първото българско училище се открило на 1-й септември 1860 г.
към текста >>
Тогава Българската община решава да купи за три хиляди
лева
мястото, гдето е старата българска черква „Св.
Георги Филибели 100 лв. Мухтията Ибиш Ефенди подари от вакуфите 400 лв. Един гражданин 800 лв. Събрали се десет хиляди лева и по съвета на благоразумните българи решено било да се дадат на гръцката община, с условие да се издържа български учител при гръцкото училище, който три пъти в седмицата да преподава български език на българските деца. Гърците отказали на тая българска отстъпка.
Тогава Българската община решава да купи за три хиляди
лева
мястото, гдето е старата българска черква „Св.
Архангел Михаил". Документът за мястото е бил взет върху Кюркчи Коста Димитров, почетен и състоятелен българин. Първото българско училище се открило на 1-й септември 1860 г. в къщата на Балтаджи Пейко. Първият български учител е бил Константин Т.
към текста >>
*
Левът
е въведен като парична единица на България едва през 1880 г.
Димитров Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов. След осветяването на черковата ни пристигна в гр. Варна на 20 февруари нов гръцки владика - Иоаким, сегашен гръцки патриарх. Първите епитропи на българската черкова бяха: Киро Патриков, Спас Димитров, Кожухар Коста Димитров, Конст. Димитров и Хаджи Никола Абаджията.
*
Левът
е въведен като парична единица на България едва през 1880 г.
Най-вероятно става дума за левов еквивалент на някои от паричните единици (грош), използвани в турската империя (бел. ред.) Този пост е редактиран от Хриска Берова: 15 февруари 2013 - 15:56
към текста >>
Най-вероятно става дума за
левов
еквивалент на някои от паричните единици (грош), използвани в турската империя (бел. ред.)
След осветяването на черковата ни пристигна в гр. Варна на 20 февруари нов гръцки владика - Иоаким, сегашен гръцки патриарх. Първите епитропи на българската черкова бяха: Киро Патриков, Спас Димитров, Кожухар Коста Димитров, Конст. Димитров и Хаджи Никола Абаджията. *Левът е въведен като парична единица на България едва през 1880 г.
Най-вероятно става дума за
левов
еквивалент на някои от паричните единици (грош), използвани в турската империя (бел. ред.)
Този пост е редактиран от Хриска Берова: 15 февруари 2013 - 15:56
към текста >>
100.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на Евангелските трижд по iД (14) родове Христови***, дай Боже, да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест
лев
, иже сий от колена Iудова, корен Давидов.
Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото, ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго с такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. Затова и ония, които се молят за него, наверно Бог ще ги послуша. Заради това в началото на третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова, и... Турция ще падне!... След това ще се яви или роди православний Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият Цар ще влезе Богу да се помоли в нея... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!...
Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на Евангелските трижд по iД (14) родове Христови***, дай Боже, да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест
лев
, иже сий от колена Iудова, корен Давидов.
Амин.**** " Дядо поп не довършва разказа си в тази брошура и с това той прикрива най-мистериозните факти в своя живот и които той е доверил на верующия. Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, станал невидим. Чак тогава младежът Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това тъй силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен.
към текста >>
НАГОРЕ