Търсене в текстове за 'Ларинкс'

и всяка част на тялото трябва да прави движение в полето, в което се намира. Всяка мисъл, всяка идея може да намери своя външен израз в едно движение, и тогава то има мощно действие в света. Ето защо тия упражнения трябва да се правят с пълно съсредоточаване, с будно съзнание. Когато човек ги прави, не трябва да мисли за гъстата материя: за дрехи, обуща и пр. При пеенето през време на тия упражнения енергията трябва да слезе от главния мозък в слънчевия възел и оттам да отиде в ларинкса, а това ще каже следното: при пеене енергията трябва да мине през сферите на Любовта и така оживотворена, придобила магична мощ, да претворява, да пресъздава, да мине през ларинкса. С други думи, при изпълнение на тия упражнения човек трябва да пребивава със съзнанието си във възвишения свят на Любовта. * * * Едни участващи се нареждат в 12 лъча, насочени към центъра, а други образуват външния кръг около първите. Изпърво лъчите се движат по радиусите, а външните – по окръжността. После почва въртене на левия около десния и обратно, и двойно въртене. След това членовете на всяка двойка се залавят за ръце и пеят думите: „Ти си ме, мамо, човек красив родила“ и т.н. После идат пляскане, движение, подобно на разцъфтяване и летене. Ще кажем по няколко думи за всеки един от тия моменти. Дванадесетте лъча представят дванадесет врати, през които влиза Животът в нас. Това са дванадесетте врати на Живота. Те по друг начин са изразени в дванадесетте зодиакални знака. И в Откровението (гл.21:12) се
към текста >>

тѣлото трѣбва да прави движение въ полето, въ което се намира. Всѣка мисъль, всѣка идея може да намѣри своя външенъ изразъ въ едно движение, и тогава то има мощно действие въ свѣта. Ето защо тия упражнения трѣбва да се правятъ съ пълно съсрѣдоточаване, съ будно съзнание. Когато човѣкъ ги прави, не трѣбва да мисли за гѫстата материя: за дрехи, обуща и пр. При пѣнието презъ време на тия упражнения енергията трѣбва да слѣзе отъ главния мозъкъ въ слънчевия възелъ и отъ тамъ да отиде въ ларинкса, а това ще каже следното: при пѣние енергията трѣбва да мине презъ сферитѣ на Любовьта и така оживотворена, придобила магична мощь да претворява, да пресъздава, да мине презъ ларинкса. Съ други думи, при изпълнение на тия упражнения човѣкъ трѣбва да пребивава съ съзнанието си въ възвишения свѣтъ на Любовьта. *** Едни участвуващи се нареждатъ въ 12 лѫча, насочени къмъ центъра, а други образуватъ външния крѫгъ около първитѣ. Изпърво лѫчитѣ се движатъ по радиуситѣ, а външнитѣ — по окрѫжностьта. После почва въртение на лѣвия около дѣсния и обратно, и двойно въртение. Следъ това членоветѣ на всѣка двойка се залавятъ за рѫце и пѣятъ думитѣ: „Ти си ме, мамо, човѣкъ красивъ родила“ и т. н. После идатъ плѣскане, движение, подобно на разцъвтяване и летение. Ще кажемъ по нѣколко думи за всѣки единъ отъ тия моменти. Дванадесеттѣ лѫча представятъ дванадесеть врати, презъ които влиза животътъ въ насъ. Това сѫ дванадесеттѣ врати на живота. Тѣ по другъ начинъ сѫ изразени въ тъй нареченитѣ 12 зодии. И въ
към текста >>

нагоре, опрени с дланите на гърдите: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво тяло, което Си ми дал, за да се подвизавам в този свят. 3. Разтваряме ръцете опънати напред с дланите нагоре: Господи, благодаря Ти за прекрасните хубави ръце, които Си ми дал, чрез които върша най-хубавата Твоя работа и изявявам Великата Твоя Правда. 4. Дясната ръка със събрани пръсти върху центъра на Душата, като милваме гърлото отдолу нагоре: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво гърло, за ларинкса, които Си ми дал, чрез който пея и Те славословя навсякъде, където ходя, и говоря най-хубави сладки думи за Теб и пея най-хубавите песни, които Ти Си ми определил да е за Твоята Слава. 5. Движим палеца, показалеца и средния пръст от основата на носа надолу.: Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който живота влезе. 6. Движим ръцете със събрани пръсти по веждите от средата на челото към края: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между духовния и умствения свят и да преминавам правилно от единия в другия. 7. Движим ръцете със събрани пръсти по веждите от средата на челото към края: Господи, благодаря Ти за прекрасните хубави очи, които Си ми дал, за прозорците на моята душа, с които виждам красотата и величието на този свят, възприемам красотата и величието Ти и служа на Истината. Нека Твоята Истина да бъде основа в живота ми. 8. Обикаляме ушите по външния им ръб от горе до долу с двата показалеца: Господи, дай ми възможност да чувам
към текста >>